ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за тютюна и тютюневите изделия
ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за тютюна и тютюневите изделия
(Обн. ДВ бр. 18/1994; изм. и доп. ДВ бр. 96/2001, бр. 71/2004, бр. 100/2005, бр. 114/1999)
Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. „Тютюн“ по смисъла на чл. 3 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ) е земеделският продукт в необработено състояние, изсушен и опакован в производителски бали, както и неизсушени едролистни тютюни във вид на листа съгласно действащите стандарти.
Чл. 2. „Промишлено обработен тютюн“ е този, който е претърпял технологичните операции, посочени в чл. 20 ЗТТИ, в предприятията за промишлена обработка на тютюн от лицата по чл. 21 ЗТТИ или от внос.
Чл. 3. „Тютюневи изделия“ по смисъла на ЗТТИ са готовите за консумация продукти – цигари, папироси, пури, пурети, тютюн за лула, тютюн за ръчно свиване на цигари, енфие и тютюн за дъвчене, произведени от лицата по чл. 24 ЗТТИ или от внос.
Глава втора ПРОИЗВОДСТВО НА ТЮТЮН
Чл. 4.
(1) Тютюнопроизводителите произвеждат сами или купуват от други производители разсада, като за целта могат да се използват само семената от този тип, произход и сорт тютюн, който е предоставен от общините.
(2) Всеки тютюнопроизводител е длъжен да унищожи неупотребения разсад не по-късно от 15 юли на производствената година.
(3) Контролът по изпълнението на ал. 2 се осъществява от общините.
Чл. 5.
(1) Забранява се засаждането на тютюн в смес с други земеделски култури, като овощни градини, лозя, слънчоглед, царевица, памук, цвекло и др.
(2) Беритбата на вторични листа (филизи) се забранява.
(3) Брането на вторични листа (филизи) се допуска само в случай на градушка по преценка и с предварително разрешение на общината.
(4) Всеки тютюнопроизводител е длъжен да изкорени тютюневите стъбла в 30-дневен срок от приключване брането на тютюна с изключение на тютюневите стъбла върху силно наклонени терени.
Чл. 6.
(1) Всяка година до 1 декември министърът на търговията предоставя на министъра на земеделието предварителни пазарни данни за необходимите количества тютюн по типове и произходи за следващата година.
(2) В срока по ал. 1 общините и представителите на тютюнопроизводителите представят на министъра на земеделието данни за произведените количества тютюни по типове и произходи и предварителни данни за количествата, които тютюнопроизводителите желаят да произведат през следващата година.
(3) Въз основа на данните по ал. 1 и 2 до 31 януари на производствената година министърът на земеделието със заповед определя количествата, районите, типовете, произходите и сортовете за производство на тютюн.
(4) Заповедта по ал. 3 се обнародва в „Държавен вестник“ и влиза в сила от деня на обнародването ѝ.
Чл. 7.
(1) В общините по кметства се води регистър на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн.
(2) Научните учреждения по тютюна по чл. 7, ал. 3 ЗТТИ до 1 декември на предходната година дават становища на съответните общини за пригодността на площите за производство на тютюн по местности.
(3) Регистърът по ал. 1 се води от специално натоварено длъжностно лице със заповед на кмета на общината.
Чл. 8.
(1) Тютюнопроизводителите подават писмените си декларации по чл. 6, ал. 2 ЗТТИ съгласно заповедта на министъра на земеделието по чл. 6, ал. 3.
(2) Тютюнопроизводителите, които едновременно са производители и на разсада, подават декларациите си по чл. 6, ал. 2 ЗТТИ до 10 февруари на производствената година.
(3) Общините до 20 февруари на производствената година извършват регистрация на тютюнопроизводителите по ал. 2.
Чл. 9. Общините регистрират и разпределят по тютюнопроизводители, включително и по сдружения и кооперации, производството на тютюн по площи, тип, произход, сорт и количество след приключване подаването на декларациите, но не по-късно от 5 юни на производствената година.
Чл. 10. Правото за производство на тютюн не може да се преотстъпва на трети лица.
Чл. 11.
(1) Общините разпределят количествата тютюн по площи и по тютюнопроизводители съгласно заповедта на министъра на земеделието по чл. 5, ал. 1 ЗТТИ на база среден добив от декар въз основа на писмена заповед на кмета, която се изпраща на всеки тютюнопроизводител от съответното кметство.
(2) Общините извършват разпределението по ал. 1 по тютюнопроизводители в следния ред: 1. на лица, сдружения и кооперации, които получават доходи само от тютюнопроизводство; 2. на многодетни и социално слаби семейства, които постоянно живеят в даденото населено място; 3. на лица с традиции и опит в производството на тютюн не по-малък от 5 години; 4. на всички останали лица, които са подали декларации по чл. 6, ал. 2 ЗТТИ.
(3) Регистрираните тютюнопроизводители, които не произведат разпределените им количества тютюн, без да са налице обективни причини за това, се лишават от правото на производство за срок 2 години, а стойността на получените от тях семена се възстановява по пазарни цени чрез общината във фонд „Тютюн“.
Чл. 12.
(1) Производството на тютюневи семена се организира и контролира от научни учреждения по тютюна, определени със заповед на министъра на земеделието.
(2) Научните учреждения по ал. 1 сключват ежегодно с председателя на управителния съвет на фонд „Тютюн“ договори за необходимите семена за следващата производствена година.
(3) Ориентировъчна база за необходимите семена по ал. 2 е заповедта на министъра на земеделието по чл. 5, ал. 1 ЗТТИ за предходната година.
(4) Научните учреждения на основание сключения договор по ал. 2 уговарят със семепроизводителите семената за следващата производствена година.
(5) До 15 февруари на производствената година научните учреждения разпределят и доставят тютюневите семена по общини за сметка на фонд „Тютюн“.
Глава трета ОКАЧЕСТВЯВАНЕ НА ТЮТЮНА ПРИ ИЗКУПУВАНЕ
Чл. 13.
(1) Окачествяването на тютюна по смисъла на чл. 3 ЗТТИ означава установяване на количеството на отделните класи, на примесите и на съдържанието на влага на предложения за изкупуване тютюн съгласно изискванията на действащите държавни стандарти.
(2) Класата представлява група от изсушени или неизсушени тютюневи листа с еднакво или близко качество.
(3) Примесите са нетютюневи съставки (пясък, прах, метални частици и др.), които се определят количествено при окачествяването на тютюна и не се заплащат.
(4) Наднормената влажност на тютюна, определена при окачествяването, не се заплаща.
Чл. 14. Изсушеният тютюн се окачествява на бали, а неизсушеният – в насипно състояние.
Глава четвърта ИЗКУПУВАНЕ НА ТЮТЮНА
Чл. 15. Купувачите са длъжни да изкупуват освен уговорените с договора количества и произведените над договора, при условие че са получени от същите площи.
Чл. 16.
(1) Изкупува се тютюн, който е изсушен, манипулиран и опакован от производителите съгласно държавните стандарти.
(2) Допуска се изкупуването на неизсушен едролистен тютюн типове „Виржиния“ и „Бърлей“ съгласно действащите държавни стандарти.
Чл. 17.
(1) Тютюнопроизводителите са длъжни в 10-дневен срок след продажбата на тютюна да представят данни в общината за вписване в регистъра на количеството, цената на продадения тютюн и купувача.
(2) Тютюнопроизводителите са длъжни в 7-дневен срок след изтичане на срока по чл. 14 ЗТТИ да представят в общината данни за недоговорените неизкупени количества тютюн, произведени от регистрираните площи.
(3) В 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 общините уведомяват управителния съвет на фонд „Тютюн“ за неизкупените количества тютюни по типове, произходи и сортове и по тютюнопроизводители.
(4) Председателят на управителния съвет на фонд „Тютюн“ сключва договори с лицата по чл. 11 ЗТТИ за изкупуване на тютюните по ал. 3.
(5) При повече кандидати за изкупуване на тютюна договорите се сключват въз основа на конкурс при условия и по ред, определени от управителния съвет на фонд „Тютюн“.
(6) При липса на кандидати за сключване на договори по ал. 4 тютюните се изкупуват от дружества с над 50 на сто държавно участие по чл. 21, ал. 1 ЗТТИ по списък, изготвян ежегодно от министъра на търговията.
(7) Списъкът по ал. 6 се изготвя в 7-дневен срок от уведомлението на управителния съвет на фонд „Тютюн“ за неизкупените тютюни по типове, произходи, сортове и райони и по тютюнопроизводители.
Глава пета ИЗКУПНИ ЦЕНИ
Чл. 18.
(1) Всяка година до 31 декември научните учреждения по тютюна представят на министъра на земеделието разработки за размера на разходите за производството на 1 килограм тютюн по типове и произходи за следващата година.
(2) Минималните изкупни цени се определят въз основа на разработките по ал. 1, цените по класи, формирани на база процентното им съотношение през последните 5 години, международните цени на реализация на българските тютюни и тютюневи изделия и минималния процент на рентабилност.
(3) Международните цени на реализация на българските тютюни и тютюневи изделия се предоставят на министъра на земеделието от министъра на търговията в срока по ал. 1.
(4) Минималният процент на рентабилност се определя от Министерския съвет и се предоставя на министъра на земеделието в срока по ал. 1.
(5) Министърът на земеделието до 15 януари на производствената година предлага на Министерския съвет минимални изкупни цени на тютюна по типове, произход и класи.
(6) Минималните изкупни цени се индексират към 30 юни на производствената година в зависимост от официално обявеното нарастване на инфлацията с размера, установен за работниците и служителите от бюджетната сфера.
Глава шеста ФОНД „ТЮТЮН“
Чл. 19.
(1) Управителният съвет на фонд „Тютюн“ регулира производството, изкупуването и търговията на тютюните по чл. 1 и 2.
(2) Експертният съвет за развитие на тютюнопроизводството прави предложения до Управителния съвет на Фонд “Тютюн” за размера, сроковете и начина на плащане на премията по чл. 18а, ал. 1 и 2 от Закона за тютюна и тютюневите изделия. Предложенията се правят по типове и произходи в левове за килограм суров тютюн в рамките на паричните средства, утвърдени в бюджета на Фонд “Тютюн”.
(3) Управителният съвет на Фонд “Тютюн” предлага на Министерския съвет за утвърждаване размера, вида и условията за предоставяне на премии по реда на чл. 18а, ал. 1 и 2 ЗТТИ за един килограм суров тютюн в срок до:
1. 31 октомври—за тютюн тип “Вирджиния”;
2. 31 март—за тютюни тип “Ориенталски” и тип “Бърлей” за реколтата от предходната година.
(5) В ал. 5 думите “от 1 до 30 април” се заменят с “в срок до 60 календарни дни от решението по ал. 3”.
Чл. 20.
(1) Средствата по фонд „Тютюн“ се набират и разходват съгласно приходно-разходна извънбюджетна сметка в левове и във валута към Министерството на земеделието, ежегодно утвърждавана от Министерския съвет по предложение на управителния съвет на фонда.
(2) Разходите за дейността на експертните съвети по чл. 4 и 18 от Наредбата за условията и реда за издаване и за отнемане на разрешения за промишлена обработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия, свързани с технически експертни оценки, възнаграждения за участия в заседания на техните членове и осъществяване на контрол, са за сметка на Фонд БРОЙ 71 “Тютюн”. Размерът на възнагражденията на членовете на експертните съвети се определя от Управителния съвет на Фонд “Тютюн”.
Чл. 21.
(1) Управлението на фонд „Тютюн“ се осъществява от управителен съвет.
(2) Председател на управителния съвет на фонда е министърът на земеделието, представители на министерствата по чл. 19, ал. 4 ЗТТИ са заместник-министри, представител на Българската народна банка е подуправител, а производителите и купувачите на тютюн се представляват от упълномощени от тях лица.
(3) Членовете на управителния съвет участват в работата му лично и не могат да упълномощават други лица да ги заместват.
(4) В случай на отсъствие за срок, по-голям от 30 дни, председателят и членовете на управителния съвет се заместват от лицата, които по длъжност или по възлагане изпълняват техните функции за времето на отсъствието им.
Чл. 22. Съхраняването, промишлената обработка и реализацията на тютюна, изкупен със средства на фонда, се извършва на договорна основа между председателя на управителния съвет на фонда и лицата, имащи право да осъществяват тези дейности по ЗТТИ, при условията и по реда на чл. 17, ал. 4, 5, 6 и 7 от този правилник.
Глава седма ИЗДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ (ЛИЦЕНЗИ)
Раздел I Издаване на разрешения (лицензи) за промишлена обработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия
Чл. 23. Лицата по чл. 21, ал. 1 и чл. 24 ЗТТИ могат да извършват промишлена обработка на тютюн и да произвеждат тютюневи изделия само ако притежават разрешение (лиценз) от министъра на финансите.
Чл. 24. Разрешенията (лицензите) по чл. 23 се издават поотделно за двата вида дейности, посочени в предходния член.
Чл. 25.
(1) За издаване на разрешение (лиценз) се подава писмено заявление до министъра на финансите, придружено от: 1. оригинален документ или нотариално заверено копие от него за съдебната регистрация на заявителя; 2. документ за данъчна регистрация на заявителя; 3. удостоверение от териториалното данъчно управление по местонахождение на седалището на заявителя за дължимите държавни вземания; 4. писмено становище на комисията по чл. 21, ал. 3 ЗТТИ; 5. свидетелство за съдимост, когато заявителят е едноличен търговец; 6. документ за платена държавна такса по чл. 11 от Тарифа № 12 за таксите, които се събират в системата на Министерството на финансите по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 55 от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 24 от 1993 г.; доп., бр. 1 от 1994 г.).
(2) Заявленията и приложените документи по ал. 1 се разглеждат от експертен съвет към Министерството на финансите, който прави мотивирани предложения пред министъра на финансите.
(3) Експертният съвет може да изисква и други сведения и документи от заявителите.
Чл. 26. Министърът на финансите със заповед определя състава на експертния съвет и утвърждава правилник за дейността му.
Чл. 27. Издадените разрешения (лицензи) се вписват в специален регистър по ред, определен от министъра на финансите.
Чл. 28.
(1) Разрешение (лиценз) не се издава, а издаденото се отнема: 1. при непредставяне на всички документи по чл. 25; 2. при отрицателно становище на комисията по чл. 21, ал. 3 ЗТТИ; 3. когато срещу лицето е образувано изпълнително производство по Закона за събиране на държавните вземания.
(2) Разрешението (лицензът) се отнема: 1. при нарушаване на утвърдените технологични инструкции, качеството на промишлено обработения тютюн и тютюневите изделия и тяхната автентичност по произход, установени с влезли в сила актове на компетентните органи; 2. когато са нарушени разпоредбите на ЗТТИ и на този правилник; 3. в случаите по т. 3 на ал. 1.
Чл. 29. Разрешенията (лицензите) се издават от министъра на финансите в срок 30 дни след постъпване на заявленията по чл. 25.
Чл. 30.
(1) Годишните разрешения по чл. 21, ал. 4 ЗТТИ се регистрират в регистъра по чл. 27 от правилника, като за целта се водят отделни партиди по години.
(2) Разрешенията по ал. 1 се получават, след като бъде извършено заплащането по чл. 21, ал. 4 ЗТТИ.
Раздел II Комисия по чл. 21, ал. 3 ЗТТИ
Чл. 31. Комисията по чл. 21, ал. 3 ЗТТИ се назначава със заповед на министъра на финансите, който определя нейния състав и правилник за работата ѝ.
Раздел III Издаване на разрешения (лицензи) за търговия с тютюневи изделия
Чл. 32. Търговията на дребно с тютюневи изделия се извършва само в стационарни търговски обекти и в заведения за хранене, включително и когато те са в транспортни средства, за които е издадено разрешение по чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗТТИ.
Чл. 33. Заявленията за получаване на разрешение (лиценз) по чл. 32 се подават за всеки обект или транспортно средство поотделно до кмета на общината по местонахождение на обекта, съответно местодомуването на транспортното средство, и се придружават от: 1. оригинален документ или нотариално заверено копие от него за съдебната регистрация на заявителя; 2. документ за данъчна регистрация на заявителя; 3. удостоверение от териториалното данъчно управление по местонахождение на седалището на заявителя за дължимите държавни вземания; 4. предложение за одобряване на работно време на търговския обект, съобразено с изискванията за осигуряване на обществения ред; 5. заключение на техническата служба на съответната община по правомерността на ползването на съответния обект в съответствие с изискванията на Закона за териториално и селищно устройство и правилника за прилагането му; 6. документи, удостоверяващи, че търговският обект отговаря на изискванията за търговска дейност на територията на съответната община, ако такива са определени със заповед на кмета.
Чл. 34.
(1) Търговските обекти, получили разрешение (лиценз) за търговия на дребно с тютюневи изделия, се вписват в специален регистър, който се води в съответната община от длъжностно лице, определено със заповед на кмета.
(2) Кметът на общината издава разрешението по чл. 32 в срок 30 дни след постъпване на заявлението.
Чл. 35.
(1) Разрешение (лиценз) не се издава, когато лицата: 1. не са представили всички документи по чл. 33; 2. дължат данъци, такси и други държавни вземания.
(2) Разрешението (лицензът) се отнема, когато лицата: 1. осъществяват продажби на дребно на тютюневи изделия в нарушение на изискванията на ЗТТИ и на този правилник; 2. дължат данъци, такси и други държавни вземания.
Раздел IV Обжалване
Чл. 36.
(1) Отнемането на разрешенията (лицензите) или отказите те да бъдат издадени се мотивират и се съобщават на лицата писмено.
(2) Отнемането на разрешенията (лицензите) и отказите за издаването им се обжалват по реда на Закона за административното производство.
Глава осма БАНДЕРОЛ
Чл. 37.
(1) „Бандеролите“ са държавни ценни книжа, представляващи специална хартиена лента с нанесени трайни знаци, която доказва внасянето на акциз.
(2) Върху бандерола са обозначени серия, номер и символ.
(3) Бандеролът се закрепва (залепва) върху потребителската опаковка на тютюневите изделия по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване.
Чл. 38.
(1) Бандеролите се издават от Министерството на финансите по утвърдени от министъра проекти (макети).
(2) Изготвянето на проектите и отпечатването на бандеролите се извършва от управление „Държавно съкровище и дълг“ при Министерството на финансите.
Чл. 39. Произведените количества бандероли се предоставят на териториалните управления на данъчната администрация.
Чл. 40.
(1) За получените бандероли в териториалното данъчно управление се води книга, в която на основата на складова разписка се открива партида за всеки вид и номиналната му стойност.
(2) По реда на получаването в книгата се описват сериите и номерата на първия и на последния бандерол от всяка опаковка (пакет).
Чл. 41.
(1) Териториалното данъчно управление предоставя бандеролите на данъчните служби (бюра) чрез приемателно-предавателна разписка, като в книгата по чл. 40 се отбелязват данъчната служба, видът, серията и първият и последният номер на бандерола.
(2) Данъчната служба (бюро) записва в специална книга получените бандероли, като в нея се отбелязват: 1. датата на получаване; 2. видът на бандерола; 3. броят на бандеролите; 4. единичната цена; 5. серията и номерата на бандеролите; 6. партидата на купувача (срещу съответните серия и номер на получените от него бандероли).
(3) Освен книгата по ал. 2 данъчните служби (бюра) водят книга за раздадените бандероли, в която се откриват партиди по данъчни номера за всеки стопански субект, закупил бандероли.
(4) За неуредените в чл. 40 и 41 въпроси се прилагат общите правила за работа с ценни книжа, въведени с Наредба № 4 на Министерството на финансите за отчитане касовото изпълнение на държавния бюджет (обн., ДВ, бр. 12 от 1980 г.; изм., бр. 81 от 1983 г. и бр. 46 от 1993 г.).
Чл. 41а. Бандеролите се предоставят на заявителите в срок до 30 дни от заявяването им.
Чл. 42.
(1) Право да закупят бандероли имат само: 1. лицензираните производители на тютюневи изделия; 2. търговците — вносители на тютюневи изделия, притежаващи разрешение за внос, издадено от Министерството на търговията.
(2) Бандеролите се продават от данъчната служба (бюро), на чиято територия се намира седалището на производителя, съответно търговеца вносител.
(3) Когато данъчнозадълженото лице по ал. 2 не заплати веднага закупените бандероли, то внася банкова гаранция в размер на цената им и представя оригиналния документ в данъчната служба.
(4) Банковата гаранция се освобождава с разпореждане на началника на данъчната служба, ако в 60-дневен срок от издаването ѝ бъде изплатено задължението за продадените бандероли.
(5) След изтичането на срока по ал. 4 банковата гаранция се превежда на данъчната служба.
(6) Неупотребени бандероли могат да бъдат върнати, при което данъчната служба възстановява на купувача цената, по която са закупени, и отразява тези обстоятелства в книгите по чл. 41, ал. 2 и 3.
(7) Бандероли, получили дефекти в процеса на производството на тютюневи изделия, се бракуват с двустранно подписан протокол между производителя и съответната данъчна служба.
(8) Сумите по ал. 6 се връщат по реда, предвиден в чл. 30 от Закона за събиране на държавните вземания.
Чл. 43.
(1) Данъчнозадължените лица водят аналитична отчетност за получените и използваните бандероли.
(2) При повишаване на цените на тютюневите изделия данъчнозадължените лица декларират пред данъчната служба номерата и стойността на неизползваните бандероли и на бандеролите, залепени върху продукцията, намираща се на склад, и довнасят сумата на акциза.
Чл. 44.
(1) Лицата по чл. 42, ал. 1 до 30 ноември на текущата година правят писмени заявки за количествата бандероли, посочени по видове и единична цена, които ще им бъдат необходими за следващата година.
(2) Заявките по ал. 1 се представят в съответните данъчни служби (бюра) по седалището на производителя или търговеца.
Чл. 45.
(1) Производителите на тютюневи изделия са задължени да ги продават в страната: 1. облепени с бандерол; 2. на търговци, притежаващи разрешение (лиценз).
(2) Във фактурата за продажбата освен задължителните реквизити се вписват данъчният номер на търговеца, както и номерът, датата и населеното място, откъдето е издадено разрешението (лицензът) му.
(3) Когато тютюневите изделия се изнасят пряко от производителя или чрез комисионер, но за негова сметка, те се облепват със специален бандерол, който не съдържа в цената си акциз.
Чл. 46.
(1) Търговец, който закупи тютюневи изделия в страната и ги изнесе, има право да получи обратно платения акциз.
(2) Връщането на акциза се извършва по общия ред.
Чл. 47.
(1) Търговец може да внесе в страната тютюневи изделия само ако са облепени с български бандерол.
(2) Когато тютюневите изделия по ал. 1, включително и при обратен внос на вече изнесени български тютюневи изделия, пристигнат на границата, вносителят е длъжен да ги облепи с бандерол.
(3) В случаите по ал. 1 търговецът може да закупи необходимите му количества бандероли, да ги изнесе, като посочи вида, броя и номерата им в митническата декларация, и да ги предостави за залепване от чуждестранния производител или търговец.
(4) Видът, броят и номерата на бандеролите по ал. 3 се обявяват в митническата декларация при внос на вече облепените тютюневи изделия.
(5) Тютюневи изделия по ал. 2 остават под митнически надзор до облепването им с бандероли.
Глава девета ТЪРГОВИЯ С ПРОМИШЛЕНО ОБРАБОТЕН ТЮТЮН И ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ
Чл. 52.
(1) Задължителни елементи за информиране на потребителите по чл. 30, ал. 2, т. 7 ЗТТИ на български език са: 1. брой на късовете цигари или тегло на тютюневото изделие; 2. данни за произхода на тютюневото изделие.
(2) Върху транспортните опаковки задължително се поставят указания за съхраняването на тютюневите изделия в съответствие с изискванията на този правилник и санитарните норми.
(3) Министърът на търговията съгласувано с министъра на здравеопазването може със заповед да определи и други елементи за информиране на потребителите.
Чл. 52а. Забранява се продажбата на вътрешния пазар на: 1. цигари, за които няма определени от Министерския съвет цени; 2. тютюневи изделия, различни от тези по т. 1, за които няма регистрирана цена; 3. цигари по т. 1 и тютюневи изделия по т. 2, необлепени с бандерол.