ПРАВИЛНИК за функциите, задачите и организацията на работа на Съвета по сигурността при Министерския съвет на Република България и на неговата администрация
ПРАВИЛНИК за функциите, задачите и организацията на работа на Съвета по сигурността при Министерския съвет на Република България и на неговата администрация
(Обн. ДВ бр. 116/1998)
Раздел I Общи положения
Чл. 1. Съветът по сигурността е консултативен орган при Министерския съвет по въпросите на националната сигурност на Република България.
Чл. 2. Съветът по сигурността се ръководи от министър-председателя на Република България, който е негов председател.
Чл. 3.
(1) Членове на Съвета по сигурността са министърът на външните работи, министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи, определени от Министерския съвет заместник-министри на външните работи, на отбраната, главният секретар на Министерството на вътрешните работи, началникът на Генералния щаб на Българската армия, ръководителите на разузнавателните и контраразузнавателните служби.
(2) Министерският съвет определя поименния състав на Съвета по сигурността.
(3) При промяна в служебното положение, правомощията или функциите на някое от определените лица министър-председателят в 7-дневен срок от настъпване на съответните обстоятелства предлага на Министерския съвет съответното изменение в състава на Съвета по сигурността.
Чл. 4.
(1) Президентът на Република България може да участва лично на всяко от заседанията на Съвета по сигурността.
(2) Президентът на Република България може да определи едно или повече лица, които постоянно или за определени заседания да го представляват в Съвета по сигурността и които се включват от Министерския съвет в състава на съвета.
(3) Определянето на представителите по ал. 2 не ограничава Президента лично самостоятелно или заедно с тях да участва в работата на Съвета по сигурността.
(4) При вземане на решения Президентът и неговите представители не участват в гласуването.
Раздел II Функции и задачи на Съвета по сигурността
Чл. 5. Съветът по сигурността: 1. обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете пред националната сигурност; 2. дава професионална оценка и прогноза за динамиката на опасностите за националната сигурност; 3. планира конкретни мерки за неутрализиране на опасностите за националната сигурност; 4. предлага решения в условия на криза; 5. координира плановете на специалните органи за добиване на информация; 6. дава становища по разпределението на ресурсите; 7. разработва и предлага на Министерския съвет годишен доклад за националната сигурност.
Чл. 6.
(1) Министрите и ръководителите на ведомства съобразно своята компетентност представят в Съвета по сигурността в определени от него срокове стратегии и програми за най-ефективно използване на политическите, военните и икономическите ресурси на страната.
(2) Съветът по сигурността обсъжда представените стратегии и програми по ал. 1 и подготвя проект за разпределение на ресурсите на страната за повишаване степента на защита на националните интереси, който се внася от министър-председателя за разглеждане и приемане от Министерския съвет.
(3) Решението на Министерския съвет по ал. 2 може да бъде секретно.
Чл. 7.
(1) В Съвета по сигурността ежегодно се обсъжда и одобрява проектът на доклада на Министерския съвет за Народното събрание относно рисковете за страната в областта на националната сигурност и степента на защита на националните интереси. Проектът на доклад се подготвя от администрацията на Съвета по сигурността.
(2) Министерският съвет ежегодно одобрява и представя в Народното събрание доклада по ал. 1.
Раздел III Организация на дейността на Съвета по сигурността
Чл. 8. Съветът по сигурността е постояннодействащ консултативен орган при Министерския съвет.
Чл. 9. Съветът по сигурността осъществява своите задачи, като: 1. набира съответната информация; 2. ползва по определен от него ред становища и експертни заключения; 3. обобщава и анализира съответната информация; 4. предоставя по определен от него ред равна по обем и еднаква по съдържание информация на президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя и на своите членове; 5. приема решения в изпълнение на задачите си по чл. 5.
Чл. 10.
(1) Съветът по сигурността осъществява своята дейност на редовни и извънредни заседания.
(2) Редовните заседания на Съвета по сигурността се провеждат ежемесечно.
(3) Министър-председателят може да свика на извънредно заседание Съвета по сигурността при наличие на важни обстоятелства, засягащи националната сигурност и изискващи приемане на решение от Съвета по сигурността съобразно неговата компетентност.
Чл. 11.
(1) Заседанията на Съвета по сигурността са закрити.
(2) Заседанията на Съвета по сигурността се провеждат в сградата на Министерския съвет. Заседанията могат да се провеждат и на друго място по решение на съвета или по предложение на министър-председателя, когато важни обстоятелства налагат това.
(3) Информация за деня и мястото на провеждане на заседанията се предоставя на членовете на Съвета по сигурността, на президента и на лицата, които са поканени във връзка с конкретни разглеждани въпроси.
Чл. 12.
(1) Министър-председателят свиква заседанията на Съвета по сигурността, като определя времето, мястото на провеждането на заседанията, и техния дневен ред и ги съобщава по съответен начин на членовете му не по-късно от 7 дни преди провеждането им.
(2) Срокът за предварително съобщаване по ал. 1 може да не се спази при свикване на извънредно заседание.
(3) При свикването на заседанията на всички членове се предоставят еднакви комплекти от материали, които предстои да се обсъждат. В определени случаи при съображения за сигурност материалите може и да не се предоставят предварително.
Чл. 13.
(1) Дневният ред на заседанията се подготвя от секретаря на Съвета по сигурността и се утвърждава от министър-председателя.
(2) По съображения за сигурност министър-председателят може да разпореди някои от обсъжданите въпроси да не бъдат посочени в акта за свикване. В този случай дневният ред е поверителен и се съхранява от секретаря на съвета, като членовете на съвета получават информация само от него.
Чл. 14.
(1) На заседанията трябва да присъстват най-малко 2/3 от членовете на Съвета по сигурността.
(2) В случаите на отсъствие на министър той се представлява от съответния заместник-министър, който е член на Съвета по сигурността, без обаче това да му дава право на допълнителен глас при вземане на решения.
(3) В случаите на отсъствие на началника на Генералния щаб и на началниците на разузнавателните и контраразузнавателните служби те се представляват от специално упълномощени за участие в Съвета по сигурността лица без право на глас.
Чл. 15.
(1) На заседанията присъстват председателят и членовете на Съвета по сигурността, секретарят на съвета и стенограф.
(2) В определени случаи и по отделни въпроси могат да бъдат канени да участват в работата на Съвета по сигурността председателят на Народното събрание, председателите на постоянните комисии по национална сигурност и по външна и интеграционна политика на Народното събрание, депутати, министри и ръководители на ведомства, длъжностни лица и експерти в научната, икономическата и военната област. Предложението за тяхното присъствие се прави при свикването на заседанието на Съвета по сигурността и се гласува в началото на заседанието. Когато е необходимо присъствието на лица извън състава на Съвета по сигурността, на секретаря се изпраща и списък с техните имена и длъжности, както и указания за документите, които трябва да им се предоставят.
(3) На заседанията винаги може да присъства лично и президентът на републиката, който също може да предлага присъствие и на други лица при спазване на процедурата по ал. 2.
(4) Председателят и членовете на Съвета по сигурността могат в началото или по време на заседанието да вземат решение относно поверителността на определени решения, документи и обсъждания, както и относно съобщенията за работата на съвета пред средствата за масово осведомяване.
Чл. 16.
(1) Заседанията се ръководят от министър-председателя.
(2) В случаите на започнало заседание, когато министър-председателят трябва да отсъства за кратко време и не е необходимо заседанието да бъде прекъсвано, той определя министър, който да ръководи временно заседанието.
Чл. 17.
(1) В изпълнение на своите задачи Съветът по сигурността приема решения.
(2) Решенията се вземат с явно гласуване с мнозинство от всички членове на Съвета по сигурността.
(3) Министър-председателят информира Министерския съвет за приетите решения, както и за изразените възражения и особени мнения по тях.
Чл. 18.
(1) При внасянето на материали, при обсъждането им и при вземането на решения всички членове на Съвета по сигурността имат еднакви права.
(2) Членовете на Съвета по сигурността могат да представят и допълнителна информация по разглежданите въпроси или да искат изслушването на експерти от съответните министерства, ведомства и служби.
Чл. 19.
(1) При вземането на решения всички членове на Съвета по сигурността имат право на един глас.
(2) Председателят на Съвета по сигурността формулира решението и гласува последен.
Чл. 20.
(1) За заседанията на Съвета по сигурността се води стенограма и протокол и се оформят решения, които могат да бъдат секретни или явни.
(2) Съветът за сигурността води свое явно и секретно деловодство.
Раздел IV Административно, техническо и експертно обслужване на дейността на Съвета по сигурността
Чл. 21.
(1) На първото си заседание Съветът по сигурността по предложение на неговия председател определя секретар.
(2) Секретарят на Съвета по сигурността: 1. осъществява връзката между членовете на Съвета по сигурността и председателя му; 2. подготвя проекта на дневния ред и го предоставя на председателя на съвета за утвърждаване; 3. съобщава свикването на заседанията на Съвета по сигурността, подготвя и предоставя материалите за заседанията и организира присъствието на лицата по чл. 15, ал. 2 и 3; 4. осигурява информационно, документално и технически провеждането на заседанията; 5. ръководи, координира и контролира дейността на администрацията на Съвета по сигурността и я представлява като юридическото лице.
(3) Секретарят по решение на Съвета по сигурността може да изисква от министрите и ръководителите на ведомства необходимата информация и документи във връзка с работата на съвета.
Чл. 22.
(1) Дейността на Съвета по сигурността се подпомага от администрация, организирана в два отдела: аналитичен и обслужващ.
(2) Съветът по сигурността определя и специален служител, който да отговаря за връзките с обществеността и да прави изявления от името на съвета.
Чл. 23.
(1) Съветът по сигурността приема на първото си заседание критериите и изискванията за определяне на секретаря и на служителите в отделите.
(2) При необходимост по решение на Съвета по сигурността след съгласуване с Министерството на финансите министър-председателят предлага на Министерския съвет изменения в числеността на персонала.
(3) Секретарят на Съвета по сигурността и служителите в отделите му се назначават от министър-председателя.
(4) Секретарят на Съвета по сигурността и служителите в аналитичния отдел, както и служителят за връзките с обществеността имат статут на държавни служители.
Чл. 24. Към Съвета по сигурността при условия и по ред, определени от него, могат да бъдат командировани експерти от министерствата и ведомствата за изпълнение на определени задачи.
Чл. 25.
(1) Съветът по сигурността по предложение на министър-председателя определя организацията на работа в отделите и мерките за защита на информацията, предоставена на съвета.
(2) Членовете на Съвета по сигурността, служителите в отделите на неговата администрация, командированите експерти и всички лица, канени на неговите заседания, са длъжни да опазват тайната на предоставената им информация при и по повод на изпълнение на тяхната служба и във връзка с работата на Съвета по сигурността.
Чл. 26.
(1) Президентът на републиката, председателят на Народното събрание и министър-председателят са заявители на информация в Съвета по сигурността.
(2) Съветът по сигурността може да иска информация по въпросите от неговата компетентност от всички държавни органи.
(3) Съветът по сигурността предоставя равна по обем и еднаква по съдържание информация на президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.
(4) Министър-председателят информира Министерския съвет за решенията на Съвета по сигурността и предлага приемането на актове на правителството в рамките на неговата компетентност по въпросите на националната сигурност.
Чл. 27.
(1) Съветът по сигурността определя критериите, организацията и координирането на дейността на министерствата и ведомствата във връзка с националната сигурност.
(2) Министрите и ръководителите на ведомства в рамките на своята компетентност организират работата в своите администрации във връзка със: 1. анализирането на политическите, икономическите и технологичните проблеми, свързани с националната сигурност; 2. предоставянето на информация в Съвета по сигурността по негово искане по определени въпроси; 3. разработването на стратегии и програми за най-ефективно използване на политическите, военните и икономическите ресурси на страната; 4. подготовката на годишния доклад на Министерския съвет по чл. 7.
Чл. 28. В своята дейност Съветът по сигурността може да се подпомага от Националния статистически институт, от научните институти и консултативните органи към въоръжените сили и от другите държавни органи.
Раздел VI Финансиране на дейността на Съвета по сигурността
Чл. 29.
(1) Средствата, необходими за дейността на Съвета по сигурността и на неговата администрация, се осигуряват от бюджета на Министерския съвет.
(2) Съветът по сигурността приема решение, с което ежегодно предлага на Министерството на финансите включването в проекта на държавен бюджет на необходимите средства за обезпечаване на дейността му.
(3) При необходимост по решение на Съвета по сигурността министър-председателят внася в Министерския съвет предложение за изменение на предоставените му бюджетни средства.