НАРЕДБА за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели
НАРЕДБА за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели
(Обн. ДВ бр. 70/1992)
Раздел | Общи положения
Чл. 1. С тази наредба се уреждат въпроси, свързани с трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, включително и чрез посредничество.
Чл. 2.
(1) Размерът на спестяванията се договаря между българския гражданин, който постъпва на работа в чужбина, и съответния български работодател.
(2) Работодателите са длъжни да превеждат спестяванията на българските граждани, които работят в чужбина, в Република България не по-късно от три месеца след начисляването на трудовото им възнаграждение за съответния месец. При неспазване на този срок работодателят заплаща лихви в размер на установените за валутните спестявания в страната от Българската народна банка.
(3) Българските граждани, които постъпват на работа в чужбина чрез посреднически договор, могат да договорят с посредника реда за извършване на преводите на своите спестявания в Република България.
Чл. 3. Работодателите и посредниците, изпратили български граждани на работа в чужбина по реда на тази наредба, събират вземанията си по реда, предвиден в българското гражданско и трудово законодателство.
Чл. 4. Трудовото възнаграждение на българските граждани, които постъпват на работа в чужбина по реда на тази наредба, получавано в чужбина във валута и в левове, не се облага с данъци в Република България.
Чл. 5. На българските граждани, постъпили на работа в чужбина по реда на тази наредба, се запазват заеманите от тях и семействата им жилища в Република България по Закона за наемните отношения.
Раздел II Трудови правоотношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели
Чл. 6.
(1) Кандидатите за работа в чужбина сключват трудов договор с българския работодател, но няма пречка трудовите правоотношения да възникнат и на други основания, предвидени в Кодекса на труда.
(2) При сключване на трудовите правоотношения се определят страната, срокът, характерът на работата, трудовото възнаграждение, начинът на заплащането му, осигурителният доход, както и други права и задължения, които не противоречат на разпоредбите на Кодекса на труда, други закони и международни договори, по които страна е Република България.
(3) Изменението или прекратяването на споразумението с чуждата страна, предсрочното завършване на определената работа или обекта и нарушаването на условията, предвидени в сключеното трудово правоотношение, са основание то да бъде изменено или прекратено.
Чл. 7. Трудовото възнаграждение на българските граждани, изпратени на работа в чужбина по този раздел, се определя и изплаща по договореност във валута и/или в левове. Възнаграждението в левове може да се договаря както в чужбина, така и в Република България.
Чл. 8.
(1) Утвърждава се начална месечна валутна заплата, получавана в чужбина, която да служи при колективното договаряне на работната заплата, в размер 250 щатски долара. Когато задграничната заплата се договаря само в левове, утвърждава се за начална база минималната месечна работна заплата, установена в Република България, увеличена с коефициент 2.
(2) По договореност между страните по трудовото правоотношение част от заплатата може да се изплаща в местна валута, а останалата част се превежда в Република България за спестяване в конвертируема валута или в български левове, по съответните банкови курсове.
(3) При договаряне на началната валутна месечна заплата, получавана в чужбина, с оглед диференцирането й се вземат предвид страната, професията, длъжността, изискващото се образование, условията на работа и др.
(4) Договарянето на валутната заплата, получавана в чужбина, е неразделна част от колективния трудов договор или от споразумение по работната заплата в изпращащата организация и се извършва в съответствие с Наредбата за договаряне на работната заплата - приложение 6.1 към Постановление № 129 на Министерския съвет от 1991 г. (ДВ, бр. 55 от 1991 г.).
Чл. 9.
(1) Определят се минимални размери на допълнителни трудови възнаграждения, които са задължителни при договарянето: 1. на работещите непосредствено на обекти при утежнени условия - пустинни, подземни, подводни, отдалечени над 50 км от населено място и други вредни или опасни условия на труд, се заплаща допълнително възнаграждение в размер най-малко 10 на сто от определената им основна месечна заплата; 2. на работещите в Република Коми и Крайния север на Руската федерация се заплащат допълнителни възнаграждения - районен коефициент и северни надбавки в размер най-малко 10 на сто от определената им основна месечна заплата.
(2) Допълнителните възнаграждения по т. 1 и 2 на предходната алинея не могат да се получават заедно.
(3) На работещите в чужбина по реда на тази наредба не се заплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа.
Чл. 10. Колективното договаряне на работната заплата се извършва: 1. на браншово (отраслово) равнище - между браншовите (отрасловите) организации на синдикатите и работодателите. При отсъствие на легитимен представител на работодателите страна по договора е съответният държавен орган; 2. на равнище изпращаща организация по искане на една от страните - между ръководителя (работодателя) и работниците, представлявани от синдикалните им организации. От страна на работниците участват и членове на синдикатите, работещи по трудови правоотношения в съответните държави. При невъзможност за лично участие в преговорите се взема писмено становище на работещите синдикални членове в съответните държави по проекта за колективен трудов договор (споразумение).
Чл. 11. Пътните разходи на българските граждани, изпратени на работа в чужбина, се заплащат от работодателя при пътуване във връзка със: 1. заминаване на работа в чужбина; 2. окончателно завръщане в страната след изтичане срока на трудовото правоотношение; 3. ползване на платен годишен отпуск в Република България на две години веднъж или ежегодно, ако това е предвидено в сключеното трудово правоотношение; 4. ползване в Република България на отпуск поради временна нетрудоспособност, продължила повече от 30 дни, бременност, раждане, осиновяване; 5. погребение на съпруг (съпруга), дете, родител, брат или сестра.
Чл. 12. При пътуване с лично моторно превозно средство българският гражданин, изпратен на работа в чужбина, има право на пътни пари в левове в размер на договорен процент от стойността на един билет за влак със спално легло или самолет туристическа класа по най-краткия маршрут, но не повече от 50 на сто от стойността на билета. Когато в едно превозно средство пътуват няколко български граждани, изпратени на работа в чужбина, всеки от тях има право на пътни пари в същия размер.
Чл. 13. Когато прекратяването на трудовото правоотношение и връщането в Република България е станало по вина на работника или служителя, пътните разходи за връщането му са за негова сметка.
Чл. 14. При командировка на работник или служител от местоработата в чужбина до Република България дневните и квартирните пари за времето на престоя в страната се заплащат в левове в размер, предвиден в Наредбата за командировките в страната (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1991 г.).
Чл. 15. На българските граждани, изпратени на работа в чужбина, и на членовете на техните семейства, ако това е предвидено в договора, работодателят осигурява подходяща безплатна квартира по установен от него норматив за жилище. За ползвано жилище над норматива се заплаща наем.
Чл. 16.
(1) Българските граждани, изпратени на работа в чужбина по реда на този раздел, имат право на редовен платен годишен отпуск в размер на предвидените дни за съответната страна в Наредбата за служителите, които работят в дипломатическите и другите представителства на Република България в чужбина (необнародвана).
(2) Към отпуска, полагащ се по предходната алинея, работниците и служителите на обектите в ОНД - Република Коми, Крайния север, пустинните райони и Курската магнитна аномалия, получават допълнителен платен годишен отпуск от 6 до 12 работни дни.
(3) Платеният годишен отпуск, който се ползва в Република България, се удължава с дните, необходими за пътуване, които не могат да бъдат повече от два дни за отиване и два дни за връщане. За отдалечени страни и райони, до които пътуването се извършва предимно с влак, може да се признаят и повече от четири дни, но не повече от необходимото време за пътуване по най-краткия маршрут.
(4) Редовният платен годишен отпуск за времето на работа в чужбина се заплаща във валута, каквато е получавана през този период. При ползване на отпуск се получава и определената левова заплата (ако има такава) в Република България.
Чл. 17. Работодателят осигурява на работниците и служителите медицинска помощ съгласно нормативните изисквания в Република България. Когато лечението в чуждата страна е срещу заплащане, работодателят поема годишно разходите в размер до 50 на сто от една месечна брутна заплата, предвидена в договора.
Чл. 18. Разходите за правна защита в чужбина на работника и служителя или за защита правата на техните наследници, свързани с работата им в чужбина, се заплащат от работодателя.
Раздел III Специфични разпоредби за българските граждани, постъпили на работа в чужбина чрез договор за посредничество с български работодатели
Чл. 19. Разходите по изпращането на български граждани на работа в чужбина с изключение на превод и легализиране на лични документи се поемат от работодателя.
Раздел III.
Специфични разпоредби за българските граждани, постъпили на работа в чужбина чрез договор за посредничество с български работодатели (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2006 г., в сила от 27.06.2006 г.)
Чл. 20. Този раздел урежда въпроси, свързани с правата в Република България на български граждани, които работят по трудово правоотношение с чужди юридически и физически лица със седалище в чужбина и са постъпили на работа чрез посредничество чрез български работодател.
Чл. 21. Българският работодател-посредник (комисионер) осигурява на българския гражданин договорената от него работа в чужбина, както и по взаимна договореност административноправни и други услуги за срока на работата му, заеми с минимална лихва за посрещане на разходи в мястото на работата, авансово заплащане през първия месец на работата, начина на превеждане на спестяванията и др.
Чл. 22. За услугите, които българският работодател-посредник извършва във връзка с изпращането и работата на български граждани в други държави и за осигуряване на правата им в Република България и в чуждата страна, той получава комисионна, размерът на която се договаря.
Чл. 23. Взаимоотношенията между българските граждани, работещи по режима на този раздел, и българския работодател-посредник се уреждат съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и условията на подписания между тях договор.
Раздел IV Обществено осигуряване и осигуряване за безработица
(Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г.)
Чл. 24.
(1) Българските граждани, работещи в чужбина по трудови правоотношения с български работодател, се осигуряват задължително по българското законодателство за всички осигурителни случаи.
(2) Българските граждани, работещи в чужбина по договор с български работодател-посредник, се осигуряват доброволно за всички осигурителни случаи, с изключение на трудова злополука и професионално заболяване, или само за пенсия за изслужено време и старост, инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия на наследниците им, освен ако в междуправителствена спогодба със съответната страна е предвидено друго. Включването и изключването от осигуряването се установяват с писмена декларация на лицето.
Чл. 25.
(1) Осигурителните вноски за работещите в чужбина по трудово правоотношение с български работодатели са за сметка на българския работодател, а за изпратените на работа чрез български работодател-посредник - за сметка на осигурения.
(2) Осигурителните вноски се внасят в държавното обществено осигуряване от изпращащата или посредническата организация до десето число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят. Условията за разплащане между осигурения и българския работодател, включително и посредник, се уреждат с договор.
Чл. 26.
(1) Осигурителните вноски се начисляват върху осигурителен доход, който се определя в процент от минималната месечна работна заплата в Република България, не по-малък от 100 на сто за работещите по трудово правоотношение, а за работещите чрез договор за посредничество - до петкратния й размер.
(2) Процентът по ал. 1 за българските граждани на работа в чужбина по трудово правоотношение се определя по споразумение между страните, а за изпратените по договор с български работодател-посредник - по декларация на осигурения, която се подава при сключването на комисионния договор и може да се променя през всяка календарна година, както и при промяна на минималната месечна работна заплата в Република България.
(3) Осигурителните вноски се определят в процент от договорения осигурителен доход, който за осигурените за всички осигурителни случаи е в размер на процентите за съответната категория труд, за осигурените само за пенсия за изслужено време и старост, инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия на наследниците им - 20 на сто от него, а за осигурените за всички осигурителни случаи, с изключение на трудова злополука и професионално заболяване, е 30 на сто от осигурителния доход.
Чл. 27.
(1) Пенсиите и паричните обезщетения за временна нетрудоспособност се изплащат в левове и се изчисляват по условията на Закона за пенсиите и Кодекса на труда (1951 г.) от осигурителния доход, върху който са правени осигурителните вноски.
(2) Когато осигуреният ползва отпуск за временна нетрудоспособност в чужбина, работодателят, включително и посредникът, изплаща на осигурения равностойността на паричното обезщетение във валутата, в която се изплаща трудовото възнаграждение по централния курс на Българската народна банка. Към това обезщетение работодателят изплаща за своя сметка добавка в съответната валута до размера на договореното трудово възнаграждение, но за не повече от един месец, освен ако в договора с работодателя, включително и посредника, е предвиден по-дълъг срок.
(3) Когато временната нетрудоспособност продължи повече от един месец без прекъсване, българският гражданин, който работи по трудово правоотношение с български работодател, се връща в Република България за лечение, освен ако транспортирането му е невъзможно или ако в договора с работодателя е предвиден по-дълъг срок на лечение в чужбина.
Чл. 28. Еднократните помощи за раждане, месечните добавки за деца и паричните обезщетения за отглеждане на малко дете се изплащат в левове по условията на българското законодателство.
Чл. 29. Българският работодател, включително и когато е посредник, действа като осигурител за сметка на държавното обществено осигуряване и издава документи за трудов стаж.
Чл. 30. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г.)
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение;
2. "членове на семейството" са съпругата (съпругът), непълнолетните деца и пълнолетните деца, ако са учащи се. Семейните деца не се считат за членове на семейството.
§ 2. Неуредените с тази наредба въпроси се решават по българското трудово, осигурително и гражданско законодателство.
§ 3. (Отм., предишен § 4 - ДВ, бр. 25 от 1993 г.) Указания по прилагането на наредбата дава министърът на труда и социалните грижи.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 144 ОТ 15 ЮНИ 2006 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОСРЕДНИЧЕСКА ДЕЙНОСТ ПО НАЕМАНЕ НА РАБОТА, ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 107 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2003 Г.
(ОБН. - ДВ, БР. 52 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 27.06.2006 Г.)
§ 36. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на чл. 3 и чл. 8, ал. 3, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2, които влизат в сила от 1 октомври 2006 г., и § 7, т. 2, която влиза в сила от 1 март 2007 г.