ПРАВИЛНИК за банките

ПРАВИЛНИК за банките (Обн. ДВ бр. 42/1989) ПРАВИЛНИК за банките Глава първа ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ Чая. 1. (1) Този правилник урежда управлението на банковата дейност, правата и задълженията на банките и отношенията помежду их, както ни с фирмите и другите юридически пи физически лица. (2) Главна задача на банките е чрез цялостната си дейност с икономически средства да съдействуват за повишаване ефективността на икономиката, за прогресивно преструктуриране и технологично обновяване на производството, за осъществяване държавната стратегия за качествено нов растеж в икономиката. Ча. 2. Банки са: 1. Българската народна банка (БНБ), която е централната банка на социалистическата държава; 2. търговските банки (ТБ); 3. Държавната спестовна каса (ДСК). Чл. 3. Филиали и представителства в страната на чуждестранни банки, както и банки у нас с участието на чуждестранни фирми и лица се образуват по реда на глава пета от Указ № 56 за стопанската дейност (УСД) (обн., ДВ, бр. 4 от 1989 г.; попр., бр. 16 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 38 и 39 от 1989 г.) след вземане на становище от БНБ. Глава втора БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА Раздел 1 Дейност на банката Чл. 4. (1) Българската народна банка участвува в разработването и провежда държавната политика в банковата дейност в левове и валута с оглед да се охранява, регулира и стабилизира националната парична единица - левът. (2) Българската народна банка: 1. пуска налични пари в обращение и регулира паричното обращение; 2. регулира дейността на другите банки в страната и контролира спазването на определените нормативи и изисквания за банковата дейност; 3. разработва проектите на държавния кредитен и касов план на страната, участвува при съставянето на сводния финансов план, на баланса на паричните доходи и разходи на населението, на валутния план и на платежния баланс; 4. разработва и предлага за утвърждаване от Министерския съвет принципите на лихвената политика, минималния и максималния размер на основния лихвен процент; другите лихвени равнища; 5. съхранява минималните резерви и необходимите средства за разплащания на другите банки и организира разплащанията между тях; 6. организира и извършва текущото банково обслужване на организациите от непроизводствената сфера и касовото изпълнение на бюджета; 7. съхранява свободните средства на бюджета и застрахователните органи; 8. координира банковите външноикономически отношения; определя курсовете на чуждестранните валути към лева; координира управляването на националните валутни резерви; оперира с валута и благородни метали; 9. може да създава и да участвува със собствени средства в банки и фирми в страната и в чужбина; 10. насърчава внедряването на прогресивни методи и технически средства в банковото дело. (3) Българската народна банка самостоятелно и с други компетентни органи анализира данни за развитието на икономиката, за въздействието на банковата дейност, за резултатите от изпълнението на плановете, както и обобщените тенденции на развитието. (4) Българската народна банка работи на стопанска сметка по ред, определен с наредба на министъра на икономиката и планирането и на председателя на БНБ. Чл. 6. (1) Българската народна банка регулира кредитните ресурси на другите банки, като: 1. предоставя на договорна основа допълнителни ресурси във вид на краткосрочни депозити и средносрочни кредити; 2. прави предложение пред Министерския съвет за определяне и изменяне минималния и максималния размер на основния лихвен процент; 3. определя процентите на задължителните минимални безлихвени резерви на другите банки върху привлечените от тях средства. (2) Българската народна банка определя: 1. най-малкия допустим относителен дял, в който кредитните вложения на другите банки следва да бъдат покрити със собствени ресурси; 2. най-малкото допустимо съотношение между собствените ресурси на другите банки и на рисковите им балансови активи и други извънбалансови ангажименти; 3. най-малките допустими съотношения за ликвидност на другите банки; 4. най-големия допустим относителен дял на сумата на всички кредити, предоставени на една и съща фирма, спрямо собствените ресурси; 5. най-малкия допустим относителен дял на специалните резерви в местна и чуждестранна валута за покриване трудносъбираеми и несъбираеми кредити към общата сума на тези кредити, които се отделят от печалбата на банката преди облагането й с данък. Критериите за трудносъбираеми и несъбираеми кредити се установяват от Управителния съвет на БНБ. (3) При нарушаване на определени нормативи и изисквания към банковата дейност БНБ и съответната банка уточняват сроковете и другите условия за привеждането им в съответствие с нормативите и изискванията. Чл. 7. Управителният съвет на БНБ може да предлага за утвърждаване от Министерския съвет и други икономически нормативи и изисквания. Чл. 8. (1) Българската народна банка контролира спазването на нормативите и изискванията за банковата дейност на основата на периодични отчетни, статистически и други данни, представяни от другите банки. (2) При необходимост БНБ извършва проверки и ревизии по дейността на банките. Когато се разкрият значителни отклонения от установените с този правилник нормативи и изисквания, БНБ прилага икономически и други санкции спрямо съответната банка и може да дава задължителни указания за отстраняването им. (3) При системно допускане на нарушения на установените нормативи и изисквания БНБ може да внесе предложение в окръжния съд, където е регистрирана банката, за смяна на управителните и на контролните органи или за прекратяване по реда на чл. 50 от Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност (ППУСД) (ДВ, бр. 15 от 1989 г.). Чл. 10. Българската народна банка: 1. ръководи методически банковата счетоводна отчетност, касовата дейност в левове и валута, банковия контрол по фонд „Работна заплата“, кибернетизацията на банковата дейност в страната и режима и охраната в банковата система; 2. внася за утвърждаване от компетентните органи основните нормативни актове по банковата дейност; 3. организира сътрудничеството с международните банки на страните - членки на Съвета за икономическа взаимопомощ, с централните банки на социалистическите и другите страни, с други международни банки, с финансови и застрахователни компании. Чл. 12. Българската народна банка може да възлага на други банки с тяхно съгласие извършването на някои от своите дейности освен когато те по силата на нормативен акт са изключително от нейна компетентност. С това отговорността й по тези дейности не се ограничава. Раздел ПЦ Управление н устройство Чл. 14. Българската народна банка е орган с функционална компетентност, пряко подчинен на Министерския съвет. Чл. 16. Управителният съвет на БНБ: 1. организира изпълнението на държавната политика в банковата дейност; 2. обсъжда и взема решения по: а) основните въпроси, свързани с провеждането на държавната политика в банковата дейност; б) проектите за кредитния план и за касовия план на страната и други основни банкови планови документи; в) доклади, отчети и анализи за изпълнението на банковите задачи и на целите на държавната политика в тази област, както и за резултатите от дейността на отделните банки; г) проектите за нормативни актове по банковата дейност; 3. определя нормативи и изисквания за регулиране на банковата дейност и основния лихвен процент по кредитите и депозитите; 4. взема решения за откриване и закриване на поделения на БНБ. Чл. 18. (1) Председателят на БНБ: организира, ръководи и контролира дейността на банката; представлява БНБ в страната и в чужбина; определя задачите на заместник-председателите и другите длъжностни лица. (2) Председателят на БНБ може да предоставя упражняването на някои от правата си на други длъжностни лица от банката, ако не са изключително от негова компетентност. Глава ТЪРГОВСКИ БАНКИ трета Раздел 1 Общи положения Чл. 19. (1) Управителният съвет се свиква от неговия председател или по искане най-малко на двама от членовете му. (2) Заседанието на УС е законно, ако на него присъствуват повече от половината от членовете му. (3) Решенията на УС се приемат с обикновено мнозинство на гласовете на присъствуващите членове. Решенията се оформят в протокол. (4) При разногласия между председателя на УС председателят отнася въпроса до Министерския съвет, като до решаването му действува по своя преценка. В тези случаи членовете на УС могат да изложат писмено становището си. Чл. 20. (1) Търговската банка е акционерно дружество на две или повече фирми -- юридически лица, банки и други организации. (2) Уставният фонд на ТБ не може да бъде по-малък от 7 млн. лв., като най-малко половината от него трябва да бъде внесен преди регистрирането на ТБ. Чл. 21. Учредяването на ТБ се одобрява от Управителния съвет на БНБ въз основа на Учредителните актове. Отказът на УС може да се обжалва пред Върховния съд. Раздел Дейност на търговските банки Чл. 23. (1) Търговските банки работят за осъществяване задачите на банковата дейност и имат право: 1. да предоставят краткосрочни, средносрочни и дългосрочни кредити в левове и в чуждестранна валута на всяка фирма или друго юридическо лице; 2. да участвуват със собствени средства в дружествени фирми; 3. да приемат депозити до поискване, срочни депозити и влогове в левове и в чуждестранна валута от местни и чуждестранни физически и юридически лица; 4. да извършват и други банкови услуги. (2) Банките могат взаимно да се кредитират при договорени лихви и други условия. Чл. 24. Търговските банки насърчават съвместното формиране и използуване парични ресурси на банките и на фирмите чрез: 1. банково дялово участие в дружествените фирми; 2. участие на фирмите като акционери в ТБ. Чл. 28. (1) Търговските банки предоставят кредити в национална и чуждестранна валута за дейности, мероприятия и обекти, които са ефективни и осигуряват необходимите постъпления на местна, съответно чуждестранна валута, за срочното погасяване на кредита и лихвите. (2) Краткосрочните кредити се предоставят за срок до 1 година, средносрочните - от 1 до 5 години, а дългосрочните - от 5 до 10 години. (4) Недействителни са нарежданията на държавни и други органи и организации за предоставяне кредити от ТБ. Чл. 30. (1) Търговските банки упражняват контрол за ефективното използуване на предоставените от тях кредити. (2) За целите на контрола ТБ изискват от фирмите да им представят съответните отчетни и други данни, извършват проверки във фирмите, организират набирането на собствена, от другите търговски банки и от БНБ информация. Чл. 31. При осъществяване на дейността си ТБ ползуват помощта и водят диалог с компетентните в това отношение органи в страната. Чл. 32. Взаимоотношенията на ТБ с фирмите, както и с БНБ по кредитите и депозитите се уреждат с договори. Чл. 33. (1) Търговски банки и фирми могат да участвуват по установения ред, включително и като учредители или инициатори, в консорциуми с участието на местни и чуждестранни банки и фирми с оглед комплексно и ефективно да се модернизират отделни дейности и отрасли в народното стопанство на основата на създаване нови дълготрайни ресурси за износ. (2) С договорите за консорциуми по реда на предходната алинея задължително се осигурява пълна обвръзка на левовите и валутните разходи за инвестиции с постъпленията на левове и валута за изплащане на кредитите заедно със съответните лихви. Чл. 34. (1) Лихвите по кредитите и депозитите в национална валута се договарят между фирмите и банките в съответствие с наредба за лихвите, издадена от министъра на икономиката и планирането и председателя на БНБ. (2) По кредитите за ефективни мероприятия по технологичното обновяване и по внедряването на ефективни научно-технически постижения ТБ прилагат поощрителни лихвени проценти. (3) Когато по решение на Министерския съвет банкови кредити се отпускат по лихвени проценти, по-ниски от договорения лихвен процент, разликите са за сметка на държавния бюджет. Чл. 37. Лихвите по кредитите извън случаите по чл. 90, ал. 2 УСД се изплащат от печалбата на фирмите след нейното облагане с данък. Чл. 38. (1) Банковите валутни кредити и лихвите по тях се погасяват от реализираните валутни приходи от кредитираното мероприятие, когато то е обособено на самостоятелен баланс и валутна сметка. (2) Когато кредитираното мероприятие не е обособено на отделен баланс и валутна сметка, ползуваният валутен кредит и лихвите по него се погасяват: 1. от реализираните текущо валутни постъпления на фирмата над договорените с Българската външнотърговска банка (БВБ) постъпления на валута по периоди на годината, осигуряващи вноската за държавата, когато за фирмата е определена вноска в несоциалистическа валута за общодържавни нужди; 2. когато фирмата-кредитополучател няма държавна поръчка по реда на точка 1 -- от собствените валутни средства след отчислението на валутата по определения норматив за общодържавни нужди, ако е утвърден такъв норматив. (3) Валутните кредити може да се издължават и за сметка на неизползуваната валута, поради намаляване на осъществяван внос, след писмено потвърждение от организацията, с чиято валута се извършва заменяният внос, че докато кредитът с лихвите не бъде погасен, тя ще продължава в рамките на валутната си самоиздръжка да разчита и превежда валутата за съответния внос за издължаване на кредита с лихвите. (4) При девалвация и ревалоризация на валутите кредитите и източниците за издължаване се преизчисляват, като курсовите разлики са за сметка на кредитополучателите, освен ако е договорено друго. Чл. 39. Когато кредитополучателят и гарантите не осигуряват срочното връщане на кредита и лихвите, банките блокират средствата им в национална или чуждестранна валута по съответните сметки на фирмата, включително и в други ТБ, и могат да издължават от тях кредита. Чл. 40. Търговските банки могат да създават по реда, установен в утвърдените правила за стопанската сметка: 1. специален фонд в левове за осъществяване взаимнообвързани сделки (уравнителен фонд), от който да покриват евентуални разлики в левове, когато част от обвързаните операции създават допълнителни валутни ресурси, но нямат достатъчна левова ефективност, а комбинация от няколко сделки осигурява пълно валутно и левово самофинансиране на взаимнообвързаните сделки; 2. фонд „Финансиране на нововъведения”, със средствата от който да участвуват дялово във фирми с ограничена отговорност, за финансиране внедряването на разработки с рисков характер. Чл. 42. Търговските банки организират извършването на икономически, пазарни, валутнофинансови и други проучвания в страната и в чужбина и на тази основа срещу заплащане могат да предоставят консултации на фирмите за кредитната и пазарната конюнктура, за икономическото състояние и научно-техническите възможности и стратегията на партньорите на нашите фирми. Чл. 43. Търговските банки могат да се сдружават с чуждестранни юридически и физически лица при спазване определения ред за извършване на съвместна дейност в страната и в чужбина, включително и за образуване на съвместни банки. Чл. 47. При промени в икономическите условия, определени от държавни органи, както и при реорганизации държавните органи задължително решават въпроса за издължаването, съответно гарантирането на кредитите, при променените условия. Чл. 48. (1) Търговските банки, с разрешение на председателя на БНБ, във връзка със своята дейност и като спазват определените нормативи и изисквания по банковата дейност, могат: 1. да привличат ресурси в чуждестранна валута от чуждестранни банки и други юридически и физически лица; 2. да сключват кредитни и кореспондентски споразумения с чуждестранни банки; 3. да приемат за инкасо стокови и транспортни документи, чекове и други платежни документи във валута и валутни ценности от български фирми и чуждестранни банки и от други юридически и физически лица и да извършват плащания по тях. (2) Търговските банки могат да оперират с временно свободните си собствени средства в чуждестранна валута на международния валутен пазар. (3) Когато търговските банки предоставят кредит в чуждестранна валута на фирма за сметка на привлечени от тях кредитни ресурси, срокът, лихвата и другите условия на валутния кредит не може да бъдат по-неблагоприятни за кредитополучателя у нас от съответните условия, при които са привлечени кредитните ресурси, с изключение на договорените в съответствие с Наредбата за лихвите надбавка към лихвения процент и други разноски. (4) В случаите по предходната алинея банките при поискване предоставят необходимите данни на фирмите за условията, при които са привлечени кредитните ресурси. Чл. 49. (1) Всяка търговска банка по договореност може да получи от друга при запазване на банковата тайна данни за фирма относно: финансовото и валутното й състояние; платежоспособността й; общите суми на дълга и в левове и в чуждестранна валута към съответната банка; друга информация. (2) Търговските банки обменят данни по ал. 1 и с БНБ. Чл. 51. Когато фирмата поради липса на средства по сметките си в банките не може да изпълни парично задължение повече от 60 дни, банката, с която се е договорила за текущо обслужване, обявява по реда на глава трета от УСД състоянието на неплатежоспособност на фирмата. Чл. 52. Организацията, съдържанието на отделните форми, редът и сроковете, в които се извършват или отказват плащанията, се определят с наредба, издадена от министъра на икономиката и планирането и председателя на БНБ. Чл. 53. Всяка търговска банка може да изпълнява дейност на друга банка на кореспондентски начала срещу заплащане на комисиона по договореност. Чл. 54. (1) Банките изплащат от приходите си обезщетение за нанесените по тяхна вина вреди на фирмите и другите организации при: 1. неизплащане или несвоевременно изплащане на платежни документи, ако до срока за изплащане по сметката на платеца е имало достатъчно средства; 2. несвоевременно или неправилно вписване на суми по сметките на фирмите и другите организации във връзка с плащанията; 3. в други случаи, когато са причинили вреди. (2) Освен обезщетения по предходната алинея банките плащат неустойка в размер 0,05 на сто на ден върху съответната сума в полза на доставчика (изпълнителя) за всеки отделен случай, в който са изпратили на погрешен адрес платежни документи. (3) Банките събират от платеца в полза на доставчика (изпълнителя) неустойка в размер 0,05 на сто на ден върху неизплатената сума при забавяне на плащането, поради неосигуряване в срока на плащането необходимите средства по сметката си в банката. (4) За извършено плащане на непроизведена продукция или неизвършени работи или услуги банките събират в своя полза глоба от доставчика (изпълнителя) и от платеца в размер 0,05 на сто на ден върху незаконосъобразно изплатената сума за времето, през което тя е била неправилно използувана. Чл. 57. (1) Освен изрично определените с този правилник функции на ТБ във валутната област ВБ осъществява останалите банкови функции по валутните операции и контрол по съхранението и воденето по банкови сметки на средствата в чуждестранна валута на фирмите, по разплащанията и касовото обслужване в чуждестранна валута на държавата и на фирмите и по контрола за валутната им самоиздръжка. За фирмите, на които Министерският съвет не е утвърдил валутни показатели, банковите функции по тази алинея може да се осъществяват и от банките по чл. 48, ал. 1. (2) Българската външнотърговска банка осъществява и следните задачи: 1. изпълнява функциите на упълномощена банка на страната при взаимоотношенията с международните банки на страните -- членки на СИВ; 2. води сметките за износа по кредити, предоставени от държавата на други страни, и отчита погасяването на тези кредити. (3) Съдействието на банките по отношение на фирмите-износители с оглед валутно-финансовите и кредитни условия на външноикономическите сделки да съответствуват на условията на международните пазари се оказва от ТБ, която е кредитирала левовата равностойност на износа до получаването на валутата за износа. Раздел ИТ Управление н устройство Чл, 58. Освен функциите съгласно УСД ни ППУСД органите за управление на ТБ изпълняват и следните функции: 1. общото събрание на акционерите решава покриването и отписването от баланса на банката на загуби в размери над 100 000 лв. от несъбираеми кредити и от други операции на банката за сметка на специално отделените средства от печалбата; 2. управителният съвет (УС) определя размера на таксите, комисионите и разноските, които банката събира при своите операции. Чл, 598. В помощ на ръководителя на ТБ се създава изпълнителен съвет (ИС). Чл. 60. (1) Изпълнителният съвет се състои от: ръководителя на банката, който е и председател на ИС, заместниците му и от 3 до 9 членове, избрани от УС. (2) Изпълнителният съвет: 1. организира изпълнението на решенията на общото събрание и на УС; 2. подготвя въпросите по дневния ред на общото събрание и на УС; 3. решава въпроси по кредитирането, отчетността, вътрешния контрол и други по оперативното ръководство на банковата работа; 4. одобрява отчетите за работата на структурните звена в банката, а също и на клоновете и на представителствата на банката; 5. разрешава покриване и съответно отписване от баланса на банката на несъбираеми вземания, липси и загуби в размер до 100 000 лв.; 6. разглежда и решава други въпроси от дейността на банката. (3) Изпълнителният съвет взема решенията си с мнозинство на гласовете. (4) Решенията се считат за действителни, ако на заседанието присъствуват повече от половината от членовете на ИС при задължително присъствие на ръководителя на банката или негов заместник. При равенство на гласовете решаващ е гласът на ръководителя на банката, а при негово отсъствие -- на заместника му. Чл. 61. Председателят на Министерския съвет определя ТБ, чиито ръководители се назначават и освобождават от него. Чл. 63. Притежатели на повече от 20 на сто от акциите имат право да изберат пропорционално част от членовете на УС на ТБ. Чл. 65. (1) Държавната спестовна каса е банка за обслужване на гражданите. Тя може да осъществява банково обслужване и на фирми. (2) Държавната спестовна каса: 1. приема и съхранява парични депозити до поискване, срочни депозити и спестявания в левове и във валута на гражданите и извършва безкасови плащания; 2. кредитира граждани за покупка и строеж на жилища, за текущи нужди и за извършване на стопанска дейност; 3. кредитира, финансира и личното строителство; 4. извършва текущо банково обслужване на обществени организации; 5. организира продажба на ценни книжа, извършва тиражиране на облигации и изплащане на купони по тях, приема на управляем депозит ценни книжа от граждани и фирми; 6. осъществява дейността на държавната лотария и други дейности, възложени от компетентни органи. Чл. 66. Държавната спестовна каса със съдействието на фирми, ведомства, изпълнителни комитети на народните съвети и други заинтересувани организации на икономическа договорна основа: 1. внедрява безкасови форми на плащане от гражданите на стоки и услуги и на задължения към държавата; 2. организира със съгласието на работниците и служителите превеждането на работната им заплата (хонорарите) по разплащателни сметки. Чл. 67. (1) Държавната спестовна каса предоставя краткосрочни, средносрочни и дългосрочни кредити за стопанската дейност на фирми и на граждани при лихвени проценти и други условия, договорени по реда, установен за фирмите. Такива кредити могат да предоставят и другите банки. (2) Краткосрочните кредити се предоставят за срок до 1 година, средносрочните - от 1 до 5 години, а дългосрочните - от 5 до 10 години. (3) Движимите вещи на кредитополучателите по ал. 1, за придобиването на които са вложени и средства от банков кредит, се считат заложени в полза на кредитиращата банка до окончателното издължаване на кредита, а върху недвижимостите, включително и върху правото да се построи сграда върху чужда земя, и сградите, които ще се построят, банката има по право законна ипотека, която се вписва служебно от нотариуса. (4) Освобождават се от държавни такси всички документи по вписването и заличаването на законните ипотеки върху недвижимостите на арендаторите, осъществяващи стопанска дейност. (5) Учредените в полза на банките ипотеки запазват действията си, без да бъдат подновявани. (6) Движимите вещи, върху които е учреден залог в полза на банката, остават във владение на длъжника без право да ги отчуждава или залага повторно без съгласие на банката. Отчуждаването в полза на трети недобросъвестни лица не може да бъде противопоставено на банката. (7) За обезпечаване издължаването на кредита банките могат да изискват поръчителство на кредитоспособни лица и други гаранции. (8) Поръчителите по вземанията на банките остават отговорни до окончателното изплащане на задължението. (9) Добитък и други отглеждани селскостопански продукти, придобити с участие и на банков кредит, се застраховат задължително в размер на действителната им възстановителна стойност поне до окончателното издължаване на кредита. При настъпване на застрахователното събитие обезщетението се изплаща направо на кредитиращата банка. Чл. 68. (1) Държавната спестовна каса работи на стопанска сметка по ред, установен с наредба на министъра на икономиката и планирането и председателя на БНБ. (2) Дейността си по банковото обслужване на фирми ДСК извършва по реда, установен за банките. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ 85 1. Взаимноосигурителните и спестовно-кредитните дружествени и кооперативни фирми, които гражданите и фирмите могат да образуват съгласно чл, 142 ППУСД, извършват на свой риск и отговорност обслужване на членовете си и не могат да привличат депозити и спестявания, да предоставят кредити или да извършват други банкови услуги на нечленове. 4 2. Виновните длъжностни лица за отчуждаванс, повреждане или укриване изцяло или отчасти на учреден залог по реда на този правилник се наказват с глоба до 500 лв, по чл. 32, ал, 2 от Закона за административните нарушения и наказания, ако не подлежат на по-тежко наказание. Актовете се съставят от контролните органи на банките. Наказателните постановления се издават от председателя на БНБ или от упълномощено от него лице. § 3. Изпълнението на този правилник се въз- „лага на председателя на БНБ, който дава указания по прилагането му. § 4. Председателят на БНБ издава наредби „а финансирането и кредитирането на капитал анте вложения, за кредитирането на оборотните средства, както и за планирането, регулирането и контрола на паричното обращение.