НАРЕДБА за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ бр. 98 от 2003)

НАРЕДБА за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (Обн. ДВ бр. 98/2003) Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С наредбата се определят: 1. техническите и метрологичните изисквания към средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, наричан по-нататък „контрола“, и тяхното използване по предназначение; 2. редът и методите за извършване на контрол на средства за измерване и редът за водене на регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване; 3. знаците, които удостоверяват резултатите от контрола на средствата за измерване. Чл. 2. (1) Материалните мерки за дължина, наричани по-нататък „мерките за дължина“, са средства за измерване, предназначени за измерване на дължини и нива. (2) Изискванията на този раздел се отнасят за мерки за дължина, използвани за измерване на: 1. нива на течности или дължини за целите на търговски плащания; 2. размери, разстояния и площи на имоти в земеделието, строителството, градоустройството, застраховането, за публични вземания и покупко-продажба на имоти. (3) Изискванията на този раздел не се отнасят за мерки за дължина с висока точност, използвани в машиностроенето и геодезията (еталонни калибри, геодезични жици, прецизни скали и др.). Чл. 3. (1) Мерките за дължина се характеризират със: 1. означената за използване дължина, наричана по-нататък „номиналната дължина“; 2. деленията, разстоянието между които е равно на номиналната дължина на мярката, наричани по-нататък „основните деления“. (2) Скалата на мярката за дължина се формира от основните деления и от другите означени деления. (3) Мярката за дължина може да е: 1. краищна мярка, когато основните деления се формират между две повърхнини; 2. щрихова мярка, когато основните деления се формират между две линии, две точки или два знака; 3. комбинирана мярка, когато основните деления се формират между повърхнина и линия, точка или знак. Чл. 4. (1) Мерките за дължина и техните допълнителни приспособления трябва да са прецизно изработени от материали, които са достатъчно надеждни, стабилни и устойчиви на влияния на околната среда при нормални условия на употреба. (2) Качеството на използваните материали трябва да е такова, че: 1. при нормални условия на употреба и при температура 8 °С над или под препоръчваната от производителя температура отклоненията в дължината да не надвишават максимално допустимите грешки; 2. за мерки, които се използват при наличие на определена сила на опън, нарастването или намаляването на тази сила с 10 на сто да не води до грешки, които надвишават максимално допустимата грешка. Чл. 5. (1) Напречното сечение на мерките за дължина трябва да е с такива размери и форма, че при нормални условия на употреба да позволява достигането на точността, предвидена в класа на точност за съответните мерки. (2) Работните (челните) страни на краищните мерки трябва да са плоски и заедно със скалните знаци трябва да са перпендикулярни на надлъжната ос на мярката. (3) Лентовите мерки за дължина трябва да са изработени по такъв начин, че когато лентата е разгъната върху плоска повърхност, нейните страни да са праволинейни и успоредни. (4) Работните страни на краищните или комбинираните мерки, които са направени от дърво или от друг материал, устойчив на външно износване или с устойчивост, равна на устойчивостта на дървото, трябва да са съставени от скоба, пластина или накрайник, устойчиви на износване и на удар, и да са подходящо прикрепени към мярката. (5) Допълнителни приспособления, като например фиксирани или подвижни куки, пръстени, дръжки, плочи, щифтове, езичета, навиващи ролки или нониуси, които улесняват и удължават периода на употреба на мярката, могат да се поставят, ако не внасят допълнителни грешки. Те трябва да са конструирани и фиксирани към мярката така, че при употребата ѝ в нормални условия не водят до увеличаване на грешката при измерване. (6) Приспособленията за навиване на лентовите мерки трябва да са изработени така, че да не предизвикват трайна деформация на лентата. Чл. 6. (1) Разграфяването и означенията върху скалите трябва да са ясни, правилни, незаличими и така нанесени, че да осигуряват сигурно, лесно и недвусмислено отчитане. (2) След крайното основно деление на скалата могат да бъдат нанесени допълнителен брой нецифровани деления, които не са повече от намиращите се между две последователни цифровани деления на мярката. Чл. 7. (1) Стойностите на скалните деления трябва да са (1 × 10n, 2 × 10n или 5 × 10n) m, като „n“ може да е положително или отрицателно цяло число или нула. (2) Стойностите на скалните деления могат да са равни най-много на: 1. един сантиметър, когато номиналната дължина на мярката е по-малка или равна на 2 m; 2. десет сантиметра, когато номиналната дължина на мярката е по-голяма от 2 m и по-малка от 10 m; 3. двадесет сантиметра, когато номиналната дължина на мярката е по-голяма от 10 m и по-малка от 50 m; 4. петдесет сантиметра, когато номиналната дължина на мярката е равна или по-голяма от 50 m. (3) Стойностите по ал. 2 могат да се надвишават, когато мерките са със специално предназначение, което се посочва от производителя или вносителя при подаване на заявлението за одобряване на типа и се означава върху всяка мярка. Чл. 8. (1) Когато скалните деления са черти, те трябва да са прави, перпендикулярни на оста на мярката за дължина и с еднаква дебелина, постоянна по цялата дължина на мярката. Дължината на чертите трябва да отговаря на съответната единица за измерване. Чертите трябва да са така подредени, че да оформят разграничена и ясна скала, а тяхната дебелина не трябва да възпрепятства точното отчитане. (2) Определени части от скалата, особено към нейните краища, могат да са разграфени с по-малки скални деления, отговарящи на десетичните кратни и дробни на единицата за измерване. В такива случаи дебелината на чертите трябва да е по-малка в тези части. (3) Скалните деления могат да се формират и чрез точки, когато размерът на интервала на скалата е по-голям или равен на един сантиметър, или чрез други знаци, когато размерът на интервала на скалата е по-голям или равен на един дециметър, като тези знаци трябва да осигуряват достатъчно точно отчитане в зависимост от класа на точност на мярката. (4) Означението на цифрите може да е повтарящо се или постоянно. В случаите по ал. 2 означението на цифрите в областите с намалени интервали може да е различно от означението в останалата част на мярката. Мястото, големината, формата, цветът и контрастът на цифрите трябва да са съобразени със скалата и деленията, към които се отнасят. Чл. 9. (1) Независимо от размера на скалните деления, те трябва да са означени в метри, дециметри, сантиметри или милиметри, без да се означава съответният символ на единицата за измерване. (2) Цифрите на скалните деления трябва да са нанесени така, че отчитането да е недвусмислено. (3) Когато единицата за измерване не е метър, метричните скални деления могат да се означават в метри. В тези случаи цифрите, с които се означават метричните скални деления, трябва да са съпроводени със символа „m“. (4) Като допълнение цифрите на предходните метри могат да се повторят по същия начин и пред другите означени с цифри скални деления. (5) Когато размерът на деленията на дадена скала с деления е (2 × 10n) m и е не по-малък от 2 cm, всички скални деления трябва да са означени с цифри. Чл. 10. (1) Когато мярката има повече от една скала, скалните деления може да са различни, като означенията с цифри по различните скали могат да са в една и съща или в противоположна посока. (2) Мерките за дължина, използвани при търговски плащания, не могат да имат няколко скали с различни стойности на деленията. Чл. 11. (1) Номиналната дължина на мерките трябва да има един от следните размери: (0,5; 1; 1,5; 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8 или 9) m, или цяло число, кратно на 5. (2) Номиналната дължина на мерките може да има размери, различни от размерите по ал. 1, когато мерките имат специално предназначение, което се обосновава от производителя при подаване на заявлението за одобряване на типа, като специалното предназначение се означава върху всяка мярка. (3) Номиналната дължина на големи краищни и щрихови мерки, проектирани за измерване на дължини по-големи от номиналната дължина на мерките, трябва да има един от следните размери: (5, 10, 20, 50, 100 или 200) m. Чл. 12. (1) Мерките за дължина трябва да носят знак за одобрен тип и означения за: 1. номиналната дължина; 2. наименованието на производителя или търговската му марка; 3. класа на точност. (2) Допълнително се означават: 1. препоръчваната от производителя температура при употреба, когато тя е различна от 20 °С; 2. силата на опън в определени случаи; 3. специалното предназначение на мярката, когато има такова. (3) Стойностите на номиналната дължина, механичното напрежение и температурата при употреба трябва да са изразени в разрешени за използване единици за измерване. (4) По преценка на производителя и на негова отговорност върху мярката за дължина може да се посочи и коефициентът на линейно температурно разширение на материала, от който е произведена мярката, представен във вида „α = .....“. Чл. 13. (1) Всички означения трябва да са нанесени ясно и четливо, като се започва от началото на мярката. (2) Определени означения могат да се поставят върху цялата част на мярката, като в удостоверението за одобряване на типа се посочва точното им място. Чл. 14. В случай че широчината на мярката за дължина не позволява четливото разполагане на знака за одобрен тип, вместо него се поставят знаци и означения, подредени в следния ред: 1. стилизираната буква „Е“ от знака за одобрен тип; 2. отличителните букви на Република България „BG“; 3. последните две цифри от годината на одобряването на типа на мярката за дължина; 4. номерът от регистъра на одобрените за използване средства за измерване, под който е вписан типът. Чл. 15. (1) В началото на всяка мярка за дължина или върху допълнително приспособление към мярката трябва да е предвидено място за разполагане на знаците за първоначална проверка. (2) В случай че широчината на мярката за дължина не позволява четливото разполагане на знака за първоначална проверка, се поставя знак — стилизираната буква по част „А“ от знака за одобрен тип, разположена в шестоъгълник, в чиято горна част са поместени отличителните букви на Република България „BG“, а в долната част — годината на проверката. (3) Лицето, което извършва първоначалната проверка, избира вида на знака. Чл. 16. (1) Върху мерките за дължина могат да се поставят други знаци и означения, които не са метрологични и са допуснати от нормативни актове или са разрешени от Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН) така, че да не възпрепятстват правилната употреба на мярката за дължина. Същото изискване се отнася и за означенията с рекламна цел. (2) Когато означенията не са кодирани, за средствата за измерване, предназначени за използване на територията на Република България, те трябва да са на български език. (3) Представените за одобряване на типа образци трябва да носят изискваните от този раздел означения, включително рекламните. Чл. 17. Мерките за дължина се разделят на три класа на точност, които могат да са I, II или III. Чл. 18. Максимално допустимата положителна или отрицателна грешка на номиналната дължина или всяко друго разстояние между които и да са два непоследователни скални знака трябва да е изразена в милиметри като функция на разглежданата дължина чрез формулата (а + bL), където L е разглежданата дължина, закръглена към следващото цяло число, изразено в метри, а „а“ и „b“ са коефициенти със стойности съгласно приложение № 1. Чл. 19. (1) Максимално допустимите положителни или отрицателни грешки на дължината „i“ на интервали не по-големи от 1 cm се определят в зависимост от класа на точност и са съгласно приложение № 2. (2) В случаите, когато интервалите са по-големи от 1 cm, максимално допустимата грешка трябва да е представена като функция на дължината на интервала чрез формулата съгласно чл. 18. Чл. 20. (1) Максимално допустимата разлика между дължините „i“ на два последователни интервала по-малки от 1 cm се определя съгласно класа на точност и е посочена в приложение № 3. (2) За интервали по-големи от 1 cm максимално допустимата разлика между дължините на два последователни интервала трябва да е представена като функция на дължината на интервала чрез формулата съгласно чл. 18. Чл. 21. За краищна или комбинирана мярка за дължина максимално допустимата положителна или отрицателна грешка на дължината на последния интервал, ограничен от повърхност, се увеличава: 1. за мерките от клас I—с 0,1 mm; 2. за мерките от клас II—с 0,2 mm; 3. за мерките от клас III—с 0,3 mm. Чл. 22. Изискванията по чл. 18 и чл. 20, ал. 1 не се прилагат, когато: 1. едно от непоследователните деления по чл. 18 е ограничено от повърхност, и 2. един от два последователни интервала по чл. 20, ал. 1 е ограничен от повърхност. Чл. 23. Максимално допустимите грешки на мерките за дължина в употреба са два пъти по-големи от тези при първоначална проверка. Чл. 24. Максимално допустимите грешки се определят при следните условия: 1. препоръчвана от производителя температура със стойност 20 °С, като за определени мерки, посочени в допълнителните изисквания по чл. 25—чл. 31, по изключение може да е указана различна температура; 2. мерките за дължина, за които в допълнителните изисквания към тях е определена сила на опън, трябва да преминат изпитвания при въздействие на тази сила практически в хоризонтална равнина без триене по протежение на цялата проверяема дължина. Чл. 25. (1) Мерките за малки дължини, които са измервателни ленти от стомана с навиващо устройство (ролетки), трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 1. номиналната дължина на мярката да е между 0,5 m и 10 m; 2. измервателната повърхност на мерките за дължина между 5 m и 10 m да е с профилно напречно сечение; 3. началният край на мярката за дължина, който е с ограничител и има халка, да не се включва в номиналната ѝ дължина. (2) Мерките трябва да са поставени в специални кутии, като един от техните размери може да се включи в обхвата на скалата, особено при измерване на вътрешни размери. Началният край на мерките трябва да е снабден с неподвижна или плъзгаща се скачваща скоба или планка. (3) Мерките могат да имат две скали от еднакво естество върху една и съща страна, като могат да имат и изместена скала от другата страна. Стойността на делението трябва да е по-малка или равна на 1 cm. (4) Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I или II. Чл. 26. (1) Мерките за дължина, които са съставени от една част, неподвижни или полуподвижни, с номинална дължина между 0,5 m и 5 m, се използват за сравнително, непосредствено и комбинирано измерване на нивото на течности и биват: 1. неподвижни или полуподвижни, използвани предимно за установяване нивото на течността в измервателни съдове (резервоари, колби); 2. подвижни. (2) Мерките по ал. 1 се конструират от метал или друг подходящ материал. (3) Краищата на неподвижните мерки (летви) трябва да са снабдени с метална пета или накрайник, устойчив на износване, и да не предизвикват искри при удар. (4) Краищата на подвижните мерки могат да са снабдени с пръстен, дръжка или кука, които не се включват в номиналната дължина. (5) Силата на опън не трябва да надвишава 50 N и трябва да е отбелязана върху подвижните мерки. (6) В определени случаи препоръчваната температура може да е различна от 20 °С. (7) Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I или II. Чл. 27. (1) Сгъваемите мерки за малки дължини от метал или от друг материал трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 1. номиналната дължина на мярката да е между 0,5 m и 5 m; 2. частите на мярката в съединенията ѝ да са с еднаква дължина. (2) Съединенията и подреждането на мярката в права линия в разгънат вид трябва да са подсигурени от такова устройство, което да не причинява на мястото на съединенията допълнителни грешки по-големи от 0,3 mm за мерките от класовете I и II и от 0,5 mm за мерките от клас III. (3) Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I, II или III. Чл. 28. (1) Краищните, щриховите и комбинираните мерки за големи дължини от стъклопласт и пластмаса (ролетки) трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 1. номиналната дължина на мярката да е между 0,5 m и 100 m; 2. силата на опън от около 20 N да е отбелязана на мярката. (2) Свободните краища на краищните и комбинираните мерки трябва да са подсилени с метален накрайник, устойчив на износване. (3) Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I, II или III. Чл. 29. (1) Краищните или щриховите измервателни ленти за големи дължини от стомана върху навиващо устройство, проектирани за измерване на дължини по-големи от номиналната дължина, трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 1. номиналната дължина на мярката да е между (5, 10, 20, 50, 100 или 200) m; 2. силата на опън да не надвишава 50 N и да е означена върху мярката; 3. да са оборудвани с ръкохватка или с пръстени в двата края на мярката. (2) Ако ръкохватките са включени в номиналната дължина, те трябва да са конструирани така, че техните съединения да не внасят никакви допълнителни грешки при измерване. (3) Препоръчваната температура в определени случаи може да е различна от 20 °С. (4) Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I или II. Чл. 30. (1) Щриховите или комбинираните мерки за големи дължини с навиващо устройство, които не са проектирани за измерване на дължини по-големи от номиналната, трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 1. номиналната дължина на мярката да е между 5 m и 200 m; 2. в определени случаи препоръчваната температура може да е различна от 20 °С; 3. силата на опън да не надвишава 50 N и да е означена върху мярката. (2) Свободният край трябва да има дръжка или пръстен, които не трябва да се включват в номиналната дължина. (3) Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I или II. Чл. 31. (1) Щрихови измервателни ленти за големи дължини от стомана върху навиващо устройство с опъваща тежест (лот), които не са проектирани за измерване на дължини по-големи от номиналната, трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 1. номиналната дължина на мярката да е между 5 m и 50 m; 2. силата на опън да е равна на опъващата тежест и да е отбелязана върху мярката. (2) Основните деления на скалата и началото на скалата се поставят от тежестта, която трябва да е: 1. изработена от материал, който не позволява образуване на искри; 2. достатъчно тежка, за да опъва правилно лентата, и с подходяща форма. (3) Тежестта може да е неподвижно или подвижно прикрепена към лентата, но сглобката не трябва да предизвиква допълнителна грешка при измерване. (4) В определени случаи препоръчваната температура може да е различна от 20 °С. (5) Другият край на лентата може да е снабден с навиващо устройство. (6) Скалата на лентата по цялата дължина трябва да е разграфена равномерно със стойност на деление 1 mm и да продължава по едната плоска страна на тежестта. (7) Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I или II. (8) Максимално допустимата грешка на мярката в употреба заедно с тежестта не трябва да надвишава ± 0,6 mm. Чл. 32. Материалните мерки за дължина се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 33. (1) Изследването на типа на материалните мерки се извършва за съответствието им с изискванията на този раздел. (2) Броят на изпитваните образци се определя от изпитвателната лаборатория, но не може да е по-малък от два броя за всеки заявен тип. Чл. 34. (1) При първоначална проверка могат да се проверяват: 1. всяка представена мярка за дължина, или 2. партиди от мерки за дължина съгласно чл. 35. (2) Първоначалната проверка включва: 1. външен оглед на мярката за дължина за съответствие с характеристиките на одобрения тип и за съответствие с изискванията на чл. 5, ал. 4, чл. 6 и чл. 8, ал. 1; 2. проверка за съответствие с максимално допустимите грешки, като се отчитат изискванията на чл. 31. (3) За установяване на съответствието с изискването по чл. 18 за разстоянието между които и да са два непоследователни скални знака и с изискванията по чл. 19 на пет различни места по скалата на мярката за дължина допълнително се проверяват: 1. разстоянието между две непоследователни деления на скалата; 2. дължината на интервала; 3. разликата в дължините на два последователни интервала, като се отчитат изискванията на чл. 18, 19, 20, 21 и 27. (4) В зависимост от съответствието, установено при проверката по ал. 3, лицето, което извършва проверката, може да намали или да увеличи броя на проверките. Чл. 35. (1) По искане на производителя или на вносителя първоначалната проверка на партиди мерки за дължина може да се извърши по статистическия метод, посочен в приложение № 4 чрез проверка на извадка от партидата, когато лицето удостовери, че мерките вече са проверени. (2) Статистическият метод се прилага, когато: 1. партидата се състои от мерки за дължина от един и същ тип; 2. мерките за дължина са от един и същ клас на точност; 3. мерките за дължина са произведени по един и същ начин. (3) Ако партидата бъде отхвърлена при проверка по метод „А“, лицето, което извършва първоначалната проверка, проверява целия размер на партидата (самостоятелно всяка мярка за дължина) или преустановява проверката и уведомява Главна дирекция „Метрологичен надзор“. (4) Ако партидата бъде отхвърлена при проверка по метод „Б“, лицето, което извършва първоначалната проверка, уведомява Главна дирекция „Метрологичен надзор“. Производителят или вносителят може да представи същата или друга партида за първоначална проверка. В този случай последната представена партида се поставя непосредствено в края на реда на представяне. Ако тази партида не бъде приета и при втората проверка, лицето, което извършва първоначалната проверка, проверява целия размер на партидата (самостоятелно всяка мярка за дължина). (5) В случай на често отхвърляне на партиди, за което производителят е уведомен и е предприел коригиращи мерки, които не са довели до съответствие с одобрения тип, лицето, което извършва първоначалната проверка, уведомява Главна дирекция „Метрологичен надзор“, че са налице основания, които могат да доведат до отменяне на одобрения тип. Чл. 36. Последващата проверка на мерките за дължина се извършва при спазване изискванията за първоначална проверка, като максимално допустимите грешки са съгласно чл. 23. Чл. 37. При първоначална и последваща проверка на мерки за дължина, използвани при търговски плащания, се използва еталонна щрихова мярка за дължина със стойност на деление не по-голямо от 1 mm и неопределеност не по-голяма от 0,05 mm. Чл. 38. Везните с неавтоматично действие се пускат на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите, и подлежат на последващи проверки по реда на наредбата. Чл. 39. (1) Последващата проверка на везна с неавтоматично действие се извършва за съответствие с максимално допустимите грешки в употреба за съответния клас на точност съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие, приета с Постановление № 114 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 52 от 2003 г.). (2) Последващата проверка на везни с неавтоматично действие след ремонт се извършва за установяване на съответствие с максимално допустимите грешки за съответния клас на точност съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на везни с неавтоматично действие. (3) Последващата проверка на везни с неавтоматично действие се извършва в лабораторни условия или на проверочни пунктове, когато пренасянето на везната до мястото на проверка не изисква разглобяването ѝ на части или компоненти. Раздел III Везни с автоматично действие Чл. 40. Везните с автоматично действие, наричани по-нататък „автоматични везни“, са средства за измерване, предназначени за измерване на масата на предварително опаковани количества продукти при производството им или при пряка продажба, които не изискват намесата на обслужващо лице по време на измерването. Чл. 41. Автоматичните везни в зависимост от предназначението им и начина на измерване могат да бъдат автоматични сортиращи везни или автоматични гравиметрични везни, наричани по-нататък „гравиметрични дозатори“. Чл. 42. Автоматичните сортиращи везни разделят продуктите в две или повече групи в зависимост от тяхната маса, като: 1. автоматичната сортираща везна по номинална маса ги разделя в зависимост от стойността на разликата между тяхната маса и предварително зададена номинална стойност; 2. автоматичната сортираща везна по обхват ги разделя на няколко групи, всяка от които се характеризира с определен обхват от стойности на масата. Чл. 43. Етикетираща/пресмятаща цената везна е автоматична сортираща везна, която пресмята цената, изготвя етикет и етикетира отделни количества продукти. Чл. 44. В зависимост от начина на разделяне на продуктите сортиращите везни: 1. разпределят продуктите в групи, които напускат поотделно везната; 2. разпределят продуктите чрез поставяне върху тях на отличителен знак, който определя към коя група принадлежи продуктът; 3. отброяват продуктите във всяка група, без да ги разпределят; 4. подават визуален или звуков сигнал за всеки продукт в групата, без да ги разделят. Чл. 45. В зависимост от начина на действие сортиращите везни: 1. разпределят продуктите в групи при непрекъснатото им движение, като по време на това движение постоянно се подава информация за измерването; 2. разпределят продуктите в групи с прекъснато движение, като информация за масата се подава, когато товарът се намира върху устройството за приемане на товара и не е в движение. Чл. 46. Автоматичните гравиметрични везни са везни, които включват като съществена част автоматично пълначно устройство или устройства, свързани с една или повече тегловни единици, и съответните контролни и разтоварващи устройства, пълнещи опаковки от даден насипен продукт с предварително определена и на практика постоянна маса, като: 1. комбиниращият селективен дозатор има една или няколко тегловни единици, които се сумират в подходяща комбинация от товари за последващо насипване като една доза; 2. сумиращият с натрупване дозатор има една тегловна единица, която дава възможност за получаване на дозата чрез повече от едно измерване; 3. изваждащият дозатор определя дозата чрез контролиране скоростта на насипния поток, постъпващ от бункера. Чл. 47. (1) Автоматичните везни трябва да са проектирани така, че да запазват метрологичните си характеристики, когато се използват по предназначение при нормални условия на употреба. (2) Автоматичните везни трябва да имат здрава и надеждна конструкция, която да позволява лесно извършване на контрола на везните. (3) Материалите на конструкцията трябва да са подходящи за условията, при които везните са предназначени да се използват. Чл. 48. Когато автоматичните везни се използват при търговски сделки, свързани с пряка продажба, те трябва да са проектирани и произведени така, че след правилно монтиране да представят резултата от измерване от страна на продавача и от страна на купувача. Чл. 49. (1) Автоматичните везни, независимо от начина си на действие и предназначението си, се състоят от: 1. измервателно устройство, което е изцяло или частично везна с неавтоматично действие и включва устройство за приемане на товара, устройство за уравновесяване на товара, устройство за измерване на товара и показващо устройство; 2. пусково устройство; 3. оперативно устройство; 4. показващо устройство, което дава показания за масата на проверявания или класифицирания продукт, за разликата между зададената и измерената маса или за подгрупата, към която проверяваният или класифицираният продукт принадлежи; 5. устройства за тариране, устройства за нулиране, устройства за управление на динамичните режими, устройства за настройване, устройства за предварително задаване на стойностите, необходими за извършване на предвидените операции, както и устройства за съхраняване, прехвърляне и отпечатване на информация. (2) В зависимост от начина на действие и предназначението си автоматичните везни могат да имат и: 1. устройства за придвижване на товара към и от устройството за приемане на товара; 2. устройства за дозиране; 3. устройства за сумиране; 4. броячни устройства; 5. устройства за сортиране на товара; 6. коригиращи устройства; 7. устройства за съхраняване на дозите; 8. устройства за разтоварване; 9. устройства за контролиране на процеса. Чл. 50. Автоматичните везни не трябва да създават възможност за измама при употреба, като възможностите за неумишлени въздействия трябва да са сведени до минимум. Всички устройства, които не се демонтират или настройват от оператора, трябва да са защитени от такива действия. Чл. 51. Автоматичните везни трябва да са снабдени с устройства за автоматично откриване на груби грешки, които да подават звуков или светлинен сигнал, докато операторът предприеме коригиращи действия, и да прекратят подаването му, когато грешката изчезне. Чл. 52. Свързването на автоматичните везни с външни устройства чрез подходящ интерфейс не трябва да влияе на метрологичните им характеристики. Чл. 53. Всеки хардуерен компонент, който може да повлияе на метрологичните характеристики, трябва да е проектиран така, че да е защитен. Защитата, като пломби, марки, печати или кодове, трябва да осигурява доказателство при външно вмешателство. Чл. 54. Всеки софтуерен продукт, който може да повлияе на метрологичните характеристики на автоматичната везна, трябва да има леснодостъпна идентификация и подходяща защита, която да съхранява трайно доказателство за евентуално външно вмешателство. Чл. 55. В динамичен режим устройството за динамично установяване, което компенсира динамичните въздействия върху движещия се товар, не трябва да работи извън зададения от производителя допусков интервал. Чл. 56. Автоматичната везна трябва да има подходящи устройства за установяване на нулата така, че да гарантира запазване на максимално допустимите си грешки при нормални условия на работа. Чл. 57. Резултатите от измерване и данните за метрологичните характеристики, които се съхраняват или предават, трябва да са подходящо защитени срещу вмешателство. Чл. 58. (1) Резултатите от измерване и другите данни, свързани с измерването, които са показани или отпечатани, трябва да са ясни, недвусмислени и да се придружават от означения и надписи, необходими за информиране на потребителя за значимостта на резултата. (2) Показващото или печатащото устройство трябва да дава възможност за лесно отчитане на резултатите от измерването при нормални условия и отпечатаните резултати трябва да са незаличими. (3) Могат да се показват допълнителни данни, при условие че не могат да се приемат като резултати от измерване. Чл. 59. (1) Допълнителното обработване на данните за завършване на едно търговско плащане трябва да е такова, че резултатът от измерването да се регистрира трайно заедно с информация за търговското плащане, когато: 1. везната се използва за търговски сделки, свързани с пряка продажба; 2. измерването не се повтаря; 3. везната обикновено се използва при отсъствие на купувача или продавача. (2) Резултатът от измерването и информацията за търговското плащане трябва да се съхраняват и да са на разположение при поискване след приключване на измерването. Чл. 60. (1) Върху автоматичните везни или върху прикрепени към тях табели трябва да са нанесени следните данни: 1. наименованието или знакът на производителя; 2. наименованието или знакът на вносителя, ако има такъв; 3. типът и идентификационният номер на везната; 4. класът на точност на везната във вида: „Х(х)“ или „У(х)I“; 5. изходният клас на точност на везната във вида: „Ref(х)“; 6. максималният товар на везната, означен с „Мах...“; 7. минималният товар на везната, означен с „Min...“; 8. стойността на проверочното скално деление, означена с „е = ...“; 9. стойността на реалното скално деление, означена с „d =...“; 10. скоростта на потока от товари във вида: „....... kg/min“; 11. напрежението и честотата на електрическото захранване във вида: „ ... V/... Hz“; 12. границите на температурния обхват, ако той е специфичен за везната, във вида „...°С/...°С“; 13. максималният обхват на добавената тара, означен с „Т = + ...“; 14. максималният обхват на изваждащата тара, означен с „Т =—...“. (2) За автоматични сортиращи везни допълнително се нанасят: 1. допусковият интервал за зададена номинална стойност във вида: „± ... g“ или „± ... %“; 2. скоростта на устройството за придвижване на товара във вида: „ ... m/s“. (3) За автоматичните гравиметрични дозатори допълнително се нанасят: 1. идентификацията на материала, който може да бъде дозиран; 2. средният брой на товарите/дозите; 3. максималната стойност на дозата; 4. минималната скорост на дозиране; 5. налягането на работната течност във вида: „.... kPa“. Чл. 61. Нормалните условия, за които са предназначени автоматичните везни, се определят, като се вземат предвид: 1. обхватът на измерване на везната по отношение на максималната и минималната му стойност; 2. границите на стойностите на влияещите величини, като температура и електрическо захранване, или характеристиките на продукта, който се измерва — размер на частиците, плътност на насипния материал, вискозитет или други определящи характеристики; 3. режимът на работа на везната, свързан с продължителността на измерване, максималната скорост на придвижване на материала, максималната скорост на придвижване на лентата, максималната производителност и необходимият междинен контрол. Чл. 62. (1) Когато не е определен друг температурен обхват, автоматичните везни трябва да запазват метрологичните си характеристики в границите от минус 10 °С до 40 °С. (2) Температурният обхват за везни от клас на точност Х(х) и У(у) трябва да е най-малко: 1. за подклас на точност „специален“—5 °С; 2. за подклас на точност „висок“—15 °С; 3. за подклас на точност „обикновен“—30 °С. (3) Показанията на везна без товар или показанията за товари, близки до нулата, не трябва да се променят с повече от едно проверочно скално деление при промяна на температурата на околната среда с 1 °С — за везни Х(х) и У(у) от подклас на точност „специален“, и с 5 °С за всички останали подкласове. Чл. 63. (1) Автоматичните везни, които се захранват от мрежата, трябва да запазват метрологичните си характеристики при промяна на напрежението в нормални граници. (2) Автоматичните везни, които се захранват от батерии, трябва да сигнализират, когато напрежението се понижи под необходимия минимум, за да продължат да работят правилно, или да се изключват автоматично. Чл. 64. (1) Автоматичните везни, които в процеса на работа могат да се денивелират и не притежават показващо устройство за денивелация, трябва да запазват метрологичните си характеристики при денивелация 5 %. (2) Автоматичните везни, комплектувани с показващо устройство за денивелация, трябва да запазват метрологичните си характеристики при денивелация по-малка или равна на 1 %. Чл. 65. (1) Автоматичните везни трябва да дават повторяеми и възпроизводими резултати от измерване на един и същ товар независимо от използваните показващи устройства или методи за уравновесяване. (2) Резултатите от измерване на автоматичната везна не трябва да зависят от положението на товара върху устройството за приемане на товара. Чл. 66. (1) Автоматичните сортиращи везни се разделят на два основни класа на точност в зависимост от предназначението им при употреба, означавани чрез Х(х) или У(у). (2) Автоматичните сортиращи везни, използвани при производството на предварително опаковани количества продукти, са от клас на точност Х(х). (3) Всички останали автоматични сортиращи везни като пресмятащи цената/етикетиращи, везни за колетни и транспортни пратки и везни, които измерват единични товари от насипен материал, са от клас на точност У(у). (4) Коефициентът (х) или (у) е стойността на проверочното скално деление, което се определя от производителя и е от реда 1 х 10k, 2 х 10k или 5 х 10k единици за маса, където k е цяло число или нула. (5) Всеки от основните класове Х(х) и У(у) може да се раздели на четири подкласа, съответстващи на класовете на точност на везните с неавтоматично действие „специален“, „висок“, „среден“ и „обикновен“ със съответните обозначения. (6) При изпитвания на влияещи величини се използва изходен клас на точност Ref(х), който съвпада с класа на точност на везната при измервания в статичен режим. (7) Характеристиките на класовете на точност са определени в приложение № 5. Чл. 67. Минималният товар на везните се определя от производителя и не може да е по-малък от: 1. за везни от клас на точност I(I), подклас „специален“—100е; 2. за везни от клас на точност II(II), подклас „висок“—20е и 50е — при стойност на проверочното скално деление по-голяма от 0,1 g; 3. за везни от клас на точност III(III), подклас „среден“—20е; 4. за везни от клас на точност IIII(IIII), подклас „обикновен“—10е; 5. за везни за транспортни тарифи и колетни пратки—5е. Чл. 68. (1) Автоматичните везни с един обхват на измерване могат да имат отделни частични обхвати на измерване. (2) Всеки частичен обхват на измерване i, където i е поредният номер на частичния обхват на една многоинтервална везна с r частични обхвата, се определя чрез: 1. собствената стойност на проверочното скално деление; 2. собствения минимален товар, като собственият минимален товар на първия частичен обхват трябва да е равен на минималния товар на везната; 3. собствения максимален товар, като максималният товар на r-тия частичен обхват трябва да е равен на максималния товар на везната; 4. собствения брой на проверочните скални деления, равен на отношението на частичния максимален товар, разделен на съответното частично проверочно скално деление. (3) Частичните обхвати трябва да имат същия клас на точност като класа на точност на везната и да отговарят на изискванията за проверочното скално деление и броя на проверочните скални деления и на изискванията за минимален товар. (4) Максималният товар на всеки частичен обхват трябва да е така избран, че везната да отговаря на изискванията в приложение № 6. (5) Всички стойности на масата са стойности на нетото независимо от стойността на използваната тара. (6) Многоинтервалните везни не могат да имат спомагателни показващи устройства. Чл. 69. (1) Само везни от клас на точност I(I) и II(II), подкласове „специален“ и „висок“ могат да имат спомагателни показващи устройства вдясно от десетичния знак. (2) При везни със спомагателни показващи устройства стойността на проверочното скално деление може да е по-голяма от едно реално скално деление и по-малка или равна на 10 реални скални деления. Стойността на проверочното скално деление в този случай трябва да е от реда 1х10 k kg, с изключение на везни I(I) или II(II) от клас на точност „специален“ със стойност на реалното скално деление по-малка от 10-4 g. (3) Минималният товар на везни със спомагателни показващи устройства се определя чрез заместване стойността на проверочното скално деление със стойността на реалното скално деление съгласно чл. 67. (4) Автоматичните везни от „среден“ и „обикновен“ клас на точност не могат да имат спомагателни показващи устройства. Стойността на реалното скално деление и стойността на проверочното скално деление са равни. Чл. 70. (1) За една серия от последователни измервания в динамичен режим на нетно количество или еднакви нетни количества, по-големи или равни на минималния товар и по-малки или равни на максималния товар, максимално допустимата средна грешка трябва да отговаря на изискванията в приложение № 7 за везни клас I(I). (2) Максимално допустимото средноквадратично отклонение трябва да отговаря на изискванията в приложение № 8 за клас на точност I(I) с коефициент х, равен на единица. Чл. 71. Максимално допустимата грешка за всеки товар, по-голям или равен на минималния товар и по-малък или равен на максималния товар за везни клас на точност II(II), при измерване в динамичен режим трябва да отговаря на изискванията в приложение № 9. Чл. 72. Максимално допустимата грешка за всеки товар, по-голям или равен на минималния товар и по-малък или равен на максималния товар, за везни клас на точност I(I) и II(II) при статични измервания трябва да отговаря на изискванията в приложения № 7 и 9. Чл. 73. Максимално допустимата грешка на автоматичните сортиращи везни при изпитване на електромагнитни смущения не трябва да е по-голяма от едно проверочно скално деление. Чл. 74. При изпитване на везните за повторяемост на показанията в статичен режим максимално допустимата разлика не трябва да е по-голяма от максимално допустимата грешка за даден товар. Чл. 75. Стойността на допусковия интервал, зададена от производителя, не трябва да е по-голяма от 2/5 от максимално допустимите грешки при динамичен режим съгласно приложения № 7 и 9. Чл. 76. (1) Класът на точност на автоматичните гравиметрични дозатори се определя от изходния клас на точност Ref(х), приложим само за статични измервания, и се използва за определяне на максимално допустимите грешки при изпитване на влияещи величини. (2) След монтиране отделните дозатори се означават с един или повече класове на точност Х(х) за работа в динамичен режим в зависимост от продукта, за който са предназначени. (3) Коефициентът х трябва да отговаря на изискванията на чл. 66, ал. 4. (4) Изходният клас на точност Ref(х), както и класовете на точност Х(х) за работа в динамичен режим на гравиметричния дозатор трябва да са определени. Чл. 77. (1) Максимално допустимата грешка при статично измерване за изходен клас на точност Ref(х) трябва да е 0,36 от максимално допустимото отклонение на всяка отделна доза от средноаритметичната ѝ стойност, определено в приложение № 10. (2) Максимално допустимото отклонение на всяка доза от средноаритметичната ѝ стойност при работа в динамичен режим са определени за клас Х(1) в приложение № 10, при х, различен от единица, допустимите отклонения се умножават по стойността на х. (3) Максималното отклонение на всяка отделна доза от средноаритметичната ѝ стойност може да се настрои, в случай на положителна грешка, за да се отчете влиянието на размера на частиците на материала. Чл. 78. За дозатори, при които е възможно предварително да се зададе стойността на масата на дозата, максималната разлика между предварително зададената стойност и средноаритметичната стойност не може да е по-голяма от 0,25 от максимално допустимото отклонение на всяка отделна доза от средноаритметичната ѝ стойност съгласно приложение № 10. Чл. 79. Максимално допустимата грешка при изпитване на електромагнитни смущения не може да е по-голяма от максимално допустимата грешка при статични измервания, пресметната за съответната минимална доза, или на изменението, което ще окаже същото влияние върху дозата, когато тя се получава от натрупване на няколко товара. Чл. 80. Автоматичните сортиращи везни, автоматичните везни с пресмятане на цената (етикетиращите) и автоматичните гравиметрични дозатори се пускат в действие след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 81. (1) Изследванията при първоначалната проверка се извършват на няколко етапа, като последният етап се извършва след пълното комплектуване и монтиране на автоматичните везни на мястото на използване, в статичен и динамичен режим при нормални условия на употреба. (2) За изпитвателни товари се използват твърди, нехигроскопични, с ниска електростатична и магнитна възприемчивост товари с подходящи размери и с постоянна маса, като не се допуска триене на метал в метал, или се използват продуктите, за които са предназначени автоматичните везни. (3) Изпитвателните товари трябва да са с маса, равна на минималния товар, максималния товар и на две стойности, съответстващи на две критични точки между тези два товара. (4) Броят на последователните измервания за везни клас Х(х) и У(у) е определен в приложение № 11. (5) Везната се нулира преди започване на всяка серия измервания при даден изпитвателен товар. (6) Скоростта на устройството за транспортиране на товара трябва да съответства на максималната скорост при динамичен режим и ако е възможно настройването ѝ от оператор, изпитването трябва да се повтори и за средната стойност на обхвата за настройване. Чл. 82. (1) Масата на изпитвателните товари, използвани при изпитване в динамичен режим, се определя с контролна везна. (2) За везни клас Х(х) контролната везна, използвана при изпитването, трябва да осигурява определяне на масата на всеки изпитвателен товар с грешка, най-малко равна на: 1. една трета от която и да е най-малка от приложимите максимално допустими грешки при динамичен режим съгласно приложение № 7, когато контролната везна е проверена непосредствено преди изпитването в динамичен режим; 2. една пета от която и да е най-малка от приложимите максимално допустими грешки при динамичен режим съгласно приложение № 7, когато контролната везна не е проверена непосредствено преди изпитването. (3) За везни клас У(у) контролната везна, използвана при изпитването, трябва да осигурява определяне на масата на всеки изпитвателен товар с грешка, най-малко равна на: 1. една трета от приложимата максимално допустима грешка при динамичен режим, определена в приложение № 9, когато контролната везна е проверена непосредствено преди изпитването в динамичен режим; 2. една пета от приложимата максимално допустима грешка при динамичен режим, определена в приложение № 9, когато контролната везна е проверена по друго време. (4) За контролна везна може да се използва автоматичната сортираща везна, когато измерената разлика за един или повече изпитвателни товари е по-малка от 1/5 от максимално допустимите грешки при динамичен режим, определени в приложение № 7. Чл. 83. (1) Грешката на отделното измерване е разликата между конвенционалната стойност на масата на изпитвателния товар и показаната или отпечатаната наблюдавана или записана маса. (2) За везни клас Х (х) показанията и/или отпечатаните стойности на масата или на разликите между масата и зададената номинална стойност се използват за определяне на средната грешка или средноквадратичното отклонение за всяка серия измервания, като реалното скално деление не трябва да е по-голямо от стойностите, определени в приложение № 5. Чл. 84. Последващата проверка на автоматичните везни се извършва в статичен режим при нормални условия на употреба и при спазване на изискванията за първоначална проверка. Раздел IV Теглилки Чл. 85. (1) Теглилките са материални мерки за маса с определени форма, размери, материал, качество на повърхността, номинални стойности, плътност, магнитни свойства и максимално допустима грешка, предназначени да съхраняват номиналните си стойности при използване. (2) Изискванията на този раздел се прилагат за теглилки от среден клас на точност (клас на точност М1 и М2), използвани с везни с неавтоматично действие при пряка продажба, клас на точност III. Чл. 86. (1) Теглилките от среден клас на точност се делят на: 1. правоъгълни с ръкохватка и с номинална стойност на масата (5, 10, 20 или 50) kg; 2. цилиндрични с глава за захващане и с номинална стойност на масата (1, 2, 5, 10, 20, 50, 100, 200 или 500) g и (1, 2, 5 или 10) kg. (2) Ръкохватката може да е от безшевна стоманена тръба със стандартен диаметър или от сив чугун, отлята заедно с тялото на теглилката. Чл. 87. Формата и размерите на теглилките среден клас на точност са дадени в приложения № 12 и 13. Чл. 88. (1) Материалът, от който са направени теглилките, трябва да е устойчив на корозия и да осигурява запазване на метрологичните им характеристики съгласно изискванията за съответния клас на точност при нормални условия на употреба и за целите, за които те са предназначени. Методът на производство трябва да е съобразен с избрания материал. (2) За изработване на теглилките може да се използва всякакъв материал с плътност от 7 g/cm3 до 9,5 g/cm3, с твърдост най-малко равна на твърдостта на летия месинг, със същата устойчивост на корозия и здравина на сив чугун, с повърхност, подобна на повърхността на отливка от сив чугун във форма от фин пясък, с изключение на теглилките с номинална стойност под 100 g, които не могат да се изработват от сив чугун. (3) Когато е необходимо, повърхността на теглилките трябва да е защитена от корозия и от други външни въздействия с подходящи покрития или чрез полиране. Чл. 89. (1) Теглилките от 1 до 10 g трябва да са без юстировъчна кухина, от 20 g до 50 g могат да имат юстировъчна кухина, а над 100 g трябва да са с юстировъчна кухина. (2) Юстировъчната кухина е вътрешна камера, разположена по вертикалната ос — при цилиндрични теглилки, или в ръкохватката — при правоъгълни теглилки. (3) Обемът на юстировъчната кухина не трябва да бъде по-голям от 1/4 от обема на теглилката и след настройване 2/3 от общия обем на юстировъчната камера да остава свободен. (4) Юстировъчната кухина трябва да се затваря с тапа с резба, изработена от лят месинг, или с месингов гладък диск. Тапата с резба трябва да има шлиц за отвертка, а гладкият диск да има централен отвор за улесняване изваждането на тапата. Върху тапата може да се постави оловна пломба или капачка. (5) Материалът, с който се запълва юстировъчната кухина, трябва е същият като материала, от който е изработена теглилката. Чл. 90. (1) Означенията на номиналната стойност на масата на теглилката и наименованието или фирменият знак на производителя се нанасят на горната повърхност на централната част на теглилката, така че да са наравно с горната повърхност или да имат релефна форма. (2) Номиналната стойност на теглилка от 500 g до 10 kg може да е означена върху тялото на теглилките. (3) Означенията на номиналната маса на теглилките с правоъгълна форма се нанасят във вида: 5 kg, 10 kg, 20 kg или 50 kg. (4) Означенията на номиналната маса на цилиндричните теглилки се нанасят във вида: 1 g, 2 g, 5 g, 10 g, 20 g, 50 g, 100 g, 200 g, 500 g, 1 kg, 2 kg, 5 kg или 10 kg. Чл. 91. Максимално допустимите грешки на теглилките трябва да съответстват на определените в приложение № 14. Чл. 92. Теглилките от среден клас на точност се пускат на пазара след първоначална проверка без одобряване на типа и не подлежат на последващи проверки. Чл. 93. Първоначалната проверка включва: 1. проверка за наличие на надписи и означения; 2. външен оглед на повърхността на теглилката; 3. проверка на формата и размерите на теглилките за съответствие с изискванията на чл. 87; 4. измерване на масата на теглилката и определяне на отклонението от номиналната ѝ стойност; 5. проверка на максимално допустимата грешка за дадена номинална стойност. Чл. 94. (1) Знакът за първоначална проверка се поставя така, че да не се нарушават метрологичните характеристики на теглилката. (2) Знакът за първоначална проверка се нанася върху оловната пломба на юстировъчната кухина, а на теглилките без юстировъчна кухина — върху тялото на теглилката. Раздел V Клинични стъклени живачни термометри с устройство за максимум Чл. 95. Клиничните стъклени живачни термометри с устройство за максимум, наричани по-нататък „стъклени живачни термометри“, са средства за измерване, предназначени за измерване на температурата на човешкото тяло. Чл. 96. Стъклените живачни термометри могат да бъдат: 1. с вложена скала, когато скалата е нанесена върху непрозрачна пластинка, разположена по дължината на капилярката, а капилярката и скалната пластинка са поместени в защитна стъклена тръба, запоена към резервоара; 2. пръчковидни, с дебелостенен капиляр, върху който е нанесена скалата. Чл. 97. При стъклените живачни термометри с вложена скала пластинката, носеща скалата, трябва да е разположена по дължината на капилярката и да е закрепена по такъв начин, че да не се измества спрямо нея. Чл. 98. Стъклените живачни термометри трябва да имат устройство за максимум, което не позволява връщането на живачния стълб в резервоара при охлаждане. Чл. 99. (1) Стъклото, използвано за изработване на резервоара, капилярката и устройството за максимум, трябва да е такова, че количеството алкали, преминало в разтвора за 1 g стъкло, трябва да е най-малко 263,5 mg Na2O. (2) Резервоарът на стъклените живачни термометри трябва да е изработен от стъкло, чиято депресия при 0 °С не трябва да е по-голяма от 0,07 °С. Чл. 100. Капилярката на стъклените живачни термометри трябва да е направена от прозрачен материал, който осигурява видимост на движението на живачния стълб по цялата ѝ дължина. Чл. 101. Скалната пластинка на стъклените живачни термометри с вградена скала трябва да е изработена от опалин, метал или друг материал, еквивалентен на опалина по отношение на стабилността на размерите. Чл. 102. При нанасяне на означенията върху пръчковидните термометри трябва да се използват бои, които не се заличават и не избледняват. Чл. 103. Резервоарът, капилярката и живакът не трябва да съдържат газ и остатъци от други чужди тела. Чл. 104. Разстоянието между два съседни щриха от скалата трябва да е не по-малко от 0,5 mm—за пръчковидните термометри, и от 0,6 mm—за термометрите с вложена скала. Чл. 105. (1) Движението на живачния стълб трябва да е плавно при бавно загряване на термометъра. (2) Скоковете на мениска не трябва да са по-големи от една трета от широчината на скалното деление. Чл. 106. (1) Нанасянето на скалните знаци върху стъклените живачни термометри трябва да е ясно и четливо. (2) Знаците трябва да са гравирани или напечатани по неизтриваем начин. (3) Чертите трябва да са перпендикулярни на оста на термометъра. (4) Дебелината на чертите не трябва да надвишава една пета от широчината на скалното деление — за термометри с вложена скала, и една четвърт — за пръчковидните. (5) Чертите, съответстващи на половинките и на целите градуси, трябва да се отличават по дължина. (6) Чертите, отговарящи на целите градуси, трябва да са означени с цифри. Чл. 107. Върху стъклените живачни термометри трябва да са поставени следните надписи и означения: 1. означението на единицата за температура „°С“ върху скалата; 2. наименованието или фирменият знак на производителя; 3. означение за вида на стъклото на резервоара; 4. знакът за одобрен тип. Чл. 108. (1) На обратната страна на термометъра в горната част на тялото трябва да е предвидено място за поставяне на знак за първоначална проверка. (2) Поради специфичните изисквания за маркиране на стъклени средства за измерване знакът за първоначална проверка трябва да съдържа поредица от знаци със следното значение: 1. стилизираната буква „Б“ от знака за първоначална проверка; 2. последните две цифри на годината, в която се извършва първоначалната проверка; 3. отличителните букви на Република България „BG“; 4. индивидуалния номер на лицето, извършило проверка. Чл. 109. (1) Долната граница на обхвата на измерване на стъкления живачен термометър трябва да е със стойност, по-малка или равна на 35,5 °С, а горната граница — по-голяма или равна на 42,0 °С. (2) Стойността на скалното деление трябва да е 0,1 °С. (3) Максимално допустимите грешки на термометъра трябва да са плюс 0,1 °С и минус 0,15 °С. Чл. 110. (1) Времето за темпериране на стъкления живачен термометър се определя, като термометърът при температура от 15 °С до 30 °С включително изведнъж се потапя в температурна вана с температура от 35,5 °С до 42 °С включително, престоява 20 s, изважда се и се охлажда до температура от 15 °С до 30 °С. (2) Отчетената с термометъра температура трябва: 1. да не се различава от температурата във ваната с повече от стойността на максимално допустимата грешка; 2. да не превишава температурата във ваната с повече от 0,005 пъти разликата между температурата в температурната вана и температурата на термометъра преди потапяне. Чл. 111. Стъклените живачни термометри се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и не подлежат на последващи проверки. Чл. 112. Броят на изследваните образци при одобряване на типа на стъклените живачни термометри е 10. Чл. 113. Първоначалната проверка включва: 1. проверка за наличие на надписи и означения; 2. проверка на действието на устройството за максимум; 3. проверка за равномерното покачване на живака; 4. определяне на грешките на термометъра; 5. проверка на времето за темпериране. Чл. 114. (1) Клиничните електрически термометри с максимално показание, наричани по-нататък „електрически термометри с максимално показание“, са средства за измерване на телесната температура на хора и животни и показват максималната температура, която е била измерена след изтичане на определено време, специфично за типа термометри. (2) Преди показанието за максималната температура термометърът може да показва моментната стойност на измерената температура. (3) Електрическите термометри с максимално показание са с батерийно захранване и цифрова индикация на температурата. Чл. 115. (1) Електрическите термометри с максимално показание се състоят от сонда и отчитащо устройство. (2) Термометрите могат да бъдат: 1. със заменяема температурна сонда, свързана с устройство за отчитане, чиито характеристики са съобразени с характеристиките на сондата; 2. с постоянносвързани температурна сонда и отчитащо устройство (компактен термометър). Чл. 116. (1) Температурната сонда на електрическите термометри с максимално показание трябва: 1. да има такава термична стабилност, че след престояването ѝ 100 часа при температура 80 °С или 300 часа при 55 °С грешките да съответстват на максимално допустимите грешки; 2. да има такава електрическа изолация, че когато е потопена в електропроводима среда, да не предизвиква промени в показваната температура по-големи от ± 0,02 °С; 3. да е достатъчно издръжлива на механични натоварвания при употреба; 4. ако е заменяема, да е снабдена или с куплунг, или с лесен за обслужване електрически съединител; контактното съпротивление на съединителя или електрическата изолация между електрическата верига съединител — земя не трябва да предизвиква вариации на показваната температура с повече от 0,02 °С; 5. да осигурява входен сигнал, който да не се променя с повече от 0,05 °С, когато температурата на проводниците ѝ до отчитащото устройство се променя в граници, посочени от производителя; 6. да не променя характеристиките си, след като е подложена на почистване и дезинфекция по процедура, дадена от производителя. (2) За заменяемата температурна сонда от съпротивителен тип се определя максималното напрежение, което може да бъде приложено на нея. (3) Мястото на чувствителния елемент в сондата трябва да е такова, че когато тя е потопена на повече от 50 mm от върха ѝ във водната баня при температура в обхвата на измерване на термометъра, показваната температура да не се променя с повече от 0,05 °С от температурата, показана при дълбочина 50 mm. Чл. 117. Отчитащото устройство на електрическите термометри с максимално показание трябва: 1. да осигурява такова напрежение, че загубата (разсейването) на енергия в сондата от съпротивителен тип да не предизвиква увеличаване на показваната температура с повече от 0,01 °С, когато сондата е потопена в температурна баня в обхвата на измерване на термометъра; 2. да не показва температура, когато е свързано устройство за захранване на батерията; 3. да има цифров дисплей с височина на цифрите най-малко 4 mm или да е снабдено с увеличително оптическо устройство, за да достигне тази височина; 4. да дава ясна индикация или авариен сигнал, когато температурата е извън определения обхват на измерване; 5. да има устройство за самопроверка (ръчно или автоматично), чиято максимална грешка да не е по-голяма от ± 0,1 °С, която да дава предупредителен електрически сигнал и ясна индикация за всяка повреда; 6. да осигурява отчитането на температурата на дисплея след достигане на термично равновесие. Чл. 118. (1) Компактният термометър трябва: 1. да осигурява ясна индикация или авариен сигнал, когато захранващото напрежение на батерията е извън определените граници; 2. да има грешки не по-големи от допустимите при напрежение в тези граници. (2) Компактният термометър трябва да показва температура, която да не се променя с повече от: 1. 0,1 °С от действителната температура, когато температурата на кутията на термометъра се променя от 10 °С до 40 °С; 2. ± 0,1 °С от действителната температура след подлагане на термичен шок (рязка промяна на температурата от минус 5 °С до 50 °С); 3. ± 0,1 °С от действителната температура след престояване на термометъра в продължение на едно денонощие при температури от (минус 20 ± 2) °С и (60 ± 2) °С; 4. ± 0,1 °С от действителната температура след престояване на термометъра в среда с относителна влажност от 91 до 95 на сто и температурна константа 2 °С в интервала от 20 °С до 32 °С; 5. ± 0,3 °С от действителната температура, когато термометърът е подложен на въздействие на електромагнитно поле с честота между 150 kHz и 500 MHz и с интензитет 10 V/m; 6. ± 0,1 °С от действителната температура след падане на термометъра от височина 1 m върху твърда повърхност на три различни страни на термометъра. (3) Малките компактни термометри трябва да са водоустойчиви. Чл. 119. (1) За всеки тип електрически термометър с максимално показание трябва да е налична следната информация: 1. описание на предназначението и начинът на употреба; 2. обхват на измерване както за целия термометър, така и за отделните му съставни части — сонда и отчитащо устройство; 3. инструкция и предписание за почистване и дезинфекциране на термометъра, когато е компактен, и на сондата, когато е сменяема; 4. описание на компонентите и сменяемите части, като сонди, батерии, номинално напрежение; 5. минималното време за достигане на температурното равновесие; 6. описание на прехода от предварително зададената температура към измерване на действителната (моментната) температура; 7. инструкция за устройството за самопроверка; 8. данни за условията на околната среда при употреба, съхраняване и транспортиране на термометъра. (2) Производителят трябва да предостави информация относно възможните повреди на термометъра, когато се използва при следните условия: 1. извън предписаните стойности на температура и влажност на околната среда; 2. след внезапен механичен шок. Чл. 120. (1) Електрическите термометри с максимално показание трябва да носят следните данни, поставени върху термометъра или отчитащото устройство: 1. наименованието или фирмения знак на производителя; 2. типа и идентификационния или партидния номер; 3. показанието на температура или друга индикация от устройството за самопроверка; 4. обхвата на измерване, изразен в „°С“; 5. указание за положението (ориентацията) на термометъра при употреба, ако е необходимо; 6. индикация, ако показаната на дисплея стойност е изчислена. (2) Заменяемите сонди трябва да носят следните данни: 1. наименованието или фирмения знак на производителя; 2. типа на сондата; 3. идентификационния или партидния номер или датата на производство. (3) Сондите за еднократна употреба трябва да са поставени в опаковка, върху която са нанесени данните по ал. 2, обхватът на измерване и инструкция, че сондите се изваждат от опаковката само преди непосредствената им употреба. Чл. 121. (1) Електрическите термометри с максимално показание трябва да имат предвидено място за поставяне на знаци, удостоверяващи резултатите от контрол, върху всеки термометър или на всяко отчитащо устройство и сонда. (2) Знакът за одобрен тип на сондите за еднократна употреба трябва да се поставя върху опаковката им и по желание — върху техническата документация. Чл. 122. Електрическите термометри с максимално показание могат да са от клас на точност I или II. Чл. 123. (1) Долната граница на обхвата на измерване на електрическия термометър с максимално показание трябва да е със стойност, по-малка или равна на 35,5 °С, а горната граница — по-голяма или равна на 42,0 °С. (2) По-големите обхвати могат да са разделени на части, като обхватът от 35,5 °С до 42,0 °С трябва да бъде непрекъснат. Чл. 124. Разделителната способност трябва да е 0,01 °С за клас I и 0,10 °С за клас II. Чл. 125. (1) Максимално допустимите грешки при нормални условия за обхвата на измерване от 35,5 °С до 42,0 °С трябва да са: 1. за клас на точност I: 0,15 °С за компактния термометър, 0,05 °С за отчитащото устройство и 0,1 °С за температурната сонда; 2. за клас на точност II: 0,20 °С за компактния термометър, 0,10 °С за отчитащото устройство и 0,1 °С за температурната сонда; (2) Извън обхвата от 35,5 °С до 42,0 °С максимално допустимите грешки трябва да са два пъти по-големи от тези по ал. 1. Чл. 126. Електрическите термометри с максимално показание се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 127. При одобряване на типа се изследват 3 образеца. Чл. 128. При първоначална и последваща проверка се установява съответствието с максимално допустимите грешки при температури 37 °С и 42 °С. Чл. 129. Когато броят на сондите за еднократна употреба е над 2100, проверката се извършва по статистически метод съгласно приложение № 15. Размерът на проверяваните партиди трябва да е минимум 1201 единици и максимум 35 000 единици. Чл. 130. Малките компактни термометри се проверяват и за водоустойчивост. Раздел VII Клинични електрически термометри за непрекъснато измерване Чл. 131. (1) Клиничните електрически термометри за непрекъснато измерване, наричани по-нататък „електрически термометри за непрекъснато измерване“, са средства за измерване на телесната температура на хора и животни. (2) Електрическите термометри за непрекъснато измерване се използват за измерване на температурата на пациенти, подложени на хирургични процедури или по време на интензивно лечение. (3) Показанията на измерената температура се изразяват в градуси по Целзий (°С). (4) Електрическите термометри за непрекъснато измерване могат да се захранват с батерия или от мрежата. (5) Електрическите термометри за непрекъснато измерване могат да се свързват с вторични показващи устройства, с печатащи устройства или други допълнителни приспособления. Чл. 132. (1) Клиничният електрически компактен термометър е контактен термометър, съставен от температурна сонда и отчитащо устройство. (2) Температурната сонда, сменяема или постоянносвързана, трябва да може да се дезинфекцира. Сменяемата сонда може да е за еднократна употреба, за многократна употреба или със специално предназначение. (3) Отчитащото устройство показва температурата и включва измервателен преобразувател, индикаторно устройство, устройство за самоконтрол, аларма, захранване или батерия и приспособления за свързване на допълнителни устройства. (4) Измервателният преобразувател и индикаторното устройство, включително захранването и батерията, могат да са отделни компоненти, свързани с подходящи кабели. Чл. 133. (1) Температурната сонда на електрическите термометри за непрекъснато измерване трябва: 1. ако е сменяема сонда от съпротивителен тип, да има определено максимално напрежение, което може да се подаде към сондата през отчитащото устройство; това напрежение не трябва да предизвиква разсейване на енергията, което да повишава температурата с повече от 0,2 °С — при сонди за еднократна или многократна употреба, и 0,4 °С — при сонди със специално предназначение, когато се потапят в еталонна водна вана с температура (37 ± 0,1) °С; 2. да има такава термична стабилност, че след престояването ѝ в продължение на 100 часа при 80 °С или в продължение на 300 часа при 55 °С термометърът да отговаря на изискването за максимално допустимите грешки; 3. да има такава електрическа изолация, че когато е потопена в електропроводима среда, да не предизвиква промени в показваната температура, по-големи от 0,02 °С; 4. мястото на чувствителния елемент в сондата да е такова, че когато тя е потопена на дълбочина по-голяма от 50 mm от върха ѝ във водна баня с температура в обхвата на измерване на термометъра, показваната температура да не се променя с повече от 0,05 °С от температурата, показвана при дълбочина 80 mm; 5. да е достатъчно здрава, за да издържи на механичното натоварване при нормални условия на употреба; 6. ако е сменяема, да е снабдена с щепсел или друг накрайник за бързо прекъсване на електрическата верига; контактното съпротивление на изводите на сондата или съпротивлението на изолацията между веригите сонда — земя да не причинява изменение на показваната температура с повече от 0,02 °С; 7. да удовлетворява изискванията за максимално допустими грешки и след подлагане на контактната ѝ част на процедурите за почистване и дезинфекция, предписани от производителя; 8. да осигурява сигнал, който да не се изменя с повече от 0,05 °С, когато температурата на проводниците ѝ се изменя в границите, посочени от производителя. (2) Материалите, от които са изработени частите на сондата, влизащи в контакт с тялото, трябва да са съвместими с телесните тъкани. Чл. 134. Отчитащото устройство на електрическите термометри за непрекъснато измерване трябва: 1. да осигурява на температурната сонда от съпротивителен тип достатъчно ниско захранващо напрежение, така че разсейването на енергията да не повишава температурата с повече от 0,2 °С — за сонди за еднократна и многократна употреба, и 0,4 °С — за сонди със специално предназначение; 2. да осигурява ясно показание в обхвата на измерване на термометъра; 3. при включване на допълнителни устройства към него да осигурява стабилност на показанията на термометъра; 4. да осигурява цифрова индикация за време най-малко 1 s и с височина на цифрите поне 4 mm; 5. да включва устройство за самопроверка, което: а) има максимална грешка ± 0,1 °С; б) при свързване с дистанционен измервателен преобразувател трябва периодично автоматично да проверява цялото отчитащо устройство за две или повече стойности на специфицирания обхват на измерване; 6. работата на аналоговото отчитащо устройство да не зависи от положението му в пространството, освен ако е поставено ясно изискване за това; 7. да е снабдено с механично средство за регулиране към скално деление или стойност на температурата, които са извън или на границата на обхвата на измерване; 8. разстоянието между две съседни черти на скалното деление да е поне 1,0 mm, а чертите да са с еднаква дебелина не по-голяма от една пета от широчината на скалното деление. Чл. 135. (1) Компактният термометър трябва: 1. при захранване от мрежата да не показва отклонение от действителната температура по-голямо от определеното от производителя при изменение на номиналните стойности на напрежението с 10 % и на честотата — с 2 %; 2. да е снабден с устройство, което да осигурява ясна индикация или предупредителен сигнал, когато напрежението е извън границите, определени от производителя; в този случай термометърът не трябва да показва отклонение от действителната температура по-голямо от определеното от производителя. (2) Компактният термометър трябва да показва температура, която да не се променя с повече от: 1. ± 0,1 °С от действителната температура, когато температурата на кутията на термометъра се изменя от 10 °С до 40 °С; 2. ± 0,1 °С от действителната след топлинен удар в резултат на рязко изменение на температурата от минус 5 °С до 50 °С; 3. ± 0,1 °С от действителната след съхраняване в продължение на 24 часа при температури (минус 20 ± 2) °С и (60 ± 2) °С; 4. ± 0,1 °С от действителната след съхраняване в среда с относителна влажност от 91 до 95 на сто при температура, постоянна в границите на ± 2 °С в обхвата от 20 °С до 32 °С; 5. ± 0,3 °С от действителната при подлагане на въздействието на електромагнитно поле с честота между 150 kHz и 500 MHz и напрегнатост 10 V/m; 6. ± 0,2 °С от действителната, когато в мрежовото захранване настъпват краткотрайни падове, пикове или взрив (пакет) на пикове на напрежението; 7. ± 0,2 °С от действителната, когато към кутията на термометъра или други достъпни принадлежности се прилага поне десетократен електростатичен разряд от 8 kV. Чл. 136. Електрическата изолация между мрежовото захранване и пациента трябва да съответства на изискванията за безопасност за оборудване тип BF и CF, определени в БДС 601—1. Чл. 137. (1) За електрическите термометри за непрекъснато измерване трябва да са налични следните данни: 1. разположение на чувствителния елемент от върха на сондата; 2. описание на електрическите схеми и на всяко оборудване; 3. описание на изпитването на устройството за самопроверка; 4. работен обхват за батерията; 5. обхват на измерване на температурата; 6. предпазни мерки при почистване и дезинфекциране на комплектния термометър или на температурните сонди. (2) Инструкцията за работа с електрическите термометри за непрекъснато измерване трябва да включва следната информация: 1. списък на компонентите на термометъра и блок-схема на свързване, която ясно да показва принципа му на действие; 2. обхват на измерване на температурата на комплектния термометър; 3. указания за монтаж, процедури на работа, напрежение и честота на мрежовото захранване, ако се използва; 4. обозначаване на компонентите и сменяемите части, например сондата, както и на кабели и батерии с номиналното им напрежение, ако се използват; 5. инструкции и предпазни мерки за дезинфекция и почистване на температурната сонда; 6. предпазни мерки по отношение на безопасността на операторите и пациентите; 7. информация за условията на околната среда при използване, съхраняване и транспортиране на термометъра. (3) Производителят трябва да предостави информация относно възможни повреди на термометъра, когато се използва при следните условия: 1. извън предписаните обхвати за температура и влажност на околната среда; 2. след инцидентен механичен удар. Чл. 138. (1) Електрическите термометри за непрекъснато измерване трябва да носят върху отчитащия блок следните данни: 1. наименованието или фирмения знак на производителя; 2. означение на типа и сериен или партиден номер; 3. стойността на температурата или показанието на устройството за самопроверка, когато е необходимо; 4. указание за ориентацията или положението на термометъра при употреба, ако е необходимо. (2) Сондите за многократна употреба трябва да носят следните данни: 1. наименованието и адреса на производителя или доставчика и/или фирмен знак; 2. означение на типа; 3. идентификационния или партидния номер. (3) Сондите за еднократна употреба трябва: 1. да са запечатани в пакет, върху който да са означени данните по ал. 2 и обхвата на измерване и върху него да е предвидено достатъчно място за поставяне на знака за одобрен тип; 2. да позволяват да се установи дали пакетът е бил отварян, а в ръководството или в инструкцията за работа трябва да е поставено указанието потребителят да отваря пакета непосредствено преди използване. Чл. 139. Върху всеки комплектен термометър или върху всяко отчитащо устройство и съответната му температурна сонда (сонди) трябва да е предвидено място за поставяне на знаци от проверка. Чл. 140. (1) Долната граница на обхвата на измерване на електрическия термометър за непрекъснато измерване трябва да е със стойност по-малка или равна на 35,5 °С, а горната граница — по-голяма или равна на 42,0 °С. (2) По-големите обхвати на измерване могат да се разделят на подобхвати, но обхватът по ал. 1 трябва да е непрекъснат. Чл. 141. Скалното деление или разделителната способност трябва да са съответно 0,2 °С за аналогови скали и 0,1 °С за цифрови скали. Чл. 142. (1) Максимално допустимите грешки на електрическите термометри за непрекъснато измерване при нормални условия за обхвата от 32 °С до 42 °С трябва да са ± 0,2 °С за компактния термометър, ± 0,1 °С за отчитащото устройство и ± 0,1 °С за сменяемата сонда. (2) Максимално допустимите грешки извън температурния обхват от 32 °С до 42 °С трябва да са два пъти по-големи от тези по ал. 1. Чл. 143. Максимално допустимите грешки на устройството за самопроверка, което се използва с отчитащото устройство за симулиране на изходен сигнал от сондата, трябва да са в границите ± 0,1 °С. Чл. 144. При отчитащ блок с аларма максимално допустимата грешка за активиране на алармата трябва да е в границите ± 0,2 °С, ако блокът е аналогов, и нула, ако блокът е цифров. Чл. 145. Електрическите термометри за непрекъснато измерване се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 146. При одобряване на типа се изследват 3 образеца. Чл. 147. При първоначална и последваща проверка се установява съответствието с максимално допустимите грешки при температури 37 °С и 42 °С. Чл. 148. Когато броят на сондите за еднократна употреба е над 2100, проверката се извършва по статистически метод съгласно метода и критериите по приложение № 15. Раздел VIII Топломери Чл. 149. (1) Топломерът е средство, предназначено за измерване на количеството топлина, отдадено или прието от топлоносител в един топлообменен кръг. (2) Топломерите с топлоносител вода се състоят от преобразувател на разход, двойка преобразуватели на температура и изчислителен блок (калкулатор) и могат да бъдат: 1. неделими (комплектни), когато топломерът не може да се разделя на съставни компоненти и представлява цяло самостоятелно средство за измерване; 2. делими (комбинирани), когато компонентите на топломера могат да се отделят и представляват самостоятелни средства за измерване; 3. хибридни, когато някои от компонентите на топломера са неделими: изчислителният блок и преобразувателите на температура или изчислителният блок и преобразувателят на разход. (3) Количеството топлина се изразява в джаули или във ватчасове. Чл. 150. Топломерите и съставните им компоненти се характеризират със: 1. температурата на топлоносителя, означавана с „θ“; 2. разликата между температурите на топлоносителя на входа и на изхода на топлообменния кръг, означавана с „Δθ“; 3. горната граница на температурата на топлоносителя, до която топломерът работи в границите на максимално допустимите грешки, означавана с „θmax“; 4. долната граница на температурата на топлоносителя, над която топломерът работи в границите на максимално допустимите грешки, означавана с „θmin“; 5. горната граница на температурната разлика, до която топломерът работи в границите на максимално допустимите грешки, означавана с „Δθmax“; 6. долната граница на температурната разлика, над която топломерът работи в границите на максимално допустимите грешки, означавана с „Δθmin“; 7. моментния разход на топлоносителя, означаван с „q“; 8. най-голямата стойност на моментния разход на топлоносителя, която позволява за кратки периоди от време топломерът да работи в границите на максимално допустимите грешки (qs); 9. най-голямата стойност на моментния разход на топлоносителя, до която топломерът работи непрекъснато в границите на максимално допустимите грешки (qр); 10. най-малката стойност на моментния разход на топлоносителя, над която топломерът работи в границите на максимално допустимите грешки (qi); 11. топлинната мощност на топлопренасяне (Р); 12. най-голямата стойност на топлинната мощност, до която топломерът работи в границите на максимално допустимите грешки (Ps). Чл. 151. Конструкцията на топломера трябва да осигурява продължителна работа при нормални условия на употреба и да гарантира защита срещу вмешателства. Чл. 152. (1) Всички компоненти на топломерите трябва: 1. да са изработени от материали, устойчиви на различни форми на корозия и износване, причинявани основно от топлоносителя; 2. да издържат на външни влияния; 3. да издържат без повреждане на максимално допустимото налягане и на температурите, за които са проектирани. (2) Промени в температурата на топлоносителя в границите от 0 °С до 110 °С не трябва да влияят на характеристиките на използваните материали. Чл. 153. Кутията на топломера трябва да предпазва частите му от проникване на вода и прах. Чл. 154. (1) Топломерите с външно електрическо захранване трябва да са осигурени със защита срещу изключване на топломера от електрическото захранване. (2) Когато топломерът е с външно електрическо захранване, при прекъсване на външното захранващо напрежение показанието на количеството топлина от топломера трябва да се запазва и да се съхранява най-малко за една година. (3) Топломерите трябва да могат да показват броя на работните часове от момента на включването им, за да бъде установено евентуално прекъсване на захранването. (4) Топломерите с мрежово захранване трябва да работят при номинално напрежение Un = 230 V +10 %—15 % и честота от 49 Hz до 51 Hz. Чл. 155. (1) Показващото устройство трябва да осигурява лесно отчитане, сигурно и еднозначно показание и да има цифрова индикация с пълен или непълен най-старши разряд. (2) Показващото устройство трябва да показва без препълване количеството топлина, съответстващо най-малко на измерената енергия при непрекъсната работа за 3000 h при максимална стойност на топлинната мощност, при която работи, в границите на максимално допустимата грешка. (3) Количеството топлина, измерено от топломера при работа в продължение на 1 час на горната граница на топлинната мощност, трябва да съответства на промяната на поне една цифра от най-младшия разряд на индикацията. (4) Височината на цифрите, които показват измереното количество топлина, трябва да е не по-малка от 4 mm. Чл. 156. Когато топломерите имат възможност за включване на допълнителни устройства (за автоматично или дистанционно отчитане на данни, сервизно обслужване и др.) чрез интерфейс, метрологичните им характеристики трябва да са защитени от промяна. Чл. 157. Разходът през нормално затворен кран или движението на топлоносителя в тръбопровода след затворен кран, причинено от топлинно разширяване и свиване, не трябва да се регистрира от топломера. Чл. 158. (1) Съпротивлението на изолацията между корпуса на преобразувателите на температура и всеки от свързващите им проводници трябва да е по-голямо или равно на 100 МΩ при температура от 15 °С до 35 °С, относителна влажност на въздуха над 80 % RH и измервателно постоянно напрежение от 10 V до 100 V. (2) Съпротивлението на изолацията между корпуса на преобразувателите на температура и всеки от свързващите им проводници трябва да е по-голямо или равно на 10 МΩ при максимална работна температура на преобразувателите и измервателно постоянно напрежение 10 V. Чл. 159. Производителят трябва да посочи следните характеристики на топлоносителя: 1. отношението на максималната към минималната температурна разлика, което трябва да е по-голямо или равно на 10; 2. минималната температурна разлика, която трябва да е по-голяма или равна на 2 К (2 °С); 3. максималната загуба на налягането в топлоносителя, при която в границите на максимално допустимите грешки qр не трябва да е по-голяма от 0,25 bar, освен ако топломерът включва регулатор на потока или работи и като редуктор на налягане; 4. отношението на най-голямата стойност на моментния разход на топлоносителя, до която топломерът работи непрекъснато в границите на максимално допустимите грешки (qр), към минималния разход (qi), което трябва да е по-голямо или равно на 10. Чл. 160. За всеки топломер трябва да е определен клас на околна среда, който може да е: 1. клас А (за домашна употреба и вътрешни инсталации), при който температурата на околната среда е от 5 °С до 55 °С, нивото на влажност е ниско и електричните и електромагнитните влияния са нормални; 2. клас В (за домашна употреба и външни инсталации), при който температурата на околната среда е от минус 25 °С до 55 °С, нивото на влажност е нормално, електричните и електромагнитните условия са нормални и нивото на механични влияния е ниско; 3. клас С (за промишлени инсталации), при който температурата на околната среда е от 5 °С до 55 °С, нивото на влажност е нормално и електричните и електромагнитните влияния са високи. Чл. 161. (1) За всеки топломер трябва да е определен клас на електромагнитни условия на околната среда, който може да е: 1. клас Е1—за жилищни и търговски помещения и за помещения за лека промишленост; 2. клас Е2—за промишлени помещения. (2) Влиянието на електромагнитното смущение трябва да е такова, че: 1. изменението на резултата от измерване да не е по-голямо от половината от максимално допустимата грешка, или: 2. показанието за резултата от измерване да е такова, че той да се приема за неверен резултат. Чл. 162. (1) Върху топломера трябва да са нанесени четливо, неизтриваемо и недвусмислено следните данни: 1. знакът за одобрен тип; 2. наименованието или фирменият знак на производителя и годината на производство; 3. идентификационният номер; 4. класът на околна среда; 5. границите на разхода; 6. границите на температурния обхват; 7. границите на температурната разлика; 8. типът на двойката преобразуватели на температура; 9. изисквания към захранването; 10. означението на единицата за измерване. (2) В случаите, когато компонентите на делимите и хибридните топломери са одобрени като самостоятелни типове средства за измерване, върху тях трябва да са нанесени знаци за одобрен тип. (3) Означението на единицата за измерване трябва да е в близост до показанието на измереното количество. Чл. 163. (1) Върху изчислителния блок на неделимия топломер трябва да е предвидено място за поставяне на знаците за проверка. (2) Върху всеки компонент на делимия топломер трябва да е предвидено място за поставяне на знаците за проверка. (3) Всички компоненти на топломера, които могат да се отделят след проверка, трябва да имат идентификационна маркировка, поставена така, че да е видима, ясна и да не закрива показанията на топломера. Чл. 164. (1) При необходимост в техническата документация на топломера се посочват специфичните условия на употреба. (2) В техническото досие на топломера трябва да са посочени всички изисквания, отнасящи се до монтирането му. Чл. 165. (1) Топломерите могат да са от клас на точност 2 или 3. (2) Максимално допустимите грешки на топломерите за измереното количество топлина, изразени в проценти от действителната стойност, трябва да са: 1. за клас на точност 2—в границите 3 + 4.qmin/q + 0,02.qp/q; 2. за клас на точност 3—в границите 4 + 4.qmin/q + 0,05.qp/q. Чл. 166. (1) За делимите и хибридните топломери максимално допустимите грешки на компонентите, изразени в проценти от действителната стойност, трябва да са: 1. за изчислителния блок — в границите Ес = (0,5 % + qmin/q); 2. за преобразувателя на разход: а) за клас 2—в границите Ef = (2 % + 0,02.qр/q), но не повече от ± 5 %; б) за клас 3—в границите Ef = (3 % + 0,05.qр/q), но не повече от ± 5 %; 3. за двойката преобразуватели на температура — в границите Еt = (0,5 % + 3.qmin/q). (2) Грешката на делимите и хибридните топломери за измереното количество топлина се определя чрез грешките на съставящите ги компоненти и е равна на аритметичната сума от техните грешки в проценти. Чл. 167. Топломерите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 168. Типът на делимите и хибридните топломери може да се одобри като тип неделим топломер или след одобряване типа на всеки компонент. Чл. 169. (1) При одобряване типа на топломер се изследват 3 образеца. (2) При одобряване типа на гама топломери образците трябва да са избрани така, че да са разпределени по целия обхват на измерване и не могат да бъдат по-малко от 5. Чл. 170. При изследване за одобряване на типа топломерите и съставните им компоненти се подлагат и на изпитвания за влияещи фактори. Чл. 171. (1) Първоначална и последваща проверка се извършва на всеки: 1. неделим топломер; 2. компонент, когато топломерът е делим или хибриден. (2) Топломерите и компонентите им се проверяват в работни условия, в екстремните точки и в точки, намиращи се в средите на обхватите на измерване. Чл. 172. (1) При първоначална и последваща проверка се установява съответствието на топломера с изискванията за максимално допустими грешки. (2) При делими или хибридни топломери съответствието по ал. 1 се установява, като се сравнява сумата от грешките на компонентите с максимално допустимата грешка на одобрения тип. (3) Компонентите на делимите или хибридните топломери се монтират в същата комплектност, с която са преминали първоначална или последваща проверка. Раздел IX Манометри за кръвно налягане Чл. 173. (1) Манометрите за кръвно налягане, наричани по-нататък „сфигмоманометри“, са средства за измерване, предназначени за неинвазивно измерване на артериалното кръвно налягане. (2) Според конструкцията и принципа на действие сфигмоманометрите могат да бъдат механични (живачни или анероидни) и автоматични (електронни). Чл. 174. (1) Сфигмоманометърът трябва да има маншет и пневмокамера (надуваем компонент на маншета), които се обвиват около крайника на пациента, ръчна или автоматична система за създаване и изпускане на налягането в пневмокамерата и средство за измерване и показване моментната стойност на налягането в пневмокамерата. (2) Маншетът трябва да съдържа и пневмокамера. Производителят трябва да посочи метода за почистване на маншетите за многократна употреба в придружаващите ги документи. (3) Оптималният размер на пневмокамерата трябва да е такъв, че широчината да е 40 %, а дължината — от 80 до 100 % от обиколката на крайника. Използването на неподходящ размер може да повлияе на точността на измерване. Чл. 175. (1) Пневматичната система на механичните сфигмоманометри трябва да отговаря на следните изисквания: 1. изпускането на въздуха от пневматичната система при затворено устройство за декомпресия не трябва да е със скорост по-голяма от 0,5 kPa/min (4 mmHg/min); 2. вентилът за ръчно регулиране изпускането на налягането трябва да регулира скоростта на изпускане от 0,3 kPa/s до 0,4 kPa/s (от 2 mmHg/s до 3 mmHg/s); 3. при пълно отваряне вентилът на пневматичната система трябва да осигурява изпускане на налягането от 35 kPa до 2 kPa (от 260 mmHg до 15 mmHg) за време до 10 s. (2) Показващото устройство на механичните сфигмоманометри трябва да отговаря на следните изисквания: 1. номиналният обхват, равен на обхвата на измерване, трябва да е не по-малко от 0 kPa до 35 kPa (от 0 mmHg до 260 mmHg); 2. върху скалата измерваните стойности да са ясни и лесно да се отчитат; 3. градуирането на скалата да започва със скален знак 0 kPa (0 mmHg); 4. скалните деления да са в килопаскали или в милиметри живачен стълб със стойност на скалното деление 0,2 kPa или 2 mmHg; 5. всеки пети скален знак да е с по-голяма дължина и всеки десети знак да е означен с цифра; 6. разстоянието между скалните знаци да не е по-малко от 1 mm; 7. дебелината на скалния знак да не надвишава 20 % от най-малката дължина на скалното деление; 8. всички скални знаци да са с еднаква дебелина. Чл. 176. Живачните манометри трябва да отговарят на следните специфични изисквания: 1. номиналният вътрешен диаметър на запълнената с живак тръбичка да не е по-малък от 3,5 mm, като разликата в диаметрите да не надвишава ± 0,2 mm; 2. преносимото устройство да има механизъм, който да осигурява зададената работна позиция и обезопасяване при употреба; 3. в тръбата да се постави специално устройство, което да предпазва изливането на живака при употреба или транспорт; забавянето в установяването на живачния стълб, дължащо се на това устройство, не трябва да надвишава 1,5 s за потока живак от 27 kPa до 5 kPa (от 200 mmHg до 40 mmHg), когато налягането в системата бързо намалява от 27 kPa до 0 kPa (от 200 mmHg до 0 mmHg); 4. живакът да е с чистота не по-малка от 99,99 %; 5. живакът в тръбата да има чиста повърхност и да няма въздушни мехурчета; 6. скалните знаци да са нанесени неизтриваемо върху тръбата с живак; ако оцифряването е на всеки пети скален знак, трябва да се редува от дясната и от лявата страна в непосредствена близост до тръбата. Чл. 177. Анероидните манометри трябва да отговарят на следните специфични изисквания: 1. нулевата зона да не надвишава ± 0,4 kPa (± 3 mmHg) и да е ясно означена; скалният знак за нулата да е означен; градуировките в нулевата зона са по желание; 2. движението на еластичния чувствителен елемент, включително на стрелката (показалеца), не трябва да е ограничено в границите до 0,8 kPa (6 mmHg) под нулата; 3. циферблатът и нулата да не могат да се настройват от потребителя; 4. стрелката да покрива между една трета и две трети от дължината на най-късия скален знак; в мястото на показанието стрелката да не е по-широка от скалния знак; разстоянието между стрелката и циферблата да не е по-голямо от 2 mm; 5. конструкцията на анероидните манометри и материалът на еластичния чувствителен елемент да осигуряват достатъчна стабилност при измерване; стареенето на еластичния чувствителен елемент да е съобразено с налягането и температурата; след 10 000 цикъла изменението на показанията на манометъра да не е по-голямо от 0,4 kPa (3 mmHg) за целия обхват на измерване; 6. сфигмоманометрите да са виброустойчиви при честота на вибрациите 25 Hz и амплитуда 0,35 mm; 7. сфигмоманометрите, опаковани в транспортна опаковка, да запазват своята работоспособност след тръскане с ускорение 30 m/s2 при честота на ударите 1,3 Hz до 2 Hz; 8. измерването да може да се прекратява по всяко време при задействане на ръчния вентил за изпускане на налягането. Чл. 178. (1) Дисплеят на автоматичните (електронните) сфигмоманометри трябва да е конструиран и изпълнен така, че информацията, включително измерваните стойности, да се четат и лесно да се разпознават. (2) Ако се използват съкращения, те трябва да са следните: 1. „S“ или „SYS“—за систолична стойност на кръвното налягане; 2. „D“ или „DIA“—за диастолична стойност на кръвното налягане; 3. „М“ или „МАР“—за средна стойност на кръвното налягане. (3) Буквените съкращения трябва да се нанасят така, че да се разграничат от единиците за измерване. Чл. 179. (1) Захранващото напрежение на електронните сфигмоманометри при вътрешен източник на захранване трябва да осигурява: 1. изменението на напрежението в границите на работния обхват на измерване да не влияе върху отчитането на налягането в маншета и на резултата от измерване на кръвното налягане; 2. извън границите на работния обхват на измерване върху дисплея да не се дава показание за налягането в маншета, както и резултат от измерване. (2) Захранващото напрежение на електронните сфигмоманометри при външен източник на захранване трябва да осигурява: 1. изменението на напрежението в границите на работния обхват на измерване, определен от производителя, да не влияе на отчитането на налягането в маншета и на резултата от измерване на кръвното налягане; 2. неверните стойности в резултат на изменение на напрежението извън границите на обхвата на измерване да не се изобразяват на дисплея; в случай на неправилно функциониране на уреда трябва да се гарантира изпускане на налягането от маншета за време 180 s под 2 kPa (15 mmHg) за възрастни пациенти и за 90 s под 0,7 kPa (5 mmHg) за новородени и деца. Чл. 180. Пневматичната система на електронните сфигмоманометри трябва да отговаря на следните изисквания: 1. изпускането на въздуха от пневматичната система да е със скорост не по-голяма от 0,8 kPa/min (6 mmHg/min); 2. системата за ръчно и автоматично регулиране на изпускането на налягането в пневмосистемата да може да поддържа скорост на изпускане от 0,3 kPa/s до 0,4 kPa/s (2 mmHg/s до 3 mmHg/s) в целия обхват на систолично и диастолично кръвно налягане; за устройства, които контролират скоростта на изпускане на налягането като функция на пулсовата честота, трябва да се поддържа скорост на изпускане от 0,3 kPa/pulse до 0,4 kPa/pulse (2 mmHg/pulse до 3 mmHg/pulse); 3. при пълното отваряне на вентила на пневматичната система да се осигури изпускане (спадане) на налягането от 35 kPa до 2 kPa (260 mmHg до 15 mmHg) за време до 10 s; 4. за система за измерване на кръвното налягане на новородени и малки деца времето за спадане на налягането от 20 kPa до 0,7 kPa (150 mmHg до 5 mmHg) при бързо изпускане на налягането от пневматичната система да не е по-голямо от 5 s; 5. системите за измерване на кръвно налягане да имат възможност за автоматично установяване на нулата; установяването на нулата трябва да се извършва на подходящи интервали най-малко след включване на уреда; в момента на установяване на нулата показанието на налягането на дисплея да е 0 kPa (0 mmHg); 6. устройството, което установява нулата само след включване на уреда, да се изключва автоматично, когато дрейфът на преобразувателя на налягане и обработката на аналоговия сигнал превиши 0,1 kPa (1 mmHg). Чл. 181. Електронните сфигмоманометри трябва да отговарят на едно от следните изисквания за електромагнитна съвместимост: 1. електрическите и/или електромагнитните смущения да не водят до изменение на показанията на налягането в маншета или на резултатите от измерване на кръвното налягане, или 2. ако електрическите и/или електромагнитните смущения могат да възпрепятстват правилното функциониране, това трябва да е ясно показано и работата на средството за измерване да се възстанови до 30 s след премахване на електромагнитното смущение. Чл. 182. Показващото устройство на електронните сфигмоманометри трябва да отговаря на следните изисквания: 1. номиналният обхват за измерване на налягането в маншета да е определен от производителя; обхватът на измерване и обхватът за показване на налягането в маншета да са равни на номиналния обхват на измерване; стойностите на налягането в маншета извън номиналния обхват да са показани ясно като стойности извън обхвата; 2. стъпката на цифровото показание да е 0,1 kPa (1 mmHg); 3. цифровата стойност върху дисплея (дисплеите) на измерваното налягане и символите на означенията на единиците за измерване да са подредени така, че да се избегне грешното им тълкуване. Чл. 183. (1) Конструкцията на входните и изходните връзки на електронните сфигмоманометри (с изключение на вътрешни интерфейси, например вход за сигнал от микрофон), които имат връзка с неинвазивното измерване на кръвното налягане, не трябва да позволява неправилно свързани или дефектни приспособления или устройства да водят до неверни показания на налягането в маншета или на кръвното налягане. (2) Ако се използват звукови сигнали (аларми), те трябва да са от средна значимост. Чл. 184. Електронните сфигмоманометри трябва да отговарят на следните изисквания за безопасност: 1. налягането в маншета да може да се прекъсва по всяко време на измерване на кръвното налягане с ключ (бутон) и това да води до бързо изпускане на налягането; 2. при уреди, предназначени за употреба в условия, прилагащи междусъдови течностни системи (пациенти на системи, кръвопреливане и др.), да дават предупреждение, да не свързват изхода на уреда за измерване на кръвно налягане с такива системи с цел предотвратяване на неумишлено вкарване на въздух в кръвоносния съд, например чрез използване съединители (тип Luer Lock); 3. да са пломбирани против неразрешен достъп. Чл. 185. (1) Върху сфигмоманометрите трябва да са нанесени следните данни: 1. наименованието и/или търговската марка на производителя; 2. идентификационния номер и годината на производство; 3. обхватът на измерване и единицата за налягане; 4. знакът за одобрен тип; 5. маркировка върху пневмокамерата, показваща положението на маншета върху артерията; 6. означение върху маншета, което показва обиколката на крайника, за който е предназначен. (2) Живачните манометри да имат: 1. надписа „Виж инструкцията за работа“; 2. означение за вътрешния номинален диаметър на запълнената с живак тръба. (3) Трябва да е осигурено подходящо място за поставяне на знаците за проверка. Чл. 186. (1) Максимално допустимата грешка при измерване на налягането в маншета за всяка точка от обхвата на измерване при повишаване и намаляване на налягането, измерено при околна температура в обхвата от 15 °С до 25 °С и относителна влажност от 20 до 85 %, не трябва да е по-голяма от ± 0,4 kPa (± 3 mmHg) при първоначална проверка и от ± 0,5 kPa (± 4 mmHg)—при последваща проверка. (2) Грешката от хистерезис за анероидните сфигмоманометри в целия обхват на измерване да е в границите от 0 kPa до 0,5 kPa (от 0 mmHg до 4 mmHg); (3) При изменение на температурата в границата от 10 °С до 40 °С и относителна влажност 85 % (без кондензация) разликата в показанията за налягането в маншета на сфигмоманометъра не трябва да е по-голяма ± 0,4 kPa (± 3 mmHg). (4) При съхраняване сфигмоманометърът трябва да отговаря на изискванията за максимално допустими грешки след престояване на образеца за 24 часа при температура: 1. минус 20 °С и за 24 часа при температура 70 °С и относителна влажност 85 % (без кондензация)—за механичните сфигмоманометри; 2. минус 5 °С и за 24 часа при температура 50 °С и относителна влажност 85 % (без кондензация)—за автоматичните (електронните) сфигмоманометри. (5) При клинични изпитвания на автоматичните (електронните) сфигмоманометри, проведени от производителя, грешките на цялата система трябва да са в границите: 1. ± 0,7 kPa (± 5 mmHg) за максималната средна грешка на измерване; 2. 1,1 kPa (8 mmHg) за максималното експериментално средноквадратично отклонение. Чл. 187. (1) Сфигмоманометрите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. (2) При изследването на типа на сфигмоманометрите се установява съответствието им с изискванията на този раздел. (3) При одобряване типа на сфигмоманометрите се изследват 3 образеца. (4) При необходимост се провеждат клинични изпитвания при изследване на образците за одобряване на типа. Чл. 188. (1) Първоначалната и последващата проверка включват: 1. проверка за комплектност и за наличие на надписи и означения; 2. проверка на пневматичната система на сфигмоманометрите; 3. проверка за съответствие с изискванията за максимално допустимите грешки на сфигмоманометрите; 4. проверка на грешката от хистерезис за анероидните сфигмоманометри. (2) Проверките се извършват най-малко в 5 точки, равномерно разпределени в обхвата на измерване. (3) Неопределеността на използваните еталони трябва да е поне една четвърт от максимално допустимата грешка на проверявания сфигмоманометър. Раздел X Манометри, използвани в съоръжения под налягане и в железопътния транспорт Чл. 189. (1) Манометрите са средства за измерване на налягането на флуид, затворен или протичащ в обем, с еластичен измервателен елемент — тръбна пружина (бурдонова тръба), плоска пружина (мембрана), мембранна кутия или силфон. (2) В зависимост от вида на измерваното налягане манометрите биват: 1. за положително налягане; 2. за отрицателно налягане (вакуумметри); 3. за положително и отрицателно налягане (мановакуумметри). (3) Изискванията на този раздел се прилагат към манометри, използвани в съоръжения под налягане и в железопътния транспорт, с обхват на измерваното налягане от минус 100 kPa до 160 МРа, с изключение на такива, които се използват като индикатори. Чл. 190. Манометрите трябва да са изработени от материали и с конструкция, които осигуряват тяхната надеждност, стабилност, херметичност и устойчивост на влияния на околната среда при работни условия. Чл. 191. (1) Границите на обхватите на измерване на манометрите за положително налягане трябва да се избират от следните редове: 1. от 0 до 60 kPa, 100 kPa, 160 kPa, 250 kPa, 400 kPa или 600 kPa; 2. от 0 до 1 МРа, 1,6 МРа, 2,5 МРа, 4 МРа или 6 МРа; 3. от 0 до 10 МРа, 16 МРа, 25 МРа, 40 МРа или 60 МРа; 4. от 0 до 100 МРа или 160 МРа; 5. от 0 до 50 kPa, 200 kPa или 500 kPa; 6. от 0 до 2 МРа или 5 МРа; 7. от 0 до 20 МРа или 50 МРа, като показващата стрелка на манометрите трябва да се върти по посока на часовниковата стрелка при повишаване на налягането. (2) Границите на обхватите на измерване на манометрите за отрицателно налягане (вакуумметрите) трябва да се избират от следните редове: от минус 100 kPa до 0 kPa или от минус 60 kPa до 0 kPa, като показващата стрелка на вакуумметрите трябва да се върти в посока, обратна на часовниковата стрелка, при натоварване на вакуумметъра. (3) Границите на обхватите на измерване на манометрите за положително и отрицателно налягане (мановакуумметрите) трябва да се избират от следните редове: 1. от минус 100 kPa до 60 kPa, 150 kPa, 300 kPa или 500 kPa, или 2. от минус 0,1 МРа до 0,9 МРа, 1,5 МРа или 2,4 МРа, като показващата стрелка на мановакуумметрите трябва да се върти по посока на часовниковата стрелка при повишаване на налягането. Чл. 192. (1) Присъединителните резби на щуцерите на манометрите трябва да се избират от реда: М 10 х 1, М 12 х 1,5 или М 20 х 1,5. (2) Присъединителните резби на щуцерите на манометрите могат да се избират от реда: 1. G 1/8 В, G 1/4 В, G 3/8 В, G 1/2 В — за цилиндрична тръбна резба, или 2. 1/8-27 NPT ЕХТ, 1/4-18 NPT ЕХТ, 1/2-14 NPT ЕХТ — за конусна тръбна резба. (3) Номиналните диаметри на кутиите на манометъра трябва да се избират от реда: 40, 50, 63, 80, 100, 150, 160 или 250 mm в зависимост от класа на точност съгласно приложение № 16. Чл. 193. (1) Стойността на скалното деление на манометрите трябва да се избира от реда: 1 х 10n, 2 х 10n или 5 х 10n единици за налягане, където n е цяло положително или отрицателно число или нула. (2) Дебелината на скалното деление трябва да е поне 1 mm. (3) Дебелината на скалните знаци трябва да е не по-голяма от 20 % от дължината на скалното деление. (4) Дължината на максималното скално деление не трябва да се различава с повече от 20 % от дължината на минималното скално деление при линейна скала. Чл. 194. (1) Показващата стрелка трябва да се движи плавно без скокове и задръжки при плавно изменение на налягането. (2) Показващата стрелка трябва да покрива от една десета до девет десети най-късите скални знаци. (3) Върхът на показващата стрелка не трябва да е по-широк от скалния знак. (4) Показващата стрелка на манометъра може да е: 1. без ограничител при работна граница на измерване, съвпадаща с горната граница на измерване; 2. със или без ограничител при работна граница на измерване, равна на 75 % от горната граница на измерване. (5) Изместването на показващата стрелка на манометъра, дължащо се на силите на триене, не трябва да превишава половината от максимално допустимата грешка. (6) Коректорът на нулата трябва да осигурява настройване на показващата стрелка с отклонение, по-малко от максимално допустимата грешка. Чл. 195. (1) Върху циферблата на манометрите трябва да са нанесени следните данни: 1. означението на единицата за налягане; 2. горната граница на измерване и класът на точност; 3. ограничителен знак за манометри, работещи при максимално статично налягане, равно на горната граница на измерване; 4. знак за работно положение, когато манометърът работи при положение, различно от вертикалното; 5. работната температура, когато манометърът работи при температура, различна от предписаната; 6. означение „G“ или надпис „газ“ или съответно означение „F“ или надпис „течност“, когато обявената точност се постига само в газообразна среда или само в течност за манометри с класове на точност 0,1; 0,15; 0,25 и 0,6; 7. наименование или търговска марка на производителя; 8. идентификационният номер за манометри с клас на точност 0,1; 0,15 и 0,25 и годината на производството; 9. материалът на контактуващите с измервания флуид детайли, когато те не са изработени от месинг или от калаен бронз; 10. означения за обезопасени манометри— S1, S2, S3, съгласно БДС EN 837-1; 11. надпис „oxygen“ на английски език или „кислород“ на български език и международното означение „0248“ за „Без масло и мазнина“ за кислородните манометри; 12. надпис „acetylene“ на английски език или „ацетилен“ на български език за ацитиленовите манометри; 13. надпис на английски или на български език на съответния газ, за който са предназначени или е посочен в документите, придружаващи манометъра. (2) Върху скалите на мановакуумметрите и вакуумметрите трябва да има означение „-“ (минус) преди или под числената стойност, обозначаваща максималната стойност на отрицателното налягане. (3) Манометрите с клас на точност 0,1 трябва да са с огледална скала. (4) Защитените от проникване на прах и вода манометри трябва да са със степен на защита съгласно БДС EN 60529: 1. най-малко IP31—в закрити помещения; 2. най-малко IP44—на открито. Чл. 196. (1) Върху корпуса на манометъра трябва да е предвидено място за поставяне на знаците за проверка. (2) Знаците за проверка могат да се поставят и върху предпазното стъкло на манометъра, ако не възпрепятстват отчитането на показанията. (3) Конструкцията на манометъра трябва да позволява пломбирането му при необходимост. Чл. 197. (1) Манометрите могат да са от следните класове на точност: 0,1; 0,15; 0,25; 0,6; 1; 1,6 или 2,5. (2) Допускат се и класове на точност: 0,16; 0,2; 0,4; 0,5; 1,5 или 2. Чл. 198. (1) Максимално допустимите грешки на манометрите в съответствие с класа на точност трябва да са в границите съгласно приложение № 17. (2) Границите на допустимите грешки се изразяват в проценти: 1. от горната граница на измерване — за манометри и вакуумметри; 2. от сумата на абсолютните стойности на двете граници на измерване — за мановакуумметри. (3) За манометри с ограничител на показващата стрелка изискванията за максимално допустимите грешки на манометрите се отнасят за обхват на измерване от 10 до 100 %. Чл. 199. При налягане, равно на 0 Ра: 1. показанието на манометъра не трябва да надвишава максимално допустимата грешка; 2. показващата стрелка не трябва да се отклонява от ограничителя със стойност, по-голяма от максимално допустимата грешка. Чл. 200. Грешката от хистерезис на манометъра не трябва да е по-голяма от абсолютната стойност на максимално допустимата грешка. Чл. 201. Максимално допустимата грешка и грешката от хистерезис не трябва да надвишават при предписана температура 20 °С или 23 °С с допустими отклонения: 1. ± 2 °С — за манометри с класове на точност 0,1; 0,15; 0,25; 0,6 и 1; 2. ± 5 °С — за манометри с класове на точност 1,6 и 2,5, в зависимост от указанията на производителя и при относителна влажност на въздуха до 80 %. Чл. 202. (1) Допустимите изменения на показанията на манометъра от влиянието на температурата, изразено в проценти от измервателния интервал, не трябва да е по-голямо от разликата между температурата на околната среда и предписаната температура, изразени в градуси по Целзий (°С), умножена по температурен коефициент: 1. ± 0,04/1 °С — за манометри с бурдонова тръба; 2. ± 0,06/1 °С — за манометри с мембранни кутии; 3. ± 0,08/1 °С — за манометри с мембрана. (2) Допуска се отклонение от нормалното работно положение до 5°, при условие че това няма да доведе до промяна на показанието с повече от половината от максимално допустимата грешка. Чл. 203. (1) Измененията на показанията на манометъра в работния температурен обхват от минус 20 °С до 60 °С трябва да са в границите на допустимите изменения по чл. 202. (2) При манометри с течностно запълване работният температурен обхват на манометъра трябва да е съобразен със свойствата на течността. (3) Манометрите след температурни въздействия трябва да отговарят на изискванията за максимално допустима грешка и грешката от хистерезис при предписани условия по чл. 201. Чл. 204. (1) Манометрите с работна граница на измерване 75 % от горната граница на измерване да издържат: 1. в продължение на 15 min претоварване с налягане, определено в приложение № 18; 2. въздействие на променливо налягане между 30 и 60 % от горната граница на обхвата на измерване на уреда с брой на циклите, определени в приложение № 19. (2) Манометрите с работна граница на измерване, съвпадаща с горната граница на измерване, да издържат: 1. претоварване с налягане, превишаващо 30 % от горната граница на измерване в продължение на 12 часа; 2. въздействието на променливо налягане между 30 и 95 % от горната граница на измерване на уреда с брой на циклите 200 000—за манометри с бурдонова тръба, и 100 000—за манометри с мембрани и мембранни кутии; за манометри с класове на точност 0,1; 0,15; 0,25 и 0,6 са достатъчни 15 000 цикъла. Чл. 205. (1) Манометрите трябва да издържат на механични вибрации и на удар. (2) Изменението на показанията на манометрите при въздействие на вибрации в 3 взаимно перпендикулярни оси с ускорение 5 m/s2 и честота от 10 Hz до 150 Hz при скорост на изменение 1 октава за минута в продължение на 2 часа за всяка ос не трябва да превишава половината от максимално допустимата грешка и грешката от хистерезис. (3) При механичен удар с ускорение 150 m/s2 не трябва да има промяна в показанията на манометрите. (4) На изпитвания за въздействие на механични вибрации и удар се подлагат само манометри с класове на точност от 1 до 2,5. Чл. 206. (1) Манометрите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. (2) При изследването на типа на манометрите се установява съответствието им с изискванията на този раздел. Чл. 207. Броят на изследваните образци при одобряване типа на манометрите е не по-малък от десет. Чл. 208. (1) Манометрите, представяни за проверка, трябва да са изправни, без видими следи от корозия и драскотини по кутията, да имат изправна резба на щуцера и предпазното им стъкло да не е напукано или оцветено. (2) Първоначалната и последващата проверка включват: 1. проверка за наличие на надписи и означения; 2. изпробване и проверка на херметичност; 3. проверка за съответствие с изискванията за максимално допустимите грешки; 4. проверка на грешката от хистерезис. (3) Проверката по ал. 2, т. 3 и 4 се извършва при различни стойности на налягането, равномерно разпределени в обхвата на измерване, както следва: 1. за манометри с клас на точност 0,1; 0,15; 0,25; 0,6 и 1—при 8 стойности; 2. за манометри с клас на точност 1,6 и 2,5— при 5 стойности. (4) Проверките се извършват при предписани условия по чл. 201. (5) По време на проверката изменението на температурата не трябва да води до изменение на показанията на проверявания манометър с повече от една пета от максимално допустимата грешка. Чл. 209. (1) Неопределеността на използваните еталони трябва да е поне една четвърт от максимално допустимата грешка на проверявания манометър. (2) Работната среда на използваните еталони трябва да осигурява предписаната точност на еталоните и проверявания манометър при спазване на инструкциите за работа. Раздел XI Манометри за автомобилни гуми Чл. 210. (1) Манометрите за автомобилни гуми са средства за измерване, които не включват устройствата за предварително установяване, използвани в неподвижните или подвижните инсталации за напомпване на автомобилни гуми, в които механичната измервателна система предава еластичната деформация на чувствителния елемент към показващото устройство. (2) Манометрите показват разликата между стойността на налягането на въздуха или азота в гумата и атмосферното налягане. (3) Измервателната верига включва всички елементи между вентила на гумата и показващото устройство. Чл. 211. Манометрите трябва да са здрави и да са конструирани така, че да осигуряват запазване на метрологичните им характеристики. Чл. 212. (1) Показващите устройства трябва да са градуирани в единицата „bar“, като стойността на скалното деление да е 0,1 bar и всички скални деления да са с еднаква стойност. (2) Дължините на скалните деления не трябва да са по-малки от 1,25 mm, да са еднакви или с незначителни разлики. Разлика в дължините на скалните деления се допуска тогава, когато разликата между две последователни дължини на скалните деления не превишава 20 % от най-голямата измерена стойност и ако разликата между най-малката и най-голямата дължина на скалното деление не превишава 50 % от най-голямата стойност. (3) Всеки пети скален знак трябва да се отличава от останалите с по-голяма дължина, като всеки пети или десети знак е оцифрован. (4) Широчината на скалните знаци трябва да е еднаква и да не превишава една пета от дължината на скалното деление. (5) В обхвата на измерване показващото устройство трябва да дава възможност за пряко и точно отчитане стойността на измерваното налягане. (6) Широчината на стрелката в частта ѝ, която покрива скалните знаци, не трябва да е по-голяма от широчината на самите скални знаци, като тя трябва да покрива около половината от дължината на най-късия скален знак. (7) Максималното разстояние между стрелката и циферблата трябва да е не по-голямо от дължината на скалното деление и да не превишава 2 mm или (0,02 L + 1 mm) за показващи устройства с кръгъл циферблат, където L е разстоянието между оста на въртене на стрелката и нейния край. Чл. 213. (1) Върху циферблата на манометрите за автомобилни гуми трябва да са нанесени следните данни: 1. означение на измерваната величина, „pe“; 2. означение на единицата за измерване „bar“; 3. когато е необходимо — знак, показващ работното положение на манометъра. (2) Върху циферблата на манометрите за автомобилни гуми, върху табелка с данните или върху самия уред трябва да са нанесени следните данни: 1. идентификационни данни за производителя; 2. идентификационни данни за манометъра; 3. знак за одобрен тип. Чл. 214. (1) Означенията трябва да имат пряка видимост, да са четливи и неизтриваеми при нормални условия на употреба и да не пречат за отчитане показанието на манометъра. (2) Манометрите могат също да носят допълнителни означения, посочени при необходимост в удостоверението за одобрен тип, ако не възпрепятстват отчитането на показанията на уреда. Чл. 215. (1) Върху манометрите за автомобилни гуми трябва да е осигурено подходящо място за поставяне на знаците за проверка. (2) Манометрите трябва да могат да се пломбират по такъв начин, който да възпрепятства промяната на характеристиките. Чл. 216. (1) Максимално допустимите грешки в зависимост от измерваното налягане трябва да са в границите: 1. ± 0,08 bar—за измервано налягане не по-голямо от 4 bar; 2. ± 0,16 bar—за измервано налягане от 4 bar до 10 bar; 3. ± 0,25 bar—за измервано налягане над 10 bar. (2) Максимално допустимите грешки не трябва да се надвишават в предписания температурен обхват от 15 °С до 25 °С. Чл. 217. Максимално допустимите изменения на показанията на манометъра за автомобилни гуми при температури извън предписания температурен обхват, но в интервала от минус 10 °С до 40 °С, трябва да са: 1. ± 0,1 % от 4 bar на градус Целзий — при измерване на налягане не по-голямо от 4 bar; 2. ± 0,05 % от 10 bar на градус Целзий — при измерване на налягане от 4 bar до 10 bar; 3. ± 0,05 % от горната граница на градус Целзий — за измервано налягане над 10 bar. Чл. 218. (1) Грешката от хистерезис на манометрите за автомобилни гуми не трябва да превишава абсолютната стойност на максимално допустимата грешка при всяка температура в границите на предписания температурен обхват (за манометри, които могат да измерват стойности както при повишаване, така и при намаляване на налягането). (2) Температурата по време на определяне на грешката от хистерезис трябва да остава постоянна. (3) За дадено налягане стойността, измерена при повишаване на налягането, не трябва да превишава стойността, измерена при намаляване на налягането. Чл. 219. (1) При атмосферно налягане стрелката на манометъра за автомобилни гуми трябва да се установява срещу знака за нулата или срещу предварително определен знак, ясно разграничаващ се от стойността на скалните деления, с отклонение не по-голямо от максимално допустимата грешка. (2) Манометърът за автомобилни гуми може да има ограничител, разположен преди нулата или определения знак на разстояние поне два пъти стойността на максимално допустимата грешка. Чл. 220. Манометрите за автомобилни гуми се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 221. Броят на изследваните образци при одобряване типа на манометрите за автомобилни гуми е два манометъра, като в процеса на изследване могат да бъдат изискани допълнително образци. Чл. 222. Неопределеността на използваните еталони при изследването трябва да е поне една четвърт от максимално допустимата грешка на изследвания манометър. Чл. 223. (1) При изследване на манометрите за автомобилни гуми се провежда изпитване: 1. за съответствие с максимално допустимите грешки, което се извършва най-малко в 5 точки, равномерно разпределени в обхвата на скалата, включително горната и долната граница на измерване; 2. за съответствие с грешката от хистерезис, което се извършва за манометри, предназначени да измерват стойността при намаляване на налягането; то се извършва най-малко в пет точки, равномерно разпределени в обхвата на скалата, при повишаване и намаляване на налягането; 3. на стабилността на характеристиките на манометрите; 4. на изменението на показанията при температурни въздействия. (2) При изпитването по ал. 1, т. 2 показанията се отчитат, след като манометърът в продължение на 20 минути е бил поставен под налягане, равно на горната граница на измервателния обхват. (3) При изпитването по ал. 1, т. 3 манометрите се подлагат на: 1. претоварване с налягане, превишаващо 25 % горната граница на измерване в продължение на 15 минути; 2. въздействие на: а) 1000 цикъла при променливо налягане от 0 до 90—95 % от горната граница на измерване; б) 10 000 цикъла при бавно изменящо се налягане от 20 до 75 % от горната граница на измерване с честота до 60 цикъла за минута; 3. температурни въздействия на манометрите при минус 20 °С за 6 часа и 50 °С за 6 часа. (4) При изпитването по ал. 3 манометрите 1 час след изпитването по т. 1 и 2 и най-малко 6 часа след изпитването по т. 3 трябва да отговарят на изискванията за максимално допустими грешки, грешка от хистерезис и за връщане на стрелката на манометъра срещу знака за нулата или предварително определен знак в предписания температурен обхват по чл. 216, ал. 2. (5) При изпитването по ал. 1, т. 4 се определя изменението на показанията на манометрите за дадено налягане при температури минус 10 °С и 40 °С, сравнени с показанията в предписания температурен обхват. Измененията трябва да са в границите на максимално допустимите изменения на показанията по чл. 217. Чл. 224. (1) Първоначалната и последващите проверки включват: 1. проверка на манометрите за съответствие с одобрения тип; 2. проверка за съответствието с изискванията за максимално допустими грешки; 3. проверка на грешката от хистерезис в работни условия. (2) Проверките на манометрите за автомобилни гуми се извършват при нормални условия на употреба, най-малко в 3 точки, равномерно разпределени в обхвата на скалата, при нарастване и намаляване на налягането. (3) Неопределеността на използваните еталони трябва да е поне една четвърт от максимално допустимата грешка на проверявания манометър. Раздел XII Мерки за обем Чл. 225. (1) Мерките за обем са материални мерки, предназначени да възпроизвеждат или да дават постоянно за времето на тяхната употреба една или няколко известни стойности на обема на налетите в тях течности. (2) Изискванията на този раздел се прилагат за материални мерки за обем, използвани при продажба на алкохолни и безалкохолни напитки и други течности, различни от водата. Чл. 226. Мерките за обем в зависимост от начина на определяне на вместимостта и предназначението им се делят на: 1. мярка със знак за напълване, който показва номиналната ѝ вместимост; 2. мярка до ръба, на която вътрешният обем е равен на номиналната ѝ вместимост; 3. мярка за пренасяне (пресипване), предназначена за пренасяне (пресипване) на течност преди консумация. Чл. 227. (1) Вместимостта се определя от вътрешния обем на мярката от дъното до ръба или до поставения знак. (2) Мярката може да има знак само за една номинална стойност или скала с набор от номинални стойности на обема. Чл. 228. (1) Мерките за обем трябва да са конструирани и произведени така, че да поддържат метрологичните си характеристики при нормални условия на употреба за предвидения период на употреба. (2) Материалните мерки за обем трябва да осигуряват повторяемост и възпроизводимост на резултатите от измерване на обема на налетите в тях течности при приблизително еднакви условия на околната среда или когато се използват от различни потребители. Чл. 229. (1) Материалите, от които са направени мерките, трябва да са подходящи за условията, при които са предназначени да се използват. (2) Мерките за обем трябва да са направени от материал с такава твърдост и да имат такава дебелина на стените, че да не се деформират при нормални условия на употреба и да запазват вместимостта си в границите на максимално допустимата грешка. Чл. 230. Мерките за пренасяне/пресипване трябва да са конструирани така, че изменение на съдържанието, равно на максимално допустимата грешка, да предизвиква изменение на нивото на течността с 2 mm от върха или от знака за напълване. Чл. 231. Мерките за пренасяне/пресипване трябва да са конструирани така, че да не възпрепятстват пълното изпразване на измерваната течност. Чл. 232. Мерките за обем със знак за напълване могат да са означени за различни номинални стойности на обема, но не повече от 3, като се допуска поставянето на допълнителен знак за напълване до половината, когато той не води до объркване. Чл. 233. (1) Знаците трябва да са поставени така, че да са ясни, видими и неизтриваеми и да не дават възможност за злоупотреба или объркване на една номинална стойност на обема с друга при употреба на мерките за обем. (2) Означението на номиналната стойност трябва задължително да се придружава от единицата на измерване. Чл. 234. Отчитането на всеки резултат от измерване трябва да е ясно и недвусмислено и да се придружава от такива означения и надписи, които са необходими за информиране на потребителя за значимостта на резултата. При нормални условия представеният резултат трябва лесно да се отчита. Чл. 235. Когато мерките са с много малки размери или са твърде чувствителни, за да може да им се постави съответната информация, те се придружават от подходящо означена документация. Чл. 236. Относителните максимално допустими грешки за мерки за обем трябва да са в границите: 1. ± 3 % — за мерки за пренасяне/пресипване; 2. ± 5 % — за мерки със знак за напълване с обем, по-малък от 200 ml; 3. ± 3 % — за мерки със знак за напълване с обем, по-голям или равен на 200 ml; 4. от 0 до 10 % — за мерки до връх с обем, по-малък от 200 ml; 5. от 0 до 6 % — за мерки до връх с обем, по-голям или равен на 200 ml. Чл. 237. Мерките за обем се пускат на пазара и/или в действие след първоначална проверка без одобряване на типа и не подлежат на последващи проверки. Чл. 238. Първоначалната проверка се извършва при температура на околната среда и водата 20 °С. Чл. 239. Положението на правилно отчитане е свободното положение на повърхността на течността. Чл. 240. (1) Знакът за първоначална проверка се поставя върху мярката за обем така, че да не се нарушават метрологичните им характеристики. (2) Знакът за първоначална проверка се поставя върху придружаващата ги документация, когато е невъзможно да се постави върху мярката за обем. Раздел XIII Водомери Чл. 241. (1) Водомерите са средства за измерване, предназначени за непрекъснато определяне на обема на водата, която преминава през тях, и са снабдени с измервателно устройство, свързано към показващо устройство. (2) Водомерите биват водомери за студена вода и водомери за топла вода. (3) Студена е водата с температура от 0 °С до 30 °С, топла е водата от 30 °С до 90 °С. Чл. 242. (1) Изискванията на този раздел се прилагат само към водомери, които работят изцяло на механични принципи и използват обемни камери с подвижни стени или действието на скоростта на водата върху скоростта на въртене на подвижна част (радиална или аксиална турбина, ротор и др.). (2) Изискванията на чл. 244—255 не се отнасят за водомери с електронни устройства, като показанията на водомера трябва да съответстват на реда от разряди, посочен като означения в чл. 251, ал. 2. Чл. 243. (1) Техническите и метрологичните характеристики на водомерите се определят чрез следните величини: 1. доставян обем, който е обемът вода, преминаващ през водомера за определено време; 2. максимален разход, обозначаван с „Qmax“, който е най-големият разход, при който водомерът може да работи в ограничени периоди, без повреда и без превишаване на максимално допустимите грешки и максимално допустимата стойност за загуба на налягане; 3. номинален разход, обозначаван с „Qn“, който е равен на половината от максималния разход Qmax, изразява се в кубични метри за час и се използва за означаване на водомера; 4. минимален разход, обозначаван с „Qmin“, е разходът, над който водомерът не трябва да превишава максимално допустимите грешки и който се определя като функция на номиналния разход Qn. 5. преходен разход, обозначаван с „Qt“; той разделя горната и долната зона на обхвата на разхода, при който максимално допустимите грешки стават дискретни. (2) Разход е обемът вода, преминаващ през водомера за единица време, като обемът се изразява в кубични метри или в литри, а времето — в часове, минути или секунди. (3) При номинален разход Qn водомерът трябва да е в състояние да работи при нормални условия за употреба, т.е. при непрекъснати и прекъснати работни условия, без превишаване на максимално допустимите грешки. (4) Обхватът на разхода на водомера се ограничава от максималния и минималния разход, Qmax и Qmin. Той се разделя на две зони, наричани „горна“ и „долна“, с различни максимално допустими грешки. (5) Загубата на налягане представлява загубата, която се причинява от наличието на водомера на водопровода. Чл. 244. Водомерите трябва да са конструирани по такъв начин, че да осигуряват продължителна употреба, да гарантират защита срещу измами и да съответстват на изискванията на този раздел при нормални условия на употреба. Чл. 245. Когато са подложени на случайна промяна на потоците, водомерите трябва да я издържат без всякакво влошаване или промяна на своите метрологични характеристики и в същото време да отчитат адекватно такава промяна. Чл. 246. (1) Водомерът трябва да е направен от материали с подходяща якост и стабилност, устойчиви на вътрешна и нормална външна корозия, и ако е необходимо, защитени чрез подходяща повърхностна обработка. (2) Измененията на температурата на водата в границите от 0 °С до 30 °С за водомерите за студена вода и от 0 °С до 110 °С за водомерите за топла вода не трябва да влияят неблагоприятно върху използваните в конструкцията на водомера за студена вода материали. Чл. 247. (1) Водомерът трябва да издържа постоянното налягане на водата, за което е предназначен, без оперативни повреди, изтичане, просмукване през стените или остатъчни деформации, като водомерът за топла вода да издържа и при непрекъснато прилагана температура на водата 90 °С. (2) Минималната стойност на непрекъснатото налягане на водата, за което е проектиран водомерът, наричано „максимално работно налягане“, трябва да е 10 bar. Чл. 248. (1) Загубата на налягане през водомера, причинена от присъствието на водомера в тръбопровода, се определя при изпитванията за одобряване на типа и не трябва да превишава 0,25 bar при номинален разход и 1 bar при максимален разход. (2) В зависимост от резултатите от изпитване водомерите се причисляват към една от четирите групи, които имат следните максимални стойности за загуба на налягане: 1; 0,6; 0,3 или 0,1 bar. Съответната стойност трябва да е показана в удостоверението за одобрен тип. Чл. 249. (1) Показващото устройство чрез просто съпоставяне на неговите различни съставни елементи трябва да позволява надеждно, лесно и недвусмислено отчитане на измервания обем вода, изразен в кубични метри. (2) Обемът на водата трябва да е представен по един от следните начини: 1. чрез положението на една или повече стрелки върху кръгови скали; 2. чрез показването на ред от последователни цифри в една линия, в един или повече процепи; 3. чрез комбинация от първите два начина. (3) Кубичният метър и неговите кратни се показват в черно, а неговите дробни — в червено. (4) Действителната или видимата височина на цифрите не трябва да е по-малка от 4 mm. Чл. 250. (1) Върху цифровите показващи устройства по чл. 249, ал. 2, т. 2 и 3 видимото преместване на всички цифри трябва да е в посока на нарастване на стойността. (2) Придвижването напред на всяка дадена цифрова единица трябва да завършва, когато цифрата на непосредствено следващата по-малка стойност описва последната десета от своя ход. В случаите по чл. 249, ал. 2, т. 3 ролката, показваща цифрите на най-малката стойност, може да се движи непрекъснато. (3) Цялата част кубични метри трябва да е ясно показана. Чл. 251. (1) Показващото устройство със стрелки по чл. 249, ал. 2, т. 1 и 3 трябва да се въртят в посока на часовниковата стрелка. (2) Стойността в кубични метри за всяко скално деление трябва да се изразява като 10n, където „n“ е положително или отрицателно цяло число или нула, като по този начин се създава система от последователни декади. Близо до всяка част на скалата трябва да са нанесени означения „× 1000—× 100—× 10—× 1—× 0,1— × 0,01—× 0,001“. Чл. 252. Независимо от вида на показващото устройство — скално или цифрово: 1. означението на единицата „m3“ трябва да се показва върху кръговата скала или в непосредствена близост до цифровото показание; 2. най-бързо движещият се и визуално четлив градуиран елемент — контролният елемент, чието скално деление се нарича „проверочно скално деление“, трябва да се движи непрекъснато; контролният елемент може да е постоянен или временно поставян чрез прибавяне на разглобяеми части, които не трябва да оказват съществено влияние върху метрологичните характеристики на водомера. Чл. 253. (1) Дължината на проверочното скално деление трябва да е не по-малка от 1 mm и не по-голяма от 5 mm. (2) Скалата трябва да се състои: 1. от линии с еднаква дебелина, която не превишава една четвърт от разстоянието между осите на две последователни линии и се различава само по дължина, или 2. от контрастни ленти с постоянна широчина, равна на дължината на скалното деление. Чл. 254. Показващото устройство при измерване с водомера при номинален разход и с продължителност поне 1999 часа трябва да регистрира обем, изразен в кубични метри, без да преминава през нулата. Чл. 255. (1) Големината на проверочното скално деление се определя по формулите: 1 × 10n или 2 × 10n, или 5 × 10n. (2) При проверка големината на проверочното скално деление трябва да е: 1. достатъчно малка, така че грешката на измерване да е не по-голяма от 0,5 %, което да позволява възможна грешка от отчитане не по-голяма от половината от дължината на най-малкото скално деление; 2. достатъчно малка, така че при минимален разход изпитването да не отнема повече от 1,5 часа. (3) За да се покаже движението на измервателното устройство, преди това да е видимо от показващото устройство, се допуска да се прибави допълнително устройство (звезда, диск със сравнителен знак и др.). Чл. 256. (1) Водомерите могат да са снабдени с устройство за настройване, което да променя зависимостта между показвания обем и действително преминалия обем. (2) Водомерите, които използват действието на скоростта на водата върху въртенето на движещата се част, задължително трябва да имат допълнително устройство за регулиране. (3) На входа на водомера трябва да е монтиран механичен филтър. (4) Не се разрешава използване на ускоряващо устройство за увеличаване скоростта на водомера при разход под Qmin. (5) Водомерът за топла вода може да включва импулсно-генериращо устройство, при условие че то не въздейства значително върху неговите метрологични характеристики. (6) За да се извърши автоматична проверка на водомера, се монтират допълнителни устройства, ако това е указано в удостоверението за одобрен тип. Чл. 257. (1) Върху водомерите трябва да е поставена по четлив и незаличим начин следната информация, отделно или групирана заедно, върху корпуса, върху показващата скала или върху показващата плоча: 1. наименованието или търговската марка на производителя; 2. типът на водомера; 3. класът на точност и номиналният разход Qn, изразен в кубични метри за час; 4. годината на производство и индивидуалният сериен номер; 5. една или две стрелки, показващи посоката на движение на потока; 6. знакът за одобрен тип; 7. максималното работно налягане, изразено в барове, в случаите, когато то превишава 10 bar; 8. максималната работна температура: „90 °С“ за водомерите за топла вода; 9. буквата „V“ или „Н“ в случаите, когато водомерът може да работи правилно съответно само във вертикална или в хоризонтална позиция. (2) Знаците, които удостоверяват резултатите от проверката, се поставят върху основната част на водомера, обикновено върху корпуса, така че да са видими, без да е необходимо разглобяване. Чл. 258. Водомерите трябва да имат защитни устройства, които могат да се запечатват чрез пломбиране така, че след пломбиране, преди и след правилно монтирания водомер, да не позволяват разглобяване или промяна на водомера или на неговото устройство за настройване без разрушаване на пломбите. Чл. 259. (1) Максимално допустимата грешка на водомерите за студена вода трябва да е: 1. ± 5 % в долната зона при Qmin ≤ Q < Qt; 2. ± 2 % в горната зона при Qt ≤ Q ≤ Qmax. (2) Максимално допустимата грешка на водомерите за топла вода трябва да е: 1. ± 5 % в долната зона при Qmin ≤ Q < Qt; 2. ± 3 % в горната зона при Qt ≤ Q ≤ Qmax. Чл. 260. Класът на точност на водомерите се определя в зависимост от стойностите на Qmin и Qt и съгласно таблиците в приложение № 20. Чл. 261. Водомерите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 262. (1) Броят на водомерите, които трябва да се изпитат за целите на одобряването на типа, трябва да е: 1. за водомери за студена вода: а) десет при номинален разход, Qn, до 5 m3/h; б) шест при номинален разход, Qn, от 5 m3/h до 50 m3/h включително; в) два при номинален разход, Qn, от 50 m3/h до 1000 m3/h включително; г) един при номинален разход, Qn, по-голям от 1000 m3/h; 2. за водомери за топла вода: а) десет при номинален разход, Qn, до 1,5 m3/h; б) три при номинален разход, Qn, от 1,5 m3/h до 15 m3/h включително; в) два при номинален разход, Qn, по-голям или равен на 15 m3/h. (2) Водомерите се изпитват индивидуално или по такъв начин, че да покажат индивидуалните си характеристики. (3) В зависимост от резултатите от изпитване лабораторията, която извършва изпитванията, може да не изпитва всички представени водомери или да изиска допълнителни водомери от заявителя. Чл. 263. Налягането на изхода на водомера при изпитването трябва да е достатъчно високо, за да се избегне кавитация. Чл. 264. Лабораторията, която извършва изпитването, трябва да осигури: 1. максимална относителна грешка при измерване на обема на подаваната вода, в която се включват различните източници на неопределеност при монтиране, която не надвишава ± 0,2 % при изпитване на водомери за студена вода и ± 0,3 % при изпитване на водомери за топла вода; 2. максимално допустима грешка при измерване на налягане, която не надвишава ± 5 %; 3. максимално допустима грешка при измерване на загуба на налягане, която не надвишава ± 2,5 %; 4. по време на всяко изпитване — относително изменение в разходите, което да не превишава 2,5 % между Qmin и Qt и 5 % между Qt и Qmax; 5. максимално допустима грешка при измерване на температурата 1 °С при изпитване на водомери за топла вода. Чл. 265. (1) Изпитването на водомерите за студена вода включва следните операции, извършвани в посочения ред: 1. изпитване за плътност (херметичност) при налягане; 2. определяне кривите на грешките на базата на разхода чрез установяване влиянието на налягането и като се отчетат условията за нормално монтиране на типа водомер (прави участъци на водопровода по течението и срещу течението на потока на водомера, стеснения, препятствия и др.), определени от производителя; 3. определяне загубите на налягане; 4. ускорено изпитване за издръжливост. (2) Изпитването за херметичност при налягане се състои от два етапа: 1. всеки водомер трябва да издържа, без пропускане или просмукване на вода през стените, налягане 16 bar, прилагано за период 15 min, или 1,6 пъти максималното работно налягане за водомери, чието максимално работно налягане превишава 10 bar; 2. всеки водомер трябва да издържа без каквато и да е повреда или блокиране налягане 20 bar, прилагано за период една минута, или два пъти работното налягане за водомери, чието максимално работно налягане превишава 10 bar. (3) Резултатите от изпитванията по ал. 1, т. 2 и 3 трябва да осигуряват достатъчен брой точки, за да може кривите да се начертаят точно в целия обхват. (4) Ускореното изпитване за издръжливост трябва да се извършва, както следва: 1. когато номиналният разход на водомера за студена вода е по-малък или равен на 10 m3/h— чрез: а) изпитване с прекъсване — при разход на изпитване, равен на номиналния разход, със 100 000 прекъсвания, с продължителност на паузите 15 s, с продължителност на работа при разхода на изпитване 15 s и с продължителност на пускане и спиране, равна на стойността на 0,15Qn, изразена в кубични метра за час, при минимум 1 s; б) изпитване без прекъсване — при разход на изпитване, равен на два пъти номиналния разход, и с продължителност на работа при разхода на изпитване 100 h; 2. когато номиналният разход на водомера за студена вода е по-голям от 10 m3/h—чрез: а) изпитване без прекъсване — при разход на изпитване, равен на номиналния разход, с продължителност на работа при разхода на изпитване 800 h; б) изпитване без прекъсване — при разход на изпитване, равен на два пъти номиналния разход, и с продължителност на работа при разхода на изпитване 200 h. (5) Преди първото изпитване и след всяка серия от изпитвания грешките от измерване трябва да са определени най-малко при следните разходи: Qmin, Qt, 0,3Qn, 0,5Qn, Qn и 2Qn. (6) При всяко изпитване обемът на водата, която преминава през водомера, трябва да е достатъчен, за да завърти стрелката или ролката върху проверочната скала с един или повече пълни обороти и да елиминира ефектите на циклично изкривяване. Чл. 266. (1) Изпитването на водомерите за топла вода включва следните операции, извършвани в посочения ред: 1. изпитване за плътност (херметичност) при налягане; 2. определяне кривите на грешките на базата на разхода чрез установяване на влиянието на налягането и температурата, като се отчетат условията за нормално монтиране на типа водомер (прави участъци на водопровода по течението и срещу течението на потока на водомера, стеснения, препятствия и др.), предвидени от производителя; 3. определяне загубите на налягане; 4. ускорено изпитване за издръжливост; 5. изпитване за устойчивост на топлинен удар за водомери с номинален разход Qn не по-голям от 10 m3/h. (2) Изпитването за херметичност при налягане се състои от две части при (85 ± 5) °С: 1. всеки водомер трябва да може да издържа, без каквото и да е изтичане или просмукване, налягане, равно на 1,6 пъти максималното работно налягане, прилагано за период 15 min; 2. всеки водомер трябва да може да издържа, без каквато и да е повреда или смущение, налягане, равно на два пъти максималното работно налягане, прилагано за период една минута. (3) Резултатите от кривите на грешката и изпитванията за загуба на налягане трябва да осигуряват достатъчен брой точки, за да може кривите да се начертаят точно в целия обхват. (4) Ускореното изпитване за издръжливост трябва да се извършва, както следва: 1. когато номиналният разход на водомера за топла вода е по-малък или равен на 10 m3/h, чрез: а) изпитване с прекъсване — при разход на изпитване, равен на номиналния разход и температура на изпитване (50 ± 5) °С, със 100 000 прекъсвания, с продължителност на паузите 15 s, продължителност на работа при разхода на изпитване 15 s и с продължителност на пускане и спиране, равна на стойността на 0,15Qn, изразена в кубични метри за час, при минимум 1 s; б) изпитване без прекъсване — при разход на изпитване, равен на максималния разход и температура на изпитване (85 ± 5) °С, и с продължителност на работа при разхода на изпитване 100 h; 2. когато номиналният разход на водомера за топла вода е по-голям от 10 m3/h, чрез: а) изпитване без прекъсване — при разход на изпитване, равен на номиналния разход и температура на изпитване (50 ± 5) °С, и с продължителност на работа при разхода на изпитване 500 h; б) изпитване без прекъсване — при разход на изпитване, равен на максималния разход и температура на изпитване (85 ± 5) °С, и с продължителност на работа при разхода на изпитване 200 h. (5) Преди първото изпитване и след всяка серия от изпитвания грешките от измерване трябва да се определят най-малко при следните разходи: Qmin, Qt, 0,5Qn и Qmax. (6) Изпитването за устойчивост на топлинен удар включва 25 цикъла, които трябва да се извършат, както следва: 1. при температура на водата (85 ± 5) °С и разход Qmax—с продължителност 8 min, с прекъсване на процеса за 1 до 2 min; 2. със студена вода при разход Qmax—с продължителност 8 min, с прекъсване на процеса за 1 до 2 min. Чл. 267. (1) Типът на водомера може да е одобрен, ако съответства на техническите и метрологичните изисквания, определени в този раздел. (2) Изпитванията по чл. 265, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и чл. 266, ал. 1, т. 1, 2 и 3 се извършват, за да се установи съответствие на водомера с изискванията на метрологичните и техническите характеристики, определени в този раздел. (3) За водомерите за студена вода след всяко ускорено изпитване за издръжливост не трябва да се наблюдава изменение спрямо първоначалната крива по-голямо от 1,5 % между Q t и Q max или по-голямо от 3 % между Qmin и Q t и максималната грешка на водомера между Q min и Q t не е по-голяма от ± 6 % и между Qt и Q max—от ± 2,5 %. (4) За водомерите за топла вода след всяко ускорено изпитване за издръжливост и след всяко изпитване за устойчивост на топлинен удар не трябва да се наблюдава изменение спрямо първоначалната крива по-голямо от 1,5 % между Q t и Q max или по-голямо от 3 % между Q min и Qt. Чл. 268. (1) При първоначалната проверка на водомерите за студена вода трябва да са изпълнени изискванията на чл. 262, ал. 2 и чл. 264, т. 1—4. (2) При първоначалната проверка на водомерите за топла вода трябва да са изпълнени изискванията на чл. 264, с изключение на изискванията за температурите, при които изпитванията се извършват със студена вода при условия, определени в удостоверението за одобрен тип. (3) Водомерите могат да се проверяват на серии, като в този случай изходното налягане на всички водомери трябва да е достатъчно, за да се избегне кавитация, и трябва да се вземат специални мерки за избягване на взаимното влияние между водомерите. (4) Изпитвателното оборудване може да включва автоматични уреди, обходни вентили, ограничители на потока и т.н., при условие че всеки изпитвателен кръг между водомерите, които трябва да се проверят, и контролните резервоари е ясно определен и е възможно по всяко време да се проверява вътрешният му пад на налягане. (5) За подаване на вода може да се използва всякакъв вид система. Ако няколко изпитвателни кръга работят заедно, не трябва да се допускат взаимни влияния, несъвместими с изискванията на чл. 262, ал. 2 и чл. 264, т. 1—4 за водомерите за студена вода и на чл. 264—за водомерите за топла вода. (6) Когато контролният резервоар е разделен на няколко камери, разделящите стени трябва да са достатъчно твърди, за да осигурят изменение на обема на камерата не повече от 0,2 % при напълване или изпразване на съседните камери. Чл. 269. (1) Проверката на водомерите за студена вода включва изпитване за плътност (херметичност) и проверка на точността поне при три стойности на разхода между 0,9 Qmax и Q max, между Qt и 1,1 Qt и между Qmin и 1,1 Qmin. (2) При проверката за първата стойност на разхода се определя загубата на налягане, която трябва да е по-малка от стойността, посочена в удостоверението за одобрен тип на водомера за студена вода. Чл. 270. (1) Проверката на водомерите за топла вода включва изпитване за плътност (херметичност) при налягане и проверка на точност. (2) Изпитването за плътност при налягане може да се извърши със студена вода за една минута при налягане, равно на 1,6 пъти максималното работно налягане. По време на изпитването не трябва да има пропускане или просмукване на вода през стените на водомера. (3) Проверката за точност се провежда с топла вода при температура (50 ± 5) °С най-малко при 3 разхода в границите между 0,9 Qmax и Qmax, Qt и 1,1 Qt и Qmin и 1,1 Qmin. (4) Проверката за точност на водомера за топла вода може да се извърши със студена вода, ако в удостоверението за одобрен тип е описан такъв метод. (5) Проверката по ал. 4 е допустима, ако при изпитването за одобряване на типа е използвана студена вода и водомерът, преминал това изпитване, отговаря на максимално допустимите грешки съгласно чл. 259, ал. 2. (6) В случаите по ал. 5 удостоверението за одобрен тип трябва да съдържа описание на метода на изпитването и на изискванията по отношение на максимално допустимите грешки и разходи при изпитване. Чл. 271. При всяко измерване обемът на водата, преминаващ през водомера, трябва да е достатъчен, за да завърти стрелката или ролката върху проверочната скала на един или повече пълни обороти и да елиминира ефекта на циклично изкривяване. Чл. 272. (1) Грешките на водомера при първоначална проверка трябва да са по-малки или равни от максимално допустимите грешки по чл. 259, ал. 1 – за водомерите за студена вода, и по чл. 259, ал. 2 – за водомерите за топла вода. (2) Когато всички грешки са с един и същ знак, само положителни или само отрицателни, водомерът трябва да се настрои така, че всички грешки да не превишават една втора от максимално допустимата грешка. Чл. 273. (1) Последващата проверка на водомерите се извършва при изискванията за първоначална проверка и включва проверка на точността. (2) Максимално допустимите грешки на водомерите за студена вода при последваща проверка трябва да са: 1. след ремонт: а) ± 5 % в долната зона за Qmin ≤ Q < Qt; б) ± 2 % в горната зона Qt ≤ Q ≤ Qmax; 2. при периодична проверка: а) ± 5 % в долната зона за Qmin ≤ Q < Qt; б) ± 5 % в горната зона Qt ≤ Q ≤ Qmax. (3) Максимално допустимите грешки на водомерите за топла вода при последваща проверка трябва да са: 1. след ремонт: а) ± 5 % в долната зона за Qmin ≤ Q < Qt; б) ± 3 % в горната зона Qt ≤ Q ≤ Qmax; 2. при периодична проверка: а) ± 5 % в долната зона за Qmin ≤ Q < Qt; б) ± 5 % в горната зона Qt ≤ Q ≤ Qmax. Раздел XIV Обемни разходомери за течности, различни от вода, и допълнителни устройства към тях Чл. 274. (1) Обемните разходомери за течности, различни от вода, са средства за измерване, предназначени за определяне разхода на определени течности (като течен петрол и производни продукти, течни храни, алкохол и смеси на алкохол и вода, химически продукти в течно състояние и други), при които течността предизвиква движение на подвижните стени на измервателните камери, което позволява да се измерват различни обеми. (2) Обемните разходомери за течности, различни от вода, се състоят от измервателно и показващо устройство, като обикновено разходомерът е част от измервателна система. (3) Разходомерите за течности, различни от вода, се характеризират със: 1. минимално доставено количество, равно на минималния обем течност, който може да се измери от даден тип устройство; 2. цикличен обем, равен на обема течност, отговарящ на работния цикъл на средството за измерване, т.е. който се отнася към движението като цяло, в края на който всички вътрешни движещи се части на средството за измерване се връщат отново в изходното си положение; 3. периодична вариация, равна на максималната разлика за един работен цикъл между обема, транспортиран от подвижните компоненти, и съответния обем, отчетен от показващото устройство, свързано със средството на измерване без хлабина и приплъзване по такъв начин, че в края на всеки цикъл да отчита за този цикъл обем, еквивалентен на цикличния обем. Тази разлика може да се намали чрез подходящо устройство за регулиране. Чл. 275. (1) Определени разходомери за течности, различни от вода, трябва да работят с допълнителни устройства, които са неразделна част от тях. (2) Допълнителните устройства могат да са: 1. нулиращ механизъм; 2. сумиращ обемен брояч; 3. съставни показващи устройства; 4. ценообразуващи устройства; 5. печатащи устройства, или 6. устройства за предварително установяване на измерваното количество. Чл. 276. (1) Разходомерите трябва да включват показващ механизъм, който да отчита измервания обем в кубически сантиметри или милилитри, в кубически дециметри или литри или в кубически метри. (2) В показващия механизъм с един или повече елементи елементът, на който са нанесени най-малки скални деления, се нарича „първи елемент“. (3) Задвижването между показващото устройство и измервателното устройство трябва да е надеждно, трайно и да се задейства чрез механична връзка или чрез устройство с постоянен магнит. (4) Отчитането на показанията трябва да е надеждно, лесно и недвусмислено. (5) Ако показващият механизъм включва няколко елемента, като цяло той трябва да е конструиран така, че отчитането на показанията да може да се извършва чрез просто съпоставяне на показанията на различните елементи. Чл. 277. Максималният обхват на показващия механизъм трябва да се формира от реда 1 × 10n, 2 × 10n или 5 × 10n в избраните съгласно чл. 276 единици за обем, където „n“ е цяло положително или отрицателно число или нула. Чл. 278. (1) Движението на даден елемент може да е непрекъснато или дискретно. (2) Когато движещата се част от даден елемент има непрекъснато движение, градуираната скала и означението на данните трябва да дават възможност измерваното количество да се определя за всяко положение, в което се установява елементът. Чл. 279. (1) Скалните интервали на първия елемент трябва да се формират от реда 1 × 10n, 2 × 10n или 5 × 10n в избраните съгласно чл. 276 единици за обем. (2) С изключение на елемента, който съответства на максималния обхват на показващия механизъм, стойността на едно завъртане на даден елемент, когато градуираната му скала е напълно видима, трябва да се формира от реда 10n в избраните съгласно чл. 276 единици. (3) Когато даден елемент се състои от фиксирана кръгла скала и въртяща се стрелка, стрелката трябва да се върти по посока на часовниковата стрелка. Чл. 280. (1) При показващ механизъм, който има няколко елемента, всяко завъртане на движещата се част на елементите, на които градуировката се вижда изцяло, трябва да съответства на стойността на скалния интервал на следващия елемент. (2) При показващ механизъм, който има няколко елемента, показанието на даден елемент с дискретно действие, с изключение на първия елемент, трябва да се придвижва напред с една цифра, когато предходният елемент се придвижи с не повече от една десета от своя оборот. Движението напред трябва да спре, когато предходният елемент сочи нула. (3) Когато един показващ механизъм има няколко елемента и само дадена част от скалата на втория и последващите елементи се вижда през прозорчетата, движението на тези елементи трябва да е дискретно. Движението на първия елемент може да е непрекъснато или дискретно. Чл. 281. Ако показанията са дадени с цифри, подредени в ред, и движението на първия елемент е дискретно, се допуска означаване на една или повече нули от дясната страна на този елемент. Чл. 282. (1) Когато само част от скалата на първия елемент е видима в прозорчето и елементът има непрекъснато движение, това може да доведе до двусмислено показание, което трябва да се отстранява, когато е възможно. (2) В случая по ал. 1, за да може да се отчита чрез интерполация, прозорчето трябва да има, успоредно на движението на скалата, размер, равен поне на 1,5 пъти разстоянието между централните линии на два последователни номерирани градуировъчни знака, така че поне два градуировъчни знака, от които единият цифров, винаги да са видими. Прозорчето може да е асиметрично на означението на данните. Чл. 283. (1) Означенията върху скали, имащи градуировъчни знаци, трябва да са с еднаква дебелина по цялата си дължина, която да не превишава една четвърт от разстоянието между централните линии на два последователни знака. (2) Знаците, избрани от реда 1 × 10n, 2 × 10n или 5 × 10n в избраните съгласно чл. 276 единици, трябва да се различават само по своята дължина. Чл. 284. (1) Действителното или видимото разстояние между осите на два последователни градуировъчни знака трябва да е не по-малко от 2 mm. (2) Действителната или видимата височина на цифрите трябва да е не по-малка от 4 mm. Чл. 285. (1) Разходомерите за течности, различни от вода, трябва да съдържат устройство за регулиране, което да променя отношението между отчетените и действителните обеми на течността, преминаваща през разходомера, и да позволява намаляване на периодичната вариация. (2) Когато устройството за регулиране променя отношението по дискретен начин, последователните нараствания на това отношение никога не трябва да се отличават с повече от 0,002. (3) Разходомерите за течности, различни от вода, не могат да се регулират чрез използване на байпаси. Чл. 286. (1) Минималното доставено количество трябва да е такова, че максимално допустимата грешка да не е по-голяма от посочената в чл. 322, ал. 2 и 3 за всяка от следните стойности: 1. обема, съответстващ на движение, равно на 2 mm от скалата на първия елемент на показващия механизъм и на една пета от стойността на скалния интервал, когато първият елемент има непрекъснато движение; 2. обема, съответстващ на две последователни движения на цифрите, когато първият елемент има дискретно действие; 3. грешката, която при нормални работни условия се причинява от разстоянието или приплъзването на задвижването между измерваното устройство и първия елемент на индикаторния механизъм; 4. удвоената периодична вариация, която да не е по-голяма от максимално допустимата грешка по чл. 322 за това количество. (2) При определяне на минималното доставено количество трябва да се отчита при необходимост влиянието на допълнителните устройства към измервателното оборудване, в съответствие с изискванията към тях. (3) Минималното доставено количество се избира от реда 1 × 10n, 2 × 10n или 5 × 10n в единици за обем, където „n“ е цяло положително или отрицателно число или нула. Чл. 287. (1) Максималната и минималната стойност на разхода на разходомерите за течности, различни от вода, се посочват в удостоверението за одобрен тип в зависимост от резултатите, получени при изпитването. (2) Разходомерът трябва да работи определен период от време, посочен в удостоверението за одобрен тип, при разход, приблизително равен на максималната стойност на разхода, без да показва някакви видими промени в метрологичните си характеристики. (3) Отношението между максималната и минималната стойност на разхода трябва да е равно поне на: 1. десет — за разходомери с общо предназначение; 2. пет — за разходомери за втечнени газове. Чл. 288. (1) В удостоверението за одобрен тип се посочват видът на течността или течностите, за които са предназначени разходомерите, границите на температура за течността, която се измерва, когато те са под минус 10 °С или над 50 °С, и максималното работно налягане. (2) Изследването за одобряване на даден тип разходомер трябва да показва, че вариациите на грешката, дължаща се на: 1. максималните вариации в свойствата на течностите; 2. налягането и температурата на течността в границите, които се посочват в удостоверението за одобрен тип, не трябва да надвишават за всеки от тези фактори половината от стойностите по чл. 322. Чл. 289. (1) Нулиращият механизъм е механизъм към показващото устройство, който връща показващото устройство към нула ръчно или автоматично. (2) Нулиращият механизъм не трябва да влияе на резултата от измерването. (3) Ако нулиращата операция започне, измерване не трябва да се извършва, докато тя не приключи. (4) Изискванията по ал. 2 и 3 не са задължителни: 1. за индикатори, чиято скала носи надпис „Продажбата на клиенти е забранена“ или друга еквивалентна забрана за използване; 2. за стрелкови скали, монтирани към разходомери, при които максималната стойност на разхода не превишава 1200 l/h. Ако разходомерите са предвидени за търговски цели, ръчното увеличаване на отчетеното количество не трябва да е възможно. Чл. 290. (1) При показващи устройства с непрекъснато движение след всяко нулиране допустимата разлика спрямо нулата не трябва да е по-голяма от половината от максимално допустимата грешка за минималното измервано количество, означено върху скалата на показващото устройство, но не по-голямо от една пета от стойността на скалното деление. (2) При показващи устройства с дискретно движение показанието трябва да е точно нула. Чл. 291. (1) Показващо устройство с нулиращ механизъм може да е свързано към един или няколко брояча (сумиращи обемни броячи), които да изпълняват функции на сумиране. (2) Броячите не трябва да включват нулиращ механизъм. (3) Броячите могат да са само от тип „нереверсивен“. (4) Броячите могат да са скрити. Чл. 292. Единицата, в която се изразява сумираният обем (или нейният символ), трябва да е означена и да съответства на единицата на обемния разходомер за течност, различна от вода. Чл. 293. Скалният интервал на първия елемент на всеки брояч трябва да е от реда 1 × 10n, 2 × 10n или 5 × 10n в приетите единици за обем, където „n“ е цяло положително или отрицателно число или нула, и да е равен или по-голям от скалния интервал на първия елемент на показващото устройство с нулиращ механизъм. Чл. 294. Ако показанията на броячите и показанията на показващото устройство с нулиращ механизъм се виждат едновременно, цифрите на броячите трябва да са с размери не по-големи от половината от съответните размери на цифрите на показващото устройство с нулиращ механизъм. Чл. 295. (1) Показващите устройства могат да имат няколко скали и да са свързани с едно или повече едновременно повтарящи предавателни показващи устройства. (2) Скалните деления на различните показващи устройства може да са различни, но минималното доставено количество трябва да е еднакво за всички и да е зададено като функция на скалното деление, което завършва с най-голямата стойност за това доставено количество. (3) Изискванията на този раздел се прилагат за всяко показващо устройство и за всяка скала. (4) Показанията върху различните скали на показващото или показващите устройства не трябва да се различават с повече от максимално допустимата грешка за минималното доставено количество, посочено върху скалата или скалите. Чл. 296. (1) Нереверсивните показващи устройства за обем, които имат нулиращо устройство, могат да имат и ценообразуващо устройство за цена от нереверсивен тип, което има устройство за нулиране. Единичната цена е цената за единица обем, която се използва за отчитане на измереното количество. (2) Единичната цена трябва да може да се настройва. Избраната единична цена трябва да се посочва на показващото устройство. (3) Механизмите за избиране и отчитане на единичната цена трябва да са свързани с показващото устройство за цената по такъв начин, че цената, съответстваща на дадено измерване, винаги да е равна на произведението от избраната и показана единична цена и отчетения обем. Чл. 297. (1) Ценообразуващите устройства трябва да съответстват на изискванията за показващи устройства, с изключение на изискването по чл. 290, касаещо нулиращия механизъм. (2) Използваната парична единица или нейният символ трябва да са означени върху скалата на ценообразуващото показващо устройство. (3) Размерите на цифрите на ценообразуващото устройство не трябва да превишават размерите на цифрите на показващото устройство за обем. Чл. 298. Нулиращите механизми на ценообразуващото устройство и на показващото устройство за обем трябва да са конструирани така, че при работа на механизма на което и да е от двете устройства другото автоматично да се нулира. Чл. 299. Изчислената цена за количество, равно на максимално допустимата грешка за минималното измерено количество, означено върху скалата на показващото устройство, не трябва да е по-малка от една пета от стойността на скалното деление, но и не по-малка от цената, съответстваща на интервал от 2 mm от скалата на първия елемент на показващото устройство за цена, когато движението на този елемент е непрекъснато. Този интервал от една пета от стойността, или 2 mm, може да не съответства на парична стойност, по-малка от една стотинка. Чл. 300. Цената на количеството, равно на максимално допустимата грешка за минималното измерено количество, означена върху скалата на показващото устройство, трябва да е равна поне на две деления от скалата, когато движението на първия елемент на ценообразуващото устройство е дискретно. Скалният интервал може да не съответства на парична стойност, по-малка от една стотинка. Чл. 301. При нормални условия разликата между отчетената цена и цената, изчислена на базата на единичната цена и измереното количество, не трябва да надвишава цената на количеството, равно на максимално допустимата грешка за минималното доставено количество, означено върху скалата на показващото устройство. Разликата може да не е по-малка от две стотинки. Чл. 302. (1) За показващите устройства с непрекъснато движение след всяко връщане на нула допустимата разлика спрямо нулата трябва да е не по-голяма от половината от цената на количеството, равно на максимално допустимата грешка за минималното доставено количество, означено върху скалата на показващото устройство, но и да не надвишава една пета от стойността на скалното деление. Разликата може да не е по-малка от 1 стотинка. (2) За показващи устройства с дискретно движение показанието трябва да е точно нула. Чл. 303. (1) Към показващото устройство на разходомера може да се свърже и цифрово печатащо устройство за отпечатване на измереното количество. (2) Стойността на отпечатваното скално деление трябва да е от реда 1 х 10n, 2 х 10n или 5 х 10n в приетите единици за обем, където „n“ е цяло положително или отрицателно число или нула. (3) Стойността на отпечатваното скално деление не трябва да е по-голяма от максимално допустимата грешка за минималното измервано количество, посочено върху скалата на показващото устройство. (4) Стойността на отпечатваното скално деление трябва да е посочена върху печатащото устройство. Чл. 304. (1) Отпечатваното количество трябва да е изразено в една от приетите единици за обем. Цифрите, използваната единица или нейният символ, както и всяка десетична точка, когато е необходимо, трябва да се отпечатват от устройството върху бележката от продажба. (2) Печатащото устройство може да отпечатва информация относно извършваната доставка, като например: идентификационен номер, дата, място на измерване, вид на течността. (3) Устройството може да е конструирано така, че отпечатването да може да се повтаря. В този случай отпечатаната информация трябва напълно да съвпада и да има същия сериен номер. (4) Ако количеството се определя чрез разликата между две отпечатани стойности, едната от които може да е нула, бележката от продажба не трябва да се отпечатва, докато измерването не приключи. (5) С изключение на случая по ал. 4 печатащото устройство трябва да има устройство за нулиране, което да е комбинирано с показващото устройство. Чл. 305. Разликата между отчетеното и отпечатваното количество не трябва да надвишава стойността на едно отпечатано скално деление. Чл. 306. (1) Печатащото устройство като допълнение към измерваното количество може да отпечатва или цената за това количество, или тази цена и единичната цена. То също може да отпечатва само цената, която трябва да се плати, когато печатащото устройство е свързано с дадено показващо устройство за количества и за изчислени цени в случай на пряка продажба на клиенти. (2) Цифрите, използваната парична единица или нейният символ и всеки десетичен знак, когато е необходимо, трябва да се отпечатват от устройството върху бележката от продажба. Размерите на отпечатваните цифри за цената не трябва да са по-големи от размерите на отпечатаните цифри за измереното количество. Чл. 307. (1) Стойността на скалното деление при отпечатване на цената трябва да е от реда 1 х 10n, 2 х 10n или 5 х 10n в приетите парични единици, където „n“ е цяло положително или отрицателно число или нула. (2) Стойността по ал. 1 не трябва да надвишава цената на количеството, равно на максимално допустимата грешка за минималното измерено количество, означено върху скалата на показващото устройство. Скалното деление може и да не съответства на парична стойност, по-малка от една стотинка. Чл. 308. (1) Ако с разходомера се използва ценообразуващо показващо устройство, разликата между отчетената и отпечатаната цена не трябва да превишава стойността на отпечатаното скално деление. (2) Ако с разходомера не се използва ценообразуващо показващо устройство, разликата между отпечатаната цена и цената, изчислена чрез отчетеното количество, и единичната цена трябва да отговаря на изискванията на чл. 301. Чл. 309. (1) Разходомерите за течности, различни от вода, могат да имат устройства за предварително установяване, които позволяват предварително да се избере количеството, което ще се измерва, и автоматично спират потока течност, когато избраното количество е измерено. (2) Избраното количество се показва чрез устройство със скала и информационен ред или чрез цифрово устройство. Чл. 310. (1) Когато предварителното установяване може да се извърши чрез няколко независими управляващи елемента, стойността на скалното деление на всеки управляващ елемент трябва да е равна на обхвата за предварително установяване на управляващия елемент на следващата най-малка декада. (2) Устройствата за предварително установяване могат да се настройват така, че дадено количество да се избира повторно без ново установяване на управляващите елементи. Чл. 311. (1) Когато изобразяваните цифри на устройствата за предварително установяване са отделни от тези на показващото устройство и ако е възможно да се виждат едновременно, размерите на първите не трябва да са по-големи от три четвърти от размерите на последните. (2) По време на измерването показанието за избраното количество може или да остава непроменено, или да намалява прогресивно до нула. Чл. 312. При нормални условия получената разлика между избраното и отчетеното количество в края на измерването не трябва да надвишава половината от максимално допустимата грешка за минималното доставено количество. Чл. 313. Избраните и отчетените от показващото устройство количества трябва да се изразяват в еднакви единици. Те или техните символи трябва да се изобразят върху устройството за предварително установяване. Чл. 314. Стойността на най-малкото скално деление на устройството за предварително установяване не трябва да е по-малка от стойността на скалното деление на първия елемент на показващото устройство. Чл. 315. (1) Ако е необходимо, устройствата за предварително установяване могат да включват и устройство за бързо спиране на потока течност. (2) Когато устройството за предварително установяване включва устройство за намаляване на разхода в края на измерването, трябва да е осигурено и устройство за пломбиране, ако то е необходимо, за да предотврати промяна на направената настройка. Чл. 316. Изискванията на чл. 312 и чл. 315, ал. 2 не се прилагат, ако печатащият механизъм е вграден към разходомера с цел отпечатване на бележка от продажбата или ако при пряка продажба на клиенти устройството за предварително установяване е скрито. Чл. 317. (1) Разходомерите с ценообразуващи показващи устройства могат да включват и устройство за предварително установяване на сумата. (2) Потокът течност трябва да спира, когато доставеното количество достигне избраната сума. (3) Устройството за предварително установяване на цената трябва да отговаря на изискванията за устройство за предварително установяване. Чл. 318. Устройствата за пломбиране трябва да предотвратяват свалянето на спомагателното оборудване и достъпа до компоненти, които се настройват. Чл. 319. (1) Разходомерите за течности, различни от вода, трябва да имат нанесени в четлив и еднозначен вид върху скалата на показващия механизъм или на специална табелка следните данни: 1. знака за одобрен тип; 2. наименованието или фирмения знак на производителя; 3. описания, дадени от производителя (ако има такива); 4. идентификационния номер на разходомера и годината на производство; 5. цикличния обем; 6. максималната и минималната стойност на разхода; 7. максималното работно налягане; 8. температурния обхват, в случай че течността се измерва при температура под минус 10 °С или над 50 °С; 9. вида на течността или течностите, които ще се измерват, и границите на вискозитета (кинетичен или динамичен), когато посочените данни за вида на течността не са достатъчни, за да се определи техният вискозитет. (2) Върху скалата на показващия механизъм трябва да са означени: 1. наименованието или означението на единицата, в която се изразяват измерваните обеми; 2. минималното доставено количество. (3) Посоката на движение на течността трябва да се означи чрез стрелка върху корпуса на разходомера, ако съществува вероятност от объркване. (4) За разходомерите, които измерват течности за пиене и които могат да се демонтират, идентификационният номер или последните три цифри от него трябва да са нанесени върху всички части, чиято подмяна може да повлияе на резултатите от измерване. (5) Показващият механизъм може да носи специално означение и идентификационен номер. (6) Допълнителните устройства към разходомерите за измерване на течности, различни от вода, трябва да носят на специална табела или върху показващото устройство данните по ал. 1, т. 1—4. Чл. 320. (1) Местата за пломбиране трябва да възпрепятстват: 1. достъпа до части, които могат да променят настройките при регулиране; 2. разглобяването на разходомера, дори и частично, когато такова разглобяване не е разрешено в удостоверението за одобрен тип (например за разходомери, които измерват течности за пиене и които могат да се разглобяват). (2) Върху основна част от измервателното устройство, показващия механизъм или техния корпус трябва да е предвидено постоянно място, видимо без демонтиране или разглобяване, върху което да се поставя знакът за проверка. (3) В удостоверението за одобрен тип може да се определи място за поставяне на знаци върху разглобяемите сменяеми части на разходомера, т.е. в близост до идентификационния номер съгласно изискването на чл. 319, ал. 4. Чл. 321. (1) При първоначална проверка на разходомера като самостоятелен компонент максимално допустимите грешки на разходомерите за течности, различни от вода, трябва да са равни на половината от максималните грешки по чл. 322, ал. 1—3, но не по-малки от 0,3 % от измерваното количество, ако използваната течност е такава, за която е предназначен разходомерът. (2) Ако точността на измерване не съответства на изискването по ал. 1, в удостоверението за одобрен тип може да са определени по-големи максимално допустими грешки, при условие че са в границите по чл. 322, ал. 1—3. (3) Ако проверката на измервателната система за течности, различни от вода, се извършва или само с една от течностите, за които е предвиден разходомерът, или с различна течност от тази, за която е предназначен, в удостоверението за одобрен тип могат да се определят по-малки или различни грешки от максимално допустимите по чл. 322, ал. 1—3. (4) Когато при проверката се използва течност, различна от тази, за която е предназначен разходомерът, в удостоверението за одобрен тип може да се посочат стойности на изпитвателни разходи, различни от тези между максималния и минималния разход. Чл. 322. (1) Когато разходомерът е вграден в измервателна система, стойностите на максимално допустимите грешки при първоначална и последваща проверка на системата, при нормални работни условия и в работните граници, посочени в удостоверението за одобрен тип, в зависимост от измерваните количества трябва да са в границите: 1. от 0,02 l до 0,01 l—± 2 ml; 2. от 0,1 l до 0,2 l—± 2 % от измерваното количество; 3. от 0,2 l до 0,4 l—± 4 ml; 4. от 0,4 l до 1 l—± 1 % от измерваното количество; 5. от 1 l до 2 l—± 10 ml; 6. от 2 l и нагоре—± 0,5 % от измерваното количество. (2) Максимално допустимата грешка за минималното доставено количество е равна на два пъти стойността по ал. 1 и независимо от измерваното количество максимално допустимата грешка не може да е по-малка от допустимата грешка за минималното доставено количество. (3) Поради особености на изпитвателните стендове за течни газове или други течности при температура под минус 10 °С или над 50 °С и за стендове, при които минималната стойност на разхода е не по-голяма от 1 l/h, максимално допустимите грешки са два пъти по-големи от грешките по ал. 1 и 2. (4) Ако при първоначална проверка всички грешки са с един и същ знак, поне една от тях не трябва да надвишава границите, посочени в чл. 321, ал. 1. Чл. 323. (1) Разходомерите за течности, различни от вода, се пускат на пазара като самостоятелни компоненти след одобряване на типа и след първоначална проверка и в действие — след първоначална проверка на измервателните системи за течности, различни от вода, в които са вградени. (2) Типът на разходомерите за течности, различни от вода, може да се одобри при одобряване типа на съответните системи, в които се вграждат. (3) Разходомерите за течности, различни от вода, подлежат на последващи проверки заедно с измервателните системи за течности, различни от вода, в които са вградени. Чл. 324. (1) Допълнителните устройства към обемните разходомери за течности, различни от вода, се пускат на пазара след одобряване на типа и в действие — след първоначална проверка, заедно с разходомерите, към които са свързани. (2) Допълнителните устройства подлежат на последващи проверки заедно с разходомерите, към които са свързани. Чл. 325. Допълнителните устройства към разходомерите за измерване на течности, различни от вода, не влияят на метрологичните характеристики на разходомерите. Изискванията към допълнителните устройства трябва да осигурят съпоставимост между измереното количество и показанията на показващите устройства. Раздел XV Измервателни системи за течности, различни от вода Чл. 326. (1) Измервателните системи за течности, различни от вода, са предназначени за измерване на разход на определени течности (течен петрол и производни продукти, течни храни, алкохол и смеси на алкохол и вода, химически продукти в течно състояние и други) без студена питейна вода и топла вода, при които течността предизвиква движение на подвижните стени на измервателните камери, което позволява да се измерват различни обеми. (2) Изискванията на този раздел се отнасят до измервателни системи, в които са вградени обемни разходомери, които съответстват на изискванията на раздел XIV. (3) Изискванията на този раздел се делят на общи изисквания към измервателните системи за течности, различни от вода, и специфични изисквания за системи за определен вид течности. Специфичните изисквания се отнасят до: 1. измервателни системи за течни горива; 2. измервателни системи, използвани към автоцистерни за транспорт и доставка на течности, с изключение на течности за пиене; 3. измервателни системи за приемане или получаване на течности при разтоварване на танкери, железопътни и автоцистерни; 4. измервателни системи, стационарни или използвани за автоцистерни, за измерване на втечнен газ под налягане, с изключение на криогенни течности; 5. измервателни системи за мляко. Чл. 327. (1) Измервателните системи за течности, различни от вода, включват: 1. разходомери за течности, различни от вода, и допълнителни устройства, които могат да са свързани към тях; 2. всички устройства, необходими за осигуряване на точно и достоверно измерване или добавени с цел да облекчат работата на системата, както и от всяко друго оборудване, което може по някакъв начин да влияе върху измерването. (2) Ако няколко разходомера, предназначени за отделни измервателни операции, работят заедно с общи компоненти, всеки разходомер заедно с общите компоненти се включва в една измервателна система. (3) Ако за една измервателна операция са предвидени няколко разходомера, те съставят самостоятелна измервателна система. Чл. 328. Измервателните системи за течности, различни от вода, се характеризират със: 1. максималния разход и минималния разход; 2. максималното работно налягане; 3. минималното работно налягане, ако е необходимо; 4. измерваната течност или течности, границите на вискозитета — кинематичен или динамичен, ако данните за течността не са достатъчни за определяне на нейния вискозитет; 5. минимално доставеното количество; 6. минимално полученото количество, което е най-малкият обем течност, за който се допуска извършването на измерване в измервателни системи, предназначени за измерване на получената от системата течност; изискванията към максимално доставеното количество се прилагат и за минимално полученото количество; 7. температурния обхват, когато течността се измерва при температури под минус 10 °С или над 50 °С. Чл. 329. (1) Разходомерите, вградени в измервателни системи за течности, различни от вода, включително допълнителните устройства към тях, трябва да са от тип, одобрен за измерване на течността при нормални условия на употреба. (2) Границите на разхода (максималната и минималната стойност на разхода) на измервателната система могат да се различават от тези на използвания в нея разходомер. В този случай се проверява дали стойностите на максималния и минималния разход на измервателната система са съвместими с тези на разходомера. (3) Когато определен брой разходомери са монтирани паралелно в една измервателна система, сумата от максималния и минималния разход на отделните разходомери трябва, с изключение на специфичните случаи, описани в този раздел, да се вземе предвид при определяне границите на разхода на измервателната система. (4) Максималният разход на измервателната система трябва да е равен поне на два пъти общия минимален разход на вградените разходомери. Чл. 330. (1) Измервателните системи трябва да имат точка, определяща количеството течност, предадено (доставено) или получено (прието), наричана „точка на предаване“. Тя се разполага след разходомера в системите за приемане и преди разходомера в системите за получаване. (2) Измервателните системи могат да са от типа „празен маркуч“ и от типа „пълен маркуч“, като към типа „празен маркуч“ се включват и твърди тръбопроводи: 1. системите „празен маркуч“ в системите за предаване са измервателни системи, в които точката на предаване е разположена преди маркуча за доставка; тази точка на предаване има формата на наблюдателно стъкло с преливник или на затварящо устройство, комбинирано и в двата случая със система, която осигурява изпразването на захранващия маркуч след измервателната операция; 2. системите „пълен маркуч“ в системите за предаване са измервателни системи, в които точката на предаване се състои от затварящо устройство, разположено в доставящия тръбопровод; когато тръбопроводът има свободен край, затварящото устройство трябва да е разположено възможно най-близо до този край. (3) В случай на системи за получаване ал. 2 се прилага аналогично към тръбопроводи за приемане на течности преди разходомерите. Чл. 331. (1) Измервателните системи трябва да включват устройство филтър преди разходомерите, предназначено да събира твърдите замърсители в течността. (2) Филтрите при възможност трябва да са монтирани така, че да са лесно достъпни. Чл. 332. (1) Измервателните системи за течности, различни от вода, трябва да се инсталират по такъв начин, че при нормални условия да не създават възможност преди разходомера да влиза въздух или да се отделят газове от течността. (2) Ако изискването по ал. 1 не може да се изпълни, в измервателните системи трябва да се вгради оборудване за отделяне на газовете, което позволява по подходящ начин да се отделят въздухът или неразтворените газове, които могат да се съдържат в течността преди преминаването ѝ през разходомера. Чл. 333. (1) Оборудването за отделяне на газовете трябва да е подходящо за условията на зареждане и да е настроено така, че допълнителната грешка, дължаща се на влиянието на въздуха или газовете и влияеща върху резултатите от измерване, да не превишава: 1. за течности, различни от питейните, с вискозитет не по-голям от 1 mPa.s - 0,5 % от измерваното количество; 2. за течности за пиене и за течности с вискозитет, по-голям от 1 mPa.s - 1 % от измерваното количество. (2) Грешката може да не е по-малка от 1 % от минималното доставено количество. Чл. 334. (1) Ако налягането в смукателния тръбопровод на помпата може да падне под атмосферното налягане или под налягането на наситените пари на течността дори и за кратко време, трябва да се използва сепаратор на газове съгласно изискванията на този раздел. (2) Сепараторът на газове е уред за непрекъснато отделяне и отстраняване чрез подходящо устройство на въздуха или газовете, съдържащи се в течността. (3) Устройството за отделяне на газовете по принцип е автоматично, освен ако има механизъм, който автоматично спира потока течност, когато съществува риск от попадане на въздух или газове в разходомера. В този случай възобновяването на измерването трябва да е възможно само ако въздухът или газовете са отстранени автоматично или ръчно. Чл. 335. (1) Типът на сепаратора на газове, предвиден да работи при максимален разход не по-голям от 100 m3/h, може да се одобри като самостоятелен компонент или да се включи в одобряването на типа на измервателната система, част от която се явява, когато този раздел изисква одобряване на типа на системата. (2) Типът на сепаратори на газове, конструирани да работят при максимален разход, по-голям от 100 m3/h, може да се одобри както типа на същата конструкция, но с по-малки размери. (3) Сепараторите на газове, чийто тип е одобрен като самостоятелен компонент, могат да се използват в измервателни системи без индикатори на газове. (4) Индикаторът на газове е устройство, позволяващо лесното откриване на въздушни или газови мехурчета, които могат да се съдържат в потока течност. Чл. 336. (1) Сепараторът на газове трябва да е монтиран след помпата, но се допуска да се комбинира с нея. (2) Сепараторът на газове се разполага възможно най-близо до разходомера така, че загубата на налягане, дължаща се на движението на потока течност между двата компонента, да е пренебрежимо малка. Чл. 337. Работни граници на сепаратора на газове трябва да са: 1. максималният разход или разходи за една или повече определени течности; 2. границите на максималното и минималното налягане, съвместими с правилната работа на сепаратора на газове. Чл. 338. (1) Когато типът на сепаратора на газове, предвиден да работи при максимален разход не по-голям от 100 m3/h, е одобрен като самостоятелен компонент, той трябва в границите на грешките по чл. 333 да осигурява измерване на въздуха или газовете, размесени в измерваната течност, при следните условия на изпитване: 1. измервателната система да работи при максимален разход за системата и при минималното налягане, посочено за сепаратора на газове; 2. всяко съотношение между обема на течността и обема на въздуха или газовете, ако сепараторът на газове е конструиран за максимален разход, по-малък или равен на 20 m3/h; съотношението трябва да е по-малко от 30 %, ако сепараторът на газове е конструиран за максимален разход, по-голям от 20 m3/h; въздухът или газовете се измерват при атмосферно налягане, за да се определи техният процент. (2) Устройството за автоматично отстраняване на газовете трябва да работи правилно и при максималното налягане, определено за сепараторите на газове. Чл. 339. (1) Когато типът на сепаратора на газове е одобрен като компонент, вграден в одобрена измервателна система, изискванията на чл. 338 могат да се прилагат и към него. В този случай не е необходим индикатор на газове. (2) Когато в измервателната система е вграден индикатор на газове, съответстващ на чл. 353, сепараторът на газове трябва в границите на грешките по чл. 333 да елиминира въздуха или газовете, смесени с измерваната течност, при следните условия: 1. измервателната система да работи при максимална стойност на разхода и минимална стойност на налягането; 2. отношението на обема на въздуха и газовете спрямо обема на течността да не надвишава: а) 20 %—за течности, различни от течностите за пиене, с вискозитет не по-голям от 1 mPa.s; б) 10 %—за питейни течности и за други течности с вискозитет, по-голям от 1 mPa.s. (3) Изискванията на ал. 2, т. 1 и 2 се считат за изпълнени, когато ефективният обем на сепаратора е не по-малък от 8 % от доставения обем за една минута при максимален разход, означен върху табелката на измервателната система. (4) Когато отношението на обема на въздуха и газовете спрямо обема на течността надвиши процентите по ал. 2 и сепараторът на газове не съответства на изискванията за максимално допустимите грешки, газовете или въздушните мехурчета трябва да се виждат ясно в индикатора на газове. Чл. 340. (1) Когато налягането на входа на помпата е постоянно по-голямо от атмосферното налягане и налягането на наситените пари на течността и когато не се използва сепаратор на газове, е необходимо да се използва екстрактор на газове или специален екстрактор на газове, ако съществува възможност за възникване на газови формирования между помпата и разходомера по време на периодите, когато не протича течност, или ако в тръбопровода могат да попаднат въздушни възглавници (например когато захранващият резервоар е изцяло празен) по такъв начин, че да предизвикат специфична грешка, по-голяма от 1 % от минималното доставено количество. (2) Екстракторът на газове е уред, който извлича почти неразтворимите въздух или газове, натрупани в тръбопровода преди разходомера под формата на въздушни възглавници. (3) Изискванията към устройството за извличане на газовете към сепаратора на газове се прилагат и към екстрактора на газове. Чл. 341. Специалният екстрактор на газове е уред, който подобно на сепаратора на газове, но при по-облекчени условия непрекъснато отделя въздуха или газовете, съдържащи се в течността, и автоматично спира потока течност, когато съществува риск натрупаният въздух или газове под формата на въздушни възглавници, които на практика почти не се разтварят в течността, да попаднат в разходомера. Чл. 342. (1) Типът на екстрактора на газове или на специалния екстрактор на газове, предназначен да работи при максимален разход не по-голям от 100 m3/h, може да се одобри като самостоятелен компонент или да се включи в одобряването на типа на измервателната система, част от която се явява. (2) Типът на екстрактори на газове, предвидени да работят при максимален разход, по-голям от 100 m3/h, може да се одобри както типа на същата конструкция, но с по-малки размери. (3) Екстракторите на газове или специалните екстрактори на газове, чийто тип е одобрен като самостоятелен компонент, могат да се използват в измервателни системи без индикатори на газове. Чл. 343. (1) Екстракторът на газове или специалният екстрактор на газове се монтира след помпата, но може да се комбинира с нея. (2) Екстракторът се монтира в най-високата точка на тръбопровода възможно най-близо преди разходомера. (3) Ако екстракторът е монтиран под нивото на разходомера, трябва да се вгради възвратен вентил, снабден при необходимост с регулатор на налягане, за да предотврати изпразването на тръбите между вентила и разходомера. (4) Ако тръбопроводът преди разходомера включва няколко високи точки, могат да са необходими няколко екстрактора на газове. Чл. 344. Работните граници на екстрактора на газове или на специалния екстрактор на газове, включително минималното доставено количество, за което са предвидени тези устройства, се определят съгласно чл. 337. Чл. 345. (1) Екстракторът на газове или специалният екстрактор на газове трябва при максимален разход на измервателната система да осигурява отделяне на газове или въздушни възглавници, измерени при атмосферно налягане, с обем, равен поне на минималното доставено количество, без допълнителна грешка, която да превишава 1 % от минималното доставено количество. (2) Специалният екстрактор на газове трябва непрекъснато да отделя обем от газове или въздух, равен на 5 % от обема на доставяната течност при максимален разход, без резултантната допълнителна грешка да превишава границите по чл. 333. Чл. 346. Изискванията по чл. 334—345 не изключват наличието на ръчни или автоматични екстракционни устройства в стационарните инсталации с големи размери. Чл. 347. Ако захранващият тръбопровод за течността е монтиран така, че в приемащия тръбопровод преди разходомера независимо от работните условия не се образуват или не проникват газове или въздух, не се изисква използването на устройство за отстраняване на газове, ако образуваните газове през неработните периоди не причиняват специфична грешка, по-голяма от 1 % от минималното доставено количество. Чл. 348. (1) В случаите, когато разходомерът се захранва на гравитационен принцип, без използване на помпа, и налягането на течността във всички части на тръбопровода преди разходомера и в самия разходомер е по-голямо от налягането на наситените пари и от атмосферното налягане, не се изисква използването на устройство за отстраняване на газове, ако са взети мерки системата в експлоатация да се пълни без прекъсване. (2) В случай че налягането на течността е по-малко от атмосферното налягане, но по-голямо от налягането на наситените пари, се монтира подходящо устройство за предотвратяване проникването на въздух в разходомера. (3) Когато разходомерът се захранва под налягане, проникването на газове в разходомера се предотвратява чрез подходящо устройство. (4) Налягането на течността между разходомера и точката на предаване трябва да е по-голямо от налягането на наситените пари на течността. Чл. 349. (1) Тръбопроводът на устройството за отделяне на газове не трябва да включва вентил с ръчно управление, ако затварянето на вентила пречи на работата на устройството. (2) Ако изискванията за безопасност налагат използване на затварящо устройство от този тип, вентилът трябва чрез приспособление за пломбиране да се поддържа в отворено положение. Чл. 350. Захранващият резервоар на измервателната система трябва да може да се изпразва изцяло. Изходната дюза на резервоара трябва да е снабдена с антизавихрящо устройство, освен ако в системата е вграден сепаратор на газове. Чл. 351. (1) Сепараторите на газове и екстракторите на газове не трябва да се използват при течности с динамичен вискозитет, по-висок от 20 mPa.s при температура 20 °С поради намаляването на ефективността им с нарастване вискозитета на течността. (2) Помпата трябва да е настроена така, че входното налягане винаги да е по-голямо от атмосферното налягане. (3) Ако изискването по ал. 2 не може да се изпълни, се използва устройство, което автоматично да спира потока течност при понижаване на входното налягане под атмосферното. За следене на налягането се използва манометър. (4) Изискванията по ал. 1—3 могат да не се изпълняват, ако в измервателната система са вградени устройства, които предотвратяват проникването на въздух през връзките на секциите на тръбопровода, работещи с понижено налягане. (5) Когато измервателната система не се използва, тръбопроводът трябва да се поддържа пълен с течност до точката на предаване. Чл. 352. (1) Измервателните системи могат да са снабдени с индикатор на газове. (2) Използването на индикатор на газове е задължително в случаите, посочени в този раздел. Чл. 353. (1) Индикаторът на газове трябва да е конструиран така, че да осигурява задоволителни показания за наличието на газове или въздух в течността. (2) Индикаторът на газове се инсталира след разходомера. (3) В измервателни системи „празен маркуч“ индикаторът на газове трябва да е под формата на наблюдателно стъкло с преливник и може да се използва и като точка на предаване. (4) Наблюдателното стъкло е устройство, с което се проверява дали цялата измервателна система или част от нея е напълнена с течност. (5) Индикаторът на газове може да включва винт с осов канал или друго изпускателно устройство, когато представлява висока точка в тръбопровода. Не се допуска използването на свързваща тръба към изпускателното устройство. Индикаторите на поток (например тип притискач) могат да са вградени в индикатора на газове, ако не пречат на наблюдаването на газовите образувания, намиращи се в течността. Чл. 354. (1) Разходомерът и тръбопроводът от него до точката на предаване трябва автоматично да се поддържат пълни с течност по време на измервателната операция и когато системата не се използва. (2) Ако изискването по ал. 1 не се изпълнява, особено при стационарен монтаж, трябва да може да се въздейства ръчно върху цялостното напълване на измервателната система до точката на предаване и това да се наблюдава по време на измерването и когато системата не се използва. На подходящо място се монтира изпускателно устройство за пълното елиминиране на въздух или газове в измервателната система. Чл. 355. (1) При промени в температурата тръбопроводът между разходомера и точката на предаване не трябва да внася допълнителни грешки, по-големи от 1 % от минималното доставено количество. (2) За да се изпълни изискването по ал. 1, се спазват техническите условия, определени в специфичните изисквания към различни типове измервателни системи. Чл. 356. При необходимост устройството за регулиране на налягането се монтира след разходомера, за да може налягането в устройствата за отстраняване на газове и в разходомера да е по-голямо от атмосферното налягане и налягането на наситените пари на течността. Чл. 357. В измервателни системи, когато има възможност течността да протече в посока, обратна на указаната на разходомера, при спиране на помпата трябва да се осигури възвратен вентил и при необходимост с устройство, ограничаващо налягането. Чл. 358. (1) В измервателни системи „празен маркуч“ тръбопроводът след разходомера и при необходимост тръбопроводът преди разходомера трябва да са монтирани така, че всички части на измервателната система да са постоянно напълнени. (2) Захранващият маркуч съгласно чл. 330, ал. 2, т. 1 трябва да се дренира чрез вентилационен отвор. (3) В някои случаи вентилационният отвор може да се замени от специални устройства, например спомагателна помпа или инжектор на сгъстен газ, които трябва да работят автоматично при системи, конструирани за минимални доставени количества, по-малки от 10 m3. Чл. 359. (1) В измервателни системи „пълен маркуч“ свободният край на маркуча трябва да включва устройство, предпазващо маркуча от изпразване по време на неработните периоди на системата, с изключение на системите за втечнен газ. (2) Когато след устройството по ал. 1 е разположено затварящо (спирателно) устройство, обемът на пространството между тях трябва да е възможно най-малък и във всички случаи да е по-малък от максимално допустимата грешка за минималното доставено количество на измервателната система. (3) При системи, предназначени за измерване на вискозни течности, краят на дюзата трябва да е конструиран така, че да не задържа количество течност, по-голямо от 0,4 пъти максимално допустимата грешка за минималното доставено количество на измервателната система. Чл. 360. Ако тръбопроводът и маркучът включват няколко компонента, те трябва да са сглобени чрез специално присъединително устройство, което поддържа маркуча пълен, или чрез свързваща система, която да е херметизирана или да не позволява отделянето на компонентите без специален инструмент. Чл. 361. (1) В измервателна система „пълен маркуч“, снабдена с макара за навиване на маркуча, нарастването на вътрешния обем, дължащо се на промяна в положението на навиване, когато маркучът не е под налягане, или дължащо се на ненавитото положение на маркуча, когато той е под налягане без протичане на течност, не трябва да е по-голямо от два пъти максимално допустимата грешка за минималното доставено количество. (2) Ако измервателната система няма макара за маркуча, нарастването на вътрешния обем не трябва да надвишава максимално допустимата грешка за минималното доставено количество. Чл. 362. (1) В измервателните системи, предназначени за доставяне на течности, наличието на разклонения след разходомера се допуска само ако са подбрани така, че изливането на течността в даден момент да става през един отвор. (2) В измервателни системи, предназначени за получаване на течности, наличието на разклонения преди разходомера се допуска само ако са подбрани така, че доставянето на течността в даден момент да става само през една тръба. (3) Изключения от изискванията по ал. 1 и 2 се допускат само при доставящи системи, които са специално монтирани за захранване в даден момент само на един получател, и за получаващи системи, които