РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 138-2004 икономическите сметки за селското стопанство

Регламент (ЕО) № 138/2004 относно икономическите сметки за селското стопанство Консолидиран ТЕКСТ: 32004R0138 — BG — 02.05.2022 02004R0138 — BG — 02.05.2022 — 007.001 ►B РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 138/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 декември 2003 година относно икономическите сметки за селското стопанство (ИССС) в Общността (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 033, 5.2.2004 г., стр. 1) Изменен с: Официален вестник № страница дата ►M1 РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 306/2005 НА КОМИСИЯТА от 24 февруари 2005 година L 52 9 25.2.2005 ►M2 РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 909/2006 НА КОМИСИЯТА от 20 юни 2006 година L 168 14 21.6.2006 ►M3 РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 212/2008 НА КОМИСИЯТА от 7 март 2008 година L 65 5 8.3.2008 M4 РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1137/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2008 година L 311 1 21.11.2008 ►M5 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1350/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 декември 2013 година L 351 1 21.12.2013 ►M6 ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/280 НА КОМИСИЯТА от 3 декември 2018 година L 47 7 19.2.2019 ►M7 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/590 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 април 2022 година L 114 1 12.4.2022 ▼B РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 138/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 декември 2003 година относно икономическите сметки за селското стопанство (ИССС) в Общността (текст от значение за ЕИП) Член 1 Предмет 1. Настоящият регламент урежда Икономическите сметки за селското стопанство в Общността (наричани за краткост ИССС), като осигурява: а) методология за ИССС (общи стандарти, дефиниции, класификации и счетоводни правила), предназначена да се използва за съставянето на сметките на сравнима база за целите на Общността и за предаването на данни в съответствие с член 3; б) срокове за предаване на данните, свързани със селскостопанските сметки, съставени в съответствие с методологията на ИССС. 2. Настоящият регламент не задължава държавите-членки да използват методологията на ИССС при съставянето на селскостопанските сметки за свои собствени цели. Член 2 Методология 1. Методологията на ИССС, посочена в член 1, параграф 1, буква а), е описана в приложение I. ▼M5 2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 4 за изменение на методологията на ИССС, която се съдържа в приложение I. Тези делегирани актове са ограничени до уточняване и подобряване на съдържанието на приложение I, за да се гарантира хармонизирано тълкуване или международна съпоставимост. Тези делегирани актове се приемат само когато не променят основните концепции в приложение I, не изискват допълнителни ресурси от производителите в рамките на Европейската статистическа система за прилагането им и не налагат значителна допълнителна тежест на държавите членки или на респондентите. Комисията надлежно обосновава статистическите действия, предвидени в тези делегирани актове, като използва по целесъобразност приноса на съответните експерти, основан на анализа на разходната ефективност, включително оценка на тежестта върху респондентите и на разходите за изготвяне, както е посочено в член 14, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ). ▼B Член 3 Предаване на Комисията 1. Държавите-членки предават на Комисията (Евростат) данните, описани в приложение II, в сроковете, уточнени във всяка една таблица. ▼M7 2. Първото предаване на данни се извършва през ноември 2003 г. Независимо от това, първото предаване на данни за регионалните икономически сметки за селското стопанство (РИССС) на ниво NUTS 2 по смисъла на Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ) се извършва до 30 септември 2023 г. ▼M5 3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 4 за изменяне на списъка на променливите за предаването на данните, установени в приложение II. Тези делегирани актове не налагат значителна допълнителна тежест на държавите членки или на респондентите. Комисията надлежно обосновава статистическите действия, предвидени в тези делегирани актове, като използва по целесъобразност, приноса на съответните експерти по отношение на анализа на разходната ефективност, включително оценка на тежестта върху респондентите и на разходите за изготвяне, както е посочено в член 14, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета. ▼M7 Член 3а Разпространение на статистически данни Без да се засягат Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ) и Регламент (ЕО) № 223/2009, Комисията (Евростат) разпространява онлайн и безплатно данните, които са ѝ предадени в съответствие с член 3 от настоящия регламент. Член 3б Оценка на качеството 1. Държавите членки предприемат мерките, необходими за гарантиране на качеството на предаваните данни и метаданни. 2. За целта на настоящия регламент към данните, които трябва да се предават в съответствие с член 3 от настоящия регламент, се прилагат критериите за качество, определени в член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 223/2009. 3. Комисията (Евростат) оценява качеството на предаваните данни. За тази цел държавите членки предават на Комисията (Евростат) доклад за качеството за първи път до 31 декември 2025 и на всеки пет години след това за масивите от данни, предадени през периода на докладване. 4. При прилагане на критериите за качество, определени в член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 223/2009, спрямо данните, които трябва да бъдат предавани съгласно член 3 от настоящия регламент, Комисията определя чрез актове за изпълнение условията, структурата и показателите за оценка за докладите за качеството, посочени в параграф 3 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 4а, параграф 2 от настоящия регламент. Те не налагат значителна допълнителна тежест или разходи на държавите членки. 5. Държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) без забавяне всяка значима информация или промяна във връзка с изпълнението на настоящия регламент, която би повлияла съществено върху качеството на предаваните данни. 6. При надлежно обосновано искане на Комисията (Евростат) държавите членки предоставят без забавяне всички допълнителни пояснения, необходими за оценяване на качеството на статистическите данни. ▼M5 Член 4 Упражняване на делегирането 1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 2, параграф 2 и член 3, параграф 3, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 10 януари 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия най-късно девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възрази срещу подобно подновяване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. 3. Делегирането на правомощия, посочено в член 2, параграф 2 и член 3, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета. 5. Делегиран акт, приет съгласно член 2, параграф 2 или член 3, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. ▼M7 Член 4а Процедура на комитет 1. Комисията се подпомага от Комитета на Европейската статистическа система, създаден с Регламент (ЕО) № 223/2009. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Член 4б Дерогации 1. Когато прилагането на настоящия регламент би наложило значителни адаптации в национална статистическа система на държава членка във връзка с изпълнението на глава VII от приложение I и на посочената в приложение II програма за предаване на данните за РИССС, Комисията може да приема актове за изпълнение, предоставящи дерогации на съответната държава членка с максимална продължителност от две години. Първата дата за предаване на данните за РИССС обаче не трябва в никакъв случай да бъде след 30 септември 2025 г. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 4а, параграф 2. 2. Държавата членка, която реши да поиска дерогация по параграф 1, подава до Комисията надлежно мотивирано искане за такава дерогация в срок до 21 август 2022 г. 3. Съюзът може да предоставя финансов принос от общия бюджет на Съюза на националните статистически институти и на други национални органи, посочени в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 223/2009, с цел покриване на разходите по прилагането на настоящия регламент, когато създаването на РИССС налага значително адаптиране на националната статистическа система на държава членка. ▼B Член 5 Заключителна разпоредба Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз . Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави - членки. ПРИЛОЖЕНИЕ I ИКОНОМИЧЕСКИ СМЕТКИ ЗА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО (ИССС) СЪДЪРЖАНИЕ Предговор I. Основни характеристики на сметките А. Въведение Б. Основна единица и селскостопански отрасъл 1. Основна единица 2. Селскостопански отрасъл 3. Неделими неселскостопански вторични дейности В. Измерване на продукцията Г. Последователност на сметките 1. Последователност на сметките, предвидена в ►M6 ЕСС 2010 ◄ 2. Последователност на сметките при ИССС Д. Източници на данни и методи на изчисление при съставянето на икономическите сметки за селското стопанство (ИССС) Е. Класификация 1. Основни положения 2. Определение на характерните дейности на селското стопанство 3. Определение на характерните единици на селското стопанство 4. Наблюдения, касаещи някои показатели 5. Несъответствие между ИССС на селскостопанския отрасъл и на селскостопанския отрасъл в централната рамка на националните сметки II. Транзакции с продукти А. Основни правила 1. Референтен период 2. Единици 3. Време на отчитане Б. Продукция 1. Основни бележки върху понятието „продукция“ в ►M6 ЕСС 2010 ◄ и икономическите сметки за селското стопанство 2. Продукция от селскостопанска дейност: количества 3. Продукция на неделимите неселскостопански вторични дейности 4. Продукция на селскостопанския отрасъл 5. Оценяване на продукцията В. Междинно потребление 1. Определение 2. Елементи на междинното потребление 3. Оценяване на междинното потребление Г. Бруто образуване на капитал 1. Бруто образуване на основен капитал 2. Промяна в стоковата наличност 3. Отчитане на животните като „бруто образуване на основен капитал“ или „промени в стоковите наличности“ III. Разпределителни транзакции и други потоци А. Определение Б. Общи норми 1. Референтен период 2. Единици 3. Време за отчитане на разпределителните транзакции 4. Общи коментари за добавената стойност В. Възнаграждение на наетите Г. Данъци върху производството и вноса 1. Данъци върху продукцията 2. Данък добавена стойност 3. Други данъци върху производството Д. Субсидии 1. Субсидии за продукцията 2. Други субсидии за производство Е. Доходи от собственост 1. Определение 2. Лихви 3. ►M6 Рента (на земя и подпочвени активи) ◄ 4. ►M6 Доход от инвестиции за разпределяне на притежателите на застрахователни полици (невключени в ИССС) ◄ Ж. Трансфери на капитал 1. Инвестиционни субсидии 2. Други трансфери на капитал З. Потребление на основен капитал IV. Разход за труд в селското стопанство V. Показатели за дохода в селското стопанство А. Определение на дохода и балансиращите позиции Б. Разглеждане на дохода на единиците, организирани на корпоративна основа В. Определение на показателите за доход в селското стопанство Г. Агрегиране на показателите за доход за европейския съюз Д. Дефлация на показателите за доход VI. Оценка на икономическите сметки за селското стопанство А. Мерки за цени и обеми Б. Принципи и методи за съставяне на икономическите сметки за селското стопанство по постоянни цени 1. Избор на формулата на индекса 2. Базова година 3. Представяне на динамичните редове по отношение на референтната година 4. ►M6 Изчисляване на добавената стойност по фиксирани годишни цени ◄ 5. Разбивка на данъците и субсидиите за производство на компоненти на обема и цената ▼M7 VII. Регионални икономически сметки за селското стопанство (РИССС) А. Общи принципи 1. Въведение 2. Регионална икономика, регионална територия 3. Основна единица при съставянето на РИССС 4. Методи на съставяне на РИССС 5. Понятия за резидентност и територия 6. Селскостопански отрасъл и характерни единици Б. Операции с продукти 1. Продукция 2. Междинно потребление 3. Бруто капиталообразуване В. Разпределителни операции и други потоци 1. Общи правила 2. Добавена стойност 3. Потребление на основен капитал 4. Субсидии 5. Данъци 6. Възнаграждения на наетите лица 7. Нетен опериращ излишък 8. Лихви, наеми 9. Предприемачески доход в селското стопанство: общи правила за изчисляване Г. Кратък преглед на изпълнението 1. Въведение 2. Определяне на регионалното селско стопанство 3. Измерване на селскостопанската продукция 4. Неделими неселскостопански второстепенни дейности 5. Междинно потребление ▼M6 ПРЕДГОВОР Прегледът на Европейската система от сметки (ЕСС 2010) ( 4 ) доведе до съответен преглед на основната методология, използвана за ИССС, за да се гарантира съгласуваността с ЕСС, за да е възможна хармонизацията на ИССС както между държавите членки, така и с централната рамка на националните сметки, и за да се гарантира осъществимостта на промените, които трябва да се извършат. Това ръководство е съставено, като се вземат предвид тези съображения, тъй като освен за понятията, принципите и основните правила за съставяне на ИССС то се отнася и за приспособяването към специфичните характеристики в областта на селското стопанство. ▼B I. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СМЕТКИТЕ А. ВЪВЕДЕНИЕ 1.01. Системата от обобщени икономически сметки следва да осигурява систематичен, сравним и възможно най-пълен поглед върху стопанската дейност, което може да послужи за основа на анализи, прогнози и политически решения. По тази причина огромното количество и разнообразието от икономически транзакции и единици, обхванати от системата, трябва да бъдат класифицирани в съответствие с основни критерии и изложени ясно и в достъпна форма в една последователна система от сметки и таблици. 1.02. Европейската система от интегрирани икономически сметки, която е разработена на основата на ревизираната система от национални сметки на ООН ( ►M6 СНС 2008 ◄ ) ►M6 ( 5 ) ◄ , беше създадена в отговор на специфичните нужди на Европейския съюз. Тази система определя понятията, дефинициите, счетоводните правила и общите класификации, които следва да се използват от държавите - членки на Европейския съюз. 1.03. Икономиката на една страна е сума от дейността на много голям брой единици, ангажирани в различни видове транзакции с цел производство, финансиране, застраховане, разпределение и потребление. Единиците и групите от единици, разглеждани в контекста на системата от национални сметки, трябва да бъдат дефинирани от гледна точка на разглежданите икономически модели. ►M6 ЕСС 2010 се характеризира с използването на два вида единици и два съответстващи начина на подразделяне на националната икономиката. ◄ 1.04. За да се анализират потоците, свързани с дохода, капитала, финансовите транзакции и активите, важно е да се изберат единици, които онагледяват взаимодействието между икономическите оператори (институционални единици). С цел да се анализира процесът на производство, от решаващо значение е да се изберат единици, които илюстрират технико-икономическите отношения (а именно стопански единици по видове дейност на местно ниво и единици с еднородно производство). 1.05. Следователно икономиката може да бъде разделена по два различни начина: i) на институционални сектори или подсектори, които представляват групи от институционални единици; ii) на отрасли, които обхващат групи от стопански единици по видове дейност на местно ниво (отрасъл) или единици с еднородно производство (отрасъл). 1.06 Основната цел на ИССС е да анализират производствения процес и основния доход, получен от него. По такъв начин сметките се основават на понятието отрасъл. 1.07 ИССС са сателитни сметки, предоставящи допълнителна информация и понятия, пригодени към особения характер на селскостопанския отрасъл. Въпреки че тяхната структура е в голяма степен подобна на тази на националните сметки, тяхното съставяне изисква формулирането на подходящи правила и методи. 1.08 Следва да се прави разграничение между дохода от селскостопанско производство и дохода на селските домакинства, като последните включват освен доход от селскостопанска дейност и доход от други източници (от собственост, социални плащания и др.), с който могат да разполагат селските домакинства. ►M6 Тези два вида доход (доход, получен от селскостопанско производство, и доход на селските домакинства) се измерват за две различни цели, които изискват два различни метода на класификация на икономиката: първият, за ИССС, е основан на производствените единици, които се определят в зависимост от принадлежността към икономическа дейност; вторият е основан на домакинствата (т. е. институционалните единици), чийто главен източник на доход е самостоятелната селскостопанска дейност. ◄ Б. ОСНОВНА ЕДИНИЦА И СЕЛСКОСТОПАНСКИ ОТРАСЪЛ 1. Основна единица ▼M6 1.09. С цел анализиране на потоците, възникващи при производствения процес, както и при използването на стоки и услуги, е необходимо да се изберат единици, които да подчертават връзките от технико-икономически тип. Това изискване означава, че по правило институционалните единици трябва да се подразделят на по-малки и по-хомогенни единици по отношение на вида производство. Местните единици по видове дейност (местни ЕВД) целят да отговорят на това изискване като оперативен подход (ЕСС 2010, 2.147) ( 6 ). 1.10. Местната единица по видове дейност (местна ЕВД) е част от дадена ЕВД, която съответства на местна единица. Местната ЕВД се нарича поделение в СНС 2008 и ISIC Rev. 4. ЕВД включва всички части на една институционална единица в качеството си на производител, допринасящ за извършването на дейност на ниво клас (ниво от четири цифри) на NACE Rev. 2 (референтната класификация за икономическите дейности, вж. 1.55), и съответства на едно или повече оперативни подразделения на институционалната единица. Информационната система на институционалната единица трябва да бъде в състояние да определя или изчислява за всяка местна ЕВД поне стойността на продукцията, междинното потребление, компенсацията на наетите лица, опериращия излишък, заетостта и бруто образуването на основен капитал (ЕСС 2010, 2.148). Местната единица е институционална единица или част от институционална единица, произвеждаща стоки или услуги и разположена на определено географско място. 1.11. Въпреки че местната ЕВД може да съответства на институционална единица или част от институционална единица в качеството ѝ на производител, тя никога не може да принадлежи на две различни институционални единици. Тъй като на практика повечето институционални единици, произвеждащи стоки и услуги, са заети с редица други дейности наведнъж (основна дейност и една или повече второстепенни дейности), те могат да бъдат класифицирани на същия брой местни ЕВД, ако е налична необходимата информация. Спомагателните дейности (покупка, продажба, маркетинг, осчетоводяване, транспорт, складиране, поддръжка и др.; вж. 1.27) обаче не могат да доведат до създаването на местни ЕВД, освен ако се осъществяват на отделно място, разположено в регион, различен от този на местната ЕВД, която обслужват (ЕСС 2010, 3.13). 1.12. По принцип следва да се регистрират толкова местни ЕВД, колкото второстепенни дейности съществуват, но може да се получи така, че статистическата (счетоводната) информация да не позволява да се разделят второстепенните дейности на местна ЕВД или части от тези дейности от основните ѝ дейности. В случай че дадена институционална единица, произвеждаща стоки или услуги, има основна дейност, както и една или няколко второстепенни дейности, тя се подразделя на същия брой ЕВД, като второстепенните дейности се класифицират в рубрики, различни от тези на основната дейност. Спомагателните дейности не се отделят от основните или второстепенните дейности. Но тези ЕВД, които се отнасят към определена рубрика на класификационната система, могат да произвеждат продукти извън хомогенната група поради второстепенните дейности, с които са свързани и които не могат да бъдат идентифицирани отделно според наличните счетоводни документи. Следователно дадена ЕВД може да извършва една или няколко второстепенни дейности. (ЕСС 2010, 2.149). 1.13. Може да се каже, че се извършва дадена дейност, когато ресурси, като оборудване, труд, техника за производство, информационни мрежи или продукти се обединяват и водят до създаването на конкретни стоки или услуги. Една дейност се характеризира чрез вложените продукти (стоки и услуги), чрез производствения процес и чрез произведената продукция. Основната дейност на местна ЕВД е тази дейност, при която добавената стойност надвишава добавената стойност на която и да било друга дейност, извършвана в същата единица. Класификацията на основната дейност се определя в съответствие с NACE Rev. 2, първо на най-високото ниво на класификацията, а след това на по-детайлизираните нива (ЕСС 2010, 3.10). ▼B 2. Селскостопански отрасъл 1.14. Чрез групирането на всички местни стопански единици по видове дейност става възможно да се обособи понятието отрасъл. Това прави възможно да се класифицира икономиката по отрасли. Класифицирането на тези отрасли зависи от основната дейност на единиците, групирани по този начин. ►M6 На най-детайлизирано ниво на класификацията, както е определено от ЕСС 2010, точка 2.150, отрасълът се състои от всички местни ЕВД, които спадат към един-единствен клас (ниво от четири цифри) на NACE Rev. 2. и които следователно са ангажирани със същата основна дейност по NACE Rev. 2. ◄ 1.15. Въпреки че селскостопанският отрасъл преди беше определян като групиране на единици с еднородно селскостопанско производство, местните стопански единици по видове дейност бяха избрани като основна единица за описание на икономическите сметки за селското стопанство (ИССС), така че 1) да доближат ИССС до икономическото състояние на селското стопанство, т. е. да се приеме съществуването на някои неделими неселскостопански вторични дейности в обща сметка, когато се измерва цялостната продуктивна дейност на селскостопанските единици и 2) да се запази съвместимостта с националните сметки. Това представлява отклонение от аналитичния подход, основаващ се на понятието единица с еднородно производство и еднороден отрасъл, в посока към статистически подход, основаващ се на понятията стопанска единица по видове дейност на местно ниво и отрасъл. 1.16. Неделимите неселскостопански вторични дейности са такива дейности, чиито разходи не могат да се разглеждат отделно от тези на селскостопанската дейност. Примери за такива дейности са преработката на селскостопански продукти във фермите, лесовъдството, сеченето и извозването на дървени трупи, туризмът. Продукцията на селскостопанския отрасъл е резултат на два вида дейности: i) аграрни дейности (основни или вторични), осъществявани от селскостопански единици; ▼M6 ii) неселскостопански неделими второстепенни дейности на селскостопанските единици. ▼B 1.17. Аграрният холдинг, който е единицата, понастоящем използвана за статистически изследвания на селското стопанство (преброяване на населението, проучвания на структурата на аграрните холдинги), е местната стопанска единица по видове дейност, която е най-подходяща за селскостопанския отрасъл (въпреки че някои други единици, такива като кооперативи за производство на вино, зехтин или единици, осъществяващи работа на акорд и др., следва да се включат в нея). Въпреки това трябва да се отбележи, че разнообразните селскостопански дейности, които могат да се извършват в аграрните холдинги, ги правят един специален вид местна стопанска единица по видове дейност. ►M6 Стриктното прилагане на правилото на ЕСС към единиците и техните групи трябва всъщност да доведе до разделянето на аграрния холдинг на няколко отделни местни ЕВД в случаите, когато няколко дейности от четирицифрения клас на NACE Rev. 2 се извършват в същия холдинг и изискваната съгласно точка 1.10 информация е налична. Приемането на аграрния холдинг като местна ЕВД на селскостопанския отрасъл в националните сметки и ИССС се основава на статистически подход. ◄ 1.18. По такъв начин сметките за селскостопанския отрасъл са по същество подобни на сметките на аграрните холдинги (сметка „производство“ и сметка „формиране на доход“). За да се избегне двусмисленост обаче, трябва да се отбележи, че селскостопанските сметки не са сметки на предприятия, чиято основна дейност е селскостопанска: първо, те не включват всички неселскостопански дейности на холдингите (онези, които могат да се отделят от селскостопанските дейности, се изключват). Нещо повече, те включват селскостопанските дейности на предприятия, чиято основна дейност не е селскостопанска. Следователно приемането на аграрния холдинг за основна единица за ИССС не променя факта, че селскостопанските сметки са сметки на селскостопанския отрасъл. 1.19. ►M6 Тъй като съгласно ЕСС 2010 отрасълът се състои от група единици, осъществяващи като своя основна дейност еднакви или подобни видове дейност, определението на селскостопанския отрасъл в ИССС зависи от идентифицирането на характерните дейности и единици в този отрасъл. ◄ Произтичащият от това избор на характерни селскостопански дейности и единици може да доведе до някои различия между ИССС в селскостопанския отрасъл и националните сметки (срв. 1.93). 1.20. ►M6 Селскостопанският отрасъл се разглежда като групиране на всички ЕВД на местно ниво, които осъществяват следните икономически дейности като основна или второстепенна (вж. 1.60 — 1.66 за точното определение на селскостопанския отрасъл): ◄ — отглеждане на посевни култури; зеленчукопроизводство и овощарство; градинарство (включително производството на вино и зехтин от грозде и маслини, отгледани от същата единица), — животновъдство, — отглеждане на посевни култури, свързано със развъждането на животни, — селскостопанска работа на акорд, — лов, развъждане на дивеч, включително свързаните с тях обслужващи дейности. 1.21. Освен аграрните холдинги селскостопанският отрасъл обхваща единици, съставени от групи производители (например кооперативи), които произвеждат вино и зехтин, а също специализирани единици, които доставят машини, материали и работна ръка за извършването на работа на акорд. 1.22. Специализираните единици, които доставят машини, оборудване и персонал за извършването на работа на акорд при производството на селскостопанска продукция (търговски предприятия, заети с работа на акорд, или селскостопански собственици, предоставящи услуги като предприемачи), се разглеждат като част от селскостопанския отрасъл. Съгласно една по-стриктна интерпретация тези единици, които трябва да се включат в селскостопанския отрасъл, следва да извършват работа, която а) е част от селскостопанския процес на производство, б) е свързана с производството на селскостопански продукти, в) обикновено се извършва от аграрните холдинги, и г) е фактически осъществявана изцяло от специализирани единици, предоставящи машини, материали и работна сила. ▼M3 1.23. Ако все пак работата на акорд не се извършва изцяло от специализирани единици (например ако собствениците наемат машини, но използват свои работници), тази дейност трябва да се впише в раздел 77 от NACE Rev. 2 (наемателни и лизингови дейности); в този случай сумите, изплатени на работещи с договор предприятия от собствениците, трябва да се отразяват като „други стоки и услуги“ на показателя „междинно потребление“ (срв. 2.108). ▼M6 1.24. Тъй като целта на ИССС е да се измери, опише и анализира формирането на дохода от селскостопанска икономическа дейност (която в държавите — членки на ЕС, е почти изключително търговска дейност), беше решено да се изключат единици, за които селскостопанската дейност представлява единствено работа в свободното време ( 7 ). За разлика от тях единиците, занимаващи се със земеделие за собствени нужди, са включени в ИССС. Следва да се отбележи, че селскостопанската продукция за собствено крайно потребление на аграрните холдинги трябва да се отчита в ИССС. ▼B 3. Неделими неселскостопански вторични дейности ▼M6 1.25. Използването на местната ЕВД като основна единица за селскостопанския отрасъл налага отчитането на неаграрните второстепенни дейности, когато те не могат да се отделят от основната селскостопанска дейност. 1.26. Неделимите неселскостопански второстепенни дейности на местните селскостопански ЕВД се определят в ИССС като дейности, тясно свързани със селскостопанското производство, за което информацията по отношение на продукцията, междинното потребление, компенсацията на наетите лица, вложения труд или брутото образуване на основен капитал (GFCF) не може да се отдели от информацията за основната селскостопанска дейност, извършвана през периода на статистическото наблюдение. ▼B 1.27. Главните характеристики на тези неделими неселскостопански вторични дейности са следните: — те трябва да са предназначени за продажба или разменна търговия (през отчетния период или по-късно, след складирането), за собствено крайно потребление от производителя или плащане в натура (включително компенсации в натура, раздавани на персонала), ▼M6 — те не трябва да са спомагателни дейности. Спомагателните дейности не са самостоятелни дейности, които да формират отделни единици, нито са отделени от основните или второстепенните дейности или единици, които обслужват. Съответно спомагателните дейности трябва да бъдат обединени с местните ЕВД, които обслужват, освен ако са организирани в отделни единици и са разположени в друг регион. Спомагателните дейности остават в рамките на същия отрасъл като местната ЕВД, която обслужват, и те представляват допълнителни дейности (т. е. продажба, маркетинг, складиране, транспорт за собствена сметка; вж. ЕСС 2010, 3.12 и 3.13, и СНС 2008, 5.35 — 5.44), извършвани от предприятие с цел да се създадат условия за осъществяване на основните или второстепенните дейности. Обикновено продукцията на спомагателните дейности се представя като вложени ресурси в различните видове производствена дейност, ▼M7 — по правило те не могат да включват дейности, свързани с GFCF на неселскостопански продукти (като сгради и машини) за собствена сметка. Посочените дейности, свързани с GFCF на неселскостопански продукти, предназначени за собствено крайно използване, по презумпция могат да бъдат отделни дейности и се отчитат като производство на дадена местна ЕВД. Услугите по настаняване, предоставяни на наетите лица като възнаграждение в натура, трябва да се разглеждат по подобен начин (те се отчитат като възнаграждение в натура в сметка „Формиране на дохода“), ▼B — те трябва да са характерни за аграрните холдинги, т. е. те трябва да имат значително икономическо значение за значително количество холдинги, — селскостопанската работа на акорд не се явява неселскостопанска дейност, тъй като тя е характерна дейност (селскостопански услуги) за селскостопанския отрасъл. 1.28. Само тази част от дадена неселскостопанска вторична дейност, която е неделима, трябва да се включва. Вследствие на това дадена неселскостопанска дейност ще бъде включена в селскостопанския отрасъл, ако е невъзможно тя да се отдели от главната селскостопанска дейност на местна стопанска единица по видове дейност, но ще бъде изключена, ако тя може да се отдели от главната селскостопанска дейност, като в този случай вторичната дейност поражда неаграрна местна стопанска единица по видове дейност. Критерият за избор на неделимите неселскостопански вторични дейности е не толкова характерът на продукта, колкото видът дейност. ( 8 ) Например услугите, свързани със селския туризъм, предоставяни от ферма, следва да се включат само ако те не могат да се отделят от селскостопанските й дейности. Това не се отнася за случая, когато тези дейности станат важни. По такъв начин неселскостопанските продукти, произведени от селскостопанския отрасъл, могат да варират географски и във времето. ▼M6 1.29. Два основни вида неделими неселскостопански второстепенни дейности могат да се разграничат: 1. дейности, които представляват продължение на селскостопанска дейност и които използват селскостопански продукти. Този вид дейност може да се наблюдава в повечето държави — членки на ЕС. Обработката на селскостопански продукти е типична дейност на тази група: Обработка на селскостопански продукти — мляко в масло, сметана, сирена, йогурт и други млечни продукти, — плодове и зеленчуци в плодови сокове, консерви, алкохолни напитки и други продукти, — грозде, гроздов сок и вино в алкохолни продукти (например шампанско и спиртни напитки, като коняк), — плетене на растителни материали/текстил/вълна, — производство на различни видове пастети, пастет от гъши дроб и други продукти от преработено месо, — обработка на други селскостопански продукти. Сортиране и пакетиране на селскостопански продукти, например яйца и картофи. 2. Дейности, свързани с аграрния холдинг и неговите средства за селскостопанско производство (оборудване, съоръжения, сгради, работна сила). Тези дейности основно включват: — селски туризъм — къмпинг, кетъринг, хотели, различни видове настаняване и др., — магазини към земеделски стопанства — търговия на дребно с продукти, различни от тези на холдинга. Преките продажби на селскостопански продукти, суровини или обработени продукти, се отчитат в продукцията от съответните продукти, — спорт и почивка в селски райони — използването на земя за дейности като голф, езда, лов, риболов и др., — услуги за трети лица — например наем и ремонт на селскостопански машини, проекти за напояване, консултантски услуги в сферата на селското стопанство, съхранение на продуктите, поддръжка на селскостопанските сгради, търговски услуги, свързани със селскостопанските продукти, транспорта им и др. Тези услуги се отчитат като второстепенни дейности само ако се извършват за трети лица, а когато се извършват за собствена сметка, те са спомагателни дейности, които не се отчитат в сметките (вж. 1.27), — услуги по озеленяване – косене на трева, подстригване на жив плет, почистване на сняг, оформяне, садене и поддържане на зелени площи и други подобни, — рибовъдство, — други дейности, свързани с използване на земята и средствата за селскостопанско производство. Тези други дейности няма да включват научноизследователската и развойната дейност, ако не се извършва от отделни местни ЕВД и ако е възможно да се оцени. ▼B 1.30. Списъкът от неселскостопански вторични дейности (срв. 1.29) е даден за илюстрация и не се прилага във всички страни. Обратно, всяка страна трябва да съставя свой собствен списък от неделими неселскостопански вторични дейности в зависимост от характеристиките на нейното селско стопанство. Списъкът следва да се състави в сътрудничество с органите, изготвящи националните сметки, така че да се осигури сравнимостта на ИССС със сметките на селскостопанския сектор и сметките за тези неселскостопански дейности, съставени за целите на националните сметки (т. е. да е сигурно, че никоя дейност не е пропусната или дублирана). 1.31. Аграрните вторични дейности на неселскостопанските единици са незначителни и се регистрират като нула по договореност. Селскостопанското производство, извършвано от неселскостопанска единица, всъщност се счита винаги за делимо от гледна точка на счетоводните данни заради специфичните черти на продуктите и средствата за селскостопанско производство, както и източниците на данните и методите, използвани за съставяне на резултатните ИССС (срв. раздел Е от глава I и раздели Б и В от глава II). За да се подчинят ИССС на концепцията за отрасъла, производството на всички селскостопански продукти, с изключение на онези, които са резултат на вторични дейности на неселскостопански местни стопански единици по видове дейност, трябва да се измери. Тъй като дейностите по споразумение се считат нулеви, цялото селскостопанско производство се регистрира (с изключение на производството на единици, за които селскостопанската дейност представлява само работа в свободното време; срв. 1.24). 1.32. Неселскостопанските стоки и услуги, произведени от аграрните холдинги, не са включени в ИССС, освен ако те не са резултат от неделими вторични дейности. Например ако единиците включват няколко вертикално свързани производствени процеса (такива като предприятия, занимаващи се с клане, пакетиране и вакуумиране на птици, сортиране, почистване и пакетиране на картофи и други зеленчуци, сортиране, подготвяне и продажба на семена; кооперативи, които предоставят помещения за складиране и реализират продукти и др.), селскостопанският отрасъл включва само тази част от дейността им, която е свързана със селскостопанското производство, както е описано в 1.62 и 1.63, и с неделимите неселскостопански вторични дейности. В. ИЗМЕРВАНЕ НА ПРОДУКЦИЯТА ▼M6 1.33. Съгласно ЕСС 2010 продукцията на отрасъла обхваща всички продукти, произведени през даден отчетен период от всички единици на отрасъла, с изключение на стоки и услуги, произведени и потребени през същия отчетен период от същата единица. Измерването на селскостопанската продукция се основава на адаптирането на това правило на ЕСС, което се изразява във включването в селскостопанската продукция на част от продукцията, потребена от самите селскостопански единици (вж. 2.032 — 2.036). По такъв начин в ИССС селскостопанската продукция представлява сумата на продукцията от всички единици в отрасъла (с изключение на продукцията за междинно потребление от същата единица) плюс продукцията, използвана като междинно потребление от същата единица, при условие че тази продукция засяга две различни главни дейности (като посеви, отглеждани за храна на животните) и отговаря на определени критерии (вж. 2.055). ▼B 1.34. Правилото на Европейската система от сметки е адаптирано към специфичния характер на селскостопанския отрасъл: — количеството селскостопанска продукция, използвана в същата единица като междинно потребление, е по-голямо в селското стопанство в сравнение с другите икономически сектори, — аграрният холдинг включва голямо разнообразие от селскостопански дейности, които са тясно свързани помежду си (една дейност е основа за или продължение на друга дейност, като например житни растения и фураж за храна на животните; тесни връзки при използването на производствените фактори, като оборудване и машини). Разнородното съдържание на аграрния холдинг, без да се поставя под въпрос охарактеризирането му като местна стопанска единица по видове дейност, го прави много специален случай в сравнение с местните стопански единици по видове дейност в другите части на икономиката (срв. 1.17). Целта на сметките при разделянето на икономиката на отрасли е отчасти да отразяват потоците вътре в производствения процес: създаване, преобразуване, търговия и трансфер на икономическата стойност. Различните дейности, извършвани в даден аграрен холдинг, не биха могли да бъдат взети изцяло предвид само чрез измерване на продукцията, напускаща холдинга. 1.35. Приспособяването на правилото на Европейската система от сметки изисква специално разглеждане за някои продукти, такива като селскостопански продукти, предназначени за използване като храна на животните, грозде, използвано за производство на вино и маслини за производство на зехтин, а също селскостопански продукти, предназначени за използване в междинното потребление за неделимите неселскостопански вторични дейности. 1.36. Търговията с живи животни между аграрните холдинги и вносът на живи животни са обект на специално разглеждане, тъй като те се смятат за текуща дейност (срв. глава II). Г. ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА СМЕТКИТЕ 1. Последователност на сметките, предвидена в ►M6 ЕСС 2010 ◄ ▼M6 1.37. ИССС се основават на последователност от взаимосвързани сметки. В ЕСС 2010 пълната последователност от сметки се състои от текущи сметки, сметки с натрупване и баланси (ЕСС 2010, 1.113 — 1.115). Благодарение на тези различни сметки е възможно отчитането на операциите и другите потоци, свързани със специфични аспекти на икономическия цикъл (например производството), в структурирана рамка. Тези операции варират от формиране на дохода през натрупване на дохода под формата на активи до неговото разпределение и преразпределение. Балансиращите позиции, които са получени от тях, след това се използват като агрегати за измерване на икономическите резултати. 1.38. Текущите сметки се отнасят за производството и свързаното с него формиране, разпределение и преразпределение на дохода и неговото използване под формата на крайно потребление; те позволяват да се изчислят „спестяванията“, които са основен компонент на натрупването. Сметките с натрупване анализират промените в активите и пасивите на различните единици и дават възможност да бъде отразено изменението на нетната стойност (разликата между активите и пасивите). Балансите показват общо активите и пасивите на отделните единици в началото и в края на отчетния период, заедно с нетната им стойност. Потоците за всяка позиция за активи и пасиви, отразени в сметките с натрупване, се виждат отново в сметката „Изменения в баланса“ (ЕСС 2010, 8.02 — 8.09 и таблица 8.1). 1.39. Последователността на сметките, посочена по-горе, се прилага за институционалните единици, секторите и подсекторите и сектор „Общо за икономиката“. В ЕСС 2010 се приема, че няма смисъл от изготвянето на цялата последователност от сметки за местна ЕВД и за отрасъла, тъй като тези единици рядко имат способността да задържат стоки или активи на свое име или да получават и разпределят доход. ▼B 2. Последователност на сметките при ИССС 1.40. Тъй като ИССС се основават на понятието отрасъл, последователността на сметките в съответствие с ►M6 ЕСС 2010 ◄ трябва да се ограничи до първите сметки на текущите сметки: — сметка „производство“ и — сметка „формиране на доход“, чиито балансови показатели са съответно добавената стойност и опериращият излишък (срв. таблици 1 и 2 по-долу). 1.41. Въпреки това се смята, че поради специфичните черти на селското стопанство би следвало да е възможно да се съставят други сметки, поне частично, дотолкова доколкото съответните потоци несъмнено могат да бъдат отнесени към тях. Разглежданите сметки (срв. таблици 3 и 4 по-долу) са следните: — сметка предприемачески доход (част от текущата сметка) и — капиталова сметка (част от набирателната сметка). 1.42. Обсъжда се разширяването на последователността от сметки, за да се включат определени показатели (потоци) в сметка „други промени в активите“ на набирателните сметки (т. е. някои пера в показателя „други промени в обема на активите“ и сметка „преоценка“) и в баланса. 1.43. Въз основа на таблиците и структурата на сметките в ►M6 ЕСС 2010 ◄ последователността на сметките в ИССС може да бъде наблюдавана в таблици от 1 до 4. ▼M6 А. Текущи сметки Таблица 1: сметка „Производство“ Използване Ресурси P.2 Междинно потребление 50 P.1 Продукция 100 B.1g Брутна добавена стойност 50 P.51c Потребление на основен капитал 10 B.1n Нетна добавена стойност 40 Таблица 2: сметка „Формиране на дохода“ Използване Ресурси D.1 Компенсация на наетите лица 10 B.1n Нетна добавена стойност 40 D.29 Други данъци върху производството 5 D.39 Други субсидии върху производството 10 B.2n/B.3n Нетен опериращ излишък/нетен смесен доход 35 Таблица 3: сметка „Предприемачески доход“ Използване Ресурси D.4 Доход от собственост 10 B.2n/B.3n Нетен опериращ излишък/нетен смесен доход 35 D.41 Лихви 5 D.45 Рента 5 D.4 Доход от собственост 1 D.41 Лихви 1 D.42 Разпределен доход на корпоративните предприятия D.43 Реинвестирана печалба от преки чуждестранни инвестиции D.44 Друг доход от инвестиции D.45 Рента B.4n Нетен предприемачески доход 26 Б. Сметки с натрупване Таблица 4: капиталова сметка Изменения в активите Изменения в пасивите и нетната стойност B.101 Изменения в нетната стойност, дължащи се на спестяване и капиталови трансфери B.8n Нето спестяване D.9r Капиталови трансфери за получаване 10 D.92 г. Инвестиционни субсидии за получаване 5 D.99 г. Други капиталови трансфери за получаване 5 D.9p Дължими капиталови трансфери D.91p Дължими данъци върху капитала D.99p Други дължими капиталови трансфери P.51g Бруто образуване на основен капитал (GFCF) 100 B.101 Изменения в нетната стойност, дължащи се на спестяване и капиталови трансфери P.511 Придобиване минус отписване на дълготрайни активи (GFCF в дълготрайни активи) 89 P.511a GFCF в растениевъдството 10 P.511b GFCF в животновъдство 15 P.511c GFCF машини и оборудване 20 P.511d GFCF в транспортно оборудване 20 P.511e GFCF в селскостопански сгради 20 P.511f GFCF в други дейности освен подобрения на земята (други сгради, конструкции) 0 P.511g Основните подобрения върху земите 4 P.511h Научноизследователска и развойна дейност 0 P.511i Друго GFCF (например компютърни програми, права за производство) 0 P.512 Разходи по прехвърляне на собствеността върху непроизведени активи 1 P.51c Потребление на основен капитал 10 P.52 Изменение на запасите 5 P.53 Придобиване минус отписване на ценности NP Придобиване минус отписване на непроизведени активи (земя и др.) B.9 Нето предоставени (+)/Нето получени (–) заеми K.1 Възникване в икономически смисъл на активи K.2 Отпадане в икономически смисъл на непроизведени активи 1.44. Следва да се има предвид, че операциите и запасите, обозначени с курсив в таблици 3 и 4, са позиции, които: — не са от значение за ИССС, тъй като се използва понятието „отрасъл“ и последователността на сметките е непълна. Съответните позиции са D.42 Разпределен доход на корпоративните предприятия, D.43 Реинвестирана печалба от преки чуждестранни инвестиции, D.44 Друг доход от инвестиции и D.45 Рента в „Ресурси“ от таблица 3 и позиции B.8n Нето спестяване, B.101 Изменения в нетната стойност, дължащи се на спестяване и капиталови трансфери, и B.9 Нето предоставени (+)/Нето получени (–) заеми в таблица 4 или — не се отчитат било заради отсъствие на надеждна информация,било защото понастоящем са предмет на ограничен интерес с оглед целите на ИССС. Въпросните позиции са D.9p Дължими капиталови трансфери, D.91p Дължими данъци върху капитала, D.99p Други дължими капиталови трансфери, P.53 Придобиване минус отписване на ценности, NP Придобиване минус отписване на непроизведени активи (земя и други непроизведени активи), K.1 Възникване в икономически смисъл на активи и K.2 Отпадане в икономически смисъл на непроизведени активи в таблица 4. Някои от тях (например D.91, K.1 и K.2) могат да се отчитат в ИССС на по-късна дата. ▼B 1.45. Сметка „производство“ отчита транзакции, свързани с производствения процес. Тя включва продукцията в „ресурс“ и междинното потребление в „използване“. Добавената стойност, т. е. балансовият показател, може да се пресметне или преди, или след потребление на основен капитал (брутна или нетна добавена стойност). Тъй като продукцията се оценява по базисна цена и междинното потребление по покупната цена, добавената стойност включва субсидии, намалени с данъци върху продуктите. 1.46. Сметката „формиране на доход“ се отнася за формирането на дохода, резултат на производствения процес, и неговото отнасяне към фактора „труд“ и държавно управление (под формата на данъци и субсидии). Опериращият излишък, т. е. балансовият показател, съответства на дохода, който формират единиците чрез използването на производствените си активи. ►M6 Що се касае до некорпоративните предприятия в сектор „Домакинства“, балансиращата позиция на тази сметка съдържа по подразбиране елемент, съответстващ на възнаграждението за работа, извършена от собственика или от членове на неговото семейство. Този доход от самостоятелна заетост притежава характеристиките на работна заплата и на печалба, получена от работа, извършена като предприемач. Този доход, който сам по себе си не представлява нито точно заплата, нито само печалба, се посочва като „смесен доход“ (ЕСС 2010, 8.19). ◄ 1.47. Сметката „доход от предприемаческа дейност“ позволява да се измери доходът, който е подобен на понятието „текуща печалба“ преди разпределение и данъци върху дохода, както обикновено се използва това понятие в бизнес счетоводството. 1.48. Капиталовата сметка позволява да се определи степента, до която придобитите активи минус ликвидиране на нефинансови активи е било финансирано от спестяването и капиталовите трансфери. Тя показва средствата, предоставени или взети назаем. Не е възможно да се състави пълна капиталова сметка за селското стопанство, защото въпреки че някои потоци могат да са напълно отнесени към този отрасъл, други показатели (например нетно спестяване, баланс на последователността на текущите сметки) не могат да се изчислят на база отрасъла. Въпреки това чрез регистриране на колкото е възможно повече промени в стойността на нефинансовите активи в отрасъла (дължащи се на придобиване, наличност и потребление на основен капитал) и капиталовите трансфери, получени от отрасъла, се получава ценна информация за икономическото и балансово състояние (плюс информация за дохода, формиран в производствения процес). Д. ИЗТОЧНИЦИ НА ДАННИ И МЕТОДИ НА ИЗЧИСЛЕНИЕ ПРИ СЪСТАВЯНЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СМЕТКИ ЗА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО (ИССС) 1.49. Една от основните характеристики на ИССС е използването на формулата „количество × цена“, когато се измерва производството на голямо количество продукти. Този подход е породен главно от трудностите при съставянето на селскостопанските сметки, основани на представителни примери на стопански сметки. 1.50. Оценяването на производството от посевни култури може като правило да се основава на ресурса, т. е. оценка на произведени количества (прибрани като реколта) на основата на оценка на засетите площи с посевни култури или реколтата или на основата на използване, т. е. на основата на оценки на покупките от отрасли - потребители на селскостопански продукти, износ нето от внос, към който трябва да се прибавят някои количества, използвани за междинно потребление от селскостопанския отрасъл, изменение на запасите на производител и използването за своя сметка (по-голямата част от които е собствено крайно потребление). Последният подход може да бъде твърде подходящ в случаи, при които купувачите на тези селскостопански продукти могат лесно да се идентифицират и четирите други компонента на използване са ограничени (например продукти, изискващи предварителна обработка преди да могат да се използват, като захарно цвекло, тютюн и др.). Въпреки това балансът на физическите обеми е необходим, за да се удостовери съвместимостта и надеждността на данните. 1.51. Статистиката на изкланите животни, износа/вноса на живи животни и големината на стадата са главните източници на данни за измерване на производството на животни. Производството на животински продукти (главно мляко) основно се оценява, като се използват продажбите на отраслите - потребители (мандри, консервни фабрики) заради специфичното използване на тези продукти. 1.52. Едно по-подробно описание на методите на изчисление е дадено в глава II. 1.53. Много междинни стоки могат да се използват главно в селското стопанство (семена и посадъчен материал, торове, пестициди и др.). В този случай покупките от страна на селското стопанство се основават на данни, свързани с продажбите на отраслите, които доставят тези междинни стоки (след включване на външната търговия). 1.54. Приложението на това правило обаче носи определени рискове. В действителност продажбите от страна на производителите на стоки за междинно потребление, които основно се използват в селското стопанство, не съответстват обезателно на покупките на тези стоки от страна на аграрния сектор, защото торовете, пестицидите и др. могат също така да бъдат закупени за други цели (запаси на търговските единици, потребление от страна на други единици, такива като обществени паркове, домакинства и др.). Е. КЛАСИФИКАЦИЯ 1. Основни положения ▼M3 1.55. ИССС са съществена част от Европейската система от сметки и по тази причина за съставянето им се използва общата класификация на икономическите дейности на Евростат(NACE Rev. 2). NACE Rev. 2 е четиристепенна номенклатура на дейностите, която беше съставена през 2006 г. Тя всъщност представлява ревизия на общата отраслова класификация на икономическите дейности в Европейските общности, или NACE, която беше публикувана за първи път от Евростат през 1970 г. ▼B 1.56. ►M3 NACE Rev. 2 ◄ е една по-подробна версия на ►M3 ISIC Rev. 4 ◄ ( 9 ), адаптирана към специфичните европейски обстоятелства. ►M3 NACE Rev. 2 ◄ също така е свързана със статистическата класификация на продуктите по дейност (CPA) в рамките на Европейската икономическа общност, която от своя страна се основава на централизираната класификация на продуктите (CPC) на ООН. ▼M3 1.57. NACE Rev. 2 е класификация на дейности, която се използва за определяне на отраслите в националните сметки. Тя се основава на четиристепенна кодова система, описана по-долу: — първо ниво, състоящо се отподразделения, идентифицирани с азбучен код (сектори); — второ ниво, състоящо се от подразделения, идентифицирани от числов код от две цифри (раздели); — трето ниво, състоящо се от подразделения, идентифицирани от числов код от три цифри (групи); както и — четвърто ниво, състоящо се от подразделения, идентифицирани от числов код от четири цифри (класове). ▼B 1.58. Всяко ниво в класификацията на икономическите дейности може като правило да се определи от неговите характерни стоки или услуги. По такъв начин класификацията на продуктите по дейност (CPA) се използва, за да се опишат в подробности различните икономически дейности в селскостопанския отрасъл с допълнителна двуцифрена диференциация, предоставяща по-подробно определение на подразделенията. ▼M6 1.59. Съгласно ЕСС 2010 отрасълът се състои от група местни ЕВД, които са ангажирани с един и същ или сходен вид дейност. На най-детайлизирано ниво на класификацията отрасълът се състои от всички местни ЕВД, които спадат към един-единствен клас (ниво от четири цифри) на NACE Rev. 2. и които следователно са ангажирани с дейността, която е определена в същата номенклатура (ЕСС 2010, 2.150). Поради тази причина определянето на селскостопанския отрасъл изисква прецизно посочване на: — характерните дейности, — характерните единици на ИССС. ▼B 2. Определение на характерните дейности на селското стопанство ▼M6 1.60. Селскостопанския отрасъл, както е описан в ИССС, съответства по принцип на разделение 01 в NACE Rev. 2 с разликите, показани в следващите точки 1.62 — 1.66. ▼B 1.61. ИССС са сателитна сметка в рамката на националните сметки, чиито основни понятия, принципи и правила се основават на ►M6 ЕСС 2010 ◄ . Последната обаче предоставя само общата рамка за икономиката като цяло и следва да бъде приспособявана към специфичните изисквания за селското стопанство. Тези специфични изисквания произтичат главно от специфичните цели на ИССС, наличността на източници за данните и специалния характер на селскостопанските единици и техните икономически дейности. Специфичният характер на сателитните сметки изисква съставянето на списък от характерни селскостопански дейности на ИССС, които задължително следва да се основават на ►M3 NACE Rev. 2 ◄ . ▼M3 1.62. За целите на националните сметки селскостопанският отрасъл се определя като всички единици, извършващи самостоятелно или заедно с други вторични икономически дейности такива дейности, които се класифицират в раздел 01 от NACE Rev. 2 „Производство на посеви и животни, лов и услуги за подобни дейности“ 2 Раздел 01 обхваща ( 10 ): — Група 01.1: Отглеждане на нетрайни насаждения; — Група 01.2: Отглеждане на многогодишни посевни култури; — Група 01.3: Разсаждане на растения; — Група 01.4: Животновъдство; — Група 01.5: Смесени ферми; — Група 01.6: Подкрепящи дейности към земеделските дейности и дейностите след събиране на реколтата; — Група 01.7: Лов, залагане на капани и услуги, свързани с тези дейности. ▼M6 1.63. Списъкът на характерните селскостопански дейности на ИССС съответства на тези седем групи дейности (от 01.1 до 01.7), но със следните различия: — включването на производството на вино и зехтин (изключително с използване на грозде и маслини, отгледани в рамките на същия холдинг), — изключването на определени дейности, които в NACE Rev. 2 се считат за селскостопански услуги (например работата на напоителните системи — тук се взема под внимание само селскостопанската работа по договор). ▼B 3. Определение на характерните единици на селското стопанство ▼M3 1.64. Всички единици, които извършват характерни дейности на селскостопанския отрасъл на ИССС, трябва да бъдат включени. Разглежданите единици извършват дейностите, включени в следните групи в NACE Rev. 2: — Групи 01.1 и 01.2. Отглеждане на нетрайни и трайни насаждения; — семепроизводство: само единици, заети с размножаване на семената, — Група 01.3: Разсаждане на растения — Група 01.4: Животинска продукция, — Група 01.5: Смесени ферми, — Група 01.6: Подкрепящи дейности към земеделските дейности и дейностите след събиране на реколтата — с изключение на единици, които извършват дейности, свързани със селскостопански услуги, различни от работа на акорд (а именно единици, работещи с напоителни системи или обработка на семена за засяване), — Група 01.7: Лов, залагане на капани и услуги, свързани с тези дейности. ▼M3 ————— ▼B 1.66. От списъка може да се види, че освен аграрните холдинги другите характерни единици на селското стопанство са: сдружения от производители на вино и зехтин и специализирани единици, извършващи селскостопанска работа на акорд (срв. 1.20 и 1.21). Трябва да се напомни, че единици, за които селскостопанската дейност представлява единствено работа в свободното време, не се включват в характерните единици на селското стопанство (срв. 1.24). 4. Наблюдения, касаещи някои показатели ▼M3 а) групите от 01.1 до 01.3: Отглеждане на нетрайни и трайни насаждения, разсаждане на растения 1.67. Групи от 01.1 до 01.3 включват систематична класификация, позволяваща да се класифицират всички дейности, свързани с производството на посевни култури в държавите-членки на Европейския съюз. ▼B 1.68. С цел да бъде регистрирано, производството на зърнен фураж трябва да бъде част от тази икономическа дейност. ▼M3 ————— ▼B 1.70. В номенклатурата на ИССС селскостопанските семена се групират под заглавие „семена“ с изключение на семената за житните растения (включително ориз), маслодайни, протеинови растения и картофи, които се регистрират съответно под отделни заглавия – житни, маслодайни, протеинови и картофи. ( 11 ) Производството на семена всъщност включва няколко вида производствена дейност: изследователска дейност (т. е. получаване на семенни прототипове от първо поколение), размножаване (извършва се от аграрния холдинг по договор) и сертифициране (т. е. оценяване и пакетиране от специализирани производствени единици). Само размножаването на семената е специфична селскостопанска дейност, докато изследователската дейност и сертифицирането се извършват от изследователски и производствени институти и не са част от традиционната селскостопанска дейност (а именно експлоатация на природни ресурси с цел производството на растения и животни). Ето защо производството на семена в ИССС засяга само размножаването им. Междинното потребление на семена съответства на 1) първо поколение семена, закупени с оглед тяхното размножаване и 2) сертифицирани семена, закупени от селскостопанските производители с цел производство на посевни култури. ▼M3 1.71. В съответствие със споразумение, прието от NACE Rev. ( 12 ), когато самостоятелно произведените селскостопански продукти се преработват от същата производствена единица, то те също се отнасят към селското стопанство.Например гроздовата мъст, виното и зехтинът се разглеждат като хранителни продукти в класификацията на продуктите по дейност (CPA). NACE Rev. 2 класифицира производството на вино и зехтин в раздел В „Производство“ (класове 11.02 „Производство на вина от грозде“ и 10.41 „Производство на масла и мазнини“). Единствено производството на винено грозде и маслини е включено в селското стопанство (клас 01.21 „Отглеждане на грозде“ и 01.26 „Отглеждане на маслодайни плодове“). Все пак според споменатото споразумение виното и зехтинът, произведени съответно от грозде и маслини, отгледани от същата производствена единица се отнасят към селското стопанство. ▼B 1.72. Производството на вино от единици, тясно свързани с аграрни холдинги, също се разглежда като характерна селскостопанска дейност в ИССС. Единици, притежаващи силни връзки с аграрни холдинги, включват сдружения на производители (например кооперативи, отглеждащи винени сортове грозде). Тяхното включване в селскостопанския отрасъл се диктува от характера на тези организации, които исторически представляват разширяване на аграрните холдинги (на обща основа, свързана с производство и маркетинг) и които са тяхна собственост. За сравнение производството на вино (зехтин) от агро-промишлени предприятия се изключва от ИССС (тъй като то е очевидно отраслово производство в основата си). 1.73. Производството на суровина от грозде върви заедно с производството на вино в списъка на характерните дейности, тъй като гроздето може да бъде продадено или изнесено в сурово състояние или добавено към запасите, преди да бъде продадено или изнесено за директна консумация или за производство на вино в един следващ период. 1.74. Тъй като виното, зехтинът и гроздето (последното само ако не се превръща във вино през съответния период) са резултат от селскостопанско производство под формата на преработване на грозде и маслини, отгледани от същата единица, нито грозде, предназначено за производство на суровина от грозде или вино, нито маслини, предназначени за производство на зехтин (т. е. базисни продукти) не следва да се включват в продукцията. Те се разглеждат като потребление вътре в единицата, което не се измерва като отраслова продукция (срв. 2.052). Гроздов материал, който на се превръща във вино през съответния период, следва да се включи в продукцията за този период. През периода на превръщане във вино той следва да се регистрира като междинно потребление (вътрешно-отраслово потребление), балансиращ съответния спад в запасите. Виното, получено в резултат на обработката на гроздовия материал, следва да се регистрира като компонент на производството. 1.75. Масиви с насаждения (например лозя и овощни градини) са стоки от основния капитал (основни средства) и тяхното установяване следва да се регистрира в показателя „производство“. Създаването на масиви за своя сметка, самостоятелно, образува „основни средства, произвеждани самостоятелно“. Когато създаването на масиви от насаждения се извършва от специализирани единици на договорна основа, съответната стойност се смята за „продажби“. ▼M3 б) група 01.4: животинска продукция ▼B 1.76. Както при производство на посевни култури (срв. 1.67), тази група включва систематична класификация на всички живи животни и животински продукти, произведени в държавите - членки на Европейския съюз. ▼M3 ————— ▼B 1.78. Развъждането на коне е характерна дейност на ИССС, независимо от това какво е крайното предназначение (размножаване, производство на месо или услуги). ►M3 Следва да се отбележи обаче, че дейностите по отглеждане на расови коне за състезания и училища по езда не са характерна селскостопанска дейност (те са част от „Спортна дейност, както и дейности за отдих и развлечение“: раздел 93) (срв. 2.210). ◄ ►M6 Поради това потоците към земеделските стопани от такива дейности трябва да се изключат от ИССС. ◄ Освен това отглеждането на състезателни коне или коне за езда, което не е част от селскостопанския производствен процес, се изключва от ИССС. Подобно третиране се прилага по отношение на биковете, отглеждани за борба с бикове. 1.79. В икономическите сметки вторичните продукти ( 13 ), които автоматично произлизат от производството на определени селскостопански продукти, не се регистрират под същите заглавия, както самият продукт. Те се появяват отделно в края на всяка група от производствени дейности, класифицирани по вид. При производството на посевни култури например примерите включват слама, листата на цвеклото, на зелето, шушулките от граха и боба и др.; във винопроизводството — утайката и суровият винен камък; в производството на зехтин – остатъчният материал от маслините; и в случая на животновъдството – кожи, козина на дивеч, а също восък, естествена тор. Казано най-общо, нито един от тези продукти не е първостепенна цел на производството, което обяснява защо статистическите данни за тези продукти не са надеждни. В самото селско стопанство тези продукти се използват главно за храна на животните или обогатяване на почвата. В отделни случаи обаче тези вторични продукти се продават на икономически сектори извън селското стопанство, при което стойността на производството следва да се отчете в ИССС. ▼M3 в) Група 01.6: Подкрепящи дейности към земеделските дейности и дейностите след събиране на реколтата 1.80. Дейностите в група 01.6 могат да се разделят на две категории: — селскостопански услуги под формата на работа на акорд на етап производство (т. е. селскостопанска работа на акорд), — „други“ селскостопански услуги (работа на напоителни системи, обработка на семената за посев, и т.н.). 1.81. Селскостопанските услуги от втората категория не се разглеждат като характерни дейности в ИССС (въпреки, че те се регистрират в селскостопанските сметки на националните сметки), тъй като те не са традиционни или типични селскостопански дейности. ▼B Селскостопанска работа на акорд 1.82. Като част от процеса на икономическа специализация аграрните холдинги и домакинствата са далеч от отхвърлянето на определени функции, които са поемани от нарастващ брой специализирани професионалисти, притежаващи свои собствени производствени единици. Това разделяне на функции засяга главно обработката на селскостопански продукти (клане и производство на месо, смилане на зърнените култури, производството на хляб, масло и сирене, а също обработката на семена от нови сектори) и на по-късен етап някои транзакции от областта на маркетинга. Това става главно в контекста на основните структурни промени, засягащи селското стопанство — нарастващо използване на огромни машини и селскостопански дейности, които пряко се внедряват в растениевъдството и животновъдството и преминават с нарастващи темпове към специализирани единици. 1.83. Следва да се отбележат следните такива дейности: наторяване, обогатяване на почвата с калциеви соли, оран, плевене, унищожаване на вредители, защита на растенията, косене на сено, вършитба и стригане на овце. 1.84. Характерна черта на всички тези дейности е, че те са необходими главно като част от производствения процес на селскостопански продукти и са свързани с тяхното производство. 1.85. Дейности, които не са пряко свързани с производството на селскостопански продукти, т. е. които не се случват на етап селскостопанско производство (транспортиране за сметка на трети лица и доставки на мляко до мандрите са примери за неселскостопанска дейност, съставляваща част от друг отрасъл) не са отличителен белег и не се отчитат в ИССС (освен ако те са дейности, които са неделими от основната селскостопанска дейност; срв. 1.12). 1.86. Следва да се има предвид, че тази класификация се прилага само в случаи, в които разглежданите дейности са изключително за сметка на специализираните единици. ►M3 Ако от друга страна, фермерът наема машини без обслужващ персонал или само с няколко от нужните оператори, като продължава да извършва дейността като такава с помощта на машините, то тази дейност се отчита в раздел 77 от NACE Rev. 2. ◄ Този случай се отнася главно към по-прости машини, изискващи малки ремонтни работи, и главно в най-натоварените периоди, когато машините са много търсени (срв. 1.23). 1.87. Работата на акорд, извършвана на етап селскостопанско производство, изисква използването на скъпи машини и оборудване. Тази работа може да се извършва от: а) специални единици, за които тези дейности са основни (предприемачи на акорд в истинския смисъл); б) аграрни холдинги. Работата на акорд от арендаторите обикновено се извършва чрез следните форми: — дотолкова, доколкото се засяга допълнителният доход на фермерите, най-гъвкавата форма е предоставяне на непостоянна помощ на съседите. Тази категория също така включва предоставяне на помещения за добитъка и главно за прасетата и пилетата — отглеждане срещу възнаграждение (и по-специално угояване). Помещения за подслон могат да се предоставят за животни, притежание на друг фермер или животните могат да са собственост на отраслово предприятие, обикновено доставчик (например производител или търговец на фураж) или купувач (например собственик на кланица), — под формата на повече или по-малко самостоятелен машинен парк, което представлява една систематизирана форма на взаимопомощ между съседи. Високата цена на машините и ниската степен на използваемост от отделния холдинг карат холдингите, които притежават тези машини, да оформят машинни паркове, които се предоставят на разположение на други холдинги заедно с необходимия персонал. С нарастващи темпове фермерите извличат своя главен селскостопански доход от работата на акорд за сметка на лица, за които селското стопанство е не повече от една вторична дейност и които в някои случаи са просто собственици на земята, — аграрни машинни кооперативи ( 14 ). Те представляват огромни кооперативи с платен персонал; те са подобни на специализираните предприемачи; в) предприятия, заети с допълнителна, следваща фаза на производство, които прибират реколтата от плодове или зеленчуци и после ги преработват (например консервни фабрики, преработващи грах на акорд); г) предприятия, заети с предшестваща фаза на производство. Те включват търговци на селскостопанска техника, които извършват работа на акорд. Въпреки че други случаи могат да изглеждат малко вероятни от гледна точка на ИССС, теоретически е възможно за производител на пестициди да приложи продукта си сам. Ако това обаче се случи, като се използва най-модерна техника, то не е обезателно работа на акорд на етап селскостопанско производство и несъмнено не е, ако работата не се извършва редовно от фермера (например въздушно пръскане против паразити). 1.88. В случаите, когато трябва да се реши дали една дейност следва да се разглежда като работа на акорд (т. е. работа, която в контекста на селскостопанския производствен процес обикновено би се извършвала от самите аграрни холдинги), трябва да се има предвид, че не само характерът на дейността, но също така специфичният контекст, в който тя се извършва, т. е. „селскостопанският производствен процес“, е важен. ▼M3 1.89. Животновъдство, извършвано във фермите срещу възнаграждение (предоставяне на земя за добитък), е селскостопанска работа на акорд, тъй като тя е част от селскостопанския производствен процес. Това подразделение обаче не включва частното развъждане и отглеждане на ездитни коне, тъй като тези дейности не представляват производство на стоки, а действителна услуга по смисъла на ►M6 ЕСС 2010 ◄ (раздел С от NACE Rev. 2). ▼B 1.90. Видът на възнаграждението, плащано на лицата, извършващи работа на акорд, не е важен. В никакъв случай то не трябва да е фиксирано възнаграждение (т. е. заплата в строгия смисъл на думата); възнаграждението може без проблеми да бъде под формата на участие в печалбата или да бъде от смесен вид (например фермер, който угоява телета и в резултат за възнаграждение получава фиксирана сума за всяко животно плюс дял в нетната печалба). Възнаграждението също така може да приеме форма на специфичен дял от продукцията. 1.91. Въпреки това работата трябва винаги да се извършва от независими предприятия: работата, извършвана от платени работници на холдинг, не спада към тази категория. От гледна точка на холдинга възнаграждението за такава работа (например работа, извършена от платен пастир) е разход за заплата и се появява под заглавие „компенсация на работниците“. За разлика от този случай работата, извършена от предприятие, което осъществява доене на договорна основа за друг аграрен холдинг, се отчита в ИССС едновременно като производство (предоставяне на услуги) от гледна точка на предприемача, доставчика на услугата, и като междинно потребление (купуване на услуги) от гледна точка на аграрния холдинг. ▼M3 г) група 01.7: Лов, залагане на капани и услуги, свързани с тези дейности. 1.92. Тази група се състои от следните дейности: i) лов и залагане на капани на търговска основа; ii) улов на животни (мъртви или живи) за храна, козина или кожи, или за научноизследователска дейност, в зоологически градини или като домашни любимци; iii) производство на кожи с косъм или кожи на влечуги или птици, резултат на лов или залагане на капани. Следва да се отбележи, че добиването на обработени и необработени кожи от кланици и в резултат на лов, упражняван като спорт или развлечение, не се смятат за характерни дейности от селскостопанския отрасъл. Освен това разглежданата група не включва развъждането на дивеч в холдингите, което трябва да се отчита в клас 01.49 „Отглеждане на други животни“. ▼B 5. Несъответствие между ИССС на селскостопанския отрасъл и на селскостопанския отрасъл в централната рамка на националните сметки ▼M6 1.93. Селскостопанският отрасъл в рамките на ИССС, както е определен в раздели 1.62 — 1.66, се различава в някои аспекти от определението на отрасъла за целите на националните сметки. Различията се отнасят до определянето на характерните дейности и на единиците. Те могат да се обобщят, както следва: Селскостопански отрасъл в рамките на ИССС = селскостопански отрасъл в рамките на националните сметки (Nace Rev.2 разделение 01) — производството на единиците, предоставящи свързани селскостопански услуги, различни от селскостопанската работа по договор (например работата на напоителните системи) — единиците, за които селскостопанската дейност представлява само дейност, извършвана през свободното време, и които са включени в националните сметки, вж. ЕСС 2010, 3.08 + производството на единиците, произвеждащи вино и зехтин (изключително с използване на грозде и маслини, отгледани в рамките на същата единица (групи производители, кооперативи и др.) + отделни второстепенни селскостопански дейности на единици, чиято основна дейност не е селскостопанска (вж. 1.18) ▼B II. ТРАНЗАКЦИИ С ПРОДУКТИ 2.001. Транзакциите с продукти предоставят данни за сметката относно произхода и използването на продуктите. Продуктите са стоки и услуги, създадени по време на производствения процес. Главните категории транзакции с продукти, дефинирани от ►M6 ЕСС 2010 ◄ , са: продукция, междинно потребление, разходи на крайното потребление, действително крайно потребление, бруто образуване на капитал, износ на стоки и услуги и внос на стоки и услуги. 2.002. Както беше споменато в 1.40 и 1.41, само продукцията, междинното потребление и бруто образуване на капитал се вземат предвид в ИССС. Продукцията се отчита като ресурс, а междинното потребление като използване в сметка „производство“. Бруто образуване на капитал се отчита като използване (промяна в активите) в капиталовата сметка. А. ОСНОВНИ ПРАВИЛА 1. Референтен период 2.003. За икономическите сметки за селското стопанство референтният период е календарната година. 2. Единици а) Количества 2.004. Количествата следва като правило да се показват в хиляди тонове (в 10 000 хектолитра за гроздов материал и вино) с точност до първия десетичен знак. За животните се използва живо тегло. б) Цени 2.005. В икономическите сметки за селското стопанство цените следва да се дават за тон (за 10 хектолитра за виното и гроздето). ▼M7 2.006. В ИССС цените се закръгляват до най-близкото цяло число или до първия или втория десетичен знак в зависимост от статистическата надеждност на наличните ценови данни. Съответната информация за цените на вложените ресурси и на продукцията е необходима за съставяне на ИССС. ▼B в) Стойности 2.007. Стойностите следва да се отразяват в милиони единици на националната валута. 3. Време на отчитане ▼M6 2.008. ЕСС 2010 (1.101 — 1.105) отчита потоци (по-специално операции с продукти и разпределителни операции) на начислена база, т. е. във времето, когато икономическата стойност, задължението или вземането възниква, се трансформира, отпада или престава да съществува, а не във времето, когато в действителност се осъществява плащането. ▼B а) Продукция 2.009. Продукцията следва да се оценява и отчита във времето, когато тя се формира. По тази причина продукцията трябва да се отчита, когато се произвежда, а не когато се плаща за нея от купувача. ▼M6 2.010. В ЕСС 2010 производството се разглежда като непрекъснат процес, в който стоки и услуги се превръщат в други стоки и услуги. Този процес може да се осъществява през различни периоди в зависимост от продуктите, а периодите могат да надвишават един отчетен период. Тази характеристика на производството заедно с принципа на начислена база води до отчитане на продукцията под формата на незавършено производство. Съответно съгласно ЕСС 2010 (3.54) продукцията от селскостопански продукти се отчита като непрекъснато произвеждана през целия период на производство (а не само при прибиране на реколтата или при клане на животни). Посевите, горите, стадата от животни и рибата, отглеждани за храна, се разглеждат като запаси от незавършено производство по време на процеса и се трансформират в запаси от готови продукти при завършване на процеса. В продукцията не се включват промени при неотглежданите животни и растения, напр. естественият прираст на животни, птици, риби, които живеят в дивата природа, или естественото развитие на гори, но се включва уловът на животни, птици и риби, живеещи в дивата природа. 2.011. Отчитането на продукцията като незавършено производство е желателно и необходимо за икономическия анализ, когато производственият процес се осъществява през период, по-голям от отчетния период. Това позволява да се постигне съгласуваност между отчитането на разходите и продукцията, за да се получат полезни данни за добавената стойност. Тъй като ИССС се основават на календарната година, отчитането на незавършеното производство може да се прилага само към продукти, чийто производствен процес не е завършен в края на календарната година (но също така в случаите, когато общото равнище на цените претърпява много бързи промени през отчетния период). ▼B 2.012. За селскостопанските продукти обаче, чийто производствен процес е по-кратък от отчетния период, не е необходимо да се отчита производството като текуща дейност. Отчитането на производството на етап готова продукция, т. е. при прибирането на реколтата (за растениевъдството), в действителност позволява адекватно ниво на съответствие между производството и производствените разходи. Тази ситуация се отнася за по-голямата част от селскостопанското производство, чийто производствен цикъл продължава по-малко от година. Не е необходимо да се отчита като текуща дейност растениевъдството с кратък цикъл, чийто производствен процес се застъпва с втора календарна година (срв. 2.172). В тези случаи отглеждането на посеви не се счита за наличност на текуща дейност. 2.013. На практика само продукти с дълъг производствен цикъл са засегнати от метода на отчитане под формата на текуща дейност. Такива продукти в частност са живите животни, други продукти като вино (чието отлежаване е неразделна част от производствения процес) и култивираните насаждения. Нормалната тенденция в движението на цените в Европейския съюз всъщност не е от особено значение и не е причина за отчитането на някои продукти като текуща дейност (въпреки че това може да се случи в изключителни случаи, срв. 2.172). 2.014. Когато продукти с дълъг производствен цикъл, които са отчетени като текуща дейност, се прибират като реколта (посеви) или заклани животни, производственият процес е завършен и текущата дейност се трансформира в запаси от готова продукция, годна за продажба или използване за други цели. ►M6 По време на производствения процес стойността, която трябва да се отчита всяка година като продукция в рамките на незавършено производство, може да се получи чрез разпределяне на очакваната стойност на готовия продукт пропорционално на направените разходи през всеки един период (СНС 2008, 6. 112). ◄ 2.015. Животни: животновъдството обикновено изисква определен период от време, който може да отнеме няколко отчетни периода, преди процесът да е завършил. От времето на раждането е възможно и също подходящо да се отчита и вписва всяка фаза на производството, т. е. за всяка възрастова група от отделни животни (частта от производствения процес обаче, предхождаща раждането, не може да се отчита, защото тя не може да бъде изолирана от услугите, извършени при отглеждането на животното родител). 2.016. Производственият процес за впрегатните животни формално е завършен с тяхното раждане; след този момент те се отчитат като капиталови активи. Животните, разбира се, тогава не са готови за предназначението си, но индивидуалните различия са такива, че който и да е избор на фиксирана възраст за всички би бил твърде произволен. Моментът на раждането се избира от практическа гледна точка, тъй като последващото използване на животните е вече определено на този етап. 2.017. Този случай не се отнася задължително за едрия рогат добитък, прасетата, овцете и други живи животни, които могат да се отглеждат за размножаване или за клане. ►M6 Когато е възможно да се направи разлика между младите животни в зависимост от бъдещото им използване, животните, предназначени за използване като производствени фактори, следва да се отчитат като GFCF от момента на раждането им (GFCF за собствена сметка, което се отчита в момента на производство), т. е. те се считат за незавършено производство и прирастът им се отчита като „продукция“, вж. ЕСС 2010, 3.134). ◄ С други думи, животните са включени в потоците като текуща дейност до достигането на зряла възраст и се използват като фактори на производството (например кравите, отглеждани за мляко, животни за размножаване или за други производствени цели, като производство на вълна). Тогава те се отчитат като основен капитал. Животни, които се преместват от стадата за размножаване преди клането, също следва да се отчитат като запаси, а не като капиталови активи. 2.018. Производството на пилета също се разглежда по-специално, ако обхваща два отчетни периода. Яйца, излюпени в инкубатори в края на периода, се считат като производство на пилета и се регистрират в ИССС в показателя „производство на домашни птици“ (под формата на текуща дейност) (срв. 2.048). 2.019. Вино: производството следва да се отчита като текуща дейност, тъй като неговото отлежаване формира част от производствения процес и може да продължи няколко отчетни периода. Подобно на това, ферментирането на гроздето, което не е вече суров гроздов материал и все още не е вино, се разглежда в края на отчетния период по същия начин, както яйцата в инкубаторите, и се отразяват в ИССС като вино под формата на текуща дейност. 2.020. Активи, култивирани в масиви от насаждения: стоки, произведени за собствена сметка „бруто образуване на основен капитал“ (различни от живи животни), такива като масиви, в които се отглеждат многогодишни растения, следва да се отчитат като „бруто образуване на основен капитал“ в периода на производството на разглежданите активи. б) Междинно потребление 2.021. Стоките и услугите следва да се отчитат през периода, когато те постъпват в производствения процес, т. е. когато те в действителност се консумират, а не когато те се купуват или прибират на съхранение. 2.022. Потреблението на стоките за даден отчетен период на практика съответства на покупката или придобиването на стоките плюс първоначалните запаси и минус последните запаси в края на периода ( 15 ). 2.023. Услугите се отчитат през периода на покупката. Тъй като услугите не могат да се складират, времето на покупката е също така времето на потреблението. 2.024. Изключение от това правило са следните услуги: — услуги, свързани с покупка на стоки, такива като търговски и транспортни услуги, се отчитат като междинно потребление във времето, когато разглежданите услуги се консумират (срв. 2.111), — услуги, считани за постоянни, такива като застрахователните услуги. Те се регистрират на пропорционална основа в края на отчетния период в съответствие с пропорцията на плащането, дължимо за година или част от годината. Съответно количествата, които се отчитат, не съответстват задължително на застрахователните премии, платени през разглеждания период. в) Бруто образуване на основен капитал 2.025. Бруто образуване на основен капитал се отчита във времето на прехвърлянето на собственост на дълготрайни активи към единица, възнамеряваща да ги използва за производствени цели. Въпреки това съществуват две изключения от този принцип: първо, активи, придобити чрез финансов лизинг, се отчитат, ако този, който ги използва, стане собственик, когато стоките са на негово разположение за използването им (срв. 2.122). Второ, „бруто образуване на основен капитал“ за собствена сметка се отчита във времето на производство на разглежданите активи (с изключение на едрия рогат добитък, прасета, овце и други живи животни, бъдещото използване на които не може ясно да се дефинира, тъй като тези животни са включени в запасите като текуща дейност, срв. 2.017). 2.026. Съответно в случая на създаване на овощни градини и лозя (стоки от основния капитал, произведени за собствена сметка), при положение че не цялата необходима работа е завършена към края на отчетния период, стойността на консумираните материали и услуги, оказани през отчетната година, се регистрира като „бруто образуване на основен капитал“ в края на периода. 2.027. Купуването и продажбата на земя, както и свързаните с това разходи се отчитат във времето на прехвърлянето на собствеността. Нетното придобиване на земя обаче не се включва в „бруто образуване на основен капитал“, понеже земята е непроизведен актив. Нетното придобиване на земя (и други непроизведени материални активи) се отчита в капиталовата сметка (сметка „придобиване на нефинансови активи“). г) Изменение на запасите 2.028. Изменението на запасите съответства на разликата между стоките, постъпващи в запасите, и стоките, изтеглени от запасите през отчетния период. 2.029. Стоките, постъпващи в запасите, са или стоки, предназначени за потребление в производствения процес по-късно (вложени стоки) — в този случай те се отчитат през периода на трансфера на собственост — или ако те са стоки от отрасъла, които са за бъдещо използване, например чрез продажба или трансфер към основния капитал на единицата (производствени запаси), те се отчитат като запаси, когато тяхното производство е завършено. 2.030. В случая на незавършени продукти от отрасъла (отчетени като текуща дейност) стойността на консумираните материали и предоставените услуги през отчетния период също се отчитат като запаси в края на този период (с изключение на трайните насаждения с кратък цикъл, срв. 2.012; в резултат на това част от консумираните материали и предоставените услуги през отчетния период би била консумирана без компенсиращо увеличение в стойността на запасите). 2.031. Стоките, изтеглени от запасите, са в случая на вложените запаси стоки, постъпващи в производствения процес или в случая на производствените запаси — стоки, напускащи отрасъла, за да бъдат продадени или да послужат за някои други цели. В първия случай стоките се изваждат от отрасловите запаси през периода на тяхното действително междинно потребление в производствения процес; във втория случай те се изваждат от запасите през периода на тяхната продажба или друг начин на използване. Б. ПРОДУКЦИЯ 1. Основни бележки върху понятието „продукция“ в ►M6 ЕСС 2010 ◄ и икономическите сметки за селското стопанство ▼M6 2.032. Продукцията е общото количество продукти, които са създадени през отчетния период (ЕСС 2010, 3.14). Важно е да се запази разграничението между понятията „продукция“ и „производство“, тъй като, докато първото означава получените стоки и услуги, второто представлява процесът. ▼B 2.033. Съгласно ►M6 ЕСС 2010 ◄ продукцията също така включва 1) стоки и услуги, доставени от една местна стопанска единица по видове дейност на друга, принадлежаща към същата институционална единица, 2) стоки, произведени от една местна стопанска единица по видове дейност и намиращи се още в запасите в края на отчетния период, в който те са произведени, независимо от това какво последващо предназначение имат те. Обаче стоки и услуги, произведени и консумирани през същия отчетен период от същата местна стопанска единица по видове дейност, не се отчитат отделно. ►M6 Следователно те не се отчитат като част от продукцията или междинното потребление на тази местна ЕВД. ◄ 2.034. Понятието „продукция“, използвано в ИССС, което е свързано с понятието „обща продукция“, се основава на адаптирането на ►M6 ЕСС 2010 ◄ , тъй като някои селскостопански стоки и услуги, произведени и консумирани през същия отчетен период в същата селскостопанска единица, се отчитат в продукцията на цялостната селскостопанска дейност. Критериите за включването на тези стоки и услуги в продукцията на селскостопанския отрасъл, са описани в 2.055. Разликата между ►M6 ЕСС 2010 ◄ и метода, възприет от ИССС, се изразява в елементите на вътрешното потребление, чиято стойност е включена едновременно в продукцията и междинното производство. По такъв начин добавената стойност остава идентична, независимо от това кой метод е използван. 2.035. Както беше упоменато в 1.34, тази модификация на правилото на Европейската система от сметки се основава на специфичния характер на селскостопанската дейност и аграрния холдинг (като местна стопанска единица по видове дейност). Нещо повече, тя позволява: — да се подобри икономическият анализ на селскостопанските сметки и по-специално определението на техническите коефициенти и процентът на добавената стойност (съотношението между продукция и междинно потребление), — да се подобри сравняването на техническите коефициенти и процентите на добавената стойност между подотрасли на икономическа дейност и страни. В действителност продукцията, консумирана вътре в единицата, е основно ограничена до няколко специфични продукта (такива като житни растения, протеини и маслени продукти, фуражни продукти и мляко за изхранване на животни) и стойностите на вътрешното потребление варират значително в зависимост от икономическия отрасъл и страната, — да се повиши съответствието между сметки „продукция“, „формиране на доход“ и „доход от предприемаческа дейност“: необходимото съответствие между транзакции с продукти (продукция, междинно производство и др.) и трансакции, свързани с разпределение (компенсация на работниците, субсидии, данъци, ренти, лихви и др.), се повиши, тъй като реформата на общата селскостопанска политика през 1992 г. в субсидиите (някои от които засягат продукти, обект на вътрешно потребление) понастоящем играе важна роля във формирането и движението на селскостопанския доход. 2.036. ►M6 Въпреки че не е предложено от ЕСС 2010, правилото, възприето от ИССС, е заложено в СНС поради специфичния характер на селското стопанство, а също и в методологическото ръководство на ФАО ( 16 ). ◄ На последно място това правило позволява разликата между различните измервания на продукцията, произтичаща от избора на основна единица (местна стопанска единица по видове дейност или единица с еднородно производство) да бъде намалена чувствително. 2. Продукция от селскостопанска дейност: количества 2.037. При съставянето на ИССС продукцията се класифицира по количества с прогресивно нарастващи величини. Схематично представяне на ресурсите и използването на селскостопанските продукти 2.038. Началната точка на това възходящо изчисление е: — брутна продукция (1q) или — използваема продукция (3q) в зависимост от това дали съответните числа за реколтата включват загуби (полски, на реколта или фермерски), или не. (а) Брутна продукция Брутна продукция: (1q) 2.039. Това е стартова точка за страни, чиято официална статистика на реколтата включва загубите. В съответствие с понятието отрасъл всички продукти на селскостопанските дейности, извършвани от аграрните единици в рамките на отрасъла (както е упоменато в 1.62 и 1.63), следва да се измерват. Съгласно споразумението, описано в 1.31 (приемащо, че продукцията на вторичните селскостопански дейности на неселскостопанските единици не съществува, защото всички селскостопански дейности по презумпция могат да се отделят и поради това формират основната дейност на собствената си местна селскостопанска единица по видове дейност), цялата селскостопанска продукция следва да се отчита с изключение на продукцията, произведена от единици, за които селскостопанската дейност представлява единствено дейност в свободното време (срв. 1.24). б) Загуби Загуби: (2q) 2.040. Този показател се отнася за повтарящи се загуби на стоки в запасите (срв. 2.041). Те включват загуби на полето, при прибирането на реколтата и други загуби във фермите (дължащи се на нетрайния характер на продуктите, влиянието на климатичните условия, като слана, суша и др.). Загубите, получаващи се през различните етапи на реализиране на продукта, а именно по време на транспортирането от фермите, по време на съхранението в складове и преработката или третирането им в преработващата промишленост, не трябва да се включват в този показател. За разлика от тях продуктите, предложени за продажба от производителя, но останали непродадени и поради това негодни за консумация (особено плодовете и зеленчуците) също следва да се включат тук. Видове загуби ▼M6 2.041. Съгласно ЕСС 2010 съществуват три вида загуби, които могат да понесени от производителите: повтарящи се загуби в запасите (ЕСС 2010, 3.147), необичайни загуби в запасите (ЕСС 2010, 6.13, буква д) и загуби поради катастрофални събития (ЕСС 2010, 6.08 и 6.09). ▼B Отчитане на трите вида загуби 2.042. За отчитането на загубите на стоки в запасите следва да се прави разграничение между повтарящите се, периодични загуби, от една страна, и извънредните загуби и тези вследствие на бедствия, от друга страна. Но отчитането на загубите също така зависи от метода на изчисляване на продукцията и вида на основния статистически материал на всяка страна. 2.043. Когато продукцията се изчислява на основата на данни за началните и крайните запаси, продажбите и възможното друго използване (стоки, произведени от основния капитал за собствена сметка), повтарящите се загуби се получават от измененията в запасите и по-нататъшното им отчитане в показателя „загуби“ би довело до двойно отчитане. За разлика от този случай, когато изчисляването на продукцията не се основава на данни за запасите, а вместо това е резултат на добре обосновано изчисление, като например действителните данни за ражданията, следва да се отчитат повтарящите се загуби в производството през отчетния период, както и загубите на животни, внесени за развъждане или угояване или родени през предходни периоди. 2.044. Извънредните загуби и тези, които са резултат на бедствия, касаещи стоки в запасите, следва да се отчитат в набирателните сметки, и по-точно в сметка „други изменения в обема на активите“. В този случай продукцията включва цялата стойност на тези загуби. 2.045. Загубите (независимо от това дали са периодични, извънредни или вследствие на бедствия) на дълготрайни активи (такива като млекодайни крави, животни за развъждане и др.) следва да се отчитат в сметка „други изменения в обема на активите“. Те нямат никакво влияние върху стойността на продукцията. Трябва да се наблегне на факта, че загубите, касаещи насаждения, които вече дават продукция, трябва да се отчитат или като „потребление на основен капитал“, или като „други изменения в обема на активите“ в зависимост от вида на загубата. в) Използваема продукция Използваема продукция: (3q) = (1q) минус (2q) = брутна продукция минус загуби (на етап производител) 2.046. Това е първият показател, който се регистрира от страните, чиято статистика на добивите не включва загуби. Той представлява разполагаемата продукция за съответния период, която ще се реализира на пазара, ще се използва като средство за производство, ще се преработва от самия производител, ще се консумира в неговото домакинство, ще се съхранява на склад или, може да бъде използвана като стоки от основния капитал, произведени за собствена сметка. г) Начални запаси Начални запаси: (4q) 2.047. Те представляват готови или полуготови запаси на собствени продукти, намиращи се в аграрните холдинги (т. е. държани от производителите) в началото на отчетната година. Запасите на различните етапи на маркетинга и посредническите запаси не се включват тук. (срв. 2.201 и следващите точки, касаещи отчитането на живите животни). 2.048. Началните запаси от домашни птици следва също така да включват яйца за мътене в инкубатори в началото на съответния период, тъй като те се считат за полуготов птичи продукт (срв. 2.018). д) Общи налични ресурси Общи налични ресурси: (5q) = използваема продукция плюс начални запаси (3q плюс 4q) е) Вътрешно потребление Вътрешно потребление: (6q) 2.049. Под заглавието „вътрешно потребление“ се отчитат продукти, произведени вътре в аграрната единица (местна стопанска единица по видове дейност) и използвани от единицата като вложения в производствения процес в рамките на същия отчетен период. 2.050. Всички селскостопански продукти (с изключение на живите животни; срв. 2.067 и 2.208), продадени от дадена аграрна единица на други произвеждащи аграрни единици, трябва да се отчитат като продажби и после като междинно потребление. Тези продукти включват стоки, обект на преработка, и техните вторични продукти (например връщане на обезмаслено мляко, трици, кюспе, захарен пулп и листа, както и връщане на семена след обработка). Класификация на вътрешното потребление 2.051. Вътрешното потребление може да се класифицира в съответствие с използването на разглежданите продукти: 2.052. Продукти, консумирани в рамките на отрасъла от същата селскостопанска дейност (т. е. същия клас дейност, в Статистическата класификация на икономическите дейности, ►M3 NACE Rev. 2 ◄ , четирицифрено ниво): — семена (за зърнени култури, зеленчуци, цветя и др.): използвани повторно за същата продукция; — грозде за вино и гроздов материал: използвани в производството на вино; — маслини: използвани в производството на зехтин; — мляко: използвано за изхранване на живи животни. 2.053. Продукти, консумирани в рамките на отрасъла от различна селскостопанска дейност (т. е. различен клас дейност, в Статистическата класификация на икономическите дейности, ►M3 NACE Rev. 2 ◄ , четирицифрено ниво). Те са предимно посеви, използвани при изхранването на животни, но също така животински вторични продукти, използвани в производствения процес на друга дейност (торове, използвани за торене на посеви). Посеви, използвани за изхранване на животни, могат да бъдат класирани в съответствие със степента, до която те обикновено се реализират (която се оценява общо): — нормално продаваеми (търгуеми) продукти за изхранване на животни: житни растения (пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица, тропическо житно растение сорго, ориз и други зърнени храни); протеинови насаждения; картофи; растения, съдържащи масло в семената (рапица, слънчоглед, соя и други), — трудно продаваеми, непродаваеми продукти за изхранване на животни: — годишни фуражни продукти: кореноплодни растения (захарно цвекло, фуражно цвекло, кръмно цвекло, фуражна ряпа, фуражни моркови, фуражно къдраво зеле и други кореноплодни растения; фуражна царевица и други зелени фуражни растения (пресни, изсушени или консервирани), — многогодишни фуражни продукти: постоянни или временни фуражни продукти, резултат от икономическа дейност (пресни, изсушени или консервирани), — фуражни вторични продукти (слама, плява, листа от растения и други фуражни вторични продукти). Определение на вътрешното потребление, което следва да се включи в продукцията на отрасъла. 2.054. Селскостопанските продукти, предмет на вътрешно потребление, не се включват в измерването на продукцията на отрасъла, освен ако те не отговарят на някои критерии. Установяването на рестриктивни критерии при отчитането на вътрешното потребление отговаря на две изисквания: първо, методологическо изискване, тъй като след отклонението от правилото на Европейската система от сметки съществуваше необходимост то да бъде следвано по дух (чрез включването на две отделни дейности); второ, практическо изискване, тъй като критериите, които трябваше да се развият, следваше да служат като прецизна и сравнима рамка за дефинирането на това, кое вътрешно потребление трябва да се отчита, за да се направи този метод на измерване осъществим. 2.055. Тези критерии са следните: ▼M3 1. Двете упражнени дейности трябва да се отнесат към различни четирицифрени нива от Статистическата класификация на икономическите дейности, NACE Rev. 2 (раздел 01: Производство на посеви и животни, лов и услуги, свързани с тези дейности). По такъв начин прилагането на този критерий изключва например оценяването на семената, произведени и използвани в същия холдинг за посеви (по време на същия отчетен период); ▼B 2. Селскостопанският продукт трябва да има значителна икономическа стойност за значителен брой фермери. 3. Данните за цените и количествата трябва да се предоставят на разположение, без да срещат твърде големи затруднения. Този критерий се изпълнява трудно поради някои непродаваеми или трудно продаваеми продукти. 2.056. В съответствие с определението за основните критерии за включване на продуктите от вътрешното потребление в измерването на продукцията (срв. 2.055) само посевите, използвани за храна на животните (лесно продаваеми или не) следва да се отчитат в селскостопанската продукция на отрасъла. 2.057. Когато тези продукти се отчитат в продукцията на отрасъла, те трябва също така да се отчитат и като междинно потребление, като се спазва принципът, че общите количества, произведени и после използвани за различна производствена дейност през съответния период, са взети под внимание (срв. 2.055). Когато изменението от продукцията до междинното потребление отнема повече от разглежданата година, тогава съответните количества продукция следва да се отчетат като „крайни запаси“ на разглеждания продукт през съответната година. 2.058. Животинските вторични продукти се изключват от вътрешното потребление поради практически трудности, свързани с отсъствието на данни относно количествата и особено цените. ж) Преработване от страна на производителите Преработване от страна на производителите: (7q) ▼M6 2.059. В рамките на позицията „преработване от страна на производителите“ се отчитат количествата, произведени за по-нататъшна преработка от селскостопанските производители (например преработено мляко, за да се получи масло или сирене, ябълки, преработени за пюре или сайдер), но само в рамките на преработвателните дейности, които могат да се отделят от основната селскостопанска дейност (на основата на счетоводни документи, вж. 1.26). Само сурови продукти (например сурово мляко, ябълки) следва да се отчитат, а не преработени продукти, получени от тях (например масло, ябълково пюре и сайдер). С други думи, работата, включена в преработването на селскостопанските продукти, не се взема под внимание в тази позиция. ▼B 2.060. Ако тези преработвателни дейности са неделими неселскостопански дейности, продуктът на тези преработвателни дейности се отчита в стойността на продукцията на селскостопанския отрасъл (срв. 1.25). Основни селскостопански продукти, използвани като междинно потребление от тези преработвателни дейности, не се отчитат нито като продукция, нито като междинно потребление. Това правило произтича от факта, че двете дейности (производството на селскостопански продукти и преработването на тези продукти) не могат да се разграничат на основата на счетоводни документи. Съответно разходите за тези два вида дейности се вписват заедно и тяхната продукция се оценява като производство на преработени продукти. з) Собствено крайно потребление Собствено крайно потребление: (8q) 2.061. То включва: i) продукти, консумирани от домакинствата на фермерите, които ги произвеждат; ii) продукти, водещи началото си от селскостопанската единица (холдинг) и използвани за заплащане в натура под формата на възнаграждение, плащано на работниците от холдинга, или продукти, разменяни за други стоки. 2.062. ►M3 Селскостопанските продукти, преработени от аграрния холдинг чрез разделяне на дейности (т. е. водещи до формирането на местна неаграрна стопанска единица по видове дейност – KAU) и консумирани от домакинствата на фермерите, се отчитат в продукцията на отрасъла „производство“ (сектор В от Статистическата класификация на икономическите дейности – NACE Rev. 2) като собствено крайно потребление. ◄ За разлика от него селскостопанското потребление от страна на домакинствата на селскостопански продукти, преработени без разделяне на дейности (т. е. продукцията на неделимите неселскостопански преработвателни дейности), се отчита като собствено крайно потребление на тези дейности (срв. 2.080) и се включва в продукция на селскостопанския отрасъл. ▼M3 2.063. Стойността на наема на единица със собствени жилищни помещения не се отчита тук, а в отрасъл „даване под наем и използване на собствено или наето недвижимо имущество“ (клас 68.20 от Статистическата класификация на икономическите дейности – NACE Rev. 2). Наемането на жилищна площ е неселскостопанска дейност, която винаги се счита за отделима от селскостопанската дейност. ▼B и) Продажби Продажби: (9q) 2.064. Този компонент включва продажбите на селскостопански продукти, извършени от селскостопански единици на други единици (селскостопански или единици от други отрасли), включително продажби на складове и посреднически центрове с изключение на разпореждането с дълготрайни активи. Те се разделят на вътрешни продажби извън отрасъла, вътрешни продажби на други селскостопански единици и продажби зад граница. 2.065. Следователно за дадена единица продажбите съответстват на оборота, получен от реализирането на неговата продукция. ►M6 Следва да се отбележи, че продажбите на животни, класифицирани като дълготрайни активи, които се извеждат от продуктивното стадо (за износ или за кланици), не се отчитат като продажби. ◄ Животни, класирани като дълготрайни активи, които се извеждат от продуктивното стадо, се прехвърлят в запаси преди тяхната продажба, но продажбите на тези животни (за кланици или за износ) се появяват в сметките, отразяващи напускането на запасите, могат да се видят само в капиталовата сметка. Съответната продукция вече е включена като част от стоките от основния капитал, произведени за собствена сметка ( 17 ), по-късно регистрирани в сметка „производство“. 2.066. Живи животни, считани за запаси: разпореждането с живи животни, считани за запаси на друг холдинг, представлява продажба в съответствие с определението, дадено в точка 2.064. Тази продажба може да бъде компенсирана с преместване от запасите, ако тези живи животни са отчетени като запаси в началото на отчетния период (в противен случай се отчитат само продажбите). 2.067. Придобиването на животни се вписва в запасите, ако те не се препродават през отчетния период. Придобитите животни обаче не могат да се разглеждат като междинно потребление, защото по дефиниция стоките за междинното потребление са предназначени да изчезнат (или поне да претърпят значителна трансформация) по време на производствения процес. Тези животни се смятат за текуща дейност, тъй като производственият процес при тях не е напълно завършен (производственият процес завършва в кланицата). Придобиването в този случай се отчита като вписване в запасите на текуща дейност/продукти и по тази причина се отчита като „отрицателни“ продажби, а не като междинно потребление. В случая на търговия между резидентни холдинги, продажбите и съответно покупките взаимно се компенсират (с изключение на разходите при прехвърляне на собственост) ( 18 ). С оглед на това специално разглеждане на търговията с живи животни между селскостопанските единици не се отчита никакво междинно потребление в показателя „живи животни и животински продукти“ ( 19 ). 2.068. Животни, класирани като дълготрайни активи: търговията с животни, третирани като дълготраен актив, не се отчита в продажбите, както беше упоменато по-горе, а като търговия с активи (отчетена в капиталовата сметка като бруто образуване на основен капитал на селското стопанство). В случая на търговия между резидентни холдинги продажбите и съответните покупки взаимно се компенсират (с изключение на разходите по прехвърлянето). 2.069. Отчитане на вноса на живи животни (които не са предназначени непосредствено за кланиците): както в случая на търговия между резидентни холдинги, животните, разглеждани като запаси (различни от тези, предназначени непосредствено за кланици), и внесени от селскостопанските единици през отчетния период, се отчитат като запаси на текуща дейност и по тази причина се приспадат от продажбите. 2.070. Въпреки това, тъй като на практика често е трудно да се правят разграничения между различните категории животни на базата на разполагаемите източници на данни за ЕС (между животни, класирани като дълготрайни активи, и тези, класирани като запаси), смята се, че целият внос е на животни, предназначени за запаси, и стойността на всички внесени животни (с изключение на тези, които са предназначени непосредствено за кланиците) се приспадат от стойността на продажбите. Този метод на отчитане гарантира разглеждането на външната търговия с живи животни по подобен начин на този, възприет при изчисляването на брутната местна продукция в статистиката на животновъдството. й) Стоки от основния капитал, произведени за собствена сметка Стоки от основния капитал, произведени за собствена сметка: (10q) 2.071. Те включват само: — работа, извършвана от селскостопанските единици (например използване на труд, машини и други средства за производство, включително запаси от съоръжения), за създаването за собствена сметка на овощни градини и лозя, насаждения с ягоди, малини и др., насаждения с хмел. Най-общо казано, работата за собствена сметка в овощни градини, лозя и др. е съставена от голямо количество операции, свързани с индивидуална работа, които не могат да се сумират в отделни количества, — животни, произведени в селскостопански единици и прехвърлени в техния основен капитал (срв. 2.161). Това са животни, отглеждани заради продукцията, която те доставят редовно (главно животни за развъждане, за мляко, впрегатни животни, овце и други животни, отглеждани заради тяхната вълна; срв. 2.202). к) Крайни запаси Крайни запаси: (11q) 2.072. Това са запаси от готови продукти или текуща дейност в холдингите на отрасъла (т. е. държани от производителите) в края на отчетната година. Запасите на различни етапи от маркетинга (и по-специално резерви, държани от дилъри и преработвателни фирми), както и посреднически запаси не се включват тук. 2.073. Продукти, които само временно са държани като запаси и са консумирани на един по-късен етап в рамките на отрасъла (зърнени култури за хранене, семена за засяване и др.) също трябва да се вписват тук, тъй като крайното използване на продукта не е известно по времето на тяхното вписване в запасите. л) Използване, общо Използване, общо: (12q) (не включва вътрешно потребление) = (7q) + (8q) + (9q) + (10q)+ (11q) = преработването от страна на производителите плюс собствено крайно потребление плюс продажби плюс стоки от основния капитал, произведени за собствена сметка плюс крайни запаси. 2.074. Това регистриране представлява сумата на колоните от 7q до 11q. м) Изменение на запасите Изменение на запасите: (12q) = (11q) минус (4q) = прираст на запасите (П) минус намаление на запасите (Н) 2.075. Изменението в запасите в отрасъла (с изключение на запасите на различните етапи на маркетинга) през отчетната година се измерва чрез изчисляване на разликата между вписванията и изважданията в запасите или разликата между началните и крайните запаси. В последния случай другите изменения в обема и доходите на холдинга (нето от загубите) следва да се изваждат при изчисляването на стойностите (срв. точка 2.179 и следващите). н) Продукция на селскостопанските дейности Продукция на селскостопанските дейности = (6q, продукти, служещи за изхранване на животните) + (7q) + (8q) + (9q) + (10q)+ (12q) 2.076. В съответствие с понятието за продукция и правилата за отчитане на вътрешното потребление (срв. точка 2.049 и следващите), преработването на селскостопански продукти (срв. 2.059 и 2.060) и собственото крайно потребление (срв. 2.061, 2.062 и 2.063) продукцията на селскостопанските дейности може да се опише, както следва: Ресурси Използване Селскостопанска продукция на аграрния отрасъл Брутна продукция Продажби (общо, с изключение на търговията с животни между аграрните холдинги) Х Изменение на запасите (с производители) Х - Загуби Стоки от основния капитал, произведени за собствена сметка (площи, засадени с многогодишни растения, продуктивни животни) Х Собствено крайно потребление Х = Използваема продукция Преработване от страна на производители (на селскостопански продукти, отделими дейности) Х Вътрешно потребление: — за същата дейност (семена, мляко за хранене на телета, винено грозде, маслини за зехтин, яйца за мътене) — за отделна дейност: — посеви, използвани за храна на животни (житни, слънчогледови, фуражни култури, лесно продаваеми или непродаваеми, и др.) Х Животински вторични продукти, използвани в растениевъдството (естествени торове и др.) ▼M6 2.077. Понятието „обща продукция“ за измерване на продукцията на селскостопанската дейност включва търговията със селскостопански стоки и услуги между селскостопанските единици и вътрешното потребление на продукти за изхранване на животните (продаваеми или непродаваеми). ▼B 3. Продукция на неделимите неселскостопански вторични дейности 2.078. Прави се разграничение между двата вида „неделими неселскостопански вторични дейности“ (срв. 1.29): — „преработване на селскостопански продукти“: тази група обхваща дейности, които са продължение на селскостопанска дейност, в която се използват селскостопански продукти. Преработването на селскостопански продукти е типична дейност за тази първа група, — „други неделими неселскостопански вторични дейности“: тази група обхваща дейности, които използват аграрния холдинг и неговите средства за производство на селскостопанска продукция. Тя не е толкова еднородна, както първата група. 2.079. Въобще тези дейности включват разнообразни продукти (стоки и услуги), чиито количества не могат да бъдат събрани като цяло. 2.080. Продуктът на тези дейности е или предназначен за продажба, размяна, плащане в натура, собствено крайно потребление (срв. 2.062), или съхраняван в запасите. ▼M6 2.080.1. Съгласно ЕСС 2010 3.82 Научноизследователската и развойна дейност е творческа дейност, извършвана системно с цел повишаване на познанията и оползотворяване на тези познания за целите на откриване или разработване на нови продукти, включително подобрени варианти или разработване на нови продукти, включително подобрени варианти или качества на съществуващи продукти, или откриване или разработване на нови или по-оптимизирани производствени процеси. Значителната научноизследователска и развойна дейност, свързана с основната дейност, се отчита като второстепенна дейност на местната ЕВД. Когато е възможно, се разграничава отделна местна ЕВД за научноизследователска и развойна дейност, която не се отнася към селскостопанския отрасъл. За единици, осъществяващи и научноизследователска и развойна дейност, ако не могат да се отнесат към отделна местна ЕВД и ако е възможно да се извърши оценка на разходите за научноизследователска и развойна дейност за селскостопански дейности, тези оценки следва да се отчитат като селскостопанска продукция, като „други неделими неселскостопански второстепенни дейности“ (производство за собствена сметка) и като GFCF. ▼B 4. Продукция на селскостопанския отрасъл ▼M6 2.081. В съответствие с определението на продукцията на селскостопанския отрасъл (вж. 1.16) продукцията на селскостопанския отрасъл се състои от сбора на продукцията от селскостопанските продукти (вж. 2.076 — 2.077) и стоките и услугите, произведени в неделимите неселскостопански второстепенни дейност (вж. 2.078 — 2.080.1). ▼B 5. Оценяване на продукцията ▼M6 2.082. Продукцията следва да се оценява по базисни цени. Базисната цена е цената, която производителите получават от купувача за единица стока или услуга, произведена като продукция, минус данъците (напр. данъци върху продуктите), дължими от тази единица за производството или продажбата ѝ, плюс всяка субсидия (напр. субсидии върху продуктите), която може да бъде получена за тази единица за производството или продажбата ѝ. Тук не се включват транспортни разходи, за които производителят издава отделни фактури. Тук също така не се включват и холдингова печалба и загуба на финансови и нефинансови активи (вж. ЕСС 2010, 3.44). ▼B 2.083. Компоненти на продукцията, такива като продажби, плащане в натура, прираст на запасите и вътрешно консумирани продукти следва да се оценяват по базисни цени. Подобно на тях, продукция за собствено крайно използване (т. е. стоки от основния капитал, произведени за собствена сметка и собствено крайно потребление) трябва да се оценяват по базисната цена на подобни продукти, продадени на пазара. Текущата дейност и допълненията към нея се оценяват пропорционално на текущата базисна цена на готовия продукт. Ако последните трябва да се оценяват предварително, изчисленията следва да се основават на действителните разходи плюс количество, съответстващо на очаквания опериращ излишък или смесен доход. 2.084. Когато се съставят ИССС съгласно „нетната“ система за отчитане (срв. 3.033 и 3.035 до 3.043), данъкът добавена стойност, начислен във фактурата от производителя, не се включва, когато се установява базисната цена. 2.085. ►M6 Цената, получена от производителя, съответства на цената на производител (без фактурирания ДДС), както е определено в СНС 2008, 6.51 — 6.54 (т.е. франко цена земеделско стопанство). ◄ Базисната цена може да се получи от цената на производител, като се прибавят субсидиите и се извадят данъците (освен ДДС) върху продуктите. Когато съществуват проблеми при начисляването на данък или субсидия за даден продукт и това прави трудно изчисляването на дадена базисна цена, продукцията може да се изчисли пряко по базисна цена. В този случай тя се получава пряко от стойността на цената на производител (с изключване на ДДС) минус стойността на данъците върху продуктите (освен ДДС) и плюс стойността на субсидиите за продуктите. 2.086. Оценяването на продукцията по базисни цени поражда необходимост да се прави разграничение между данъци (освен ДДС) върху продуктите и субсидии за продуктите (срв. 3.027 и 3.053), от една страна, и други данъци и субсидии върху производството (срв. 3.044 и 3.058), от друга страна. Данъците и субсидиите върху продуктите не се отчитат в сметката „формиране на доход“ на отрасъла (тази сметка включва само други данъци върху производството и други субсидии за производството, срв. 3.055). 2.087. Цената на даден продукт, получена от производителите, не е задължително една и съща; тя може да варира, между другото, в зависимост от вида на доставката. Например структурата от гледна точка на качеството на стоки, изнасяни директно от производителя, може да бъде различна от структурата на продажбите, предназначени за вътрешно потребление, или на вътрешните продажби на други селскостопански единици. Тези стоки впоследствие имат различна цена. Трябва да се отбележи, че когато дадена производствена единица директно изнася своята продукция, получаването или плащането на паричния еквивалент за износа трябва да се вземе под внимание в ИССС. 2.088. Тези основни принципи на оценяване изискват специфично приложение за определени продукти, такива като сезонни продукти и вино. Те са описани в раздела, разглеждащ оценяването на изменението в запасите (срв. от 2.185 до 2.200). В. МЕЖДИННО ПОТРЕБЛЕНИЕ 1. Определение ▼M6 2.089. Междинното потребление представлява стойността на всички стоки и услуги, използвани като вложени ресурси в производствения процес, без дълготрайните активи, чието потребление се отчита като потребление на основен капитал. Съответните стоки и услуги са или трансформирани, или изразходвани в производствения процес (вж. ЕСС 2010, 3.88). В една подробна класификация по различни категории показатели междинното потребление показва взаимовръзката на селското стопанство с други отрасли на икономиката поради вложените ресурси. Междинното потребление също се използва като показател при изчисляването на интензивността на факторите (т. е. съотношението на два производствени фактора, например съотношението между междинното потребление и вложения труд). 2.090. Междинното потребление изключва нови или съществуващи придобити дълготрайни активи, които са били произведени в икономиката или внесени: те се отчитат като GFCF (вж. 2.109 букви в) — е). Това се отнася и до позиции, които са неселскостопански дълготрайни активи, като сгради или други конструкции, машини и оборудване, както и селскостопански дълготрайни активи, като насаждения и продуктивни животни. По подобен начин придобиването на непроизведени активи, като земя, се изключва от междинното потребление. Нескъпоструващи инструменти за често извършвани операции, като триони, чукове, отвертки, гаечни ключове, ключове и други ръчни инструменти, малки уреди, като например джобни калкулатори, се отчитат като междинно потребление. ▼B 2.091. Междинното потребление включва стоки и услуги, консумирани в спомагателни дейности (например администриране на покупки и продажби, маркетинг, счетоводство, транспорт, съхранение в складове, поддръжка и др.). Потреблението на тези стоки и услуги не трябва да се разграничава от това на стоки и услуги, консумирани в рамките на основната (или вторична) дейност на местна стопанска единица по видове дейност. 2.092. Междинното потребление включва също така всички разходи по стоки и услуги, от които се ползва персоналът, но които са предимно изгодни за работодателя ( 20 ) (например възстановяване на пътните разходи, отделяне, преместване, разноски за развлечения по време на изпълнение на задълженията им; разходи за осигуряване на удобства на работното място). 2.093. С оглед на приемането на понятието за отрасъла и местната стопанска единица по видове дейност като основна единица на ИССС междинното потребление на отрасъла включва стоки и услуги, предоставяни от една местна стопанска единица на друга местна стопанска единица по видове дейност (за производствени цели), дори когато тези единици принадлежат на същата институционална единица. ▼M6 2.094. Търговията с животни, която е подобна на запасите от незавършено производство (такива като малки прасенца и яйца за мътене) и се осъществява между селскостопански единици, а също вносът на животни не се отчитат като междинно потребление (или като вид продукция) (вж. 2.066 — 2.070). ▼B 2.095. Стоки и услуги, произведени и консумирани в рамките на същата селскостопанска единица (т. е. произведени и използвани в същия отчетен период за селскостопански производствени цели), не се отчитат като междинно производство, освен ако те също така не се появяват в продукцията на отрасъла (т. е. посеви, използвани за храна на животни, срв. от 2.049 до 2.057; 2.060). ▼M2 ————— ▼B 2. Елементи на междинното потребление а) Семена и посадъчен материал 2.097. Този показател обхваща общото потребление на закупените на местния пазар и внесени семена и посадъчен материал за текущото производство и поддържане на запасите от лозя, овощни градини и разсадници на коледни елхи. Той включва по-специално директните покупки на семена и посадъчен материал от други фермери. Обаче тези семена, които са произведени и консумирани в същата единица и в същия отчетен период, не се включват в този показател (срв. 2.052). 2.098. Следва да се отбележи, че междинното потребление на посеви и зеленчукови семена съответства главно на 1) семе първо поколение, закупено от производителите за засяване и 2) сертифицирано семе, закупено от селскостопанските предприемачи за засяване на посеви. б) Енергия; смазочни масла 2.099. Този показател обхваща електрически ток, газ и други твърди и течни горива и източници. Следва да се отбележи, че само потреблението на енергия в аграрните холдинги трябва да се отчита, а не потреблението в домакинствата на фермерите. в) Торове и подобрители на почвата 2.100. Подобрителите на почвата обхващат например калциеви соли, торф, шлам, пясък и синтетични видове пяна. г) Продукти за защита на растенията и пестициди 2.101. Те включват хербициди, пестициди и други подобни неорганични и органични субстанции (например отровна стръв за вредители). д) Ветеринарни разходи 2.102. Лекарства, които се фактурират отделно от хонорара на ветеринарния лекар, следва да се отчитат тук (лекарства, предписани директно от ветеринарния лекар, се отчитат с неговия хонорар). е) Продукти, служещи за изхранване на животните 2.103. Този показател включва всички закупени на вътрешния пазар и внесени продукти, преработени или непреработени, включително тези, получени директно от други фермери. Посевите, използвани за храна на животните, произведени и използвани в същия отчетен период и в същия аграрен холдинг, също се регистрират и вписват като подразделение на показателя „продукти, служещи за изхранване на животните“, част от вътрешното потребление (срв. 2.057). Те също се регистрират в продукцията. 2.104. Разходите за подготвянето и съхранението на тези продукти, служещи за изхранване на животни (като енергийните разходи, разходи за химически консерванти и др.), трябва да са дадени с разбивка по вид на разхода и не трябва да са в комбинация със самите продукти, служещи за изхранване на животни. ж) Поддръжка на материали 2.105. Тази точка включва: — покупки на стоки и услуги за поддръжка (т. е. регулярна смяна на отделни повредени или счупени части) и ремонт, необходими, за да се поддържат капиталовите стоки в добро състояние за ползване (срв. от 2.127 до 2.129), — покупки на съоръжения и продукти за защита на растенията (с изключение на препарати за защита и контрол на вредителите, срв. 2.101), такива като детонатори, защита от градушки, опушване срещу слани и др. з) Поддръжка на сградите 2.106. Тук се включват покупките на материали (цимент, тухли и др.), разходите за труд или цялостните разходи, направени от фермерите за поддържане на селскостопанските сгради или други съоръжения (с изключение на техните къщи) (срв. от 2.127 до 2.129). и) Селскостопански услуги 2.107. Тези селскостопански услуги (които представляват наемането на машини и оборудване със съответната работна ръка) са неразделна част от селското стопанство (срв. от 1.82 до 1.91) и се регистрират като междинно потребление, а също така се вписват в „продукция“. ▼M2 й) Непряко измервани услуги за финансово посредничество (FISIM) ▼M6 2.107.1. В съответствие с методиката от ЕСС 2010 стойността на косвено измерените услуги на финансовите посредници (FISIM), използвани в отрасъл „Селско стопанство“, следва да се отчитат като междинно потребление на отрасъл „Селско стопанство“ (ЕСС 2010, глава 14). ▼M2 к) Други стоки и услуги ▼B 2.108. Другите стоки и услуги включват: ▼M6 а) платения наем, директно или като компонент от договора за наем, за използването на нежилищни сгради и други капиталови активи (движими или недвижими), като наемане на машини и оборудване без работен персонал (вж. 1.23) или компютърен софтуер. Ако не може обаче да се направи разграничение между наемане на нежилищни сгради от местна селскостопанска ЕВД и наемане на земя, цялата позиция се отчита като наемане на земя в сметка „Доход“ на предприятието (вж. 3.082); ▼B б) такси за медицински прегледи на работниците; в) възнаграждения на селскостопански консултанти, инспектори, счетоводители, данъчни консултанти, адвокати и др.; ▼M6 г) покупка на услуги, свързани с проучване на пазара и рекламиране, разходи за обучение на персонала и други подобни услуги; ▼B д) разходи за транспортни услуги: те включват реимбурсиране на служителите при пътуване, разходи по отделяне, преместване по време на изпълнение на задълженията им, главно в интерес на служителите, и възнаграждението, плащано от работодателя на независими предприятия, които предоставят транспорт за персонала (с изключение на транспорта между домовете и мястото на работа; срв. 2.092, 2.109б и 3.016), както и транспортирането на стоки за панаири и изложби. Ако, от друга страна, транспортът се осигурява от персонала и собствения транспорт на работодателя, разходите следва да се отчетат в съответните показатели. Тъй като покупките на стоки следва да се оценяват по покупната цена, а продажбите по базисна цена (срв. 2.110 и 2.111, 2.082), разходите по транспорта на стоки обикновено не се означават отделно. Счита се, че транспортните разходи, включени в продажбите, трябва да се фактурират отделно. В случаите, когато производителят наема трета страна за транспортирането на стоките до продавача, транспортните разходи не се отчитат нито като междинно потребление, нито като продукция в ИССС. В случаите, когато производителят транспортира сам стоките си, това се счита за неселскостопанска дейност, за която разходите трябва да се отчитат по подходящ начин, ако дейността е неделима. И накрая тук се включват разходи, направени в процеса на неселскостопански вторични дейности, касаещи транспорта, търговията и съхраняването в складове за трети лица; е) пощенски и телекомуникационни разходи; ▼M7 ж) възнаграждение за услуги, съдържащо се в брутните премии на застраховки, сключени с цел да се покрият рискове като загуба на животни, загуби в резултат на градушки, слани, пожари и бури. Остатъкът, т.е. нетната премия, е компонент от брутната платена премия, която е на разположение на застрахователните дружества за уреждане на претенциите. Точна разбивка на брутните премии на двата компонента може да се направи само за националната икономика като цяло, както се прави за националните сметки. Разпределянето на компонента услуги между производствените отрасли обикновено се прави като се използват подходящи показатели за разбивка, свързани със съставянето на „input-output“ таблиците (за вложените ресурси и крайните продукти). Поради това при попълване на този показател в ИССС се прави позоваване на националните сметки (за отчитане на субсидиите, свързани със застрахователните услуги, вж. т. 3.063, бележка под линия 1); ▼B з) такса за наемане на расови коне за разплод; ▼M2 и) въведени банкови такси (но не лихви по банкови заеми); ▼B й) доброволни вноски, такси за участие в професионални асоциации, такива като селскостопанска камара, търговска камара и селскостопански профсъюзи; к) вноски в селскостопански кооперативи; л) разходи за тестване на мляко, участие в регистри за чистокръвни породи; м) разходи за изкуствено осеменяване и кастриране; н) плащания за използване на непроизведени нематериални активи, като патентни активи, търговски марки, авторски права, квоти за мляко или други производствени права. Купуването на тези непроизведени нематериални активи, от друга страна, се регистрира в капиталовата сметка; ▼M6 о) плащания към обществени организации с цел получаване на лицензии или разрешения за извършване на търговски или професионални дейности, ако разрешенията са предмет на щателна проверка за регулаторни цели (освен ако таксите са непропорционални спрямо ползите от разглежданите услуги, вж. 3.048, буква д) и ЕСС 2010, 4.80, буква г); п) покупката на малки нескъпоструващи инструменти, работни дрехи, резервни части и дълготрайно оборудване, използвано за извършване на относително прости операции (ЕСС 2010, 3.89, буква е), точка 1) и СНС 2008, 6.225); р) такси за краткосрочни договори, лизинги и лицензи, отчетени като непроизведени активи; тук не се включва пряката покупка на подобни непроизведени активи. ▼B л) Показатели, които не са включени в междинното потребление 2.109. Междинното потребление не включва: а) стоки и пазарни услуги, които са предоставяни от производствени единици на служителите им безплатно или по намалена цена дотолкова, доколкото този разход е предимно от полза за служителите. Стойността на тези стоки и услуги формира част от „възнаграждение на наетите“. (срв. 3.018); б) пътни разноски, плащани от работодателя на служителите в налични пари; те се смятат за елемент от „възнаграждение на наетите“ (служителят използва тези пари, за да заплати транспорта между дома си и работното място) (срв. 3.018в). По същия начин, плащанията от работодателя пряко на транспортно предприятие за колективен транспорт на персонала (за пътуването от дома до работното място) се отчитат във „възнаграждение на наетите“. Тези услуги, като транспортът от дома до работното място или улеснения за паркиране притежават някои от характеристиките на междинното потребление. ►M6 Въпреки това счита се, че работодателите се нуждаят от този вид услуги, за да привличат и задържат своите наети лица (за които те би трябвало да плащат сами), а не поради някаква необходимост, свързана с производствения процес (вж. СНС 2008, 7.51); ◄ в) покупки на стопански сгради и движимо имущество (т. е. капиталови стоки, чийто нормален период на използване е повече от една година); това придобиване се смята за „бруто образуване на основен капитал“ (срв. 2.162); г) плащанията по финансов лизинг, направени за използване на дълготрайни активи за селското стопанство, не представляват купуване на услуги, а транзакции, които се вписват отчасти като лихви (в сметка „доход от предприемаческа дейност“) и отчасти като реимбурсиране на капитал (във финансовата сметка) (срв. 2.122); д) разходи за възстановяване (за поддръжка, срв. 2.105 и 2.106) на стоки на основния капитал (възстановяване на покриви, канали, електрически и отоплителни инсталации във фермерските сгради) и разходите за подобряване и ремонт на капиталови стоки, чийто експлоатационен живот може да се удължи или да се увеличи тяхната производителност; тези разходи се смятат за „бруто образуване на основен капитал“, тъй като тези дейности са доста повече от необходимото за поддържане на дълготрайните активи в работна изправност (срв. 2.127 до 2.129); е) ►M6 покупки на услуги, свързани с придобиването на собственост върху земя, сгради, и други съществуващи дълготрайни средства за производство, такива като възнаграждения на посредници, адвокати, инспектори, инженери и др., както и такси за вписване в поземления регистър (вж. ЕСС 2010, 3.133). ◄ Те се смятат за формираща част на „бруто образуване на основен капитал“ (срв. 2.132 и 2.133); ж) стоки и услуги, произведени и консумирани в рамките на същата единица през същия отчетен период (с изключение на някои продукти, срв. 2.056, 2.103, 2.107). Тези стоки и услуги не се отчитат като продукция; з) наем, плащан за използване на земя, описан под заглавие „наеми“ (срв. 3.080); и) разходи за използването на жилища; това е крайно потребление (сметки за домакинствата) и не се включва в ИССС; й) износване на капиталови стоки, което се регистрира в потребление на основен капитал (срв. 3.099); к) нетни застрахователни премии (срв. 2.108ж); л) застрахователни премии за персонални травми и вноски за заболявания, застрахователни схеми за трудови злополуки; те се разпределят между разпределителни транзакции и крайно потребление (сметки за домакинствата); м) такси за вода, плащани само като данъци и несвързани с количествата консумирана вода; н) покупка на услуги от държавни органи при определени обстоятелства (срв. 3.048д). 3. Оценяване на междинното потребление 2.110. Продукти, използвани за междинно потребление, следва да се оценяват по покупната цена за подобни стоки и услуги, приложима във времето на тяхното включване в производствения процес. 2.111. Покупната цена е цената, която купувачът действително плаща за продуктите по време на покупката. Тя включва данъците, намалени със субсидиите за продуктите (но изключва данъци като ДДС върху продуктите). ►M6 Цената на купувач включва също така транспортни такси, платени отделно от купувача за доставяне в изискваното време и на изискваното място; след приспадане на отстъпки за купуване на голямо количество стоки или такива без особено търсене от стандартните цени или такси; изключват се лихви или такси за услуги по кредитни договори; изключват се извънредни такси, начислени в резултат на забавяне на плащане в рамките на периода, определен към момента на покупката (ЕСС 2010, 3.06). ◄ 2.112. За разлика от други отрасли на икономиката субсидиите, свързани с междинното потребление, са важни в селското стопанство. Тяхната цел е да намалят цената на междинното потребление. Когато тези субсидии са класирани като субсидии за (неселскостопански) продукти, те намаляват стойността на междинното потребление, която се отчита в покупната цена (независимо дали са платени на доставчици на междинно потребление или на селскостопански производители). 2.113. Ако стоки или услуги се изнасят директно от производствените единици, използваната покупна цена следва да включва всички вносни мита, неначисления ДДС и парични компенсаторни суми (постъпления или плащания). 2.114. Междинното потребление се оценява, като се изключва удържаният данък добавена стойност. Начисляемият ДДС се изчислява за всички покупки, направени от селскостопанските единици, независимо дали подлежат на ДДС по стандартната схема, или на данък с пропорционална ставка. Разликата между начисляемия ДДС, който селскостопанските единици биха плащали при системата на данък с пропорционална ставка, ако те са били обект на стандартна ДДС схема, и компенсацията на данъка с пропорционална ставка представлява по-висока или по-ниска компенсация на ДДС. Отчита се съответно в други субсидии за производството или други данъци върху производството (срв. 3.041 и 3.042). Г. БРУТО ОБРАЗУВАНЕ НА КАПИТАЛ 2.115. Бруто капиталообразуването обхваща: — GFCF (P.51g), — изменение на запасите (Р.52), — придобиване минус отписване на ценности (Р.53). ▼B 2.116. Тъй като ИССС са сметки, съставени, за да опишат потоците, произведени от единиците в изпълнение на производствената функция, само „бруто образуване на основен капитал“ и „изменение на запасите“, се разглеждат по-долу. ▼M6 2.117. Бруто капиталообразуването се измерва бруто по отношение потреблението на основен капитал (P.51c). Нето капиталообразуване (P.51n) се получава чрез приспадане на потреблението на основен капитал от бруто капиталообразуването. Потреблението на основен капитал е стойността на амортизацията на дълготрайните средства за производство в резултат на нормално износване и изхабяване в хода на производствения процес (вж. 3.099). 1. Бруто образуване на основен капитал (GFCF) ▼B а) Определение ▼M6 2.118. GFCF се състои от придобиването минус отписването на дълготрайни активи на резидентни производители за даден период плюс известно увеличение на стойността на непроизведени активи, реализирано от производствената дейност на производствени или институционални единици (ЕСС 2010, 3.125 — 3.129). Дълготрайните активи са произведени активи, използвани в производството за повече от една година (вж. ЕСС 2010, 3.124 и приложение 7.1). ▼B б) Бележки върху националната икономика като цяло 2.119. Под „бруто образуване на основен капитал“ на национална икономика се разбира дялът на брутния вътрешен продукт (БВП), произведен през даден отчетен период, който е предназначен за използване за период, по-голям от една година като средство за производство в производствения процес (за разлика от крайното потребление на частните или държавни домакинства, износа и изменението на запасите). Следователно стоки, които въпреки че са произведени в миналото и поради това включени в националния продукт, са класирани като различно използване през отчетния период, не се включват в „бруто образуване на основен капитал“ на националната икономика. Промяната в използването или в собствеността не означава, че тези стоки стават част от вътрешния продукт за втори път и по никакъв начин не изменя общата сума на основния капитал на националната икономика като цяло. Включването на такива транзакции обаче е важно при анализа по еднородни отрасли или сектори. 2.120. Ако дадена промяна в собствеността доведе до различно използване (т. е. в капиталовите активи), налице е намаляване на капиталовите активи на националната икономика. Най-широко разпространеният пример за това са моторните превозни средства, които домакинствата купуват втора употреба от производствените единици, корабоплавателни съдове, които се продават втора употреба на други страни, а също капиталови стоки, които са повредени и предоставени за междинно използване. Тъй като новото използване в тези случаи формира част от националния продукт (крайно потребление, износ или някакво друго използване в зависимост от вида на стоките, произведени от скрап), в резултат от това „бруто образуване на основен капитал“ следва да се намали. Ето защо ►M6 ЕСС 2010 ◄ използва понятието „нетно придобиване“ на съществуващи произведени стоки за изчисляването на „бруто образуване на основен капитал“: този показател позволява капиталовите наличности, т. е. намаляването на основния капитал, да бъде взето под внимание. 2.121. Възможно е нетното придобиване на съществуващи стоки да бъде положително, с други думи, да представя увеличението в капиталовите активи на икономиката като цяло. Например когато превозни средства втора употреба, които вече са били изброени като крайно потребление в националния продукт, се купуват за използване като основен капитал. Тъй като продажбите на съществуващи инвестиционни стоки надвишават покупките, нетното придобиване е отрицателно за националната икономика като цяло. Ако обаче „бруто образуване на основен капитал“ се класифицира по отрасъл на използване, нетното придобиване може да бъде положително за някои отрасли. в) Критерий „трансфер на собственост“ ▼M6 2.122. Определянето на GFCF по сектори или отрасли на икономиката се основава на критерия „собственост“ (придобиване, отписване), а не на критерия „използване на стоките“. Следва да се отбележи, че дълготрайните активи, придобити чрез финансов лизинг (но не тези, които са само под наем), се разглеждат като активи на лизингополучателя (ако той е производител), а не на лизингодателя, който притежава финансов актив, еквивалентен на условна претенция (вж. 2.109, буква г) и глава 15 на ЕСС 2010 за разликата между различните форми на наем на дълготрайни стоки) ( 21 ). ▼B 2.123. ►M6 Прилагането на критерия „собственост“ зависи от статистическата система, на чиято основа GFCF се изчислява. ◄ Ако това са данни от покупки, на практика не съществуват никакви трудности (освен практическото затруднение за отчитане на всички инвеститори). Често обаче (и това е практически вярно за селското стопанство) информацията от производители на капиталови стоки за тяхната продукция или продажби се използва като основа за изчисления. Освен в тези случаи, когато не е ясно дали продуктът принадлежи към капиталови стоки, или не, налице са също трудности при определяне на действителния купувач, тъй като характерът на капиталовите стоки дава само индикация за това, кой е потребителят. Затова в селското стопанство съществува рискът да се отчитат също капиталови стоки, които не са придобити от аграрни холдинги, а от търговски предприятия с цел наемане без работен персонал. г) Придобити активи ▼M6 2.124. Придобиванията на дълготрайни активи обхващат нови или съществуващи дълготрайни активи, които са придобити (закупени, придобити на бартерна основа, получени като капиталови трансфери в натура или придобити като финансов лизинг), дълготрайни активи, произведени и задържани за собствено използване от производителите, основни подобрения на дълготрайни активи и непроизведени материални активи, естествен прираст на селскостопанските активи (животни и насаждения) и разходи, свързани с трансфер на собственост върху непроизведени активи (вж. ЕСС 2010, 3.125, буква а). ▼M6 ————— ▼B 2.126. ►M6 Закупуването или производството за собствена сметка на съвкупност от дълготрайни стоки, необходими за първоначалното разполагане, представлява образуване на основен капитал. ◄ Например запасите от бутилки в пивоварна фабрика или предприятие, произвеждащо вино (с изключение на неподлежащите на връщане бутилки) представляват маса от стоки за отчитане като активи, въпреки че стойността на всяка бутилка е незначително малка. Същото се отнася и за столовете и масите, съдовете и приборите за хранене на ресторанти, а също инструментите на предприятие. Първоначалното инсталиране на тези стоки представлява образуване на основен капитал: въпреки това не се изчислява потребление на основен капитал в тези случаи, защото се приема, че щом като веднъж това инсталиране е осъществено, то винаги ще съхранява същата стойност в резултат на постоянни покупки и подмяна на стоките, които са изгубени или стават неизползваеми. Текущите покупки за подмяна се отчитат като междинно потребление. Това правило, което на теория е ясно, понякога е трудно осъществимо в практиката, тъй като статистическите данни за продукцията или продажбите не дават ясна представа за това дали разглежданите стоки са закупени за първоначално инсталиране, или за замяна на съществуващите стоки. 2.127. Стоки и услуги, които се включват, сливат със съществуващите капиталови стоки с цел да ги подобрят, възстановят или реконструират, да удължат техния полезен живот или да увеличат тяхната производителност, се регистрират с капиталовите стоки, в които те се включват. Този случай се смята за придобиване на нови дълготрайни активи. По принцип този показател включва всички стоки и услуги, инкорпорирани в стоките от основния капитал, което излиза от обхвата на текущата поддръжка и ремонт. Текущата поддръжка обхваща всички услуги, които в сравнение с нормалния живот на капиталовите стоки трябва нееднократно да се предоставят в относително кратки интервали с цел да се поддържат стоките в добро състояние. Тя включва например подмяната на бързо износващи се компоненти на капиталовите стоки, външно и вътрешно боядисване и др. 2.128. Размерът на сумите, изразходвани за тази поддръжка по никакъв начин не е критерий за определяне на това дали една услуга създава актив или представлява текуща поддръжка, тъй като в случая с високостойностни капиталови показатели дори услугите за текуща поддръжка могат да бъдат много скъпи (срв. 2.109д). По- точно казано, прибавянето на услугите, извършвани със съществуващи стоки от основния капитал към „текуща поддръжка“ или към категорията „бруто образуване на основен капитал“ следва да се определя съгласно интервала, който минава, преди услугата да бъде повторена. Например замяната на части, които обикновено се износват за една година, като гумите на камион, се смята за „текуща поддръжка“, докато подмяната на двигател представлява „бруто образуване на основен капитал“, не само защото стойността е по-висока, но защото двигател обикновено не се сменя всяка година, а през няколко години. Отчитането на услуга от този вид в категорията „активи“ (т. е. разглеждането им като образуване на основен капитал, а не като текуща поддръжка) дава възможност да се разпредели стойността еднакво през целия период на използване посредством потреблението на основен капитал. ▼M6 2.129. ВСНС 2008 се уточнява, че подобренията, направени в дълготрайните активи, следва да се определят или от степента на промяната в характеристиките на дълготрайните активи — т. е. чрез основните промени в техния размер, форма, изпълнение, капацитет или очаквана дълготрайност — или от факта, че подобренията не са от видовете промени, които се наблюдават редовно в други дълготрайни активи от същия вид като част от обичайни програми за поддръжка и ремонт (вж. СНС 2008,10.43 и 10.46). ▼B д) Разпореждане ▼M6 2.130. Отписването на дълготрайни активи обхваща продажбата, унищожаването, бракуването или разрушаването на дълготрайни активи от собственика им или предаването им на бартерна основа или като капиталови трансфери в натура (вж. ЕСС 2010, 3.125, буква б) и 3.126). Това отписване обикновено следва да води до промяна на собствеността и има пряка икономическа цел (ето защо дълготрайните активи, които са унищожени, бракувани или разрушени от собственика си, за да не се използват икономически в бъдеще, не се включват в това отписване) (вж. СНС 2008, 10.38). Някои случаи на отписване обаче могат да остават в рамките на същата институционална единица, както е в случая на животните, които земеделският стопанин заколва и използва за храна в своето семейство. ▼B е) Оценяване на „бруто образуване на основен капитал“ 2.131. „Бруто образуване на основен капитал“ се оценява по покупни цени (включително разходите по трансфер на собствеността, инсталирането и други такси при трансфера) или, когато се произвежда за собствена сметка, той се оценява по базисните цени на подобни дълготрайни активи (базисната цена може да се получи от сумата на направените разходи). Разпореждането следва да се отчита по цена на продажбата, която трябва да съответства на покупната цена, намалена с разходите по трансфера на собственост върху активи, инсталирането и таксите по трансфера. (срв. 2.130). ж) Разходи по трансфер на собственост 2.132. Разходите по трансфер на собственост върху активи представляват „бруто образуване на основен капитал“ на приобретателя, въпреки че някои от разходите се плащат от продавача. Те съставляват разход, направен с цел да се придобие собственост на активи (такси за инсталиране и транспорт и др.), възнаграждения и комисиони на посредници (адвокати, експерти и др.) и данъци, плащани за посреднически услуги, използвани при трансфера на собственост върху активи. 2.133. „Бруто образуване на основен капитал“ на приобретателя обхваща стойността на придобитите стоки (като не се смятат разходите по трансфера) плюс общите трансферни разходи, направени при придобиването. Обратното, „бруто образуване на основен капитал“ на купувача включва само стойността на продадените стоки (като не се смятат разходите по трансфера) ( 22 ). В случая на непроизведените активи (такива като земя или патентни активи, например право на производство), които не са включени в „бруто образуване на основен капитал“, тези разходи трябва да се отделят от придобити активи/ликвидиране на активи и да се отчетат в друг показател като „бруто образуване на основен капитал на приобретателя“. з) „Бруто образуване на основен капитал“ и изменение на стойността на активите 2.134. Балансът, който предоставя списък от показатели на стойностите на притежаваните активи и задължения, осигурява информация за различните компоненти на промяната в стойността на активите. ►M6 Както е определено в балансите (вж. ЕСС 2010, 7.12 и 7.13), промяната в стойността на даден актив в периода между края и началото на отчетен период може да се опише, както следва: ◄ – Стойност на активите в края на отчетния период = „бруто образуване на основен капитал“ – Потребление на основен капитал + Други промени в обема + Номинални приходи (изчистени от загуба) 2.135. Номинални приходи (изчистени от загуба) съответстват на притежаваните приходи (изчистени от загуба), натрупани през разглеждания период и получени в резултат на изменение в цената на актива, чиито икономически и физически (количествени и качествени) характеристики остават непроменени през разглеждания период. Тези изменения се отчитат в сметка „преоценка“. 2.136. Другите изменения в обема на активите са потоци, които правят възможно отчитането на откриването, влошаването и изчерпването на природни активи, както и последствията от извънредни събития, които могат да променят изгодата, извличана от тези активи. Що се касае до активите на селскостопанския отрасъл, измененията в обема могат да се обобщят в три основни категории: — извънредни загуби или загуби вследствие на бедствия (земетресения, войни, суша, епидемии и др.); — маржът между очакваната амортизация на активите (измерена с потреблението на основен капитал) и действително определената амортизация (дължаща се на непредвидено излизане от употреба, повреда, влошаване и случайни събития, водещи до по-голяма амортизация от предвидената); ▼M7 — промени в класификацията или структурата на дълготрайните активи: например промени в икономическото предназначение на земеделска земя, млекодайни животни, предназначени за производство на месо (вж. т. 2.149, бележка под линия 1) или селскостопански сгради, които са били преоборудвани за частна или друга стопанска употреба. ▼B 2.137. Ето защо бруто образуването на основен капитал (GFCF) и потреблението на основен капитал (срв. от 3.098 до 3.106) не са единствените елементи, които трябва да се вземат предвид, когато се анализира промяната в стойността на активите. и) елементи на бруто образуването на основен капитал ▼M6 2.138. В ЕСС 2010 се разграничават няколко елементи, които трябва да се отчетат като GFCF (вж. ЕСС 2010, 3.127): — жилища; — други сгради и конструкции, тук се включват основни подобрения върху земите; — машини и оборудване, като например кораби, коли и компютри; — оръжейни системи; — отглеждани биологични ресурси, напр. дървесни насаждения и животни; — разходи за прехвърляне на собствеността върху непроизведени активи, като земя, договори, лизинги и лицензи; — научноизследователска и развойна дейност, включително производството на свободно налична научноизследователска и развойна дейност; — проучване и оценка на полезни изкопаеми; — компютърен софтуер и бази данни; — оригинали на развлекателни, литературни или художествени творби; — други права върху интелектуална собственост. 2.139. За ИССС се прави разграничение между следните видове елементи на GFCF: — масиви, в които се отглеждат многогодишни растения; — животните като дълготраен актив; — дълготрайни активи, различни от селскостопанските активи: — машини и други средства за производство, — транспортно оборудване, — селскостопански сгради (нежилищни), — други конструкции, с изключение на подобрения върху земите (други сгради и конструкции и др.), — други (компютърен софтуер и др.); — основни подобрения върху земите; — разходи по прехвърляне на собственост върху непроизведени активи, като земя и права за производство; — научноизследователска и развойна дейност, обхващаща научните изследвания и разработването от специализирани единици и научноизследователската и развойната дейност за собствено производство. ▼B 2.140. Бруто образуването на основен капитал при селскостопанските активи се отнася до два вида активи (насаждения и животни), които се използват нееднократно и непрекъснато за производство на стоки като плодове, каучук, мляко и други: овощни дървета, лозя, насаждения с хмел, насаждения с ягоди, малини и други, лехи с аспержи. Насажденията с коледни елхи (които осигуряват готова продукция еднократно) не са дълготрайни активи, също като зърнените варива и зеленчуците. Животните, които служат като дълготрайни активи включват, например, животни за разплод, млекодайни животни, овце, животни, отглеждани за вълна, и впрегатни животни (животните за клане, включително домашните птици, не са дълготрайни активи). ▼M6 й) Масиви, в които се отглеждат многогодишни растения 2.141. Съгласно ЕСС 2010 (3.125) GFCF при насажденията съответства на стойността на придобиване минус отписване на природни активи за производство на многогодишни растения (напр. овощни дървета), които са достигнали зрялост, плюс естествения прираст на животни и насаждения, докато достигнат зрялост (т.е. даване на продукт), през съответния отчетен период. ▼B 2.142. Настоящото определение за бруто образуване на основен капитал съответства на: — разходите за нови насаждения (нови или подновени) през отчетния период, включително суми, изразходвани за поддържане на млади насаждения по време на отчетния период (през първите три години), — увеличаването на себестойността на насажденията до тяхната зрялост, — разходите, свързани с прехвърляне на собственост на разменни начала, между селскостопански единици, върху насаждения, които са достигнали зрялост. 2.143. Първите два елемента от бруто образуването на основен капитал представляват селскостопанска продукция за собствена сметка като част от бруто образуването на основен капитал. ▼M6 2.144. Отписване на насаждения (отчетено като отрицателно GFCF) може да се извърши по два начина: това може да бъде продажби на трайни насаждения на други (селскостопански) единици, като в този случай само разходите, свързани с прехвърлянето на собственост, са вписани в ИССС. Другата възможност е насажденията да са отсечени. В този случай обаче съгласно общото определение за отписването отсечените насаждения трябва да имат пряка стопанска употреба; с други думи, изисква се равностойността им под формата на стоки и услуги (като продажбата им на предприятие, специализирано в продажбата на дървен материал ( 23 )). В този втори случай отписването на насажденията, което трябва да бъде отчетено като отрицателно GFCF, трябва да представлява малка сума. ▼B 2.145. Следователно, в повечето случаи (например, във втория случай, изложен в 2.144) стойността на разчистването не трябва да се приспада от стойността на инвестициите в насажденията. Инвестициите, предназначени за подновяване на съществуващи насаждения, трябва да се третират като инвестиции, а не като разходи за рутинна поддръжка. 2.146. Трактовката на разчистването на насаждения трябва да се анализира по отношение изчисляване потреблението на основен капитал. Съгласно ►M6 ЕСС 2010 ◄ , в случая с насажденията има потребление на основен капитал, което съответства на амортизацията на насажденията, когато те достигнат зрялост. Ето защо разчистването на насаждения ( 24 ) трябва да се интерпретира, както следва: — разчиствания, извършени в края на нормалния период на растеж на насажденията, съответстват на насаждения, извадени от активите. Тези разчиствания се отчитат в потреблението на основен капитал по време на плодоносния живот на насажденията, — „извънредни“ разчиствания са тези, които се извършват по различни причини (икономически, стратегически, и т.н.) преди края на нормалния период на растеж на насажденията. Те трябва да се интерпретират като разликата между реалната (ефективна) амортизация и нормалната амортизация, измерена чрез потреблението на основен капитал. Амортизационният излишък се отчита в сметката „други промени в обема на активите“ (набирателни сметки), която не е включена в Икономическите сметки за селско стопанство. 2.147. Ето защо промяната в стойността на насажденията през отчетния период включва следните четири компонента (срв. 2.134): — бруто образуване на основен капитал, което съответства на разликата между стойността на придобитите и ликвидираните активи през референтния период съгласно точки от 2.141 до 2.145, — потребление на основен капитал, което измерва амортизацията на насажденията съгласно 2.146, — други промени в „обема“, които отчитат влиянието на непредвидими (форсмажорни) обстоятелства върху насажденията (като извънредни разчиствания) и, които се отчитат в сметката „други промени в обема на активите“ (срв. определението в 2.136 и 2.146), — печалби на холдингите (след приспадане на загубите), които показват промените в стойността, получена в резултат на промените в цените през отчетния период и, които се отчитат в сметка преоценка на набирателните сметки на ►M6 ЕСС 2010 ◄ (срв. определението в 2.135). ▼M6 2.148. Дейностите с отглеждани активи, т.е. насаждения, се отчитат или като продажби от предприятия, специализирани в подобен род селскостопанска работа по договор (при подготовка на почвата, доставка на машини, растения, труд и др.), или като продукция на дълготрайните средства за производство, които са произведени за собствена сметка (вж. 1.75). ▼B к) Животните като дълготраен актив 2.149. Бруто образуването на основен капитал за животни включва следните елементи: — годишен прираст на животните (докато достигнат зрялост), — придобиване на животни (внос) минус ликвидиране (клане ( 25 ) и износ), — разходите, свързани с прехвърлянето на собственост при търговия между селскостопански единици ( 26 ). 2.150. Съгласно ►M6 ЕСС 2010 ◄ , бруто образуването на основен капитал за животни е мярка за разликата между придобиването на животни (естествен прираст и внос) през годината, включително производството за собствена сметка, и ликвидирането на животни (за клане ( 27 ), износ или друга крайна употреба), към която се добавят разходите за прехвърляне на собственост ( 28 ). Бруто образуването на основен капитал се извършва през целия живот на животното. Преди всичко, бруто образуването на основен капитал представлява главно естествения прираст на животното. Когато то достигне зрялост, бруто образуването на основен капитал се измерва основно с ликвидиране (продажби за клане или износ). Вносът, износът и разходите, свързани с прехвърлянето на собственост, са елементи от бруто образуването на основен капитал за животни, които са възможни през полезния живот на животното. Естественият прираст на животните (а не бруто образуването на основен капитал като цяло) представлява селскостопанско производство на дълготрайни активи за собствена сметка при животните. ▼M6 2.151. Измерването на GFCF за животните представлява само един елемент от промяната в стойността на активите. Всъщност GFCF за животните може да бъде измерено само чрез промяна в броя на животните, оценявани по средната цена за календарна година за всяка категория животни (количествен метод), ако са изпълнени следните три условия: — няма номинални печалби или загуби на холдинга (т.е. постоянна тенденция при цените и броя на животните), — няма други промени в обема (т.е. загуби от природни бедствия, както и промени в класификацията и др.). Друг метод за изчисляване (пряк метод) е измерването на входящите и изходящите потоци за всяка категория животни по съответните цени: освен придобиването и отписването този метод трябва да отчита постъпленията (по-специално ражданията) и изтеглянията от холдингите. ▼B 2.152. Ето защо, като правило, бруто образуването на основен капитал за животните не може да бъде измерено чрез разликата между стойностите на животните в края и в началото на отчетния период. Правилото за изчисляване на бруто образуването на основен капитал за животните зависи пряко от метода, приет за отчитане и измерване на трите елемента на промяната в стойността на животните (различни от тези за бруто образуването на основен капитал) и, по – специално на елемента потребление на основен капитал. ►M6 Това е отклонение от ЕСС 2010. ◄ ▼M6 2.153. В СНС теоретически потреблението на основен капитал трябва да се изчислява за животните ( 29 ). В действителност потреблението на основен капитал за животните съответства на измерване на очакваното спадане на продуктивността на животните, когато се използват за производствени цели, намаление, което на свой ред се отразява на актуализираната стойност на бъдещия доход от тези животни. Същевременно предвид практическите трудности при изчисляване на потреблението на основен капитал (определянето на параметрите за изчисление е много сложно, вж. 3.105 и 3.106) за продуктивните животни не трябва да се изчислява потребление на основен капитал. ▼B 2.154. Бруто образуването на основен капитал за животните може да бъде измерено с различни методи. С използването на метода на постоянна инвентаризация всеки от елементите на бруто образуването на основен капитал, посочени в 2.149 (естествен прираст на животните, внос, продажби за клане и износ, разходи по прехвърляне на собственост), може да бъде оценен много точно. Въпреки това, той изисква много данни (като цените на продуктивните животни през техния полезен живот). Същото се отнася и до методите, основани на продуктивния цикъл на животните. Ето защо е необходимо да бъде приет по-прост метод, дори той да е по-малко точен. 2.155. Препоръчваният метод използва непряк начин за изчисляване ( 30 ). Той се базира върху изчисляване на промяната в броя на животните и върху следните две предпоставки: — цените на животните са постоянни и обикновено предсказуеми, така че средната годишна цена може да бъде използвана за изчисляване на количествата като от тях се изключат печалбите/загубите на холдинга, — извънредните загуби могат да бъдат пресметнати (като количество и цени). 2.156. Размерът на бруто образуването на основен капитал представлява сума от следните елементи: Бруто образуване на основен капитал = Промяна в броя на животните в периода между края и началото на отчетния период, изчислена по средна годишна цена Р + бракувани животни + други загуби от производителни животни + разходи по прехвърляне на собственост 2.157. Терминът „бракувани животни“ се отнася до разликата, по време на тяхното изваждане от производителните животни, между стойността на животните, оценени като производителни (на, както може да бъде наречена, „капиталова“ цена) и стойността на същите животни, оценени като животни, предназначени за клане (т.е. по цената, по която са продадени на кланицата). 2.158. Терминът „други загуби от производителни животни“ съдържа два вида загуби: — извънредни загуби от производителни животни, които са достигнали зрелост, — стойността на отглежданите с производствена цел животни до края на живота им (естествената им смърт). 2.159. Стойността на загубите, която трябва да се отчита при изчисляване бруто образуването на основен капитал, съответства на разликата между стойността на животните по цената в началото на периода и ликвидационната стойност на животните. Ликвидацията се изчислява по продажната цена на закланите животни (т.е. за продажба или собствено крайно потребление) или може да има нулева стойност, ако животните са без стопанска полза (например, ако са ликвидирани, и т.н.). 2.160. Термините „други загуби от производителни животни“ и „бракувани животни“ съответстват на потоците, които се отчитат в балансовата сметка „други промени в обема на активите“. Те осигуряват връзка между различните компоненти на промяната в стойността на активите и бруто образуването на основен капитал и съответствие на ►M6 ЕСС 2010 ◄ . Пренебрегването им би довело до подценяване на реалното ниво на бруто образуването на основен капитал за животните. 2.161. Оценката на произведения за собствена сметка основен капитал при животните, който съответства на естествения прираст на животните, произтича от определението за бруто образуването на основен капитал за животните в 2.149, приложено към категориите животни, които още не са достигнали пълна зрелост: Производство за собствена сметка = Бруто образуване на основен капитал + ликвидирани животни (клане и износ) – придобити животни (внос) ( 31 ) – (разходи по прехвърляне на собственост). ▼M6 л) Дълготрайни активи, различни от селскостопанските активи 2.162. Дълготрайните активи, различни от селскостопанските активи (насаждения и животни), съдържат следните елементи: — машини и други средства за производство, — транспортно оборудване, — селскостопански сгради (нежилищни), — други (други сгради и конструкции, компютърен софтуер и др.). ▼B 2.163. Бруто образуването на основен капитал съответства на придобиването на тези активи (нови активи, произведени или внесени по време на отчетния период, или съществуващи активи) минус прехвърлянията към други единици (от аграрния или други отрасли). Необходимо е да бъде напомнено, че ако тази транзакция включва две единици от аграрния отрасъл през същия отчетен период, двата потока взаимно се унищожават и само разходите, свързани с прехвърлянето на собственост, се отчитат в съответното подразделение на дълготрайните активи. 2.164. При строителство или капиталови стоки (предназначени за продажба), чието производство обхваща няколко периода, стойността на извършената работа по време на производствения период трябва да бъде отчетена при промяната на стоковите наличности на производителя като текуща дейност. Тези стоки (движими или недвижими) не се отчитат в бруто образуването на основен капитал, докато не бъде прехвърлена собствеността. Точно обратното, когато това производство е за собствена сметка, тази дейност се отчита като бруто образуване на основен капитал по време на целия производствен период (срв. 2.025). 2.165. Активи, чието икономическо предназначение се променя без да се извърши промяна в собствеността (например когато стопанска постройка се използва за цели, различни от селскостопанските), не се отчитат като ликвидиране на активи. Тези промени се отчитат в сметка „други промени в обема на активите“. ▼M6 м) Основните подобрения върху земите 2.166. Основните подобрения при непроизведените материални активи се отнасят основно до подобрения на земята (повишаване на качеството на земята и постигане на по-високи добиви чрез напояване, дренаж, мерки за предотвратяване на наводнения и др.) и трябва да се третират като всяко друго GFCF (ЕСС 2010, 3.128). ▼B 2.167. Тези инвестиции съответстват на разходите, направени за подобрение на земята и нейната подготовка за други производствени цели, с изключение на разходите за рутинна поддръжка (срв. 2.127 до 2.129). Тези разходи трябва да бъдат направени от собствениците или резултатът от тези разходи трябва да стане тяхна собственост. ►M6 Това касае по-специално разходите за инфраструктурни дейности, като разчистване, заравняване, дрениране, напояване и консолидиране (вж. ЕСС 2010, 3.128 и СНС 2008, 10.79 — 10.81). ◄ н) Разходи, свързани с прехвърлянето на собственост върху непроизведени активи 2.168. Разходите по прехвърляне на собственост върху непроизведени активи са свързани с придобиването на земя и непроизведени нематериални активи (такива като патентовани активи, производствени права и др.) от селскостопански единици. Това придобиване не се отчита като бруто образуване на основен капитал (освен в друго подразделение на капиталовата сметка, тъй като това са непроизведени активи). Само разходите, свързани с прехвърлянето на собственост, се отчитат като бруто образуване на основен капитал (за купувача, но не за продавача). ▼M6 о) Научноизследователска и развойна дейност 2.168.1. Научноизследователската и развойната дейност е размерът на разходите за творческа дейност, извършвана системно с цел повишаване на познанията и оползотворяване на тези познания за целите на разработване на нови приложения. Освен когато този размер може достатъчно обосновано да се изчисли, по правило той се равнява на сбора на разходите, включително тези за неуспешната научноизследователска и развойна дейност (вж. ЕСС 2010, приложение 7.1). ▼B о) Стоки и услуги, изключени от бруто образуването на основен капитал 2.169. Изброените по-долу стоки и услуги не са включени в бруто образуването на основен капитал: ▼M6 а) малки инструменти, работни дрехи, резервни части и оборудване дори ако тези стоки имат полезен живот повече от една година; тъй като тези стоки се подновяват регулярно и с оглед на изискванията на фирменото счетоводство, тези покупки на стоки се разглеждат като междинно потребление (вж. 2.105 и 2.106); ▼B б) текущата поддръжка и ремонтите (срв. от 2.127 до 2.129) се класифицират като междинно потребление; ▼M6 в) услуги, свързани с рекламиране, проучване на пазара и др. Покупката на тези услуги се включва в междинното потребление (вж. 2.108, буква г); ▼B г) дълготрайни стоки, придобити от домакинства за удовлетворяване на домашни нужди; тъй като тези стоки не се използват за производствени цели, те се третират като крайно потребление; д) животни, които служат като стокова наличност: животни за угояване, предназначени за клане, включително домашни птици; е) приходи и загуби на холдинга от дълготрайни активи (да се отчитат в сметка „преоценка“, срв. 2.135); ж) загуби на дълготрайни активи вследствие на катастрофални събития (болести по животните, и др.) или форсмажорни обстоятелства (наводнения, бури и др.) (срв. 2.045 и 2.136). 2.170. Стойността на стоките от основен капитал, използвани едновременно за професионални и частни цели (моторни превозни средства например), се отчита в зависимост от това за коя от двете цели се използват; част - като бруто образуване на основен капитал и част - като крайно потребление. 2. Промяна в стоковата наличност а) Определения за стокова наличност и промяна в стоковата наличност 2.171. Стоковата наличност включва всички стоки, които не са част от основния капитал и в определен момент са притежание на производствени единици. Разграничават се два вида стокова наличност: входяща и изходяща стокова наличност: — Входящата стокова наличност се състои от суровини и материали, които ще бъдат използвани по-късно като междинни суровини за производството. Обикновено, потреблението на тези стоки се изчислява посредством компенсиране на покупките (или други форми на придобиване) с промяна в стоковите наличности през референтния период (срв. 2.021), — Изходящите стокови наличности представляват готовата продукция и текущата дейност на производителя. Те се отчитат при калкулиране на продукцията. Изходящите стокови наличности включват: — готова продукция от дейността: това са стоки, които производителите не възнамеряват да подлагат на по-нататъшна обработка преди предаването им за други стопански цели. В селското стопанство това са продукцията от посевни култури, зехтин, гроздова шира, животински продукти и неселскостопански стоки, произведени при неделими вторични дейности, — текуща дейност: това е производство, което не е приключило напълно. За Европейската система от селскостопански сметки, това включва вино, животни за клане, всички пилета и други домашни птици (включително птици за разплод) и други животни, освен тези, които се считат за основен капитал. Отглеждането на посевни култури (срв. 2.012) не се разглежда като стокова наличност от текуща дейност в годишните стопански отчети. 2.172. Това, че отглеждането на посевни култури не се отчита като текуща дейност е оправдано за европейското селско стопанство от факта, че производственият цикъл на много посевни култури е по-кратък от един отчетен период. Счита се, че отчитането им по време на прибиране на реколтата позволява в достатъчна степен да се запазят постоянни производствените разходи при оценката на дохода от дейността (срв. 2.012). Когато прибирането на реколтата, подготовката на почвата и сеитбата се извършват през различни отчетни периоди, отчетите за периода, в който са възникнали разходите, показват счетоводна загуба, а тези от периода на прибиране на реколтата – счетоводна печалба. Този метод на отчитане може да бъде приет, защото, ако условията се запазят същите през годините, се установява приблизителен баланс и разходите се компенсират през същия период с печалбата от продажбата на предишната реколта. Само в случай на значителни промени в производството или при много слаба реколта, това компенсиране не се осъществява. При такива обстоятелства може да се наложи отчитане на продукцията като текуща дейност (вж. също 2.013). 2.173. Трябва да се отбележи, че услугите не се вписват като стокови наличности с изключение на тези, които са включени в покупната стойност на стоките, депонирани в стоковите наличности. 2.174. Съгласно ►M6 ЕСС 2010 ◄ , промените в стоковите наличности се оценяват като от стойността на постъпленията се извади стойността на изтеглянията и всички текущи загуби на стоки на склад. б) Време за отчитане и оценка на промените в стоковите наличности 2.175. Стоковите постъпления се остойностяват на датата на тяхното влизане в склада, а изтеглянията трябва да се остойностяват по цените в момента на изтеглянето им от склада. Времето на отчитане (и оценка) на стоковите постъпления и изтегляния трябва да е съгласувано с това на други транзакции с продукция (производство и междинно потребление). 2.176. Базисна цена е цената, която трябва да се използва за оценка на промените в стоковите наличности (постъпления, изтегляния или текущи загуби на готова продукция или текуща дейност). По отношение на постъпления от текуща дейност, цената, която се използва, трябва да се пресметне като частта на общите производствени разходи, натрупани към края на периода, се добави към базисната цена на подобен готов продукт. ►M6 Като друг вариант стойността на постъпленията от незавършеното производство може да се пресметне с помощта на стойността на производствените разходи, увеличени с очаквания опериращ излишък или (разчетен) смесен доход (вж. ЕСС 2010, 3.47 и 3.48). ◄ 2.177. Методът, препоръчван от ►M6 ЕСС 2010 ◄ , за отчитане на стоковите постъпления и изтегляния е методът на постоянната инвентаризация. Но той не се прилага широко предвид трудното получаване на информация за постъпленията и изтеглянията. Опитвайки се да следва метода на постоянната инвентаризация, ►M6 ЕСС 2010 ◄ препоръчва „количествения“ метод, който се състои в измерване на промените в стоковите наличности като разлика в обема между стоковите наличности в началото и в края на отчетния период, остойностени по средните цени, които са в сила през въпросния период. Но този метод е приложим само ако цените останат стабилни през разглеждания период или ако цените и количествата на склад през отчетния период постоянно се увеличават или намаляват. 2.178. „Количественият метод“ не може да се прилага към производството на посевни култури поради колебанията в цените и количествата, които са резултат от производствения процес и структурата на търсене и предлагане. ►M6 Съществуването на този проблем, който е специфичен за селското стопанство, е отчетено в ЕСС 2010 (вж. 3.153, буква в). ◄ 2.179. Трябва също така да се има предвид, че промяната в стоковите наличности, съгласно 2.174, е само един от елементите на промяната в стойността им между началото и края на отчетния период. Съществува базисно уравнение за отчитане на стоковите наличности, което свързва началните и крайни стойности за стоковите активи: Стойност на крайните стокови наличности по цени, приложими в края на отчетния период – Стойност на началните стокови наличности по цени, приложими в началото на отчетния период = Промяна в стоковите наличности (постъпления – изтегляния – текущи загуби) + Номинални печалби на холдинга (след приспадане на разходите) + Други промени в обема 2.180. Тези номинални печалби и загуби на холдинга и другите промени в обема ( 32 ) не трябва да се включват при оценката на продукцията, а в сметката за други промени в активите (съответно в сметка „преоценка“ и сметка „други промени в обема на активите“). 2.181. Основната трудност при оценяването на промените в стоковите наличности в Икономическите сметки за селско стопанство е свързана с продукцията от посевните култури. Тази продукция фактически е сезонна продукция, чието постъпване в стоковите наличности се извършва след прибиране на реколтата и чието изтегляне обхваща период от няколко месеца след прибиране на реколтата и често продължава през следващата отчетна година. Нейната цена може да стане предмет на значителни колебания през различните периоди или дори в рамките на един период. в) Промяна в стоковите наличности от животни и животински продукти 2.182. Когато се оценяват промените в стоковите наличности от животни, не е от особена важност дали те се отглеждат в страната от раждането им или са били внесени в ранна възраст и угоявани в страната. Когато животните от внос са придобити от холдинга, който продължава отглеждането им на територията на страната, животните се „натурализират“ и впоследствие асимилират и изравняват с местното производство. 2.183. За да се изчислят промените в стадото в края на референтния период, трябва да се определи разликата между стадото от „стоковата наличност“ и стадото от „дълготрайните активи“ (срв. 2.140 и 2.202). Стойността по базисни цени за първата категория животни се приема, че е сумата от производствените разходи през целия живот на нормално животно в различните класове животни, до и включително референтната година, плюс увеличение за изчислените текущи разходи или приблизителна оценка на смесения доход (срв. 2.176). Ако едно животно първоначално е било внесено преди времето, през което се е намирало на територията на страната, може да се приеме, че покупната цена по време на вноса представлява сумата от производствените разходи до тази дата. 2.184. Поради обикновено регулярните промени в цените на животните, промяната в стоковите наличности от животни е възможно да се калкулира с помощта на метода на приближението, който изключва номиналните печалби на холдинга (след приспадане на загубите). За всяка категория животни промяната в броя им в края и в началото на отчетната година се умножава по средната цена през референтния период. г) Промяна в стоковите наличности от сезонна продукция 2.185. Сезонната продукция (срв. 2.178 и 2.181) е продукция, за която количественият метод не дава добра приблизителна представа за постоянния запас от стоки предвид неравномерната промяна на цените и количествата. Прилагането на количествения метод може да доведе до включването на номиналните печалби или загуби в измерването на промяната в стоковите наличности. Едно от решенията е измерването на промяната в стоковите наличности за периоди, по-кратки от референтния период (например всяко тримесечие), подпериоди с по-равномерни тенденции по отношение на цените и количествата. Независимо от това, често е трудно да се прилага този метод поради липсата на базисни данни. ▼M6 2.186. Друг метод за оценка на запасите от сезонни продукти е разглеждането на ценовите тенденции на складираните стоки. Цената на стока може да се промени по време на съхранението в резултат на най-малко три причини (СНС 2008, 6.143): — производственият процес трае достатъчно дълго, така че значително преди доставката към извършената работа се прилагат норми на дисконтиране, — физическите качества на стоката с времето могат да се подобрят или влошат, — може да има сезонни фактори, които влияят на търсенето или предлагането, и поради това водят до редовни и предсказуеми промени в нейната цена през годината, дори и нейните физически качества да не се променят 2.187. Разликата между цената, по която продуктите са заприходени в запасите, и цената, по която се изписват, трябва да отразява допълнителната стойност на продукцията, формирана по време на съхранението (СНС 2008, 6.143), тъй като продуктите, изписани от склад няколко месеца след прибиране на реколтата, са различни в икономическо отношение от тези, която са били складирани. Този вид увеличение на стойността на продуктите не трябва да се счита за номинална печалба на холдинга. ▼B 2.188. На базата на различните компоненти на промяната в стойността на стоковите наличности и на факторите, определящи промените в цените на продукцията, държана на склад и предвид трудността напълно да се изключи отчитането на печалбите и загубите на холдинга от оценката на сезонното производство, се препоръчват два метода. Те се различават по начина, по който интерпретират дейността по съхранение на продукцията и времето за отчитане на промяната в стойността на стоките, която е резултат от техния престой в стоковите наличности. Първият метод представлява прилагане на референтния метод при оценката на продукцията и промените в стоковите наличности от сезонна селскостопанска продукция. Вторият метод може да се използва при по-специални случаи (за продукция, чиято цена е трудно да се предвиди). 2.189. Референтният метод се състои в определяне на промяната в стоковите наличности като разлика между стойността на продукцията за годината и стойността на продажбите (или друга употреба) за годината ( 33 ). Този метод се основава на предположението, че в края на пазарната година (края на първото полугодие от следващата календарна година) няма останала стокова наличност. Той предполага директно да се изчислят общите добиви, получени през годината „n“, като се използва средно претеглената цена за пазарната година (n/n +1) и от тях да се извади стойността на всичките продажби (и друга употреба), направени през календарната година „n“, която съответства на годината, в която е прибрана реколтата ( 34 ) по цените, приложими в момента на продажбата (или друга употреба). 2.190. Референтният метод третира дейността по съхраняване на продукцията като фактор за повишаване цените на стоките по време на съхранението им. По този начин той прави разлика между дейността по съхраняването и последствията от нея върху цените на продукцията. Покачването на стойността, резултат от престоя на склад, е „очаквано“, тъй като се разпределя към продукцията за година „n“ (т.е. годината, в която е прибрана реколтата, дори продажбите да обхващат две календарни години), като е възможно да се предвидят тенденциите в цените относително сигурно, тъй като те са резултат от сравнително регулярни и предсказуеми промени (срв. 2.186). 2.191. Прилагането на този метод дава възможност да се сведе до минимум включването на печалбите или загубите на холдинга в измерването на продукцията. Той гарантира съгласуваност между калкулирането на продукцията по стойност и количество и отхвърля отчитането и на базата на текуща дейност (като изисква данни за складовата наличност в началото и в края на календарната година със съответните цени). Този метод също така улеснява изготвянето на отчети с постоянни цени. 2.192. Друг метод се препоръчва за продукция, чиято цена е трудно да се предвиди (плодове, зеленчуци, картофи и зехтин) и чието съхранение в аграрните холдинги достига икономически значими нива. Този метод е по-малко стриктен от референтния при изключването на печалбите и загубите на холдинга от измерването на продукцията; той приема, че дейността по съхраняването е продължение на производствения процес във времето. Включването на увеличението на цените на съхраняваните стоки се отлага и определя за годината, в която е започнало съхранението. 2.193. Посредством този метод сезонната продукция се изчислява директно като сума от продажбите, друга употреба и промени в стоковите наличности. Промените в стоковата наличност се калкулират като се оценяват стоковите наличности в края и в началото на отчетния период на база на текущите им цени. 2.194. Трябва да се отбележи, че тези два метода се различават по начина, по който измерват промените в стоковите наличности, но не и при изчисляване на продажбите (които се изчисляват по базисни цени, приложими при изписване от стоковите наличности). д) Промени в стоковите наличности от вино (от грозде, произведено от същия холдинг) 2.195. Виното е продукт, който обикновено се съхранява няколко години, за да отлежи и узрее. По време на този период на съхранение качеството се променя. Тази дейност по съхраняване в холдинга може да се разглежда като продължение на производството на вино, тъй като виното, напуснало склада, е различно от виното, което е било оставено на съхранение. Ето защо виното, оставено на съхранение, трябва да се третира като текуща дейност и увеличението на стойността, обусловено от това, трябва да се приема като увеличение на продукцията, което трябва де се измерва постоянно. 2.196. Промяната в стойността на виното може да бъде резултат от три фактора: промяна в неговото качество, промени в структурата на търсене и предлагане (т.е. сродни цени на младото и отлежалото вино) и общо увеличение на цените. Докато промяната в стойността на виното вследствие на първите два фактора трябва да се включи в измерването на продукцията, всяко увеличение на цената на виното вследствие на общо увеличение на цените на виното не трябва да се отразява в стойността на продукцията, а да се третира като печалба за холдинга (отчетена в сметка преоценка). 2.197. Отчитането на увеличението на стойността на виното в стойността на продукцията трябва да се прави по време на процеса на отлежаване. Това би означавало да има на разположение голямо количество данни за структурата на стоковите наличности от вино, базирани на годината на тяхното производство, качеството и района на производство, също както и за еволюцията на техните цени. Тъй като тези данни обикновено не са на разположение в държавите – членки, разработени са два практически метода, които позволяват увеличението на стойността на виното вследствие на отлежаването му да бъде приблизително калкулирано за Икономическите сметки за селско стопанство. Независимо от това, че не са толкова точни от концептуална гледна точка, тези два метода изглежда са приемливи в настоящата ситуация по отношение на възможността да се съберат данни. Изборът на всяка една държава – членка ще зависи от структурата на нейния отрасъл за винопроизводство и системата на статистическо отчитане. 2.198. Очаквано увеличение на стойността вследствие на отлежаване: първият метод се състои в това да се оценят постъпилите за отлежаване вина от производителя като се използват продажните цени на отлежалите вече вина, наблюдавани през второто полугодие. Очакваното увеличение на стойността се предвижда в продукцията за годината, в която е прибрана реколтата. Това увеличение е само частично, тъй като тези вина не са оценени по техните действителни продажни цени, а по цените на други вина от същия вид, но по-стари. Разликата между тяхната реална продажна цена и тази, използвана за калкулиране на стоковите постъпления, не е пресметната в стойността на продукцията, тъй като се разглежда като печалба на холдинга (Забележка: тази разлика включва влиянието на инфлацията). Тъй като този метод не прави разлика в зависимост от годината на събиране на реколтата на виното на склад или на продаденото вино, той допуска, че пазарът на висококачествено вино е постоянен по отношение възрастта на виното. 2.199. Забавяне отчитането на отлежаването на виното: вторият метод се състои в това да се оценят стоковите постъпления по цената на „неотлежалите“ вина по време на прибиране на реколтата и да не се добавя към виното текуща дейност (т.е. увеличение на цената вследствие на отлежаване, независимо от влиянието на общата промяна в цената на виното) докато отлежалото вино се продаде. Тъй като продажбите се оценяват по средна цена за годината, всяко увеличение на стойността между годината на прибиране на реколтата и годината на продажба се отчита в продукцията за годината на продажба (и затова не се разпределя във времето). Този метод изисква повече данни за структурата на стоковите наличности от вино, тъй като предполага, че дистрибуцията на стоковите наличности (и изписването на стокови наличности) е известно за всяка година, в която се прибира реколтата. Независимо от това, този метод може да даде по-точна представа за продажбите и стоковите наличности от различни реколти. 2.200. Нито един от тези два практически метода не позволява увеличението на стойността на виното в резултат на отлежаване да се разпределя във времето: единият го отчита предварително, а другият — след отлагане. Този недостатък може да се приеме като относително маловажен и за двата случая, ако се приеме, че в производството на „отлежало“ вино има определена стабилност във времето. Първият метод изглежда е за предпочитане, когато средният период от време за отлежаване е кратък. 3. Отчитане на животните като „бруто образуване на основен капитал“ или „промени в стоковите наличности“ 2.201. Както беше посочено в 2.140 и 2.151, промените в броя на животните (за целите на статистката на селското стопанство) се регистрират или като бруто образуване на основен капитал, или като промени в стоковите наличности в зависимост от вида на животното. а) Определение 2.202. Бруто образуването на основен капитал за добитъка се отнася до животните, т.е. дълготрайните активи, използвани многократно и постоянно в производствения процес. Те се отглеждат за продукцията, която регулярно осигуряват, и включват, например, животни за разплод, млекодайни животни, впрегатни животни, овце и други животни, отглеждани за вълната им. Противно на това, животните, които служат като стокови наличности са животни, произведени в настоящия или предишен период, които по-късно се използват за продан или за други производствени цели. Те включват животни, отглеждани за месото им, такива като животни за клане и домашни птици. б) Отчитане вноса на животни 1. Животни, определяни като дълготрайни активи: 2.203. Ако по време на вноса животните са били определени ясно като дълготраен актив, те се отчитат изключително като придобиване на актив в бруто образуването на основен капитал (срв. 2.149 и 2.150). Разбира се само животни, купени от отрасъла селско стопанство, а не коне за езда за лична употреба или животни, придобити за други цели, се отчитат като бруто образуване на основен капитал за селското стопанство. 2. Животни, определяни като стокови наличности: 2.204. Ако по време на вноса животните са били ясно определени като стокова наличност (например животни за клане), техният внос се приема като заприходяване в стоковите наличности от текуща дейност и затова се изваждат от продажбите (отрицателни продажби) при изчисляването на продукцията (срв. 2.069). 3. Трактовка, която трябва да бъде възприета: 2.205. Често е трудно на базата на съществуващите източници на данни да се направи ясна разлика между тези две категории животни. Ето защо стойността на всички внесени животни (животни, класифицирани като дълготрайни активи или стокови наличности, но с изключение на животните, внесени за незабавно клане) трябва да се извади от продажбите при калкулиране на продукцията. Ако по някое време животните се прехвърлят в стадо от продуктивни животни (т.е. дълготрайни активи), те ще бъдат отчетени като стоки от основен капитал, произведени за собствена сметка през референтния период, когато е извършено прехвърлянето (като за животни, които са произведени и отгледани в страната и които след това са прехвърлени в стада от продуктивни животни) (срв. 2.069 и 2.070). 2.206. Трябва да се отбележи, че животните, внесени за незабавно клане, се записват като внос на националните кланици и не се отчитат в Икономическите сметки за селско стопанство, тъй като последните са ограничени до описание на продукцията на националното селско стопанство. в) Отчитане на търговията с животни между селскостопански единици 2.207. Животни, класифицирани като дълготраен актив: търговията с тези животни се отчита в бруто образуването на основен капитал като придобиване и ликвидиране на дълготрайни активи (услугите, свързани с прехвърлянето на собственост, се отчитат в покупната цена). Когато продажбите и покупките се извършват в един и същ отчетен период, тези потоци се компенсират и само услугите, свързани с прехвърлянето на собственост, се отчитат като бруто образуване на основен капитал (срв. 2.068). 2.208. Животни, класифицирани като стокови наличности: тези продажби и покупки се отчитат само ако се извършат в два различни отчетни периода. Услугите, свързани с тази търговия, които са включени в покупната цена, трябва да бъдат извадени от общата продукция, когато търгуването се извършва през същия отчетен период (срв. 2.067). 2.209. Поради специалната трактовка на търговията с животни между селскостопански единици и към вноса, за „животни и животинска продукция“ няма междинна консумация.