НАРЕДБА за реда за лицензиране на публичните складове за зърно, регистрация на зърнохранилищата и за контрола върху тяхната дейност

НАРЕДБА за реда за лицензиране на публичните складове за зърно, регистрация на зърнохранилищата и за контрола върху тяхната дейност (Обн. ДВ бр. 75/2003) НАРЕДБА за реда за лицензиране на публичните складове за зърно, регистрация на зърнохранилищата и за контрола върху тяхната дейност Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С наредбата се уреждат редът за лицензиране на публичните складове за зърно, за регистрация на зърнохранилищата, за упражняване на контрол върху тяхната дейност и воденето на публични регистри. Чл. 2. На лицензиране, регистрация и контрол по реда на наредбата подлежат публичните складове за зърно и зърнохранилищата по смисъла на Закона за съхранение и търговия със зърно (ЗСТЗ). Чл. 3. Договор за влог на зърно като влогоприемател може да сключи само лицензиран публичен склад или регистрирано зърнохранилище. Глава втора РЕД ЗА ЛИЦЕНЗИРАНЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ СКЛАДОВЕ ЗА ЗЪРНО И РЕГИСТРАЦИЯ НА ЗЪРНОХРАНИЛИЩАТА Чл. 4. (1) Публичните складове за зърно се лицензират от министъра на земеделието и горите по предложение на Националната служба по зърното и фуражите (НСЗФ). (2) Лицата, които желаят да получат лицензия за публичен склад за зърно, подават в НСЗФ заявление по образец съгласно приложение № 1, към което прилагат документите по чл. 11а, ал. 2 ЗСТЗ. Чл. 5. (1) Националната служба по зърното и фуражите проверява представените документи за пълнота и верността на декларацията по чл. 11а, ал. 2, т. 6 ЗСТЗ в 10-дневен срок от подаване на заявлението. (2) Когато представените документи по чл. 11, ал. 2 ЗСТЗ са непълни и/или неточни, НСЗФ уведомява заявителя за отстраняване на непълнотите и несъответствията. Ако в 7-дневен срок заявителят не ги отстрани, заявлението се оставя без разглеждане. Чл. 5. (1) Кандидатите за дневна форма на обучение подават заявление по образец (приложение № 1), акт за раждане, медицинско свидетелство със заключение за здравословното състояние на кандидата, както и: 1. за VIII клас—удостоверение за завършен VII клас в годината на кандидатстването; 2. за IX клас по професия лютиер—народни инструменти—свидетелство за завършено основно образование в годината на кандидатстването; 3. за специалността класическо пеене—удостоверение за завършен Х клас в годината на кандидатстване; 4. за приравнителните изпити—копие от свидетелството за завършено основно образование (VIII клас) или удостоверение за завършен съответен клас в годината на кандидатстването.” § 2. В чл. 9, ал. 5 думите “с изключение на учениците с противопоказни заболявания, включени в списък, съгласно приложение № 2” се заличават. § 3. В чл. 24 се правят следните изменения: 1. Точка 3 се изменя така: “3. медицинско свидетелство със заключение за здравословното състояние на кандидата;”. 2. Точка 4 се заличава. § 4. В чл. 28, ал. 1 т. 3 се изменя така: “3. с предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут.” § 5. Параграф 6 от преходните и заключителните разпоредби се отменя. § 6. Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 се отменя. Заключителна разпоредба § 7. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в “Държавен вестник”. Министър на образованието и науката: И. Дамянов Министър на културата: Б. Абрашев 47585 БРОЙ 75 МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ВЕСТНИК СТР . 13 Медицински стандарт по гръдна хирургия Те се състоят в създаване на профилирани гръднохирургични екипи и с оглед цена-полза на медицинските услуги включват елемент на централизация. Това е лесно осъществимо, тъй като индикациите за оперативно лечение при гръднохирургичните болни са най-често планови. Стратегически териториално разположени, ограничен брой специализирани звена по гръдна хирургия ще осъществяват висококвалифицирана помощ за нуждаещите се в отделните европейски държави. У нас има изградени такива структури, които отговарят на необходимите изисквания и чиито ресурси поради споменатото “разсейване” на пациентите не се използват ефективно. Относително малките разстояния в България допълнително благоприятстват препоръчваната централизация. Медицинският стандарт по гръдна хирургия не ограничава практикуването на специалността “Гръдна хирургия” само в досега съществуващите специализирани структури. Всяка структура, която изпълни изискванията на Медицинския стандарт по гръдна хирургия, може да бъде определена за специализирана в областта на гръдната хирургия. Освен това за оптимизиране на резултатите от оперативното лечение на гръднохирургичните болни ще допринесе и адекватният контрол на качеството. Той обхваща включването на клиниките и отделенията по гръдна хирургия или отделни хирурзи в Европейския регистър по гръдна хирургия, риск стратификацията, взаимния доброволен одит, наличието на обратна връзка за оперативните резултати на всеки хирург, непрекъснатото регулирано обучение, ресертификацията и др. Въведение Медицинският стандарт по гръдна хирургия е изграден на основата на разработения от Европейската асоциация по сърдечна и гръдна хирургия и Европейското дружество на гръдните хирурзи, Европейски стандарт по гръдна хирургия (Лисабон, 2001 г.). Последният представлява професионалното виждане за изискванията и организацията на гръдната хирургия и е плод на двугодишна работа на голям брой европейски гръдни хирурзи, обединени в посочените професионални организации. Медицинският стандарт по гръдна хирургия е съобразен със съществуващите у нас други стандарти (Медицински стандарти по хирургия и Медицински стандарт по анестезия и интензивно лечение) и специфика. В Европа гръдната хирургия се развива като специалност по различен начин, като в някои страни е субспециалност на кардиоторакалната хирургия или е част от общата хирургия. Напоследък в повечето европейски страни тя се профилира като отделна специалност. У нас специалността “Гръдна хирургия” е самостоятелна профилна специалност. Европейската асоциация по сърдечна и гръдна хирургия утвърди в Регистъра на европейските специалности специалността “Торакална хирургия”, която се присъжда след изпит от Европейския борд на торакалните и кардиоваскуларните хирурзи. Проблемите на гръдната хирургия в Европа като относително “нова” специалност се дължат на “разсейване” на пациентите в различни хирургични звена с обем на дейност от 10 до 1000 операции на година. Очевидно в тях опитът в областта на гръдната хирургия, както и резултатите от лечението варират значително. През последните години в България се наблюдава негативна тенденция в тази посока. Правят се опити за оперативно лечение на интраторакални заболявания в звена без материална и кадрова обезпеченост за това. В резултат на това следоперативните резултати (особено при белодробния карцином) са незадоволителни с голям брой експлорации и тежки усложнения. Възпрепятства се достъпът на пациенти към специализираните клиники и се насочват само запуснати случаи или такива, при които са възникнали следоперативни усложнения. Европейската асоциация по сърдечна и гръдна хирургия и Европейското дружество на гръдните хирурзи считат, че за подобряване на резултатите от нашата работа са необходими ефективни организационни мерки. 1. Дефиниция на гръдна хирургия 1.1. Гръдната хирургия обхваща познанието, техническите умения и преценката, необходими за адекватната диагностика и лечение на хирургичните болести на гръдния кош. Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на гръдната стена, плеврата, белите дробове, трахеята и бронхите, медиастинума, диафрагмата и хранопровода. Гръдната хирургия изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, образна диагностика, органна функционална диагностика, полуинвазивни и инвазивни изследвания, предоперативна оценка, следоперативни грижи, интензивни грижи, травматология, онкология и трансплантология. Опитът от участие в мултидисциплинарни терапевтични протоколи също е от значение. 1.2. Клинична компетентност 1.2.1. Компетентността в гръдната хирургия означава устойчиво, адекватно и умело решаване на гръднохирургичните проблеми. Това изисква натрупването на опит от активното лечение на болестите на гръдния кош и редовно участие в специализирани срещи, симпозиуми и конгреси. 1.2.2. Участието в научна и преподавателска дейност е задължително за лекарите в клиники по гръдна хирургия. 1.2.3. Гръдните хирурзи са специално квалифицирани в лечението на хирургичните усложнения при болести на гръдния кош. Те са подготвени да подпомогнат решаването на проблеми в областта на гръдната патология, произлезли в хода на лечението на тези болести, от специалисти по вътрешна медицина, педиатрия, гастроентерология, неврология, онкология, травматология, трансплантология и др. 1.2.4. Гръдният хирург активно участва във всички етапи на диагностично-лечебния процес. Това включва изследване на пациентите, вземане на решение относно индикацията за операция при всеки отделен случай, поддържане на високоспециализиран оперативен екип, способен да извърши необходимата операция при всеки пациент, както и да осигури адекватното му следоперативно наблюдение. 1.2.5. Гръдната хирургия включва всички открити, ендоскопски и видеоасистирани оперативни намеси и манипулации при деца и възрастни: (1). Операции с резекция, реконструкция, сутура и биопсия на бял дроб. Чл. 6. (1) Националната служба по зърното и фуражите в едномесечен срок от получаване на заявлението за издаване на лицензия или след изтичане на срока за отстраняване на несъответствията по чл. 11г, ал. 3 ЗСТЗ прави мотивирано предложение до министъра на земеделието и горите да издаде или да откаже издаването на лицензия. (2) Националната служба по зърното и фуражите в 7-дневен срок уведомява заявителя за издаването на лицензията или за отказа. Чл. 7. (1) Лицензията за публичен склад за зърно съдържа: 1. номер, под който е лицензиран публичният склад за зърно; 2. наименование и седалище на дружеството; 3. местонахождение на лицензираните вместимости; 4. лицензиран складов капацитет на публичния склад; 5. срок на валидност на лицензията. (2) Националната служба по зърното и фуражите прилага към лицензионния документ схема на вместимостите и справка за техния капацитет. Чл. 8. (1) Зърнохранилищата се регистрират от НСЗФ. (2) Лицата, които желаят да се регистрират като зърнохранилище, подават до НСЗФ заявление по образец съгласно приложение № 2, към което прилагат документите по чл. 11б ЗСТЗ. (3) Националната служба по зърното и фуражите проверява представените документи по реда на чл. 5. Чл. 9. (1) Националната служба по зърното и фуражите регистрира зърнохранилището или отказва регистрация в едномесечен срок от получаване на заявлението по чл. 8, ал. 2, съответно след срока по чл. 11г, ал. 3 ЗСТЗ. (2) Националната служба по зърното и фуражите издава удостоверение за регистрация на зърнохранилището, което съдържа: 1. номер на регистрацията на зърнохранилището; 2. наименование и седалище на собственика/наемателя на зърнохранилището; 3. местонахождение на зърнохранилището; 4. регистриран складов капацитет на зърнохранилището. (3) Националната служба по зърното и фуражите прилага към удостоверението за регистрация схема на вместимостите и справката за техния капацитет. Чл. 10. (1) Министърът на земеделието и горите отнема лицензията на публичен склад за зърно по предложение на НСЗФ или я прекратява по искане на публичния склад за зърно. (2) Собственикът на публичен склад за зърно, който желае прекратяване на лицензията, подава в НСЗФ заявление, към което прилага лицензията и документите по чл. 7, ал. 2. (3) В 3-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2 НСЗФ предлага на министъра на земеделието и горите прекратяване на лицензията. Въз основа на предложението на НСЗФ министърът на земеделието и горите в 14-дневен срок издава заповед за прекратяване на лицензията на публичния склад. (4) Националната служба по зърното и фуражите предлага отнемане на лицензията на публичен склад за зърно в случаите по чл. 12, ал. 4 ЗСТЗ. (5) Министърът на земеделието и горите в 14-дневен срок от получаване на предложението по ал. 4 издава заповед за отнемане на лицензията на публичния склад за зърно. Чл. 11. (1) Националната служба по зърното и фуражите заличава от регистъра зърнохранилището по негово искане или служебно. (2) Националната служба по зърното и фуражите заличава регистрацията на зърнохранилище въз основа на заявление, подадено от собственика или от наемателя на складовите помещения. Към заявлението се прилагат документите по чл. 9, ал. 3. (3) Националната служба по зърното и фуражите в 3-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2 заличава регистрацията на зърнохранилището. (4) Националната служба по зърното и фуражите заличава служебно от регистъра зърнохранилището в случаите по чл. 12а, ал. 4 ЗСТЗ. Чл. 12. Отнемането на лицензията на публичен склад и заличаването от регистъра на зърнохранилище се мотивират и могат да се обжалват от заинтересуваните лица по реда на Закона за административното производство. Чл. 13. Лицата, на които е отнета или прекратена лицензията за публичен склад за зърно или е заличена регистрацията на зърнохранилище, могат да кандидатстват за нова лицензия или за нова регистрация по реда на наредбата. Чл. 14. (1) Министърът на земеделието и горите изменя със заповед лицензията на публичния склад за зърно в 14-дневен срок от получаване на уведомлението по чл. 12, ал. 1 ЗСТЗ. (2) Националната служба по зърното и фуражите изменя регистрацията на зърнохранилището в 14-дневен срок от получаване на уведомлението по чл. 12а, ал. 1 ЗСТЗ. (3) При прехвърляне или наемане на зърнохранилище приобретателят или наемателят е длъжен в 14-дневен срок да поиска вписване в регистъра на прехвърлянето или наемането. Глава трета ПУБЛИЧНИ РЕГИСТРИ Чл. 15. Националната служба по зърното и фуражите води отделни регистри за публичните складове за зърно и за зърнохранилищата. Чл. 16. (1) Регистърът за публичните складове съдържа: 1. номер и дата на издаване на лицензията; 2. наименование на дружеството, седалище и адрес на управление; 3. размер на капитала; 4. складова вместимост и местонахождение на складовите помещения; 5. вид и технически характеристики на силозно-складовата база; 6. дата и основание за изменяне или отнемане на лицензията; 7. дата на издаване на нова лицензия. (2) Регистърът на зърнохранилищата съдържа: 1. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация; 2. име/наименование, постоянен адрес/седалище и адрес на зърнохранилището; 3. местонахождение на силозите и складовете на зърнохранилището; 4. вид и технически характеристики на силозно-складовата база; 5. дата и основание за изменяне или заличаване от регистрация; 6. дата на вписване на нова регистрация. (3) За всеки лицензиран публичен склад и регистрирано зърнохранилище НСЗФ открива преписка, в която се съхраняват всички постъпили документи, свързани с лицензирането или регистрацията. (4) След всяко вписване длъжностното лице се подписва. В регистъра не се допускат изтривания и зачертавания. Допуснатите грешки се поправят със заповед на ръководителя на НСЗФ. Чл. 17. (1) Регистрите са общодостъпни (публични). Всеки може да получи устна справка или документ за вписаните в регистъра обстоятелства. (2) Документът се издава в деня на поискването. (3) За издадените документи се заплаща държавна такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет. Глава четвърта КОНТРОЛ Чл. 18. (1) Националната служба по зърното и фуражите извършва първоначален, периодичен и специален контрол на публичните складове за зърно и на зърнохранилищата. (2) При извършване на проверките контролните органи са длъжни: 1. да се легитимират пред контролираното лице; 2. да опазват служебната и търговската тайна; 3. да установяват точно фактите и да отразяват обективно резултатите от извършената проверка. (3) При извършване на проверките контролните органи имат право: 1. на свободен достъп до помещенията и документите на контролирания публичен склад или на зърнохранилището; 2. да изискват необходимата им информация; 3. да вземат проби и мостри за лабораторни изследвания; 4. да привличат експерти, когато проверката изисква това. (4) Публичният склад за зърно и зърнохранилището са длъжни да представят на контролния орган всички документи, които имат отношение към проверката, и да осигурят достъп до складовите помещения и до зърното, което се съхранява в тях. Чл. 19. (1) Публичният склад за зърно и зърнохранилището са длъжни да предоставят на НСЗФ информация за характера и обема на своята дейност. (2) Информацията по ал. 1 се предоставя всяко тримесечие и съдържа данни за: 1. количеството зърно на склад; 2. качеството на зърното по групи. (3) Към информацията по ал. 1 се прилага копие от застраховките по чл. 10, ал. 3 ЗСТЗ. (4) Публичният склад за зърно предоставя ежемесечно информация във вид на опис за издадените и върнатите складови записи. Чл. 20. Контролните органи проверяват спазването на изискванията на чл. 9, 10, чл. 10а, ал. 2, чл. 11, ал. 2 и чл. 11б ЗСТЗ. Чл. 21. Контролните органи установяват количеството на съхраняваното зърно по обемен метод на замерване и изчисление съгласно методика, одобрена от министъра на земеделието и горите. Чл. 22. (1) При констатиране на нарушение контролните органи налагат принудителни административни мерки по чл. 32, ал. 1 ЗСТЗ и съставят актове за установяване на извършените административни нарушения по чл. 36 от Закона за административните нарушения и наказания. (2) Принудителните административни мерки се налагат със заповед на ръководителя на НСЗФ според характера и тежестта на нарушението.