НАРЕДБА за техническа експлоатация на енергообзавеждането

НАРЕДБА за техническа експлоатация на енергообзавеждането (Обн. ДВ бр. 50/2000) Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) С наредбата се определят правилата за поддържане на енергообзавеждането (енергийни уредби и съоръжения) на потребители на енергия и горива в техническа изправност, тяхната рационална и безопасна експлоатация. (2) Наредбата се отнася за всички намиращи се в експлоатация енергийни уредби и съоръжения и консуматори на електрическа и топлинна енергия и горива независимо от формата на собственост. (3) Намиращи се в експлоатация енергийни уредби и съоръжения са тези, които са в действие или са цялостно или частично в топъл резерв, или във всеки момент могат да бъдат включени в действие ръчно или автоматично. (4) При експлоатацията на съоръжения с повишена опасност се прилагат с приоритет специфични технически изисквания, правила и норми, определени с акт на Министерския съвет. Чл. 2. За уредбите и съоръженията на потребителите на енергия и горива, за които в наредбата не са определени правила за техническа експлоатация поради особената им производствена технология или устройство, се разработват експлоатационни инструкции, базирани на инструкциите на техните производители. Чл. 3. (1) Отговорност за експлоатацията на енергийните уредби и съоръжения във всички отрасли на икономиката носят административните ръководители и собствениците на уредбите и съоръженията. (2) Административните ръководители и работодателите са длъжни да осигуряват компетентна техническа експлоатация на енергийните уредби и съоръжения в предприятия, организации, училища, болници, магазини и пр. (3) Административните ръководители и работодателите със заповед определят лицата и звената, отговорни за техническата експлоатация на енергообзавеждането. (4) Длъжностните лица, които нарушават наредбата, подлежат на административни наказания по реда на Закона за административните нарушения и наказания, освен ако за деянията им се предвиждат по-тежки наказания по други нормативни актове. Глава втора ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯТА Чл. 4. (1) Експлоатацията на енергийните уредби и съоръжения на потребителите на енергия и горива се осъществява: 1. от дежурен персонал, или 2. от оперативно-ремонтен персонал, или 3. от технологичен персонал. (2) Към дежурния персонал се отнасят всички работници, които обслужват енергийните уредби и съоръжения. (3) Към оперативно-ремонтния персонал се отнасят работниците по техническата експлоатация на енергийните уредби и съоръжения. (4) Към технологичния персонал се отнасят дежурните в технологичните, механичните и другите цехове. Чл. 5. Задълженията и правата на персонала се определят с длъжностни инструкции. Освен тях се разработват и следните инструкции и документи: 1. по експлоатация на енергийните уредби и съоръжения; 2. по безопасност на труда; 3. по пожарна и аварийна безопасност; 4. по отстраняване на възникнали аварии; 5. дневник за ремонтите и за установените дефекти; 6. оперативен дневник за приемане и предаване на смените; 7. технологични карти и схеми. Чл. 6. (1) Когато енергийните уредби и съоръжения работят при особени условия, експлоатацията им се извършва по експлоатационни инструкции, в които се посочват: 1. правата, задълженията, взаимоотношенията и отговорностите на експлоатационния персонал; 2. последователността на операциите за пускане и спиране на енергийните уредби и съоръжения; 3. условията за експлоатация на уредбите и съоръженията при нормална работа и мерките, които трябва да се вземат при възникване на аварии; 4. условията за ремонт на уредбите и съоръженията; 5. изискванията за безопасна експлоатация; 6. противопожарните мерки. (2) Инструкциите по експлоатацията на енергийните уредби и съоръжения се изработват в съответствие с инструкциите на производителя, като се отчитат местните условия. (3) Инструкциите се подписват от лицата, които са отговорни за техническата експлоатация на енергийните уредби и съоръжения, и се одобряват от административния ръководител или от работодателя. (4) Пълен комплект от инструкции трябва да се пази при отговорника за техническата експлоатация на енергийните уредби и съоръжения на предприятието (организацията), цеха или участъка, като един комплект трябва да бъде на разположение на работното място на съответния персонал. Чл. 7. (1) Инструкциите се преразглеждат и при необходимост се преработват и допълват веднъж на всеки 3 години и винаги когато се изменят условията на експлоатацията или са издадени нови нормативни актове по техническа експлоатация на енергийните уредби и съоръжения на национално равнище. (2) Измененията и допълненията, внесени в действащите инструкции, се довеждат до знанието на работниците. Чл. 8. (1) Първоначалното обучение на работник се извършва от обучаващ, придобил право да обслужва дадената енергийна уредба или съоръжение, и под контрола на лицето от административно-техническия персонал, което е отговорно за експлоатацията на съответната уредба или съоръжение. (2) Прикрепването на обучавания работник към обучаващия се оформя със заповед на административния ръководител на предприятието (организацията) или на съответния цех. Чл. 9. (1) Обучаваният работник може да извършва работи само с разрешение и под контрола на обучаващия. (2) Отговорност за действията на обучавания и за спазването на наредбата носят обучаващият и обучаваният. Чл. 10. След завършване на обучението и евентуално провеждане на стаж обучаваният се подлага на изпит пред квалификационна комисия в състав най-малко от трима души, определена със заповед на административния ръководител на предприятието (организацията) или на съответния цех. Чл. 11. При изпита се установяват знанията и усвояването от страна на обучавания на: 1. наредбата в обем, съответстващ на длъжността на обучавания; 2. производствените и длъжностните инструкции, задължителни за длъжността на обучавания; 3. устройството и действието на обслужваното енергообзавеждане. Чл. 12. (1) При положителен резултат от изпита се издава удостоверение, с което преминалият обучението придобива право да обслужва съответното енергообзавеждане. (2) Допускането до самостоятелна работа се оформя със заповед на административния ръководител на предприятието (организацията) или на цеха. Чл. 13. (1) При незадоволителен резултат от изпита работникът се подлага отново на изпит най-рано след две седмици. (2) Ако и при повторния изпит резултатът е незадоволителен, по предложение на квалификационната комисия на работника се дава допълнителен срок да стажува, превежда се на друга работа или се освобождава. (3) Работник, който е показал незадоволителен успех при третия изпит, не се допуска до обслужване на енергообзавеждане. Чл. 14. (1) Резултатите от изпита се оформят в протокол, в който се вписват зададените въпроси и оценките, определени от комисията. (2) Протоколът по ал. 1 се подписва от изпитвания и от членовете на комисията. (3) Протоколът за успешно положен изпит е основанието, на което се издава удостоверение за придобито право за обслужване на съответното енергообзавеждане. (4) За проведените изпити се води „Дневник за проверка на знанията“, в който се вписват резултатите от изпита, както и поредният номер на издаденото удостоверение, трите имена на изпитвания, длъжността, която заема, датата на проверката и причините за проверката. (5) За верността на вписаните в дневника данни се подписват изпитваният и председателят на изпитната комисия. Чл. 15. (1) Изпитът за проверка на знанията по наредбата и по производствените и длъжностните инструкции се извършва: 1. за персонала, който непосредствено обслужва енергообзавеждане или извършва ремонти или изпитвателни лабораторни работи — ежегодно; 2. за инженерно-техническия ръководен персонал — веднъж на 2 години. (2) Извънреден изпит за проверка на знанията се прави при промяна на работното място, при изменения в нормативните актове по техническа експлоатация на енергийните уредби и съоръжения на национално равнище и при сериозни нарушения на съответните наредби и инструкции. Чл. 16. При назначаване или превеждане на друга работа, свързана с обслужване на енергообзавеждане, както и при прекъсване на работата за повече от 6 месеца персоналът задължително преминава обучение и евентуално стаж на работното място, за да получи необходимите практически навици, да се запознае с уредбите и съоръженията и да изучи наредбата и експлоатационните инструкции на съответните уредби и съоръжения. Продължителността на обучението се определя от административния ръководител на предприятието или на съответния цех. Чл. 17. (1) За повишаване квалификацията на обслужващия персонал се организират курсове за: 1. изучаване на наредбата, производствените и длъжностните инструкции; 2. изучаване на инструкциите за съответните работни места; 3. обучение на персонала по способите за правилна експлоатация на уредбите и съоръженията, за рационалната им работа и за отстраняване на възникнали аварии. (2) Контролът за правилното провеждане на курсовете се осъществява от административния ръководител на предприятието (организацията) и от работодателя. Чл. 18. Дежурният персонал работи по график, одобрен от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието (организацията). Промени в одобрения график за дежурството се извършват само от лицето, което е одобрило графика. Дежурство на едно лице в две поредни смени като правило се забранява. Чл. 19. Дежурният е длъжен по време на своето дежурство да провежда сигурен и рационален режим на работа на енергийните уредби и съоръжения в съответствие с приетия технологичен режим и изискванията на висшестоящия ръководител, като отговаря за правилната и безаварийна работа и за техническата експлоатация на енергийните уредби и съоръжения в поверения му участък. Чл. 20. Административният ръководител може да поема ръководството и организацията на работите по отстраняване на аварии, когато са налице неправилни действия на дежурния персонал, като това се записва в оперативния дневник. Чл. 21. (1) Всяка авария по енергийните уредби и съоръжения се разследва съобразно местна инструкция за разследване на аварии. (2) Въз основа на материалите от разследването на авариите се изготвят мероприятия за предотвратяване възникването на подобни аварии. Глава трета ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЖУРСТВАТА Раздел I Приемане и предаване на смените. Дежурства Чл. 22. Редът за приемане и предаване на смените се определя в длъжностни инструкции, като се вземат под внимание местните условия и следните основни положения: 1. всеки дежурен, който постъпва в дежурство, е длъжен да приеме смяната от предишния дежурен, а след завършване на дежурството да предаде смяната на следващия дежурен; 2. всеки дежурен, който постъпва в дежурство, е длъжен да се запознае със състоянието и режима на работа на енергийните уредби и съоръжения в своя участък чрез личен оглед в обем, определен от длъжностната инструкция; 3. предаващият смяната е длъжен да запознае приемащия с измененията в схемите за захранване и управление, с влязлото в експлоатация или излязлото от ремонт енергообзавеждане, с разпределението на персонала; 4. дежурният, който приема смяната, е длъжен да се запознае с всички записвания в оперативния дневник, направени от предишните дежурни, да провери и приеме материали, инструменти, ключове от помещенията, дневници и прочие, да съобщи на висшестоящия ръководител за встъпване в дежурството и за нередностите, които е забелязал при приемане на смяната; 5. приемането и предаването на смените се оформя със записване в оперативния дневник и с подписите на предаващия и на приемащия. Чл. 23. Забранява се предаване на смяната по време на отстраняване на авария, а също при извършване на превключвания или в процеса на пускане и спиране на съоръжения. Чл. 24. Предаването на смяната при неизправни основни производствени енергийни съоръжения може да се допусне по изключение с разрешение на отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието (организацията), ръководството на цеха или диспечера на предприятието. Чл. 25. (1) Забранява се на дежурния да напуска своето работно място, без да е предал смяната на следващия дежурен, независимо от това, дали енергийните уредби и съоръжения се намират в работа, или в резерв. (2) По изключение се допуска напускане на работното място само при сменяне на дежурния с друго лице или с разрешение на старши дежурния или висшестоящия ръководител, който е отговорен за експлоатацията на енергийните уредби и съоръжения. Чл. 26. (1) При възникване на аварии и нарушения в режима на работата на енергийните уредби и съоръжения дежурният е длъжен да вземе самостоятелно необходимите мерки за възстановяване на нормалната работа на енергийните уредби и съоръжения, като използва подчинения му персонал, и да уведоми незабавно отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането. (2) В случаи, които не търпят отлагане (пожар, стихийно бедствие, нещастни случаи), дежурният е длъжен да вземе незабавно и самостоятелно необходимите мерки за ликвидиране на аварията, като уведоми висшестоящия ръководител. Чл. 27. (1) Дежурният персонал е длъжен да обхожда и оглежда енергийните уредби и съоръжения в своя участък. При обходите се контролират правилният режим на работа, състоянието и изправността на съоръженията, чистотата на съоръженията, работните места и помещенията, състоянието на сигналните, защитните и противопожарните средства и др. (2) Графикът за обходите и огледите се изготвя от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането в зависимост от местните условия. Резултатите от огледите се записват в дневник. Чл. 28. Дежурният персонал е длъжен периодично да изпробва предупредителните и аварийните сигнализации съгласно изискванията на местни инструкции. Чл. 29. Дежурният персонал по енергийните уредби и съоръжения на предприятието (организацията) може да участва в авариен ремонт на основни съоръжения само по разпореждане на отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането и при условие че съоръженията, за които е отговорен, са спрени (изключени) или се намират в резерв или авария. Чл. 30. (1) Старши дежурният (дежурният) уведомява ръководството за необходимостта незабавно да се ремонтират технически неизправни производствени уредби и съоръжения, които застрашават нормалната и икономична работа на енергийните уредби и съоръжения. (2) При неизправност, която застрашава с пожар, взрив или нещастен случай, старши дежурният (дежурният) е длъжен да вземе всички зависещи от него мерки, включително изключване на съответната електрическа уредба или част от уредба, след което уведомява висшестоящия ръководител. Чл. 31. Старши дежурният или дежурният (в електрическите уредби, където дежурството е еднолично) носи отговорност за своевременното и правилно записване в оперативните документи. Чл. 32. Дежурният изпълнява безусловно всички разпореждания и указания на висшестоящия дежурен, с изключение на разпорежданията и указанията, които явно застрашават безопасността на хора или изправността на уредбите и съоръженията. При получаване на такива нареждания той е длъжен да съобщи за тях на висшестоящия ръководител. Чл. 33. За аварии в енергийните уредби и съоръжения носят лична отговорност: 1. работниците, които непосредствено обслужват уредбите и съоръженията (дежурен, оперативно-ремонтен и технологичен персонал)—за всяка авария или брак, предизвикани по тяхна вина, или за неправилно отстраняване на вече възникнали аварийни ситуации; 2. работниците, които извършват ремонт на съоръженията — за всяка авария и брак, възникнали поради лошокачествено извършен ремонт; 3. инженерно-техническите работници на предприятието (организацията)—за аварии и брак, възникнали поради несвоевременно извършен ремонт или вследствие на приети некачествено ремонтирани съоръжения; 4. дежурният (старши дежурният)—за аварии и брак, предизвикани по негова вина или от подчинения му персонал; 5. персоналът по поддържането и експлоатацията — за аварии и брак в работата по негова вина или по вина на подчинените му лица в резултат на недобра организация за извършване на ремонта. Раздел II Оперативни превключвания в електроенергийни уредби Чл. 34. (1) За осигуряване на надеждна и безаварийна работа на електроенергийните уредби и съоръжения се съставят работни експлоатационни схеми за нормален режим на работа на всички уредби и съоръжения, одобрени от административния ръководител на предприятието (организацията). (2) При разработване на експлоатационните схеми следва максимално да се използват възможностите за бързо локализиране на възникващи аварии по уредбите и съоръженията. Чл. 35. На командните табла на подстанциите (в това число на телемеханизираните) при липса на действаща мнемонична схема се поставя оперативна електрическа схема или схема-макет на електрическите уредби, на която да са означени работните положения на всички апарати и местата, където са поставени преносими заземления с посочване на техните номера. Всички изменения в електрическите уредби и съоръжения, както и местата на поставените заземления се отбелязват на схемата непосредствено след извършване на превключванията. Чл. 36. Превключванията в разпределителните уредби за високо напрежение и на шинните системи на подстанцията се извършват по разпореждане или с разрешение на висшестоящия дежурен персонал (старши дежурния) след получаване на разрешение от диспечера на електроенергийната система, което се вписва в оперативния дневник. При превключването се държи сметка за състоянието на електрическите уредби и съоръжения и за режима на работа на предприятието (организацията). Чл. 37. Списъкът на лицата, които имат право да извършват оперативни превключвания, се утвърждава от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието (организацията). Чл. 38. Лицето, което дава разпореждане за извършване на превключвания на електрическите съоръжения, задължително проверява по оперативната схема правилността и последователността на операциите. Разпорежданията се считат за изпълнени само след като се получи съобщение от изпълнителя — лично или по телефона. Чл. 39. В разпределителните уредби с напрежение над 1000 V всички сложни превключвания (превключвания на повече от един извод или едно присъединяване), а също и простите превключвания в уредбите и съоръженията, които нямат блокировка на разединителите, се извършват от две лица — едното извършва превключванията, а второто контролира правилността и последователността на изпълнението на операциите. Контролиращото лице е старши по длъжност с по-висока квалификационна група. Отговорността за правилното изпълнение на оперативните превключвания носят и двете лица. Чл. 40. (1) Разрешава се в електрически уредби, които имат блокировка на разединителите против неправилни манипулации, включително в комплектните разпределителни уредби (КРУ) и в комплектните трансформаторни подстанции, простите превключвания, а също всички манипулации по таблата и сборните шини за напрежение до 1000 V да се извършват еднолично от дежурния или оперативно-ремонтния персонал. (2) При повреди в блокировките на разединителите и прекъсвачите оперативният персонал може да извърши превключвания с временно снемане на блокировките само с разрешение на отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането или на старши дежурния в тяхно присъствие. Чл. 41. Включване и изключване на отделни производствени машини, агрегати и групи машини с помощта на пускова апаратура може да се извършват от обслужващия ги персонал, след като е преминал съответен инструктаж и е придобил право на самостоятелна работа с тези машини и агрегати. Чл. 42. (1) Превключванията в разпределителни уредби, които обслужват и електроенергийната система, се извършват само с разрешение на диспечера на енергийната система и от лица, съответно одобрени от диспечерската служба на електроснабдителното предприятие въз основа на писмено искане на предприятието (организацията). (2) В подстанциите и в електрическите уредби и мрежи без постоянно дежурство превключванията могат да се извършват от едно или две лица от обслужващия персонал в зависимост от важността, сложността на конструкцията на уредбите и съоръженията и от наличните блокиращи устройства съобразно изискванията на нормативните актове по безопасност на труда и местните инструкции. Чл. 43. (1) Превключванията в подстанции, цехови електрически уредби, електрически уредби на строителни и селскостопански обекти и организации с еднолично дежурство се извършват от едно лице (освен поставянето и снемането на преносими заземители). Включването и изключването на прекъсвачи и разединители от пулта за управление се извършват от едно лице. (2) Повторно включване на изключен маслен (маломаслен) прекъсвач, чийто задвижващ механизъм не е защитен със стена или метален щит, се допуска без предварителна проверка на изключения прекъсвач само ако се извършва дистанционно. Чл. 44. (1) В разпределителните уредби за напрежение над 1000 V, които не са комплектувани с блокиращи устройства или имат непълна блокировка, сложните превключвания се извършват с попълнена бланка за превключвания и със записване в оперативния дневник. (2) Всички прости превключвания в уредби с напрежение над 1000 V, както и сложните превключвания в разпределителни уредби, съоръжени напълно с блокиращи устройства против неправилни манипулации с разединителите, се извършват само със записване в оперативния дневник. Чл. 45. Превключванията за отстраняване на аварии се извършват без бланка за превключвания, като непосредствено след извършването им се записват в оперативния дневник. Чл. 46. (1) Редът за извършване на превключвания в разпределителните уредби е следният: 1. лицето, получило нареждане за извършване на превключвания, е длъжно да повтори нареждането, да го запише в оперативния дневник и да определи по оперативната електрическа схема или по схемата-макет реда на предстоящите операции; 2. при извършване на превключвания от две лица лицето, което е получило нареждане, е длъжно да разясни на второто лице, участващо в превключванията, реда и последователността на предстоящите превключвания по оперативната схема; 3. при поява на съмнения в правилността на извършваните операции превключванията се преустановяват, а последователността на извършването на превключванията се проверява по оперативната електрическа схема. (2) Обемът на зададените за извършване оперативни превключвания се определя от висшестоящия дежурен персонал. (3) Когато превключванията се извършват по бланка, лицето, получило нареждане за извършване на операциите, трябва освен изискванията на ал. 1 да попълни бланка за превключвания, в която се описват операциите по реда на извършването им. Бланката се подписва както от лицето, извършващо операциите, така и от контролиращото лице, и се взема на мястото, където се извършват превключванията. Чл. 47. (1) Преди извършване на превключванията по бланката от едно лице тя се прочита по телефона на висшестоящия ръководител, който дава разпореждане за превключванията, след което дежурният записва фамилията на този ръководител в графата „контролиращо лице“. (2) В бланката за превключванията се вписват комутационните операции с прекъсвачи и разединители, операциите по защитите и автоматика, както и операциите за снемане и поставяне на заземления в точната последователност на изпълнението им. Не е задължително да се вписват в бланката операциите за проверка. Чл. 48. (1) При извършване на превключвания в електрически уредби броят на задачите, които се възлагат на една бригада, не се ограничава. Преди излизане на бригадата на работа за всяка задача трябва да се изготви отделна бланка за превключвания. (2) Лицето, което извършва превключванията, е длъжно да получи от дежурния диспечер разрешение за изпълнение на задачата непосредствено преди самата операция. (3) Всички превключвания и операции по поставянето на заземления, които са необходими, за да се подготви работното място в разпределителен пункт или в трансформаторен пост, се извършват от допускащия до работа съгласно нормативните актове по безопасност на труда съвместно с изпълнителя на работата. Чл. 49. Началникът на смяната или лицето, което отговаря за експлоатацията на електрическите уредби, води писмен отчет (в оперативния дневник) за преносимите заземления и преди включването под напрежение на участък, който е бил в ремонт, не само проверява дали са снети преносимите заземители, но и проверява по записванията броя и номерата на останалите в разпределителната уредба комплекти дали не е забравен някъде преносим заземител. Чл. 50. Преди включване на временно изключени енергийни съоръжения оперативният персонал извършва оглед на място, за да се убеди в готовността за подаване на напрежение, и предупреждава работещия със съоръженията персонал за предстоящото включване. Раздел III Техническа документация Чл. 51. Всяко предприятие (организация) трябва да има: 1. паспортни карти или дневник с описание на основното енергообзавеждане и защитните средства с указания за техническите характеристики и инвентарните им номера; към паспортните карти или дневника се прилагат протоколи и актове за изпитванията, ремонтите и ревизиите на уредбите и съоръженията; 2. работни чертежи на енергийните уредби и съоръжения, комплектни чертежи на резервните части, схеми на фактическото изпълнение на въздушните и кабелните мрежи и подземния кадастър на кабелното и топлопроводното стопанство, работни чертежи на всички тръбопроводи на горивно-енергийното стопанство с номерация и означение на средствата за измерване; 3. общи схеми на електроснабдяването и топлоснабдяването на цялото предприятие (организация) и на отделните цехове и участъци; 4. схеми на защитите със стойностите на задействането им, на сигнализациите и на блокировките на електрическите уредби и съоръжения; 5. инструкция по експлоатацията и ремонта. Чл. 52. Схемите и чертежите трябва да съответстват точно на съществуващите уредби и съоръжения. Всяко конструктивно или технологично изменение в уредбите трябва да се нанася на съответния чертеж или схема, като се означи кой, кога и по каква причина е направил това изменение. Чл. 53. (1) Пълен комплект от схемите и чертежите с наименование „Документация на енергийното стопанство“ трябва да се съхранява в техническия архив на предприятието (организацията). (2) Комплект оперативни схеми и чертежи трябва да бъдат на разположение на отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането, а на дежурния персонал по цеховете — за съответните уредби и съоръжения. Чл. 54. В помещенията за дежурния персонал трябва да има най-малко следната оперативна документация: 1. оперативен (експлоатационен) дневник за записване в хронологичен ред на приемането и предаването на смените, направените превключвания, разпорежданията на ръководния технически персонал за допускане до работа, предаването на ключовете от разпределителните устройства, измененията на режима на работа на енергийните уредби и съоръжения, защитите и автоматиката, възникването и отстраняването на аварии, отбелязването по време на неизправностите по уредбите и съоръженията, големината на варите, неизправностите в защитите, автоматиката, блокировките и др.; 2. бланки-наряди за извършване на ремонтни работи и настройване на енергийните уредби и съоръжения; 3. бланки за превключвания; 4. оперативни схеми на енергийните уредби и съоръжения; 5. списък на лицата, които имат право на еднолични проверки в енергийните уредби и съоръжения и да издават оперативни разпореждания, а също имената на диспечерите на електроснабдителните и топлофикационните предприятия. Чл. 55. На всяко работно място трябва да има най-малко: 1. експлоатационна инструкция и схеми на обслужваните съоръжения с основните им технически характеристики; 2. описание на последователността на пускане в действие и спиране на съоръженията; 3. указания за отстраняването на възникнали аварии по съоръженията и уредбите; 4. указания за безопасна работа и пожарна безопасност. Чл. 56. За устройствата, които работят под налягане, се води специален дневник за освидетелстване на техническото състояние и безопасната им експлоатация. Чл. 57. За тръбопроводните инсталации освен дневника трябва да бъдат съставени и екзекутивни схеми с означения на местата на тръбопроводите, диаметрите им, разположението на подпорите, компенсаторите, арматурите и др. Глава четвърта ОРГАНИЗАЦИЯ НА РЕМОНТИТЕ Чл. 58. (1) Периодичността на основните и текущите ремонти се определя от наредбата и от инструкциите за планиране и провеждане на основните ремонти, като се взема предвид и състоянието на енергообзавеждането. (2) Обемът и графикът на ремонтите се определят ежегодно с годишните планове за ремонтите. Чл. 59. Календарните графици за плановопрофилактичните прегледи и изпитвания на енергийните уредби, съоръжения и апаратура в предприятието (организацията) се утвърждават от административния ръководител (работодателя). Чл. 60. (1) При провеждане на основните ремонти трябва да се изпълняват мероприятия, насочени към увеличаване продължителността на непрекъсната работа на уредбите и съоръженията, повишаване на технико-икономическите показатели и усъвършенстване на съоръженията чрез модернизация на отделни елементи и възли. (2) Ремонтът на енергийни уредби, съоръжения и апарати, които са непосредствено свързани с технологични агрегати, се извършва едновременно с ремонта на агрегатите. Чл. 61. Преди започване на основен ремонт на всяка уредба или съоръжение трябва да се изпълнят следните подготвителни мероприятия: 1. да се изготвят ведомости за дефектите и обема на работите със сметни документации, които допълнително се уточняват след разглобяване, отваряне и други на уредбите и съоръженията; 2. да се изготвят графици за провеждане на ремонтните работи; 3. да се набавят необходимите материали и резервни части съгласно ведомостта за дефектите и обема на възстановителните работи; 4. да се изготви и утвърди техническа документация за реконструкциите, които ще се изпълняват по време на основните ремонти, като се доставят и подготвят необходимите материали и съоръжения за тяхното извършване; 5. да се комплектуват и приведат в добро състояние инструментите, приспособленията, такелажните съоръжения и подемно-транспортните механизми; 6. да се подготвят работните места за ремонта, да се определи площадката, като се посочат местата, където ще се разположат частите и детайлите; 7. да се комплектуват и инструктират ремонтните бригади. Чл. 62. Документацията за основен ремонт на енергийни уредби и съоръжения се одобрява от административния ръководител на предприятието (организацията). При централизирано изпълнение ремонтът се съгласува с отговорния ръководител на ремонтното предприятие. Чл. 63. (1) За монтираните в предприятията (организациите) електрически, топлинни и други енергийни уредби и съоръжения трябва да са осигурени необходимите запаси от резервни части и материали. (2) Начинът на съхраняване на резервните части, резервните съоръжения и материалите трябва да изключва възможността за повреждането и корозирането им, като гарантира използването им само за прякото им предназначение. Чл. 64. Включването в действие на енергийни уредби и съоръжения след ремонт се извършва, след като се проведат предвидените изпитвания. Специалните изпитвания на електрическите съоръжения в експлоатация се извършват по предварително подготвени схеми и програми, одобрени от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието (организацията). Чл. 65. (1) След приемането им от ремонт енергийните уредби и съоръжения се проверяват в работа съгласно указанията на производителя или в продължение най-малко на 24 h. (2) Ако в течение на изпитвателния период по ал. 1 не възникнат смущения в работата им, съоръженията се приемат за нормална експлоатация. (3) При установяване на дефекти основният ремонт не се смята за завършен до отстраняване на дефектите и следва да се извърши повторна проверка на съоръженията съгласно ал. 1. Чл. 66. (1) Приемането на уредбите и съоръженията от основен ремонт се извършва от комисия, която съставя актове за приемане. Актовете и документацията за ремонта се съхраняват в паспортите на уредбите и съоръженията. (2) Съставът на приемателната комисия се определя от административния ръководител на предприятието (организацията). ЧАСТ ВТОРА ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ И СЪОРЪЖЕНИЯ Глава първа ВЪЗДУШНИ ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ Раздел I Въздушни електропроводни линии за напрежение над 1000 V Чл. 67. (1) Този раздел се отнася за техническата експлоатация на въздушни електропроводни линии (ВЛ) с напрежение до 220 kV включително, които се обслужват от персонал на съответното предприятие (организация). (2) Предписанията в този раздел не се отнасят за контактни мрежи и за други специални електропроводи и съоръжения, експлоатацията на които се определя от специфични правила. Чл. 68. (1) Въздушната електропроводна линия трябва да е приета и въведена в експлоатация по ред, установен в съответните нормативни актове. (2) Въздушната електропроводна линия трябва да има досие, което съдържа най-малко следното: 1. проект за електрически и механични изчисления и чертежи за всички съоръжения, а за ВЛ с напрежение 220 kV—и изчисления за влиянието върху съобщителните мрежи с проект за защитата им (ако се налага), съгласувани със заинтересуваните ведомства и организации; 2. изпълнителен чертеж на трасето; 3. трифазна схема с нанесени цветове на фазите, транспозициите на проводниците и номерата им и местата на съединяване на проводниците и въжетата на ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо; 4. монтажни таблици или криви за регулиране на проводниците и въжетата — за въздушни линии с напрежение 110 kV и по-високо; 5. протокол за предавателно-приемателни изпитвания по норми и в обем, предвиден в Наредбата за устройство на електрическите уредби; 6. актове за скрити работи на фундаментите и заземяващите устройства; 7. актове за кръстосвания и пресичания, изготвени съвместно с представители на заинтересуваните организации; 8. списък на отклоненията от проекта с чертежи за фактическото изпълнение; 9. паспорт на ВЛ; 10. инвентарен опис на линията, помощните съоръжения и предавания авариен резерв от материали; 11. документи за отчуждаване на необходимите земни площи по трасето на линията, съгласувани със съответните органи. Чл. 69. При въвеждане на ВЛ в експлоатация или при включване след основен ремонт или реконструкция трябва да се извършват сфазировка и изпитвания в обем съгласно Наредбата за устройство на електрическите уредби. Чл. 70. (1) По дължината на ВЛ, които преминават през ненаселени места, трябва да се осигури охранявана зона във вид на ивица, чиито граници са прави, успоредни на оста на линията, и отстоят от крайните проводници на следните разстояния: 1. за ВЛ с напрежение до 20 kV вкл.—10 m; 2. за ВЛ с напрежение до 35 kV вкл.—15 m; 3. за ВЛ с напрежение до 110 kV вкл.—20 m; 4. за ВЛ с напрежение до 220 kV вкл.—25 m. (2) Забранява се в ивицата по ал. 1 да се извършват строителни и изкопни работи, да се складират материали, да се поставят временни съоръжения, да спират (гарират) машини и механизми, а също да се извършват селскостопански работи с високогабаритни машини (с височина над 4 m) без съгласуване с организацията, която експлоатира ВЛ. (3) Административните ръководства на предприятията, които експлоатират ВЛ, трябва да вземат мерки и да не допускат без тяхно съгласие да се работи в охраняваната зона, да се складират строителни и други материали, да се изграждат временни съоръжения и сгради, да спират (гарират) машини и съоръжения, както и да се изпълняват селскостопански работи с високогабаритни машини (с височина над 4 m). Чл. 71. Не е задължително да се изсича просека под ВЛ, които преминават над овощни градини и паркове, когато височината на дърветата не надвишава 4 m. Разстоянието от най-ниския проводник на електропровода до короните на дърветата не трябва да е по-малко от: 1. 2 m—за ВЛ с напрежение до 20 kV; 2. 3 m—за ВЛ с напрежение от 35 до 110 kV; 3. 4 m—за ВЛ с напрежение 220 kV. Чл. 72. Административните ръководства на предприятията (организациите), които експлоатират ВЛ, трябва периодично да уведомяват и инструктират (преди започване на полската работа) съответните общински органи, земеделските стопанства, предприятията и организациите, през чиито територии преминават ВЛ, да спазват строго изискванията на нормативните актове по безопасност на труда по отношение на охраняваната зона на линиите. Чл. 73. Хоризонталните разстояния между крайните проводници на ВЛ и най-изпъкналите части на сградите и съоръженията при максимално отклонение на проводниците не трябва да бъдат по-малки от: 1. за ВЛ с напрежение до 20 kV вкл.—2 m; 2. за ВЛ с напрежение 35—110 kV вкл.—4 m; 3. за ВЛ с напрежение 220 kV—5 m. Чл. 74. (1) Трасетата на ВЛ трябва периодично да се почистват и израсналите дървета да се кастрят. (2) Административните ръководители на предприятията (организациите), които експлоатират ВЛ, задължително осигуряват поддържане на широчината на просеките им съобразно изискванията на наредбата, като своевременно изсичат отделните дървета, които застрашават с падането си проводниците на ВЛ, и след това уведомяват организацията, чиято собственост е насаждението. (3) Дърветата трябва да се изсичат и кастрят при изключена от напрежение ВЛ. Чл. 75. Движението на машини и механизми (строителни, селскостопански и пр.), а също превозването на съоръжения, конструкции и други товари под ВЛ се допускат само в случаите, когато височината на машините, механизмите и товарите не е по-голяма от: 1. 5 m—при придвижване по шосе; 2. 3,5 m—при придвижване по черен път и извън пътя. Чл. 76. Разстоянието от най-ниския проводник на електропровода при най-голям провес до повърхността на земята в населени местности трябва да бъде не по-малко от 7 m—за ВЛ до 110 kV, и от 8 m—за ВЛ с напрежение 220 kV. Чл. 77. На стълбовете на ВЛ трябва да се поставят и поддържат в изправност следните знаци: 1. номер на стълба и годината на строежа — на всички стълбове; 2. номер на ВЛ или условното ѝ наименование — на всички стълбове по трасето на успоредно разположените ВЛ и на всички стълбове, които носят по две или повече тройки проводници; 3. означения на местата на транспозициите — за ВЛ с напрежение 35 kV и по-високо; 4. на всеки от стълбовете на ВЛ — предупредителни надписи или табелки „Високо напрежение! Опасно за живота!“ на височина от 2,5 до 3 m от земята. Чл. 78. Металните стълбове и металните части на стоманобетонните и дървените стълбове се покриват периодично с боя, устойчива на атмосферните влияния, а основите на поясите — с лак или битум. Чл. 79. В процеса на експлоатацията трябва да се извършват прегледи, профилактични изпитвания и проверки на ВЛ от специално подготвен за целта персонал съгласно приложение № 1. Чл. 80. (1) Периодичността на прегледите на въздушните линии с обхождане зависи от местните условия, от важността и предназначението на конкретната линия и се определя от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието (организацията), но те трябва да бъдат най-малко 1 път на 3 месеца за ВЛ с напрежение 110—220 kV и 1 път на месец за ВЛ с напрежение до 20 kV включително. (2) Прегледи на ВЛ от инженерно-техническия персонал трябва да се извършват най-малко 1 път на година. Чл. 81. (1) При прегледите на ВЛ трябва да се регистрират: 1. скъсвания и стопявания на отделни жила на проводниците и мълниезащитните въжета; 2. обгаряния, пукнатини и счупвания на изолатори; 3. повреди по стълбовете — наклоняване, обгаряне, цялост на бандажите и заземителните проводници; 4. искрене и разрегулиране на проводниците; 5. повреди по тръбните и искровите отводи и комутационната апаратура по ВЛ; 6. наличност и състояние на предупредителните надписи и табели по стълбовете; 7. липса на болтове и гайки, цялост на отделните елементи на стълбовете, скъсване на заваръчни шевове и нитови съединения на металните стълбове; 8. състояние на стоманобетонните стълбове и приставки; 9. чистотата на трасето; 10. извършване без съгласуване на каквито и да било строителни и други работи в охраняваната зона. (2) При откриване на дефекти с авариен характер се вземат срочни мерки за тяхното отстраняване. Чл. 82. (1) Върхов преглед на ВЛ с напрежение над 1000 V трябва да се извършва най-малко 1 път на година. (2) Съединенията на проводниците се проверяват: 1. за ВЛ с междустълбия над 120 m без защита от вибрации в участъците, които преминават по открита местност — най-малко 1 път на 3 години; 2. за останалите ВЛ — най-малко 1 път на 6 години. Чл. 83. Забелязаните през време на прегледите дефекти трябва да бъдат записани в дневника за обхождане; дефектите, които трябва да бъдат отстранени, се нанасят във ведомост за дефектите, като се посочва срокът за тяхното отстраняване. Профилактичните изпитвания се провеждат по възможност най-малко 1 път на година. Чл. 84. (1) Извънредни прегледи, включително нощни, се извършват след всяко автоматично изключване на ВЛ през време на заледяване, мъгла, разливане на реки, след силен вятър, в участъци със силно замърсена изолация и пр. (2) Необходимостта от извънредни прегледи се определя от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието (организацията). Чл. 85. Разрешава се да се извършват без изключване на ВЛ следните проверки и изпитвания при планово-профилактични прегледи: 1. определяне степента на загниване на частите на дървени стълбове; 2. проверка на степента на ръждясване и на състоянието на антикорозионното покритие на метални стълбове и метални конструкции на стоманобетонни и дървени стълбове; 3. проверка на степента на ръждясването на метални стълбове с разкриване на основата; 4. проверка за наличието и определяне на широчината на пукнатините в стоманобетонни стълбове и стоманобетонни приставки при спазване изискванията на нормативните актове по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения; 5. проверка на състоянието на изолаторите на ВЛ посредством оглед; 6. измерване на съпротивлението на пресовите и болтовите съединения на проводниците на ВЛ, захранващи потребители от първа категория; 7. измерване на преходното съпротивление на заземителите на стълбовете и на мълниезащитните въжета; 8. визуална оценка на разстоянието от проводниците на ВЛ до стълбовете, мълниезащитните въжета, повърхността на земята и различните обекти в местата на приближения и пресичанията; 9. проверка и затягане на болтовите съединения на стоманорешетъчни стълбове в основата и затягане на болтовете на приставки. Чл. 86. Почистването на изолатори в участъци, подложени на силно замърсяване, се извършва по график, одобрен от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането. Чл. 87. (1) Основният ремонт на ВЛ се извършва в срок, определен от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието или от отговорника на енергийното стопанство на организацията в зависимост от състоянието на ВЛ, въз основа на върховите огледи, профилактичните изпитвания и прегледите. (2) Забранява се при основен ремонт да се извършват промени в конструкцията на ВЛ и в закрепването на стълбовете без разрешение на отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането. Чл. 88. (1) Местата на свързванията (съединенията) на проводниците трябва да имат механична якост не по-малка от 90 на сто от якостта на здрав проводник. Употребата на болтови клеми се допуска само във връзките, където съобразно нуждите на експлоатацията се налага тяхното разкъсване. (2) Съединяването на проводници от различни метали се извършва близо до стълбовете на ВЛ, като се използват биметални клеми. Чл. 89. (1) Не се разрешава съединяване на проводници в междустълбия, където се осъществява пресичане с други обекти. (2) Допуска се по изключение най-много по едно съединение на проводник или мълниезащитно въже в междустълбия на ВЛ с напрежение 220 kV и сечение не по-малко от 240 mm2 при пресичането им с други ВЛ и съобщителни линии. (3) Две съединения на проводниците в едно междустълбие се допускат само в случаите, когато по време на експлоатацията при проверките и прегледите са установени дефекти, които са наложили срязване на проводниците и последващото им снаждане. Чл. 90. Съединителите, чието преходно съпротивление е повече от 2 пъти по-голямо от съпротивлението на съединявания проводник със същата дължина (с дължината на съединителя), трябва да бъдат преработвани. Чл. 91. (1) Когато са скъсани няколко жички, чието общо сечение е до 17 на сто от сечението на проводника или мълниезащитното въже, мястото на скъсването се бандажира или се поставя съединител (муфа). Когато на стоманено-алуминиеви проводници са скъсани жички с общо сечение до 34 на сто от сечението на алуминиевата част на проводника, се поставя кербов съединител (муфа). (2) При по-голямо сечение на скъсаните жички проводникът или мълниезащитното въже се срязват и се съединяват с помощта на съединителни клеми. Чл. 92. При извършване на основен ремонт по ВЛ, които имат отделни високочестотни канали за телемеханични връзки, за предпазването им от нежелани заземявания се използват преносими заземители с изолационни прегради. Чл. 93. (1) В уредби с малки токове на земно съединение се допуска режим на работа на ВЛ с една заземена фаза до отстраняване на възникнало земно съединение. При това незабавно трябва да се вземат мерки за откриване и отстраняване на земното съединение. (2) В мрежи с генераторно напрежение еднофазното земно съединение трябва да се отстрани за не повече от 2 часа. Чл. 94. При ремонт на ВЛ трябва да се изпълняват организационните и техническите мероприятия, които осигуряват безопасна работа, съгласно нормативните актове по безопасност на труда. Раздел II Въздушни електропроводни линии за напрежение до 1000 V Чл. 95. Този раздел се отнася за техническата експлоатация на ВЛ с напрежение до 1000 V включително, които са собственост на предприятия (организации). Чл. 96. (1) Разстоянието от най-ниско разположените проводници до повърхността на земята при най-голям провес трябва да бъде най-малко 6 m за всяка местност. (2) Разстоянието по вертикала от проводниците на въздушните мрежи за ниско напрежение при най-голям провес до пресичането на проводници на съобщителни линии трябва да бъде най-малко 1,25 m, а до носещите въжета или контактните проводници на трамвайните и тролейбусните мрежи—1,5 m. Чл. 97. Дървените стълбове и стълбовете с дървени приставки периодично се проверяват за загниване. При проверките те се разкопават на дълбочина от 0,3 до 0,5 m. Стълбовете или приставките се считат за негодни, когато загниването е с дълбочина над 3 cm при диаметър на приставката или стълба 25 cm и повече. Чл. 98. За въздушните мрежи за напрежение до 1000 V включително техническата документация трябва да съдържа най-малко: 1. проект за мрежата с необходимите изчисления и нанесените изменения по време на строителството; 2. работни чертежи за мрежата с количествата и марките на проводниците, типовете на стълбовете, защитните заземления, защитните съоръжения срещу пренапрежения и др.; 3. акт за извършена проверка на преминаванията и пресичанията; 4. акт за скрити работи по монтажа на заземителите и за дълбочината на дупките за стълбовете; 5. описание на конструкцията на заземителите и протоколи за измерените преходни съпротивления; 6. протокол за проверка на провеса за проводниците и габаритите на ВЛ. Чл. 99. След основен ремонт на въздушна електропроводна линия за напрежение до 1000 V се извършват проверки за: 1. техническото състояние на линията в съответствие с проекта за нея; 2. равномерното разпределение на товарите по фази; 3. защитните съоръжения от пренапрежение и заземителните устройства; 4. големината на провеса, вертикалното разстояние от най-ниската точка на проводника в междустълбието до земята и разстоянието между проводниците на мрежите в местата на кръстовките. Чл. 100. (1) Периодичните огледи, проверки и профилактичните изпитвания трябва да се провеждат, както следва: 1. огледи на въздушната мрежа—1 път на месец; 2. проверка за пукнатини в стоманобетонните стълбове—1 път на 6 години, като се започне от четвъртата година на експлоатацията; 3. определяне степента на загниване на дървените стълбове—1 път на 3 години; 4. проверка на провесите на проводниците в местата на пресичанията с други съоръжения — при всички случаи, когато възникнат съмнения за неизправности; 5. измерване на преходните съпротивления на заземителите—1 път в първата година от експлоатацията и след това—1 път на всеки 3 години; 6. проверка и притягане на болтовите съединения — ежегодно в първите 2 години от влизането в експлоатация, след това — при необходимост; 7. контролен оглед от инженерно-техническия персонал на предприятието (организацията)—1 път на година. (2) При аварии, урагани, силни заледявания, пожари близо до линията и др. трябва да се извършват извънредни огледи. Чл. 101. (1) Междуремонтните периоди и обемът на основния ремонт се определят въз основа на резултатите от обходите, огледите, профилактичните изпитвания и измерванията. Основният ремонт обхваща сменяне на стълбове, поставяне на заземления, подменяне на приставки, проводници и осветители за улично или дворно осветление (ако има такива). При ремонта се забранява да се изменя конструкцията на стълбовете без съответни изчисления. (2) При текущ ремонт се извършват следните видове работи: изправяне на стълбове; притягане на приставки; сменяне на болтове и изолатори; притягане на превръзките на проводниците и регулиране на проводниците. Чл. 102. При периодичните огледи се установява състоянието на: 1. изолаторите — има ли обгорени, пукнати или счупени изолатори; 2. проводниците и големината на провесите им — има ли проводници с прегорели и с накъсани жички и разрегулирани проводници; 3. стълбовете, приставките и заземленията; 4. превръзките, клемите и бандажните съединения; 5. въводите и главните предпазители; 6. кабелните глави и кабелните отклонения. Глава втора КАБЕЛНИ ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ Раздел I Кабелни електропроводни линии за напрежение над 1000 V Чл. 103. Този раздел се отнася за техническата експлоатация на силови кабелни електропроводни линии (КЛ) за напрежение до 110 kV включително. Чл. 104. (1) Кабелната електропроводна линия трябва да е приета и въведена в експлоатация по ред, установен в съответните нормативни актове. (2) Кабелната електропроводна линия трябва да има досие, което съдържа най-малко следната документация: 1. проект на КЛ с всички внесени отклонения от проекта и с кого са съгласувани; 2. изпълнителен (екзекутивен) чертеж на трасета с означенията на координатите на КЛ по отношение на съществуващите основни съоръжения или по отношение на специално установените знаци по цялата дължина на трасето; 3. актове за скритите работи, включително актовете за пресичане и сближаване на кабелите с всички подземни комуникации, а също и актове за монтажа на кабелните муфи и за огледа при полагането на кабела в кабелния канал преди заравянето му; 4. протоколи за изпитванията на КЛ след полагане на кабелите; 5. монтажни чертежи с означения на местата и отклоненията от проекта при направата на крайните кабелни глави и апаратурата за поддържане на постоянно налягане на маслото за КЛ с напрежение до 110 kV; 6. актове за изпълнение на антикорозионни мероприятия и на защита от блуждаещи токове. Чл. 105. При приемане в експлоатация на основно ремонтирана КЛ трябва да бъдат извършени изпитвания в съответствие с изискванията на Наредбата за устройство на електрическите уредби, в това число: 1. определяне на целостта на жилата и сфазировката им; 2. определяне на активните съпротивления на жилата на кабела и на работните им капацитети (за кабелни линии с напрежение 20 kV и по-високо); 3. измерване на съпротивлението на заземителите на корпусите на крайните муфи, а също и на металните конструкции в кабелните шахти; 4. измерване на равномерното разпределение на товарите между паралелно работещи кабели; 5. проверка на действието на монтираните уредби за антикорозионна защита от блуждаещи токове; 6. изпитване на изолацията с постоянен ток с повишено напрежение. Чл. 106. (1) Всяка КЛ трябва да има свой единен за мрежата номер или наименование. Ако линията се състои от няколко паралелни кабела, всеки от тях трябва да има един и същи номер и допълнителна буква: А, Б, В и т. н. (2) На територията на предприятието подземните кабелни линии трябва да се маркират посредством пикетажни колчета (блокчета): 1. на всеки 100 m от трасето; 2. над кабелните муфи; 3. в местата на пресичанията с други подземни съоръжения; 4. при изменение на посоката на трасето. Чл. 107. За всяка линия при въвеждането ѝ в експлоатация трябва да бъдат уточнени максималните токови товари в съответствие с изискванията на Наредбата за устройство на електрическите уредби. Тези товари се определят за участъците на трасето с най-лоши условия за топлоотдаване, ако дължината на участъка е по-голяма от 10 m. Чл. 108. Температурата на загряване на кабелите трябва да се проверява предимно на участъците от трасето с най-лошо охлаждане във време и срокове, установени с местни инструкции. Чл. 109. Вентилацията на кабелните колектори, тунели и шахти трябва да се проверява периодично. Температурата на въздуха в колекторите, тунелите и шахтите лятно време не трябва да превишава температурата на външния въздух с повече от 10°С. Чл. 110. Кабелни електропроводни линии с напрежение 6—10 kV, които работят с по-нисък товар от номиналния, могат кратковременно да се претоварват съобразно данните на производителя. Чл. 111. (1) В авариен режим КЛ с напрежение до 10 kV включително се допуска да се претоварват съобразно данните на производителя. (2) Не се допуска претоварване на КЛ с напрежение 20—35 kV. Чл. 112. Разрешава се претоварване на маслонапълнените кабелни линии с напрежение 110 kV, ако при претоварването температурата на жилата не надвишава с повече от 10°С номиналната. Продължителността на режима с непрекъснато претоварване не трябва да надвишава 100 h. Чл. 113. За КЛ с напрежение 110 kV трябва да бъдат установени с проект границите и скоростите на допустимите изменения на налягането на маслото. В случаите на излизане извън посочените граници КЛ (или отделна нейна секция) трябва да бъде изключена. Включването на такава линия (секция) се допуска само след изясняване на причините за недопустимото увеличаване на налягането на маслото. Чл. 114. (1) В мрежи с изолиран или неефективно заземен звезден център се допуска КЛ да работят в режим с еднофазно земно съединение до неговото отстраняване, като незабавно се уведоми дежурният в захранващата подстанция или дежурният диспечер на електроснабдителното предприятие, под чието ръководство ще продължи работата по отстраняването на земното съединение. (2) Максималната допустима продължителност на режима с еднофазно земно съединение се определя от производителя на кабела или съответния стандарт. Чл. 115. (1) Товарите на КЛ и напрежението в различните точки на мрежата трябва да се измерват най-малко 2 пъти годишно, в това число 1 път в периода на върховия товар. (2) Въз основа на измерванията по ал. 1 се уточняват режимите и схемите на работата на кабелните мрежи. За контролиране на максималния товар се монтират амперметри. Чл. 116. (1) Огледите на КЛ с напрежение до 35 kV трябва да се извършват, както следва: 1. трасета на положените в земята кабели — съгласно местни инструкции, но най-малко 1 път на 3 месеца; 2. кабели, положени в колектори, тунели и по мостове — най-малко 1 път на 3 месеца; 3. крайни кабелни глави на линии с напрежение над 1000 V—1 път на 6 месеца, на линии под 1000 V—1 път годишно; кабелни глави, монтирани в трафопостове, разпределителни пунктове и в подстанции, се оглеждат едновременно с огледа на другите съоръжения; 4. кабелни шахти—2 пъти годишно; 5. подводни кабели — съгласно местни инструкции. (2) Сроковете за огледите на КЛ от инженерно-техническия персонал се установяват съобразно местните условия. (3) При наводнения и силни дъждове трябва да се извършват извънредни обходи. Чл. 117. Огледите на трасето и съоръженията на маслонапълнените кабелни линии с напрежение 110 kV се извършват, както следва: 1. трасета на положени в земята кабели—2 пъти месечно; 2. положени в колектори и тунели кабели—1 път на 3 месеца; 3. кабелни шахти със спирателни или полуспирателни муфи—1 път на 3 месеца; 4. апаратури за поддържане на постоянно налягане на маслото в кабелите, които имат сигнализация за изменение на налягането на маслото—1 път месечно; 5. апаратури за поддържане на постоянно налягане на маслото в кабелите, които нямат сигнализация за изменение на налягането на маслото — съгласно местни инструкции. Чл. 118. (1) В тунелите, колекторите, каналите и другите съоръжения на КЛ трябва да се поддържа чистота. Кабелите и металните конструкции, върху които са положени кабелите, при необходимост се боядисват с антикорозионни вещества. (2) Тунелите и колекторите, в които може да попадне вода, трябва да имат средства за изпомпване на подпочвените и дъждовните води. Чл. 119. Административните ръководства на предприятията (организациите), на територията на които се извършват изкопни работи близо до кабелни линии, трябва да осигуряват наблюдаващи лица, които да отговарят за сигурността и целостта на КЛ. Чл. 120. (1) В районите на електрифицирания жп транспорт (трамваи, жп линии и др.) трябва да се извършва проверка на състоянието на кабелите, като се измерва и големината на блуждаещите токове. (2) Периодичността на проверките е 2 пъти в първата година от експлоатацията на КЛ или на електрифицирания транспорт, а след това — съгласно приложение № 2. Чл. 121. (1) При откриване на опасни потенциали и плътности на блуждаещите токове по кабелните мрежи трябва да се вземат мерки за предотвратяване разрушаването на кабелите от електрокорозия, като при това се има предвид и необходимостта от защита на кабелите от почвена или химическа корозия. (2) Защитните уредби трябва да се наблюдават в съответствие с местна инструкция. Чл. 122. Основният ремонт на КЛ се извършва по график, разработен въз основа на огледите и изпитванията и одобрен от отговорника за техническата експлоатация на енергосъоръженията на предприятието (организацията). Чл. 123. (1) Извършването на ремонтни работи на крайни кабелни муфи се разрешава само при изключен и заземен от двете страни кабел. (2) Ремонтът на крайни и съединителни кабелни муфи в разпределителните уредби и по КЛ се извършва само при пълно изключване и заземяване на линиите. Чл. 124. Разкопаване на кабелните трасета или извършване на изкопни работи близо до тях се прави само с разрешение на организацията, експлоатираща тези съоръжения. В тези случаи трябва да бъде осигурен надзор върху запазването на кабелите през цялото време на работата, а разкритите кабели да бъдат укрепени, за да не провисват, и да бъдат защитени от механични повреди. На мястото на работата трябва да бъдат поставени сигнални лампи, предупредителни плакати и знаци. Чл. 125. (1) На непосредствения изпълнител на работата трябва да бъде посочено точното разположение на кабелите, да бъде разяснен начинът на работата и да бъде взето от него писмено потвърждение, че е получил посочените сведения и указания. (2) При механизирано извършване на разкопаване да се осигуряват всички необходими мерки за защита на кабелите от механични повреди. Чл. 126. Когато при направата на изкопи за тръбопроводи се срещнат кабели и други комуникации, местата на които не са известни и не са посочени в схемите, изкопните работи трябва да се прекратят до изясняване на положението от ръководителя на обекта и до получаване на указания от експлоатиращата съоръженията организация. Направата на изкопи и канали в места, където са положени кабели и подземни съоръжения, се извършва само с повишено внимание. Чл. 127. Разкопаването на дълбочина по-голяма от 0,4 m в местата, където са положени кабели, трябва да се извършва внимателно, като се има предвид, че най-малката дебелина на земния слой около кабела е 0,25 m. След навлизане в този слой пръстта трябва да се изважда от кабелния канал много внимателно и само с лопата — използването на кирки и други подобни инструменти се забранява. Чл. 128. (1) Не се разрешава разкопаване на кабели със земекопни машини, ако разстоянието до кабелите е по-малко, а също използването на въздушни пистолети за разравяне на почвата над кабелите на дълбочина, по-голяма от 0,4 m (при нормална дълбочина на полагане на кабелите). (2) Не се допуска използване на клинове и други подобни инструменти на разстояние по-малко от 5 m от трасето на кабелите. (3) Преди започване на работа под надзор на упълномощено лице от персонала на предприятието (организацията), експлоатиращо кабелната мрежа, трябва да се извърши контролно разкриване на кабелите за уточняване на разположението и дълбочината им и да се постави временно ограждане, ограничаващо обсега на действие на строителните механизми. При пробиване със сонди и извършване на взривни работи трябва да бъдат дадени специални инструкции. Чл. 129. Ръководството на предприятието (организацията), което експлоатира кабелната мрежа, трябва периодично да уведомява и да инструктира предприятията, организациите и населението на района, където минават кабелни трасета, за необходимостта от строго спазване на правилата за разкопаване на тези трасета или за извършване на работа близо до тях и за недопускане извършването на тези работи без разрешение от ръководството на предприятието (организацията), експлоатиращо кабелната мрежа. Чл. 130. В процеса на експлоатацията най-малко 1 път на 2 години КЛ за напрежение 3— 35 kV трябва да се изпитват с постоянен ток с високо напрежение съгласно приложение № 2. След ремонтни работи по кабелната мрежа и разкопавания близо до кабелните трасета се извършват извънредни изпитвания. Чл. 131. (1) Продължителността на периодите между две поредни изпитвания на КЛ, които работят в тежки условия, а също и непригодността на кабелите се определят от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на експлоатиращата организация, като се вземат предвид местните условия. (2) Изпитването на положени в земята кабели, които нямат електрически пробиви в експлоатацията или при профилактичните изпитвания в продължение на 5 и повече години, се определя от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането, като се вземат предвид местните условия, но трябва да бъде най-малко 1 път на 3 години. Чл. 132. Кабелните електропроводни линии, положени в тунели, канали, колектори, в сградите на електрическите централи и подстанции, които не са подложени на корозия, механични повреди (закрити трасета), нямат съединителни муфи и монтирани на открито крайни муфи с остаряла конструкция, се изпитват най-малко 1 път на 3 години. Изпитването на кабелите, захранващи агрегати, се извършва по време на основните ремонти на агрегатите. Чл. 133. Паралелно работещите кабели в подстанциите могат да се изпитват, без да се отсъединяват от шините. Чл. 134. За да се предотвратят електрически пробиви вследствие на изсушаване на изолацията във вертикално положени участъци на кабели за напрежение 20—35 kV, тези кабели трябва периодично да се подменят съобразно указанията на производителя. Чл. 135. Повредените в процеса на работата или изпитванията кабелни линии трябва в най-кратък срок да се възстановяват и включват в работа. Образци от повредените кабели и кабелни муфи трябва да се подлагат на лабораторни изследвания за установяване на причините, предизвикали повредите, и за разработване на мероприятия за тяхното предотвратяване. При рекламации пред производителя образци от кабелите със заводски дефекти трябва да се пазят за експертизи. Чл. 136. Лабораториите на организациите, които експлоатират кабелни мрежи, трябва да бъдат снабдени с апарати, уреди и подвижни измервателни и изпитвателни уредби за изпълнение на следните работи: 1. изпитване на действащите и новите кабелни линии и други съоръжения на мрежата; 2. провеждане на мрежови измервания и определяне на местата на повредите на КЛ; 3. изпитване на щанги, ръкавици, боти и други защитни средства. Чл. 137. (1) При пълно прогаряне на кабелни линии, положени в сгради, тунели, колектори, трябва да се осигури наблюдение (надзор) върху кабелите по цялото трасе, като се спазват изискванията на нормативните актове по безопасност на труда. (2) Изпитвания на кабелни линии с напрежение 110 kV се извършват само с разрешение на електроразпределителната организация. Чл. 138. Всяка КЛ трябва да има паспорт, съдържащ техническите данни на линията, който систематично се попълва със сведенията за изпитванията, ремонтите и експлоатацията на тази линия. Чл. 139. Преместването, огъването и изместването (без повдигане) на кабели и пренасянето на муфи да се извършват съгласно изискванията на нормативните актове по безопасността на труда при експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения. Чл. 140. Допуска се изместване на багерен и шлангов кабел, намиращ се под напрежение, от обслужващия персонал, когато извършва работата с диелектрични ръкавици и боти или със специално захващащо устройство с електроизолационни захващащи елементи. Глава трета РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ УРЕДБИ Раздел I Разпределителни уредби за напрежение над 1000 V Чл. 141. Този раздел се отнася за техническата експлоатация на разпределителни електрически уредби за напрежение над 1000 V (РУВН). Чл. 142. Всички съоръжения на РУВН трябва да работят сигурно както в условията на всички възможни работни режими, така и при къси съединения и пренапрежения, в съответствие с изискванията на Наредбата за устройство на електрическите уредби. Чл. 143. (1) Прозорците на РУВН трябва да бъдат винаги затворени. Отворите в преградните стенички между апаратите и съоръженията, съдържащи масло, трябва да са запушени. Всички отвори за преминаване на кабели трябва да бъдат уплътнени. (2) Всички отвори по външните стени на помещенията трябва да бъдат запушени (преградени с мрежи), за да се отстрани възможността за влизане на животни и птици. Чл. 144. Разстоянието от дървета с височина над 4 m до открита РУВН трябва да бъде такова, че да бъде изключена възможността за повреда на съоръженията при падане на тези дървета. Чл. 145. Пътищата за придвижване на превозни средства до РУВН на подстанциите трябва през всяко време на годината да се поддържат в добро състояние. Чл. 146. (1) Кабелните канали на откритите и закритите РУВН трябва да бъдат покрити с негорими плочи. Местата, където се допуска преминаване на превозни средства над кабелни канали, се отбелязват със съответни знаци. (2) Кабелните тунели и канали на РУВН трябва да се поддържат чисти, а дренажите им трябва да осигуряват отвеждане на водите. Чл. 147. Температурата на въздуха в помещенията на закритите РУВН не трябва да бъде по-висока от +40°С и не трябва да превишава температурата на външния въздух с повече от 15°С. Чл. 148. Отопление трябва да се предвижда само за РУВН с постоянно дежурство, и то само в тези помещения, в които постоянно се намират дежурните. Чл. 149. (1) Дренажите и каналите за отвеждане на масло под маслонапълнените апарати и съоръжения трябва да се поддържат винаги в добро техническо състояние. (2) Съдовете за масло трябва да удовлетворяват изискванията на Наредбата за устройство на електрическите уредби. Чл. 150. Всички показващи и сигнални елементи, които характеризират състоянието на съоръженията, трябва да бъдат разположени откъм страната на проходите и да бъдат достъпни за наблюдения без изключване на напрежението. Маслото не трябва да прелива от маслонапълнените апарати при промяна на температурата. Чл. 151. (1) Когато температурата в закритите и откритите РУВН може да стане по-ниска от минус 25°С, маслените прекъсвачи, техните задвижващи устройства, клапаните на въздушните прекъсвачи и техните командни шкафове трябва да имат отопление. (2) Температурата, при която се включва отоплението, се определя с местна инструкция. Чл. 152. Всички шарнирни съединения и лагери на прекъсвачите се смазват със студоустойчиви смазки, а успокоителите на въздушните прекъсвачи се запълват с масло, чиято температура на замръзване е с 10°С по-ниска от минималната зимна температура на дадената местност. Чл. 153. Компресорните инсталации за сгъстен въздух, които обслужват въздухоструйни прекъсвачи, както и прекъсвачи и разединители с пневматично задвижване, трябва да могат да попълват двучасовия разход на въздух за вентилация на апаратите и пропуските в системата за около 30 min. Чл. 154. При спрени компресори обемът на въздушните резервоари с компресорно налягане трябва да осигурява покриването на сумарния разход на въздух за едновременно изключване на най-големия брой прекъсвачи при режима на работа на уредбата и като се вземе предвид действието на защитите и на устройствата за автоматично повторно включване. Чл. 155. Пропускателната способност на редукционните клапани трябва да осигурява възстановяване на запаса от въздух в резервоарите на всички прекъсвачи, които могат да работят едновременно при възприетите режим на работа и електрическа схема на уредбата, за период 3—5 min. Чл. 156. Налягането на въздуха в резервоарите на прекъсвачите трябва да бъде не по-ниско от предвиденото от завода. Чл. 157. Състоянието на компресорната инсталация, на въздухопроводите на разпределителната мрежа и на прекъсвачите трябва да бъде такова, че неработната пауза на компресорите да бъде не по-малка от 30 min. Чл. 158. Относителната влажност на нагнетявания въздух, който се подава към въздушните прекъсвачи или към други апарати на разпределителната уредба, трябва да бъде не по-голяма от 50 на сто. Чл. 159. (1) Сушенето на сгъстения въздух може да се осъществи както по термодинамичен начин (чрез повишаване на компресорното налягане на въздуха над работното не по-малко от 2 пъти), така и с помощта на влагопоглъщатели или и по двата начина едновременно. (2) Ако отношението на налягането на нагнетения въздух от компресора към работното налягане е по-малко от 2, към частта на инсталацията с компресорното налягане трябва да бъдат монтирани постояннодействащи влагопоглъщатели. (3) Местата за събиране и изпускане на кондензираната влага трябва да бъдат затопляни. Нагревателите на отоплението се включват при необходимост по време на изпускане на влагата — при ниски температури на външния въздух. Чл. 160. Когато това е предвидено в конструкцията, вътрешните кухини на изолаторите на въздухоструйните прекъсвачи се продухват непрекъснато. Продухването и разходът на необходимия за това въздух трябва да се контролират. Чл. 161. (1) Сгъстеният въздух, който се подава към въздухоструйните прекъсвачи и към другите апарати, трябва да бъде чист, без механични примеси. (2) Въздухът се пречиства с филтри, монтирани пред компресорите и пред прекъсвачите или апаратите. Участъците от въздухопроводите между разпределителния шкаф и резервоарите на прекъсвачите или апаратите трябва да бъдат изпълнени от медни или други корозионноустойчиви тръби. Въздухопроводите към задвижванията на разединителите могат да се изпълняват от безшевни стоманени тръби. Чл. 162. Компресорната инсталация трябва да има постояннодействащо автоматично управление, осигуряващо непрекъснато поддържане на нормално налягане на въздуха (компресорно и работно), и защита от ненормални условия на работа. Компресорите трябва да имат съответно регулирани предпазни клапани за всяка степен на налягане. Чл. 163. При спадане на налягането на въздуха под допустимата граница блокировките на веригите за управление на въздухоструйните прекъсвачи трябва да възпрепятстват включването или изключването на прекъсвача и изпълнението на автоматично повторно включване, както и да осигуряват довеждането докрай на започнатата операция или цикъл „неуспешно автоматично повторно включване“. Не се допуска експлоатация на прекъсвачите без блокировки. Чл. 164. (1) Фазите на сборните и съединителните шини се означават и оцветяват в различни цветове. (2) При променлив ток шините се оцветяват, както следва: 1. фаза L1 (фаза А)—жълта; фаза L2 (фаза В)—зелена; фаза L3 (фаза С)—червена; 2. неутралната шина (шина N) при мрежа с изолиран звезден център — бяла, а при заземен звезден център — черна. (3) Резервната шина при променлив ток се оцветява с цвета на резервираната фаза. (4) При еднофазен променлив ток фазовият проводник се оцветява в жълт цвят, а неутралният — в черен цвят. (5) Шината на фазата при еднофазен ток се оцветява в съответния цвят на фазата от трифазния ток. (6) При постоянен ток шината на положителния полюс (+) се оцветява в червен цвят, на отрицателния ()—в син цвят, а шината на неутралата — в бял цвят. Чл. 165. (1) На вратите и на вътрешните стени на килиите в помещенията на закритите разпределителни уредби, върху съоръженията в откритите разпределителни уредби, на лицевите части на трансформаторните постове, на възловите станции и на комплексните разпределителни уредби трябва да има надписи, които показват предназначението на присъединяването (извода) или условното му диспечерско наименование. (2) На вратите на разпределителните уредби трябва да има окачени предупредителни плакати. Чл. 166. (1) На прекъсвача и на задвижващия го механизъм трябва да има показател за положенията им—„включено“ или „изключено“. (2) На задвижването на разединителите, на заземяващите ножове на късосъединителите и на други подобни съоръжения трябва да бъдат поставени надписи или показатели за положенията им—„И“ и „В“. Чл. 167. За предотвратяване на грешни манипулации: 1. всички разединители трябва да имат блокировки със съответните прекъсвачи в РУВН, а заземяващите ножове трябва да имат блокировки със своите разединители; 2. подвижните (монтираните върху колички) части на комплектното разпределително устройство трябва да имат блокировка с прекъсвачите, а отворите към тоководещите части на комплектното разпределително устройство — блокировки с автоматично затварящи се капаци; 3. достъпните за външни лица задвижвания на разединителите трябва да се заключват с катинар; 4. ръкохватките на задвижващите устройства на заземителните ножове трябва да имат различно оцветяване от оцветяването на ръкохватките на другите заземяващи устройства; 5. вратите на шкафовете за напрежение над 1000 V на комплектните трансформаторни постове трябва да бъдат съоръжени с блокировки на разединители за високо напрежение. Чл. 168. Във всяка РУВН трябва да има: 1. необходимия брой преносими заземления; 2. защитни средства и средства за оказване на първа помощ съгласно изискванията на нормативните актове по безопасност на труда; 3. противопожарни средства съобразно местните инструкции, съгласувани с органите по пожарна безопасност. Чл. 169. Персоналът, обслужващ трансформаторните постове и подстанциите без постоянен дежурен персонал, може да използва преносими заземления и защитни средства, представляващи съставна част на комплекта инструменти на ремонтно-аварийните групи или на ремонтния персонал. Чл. 170. След основен ремонт на съоръженията в разпределителните уредби преди включването им под напрежение трябва да бъдат извършени прегледите и изпитванията съгласно приложение № 3. Чл. 171. Огледите на РУВН без изключване на напрежението трябва да се извършват със следната периодичност: 1. обектите с постоянно дежурство—1 път на денонощието, и освен това на тъмно — за откриване на разряди, корониране и други явления, в срок, определен от местни инструкции, но най-малко 1 път в месеца; 2. обектите без постоянно дежурство — най-малко 1 път на месец; трансформаторните постове и разпределителните пунктове (възловите станции)—най-малко 1 път на 3 месеца. Чл. 172. (1) След изключване на късо съединение се извършва извънреден оглед, а извънредните огледи на обектите без постоянно дежурство се извършват в срок, определен от местни инструкции в зависимост от мощностите на късо съединение и от състоянието на съоръженията. (2) При влошени местни експлоатационни и климатични условия (силно запрашаване, гъста мъгла, мокър сняг, заледяване и др.) откритите РУВН трябва да се преглеждат допълнително. Чл. 173. Всички забелязани при прегледите на РУВН неизправности се записват в дневника за дефектите и неизправностите. Отстраняването на забелязаните неизправности трябва да се извършва в най-кратък срок. Чл. 174. При огледите в РУВН трябва да се обръща особено внимание на: 1. състоянието на помещението, изправността на вратите и прозорците, отсъствието на теч през покрива и етажите и изправността на бравите; 2. изправността на отоплението и вентилацията; 3. изправността на осветлението и заземителната мрежа; 4. наличността на личните предпазни средства; 5. нивото и температурата на маслата в апаратите и липсата на теч на масло; 6. състоянието на контактите; 7. състоянието на включвателите за ниско напрежение; 8. състоянието на пломбите на електромерите и състоянието на електромерите; 9. състоянието на изолацията (замърсяване, наличие на пукнатини и следи от повърхностни пробиви); 10. работата на сигнализацията и др. Чл. 175. (1) В зависимост от местните условия за всяка РУВН трябва да бъдат определени срокове за почистването на замърсяването ѝ от прах. (2) Почистването на помещенията на РУВН и на съоръженията трябва да се извършва, като се спазват изискванията на нормативните актове по безопасност на труда. Чл. 176. Изправността на резервните съоръжения в РУВН (трансформатори, прекъсвачи, шини и други елементи) трябва да се проверява с включването им под напрежение в срокове, определени от местни инструкции. Чл. 177. Текущ ремонт на съоръженията в РУВН се извършва при необходимост. Чл. 178. От всички резервоари за въздух и от водо- и маслоотделителите периодично трябва да се изпускат водата и маслото. Водата от резервоарите за въздух трябва да се изпуска най-малко 1 път на 3 денонощия (при постоянно дежурство) или по график, одобрен от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието или организацията. Чл. 179. Продухването на магистралните въздухопроводи на разпределителните уредби и сменянето на пълнителите на филтрите трябва да се извършват най-малко 1 път в годината. Пълнителите на въздухоизсушителите се сменят при необходимост. Чл. 180. Основен ремонт на съоръженията и апаратите в РУВН, включващ и вътрешния преглед, се извършва: 1. на маслените прекъсвачи и задвижващите ги механизми — най-малко 1 път на 3 години; 2. на въздухоструйните прекъсвачи и задвижващите ги механизми — най-малко 1 път на 2—3 години; 3. на разединителите, заземителните ножове, късосъединителите и задвижващите ги механизми — най-малко 1 път на 3 години; ремонтът на разединителите, изискващ изключване на напрежението или превключване на съоръженията от една шинна система на друга, се извършва само при откриване на дефекти по разединителите или при необходимост от почистване на изолаторите им; 4. на всички останали апарати в РУВН (токови трансформатори, напреженови трансформатори и др.)—в зависимост от резултатите от профилактичните изпитвания и прегледи. Чл. 181. (1) Периодичността на извършване на извънредни основни ремонти на прекъсвачите се определя в зависимост от броя на изключените къси съединения, конструкцията на прекъсвачите, състоянието на маслото, експлоатационния опит, мощността на късо съединение в мястото, където е монтиран прекъсвачът, от стойността на контактните съпротивления и т. н. (2) Извънредни основни ремонти на отговорните прекъсвачи се определят от отговорника на енергийното стопанство на предприятието (организацията). Чл. 182. Когато ремонтните работи в откритите РУВН се извършват с помощта на автокранове, телескопични платформи и други приспособления, предварително трябва да се определят разстоянията и границите, до които могат да се придвижват товарите и механизмите. Чл. 183. Плановопрофилактичните изпитвания на съоръженията и апаратите в РУВН се извършват, както следва: 1. на прекъсвачите, разединителите, заземителните ножове и задвижващите ги механизми — по време на основните им ремонти; измерването на tg на маслонапълнените съоръжения и апарати — най-малко 1 път на 6 години; 2. на сухите реактори, силовите кондензатори и на маслонапълнените измервателни трансформатори — най-малко 1 път на 3 години; 3. на пръчковидните изолатори — най-малко 1 път в годината; 4. на останалите апарати, на подпорните и верижните изолатори — най-малко 1 път на 3 години; 5. на местата на снаждане на шините и на присъединенията им към апаратурата (при липса на термоиндикатори)—най-малко 1 път на 3 години. Раздел II Разпределителни уредби за напрежение до 1000 V Чл. 184. Този раздел се отнася за техническата експлоатация на разпределителни уредби с напрежение до 1000 V включително (РУНН), монтирани както в закрити помещения, така и на открито, и изпълнявани във вид на командни пултове, разпределителни командни и релейни табла, уреди в килии и шкафове. Чл. 185. Апаратите, уредите, проводниците, шините и конструкциите трябва да работят сигурно в нормални условия на работа и в условията на къси съединения. Чл. 186. (1) Помещенията на РУНН на предприятията (организациите), които са разположени в съседство с помещения на чужди организации, в които има монтирани електрически съоръжения, не трябва да имат взаимна връзка и всяко помещение трябва да има отделен затварящ се вход. (2) Стените и таваните на всички помещения на РУНН трябва да бъдат боядисани в бяло или в светли тонове, а дървените врати и прозорците — защитени от загниване. Чл. 187. (1) Всички проводници, шини, кабели, контролни клеми и предпазители трябва да бъдат маркирани еднотипно. (2) Освен маркировката предпазителите трябва да имат означение и на номиналния ток на стопяемата вложка. Чл. 188. (1) Таблата трябва да имат четливи надписи, които да показват за коя машина се отнасят монтираните апарати. (2) Надписите трябва да се поставят на лицевата страна, а при двустранно обслужване — и на задната страна на уредбите. (3) На задвижващото устройство на комутационните апарати трябва да бъдат ясно означени положенията „включено“ и „изключено“. (4) Сигналните лампи и другите сигнални апарати трябва да имат надписи, които определят характера на сигнала („включено“, „изключено“ и др.). Чл. 189. (1) Електрическото съпротивление на изолацията на разпределителните уредби до 1000 V трябва да се измерва периодично. (2) Изпитването на изолацията на разпределителните уредби трябва да се извършва едновременно с изпитванията на електрическите силови и осветителни инсталации, присъединени към разпределителните уредби. (3) Съпротивлението на изолацията на всяка секция от разпределителната уредба трябва да бъде не по-малко от 0,5 MΩ. Чл. 190. Изпитването на електрическата якост на изолацията на включвателите, вторичните вериги на апаратите, силовите и осветителните инсталации се извършва с напрежение 1000 V с промишлена честота в продължение на 1 min или с мегаомметър за напрежение 2500 V. Чл. 191. В случаите, когато изолационното съпротивление на проводниците на силовите и осветителните инсталации е по-ниско от допустимото, трябва незабавно да се вземат мерки за възстановяване на съпротивлението на изолацията до нормалното чрез частично или цялостно подменяне на проводниците. Чл. 192. Измерването на изолационното съпротивление на разпределителните уредби и елементите им и изпитването им с напрежение с промишлена честота се извършват по време на основните ремонти. Чл. 193. Основен ремонт на електрическите съоръжения на РУНН се извършва с периодичност, определена от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието (организацията), но най-малко 1 път на 3 години. Чл. 194. Текущ ремонт на РУНН се извършва в периодите между основните ремонти с периодичност, определена от лицето, отговорно за енергийното стопанство, в зависимост от местните условия, но най-малко 1 път в годината. Чл. 195. Огледи и почиствания от прах и замърсяване на разпределителните уредби, таблата, събирателните шини и др. се извършват в срокове, определени съобразно местните условия, но най-малко 1 път на 3 месеца. Чл. 196. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на кондензаторни уредби, които се използват за повишаване на фактора на мощността и за регулиране на напрежението в електрическите уредби с честота 50 Hz и с напрежение от 0,22 kV до 10 kV вкл. чрез паралелно включване на кондензаторите към консуматорите на индуктивна енергия. Тя не се отнася за кондензаторни уредби за надлъжна компенсация, за специални уредби и за различните видове електрически филтри. Чл. 197. (1) Реактивната мощност на кондензаторните уредби се определя, като се има предвид генерираната от синхронните двигатели реактивна мощност и предписаната стойност на фактора на мощността за даденото предприятие. (2) Мощностите на кондензаторите в мрежите до и над 1000 V трябва да се избират така, че да се осигурява най-голямо намаление на активните загуби на мощност, предизвикани от реактивните товари, при спазване на изискванията за поддържане на напрежението на клемите на консуматорите в допустимите граници. Мощността на монтираните кондензатори се съгласува с електроснабдителното предприятие. Чл. 198. При доставяне на нови кондензатори се прави оглед на техническото им състояние и се оформя акт за приемане. При приемането се проверяват изправността на корпуса, изолаторите, контактните изводи, клемата за заземяване на корпуса (за кондензатори, които нямат съединен с корпуса извод), наличието на табелки с технически данни и дали не изтича масло. Чл. 199. В помещенията за кондензаторни батерии трябва да има: 1. принципна еднополюсна схема на уредбата с данни за номиналния ток на стопяемите вложки на предпазителите, защитаващи отделни кондензатори, част от уредбата или цялата кондензаторна батерия, съответно за настройката на максималнотокова защита (в случай че се използва защитно реле); 2. термометър или друг уред за измерване на температурата на околния въздух; 3. щанга за разреждане на кондензаторите; 4. противопожарни средства, съгласувани с органите за пожарна безопасност. Чл. 200. Термометърът или датчикът на уреда за измерване на температурата трябва да бъде разположен в най-горещото място на помещението на кондензаторната уредба между кондензаторите по такъв начин, че да бъде осигурена възможност за наблюдаване на показанията му без изключване на кондензаторите и без снемане на предпазните огради. Чл. 201. В паспорта на батерията трябва да има списък на кондензаторите с данни за поредния номер, заводския номер, датата на монтажа, номиналното напрежение, мощността и капацитета на всеки кондензатор според табелката от производителя. Чл. 202. За осигуряване на най-икономичен режим на работа на електрическата мрежа и за поддържане на нивото на напрежението трябва да се използва автоматично регулиране на мощността на кондензаторната уредба чрез включване и изключване на цялата уредба или на отделни нейни секции. Чл. 203. (1) Монтирането на устройство за автоматично регулиране на мощността на кондензаторните батерии с мощност над 150 kVAr е задължително. (2) На кондензаторните батерии с мощност до 100 kVAr трябва да се монтира един амперметър, а над 100 kVAr—три амперметъра. Чл. 204. Временно, до монтирането на устройство за автоматично регулиране на мощността, се допуска ръчно включване и изключване на кондензаторните батерии или на отделни техни секции от дежурния персонал по график, подготвен от предприятието и съгласуван с електроснабдителното предприятие. Чл. 205. (1) Забранява се да се оставят включени кондензаторните уредби на двусменните предприятия през нощните часове и в празничните и почивните дни, а на трисменните предприятия — в почивните дни. (2) Изискването по ал. 1 не се отнася за предприятия с непрекъснат работен цикъл. Чл. 206. (1) За икономия на електрическа енергия се препоръчва кондензаторните уредби за напрежения над 1000 V да работят без постоянно включени разрядни съпротивления, а с автоматично присъединяване на последните в момента на изключване на кондензаторите. (2) Когато за секциониране на кондензаторните батерии се използват комутационни апарати за изключване на отделните им секции под напрежение, на всяка секция трябва да има монтиран комплект разрядни съпротивления. (3) Не се изискват външни разрядни съпротивления за кондензатори с вградени разрядни съпротивления. Чл. 207. (1) Забранява се включването и изключването на кондензаторни уредби за напрежение над 1000 V посредством разединители. (2) Всички операции по включването и изключването на кондензаторните батерии трябва да стават в съответствие с изискванията на наредбата и на нормативните актове по безопасност на труда при експлоатацията на електрически уредби и съоръжения. (3) Преди изключване на кондензаторната уредба чрез външен оглед трябва да се установи изправността на разрядното устройство. Чл. 208. Забранява се извършването на каквито и да е работи, при които е възможно допиране до тоководещи части на изключена кондензаторна уредба, включително контролно разреждане на кондензаторите (независимо от наличието на общи разрядни съпротивления към кондензаторната батерия), до изпълнението на общите изисквания за безопасност при работа. Чл. 209. Контролно разреждане на кондензаторите се извършва с метален прът, който трябва да бъде здраво закрепен към изолираща щанга. Изолационните и защитните качества на тази щанга трябва да бъдат такива, каквито са качествата на щангите за оперативни превключвания в уредбите със същото номинално напрежение, каквото е напрежението на кондензаторната уредба. Чл. 210. Номиналният ток на стопяемите вложки на предпазителите, защитаващи отделни кондензатори, части от батерията или цяла кондензаторна батерия, не трябва да превишава 160 на сто от номиналните токове на съответните защитавани кондензатори, части от батерията или цялата батерия. Чл. 211. (1) Настройката по ток на максималнотоковото реле или на автоматичния прекъсвач не трябва да превишава 130 на сто от номиналния ток на кондензаторната уредба. Препоръчва се използваните електрически съоръжения за включване и изключване на кондензаторните батерии да бъдат предназначени за капацитивен ток. (2) Когато е възможно претоварване на кондензаторите поради наличие на висши хармоници на тока, релейната защита на кондензаторната уредба трябва да действа на изключване при стойности на тока, превишаващи 130 на сто от номиналната стойност. (3) За всеки конкретен случай се установява целесъобразността на монтирането на кондензаторна уредба при наличие на висши хармоници. Чл. 212. Подмяната на изгорели или неизправни предпазители се извършва при изключена кондензаторна батерия след контролно разреждане на всички кондензатори на батерията с разреждаща щанга. Чл. 213. (1) При индивидуална защита контролното разреждане се извършва чрез последователно свързване накъсо на изводите на всеки кондензатор от батерията. (2) При групова защита се извършва разреждане на всяка група кондензатори, а при една обща защита се свързват накъсо общите шини на батерията. Чл. 214. (1) При повторно автоматично изключване на кондензаторната уредба включване на кондензаторите се разрешава само след отстраняване на причината, предизвикала изключването. (2) Повторно включване на кондензаторна батерия за напрежение 660 V и по-ниско се допуска след не по-малко от 5 min и при условие че остатъчното напрежение на батерията е не по-високо от 50 V. Чл. 215. (1) Огледите без изключване на кондензаторните уредби с напрежение до и над 1000 V се извършват с периодичност, установена от местни инструкции, но най-малко: 1. един път на месец — за уредби с мощност под 500 kVAr; 2. един път на 10 дни — за уредби с мощност над 500 kVAr. (2) По време на огледа на кондензаторната уредба се проверяват: 1. изправността на предпазните огради, състоянието на ключалките, липсата на странични предмети; 2. липсата на прах, замърсявания, пукнатини в изолаторите; 3. температурата на околния въздух; 4. липсата на подувания на стените на корпусите на кондензаторите и следи от изтичане на кондензаторно масло (наличието на маслени петна не може да бъде причина за снемане от експлоатация на тези кондензатори, но такива кондензатори трябва да се наблюдават по-внимателно); 5. целостта на стопяемите вложки (чрез външен оглед на предпазителите от открит тип); 6. стойността на тока и равномерността на натоварването на отделните фази на кондензаторната батерия; 7. стойността на напрежението на шините на кондензаторната уредба или на шините на най-близкото разпределително устройство; 8. изправността на веригата на устройството за разреждане; 9. изправността на всички контакти (на тоководещите шини, заземяването, разединителите, прекъсвачите и др.); 10. наличието и изправността на блокировките за безопасност; 11. наличието и качеството на защитните средства (разрядна щанга, диелектрични ръкавици и др.) и на противопожарните средства. Чл. 216. (1) Извънредни огледи на кондензаторните уредби се правят при появяването на разряди (шум) в кондензаторите, при повишаване на напрежението на клемите или температурата на околния въздух до максимално допустимите и при други ненормални явления в работата на батерията. (2) Всички огледи и откритите по време на огледите неизправности в кондензаторните батерии трябва да бъдат отбелязани в експлоатационния дневник. (3) При оглед на включена кондензаторна уредба се забранява снемането или отварянето на предпазните огради. Чл. 217. Почистването на повърхността на изолаторите, кондензаторите, апаратурата и корпусите от прах и друго замърсяване се извършва при изключена батерия и с периодичност, определена от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието. Чл. 218. Забранява се експлоатацията на кондензаторите: 1. ако напрежението на шините, към които са включени кондензаторите, превишава 110 % от номиналното напрежение на кондензаторите; 2. при температури на околната среда извън допустимия диапазон за кондензаторите от дадения тип; 3. при наличие на пукнатини по стените на кондензаторите; 4. при неравномерно натоварване на фазите на кондензаторната уредба над 10 % от средната стойност на тока; 5. при ток на батерията, превишаващ 130 % от номиналната му стойност; 6. при изтичане на масло от кондензаторите; 7. при повреждане на порцеланов изолатор. Чл. 219. Текущ ремонт на кондензаторните уредби за напрежение до и над 1000 V се извършва при изключена уредба и най-малко 1 път на година. Чл. 220. Текущият ремонт на кондензаторите включва: 1. проверка на степента на затягането на гайките в контактните съединения; 2. проверка с омметър на целостта на стопяемите вложки; 3. външен оглед на качеството на връзките със заземителния контур; 4. почистване на повърхността на изолаторите, корпусите на кондензаторите, апаратурата и металните арматури от прах и други замърсявания; 5. измерване на капацитета на всеки кондензатор (за кондензаторите за напрежение над 1000 V); 6. проверка с мегаомметър за липса на корпусно съединение в кондензаторите; 7. запояване с мек припой на местата със следи от просмукване на масло, включително на местата на монтиране на проходните изолатори към капаците на кондензаторите; 8. подмяна на бракуваните секции на батерията или на отделни кондензатори; 9. изпробване на действието на релейната защита и на задвижването на прекъсвачите. Чл. 221. При оглед или ремонт (основен или текущ) на основните съоръжения на електрическите консуматори (електродвигатели, трансформатори), към клемите на които непосредствено са включени кондензаторни батерии, монтирани в едно и също помещение с тези съоръжения, трябва да се извърши едновременно оглед или ремонт на тези кондензатори. Чл. 222. (1) Капацитетът на кондензаторите се измерва с точност не по-малка от 2 на сто и се оформя протокол за получените резултати. (2) При увеличаване на капацитета на кондензаторите вследствие на остаряване на диелектрика, съответно при увеличаване на активния ток, кондензаторната батерия трябва да бъде изключена. Граничното увеличаване на капацитета се дава от производителя. Чл. 223. (1) Периодичността, обхватът и нормите за изпитване на кондензаторните уредби са съгласно приложение № 4. (2) Профилактични изпитвания с високо напрежение с промишлена честота се извършват по време на основните ремонти. (3) На изпитване с напрежение с промишлена честота се подлагат само кондензатори с номинално напрежение до 10 kV. Глава пета АКУМУЛАТОРНИ УРЕДБИ Чл. 224. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на стационарни киселинни и основни акумулаторни батерии, монтирани както в подстанции, така и в производствени цехове на промишлени и други предприятия (организации). Чл. 225. Изборът на осветители за помещенията на акумулаторните батерии и електродвигателите за техните вентилатори, както и техният монтаж трябва да съответстват на изискванията на Наредбата за устройство на електрическите уредби. Чл. 226. Устройството на вентилацията на акумулаторните помещения трябва да бъде в съответствие с изискванията на Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми. Чл. 227. (1) Отоплението на акумулаторните помещения се изпълнява с калориферно устройство, което се разполага извън акумулаторното помещение и подава топлия въздух през вентилационни канали. (2) Допуска се парно или водно отопление в акумулаторните помещения, изпълнено със заварени тръби без фланци и вентили. (3) Температурата в акумулаторните помещения не трябва да бъде по-ниска от +10°С. Чл. 228. Вратата на преддверието трябва да се отваря навън и да бъде снабдена със секретна брава, която може да се отваря свободно без ключ. Помещението на акумулаторната батерия трябва да бъде постоянно заключено. Чл. 229. На вратите на акумулаторното помещение трябва да се поставят съответни знаци по безопасност на труда и пожарна безопасност и табелки със следните данни: 1. категория на производството – съгласно Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми; 2. клас на помещението; 3. категория и група на взривоопасната среда. Чл. 230. Агрегатът за зареждане трябва да има мощност и напрежение, достатъчни за зареждането на акумулаторната батерия до 90 на сто от капацитета ѝ в продължение на не повече от 6—8 h. Чл. 231. Токоизправителните уредби, които се използват за зареждане на акумулаторните батерии, трябва да се захранват от страната на променливия ток чрез разделителни трансформатори. Чл. 232. (1) Зареждащият двигател-генератор трябва да има: автоматичен прекъсвач за обратен ток, монтиран след постояннотоковия агрегат, волтметър с превключвател и амперметри във веригите на зарядния агрегат и акумулаторната батерия. (2) При земно съединение в мрежата на оперативния ток трябва незабавно да се вземат мерки за отстраняването му. (3) Не се допуска работа под напрежение по мрежата на оперативния ток, ако в нея има земно съединение (освен при търсене на мястото на земното съединение). Чл. 233. Схемата на захранване на консуматорите, които не допускат прекъсване на оперативния ток, трябва да осигурява възможност за захранването им без прекъсване при превключване от една система шини или секции към друга. Всички сборни шини и пръстеновидни магистрали за постоянен ток трябва да бъдат осигурени с двойно захранване. Чл. 234. В нормални експлоатационни условия напрежението на шините за оперативен постоянен ток трябва да се поддържа с 5 на сто по-високо от нормалното напрежение на консуматора. Чл. 235. (1) Акумулаторната уредба трябва да бъде снабдена със: 1. ареометри и термометри за измерване на гъстотата и температурата на електролита; 2. преносим волтметър за постоянен ток с обхват 0—3 V; 3. преносима взривобезопасна лампа с предпазна решетка; 4. стъклен съд за доливане на електролит с вместимост 1,5—2 l; 5. предпазни стъкла за покриване на акумулаторните елементи; 6. костюм от вълнен плат, гумени ръкавици, престилки, галоши, защитни очила; 7. съд с разтвор от сода бикарбонат за киселинните акумулатори и съдове с разтвор от борна киселина и технически вазелин — за алкалните акумулатори; 8. проводник за шунтиране на елементите на батерията; 9. волтметър с вилка за измерване под товар на елементите на батериите. (2) За уредби без постоянен оперативен персонал се допуска посоченото в ал. 1 да бъде във вид на преносим комплект. Чл. 236. При приемане на излязла от основен ремонт акумулаторна батерия трябва да бъде направена проверка на: 1. капацитета на батерията с ток 3—5 А или при 10-часов режим на разреждане; 2. качеството на електролита; 3. гъстотата на електролита и напрежението на елементите в края на зареждането и разреждането на батерията; 4. съпротивлението на изолацията на батерията спрямо земя; 5. изправността на отделните акумулаторни елементи; 6. проточната вентилация. Чл. 237. (1) Обслужването на акумулаторните уредби трябва да се извършва от специално обучен персонал съгласно инструкцията на производителя и наредбата. (2) Във всяка уредба трябва да има дневник по установена форма, който се води от обслужващия акумулаторите персонал. Чл. 238. (1) Акумулаторната батерия трябва да се експлоатира по възможност в режим на постоянно подзареждане. (2) Периодичността, обхватът и нормите за изпитване на акумулаторните уредби са съгласно приложение № 5. Чл. 239. (1) Киселинните батерии, които работят в режим на постоянно подзареждане или в режим „зареждане — разреждане“, трябва да се подлагат на презареждане 1 път на 3 месеца. (2) Зареждането и разреждането трябва да се извършват с ток не по-голям от допустимия за дадената батерия. (3) Температурата на електролита в края на зареждането не трябва да бъде по-висока от +40°С. Чл. 240. (1) Смукателно-нагнетателната вентилация в помещенията на акумулаторна батерия трябва да се включва преди започване на зареждането на батерията и да се изключва след пълното отделяне на газовете, но не по-рано от 1,5 h след завършване на зареждането. Смукателните инсталации трябва да бъдат блокирани с технологичното оборудване и да изключват работата му при спиране на вентилацията. (2) Експлоатацията на киселинните батерии, работещи в режим на постоянно подзареждане, се осъществява без тренировъчно изпразване и изравнително презареждане. (3) Веднъж на 3 месеца се извършва дозареждане на киселинните батерии с напрежение 2,3 V на елемент. Дозареждането се прекратява, след като плътността на електролита във всички елементи достигне 1,20—1,21. Чл. 241. Оглед на акумулаторните уредби се извършва: 1. от дежурния персонал — 1 път на денонощие; 2. при експлоатация без постоянен дежурен персонал — едновременно с огледа на съоръженията, а също и от специално определено лице — по график, одобрен от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането в предприятието (организацията). Чл. 242. Текущ ремонт на акумулаторните батерии (проверка на състоянието на плочите и разрушаването на отделни елементи на батерията, подмяна на част от сепараторите, отстраняване на шлама от елементите, проверка на качеството на електролита, проверка на състоянието на стелажите и изолацията им спрямо земя и отстраняване на други неизправности на батерията, както и проверка и ремонт на строителната част на помещението) се извършва 1 път в годината. Чл. 243. (1) Основен ремонт на батерията (подмяна на значителен брой плочи и сепаратори, разглобяване на цялата или на по-голямата част от батерията) се извършва в зависимост от състоянието на акумулаторната батерия. (2) Необходимостта от основен ремонт на батерията се определя от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието (организацията). Глава шеста ТРАНСФОРМАТОРИ Чл. 244. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на всички силови трансформатори и автотрансформатори, които са собственост на предприятия (организации). Чл. 245. На казана на еднофазните трансформатори трябва да бъде означен цветът на фазата. На казаните на трифазните трансформатори и на средния от групата еднофазни трансформатори трябва да има четливи надписи, които да посочват поредния номер на трансформатора в подстанцията, неговите мощност и напрежение. Чл. 246. На вратите на трансформаторните помещения и на килиите трябва да бъдат поставени предупредителни табелки по установените образци и форма. Вратите трябва да се заключват. Чл. 247. (1) Новомонтиран трансформатор може да не се подлага на вътрешен преглед с отваряне, ако няма съответни указания от производителя. (2) Трансформаторът се отваря и се прави вътрешен преглед при наличие на външни повреди, допуснати при транспортирането и съхраняването му, които създават предположения за възможни вътрешни повреди. Чл. 248. За обслужване на трансформаторите трябва да бъдат осигурени условия за удобно наблюдение на нивото на маслото, газовото реле, а също и за вземане на масло за проба. Чл. 249. Всички маслонапълнени трансформатори, снабдени с разширители, трябва да имат термометри за измерване на температурата на маслото. Чл. 250. (1) Вентилирането на трансформаторните помещения и килии трябва да осигурява нормална работа на трансформаторите при номинален товар във всяко време на годината. (2) В случаите, когато се използва изкуствена вентилация, трябва да има изправна сигнализация за евентуално прекъсване на работата на вентилацията или за повишаване на температурата на маслото. (3) Относителната влажност на въздуха и колебанията на температурата не трябва да излизат извън допустимите граници, посочени в инструкцията на производителя на трансформатора. Чл. 251. Трансформаторните помещения трябва да бъдат оборудвани с противопожарни средства съгласно изискванията на органите за пожарна безопасност. При наличие на маслосъбирателни устройства, дренажи и маслопроводи под трансформаторите те трябва да се поддържат в изправно състояние. Чл. 252. Нивото на маслото в разширителя на неработещ трансформатор при температури на околната среда от минус 20°С до +20°С не трябва да бъде по-ниско от нанесената на разширителя контролна черта. Чл. 253. (1) Принудителната циркулация на маслото в системата за охлаждане на трансформатора трябва да бъде непрекъснато осигурена независимо от големината на товара на трансформатора. (2) Не се разрешава експлоатацията на трансформатори с принудителна циркулация на маслото без сигнализация за спирането на циркулацията на маслото, охлаждащата вода или вентилаторите. (3) При наличието на маслоохладители с водно охлаждане маслената помпа трябва да бъде монтирана преди маслоохладителя по посока на движението на маслото. (4) Налягането на маслото в маслоохладителя трябва да превишава налягането на охлаждащата вода. (5) За трансформаторите с принудено охлаждане се допуска авариен режим на работа със спряна циркулация на маслото или охлаждащата вода или със спрени вентилатори. Продължителността на този режим се определя в местни инструкции, разработени въз основа на резултатите от изпитванията и инструкциите на производителя. Чл. 254. (1) При включване в действие на водно-масленото охлаждане на трансформаторите най-напред се включва маслената помпа, а след това — водната. Водната помпа се пуска в действие при температура на маслото не по-ниска от +10°С. (2) При спиране на охлаждането най-напред се изключва водната помпа, а след това — маслената. (3) При експлоатацията на трансформаторите трябва да бъдат взети мерки за предотвратяване на замръзването на маслоохладителя, помпите и водните магистрали. Чл. 255. (1) Въз основа на заводските данни за всеки трансформатор се определя максимално допустима температура на горните слоеве на маслото. За трансформатори без принудителна циркулация на маслото тази температура не трябва да превишава +95°С. При товари по-малки от номиналната мощност на трансформатора температурата на маслото не трябва да превишава температурата на околната среда с повече от 60°С. (2) Трансформаторите, снабдени с вентилатори за въздушно охлаждане, могат да работят със спрени вентилатори, ако температурата на горните слоеве на маслото не превишава +55°С и товарът им е по-малък от номиналната им мощност. Чл. 256. (1) В авариен режим и при наличие на „подвижен“ резерв се допуска претоварване до 40 на сто на всички видове трансформатори с естествено маслено охлаждане през време на върха с общо денонощно времетраене на претоварването не повече от 6 h в продължение на не повече от 5 денонощия. При това коефициентът на запълване на денонощната товарова диаграма на трансформатора в условия на претоварване не трябва да бъде по-голям от 0,75, т. е. Кз = Icp/Iн ≤ 0,75. В горната формула Iн е номиналният ток на трансформатора, средноденонощният ток Icp се определя по формулата Icp = А.1000 / 24.3.Uн.cosφ, А, където А е трансформираната за едно денонощие активна енергия, отчетена по електромера на трансформатора, kWh; Uн — номиналното напрежение, V; cosφ — средноденонощната стойност на фактора на мощността. (2) В аварийни случаи се допускат краткотрайни претоварвания на трансформаторите с всякакви системи на естествено охлаждане независимо от предшестващия режим и температурата на охлаждащата среда в съответствие с данните на производителя. Чл. 257. Продължителността и големината на претоварването в авариен режим на трансформаторите с принудително охлаждане на маслото се определят в съответствие с данните на производителя. Чл. 258. При претоварване над допустимото дежурният персонал е длъжен да вземе мерки за разтоварване на трансформаторите, като действа в съответствие с местни инструкции. Чл. 259. На трансформаторите със степенувана изолация, които имат намалена изолация на звездния център и за които се допуска да работят със заземен чрез вентилен отвод звезден център, трябва да бъде предвидена релейна защита, изключваща възможността трансформаторът да работи в участъци на мрежа с изолиран или неефективно заземен звезден център. Чл. 260. (1) Преди включване под напрежение на излезли от основен ремонт трансформатори трябва да се извършат оглед и изпитване съгласно приложение № 6. (2) Резултатите от огледа и от изпитването се оформят в протоколи и се записват в паспортите. Чл. 261. Възможността за включване на трансформатора под напрежение без сушене, а също и необходимостта от сушене се определят въз основа на изпитванията и указанията на производителя. Чл. 262. (1) При автоматично изключване на трансформаторите от действието на газовата или диференциалната защита, а също след неуспешното действие на устройствата за автоматично повторно включване (АПВ) включването на трансформаторите под напрежение трябва да става след отстраняване на причината за изключването. (2) При изключване, което причинява прекъсване на електроснабдяването на потребители, се допуска едно повторно включване на трансформатора в случаите, когато трансформаторът има диференциална и газова защита, изключването е станало от една от тези защити, а другата защита не е задействала и няма видими признаци за повреда на трансформатора. (3) При появяване на сигнал от газовото реле трябва да се направи задължително преглед на трансформатора и да се определи по цвета и степента на горимост на газа характерът на повредата на трансформатора. При откриване в газовото реле на горими газове с жълт или синьо-червен цвят трансформаторът трябва веднага да бъде изключен. (4) Ако газът в релето е безцветен и не гори, трансформаторът може да бъде оставен в работа. Чл. 263. За да се намалят загубите на електрическа енергия, за всяка уредба трябва да бъде определен и да се спазва оптималният брой на паралелно работещите трансформатори в зависимост от товаровия график. Чл. 264. Монтираните резервни трансформатори трябва да бъдат постоянно в състояние на готовност за включване в работа. Чл. 265. Паралелна работа на трансформаторите се допуска при следните условия: 1. трансформаторите да имат еднакви групи на свързване, а отношението между мощностите им да не бъде по-голямо от 1:3; 2. коефициентите им на трансформация да бъдат еднакви или да се различават с не повече от ±0,5 на сто; 3. напреженията на късо съединение да се различават с не повече от ±10 на сто от средната аритметична стойност на напрежението на късо съединение на включените в паралелна работа трансформатори; преди включването на трансформаторите трябва да бъде направена сфазировка. Чл. 266. За разпределяне на товарите между паралелно работещи трансформатори с различни напрежения на късо съединение се допускат малки изменения на коефициентите им на трансформация чрез превключване на отклоненията на намотките, при условие че нито един от трансформаторите няма да бъде претоварен. Чл. 267. Токът в неутралния проводник на страната ниско напрежение на сухи трансформатори със свързване на намотките „звезда — звезда“ не трябва да надвишава с повече от 25 на сто номиналния ток на трансформаторите. Чл. 268. (1) Прегледи на трансформаторите без изключване на напрежението се извършват: 1. в уредби с постоянен дежурен персонал—1 път на денонощие; 2. в уредби без постоянен дежурен персонал—1 път на месец, а в трансформаторните постове—1 път на 3 месеца. (2) В зависимост от конкретните условия, конструкции и състояние на трансформаторите посочената периодичност на прегледите на трансформаторите без изключване може да бъде изменяна от отговорника за техническата експлоатация на енергийното стопанство на предприятието (организацията). (3) Извънредни прегледи на трансформаторите се извършват: 1. при рязко изменение на температурата на околния въздух; 2. при всяко изключване на трансформаторите от действието на газовата или диференциалната защита. (4) При огледите на трансформаторите трябва да бъдат проверени: 1. показанията на термометрите и манометрите; 2. състоянието на казаните на трансформаторите — да няма теч на маслото, нивото на маслото в разширителя да съответства на околната температура; 3. състоянието на маслоохлаждащите и маслосборните устройства, състоянието на изолаторите; 4. състоянието на шините и кабелите — да няма нагряване на контактните съединения, установено по визуален път; 5. изправността на сигнализацията и на предпазителите; 6. състоянието на заземителните проводници; 7. състоянието на маслопречистващите устройства (при непрекъснато регенериране на маслото), термосифонните филтри и влагопоглъщащите устройства; 8. състоянието на трансформаторните помещения. Чл. 269. (1) Текущите ремонти с изключване се извършват: 1. на трансформаторите в централните разпределителни подстанции — по местни инструкции, но най-малко 1 път на година; 2. на трансформаторите, монтирани в зони със силно замърсяване — по местна инструкция; 3. на всички останали трансформатори — по необходимост, но най-малко 1 път на 3 години. (2) На трансформаторите, които имат превключватели на намотките за регулиране на напрежението под товар, се извършват извънредни ремонти на регулиращото устройство след определен брой превключвания в съответствие с изискванията на заводската инструкция. Чл. 270. Основни ремонти с преглед на магнитопровода се извършват: 1. на трансформаторите в подстанциите — първия път не по-късно от 6 години след включването им в експлоатация, а след това — според необходимостта в зависимост от резултатите от измерванията и състоянието на трансформатора, в срокове, определени от лицата, които отговарят за енергийното стопанство на предприятието; 2. на останалите трансформатори — съобразно резултатите от измерванията. Чл. 271. Трансформаторите трябва да се изключват при констатиране на: 1. силен неравномерен шум и пукане вътре в трансформатора; 2. ненормално и постоянно нарастване на загряването на трансформатора при нормално натоварване и охлаждане; 3. изхвърляне на масло от разширителя или разкъсване на диафрагмата на изпускателната тръба; 4. изтичане на масло, което е причинило понижаване на нивото под граничното ниво на маслото при температура -20 °С; 5. спешна необходимост да се замени маслото, установена чрез лабораторен анализ. Чл. 272. Предприятията, които експлоатират маслонапълнени електросъоръжения, трябва да поддържат запас от електроизолационно масло в обем, равен най-малко на 110 на сто от обема на маслото в съоръжението с най-голямо количество масло. Чл. 273. Намиращото се в експлоатация изолационно масло трябва да се подлага на лабораторни изпитвания: 1. най-малко 1 път на 3 години — за трансформаторите, работещи с термосифонни филтри; 2. след основен ремонт на трансформаторите и апаратите; 3. един път в годината — за трансформаторите, работещи без термосифонни филтри. Чл. 274. Извънредни проби за определяне на пламната температура на маслото се вземат от трансформаторите при всяко откриване на горящ газ в газовото реле. Чл. 275. Проби от маслото не се вземат от измервателни трансформатори за напрежение до 20 kV и от силови трансформатори с мощност до 63 kVA и напрежение от 10 kV включително, като маслото им се заменя въз основа на резултатите от профилактичните изпитвания на изолацията. Чл. 276. Непосредствено след наливането му новото или регенерираното сухо електроизолационно масло трябва да отговаря на изискванията на съответните стандарти по киселинно число, реакция на водния разтвор и съдържание на механични примеси, а също и да има пробивно напрежение не по-ниско от: 1. 25 kV — за съоръжения с номинално напрежение до 10 kV вкл.; 2. 30 kV — за съоръжения с номинално напрежение 20 kV; 3. 40 kV — за съоръжения с номинално напрежение 110 kV и 220 kV. Чл. 277. Електроизолационното масло, което се намира в експлоатация, в общия случай трябва да отговаря на следните изисквания: 1. киселинното му число да не бъде по-голямо от 0,25 mg КОН; 2. реакцията на водния разтвор да бъде неутрална; допуска се съдържанието на водоразтворими киселини да не надвишава 0,01 mg КОН (0,03 mg КОН за трансформатори до 630 kVA); 3. да няма механични примеси (чрез визуална оценка); 4. понижението на температурата на възпламеняване спрямо първоначалната стойност да бъде не повече от 5°С; 5. да няма суспендиран въглерод в маслото на трансформаторите, а в маслото на прекъсвачите се допуска незначително количество; 6. да има пробивно напрежение, определено по действащите стандарти, но не по-ниско от: а) 20 kV—за съоръжения с номинално напрежение до 10 kV вкл.; б) 25 kV—за съоръжения с номинално напрежение 20 kV; в) 35 kV—за съоръжения с номинално напрежение 110 kV и 220 kV; 7. тангенсът на ъгъла на диелектричните загуби (tg δ) на маслото на трансформаторите да бъде не по-голям от 2 на сто при 20°С и от 7 на сто — при 70°С. Чл. 278. Когато електроизолационното масло на трансформаторите и апаратите е с влошени физически качества (електроизолационна якост, електрически загуби, наличие на механични примеси) и химични показатели, то трябва да бъде регенерирано или заменено с ново. Чл. 279. Допуска се смесването на различни по състав масла при доливане на трансформатори с мощност 1000 kVA и повече, а също и смесването на нови и експлоатирани масла само ако чрез лабораторни изпитвания се потвърдят липсата на утайка и стабилността на получената смес. Глава седма ЕЛЕКТРОДВИГАТЕЛИ Чл. 280. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на електродвигатели за променлив и постоянен ток, които са собственост на предприятията (организациите). Чл. 281. Изборът и монтажът на електродвигателите, пусково-регулиращата апаратура, средствата за измерване, устройствата за защита, както и на всички електрически и спомагателни съоръжения към тях трябва да съответстват на Наредбата за устройство на електрическите уредби и на условията на околната среда, в която се експлоатират. Чл. 282. Изводите на статорната и роторната намотка и кабелните глави трябва да бъдат защитени (предпазени) от случаен допир. Въртящите се части на машините — преводни колела, съединители, вентилатори, открити части на валове — трябва да бъдат предпазени с огради, снемането на които се забранява по време на работа. Чл. 283. (1) Защитата на електродвигателите трябва да бъде изпълнена в съответствие с изискванията на Наредбата за устройство на електрическите уредби. На електродвигателите, които е възможно да се претоварват по технологични причини, се поставя защита срещу претоварване, която действа на сигнал, автоматично разтоварване или изключване. (2) Когато от действието на защитата изключи електродвигател на отговорен механизъм и липсва резерв, допуска се повторно включване на електродвигателя след щателна проверка на схемата на управление, защитата и самия двигател. Чл. 284. Електродвигателите, които се намират продължително време в резерв, трябва да бъдат постоянно готови за незабавно включване. За целта те трябва периодично да се оглеждат и изпробват по график от лицата, които отговарят за електрическото стопанство на цеха, участъка, предприятието (организацията). Чл. 285. Постоянният контрол на натоварването на електродвигателите и на температурата на лагерите, на входящия и изходящия въздух в двигателите със затворена система на вентилация, грижите за състоянието на лагерите, операциите по пускането, регулирането и спирането се извършват от обслужващия персонал. Чл. 286. (1) Електродвигателят се изключва незабавно от мрежата при: 1. нещастен случай с човек или при опасност от поражение от електрически ток; 2. появяване на дим или огън от електродвигателя или от неговата пусково-регулираща апаратура; 3. вибрации над допустимите граници, които застрашават целостта на електродвигателя; 4. авария в задвижвания механизъм; 5. нагряване на лагерите над допустимата температура, посочена в инструкцията на производителя; 6. значително намаляване на скоростта на въртене, съпроводено с бързо нагряване на електродвигателя. (2) В местни инструкции могат да бъдат посочени и други случаи, при които електродвигателите се изключват незабавно. Чл. 287. Периодичността на извършване на текущите и основните ремонти на електродвигателите, които работят в нормални условия, е съгласно приложение № 7. Глава осма РЕЛЕЙНИ ЗАЩИТИ, ЕЛЕКТРОАВТОМАТИКА, ТЕЛЕМЕХАНИКА И ВТОРИЧНИ ВЕРИГИ Чл. 288. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на устройствата на релейните защити, автоматиката и телемеханиката (РЗА и Т), които са собственост на предприятия. Чл. 289. Устройствата на РЗА и Т трябва да съответстват на Наредбата за устройство на електрическите уредби и да се експлоатират от персонала на електролабораторията или от енергийния персонал на предприятието, или от специално обучено и допуснато до такава работа лице от предприятието, или от специализирана организация (по договор). Чл. 290. Намиращите се в експлоатация устройства на РЗА и Т трябва да бъдат постоянно включени в работа, с изключение на онези устройства, които по своя принцип на действие се включват в работа, когато съоръженията са изключени. Въвеждането в действие и извеждането на РЗА и Т, които се намират под контрола на висшестоящия дежурен персонал, се извършват само с негово разрешение. Чл. 291. При наличие на бързодействащи основни защити, в това число на защити на шините, всички операции за включване на електропроводните линии, шините и съоръженията след ремонт и след продължителен престой без напрежение, както и операциите за превключване на разединители трябва да се извършват след въвеждане в действие на тези защити. Чл. 292. Разрешението за въвеждане на дадено устройство в работа се оформя със записване в дневник за РЗА и Т, като се подписва от представители на предприятието и на пусковата лаборатория, ако тя е извършила настройката на устройството. Чл. 293. Предприятията, които експлоатират РЗА и Т, трябва да имат и следната техническа документация: 1. паспорти (протоколи) за всички устройства на РЗА и Т; 2. инструкции за експлоатацията за всеки тип устройство; 3. данни за чувствителността и селективността във вид на карти, таблици, диаграми, настройки и характеристики за действителния режим на работа на електрическите мрежи. Чл. 294. (1) Настройващите се релета и помощни уредби на РЗА и Т трябва да бъдат пломбирани, с изключение на тези, които се настройват от оперативния персонал в зависимост от режима на работа и от схемите на първичните свързвания. (2) Релетата, апаратите и помощните устройства на РЗА и Т, с изключение на тези, които се настройват от оперативния персонал, могат да се отварят само от персонала, обслужващ РЗА и Т, или от оперативния персонал — ако има нареждане, което се записва в оперативния дневник. Чл. 295. Таблата и пултовете за управление, таблата на РЗА и Т и сигнализацията трябва да имат на лицевата и на задната си страна надписи, които посочват тяхното предназначение в съответствие с единните диспечерски наименования, а монтираните върху тях апарати — надписи или маркировка съгласно схемите на свързване. Чл. 296. (1) Свързващите проводници трябва да имат маркировка до клемореда и до клемите на апаратите и уредите съгласно монтажните схеми. (2) Контролните кабели трябва да имат маркировка в краищата си, в местата на разклоненията и пресичанията на групи кабели, при преминаване през стени, тавани и т. н. и по трасето — на всеки 50—70 m. Краищата на свободните жила на контролните кабели трябва да бъдат изолирани. Чл. 297. (1) Съпротивлението на изолацията спрямо земя на всеки проводник във веригите на РЗА и Т и във всички други вторични вериги трябва да бъде не по-малко от 1 М. Съпротивлението на изолацията на вторичните вериги за напрежение 60 V и по-ниско, които се захранват от отделен източник, трябва да се поддържа не по-ниско от 0,5 М. (2) Съпротивлението на изолацията се измерва с мегаомметър с напрежение 500 V. Чл. 298. (1) При първото включване и при първата планова проверка на изолацията спрямо земя всеки клон на електрически свързаните вериги на РЗА и Т и на всички вторични вериги, с изключение на тези за напрежение 60 V и по-ниско, трябва да се изпитва с променливо напрежение 1000 V в продължение на 1 min. Освен това изолацията на веригите на газовите защити трябва да се изпитва с напрежение 1000 V и между жилата на контролните кабели (при изключено газово реле). (2) В процеса на експлоатация изпитването с променливо напрежение 1000 V или с мегаомметър за напрежение 2500 V се извършва 1 път на 3 години. Веригите и елементите за напрежение 60 V и по-ниско не се изпитват с променливо напрежение 500 V. Чл. 299. Всички правилни и неправилни задействания, както и отказите на устройствата на РЗА и Т, а също неправилната работа и отказите на устройствата за автоматично регулиране и телемеханика трябва да се отчитат и внимателно да се анализират от обслужващия персонал. Чл. 300. (1) При пълна проверка на устройствата на РЗА и Т освен задължителните за конкретния вид уредби се извършват: 1. изпитване на изолацията; 2. оглед на състоянието на апаратурата и вторичните вериги; 3. проверка на настройките и на другите основни параметри на защитите; 4. изпробване на устройствата в действие. (2) При частична проверка се извършват: 1. измерване на съпротивлението на изолацията; 2. оглед на състоянието на апаратите и на вторичните вериги; 3. изпробване на действието на устройствата. (3) Проверките на РЗА и Т без изключване от работа на основните съоръжения се извършват по косвени методи. Чл. 301. (1) Релейните защити, автоматиката и телемеханиката и вторичните вериги трябва да се проверяват периодично съгласно местните инструкции. (2) Пълни планови проверки се извършват най-малко 1 път на 3 години (едновременно с ремонта на съответните първични вериги и силови съоръжения). Периодичността на частичните проверки се определя от отговорника на енергийното стопанство на предприятието или от висшестоящата организация в зависимост от местните условия в периода между пълните проверки. (3) При неправилно действие или незаработване на уредбите за РЗА и Т се извършват допълнителни (следаварийни) проверки по специална програма. (4) Проверка на намиращи се в работа релейни защити може да се извърши само ако тези защити са дублирани (резервирани) с други защити. Чл. 302. (1) Работите по устройствата на РЗА и Т се извършват при точно спазване на правилата по техника на безопасността, като персоналът трябва да е преминал специално обучение и да има право на самостоятелна работа в съответните уредби. (2) Работите по действащи табла и във веригите на РЗА и Т трябва да се извършват с вземане на предпазни мерки против погрешни изключвания на съоръженията и само с изолирани инструменти. (3) Забранява се изпълнението на работите по ал. 1 и 2 без наличието на съответните схеми. (4) След завършване на работите трябва да бъдат проверени изправността и правилното свързване на вторичните вериги чрез изпробване на уредбата в действие (пряко или косвено). Чл. 303. Забранява се извършването на работи, предизвикващи силно сътресение в близост или по таблата, на които е разположена релейна апаратура. Чл. 304. Забранява се прекъсването на вторичните вериги на токовите трансформатори, ако чрез специални шунтове не са свързани накъсо вторичните намотки на трансформаторите. Чл. 305. След завършване на изпитванията след планови или аварийни проверки на РЗА и Т се съставят протоколи, като резултатите се вписват в паспортите и в дневника за РЗА и Т. Измененията в схемите се вписват в паспортпротокол и в дневника за РЗА и Т, като се коригират принципните и монтажните схеми и инструкцията за експлоатация. Чл. 306. Проверките и изпитванията на РЗА и Т са съгласно приложение № 8. Чл. 307. (1) Таблата и пултовете за управление на РЗА и Т, както и апаратите, монтирани върху тях, трябва да се почистват периодично от прах от специално инструктиран персонал. (2) Устройствата и апаратите в открито изпълнение трябва да се почистват от прах само от персонала, който ги обслужва, или от инструктирани лица от оперативния персонал. Чл. 308. Периодичните проверки на изправността на РЗА и Т се извършват от обслужващия (дежурния) персонал по специална инструкция, като резултатите се записват в оперативния дневник. Чл. 309. (1) Преминаването от телеуправление към местно управление може да стане само с разрешение на диспечера или на отговорното лице. (2) Извеждането от действие на отделни вериги на телеуправлението се извършва, като се откачат краищата им. Чл. 310. На клеморедите на пултовете, таблата и други подобни съоръжения не трябва да се намират една до друга клеми, случайното свързване на които може да предизвика включване или изключване на прекъсвачи или други апарати. Чл. 311. (1) Отстраняването на повреди по контролни кабели с метална обвивка или съединяването на жилата им се извършва, като металната обвивка се възстановява с помощта на херметични муфи. Всяка муфа се регистрира, като се записва името на лицето, което е извършило обработката. (2) Общият брой на муфите на един кабел не трябва да бъде по-голям от дължината на този кабел (в метри), разделена на 50. Чл. 312. Вторичните вериги на напреженовите трансформатори (без веригите на уредбите за автоматично регулиране на възбуждането) и веригите за постоянен и променлив оперативен ток трябва да са селективно защитени чрез максималнотокови защити. Чл. 313. Изолацията на жилата на контролните кабели в участъците от края на разделката до клемореда трябва да има допълнително защитно покритие за предпазването ѝ от разрушаващото действие на въздух, светлина или масла. Чл. 314. Експлоатационните условия на апаратите на РЗА и електрическите измервания трябва да са в съответствие с изискванията на стандартите и инструкциите по експлоатация (по допустима температура, влажност, вибрации и др.). Чл. 315. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на стационарни и преносими средства за измерване на електрически величини. Чл. 316. Монтирането на стационарни средства за измерване трябва да съответства на изискванията на Наредбата за устройство на електрическите уредби. Чл. 317. При подмяна на средства за измерване трябва да се спазва предвиденият в проекта клас на точност. Чл. 318. Отговорникът за техническата експлоатация на енергообзавеждането трябва да съобщава незабавно на електроснабдителното предприятие за всички забелязани повреди в електромерите за търговско измерване на електрическата енергия. Чл. 319. Всички средства за измерване подлежат на ремонт и регулиране при явни повреди и когато техните грешки превишават допустимите за означения клас на точност. Чл. 320. (1) Работите по монтирането, сменянето и разместването на измервателни трансформатори, към чиито вторични вериги са включени електромери за заплащане на електрическа енергия, се извършват от експлоатиращите ги предприятия с предварително разрешение на електропреносната (електроразпределителната) организация и в присъствието на неин представител. (2) Проверката на електромерите за търговско измерване на електрическа енергия се извършва от електроразпределителната организация. Чл. 321. За всички средства за измерване трябва да се съставят паспорти, в които се вписват резултатите от извършените ремонти и проверки. Чл. 322. Персоналът, обслужващ технологични съоръжения с монтирани върху тях средства за измерване, носи отговорност за състоянието и опазването им. За всички нередности в работата на средства за измерване този персонал уведомява лицето, отговарящо за енергийното стопанство на предприятието (организацията). Забранено е отварянето на апаратите от цеховия персонал. Чл. 323. Средства за измерване се подлагат на ведомствена проверка след всеки ремонт. Освен задължителните по стандарта означения върху ремонтираните средства за измерване се нанасят датата на ремонта, класът на точност и наименованието на организацията, която ги е ремонтирала. Чл. 324. За всички отчитащи електрическа енергия средства за измерване трябва да бъде организиран систематичен контрол, осигуряващ точността на техните показания, изправността и правилната им употреба в съответствие с действащите правила за организиране и извършване на проверките на средствата за измерване и контрола за състоянието на измервателната техника. Чл. 325. (1) Електромерите за директно включване трябва да имат точност не по-ниска от клас 2,5 за отчитане на активна и реактивна енергия. (2) Товарите на вторичните вериги на измервателните трансформатори, към които са включени електромерите за заплащане на електрическа енергия, не трябва да превишават номиналните стойности, означени на табелките на трансформаторите. Загубите на напрежение във веригите на напреженовите трансформатори не трябва да превишават 0,5 на сто. (3) Когато изискването за достатъчна динамична и термична устойчивост на токовите трансформатори с клас на точност 0,5 води до увеличаване на техния коефициент на трансформация с произтичащото от това намаление на точността на измерването, допуска се да се използват токови трансформатори с клас на точност 1 при следните условия: 1. грешките им при 40 на сто от номиналния ток да не превишават допустимите грешки на трансформаторите с клас на точност 0,5 при номинален ток; 2. токът във вторичната намотка да не е по-малко от 25 на сто от номиналния ток на електромера. Глава десета ЕЛЕКТРОЛИЗНИ УРЕДБИ Чл. 326. (1) Тази глава се отнася за техническата експлоатация на промишлени електролизни устройства с воден разтвор и уредби за галванизация с постоянен ток с напрежение на шините на токоизправителната подстанция или на шините на серията електролитни вани до 1000 V включително. (2) Електролизните уредби за разтапяне на соли се експлоатират по ведомствени инструкции. Чл. 327. Всяка серия или група серии от електролитни вани, захранвани с постоянен ток от общи шини, трябва да има постояннодействащо устройство за контрол на изолацията им, което при изменение на напрежението на ваните спрямо земя с повече от 10 на сто да включва сигнал в помещението за електролиза и в токоизправителната станция. Чл. 328. Когато ваните за галванични покрития в галваничните цехове (участъци) се захранват по блокова схема (токоизправител — вана) с постоянно напрежение 110 V и повече, корпусите им не трябва да бъдат занулени, а тоководещите части трябва да бъдат защитени срещу случайно допиране. Корпусите на поставените във ваните консуматори с променливо напрежение над 42 V (електродвигатели, електронагреватели и др.) трябва да бъдат заземени. Чл. 329. (1) Захранващото напрежение на електродвигателите, електронагревателите и другите консуматори за променлив ток, корпусите на които имат метална връзка с изолираните от земята корпуси на ваните за електролиза, не трябва да бъде по-високо от 42 V. (2) Допуска се използването на променливотокови консуматори за напрежение над 42 V (но не по-високо от 380 V) при спазване на едно от следните изисквания: 1. захранването на всеки консуматор или на групата консуматори, които се отнасят към една електролитна вана, да се извършва от разделящ трансформатор; 2. консуматорите да са снабдени с апарат за защитно изключване при еднофазно съединение с корпуса съгласно изискванията на Наредбата за устройство на електрическите уредби. (3) Допуска се използването на специални електродвигатели за напрежение над 42 V с двойна изолация и в устойчиво на химически въздействия изпълнение. Чл. 330. (1) В проходите между редовете електролитни вани (когато ваните не са отделени с прегради една от друга) разстоянието между тоководещите части трябва да бъде не по-малко от: 1. 1,2 m—при максимално възможно променливо напрежение на допир между редовете вани до 50 V; 2. 1,5 m—при напрежение на допир над 50 V. (2) Широчината на проходите между надлъжните редове вани и стените и между челните вани и стените трябва да бъде не по-малка от 2 m. (3) Допуска се местно намаляване на широчината на прохода между ваните и колоните до 1,2 m, ако колоните бъдат изолирани в прохода на височина до 2,5 m. Състоянието и целостта на изолацията се контролират съобразно местни инструкции. (4) Разстоянието от шинопроводите, електролитните вани и другите тоководещи части до заземените технологични съоръжения, тръбопроводи и арматури за осветление трябва да бъде не по-малко от 1,5 m. Чл. 331. Когато в проходите между ваните има площадка, тя трябва да бъде направена от изолационен материал и поставена на изолатори. Допуска се площадката да бъде дървена. Чл. 332. (1) В тунелите (галериите) шинопроводите трябва да бъдат отделени от обслужващия коридор с метални мрежи. Широчината на прохода (от стените до оградите) при едностранно разположени шини трябва да бъде не по-малка от 1 m. Разстоянието между оградите или двустранно разположени шини трябва да бъде не по-малко от 1,2 m. При дължина на коридора над 150 m тези широчини трябва да бъдат съответно 1,2 m и 1,4 m. (2) Височината на прохода трябва да бъде не по-малка от 2 m, а височината на оградите на шините—1,7 m. Чл. 333. Металните огради на шинопроводите в залите за електролиза не трябва да бъдат заземени. Чл. 334. Шинопроводите трябва да бъдат защитени от корозия с устойчиви лакове и бои. Когато работната температура на шинопроводите е висока (45°С и повече), покритието им трябва да бъде и топлоустойчиво. Чл. 335. Всички съединения на главния шинопровод и на шинопроводите, разположени в електролитните вани, трябва да бъдат изпълнени чрез заварка. Чл. 336. Температурата на болтовите съединения на шините не трябва да бъде по-висока от 70 °С. Болтовите контактни съединения, които се намират в зони с високи температури (45°С и повече) или в агресивна среда, трябва да се изпълняват, като се спазват следните допълнителни изисквания: 1. контактните повърхности, които са подложени на въздействието на среда с променлива температура или на изменящ се по големина ток, трябва да бъдат съединени с болтове с пружинни шайби; 2. контактните повърхности на шините, които са подложени на корозия, трябва да имат подходяща антикорозионна защита. Чл. 337. (1) Загубите на напрежение в болтовите контактни съединения на главния шинопровод не трябва да превишават с повече от 20 на сто загубите на напрежение в участък от шините със същата дължина. Превишенията на загубите на напрежение в другите болтови контактни съединения, включително в съединенията с ваните, не трябва да бъдат по-големи от: 1. двадесет на сто — за еднородни метали; 2. петдесет на сто — за разнородни метали. (2) Съпротивлението на контактите метал — графит трябва да не превишава трикратната големина на съпротивлението на участък от съединяваните проводници със същата дължина от страната на проводника с по-голямо съпротивление. Когато загубите на напрежение в контактите не могат да се контролират по посочения метод, те не трябва да бъдат по-големи от 10 mV в контактите от еднородни метали и от 25 mV в контактите метал — графит. Чл. 338. Съпротивлението на изолацията на серията от електролитни вани или от вани за галванични покрития или на техни части не трябва да бъде по-малко от 500 на всеки волт от работното напрежение на серията. Съпротивлението на изолацията се измерва при въвеждане в експлоатация и при основен ремонт на ваните. Чл. 339. Електрическите кранове и другите механични подемни устройства в цеховете за електролиза трябва да имат изолиращи вложки (заводско производство) за предотвратяване подаването на напрежение към ваните чрез съединение със земята посредством куката или въжето на крана. Чл. 340. Броят на последователните елементи (изолиращи вложки) за изолиране на куката на крана от земята трябва да бъде не по-малък от 3. На новите и основно ремонтираните кранове съпротивлението на всеки фазов проводник към стената, измерено с мегаомметър за напрежение 1000 V, трябва да бъде не по-малко от 10 М, а на намиращите се в експлоатация кранове — не по-малко от 0,5 М. Чл. 341. За контролиране на режима на работа на последователно включените вани в цеховете за електролиза и галванични покрития или в токоизправителните станции се монтират: 1. амперметър — на всяка вана, група или серия от вани; 2. волтметър — на всяка серия или група серии от вани, ако се захранват с общи шини; 3. волтметър — на всяка вана, ако технологичният процес се контролира по работното напрежение на ваните; 4. уреди за контролиране на изолацията на всяка система шини за постоянен ток; 5. електромер за разхода на електрическа енергия, монтиран на първичната страна на трансформатора на токоизправителния агрегат. Чл. 342. Когато разликата в потенциалите на крайните вани по отношение на земята е по-голяма от 5 на сто от напрежението на серията, трябва да се вземат незабавно мерки за изравняване на потенциалите и за намаляване на токовите утечки. Чл. 343. В помещенията за електролиза се разрешава използването на преносими електрически лампи за напрежение не по-високо от 12 V. Чл. 344. Когато разстоянието от корпуса на заземения консуматор за променлив ток до тоководещите части на електролитните вани, шинопроводите и др. е по-малко от 1,5 m, корпусът трябва да бъде покрит с подвижен изолационен кожух. Чл. 345. Ремонтът на шинопроводите, шунтирането и извеждането от работа на част от електролитните вани, както и почистването на изолаторите под електролитните вани трябва да се извършват по правило при изключено напрежение и заземени шини. Когато поради непрекъснатостта на производствения процес тези работи не могат да се изпълняват при изключено напрежение, а също и при наличие на остатъчно напрежение, допуска се извършването им под напрежение при задължително използване на защитни средства и при спазване на изискванията на нормативните актове по безопасност на труда. Чл. 346. (1) Забранява се да се прекъсва токовата верига на намиращи се в експлоатация последователно свързани електролитни вани или да се разхлабват контактни съединения без предварително шунтиране на ваните. (2) За шунтиране на част от серията електролитни вани или на участъци от шинопровода се допуска използването на съединителни проводници, които са оразмерени за тока на шунтирания участък, или на специално шунтиращо устройство (количка). Чл. 347. При ремонтни работи под напрежение изпълнителят на работата трябва да има не по-ниска от четвърта квалификационна група съобразно изискванията на нормативните актове по безопасност на труда. Чл. 348. След ремонт на действаща серия електролитни вани трябва да се извършат: 1. измерване с мегаомметър 2500 V на съпротивлението на изолацията спрямо земя на главния шинопровод и на всички нормално намиращи се под напрежение части на електролитните вани; 2. проверка на плътността на контактите в електрическата верига чрез измерване на пада на напрежението в тях при номиналната стойност на тока. Чл. 349. (1) Външен преглед на намиращите се в експлоатация уредби се извършва веднъж на смяна. (2) При прегледа се проверяват: 1. температурата на контактите; 2. липсата на земни съединения, предизвикани от метални предмети или кристални соли; 3. целостта на изолацията и замърсяването на повърхността на изолаторите и изолационните подложки; 4. стойността на потенциалите в двата края на серията електролитни вани по отношение на земята; 5. наличието на защитни средства и приспособления. Чл. 350. Падът на напрежението в болтовите съединения трябва да се измерва най-малко 1 път на 6 месеца. Контактите, подложени на въздействието на високи температури, трябва да се проверяват най-малко 1 път на 2 месеца. Чл. 351. (1) Прегледите и ремонтите на всички елементи на тоководещата мрежа трябва да се извършват едновременно с основните ремонти на електролитните вани с периодичност, която се определя с местна инструкция. (2) Контактите, разединителите и участъците на шинопроводите, които са подложени на корозия, температурни влияния или механични въздействия, се ремонтират с периодичност, определена с местна инструкция, но най-малко 1 път в годината. Глава единадесета ЕЛЕКТРОТЕРМИЧНИ УРЕДБИ Раздел I Общи положения Чл. 352. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на всички видове електротермични уредби на предприятията (организациите). Устройството и защитата на електротермичните уредби трябва да съответстват на Наредбата за устройство на електрическите уредби. Чл. 353. При експлоатацията на електротермични уредби трябва да се изпълняват и изискванията на другите глави от наредбата, които се отнасят за експлоатацията на отделните елементи на уредбата, като електрически двигатели, трансформатори, прекъсвачи, кондензаторни уредби, средства за измерване и други апарати и устройства, които са съставна част на електротермичните уредби, а също и изискванията на експлоатационните инструкции на производителите на електротермичните уредби. Чл. 354. Електротермичните уредби трябва да са комплектувани с монтажни електрически схеми, с технически паспорти с основните конструктивни и експлоатационни параметри (вместимост, максимална производителност, мощност, фактор на мощността, работна температура и др.). Чл. 355. (1) За всяка електротермична уредба трябва да бъдат определени по опитен път икономичният и технически целесъобразният пълнеж (за еднократно пълнене) за съответния процес на топене и разтопявана марка метал, както и за процесите на термична обработка и обработваните изделия. Икономичният пълнеж трябва да отговаря на изискванията за най-добро използване на обема на пещта при минимален специфичен разход на електрическа енергия. (2) За електрическите пещи по опитен път трябва да бъдат определени икономичната скорост на движение на изделията в пещта, тяхното количество и методът на пълненето на пещите. Чл. 356. Графикът на планово-профилактичните прегледи се одобрява от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието с местна инструкция, в която се вземат под внимание инструкциите на производителя. Чл. 357. (1) Електротермичните уредби трябва да се обслужват от висококвалифициран електротехнически персонал, който познава конструкцията на електротермичните агрегати и нормативните актове по безопасност на труда при тяхното обслужване, и от висококвалифицирани работници, добре запознати с технологичните процеси и обучени по правилата за безопасност на труда и експлоатация на тези уредби. (2) Технологичният персонал, който обслужва електротехнологични съоръжения, трябва да има втора квалификационна група по безопасност на труда. Чл. 358. Когато електротермичната уредба се намира в отделно помещение, забранява се да се извършват каквито и да било работи в това помещение, които не са свързани с обслужването и ремонта на тези уредби. Чл. 359. На всяка дъгова електрическа пещ за топене на стомана трябва да бъдат снети работните характеристики за всички степени на вторично напрежение и за всички степени на реактанса на дросела. Когато в цеха има няколко електрически пещи с еднакви параметри, снемането на характеристиките се извършва на една от тях. Чл. 360. Съгласуването на настройката на токовата защита с действието на автоматичния регулатор на дъговата електрическа пещ трябва да се извършва чрез увеличаване на тока на задействане на релето, на времезакъснението на релето или на скоростта на повдигането на електродите и само в краен случай — чрез увеличаване на реактивното съпротивление на уредбата. При това токът на задействане трябва да бъде не по-голям от 3-3,5-кратната стойност на номиналния ток, а времезакъснението — не по-голямо от 10 s. Чл. 361. Настройката на автоматичния регулатор на електродите на дъговите електрически пещи за топене на стомана, както и контролът и обслужването му трябва да се извършват в пълно съответствие с инструкциите на производителя и при оптимален режим на пещите. Положенията на всички регулиращи съпротивления, които в процеса на експлоатацията се запазват неизменни, трябва да бъдат отбелязани с червена черта. Чл. 362. Контактните съединения на захранващите шини и на електрододържателите трябва да се подлагат на периодични прегледи най-малко 1 път на 6 месеца, като състоянието на контактите се поддържа в съответствие със заводските инструкции за експлоатация и ремонт на пещната уредба и местните инструкции. Чл. 363. Контролът на качеството на маслата и проверката на контактите в превключвателите, трансформаторите и маслените прекъсвачи се извършват в съответствие с инструкциите на производителя или с периодичност, определена от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието. Чл. 364. (1) Всички подготвителни работи за топене в уредба за електрошлаково топене трябва да се извършват при изключен трансформатор. (2) В случаите, когато един трансформатор захранва поредно 2 електрошлакови уредби, чрез специална инсталация трябва да се осигури безопасна подготовка на втората уредба през времето, когато е включена първата. Чл. 365. (1) Електрододържателите, електродите на дъговите пещи и електрическата част на електротермичната уредба трябва да се подлагат на всекидневен преглед. При влошаване на контактите между електродите и електрододържателите, в нипелните контакти на електродите и др. или при забелязване на други дефекти трябва да се извършва съответен ремонт. (2) За намаляване на загубите на електрическа енергия трябва да се обръща внимание на качеството на контактната система на електродите и на нипелните съединения и да се осигурява плътно стягане на електродите. Чл. 366. Контактните повърхности на електрододържателите на дъговите пещи трябва да се почистват периодично от ръжда: 1. без водно охлаждане — най-малко 1 път в седмицата; 2. с водно охлаждане — най-малко 1 път в месеца. Чл. 367. Контактните съединения на захранващите проводници трябва да се преглеждат периодично и да се осигурява нормален контактен натиск. Чл. 368. Измервателните уреди в кабината за управление трябва да се поддържат чисти и да се предпазват от удари и влага. При неизправни ватметри и амперметри на ниската страна работата на електрическата пещ трябва да бъде преустановена. Чл. 369. Работите по скъсяване и удължаване на електродите на електродъговите пещи и по уплътняване на отворите за електродите трябва да се извършват при изключено напрежение. Раздел II Съпротивителни електрически пещи Чл. 370. Профилактиката на нагревателните елементи трябва да се извършва съгласно местните и заводските инструкции за експлоатация на пещта. Чл. 371. Работата на терморегулаторите трябва да се контролира по определен график чрез еталонни апарати. Чл. 372. Положението на термодвойката в работното пространство на електрическата пещ трябва да се поддържа такова, каквото е било при настройката. Чл. 373. Не се допуска полагане на пирометрични вериги в близост до силови и контролни кабели. Пирометричните вериги се полагат отделно и се екранират или се поставят в отделни канали. Чл. 374. Допуска се електрическите пещи с автоматично действие да преминават в режим с ръчно управление само в случаите, когато се повреди автоматичното устройство и трябва да се завърши започнатата операция. Чл. 375. Не се допуска експлоатация на селитрови вани без вентилация или когато вентилацията е неизправна. Чл. 376. (1) Материалите и изделията, които се поставят във ваните, трябва да бъдат сухи и чисти. Забранява се поставянето във ваните на мокри и омаслени изделия и материали, на изделия, които са покрити с лак, бензин или алуминиев прах. (2) Всяка партида сол или селитра, която постъпва за използване в солни вани, трябва да бъде проверена в химическа лаборатория съгласно изискванията на съответния стандарт. Забранява се зареждане на солни вани с влажна селитра или сол. Чл. 377. Температурата на външната повърхност на електрическата пещ не трябва да бъде по-висока от посочената в инструкцията на производителя. Чл. 378. През време на производствени паузи или при принудителен престой електрическите пещи се изключват само ако разходът на енергия за покриване на загубите е по-голям от разхода на енергия за загряване на пещите. Чл. 379. Температурният и електрическият режим на електрическите вани с взривоопасни пълнежи (селитрови вани, електрически пещи за топене на магнезиеви сплави и пр.) трябва да се поддържат в точно съответствие с местни инструкции, съгласувани с органите на противопожарната защита. Чл. 380. Не се допуска експлоатация на вани с взривоопасен пълнеж при липса или при неизправни контролно-измервателни или регулиращи апаратури. Чл. 381. В близост до ваните не трябва да има горими материали (дърва, масла, конци и др.) и се забранява извършването на работи, които не се отнасят непосредствено до обслужването на селитровите вани. Чл. 382. Забранява се загряването в селитрови вани на магнезиеви или алуминиеви сплави, които съдържат сяра, въглерод, графит, масла и други подобни. Чл. 383. Не се допуска монтиране на нагревателни елементи на дъното на ваните без специални приспособления, които да защитават елементите от утайки. Чл. 384. (1) Най-малко 2 пъти в месеца — за вани с външно загряване, и най-малко 1 път в месеца — за вани с вътрешно загряване, ваните трябва да се почистват старателно от утайки. (2) Почистването на ваните от утайки се извършва при изключено напрежение. Раздел III Общи изисквания към индукционните топлинни и нагревателни уредби Чл. 385. Този раздел се отнася за техническата експлоатация на електротермични индукционни уредби с промишлена честота (50 Hz), с повишена честота (до 30 kHz) и с висока честота (над 30 kHz). Чл. 386. Високочестотните уредби се приемат за експлоатация, когато: 1. са изпълнени изискванията на тази наредба и на Наредбата за устройство на електрическите уредби; 2. са спазени санитарните норми за напрегнатост на електромагнитното поле в работните места и нормите за радиосмущенията; 3. са завършени изпитвателни работи съгласно програмата, съгласувана с производителя; 4. уредбата е регистрирана за диапазон на радиочестотата от компетентните държавни органи за далекосъобщения. Чл. 387. Персоналът, който обслужва индукционни пещи за топене и индукционни нагревателни уредби, е длъжен периодично да наблюдава степента на нагряване на конструктивните елементи от индуктираните токове от електромагнитните полета на разсейването. При необходимост трябва да се вземат мерки за намаляване на тези загуби на енергия. Чл. 388. Почистването от прах на частите на промишлените индукционни топилни и нагревателни уредби се извършва по график в зависимост от производствените условия в предприятието. Чл. 389. (1) Уредбите трябва да се обслужват от дежурни електромонтьори и от оператори-термисти. Дежурните електромонтьори контролират работата на електрическата част на уредбата, пускат уредбата в началото на смяната и я обслужват по време на действието ѝ, отстраняват всички неизправности по искане на операторите-термисти. (2) Операторите-термисти обслужват нагревателните и другите технологични съоръжения и осигуряват действието им съгласно изискванията на технологичния режим. При индивидуално захранване на работните постове с високочестотна енергия и при наличието на агрегати с вградени в тях технологични постове операторът-термист може сам да пуска агрегата в действие. (3) В местни инструкции по експлоатацията на промишлените високочестотни уредби трябва да се разграничат ясно задълженията на дежурните електромонтьори и на операторите-термисти. Раздел IV Индукционни уредби с висока честота Чл. 390. (1) Към уредбите с ултразвукова и радиочестота се отнасят електрическите уредби за термообработка (металите — в магнитно поле, непроводниковите материали — в електрическо поле) и за ултразвукова обработка на материали. (2) Паралелно на контура се включва дросел така, че при пробив на разделящия кондензатор да шунтира контура. Чл. 391. Честотата на генерираните колебания трябва да се проверява периодично (след всеки ремонт) съобразно паспортните данни. Чл. 392. Когато напрегнатостта на електромагнитното поле е по-голяма от нормираната, организацията на технологичния процес трябва да изключва възможността работещите да се намират под действието на електромагнитното поле (автоматизиране на технологичния процес, дистанционно управление, използване на блокировки и пр.). Чл. 393. Работните нискочестотни електрически полета, които обикновено имат по-големи полета на разсейване от магнитно-индукционните нагревателни уредби, трябва да бъдат поставени в екрани. Екраните трябва да защищават персонала от допиране до тоководещи части и едновременно да снижават полето на разсейване под допустимите стойности, определени от санитарните норми и от нормите за радиосмущения. След всяко внасяне на детайли в работното електрическо поле отворите за подаване на детайли (материали) се закриват с екрани-врати със съответна блокировка. Отворите на конвейерните уредби с непрекъснато подаване и вземане на материала също трябва да бъдат екранирани. Чл. 394. Всички работи по настройването на апаратурата и по регулирането на технологичните режими се извършват по програма, одобрена от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането. Чл. 395. При настройване или ремонтиране под напрежение със сваляне на постоянни огради от уредбата или с извеждане от действие на блокировките лицето, което е дало писмено нареждане за тези работи, е длъжно да се убеди на работното място в необходимостта от сваляне на оградите (блокировките), да ги запише в наряда (разпореждането) и да посочи мероприятията за създаване на безопасни условия за работа в тези случаи. Чл. 396. През време на измервания се забранява да се извършва каквото и да е регулиране, свързано с влизане зад постоянните огради и с приближаване до тоководещите части. Чл. 397. Присъединяването и свалянето на преносимите уреди и временните схеми на свързване, необходими в процеса на настройването и намиращи се под напрежение над 1000 V, трябва да се извършват при изключено напрежение. Подаването на напрежение на уредбата трябва да става след завършване на работата и след изключване и снемане на всички средства за измерване и временни схеми на свързване. Чл. 398. (1) Дежурният електротехнически персонал, който обслужва електротермични уредби, трябва да има не по-ниска от четвърта квалификационна група по нормативните актове по безопасност на труда. (2) Оператор-термист, който има втора или по-висока квалификационна група по безопасност на труда, може да взема участие в прегледите на уредбите и в ремонтните работи като второ лице (заедно с дежурния персонал). Чл. 399. Всички работи при сменяне на неизправни части на уредбите, предпазители и др. трябва да се извършват при изключено напрежение. Раздел V Ремонт на индукционните уредби Чл. 400. Прегледите на уредбите се правят от електротехническия персонал по график, съставен от отговорника за техническата експлоатация на даденото предприятие (организация). Резултатите от прегледите и взетите мерки за ликвидиране на неизправностите се вписват в работния дневник. Прегледите трябва да включват: 1. проверка на изправността на всички блокиращи устройства, които осигуряват безопасни условия на работа на персонала; 2. проверка на точността и последователността на включване на всички технологични и електрически елементи на уредбата; 3. проверка на сигурността на екранирането и заземяването на отделните блокове; 4. установяване състоянието на контактите на пусково-регулиращата апаратура; 5. проверка на действието на контакторите с гасителни камери; 6. проверка за липсата на утайки по водоохлаждащите повърхности на детайлите. Чл. 401. Прегледите и ремонтите на индукционните уредби се извършват при изключен захранващ източник. Чл. 402. Ремонтите на индукционните уредби се извършват от ремонтни бригади, в които може да участва и дежурният персонал. Обемът и качеството на изпълнените работи се записват в дневника на уредбата. Чл. 403. Планово-профилактичните прегледи и ремонти трябва да се извършват по график, одобрен от отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането на предприятието (организацията). Глава дванадесета УРЕДБИ ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКО ЗАВАРЯВАНЕ Чл. 404. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на неподвижни и подвижни заваръчни машини за постоянен и променлив ток, еднопостови и многопостови уредби за ръчно, автоматично и полуавтоматично заваряване, както и за машини за челни, точкови и шевни електрически заварки. Чл. 405. Електрозаварчиците трябва да имат не по-ниска от втора квалификационна група съгласно изискванията на нормативните актове по безопасност на труда. Чл. 406. Електрозаварчиците трябва да използват специално облекло и лични предпазни средства. Чл. 407. Извършването на заваръчни работи в пожароопасни помещения се допуска при спазване на специални мероприятия в съответствие с изискванията на органите на противопожарната охрана за този вид дейности, като всеки отделен случай се съгласува с местните органи за пожарна безопасност. Чл. 408. Обслужването на електрозаваръчните уредби, неразгледани в тази глава, се извършва съгласно експлоатационни инструкции на предприятието (организацията), експлоатираща тези уредби. Чл. 409. Захранването на дъгата в уредби за азотноводородни заварки трябва да се извършва от еднопостови трансформатори. Чл. 410. За обратни проводници, съединяващи заваряваното изделие с източника на заваръчен ток, могат да се използват гъвкави кабели, а където това е възможно — и стоманени шини с произволно избран профил и с достатъчно сечение, заваръчните плочи и самата заварявана конструкция. Забранява се да се използват като обратен проводник заземителните мрежи, металните конструкции на сградите, комуникациите и други технологични съоръжения. Чл. 411. Свързването на елементите, използвани за обратен проводник, трябва да се изпълнява сигурно — чрез заварка или с болтове. При нужда (например при заваряване на цилиндрични повърхности) се допуска в уредби за дъгова заварка обратният проводник да се присъединява със заваряваното изделие посредством плъзгащи се контакти. Чл. 412. Частите на заваръчните съоръжения, намиращи се на височина над 2 m и изискващи оперативно обслужване, трябва да имат осветени работни площадки, застлани с диелектричен материал, и укрепена стълба с парапет от негорим материал. Чл. 413. На апаратите за управление на заваръчните съоръжения трябва да има ясни надписи или условни знаци, които да показват тяхното функционално предназначение. Чл. 414. Присъединяването и отсъединяването от мрежата на електрозаваръчните уредби, както и проверките за изправността им в процеса на експлоатацията трябва да се извършват от електротехническия персонал на предприятието. Преди присъединяване на заваръчната уредба трябва да се направи външен оглед на цялата уредба и да се установи изправността ѝ. При това особено внимание трябва да се обърне на състоянието на контактите и на заземяващите проводници, на изправността на изолацията на работните кабели, на наличността и изправността на защитните средства. Забранява се включването на заваръчната уредба при наличие на неизправности. Чл. 415. Забранява се извършването на ремонти на електрозаваръчните уредби под напрежение. Чл. 416. При завършване на работата електрозаваръчната уредба се изключва от електрическата мрежа, кабелът с електрододържателя се откачва от източника на заваръчен ток и се прибира в кутия от топлоустойчив материал. При заваряване с постоянен ток първо се изключва веригата за постоянен ток, а след това — променливотоковата верига, която захранва електродвигателя на уредбата. Чл. 417. В работилниците, кабините и на работните места за заваряване трябва да се окачват плакати, предупреждаващи за опасност от облъчване на очите и кожата на работещите. Чл. 418. Периодичността на текущите и основните ремонти на заваръчните уредби се определя от отговорното за експлоатацията на електрическите уредби лице съобразно местните условия и режима на експлоатация на уредбите в съответствие с инструкциите на производителя на тези уредби. Чл. 419. Прегледите и почистването на уредбите и на пусковата апаратура се извършват най-малко 1 път месечно. Чл. 420. Измерването на съпротивлението на изолацията на електрическите вериги на уредбите се извършва при текущи ремонти в съответствие с инструкцията на производителя и по нареждане на лицето, отговорно за експлоатацията на електрозаваръчните уредби. След основен ремонт се проверява и електрическата якост на изолацията. Съпротивлението на изолацията трябва да бъде не по-малко от 0,5 MΩ. Чл. 421. Заваръчната машина и контактите на устройството за включване и изключване на тока (контактите на прекъсвачи, контактори и др.) трябва да се преглеждат всяка смяна и да се почистват при нужда, но най-малко 1 път на 3 месеца. Глава тринадесета ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ГАЗООЧИСТВАЩИ УРЕДБИ Чл. 422. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на уредби за електрическо очистване на газове и на електрически прахоулавящи устройства на предприятията (организациите), с изключение на лабораторни устройства. Чл. 423. Уредбите за електрическо очистване на газовете и за електрическо прахоулавяне трябва да съответстват на изискванията на Наредбата за устройство на електрическите уредби. Те трябва да са приети и въведени в експлоатация по ред, установен в съответните нормативни актове. Чл. 424. Помещенията на газоочистващите уредби трябва да имат нагнетателно-смукателна вентилация, снабдена при необходимост с устройства за филтриране и затопляне (през зимата) на постъпващия въздух. Температурата на въздуха в помещенията с постоянен дежурен персонал не трябва да бъде по-ниска от +16 °С, а при липса на персонал — по-ниска от +10 °С. Максималната температура не трябва да надвишава +35 °С. Чл. 425. Дежурният персонал на газоочистващите уредби изпълнява задълженията си по дежурството съобразно изискванията на длъжностна инструкция, утвърдена от административния ръководител. Чл. 426. Дежурният персонал на газоочистващата уредба е длъжен: 1. да осигурява очистване на газовете при определения технологичен режим; 2. да наблюдава работата на устройствата за специална подготовка на газовете и да осигурява необходимите стойности на електрическите и технологичните параметри на процеса на очистването; 3. да следи за състоянието и работата на газовите, въздушните, водните, парните и вентилационните магистрали и апарати, които се отнасят непосредствено към работата на газоочистващата инсталация (вентилационното устройство на токоизправителната подстанция, нагревателните устройства на изолаторните кутии и бункерите на електрофилтрите, обдухващите устройства на изолаторите, промиващите устройства и др.); 4. да осигурява охлаждането на изолационните кутии на електрофилтрите; 5. да следи за изправността на средствата за измерване и на устройствата за автоматично управление на работата на газоочистващите уредби (за поддържане на напрежението на електрофилтрите и установената периодичност на изтръскващите утаителни и корониращи електроди); 6. да следи за изправността на вентилацията на подстанцията, включително на калориферите и на филтрите за почистване на въздуха; 7. да следи за изправността на екраниращите устройства в токоизправителните станции. Чл. 427. При експлоатацията на електрофилтрите се забраняват: 1. включването на мрежата за постоянен ток и на електрофилтрите под напрежение при отворени или незаключени люкове на изолационните кутии, на кутиите на кабелните муфи, при незаключени врати на клетките на електрическите агрегати, както и при незатворени люкове на корпусите на електрофилтрите; 2. включването в работата на електроагрегатите с неизправни искрови отводи към положителния полюс, с неизправни пробивни предпазители към намотките за по-ниското напрежение на захранващия трансформатор и с неизправни блокировки на вратите на клетките на електроагрегатите; 3. включването на механизмите за изтръскване, когато вътре в корпусите на електрофилтрите се намират хора; 4. престояването по-дълго от определеното в инструкцията време в действаща токоизправителна подстанция, съоръжена с механични токоизправители, при неизправна вентилация в помещението. Чл. 428. След основен и текущ ремонт на съоръженията, разположени вътре в електрофилтрите, всяка секция на електрофилтъра трябва да се изпита под напрежение „с въздух“ и да се снемат волтамперните характеристики. Характеристиките трябва да съответстват на проектните или на снетите при пусково-настроечните работи. Чл. 429. (1) Основният ремонт на електрофилтрите трябва да се извършва едновременно с основния ремонт на технологичните съоръжения, но най-малко 1 път на 3 години. (2) При основен и текущ ремонт на съоръженията, разположени извън електрофилтрите, трябва да се ремонтират електродвигателите, редукторите, механизмите за изтръскване, промиващите устройства, помпите и да се измерят заземителните и изолационните съпротивления. Чл. 430. Новомонтираните или реконструираните електрофилтри трябва да бъдат приети и въведени в експлоатация по ред, установен в съответните нормативни актове. Те трябва да имат досие, което съдържа най-малко следната документация: 1. работни проекти на токоизправителната станция, на камерите на електрофилтрите и на заземяващите устройства с направените изменения при монтажа; 2. актове за изпълнените скрити работи; 3. паспорт на газоочистващия агрегат и акт за проверка на херметичността на корпусите на електрофилтрите; 4. акт за приемане на строителните конструкции; 5. протоколи за проверка на заземителните съпротивления, за ревизия на електрическите съоръжения на токоизправителната станция и за изпитване на трансформаторното масло; 6. протоколи за изпитване на уредбите под напрежение „на въздух“ (снемане на волтамперните характеристики); 7. техническите изисквания към основните съоръжения на електрофилтрите, заводските инструкции на монтираните съоръжения, списък на необходимите резервни части; 8. протоколи за заводските изпитвания на трансформаторите, за проверка на измервателните уреди и защитните устройства, за изпитване на кабелите и електрическите агрегати с постоянен ток. Чл. 431. (1) Комплексното изпитване на всички уредби под напрежение „с въздух“ и „с газ“ с включване в работа на механизмите за изтръскване или на промиващите устройства при работната стойност на тока трябва да се извършва в съответствие със заводските инструкции. (2) В процеса на изпитването се снемат две волтамперни характеристики за всеки електрофилтър (или секция) „с въздух“ и „с газ“. Чл. 432. Електрофилтрите могат да бъдат приети за експлоатация само след завършване на пусково-настроечните работи след достигане на номиналните производствени показатели на електрофилтрите при нормален работен режим на технологичните агрегати и при наличие на инструкция за обслужване на уредбата. Чл. 433. При приемане на съоръженията на газоочистващите уредби след основен ремонт освен проверката на всички работи за отстраняване на посочените в ремонтната ведомост дефекти и електрически изпитвания на апаратурата трябва да се проверяват още: 1. качеството на балансировката на механичните токоизправители при нормална работа; 2. центровката на електродите чрез включване на напрежението на електрофилтрите и снемане на волтамперните характеристики „с въздух“ и „с газ“, които не трябва да се отличават с повече от 10 на сто от съответните настроечни характеристики, дадени в инструкциите за обслужване на дадения тип електрофилтри; 3. поляритетът на електродите на електрофилтъра; 4. регулирането на механичните токоизправители при работни условия („с газ“); 5. действието на механизмите за изтръскване; 6. работата на прахоотстраняващите устройства и на промивните устройства; 7. защитните устройства (взривните клапани, автомати и др.); 8. херметичността на електрофилтрите и газопроводите; 9. овлажнителните устройства; 10. автоматиката. Чл. 434. Лицето, което отговаря за експлоатацията на газоочистваща уредба, трябва да има не по-ниска от четвърта квалификационна група по изискванията на нормативните актове по безопасност на труда. Чл. 435. Обслужването на газоочистваща уредба се осъществява от дежурен персонал с не по-ниска от трета квалификационна група по изискванията на нормативните актове по безопасност на труда. Чл. 436. При еднолично дежурство на дежурния персонал се забранява да използва ключовете на килиите на токоизправителни агрегати и на други места, където се намират съоръженията за напрежение над 1000 V. Чл. 437. (1) Не се разрешава на дежурния сам да извършва каквито и да било работи освен предвидените в местната инструкция за обслужване на електрофилтрите. (2) Операциите по включването и изключването на електрическите агрегати и на системата за постоянно напрежение, както и по включването на резервни агрегати могат да се изпълняват от едно лице от оперативния персонал. (3) Дежурният в газоочистваща уредба може да бъде привлечен като второ лице при извършване на операциите. Чл. 438. Независимо от наличието на блокиращо заземяващо устройство при работа по шините за постоянно напрежение трябва да се поставят преносими заземления. Чл. 439. Вътрешен преглед и ремонт на електрофилтъра или на отделна негова секция трябва да се извършват само под непосредственото наблюдение или с участието на лицето, отговорно за експлоатацията на електрофилтъра. Чл. 440. Вътрешен преглед на електрофилтъра или на отделна негова секция се допуска да се изпълнява само при условие че електрофилтърът се изключи от газа от двете страни с плътни и изправни шибри или запушалки, че се изключи напрежението, контролиращата система се заземи и корпусът се вентилира до пълно изхвърляне на остатъците от газ. Чл. 441. При вътрешен преглед на електрофилтър, през който преминава отровен газ или взривоопасна смес, трябва да бъдат изпълнени всички изисквани в чл. 440 мероприятия и освен това трябва да се направи анализ за липсата на отровни газове в електрофилтъра. Чл. 442. При работи в горната част на прахоулавящи електрофилтри трябва да се отварят само горните люкове. Преди започване на работи в долната част на прахоулавящи електрофилтри трябва да се изтръскат електродите и да се почистят бункерите от прах. Чл. 443. При пусково-настроечни работи или при основни ремонти на електрофилтрите се допуска работата на корониращите електроди „с въздух“ да се наблюдава през отворен люк на корпуса на електрофилтрите. При това трябва да се вземат мерки в люка да не попаднат странични предмети и наблюдаващото лице от ремонтния персонал да не се доближава на опасно разстояние до електродите. Чл. 444. Работите вътре в корпуса на електрофилтрите и в другите апарати на газоочистващите уредби трябва да се извършват, като се използват лични предпазни средства (специално облекло, дихатели, противогазови маски и др.), съответстващи на характера на производствения процес. За предпазване от падане трябва да се използват предпазни пояси. Глава четиринадесета ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ В ИЗПИТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ И ЛАБОРАТОРИИ Чл. 445. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на електрическите уредби и съоръжения в изпитвателни станции и лаборатории на предприятията и научноизследователските организации, в това число в учебните лаборатории за напрежение над 1000 V. Чл. 446. (1) Електрическите уредби в лабораториите трябва да отговарят на общите изисквания на Наредбата за устройство на електрическите уредби. (2) Уредбите в лабораториите трябва да се обслужват от специално обучен електротехнически персонал и в съответствие с изискванията на наредбата и на нормативните актове по безопасност на труда. Чл. 447. В изпитвателните станции и в лабораториите трябва да има пълни схеми на изпитвателните стендове. Всички елементи на стендовете трябва да са маркирани в съответствие със схемите и чертежите. Чл. 448. Изменения на схемите в изпитвателните станции и лабораториите трябва да се извършват само с разрешение на лицето, отговарящо за електрическите уредби, и да се нанасят на схемите и чертежите. Чл. 449. За осигуряване на безопасност при експлоатацията на електрическите уредби в изпитвателните станции и лабораториите трябва да се спазват изискванията на специализираните нормативни актове по безопасност на труда. Чл. 450. (1) Оградите на изпитвателните полета, уредбите и стендовете трябва да имат врати с блокировки, сигнализации и предупредителни табелки. (2) Блокировките на вратите на оградите на изпитвателните полета трябва да изпълняват следните функции: 1. при отваряне на вратата да се изключва напълно напрежението на изпитвателното поле (стенда); 2. при отворена врата да не е възможно подаване на напрежение на изпитвателното поле (стенда). Чл. 451. Подаването на напрежение на изпитвателното поле трябва да се предхожда от звуков или светлинен сигнал. Чл. 452. По време на изпитвания в изпитвателно поле без ограда отгоре трябва да се предвиждат блокировки или да се вземат мерки, които да предотвратяват преминаване на куката на крана над изпитвателното поле (ако е възможно куката на крана да попадне под напрежение). Чл. 453. Изпитвателните стендове трябва да имат прекъсвач, с който се изключват всички захранващи източници. Схемата на стенда трябва да изключва възможността за подаване на обратно напрежение. Чл. 454. Пултът за управление трябва да се разполага така, че изпитвателното поле да се намира в зоната на пряката видимост на провеждащото изпитванията лице. Чл. 455. (1) Изпитвателните уредби за изпитване на съоръжения с голям капацитет и техните елементи (кабели, кондензатори) трябва да имат устройства за разреждане на остатъчните електрически заряди. (2) В схемите на импулсните генератори за напрежение и ток и на каскадните генератори за постоянно напрежение трябва да се предвиждат устройства за автоматично заземяване на всички изводи при изключване на напрежението. Чл. 456. Преди започване на изпитванията отговорният ръководител или изпълнителят на работата е длъжен да провери: 1. правилно ли е осъществена схемата; 2. как е извършено заземяването на всички елементи на схемата; 3. правилно ли са използвани защитните средства; 4. действието на сигналните устройства и блокировките; 5. има ли хора в изпитвателното поле. Чл. 457. Преди подаване на изпитвателно напрежение в изпитвателното поле операторът е длъжен да даде предупредителни звукови и светлинни сигнали и да предупреди устно „подавам напрежение“. Чл. 458. Забранява се провеждането на изпитвания при неизправни блокировки и сигнализации. Разрешава се на отговорния ръководител да завърши започнато изпитване, ако възникналата неизправност на блокировките не застрашава безопасността на персонала. Чл. 459. Преносимите кабели и проводници за свързване на изпитваните съоръжения и за осъществяване на временните схеми се подлагат периодично на външен оглед и изолацията им се изпитва периодично съгласно местна експлоатационна инструкция. Чл. 460. (1) В захранващите вериги на изпитвателните електрически уредби трябва да се осигури възможност за не по-малко от две прекъсвания, едното от които да е видимо. (2) По време на осъществяване на изпитвателната схема изводите за високо напрежение на изпитвателните трансформатори трябва да се заземяват със заземяващи ножове (в постоянните уредби) или с гъвкави заземяващи проводници с помощта на щанга (при временните уредби). Чл. 461. Работите в изпитвателните станции и лабораториите се извършват: 1. при масови изпитвания — по типова програма; 2. по разпореждане на ръководителя на изпитвателната станция (лабораторията)—със записване в дневника; 3. в действащи електрически уредби — по наряд; 4. при научни изследвания — по специална програма; 5. по реда на изпълнение на учебните работи. Чл. 462. Списъкът на работите, извършвани по типови програми, програмите и длъжностните инструкции се утвърждават от административния ръководител на предприятието, а при учебните работи — от ръководителите на катедрите или на предметните комисии или от директорите на съответните учебни заведения. Чл. 463. Разрешава се извършването на масови изпитвания с напрежения над 1000 V от едно лице, когато изпитвателният стенд е ограден и е изключена възможността за допиране до тоководещи части под опасно напрежение. Чл. 464. Измерването на диелектрични загуби и работите с високоволтови осцилографи и мостове трябва да се извършват, като се спазват правилата за безопасна работа в инструкцията на производителя. Чл. 465. Всички електрически и механични изпитвания на електрически съоръжения и апарати (електрически машини, трансформатори, изолатори, кабели и др.) трябва да се извършват съгласно местни инструкции, в които се предвиждат мерки за защита на персонала от поражение от електрически ток и от други производствени опасности. Глава петнадесета ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ В СЕЛСКОСТОПАНСКИ ОБЕКТИ Раздел I Общи положения Чл. 466. Тази глава се отнася за техническата експлоатация на производствени и други електрически уредби в селскостопански предприятия (организации). Чл. 467. При експлоатация на електрически уредби в селскостопански предприятия трябва да се спазват и изискванията на част първа и на нормативните актове по безопасност на труда. Чл. 468. (1) Отговорност за организацията на техническата експлоатация на електрическите уредби и инсталации и за правилното им използване носят административните ръководители на съответните селскостопански предприятия (организации). (2) Отговорност за изправното техническо състояние на електрическите съоръжения носят отговорникът за техническата експлоатация на енергообзавеждането и електротехническият персонал, който обслужва непосредствено електрическите уредби и инсталации. Чл. 469. Новите или реконструираните електрически уредби и инсталации трябва да са приети и въведени в експлоатация съобразно реда, установен в съответните нормативни актове. Чл. 470. За електрическите уредби и инсталации трябва да бъдат осигурени: 1. електротехнически персонал със съответната квалификация; 2. необходимите запасни материали и резервни части, инструменти, защитни средства и техническа документация; 3. експлоатационни инструкции. Чл. 471. Освен експлоатационни инструкции всяка електрическа уредба и инсталация трябва да има одобрена проектна документация, акт за предаване в експлоатация, паспорти на съоръженията, апаратите и уредите, работни схеми на електрическите съоръжения, блокировките, сигнализациите и др. Чл. 472. Ремонтите и профилактичните изпитвания на електрическите съоръжения трябва да се изпълняват по одобрен график. При необходимост по нареждане на отговорника за техническата експлоатация на енергообзавеждането могат да се правят извънредни изпитвания и ремонти. Чл. 473. Прегледите и ремонтите на електрическите съоръжения трябва да се извършват едновременно с прегледите и ремонтите на технологичните съоръжения. Чл. 474. Ремонтираните електрически съоръжения трябва да бъдат изпитвани в съответствие с изискванията на наредбата. Чл. 475. На електродвигателите и задвижваните от тях механизми трябва да бъде поставена стрелка, която показва посоката на въртене на двигателя и механизма. На пусковите устройства трябва да има надписи „пускане“, „спиране“ или „напред“, „назад“ и „спиране“. На всички прекъсвачи (разединители, магнитни пускатели и пр.) и предпазители, монтирани на групови табла, трябва да се поставят надписи, които посочват за кое съоръжение се отнасят. Чл. 476. Преди пускане на електродвигател, който не е работил дълго време (над 30 денонощия), трябва да се направи външен оглед, да се проверят състоянието на пусковата апаратура, изправността на обезопасяването и съпротивлението на изолацията на намотките. Чл. 477. След завършване на сезона двигателите, които се използват сезонно, трябва да се съхраняват в сухи закрити помещения. Раздел II Силови и осветителни електрически инсталации Чл. 478. Проводниците и кабелите за силови и осветителни електрически инсталации трябва да отговарят на изискванията на Наредбата за устройство на електрическите уредби и да съответстват на средата, в която се използват. Чл. 479. Всички прекъсвачи и предпазители на таблата трябва да имат ясни надписи, в които да се посочват захранващият обект и номиналният ток на стопяемите вложки на предпазителите. Таблата трябва да имат един общ прекъсвач или друг изключващ апарат. Чл. 480. Съпротивлението на изолацията между проводниците и земята, както и между проводниците в участък от инсталацията между два съседни предпазителя (или от последния предпазител до края на проводниците) трябва да бъде не по-малко от 0,5 МΩ. Чл. 481. Обслужването на електрическите осветителни инсталации се състои в периодично почистване на осветителните тела, сменяне на изгорелите лампи, затягане на разхлабените контактни съединения, боядисване на отражателните повърхности на арматурите, проверка и нагласяване на ъгъла на наклона на прожекторите и пр. Чл. 482. (1) Преглед на техническото състояние на вътрешните силови и осветителни електрически уредби и инсталации (осветителни арматури и лампи, ключове, контакти, табла за управление и разпределителни табла), работещи в нормална среда, трябва да се извършва най-малко 1 път на 6 месеца, а в помещения с повишена опасност и в особено опасни помещения — най-малко 1 път на 3 месеца. (2) Съпротивлението на изолацията на електрическите инсталации трябва да се измерва най-малко 1 път на 2 години в помещения с нормална среда и най-малко 1 път в годината — за останалите помещения. (3) Резултатите от изпитванията се оформят в протокол. Чл. 483. (1) При прегледите на вътрешните и осветителните инсталации трябва да се проверяват: 1. състоянието на изолацията на проводниците; 2. състоянието на съединенията на проводниците и контактите с арматурата; 3. закрепването на проводниците, осветителните тела и електрическите апарати; 4. състоянието на предпазителите, ключовете, контактите, сигурното и безопасното им действие; 5. съответствието на стопяемите вложки на предпазителите с предписаните в проекта; 6. състоянието на заземяващите проводници и сигурността на техните контактни съединения. (2) При откриване на механични или други повреди в изолацията мрежата трябва да се изключи и да се отстранят повредите. Раздел III Подвижни електрически машини и уредби Чл. 484. Този раздел се отнася за техническата експлоатация на подвижни електрически машини, както и за машини и електрически уредби, които работят стационарно, но периодично се преместват на нови места както вътре в работното помещение, така и на територията на селскостопанското предприятие. Чл. 485. При преместване на стационарно работещи подвижни машини на ново работно място захранващият гъвкав кабел или проводник трябва да бъде изключен от мрежата и откачен от клемите на неподвижното табло през време на преместването на машината на ново работно място. Захранващият кабел трябва да се пази от прекъсване, повреждане на изолацията му и прекъсване на заземяващите жила. Чл. 486. Прегледите на електрическите задвижвания на електрифицираните подвижни машини в процеса на тяхната работа трябва да се извършват едновременно с прегледите на задвижваните от тях механизми и машини — ежемесечно в съответствие с местни инструкции за експлоатация, от електротехнически персонал с не по-ниска от трета квалификационна група по безопасност на труда. Чл. 487. На машинистите и на електротехническия персонал, който обслужва електрифицираните подвижни машини, се забранява: 1. да пристъпват към работа при наличие на неизправности в електрическите съоръжения, в заземленията и в защитните средства; 2. да работят при открити в процеса на работата неизправности в електрическите съоръжения, захранващите кабели и заземленията; при откриване на такива неизправности машините трябва да бъдат изключени от мрежата с главния си прекъсвач; 3. да извършват прегледи, почистване, смазване, регулиране и ремонт на електрическите съоръжения при работещи електродвигатели и възли на машината; 4. да оставят главния прекъсвач включен при излизане от кабината, при напускане на машината и при външно прекъсване на захранването. Чл. 488. (1) Текущ ремонт на електрическите съоръжения на подвижните електрифицирани машини трябва да се извършва най-малко 1 път в годината. (2) При текущия ремонт трябва да се извършват: 1. разглобяване на електродвигателя и проверяване на степента на износването на лагерите му; 2. проверка на големината на въздушната междина, стабилността на закрепването на челните части на намотките, състоянието на изолационното покритие; 3. разглобяване, почистване и сглобяване на автоматите и на другите пускови и защитни апарати; 4. проверка на действието на цялата схема на пускане и защита при празен ход на машините. Чл. 489. Сезонно използваните подвижни електрически уредби в останалото време от годината (в извънсезонното време) трябва да се изключват от мрежата. Раздел IV Парници (оранжерии) с електрическо отопление Чл. 490. Устройството за автоматично регулиране на температурата и влажността в парниците трябва да бъде за напрежение не по-високо от 24 V. Ръкохватката на регулатора за изменяне на режима трябва да бъде от изолационен материал. Чл. 491. Изменянето на режима за автоматично регулиране на температурата и влажността може да се извършва от неелектротехнически персонал, който е преминал инструктаж по електробезопасност на работното място. Чл. 492. Обслужването на електрифицираните парници и оранжерии трябва да се извършва от специално подготвен електротехнически персонал. Чл. 493. За електрифицираните парници (оранжерии) трябва да има инструкции, в които се посочват: 1. правата, задълженията и отговорностите на обслужващия персонал; 2. последователностите на операциите за включване и изключване на електрическите съоръжения; 3. редът за наблюдение, регулиране и обслужване на парниците по време на нормална експлоатация и при аварии; 4. редът за провеждане на прегледите и ремонтите на съоръженията. Чл. 494. Извършването на каквито и да било работи от неелектротехнически персонал, свързани с обслужването на парници и оранжерии от категория А, се допуска само при пълно изключване на напрежението. Мрежата за общо осветление може да не се изключва. Чл. 495. Преди включването на електрически съоръжения в парници и оранжерии от категория А лицето, което обслужва електрифицираните парници и оранжерии, трябва да се убеди, че в действащите участъци на парниците и оранжериите няма хора, трябва да заключи входовете и да окачи табелки „Под напрежение“, „Опасно за живота!“ и „Вход забранен“. Чл. 496. Преди включване на електрически съоръжения в парници и оранжерии от категория Б трябва да се съобщи на всички работници, които в това време се намират в парниците и оранжериите, за предстоящото включване и да се окачат на видни места табелки „Под напрежение“ и „Опасно за живота!“. Чл. 497. По време на прегледи на електрическите уредби в парници и оранжерии с включено електрическо отопление се забранява да се свалят предупредителните табелки и предпазните огради, да се прониква зад оградите, да се изтриват, почистват и допират тоководещите части, да се отстраняват откритите по тях неизправности. Чл. 498. Помещенията на разпределителните устройства и на груповите разпределителни табла трябва да бъдат заключени. Кабелните канали трябва да бъдат покрити. Чл. 499. В електрифицираните парници (оранжерии) трябва да има схема на захранването на всеки електрифициран участък, инструкция за експлоатация и комплект защитни средства. Забранява се да се правят каквито и да било изменения в схемите на захранване на електрическите парници без съгласуване с проектанта. Раздел V Облъчващи и йонизиращи електрически уредби Чл. 500. Този раздел се отнася за техническата експлоатация на уредби за ултравиолетово и инфрачервено облъчване на животни и птици, за йонизиране на въздуха в помещения за животни и птици и за осветяване на разсад в оранжерии. Чл. 501. Профилактичните прегледи и ремонтите на уредбите трябва да се извършват с периодичност, установена от местни инструкции в съответствие с инструкциите на производителя. Чл. 502. (1) Включването и изключването на електрическите уредби може да се разреши на лицата, които обслужват животните и птиците, ако тези лица имат първа квалификационна група в съответствие с нормативните актове по безопасност на труда. (2) Обслужващият персонал трябва да се инструктира периодично за безопасното и правилно ползване на електрическите уредби. Чл. 503. Всички ремонтни работи в уредбите за йонизиране на въздуха, включително сменянето на лампите, трябва да се извършват при изключено напрежение. Чл. 504. При експлоатация на облъчващите и йонизиращите електрически уредби трябва да се спазват указанията за безопасна работа на производителя. На всеки обект трябва да бъдат окачени правилата за безопасност при обслужване на тези уредби, както и инструкция за оказване на първа помощ при злополука. Чл. 505. Забранява се извършването на всякакви работи в оранжерии и парници при включени уредби за стимулиращо осветяване на растенията. Чл. 506. Външни огледи на оранжериите (парниците) при включени уредби за осветяване могат да се извършват само от електромонтьор с диелектрични боти. Раздел VI Подвижни електрически централи (електроагрегати) в селскостопански обекти Чл. 507. Този раздел се отнася за техническата експлоатация на подвижни електрически централи (подвижни дизелови или бензинови електрически агрегати), които се използват в селскостопански обекти за електроснабдяване на сезонни потребители на електрическа енергия в полето (при силажиране, вършитба и др.), а също и като резервни източници за електроснабдяване на животновъдни ферми и други отговорни потребители на електрическа енергия. Чл. 508. (1) За осигуряване на бързо въвеждане в действие на постоянно монтираните резервни електрически централи и през зимата се препоръчва те да се монтират в отоплявани помещения. (2) Резервната електрическа централа трябва да бъде готова за пускане за не повече от 25 min. Пускането се осъществява съгласно местните инструкции. Чл. 509. През време на работа на автоматизираните агрегати не се изисква присъствие на обслужващ персонал. Чл. 510. След подаване на напрежение от основния източник (от захранващата мрежа) частично автоматизираната резервна електрическа централа трябва да бъде спряна, като автоматичните устройства изключват захранваните от нея потребители. Чл. 511. Ръчното превключване на потребителите трябва да се извършва посредством превключватели, чрез които може да се подава захранващо напрежение само от мрежата или само от резервната електрическа централа. Чл. 512. Текущ ремонт на двигателите и генераторите на подвижните електрически централи с частично разглобяване на двигателите и генераторите трябва да се извършва ежегодно, а основен ремонт — при необходимост, определена от лицето, отговорно за техническата експлоатация на енергообзавеждането, и във време, когато вероятността за прекъсване на електроснабдяването е най-малка или когато прекъсването на електроснабдяването би причинило минимални загуби. Чл. 513. Периодични външни огледи и проверки на състоянието на резервните електрически централи трябва да се извършват най-малко 1 път на 3 месеца. Периодичността на проверките на готовността и периодичността на пробните пускания се определят от инструкциите на производителя. Чл. 514. Проверки на състоянието и действието на средствата за автоматизация се извършват едновременно с пробните пускания на резервните електрически централи. Чл. 515. За състоянието на агрегата и готовността му за работа отговаря машинист, който трябва да има не по-ниска от трета квалификационна група съгласно нормативните актове по безопасност на труда. Чл. 516. Сведенията за работата на електрическите централи, резултатите от периодичните проверки и от проверките на състоянието и готовността им за пускане трябва да се вписват в специален дневник. В него трябва да се регистрират и всички неизправности, отстраняването им, ремонтите и т. н. Чл. 517. Машинистите на електрическите централи трябва да бъдат подлагани на проверки на знанията им по наредбата и производствените инструкции наравно с другия обслужващ електрическите уредби персонал. Чл. 518. Не се разрешава да се ремонтира през време на работа апаратурата на електрическата централа. Раздел VII Изисквания към електротехническия персонал в селскостопански обекти Чл. 519. За обслужване на електрически уредби и инсталации се допускат само специално обучени лица, отговарящи на изискванията на наредбата, положили изпит за проверка на знанията по наредбата и на производствените инструкции и притежаващи удостоверение за квалификационна група по безопасност на труда в съответствие с нормативните актове по безопасност на труда при експлоатацията на електрически уредби и съоръжения. Чл. 520. Отговорни за осигуряването на квалифициран персонал за обслужване на електрическото стопанство са административният ръководител и работодателят в селскостопанското предприятие. Чл. 521. Отговорни за изпълнението на наредбата при експлоатация на електрическите уредби са отговорникът за техническата експлоатация на енергообзавеждането и обслужващият персонал на съответните участъци. Чл. 522. Отговорникът за техническата експлоатация на енергообзавеждането: 1. осъществява необходимите технически и организационни мероприятия за осигуряване на безопасни условия за работа, за провеждане на производствените инструктажи и за организиране на обучението на персонала по безопасните методи на работа; 2. упражнява систематичен контрол за спазване от обслужващия персонал на правилата и инструкциите по безопасността на труда; 3. осигурява енергийните уредби и съоръжения на предприятието с необходимата техническа документация в съответствие с изискванията на наредбата; 4. разграничава чрез местни инструкции задълженията по обслужването на електрическите уредби и съоръжения между електротехническия и неелектротехническия персонал; 5. осигурява водене на специален оперативен дневник за отстраняването на появилите се дефекти и ненормални режими на работа на електрическите уредби; 6. организира своевременно извършване на проверки, прегледи, профилактични изпитвания и ремонти на енергообзавеждането; 7. организира проверки на знанията на електротехническия персонал. Чл. 523. Включването на изключените електрически уредби се разрешава да се извърши само от лицето, което е подготвило уредбите за извършване на монтажни или ремонтни работи. Чл. 524. (1) Таблата, предпазителите и другите електрически съоръжения или електрически инсталации, които са разположени на височина над 2,5 m от пода, се обслужват само със здрави постоянни или преносими дървени стълби или скеле — от електромонтьор в присъствието на второ лице. (2) Огледи на електрическите уредби и работи по експлоатацията със записване в оперативния дневник могат да се извършват от едно лице от електротехническия персонал. Чл. 525. На електромонтьорите се разрешава да извършват самостоятелно следните работи: 1. без изключване на напрежението — почистване на корпусите и кожусите на съоръженията с оградени тоководещи части и смазване на лагерите (без разглобяване); 2. с пълно изключване на напрежението — ремонт на магнитни пускатели, прекъсвачи, пускови бутони, пускови съпротивления, автомати, сменяне на лампи и на стопяеми вложки на предпазители. Чл. 526. Работниците от селскостопанските предприятия, които са определени да обслужват електрифицирани уредби, машини и механизми, трябва предварително да бъдат инструкт