НАРЕДБА за собствените средства и границата на платежоспособност на застрахователите и здравноосигурителните дружества
НАРЕДБА за собствените средства и границата на платежоспособност на застрахователите и здравноосигурителните дружества
(Обн. ДВ бр. 10/2003)
Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С наредбата се определят елементите, които се включват при изчисляване размера на собствените средства, границата на платежоспособност на застрахователите и здравноосигурителните дружества и методите, по които тя се изчислява.
Чл. 2. Наредбата се прилага и от чуждестранните застрахователи, извършващи застрахователна дейност съгласно Закона за застраховането чрез клон на територията на Република България.
Чл. 3. Общата сума на собствените средства на застрахователите и здравноосигурителните дружества, намалени с нематериалните активи, трябва да е най-малко равна на границата на платежоспособност, изчислена по реда на наредбата.
Чл. 4. Заедно с годишния финансов отчет застрахователите и здравноосигурителните дружества са длъжни да представят в Агенцията за застрахователен надзор разчет за размера на собствените средства и границата на платежоспособност.
Глава втора СОБСТВЕНИ СРЕДСТВА
Чл. 5. Собствени средства са свободните от всякакви задължения средства на застрахователя или здравноосигурителното дружество, които включват: 1. внесения капитал: а) за акционерните дружества — записания акционерен капитал, намален с невнесения капитал и с номиналната стойност на обратно изкупените собствени акции; б) за взаимозастрахователните кооперации — дяловите вноски; 2. резервите и фондовете по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за застраховането и чл. 90в, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване; 3. неразпределената печалба от минали години, която не е предназначена за разпределяне между акционерите или членовете на кооперацията, намалена с непокритите загуби; 4. преоценъчните резерви, произтичащи от отчитане преоценката на активите и пасивите по баланса съгласно счетоводното законодателство; 5. средствата, привлечени от застрахователя или от здравноосигурителното дружество чрез инструменти, които имат характеристиките както на дългов, така и на капиталов инструмент, и 6. средствата, привлечени като подчинен срочен дълг.
Чл. 6. Средствата по чл. 5, т. 5 се признават за собствени средства, когато: 1. сумите по тях са платени изцяло на застрахователя или на здравноосигурителното дружество; 2. възстановяването им от застрахователя или от здравноосигурителното дружество не е обвързано със срок; 3. изплащането им не е обезпечено под никаква форма от застрахователя или от здравноосигурителното дружество; 4. в случай на ликвидация на застрахователя или на здравноосигурителното дружество изплащането им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията на всички останали кредитори; 5. вземанията по тях относно главницата (номинала) не могат да станат изискуеми, без да е налице одобрение от Агенцията за застрахователен надзор.
Чл. 7.
(1) Подчиненият срочен дълг се признава за собствени средства, когато: 1. сумите по него са платени изцяло на застрахователя или на здравноосигурителното дружество; 2. връщането на сумите не е обезпечено под никаква форма от застрахователя или от здравноосигурителното дружество; 3. първоначалният срок до падежа му е не по-кратък от 5 години; 4. предсрочното връщане не може да се извърши, ако вследствие на това собствените средства няма да са достатъчни за покриване на границата на платежоспособност; 5. не е предвидена възможност за предсрочна изискуемост на дълга; 6. изплащането на уговорени лихви и други доходи не може да се извърши преди падежа на дълга; 7. в случай на ликвидация на застрахователя или на здравноосигурителното дружество изплащането му е допустимо, след като се удовлетворят изцяло вземанията на всички останали кредитори.
(2) През последните 5 години до падежа размерът, с който подчиненият срочен дълг ще се включва в собствените средства на застрахователя или на здравноосигурителното дружество, се намалява с 20 на сто годишно. След падежа на дълга той се изключва изцяло от собствените средства.
Чл. 8.
(1) Размерът на средствата по чл. 5, т. 5 и 6 не може да надвишава 50 на сто от по-малката стойност на една от следните две величини: 1. размера на собствените средства, или 2. границата на платежоспособност.
(2) Делът на подчинения срочен дълг в средствата по ал. 1 не може да надвишава 25 на сто.
Чл. 9.
(1) Застраховател, извършващ застраховки по раздел I от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, с одобрението на Агенцията за застрахователен надзор може да включи в собствените си средства 50 на сто от бъдещите печалби, при условие че този размер не надвишава 25 на сто от по-малката от следните две величини: 1. собствените средства, или 2. границата на платежоспособност.
(2) Стойността на бъдещите печалби се получава като произведение от: 1. очакваната годишна печалба, която не може да надвишава средното аритметично от печалбите, получени през последните 5 години, и 2. множител, представляващ оставащият среден период до изтичането на срока на договорите, който множител не може да бъде по-голям от цифрата 6.
(3) Застрахователят по ал. 1 с одобрението на Агенцията за застрахователен надзор може да включи в собствените си средства разликата в сумите между нецилмерирания или частично цилмерирания математически резерв и резерва, който би се получил при цилмерирането с квота, равна на включената в премията добавка за аквизиционни разходи, когато не се ползва цилмеров резерв или когато образуваният резерв е цилмериран с квота, по-малка от надбавката към нето премията за разходите за аквизиция, включени в премията. Тази разлика не може да превишава 3,5 на сто от разликата между застрахователните суми и съответния математически резерв по договори, за които е възможно цилмериране. Разликата се намалява с размера на разсрочените аквизиционни разходи, отчетени в актива на баланса.
Чл. 10.
(1) Застраховател, който дисконтира резерва за предстоящи плащания съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата за реда и методиката за образуване на застрахователните и здравноосигурителните резерви, намалява собствените си средства с разликата между размера на резерва за предстоящи плащания, преди да е извършено дисконтиране, и дисконтирания размер на резерва.
(2) Намалението по ал. 1 не се извършва за застраховки по т. 1 и 2 от раздел II на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, както и при равни периодични плащания на щети.
Глава трета ГРАНИЦА НА ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ Раздел I Общи положения
Чл. 11. Границата на платежоспособност е минималният размер, на който трябва да се равняват намалените с нематериалните активи собствени средства, необходими за осигуряване изпълнението на договорните задължения на застраховател или здравноосигурително дружество в дългосрочен план в съответствие с общия обем на дейността.
Раздел II Методи за изчисляване границата на платежоспособност на застраховател, извършващ застраховки по раздел I от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането
Чл. 12.
(1) Границата на платежоспособност за застраховки по т. 1 и 2 от раздел I на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането се определя като сума от: 1. изчисленията спрямо математическия резерв; 2. изчисленията спрямо рисковия капитал.
(2) Изчисленията спрямо математическия резерв се извършват по следния начин: 1. брутният математически резерв, включително резервът по активно презастраховане, се умножава по 4 на сто; 2. резултатът по т. 1 се коригира с коефициент, представляващ отношение между нетния и брутния размер на математическия резерв; коефициентът не може да приема стойности, по-малки от 0,85.
(3) Изчисленията спрямо рисковия капитал се извършват по следния начин: 1. за договори, за които рисковият капитал не е отрицателна величина, сумата, платима при смърт по договорите, намалена с математическия резерв по тези договори, се умножава с 0,3 на сто; за временна застраховка при смърт с продължителност на договора до 3 години включително рисковият капитал се умножава с 0,1 на сто, а при продължителност на договора над 3 години, но не повече от 5 години — с 0,15 на сто; 2. резултатът по т. 1 се умножава с коефициент, представляващ отношение между размера на рисковия капитал, намален с дела на презастрахователите, и размера на рисковия капитал, без да се приспада делът на презастрахователите, определени за последната финансова година; коефициентът не може да приема стойности, по-малки от 0,5.
Чл. 13. Границата на платежоспособност за застраховки по т. 3 от раздел I на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането се определя като сума от: 1. когато застрахователят носи инвестиционен риск, 4 на сто от резерва по застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд, без да се приспада делът на презастрахователя, се умножава с коефициент, представляващ отношението между нетния и брутния размер на резерва по застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд; коефициентът не може да приема стойности, по-малки от 0,85; 2. когато застрахователят не носи инвестиционен риск и пренесената сума за покриване на разходите по управление е фиксирана за период, превишаващ 5 години, 1 на сто от резерва по застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд, без да се приспада делът на презастрахователя, се умножава с коефициент, представляващ отношение между нетния и брутния размер на резерва по застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд; коефициентът не може да приема стойности, по-малки от 0,85; 3. когато застрахователят не носи инвестиционен риск и пренесената сума за покриване на разходите по управление не е фиксирана за период, превишаващ 5 години — сума в размер 25 на сто от административните разходи по този вид застраховка за последната година; 4. когато застрахователят покрива риска смърт, 0,3 на сто от рисковия капитал се умножава с коефициент, представляващ отношение между размера на рисковия капитал, намален с дела на презастрахователите, и размера на рисковия капитал, без да се приспада делът на презастрахователите, определени за последната финансова година; коефициентът не може да приема стойности, по-малки от 0,5.
Чл. 14. Границата на платежоспособност за застраховки по т. 4 от раздел I на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, при които рисковете се покриват като допълнителни рискове по други застраховки и застрахователят не може едностранно да прекрати договора, се определя като сума от: 1. границата на платежоспособност, определена по реда на чл. 12, ал. 1, т. 1; 2. една трета от границата на платежоспособност, определена по реда на чл. 18.
Чл. 15. Границата на платежоспособност за застраховки по т. 5 от раздел I на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането се определя по реда на чл. 12, ал. 1, т. 1.
Чл. 16. Границата на платежоспособност за застраховки по т. 6 от раздел I на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането се определя по реда на чл. 18.
Чл. 17. Границата на платежоспособност на застраховател, извършващ застраховки по раздел I от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, е сума от резултатите по чл. 12, ал. 1, чл. 13, 14, 15 и 16.
Раздел III Методи за изчисляване границата на платежоспособност на застраховател, извършващ застраховки по раздел II от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, и на здравноосигурително дружество
Чл. 18.
(1) Границата на платежоспособност се определя по следните методи: 1. изчисления спрямо премиите; 2. изчисления спрямо средногодишния размер на претенциите.
(2) Изчисленията спрямо премиите се извършват съгласно приложение № 1, като за база се използва по-голямата от следните две величини: 1. премийният приход през последната финансова година, като премиите по застраховки по т. 11, 12 и 13 от раздел II на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането се увеличават с 50 на сто; 2. спечелените премии през последната финансова година, като спечелените премии по застраховки по т. 11, 12 и 13 от раздел II на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането се увеличават с 50 на сто.
(3) Изчисленията спрямо средногодишния размер на претенциите се извършват съгласно приложение № 2, като за база се използват претенциите по застрахователни или здравноосигурителни договори през последните 3 финансови години или през последните 7 финансови години, ако се покриват кредитни рискове или един или повече от рисковете „буря“, „градушка“ и „замръзване“, като претенциите по застраховки по т. 11, 12 и 13 от раздел II на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането се увеличават с 50 на сто.
(4) Границата на платежоспособност на застраховател, извършващ застраховки по раздел II от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането, и на здравноосигурително дружество е равна на по-високия от двата резултата, получени от изчисленията по ал. 2 и 3.
Чл. 19. Границата на платежоспособност на здравноосигурително дружество се определя като сума от: 1. границата на платежоспособност, определена по реда на чл. 14, т. 1 за здравноосигурителни договори, при които пренос-премийният резерв е образуван по реда на чл. 13, ал. 7 от Наредбата за реда и методиката за образуване на застрахователните и здравноосигурителните резерви, и 2. границата на платежоспособност, определена по реда на чл. 18, за всички останали договори.
Чл. 20. В случаите, когато границата на платежоспособност, определена по реда на чл. 18, е по-ниска от тази за предходната година, тя се определя, като границата на платежоспособност за предходната година се умножи по коефициент, равен на отношението между нетния резерв за предстоящи плащания в края на предходната финансова година и нетния резерв за предстоящи плащания в началото на предходната финансова година. Коефициентът не може да приема стойности, по-големи от единица.
Глава четвърта ГАРАНЦИОНЕН КАПИТАЛ
Чл. 21.
(1) Гаранционният капитал съставлява една трета от границата на платежоспособност.
(2) Гаранционният капитал за съответния вид застраховане не може да бъде по-малък от посочения в приложение № 2 към чл. 48, ал. 2 от Закона за застраховането.
(3) Когато застраховател покрива няколко вида застраховки, за размер на гаранционния капитал се приема най-голямата сума.
(4) Гаранционният капитал на здравноосигурително дружество не може да бъде по-малък от посочения в чл. 90, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.
Приложение № 2
към чл. 18, ал. 3
Граница на платежоспособност на застраховател, извършващ застраховки по раздел II от
приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за
застраховането, и на здравноосигурително дружество, изчислена спрямо средногодишния размер на претенциите
Границата на платежоспособност се изчислява по
една от следните формули:
ГПщ = (ИП + П × 0,5 + РПкр + РПркр × 0,5—ПР—
—РПн—РПрн × 0,5) Ч К1 × 0,26 Ч К2,
когато (ИП + П × 0,5 + РПкр + РПркр × 0,5—ПР—
—РПн—РПрн × 0,5) Ч К1 < 35 млн. лв., или
ГПщ = {0,26 × 35 000 000 + 0,23 Ч [(ИП + П × 0,5 +
+ РПкр + РПркр × 0,5—ПР—РПн—
—РПрн × 0,5) Ч К1—35 000 000]} Ч К2,
когато (ИП + П × 0,5 + РПкр + РПркр × 0,5—ПР—
—РПн—РПрн × 0,5) Ч К1 > 35 млн. лв.,
където:
ГПщ е границата на платежоспособност, изчислена
спрямо средногодишния размер на претенциите;
ИП—общият размер на извършените плащания
(включително плащания по активно презастраховане)
по застрахователни или здравноосигурителни договори през последните 3 или през последните 7 финансови
години, ако се покриват кредитни рискове или един или
повече от рисковете “буря”, “градушка” и “замръзване”, без да се приспадат възстановените обезщетения и
суми от презастрахователи;
П са извършените плащания по застраховки по т. 11,
12 и 13 от раздел II на приложение № 1 към чл. 6, ал. 2
от Закона за застраховането;
РПкр е резервът за предстоящи плащания (включително резервът за предстоящи плащания по активно презастраховане) към края на последната финансова година;
РПркр—резервът за предстоящи плащания по застраховки по т. 11, 12 и 13 от раздел II на приложение
№ 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането към
края на последната финансова година;
ПР са приходите от регресни искове през последните 3 или през последните 7 финансови години;
РПн е резервът за предстоящи плащания (включително резервът за предстоящи плащания по активно презастраховане) към началото на първата финансова година;
РПрн—резервът за предстоящи плащания по застраховки по т. 11, 12 и 13 от раздел II на приложение № 1
към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането към началото на първата финансова година;
К1—коефициент, равен на:
а) 1/3—когато общият размер на извършените плащания по застрахователни или здравноосигурителни
договори е за последните 3 финансови години;
б) 1/7—когато общият размер на извършените плащания по застрахователни или здравноосигурителни
договори е за последните 7 финансови години.
К2 = НП/ВП
НП = ИП—ВО + РПкр—РППкр—РПн + РППн
ВП = ИП + РПкр—РПн
Коефициентът не може да е по-нисък от 0,50 или
К2 > 0,50,
където:
НП са нетните възникнали претенции през последните 3 финансови години;
ВП—възникналите претенции през последните 3
финансови години;
ИП—извършените плащания по застрахователни
или здравноосигурителни договори през последните 3
финансови години;
ВО—възстановените от презастрахователя обезщетения и суми през последните 3 финансови години;
РПкр е резервът за предстоящи плащания към края
на последната финансова година;
РППкр—делът на презастрахователя в резерва за
предстоящи плащания към края на последната финансова година;
РПн—резервът за предстоящи плащания към началото на първата финансова година;
РППн—делът на презастрахователя в резерва за
предстоящи плащания към началото на първата финансова година.
НАРЕДБА
за реда и методиката за образуване на застрахователните и здравноосигурителните резерви
Раздел I
Общи положения
Чл. 1. С наредбата се определят редът и методиката за образуване на застрахователните и
здравноосигурителните резерви, наричани по-нататък “техническите резерви”.
Чл. 2. Техническите резерви представляват
стойността на поетите от застрахователите или
от здравноосигурителните дружества, наричани
по-нататък “дружествата”, задължения, които те
очакват да изпълнят в бъдеще по влезли в сила
застрахователни или здравноосигурителни договори, разходите, свързани с изпълнението на тези
задължения, както и стойността на възможното
неблагоприятно отклонение от това очакване.
Чл. 3. (1) Дружеството образува техническите резерви по методите, определени с наредбата, или по други методи, които са одобрени
от Агенцията за застрахователен надзор, наричана по-нататък “агенцията”. Използваните методи за образуване на техническите резерви се
описват в представяния в агенцията годишен
актюерски доклад.
(2) Възприетият метод се променя след предварително одобрение от агенцията.
Чл. 4. (1) Застраховател, получил разрешение за извършване на застрахователна дейност
по раздел I от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2
от Закона за застраховането, е длъжен да създаде застрахователни резерви, както следва:
1. запасен фонд;
2. резерв за предстоящи плащания;
3. пренос-премиен резерв;
4. математически резерв;
5. капитализирана стойност на пенсиите;
6. резерви по застраховки “Живот”, свързани с инвестиционен фонд;
7. други резерви, одобрени от агенцията.
(2) Застраховател, получил разрешение за
извършване на застрахователна дейност по раздел II от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от
Закона за застраховането, е длъжен да създаде
застрахователни резерви, както следва:
1. запасен фонд;
2. резерв за предстоящи плащания;
3. пренос-премиен резерв;
4. други резерви, одобрени от агенцията.
(3) Здравноосигурителното дружество е
длъжно да създаде здравноосигурителни резерви, както следва:
1. запасен фонд;
2. резерв за предстоящи плащания;
3. пренос-премиен резерв;
4. други резерви, одобрени от агенцията.
(4) Агенцията одобрява други резерви по
ал. 1, т. 7, ал. 2, т. 4 и по ал. 3, т. 4, когато прецени, че очакваният размер на задълженията на
дружеството, разходите, свързани с тези задължения, или възможното неблагоприятно отклонение от това очакване не могат да бъдат
посрещнати с образуваните технически резерви и това може да застраши стабилността на
дружеството или интересите на застрахованите, осигурените или ползващите лица. Одобрението е валидно за периода, за който е дадено.
(5) Когато одобряването по ал. 4 е по инициатива на дружеството, то представя в агенцията
мотивирано искане, съдържащо обосновка на
необходимостта от създаване на съответния
резерв, описание на метода за изчисляване,
разчети за размера на резерва за съответния
период и данни за приходоизточника на средствата за образуване, предназначението и начините на изразходване на резерва.
Чл. 5. (1) Застрахователните резерви се изчисляват по всеки вид застраховка, за която е получено разрешение за застрахователна дейност, като
частта на презастрахователите не се приспада.
(2) Когато се сключват договори, които покриват рискове от различни видове застраховки по приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона
за застраховането, застрахователните резерви
по тези договори се образуват и отчитат по
видове застраховки, а когато това е невъзможно—по основния вид застраховка. Основен е
видът застраховка, включващ рисковете, калкулираната премия за покриване на които има
най-висок относителен дял в общата премия.
(3) Здравноосигурителните резерви се изчисляват по всеки здравноосигурителен пакет, за
който е получено разрешение за здравноосигурителна дейност. Когато се предлагат здравни
услуги и стоки, които са комбинация от няколко
пакета, здравноосигурителните резерви се образуват и отчитат по здравноосигурителни пакети.
Чл. 6. (1) Когато задълженията по застрахователните или здравноосигурителните договори са в чуждестранна валута или съдържат клауза за индексация в чуждестранна валута, техническите резерви се образуват в същата валута.
(2) Техническите резерви по ал. 1 се покриват с активи в същата валута. До 20 на сто от
общия размер на техническите резерви може да
се покрива с активи във валута, различна от
тази, в която са образувани резервите.
(3) Техническите резерви, образувани в левове или в евро, се покриват с активи в левове
и/или в евро.
Чл. 7. Дружеството изготвя справки за размера на техническите резерви по образци, утвърдени от директора на агенцията, и ги прилага към годишния финансов отчет и към периодичните отчети, които представя в агенцията.
Раздел II
Технически резерви и методика за образуването им
Чл. 8. (1) Запасният фонд се образува за покриване на очаквани неблагоприятни отклонения в плащанията на дружеството по предлаганите от него застраховки или здравноосигурителни пакети.
(2) Запасният фонд се образува за сметка на
положителния резултат, определен съгласно
приложение № 1, за текущата година по съответния вид застраховка или здравноосигурителен пакет. Запасният фонд може да се попълва
и от други източници по решение на органа на
управление на дружеството.
(3) Запасният фонд се образува в края на
отчетната година в определен от органа на управление на дружеството размер, който осигурява изравняване на бъдещите колебания в
нетната квота на щетимост по съответния вид
застраховка или здравноосигурителен пакет.
(4) Общият размер на запасния фонд не може
да надвишава:
1. по застраховка на ядрени рискове и застраховка “Гражданска отговорност” срещу замърсяване на околната среда—400 на сто от най-високия размер на годишния премиен приход
по съответната застраховка за последните 5
години, намален с отстъпената премия на презастрахователи по тази застраховка за съответната година;
2. по застраховки “Летателни апарати”, “Плавателни съдове”, “Гражданска отговорност”,
свързана с притежаването и използването на
летателни апарати и плавателни съдове, “Пожар и природни бедствия” и на земеделски култури—300 на сто от най-високия размер на годишния премиен приход по съответната застраховка за последните 5 години, намален с
отстъпената премия на презастрахователи по
тази застраховка за съответната година;
3. по застраховка “Гражданска отговорност”,
свързана с притежаването и използването на
моторни превозни средства, и “Обща гражданска отговорност”—200 на сто от най-високия размер на годишния премиен приход по съответната застраховка за последните 5 години, намален
с отстъпената премия на презастрахователи по
тази застраховка за съответната година;
4. по всички останали застраховки без застраховка на кредити—100 на сто от най-високия размер на годишния премиен приход по съответната
застраховка за последните 5 години, намален с
отстъпената премия на презастрахователи по тази
застраховка за съответната година;
5. по всички видове здравноосигурителни
пакети—150 на сто от най-високия размер на
годишния премиен приход по съответния здравноосигурителен пакет за последните 5 години.
(5) Запасният фонд по застраховка на кредити се образува съгласно приложение № 2.
(6) Средствата от запасния фонд се използват в случаите, когато резултатът по приложение № 1 за даден вид застраховка или здравноосигурителен пакет е отрицателен. Освобождаване на запасен фонд по един вид застраховка
или здравноосигурителен пакет с цел покриване на отрицателния резултат по друг вид се
извършва след одобряване от агенцията. За
получаване на одобрението дружеството представя в агенцията мотивирана обосновка, съдържаща анализ на отклоненията от средната
нетна квота на щетимост, изследвани за период
не по-кратък от 5 години.
Чл. 9. (1) Резервът за предстоящи плащания
се образува за покриване на обезщетения, суми и
други плащания по силата на застрахователни или
здравноосигурителни договори, както и на свързаните с тях разходи, по претенции, възникнали
преди края на отчетния период, независимо дали
са предявени или не, и които не са платени към
същата дата. Резервът трябва да отчита всички
известни фактори и обстоятелства, които влияят
на крайната стойност на плащанията.
(2) Резервът за предстоящи плащания
включва:
1. предявени, но неизплатени претенции;
2. възникнали, но непредявени претенции;
3. разходите за уреждане на претенциите.
(3) Дисконтиране на резерва за предстоящи
плащания се разрешава само след одобряване
от агенцията, при условие че очакваният срок
за изплащане на претенцията е най-малко 4
години след края на отчетния период. Използваният процент на дисконтиране не трябва да
бъде по-висок от реализираната средна годишна доходност от инвестиции на активите за
покриване на техническите резерви за последните 5 години.
Чл. 10. (1) Размерът на резерва по чл. 9, ал. 2,
т. 1 се изчислява по метода “Претенция по претенция”—очакваният размер на плащанията за
всяка предявена, но неплатена претенция.
(2) Всички претенции по застрахователни
или здравноосигурителни договори, предявени по съдебен ред, за които дружеството е уведомено, се включват в резерва по цената на
иска заедно с дължимите лихви и известните
разноски по делата.
(3) Резервът по чл. 9, ал. 2, т. 1 включва и
неизплатените задължения с настъпил падеж
по застраховки по раздел I от приложение № 1
към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането.
Чл. 11. (1) Резервът по чл. 9, ал. 2, т. 2 включва размера на непредявените претенции по събития, възникнали преди края на отчетната
година, както и размера на претенциите, които
могат да бъдат възобновени.
(2) Резервът по чл. 9, ал. 2, т. 2 се образува в
края на отчетната година, като размерът му се
изчислява по един от следните методи:
1. статистическите методи съгласно приложение № 3 или други статистически методи—
след одобряване от агенцията;
2. като произведение на прогнозния брой на
възникналите, но непредявени претенции, и прогнозния размер на една възникнала, но непредявена претенция за текущата година, определени
съгласно приложение № 4; този метод се използва, в случай че дружеството не разполага с данни
за прилагане на статистическите методи;
3. в процент от предявените претенции или
от премиите за периода, за който се очаква да
са възникнали събития, които не са били обявени; методът се използва само от дружества,
които са започнали да извършват дейност по
съответния вид застраховка или здравноосигурителен пакет през последните 3 години; размерът на процента за съответния период се
одобрява предварително от агенцията.
(3) Не се образува резерв по чл. 9, ал. 2, т. 2
по даден вид застраховка или здравноосигурителен пакет само след одобряване от агенцията
на представено мотивирано искане.
Чл. 12. Размерът на резерва по чл. 9, ал. 2,
т. 3 се определя за всеки вид застраховка или
здравноосигурителен пакет, като се включат
всички разходи, които могат да бъдат предвидени и които са свързани с изплащане на обезщетенията, сумите и другите плащания по застрахователни или здравноосигурителни договори, по следния начин:
1. разходи, които могат да бъдат отнесени
към всяка претенция, се включват по тяхната
прогнозна стойност за всяка претенция;
2. разходи, които не могат да бъдат отнесени
към конкретна претенция, се разпределят по
видове застраховки или здравноосигурителни
пакети на базата на премиен приход, брой или
стойност на претенциите.
Чл. 13. (1) Пренос-премийният резерв се
образува за покриване на претенциите и административните разходи, които се очаква да възникнат по съответния застрахователен или
здравноосигурителен договор след края на отчетния период.
(2) Пренос-премийният резерв включва
частта от премийния приход по договорите,
действащи към края на отчетния период, намален със заложените в застрахователно-техническия план или в здравноосигурителния
технически план, наричани по-нататък “техническия план”, аквизиционни разходи, данъци, такси и отчисления във фондове, отнасяща
се за времето между края на отчетния период
и края на застрахователния или здравноосигурителния договор, а по застраховки по раздел
I от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона
за застраховането—или датата на следващ
падеж на премията.
(3) Когато заложените в техническия план
аквизиционни разходи, данъци, такси и отчисления във фондове се разсрочват, пренос-премийният резерв включва частта от премийния приход по договорите, действащи към края
на отчетния период, отнасяща се за времето
между края на отчетния период и края на застрахователния или здравноосигурителния договор, а по застраховки по раздел I от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането—или датата на следващ падеж
на премията.
(4) Базата за определяне на пренос-премийния резерв съответства на базата за признаване
на премийния приход в годишния отчет на дружеството. При определяне на пренос-премийния резерв от премийния приход се приспадат
върнатите и дължимите, но неплатени в срок
премии по прекратени договори, както и премиите по договори с изтекъл срок.
(5) Размерът на резерва се изчислява по един
от следните методи:
1. метод на точната дата—частта от премията, която се пренася за следващия отчетен
период, се определя в зависимост от датата, на
която договорът влиза в сила, и датата на изтичането на срока му; премията се умножава с
коефициент на разсрочване, получен като съотношение между броя на дните, през които
договорът ще бъде в сила през следващия отчетен период, разделен на срока на договора, изразен в брой дни;
2. метод на частичното пресмятане—приема се, че всички застрахователни или здравноосигурителни договори са сключени в средата
на месеца и пропорционална част от премиите
за всеки неизтекъл месец се пренася през следващия отчетен период; използва се, когато не
може да се приложи методът по т. 1;
3. други методи или модификация на методите по т. 1 и 2—само след одобряване от агенцията.
(6) Когато изложеността на риск през срока
на договора не е равномерна и се очаква нивото
на риска да варира, се правят корекции на така
изчисления пренос-премиен резерв, като разпределянето на премията се извършва съобразно разпределението на претенциите през периода на покритие и нивото на очаквания риск
през бъдещите отчетни периоди.
(7) Пренос-премийният резерв се изчислява
по реда на чл. 15, ал. 2 за здравноосигурителни
договори, по които:
1. здравноосигурителното дружество предлага гарантирано покритие за повече от една
година;
2. са използвани таблици за заболеваемост
при калкулиране на премиите;
3. премията е постоянна за целия срок на
договора при нарастваща изложеност на риск
или премията нараства с по-бавни темпове от
нарастването на изложеността на риск;
4. не е предвидена възможност за увеличаване
на премията или за намаляване на плащанията.
Чл. 14. (1) Образуваният в края на годината
пренос-премиен резерв се увеличава с допълнителна сума за неизтекли рискове, за рискове, които се носят за времето между края на
отчетния период и датата на следващ падеж на
премията или края на застрахователния или
здравноосигурителния договор, за да се покрият
всички свързани с тези рискове плащания и
разходи, които превишават образувания пренос-премиен резерв.
(2) Пренос-премийният резерв задължително се увеличава с допълнителна сума за неизтекли рискове, когато за последните 3 години,
включително текущата, резултатът по приложение № 5 е отрицателен.
(3) Размерът на допълнителната сума за
неизтекли рискове се определя по приложение
№ 6 общо за застрахователния или здравноосигурителния портфейл.
(4) При изчисляването на допълнителната
сума по ал. 1 може да се вземе предвид бъдещият доход от инвестиции на активите, покриващи техническите резерви. В случай че е извършено дисконтиране на резерва за предстоящи
плащания, доходът от инвестиции на активите,
съответстващи на дисконтирания резерв, не се
включва. Използваният процент на доходност
не трябва да бъде по-висок от реализираната
средна годишна доходност от инвестиции на
активите за покритие на техническите резерви
за последните 5 години.
(5) Ако в течение на две последователни
години е необходимо пренос-премийният резерв
да се завишава с допълнителна сума за неизтекли рискове, дружеството трябва да представи в
агенцията актюерски разчет за достигане на
достатъчност на премиите.
Чл. 15. (1) Математическият резерв се образува за посрещане на бъдещи плащания по застраховките по т. 1—5 на раздел I от приложение
№ 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането.
(2) Математическият резерв се изчислява по
следните методи:
1. проспективен метод—разликата между
настоящата стойност на очакваните бъдещи
застрахователни плащания и настоящата стойност на очакваните бъдещи нето премии, определени на базата на одобрения застрахователно-технически план—таблица за смъртност,
техническа лихва и добавки за разноски;
2. ретроспективен метод—разликата между акумулираната стойност на получените нето
премии, определена на базата на реализираната доходност, и акумулираната стойност на извършените застрахователни плащания; ретроспективният метод се използва само в случаи,
при които поради характеристиките на договора е невъзможно прилагането на проспективен метод.
(3) При периодично плащане на премиите
очакваните бъдещи нето премии по ал. 2, т. 1
може да се модифицират с цилмерова квота,
която отразява настоящата стойност на непогасените аквизиционни разходи.
(4) Алинея 3 не се прилага от застрахователи, които посочват в актива на баланса отсрочени аквизиционни разходи.
(5) Максималният размер на техническата
лихва се определя със заповед на директора на
агенцията.
(6) Използваните таблици за смъртност трябва да отразяват националния опит и/или поведението на застрахователната съвкупност.
(7) Математическият резерв по даден застрахователен договор не може да бъде отрицателен и не може да бъде по-малък от размера
на гарантираната откупна стойност към момента на определянето му.
(8) Математическият резерв е сума от индивидуалните резерви, изчислени поотделно за
всяка действаща застраховка.
Чл. 16. Капитализираната стойност на пенсиите е математически резерв, който отразява
разликата между настоящата стойност на бъдещите задължения за изплащане на пенсии и
настоящата стойност на бъдещите застрахователни премии.
Чл. 17. (1) При застраховки със спестовен
елемент не по-малко от 90 на сто от нетния
инвестиционен доход, определен съгласно приложение № 7, подлежи на разпределяне между
полиците.
(2) Неразпределеният доход, подлежащ на
разпределяне съгласно ал. 1, се отнася в резерв
за бъдещо участие в дохода.
(3) Разпределянето между полиците се извършва на базата на индивидуалния размер на
математическия резерв или капитализираната
стойност на пенсиите през текущата година.
(4) Разпределеният доход се изплаща на застрахованите или ползващите лица или се включва към математическия резерв или капитализираната стойност на пенсиите по договорите.
(5) При недостиг на собствени средства за
поддържане границата на платежоспособност
с разрешение на агенцията сумата за разпределяне по ал. 1 може да бъде намалена.
Чл. 18. (1) Резервът за участие в дохода
включва размера на дохода, подлежащ на разпределяне съгласно чл. 17, ал. 1 между застрахованите или ползващите лица, неразпределен
между тях при приключване на финансовата
година, през която е получен.
(2) Размерът на резерва за бъдещо участие в
дохода се определя в края на текущата година
като разлика между сумата, подлежаща на разпределяне по чл. 17, ал. 1, и действително разпределената сума.
(3) Резервът се използва за допълване на
нетния инвестиционен доход, подлежащ на
разпределяне по чл. 17, ал. 1, или след одобряване от агенцията—за попълване недостига на доход от инвестиции за покриване на
техническата лихва.
(4) Образуваният резерв за бъдещо участие
в дохода подлежи на разпределяне между полиците в срок 5 години.
(5) Към резерва за бъдещо участие в дохода
се отнасят 90 на сто от нетния доход от инвестиции на резерва по ал. 1.
Чл. 19. (1) Резервът по застраховка “Живот”, свързана с инвестиционен фонд, се образува за покриване задълженията на застрахователя по застрахователни договори, при които инвестиционният риск се носи от притежателя на полицата.
(2) Резервът по ал. 1 включва задълженията
на застрахователя, които се определят от стойността и/или нетния доход от предварително
определени в полицата активи или индекс.
Нетният доход може да бъде намален с разходи
за управление на инвестиционния фонд, чийто
размер не може да е по-висок от 10 на сто от
реализирания нетен доход.
(3) По застраховка “Живот”, свързана с инвестиционен фонд, за покриване на рискове по
т. 1, 2, 4, 5 и 6 на раздел I от приложение № 1
към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането,
както и на гарантирани откупни стойности и на
разходи, свързани със застрахователната дейност, се образуват резерви по чл. 4, ал. 1.
Чл. 20. (1) Дружество, което предлага бонуси и отстъпки, които не са включени в образуван друг резерв, представя в агенцията мотивирана обосновка по реда на чл. 4, ал. 5 за одобряване на резерв за бонуси и отстъпки.
(2) Резервът за бонуси и отстъпки се образува за посрещане на задълженията за плащане
на суми, предназначени за застраховащи, застраховани, осигурени и ползващи лица, под
формата на бонуси и отстъпки, произтичащи от
развитието на риска.
(3) Резервът за бонуси и отстъпки включва:
1. суми, които са предназначени за застраховащи, застраховани, осигурени и ползващи лица
под формата на бонуси и които не са изплатени
към края на отчетния период;
2. участия в положителния резултат, които
са неизплатени;
3. суми до размера, до който те представляват частично връщане на премии, отнасящи се
за текущия отчетен период, без случаите, в които намалението е направено в началото на
договора при плащането на премията.
(4) Резервът включва бонуси и отстъпки до
размера, до който те не са включени в образуван друг резерв или не са отчетени като разход
за отчетния период.
Раздел III
Застрахователни резерви при презастраховане
и съзастраховане
Чл. 21. Застраховател, извършващ пасивно
презастраховане, отчита частта на презастрахователите в създадените застрахователни резерви за пласираната част.
Чл. 22. Застраховател, извършващ активно
презастраховане, образува видовете резерви по
раздели I и II съгласно условията на презастрахователния договор.
Чл. 23. Застраховател, извършващ съзастраховане, образува видовете резерви по раздели
I и II, като отчита дела си съгласно условията
на съзастрахователния договор.
Раздел IV
Правила за покритие
Чл. 24. (1) Дружеството трябва да разполага
по всяко време с адекватни по размер и структура активи, съответстващи на обема и вида на
техническите резерви.
(2) За покритие на частта от пренос-премийния резерв, образувана на базата на неполучени
премии, се признават вземания по застрахователни или здравноосигурителни договори, намалени с частта на презастрахователите в тези
вземания. Когато пренос-премийният резерв е
образуван по реда на чл. 13, ал. 2, от вземанията
по застрахователни или здравноосигурителни
договори се приспада и частта на заложените в
техническия план аквизиционни разходи, данъци, такси и отчисления във фондове в неполучените премии. Когато вземанията по застрахователните или здравноосигурителните договори са
с настъпил преди края на отчетния период падеж, неиздължените в срок премии, включени в
резерва със закъснение до 3 месеца, се редуцират с 25 на сто, а тези със закъснение над 3 месеца не се признават за покритие на резерва.
Чл. 25. Дружествата управляват средства,
съотвестващи на размера на предстоящите плащания, по начин, който им гарантира, че редовно и без забава могат да изпълняват ежедневните си задължения и да посрещнат във времето паричните си плащания.
Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на наредбата: 1. „Дружества“ са акционерните застрахователни дружества, взаимозастрахователните кооперации, чуждестранните застрахователи, извършващи застрахователна дейност в Република България чрез клон, и здравноосигурителните дружества. 2. „Нетна квота на щетимост“ е отношението между нетните възникнали претенции и нетните спечелени премии за същия период. 3. „Нетни възникнали претенции“ са претенциите, отнасящи се до събития, настъпили през отчетния период, намалени с частта на презастрахователи. Определят се като сума от извършените плащания и разходите за уреждане на претенции през текущата година, намалени с възстановените обезщетения и суми от презастрахователи, и разликата между резерва за предстоящи плащания в края на годината и резерва за предстоящи плащания в началото на годината (без дела на презастрахователите в резерва за предстоящи плащания). 4. „Нетни спечелени премии“ е частта от премийния приход, отнасящ се до поетия от дружеството риск през отчетния период, намален с частта на презастрахователи. Определя се като сума от премиите през текущата година, намалени с отстъпените премии на презастрахователи, и разликата между пренос-премийния резерв в началото на годината и пренос-премийния резерв в края на годината (без дела на презастрахователите в пренос-премийния резерв). 5. „Претенция“ е възникналото право на застрахован, осигурено лице или ползващо лице за получаване на плащане по застрахователен или здравноосигурителен договор, което право е било предявено или може да бъде предявено и пред застрахователя или здравноосигурителното дружество. В застраховането „претенция“ и „щета“ са синоними. 6. „Технически план“ е аналитичното представяне на съставните елементи на застрахователната или здравноосигурителната премия. 7. „Аквизиционни разходи“ са разходите, произтичащи от сключване или подновяване на застрахователните или здравноосигурителните договори. Те са преки и косвени: а) преки—аквизиционна комисиона, разходи за изготвяне на застрахователни или здравноосигурителни договори и за включването им в портфейла; б) косвени—за реклама и административни разходи, свързани с изготвянето на оферти, сключването на договори и подновяването на вече сключени договори. 8. „Административни разходи“ са разходите по събиране на премии, обслужване на застрахователните или здравноосигурителните договори и презастраховането, обработване на бонуси и намаления и управление на застрахователния или здравноосигурителния портфейл. 9. „Разходи за уреждане на претенции“ са разходите за уреждане на претенции за изплащане на застрахователни или здравноосигурителни обезщетения, суми или други задължения на дружеството на основание на застрахователни или здравноосигурителни договори, независимо дали са направени от наетия щатен персонал на дружеството, или са разходи за външни услуги. 10. „Отсрочени аквизиционни разходи“ са аквизиционните разходи, отнасящи се до неизтеклия период на риска по действащи договори към датата на баланса, които са пренесени от един отчетен период за следващи отчетни периоди. 11. „Премиен приход“ е признатият във финансовия отчет на застрахователя или здравноосигурителното дружество премиен приход. 12. „Нетен премиен приход“ е премийният приход, намален с отстъпените премии на презастрахователи. 13. „Нето премии“ е настоящата стойност на очакваните бъдещи плащания, разсрочена за срока на плащане на премиите. 14. „Среднопретеглената стойност на математическия резерв и капитализираната стойност на пенсиите“ отчита: размера на математическия резерв и капитализираната стойност на пенсиите в началото на текущата година, включващи и размера на разпределения доход по чл. 18, ал. 2 от предходни години; спестовната част на всички получени текущо през годината премии и момента на получаването им; размера и момента на плащанията от математическия резерв и капитализираната стойност на пенсиите. 15. „Регрес“ е правото на дружеството да възстанови извършено от него застрахователно или здравноосигурително плащане от застрахования или от трето лице, което е частично или изцяло отговорно за вредата. 16. „Абандон“ е придобитото право от застрахователя върху застрахован обект, частично или изцяло увреден при застрахователно събитие, за който застрахователят е извършил застрахователно плащане.
Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 51, ал. 4 от Закона за застраховането и чл. 90в, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване.
§ 3. Директорът на Агенцията за застрахователен надзор дава указания по прилагането на наредбата.
Приложение № 3
към чл. 11, ал. 2, т. 1
Статистически методи за определяне
на резерва по чл. 9, ал. 2, т. 2
Резервът за възникнали, но непредявени претенции
може да се определи по един от следните статистически методи:
I. Верижно-стълбов метод—разглеждат се развитието на претенциите, периодът на възникване и предявяване, като се предполага, че забавянето на обявяването
на претенциите не се променя във времето и съществува определена зависимост между съседни периоди от
развитието на плащанията.
Прогнозният размер на възникналите, но непредявени претенции в края на текущата година се получава
като сума от прогнозния размер на претенциите (П),
възникнали през текущата и предходните 4 години, но
непредявени до края на текущата година.
П = П(n-4)5 + П(n-3)4 + П(n-3)5 + П(n-2)3 +
+ П(n-2)4 + П(n-2)5 + П(n-1)2 + П(n-1)3 +
+ П(n-1)4 + П(n-1)5 + Пn1 + Пn2 + Пn3 +
+ Пn4 + Пn5.
Година
на настъпване
0
на събитието (i)
n—5
Щ(n-5)0
n—4
Щ(n-4)0
n—3
Щ(n-3)0
n—2
Щ(n-2)0
n—1
Щ(n-1)0
N
Щn0
Година на предявяване на претенцията (j)
1
2
3
4
5
Щ(n-5)1
Щ(n-4)1
Щ(n-3)1
Щ(n-2)1
Щ(n-1)1
Пn1
Щ(n-5)2
Щ(n-4)2
Щ(n-3)2
Щ(n-2)2
П(n-1)2
Пn2
Щ(n-5)3
Щ(n-4)3
Щ(n-3)3
П(n-2)3
П(n-1)3
Пn3
Щ(n-5)4
Щ(n-4)4
П(n-3)4
П(n-2)4
П(n-1)4
Пn4
Щ(n-5)5
П(n-4)5
П(n-3)5
П(n-2)5
П(n-1)5
Пn5
където:
Щij е размерът на претенциите, които са възникнали през i-та година и са предявени през j-та година;
Пij—прогнозният размер на претенциите, които са
възникнали през i-та година и са предявени през j-та
година.
Прогнозният размер на претенциите, които са възникнали през i-та година и са предявени през j-та година (Пij), се определя като отношение между резултата
по т. 1 и резултата по т. 2:
1. произведението на претенциите, които са възникнали през i-та година и са предявени през (j—1)-та година, и сумата от предявените през j-та година претенции по събития, настъпили през предходните години от
наблюдавания период;
2. сумата от претенциите, предявени през (j—1)-та
година по събития, настъпили през предходните години от наблюдавания период.
Например размерът на непредявените претенции
към края на текущата година (n) по събития, настъпили преди три години или през (n-3)-та година, означени
с (П(n-3)4 + П(n-3)5), се определя по следния начин:
Прогнозен размер на непредявените претенции в края на текущата
година (n) в зависимост от годината
на настъпване на събитието
0
П(n-4)5
П(n-3)4 + П(n-3)5
П(n-2)3 + П(n-2)4 + П(n-2)5
П(n-1)2 + П(n-1)3 + П(n-1)4 + П(n-1)5
Пn1 + Пn2 + Пn3 + Пn4 + Пn5
Б(n-2)—броят на възникналите до края на втората предходна година (две години преди текущата година), но непредявени до края на същата година претенции;
Б(n-3)—броят на възникналите до края на третата
предходна година (3 години преди текущата година), но
непредявени до края на същата година претенции;
Пn—премийният приход за текущата година;
П(n-1)—премийният приход за първата предходна
година;
П(n-2)—премийният приход за втората предходна
година;
П(n-3)—премийният приход за третата предходна
година.
Прогнозният размер на една възникнала, но непредявена претенция за текущата година се определя по
следната формула:
Р(n-1) + Р(n-2) + Р(n-3)
On
Pn = –––––––––––––– Ч –––––––––––––––– ,
3
(О(n-1) + О(n-2) + О(n-3)) / 3
Приложение № 4
към чл. 11, ал. 2, т. 2
където:
Pn е прогнозният размер на една възникнала, но
непредявена претенция за текущата година;
Р(n-1)—размерът на една възникнала, но непредявена претенция за първата предходна година;
Р(n-2)—размерът на една възникнала, но непредявена претенция за втората предходна година;
Р(n-3)—размерът на една възникнала, но непредявена претенция за третата предходна година;
On—размерът на една предявена претенция през
текущата година, определена, като сумата на предявените през текущата година претенции—изплатени и
включени в резерва за предстоящи плащания—се раздели на броя им;
О(n-1)—размерът на една предявена претенция през
първата предходна година;
О(n-2)—размерът на една предявена претенция през
втората предходна година;
О(n-3)—размерът на една предявена претенция през
третата предходна година.
Метод за определяне на резерва по чл. 9, ал. 2,
т. 2, използван, когато дружеството не разполага с данни за използване на статистическите методи
Определяне на необходимостта от увеличаване на пренос-премийния резерв
Щ(n-3)3 Ч (Щ(n-5)4 + Щ(n-4)4)
П(n-3)4 + П(n-3)5 = –––––––––––––––––– +
Щ(n-5)3 + Щ(n-4)3
П(n-3)4 Ч (Щ(n-5)5 + Щ(n-4)5)
+ ––––––––––––––––– .
Щ(n-5)4 + Щ(n-4)4
II. Метод на “Средната стойност на една претенция”—размерът на резерва за възникнали, но непредявени претенции се получава, като прогнозният брой на
претенциите, възникнали през текущата и предходните
4 години, но непредявени до края на текущата година,
определен по верижно-стълбовия метод, се умножи по
средната стойност на една претенция за съответната
година, за която се отнася искът. Средната стойност на
една претенция може да се определи, като се извърши
корекция с цел привеждане към текущи цени.
Резервът за възникнали, но непредявени претенции
може да се определи по следната формула:
РП = Бn Ч Pn,
където:
РП е резервът за възникнали, но непредявени претенции;
Бn—прогнозният брой на възникналите, но непредявени претенции за текущата година;
Pn—прогнозният размер на една възникнала, но
непредявена претенция за текущата година.
Прогнозният брой на възникналите, но непредявени претенции за текущата година се определя по следната формула:
Б(n-1)+Б(n-2)+Б(n-3)
Пn
Бn = –––––––––––––– Ч –––––––––––––––– ,
3
(П(n-1)+П(n-2)+П(n-3)) / 3
където:
Б(n-1) е броят на възникналите до края на първата
предходна година, но непредявени до края на предходната година претенции;
Приложение № 5
към чл. 14, ал. 2
Резултатът за определяне на необходимостта от
увеличаване на пренос-премийния резерв с допълнителна сума за неизтекли рискове се изчислява по следната формула:
Рт = П + ПРн—ПРкр + Д—О + РПн—РПкр—Р,
където:
Рт е резултатът за увеличаване на пренос-премийния резерв с допълнителна сума за неизтекли рискове;
П—премийният приход през текущата година по
извършвано застраховане и активно презастраховане
или здравно осигуряване, намален с дължими, но неплатени премии по прекратени застрахователни или
здравноосигурителни договори, върнати премии;
ПРн—пренос-премийният резерв в началото на годината;
ПРкр—пренос-премийният резерв в края на годината;
Д—нетният финансов доход от инвестиции на техническите резерви, без дисконтирания резерв за предстоящи плащания;
О са изплатените обезщетения и суми през текущата година по извършвано застраховане и активно презастраховане или здравно осигуряване, намалени с получените регреси и абандони;
РПн е резервът за предстоящи плащания в началото на годината;
РПкр—резервът за предстоящи плащания в края на
годината;
Р са отчетените през текущия период разходи, калкулирани в премията.
Когато се прилага чл. 13, ал. 2, в тази позиция се
включват извършените през текущата година административни разходи и останалите разходи, калкулирани в
премийния приход през текущата година, в размер, заложен в техническия план.
Приложение № 6
към чл. 14, ал. 3
Определяне размера на допълнителната сума
за неизтекли рискове към пренос-премийния
резерв
Размерът на допълнителната сума към пренос-премийния резерв за неизтекли рискове се определя по
следната формула:
Д = ПРкр Ч (К—1),
където:
Д е допълнителната сума към пренос-премийния
резерв за неизтекли рискове;
ПРкр—пренос-премийният резерв в края на текущата година;
К—коефициентът на достатъчност на пренос-премийния резерв.
Коефициентът на достатъчност на пренос-премийния резерв се определя по една от следните две формули:
К = (О + АР + РПкр—РПн)/( П—Р + ПРн—ПРкр),
когато се прилага чл. 13, ал. 2, или
К = (О + ОР + РПкр—РПн)/(П + ПРн—ПРкр),
когато се прилага чл. 13, ал. 3,
където:
О са изплатените обезщетения и суми през текущата година по извършвано застраховане и активно презастраховане или здравно осигуряване;
АР—извършените през текущата година административни разходи;
РПкр е резервът за предстоящи плащания в края на
текущата година;
РПн—резервът за предстоящи плащания в началото на текущата година;
П—премийният приход през текущата година;
Р са заложените в техническия план аквизиционни
разходи, данъци, такси и отчисления във фондове;
ПРн е пренос-премийният резерв в началото на текущата година;
ПРкр—пренос-премийният резерв в края на текущата година;
ОР са отчетените през текущия период разходи,
калкулирани в премията.
Приложение № 7
към чл. 17, ал. 1
Определяне на нетния инвестиционен доход
Нетният инвестиционен доход се определя по следната формула:
Д = (П—З)—Л Ч С,
където:
Д е нетният инвестиционен доход;
П—признатата в годишния отчет печалба от инвестиции на математическия резерв и капитализираната
стойност на пенсиите;
З—признатата в годишния отчет загуба от инвестиции на математическия резерв и капитализираната стойност на пенсиите;
Л—техническият лихвен процент;
С—среднопретеглената стойност на математическия резерв и капитализираната стойност на пенсиите.