ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на диализните центрове

ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на диализните центрове (Обн. ДВ бр. 99/2003) Раздел I Общи положения Чл. 1. С този правилник се уреждат устройството и дейността на диализните центрове. Чл. 2. Диализните центрове са лечебни заведения, в които един или няколко лекари с помощта на други специалисти осъществяват лечение, рехабилитация и наблюдение на болни с хронична бъбречна недостатъчност. Чл. 3. (1) Диализните центрове осъществяват дейността си самостоятелно и в сътрудничество с останалите лечебни и здравни заведения. (2) Диализните центрове осъществяват дейността си при спазване на стандартите за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Раздел II Устройство и управление на диализните центрове Чл. 4. Диализните центрове се състоят от следните функционално обособени структурни единици: 1. лечебен блок; 2. административно-стопански блок. Чл. 5. Лечебният блок се състои от задължителни звена: диализен сектор, технически сектор и кабинет за наблюдение и лечение на болни в ранен стадий на хронична бъбречна недостатъчност. Чл. 6. (1) Диализният сектор е звено, в което се провежда диализно лечение на болни с терминална бъбречна недостатъчност. (2) Техническият сектор е звено, в което се поддържа в изправност диализната апаратура и апаратурата за подготовка на водата за диализа. (3) Кабинетът за наблюдение и лечение на болни в ранен стадий на хронична бъбречна недостатъчност е звено, в което се наблюдават и лекуват болните с по-лека степен на бъбречна недостатъчност с цел забавяне на развитието на заболяването, както и болните, чакащи бъбречна трансплантация, като се полагат грижи за тяхната физическа и психологическа подготовка за трансплантация. Чл. 7. (1) В диализния център може да се създава и стационар за краткотрайно наблюдение. (2) Стационарът за краткотрайно наблюдение е звено, в което могат да се откриват до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа на пациенти с настъпили по време на диализата усложнения. (3) При възникнала необходимост от по-дълъг престой в случаите по ал. 2 диализният център е длъжен да организира настаняване на пациента за лечение в лечебно заведение за болнична помощ. Чл. 8. Административно-стопанският блок се състои от административни, стопански и обслужващи звена, които не участват пряко в осъществяването на основните дейности на диализния център. Чл. 9. Управителят, съответно изпълнителният директор на диализния център: 1. утвърждава правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на диализния център; 2. ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на диализния център; 3. представлява диализния център пред всички държавни и общински органи, физически и юридически лица; 4. определя режима на работа; 5. утвърждава щатното разписание по длъжности; 6. отговаря за хигиенния и противоепидемиологичен режим. Раздел III Дейност на диализния център Чл. 10. Диализният център е лечебно заведение, в което се извършват следните медицински дейности: 1. наблюдение и лечение на болни в ранен стадий на хронична бъбречна недостатъчност; 2. подготовка на болни с напреднала бъбречна недостатъчност за диализно лечение; 3. диализно лечение, което може да бъде: а) хемодиализно лечение; б) лечение с перитонеална диализа; в) лечение на усложненията на хроничната бъбречна недостатъчност и диализното лечение. Чл. 11. Дейностите в диализния център се осъществяват от следните медицински екипи: 1. за провеждане на хемодиализно лечение; 2. за патронажно наблюдение на болни, лекувани с перитонеална диализа; 3. за наблюдение и лечение на болни в ранен стадий на хронична бъбречна недостатъчност; 4. за наблюдение на болните, приети в стационара за краткотрайно наблюдение. Чл. 12. (1) Екипът за провеждане на хемодиализно лечение се състои от един или повече лекари, от медицински сестри, технолог и санитар. (2) Лекарят от екипа за провеждане на хемодиализно лечение извършва следните дейности: 1. води диализното лечение на болните с терминална бъбречна недостатъчност; 2. назначава лечение с цел предотвратяване на усложненията на терминалната бъбречна недостатъчност; 3. обучава пациентите да водят правилен начин на живот за предотвратяване настъпването на усложнения; 4. подбира и насочва към съответното лечебно заведение за болнична помощ подходящите за трансплантация болни; 5. насочва болните, при които трябва да се направи траен съдов достъп за хемодиализа; 6. осъществява временен съдов достъп за хемодиализа на нуждаещите се болни с хронична бъбречна недостатъчност; 7. провежда обучението на новопостъпили лекари и медицински сестри. (3) Медицинската сестра от екипа за провеждане на хемодиализно лечение извършва следните дейности: 1. подготвя диализния апарат за работа; 2. осигурява извършването на диализната процедура съгласно изискванията на установените протоколи; 3. следи протичането на хемодиализата и оказва необходимата помощ до идването на дежурния лекар; 4. обработва съдовия достъп на пациента; 5. участва при физическата и психологическата подготовка на болните, подходящи за бъбречна трансплантация; 6. организира и следи изхвърлянето на замърсените и опасни отпадъци съгласно възприетите в центъра механизми; 7. подготвя пациента и асистира на лекаря при необходимост от осигуряване на временен съдов достъп за хемодиализа; 8. отразява в документацията необходимите данни за протичане на диализната процедура. (4) Технологът от екипа за провеждане на хемодиализно лечение поддържа в изправност диализната апаратура и апаратурата за подготовка на водата за диализа. Чл. 13. (1) Патронажно наблюдение на болни с перитонеална диализа се осъществява от лекар и медицинска сестра или само от медицинска сестра. (2) Лекарят от екипа за патронажно наблюдение на болни с перитонеална диализа извършва следните дейности: 1. провежда обучението на болните, лекувани с перитонеална диализа; 2. следи състоянието на болните на перитонеална диализа и провежда периодични прегледи. (3) Медицинската сестра от екипа за патронажно наблюдение на болни с перитонеална диализа подпомага пациента и участва в обучението му за самостоятелно провеждане на лечението с перитонеална диализа. Чл. 14. (1) Екипът за наблюдение и лечение на болни в ранен стадий на хронична бъбречна недостатъчност се състои от лекар и медицинска сестра. (2) Лекарят от екипа за наблюдение и лечение на болни в ранен стадий на хронична бъбречна недостатъчност извършва следните дейности: 1. следи болните с по-лека бъбречна недостатъчност и провежда лечение с цел забавяне на развитието ѝ и навременното започване на диализното лечение; 2. следи болните, чакащи бъбречна трансплантация, и полага грижи за тяхната физическа и психологическа подготовка за трансплантацията. Чл. 15. (1) Екипът за наблюдение на стационара се състои от лекар и медицинска сестра. (2) Лекарят от екипа за наблюдение на стационара следи състоянието и провежда лечение на приетите пациенти. Чл. 16. Дейностите в диализния център се осъществяват при наличието на следното оборудване: 1. апарати за хемодиализа, с възможности за провеждане на ацетатна и бикарбонатна диализа и контрол на ултрафилтрацията; 2. водоочистваща система с обратна осмоза; 3. електрокардиограф; 4. дефибрилатор; 5. система за обдишване (амбу, кислород) и аспиратор; 6. апарати за измерване на кръвно налягане; 7. инструментариум за осъществяване на временен съдов достъп; 8. спешен шкаф с необходимите медикаменти. Заключителни разпоредби § 1. В чл. 19 от Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи (обн., ДВ, бр. 108 от 1999 г.; изм., бр. 80 от 2000 г., бр. 61 от 2001 г.) се създава чл. 21а: “ Чл. 21а. За дейността на отделенията по хемодиализа в лечебните заведения за болнична помощ се прилагат съответно разпоредбите на раздел трети от Правилника за устройството и дейността на диализните центрове.