НАРЕДБА за общественото осигуряване на дейците от духовната сфера на свободна практика
НАРЕДБА за общественото осигуряване на дейците от духовната сфера на свободна практика
(Обн. ДВ бр. 70/1989)
Чл. 1, Тази наредба урежда общественото осигуряване на дейците от духовната сфера, наричани за краткост в наредбата „дейци на свободна практика“, които не са осигурени за всички осигурителни случаи на друго основание.
Чл. 2. Дейците на свободна практика се осигуряват по дял III от Кодекса на труда от 1951 г.
Чл. 4.
(1) Не подлежат на задължително осигуряване дейците, които получават пенсия за изслужено време и старост.
(2) Дейците, които получават пенсия за изслужено време и старост по някои от отменените закони, укази, правилници и устави или по Закона за пенсиите, ако пожелаят, могат да се осигуряват при условията на тази наредба, като за времето на участието в осигуровката пенсията им се спира.
Чл. 9.
(1) Учрежденията, предприятията, фирмите и другите организации, които изплащат възнаграждения на дейци на свободна практика, удържат служебно осигурителната вноска в размер 30 на сто от изплащаните брутни суми и я превеждат в тридневен срок на съответната организация-осигурител, посочена от дееца, като същевременно я уведомяват писмено на кого е изплатено възнаграждението, в какъв размер и каква е сумата на удържаната осигурителна вноска.
(2) След изтичане на всеки месец организацията-осигурител сумира доходите и удържаните и преведени от нея осигурителни вноски, извършва преразчитане и съответно връща на дееца удържаните в повече вноски или го задължава с недовнесената сума до минималната осигурителна вноска.
Чл. 10.
(1) Ръководствата на творческите, творческо-професионалните и професионалните съюзи и фондове, Задругата на майсторите на народните художествени занаяти и културните институти и фирми, в които работят дейци по писмени договори, са длъжни да обезпечават своевременното събиране и внасяне на осигурителните вноски.
(2) Нарежданията на организациите-осигурители по събирането на осигурителните вноски са задължителни за организациите, които изплащат възнаграждения на подлежащите на осигуряване дейци на свободна практика.
Чл. 11.
(1) Ако за някои от месеците, през които не е получил доход или полученият доход е под минималната работна заплата за страната, осигуреният деец не внесе минималната задължителна месечна осигурителна вноска, той може да направи това със съответната лихва в срок от една година, считано от края на месеца, за който се отнася вноската.
(2) В случая по ал. 1 месецът, за който е направена просрочената вноска, се зачита за участие в осигуряването, но не се възстановяват неползувани права на парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца за същия месец.
Чл. 12. Просрочените осигурителни вноски по държавното обществено осигуряване се внасят с 12 на сто годишна лихва.
Чл. 15.
(1) Паричните обезщетения за временна нетрудоспособност се изчисляват въз основа на дохода, от който са определени и внасяни осигурителни вноски през календарния месец, предхождащ временната нетрудоспособност, при спазване на минимумите и максимумите по чл. 6, ал. 2.
(2) Когато през предходния календарен месец деецът не е бил длъжен да внесе минималната осигурителна вноска, обезщетението се изчислява от дохода, върху който е внесена дължима вноска през последния календарен месец, за който е следвало да внесе такава.
(3) Парично обезщетение се изплаща само за работните дни през периода на временната нетрудоспособност.
Чл. 18.
(1) Пенсиите на дейците на свободна практика се определят, спират, прекратяват и видоизменят при условията и по реда на Закона за пенсиите и правилниците и наредбите за неговото прилагане.
(2) Пенсиите се определят съобразно дохода, върху който са изплащани осигурителните вноски, при спазване на минимумите и максимумите по чл. 6, ал. 2. Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба дейци от духовната сфера на свободна практика са: 1. писателите, журналистите, преводачите, композиторите, музиколозите, лютиерите, концертиращите артисти, дейците на изобразителните изкуства, архитектите, филмовите дейци, майсторите на народните художествени занаяти, които членуват в организациите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2; 2. концертиращите артисти (драматични, куклени, оперни, оперетни, балетни, циркови, естрадни и джазови артисти, народни певци, танцьори и инструменталисти, рецитатори, конферансиета, режисьори, диригенти, хореографи, оркестранти, акомпанятори, репетитори, дисководещи, ръководители и отговорници на концертиращи състави и групи, както и другият художествено-творчески и обслужващ персонал), които работят по писмен договор с културен институт или фирма (къща); 3. дейците на изобразителните изкуства (живописци, графици, илюстратори, скулптори, приложници, пространственици, дизайнери, изкуствоведи и др., както и лицата, които полагат художествено-изпълнителски труд във връзка с реализацията на произведения на изобразителните изкуства); 4. филмовите дейци (творчески работници, участници в творческите екипи по реализирането на кино-, телевизионни и видеофилми, аудиовизуални програми, телевизионни и радиопредавания и програми и др.). § 2. Творческите, творческо-професионалните и професионалните съюзи и фондове, в които членуват дейци от духовната сфера на свободна практика, Задругата на майсторите на народните художествени занаяти и културните институти и фирми, които ползуват техните услуги по писмен договор, водят отчетна документация за всяко осигурено лице за внесените осигурителни вноски и изплатените парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца. Преходни и заключителни разпоредби § 3. Дейци от духовната сфера на свободна практика, осигурени по отменения Указ за осигуряване и пенсиониране на културните дейци и адвокатите, продължават да се осигуряват по реда на тази наредба. § 4. Указания за решаване на въпроси, възникнали по прилагането на наредбата, се дават от Националния съвет за образование, наука и култура и Главното управление „Социално осигуряване”.