НАРЕДБА за пенсиите и осигурителния стаж

НАРЕДБА за пенсиите и осигурителния стаж ПМС № 30 от 10.03.2000 г. Обн. ДВ. бр.21 от 17 Март 2000г. Глава първа ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИИТЕ Раздел I Общи разпоредби Чл. 1. (1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички необходими оригинални документи. Заявлението може да се подава лично, чрез законния представител, чрез последния осигурител, чрез осигурителна каса или чрез упълномощено лице до териториалното поделение на НОИ по постоянния адрес на заявителя. (2) Общо заявление за отпускане на наследствена пенсия от наследници с различен адрес от един наследодател се разглежда от териториалното поделение на НОИ, в което е подадено, ако поне един от наследниците има постоянен адрес в района му. (3) Заявление за отпускане на пенсия по международен договор може да се подава и до службата, на която е възложено прилагането на международните договори в областта на социалното осигуряване. (4) Сведенията за самоличността на заявителя, за гражданското му състояние и други данни във връзка с отпускането на пенсията, включително за пенсиите по международен договор, се вписват в заявлението. (5) При прието заявление с нередовни и липсващи документи, включително за пенсиите по международен договор, относно българския осигурителен стаж и осигурителен доход териториалното поделение на НОИ в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите. Ако в 3-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, заявлението заедно с приложените към него документи се връща на подателя. Чл. 2. Към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се представят: 1. документи за осигурителен (трудов) стаж; 2. документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до датата на пенсионирането. Чл. 3. (1) Към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност се представят: 1. при пенсиите за инвалидност поради общо заболяване—документите по чл. 2 до датата на инвалидизирането; 2. при пенсиите за трудова злополука или професионална болест—документите по чл. 2, т. 2 до датата на инвалидизирането; 3. експертно решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК); 4. при пенсиите за военна инвалидност за лицата по чл. 85, ал. 1, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО) се представя и удостоверение от съответното поделение за датата на постъпването и уволнението от служба и за званието на лицето; 5. при пенсиите за военна инвалидност за лицата по чл. 85, ал. 2 КЗОО, пострадали при оказване съдействие на въоръжените сили—документ от съответното поделение, удостоверяващ обстоятелствата, при които е пострадало лицето; 6. при пенсиите за гражданска инвалидност— документ, удостоверяващ обстоятелствата, при които лицето е заболяло или е пострадало; документът се съставя от кмета или от упълномощено от него длъжностно лице—в случаите по чл. 87, т. 1 КЗОО, и от кмета или от ръководителя на учреждението, в което служи органът на властта, причинил страданието—в случаите по чл. 87, т. 2 КЗОО. (2) Заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест се свързва служебно от териториалното поделение на НОИ с досието за трудова злополука или професионална болест. Чл. 4. Към заявлението за отпускане на наследствена пенсия или добавка по чл. 84 КЗОО от наследодател, който не е бил пенсионер, освен документите, необходими за определяне на лична пенсия съобразно вида ѝ, се представят и следните документи: 1. удостоверение за наследниците; 2. за деца над 18- до навършването на 26-годишна възраст, ако продължават да учат— удостоверение от съответното учебно заведение, а ако са на наборна военна служба—военноотчетна книжка или удостоверение от съответното поделение; 3. за деца, инвалидизирани до 18-, съответно до 26-годишна възраст по време на обучението или наборната военна служба—експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с всички необходими данни за определяне на правото и срока на пенсията; 4. за преживелите съпрузи, които не са навършили изискващата се възраст и са неработоспособни—експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с данните, необходими за определяне на правото и срока на пенсията; 5. за децата—декларация, че не са осиновени, а за преживелите съпрузи—декларация, че не са встъпили в граждански брак; 6. за родителите—декларация, че не получават лична пенсия и не са лишени от родителски права, както и документ, удостоверяващ, че са родители—удостоверение за раждане, съдебно решение или удостоверение от общината; 7. за родителите на лица, починали по време на наборна военна служба—и документ, издаден или заверен от съответното поделение, удостоверяващ, че смъртта е настъпила по време на наборната служба. Чл. 5. Към заявлението за отпускане на наследствена пенсия от наследодател, който е бил пенсионер, се представят документите по чл. 4, т. 1—6, а към заявлението за отпускане на добавка по чл. 84 КЗОО—документите по т. 1 и 5. Чл. 6. (1) Към заявлението за отпускане на социална пенсия за старост от лица, навършили 70-годишна възраст, се представя декларация по утвърден образец за семейно и имотно състояние и годишният доход на член от семейството. При определяне на годишния доход за членове на семейството се считат съпругът, съпругата и децата до 18-годишна възраст, ако не са встъпили в брак, както и децата над тази възраст, ако са неработоспособни, нямат други доходи и не са встъпили в брак. (2) Към заявлението за отпускане на социална пенсия за инвалидност от лица, навършили 16-годишна възраст, с намалена работоспособност повече от 71 на сто, се представя експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) с данните, необходими за определяне на правото, размера и срока на пенсията. (3) Териториалните поделения на НОИ и териториалните поделения на Националната служба за социално подпомагане след отпускането на пенсията извършват периодично проверки дали са налице условията за изплащането по чл. 89, ал. 1 КЗОО. Чл. 7. (1) Персоналните пенсии по чл. 92 КЗОО се отпускат с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите. (2) Персонални пенсии в изключителни случаи по смисъла на чл. 92 КЗОО могат да се отпускат на следните категории лица: 1. деца без право на наследствена пенсия от починал родител; 2. жени, навършили възрастта по чл. 68, ал. 4 КЗОО, родили и отгледали 5 и повече деца—до навършване на 18-годишната им възраст; 3. лица, навършили възрастта по чл. 68, ал. 4 КЗОО, които са полагали грижи в продължение на повече от 10 години за инвалиди—членове на техните семейства, постоянно нуждаещи се от чужда помощ; за членове на семейството се считат съпругът, съпругата, както и техните възходящи и низходящи по права линия. (3) Лицата по ал. 2, т. 2 и 3 следва да отговарят на изискванията за доход по чл. 89, ал. 1 КЗОО и да имат действителен осигурителен стаж най-малко 3 години. (4) Предложението за отпускане на персонални пенсии се изготвя въз основа на: 1. заявление от лицето, адресирано до НОИ, което включва мотивите за отпускане на персоналната пенсия, данни за самоличността на лицето и за гражданското му състояние; 2. разпореждане на длъжностното лице от териториалното поделение на НОИ, с което се отказва отпускането на пенсия; когато няма постановено такова разпореждане, лицето представя документи, установяващи липса на основание за отпускане на друг вид пенсия, или декларация, че няма достатъчно положен осигурителен стаж; 3. решение, прието на сесия на общинския съвет, за внасяне на предложение в Министерския съвет; 4. декларация за семейното и имотното състояние и за годишния доход на член от семейството за 12 месеца преди искането на пенсия; 5. за лицата по ал. 2, т. 2—и документ, че са родили и отгледали 5 и повече деца до 18-годишна възраст, удостоверение от общината (кметството), че не са били лишавани или ограничавани родителските им права и че децата не са били настанявани в държавни заведения за отглеждане за срок, по-голям от една година, освен по здравословни причини; 6. за лицата по ал. 2, т. 3—и решение на ТЕЛК (НЕЛК), удостоверяващо, че болният за целия 10-годишен период е бил инвалид с намалена работоспособност над 90 на сто, който постоянно се е нуждаел от чужда помощ; 7. за лицата по ал. 2, т. 2 и 3—документ за придобит действителен осигурителен стаж не по-малко от 3 години. (5) Персоналните пенсии се отпускат в размер 90 на сто от социалната пенсия за старост. (6) Заявлението и приложените към него документи, послужили за отпускане на персонална пенсия, се съхраняват в НОИ, с изключение на документите за осигурителен стаж, които се връщат на лицата. Чл. 8. При определяне на годишния доход по чл. 89, ал. 1 КЗОО не се включват: 1. добавките, компенсациите и индексациите, изплащани към пенсиите, с изключение на добавката по чл. 46, ал. 4 от отменения Закон за пенсиите; 2. помощите, отпуснати при условията и по реда на социалното подпомагане. Чл. 9. (1) По първоначално постъпило заявление за отпускане на пенсия се съставя пенсионно досие с номер—единният граждански номер на заявителя. Към досието се прилагат: заявлението за пенсия; документите за осигурителен доход; удостоверение за наследници; лични декларации; всички последващи заявления и жалби на лицето; експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК); постановени актове, касаещи осигурителните права на лицето. (2) Пенсионното досие се съхранява в териториалното поделение на НОИ, чрез което се изплаща пенсията. (3) Пенсионното досие на лицата, получаващи пенсии по международен договор в областта на социалното осигуряване, се съхранява в службата, на която е възложено прилагането на тези договори, а в териториалното поделение на НОИ, което изплаща пенсията, се образува спомагателно досие. Чл. 10. (1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ. Длъжностното лице по пенсионното осигуряване се произнася в тримесечен срок от подаването на заявлението. (2) Пенсиите по международен договор, по който страна е Република България, се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на управителя на НОИ или на упълномощено от него длъжностно лице в едномесечен срок от получаването на всички необходими документи и данни във връзка с подаденото заявление за пенсия. (3) Длъжностните лица по ал. 1 и 2 издават разпореждане за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии в едноседмичен срок от установяването на дължимата сума. (4) Препис от разпореждането по ал. 1—3 се връчва пряко на лицето или чрез пощенската станция срещу подпис и съответно датиране. Чл. 11. Спирането на пенсията по чл. 95 КЗОО се извършва, както следва: 1. по чл. 95, т. 1—от датата на заявлението или от друга дата, ако такава е посочена; 2. по чл. 95, т. 2—от датата, до която е отпусната пенсията за инвалидност; 3. по чл. 95, т. 3—от първо число на месеца, за който не е получена пенсията; 4. по чл. 95, т. 4—от датата на отпускане на новата пенсия, която е несъвместима съгласно чл. 101 КЗОО. Чл. 12. (1) Органът, издал разпореждането за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на пенсиите и добавките към тях, както и за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, може да го поправя, изменя или отменя, когато са констатирани: 1. явни фактически грешки; 2. технически грешки—неправилно определяне на пенсията поради аритметични грешки в сборовете на осигурителния (трудовия) стаж, трудовото възнаграждение (осигурителния доход), погрешно изчислен размер или грешки, допуснати при подаване на данни за електронна обработка на информацията; 3. пропуски—не са взети предвид представени документи, имащи значение за определяне размера на пенсията; 4. основанията по чл. 99 КЗОО. (2) В случаите по ал. 1, т. 1—3 разпореждането се поправя от деня на отпускането, изменянето, осъвременяването, спирането, възобновяването, прекратяването, възстановяването на пенсиите и добавките към тях или възстановяването на неправилно изплатените суми за пенсии. Лицата се уведомяват за извършените поправки и изменения в разпореждането, което може да се обжалва по реда на чл. 13. (3) Когато по реда на ал. 1 се определи пенсия или добавка към нея в по-голям размер, разликата се изплаща и за минало време, но за не повече от 3 години назад от датата на постановяване на разпореждането. (4) Когато по реда на ал. 1 се определи пенсия или добавка към нея в по-малък размер, надвзетите суми се възстановяват при спазване разпоредбите на чл. 114 и 115 КЗОО. (5) В случай на изменяне на пенсията в резултат на прилагане разпоредбите на международен договор получените в повече суми се удържат от лицата без лихва. Чл. 13. (1) Разпорежданията за пенсии и добавки към тях могат да се обжалват в тримесечен срок от получаването им пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. (2) Решенията на ръководителя на териториалното поделение на НОИ могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред съответния окръжен съд. (3) Разпорежданията по чл. 98, ал. 1, изречение второ от КЗОО могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред Софийския градски съд. (4) Решенията на окръжния (Софийския градски) съд подлежат на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на Закона за Върховния административен съд. Чл. 14. (1) Пенсионерите и наследниците им са длъжни да съобщават на органите по пенсионно осигуряване всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията, както и адреса си при промяна. (2) Пенсионер, който не съобщи своевременно за настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на пенсията или върху размера ѝ, и продължава да я получава, връща неправилно получената сума със законната лихва. Раздел II Пенсии за осигурителен стаж и възраст Чл. 15. (1) Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1 януари 2000 г. до 1 януари 2005 г. за мъжете и до 1 януари 2009 г. за жените се придобива: 1. от 1 януари 2000 г.—при възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 98 за мъжете и 88 за жените; 2. от 1 януари 2001 г.—при възраст 61 години за мъжете и 56 години за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 99 за мъжете и 89 за жените; 3. от 1 януари 2002 г.—при възраст 61 години и 6 месеца за мъжете и 56 години и 6 месеца за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 100 за мъжете и 90 за жените; 4. от 1 януари 2003 г.—при възраст 62 години за мъжете и 57 години за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 100 за мъжете и 90 за жените; 5. от 1 януари 2004 г.—при възраст 62 години и 6 месеца за мъжете и 57 години и 6 месеца за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 100 за мъжете и 90 за жените; 6. от 1 януари 2005 г.—при възраст 63 години за мъжете и 58 години за жените и сбор от осигурителния стаж и възрастта 100 за мъжете и 91 за жените; 7. от 1 януари 2006 г.—при възраст 58 години и 6 месеца и сбор от осигурителния стаж и възрастта 92 за жените; 8. от 1 януари 2007 г.—при възраст 59 години и сбор от осигурителния стаж и възрастта 93 за жените; 9. от 1 януари 2008 г.—при възраст 59 години и 6 месеца и сбор от осигурителния стаж и възрастта 94 за жените; 10. от 1 януари 2009 г.—при възраст 60 години и сбор от осигурителния стаж и възрастта 94 за жените. (2) В случай че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочения в ал. 1, право на пенсия се придобива при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж, и навършване на 65-годишна възраст за мъжете и жените. (3) При преценяване на правото и определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща в трета категория. Чл. 16. (1) При осигурителен стаж от различни категории труд трудовият стаж от първа и втора категория се превръща в осигурителен стаж от трета категория по реда на чл. 104, ал. 2—7 КЗОО. (2) От 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а—66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г.; изм., бр. 123 от 1998 г.), се счита за осигурителен стаж, както следва: 1. по т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к—от първа категория; 2. по т. 66г, 66е, 66з и 66и—от втора категория. (3) За работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Чл. 17. (1) За осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69 КЗОО се зачита: 1. изслуженото време на кадрова военна служба; 2. изслуженото време във ведомствата по чл. 69, ал. 2 КЗОО. (2) Трудовият стаж по ал. 1 се зачита за първа категория труд. Чл. 18. (1) При преценяване правото на пенсия на лицата по чл. 69 КЗОО осигурителният стаж, извън този по чл. 17, може да допълва без превръщане трудовия стаж, при условие че е придобит преди уволнението им от посочените служби. (2) Осигурителният стаж по ал. 1 може да допълва трудовия стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69, ал. 1 и 2 КЗОО само при наличието на 16 години и 8 месеца действително изслужени по чл. 17. (3) При пенсиониране по условията на чл. 69 КЗОО осигурителният стаж по чл. 17 се зачита при взаимно допълване. (4) Уволнените и непридобили право на пенсия по чл. 69 КЗОО се пенсионират като граждански лица. Чл. 19. (1) Учителски трудов стаж е осигурителният стаж, положен на длъжността учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. За учителски трудов стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. (2) Учителски трудов стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. (3) Учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление № 63 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ., бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68 от 1991 г.). (4) Право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КЗОО придобиват лицата, които към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсията заемат или са освободени от учителска длъжност или от длъжност по ал. 2. (5) На лицата по ал. 4 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране в намален размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68 КЗОО. След навършване на тази възраст пенсията им за осигурителен стаж и възраст се изплаща в пълен размер от фонд „Пенсии“. Чл. 20. При изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст пропорционалната част от процента за месеците осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 КЗОО се закръгля до втората цифра след десетичния знак. Когато третата цифра е под 5—не се взема предвид, а когато е 5 и над 5—втората цифра след десетичния знак се увеличава с една единица: 1 месец = 0,08 7 месеца = 0,58 2 месеца = 0,17 8 месеца = 0,67 3 месеца = 0,25 9 месеца = 0,75 4 месеца = 0,33 10 месеца = 0,83 5 месеца = 0,42 11 месеца = 0,92 6 месеца = 0,50 12 месеца = 1,00 Чл. 21. (1) Преизчисляване на пенсията по реда на чл. 102 КЗОО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, се извършва по заявление на пенсионера не повече от веднъж в една календарна година. Новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението по реда на чл. 70 КЗОО—за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, и съответно по чл. 75—77 КЗОО—за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване. (2) При представяне и на осигурителен доход за стажа, придобит след пенсионирането, се определя нов размер на пенсията, ако това е по-благоприятно за лицето. (3) Лицата, на които са отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст или пенсии за инвалидност поради общо заболяване след 1 януари 2000 г., могат да поискат изчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период до 1 януари 1997 г., ако това е по-благоприятно за тях. Промяната на тригодишния период може да се прави само веднъж след отпускането на пенсията, като размерът ѝ се определя от датата на заявлението. Такава промяна могат да поискат и лицата с отпуснати пенсии за изслужено време и старост, които не са реализирали това право до 31 декември 1999 г. Раздел III Пенсии за инвалидност Чл. 22. Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране. При пенсия за инвалидност поради общо заболяване към тази дата лицето трябва да има изискващия се осигурителен стаж по чл. 74 КЗОО. Чл. 23. Когато лицето има осигурителен стаж от различни категории, при определяне на продължителността му за право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се прави превръщане на трудовия стаж от една категория в друга. Чл. 24. Слепите по рождение и ослепелите преди постъпването им на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при наличие на осигурителен стаж, независимо от продължителността му, придобит към датата на подаване на заявлението. Чл. 25. При определяне размера на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на лица, които нямат 3 години трудов стаж до 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент се изчислява по реда на чл. 70 КЗОО от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Чл. 26. (1) Признатият стаж по чл. 75, ал. 2 КЗОО се намалява с продължителността на придобития действителен осигурителен стаж след датата на инвалидизиране. (2) Когато придобитият осигурителен стаж след датата на инвалидизиране се представя заедно със заявлението за първоначално отпускане на пенсията в 6-месечния срок по чл. 94 КЗОО, размерът на пенсията при отпускането ѝ се определя според наличния действителен осигурителен стаж към датата на инвалидизиране, а от датата на заявлението се изменя с действителния осигурителен стаж след датата на инвалидизиране. (3) Когато придобитият осигурителен стаж след датата на инвалидизиране се представя заедно със заявлението за първоначално отпускане на пенсията след 6-месечния срок, размерът на пенсията при отпускането ѝ се определя според наличния действителен осигурителен стаж към датата на заявлението. Чл. 27. Териториалната експертна лекарска комисия (Националната експертна лекарска комисия) се произнася по въпроса за причинната връзка между заболяването (смъртта) и условията на труда, описани в досието за злополука (професионална болест) или в заместващото го съдебно решение. Чл. 28. При определяне на нова дата на инвалидизиране правото и размерът на пенсията за инвалидност се преценяват спрямо новата дата. Чл. 29. Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 75—77 КЗОО. Чл. 30. (1) Пенсията за инвалидност на лицата, които не са навършили възрастта по чл. 68 КЗОО, се отпуска за времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК (НЕЛК). (2) Пенсията за инвалидност на лицата, навършили възрастта по чл. 68 КЗОО, се отпуска пожизнено. (3) Преосвидетелстването на лицата със загубена работоспособност се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната. (4) Когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от датата на освидетелстването. Раздел IV Наследствени пенсии Чл. 31.(1) Право на наследствена пенсия имат както родените в брака, така и извънбрачните и осиновените деца. (2) При осиновяване осиновените деца нямат право на пенсия от рождените си родители и обратно, освен в случаите, когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя. (3) При прекратяване на осиновяването осиновените деца възстановявят правото си на пенсия от рождените си родители и обратно. Чл. 32. (1) Считат се за неработоспособни наследниците с определена от ТЕЛК (НЕЛК) над 50 на сто загубена работоспособност. (2) При преценяване правото на наследствена пенсия от наследодател, който не е бил пенсионер, се счита, че той със смъртта си отговаря на изискването за навършена възраст по чл. 68 КЗОО. Чл. 33. Наследниците на безвестно отсъстващ пенсионер или осигурен, който има право на пенсия, получават временно наследствена пенсия след влизането в сила на решението на съда за обявяване на отсъствието. Пенсията се отпуска от датата, от която съдът е приел лицето за безвестно отсъстващо. Тази пенсия става постоянна, след като смъртта на лицето се обяви по съдебен ред. Ако отсъстващият се окаже жив, наследствената пенсия се възстановява в приход на бюджета на Държавното обществено осигуряване без лихва. Чл. 34. (1) Деца, които учат след навършване на 18-годишна възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 КЗОО, са: 1. ученици, които продължават образованието си след навършване на 18-годишна възраст в училищата, създадени по реда на Закона за народната просвета, независимо от степента и формата на обучение; те установяват това обстоятелство в началото на всяка учебна година с документ от съответното учебно заведение; 2. лица, независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и организациите по чл. 47 от същия закон; те установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация; 3. лица, които учат в чужбина; те установяват това обстоятелство веднъж в годината с документи, издадени от учебните заведения в чуждата страна и легализирани по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., Изв., бр. 73 от 1958 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.). (2) За учащи се считат лицата, които са прекъснали обучението си поради тежко и продължително заболяване, както и поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете, но общо за не повече от 2 години. (3) Лица, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на първата редовна поправителна сесия за курса. Чл. 35. (1) При смърт на двамата родители (осиновители) наследствената пенсия на децата се определя от сбора на пенсиите на починалите, без да се вземат предвид другите наследници с право на пенсия, ако има такива. На последните се определя следващата им се пенсия, като се взема предвид общият брой на наследниците с право на пенсия, включително децата. (2) Когато единият наследодател е получавал или е имал право на пенсия, която не може да преминава в наследствена, и няма право на друг вид пенсия по условията на КЗОО, наследствената пенсия се определя в размерите по чл. 81, ал. 1 КЗОО само от пенсията на другия родител. (3) Когато и двамата наследодатели са получавали пенсии или са имали право на пенсии, които не могат да преминават в наследствени, и нямат право на друг вид пенсия по условията на КЗОО, децата нямат право на наследствена пенсия по глава шеста, раздел III от КЗОО. Чл. 36. (1) Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл. 68 КЗОО и не получават лична пенсия. (2) Родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, имат право на наследствена пенсия независимо от възрастта им. Те получават в пълен размер личната си пенсия и пенсията по чл. 82, ал. 4 КЗОО. Раздел V Установяване и зачитане на осигурителен стаж и осигурителен доход Чл. 37. (1) За осигурителен стаж след 1 януари 2000 г. се зачитат периодите, за които са внесени или са дължими осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове или за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. (2) Осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна. Този стаж се установява по оригинални документи, издадени от компетентните органи на съответната чужда държава. Чл. 38. (1) Осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години. (2) За един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което работниците или служителите са изработили най-малко половината от максимално установената с Кодекса на труда или с друг закон нормална дневна продължителност на работното време или установеното за тях с решение на Министерския съвет намалено работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност. (3) Времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална месечна работна заплата за страната, за което са внесени осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж, но за не повече от срока на договора. (4) На лицата, които подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове или само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт на различни основания, за осигурителен стаж се зачита времето, през което са осигурени при всеки осигурител, но за не повече от календарните дни в месеца. (5) За осигурителен стаж на лицата, осигуряващи се за своя сметка, се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. (6) При подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен. (7) При изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни, включително дните на ползвания законоустановен отпуск през тези месеци, се раздели на 21 при 5-дневна работна седмица и на 25 при 6-дневна работна седмица. Към изчисления по този начин осигурителен стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци. (8) Осигурителният стаж на лицата, работили в предприятия, където установеното отчитане на производството не съвпада по време с календарните месеци, поради което броят на отработените дни е по-малък или по-голям от броя на работните дни в календарните месеци, се определя, като се съберат отработените дни през отчитания период и се разделят на 21, съответно на 25. (9) Във всички случаи не могат да се зачетат за осигурителен стаж повече дни от броя на календарните дни за съответния период. Чл. 39. (1) На наетите на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното, както и на работещите надомно, се зачита за една година осигурителен стаж времето, през което са реализирали годишен доход в размер не по-малък от 12 минимални месечни работни заплати за страната, ако за всеки месец поотделно са заработили не по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната. (2) За годината, през която е реализирано по-малко от посоченото в ал. 1 трудово възнаграждение, осигурителният стаж се определя помесечно, като сумата, получена за годината, се дели на съответната минимална месечна работна заплата. (3) В случаите, когато за отделен месец е реализирана по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната, за осигурителен стаж се зачитат толкова дни от месеца, колкото се получат, като се раздели изплатената сума на съответното минимално дневно възнаграждение. Чл. 40. (1) Осигурителният стаж се установява с трудови и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. (2) Документът по ал. 1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. (3) Осигурителният доход се установява с осигурителна книжка или с документ по утвърден образец за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски. (4) В случаите, когато документите по ал. 2 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. (5) Когато няма данни за получаваното трудово възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период. Чл. 41. Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внасяли осигурителни вноски. Чл. 42. Осигурителният стаж на лицата по чл. 10, ал. 2, т. 6 и 7 КЗОО се установява с документ, издаден от началника на съответния затвор, трудово-поправително общежитие или поправителен дом. Чл. 43. (1) Зачита се за осигурителен стаж времето след 1 януари 1996 г., през което родител или осиновител на дете инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или служебно правоотношение и не е бил осигурен. (2) Правото по ал. 1 се ползва от родител или осиновител на дете инвалид, чието състояние налага постоянни грижи и детето не е настанено в лечебно или социално заведение. (3) Обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи, се установява с решение на ТЕЛК. Чл. 44. За осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Чл. 45. Времето на обучение по § 9, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на КЗОО се зачита за осигурителен стаж от трета категория. То се установява с диплома за завършено висше или полувисше образование, документ за внесени осигурителни вноски и документ, удостоверяващ срока на обучението. Раздел VI Определяне на дохода, от който се изчисляват пенсиите Чл. 46. (1) Средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени осигурителните вноски. (2) Периодите на наборната военна служба, на отпуска за отглеждане на дете, през който е получавано обезщетение, на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки и на времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, за което са внесени осигурителни вноски, не се вземат предвид при определяне на осигурителния доход, но се зачитат за осигурителен стаж. (3) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законоустановен отпуск или законна стачка, се взема предвид: 1. за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя—полученото възнаграждение за този отпуск, върху което са внесени осигурителни вноски; 2. за времето на отпуск поради временна неработоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване след 1 януари 2000 г.—обезщетението, върху което са внесени осигурителни вноски; когато това време е преди 1 януари 2000 г., се взема предвид доходът, от който е изчислено обезщетението, съгласно действащите разпоредби при ползването на отпуска; 3. за времето на неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж, или на законна стачка— минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период. (4) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж по чл. 10, ал. 2, т. 4—7 КЗОО, се взема предвид последното трудово възнаграждение преди уволнението или недопускането на работа, върху което са внесени осигурителни вноски. (5) В осигурителния доход се включват средствата за социални разходи, върху които са внесени дължимите осигурителни вноски, както и средствата над размера по чл. 1, ал. 2, т. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, приета с Постановление № 263 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 6 от 2000 г.). (6) Когато лицето е осигурено по едно правоотношение за всички социални рискове и пострада при трудова злополука или професионална болест по правоотношението, за което е осигурено само за трудова злополука и за професионална болест, средномесечният осигурителен доход, от който се изчислява пенсията за трудова злополука или професионална болест, може да се определи и от дохода, върху който са правени осигурителните вноски за всички социални рискове, ако това е по-благоприятно за него. Чл. 47. (1) При прилагане на чл. 70 КЗОО за определяне размера на пенсия по условията на международен договор в областта на социалното осигуряване на лица, които нямат реален осигурителен доход в Република България, доходът за изчисляване на индивидуалния коефициент се формира от среден размер, определен на базата на минималната месечна работна заплата към датата на придобиване правото на пенсия за последната заемана длъжност в България, както следва: 1. за помощно-обслужващ персонал и охрана—от една и половина; 2. за работници—от две и половина; 3. за работници със средно специално образование или със специална правоспособност (квалификация) и за специалисти с по-ниско от висше образование—от три; 4. за специалисти с висше образование и за ръководители и техни заместници с по-ниско от висше образование—от четири; 5. за специалисти с висше образование с ръководни функции—от пет; 6. за ръководители и техни заместници с висше образование—от шест. (2) Алинея 1 не се прилага, когато в международния договор има разпоредби, установяващи различен начин за определяне размера на пенсията. Чл. 48. Когато изчисленият размер на пенсията е по-малък от минималния размер за съответния вид, определен в КЗОО, той се приравнява към него. Чл. 49. (1) Добавката по чл. 84 КЗОО се изчислява от пенсията или от сбора на пенсиите на починалия съпруг, които е получавал или на които е имал право, при спазване разпоредбата на чл. 101, ал. 3 КЗОО. (2) При изчисляване на добавката по ал. 1 не се вземат предвид изплащаните добавки към пенсията на починалия съпруг (съпруга). (3) Добавката по чл. 84 КЗОО към пенсията на пенсионер, който има повече от един брак, прекратен поради смърт, се определя от пенсията или от сбора на пенсиите на последния починал съпруг (съпруга) с право на пенсия. (4) Добавката по чл. 84 КЗОО се определя и изплаща в размер 20 на сто от социалната пенсия за старост, ако починалият съпруг (съпруга) е получавал пенсия, която не може да преминава в наследствена. (5) Ако за отпускане на добавката по чл. 84 КЗОО не са представени документи за възнагражденията на починалия съпруг (съпруга), тя се изчислява в размер 20 на сто от минималния размер за съответния вид пенсия. (6) При встъпване в брак добавката по чл. 84 КЗОО се прекратява от датата, на която е сключен бракът. (7) До 31 декември 2003 г. включително добавката по чл. 84 КЗОО се изчислява от ограничения по § 6, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КЗОО размер на получаваните една или повече от една пенсии на починалия съпруг (съпруга). Глава Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Лицата по чл. 69а КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст, както следва: 1. от 1 януари 2016 г. - 42 години и 10 месеца; 2. от 1 януари 2017 г. - 43 години; 3. от 1 януари 2018 г. - 43 години и 2 месеца; 4. от 1 януари 2019 г. - 43 години и 4 месеца; 5. от 1 януари 2020 г. - 43 години и 6 месеца; 6. от 1 януари 2021 г. - 43 години и 8 месеца; 7. от 1 януари 2022 г. - 43 години и 10 месеца; 8. от 1 януари 2023 г. - 44 години; 9. от 1 януари 2024 г. - 44 години и 2 месеца; 10. от 1 януари 2025 г. - 44 години и 4 месеца; 11. от 1 януари 2026 г. - 44 години и 6 месеца; 12. от 1 януари 2027 г. - 44 години и 8 месеца; 13. от 1 януари 2028 г. - 44 години и 10 месеца; 14. от 1 януари 2029 г. - 45 години. (2) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., предишна ал. 1 - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г.) При определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 69а КСО осигурителният стаж, придобит след 31 декември 2010 г., е от трета категория труд, като след 4 август 2011 г. се превръща по реда на чл. 104, ал. 9 от КСО. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 17 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Културни организации по смисъла на чл. 69а КСО са организациите, вписани в регистъра по чл. 14, ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата, както и всяка друга структура съгласно § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на закона, чийто статут на културна организация е удостоверен от Министерството на културата. Чл. 18б. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Лицата по чл. 69б, ал. 1 КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст, както следва: 1. от 1 януари 2016 г. - 48 години за жените и 52 години и 10 месеца за мъжете; 2. от 1 януари 2017 г. - 48 години и 4 месеца за жените и 53 години за мъжете; 3. от 1 януари 2018 г. - 48 години и 8 месеца за жените и 53 години и 2 месеца за мъжете; 4. от 1 януари 2019 г. - 49 години за жените и 53 години и 4 месеца за мъжете; 5. от 1 януари 2020 г. - 49 години и 4 месеца за жените и 53 години и 6 месеца за мъжете; 6. от 1 януари 2021 г. - 49 години и 8 месеца за жените и 53 години и 8 месеца за мъжете; 7. от 1 януари 2022 г. - 50 години за жените и 53 години и 10 месеца за мъжете; 8. от 1 януари 2023 г. - 50 години и 4 месеца за жените и 54 години за мъжете; 9. от 1 януари 2024 г. - 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете; 10. от 1 януари 2025 г. - 51 години за жените и 54 години и 4 месеца за мъжете; 11. от 1 януари 2026 г. - 51 години и 4 месеца за жените и 54 години и 6 месеца за мъжете; 12. от 1 януари 2027 г. - 51 години и 8 месеца за жените и 54 години и 8 месеца за мъжете; 13. от 1 януари 2028 г. - 52 години за жените и 54 години и 10 месеца за мъжете; 14. от 1 януари 2029 г. - 52 години и 4 месеца за жените и 55 години за мъжете; 15. от 1 януари 2030 г. - 52 години и 8 месеца за жените и 55 години за мъжете; 16. от 1 януари 2031 г. - 53 години за жените и 55 години за мъжете; 17. от 1 януари 2032 г. - 53 години и 4 месеца за жените и 55 години за мъжете; 18. от 1 януари 2033 г. - 53 години и 8 месеца за жените и 55 години за мъжете; 19. от 1 януари 2034 г. - 54 години за жените и 55 години за мъжете; 20. от 1 януари 2035 г. - 54 години и 4 месеца за жените и 55 години за мъжете; 21. от 1 януари 2036 г. - 54 години и 8 месеца за жените и 55 години за мъжете; 22. от 1 януари 2037 г. - 55 години за жените и мъжете. (2) Лицата по чл. 69б, ал. 2 КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст, както следва: 1. от 1 януари 2016 г. - 53 години за жените и 57 години и 10 месеца за мъжете; 2. от 1 януари 2017 г. - 53 години и 4 месеца за жените и 58 години за мъжете; 3. от 1 януари 2018 г. - 53 години и 8 месеца за жените и 58 години и 2 месеца за мъжете; 4. от 1 януари 2019 г. - 54 години за жените и 58 години и 4 месеца за мъжете; 5. от 1 януари 2020 г. - 54 години и 4 месеца за жените и 58 години и 6 месеца за мъжете; 6. от 1 януари 2021 г. - 54 години и 8 месеца за жените и 58 години и 8 месеца за мъжете; 7. от 1 януари 2022 г. - 55 години за жените и 58 години и 10 месеца за мъжете; 8. от 1 януари 2023 г. - 55 години и 4 месеца за жените и 59 години за мъжете; 9. от 1 януари 2024 г. - 55 години и 8 месеца за жените и 59 години и 2 месеца за мъжете; 10. от 1 януари 2025 г. - 56 години за жените и 59 години и 4 месеца за мъжете; 11. от 1 януари 2026 г. - 56 години и 4 месеца за жените и 59 години и 6 месеца за мъжете; 12. от 1 януари 2027 г. - 56 години и 8 месеца за жените и 59 години и 8 месеца за мъжете; 13. от 1 януари 2028 г. - 57 години за жените и 59 години и 10 месеца за мъжете; 14. от 1 януари 2029 г. - 57 години и 4 месеца за жените и 60 години за мъжете; 15. от 1 януари 2030 г. - 57 години и 8 месеца за жените и 60 години за мъжете; 16. от 1 януари 2031 г. - 58 години за жените и 60 години за мъжете; 17. от 1 януари 2032 г. - 58 години и 4 месеца за жените и 60 години за мъжете; 18. от 1 януари 2033 г. - 58 години и 8 месеца за жените и 60 години за мъжете; 19. от 1 януари 2034 г. - 59 години за жените и 60 години за мъжете; 20. от 1 януари 2035 г. - 59 години и 4 месеца за жените и 60 години за мъжете; 21. от 1 януари 2036 г. - 59 години и 8 месеца за жените и 60 години за мъжете; 22. от 1 януари 2037 г. - 60 години за жените и мъжете. (3) Лицата по чл. 69б, ал. 3 КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст, както следва: 1. от 1 януари 2016 г. - 47 години и 2 месеца за жените и 52 години и 2 месеца за мъжете; 2. от 1 януари 2017 г. - 47 години и 4 месеца за жените и 52 години и 4 месеца за мъжете; 3. от 1 януари 2018 г. - 47 години и 6 месеца за жените и 52 години и 6 месеца за мъжете; 4. от 1 януари 2019 г. - 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете; 5. от 1 януари 2020 г. - 47 години и 10 месеца за жените и 52 години и 10 месеца за мъжете; 6. от 1 януари 2021 г. - 48 години за жените и 53 години за мъжете; 7. от 1 януари 2022 г. - 48 години и 2 месеца за жените и 53 години и 2 месеца за мъжете; 8. от 1 януари 2023 г. - 48 години и 4 месеца за жените и 53 години и 4 месеца за мъжете; 9. от 1 януари 2024 г. - 48 години и 6 месеца за жените и 53 години и 6 месеца за мъжете; 10. от 1 януари 2025 г. - 48 години и 8 месеца за жените и 53 години и 8 месеца за мъжете; 11. от 1 януари 2026 г. - 48 години и 10 месеца за жените и 53 години и 10 месеца за мъжете; 12. от 1 януари 2027 г. - 49 години за жените и 54 години за мъжете; 13. от 1 януари 2028 г. - 49 години и 2 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете; 14. от 1 януари 2029 г. - 49 години и 4 месеца за жените и 54 години и 4 месеца за мъжете; 15. от 1 януари 2030 г. - 49 години и 6 месеца за жените и 54 години и 6 месеца за мъжете; 16. от 1 януари 2031 г. - 49 години и 8 месеца за жените и 54 години и 8 месеца за мъжете; 17. от 1 януари 2032 г. - 49 години и 10 месеца за жените и 54 години и 10 месеца за мъжете; 18. от 1 януари 2033 г. - 50 години за жените и 55 години за мъжете; 19. от 1 януари 2034 г. - 50 години и 2 месеца за жените и 55 години за мъжете; 20. от 1 януари 2035 г. - 50 години и 4 месеца за жените и 55 години за мъжете; 21. от 1 януари 2036 г. - 50 години и 6 месеца за жените и 55 години за мъжете; 22. от 1 януари 2037 г. - 50 години и 8 месеца за жените и 55 години за мъжете; 23. от 1 януари 2038 г. - 50 години и 10 месеца за жените и 55 години за мъжете; 24. от 1 януари 2039 г. - 51 години за жените и 55 години за мъжете; 25. от 1 януари 2040 г. - 51 години и 2 месеца за жените и 55 години за мъжете; 26. от 1 януари 2041 г. - 51 години и 4 месеца за жените и 55 години за мъжете; 27. от 1 януари 2042 г. - 51 години и 6 месеца за жените и 55 години за мъжете; 28. от 1 януари 2043 г. - 51 години и 8 месеца за жените и 55 години за мъжете; 29. от 1 януари 2044 г. - 51 години и 10 месеца за жените и 55 години за мъжете; 30. от 1 януари 2045 г. - 52 години за жените и 55 години за мъжете; 31. от 1 януари 2046 г. - 52 години и 2 месеца за жените и 55 години за мъжете; 32. от 1 януари 2047 г. - 52 години и 4 месеца за жените и 55 години за мъжете; 33. от 1 януари 2048 г. - 52 години и 6 месеца за жените и 55 години за мъжете; 34. от 1 януари 2049 г. - 52 години и 8 месеца за жените и 55 години за мъжете; 35. от 1 януари 2050 г. - 52 години и 10 месеца за жените и 55 години за мъжете; 36. от 1 януари 2051 г. - 53 години за жените и 55 години за мъжете; 37. от 1 януари 2052 г. - 53 години и 2 месеца за жените и 55 години за мъжете; 38. от 1 януари 2053 г. - 53 години и 4 месеца за жените и 55 години за мъжете; 39. от 1 януари 2054 г. - 53 години и 6 месеца за жените и 55 години за мъжете; 40. от 1 януари 2055 г. - 53 години и 8 месеца за жените и 55 години за мъжете; 41. от 1 януари 2056 г. - 53 години и 10 месеца за жените и 55 години за мъжете; 42. от 1 януари 2057 г. - 54 години за жените и 55 години за мъжете; 43. от 1 януари 2058 г. - 54 години и 2 месеца за жените и 55 години за мъжете; 44. от 1 януари 2059 г. - 54 години и 4 месеца за жените и 55 години за мъжете; 45. от 1 януари 2060 г. - 54 години и 6 месеца за жените и 55 години за мъжете; 46. от 1 януари 2061 г. - 54 години и 8 месеца за жените и 55 години за мъжете; 47. от 1 януари 2062 г. - 54 години и 10 месеца за жените и 55 години за мъжете; 48. от 1 януари 2063 г. - 55 години за жените и мъжете. (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) Лицата по чл. 69б, ал. 4 от КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст за мъже и жени, както следва: Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2009 г., в сила от 03.11.2009 г.) Учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. (2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2013 г., в сила от 03.07.2013 г., доп. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности в учебни и възпитателни заведения по ал. 1 по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. (3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) Учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на отменения Закон за народната просвета (ДВ, бр. 79 от 2015 г.) или по Закона за предучилищното и училищното образование. (4) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2009 г.) За учителски стаж се зачита и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2007 г. на длъжността "възпитател" в домовете за деца, лишени от родителска грижа, и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2008 г. на длъжността "възпитател" в останалите специализирани институции за предоставяне на социални услуги за деца или в други места за предоставяне на социални услуги в общността, както и осигурителният стаж, положен след 1 януари 2009 г. на длъжността "педагог" или "възпитател" в домовете за медико-социални грижи за деца и в детските ясли. (5) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 17 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Право на пенсия по условията на чл. 69в, ал. 1 и 4 КСО имат лицата, които към датата на изпълнение на условията за пенсиониране по тези разпоредби са заемали длъжности по ал. 1, 2 и 4. (6) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 17 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) На лицата, придобили право на пенсия по условията на чл. 69в, ал. 1 КСО се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране в намален размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО за съответната година. След навършване на тази възраст пенсията им за осигурителен стаж и възраст се изплаща в пълен размер от фонд "Пенсии". (7) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 17 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) На лицата, пенсионирани по условията на чл. 69в, ал. 4 КСО, се изплаща пенсия в пълен размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 КСО. След навършване на възрастта по чл. 68, ал. 3 КСО пенсията се изплаща за сметка на фонд "Пенсии". Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) При изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст пропорционалната част от процента за месеците осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 и 2 от КСО се закръглява до 31 декември 2016 г. до втората цифра, а от 1 януари 2017 г. - до третата цифра след десетичния знак. Когато третата, съответно четвъртата цифра, е под 5, тя не се взема предвид, а когато е 5 и над 5 - цифрата пред нея се увеличава с една единица. (2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.04.2009 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) До 31 декември 2016 г. пропорционалната част от процентите за месеците осигурителен стаж в случаите по чл. 70, ал. 1, изречение първо от КСО е, както следва: 1 месец = 0,09 7 месеца = 0,64 2 месеца = 0,18 8 месеца = 0,73 3 месеца = 0,28 9 месеца = 0,83 4 месеца = 0,37 10 месеца = 0,92 5 месеца = 0,46 11 месеца = 1,01 6 месеца = 0,55 12 месеца = 1,10. (3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) Съответната пропорционална част от процента по чл. 70, ал. 1 от КСО за месеците осигурителен стаж се определя, както следва: 1. от 1 януари 2017 г. за: 1 месец = 0,094; 2 месеца = 0,188; 3 месеца = 0,282; 4 месеца = 0,375; 5 месеца = 0,469; 6 месеца = 0,563; 7 месеца = 0,657; 8 месеца = 0,751; 9 месеца = 0,845; 10 месеца = 0,938; 11 месеца = 1,032; 12 месеца = 1,126; 2. от 1 януари 2018 г. за: 1 месец = 0,097; 2 месеца = 0,195; 3 месеца = 0,292; 4 месеца = 0,390; 5 месеца = 0,487; 6 месеца = 0,585; 7 месеца = 0,682; 8 месеца = 0,779; 9 месеца = 0,877; 10 месеца = 0,974; 11 месеца = 1,072; 12 месеца = 1,169; 3. (нова - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) от 1 януари 2019 г., за: 1 месец = 0,1; 2 месеца = 0,2; 3 месеца = 0,3; 4 месеца = 0,4; 5 месеца = 0,5; 6 месеца = 0,6; 7 месеца = 0,7; 8 месеца = 0,8; 9 месеца = 0,9; 10 месеца = 1; 11 месеца = 1,1; 12 месеца = 1,2; 4. (нова - ДВ, бр. 44 от 2022 г., в сила от 25.12.2021 г.) от 25 декември 2021 г.: а) по чл. 70, ал. 1, т. 1 за: 1 месец = 0,113; 2 месеца = 0,225; 3 месеца = 0,338; 4 месеца = 0,450; 5 месеца = 0,563; 6 месеца = 0,675; 7 месеца = 0,788; 8 месеца = 0,900; 9 месеца = 1,013; 10 месеца = 1,125; 11 месеца = 1,238; 12 месеца = 1,350; б) по чл. 70, ал. 1, т. 2 - в размерите по т. 3. (4) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2008 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) Пропорционалната част от процентите за месеците действителен календарен осигурителен стаж до 31 декември 2011 г. включително в случаите по чл. 70, ал. 2, изречение първо от КСО е, както следва: 1 месец = 0,25 7 месеца = 1,75 2 месеца = 0,50 8 месеца = 2,00 3 месеца = 0,75 9 месеца = 2,25 4 месеца = 1,00 10 месеца = 2,50 5 месеца = 1,25 11 месеца = 2,75 6 месеца = 1,50 12 месеца = 3,00. (5) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2011 г., пропорционалната част от процентите за месеците действителен календарен осигурителен стаж след 31 декември 2011 г. в случаите по чл. 70, ал. 2, изречение първо от КСО е, както следва: 1 месец = 0,33 7 месеца = 2,33 2 месеца = 0,67 8 месеца = 2,67 3 месеца = 1,00 9 месеца = 3,00 4 месеца = 1,33 10 месеца = 3,33 5 месеца = 1,67 11 месеца = 3,67 6 месеца = 2,00 12 месеца = 4,00 Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2021 г., в сила от 01.09.2021 г.) (1) При изчисляване на индивидуалния коефициент по чл. 70, ал. 4 и 8 от КСО осигурителният доход се намалява с доход, определен по реда на чл. 70, ал. 10 и 19 от КСО, за месеците, през които лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд, както следва: за лицата по чл. 127, ал. 1 от КСО - след 31 декември 2001 г., за лицата по чл. 127, ал. 4 от КСО - след 31 декември 2003 г., а за лицата от дирекция "Специална куриерска служба" към Държавната комисия по сигурността на информацията - след 31 декември 2012 г. (2) Среднопретегленото съотношение по чл. 70, ал. 10, т. 1 от КСО се намира, като: 1. размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд се разделят на размерите на осигурителните вноски за фонд "Пенсии" за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., за съответния период, а за периода от 2009 г. до 2015 г. включително, към размера на осигурителните вноски за фонд "Пенсии" за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., се добавя и трансферът от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица; всяко от получените съотношения се умножава по броя на месеците, за които лицето е било осигурявано в универсален пенсионен фонд в рамките на периода, за който съотношението се отнася, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците с осигуряване в универсален пенсионен фонд; 2. резултатът по т. 1 се умножава по съотношението между общия брой на месеците с осигуряване в универсален пенсионен фонд и общия брой на месеците с осигуряване в държавното обществено осигуряване, намален с общия брой на месеците, за които се отнася осигурителният доход на лицето до 1 януари 1997 г. по чл. 70, ал. 4 от КСО. (3) При изчисляването на индивидуалния коефициент по чл. 70, ал. 8 от КСО осигурителният доход за всеки месец, през който лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд, се намалява с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размерите на осигурителните вноски за универсалния пенсионен фонд и размерите на вноските за фонд "Пенсии" за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., а за периода от 2009 г. до 2015 г. включително, към размера на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., се добавя и трансферът от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица; съотношението се умножава по съотношението между общия брой месеци с осигуряване в универсален пенсионен фонд и общия брой месеци с осигуряване в държавното обществено осигуряване. втора ИЗПЛАЩАНЕ НА ПЕНСИИТЕ Раздел I Общи разпоредби по изплащане на пенсиите Чл. 50. (1) Пенсиите и добавките към тях се изплащат от териториалните поделения на НОИ чрез пощенските станции и банковите клонове в страната. (2) Изплащането на пенсии в чужбина се извършва от НОИ чрез банките по чл. 29 КЗОО, обслужващи валутните сметки на института. (3) Разплащанията с чуждестранни осигурителни институти за изплатени пенсии въз основа на международен договор в областта на социалното осигуряване се извършват от НОИ. Раздел II Изплащане на пенсиите чрез пощенски станции Чл. 51. (1) Пенсиите и добавките към тях се изплащат от пощенските станции по постоянния или настоящия адрес на пенсионерите по реда и начина, определени в наредбата. (2) Управителят на НОИ в изключителни случаи при изплащане на допълнителни суми към пенсиите може да разреши изплащането им чрез пощенските станции по различен от предвидения ред в чл. 54 и 63. Чл. 52. (1) Пощенските станции изплащат пенсиите и добавките към тях по изплащателен картон по утвърден образец в периода от 7-о до 20-о число на месеца, за който се отнасят. Когато 7-о и 20-о число са неработни дни, изплащането започва в началото и завършва в края на следващия работен ден. Неизплатените в посочения срок пенсии и добавки могат да се изплащат през следващия месец в срока за изплащане на пенсиите. (2) Изплащането се извършва по график, определен от началника на пощенската станция и утвърден от началника на районната пощенска станция и ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Графикът се обявява на гражданите. Чл. 53. (1) Пощенската станция не изплаща пенсията, когато: 1. пенсионерът е починал; 2. срокът за изплащането ѝ, вписан в изплащателния картон, е изтекъл; 3. има нареждане от териториалното поделение на НОИ; 4. пълномощното е нередовно; 5. пенсионният запис не е подписан от съответните длъжностни лица. (2) Когато на пенсионер са издадени повече от един изплащателен картон, пенсията не се изплаща и се уведомява съответното териториално поделение на НОИ. Раздел III Изплащане на пенсия по изплащателен картон Чл. 54. (1) Териториалното поделение на НОИ изготвя за всеки пенсионер един изплащателен картон, по който пощенската станция му изплаща пенсията (пенсиите) и добавките към нея. Изплащателният картон, съответно подписан от получателя на пенсията, служи като оправдателен документ за извършените плащания. (2) Изплащателният картон се изготвя въз основа на разпореждането на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ. За номер на изплащателния картон се поставя единният граждански номер на пенсионера. (3) Когато от един наследодател са отпуснати наследствени пенсии на две или повече лица, за всеки сънаследник се съставя отделен изплащателен картон. Когато някой от тях има законен представител или настойник, пенсията се изплаща съответно на законния представител или на настойника. (4) За получаване на пенсията по ал. 3 законният представител или настойникът на лицата удостоверява това свое качество пред съответната пощенска станция с документ за самоличност и удостоверение за раждане на дете, с влязло в сила съдебно решение или с удостоверение, издадено от общината (кметството). (5) За изплащане на месечните пенсии и добавките към тях в изплащателния картон се вписват: 1. месецът, от който пенсията е включена за изплащане във ведомостта за изплащане на пенсиите; 2. срокът, за който е отпусната пенсията (ако има такъв); 3. сумата за изплащане на пенсията и добавките към нея. (6) Свободните редове за месеците на редовното плащане се унищожават с щемпел „НЯМА ПЛАЩАНЕ“. (7) Изплащателните картони за новоотпуснати, възобновени или възстановени пенсии се съставят в териториалното поделение на НОИ, подписват се от инспектор, контрольор и от началника (директора) на отдел (дирекция) „Пенсионни осигуровки“ и се изпращат на съответната пощенска станция. Данните в изплащателните картони се вписват ясно и четливо. Чл. 55. При първото изплащане на пенсията в изплащателния картон се вписват номерът, датата и органът, издал документа за самоличност на пенсионера или на законния му представител (настойник), и се взема образец (спесимен) от подписа на получателя на пенсията. По този ред се постъпва и в случаите, когато се съставя нов изплащателен картон. Чл. 56. (1) По издаден изплащателен картон пощенската станция може да изплати сумата до 20-о число на същия месец. Ако до тази дата пенсията не е изплатена, пощенската станция я възстановява с ведомост за неизплатените пенсии и превежда сумите до 25-о число. (2) В случаите, когато пенсията се възстановява с ведомост за неизплатените пенсии, тя може да се изплати от пощенската станция като пенсия за минало време до 3 месеца след изтичането на месеца, през който е следвало да се изплати, както и след този срок, ако има писмено нареждане за това от териториалното поделение на НОИ. Ако не се даде такова нареждане, пенсионерът следва да направи искане за изплащане на пенсията до ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Чл. 57. (1) Изплащателните картони се съхраняват от началника на пощенската станция или от определен от него служител от паричната служба по общия ред за паричните документи. (2) Когато срокът, за който е издаден изплащателният картон, изтече, а изплащането на пенсията следва да продължи, пощенската станция по данните в картона съставя нов изплащателен картон, който се подписва от съставителя и от началника на пощенската станция. На съответното място в предходния картон се отбелязва, че е съставен нов (втори и следващ) картон, а също и месецът, от който пенсията ще се изплаща по него. В новия картон за свръзка се отбелязва до кой месец включително е изплатена пенсията по заменения картон. (3) При унищожаване или изгубване на изплащателен картон пощенската станция писмено уведомява териториалното поделение на НОИ, което прави проверка в електронната картотека до кой месец е изплатена пенсията и съставя нов изплащателен картон. В новия картон на мястото за вписване на изплащаната пенсия пенсионерът подписва декларация до кой месец включително е получил пенсията си. (4) Разходите, свързани с подмяната на изплащателни картони през годината, се изплащат от териториалното поделение на НОИ на териториалното поделение „Български пощи“ до края на първото тримесечие на следващата календарна година. Чл. 58. Националният осигурителен институт ритмично превежда необходимите суми за изплащане на пенсиите и добавките към тях на териториалното поделение „Български пощи“ по начин, който гарантира своевременното им изплащане. Ведомостта за изплащане на пенсиите заедно с необходимите документи за месеца се предава на пощенската станция 6 дни преди да започне изплащането. Чл. 59. Териториалното поделение „Български пощи“ („Софийски пощенски станции“) осигурява на районните пощенски станции по техни заявки необходимите суми за изплащане на пенсиите и добавките към тях, а районните пощенски станции—на пощенските станции по техни заявки на основание на писмата, с които са получили документите за изплащане на пенсиите от териториалните поделения на НОИ. Чл. 60. По изплащателни картони, по които изплащането на пенсиите е прекратено, пощенската станция не може да извършва плащания, включително за минало време. Ако по такива картони има неполучени пенсии, изплащането им се извършва с пенсионен запис от териториалното поделение на НОИ. Чл. 61. (1) Пенсията и добавките към нея се изплащат лично на пенсионера или на упълномощеното от него лице при условията и по реда на чл. 64. (2) Когато пенсионерът е малолетен или е поставен под пълно запрещение, пощенската станция изплаща пенсията на законния му представител—родителя или настойника му. Чл. 62. (1) Пенсията може да бъде изплащана в дома на пенсионера по постоянния или настоящия адрес след заявление от лицето до началника на пощенската станция, ако получава пенсия за загубена работоспособност или има навършена 70-годишна възраст. (2) В случаите по ал. 1 пенсия и добавките към нея до двукратния размер от социалната пенсия за старост може да се изплаща срещу подпис, без пълномощно, на съпруг (съпруга), на пълнолетни деца или на родители на пенсионера, които следва да докажат това свое качество и да представят документите за самоличност на получателя и на пенсионера. (3) Пенсията и добавките към нея до двукратния размер на социалната пенсия за старост, на лицата с пенсия за загубена работоспособност или с навършена 70-годишна възраст може да се изплаща в пощенските станции при условията и по реда на ал. 2. (4) В случаите по ал. 2 и 3 в графа „Бележки по изплащането“ на изплащателния картон задължително се отбелязват родствената връзка и името на лицето, на което е изплатена сумата. Касиерът платец сравнява подписа в документа за самоличност на лицето, което получава сумата, с подписа му в картона. При неправилно изплащане на пенсия сумата се възстановява на териториалното поделение на НОИ по реда на чл. 92, ал. 5. Раздел IV Изплащане на пенсия с пенсионен запис Чл. 63. (1) Изплащането на пенсия за минало време, за част от месеца и ако е спряна с корекционна ведомост за текущия месец се извършва с пенсионен запис. С пенсионен запис се изплаща и неполучена пенсия от починал пенсионер. Записът се подписва от инспектор и контрольор. По договаряне между НОИ и „Български пощи“—ЕАД, плащания на суми за минало време вместо с пенсионен запис могат да се преведат на съответната пощенска станция с отделна ведомост или с редовната ведомост за изплащане на пенсиите, в която тези суми се вписват в отделна графа. (2) Пенсионният запис за сума над десеткратния размер на социалната пенсия за старост се подписва и от началника (директора) на отдел (дирекция) „Пенсионни осигуровки“, и от ръководителя на териториалното поделение на НОИ и се заверява с печата на териториалното поделение. (3) Пенсионният запис, издаден от отдел „Международни спогодби“, за сума над десеткратния размер на социалната пенсия за старост се подписва от началника на отдел „Международни спогодби“ и от директора на дирекция „Международна дейност“ при централното управление и се заверява с печат. (4) Пенсионните записи се описват по реда на издаването им във ведомост за предадените пенсионни записи за изплащане на пенсиите, която се съставя в 3 екземпляра—по един за териториалното поделение на НОИ, за районната пощенска станция и за Контролната инспекция на съобщенията. (5) Ведомостите за предадените пенсионни записи за изплащане на пенсиите, изготвени, проверени и подписани от съответните длъжностни лица—инспектор и контрольор, както и от началника (директора) на отдел (дирекция) „Пенсионни осигуровки“ се номерират с поредни годишни номера. (6) На всеки пенсионен запис се поставя номер, състоящ се от две отделни числа, от които първото показва годишния пореден номер на ведомостта, в която е описан, а второто—поредния номер на записа в нея. Поправки и зачертавания в пенсионните записи не се допускат. (7) Вторите и третите екземпляри на ведомостта за пенсионни записи заедно с пенсионните записи се предават на териториалното поделение „Български пощи“ с опис. (8) Пенсионните записи се предават от териториалното поделение „Български пощи“ на пощенските станции в 3-дневен срок от получаването им от териториалното поделение на НОИ. (9) Сумата на пенсионните записи, предадени с опис на териториалното поделение „Български пощи“, се превежда от териториалното поделение на НОИ по определена за това набирателна сметка за пенсии на териториалното поделение „Български пощи“ в деня на предаването им. (10) Пенсиите, преведени с пенсионен запис, се изплащат при поискване в 20-дневен срок от получаването в пощенската станция, като се спазват разпоредбите на чл. 53, 62 и 64. (11) Ако пенсионният запис не се изплати в 20-дневен срок от датата на получаването в пощенската станция, той се връща на териториалното поделение на НОИ, издало записа, като се посочват причините за неизплащането му. Раздел V Изплащане на пенсии на упълномощени лица Чл. 64. (1) Когато пенсионер не може да получи лично пенсията си, тя може да се изплати на упълномощено от него лице. Пълномощното следва да е с нотариално заверен подпис. В чужбина подписът на упълномощителя се заверява от българските дипломатически и консулски представителства. (2) Данните от документа за самоличност на упълномощения, както и номерът и датата на издаване на пълномощното се вписват в графа „Бележки по изплащането“ на изплащателния картон. (3) Когато упълномощителят оттегли пълномощното или упълномощи друго лице да получава пенсията му, своевременно следва да уведоми пощенската станция или банковия клон за това обстоятелство. (4) Пенсия за текущия месец или пенсионен запис (за част от месеца, за цял месец или набрана сума от пенсия) може да се получи чрез изрично пълномощно без нотариална заверка на подписа. В тези случаи се изискват личните документи за самоличност на упълномощителя и на упълномощения. По такъв вид пълномощно може да се извърши плащане най-много 3 пъти в една календарна година, като всеки път се представя отделно пълномощно. В него упълномощителят декларира, че не е ползвал това право повече от 3 пъти през календарната година. (5) Пълномощното по ал. 4 се задържа в пощенската станция и се съхранява 3 години след изтичането на годината, през която е изплатена пенсията. След този срок то се унищожава, при условие че е извършена финансова ревизия на пощенската станция. Когато пенсията се изплаща със запис, пълномощното се прилага към записа. Раздел VI Изплащане на пенсии при смяна на адреса на получаване на пенсията Чл. 65. (1) При промяна на адреса на получаване на пенсията пенсионерът уведомява териториалното поделение на НОИ за изплащане на пенсията на новия адрес. (2) При промяна на адреса на пенсионера в района на друго териториално поделение на НОИ за повече от 6 месеца пенсионерът може да подаде заявление до териториалното поделение на НОИ, въз основа на което пенсионната му преписка и пенсионната картотека се изпращат в района на новия адрес, придружени със съпроводително писмо. Чл. 66. (1) При временно пребиваване до 6 месеца в друго населено място пенсионерът може да поиска със заявление съответната пощенска станция да му превежда пенсията на настоящия адрес. В този случай в определения срок за изплащане на пенсиите пощенската станция превежда пенсията на посочения адрес с пощенски или телеграфен запис с известие за изплащане. На празното поле в горната част на записа се записва „пенсия за месец .... 2000 г.“ или се слага щемпел. В този случай пенсионерът заплаща пощенските разходи за превода и за известието за изплащане. При изплащане на пенсията се спазват разпоредбите на чл. 53 и 64. (2) Преведената сума със записа и платените пощенски разходи се вписват в изплащателния картон, като вместо подпис на пенсионера се вписват номерът и датата на записа, с който е преведена пенсията. (3) Разписката и полученото известие за изплащане на пенсията се прилагат към заявлението на пенсионера, а на съответното място в изплащателния картон се вписва датата на изплащането на пенсията. (4) Ако пощенският запис, с който е преведена пенсията, не се изплати в 20-дневен срок от датата на получаването в пощенската станция, той се връща на станцията по мястото на издаване. Същата станция възстановява пълния размер на пенсията по записа на териториалното поделение на НОИ, като посочва причините за неизплащането на пенсията. Раздел VII Изплащане на пенсии чрез банкови клонове Чл. 67. (1) По писмено заявление на пенсионера до териториалното поделение на НОИ, което изплаща пенсията му, тя се превежда по разплащателен или спестовен безсрочен личен влог в посочения от него банков клон. (2) В заявлението по ал. 1 се вписват: банковият клон и кодът, номерът на влога по утвърдена от Българската народна банка система, трите пълни имена на пенсионера по документите за самоличност, единният граждански номер, адресът, на който се получава пенсията, и пощенският код на пощенската станция. (3) Заявленията за превеждане на пенсии по влог, получени в териториалното поделение на НОИ до 25-о число на месеца, се изпълняват от първо число на втория месец след месеца, през който е подадено заявлението. Чл. 68. Когато от превежданата по влог пенсия се правят удръжки съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс и на Данъчния процесуален кодекс, както и удръжка по чл. 85 и 86, териториалното поделение на НОИ прави удръжките, след което превежда по влога остатъка от пенсията. Чл. 69. При извършен превод в по-голям от полагащия се размер съответният банков клон възстановява сумите на териториалното поделение на НОИ само в случай че по влога има налични суми за възстановяване на неправилно извършения превод. Чл. 70. При смърт на пенсионера териториалното поделение на НОИ издава на законните наследници удостоверение, в което се вписват последният месец, за който починалият е имал право на пенсия, както и месецът, до който включително е преведена пенсията по влога. В случай че на банковия клон е преведена пенсия, отнасяща се за време след месеца, през който е починал пенсионерът, размерът на неправилно преведената сума се вписва в удостоверението, като тази сума се възстановява от банковия клон на териториалното поделение на НОИ. Чл. 71. (1) За ежемесечното завеждане на влоговите сметки в банките Главна дирекция „Информационни системи“ на Националния осигурителен институт освен ведомост за изплащане на пенсиите изготвя в 2 екземпляра по банкови клонове пълни списъци на пенсионерите, на които пенсиите и добавките към тях се превеждат по влог. Списъците се изготвят поотделно за всеки вид влог и съдържат единния граждански номер, трите имена на пенсионера, номера на влога и сумата на превода. (2) Списъците по ал. 1 се уточняват с ведомостта за изплащане на пенсиите в териториалните поделения на НОИ и с вписаните в корекционна ведомост пенсии, като се зачертават редовете на пенсионерите, за които не се следват преводи. Коригират се също и крайните сборове на сумите, подлежащи на превод. (3) За предоставяне на информацията по ал. 1 на технически носител е необходимо да има сключен договор между НОИ и съответната банка. Чл. 72. Три дни преди срока по чл. 52 териториалното поделение на НОИ превежда на съответния банков клон сумата на пенсиите на влог с платежно нареждане, към което се прилагат и списъци на пенсионерите за банковите клонове, с които няма сключен договор. Чл. 73. Получените заверения на преводи на пенсии по влог се осчетоводяват в банковия клон по общия ред. Чл. 74. (1) Банковият клон не заверява влоговата сметка на пенсионера, когато: 1. има данни, че пенсионерът е починал; 2. има заявление от пенсионера за закриване на сметката му. (2) В случаите по ал. 1 преведената за месеца сума се възстановява на териториалните поделения на НОИ. Чл. 75. При закриване на влога по искане на титуляря, на законния му представител или упълномощено лице остатъкът по сметката се изплаща по реда, установен за влоговете. Чл. 76. (1) В случаите, когато се закрива влог, по който се превежда пенсия, банковият клон уведомява териториалното поделение на НОИ. Когато в банковия клон е представено удостоверение по чл. 70 от териториалното поделение на НОИ, уведомление не се изисква. (2) При смърт на титуляря и закриване на влога, по който е превеждана пенсията му, банковият клон изплаща остатъка по влога на наследниците след представяне на удостоверението по чл. 70. Чл. 77. Всички други взаимоотношения между банката и титуляря на сметката се уреждат с договора за откриване на влога. Раздел VIII Изплащане на пенсии, отпуснати по международен договор на лица, които пребивават или живеят в чужбина Чл. 78. (1) Пенсии в чужбина се изплащат от НОИ въз основа на международен договор в областта на социалното осигуряване със съответната страна. (2) Изплащането на пенсии в чужбина се извършва: 1. чрез банка, определена по реда на чл. 29 КЗОО; 2. с известия до чуждестранни осигурителни институти; 3. по други начини въз основа на взаимно споразумение с чуждестранния осигурителен институт. Чл. 79. Изплащането на пенсии в чужбина се извършва на основание на издадено разпореждане съгласно чл. 98, ал. 1 КЗОО. Чл. 80. Пенсиите се превеждат по: 1. банкова сметка на чуждестранния осигурителен институт, който изплаща сумата на пенсионера; 2. сметка в чуждестранна банка, намираща се на територията на страната, където живее лицето. Чл. 81. (1) Лицата, живеещи в чужбина и получаващи пенсии по българското законодателство, следва да представят декларация за живот съгласно разпоредбите на съответния международен договор. Ако пенсионерът не изпрати попълнена декларация, изплащането на пенсията се спира. (2) Спрените пенсии по ал. 1 се възобновяват след получаването на декларацията от датата на спирането. (3) От лицата, учещи в чужбина и получаващи пенсия по международен договор в областта на социалното осигуряване, се изисква два пъти в годината да представят документ, издаден от учебното заведение. Документите не се превеждат и легализират. Чл. 82. Смяна на адреса на пенсионер, който получава пенсията си в чужбина, се извършва по писмено заявление от лицето или по искане от чуждестранния осигурителен институт. Раздел IX Изплащане на пенсии, отпуснати по международен договор на лица, постоянно или продължително пребиваващи в Република България Чл. 83. (1) Пенсии, отпуснати по международни договори, на български граждани, както и на чужди граждани, постоянно или продължително пребиваващи в Република България, се изплащат от НОИ на основание на разпореждане съгласно чл. 98, ал. 1 КЗОО. (2) Изплащането на пенсиите по ал. 1 се извършва: 1. с пенсионен запис; 2. по банкова сметка на лицето, открита в банка съгласно чл. 29 КЗОО; 3. с известие и за сметка на чуждестранния осигурителен институт. Раздел X Добавки и удръжки при изплащане на пенсиите Чл. 84. (1) Към пенсиите се изплащат добавки, определени в разпореждането, издадено на основание чл. 98 КЗОО; месечни добавки за деца и помощи по Указа за насърчаване на раждаемостта и месечни добавки за деца по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. (2) За изплащане на месечни добавки за деца и помощи по Указа за насърчаване на раждаемостта и на месечни добавки по Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите се подава декларация до териториалното поделение на НОИ. Декларацията се подава до края на януари всяка следваща година в териториалното поделение на НОИ. При промяна в семейното положение, водеща до прекратяване изплащането на месечни добавки и до увеличаване или намаляване на техния размер, пенсионерът подава нова декларация. (3) За изплащане на помощта за самотна майка (баща) по Указа за насърчаване на раждаемостта се подава молба-декларация до териториалното поделение на НОИ. (4) За изплащане на месечната добавка по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите освен декларация се представя и документ от лекарска комисия, удостоверяващ инвалидността на детето. Чл. 85. (1) За надвзета пенсия се издава разпореждане по реда на чл. 98, ал. 2 КЗОО. (2) Когато размерът на пенсията е над минималната месечна работна заплата, установена за страната, месечните удръжки се извършват в размерите, определени в чл. 341 от Гражданския процесуален кодекс, от териториалното поделение на НОИ, което изплаща пенсията. (3) Когато размерът на пенсията е под минималната месечна работна заплата, месечната удръжка не може да надвишава 1/6 от размера на получаваната пенсия. (4) Когато пенсията е прекратена, дължимите суми се събират по реда на Данъчния процесуален кодекс. В този случай териториалното поделение на НОИ дава нареждане с писмо до съответния орган за образуване на изпълнително дело, който в 3-дневен срок от получаване на писмото уведомява териториалното поделение на НОИ за номера и годината на изпълнителното дело. (5) Събраните суми се внасят в приход на съответния фонд на общественото осигуряване. Чл. 86. (1) След сключване на договор между НОИ и съответната банка от пенсиите могат да се правят удръжки за погасяване на заеми при условията, предвидени в договора за отпускане на заема от банковия клон. (2) За направените удръжки от териториалните поделения на НОИ по отпуснатите заеми съответните банкови клонове заплащат комисионна такса върху месечните преводи на териториалните поделения на НОИ, договорена между централното управление на НОИ и съответната банка. Банковите клонове превеждат договорената такса до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят преводите. Чл. 87. (1) Когато по запорно съобщение е преведена сума, по-голяма от дължимата, тя се възстановява на териториалното поделение на НОИ след писмено уведомление. (2) Когато запорът е за издръжка, наложителят на запора се уведомява за месеца, от който започва да се прави удръжката. Такова уведомление се прави и при промяна или прекратяване на удръжката. Чл. 88. При определяне размера на удръжката се вземат предвид размерът на пенсията, както и другите доходи, ако пенсионерът получава такива, при спазване разпоредбите на чл. 341 от Гражданския процесуален кодекс. От пенсионера се изисква декларация за установяване на доходите. Раздел XI Общи разпоредби по пенсиите Чл. 89. Когато е необходимо да се документират видът, размерът и срокът на получаваната пенсия и добавките към нея, териториалното поделение на НОИ издава удостоверение. Чл. 90. Когато се изплащат пенсия и/или добавки за непълен месец, полагащата се сума за частта от месеца се определя, като размерът на месечната пенсия (добавка) се раздели на броя на календарните дни в месеца и полученото се умножи по броя на дните, за които се полага пенсия (добавка). Чл. 91. (1) За изплащане на неполучена пенсия от починал пенсионер наследниците му подават заявление до териториалното поделение на НОИ, към което прилагат удостоверение за законните наследници. Неполучената пенсия се изплаща на упълномощеното от всички наследници лице или се разделя между наследниците по определения от Закона за наследството ред. (2) Изплащането на пенсия, отпусната по международен договор, неполучена от починал пенсионер, постоянно живял в чужбина, се извършва по реда на чл. 78. Чл. 92. (1) Териториалното поделение на НОИ превежда сумите за изплащане на пенсиите по сметка на териториалното поделение „Български пощи“, открита в банковия клон, който обслужва териториалното поделение на НОИ. Сметните отношения на териториалното поделение на НОИ с териториалното поделение „Български пощи“ за изплатените пенсии през месеца се уреждат до края на същия месец. (2) За извършване на работата по изплащане на пенсиите чрез пощенската мрежа НОИ чрез териториалните си поделения заплаща на териториалните поделения „Български пощи“ 8,5 на хиляда върху подлежащите на изплащане през месеца пенсии. Те се превеждат до 7-о число на следващия месец. (3) Дължимият данък добавена стойност върху сумата по ал. 2 се превежда от териториалното поделение на НОИ на териториалното поделение „Български пощи“ едновременно със сумата по ал. 2. (4) Преводите по ал. 2 и 3 се извършват въз основа на фактура, която териториалното поделение „Български пощи“ издава след приключване изплащането на пенсиите през месеца. (5) При неправилно изплатена пенсия по вина на служител от пощенската станция тя се възстановява на териториалното поделение на НОИ от териториалното поделение „Български пощи“. Чл. 93. (1) При извършване на финансови ревизии от контролните органи в пощенските станции за констатирани случаи на неправилно изплатени и отчетени пенсии се уведомява съответното териториално поделение на НОИ. (2) Пенсионните органи извършват проверки в пощенските станции за правилното прилагане на наредбата съвместно с органи на териториалните поделения „Български пощи“. Редът и начинът за извършване на проверките се регламентират в съвместна инструкция. Чл. 94. (1) Пощенските станции могат да правят справки на пенсионерите или на техните пълномощници само за изплатените им пенсии. (2) Справки по отношение на остатъците по заеми и постъпления на суми по влогове на пенсионери се извършват в съответните банкови клонове. (3) Всички други справки относно пенсии се правят само от съответните териториални поделения на НОИ. Чл. 95. Пенсионерът избира само един от начините за получаване на пенсията (пенсиите) и добавките към нея—чрез пощенска станция или банков клон. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. „Възрастта по чл. 68 от Кодекса за задължително обществено осигуряване“ е възрастта по чл. 68, ал. 1—3 КЗОО. § 2. „Действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето изцяло се е осигурявало за своя сметка. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. Пенсиите, отпуснати до 31 декември 1999 г. по отменените Закон за пенсиите, Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори и Закон за общественото осигуряване от 1949 г., се приравняват по КЗОО, както следва: 1. за изслужено време и старост и за старост— на пенсии за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КЗОО; 2. за инвалидност поради общо заболяване— на пенсии за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КЗОО; 3. за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване—на пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл. 78 КЗОО; 4. военноинвалидни—на пенсии за военна инвалидност по чл. 85 КЗОО; 5. гражданскоинвалидни—на пенсии за гражданска инвалидност по чл. 87 КЗОО; 6. социалните по чл. 45а, ал. 1, буква „а“ по отменения Закон за пенсиите—на социални пенсии за инвалидност по чл. 90 КЗОО; 7. социалните по чл. 45а, ал. 1, буква „б“ по отменения Закон за пенсиите—на социални пенсии за старост по чл. 89 КЗОО; 8. персоналните по чл. 45б и пенсиите по 45в по отменения Закон за пенсиите—на персонални пенсии по чл. 92 КЗОО; 9. за особени заслуги—на пенсии за особени заслуги по чл. 91 КЗОО. § 4. (1) От 1 януари 2000 г. пенсиите за инвалидност по отменените Закон за пенсиите и Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори, отпуснати при I, II или III група инвалидност, както и социалните пенсии, отпуснати въз основа на определена група инвалидност, се приравняват, както следва: 1. при I група инвалидност—на намалена работоспособност над 90 на сто; 2. при II група инвалидност—на намалена работоспособност от 71 до 90 на сто; 3. при III група инвалидност—на намалена работоспособност от 50 до 70 на сто. (2) Военноинвалидните пенсии, отпуснати по процент на загубена работоспособност, както и пенсиите по чл. 12, 28 и 30а от отменения Закон за пенсиите се изплащат в размера на социалната пенсия за старост по чл. 89, ал. 2 КЗОО. § 5. Пенсиите на лицата по § 2, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КЗОО, за които едногодишният срок по чл. 20 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите е изтекъл преди 31 декември 1999 г., се изплащат от датата на подаване на заявлението. § 6. При прилагането на § 3 от преходните и заключителните разпоредби на КЗОО преценката на правото на пенсия се извършва по условията на чл. 6 и 7 от отменения Закон за пенсиите, а размерът на пенсията се определя по КЗОО. § 7. За преценяване правото на пенсия по § 4 от преходните и заключителните разпоредби на КЗОО трудовият стаж от първа категория допълва трудовия стаж от втора категория без превръщане. § 8. Преизчисляването на пенсиите по § 7 от преходните и заключителните разпоредби на КЗОО, отпуснати по условията на първа и втора категория труд, се извършва, като стажът до 31 декември 1999 г. се зачита—3 години трудов стаж от първа категория или 4 години трудов стаж от втора категория за 5 години трудов стаж от трета категория. Когато пенсията е отпусната по специфичните условия на т. 66а—66л включително от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, стажът към 31 декември 1999 г. се приравнява на първа или втора категория труд по реда, действащ до 1 януари 2000 г. § 9. Наредбата се приема на основание чл. 106 от Кодекса за задължително обществено осигуряване и влиза в сила от 1 януари 2000 г. § 10. Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на Националния осигурителен институт. Чл. 22. (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа, както и за лицата с вродени или придобити трайни увреждания до постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94, ал. 1 или ал. 3 от КСО. При пенсия за инвалидност поради общо заболяване към тази дата лицето трябва да има изискващия се осигурителен стаж по чл. 74 КСО. Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.10.2025 г.) Когато датата на инвалидизиране е по-късна от датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК (НЕЛК) и заявлението за пенсиониране е подадено в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на НЕЛК по отношение на правоимащото лице, пенсията за инвалидност се отпуска от датата на инвалидизирането. Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишен текст на чл. 23 - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) Когато лицето има осигурителен стаж от различни категории, при определянето на продължителността му за правото и размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване осигурителният стаж не се превръща от една категория в друга. (2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) При изчисляване размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване пропорционалната част от процента за месеците осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 и 2 от КСО се определя по реда на чл. 20, ал. 1 - 3. Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) При определяне размера на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на лица, които нямат 3 години трудов стаж до 1 януари 1997 г., индивидуалният коефициент се изчислява по реда на чл. 70 КСО от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г.) На лицата по чл. 74, ал. 1, т. 1 КСО, които имат осигурителен стаж до една година, пенсиите се определят в минималните размери по чл. 75, ал. 4 КСО. Пенсиите се определят по реда на чл. 75 - 77 КСО от датата, на която е подадено заявлението, след придобиване на една година осигурителен стаж. Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Признатият стаж по чл. 75, ал. 2 КСО се намалява с продължителността на придобития осигурителен стаж след датата на инвалидизиране. (2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 07.04.2017 г.) (3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 07.04.2017 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г.) Когато придобитият осигурителен стаж след датата на инвалидизиране се представя заедно със заявлението за първоначално отпускане на пенсията след двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, размерът на пенсията при отпускането и се определя според наличния осигурителен стаж и осигурителен доход към датата на отпускане на пенсията. (4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) При пенсии по международен договор, по който Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при които размерът на пенсията се определя само за българския осигурителен стаж, признатият стаж по чл. 75, ал. 2 КСО се намалява с продължителността на осигурителния стаж след датата на инвалидизиране, придобит съгласно законодателството на другата държава. (5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Алинея 4 не се прилага, ако в международния договор, по който Република България е страна, или в европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, е предвиден друг начин за определяне размера на пенсията. Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г.) В случаите по чл. 71, т. 1 от Наредбата за медицинската експертиза, приета с Постановление № 120 на Министерския съвет от 2017 г. (ДВ, бр. 51 от 2017 г.), правото и размерът на пенсията се определят спрямо новата дата на инвалидизиране само при постъпило заявление от лицето, ако това е по-благоприятно за него. (2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) В случаите по чл. 71, т. 2 и 3 от Наредбата за медицинската експертиза правото и размерът на пенсията за инвалидност се преценяват спрямо новата дата на инвалидизиране. (3) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) В случаите по чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза, когато е определен краен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, правото и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определят от датата, от която е определен крайният процент на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане. Ако в тези случаи е определен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане поради трудова злополука и/или професионална болест, гражданска или военна инвалидност под 50 на сто, но заедно с процента на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане поради общо заболяване крайният процент е над 50 на сто, пенсията се отпуска при условията и в размерите на пенсия за инвалидност поради общо заболяване съобразно крайния процент. Чл. 29. (1) (Предишен текст на чл. 29, изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 75 - 77 КСО. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато пенсията по международен договор, по който Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, се определя само за български осигурителен стаж по-малък от една година и към датата на инвалидизиране осигуреното лице е навършило възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със съответната пропорционална част, която съставляват месеците български осигурителен стаж от процента по чл. 75, ал. 1 КСО. Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г.) При изчисляване размера на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест коефициентите по чл. 79, ал. 1 КСО са, както следва: 1. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г.) от 1 януари 2017 г. във връзка с чл. 79, ал. 2 от КСО в редакцията и към тази дата: а) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто - 0,4096; б) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 0,3584; в) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто - 0,3072; 2. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г.) от 1 януари 2018 г. във връзка с чл. 79, ал. 2 от КСО в редакцията и към тази дата: а) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто - 0,4252; б) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 0,3720; в) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто - 0,3189; 3. (нова - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) от 1 януари 2019 г.: а) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто - 0,4494; б) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 0,3932; в) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто - 0,3371; 4. (нова - ДВ, бр. 44 от 2022 г., в сила от 25.12.2021 г.) от 25 декември 2021 г.: а) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто - 0,5056; б) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто - 0,4424; в) за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто - 0,3792. Чл. 30. (1) (Доп. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 02.11.2025 г.) Пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, които не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, се отпуска за срока на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане, съответно - на необходимостта от чужда помощ, определени от ТЕЛК (НЕЛК). (2) (Доп. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 02.11.2025 г.) Пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, се отпуска пожизнено. Ако лицето е навършило възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО през срока, за който му е определена трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане или необходимост от чужда помощ, пенсията и добавката за чужда помощ по чл. 103 КСО се считат за отпуснати пожизнено от датата на навършване на възрастта. (3) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г., отм. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 02.11.2025 г.) (4) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г. изм. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 02.11.2025 г.) При преосвидетелстване на лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане пенсията, съответно добавката за чужда помощ, се определя, както следва: 1. когато преосвидетелстването е извършено до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, изплащането на пенсията/добавката се продължава от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването; 2. когато преосвидетелстването не е извършено до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията/добавката, и са налице условията по чл. 101б, ал. 2 от Закона за здравето, пенсията/добавката продължава да се изплаща на основание на последното издадено експертно решение до датата, определена за преосвидетелстване и за издаване на ново експертно решение на лицето; 3. пенсията, съответно - добавката за чужда помощ, се прекратява, когато: а) определеният при преосвидетелстването процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане е под 50 на сто, а за социалната пенсия за инвалидност - под 71 на сто - от датата, следваща датата, до която е била отпусната пенсията, а в случаите по т. 1 - от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването; б) след редовно призоваване лицето не се е явило на преглед за преосвидетелстване - от датата, следваща датата, до която е била отпусната, а в случаите по т. 2 - от датата на неявяването, освен ако пенсията е с определен пожизнен срок; в) лицето не е подало заявление-декларация за преосвидетелстване до датата, включително, на която изтича срокът, за който е отпусната пенсията/добавката - от датата, следваща датата, до която е била отпусната, освен ако пенсията е с определен пожизнен срок; 4. когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията/добавката, както и след това, тя се възстановява: а) от датата, следваща датата, до която е била отпусната пенсията/добавката, ако заявлението-декларация за преосвидетелстване е подадено не по-късно от датата на изтичане на срока, за който е била определена трайно намалената работоспособност/видът и степента на увреждане; б) от датата на преосвидетелстването, ако заявлението-декларация за преосвидетелстване е подадено след изтичането на срока, за който е била определена трайно намалената работоспособност/видът и степента на увреждане. (5) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 02.11.2025 г.) В случаите по ал. 4, т. 1 и 4 размерът на пенсията се определя без промяна, увеличава се или се намалява съобразно определения при преосвидетелстването процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на лицето. Когато след преосвидетелстването е определен по-висок процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, но размерът на пенсията е по-малък от получавания до преосвидетелстването, се изплаща по-благоприятният размер пенсия. (6) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) При преосвидетелстване на лица, на които пенсиите и добавките за чужда помощ са отпуснати пожизнено, те се изменят или прекратяват служебно от датата на преосвидетелстването. (7) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) При постановяване на разпореждане по чл. 98, ал. 1 КСО по повод преосвидетелстване на лица срокът по чл. 10, ал. 1 тече от датата на решението на медицинската комисия или от заявлението на лицето, ако е подадено след тази дата. Ако експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК е обжалвано по чл. 98, ал. 6 КСО или по чл. 112 от Закона за здравето, длъжностното лице по пенсионно осигуряване издава разпореждане по чл. 98, ал. 7 КСО в едномесечен срок от датата на подаване на жалбата от председателя на медицинската комисия, съответно от заявлението на лицето, ако е след тази дата. Раздел IV. Наследствени пенсии Чл. 32. (1) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Считат се за неработоспособни наследниците с определена от ТЕЛК (НЕЛК) с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. (2) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г.) При преценяване правото на наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от наследодател, който не е бил пенсионер, се приема, че към датата на неговата смърт той отговаря на изискването за навършена възраст съгласно действащата разпоредба на чл. 68, ал. 1 КСО към същата дата. Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Деца, които учат след навършване на 18-годишна възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО, са: 1. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) ученици, които продължават образованието си след навършване на 18-годишна възраст в училищата, създадени по реда на отменения Закон за народната просвета (ДВ, бр. 79 от 2015 г.) или по Закона за предучилищното и училищното образование, както и социални учебно-професионални заведения, създадени с Постановление № 63 на Министерския съвет от 1991 г. за образуване на социални учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност (обн., ДВ, бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68 от 1991 г.), независимо от степента и формата на обучение; те установяват това обстоятелство в началото на всяка учебна година с документ от съответното учебно заведение; 2. лица, независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и организациите по чл. 47 от същия закон; те установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация; 3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 13.03.2015 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 12.06.2018 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) лица, които учат в чужбина - те установяват това обстоятелство и срока на обучението в началото на всеки семестър или учебна година с документ, отговарящ на следните изисквания: а) оригинален документ, издаден от учебно заведение на държава извън държавите - членки на Европейския съюз, на Европейската икономическа зона (Исландия, Норвегия, Лихтенщайн) и Швейцария, оформен в съответствие с разпоредбите на двустранните международни договори, по които Република България е страна, или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г., а когато не са приложими тези разпоредби - е преминал процедурата по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г.; документи, издадени от едно и също учебно заведение, се изискват оформени по този ред само при първоначалното им представяне; документът трябва да е преведен на български език по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, с изключение на случаите, при които разпоредбите на международен договор в областта на социалната сигурност, по който Република България е страна, предвиждат друго; б) документ, издаден от учебно заведение в държава - членка на Европейския съюз, на Европейската икономическа зона (Исландия, Норвегия, Лихтенщайн) и Швейцария, който е оригинален документ или електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис на учебното заведение, или електронно генериран документ, за който учебното заведение е предоставило възможност за верификация на неговата интернет страница, снабдена с удостоверение за автентичност на уебсайт по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, като верността на данните, вписани в документа, е удостоверена по този ред. (2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) За учащи се считат лицата, които са прекъснали обучението си поради заболяване съгласно правилата на съответното учебно заведение, както и поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете до навършване на 3-годишна възраст, но общо за не повече от 2 години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Лица, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса. (4) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи. (5) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Лицата, които са прекъснали обучението си, с изключение на тези по ал. 2, не се считат за учащи и нямат право на наследствена пенсия от началото на прекъснатия семестър, освен ако в заповедта на ректора не е посочена друга дата. Лицата, които са отписани или отстранени от учебното заведение, нямат право на наследствена пенсия от датата, посочена в заповедта на ректора, а ако такава не е посочена - от датата на заповедта. (6) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Документът, удостоверяващ статута на учащ в Република България, може да бъде изпратен от съответното учебно заведение по електронен път, подписан с квалифициран електронен подпис. (7) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За установяване статута на учащ на лицата по ал. 1, т. 1 и 2, когато не са представени съответните документи, се ползват данните от регистрите на Министерството на образованието и науката, присъединени към системата за автоматизиран достъп до регистрите на централната администрация. (8) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Наследствените пенсии се изплащат в следните срокове: 1. на учениците, имащи право да положат държавни зрелостни изпити, се изплащат до съответната дата на втория зрелостен изпит, определена със заповед на министъра на образованието и науката; 2. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2016 г.) на лицата, обучаващи се във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование (ЗВО), както и организациите по чл. 47 ЗВО се изплащат за срока, вписан като начало и/или край на последната сесия за семестъра в представения по ал. 1, т. 2 документ; когато не е посочен срок, пенсията се изплаща до края на месеца, предхождащ месеца, посочен в графика за изпитните сесии на съответното учебно заведение; 3. на лицата, които учат в чужбина, се изплащат за срока, вписан като начало и/или край на семестъра/учебната година в представения по ал. 1, т. 3 документ. Чл. 35. (1) При смърт на двамата родители (осиновители) наследствената пенсия на децата се определя от сбора на пенсиите на починалите, без да се вземат предвид другите наследници с право на пенсия, ако има такива. На последните се определя следващата им се пенсия, като се взема предвид общият брой на наследниците с право на пенсия, включително децата. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Когато единият наследодател е получавал или е имал право на пенсия, която не може да преминава в наследствена, и няма право на друг вид пенсия по условията на КСО, наследствената пенсия се определя в размерите по чл. 81, ал. 1 КСО само от пенсията на другия родител. (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Когато и двамата наследодатели са получавали пенсии или са имали право на пенсии, които не могат да преминават в наследствени, и нямат право на друг вид пенсия по условията на КСО, децата нямат право на наследствена пенсия по глава шеста, раздел III от КСО. Чл. 36. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО и не получават лична пенсия. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Право на наследствена пенсия за военна инвалидност независимо от възрастта им имат родителите на: 1. лицата, починали по време на наборна военна служба; 2. военнослужещите, загинали при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната; 3. курсантите и школниците от средните, полувисшите и висшите военни училища, които не са отслужили наборна военна служба и са починали по време на и във връзка с обучението след навършване на пълнолетие, но преди изтичане на срока, който се зачита за наборна военна служба съгласно действащото законодателство към момента на настъпването на смъртта. (3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицата по ал. 2, които имат право и на лична пенсия, получават пенсията за военна инвалидност и личната си пенсия в пълен размер. Раздел V. Установяване и зачитане на осигурителен стаж и осигурителен доход Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 01.01.2024 г.) За осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО, а за самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 7, 8 и 9, чл. 4а и чл. 4а1 от КСО - времето, за което са внесени осигурителни вноски. (2) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато осигурителният стаж, придобит извън страната, съвпада с български осигурителен стаж, той се зачита при спазване на разпоредбите за приложимо законодателство на съответния международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурителният стаж се изчислява в дни, месеци и години, а за периода след 31 декември 2004 г. - в часове, дни, месеци и години, за времето, през което лицата са били осигурени за инвалидност, старост и смърт, и за това време са внесени или дължими осигурителни вноски. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) За времето преди 1 януари 2003 г. осигурителният стаж за лицата по чл. 4, ал. 1 КСО се зачита и изчислява, както следва: 1. за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са отработили най-малко половината от законоустановеното за тях работно време за деня и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време; 2. осигурителният стаж на лицата, които са отработили по-малко от посоченото в т. 1 работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на законоустановената за тях дневна продължителност на работното време; при тези условия се изчислява и осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време, като осигурителният стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време; 3. осигурителният стаж на лицата, които са получили възнаграждение, по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като изплатената сума се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната; 4. за един месец осигурителен стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, се зачита месецът, през който са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната; ако през месеца е получено възнаграждение, по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната. (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 27.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.10.2025 г.) Осигурителният стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4, 6 и 7 КСО за времето след 31 декември 2002 г., а за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО - за времето след 27 декември 2003 г., се зачита и изчислява: 1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.10.2025 г.) за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 КСО са отработили пълното законоустановено за тях работно време за деня и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски върху възнаграждението им, а за работниците и служителите - върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност; 2. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) осигурителният стаж на лицата по т. 1, които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време; при тези условия се изчислява и осигурителният стаж на лицата, работещи при сумирано отчитане на работното време, като осигурителният стаж не може да бъде по-голям от броя на работните дни, за които е установено сумираното отчитане на работното време, с изключение на случаите по ал. 16; след изтичане на периода на сумираното отчитане на работното време изработените дни през всеки месец от периода на сумираното отчитане се приравняват на работните дни за съответните месеци от този период, както при изчисляване на стажа, така и при преценяване на правото на пенсия; 3. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) за осигурителен стаж на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и на лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества, се зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждението им, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност за периода на работа по договорите; 4. (нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 27.12.2003 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) за осигурителен стаж на лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 7 КСО, както и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията се зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждението им, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност за периода, през който е извършена трудова дейност; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 27.12.2003 г.) времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, на неплатения отпуск до 30 работни дни в една календарна година и на платените отпуски по Кодекса на труда или по други закони; когато лицето е работило при непълно работно време, тези отпуски се зачитат за осигурителен стаж пропорционално на пълната продължителност на работното време; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 27.12.2003 г.) времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време; 7. (нова - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) времето, за което на лицата е изплатено гарантирано вземане от фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", за периоди до 31 декември 2006 г. (4) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато при изчисляването по реда на ал. 2 и 3 за периода до 1 януари 2005 г. или при отпускане на пенсии след тази дата се получи остатък, по-голям от половината от дневното работно време, определено съгласно Кодекса на труда или друг нормативен акт, той се зачита за един ден осигурителен стаж. (5) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след намаляване с разходите за дейността, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж, но за не повече от срока на договора. (6) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато лицето е работило без трудово правоотношение и е подлежало на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 6 КСО, осигурителният стаж за работа без трудово правоотношение се определя, като полученото възнаграждение след намаляването с разходите за дейността се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната. (7) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) За един месец осигурителен стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 9 КСО се зачита месецът, през който те са получили възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната и върху нея са внесени или са дължими осигурителни вноски. Ако през месеца възнаграждението, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната. (8) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 01.01.2024 г.) За осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 КСО, а за лицата по чл. 4, ал. 7 и 9, чл. 4а и чл. 4а1 от КСО - времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. (9) При изчисляване на осигурителния стаж на лицата, които са работили при определено с Кодекса на труда или с друг нормативен акт работно време, един пълен месец осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж всичките работни дни. (10) Ако зачетените за осигурителен стаж дни през отделни месеци на годината са по-малко от работните дни за месеца, осигурителният стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на дните, зачетени за осигурителен стаж, включително дните на ползвания законоустановен отпуск, се раздели на 21 при 5-дневна работна седмица и на 25 при 6-дневна работна седмица. Към изчисления по този начин осигурителен стаж се прибавят и пълните месеци, зачетени за осигурителен стаж, през годината. (11) Ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец. (12) Една година осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж 12 месеца. (13) Среднодневната минимална работна заплата за страната се определя, като минималната работна заплата, установена за страната, се раздели на броя на работните дни за съответния месец. (14) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) Осигурителният стаж за времето до 31 декември 2008 г. на лекторите преподаватели, които работят по трудово правоотношение в едно или повече учебни заведения, в читалища или други организации, се определя, като за един месец осигурителен стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 75 часа, а във висшите училища - 50 часа, и са внесени или дължими осигурителните вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато са изработени по-малко от 75, съответно 50, часа, общият брой на изработените часове се разделя на 3, съответно на 2, и осигурителният стаж се зачита в дни, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съобразно зачетеното за осигурителен стаж време. За времето след 1 януари 2009 г. осигурителният стаж се зачита по чл. 9 КСО съобразно сключения договор. (15) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) За периода от 1 януари 2002 г. до 31 декември 2015 г. се зачита за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; 2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества; 3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност. (16) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 15 - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) От 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд. В този случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца, включително извънредният труд се раздели на законоустановеното работно време на лицето. Зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време. (17) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 16 - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато е зачетено за осигурителен стаж времето, през което лицето е полагало извънреден труд, осигурителят издава при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение удостоверение - образец УП - 3. В удостоверението се посочват отделно зачетеният осигурителен стаж за законоустановеното работно време и часовете извънреден труд. (18) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г., предишна ал. 17 - ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) При преценяване на правото и определяне размера на пенсиите за трудова дейност осигурителният стаж, изчислен в работни дни и часове, се превръща в календарни дни. Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) На наетите на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното, както и на работещите надомно за осигурителен стаж преди 1 януари 2003 г. се зачитат: 1. годината, през която са реализирали доход в размер не по-малък от 12 минимални месечни работни заплати за страната, ако за всеки месец поотделно са получили възнаграждение не по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната; 2. месеците в годината, през която е получено по-малко от посоченото в т. 1 трудово възнаграждение, като сумата, получена за годината, се раздели на съответната минимална месечна работна заплата; 3. дните за месеца, през който е получена по-малко от половината от минималната месечна работна заплата за страната, се зачитат, като получената сума се раздели на съответното минимално дневно възнаграждение. (2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) За един месец осигурителен стаж на лицата по ал. 1 след 31 декември 2002 г. се зачита времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски върху възнаграждението им, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност. Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г.) Осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. (2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г.) Осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ. (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г.) Документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. (4) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) За времето след 31 декември 2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово или по служебно правоотношение, е равна на продължителността на трудовия или на служебния стаж, в трудовата или в служебната книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя следният текст: "Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов (служебен) стаж." Ако в трудовата или в служебната книжка не е направено посоченото вписване, осигурителният стаж се установява с документ по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, издаден от осигурителя. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. (6) (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато няма данни за трудовото възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. (7) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2001 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) Когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - въз основа на минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. (8) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г.) След предварително разрешение от териториалните поделения на НОИ документи за осигурителен стаж и доход издават ведомствата, предприятията и организациите, които съхраняват ведомости за заплати или други финансово-счетоводни документи в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си и няма правоприемник. Този ред не се прилага, когато съхраняването на ведомости за заплати и издаването на документи за осигурителен стаж и доход е уредено с нормативен акт или с акт на Министерския съвет. (9) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г.) До създаването на информационната система по чл. 5, ал. 12 от КСО териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях ведомости за заплати и други документи. Когато за определени периоди тези документи липсват, териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход и въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения, а когато такива няма, се прилага ал. 6. Националният осигурителен институт издава удостоверения за направени осигурителни вноски и зачетен осигурителен стаж на членовете на трудово-производителните кооперации, които са се осигурявали по отменения Указ № 265 за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации от 1953 г. (ДВ, бр. 110 от 1999 г.). Чл. 41. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 41 - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 80 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 13.03.2015 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на лицата, посочени в чл. 19 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 21 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2000 г.; Решение № 8525 на Върховния административен съд от 2000 г. - бр. 8 от 2001 г.; Решение № 3357 на Върховния административен съд от 2001 г. - бр. 52 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2002 г., бр. 91 от 2003 г., бр. 1 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г., бр. 17 от 2008 г., бр. 12 и 67 от 2009 г., бр. 2 от 2010 г., бр. 13 от 2011 г., бр. 16 и 80 от 2012 г., бр. 33 от 2013 г.; Решение № 8660 на Върховния административен съд от 2013 г.- бр. 94 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 17 от 2014 г., бр. 18 и 40 от 2015 г. и бр. 17 от 2016), се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. За времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. За времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. (2) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г.) Осигурителният стаж и осигурителният доход за времето от 1 януари 2009 г. на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и на лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества, членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждения от кооперацията, както и на членовете на управителни или контролни органи на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, и на партии се установяват с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. (3) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Осигурителният стаж на докторантите до 31 декември 2012 г. се установява с удостоверение по утвърден от управителя на НОИ образец, издаден от териториалното поделение на НОИ, въз основа на: заповед за зачисляване и заповед за отчисляване в докторантура; документ за внесените осигурителни вноски; диплома, издадена от съответното висше училище или научна организация, и документ, удостоверяващ срока на обучението. (4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г., доп. - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 01.01.2024 г.) Осигурителният стаж и осигурителният доход на морските лица, на лицата по чл. 4а1 от КСО и на специализантите, получаващи възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, а ако няма такива - с удостоверения - образец УП-3 и УП-2. Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Осигурителният стаж на лицата по чл. 9, ал. 3, т. 3 КСО се установява с документ, издаден от началника на съответния затвор, поправителен дом или друго място за лишаване от свобода. Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) Зачита се за осигурителен стаж времето след 1 януари 1996 г., през което родител или осиновител на дете с трайно увреждане е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или служебно правоотношение и не е бил осигурен. (2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) Правото по ал. 1 се ползва от родител или осиновител на дете с трайно увреждане, чието състояние налага постоянни грижи и детето не е настанено в лечебно или социално заведение. (3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи, се установява с решение на ТЕЛК (НЕЛК). Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г.) Зачита се за осигурителен стаж времето от 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга), както и времето от 15 август 2015 г., през което един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане са полагали грижи за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, а от 1 януари 2020 г. - за лица с определена чужда помощ. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това време лицата, полагали грижите, не са били осигурени или не са получавали пенсия, а след 1 януари 2018 г. - не са били осигурени и не са получавали лична пенсия. (2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г.) Обстоятелството, че лицето, за което са полагани грижи, се нуждае от чужда помощ, се установява с експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК). Чл. 44. (1) (Предишен текст на чл. 44 - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) За осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. (2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) Когато по време на обучението се промени срокът на наборната военна служба, за осигурителен стаж се зачита определеният срок към датата на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие - към датата на навършване на пълнолетието им. Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 27.02.2024 г.) Времето по чл. 9а, ал. 1 от КСО, за което са внесени осигурителни вноски съгласно чл. 9а, ал. 4 от КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория. То се установява с удостоверение по утвърден от управителя на НОИ образец, издаден от длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа на: диплома за завършено висше или полувисше образование, или документ за придобита научна и образователна степен доктор, данните за внесените осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ и документ, удостоверяващ срока на обучението или докторантурата. (2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато времето по ал. 1 включва периоди, зачетени за осигурителен стаж на друго основание, лицето може да поиска възстановяване на сумите от внесените осигурителни вноски за тези периоди по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс въз основа на разпореждане, издадено по чл. 98, ал. 1 КСО. (3) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Когато са приложими разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, разпоредбата на ал. 1 се прилага, ако периодът на обучение не е потвърден като осигурителен стаж от съответната компетентна институция на другата държава. Чл. 45а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 27.02.2024 г.) Времето, за което са внесени осигурителни вноски на основание чл. 9а, ал. 2 КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория труд само във връзка с придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. (2) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 27.02.2024 г.) Времето, за което са внесени осигурителни вноски на основание чл. 9а, ал. 3 от КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория труд само във връзка с придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г., предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 27.02.2024 г.) Времето, за което са внесени осигурителни вноски за период, по-дълъг от изискващия се за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО или по чл. 68, ал. 3 от КСО, не се зачита за осигурителен стаж. За това време лицето може да поиска възстановяване на неоснователно внесените суми за осигурителни вноски по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс въз основа на разпореждане, издадено по чл. 98, ал. 1 КСО. Когато разпореждането не може да бъде връчено поради обстоятелството, че лицето не е намерено на посочения от него адрес или отказва да го получи, уведомяването се извършва по реда на чл. 10, ал. 8, изречение второ. (4) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 27.02.2024 г.) Времето, за което са внесени осигурителни вноски, се установява въз основа на данните за внесените осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. (5) (Доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 13.03.2015 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 27.02.2024 г.) При постъпило заявление за отпускане на лична пенсия с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 или чл. 9а, ал. 3 от КСО в срок до пет работни дни от подаване на заявлението на лицето се изпраща уведомително писмо за продължителността на недостигащия осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, съответно - по чл. 68, ал. 3 от КСО. Когато има нередовни и/или липсващи документи за осигурителен стаж, уведомителното писмо се изпраща в срок пет работни дни от датата на представяне на редовните документи или от датата на изтичане на срока по чл. 1, ал. 5. Когато писмото не може да бъде връчено, уведомяването се извършва по реда на чл. 10, ал. 8, изречение второ. (6) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 27.02.2024 г.) При постъпило заявление за отпускане на лична пенсия с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 или чл. 9а, ал. 3 от КСО, към което са приложени документи, удостоверяващи осигурителен стаж по законодателството на държава, с която се прилага международен договор или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, до потвърждаването на стажа от другата държава и след изрично искане или съгласие от лицето преценката на недостигащия осигурителен стаж може да се извърши само въз основа на недостигащия български осигурителен стаж, ако недостигащият стаж е по-малко от 5 години при отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО, съответно - по-малко от 3 години при отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 9а, ал. 3 от КСО. (7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 27.02.2024 г.) Когато в 14-дневен срок от връчването на уведомителното писмо лицето не е внесло осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 2 или по чл. 9а, ал. 3 от КСО, се постановява разпореждане за отказ за отпускане на пенсия. (8) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 27.02.2024 г.) (9) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 27.02.2024 г.) (10) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 27.02.2024 г.) (11) (Предишна ал. 9, изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 27.02.2024 г.) (12) (Предишна ал. 10 - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 11 - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 27.02.2024 г.) Разпореждането по чл. 10, ал. 2 за отпускане на пенсията в минимален размер се постановява в едномесечен срок от: датата на внасяне на осигурителните вноски по банков път или от датата на заявлението за пенсиониране, ако вноските са внесени преди подаването му. (13) (Предишна ал. 11, изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 12 - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 27.02.2024 г.) Раздел VI. Определяне на дохода, от който се изчисляват пенсиите Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 30 от 2024 г., в сила от 01.01.2024 г.) Средномесечният осигурителен доход, съответно осигурителният доход за месеца, за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или са дължими осигурителни вноски. Средномесечният осигурителен доход, съответно осигурителният доход за месеца, за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а и 4а1 КСО се определя от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. (2) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) Осигурителният доход на лицата за периода на сумираното отчитане на работното време не може да бъде по-голям от максималния осигурителен доход за страната за същия период. При сумираното отчитане на работното време се определя средно дневно възнаграждение, като осигурителният доход за периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време, се разделя на работните дни за този период. (3) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) В случаите, при които правоотношението с лицето е прекратено преди изтичане на периода, за който е установеното сумирано отчитане на работното време, осигурителният стаж и осигурителният доход се преизчисляват до датата на прекратяване на осигуряването. (4) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) Зачита се за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход: 1. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) времето на наборната или алтернативна служба; 2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) времето на отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на дете без право на парично обезщетение и на платения и неплатения отпуск за отглеждане на дете, както и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за които не се изплаща парично обезщетение; 3. времето на зачетения осигурителен стаж на неработещите майки; 4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 04.10.2025 г.) времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 - 3 КСО и по реда на отменените от 1 януари 2011 г. ал. 2 и 3 на § 9 КСО; 5. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) времето след 1 януари 1996 г., през което родител (осиновител) на дете с трайно увреждане е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или по служебно правоотношение и не е бил осигурен; 6. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) времето след 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за лица с определена чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия, а след 1 януари 2018 г. - не са били осигурени и не са получавали лична пенсия; 7. (нова - ДВ, бр. 17 от 2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) времето от 15 август 2015 г., през което един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане са полагали грижи за лица с определена чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия, а след 1 януари 2018 г. - не са били осигурени и не са получавали лична пенсия; 8. (доп. - ДВ, бр. 36 от 2001 г., предишна т. 7 - ДВ, бр. 17 от 2016 г.) времето след 1 април 1997 г., през което лицата са получавали обезщетение за безработица при отпускане на пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г.; 9. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 17 от 2016 г.) времето до 31 декември 1999 г. включително, през което лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 и 3 КСО са били без работа, с изключение на периодите, през които са получавали обезщетение по Кодекса на труда; 10. (нова - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 17 от 2016 г.) времето след 31 декември 2010 г. на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, или на законна стачка; 11. (нова - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 17 от 2016 г.) времето след 31 декември 2010 г., през което съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат и се е осигурявал за своя сметка; 12. (нова - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 17 от 2016 г.) времето, за което докторантите са внесли дължимите осигурителни вноски за периода на докторантурата; 13. (нова - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 17 от 2016 г.) времето, през което лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, са се осигурявали върху минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; 14. (нова - ДВ, бр. 80 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 17 от 2016 г.) времето, през което лицата по чл. 4, ал. 9 КСО са се осигурявали върху: а) минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, като съпрузи на лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО; б) (изм. - ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 17.02.2015 г.) минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, като съпрузи на лица по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО. (5) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време на законоустановен отпуск, на временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид: 1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя или от органа по назначаването - възнаграждението за този отпуск, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски; 2. за времето на временна неработоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от общественото осигуряване за периодите: а) преди 1 януари 2000 г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение, съгласно действащите разпоредби; б) от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. - обезщетението, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски; в) от 1 януари 2005 г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение; 3. (отм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) 4. за времето на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 и 5 от Кодекса на труда - възнаграждението, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски, а ако осигурителни вноски не се дължат - минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период. (6) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3 КСО, се взема предвид доходът, върху който са внесени или са дължими осигурителните вноски. (7) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) В осигурителния доход се включват средствата за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски. (8) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато лицето е осигурено по едно правоотношение за всички социални рискове и пострада при трудова злополука или професионална болест по правоотношението, за което е осигурено само за трудова злополука и за професионална болест, средномесечният осигурителен доход, от който се изчислява пенсията за трудова злополука или професионална болест, може да се определи и от дохода, върху който са правени осигурителните вноски за всички социални рискове, ако това е по-благоприятно за него. (9) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) Когато в периода, от който се определя индивидуалният коефициент, се включва време, през което лицата са подлежали на осигуряване по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО, изплатените възнаграждения, за които не са внесени осигурителни вноски, се вземат предвид при определяне на осигурителния доход за пенсии с начална дата след 31 декември 1999 г. (10) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) При определяне на осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 1 КСО не се включват начислените, но неизплатени възнаграждения за времето до 31 декември 2006 г., и неначислените възнаграждения за времето до 31 декември 2009 г. (11) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) Когато в периода, от който се определя или е определен индивидуалният коефициент, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица, се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски. (12) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) За пенсиите с начална дата след 31 декември 2018 г., когато няма данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за всички или за част от месеците от периода по чл. 70, ал. 8 от КСО, когато доходът не е посочен по месеци в представените документи, от които се установява, и необходимите данни не могат да бъдат поправени или набавени служебно, месечният осигурителен доход за съответния период се определя по следния начин: 1. от дохода, посочен в представения документ, се изважда сумата от месечните доходи в наличните данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, а за времето преди 1 януари 1997 г., както и след тази дата, за месеците, за които липсват данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО - сумата от размерите на минималната работна заплата за страната, когато всички месеци осигурителен стаж от периода са пълни, както и съответната пропорционална част от нея, когато в периода има непълен месец или месецът е пълен, но липсват данни за дохода за част от него; 2. получената по т. 1 разлика се разделя на: а) броя на месеците, за които липсват данни, след което полученото се прибавя към минималната работна заплата за страната за съответните месеци - когато всички месеци осигурителен стаж от периода са пълни; б) броя на работните дни на лицето за всички месеци, за които липсват данни, след което се умножава по броя на работните дни в отделните месеци; полученото се прибавя към минималната работна заплата за страната, съответно към пропорционалната и част - когато в периода има непълен месец или месецът е пълен, но липсват данни за дохода за част от него. (13) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, при изчисляване на индивидуалния коефициент се взема предвид и последният осигурителен доход на лицето за времето преди 1 януари 2000 г. за период, допълващ периода от 36 месеца, без да се пропускат периоди с осигурителен доход. Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) При определяне размера на пенсията по условията на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност по чл. 70 КСО индивидуалният коефициент се изчислява само от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж, придобит в Република България, при спазване разпоредбите на наредбата. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Когато осигурителният стаж, зачетен съгласно българското законодателство, не се включва при определяне на осигурителния доход съгласно чл. 70а КСО, за изчисляване на индивидуалния коефициент по чл. 70 КСО се взема предвид минималната месечна работна заплата, установена за страната, за съответния период. (3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) (4) (Отм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Чл. 48. (1) (Предишен текст на чл. 48, изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Когато изчисленият размер на пенсията е по-малък от минималния размер за съответния вид, определен в КСО, той се приравнява към него. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г., доп. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) При пенсии по международен договор, по който Република България е страна, или по европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато при преценка на правото размерът на пенсията, дължим от Република България, е по-малък от минималния размер за съответния вид пенсия, той се приравнява към него, когато условията за придобиване право на пенсия по КСО са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в Република България. Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) Добавката по чл. 84 КСО се изчислява от пенсията или от сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг (съпруга). (2) При изчисляване на добавката по ал. 1 не се вземат предвид изплащаните добавки към пенсията на починалия съпруг (съпруга). (3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато починалият съпруг (съпруга) не е получавал пенсия, добавката по чл. 84 КСО се определя от пенсията или от сбора от пенсиите, на които починалият е имал право по реда на чл. 83 КСО. (4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) Добавката по чл. 84 КСО към пенсията на пенсионер, който има повече от един брак, прекратен поради смърт, се определя от пенсията или от сбора на пенсиите на последния починал съпруг (съпруга) с право на пенсия. (5) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Добавката по чл. 84 КСО се определя и изплаща в съответния размер по чл. 84, ал. 1 КСО от социалната пенсия за старост, ако починалият съпруг (съпруга) е получавал пенсия, която не може да преминава в наследствена. Когато починалият съпруг (съпруга) е имал право и на пенсия, която може да преминава в наследствена, добавката се изплаща от по-благоприятната по размер пенсия. (6) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Ако за отпускане на добавката по чл. 84 КСО не са представени документи за възнагражденията на починалия съпруг (съпруга), тя се изчислява в съответния размер по чл. 84, ал. 1 КСО от минималния размер за съответния вид пенсия. (7) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) При встъпване в брак добавката по чл. 84 КСО се прекратява от датата, на която е сключен бракът. (8) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г.) Добавките по чл. 84 КСО се изчисляват от ограничения по § 6, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КСО размер на пенсиите на починалия съпруг (съпруга). Чл. 49а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Съпругът (съпругата) на безвестно отсъстващ пенсионер или на осигурен, който има право на пенсия, получава добавка по чл. 84 от КСО при спазване условията на чл. 33 и 49 относно отпускането и възстановяването. Чл. 49б. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Месечната добавка към пенсиите по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица се определя от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст за предходната календарна година. Чл. 49в. (Нов - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Глава втора. ИЗПЛАЩАНЕ НА ПЕНСИИТЕ Раздел I. Общи разпоредби по изплащане на пенсиите Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Пенсиите и добавките към тях се изплащат от териториалните поделения на НОИ чрез пощенски станции и доставчици на платежни услуги (ДПУ), лицензирани от Българската народна банка (БНБ), и клонове на ДПУ, осъществяващи дейност на територията на страната, в страната. (2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Документите за изплащане на пенсиите се изготвят до 25-о число на месеца, предхождащ календарния месец на изплащането им. (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Изплащането на пенсии в чужбина се извършва от НОИ чрез банките по чл. 29 КСО, обслужващи валутните сметки на института. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Разплащанията с чуждестранни осигурителни институти за изплатени пенсии въз основа на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, се извършват от НОИ. (5) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Отношенията между НОИ и ДПУ, лицензирани от БНБ, и клонове на ДПУ, осъществяващи дейност на територията на страната, във връзка с изплащане на пенсиите, се уреждат с договор. Чл. 50а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 01.09.2019 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г.) При подадено заявление-декларация по чл. 13, ал. 1 от Закона за личната помощ за предоставяне на лична помощ по реда на закона от пенсионер, който получава добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО, НОИ превежда дължимата сума за добавката на Агенцията за социално подпомагане. Сумите се превеждат за времето от датата на започване на изпълнението на договора с асистента, предоставящ личната помощ, до първо число на месеца на прекратяването на договора или до първо число на месеца, следващ месеца на прекратяването на договора, в зависимост от това докога е била предоставяна личната помощ, което се преценява въз основа на получената от Агенцията за социално подпомагане информация от отчета по чл. 35 от Закона за личната помощ и по ред, определен в споразумението по ал. 4. (2) В случаите по ал. 1 разпореждането, с което е отпусната добавката за чужда помощ, не се изменя. (3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2020 г., в сила от 01.01.2020 г.) Националният осигурителен институт изплаща добавката за чужда помощ по чл. 103 от КСО към пенсията на лицето по ал. 1, когато личната помощ не му се предоставя поради прекратяване на договора с асистента - за времето от първо число на месеца, следващ месеца на прекратяването на договора, или от първо число на месеца на прекратяване на договора, ако през това време не е била предоставена лична помощ, съгласно постъпилата информация от отчетите по чл. 35 от Закона за личната помощ, до края на месеца, през който е сключен нов договор по чл. 14, ал. 5 от Закона за личната помощ. (4) Сроковете, редът и начинът за превеждане на сумите по ал. 1, както и за обмен на информация между НОИ и Агенцията за социално подпомагане се уреждат със споразумение. Раздел II. Изплащане на пенсиите чрез пощенски станции Чл. 52. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2026 г., в сила от 24.07.2026 г.) Пощенските станции изплащат пенсиите и добавките към тях по електронен изплащателен картон в периода от 7-о до 20-о число на месеца, за който се отнасят. Когато 7-о и 20-о число са неработни дни, изплащането започва в началото и завършва в края на предходния работен ден. Неизплатените в посочения срок пенсии и добавки могат да се изплащат през следващия месец в срока за изплащане на пенсиите. (2) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) Изплащането се извършва по график, определен от ръководителя на пощенската станция, който се утвърждава от ръководителя на Областна пощенска станция и ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Графикът се обявява на гражданите. Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) Пощенската станция не изплаща пенсията, когато: 1. пенсионерът е починал; 2. има нареждане от териториалното поделение на НОИ; 3. пълномощното е нередовно; 4. лицето не представи документ за самоличност; 5. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) единният граждански номер/личният номер/личният номер на чужденец от документа за самоличност не съвпада с този в електронния изплащателен картон. Раздел III. Изплащане на пенсия по електронен изплащателен картон (Загл. доп. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) Раздел III. Изплащане на пенсия по изплащателен картон Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) (1) Териториалното поделение на НОИ изготвя за всеки пенсионер електронен изплащателен картон, по който пощенската станция изплаща пенсията (пенсиите) и добавките към нея. Когато от един наследодател са отпуснати наследствени пенсии на две или повече лица, за всеки наследник се изготвя отделен електронен изплащателен картон. (2) Електронният изплащателен картон се изготвя въз основа на разпореждането по чл. 98, ал. 1 КСО. (3) Електронният изплащателен картон съдържа информация за: идентификационния номер на пенсионера, имена и адрес на пенсионера, сума за изплащане по месеци, данни за получателя на пенсията и адрес на пощенската станция, която изплаща пенсията. (4) За изплатената пенсия (пенсии) и добавките към нея пощенската станция издава служебен бон (разписка), който след подписването му от получателя на пенсията, служи като оправдателен документ за извършените плащания. (5) (Доп. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) Когато пенсионерът има законен представител, настойник или определени лица по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, пенсията се изплаща съответно на законния представител, на настойника или на лицата по чл. 26 от Закона за закрила на детето. Тези лица удостоверяват това свое качество пред съответната пощенска станция с документ за самоличност и удостоверение за раждане на дете, с влязло в сила съдебно решение или с удостоверение, издадено от общината (кметството), данните, от които се вписват в електронния изплащателен картон. Чл. 56. (1) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) По електронен изплащателен картон пощенската станция може да изплати сумата до 20-о число на същия месец. Ако до тази дата пенсията не е изплатена, както и в случаите по чл. 53, пощенската станция я възстановява с ведомост за неизплатените пенсии и превежда сумите до 25-о число. (2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) В случаите, когато пенсията се възстановява с ведомост за неизплатените пенсии, тя може да се изплати от пощенската станция като пенсия за минало време до 6 месеца, включително текущия месец. Чл. 61. (1) Пенсията и добавките към нея се изплащат лично на пенсионера или на упълномощеното от него лице при условията и по реда на чл. 64. (2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2009 г.) Когато пенсионерът е малолетен или е поставен под пълно запрещение, пощенската станция изплаща пенсията на законния му представител - родителя, настойника му или лицата, посочени в чл. 26 от Закона за закрила на детето. (3) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) Когато пенсионерът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, той може да получи пенсията си лично, без присъствието на законния му представител (родител/попечител или лицата по чл. 26 от Закона за закрила на детето), като представи документ за самоличност. Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Пенсията може да бъде изплащана в дома на пенсионера по постоянния или настоящия адрес след заявление от лицето до началника на пощенската станция, ако получава пенсия за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане или има навършена 68-годишна възраст. (2) В случаите по ал. 1 пенсия и добавките към нея до двукратния размер от социалната пенсия за старост може да се изплаща срещу подпис, без пълномощно, на съпруг (съпруга), на пълнолетни деца или на родители на пенсионера, които следва да докажат това свое качество и да представят документите за самоличност на получателя и на пенсионера. (3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Пенсията и добавките към нея до двукратния размер на социалната пенсия за старост, на лицата с пенсия за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане или с навършена 68-годишна възраст може да се изплаща в пощенските станции при условията и по реда на ал. 2. (4) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) В случаите по ал. 2 и 3 в електронния изплащателен картон задължително се отбелязват родствената връзка и името на лицето, на което е изплатена сумата, както и данните от документа за самоличност. Касиерът платец сравнява подписа в документа за самоличност на лицето, което получава сумата, с подписа му в издадения служебен бон (разписка). При неправилно изплащане на пенсия сумата се възстановява на териториалното поделение на НОИ по реда на чл. 92, ал. 13. Раздел IV. Изплащане на пенсия с пенсионен запис Чл. 64. (1) Когато пенсионер не може да получи лично пенсията си, тя може да се изплати на упълномощено от него лице. Пълномощното следва да е с нотариално заверен подпис. В чужбина подписът на упълномощителя се заверява от българските дипломатически и консулски представителства. (2) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) Данните от документа за самоличност на упълномощения, както и номерът и датата на издаване на пълномощното се вписват в електронния изплащателен картон, а копие от пълномощното се съхранява в пощенската станция. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Когато упълномощителят оттегли пълномощното или упълномощи друго лице да получава пенсията му, своевременно следва да уведоми пощенската станция за това обстоятелство. (4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) Пенсия за текущия месец или пенсионен запис (за част от месеца, за цял месец или набрана сума от пенсия) може да се получи чрез изрично пълномощно без нотариална заверка на подписа. В тези случаи се изисква документ за самоличност на упълномощения. По такъв вид пълномощно може да се извърши плащане най-много 3 пъти в една календарна година, като всеки път се представя отделно пълномощно. В него упълномощителят декларира, че не е ползвал това право повече от 3 пъти през календарната година и вписва всички данни от своя документ за самоличност. Данните от документа за самоличност на упълномощителя се сверяват с данните от електронния изплащателен картон. (5) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) Пълномощното по ал. 4 се задържа в пощенската станция и се съхранява 3 години след изтичането на годината, през която е изплатена пенсията. След този срок то се унищожава, при условие че е извършена проверка от ТП на НОИ на пощенската станция. (6) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) Изплащане на пенсията на упълномощено лице чрез изрично пълномощно без нотариална заверка на подписа може да се извършва само от пощенската станция, в чиито изплащателни документи е включен пенсионерът. Раздел VI. Изплащане на пенсии при смяна на адреса на получаване на пенсията Чл. 65. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г., предишен текст на чл. 65, изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 09.03.2018 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 40 от 2019 г. (*)) При промяна на адреса за получаване на пенсията пенсионерът подава заявление до териториалното поделение на НОИ. Когато новият адрес е в района на друго ТП на НОИ, пенсионното му досие се изпраща в съответното ТП на НОИ с придружително писмо. Заявление за промяна на адреса на получаване на пенсията може да бъде изпратено по електронен път по реда на ЗЕУ, подписано с персонален идентификационен код или с квалифициран електронен подпис. (2) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) Заявленията по ал. 1, получени в териториалното поделение на НОИ до 25-о число на месеца, се изпълняват от първо число на месеца, следващ месеца на подаването им, а получените след 25-о число на месеца се изпълняват от първо число на втория месец, следващ месеца на подаването. Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) При временно пребиваване в друго населено място пенсионерът може да получи пенсията си от пощенската станция, която обслужва адреса на пребиваване. В този случай се подава заявление до началника на пощенската станция. Издаденият служебен бон (разписка) за извършеното плащане се съхранява в пощенската станция, изплатила сумата. Раздел VII. Изплащане на пенсии чрез доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ, и клонове на доставчици на платежни услуги, осъществяващи дейност на територията на страната (Загл. изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Раздел VII. Изплащане на пенсии чрез банки (Загл. изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) Раздел VII. Изплащане на пенсии чрез банки или други платежни институции (Загл. изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) Чл. 67. (1) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 13.03.2015 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) По заявление на пенсионера получаваните от него пенсии и добавки могат да се изплащат по посочена от него лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number - IBAN), водена от ДПУ, лицензиран от БНБ, или клон на ДПУ, осъществяващ дейност на територията на страната. Заявлението се подава по реда на чл. 1, ал. 1 до териториалното поделение на НОИ, което изплаща пенсията. Заявлението може да бъде подадено и чрез съответния ДПУ или клон на ДПУ, който води платежната сметка на пенсионера, ако има договореност между него и НОИ за обмен на информация. В този случай ДПУ или клонът на ДПУ представя данните от заявлението на съответното териториално поделение на НОИ в договорения срок. (2) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 27.11.2025 г.) Пенсиите на лица, подали заявление по чл. 1, ал. 8, т. 1, се изплащат само по лична платежна сметка, обозначена с IBAN, водена от ДПУ, лицензиран от БНБ, или клон на ДПУ, осъществяващ дейност на територията на страната. Тези лица представят в териториално поделение на НОИ - София-град, декларация за продължаване получаването на пенсия от Република България на всеки 6 месеца, заверена по реда на чл. 81, ал. 1. Ако декларацията не бъде подадена, изплащането на пенсията се спира. Спрените пенсии се възобновяват след получаване на декларацията от датата на спирането при спазване на давностния срок по чл. 105, ал. 2 КСО. (3) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) В заявлението по ал. 1 се вписват: наименование на ДПУ, лицензиран от БНБ, или клона на ДПУ, осъществяващ дейност на територията на страната, IBAN на платежната сметка, пълните имена на пенсионера по документ за самоличност, ЕГН, ЛНЧ, ЛН (Служебен номер), адресът, на който се получава пенсията и пощенският код на пощенската станция. Към заявлението се прилага копие на документ, издаден от ДПУ, лицензиран от БНБ, или клон на ДПУ, осъществяващ дейност на територията на страната, удостоверяващ IBAN на платежната сметка, освен когато заявлението е подадено чрез ДПУ или клона на ДПУ. (4) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Заявленията по ал. 1, получени в териториалното поделение на НОИ до 25-о число на месеца, се изпълняват от първо число на месеца, следващ месеца на подаването им, а получените след 25-о число на месеца се изпълняват от първо число на втория месец, следващ месеца на подаването. Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато от превежданата по сметка пенсия се правят удръжки съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс и на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и удръжка по чл. 114а от КСО, териториалното поделение на НОИ прави удръжките, след което превежда по сметката остатъка от пенсията. Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) При извършен превод на недължими суми за пенсии съответния ДПУ, лицензиран от БНБ, или клон на ДПУ, осъществяващ дейност на територията на страната, възстановява тези суми в срок три работни дни от датата на уведомлението от НОИ. Възстановяването се извършва по сметката на НОИ в пълен размер при достатъчно налични средства или до размера на наличността при недостатъчна наличност по сметката на пенсионера към момента на уведомлението. Чл. 71. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) За ежемесечното завеждане на сметките в доставчиците на платежни услуги, с които НОИ е сключил договори за изплащане на пенсии, НОИ изготвя файлове с електронни списъци на пенсионерите, чиито пенсии и добавки към тях се превеждат по сметка. Списъците съдържат ЕГН/ЛН/ЛНЧ, трите имена на пенсионера, IBAN на личната платежна сметка, сума на превода, код на териториалното поделение на НОИ и основанието за плащане. (2) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Списъците по ал. 1 се уточняват от ТП на НОИ, като вписаните в корекционна ведомост пенсии, за които не се следват преводи, не се включват във файловете и сумите, подлежащи на превод. (3) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., отм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Пенсия за минало време, за част от месеца или ако е спряна с корекционна ведомост или с писмо за спиране на изплащането до края на текущия месец, се превежда чрез допълнителни електронни списъци. Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 40 от 2019 г. (*)) Националният осигурителен институт превежда сумата от списъка по чл. 71, ал. 2 по отделна, разкрита за целта сметка на съответния доставчик на платежни услуги, за всички пенсионери в първите 3 работни дни от началото на периода по чл. 52, ал. 1. Преводите за пенсии по международен договор, по който Република България е страна, се извършват в сроковете, договорени между НОИ и съответните чуждестранни осигурителни институти. Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Доставчикът на платежни услуги не заверява сметката на пенсионера, когато: 1. има данни, че пенсионерът е починал; 2. има заявление от пенсионера за закриване на сметката му; 3. (нова - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) има нареждане от териториалното поделение на НОИ за спиране на пенсията. (2) (Изм. доп. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) В случаите по ал. 1 преведената за месеца сума се възстановява в 3-дневен срок на НОИ. Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) При закриване на сметката по искане на титуляря, на законния му представител, упълномощено лице или лицата, посочени в чл. 26 от Закона за закрила на детето остатъкът по сметката се изплаща по реда, установен от съответния доставчик на платежни услуги. Чл. 76. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 09.03.2018 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) В случаите, когато се закрива сметка, по която се превежда пенсия, ДПУ, лицензиран от БНБ, или клонът на ДПУ, осъществяващ дейност на територията на страната, уведомява териториалното поделение на НОИ. Когато в ДПУ, лицензиран от БНБ, или клонът на ДПУ, осъществяващ дейност на територията на страната, е изпратено удостоверение по чл. 70 от териториалното поделение на НОИ, уведомление не се изисква. (2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2018 г., в сила от 09.03.2018 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) При смърт на титуляря и закриване на сметка, по която е превеждана пенсията му, ДПУ, лицензиран от БНБ, или клонът на ДПУ, осъществяващ дейност на територията на страната, изплаща остатъка по сметката на наследниците след получаване на удостоверението по чл. 70. (3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) При неправилно изплатени суми поради неспазване разпоредбата на ал. 2 ДПУ, лицензиран от БНБ, или клонът на ДПУ, осъществяващ дейност на територията на страната, възстановява тези суми в 3-дневен срок на НОИ. Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Раздел VIII. Изплащане на пенсии по международен договор, по който Република България е страна, или европейски регламенти за координация на системите за социална сигурност, за лица с постоянен адрес в чужбина (Загл. изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Раздел VIII. Изплащане на пенсии по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина (Загл. изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Чл. 78. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 80 от 2025 г., в сила от 27.11.2025 г.) Пенсии в чужбина се изплащат от НОИ въз основа на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Изплащането се извършва чрез териториално поделение на НОИ - София-град. (2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) Изплащането на пенсии в чужбина се извършва чрез банка, определена по реда на чл. 29 КСО. Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2008 г.) Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2004 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Пенсиите се превеждат чрез чуждестранния осигурителен институт по посочената от него банкова сметка или директно на лицата съобразно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. (2) По искане на лицата пенсиите се превеждат директно: 1. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2022 г.) по лична сметка в банка, оперираща на територията на държава, с която се прилагат международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност; 2. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) по лична платежна сметка, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number - IBAN), водена от клон или доставчик на платежни услуги, лицензиран от БНБ, който осъществява дейност на територията на Република България, по реда на чл. 67 - 77. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Пенсиите, които се превеждат чрез доставчици на платежни услуги, лицензирани от Българската народна банка, и клонове на доставчици на платежни услуги, осъществяващи дейност на територията на страната, се изплащат ежемесечно в национална валута. По писмено заявление на лицата пенсиите, превеждани по реда на чл. 80, ал. 2, т. 1, могат да се изплащат на периоди, по-дълги от един месец. (4) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Преводи на пенсии в чужбина се извършват в евро, освен ако в международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, е предвидена друга конвертируема валута. (5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2022 г.) При превод на пенсии по лична банкова сметка на пенсионера той заплаща таксите, които се събират от избраната от пенсионера банка, а НОИ заплаща таксите, които се събират от неговата обслужваща банка. (6) (Нова - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) Алинея 5 не се прилага, когато в международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, е предвидено друго. Чл. 81. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 09.04.2013 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2019 г., в сила от 17.05.2019 г.) Лицата, които получават пенсиите си в чужбина, следва да представят декларация за продължаване получаването на пенсия от Република България за всеки от периодите на плащане по чл. 80, ал. 3, но на период, не по-кратък от 3 месеца. Лицата с постоянен адрес в чужбина, които получават пенсии чрез ДПУ, лицензирани от БНБ, и клонове на ДПУ, осъществяващи дейност на територията на страната, представят декларацията при