ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за задграничните паспорти Чл

ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за задграничните паспорти Чл (Обн. ДВ бр. 66/1989; изм. и доп. ДВ бр. 20/1997) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за задграничните паспорти Чл, 1. (1) За преминаване на държавната граница на НР България и пребиваване в чужбина се издават следните видове задгранични паспорти: 1. обикновен Задграничев паспорт «-- на лица, които пътуват в чужбина по лични причини или постоянно живеят в чужбина, с валидност 5 годицпи; 2. служебен паспорт -«- на лица, които са командировани или изпратени на работа, специализация или обучение в чужбина от учрежденията и организациите, с валидност 5 години. Служебен паспорт се издава и на членовете на семействата на лицата, изпратени на работа в чужбина със служебен паспорт, издаден от Министерството на външните работи; . дипломатически паспорт -- на лица по ред съгласно наредба на Министерския съвет и на членовете на техните семейства, с валидност Б години; 4. моряшки паспорт -- на лица по ред съглас» но Указа за моряшките паспорти и книжки в НР България (оби., Изв., бр. 37 от 1956 г. изм., бр. 62 от 1961 г; ДВ, бр. 8 от 1975 в,, бр. 93 от 1976 г. км бр. 58 от 1977 г.), (2) Задграничният паспорт е валиден за всиче ки държави. (3) Задграничният паспорт подлежи на връщане след изтичане на срока на неговата валидност и при смърт на лицето, на което е издаден. Чл. 2. За преминаване на държавната граница на НР България освен паспортите по чл. 1 се издават следните заместващи документи: 1. пътен лист (пасаван) - на български граждани и лица от българска народност за завръщане в НР България, с валидност до 6 месеца; 2. служебен пропуск - за преминаване на държавната граница въз основа на международните договори на НР България със съседни държави, с валидност до 2 години; 3. пътен лист за окончателно напускане на НР България на лица, освободени от българска гражданство. Чл. 3. Образците за задгранични паспорти и заместващи ги документи и данните, които следва да съдържат, се утвърждават от министъра на вътрешните работи и министъра на външните работи. Чл. 4. Български гражданин може да притежава само един обикновен задграничен паспорт. Чл. 5. Задграничният паспорт не може да се преотстъпва или да се дава в залог, както и да се ползува или приема в залог от друго лице. Чл. 6. Който се е завърнал в НР България с пътен лист (пасаван) и не притежава документ за самоличност, може да удостоверява самоличността си с пътния лист в течение на 1 месец, като в този срок е длъжен да се снабди с документ за самоличност. Чл. 7. (1) Задгранични паспорти и заместващи ги документи се издават от: 1. Министерството на външните работи - дипломатически и служебни паспорти на лица съгласно наредба на Министерския съвет; 2. Министерството на вътрешните работи - обикновени задгранични паспорти, служебни паспорти, служебни пропуски и пътни листове за окончателно напускане на НР България; 3. дипломатическите и консулските представителства на НР България - обикновени задгранични паспорти при нетърпящи отлагане случаи на български граждани, пребиваващи в чужбина, както и пътни листове (пасавани). (2) Отдел „Консулски“ на Министерството на външните работи и органите на Министерството на вътрешните работи могат да продължават валидността на задграничните паспорти за срок от 5 години. (3) Дипломатическите и консулските представителства на НР България могат да продължават валидността на задграничните паспорти за срок до 1 година, а на постоянно живеещите в чужбина - за срок от 5 години, за което уведомяват органа, издал паспорта. Чл. 8. (1) Задграничен паспорт се издава по молба-декларация до общинските управления на Министерството на вътрешните работи по местожителство. (2) Към молбата-декларация се прилагат: 1. снимка с размери 3 х 4 см, направена през последните 2 години, ляв полуанфас - 2 броя; 2. статистически лист; 3. писмено съгласие от съответното военно управление - за младежите, навършили 17 години, които не са отбили редовната си военна служба и не са освободени от нея; 4. документ за платена паспортна такса; 6. свидетелство за съдимост. Чл. 9. За издаване на служебни паспорти по чл. 7, ал. 1, т. 2 освен молба-декларация се представя и заповед за командировка, изпращане на работа, специализация или обучение в чужбина. Чл. 10. (1) Молбата-декларация за издаване на обикновен задграничен паспорт или изходна виза се подава лично от молителя. По изключение, когато молителят е възпрепятствуван, молбата може да се подаде и от друго лице след удостоверяване на неговата самоличност. (2) Молбата-декларация за издаване на задграничен паспорт или изходна виза на малолетни, непълнолетни и поставени под запрещение лица се подава от родителите, попечителите или настойниците. Ако те не са в НР България или са възпрепятствувани да направят това, молбите може да се подават и от лицата, които се грижат за отглеждането и възпитанието на лицата. (3) За издаване на задграничен паспорт или изходна виза на малолетни и непълнолетни от прекратени поради развод или унищожени бракове молбата-декларация се подава в присъствието и на двамата родители или се представя заедно с нотариално заверен подпис за съгласието на отсъствуващия родител. Когато единият от родителите не е съгласен, изисква се препис от влязло в сила съдебно решение по чл. 72 от Семейния кодекс. Не се изисква съгласие от родител, който е лишен от родителски права. Лишаването от родителски права се установява с препис от съдебното решение. Чл. 11. Документите, заместващи задграничния паспорт, се издават по ред, определен от министъра на вътрешните работи и министъра на външните работи. Чл. 12. Отметки в задграничен паспорт могат да правят само органите, издали паспорта, органите на Министерството на вътрешните работи на граничните контролно-пропускателни пунктове, дипломатическите и консулските представителства и Българската народна банка. Чл. 13. (1) Българските граждани, след като получат задгранични паспорти, се снабдяват с изходни визи. Не се изискват изходни визи за държавите съгласно приложението. Изменения в приложението може да се правят от министъра на вътрешните работи и министъра на външните работи. (2) Изходни визи се издават от органа, който е издал паспорта. Чл. 14. Изходните визи са: 1. еднократни - за едно излизане в чужбина. Срокът за преминаване на държавната граница на НР България е 90 дни от датата на издаването на визата. Този срок може да бъде продължаван; 2. многократни - за неопределен брой излизания в чужбина за срок от 2 години. Издават се за пътуване със служебен паспорт, като се спазват следните условия: а) при всяко пътуване със служебен паспорт, издаден от Министерството на вътрешните работи, в който е положена многократна изходна виза, пътуващият представя на органите за граничен паспортен контрол командировъчна заповед; б) за пътуващите с дипломатически и служебни паспорти, издадени от Министерството на външните работи, командировъчна заповед не се изисква. Чл. 15. (1) Органът, издал задграничния паспорт, вписва в изходната виза срока за пребиваване в чужбина, посочен от гражданите в молбата-декларация. Този срок може да бъде 3, 6 или 12 месеца. (2) След изтичането на срока за пребиваване, записан в изходната виза, притежателят на паспорта е длъжен да се завърне в НР България или да поиска продължаване на този срок от съответното дипломатическо или консулско представителство на НР България в чужбина. Чл. 16. За получаване на изходни визи за следващи пътувания се представят задграничен паспорт, молба-декларация съгласно чл. 7 от закона или заповед за командировка за пътуващите със служебен паспорт и документите по чл. 8, ал. 2, без снимки. Чл. 17. (1) Дипломатическите или консулските представителства на НР България могат да продължават сроковете за пребиваване, записани в изходните визи, на български граждани, временно пребиваващи в чужбина, без съгласуване с отдел „Консулски“ на Министерството на външните работи: 1. при тежко заболяване, важни семейни и други уважителни причини - за срок до 6 месеца; 2. на български учащи се в чужбина - за срок до 3 месеца след завършване на редовния курс на обучение. (2) Дипломатическите и консулските представителства на НР България могат да продължават сроковете за пребиваване, записани в изходните визи, на български работници и специалисти в чужбина въз основа на документ за продължаване на договора. Чл. 18. (1) Искане за получаване на чуждестранна входна и транзитна виза за обикновен задграничен паспорт се прави от гражданите, а за служебен паспорт, издаден от Министерството на вътрешните работи - от съответното учреждение или организация. Гражданите могат да отправят искането за входна или транзитна виза и чрез отдел „Консулски“ на Министерството на външните работи. (2) Искане за получаване на чуждестранна входна виза към дипломатически и служебен паспорт, издаден от Министерството на външните работи, се прави чрез отдел „Консулски“ на Министерството на външните работи. (3) За държавите, с които НР България е сключила договори за безвизов режим, както и за държави, които са обявили едностранно безвизов режим, транзитни и входни визи не се изискват. Чл. 19. Паспорт на постоянно живеещ в чужбина български гражданин се издава: 1. на български граждани, напуснали НР България преди 9 септември 1944 г., на техните деца и внуци, както и на живеещите в чужбина на основание на сключен брак с чужд гражданин и на техните деца; 2. на всички останали български граждани след 5 години от датата на напускане на НР България. Чл. 20. (1) За издаване на задграничен паспорт на постоянно живеещ в чужбина, както и за подмяна на паспорта поради унищожаване, повреждане, загубване или промяна на личните данни заинтересуваното лице представя в съответното дипломатическо или консулско представителство на НР България към молбата документите по чл. 8, ал. 2, т. 1 и т. 4. (2) Дипломатическото или консулското представителство на НР България изпраща в срок не по-късно от 1 месец един екземпляр от посочените в ал. 1 документи в отдел „Задгранични паспорти“ на Министерството на вътрешните работи за издаване на паспорта. Чл. 21. Дипломатическите или консулските представителства на НР България могат да издадат задграничен паспорт на постоянно живеещ в чужбина български гражданин след съгласуване с отдел „Задгранични паспорти” на Министерството на вътрешните работи. Чл. 24. Временно пребиваващ в чужбина български гражданин, чийто задграничен паспорт е повреден, унищожен или загубен, се завръща в страната с издаден от дипломатическото или консулското представителство на НР България в съответната страна пътен лист (пасаван). На този гражданин може да се издаде по изключение и обикновен задграничен паспорт, когато неотложни служебни причини налагат това. Чл. 27. (1) При промени в личните данни на притежателя на задграничния паспорт той е длъжен да съобщи за тях на органа, издал паспорта. (2) Паспортът се подменя, когато се повреди, унищожи или след изтичане на срока на неговата валидност. При загубване, повреждане, унищожаване или отнемане на паспорта гражданинът незабавно уведомява органа, който го е издал, а в чужбина - дипломатическото или консулското представителство на НР България. (3) Всеки, който намери български задграничен паспорт, е длъжен незабавно да го предаде на органите на Министерството на вътрешните работи. (4) Повредените, загубените и унищожените паспорти, както и паспортите на лишените от гражданство лица се обявяват за невалидни от органа, който ги е издал. Чл. 28. Преминаването през държавната граница на НР България се извършва само през граничните контролно-пропускателни пунктове, където се представят личните документи за проверка. В тях се полагат гранични печати за излизане и влизане, с което се удостоверяват датите на пътуването. Печати се полагат и на граничните листове, които се попълват задължително от всички български граждани, пътуващи зад граница. Чл. 29. Български гражданин, пребиваващ в чужда държава за повече от 1 месец, съобщава в 30-дневен срок в дипломатическото или консулското представителство на НР България датата на пристигането и отпътуването, както и населеното място, в което ще пребивава. Чл. 30. (1) Отказът да се издаде задграничен паспорт или изходна виза, както и решението за отнемане на задграничния паспорт или анулиране на изходната виза се обжалват по реда на глава трета от Закона за административното производство. (2) Жалбата по предходната алинея се подава чрез органа, взел решението. Допълнителни разпоредби § 1. За административните услуги по издаването на задгранични паспорти, заместващи ги документи и изходни визи се събират държавни такси по Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на М-вото на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 71 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 13 от 1978 г., бр. 18 от 1979 г., бр. 67 от 1980 г., бр. 65 от 1983 г., бр. 85 от 1986 г. и бр. 68 от 1988 г.) и по Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на М-вото на външните работи (обн., ДВ, бр. 52 от 1985 г.; попр., бр. 61 от 1985 г.; изм., бр. 43 от 1989 г.) съгласно Закона за държавните такси. § 2. Когато е извършено пътуване в държава, за която се изисква изходна виза и такава виза не е издадена, таксата се заплаща след завръщането в НР България в двоен размер. Заключителни разпоредби § 3. Министърът на вътрешните работи и министърът на външните работи могат да дават указания по въпроси във връзка с прилагането на правилника. § 4. Този правилник се издава въз основа на чл. 16 от Закона за задграничните паспорти и отменя Правилника за прилагане на Закона за задграничните паспорти (обн., ДВ, бр. 92 от 1975 г.; изм., бр. 14 от 1983 г.). Приложение към чл. 13, ал. 1 Списък на държавите, за които изходни визи не се изискват 1. Народна социалистическа република Албания. 2. Социалистическа република Виетнам. 3. Германска демократична република. 4. Китайска народна република. 5. Корейска народнодемократична република. 6. Република Куба. 7. Народнодемократична република Лаос. 8. Монголска народна република. 9. Полска народна република. 10. Социалистическа република Румъния. 11. Съюз на съветските социалистически републики. 12. Унгарска народна република. 13. Чехословашка социалистическа република. 14. Социалистическа федеративна република Югославия.