ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за данък върху печалбата
ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за данък върху печалбата
(Обн. ДВ бр. 109/1996)
Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С този правилник се урежда прилагането на Закона за данък върху печалбата (ЗДПч) (ДВ, бр. 59 от 1996 г.).
Чл. 2.
(1) Данъчно задължени лица по ЗДПч са: 1. местни юридически лица, които имат седалище в Република България и са регистрирани съгласно българското законодателство; 2. юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за лицата и семейството, творческите фондове, организациите на изповеданията в страната, синдикалните организации, спортните организации, както и други юридически лица с нестопанска цел, когато извършват стопанска дейност; 3. юридическите лица на бюджетна издръжка за извършваната стопанска дейност; 4. чуждестранните юридически лица, извършващи самостоятелна стопанска дейност или от място на стопанска дейност в Република България; 5. чуждестранните дружества, които не са юридически лица съгласно националното си законодателство, но извършват стопанска дейност в Република България; 6. клоновете на чуждестранните юридически лица, извършващи самостоятелна стопанска дейност или от място на стопанска дейност в Република България.
(2) Данъчно задължени по реда на ЗДПч са министерствата, комитетите, ведомствата, организациите и общините на бюджетна издръжка, когато към тях има мероприятия, производства и дейности, обособени на самостоятелен баланс или изведени на извънбюджетни приходно-разходни сметки и извършващи стопанска дейност.
(3) Данъчно задължени по смисъла на ЗДПч са юридическите лица на бюджетна издръжка към министерства, комитети, ведомства, организации и общини, извършващи стопанска дейност, обособени на самостоятелен баланс и изведени на извънбюджетни приходно-разходни сметки.
(4) Данъчно задължените лица по ал. 2 могат да предоставят правото на мероприятия, производства и дейности, обособени на самостоятелен баланс или изведени на отделни извънбюджетни приходно-разходни сметки, да се разчитат за дължимите данъци и вноски от тяхно име и за тяхна сметка, когато това не противоречи на закона.
Чл. 3.
(1) Лицата, които начисляват и изплащат доходи по чл. 30 и 32 ЗДПч, удържат и внасят дължимия данък върху тези доходи в срока, предвиден в чл. 50 от закона.
(2) Данъкът от 15 на сто, който се удържа от брутния размер на доходите по чл. 30 ЗДПч, начислен от местни юридически лица и от клонове на чуждестранни лица, е окончателно данъчно задължение за юридическите и физическите лица — получатели на тези доходи.
(3) Данъкът от 15 на сто, който се удържа от брутния размер на доходите по чл. 32 ЗДПч, начислен от местни юридически лица и от клонове на чуждестранни лица, е окончателно данъчно задължение за чуждестранните юридически лица — получатели на тези доходи.
(4) Чуждестранните физически лица — получатели на доходи по чл. 32 ЗДПч, се облагат по реда на Закона за данък върху общия доход.
Чл. 4.
(1) Местните юридически лица се облагат по реда на ЗДПч за: 1. печалбата от всички източници в страната; 2. печалбата от източници в чужбина; 3. получените доходи от дивиденти и дялово участие.
(2) Лицата по чл. 2, ал. 1, т. 2 се облагат по ЗДПч за: печалбата, съответно за положителния финансов резултат, и доходи, получени от сделки, които биха се извършвали по занятие съгласно чл. 1 от Търговския закон, вкл. и отдаването под наем на недвижимо и движимо имущество.
(3) Лицата по чл. 2, ал. 1, т. 2 се облагат по ЗДПч за положителния финансов резултат, формиран от стопанска дейност по извънбюджетни сметки и преобразуван по реда на чл. 26 от закона. Формирането на облагаемата печалба на бюджетната организация и начисляването на данъка за общините и данъка върху печалбата се извършват самостоятелно за всяка дейност, обособена на извънбюджетна сметка.
Чл. 5.
(1) Финансовият резултат на юридически лица на бюджетна издръжка от дейности, които биха били стопански, ако се извършваха по занятие по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, се облага по реда на ЗДПч с изключение на случаите, когато: 1. полученият финансов резултат по ал. 1 подлежи на разпределение по закон или подзаконов нормативен акт; 2. полученият финансов резултат по ал. 1 влиза като приходоизточник в бюджетите на тези лица; 3. полученият финансов резултат по ал. 1 е формиран при осъществяване на съпътстващи и спомагателни дейности (мероприятия и производства), при които са изпълнени условията по т. 1 и 2.
(2) Юридическите лица на бюджетна издръжка по ал. 1 за финансовия резултат от дейността, която би била стопанска по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, водят отчетност и съставят Отчет за приходите и разходите и подлежат на данъчна регистрация по реда на Закона за данъчното производство.
Чл. 6. Чуждестранните лица се облагат по реда на ЗДПч за: 1. печалбата от самостоятелна стопанска дейност и от място на стопанска дейност в Република България; 2. доходите от: дивиденти; дялово участие; лихви; наеми от източници в Република България; продажба на движими ценности; продажби на финансови дълготрайни активи; авторски и лицензионни възнаграждения; възнаграждения за технически услуги; 3. други доходи, произтичащи от източници в Република България и реализирани от дейности, които нямат характер на място на стопанска дейност.
Чл. 7. Валутната равностойност на частта от получените приходи по смисъла на чл. 6 ЗДПч се изчислява по фиксинга на БНБ към датата на тяхното възникване.
Глава втора РЕД И ПРОЦЕДУРИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СПОГОДБИТЕ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ
Чл. 8. Доходите, реализирани в Република България съгласно чл. 30 ЗДПч от чуждестранни юридически и физически лица и по чл. 32 ЗДПч от чуждестранни юридически лица, подлежат на облагане с данък в размера, определен в чл. 44 ЗДПч, който се начислява и удържа от платеца на тези доходи.
Чл. 9.
(1) След удържането на данъка чуждестранното лице или негов упълномощен представител подава чрез платеца на дохода до данъчната служба по седалището му искане по образец, утвърден от министъра на финансите, за пълно или частично връщане на данъка в съответствие със сключената спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Платецът на дохода изпраща до данъчната служба и удостоверение съгласно чл. 47, ал. 5 ЗДПч, което се прилага към искането на чуждестранното лице.
(2) Удържаният в Република България данък се връща в пълен размер, ако съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане изключва облагане с данък при източника на възникване на конкретния доход, а предоставя правото на облагане само на държавата на местното лице. В този случай целият размер на данъка, удържан съгласно вътрешното българско законодателство, подлежи на връщане на чуждестранното лице.
(3) Удържаният в Република България данък се връща частично, когато съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане предвижда данъчно облагане на конкретния доход както в държавата на местното лице, така и в държавата на източника на възникването му. В тези случаи на връщане подлежи разликата между данъка, удържан по вътрешното българско законодателство, и дължимия данък съгласно ставката, регламентирана в спогодбата.
Чл. 10.
(1) Когато претенцията за възстановяване на данъка е доказана по основание и размер, началникът на данъчната служба разпорежда връщане на съответната сума. Превеждането на сумата се извършва в левове по сметката, посочена от чуждестранното лице в искането.
(2) Претенцията за пълно или частично връщане на данъка се счита за доказана по основание, ако данните в искането по чл. 9, ал. 1 са заявени от чуждестранното лице или от неговия упълномощен представител и са удостоверени от данъчната администрация на съответната държава, а именно, че това лице: 1. е местно лице на съответната друга държава; 2. е действителен притежател (т.е. собственик, а не само получател) на дохода, реализиран на наша територия; 3. не притежава място на стопанска дейност или определена база в Република България, от която да произхожда този доход.
(3) Претенцията се счита за доказана по размер, ако сумата на данъка, чието връщане се иска, е изчислена правилно съгласно съответната данъчна ставка в конкретната спогодба.
Чл. 11. В случай че искането не бъде уважено, то може да бъде разгледано по реда на процедурата за взаимно споразумение, предвидена в съответната спогодба.
Чл. 12. Когато българско местно лице по смисъла на съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е обложено с данъци в друга държава за реализирани там печалби и/или доходи, размерите на получените от чужбина печалби и/или доходи и платените за тях данъци следва да се отразят в счетоводния баланс, в Отчета за приходите и разходите и в данъчната декларация за съответния отчетен период.
Чл. 13. Местните лица подават заедно с данъчната си декларация и искане за предоставяне на данъчните облекчения съгласно съответната спогодба, към която прилагат документ, издаден съгласно изискванията на другата държава, удостоверяващ вида и размера на получените от чужбина доход и/или печалби и сумата на платените данъци.
Чл. 14. Когато данъчният орган установи, че искането по чл. 13 за предоставяне на данъчни облекчения е основателно, той прилага регламентираните в спогодбите методи за премахване на двойното данъчно облагане, както следва: 1. за прилагане методите на „пълния“ или „обикновения“ данъчен кредит: а) нетната сума (без данъка) на реализираните в чужбина печалба и/или доход следва да се включи в Отчета за приходите и разходите като финансов приход; б) размерът на платения в чужбина данък се отразява по данъчната декларация за юридическите лица като увеличение по съответния шифър на реда „Размер на удържания данък в чужбина, за който се признава данъчен кредит“; в) изчисляването на методите се извършва, като при пълния данъчен кредит платеният в чужбина данък се приспада в пълен размер от определения данък върху печалбата, а при обикновения данъчен кредит това приспадане е ограничено до нивото на българския данък, който би бил наложен в България върху тези печалби и/или доходи; г) въз основа на разрешение от данъчния орган данъчно задълженото лице отразява намалението на полагащия се за внасяне данък върху печалбата за съответния отчетен период по определения шифър за намаление от данъчната декларация; 2. при прилагане методите на: а) „пълно освобождаване“ размерът на обложения с данък доход в чужбина не се отразява в данъчната декларация; б) „освобождаване с прогресия“ данъчният орган определя следващата се данъчна ставка на базата на общия брутен размер на печалбата, образуван в съответствие с изискванията, отразени в т. 1, букви „а“ и „б“. Така определената данъчна ставка се прилага по отношение на печалбата или доходите, намалени с брутната сума на дохода, реализиран в чужбина.
Глава трета ОТЧИТАНЕ НА ВРЕМЕННИТЕ РАЗЛИКИ И ДАНЪЧНИЯ ЕФЕКТ ОТ ТЯХ
Чл. 15.
(1) Данъчно задължените лица водят счетоводна отчетност за временните разлики и данъчния ефект, произтичащ от тях съгласно Националния счетоводен стандарт 24—Отчитане на данъци от печалбата.
(2) Временните разлики, с които финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава, се считат за положителни, а тези, с които се намалява — за отрицателни.
(3) Данъчно задължените лица водят отчетност за възникналите и признатите през годината данъчни временни разлики.
(4) За възникнали през годината се считат онези временни разлики, с които при възникването им се увеличава или намалява финансовият резултат до момента, в който те започват да се отразяват обратно в намаление, съответно в увеличение, на финансовия резултат в следващи отчетни периоди. Обратното отражение на временните разлики върху финансовия резултат преди данъчното преобразуване се счита за признаване на същите.
Чл. 16.
(1) Временните разлики, възникнали от оценката на активи и пасиви по реда на чл. 22, 24, 25 и 31 от Закона за счетоводството, се считат за положителни през годината на възникване.
(2) Временните разлики, съответстващи на активи и пасиви, оценени по реда на чл. 22, 24, 25 и 31 от Закона за счетоводството, които са реализирани и/или уредени през текущата година, се считат за отрицателни, признати през годината.
(3) Временни разлики по реда на чл. 16, ал. 2 ЗДПч са: 1. превишението на счетоводната амортизационна квота над данъчно признатите разходи за амортизация; 2. разликата, получена в резултат на оценката на материалните запаси в края на годината съгласно чл. 22 от Закона за счетоводството; 3. разликата, получена в резултат на оценката на паричните средства и вземания в чуждестранна валута в края на годината съгласно чл. 24 от Закона за счетоводството; 4. разликата, получена в резултат на оценката на ценни книжа в края на годината съгласно чл. 25 от Закона за счетоводството; 5. разликата, получена в резултат на оценката на задълженията в чуждестранна валута в края на годината съгласно чл. 31 от Закона за счетоводството; 6. частта от лихвите по кредити над определения размер по реда на чл. 21 ЗДПч.
(4) Временни разлики по реда на чл. 16, ал. 3 ЗДПч са: 1. превишението на данъчно признатата амортизация над счетоводната амортизационна квота; 2. временни разлики при намалението на материалните запаси, за които е бил приложен чл. 22 от Закона за счетоводството през предходни години; 3. временни разлики от изразходваната чуждестранна валута, за което е бил приложен чл. 24 от Закона за счетоводството през предходни години; 4. временни разлики при уреждане на задължения и вземания в чуждестранна валута, за които са били приложени чл. 24 и 31 от Закона за счетоводството през предходни години; 5. временни разлики при продажба на ценни книжа, за които е бил приложен чл. 25 от Закона за счетоводството през предходни години; 6. временни разлики, произтичащи от признаването на начислените лихви при регулиране на слабата капитализация, по реда на чл. 21 ЗДПч.
Глава четвърта ОБЛАГАЕМА ПЕЧАЛБА
Чл. 17.
(1) При установяване на облагаемата печалба за данъчни цели се определят разходи за амортизации по реда на чл. 15 ЗДПч, които се съпоставят със счетоводната амортизационна квота.
(2) Разликата между счетоводната амортизационна квота, определена съгласно чл. 20 от Закона за счетоводството, и данъчно признатия размер на амортизациите, установен по реда на чл. 15, ал. 2 ЗДПч, се изчислява за всеки дълготраен материален и нематериален актив поотделно и се отразява в облагаемата печалба при преобразуването на финансовия резултат.
(3) С превишението на амортизационната счетоводна квота над данъчно признатия размер на амортизацията финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава за съответния отчетен период.
(4) През отчетните периоди, когато данъчно признатата амортизация е по-голяма от счетоводната амортизационна квота на активите, за които са прилагани разпоредбите на ал. 3, финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява с получената разлика до изчерпване на превишението през предходните отчетни периоди.
(5) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява, когато счетоводната амортизационна квота е по-малка от данъчно признатия размер на амортизацията и преди това не са правени увеличения, засягащи финансовия резултат. Когато впоследствие счетоводната амортизационна квота превиши данъчно признатия размер на същия актив, финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с размера на превишението.
(6) Сумите на признатите (включените в облагаемата печалба) временни разлики, възникнали до 31 декември 1995 г., представляват постоянни разлики.
(7) За определяне на разликите, възникнали между счетоводната амортизационна квота и данъчно признатия размер на разходите за амортизации, данъчно задължените лица осигуряват необходимата информация съгласно изискванията на Закона за счетоводството, Националните счетоводни стандарти 4—Отчитане на амортизациите на материалните дълготрайни активи, и 24—Отчитане на данъци от печалбата, и Националния сметкоплан.
Чл. 18.
(1) При определяне на облагаемата печалба по реда на чл. 16, ал. 2, т. 1 ЗДПч финансовият резултат преди данъчното преобразуване не се увеличава с размера на консумативните разходи за представителни цели, за тържества и подаръци, когато тези разходи са до 20 000 лв. годишно.
(2) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава по реда на чл. 16, ал. 2, т. 1 ЗДПч с частта на превишението над нормативно определения годишен размер, когато разходите са в границите от 20 000 лв. до 400 000 лв. включително.
(3) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с пълния размер на превишението, когато разходите са над 400 000 лв. годишно, независимо от нормативно полагащия им се размер.
Чл. 19.
(1) При прилагането на чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗДПч финансовият резултат преди данъчното преобразуване не се увеличава със: 1. лихви, глоби и други санкции, възникнали в резултат от неизпълнение на договорни задължения между стопанските субекти; 2. размера на лихвите върху главниците на разсрочени държавни вземания по реда на Закона за събиране на държавните вземания за периода на разсрочването.
(2) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване не се увеличава и с лихвите, свързани с изпълнение на договори за уреждане на задълженията към държавата, произтичащи от необслужваните кредити към търговските банки, съгласно Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г.
(3) По ал. 2 финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с размера на начислените лихви за просрочие по реда на Закона за лихви върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Чл. 20.
(1) При прилагане на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗДПч в разходите за социални мероприятия се включват и сумите за: 1. изплащане на храна или предоставяне на храна в натура на работници и служители, когато не могат да ползват столовете поради сменност, отдалеченост на обектите и други, както и сумите, изплащани от предприятието, когато работниците и служителите ползват заведения за обществено хранене, бюфети и др.; 2. почивки на персонала, изплатени от предприятието на работниците и служителите по ред и начин, определени от предприятието, в съответствие с чл. 293 и 294 от Кодекса на труда и съгласно условията в колективния трудов договор; 3. изплатените изцяло или частично разходи от предприятието за абонаментни карти и билети, предоставени на персонала във връзка с пътуване в рамките на населеното място.
(2) За разходите по ал. 1 данъчно задълженото лице води синтетична и аналитична счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, Националния сметкоплан и Националните счетоводни стандарти.
(3) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване не се увеличава по реда на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗДПч с разходите, платени от предприятието за абонаментни карти и билети на работници и служители, пътуващи в населеното място във връзка с изпълнението на служебни задачи (куриери, инкасатори, касиери и др.), които са разходи за дейността.
(4) Изплатените суми за превоз на работниците и служителите от местоживеенето до местоработата и обратно, когато са в чертите на различни населени места и са в размерите, определени с нормативен акт на Министерския съвет, са разходи за дейността на предприятието.
(5) Превишението над определените размери по ал. 4 се счита за социален разход по чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗДПч.
Чл. 21. При прилагането на чл. 16, ал. 2, т. 7 ЗДПч финансовият резултат преди данъчното преобразуване не се увеличава с вноските (премиите) за задължителни застраховки „Живот“, отнасящи се за определени рискови работни места или за професии, регламентирани като такива със специфични законови и подзаконови нормативни актове.
Чл. 22.
(1) Разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 8 ЗДПч се прилага за собствени и наети дълготрайни материални активи, като увеличението се установява за всеки дълготраен материален актив поотделно.
(2) При прилагането на чл. 16, ал. 2, т. 8 ЗДПч финансовият резултат преди данъчното преобразуване не се увеличава с извършените разходи за ремонт, с които се възстановяват изгубени потребителски стойности (качества, свойства) на дълготрайните материални активи и които не водят до съществено изменение по критериите, регламентирани в същата разпоредба.
Чл. 23. При установени липси, фири и брак на стоково-материални ценности при тяхното съхранение и транспортиране финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с превишението над пределните размери на естествените фири и липси, определени с Наредба № 13а—10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им, издадена от Министерството на търговията, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и горите и Министерството на транспорта и съобщенията (обн., Изв., бр. 61 от 1959 г.; изм., ДВ, бр. 23 от 1969 г., бр. 14 от 1976 г. и бр. 28 от 1980 г.), и други отраслови нормали, утвърдени по нормативен ред.
Чл. 24. При прилагане на чл. 16, ал. 2, т. 9 ЗДПч технологичният брак се определя ежегодно със заповед на ръководителя на предприятието на база българските държавни стандарти, отраслови и заводски нормали и с технологичната документация за съответните производства и дейности, с които са регламентирани сроковете на годност на активите.
Чл. 25.
(1) Сумата на увеличението по реда на чл. 16, ал. 2, т. 9 ЗДПч при бракуване на материални запаси се намалява с размера на получените при брака приходи.
(2) Разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 9 ЗДПч не се прилага за бракувани или липсващи дълготрайни материални активи.
Чл. 26.
(1) Когато има различие в периода на отписване на застраховани дълготрайни материални активи с периода на изплащането на застрахователното обезщетение, се извършва увеличение на финансовия резултат преди данъчното преобразуване (в периода на отписването) с размера на неамортизираната част на същите активи.
(2) Когато размерът на изплатеното застрахователно обезщетение е по-голям или равен на размера на увеличението (неамортизираната част) по ал. 1, финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява със сумата на извършеното увеличение в периода на отписването.
(3) Когато размерът на изплатеното застрахователно обезщетение е по-малък от размера на увеличението (неамортизираната част) по ал. 1, финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява със сумата на изплатеното застрахователно обезщетение.
(4) Когато има различие в периода на отписване на застраховани материални запаси и други ценности с периода на изплащането на застрахователното обезщетение, се извършва увеличение на финансовия резултат преди данъчното преобразуване с отчетната стойност на отписаните материални запаси и други ценности.
(5) Когато размерът на изплатеното застрахователно обезщетение е по-голям или равен на размера на увеличението по ал. 4, финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява със сумата на извършеното увеличение в периода на отписването.
(6) Когато размерът на изплатеното застрахователно обезщетение е по-малък от размера на увеличението по ал. 4, финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява със сумата на изплатеното застрахователно обезщетение.
Чл. 27.
(1) Увеличението по реда на чл. 16, ал. 2, т. 15 ЗДПч се извършва със следните разходи, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до намаляване на финансовия резултат преди данъчното преобразуване през текущия отчетен период: 1. начислени в по-малък размер или неначислени данъци през миналия отчетен период, които се отразяват в раздел IV на Отчета за приходите и разходите - данък за общините (вноски за общините), данък върху печалбата, вноски за фонд „Мелиорации“ и данък върху нарастването на средствата за работна заплата, вследствие на неточности, свързани с реда и начина за определяне на данъчната основа, неправилно изчисляване на дължимите данъци, от неначислени приходи и др.; 2. разходите от минали отчетни периоди, за които не са начислени полагащите се данъци и вноски от печалбата за съответните минали периоди поради наличие на отрицателен финансов резултат преди данъчното преобразуване или положителен финансов резултат преди данъчното преобразуване, по-малък от тези разходи.
(2) Установените с данъчен облагателен акт дължими данъци и вноски в размер, по-малък от законоустановения, или неначислени данъчни задължения се отчитат като извънредни разходи в текущия отчетен период и подлежат на внасяне в бюджета.
(3) Установените в резултат на данъчни проверки или ревизии дължими данъци и вноски, произтичащи от неотчетени и невключени приходи в Отчета за приходите и разходите, както и отчетените в повече разходи се отчитат като извънредни разходи.
(4) Начислените лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания за периода от възникването на данъчното задължение до извършването на проверката и нейното отразяване в данъчния облагателен акт се отчитат като извънреден разход и подлежат на внасяне в бюджета.
(5) По реда на чл. 16, ал. 2, т. 15 ЗДПч финансовият резултат преди данъчното преобразуване не се увеличава със: 1. размера на дължимите, но неначислени през миналия отчетен период ДДС (или данък върху оборота) и акцизи; 2. разходите, които е следвало да бъдат начислени през миналия отчетен период, при условие че в същия отчетен период положителният финансов резултат преди данъчното преобразуване превишава тези разходи; 3. разходите, произтичащи от начислени в повече приходи през минал период, които са били обложени.
Чл. 28. При сделки за износ не се поражда временна разлика, с която да се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване по реда на чл. 16, ал. 2, т. 20 ЗДПч, във връзка с изменението на § 5 от Закона за счетоводството съгласно § 14 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДПч.
Чл. 29. Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с печалбата от дейността, осъществявана чрез гражданско дружество по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите, вкл. и чрез консорциумите по чл. 275 от Търговския закон, само в случаите, когато тази печалба не е отразена в Отчета за приходите и разходите като „приходи от съучастия“.
Чл. 30.
(1) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване не се увеличава с начислените провизии за трудносъбираеми вземания по продажби в размер 20 на сто от сумата на вземанията и в размер 50 на сто от сумата за несъбираемите вземания по продажби, определени по реда на НСС 32 - Отчитане на провизиите за трудносъбираеми и несъбираеми вземания от продажби.
(2) Размерът на начислените провизии по ал. 1 от търговските дружества с регистриран капитал през отчетния период се признават за данъчни цели в размер не повече от основния капитал, намален с непокритите загуби от минали отчетни години, а разликата се отнася в увеличение на финансовия резултат преди данъчното преобразуване.
(3) Размерът на начислените провизии по ал. 1 от юридически лица без регистриран капитал по Търговския закон през отчетния период се признават за данъчни цели в размер не повече от основния им капитал по сметка 101 „Основен капитал“, намален с непокритите загуби от минали отчетни периоди.
Чл. 31. Данъчно задължените лица могат да прилагат чл. 16, ал. 3, т. 2 ЗДПч, при условие че имат положителен финансов резултат през предходния отчетен период, установен по Отчета за приходите и разходите. При наличие на това условие през следващия отчетен период извършените разходи за сметка на собствените резерви се намаляват от финансовия резултат преди данъчното преобразуване до размера на определения норматив в чл. 16, ал. 3, т. 2 от Закона за данък върху печалбата.
Чл. 32.
(1) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява по реда на чл. 16, ал. 3, т. 7 ЗДПч с приходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до увеличаване на финансовия резултат през настоящия отчетен период, свързани с начислени в повече данъци и вноски, които са отразени в раздел IV на Отчета за приходите и разходите.
(2) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява по реда на чл. 16, ал. 3, т. 7 ЗДПч с приходите, отчетени по реда на НСС 7—Отчитане на извънредни операции, върху които са начислени данъчни задължения и вноски за съответните минали отчетни периоди, в случаи като: невключени приходи в Отчета за приходите и разходите за минали отчетни периоди, които са вече обложени с полагащите се данъчни задължения и вноски през съответния отчетен период.
(3) Установените с данъчен облагателен акт надвнесени данъци и вноски се отчитат като извънредни приходи в текущия отчетен период и подлежат на прихващане или възстановяване.
Чл. 33. При сделки за износ не се поражда временна разлика, с която финансовият резултат преди данъчното преобразуване да се намалява по реда на чл. 16, ал. 3, т. 8 ЗДПч във връзка с изменението на § 5 от Закона за счетоводството съгласно § 14 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДПч.
Глава пета СЛАБА КАПИТАЛИЗАЦИЯ
Чл. 34.
(1) Съгласно чл. 21 ЗДПч се извършва регулиране на слабата капитализация чрез частично облагане на лихвите за: 1. предоставените от съдружниците в дружествата с ограничена отговорност допълнителни парични вноски, за които се изплащат лихви при условията и по реда на чл. 134 от Търговския закон; 2. частично направени вноски от акционерите в акционерните дружества в различно съотношение, като за разликата в повече се дължат лихви по реда на чл. 190 от Търговския закон; 3. направените допълнителни вноски или други предоставени средства съгласно дружествените договори или по решение на общото събрание, за които се изплащат лихви в търговските дружества или в други юридически лица; 4. направените допълнителни вноски или други предоставени средства от член-кооператорите на кооперациите, за които се начисляват лихви; 5. предоставяне на фирмен кредит и изплащане на лихви за него.
(2) Редът за регулиране на слабата капитализация е: 1. разходи по раздели I, II и III на Отчета за приходите и разходите — всичко; 2. в т.ч. лихвени плащания по реда на чл. 34; 3. разходите, намалени с размера на лихвените плащания (т. 1—т. 2); 4. норматив за максималния размер на признатите лихви (10 %); 5. максимален размер на признатите лихвени плащания (т. 3 * т. 4); 6. превишение на максималния размер на признатите лихвени плащания (т. 2—т. 5); 7. увеличение на финансовия резултат—25 % върху превишението на максималния размер на признатите лихвени плащания (т. 6 * 25 %);
(3) Данъчен ефект от временни разлики: 1. данък за общините, произтичащ от временните разлики (т. 7 * 6,5 %); 2. данък върху печалбата, произтичащ от временните разлики (т. 7—т. 1.1) * 36 % или 26 %); Общо данъчни задължения в резултат на слабата капитализация (т. 1.1 + т. 1.2).
(4) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с 25 на сто от превишението, определено по ал. 2.
(5) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с пълния размер на превишението на лихвените плащания, когато съществуват условията за прилагане разпоредбите на чл. 12 ЗДПч за избягване на данъчното облагане.
(6) Разходите за лихви, с които се увеличава облагаемата печалба по глава втора от ЗДПч през текущата година по ал. 5, подлежат на приспадане от облагаемата печалба през следващата данъчна година до размера на допустимото съотношение по чл. 21, ал. 2 ЗДПч.
(7) Приспадането по ал. 6 се извършва годишно при спазване изискванията на Закона за счетоводството, Националния сметкоплан и Националните счетоводни стандарти.
(8) Приспадане по смисъла на ал. 6 не се извършва, когато в следващата данъчна година е отчетена загуба.
Чл. 35. Начислените лихвени плащания по банкови кредити се признават в пълен размер и не подлежат на регулиране по реда на чл. 21 ЗДПч.
Глава шеста СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЛАГАЕМАТА ПЕЧАЛБА
Чл. 36.
(1) Текущо начисляваните през отчетния период производствени и потребителски дивиденти на член-кооператорите не участват при формирането на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, а се отчитат като разчети (вземания) съгласно Националния сметкоплан.
(2) Когато в края на годината кооперацията е отчела печалба, с размера на изплатените на член-кооператорите производствени и потребителски дивиденти се намалява финансовият резултат преди данъчното преобразуване по реда на чл. 16, ал. 3, т. 10 ЗДПч. Преобразуването се извършва с изготвянето на годишната данъчна декларация за облагане на юридическите лица.
(3) Когато в края на годината кооперацията е отчела загуба за съответния отчетен период, сумата на изплатените за годината дивиденти на член-кооператорите се отразява като извънреден разход и финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с тази сума по реда на чл. 16, ал. 2, т. 15 ЗДПч.
(4) Непризнатата част от изплатените на член-кооператорите производствени и потребителски дивиденти се отчита като „Други извънредни разходи“ и със същата сума се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване по реда на чл. 16, ал. 2, т. 15 ЗДПч.
Чл. 37.
(1) Изплатената рента на член-кооператори, които участват в кооперация със собствена земя, е от остатъчната печалба и не е текущ разход за кооперацията.
(2) Изплатената рента на физически лица, нечленуващи в кооперация, за отдадената от тях под наем земя е текущ разход за дейността на кооперацията.
Чл. 38.
(1) Облагаемата печалба на банките се определя на основата на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, установен като разлика между общите суми на приходите и разходите по Отчета за приходите и разходите съгласно чл. 41 от Закона за счетоводството и преобразуван по реда на глава втора от ЗДПч.
(2) Финансовият резултат на банките преди данъчното преобразуване не може да се намалява със специалните резерви, формирани по реда на чл. 26 от Закона за банките и кредитното дело.
Чл. 39.
(1) Преобразуване по реда на глава втора от ЗДПч извършват и лицата по чл. 1, ал. 4 от Закона за банките и кредитното дело, които имат разрешение (лицензия) от Българската народна банка за извършване на сделките, за които е издадено разрешението (лицензията).
(2) За разграничаване на финансовите резултати от банкови сделки лицата по чл. 1, ал. 4 от Закона за банките и кредитното дело осигуряват необходимата документална информация.
Чл. 40.
(1) Облагаемата печалба на застрахователните дружества и взаимозастрахователните кооперации се определя на основата на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, установен като разлика между общите суми на приходите и разходите по Отчета за приходите и разходите съгласно чл. 41 от Закона за счетоводството и преобразуван по реда на глава втора от ЗДПч.
(2) Финансовият резултат на лицата по ал. 1 преди данъчното преобразуване не може да се намалява с общите резерви по чл. 51, ал. 2 от Закона за застраховането. Застрахователните резерви по чл. 51, ал. 3 се включват в присъщите разходи на застрахователя.
Чл. 41. Лицензираните инвестиционни дружества и приватизационни фондове не се облагат с данък върху печалбата за частта от печалбата им, която произхожда от притежаване или търгуване с ценни книжа и от лихви по банкови депозити, ако тази печалба е заделена през текущия отчетен период за разпределяне на дивидент за акционерите им.
Чл. 42. Юридическите лица с нестопанска цел включват в облагаемата си печалба само получените приходи и извършените разходи от дейности във връзка с изпълнението на сделки, които биха се извършвали по занятие, съгласно чл. 1 от Търговския закон, вкл. във връзка с отдаването под наем на недвижимо и движимо имущество.
Чл. 43. Данъчното облекчение по § 5, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на земеделските производители се ползва за срок 5 години от влизането му в сила от производителите на растителна и животинска продукция, в т.ч. занимаващите се с пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство и оранжерийно производство (без декоративното).
Чл. 44. Юридическите лица, които ползват облекчението по § 5, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на земеделските производители, водят диференцирано счетоводно отчитане на разходите и приходите и на финансовия резултат за освободените производства и дейности.
Глава седма СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ
Чл. 45. За данъчни цели разпоредбите на чл. 31 ЗДПч се прилагат само за холдингови дружества, регистрирани по чл. 277 от Търговския закон, които имат изградена холдингова структура, притежават и контролират най-малко 25 на сто от акциите или дяловете на дъщерните си дружества.
Чл. 46.
(1) Разпоредбите на чл. 41, ал. 1, 2 и 3 ЗДПч не се прилагат, когато не се изменя данъчният статут на правоприемниците и не се осъществява продажба или разпореждане със собствеността.
(2) Данъчният статут не се изменя, когато са налице едновременно следните условия: 1. няма промяна в размера на данъчните ставки; 2. няма промяна във вида на данъчните задължения; 3. не се изменя редът за определяне на облагаемата печалба или дохода; 4. не са ползвани данъчни облекчения от преобразуваните дружества; 5. стойността на основния капитал на преобразуваното дружество или дружества по реда на глави девета и шестнадесета от Търговския закон да е равна на стойността на основния капитал преди преобразуването им; 6. след преобразуването стойността на дяловия капитал и акциите на всеки един от съдружниците и акционерите в преобразуващото се дружество или дружества е равна на стойността на направените от тях разходи за придобиване на дялов капитал или акции преди преобразуването. Разпоредбата включва само придобитите поименни акции.
Глава осма ПРЕОТСТЪПВАНЕ НА ДАНЪК ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА
Чл. 47.
(1) Преотстъпените средства от данъка върху печалбата по реда на чл. 57 ал. 1 и 3 ЗДПч се отнасят във фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ съгласно Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите в установения по чл. 49 ЗДПч срок.
(2) Данъкът върху печалбата, преотстъпен по чл. 57, ал. 5 ЗДПч, се превежда на Министерството на отбраната в сроковете, определени в чл. 49 и 54 ЗДПч.
Чл. 48.
(1) Правото на преотстъпване на данъка върху печалбата по реда на чл. 58 ЗДПч възниква от датата на: 1. решението на съда за вписване на промените в търговския регистър — за дружествата с ограничена отговорност; 2. удостоверението за прехвърляне на акциите — за акционерните дружества; 3. уведомлението за записване в книгата на акционерите на съответните дружества при масовата приватизация.
(2) Уведомлението по ал. 1, т. 3 се издава от Центъра за масова приватизация съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани търгове за продажба на акции от предприятия, включени в Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, приета с Постановление № 171 на Министерския съвет от 1995 г. (ДВ, бр. 76 от 1995 г.).
(3) Правото на преотстъпване на данъка върху печалбата по реда на чл. 58 ЗДПч се ползва и в случаите, когато след приватизация в капитала на дружеството няма държавно или общинско участие.
(4) Заварените след влизането в сила на ЗДПч данъчно задължени лица, при които в резултат на приватизация държавното или общинското участие е до размера, посочен в чл. 58, ал. 1 ЗДПч, ползват правото на преотстъпване на данъка върху печалбата до изтичане на остатъка от 5-годишния срок на действие на преотстъпване на данъка.
(5) Търговските дружества, за които правото за преотстъпване на данъка по реда на чл. 58 ЗДПч възниква с осъществяването на приватизационната сделка, могат да избират за първа година за ползване на облекчението годината на извършване на приватизацията или следващата година.
Чл. 49.
(1) Преотстъпването на данъка върху печалбата по реда на чл. 58 ЗДПч се извършва годишно след подаване на годишната данъчна декларация и представяне на доказателства за изпълнени условия съгласно чл. 58, ал. 2 ЗДПч.
(2) За доказване изпълнението на условията по чл. 58, ал. 2 ЗДПч се представят следните справки: 1. за ежегодното нарастване на нетния размер на приходите от продажби по съпоставими цени; 2. за инвестиране в дълготрайни материални активи в същото дружество в размер не по-малко от 50 на сто от подлежащия на преотстъпване данък; 3. за изпълнение на поетите с приватизационния договор задължения по инвестиционната програма и трудовата заетост; 4. удостоверение за задължения по смисъла на чл. 1 от Закона за събиране на държавните вземания, както и за задълженията към Държавното обществено осигуряване.
Чл. 50.
(1) Преотстъпването на данъка върху печалбата по реда на чл. 59 ЗДПч се извършва текущо, едновременно с подаването на данъчните декларации за определяне на тримесечните авансови вноски за данък върху печалбата и данък за общините на юридическите лица и при предадени описи за разпределени потребителски и производствени дивиденти на член-кооператори в данъчните служби по местоживеенето им.
(2) Годишният размер на преотстъпения данък върху печалбата се установява с годишната данъчна декларация.
(3) При установяване на разлики между авансово начисления преотстъпен данък върху печалбата и годишния размер на преотстъпения данък се извършва преразчитане с установените положителни или отрицателни разлики.
(4) Петдесет на сто от преотстъпения данък върху печалбата се внася текущо в специалните фондове към националните кооперативни съюзи в сроковете по чл. 54 ЗДПч.
(5) Остатъкът от преотстъпения данък се използва от кооперациите за инвестиционни цели във връзка с изпълнението на инвестиционната програма и за субсидии, свързани с трудовата заетост.
Чл. 51.
(1) Данъкът върху печалбата се преотстъпва по реда на чл. 59 ЗДПч, когато националните кооперативни съюзи имат действащи структури в не по-малко от 50 на сто от територията на страната към 1 юли 1996 г.
(2) До 15 февруари на отчетната година националните кооперативни съюзи представят на министъра на финансите поименен списък на обектите, в които ще се извършват инвестиции през годината, и прогнозния им размер.
(3) До 31 март на следващата година националните кооперативни съюзи представят отчет за размера на преотстъпения данък по данъчни субекти (кооперации) и за размера на инвестициите по форма и образец, утвърдени от министъра на финансите.
(4) Преотстъпването на данъка по чл. 59 ЗДПч се допуска само за резултатите от собствена дейност, без да се включват резултатите от съвместна дейност, осъществена по Закона за задълженията и договорите.
Чл. 52. Не се преотстъпва данъкът върху печалбата по реда на чл. 59 ЗДПч от: 1. печалби на междукооперативни предприятия; 2. печалби на земеделски кооперации, произтичащи от странични дейности, които не са пряко свързани с основната дейност на тези кооперации; 3. печалби на кооперациите, произтичащи от сдружения с трети лица; 4. печалби на кооперациите от дейности, свързани с производството на акцизни стоки и услуги.
Чл. 53.
(1) Преотстъпването на данъка върху печалбата по реда на чл. 60 ЗДПч се извършва годишно след подаване на годишната данъчна декларация и представяне на доказателства за изпълнени условия съгласно чл. 60, ал. 1 ЗДПч.
(2) Изискването, установено в чл. 60, ал. 1, т. 1 ЗДПч, за размера на левовата равностойност на 5 млн. щатски долара от основния капитал в дружествата с чуждестранно участие се отнася за изплатения или внесения записан капитал общо от всички съдружници или акционери съгласно годишния счетоводен баланс.
(3) Левовата равностойност по ал. 2 се определя въз основа на фиксинга на Българската народна банка към датата на всяко изплащане или извършване на вноска.
(4) Изискването по чл. 60, ал. 1, т. 1 ЗДПч е налице и когато основният капитал или част от него е внесен като непарична вноска.
(5) Преотстъпването на данъка върху печалбата по чл. 60 ЗДПч се ползва, като ежегодно се доказва изпълнението на условията по същия член.
(6) За доказване изпълнението на условията по ал. 5 се предоставят следните справки: 1. за размера на основния капитал съгласно чл. 60, ал. 1, т. 1 ЗДПч за съответния отчетен период; 2. удостоверение за последния валиден размер на чуждестранното участие; 3. за инвестираните средства по реда на чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗДПч.
(7) Средствата от преотстъпения данък върху печалбата по реда на чл. 60 ЗДПч се разходват за инвестиране в размер не по-малко от 50 на сто от преотстъпения данък в дълготрайни материални активи до 31 декември на следващата календарна година.
Чл. 54.
(1) Условията по чл. 58, ал. 2, т. 1 и по чл. 60, ал. 1 ЗДПч се считат за изпълнени, когато придобитите по този ред дълготрайни материални активи са налични за срок 2 години считано от момента на придобиването до края на календарната година, в която изтича двегодишният срок.
(2) Условията по чл. 58, ал. 2, т. 2 и по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗДПч не се считат за изпълнени, когато придобитите по този ред дълготрайни материални активи не са непосредствено свързани с основната производствена дейност, като: леки автомобили, без лекотоварни (бус, пикап); битово обзавеждане на офиси, почивни, спортни и ловно-туристически бази и други с подобен характер.
Чл. 55. Преотстъпените средства от данъка върху печалбата по реда на чл. 58, 59 и 60 ЗДПч се отчитат като финансирания при спазване изискванията на НСС 13—Отчитане на финансиранията.
Чл. 56. За невнесените в срок средства от преотстъпения данък по реда на чл. 57, 59, 61 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДПч се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Чл. 57. Данъчно задължените лица, приключили на загуба към 31 декември на следващата година и ползвали авансово преотстъпване на данъка върху печалбата по реда на чл. 59 ЗДПч, увеличават финансовия си резултат с размера на ползваните облекчения и дължат лихви за просрочие съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Чл. 58.
(1) Преотстъпването на данъка върху печалбата по реда на чл. 58, 59 и 60 ЗДПч се преустановява при неизпълнение на задължителните условия за преотстъпване на данъка върху печалбата за съответната година.
(2) Преустановеното по ал. 1 право на преотстъпване на данъка върху печалбата се възстановява при достигане на задължителните условия до края на 5-годишния срок.
(3) Преотстъпването на данъка върху печалбата по реда на чл. 58, 59 и 60 ЗДПч е в рамките на 5 последователни календарни години независимо от наличието на обстоятелствата по ал. 1 и 2.
Чл. 59.
(1) Данъчно задължените лица, освободени от данък върху печалбата, внасят данък за общините и правят вноски във фонд „Мелиорации“.
(2) Данъчно задължените лица, на които се преотстъпва данъкът върху печалбата по реда на чл. 58 и 60 ЗДПч, правят авансови тримесечни или месечни вноски по реда на чл. 52 и в сроковете, предвидени в чл. 54 ЗДПч.
(3) Данъчно задължените лица, на които се преотстъпва данъкът върху печалбата по реда на чл. 58 и 60 ЗДПч, при невнесени за четвъртата и петата година дължими вноски за данък върху печалбата дължат лихви за просрочие съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
(4) Данъчно задължените лица, на които се преотстъпва данъкът върху печалбата по реда на глава осма, раздел VI ЗДПч, внасят данък за общините и правят вноски във фонд „Мелиорации“.
Чл. 60.
(1) Работодателите, освен тези на бюджетна издръжка, правят задължителни вноски във фонд „Професионална квалификация и безработица“ за назначените по трудов договор работници и служители по ред, определен от Министерския съвет.
(2) Кооперациите и образуваните от тях предприятия, учредени и регистрирани по реда на Закона за кооперациите, правят вноски за фонд „Професионална квалификация и безработица“ по реда на ал. 1 само за назначените по трудов договор работници и служители.
Глава девета ПРЕНАСЯНЕ НА ЗАГУБИ
Чл. 61.
(1) На пренасяне (приспадане) подлежи отрицателният годишен финансов резултат преди данъчното преобразуване, коригиран със сумите по чл. 16, ал. 2, т. 5, 12, 15, 18, 20 и 21 ЗДПч.
(2) Данъчно задължените лица с повече от 50 на сто държавно или общинско участие след представяне на годишната данъчна декларация могат да подадат молба за разрешение за приспадане на загуби по реда на чл. 33 ЗДПч.
(3) Молбите по ал. 2 се подават до министъра на финансите чрез началника на данъчната служба по мястото на регистрация на данъчно задълженото лице. В нея се правят анализ и оценка на финансовото състояние на дружеството и обосновка на възможностите за осигуряване на ресурс за формиране на положителни финансови резултати през следващите 2 години на база собствения икономически потенциал, които да създадат условия за прилагане разпоредбите на чл. 20 ЗДПч.
(4) Към молбите се прилагат: 1. счетоводен баланс и Отчет за приходите и разходите за съответния отчетен период, в който са отчетени загубите, подлежащи на пренасяне през следващи данъчни периоди; 2. счетоводен баланс и Отчет за приходите и разходите за текущия отчетен период; 3. акт за констатации и данъчен облагателен акт за извършена данъчна ревизия или проверка за отчетните периоди, посочени в ал. 1; 4. бизнеспрограма с обоснована краткосрочна прогноза за икономическото развитие на предприятието през следващите 2 години, които да съдържат: справка за финансовите показатели съгласно НСС 29—Показатели за финансово-счетоводен анализ на предприятието; концепция и решение за преструктуриране на производствената и други дейности на предприятието и други справки по преценка на данъчно задълженото лице; 5. информация относно наличието на обстоятелства, свързани с преобразуване, приватизация, несъстоятелност, изолация или ликвидация.
(5) Началникът на данъчната служба проучва и разглежда молбата на данъчно задълженото лице, изготвя обосновано становище по нея и цялата преписка се препраща в териториалното управление на данъчната администрация в 15-дневен срок от постъпването на молбата.
(6) Началникът на териториалното управление на данъчната администрация разглежда молбата на данъчно задълженото лице, изготвя свое становище по нея и в 15-дневен срок от постъпването ѝ в управлението препраща преписката в Министерството на финансите. Министърът на финансите се произнася в срок 1 месец.
(7) Крайният срок за искане за пренасяне на загуби в следващи данъчни периоди по реда на чл. 35 ЗДПч на териториалното управление на данъчната администрация е 31 декември следващата година.
Глава десета ПРЕКРАТЯВАНЕ И ПРЕОБРАЗУВАНЕ
Чл. 62. За данъчни цели при прекратяване на местни юридически лица и на клонове на чуждестранни лица: 1. в 30-дневен срок от датата на вземане на решение за прекратяване данъчно задълженото лице подава в данъчната служба по седалището на дружеството декларация за облагане с извънредна авансова вноска по реда на чл. 37 ЗДПч; 2. към датата на заличаването в търговския регистър ликвидаторът е длъжен да подаде в данъчната служба по седалището на данъчно задълженото лице годишна данъчна декларация за дейността до датата на заличаването; 3. когато се установи, че след датата на заличаване на дружеството то продължава да извършва стопанска дейност, заличеното дружество е данъчно задължено лице и дейността му се облага по общия ред; 4. когато се установи, че след датата на заличаване на дружеството от негово име физически лица осъществяват сделки в нарушение на законодателството, за получените доходи от тези сделки физическите лица подлежат на облагане по реда на ЗДОД.
Чл. 63.
(1) При преобразуване на търговски дружества по реда на глави девета и шестнадесета от Търговския закон независимо от формата на преобразуването (вливане, сливане, разделяне, отделяне и др.) дружествата подават декларация за дейността до датата на вземане на решението за преобразуване по образеца за годишна данъчна декларация в 30-дневен срок от тази дата.
(2) Лицата по ал. 1 са данъчно задължени и за периода след датата на вземане на решението за преобразуване до датата на вписване на решението в търговския регистър, за който период те подават годишна данъчна декларация.
(3) За данъчни задължения, възникнали през периода, посочен в ал. 2, данъчно задължени лица са дружествата, които са взели решение за вливане или сливане, а след датата на вписване на решението за преобразуване данъчно задължено лице е правоприемникът.
(4) За данъчните задължения за периода по ал. 2, както и за други, възникнали в предходни периоди, установени с данъчен облагателен акт, данъчно задължено лице е правоприемникът.
(5) За задължения, възникнали до датата на вписване на съдебното решение за отделяне или разделяне, дружествата отговарят солидарно.
Чл. 64.
(1) При прекратяване с ликвидация имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, ако има такова, се разпределя между съдружниците, съответно между акционерите, по продажни цени (с включени ДДС и акциз).
(2) Когато физически лица — съдружници в търговско дружество, прекратяват участието си по реда на глава шеста от ЗДПч, те се облагат за получените доходи от дялово участие.
(3) Данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми данъчната служба, в която е данъчно регистрирано, за обстоятелствата по ал. 2.
(4) Данъчната служба по ал. 3 служебно уведомява данъчната служба по местоживеене или седалище на прекратилия участието си съдружник за данъчно облагане.
Глава единадесета ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА
Чл. 65. Данъчно задължените лица — платци на данъка за общините, които имат поделения, производства и дейности, необособени на самостоятелен баланс, и които се намират на територията на други общини, внасят дължимия данък за общините, определен пропорционално на заетия в поделенията, производствата и дейностите персонал, в приход на съответните общински бюджети в сроковете, определени в чл. 52 и 54 ЗДПч.
Чл. 66. Разликата между декларираните годишни размери на данък за общините и данък върху печалбата и авансово внесените през съответната година се внася в сроковете, определени за подаването на годишната данъчна декларация.
Чл. 67.
(1) Вноските за фонд „Мелиорации“, определени по реда на чл. 61, ал. 1 ЗДПч, се правят тримесечно до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, по реда на чл. 54 ЗДПч.
(2) Разликата между годишния размер на преотстъпените средства от данъка върху печалбата за фонд „Мелиорации“ и авансово внесените суми за съответната година се внася в сроковете, определени за подаването на годишната данъчна декларация.
(3) Данъчно задължените лица внасят дължимите суми за фонд „Мелиорации“ по набирателните сметки — съответната аналитична сметка на териториалните управления на данъчната администрация, откъдето се превеждат по целевата извънбюджетна сметка на Министерството на финансите.
Чл. 68.
(1) Авансовите вноски за данък за общините и за данък върху печалбата са дължими в сроковете, установени в чл. 54, ал. 1 от Закона за данък върху печалбата.
(2) За невнесени в законоустановения срок авансови вноски и годишни данъчни задължения се начисляват лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, както следва: 1. когато за календарната година е отчетена печалба, лихви върху невнесени авансови вноски се начисляват от момента, в който е изтекъл законоустановеният срок за внасянето им, до датата на подаването на годишната декларация; 2. когато облагаемата печалба за последователни отчетни периоди през годината се изменя от положителна в отрицателна величина, лихви върху неиздължени авансови вноски се начисляват от момента, в който е изтекъл законоустановеният срок за внасянето им, до датата на подаването на годишната данъчна декларация и внасянето на данъчното задължение; 3. когато данъчно задълженото лице не е внесло в законоустановения срок авансови вноски и дължимия годишен данък, лихви се начисляват върху невнесения размер на годишния данък от деня, следващ датата на подаването на годишната данъчна декларация, до датата на окончателното му издължаване; 4. когато за календарната година е отчетена загуба, лихви върху невнесени авансови вноски се начисляват от момента, в който е изтекъл законоустановеният срок за внасянето им, до датата на подаването на годишната декларация.