ПРАВИЛНИК за издаване на българските документи за самоличност

ПРАВИЛНИК за издаване на българските документи за самоличност (Обн. ДВ бр. 33/1999; изм. и доп. ДВ бр. 76/2000, бр. 15/2004, бр. 83/2006) Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Раздел I Общи разпоредби Чл. 1. Правилникът регламентира условията и реда за издаване на българските документи за самоличност, както и организацията на тази дейност. Чл. 2. Български документ за самоличност се подменя в срок до 30 дни с нов при: 1. изтичане срока на валидност на документа; 2. загубване, кражба, повреждане или унищожаване на документа; 3. изчерпване на страниците на паспорт или заместващ го документ. Чл. 3. (1) Български документ за самоличност се връща на органа, който го е издал, в случаите на: 1. смърт на притежателя — от близките на починалото лице или от органа, установил неговата смърт; 2. загубване на българско гражданство — от лицето или от изрично упълномощено от него лице при получаване на удостоверителен документ за това; 3. установяване, че документът е нередовен; 4. отпадане на основанията за неговото издаване или ползване; 5. получаване на нов документ за самоличност от същия вид. (2) Дипломатическите или консулските представителства на Република България в срок 14 дни уведомяват компетентните органи на Министерството на вътрешните работи за настъпилите събития и факти по ал. 1 и в срок 60 дни връщат документа за самоличност на органа, който го е издал. Чл. 4. (1) Имената и месторождението на българските граждани в българските документи за самоличност се изписват на кирилица и латиница чрез английска транслитерация. (3) Промяна в изписването на латиница на имената на гражданите може да се направи в следващ документ за самоличност, без да се представят документите по ал. 2, ако е поискано изписването да се извърши чрез английската транслитерация съгласно приложение № 4. (4) Алинея 3 не се прилага, когато в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи има достатъчно данни, че с изписаните на латиница имена от издаден предходен документ за самоличност лицето е регистрирано като закононарушител в чужда държава. (5) При издаване на документ за самоличност с променена транслитерация на имената органът, издаващ документа, обявява за невалидни всички валидни документи за самоличност на лицето, издадени с предходна транслитерация. Чл. 5. Българските граждани декларират чрез попълване на декларация притежаваните от тях документи за самоличност, издадени от друга държава, в срок до 60 дни от придобиването им пред българските дипломатически или консулски представителства или пред компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, които в срок до 14 дни уведомяват компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Оригиналът на декларацията се изпраща при първа възможност. Раздел II Заявление за издаване на български документ за самоличност. Подаване и приемане на заявление Чл. 6. Български документ за самоличност се издава въз основа на подадено от лицето заявление-образец съгласно приложение № 1 и приложение № 2. Чл. 7. (1) Данните в заявлението за издаване на български документ за самоличност се попълват на пишеща машина. По изключение се допуска и попълване на заявленията четливо с ръкопечатни букви. (2) Имената се изписват без съкращения. Съставните фамилни имена се изписват с тире между тях. (3) В графите, в които лицето не посочва данни, се записва „не“. Чл. 8. Издаването на първата лична карта или на първия паспорт се извършва при спазване на следните изисквания: 1. всеки гражданин или негов представител подава заявление за издаване на документ за самоличност в кметството (общината), където е постоянният му адрес; към заявлението се представят удостоверение за раждане и други официални документи, потвърждаващи данните в него; 2. в присъствието на гражданина или на негов представител данните от заявлението се сверяват с данните от представените официални документи; на гражданина се определя дата в срок до 30 дни след подаване на заявлението, когато ще бъде уведомен за резултатите от допълнителната проверка, при която данните от заявлението се сверяват с данните от личния регистрационен картон, където се отразява постоянният адрес; при необходимост от гражданина или от неговия представител могат да се изискват и други официални документи; резултатът от сверяването се отразява в заявлението; 3. ако заявлението е подадено в кметство, изпраща се служебно в общината за сверяване с общинските информационни фондове и с актовете за гражданско състояние, които се съхраняват в тази община; при установяване на неверни данни в информационните фондове те се коригират и се изпраща актуализация за Национална база данни „Население“ (НБД „Население“); резултатът от сверяването се отразява върху заявлението, което се заверява служебно от общинската администрация за потвърдени или непотвърдени данни; 4. когато гражданинът или неговият представител се яви в кметството (общината) за резултата от проверката: а) при „непотвърдени данни“ от него се изискват допълнителни документи за тяхното потвърждаване; б) при „потвърдени данни“ кметството уведомява гражданина или неговия представител, че заявлението се изпраща служебно в съответното районно полицейско управление (РПУ), където гражданинът се явява след 9-дневен срок; 5. ако съответното РПУ, получило заявлението, е свързано чрез компютърна мрежа със съответната дирекция на вътрешните работи, извършва се проверка за приложени принудителни административни мерки спрямо гражданина; при наличие на такива мерки се изготвя писмен отказ за издаване на искания документ за самоличност; ако няма наложени такива мерки, данните за гражданина от заявлението се сверяват с НБД „Население“, като: а) при несъвпадане на тези данни РПУ уведомява служебно общината, изпратила заявлението, за коригиране на данните в него или в НБД „Население“; при явяване на гражданина в РПУ той се уведомява за отлагане приемането на заявлението до извършване на съответните корекции; б) при съвпадане на тези данни те се въвеждат в Автоматизираната информационна система „Български документи за самоличност“; гражданинът се явява в РПУ и в негово присъствие заявлението се регистрира, върху него се залепва снимката му и той го подписва; определя се дата в срок до 30 дни след регистриране на заявлението, след която гражданинът ще получи документа си за самоличност; 6. ако съответното РПУ, получило заявлението, не е свързано чрез компютърна мрежа със съответната дирекция на вътрешните работи, не се извършват проверките по т. 5; гражданинът се явява в РПУ и в негово присъствие заявлението се регистрира, върху него се залепва снимката му и той го подписва; определя се дата в срок до 30 дни от регистриране на заявлението, след която гражданинът се явява в РПУ за получаване на издадения документ; 7. регистрираното заявление се изпраща от РПУ до съответната дирекция на вътрешните работи, където: а) ако след извършени в РПУ проверки не са установени данни за приложени принудителни административни мерки и данните от заявлението съвпадат с тези от НБД „Население“, исканият документ за самоличност се персонализира; б) ако заявлението е получено без извършени в РПУ проверки за приложени принудителни административни мерки и в НБД „Население“, тези проверки се извършват в съответната дирекция на вътрешните работи; ако няма приложени такива мерки и данните от заявлението съвпадат с тези от НБД „Население“, исканият документ за самоличност се персонализира; при наличие на такива мерки се изготвя писмен отказ за издаване на искания документ; ако данните от заявлението не съвпадат със съответните данни от НБД „Население“, заявлението се връща в РПУ и чрез него в съответната община за коригиране и уеднаквяване на данните; 8. гражданинът се явява в РПУ след определената му дата за получаване на документа за самоличност; ако има писмен отказ, той се връчва на гражданина; при несъвпадане на данните от заявлението с тези от НБД „Население“ гражданинът се уведомява за отлагане издаването на документ за самоличност до извършване на съответните корекции от общината. Чл. 9. (1) Заявлението за издаване на всеки следващ по смисъла на чл. 8 документ за самоличност се подава по постоянния адрес, както следва: 1. в звено „Документи за самоличност“ при РПУ, ако искането е за издаване на документ за самоличност в срок до 30 дни; 2. в Столичната (СДВР) или в съответната регионална дирекция на вътрешните работи (РДВР), ако искането е за експресно (за 8 работни часа) или бързо (за 3 работни дни) издаване на документ за самоличност; 3. в „Пътна полиция“ при СДВР и РДВР за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. (2) Документът за самоличност се получава от мястото, където е подадено съответното заявление. Чл. 10. (1) При подаване на заявлението заявителят прилага към него и цветна снимка, която да съответства на изискванията съгласно приложение № 3. (2) Министерството на вътрешните работи организира отпечатването и разпространението на диплянки с изискванията към снимките в заявлението. (3) Снимките за документите за самоличност се изготвят от фотографи с регистрация по Търговския закон, запознати с изискванията към тях, които се поставят на видно място в ателието им. Чл. 11. (1) При подаване на заявлението заявителят полага подпис под снимката в присъствието на длъжностното лице. (2) При издаване на паспорт на лица до 14-годишна възраст те не полагат подпис. (3) Подписът се полага от гражданина лично. В случаите, когато лицето не може да се яви, за да подпише заявлението, неговият подпис върху лицевата страна на заявлението се полага предварително и лично пред нотариус. В този случай нотариусът прави заверка с подпис, дата и печат в полето за служебна информация на заявлението. След това упълномощеното от заявителя лице подава заявлението в съответната служба. (4) Подписът се полага в контурите на определеното в заявлението поле за подпис. (5) Гражданинът се подписва с предоставено от длъжностното лице специално пишещо средство с черен цвят. (6) Български гражданин, живеещ постоянно в чужбина, се подписва според възприетия от него начин на български или на чужд език (по негов избор). Този подпис трябва да съответства на подписа на лицето в документите му за самоличност на държавата, в която постоянно живее. (7) Подписът на чужд гражданин в български документ за самоличност трябва да съответства на подписа му в документите му за самоличност в чужбина. (8) При получаване на документ за самоличност или при отказ лицето или упълномощеният от него представител попълва собственоръчно на указаното място на последната страница от заявлението: имената на заявителя; номера на документа за самоличност или отказа; вида на документа за самоличност; мястото на издаване и датата, след което полага подписа си пред длъжностното лице. (9) Подписите на родителите при издаване на паспорт на лица, ненавършили 18 години, се полагат в присъствие на длъжностно лице. Чл. 12. (1) Заявление за издаване на документ за самоличност не се приема в следните случаи: 1. когато е попълнено нечетливо или е с поправки, зачертаване и изтриване; 2. когато не е служебно заверено за „потвърдени данни“ от общинската администрация по постоянния адрес, посочен в заявлението; 3. когато приложената снимка не отговаря на изискванията; 4. при явно несъответствие на образа на лицето с образа от снимката. Чл. 13. При промени в гражданското състояние и в случаите по чл. 2, т. 1 към заявлението се прилагат официални документи или заверени по законоустановения ред копия относно новите обстоятелства. Чл. 14. Българските граждани, които живеят предимно в чужбина, при подаване на заявлението посочват в него освен постоянния си адрес на територията на Република България и адрес на територията на държавата, където пребивават. Чл. 15. Към заявлението се прилага и документ за платена държавна такса. Чл. 16. При приемане на заявление за издаване на документ за самоличност длъжностното лице: 1. завежда заявлението в регистър; 2. попълва и връчва на гражданина талон за прието заявление; 3. класира заявлението в съответна папка според вида на искания документ и вида на услугата. Чл. 17. (1) В случаите на загубване, кражба или унищожаване на лична карта лицето незабавно подава писмена декларация относно тези обстоятелства в най-близкото РПУ. (2) Декларацията по ал. 1 се изпраща на органа, който е издал личната карта. Глава втора РЕД ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЛИЧНИ КАРТИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ Ред за подаване на документи за издаване на личната карта Чл. 18. Лична карта се издава и подменя въз основа на заявление, подадено от гражданина, по реда на глава първа. Чл. 19. Личната карта се издава и подменя в срок до 30 дни от датата на приемане на заявлението. Чл. 20. При издаване на лична карта за първи път към заявлението се представя удостоверение за раждане и се прилагат една снимка и документ за платена такса. Чл. 21. При подмяна на лична карта към заявлението освен приложенията по чл. 20 се прилагат: 1. при загубване, кражба или унищожаване — удостоверение от Министерството на вътрешните работи; 2. при промяна на ЕГН — удостоверителен документ от съответната служба ГРАО към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обслужваща общината по постоянен адрес; 3. при промяна на имената — официален документ, удостоверяващ промяната; 4. при промяна на постоянен адрес — удостоверителен документ от съответната служба ГРАО; 5. при придобиване на българско гражданство — официален документ за придобиване на българско гражданство; 6. при съществени и трайни изменения на образа — официален документ от съответните компетентни органи; 7. при промяна на пола — официален документ от съответните компетентни органи; 8. при изтичане срока на валидност на личната карта, както и в случаите по т. 2, 3, 4, 6 и 7 — старата лична карта. Чл. 22. Паспорт се издава или се подменя въз основа на заявление, подадено по реда на глава първа. Чл. 23. Отделните видове паспорти, както и заместващите ги документи се издават на български граждани за преминаване на държавната граница през граничните контролно-пропускателни пунктове и за пребиваване извън страната. Чл. 24. (1) Паспорт може да бъде издаден за срок 30 дни след подаване на заявление по образец в РПУ по постоянния адрес на лицето. (2) Паспорт може да се издаде за по-кратък срок след подаване на заявление в звеното за издаване на документи за самоличност в СДВР или в РДВР по постоянния адрес на заявителя. Чл. 25. Дипломатически паспорт се издава и се подменя въз основа на подадено заявление от лицето до началника на управление „Консулско“ на Министерството на външните работи. Чл. 26. Моряшки паспорт се издава и се подменя въз основа на подадено заявление от лицето до главния директор на Главна дирекция „Морска администрация“ на Министерството на транспорта. Чл. 27. (1) В случаите на загубване, кражба или унищожаване на паспорта лицето незабавно подава писмена декларация относно тези обстоятелства в най-близкото РПУ, а пребиваващите в чужбина лица — в съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България. (2) Декларацията по ал. 1 се изпраща на органа, който е издал паспорта. (3) Дипломатическите и консулските представителства уведомяват в срок до 7 дни Дирекцията на Национална служба „Полиция“ при Министерството на вътрешните работи (ДНСП — МВР) за декларацията по ал. 1. Оригиналът на декларацията се изпраща при първа възможност. Чл. 28. (1) Българските граждани, живеещи в чужбина, подават заявление за издаване на паспорт в дипломатическото или консулското представителство на Република България, което го препраща чрез Министерството на външните работи до ДНСП — МВР. (2) Заявленията за издаване на първи паспорт се изпращат от ДНСП — МВР служебно в съответната община по постоянен адрес за сверяване на данните в тях. (3) Заявленията за всеки следващ документ след издадения по ал. 2 се изпращат в общината само при необходимост. (3) По реда на ал. 1 и 2 може да се подават и заявления за издаване на лични карти и свидетелства за управление на моторно превозно средство на български граждани, живеещи в чужбина. Раздел II Документи, заместващи паспорта Чл. 29. (1) Временен паспорт за завръщане в Република България се издава на български граждани, които са загубили, повредили, унищожили паспортите си или заместващите ги документи или имат наложена принудителна административна мярка по Закона за българските документи за самоличност. (2) Заявлението за издаване на временен паспорт се подава лично от лицето в съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България. Чл. 30. (1) На служебни лица и на такива по съответни международни договори се издава граничен пропуск. (2) Граничният пропуск служи за преминаване на държавната граница през конкретен граничен контролно-пропускателен пункт и за движение в зоната, определена в съответната спогодба. (3) Заявлението за издаване на граничен пропуск се подава лично в звената за документи за самоличност в РДВР, на чиято територия се намира граничният контролно-пропускателен пункт. Чл. 31. (1) Временен паспорт за окончателно напускане на Република България се издава на лица, загубили българско гражданство. (2) Заявлението за издаване на временен паспорт се подава лично от лицето в ДНСП – МВР след представяне на удостоверителен документ от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Чл. 32. Документите по чл. 29, 30 и 31 се издават в срок до 30 дни от датата на приемане на заявлението. Глава четвърта СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС Условия и ред за издаване и за подменяне на свидетелство за управление на моторно превозно средство Чл. 33. Свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС) се издава и се подменя въз основа на подадено заявление в звената „Пътна полиция“ на РДВР или на СДВР по постоянния адрес на заявителя и след представяне на лична карта или паспорт. Чл. 34. Свидетелството за управление на МПС се издава по реда на правилника след придобиване на правоспособност по Закона за движението по пътищата. Чл. 35. (1) Към заявлението по чл. 34 се прилагат освен документите, изисквани по Наредбата за прилагане на Закона за движението по пътищата, и: 1. една снимка съгласно приложение № 3; 2. декларация за изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за управление на МПС; 3. документ за платена такса. (2) При подмяна на свидетелство за управление на МПС поради изтичане на срока на валидност, повреждане или придобиване на нова категория към заявлението се прилага и предходното свидетелство. Чл. 36. За начална дата на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС се счита датата на издаването му. Чл. 37. На чужденците с разрешено дългосрочно пребиваване в Република България и с придобита правоспособност съгласно Закона за движението по пътищата се издава свидетелство за управление на МПС по реда на тази глава. Чл. 38. (1) Данните от заявлението се сверяват в информационните фондове, свързани с българските документи за самоличност. (2) При съответствие на данните се издава свидетелство за управление на МПС. (3) При несъответствие на данните от заявлението с данните от информационните фондове, свързани с българските документи за самоличност, документ по ал. 2 не се издава до привеждането им в съответствие. Чл. 39. (1) Свидетелството за управление на МПС се издава при обикновена услуга до 30 дни и при бърза услуга до 10 дни от приемане на заявлението. (2) Издаденото свидетелство за управление на МПС се получава лично от заявителя. Глава пета УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ НА ЧУЖДЕНЦИ, ПРЕБИВАВАЩИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Раздел I Български документи за самоличност, издавани на чужденци Чл. 40. (1) На чужденците с разрешено пребиваване над 3 месеца в Република България и навършили 14-годишна възраст се издават български документи за самоличност след представяне на заявление по образец — приложение № 2. (2) Заявлението по ал. 1 се подава от чужденеца пред органите на дирекция “Миграция” на МВР, от които е разрешено пребиваването му, след което се изпраща в съответното звено на Национална служба “Полиция” за издаване на документ за самоличност. Персонализираният документ за самоличност се връща на органите на дирекция “Миграция” на МВР, от които е прието заявлението, за връчване лично на заявителя. Заявлението се подава след представяне на редовен национален документ за задгранично пътуване. (3) Заявлението за чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България се подава в РДВР или в СДВР по постоянен адрес или в дирекция “Миграция”. (4) Документи за самоличност, предназначени за пътуване зад граница, се издават и на лица под 14-годишна възраст. Чл. 41. (1) Към заявлението по чл. 40, ал. 1 се прилагат: 1. удостоверение за разрешено пребиваване в Република България; 2. една снимка съгласно приложение № 3; 3. документ за платена държавна такса. (2) Освен приложенията по ал. 1 чужденците с разрешено постоянно пребиваване и лицата без гражданство, установили се трайно и преимуществено в Република България, представят и удостоверение за вписване в регистрите на населението. Чл. 42. (1) Заявлението и приложенията към него на чужденците с разрешено постоянно пребиваване в Република България и на лицата без гражданство се изпращат в ДНСП — МВР за издаване на български документ за самоличност. (2) На чужденците с разрешено продължително пребиваване в Република България след приемане на заявлението и приложенията се издава български документ за самоличност от РДВР или СДВР. (3) Българските документи за самоличност на чужденци се издават в срок до 30 дни от датата на приемане на заявлението. Чл. 43. (1) Българските документи за самоличност на чужденци се подменят при: 1. загубване, кражба, унищожаване или в други случаи, когато не може да бъде представен издаденият документ; 2. изтичане на срока на валидност или повреждане; 3. промяна на статута на пребиваване; 4. промяна на постоянен адрес за чужденците с разрешено постоянно пребиваване. (2) В случаите по ал. 1, т. 1 към заявлението се прилага декларация относно обстоятелствата, а в случаите по т. 2 и 3—предишният документ за самоличност. Чл. 44. (1) Данните от заявлението се проверяват в информационните фондове, свързани с българските документи за самоличност. (2) При съответствие на данните се издават: 1. карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец — на чужденците с разрешено постоянно пребиваване и вписани в регистрите на населението; 2. карта на продължително пребиваващ в Република България чужденец — на чужденци с разрешено пребиваване до една година; 3. удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство — на лица без гражданство, установили се преимуществено и трайно и придобили този статут на територията на Република България; 4. временна карта на чужденец — на чужденци, чиито национални документи за самоличност са отнети в предвидените от Закона за чужденците в Република България случаи; 5. временно удостоверение за напускане на Република България. (3) При несъответствие на данните от заявлението с данните от информационните фондове, свързани с българските документи за самоличност, документ по ал. 2 не се издава до привеждането им в съответствие със Закона за българските документи за самоличност. Чл. 46. (1) В случаите на загубване, кражба или унищожаване на издадения български документ за самоличност чужденецът незабавно подава писмена декларация относно тези обстоятелства в най-близкото РПУ. (2) Декларацията по ал. 1 се изпраща на органа, който е издал документа. Раздел II Български документи за самоличност, издавани на бежанци Чл. 47. (1) На чужденци, които са в процедура за предоставяне на статут на бежанец, и на чужденци, получили статут на бежанец, навършили 14-годишна възраст, се издават български документи за самоличност след подаване на заявление по образец съгласно приложение № 2 в ДНСП — МВР. (2) Заявлението по ал. 1 се подава лично след представяне на официален документ, издаден от органите, които предоставят статут на бежанец и убежище. (3) Документ за самоличност, предназначен за пътуване зад граница на бежанец, се издава и на лица под 14-годишна възраст. Чл. 48. (1) Към заявлението по чл. 47, ал. 1 се прилагат: 1. копие от официалния документ по чл. 47; 2. една снимка съгласно приложение № 3; 3. документ за платена държавна такса. (2) Чужденците със статут на бежанец прилагат удостоверение за вписване в регистъра на населението по постоянния адрес. (3) Българските документи за самоличност на бежанци се издават в срок до 30 дни от датата на приемане на заявлението. Чл. 49. (1) Българските документи за самоличност на бежанци се подменят при: 1. загубване, кражба, унищожаване или в други случаи, когато не може да бъде представен издаденият документ; 2. изтичане на срока на валидност или повреждане; 3. промяна на статута на пребиваване в Република България; 4. промяна на постоянен адрес на бежанец. (2) В случаите по ал. 1, т. 1 към заявлението се прилага декларация относно обстоятелствата, а в случаите по т. 2 и 3 — предишният документ за самоличност. Чл. 50. (1) Данните от заявлението се проверяват в информационните фондове, свързани с българските документи за самоличност. (2) При съответствие на данните се издават: 1. временна карта на бежанец — на чужденците, които са в процедура за предоставяне на статут на бежанец; 2. карта на бежанец — на чужденци със статут на бежанец; 3. удостоверение за пътуване зад граница на бежанец — на чужденци със статут на бежанец. (3) При несъответствие на данните от заявлението с данните от информационните фондове, свързани с българските документи за самоличност, документ по ал. 2 не се издава до привеждането им в съответствие със Закона за българските документи за самоличност. Чл. 51. Персонализираният документ за самоличност се връчва лично на заявителя. Чл. 52. (1) В случаите на загубване, кражба или унищожаване на издадения български документ за самоличност чужденецът незабавно подава писмена декларация относно тези обстоятелства в най-близкото РПУ. (2) Декларацията по ал. 1 се изпраща на органа, който е издал документа. Глава шеста ПОЛУЧАВАНЕ НА ПЕРСОНАЛИЗИРАН ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ Чл. 53. Персонализираният документ за самоличност се получава лично от заявителя след: 1. попълване на съответната графа за получаване в заявлението; 2. полагане на подпис на паспорта; 3. връщане на предходния документ за самоличност от същия вид, ако има такъв. Чл. 54. Документите за самоличност на малолетните, непълнолетните и на поставените под запрещение лица се получават от техните родители, настойници или попечители, които подписват заявлението. Чл. 55. Инвалидите с физически недъзи на горните крайници и неграмотните лица удостоверяват получаването на лични карти съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Чл. 56. Длъжностното лице, което връчва документа за самоличност, сверява данните от заявлението с данните от документа и удостоверява съответствието им с подпис в заявлението. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. За издаване на лични карти се определя следният график: 1. До 31 март 2002 г. се подменят всички паспорти на гражданин на Република България с лични карти. 2. До 31 декември 1999 г. се издават лични карти на лица, родени след 1 януари 1982 г., на които не е издаден паспорт на гражданин на Република България. 3. От 1 ноември 1999 г. до 31 декември 1999 г. се издават лични карти на лица, чийто документ за самоличност — паспорт на гражданин на Република България — е с изтекъл срок, откраднат или изгубен. 4. От 1 януари 2000 г. до 31 декември 2000 г. гражданите, родени на четна дата, подават заявление в общината по постоянния адрес за издаване на лична карта през седмицата, в която е рождената им дата. 5. От 1 януари 2001 г. до 31 декември 2001 г. гражданите, родени на нечетна дата, подават заявление в общината по постоянен адрес за издаване на лична карта през седмицата, в която е рождената им дата. 6. Всяко лице по собствено желание може да подаде заявление в общината по постоянния адрес за издаване на лична карта преди датата, определена в графика, но не по-рано от 1 ноември 1999 г. 7. От 1 януари 2002 г. до 31 март 2002 г. се издават лични карти на всички граждани, на които не са издадени такива в сроковете по т. 1—6. § 2. За издаване на паспорти се определя следният график: 1. От 1 август 1999 г. до 31 декември 1999 г. се издават дипломатически и моряшки паспорти, както и паспорти, чийто срок на валидност е изтекъл или са загубени, унищожени или откраднати. 2. От 1 януари 2000 г. до 31 декември 2000 г. се издават паспорти на всички лица, без лицата по т. 1. 3. Всяко лице по собствено желание може да подаде заявление в общината по постоянния адрес за издаване на паспорт преди датата, определена в графика. 4. От 1 януари 2001 г. до 31 март 2001 г. се издават паспорти на всички граждани, на които не са издадени такива в сроковете по т. 1, 2 и 3. § 3. Свидетелствата за управление на МПС, чийто срок на валидност изтича до 31 декември 1999 г., се ползват до 1 година след срока на тяхната валидност. § 4. Свидетелството за управление на МПС се подменя след издаване на лична карта или паспорт на съответния гражданин. § 5. Заявленията по образец съгласно приложение № 1 и приложение № 2 се отпечатват в печатницата на Българската народна банка и в печатната база на Министерството на вътрешните работи. Разпространяването им се организира от Министерството на вътрешните работи. § 6. Министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи и министърът на транспорта да издадат инструкции по прилагането на правилника в съответните министерства. Приложение № 1 (РАЙОН) Приложение № 2 Приложение № 3 Изисквания към снимките 1. Снимките да са актуални, направени до 6 месеца преди датата на подаване на заявлението. 2. Снимките да са цветни и изготвени по класическата негативно-позитивна фотографска технология. Не се разрешават снимки, които са: а) заснети с цифрови камери, копирани със скенери или размножителни машини, изготвени по сух моментален способ и ретуширани снимки; б) отпечатани на офсетова или друга полиграфична техника, на лазерни, мастилено-струйни, термотрансферни или други печатащи устройства, или са тип “кромалин”. 3. Снимките се изработват върху конвенционална фотохартия с гладка матова повърхност и дебелина между 0,12 и 0,20 мм. Не се разрешават снимки, изработени върху гланцова и растерова хартия. 4. Снимките са с размери: височина 45 мм и широчина 35 мм. Допуска се след обрязване на снимката размерите ѝ да са с височина 47±2 мм и широчина 37± 2 мм. 5. Височината на изобразеното лице върху снимката, измерено от долната част на брадата до върха на главата (вкл. и косата), да е между 25 и 35 мм. 6. Изобразеното лице в снимката да е фронтално (анфас), като главата на лицето е центрирана. Не се приемат снимки, на които изобразените лица са с десен или ляв полуанфас. 7. Снимките да са направени без ракурс — оста на обектива да е хоризонтална и да се намира на височината на очите. Не се приемат снимки с нисък ракурс (оста на обектива е под височината на очите) или с висок ракурс (оста на обектива е над височината на очите). 8. Фонът на снимките да е неутрален, светлосив—20 % сива плътност. Фонът може да варира между 15 и 25 % от сивата скала. 9. Осветяването на лицето върху снимките да е равномерно, без сенки, отблясъци и дефекти. Не се приемат снимки с дефект “заешко око” в зениците или с контрово осветление. 10. Експонацията на снимките да е нормална. Не се приемат преекспонирани и недоекспонирани снимки. 11. Цветността на снимката да е нормална, а цветовете — балансирани. Не се приемат снимки в червеникав, синьо-зелен или жълтеникав нюанс. 12. Лицата върху снимките да са без шапки и забрадки. Разрешават се снимки на лица с шапка или забрадка, ако се виждат двете уши и най-малко 1 см от косата на сниманото лице. 13. Лицата върху снимките да са без очила. Разрешават се снимки на лица с очила, ако те се носят постоянно. 14. Разрешават се снимки на лица с бради или мустаци, ако те се носят постоянно. При премахване на брадата или мустаците се прави нова снимка и се подменя документът за самоличност. 15. Разрешават се снимки на лица с перука, ако тя се носи постоянно. Приложение № 4 Таблица за транслитерация на българската азбука в английската азбука с отразяване на стандарта ISO 9 Българска Транслитерация азбука в латиница по ISO 9 АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЪЬЮЯАВ V G D Е Ћ Z I J К L М N О Р R S Т U F НСИ Љ ^ S “ ‘ ^ U В Транслитерация в английската азбука А В V G D Е ZН Z I У К L М N О Р R S Т U F Н С СН SH SHT AYYU УА