РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 240-2008 отмяна на антидъмпинговото мито върху вноса на карбамид с произход от Беларус
Регламент (ЕО) № 240/2008 относно отмяна на антидъмпинговото мито върху вноса на карбамид с произход от Беларус
18.3.2008
Официален вестник на Европейския съюз
L 75/33
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 240/2008 НА СЪВЕТА
от 17 март 2008 година
за отмяна на антидъмпинговото мито върху вноса на карбамид с произход от Беларус, Хърватия, Либия и Украйна след преразглеждане с оглед изтичане на срока на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност ( 1 ) (наричан по-долу „основния регламент“), и по-специално член 9 и член 11, параграф 2 от него,
като взе предвид предложението, представено от Комисията след консултация с консултативния комитет,
като има предвид, че:
A. ПРОЦЕДУРА
1. Мерки в сила
(1)
През януари 2002 г. с Регламент (ЕО) № 92/2002 ( 2 ) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито в границите от 7,81 до 16,84 EUR/тон върху вноса на карбамид (урея), дори във воден разтвор, с произход от Беларус, Хърватия, Либия и Украйна. Със същия регламент бе наложено окончателно антидъмпингово мито в границите от 6,18 до 21,43 EUR/тон върху вноса на карбамид с произход от Естония, Литва, България и Румъния, което бе отменено автоматично съответно на 1 май 2004 г. и на 1 януари 2007 г. — датите на присъединяване на тези държави към Общността.
2. Искания за преразглеждане
(2)
През април 2006 г. Комисията публикува обявление относно предстоящото изтичане на срока на действащите мерки ( 3 ) . На 17 октомври 2006 г. Комисията получи искане за преразглеждане с оглед изтичането на срока на мерките съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент.
(3)
Това искане беше внесено от Асоциацията на европейските производители на изкуствени торове (European Fertiliser Manufacturers Association, EFMA) (заявителя) от името на производители, които представляват значителен дял, в случая повече от 50 %, от общото производство на карбамид в Общността.
(4)
Заявителят твърдеше и представи prima facie доказателства в подкрепа на твърдението си, че с изтичането на срока на мерките има вероятност от продължаване или повторение на дъмпинга и нанасяне на вреди върху производството на Общността по отношение на вноса на карбамид с произход от Беларус, Хърватия, Либия и Украйна (разглежданите държави).
(5)
Като установи, след консултация с консултативния комитет, че са налице достатъчни доказателства за започване на преразглеждането съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент, Комисията започна това преразглеждане чрез обявление за започване на преразглеждане, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз ( 4 ) .
3. Разследвания по отношение на други държави
(6)
През май 2006 г. Комисията започна преразглеждане ( 5 ) на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 901/2001 на Съвета ( 6 ) върху вноса на карбамид с произход от Русия съгласно член 11, параграфи 2 и 3 от основния регламент. В резултат на това преразглеждане с Регламент (ЕО) № 907/2007 ( 7 ) Съветът отмени антидъмпинговото мито върху вноса на карбамид с произход от Русия. Бе направено заключението, че няма продължаване на нанасянето на материални вреди върху производството на Общността и че няма вероятност от повторно нанасяне на вреди върху него при липсата на мерки.
4. Настоящо разследване
4.1. Период на разследване
(7)
Разследването на продължаването или повторението на дъмпинга и вредите обхваща периода от 1 октомври 2005 г. до 30 септември 2006 г. (ПРП). Изследването на тенденциите, които имат отношение към оценката на вероятността от продължаване или повторно нанасяне на вреди, обхваща периода от 2002 г. до края на ПРП (разглеждан период).
4.2. Обхванати от разследването държави
(8)
Комисията официално уведоми заявителя, производителите в Общността, износителите в Беларус, Хърватия, Либия и Украйна (наричани по-долу „заинтересованите износители“), вносителите и ползвателите, за които е известно, че са заинтересовани, техните сдружения, както и представителите на правителствата на държавите износители, за започването на преразглеждането.
(9)
Комисията изпрати въпросници на всички страни, както и на онези, които заявиха себе си като такива в рамките на срока, установен в обявлението за започване на преразглеждането.
(10)
Комисията също така даде възможност на пряко заинтересованите страни да изложат мненията си в писмен вид и да поискат изслушване в рамките на срока, определен в обявлението за започване на преразглеждане.
(11)
Всички заинтересовани страни, които поискаха това и показаха, че има конкретни причини да бъдат изслушани, бяха поканени за изслушване.
(12)
Предвид очевидно големия брой производители в Общността, вносители в Общността и производители износители от Украйна, бе счетено за уместно, в съответствие с член 17 от основния регламент, да бъде проучено дали следва да се използва представителна извадка. С цел да се даде възможност на Комисията да реши дали действително е необходима представителна извадка и ако е така, да се избере представителна такава, от посочените страни бе поискано, съгласно член 17, параграф 2 от основния регламент, да заявят себе си като такива в рамките на 15 дни от започването на разследването и да предоставят на Комисията информацията, изискана в обявлението за започване.
(13)
От страна на вносителите в Общността бе получено много слабо съдействие, тъй като само един вносител изрази своята готовност и желание да съдейства. Затова бе решено, че не е необходима представителна извадка по отношение на вносителите.
(14)
Дванадесет производители в Общността надлежно попълниха формуляра на представителната извадка и официално се съгласиха да съдействат по-нататък в разследването. Четири от тези дванадесет дружества, за които беше установено, че са представителни за производството на Общността от гледна точка на обемите на производство и продажби на карбамид в Общността, бяха подбрани за представителната извадка. Четиримата подбрани за извадката производители на Общността осигуряват около 60 % от общата продукция на производството на Общността по време на ПРП, докато горепосочените дванадесет производители представляват около 80 % от производството в Общността. Тази представителна извадка съставлява най-големия представителен обем на производство и продажби на карбамид в Общността, която може да бъде разумно разследвана в рамките на разполагаемото време.
(15)
Четирима производители износители от Украйна надлежно попълниха формуляра за представителната извадка в рамките на предоставените срокове и официално се съгласиха да съдействат по-нататък в разследването. Тези четирима производители износители представляват почти 100 % от общия обем на износа от Украйна за Общността по време на ПРП. Поради малкия брой съдействащи дружества в Украйна бе решено да не се прилага представителна извадка, като всички дружества бяха поканени да предоставят въпросници.
(16)
Бяха получени отговори на въпросниците от четиримата производители в Общността, един вносител, двама ползватели и четирима производители износители в Украйна, както и по един от Беларус, Хърватия и Либия. В допълнение към това няколко вносители и ползватели, както и техните сдружения, предоставиха коментари, без да дават отговори на въпросника.
(17)
Комисията потърси и провери цялата информация, която счете за необходима, за да определи вероятността от продължаване на дъмпинга и нанасянето на вреди, както и по отношение на интересите на Общността. Бяха осъществени проверки на място в помещенията на следните дружества:
а)
подбрани за извадката производители от Общността:
—
Fertiberia S.A., Madrid, Испания,
—
SKW Stickstoffwerke Piesteritz GmbH, Lutherstadt Wittenberg, Германия,
—
Yara Group (Yara Spa Ferrara, Италия и Yara Sluiskil B.V., Sluiskil, Нидерландия),
—
Zaklady Azotowe Puławy S.A., Puławy, Полша;
б)
производители износители:
—
Украйна:
—
Joint Stock Company Concern Stirol, Горловка,
—
Close Joint Stock Company Severodonetsk, Северодонецк,
—
Joint Stock Company Dnipro Azot, Днепродзержинск,
—
Open Joint Stock Company Cherkassy Azot, Черкассы;
—
Хърватия:
—
Petrokemija D.D., Кутиня;
в)
вносители от Общността:
—
Dynea Austria GmbH, Krems, Австрия;
г)
ползватели от Общността:
—
Associazione Liberi Agricoltori Cremonesi, Cremona, Италия,
—
Acefer, Asociación Comercial Española de Fertilizantes, Madrid, Испания.
Б. РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ
1. Разглеждан продукт
(18)
Разглежданият продукт е същият, както в първоначалното разследване, а именно карбамид (урея), който понастоящем се класира под кодове по КН 3102 10 10 и 3102 10 90 , (разглежданият продукт) и е с произход от Беларус, Хърватия, Либия и Украйна.
(19)
Карбамид се произвежда основно от амоняк, който от своя страна се произвежда от природен газ. Може да приема твърда или течна форма. Твърдият карбамид може да бъде използван за селскостопански и промишлени цели. Селскостопанската категория карбамид може да се използва или като изкуствен тор, който се разпръсква върху почвата, или като хранителна добавка за животни. Промишлената категория карбамид е суровина за определени лепила и пластмаси. Течният карбамид може да се използва както като изкуствен тор, така и за промишлени цели. Въпреки че карбамидът е представен в различните форми, посочени по-горе, химичните му характеристики остават в основата си едни и същи и може да се разглежда като един продукт за целите на настоящата процедура.
2. Сходен продукт
(20)
Както беше установено в първоначалното разследване, разследването на настоящото преразглеждане потвърди, че продуктите, произвеждани и изнасяни от производителите износители от Беларус, Хърватия, Либия и Украйна, онези, произвеждани и продавани на вътрешния пазар на тези държави, както и онези, произвеждани и продавани от производителите на Общността на пазара на Общността, имат едни и същи основни химични, физични и технически характеристики, както и по същество едни и същи приложения. Затова се считат за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.
В. ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТОРЕНИЕ НА ДЪМПИНГА
(21)
Като се имат предвид заключенията, направени по отношение на вероятността от продължаване или повторение на вредата, по-долу са разгледани само основните аргументи относно вероятността от продължаване или повторение на дъмпинга.
1. Дъмпингов внос по време на периода на разследване на преразглеждането
1.1. Общи положения
(22)
В съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент беше проучено дали се е осъществявал дъмпинг по време на ПРП и ако е така, дали изтичането на срока на мерките би довело до продължаване на дъмпинга.
(23)
В случая с трите държави износителки, признати за пазарни икономики, а именно Хърватия, Либия и Украйна, нормалната стойност бе определена в съответствие с член 2, параграфи 1—3 от основния регламент. В случая с Беларус нормалната стойност бе определена съгласно член 2, параграф 7 от основния регламент.
1.2. Хърватия
(24)
Дъмпинговият марж за единствения производител износител от Хърватия бе установен въз основа на сравнение на среднопретеглената нормална стойност със среднопретеглената експортна цена в съответствие с член 2, параграфи 5, 11 и 12 от основния регламент.
(25)
По време на ПРП Хърватия е изнесла над 200 000 тона карбамид за Общността, като е завоювала 2,3 % от пазара на Общността. Що се отнася до ПРП, за единствения известен и оказващ съдействие производител износител беше все пак установено, че изнася за Общността на изключително дъмпингови цени. Установеният дъмпингов марж надвишаваше 20 %.
(26)
Имаше съществени съмнения дали разходите за газ, който е основна суровина за производството на карбамид, са били в разумна степен отразени в отчетите на производителя износител. Всъщност бе установено, че газът е бил доставян при специални условия, определени от факта, че както производителят износител, така и доставчикът на газ са мажоритарно притежавани от хърватската държава, както и че цените на газа са били необичайно ниски. При липсата на каквито и да било нормални цени на газа, отнасящи се до хърватския вътрешен пазар, и в съответствие с член 2, параграф 5 от основния регламент, цените на газа трябваше да бъдат определени на „друга приемлива основа, включително информация от други представителни пазари“. Тъй като по-голямата част от газа, използван за произвеждане на разглеждания продукт, е с руски произход, коригираната цена би могла да бъде основана върху средната цена на руския газ, когато се продава за износ на границата между Германия и Чехия (Waidhaus), без да се отчитат транспортните разходи, тъй като Waidhaus е основен център за продажби на руски газ към ЕО. Това би увеличило дъмпинговия марж в значителна степен. Предвид факта, че дъмпингът съществува без това коригиране, както и заключенията относно вероятността от повторение на нанасянето на вреда, изложени по-долу, този въпрос не бе разглеждан.
1.3. Беларус, Либия и Украйна
(27)
Както е обяснено в съображения 29, 38 и 45, количествата, изнесени от другите три разглеждани държави износителки, са постигнали толкова ниски равнища, че бе преценено, че експортните цени, свързани с тях, не биха били достатъчно надеждни, ако се разглеждат поотделно, за да се направи заключение по отношение на продължаването на дъмпинга.
2. Вероятност от повторение на дъмпинга
2.1. Беларус
(28)
Тъй като Беларус не се счита за държава с пазарна икономика, нормалната стойност бе определена въз основа на данните, предоставени от производител в трета държава с пазарна икономика. В обявлението за започване САЩ бяха предвидени като подходяща подобна държава, тъй като те вече бяха използвани в първоначалното разследване. Нито една от заинтересованите страни не предостави коментари в това отношение. Производителят от САЩ, който вече бе оказал съдействие в първоначалното разследване, предостави отговори на въпросника, които бяха използвани за определяне на нормалната стойност.
(29)
Единственият известен белоруски производител представи отговор на въпросника. Като цяло Беларус е изнесла около 25 000 тона карбамид, което представлява 0,3-процентен дял от пазара на Общността. Предвид незначителната му големина, анализът по отношение на Беларус се съсредоточава върху вероятността от повторение на дъмпинга.
(30)
Беше анализирано поведението на Беларус по отношение на износа към всички трети държави. Износът към всички региони на света е правен при цени, трайно по-ниски от нормалната стойност, установена на подобен пазар, което показва, че цените на другите експортни пазари са били дъмпингови.
(31)
В допълнение бе проучено дали експортните цени на Беларус биха били дъмпингови, ако бяха приравнени към действащите преобладаващи в Общността ценови равнища. Всъщност, за основен продукт като карбамида би било необичайно да се продава на равнища над действащите пазарни цени. Този анализ също така доведе до установяването на значителни дъмпингови маржове.
(32)
В същото време бе установено, че експортните цени за износ към други експортни пазари са били малко по-високи от налаганите за износ за Общността цени. Следователно е спорно дали Общността би била по-привлекателен пазар от гледна точка на цените, отколкото пазарите на други трети държави.
(33)
В светлината на горепосочените факти и съображения съществуват основания да се счита, че има вероятност дъмпингът да се повтори при липсата на мерки.
2.2. Хърватия
(34)
Както бе посочено в съображение 25, беше установено, че износът към Общността е бил дъмпингов. Беше анализирано и поведението на Хърватия по отношение на износа към всички трети държави. Износът към всички региони на света е правен при цени, по-ниски от нормалната стойност, което показва, че дъмпинг се е осъществявал дори при липсата на посочената корекция.
(35)
В допълнение бе проучено дали експортните цени на Хърватия биха били дъмпингови, ако бяха приравнени към действащите преобладаващи в Общността ценови равнища. Всъщност, за основен продукт като карбамида би било необичайно да се продава на нива над действащите пазарни цени. Този анализ също така доведе до установяването на значителни дъмпингови маржове.
(36)
В същото време бе установено, че експортните цени за износ към други експортни пазари са били малко по-високи от налаганите за износ за Общността цени. Следователно е спорно дали Общността би била по-привлекателен пазар от гледна точка на цените, отколкото пазарите на други трети държави.
(37)
Следователно съществуват основания да се счита, че има вероятност дъмпингът да се повтори при липсата на мерки.
2.3. Либия
(38)
Единственият известен производител износител отговори на въпросника непълно. Тъй като той не успя да предостави някои от липсващите сведения, трябваше, където това бе уместно, да се използва член 18 от основния регламент. От наличната информация стана ясно, че като цяло Либия е изнесла около 70 000 тона карбамид за Общността по време на ПРП, което представлява 0,8-процентен дял от пазара на Общността. Предвид неговата незначителност, анализът по отношение на Либия се съсредоточава върху вероятността от повторение на дъмпинга. Анализът на дъмпинга и вероятността от неговото повторение бе направен въз основа на наличната информация.
(39)
Тъй като липсват представителни вътрешни продажби на либийския пазар, съгласно член 2, параграф 3 от основния регламент, нормалната стойност бе установена въз основа на производствените разходи в страната на произход плюс обосновани по размер разходи за реализация, общи и административни разходи и печалба. Бе установено, че граница на печалбата от 8 % в този случай е разумна.
(40)
Анализът на въпросника, предоставен от дружеството в Либия, оказало съдействие, показа, че основната му дейност е да осъществява износ към други трети пазари. През ПРП са били изнесени около 570 000 тона към трети пазари, което е повече от осемкратния обем на общия износ към пазара на Общността. Сравнението на експортните цени за този износ с нормалната стойност, установена както е описано по-горе, показа съществено равнище на дъмпинг.
(41)
Имаше съществени съмнения дали разходите за газ, който е основна суровина за производството на карбамид, са били в разумна степен отразени в отчетите на производителя износител. Въз основа на наличната информация се поддържа мнението, че газът е бил доставян при специални условия, определени от факта, че както производителят износител, така и доставчикът на газ, са мажоритарно притежавани от либийската държава, както и че цените на газа са били необичайно ниски. Едно коригиране би увеличило дъмпинговия марж в значителна степен. Предвид факта, че дъмпинг съществува и без това коригиране, както и заключенията относно вероятността от повторение на вредата, изложени по-долу, не бе счетено за необходимо да се прилага подобно коригиране, въпреки че бе основателно.
(42)
В допълнение бе проучено дали експортните цени на Либия биха били дъмпингови, ако бяха приравнени към действащите преобладаващи в Общността ценови равнища, Всъщност, за основен продукт като карбамида би било необичайно да се продава на нива над действащите пазарни цени. Този анализ също така доведе до установяването на значителни дъмпингови маржове.
(43)
В същото време бе установено, че експортните цени за износ към други експортни пазари са били малко по-високи от налаганите за износ за Общността цени. Следователно е спорно дали Общността би била по-привлекателен пазар от гледна точка на цените, отколкото другите пазари на трети държави.
(44)
В светлината на горепосоченото съществуват основания да се счита, че има вероятност дъмпингът да се повтори при липсата на мерки.
2.4. Украйна
(45)
Четирима производители оказаха съдействие на разследването. Само двама от тях са осъществявали експортни продажби към Общността по време на ПРП. Като цяло Украйна е изнесла само около 20 000 тона карбамид, което представлява 0,2-процентен дял от пазара на Общността. Предвид неговата незначителност, анализът по отношение на Украйна се съсредоточава върху вероятността от повторение на дъмпинга.
(46)
По отношение на разходите за газ бе установено, че Украйна внася от Русия по-голямата част от газа, употребяван в производството на карбамид. В това отношение всички налични данни посочват, че Украйна внася природен газ от Русия на цени, които са значително по-ниски от пазарните цени, плащани на нерегулираните пазари за природен газ. Разследването показа, че цената на природен газ от Русия, изнасян за Общността, е била приблизително два пъти по-висока от вътрешната цена на газа в Украйна. Поради тази причина, както е предвидено в член 2, параграф 5 от основния регламент, разходите за газ, понесени от заявителя, бяха коригирани въз основа на информацията от други представителни пазари. Коригираната цена бе определена въз основа на средната цена на руски газ, продаван за износ на границата между Германия и Чехия (Waidhaus), без да се отчитат транспортните разходи. Waidhaus, в качеството си на основен център за продажби на руски газ към ЕС, който е най-големият пазар на руски газ и прилага цени, в разумна степен отразяващи разходите, може да се счита за представителен пазар по смисъла на член 2, параграф 5 от основния регламент.
(47)
Коригирането доведе до стойност на вътрешните цени под себестойността за три от засегнатите дружества и така производствените разходи, заедно с разумен марж на печалбата от 8 %, бяха използвани като нормална стойност. Що се отнася до четвъртото дружество, за тази цел бяха използвани съответно коригираните вътрешни цени.
(48)
След това бе анализирано поведението на украинските производители износители по отношение на всички трети държави. Износът към всички региони на света е правен при цени, последователно и значително под така установената нормална стойност.
(49)
В допълнение бе проучено дали експортните цени на Украйна биха били дъмпингови, ако бяха приравнени към действащите преобладаващи в Общността ценови равнища. Всъщност, за основен продукт като карбамида би било необичайно да се продава на нива над действащите пазарни цени. Този анализ също така доведе до установяването на значителни дъмпингови маржове. В същото време бе установено, че експортните цени за износ към други експортни пазари са приблизително на същото ниво, както налаганите за износ за Общността цени. Следователно е спорно дали Общността би била по-привлекателен пазар по отношение на цените, отколкото пазарите на други трети държави. С оглед на горепосочените факти и съображения съществуват основания да се счита, че има вероятност дъмпингът да се повтори при липса на мерки.
3. Развитие на вноса, в случай че мерките бъдат отменени
3.1. Беларус
(50)
Съгласно наличната в случая информация Беларус е имала най-много около 150 000 тона свободен капацитет по време на ПРП. Освен това износът към други трети държави е възлизал на около 225 000 тона.
(51)
Не е изключено част от свободния капацитет да бъде насочен към Общността, след като мерките бъдат отменени. Единственият износител от Беларус добре е разработил канали за дистрибуция в Общността, а и по принцип размерът на пазара на Общността е привлекателен, особено за държавите с географска близост.
(52)
Въпреки това не е изключено някои от тези количества да бъдат изнесени също и към трети държави, тъй като вероятните ценови равнища в тези територии са цени франко завод, които са подобни (или дори по-високи) от онези, които биха могли да бъдат получени при износ за Общността. В допълнение към това не е изключено потреблението на карбамид да се увеличи в други региони на света, като се отчетат настоящите тенденции за по-голямо селскостопанско производство. Като се вземе предвид всичко това, ако срокът на действие на мерките изтече, не се очаква износът да достигне пълния обем на свободния капацитет, но, от друга страна, е вероятно да бъдат надвишени минималните равнища.
(53)
Подобни аргументи важат и по отношение на възможното пренасочване на износа от трети държави към Общността, като се определя като малка вероятността за износ на значителни допълнителни количества към пазара на Общността в предвидимо бъдеще при изтичане на срока на действие на мерките.
3.2. Хърватия
(54)
Съгласно наличната в случая информация Хърватия е имала най-много около 120 000 тона свободен капацитет по време на ПРП. Освен това износът към други трети държави е възлизал на около 60 000 тона. Не е изключено част от свободния капацитет да бъде насочен към Общността, след като мерките бъдат отменени. Единственият хърватски износител добре е разработил канали за дистрибуция в Общността, а и по принцип размерът на пазара на Общността е привлекателен, особено за държавите с географска близост.
(55)
Въпреки това антидъмпинговите мерки не са възпрепятствали Хърватия да изнася значителни количества за Общността. Няма данни, че е имало пречки за износ на допълнителни количества към Общността. Като се вземе предвид, че случаят не е бил такъв, няма вероятност да бъде направен износ на значителни допълнителни количества, като бъде използван подобен капацитет. Не е изключено освен това някои от тези количества да бъдат изнасяни и в други трети държави, тъй като вероятните ценови равнища в тези територии са цени франко завод, които са подобни (или малко по-високи) на онези, които биха могли да бъдат получени при износ за Общността.
(56)
В допълнение към това не е изключено потреблението на карбамид да се увеличи в други региони на света, като се отчетат настоящите тенденции за по-голямо селскостопанско производство. Като се вземе предвид всичко това, не се очаква значителна част от свободния капацитет на Хърватия да бъде използван за допълнителен износ към Общността, но при настоящите нива на износ, обемите на износ към Общността се очаква да останат над минималните равнища.
(57)
Подобни аргументи важат и по отношение на възможното пренасочване на износа от трети държави към Общността, като се определя като малка вероятността за износ на значителни допълнителни количества към пазара на Общността в предвидимо бъдеще при изтичане на срока на действие на мерките.
3.3. Либия
(58)
Според наличната в случая информация Либия е имала най-много около 140 000 тона свободен капацитет по време на ПРП. Освен това износът към други трети държави е възлизал на около 570 000 тона. Не е изключено част от свободния капацитет да бъде насочен към Общността, след като мерките бъдат отменени. Единственият либийски износител добре е разработил канали за дистрибуция в Общността, а и по принцип размерът на пазара на Общността е привлекателен, особено за държавите с географска близост.
(59)
Въпреки това не е изключено някои от тези количества да бъдат изнесени също и към трети държави, тъй като вероятните ценови равнища в тези територии са цени франко завод, които са подобни (или дори по-високи) от онези, които биха могли да бъдат получени при износ за Общността. В допълнение към това не е изключено потреблението на карбамид да се увеличи в други региони на света, като се отчетат настоящите тенденции за по-голямо селскостопанско производство. Като се вземе предвид всичко това, не се очаква износът да достигне пълния обем на свободния капацитет, ако срокът на мерките изтече, но от друга страна, е вероятно да бъдат надвишени минималните равнища.
(60)
Подобни аргументи важат и по отношение на възможното пренасочване на износа от трети държави към Общността, като се определя като малка вероятността за износ на значителни допълнителни количества към пазара на Общността в предвидимото бъдеще при изтичане на срока на действие на мерките.
3.4. Украйна
(61)
Според наличната в случая информация Украйна е имала най-много около 375 000 тона свободен капацитет по време на ПРП. Освен това износът към други трети държави е възлизал на около 3 500 000 тона. Не е изключено част от свободния капацитет да бъде насочен към Общността, след като мерките бъдат отменени. Украинските износители имат добре разработени канали за дистрибуция в Общността, а и по принцип размерът на пазара на Общността е привлекателен, особено за държавите с географска близост. Въпреки това не е изключено някои от тези количества да бъдат изнесени също и към трети държави, тъй като вероятните ценови равнища в тези територии са цени франко завод, които са подобни на онези, които биха могли да бъдат получени при износ за Общността. В допълнение към това, не е изключено потреблението на карбамид да се увеличи в други региони на света, като се отчетат настоящите тенденции за по-голямо селскостопанско производство. Предвид всичко това, ако срокът на действие на мерките изтече, не се очаква износът да достигне пълния обем на свободния капацитет, но от друга страна, е вероятно да бъдат надвишени минималните равнища.
(62)
Що се отнася до възможното пренасочване на износ от трети държави към Общността, заявителите поддържаха мнението, че прогнозният повишен капацитет в други региони (особено в Близкия изток) би заменил украинския износ основно в Азия, но също така и в Африка и Латинска Америка, от порядъка на 3 000 000 тона, което би ги пренасочило към Общността. Въпреки това, въз основа на наличната информация, не е възможно да се заключи, че такова пренасочване действително ще се реализира, включително и поради обстоятелството, че увеличаващото се световно потребление би поело тези допълнителни количества, ако те действително се появят на пазара. Освен това не е изключено увеличението на капацитета да се осъществява за по-дълъг период от време, отколкото се предполага от заявителя. Предвид всички тези обстоятелства, не е възможно да се потвърди, че има вероятност значителни допълнителни количества да бъдат пренасочени към пазара на Общността в предвидимото бъдеще, ако срокът на действие на мерките изтече.
4. Заключение относно вероятността от продължаване или повторение на дъмпинга
(63)
Въз основа на изложения по-горе анализ се достига до извода, че ако мерките бъдат отменени, по отношение на Хърватия няма вероятност дъмпингът на значителни количества карбамид да продължи, нито в случая с останалите три разглеждани държави — да се повтори.
Г. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОБЩНОСТТА
1. Определяне на производството на Общността
(64)
В рамките на Общността сходният продукт се произвежда от 16 производители, за чието производство се счита, че съставлява общото производство на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент. Осем от тях станаха производители на Общността след разширяването на ЕС през май 2004 г.
(65)
От тези 16 производители на Общността дванадесет се съгласиха да съдействат на разследването, докато трима изпратиха исканата информация за целите на представителната извадка, но не предложиха допълнително съдействие. Нито един от производителите на Общността не се противопостави на искането за преразглеждане.
(66)
Съответно се съгласиха да сътрудничат следните дванадесет производители:
—
Achema AB (Литва),
—
Adubos de Portugal (Португалия),
—
AMI Agrolinz Melamine International GmbH (Австрия),
—
Duslo AS (Словашка република),
—
Fertiberia S.A. (Испания),
—
AS Nitrofert (Естония),
—
Nitrogénmüvek Zrt (Унгария),
—
SKW Stickstoffwerke Piesteritz (Германия),
—
Yara Group (обединение на Yara France SA (Франция), Yara Italia Spa (Италия), Yara Brunsbuttel GmbH (Германия) и Yara Sluiskil BV (Нидерландия),
—
Zakłady Azotowe Puławy (Полша),
—
ZAK SA (Полша),
—
BASF AG (Германия).
(67)
Тъй като тези дванадесет производители на Общността съставляват около 80 % от общото производство на Общността по време на ПРП, се счита, че те съставляват по-голямата част от общото производство на Общността на сходния продукт. Затова се счита, че те представляват производството на Общността по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент и ще бъдат наричани по-долу „производството на Общността“. Четиримата производители на Общността, които не оказаха съдействие, ще бъдат наричани „други производители на Общността“.
(68)
Както е посочено по-горе, бе подбрана представителна извадка от четири дружества. Всички подбрани производители на Общността оказаха съдействие и изпратиха отговори на въпросниците в рамките на установените срокове. В допълнение, останалите осем оказващи съдействие производители осигуриха своевременно някои общи данни за анализа на вредата.
Д. ПОЛОЖЕНИЕ НА ПАЗАРА НА ОБЩНОСТТА
1. Потребление на пазара на Общността
(69)
Очевидното потребление на Общността бе установено въз основа на обема на продажбите на производството на Общността на пазара на Общността, обемите на продажбите на другите производители на Общността на пазара на Общността и данните от Евростат за общия внос в ЕС. Като се вземе предвид разширяването на ЕС през 2004 г., за да бъде анализът по-ясен и по-последователен, потреблението бе установено въз основа на пазара на ЕС-25 през целия разглеждан период. Тъй като това разследване бе започнато преди последвалото разширяване на ЕС с България и Румъния, анализът е ограничен до ЕС-25.
(70)
Между 2002 г. и 2003 г. потреблението на Общността се е увеличило с 3 % и е останало устойчиво до ПРП.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
2005 г.
ПРП
Общо потребление на ЕО в тонове
8 650 000
8 945 000
8 955 000
8 875 000
8 950 000
Индекс (2002 г. = 100)
100
103
104
103
103
2. Внос от разглежданите държави
2.1. Обеми, пазарен дял и цени на вноса
(71)
По отношение на Беларус, Хърватия, Либия и Украйна обемите на вноса, пазарните дялове и средните цени са се развивали, както е изложено по-долу. Източник на данните е Евростат.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
2005 г.
ПРП
Беларус — обем на вноса (в тонове)
134 931
167 981
62 546
62 044
25 193
Пазарен дял
1,6 %
1,9 %
0,7 %
0,7 %
0,3 %
Цени на вноса
(EUR/тон)
107,5
126,6
148,5
165,7
190,5
Индекс (2002 г. = 100)
100
118
138
154
177
Украйна — обем на вноса (в тонове)
44 945
36 304
77 270
84 338
52 553
Пазарен дял
0,5 %
0,4 %
0,8 %
0,9 %
0,5 %
Цени на вноса
(EUR/тон)
117,4
134,5
139,6
192,7
194,0
Индекс (2002 г. = 100)
100
115
119
164
165
Хърватия — обем на вноса (в тонове)
126 400
179 325
205 921
187 765
208 050
Пазарен дял
1,5 %
2,0 %
2,3 %
2,1 %
2,3 %
Цени на вноса
(EUR/тон)
125,1
135,0
145,0
171,7
185,0
Индекс (2002 г. = 100)
100
108
116
137
148
Либия — обем на вноса (в тонове)
142 644
227 793
153 390
124 515
73 361
Пазарен дял
1,6 %
2,5 %
1,7 %
1,4 %
0,8 %
Цени на вноса
(EUR/тон)
114,1
134,9
147,2
193,8
201,6
Индекс (2002 г. = 100)
100
118
129
170
177
(72)
По отношение на Беларус обемът на вноса се е увеличил слабо между 2002 г. и 2003 г., след това постоянно е спадал през целия разглеждан период (– 81 % за целия период). Съответно нейният пазарен дял слабо се е увеличил между 2002 г. и 2003 г. и след това продължително е спадал, понижавайки се до 0,3 % през ПРП. Обемите са били de minimis от 2004 г. нататък. Цените са се развивали положително от 107 до 190 EUR/тон през разглеждания период.
(73)
По отношение на Украйна нивата на вноса са останали твърдо под прага de minimis , докато цените на вноса са се повишили с 65 % между 2002 г. и ПРП.
(74)
Вносът от Хърватия е бил твърде устойчив през целия период, при около 2-процентен дял от пазара на Общността, докато цените на вноса са се повишили с 48 %.
(75)
Вносът от Либия се е увеличил през 2003 г., но след това постоянно е спадал до края на ПРП. За целия период той е намалял с 49 % и пазарният му дял е преминал от 1,6 % през 2002 г. до 0,8 % през ПРП. Както и при другите разглеждани държави, цените на либийския внос са се покачили със 77 % между 2002 г. и ПРП.
(76)
Развитието на цената при четирите държави е пропорционално по-високо или сравнимо с покачването на продажните цени на производството на Общността.
(77)
За изчисляването на равнището на подбиване на цените по време на ПРП за Хърватия цените франко завод на производството на Общността за несвързани клиенти бяха сравнени с вносните цени CIF на границата на Общността на единствения оказал съдействие производител износител от Хърватия, съответно коригирани, за да отразят крайната цена на разтоварената стока. Сравнението показа, че вносът е подбивал цените на производството на Общността с 4,7 %. Въпреки това тези цени бяха подобни на непричиняващите вреда цени, установени за производството на Общността.
(78)
Поради факта, че пазарните дялове на три от четирите разглеждани държави са били под прага de minimis , без значение дали поотделно или съвкупно, бе счетено, че техният внос в Общността не е причинил вреда и следователно маржовете на подбиване не са от значение за анализа на продължаването на причиняване на вреда.
3. Внос от други държави
(79)
Обемът на вноса от други трети държави по време на разглеждания период е показан в таблицата по-долу. Посочените количества и ценови тенденции също се основават на данни от Евростат.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
2005 г.
ПРП
Обем на вноса от Русия (в тонове)
1 360 025
1 429 543
1 783 742
1 404 863
1 488 367
Пазарен дял
15,7 %
16,0 %
19,9 %
15,8 %
16,6 %
Цени на вноса от Русия (EUR/тон)
119
133
154
180
196
Обем на вноса от Египет (в тонове)
579 830
629 801
422 892
385 855
624 718
Пазарен дял
6,7 %
7,0 %
4,7 %
4,3 %
7,0 %
Цени на вноса от Египет (EUR/тон)
149
163
178
220
222
Обем на вноса от Румъния (в тонове)
260 298
398 606
235 417
309 195
248 377
Пазарен дял
3,0 %
4,5 %
2,6 %
3,5 %
2,8 %
Цени на вноса от Румъния (EUR/тон)
123
142
175
197
210
Обем на вноса от всички други държави (в тонове)
373 732
291 620
254 311
336 110
326 579
Пазарен дял
4,3 %
3,3 %
2,8 %
3,8 %
3,6 %
Цени на вноса от всички други държави (EUR/тон)
141
170
194
221
224
Пазарен дял на всички други държави
29,7 %
30,8 %
30,0 %
27,4 %
30,0 %
(80)
Следва да се отбележи, че общият внос от трети държави се е увеличил с 4,4 % по време на целия период. Този резултат се дължи главно на увеличаването на вноса от Русия (+ 9,4 %), която е главният износител в момента. Трябва също така да се отбележи, че вносът от Русия беше предмет на мерки под формата на МЦВ (минимални цени на вноса) по време на целия период, които мерки бяха отменени с Регламент (ЕО) № 907/2007 (вж. съображение 6). Между 2002 г. и ПРП вносът от Египет се е увеличил със 7,7 %, докато вносът от други трети държави е намалял в същите граници, като за Румъния са отчетени над 40 % от този внос. Що се отнася до цените на износа, всичките посочени държави са изнасяли за Общността при цени, които не подбиват цените на производството на Общността през ПРП и/или са над цената, която не нанася вреда на производството на Общността.
4. Икономическо положение на производството на Общността
(81)
Съгласно член 3, параграф 5 от основния регламент Комисията изследва всички съответни икономически фактори и индекси, свързани с положението на производството на Общността.
4.1. Предварителни забележки
(82)
За повечето от оказващите съдействие производители от производството на Общността бе установено, че използват сходния продукт за последваща преработка за получаване на продукти на смесени или синтетични изкуствени торове, които са последващи азотни изкуствени торове, съдържащи в допълнение към азота и други вещества, като водоразтворим фосфор и/или водоразтворим калий.
(83)
Оказа се, че такива вътрешни трансфери на производството на карбамид не навлизат на свободния пазар и че не са в конкуренция с вноса на разглеждания продукт. Разследването показа, че използването за собствена употреба представлява стабилен дял от около 20 % от общата продукция на производството на Общността. Поради това се счита, че то не може да окаже съществено влияние върху равносметката за вредата на производството на Общността.
(84)
Когато се прибягва до представителната извадка, съгласно установената практика, се анализират определени показатели за вреда (производство, производствен капацитет, стокови запаси, продажби, пазарен дял, ръст и заетост) за производството на Общността като цяло („ПО“ в таблиците по-долу), докато онези показатели за вреда, отнасящи се до резултатите от дейността на отделни дружества, а именно цени, производствени разходи, рентабилност, заплати, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите, паричен поток и способност за привличане на капитали, се изследват въз основа на информацията, събрана от производителите на Общността, участващи в представителната извадка („ППИ“ в таблиците по-долу).
4.2. Данни, свързани с производството на Общността като цяло
а) Производство
(85)
Общият производствен обем на Общността, включително обемите, предназначени за собствена употреба, е останал на практика стабилен между 2002 г. и ПРП, като се е увеличил с 5 % през 2003 г. и се е понижил със същия процент през 2004 г. През 2005 г. и по време на ПРП е регистрирано малко увеличение от съответно 2 % и 1 процентен пункт, като достига ниво от 4,45 милиона тона.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
2005 г.
ПРП
Производство на ПО (в тонове)
4 300 000
4 500 000
4 300 000
4 400 000
4 450 000
Индекс (2002 г. = 100)
100
105
100
102
103
Производство на ПО, използвано за собствена употреба
800 000
800 000
800 000
900 000
900 000
Като процент от общото производство
19,3 %
18,5 %
19,5 %
20,6 %
20,2 %
Източник : Жалбоподателите, отговори от въпросниците за представителната извадка и проверени отговори на въпросниците
б) Капацитет и степен на използване на капацитета
(86)
Производственият капацитет се е увеличил слабо (5 %) между 2002 г. и ПРП. Предвид факта, че производственият обем е останал стабилен, степента на използване на капацитета се е понижила слабо от 84 % през 2002 г. до 81 % през ПРП. Обаче степента на използване на капацитета за този тип производство и отрасъл може да се повлияе от производството на други продукти, които могат да бъдат произвеждани на същото производствено оборудване, и следователно няма толкова голямо значение като показател за вреда.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
2005 г.
ПРП
Производствен капацитет на ПО (в тонове)
5 100 000
5 200 000
5 200 000
5 400 000
5 360 000
Индекс (2002 г. = 100)
100
101
101
106
105
Използване на капацитета на ПО
84 %
88 %
84 %
81 %
81 %
Индекс (2002 г. = 100)
100
104
100
96
96
в) Запаси
(87)
Равнището на крайните запаси на производството на Общността е доста стабилно между 2002 г. и 2004 г. и се покачва рязко (с 24 процентни пункта през 2005 г. и с още 13 процентни пункта в края на ПРП). Въпреки това, тъй като карбамидът, предназначен за собствена употреба, се съхранява заедно с карбамида, продаван на свободния пазар, нивото на запасите се счита за не толкова значим показател за вреда. Следва също така да се отбележи, че краят на ПРП съвпада със започването на сезонните продажби.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
2005 г.
ПРП
Крайни запаси на ПО (в тонове)
250 000
240 000
260 000
320 000
350 000
Индекс (2002 г. = 100)
100
94
103
127
140
г) Обем на продажбите
(88)
Продажбите на производството на Общността на пазара на Общността слабо спадат, а именно с 3 % между 2002 г. и ПРП.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
2005 г.
ПРП
Обем на продажбите в ЕО на ПО (в тонове)
3 150 000
3 240 000
3 050 000
3 000 000
3 070 000
Индекс (2002 г. = 100)
100
103
97
95
97
д) Пазарен дял
(89)
Пазарният дял на производството на Общността също спада слабо между 2002 г. и ПРП, преминавайки от 36,5 % до 34,3 %.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
2005 г.
ПРП
Пазарен дял на ПО
36,5 %
36,3 %
34,1 %
33,8 %
34,3 %
Индекс (2002 г. = 100)
100
99
93
93
94
е) Ръст
(90)
Производството на Общността е загубило малка част от пазарния си дял при стабилен пазар през разглеждания период. Пазарният дял, изгубен от производството на Общността, не е бил зает от вноса на четирите разглеждани държави, чийто пазарен дял е спаднал между 2002 г. и ПРП от 5,8 % до 4,4 %.
ж) Заетост
(91)
Равнището на заетостта в производството на Общността е спаднало с 6 % между 2002 г. и ПРП, докато производството слабо се е увеличило, отразявайки загрижеността на производството на Общността да повишава постоянно производителността и конкурентоспособността си.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
2005 г.
ПРП
Заетост за разглеждания продукт в ПО
1 235
1 230
1 155
1 160
1 165
Индекс (2002 г. = 100)
100
100
94
94
94
з) Производителност
(92)
Производителността на работник, зает в производството на Общността, за година се е повишила с 6 % между 2002 г. и 2003 г. и се задържа постоянна до ПРП, като показва по този начин съчетаните положителни въздействия от намалената заетост и увеличаването на продукцията на производството на Общността.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
2005 г.
ПРП
Производителност на ПО (тонове на работник)
3 500
3 700
3 745
3 765
3 735
Индекс (2002 г. = 100)
100
106
107
108
107
и) Стойност на дъмпинговия марж
(93)
По отношение на въздействието върху производството на Общността на стойността на действителния дъмпингов марж през ПРП, предвид факта, че: i) обемът на вноса от Беларус, Украйна и Либия е бил под нивата de minimis ; ii) вносът от Хърватия е бил стабилен при цени, завишени в съответствие с продажните цени на ЕС; и iii) общото финансово положение на производството на Общността е било много добро, това въздействие се счита за de minimis , а този показател — без значение.
й) Възстановяване след въздействието от последния дъмпинг
(94)
Разгледаните по-горе и по-долу показатели ясно показват значително подобряване на икономическото и финансовото положение на производството на Общността.
4.3. Данни, свързани с производителите на Общността, участващи в представителната извадка
а) Продажбени цени и фактори, оказващи въздействие върху вътрешните цени
(95)
Средните нетни продажбени цени на производителите на Общността, участващи в представителната извадка, са се увеличили съществено от 2004 г. до ПРП, което отразява последователно и продължително повишаване на разходите за суровина и преобладаващите благоприятни условия на международния пазар на карбамид през същия период.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
2005 г.
ПРП
Цена на единица продукция на пазара на ЕО на ППИ (EUR/тон)
138
149
164
189
207
Индекс (2002 г. = 100)
100
108
120
138
151
б) Заплати
(96)
Между 2002 г. и ПРП средната заплата на работник се е увеличила с 13 %, както показва таблицата по-долу. Като се имат предвид процентът на инфлацията и общото намаление на заетостта, това увеличение на заплатите се счита за умерено.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
2005 г.
ПРП
Годишни разходи за труд на работник на ППИ (в хиляди евро)
44,2
47,2
47,1
48,6
49,9
Индекс (2002 г. = 100)
100
107
107
110
113
в) Инвестиции
(97)
Годишните инвестиции в сходния продукт, направени от четиримата избрани за извадката производители, се е развивал положително през разглеждания период, по-специално се е увеличил със 74 %, въпреки че е показал някои колебания. Тези инвестиции са били свързани главно с модернизиране на оборудването и екологичните изисквания. Това потвърждава усилията на производството на Общността да подобри производителността и конкурентоспособността си. Резултатите са очевидни в развитието на производителността, която се е повишила съществено (вж. съображение 92) по време на същия период.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
2005 г.
ПРП
Нетни инвестиции на ППИ (в хиляди евро)
20 493
11 095
31 559
40 001
35 565
Индекс (2002 г. = 100)
100
54
154
195
174
г) Рентабилност и възвръщаемост на инвестициите
(98)
Рентабилността на производителите, участващи в извадката, показва сериозно подобрение между 2002 г. и 2005 г., когато надхвърля 19 % от стойността на продажбите. Устойчивото повишаване на цените на газа в началото на 2006 г. връща резултата на 10,7 % през ПРП. В това отношение в първоначалното разследване се отбелязва, че е била установена граница на печалбата от 8 %, която би могла да бъде постигната при липса на причиняващ вреда дъмпинг. Възвръщаемостта на инвестициите (индексът Return on Investment, ROI), изразена като печалба в проценти от нетната балансова стойност на инвестициите, като цяло е следвала тенденцията на рентабилност през целия разглеждан период.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
2005 г.
ПРП
Рентабилност на ППИ от продажбите в ЕО към несвързани клиенти (процент от нетните продажби)
4,6 %
11,1 %
18,4 %
19,3 %
10,7 %
Индекс (2002 г. = 100)
100
241
400
419
233
ROI на ППИ (печалба в процент от нетната балансова стойност на инвестицията)
10,7 %
31,0 %
48,8 %
51,1 %
29,4 %
Индекс (2002 г. = 100)
100
290
456
477
275
д) Паричен поток и способност за привличане на капитали
(99)
Паричният поток се е увеличил значително между 2002 г. и 2005 г. и постепенно е спадал по време на ПРП. Това развитие е в съответствие с развитието на цялостната рентабилност през разглеждания период.
2002 г.
2003 г.
2004 г.
2005 г.
ПРП
Паричен поток на ППИ (в хиляди евро)
38 534
60 289
92 671
111 722
58 912
Индекс (2002 г. = 100)
100
156
240
290
153
(100)
Разследването не разкри трудности, с които производителите на Общността, участващи в извадката, да са се сблъскали при привличането на капитали.
5. Заключение
(101)
Между 2002 г. и ПРП пазарният дял на производството на Общността слабо се е свил, както и обемът на продажбите на пазара на Общността. Въпреки това цялостното финансово състояние на производството на Общността се е подобрило през разглеждания период.
(102)
Почти всички други фактори за определяне на вредата, с изключение на покачването на обемите на запасите, са се развивали положително: производствените обеми и единичните цени на продажбите на производството на Общността са се увеличили и след 2002 г. рентабилността е била значително над нивото на печалбата, заложена като целева печалба в първоначалното разследване.
(103)
Възвръщаемостта на инвестициите и паричният поток също са се развивали положително. Заплатите са се развивали умерено, като производството на Общността е продължило да инвестира. Производителността също се е повишила значително, отразявайки положителното развитие на производството и усилията на производството на Общността да я подобри посредством инвестиране.
(104)
Заявителят твърдеше, че изискванията за дългосрочна рентабилност, измерена като възвръщаемост от продажбите, за производството на карбамид трябва да бъде на ниво от 25 % след облагане с данъци. Това би означавало около 36 % печалба върху оборота преди облагане. Заявителят твърдеше, че това е оправдано от разхода за изграждане на нов завод за амоняк/карбамид, който изисква възвръщаемост на инвестициите от 11 % (според твърденията равнозначно на 36 % печалба върху оборота). За тази цел беше отбелязано, че заявителят никога не е предявявал искане за такава висока целева печалба в рамките на тази процедура, а в първоначалното разследване бе установена граница на печалбата от 8 %, която би могла да бъде постигната при липса на причиняващ вреди дъмпинг. Освен това, в своето решение по дело T-210/95 Първоинстанционният съд потвърди, че „… границата на печалба, която следва да се използва от Съвета при изчисляването на целевата цена, която отстранява съответната вреда, трябва да бъде ограничена до границата на печалбата, на която производството на Общността може разумно да разчита при нормални условия на конкуренция, при липса на дъмпингов внос.“ ( 8 ) . В същото дело бе потвърдено, че „…аргументът, че границата на печалбата, която следва да се използва от институциите на Общността, трябва да бъде границата, необходима, за да се гарантира оцеляването на производството на Общността и/или съответстващата възвръщаемост на капитала, не намира никакво основание в основния регламент.“
(105)
Заявителят допълнително твърдеше, че по отношение на отрасъла на изкуствените торове възвръщаемостта от продажбите не е подходящ показател за вреда, тъй като има връзка с печалбата, както и че възвръщаемостта на капитала и/или инвестициите е качествено по-подходяща за подобно оценяване. Освен това се поддържаше твърдението, че производството на Общността е търпяло вреди по последните показатели.
(106)
Като се вземат предвид специфичните характеристики на отрасъла на изкуствените торове ( inter alia , неговата капиталоемкост) и характера на пазара на изкуствени торове (колебанията на цените на суровините и тези на крайния продукт), се приема, че възвръщаемостта от продажбите сама по себе си не е непременно най-показателният фактор по отношение на рентабилността, както и че той следва да бъде допълнен с показатели като възвръщаемост на капитала и възвръщаемост на инвестициите. Заявителят обаче не е предоставил никакви доказателства, че при липсата на дъмпингов внос производството на Общността би било способно да получи възвръщаемост на исканото ниво, нито пък показа каква граница на печалбата би била получена от производството на Общността при липса на дъмпингов внос. Това искане следователно беше отхвърлено.
(107)
Следователно се стигна до заключението, че не е било продължено причиняването на материална вреда за производството на Общността.
Е. ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПОВТОРЕНИЕ НА ВРЕДАТА
1. Общи положения
(108)
Тъй като не е продължило причиняването на материална вреда, дължащо се на внос от разглежданите държави, анализът се съсредоточи върху вероятността от повторение на вредата, в случай че съществуващите мерки бъдат отменени. В тази връзка бяха анализирани два основни параметъра: i) възможните обеми на износ и цени от разглежданите държави, и ii) въздействието от тези прогнозни обеми и цени от разглежданите държави върху производството на Общността.
(109)
Анализът е направен спрямо основния пазарен контекст на продължаващи високи цени и печалби не само в Общността, но и в целия свят. До голяма степен това се дължи на търсенето, надхвърлящо предлагането. Няма данни, че подобен общ контекст ще се промени съществено в краткосрочен или средносрочен план.
2. Възможни експортни обеми и цени на разглежданите държави
(110)
Както е посочено по-горе, има вероятност украинските производители износители да изнесат най-много около 375 000 допълнителни тона карбамид за Общността, в случай че изтече срокът на действие на мерките. Данните за Либия и Беларус посочват съответно най-много 140 000 и 150 000 тона. Аналогично, цифрите за Хърватия няма вероятност да се повишат съществено спрямо настоящото си ниво.
(111)
Експортните цени към Общността и към трети държави бяха анализирани по-горе. Заедно с пазарните условия, описани по-долу, и вероятното развитие на основните разходни пера, като например газ, този анализ посочва вероятността експортните цени да останат високи. Вследствие на това не може да се направи изводът, че цените вероятно биха били на значително по-ниски равнища от тези на цените или разходите на производството на Общността.
3. Въздействие върху производството на Общността на прогнозните обеми на износа и ценови ефект в случай на отмяна на мерките
(112)
Предвижда се пазарът на карбамид да се развива съществено през следващите години както в Общността ( 9 ) , така и в световен мащаб, главно поради увеличеното селскостопанско производство (за приложение при биогоривата) и също така поради разширяващата се промишлена употреба за AdBlue ( 10 ) . Например прогнозите за селскостопанските пазари в Европейския съюз през 2007—2014 г., публикувани от Генерална дирекция „Селско стопанство“ през юли 2007 г., потвърждават, че има вероятност производството на житни растения да се увеличи с до 20 % през този период. Самият заявител прогнозира увеличаване от порядъка на 10 %. Освен това в края на септември 2007 г. с Регламент (ЕО) № 1107/2007 на Съвета ( 11 ) беше установена дерогация за 2008 г. по отношение на земите под угар. Възможно е очакваният пазарен ръст на Общността (около 1 милион допълнителни тона) да надвиши вероятните максимални обеми, които държавите износителки биха могли да изнесат за Общността. Следователно няма вероятност този допълнителен износ да доведе до голямо неравновесие в обемите, не на последно място поради факта, че разликата между максималната възможна продукция на Общността и потреблението е определена на приблизително 2 милиона тона, а и няма данни, че тази разлика би могла да бъде посрещната от друг износ (включително с произход от Русия, както е посочено в Регламент (ЕО) № 907/2007 до степен, в която свръхпроизводството би понижило пазарните цени.
(113)
Предвид изложеното по-горе няма вероятност да се наложи производството на Общността да понижи продажбите си, обема на продукцията или цените си до степен, в която рентабилността и общото му състояние биха били съществено засегнати. Следователно е вероятно печалбите да останат на сегашното си равнище, отразявай благоприятните пазарни условия, преобладаващи по-специално от 2004 г. до ПРП.
4. Заключение относно вероятността от повторение на вредата
(114)
Въз основа на изложеното по-горе не може да се направи заключение, че има вероятност от повторение на вредата за производството на Общността, ако съществуващите мерки бъдат отменени.
Ж. АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ
(115)
Всички страни бяха информирани за съществените факти и съображения, на които се основава намерението да се препоръча отмяната на съществуващите мерки. На страните също така бе даден срок да представят становища вследствие на това разгласяване. Не бяха получени коментари, които да са от такъв характер, че да променят горните заключения.
(116)
От изложеното следва, че, както е предвидено в член 11, параграф 2 от основния регламент, антидъмпинговите мерки, приложими по отношение на вноса на карбамид с произход от Беларус, Хърватия, Либия и Украйна, трябва да бъдат отменени, а процедурите — прекратени.
(117)
Предвид посочените по-горе обстоятелства, а именно значително изкривяване на структурата на разходите и/или експортните операции от страна на износителите и в четирите разглеждани държави, беше счетено за необходимо развитието на износа на карбамид с произход от Беларус, Хърватия, Либия и Украйна да бъде следено отблизо с оглед улесняване на предприемането на бързи действия, ако обстановката го налага,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Антидъмпинговото мито върху вноса на карбамид (урея), дори във воден разтвор, който попада под кодове по КН 3102 10 10 и 3102 10 90 и е с произход от Беларус, Хърватия, Либия и Украйна, се отменя, а процедурата, свързана с този внос, се прекратява.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 17 март 2008 година.
За Съвета
Председател
I. JARC
( 1 )
ОВ L 56, 6.3.1996 г., стр. 1 . Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2117/2005 ( ОВ L 340, 23.12.2005 г., стр. 17 ).
( 2 )
ОВ L 17, 19.1.2002 г., стр. 1 . Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 73/2006 ( ОВ L 12, 18.1.2006 г., стр. 1 ).
( 3 )
ОВ C 93, 21.4.2006 г., стр. 6 .
( 4 )
ОВ C 316, 22.12.2006 г., стр. 13 .
( 5 )
ОВ C 105, 4.5.2006 г., стр. 12 .
( 6 )
ОВ L 127, 9.5.2001 г., стр. 11 .
( 7 )
ОВ L 198, 31.7.2007 г., стр. 4 .
( 8 ) Дело T-210/95 EFMA/Съвет , Recueil, стр. II-3291, точка 60.
( 9 ) Източник: „Global fertilisers and raw materials supply and supply/demand balances: 2005—2009“, A05/71b, June 2005 г., International Fertiliser Industry Association (IFA).
( 10 )
„AdBlue“ е регистрирана марка за воден разтвор на карбамид (32,5 %) и се използва в процеса, наречен „селективна каталитична редукция“, за намаляване на емисиите на азотните оксиди от изгорелите газове на дизеловите превозни средства.
( 11 )
ОВ L 253, 28.9.2007 г., стр. 1 .