ПРАВИЛНИК за устройството н „Дейността на полувисшите нтути
ПРАВИЛНИК за устройството н „Дейността на полувисшите нтути
(Обн. ДВ бр. 46/1990)
Раздел 1 Общи положения Чл, 1, Полувисшият институт е учебно-научна организация за подготовка и повишаване квалификацията на специалисти с полувисше образование към едно или няколко висши учебни заведения.
Чл. 2. Организацията на цялостната дейност на полувисшия институт се извършва съгласно този правилник, който урежда специфичните въпроси на дейността на полувисшите учебни заведения.
Чл. 3.
(1) Полувисшият институт може да сключва договори и да се сдружава с научноучебни, научни, стопански и други организации по предмета на своята дейност.
(2) Полувисшият институт може да сключва договори за съвместна учебно-научна дейност с чуждестранни висши учебни заведения, полувисши институти и други организации.
Чл. 6. Полувисшият институт координира дейността си със съответното висше учебно заведение, което: 1. осъществява научно и методическо ръководство и контрол на дейността по подготовката, повишаване квалификацията и преквалификацията на специалисти с полувисше образование; 2. провежда конкурси за научно-преподавателски кадри за полувисшия институт; 3. извършва квалификационна дейност с научно-преподавателските кадри от полувисшите институти; 4. утвърждава предложенията на полувисшите институти за експериментална подготовка на студенти по специалности извън утвърдената номенклатура.
Чл. 7.
(1) Координационният учебно-научен съвет към висшето учебно заведение е колективен орган за научно и учебно-методическо ръководство на полувисшия институт.
(2) Координационният учебно-научен съвет има състав и права на факултетски съвет. Той има числен състав от 21 до 35 души и се избира за срок от 4 години. В него се включват преподаватели от висшите учебни заведения и преподаватели от полувисшите институти. Деканът, който координира дейността на полувисшите институти, неговите заместници и директорите на полувисшите институти се включват по право в координационния учебно-научен съвет.
(3) Координационният учебно-научен съвет има следните основни функции: 1. обсъжда и приема плановете на полувисшите институти за кадровото им развитие; утвърждава учебните планове и програми; 2. взема решения за обявяване на конкурси за научно-преподавателски кадри; 3. избира, взема решение за повишаване в длъжност и освобождаване на нехабилитираните научно-преподавателски кадри; 4. прави предложения за провеждане на процедури и за избор на хабилитирани научно-преподавателски кадри; 5. възлага провеждане на занятия на хонорувани преподаватели; 6. обсъжда и приема предложения за написване на учебници и учебни помагала, утвърждава колективите за написването им, избира рецензенти и взема решения за отпечатването им.
(4) В случаите, когато не се създава координационен учебно-научен съвет, неговите функции се изпълняват от определен от ректора факултетски съвет на висшето учебно заведение.
Чл. 8.
(1) Координационната учебно-научна дейност на висшето учебно заведение с полувисшите институти се ръководи от декан. Той се избира от академическия съвет на висшето учебно заведение за срок от 4 години. Деканът се подпомага от един или повече заместници. Те се избират от академическия съвет за същия срок.
(2) Деканът по ал. 1 изпълнява следните учебно-научни функции: 1. ръководи координационния съвет; 2. възлага, организира и ръководи изготвянето и актуализирането на учебната документация за полувисшите институти; 3. осигурява взаимодействието между полувисшите институти към висшето учебно заведение.
(3) Деканът по ал. 1 участвува в заседанията на академическия съвет на висшето учебно заведение.
Раздел II Организационна структура и управление Ча. 9. В състава на полувисшия институт могат да се създават следните основни структурни подразделения: 1. факултети; 2. катедри; 3. лаборатории; 4. школи; 5. експериментални и изследователски бази (учебно-производствени комплексен, училища и др.) б6. опитни полета, полигони. клиники и др.: 7. библиотеки, административно-обслужващи сектори, отдели и служби.
Чл. 10. Органи за управление на полувисшия институт са общото събрание, учебно-научният съвет и директорът.
Чл. 11.
(1) Общото събрание е колективен орган за управление на полувисшия институт. В състава му влизат: 1. научно-преподавателски кадри, административно-обслужващ и учебно-помощен персонал от полувисшия институт; 2. научно-преподавателски кадри от висшето учебно заведение, към което е полувисшият институт; 3. представители на студентите (до 20 на сто), които се избират от общото събрание на всички студенти; 4. представители на потребителите на кадри, броят на които се определя от учебно-научния съвет.
(2) Численият състав на общото събрание и представителството в него се определят от учебно-научния съвет и се утвърждават от директора на полувисшия институт.
(3) Общото събрание се свиква най-малко един път в годината от директора или по писмено предложение на най-малко една трета от списъчния му състав.
(4) Общото събрание е законно, ако присъствуват най-малко две трети от списъчния му състав, намален с броя на тези, които отсъствуват по болест или са в чужбина.
(5) Решенията на общото събрание се вземат при обикновено мнозинство. Начинът на гласуване се определя от общото събрание.
(6) Основните функции на общото събрание са: 1. обсъжда и приема отчетите за състоянието и резултатите от учебно-възпитателната работа, научноизследователската и учебно-производствената дейност; 2. обсъжда основните въпроси на организацията и съдържанието на учебния процес, възпитателната и научноизследователската работа и квалификацията на научно-преподавателските кадри в полувисшия институт; 3. приема вътрешен правилник за устройството и дейността на полувисшия институт, вътрешни правила за организацията на работната заплата и вътрешни правила за стопанската сметка; 4. приема мероприятия за социалното развитие на колектива и за подобряване условията на труда и бита; 5. определя числения състав и представителството в учебно-научния съвет на полувисшия институт за съответния мандат и избира неговите членове с тайно гласуване; 6. избира директор на полувисшия институт с тайно гласуване, който се назначава от МНВО; 7. избира представители от полувисшия институт в координационния учебно-научен съвет към висшето учебно заведение.
Чл. 12.
(1) Учебно-научният съвет е колективен орган за ръководство на полувисшия институт.
(2) Учебно-научният съвет се избира от общото събрание за срок от 4 години. Членовете на учебно-научния съвет са от състава на общото събрание. В него се включват от 21 до 35 члена, като до 20 на сто от състава му са представители на обучаваните.
(3) Членовете на учебно-научния съвет, които не се справят с възложените им задачи, при продължителни отсъствия, при промяна на служебното или учебното им положение, при груби нарушения на законността, се освобождават от общото събрание преди изтичането на мандата. На тяхно място се избират нови членове.
(4) Учебно-научният съвет взема решения по основните въпроси, свързани с учебната, възпитателната, организационно-управленската и научноизследователската работа на полувисшия институт. За целта: 1. приема планове за учебната и научноизследователската работа и обсъжда тяхното изпълнение; 2. обсъжда учебните планове и учебните програми и одобрява програмите за учебно-производствената и специализиращата практика; 3. обсъжда плановете за подготовка и квалификация на научно-преподавателските кадри; 4. обсъжда предложения за обявяване на конкурси за присъждане на научни звания; 5. обсъжда работата на структурните подразделения; 6. решава студентски въпроси съобразно предоставените му с този правилник и с правилника на полувисшия институт компетенции; 7. обсъжда плановете за разработване и издаване на учебници и учебни помагала; 8. по предложение на директора избира заместник-директорите на полувисшия институт.
(5) Когато хабилитираните преподаватели са повече от 50 на сто от състава на учебно-научния съвет, на него се дават правата на координационен учебно-научен съвет за обявяване на конкурси и избор на научно-преподавателски кадри.
(6) Заседанията на учебно-научния съвет са законни, ако присъствуват най-малко две трети от неговите членове, намален с броя на отсъствуващите по болест и намиращите се в чужбина. Решенията се вземат с обикновено мнозинство и явно гласуване, а при избор на заместник-директори и научно-преподавателски кадри - с тайно гласуване. Решенията по социално-битови въпроси на студентите се приемат с общо съгласие. Ако не се постигне съгласие, се провежда второ гласуване, при което решенията се вземат с квалифицирано мнозинство две трети от присъствуващите.
Чл. 15. Учебната и научноизследователската работа по една или няколко сродни дисциплини се организира от катедри или други приравнени с тях структурни подразделения.
Чл. 16.
(1) Органи за управление на катедрата са катедреният съвет и ръководителят.
(2) Катедреният съвет се състои от всички преподаватели в катедрата и до 20 на сто представители на студентите. Катедреният съвет извършва следните дейности: 1. приема семестриални, годишни и перспективни планове на катедрата за учебно-възпитателната и научноизследователската работа и за подготовка и квалификация на своите членове; 2. обсъжда организацията и съдържанието на обучението и отчетите за научноизследователската дейност на членовете на катедрата и студентите; 3. разпределя учебната работа между членовете на катедрата; 4. обсъжда и приема оценка за учебната и научната дейност на членовете на катедрата при периодичното им атестиране; 5. обсъжда ръкописи на учебници, учебно-помощна литература, научни трудове, дисертации и други разработки на членовете си; 6. обсъжда и предлага за утвърждаване учебните програми по дисциплините от съответната научна област.
(3) Ръководителят на катедрата е хабилитирано лице или старши преподавател (главен асистент). Той се избира чрез тайно гласуване от учебно-научния съвет за срок от 4 години и се назначава от директора на института. При избора се издигат най-малко 2 кандидатури.
(4) Ръководителят на катедрата има следните основни задължения: 1. осигурява качеството на подготовката на студентите в съответната научна област; 2. осигурява изпълнението на научноизследователския план на катедрата; 3. ръководи цялостната дейност на катедрата; 4. координира дейността на катедрата със сродни звена в института, висшето учебно заведение и др.; 5. подготвя и ръководи заседанията на катедрения съвет.
Чл. 19. Формите на обучение в полувисшия институт са редовна, вечерна и задочна.
Чл. 21.
(1) Обучението се организира на основата на професионално-квалификационни характеристики, учебни планове и програми.
(2) Професионално-квалификационните характеристики се разработват от полувисшите институти съвместно с висшите учебни заведения и потребителите на кадри и се утвърждават от министъра на науката и висшето образование.
(3) Учебните планове се разработват от полувисшите институти съвместно с висшите учебни заведения в съответствие с утвърдените държавни стандарти. Те се утвърждават от висшето учебно заведение, към което са присъединени, съгласно чл. 3, т. 8 от Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения.
(4) Учебните програми се разработват в първичните научно-учебни звена, обсъждат се, приемат се от учебно-научния съвет и се утвърждават от висшето учебно заведение, към което са присъединени, съгласно чл. 3, т. 8 от Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения.
(5) Студентите с изявени творчески способности и професионални качества могат да се обучават по индивидуални учебни планове и програми, които се разработват и утвърждават по реда на ал. 3 и 4.
Чл. 25. В полувисшия институт може да се организира обучение извън института: в научноучебни и стопански организации, по учебни дисциплини, семестри и години, на основата на сключени договори с потребители на кадри и плановете за подготовка на кадри.
Чл. 26. Системата за контрол включва текущи оценки, зачети, изпити и други форми на проверка на знанията и уменията. След всеки семестър се провеждат по една редовна и една поправителна изпитна сесия и една допълнителна поправителна сесия преди началото на новата учебна година.
Чл. 27.
(1) Обучението на студентите завършва с една или няколко държавни изпитни сесии. Броят и формите на държавните изпити се определят с учебния план за специалността.
(2) Студентите могат да избират по желание една от посочените в учебния план форми на дипломиране - защита на дипломна работа или изпит по специалността.
(3) За държавните изпити се определят 3 изпитни сесии в рамките на 2 години, като втората сесия е не по-късно от 6 месеца след първата.
(4) Държавните изпити се провеждат от комисии, назначени от директора на полувисшия институт. Всяка комисия се ръководи от хабилитирано лице или по изключение от главен асистент (старши преподавател). В състава на комисията се включват изтъкнати научно-преподавателски кадри и специалисти в дадената област.
(5) Държавните изпити се провеждат на открито заседание на комисията, а оценките се определят на закрито заседание с обикновено мнозинство.
Чл. 28.
(1) Успешно завършилите полувисш институт получават диплома за полувисше образование по изучаваната специалност и придобита квалификация. Дипломите за завършено полувисше образование се издават по образец, утвърден от МНВО.
(2) Завършилите полувисше образование имат право да продължат образованието си в съответно висше учебно заведение без приемен изпит в съкратен срок при условия и по ред, определени от МНВО, съгласувани с висшите учебни заведения.
Чл. 29.
(1) Гражданите, които желаят да получат подготовка по една или няколко дисциплини от дадена научна област, както и прекъсналите или отпадналите студенти, които желаят да получат професионална квалификация в полувисш институт, подават молба до директора.
(2) Директорът на полувисшия институт определя условията и реда за получаване на подготовка по ал. 1, формата и продължителността на обучението, вида на проверките и звеното, което осъществява това обучение.
(3) На придобилите подготовката по ал. 1 се издава удостоверение по образец, утвърден от МНВО. Удостоверението не създава права за завършено образование. То установява само постигнато равнище на професионална квалификация.
Чл. 30.
(1) Научно-преподавателските длъжности в полувисшите институти са: професор (старши научен сътрудник I степен), доцент (старши научен сътрудник II степен), главен асистент, старши асистент, асистент и научни сътрудници (I, II и III степен).
(2) За организиране на обучението по чужди езици и по обща физическа подготовка за неспециалисти и по гражданска отбрана се назначават преподаватели и старши преподаватели.
(3) В помощ на учебната, учебно-производствената и научноизследователската работа се назначава помощно-технически и административен персонал.
Чл. 31.
(1) Научно-преподавателските кадри в полувисшите институти са длъжни: 1. да притежават необходимите професионални и личностни качества и умения за организиране и провеждане на съвременно равнище на учебния процес; 2. да участвуват активно в научноизследователската и внедрителската дейност; 3. да познават световната практика и най-новите постижения в съответната научна област, както и да прилагат постиженията й в учебноизследователската дейност.
(2) Научно-преподавателските кадри извършват произтичащите от учебните планове и програми учебно-преподавателска, учебно-методическа и научноизследователска работа; ръководят студентското научно творчество; водят обучение във формите за повишаване квалификацията на специалистите; осъществяват научно-методическо ръководство на учебно-производствената дейност на студентите, както и други дейности, произтичащи от служебните им задължения.
Чл. 32. Конкурсите за научно-преподавателски длъжности се обявяват от полувисшите институти по номенклатурата на научните специалности в Народна република България, като се спазват изискванията на чл. 3, 9, 11 и 14 от Закона за научните степени и научните звания и чл. 13 и 15 от Закона за висшето образование. Решение за обявяване на конкурсите се взема от координационния учебно-научен съвет.
Чл. 33.
(1) Изборът на научно-преподавателски кадри в полувисшите институти се извършва при условията и по реда на чл. 18 от Закона за научните степени и научните звания.
(2) Нехабилитираните научно-преподавателски кадри се избират от висшето учебно заведение, към което е присъединен полувисшият институт, съгласно чл. 3, т. 8 от Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения.
(3) Хабилитираните научно-преподавателски кадри се избират от факултетски съвет на висшите учебни заведения или от специализирани научни съвети, определени от Висшата атестационна комисия. Решение за насочването на избора взема координационният учебно-научен съвет.
Чл. 34.
(1) В полувисшите институти работят и хонорувани научно-преподавателски кадри. Те извършват учебно-преподавателска работа.
(2) Провеждането на конкурсите и сключването на трудовите договори с хонорувани преподаватели става по реда, определен в чл. 11, ал. 2 от Закона за висшето образование.
(3) Нехабилитираните хонорувани преподаватели не придобиват научно звание.
(4) По изключение координационният учебно-научен съвет може да възлага еднократно на хонорувани преподаватели преподавателска дейност без провеждане на конкурс.
(5) Хонорувани преподаватели от висшето учебно заведение могат да извършват учебно-преподавателска дейност в полувисшите институти чрез възлагане от координационния учебно-научен съвет без провеждане на конкурс.
Чл. 35.
(1) Научно-преподавателските кадри от висшето учебно заведение могат да допълват учебното си натоварване в полувисшите институти.
(2) Научно-преподавателските кадри от полувисшите институти могат да допълват учебното си натоварване във висшето учебно заведение.
Чл. 36.
(1) Сключването на трудов договор, повишаването в научно звание и прекратяването на трудовия договор на нехабилитираните преподаватели (преподаватели, старши преподаватели, асистенти, старши асистенти, главни асистенти и научни сътрудници) се извършва от директора на полувисшия институт въз основа на решение на координационния учебно-научен съвет.
(2) Сключването на трудов договор, преместването и прекратяването на трудовия договор на хабилитираните преподаватели се извършват от директора на института.
Чл. 37.
(1) Преместването на научно-преподавателските кадри от висше учебно заведение в полувисш институт на равностойни длъжности и по същата специалност се извършва по тяхно искане и със съгласието на двамата ръководители въз основа на предложение от координационен учебно-научен съвет, без да се провежда конкурс.
(2) Преместването на научно-преподавателски кадри от полувисш институт във висше учебно заведение на равностойни длъжности и по същата специалност се извършва по тяхно искане със съгласието на двамата ръководители и чрез предложение от факултетски съвет при висшето учебно заведение, без да се провежда конкурс.
(3) Нехабилитирани или хабилитирани научни кадри, които са освободени от длъжност поради закриване или преустройство на научни организации, на техни структурни звена или филиали, могат да бъдат преназначени в полувисши институти на равностойни длъжности без конкурс с предложение от координационния учебно-научен съвет на висшето учебно заведение.
(4) Хабилитираните научни кадри от външни организации могат да бъдат назначавани и по взаимно съгласие на двамата ръководители без конкурс с предложение от координационния учебно-научен съвет.
Чл. 38.
(1) Дисциплинарните наказания на научно-преподавателските кадри се налагат съобразно чл. 18 и 19 от Закона за висшето образование.
(2) Дисциплинарните наказания се налагат от директора на полувисшия институт. Уволнението по чл. 19, букви „б“ и „в“ от Закона за висшето образование става съгласно чл. 20, ал. 2 от този закон.
(3) Преди налагането на дисциплинарното наказание директорът назначава комисия от 3 души, членове на учебно-научния съвет, за проверка на случая. Комисията извършва проверка, като във всички случаи изслушва дисциплинарно обвинения. Тя представя мотивирано заключение.
(4) Директорът внася на първото заседание на координационния учебно-научен съвет заключението по ал. 3 за разглеждане и вземане на решение. На заседанието присъствува и дисциплинарно обвиненият. Неявяването му без уважителни причини не е пречка за разглеждането на случая и вземането на решение.
Раздел V Студенти
Чл. 39. Приемането на студенти в полувисшите институти става по Наредба № 2 от 1990 г. на Министерството на науката и висшето образование за приемане на студенти в полувисшите институти на Народна република България.
Чл. 41. Студентите са длъжни да: 1. участвуват в учебния процес по установените в учебния план задължителни, избираеми и незадължителни учебни дисциплини, както и в научноизследователската дейност; 2. изпълняват в срок възложените им задачи за самостоятелна учебна, учебно-изследователска и учебно-производствена работа; 3. спазват установените ред и дисциплина.
Чл. 42.
(1) До редовна изпитна сесия се допускат студенти със заверен семестър. Семестърът се заверява на основание удостоверено с подпис на преподавателите изпълнение на всички предвидени в учебния план и учебните програми задължения.
(2) До поправителна сесия се допускат студенти, неявили се или получили слаб успех на съответните редовни сесии общо на не повече от 2 изпита или други форми на контрол, като текуща оценка или зачет.
(3) До държавна изпитна сесия се допускат студенти, положили успешно всички семестриални изпити и изпълнили задълженията си по стажантската практика.
(4) Студентите, които не са успели да се явят на редовна или поправителна сесия поради заболяване или по друга уважителна причина, могат с разрешение на директора на института да полагат изпитите си извън сесията в определен от него срок. При държавна изпитна сесия на такива студенти се дава право на допълнително явяване.
(5) Студенти, които не са издържали успешно изпитите си на поправителната държавна сесия, могат да се явят на следващите 2 последователни държавни изпитни сесии.
(6) Студенти от предпоследния курс на обучение, които имат един невзет изпит, могат да го положат с разрешение на директора в срок до 1 месец след започване на новата учебна година. Допълнителните изисквания при тези случаи се определят от полувисшия институт.
Чл. 43.
(1) Студентите, на които не е заверен семестърът, не са допуснати до поправителна сесия или не са положили успешно поправителните си изпити, се отстраняват от института със заповед на директора. При определени от полувисшия институт условия тези студенти могат да прекъснат обучението си за 1 година или ако нямат заверен семестър, да презапишат годината.
(2) Студентите, на които е разрешено прекъсване на обучението, преминават в по-горен курс или семестър след успешно полагане на невзетите изпити.
(3) Студентите, на които е разрешено да презапишат годината, изпълняват повторно всички задължения, произтичащи от учебния план и програми, за онези дисциплини, по които нямат заверен семестър.
(4) Прекъсване на обучението и презаписване се разрешават само веднъж през целия курс на обучение. Изключение се допуска само при крайно уважителни причини с решение на учебно-научния съвет.
(5) При тежко и продължително заболяване или по други уважителни причини директорът може да разреши по-продължително прекъсване на обучението, но за не повече от 3 години.
(6) През времето, когато лицето е прекъснало обучението, то не може да се явява на изпити и не ползува права на студент.
(7) Отстранените без право на прекъсване и презаписване могат еднократно да възстановят студентските си права по общия ред за приемане на студенти.
Чл. 44.
(1) Бременните студентки и студентките майки с деца до шестгодишна възраст се обучават по облекчен режим. По техен избор те могат да се обучават по един от следните начини: 1. по индивидуален план на занятия и график за явяване на изпити; 2. с по-продължителни отсъствия от всички учебни занятия, но за не повече от 50 на сто от учебното време; 3. в присъствие на очни занятия със задочните студенти и изпълнение на учебните задължения съгласно учебния план за задочно обучение.
(2) Студентките по ал. 1 имат право: 1. да полагат изпити по отделни дисциплини, за които са изпълнили задълженията си, по време на семестъра по график, утвърден от директора; 2. да се записват в по-горен курс с 3 неположени изпита, които да положат в течение на следващата учебна година; 3. да разделят държавните си изпити на 3 редовни и една поправителна сесия; 4. да удължават срока на обучение до 2 години с прекъсване или без прекъсване на обучението за всяко дете, родено до заверката на последния семестър.
Раздел VI Планиране, финансиране и отчетност
Чл. 48.
(1) Дейността на полувисшия институт се осъществява на основата на перспективни планове и програми.
(2) Перспективните планове за подготовка на специалисти с полувисше образование се разработват и утвърждават от МНВО.
(3) Годишните планове за подготовка на специалисти с полувисше образование се разработват и утвърждават от полувисшия институт на основата на държавния план и заявените поръчки от потребителите на кадри. Те се приемат от общото събрание на института и се утвърждават от директора.
(4) Полувисшите институти на основата на сключени перспективни и годишни договори осъществяват поръчано обучение със средства на заявителите, както следва: 1. в рамките на държавната поръчка; 2. извън държавната поръчка.
(5) Плановете за повишаване квалификацията и преквалификацията на кадри с полувисше образование се разработват от полувисшия институт на основата на перспективни програми и заявени потребности от потребителите на кадри. Те се приемат от учебно-научния съвет и се утвърждават от директора на института.
Чл. 49.
(1) Издръжката на полувисшия институт се осигурява от: 1. държавния бюджет; 2. заявителите на кадри; 3. собствени приходи от учебно-производствена дейност, наеми, продажба на имоти и др.; 4. дарения, фондации и др.
(2) Средствата по ал. 1, т. 1 се определят по норматива за един обучаван студент във висшето учебно заведение, към което е полувисшият институт, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 4 на Закона за академичната автономия на висшите учебни заведения.
Чл. 51.
(1) Всяко щатно преподавателско място в полувисшия институт се открива въз основа на норматив за годишна аудиторна заетост, изразена в лекции и упражнения, в размер на 360 часа, приравнени към упражнения. Един час лекция се приравнява към 2 часа упражнения.
(2) За обучение по обща физическа подготовка и чужди езици за неспециалисти щатно място се открива при наличието на 580 часа учебни занятия годишно.
(3) За обучението по учебна и производствена практика щатно място се открива при наличието на 660 часа годишно.
(4) За обучението по кормилна практика щатно място се открива при наличието на 900 часа годишно.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1. (1) Научно-преподавателските кадри, които заемат научните длъжности „преподавател“ и „старши преподавател“ (без лицата, които преподават чужди езици, обща физическа подготовка на неспециалисти и досегашната дисциплина гражданска отбрана), ако не се хабилитират в срок до 3 години от влизането в сила на ПМС № 52 за преустройство на институтите за подготовка на учители, ведомствените полувисши институти и техникумите над средно образование, интегрирани с висши учебни заведения от 1989 г. (необнародвано), получават научното звание „асистент“ и се преназначават на научните длъжности, както следва: 1. преподавателите — на длъжността „старши асистент“; 2. старши преподавателите — на длъжността „главен асистент“.
(2) Преподавателските кадри в полувисшите институти, които не са избирани при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания и правилника за неговото прилагане и не се хабилитират в тригодишен срок, могат чрез атестиране и избор да получат научното звание „асистент“ или „преподавател“ и се назначават на научните длъжности по ал. 1, т. 1 и 2. До атестирането и избора им те ползуват правата на посочените длъжности, но при годишен норматив аудиторна заетост 480 часа.
§ 2. Този правилник се издава на основание чл. 5 от ПМС № 52 за преустройство на институтите за подготовка на учители, ведомствените полувисши институти и техникумите над средно образование, интегрирани с висши учебни заведения от 1989 г.
§ 3. Особените случаи, неупоменати в този правилник, се решават от министъра на науката и висшето образование.
§ 4. С този правилник се отменят Правилник № 013 от 1973 г. за полувисшите институти (обн., ДВ, бр. 95 от 1973 г.; изм., бр. 12 от 1982 г.), Правилник № 23 от 1965 г. за учителските институти (необнародван) и Временният правилник за устройството и дейността на техникумите над средно образование от 1986 г. (необнародван).