ПРАВИЛНИК на Министерството на транспорта и съобщенията

ПРАВИЛНИК на Министерството на транспорта и съобщенията (Обн. ДВ бр. 10/2000; изм. и доп. ДВ бр. 100/2000, бр. 66/2026, бр. 39/2000, бр. 17/2001, бр. 61/2001, бр. 15/2003, бр. 53/2004, бр. 78/2005, бр. 90/2005) ПРАВИЛНИК на Министерството на транспорта и съобщенията Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С правилника се определят организацията, редът на дейност, функциите и числеността на персонала на Министерството на транспорта и съобщенията, наричано по-нататък “министерството”, и на неговите организационни структури и административни звена. Чл. 2. (1) Министерството на транспорта и съобщенията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, ул. Васил Левски 9. (2) Министерството на транспорта и съобщенията е организирано в дирекции, които подпомагат министъра на транспорта и съобщенията при осъществяване на правомощията му, осигуряват технически дейността му и извършват дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Глава втора ПРАВОМОЩИЯ НА МИНИСТЪРА НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА Раздел I Общи положения Чл. 3. (1) Министърът на транспорта и съобщенията, наричан по-нататък “министъра”, е централен едноличен орган на изпълнителната власт за провеждане на държавната политика в областта на транспорта и съобщенията. (2) Министърът на транспорта и съобщенията ръководи и представлява Министерството на транспорта и съобщенията. Чл. 4. (1) При осъществяването на политическата програма на правителството, при разработването на проекти на нормативни актове и при изпълнението на правомощията си министърът се подпомага от четирима заместник-министри. (2) Министърът делегира със заповед правомощия на заместник-министрите и определя техните функции. (3) Функциите на министъра в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-министър. Раздел II Правомощия на министъра Чл. 5. Министърът упражнява правомощията си в съответствие с Конституцията и законите на страната, като: 1. провежда държавната политика и разработва стратегията за развитие и преструктуриране на транспорта и съобщенията; 2. провежда държавната инвестиционна политика в транспорта и съобщенията; 3. подготвя проекти на международни договори и спогодби в областта на транспорта и съобщенията и осигурява изпълнението на международните споразумения и конвенции в тази област, по които Република България е страна; 4. организира и ръководи подготовката на транспорта и съобщенията за работа в условия на кризи, за транспортно и съобщително осигуряване на страната, въоръжените сили и органите по сигурността при привеждането им от мирно на военно положение; 5. представлява Република България в международните организации по транспорт и съобщения; 6. разпределя и контролира разходването на предоставените за транспорта и съобщенията финансови средства, отпуснати от държавния бюджет; 7. контролира дейността на лицата, получили документи—лицензи, разрешения, сертификати и др., издадени от него или от оправомощени от него длъжностни лица. Чл. 6. Министърът упражнява своите правомощия в областта на транспорта, като: 1. създава условия за безопасност в търговското мореплаване, гражданското въздухоплаване и железопътния транспорт и контролира спазването им; 1а. организира и контролира технически разследването на авиационни произшествия и сериозни инциденти и поддържа система за задължително и доброволно докладване на авиационни произшествия и сериозни инциденти; 2. организира контрола по спазване на условията за осъществяване на обществен превоз на пътници и товари и на документите, свързани с превоза; 3. определя: а) документите за превоз; б) условията и реда за одобряване на типовете пътни превозни средства и измененията на тяхната конструкция; в) изискванията, на които трябва да отговарят водачите; 4. издава документи за правоспособност, за техническа годност и национална принадлежност и за право на достъп до пазара в областта на транспорта и контролира изпълнението на задълженията, свързани с тях; 5. организира дейността по предоставяне на концесии за обектите по чл. 4, ал. 1, т. 6 и за дейностите по чл. 5, т. 4 от Закона за концесиите; 6. съдейства за международното представителство на транспортните организации и за участието им в международния транспортен пазар; 7. организира дейностите по търсене, спасяване и оказване на помощ на нуждаещи се или търпящи бедствие хора, плавателни съдове или въздухоплавателни средства в района за търсене и спасяване, за който Република България отговаря по международните конвенции и споразумения; 8. организира международни инициативи и сключва международни договори за изграждане и опериране по транспортни коридори; 9. контролира разходването на предоставените за транспорта финансови средства от фондове и банкови институции с държавна гаранция. Чл. 7. Министърът упражнява своите правомощия в областта на съобщенията, като: 1. изготвя и представя за приемане от Министерския съвет секторната политика в областта на далекосъобщенията; 2. съхранява със задължението за поверителност образци на криптографски ключове в случай на използването им от далекосъобщителни оператори; 3. взема мерки за осигуряване на свободата и тайната на далекосъобщенията; 4. издава свидетелства за правоспособност на радиооператорите от въздушната подвижна радиослужба, въздушната подвижна спътникова радиослужба, Световната морска система за бедствия и безопасност на морската подвижна радиослужба и морската подвижна спътникова радиослужба, на радиооператори на радиостанции на плавателни съдове по вътрешни водни пътища; 5. осъществява международна регистрация на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на радиосъоръженията, които ги използват; 6. осъществява международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на радиосъоръженията, които ги използват за нуждите на националната сигурност и отбраната и за радиослужбите въздушна подвижна, въздушна подвижна-спътникова, въздушна радионавигация, въздушна радионавигация—спътникова, морска подвижна, морска подвижна-спътникова, морска радионавигация и морска радионавигация-спътникова; 7. изпълнява дейности, свързани с развитието на далекосъобщенията, информационните и комуникационните технологии, с изграждането и развитието на информационното общество; 8. определя с наредба видовете далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране и регистрация по обща лицензия; 9. участва в работата на и председателства Съвета по Националния радиочестотен спектър или оправомощава за това друго лице; 10. разработва и представя за приемане от Министерския съвет секторна пощенска политика за стратегията и принципите на развитието на пощенските услуги, за етапите и насоките на развитие на пощенския пазар и на пощенската инфраструктура и за задачите, свързани с евроинтеграцията; 11. определя условията и реда за използване на пощенските мрежи и за извършване на пощенските услуги при кризи от невоенен характер и при въвеждане на режим “военно положение”, режим “положение на война” или режим “извънредно положение” по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България съгласувано с компетентните органи; 12. представлява Република България във Всемирния пощенски съюз, както и в европейските и регионалните организации и структури на органите на управление на пощенските услуги; 13. утвърждава годишен тематичен план за издаване на български пощенски марки; 14. издава и пуска в употреба пощенски марки. Чл. 9. Министърът ръководи лечебните заведения към Министерството на транспорта и съобщенията. Чл. 10. (1) Министърът упражнява правата на собственост на държавата в предприятията и търговските дружества от транспорта и съобщенията, сключва приватизационни договори и контролира спазването им. (2) Министърът възлага обществени поръчки в рамките на своята компетентност. Чл. 11. Министърът издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. Чл. 12. Министърът утвърждава: 1. длъжностното и поименното щатно разписание на министерството; 2. разпределения по организационни и административни структури бюджет на министерството; 3. длъжностните характеристики на служителите. Чл. 13. Министърът осъществява други правомощия, възложени му със закон или с постановление на Министерския съвет. Раздел III Политически кабинет Чл. 14. Министърът образува на свое пряко подчинение политически кабинет. Чл. 15. Политическият кабинет е организационна структура, която подпомага министъра при формулирането и разработването на конкретни решения за провеждането на правителствената политика в сферата на неговите правомощия, както и при представянето на тази политика пред обществото. Чл. 16. (1) Политическият кабинет има информационни и аналитични функции, в изпълнение на които: 1. периодично събира, обобщава и анализира информация, необходима за разработването на решения; 2. разработва прогнози и предлага програми за постигане целите на политиката в транспорта и съобщенията; 3. обменя информация с политическите кабинети на другите министри; 4. осъществява връзките на министъра с обществеността. (2) Политическият кабинет осъществява съвещателните си функции чрез провеждане на заседания под ръководството на министъра. (3) На заседанията на политическия кабинет могат да присъстват и експерти, включени в състава му, както и специално поканени за становище държавни служители. Чл. 17. Политическият кабинет включва заместник-министрите, началника на кабинета, парламентарния секретар и ръководителя на звеното за връзки с обществеността. Чл. 18. Заместник-министрите подпомагат министъра при осъществяването на политическата програма на правителството и при изпълнението на правомощията му в рамките на своята компетентност по чл. 4, ал. 2. Чл. 19. Началникът на кабинета, парламентарният секретар и ръководителят на звеното за връзки с обществеността се назначават от министъра и са на негово пряко подчинение. Чл. 20. (1) Началникът на кабинета организира работата на политическия кабинет на министъра. (2) Началникът на кабинета може да участва в съвещанията, ръководени от началника на кабинета на министър-председателя. (3) Началникът на кабинета координира подготовката на работната програма на министъра. (4) Началникът на кабинета организира връзките на министъра с другите членове на Министерския съвет, с другите държавни органи и с органите на местното самоуправление, с политически и обществени организации и с граждани. (5) Началникът на кабинета организира и контролира работата на експертите и техническите сътрудници към политическия кабинет. Чл. 21. (1) Парламентарният секретар организира връзката на министъра с Народното събрание, с парламентарните групи, с постоянните и временните комисии на Народното събрание и с политическите партии. (2) Парламентарният секретар изпълнява основните си функции, като: 1. осигурява материалите от дейността на Народното събрание и на неговите комисии; 2. дава информация относно дебатите, повдигнатите въпроси и решенията на комисиите на Народното събрание; 3. предоставя необходимата информация на народните представители и на парламентарните групи; 4. информира лично министъра за всички предложения за промени в текстове на законопроекти, отнасящи се до транспорта и съобщенията. (3) Парламентарният секретар координира своята работа с парламентарния секретар на Министерския съвет. Чл. 22. Ръководителят на звеното за връзки с обществеността: 1. планира и осъществява връзките на министъра с медиите; 2. представя политиката на министъра пред други заинтересувани институции и обществени организации; 3. осигурява отразяване на международните срещи и прояви на министъра и организира пресконференции; 4. подготвя статии и интервюта, свързани с обществените ангажименти на министъра; 5. възлага социологически проучвания и анализи. Чл. 23. (1) Към политическия си кабинет министърът може да назначава по трудово правоотношение експерти и технически сътрудници за подпомагане на политическия кабинет при анализирането на информация и при подготовката на материали за осъществяване на техните функции и техническото им осигуряване. (2) Трудовите правоотношения на експертите и техническите сътрудници се прекратяват с прекратяването на правомощията на министъра. Раздел IV Отношения на министъра с други държавни органи Чл. 24. Министърът осъществява своите правомощия във взаимодействие с Министерския съвет, с другите министри и с другите органи на изпълнителната власт за провеждане на единна държавна политика. Чл. 25. (1) Министърът сам или съвместно с други министри разработва и внася за приемане от Министерския съвет: 1. концепции и стратегии за развитието на транспорта и съобщенията; 2. проекти на нормативни актове, решения и разпореждания; 3. международни договори, конвенции и спогодби; 4. инвестиционни програми; 5. предложения относно социалната политика в транспортния и съобщителния отрасъл. (2) Министърът изразява становища по представените за разглеждане в Министерския съвет проекти на актове. (3) Министърът координира своята дейност с министър-председателя, а в определени от него случаи — със заместник министър-председателите, а по отношение на методическото ръководство и развитието на неговата администрация — с министъра на държавната администрация. Чл. 26. (1) Министърът присъства и се изказва на заседанията на Народното събрание и на парламентарните комисии или отговаря на питания или въпроси на народни представители по реда, определен в Конституцията на Република България, в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. (2) Министърът представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на министерството. Глава трета СТРУКТУРА, ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА В МИНИСТЕРСТВОТО Раздел I Общи положения Чл. 27. (1) Министерството е структурирано в 16 дирекции, инспекторат, звено “Сигурност на информацията и охрана”, специализирано звено за разследване на авиационни събития и звено за вътрешен одит. (2) Общата численост на персонала в организационните структури и административните звена в министерството е 265 щатни бройки. (3) Числеността на отделните организационни структури и административни звена в министерството е посочена в приложението. Раздел II Главен секретар Чл. 28. (1) Главният секретар ръководи, координира и контролира функционирането на администрацията на министъра. (2) Главният секретар организира дейността на администрацията за точното спазване на нормативните актове. Чл. 29. (1) Главният секретар осъществява административното ръководство в изпълнение на разпорежданията на министъра, като: 1. организира разпределението на задачите за изпълнение между административните звена в министерството; 2. създава условия за нормална и ефективна работа в министерството и осъществява контрол по изпълнение на възложените задачи; 3. ръководи процеса по въвеждането на автоматизирани системи в работата на администрацията; 4. координира и контролира дейността по стопанисването и управлението на държавната собственост, предоставена на министерството; 5. утвърждава разходите по управлението на администрацията; 6. изготвя ежегоден доклад за дейността на администрацията, който се представя за утвърждаване от министъра; 7. организира подготовката на проекта на бюджет на администрацията; 8. осъществява взаимодействие с главния секретар на Министерския съвет. (2) При отсъствие на главния секретар на министерството от страната или когато той ползва законоустановен отпуск, неговите функции за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от министъра директор на дирекция в министерството. Раздел III Инспекторат Чл. 30. (1) Инспекторатът на Министерството на транспорта и съобщенията осъществява контрол върху дейността на министерството и изпълнителните агенции към министъра. (2) Инспекторатът е на пряко подчинение на министъра, който определя квалификацията на неговия състав и конкретните му задачи, както и контролира изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол в министерството и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра. (3) Инспекторатът предоставя на министъра информация за констатациите от направените проверки и прави предложения за отстраняване на допуснатите нарушения. Чл. 30б. Звеното “Сигурност на информацията и охрана” подпомага служителя по сигурността на информацията при изпълнението на възложените му със ЗЗКИ задължения, като: 1. организира и отговаря за правилното съхраняване, създаване, приемане, предоставяне и пренасяне на класифицираната информация; 2. участва при провеждането на всички мероприятия по защитата на класифицираната информация, предвидени в ЗЗКИ и в актовете по прилагането му; 3. регистрира и води на отчет движението на класифицирана информация; 4. организира, провежда и контролира изпълнението на конкретните мерки за физическа сигурност, свързани с физическия достъп и охрана на обектите на министерството и използването на техническите средства. Чл. 30в. В министерството се създава специализирано звено за разследване на авиационни събития, което: 1. поддържа система за задължително и доброволно докладване на авиационни събития: авиационни произшествия, сериозни инциденти и инциденти; 2. организира и контролира технически разследването на авиационни произшествия и сериозни инциденти и подпомага работата на създадените за целта комисии; 3. води архив за разследванията и поддържа информационна база данни за авиационните събития; 4. изготвя и разпространява информационен бюлетин за авиационните събития; 5. при разследване на авиационни събития анализира действията на физическите и на юридическите лица в областта на въздухоплаването и функционирането на обектите и съоръженията, свързани с конкретното събитие. Чл. 30г. (1) Звеното за вътрешен одит е на пряко подчинение на министъра и докладва директно на него. (2) Звеното по ал. 1 осъществява дейността по вътрешен одит на всички структури, програми, дейности и процеси в министерството, включително на разпоредителите със средства на Европейския съюз и на разпоредителите с бюджетни кредити от по-ниска степен към министъра. (3) Звеното по ал. 1: 1. планира, извършва и докладва дейността по вътрешен одит в съответствие с Международните стандарти за вътрешен одит, Етичния кодекс на вътрешните одитори, Хартата за вътрешен одит и утвърдената от министъра на финансите методология за вътрешен одит в публичния сектор; 2. изготвя на базата на оценка на риска 3-годишен стратегически план и годишен план за дейността си, които съгласува с министъра; 3. изготвя одитен план за всеки одитен ангажимент, който съдържа обхват, цели, времетраене и разпределение на ресурсите за изпълнение на ангажимента, одитния подход и техники, вид и обем на проверките; 4. дава независима и обективна оценка на министъра за състоянието на одитираните системи за финансово управление и контрол; 5. оценява процесите за идентифициране, оценяване и управление на риска, въведени от министъра; 6. проверява и оценява съответствието на дейността със законите, подзаконовите нормативни актове, вътрешните актове и договорите; надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация; създадената организация по опазване на активите и информацията, както и ефективността, ефикасността и икономичността на операциите и изпълнението на договорите и поетите ангажименти; 7. консултира министъра по негово искане, като дава съвети, мнение, обучение и др. с цел да се подобрят процесите на управление на риска и контрола, без да поема управленска отговорност за това; 8. докладва и обсъжда с министъра и с ръководителите на структурите, чиято дейност е одитирана, резултатите от всеки извършен одитен ангажимент и представя одитен доклад; 9. дава препоръки в одитните доклади за подобряване на адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол, подпомага министъра при изготвянето на план за действие и извършва проверки за проследяване изпълнението на препоръките; 10. изготвя и представя на министъра годишен доклад за дейността по вътрешен одит, който се изпраща на дирекция “Вътрешен контрол” на Министерството на финансите до 28 февруари следващата година; 11. осигурява повишаването на професионалната квалификация на вътрешните одитори и осъществява контакти с другите звена за вътрешен одит от организациите от публичния сектор с цел обмяна на добри практики. Раздел IV Обща администрация Чл. 31. (1) Общата администрация изпълнява функции по техническото осигуряване на дейността на министъра и на специализираната администрация и на дейности по административното обслужване на граждани и юридически лица. (2) Общата администрация е организирана в две дирекции: 1. дирекция “Административно-правно и информационно обслужване”; 2. дирекция “Финансово-стопански дейности и управление на държавното имущество”. Чл. 32. Дирекция “Административно-правно и информационно обслужване” осъществява: 1. дейността във връзка с осигуряване на човешките ресурси, като: а) предлага политика и стратегия по управление на човешките ресурси в министерството, отговаря за прилагането є и участва в провеждането на политиката за социалното сътрудничество; б) участва в подбора на служители и изготвя съответните актове по оформяне на служебните и трудовите правоотношения и извършва административни дейности, свързани с персонала; в) образува, води и съхранява документацията, свързана със служебните и трудовите правоотношения и архива на персонала; г) изпълнява нормативните изисквания по заплащането на труда и изготвя длъжностното и поименното щатно разписание на администрацията; д) организира и контролира обучението и развитието на персонала; е) участва в подготовката на договори за управление и други граждански договори; ж) контролира спазването на нормите за безопасни и здравословни условия на труд; з) участва в изготвянето на мобилизационните планове на централната администрация; 2. дейността по информационното обслужване на министерството, като: а) формира стратегията и приоритетите за информационното осигуряване на министерството и на административните структури; б) изгражда и поддържа информационната система на министерството и информационните връзки с другите министерства, ведомства и институции; в) осигурява хардуер и софтуер и извършва годишни инвентаризации на информационните системи; г) подпомага методически служителите при работата им с информационните системи; д) организира и участва в провеждането на конкурси и търгове по закупуване на компютърна техника и информационни системи; 3. дейността по деловодното обслужване, като: а) осигурява подготовката на материалите за заседанията на Министерския съвет и организира и следи за подготовката, получаването и изпращането в Министерския съвет на становища по материалите от дневния ред; б) получава и картотекира протоколите от заседанията на Министерския съвет и документите към тях; в) организира и осъществява деловодната дейност и дейността на приемната в министерството; г) осигурява опазването и съхраняването на преписките и архивните дела; д) води отчетност и осигурява информация по получена и изпратена кореспонденция; е) организира експертиза за ценността на документите, тяхната обработка и предаването им в Държавния архив; ж) осигурява чрез техническите сътрудници работата на членовете на политическия кабинет; 25. отговаря за и осигурява спазването на пропускателния режим в сградите на министерството. Чл. 33. Дирекция “Финансово-стопански дейности и управление на собствеността” осъществява: 1. дейността по финансовото осигуряване, като: а) съставя и обосновава проекта на консолидиран бюджет на министерството; б) разпределя, контролира и анализира разходването на средствата по дейности и бюджетни организации—второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, както и прави мотивирани предложения за корекции в техните бюджети; в) съставя месечни и тримесечни касови отчети за изпълнението на бюджета на министерството и дава методически указания на второстепенните разпоредители и на търговските дружества, в които министърът упражнява правата на собственост на държавата; г) организира финансовата дейност и счетоводната отчетност на министерството; д) отчита усвояването на средствата по пълна бюджетна класификация в съответствие с определения бюджет; е) организира счетоводното отчитане на средствата от фондове, програми и проекти при съобразяване с клаузите на договорите и международните програми и споразумения; ж) изготвя ежемесечни и годишни оборотни ведомости на администрацията; з) съставя годишния баланс на администрацията и консолидирания баланс на министерството; и) извършва финансиране на второстепенните разпоредители на бюджета; к) упражнява контрол по опазването на движимото и недвижимото имущество чрез ежегодни инвентаризации; л) осъществява финансов контрол върху средствата, отпуснати от Европейската комисия в съответствие с нейните изисквания и с изискванията на Закона за счетоводството; м) поддържа счетоводна отчетност за средствата, отпуснати от Европейската комисия съгласно националните счетоводни стандарти, Закона за счетоводството и Закона за устройството на държавния бюджет.; 2. стопански дейности, като: а) отговаря за осигуряването на пропускателния режим и охраната в сградата на министерството; б) планира и организира ремонтните работи на помещенията; в) организира и осъществява материалнотехническото снабдяване с консумативи, инвентар и организационна техника и осигурява изправността на машините и съоръженията; г) организира и контролира транспортното обслужване на министерството; д) поддържа сградния фонд, инсталациите и съоръженията в съответствие с нормите на производствената хигиена и противопожарната охрана и организира при необходимост сключването на договори с външни изпълнители. Раздел V Специализирана администрация Чл. 34. (1) Специализираната администрация подпомага и осигурява осъществяването на правомощията на министъра. (2) Специализираната администрация е организирана в 11 дирекции. Чл. 35. Дирекция “Правна регламентация и международни правни норми”: 1. изготвя и участва в изготвянето на нормативни актове в областта на транспорта и съобщенията; 2. дава правни становища по прилагането на законовите, подзаконовите нормативни актове и индивидуалните административни актове на министъра; 3. участва със свои представители в работни групи за изработване на проекти на нормативни актове, свързани с транспорта и съобщенията, и взаимодейства с другите министерства и ведомства по хармонизация на законодателството; 4. оказва правно съдействие и подпомага дейността на администрацията на министъра и политическия кабинет; 5. участва със свои представители в международни групи в областта на транспорта и съобщенията, като дава мнение по отношение на съответствието между международните и националните правни норми; 6. осъществява процесуалното представителство на министъра пред съдилищата по въпроси, свързани с актове на министъра, издадени в кръга на неговата компетентност. Чл. 36. Дирекция “Структурна реформа”: 1. организира и провежда процедури по преструктуриране, преобразуване, приватизация, прекратяване и ликвидация на транспортни предприятия, на търговски дружества в съобщенията и концесиониране на транспортни обекти; 2. разработва годишни програми и отчети за приватизация; 3. организира рекламна дейност за привличане на потенциални инвеститори; 4. води регистъра на търговските дружества; 5. възлага и приема приватизационни и концесионни оценки; 6. изготвя проекти на договори, съпътстващи приватизационни и концесионни процедури; 7. води регистър на компенсаторни записи в транспорта и съобщенията; 8. осъществява дейности по изпълнение на разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари; 9. организира дейността по провеждане на политиката за управление на държавната собственост и поддържа цялостната документация, свързана с това. Чл. 37. Дирекция “Икономическа политика”: 1. организира, координира и провежда икономическата политика в транспортния и съобщителния отрасъл; 2. осигурява провеждането на тарифната политика в транспорта и съобщенията; 3. проучва и анализира европейската и световната практика по отношение на ценовата и тарифната политика в транспорта и съобщенията; 4. разработва анализи за финансовото състояние на предприятията и търговските дружества от транспортния и съобщителния сектор; 5. изготвя програми за оздравяване на държавни предприятия и търговски дружества в транспорта и съобщенията; 6. разработва предложения за промени в тарифите и таксите за дейности и услуги; 7. организира и координира общата статистическа отчетност в съответствие с международните изисквания. Чл. 38. Дирекция “Управление при кризи, инспекция по безопасност и евроатлантическо сътрудничество”: 1. осигурява провеждането на държавната политика в областта на гражданско-аварийното планиране, гражданско-военното сътрудничество и интеграцията в НАТО и други организации за колективна сигурност, безопасност в транспорта и съобщенията и автоматизирането на дейностите, свързани с управлението в условията на кризи от различен характер, като: а) организира, ръководи и контролира готовността на министерството, второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра, държавните предприятия и търговските дружества за транспортно и съобщително осигуряване на отбраната, въоръжените сили и на органите по сигурността при привеждането на страната от мирно на военно положение и в условия на други кризи; б) разработва, организира и контролира изпълнението на мероприятията от плановете за транспортно и съобщително осигуряване на страната, националните и колективните сили за отбрана и сигурност при отбранителна операция и при други кризи; в) отговаря за състоянието и готовността на изградените центрове и пунктовете за управление при кризи от различен характер; г) организира денонощно дежурство, събира и анализира информация за рисковите фактори и обекти и за възникналите аварии, бедствия и катастрофи; д) планира и разпределя необходимите финансови средства за дейностите по транспортното и съобщителното осигуряване при кризи от различен характер; е) участва при формирането и провеждането на държавната политика по използването на далекосъобщителната мрежа и радиочестотния спектър при кризи от различен характер; ж) взаимодейства с Агенцията за следприватизационен контрол за изпълнението на публичните и военновременните задачи, предвидени в приватизационните договори на приватизирани търговски дружества от отраслите транспорт и съобщения; з) подпомага министъра при провеждането на държавната политика, свързана с интеграцията в НАТО и присъединяването към други организации за колективна сигурност в областта на транспорта и съобщенията; и) участва в интегрираното отбранително планиране при сътрудничеството с НАТО, свързано с транспортното и съобщителното осигуряване при национална или колективна отбранителна операция; к) участва в изготвянето на проекти на национални рамкови документи и нормативни актове, свързани с интеграцията на страната ни в НАТО, със стандартизирането и унифицирането на транспортните и съобщителните услуги в условия на кризи в съответствие с изискванията на НАТО, Европейския съюз и други организации за отбрана и сигурност; 2. събира, анализира и обобщава информацията, свързана с безопасността на движението; 3. осъществява контрол по прилагането на нормативните актове по безопасни и здравословни условия на труд и превенция на риска; 4. осъществява държавен технически надзор върху съоръженията с повишена опасност; 5. консултира, ръководи методически и осъществява контрол по пожарната и аварийната безопасност; 6. планира, проектира, разработва, въвежда в експлоатация, експлоатира и поддържа програмно-технически подсистеми и комплекси за автоматизиране на оповестяването и управлението на транспорта и съобщенията при кризи от различен характер; 7. поддържа регистри и база данни за състоянието на транспортните и съобщителните ресурси за отбрана, възложените задачи в интерес на отбраната и действията при други кризи, военновременния бюджет и тяхното управление в мирно време и в условия на кризи от различен характер; 8. разработва инвестиционни проекти и програми за развитие на програмно-техническите подсистеми за управление на транспорта и съобщенията при кризи и за внедряване на съвместими с НАТО и Европейския съюз комуникационно-информационни технологии. Чл. 39. Дирекция “Транспортна политика”: 1. разработва концепции, стратегии и програми за развитието на транспортния сектор; 2. организира проучването и разработва инвестиционни и финансови програми за изграждане, реконструкция и модернизация на транспортните коридори и другата транспортна инфраструктура на страната като част от Общоевропейската транспортна мрежа; 3. координира научната, технологичната, стандартизационната и метрологичната дейност в транспортния отрасъл в съответствие с изискванията на пазарната икономика и свободната конкуренция; 4. организира и координира развитието и нормативното регулиране на комбинираните превози; 5. планира и организира финансирането на транспортната инфраструктура и на други проекти от международните финансови институции и безвъзмездните фондове на Европейския съюз, САЩ и други по линия на двустранното и многостранното сътрудничество; 6. организира и координира общата екологична политика в транспортния сектор; 7. управлява програми и проекти, финансирани със средства, отпускани като помощ за страната от Европейската комисия в сектор транспорт, като: а) организира и контролира подготовката на проектни и тръжни документи и отговаря за провеждането на търгове съгласно изискванията на Програмата ФАР, международните финансови институции и др.; б) участва в изготвянето на договорите съвместно с бенефициента по тях и осъществява наблюдение и контрол върху изпълнението им; в) осъществява координация със съответните финансиращи институции; г) извършва плащания по договорите след проверка на необходимите документи; д) поддържа система за финансова отчетност на средствата от Европейската комисия и Националния фонд съгласно техните изисквания; 9. проучва и анализира европейските и световните тенденции в развитието на транспорта и европейските технически стандарти и норми с цел прилагането им в отделните видове транспорт; 10. анализира тенденциите в развитието на отделните видове транспорт с цел формулиране на конкретни управленски решения в дългосрочен и краткосрочен аспект, както и по конкретни проблеми; 11. разработва целите и приоритетите в развитието на транспортния сектор и принципите при регулирането му; 12. разработва и актуализира транспортни стратегии, принципите, етапите и насоките на развитие на отделните видове транспорт; 13. осъществява координация при взаимодействието на министъра с изпълнителните агенции в транспортния сектор; 14. разработва принципите на безопасност, приложими при отделните видове транспорт; 15. организира, координира и анализира статистическата информация за транспортната система. Чл. 40. Дирекция “Европейска интеграция и международна дейност”: 1. разработва програми и концепции за развитие на международното сътрудничество и води международна кореспонденция; 2. съгласува материали, свързани с подписването, одобряването и утвърждаването на международни програми, конвенции, договори и спогодби, съхранява копия от подписаните международни документи и предоставя информация по международното сътрудничество; 3. участва при организирането и провеждането на международни преговори и срещи; 4. осъществява дейностите по участие на министерството в присъединителните проекти и програми; 5. разработва и актуализира секторна стратегия и програма за подготовката на Република България за членство в Европейския съюз и програмата за нейното изпълнение; 6. организира и участва в дейностите за интеграция към общоевропейските структури и организации; 7. осъществява подготовката на министерството за участие в преговорите по присъединяване на Република България към Европейския съюз; 8. подпомага Мисията на Република България към Европейските общности с цел адекватно поемане на функциите и подготовка за трансформирането є в Постоянно представителство на Република България към Европейския съюз. Чл. 41. Дирекция “Транспортна инфраструктура и строителство”: 1. ръководи, организира и контролира инвеститорската дейност за обектите, финансирани със средства от държавния бюджет или със заемни средства от международни финансови институции, гарантирани от държавата; 2. осигурява инвестиционни проучвания, планове и задания; 3. организира възлагането на обществени поръчки за строителство и свързаните с него доставки. Чл. 42. Дирекция “Координация на транспортната дейност, безопасност на движението, технически надзор и безопасни и здравословни условия на труд”: 1. подпомага и координира дейността на администрацията на министъра с изпълнителните агенции и главните дирекции към министъра на транспорта и съобщенията; 2. систематизира и координира дейността на администрациите по видове транспорт към министъра; 3. подготвя и обобщава информация до Министерския съвет и други държавни органи относно изпълнението на програмите на министерството; 4. участва съвместно с администрациите по видовете транспорт в разработването на целите, приоритетите и програмите за развитие на видовете транспорт, както и в разработването и прилагането на международната и интеграционната политика по видове транспорт; 5. участва в разработването на проекти на подзаконови актове в областта на автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт и дава становища по прилагането на нормативните актове в областта на транспорта; 6. събира, анализира и обобщава информация, свързана с безопасността на движението, и осигурява работата на органа по безопасност на движението по пътищата към министъра; 7. подпомага организирането и координирането на дейността по популяризиране на мерките за безопасност на движението в градовете и по пътищата; 8. осъществява контрол по прилагането на нормативните актове по безопасни и здравословни условия на труд и превенция на риска; 9. осъществява държавен технически надзор върху съоръжения с повишена опасност; 10. консултира, ръководи методически и осъществява контрол по пожарна и аварийна безопасност; 11. осъществява контрол по провеждане на екологичната политика за опазване на въздуха, почвите и водите; 12. участва в разработването на проекти на нормативни актове по безопасни и здравословни условия на труд, технически надзор, превози на опасни товари, пожарна и аварийна безопасност и екологичната политика в областта на транспорта и съобщенията; 13. участва в работата на работните групи към международните органи и организации, свързани с безопасните и здравословни условия на труд, технически надзор, пожарна и аварийна безопасност и екологична политика в областта на транспорта и съобщенията; 14. координира работата на администрацията с браншовите транспортни организации. Раздел VI Организация на работата в министерството Чл. 46. (1) Непосредственото ръководство на дирекция се осъществява от нейния директор, който носи отговорност за точното и срочно изпълнение на конкретните задачи при осъществяване на функциите є. (2) Директорите на дирекции дават задължителни указания в рамките на своята компетентност за осигуряване изпълнението на актовете на Министерския съвет, на министъра и на заместник-министрите. Чл. 47. (1) Директорът на дирекция: 1. докладва на членовете на политическия кабинет и на главния секретар материали по въпроси от неговата компетентност; 2. участва при покана в работата на политическия кабинет; 3. подписва и насочва материали, подготвени по въпроси, включени във функциите на ръководената от него дирекция; 4. разпределя работата и задълженията между служителите в дирекцията. (2) Директорът по ал. 1 периодично представя на главния секретар информация за изпълнението на поставените задачи от съответната дирекция. Чл. 48. Структурата на административните звена се утвърждава от министъра по предложение на главния секретар. Чл. 49. Правата и задълженията на служителите в министерството, както и изискванията за заемане на съответната длъжност се определят в длъжностни характеристики, които се утвърждават от министъра. Чл. 50. (1) Работното време на служителите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. (2) Работното време по ал. 1 е от 9 до 17 ч. и 30 мин. с обедна почивка от 12 ч. и 30 мин. до 13 ч. Чл. 51. (1) За изпълнение на определени задачи, свързани с дейността на министерството, могат да бъдат привличани нещатни сътрудници в качеството им на експерти. (2) Правата и задълженията на лицата по ал. 1 се определят в акта за привличането им и в сключения с тях договор от министъра. Чл. 52. (1) За образцово изпълнение на служебните задължения служителите могат да бъдат награждавани по реда на Закона за държавния служител. (2) Предметните награди се определят от органа по назначаване на стойност, както следва: 1. за отличие “златен почетен знак”—до 4 основни месечни работни заплати на лицето; 2. за отличие “сребърен почетен знак”—до 3 основни месечни работни заплати на лицето; 3. за отличие “грамота”—до 2 основни месечни работни заплати на лицето. Чл. 53. Пропускателният режим, документооборотът, противопожарната охрана и други специфични разпоредби, свързани с организацията на работа в министерството, се уреждат с вътрешни правила, инструкции и заповеди на министъра. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 42, ал. 4 от Закона за администрацията. Приложение към чл. 27, ал. 3 от устройствения правилник Численост на персонала в организационните структури и административните звена в Министерството на транспорта и съобщенията— 281 щатни бройки Политически кабинет 9 в т.ч.: експертни и технически сътрудници 1 Инспекторат 12 Главен секретар 1 Обща администрация 70 в т.ч.: Дирекция “Административно-правно и информационно обслужване” 38 Дирекция “Финансово-стопански дейности и управление на собствеността” 32 Специализирана администрация 189 в т.ч.: Дирекция “Правна регламентация и международни правни норми” 19 Дирекция “Структурна реформа” 17 Дирекция “Икономическа политика” 14 Дирекция “Управление на кризи и подготовка за отбрана” 19 Дирекция “Транспортна политика” 19 Дирекция “Европейска интеграция и международна дейност” 20 Дирекция “Транспортна инфраструктура и строителство” 13 Дирекция “Железопътен транспорт” 16 Дирекция “Политика в далекосъобщенията” 17 Дирекция “Пощенска политика и регулиране на пощенския пазар” 16 Дирекция “Информационно общество и информационни технологии” 19 3994