НАРЕДБА за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи

НАРЕДБА за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи (Обн. ДВ бр. 65/1996; изм. и доп. ДВ бр. 68/2013, бр. 31/2016, бр. 60/2012, бр. 72/2012, бр. 102/2014) НАРЕДБА за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи Раздел I Общи положения Чл. 1. С тази наредба се уреждат водноспасителната дейност, както и изискванията, на които трябва да отговарят водните площи за осигуряване безопасността на хората и предотвратяване на удавянията. Чл. 2. На обезопасяване подлежат: плувните басейни, откритите канали, изкопите, участъците от морските крайбрежни води, реките, езерата, язовирите и микроязовирите, които се използват за къпане, плуване, гребане и други водни спортове, както и при използване на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел. Чл. 3. Стопанинът на водната площ осигурява оборудването на спасителните постове, станции и медицинското обслужване. Чл. 4. Кметовете на общините, на чиито територии се намират водните площи по чл. 2, ежегодно до 31 март със заповед определят разрешените за къпане места въз основа на заключения на органите на държавния санитарен контрол, районните центрове по здравеопазване, регионалните комитети на Българския червен кръст и териториалните структури на Министерството на вътрешните работи. Чл. 5. Ежегодно до 30 април комисия, определена от кмета на общината, проверява готовността на водните площи и разрешава ползването им през летния сезон. Чл. 6. Организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, ползвани организирано от деца и ученици, се провежда при условия и по ред, определени от министъра на образованието, науката и технологиите и от министъра на здравеопазването. Раздел II Обезопасяване на водните площи Чл. 7. Обезопасяването на водните площи е: 1. минимално; 2. средно; 3. максимално. Чл. 8. (1) Открити канали, изкопи, ями и други водни площи, запълнени с вода, чиято дълбочина е по-голяма от 120 см, подлежат на минимално обезопасяване. (2) Водните площи по ал. 1 се обезопасяват с лесно забележими знаци, забраняващи къпането, на които се посочва конкретната опасност. Табелите се поставят на разстояние не по-голямо от 200 м между тях. (3) Когато водните площи се намират в населените места или в непосредствена близост до тях, се ограждат с парапети или пояс от нискостеблени растения. (4) Когато скоростта на водата в откритите канали е по-голяма от 1,5 м/сек, по протежение на каналите се поставят стълби за слизане до дъното. В населените места те са на разстояние до 200 м, а извън населените места — до 500 метра. Чл. 9. (1) Бреговите ивици на неохраняемите морски, речни, язовирни и други площи, както и на забранените за къпане водоеми подлежат на средно обезопасяване. (2) През летния сезон от 1 май до 30 октомври стопаните на водните площи по ал. 1 поставят забранителни, предупредителни и информационни знаци, посочени в приложение № 1. (3) В забранителните знаци се посочват причините, наложили забраната, в предупредителните — опасностите при къпане, в информационните — начините за оказване на първа помощ и разстоянията до най-близкия телефон и медицински пункт. (4) Знаците се изработват от устойчиви на атмосферните условия материали с размери от 60 до 80 см. Чл. 10. (1) Плувните басейни, плажовете и другите водни площи или участъци от тях, които се използват за къпане, плуване и водни спортове, подлежат на максимално обезопасяване. (2) За максималното обезопасяване е необходимо осигуряването на спасителни постове, спасителни станции, медицински и реанимационни пунктове. (3) Концесионерът или наемателят на морски плаж ежегодно до 31 март представя за съгласуване от министъра на регионалното развитие и благоустройството програма за организацията на водноспасителната дейност за предстоящия летен сезон, придружена със схема за охраняваните части от прилежащата към морския плаж акватория и разположението на спасителните постове. (4) В програмата по ал. 3 концесионерът или наемателят на морски плаж определя участъците от прилежащата към плажа акватория, които се обезопасяват максимално, в зависимост от пригодността за къпане, плуване и водни спортове и съобразно конкретните особености и опасности. (5) В програмата по ал. 3 концесионерът или наемателят на морски плаж извън периода 1 юли – 31 август може да предвиди поетапно обособяване на участъци с максимално обезопасяване в зависимост от конкретните особености на съответния морски плаж. (6) В случаите по ал. 5 концесионерът или наемателят на морски плаж информира посетителите на плажа чрез поставяне на указателна табела за етапното обособяване на участъци с максимално обезопасяване. Раздел III Организация на водноспасителната дейност Чл. 11. (1) Спасителен пост се разкрива: 1. на разстояние до 100 м брегова ивица на водна площ, подлежаща на максимално обезопасяване; 2. на плувен басейн с дължина над 25 м и повърхност над 312,5 кв. м; 3. при масови прояви по плуване и водни спортове и при използване на плавателни съдове с развлекателна цел. (2) При плувен басейн с дължина до 25 м и повърхност до 312,5 кв. м водноспасителната дейност се осигурява от един спасител за цялото работно време на басейна. Чл. 12. Личният състав на спасителния пост се състои най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция. Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч. Чл. 13. (1) Спасителният пост се оборудва с инвентар и съоръжения, посочени в приложение № 2. (2) Облеклото на личния състав на спасителния пост, спасителните и плавателни средства и съоръжения се оцветяват в оранжев цвят и носят емблемата на водноспасителната служба. Чл. 14. (1) Спасителни станции се организират при водни площи, около които има разкрити 5 и повече спасителни поста, и се обзавеждат съгласно приложение № 3. (2) На входните места и около спасителните кули на спасителните станции се поставят табла със схеми на плажната ивица и с означение на: специфичните особености на къпалното място; разположението на спасителните постове; медицинския пункт; администрацията; телефона на центъра за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ; температурата на водата и въздуха; силата на вятъра и вълнението; работното време на спасителните постове и станции. (3) На местата, посочени в ал. 2, се поставят и табла с означенията на международната флагова сигнализация съгласно приложение № 4. Чл. 15. Спасителната станция трябва да бъде свързана чрез телефон или радиовръзка със спасителните постове, медицинските и реанимационни пунктове, дежурните моторни спасителни катери или лодки и най-близкия център за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ. Чл. 16. (1) Дейността на спасителната станция се организира и ръководи от началник, определен от стопанина на водната площ. (2) Началник на спасителната станция може да бъде само правоспособен спасител, завършил курс и притежаващ документ за инструктор по водно спасяване. Чл. 17. (1) Стопанинът на водната площ определя района на действие и зоната на спасяване на спасителните постове и на спасителната станция. (2) Районът на действие на спасителната станция е водната повърхност, заключена между бреговата ивица и дъгата на окръжност, описана от центъра на спасителната станция с радиус не по-голям от 600 м. В района на действие спасителите оказват помощ само на пострадал, намиращ се на водната повърхност. Районът на действие се означава с далечни плаващи знаци, които определят крайните точки за действие. (3) Зоната на спасяване е водната повърхност, в която спасителите оказват помощ на пострадал, намиращ се на повърхността на водата или на дъното на водната площ. (4) Зоната на спасяване се означава с близкостоящи оранжеви плаващи знаци, поставени успоредно на брега на разстояние помежду им от 30 до 50 м, до 100 м от брега и при дълбочина до 2 м. (5) Дънните ями, теченията и другите опасности в зоната на спасяване се означават с червени плаващи знаци. (6) Стопанинът на водната площ връчва на всеки спасител срещу подпис точната схема на района на действие и зоната на спасяване. Чл. 17а. Концесионерите и наемателите на морските плажове са длъжни да осигуряват осъществяването на дейностите по водно спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на плажовете в периода от време не по-късно от 1 юни и не по-рано от 30 септември. Чл. 18. (1) На водните площи, които се ползват за къпане, плуване и водни спортове, се разкриват: 1. медицински пункт—на водни площи, които се охраняват от един до пет спасителни поста; 2. реанимационен пункт—на охранявани плажни ивици с дължина от 1 до 3 км; 3. подвижен реанимационен екип—само за черноморските плажове. (2) Медицинските звена се обзавеждат съгласно изискванията, определени в приложение № 5. Чл. 19. В случай на удавяне стопанинът уведомява веднага съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи. Раздел IV Водноспасителни и медицински кадри Чл. 20. (1) Воден спасител може да бъде всяко лице, навършило 17 години и придобило правоспособност след обучение и успешно положен изпит. (2) Българският червен кръст на основание чл. 4, т. 2, букви “д” и “е” от Закона за Българския червен кръст провежда курсове за обучение и квалификация на водни спасители, издава документ за правоспособност и извършва ежегодна проверка на годността на водните спасители за водноспасителна дейност. (3) Всеки спасител при постъпване на работа и ежегодно представя на стопанина на водната площ медицинско удостоверение за здравословното си състояние, издадено от здравното заведение, което го обслужва по местоживеене. (4) Резултатите от ежегодната проверка за годността на водния спасител и за здравословното му състояние се нанасят в личния му талон, който е неразделна част от документа за правоспособност. (5) За спасителите, които се назначават за неопределено време, проверочният изпит се провежда всяка година до 10 януари, а за сезонно назначаваните—до 30 май на текущата година. (6) Спасителите, които управляват дежурни моторни или гребни плавателни средства, трябва да имат съответна правоспособност съгласно Наредбата за компетентност на морските лица в Република България (ДВ, бр. 83 и 84 от 1988 г.; изм. и доп., бр. 57 от 1992 г. и бр. 81 от 1993 г.). Чл. 21. Водният спасител има следните задължения: 1. наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения му за охрана район, като има постоянна готовност за предприемане на спасителна акция; 2. извършва спасителна акция при инцидент във водата и оказва първа помощ до пристигане на медицински специалист; 3. проверява годността на спасителните съоръжения и състоянието на дъното в зоната на спасяване преди постъпване на дежурство; 4. уведомява писмено стопанина на водната площ при установяване на липси или негодност на спасителните съоръжения; 5. не допуска плуването на лица зад ограничителните плаващи знаци и къпането на деца под 10-годишна възраст без придружител; 6. поддържа личната си подготовка на необходимата степен за извършване на спасителни акции. Чл. 34. (1) Участъкът от плажната или бреговата ивица, който се ползва за организиран отдих на деца и ученици, съгласуван предварително с концесионера или наемателя, трябва да е отделен от съседните терени и обозначен с указателни табели за разположението на групите. (2) Мястото за къпане трябва да отговаря на следните изисквания: 1. общата водна повърхност да осигурява по 2 - 4 m2 площ за къпещо се дете или ученик; 2. дълбочината на водата в района на къпане да е от 0,70 до 1,50 m; 3. да няма водовъртеж в реките и придънни течения в морето; 4. скоростта на водното течение да е до 0,5 m/s; 5. релефът на дъното да е безопасен, увеличаването на дълбочината да е постепенно, без прагове, дънни ями, подводни камъни и скали, тиня, водорасли и подводни храсти. (3) Границите на определеното място за къпане трябва да са обозначени с жълти плаващи знаци, поставени успоредно на брега, на разстояние от 10 до 15 m един от друг. (4) Когато в близост до мястото за къпане съществува опасност, посочена в ал. 2, т. 3, 4 или 5, опасните места се обозначават с червени плаващи знаци и предупредителни знаци на брега. Чл. 35. (1) Организаторът на детския и ученическия отдих и туризъм е длъжен: 1. да осигури допълнителен спасител/спасители и медицински специалист/специалисти, когато за водната площ, която ще се използва за провеждане на детски и ученически отдих и туризъм, е осигурено максимално обезопасяване и съответната организация на водноспасителната дейност; 2. да изиска документ за преминато обучение и талон за годишна проверка на спасителите, издаден за съответната година; 3. да изиска от медицинските специалисти документ за квалификация по чл. 18; 4. да утвърди правила за придвижване на почиващите деца и ученици до определения участък от плажната ивица и обратно, действията при евентуален инцидент, отговорностите на длъжностните лица и изискванията към къпещите се; 5. да организира съвместно със спасителя/спасителите провеждането на инструктаж на персонала в почивната база; 6. да определя съвместно с медицинските специалисти и спасителите дневното разписание за плажната дейност съобразно хидрометеорологичните условия. (2) В случаите, в които групата е до 50 деца, за изпълнение на изискванията на ал. 1, т. 1 се осигурява най-малко един спасител. При група над 50 деца се осигуряват най-малко двама спасители. (3) Ръководителите на групите деца/ученици: 1. отговарят за безопасното придвижване на децата и учениците от почивната/настанителната база до определения участък от плажната ивица и обратно; 2. информират децата и учениците за необходимостта от стриктно спазване на установения ред и разпорежданията на спасителите, медицинските специалисти и ръководителя на групата; 3. изискват от децата и учениците да сигнализират спасителите и ръководителя на групата за възникнали инциденти във водата; 4. обозначават върху плажната ивица местата на съответните групи и настаняват децата и учениците на определените места; 5. контролират действията на децата и учениците по време на пребиваване на плажната ивица и къпане и предприемат незабавни мерки за предотвратяване на инциденти; 6. ежедневно информират медицинските специалисти за болните и неразположените деца и ученици; 7. влизат във водата с децата и учениците от поверената им група, като ги преброяват преди и след къпането и не допускат техни действия, криещи опасност за живота и здравето им; 8. не допускат отклонение на децата и учениците от участъка на плажната ивица, определен за групата, както и самоволното им влизане във водата. (4) Спасителите носят отговорност за безопасността на децата и учениците при къпане, обучение по плуване и водни спортове, спортни прояви, игри и развлечения във водата. (5) Спасителите са длъжни: 1. да изпълняват задълженията по чл. 33; 2. да провеждат инструктаж преди къпане на децата и учениците за основните правила и изисквания при къпане, като обръщат внимание на състоянието на дъното, степента на вълнение и наличието на придънно течение; 3. да прекратяват незабавно къпането на децата и учениците при поява на предпоставки, криещи опасност за живота и здравето им; 4. да поддържат постоянна връзка със съседните спасителни постове; 5. да водят дневник за водноспасителната и плажна дейност, в който ежедневно нанасят информацията по чл. 33, ал. 1, т. 8; дневникът се представя в края на смяната на организатора на отдиха. (6) Децата и учениците, които ползват организирано водна площ, са длъжни: 1. да спазват установения ред и изискванията за ползване на водната площ; 2. да се къпят само в определената за тях и ограничена с плаващи знаци водна площ; 3. да сигнализират спасителите и ръководителя на групата за възникнали инциденти във водата; 4. да изпълняват разпорежданията на спасителите и на ръководителя на групата. (7) Инструкторите по плуване обучават децата и учениците само когато по същото време във водата няма други къпещи се групи. (8) Медицинските специалисти са длъжни: 1. да изпълняват задълженията по чл. 20; 2. да присъстват на място по време на пребиваване на децата и учениците на плажната ивица и на къпане; 3. да установяват и да поддържат връзка със съседните медицински екипи. (9) При ползването на басейни, упражняването на водни спортове, ползването на гребни и моторни плавателни съдове и други водноатракционни услуги се спазват изискванията на Наредбата за детските и ученическите туристически пътувания с обща цена, инициирани от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, приета с Постановление № 365 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 103 от 2016 г.), и на Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях. Раздел VI. Задължения на лицата, ползващи водните площи Чл. 36. Посетителите на водни площи са длъжни: 1. да се къпят само в зоната на спасяване на максимално обезопасените водни площи и да не преминават зад ограничителните жълти плаващи знаци; Чл. 22. Водният спасител няма право по време на дежурство да извършва несвойствена работа, която го отклонява от наблюдението на водната площ или от изпълнението на преките му задължения. Чл. 23. (1) В медицинския пункт работят лекари и медицински сестри, които имат свидетелство за успешно завършен курс по интензивна медицина, издадено от катедрите по анестезиология и реанимация към висшите медицински училища. (2) В реанимационния пункт или в състава на реанимационния подвижен екип работят лекари с призната специалност по анестезиология и реанимация. Чл. 24. За осигуряване на медицинските екипи по чл. 23 и санитарен транспорт на територията на водните площи техните стопани сключват договор със здравни заведения или със Санаторно-курортното управление при Министерството на здравеопазването. Чл. 25. Медицинският персонал е длъжен да: 1. оказва незабавно първа медицинска помощ при водни инциденти, спешни случаи и травми; 2. проверява наличието и годността на медицинската апаратура и медикаментите; при липса или негодност на същите незабавно сигнализира на стопанина на водната площ; 3. проверява сигурността на телефонната връзка или радиовръзката със спасителните постове и с най-близкия център за спешна медицинска помощ или отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ. Раздел V Задължения на гражданите, ползващи водните площи Чл. 26. Посетителите на водните площи са длъжни: 1. да се къпят само в зоната на спасяване на разрешените и максимално обезопасени водни площи; 2. да обличат спасителни жилетки при обучение и практикуване на водни спортове и при използване на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел; 3. да не претоварват плавателните съдове; 4. да не скачат от плавателните съдове и бреговите съоръжения, непригодени за тази цел; 5. да не се доближават до движещи се и закотвени плавателни съдове; 6. да не ползват гребни и моторни плавателни съдове в зоната, определена за къпане; 7. да не преместват и да пазят от повреждане табелите, сигналните средства и спасителните съоръжения; 8. да не плуват зад ограничителните плаващи знаци; 9. да не замърсяват водата и крайбрежните площи; 10. да паркират превозните средства само на определените за това места и да не ги мият в къпалните места или в близост до тях; 11. да спазват нарежданията на личния състав на спасителните постове и станции; 12. да не допускат къпане в охраняеми водни площи на деца под 10-годишна възраст без придружител. Раздел VI Административно-наказателни разпоредби Чл. 27. (1) Лицата, които нарушават разпоредбите на наредбата, носят административнонаказателна отговорност по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, ако не подлежат на по-тежко наказание. (2) Нарушенията се установяват с актове от длъжностни лица, определени от кмета на общината, на чиято територия се намира водната площ. (3) Наказателните постановления се издават от кметовете на общините. Чл. 28. Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Допълнителна разпоредба § 1. “Стопанин” на водната площ по смисъла на тази наредба е собственикът или юридическите и физическите лица, на които е предоставено правото за стопанисване или ползване. Заключителна разпоредба § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 114 от Конституцията на Република България. Приложение № 1 към чл. 9, ал. 2 Информативни знаци Предупредителни знаци Забранителни знаци Приложение № 2 към чл. 13, ал. 1 Изисквания към устройството и обзавеждането на спасителен пост I. Спасителен пост на открита водна площ: 1. спасително въже; 2. профилактично табло; 3. сигнално средство—свирка, рупор или мегафон; 4. спасителна топка с 30 м въже; 5. сигнални флагове; 6. сигнална мачта; 7. наблюдателна вишка със сенник и ветрозащитни плоскости; 8. спасителна лодка с гребла или извънборден двигатель; 9. бинокъл; 10. комплект ограничителни и означителни плаващи знаци, маркери, табелки; 11. комплект за гмуркане № 1 (плавници, маска, шнорхел); 12. термометри за вода и въздух. II. Спасителен пост на плувен басейн: 1. наблюдателна вишка или подиум; 2. слънцезащитен чадър (за открити басейни); 3. спасителна топка с 30 м въже; 4. върлина с дължина 4—5 м; 5. комплект № 1 (плавници, маска, шнорхел); 6. сигнално средство (свирка, камбана, рупор или мегафон); 7. термометри за вода и въздух. Приложение № 3 към чл. 14, ал. 1 Изисквания към устройството и обзавеждането на спасителна станция 1. Командно-свързочен възел: а) наблюдателна кула със сенник и ветрозащитни плоскости, сигнална мачта с комплект флагове; б) профилактични табла; в) сигнално средство за тревога—сирена, камбана или ракетно устройство; г) свързочни средства—телефон или радиопост; д) високоговорително устройство или мегафон; е) бинокъл; ж) секундомер; з) термометри за вода и въздух; и) дневник за дежурствата и инцидентите; й) справочна литература и документи (схема за определяне района на действие и зоната на спасяване на спасителната станция, скала за определяне силата на вятъра и степента на вълнението); к) резервни комплекти плавници, знаци и табели, облекло; л) спасителна лодка с гребла—обзаведена по изискванията на Държавната инспекция по корабоплаване (ДИК); м) спасителен моторен катер—на всеки 10 спасителни поста (обзаведени по изискванията на ДИК); н) хангар за плавателните средства и горивно-смазочните материали; о) учебно-тренировъчни средства (манекени за извличане и първа помощ)—по 1 на 10 спасителни поста. 2. Спасителен пост в състава на спасителната станция: а) спасително въже; б) профилактично табло; в) сигнално средство—свирка, рупор или мегафон; г) спасителна топка с 30 м въже; д) радиотелефон; е) сигнални флагове; ж) сигнална мачта; з) наблюдателна вишка със сенник и ветрозащитни плоскости; и) спасителна лодка с гребла или извънборден двигател; й) бинокъл; к) комплект ограничителни и означителни плаващи знаци, маркери, табелки; л) комплект за гмуркане № 1 (плавници, маска, шнорхел); м) термометри за вода и въздух. 3. Медицински или реанимационен пункт. Приложение № 4 към чл. 14, ал. 3 Флагова сигнализация Приложение № 5 към чл. 18, ал. 2 Изисквания към устройството и обзавеждането на медицинските звена I. Обзавеждане на медицински пункт: 1. Санитарна чанта със: а) устройство за изкуствено дишане—тип Ambu; б) крачна аспирационна помпа—тип Ambu; в) пълен комплект маски за обдишване; г) пълен комплект въздуховоди—тип Safar; д) аспирационни катетри; е) апарат за измерване на артериално налягане; ж) стетоскоп; з) стерилни спринцовки (по 10 броя от 1, 5, 10 и 20 сс); и) турникет—тип Esmarch; й) стерилни превръзки и разтвори за почистване (спирт, риванол); к) разтвори за инфузионна терапия (глюкоза—5%, 10% и 20%, NaCl 0,9% и 3%, Haemodex 10%); л) коригиращи парентерални разтвори (NaCl 10%, KCl 15%, Ca gluc. 10%, Натриев бикарбонат 8,4%); м) медикаменти за сърдечно-съдова ресуситация (Adrenalin, Isoprenalin, Nitroglycerin, Lidocain 2%, Chlorhazolin, Furanthryl); н) кортикостероиди (Methylprednisolon); о) медикаменти за първа помощ при травма (аналгетици, хемостатици); п) инфузионни системи; р) набори за канюлиране на периферни вени. 2. Бутилка с кислород—5—7 литра (3 броя), с редуцилвентил. 3. Санитарна носилка. 4. Радиотелефон. II. Обзавеждане на медицински реанимационен пункт: 1. Реанимационна чанта със: а) набор за интубация (ларингоскоп с батерийно захранване, ендотрахеални тръби от всички размери); б) устройство за обдишване —тип Ambu; в) крачна аспирационна помпа—тип Ambu; г) пълен комплект маски за обдишване; д) пълен комплект въздуховоди; е) аспирационни катетри; ж) инсуфлационни катетри; з) медикаменти за циркулаторна ресуситация: симпатикомиметици (Dopamin, Adrenalin), антиаритмични (Lidocain 2%, Verapamil), антихипертензивни (Chlorhazolin, Nitroglycerin), диуретици (Furantrhryl), ваголитици (Atropin); и) два броя перфузори с батерийно захранване; й) разтвори за парентерално приложение: балансиращи (NaCl 0,9%, Ringer—lactate), коригиращи (NaCl 10%, KCl 15%, Ca glucon. 10%, Натриев бикарбонат 8,4%), оводнителни (Glucosa 5% и 10%), разтворители (NaCl 0,9%, Aqua destilata, Glucosa 20%), плазмозаместители (Dextran 10%); к) кортикостероиди (Methylprednisolon— amp. 8, 20, 100 mg); л) медикаменти за интубация (Thiopental, Succenylcholine, Pavulon, Diazepam); м) седатива (Diazepam); н) аналгетици (Analgin, Fentanyl); о) стомашни сонди; п) набори за канюлиране на периферни и централни вени; р) спринцовки, игли и инфузионни системи; с) апарат за измерване на артериално налягане и стетоскоп. 2. Портативен респиратор. 3. Портативен дефибрилатор с кардиоскоп. 4. Портативен кардиостимулатор. 5. Кислородна бутилка—голяма, с редуцилвентил. 6. Барабани със стерилен превързочен материал, латексови ръкавици и инструментариум за кръвоспиране. 7. Носилка. 8. Радиотелефон. III. Обзавеждане на санитарна линейка: 1. Санитарна чанта със: а) набор за интубация, маски, аспирационни катетри; б) медикаменти (вж. раздел II); в) стерилни спринцовки; г) инфузионни системи. 2. Устройство за обдишване—тип Ambu. 3. Крачна аспирационна помпа—тип Ambu. 4. Портативен дефибрилатор с кардиоскоп. 5. Бутилка с кислород—5—7 литра, с редуцилвентил.