ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за пребиваване яа чуждевнцике в Народна република Б-влмдрия

ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за пребиваване яа чуждевнцике в Народна република Б/влмдрия (Обн. ДВ бр. 11/1990) Глава първа РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ВЛИЗАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ В НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛ- я Чл. 3. (1) Паспортите, с които чужденец може да влезе в Народна България (НРБ), са дипломатически, служебен (официален), моряшки или обикновен (индивидуален, семеен или групов). (2) Документи за влизане, пребиваване или напускане на НРБ, заместващи паспорта, може да бъдат: 1. национална карта за самоличност, както и допълнение към нея за задгранично пътуване -- само за чужденците от държавите, с които НРБ има договореност за пътуване с такива документи, потвърдена от Министерството на външните работи; 2. документи за завръщане в държавата, чийто гражданин е чужденецът или в която той има постоянно местожителство -- временен паспорт, лесе-пасе, пътен лист, пасаван и др.; 3. гранични пропуски, разрешителни и други, издадени въз основа на двустранен международен договор, по който НРБ е страна; 4. документ за задгранично пътуване на лице без гражданство. (3) Документът за задгранично пътуване е нередовен, ако: 1. не отговаря на оригиналния образец на държавата, чийто гражданин е чужденецът; 2. няма подпис или печат на органа, който го е издал, или е издаден от некомпетентен орган; 3. снимката не съответствува на образа на притежателя; 4. има следи от подмяна на снимката; 5. има поправки (заличавания, зачертавания, добавки и др.) в данните, които не са направени от компетентен орган; 6. липсват страници или са добавени нови от некомпетентни органи; 7. срокът, за който е издаден, е изтекъл. (4) Органите за граничен паспортен контрол прилагат към документа за задгранично пътуване на влизащия чужденец статистическа карта, заверена с граничен щемпел, която се счита за неделима част от документа до напускането на страната. (5) Чужденец, който направи опит да влезе или премине през страната с нередовен паспорт, се връща обратно. Паспортът се задържа, като на лицето се издава протокол по образец за експулсиране с приложено към него копие на нередовния документ. Чл. 3а. Входните и транзитните визи, които се издават на чужденците, може да бъдат еднократни, двукратни или многократни, а според срока, за който се издават -- обикновени, бързи или експресни. Чл. 3. (1) Дипломатическите и консулските представителства на НРБ издават: 1. обикновени входни визи (еднократни, двукратни или многократни) - в срок 7 работни дни от датата на поискването; 2. еднократни бързи входни визи -- в деня на поискването; 3. обикновени транзитни визи (еднократни, двукратни или многократни) - в срок 24 часа от поискването. (2) На граничните контроляо-пропускателни пунктове се издават само еднократни екстрени входни или транзитни визи в деня на пойсква нето. (3) Лицата без гражданство могат да получат входни или транзитни визи само от дипломатическите или консулските представителства на НРБ при условие, че притежават разрешение от компетентните органи на държавата, в която живеят постоянно, за завръщане в нея. (4) Когато между НРБ и държавата, чийто гражданин е чужденецът, има сключен договор за облекчен визов режим или за премахване на визите, пътуването на чужденеца се извършва съгласно условията, предвидени в този договор. Чл. 4. (1) Срокът за използуване на входните и транзитните визи е 3 месеца от датата на издаването им. Двукратните визи може да се издават с валидност до 6 месеца, а многократните -- с валидност до 1 година. (2) Във входната виза може да се предвиди срок за пребиваване в НРБ до 3 месеца от датата на влизане в страната. Когато срокът за пребиваване не е посочен във входната виза, правото на престой е 3 месеца от датата на влизане в страната. (3) Срокът за пребиваване във входната виза може да бъде намален от органите за граничен паспортен контрол или от паспортните служби в зависимост от обменените средства за издръжка или от срока, за който е заверена поканата за гостуване. (4) Многократна входна виза може да се издаде на чужденец, който е в делови контакти с учреждение, предприятие, организация или фирма, регистрирани на територията на НРБ, ако служебните му задължения налагат често влизане в страната. (5) Когато на пътуващ със самолет чужденец се наложи да смени полета в НРБ, срокът на транзитния престой е до първата възможност за заминаване, но не повече от 72 часа. Глава втора РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЦИТЕ В НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Раздел 1 Адресна регистрация Чл. 8. (1) Всеки чужденец, навършил 16-годишна възраст и пребиваващ на територията на НРБ, е длъжен да се регистрира адресно. (2) Адресната регистрация се извършва след представяне на редовен документ за самоличност с отразено в него разрешение за пребиваване в страната. Чл. 9. (1) Адресната регистрация на чужденец, отседнал в дом на гражданин, ведомствена квартира, общежитие или почивна станция, както и настанен в болнично заведение, се извършва в териториалната паспортна служба на Министерството на вътрешните работи (МВР) не мпокъсно от 48 часа след влизането му в страната или след промяна на адреса и е валидна до изтичане на срока за пребиваване. При продължаване на пребиваването в НРБ чужденецът е длъжен да се регистрира отново. (2) За извършване на адресната регистрация по ал. 1 длъжностното лице или гражданинът, предоставящ подслон на чужденеца, представя в паспортната служба: 1. документ за самоличност на чужденеца -- паспорт, заместващ го документ за пътуване в чужбина или удостоверение за самоличност, Издадено от паспортната служба на МВР; 2. необходимия брой попълнени формуляри за адресна регистрация по образци, утвърдени от МВР; З. домовата книга -- за настанен във ведомствена квартира, общежитие, болнично заведение или почивна станция; 4. официално писмо-уверение от ръководството на предприятието, учреждението, организацията, фирмата, болничното или учебното заведение -- само за работещи, учащи, упражняващи професия, занаят или дейност и за настанените в болнични заведения; 5. статистическа карта. Чл. 10. Адресната регистрация на чужденец, отседнал в туристическо средство за подслон, се извършва незабавно при настаняването му от длъжностно лице или гражданина, упражняващ хотелиерска дейност. Формулярите за адресната регистрация се попълват четливо на български език, а имената -- и на латиница с точно и без съкращения отразяване на данните от документа за самоличност на чужденеца. Те се представят в териториалната паспортна служба. Чл. 11. (1) Адресната регистрация се отразява в статистическата карта или в документа за задгранично пътуване на чужденеца от компетентното длъжностно лице или гражданина, упражняващ хотелиерска дейност, с щемпели по образци, установени от МВР или Министерството на външните работи. (2) Контролът по изработването, използуването и съхраняването на щемпелите за адресна регистрация на чужденци се осъществява от специализираните органи на МВР по реда, установен в чл. 18 от Указа за печатите (обн., ДВ, бр. 69 от 1965 г.; изм., бр. 26 от 1968 г.). Раздел НП Продължение на пребиваването на чужденците в Народна република България Чл. 12. (1) Чужденец, който желае да продължи пребиваването си в НРБ, трябва да поиска разрешение от паспортната служба на МВР по местопребиваването му най-късно 5 работни дни преди изтичане срока на разрешения престой, а транзитният пътник -- не по-късно от 30 часа след влизането му в страната. (2) Срокът за пребиваване на лице без гражданство, влязло с чуждестранен документ за задгранично пътуване, може да бъде продължен най-много до 1 месец преди изтичане на разрешението, дадено му от компетентните органи на държавата, в която живее постоянно, за завръщане в нея. Чл. 13. (1) За продължаване срока на пребиваване се представят следните документи: 1. молба от чужденеца по образец, утвърден от МВР, или писмо от съответното предприятие, учреждение, фирма или организация; 2. задграничен паспорт; 3. удостоверение за самоличност, когато чужденецът пребивава повече от 6 месеца в НРБ; 4. необходимите формуляри за продължаване на адресната регистрация и домовна книга в случаите на чл. 9, ал. 2, буква „в“. (2) Молбите по ал. 1 се решават в срок 7 работни дни. (3) Продължаването на срока се отразява в документа за самоличност на чужденеца с щемпели по образец, утвърден от МВР. Чл. 14. (1) Срокът за пребиваване на чуждестранните учащи и специализанти, както и на чужденците, които работят или упражняват професия, занаят или трудова дейност, може да се продължава ежегодно за срок 1 година, ако не са налице основанията за отказ, посочени в чл. 7 от Закона за пребиваване на чужденците в НРБ. (2) При отпадане на основанието за пребиваване по ал. 1 съответното длъжностно лице или гражданин уведомява писмено в тридневен срок паспортната служба на МВР по местопребиваването на чужденеца. Чл. 16. (1) Постоянно пребиваване на чужденец, придобито на основание смесен брак, може да бъде прекратено, ако бракът е прекратен преди изтичане на 5 години от неговото сключване. (2) Прекратяването на постоянното пребиваване в случаите по ал. 1 се извършва от териториалното поделение на МВР по местопребиваването на чужденеца след представяне на съдебно решение за прекратяване на брака. Чл. 17. (1) Удостоверение за самоличност на чужденец, който пребивава в НРБ, се издава от паспортната служба на МВР по неговото местопребиваване. (2) За издаване на удостоверение за самоличност чужденецът представя: 1. молба по образец, утвърден от МВР; 2. редовен документ за задгранично пътуване; 3. три снимки с размер 3 х 4 см; 4. справка от общинския народен съвет или кметството, когато на чужденеца е разрешено постоянно пребиваване в НРБ; 5. документ за раждане, когато чужденецът няма документ за задгранично пътуване; 6. удостоверение от Министерството на правосъдието при спорни случаи на гражданство. (3) Освен данните, съдържащи се в удостоверението по ал. 1, с щемпели по образци, установени от МВР, се отразяват и следните допълнителни данни: 1. адресната регистрация и разрешенията за живеене в гранична зона, както и задълженията за издръжка на лица по съдебно решение -- от органите на МВР; 2. семейното положение, данни за децата на чужденеца до пълнолетна възраст или за лицата, поставени под запрещение, настойничество или попечителство -- от длъжностните лица по гражданското състояние към общинските народни съвети или кметствата; 3. сключването и прекратяването на трудоводоговорни отношения -- от длъжностните лица, оправомощени за това, в учрежденията, предприятията, организациите или фирмите; 4. отпускането, спирането и прекратяването на пенсии -- от длъжностните лица в службите за пенсионно осигуряване. (4) При промени в гражданското състояние, както и при постъпване и напускане на работа длъжностните лица отразяват в 7-дневен срок промените в удостоверението за самоличност. Чл. 18. Номерът и датата на издаване на удостоверението за самоличност, както и видът на разрешеното пребиваване се отразяват с щемпели в документа за задгранично пътуване на чужденеца от паспортната служба на МВР. Чл. 19. (1) Удостоверението за самоличност се подменя: 1. при промяна на име или гражданство, както и при поправка на рождена дата; 2. когато на временно пребиваващ чужденец се разрешава постоянно пребиваване в НРБ; 3. при невъзможност за отразяване на нови данни; 4. когато е унищожено, повредено или изгубено. (2) За подмяна на удостоверението за самоличност чужденецът е длъжен да подаде документите, предвидени в чл. 17, ал. 2. Чл. 20. (1) Удостоверението за самоличност се връща в паспортната служба на МВР по местопребиваване, когато чужденецът: 1. напуска окончателно територията на страната; 2. изгуби правото на пребиваване в страната; 3. приеме българско гражданство; 4. почине. (2) Удостоверението за самоличност не може да бъде изнасяно извън пределите на НРБ. Чл. 22. (1) Чужденец, чийто документ за самоличност или статистическа карта са изгубени, е длъжен незабавно да уведоми най-близката паспортна служба на МВР. (2) При поискване на чужденеца се издава удостоверение, че е заявил за изгубването на документа за самоличност или на статистическата карта. След заверка от Дирекцията на Народната милиция удостоверението може да бъде представено в съответното дипломатическо или консулско представителство, освен ако не е предвидено друго в международен договор, по който НРБ е страна. Чл. 23. (1) Проверка на документи за самоличност на чужденец имат право да извършват органите на МВР, прокуратурата, съдът, митниците, народните съвети, кметствата и Държавната инспекция по корабоплаването. (2) Длъжностните лица и гражданите, които извършват административно-правни, финансови и други услуги, установени с нормативен акт, имат право да изискват от чужденците представянето на документите за самоличност, без да ги задържат. Чл. 24. (1) Документите за самоличност и статистическата карта на чужденец се задържат само в следните случаи: 1. когато чужденецът почине - от длъжностното лице в общинския народен съвет или кметството, където се съставя актът за смърт; документите за самоличност и препис от акта за смърт се изпращат на паспортната служба по местопребиваването на чужденеца; когато трупът се изпраща в чужбина, документът за задгранично пътуване се предава на лицата, които го придружават; 2. когато има основателно съмнение за редовността им - от органите, посочени в чл. 23, ал. 1; 3. когато срещу чужденеца е образувано предварително производство - от органите на следствието или дознанието, които уведомяват паспортната служба на МВР по местоизвършване на престъплението; 4. при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ - от органите, осъществяващи задържането и изпращането на чужденеца в затвора или поправителния дом, които ги изпращат на отдел „Затвори“ при МВР; 5. докато чужденецът дължи изплащане на глоба или друго парично задължение към държавата, когато е осъден за парично или друго задължение към физическо или юридическо лице, както и когато има задължение да осигурява издръжка на лица в страната - от паспортната служба на МВР по местопребиваването на чужденеца; 6. при поставяне под пълно запрещение - от паспортната служба на МВР по местопребиваването; 7. при експулсиране или екстрадиране - от съответната паспортна служба на МВР; 8. при приемане на лечение в болнично заведение - от длъжностното лице, което ги съхранява до изписването. (2) При задържане на документи за самоличност незабавно се уведомява писмено отдел „Паспортен“ на Дирекцията на Народната милиция. Чл. 25. Чужденец, влязъл в НРБ с групов или семеен задграничен паспорт, може да посещава друго населено място самостоятелно, без групата или семейството, ако е получил разрешение за това от паспортната служба на МВР по неговото местопребиваване. Чл. 26. Чужденец, който желае да промени постоянното си местопребиваване, е длъжен да подаде молба до паспортната служба на МВР по новото местопребиваване. Преселване се разрешава, ако са налице изискванията на чл. 15, ал. 5. При даване на разрешение съответната паспортна служба уведомява общинските народни съвети или кметствата по новото и старото местопребиваване. Чл. 27. Чужденец, на когото е разрешено постоянно пребиваване, може да се установи временно в друго населено място по реда, установен за българските граждани. Чл. 33. (1) Документ за пътуване зад граница на лице без гражданство, постоянно пребиваващо на територията на НРБ, се издава от паспортната служба на МВР по неговото местопребиваване. Такъв документ се издава и на лице без гражданство, което има разрешение за временно пребиваване в страната, но не притежава редовен документ за задгранично пътуване. (2) Отдел „Консулски“ при Министерството на външните работи издава документ за напускане на страната на чужденец, който е останал без редовен документ за задгранично пътуване, ако неговата страна няма дипломатическо или консулско представителство в НРБ. За напускане на НРБ чужденецът трябва да се снабди с изходна виза от съответната паспортна служба на МВР. Чл. 34. Чужденец, който е влязъл с транзитна виза и напуска страната през граничния контролно-пропускателен пункт, през който е влязъл или през друг на границата със същата държава, съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за пребиваване на чужденците в НРБ се счита за нарушител на режима за транзитно преминаване и подлежи на санкциониране на основание чл. 35, буква „д“ от същия закон. Глава четвърта РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ Чл. 36. Правото на пребиваване на чужденец в НРБ съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за пребиваване на чужденците в НРБ могат да отнемат заместник-министрите на вътрешните работи, директорът на Народната милиция, началникът на Главното следствено управление на МВР, началникът на отдел „Затвори“ на МВР, началниците на Софийското градско или областните управления на МВР. Чл. 38. (1) Заповедта за отнемане правото на пребиваване, както и решението за експулсиране се довеждат до знанието на чужденеца. Той се подписва върху заповедта за отнемане правото на пребиваване или върху решението за експулсиране, че е запознат със съдържанието му. Отказът да се подпише се удостоверява с подписите на двама свидетели, като се вписват имената и адресите им. (2) Експулсираният чужденец определя държавата, за която желае да замине. Ако той не направи това или експулсирането за желаната от него страна е невъзможно, държавата се определя от органите на МВР. Чл. 39. (1) Експулсирането се осъществява от конвойните служби на МВР и от органите за граничен паспортен контрол или от други служители на МВР, определени от директора на Народната милиция, началника на Главното следствено управление на МВР, началника на отдел „Затвори“ на МВР или от началниците на Софийското градско, областните или общинските управления на МВР. (2) До извеждането му от страната, ако експулсираният чужденец не разполага със средства за издръжка и пътуване или има данни, че ще води скитнически начин на живот или ще се укрие, той може да бъде настанен в дом за временно настаняване на пълнолетни лица. Ако експулсирането не може да се осъществи до 1 месец от датата на настаняването в дома, спрямо чужденеца се прилага чл. 32, ал. 2 от Закона за пребиваване на чужденците в НРБ. (3) Чужденец, който се експулсира на основание чл. 32, ал. 4 от Закона за пребиваване на чужденците в НРБ, се придружава до граничния контролно-пропускателен пункт от органи на Министерството на народното здраве и социалните грижи (МНЗСГ). Органите на МВР и Министерството на външните работи, както и всички министерства, ведомства и организации, които имат отношение по пребиваването на чужденеца в страната, са длъжни да оказват съдействие на МНЗСГ до неговото извеждане от страната. (4) Документите за задгранично пътуване, билетите, временно отнетите по установения ред лични предмети, вещи, пари или собствено превозно средство се връщат на експулсирания чужденец от органите за граничен паспортен контрол при преминаването на държавната граница. Чл. 40. Предаването на чужденец за съдене или изтърпяване на наказание за извършено престъпление по искане на чужда държава се извършва по реда на чл. 440 и 441 от Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 80 от 1974 г.; попр., бр. 99 от 1974 г. и бр. 10 от 1975 г.; изм., бр. 84 от 1977 г., бр. 52 от 1980 г. и бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 38 от 1982 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.). Допълнителни разпоредби § 1. Временно пребиваващ чужденец по смисъла на този правилник е този, на когото е разрешено пребиваване в НРБ за определен срок. § 2. За издаване на визи, разрешение за пребиваване и други документи по прилагане на Закона за пребиваване на чужденците в НРБ се заплащат държавни такси по Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи (обн. ДВ, бр. 52 от 1985 г.; попр., бр. 61 от 1985 г.; изм., бр. 43 от 1989 г.), и Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 71 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 13 от 1978 г., бр. 18 от 1979 г., бр. 67 от 1980 г., бр. 65 от 1983 г., бр. 85 от 1986 г., бр. 68 от 1988 г. и бр. 66 от 1989 г.). § 3. Всички документи на чужд език, които се представят от чужденец за установяване на известен факт, трябва да бъдат преведени и легализирани от Министерството на външните работи освен ако не е предвидено друго в международен договор, по който НРБ е страна. Заключителни разпоредби § 4. Министърът на вътрешните работи и министърът на външните работи могат да дават указания на подчинените им органи за прилагане на този правилник. § 5. Този правилник се издава въз основа на чл. 39 от Закона за пребиваване на чужденците в НРБ (обн., ДВ, бр. 53 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 36 от 1979 г., бр. 17 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г. и бр. 53 от 1989 г.). § 6. Отменя се Правилникът за прилагане на Закона за пребиваване на чужденците в НРБ (обн., ДВ, бр. 91 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 56 от 1977 г., бр. 2, 50 и 65 от 1979 г., бр. 36 от 1983 г., бр. 50 от 1985 г. и бр. 47 от 1989 г.).