НАРЕДБА за заплатите на служителите в държавната администрация (ДВ бр. 49 от 2012)

НАРЕДБА за заплатите на служителите в държавната администрация (ДВ бр. 49 от 2012) (Обн. ДВ бр. 49/2012; изм. и доп. ДВ бр. 103/2012, бр. 5/2014, бр. 9/2015, бр. 5/2019, бр. 78/2020, бр. 21/2021, бр. 37/2022, бр. 36/2016, бр. 68/2016, бр. 76/2016, бр. 66/2020, бр. 93/2020, бр. 60/2022) НАРЕДБА за заплатите на служителите в държавната администрация Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С наредбата се определят структурата на заплатата, условията и редът за определяне и изменение на заплатите на служителите в държавната администрация. Чл. 2. (1) Наредбата се прилага за служителите по служебно и по трудово правоотношение в държавната администрация. (2) Наредбата се прилага при: 1. възникване, изменение и прекратяване на служебното и трудовото правоотношение; 2. разработването на вътрешните правила за заплатите и свързаните с тях други вътрешни актове; 3. определяне и изменение на заплатите на служителите. Глава втора БРУТНА ЗАПЛАТА Чл. 3. (1) Брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. (2) Основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение № 1, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит, освен ако друго не е определено в специален закон. (3) Нивата на основните месечни заплати се определят въз основа на длъжностните нива в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА). (4) Всяко ниво на основните месечни заплати за длъжност включва четири степени, всяка от които има минимален и максимален размер на основната месечна заплата на служителите, заемащи длъжности в съответното ниво. Чл. 5. (1) Индивидуалните брутни месечни заплати на служителите в държавната администрация се определят в рамките на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити съгласно закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и Закона за местното самоуправление и местната администрация. (2) При определяне на индивидуалните брутни месечни заплати на служителите в структури, които изпълняват функции по управление и контрол на фондове и програми от Европейския съюз, Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство или Норвежкия финансов механизъм, в допълнение към средствата по ал. 1 се вземат предвид и средствата за възнаграждения и задължителни осигурителни вноски, чийто източник са техническите помощи на съответните фондове/програми. (3) Средствата за индивидуалните брутни месечни заплати/брутните трудови възнаграждения, съответно допустимата за възстановяване част от тях, на служителите по ал. 2, включително разходите за задължителни социални и здравни осигуровки за сметка на осигурителя, дължими във връзка с тези заплати/възнаграждения, в случаите, когато се изплащат за сметка на оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз или съответно от Европейския фонд за рибарство или Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, или от Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, или от Норвежкия финансов механизъм: 1. може да се изплащат първоначално от бюджета на съответния разпоредител с бюджетни кредити, като впоследствие периодично и след верифициране от управляващия орган се възстановяват от техническата помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз или съответно от Европейския фонд за рибарство, или от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, или от Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, или от Норвежкия финансов механизъм; 2. управляващите органи получават финансиране за изплащане на заплатите/възнагражденията по т. 1 съгласно установените процедури при условията и по реда за предоставяне на безвъзмездна помощ според приложимите правила, действащи за съответните програми/фондове под формата на авансови, междинни и/или окончателни плащания; 3. след верифициране от управляващите органи разходите се сертифицират по общия ред. (4) Във вътрешните правила за заплатите на административните структури се определят източниците за финансиране на индивидуалните брутни месечни заплати на служителите в случаите по ал. 2. Чл. 6. (1) Разходите за основни заплати на държавните служители и на служителите по чл. 107а от Кодекса на труда и дължимите за тях осигурителни вноски за сметка на осигурителя са в размер не по-малък от 70 на сто от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на разпоредителите с бюджетни кредити. (2) Когато индивидуалните брутни месечни заплати на служителите или част от тях и съответно дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя се осигуряват по реда на чл. 5, ал. 2, те не се включват в разходите по ал. 1. (3) Икономията на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски може да се използва по реда, предвиден в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Глава трета ОСНОВНА МЕСЕЧНА ЗАПЛАТА Раздел І Определяне на индивидуалната основна месечна заплата Чл. 7. (1) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите на пълно работно време се определят в рамките на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение № 1. (2) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите на пълно работно време в Националния център по подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 година и специализираната администрация на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ може да надвишават с до 20 на сто максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение № 1. (3) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите по чл. 4 на пълно работно време се определят в рамките на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответното длъжностно ниво по приложение № 2. (4) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите на непълно работно време се определят пропорционално на законоустановеното работно време. (5) Индивидуалните основни месечни заплати на служителите, заемащи длъжностите в областта на информационните технологии по чл. 7а, ал. 1 – 15 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2012 г.; попр., бр. 75 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 80 и 103 от 2012 г., бр. 30 и 37 от 2015 г., бр. 27, 36, 76, 79 и 86 от 2016 г. и бр. 9 и 44 от 2017 г.), както и на ръководителите на структурни звена, в които има такива длъжности, може да надвишават с до 60 на сто максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение № 1 след съгласуване с председателя на Съвета за административната реформа. (9) (Досегашна ал. 8). Чл. 8. Индивидуалните основни месечни заплати на служителите, които постъпват за първи път в съответната административна структура и притежават определения с КДА минимален професионален опит, се определят в рамките на степен 1 от нивото на основната месечна заплата за длъжността. Чл. 9. Индивидуалните основни месечни заплати на служителите, които постъпват за първи път в съответната административна структура и имат професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността, се определят, както следва: 1. при професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността с до 1 година – в рамките на степен 1 на нивото на основната месечна заплата за длъжността; 2. при професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността с от 1 до 7 години – в рамките на степен 2 на нивото на основната месечна заплата за длъжността; 3. при професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността с над 7 години – в рамките на степен 3 на нивото на основната месечна заплата за длъжността. Чл. 10. Размерите на индивидуалните основни месечни заплати на служителите по чл. 4 се определят от органа по назначаването. Раздел ІІ Увеличение на индивидуалната основна месечна заплата Чл. 11. (1) Индивидуалната основна месечна заплата може да се увеличава в следните случаи: 1. когато служителят получи годишна оценка на изпълнението на длъжността не по-ниска от „Изпълнението отговаря напълно на изискванията“; 2. при завръщане от отпуск за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на дете по чл. 163, 164, 164а и 164б от Кодекса на труда; 3. след изтичане на срока за изпитване; 4. при завръщане от отпуск или от командировка с продължителност повече от една година или при възстановяване на уволнен служител; 5. при завръщане на служител, изпратен в друга административна структура по реда на чл. 81б от Закона за държавния служител; 6. при преназначаване на друга длъжност в по-високо ниво на основната месечна заплата. (2) Увеличенията на индивидуалните основни месечни заплати се извършват в рамките на разходите по чл. 5 при спазване изискванията на чл. 7. (3) Ако след увеличаване на индивидуалната основна месечна заплата на основанията по ал. 1, т. 1 – 5 размерът є надхвърли максималния размер за определената по реда на чл. 9 степен за съответното длъжностно ниво, на служителя се определя и по-висока степен на основната месечна заплата, чийто максимален размер е по-висок от увеличената ВЕСТНИК му индивидуална основна месечна заплата, с изключение на служителите, чиито заплати са определени в степен 4 на съответното длъжностно ниво. Чл. 12. (1) Индивидуалната основна месечна заплата на служителя може да се увеличава въз основа на последната годишна оценка на изпълнението на длъжността с изключение на случаите, когато годишната оценка е „Неприемливо изпълнение“. (2) Размерите на увеличението по ал. 1 е, както следва: 1. при годишна оценка на изпълнението „Изпълнението отговаря не напълно на изискванията“ – до 2 на сто; 2. при годишна оценка на изпълнението „Изпълнението отговаря напълно на изискванията“ – до 10 на сто; 3. при годишна оценка на изпълнението „Изпълнението надвишава изискванията“ – до 15 на сто; 4. при годишна оценка на изпълнението „Изключително изпълнение“ – до 20 на сто. (3) Когато индивидуалната основна месечна заплата на служител е определена в степен 4 на съответното длъжностно ниво, след увеличаването є в рамките на максимално допустимите увеличения по чл. 12, ал. 2 размерът є може да надвишава с не повече от 15 на сто максималния размер на тази степен за съответното ниво. След увеличението по чл. 12, ал. 2 размерът на основната месечна заплата на заемащите дипломатически длъжности в дипломатическата служба може да надвишава с не повече от 15 на сто максималния размер за съответното длъжностно ниво по приложение № 2 към чл. 4. Чл. 14. (1) Увеличенията на индивидуалните основни месечни заплати по чл. 12 се извършват за всички служители в административната структура. (2) Увеличенията по ал. 1 се определят при спазване на следните правила: 1. на служителите в едно административно звено с по-високи годишни оценки на изпълнението на длъжността се определя по-високо процентно увеличение на индивидуалната основна месечна заплата; 2. на служителите в едно административно звено с еднакви годишни оценки на изпълнението на длъжността се определя еднакво процентно увеличение на индивидуалната основна месечна заплата. (3) Ръководителят на администрацията определя на административните звена лимити за увеличение на индивидуалните основни месечни заплати по чл. 12, изчислени с еднакъв процент от сумата на индивидуалните основни месечни заплати на служителите от съответното звено, определени преди увеличението. (4) Алинея 3 не се прилага за служители, които по изискванията на закон не са включени в структурни звена. (5) Във вътрешните правила за заплатите се конкретизират правилата за увеличенията по чл. 12 съобразно особеностите в структурата и дейността на администрацията. Чл. 15. (1) Размерите на индивидуалните основни месечни заплати в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 2 може да се увеличават при спазване изискванията на Закона за защита от дискриминация, ако по време на ползването на отпуска по чл. 163, 164, 164а и 164б от Кодекса на труда индивидуалните основни месечни заплати в администрацията са били увеличавани на основание чл. 11, ал. 1, т. 1. В този случай увеличението може да се извърши при завръщането от отпуск, както и през следващата година, ако служителят не е получил годишна оценка на изпълнението на длъжността за годината на завръщането поради ползването на отпуска. (2) Размерите на индивидуалните основни месечни заплати в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 3 може да се увеличават до 10 на сто с изключение на случаите, когато размерът на индивидуалната основна месечна заплата на служителя вече е увеличаван въз основа на последната получена годишна оценка на изпълнението на длъжността. Чл. 16. (1) Размерите на индивидуалните основни месечни заплати в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 4 и 5 може да се увеличават в рамките на същата степен на съответното ниво на основната месечна заплата за длъжността, при условие че служителите са получили последна годишна оценка на изпълнението на длъжността не по-ниска от „Изпълнението отговаря напълно на изискванията“, а за служителите по чл. 4 – в рамките на същото длъжностно ниво. (2) Размерите на увеличението по ал. 1 са, както следва: 1. при годишна оценка на изпълнението на длъжността на служителя „Изпълнението отговаря напълно на изискванията“ – до 5 на сто; 2. при годишна оценка на изпълнението на длъжността на служителя „Изпълнението надвишава изискванията“ – до 10 на сто; 3. при годишна оценка на изпълнението на длъжността на служителя „Изключително изпълнение“ – до 15 на сто. (3) В случаите, когато въз основа на последната получена годишна оценка на изпълнението на длъжността размерът на индивидуалната основна месечна заплата на служителя вече е увеличаван, ново увеличение на същото основание не може да се определя. (4) Размерите на индивидуалните основни месечни заплати при завръщане от командировка по Закона за дипломатическата служба с продължителност повече от една година може да се увеличават в рамките на минималния и максималния размер на основните месечни заплати за съответното длъжностно ниво. Чл. 17. (1) Размерът на индивидуалната основна месечна заплата на служител, преназначен на друга длъжност в по-високо ниво на основната месечна заплата, може да се увеличава в рамките на степен на по-високото ниво, определена по реда на чл. 9, или в рамките на най-ниската степен на по-високото ниво, чийто максимален размер на основната месечна заплата е по-висок от индивидуалната основна месечна заплата на служителя, ако е по-благоприятно за него. (2) Размерите на индивидуалните основни месечни заплати на служителите по чл. 4, преназначени на друга длъжност в по-високо длъжностно ниво, може да се увеличават в рамките на минималния и максималния размер на основните месечни заплати за по-високото ниво. Чл. 18. Увеличенията на индивидуалните основни месечни заплати се извършват със заповед на ръководителя на административната структура, издадена в тримесечен срок след настъпване на обстоятелство/а, даващо/и възможност за извършване на увеличението, като в случаите по чл. 11, ал. 3 в заповедта се посочва и новата степен на основната месечна заплата в съответното ниво, а в случаите по чл. 17, ал. 1 – новите ниво и степен на основната месечна заплата. Глава четвърта ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВЪЗНАГРА ЖДЕНИЯ Чл. 19. Допълнителните възнаграждения са: 1. допълнително възнаграждение за нощен труд; 2. допълнително възнаграждение за извънреден труд; 3. допълнително възнаграждение за работа през официалните празници; 4. допълнително възнаграждение за времето на разположение; 5. допълнително възнаграждение за постигнати резултати; 6. допълнително възнаграждение по чл. 21, ал. 4 от Закона за държавния служител и чл. 107а, ал. 9 от Кодекса на труда за изпълнение и/или управление на проекти или програми. Чл. 20. За всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев. Чл. 21. (1) За положения извънреден труд се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер, както следва: 1. за работа през работните дни – 50 на сто; 2. за работа през почивните дни – 75 на сто; 3. за работа през дните на официални празници – 100 на сто; 4. за работа при сумирано изчисляване на работното време – 50 на сто. (2) За работа на служители с ненормиран работен ден над редовното работно време в работни дни не се заплаща допълнително възнаграждение. Чл. 22. (1) За работа в дни на официални празници, включени в месечния график, за отработеното време на този ден служителят получава допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху индивидуалната основна заплата. (2) За работа в дни на официални празници извън месечния график освен допълнителното възнаграждение за извънреден труд по чл. 21, ал. 1, т. 3 служителят получава и допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху индивидуалната основна заплата за отработеното време. Чл. 23. За времето на разположение извън местоработата и извън установеното работно време се заплаща допълнително възнаграждение за всеки час или за част от него в размер не по-малък от 0,10 лв. Чл. 24. (1) Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, включително за дейности по управление и изпълнение на проекти. (2) Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати може да се изплаща четири пъти годишно – през април, юли и октомври за текущата година и през януари – за предходната година. (3) Разходите за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати са в размер не повече от 30 на сто от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на разпоредителите с бюджетни кредити. (4) Когато средствата за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и дължимите за тях осигурителни вноски за сметка на осигурителя се осигуряват по реда на чл. 5, ал. 2, те не се включват в разходите по ал. 3. (5) Размерът на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати, което отделен служител може да получи за една година, не може да надвишава 80 на сто от начислените му за съответната година основни заплати. Чл. 25. (1) Допълнителните възнаграждения за постигнати резултати се определят въз основа на оценка на структурните звена в административната структура и/или на отделните служители. (2) Определянето на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати на служители, които по изискванията на закон не са включени в структурни звена, и на служители, изпълняващи дейности по управление и изпълнение на проекти, се извършва само въз основа на индивидуална оценка. Индивидуалната оценка на служителите, изпълняващи дейности по управление и изпълнение на проекти, се определя въз основа на одобрение/ неодобрение на извършената работа. (3) Оценяването на резултатите на административните звена се извършва от ръководителя на административната структура въз основа на: 1. изпълнението на целите на звеното, включително на програмите или проектите, за които отговаря; 2. използваните ресурси; 3. други обстоятелства, повлияли върху дейността на звеното през периода. (4) Във вътрешните правила за заплатите на административните структури се определят: 1. административните звена и/или служителите, които ще бъдат оценявани; 2. длъжностните лица, които ще определят оценките; 3. степените на оценката; 4. конкретните показатели, критерии, алгоритми и изисквания за определяне на оценките съобразно спецификата на дейността на съответната административна структура; 5. източниците за финансиране на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати. (7) Служители, които в рамките на длъжностната си характеристика участват в управлението и изпълнението на проекти, съфинансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, или на проекти и програми, финансирани от други международни финансови институции и донори, без това да е основна цел на длъжността, която заемат, освен допълнително възнаграждение за постигнати резултати въз основа на оценяването на резултатите на административните звена по ал. 4 получават и допълнително възнаграждение за постигнати резултати въз основа на индивидуална оценка за извършените дейности по разработване, управление и изпълнение на проекти и програми. (8) Размерите на допълнителните възнаграг дени я за постигнати резултати за ВЕСТНИК дейностит е по управление и изпълнение на проекти и програми по ал. 2 и 7 се определят в рамките на разходите за организация и управление на съответния проект и/или програма. (9) Служителите, заемащи длъжност та „сътрудник по управление на европейски проекти и програми“, получават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати по ал. 2 само ако за това е осигурен ресурс в рамките на съответните проекти, финансови планове или програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове или финансирани от други международни финансови институции и донори. Чл. 25а. (1) Допълнителното възнаграждение по чл. 19, т. 6 се определя за изпълнението и/или управлението извън установеното работно време и длъжностната характеристика на служителя на: 1. проекти, съфинансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по които съответната администрация е бенефициент или партньор, при условията на чл. 49, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове; 2. проекти и програми, финансирани от други международни финансови институции и донори, по които съответната администрация е бенефициент или партньор. (2) Размерът на допълнителното възнаграждение по чл. 19, т. 6 е равен на възнаграждението на часова база, което лицето получава за изпълнение на дейностите по длъжностната характеристика. Чл. 26. (1) За времето на платения годишен отпуск служителят получава възнаграждение, изчислено от основната месечна заплата, определена към момента на започване ползването на отпуска, и броя на работните дни през месеца. (2) В случаите, когато платеният годишен отпуск се ползва в период, който включва повече от един календарен месец, среднодневното възнаграждение за всеки ден от отпуска през съответния месец се определя от основната месечна заплата по ал. 1 и броя на работните дни на съответния месец. (3) Когато с нормативен акт на Министерския съвет от определена дата се увеличават основните месечни заплати на служителите и това увеличение не е включено в размера на основната месечна заплата, определена към момента на започване ползването на отпуска, среднодневното възнаграждение по ал. 1 и 2 се преизчислява и разликата се доплаща. (4) При прекратяване на правоотношението среднодневният размер на паричното обезщетение за компенсиране на неизползваните дни платен годишен отпуск се определя от размера на основната месечна заплата, определена на служителя към датата на прекратяване на правоотношението, и средномесечния брой на работните дни за съответната година. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на наредбата: 1. „Ниво на основните месечни заплати за длъжност“ обхваща групи от длъжности с посочени длъжностни нива от КДА, за които се прилагат едни и същи по стойности степени на основните месечни заплати, като всяко ниво на основните месечни заплати има отделен пореден номер. 2. „Степен на основните месечни заплати за длъжност“ е интервал на основните месечни заплати с определена минимална и максимална стойност, приложим към длъжности от посочени длъжностни нива от КДА. 3. „Ръководител на административната структура“ е органът по назначаването по Закона за държавния служител/работодателят по Кодекса на труда или упълномощено от него длъжностно лице. ВЕСТНИК ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на наредбата ръководителят на административната структура: 1. утвърждава нови вътрешни правила за заплатите, като в случаите по чл. 5, ал. 2 определя и източниците за финансиране на индивидуалните брутни месечни заплати; 2. определя индивидуални основни месечни заплати на служителите, така че те, намалени с дължимия данък и със задължителните осигурителни вноски за сметка на осигурените лица, ако са били дължими, да не са по-ниски от получаваните до момента брутни месечни заплати, намалени с дължимите данъци и с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими; 3. включва в брутните заплати по т. 2: а) основните месечни заплати или основните месечни възнаграждения; б) допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащите се основни месечни заплати или основни месечни възнаграждения и са в зависимост единствено от отработеното време; 4. може да коригира еднократно в рамките на разходите по чл. 5 и при спазване изискванията на чл. 6, ал. 1 и 2 изчислените по реда на т. 2 и 3 индивидуални основни месечни заплати; 5. определя нивото и най-ниската степен на основната месечна заплата, чийто максимален размер е по-висок от достигнатата индивидуална основна месечна заплата, изчислена по реда на т. 2, 3 и 4. (2) Степените на основните месечни заплати на служителите, които имат професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността, се определят, както следва: 1. за служителите с професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността с от 1 до 3 години – степен 2 на нивото на основната месечна заплата за длъжността; 2. за служителите с професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността с от 3 до 7 години – степен 3 на нивото на основната месечна заплата за длъжността; 3. за служителите с професионален опит, надвишаващ минималния за длъжността с над 7 години – степен 4 на нивото на основната месечна заплата за длъжността. (3) Алинея 2 се прилага само когато е по-благоприятна за служителя. (4) Когато индивидуалната основна месечна заплата на служителя, определена по реда на ал. 1, т. 2, 3 и 4, е по-ниска от минималната основна месечна заплата за степента, определена по реда на ал. 2, на служителя се определя по-ниска степен, за която определената индивидуална месечна заплата на служителя е по-висока от минималната месечна основна заплата за степента. (5) Когато размерът на индивидуалната основна месечна заплата на служителя, определен по реда на ал. 1, т. 2 и 3, е по-висок от максималната основна месечна заплата за шеста степен на съответното ниво на основната месечна заплата, на служителя се определя шеста степен, като размерът на индивидуалната месечна заплата на служителя, определен по реда на ал. 1, т. 2 и 3, се запазва. (6) За служителите, които се намират в законоустановен отпуск, командировка или специализация, срокът по ал. 1 започва да тече от датата на завръщането им на работа, ако преди това не могат да бъдат изпълнени ал. 1 – 5. ВЕСТНИК 5 (7) Алинея 6 се прилага съответно и по отношение на възстановените служители. § 3. През 2012 г. увеличения на индивидуалните основни месечни заплати въз основа на последната годишна оценка на изпълнението на длъжността може да се извършват само в рамките на същата степен на съответното ниво на основната месечна заплата за длъжността в срок три месеца след влизането в сила на наредбата. § 4. Наредбата се приема на основание чл. 67, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 107а, ал. 9 от Кодекса на труда. § 5. Наредбата влиза в сила от 1 юли 2012 г. Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 Таблица за минималните и максималните размери на основните месечни заплати по нива и степени Нива Длъжна ностни основнива ните по месеч- КДА ни заплати Наименование на длъжностните нива по КДА Основни месечни заплати по нива и степени в левове 1 2 3 4 5 6 минимална макмимаксинисималмал- мална на на минимална максимална минимална максимална минимална максимална минимална максимална 1 1 Р ъковод но ниво 1 1000 2500 1200 2800 1400 3100 1500 3400 1600 3700 1800 4000 2 2 Р ъковод но ниво 2 900 2400 1000 2700 1300 3000 1400 3300 1500 3600 1600 3900 3 3 Р ъковод но ниво 3А 700 2300 800 2600 1100 2900 1200 3200 1300 3500 1400 3800 4 3 Р ъковод но ниво 3Б 670 2200 770 2500 1000 2800 1100 3100 1200 3400 1300 3700 5 3 Р ъковод но ниво 3В 630 2150 730 2400 900 2700 1000 3000 1100 3300 1200 3600 6 4 Р ъковод но ниво 4А 600 2100 700 2300 800 2600 900 2900 1000 3200 1100 3500 7 4 Р ъковод но ниво 4Б 550 2000 650 2200 770 2500 850 2800 950 3100 1050 3400 8 5 Р ъковод но ниво 5А 500 1900 600 2100 750 2400 800 2700 900 3000 1000 3300 9 5 Р ъковод но ниво 5Б 470 1800 580 1950 740 2300 780 2600 880 2900 980 3200 10 5 Експер т но ниво 1А 450 1700 570 1900 730 2200 770 2500 870 2800 970 3100 11 5 Експер т но ниво 1Б 440 1650 560 1850 720 2150 760 2450 860 2750 960 3050 12 6 Р ъковод но ниво 6А 430 1600 550 1800 700 2100 750 2400 850 2700 950 3000 13 6 Р ъковод но ниво 6Б 420 1550 530 1750 680 2050 730 2350 830 2650 930 2950 14 6 Експер т но ниво 2 410 1500 510 1700 660 2000 710 2300 810 2600 910 2900 15 7 Р ъковод но ниво 7А 400 1450 500 1650 650 1950 700 2250 800 2550 900 2850 16 7 Р ъковод но ниво 7Б 390 1400 480 1600 630 1900 680 2200 780 2500 880 2800 17 7 Експер т но ниво 3 380 1350 460 1550 610 1850 660 2150 760 2450 860 2750 Нива Длъжна ностни основнива ните по месеч- КДА ни заплати Наименование на длъжностните нива по КДА ВЕСТНИК Основни месечни заплати по нива и степени в левове 1 минимална 2 3 макмимаксинисималмал- мална на на 4 5 6 минимална максимална минимална максимална минимална максимална минимална максимална 18 8 Р ъковод но ниво 8 370 1300 450 1500 600 1800 650 2100 750 2400 850 2700 19 8 Експер т но ниво 4 360 1250 420 1450 570 1750 620 2050 720 2350 820 2650 20 9 Експер т но ниво 5 350 1200 400 1400 550 1700 600 2000 700 2300 800 2600 21 10 Експер т но ниво 6 330 1150 350 1300 500 1600 550 1900 600 2200 700 2500 22 11 Експер т но ниво 7 320 1100 340 1200 450 1500 500 1800 550 2100 650 2400 23 11 Н и во спе циалист 1 315 700 330 850 420 1050 470 1200 520 1400 620 1600 24 12 Нивост ажант 310 650 320 800 400 1000 450 1150 500 1300 600 1500 25 12 Н и во спе циалист 2 305 600 310 750 370 950 420 1100 470 1250 570 1400 26 13 Н и во спе циалист 3 300 580 305 700 350 900 400 1050 450 1200 550 1300 27 13 Нивос ът рудник 295 550 300 650 310 800 350 950 400 1100 500 1200 28 14 Ниво изпълнител 290 500 295 600 300 750 310 900 350 1000 450 1100 Приложение № 2 към чл. 4 Таблица за размерите на минималните и максималните основни месечни заплати по длъжностни нива за заемащите дипломатически длъжности в дипломатическата служба съгласно Класификатора на дипломатическите длъжности – приложение към чл. 42 от Закона за дипломатическата служба Длъжностни нива по КДД Наименование на длъжностните нива по КДД Основни месечни заплати (в лв.) минимална максимална А1 Ръководна длъжност А1 1100 3500 А2 Ръководни длъжности А2 1000 3200 А3 Ръководни длъжности А3 950 3000 А4 Ръководни длъжности А4 900 2900 Б1 Координационни длъжности Б1 850 2800 Б2 Координационни длъжности Б2 800 2700 Б3 Координационни длъжности Б3 775 2500 В1 Експертни длъжности В1 750 2300 В2 Експертни длъжности В2 700 2100 В3 Експертни длъжности В3 650 2000 В4 Експертни длъжности В4 600 1900 В5 Експертни длъжности В5 550 1800 В6 Експертни длъжности В6 500 1700