НАРЕДБА за пенсиите

НАРЕДБА за пенсиите (Обн. ДВ бр. 21/2000; изм. и доп. ДВ бр. 43/2000, бр. 81/2000, бр. 36/2001, бр. 19/2002, бр. 21/2002, бр. 74/2002, бр. 19/2003, бр. 25/2004, бр. 68/2004, бр. 24/2005, бр. 48/2006, бр. 15/2007, бр. 17/2008, бр. 1/2009, бр. 16/2009, бр. 84/2009, бр. 2/2010, бр. 13/2011, бр. 16/2012, бр. 80/2012, бр. 33/2013, бр. 23/2014, бр. 19/2015, бр. 17/2016, бр. 54/2016, бр. 29/2017, бр. 21/2018, бр. 49/2018, бр. 107/2018, бр. 40/2019, бр. 62/2019, бр. 74/2020, бр. 37/2021, бр. 44/2022, бр. 58/2022, бр. 30/2024, бр. 49/2024, бр. 47/2026, бр. 61/2000) НАРЕДБА за пенсиите Глава първа ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИИТЕ Раздел I Общи разпоредби Чл. 1. (1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички необходими оригинални документи, освен документите, заверени копия от които се съхраняват в пенсионното досие на заявителя съгласно чл. 9, ал. 2, или копия на такива документи, при заявления, постъпили чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация. Заявлението може да се подава лично, чрез законния представител чрез лице, посочено в чл. 26 от Закона за закрила на детето, чрез последния осигурител, чрез осигурителна каса, чрез упълномощено лице или по електронен път до териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя. Заявление за пенсия от лице, изтърпяващо наказание “лишаване от свобода” или задържано под стража, може да се подава и чрез ръководителя на мястото за лишаване от свобода, съответно на мястото на задържане под стража, който издава удостоверение, в което се вписват трите имена по документ за самоличност на лицето, единният граждански номер и постоянният му адрес. (2) Общо заявление за отпускане на наследствена пенсия от наследници с различен адрес от един наследодател се разглежда от териториалното поделение на НОИ, в което е подадено, ако поне един от наследниците има постоянен или настоящ адрес в района му. (3) (Отменена) (4) Сведенията за самоличността на заявителя, за гражданското му състояние и други данни във връзка с отпускането на пенсията, включително за пенсиите по международен договор, се вписват в заявлението. (5) При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи служителят от териториалното поделение на НОИ в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка. Когато в 3-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи, а при необходимост и на данните по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). (6) При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи за пенсия по международен договор от лице с постоянен адрес в чужбина службата, на която е възложено прилагането на международните договори в областта на социалното осигуряване, в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите. Когато в 6-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи. При необходимост за отпускане и изчисляване на пенсиите могат да се ползват данните за осигурителен стаж и доход по чл. 5, ал. 4 КСО. (7) Когато писмото по ал. 5 не е връчено на лицето, връчването се извършва по реда на чл. 10, ал. 8, изречение второ, а в случаите по ал. 6—чрез изпращане на писмото до осигурителния институт на държавата, в която е постоянното пребиваване на лицето, и чрез поставяне на съобщение в страницата на НОИ в интернет. (8) Заявлението за отпускане на пенсия от лица, които нямат постоянен адрес в страната и за които не се прилагат разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, се подава до териториално поделение на НОИ – София-град. Чл. 2. Към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се представят: 1. документи за осигурителен (трудов) стаж и за прекратяване на осигуряването; 2. документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до датата на пенсионирането. За времето от 1 януари 2000 г. се вписва годишното брутно трудово възнаграждение или доходът, върху който са внесени осигурителните вноски. Чл. 3. (1) Към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност се представят: 1. при пенсиите за инвалидност поради общо заболяване – документите по чл. 2 до датата на инвалидизирането, ако са подадени в сроковете по чл. 94 КСО, или до датата на заявлението за отпускането ѝ, ако са подадени след изтичането на тези срокове, а при пенсиите за трудова злополука или професионална болест – документите по чл. 2 до датата на инвалидизирането, с изключение на документите за прекратяване на осигуряването;; 2. (отменена); 3. експертно решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) за което е изтекъл 14-дневният срок за обжалване по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, заедно с наличната медицинска документация, която се намира у лицето и въз основа на която е освидетелствано; 4. при пенсиите за военна инвалидност за лицата по чл. 85, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се представя и удостоверение от съответното поделение за датата на постъпването и уволнението от служба и за званието на лицето; 5. при пенсиите за военна инвалидност за лицата по чл. 85, ал. 2 КСО, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили — документ от съответното поделение, удостоверяващ обстоятелствата, при които е пострадало лицето; 6. при пенсиите за гражданска инвалидност — документ, удостоверяващ обстоятелствата, при които лицето е заболяло или е пострадало; документът се съставя от кмета или от упълномощено от него длъжностно лице — в случаите по чл. 87, т. 1 КСО, и от кмета или от ръководителя на учреждението, в което служи органът на властта, причинил страданието — в случаите по чл. 87, т. 2 КСО. (2) Към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност по реда на чл. 98, ал. 7 КСО не се изисква медицинска документация от лицето. (3) Заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест се свързва служебно от териториалното поделение на НОИ с досието за трудова злополука или професионална болест. Чл. 4. Към заявлението за отпускане на наследствена пенсия или добавка по чл. 84 КЗОО от наследодател, който не е бил пенсионер, освен документите, необходими за определяне на лична пенсия съобразно вида ѝ, се представят и следните документи: 1. друг актуален официален оригинален документ, издаден от компетентен орган на чужда държава, удостоверяващ семейната или родствената връзка с наследодателя, преведен на български език от лице, извършващо преводи по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г., бр. 103 от 1990 г., бр. 95 от 2017 г., бр. 7 и 41 от 2019 г., бр. 39 от 2020 г. и бр. 31 от 2023 г.), в случай че не е възможно издаването на удостоверение за наследници; документът трябва да е оформен в съответствие с разпоредбите на двустранните международни договори, по които Република България е страна, или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г., а при липса на такива разпоредби – да е преминал процедура по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа;; 2. за деца над 18- до навършването на 26-годишна възраст, ако продължават да учат — удостоверение от съответното учебно заведение; 3. за деца, инвалидизирани до 18-, съответно до 26-годишна възраст по време на обучението или наборната военна служба — експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) Районната експертна лекарска консултативна комисия (РЕЛКК) с всички необходими данни за определяне на правото и срока на пенсията; 4. за преживелите съпрузи, които не са навършили изискващата се възраст и са неработоспособни — експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) Районната експертна лекарска консултативна комисия (РЕЛКК) с данните, необходими за определяне на правото и срока на пенсията; 5. за децата — декларация, че не са осиновени при условията на чл. 101 от Семейния кодекс, а за преживелите съпрузи — декларация, че не са встъпили в граждански брак; 6. за родителите — декларация, че не получават лична пенсия и не са лишени от родителски права, както и удостоверение за раждане или съдебно решение, при необходимост; 7. за родителите на лица, починали по време на наборна военна служба — и документ, издаден или заверен от съответното поделение, удостоверяващ, че смъртта е настъпила по време на наборната служба. Чл. 5. Към заявлението за отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който е бил пенсионер, се представят документите по чл. 4, т. 1—6, а към заявлението за отпускане на добавка по чл. 84 КЗОО — документите по т. 1 и 5. Чл. 6. (1) Към заявлението за отпускане на социална пенсия за старост от лица, навършили 70-годишна възраст, се представя декларация по утвърден образец за семейно и имотно състояние и годишният доход на член от семейството, включително от друга държава. При определяне на годишния доход за членове на семейството се считат съпругът, съпругата и децата до 18-годишна възраст, ако не са встъпили в брак, както и децата над тази възраст, ако са неработоспособни с определена от ТЕЛК (НЕЛК) 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, нямат други доходи и не са встъпили в брак. (2) Към заявлението за отпускане на социална пенсия за инвалидност от лица, навършили 16-годишна възраст, с намалена работоспособност повече от 71 на сто, се представя експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с данните, необходими за определяне на правото, размера и срока на пенсията. (3) (отменена) Чл. 6а. Министерският съвет прави предложение до Народното събрание за отпускане на персонална пенсия за особени заслуги по чл. 91 КЗОО въз основа на доклад на министъра, който осъществява провеждането на държавната политика в областта, в която са особените заслуги на лицето. Чл. 7. (1) Персоналните пенсии по чл. 92 КЗОО се отпускат с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите. (2) Персонални пенсии в изключителни случаи по смисъла на чл. 92 КЗОО могат да се отпускат на следните категории лица: 2. жени, навършили възрастта по чл. 68, ал. 3 КЗОО, родили и отгледали 5 и повече деца до навършване на 18-годишната им възраст; 3. лица, навършили възрастта по чл. 68, ал. 3 КЗОО, които са полагали грижи в продължение на повече от 10 години за инвалиди—членове на техните семейства, постоянно нуждаещи се от чужда помощ; за членове на семейството се считат съпругът, съпругата, както и техните възходящи и низходящи по права линия. (3) Лицата по ал. 2 следва да отговарят на изискванията за доход по чл. 89, ал. 1 КСО, а лицата по ал. 2, т. 2 и 3 е необходимо да имат и осигурителен стаж най-малко 3 години. (4) Предложението за отпускане на персонални пенсии се изготвя въз основа на: 1. заявление от лицето или законния представител, адресирано до НОИ, което включва мотивите за отпускане на персоналната пенсия, данни за самоличността на лицето и за гражданското му състояние; 2. разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което се отказва отпускането на пенсия; когато няма постановено такова разпореждане, лицето представя документи, установяващи липса на основание за отпускане на друг вид пенсия, или декларация, че няма достатъчно положен осигурителен стаж; 3. решение, прието на сесия на общинския съвет, за внасяне на предложение в Министерския съвет; 4. декларация за семейното и имотното състояние и за годишния доход на член от семейството за 12 месеца преди датата на подаване на заявлението в кметството/общината или в общинския съвет и документите, удостоверяващи този доход; при определяне на дохода се ползват и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО;; 5. за лицата по ал. 2, т. 1—удостоверение за наследници; 6. за лицата по ал. 2, т. 2—и документ, че са родили и отгледали 5 и повече деца до 18-годишна възраст, удостоверение от общината (кметството), че не са били лишавани или ограничавани родителските им права и че децата не са били настанявани в държавни заведения за отглеждане за срок, по-голям от една година, освен по здравословни причини; 7. за лицата по ал. 2, т. 3—и решение на ТЕЛК (НЕЛК) Районната експертна лекарска консултативна комисия (РЕЛКК), удостоверяващо, че болният за целия 10-годишен период е бил инвалид с намалена работоспособност над 90 на сто, който постоянно се е нуждаел от чужда помощ; 8. за лицата по ал. 2, т. 2 и 3—документ за придобит осигурителен стаж не по-малко от 3 години;. (5) Персоналните пенсии се отпускат в размер 90 на сто от социалната пенсия за старост. (6) Заявлението и приложените към него документи, послужили за отпускане на персонална пенсия, се съхраняват в НОИ, с изключение на документите за осигурителен стаж, които се връщат на лицата. Чл. 8. При определяне на годишния доход по чл. 89, ал. 1 КСО не се включват: 1. добавките, компенсациите индексациите и еднократните плащания, изплащани към пенсиите, с изключение на добавката по чл. 46, ал. 4 от отменения Закон за пенсиите; 2. помощите, отпуснати при условията и по реда на социалното подпомагане; 3. семейните помощи по чл. 2, ал. 2 и ал. 3, т. 2 – 4 от Закона за семейни помощи за деца и месечните добавки по чл. 42 и 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Чл. 9. (1) При първоначално постъпило от осигуреното лице заявление за отпускане на пенсия се съставя пенсионно досие с номер, който съвпада с единния граждански номер (ЕГН) на заявителя, а ако лицето няма такъв – с неговия личен номер (ЛН) или личен номер на чужденец (ЛНЧ), а когато няма и такива – с определения му служебен номер от НОИ. (2) Към досието по ал. 1 се прилагат: 1. заявлението за отпускане на пенсия; 2. оригиналните удостоверения за осигурителен стаж; 3. оригиналните удостоверения за осигурителен доход; 4. заверени копия на трудовите, служебните, осигурителните и военноотчетните книжки и на други документи, удостоверяващи осигурителен стаж, извън документите по т. 2; 5. удостоверението за наследници – в оригинал или копие, което е нотариално заверено или заверено по реда на ал. 4; 6. представените в пенсионното производство декларации от заявителя или от други лица; 7. експертните решения на ТЕЛК (НЕЛК) Районната експертна лекарска консултативна комисия (РЕЛКК); 8. решението на медицинската комисия по чл. 10в; 9. постановените актове, касаещи осигурителните права на лицето; 10. всички последващи заявления и жалби на лицето и водената кореспонденция; 11. други документи, представени, събрани или изготвени във връзка с преценката, отпускането, изменението или изплащането на пенсията. (3) При постъпило заявление за пенсия чрез компетентна институция на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, към което са приложени заверени копия на посочени в ал. 2 документи, същите се прилагат към досието. При постъпило заявление чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация от държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, към което са приложени копия на посочени по ал. 2 документи, същите се прилагат към досието. (4) Трудовите, служебните, осигурителните, военноотчетните книжки и други документи, удостоверяващи осигурителен стаж, освен оригиналните документи, посочени в ал. 2, се връщат на лицето заедно с разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО. Копията от тези документи, съхранявани в пенсионното досие, се заверяват за вярност с оригинала от упълномощено длъжностно лице от ръководителя на териториалното поделение на НОИ или от длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсии по международни договори, по които Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност – за лицата с постоянен адрес в чужбина. (5) Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО издава при поискване удостоверение за зачетения на лицето осигурителен стаж въз основа на съхраняваните в пенсионното досие оригинални удостоверения за осигурителен стаж. Титулярят на пенсионното досие има право при поискване да получава копия от съхраняваните в него документи, заверени по реда на ал. 4. (6) Пенсионното досие се съхранява в териториалното поделение на НОИ, чрез който се изплаща пенсията. (7) Пенсионните досиета на лицата с постоянен адрес в чужбина, получаващи пенсии по международен договор в областта на социалното осигуряване, се съхраняват в службата в НОИ, на която е възложено прилагането на международните договори за лица с постоянен адрес в чужбина. Чл. 10. (1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, а за лицата по чл. 1, ал. 8—на длъжностното лице в териториално поделение на НОИ – София-град, и на длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори за лицата с постоянен адрес в чужбина. Длъжностното лице по пенсионното осигуряване се произнася в шестмесечен срок от подаването на заявлението. (2) Пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г. се отпускат и изплащат в минималния размер за съответния вид пенсия до определянето на размера им по реда на КЗОО. След определянето на размера на пенсията по КЗОО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 6 КЗОО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. (3) Наследствените пенсии, които се изчисляват от пенсии за трудова дейност на наследодателя, се отпускат и изплащат по реда на ал. 2, като първоначалният им размер се определя от не може да бъде по-малък от 75 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7 КСО на наследодателя. (4) В случаите по ал. 2 и 3, когато за първи път се отпуска пенсия, длъжностните лица по ал. 1 се произнасят в едномесечен срок след подаването на заявлението. (5) При отпускане на пенсии за инвалидност сроковете по ал. 1 и 4 текат от датата на постановяване решенията на медицинските комисии към териториалните поделения на НОИ. Ако експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК е обжалвано по реда на чл. 98, ал. 6 КСО или на чл. 112 от Закона за здравето, длъжностните лица по ал. 1 се произнасят издава разпореждане по чл. 98, ал. 7 КСО в едномесечен срок от датата на подаване на жалбата от председателя на медицинската комисия, съответно от заявлението на лицето. (6) Пенсиите по международен договор, по който Република България е страна, и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностните лица по чл. 98, ал. 1 КСО в едномесечен срок от получаването на всички необходими документи и данни във връзка с подаденото заявление за пенсия и/или добавка. (7) Длъжностните лица по ал. 1 и 6 издават разпореждане за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии в едноседмичен срок от установяването на дължимата сума, т. 2. (8) Разпореждането за отпускане, отказ за отпускане, изменение, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии и добавки, както и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии се връчва лично срещу подпис чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или на съответния адрес по чл. 18а, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс, или по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Когато връчването не може да бъде извършено по реда на изречение първо, за издаването на разпореждането се поставя съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на интернет страницата на НОИ за срок 7 дни, след изтичането на който документ ът се смята за връчен. Разпореждането, с което е извършено служебно осъвременяване, преизчисляване или определяне на нов размер на пенсията, извън случаите по чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО, се връчва при поискване на лицето, като срокът за обжалването му тече от датата на връчването. Чл. 10а. (1) Разпорежданията по чл. 10, ал. 1 за отпускане на лични пенсии за инвалидност и на добавки за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на НОИ. (2) Разпорежданията по чл. 10, ал. 6 за лични пенсии за инвалидност и за добавки за чужда помощ, когато загубената работоспособност е установена само по медицинска документация, изготвена в друга държава, с която Република България има сключен договор за социално осигуряване, се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на НОИ—София-град. Когато загубената работоспособност е установена след явяване на лицата пред ТЕЛК (НЕЛК), разпорежданията се издават въз основа на решение на медицинска комисия към съответното териториално поделение на НОИ. (3) Експертните решения, в които водещото заболяване е постановено от специализирана ТЕЛК, се разглеждат от медицински комисии, в които поне един от членовете е лекар с призната специалност по съответния профил. (4) Решенията на медицинската комисия се издават в 30-дневен срок от подаване на заявлението за отпускане на пенсия след разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне степента на намалена работоспособност, датата на инвалидизиране и срока на инвалидността. Чл. 10б. (1) След приемане на заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност и за добавка за чужда помощ упълномощено длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО представя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО най-късно до края на следващия работен ден копие от експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК), представената от лицето медицинска документация и данни за входящия номер и датата на заявлението, подадено в териториалното поделение на НОИ. (2) Председателят на медицинската комисия изисква медицинското експертно досие на лицето от регионалната картотека на медицинските експертизи (РКМЕ) в срок 3 работни дни от получаване на заявлението. (3) Когато към заявлението не е представена медицинската документация, която се намира у лицето, председателят на медицинската комисия в срок 3 работни дни от получаване на заявлението уведомява писмено лицето да я представи. Председателят на медицинската комисия може да изисква и допълнителни документи, удостоверяващи здравословното състояние на лицето. (4) Регионалната картотека на медицинските експертизи и лицето изпращат на председателя на медицинската комисия документите по ал. 2 и 3 в 5-дневен срок от получаване на искането. (5) В случаите по ал. 3 и 4 30-дневният срок по чл. 98, ал. 5 КСО започва да тече от представянето на документите. (6) При отпускане на пенсия за инвалидност по реда на чл. 98, ал. 7 КСО не се изисква медицинска документация от лицето и медицинското експертно досие от РКМЕ. Чл. 10в. (1) Медицинската комисия на заседание разглежда медицинската документация и се произнася с решение в деня на заседанието. Решенията на комисията се вземат с единодушие. С решението си комисията може да потвърди решението на ТЕЛК/НЕЛК или председателят на комисията може да го обжалва по реда на чл. 98, ал. 6 КСО. (2) Решенията на медицинската комисия, с които се потвърждават решенията на ТЕЛК/ НЕЛК, се предоставят на упълномощеното длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО в срок 3 работни дни за отпускане на пенсия за инвалидност или добавка за чужда помощ. Медицинската документация, предоставена от лицето, и медицинското експертно досие за РКМЕ се връщат на лицето и на РКМЕ в 7-дневен срок от постановяване на решението. (3) Експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК се обжалват, ако няма единодушие между членовете на медицинската комисия за потвърждаване на експертното решение или когато комисията реши, че те са издадени неправилно или незаконосъобразно. (4) Копие от жалбата до НЕЛК или до Административния съд София-град се изпраща на органа на медицинската експертиза, издал експертното решение, и на лицето, подало заявление за отпускане на пенсия за инвалидност или добавка за чужда помощ. (5) Ако решението на ТЕЛК/НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия, се издава разпореждане по чл. 98, ал. 7 КСО до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда, по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза. Чл. 11. Спирането на пенсията по чл. 95 КЗОО се извършва, както следва: 1. по чл. 95, ал. 1, т. 1—от датата на заявлението или от друга дата, ако такава е посочена; 2. по чл. 95, ал. 1, т. 2—от датата, до която е отпусната пенсията за инвалидност; 3. по чл. 95, ал. 1, т. 3—от първо число на месеца, за който не е получена пенсията; 4. по чл. 95, ал. 1, т. 4 – от датата на отпускане на новата пенсия, когато пенсиите са несъвместими съгласно чл. 101 от КСО, като се спира по-неблагоприятната по размер;; 5. по чл. 95, ал. 2 – от датата на представяне на доказателствата.; 7. по чл. 95, ал. 1, т. 6 – от датата на представяне или установяване на данните; 8. по чл. 95, а л. 1, т. 7 – от датата на установяване на данните за извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията. Чл. 12. (1) Органът, издал разпореждането за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на пенсиите и добавките към тях, както и за възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсии, може да го поправя, изменя или отменя, когато са констатирани: 1. очевидни фактически грешки; 2. технически грешки—неправилно определяне на пенсията поради аритметични грешки в сборовете на осигурителния (трудовия) стаж, трудовото възнаграждение (осигурителния доход), погрешно изчислен размер или грешки, допуснати при подаване на данни за електронна обработка на информацията; 3. пропуски—не са взети предвид представени документи, имащи значение за определяне размера на пенсията; 4. основанията по чл. 99 КЗОО. (2) В случаите по ал. 1, т. 1—3 разпореждането се поправя от от датата на постановяване на разпореждането за възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсии. Лицата се уведомяват за извършените поправки и изменения в разпореждането, което може да се обжалва по реда на чл. 13. (3) Когато по реда на ал. 1 се определи пенсия или добавка към нея в по-голям размер, разликата се изплаща и за минало време, при спазване разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от КСО. (4) Когато по реда на ал. 1 се определи пенсия или добавка към нея в по-малък размер, недължимо получените суми се възстановяват при спазване разпоредбите на чл. 114 и 115 КЗОО. (5) В случай на изменение на пенсията в резултат на прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, получените в повече суми се възстановяват от лицата без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. За възстановяване на сумите длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. След изтичането на този срок се начислява лихвата по чл. 113, ал. 1 КСО. (6) По реда на ал. 1—5 се изменят или отменят разпореждания и когато в териториалното поделение на НОИ са представени документи, отнасящи се до правото и размера на пенсията, както и до началната дата на отпускането ѝ. Чл. 13. (1) Разпорежданията за пенсии и добавки към тях могат да се обжалват в тримесечен срок от получаването им пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. (2) Решенията на ръководителя на териториалното поделение на НОИ могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред съответния административен съд. (3) Разпорежданията по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред Софийския градски съд, а за пенсиите по международен договор за лица с постоянен адрес в чужбина— пред управителя на НОИ. (4) Решенията на административния съд (Административния съд София-град) подлежат на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Закона за Върховния административен съд. (5) Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им пред Върховния административен съд. Чл. 14. (1) Пенсионерите, техните наследници и законните им представители са длъжни да съобщават на органите по пенсионно осигуряване в едномесечен срок от узнаването или настъпването на всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията, както и адреса си при промяна. (2) Лицата по ал. 1, които не съобщят в едномесечния срок за настъпилите промени в обстоятелствата, които се отразяват върху основанието за получаване на пенсията или върху размера ѝ, и продължават да я получават, връщат неоснователно получената сума с лихвата по чл. 113, ал. 1 от КСО. Раздел II Пенсии за осигурителен стаж и възраст Чл. 15. (1) Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 януари 2011 г. до 1 януари 2021 г. се придобива при навършена възраст 60 години за жените и 63 години за мъжете и осигурителен стаж, както следва: 1. от 1 януари 2011 г. – 34 години осигурителен стаж за жените и 37 години осигурителен стаж за мъжете; 2. от 1 януари 2012 г. – 34 години и 4 месеца осигурителен стаж за жените и 37 години и 4 месеца осигурителен стаж за мъжете; 3. от 1 януари 2014 г. – при възраст 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 34 години и 8 месеца за жените и 37 години и 8 месеца за мъжете; 4. от 1 януари 2015 г. – при възраст 61 години за жените и 64 години за мъжете и осигурителен стаж 35 години за жените и 38 години за мъжете; 5. от 1 януари 2016 г. – при възраст 61 години и 4 месеца за жените и 64 години и 4 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 4 месеца за жените и 38 години и 4 месеца за мъжете; 6. от 1 януари 2017 г. – при възраст 61 години и 8 месеца за жените и 64 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години и 8 месеца за жените и 38 години и 8 месеца за мъжете; 7. от 1 януари 2018 г. – при възраст 62 години за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 36 години за жените и 39 години за мъжете; 8. от 1 януари 2019 г. – при възраст 62 години и 4 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 4 месеца за жените и 39 години и 4 месеца за мъжете; 9. от 1 януари 2020 г. – при възраст 62 години и 8 месеца за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 8 месеца за жените и 39 години и 8 месеца за мъжете; 10. от 1 януари 2021 г. – при възраст 63 години за жените и 65 години за мъжете и осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. (2) Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 януари 2021 г. се придобива при осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете и навършена възраст, както следва: 1. от 1 януари 2021 г. – 60 години и 6 месеца за жените и 63 години и 6 месеца за мъжете; 2. от 1 януари 2022 г. – 61 години за жените и 64 години за мъжете; 3. от 1 януари 2023 г. – 61 години и 6 месеца за жените и 64 години и 6 месеца за мъжете; 4. от 1 януари 2024 г. – 62 години за жените и 65 години за мъжете; 5. от 1 януари 2025 г. – 62 години и 6 месеца за жените; 6. от 1 януари 2026 г. – 63 години за жените. (3) В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, те придобиват право на пенсия при не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж и навършена възраст, както следва: 1. от 1 януари 2011 до 1 януари 2021 г. – 65 години; 2. о т 1 януари 2 014 г. – 65 г од инии 8 месеца; 3. от 1 януари 2015 г. – 66 години; 4. о т 1 януари 2 016 г. – 6 6 г од инии 4 месеца; 5 . о т 1 януари 2 017 г. – 6 6 г од инии 8 месеца; 6. от 1 януари 2018 г. – 67 години. (4) При преценяване на правото и определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща в трета категория. Чл. 16. (1) При осигурителен стаж от различни категории труд трудовият стаж от първа и втора категория се превръща в осигурителен стаж от трета категория по реда на ал. 2 – 8 от КСО, а осигурителният стаж на лицата по чл. 69а от КСО се превръща по реда на чл. 104, ал. 9 от КСО. (2) От 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а—66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г.; изм., бр. 123 от 1998 г.), се счита за осигурителен стаж, както следва: 1. по т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к—от първа категория; 2. по т. 66г, 66е, 66з и 66и—от втора категория. (3) За работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. (4) Осигурителен стаж, зачетен от друга държава, с която Република България прилага международен договор в областта на социалното осигуряване, като положен при специфични условия на труд, съответстващ на първа и втора категория труд по българското законодателство, се взема предвид при преценка на правото на пенсия в неговата календарна продължителност, без да се превръща по реда на чл. 104, ал. 2 – 8 КСО, освен ако в международен договор е предвидено друго. Чл. 17. (1) За осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69 КЗОО се зачита: 1. изслуженото време по чл. 69, ал. 1 КСО;; 2. изслуженото време по чл. 69, ал. 2 и 3 КСО;; 3. изслуженото време от лица, изпълняващи дейности, посочени в чл. 69, ал. 5 КСО.; 4. изслуженото време по чл. 69, ал. 6 КСО. Чл. 17а. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 1 – 3 и 5 КСО от 1 януари 2011 г. се придобива независимо от възрастта при следния осигурителен стаж: 1. от 1 януари 2011 г. – 25 години общ осигурителен стаж, от които 16 години и 8 месеца действително изслужени на съответните длъжности; 2. от 1 януари 2012 г. – 25 години и 4 месеца общ осигурителен стаж, от които 16 години, 10 месеца и 20 дни действително изслужени на съответните длъжности; 3. от 1 януари 2013 г. – 25 години и 8 месеца общ осигурителен стаж, от които 17 години, 1 месец и 10 дни действително изслужени на съответните длъжности; 4. от 1 януари 2014 г. – 26 години общ осигурителен стаж, от които 17 години и 4 месеца действително изслужени на съответните длъжности; 5. от 1 януари 2015 г. – 26 години и 4 месеца общ осигурителен стаж, от които 17 години, 6 месеца и 20 дни действително изслужени на съответните длъжности; 6. от 1 януари 2016 г. – 26 години и 8 месеца общ осигурителен стаж, от които 17 години, 9 месеца и 10 дни действително изслужени на съответните длъжности; 7. от 1 януари 2017 г. – 27 години общ осигурителен стаж, от които 18 години действително изслужени на съответните длъжности; 8. от 1 януари 2018 г. – 27 години и 4 месеца общ осигурителен стаж, от които 18 години, 2 месеца и 20 дни действително изслужени на съответните длъжности; 9. от 1 януари 2019 г. – 27 години и 8 месеца общ осигурителен стаж, от които 18 години, 5 месеца и 10 дни действително изслужени на съответните длъжности; 10. от 1 януари 2020 г. – 28 години общ осигурителен стаж, от които 18 години и 8 месеца действително изслужени на съответните длъжности. Чл. 18. (1) При преценяване правото на пенсия на лицата по чл. 69 КЗОО осигурителният стаж, извън този по чл. 17, може да допълва без превръщане общия осигурителен стаж, при условие че е придобит преди уволнението им от посочените служби. (2) Осигурителният стаж по ал. 1 може да допълва общия осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69, ал. 1—3 и 5 КСО само при наличието на две трети действително изслужени по чл. 17, ал. 1, т. 1 – 3. (3) При пенсиониране по условията на чл. 69 КЗОО осигурителният стаж по чл. 17, ал. 1, т. 1 – 3 се зачита при взаимно допълване. (4) Уволнените и непридобили право на пенсия по чл. 69 КЗОО се пенсионират по реда на чл. 68 и § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КЗОО. Чл. 18а. (1) При определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 69а КСО осигурителният стаж, придобит след 31 декември 2010 г., е от трета категория труд, като след 4 август 2011 г. се превръща по реда на чл. 104, ал. 9 от КСО. (2) Културни организации по смисъла на чл. 69а КСО са организациите, вписани в регистъра по чл. 14, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата. Чл. 19. (1) Учителски стаж е осигурителният стаж, положен на длъжността учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. (2) Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. (3) Учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната просвета. (4) За учителски стаж се зачита и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2007 г. на длъжността “възпитател” в домовете за деца, лишени от родителска грижа, и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2008 г. на длъжността “възпитател” в останалите специализирани институции за предоставяне на социални услуги за деца или в други места за предоставяне на социални услуги в общността, както и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2009 г. на длъжността “педагог” или “възпитател” в домовете за медико-социални грижи за деца и в детските ясли. (5) Право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КСО имат лицата, които към датата на освобождаване от длъжност по ал. 1, 2 и 4 са изпълнили условията за пенсиониране по тези разпоредби. (6) На лицата придобили право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КСО се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране в намален размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО. След навършване на тази възраст пенсията им за осигурителен стаж и възраст се изплаща в пълен размер от фонд “Пенсии”. (7) На лицата, пенсионирани по условията на § 5, ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби на КСО, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до изпълнение на условията за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 КСО, но не по-късно от навършване на 65-годишна възраст. След изпълнение на условията по чл. 68, ал. 1 КСО или навършване на 65-годишна възраст пенсията се изплаща за сметка на фонд “Пенсии”. Чл. 20. (1) При изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст пропорционалната част от процента за месеците осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 КСО се закръглява до втората цифра след десетичния знак. Когато третата цифра е под 5—не се взема предвид, а когато е 5 и над 5—втората цифра след десетичния знак се увеличава с една единица. (2) До 31 декември 2016 г. пропорционалната част от процентите за месеците осигурителен стаж в случаите по чл. 70, ал. 1, изречение първо от КСО е, както следва: 1 месец = 0,09 7 месеца = 0,64 2 месеца = 0,18 8 месеца = 0,73 3 месеца = 0,28 9 месеца = 0,83 4 месеца = 0,37 10 месеца = 0,92 5 месеца = 0,46 11 месеца = 1,01 6 месеца = 0,55 12 месеца = 1,10. (3) От 1 януари 2017 г. пропорционалната част от процентите за месеците осигурителен стаж в случаите по чл. 70, ал. 1, изречение първо от КСО е, както следва: 1 месец = 0,10 7 месеца = 0,70 2 месеца = 0,20 8 месеца = 0,80 3 месеца = 0,30 9 месеца = 0,90 4 месеца = 0,40 10 месеца = 1,00 5 месеца = 0,50 11 месеца = 1,10 6 месеца = 0,60 12 месеца = 1,20. 4. от 25 декември 2021 г.: а) по чл. 70, ал. 1, т. 1 за: 1 месец = 0,113; 2 месеца = 0,225; 3 месеца = 0,338; 4 месеца = 0,450; 5 месеца = 0,563; ВЕСТНИК 6 месеца = 0,675; 7 месеца = 0,788; 8 месеца = 0,900; 9 месеца = 1,013; 10 месеца = 1,125; 11 месеца = 1,238; 12 месеца = 1,350; б) по чл. 70, ал. 1, т. 2 – в размерите по т. 3. (4) Пропорционалната част от процентите за месеците действителен осигурителен стаж в случаите по чл. 70, ал. 1, изречение второ от КСО е, както следва: 1 месец = 0,25 7 месеца = 1,75 2 месеца = 0,50 8 месеца = 2,00 3 месеца = 0,75 9 месеца = 2,25 4 месеца = 1,00 10 месеца = 2,50 5 месеца = 1,25 11 месеца = 2,75 6 месеца = 1,50 12 месеца = 3,00. Чл. 21. (1) Преизчисляване на пенсията по реда на чл. 102 КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, се извършва по заявление на пенсионера, което може да бъде подадено и по електронен път, не повече от веднъж в една календарна година. Новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението по реда на чл. 70, ал. 1 КСО—за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, съответно по чл. 75, ал. 1 КСО—за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и по чл. 79 КСО—за пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. При определяне на новия размер на пенсията положеният след пенсионирането и след 31 декември 2010 г. осигурителен стаж не се превръща по реда на чл. 104 КСО. (2) При представяне и на осигурителен доход за стажа, придобит след пенсионирането, пенсията се преизчислява, ако това е по-благоприятно за лицето. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 КСО, съответно по чл. 75—77 и чл. 79, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. (3) Лицата, на които са отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст или пенсии за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест след 1 януари 2000 г., могат да поискат изчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период до 1 януари 1997 г., ако това е по-благоприятно за тях. Промяната на тригодишния период може да се прави само веднъж след отпускането на пенсията, като размерът ѝ се определя от датата на заявлението. Такава промяна могат да поискат и лицата с отпуснати пенсии за изслужено време и старост. Преизчисляването на пенсията се извършва от датата на заявлението. (4) Лицата, на които са отпуснати пенсии за инвалидност, изчислени от трудово възнаграждение или осигурителен доход до 31 декември 1999 г., и нямат осигурителен стаж след тази дата, могат да поискат преизчисляване на пенсията по реда на чл. 75—77 и 79 КСО, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва от датата на заявлението. Когато заявлението за служебно преизчисляване на пенсията е подадено едновременно със заявлението за отпускането ѝ, първото преизчисляване се извършва през следващата календарна година от първо число на месеца, следващ същия календарен месец, в който е било подадено заявлението. (5) Срокът по чл. 98, ал. 1, т. 1, изречение второ от КСО за произнасяне на длъжностното лице тече от: 1. датата на подаване на заявлението – в случаите по ал. 1 и 2; 2. датата, считано от която се преизчислява пенсията – в случаите по ал. 4, изречение второ и трето. (6) Когато до датата на служебното преизчисляване на пенсията не са постъпили нови данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителния стаж и/или доход на лицето, а за самоосигуряващо се лице – данни за внесени осигурителни вноски, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО се произнася с разпореждане за отказ за преизчисляване на пенсията. (7) За пенсиите, отпуснати до 1 януари 2000 г., при преизчисляването им по ал. 1—4 се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 2007 г. Чл. 21а. (1) При определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70 КСО на лицата по чл. 127, ал. 1 КСО осигурителният доход за периода след 31 декември 2001 г., а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г. се намалява с коефициент, представляващ среднопретегленото съотношение между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд „Пенсии“ за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.. (2) Среднопретегленото съотношение по чл. 70, ал. 10, т. 1 от КСО се намира, като размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд се разделят на вноската за фонд “Пенсии” за съответния период и получените съотношения се умножат по броя на месеците, за които се отнасят. Сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в периода. Раздел III Пенсии за инвалидност Чл. 22. Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа, както и за инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпване на работа—от датата на заявлението по чл. 94 КЗОО. При пенсия за инвалидност поради общо заболяване към тази дата лицето трябва да има изискващия се осигурителен стаж по чл. 74 КЗОО. Чл. 22а. Когато датата на инвалидизиране е по-късна от датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК (НЕЛК) и заявлението за пенсиониране е подадено в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК), пенсията за инвалидност се отпуска от датата на инвалидизирането. Чл. 23. (1) Когато лицето има осигурителен стаж от различни категории, при определянето на продължителността му за правото и размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване осигурителният стаж не се превръща от една категория в друга. (2) При изчисляване размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване пропорционалната част от процента за месеците осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 и 2 от КСО се определя по реда на чл. 20, ал. 1 и 2. Чл. 24. Слепите по рождение и ослепелите преди постъпването им на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при наличие на осигурителен стаж, независимо от продължителността му, придобит към датата на подаване на заявлението. Чл. 25. При определяне размера на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на лица, които нямат 3 години трудов стаж до 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент се изчислява по реда на чл. 70 КЗОО от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Чл. 25а. На лицата по чл. 74, ал. 1, т. 1 КСО, които имат осигурителен стаж до една година, пенсиите се определят в минималните размери по чл. 75, ал. 4 КСО. Пенсиите се определят по реда на чл. 75—77 КСО от датата, на която е подадено заявлението, след придобиване на една година осигурителен стаж. Чл. 26. (1) Признатият стаж по чл. 75, ал. 2 КСО се намалява с продължителността на придобитият осигурителен стаж след датата на инвалидизиране. (2) Когато придобитият осигурителен стаж след датата на инвалидизиране се представя заедно със заявлението за първоначално отпускане на пенсията в 6-месечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, размерът на пенсията при отпускането ѝ се определя според наличния осигурителен стаж към датата на инвалидизиране, а от датата на заявлението се изменя с придобития осигурителен стаж след датата на инвалидизиране. (3) Когато придобитият осигурителен стаж след датата на инвалидизиране се представя заедно със заявлението за първоначално отпускане на пенсията след двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, размерът на пенсията при отпускането ѝ се определя според наличния осигурителен стаж и осигурителен доход към датата на заявлението. (4) При пенсии по международен договор, при които размерът на пенсията се определя само за българския осигурителен стаж, признатият стаж по чл. 75, ал. 2 КСО се намалява с продължителността на осигурителния стаж след датата на инвалидизиране, придобит съгласно законодателството на другата държава. (5) Алинея 4 не се прилага, ако в международния договор, който е в сила за Република България, е предвиден друг начин за определяне размера на пенсията. Чл. 27. Териториалната експертна лекарска комисия (Националната експертна лекарска комисия) се произнася по въпроса за причинната връзка между заболяването (смъртта) и условията на труда, описани в досието за злополука (професионална болест) или в заместващото го съдебно решение. Чл. 28. (1) В случаите по чл. 66, т. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 120 на Министерския съвет от 2017 г. (ДВ, бр. 51 от 2017 г.), правото и размерът на пенсията се определят спрямо новата дата на инвалидизиране само при постъпило заявление от лицето, ако това е по-благоприятно за него. (2) В случаите по чл. 66, т. 2 и 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността правото и размерът на пенсията за инвалидност се преценяват спрямо новата дата на инвалидизиране. (3) В случаите по чл. 58, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 99 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2005 г. и бр. 23 от 2007 г.), когато е определен краен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, правото и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определят от датата, от която е определен крайният процент на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане. Ако в тези случаи е определен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане поради трудова злополука и/или професионална болест, гражданска или военна инвалидност под 50 на сто, но заедно с процента на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане поради общо заболяване крайният процент е над 50 на сто, пенсията се отпуска при условията и в размерите на пенсия за инвалидност поради общо заболяване съобразно крайния процент. Чл. 29. (1) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 75—77 КСО. (2) Когато пенсията по международен договор се определя само за български осигурителен стаж по-малък от една година и към датата на инвалидизиране осигуреното лице е навършило възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със съответната пропорционална част, която съставляват месеците български осигурителен стаж от процента по чл. 75, ал. 1 КСО. Чл. 30. (1) Пенсията за инвалидност на лицата, които не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, се отпуска за времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК или НЕЛК и добавката за чужда помощ. (2) Пенсията за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, се отпуска пожизнено и добавката за чужда помощ. Ако лицето е навършило възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО през срока, за който му е определена намалена работоспособност, пенсията и добавката за чужда помощ по чл. 103 КСО се считат за отпуснати пожизнено от датата на навършване на възрастта. (3) Преосвидетелстването на лицата със загубена работоспособност се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната. (4) Когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. (5) Когато след преосвидетелстването е определен по-висок процент на загубена работоспособност, но размерът на пенсията се окаже по-малък от получавания до момента, се запазва размерът на пенсията, който се е изплащал при по-ниския процент на загубена работоспособност. (6) При преосвидетелстване на лица, на които пенсиите и добавките за чужда помощ са отпуснати пожизнено, те се изменят или прекратяват от датата на преосвидетелстването. Чл. 31. (1) Право на наследствена пенсия имат както родените в брака, така и извънбрачните и осиновените деца. (2) При осиновяване осиновените деца нямат право на пенсия от рождените си родители и обратно, освен в случаите, когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя. (3) При прекратяване на осиновяването осиновените деца възстановяват правото си на пенсия от рождените си родители и обратно. Чл. 32. (1) Считат се за неработоспособни наследниците с определена от ТЕЛК (НЕЛК) Районната експертна лекарска консултативна комисия (РЕЛКК) с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност. (2) При преценяване правото на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от наследодател, който не е бил пенсионер, се приема, че към датата на неговата смърт той отговаря на изискването за навършена възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. Чл. 33. Наследниците на безвестно отсъстващ пенсионер или осигурен, който има право на пенсия, получават временно наследствена пенсия след влизането в сила на решението на съда за обявяване на отсъствието. Пенсията се отпуска от датата, от която съдът е приел лицето за безвестно отсъстващо. Тази пенсия става постоянна, след като смъртта на лицето се обяви по съдебен ред. Ако отсъстващият се окаже жив, наследствената пенсия се възстановява в приход на бюджета на Държавното обществено осигуряване без лихва. Чл. 34. (1) Деца, които учат след навършване на 18-годишна възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО, са: 1. ученици, които продължават образованието си след навършване на 18-годишна възраст в училищата, създадени по реда на Закона за народната просвета, независимо от степента и формата на обучение; те установяват това обстоятелство в началото на всяка учебна година с документ от съответното учебно заведение; 2. лица, независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и организациите по чл. 47 от същия закон; те установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация; 3. лица, които учат в чужбина; те установяват това обстоятелство и срока на обучението с документи, издадени от учебните заведения в началото на всеки семестър или учебна година; документите в зависимост от страната на произход трябва да бъдат оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република Българя е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.). (2) За учащи се считат лицата, които са прекъснали обучението си поради заболяване съгласно правилата на съответното учебно заведение, както и поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете до навършване на 3-годишна възраст, но общо за не повече от 2 години. (3) Лица, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса. (4) Лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи. (5) Лицата, които са прекъснали обучението си поради слаб успех или незаверен семестър, не получават пенсията си от началото на семестъра, ако няма друга дата, посочена в заповедта на ректора. Лицата, които са отписани/отстранени от учебното заведение, нямат право на наследствена пенсия от датата, посочена в заповедта на ректора. (6) Досегашната ал. 5 става ал. 6. (7) Наследствените пенсии се изплащат в следните срокове: 1. на учениците, имащи право да положат държавни зрелостни изпити, се изплащат до съответната дата на втория зрелостен изпит, определена със заповед на министъра на образованието и науката; 2. на лицата, обучаващи се във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование (ЗВО), както и организациите по чл. 47 ЗВО се изплащат за срока, вписан като начало и/или край на семестъра в представения по ал. 1, т. 2 документ; когато не е посочен срок, пенсията се изплаща до края на месеца, предхождащ месеца, посочен в графика за изпитните сесии на съответното учебно заведение; 3. на лицата, които учат в чужбина, се изплащат за срока, вписан като начало и/ или край на семестъра/учебната година в представения по ал. 1, т. 3 документ. Чл. 35. (1) При смърт на двамата родители (осиновители) наследствената пенсия на децата се определя от сбора на пенсиите на починалите, без да се вземат предвид другите наследници с право на пенсия, ако има такива. На последните се определя следващата им се пенсия, като се взема предвид общият брой на наследниците с право на пенсия, включително децата. (2) Когато единият наследодател е получавал или е имал право на пенсия, която не може да преминава в наследствена, и няма право на друг вид пенсия по условията на КЗОО, наследствената пенсия се определя в размерите по чл. 81, ал. 1 КЗОО само от пенсията на другия родител. (3) Когато и двамата наследодатели са получавали пенсии или са имали право на пенсии, които не могат да преминават в наследствени, и нямат право на друг вид пенсия по условията на КЗОО, децата нямат право на наследствена пенсия по глава шеста, раздел III от КЗОО. Чл. 36. (1) Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО и не получават лична пенсия. (2) Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, имат право на наследствена пенсия независимо от възрастта им. Те получават в пълен размер личната си пенсия и пенсията по чл. 82, ал. 4 КСО. Раздел V Установяване и зачитане на осигурителен стаж и осигурителен доход Чл. 37. (1) За осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО, а за самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 7, 8 и 9, чл. 4а и чл. 4а1 от КСО—времето, за което са внесени осигурителни вноски. (2) Осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна. Този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава. (3) Когато осигурителният стаж, придобит извън страната, съвпада с български осигурителен стаж, той се зачита при спазване на разпоредбите за приложимо законодателство на съответния международен договор. Чл. 38. (1) Осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години, а за периода след 31 декември 2004 г.—в часове, дни, месеци и години, за времето, през което лицата са били осигурени за инвалидност, старост и смърт, и за това време са внесени или дължими осигурителни вноски. (2) За един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което работниците или служителите са изработили най-малко половината от максимално установената с Кодекса на труда или с друг закон нормална дневна продължителност на работното време или установеното за тях с решение на Министерския съвет намалено работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност. (3) Осигурителният стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1—4, 6 и 7 и ал. 2 КСО за времето след 31 декември 2002 г., а за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8—за времето след 27 декември 2003 г., се зачита и изчислява: 1. за времето на отпуск, за който на работниците и служителите се дължи обезщетение по Кодекса на труда или по други закони, върху възнаграждението им; 2. за времето на отпуск с изключение на случаите по ал. 15; 3. времето на платения годишен отпуск и на отпуските за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на малко дете, за които се изплащат обезщетения от държавното обществено осигуряване; 4. времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година; 5. времето на неплатения отпуск за отглеждане на дете по чл. 173, ал. 2 от Кодекса на труда; 6. времето на законна стачка; 7. времето, за което на лицата е изплатено гарантирано вземане от фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. (4) Осигурителният стаж по ал. 2 и 3 за периода до 1 януари 2005 г. или при отпускане на пенсии след тази дата... (5) За осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а КСО. (6) За осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени осигурителни вноски за разходите за дейността... (7) ... (8) За осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 7, 8 и 9, чл. 4а и чл. 4а1 от КСО... (15) От 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд. В този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд, след превръщане на нощните часове през нощните смени в дневни се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време. (16) Когато е зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето е полагало извънреден труд, осигурителят издава при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение—образец УП—3. В удостоверението се посочват отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд. Осигурителният стаж за времето до 31 декември 2008 г. За времето след 1 януари 2009 г. осигурителният стаж се зачита по чл. 9 КСО съобразно сключения договор. Чл. 39. (1) На наетите на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното, както и на работещите надомно, се зачита за една година осигурителен стаж времето, през което са реализирали годишен доход в размер не по-малък от 12 минимални месечни работни заплати за страната, ако за всеки месец поотделно са заработили не по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната. (2) За годината, през която е реализирано по-малко от посоченото в ал. 1 възнаграждение им, осигурителният стаж се определя помесечно, като сумата, получена за годината, се дели на съответната минимална месечна работна заплата. (3) В случаите, когато за отделен месец е реализирана по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната, за осигурителен стаж се зачитат толкова дни от месеца, колкото се получат, като се раздели изплатената сума на съответното минимално дневно възнаграждение. Чл. 40. (1) Осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. (2) Досегашната ал. 3 става ал. 2. (3) Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „Документът по ал. 1 се издава“ се заменят с „Документите по ал. 1 и 2 се издават“. (4) За времето след 31 декември 2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово или по служебно правоотношение, е равна на продължителността на трудовия или на служебния стаж, в трудовата или в служебната книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя следният текст: “Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов (служебен) стаж.” Ако в трудовата или в служебната книжка не е направено посоченото вписване, осигурителният стаж се установява с документ по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, издаден от осигурителя. (5) В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. (6) Когато няма данни за трудовото възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г.—минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. (7) Когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г.— въз основа на минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. (8) След предварително разрешение от териториалните поделения на НОИ документи за осигурителен стаж и доход издават ведомствата, предприятията и организациите, които съхраняват ведомости за заплати или други финансово-счетоводни документи в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си и няма правоприемник. Този ред не се прилага, когато съхраняването на ведомости за заплати и издаването на документи за осигурителен стаж и доход е уредено с нормативен акт или с акт на Министерския съвет. (9) До създаването на информационната система по чл. 5, ал. 11 от КСО териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях ведомости за заплати и други документи. Когато за определени периоди тези документи липсват, териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход и въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения, а когато такива няма, се прилага ал. 6. Чл. 41. (1) Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, на морските лица, на лицата по чл. 4а1 от КСО и на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества и на другите лица, посочени в чл. 7 и 19 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2000 г., Решение № 8525 на БРОЙ 15 Върховния административен съд от 2000 г.— бр. 8 от 2001 г.; Решение № 3357 на Върховния административен съд от 2001 г.—бр. 52 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2002 г., бр. 91 от 2003 г. и бр. 1 от 2006 г.) се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. (2) Осигурителният стаж и осигурителният доход за времето от 1 януари 2009 г. на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на работещите по договори за управление и контрол на търговски дружества, на едноличните търговци и на неперсофиницираните дружества, синдиците и ликвидаторите, членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждения от кооперацията, както и на членовете на управителни или контролни органи на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и на партии се установяват с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. (3) Осигурителният стаж на докторантите се установява с удостоверение по утвърден образец, издаден от териториалното поделение на НОИ, въз основа на: заповед за зачисляване и заповед за отчисляване в докторантура; документ за внесените осигурителни вноски; диплома, издадена от съответното висше училище или научна организация, и документ, удостоверяващ срока на обучението. Чл. 42. Осигурителният стаж на лицата по чл. 9, ал. 3, т. 3 КЗОО се установява с документ, издаден от началника на съответния затвор, поправителен дом или друго място за лишаване от свобода. Чл. 43. (1) Зачита се за осигурителен стаж времето след 1 януари 1996 г., през което родител или осиновител на дете инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или служебно правоотношение и не е бил осигурен. (2) Правото по ал. 1 се ползва от родител или осиновител на дете инвалид, чието състояние налага постоянни грижи и детето не е настанено в лечебно или социално заведение. (3) Обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи, се установява с решение на РЕЛКК. Чл. 43а. (1) Зачита се за осигурителен стаж времето след 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) не са били осигурени или не са получавали пенсия, тъй като са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, а от 1 януари 2020 г. – за лица с определена чужда помощ. (2) Обстоятелството, че лицето, за което са полагани грижи, се нуждае от чужда помощ, се установява с експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК). Чл. 44. (1) За осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. (2) Когато по време на обучението се промени срокът на наборната военна служба, за осигурителен стаж се зачита определеният срок към датата на започване на обучението. Чл. 45. (1) Времето по чл. 9а, ал. 1 от КСО, за което са внесени осигурителни вноски съгласно чл. 9а, ал. 4 от КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория. То се установява с удостоверение по утвърден образец, издаден от териториалното поделение на НОИ, въз основа на: диплома за завършено висше или полувисше образование, документ за внесените осигурителни вноски и документ, удостоверяващ срока на обучението. (2) Когато времето по ал. 1 включва периоди, зачетени за осигурителен стаж на друго основание, лицето може да поиска възстановяване на сумите от внесените осигурителни вноски за тези периоди по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс въз основа на разпореждане, издадено по чл. 98, ал. 1 КСО. (3) Когато са приложими разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване, разпоредбата на ал. 1 се прилага, ако периодът на обучение не е потвърден като осигурителен стаж от съответната компетентна институция на другата държава. Чл. 45а. (1) Времето, за което са внесени осигурителни вноски на основание чл. 9а, ал. 2 КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория труд само във връзка с придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. (2) Времето, за което са внесени осигурителни вноски на основание чл. 9а, ал. 3 от КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория труд само във връзка с придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. (3) Времето, за което са внесени осигурителни вноски за период, по-дълъг от изискващия се за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО или по чл. 68, ал. 3 от КСО, не се зачита за осигурителен стаж. За това време лицето може да поиска възстановяване на неоснователно внесените суми за осигурителни вноски по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс въз основа на разпореждане, издадено по чл. 98, ал. 1 КСО. Когато разпореждането не може да бъде връчено поради обстоятелството, че лицето не е намерено на посочения от него адрес или отказва да го получи, уведомяването се извършва по реда на чл. 10, ал. 8, изречение второ. (4) За внесените осигурителни вноски, осигурителният стаж се установява с удостоверение по образец, утвърден от управителя на НОИ. Удостоверението се издава от териториалното поделение на НОИ при наличие на постъпили данни от НАП за внесените дължими осигурителни вноски от лицата. За лицата, живеещи в друга държава, с която Република България има сключен международен договор в областта на социалното осигуряване, удостоверението се издава от териториалното поделение на НОИ—София-град. (5) При постъпило заявление за отпускане на лична пенсия с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 или чл. 9а, ал. 3 от КСО в срок до пет работни дни от подаване на заявлението на лицето се изпраща уведомително писмо за продължителността на недостигащия осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, съответно – по чл. 68, ал. 3 от КСО. Когато има нередовни и/или липсващи документи за осигурителен стаж, уведомителното писмо се изпраща в 3-дневен срок от датата на представяне на редовните документи или от датата на изтичане на 3-месечния срок по чл. 1, ал. 5, съответно на 6-месечния срок по чл. 1, ал. 6. Когато писмото не може да бъде връчено, уведомяването се извършва по реда на чл. 10, ал. 8, изречение второ. (6) При постъпило заявление за отпускане на лична пенсия с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 или чл. 9а, ал. 3 от КСО, към което са приложени документи, удостоверяващи осигурителен стаж по законодателството на държава, с която се прилага международен договор или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, до потвърждаването на стажа от другата държава и след изрично искане или съгласие от лицето преценката на недостигащия осигурителен стаж може да се извърши само въз основа на недостигащия български осигурителен стаж, ако недостигащият стаж е по-малко от 5 години при отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО, съответно – по-малко от 3 години при отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 9а, ал. 3 от КСО. (7) Когато в 14-дневен срок от връчването на уведомителното писмо лицето не е внесло осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 2 или по чл. 9а, ал. 3 от КСО, се постановява разпореждане за отказ за отпускане на пенсия. (8) (Отменена) (9) (Отменена) (10) (Отменена) (11) (Отменена) (12) Разпореждането по чл. 10, ал. 2 за отпускане на пенсията в минимален размер се постановява в едномесечен срок от: датата на внасяне на осигурителните вноски по банков път или от датата на заявлението за пенсиониране, ако вноските са внесени преди подаването му. (13) (Отменена) Раздел VI Определяне на дохода, от който се изчисляват пенсиите Чл. 46. (1) Средномесечният осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или са дължими осигурителни вноски. Средномесечният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а и 4а1 се определя от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. (2) Зачита се за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход: 1. времето на или алтернативна военна служба; 2. времето на отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на дете без право на парично обезщетение и на платения и неплатения отпуск за отглеждане на малко дете;, както и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за които не се изплаща парично обезщетение; 3. времето на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки; 4. времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 и 2 КСО и по реда на отменените от 1 януари 2011 г. ал. 2 и 3 на § 9 КСО;; 5. времето след 1 януари 1996 г., през което родител (осиновител) на дете-инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или по служебно правоотношение и не е бил осигурен; 6. времето след 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия; 7. времето след 1 април 1997 г., през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.; 8. времето до 31 декември 1999 г. включително, през което лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 и 3 КЗОО са били без работа, с изключение на периодите, през които са получавали обезщетение по Кодекса на труда.; 9. времето след 31 декември 2010 г. на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, или на законна стачка; 10. времето след 31 декември 2010 г., през което съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат и се е осигурявал за своя сметка; 11. времето, за което докторантите са внесли дължимите осигурителни вноски за периода на докторантурата; 12. времето, през което лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, са се осигурявали върху минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; 13. времето, през което лицата по чл. 4, ал. 9 КСО са се осигурявали върху: а) минимални я осиг у рителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, като съпрузи на лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО; б) минималния осиг у рителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със За . (3) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законоустановен отпуск, на временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид: 1. за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя или от органа по назначаването—възнаграждението за този отпуск, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски; 2. за времето на временна неработоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване за периодите: а) преди 1 януари 2000 г.—доходът, от който е изчислено паричното обезщетение, съгласно действащите разпоредби; б) от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г.—обезщетението, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски; в) от 1 януари 2005 г.—доходът, от който е изчислено паричното обезщетение; 3. за времето на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж—минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период; 4. за времето на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 и 5 от Кодекса на труда—възнаграждението, върху който са внесени или са дължими осигурителни вноски, а ако осигурителни вноски не се дължат—минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период. (4) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3 КЗОО, се взема предвид доходът, върху който са внесени или са дължими осигурителните вноски. (5) В осигурителния доход се включват средствата за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски. (6) Когато лицето е осигурено по едно правоотношение за всички социални рискове и пострада при трудова злополука или професионална болест по правоотношението, за което е осигурено само за трудова злополука и за професионална болест, средномесечният осигурителен доход, от който се изчислява пенсията за трудова злополука или професионална болест, може да се определи и от дохода, върху който са правени осигурителните вноски за всички социални рискове, ако това е по-благоприятно за него. (7) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, през което лицата са били осигурени по чл. 4, ал. 1 и 2 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО, изплатените възнаграждения, за които не са внесени осигурителни вноски, се вземат предвид при определяне на осигурителния доход за пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г. (8) При определяне на осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 КЗОО не се включват начислените, но неизплатени възнаграждения за времето до 31 декември 2006 г. и неначислените възнаграждения за времето до 31 декември 2009 г. Чл. 47. (1) При определяне размера на пенсията по условията на международен договор в областта на социалното осигуряване по чл. 70 КЗОО индивидуалният коефициент се изчислява само от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж, придобит в Република България, при спазване разпоредбите на наредбата. (2) Когато осигурителният стаж, зачетен съгласно българското законодателство, не се включва при определяне на осигурителния доход съгласно чл. 70а КЗОО, за изчисляване на индивидуалния коефициент по чл. 70 КЗОО се взема предвид минималната месечна работна заплата, установена за страната, за съответния период. (3) (Отменена) (4) (Отменена) Чл. 48. (1) Когато изчисленият размер на пенсията е по-малък от минималния размер за съответния вид, определен в КСО, той се приравнява към него. (2) При пенсии по международен договор, когато размерът на пенсията, изплащана от Република България, е по-малък от минималния размер за съответния вид пенсия, той се приравнява към него, когато условията за придобиване право на пенсия по КСО са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в Република България. Чл. 49. (1) Добавката по чл. 84 КСО се изчислява от пенсията или от сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг (съпруга). (2) При изчисляване на добавката по ал. 1 не се вземат предвид изплащаните добавки към пенсията на починалия съпруг (съпруга). (3) Когато починалият съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, добавката по чл. 84 КСО се определя от пенсията или от сбора от пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83 КСО. (4) Добавката по чл. 84 КЗОО към пенсията на пенсионер, който има повече от един брак, прекратен поради смърт, се определя от пенсията или от сбора от пенсиите на последния починал съпруг (съпруга) с право на пенсия. (5) Добавката по чл. 84 КЗОО се определя и изплаща в съответния размер по чл. 84, ал. 1 КСО от социалната пенсия за старост, ако починалият съпруг (съпруга) е получавал пенсия, която не може да преминава в наследствена. Когато починалият съпруг (съпруга) е имал право и на пенсия, която може да преминава в наследствена, добавката се изплаща от по-благоприятната по размер пенсия. (6) Ако за отпускане на добавката по чл. 84 КЗОО не са представени документи за възнагражденията на починалия съпруг (съпруга), тя се изчислява в съответния размер по чл. 84, ал. 1 КСО от минималния размер за съответния вид пенсия. (7) При встъпване в брак добавката по чл. 84 КЗОО се прекратява от датата, на която е сключен бракът. (8) Добавките по чл. 84 КСО, отпуснати до 31 декември 2013 г. включително, се изчисляват от ограничения по § 6, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КСО размер на пенсиите на починалия съпруг (съпруга). Чл. 49а. Съпругът (съпругата) на безвестно отсъстващ пенсионер или на осигурен, който има право на пенсия, получава добавка по чл. 84 от КЗОО при спазване условията на чл. 33 и 49 относно отпускането и възстановяването. Чл. 49б. Месечната добавка към пенсиите по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица се определя от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст за предходната календарна година. Глава втора ИЗПЛАЩАНЕ НА ПЕНСИИТЕ Раздел I Общи разпоредби по изплащане на пенсиите Чл. 50. (1) Пенсиите и добавките към тях се изплащат от териториалните поделения на НОИ чрез пощенските станции и банке в страната. (2) Документите за изплащане на пенсиите се изготвят до 25-о число на месеца, предхождащ календарния месец на изплащането им. (3) Изплащането на пенсии в чужбина се извършва от НОИ чрез банките по чл. 29 КСО, обслужващи валутните сметки на института. (4) Разплащанията с чуждестранни осигурителни институти за изплатени пенсии въз основа на международен договор в областта на социалното осигуряване се извършват от НОИ. Чл. 50а. (1) При подадено заявлениедекларация по чл. 13, ал. 1 от Закона за личната помощ за предоставяне на лична помощ по реда на закона от пенсионер, който получава добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО, НОИ превежда дължимата сума за 3 добавката на Агенцията за социално подпомагане. Сумите се превеждат за времето от датата на започване на изпълнението на договора с асистента, предоставящ личната помощ, до първо число на месеца на прекратяването на договора или до първо число на месеца, следващ месеца на прекратяването на договора, в зависимост от това докога е била предоставяна личната помощ, което се преценява въз основа на получената от Агенцията за социално подпомагане информация от отчета по чл. 35 от Закона за личната помощ и по ред, определен в споразумението по ал. 4. (2) В случаите по ал. 1 разпореждането, с което е отпусната добавката за чужда помощ, не се изменя. (3) Националният осигурителен институт изплаща добавката за чужда помощ по чл. 103 от КСО към пенсията на лицето по ал. 1, когато личната помощ не му се предоставя поради прекратяване на договора с асистента – за времето от първо число на месеца, следващ месеца на прекратяването на договора, или от първо число на месеца на прекратяване на договора, ако през това време не е била предоставена лична помощ, съгласно постъпилата информация от отчетите по чл. 35 от Закона за личната помощ, до края на месеца, през който е сключен нов договор по чл. 14, ал. 5 от Закона за личната помощ. (4) Сроковете, редът и начинът за превеждане на сумите по ал. 1, както и за обмен на информация между НОИ и Агенцията за социално подпомагане се уреждат със споразумение. Раздел II Изплащане на пенсиите чрез пощенски станции Чл. 51. (1) Пенсиите и добавките към тях се изплащат от пощенските станции по постоянния или настоящия адрес на пенсионерите по реда и начина, определени в наредбата. (2) Управителят на НОИ в изключителни случаи при изплащане на допълнителни суми към пенсиите може да разреши изплащането им чрез пощенските станции по различен от предвидения ред в чл. 54 и 63. Чл. 52. (1) Териториалното поделение на НОИ превежда на съответния банков клон с платежно нареждане предходния се общи суми на пенсиите по разплащателен или спестовен влог. Към платежното нареждане се прилагат и списъци на пенсионерите за банковите клонове, с които няма сключен договор. Сумата на пенсиите на влог се превежда на съответния банков клон в първите 3 работни дни от началото на периода по чл. 52, ал. 1. (2) Изплащането се извършва по график, определен от ръководителя на пощенската станция, който се утвърждава от ръководителя на териториалното поделение „Български пощи“ и ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Графикът се обявява на гражданите. Чл. 53. (1) Пощенската станция не изплаща пенсията, когато: 1. пенсионерът е починал; 2. срокът за изплащането ѝ, вписан в изплащателния картон, е изтекъл; 3. има нареждане от териториалното поделение на НОИ; 4. пълномощното е нередовно; 5. пенсионният запис не е подписан от съответните длъжностни лица; 6. лицето не представи документ за самоличност. (2) Когато на пенсионер са издадени повече от един изплащателен картон, пенсията не се изплаща и се уведомява съответното териториално поделение на НОИ. Раздел III Изплащане на пенсия по изплащателен картон Чл. 54. (1) Териториалното поделение на НОИ изготвя за всеки пенсионер един изплащателен картон, по който пощенската станция му изплаща пенсията (пенсиите) и добавките към нея. Изплащателният картон, съответно подписан от получателя на пенсията, служи като оправдателен документ за извършените плащания. (2) Изплащателният картон се изготвя въз основа на разпореждането на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ. За номер на изплащателния картон се поставя единният граждански номер на пенсионера. (3) Когато от един наследодател са отпуснати наследствени пенсии на две или повече лица, за всеки наследник се съставя отделен изплащателен картон. Когато някой от тях има законен представител, настойник или определени лица по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, пенсията се изплаща съответно на законния представител, на настойника или на лицата по чл. 26 от Закона за закрила на детето. (4) За получаване на пенсията по ал. 3 законният представител, настойникът или лицата по чл. 26 от Закона за закрила на детето, удостоверяват това свое качество пред съответната пощенска станция с документ за самоличност и удостоверение за раждане на дете, с влязло в сила съдебно решение или с удостоверение, издадено от общината (кметството). (5) За изплащане на месечните пенсии и добавките към тях в изплащателния картон се вписват: 1. месецът, от който пенсията е включена за изплащане във ведомостта за изплащане на пенсиите; 2. срокът, за който е отпусната пенсията (ако има такъв); 3. сумата за изплащане на пенсията и добавките към нея. (6) Свободните редове за месеците на редовното плащане се унищожават с щемпел “НЯМА ПЛАЩАНЕ”. (7) Изплащателните картони за новоотпуснати, възобновени или възстановени пенсии се съставят в териториалното поделение на НОИ, подписват се от инспектор, контрольор и от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ подпечатват се и се изпращат на съответната пощенска станция. Данните в изплащателните картони се вписват ясно и четливо. Чл. 55. При първото изплащане на пенсията в изплащателния картон се вписват номерът, датата и органът, издал документа за самоличност на пенсионера или на законния му представител (настойник), и се взема образец (спесимен) от подписа на получателя на пенсията. По този ред се постъпва и в случаите, когато се съставя нов изплащателен картон. Чл. 56. (1) По издаден изплащателен картон пощенската станция може да изплати сумата до 20-о число на същия месец. Ако до тази дата пенсията не е изплатена, както и в случаите по чл. 53, ал. 1 пощенската станция я възстановява с ведомост за неизплатените пенсии и превежда сумите до 25-о число. (2) В случаите, когато пенсията се възстановява с ведомост за неизплатените пенсии, тя може да се изплати от пощенската станция като пенсия за минало време до 6 месеца, включително текущия месец. Чл. 57. (1) Изплащателните картони се съхраняват от началника на пощенската станция или от определен от него служител от паричната служба в срок 3 години след последната ревизия. (2) Когато срокът, за който е издаден изплащателният картон, изтече, а изплащането на пенсията следва да продължи, пощенската станция по данните в картона и се подпечатва съставя нов изплащателен картон, който се подписва от съставителя и от началника на пощенската станция. На съответното място в предходния картон се отбелязва, че е съставен нов (втори и следващ) картон, а също и месецът, от който пенсията ще се изплаща по него. В новия картон за свръзка се отбелязва до кой месец включително е изплатена пенсията по заменения картон. (3) При унищожаване или изгубване на изплащателен картон пощенската станция писмено уведомява териториалното поделение на НОИ, което прави проверка в електронната картотека до кой месец е изплатена пенсията и съставя нов изплащателен картон. В новия картон на мястото за вписване на изплащаната пенсия пенсионерът подписва декларация до кой месец включително е получил пенсията си. (4) Разходите, свързани с подмяната на изплащателни картони през годината, се изплащат от териториалното поделение на НОИ на териториалното поделение “Български пощи” до края на първото тримесечие на следващата календарна година. Чл. 58. Националният осигурителен институт ритмично превежда необходимите суми за изплащане на пенсиите и добавките към тях на териториалното поделение “Български пощи” по начин, който гарантира своевременното им изплащане. Ведомостта за изплащане на пенсиите заедно с необходимите документи за месеца се предава на пощенската станция 6 дни преди да започне изплащането. Чл. 59. Териториалното поделение “Български пощи” (“Софийски пощенски станции”) осигурява на районните пощенски станции по техни заявки необходимите суми за изплащане на пенсиите и добавките към тях, а районните пощенски станции—на пощенските станции по техни заявки на основание на писмата, с които са получили документите за изплащане на пенсиите от териториалните поделения на НОИ. Чл. 60. По изплащателни картони, по които изплащането на пенсиите е прекратено, пощенската станция не може да извършва плащания, включително за минало време. Ако по такива картони има неполучени пенсии, изплащането им се извършва с пенсионен запис от териториалното поделение на НОИ. Чл. 61. (1) Пенсията и добавките към нея се изплащат лично на пенсионера или на упълномощеното от него лице при условията и по реда на чл. 64. (2) Когато пенсионерът е малолетен или е поставен под пълно запрещение, пощенската станция изплаща пенсията на законния му представител—родителя, настойника му или лицата, посочени в чл. 26 от Закона за закрила на детето. Чл. 62. (1) Пенсията може да бъде изплащана в дома на пенсионера по постоянния или настоящия адрес след заявление от лицето до началника на пощенската станция, ако получава пенсия за загубена работоспособност или има навършена 68-годишна възраст. (2) В случаите по ал. 1 пенсия и добавките къмgetY нея до двукратния размер от социалната пенсия за старост може да се изплаща срещу подпис, без пълномощно, на съпруг (съпруга), на пълнолетни деца или на родители на пенсионера, които следва да докажат това свое качество и да представят документите за самоличност на получателя и на пенсионера. (3) Пенсията и добавките към нея до двукратния размер на социалната пенсия за старост, на лицата с пенсия за загубена работоспособност или с навършена 68-годишна възраст може да се изплаща в пощенските станции при условията и по реда на ал. 2. (4) В случаите по ал. 2 и 3 в графа “Бележки по изплащането” на изплащателния картон задължително се отбелязват родствената връзка и името на лицето, на което е изплатена сумата, както и данните от документа за самоличност. Касиерът платец сравнява подписа в документа за самоличност на лицето, което получава сумата, с подписа му в картона. При неправилно изплащане на пенсия сумата се възстановява на териториалното поделение на НОИ по реда на чл. 92, ал. 5. Чл. 63. (1) Изплащането на пенсия за минало време, за част от месеца и ако е спряна с корекционна ведомост или с писмо за спиране изплащането ѝ за текущия месец се извършва с пенсионен запис. С пенсионен запис се изплаща и неполучена пенсия от починал пенсионер. Записът се подписва от инспектор и контрольор. По договаряне между НОИ и “Български пощи”—ЕАД, плащания на суми за минало време вместо с пенсионен запис могат да се преведат на съответната пощенска станция с отделна ведомост или с редовната ведомост за изплащане на пенсиите, в която тези суми се вписват в отделна графа. (2) Пенсионният запис за сума над десеткратния размер на социалната пенсия за старост се подписва и от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, и от ръководителя на териториалното поделение и се заверява с печата на териториалното поделение. (3) (Отменена) (4) Пенсионните записи се описват по реда на издаването им във ведомост за предадените пенсионни записи за изплащане на пенсиите, която се съставя в 3 екземпляра—по един за териториалното поделение на НОИ, за районната пощенска станция и за Контролната инспекция на съобщенията. (5) Ведомостите за предадените пенсионни записи за изплащане на пенсиите, изготвени, проверени и подписани от съответните длъжностни лица—инспектор и контрольор, както и от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ се номерират с поредни годишни номера. (6) На всеки пенсионен запис се поставя номер, състоящ се от две отделни числа, от които първото показва годишния пореден номер на ведомостта, в която е описан, а второто—поредния номер на записа в нея. Поправки и зачертавания в пенсионните записи не се допускат. (7) Вторите и третите екземпляри на ведомостта за пенсионни записи заедно с пенсионните записи се предават на териториалното поделение “Български пощи” с опис. (8) Пенсионните записи се предават от териториалното поделение “Български пощи” на пощенските станции в 3-дневен срок от получаването им от териториалното поделение на НОИ. (9) Сумата на пенсионните записи, предадени с опис на териториалното поделение “Български пощи”, се превежда от териториалното поделение на НОИ по определена за това набирателна сметка за пенсии на териториалното поделение “Български пощи” в деня на предаването им не по-късно от предпоследния работен ден на съответния месец. (10) Пенсиите, преведени с пенсионен запис, се изплащат при поискване в 20-дневен срок от получаването в пощенската станция, като се спазват разпоредбите на чл. 53, 62 и 64. (11) Ако пенсионният запис не се изплати в 20дневен срок от датата на получаването в пощенската станция, той се връща на териториалното поделение на НОИ, издало записа, както се посочват причините за неизплащането му. Раздел V Изплащане на пенсии на упълномощени лица Чл. 64. (1) Когато пенсионер не може да получи лично пенсията си, тя може да се изплати на упълномощено от него лице. Пълномощното следва да е с нотариално заверен подпис. В чужбина подписът на упълномощителя се заверява от българските дипломатически и консулски представителства. (2) Данните от документа за самоличност на упълномощения, както и номерът и датата на издаване на пълномощното се вписват в графа “Бележки по изплащането” на изплащателния картон. (3) Когато упълномощителят оттегли пълномощното или упълномощи друго лице да получава пенсията му, своевременно следва да уведоми пощенската станция или банката за това обстоятелство. (4) Пенсия за текущия месец или пенсионен запис (за част от месеца, за цял месец или набрана сума от пенсия) може да се получи чрез изрично пълномощно без нотариална заверка на подписа. В тези случаи се изискват личните документи за самоличност на упълномощителя и на упълномощения. По такъв вид пълномощно може да се извърши плащане най-много 3 пъти в една календарна година, като всеки път се представя отделно пълномощно. В него упълномощителят декларира, че не е ползвал това право повече от 3 пъти през календарната година. (5) Пълномощното по ал. 4 се задържа в пощенската станция и се съхранява 3 години след изтичането на годината, през която е изплатена пенсията. След този срок то се унищожава, при условие че е извършена финансова ревизия на пощенската станция. Когато пенсията се изплаща със запис, пълномощното се прилага към записа. Раздел VI Изплащане на пенсии при смяна на адреса на получаване на пенсията Чл. 65. (1) При промяна на адреса на получаване на пенсията пенсионерът уведомява териториалното поделение на НОИ за изплащане на пенсията на новия адрес. (2) При промяна на адреса на пенсионера в района на друго териториално поделение на НОИ за повече от 6 месеца пенсионерът може да подаде заявление до териториалното поделение на НОИ, въз основа на което пенсионната му преписка и пенсионната картотека се изпращат в района на новия адрес, придружени със съпроводително писмо. Чл. 66. (1) При временно пребиваване до 6 месеца в друго населено място пенсионерът може да поиска със заявление съответната пощенская станция да му превежда пенсията на настоящия адрес лично на пенсионера. В този случай в определения срок за изплащане на пенсиите пощенската станция превежда пенсията на посочения адрес с пощенски или телеграфен запис с известие за изплащане. На празното поле в горната част на записа се записва “пенсия за месец ...... ...... г.” или се слага щемпел. В този случай пенсионерът заплаща пощенските разходи за превода и за известието за изплащане. При изплащане на пенсията се спазват разпоредбите на чл. 53 и 64. (2) Преведената сума със записа и платените пощенски разходи се вписват в изплащателния картон, като вместо подпис на пенсионера се вписват номерът и датата на записа, с който е преведена пенсията. (3) Разписката и полученото известие за изплащане на пенсията се прилагат към заявлението на пенсионера, а на съответното място в изплащателния картон се вписва датата на изплащането на пенсията. (4) Ако пощенският запис, с който е преведена пенсията, не се изплати в 20-дневен срок от датата на получаването в пощенската станция, той се връща на станцията по мястото на издаване. Същата станция възстановява пълния размер на пенсията по записа на териториалното поделение на НОИ, като посочва причините за неизплащането на пенсията. Раздел VII Изплащане на пенсии чрез банкови клонове Чл. 67. (1) По писмено заявление на пенсионера до териториалното поделение на НОИ, което изплаща пенсията му, тя се превежда по разплащателна или спестовна безсрочна лична сметка в посочена от него банка, включена със собствен код в Банковата интегрирана система за електронни разплащания (БИСЕРА). Заявлението може да бъде подадено и в съответната банка, открила сметката, ако има договореност между тази банка и НОИ за обмен на подобна информация. В този случай банката представя данните от заявлението на съответното териториално поделение на НОИ в договорения между банката и НОИ срок. (2) Пенсиите, отпуснати по подадено заявление от лицата по чл. 1, ал. 8, се изплащат само по банкова сметка, открита в Република България. Тези лица представят в териториално поделение на НОИ – София-град, декларация за живот на всеки 6 месеца, заверена по реда на чл. 81, ал. 1. Ако декларацията не бъде подадена, изплащането на пенсията се спира. Спрените пенсии се възобновяват след получаване на декларацията от датата на спирането при спазване на давностния срок по чл. 105, ал. 2 КСО. (3) В заявлението по ал. 1 се вписват: банката и кодът, номерът на сметката по утвърдена от Българската народна банка система, трите пълни имена на пенсионера по документите за самоличност, единният граждански номер, адресът, на който се получава пенсията, и пощенският код на пощенската станция. Към заявлението се прилага копие на документ от банката с номера на банковата сметка на титуляря. Когато заявлението е прието в банка, не се прилага копие на документ с номера на банковата сметка на титуляря, а банката потвърждава в заявлението номера на сметката на титуляря. (4) Заявленията за превеждане на пенсия по сметка, получени в териториалното поделение на НОИ до 25-о число на месеца, се изпълняват от 1-во число на следващия месец. Чл. 68. Когато от превежданата по сметка пенсия се правят удръжки съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс и на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и удръжка по чл. 85 и 86, териториалното поделение на НОИ прави удръжките, след което превежда по сметката остатъка от пенсията. Чл. 69. При извършен превод на недължими суми за пенсии съответната банка възстановява тези суми в срок три работни дни от датата на уведомлението от НОИ. Възстановяването се извършва по сметката на НОИ в пълен размер при достатъчно налични средства или до размера на наличността при недостатъчна наличност по сметката на пенсионера към момента на уведомлението. Чл. 70. (1) При получаване на данни за смърт на пенсионера териториалното поделение на НОИ изпраща на съответната банка удостоверение, в което се вписват последният месец, за който починалият е имал право на пенсия, както и месецът, до който включително е преведена пенсията по сметката. (2) В случаите, при които банката е уведомена от НОИ за смъртта на пенсионера и са преведени суми за пенсия след месеца, през който е починал, банката в срок три работни дни от датата на уведомлението възстановява по сметката на НОИ пълния размер на преведените суми. Чл. 71. (1) За ежемесечното завеждане на сметките в банките НОИ изготвя файлове с електронни списъци на пенсионерите, чиито пенсии и добавки към тях се превеждат по сметка. Списъците съдържат единния граждански номер (личен номер на чужденец), трите имена на пенсионера, номер на личната банкова сметка, сума на превода, код на териториалното поделение на НОИ и основанието за плащане. (2) Списъците по ал. 1 се уточняват от ТП на НОИ, като вписаните в корекционна ведомост пенсии, за които не се следват преводи, не се включват във файловете и сумите, подлежащи на превод. (3) За предоставяне на информацията по ал. 1 е необходимо да има сключен договор между НОИ и съответната банка. (4) Пенсия за минало време, за част от месеца или ако е спряна с корекционна ведомост или с писмо за спиране на изплащането до края на текущия месец, се превежда чрез допълнителни електронни списъци. Чл. 72. Националният осигурителен институт превежда сумата от списъка по чл. 71, ал. 2 на съответната банка по определена от нея обща сметка за всички пенсионери в първите 3 работни дни от началото на периода по чл. 52, ал. 1. Преводите за пенсии по международни договори се извършват в сроковете, договорени между НОИ и съответните чуждестранни осигурителни институти. Чл. 74. (1) Банката не заверява сметката на пенсионера, когато: 1. има данни, че пенсионерът е починал; 2. има заявление от пенсионера за закриване на сметката му; 3. има нареждане от териториалното поделение на НОИ за спиране на пенсията. (2) В случаите по ал. 1 преведената за месеца сума се възстановява в 3-дневен срок на поделенията на НОИ. Чл. 75. При закриване на сметката по искане на титуляря, на законния му представител, упълномощено лице или лицата, посочени в чл. 26 от Закона за закрила на детето остатъкът по сметката се изплаща по реда, установен за сметките. Чл. 76. (1) В случаите, когато се закрива сметка, по която се превежда пенсия, банката уведомява териториалното поделение на НОИ. Когато в банката е изпратено удостоверение по чл. 70 от териториалното поделение на НОИ, уведомление не се изисква. (2) При смърт на титуляря и закриване на сметката, по която е превеждана пенсията му, банката изплаща остатъка по сметката на наследниците след получаване на удостоверението по чл. 70. (3) При неправилно изплатени суми поради неспазване разпоредбата на ал. 2 банката възстановява тези суми в 3-дневен срок на поделенията на НОИ. Раздел VIII Изплащане на пенсии, отпуснати по международен договор на лица, които пребивават или живеят в чужбина Чл. 78. (1) Пенсии в чужбина се изплащат от НОИ въз основа на международен договор в областта на социалното осигуряване. (2) Изплащането на пенсии в чужбина се извършва чрез банка, определена по реда на чл. 29 КСО. Чл. 80. (1) Пенсиите се превеждат чрез чуждестранния осигурителен институт по посочената от него банкова сметка или директно на лицата съобразно разпоредбите на международния договор. (2) По искане на лицата пенсиите се превеждат директно: 1. по лична сметка в банка, оперираща на територията на държава, с която се прилагат международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност;; 2. по лична сметка в банка, намираща се на територията на Република България, по реда на чл. 67—77. (3) Пенсиите, които се превеждат по банкови сметки, открити в банки на територията на Република България, се изплащат ежемесечно в национална валюта. По писмено заявление на лицата пенсиите, превеждани по реда на чл. 80, ал. 2, т. 1, могат да се изплащат на периоди, по-дълги от един месец. (4) Преводи на пенсии в чужбина се извършват в евро, освен ако в международния договор е предвидена друга конвертируема валута. (5) Когато преводът се извършва по лични сметки, разкрити в банки на територията на държави – членки на Европейския съюз, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, банковите преводни разноски за сметка на пенсионерите се приспадат от пенсията преди извършване на превода. (6) Алинея 5 не се прилага, когато в международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго. Чл. 81. (1) Лицата с постоянен адрес в чужбина, които получават пенсиите си в чужбина, следва да представят декларации за живот за всеки от периодите на плащане по чл. 80, ал. 3, но на период не по-кратък от 3 месеца, а лицата, които пребивават или живеят в чужбина и получават пенсии в банка на територията на България—веднъж годишно. Пенсиите се изплащат за минало време до края на месеца, през който е заверена декларацията за живот, с изключение на случаите, когато пенсиите се изплащат ежемесечно в чужбина или независимо от периода в български банки. Ако пенсионерът не изпрати попълнена и заверена от осигурителна институция, нотариус, консулска служба или друго длъжностно лице, определено от законодателството на съответната държава, декларация за живот, изплащането на пенсията се спира. (2) Спрените пенсии по ал. 1 се възобновяват след получаването на декларацията от датата на спирането. (3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато в международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна, е предвидено друго чрез лицензиран пощенски оператор в оригинал. (4) От лицата, учещи в чужбина и получаващи пенсии по международен договор в областта на социалното осигуряване, се изискват документи, издадени от учебните заведения в чуждата страна в началото на всеки семестър или учебна година съобразно срока, за който са издадени. Чл. 82. Изплащането на пенсии в чужбина и смяната на адреса на пенсионер се извършват въз основа на информация от чуждестранния осигурителен институт или по писмено заявление от лицето данните за постоянен или. Чл. 83. (1) Пенсии, отпуснати от НОИ при прилагане разпоредбите на международни договори, на български граждани, както и на чужди граждани, постоянно или продължително пребиваващи в Република България, се изплащат от териториалните поделения на НОИ на основание на разпореждане съгласно чл. 98, ал. 1 КСО по реда на чл. 51— 77 и 84—95. (2) Пенсии, отпуснати от чуждестранни осигурителни институти при прилагане разпоредбите на международни договори на български граждани и на чужди граждани, постоянно или продължително пребиваващи в Република България, се изплащат чрез НОИ или се превеждат от чуждестранния осигурителен институт директно на лицата чрез превод по личните им банкови сметки. Раздел Х Добавки и удръжки при изплащане на пенсиите Чл. 84. Към пенсиите се изплащат добавки, определени в разпореждането по чл. 98, ал. 1 КСО. Чл. 85. (1) От пенсиите се правят удръжки за: 1. (отменена); 2. запори, наложени по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; вземанията се събират в поредност – задължения за издръжка, неправилно изплатени суми за пенсии, други публични вземания и частни вземания. При определяне размера на удръжката в дохода от пенсии на лицата се включват и добавките към тях и/или добавки с изключение на добавката по чл. 103 КСО.; 3. погасяване на задължения за недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания; 4. неоснователно получени осигурителни плащания по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2 и чл. 54е КСО, както и при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна; удръжките са в размерите по т. 3;; 5. погасяване на заеми, отпуснати от банки. (2) Целият дълг или част от него по надвзета пенсия може да се погаси от набрана сума от пенсии за минали месеци, ако има писмено заявление от лицето. При липса на заявление за месеца, през който следва да се преведе набраната сума, се прави удръжка, като се вземат предвид месечният размер на пенсията и сумата, преведена по записа. (3) Когато пенсията е прекратена, ако след покана за доброволно изпълнение сумата не е възстановена, преписката се изпраща на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, а за лицата с постоянен адрес в чужбина – на териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София за принудително събиране на задължението по реда на Данъчноосигурителния процесуален кодекс. (4) За разсрочено плащане сумата на осигурителните вноски по отменената от 1 януари 2011 г. т. 2 от ал. 4 на § 9 се правят удръжки от отпускането на пенсията, независимо от размера ѝ, съгласно погасителния план. Първо се извършва удръжката за погасяване на осигурителни вноски за недостигащ осигурителен стаж, а от останалата сума за изплащане се удържат други задължения на лицето. (5) Неоснователно получени парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване могат да бъдат удържани от пенсията на лицата въз основа разпореждане за прихващане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или от друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. В разпореждането за прихващане се съдържа погасителен план, според който се извършва погасяване на задължението с равни месечни погасителни вноски. (6) Неоснователно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера се възстановяват от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците заедно с лихвата по чл. 113 КСО. За събиране на сумите се издава разпореждане от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а за лицата, които нямат постоянен адрес в страната – от длъжностното лице в териториално поделение на НОИ – София-град. Чл. 87. (1) Когато по запорно съобщение е преведена сума, по-голяма от дължимата, тя се възстановява на териториалното поделение на НОИ след писмено уведомление. (2) Когато запорът е за издръжка, наложителят на запора се уведомява за месеца, от който започва да се прави удръжката. Такова уведомление се прави и при промяна или прекратяване на удръжката. (3) Запорни съобщения, получени в териториалното поделение на НОИ до 25-о число на месеца, се изпълняват през месеца, следващ месеца на получаване на запорното съобщение, а получените след 25-о число на месеца се изпълняват от 1-во число на втория месец. Чл. 88. При определяне размера на удръжката се вземат предвид размерът на пенсията в това число пенсия и други плащания, отпуснати от чуждестранни осигурителни институти, при спазване разпоредбите на чл. 85, ал. 1, т. 3, когато се удържат надвзети пенсии и неправилно извършени други осигурителни плащания, и на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Раздел XI Общи разпоредби по пенсиите Чл. 89. Когато е необходимо да се документират видът, размерът и срокът на получаваната пенсия и добавките към нея, териториалното поделение на НОИ издава удостоверение. За лицата с постоянен адрес в чужбина удостоверенията се издават от компетентната дирекция, на която е възложено прилагането на международните договори в областта на социалното осигуряване. Такива удостоверения се издават и за пенсиите, отпуснати от чуждестранни осигурителни институти, изплащани чрез посредничеството на НОИ, при прилагане разпоредбите на международни договори. Чл. 90. Когато се изплащат пенсия и/или добавки за непълен месец, полагащата се сума за частта от месеца се определя, като размерът на месечната пенсия (добавка) се раздели на броя на календарните дни в месеца и полученото се умножи по броя на дните, за които се полага пенсия (добавка). Чл. 91. (1) За изплащане на неполучена пенсия от починал пенсионер, включително когато е била спряна на основание чл. 95, т. 1 и 3 КСО наследниците му подават заявление до териториалното поделение на НОИ. (2) Изплащането на пенсия, отпусната по международен договор, неполучена от починал пенсионер, постоянно живял в чужбина, се извършва по реда на чл. 78. (3) Пенсията на лице, обявено от съда за отсъстващо, се спира от датата на влизане в сила на решението на съда за обявяване на отсъствието. Ако отсъстващият се окаже жив, пенсията на лицето се възстановява за целия период. Чл. 92. (1) Териториалното поделение на НОИ превежда сумите за изплащане на пенсиите по набирателна сметка на териториалното поделение “Български пощи”. (2) За компенсиране на разходите за изплащане на пенсии чрез пощенските станции Националният осигурителен институт превежда авансово до 7-о число на месеца на дружеството, натоварено с извършването на обществената услуга на територията на цялата страна, парична сума в размер, равен на 1/12 част от определената за съответната година компенсация. (3) Ежегодно в срок до 31 май дружеството по ал. 2 изготвя и представя на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията обобщен годишен доклад за действително направените нетни разходи, как тои за разходи т е за инвест иц ии, за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсии през предходната година, определени в съответствие с изискванията на механизма съгласно приложението. Докладът съдържа и размера на исканата компенсация за нетните разходи, п редставл яващи несправедлива финансова тежест, определени съгласно приложението. (4) Министърът на транспорта, информа цион нитет ех нолог ииисъо бщен ията ежегодно назначава независим одитор за проверка за съответствие на представения доклад и размера на исканата компенсация по ал. 3 с изискванията на механизма съгласно приложението към ал. 3. Разходите за одита се поемат ежегодно от Националния осигурителен институт чрез извършване на трансфер към бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (5) В срок до три месеца от представянето на обобщения годишен доклад министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията въз основа на мотивиран доклад на одитора определя със заповед размера на компенсацията, дължима за извършване на обществената услуга по изплащане на пенсии чрез пощенските станции за предходната година. (6) Компенсацията за услугата от общ икономически интерес „изплащане на пенсии“ е освободена от начисляване на данък върху добавената стойност. (7) (Отменена). (8) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията предоставя на министъра на финансите информация за размера на компенсацията за тригодишен период за изготвя ne на средносрочната бюджетна прогноза по реда на Закона за публичните финанси. (9) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в хода на бюджетната процедура представя заповедта по ал. 5 и документите, въз основа на които е издадена, на министъра на финансите и на управителя на Националния осигурителен институт с предложение за включване на размера на компенсацията в проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година. (10) При условие че окончателният размер на компенсацията превишава получените ВЕСТНИК средства по ал. 2, Националният осигурителен институт в едномесечен срок от получаването на заповедта по ал. 5 доплаща разликата. (11) В случай че получените средства по ал. 2 превишават размера на годишната компенсация с не повече от 10 на сто, размерът на превишението се приспада от размера на компенсацията за следващия период. (12) В случай че получените средства по ал. 2 превишават размера на компенсацията с повече от 10 на сто, пълният размер на превишението се възстановява от дружеството на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 5. (13) При неправилно изплатена пенсия по вина на служител от пощенската станция тя се възстановява на териториалното поделение на НОИ от териториалното поделение “Български пощи”. Чл. 92а. (1) Размерът на компенсацията за извършване на обществената услуга на територията на цялата страна по изплащане на пенсии чрез пощенските станции, необходима за покриване на сумата на извършените нетни разходи, се определя по механизъм съгласно приложението към чл. 92, ал. 3. (2) Нетните разходи представляват разлика между нетните разходи при работа със задължение за изплащане на пенсиите и нетните разходи при работа без задължение за изплащане на пенсиите и се изчисляват по механизма съгласно приложението към чл. 92, ал. 3. (3) Разходите за инвестиции, пряко или косвено свързани с извършване на услугата от общ икономический интерес, се отнасят пряко или се преразпределят на базата на фактическото им участие в процесите по предоставянето на услугата. (4) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява контрол върху процеса на компенсиране, като извършва проверки най-малко на всеки три години през периода на възлагане и в края на този период с цел недопускане на свр ъх компенсиране на дружество топ ри осъществяване на обществената услуга по изплащане на пенсии. В случай че са констатирани несъответствия или въз основа на информация от управителя на Националния осигурителен институт относно нередности при изпълнение на задължението, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава съответните предписания. Чл. 92б. (1) Извършването на обществената услуга на територията на цялата страна по изплащане на пенсии чрез пощенските станции се възлага на „Български пощи“ – ЕАД (дружеството) с акт на Министерския съвет, за срок 15 години считано от 1 юли 2016 г. (2) Възлагането на обществената услуга по ал. 1 и компенсирането на дейността по изплащане на пенсиите се извършват при спазване на приложимите правила за държавните помощи и съгласно акта на Министерския съвет за възлагане на услугата. (3) Редът за предаване на информацията във връзка с изплащане на пенсиите чрез пощенските станции се урежда с писмено споразумение между НОИ и „Българск и пощи“ – ЕАД. Чл. 93. (1) При извършване на финансови ревизии от контролните органи в пощенските станции за констатирани случаи на неправилно изплатени и отчетени пенсии се уведомява съответното териториално поделение на НОИ. (2) Пенсионните органи извършват проверки в пощенските станции за правилното прилагане на наредбата съвместно с органи на териториалните поделения “Български пощи”. Редът и начинът за извършване на проверките се регламентират в съвместна инструкция. Чл. 94. (1) Пощенските станции могат да правят справки на пенсионерите или на техните пълномощници само за изплатените им пенсии. (2) Справки по отношение на остатъците по заеми и постъпления на суми по сметки на пенсионери се извършват в съответните банки. (3) Всички други справки относно пенсии се правят само от съответните териториални поделения на НОИ. Чл. 95. Пенсионерът избира само един от начините за получаване на пенсията (пенсиите) и добавките към нея—чрез пощенска станция или банка. Чл. 96. Службите по гражданско състояние към общините до 5-о число на всеки месец представят в териториалните поделения на НОИ информация за починалите през предходния месец лица, в която се посочват трите имена на починалите лица, единният граждански номер, датата на смъртта и номерът и датата на акта за смърт.