НАРЕДБА за условията и реда за допускане на командировани чужденци в Република България в рамките на предоставяне на услуги
НАРЕДБА за условията и реда за допускане на командировани чужденци в Република България в рамките на предоставяне на услуги
(Обн. ДВ бр. 68/2002; изм. и доп. ДВ бр. 45/2006)
Чл. 1.
(1) Наредбата се прилага по отношение на работници или служители от държавите членки или на работници или служители от трети страни, командировани на територията на Република България за определен срок от работодател със седалище в държава членка или в трета страна, с когото те са в трудово правоотношение през периода на командироването.
(2) При изчисляването на срока по ал. 1 се отчитат всички предходни периоди на командироване за извършване на същата работа.
Чл. 2. Работниците или служителите по чл. 1, ал. 1 извършват работа на територията на Република България в случаите, когато техният работодател ги командирова: 1. за собствена сметка и под свое ръководство за изпълнение на договор за предоставяне на услуги, сключен между него и местното лице, за което са предназначени услугите; 2. в притежаваните от него предприятия на територията на Република България.
Чл. 3.
(1) Командированите работници или служители по чл. 2 работят при осигуряване и спазване условията на действащото българско законодателство по отношение на: 1. максималната продължителност на работната седмица и работния ден и минималната продължителност на дневната, междудневната и седмичната почивка; 2. минималния размер на работната заплата; 3. допустимост на извънредния труд и минимален размер на неговото заплащане; 4. минималния размер на платения годишен отпуск; 5. здравословните и безопасните условия на труд; 6. специалната закрила на непълнолетните, жените, бременните жени и кърмачките и лицата с намалена работоспособност; 7. равнопоставеността на жените и мъжете; 8. недопускането на дискриминация.
(2) Разходите за издръжка на командированите работници или служители през периода на командироването са част от работната заплата по ал. 1, т. 2.
(3) В случаите, когато министърът на труда и социалната политика е разпрострял прилагането на колективен трудов договор по реда на чл. 51б, ал. 4 от Кодекса на труда, работодателят от държава членка прилага по отношение на командированите работници или служители условията на колективния трудов договор, които са по-благоприятни от минимално предвидените в ал. 1.
(4) В случаите на монтаж на съоръжения, когато това е неразделна част от договор за доставка и монтажът се извършва от квалифицирани работници и/или специалисти на доставящата фирма, за въвеждане в експлоатация на доставените съоръжения не се прилагат условията по ал. 1, т. 2—4, ако работниците или служителите са командировани за не повече от 8 календарни дни.
(5) Алинея 4 не се прилага спрямо дейностите в областта на строителството, изброени в приложението.
(6) Когато българското законодателство предвижда по-неблагоприятни условия по ал. 1 от законодателството на държавата, на територията на която е седалището на работодателя по чл. 1, ал. 1, местното лице гарантира на командирования работник или служител спазването на по-благоприятните условия.
(7) В случаите по ал. 6 командированите работници или служители от трети страни не могат да бъдат третирани по-благоприятно от командированите работници или служители от държави членки.
Чл. 4. Командированите работници или служители по чл. 2 работят на територията на Република България при условията и по реда на Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България (НУРИООРРЧРБ), приета с Постановление № 77 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 39 от 2002 г.).
Чл. 5. Местното лице, приемащо командирования чужденец, осигурява условията по чл. 3, като писмено уведомява за това съответната дирекция „Бюро по труда“ и подава документи за издаване на разрешения за работа по реда на чл. 11 НУРИООРРЧРБ.
Чл. 6. Чуждестранният работодател представя чрез местното лице писмото-потвърждение по чл. 11, ал. 2, т. 3 НУРИООРРЧРБ.
Чл. 7.
(1) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ осъществява връзка и сътрудничество с компетентните органи на други държави относно условията на труд, регламентирани в чл. 3.
(2) Сътрудничеството по ал. 1 включва предоставяне на информация относно: 1. условията на труд при командироване, регламентирани в чл. 3; 2. мотивирани искания на компетентните органи на други държави в случаите на: а) транснационално предлагане на работници; б) установени нарушения и случаи на незаконна трансгранична дейност; 3. командироване на работници от трети страни.
(3) Агенцията по заетостта поддържа база от данни за командированите работници или служители на територията на Република България.
(4) Агенцията по заетостта чрез своите териториални поделения предоставя информация за условията за командироване, предвидени в чл. 3, ал. 1.
Чл. 8. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ осъществява специализирана контролна дейност по спазването на условията на труд по чл. 3. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на наредбата „местно лице“ е регистрирано по българското законодателство физическо или юридическо лице, което за своята дейност ползва услугите на командирован чужденец.
Заключителни разпоредби § 2. Наредбата се приема на основание чл. 70, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта. § 3. Наредбата влиза в сила два месеца след обнародването ѝ в „Държавен вестник“. § 4. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на труда и социалната политика, на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.