Към съдържанието
Питай законите

НАРЕДБА за реда и условията за издаване па работни визи на чужденци в Република България

наредба посл. изм. ДВ бр. 4/1993 · 1993-01-15
НАРЕДБА за реда и условията за издаване па работни визи на чужденци в Република България (Обн. ДВ бр. 4/1993) Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за издаване на работни визи за работа по договор на чужденци в Република България. Чл. 2. Работната виза е официален документ, с който се разрешава на чужденеца да работи в Република България за определен период от време, на конкретно място на работа, за конкретна длъжност, при определен работодател (възложител) и населено място. Чл. 3. (1) Работните визи се издават от Министерството на труда и социалните грижи само по искане на работодател (възложител) на територията на Република България. (2) Работодател (възложител), наемащ на работа в Република България по договор чужденец, може да бъде всяко физическо или юридическо лице (българско или чуждестранно), което е регистрирано по българското законодателство. Чл. 4. (1) Работна виза на чужденец може да бъде издадена само при условие, че за съответната работа или длъжност няма подходящ кандидат - български гражданин. (2) При работодател с персонал до 20 души могат да се издадат работни визи за не повече от двама чужденци, а при тези с персонал над 20 души - за не повече от 10 на сто от персонала. (3) Министърът на труда и социалните грижи съгласувано със съответните министерства, ведомства, отраслови и браншови синдикати може да разрешава издаването на работни визи в отделни случаи извън ограниченията по предходните алинеи. Чл. 5. Работната виза се издава за срока, за който на чужденеца се предлага договор за работа, но за не повече от една година. Чл. 6. (1) Работната виза може да бъде продължена по искане на работодателя (възложителя) и чужденеца, ако са налице предпоставките за първоначалното разрешение. (2) Продължения на работната виза могат да се правят повече от един път, но само в рамките на двегодишен срок от датата на първоначалното й издаване. Чл. 7. Органите на Министерството на труда и социалните грижи могат да анулират работна виза, ако са направени промени в договора за работа или в изпълнението на задълженията по него по вина на една от двете страни. За анулирането на работна виза се уведомяват органите на Министерството на вътрешните работи. Чл. 8. За издаване на работна виза работодателят (възложителят) представя в Бюрото по труда, на чиято територия е мястото на работа, на което ще бъде нает чужденецът, следните документи: 1. обосновано писмено искане, в което се посочват мотивите за приемане на работа на чужденеца, видът и спецификата на труда, който той ще полага, професията, специалността, срокът за назначаване, видът на договора; 2. справка за личните данни на чужденеца - кандидат за работа (име, дата на раждане, националност, държава, от която идва, пол, семейно положение и др.); 3. писмено потвърждение от кандидата, че желае да бъде приет на работа по условията на проекта на договора за работа между него и работодателя (възложителя); 4. проект на договора, по който ще бъде наето лицето на работа; 5. документи за завършено образование, за професионална квалификация и професионална правоспособност на лицето за работата или длъжността, на която ще бъде наето; 6. медицинско свидетелство. Чл. 9. (1) Бюрото по труда се произнася по искането на работодателя (възложителя) в едноседмичен срок от постъпването му. При отказ за издаване на работна виза работодателят (възложителят) се уведомява писмено. При становище да се издаде работна виза документите се изпращат в регионалното бюро по труда. (2) Регионалното бюро по труда се произнася по искането на работодателя (възложителя) в едноседмичен срок от получаване на документите от бюрото по труда. При отказ за издаване на работна виза работодателят (възложителят) се уведомява писмено. При становище да се издаде работна виза документите се изпращат в Централното управление на Националната служба по заетостта. (3) Централното управление на Националната служба по заетостта се произнася по искането на работодателя (възложителя) в едноседмичен срок от получаване на документите, като или отказва в писмена форма, или издава работна виза. (4) Отказът на бюрото по труда и на регионалното бюро по труда може да се обжалва в едноседмичен срок пред ръководителя на Националната служба по заетостта, чието решение е окончателно. (5) Когато се прави искане за издаване на работни визи за повече от 10 чужденци, се иска съгласие от министъра на труда и социалните грижи. Чл. 10. (1) При получаване на поименната работна виза на чужденеца работодателят (възложителят) заплаща такса в размер три минимални месечни работни заплати, установени за страната. Сумата се внася наведнъж по сметката на фонд „Професионална квалификация и безработица“ („ПКБ“). (2) Копия от издадената работна виза се изпращат в Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и съответното бюро по труда. (3) Националната служба по заетостта води регистър за издадените работни визи. Чл. 11. (1) Контролът върху заетостта на чужденците в Република България се осъществява от Министерството на труда и социалните грижи. (2) Министерството на труда и социалните грижи прави предложение пред Министерството на вътрешните работи за отнемане на разрешението за пребиваване на чужденец, работещ без работна виза. Чл. 12. (1) Работодател (възложител), наел на работа чужденец без работна виза, внася във фонд „ПКБ“ за всяко наето лице сума в размер 24 минимални месечни работни заплати, установени за страната. (2) При повторно нарушение работодателят (възложителят) внася във фонд „ПКБ“ за всяко наето лице сума в размер 36 минимални месечни работни заплати, установени за страната. (3) При всяко следващо нарушение работодателят (възложителят) внася във фонд „ПКБ“ сума в размер 48 минимални месечни работни заплати, установени за страната. Преходни и заключителни разпоредби 8 1. Работодатели (възложители), наели на работа чужденци, в двумесечен срок от влизане в сила на тази наредба следва да им осигурят работни визи. 8 2. Изпълнението на тази наредба се възлага на министъра на труда и социалните грижи, който дава и указания по прилагането й. 307