ПРАВИЛНИК за професноналните училища

ПРАВИЛНИК за професионалните училища (Обн. ДВ бр. 18/1991) Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С този правилник се определят структурата, функциите и управлението на професионалните училища (техникуми, средни професионално-технически училища (СПТУ) и професионално-технически училища (ПТУ), правата и отговорностите на учителите и учениците в образователния процес, организацията на учебната работа и изпитите, издаването на документи за образование и квалификация и други въпроси, свързани с професионалното образование, квалификацията и преквалификацията. Чл. 2. (1) Професионалните училища осъществяват своята дейност в съответствие с конституцията, законите на Република България и съответните нормативни актове, отнасящи се до образованието. (2) Обучението на учениците в професионалните училища се осъществява по единни изисквания и критерии на основата на учебни планове, програми, учебници, наредби и нормативи, утвърдени от министъра на народната просвета или упълномощено от него лице. (3) Професионалните училища имат пълните права и носят цялата отговорност за приемането, обучението, преместването и освобождаването на учениците, както и за издаването на официални документи за успешно завършено образование, за професионална квалификация и преквалификация. Чл. 3. (1) Професионалните училища са: 1. средни специални училища (техникуми); 2. средни професионално-технически училища; 3. професионално-технически училища, (2) Откриването и закриването на професионалните училища и определянето на специалностите (професиите) в тях се извършват от изпълнителните комитети на областните народни съвети съгласувано с Министерството на народната просвета (МНП), със съответните общински народни съвети и ведомствата, при които има такива училища. (3) Условията и редът за приемането на учениците в Г курс на професионалните училища се уреждат с наредба на МНП. Чл. 4. (1) Обучението в професионалните училища бива: редовно (дневно), вечерно (сменно), задочно, кореспондентско, частни ученици и други форми. (2) Кандидатите имат право да избират формите на обучение. (3) В едно и също професионално училище могат да се организират всички форми на обучение, посочени в ал. 1. (4) Организирането на формите на обучение по ал. 3 става с решение на ръководството на професионалното училище в зависимост от териториалната специфика и потребности. (5) Срокът на обучението и начинът на завършването на професионалните училища за всяка специалност (професия) и форма на обучение се определят със съответния учебен план. Чл. 5. (1) Професионалните училища могат да организират и откриват курсове, школи, центрове и др. по искане и договореност със съответните потребители, както следва: 1. в техникумите - за подготовка на нови работници, за повишаване на професионалната квалификация и за преквалификация на специалисти със средно специално образование и на работници; 2. в СПТУ - за подготовка на нови работници и за повишаване на професионалната квалификация и за преквалификация на работници. (2) В професионалните училища могат да се провеждат изпити за придобиване на професионална квалификация и с лица независимо от това, къде и по какъв начин са се подготвяли. (3) Организацията и съдържанието на учебната дейност в курсовете, школите, центровете и др. се уреждат с отделни наредби на МНП. Глава втора ПРОФЕСИОНАЛНИ УЧИЛИЩА Чл. в. Учениците, които завършат успешно техникум, получават средно специалне образование и професионална квалификация Те имат право да следват в полувисши и висши училища, както и да заемат длъжности, за които се изисква средно специално образование. Чл, 7. Учениците, които завършат успешно СПТУ, получават средно образование и професионална квалификация. Те имат право да продължат образованието си в учебни заведения от по-горна степен, както и да постъпят на работа по придобитата професия. Чл, 8. Учениците, които завършат успешно ПТУ, получават основно образование (ако са приети в тях без такова образование) и професионална квалификация. Те имат право да продължат образованието си в средни училища и да постъпят на работа, за която се изисква о0с- новно образование. Глава трета УЧИЛИЩНО РЪКОВОДСТВО Раздел 1 Общи разпоредби Чл. 9. Цялостната дейност във всеки техникум, СПТУ и ПТУ се ръководи от директор и учителски съвет. Чл. 10. (1) В професионалните училища могат да се изграждат училищен съвет, общоучилищно събрание, ученически съвет, училищно настоятелство, родителски съвет и други органи, които да работят като помощници, партньори и опоненти на училищното ръководство. (2) Органите по ал. 1 нямат право да се намесват пряко в учебно-възпитателния процес и в урочната работа на учителя. Чл. 12. (1) Директорът ръководи цялата дейност на училището и носи отговорност за организацията и качеството на учебно-възпитателната работа, като: 1. създава необходимите условия за нормално функциониране на училището и ефективно провеждане на образователния процес, като осигурява своевременна подготовка на училището за учебната година и изпълнението на плана за приемане на ученици в I курс; 2. осигурява изпълнението на учебните планове, учебните програми и съответните нормативни актове за образованието; 3. работи за създаване на единни педагогически изисквания и на добри взаимоотношения между учителите и учениците; 4. проучва системата в работата на учителите, курсовите ръководители и възпитателите и дава препоръки за подобряването ѝ; 5. направлява методическата и квалификационната работа в училището, проучването и разпространяването на добрия педагогически опит, полага специални грижи за младите учители; 6. утвърждава седмичното разписание на учебните занятия, годишните разпределения на учителите, разписанието за писмените срочни класни работи и изпитите и други вътрешноучилищни документи; 7. решава всички въпроси по допускането на изпити, записването, преместването и напускането на учениците; 8. полага грижи и отговаря за здравословното състояние и физическото развитие на учениците в училище; 9. освобождава временно от занятията по физическа култура и от учебната и производствената практика отделни ученици въз основа на медицински протоколи. По уважителни причини разрешава на ученици да отсъствуват от учебни занятия до 10 учебни дни; 10. одобрява проектобюджета на училището и отговаря за редовното, законосъобразното и целесъобразното изразходване на одобрените кредити, за правилното им разпределение, за опазване на училищното имущество, на материалните и паричните ценности; 11. сключва и прекратява трудовите договори с педагогическите работници, ако с нормативен акт му е предоставено това право, и трудовите договори с другия персонал в училището; 12. налага дисциплинарни наказания по чл. 188 от Кодекса на труда (КТ) с изключение на наказанията по ал. 1, т. 4 и 5 по отношение на лицата, с които не е сключил трудов договор; 13. организира дейността, свързана с оценката на качеството на подготовката на учениците, и въз основа на резултатите предлага на учителския съвет съответни мерки; 14. изучава въпросите за използуването на труда и ефективността от работата на завършващите училището с оглед подобряване качеството на подготовката на кадрите; 15. подписва документите за образование, квалификация и преквалификация, издавани от училището; 16. командирова учителите и другия персонал в страната и в чужбина в рамките на определените кредити; 17. разрешава отпуските на всички служители в училището; 18. решава всички молби, отправени до училището, а молбите, които не са от негова компетентност, изпраща на съответните органи със свое мнение; 19. контролира правилното водене и съхраняване на училищната документация и поставянето на училищния печат с държавния герб; 20. представлява училището пред всички държавни и обществени органи. Когато отсъствува, със заповед определя лицето, което да го замества, ако училището няма заместник-директор, или един от заместник-директорите, ако те са двама или повече; 21. организира охраната на труда и подготовката за защита при бедствия. (2) Директорът работи въз основа на годишен план на училището. Чл. 13. Директорът е председател на учителския съвет. Той осигурява деловото и творческото обсъждане на разглежданите въпроси в съвета, вземането на целесъобразни решения и организира изпълнението им. Чл. 14. (1) Разпорежданията на директора са задължителни за учителите, за другия персонал в училището и за учениците. (2) Незаконосъобразните разпореждания на директора могат да бъдат отменяни от по-висшестоящите органи за образованието. Раздел ИТ Учителски съвет Чл, 17. Учителският съвет няма право да: 1. отказва участието на делегирани представители на ученици в заседанията му; 2. налага наказания и разглежда молби на ученици без тяхното присъствие ин изслушване на мнението им; 3. отказва разглеждането на предложения на синдикални организации, свързани с професионалната дейност и трудовите отношения на учителите или други служители от колектива; 4. приема решения, противоречащи на закона и другите нормативни актове. Чл. 18. (1) Учителският съвет взема решения по разглежданите въпроси с обикновено мнозинство на гласовете на присъствуващите. (2) Решенията на съвета за отделни ученици се съобщават на родителите (настойника) и на ученика лично от директора на училището или от определено от него лице. Раздел ТУ Заместник-директор Чая, 21. (1) В зависимост от броя на паралелките, редуването на учебните занятия и специалностите на директора и зам.-директора (зам.- директорите -- когато са двама или повече), работата между тях ст разпределя така, че да осигурява най-добро ръководство на учебно-възпитателната, учебно-производствената и административно-стопанската дейност на училището. (2) Функциите, правата и отговорностите на зам.-директорите се определят с длъжностни характеристики, приети от учителския съвет и утвърдени от директора, Раздел У Курсов ръководител Чл. 22. Учителският съвет определя курсов ръководител за всяка паралелка измежду учителите, които преподават в паралелката. Глава четвърта УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Раздел 1 Учители Чл. 24. Учителят няма право да: 1. видоизменя своеволно учебните планове и програми с цел претоварването или намаляването на образоваността на учениците; 2. използува методи и средства за преподаване, несъобразени с психическите и възрастовите особености на учениците; 3. проявява дискриминация и необективност при оценяването на знанията и поведението на учениците, основаващи се на религиозна, етническа, имуществена, социална или политическа принадлежност на учениците или техните родители; 4. внася партийно-политическа и религиозна идеология и пристрастност в учебно-възпитателния процес; 5. използува форми на психическо, морално, физическо или административно насилие при взаимоотношенията си с учениците; 6. експлоатира ученическия труд; 7. подстрекава, организира, провежда, както и да участвува в дейности с учениците, застрашаващи безопасността, здравето и морала, правата и свободата на личността; 8. дава частни уроци на ученици, които обучава, и на лица, които ще се явяват на изпит в училището, в което преподава. Раздел П Възпитатели Чл, 26. (1) Възпитателят е учител, който работи с група ученици в общежитие или пансион. (2) В рамките на утвърден дневен и седмичен режим и съгласно седмичната норма за работа възпитателят: 1. организира и ръководи самостоятелната учебна подготовка на учениците от групата; 2. грижи се за храненето, почивката н актив ния отдих на учениците, за хигиената и здравословното им състояние, създава у тях хигиенни навици и културно поведение, учи ги да опазват материалното имущество; 3. по разписание, утвърдено от директора, изпълнява нощно дежурство в общежитието или пансиона, след което му се осигурява почивка съгласно КТ. През време на дежурството възпитателят отговаря за правилното организиране на свободното време на учениците, за отдиха и културните им нужди, за опазване на здравето им, за опазване на материалното имущество на сградата и помещението. (3) За възпитателите са в сила забраните, отнасящи се за учителите по чл, 24 и за курсовите ръководители по чл. 23. (4) По решение на учителския съвет на възпитателите може да се възлага и преподавателска работа. Глава пета УЧЕНИЦИ Раздел 1 Записване в училище Чл. 27. (1) Новоприетите в I курс ученици се записват в срокове, посочени в чл. 3, ал. 3. (2) Учениците от по-горните курсове на дневното обучение с изключение на тези, които имат задължителна производствена практика, се записват в съответния курс в края на учебната година най-късно 5 дни след приключване на учебните занятия. Учениците, които имат задължителна производствена практика, се записват след провеждането на тази практика не по-късно от 14 септември включително. Ученик, който не е провел производствена практика по своя вина, не се записва в по-горния курс. Той може да завърши този курс като частен ученик. (3) Учениците, които имат поправителен изпит, се записват непосредствено след полагането на този изпит. Тези, които са допуснати за трети път на поправителен изпит по един предмет, не посещават учебни занятия до провеждането на изпита. След изпита в зависимост от резултатите те се записват в съответния курс. (4) Учениците се записват в по-горен курс с ученическите си книжки или с отпускно удостоверение, ако идват от други професионални училища. (5) Учениците, които са се учили в професионални училища в чужбина, представят документи съгласно Наредба № 29 за признаване на документи за образование, издадени от училища и полувисши учебни заведения в други държави (обн., ДВ, бр. 2 от 1975 г.). Такива ученици, ако отговарят на условията, се записват по същата или близка на изучаваната в чужбина специалност (професия). Завършилите определен курс в чужбина полагат приравнителни изпити по предмети, които не са изучавали, ако те се изучават у нас в курса, който им се признава. (6) Свидетелствата за завършено образование, представени при записването в I курс, се връщат на учениците след завършването на последния курс. На свидетелствата за завършено основно образование се поставя надпис „не е последно“. Чл. 28. (1) Не могат да бъдат ученици във формите на редовно (дневно) обучение в професионалните училища лица, встъпили в брак. Това не се отнася за ученици, приети в професионални училища след завършено средно образование. (2) Ученик, който по време на редовното обучение е встъпил в брак, може да продължи обучението си в една от другите форми за обучение (вечерно, задочно, частни ученици и др.). (3) Ученик, който по време на редовното обучение е встъпил в брак след приключване на първия учебен срок на последния курс, продължава обучението. (4) Учителският съвет определя начина на завършване на училището на ученик, който се обучава по специалност (професия), предвидена за редовно (дневно) обучение, и встъпи в брак. Чл. 29. (1) Ученик може да се премести по свое желание в друго професионално училище от същия вид и степен (по същата специалност или професия независимо от формата на обучение) след приключване на учебната година, а през течение на годината - само по уважителни причини. (2) Ученик може да се премества от една специалност (професия) в друга в същото или в друго професионално училище с разрешение на директора на училището, в което ученикът остава или се премества, при спазване на нормативите за брой на учениците в паралелка. Кандидатът за преместване полага приравнителни изпити, броят на които и времето за полагането им се определят от директора на съответното училище. Ученик, показал слаб успех на някой от приравнителните изпити, не се премества. (3) Ученик, завършил I клас на ЕСПУ или I курс на СПТУ, може да се премести във I курс на средно специално училище (техникум) с разрешение на директора на последното при следните условия: да са налице свободни места в паралелката, за която кандидатствува; да е завършил IX клас (I курс) със среден успех най-малко отличен (5,50); да се е явил и да е издържал успешно приемния изпит, ако такъв е провеждан в техникума по специалността, за която кандидатствува. Кандидатът за преместване полага приравнителни изпити, броят на които и времето за полагането им се определят от директора на техникума. Ученик, показал слаб успех на някой от приравнителните изпити, не се премества. (4) Преместването по реда на ал. 2 и 3 става до началото на учебната година. (5) Ученик, преместил се в друго училище, се записва с отпускно удостоверение. Директорът на училището незабавно изисква от директора на училището, което ученикът е напуснал, и личното му дело за успеха, като го изпраща с препоръчано писмо и оставя препис от него. Оценките на ученика от отпускното удостоверение се нанасят в дневника. Чл. 30. (1) Ученик след навършване на 16 години може по собствено желание да напусне професионалното училище. (2) За напуснали се считат и ученици, отстранени от професионалното училище със заповед на директора, с решение на учителския съвет, както и изгубилите право да се обучават в съответната форма на обучение. (3) Задълженията на напусналите, ползували държавна издръжка под формата на стипендия, безплатна храна, безплатно общежитие, безплатно облекло и обувки и др., се определят с чл. 54, ал. 1. Раздел III Минаване в по-горен курс, повтаряне и прекъсване на обучението Чл, 31. (1) В по-горен курс минават учениците, които имат в края на учебната година годишни оценки най-малко среден (3) по всички предмети, изучавани в курса. (2) По специалности в техникумите (наралелките) с приемане на завършили средно образование, по които се полагат срочни изпити, в повторен курс минават учениците, които след приключването на втория учебен срок имат срочни оценки най-малко среден (3) по всички неизпитни и изпитни предмети, изучавани през срока. (3) В по-горен курс минават и учениците, които са положили успешно поправителните си изпити. (4) По специалности в техникумите (паралелките) с приемане на завършили средно образование, по които се полагат срочни изпити, от първия за втория учебен срок минават учениците, които след провеждането на поправителните изпити за първия срок имат оценка най-малко среден (3) по всички неизпитни и изпитни предмети. Чл. 32. Остават да повтарят курса, ако не са загубили това право: 1. получилите в края на учебната година повече от три слаби годишни оценки. Слабите оценки по алгебра и геометрия за предмета математика, когато обучението през годината е провеждано като по отделни предмети, се считат за две слаби оценки. Слабите оценки по учебна практика (записана в учебния план като един учебен предмет) в случаите, когато учебната програма включва два и повече раздела, по които се поставят отделни оценки, независимо от броя им се считат за една слаба оценка; 2. получилите след приключването на втория учебен срок (по специалности в техникумите и паралелките с приемане на завършили средно образование, при които се полагат срочни изпити) повече от три слаби срочни оценки по неизпитни и изпитни предмети; 3. неявилите се и неположилите успешно всичките си поправителни изпити; 4. неявилите се и неположилите успешно всичките си поправителни изпити след първия учебен срок - за специалности в техникумите и паралелките с приемане на завършили средно образование, при които се полагат срочни изпити. Чл. 33. (1) През целия курс на обучението се разрешава да се повтаря само един курс, и то един път. (2) Обучаващите се вечерно (сменно) могат да повтарят най-много два курса, без да се счита повтарянето им в редовното обучение, ако преди това са се обучавали редовно и са повтаряли даден курс. (3) Обучаващите се задочно могат да повторят най-много два курса, без да се счита повтарянето им в редовното и вечерното обучение, ако преди това са се обучавали редовно или вечерно и са повтаряли даден курс. (4) В едногодишните учебни заведения (паралелки) не се допуска повтаряне. (5) Ученик, който напусне или бъде отстранен, преди да е оформен успехът му за първия срок, както и в случаите, когато напусне по болест, през следващата учебна година не се смята за повтарял. Чл. 34. (1) Ученик, който не издържи поправителния си изпит по един учебен предмет, може да премине условно в по-горен курс (не се отнася за учениците от учебните заведения и паралелките с приемане на завършили средно образование), ако общият му успех по останалите предмети е най-малко добър (4) за учениците от дневните техникуми и най-малко добър (3,50) за тези от СПТУ, ПТУ, вечерното и задочното обучение. Ако такъв ученик през следващата учебна година покаже слаб годишен успех по същия предмет, той не се допуска до поправителен изпит и остава да повтаря курса, в който се е обучавал условно. (2) Ученик, който не се яви на поправителен изпит, няма право на условно минаване. Условно минаване се допуска само един път през целия курс на обучение. (3) По предмети, които не се изучават или се изучават само един учебен срок в по-горния курс, както и по учебна практика, лаборатория, матинопис и стенография, условно минаване не се допуска. (4) Ученик, който на поправителния изпит по предмет по ал. 3 получи слаба оценка, но има необходимия успех за условно минаване, се допуска за трети път на поправителен изпит до 30 септември. След изпита в зависимост от резултата той се записва в съответния курс. Чл. 36. Ученик, придобил право на условно минаване, не губи това право, ако през следващата учебна година не се запише за редовен ученик. Чл. 38. (1) Обучението в професионалните училища (независимо от формата на обучение) може да се прекъсне по желание на ученика най-много за две учебни години. (2) Ученик, на който се налага да прекъсне обучението си, подава молба, придружена с необходимия документ. Освобождаването му от учебни занятия става със заповед на директора. (3) Ако след изтичане на посочения в заповедта срок на прекъсване ученикът не поднови обучението си, той се счита за напуснал по собствено желание. Такъв ученик може да поднови обучението си само във формите на вечерното (сменното), задочното обучение или като частен ученик при условията и по реда, по който се провежда това обучение в годината на подновяването. Раздел 1У Отсъствия и закъснения Чл. 39. Ученик, отсъствувал от учебни занятия по болест, представя до една седмица медицинско свидетелство от съответната поликлиника, заверено от училищния лекар. Чл. 40. (1) Ученик, който направи над 20 часа неизвинени отсъствия, се счита, че прекъсва (преустановява) самоволно обучението си. Директорът го отстранява със заповед до края на учебната година при условие, че преди това е приложена ал. 4 на този член. Такъв ученик има право да завърши съответния курс като частен ученик. (2) Закъснение повече от 10 минути се смята за едночасово отсъствие. (3) Отсъствие, което е направено преднамерено или по небрежност, не се извинява. (4) След 5, 10 и 15 часа неизвинени отсъствия курсовият ръководител уведомява писмено родителите (настойника), а ученикът се наказва по чл. 56. Глава шеста ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНАТА РАБОТА Раздел 1 Общи положения Чл. 41. (1) Обучението и възпитанието на учениците в професионалните училища се осъществяват въз основа на съответните учебни планове, учебни програми и указанията на МНП. (2) Обучението на учениците се осъществява чрез: задължителна (общообразователна и професионална) подготовка, включваща посочените в учебния план учебни предмети; задължителноизбираема подготовка; свободноизбираема (незадължителна) подготовка. (3) Определянето на учебните предмети за задължителноизбираемата подготовка става от ученика чрез посочването им в молба до директора, приподписана от родителя (настойника). Молбата се подава от ученика при записването му в съответния курс за учебната година в сроковете, определени с чл. 27, ал. 1, 2 и 3. (4) В молбата по ал. 3 ученикът посочва и учебните предмети (ако желае да изучава такива) за свободноизбираемата (незадължителната) подготовка. Чл. 43. (1) Във всяко професионално училище в началото на учебната година се установяват дневният и седмичният режим на работа. (2) Седмичното разписание на учебните занятия се съставя, като се спазват следните изисквания: учениците да имат равномерна натовареност през седмицата, да се редуват правилно умственият и физическият труд, да се използуват пълноценно кабинетите, работилниците, лабораториите и др. (3) Учебната седмица за учениците от всички курсове е 5-дневна. Чл. 44. (1) Продължителността на учебния час по теория и лаборатория е 45 минути, а по учебна практика - 55 минути при дневно обучение и съответно 40 и 50 минути при вечерното (сменното) обучение. (2) Продължителността на учебния час при управление на моторни превозни средства е 50 минути. (3) Междучасията при теоретичните занятия са с продължителност 10 минути, а голямото междучасие - 20 до 30 минути. По учебна практика почивката е 20 минути след непрекъснати два-три учебни часа. Чл. 45. (1) Задачите за домашна работа, включително и подготовката на уроците, се възлагат с оглед учениците да могат да ги изпълняват самостоятелно до 4 часа. (2) Не се разрешава на учителите да: 1. възлагат на учениците писмени домашни работи за изпълнение в празничните дни и през ваканциите; 2. задължават учениците да заучават непреподаден програмен учебен материал или такъв извън програмните изисквания; 3. използуват допълнителни часове за преподаване на учебния материал или за изпитване на учениците. Това не се отнася за консултации, които учителят трябва да дава в определено от него време. Чл. 47. (1) Учебните занятия и ваканциите в професионалните училища започват и завършват съгласно учебните планове за съответните форми на обучение. (2) Учебната година се разделя на два срока. Началото и краят на срока, както и разпределението на времето за всеки срок (за теоретично обучение, учебна и производствена практика и за изпити) се определят с учебния план за съответната специалност (професия). (3) С учениците не се провеждат учебни занятия през ваканциите, неприсъствените дни, обявените официални празници и празника на съответното училище. Чл. 49. (1) Знанията и уменията на учениците се оценяват чрез различни форми и текущи (периодични) проверки - устно изпитване, писмени работи и изпълнение на практическа работа. Проверки се извършват и въз основа на участието на учениците в семинарни занятия, решаване на задачи, съставяне на схеми, изработване на курсови проекти и курсови работи, разработване на теми, превод на текстове, събеседване, тестови проверки и др. в зависимост от характера на специалността (професията), от броя на учениците в паралелката, материално-техническата база и др. За проверка и оценка на знанията на учениците, приети за средно образование, могат да се възлагат и писмени контролни работи. (2) Оценките от текущите проверки на учениците задължително се вписват в ученическите им книжки и в дневника на паралелката непосредствено след извършване на проверката. На приетите със средно образование в дневното обучение текущите оценки само се съобщават, без да се вписват в ученическите им книжки. (3) В един учебен ден в курса може да се прави само една, а през седмицата - не повече от две писмени работи за текуща проверка и оценка на знанията и уменията на учениците. Такива работи не се провеждат в периода на срочните класни писмени работи. (4) Оценяването през срока на учениците от дневните техникуми (паралелки) с приемане на завършили средно образование, обучаващи се по специалности, за които учебните планове изискват провеждане на срочни изпити по някои предмети, става както на останалите ученици - с текущи проверки, при които се поставят текущи цифрови оценки както по неизпитните, така и по изпитните предмети. (5) При оценяването на практическите умения и навици се вземат предвид качеството и количеството на извършената работа; времето, за което тя е изпълнена; самостоятелността и уменията, проявени в работата; степента на приложение на теоретичните знания, културата на работното място и икономията на материали. Чл. 51. (1) По български език и литература, по математика, по чужд език (за специалностите с приемане след VIII клас с чуждоезиково обучение), по дескриптивна геометрия, строителна механика и геодезия (за техникумите по строителство), по счетоводство, машинопис и кореспонденция, стенография (за техникуми и СПТУ по икономика) за всеки учебен срок се провежда срочна класна писмена работа. Това не се отнася за посочените предмети в техникумите (паралелките) с приемане на завършили средно образование, когато по тези предмети се провеждат срочни изпити. Класните писмени работи се връщат на учениците поправени, рецензирани и оценени най-късно след 10 дни. Оценката на класната писмена работа се нанася с червено мастило в дневника на паралелката за датата, на която е проведена. (2) Класните писмени работи по български език и литература и по чужд език се провеждат два учебни часа непрекъснато. (3) Класни писмени работи не се правят през последните 7 дни на срока. Между две класни писмени работи трябва да има най-малко 3 дни. Чл. 59. На учениците от дадена форма на обучение за възрастни се признават (въз основа на документ) изпитите по отделни предмети, изучавани в друга форма на обучение, когато разликата в учебното съдържание по съответния предмет не е повече от 20 на сто. Разликата в учебните предмети и учебното съдържание се определя от директора на училището, в което се обучава ученикът. Чл. 62. (1) Обучението на задочниците се извършва чрез присъствени занятия, консултации и самостоятелна работа. (2) На присъствените занятия се изнасят обобщителни уроци по определени теми, отделни уроци върху по-труден материал, правят се лабораторни опити и писмени упражнения. (3) По български език и литература и по математика на задочниците се възлагат допълнително най-малко по 2 писмени контролни работи, които се рецензират и връщат. (4) Задочници, представили незадоволителни контролни работи, не се допускат до изпит по предмета. (5) Ръководствата на училищата осигуряват конспекти по всеки предмет за всеки курс, които се раздават на учениците в началото на учебната година. (6) Когато в някое предприятие, отдалечено от училището, има работници задочници, в него могат да се организират учебно-консултационни пунктове с групи от 10 и повече задочници от един или най-малко два последователни курса. Чл. 63. (1) Знанията и уменията на задочниците се оценяват чрез изпити по учебни предмети и в сесии, определени с учебния план. (2) Бременните, майките домакини, които сами отглеждат децата си, както и задочниците, работещи в строителството, транспорта, селското и горското стопанство, имат право на перманентна сесия. Графикът за перманентните сесии се определя от директора на училището. (3) Изпитите по учебните предмети се полагат върху учебното съдържание, отразено в учебните програми за редовно обучение. (4) Задочниците, които не положат успешно изпитите си по един или повече предмети през сесията, когато приключва изучаването им, имат право да се явят на изпит по тези предмети и през следващите сесии, определени с учебния план. (5) След последната сесия се определя положението на задочника. Ако е получил до три слаби оценки, допуска се на поправителен изпит, а ако е завършил годината с повече от три слаби оценки -- повтаря курса. (6) Задочници, повторили курса, се освобождават от полагане на изпит по онези предмети, по които имат оценка най-малко среден (3). (7) Изпитът по български език и литература, по чуждите езици и по алгебра и геометрия е писмен и устен, а по всички останали предмети -- само устен. Писменият изпит е с продължителност два часа. Чл. 65. (1) Задочници, направили повече от 1/3 отсъствия от присъствените часове за даден цикъл присъствени занятия, не се допускат на изпити през тази сесия. Те се явяват на изпит по изпуснатите предмети на следващата сесия. (2) Задочници, които продължават да отсъствуват и през следващия цикъл присъствени занятия и направят още 1/3 отсъствия от общия брой часове, се отстраняват от задочното обучение. Чл. 69. На изпит като частни ученици могат да се явят и редовни ученици от дневните и вечерните училища, които са напуснали училището по болест или са завършили учебната година най-малко с добър успех и желаят да завършат два курса за една учебна година. Те полагат изпит в училището, в което учат, и по съответните програми. Резултатите от изпитите се записват в личните им дела за успеха. Чл. 70. (1) Частни ученици, завършили успешно даден клас (курс) на средно общообразователно училище, СПТУ или техникум, се освобождават от изпит по предметите за съответния курс на професионалното училище (техникум, СПТУ), в което се явяват на изпити, когато разликата в учебното съдържание по съответния предмет не е повече от 20 на сто. (2) При същото условие се признават и взетите във висшите и полувисшите учебни заведения изпити, ако частният ученик се обучава по специалността или сродна на нея, по която преди се е обучавал. Чл. 72. За частните ученици се попълват лични дела, в които по курсове се вписват оценките от положените изпити, както и признатите им по смисъла на чл. 70 предмети със съответните оценки. Глава осма. Изпити. Раздел I. Общи положения. Чл. 73. (1) В техникумите, СПТУ и ПТУ се провеждат следните изпити: 1. приемни изпити за постъпване в първи курс в професионални училища; 2. срочни изпити; 3. приравнителни изпити; 4. изпити с обучаващите се във формите на задочно обучение и частни ученици; 5. изпити за повишаване на успеха; 6. поправителни изпити; 7. изпити за завършен курс на обучение. (2) По вид изпитите са: писмени, устни и практически. Чл. 74. Предметите, по които се полага изпит, времето за провеждането на изпитите, както и видът и времетраенето на всеки изпит се определят със съответните учебни планове, с наредбата по чл. 3 и с този правилник. Чл. 75. Изпитите се полагат в училището, за което кандидатствуват, в което се обучават или в което подлежащите на изпит са завършили последния курс. В изключителни случаи изпитите по чл. 73, ал. 1 (с изключение на изпитите по т. 1) могат да бъдат положени в друго училище с разрешение на ръководителя на РУМД в региона, на който се намира то. Чл. 76. (1) Отлагане на изпити и прекъсване на изпитни сесии се допускат в следните случаи: 1. при заболяване на ученика в навечерието или през време на самите изпити; 2. при повикване на военно обучение; 3. при тежки нещастни случаи в семейството на ученика в навечерието или по време на самите изпити; 4. при обществени бедствия и други особени случаи. (2) За отлагане на изпити и прекъсване на изпитни сесии се подава своевременно молба до директора на училището. Към молбата се прилагат официални оправдателни документи, издадени от съответните компетентни органи. Молбата може да се подаде и по време на сесията, на която лицето се явява на изпит. (3) Отложилите или прекъсналите изпитите си по уважителни причини (независимо от вида на изпита), ако се явят преди края на сесията, с разрешение на директора на училището могат да продължат и завършат изпитите през същата сесия. Чл. 77. Ако допуснатият до изпит (независимо от причините) не се яви по някой предмет в определеното за това време, в изпитния протокол за този предмет се записва „не се явил” и се определя положението му - остава да повтаря, остава на поправителен изпит и др. Чл. 78. В случай, че се нарушава установеният ред на писмените и устните изпити (опит за измама, взаимно подпомагане и др.), виновните се лишават от правото да продължат започнатите изпити през дадената сесия, а изпитът им се анулира. При втори опит за измама се анулират и другите изпити. Чл. 79. (1) След приключване на даден изпит комисията оформя веднага изпитните оценки, вписва ги в протокола и подписан го предава същия ден на директора. Тези оценки се определят само въз основа на отговорите на учениците по време на изпита и са окончателни. (2) При разногласие по оценката въпросът се решава от болшинството гласове на изпитната комисия. Несъгласният член подписва с особено мнение. (3) Оценките от протокола се нанасят в личното дело за успеха на ученика. Чл. 80. Когато по даден предмет са положени писмен и устен изпит, се оформя обща средноаритметична оценка от оценките, получени на двата изпита. На ученици, чиято средноаритметична оценка от писмения и устния изпит е по-ниска от среден (3), се оформя обща оценка слаб (2). Чл. 81. След завършване на всички изпити въз основа на протоколите от изпитите се определя положението на всеки ученик. Чл. 82. (1) Подготовката и организацията на изпитите обхващат: 1. своевременно разясняване изискванията на този правилник; 2. съставяне на разписание за времето и мястото за писмените, устните и практическите изпити; 3. определяне състава на изпитните комисии и на дежурните учители за писмените изпити; 4. осигуряване на необходимите помещения, работни площадки, работни места и др., обзаведени в зависимост от вида на изпита; 5. подготвяне на конспекти, дипломни задачи, теми и билети за писмените, практическите и устните изпити; 6. осигуряване на хартия за писмените изпити, материали, инструменти и документации за практическите изпити; 7. набавяне и подготвяне на необходимия брой изпитни протоколи и ведомости, дипломи, документи за квалификация и други формуляри; 8. преглеждане на справочната литература, представена от учениците, и др. (2) Конспектите по изпитните предмети за изпита за завършен курс на обучение се дават на подлежащите на изпит най-късно три месеца преди започване на сесията. Ако няма съставени от МНП конспекти, те се изработват от съответните учители и се одобряват от директора. Чл. 83. (1) При насрочването (съставянето на разписанието) на изпитите се спазват следните изисквания: 1. в един ден се полага само един изпит -- писмен, устен или практически; 2. по предметите, по които се предвижда писмен и устен изпит, писменият се провежда преди устния; 3. времетраенето на изпита е: а) за писмен държавен (зрелостен) изпит по български език и литература -- 6 часа; б) за писмен държавен (зрелостен) изпит по математика -- 5 часа; в) за писмен държавен изпит по професионална подготовка и производствена дейност по специалността, включващ теоретична и практическа част, съответно по професионално направление и специалност -- до 8 часа; г) за писмен приемен изпит -- 4 часа; д) за всички останали писмени изпити -- 2 часа; е) за всеки устен изпит -- до 1 час за обмисляне на отговора и до 30 минути за изпитване; ж) за защита на дипломна работа -- 45 минути; з) за изпити по практика и по лаборатория -- до 3 дни по 8 часа, а за държавен (квалификационен) изпит по практика -- до 5 дни по 8 часа. (2) В часовете, определени за писмен изпит, не се включва времето, употребено за записването на задачите (темите) на дъската. (3) Разписанието за изпитите се утвърждава от директора на училището и се поставя на видно място най-късно 12 дни преди началото на изпитната сесия. Чл. 84. (1) Всички изпити освен държавния (зрелостния, квалификационния) се провеждат от тричленни комисии. (2) За изпита за завършен курс на обучение (държавен, зрелостен, квалификационен) се определя държавна (зрелостна, квалификационна) изпитна комисия, която се състои от подкомисии за провеждане на изпитите по отделните предмети. Във всяка подкомисия се включват най-малко трима души. Чл. 85. (1) Изпитните комисии се определят с писмена заповед на директора на училището най-късно 5 дни преди започване на изпитите. В състава на комисията (подкомисията) влизат учителят по предмета и съответни специалисти. В комисиите за провеждане на изпитите за завършен курс на обучение (държавен, зрелостен, квалификационен) се включват заместник-директорите, учителите и специалисти -- представители на съответните предприятия. В комисиите (подкомисиите) за провеждане на квалификационни изпити по професии и специалности, за които се изисква правоспособност за експлоатация на пътни и строителни машини, кранове, подемно-транспортни машини и съоръжения, парни котли и турбини и др., се включват и представители на съответните държавни надзорни органи. (2) За председател на изпитната комисия (подкомисията) се определя учителят по съответния предмет. При особени случаи директорът (председателят на държавната комисия) може да определи за такъв и друг член от комисията. При изпитите за завършен курс на обучение държавната (зрелостната, квалификационната) комисия се председателствува от директора, ако не е назначено за председател друго лице от висшестоящите органи по образованието. Чл. 86. Когато по някои предмети няма подходящи учители, които да провеждат изпита, РУМД командирова учители от други училища от същата степен и вид. Чл. 87. (1) Когато председателят или някой член на изпитната комисия (подкомисия) по даден изпит по учебен предмет по уважителни причини е възпрепятствуван да поеме работата, директорът на училището (при изпит за завършен курс на обучение -- председателят на държавната, зрелостната, квалификационната изпитна комисия) назначава негов заместник. (2) Председателят и заместник-председателят на държавната (зрелостната, квалификационната) изпитна комисия се назначават от ръководителя на РУМД. Чл. 88. Писмени изпити са: 1. държавни (зрелостни, квалификационни) -- по предмети, определени с учебните планове; 2. поправителни, приравнителни и други -- по всички предмети, по които през годината задължително се правят срочни писмени класни работи; 3. изпити за повишаване на успеха; 4. приемни -- по предмети, определени с наредбата по чл. 3. Чл. 89. (1) Темите (задачите) за писмените държавни (зрелостни) изпити по български език и литература и по математика, както и за приемните изпити, се определят от МНП, а за всички останали -- от училищата. (2) Писмените държавни (зрелостни) изпити по български език и литература и по математика, както и приемните изпити се провеждат преди обяд и започват във всички училища точно в 8,00 часа на дати, обявени от МНП. (3) Продължителността на писмените изпити се определя съгласно чл. 83. Чл. 90. (1) Писмените изпити се провеждат под контрола на дежурни учители. (2) Директорът определя необходимия брой дежурни учители (на 10 или част от 10 зрелостника -- 1 учител, за всяка зала най-малко двама). Дежурните учители не могат да напускат изпитната зала без разрешение на директора на училището. Те водят протокол за провеждане на изпита. Чл. 91. (1) На писмения изпит учениците носят само мастило, писалки (химикалки), молив, линия, пергел и триъгълник. (2) В изпитните зали се поставят определен брой програмни произведения, справочна и друга литература за ползуване от учениците по време на изпита. Чл. 92. (1) Учениците са длъжни да се явят на писмен изпит точно в определеното време. Явилите се в училище след обявяване на темите не се допускат на изпита. (2) Заболелите по време на писмен изпит или закъснели по уважителни причини полагат изпита в сесия, определена от учителския съвет. Неявилите се на приемен изпит независимо от причините губят право да се явяват на такъв. Чл. 93. (1) През време на писмените изпити в залата могат да влизат само директорът и с негово знание -- представители на РУМД. (2) Зрелостниците могат да излизат от изпитната зала само при крайна нужда. Те предават писмената си работа на дежурния учител, който се подписва непосредствено след последния ред на написаното дотогава и отбелязва часа на излизането и връщането. Това се отразява и в протокола. През първите 2 часа и 1 час преди приключването на изпита не се разрешава излизане от залата. (3) Учениците, които излизат от изпитната зала, се придружават от служебни лица, определени от директора. Чл. 94. Всички писмени зрелостни работи се пишат на листове, подпечатани с печата на училището. На беловата и черновата на писмените работи се пише само с мастило или с химикал. Една четвърт от всяка страница се оставя за поле. На първата страница всеки ученик вписва предмета, по който държи изпит, сесията и трите си имена. Чл. 985. (1) След като завърши писмената си работа, ученикът предава беловата и черновата на дежурния учител и напуска изпитната зала и училището. След определеното време за изпита всички ученици предават писмените си работи на дежурния учител. Всяка работа се подписва от дежурния учител след последния ред на беловата, като се отбелязва времето, в което е предадена. (2) Всички писмени работи заедно с протокола за изпита се предават на директора на училището, който се подписва на последната страница и ги връчва на комисията по съответния предмет за преглед и оценка. Чл. 96. (1) Писмените работи се преглеждат в училище и се обсъждат от комисията в срок, определен от директора. На всяка писмена работа се поставят рецензия и оценка. Под рецензията и оценката се подписват всички членове на изпитната комисия по предмета. Тези оценки са окончателни и за обективността им отговарят всички членове на комисията. Директорът има право да назначава проверка при фактически грешки. (2) В случай на разногласие между членовете на изпитната комисия за оценката на писмената работа въпросът се разрешава от комисията с мнозинство на гласовете, а мнението на малцинството се вписва в протокола. Чл. 97. Писмените работи от държавните (зрелостни) изпити се пазят в архива на училището две години (от приемните – една година), след което се унищожават. Раздел III Устни изпити Чл. 98. (1) Устните изпити се провеждат с билети с въпроси, изработени от учители и одобрени от директора на училището. (2) Билетите се изработват въз основа на въпросници (ако се предвиждат такива) на МНП или въз основа на учебната програма (учебните програми) по съответния предмет (предмети). (3) Всеки билет съдържа 2 или 3 въпроса, които обхващат материал от различни дялове на съответния предмет. Билетите се написват на еднообразни листове и се подпечатват с печата на училището. Един въпрос не следва да се повтаря в два и повече билети. (4) По време на изпита на учениците се предоставят всички билети с изключение на тези, по които са слушали отговорите на изпитаните преди тях. Чл. 99. (1) Учениците се явяват на устен изпит в определения час. В изпитната зала се допускат от 3 до 5 ученика. Срещу името на ученика, който не се яви на изпит, в протокола се вписва „не се явил“. Ако комисията уважи причините за неявяването му, насрочва друго време за изпит през същата сесия. (2) Когато започне да говори по определените въпроси, ученикът връща изпитния билет. Ако заяви най-късно 10 минути след изтеглянето на билета, че не може да отговори, разрешава му се да изтегли втори билет. Вторият билет се отбелязва в протокола на комисията. (3) Комисията определя изпитната оценка, като взема предвид отговорите на ученика по втория билет и слабата оценка по първия билет. Когато отговорът на втория билет е среден (3), изпитната оценка е слаб (2). (4) При изпитването на ученика се предоставя възможност да отговори самостоятелно и спокойно, като не се прекъсва и не се подпомага с подсказващи въпроси. След изчерпването на отговора комисията може да постави допълнителни въпроси, ако счита за необходимо да получи по-пълна представа за знанията му. (5) Въпросите се задават чрез председателя на комисията. (6) Изпитването на ученика от комисията продължава най-много половин час. (7) Не е задължително да се изслушват докрай отговорите на учениците, когато показват задълбочени знания по дадения въпрос. (8) В случай, че се наложи някой от членовете на изпитната комисия да напусне, изпитът се прекратява до завръщането му. (9) Всеки член от комисията поставя оценка на отговора на всеки въпрос в специална тетрадка, която се пази до окончателното приключване на изпитната сесия. Раздел IV Приемни изпити Чая. 100. (1) Приемни изпити се провеждат с кандидати за приемане в професионални училища. (2) Видът на изпита, предметите и редът, начинът и времето за провеждането му се определят с наредбата по чл. 3. (3) Обявените дати за провеждането на приемни изпити не могат да се променят за отделни ученици. (4) Преразглеждане на резултати от приемни изпити се допуска само с решение на МНП или упълномощен от него орган. Раздел У Срочни изпити Чл, 101. (1) Срочни изпити по отделни предмети за първия и за втория учебен срок се провеждат в дневните техникуми (паралелките) с приемане на завършили средно образование, когато са предвидени с учебния план за специалкостта. (2) До срочни изпити по изпитните предмети за първия учебен срок се допускат всички ученици без оглед на броя на слабите оценки по неизпитните предмети. До срочни изпити по изпитните предмети за втория учебен срок се допускат тези ученици, които нямат повече от три слаби оценки по неизпитните предмети за същия срок. (3) Срачните изпити се провеждат в сесиите, определени с учебния план за специалността. Чл, 102. (1) Оценката на срочния изпит се оформя въз основа на знанията и уменията, показани на изпита, като се вземат под внимание и оценките от текущите проверки по предмета през срока. (2) За успешна завършил съответния учебен срок се счита този ученин, който след провеждането на срочните изпити има оценки най-малко среден (3) по всички неизпитни и изпитни предмети. Раздел У1 Приравнителни изпяти Чл. 103. За приравнителни изпити се считат тези изпити, които се провеждат за завършване (признаване) на даден курс по част от предметите, предвидени с учебния план за този курс, с лица, обучавали се (завършили) в други учебни заведения, на които останалите предмети за същия курс се признават. Когато не им се признават предметите и те полагат изпит по всички предмети, предвидени с учебния план за този курс, изпитите не се смятат за приравнителни и полагащите ги се водят като частни ученици. Чл. 104. (1) На приравнителни изпити се допускат завършилите (с диплома) дадена специалност в техникум за придобиване на друга специалност в техникум, завършилите една професия в СПТУ за придобиване на друга професия в СПТУ и завършилите една професия в ПТУ за придобиване на друга професия в ПТУ. (2) На приравнителни изпити се допускат и: 1. за техникумите: а) завършилите с диплома СПТУ – за I и III курс на съответен техникум; б) завършилите IX клас на ЕСПУ (гимназия) или I курс на СПТУ – за I курс на техникумите; 2. за СПТУ: а) завършилите с диплома ЕСПУ (гимназия) и работещи по професията, която искат да придобият – за I, II и III курс; б) завършилите успешно I или II курс на техникумите – за I курс на средно професионално-техническо училище по професия, съответствуваща на специалността, по която са се обучавали в техникума; 3. за професионално-техническите училища – завършилите успешно I курс на техникумите – за I курс на съответно ПТУ по същата или сродна професия, както и завършилите I или II курс на СПТУ – за I или за II и III курс на ПТУ по същата професия (когато искат да завършат ПТУ с приравнителни изпити или като частни ученици) след шестмесечен трудов стаж по съответната професия. Чл. 105. Приравнителните изпити за придобиване на друга специалност (професия) се полагат в съответно по степен училище. Приравнителните изпити за признаване на даден курс се полагат в училището, в което лицето ще продължи обучението си. Чл. 106. При провеждане на приравнителните изпити се спазва следното: 1. за даден курс изпитите се полагат в една или две последователни сесии. В една сесия могат да се положат последователно изпити за два или повече курса. Изпитите за повече от един курс се полагат за всеки курс поотделно. Само успешно положилите всички изпити за даден курс се допускат на изпит за следващия курс; 2. явилите се на приравнителен изпит за даден курс и показали слаб успех по не повече от 3 предмета имат право да се явят на поправителен приравнителен изпит 3 пъти по всеки предмет по реда на чл. 111; 3. получилите на приравнителните изпит за даден курс повече от три слаби оценки и неположилите успешно всички поправителни приравнителни изпити губят право на приравнителни изпити. Чл. 107. (1) Приравнителните изпити се полагат по учебните предмети, които не са изучавани, и по онези предмети със същото или сродно наименование, по които разликата в учебното съдържание е над 20%. Когато тази разлика е обособена в раздел (раздели), изпитът се полага само върху материала за раздела (разделите). Ако разликата в учебното съдържание е до 20%, не се полага приравнителен изпит по предмета. (2) Разликата в учебните предмети и учебното съдържание се определя: 1. от директора на учебното заведение, в което ще се полагат изпитите, като се съпоставят съответните учебни планове и програми; 2. от МНП, когато директорът е в невъзможност да извърши това. (3) Приравнителните изпити се провеждат в сесиите, определени за частните ученици. Чл. 108. (1) На полагащите приравнителни изпити се попълват лични дела. В тях се вписват резултатите от положените изпити по предмета и признатите им предмети със съответните за тях оценки, отразени в документа за образование. (2) Когато по даден предмет се полага приравнителен изпит по разлика от материала (обособен в раздел), в личното дело по този предмет се записва средноаритметичната (закръглена) оценка от оценката, получена на изпита, и записаната в документа за образование. Раздел УИ Поправителни изпити Чл, 109. Поправителни изпити полагат: 1. учениците, които са получили слаби годишни оценки по един, два или три предмета; 2. учениците от дневните техникуми (паралелки) с приемане на завършили средно образование, които са получили слаби оценки за първия учебен срок по неизпитни и изпитни предмети (когато учебният план за специалността предвижда полагане на срочни изпити) независимо от броя на слабите оценки; 3. учениците от дневните техникуми (паралелки) с приемане на завършили средно образование, които са получили слаби оценки За втория учебен срок по един, два или три неизпитни и изпитни предмета (когато учебният план за специалността предвижда полагане на срочни изпити); 4. лицата, които не са издържали успешно приравнителни изпити по един, два или три предмета. Това не се прилага за случаите по чл. 104, ал. 2, т. 1, буква „6“. Чл. 110. (1) Всеки ученик, включително и от вечерното и задочното обучение (с изключение на случаите, посочени в ал. 2), има право да се яви на поправителен изпит по теоретичен предмет два пъти, а по практика - един път. Учениците (с изключение на тези от дневните техникуми и паралелки с приемане на завършили средно образование), които след поправителен изпит по теоретичен предмет, неизучаван в по-горния курс, получат слаба оценка и имат необходимия успех за условно минаване, се допускат трети път на поправителен изпит. Трети път на поправителен изпит по един предмет се допускат и ученици от последния курс, ако имат общ успех по останалите предмети най-малко добър (4) за учениците от дневните техникуми и най-малко добър (3,50) за тези от СПТУ, ПТУ, вечерното и задочното обучение. (2) Учениците от дневните техникуми (паралелки) с приемане на завършили средно образование, обучаващи се по учебни планове, които предвиждат полагане на срочни изпити, имат право да се явят втори път на поправителен изпит за първия учебен срок по чл. 109, т. 2 само по един предмет, по който при първото явяване не са положили успешно изпита. (3) Допускането за трети път на поправителен изпит на учениците от последния курс не се отнася за тези от посочените в ал. 2 дневни техникуми (паралелки) с приемане на завършили средно образование, които не са положили успешно поправителните си изпити за първия учебен срок, и за лица, неположили успешно някой поправителен изпит от минали години. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Този правилник се издава на основание чл. 37 от Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшното развитие на народното образование в Народна република България. § 2. Всяко професионално училище може да прилага този правилник или на основата на него да приеме свой правилник. Министър: М. Матеев