ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр.90 от 1993 г.)

ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр.90 от 1993 г.) (Обн. ДВ бр. 17/1994) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр.90 от 1993 г.) Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Този правилник урежда прилагането на Закона за данък върху добавената стойност. Чл. 2. (1) Предмет на облагане са сделките със стоки и услуги. (2) Сделка е прехвърлянето на права върху стока или извършването на услуга независимо от вида на договора. (3) При сделки за периодично изпълнение плащането за всеки период се счита за плащане, извършено по отделна сделка. Чл. 3. Подлежат на облагане сделките, с които се осъществява стопанска дейност. Стопанска е дейността на търговците, както и осъществяваната от други лица дейност, присъща на търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон. Чл. 4. Антрепозитен склад е място в митническо учреждение или друго място, намиращо се под митнически контрол. Чл. 5. (1) Когато по сделката не е посочено за кой от обектите на получателя е предназначена услугата по чл. 4, ал. 2, т. 5 от закона, мястото на изпълнение на сделката е мястото, където се намира седалището или постоянното местожителство на получателя. (2) Мястото на изпълнение на туристическа услуга е мястото, където се намира седалището на регистрираното лице, което извършва тези услуги. Чл. 6. Датата на изпълнение на сделката, включително и при сделки за периодично изпълнение, е датата на издаване или датата, на която е трябвало да бъде издадена данъчната или опростената фактура. Чл. 7. (1) Стойността на сделката е равна на сумата на възнаграждението, договорено между страните по сделката, без да се включва данъкът върху добавената стойност. (2) Стойността на сделката се определя в левове и когато е договорена във валута или в натура. (3) Когато възнаграждението е договорено в чуждестранна валута, стойността на сделката се определя по курса на Българската народна банка (БНБ) към датата на изпълнение. Когато на датата на изпълнение не е обявен курсът за тази валута, стойността на сделката се определя по последния обявен преди тази дата курс. (4) Когато възнаграждението е договорено в стоки или услуги, стойността на сделката е пазарната им цена към датата на изпълнение. (5) При безвъзмездна сделка със стоки или услуги стойността на сделката е пазарната им цена към датата на изпълнение на сделката. Чл. 8. (1) В стойността на сделката не се включва стойността на отстъпката или намалението, ако същите се ползват на датата на изпълнение на сделката. (2) Когато в предварително писмено споразумение е предвидено отстъпката или намалението да се ползват след датата на изпълнение на сделката, стойността им се включва в стойността на сделката. При предоставяне на отстъпката или намалението за тяхната стойност се издава данъчно кредитно известие. Чл. 9. (1) Когато сделка със стока се съпътства и от извършване на сделка с услуга и възнаграждението е определено общо, приема се, че е извършена само сделка със стока, стойността на която е равна на общото възнаграждение. (2) Когато сделка с услуга се съпътства и от извършване на сделка със стока и възнаграждението е определено общо, приема се, че е извършена само сделка с услуга, стойността на която е равна на общото възнаграждение. Чл. 10. (1) Пазарната цена на стоката или услугата представлява сумата без данък върху добавената стойност, която би била платена за тази стока или услуга по сделка между несвързани лица, извършена при същите условия. (2) Ако в страната не е извършвана сделка с такава стока или услуга, основа за определяне на пазарната цена е стойността на сделка със сходна стока или услуга. (3) Когато в страната не е извършена сделка с такава или със сходна стока или услуга, пазарната цена представлява сборът от: 1. цената на придобиване или себестойността на стоката или услугата; 2. надценката или печалбата в размер, обичаен за този вид сделки; 3. застраховките, транспорта, комисионните, брокерските възнаграждения и другите разходи, свързани със сделката, ако не са включени в сумата по т. 1. Чл. 11. (1) Основа за определяне на пазарната цена не може да бъде цената на стока или услуга по сделка, чието място на изпълнение е извън територията на Република България. (2) За пазарната цена на борсова стока се приема цената на тази стока при последната борсова сесия. (3) Пазарната цена на превозно средство не може да бъде по-ниска от пълната застрахователна стойност на това средство. Чл. 12. Когато регистрираното лице вместо върху пазарната цена е начислило данък върху стойност, по-ниска от пазарната, данъкът се определя от данъчния орган с данъчен облагателен акт на база пазарната цена. Глава втора НЕОБЛАГАЕМИ СДЕЛКИ Чл. 13. Необлагаеми са сделките за износ и освободените сделки, посочени в глава втора на този правилник, в глава втора и в § 14 от преходните и заключителните разпоредби на закона, както и сделките с благородни метали, по които получател е БНБ. Чл. 14. (1) Сделката със стока е сделка за износ, когато изпълнителят или търговският представител, действащ от негово име: 1. изнесе стоката, предмет на сделката, извън страната или в безмитна зона, антрепозитен склад или търговски обект за безмитна търговия; 2. снабдява с горива чуждестранни плавателни съдове или въздухоплавателни средства; 3. снабдява чуждестранни плавателни съдове или въздухоплавателни средства с храни и напитки, които се използват от или се продават на персонала и пътниците на техния борд. (2) Сделката с услуга е сделка за износ, ако: 1. мястото на изпълнение на сделката е извън територията на страната и изпълнителят е регистрирано за данък върху добавената стойност лице; 2. получателят по сделката е чуждестранно юридическо лице, което няма клон или представителство в страната, или е чуждестранно физическо лице, което няма постоянно местопребиваване в страната и не се намира в страната по време на извършване на услугата; 3. предмет на сделката е ремонтът, поддръжката и видоизменянето на чуждестранни плавателни съдове и въздухоплавателни средства, както и извършването на услуга във връзка с поддръжката на товарите им. (3) Сделка за износ е и превозът между две места в страната, когато е част от международен превоз, ако цената на превоза, осъществяван в страната, е включена в цената на международния превоз. (4) Сделките с туристически услуги са сделки за износ, когато изпълнител, чието седалище е в страната, продава в чужбина туристически услуги, които ще се ползват в страната. Чл. 15. Отпускането на кредит е освободена сделка, ако кредитът е паричен и е отпуснат от банка или небанкова финансова институция. Чл. 16. (1) Отдаването под наем на земя и сгради или части от тях е освободена сделка, освен ако лицето, което я извършва, заяви, че желае тези негови сделки да се третират като облагаеми. (2) Лицето има право на избор по ал. 1, ако е отдало земя или сграда или част от тях под наем поне на едно регистрирано лице за място на извършване на стопанска дейност. (3) Заявяването се извършва при регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност или с подаване на формуляр за промяна на данни. (4) Отдаването под наем на паркингови площи, подземни, надземни или открити и покрити места, които служат за паркиране, съхраняване или местодомуване на превозни средства и прикачна техника не е освободена сделка. (5) Настаняването, извършвано от хотели, мотели, хижи, туристически спални, страноприемници, ханове, пансиони, къмпинги или караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции и други подобни, не е освободена сделка. Чл. 17. Освободена сделка е: 1. обучението и възпитанието, извършвани от подготвителните и образователно-възпитателните институции, получили разрешение от Министерството на образованието и науката по Закона за народната просвета и правилника за прилагането му, за осъществяване на тази дейност; 2. обучението в рамките на утвърдения учебен план, осъществявано от висши и полувисши учебни заведения, учредени съгласно предвидения за това ред; 3. следдипломното обучение, преквалификацията и повишаването на квалификацията, когато се извършват от институциите по т. 1 и 2. Чл. 18. Освободена сделка е прехвърлянето на собственост върху предприятие като цяло, както и прехвърлянето на собственост върху част от предприятие по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Чл. 19. Освободени сделки са продажбите на билети за театрални (драматични, сатирични, куклени, музикални, балетни) постановки. Чл. 20. Освободени са сделките с медикаментите, включени в списъка на разрешените за внос и употреба в Република България лекарствени средства. Чл. 21. (1) Необлагаеми сделки са и сделките, с които не се осъществява стопанска дейност. (2) За сделките по ал. 1 се прилага режимът за освободени сделки. Чл. 22. Сделките, извън тези по членове от 13 до 21, са облагаеми сделки. Глава трета РЕГИСТРАЦИЯ Раздел I Общи положения Чл. 23. При регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност не се издава нов данъчен номер. Чл. 24. (1) Всички физически и юридически лица, облагаемият оборот на които за 12-те месеца преди текущия месец е надвишил 1,5 млн. лв., се регистрират по Закона за данъка върху добавената стойност. (2) Облагаемият оборот е общата сума от стойността на всички извършени от лицето сделки, намалена със стойността на необлагаемите сделки. (3) Всяко физическо или юридическо лице след изтичане на календарния месец е длъжно да определя облагаемия си оборот за предходните 12 месеца. Ако оборотът му е превишил 1,5 млн. лв., лицето се регистрира в 14-дневен срок в данъчната служба по данъка върху добавената стойност. (4) Ако не са изминали 12 календарни месеца от съдебната му регистрация, лицето изчислява облагаемия си оборот от датата на тази регистрация. Когато оборотът надвиши 1,5 млн. лв., лицето се регистрира, независимо дали са изтекли 12 месеца от съдебната регистрация. Чл. 25. (1) Не е задължено, но ако желае, може да се регистрира лице с облагаем оборот под 1,5 млн. лв. (2) По реда на ал. 1 може да се регистрира и лице, което отдава под наем земя или сграда или част от тях на регистрирано лице за място на извършване на стопанска дейност и желае тези негови сделки да се третират като облагаеми. Чл. 26. (1) Регистрацията се извършва чрез подаване на заявление за регистрация в данъчната служба по данъка върху добавената стойност при съответното териториално данъчно управление по образец (приложение № 1). (2) При регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност лицата представят удостоверението за данъчна регистрация по Закона за данъчното производство. (3) Лицата, които желаят да се регистрират на основание чл. 14, т. 2 от закона, представят нотариално заверен препис от договора за отдаване под наем на земя или сграда или част от тях на регистрирано лице за място на извършване на стопанска дейност. Чл. 27. (1) Данъчната служба по данък върху добавената стойност издава в 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението на регистрираното лице отделно удостоверение за регистриране, защитено с пластмасово фолио, по образец (приложение № 2). (2) Данъчното удостоверение се връчва на регистрираното лице срещу подпис. (3) Регистрацията се счита за извършена от датата на връчване на данъчното удостоверение. Чл. 28. (1) При настъпила промяна в данните, посочени в заявлението, регистрираното лице в 14-дневен срок от настъпването им да уведоми за това данъчната служба, като подаде ново заявление с променените данни. (2) Когато промяната в данните е само в размера на облагаемия оборот, заявление се подава, ако тази промяна налага и промяна на данъчния период. Чл. 29. При загубване, повреждане или унищожаване на данъчното удостоверение регистрираното лице в 3-дневен срок писмено да уведоми за това данъчната служба по данъка върху добавената стойност за издаване на дубликат. Чл. 30. При поискване от получателя по сделката регистрираното лице е длъжно да удостоверява това си качество чрез представяне на данъчното си удостоверение. Раздел II Прекратяване на регистрацията Чл. 31. (1) Лицата, които имат право и желаят регистрацията им да бъде прекратена, подават в данъчната служба по данък върху добавената стойност формуляр по образец (приложение № 3). (2) Регистрирано лице, за което е открита процедура за прекратяване на съдебната регистрация, е длъжно в 14-дневен срок от откриване на процедурата да поиска прекратяване на регистрацията по данък върху добавената стойност. Чл. 32. (1) При прекратяване на регистрацията се извършва данъчна проверка или ревизия. (2) При проверката или ревизията се изготвя акт за констатации, който включва и инвентаризационен опис с оценка на наличните стоки по пазарни цени. (3) Ръководител на комисията по инвентаризация е данъчен служител. (4) Въз основа на акта за констатации началникът на данъчната служба по данък върху добавената стойност определя сумата на данъка, подлежащ на внасяне в бюджета с данъчен облагателен акт. (5) Регистрацията се прекратява от датата на издаване и връчване на данъчния облагателен акт. (6) При връчване на данъчния облагателен акт лицето е длъжно да върне данъчното удостоверение. Раздел III Вписване Чл. 33. (1) Регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност се извършва чрез вписване в специален регистър по образец (приложение № 4). (2) Данъчната служба по данък върху добавената стойност отразява в регистъра и настъпилите промени на данни по регистрацията. (3) Териториалният регистър се води от данъчната служба по данъка върху добавената стойност за нейната територия. (4) Въз основа на териториалните регистри Главно управление на данъчната администрация поддържа национален регистър по данък върху добавената стойност. (5) Данните в националния регистър се актуализират ежемесечно. Чл. 34. За всяко регистрирано лице данъчната служба по данък върху добавената стойност води отделно данъчно досие, където съхранява всички документи, получени или издадени във връзка с данъчното облагане на това лице. Глава четвърта ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ Раздел I Определяне и начисляване Чл. 35. (1) Регистрираното лице е длъжно да начислява данък върху стойността на всяка извършена от него облагаема сделка. (2) Данъкът се начислява на датата на изпълнение на сделката. (3) Начисляването се извършва, като сумата на данъка се отрази като задължение към бюджета в счетоводството на регистрираното лице. (4) Сумата на данъка се определя по следната формула: Д= С х 18/100, където: Д е сумата на данъка, който следва да се начисли по сделката; С — стойността на облагаемата сделка. Пример: При продажба на компютър на стойност 50 000 лв. сумата на данъка, който се начислява, е 9000 лв. (50 000х18/100= 9000). Сумата на данъка се прибавя към стойността на стоката, за да се получи цялата сума, дължима от клиента по сделката, в случая—59 000 лв. Сумата от 9000 лв. се отразява в първичния документ, дневника за продажбите и по разчетната сметка за данъка върху добавената стойност на регистрираното лице. (5) Регистрираното лице е длъжно да начисли данък и върху стойността на всяка получена от него услуга по чл. 33 от закона, ако няма да има право да приспадне начисления данък като данъчен кредит. (6) Лице, което не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, няма право да начислява данък и да издава данъчна фактура. Чл. 36. Данъкът се счита включен в договорената цена и ако регистрираното лице не е посочило изрично сумата на данъка в документите по сделката. В този случай регистрираното лице е длъжно да отрази данъка по сделката в дневника за продажбите, като определи сумата на данъка по формулата Д= Ц х 18/118, където: Д е сумата на данъка по сделката; Ц — договорената цена. Пример: При продажбата на компютър с цена 50 000 лв., без данъкът да е изрично посочен, сумата на данъка е 7627 лв. (50 000 х 18 /118 = 7627 лв.). Сумата на данъка се отразява в дневника за продажбите и по разчетната сметка за данъка върху добавената стойност на регистрираното лице. Чл. 37. По сделките за износ не се начислява данък. За тези сделки регистрираното лице трябва да притежава митническа декларация, в която е вписано като износител, както и останалите документи, издадени във връзка с износа — външнотърговски договор, експортна фактура, транспортни документи, банкови документи, удостоверяващи плащането по сделката, застраховки и др. Чл. 38. Сумата на начисления от регистрираното лице данък за съответния данъчен период се посочва в справката-декларация (приложение № 5), независимо дали е имало плащане по сделката. Чл. 39. (1) За внасяните в страната стоки митническите органи начисляват данък, независимо дали вносителят е регистрирано за данъка върху добавената стойност лице. (2) Данък се начислява и върху стойността на внасяните от физическите лица стоки за лично потребление, която превишава разрешения безмитен внос. (3) Данъкът се определя върху митническата облагаема стойност, увеличена с дължимите мита, такси и акциз. (4) Митническите органи начисляват данък и при внос на стоките, посочени в § 14 от преходните и заключителните разпоредби на закона. (5) За внасяните стоки сумата на данъка се вписва в митническата декларация и когато за вноса не се събират митни сборове. Чл. 40. (1) Митническите органи освобождават внесените стоки от митнически контрол, след като данъкът бъде платен от вносителя. (2) Сумите на данъка при стоки под режим на временен внос се обезпечават с паричен депозит или с банкова гаранция. (3) Вносителят на стоката внася начисления данък по сметка на Републиканския бюджет, § 06, на съответната данъчна служба по данък върху добавената стойност, на чиято територия е седалището или постоянното му местоживеене или в касата на митническото учреждение. (4) Митническото учреждение внася събраните в касата суми по сметката на данъчната служба по данък върху добавената стойност, на чиято територия се намира, в 3-дневен срок от събирането им. (5) Митническото учреждение изпраща в 14-дневен срок един екземпляр от митническата декларация на данъчната служба по данък върху добавената стойност, на чиято територия е регистрацията на вносителя. Раздел II Данъчен кредит Чл. 41. (1) Данъчен кредит е начисленият на регистрираното лице от други регистрирани лица или от митническите органи данък за получени от него стоки и услуги или осъществен от него внос, който то има право да приспадане за съответния данъчен период. (2) Регистрираното лице има право да приспадне като данъчен кредит начисления му за определена стока или услуга данък, ако тя се използва в стопанската му дейност за извършване на: 1. облагаема сделка; 2. сделка за износ, която не е освободена сделка по смисъла на чл. 9, ал. 1 и § 14 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност; 3. сделка с благородни метали, по която получател е БНБ. (3) Регистрираното лице има право на данъчен кредит само когато притежава данъчна фактура, данъчно дебитно известие и митническа декларация и тези документи отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, Закона за митниците и Закона за данък върху добавената стойност. (4) За стоките от внос регистрираното лице има право да приспадне начисления му от митническите органи данък като данъчен кредит само ако го е внесло в бюджета. Чл. 42. Не се приспада като данъчен кредит данъкът, начислен на регистрираното лице за стоки и услуги, които се използват за представителни мероприятия: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации, нощувки, консумация на храна и напитки, организиране на делови срещи, тържества, развлекателни програми и екскурзии. Чл. 43. (1) Не се приспада като данъчен кредит данъкът, начислен на регистрираното лице за придобити от него: 1. леки автомобили, ремаркета и каравани за леки автомобили, джипове, лекотоварни автомобили с товароподемност до 1,5 т и моторни превозни средства, предвидени за по-малко от осем пътници (микробуси); 2. мотоциклети и мотопеди; 3. резервни части за превозните средства по т. 1 и 2; 4. ремонт и поддръжка на превозните средства по т. 1 и 2. (2) За моторни превозни средства, непосочени в ал. 1, начисленият данък може да се приспада като данъчен кредит. Чл. 44. (1) Начисленият данък за стоките и услугите по ал. 1 на чл. 43 може да бъде приспадан като данъчен кредит само в случаите, когато регистрираното лице извършва постоянно като основен предмет на дейност: 1. прехвърляне на собственост върху тези превозни средства и стоки; 2. транспортни услуги с тези превозни средства; 3. ремонт на такива превозни средства; 4. отдаване под наем на тези превозни средства; 5. подготовка на водачи с тези превозни средства. (2) Извършването на сделките по ал. 1 е основна дейност на регистрираното лице, когато общата им стойност представлява повече от 50 на сто от облагаемия оборот на лицето за 12 календарни месеца. (3) Регистрирано лице, което отговаря на условията по ал. 1 и 2, декларира това в заявлението за регистрация или във формуляра за промяна на данни пред данъчната служба по данък върху добавената стойност по място на регистрация. Чл. 45. (1) Когато през данъчния период регистрираното лице е извършило както облагаеми, така и освободени сделки, данъчният кредит се изчислява за всеки данъчен период по следната формула: ДК=НД х к, където: ДК е сумата на данъчния кредит; НД — сумата на данъка, начислен на регистрираното лице от други регистрирани лица или от митническите органи при внос, с изключение на случаите по чл. 42 и чл. 43, ал. 1; к — коефициент, изчисляван по следната формула: к = (ОБС + СИ + СС) / С, където: ОБС е общата стойност на извършените от регистрираното лице облагаеми сделки за данъчния период без данъка върху добавената стойност; СИ — общата стойност на извършените от регистрираното лице сделки за износ, които не са освободени сделки; СС — общата стойност, върху която се начислява данък в случаите по чл. 32 и 34 от закона, при бракуване на активи и при установени липси; С — общата стойност на всички извършени от лицето облагаеми и необлагаеми сделки за данъчния период без данък върху добавената стойност, в т.ч. общата стойност, върху която се начислява данък в случаите по чл. 32 и 34 от закона, при бракуване на активи и при установени липси; в тази стойност не се включва стойността на сделките, за които се прилага разпоредбата на чл. 35 от закона. (2) Регистрирано лице, което определя сумата на данъчния кредит по реда на този член, за някой от данъчните периоди освен декларациите за всеки данъчен период подава и годишна справка-декларация (приложение № 6). (3) Коефициентът по ал. 1 в годишната справка-декларация (приложение № 6) се определя на база декларирани сделки за календарната година. Чл. 46. (1) Данъчният кредит се посочва в справката-декларация (приложение № 5) за периода. (2) Регистрираното лице има право да приспадне начисления му данък като данъчен кредит, независимо дали е извършило плащане по сделката. Раздел III Данъчни периоди Чл. 47. (1) Първият след регистрацията данъчен период обхваща: 1. за регистрираните лица с едномесечен данъчен период — времето от датата на регистрацията до последния ден на следващия календарен месец; 2. за регистрираните лица с 3-месечен данъчен период — времето от датата на регистрацията до последния ден на съответното тримесечие на годината, през което е била извършена регистрацията, а ако този период е по-малък от един месец — до последния ден на следващото тримесечие. (2) Последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период, през който лицето е поискало прекратяване на регистрацията си, до деня, в който е прекратена регистрацията. (3) Останалите данъчни периоди съвпадат с календарния месец или съответното годишно тримесечие. Чл. 48. (1) Регистрирано лице, което има право и желае да промени данъчния си период, подава в данъчната служба по данък върху добавената стойност, където е регистрирано, формуляр за промяна на регистрационните данни. (2) Данъчната служба определя нов данъчен период, ако са налице условията по чл. 28 от закона. (3) В 14-дневен срок данъчната служба уведомява писмено регистрираното лице откога започва да тече новият данъчен период или за отказа си да бъде определен такъв. (4) Промяна на данъчния период се извършва и служебно в случаите, когато такава се налага, за да бъдат спазени разпоредбите на чл. 28 от закона. Данъчната служба уведомява писмено регистрираното лице за извършената промяна и откога започва да тече новият данъчен период. (5) Промяна на данъчния период се извършва не повече от веднъж годишно, освен ако промяната се налага, за да се спазят условията по чл. 28 от закона. Чл. 49. (1) За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, в която посочва сумата на начисления от него данък и сумата на данъчния кредит по образец (приложение № 5). (2) Декларация се подава и в случаите, когато данък не следва да се внася. Чл. 50. (1) Регистрираното лице е длъжно в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период да внесе в Републиканския бюджет разликата между начисления от него данък и данъчния кредит за този период. (2) Когато данъчният кредит превишава сумата на начисления от лицето данък, разликата се възстановява на регистрираното лице, ако то няма неизплатени задължения към бюджета. (3) В случаите по ал. 2, ако регистрираното лице има неизплатени задължения към бюджета, тези задължения се погасяват от сумата за възстановяване. Данъчната служба уведомява писмено лицето кои негови задължения към бюджета се погасяват. Остатъкът от сумата се превежда по сметката на лицето. Чл. 51. (1) Лицата с облагаем оборот над 50 млн. лв., които правят авансови вноски по реда на чл. 29, ал. 2 от закона, не правят такива вноски: 1. през първия данъчен период; 2. в случай, че през предходния данъчен период данъчният кредит превишава или е равен на начисления от регистрираното лице данък. (2) Лицата, чиято стопанска дейност е със сезонен характер (когато през едно от тримесечията реализираният облагаем оборот е по-малко от 10% от облагаемия оборот за 12 месеца), не правят авансови вноски. Чл. 52. (1) Данъкът се внася по сметка 080 „Републикански бюджет“, § 06 „Данък върху добавената стойност“ на данъчната служба по данък върху добавената стойност в съответната банка, кореспондент по касовото изпълнение на държавния бюджет. (2) Когато данъкът се внася с платежно нареждане, данъчният номер на регистрираното лице се вписва в клетката „вид плащане“, като първите две позиции остават празни. В полето „основание за плащане“ се посочва за кой данъчен период се отнася плащането и на основата на какъв документ се извършва. (3) Когато данъкът се внася с вносна бележка, данъчният номер се вписва в полето „основание за внасяне“. (4) Възстановяване на суми по данъка се извършва с разпореждане на началника на службата по данък върху добавената стойност. Раздел V Специфични случаи Чл. 53. (1) Когато търговски представител изпълнява сделка от името и за сметка на доверителя, задълженията по този закон, произтичащи от изпълнението на сделката, възникват за доверителя. (2) В случаите по ал. 1 стойността на сделката между доверителя и представителя е сумата на договореното възнаграждение. (3) Когато за извършването на сделката търговският представител поиска обезщетение за допълнителни разходи, свързани с изпълнението на сделката, тези суми се включват в стойността на сделката, ако са фактурирани отделно. (4) Когато търговски представител изпълнява сделка от свое име, но за сметка на доверителя, се приема, че са извършени две сделки: 1. сделка, по която търговският представител е изпълнител, а получател е третото лице. Стойността на тази сделка е договорената сума с третото лице без данъка. За сделката търговският представител издава фактура на третото лице от свое име; 2. сделка, по която доверителят е изпълнител, а търговският представител е получател. Стойността на тази сделка е равна на разликата между договорената сума от търговския представител с третата страна и възнаграждението на представителя. Датата на изпълнение на тази сделка е датата, на която доверителят издава фактура за разплащането си с търговския представител. Чл. 54. При продажба на стока на изплащане без клауза за отлагане прехвърлянето на собствеността за сделката се издава фактура еднократно и данък се начислява за цялата стойност на договореното възнаграждение при първото плащане. Чл. 55. (1) При продажба на стока на изплащане с клауза за отлагане прехвърлянето на собствеността всяко отделно плащане се приема за отделна сделка, за която се издава отделна фактура. (2) Стойността на всяка от сделките е дължимата вноска. Чл. 56. (1) Когато при сделка със стока или услуга възнаграждението или част от него е платимо в стока или услуга, приема се, че се извършват две сделки, при които изпълнителят по едната сделка е получател по другата. (2) Всяка от страните издава фактура, в която начислява данък върху пазарната цена на предаваната стока или извършваната услуга. Чл. 57. При авансови плащания по сделки фактура се издава в 3-дневен срок от получаване на авансовото плащане. След предаване на стоката или извършване на услугата възникналите стойностни разлики се коригират с дебитно или кредитно известие. Чл. 58. (1) Когато регистрираното лице използва за лично потребление стоки, за които е приспаднало начисления му данък като данъчен кредит, то е длъжно да начисли данък върху пазарната цена на тези стоки. (2) Лично потребление е използването на стоки за цели, различни от извършването на стопанска дейност. Чл. 59. (1) При изплащане на възнаграждение за труд или част от него, както и на дивидент или печалба или част от тях, в стоки или услуги, регистрираното лице начислява данък върху пазарната цена на тези стоки или услуги. (2) Регистрираното лице няма право да приспада като данъчен кредит начисления му данък за стоки и услуги, потребявани от работниците и служителите му, извън случаите по ал. 1. Чл. 60. При използване на автомати, работещи с монети или жетони, за продажба на стоки или услуги дата на изпълнение на сделката е датата, на която монетите или жетоните се изваждат от автомата. Чл. 61. (1) Предоставянето в залог на стока не е сделка. Когато заложената стока бъде продадена, за да се удовлетвори кредиторът, данък се начислява, ако длъжникът е регистрирано лице. (2) При придобиване на собственост върху стоката по ломбарден залог кредиторът е длъжен да начисли данък, когато се разпореди със стоката, ако е регистрирано лице. Чл. 62. (1) При бракуване на материални дълготрайни активи се начислява данък върху балансовата стойност на актива. (2) Когато в резултат на ликвидация на материални дълготрайни активи има заприходени активи, данъкът се начислява върху балансовата стойност на дълготрайния актив, намалена със стойностите на активите, получени в резултат на ликвидацията. (3) При бракуване на материални запаси, което е резултат от виновно поведение на работник или служител, данъкът се начислява върху по-високата от двете величини — балансовата стойност или пазарната цена на запасите. (4) При бракуване на материални запаси извън случаите по ал. 3 данъкът се начислява върху балансовата им стойност. Чл. 63. (1) За липси, настъпили в резултат на виновно поведение на работник или служител, се начислява данък върху по-високата от двете величини — балансовата стойност или пазарната цена на липсващите активи. (2) Когато липсите са в резултат на стихийно бедствие или кражба, данъкът се начислява върху балансовата стойност на липсващите активи. Чл. 64. При прехвърляне на собственост върху сграда или част от нея регистрираното лице е длъжно да начисли данък по сделката по следната формула: Д = С - Т * 18/100, където: Д е сумата на данъка, който следва да се начисли по сделката; С — стойността на сделката, в която не се включват дължимите за прехвърлянето държавни такси и местни данъци и такси; Т — сумата на държавните такси и местните данъци и такси по сделката. Глава пета ДОКУМЕНТАЦИЯ И ОТЧЕТНОСТ Чл. 65. (1) Регистрираните лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за данъка върху добавената стойност и този правилник. (2) Документация и отчетност се води както за облагаемите и необлагаемите сделки със стоки и услуги, така и за вноса на стоки. Чл. 66. (1) Регистрираните лица, които извършват продажби в търговски обекти или извършват услуги, задължително използват електронни касови апарати с фискална памет. (2) Изискванията към първичното отчитане на данъка върху добавената стойност в търговските обекти и ателиетата за услуги с електронни касови апарати се определят от министъра на финансите с отделна наредба. Чл. 67. (1) Разчитането с бюджета за данък върху добавената стойност се извършва от регистрираното лице. (2) Клоновете на регистрираното лице водят отчетност и поддържат документацията като самостоятелно регистрирано лице, без да се разчитат с бюджета. Клоновете предоставят на регистрираното лице необходимата информация за попълване на справката-декларация (приложения № 5 и 6). (3) Клоновете на чуждестранни лица се разчитат с бюджета самостоятелно. Чл. 68. (1) Данъчна фактура може да издава само изпълнител по сделка, който е регистрирано лице. Фактурата се издава задължително при поискване от получателя по сделката. (2) Оригиналът на данъчната фактура се предоставя на получателя по сделката. Регистрираното лице има право да приспада данъчен кредит за сделки, за които притежава оригинала на данъчната фактура. (3) За услуги по чл. 33 от закона данъчната фактура се издава от получателя на услугата. Регистрираното лице няма право да приспада като данъчен кредит данъка, начислен с тази фактура. Чл. 69. (1) Ако получателят по сделката не е поискал данъчна фактура, регистрираното лице е длъжно да издаде опростена фактура. (2) В опростената фактура се посочва стойността по сделката, включваща и начисления данък. (3) По опростена фактура получателят по сделката няма право да приспада данъчен кредит. Чл. 70. (1) Когато регистрирано лице извършва продажби срещу заплащане в брой, вместо опростената фактура може да се издава касова бележка, в която се посочват и данъчният номер на регистрираното лице, както и стойността, включваща данък. (2) Продажбите на стоки и услуги, документирани с касови бележки, се обобщават ежедневно в дневен отчет за продажбите. Чл. 71. (1) Ако за сделката е издадена данъчна фактура и начисленият в нея данък е по-малко от фактически дължимия, изпълнителят издава данъчно дебитно известие, а когато начисленият данък е повече от фактически дължимия — данъчно кредитно известие. (2) Когато за сделката е издадена опростена фактура и начисленият в нея данък е по-малко от фактически дължимия, изпълнителят издава дебитно известие, а когато начисленият за сделката данък е повече от дължимия — кредитно известие. (3) Не се издават кредитни, както и данъчни кредитни известия за несъбрани вземания по сделки. Чл. 72. Данъчен кредит за стоки от внос се признава, ако регистрираното лице притежава митническа декларация, вносна фактура и документ за внесен данък. Чл. 73. (1) При безвъзмездна сделка регистрираното лице е длъжно да състави протокол и издава опростена фактура или касова бележка, с които документира сделката. (2) Регистрираното лице е длъжно да издаде опростена фактура или касова бележка и за стоките и услугите за личното потребление. (3) В случаите по чл. 32 от закона на датата на предаването на стоките, които се използват за извършване на освободени сделки, се издава опростена фактура в рамките на предприятието. (4) При бракуване на активи се съставя протокол от комисия, назначена от регистрираното лице. Чл. 74. (1) Регистрираните лица водят задължителни регистри — дневник за покупките и дневник за продажбите. Регистрите се водят независимо от вида и формата на счетоводството на регистрираното лице. (2) Сделките, по които лицето е получател, се отразяват в дневник за покупките, който осигурява обща и аналитична информация. Общата информация съдържа: вида и номера на документа, издаден за сделката, име и данъчен номер на изпълнителя по сделката, общата стойност на сделката, включваща данъка. Аналитичната информация съдържа: 1. стойността на сделките с нерегистрирани лица и на освободените сделки; 2. стойността на сделките, както и вноса, по които начисленият данък не е данъчен кредит и в която е включен начисленият данък, както и стойността на сделките по чл. 33 от закона; 3. стойността на сделките, както и вноса, по които начисленият данък може да бъде приспаднат като данъчен кредит, и сумата на начисления по тези сделки данък. (3) Сделките, по които лицето е изпълнител, се отразяват в дневник за продажбите. В него се отразяват и всички случаи, които не са сделки, но съществува задължение за начисляване на данък, с изключение на получените услуги по чл. 33 от закона. В регистъра се осигурява обща и аналитична информация. Общата информация съдържа: вида и номера на документа, име и данъчен номер на получателя, обща стойност на сделката, включваща данъка. Аналитичната информация съдържа: 1. стойността на облагаемите сделки, както и другите случаи, при които има задължение за начисляване на данък, и сумата на данъка, начислен по тях; 2. стойността на сделките за износ, които не са освободени сделки; 3. стойността на всички сделки, които не са посочени в т. 1 и 2, с изключение на случаите по чл. 35 от закона. (4) Сумите, отразени в регистрите, се обобщават всеки месец. Информацията от регистрите се използва за попълване на справката-декларация (приложения № 5 и 6). Чл. 75. (1) Справката-декларация (приложение № 5) за всеки данъчен период се изготвя в два екземпляра. Единият екземпляр се подава в данъчната служба, а другият се съхранява в счетоводството на регистрираното лице. (2) Годишната справка-декларация (приложение № 6) се подава до 15 април на следващата календарна година. (3) Въз основа на годишната справка-декларация (приложение № 6) началникът на данъчната служба по данък върху добавената стойност определя дължимия данък с данъчен облагателен акт. Чл. 76. (1) За нарушение разпоредбите на чл. 74 от този правилник на виновните лица се налага глоба по чл. 31 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ако не подлежат на по-тежко наказание. (2) Актовете за констатирани нарушения по ал. 1 се съставят от данъчните органи, а наказателните постановления се издават от началниците на съответните данъчни служби по данък върху добавената стойност. Чл. 77. (1) Митнически служител, който освободи стока преди заплащане на дължимия данък или допусне временен внос без обезпечаване на митните сборове, се наказва по чл. 31 ЗАНН, ако не подлежи на по-тежко наказание. (2) Актовете за констатирани нарушения се съставят от данъчните органи, а наказателните постановления се издават от началника на Главно управление „Митници“ или от упълномощено от него лице. Чл. 78. (1) Данъчен служител, който установи, че регистрирано лице не е спазило разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност и на този правилник и не състави акт за констатирано нарушение, се наказва по чл. 31 ЗАНН, ако не подлежи на по-тежко наказание. (2) Актовете за констатирани нарушения по ал. 1 се съставят от данъчните органи, а наказателните постановления се издават от началника на Главното управление на данъчната администрация или от упълномощено от него лице. Чл. 79. Актовете за констатирани нарушения и наказателните постановления се съставят, издават и обжалват по реда на ЗАНН. Приложение № 1 към чл. 26, ал. 1 Вх.N ............. Дата | Д Д | М М | Г Г | ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ ПО ЗДДС (Информацията, предоставена на данъчната администрация в този формуляр не може да бъде предавана на никого, освен на лица и институции, изрично предвидени в закон.) А. ОБЩИ ДАННИ 1. Данъчен номер .............................................................. 2. Наименование и адрес ........................................................ .............................................................................. .............................................................................. 3. Предишна регистрация по ЗДДС □ Да □ Не Дата на прекратяване на регистрацията ........................................ Б. ДАННИ ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ 1. Настоящия формуляр подавам за: □ регистрация по ЗДДС □ промяна на данни по ЗДДС 2. Сума на облагаемия оборот за 12 месеца /в хил. лв./ ....................... 3. Износ за 12 месеца /в хил. лв./ ........................................... 4.1. Извършвам сделки с леки и лекотоварни автомобили, микробуси и мотоциклети и резервни части за тях □ Да □ Не 4.2. Ако "Да", посочете кои: □ Продажби /в хил. лева/ ................... □ Транспортни услуги /в хил. лева/ ................... □ Отдаване под наем /в хил. лева/ ................... □ Ремонт /в хил. лева/ ................... □ Подготовка на водачи /в хил. лева/ ................... 5. Отдавам под наем земя и/или сгради и части от тях и желая тези мои сделки да се третират като облагаеми сделки □ Да □ Не Сума от наем за 12 месеца /в хил. лв./ ....................................... 6. Данъчен период /съгл. ЗДДС/ □ 1 месец □ 3 месеца □ 1 месец с авансови вноски В. ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаният, .............................................................. /име и фамилия/ декларирам, че посочената в този формуляр информация е вярна и пълна. ................... ................... ................... /дата/ /длъжност/ /подпис на лицето, което представлява фирмата/ Квадратите се попълват със знака "Х". Попълва се само на машина. Приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ УДОСТОВЕРЕНИЕ Главно управление на данъчната администрация удостоверява, че: .............................................................................. .............................................................................. с данъчен номер | | | | | | | | | | | е регистрирано за данъка върху добавената стойност лице. Дата на регистрация: ........................... НАЧАЛНИК ТДУ: ........................... /подпис/ Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 Вх.N ............. Дата | Д Д | М М | Г Г | ФОРМУЛЯР ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯ ПО ЗДДС Данъчен номер | | | | | | | | | | | Наименование и адрес на лицето .......................................... .......................................... .......................................... ЗАЯВЯВАМ, ЧЕ ЖЕЛАЯ ДА МИ БЪДЕ ПРЕКРАТЕНА РЕГИСТРАЦИЯТА ПО ЗДДС НА СЛЕДНОТО ОСНОВАНИЕ: 1. Прекратяване на дейността ...................... 199 год. 2. Спадане на стойността на оборота ...................... 199 год. ПОЯСНЕНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА: .............................................................................. .............................................................................. .............................................................................. Дата: Подпис: ПОПЪЛВА СЕ ОТ ДАНЪЧНАТА СЛУЖБА ПО ДДС данъчен облагателен акт N ............... от ............ 199 .... год. сума по данъчен облагателния акт ........................................ лева дата на връчване на данъчния облагателен акт ...................... 199 год. РЕГИСТРАЦИЯТА СЕ ПРЕКРАТЯВА НА ........................................ 199 год. Формулярът се попълва само на машина Приложение № 4 към чл. 33, ал. 1 ТЕРИТОРИАЛЕН РЕГИСТЪР ПО ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ N по ред | Данъчен номер | Наименование (фирма/име) | Адрес на седалището (местоживеенето) | Дата на регистрация | Дата на прекратяване на регистрацията Приложение № 5 към чл. 38 Вх.N .......... Дата | Д Д | М М | Г Г | СПРАВКА-ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ Данъчен номер | | | | | | | | | | | Данъчен период от | Д Д | М М | Г Г | до | Д Д | М М | Г Г | Наименование и адрес на регистрираното лице .................................. мярка: лева А. Стойност на сделките, по които регистрираното лице е изпълнител. Облагаеми сделки, без ДДС [01] Сделки за износ [02] Освободени сделки [03] Б. Начислен ДДС 18% от клетка 01 [31] Начислен ДДС по чл. 33 от ЗДДС [32] Всичко начислен ДДС [30] В. Стойност на сделките, по които регистрираното лице е получател. Сделки без право на данъчен кредит [11] в т.ч. от внос [12] Сделки с право на данъчен кредит [21] в т.ч. от внос [22] К = (клетка 01 + клетка 02) / (клетка 01 + клетка 02 + клетка 03) [23] Г. Данъчен кредит 18% от клетка 21 [41] 18% от клетка 22 [42] Данъчен кредит за приспадане (клетка 41 х клетка 23) [40] Д. Резултат за периода ДДС за внасяне (30-40)>0 [50] ДДС за възстановяване (30-40)<0 [60] ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаният, .............................................................. /име и фамилия/ декларирам, че посочената в този формуляр е вярна и точна ................... ................... ................... /дата/ /длъжност/ /подпис и печат/ Попълва се от данъчната администрация Приложение № 6 към чл. 45, ал. 2 Вх.N .......... Дата | Д Д | М М | Г Г | СПРАВКА-ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ за ....................... година Наименование и адрес на регистрираното лице .................................. Данъчен номер | | | | | | | | | | | мярка: лева А. Стойност на сделките, по които регистрираното лице е изпълнител. Облагаеми сделки, без ДДС [01] Сделки за износ [02] Освободени сделки [03] Б. Начислен ДДС 18% от клетка 01 [31] Начислен ДДС по чл. 33 на ЗДДС [32] Всичко начислен ДДС [30] В. Стойност на сделките, по които регистрираното лице е получател. Сделки без право на данъчен кредит [11] в т.ч. от внос [12] Сделки с право на данъчен кредит [21] в т.ч. от внос [22] К = (клетка 01 + клетка 02) / (клетка 01 + кл. 02 + кл. 03) [23] Г. Данъчен кредит 18% от клетка 21 [41] 18% от клетка 22 [42] Данъчен кредит за приспадане (клетка 41 х клетка 23) [40] Д. Резултат за годината ДДС за внасяне (30-40)>0 [50] ДДС за възстановяване (30-40)<0 [60] Е. Деклариран ДДС за данъчните периоди ДДС за внасяне [71] ДДС за възстановяване [72] Ж. Годишна корекция ДДС за довнасяне [81] ДДС за довъзстановяване [82] ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаният, .............................................................. /име и фамилия/ декларирам, че посочената в този формуляр е вярна и точна ................... ................... ................... /дата/ /длъжност/ /подпис и печат/ Попълва се от данъчната администрация