НАРЕДБА за условията и реда за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства на Република България

НАРЕДБА за условията и реда за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства на Република България (Обн. ДВ бр. 20/1999) Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Визата е разрешение за влизане и пребиваване или за транзитно преминаване на чужденец през територията на Република България, положена върху редовен документ за задгранично пътуване или върху друг заместващ го документ. Чл. 2. Визи на чужденци се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България. Чл. 3. Дипломатическите и консулските представителства на Република България могат да продължават или да анулират издадени визи за пребиваване или преминаване през територията на страната, като се ръководят от разпоредбите на Закона за чужденците в Република България, правилника за неговото прилагане и наредбата. Чл. 4. Гражданите на държавите, посочени в приложение № 1, притежаващи валидни обикновени задгранични паспорти, влизат и пребивават на територията на Република България без визи за срок до 30 дни, освен ако в международен договор е предвиден друг срок. Чл. 5. (1) Гражданите на държавите, посочени в приложение № 2, притежаващи валидни обикновени паспорти, при кандидатстване за виза за частно или бизнеспътуване освен документа за задгранично пътуване представят в дипломатическото или консулското представителство на Република България и покана-декларация от български физически или юридически лица по образец, утвърден с Постановление № 31 на Министерския съвет от 1993 г. за утвърждаване единен образец на покана-декларация за частно посещение и образец на покана-декларация за бизнеспътуване на чужденец в Република България (обн., ДВ, бр. 16 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 61 от 1994 г., бр. 56, 74 и 110 от 1995 г. и бр. 7 от 1999 г.). (2) Лицето, отправило поканата по ал. 1, внася парична гаранция за всеки от поканените чужди граждани в размер не по-малък от стойността на самолетния билет до държавата на произход или на постоянно пребиваване на чуждия гражданин по сметка на Министерството на външните работи. Гаранцията може да бъде внесена и от чуждия гражданин в местна валута в дипломатическото или консулското представителство на Република България, в което той кандидатства за виза. Гаранцията се връща обратно на вносителя при представяне на оригинала на поканата с положен изходен печат от граничен контролно-пропускателен пункт на Република България. (3) Гаранцията по ал. 2 не се внася, ако бъдат представени доказателства, че чуждият гражданин притежава на територията на Република България финансови средства за издръжка в размер 50 щатски долара за всеки ден пребиваване, както и средства или документ за обратно пътуване. (4) Пътуващите с туристическа цел вместо покана-декларация представят документ за предплатени туристически услуги и за заплатен превоз в двете посоки. Ако пътуването е организирано от туроператорска фирма, тя може да заплати обща гаранция, покриваща завръщането на най-малко 15 на сто от туристите в групата. Гаранцията се възстановява с разрешение от управление „Консулско“ на Министерството на външните работи след завръщането на групата или приключването на сезона. (5) Гражданите на държавите по ал. 1, които имат разрешение за постоянно пребиваване в някоя от държавите по приложение № 1 или са поканени от държавен орган, от съпруг, дете, родител или от роднина по съребрена линия до втора степен с постоянно пребиваване в Република България, не внасят гаранция и не доказват наличието на средства за издръжка. (6) Срокът на пребиваване на чуждите граждани, влезли в страната по реда на този член, не може да бъде по-голям от 30 дни, с изключение на гостуващите на съпруг, дете, родител или на роднина по съребрена линия до втора степен. Този срок може да бъде продължен от органите на Министерството на вътрешните работи. Чл. 6. (1) Гражданите на държави, определени с решение на Министерския съвет, притежаващи валидни обикновени задгранични паспорти, могат да преминават транзитно през Република България само с визи за летищен трансфер (летищни транзитни визи). Същото се отнася и за лицата без гражданство, и за лицата със статут на бежанци, притежаващи документ за задгранично пътуване, издаден от някоя от тези държави. (2) Разпоредбата на ал. 1 не изключва издаването на входни визи за гражданите на тези държави в съответствие с разпоредбите на наредбата. Чл. 7. (1) Чуждите граждани, посещаващи страната с цел обучение, специализация или лечение, представят в дипломатическото или консулското представителство документ от съответните централни ведомства в Република България, потвърждаващ целта на посещението, както и документи, удостоверяващи, че лицето е в състояние да се издържа и да заплати необходимите такси за обучение или за лечение. (2) Когато между Република България и държавата, чийто гражданин е лицето, съществуват договорености за конкретни форми на образователен, научен или друг обмен, влизането и пребиваването на чуждия гражданин се уреждат съгласно тези договорености. Чл. 8. Лицата без гражданство и лицата със статут на бежанци могат да влизат и да пребивават или да преминават транзитно през територията на Република България само с предварително положена виза върху документ за задгранично пътуване, който им дава право да се завърнат обратно на територията на държавата, издала документа. Чл. 9. Когато между Република България и държавата, чийто гражданин е лицето, съществува договор за безвизов или облекчен визов режим, влизането и пребиваването на чуждия гражданин се уреждат съгласно този договор. Глава втора ВИДОВЕ ВИЗИ Чл. 10. Дипломатическите и консулските представителства на Република България издават следните видове визи: 1. за пребиваване: а) за краткосрочно пребиваване (еднократни входни визи) — с валидност до 3 месеца и с право на едно влизане и пребиваване на територията на страната; б) за дългосрочно пребиваване (многократни входни визи) — с валидност до 3, 6 и 12 месеца и с право на неограничен брой влизания на територията на страната; 2. за транзитно преминаване: а) еднократни — с валидност до 3 месеца и с право на едно преминаване през територията на страната; б) двойно транзитни — с валидност 3 и 6 месеца и с право на две преминавания през територията на страната; в) многократни — с валидност 3, 6 и 12 месеца и с право на неограничен брой транзитни преминавания през територията на страната; 3. визи за летищен трансфер (летищни транзитни визи) — с валидност до 3 месеца и с право на чужденеца да премине през международната транзитна зала на летищата в страната при престой на самолета или при смяна на полета, без да се допуска на територията на Република България. Чл. 11. В зависимост от срока за издаване визите са: 1. обикновени; 2. бързи. Чл. 12. (1) Министерството на външните работи издава дипломатически и служебни многократни входни визи на чужди граждани, които са акредитирани като сътрудници на дипломатическите представителства или като членове на консулствата на чужди държави в Република България и на членове на техните семейства. (2) Ако в международен договор не е предвидено друго, служебните и дипломатическите визи имат срок на валидност и предоставят право на пребиваване до прекратяването на функциите на лицата по ал. 1. Глава трета УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗДАВАНЕ НА ВИЗИ Чл. 13. Основанията за искане на виза са: частно или бизнеспътуване; служебно пътуване; туризъм; обучение; лечение; официално посещение или транзитно преминаване през територията на Република България. Заявеното основание се посочва в издадената виза и не може да бъде променяно. Чл. 14. (1) Искането за виза се прави чрез попълване на молба-формуляр, утвърдена с инструкцията по чл. 17, ал. 1, към която се прилагат валиден задграничен паспорт или друг валиден документ за задгранично пътуване, две снимки паспортен формат и съответните документи, посочени в глава първа. Молба попълват и притежателите на дипломатически и служебни паспорти, освен ако на основата на договореност е предвидено друго. (2) Удовлетворените молби се съхраняват в дипломатическото или консулското представителство в продължение на 1 календарна година, а неудовлетворените — в продължение на 3 календарни години, считано от годината на подаването им, след което подлежат на унищожаване. Чл. 15. (1) Консулското длъжностно лице или определен със заповед на ръководителя на представителството член на дипломатическия персонал разглежда всяка подадена молба за виза. Той може да проведе интервю с молителя с оглед формиране на окончателно становище. (2) Молбата за виза може да бъде отхвърлена от длъжностното лице по ал. 1 само на някое от основанията по чл. 16. Чл. 16. Не се разглежда молба за виза на лице, чийто паспорт или друг документ за пътуване е: 1. с нарушена цялост, съдържа поправки или други особености, които пораждат основателни съмнения за фалшифициране; 2. с ограничена териториална валидност, която изключва влизане на територията на Република България; 3. с изтекъл срок на валидност или този срок изтича, преди да са изминали 3 месеца от деня, в който изтича срокът на пребиваване на лицето на територията на Република България. Изключение може да бъде направено по спешни хуманитарни причини или ако това се налага с оглед на държавния интерес или от международно задължение, при положение че срокът на валидност е по-дълъг от срока на визата и завръщането на лицето не се поставя под съмнение. Чл. 17. (1) Ако не е налице някое от основанията за отказ по чл. 16, необходимите данни се въвеждат в компютърната система за издаване на визи съобразно Инструкция за работа със системата за издаване на визи и за продължаване на паспорти, утвърдена от министъра на външните работи. За всяко лице в полето „Бележки по молбата за виза“ се дава допълнителна информация за молителя, включително и ако е установено основание за отказ по чл. 10, 11 и 19 от Закона за чужденците в Република България. (2) Искането за виза се изпраща без отлагане в управление „Консулско“ на Министерството на външните работи. Чл. 18. Управление „Консулско“ извършва проверка, свързана с искането за виза, и отговаря на представителството най-късно до 5 работни дни при искане за обикновена виза и до 2 работни дни при искане за бърза виза. Чл. 19. Полученият от управление „Консулско“ отговор задължително се нанася върху попълнената от лицето молба-формуляр. Върху молбата се нанася и номерът, с който тя е регистрирана в системата. Чл. 20. При взето положително становище по молбата се разпечатва визов стикер, който се полага в задграничния паспорт или в представения друг валиден документ за пътуване на чужденеца и се подписва от длъжностното лице по чл. 15. Чл. 21. (1) Визи се издават само след получаване на разрешение от управление „Консулско“. Изключения се допускат при спешно искане с нота на външнополитическото ведомство на приемащата страна, както и по преценка на ръководителя на представителството при хуманитарни случаи. Ръководителят на представителството може да разреши издаването на безплатна виза при условията на реципрочност. (2) Когато визата е издадена без съгласуване, това се отбелязва в компютърната система и се изпраща за сведение в управление „Консулско“ със задължително посочване на основанията за издаването. (3) Молбата и приложените към нея документи не предполагат задължително издаване на исканата виза. Чл. 22. (1) Ако в международен договор не е посочено друго, визите се издават в срок до 7 работни дни от подаването на молбата-формуляр. (2) При заплащане на бърза услуга визите се издават в срок до 3 работни дни. Чл. 23. Максималният срок за пребиваване в Република България с входна виза е 90 дни от датата на влизането в страната. Длъжностното лице по чл. 15 може да определи и по-кратък срок за пребиваване в зависимост от заявената цел на пътуването. Чл. 24. Многократна входна виза може да се издаде на чужд гражданин, който поддържа делови контакти с българско юридическо лице или организация и служебните му задължения налагат често пътуване до Република България, както и на лица, гостуващи на роднини с постоянно пребиваване в Република България. Чл. 25. (1) Чужденец, който влиза в Република България с транзитна виза през определен граничен контролно-пропускателен пункт от една държава, е длъжен да напусне страната в срок до 24 часа през граничен контролно-пропускателен пункт с друга държава. (2) За получаване на транзитна виза е необходимо чужденецът да притежава виза за държавата — крайна цел на пътуването. (3) Когато пътуването не е със самолет или за държавата — крайна цел на пътуването не е необходима виза, чужденецът трябва да притежава виза за първата държава по маршрута, за която такава е необходима. Чл. 26. (1) За всеки недопуснат на територията на страната чужд гражданин с издадена от българско дипломатическо или консулско представителство виза органите на Националната служба „Гранична полиция“ уведомяват управление „Консулско“ на Министерството на външните работи. (2) Управление „Консулско“ води отчет за всички поискани, издадени и отказани визи по видове и страни и изготвя информация в края на всяка календарна година. Чл. 27. Таксите за визи се определят съгласно Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. До изработването на нов образец визови стикери съгласно § 2, т. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските документи за самоличност се издават визи от досегашния образец. § 2. За гражданите на държавите, с които Република България има сключени договори за облекчен или за безвизов режим и по отношение на които се въвеждат изменения в този режим, наредбата влиза в сила, след като бъде изпълнена предвидената в съответния договор процедура по прекратяване на неговото действие. § 3. Визи за летищен трансфер се издават след създаване на необходимите материални условия на летищата, с които се осигурява хуманно отношение към пътуващите чужди граждани. § 4. Наредбата отменя всички действащи подзаконови нормативни актове за работата на дипломатическите и консулските представителства на Република България по издаване на визи на чужденци. § 5. Наредбата се издава на основание чл. 9, ал. 5 от Закона за чужденците в Република България. § 6. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на външните работи и на министъра на вътрешните работи. Приложение № 1 към чл. 4 Австралия Австрия Андора Белгия Ватикана Великобритания Германия Гърция Дания Естония Израел Ейре Исландия Испания Италия Канада Лихтенщайн Люксембург Монако Нова Зеландия Норвегия Португалия САЩ Финландия Франция Холандия Швейцария Швеция Япония Забележка. Съществува безвизов режим за пътувания на граждани въз основа на действащи спогодби със следните държави: Грузия* Литва Македония Малта Полша Република Корея Румъния Русия* Сан Марино Словакия Словения Тунис Украйна* Унгария Хърватска Чехия Югославия * Съгласно Постановление № 261 на Министерския съвет от 1992 г. гражданите на посочените държави влизат в Република България без визи, но са длъжни да представят на граничните контролно-пропускателни пунктове средства за престой, възлизащи на 40 USD за всеки ден от престоя, или надлежно заверена покана и билет за обратно връщане. Алжир Ангола Афганистан Бангладеш Бенин Буркина Фасо Бурунди Бутан Виетнам Габон Гамбия Гана Гвиана Гвинея Бисау Приложение № 2 към чл. 5 Джибути Египет Еритрея Етиопия Заир Замбия Индия Индонезия Ирак Иран Йемен Йордания Камбоджа Камерун Китай Конго Кот д’Ивоар Либерия Либия Ливан Мавритания Мадагаскар Мали Мароко Мозамбик Непал Нигер Нигерия Пакистан Папуа Перу Руанда Сао Томе и Принсипи Сенегал Сиера Леоне Сирия Сомалия Судан Суринам Танзания Того Уганда Филипини Френска Гвиана Хаити Централна африканска република Чад Шри Ланка