ПРАВИЛНИК за прилагане на Указ Мо 56 за стопанската дейност
ПРАВИЛНИК за прилагане на Указ Мо 56 за стопанската дейност
(Обн. ДВ бр. 15/1989; изм. и доп. ДВ бр. 101/1992, бр. 20/1993)
Глава първа ФИРМИ Раздел 1 Общи разпоредби
Чл. 1.
(1) Наименованието на фирмата трябва да се различава от наименованието на вече регистрирани фирми в страната. В наименованието може да се включва и указание за предмета на дейност на фирмата.
(2) Седалище на фирмата е населеното място, където се намира централното й управление.
Чл. 2.
(1) Уставният фонд на фирмата изразява стойността на имуществото й към датата на учредяването.
(2) Когато при учредяването на фирмата не е внесен целият уставен фонд, съдът регистрира предвидения в учредителния акт размер, както и реално внесената част от уставния фонд.
(3) На първото заседание управителният съвет проверява наличността на имуществото по уставния фонд и незабавно взема необходимите мерки, ако се окаже, че имуществото не е изцяло на разположение на фирмата.
Чл. 5.
(1) Броят на членовете на управителния и на контролния съвет на фирмата се определя от органа по чл. 11, ал. 3, т. 1 от указа. При определяне броя на членовете на управителния съвет по чл. 24 от указа не се взема предвид ръководителят на фирмата.
(2) При отпадане на членове на управителния съвет нови членове се определят, съответно избират, до края на текущия му мандат. Членовете на управителния и на контролния съвет се освобождават по реда, по който се определят, съответно избират.
(3) Членовете на управителния съвет могат да прекратят участието си в него с едномесечно писмено предизвестие до органа, който ги е определил, съответно избрал.
Чл. 7.
(1) Управителният съвет на фирмата се свиква и ръководи от неговия председател. Ръководителят не може да бъде председател на управителния съвет.
(2) Извънредно заседание може да се свика по искане на всеки един от членовете на управителния съвет или на председателя на контролния съвет.
(3) Заседанието на управителния съвет е редовно, ако на него присъствуват най-малко 2/3 от членовете му. Решенията се вземат с явно гласуване и с обикновено мнозинство на присъствуващите. Председателят на управителния съвет има право на решаващ глас, когато гласовете се разделят поравно.
Чл. 8.
(1) Контролният съвет избира председател измежду членовете си. Председателят участвува в заседанията на управителния съвет със съвещателен глас.
(2) Членовете на контролния съвет имат право на възнаграждение по ред, определен с вътрешните правила за работната заплата. Те могат да не бъдат в трудови правоотношения с фирмата.
Чл. 9.
(1) На заседанията на управителния и на контролния съвет и на общото събрание на трудовия колектив (събранието на пълномощниците), съответно на акционерите или съдружниците, се води протокол.
(2) Членовете на съответния орган по предходната алинея могат да се запознават със съдържанието на протоколната му книга.
Чл. 10.
(1) С акта по чл. 11, ал. 3, т. 1 от указа се определя временно управляващ държавната фирма, общинската фирма или фирмата на обществена организация до избиране органите на фирмата, но за срок, не по-дълъг от 3 месеца.
(2) Ако с акта по чл. 11, ал. 3, т. 1 от указа не е определено друго, временно управляващият има правата на ръководител на фирмата. Той се отчита за дейността си на първото заседание на управителния съвет на фирмата, който го освобождава от отговорност.
(3) С акта по чл. 11, ал. 3, т. 1 от указа се посочват отрасълът и дейността, към които спада основният предмет на фирмата, съгласно Класификатора на отраслите на народното стопанство в Народна република България.
Чл. 12.
(1) Органи за управление на поделението са общото събрание на трудовия колектив (събранието на пълномощниците), колективният орган за управление (стопански, цехов, бригаден и други съвети) и ръководителят. Те изпълняват функции, определени с устройствения правилник на фирмата и с вътрешния правилник на поделението.
(2) Общото събрание (събранието на пълномощниците) избира членовете на колективния орган за управление, който предлага за назначаване ръководителя на поделението.
(3) Когато трудовият колектив е малоброен или съществуват други специфични условия, по решение на управителния съвет на фирмата не се избира колективен орган по предходната алинея. В този случай общото събрание на трудовия колектив (събранието на пълномощниците) предлага за назначаване ръководителя на поделението.
(4) Ръководителят на поделението се назначава и освобождава от ръководителя на фирмата. Останалият персонал на поделението се назначава от ръководителя на поделението.
(5) Когато ръководителят на фирмата не е съгласен с предложението, колективният орган предлага нов кандидат. Ако и в този случай не се постигне съгласие, ръководителят на фирмата назначава по своя преценка ръководителя на поделението.
Чл. 13.
(1) Дъщерни фирми се създават за организиране на: 1. производства и дейности, с които се осъществяват технологични и пазарни пробиви; 2. производството на нови стоки и услуги и внедряването на нови технологии; 3. рискови дейности и производства; 4. производство, което не е пряко свързано с основната дейност на фирмата.
(2) С решението за образуване на дъщерна фирма се определят: 1. наименованието и седалището; 2. предметът на дейност; 3. уставният фонд и имуществото, което се обособява в него; 4. броят на членовете на управителния и на контролния съвет; 5. частта от печалбата, която се отчислява за фирмата, която я е образувала; 6. начинът на съгласуване на плана и производствените програми на дъщерната фирма с фирмата, която я е образувала.
(3) Фирмата, която я е образувала, отговаря за задълженията на дъщерната фирма с имуществото, внесено в уставния фонд, съгласно учредителния акт.
(4) За неуредените въпроси за дъщерните фирми се прилагат съответно разпоредбите за държавните фирми.
(5) Дъщерните фирми не могат да образуват свои дъщерни фирми. Те могат да имат поделения.
(6) Взаимоотношенията между дъщерната фирма и фирмата, която я е образувала, се уреждат с учредителния акт и с договор.
Чл. 14.
(1) Фирмите - юридически лица, извършват външноикономическата си дейност свободно, без да е необходимо разрешение на държавен орган, освен в случаите по чл. 18 и 19 от указа. Всяка външноикономическа сделка се регистрира от фирмата, която я сключва, в Министерството на външноикономическите връзки в 7-дневен срок. Регистрацията съдържа следната информация: 1. страни по договора и крайно местоназначение на стоките или услугите; 2. предмет и вид на сделката и произход на стоката; 3. цена, обща сума във валутни левове, валута и начин на плащане и условия на доставка (франкиране); 4. срок на договора и изпълнението му; 5. митнически тарифен номер.
(2) Не подлежат на регистрация сделките, които обслужват регистрираната сделка по вноса и износа, като международни спедиционни, превозни и застрахователни договори, договори за банкови услуги (преводи, инкасо, акредитиви, гаранции и др.).
(3) Външноикономическите сделки по чл. 19 от указа се извършват с разрешение на Министерството на външноикономическите връзки, а по чл. 18 от указа - след съгласуване с Министерството на икономиката и планирането.
(4) Фирмите регистрират в Министерството на външноикономическите връзки участието си в задгранични дружества и други инвестиции в чужбина. Фирмите отразяват резултатите от инвестициите в чужбина в годишния си отчет.
(5) Длъжностните лица, допуснали нарушения по предходните алинеи, отговарят съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. Актовете се съставят от контролните органи на Министерството на външноикономическите връзки и Министерството на икономиката и планирането, а наказателните постановления - от съответния министър.
(6) Регистрацията по ал. 1 се извършва чрез подаване на декларация по образец, определен от министъра на външноикономическите връзки. Извършването на регистрацията се удостоверява при подаването й чрез поставяне на регистрационен номер и печат върху екземпляра от декларацията, който остава във фирмата.
Чл. 15.
(1) Научноизследователските и технологичните продукти, които не са обект на особена правна закрила, принадлежат на: 1. фирмата, в която са създадени; 2. възложителя, когато са създадени в изпълнение на договор; 3. гражданите, които са ги създали самостоятелно извън изпълнението на служебни или договорни задължения.
(2) Фирмите и гражданите с договор могат да отстъпват или да предоставят за използуване от други фирми продуктите по ал. 1, които им принадлежат.
Раздел ИП Акционерна фирма
Чл. 16.
(1) С учредителния договор по чл. 33, ал. 1 от указа учредителите се съгласяват да учредят акционерна фирма, определят предмета на дейността, размера на уставния фонд, броя и номиналната стойност на акциите, броя на акциите, които записва всеки учредител, вноските, които той се задължава да направи, последиците от неизпълнение на поетите задължения и срока и условията за свикване на учредителното събрание.
(2) С учредителния договор се определят едно или повече лица, които да се грижат за подготовката на учредяването и провеждането на учредителното събрание.
(3) В наименованието на акционерната фирма се включва указанието „Акционерна фирма” или съкращението „АФ“, което се поставя в края.
Чл. 17.
(1) Срещу направените парични вноски, съответно обезпечението по чл. 22, ал. 2, банката издава временни удостоверения съгласно учредителния договор.
(2) Временните удостоверения доказват записаните акции и направените вноски. Акциите се получават срещу представяне на временното удостоверение.
(3) Правилата за акциите се прилагат съответно и за временните удостоверения, ако не е предвидено друго.
Чл. 18.
(1) Акционерите са длъжни да внесат невнесената част от номиналната стойност на записаните акции в срок, определен от управителния съвет. При обявяване на несъстоятелност и в случаите, предвидени с устава, те са длъжни да внесат номиналната стойност и когато срокът не е изтекъл.
(2) Акциите на приносител се издават само след заплащане на номиналната стойност.
Чл. 19. Акциите са неделими. Акции с номинална стойност, по-голяма от минималната, се издават в цели хиляди левове. В една акционерна фирма не могат да се издават акции с различна номинална стойност.
Чл. 20.
(1) В акционерната фирма се води книга на акционерите, в която се записват собствениците на поименни акции и се отбелязват броят и номерата на притежаваните акции.
(2) Прехвърлянето на поименни акции има действие по отношение на акционерната фирма, ако е отразено в книгата на акционерите, включително при наследяване, съответно реорганизация или прекратяване на юридически лица.
Чл. 21.
(1) Паричните вноски на учредителите се правят по специална набирателна сметка в банката. Сметката се открива на името на учредителите, по искане на лицата по чл. 16, ал. 2, с представяне на учредителния договор.
(2) До учредяване на фирмата разпореждането със средствата по набирателната сметка се извършва по начина, определен с учредителния договор, а ако не е определен - с единодушно решение на учредителите.
Чл. 22.
(1) С учредителния договор може да се предвиди за сметка на записаните акции внасяне в уставния фонд на недвижими и движими вещи, права върху обекти на интелектуална собственост, ноу-хау, дялово участие и/или акции в български или в чуждестранни фирми, облигации, вземания или други права.
(2) Когато се поема задължение за вноска по ал. 1, която още не е на разположение, внасящият трябва да представи банкова гаранция или друго обезпечение за стойността, по която е обявена. Учредителят, който е задължен за вноска по ал. 1, дължи обезщетение, ако уговорената имуществена вноска не бъде направена или направената вноска не съответствува на уговорената.
(3) Прехвърлянето на обектите по ал. 1 на фирмата се извършва по установения ред в зависимост от вида на вноската. За прехвърлянето не се заплащат такси.
Чл. 23.
(1) Вноските по чл. 22 се пресмятат в уставния фонд в зависимост от вида им, както следва: 1. недвижимите вещи и вещни права -- по установените продажни цени; 2. машините и съоръженията -- по възстановителната им стойност; 3. суровините и материалите -- по действуващите цени; 4. останалите -- по съгласие на учредителите, въз основа на експертно заключение.
(2) Вноските във валута се пресмятат в уставния фонд по курса, по който Българската народна банка изкупува валута от фирми и от граждани, по споразумение с учредителите, съответно акционерите.
(3) Когато в акционерната фирма участвуват чуждестранни лица, вноските по чл. 22 се оценяват по съгласие на страните.
Чл. 24.
(1) Учредяването на акционерната фирма се извършва на учредително събрание, което: 1. установява обезпечаването на уставния фонд, вноските, редовността на учредителното събрание и спазването на учредителния договор и на другите изисквания и приема оценката на имуществените вноски; 2. взема решение за учредяване на акционерната фирма; 3. приема устава; 4. избира управителния и контролния съвет.
(2) Учредителното събрание изслушва становището на юрист, отговарящ на изискванията по чл. 146, ал. 1, който приподписва приетите документи.
(3) Учредителното събрание може да се проведе едновременно с подписване на учредителния договор, ако са изпълнени всички изисквания, предвидени с указа.
Чл. 25.
(1) Когато уставният фонд не е обезпечен изцяло, учредителното събрание може да реши с единодушие акционерната фирма да се учреди с обезпечения фонд, ако той е по-голям от минимално допустимия.
(2) Когато в срок от два месеца от датата на учредителното събрание не бъде поискано регистриране на фирмата, направените вноски и обезпечения се връщат на учредителите от банката, освен ако те единодушно решат друго. Разноските по учредяването се поемат съразмерно, освен ако е уговорено друго.
Чл. 26.
(1) Държавна или общинска фирма може да бъде преобразувана в акционерна фирма по решение на органа по чл. 11, ал. 3, т. 1 от указа.
(2) С решението по предходната алинея органът: 1. определя уставния фонд и утвърждава устава на акционерната фирма; 2. назначава временен управителен съвет, контролен съвет и ръководител; 3. определя частта от акциите, които се предлагат за продажба, и кръга от български и чуждестранни юридически и физически лица, които могат да ги купуват.
(3) Продажбата на акциите се провежда от банка, избрана от органа по ал. 1, като получената сума се отнася в държавен инвестиционен фонд, съответно общински инвестиционен фонд;
(4) Акционерната фирма поема всички активи и пасиви и други права и задължения на преобразуваната държавна или общинска фирма.
(5) В срок от един месец след продажбата на 10 на сто от акциите се свиква общо събрание на акционерите, което избира управителен и контролен съвет.
Чл. 27.
(1) Общото събрание на акционерите се състои от всички собственици на акции. Акционерите участвуват в общото събрание лично или чрез представител.
(2) Притежателите на повече от 20 на сто от акциите имат право да изберат пропорционална част от членовете на управителния съвет, ако това е предвидено в устава.
(3) Членовете на управителния и на контролния съвет могат да не бъдат акционери, съответно служители на акционери -- юридически лица.
Чл. 28.
(1) Общото събрание на акционерите се свиква от председателя на управителния съвет на редовно заседание най-малко веднъж годишно.
(2) Собствениците на поименни акции се свикват чрез писмено съобщение, изпратено с препоръчано писмо най-малко три седмици преди определената дата на събранието. По същия начин се свикват и собствениците на акции на приносител, които са се записали в книгата на акционерите. Когато акционерите са с адрес в чужбина, съобщението трябва да се изпрати най-малко един месец предварително или три седмици по-рано, ако е посочен адрес в страната.
(3) Свикването на общото събрание се обявява в съответния срок по предходната алинея в един централен ежедневник, както и на видно място в управлението на фирмата.
(4) В съобщенията по ал. 2 и 3 се посочва дневният ред.
Чл. 29.
(1) Общото събрание се свиква на извънредно заседание по реда на предходния член по решение на управителния или на контролния съвет, по искане на акционери, притежаващи общо 1/5 от акциите, или на ръководителя.
(2) Когато председателят на управителния съвет не свика общото събрание, то може да се свика от някой от посочените в ал. 1 органи или лица.
Чл. 30.
(1) Общото събрание е редовно, ако на него са представени собствениците на акции най-малко за половината от номиналната стойност на уставния фонд, а непредставените акционери са редовно поканени.
(2) Въпросите за отговорността на ръководителя, членовете на управителния и на контролния съвет се решават, ако явилите се акционери представляват най-малко 3/4 от акциите на фирмата.
Чл. 31.
(1) Когато общото събрание е редовно свикано, но липсва кворум, се свиква ново заседание в срок не по-рано от един и не по-късно от два месеца.
(2) При повторното свикване заседанието е редовно независимо от представените акции. Във всички случаи решенията се вземат с обикновено мнозинство на броя на представените акции освен в случая по чл. 38, ал. 2 от указа.
(3) Притежателите на всички акции или техните представители могат, ако не бъде направено възражение, да проведат общо събрание, без да са спазени изискванията, предвидени за свикването му.
Чл. 32. Извънредно заседание на управителния съвет се свиква по искане на всеки от членовете му.
Чл. 33. Акционерната фирма може да разпределя дивиденти и във валута.
Раздел III Фирма с ограничена отговорност
Чл. 34.
(1) В наименованието на фирмата с ограничена отговорност се включва указанието „Фирма с ограничена отговорност“ или съкращението „ФОО“, което се поставя в края.
(2) Дяловите вноски на съдружниците могат да бъдат в пари, вещи, вещни и други права. За внасяне и оценяване на непаричните вноски се прилагат чл. 22 и 23.
(3) Към датата на регистрацията трябва да бъде внесен най-малко 70 на сто от уставния фонд, но не по-малко от 50 000 лева. Когато са предвидени непарични дялови вноски, които към датата на регистрацията не са на разположение, за тяхната стойност трябва да се представи банкова гаранция или друго обезпечение в полза на фирмата.
(4) Срокът за внасяне на уговорените дялови вноски се определя в устава.
(5) За закъснение на вноските се дължи законната лихва, ако не е предвидена друга в устава или в учредителния договор.
Чл. 35.
(1) Уставният фонд и стойността на дяловете в него се определят в левове.
(2) Уставният фонд може да бъде разпределен на равни по стойност дялове. Броят на дяловете, който поема всеки съдружник, се определя в устава. Един дял дава право на един глас, на дивидент и на ликвидационен дял.
(3) Дяловете на съдружниците могат да бъдат изразени и в процент от уставния фонд. В този случай всеки съдружник има толкова гласа, колкото са процентите от уставния фонд в дела му. Дивидентът и ликвидационният дял са съразмерни на участието в уставния фонд.
Чл. 36.
(1) Общото събрание на съдружниците се свиква на редовно заседание най-малко два пъти годишно, а на извънредно заседание - по искане на който и да е от съдружниците, на ръководителя, на представителя на трудовия колектив, на член на контролния съвет.
(2) Общото събрание се свиква от ръководителя на фирмата по реда на чл. 28, ал. 2. Когато на заседание на общото събрание се определи датата на следващото заседание, присъствувалите се смятат редовно поканени.
(3) При бездействие на ръководителя всеки от посочените в ал. 1 може да свика общото събрание по реда на ал. 2.
Чл. 37.
(1) Заседанието на общото събрание е редовно, ако всичките му членове са редовно поканени и на него присъствуват толкова от тях, колкото са необходими за образуване на мнозинство по въпросите от дневния ред. Заседанието се ръководи от един от неговите членове, избран с обикновено мнозинство.
(2) Когато общото събрание е редовно свикано, но липсва кворум, в срок не по-рано от един и не по-късно от два месеца се свиква ново заседание.
(3) По въпроси, нетърпящи отлагане, общото събрание може да взема решение неприсъствено чрез протокол, подписан от всичките му членове.
Чл. 38. При прекратяване на фирмата с ликвидация след погасяване на задълженията остатъкът от актива се разпределя между съдружниците съразмерно с дяловете им.
Чл. 39. Фирмата с ограничена отговорност може да разпределя дивиденти и във валута.
Раздел IV Фирма с неограничена отговорност
Чл. 40.
(1) В наименованието на фирмата с неограничена отговорност се включва наименованието на един от неограничено отговорните членове и указанието „Фирма с неограничена отговорност“ или съкращението „НОФ“, което се поставя в края.
(2) Неограничено отговорните съдружници най-късно до края на януари са длъжни да представят на ограничено отговорните съдружници баланс, заверен по реда на чл. 9 от указа. Когато фирмата е с акции, балансът се публикува съгласно чл. 41 от указа.
Чл. 41. Чуждестранни лица и фирми на граждани не могат да участвуват във фирма с неограничена отговорност.
Чл. 42. За фирми с неограничена отговорност се прилагат чл. 19, 20, 21, 22, 23, 33 и 35.
Раздел У Фирми на граждани
Чл. 43. Наименованието на едноличната и на колективната фирма може да включва указание за предмета на дейност. Правоприемниците на фирмата могат да запазят наименованието й.
Чл. 44.
(1) Едноличната фирма на граждани се регистрира въз основа на заявление, което съдържа: 1. наименованието и предмета на дейност; 2. името, местожителството, адреса, занятието и правоспособността на гражданина за упражняване на съответната дейност, ако това се изисква с нормативен акт.
(2) Към заявлението се прилага документ за правоспособност (ако е необходим), свидетелство за съдимост и декларация, че не са налице пречките по чл. 59, ал. 2, т. 2, 3 и 4 от указа.
Чл. 46.
(1) Отношенията между фирмите на граждани и юридически лица се уреждат според Закона за задълженията и договорите и другите нормативни актове на общото гражданско законодателство, а споровете между тях се решават от съда, освен ако е уговорен доброволен арбитраж.
(2) Съдружниците в дружествена фирма на граждани получават възнаграждение за положения личен труд, което се определя според правилата, установени с учредителния договор. Възнаграждението се изплаща от печалбата преди облагането й с данък и след изплащане на трудовите възнаграждения на работещите по трудов договор.
Чл. 47. Облагаемият индивидуален доход по чл. 13, ал. 2 от Закона за данъка върху общия доход на собственик на еднолична фирма и на участник в колективна фирма се образува, като от прихода на фирмата се приспаднат присъщите разходи, включително за работна заплата на лицата в трудово правоотношение с фирмата.
Чл. 48.
(1) Дружествените фирми на граждани не могат да извършват: 1. износ на стоки и услуги, произведени от други фирми; 2. внос на стоки и услуги, които не са предназначени за стопанската им дейност; 3. търговско представителство, посредничество и агентство на чуждестранни лица в страната и в чужбина; 4. инвестиции в чужбина и да се сдружават с чуждестранни лица в страната и в чужбина.
(2) Едноличните и колективните фирми на граждани могат да извършват внос и износ чрез други фирми - юридически лица, по комисионен договор при спазване на изискванията по ал. 3.
(3) Валутните постъпления на фирмите на граждани се отнасят по тяхна сметка в банката. Остатъкът от валутните приходи след приспадане на валутата, продадена на държавата по установен от Министерския съвет норматив, и след покриване на валутните разходи може да се разпределя между участниците във фирмата във валутни левове, които се внасят по техните валутни сметки в банката.
(4) Левовата равностойност на валутните приходи на участниците във фирмите на граждани се включва в облагаемия доход и се облага по общия ред.
Глава втора ПРЕКРАТЯВАНЕ И ЛИКВИДАЦИЯ
Чл. 49. Освен при несъстоятелност фирмата може да бъде прекратена в случаите, предвидени с учредителния акт или с устава, както и по решение на органа или лицата по чл. 11, ал. 3, т. 1 от указа.
Глава трета ДЪРЖАВНО РЕГУЛИРАНЕ НА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ Раздел 1 Общи положения
Чл. 58. Министерството на икономиката и планирането съвместно с другите министерства и ведомства и народните съвети разработва държавния план и държавния бюджет. В диалог със заинтересуваните фирми те уточняват тяхното участие в изпълнението на плана.
Раздел ПН Ценообразуване
Чл. 57.
(1) Фирмите образуват цените на стоките и услугите в страната въз основа на: 1. цените при износа на представителни за фирмата международни пазари; 2. цените на аналогични стоки и услуги, продавани на международните пазари от други фирми, включително от внос, когато продукцията не е обект на износ; 3. определените или регистрираните от държавните органи цени на аналогични стоки и услуги от местно производство; 4. търсенето и предлагането на съответните стоки.
(2) При използуването на цените на аналогични стоки и услуги се отчитат разликата в техническото равнище, качеството и условията за реализацията им.
(3) Продажните цени на стоките и услугите се образуват, като към цените по ал. 1 се прибавят търговската надценка (ако е установена такава), данъкът върху добавената стойност (данъкът върху оборота) и акцизите.
(4) Търговската отстъпка се съдържа в цената по ал. 1.
Чл. 58. (1) Цените на стоки и услуги с о06с0- бено важно значение за жизненото равнище на населението, както ни цените на някои суровиви материали и транспортни услуги се определят или регистрират от държавните органи по списъци, утвърдени от Министерския съвет. За стоки със сложен асортимент се определя максимална или базисна цена, като фирмите диференцират конкретните цени по изделия. (2) Редът и документацията за определяне й регистриране на цените по предходната алияея се определят от министъра на икономиката и пле нирането.
Чл. 58. Цените на стоките от внос се обра- Ззуват на базата на левовата равностойност Яа разходите за покупката и доставката им франко границата на страната, митата, данъка върху добавената стойност, акцизите, търговските озстъпки, комисиони и други нормативи и в зависимост от търсенето и предлагането. Този ред не се фтнася за стоките от внос, чиито цени се определят или регистрират по предходния член,
Чл. 80. Фирмите обявяват на купувачите цените за цялата произвеждана от тях продукция с ценници-каталози, които изпращат за информация в съответните държавни органи по цените.
Чл. 61. Договарянето на цените на научноизследователските и технологичните продукти се извършва на базата на показателите, установени с технико-икономическото задание.
Чл. 62.
(1) Цените на кулинарната и кухненската продукция се образуват на базата на цените на вложените продукти и нормативно установената надценка за произведена натурална единица и за реализация според категорията на обекта.
(2) Категоризирането на заведенията за обществено хранене се извършва по критерии и ред, определени от министъра на икономиката и планирането.
Чл. 64.
(1) Държавните органи по цените осъществяват методическо ръководство и контрол за правилното образуване и прилагане на цените.
(2) Съветите на потребителите и другите обществени организации в съответствие със своите права осъществяват обществен контрол върху цените.
Раздел Ш Взаимоотношения с бюджета
Чл. 83.
(1) Продажната цена на квадратен метър застроена жилищна площ се договаря и не може да надвишава определената от Министерския съвет базисна цена за обявен еталон по строителни системи и видове сгради освен когато инвеститорът (купувачът) предявява специфични изисквания.
(2) В рамките на определените цени за единица натурален показател на готовите строителни продукти се образуват и договарят цените на свързаните с тях междинни готови проучвателни, проектни и строителни продукти, включително съответните видове работи и услуги.
(3) При договарянето на конкретните цени на строителните продукти се отчитат различията в качеството, сроковете за изпълнение и условията за строителство спрямо тези, при които са определени или регистрирани цените за единица натурален показател.
(4) Цените на проектните, строителните, монтажните и другите работи и услуги при строителните ремонти и реконструкция могат да се договарят до 50 на сто по-високи от цените по ал. 2, без да се включва стойността на материалите.
Чл. 85. Финансовите взаимоотношения с бюджета се осъществяват от фирмата.
Чл. 66. Фирмите плащат данък върху добавената стойност в размери и по ред, определени със закона.
Чл. 67.
(1) Фирмите плащат акцизи за определени от Министерския съвет стоки.
(2) Акцизите се внасят в републиканския бюджет от фирмите или от поделенията им в сроковете, определени за данъка върху оборота.
Чл. 68.
(1) Митата се внасят в републиканския бюджет от фирмата-вносител в срок от 30 дни след преминаването на стоките през границата.
(2) Митата се включват в цените на вносните стоки. За вносни машини и съоръжения митата са за сметка на средствата за капитални вложения.
Чл. 69.
(1) Вносът по чл. 118 от указа се обезпечава с гаранция в размер на дължимото мито.
(2) Когато внесените суровини, материали и съоръжения или част от тях не бъдат вложени в продукция, която да бъде изнесена в тригодишен срок от датата на вноса, гаранцията или съответната част се внася в приход на републиканския бюджет.
Чл. 70.
(1) Рентният данък се плаща от всички фирми, които стопанисват земя.
(2) Освобождават се от рентен данък: новоусвоените и рекултивирани за обработване земи; земите, които са непригодни за ползуване вследствие на природни бедствия; земите, заети с трайни насаждения, до влизането им в плододаване; земите, използувани за опитни и учебни цели; обществените паркове и градини, земите в планинските и полупланинските райони и земите, предоставени за лично ползуване.
(3) Рентният данък се внася в бюджета на съответните общински народни съвети в следните срокове: 1. за шестмесечието -- до 15 юли в размер 30 на сто; 2. за деветмесечието -- до 15 октомври в размер 60 на сто; 3. за годината -- до 25 декември в размер 100 на сто.
Чл. 71. Облагаемата печалба се определя, като годишният резултат, установен на фирмата се коригира, както следва: 1. намалява се със: а) погашенията по инвестиционни кредити за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи, получени през предишни години от юридическите лица без държавно или общинско участие, извършващи стопанска дейност; б) печалбата, получена от участие в дружествени фирми, включително и от чужбина; в) средствата за стимулиране по чл. 83; ж) разходите с инвестиционни цели за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи, финансирани със собствени средства от юридическите лица без държавно или общинско участие, извършващи стопанска дейност. Намаляването се извършва само за дълготрайни активи, които са налични в края на годината;; 2. увеличава се със: а) разходите, които не са предвидени в съответните нормативни актове, както и лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания за обхвата на търговската себестойност; б) отписаните вземания от граждани с изключение на лихвите по кредити на юридическите лица без държавно или общинско участие, извършващи стопанска дейност; в) загубите от брак над технологичните норми и от повреждане на продукция и материали, с които е намалена печалбата; г) разликата между платените и получените неустойки и обезщетения по договори; е) положителната разлика между фактически начислените разходи за амортизация, определени съгласно чл. 20 от Закона за счетоводството, и данъчно признатата амортизационна квота, установена по реда на ал. 2 на този член.; 3. на „Сиконко“ - АД, за дълготрайните материални активи, намиращи се в Тюменска о6- ласт, Русия - амортизационна квота, изчислена съгласно т. 2, увеличена с коефициент 2.
(4) Облагаемата печалба не може да се намалява със създаваните резерви с изключение на установените по реда на чл. 26 от Закона за банките и кредитното дело.
(5) Данъкът върху печалбата се изчислява на основата на годишния резултат, преобразуван по реда на ал. 3 на чл. 71.
(6) Дължимият данък върху печалбата, съответстващ на увеличението на облагаемата печалба в резултат от прилагането на ал. 3 на чл. 90 от Указ М 56 за стопанската дейност не може да превишава положителния годишен резултат, определен по ал. 1, намален с вноските заобщинските съвети и за фонд „Мелиорации“.
(7) Намаленията на облагаемата печалба по букви „6“ и „ж“ на т. 1 от ал. 3 на чл. 71 се прилагат до размера на положителния годишен резултат, определен по ал. 1 на този член.
(8) При прилагането на чл. 19 и 20 от Закона за данък върху общия доход за стопанската дейност на обществените организации за „балансова печалба“ се счита годишният резултат, установен съгласно изискванията на този член.
Чл. 72.
(1) Данъкът върху печалбата се внася в бюджета от фирмата или от поделенията и месечно до 20-о число на следващия месец, а за декември - до 27-о число в размер на данъка за ноември, като уравняването се извършва до 5 дни след годишното счетоводно приключване.
(2) Общинските и кооперативните фирми и дружествените фирми на граждани внасят данъка върху печалбата в бюджета на съответния общински народен съвет по седалището си.
Чл. 73.
(1) Отрицателният годишен резултат от стопанска дейност, установен като разлика между общите суми на приходите и на разходите по раздели Г, П и ПТ на Отчета за приходите и разходите, увеличен със сумите по чл. 71, ал. 3, т. 2, букви „а“, „6“, „д“ и „е“, може с разрешение на министъра на финансите дасе приспада последователно на равни части през следващите 5 години.
(2) Разрешение по предходната алинея не е необходимо, когато юридическите лица, извършващи стопанска дейност, са без държавно или общинско участие.
Чл. 74.
(1) Юридическите лица с държавно и о6- щинско участие повече от 50 на сто, които извършват търговска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, правят вноски в бюджетите на общинските съвети по реда ив сроковете, предвидени в чл. 72 за данъка върху печалбата.
(2) Когато лицата по предходната алинея имат поделения, необособени на самостоятелен баланс и намиращи се на територията на други общински съвети, вноските за общинските съвети се определят пропорционално на заетия в поделенията персонал и се внасят в бюджетите на съответните о6- щински съвети.
Чл. 75. Размерът на данъка върху нарастването на средствата за работна заплата се определя на основата на годишната сума на средствата за работна заплата и се внася в приход на бюджета в срок до 10 дни след срока на годишното счетоводно приключване.
Чл. 76. От държавния бюджет не се предоставят премии и субсидии за производство на морално остаряла и нетърсена продукция, както и в случаите, когато загубата и ниската рентабилност се дължат на субективни причини.
Чл. 77. Към Министерството на икономиката и планирането се създават: 1. „Държавен инвестиционен фонд“ -- с предоставени от държавния бюджет средства, с постъпленията по чл. 26 и от други източници, определени от Министерския съвет; 2. фонд „Структурна и технологична политика“ -- със средства от държавния бюджет и от други източници, за финансиране на национални научно-технически проекти за целево стимулиране на фирмите за осъществяване на структурно и технологично обновяване, ускорено внедряване на научно-техническия прогрес и повишаване ефективността на производствената и търговската дейност.
Раздел IV Образуване и разпределяне на печалбата
Чл. 78.
(1) Фирмата образува и разпределя печалбата на основата на паричните постъпления от реализацията на продукция и услуги.
(2) Паричните постъпления се формират от: 1. продажби на стоки и услуги; 2. завършени и предадени строителни обекти и подобекти, включително извършените по стопански начин готови строителни продукти и аванси до 70 на сто от размера на извършените и приети строително-монтажни работи, освен ако изпълнението на обекта е възложено чрез търг; 3. приходи от превоз на товари, пътници и от други транспортни дейности; 4. левовата равностойност на валутните постъпления от износа, намалена с преките разходи по износа и платените комисиони; 5. търговски отстъпки, надбавки, надценки и комисионни възнаграждения; 6. приходи от научноизследователска, технологична и проектно-проучвателна дейност и от програмни продукти, включително от завършени и приети етапи; 7. суми, получени за обекти, предоставени под аренда или под наем; 8. премиите към цените и субсидии до цени на дребно; 9. стойността на извършените от фирмата основни ремонти по стопански начин.
(3) Припадащата се част от получената сума за предоставен обект под аренда или под наем, съответствуваща на амортизационните отчисления за обекта, се отнася във фонд „Развитие и технологично обновяване”, а останалата част - в паричните постъпления на фирмата.
Чл. 79.
(1) Разходите, които се включват в търговската себестойност на реализираната продукция и услугите, се определят по ред, установен от министъра на икономиката и планирането.
(2) Материалните разходи за издръжка на централното управление на фирмата се включват в търговската себестойност.
Чл. 80. Балансовата печалба се образува, като паричните постъпления от реализацията на продукция ин услуги се намалят с данъка върху добавената стойност, акцизите, рентния данък и търговската себестойност и се увеличат, съответно намалят, с извънреализационните печалби и загуби съгласно действуващите нормативни актове:
Чл. 81.
(1) Фирмата разпределя балансовата печалба съгласно приложената схема.
(2) От балансовата печалба се изплащат: 1. погашения и лихви по инвестиционни кредити по чл. 82, лихви по кредити за оборотни средства и лихви по фирмени кредити; 2. данък върху печалбата и вноски за общинските народни съвети; 3. застраховки.
(3) От печалбата, която остава след плащанията по предходната алинея, се осигуряват средства за: 1. развитие (фонд „Развитие и технологично обновяване“) и за други фондове; 2. данък за нарастване на средствата за работна заплата; 3. работна заплата на ръководителя и на персонала в централното управление на фирмата и за годишно възнаграждение на членовете на управителния съвет; 4. стимулиране на трудовия колектив за постигнати годишни резултати и целеви награди; 5. стимулиране по реда на чл. 83; 6. дивиденти.
Чл. 82.
(1) Производствата и дейностите, за които погашенията и лихвите по инвестиционни кредити могат да се плащат от печалбата преди нейното облагане с данъци, се определят от Министерския съвет при съставянето на държавния план.
(2) Когато печалбата е недостатъчна за покриване на нормативно определените отчисления и плащания, погасяването на инвестиционните кредити и лихвите по тях може да се извършва изцяло или частично със средства от фонд „Развитие и технологично обновяване“.
(3) Когато не се постигнат определените в проекта технико-икономически показатели на обекта, министърът на икономиката и планирането може да отнеме правото на фирмата да изплаща лихвата и погашенията по инвестиционни кредити от печалбата преди облагането й с данъци.
Чл. 84.
(1) Фирмата образува фонд „Развитие и технологично обновяване“, в който задължително отчислява средства от печалбата по диференцирани минимални нормативи, определени от Министерския съвет.
(2) Във фонд „Развитие и технологично обновяване“ се отнасят и: 1. амортизационните отчисления на основните средства; 2. постъпленията от продажба и ликвидация на основни средства; 3. застрахователни обезщетения; 4. други постъпления, свързани с характера на фонда.
(3) Средствата от фонд „Развитие и технологично обновяване“: 1. не могат да се използуват за изплащане на работна заплата; 2. по договор със съответния общински народен съвет могат да се използуват за финансиране на производствена, техническа и социална инфраструктура, свързана с дейността на фирмата.
Чл. 86.
(1) Управителният съвет на фирмата определя другите парични фондове и начина за тяхното образуване и използуване. Средствата по тези фондове не могат да се използуват за работна заплата и за други трудови възнаграждения.
(2) Фирмите могат да отчисляват от печалбата средства за социално-битови и културни мероприятия по ред и нормативи, определени от Министерския съвет.
Чл. 87.
(1) Управителният съвет на фирмата определя степента на производствено-стопанската и финансовата самостоятелност на своите поделения, включително съставяне на баланс, образуване на парични фондове, сметки в банките, централизация на паричните средства и оказване на финансова помощ, покриване на загуби и стимулиране на отделни дейности и производства. Поделенията могат да внасят данъци от името и за сметка на фирмата.
(2) С устройствения правилник и с вътрешните правила за работната заплата на фирмата средствата за работна заплата и другите стимули се поставят в пряка зависимост от резултатите от стопанската дейност на поделението. Не се допуска преразпределяне на заработени средства за работна заплата от едно поделение на друго.
Чл. 88.
(1) От собствените валутни средства фирмите заплащат покупки на суровини, материали, комплектовки и други стоки; внос на нови технологии, ноу-хау и инвестиционни съоръжения; внос по бартерни, обвързани, обменни и други специфични външнотърговски операции; погашения по валутни кредити и лизингови вноски; транспортни разходи; нестокови валутни разходи; командировки в чужбина, издръжка на задграничния персонал, пропаганда и реклама, сервиз и др.
(2) Не се разрешават валутни разходи, които не са свързани със стопанската дейност на фирмата.
Чл. 89.
(1) Фирмите могат да отстъпват по договор част от собствените валутни средства на други фирми пряко или чрез образуване на общи валутни фондове за компенсиране на валутни разходи по мероприятия за замяна на внос с местни доставки, за внедряване на съвременни технологии и за други цели на стопанската им дейност.
(2) Фирмите могат да продават на други юридически лица при договорени условия на заплащане свободно конвертируема валута, преводни рубли, клирингови авоари и авоари по бартери.
Чл. 90.
(1) Фирмите могат да организират продажба в страната срещу конвертируема валута на произвеждани от тях стоки на български и чужди граждани при спазване на установения ред, като продават на държавата 50 на сто от реализираната валута от такива продажби.
(2) Вносни стоки се продават във валута на български и чуждестранни граждани само от български фирми, на които Министерският съвет е предоставил такова право.
Глава четвърта РАБОТНА ЗАПЛАТА
Чл. 91.
(1) По смисъла на чл. 92 от указа в средствата на фирмата за работна заплата се включват: начислените в себестойността на продукцията индивидуални работни заплати на целия персонал на поделенията; средствата за работна заплата на ръководителя и на другия персонал в централното управление на фирмата; годишното възнаграждение на членовете на управителния и на контролния съвет на фирмата; средствата за постигнати крайни годишни резултати и за целеви награди и изплатените средства от резерва за работна заплата.
(2) За сметка на средствата по предходната алинея се изплащат и възнагражденията на персонала, зает в сдружения, които не са юридически лица, когато в тях участвува фирмата, както и на граждани за извършени от тях услуги.
Чл. 92.
(1) Средствата за работна заплата, начислени в себестойността, се определят в съответствие с акордните и нормираните планови задания, с нормите и нормативите за разход на труд, разработени на основата на показателите, заложени в технологичните и техническите проекти, и с доплащанията по нормативните актове.
(2) Средствата за работна заплата на ръководителя и на персонала в централното управление на фирмата се установяват като сума от индивидуалните им заплати, определени съгласно вътрешните правила за работната заплата.
(3) На всеки член на трудовия колектив може да се изплащат възнаграждения за годишни резултати на фирмата и целеви награди по ред, определен с вътрешните правила за работната заплата.
Чл. 93. Отчисленията от печалбата по чл. 81, ал. 3, т. 4 се използуват за: 1. възнаграждения за годишни резултати на фирмата; 2. целеви награди; 3. резерв за работна заплата в размер, определен от управителния съвет на фирмата.
Чл. 94.
(1) Нарастването на средствата за работна заплата, установени по реда на чл. 91, спрямо предходната година се облага с данък по скала, приета от Министерския съвет. За фирмите в селското стопанство средствата за предходната година се установяват като средногодишна стойност за предходните три години.
(2) Данъкът по предходната алинея се изплаща от печалбата по реда на чл. 75.
(3) Средствата за работна заплата на акордните групи и на индивидуалните акорданти в селското стопанство не се вземат предвид при установяване на средствата за работна заплата за предходната и за текущата година при облагането им с данък.
Чл. 95. Когато средствата за работна заплата на фирмата за предходната година не могат да се установят, тези средства се определят, като фактическата численост на персонала се умножи по средната работна заплата за съответната дейност по статистическата отчетност за страната за предходната година.
Чл. 96. Средствата за работна заплата за предходната година могат да се преизчисляват по решение на ръководителя само в случаите, когато: 1. настъпват изменения в сменността на работа; 2. се създават, разширяват или закриват поделения; 3. поделения преминават от или в състава на фирмата; 4. настъпват съществени изменения в икономическите условия в резултат на прилагането на аренда и акорд.
Чл. 97. При определянето на средствата за работна заплата фирмите спазват изискването процентното нарастване на обществената производителност на труда да изпреварва най-малко с три пункта процента на нарастването на средствата за работна заплата спрямо предходната година. За фирмите в селското стопанство нарастването се прилага спрямо средногодишния темп на нарастване на обществената производителност на труда за предходните три години.
Чл. 98. При неправомерно определяне на средствата за работна заплата в приход на държавния бюджет се плаща икономическа санкция в петорен размер на неправомерно увеличените средства съгласно чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания. Санкцията е за сметка на средствата за работна заплата на централното управление на фирмата, Нарушенията се установяват от данъчните органи, а наказателните постановления се издават от министъра на икономиката и планирането или от упълномощени от него лица.
Чл. 99.
(1) Отбивите от цените и обезщетенията за вреди поради лошо качество, допуснат брак над технологичните норми и други санкции, свързани с качеството на продукцията, са за сметка на средствата за работна заплата.
(2) Санкциите по предходната алинея се удържат от индивидуалната работна заплата, когато лично виновно са причинени на фирмата, при условията и по реда, предвидени в трудовото законодателство.
Чл. 100.
(1) Основната месечна заплата по трудов договор се определя в съответствие с Единната квалификационна скала на началните основни месечни заплати на заетите във всички производства и дейности. Нейният размер се определя по установения ред.
(2) Фирмите самостоятелно определят формите и системите на заплащането на труда. Индивидуалната работна заплата на всеки един от работниците, специалистите и ръководителите се определя в зависимост от достигнатите крайни резултати на основата на изпълнението на точно установени показатели и критерии, съответствуващи на изискванията на технологичните проекти, производствените процеси или технологията на управление.
(3) Индивидуалната работна заплата на ръководителя и на неговите заместници се установява от управителния съвет на фирмата като съотношение между определената годишна основна заплата и равнището на един или повече от следните показатели за годината и по месеци: 1. маса на балансовата печалба; 2. рентабилност - печалба на 100 лв. производствени фондове; 3. прираст на балансовата печалба (намаляване на загубата); 4. продукция в натурално изражение; 5. валутни постъпления.
(4) Показателите и редът по предходните алинеи се включват във вътрешните правила за работната заплата.
Чл. 101.
(1) Основната заплата, определена с трудовия договор, и индивидуалната работна заплата не се гарантират. В рамките на средствата за работна заплата на фирмата максималният размер на трудовото възнаграждение на работниците, специалистите и ръководните кадри не се ограничава.
(2) При недостиг на парични средства за работна заплата и при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения индивидуалните работни заплати могат да се намаляват до размера на нормативно установената минимална работна заплата за страната. Към минималната заплата се прибавя и началният размер на добавката за съответната категория труд. Останалите средства са дължими и се изплащат през следващите периоди.
(3) За изплащане на минималната заплата и добавките по предходната алинея може да се ползуват заемообразно средства от паричните фондове на фирмата или банков кредит, ако има условия за това.
Чл. 102.
(1) Нормативно установените допълнителни възнаграждения и добавките за условия на труд се изплащат за сметка на средствата за работна заплата.
(2) Фирмите не могат да въвеждат допълнителни възнаграждения и добавки за условия на труд извън установените с нормативен акт.
Чл. 104.
(1) Всяка фирма приема свои вътрешни правила за работната заплата в съответствие с указа, нормативните актове по работната заплата и този правилник. В правилата може да се предвиди валутно стимулиране по ред, определен от Министерския съвет.
(2) В правилата на селскостопанските фирми може да се предвижда и заплащане в натура след изпълнение на задълженията им по договорите.
Чл. 105. Разпоредбите на тази глава, освен чл. 91, 102 и 103, не се прилагат за фирмите на граждани.
Глава пета ОБЛИГАЦИИ И ТРУДОВИ АКЦИИ Раздел | Облнгацин
Чл. 196.
(1) Облигацията е ценна книга. издадена от фирма или народен съвет, с която се поема задължение да се заплати на правоима: 1щияя в определените срокове съответната лихва и номнналната стойност,
(4) Облигацин се издават с разрешение на министъра на икономиката и планирането. Чи. 107.
(1) Облигации могат да се издават само за инвестиционни цели.
(2) Решението за издаване на облигации се взема от предвидения в указа колективен орган на фирмгта, съответно от общинския мли 06- ластния народен съвет,
(3) За всеки обект, финансиран със средства. събрани чрез облягации, се приема програг ма от офгана по ал. 2, която трябва да съдържа; 1. технико-икономическа абосновка, срок за изпълнение на абекта, източници и план за потасяване на задълженията по издадените облигации; 2. общия размер на емисията, нейния купюпен строеж и броя на облигациите по купюри, размера на лихвата за облигациите и сроковете за изплащането им. Чл, 108.
(1) Облигациите могат да бъдат на приносител или поименни.
(2) Облигациите могат да се купуват от български физически ин юридически лица и да се прехвърлят между тях. Прехвърлянето на поименните аблигации е действително след отбелязване в специална книга в банката и в лигацията.
(3) Облигациите не могат да се изнасят от страната.
Чл. 109.
(1) Облигацията съдържа: 1. наименованието „Облигация”; 2. номиналната стойност; 3. наименованието на издателя; 4. общия размер на заема и целите, за които ще се използуват средствата; 5. основанието за издаване; 6. в зависимост от вида на облигацията означението „на приносител“ или трите имена на приобретателя, съответно наименованието на фирмата, ако облигацията е поименна; 7. срока на заема; 8. лихвения процент; 9. серия и номер; 10. погасителния план и сроковете за изплащане на лихвите; 11. платец; 12. гаранти, ако има такива; 13. място и ден на издаването; 14. подписи на издателя и на гаранта.
(3) Съставна част на облигацията са купоните за изплащане на съответните лихви. Купоните съдържат: 1. означение на заема; 2. серия и номер на облигацията; 3. сума на лихвата; 4. падеж; 5. пореден номер.
Чл. 111.
(1) След получаване на разрешението по чл. 106, ал. 2 издателят на облигациите сключва договор с избрана от него банка за организиране на продажбата, изплащането на лихвите и погасяването на облигациите. За банковата услуга се договаря комисиона.
(2) Банката открива специална сметка за постъпленията от продаваните облигации. След приключване на продажбата със средствата по сметката се разпорежда издателят на облигациите, а банката контролира целевото им изразходване.
Чл. 113.
(1) Изплащането на облигациите и на лихвите по тях се извършва при първо поискване след настъпване на обявените падежи.
(2) Изплащането на облигациите може да се извършва предсрочно чрез годишни или шестмесечни тиражи заедно с лихвите за целия срок на заема.
(3) В случая по ал. 2, ако е обявено в облигацията, се изплащат номиналната стойност и лихвите с настъпил падеж.
(4) Вземането по купони и облигации с настъпил падеж се погасява в 3-годишен давностен срок, когато са издадени от държавна и общинска фирма и от народен съвет, а в останалите случаи -- в 5-годишен срок.
Чл. 115.
(1) Когато не се изплатят лихви с настъпил падеж, номиналната стойност на облигацията заедно с лихвите за целия срок на заема стават изискуеми.
(2) Вземането за изискуеми лихви и номинална стойност на облигациите подлежи на принудително събиране от издателя или гаранта съгласно чл. 237, буква „д“ от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 118. Номиналната стойност и лихвите по облигациите, както и разходите по издаването им се изплащат от фондовете за развитие, а при недостиг -- от всички други източници.
Раздел 1 Трудови акции Чля. 119. (1) Трудовата акция е поименна ценна книга, издадена от фирма, със стойността на която членавете на трудовия колектив участву“ ват със собствени средства във финансирането на икономическото и социалното развитие на фирмата. (2) Трудовите акции и имената на притежае“ телите им се вписват в книгата за трудовите акцкионери.
Чл. 120. Трудовата акция съдържа: 1. наименованието на издателя; 2. наименованието „трудова акция“ и нейната номинална стойност; 3. серията и номера на акцията; 4. трите имена на притежателя на акцията; 5. мястото и датата на издаването; 6. подписа на ръководителя на фирмата-издател и на председателя на контролния съвет.
Чл. 122.
(1) Дивидентите се изплащат от печалбата на фирмата в срок до един месец след приемането на баланса.
(2) При липса на печалба дивиденти не се изплащат.
Чл. 123. Гражданите се освобождават от данъци и такси за изплатената номинална стойност на трудовите акции, включително при наследяване.
Чл. 126. Собствениците на трудови акции образуват събрание на трудовите акционери. Ръководителят на фирмата най-малко веднъж годишно информира събранието за използуването на средствата от акциите, за размера на дивидентите и за финансово-икономическото състояние на фирмата.
Чл. 128.
(1) С договора за аренда фирмите предоставят на арендатора за определен срок обекти за стопанисване срещу определена вноска.
(2) Договорът може да бъде сключен с отделен гражданин, с пълнолетните членове на едно семейство, с колектив от граждани, с кооперация или с фирма.
Чл. 138.
(1) Когато договорът за аренда е сключен с колектив, отношенията между членовете му се уреждат с писмен договор, в който се определя и начинът за разпределяне на дохода между тях. Членовете на колектива отговарят солнидарко пред арендодателя. Колективът избира един от членовете си за отговорник и определя представителните му права.
(3) Отношенията между членовете на колектива се уреждат съгласно чл. 357--364 от Закона за задълженията и договорите, доколкото с договора не е предвидено друго.
Чл. 134.
(1) Арендаторът може да ползува кредит от Държавната спестовна каса, от друга банка или от арендодателя за оборотни средства в левове и във валута по установения за фирмите ред. При същите условия може да се ползува банков кредит за капитални вложения, както и търговски кредит.
(2) След изплащането на арендната вноска, погашенията на кредитите и лихвите по тях, застраховката и другите задължителни плащания арендаторът свободно разполага с останалия доход от обекта. Този доход се облага по реда на чл. 13, ал. 2 от Закона за данъка върху общия доход, когато арендаторът е физическо лице, еднолична или колективна фирма на граждани.
Чл. 136. Условията и начинът за изменяне размера на вноската се определят с договора, а споровете се решават от съда.
Чл. 137. Арендодателят може да развали договора, ако арендаторът: 1. не използува обекта според уговореното предназначение и специализация и не преустанови нарушението след даване на подходящ срок; 2. не изплати в срок две последователни арендни вноски; 3. не стопанисва грижливо предоставеното имущество.
Чл. 138. (1) Арендаторът може да развали договора, в случай че арендодателят не изпълнява задълженията сн. (2) Арендатарът може да прекрати договора и с писмено предизвестие до арендодателя, отправено най-малко 6 месеца преди началото на следващата година, ако не е уговорен по-дълъг срок.
Глава седма ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С БАНКИТЕ
Чл. 139.
(1) Фирмите осъществяват взаимоотношенията си с банките съгласно правилник, приет от Министерския съвет, и сключените договори.
(2) Банките подпомагат чрез кредитирането, разплащанията, лихвения процент, дяловото участие и други специфични икономически средства изпълнението на държавния план и плановете на фирмите.
Чл. 140. Лихвите по кредитите и депозитите се договарят между фирмите и банките в съответствие с чл. 93, ал. 3 от указа.
Чл. 141. Банката дължи обезщетения за причинените на фирмите вреди от неоснователен отказ за извършване или забавяне на банкови операции или за извършване на такива операции без тяхно съгласие, както и за погрешни записвания по сметките на фирмите.
Глава осма ДОБРОВОЛЕН СТОПАНСКИ АРБИТРАЖ
Чл. 144. Към Индустриално-търговския съюз се създава доброволен стопански арбитраж. Колективният изпълнителен орган на съюза приема правилник за работата на арбитража и определя броя на арбитрите.
Чл. 146.
(1) Член на арбитражната колегия може да бъде български гражданин с висше юридическо образование, който има най-малко 10 години трудов стаж като съдия, съдия-изпълнител, нотариус, арбитър в държавния арбитраж, юрисконсулт, юрист в правен отдел, адвокат, прокурор, научен работник по правни науки, който не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер.
(2) Не могат да бъдат членове на арбитражната колегия прокурорите, следователите, нотариусите, съдия-изпълнителите и длъжностните лица от Министерството на вътрешните работи и Министерството на народната отбрана.
Чл. 147.
(1) Фирмите могат да възлагат решаването на имуществените спорове между тях на доброволния стопански арбитраж въз основа на писмено споразумение. По този ред не могат да бъдат решавани спорове относно вещни права върху недвижими имоти.
(2) Всяка от страните определя арбитър измежду членовете на арбитражната колегия по чл. 146, ал. 1. Когато е уговорен едноличен арбитър, той се определя по споразумение между страните.
(3) Арбитражно споразумение може да се сключи за решаване както на съществуващи, така и на бъдещи спорове.
(4) Недействителността на договора - предмет на спора, не засяга действителността на арбитражното споразумение.
(5) Доброволният арбитраж се произнася и по насрещен иск, и по възражение, които произтичат от същото правоотношение.
Чл. 148. Когато спор, за който има споразумение за доброволен арбитраж, бъде отнесен пред съответния компетентен правораздавателен орган, делото се прекратява, ако ответникът направи искане за това най-късно на първото заседание по делото.
Чл. 149. Отмяната на решението на доброволния стопански арбитраж се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 150. Таксите и разноските за арбитражното производство и възнаграждението на арбитрите се определят с правилника по чл. 144.
Чл. 151. След приключване на спора делото се предава за съхраняване в деловодството на доброволния стопански арбитраж.
Глава девета СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ И СМЕСЕНИТЕ ФИРМИ В СТРАНАТА
Чл. 152.
(1) По смисъла на указа: 1. чуждестранни лица са: а) юридическите лица със седалище в чужбина; б) чуждестранните граждани, които непосредствено преди започването на стопанска дейност в страната са имали постоянно местоживеене в чужбина; 2. стопанска дейност на чуждестранни лица е всяка дейност, извършвана по указа за реализиране на печалба в страната; 3. чуждестранна инвестиция е всяко вложение на чуждестранно лице във филиал, участие в дружествена фирма или вещни права във връзка със стопанска дейност в страната.
(2) Разпоредбите на указа и на този правилник относно чуждестранните лица се прилагат и за българските граждани, които са се установили на постоянно местожителство в чужбина.
Чл. 153.
(1) Фирми, които извършват търговско представителство, посредничество и агентство на чуждестранни лица, не могат да представляват конкуриращи се фирми без тяхно съгласие.
(2) Фирмите по предходната алинея са длъжни да пазят поверените им търговски тайни.
(3) Фирми, които представляват или посредничат на чуждестранни лица, не могат да сключват договори за продажба на услуги с тях за същите обекти, за които са упълномощени или посредничат.
Чл. 154. Не е отчуждаване, конфискация или изземване по административен ред предсрочното отнемане на правото на строеж, съответно на ползуване, когато чуждестранното лице не е изпълнило предвидените в разрешението по чл. 123 от указа условия.
Чл. 155. Исковата молба за размера на обезщетението по чл. 106, ал. 3 от указа се подава от чуждестранното лице в рамките на общите давностни срокове. Погасителната давност започва да тече от деня на получаване на уведомлението за отчуждаване на инвестицията.
Чл. 156.
(1) С данък върху печалбата по реда на чл. 108 от указа се облага самостоятелната стопанска дейност по мястото на нейното извършване.
(2) По смисъла на предходната алинея самостоятелна стопанска дейност в страната е и строителна, монтажна и надзорна дейност и извънгаранционен сервиз, продължаващи повече от шест месеца.
(3) Печалбата от самостоятелната стопанска дейност по чл. 102 от указа се облага с данък в размер 40 на сто. За определяне на облагаемата сума се вземат предвид печалбите, които представителството би реализирало, ако беше комисионер при обичайни условия, след приспадане на присъщите разходи.
Чл. 157. Данъчната регистрация на чуждестранните лица се извършва пред съответния общински данъчен орган по следния ред: 1. при самостоятелна стопанска дейност, за която не е необходимо разрешение - с подаването на декларация по чл. 100, ал. 2 от указа; 2. при самостоятелна стопанска дейност, за която е необходимо разрешение, компетентният държавен орган изпраща служебно в 14-дневен срок от издаването на разрешението препис от подадената декларация и издаденото разрешение; 3. при създаването на филиал - въз основа на декларация, която се подава от ръководителя на филиала в 14-дневен срок от обнародването на решението за регистрацията; 4. при придобиване на дялове във фирми с ограничена отговорност и в акционерни фирми - в 14-дневен срок от обнародването на решението за регистрацията, съответно от придобиването на акциите.
Чл. 158. В декларацията по предходния член се посочват основанието за извършване на стопанската дейност, видът на дейността, седалището на управлението, имената на отговорните за дейността длъжностни лица, номерът на банковата сметка и адресът на чуждестранното лице в чужбина.
Чл. 158. Когато чуждестранно лице по договор с българско юридическо лице извършва самостоятелна стопанска дейност в страната, българското юридическо лице изпраща в 14-дневен срок от сключването на договора, съответно от издаването на разрешението по чл. 100, ал. 1 от указа, заверен препис на съответния данъчен орган.
Чл. 160.
(1) Облагаемата печалба по чл. 107 от указа се определя, като от балансовата печалба се приспадне частта за инвестиции в страната.
(2) Данъкът върху печалбата се внася ежемесечно до 20-о число на следващия месец, а за декември - до 27-о число на същия месец в размер на данъка за ноември.
Чл. 161.
(1) Разликата между окончателно определения данък и внесения текущо през годината се определя от съответния данъчен орган в срока по чл. 116, ал. 2 от указа.
(2) Ако надвнесеният данък не надвишава по размер последните три месечни вноски за изтеклата година, той се прихваща срещу вноските за следващите месеци.
(3) Ако надвнесеният данък надвишава по размер вноските за последните три месеца на изтеклата година, той се връща по молба на данъчно задълженото лице.
(4) Надвнесеният данък се връща и когато стопанската дейност на чуждестранното лице е преустановена.
(5) Ако размерът на определения с облагателния акт данък надвишава размера на текущо внесения през годината, разликата се внася от данъчно задълженото лице в 10-дневен срок от влизане в сила на облагателния акт.
Чл. 162. Данъчният облагателен акт влиза в сила: 1. с изтичането на срока по чл. 116, ал. 3 от указа, когато не е обжалван; 2. от деня на постановяването на решението на окръжния съд, когато данъчно задълженото лице е обжалвало акта.
Чл. 163. Данъкът по чл. 109 и 110 от указа се внася от фирмата, която изплаща печалбата, съответно дивидентите, едновременно с изплащането им.
Чл. 164.
(1) Данъкът върху лихвите, авторските и лицензионните възнаграждения, възнагражденията за технически услуги и наемите се внася от данъчно задълженото лице в 10-дневен срок от реализирането на дохода. При преводи на суми в чужбина банката служебно проверява внасянето на данъка.
(2) Ако банката не разполага с данни за платения от чуждестранното лице данък, то е длъжно да удостовери плащането с официален документ, издаден от данъчния орган при общинския народен съвет.
Чл. 165. Данъчният облагателен акт може да се обжалва пред окръжния съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за него чрез органа, извършил облагането. Решението на съда е окончателно.
Чл. 166. В случай на прекратяване на дружество с чуждестранно участие ликвидаторът е длъжен да покани българския участник да упражни правото по чл. 124 от указа, а при отказ — да уведоми компетентния държавен орган. В случай на прекратяване на дружество, в което няма български участник, или на филиал ликвидаторът уведомява компетентния държавен орган.
Чл. 167. Комисионните и други възнаграждения по договор за представителство, посредничество и агентство между българска фирма и чуждестранно лице се уговарят във валутата на сделките.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Невъзможността виновното лице да заплати пълния размер на глобата по § 2, ал. 2 от указа се констатира от съдия-изпълнителя въз основа на съставения опис и оценката на имуществото на виновното лице в страната по реда на Гражданския процесуален кодекс. В тези случаи незабавно след влизането на описа в сила съдия-изпълнителят служебно насочва принудителното изпълнение за разликата до пълния размер към имуществото на фирмата, дължаща данъка.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2.
(1) До въвеждането на данъка върху добавената стойност: 1. фирмите плащат в държавния бюджет данък върху оборота в процент към цената на дребно за реализираните на вътрешния пазар стоки и услуги; 2. цената на едро на стоките и услугите за населението се образува, като от цената на дребно се приспаднат данъкът върху оборота и търговската отстъпка.
(2) Данъкът върху оборота се внася от фирмата или от поделенията ѝ в следните срокове: 1. на три дни — от платците с годишен размер на данъка над 5 млн. лева; 2. на десет дни — от платците с годишен размер на данъка от 1 до 5 млн. лева; 3. месечно — от платците с годишен размер на данъка до 1 млн. лева.
§ 3. Този правилник се издава на основание § 14 от преходните и заключителните разпоредби на Указ № 56 за стопанската дейност.