ПРАВИЛНИК за кадрова военна служба (ДВ бр. 2 от 2001)

ПРАВИЛНИК за кадрова военна служба (ДВ бр. 2 от 2001) (Обн. ДВ бр. 2/2001; изм. и доп. ДВ бр. 40/2006, бр. 51/2008, бр. 34/2008) ПРАВИЛНИК за кадрова военна служба Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С правилника се уреждат: 1. условията и редът за сключване, изменяне и прекратяване на договора за кадрова военна служба; 2. редът за приемане и освобождаване от кадрова военна служба; 3. условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност; 4. преминаването на кадровата военна служба; 5. редът за повишаване и понижаване във военно звание; 6. видовете поощрения и редът за поощряване; 7. редът за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания на кадровите военнослужещи; 8. служебното време, извънредният труд, почивките и отпуските на кадровите военнослужещи; 9. редът за съхраняване и ползване на служебните дела на кадровите военнослужещи; 10. отчетът на кадровите военнослужещи. Чл. 2. (1) Кадрови военнослужещи са лицата, изпълняващи кадрова военна служба като професия в Министерството на отбраната, във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната, във въоръжените сили, военните съдилища и военната прокуратура. (2) Кадровите военнослужещи сключват договор за кадрова военна служба. (3) Кадровите военнослужещи са офицери, сержанти (за Военноморските сили—старшини) и войници (за Военноморските сили—матроси). (4) Курсантите са обучаващи се кадрови военнослужещи, които се подготвят за изпълнение на кадровата военна служба като професия. Те имат особен статут, определен със сключения договор за кадрова военна служба. Чл. 3. Правоотношението по изпълнение на кадрова военна служба възниква при наличието на следния фактически състав: 1. подписване на договор за кадрова военна служба; 2. приемане на кадрова военна служба; 3. обучение за изпълнение на кадровата военна служба; 4. присвояване на военно звание и назначаване на длъжност; 5. подписване на акт за встъпване в длъжност и полагане на военна клетва, ако не е положена клетва по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Чл. 4. (1) Държавата гарантира на кадровите военнослужещи кадрово развитие съгласно сключения с тях договор, професионалната им квалификация и резултатите от служебната им дейност при зачитане интересите на военната служба и на военнослужещите. (2) Принципите за развитие на кадровите военнослужещи са: 1. повишаване във военно звание при назначаване на по-висока длъжност; 2. последователно повишаване във военно звание; 3. ротация на кадрите; 4. установен срок за минимално и максимално престояване във военно звание; 5. установен срок за минимално и максимално престояване на длъжност; 6. създаване на условия, както и задължение на кадровия военнослужещ за повишаване на професионалната квалификация за изпълнение на съответната длъжност; 7. периодична оценка на професионалното съответствие; 8. прогнозиране на длъжностното развитие. Глава втора УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА КАДРОВА ВОЕННА СЛУЖБА Чл. 5. Договорът за кадрова военна служба се сключва между гражданина, класиран за приемане на кадрова военна служба, и министъра на отбраната, ръководителя на другото ведомство или упълномощените от тях длъжностни лица. Чл. 6. Министерството на отбраната и въоръжените сили се попълват с кадрови военнослужещи: 1. от випускниците на висшите военни училища в страната и в чужбина; 2. чрез приемане на граждански лица на кадрова военна служба. Чл. 7. (1) За приемане на кадрова военна служба могат да кандидатстват български граждани, които отговарят на следните условия: 1. да са отслужили наборната военна служба и да са положили военната клетва, предвидена в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 2. да имат висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от “бакалавър” по специалността, за която кандидатстват—за офицерите, и средно или по-високо образование—за сержантите и войниците, а за Военноморските сили—за старшините и матросите; 3. да не са по-възрастни от: 40 години—за офицерите, 35 години—за сержантите (за Военноморските сили—старшините), и 30 години—за войниците (за Военноморските сили—матросите); 4. да са годни за военна служба; 5. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер; 6. срещу тях да няма образувано наказателно производство; 7. да нямат друго гражданство; 8. да не са освобождавани от кадрова военна служба поради наложено дисциплинарно наказание “уволнение”. (2) Условието да са отслужили наборната военна служба не се отнася за жените. Едновременно с подписването на договора за кадрова военна служба жените полагат военна клетва и подписват клетвен лист. Чл. 8. (1) Кандидатите за сключване на договор за кадрова военна служба се явяват на конкурс. (2) Военнослужещите на наборна военна служба могат да участват в конкурс за длъжности за кадрови войници (за Военноморските сили—матроси) след изтичане на две трети от срока на наборната им служба. За лицата, неотслужили пълния срок на наборната военна служба, спечелили конкурса и приети на кадрова военна служба, се счита, че са отслужили наборната военна служба. На приетите на кадрова военна служба се издава удостоверение по утвърден образец за срока на реално отслужената наборна военна служба. (3) Лицата по ал. 1, които притежават военно звание по резерва, по-високо от изискващото се за длъжността, за която кандидатстват, подписват декларация, че желаят да бъдат приети на кадрова военна служба с по-ниското военно звание. Чл. 9. (1) Конкурсите за прием във военните училища се провеждат при условия и по ред, определени от министъра на отбраната. (2) Гражданите, желаещи да кандидатстват за приемане във висшите военни училища, подават молба, придружена с необходимите документи, до началника на военното училище чрез началника на военното окръжие, където се водят на отчет. (3) Военнослужещите на наборна военна служба подават молба чрез командира на поделението, в което служат. (4) Документите за кандидатстване във военно училище следва да се комплектуват от военното окръжие с допуск от Държавна агенция “Национална сигурност”. За военнослужещите на наборна военна служба документите се комплектуват от командира на поделението с допуск, издаден от служба “Сигурност—Военна полиция и Военно контраразузнаване” към министъра на отбраната. Чл. 10. (1) Длъжностите, които ще се заемат чрез конкурс за приемане на кадрова военна служба на лица, завършили граждански училища, се определят със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство. В нея се определя и съответният командир или началник, отговорен за организацията и провеждането на конкурса. (2) Длъжностното лице, отговорно за конкурса, обявява конкурса и определя начина на провеждането му. (3) Конкурсът се провежда по преценка на длъжностното лице, обявило конкурса, чрез: изпит; събеседване; решаване на теоретикопрактическа задача; защита на проект или по документи. (4) Конкурсът по ал. 1 се обявява най-малко в един национален всекидневник и в бюрата по труда в населеното място, където е вакантната длъжност. Обявата съдържа: 1. населеното място, където се намира поделението; 2. длъжността и изискванията на длъжностната характеристика за заемането є; 3. начина на провеждане на конкурса; 4. необходимите документи; 5. мястото и срока за подаване на документите, който не може да бъде по-кратък от един месец от датата на обявяване на конкурса. Чл. 11. Конкурсите за приемане на кадрова военна служба и за назначаване на преподавателски длъжности във висшите военни училища се провеждат съгласно изискванията на Закона за научните степени и научните звания, Закона за висшето образование и правилника за устройството и дейността на висшето училище. Чл. 12. (1) Не се провежда конкурс за приемане на кадрова военна служба за длъжности във военните съдилища и военните прокуратури. (2) Специфичните изисквания за приемане на кадрова военна служба за длъжности в Националната разузнавателна служба, в Националната служба за охрана, служба “Военна информация” и служба “Военна полиция” се уреждат с акт на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство. Чл. 13. (1) Гражданите, които кандидатстват за конкурсни длъжности за кадрови военнослужещи, подават молба в съответното поделение, към която прилагат следните документи: 1. автобиография; 2. диплома за завършено образование; 3. документ за трудов стаж; 4. декларация, че нямат друго гражданство освен българско; 5. медицинско свидетелство, удостоверяващо годността им за кадрова военна служба, издадено от Военномедицинската академия; 6. свидетелство за съдимост; 7. декларация, че срещу тях няма образувано наказателно производство; 8. документ за отбита наборна военна служба и за притежавано военно звание и военноотчетна специалност; за военнослужещите на наборна военна служба—служебна бележка, издадена от поделението, където служат, за отслужения до момента срок на службата; 9. удостоверение от военното окръжие, където лицето се води на отчет по резерва, от което да е видно основанието за освобождаване от кадрова военна служба; 10. други документи съобразно изискванията на конкурса. (2) Молбата и документите по ал. 1 се изпращат по команден ред до съответния командир или началник, отговорен за организацията и провеждането на конкурса. Чл. 14. (1) За провеждане на конкурс длъжностното лице, обявило конкурса, назначава комисия за допускане до участие и комисия за провеждане на конкурса. (2) Комисията за допускане до участие в конкурс: 1. извършва проверка на подадените документи; 2. допуска до конкурс кандидатите, които отговарят на условията на конкурса; 3. връща документите на кандидатите, които не са допуснати до участие в конкурса. (3) Комисията за провеждане на конкурса: 1. провежда конкурса по обявения начин; 2. изготвя протокол, в който класира кандидатите според показаните от тях резултати; 3. писмено уведомява кандидатите за резултатите от класирането и връща документите на некласираните за назначаване кандидати. (4) Некласираните за назначаване кандидати имат право на жалба пред длъжностното лице, обявило конкурса, в 7-дневен срок от уведомяването по ал. 3, т. 3. Длъжностното лице следва да се произнесе в 14-дневен срок. Решението му е окончателно. (5) Комисията изпраща протокола по ал. 3, т. 2 по команден ред на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство или на упълномощени от тях длъжностни лица с предложение за подписване на договор за кадрова военна служба с гражданина, класиран на първо място. (6) Министърът на отбраната или ръководителят на другото ведомство или упълномощените от тях длъжностни лица отказват подписването на договор за кадрова военна служба, ако гражданинът не отговаря на изискванията на чл. 116 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или е нарушена процедурата за провеждане на конкурса. Отказът следва да бъде мотивиран. Чл. 15. (1) Договорът за кадрова военна служба се сключва в писмена форма в два екземпляра. Първият екземпляр от договора се прилага към служебното дело на кадровия военнослужещ, а вторият му се връчва срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване, ако договорът не е секретен. (2) При сключването на договора за кадрова военна служба командирът (началникът) запознава гражданина със задълженията, които произтичат от заеманата длъжност, установени в длъжностната характеристика, и изисква от него да попълни декларация, че не са налице обстоятелствата по чл. 205 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Чл. 16. (1) С договора за кадрова военна служба се определят срокът на службата, в който се включва и срокът на обучение, обхватът на длъжностите, които лицето ще заема за срока на договора, и отговорностите при неизпълнение на договора. (2) С договора за кадрова военна служба могат да се уговарят и други условия, свързани с правата и задълженията на страните, както и условия, свързани с изискванията за заемане на длъжността, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, като: 1. мястото на обучението; 2. срока за приемане на кадрова военна служба; 3. максималния срок за престояване в поделения с утежнени условия; 4. условията и реда за повишаване на професионалната квалификация на кадровия военнослужещ; 5. условията за продължаване срока на договора; 6. прекратяване на договора за кадрова военна служба поради слаб успех при обучение във военно училище или непридобиване на необходимата военна квалификация за срока на обучение на лица, завършили граждански учебни заведения; 7. условията, уточняващи статута по време на обучението. Чл. 17. (1) Приетите във висшите военни училища сключват договор за кадрова военна служба, в чийто срок се включва и срокът за обучение. (2) Срокът за изпълнение на кадрова военна служба след завършване на училището е 10 години. (3) В случаите, когато гражданинът по ал. 1 не е навършил пълнолетие, се сключва договор за обучение между гражданина със съгласието на неговите родители или попечители, от една страна, и упълномощеното от министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство длъжностно лице, от друга страна. При навършване на пълнолетие с гражданина се сключва договор за кадрова военна служба. Чл. 18. (1) Обучението във военните училища се финансира от държавата при условия и по ред, определени в закон. (2) За срока на обучение гражданинът, сключил договор за кадрова военна служба, е със статут на обучаващ се и се подготвя за изпълнение на кадровата военна служба. (3) Срокът за обучение на курсантите, с изключение на срока по чл. 120, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, не се зачита за трудов стаж. Чл. 19. (1) Срокът на първия договор за кадрова военна служба с лице, завършило гражданско училище, е: 1. за офицерите — не по-малко от 7 години; 2. за сержантите или старшините — не по-малко от 5 години; 3. за войниците (за Военноморските сили — матросите) — не по-малко от 3 години. (2) В срока по ал. 1 се включва и срокът на обучение за придобиване или повишаване на военната квалификация на лицата. (3) В срока на обучение лицето ползва всички права на кадрови военнослужещ. (4) Обучението приключва с изпит за проверка на придобитата военна квалификация на лицето. Ако лицето не издържи изпита, договорът за кадрова военна служба не поражда правно действие в частта му за изпълнение на кадровата военна служба. В тези случаи договорът за кадрова военна служба се прекратява на основание чл. 128, т. 8 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Глава трета ПРИЕМАНЕ НА КАДРОВА ВОЕННА СЛУЖБА, ПРИСВОЯВАНЕ НА ПЪРВО ВОЕННО ЗВАНИЕ И НАЗНАЧАВАНЕ НА ПЪРВА ДЛЪЖНОСТ Чл. 20. (1) След подписването на договора за кадрова военна служба лицата се приемат на кадрова военна служба и се назначават на първа длъжност със заповед на министъра на отбраната, ръководителя на другото ведомство или на упълномощени от тях длъжностни лица. (2) Със заповедта за приемане на кадрова военна служба и назначаването на първа длъжност се присвоява или обявява военното звание на кадровия военнослужещ, като: 1. гражданите, притежаващи военно звание по резерва, съответстващо на длъжността по щата, се приемат на кадрова военна служба с това военно звание; 2. на гражданите, които не притежават съответстващото на длъжността по щата военно звание, се присвоява военно звание “редник”, “младши сержант” (а за Военноморските сили — “матрос”, “старшина II степен”) или “лейтенант”; 3. ако длъжността изисква по-високо от притежаваното от гражданина военно звание по резерва, той се повишава в следващото по степен военно звание; 4. в случаите по чл. 8, ал. 3 на лицето се присвоява военното звание, изискващо се за длъжността по щата. Чл. 21. (1) Министърът на отбраната приема офицери на кадрова военна служба в Министерството на отбраната и в Българската армия, присвоява им първо офицерско звание и ги назначава на първа длъжност по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия. (2) Упълномощените от министъра на отбраната длъжностни лица приемат на кадрова военна служба сержанти (за Военноморските сили — старшини) и войници (за Военноморските сили — матроси) и присвояват съответното първо военно звание или обявяват военното звание по резерва. Чл. 22. Директорът на Националната разузнавателна служба и началникът на Националната служба за охрана приемат офицери, сержанти и войници на кадрова военна служба и присвояват съответното първо военно звание. Чл. 23. (1) Министърът на отбраната приема офицери на кадрова военна служба във военните съдилища и във военните прокуратури по решение на Висшия съдебен съвет, представено, както следва: 1. за военните прокурори и военните следователи — от ръководителя на съответната военна прокуратура; 2. за военните съдии — от председателя на съответния военен съд. (2) С приемането на кадрова военна служба министърът на отбраната присвоява на военните съдии, прокурори и следователи съответното военно звание. (3) Ръководителите на военните съдилища и военните прокуратури приемат сержанти и войници на кадрова военна служба и присвояват съответното военно звание. Чл. 24. (1) Приетите за обучение във висшите военни училища за нуждите на въоръжените сили са курсанти. (2) Гражданин, спечелил конкурс за назначаване на вакантна длъжност, се назначава на съответната длъжност по щата с военно звание не по-високо от изискващото се по щата за съответната длъжност. (3) При постъпване на войник на кадрова военна служба се присвоява първо военно звание “редник” (за Военноморските сили — “матрос”) или военното звание, което лицето има по резерва, но не по-високо от изискващото се по щата за съответната длъжност. Чл. 25. Офицерите и сержантите, освободени от служба в Министерството на вътрешните работи, могат да се приемат на кадрова военна служба при условията на чл. 116 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и им се присвоява военно звание, съответстващо на притежаваното звание по Закона за Министерството на вътрешните работи, но не по-високо от изискващото се за длъжността по щата на Министерството на отбраната или на другото ведомство. Чл. 26. (1) На успешно завършилите първи курс във висшите военни училища се присвоява първото сержантско военно звание (за Военноморските сили—старшинско) и те се повишават в следващото военно звание след успешно завършване на всяка следваща учебна година със заповед на началника на военното училище. (2) На завършилите висшите военни училища с образователно-квалификационна степен “бакалавър” или “магистър” и сключили договор за кадрова военна служба се присвоява първо офицерско звание “лейтенант”. (3) На курсантите, които не са издържали държавните изпити или не са защитили дипломните си работи в срока на редовното обучение, се присвоява военно звание “офицерски кандидат”, ако не го притежават. След успешно полагане на държавните изпити или след защитата на дипломната работа те се повишават във военно звание “лейтенант”. Чл. 27. (1) Приетите на кадрова военна служба войници (за Военноморските сили—матроси) се назначават на първа войнишка степен “войник (за Военноморските сили—матрос) трета степен”. (2) В случаите, когато кадровите войници имат военно звание “ефрейтор” (за Военноморските сили—матрос) от резерва, те се назначават на степен “войник (за Военноморските сили—матрос) втора степен” след завършване на съответния квалификационен курс. Чл. 28. Приетите на кадрова военна служба сержанти (за Военноморските сили—старшини) от резерва се назначават на длъжността, за която са спечелили конкурс, и се изпращат на курс за придобиване на необходимата квалификация или за повишаване на квалификацията. Чл. 29. (1) На випускниците на военните училища се предлагат за избор обявените вакантни длъжности в Министерството на отбраната и във въоръжените сили. (2) Условията и редът за избор на вакантните длъжности се определят с акт на министъра на отбраната за оценка и класиране на випускниците на военните училища. (3) Със заповедта на министъра на отбраната или на ръководителя на друго ведомство за присвояване на първо офицерско звание “лейтенант” випускниците на висшите военни училища се назначават и на първа офицерска длъжност. (4) Назначените на длъжност випускници на военните училища могат да бъдат преназначавани на нова длъжност след изтичане на една година. (5) Курсантите, които не са издържали държавните изпити или не са защитили дипломните си работи на редовната и поправителната сесия, се назначават на сержантска (мичманска) длъжност, изискваща сержантско (за Военноморските сили—старшинско) военно звание. След успешно полагане на държавните изпити или след защитата на дипломната работа те се назначават на офицерска длъжност в съответствие с присвоеното им военно звание. (6) На випускниците на висшите военни училища, съпругите (съпрузите) на които са кадрови военнослужещи, се предлагат за избор вакантни длъжности в гарнизоните, в които служат техните съпруги (съпрузи), ако това е възможно. Чл. 30. (1) Договорът за кадрова военна служба с лицата, завършили граждански училища, влиза в сила от датата на заповедта за приемането им на кадрова военна служба, за присвояването на съответното военно звание и назначаването на длъжност. (2) Договорът за кадрова военна служба с лицата, приети за обучение във военните училища, влиза в сила от датата на заповедта за зачисляване във военното училище. (3) Договорът за обучение във военните училища с приетите лица, ненавършили пълнолетие, влиза в сила от датата на заповедта за зачисляване във военното училище. Чл. 31. (1) Лицата, приети на кадрова военна служба, са длъжни да се явят на мястото на назначението в 10-дневен срок от уведомяването им за издаване на заповедта за назначаване на длъжност, освен ако в договора е определен друг срок, който не може да бъде по-дълъг от 2 месеца. (2) Изпълнението на договора за кадрова военна служба започва с отдаване на заповед на командира (началника) на поделението, с която се обявява явяването на кадровия военнослужещ на мястото на назначението. Заповедта се отдава в деня на явяването. (3) За кадровите военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана изпълнението на договора за кадрова военна служба започва с подписването на акта за встъпване в длъжност. Чл. 32. (1) На випускниците на висшите военни училища се предлагат длъжности в съответствие с военоотчетната специалност, за която са обучавани. (2) Ако на випускник на висшето военно училище не може да бъде предложена длъжност с военноотчетната специалност, за която е обучаван: 1. предлага му се длъжност с различна военноотчетна специалност и му се осигурява курс за преквалификация; 2. писменият отказ на випусника да заеме длъжността с различна военноотчетна специалност от тази, за която е обучаван, се счита за предложение за прекратяване на договора за кадрова военна служба по чл. 128, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 3. при прекратяване на договора за кадрова военна служба в случаите по т. 2 випускникът не дължи обезщетение по чл. 300 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Глава четвърта ПРЕМИНАВАНЕ НА КАДРОВАТА ВОЕННА СЛУЖБА Раздел I Назначаване на следваща длъжност и повишаване във военно звание Чл. 33. (1) Длъжности за кадрови военнослужещи могат да се създават в Министерството на отбраната, във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната, във въоръжените сили, военните съдилища и военните прокуратури. (2) Структурите по ал. 1 се конкретизират с щатове. В щата задължително се посочват: 1. наименованието на длъжността; 2. минималното и пределното или съответстващото военно звание; 3. изискванията за минимално образование или образователно-квалификационна степен; 4. квалификация; 5. военноотчетна специалност; 6. шифрите за военно звание и длъжност; 7. видът на щатното оръжие. (3) В длъжностните характеристики се отразяват допълнителните изисквания за заемане на длъжността. (4) С акт на министъра на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб или с акт на ръководителя на друго ведомство се определят длъжностите за изпълнение на кадрова военна служба от жени. Чл. 34. Видовете длъжности за кадрови военнослужещи в зависимост от техния характер са: 1. длъжности за кадрови войници (за Военноморските сили—матроси); 2. длъжности за офицери и сержанти (за Военноморските сили—старшини) на кадрова военна служба: а) основни командни; б) междинни командни; в) приравнени (ръководни, експертни и технически) на основните и междинните командни длъжности; 3. длъжности извън територията на страната и на територията на страната в състава на многонационални формирования. Чл. 35. (1) За повишаване на кадровите войници се определят 3 степени: 1. войник (за Военноморските сили—матрос) трета степен; 2. войник (за Военноморските сили—матрос) втора степен; 3. войник (за Военноморските сили—матрос) първа степен. (2) Повишаване в степените се извършва периодично на не по-малко от 3 и на не повече от 5 години въз основа на атестацията на кадровия войник. Чл. 36. За длъжности, на които се назначават кадрови военнослужещи, се изготвят длъжностни характеристики, които се утвърждават от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство или от упълномощени от тях длъжностни лица. Чл. 37. (1) Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия утвърждава основните и междинните командни длъжности и ги приравнява към военните звания. (2) Министърът на отбраната приравнява длъжностите към основните и междинните командни длъжности: 1. за Българската армия — по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия; 2. за организационните структури и административните звена в Министерството на отбраната, както и за второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната — по предложение на главния секретар на Министерството на отбраната и ръководителите на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната. (3) Ръководителите на ведомствата, в които има военизирани длъжности, съгласувано с министъра на отбраната и с началника на Генералния щаб на Българската армия ги приравняват към основните и междинните командни длъжности. Чл. 38. (1) Необходимите минимални образование, специалност и военна квалификация за офицери и сержанти (за Военноморските сили — старшини) на кадрова военна служба за заемане на основни и междинни командни длъжности в Министерството на отбраната и в Българската армия са: 1. за длъжности, изискващи военно звание “младши сержант” (за Военноморските сили — “старшина втора степен”) и “сержант” (за Военноморските сили — “старшина първа степен”) — средно образование и военна квалификация; 2. за длъжности, изискващи по-високо сержантско (за Военноморските сили старшинско) звание — освен изискващото се по т. 1 и курс за съответната длъжност; 3. за длъжности, изискващи младши офицерски звания — висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от “бакалавър”, специалност съгласно длъжностната характеристика и курс за военна квалификация по съответната специалност или длъжност; 4. за длъжности, изискващи старши офицерски звания, с изключение командир на бригада: а) майор и капитан III ранг — висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от “бакалавър” и завършена военна академия или курс за съответната длъжност; б) подполковник, полковник и капитан II ранг, капитан I ранг — висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от “бакалавър” и завършена военна академия или академичен курс със статут, приравнен на военна академия; 5. за длъжност командир на бригада и за длъжности, изискващи висши офицерски звания — висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от “бакалавър”, военна академия и генералщабна академия или генералщабен курс или курс със статут, приравнен на генералщабна академия (генералщабен курс). (2) В заповедта на министъра на отбраната, с която се приравняват длъжностите към основните и междинните командни длъжности, се определят необходимото минимално образование и квалификация за съответната длъжност: 1. за Българската армия — по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия, след обсъждане в съвета на началник-щабовете на направените от началниците на главните щабове на видовете въоръжени сили предложения; 2. за организационните структури и административните звена в Министерството на отбраната, както и за второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната — по предложение на главния секретар на Министерството на отбраната и ръководителите на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната. (3) Със заповедта на министъра на отбраната за определяне на основните и междинните командни длъжности и приравнените на тях се определя броят им по военни звания. (4) Със заповед на ръководителите на Националната разузнавателна служба и на Националната служба за охрана се определят необходимото образование и квалификация за офицерите и сержантите на кадрова военна служба на длъжностите, приравнени по реда на чл. 37, ал. 3. Чл. 39. (1) Военноотчетните специалности се определят със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия. (2) Военноотчетната специалност се придобива: 1. от завършилите военни училища — по време на обучението или след завършване на квалификационен курс; 2. от завършилите граждански училища — след преминаване на задължителния курс за длъжността или след завършване на квалификационен курс. Чл. 40. (1) Кадровите военнослужещи се повишават във военно звание последователно. (2) Кадровите военнослужещи се повишават в следващо военно звание, ако са налице изискванията на чл. 46, заемат или са определени да заемат длъжност, изискваща по-високо военно звание, атестирани са в първа атестационна група и са определени от комисията за разглеждане на служебното положение за повишаване в следващо военно звание при спазване на числеността по чл. 38, ал. 3. (3) Кадровите военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана се повишават в следващо военно звание от ръководителите им по определен от тях ред. Чл. 41. Военни звания за Военноморските сили се присвояват: 1. на офицерите при завършване на: а) висши военноморски училища в страната или в чужбина, чието образование може да се легализира по държавните изисквания; б) Центъра за подготовка на офицери от резерва към Висшето военноморско училище и придобиване на военноморска военноотчетна специалност; в) военноморска академия в страната или в чужбина; 2. на старшините и матросите: а) след завършване на курс по военноморска специалност или придобиване на военноморска квалификация; б) при условие че са служили наборна военна служба във Военноморските сили и са придобили военноморска военноотчетна специалност. Чл. 42. (1) Президентът на Република България назначава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицерите с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Указът на президента се приподписва от министър-председателя. (2) За назначаване на висшия команден състав в Министерството на отбраната, в Българската армия и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната министърът на отбраната внася доклада в Министерския съвет след разглеждане в Съвета по отбрана. (3) За назначаване на висшия команден състав на другите ведомства докладът е на съответния ръководител, придружен с писмено становище на министъра на отбраната. (4) Указите на президента по ал. 1 се обявяват със заповед на министъра на отбраната или на ръководителя на друго ведомство, в която се определя и редът за изпълнение на указа. Чл. 43. Офицерите, с изключение на тези от висшия команден състав, се повишават във военно звание със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство или на упълномощени от тях лица. Чл. 44. (1) Кадровите военнослужещи от военните съдилища и военните прокуратури се повишават и понижават във военно звание от министъра на отбраната, както следва: 1. военните съдии — по предложение на председателите на съответните военни съдилища; 2. председателите на военните съдилища — по предложение на председателя на Военноапелативния съд; 3. военните прокурори и следователи — по предложение на военноапелативния прокурор; 4. председателя на Военноапелативния съд и военноапелативния прокурор — по предложение на председателя на Върховния касационен съд, съответно на главния прокурор. (2) Предложение за повишаване във висше военно звание на кадровите военнослужещи от военните съдилища и военните прокуратури могат да правят председателят на Върховния касационен съд, съответно главният прокурор. Чл. 45. Сержантите (за Военноморските сили — старшините), както и кадровите войници (за Военноморските сили — матроси) се повишават във военно звание със заповед на длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство. Чл. 46. (1) Минималният срок за престояване във военно звание е: 1. "младши лейтенант" — 1 година; 2. "лейтенант" — 2 години; 3. за всички останали звания — 3 години. (2) За престояване във военно звание "офицерски кандидат" няма минимален срок. Чл. 47. Максималният срок за престояване на кадровите военнослужещи във военно звание е: 1. за войниците и сержантите (за Военноморските сили — матросите и старшините) — до назначаване на длъжност, изискваща по-високо военно звание, до изтичане на срока на договора или до навършване на пределна възраст; 2. за офицерските кандидати — до изтичане на срока на договора или до навършване на пределна възраст; 3. за младшите лейтенанти — 2 години; 4. за останалите офицерски звания — до назначаване на длъжност, изискваща по-високо военно звание, до изтичане на срока на договора или до навършване на пределна възраст. Чл. 48. Предложенията за повишаване във военно звание се изготвят от командирите на самостоятелни батальони (полкове), приравнени и по-високи от тях, на които е пряко подчинен кадровият военнослужещ, въз основа на предложение на комисията за разглеждане служебното положение на кадровите военнослужещи и се изпращат по команден ред до длъжностното лице по чл. 42, 43 и 45. Чл. 49. (1) Офицерите и сержантите (за Военноморските сили—старшините) се назначават на длъжност, изискваща по-високо военно звание, след завършване на квалификационен курс за съответната длъжност, ако длъжността изисква това. (2) Офицерите и сержантите (за Военноморските сили—старшините) се назначават на друга длъжност в обхвата на военното звание, което притежават, след завършване на квалификационен курс, ако длъжността изисква това. Чл. 50. (1) Кадровите военнослужещи се назначават на длъжност: 1. по време на годишното разместване: а) при организационно-щатни промени—след извършване на подбор; б) по регистъра на вакантните длъжности; в) по предложение на командирите (началниците) и по решение на комисиите за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи—за незаети длъжности по регистъра или след извършване на подбор; 2. през цялата година—на вакантна длъжност при: а) прекратяване на договора за кадрова военна служба на титуляря; б) завършване на обучение; в) освобождаване от длъжност извън територията на страната; г) спечелване на конкурс по Закона за научните степени и научните звания; д) постъпило предложение от командирите (началниците). (2) Випускниците на военните академии и училища у нас и в чужбина се назначават на вакантни длъжности във въоръжените сили. (3) Организацията по разместването на кадровите военнослужещи се определя със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство. Чл. 51. (1) Кадровите военнослужещи се назначават на следваща длъжност при: 1. повишаване в длъжност; 2. назначаване на равна длъжност; 3. понижаване в длъжност. (2) Назначаването на длъжност, която изисква по-високо военно звание, се извършва: 1. за офицерите, при назначаване на длъжности, изискващи висше военно звание—от президента на Република България; 2. за офицерите, с изключение на тези по т. 1—от министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство или от упълномощени от тях длъжностни лица; 3. за сержантите (за Военноморските сили—старшините) и войниците (за Военноморските сили—матросите)—от длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство. (3) Назначаването на длъжности, съответстващи на притежаваното военно звание, с изключение на тези по ал. 2, т. 1, се извършва от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство или от длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство да назначават на съответната длъжност. Чл. 52. Указът на президента на Република България или заповедта на длъжностните лица по чл. 42, 43 и 45 за назначаване на друга длъжност са основание за освобождаване на кадровите военнослужещи от заеманата длъжност. Чл. 53. Кадровите военнослужещи се назначават на по-ниска длъжност в обхвата на притежаваното от тях военно звание: 1. при организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация; 2. в случаите по чл. 68; 3. по подаден рапорт от кадровия военнослужещ. Чл. 54. (1) Разместването на кадровите военнослужещи се извършва, като се отчита принципът за ротация на кадрите. (2) Ротацията на кадрите е принцип за преминаване на кадровите военнослужещи през основни и междинни командни длъжности или приравнени на тях. (3) Целта на ротацията е придобиване на опит за изпълнение на различни длъжности в обхвата на притежаваното военно звание преди назначаване на по-висока длъжност. (4) Прогнозата за длъжностно развитие и повишаване на квалификацията на кадровия военнослужещ се изготвя при отчитане на принципа за ротация на кадрите. Чл. 55. При изготвяне на прогнозата за длъжностно развитие на кадрите се отчитат: 1. продължителността на службата в различните категории гарнизони; 2. степента на попълнение на поделението с личен състав; 3. характерът на изпълняваните длъжности; 4. броят на гарнизоните, в които е служил кадровият военнослужещ; 5. притежаваната квалификация и възможностите за повишаване на квалификацията или за придобиване на нова квалификация. Чл. 56. (1) Категориите на гарнизоните спрямо местоположението им от областния център са: 1. малки и отдалечени; 2. малки, неотдалечени; 3. големи и отдалечени; 4. големи, неотдалечени. (2) Категорията на гарнизоните се определя ежегодно със заповед на началника на Генералния щаб на Българската армия. Чл. 57. (1) Степените на попълнение на поделенията с личен състав са: 1. поделение категория “А”; 2. поделение категория “Б”; 3. поделение категория “В”; 4. поделение категория “Г”. (2) Степента на фактическо попълнение на поделенията в отделните категории се определя със заповед на началника на Генералния щаб на Българската армия. Чл. 58. (1) Минималният срок за престояване на длъжности в обхвата на едно военно звание е 3 години, с изключение на случаите по чл. 46, ал. 1, т. 1, 2 и ал. 2. (2) Редът за преминаване на кадровите военнослужещи—офицери и сержанти, през основните и междинните командни длъжности и приравнените на тях е: 1. за назначаване на основна командна длъжност “командир на рота” или приравнена на нея се изисква стаж като офицер, осигуряващ минималния срок за престояване в предходните военни звания; 2. за назначаване на основна командна длъжност се изисква стаж на предходната основна командна длъжност не по-малък от 2 години и стаж на междинна командна длъжност, по-висока от предходната основна командна длъжност, не по-малък от 1 година; 3. за назначаване на основна командна длъжност от предходната основна командна длъжност, когато между тях няма междинни командни длъжности, се изисква стаж на предходната основна командна длъжност не по-малък от 3 години; 4. за назначаване на основна командна длъжност от предходната междинна командна длъжност, ако не са изпълнени изискванията по т. 2, се изисква стаж на длъжности в обхвата на притежаваното звание не по-малък от 4 години; 5. за назначаване на основна командна длъжност от предходната приравнена длъжност се изисква стаж на длъжности в обхвата на притежаваното звание не по-малък от 4 години; 6. за назначаване на междинна командна длъжност се изисква стаж на предходната основна командна длъжност не по-малък от 2 години или стаж на предходната междинна командна длъжност не по-малък от 3 години, а когато са в обхвата на едно военно звание—2 години; 7. за назначаване на междинна командна длъжност от предходната приравнена длъжност се изисква стаж на длъжности в обхвата на притежаваното звание не по-малък от 3 години; 8. за назначаване на приравнена длъжност от предходната основна командна длъжност се изисква стаж на същата длъжност не по-малък от 2 години; 9. за назначаване на приравнена длъжност от предходната междинна командна длъжност се изисква стаж на длъжности в обхвата на притежаваното звание не по-малък от 3 години; 10. за назначаване на приравнена длъжност, изискваща по-високо звание от предходната приравнена длъжност, се изисква стаж на длъжности в обхвата на притежаваното звание не по-малък от 4 години; 11. за назначаване на приравнена длъжност, изискваща по-високо звание, с две нива по-висока от предходната приравнена длъжност, се изисква стаж на длъжности в обхвата на притежаваното звание не по-малък от 5 години. (3) При назначаване на основни и междинни командни длъжности в бригадно-корпусната организация не е задължителен стажът на предходните основни и междинни командни длъжности в дивизионно-полковата организация и обратно. (4) Кадровите войници (за Военноморските сили—матроси) изпълняват длъжности в съответствие с подписания договор за кадрова военна служба. (5) При назначаване на длъжности в научно-преподавателските и научноизследователските звена се прилагат и изискванията за стаж на предходна длъжност съгласно Закона за научните степени и научните звания и правилника за прилагането му. (6) Максималният срок за престояване на длъжност “командир на бригада”, приравнена на нея и по-високи длъжности е 5 години. (7) За начало на срока по ал. 6 се счита датата на заповедта за назначаване на кадровия военнослужещ на съответната длъжност независимо от извършените промени в наименованието на длъжността или на структурната единица по щата на военното поделение, в която служи кадровият военнослужещ, ако не се променят характерът на длъжността и функционалните му задължения. (8) Максималният срок за престояване в длъжност по ал. 6 не се отнася за кадрови военнослужещи офицери от научно-преподавателския и научноизследователския състав, лекари, фармацевти, финансисти, юристи, както и за други военноотчетни специалности, определени с акт на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство. Чл. 59. (1) При назначаване на определени приравнени длъжности за кадрови военнослужещи в Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, служба “Сигурност—Военна полиция и Военно контраразузнаване” и служба “Военна информация” изискванията по чл. 58, ал. 1 и 6 не се прилагат. (2) Длъжностите по ал. 1 се определят от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство. Чл. 60. След изтичането на мандата на кадровите военнослужещи, назначени на изборни длъжности по Закона за висшето образование, те се назначават на длъжността, която са заемали до избора, като им се запазва притежаваното военно звание. Чл. 61. (1) Кадровите военнослужещи се назначават на длъжност: 1. по предложение на комисиите за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи и комисиите за подбор; 2. след спечелване на конкурс по Закона за научните степени и научните звания; 3. в случаите по чл. 50, ал. 1, т. 1, буква “в”. (2) Комисиите за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи изготвят своите предложения след завършване на атестирането, но не по-късно от 2 месеца преди годишното разместване на кадрите. Чл. 62. (1) Кадровият орган на министъра на отбраната изготвя Регистър на вакантните длъжности в Министерството на отбраната, в Българската армия и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната. (2) Отделно от Регистъра на вакантните длъжности се изготвят списъци на длъжностите, определени за заемане от випускниците на военните училища у нас и в чужбина. (3) Сроковете за изготвяне, актуализиране и изпращане на Регистъра на вакантните длъжности до поделенията се определят в годишната заповед за разместване на кадровите военнослужещи. (4) Командирът (началникът) на поделението запознава кадровите военнослужещи с Регистъра на вакантните длъжности. (5) Регистърът на вакантните длъжности в служба “Военна полиция” и в служба “Военна информация” не подлежи на обявяване с другите вакантни длъжности в Министерството на отбраната. Чл. 63. (1) Редът за подаване на рапорти за назначаване на длъжност от кадровите военнослужещи е следният: 1. кадровият военнослужещ подава рапорт до командира (началника) на поделението, в което служи; рапортът се завежда в деловодството на поделението; 2. командирът (началникът) на поделението отразява становището си на рапорта и го изпраща по команден ред заедно с копие или заверен препис от документите по атестиране, прогнозата и кадрова справка до комисията за разглеждане на служебното положение за длъжността, за която кандидатства; 3. всяка командна инстанция отразява своето мнение на гърба на рапорта или на отделен лист, който се завежда към рапорта, без да спира движението на рапорта; 4. право да слага резолюция на текстуалната страница на рапорта има само длъжностното лице, в чиито правомощия е решаването на поставения в рапорта въпрос; 5. ако кадровият военнослужещ е посочил в рапорта си няколко длъжности, командирът (началникът) на поделението изпраща оригиналните документи до най-старшата инстанция, посочена в рапорта, а на всяка следваща инстанция, посочена в рапорта, изпраща копие от рапорта и документите към него. (2) В рапорта кадровият военнослужещ посочва длъжностите от Регистъра на вакантните длъжности, за които кандидатства, но не повече от 3. (3) Не се дава ход на рапорта, ако кадровият военнослужещ не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, посочени в Регистъра за вакантните длъжности. Чл. 64. (1) Рапортите на офицерите и сержантите (за Военноморските сили—старшините), които желаят да бъдат назначени на длъжност извън Министерството на отбраната, се изпращат за разглеждане до съответния ръководител на друго ведомство след съгласието на министъра на отбраната. (2) При съгласие на съответния ръководител на друго ведомство рапортът се изпраща по низходящ команден ред до командира или началника на поделението за включване в плана за разместване. (3) По време на годишното разместване на кадровите военнослужещи министърът на отбраната отдава заповед за освобождаване от заеманата длъжност и даването им в разпореждане на съответния ръководител на другото ведомство. (4) Рапортите на кадровите военнослужещи, които желаят да бъдат назначени на длъжност в Министерството на отбраната от други ведомства, се изпращат за разглеждане в Министерството на отбраната. (5) При съгласие на министъра на отбраната ръководителят на другото ведомство отдава заповед за освобождаването им от заеманата длъжност и даването в разпореждане на министъра на отбраната. (6) Министърът на отбраната или ръководителят на другото ведомство взема в свое разпореждане по специален щат дадения в негово разпореждане кадрови военнослужещ, считано от датата на освобождаване от старата длъжност, до назначаване на новата длъжност. Чл. 65. (1) Офицерите, сержантите и войниците (за Военноморските сили—старшините и матросите) на кадрова военна служба могат да бъдат назначавани да заместват съответно друг офицер, сержант или войник на определена длъжност по предложение на непосредствения командир (началник). За срока на заместването заместникът ползва правата на длъжността, в това число възнаграждението за длъжността, ако това е по-благоприятно за него. Срокът на заместването е равен на срока на отсъствие на титуляря. (2) Заповедта, с която се назначава кадрови военнослужещ да замества титуляр, се издава от непосредствения командир (началник) на титуляря, имащ право да отдава заповеди. Чл. 66. (1) На вакантна длъжност може да се назначи еднократно като временно изпълняващ длъжността кадрови военнослужещ, без той да се освобождава от заеманата длъжност. За срока на изпълнението на задълженията на вакантната длъжност кадровият военнослужещ ползва нейните права, в това число възнаграждението за длъжността, ако това е по-благоприятно за него. (2) Заповедта по ал. 1 се издава от длъжностното лице, което има право да назначава на тази длъжност за срок до назначаване на титуляр, но не по-късно от датата на годишното разместване. (3) Вакантната длъжност се обявява в Регистъра на вакантните длъжности. (4) В случай че вакантната длъжност изисква по-високо военно звание, то не се присвоява. Чл. 67. (1) На конкурсни и изборни длъжности във военните училища, военнонаучните организации и изследователските звена се назначават кадрови военнослужещи при условията и по реда, определени в Закона за висшето образование, Закона за научните степени и научните звания и в актовете за създаване на висшите училища. (2) Випускниците на военните училища могат да кандидатстват за длъжности по ал. 1 и за други длъжности във военните училища след прослужване на 5 години във въоръжените сили. Чл. 68. (1) На кадровите военнослужещи, получили трайни професионални заболявания или травми с трайни последици при или по повод на изпълнение на военната служба, установени от Централната военномедицинска комисия, вследствие на което не могат да изпълняват служебните си задължения, задължително им се предлагат други подходящи длъжности. (2) Кадровите военнослужещи жени, които са бременни или кърмачки и изпълняват неподходяща за състоянието си работа, се преместват на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия по предписание на здравните органи. До изпълнение на предписанието те се освобождават от задължението да изпълняват неподходящата за състоянието им работа, а работодателят им изплаща обезщетение в размер на получаваното брутно възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаване на предписанието. (3) Кадровите военнослужещи жени могат да откажат правата си по ал. 2 с писмена декларация. (4) Кадровите военнослужещи се назначават на длъжността по ал. 1 и 2 след подписването на допълнително споразумение. (5) В случаите по ал. 1 и 2, когато на новата длъжност кадровите военнослужещи получават по-ниско възнаграждение, те получават обезщетение към заплатата, равняващо се на разликата във възнаграждението между старата и новата длъжност до придобиване право на пенсия, а за кадровите военнослужещи по ал. 2—до отпадане на основанието за това. (6) Условията и редът за установяване на професионалните заболявания и травми с трайни последици, получени при или по повод на военната служба, както и списъкът на подходящите длъжности, които могат да заемат лицата по ал. 1, се определят с акт на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство. (7) Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия съгласувано с началника на Военномедицинската академия определя ежегодно длъжности и работни места за кадрови военнослужещи, подходящи за заемане от бременни жени и кърмачки. Чл. 69. (1) Когато спрямо кадрови военнослужещ бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест командирът (началникът) го отстранява временно от длъжност. Заповедта на командира (началника) не подлежи на обжалване. (2) Когато взетата мярка за неотклонение е по-лека от посочените в ал. 1 и е за умишлено престъпление от общ характер, свързано със службата, и има данни, от които може да се направи извод, че военнослужещият, възползвайки се от служебното си положение, ще създаде пречки за обективното, всестранното и пълно разследване и ще затрудни разкриването на обективната истина, командирът (началникът) прави мотивирано искане до компетентния съд за временното отстраняване на военнослужещия от длъжност. (3) Отстраняването от длъжност се извършва със заповед на началника въз основа на влязлото в сила определение на съда. (4) Със заповедта по ал. 3 се назначава комисия за сдаване на длъжността. Когато присъствието на отстранения от длъжност кадрови военнослужещ е невъзможно, в комисията се включва посочено от него лице. (5) За срока на отстраняване от длъжност спира действието на сключения договор и се изземват служебната карта и зачисленото оръжие на кадровия военнослужещ. (6) Действието на договора за кадрова военна служба се възобновява от датата на отстраняването в следните случаи: 1. когато досъдебното производство бъде прекратено; 2. когато наказателното производство приключи с оправдателна присъда спрямо кадровия военнослужещ; 3. когато кадровият военнослужещ бъде осъден за престъпление, което не е умишлено от общ характер; 4. когато по реда на чл. 154, ал. 5 от Наказателно-процесуалния кодекс бъде отменено отстраняването от длъжност на кадровия военнослужещ. (7) Когато отстраненото от длъжност лице бъде осъдено на наказание, което води до освобождаване от кадрова служба, то се освобождава от деня на отстраняването му от длъжност. Чл. 70. (1) През работно време кадровите военнослужещи подлежат на задължителни и/или внезапни изследвания за употреба на алкохол или злоупотреба с наркотични вещества. (2) Командирът или началникът може да отстрани временно от служба кадрови военнослужещ, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, или след употреба на алкохол или злоупотреба с наркотични вещества. (3) Отстраняването от служба се извършва с писмена заповед на командира или началника в момента на установяване състоянието на кадровия военнослужещ, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения. (4) Срокът за отстраняване от служба по ал. 3 е до възстановяване на годността за изпълнение на задълженията от кадровия военнослужещ. (5) Кадровият военнослужещ не получава възнаграждение за времето, през което е отстранен от служба. (6) Редът за превенция, контрол и установяване на годността за военна служба при употреба на алкохол и злоупотреба с наркотични вещества се определя с наредба на министъра на отбраната. Чл. 71. (1) Кадрови военнослужещи жени, които са бременни или майки на дете до 3 години, не могат да бъдат командировани освен с тяхно писмено съгласие. (2) Правата на майката по ал. 1 могат да се ползват от самотните бащи—кадрови военнослужещи, и от бащата—кадрови военнослужещ, когато майката не е в състояние да се ползва от тях. Раздел II Обучение и квалификация на кадровите военнослужещи Чл. 72. (1) Обучението на кадровите военнослужещи се извършва във военни и граждански академии и училища в страната и в чужбина. (2) Обучението и професионалната подготовка във военните академии и висшите военни училища, създадени по установения в страната ред, се осъществява при спазване на държавните изисквания за придобиване на висше образование с образователно-квалификационните степени “бакалавър” и “магистър”. (3) Придобиването и повишаването на квалификацията и на професионалната подготовка на кадровите военнослужещи се извършват във военни и граждански академии и училища и в учебни центрове. Чл. 73. (1) Кадровите военнослужещи, завършили граждански училища, задължително преминават курс за придобиване и повишаване на военната им квалификация. Курсът е с продължителност до 6 месеца и трябва да съответства на военноотчетната специалност съгласно изискванията на договора за кадрова военна служба и определените по щата длъжности. (2) Алинея 1 не се прилага, когато това е предвидено в специален закон. Чл. 74. (1) Кадровите военнослужещи офицери и сержанти (за Военноморските сили—старшини) имат право с разрешение на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство да кандидатстват и да се обучават във военни и граждански академии и училища в страната и в чужбина, както и в учебни центрове. (2) Кадровите военнослужещи—офицери и сержанти (за Военноморските сили—старшини), могат да се обучават във: 1. редовна форма на обучение—във военни училища и академии в страната и в чужбина и в учебни центрове; 2. задочна и дистанционна форма на обучение—във военни и граждански академии и училища в страната. (3) Рапорт за разрешаване на обучението се подава по команден ред до министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство, придружен с обосновано становище за необходимостта от обучението. Основание за разрешението е нуждата от специалисти в съответната област за Министерството на отбраната или другото ведомство. (4) Право по ал. 1 ползват кадровите военнослужещи офицери и сержанти (за Военноморските сили—старшини), атестирани в първа и втора група за професионално съответствие. (5) Приетите за обучение по ал. 1 подписват допълнително споразумение с министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство или с упълномощените от тях лица. В допълнителното споразумение се определят: 1. обхватът на длъжностите по новопридобитата специалност, които кадровият военнослужещ ще заеме при успешно завършване на обучението, а за военна академия и генералщабен курс се посочва и конкретната длъжност, на която ще бъдат назначени непосредствено след завършване на обучението; 2. продължителността на срока за удължаване на договора за кадрова военна служба след успешното завършване на обучението, който е, както следва: а) при завършване на военна академия или приравнено на нея учебно заведение—5 години; б) при завършване на обучение за придобиване на образователна и научна степен “доктор”—5 години; в) при завършване на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър” или “магистър”—4 години; г) при завършване на обучение с продължителност от една до три години—4 години; д) при завършване на обучение с продължителност от шест месеца до една година—3 години; е) при завършване на обучение с продължителност от три до шест месеца—2 години. Чл. 75. (1) След прослужване на 3 години кадрова военна служба войниците (за Военноморските сили—матросите) могат да кандидатстват за обучение в центрове за подготовка на сержанти (за Военноморските сили—старшини). (2) След прослужване на 3 години кадрова военна служба войниците (за Военноморските сили—матросите) могат да кандидатстват за стипендианти на Министерството на отбраната за обучение във висши военни и граждански училища, при условие че сключат договор за кадрова военна служба със срок до навършване на пределна възраст. (3) Условията и редът за прилагането на ал. 1 и 2 се определят с акт на министъра на отбраната. Чл. 76. (1) Офицери и сержанти (за Военноморските сили—старшини) на кадрова военна служба могат да се обучават във военни академии и военни училища на други държави при условия и по ред, определени от министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство в съответствие със споразуменията за военно сътрудничество в областта на обучението. (2) Придобитото образование в чуждестранни висши военни училища се признава при условия и по ред, определени от Министерския съвет. (3) Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство със своя заповед приравняват квалификацията на кадровия военнослужещ по ал. 1 към квалификацията, която се получава във военните училища в страната. Чл. 77. (1) Офицерите на кадрова военна служба могат да кандидатстват за обучение във военна академия, при условие че: 1. притежават военно звание не по-ниско от “капитан” и са престояли в това военно звание 2 години; 2. заемат длъжност не по-ниска от “заместник (помощник)-командир на батальон (дивизион, кораб III ранг, ескадрила, радиолокационен възел) по ...” или приравнена на нея; 3. са атестирани в първа група за професионално съответствие; 4. са прогнозирани за назначаване на конкретна длъжност. (2) Офицери на кадрова военна служба могат да се обучават в генералщабен курс (академия), при условие че: 1. притежават военно звание не по-ниско от “подполковник”; 2. са заемали основни и междинни длъжности до “заместник-командир на бригада”, включително и в момента изпълняват длъжност не по-ниска от “заместник-командир на бригада” или приравнена на нея не по-малко от 2 години; 3. са атестирани в първа група за професионално съответствие; 4. са прогнозирани за назначаване на конкретна длъжност; 5. са удостоени по команден ред. (3) Изискванията по ал. 1, т. 1, 2 и 4 и по ал. 2, т. 1, 2 и 4 следва да са налице към момента на започване на обучението. (4) Офицери на кадрова военна служба могат да кандидатстват за обучение във военна академия не по-късно от навършване на 36-годишна възраст за редовна форма на обучение и 43-годишна възраст за задочна форма на обучение, а в генералщабен курс (академия)—не по-късно от навършване на 48-годишна възраст към 31 декември в годината на кандидатстване. (5) Офицери на кадрова военна служба с висше медицинско образование могат да кандидатстват за придобиване на медицинска специалност най-малко 2 години след сключването на договора. Чл. 78. Условията и редът за кандидатстване и приемане за обучение във военните училища се определят ежегодно с наредби на министъра на отбраната. Чл. 79. (1) Кадровите военнослужещи, на които е разрешено по установения в чл. 74 ред да кандидатстват за обучение по специалността “Право” и които са се дипломирали и са определени за назначаване на длъжности, изискващи юридическа правоспособност, се назначават в щат от министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство и от министъра на правосъдието за преминаване на стаж като “съдебен кандидат”. (2) За времето на стажа кадровите военнослужещи по ал. 1 получават основно месечно възнаграждение за последната заемана от тях длъжност. Чл. 80. Кандидатстването, обучението и придобиването на образователна и научна степен “доктор” се извършват при условията и по реда, определени в Закона за научните степени и научните звания и в Закона за висшето образование, след разрешение на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство. Чл. 81. (1) Кадровите военнослужещи могат да се обучават в квалификационни курсове за придобиване на други специални знания и умения, необходими за изпълнение на функционалните им задължения. (2) Условията, редът и продължителността на обучение в квалификационните курсове се определят с наредба на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство. Завършването на квалификационните курсове се удостоверява със съответен документ съгласно наредбата. Чл. 82. Правата и задълженията на обучаващите се и организацията на обучението във военните училища се определят с правилниците за устройството и дейността на военните училища. Чл. 83. (1) Курсантите се освобождават от военните училища и договорът за кадрова военна служба с тях се прекратява при условия и по ред, определени в правилниците за устройството и дейността на училищата и в сключените договори. (2) Освободените от военните училища заявяват своето желание да възстановят правата си на обучаеми и да бъдат приети повторно за обучение, като подават рапорт (молба) до началника на съответното училище. Академичният съвет на училището взема решение по всеки рапорт. При възстановяване на правата не се полагат приемни изпити. (3) Освободените от военните училища не могат да възстановяват правата си на обучаеми и да бъдат приемани повторно за обучение в следните случаи: 1. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер; 2. когато са освободени по дисциплинарен ред; 3. при настъпила негодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи. (4) В случаите на освобождаване от военните училища по собствено желание, поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, както и при отказ от реално изпълнение на кадрова военна служба курсантът възстановява разходите за издръжка, обучение, квалификация и/ или преквалификация за периода на обучението по реда на чл. 300 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Чл. 84. (1) Кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 128, т. 4 (станали негодни за военна служба при или по повод изпълнение на служебните си задължения), чл. 128б, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 129 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, имат право да се обучават в квалификационни курсове с продължителност до 6 месеца. (2) За обучението по ал. 1 се осигурява платен служебен отпуск с продължителност до 6 месеца. Разходите за обучението са за сметка на Министерството на отбраната или на другото ведомство. (3) Курсовете по ал. 1 се предхождат от курсове за мотивация, които се осигуряват финансово от Министерството на отбраната или от другото ведомство. Курсовете за мотивация се организират в срок до 15 дни след връчване на предизвестието за освобождаване от кадрова военна служба. Чл. 85. (1) Кадровите военнослужещи с връчено предизвестие се ползват от правото си за участие в курс в срока на предизвестието. В предизвестието за освобождаване от кадрова военна служба изрично се посочва правото на кадровия военнослужещ по чл. 223 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. При получаване на предизвестието кадровите военнослужещи заявяват изрично и писмено желаят или не да участват в курсовете. (2) Кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 128, т. 4 и чл. 129 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се освобождават от длъжност и ползват отпуска по чл. 84, ал. 2 в специално създаден за целта щат на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство. (3) Правото по чл. 223 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се счита за упражнено от кадровите военнослужещи с еднократно участие в курс за мотивация и курс за квалификация и преквалификация през периода на военната служба. Чл. 86. (1) Курсовете по чл. 84, ал. 1 се организират от висшите училища, бюрата по труда и обучаващите организации в страната, имащи право да извършват такава дейност. (2) Обучението се провежда на базата на двустранни договори между Министерството на отбраната и организациите по ал. 1. (3) Условията и редът за сключване на договорите по ал. 2 се определят с акт на министъра на отбраната. (4) Курсовете по чл. 84, ал. 3 се провеждат по местослужене или в най-близкия гарнизон. Раздел III Атестиране на кадровите военнослужещи Чл. 87. (1) Атестирането на кадровите военнослужещи се извършва чрез изготвяне на атестация и обща оценка за професионалното съответствие с изискванията за заеманата длъжност. (2) Атестацията се оформя в атестационен лист и съдържа констатации за: 1. изпълнението на задълженията за заеманата длъжност; 2. съответствието на кадровия военнослужещ с изискванията на заеманата длъжност, установени в длъжностната характеристика; 3. притежаваните от кадровия военнослужещ личностни качества, които имат значение за ефективното изпълнение на задълженията на заеманата длъжност. (3) Атестацията се изготвя от непосредствения командир (началник) на кадровия военнослужещ, който носи дисциплинарна отговорност за нейната обективност и за произтичащите от нея кадрови решения. Непосредственият командир (началник) запознава кадровия военнослужещ с атестацията. (4) Атестацията може да се обжалва от кадровия военнослужещ в 7-дневен срок от запознаването пред горестоящия командир (началник). Жалбата се разглежда от комисия, назначена с негова заповед. Комисията прави предложение до горестоящия командир (началник). Решението на горестоящия командир (началник) е окончателно. Чл. 88. Редът за попълване на атестационния лист, редът за работа на комисиите и критериите при определяне на общата оценка за професионалното съответствие се определят с акт на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство. Чл. 89. (1) Основните изисквания за заемане на длъжността се определят в щата. (2) Длъжностната характеристика е писмен документ, конкретизиращ изискванията, необходими за изпълнение на дадена длъжност от кадрови военнослужещ. (3) Длъжностната характеристика се изготвя на основание на щата и е неразделна част от него. Длъжностните характеристики се изготвят и утвърждават до 20 дни след утвърждаването на щата. (4) Длъжностната характеристика съдържа: 1. изискванията за заемане на длъжността относно: а) образование; б) придобита специалност; в) образователно-квалификационна степен; г) научна степен; д) научно звание; е) военна квалификация; ж) допълнителна професионална квалификация; з) ниво на чуждоезикова подготовка; и) военноотчетна специалност; к) военно звание; л) длъжностна степен; м) предходни длъжности, от които може да се заеме тази длъжност; н) максимален срок за престояване на длъжността; о) длъжности, които могат да се заместват от тази длъжност; п) място за изпълнение на службата; р) наименование на личното оръжие; 2. изисквания за познаване на основни нормативни и други актове от кадровия военнослужещ; 3. други специфични изисквания; 4. изисквания относно необходимите личностни качества на кадровия военнослужещ, които имат значение за ефективното изпълнение на длъжността, като: а) необходими работни знания и ерудиция; б) професионални качества и опит; в) командирски умения; г) организационни умения; д) комуникационни умения; е) умствени умения и възможности за своевременно вземане на решения; ж) задължения за оказване на съдействие за осъществяване на държавната политика в Министерството на отбраната или в другото ведомство; 5. функционалните задължения на кадровия военнослужещ за мирно и военно време. (5) Редът за изготвяне и съхраняване на длъжностните характеристики се определя с акт на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство. Чл. 90. (1) Прогнозирането е дейност на командирите (началниците) от командир на самостоятелен батальон, на приравнени и по-високи длъжности, при която на основата на атестирането на кадровите военнослужещи се очертава перспектива за кадровото им развитие и повишаване на длъжностната им квалификация. (2) Прогнозата е писмен документ, който се разработва в три раздела: 1. обхват на длъжностите, които се предвижда да се заемат от кадровия военнослужещ през периода на прогнозата; 2. вариант за кадрово развитие; 3. вариант за повишаване на квалификацията, необходима за заемане на длъжностите, включени в прогнозата. (3) Условията и редът за изготвяне на прогноза, условията за прогнозиране и сроковете за прогнозиране се определят с наредба на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство. Чл. 91. (1) Офицерите и сержантите (за Военноморските сили—старшините) се атестират в следните случаи: 1. преди изтичане на минималния срок за престояване във военно звание при наличие на условия за присвояване на следващо военно звание; 2. преди изтичане на максималния срок за престояване в длъжност; 3. при кандидатстване за обучение във висше военно училище, военна академия и генералщабен курс (академия) в страната и в чужбина, както и в задочна и дистанционна форма на обучение в други висши училища и в докторантура; 4. когато офицерите и сержантите (за Военноморските сили—старшините) кандидатстват или се предлагат за назначаване на длъжност, изискваща по-високо военно звание или по-висока или равна длъжностна степен в обхвата на военното звание; 5. при участие в конкурс за назначаване на длъжности извън територията на страната в международни организации или в дипломатически представителства на Република България в чужбина; 6. при наличие на условията по чл. 128б, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 7. след изтичане на удължения срок по чл. 99, ал. 2. (2) Извън случаите по ал. 1 в интерес на военната служба може да се извършва извънредно атестиране по решение на министъра на отбраната, началника на Генералния щаб на Българската армия или ръководителя на друго ведомство. (3) Научно-преподавателският и научноизследователският състав се атестира по отделен ред и критерии, определени в правилниците на военните училища и научните институти. (4) Офицерите от научно-преподавателския и научноизследователския състав се атестират веднъж на 3 години, а хабилитираните—веднъж на 5 години. Чл. 92. Не се атестират: 1. началникът на Генералния щаб на Българската армия и лицата по чл. 75, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 2. кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба през годината по чл. 128, т. 2, 3, 4, 5, 7 и 8, чл. 128а, ал. 1, чл. 128б и 128в от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 3. кадровите военнослужещи, подали рапорти за освобождаване от кадрова военна служба по условията на чл. 129 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, за които има положително решение на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство; 4. обучаващите се във военните училища и академии в страната и в чужбина със срок на обучение, по-дълъг от 6 месеца; 5. обучаващите се в редовна форма на обучение за придобиване на образователна и научна степен “доктор”; 6. кадровите военнослужещи, които специализират за придобиване на медицинска специалност; 7. кадровите военнослужещи, които преминават едногодишен стаж като съдебен кандидат; 8. кадровите военнослужещи, които са отстранени от длъжност при условията на чл. 69; 9. кадровите военнослужещи, на които е наложено дисциплинарно наказание по чл. 282, т. 1, букви “г”, “д”, “е”, “ж” и “з” от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на които срокът на наказанието не е изтекъл към датата на годишното разместване; 10. кадровите военнослужещи, назначени по чл. 105, ал. 1. Чл. 93. (1) Служебното положение на кадровите военнослужещи се определя от комисия в поделението. (2) Редът и процедурата за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи от комисиите в служба “Военна информация” и в служба “Военна полиция” се регламентират с акт на министъра на отбраната. Чл. 94. Комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи в поделението извършва следните дейности: 1. определя общата оценка за професионално съответствие с изискванията на заеманата длъжност от кадровите военнослужещи в поделението; 2. класира кандидатите за вакантни длъжности в поделението. Чл. 95. (1) Атестирането приключва с обща оценка за професионално съответствие с изискванията за заеманата длъжност и с решение на комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи. (2) Общата оценка от атестирането е средноаритметичното число от сбора на оценките на членовете на комисията. (3) Комисията по ал. 1 определя общата оценка въз основа на следните документи: 1. атестационния лист на кадровия военнослужещ; 2. прогнозата за длъжностно развитие на кадровия военнослужещ; 3. мнението на командира (началника) на поделението с кадрова справка за кадровия военнослужещ. (4) Общата оценка определя три групи за професионално съответствие на кадровия военнослужещ със заеманата длъжност. (5) Комисията по ал. 1 определя своето решение на основание на общата оценка и съответствието на кадровия военнослужещ с изискванията на длъжностната характеристика за длъжността, която заема. (6) Решението на комисията по ал. 1 е окончателно. Чл. 96. (1) При определяне на общата оценка за професионалното съответствие с изискванията на вакантната длъжност комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи работи със следните документи: 1. атестационния лист и общата оценка за професионалното съответствие с изискванията за заеманата длъжност; 2. мнението на командира (началника) на поделението и кадрова справка; 3. прогнозата за длъжностно развитие на кадровия военнослужещ; 4. длъжностната характеристика на длъжността, за която кадровият военнослужещ кандидатства. (2) Общата оценка е средноаритметичното число от сбора на оценките на членовете на комисията и е окончателна. (3) Комисията подрежда кандидатите за всяка вакантна длъжност по регистъра по низходящ ред на общата оценка за професионално съответствие и предлага един кандидат за всяка вакантна длъжност. (4) Предложенията на комисията се подписват от нейния председател. (5) Комисиите работят по низходящ ред на длъжностите в различно време, като обменят информация за заетите длъжности. (6) Комисиите работят през цялата година. Чл. 97. (1) Комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи се назначава със заповед на висшестоящия командир (началник) на поделението, в което се сформира комисия. В заповедта се определят съставът на комисията и сроковете за работата є. (2) Комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи е в състав: председател и 4—8 членове. (3) Председател на комисията е командирът (началникът) на поделението. Членове на комисията са заместници (помощници) на командира (началника) и равен на тях брой кадрови военнослужещи от поделението с равно или по-високо военно звание от това на кадровите военнослужещи, чието служебно положение се разглежда. (4) Административно-техническото обслужване на комисията се осигурява от кадровия орган на поделението, в което работи комисията, и се подпомага от кадровите органи на висшестоящите щабове и на подчинените поделения. Чл. 98. (1) Комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи провежда заседания, ако на тях присъстват най-малко 2/3 от членовете є. (2) Организацията на дейността на комисията по ал. 1 се определя с акт на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство. Чл. 99. (1) В зависимост от вакантните длъжности, включени в регистъра, кадровите военнослужещи, оценени в първа група за професионално съответствие: 1. при изтичане на минималния срок за престояване във военно звание могат да продължат да заемат длъжността, на която са назначени, като се прогнозират за длъжностно развитие, или могат да бъдат назначени на по-висока или равна длъжност в обхвата на притежаваното военно звание, или могат да бъдат назначени на длъжност, изискваща по-високо военно звание; 2. при изтичане на максималния срок за престояване в длъжност могат да бъдат назначени на длъжност, изискваща по-високо военно звание, или могат да бъдат назначени на длъжност с по-висока или равна длъжностна степен в обхвата на притежаваното военно звание, или се предлагат за отправяне на предизвестие по чл. 128б, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 3. в случаите по чл. 91, ал. 1, т. 3 и 5 се допускат до участие в конкурс. (2) Ако след изтичане на максималния срок за престояване в длъжност на кадровия военнослужещ, атестиран в първа група за професионално съответствие, не може да бъде предложена подходяща длъжност, по предложение на комисията той може да остане на заеманата длъжност, но за не повече от 1 година, ако няма друг кандидат за съответната длъжност, като при необходимост му се осигурява подходяща преквалификация. Чл. 100. (1) В зависимост от вакантните длъжности, включени в регистъра, кадровите военнослужещи, оценени във втора група за професионално съответствие: 1. при изтичане на минималния срок за престояване във военно звание могат да продължат да заемат длъжността или могат да бъдат назначени на равна длъжност в обхвата на притежаваното военно звание; 2. при изтичане на максималния срок за престояване в длъжност се назначават на равна или по-ниска длъжност в обхвата на притежаваното военно звание или се предлагат за отправяне на предизвестие по чл. 128б, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 3. в случаите по чл. 91, ал. 1, т. 3 не се допускат до конкурс за обучение във военна академия и в генералщабен курс (академия) или се допускат до конкурс за обучение във висши военни или граждански училища, както и в задочна и дистанционна форма на обучение във висши училища; 4. в случаите по чл. 91, ал. 1, т. 5 не се допускат до участие в конкурс. (2) В случаите, когато за една и съща длъжност, включена в регистъра, кандидатстват кадрови военнослужещи, атестирани в първа и втора група за професионално съответствие, комисията предлага за назначаване на длъжността кадровия военнослужещ, атестиран в първа група. Чл. 101. (1) Кадровите военнослужещи, оценени в трета група за професионално съответствие, се предлагат за освобождаване от длъжност и отправяне на предизвестие за освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. (2) При наличие на вакантна длъжност, по-ниска или приравнена на заеманата от кадровия военнослужещ по ал. 1 в съответствие с притежаваните от него военно звание и професионална квалификация, длъжностното лице, в чието правомощие е назначаването на длъжността, го назначава на нея, а при невъзможност изготвя представление за прекратяване на договора за кадрова военна служба по реда на чл. 199. (3) Длъжността по ал. 2 се определя по реда на чл. 198, ал. 6. Чл. 102. (1) Извънредно атестиране в интерес на военната служба се извършва, когато е необходима преценка на служебното съответствие на кадровия военнослужещ с изискванията на заеманата длъжност, извън случаите по чл. 91, ал. 1. (2) Когато в резултат на атестирането е определена първа или втора група за професионално съответствие, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 99 или 100. (3) Извънредно атестиране по смисъла на чл. 91, ал. 2 в интерес на военната служба се извършва и когато има достатъчно данни за трайно, системно и неефективно изпълнение на задълженията по военната служба, определени в длъжностната характеристика на кадровия военнослужещ. (4) Извънредно атестиране може да се извърши по искане на командира на поделението или на останалите преки началници по йерархията или по разпореждане на министъра на отбраната, началника на Генералния щаб на Българската армия (за кадровите военнослужещи от Българската армия) или на ръководителя на друго ведомство. (5) Искането по ал. 4 се мотивира и се изпраща за решение по команден ред до министъра на отбраната, до началника на Генералния щаб на Българската армия или до ръководителя на друго ведомство. (6) Извънредното атестиране се извършва от непосредствения командир (началник) след получаване на решението по ал. 5, след което документите се изпращат на комисията за разглеждане на служебното положение на кадровия военнослужещ. (7) Когато в резултат на атестацията комисията за разглеждане на служебното положение на кадровия военнослужещ установи неефективна служебна дейност, изразяваща се в трайно неизпълнение на задълженията по военната служба, определени в длъжностната характеристика на кадровия военнослужещ, даваща основание за определяне на трета група за професионално съответствие, се прилага процедурата по чл. 101. (8) Когато в резултат на атестацията се установи неефективна служебна дейност, изразяваща се в трайно неизпълнение на задълженията по военната служба, която представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 281, т. 8 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи предлага привличане на кадровия военнослужещ към дисциплинарна отговорност по реда на глава шеста от длъжностното лице, което има право да освобождава от кадрова военна служба. (9) Извънредно атестиране на кадрови военнослужещ може да се извършва не повече от 2 пъти годишно. Чл. 103. (1) Предложенията на комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи се изпращат на длъжностните лица по чл. 48, които изготвят планове за разместване на кадровите военнослужещи. (2) След получаване на предложението на комисията по ал. 1 командирът на поделението: 1. изготвя план за разместване; 2. запознава кадровите военнослужещи с плана за разместване в касаещия ги обем; 3. изготвя заповед за назначаване на длъжност или изпраща плана за разместване по команден ред до длъжностните лица, които имат правомощия да назначат на длъжност кадровия военнослужещ. Чл. 104. Атестирането на кадровите военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана се извършва при условия, по ред и критерии, определени от съответния ръководител на ведомство. Раздел IV Преминаване на кадровата военна служба извън територията на страната и на територията на страната в състава на многонационални формирования Чл. 105. (1) Военнослужещите на кадрова военна служба от Министерството на отбраната, от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната и от Българската армия могат да изпълняват кадрова военна служба извън територията на страната: 1. при участие на Република България в операции по поддържане на мира и в мисии, провеждани под егидата на международни организации; 2. в дипломатическите представителства и в дипломатическите мисии на Република България към международни организации; 3. в щабове и органи на международни организации. (2) При назначаване на длъжности по ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 106, ал. 2 подборът се извършва между кадровите военнослужещи, атестирани в първа група за професионално съответствие и прогнозирани за длъжностно развитие. (3) При определяне на кадровите военнослужещи по ал. 1 се определя конкретната длъжност или обхватът от длъжности, на които те ще бъдат назначени след завръщането им. (4) Длъжността или обхватът на длъжностите по ал. 3 се уговарят в допълнително споразумение към договора за кадрова военна служба. (5) Длъжностите, за които кадровите военнослужещи по ал. 1 са прогнозирани да заемат след завръщането им, се определят в зависимост от квалификацията, военното звание, преминаването на службата и натрупания опит от службата в чужбина. (6) В заповедта, с която кадровият военнослужещ се назначава на длъжност в чужбина, се определя длъжностното лице, отговорно за осигуряване на длъжността и за назначаване на нея. (7) След изтичането на мандата на кадровите военнослужещи по ал. 1 те се назначават на длъжности в Българската армия, без да се изисква подаване на рапорт от тях и без определените длъжности да бъдат обявявани в Регистъра на вакантните длъжности. Чл. 106. (1) Военнослужещите на кадрова военна служба по чл. 105, ал. 1 могат да изпълняват кадрова военна служба извън територията на страната при участие на Република България в операции по поддържане на мира, провеждани под егидата на международни организации в състава на въоръжени военни формирования. (2) Офицерите на кадрова военна служба могат да изпълняват кадрова военна служба извън територията на страната при участие на Република България в операции по поддържане на мира, провеждани под егидата на международни организации, като невъоръжени военни специалисти—военни наблюдатели, щабни офицери в международни щабове, офицери по печата и връзките с обществеността, военни преводачи и др. (3) Подборът и подготовката на кадровите военнослужещи в операции по поддържане на мира се извършват при условия и по ред, определени от министъра на отбраната. Подборът на военнослужещите при участие на Република България в операции по поддържане на мира се извършва при спазване принципа на доброволността. (4) Статутът на кадровите военнослужещи при участие на Република България в операции по поддържане на мира се определя за всяка конкретна мисия в съответствие с принципите и нормите на международното право и международните договори, по които Република България е страна, и националното законодателство. (5) Срокът на участие на кадровите военнослужещи в операции по поддържане на мира се определя за всеки конкретен случай в съответствие със срока на мисията и решението на компетентните държавни органи за участие на Република България в мисията. (6) За срока на участие в операцията по поддържане на мира кадровите военнослужещи се назначават със заповед на министъра на отбраната във временен задграничен щат. Чл. 107. (1) Кадровите военнослужещи по чл. 105, ал. 1 могат да изпълняват кадрова военна служба в дипломатическите представителства и в дипломатически мисии на Република България към международни организации на длъжности за дипломатически служители в службата на военния аташе или на приравнени на тях длъжности. (2) Службата на военния аташе към дипломатическите представителства може да включва: аташе по отбраната; военни аташета по видовете въоръжени сили; помощник военни аташета, секретари и технически сътрудници. (3) Подборът на военнослужещите, кандидатстващи за работа към дипломатическите представителства и мисии, се извършва при условия и по ред, определени от министъра на отбраната съгласувано с министъра на външните работи. (4) Статутът на военнослужещите в дипломатическите представителства и мисии се определя в съответствие с принципите и нормите на международното право и международните договори, по които Република България е страна, и националното законодателство. (5) За срока на работа в дипломатическите представителства и мисии военнослужещите се назначават със заповед на министъра на отбраната във временен задграничен щат. (6) Дейността на кадровите военнослужещи в дипломатическите представителства и мисии на Република България се определя с акт на министъра на отбраната и министъра на външните работи. Чл. 108. (1) Военнослужещи на кадрова военна служба по чл. 105, ал. 1 могат да изпълняват кадрова военна служба на длъжности във или към, или свързани с щабове и органи на международни организации, разположени на територията на друга държава. (2) Статутът на военнослужещите се определя за всеки конкретен случай в съответствие с международните договори, по които Република България е страна, постигнатите конкретни договорености с приемащата страна и изискванията за заемането на съответната длъжност, както и с националното законодателство. (3) Статутът на военнослужещите, назначени временно на длъжности във военни щабове и органи на Организацията на Северноатлантическия договор, се определя в съответствие с разпоредбите на Споразумението между страните—членки на НАТО, и страните партньори, участващи в инициативата “Партньорство за мир”, относно статута на техните въоръжени сили и следващия допълнителен протокол към него. (4) Военнослужещите изпълняват служебните си задължения в съответствие със съществуващите правилници за вътрешния ред в приемащата организация и характеристиката на заеманата длъжност. (5) Срокът на пребиваване и работа в щабовете и органите на международни организации се определя съобразно изискванията на приемащата организация за конкретната длъжност и договореностите между нея и Република България. (6) За срока на пребиваване и работа в щабовете и органите на международни организации военнослужещите се назначават със заповед на министъра на отбраната във временен задграничен щат. Чл. 109. (1) Кадрова военна служба при условията и по реда на този раздел може да се изпълнява и на територията на страната в състава на многонационални формирования. (2) Подборът и подготовката на военнослужещите в състава на многонационални формирования се извършват при условия и по ред, определени от министъра на отбраната, при спазване принципа на доброволност. (3) Статутът на военнослужещите при участие на Република България в състава на многонационални формирования се определя в съответствие с принципите и нормите на международното право и международните договори, по които Република България е страна, и националното законодателство. Чл. 110. Материалното и социалното осигуряване на военнослужещите, назначени на длъжности по чл. 105, се урежда с акт на Министерския съвет. Глава пета НАГРАДИ И ПООЩРЕНИЯ НА КАДРОВИТЕ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ И РЕД ЗА ТЯХНОТО ПРИЛАГАНЕ Чл. 111. (1) Наградите и поощренията са израз на оценка за приноса на кадровите военнослужещи при изпълнението на служебни задачи и на други дейности, свързани с функциите на съответното министерство или ведомство. (2) Наградите и поощренията се прилагат от: 1. министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство; 2. началника на Генералния щаб на Българската армия; 3. главния секретар на Министерството на отбраната; 4. началниците на главни щабове на видовете въоръжени сили; 5. командирите или началниците на основни командни длъжности, посочени в правилника; 6. командирите или началниците на междинни длъжности, които имат правата на командирите или началниците, заемащи предходната основна командна длъжност. (3) Командирите и началниците, заемащи длъжност, приравнена на основна командна длъжност, ползват правата на същата длъжност по ал. 2, а приравнените на междинна командна длъжност – на предходната на нея основна командна длъжност. Чл. 112. (1) Кадровите военнослужещи могат да бъдат награждавани за постигнати високи резултати в изпълнението на служебните си задължения за конкретен съществен принос или за продължителна служба в Министерството на отбраната и във въоръжените сили или в съответното министерство или ведомство, в състава на което има въоръжени формирования. (2) Наградите и поощренията са: 1. обявяване на благодарност; 2. грамота; 3. парична награда; 4. предметна награда; 5. хладно оръжие; 6. поименно лично оръжие пистолет; 7. наградни знаци; 8. бойни отличия. Чл. 113. (1) Наградите са лични и колективни. (2) Видът на наградата се определя съобразно конкретния личен или колективен принос за изпълнението на служебните задължения и от значимостта на постигнатите крайни резултати. (3) Не може да бъде награждаван кадрови военнослужещ за времето на изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл. 282, т. 1, букви “г”, “д”, “е”, “ж” и “з” от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България до прекратяване на неговото действие. Чл. 114. (1) С обявяване на благодарност се награждават кадрови военнослужещи и войскови единици, проявили инициативност и постигнали високи професионални резултати при изпълнението на функциите си. (2) Право да награждават с обявяване на благодарност имат: 1. министърът на отбраната или ръководителят на другото ведомство; 2. началникът на Генералния щаб на Българската армия; 3. главният секретар на Министерството на отбраната; 4. началниците на главни щабове на видовете въоръжени сили; 5. командирите на корпуси; 6. командирите и началниците на основни командни длъжности и приравнени на тях, на които е пряко подчинен кадровият военнослужещ. Чл. 115. (1) С грамота се награждават кадрови военнослужещи и войскови единици, които имат съществен принос за изпълнението на конкретна професионална задача. (2) Наградата по ал. 1 се дава с писмена заповед на командирите и началниците на основна командна длъжност “командир на батальон” и по-високи. Чл. 116. (1) С парична награда се награждават кадрови военнослужещи и войскови единици за професионално изпълнение на важни служебни задачи, както и за трайни професионални резултати. (2) В рамките на утвърдените средства за награди по бюджета на Министерството на отбраната или на другото ведомство с парични награди могат да награждават: 1. министърът на отбраната или ръководителят на другото ведомство - до 2 основни месечни възнаграждения - за индивидуална награда, и до 4 основни месечни заплати, когато наградата е колективна; 2. началникът на Генералния щаб на Българската армия и главният секретар на Министерството на отбраната - до 1 основна месечна заплата - за индивидуална награда, и до 2 основни месечни заплати, когато наградата е колективна; 3. командирите и началниците на основна командна длъжност “командир на батальон” и по-висока, на които е пряко подчинен кадровият военнослужещ, в размери, определени от министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство. (3) Длъжностните лица по ал. 2, т. 2 и 3 имат право да награждават с парична награда кадрови военнослужещи от пряко подчинените им поделения. (4) Длъжностните лица по ал. 2 могат да награждават и с предметни награди до размера на посочените в същата алинея суми. (5) В случаите по ал. 2 колективната награда е на базата на най-високото основно месечно възнаграждение на кадрови военнослужещ от съответната войскова единица. Чл. 117. (1) С хладно оръжие, поименно надписано, могат да бъдат награждавани кадровите военнослужещи за високи постижения в службата и за заслуги към отбраната на страната. (2) Право да награждават с хладно оръжие имат: 1. министърът на отбраната или ръководителят на другото ведомство; 2. началникът на Генералния щаб на Българската армия; 3. главният секретар на Министерството на отбраната; 4. началниците на главни щабове на видовете въоръжени сили. Чл. 118. (1) За особени заслуги към отбраната на страната или за значителен принос при изпълнение на служебните задължения, както и при навършване на повече от 20 години служба във въоръжените сили кадровите военнослужещи могат да бъдат награждавани с поименно лично оръжие пистолет. (2) Право да награждава с поименно лично оръжие пистолет има министърът на отбраната. Предложенията за награждаване се правят по команден ред от началника на Генералния щаб на Българската армия, от главния секретар на Министерството на отбраната или от ръководителя на другото ведомство. (3) На наградените с поименно лично оръжие се издава удостоверение. (4) Наградените с поименно лично оръжие са длъжни в едноседмичен срок от получаването му да го регистрират по надлежния ред. Чл. 119. Най-високата професионална награда във въоръжените сили на Република България е “Награден знак”, който се връчва от министъра на отбраната или от ръководителя на другото ведомство. Чл. 120. (1) Кадровите военнослужещи се награждават с бойни отличия в съответствие с техния статут по предложение на министъра на отбраната или на ръководителя на другото ведомство. (2) С бойни отличия се награждават кадрови военнослужещи, проявили героизъм, храброст и себеотрицание във време на война, по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия. (3) С бойни отличия могат да се награждават кадрови военнослужещи, проявили висок професионализъм при участие в умиротворителни операции, в хуманитарни, спасителни и други мисии извън територията на страната, както и в спасителни операции при преодоляване на последиците от природни бедствия и крупни производствени аварии. (4) Бойните отличия се връчват в тържествена обстановка. Чл. 121. Виновното неизпълнение на разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на уставите, правилниците и вътрешните актове за въоръжените сили и на заповедите и разпорежданията на командира или началника е нарушение на военната дисциплина. Чл. 122. (1) Кадровият военнослужещ, нарушил военната дисциплина, се наказва с предвидените в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административно-наказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда. (2) За едно и също нарушение на военната дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. Чл. 123. Видовете нарушения на военната дисциплина са: 1. нарушаване на правилата за опазване на държавната и служебната тайна; 2. нарушаване на правилата за подчиненост; 3. нарушаване на правилата за военната вежливост и отдаването на чест; 4. нарушаване на правилата на войсковия ред, както и на обществения ред в гарнизона; 5. злоупотреба със служебното положение; 6. кражба, присвояване или увреждане на имущество—държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства; 7. превишаване на предоставената дисциплинарна власт; 8. неизпълнение на задължение по военната служба; 9. отказ от изпълнение на задължение по военната служба; 10. неточно или след заповядания срок изпълнение на задължение по военната служба; 11. самоволно отклонение от военна служба; 12. нарушаване на нормите на международното право; 13. нарушаване на задълженията или неспазване на ограниченията на правата на военнослужещите съгласно техния статут; 14. всяко друго нарушение, свързано с неизпълнение на правила, установени с наредби, правилници, инструкции и заповеди на министъра на отбраната или на ръководителя на другото ведомство, както и със заповеди или разпореждания на командирите (началниците). Чл. 124. За нарушения на военната дисциплина на кадровите военнослужещи се налагат следните дисциплинарни наказания: 1. забележка; 2. мъмрене; 3. строго мъмрене; 4. предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година; 5. предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година; 6. понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година; 7. понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година; 8. предупреждение за уволнение за срок от 6 месеца до 1 година; 9. уволнение. Чл. 125. (1) Дисциплинарните наказания “забележка” и “мъмрене” се налагат от командирите (началниците) на основни командни и приравнени на тях длъжности, които са преки началници на кадровия военнослужещ. (2) Дисциплинарното наказание “строго мъмрене” се налага от командирите (началниците) на основни и междинни командни и приравнени на тях длъжности от длъжност “командир на взвод” и по-високи, които са преки началници на кадровия военнослужещ. (3) Дисциплинарното наказание “понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година” се налага от длъжностните лица, имащи правата да назначават кадровите военнослужещи на съответната длъжност. (4) Дисциплинарното наказание “предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година” се налага от длъжностните лица на длъжност с една степен по-ниска от тези по ал. 3. (5) Дисциплинарното наказание “понижаване във военно звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година” се налага от длъжностните лица, имащи правата да присвояват съответното военно звание. (6) Дисциплинарното наказание “предупреждение за понижаване във военно звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година” се налага от длъжностните лица на длъжност с една степен по-ниска от тези по ал. 5. (7) Дисциплинарното наказание “уволнение” се налага от длъжностните лица, имащи правата да освобождават от кадрова военна служба кадровите военнослужещи. (8) Дисциплинарното наказание “предупреждение за уволнение за срок от 6 месеца до 1 година” се налага от длъжностните лица на длъжност с една степен по-ниска от тези по ал. 7. Чл. 126. (1) Когато на кадровия военнослужещ е наложено с устна заповед дисциплинарно наказание “забележка” или “мъмрене”, длъжностното лице, наложило наказанието, което няма право да издава писмени заповеди, изготвя доклад в докладната книга на поделението, след което наказанието се обявява със заповедта по поделение. (2) Когато на кадровия военнослужещ се налага дисциплинарно наказание “строго мъмрене”, длъжностното лице издава писмена заповед. (3) Когато длъжностно лице, което няма право да издава писмени заповеди, е наложило наказание “строго мъмрене”, то изготвя доклад в докладната книга на поделението, след което наказанието се оформя с писмената заповед по поделение. Чл. 127. (1) Дисциплинарните наказания “забележка” и “мъмрене” се налагат в срок до 10 денонощия от установяване на нарушението. (2) Дисциплинарните наказания извън тези по ал. 1 се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението. (3) Сроковете по ал. 1 и 2 спират да текат, докато военнослужещият е в отпуск за временна неработоспособност. (4) Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато са налице достатъчно данни относно извършеното нарушение и самоличността на нарушителя: 1. при извършена ревизия — от датата на получаване на ревизионния акт в ревизираното поделение; 2. при извършена вътрешноведомствена проверка — от датата на утвърждаване на протокола от проверката; 3. при извършена служебна проверка — от датата на утвърждаване на протокола на служебната проверка. Чл. 128. При налагане на кадрови военнослужещ на дисциплинарно наказание по чл. 282, т. 1, букви “г” — “з” от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България командирът (началникът) отдава заповед. Когато не е в неговите правомощия, той изготвя предложение за налагане на дисциплинарно наказание до длъжностното лице по чл. 125. При необходимост може да се извърши служебна проверка за събиране на необходимите факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Чл. 129. (1) Когато командирът (началникът) на поделението или прекият началник прецени, че за извършеното дисциплинарно нарушение следва да се наложи дисциплинарно наказание “уволнение”, той е длъжен да назначи извършването на служебна проверка, която да събере необходимите факти и доказателства за извършеното нарушение, да изслуша нарушителя или да приеме писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган. (2) Служебната проверка започва с писмена заповед на командира на поделението или на пряк началник при получени данни за извършено дисциплинарно нарушение. Служебната проверка се извършва от назначена комисия. Членовете на комисията — кадрови военнослужещи, следва да бъдат с военно звание, равно или по-високо от това на нарушителя. (3) Извършването на служебна проверка не е задължително, ако нарушението е констатирано с акт от финансова ревизия, с вътрешноведомствена проверка или с влязла в сила осъдителна присъда. Те имат силата на служебна проверка по смисъла на чл. 284, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Чл. 130. (1) Дисциплинарната отговорност на кадровите военнослужещи от военните съдилища и военните прокуратури се реализира от техните ръководители. (2) Дисциплинарната отговорност на кадровите военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана се реализира от техните ръководители или от упълномощени от тях длъжностни лица. Чл. 131. (1) Основание за назначаване на служебна проверка извън случаите по чл. 129, ал. 2 може да бъдат: 1. съобщения до органите на Министерството на отбраната или другото ведомство от държавни органи, организации, длъжностни лица и граждани; 2. публикации и предавания в средствата за масово осведомяване; 3. рапорти, докладни записки и донесения за констатирани произшествия и нарушения от длъжностни лица на Министерството на отбраната или другото ведомство; 4. непосредствено разкриване. (2) Не са основание за назначаване на служебна проверка анонимни сигнали за извършени нарушения. (3) Протоколът от служебната проверка и протоколът от вътрешноведомствената проверка по чл. 129 съдържат: 1. данни, които конкретизират нарушителя (нарушителите) на военната дисциплина; 2. описание на нарушението (деяние, действие или бездействие, време, място, начин на извършване); 3. вредни последици и причинна връзка с нарушението; 4. данни за вината на нарушителя за извършване на конкретното нарушение; 5. причините и условията, довели до извършване на нарушението; 6. предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както и за вида на дисциплинарното наказание. Чл. 132. Командирът или началникът, който извършва служебната проверка, носи дисциплинарна отговорност за нейната обективност и за произтичащите от нея последици за кадровия военнослужещ. Чл. 133. (1) В 5-дневен срок от получаване на протокола от служебната проверка или от акта по чл. 129, ал. 3 командирът на поделението провежда беседа с кадровия военнослужещ, на която: 1. приема писмените обяснения или изслушва нарушителя; 2. запознава кадровия военнослужещ със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание. (2) В беседата по ал. 1 могат да участват и членове на комисията, извършила служебната проверка. За беседата се съставя протокол, който се подписва от участвалите лица. (3) Отказът на нарушителя да даде писмени обяснения или да подпише протокола от беседата се установява с подписа на двама кадрови военнослужещи. (4) Установеното от служба “Военна полиция” самоволно отклонение от военна служба и напускане на страната от кадровия военнослужещ без надлежно разрешение е основание за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” без спазване на процедурите по ал. 1—3 и чл. 139. Чл. 134. (1) В случаите, когато определеното дисциплинарно наказание е в правомощията на командира (началника), той отдава заповед, с която налага дисциплинарно наказание в установените в чл. 127 срокове. (2) В случаите, когато командирът (началникът) прецени, че за извършеното дисциплинарно нарушение е необходимо да се наложи дисциплинарно наказание, което не е в неговите правомощия, най-късно 5 дни след приключването на служебната проверка той изготвя предложение за дисциплинарно наказание, което изпраща по команден ред до компетентните длъжностни лица по чл. 125. Чл. 135. (1) Предложението за вида на наказанието по чл. 134, ал. 2 не обвързва длъжностното лице, в чиито правомощия е налагането на наказанието. То има право на преценка за вида на наказанието съобразно данните, които се съдържат в преписката. (2) В случай че предложеното дисциплинарно наказание е в правомощията на длъжностното лице, то е длъжно да издаде заповед за дисциплинарно наказание в 10-дневен срок от получаване на предложението. В този срок то може да извърши и допълнителна служебна проверка, ако прецени, че това е необходимо. (3) Предложението по ал. 1 не може да се задържа от инстанция повече от 5 дни. Чл. 136. (1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на военнослужещия по време на изпълнение на военната служба. (2) Тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението. (3) Ако по време на изтърпяване на дисциплинарното наказание кадровият военнослужещ извърши ново нарушение на военната дисциплина, за което се предвижда наказание, по-тежко от “строго мъмрене”, той се наказва съответно: 1. при “предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година” — с “понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година”; 2. при “предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година” — с “понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година”; 3. при “предупреждение за уволнение за срок от 6 месеца до 1 година” — с “уволнение”. (4) Дисциплинарно наказание “понижаване във военно звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година” не се налага на кадрови военнослужещи с военно звание “младши лейтенант”, “младши сержант” (за Военноморските сили — “старшина II степен”) и “редник” (за Военноморските сили — “матрос”). (5) Дисциплинарно наказание “понижаване в длъжност” за офицери на длъжности “командир на взвод” и приравнени и за сержанти (за Военноморските сили — старшини) на длъжности “командир на отделение” и приравнени не се налага. Чл. 137. (1) Дисциплинарно наказание “уволнение” се налага задължително в следните случаи: 1. при дисциплинарни нарушения, несъвместими с оставането на кадрова военна служба; 2. при нарушаване на разпоредбите на чл. 195 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за забрана на политическа дейност на военнослужещите, както и на забраната за членство в политическа партия или организация, движение или коалиция с политически цели по време на кадровата военна служба; 3. при нарушаване на разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за забрана за членуване в синдикална организация, както и на забраната за извършване на синдикални действия; 4. при налагане на наказание “лишаване от свобода” за повече от 2 години. (2) Дисциплинарни нарушения, несъвместими с оставането на кадрова военна служба, са: 1. нарушаване на правилата за опазване на държавната тайна; 2. кражба, присвояване или увреждане на имущество — държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, когато са причинени значителни вреди на държавата, на министерството или ведомството или на други физически и юридически лица; 3. злоупотреба или използване на служебното положение за лична изгода или за изгода на трети лица; 4. когато кадровият военнослужещ извършва дейност, несъвместима с упражняването на кадрова военна служба по чл. 205, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 5. когато кадровият военнослужещ се яви във военното поделение или обект повторно в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол или друго упойващо или психотропно вещество; 6. когато кадровият военнослужещ не изпълни задължението си по чл. 192, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да опази живота или здравето на подчинен военнослужещ, в резултат на което настъпи неговата смърт или средна или тежка телесна повреда. (3) Дисциплинарното наказание “уволнение” се налага и когато с присъда кадровият военнослужещ е лишен от правото да упражнява кадрова военна служба или от правото да заема определена държавна длъжност, която по функционална характеристика съвпада със заеманата от военнослужещия длъжност, независимо от другото му наложено наказание с присъдата. (4) Дисциплинарно наказание “уволнение” може да се налага и при други тежки нарушения на военната дисциплина, посочени в чл. 123. Чл. 138. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена несекретна заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. (2) Мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици. (3) Длъжностното лице по чл. 125 изпраща екземпляр от заповедта за връчване на нарушителя директно в поделението, където служи лицето. Чл. 139. (1) Длъжностното лице по кадрите в поделението, където служи нарушителят, му връчва копие от заповедта за дисциплинарно наказание срещу подпис, като отбелязва датата на връчване. (2) Отказът на нарушителя да се запознае със заповедта се установява с протокол, подписан от двама кадрови военнослужещи. (3) При невъзможност заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде връчена лично на кадровия военнослужещ командирът (началникът) на поделението му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. (4) Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчването на копие от заповедта на нарушителя. От този момент заповедта влиза в сила и тече срокът за обжалването є или от деня на нейното получаване в случаите по ал. 3. Чл. 140. Сроковете за обжалване на заповедите за дисциплинарни наказания са: 1. за дисциплинарните наказания по чл. 282, т. 1, букви “е” и “ж” от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България — двуседмичен срок от налагането на наказанието; 2. за дисциплинарното наказание по чл. 282, т. 1, буква “и” от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България — едномесечен срок от налагане на наказанието. Чл. 141. (1) Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание “понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година”, “понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година” и “уволнение”, може да се обжалва с рапорт директно до: 1. висшестоящия командир или началник на длъжностното лице, издало заповедта за дисциплинарно наказание на сержант или войник (за Военноморските сили — старшина или матрос); 2. министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство — за всички останали случаи. (2) Длъжностното лице, до което е адресиран рапортът, се произнася по него в едномесечен срок от получаването му. (3) Решението на длъжностното лице е окончателно и се свежда по низходящ команден ред до военнослужещия, обжалвал заповедта за дисциплинарно наказание. Чл. 142. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, с която кадровият военнослужещ се освобождава от кадрова военна служба, подлежи и на съдебен контрол. Жалбите се подават чрез органа, издал заповедта, до компетентния съд по чл. 132, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Споровете се разглеждат при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 143. Обжалването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не спира нейното изпълнение. Чл. 144. Влязлата в сила заповед за налагане на дисциплинарно наказание се прочита пред посочените в нея лица, а наказателната част — пред равни и по-старши от наказания. Раздел II Ред за изпълнение на дисциплинарни наказания Чл. 145. Дисциплинарните наказания “забележка” и “мъмрене” се отразяват в служебния картон за поощрения и наказания на кадровия военнослужещ. Чл. 146. Дисциплинарното наказание “строго мъмрене” се отразява в служебния картон за поощрения и наказания на кадровия военнослужещ и се взема предвид при характеризиране на дисциплинарното поведение на кадровия военнослужещ в едногодишен срок. Чл. 147. За срока на изтърпяване на дисциплинарното наказание “предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година” или “предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година”, или “понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година”, или “понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година”, или “предупреждение за уволнение за срок от 6 месеца до 1 година” кадровият военнослужещ не може: 1. да бъде повишаван в длъжност и във военно звание; 2. да бъде награждаван за годишни резултати; 3. да бъде изпращан на курс за квалификация за заемане на по-висока длъжност; 4. да бъде допускан до кандидатстване и зачисляване за обучение във военна академия или в генералщабен курс (академия); 5. да му се разрешава кандидатстването и зачисляването за обучение в граждански или военни училища; 6. да бъде допускан до кандидатстване, както и до зачисляване в докторантура. Чл. 148. (1) По време на изтърпяване на дисциплинарно наказание “понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година” кадровият военнослужещ остава на заеманата длъжност, като получава заплата за длъжност с една степен по-ниска от заеманата в обхвата на притежаваното военно звание. Когато кадровият военнослужещ заема най-ниската длъжност в обхвата на притежаваното военно звание, по време на изтърпяване на дисциплинарното наказание “понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година” той получава заплата за най-високата длъжност в обхвата на предходното военно звание. (2) Срокът за изтърпяване на наказанието не се включва в срока за престояване на заеманата длъжност по чл. 58. Чл. 149. (1) При налагане на дисциплинарно наказание “понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година” кадровият военнослужещ остава на заеманата длъжност и получава заплата за звание с една степен по-ниско от притежаваното военно звание. (2) За срока на изтърпяване на наказанието кадровият военнослужещ носи отличителни знаци за военното звание, в което е понижен. (3) Срокът за изтърпяване на наказанието не се включва в срока за престояване в звание по чл. 46 и 47. Чл. 150. След изтичането на срока на наказанията “понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година” и “понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година” кадровият военнослужещ автоматично възстановява правата си за длъжността или военното звание, притежавани до наказанието. Глава седма СЛУЖЕБНО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИ, ПОЧИВНИ ДНИ И ОТПУСКИ Раздел I Служебно време Чл. 151. (1) Седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа. (2) Нормалната дневна продължителност на служебното време е 8 часа. (3) На кадровите военнослужещи се осигурява почивка за хранене с продължителност не по-малко от половин час, която не се включва в общата продължителност на служебното време. (4) Организацията, разпределението и отчитането на служебното време се определят със заповед на длъжностните лица на основни командни длъжности, изискващи военно звание “подполковник”, приравнени на тях и по-високи, като работният ден може да бъде разделен на две или три части. (5) Организацията, разпределението, увеличаването и отчитането на служебното време на кадровите военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана се определят с отделен акт на техните ръководители съобразно изискванията и спецификата на дейността им. Чл. 152. (1) Общата продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи в денонощие може да бъде увеличавана с не повече от 4 часа. (2) Увеличаването на продължителността на служебното време в рамките на определената по ал. 1 се допуска по изключение и при обоснована необходимост за извършване на неотложни работи и дейности, свързани с осигуряване изпълнението на основните функции и задачи на поделенията. (3) Право да увеличават нормалната продължителност на служебното време с допълнителни часове служебно време с писмена заповед имат командирите (началниците) на поделения, както следва: 1. командирите (началниците) на поделения на всички нива на ръководство, без да искат писмено разрешение от непосредствен висшестоящ командир (началник)—до 2 часа над нормалната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи, определено в чл. 151, ал. 2; 2. командирите (началниците) на поделения с длъжност “командир на бригада” и по-висока—до 4 часа над нормалната продължителност на служебното време за кадровите военнослужещи от поделенията в състава на войсковата единица, която ръководят, без да искат писмено разрешение от непосредствен висшестоящ командир (началник). (4) В писмената заповед по ал. 3 за увеличаване на нормалната продължителност на служебното време се определят: 1. правното основание; 2. съдържанието на причините, налагащи необходимостта за превишаване на нормалната продължителност на служебно време; 3. продължителността на времето, с което се удължава служебното време в часове; 4. лицата, за които се отнася заповедта; 5. графикът по дни, с които на лицата ще бъде осигурено ползването на намалено работно време, в рамките на общата продължителност на служебното време за месеца. (5) Увеличаването на нормалната продължителност на служебното време в рамките, определени в ал. 1, се допуска в границите на нормалната месечна продължителност на служебното време за месеца, през който се налага изпълнение на задачите в условия на увеличена продължителност на служебното време. (6) Месечната продължителност на служебното време в часове се определя на базата на работните дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното време. Чл. 153. Организирането на работата на кадровите военнослужещи в режим на нормална продължителност на служебното време и увеличено служебно време се извършва при осигуряването на: 1. непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа; 2. седмична почивка 48 часа; в случаите, когато по служебни причини тя не може да бъде ползвана в рамките на седмицата, на кадровите военнослужещи се осигурява ползването на остатъка є в рамките на календарния месец. Раздел II Служебно време на кадровите военнослужещи през време на носене на дежурство Чл. 154. (1) Максималната продължителност на служебното време при носене на дежурство не може да превишава 24 часа. (2) За дните, включвани в 24-часовата продължителност на дежурството, служебното време на лицата се зачита в размера по чл. 152, ал. 1. Чл. 155. (1) Кадровите военнослужещи се назначават за носене на дежурства по предварително утвърден от командира на поделението месечен график. (2) Графикът по ал. 1 се изготвя и утвърждава до 25-о число на месеца, предхождащ месеца, за който се изготвя. (3) Графикът за носене на дежурствата се изготвя при отчитане на общия размер на месечната продължителност на служебното време в часове, определяна по реда на чл. 152, ал. 6, и изискванията за осигуряване на междудневна и седмична почивка на кадровите военнослужещи. (4) Кадровият военнослужещ се уведомява срещу подпис за датите, на които е определен за носене на дежурство. (5) Промяна в датите за носене на дежурство от кадровия военнослужещ се извършва с разрешение на командира (началника) на поделението, за което се уведомява военнослужещият. Чл. 156. (1) Не се разрешава назначаването за носене на дежурства, включващи в продължителността си служебно време от 22 до 6 ч., освен с тяхно съгласие, изразено писмено, на кадрови военнослужещи жени: 1. бременни и майки с деца до 6-годишна възраст; 2. майки, грижещи се за деца инвалиди, независимо от възрастта им. (2) Правата на майката по ал. 1 могат да се ползват от бащата—кадрови военнослужещ, когато майката не е в състояние да се ползва от тях, както и от самотни бащи—кадрови военнослужещи. Чл. 157. В случаите, когато кадровият военнослужещ изпълнява дежурство по график, той получава допълнително възнаграждение по чл. 226, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за часовете над максималната продължителност на служебното време по чл. 152, ал. 1 или за почивни или празнични дни. Раздел III Извънреден труд Чл. 158. (1) Полагането на извънреден труд от кадровите военнослужещи се допуска по изключение във връзка с изпълнението на функции и дейности, утвърдени като основни в длъжностната характеристика за заеманата длъжност, както и при извънредни обстоятелства по чл. 3, ал. 2, т. 3 и чл. 6, т. 16 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. (2) Извънреден е трудът, с който се превишава продължителността на служебното време, определена в чл. 203, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, и е положен над определената месечна продължителност на служебното време, определена по реда на чл. 152, ал. 6. (3) Общата продължителност на полагания извънреден труд за 1 календарен месец от кадровите военнослужещи не може да надхвърля 20 часа за работните дни в месеца или 44 часа общо в работни и почивни (празнични) дни. Продължителността на извънредния труд за 1 календарна година не може да надвишава 150 часа. Чл. 159. (1) Извънреден труд при дежурства по график с продължителност на дежурствата до 24 часа, извършван по силата на разпоредбите на уставите на въоръжените сили, се допуска само в случаите, когато наличният кадрови състав във войсковата част не позволява изпълнението на утвърдения месечен график на дежурствата. (2) Полагането на извънреден труд в случаите по ал. 1 се допуска с писмено разрешение на висшестоящ командир, издавано въз основа на представен месечен график, доказващ потребност от полагане на извънреден труд при дежурства. (3) Общата продължителност на полагания извънреден труд по ал. 1 не може да превишава 10 часа в работни дни или общо 34 часа в работни и почивни (празнични) дни за 1 календарен месец. Продължителността на извънредния труд за една календарна година не може да надвишава 150 часа. Чл. 160. (1) Разрешението за полагане на извънреден труд се дава, както следва: 1. в случаите на изпълнението на разпоредбите на чл. 3, ал. 2, т. 3 и чл. 6, т. 16 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България—от министъра на отбраната, ръководителя на другото ведомство или от упълномощени от тях длъжностни лица; 2. във всички останали случаи—от висшестоящия командир. (2) Разрешението за полагане на извънреден труд по ал. 1, т. 2 се дава въз основа на писмено искане на командира на поделението до висшестоящия командир, съдържащо: 1. правното основание; 2. съдържанието на причините, налагащи необходимостта от полагане на извънреден труд; 3. количеството извънреден труд в часове; 4. общия брой на лицата, които ще полагат извънреден труд. (3) Полагането на извънреден труд след получаване на писмено разрешение се извършва въз основа на заповед на командира на поделението, съдържаща: 1. правното основание; 2. причините, налагащи необходимостта от полагане на извънреден труд; 3. количеството извънреден труд в часове; 4. списъка на лицата, които ще полагат извънреден труд. Чл. 161. (1) Не се допуска даване на разрешение и полагане на извънреден труд за работни места, на които условията за труд се отличават от нормалните по смисъла на Наредбата за комплексно оценяване на условията за труд, приета на основание чл. 1 от Постановление № 169 на Министерския съвет от 1991 г., освен в случаите по чл. 3, ал. 2, т. 3 и чл. 6, т. 16 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. (2) Не се разрешава полагането на извънреден труд, освен с тяхно съгласие, изразено писмено, от кадрови военнослужещи жени: 1. бременни и майки с деца до 6-годишна възраст; 2. майки, грижещи се за деца инвалиди, независимо от възрастта им. (3) Правата на майката по ал. 2 могат да се ползват от бащата—кадрови военнослужещ, когато майката не е в състояние да се ползва от тях, както и от самотни бащи—кадрови военнослужещи. Чл. 162. (1) Положеният извънреден труд се води в специална книга за отчитане на извънредния труд. (2) Образецът на книгата по ал. 1, условията и редът за нейното водене се определят в заповед на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство. (3) Положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие при условия и по ред, определени в заповедта по ал. 2. Раздел IV Отпуски Чл. 163. (1) Кадровите военнослужещи имат право на: 1. платен годишен отпуск в размер 30 работни дни; 2. допълнителен платен годишен отпуск в размер 1 ден за всяка прослужена година, но не повече от 20 работни дни. (2) Допълнителният платен годишен отпуск по ал. 1, т. 2 се определя за продължителна служба, като се вземе предвид целият трудов стаж, приравнен към стажа като кадрови военнослужещ. (3) Кадровите военнослужещи в определени области и дейности имат право на допълнителен платен годишен отпуск при условия и по ред, определени от министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство. Този отпуск не се включва в размера на допълнителния отпуск по ал. 1. (4) Кадровите военнослужещи имат право на допълнителен платен отпуск за кандидатстване и обучение във висши училища в размерите, определени в Кодекса на труда. (5) Кадровите военнослужещи, освидетелствани от военномедицинските органи, имат право на допълнителен отпуск 10 дни годишно, в случай че ползват санаториално лечение. Правото се удостоверява чрез вписване в здравната книжка на кадровия военнослужещ от военномедицинските органи, отдава се в заповед по частта от командира (началника) и се отнася до началото на следващата диспансеризация. Отпускът се ползва задължително едновременно с не по-малко от 4 дни от платения годишен отпуск. Чл. 164. (1) Кадровите военнослужещи имат право на отпуск за временна неработоспособност в размер, определен или потвърден от органите на експертизата на работоспособността, както следва: 1. до 10 календарни дни — с разрешение на лекуващия лекар, но не повече от 60 календарни дни в годината; 2. до 30 календарни дни, но не повече от 60 дни непрекъснато — по решение на Лекарската консултативна комисия към амбулаториите за групова практика за първична медицинска помощ; 3. до 6 месеца от началото на заболяването — по решение на специализираните лекарски консултативни комисии по профила на заболяването; 4. от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до възстановяването или до установяване на трайна неработоспособност, но не повече от 18 месеца — по решение на Централната военномедицинска комисия или на териториалната експертна лекарска комисия. (2) Кадровите военнослужещи, ползвали 6 месеца непрекъснат отпуск за временна неработоспособност или 12 месеца отпуск за временна неработоспособност с прекъсване в 2 предходни години и в годината на боледуване или преди изтичане на 6-месечния отпуск, ако има признаци на настъпила трайна неработоспособност, се насочват от специализираната лекарска консултативна комисия към Централната военномедицинска комисия или към съответната териториална експертна лекарска комисия за установяване на годността им за военна служба. (3) Решението по ал. 2 се изпраща в поделението по местослужене на кадровия военнослужещ и при заключение за негодност е основание за предложение по команден ред за освобождаването му от кадрова военна служба. Чл. 165. (1) Отпускът за временна неработоспособност по чл. 164 прекъсва друг вид отпуск по искане на военнослужещия. (2) По време на отпуск за временна неработоспособност кадровите военнослужещи не могат да бъдат освобождавани от кадрова военна служба освен при навършване на пределна възраст, както и поради осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер. Чл. 166. (1) За ползването на платените годишни отпуски от кадровите военнослужещи се изготвя план-график по предложение на непосредствения командир или началник. (2) При изготвянето на план-графика за ползване на платените годишни отпуски се отчитат интересите на службата, възможностите за пълноценното използване на базата за отдих или санаториално лечение и желанието на кадровия военнослужещ. (3) План-графикът се утвърждава до края на предходната година от длъжностните лица на основни командни длъжности, изискващи военно звание “подполковник”, приравнени на тях и по-високи. Чл. 167. (1) Кадровият военнослужещ ползва платения годишен отпуск през календарната година в съответствие с план-графика. (2) Допуска се разделно ползване на платения годишен отпуск в зависимост от неговия размер, но не повече от 3 пъти в една календарна година. В този начин на ползване на отпуска се включват и отпуските по чл. 254, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. (3) Командирите или началниците имат право в интерес на службата да разрешат ползването на платения годишен отпуск и извън посоченото в план-графика време, но в рамките на календарната година. Чл. 168. (1) Кадровият военнослужещ може да започне ползването на платения годишен отпуск след писмен доклад и включването му в заповед. (2) В доклада по ал. 1 кадровият военнослужещ задължително посочва точния адрес на местопребиваването си по време на ползването на отпуска, както и кой кадрови военнослужещ предлага да изпълнява задълженията му за времето на неговото отсъствие. Чл. 169. (1) Когато възникне право за ползване на друг вид платен отпуск по време на ползването на платения годишен отпуск, ползването на отпуска се прекъсва по писмен доклад на кадровия военнослужещ и остатъкът от отпуска се ползва допълнително по установения ред. (2) Ползването на платения годишен отпуск може да се прекъсва с писмена заповед на командира или началника, разрешил отпуска, в която се посочват: 1. основанието за прекъсването; 2. срокът, в който кадровият военнослужещ е длъжен да се яви в поделението. (3) Оповестяването на кадровите военнослужещи при прекъсване на платения им годишен отпуск се извършва по реда, предвиден в уставите на въоръжените сили. (4) При прекъсване на платения годишен отпуск пътуването на кадровите военнослужещи до поделението и обратно до мястото на ползване на отпуска е за сметка на ведомството, в което те служат. (5) Остатъкът от отпуска се ползва веднага след отпадане на основанието за прекъсване със заповед на съответния командир или началник. Чл. 170. (1) Ползването на платения годишен отпуск или на част от него може да се отложи за следващата календарна година само когато: 1. кадровият военнослужещ е бил в законоустановен отпуск за временна неработоспособност, а за кадровите военнослужещи жени — и в отпуск поради бременност и раждане, както и в отпуск за отглеждане на малко дете; 2. кадровият военнослужещ е бил задържан от органите на съдебната власт, но образуваното срещу него наказателно производство е било прекратено или е бил оправдан от съда; 3. кадровият военнослужещ е бил на обучение и не са съществували условия за ползването на отпуска; 4. друга служебна необходимост налага това и е налице писмено съгласие на кадровия военнослужещ; 5. друга лична причина налага това и е налице писмено съгласие на командира (началника). (2) Когато отпускът е отложен, командирът или началникът е длъжен да осигури на кадровия военнослужещ ползването му през календарната година, в която е отпаднало основанието за отлагане на отпуска, или най-късно през следващата календарна година. Чл. 171. За ползването на другите законоустановени платени отпуски кадровите военнослужещи прилагат към доклада си документите, даващи право на такъв отпуск. Чл. 172. (1) За ползването на неплатен отпуск до 30 дни в една календарна година кадровият военнослужещ подава рапорт до длъжностните лица на основни командни длъжности и приравнени на тях, изискващи военно звание “подполковник” и по-високи, в който излага причините за необходимостта от този отпуск. (2) Неплатеният отпуск се разрешава по преценка на командира или на началника, като се отчитат интересите на службата. Чл. 173. (1) За ползването на неплатен отпуск до 6 месеца веднъж за целия период на службата кадровите военнослужещи подават рапорт по команден ред до министъра на отбраната или до ръководителя на друго ведомство. (2) Отпускът по ал. 1 може да се ползва, ако кадровият военнослужещ има не по-малко от 10 години служба във въоръжените сили. (3) Отпускът по ал. 1 може да се ползва еднократно. (4) Отпускът по ал. 1 се отразява в азбучната служебна карта на кадровия военнослужещ. Чл. 174. (1) При изменение на срока на договора или обхвата на длъжностите, които кадровият военнослужещ ще заема по време на службата, между кадровия военнослужещ и министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство или упълномощените от тях длъжностни лица се подписва допълнително споразумение. (2) Не се считат за изменение на договора за кадрова военна служба промяната на мястото на службата и промяната на длъжността, ако новата длъжност е включена в обхвата на договорените длъжности и съответства на притежаваното или на по-високото военно звание. (3) Допълнителното споразумение се изготвя в писмена форма в 2 екземпляра и след връчването му по установения ред на кадровия военнослужещ се счита за неразделна част от подписания договор за кадрова военна служба. Чл. 175. (1) Допълнително споразумение задължително се сключва в следните случаи: 1. при назначаване на длъжност, невключена в обхвата на длъжностите по договора за кадрова военна служба; 2. при даване на разрешение на кадровия военнослужещ, дипломирал се по специалността “Право”, да завърши изискващия се стаж като съдебен кандидат; 3. при преместване на друга длъжност по медицински показатели; 4. при продължаване на срока за престояване на длъжност в поделения с утежнени условия на службата; 5. с випускник на военно училище, който не е издържал държавните изпити или не е защитил дипломна работа на редовна или на поправителна сесия. (2) Допълнително споразумение за изменение на срока на договора и на обхвата на длъжностите се сключва преди: 1. приемане за редовно обучение във военна академия или в приравнено на нея учебно заведение; 2. постъпване на редовно обучение за придобиване на образователна и научна степен “доктор”; 3. разрешаване на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър” или “магистър”; 4. разрешаване на обучение с продължителност по-голяма от 3 месеца. (3) При прекратяване на договора за кадрова военна служба от лицата по ал. 2 на основание чл. 128, т. 1 и 8, чл. 128а и 128в от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България преди изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 5, т. 2 кадровите военнослужещи дължат обезщетение, като възстановяват разходите за издръжка, обучение и квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Чл. 176. (1) Ако в срок до 3 месеца преди изтичането на срока на договора за кадрова военна служба нито една от страните не заяви желание за прекратяването му или за промяна на срока на договора, договорът за кадрова военна служба се удължава с 5 години без необходимост от допълнително споразумение. (2) Ако в срока по ал. 1 една от страните изяви желание за срок по-малък от 5 години, се сключва допълнително споразумение. (3) Желанието на страните се изразява чрез известие от министъра на отбраната или от упълномощените за това длъжностни лица и чрез рапорт от кадровия военнослужещ. Чл. 177. Нов договор за кадрова военна служба се подписва при даване в разпореждане извън Министерството на отбраната или друго ведомство. Глава девета ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДЛЪЖНОСТ Чл. 178. Кадровите военнослужещи се освобождават от длъжност: 1. при прекратяване на договора за кадрова военна служба; 2. при назначаване на друга длъжност или при вземане в специален щат; 3. когато не отговарят на специфичните изисквания за служба, посочени в длъжностните характеристики и в правилниците на служба “Военна полиция” и служба “Военна информация”, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана; 4. при приемане за редовна форма на обучение в академии у нас и в чужбина; 5. при приемане за обучение в курсове в чужбина, ако след тяхното завършване се предвижда назначаване на кадровия военнослужещ на нова длъжност; 6. при завръщане от изпълнение на кадрова военна служба в дипломатически представителства на Република България в чужбина или в международни организации; 7. когато на заеманата длъжност бъде възстановен по реда на чл. 134, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България друг кадрови военнослужещ. Чл. 179. Освобождаването от длъжност на кадровите военнослужещи се извършва: 1. за офицерите от висшия команден състав—от Президента на Република България по предложение на Министерския съвет; указът на Президента се приподписва от министър-председателя; 2. за останалите офицери—със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство или на упълномощени от тях длъжностни лица; 3. за сержантите (Военноморските сили—за старшините), както и за войниците (за Военноморските сили—за матросите) със заповед на длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство. Чл. 180. При освобождаване от длъжност на офицерите от висшия команден състав се прилага процедурата по чл. 42. Указът на Президента влиза в сила от деня на издаването му. Чл. 181. (1) При освобождаване от длъжност на кадровите военнослужещи офицери и сержанти (за Военноморските сили—старшини) на основание чл. 178, т. 1, 2, 4, 5 и 6 се прилага процедурата по глава четвърта, раздел I. (2) Длъжностното лице, което назначава кадровия военнослужещ на новата длъжност, го освобождава от заеманата. Чл. 182. (1) Кадровите военнослужещи, освободени от длъжност на основание чл. 178, т. 2—7, се вземат в специални щатове на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство. (2) За срока на престояване в специалните щатове кадровите военнослужещи получават възнаграждение по чл. 224 и 225 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за последната заемана длъжност. Глава десета ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ КАДРОВА ВОЕННА СЛУЖБА. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА КАДРОВА ВОЕННА СЛУЖБА Чл. 183. (1) Президентът на Република България освобождава от кадрова военна служба висшия команден състав на въоръжените сили по предложение на Министерския съвет. Указът на Президента се приподписва от министър-председателя. (2) За освобождаване на висшия команден състав в Министерството на отбраната, във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната и в Българската армия министърът на отбраната внася доклад в Министерския съвет след разглеждане в Съвета по отбраната. (3) За освобождаване на висшия команден състав на другите ведомства докладът е на съответния ръководител, придружен с писмено становище на министъра на отбраната. (4) Указите на Президента по ал. 1 се обявяват със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство, в която се определя и редът за изпълнение на указа. Чл. 184. Министърът на отбраната освобождава офицери от кадрова военна служба, без офицерите от висшия команден състав, от Министерството на отбраната, от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната и от Българската армия, и ги зачислява в резерва по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия. Чл. 185. (1) Министърът на отбраната освобождава от кадрова военна служба офицерите от военните съдилища и военните прокуратури, освободени от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет, считано от датата на решението, представено, както следва: 1. за военните прокурори и военните следователи—от ръководителя на съответната военна прокуратура; 2. за военните съдии—от председателя на съответния военен съд. (2) Сержантите и войниците на кадрова военна служба от военните съдилища и от Военната прокуратура се освобождават от кадрова военна служба със заповед на ръководителите на военните съдилища и на военните прокуратури. Чл. 186. Кадровите военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана се освобождават от кадрова военна служба и се зачисляват в резерва от ръководителя на съответното ведомство. Чл. 187. Сержантите и войниците (за Военноморските сили — старшините и матросите) на кадрова военна служба се освобождават от кадрова военна служба и се зачисляват в резерва от длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната или от ръководителя на друго ведомство. Чл. 188. (1) За освобождаване от кадрова военна служба се издава несекретна заповед. (2) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба съдържа: 1. наименованието на органа, който я издава; 2. правните и фактическите основания за освобождаването; 3. разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнение. (3) В заповедта по ал. 1 задължително се включват разпоредби за прекратяване на договора за кадрова военна служба, освобождаване от длъжност, освобождаване от кадрова военна служба, зачисляване в резерва и срокът за сдаване на длъжността, както и имуществените последици от прекратяването на договора за кадрова военна служба. (4) Срокът за сдаване на длъжността може да бъде от 3 работни дни до 2 месеца в зависимост от спецификата на длъжността и съгласно уставите на въоръжените сили. (5) Заверен препис и копие от заповедта се изпращат по низходящ команден ред и директно на командира или началника на поделението, в което служи освободеният от кадрова военна служба военнослужещ. (6) Командирът или началникът на поделението запознава военнослужещия със съдържанието на заповедта за прекратяване на договора и със срока за сдаване на длъжността срещу подпис. Срокът за сдаване на длъжността започва да тече от запознаването на кадровия военнослужещ със заповедта. (7) След сдаването на длъжността командирът или началникът връчва на кадровия военнослужещ заверено копие от заповедта за освобождаване от кадрова военна служба срещу подпис с отбелязване на датата на връчване и го отчислява от списъчния състав на поделението. (8) Когато в мотивите на заповедта за освобождаване от кадрова военна служба се съдържат факти и сведения, съставляващи държавна или служебна тайна, на кадровия военнослужещ се връчва препис-извлечение от заповедта, което не съдържа такива сведения. (9) В случай че кадровият военнослужещ откаже да получи копие от заповедта, отказът се удостоверява с подписа на двама кадрови военнослужещи, а при неявяване — чрез изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка. В тези случаи след спазване на процедурата документите се считат за връчени. (10) За дата на прекратяване на договора за кадрова военна служба се счита датата на връчване на заповедта по ал. 7 и отчисляване от списъчния състав на поделението. (11) Препис от заповедта за отчисляване от списъчния състав на поделението и служебното дело на кадровия военнослужещ се изпраща в съответното военно окръжие в 7-дневен срок. (12) Процедурата за освобождаване от кадрова военна служба на кадрови военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана се определя от съответния ръководител. Чл. 189. (1) Освобождаване от кадрова военна служба и прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните, изразено писмено по чл. 128, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се извършва при спазване на следната процедура: 1. кадровият военнослужещ подава рапорт чрез командира на поделението, в което служи, до длъжностното лице, което има право да го освободи от кадрова военна служба; рапортът се завежда в деловодството на съответното поделение; 2. командирът на поделението дава становище по рапорта в 3-дневен срок и го изпраща придружен с кадрова справка по команден ред до длъжностното лице, което има право да назначава на съответната длъжност; 3. длъжностното лице, което има право да назначава на съответната длъжност, изразява становище по рапорта и го изпраща по команден ред до длъжностното лице, което има право да освобождава от кадрова военна служба; 4. рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има право да освобождава от кадрова военна служба; от датата на завеждане на рапорта тече 30-дневен срок за вземане на отношение по рапорта и за уведомяване на кадровия военнослужещ; 5. длъжностното лице по кадрите докладва незабавно рапорта на длъжностното лице, което има право да освобождава от кадрова военна служба, и при положително отношение към рапорта изготвя проект на заповед за освобождаване от кадрова военна служба в 3-дневен срок; 6. заповедта по т. 5 се подписва и екземпляр от нея се изпраща в поделението, в което служи кадровият военнослужещ; препис от заповедта се изпраща по низходящ команден ред. (2) Ако в 30-дневен срок от завеждането на рапорта по ал. 1, т. 4 заповедта не бъде връчена на кадровия военнослужещ, счита се, че предложението не е прието. (3) Предложение за прекратяване на договора за кадрова военна служба по взаимно съгласие може да отправи и длъжностното лице — страна по договора за кадрова военна служба. Предложението се отправя лично до кадровия военнослужещ и му се връчва срещу подпис от кадровия орган в поделението с отбелязване на датата на получаване. Ако в 30-дневен срок от получаване на предложението кадровият военнослужещ не вземе отношение по него и не уведоми писмено другата страна по договора за съгласието си, счита се, че предложението не е прието. Чл. 190. (1) Освобождаване от кадрова военна служба и прекратяване на договора с изтичане на уговорения срок по чл. 128, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва, ако някоя от страните по договора е заявила нежеланието си за продължаването му в срок не по-късно от 3 месеца преди изтичането на договорения срок. (2) Изявлението по ал. 1 (рапортът или известието по смисъла на чл. 176, ал. 3) се отправя в писмена форма и се връчва на другата страна по договора по командния ред на чл. 189, ал. 1. (3) Преди изтичането на срока на договора се изготвя заповед за освобождаване от кадрова военна служба, която да е съобразена така, че към момента на изтичането на срока на договора кадровият военнослужещ да е сдал длъжността. Чл. 191. (1) Освобождаване от кадрова военна служба и прекратяване на договора поради навършване на пределна възраст на кадровия военнослужещ по чл. 128, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва при спазване на следната процедура: 1. до 30 октомври на предходната година командирът (началникът) на поделението, в което служи кадровият военнослужещ, представя списък на лицата, които навършват пределна възраст за притежаваното военно звание през следващата година, и го изпраща по команден ред до длъжностното лице, което има право да освободи от кадрова военна служба; 2. за освобождаването от кадрова военна служба се изготвя и подписва заповед, с която договорът за кадрова военна служба се прекратява, считано от датата на навършване на пределната възраст. (2) При промяна на военното звание на кадровия военнослужещ командирът (началникът) изпраща донесение по команден ред до кадровия орган на длъжностното лице, което има право да освободи кадровия военнослужещ от кадрова военна служба, за заличаването му от списъка по ал. 1, т. 1. (3) Кадровите военнослужещи, които са навършили пределна възраст за притежаваното военно звание, се освобождават от кадрова военна служба независимо от това, дали са придобили право на пълна пенсия. Чл. 192. (1) Освобождаване от кадрова военна служба и прекратяване на договора поради настъпила негодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи, на основание чл. 128, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва въз основа на експертно решение, в което се установява по безспорен начин, че характерът на заболяването на кадровия военнослужещ го прави негоден за военна служба. Решението се изпраща директно до административната структура по кадровата политика на министъра на отбраната или на ръководителя на другото ведомство. (2) Решението по ал. 1 е окончателно и не подлежи на обжалване. (3) Освобождаването от кадрова военна служба поради настъпила негодност за военна служба се извършва от датата на издаване на заповедта, но не по-късно от 30 дни от решението по ал. 1, при условие че не се ползва правото по чл. 223 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, а в случаите на ползване на това право освобождаването от кадрова военна служба се извършва от датата на завършването на курса. (4) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба се издава от министъра на отбраната, от ръководителя на другото ведомство или от упълномощените от тях длъжностни лица. Чл. 193. (1) Освобождаване от кадрова военна служба и прекратяване на договора поради преминаване на платена изборна длъжност, с изключение на случаите по чл. 199, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на основание чл. 128, т. 5 от същия закон се извършва чрез изпращане на донесение от командира (началника) на поделението, придружено с документ за избор, в 7дневен срок от датата на избора. (2) Донесението по ал. 1 се изпраща директно до административната структура по кадровата политика на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство. (3) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба влиза в сила от датата на сдаване на длъжността. (4) Редът по ал. 1 не се прилага в случаите на преминаване на платена изборна длъжност, свързана с политическа дейност или с членство в политическа партия, организация, движение или коалиция с политически цели. В тези случаи договорът се прекратява по реда на чл. 128в, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Чл. 194. (1) За прекратяване на договора за кадрова военна служба поради смъртта на кадровия военнослужещ на основание чл. 128, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се изпраща донесение от командира (началника) на поделението, придружено с акт за смърт, в 7-дневен срок от датата на получаване на акта за смърт. (2) Донесението по ал. 1 се изпраща директно до административната структура по кадровата политика на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство. (3) За прекратяването на договора за кадрова военна служба се издава заповед, с която кадровият военнослужещ се снема от отчет. Чл. 195. (1) За прекратяване на договора за кадрова военна служба поради неявяване на кадровия военнослужещ за заемане на длъжността в двуседмичен срок на основание чл. 128, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се изпраща донесение от командира (началника) на поделението директно до длъжностното лице, в чиито правомощия е освобождаването от кадрова военна служба. (2) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба се издава от министъра на отбраната, от ръководителя на друго ведомство или от упълномощените от тях длъжностни лица. Чл. 196. (1) За прекратяване на договора за кадрова военна служба, когато лицата след приемането на кадрова военна служба не завършат обучението за придобиване и повишаване на военната професионална квалификация на основание чл. 128, т. 8 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се изпраща донесение от командира (началника) на поделението директно до длъжностното лице, в чиито правомощия е освобождаването от кадрова военна служба, придружено с копие на документа, удостоверяващ събитието по чл. 128, т. 8. (2) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба се издава от министъра на отбраната, от ръководителя на другото ведомство или от упълномощените от тях длъжностни лица. Чл. 197. (1) Освобождаване от кадрова военна служба и прекратяване на договора с писмено предизвестие на кадровия военнослужещ до министъра на отбраната или до ръководителя на друго ведомство на основание чл. 128а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва с рапорт на кадровия военнослужещ до длъжностното лице—страна по договора, чрез командира на поделението, в което той служи. (2) Предизвестието по ал. 1 се изпраща от командира на поделението по команден ред, придружено с кадрова справка. (3) Кадровите войници (за Военноморските сили—матросите) не могат да прекратяват първия договор за кадрова военна служба с предизвестие. (4) С предизвестието кадровият военнослужещ уведомява длъжностното лице—страна по договора, че след изтичането на срока на предизвестието едностранно прекратява сключения договор. (5) Срокът на предизвестието е 6 месеца и започва да тече от следващия ден на завеждането на рапорта в деловодството на поделението, в което служи кадровият военнослужещ, и в него се включва срокът за сдаване на длъжността. (6) Предизвестието може да бъде оттеглено до изтичането му със съгласието на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство. Оттеглянето се извършва с рапорт. (7) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба се връчва на кадровия военнослужещ в деня на изтичането на 6-месечния срок. Чл. 198. (1) С предизвестието си министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство уведомява кадровия военнослужещ, че са налице законоустановените основания по чл. 128б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, поради което едностранно прекратява договора за кадрова военна служба след изтичане на 6-месечен срок. (2) Предизвестието се връчва на кадровия военнослужещ срещу подпис с отбелязване на датата на връчване. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден след връчването му. (3) Предизвестия не се връчват на кадровите военнослужещи, които са в отпуск за временна неработоспособност. (4) Кадровите военнослужещи, на които не са връчени предизвестията на основание ал. 3, се назначават в специален щат на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство от датата на изтичането на срока на 6-месечното невръчено предизвестие. Предизвестието се връчва на кадровите военнослужещи след изтичането на срока на отпуска за временна неработоспособност. (5) Заповед за освобождаване от кадрова военна служба не се издава, ако на кадровия военнослужещ може да бъде предложена друга длъжност, съответстваща на притежаваното звание и професионална квалификация. (6) Редът за предлагане на длъжност в съответствие с притежаваното от кадровия военнослужещ звание и професионална квалификация по смисъла на чл. 128б, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се определя с акт на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство. (7) Отказът на кадровия военнослужещ да приеме предлаганата му вакантна длъжност се установява с протокол, подписан от двама кадрови военнослужещи. Чл. 199. (1) Несъответствие на кадровия военнослужещ с изискванията за заеманата длъжност по смисъла на чл. 128б, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е налице: 1. когато кадровият военнослужещ притежава военно звание, различно от изискващото се по щата; 2. при изтичане на максималния срок за престояване на заеманата длъжност по чл. 58, ал. 6; 3. при липса на изискващите се по щата и длъжностната характеристика образование, образователно-квалификационна степен, научна степен, научно звание, както и на други квалификационни или специфични изисквания по чл. 89, ал. 4; 4. когато са атестирани в трета група за професионално съответствие. (2) Прекратяване на договора за кадрова военна служба поради несъответствие с изискванията за заеманата длъжност на основание чл. 128б, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва при спазване на следната процедура: 1. след установяване несъответствието на кадровия военнослужещ с изискванията за заеманата длъжност комисията за разглеждане на служебното положение на кадровия военнослужещ изпраща предложение на командира (началника) на поделението за отправяне на предизвестие; 2. командирът (началникът) на поделението изготвя представление за прекратяване на договора за кадрова военна служба, към което прилага предложението на комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи; представлението се изготвя в 10-дневен срок от получаване на предложението на комисията и с него се запознава кадровият военнослужещ; 3. представлението се изпраща по команден ред до административната структура по кадровата политика на министъра на отбраната или на ръководителя на другото ведомство; 4. длъжностното лице по т. 3 отправя писмено предизвестие до кадровия военнослужещ; 5. предизвестието по т. 4 се връчва на кадровия военнослужещ при условията и по реда на чл. 198. (3) В срока на предизвестието кадровият военнослужещ продължава да изпълнява заеманата длъжност до назначаването му на друга длъжност или до прекратяването на договора за кадрова военна служба. В този срок се ползват и платените годишни отпуски по чл. 163 и се извършва сдаване на длъжността. (4) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба се връчва на кадровия военнослужещ и влиза в сила в деня на изтичането на 6-месечния срок. Чл. 200. (1) Прекратяване на договора за кадрова военна служба поради организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание на основание чл. 128б, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва при наличието на едно от следните условия: 1. да е налице решение на Народното събрание за съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования и да е издадена заповед на компетентните длъжностни лица, с която се организира изпълнението на решението на Народното събрание; 2. да е налице заповед на министъра на отбраната, на началника на Генералния щаб на Българската армия или на ръководителя на друго ведомство за извършването на организационно-щатни промени, пълна или частична ликвидация и да е утвърден новият щат. (2) В заповедите по ал. 1, т. 1 и 2 следва да са определени допълнителните критерии за извършване на подбор в съответствие с изискванията на чл. 128г от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и да е определен органът, на който се възлага извършването на подбора. (3) Срокът на предизвестието при решение на Народното събрание е 6-месечен, ако в решението не е определен друг срок. (4) За срока на предизвестието кадровият военнослужещ с връчено предизвестие сдава числящото му се имущество, ползва платените годишни отпуски по чл. 163 и правата си по чл. 223 от Закона за отбраната и въоръжените сили. Чл. 201. (1) При организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство има право на подбор между кадровите военнослужещи, заемащи длъжности, съответстващи на едно и също военно звание, за да останат на военна служба тези, които имат по-висока квалификация и по-висока обща оценка за професионално съответствие. (2) Министърът на отбраната или ръководителят на друго ведомство е длъжен да извърши подбор в случаите, когато една и съща длъжност се изпълнява от няколко кадрови военнослужещи и следва да се намали тяхната численост. (3) При подбора кадровите военнослужещи, които са придобили право на пълна пенсия, се освобождават от кадрова военна служба преди всички останали. Чл. 202. (1) Подборът на кадровите военнослужещи се организира и осъществява от комисия, определена със заповед на органа по чл. 200, ал. 2. Председател на комисията е представител на висшестоящия щаб на поделението, в което се извършва подбор. (2) Подборът се извършва по установените в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и в заповедта за организационно-щатните промени на структурата критерии. (3) Подборът включва следните дейности: 1. обсъждане от комисията на всички кадрови военнослужещи от поделението, които съответстват на изискванията на длъжностните характеристики; 2. определяне на кадрови военнослужещ от поделението за назначаване на конкретната длъжност; 3. провеждане на беседи с всеки кадрови военнослужещ за обявяване решението на комисията; беседите се протоколират и се подписват от председателя на комисията и от кадровия военнослужещ; 4. след извършване на подбор сред кадровите военнослужещи от поделението, ако останат незаети длъжности, комисията може да обсъжда и кандидати от други поделения; 5. за резултатите от подбора се изготвят протоколи за всяка разглеждана длъжност; в протоколите се отразява между кои кадрови военнослужещи е извършван подбор за конкретната длъжност; 6. ако след подбора в поделението комисията не може да предложи длъжност на кадрови военнослужещи, които не са придобили право на пълна пенсия, комисия от старшата инстанция извършва допълнителен подбор в мащаба на всички поделения от структурата, в които се извършват организационно-щатни промени; 7. при допълнителния подбор не се допуска да бъде назначен на длъжност кадрови военнослужещ, придобил право на пълна пенсия, ако има кадрови военнослужещ от друго поделение, който отговаря на изискванията на тази длъжност, не е придобил право на пълна пенсия и при подбора не му е предложена подходяща длъжност; 8. комисиите за допълнителен подбор могат да предлагат на кадровите военнослужещи, които не са придобили право на пълна пенсия, подходящи длъжности в цялата структура; 9. беседите и протоколите с решенията на комисиите се прилагат към плановете за разместване. (4) Кадровите военнослужещи, които през годината навършват пределна възраст за притежаваното военно звание, се предлагат за назначаване на длъжност, ако няма други кандидати, които да отговарят на изискванията за длъжността. Чл. 203. (1) Освобождаването от кадрова военна служба при условията на чл. 200 се извършва при спазване на следната процедура: 1. след влизането в сила на акта по чл. 201 кадровите военнослужещи, в чиито поделения се извършват организационно-щатни промени, пълна или частична ликвидация, се атестират от непосредствените си командири (началници); 2. кадровите военнослужещи по т. 1 подават рапорти за назначаване на вакантни длъжности, включени в Регистъра на вакантните длъжности; 3. комисиите за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи извършват оценка на професионалното съответствие както на подалите, така и на неподалите рапорт по т. 2; 4. в зависимост от вакантните длъжности, включени в регистъра, и оценката за професионално съответствие комисиите по т. 3 определят служебното положение на кадровите военнослужещи; 5. оценените в първа група за професионално съответствие: а) могат да бъдат назначени на по-висока или равна длъжност в обхвата на притежаваното военно звание или могат да бъдат назначени на длъжност, изискваща по-високо военно звание, или могат да бъдат назначени на по-ниска длъжност в обхвата на притежаваното военно звание, ако са изявили желание за това в подадения рапорт; б) се предлагат за отправяне на предизвестие по чл. 128б, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, ако не може да им бъде предложена вакантна длъжност; 6. оценените във втора група за професионално съответствие: а) могат да бъдат назначени на равна длъжност в обхвата на притежаваното военно звание или могат да бъдат назначени на по-ниска длъжност в обхвата на притежаваното военно звание, ако са изявили желание за това в подадения рапорт; б) се предлагат за отправяне на предизвестие по чл. 128б, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, ако не може да им бъде предложена вакантна длъжност; 7. оценените в трета група за професионално съответствие се предлагат за отправяне на предизвестие за освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, ако не може да им бъде предложена по-ниска от заеманата или приравнена на нея вакантна длъжност в обхвата на притежаваното военно звание. (2) С влизането в сила на организационнощатните промени, пълната или частичната ликвидация на поделението на кадровите военнослужещи се връчват предизвестията и те се назначават в специален щат на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство. (3) Договорът за кадрова военна служба се прекратява след изтичането на срока на предизвестието. (4) В случаите на пълна или частична ликвидация договорите за кадрова военна служба на членовете на групата за ликвидиране на поделението се прекратяват не по-рано от утвърждаване на акта за ликвидиране на поделението. Чл. 204. (1) Прекратяване на договора за кадрова военна служба при промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако кадровият военнослужещ не отговаря на тях, на основание чл. 128б, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва при наличието на следните условия: 1. да е налице акт на министъра на отбраната, на началника на Генералния щаб на Българската армия или на ръководителя на друго ведомство за промяна в изискванията на длъжността по щата; 2. командирът (началникът) на поделението установява несъответствието на кадровия военнослужещ с променените изисквания за заемане на длъжността с писмена справка; 3. по инициатива на командира (началника) комисията за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи извършва извънредно атестиране на кадровите военнослужещи; 4. в зависимост от вакантните длъжности, включени в регистъра, и оценката за професионално съответствие комисиите за разглеждане на служебното положение на кадровите военнослужещи прилагат процедурата по чл. 203, ал. 1, т. 5, 6 и 7, като основанието за връчване на предизвестие и за освобождаване от кадрова военна служба е чл. 128б, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. (2) Актът на министъра на отбраната или на началника на Генералния щаб на Българската армия, или на ръководителя на друго ведомство, с което се променят изискванията за заемане на длъжността, е основание за извършване на извънредно атестиране. (3) В срока на предизвестието кадровият военнослужещ продължава да изпълнява заеманата длъжност до назначаването му на друга длъжност или до прекратяването на договора за кадрова военна служба. В този срок се ползват платените годишни отпуски по чл. 163, правата по чл. 223 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и се извършва сдаването на длъжността. Чл. 205. Срокът на отправеното 6-месечно предизвестие спира да тече и се удължава със заповед на министъра на отбраната за всеки отделен случай: 1. със срока на непрекъснатия отпуск за временна неработоспособност, удостоверен с болничен лист, издаден от специализирана лекарска консултативна комисия по профила на заболяването към Военномедицинската академия; 2. за времето, необходимо за изпълнение на поставената в заповедта служебна задача. Чл. 206. (1) Прекратяване на договора за кадрова военна служба при отпадане на някое от основанията за приемане на кадрова военна служба на основание чл. 128в, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва при наличието на някое от следните условия: 1. да е налице влязла в сила присъда или одобрено от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство за извършено от кадровия военнослужещ умишлено престъпление от общ характер; 2. да е налице влязъл в сила акт за придобиване на друго освен българско гражданство от кадровия военнослужещ. (2) Процедурата за прекратяване на договора за кадрова военна служба е следната: 1. командирът (началникът) изготвя представление за прекратяване на договора за кадрова военна служба, към което прилага копие от акта по ал. 1; 2. представлението се изпраща по команден ред до административната структура по кадровата политика на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство. (3) Договорът за кадрова военна служба се прекратява със заповед на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство от датата на уведомяване за влязлата в сила присъда или одобрено от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство или за акта за придобиване на друго гражданство. Чл. 207. Договорът за кадрова военна служба се прекратява със заповедта за налагане на дисциплинарното наказание “уволнение” и кадровият военнослужещ се освобождава от кадрова военна служба на основание чл. 128в, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Чл. 208. (1) Прекратяване на договора за кадрова военна служба при издигане на кандидатурата на кадровия военнослужещ от политическа партия или коалиция в избори за президент или вицепрезидент на Република България, за народни представители, за общински или районни съветници и кметове на основание чл. 128в, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва, ако кадровият военнослужещ е регистриран по установения в законодателството ред като кандидат от името на политическа партия или коалиция. (2) Договорът за кадрова военна служба се прекратява от датата на регистриране на кадровия военнослужещ от името на политическа партия или коалиция. Чл. 209. (1) Министърът на отбраната, ръководителят на друго ведомство или кадровият военнослужещ, който е отправил предизвестие за прекратяване на договора за кадрова военна служба, може да прекрати договора и преди да изтече срока на отправеното предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. (2) Договорът за кадрова военна служба се прекратява, след като е заплатено обезщетението по ал. 1. Чл. 210. (1) Офицерите и сержантите (за Военноморските сили—старшините), придобили право на пенсия за изслужено време, могат да бъдат освободени и по тяхна молба поради преминаването им в пенсия по решение на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство на основание чл. 129 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. (2) Кадровите военнослужещи подават рапорт по команден ред, придружен със справка за общ трудов стаж. В рапортите те изявяват желанието си да се ползват от правото си по чл. 223 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. (3) Длъжностните лица по ал. 1 следва да се произнесат по рапорта в двумесечен срок от датата на завеждане на рапорта в деловодството на длъжностното лице, което има право да освободи от кадрова военна служба. (4) При положително решение на длъжностните лица по ал. 1 договорът за кадрова военна служба се прекратява, като се осигурява срок за сдаване на длъжността и за упражняване на правото по чл. 223 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. (5) За времето на курса по чл. 223 кадровите военнослужещи се водят в специален щат на министъра на отбраната или ръководителя на другото ведомство. Чл. 211. (1) При отменяне на освобождаването от съда кадровият военнослужещ има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време е работил на по-нископлатена работа, той има право да получи разликата във възнагражденията. (2) Когато заповедта за освобождаване бъде отменена, кадровият военнослужещ се възстановява на предишната или на друга длъжност, която съответства на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се яви в съответното поделение или учреждение. (3) Командирът или началникът на поделението донася писмено по команден ред до длъжностното лице, отдало заповедта за освобождаване от кадрова военна служба, за явяването или неявяването на кадровия военнослужещ. Ако длъжността, на която трябва да бъде възстановен кадровият военнослужещ, е съкратена, в донесението си командирът (началникът) на поделението предлага друга подходяща длъжност, на която възстановеният военнослужещ да бъде назначен. Към донесението се прилага протокол от проведената беседа. (4) Ако длъжността, която е заемал военнослужещият преди освобождаването от кадрова военна служба, е съкратена и не може да му бъде предложена подходяща вакантна длъжност по реда на чл. 198, ал. 6, в заповедта, с която се обявява решението на съда и се възстановява на заеманата длъжност, кадровият военнослужещ се взема в щат на министъра на отбраната или ръководителя на ведомството за отправяне на предизвестие за прекратяване на договора за кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. (5) Длъжностното лице, което има право да освобождава от кадрова военна служба, след получаване на донесението по ал. 3 издава заповед, с която обявява решението на съда и възстановява кадровия военнослужещ на предишната длъжност. Кадровият военнослужещ, който в момента заема тази длъжност, се освобождава от нея и се назначава на друга подходяща длъжност. (6) При неявяване на военнослужещия в поделението в срока по ал. 2 той се освобождава от кадрова военна служба на основание чл. 128, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Глава единадесета ОТЧЕТ НА КАДРОВИТЕ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ Чл. 212. (1) За кадровите военнослужещи се води ръчен и автоматизиран отчет. (2) Отчетът за кадровите военнослужещи се използва при планирането, подбора, подготовката, развитието, назначаването, повишаването и понижаването във военно звание и при освобождаването от кадрова военна служба. Чл. 213. (1) Отчетът на кадровите военнослужещи се организира от командира (началника). (2) Ръчен и автоматизиран отчет се води в поделенията, бригадите, дивизиите, корпусите, щабовете на видовете въоръжени сили в главните управления и управленията на Генералния щаб на Българската армия, в организационните структури и административни звена на Министерството на отбраната и в другите ведомства. (3) Към административната структура по кадровата политика на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство се създава единен информационен фонд, в който се съдържа базата от данни за отчета на личния състав в Министерството на отбраната или в другото ведомство. (4) Редът за организиране, поддържане и достъп до информационния фонд по ал. 3 се урежда с акт на министъра на отбраната или ръководителя на друго ведомство. Чл. 214. (1) За всеки кадрови военнослужещ се изготвя и води служебно дело, което се съхранява в поделението, където служи. (2) Към служебното дело на кадровите военнослужещи се водят: 1. азбучна служебна карта (АСК); 2. служебен картон за поощрения и наказания; 3. служебен картон за отчитане на здравословното състояние и за изводи от годишните диспансеризации; 4. картон за ползване на служебното дело. Чл. 215. (1) Служебното дело на кадровите военнослужещи се оформя в два раздела: 1. първи раздел: а) автобиография; б) копия или заверени преписи от дипломите за висше образование (за офицерите) и за средно образование (за сержантите и войниците) и за квалификационните курсове; в) копия или заверени преписи от дипломите за образователна и научна степен и научно звание; г) преписи от решения на съдебни органи; д) копие от документа за трудов стаж преди приемане на кадрова военна служба; е) договори за кадрова военна служба и допълнителни споразумения; ж) други документи; 2. втори раздел: а) служебни характеристики; б) атестации. (2) При приемане на кадрова военна служба в служебното дело на офицера и на сержанта (за Военноморските сили—старшината) се поставя негова снимка в цял ръст. След всяко ново военно звание в служебното дело се добавя нова снимка. (3) Материалите в делото се подреждат по реда на ал. 1 и се описват в опис, който се поставя в началото на делото. (4) Азбучната служебна карта съдържа: 1. трите имена на офицера и сержанта (за Военноморските сили—старшината); 2. снимка, отговаряща на фактическото военно звание на кадровия военнослужещ; 3. единния граждански номер; 4. датата и мястото на раждане; 5. датата и номера на указите и заповедите за: приемане на кадрова военна служба; повишаване и понижаване във военни звания; назначаване на длъжност; освобождаване от кадрова военна служба; при попълване назначаването на длъжност да се отразяват изборните длъжности и срокът на мандата им; 6. данни относно образованието и квалификацията и настъпилите в тях промени; 7. данни относно семейното положение: съпруг/съпруга, имена и година на раждане; деца, имена и година на раждане; 8. данни относно степента на владеене на чужди езици; 9. постоянния адрес, който се попълва от военното окръжие при зачисляване в мобилизационния резерв; 10. номера на служебното дело, на служебната карта и на допуска за работа в режимни поделения; 11. данни относно образователната и научната степен и научното звание, ако притежава такова; 12. атестационната оценка и атестационната група по години на атестирането. Чл. 216. (1) Служебното дело се изготвя през първата година от постъпването на курсантите във военните училища и в срок 1 месец след приемането на кадровия военнослужещ. (2) Служебните дела се съставят от кадровите органи, които носят лична отговорност за достоверността на вписаните в тях данни. (3) Ако съставителят на служебното дело се усъмни в достоверността на сведенията, дадени от кадровия военнослужещ, той докладва на командването и се изискват необходимите допълнителни сведения от съответните органи. Чл. 217. (1) Служебните дела се водят от кадровия орган и са подредени в картотека по азбучен ред на фамилните имена. (2) Основание за внасяне на изменения и допълнения в служебното дело са: 1. промени във военното звание и квалификация, обявени със заповед или издадени документи по пълномощия на длъжностни лица по преминаване на службата; 2. документи, издадени от съда или от органите на централната и териториалната администрация, относно семейното положение; 3. заповед на министъра на отбраната, с която се обявява промяната на фамилия, име и презиме. (3) За всяко изменение в служебното дело длъжностното лице, което го е нанесло, се подписва, като посочва документите, въз основа на които е нанесена поправката, и прилага копие от тях. Чл. 218. (1) Служебните дела на кадровите военнослужещи се съхраняват както документите за служебно ползване и се водят на отчет в книгите за отчитане на служебните дела. (2) Служебните дела на новоназначените кадрови военнослужещи се завеждат по реда на пристигането. Когато се наложи на служебното дело или на АСК да се постави нов инвентарен номер, старият се зачерква. (3) Служебното дело се дава на длъжностни лица за запознаване с него след разрешение на командира (началника), в чието подчинение е кадровият военнослужещ, срещу подпис в картона за ползване на служебното дело. (4) При преместване на кадровия военнослужещ в друга част и в други случаи, свързани с освобождаване от длъжност, служебното дело се изпраща на новото местослужене не по-късно от 30 дни след заминаването на кадровия военнослужещ. (5) При освобождаване от кадрова военна служба служебното дело се изпраща във военното окръжие по местоживеене. (6) При освобождаване на кадрови военнослужещи от Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската армия, служба “Военна полиция” и служба “Военна информация” служебните дела се съхраняват в съответния кадрови орган. Във военното окръжие за зачисляване на военен отчет се изпраща азбучната служебна карта, придружена с кадрова справка. Чл. 219. (1) За ръчен отчет на кадровите военнослужещи се водят следните документи: 1. в поделенията: а) служебни дела на всички кадрови военнослужещи, с изключение на командира на поделението; б) щатно-длъжностна картотека от азбучните служебни карти; в) книга за отчитане на служебните дела; г) книга за отчитане на служебните карти; д) щатно-длъжностна книга; 2. в бригадата (дивизията, корпуса, главния щаб на вида въоръжени сили): а) служебните дела на всички кадрови военнослужещи от управлението, с изключение на командира, и служебните дела на командирите на пряко подчинените поделения; б) азбучните служебни карти на всички офицери и на сержантите и войниците (за Военноморските сили—старшините и матросите) на кадрова военна служба от управлението, както и на тези, които са в правомощията на командира; в) книга за отчитане на служебните дела; г) книга за отчитане на служебните карти; д) щатно-длъжностни книги по направления и правомощия. (2) Във военните училища отчетът се организира и води както в поделението, а за променливия състав (слушатели, курсанти и школници)—отделно от този на постоянния състав. Слушателите (курсистите), които са на щат в частите, се водят на отчет отделно от отчета по щата на военното училище. (3) В дирекция “Административно и информационно обслужване” (само за офицерите от организационните структури и административните звена на Министерството на отбраната), служба “Военна полиция” и служба “Военна информация”, както и в главните управления (управленията) и командванията на Генералния щаб на Българската армия отчетът се организира и води както в поделенията. (4) В другите ведомства отчетът се организира и води по реда на ал. 1 и 2. (5) В структурата по личния състав на Генералния щаб на Българската армия се водят: 1. служебните дела на заместник-началниците на Генералния щаб на Българската армия, началниците на главни щабове на видовете въоръжени сили, главните управления и управленията и на всички офицери от структурите на Генералния щаб; 2. картотека от АСК за всички офицери от Българската армия; 3. щатно-длъжностни книги по направления и правомощия; 4. книга за отчитане на служебните дела; 5. книга за отчитане на служебните карти; 6. картотека на кадровите военнослужещи от Българската армия, починали при и по повод на изпълнение на служебния си дълг; 7. картотека от АСК на целия офицерски състав и служебните дела на офицерите със звание “полковник” и по-високи по резерва; след снемането им от военен отчет АСК и служебните дела се изпращат в Главното управление на архивите при Министерския съвет. (6) При освобождаване от кадрова военна служба на офицери със звание “полковник” и по-високи копие от служебното дело се изпраща в структурата по личния състав на началника на Генералния щаб на Българската армия. (7) В административната структура по кадровата политика на министъра на отбраната се водят: 1. служебните дела на началника на Генералния щаб на Българската армия и на ръководителите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната (ако са офицери); 2. служебните дела на кадрови военнослужещи, които са изпратени на обучение в чужбина и са освободени от длъжност; 3. картотека от АСК за офицерите от организационните структури и административните звена на Министерството на отбраната и от структурите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, на офицерите на основни командни длъжности от Българската армия от длъжност “командир на бригада” и по-високи, както и на висшия команден състав от Българската армия; 4. книга за отчитане на служебните дела; 5. книга за отчитане на служебните карти; 6. книга за отчитане на наградите, връчвани от министъра на отбраната; 7. картотека на кадровите военнослужещи от организационните структури и административните звена на Министерството на отбраната и от структурите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, починали при или по повод на изпълнение на служебния си дълг. Чл. 220. Във военните училища, военнонаучните организации и изследователските звена се води отчет за атестирането на научно-преподавателския и научноизследователския състав. Чл. 221. (1) Кадровите военнослужещи имат право да се запознават със служебните си дела и при освобождаването им от кадрова военна служба да получават заверени копия от тях. (2) Кадровият военнослужещ се запознава със служебното си дело в присъствието на командира или на кадровия орган. (3) При изготвяне на копия от служебните дела се спазват изискванията на нормативните актове за работа със служебни документи. (4) Ако кадровият военнослужещ желае да получи заверено копие от служебното си дело, той следва да заяви това в рапорт до командира (началника) на поделението. Рапортът следва да бъде подаден до връчването на копие от заповедта за прекратяване на договора за кадрова военна служба. (5) В случаите, когато към служебните дела са приложени секретни документи, при запознаване със служебното дело или при изготвяне на копие от него се спазват изискванията на нормативните актове за работа със секретни материали. (6) Разгласяването на данни от служебните дела на кадровите военнослужещи извън случаите, свързани с кадровото им развитие, са основание за дисциплинарна отговорност на виновните длъжностни лица. Чл. 222. (1) Служебната карта удостоверява, че притежателят є е кадрови военнослужещ. (2) Служебната карта не може да замества документите за самоличност, издадени по законоустановения ред. (3) Централен доволстващ орган за служебни карти е структурата по личния състав на началника на Генералния щаб. (4) Служебните карти се водят на отчет в поделенията. (5) Кадровият военнослужещ получава служебна карта в поделението, където е приет на кадрова военна служба. Випускниците от военните училища получават служебни карти от военното училище след прочитане на заповедите за присвояване на първо офицерско (сержантско) звание. (6) При преместване на кадровия военнослужещ в книгата за отчитане на служебните карти в старото поделение се отразява номерът на заповедта за преместване и поделението, в което е преместен, а в новото поделение му се издава нова служебна карта, като старата се унищожава. (7) Кадровият военнослужещ носи лична отговорност за съхранението и опазването на служебната карта. При загубване (кражба) на картата командирът на поделението на основание на подаден рапорт от кадровия военнослужещ назначава комисия, която извършва административно разследване на обстоятелствата по загубването и на степента на виновност на кадровия военнослужещ. При кражба към подадения рапорт кадровият военнослужещ задължително прилага протокол, издаден от органите на Министерството на вътрешните работи. При наличие на вина за изгубването (кражбата) на кадровия военнослужещ му се налага дисциплинарно наказание. (8) Служебните карти на кадровите военнослужещи от Националната разузнавателна служба и от Националната служба за охрана се издават в случаи, при условия и по ред, определени от ръководителя на ведомството. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на правилника: 1. “Пълна ликвидация” е закриване на едно от определените в чл. 7, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България формирования на въоръжените сили или на отделни техни структурни единици, определени със закона, за създаването на съответното формирование (войска), което се извършва с акт на Народното събрание. 2. “Частична ликвидация” е закриване на част от формирование или обособена структурна единица на въоръжените сили, определено със ВЕСТНИК СТР . 41 закон, което се извършва с акт на Министерския съвет за приемане на плана за организационното изграждане и структурата на съответното формирование на въоръжените сили. 3. Организационно-щатните промени се извършват с акт на министъра на отбраната, ръководителя на друго ведомство или началника на Генералния щаб на Българската армия по изпълнение на плана за организационното изграждане на съответното формирование на въоръжените сили, в резултат на които се извършват промени на утвърдените структури и щатове на отделните войскови единици. Организационно-щатните промени са: а) формиране на нова войскова единица— създаване или откриване на нова войскова единица; б) реорганизация на съществуваща войскова единица—преминаване на дейността на дадена войскова единица към друга съществуваща войскова единица (сливане на войскови единици или преминаване на дадена войскова единица или на част от нея към друга, или разделяне на дейността на съществуваща войскова единица); в) разформироване на войскова единица— закриване на съществуваща войскова единица; г) промяна в щата на съответната войскова единица чрез изменение на числеността на личния състав, който служи в нея. 4. “Професионалната квалификация” е квалификация по професия или по част от професия, която включва съвкупността от: а) професионални компетенции, т.е. качества на личността, формирани на основата на придобити знания и умения, които способстват за проявяване на инициатива, за работа в екип и за качествено упражняване на определена професия според държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професия; б) необходимите за формиране на съответните професионални компетенции общообразователни знания и умения. 5. Деянието е повторно, ако е извършено в едногодишен срок от датата на заповедта за отстраняване от длъжност по чл. 70, ал. 4. 6. “Учебен център” е военна организация, в която се обучават кадрови и наборни военнослужещи. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Прогнозирането на кадровите военнослужещи по реда на чл. 90 се извършва в поделенията, където са завършили организационно-щатните промени по Плана за организационното изграждане на Въоръжените сили на Република България до 2004 г., приет с Постановление № 200 на Министерския съвет от 1999 г. (ДВ, бр. 98 от 1999 г.). Разпоредбата на чл. 95, ал. 3, т. 2 се прилага само в тези случаи. СТР . 42 § 3. (1) В изпълнение на § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България през 2001 и 2002 г. да завърши привеждането в съответствие на званията на кадровите военнослужещи с длъжностите, които заемат, както следва: 1. през 2001 г. да се извърши извънредно атестиране на всички кадрови военнослужещи, чието звание е по-високо от изискващото се по щата за заеманата длъжност; 2. през 2002 г. да се извърши извънредно атестиране на всички кадрови военнослужещи, чието звание е по-ниско от изискващото се по щата за заеманата длъжност. (2) Длъжностите на кадровите военнослужещи по ал. 1, т. 1 се обявяват в регистъра на вакантните длъжности след годишното разместване през 2000 г. (3) Спрямо кадровите военнослужещи по ал. 1, т. 1, чиято обща оценка за професионално съответствие е първа група, се прилагат разпоредбите на чл. 99, а на оценените във втора и трета група се връчват предизвестия за освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. (4) Кадровите военнослужещи по ал. 1, т. 2, чиято обща оценка за професионално съответствие е първа група, се повишават в званието, изискващо се по щата за заеманата длъжност, но с не повече от една степен, а на оценените във втора и трета група кадрови военнослужещи се предлага длъжност по Регистъра за вакантните длъжности, съответстваща на притежаваното звание, а при невъзможност им се връчва предизвестие за освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. § 4. Правилникът се прилага по отношение на кадровите военнослужещи от Войските на Министерството на транспорта и съобщенията до преобразуването им. § 5. Повишаване в следващо военно звание на офицерите с висше военно звание през 2001, 2002 и 2003 г. се извършва при условията и по реда на правилника, като в минималния срок за престояване във военно звание по смисъла на чл. 46 се включва и времето за престояване в това военно звание преди изменението на чл. 90, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 49 от 2000 г.). § 6. Министърът на отбраната и ръководителите на други ведомства в едномесечен срок отменят актовете, които противоречат на правилника. 74746 ВЕСТНИК