Към съдържанието
Питай законите

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 300-2008 общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на

регламент консолидиран текст към 02.08.2026 г.
Регламент (ЕО) № 300/2008 относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент Консолидиран ТЕКСТ: 32008R0300 — BG — 02.08.2026 02008R0300 — BG — 02.08.2026 — 003.001 ►B РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 300/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2008 година относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 097, 9.4.2008 г., стр. 72) Изменен с: Официален вестник № страница дата ►M1 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 18/2010 НА КОМИСИЯТА от 8 януари 2010 година L 7 3 12.1.2010 ►M2 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/1689 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 юни 2024 година L 1689 1 12.7.2024 ►M3 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2026/247 НА КОМИСИЯТА от 2 февруари 2026 година L 247 1 3.2.2026 ▼B РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 300/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2008 година относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 (текст от значение за ЕИП) Член 1 Цели 1. Настоящият регламент определя общи правила за защита на гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса, които застрашават сигурността на гражданското въздухоплаване. Той също така предоставя основа за общо тълкуване на приложение 17 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго. 2. Средствата за постигане на целите, посочени в параграф 1, са: а) определяне на общи правила и общи основни стандарти за сигурност на въздухоплаването; б) механизми за контрол на спазването им. Член 2 Обхват 1. Настоящият регламент се прилага за: а) всички летища или части от летища, разположени на територията на държавите-членки, които не се използват изключително за военни цели; б) всички оператори, включително въздушни превозвачи, които предоставят услуги в летищата, посочени в буква а); в) всички образувания, прилагащи стандарти за сигурност на въздухоплаването, които оперират от помещения, разположени във или извън помещенията на летището, и предоставят стоки и/или услуги във или посредством летищата, посочени в буква а). 2. Подразбира се, че прилагането на настоящия регламент за летище Гибралтар няма да накърни съответните правни позиции на Кралство Испания и Обединеното кралство по отношение на спора за суверенитет над територията, на която е разположено летището. Член 3 Определения За целите на настоящия регламент: 1. „гражданско въздухоплаване“ означава всяка въздухоплавателна операция, извършена от гражданско въздухоплавателно средство, с изключение на операциите, извършени от държавните въздухоплавателни средства, посочени в член 3 от Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване; 2. „сигурност на въздухоплаването“ означава комбинацията от мерки и човешки и материални ресурси, предназначени да защитят гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса, които застрашават сигурността на гражданското въздухоплаване; 3. „оператор“ означава лице, организация или предприятие, ангажирано или предлагащо да се ангажира с въздушнотранспортна операция; 4. „въздушен превозвач“ означава въздушнотранспортно предприятие, притежаващо валиден лиценз за дейност или еквивалент на такъв; 5. „въздушен превозвач от Общността“ означава въздушен превозвач с валиден лиценз за осъществяване на дейност, който му е издаден от държава-членка в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2407/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно лицензирането на въздушни превозвачи ( 1 ); 6. „образувание“ означава лице, организация или предприятие, различни от оператор; 7. „забранени предмети“ означава оръжия, експлозиви или други опасни устройства, предмети или вещества, които могат да бъдат използвани за извършване на акт на незаконна намеса, който застрашава сигурността на гражданското въздухоплаване; 8. „проверка“ означава прилагане на технически или други средства, предназначени да идентифицират и/или откриват забранени предмети; 9. „контрол по сигурността“ означава прилагането на средства, с които може да се предотврати въвеждането на забранени предмети; 10. „контрол на достъпа“ означава прилагането на средства, с които може да бъде предотвратен достъпът на лица или превозни средства, или и двете, които нямат разрешение за достъп; 11. „съоръжение за излитане и кацане“ означава зоната за придвижване на летището, прилежащите терени и сгради или части от тях, достъпът до които е ограничен; 12. „охраняеми граници“ означава онези части от летището, прилежащите терени и сгради или части от тях, които не са част от съоръжението за излитане и кацане; 13. „зона с ограничен достъп“ означава зоната откъм съоръжението за излитане и кацане на летището, където освен ограничаване на достъпа се прилагат и други стандарти за сигурност на въздухоплаването; 14. „демаркирана зона“ означава зона, която е отделена посредством средства за контрол на достъпа или от зоните за сигурност, или, ако самата демаркирана зона е и зона за сигурност, от другите зони за сигурност на летището; 15. „цялостна проверка“ означава отчетена проверка на самоличността и миналото на дадено лице, включително съдебното му досие, като част от преценката дали лицето следва да получи достъп без охрана до обезопасени зони с ограничен достъп; 16. „трансферни пътници, багаж, товар или поща“ означава пътници, багаж, товар или поща, заминаващи с въздухоплавателно средство, различно от това, с което са пристигнали; 17. „транзитни пътници, багаж, товар или поща“ означава пътници, багаж, товар или поща, заминаващи със същото въздухоплавателно средство, с което са пристигнали; 18. „потенциален нарушител“ означава пътник, който или бива депортиран, или е лице, смятано за неподлежащо на достъп по причини, отнасящи се до имиграцията, или е лице, задържано въз основа на законно разпореждане; 19. „ръчен багаж“ означава багаж, предназначен за пренос в салона за пътници на въздухоплавателното средство; 20. „регистриран багаж“ означава багаж, предназначен за пренос в багажното помещение на въздухоплавателното средство; 21. „придружен регистриран багаж“ означава багаж, превозван във въздухоплавателното средство, който е регистриран за полет от пътник, пътуващ на борда на същото въздухоплавателно средство; 22. „поща на въздушен превозвач“ означава поща, източникът и дестинацията на която са въздушни превозвачи; 23. „материали на въздушен превозвач“ означава материали, източникът и дестинацията на които са въздушни превозвачи или се ползват от такива; 24. „поща“ означава пратки на кореспонденция и други предмети, различни от пощата на въздушния превозвач, предоставени от и предназначени за доставка в пощенските служби съгласно правилата на Всемирния пощенски съюз; 25. „товар“ означава всякаква собственост, предназначена за пренасяне на въздухоплавателно средство, различна от багаж, поща, поща на въздушния превозвач, материали на въздушния превозвач и продоволствия за полета; 26. „пълноправен контрольор“ означава въздушен превозвач, агент, товароизпращач или друго образувание, което осигурява контрола на сигурността по отношение на товара или пощата; 27. „познат изпращач“ означава изпращач, който предоставя товар или поща за своя собствена сметка и чиито процедури отговарят на общите правила и стандарти за сигурност, които са достатъчни за допускане на товара или пощата за пренасяне от всякакво въздухоплавателно средство; 28. „регистриран изпращач“ означава изпращач, който предоставя товар или поща за своя собствена сметка и чиито процедури отговарят на общите правила и стандарти за сигурност, които са достатъчни за допускане на товара до товарни въздухоплавателни средства или на пощата до пощенски въздухоплавателни средства; 29. „проверка за сигурност на въздухоплавателното средство“ означава проверка на тези от вътрешните части на въздухоплавателното средство, до които е възможно да са имали достъп пътници, както и проверка на багажното отделение за евентуално откриване на забранени предмети и незаконна намеса във въздухоплавателното средство; 30. „претърсване за сигурност на въздухоплавателното средство“ означава оглед на вътрешните и външните достъпни части на въздухоплавателното средство с цел откриване на забранени предмети и незаконна намеса, които застрашават сигурността на въздухоплавателното средство; 31. „служител по сигурността на полета“ означава лице, наето от дадена държава да пътува на въздухоплавателно средство на лицензиран от нея въздушен превозвач с цел защита на това средство и неговите пътници от актове на незаконна намеса, които застрашават сигурността на полета. Член 4 Общи основни стандарти 1. Общите основни стандарти за опазване на гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса, които застрашават сигурността на гражданското въздухоплаване, са изложени в приложението. Допълнителни общи основни стандарти, непредвидени при влизането в сила на настоящия регламент, следва да се добавят към приложението в съответствие с процедурата, посочена в член 251 от Договора. 2. Общите мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от общите основни стандарти, посочени в параграф 1, чрез допълването им, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 19, параграф 3. Тези общи мерки се отнасят до: а) допустимите методи на проверка; б) категориите предмети, които могат да бъдат забранени; в) по отношение на контрола на достъпа — основанията да се разреши достъп до съоръжението за излитане и кацане и до зоните с ограничен достъп; г) допустимите методи за проверка на превозни средства, проверка за сигурност и претърсване за сигурност на въздухоплавателни средства; д) критериите за признаване за равностойни на стандартите за сигурност на трети държави; е) условията, при които товари и поща се проверяват или подлагат на друг контрол за сигурност, както и до процеса на одобряване или определяне на пълноправните контрольори, познатите изпращачи и регистрираните изпращачи; ж) условията, при които поща и материали на въздушен превозвач се проверяват или подлагат на друг контрол за сигурност; з) условията, при които стоките, предназначени за полета или за летището, се проверяват или подлагат на друг контрол за сигурност, както и до процеса на одобряване или определяне на пълноправните доставчици и познатите доставчици; и) критериите за определяне на критичните части на зоните с ограничен достъп; й) критериите за набиране на персонал и методите на обучение; к) условията, при които може да се прилагат специални процедури за сигурност или да се освобождава от контрол за сигурност; и л) всички общи мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от общите основни стандарти, посочени в параграф 1, като ги допълват, и които не са предвидени към датата на влизане в сила на настоящия регламент. При неотложни причини за спешност Комисията може да използва процедурата по спешност, посочена в член 19, параграф 4. 3. Подробните мерки за въвеждането на общите основни стандарти, посочени в параграф 1, и общите мерки, посочени в параграф 2, се определят в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2. Те включват: а) изисквания и процедури за проверка; б) списък на забранените предмети; в) изисквания и процедури за контрол на достъпа; г) изисквания и процедури за проверка на превозни средства, проверка за сигурност и претърсване за сигурност на въздухоплавателни средства; д) решения за признаване за равностойни на стандартите за сигурност, прилагани в трети държави; е) по отношение на товара и пощата — процедури за одобряване или определяне на пълноправните контрольори, познатите изпращачи и регистрираните изпращачи и на задълженията, изпълнявани от тях; ж) изисквания и процедури за контрол за сигурност на поща и материали на въздушен превозвач; з) по отношение на стоките, предназначени за полета или за летището — процедури за одобряване или определяне на пълноправните доставчици и познатите доставчици и на задълженията, изпълнявани от тях; и) определянето на критичните части на зоните с ограничен достъп; й) изискванията за подбор и обучение на персонала; к) специални процедури за сигурност или освобождаване от контрол за сигурност; л) технически спецификации и процедури за одобряване и използване на оборудване за сигурност; и м) изисквания и процедури за действие относно потенциалните нарушители. ▼M2 При приемането на подробни мерки, свързани с техническите спецификации и процедури за одобряване и използване на оборудване за сигурност по отношение на системи с изкуствен интелект по смисъла на Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ), се вземат предвид изискванията, установени в глава III, раздел 2 от посочения регламент. ▼B 4. Чрез изменение на настоящия регламент с решение в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 19, параграф 3, Комисията определя критерии, които да позволят на държавите-членки да допускат изключения от общите основни стандарти, посочени в параграф 1, и да приемат алтернативни мерки за сигурност, осигуряващи адекватно равнище на защита въз основа на оценка на местния риск. Такива алтернативни мерки са мотивирани от съображения, отнасящи се до размера на въздухоплавателното средство, или от съображения, отнасящи се до естеството, мащаба или честотата на операциите или на други свързани с тях дейности. При неотложни причини за спешност Комисията може да използва процедурата по спешност, посочена в член 19, параграф 4. Държавите-членки информират Комисията за такива мерки. 5. Държавите-членки гарантират прилагането на тяхна територия на общите основни стандарти, посочени в параграф 1. Когато дадена държава-членка има основания да смята, че равнището на сигурност на въздухоплаването е компрометирано поради нарушаване на мерките за сигурност, тя обезпечава своевременното предприемане на подходящи действия за отстраняване на тези нарушения и осигуряване на постоянна сигурност на гражданското въздухоплаване. Член 5 Разходи за сигурност При условията на съответните разпоредби на общностното право всяка държава-членка може да определи при какви обстоятелства и в каква степен разходите по мерките за сигурност, взети съгласно настоящия регламент с оглед защитата на гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса, следва да се поемат от държавата, летищните образувания, въздушните превозвачи, други отговорни агенции или ползвателите. По целесъобразност и в съответствие с общностното право държавите-членки могат да участват заедно с ползвателите в разходите за по-строгите мерки за сигурност, взети съгласно настоящия регламент. Доколкото това е практически приложимо, всички такси или трансфери на разходи за сигурност са пряко свързани с разходите за предоставяне на съответните услуги по сигурност и са предназначени да покрият не повече от съответните разходи. Член 6 По-строги мерки, прилагани от държавите-членки 1. Държавите-членки могат да прилагат по-строги мерки от общите основни стандарти, посочени в член 4. При това те действат на основата на оценка на риска и в съответствие с общностното право. Тези мерки са подходящи, обективни, недискриминационни и пропорционални на риска, поради който са предприети. 2. Държавите-членки информират Комисията за такива мерки възможно най-бързо след прилагането им. Веднага след получаването на такава информация Комисията я предава на останалите държави-членки. 3. Държавите-членки не са задължени да информират Комисията, когато съответните мерки са ограничени до даден полет на определена дата. Член 7 Мерки за сигурност, изисквани от трети държави 1. Без да се засягат всякакви двустранни споразумения, по които Общността е страна, държава-членка нотифицира Комисията за мерките, изисквани от трета държава, ако тези мерки се отличават от общите основни стандарти, посочени в член 4, по отношение на полети от летище в държава-членка до или над съответната трета държава. 2. По искане на съответната държава-членка или по собствена инициатива Комисията разглежда прилагането на изложените в параграф 1 мерки и може, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2, да изготви подходящ отговор до съответната трета държава. 3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат, ако: а) съответната държава-членка прилага посочените мерки в съответствие с член 6; или б) изискването на третата държава е ограничено до даден полет на определена дата. Член 8 Сътрудничество с Международната организация за гражданско въздухоплаване Без да се засягат разпоредбите на член 300 от Договора, Комисията може да сключи меморандум за разбирателство по отношение на одити с Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO), с цел да се избегне дублиране на наблюдението на държавите-членки във връзка със спазването от тяхна държава на приложение 17 към Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване. Член 9 Компетентен орган Когато в една държава-членка две или повече структури на властта са ангажирани със сигурността на гражданското въздухоплаване, тази държава-членка определя един орган (наричан по-долу „компетентният орган“), който да отговаря за координирането и наблюдението на прилагането на общите основни стандарти, посочени в член 4. Член 10 Национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване 1. Всяка държава-членка разработва, прилага и поддържа национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване. В тази програма се определят отговорностите за прилагането на общите основни стандарти, посочени в член 4, и се описват мерките, които се изискват за тази цел от операторите и образуванията. 2. Компетентният орган предоставя в писмена форма, въз основа на принципа „необходимост от информация“, съответстващи части от националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване на операторите и образуванията, за които той смята, че имат законен интерес. Член 11 Национална програма за контрол на качеството 1. Всяка държава-членка разработва, прилага и поддържа национална програма за контрол на качеството. Тази програма позволява на държавата-членка да проверява качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване с оглед проследяване спазването на настоящия регламент, както и на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване. 2. Спецификациите за националната програма за контрол на качеството се приемат посредством изменение на настоящия регламент, като се прибавя приложение в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 19, параграф 3. При неотложни причини за спешност Комисията може да използва процедурата по спешност, посочена в член 19, параграф 4. Програмата позволява бързото откриване и коригиране на недостатъците. Тя гарантира също така поддържането на пряко постоянно наблюдение на всички летища, оператори и образувания, отговорни за прилагането на стандартите за сигурност във въздухоплаването, които са разположени на територията на съответната държава-членка, от или под надзора на компетентния орган. Член 12 Програма за сигурност на летището 1. Всеки оператор на летище разработва, прилага и поддържа програма за сигурност на летището. Тази програма описва методите и процедурите, които трябва да се следват от оператора на летището, за да се отговори на изискванията на настоящия регламент, както и на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване на държавата-членка, в която се намира летището. Програмата включва разпоредби за вътрешен контрол на качеството, в които се описват начините за контрол на прилагането на тези методи и процедури от оператора на летището. 2. Програмата за сигурност на летището се представя пред компетентния орган, който при необходимост може да предприеме по-нататъшни действия. Член 13 Програма за сигурност на въздушния превозвач 1. Всеки въздушен превозвач разработва, прилага и поддържа програма за сигурност на въздушния превозвач. Тази програма описва методите и процедурите, които трябва да се следват от въздушния превозвач, за да се отговори на изискванията на настоящия регламент, както и на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване на държавата-членка, от която той предоставя услуги. Програмата включва разпоредби за вътрешен контрол на качеството, в които се описват начините за контрол на прилагането на тези методи и процедури от въздушния превозвач. 2. При поискване програмата за сигурност на въздушния превозвач се представя пред компетентния орган, който може да предприеме по-нататъшни действия, ако е необходимо. 3. Когато програмата за сигурност на даден въздушен превозвач на Общността е утвърдена от компетентния орган на държавата-членка, издала лиценза за дейност, въздушният превозвач се признава от всички останали държави-членки за изпълнил изискванията по параграф 1. Това не накърнява правото на дадена държава-членка да изиска от всеки въздушен превозвач подробности за прилагането на: а) мерките за сигурност, прилагани от тази държава-членка съгласно член 6; и/или б) местните процедури, които се прилагат на обслужваните летища. Член 14 Програма за сигурност на образуванията 1. Всяко образувание, от което националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, посочена в член 10, изисква да прилага стандарти за сигурност на въздухоплаването, разработва, прилага и поддържа програма за сигурност. Тази програма описва методите и процедурите, които трябва да се следват от образуванието, за да се отговори на изискванията на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване на държавата-членка по отношение на неговите дейности в тази държава-членка. Програмата включва разпоредби за вътрешен контрол на качеството, в които се описва как прилагането на тези методи и процедури се контролира от самото образувание. 2. При поискване програмата за сигурност на образуванието, прилагащо стандартите за сигурност на въздухоплаването, се представя пред компетентния орган, който може да предприеме последващи действия, ако това е целесъобразно. Член 15 Проверки от Комисията 1. Комисията в сътрудничество с компетентния орган в съответната държава-членка провежда проверки, включително проверки на летищата, операторите и образуванията, които прилагат стандартите за сигурност на въздухоплаването, за да наблюдава прилагането на настоящия регламент от държавите-членки и, ако е необходимо, да направи препоръки за подобряване сигурността на въздухоплаването. За тази цел компетентният орган уведомява писмено Комисията за всички летища на своя територия, обслужващи гражданското въздухоплаване, различни от регламентираните съгласно член 4, параграф 4. Процедурите за извършване на проверки от Комисията се приемат съгласно процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2. 2. Проверките на Комисията на летища, оператори и образувания, които прилагат стандарти за сигурност на въздухоплаването, не се оповестяват предварително. Комисията информира своевременно съответната държава-членка за насрочената проверка. 3. Всеки доклад за проверка на Комисията се предоставя на компетентния орган на съответната държава-членка, който в отговор излага мерките, предприети за премахване на констатираните пропуски. Докладът, заедно с отговора на компетентния орган, се предоставя впоследствие на компетентните органи на останалите държави-членки. Член 16 Годишен доклад Всяка година Комисията представя доклад на Европейския парламент, на Съвета и на държавите-членки, с който ги информира за прилагането на настоящия регламент и неговото влияние върху подобряването на сигурността на въздухоплаването. Член 17 Консултативна група на заинтересованите държави Без да се засяга ролята на комитета, посочен в член 19, Комисията създава консултативна група на заинтересованите държави във връзка със сигурността на въздухоплаването, съставена от европейски представителни организации, занимаващи се или пряко заинтересовани от сигурността на въздухоплаването. Ролята на тази група се свежда единствено до консултиране на Комисията. Комитетът, посочен в член 19, информира консултативната група на заинтересованите държави през целия регулаторен процес. Член 18 Разпространяване на информация По правило Комисията публикува мерките, които пряко засягат пътниците. Следните документи обаче се смятат за класифицирани документи на ЕС по смисъла на Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом: а) мерките и процедурите, посочени в член 4, параграфи 3 и 4, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1, ако съдържат чувствителна по отношение на сигурността информация; б) докладите на Комисията за проверките и отговорите на съответните органи, посочени в член 15, параграф 3. Член 19 Процедура на комитета 1. Комисията се подпомага от комитет. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на един месец. 3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. 4. При позоваване на настоящият параграф се прилагат член 5а, параграфи 1, 2, 4 и 6 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. Член 20 Споразумения между Общността и трети държави Когато това е целесъобразно и в съответствие с разпоредбите на законодателството на Общността, в споразуменията за въздухоплаване между Общността и трета държава съгласно член 300 от Договора биха могли да се предвидят клаузи, които признават, че прилаганите в трета държава стандарти за сигурност са равностойни на стандартите на Общността, с оглед да се ускори постигането на целта за „едноетапна проверка“ за всички полети между Европейския съюз и трети държави. Член 21 Санкции Държавите-членки установяват правилата за санкции, приложими при нарушения на разпоредбите на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното приложение. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Член 22 Доклад на Комисията за финансирането До 31 декември 2008 г. Комисията ще докладва за принципите на финансирането на разходите, свързани с мерките за сигурност на гражданското въздухоплаване. В този доклад ще се обмисли какви стъпки е необходимо да бъдат предприети, за да се гарантира, че таксите за сигурност се използват изключително за финансиране на разходите за сигурност, както и да се повиши прозрачността на тези такси. В доклада ще се разгледат също принципите, необходими за запазване на лоялната конкуренция между летищата и между въздушните превозвачи и за гарантиране на защитата на потребителите по отношение на разпределението на разходите за мерките за сигурност между данъкоплатци и ползватели. Докладът на Комисията ще се придружава от законодателно предложение, ако е необходимо. Член 23 Отмяна Регламент (ЕО) № 2320/2002 се отменя. Член 24 Влизане в сила 1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз . 2. Той се прилага от датата, определена в правилата за прилагане, приети в съответствие с процедурата, посочена в член 4, параграфи 2 и 3, но не по-късно от 24 месеца след влизането в сила на настоящия регламент. 3. По изключение от параграф 2, разпоредбите на член 4, параграфи 2, 3 и 4, член 8, член 11, параграф 2, член 15, параграф 1, втора алинея, членове 17, 19 и 22 се прилагат от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. ►M1 ПРИЛОЖЕНИЕ I ◄ ОБЩИ ОСНОВНИ СТАНДАРТИ ЗА ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ ОТ АКТОВЕ НА НЕЗАКОННА НАМЕСА (ЧЛЕН 4) 1. СИГУРНОСТ НА ЛЕТИЩАТА 1.1. Изисквания за планиране на летищата 1. Когато се планират и изграждат нови летищни съоръжения или се променят съществуващите такива, се вземат предвид изцяло изискванията за прилагане на общите основни стандарти, изложени в настоящото приложение и изпълнителните му актове. 2. На летищата се определят следните зони: а) охраняеми граници; б) съоръжение за излитане и кацане; в) зони с ограничен достъп; и г) критични части на зоните с ограничен достъп. 1.2. Контрол на достъпа 1. Достъпът до съоръженията за излитане и кацане е ограничен, за да се предотврати проникването до тях на лица и превозни средства, които нямат разрешение за това. 2. Влизането в зоните с ограничен достъп се контролира, за да се гарантира, че в тях няма да проникнат лица и превозни средства, които нямат разрешение за това. 3. На лицата и превозните средства може да бъде разрешено да влязат в съоръжението за излитане и кацане и в зоните с ограничен достъп само ако те отговарят на необходимите условия за сигурност. 4. Лицата, включително членовете на екипажа, трябва да са преминали успешно цялостната проверка, преди да им бъде издадена карта за самоличност на член на екипажа или летищна карта за самоличност, разрешаваща им да влизат непридружени в зоните с ограничен достъп. 1.3. Проверка на лица, които не са пътници, и на пренасяните вещи 1. Лицата, които не са пътници, заедно с пренасяните вещи се проверяват на принципа на постоянните случайни проверки при влизане в зоните с ограничен достъп, за да се предотврати внасянето на забранени предмети в тези зони. 2. Лицата, които не са пътници, заедно с пренасяните вещи се проверяват при влизане в критичните части на зоните с ограничен достъп, за да се предотврати внасянето на забранени предмети в тези зони. 1.4. Проверка на превозните средства Превозните средства, които влизат в зоната с ограничен достъп, се проверяват, за да се предотврати внасянето на забранени предмети в тази зона. 1.5. Наблюдение, патрулиране и други видове физически контрол Наблюдение, патрулиране и други видове физически контрол се извършват на летищата и, когато е уместно, в прилежащите зони, до които има обществен достъп, за да се идентифицират лица с подозрително поведение, да се открият слаби места, които биха могли да бъдат използвани за извършване на акт на незаконна намеса, и да се възпрат лицата, възнамеряващи да извършат такъв акт. 2. ДЕМАРКИРАНИ ЗОНИ НА ЛЕТИЩАТА Въздухоплавателните средства, паркирани в демаркираните зони на летищата, за които се прилагат алтернативните мерки, посочени в член 4, параграф 4, се отделят от въздухоплавателните средства, за които общите основни стандарти важат изцяло, за да се гарантира, че не се нарушават стандартите за сигурност, които се прилагат към въздухоплавателното средство, пътниците, багажа, товара и пощата на последните. 3. СИГУРНОСТ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНОТО СРЕДСТВО 1. Преди излитане въздухоплавателното средство се подлага на проверка или претърсване за сигурност, за да се гарантира, че на борда няма забранени предмети. Към транзитните въздухоплавателни средства могат да бъдат приложени други подходящи мерки. 2. Всяко въздухоплавателно средство следва да бъде защитено от незаконна намеса. 4. ПЪТНИЦИ И РЪЧЕН БАГАЖ 4.1. Проверка на пътниците и ръчния багаж 1. Трансферните, транзитните и качващите се от съответното летище пътници, както и техният ръчен багаж се проверяват, за да се предотврати внасянето на забранени предмети в зоните с ограничен достъп и на борда на въздухоплавателните средства. 2. Трансферните пътници и техният ръчен багаж могат да бъдат освободени от проверка, ако: а) пристигат от държава-членка, освен в случаите, в които Комисията или държавата-членка са предоставили информация, че тези пътници и техният ръчен багаж не могат да се смятат за проверени съгласно общите основни стандарти; или б) пристигат от трета държава, където прилаганите стандарти за сигурност са признати за равностойни на общите основни стандарти в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2. 3. Транзитните пътници и техният ръчен багаж могат да бъдат освободени от проверка, ако: а) останат на борда на въздухоплавателното средство; или б) не се смесват с проверени заминаващи пътници, различни от тези, които се качват на същото въздухоплавателно средство; или в) пристигат от държава-членка, освен в случаите, в които Комисията или държавата-членка са предоставили информация, че тези пътници и техният ръчен багаж не могат да се смятат за проверени съгласно общите основни стандарти; или г) пристигат от трета държава, където прилаганите стандарти за сигурност са признати за равностойни на общите основни стандарти в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2. 4.2. Защита на пътниците и ръчния багаж 1. Пътниците и техният ръчен багаж се защитават от незаконна намеса от мястото им на проверка до излитане на въздухоплавателното средство, на което се превозват. 2. Проверените излитащи пътници не се смесват с пристигащите пътници, освен ако: а) пътниците пристигат от държава-членка, стига Комисията или държавата-членка да не са предоставили информация, че тези пристигащи пътници и техният ръчен багаж не могат да се смятат за проверени съгласно общите основни стандарти; или б) пътниците пристигат от трета държава, където прилаганите стандарти за сигурност са признати за равностойни на общите основни стандарти в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2. 4.3. Потенциални нарушители Преди излитане потенциалните нарушители се подлагат на подходящи мерки за сигурност. 5. РЕГИСТРИРАН БАГАЖ 5.1. Проверка на регистрирания багаж 1. Целият регистриран багаж се проверява, преди да бъде натоварен на въздухоплавателното средство, за да се предотврати внасянето на забранени предмети в зоната с ограничен достъп или на борда на въздухоплавателното средство. 2. Трансферният регистриран багаж може да не се проверява, ако: а) пристига от държава-членка, стига Комисията или държавата-членка да не са предоставили информация, че този регистриран багаж не може да се смята за проверен съгласно общите основни стандарти; или б) пристига от трета държава, където прилаганите стандарти за сигурност са признати за равностойни на общите основни стандарти в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2. 3. Транзитният регистриран багаж може да не се проверява, ако остане на борда на въздухоплавателното средство. 5.2. Защита на регистрирания багаж Регистрираният багаж, пренасян от някое въздухоплавателно средство, се защитава срещу незаконно действие от мястото на проверката му или от мястото на приемането му от въздушния превозвач (в зависимост от това, кое от двете места е първо), до излитането на въздухоплавателното средство, с което той се пренася. 5.3. Обработка на регистрирания багаж 1. Всеки отделен регистриран багаж се идентифицира като придружен или непридружен. 2. Непридружен багаж не се транспортира, освен ако той е бил разделен от пътника поради фактори извън контрола на пътника или е бил подложен на подходящ контрол за сигурност. 6. ТОВАР И ПОЩА 6.1. Контрол по сигурността на товара и пощата 1. Всеки товар или поща се подлага на контрол за сигурност, преди да бъде натоварен на въздухоплавателното средство. Въздушните превозвачи не приемат за превозване на въздухоплавателно средство товари или поща, освен ако самите те не са ги подложили на контрол или ако подлагането на контрол не е потвърдено и отчетено с документ от пълноправен контролиращ служител, познат изпращач или регистриран изпращач. 2. Трансферните товари и поща могат да се подложат на мерки за алтернативен контрол по сигурността, които ще бъдат описани подробно в изпълнителен акт. 3. Транзитните товари и поща могат да се освободят от контрол за сигурност, ако останат на борда на въздухоплавателното средство. 6.2. Защита на товара и пощата 1. Товарът и пощата, които се превозват на въздухоплавателно средство, са защитени от незаконни действия от момента на провеждане на контрола за сигурност до излитането на въздухоплавателното средство, на което те се превозват. 2. Товарът и пощата, които не са адекватно защитени от незаконни действия след провеждане на контрола за сигурност, се проверяват. 7. ПОЩА И МАТЕРИАЛИ НА ВЪЗДУШНИЯ ПРЕВОЗВАЧ Пощата и материалите на въздушния превозвач се подлагат на контрол за сигурност и след това се пазят, докато бъдат натоварени на въздухоплавателното средство, за да се предотврати внасянето на забранени предмети на борда на въздухоплавателното средство. 8. СТОКИ, ПРЕДНАЧНАЧЕНИ ЗА ПОЛЕТА Предназначените за полета стоки, включително хранителните продукти, предназначени за превозване или използване на борда на въздухоплавателното средство, се подлагат на контрол за сигурност и след това се пазят до натоварването им на въздухоплавателното средство, за да се предотврати внасянето на забранени предмети на борда му. 9. СТОКИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ЛЕТИЩАТА Стоките, предназначени за продажба или използване в зоните с ограничен достъп, включително стоките за безмитните магазини и ресторанти, се подлагат на контрол за сигурност, за да се предотврати внасянето на забранени предмети в тези зони. 10. МЕРКИ ЗА СИГУРНОСТ ПО ВРЕМЕ НА ПОЛЕТА 1. Без да се засягат приложимите правила за безопасност на въздухоплаването: а) се предотвратява проникването на лица, които нямат разрешение за това, в кабината на екипажа по време на полет; б) спрямо потенциалните нарушители се прилагат подходящи мерки за сигурност по време на полета. 2. Предприемат се подходящи мерки за сигурност, като обучение на екипажа и салонния персонал, за предотвратяване на актове на незаконна намеса по време на полет. 3. На борда на въздухоплавателното средство не се внасят оръжия, с изключение на превозваните в багажното отделение, освен ако са изпълнени необходимите изисквания за сигурност съгласно националните закони и е дадено разрешение от съответните държави. 4. Параграф 3 се прилага и към служителите по сигурността на полета, ако те носят оръжия. 11. НАЕМАНЕ И ОБУЧЕНИЕ НА ПЕРСОНАЛА 1. Лицата, провеждащи или отговарящи за провеждането на проверки, контрол на достъпа или друг контрол по сигурността, се наемат, обучават и, когато е необходимо, им се издават свидетелства, които да гарантират, че те отговарят на изискванията за наемане на работа и са компетентни да поемат поверените им задължения. 2. Лица, които не са пътници и които е необходимо да влизат в зоните с ограничен достъп, преминават обучение по сигурността, преди да им се издаде летищна карта за самоличност или карта за самоличност на член на екипажа. 3. Обучението, упоменато в параграфи 1 и 2, се провежда под форма на въвеждащо и периодично обучение. 4. Инструкторите, ангажирани с обучението на лицата, посочени в параграфи 1 и 2, следва да притежават необходимата квалификация. 12. ОБОРУДВАНЕ ЗА СИГУРНОСТ Оборудването, използвано за проверка, контрол на достъпа и други видове контрол за сигурност, следва да съответства на определените спецификации и да е в състояние да извършва съответния контрол за сигурност. ▼M3 ПРИЛОЖЕНИЕ II ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ ЗА НАЦИОНАЛНИТЕ ПРОГРАМИ ЗА КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЛАГАТ ОТ ВСЯКА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА В ОБЛАСТТА НА СИГУРНОСТТА НА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ 1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ 1.1. За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения: 1) „годишен обем на трафика“ означава общият брой пътници, които пристигат или заминават, или транзитните пътници (отчитани веднъж); 2) „компетентен орган“ означава националният орган, определен от държава членка в съответствие с член 9 да отговаря за координацията и осъществяването на мониторинг на прилагането на нейната национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване; 3) „одитор“ означава всяко лице, което извършва дейности по мониторинг за съответствие на национално равнище от името на компетентния орган; 4) „сертифициране“ означава официална оценка и потвърждение от компетентния орган или от негово име, че дадено лице притежава необходимата компетентност да изпълнява функции на одитор на приемливо равнище, определено от компетентния орган; 5) „дейности по мониторинг за съответствие“ означава всяка процедура или процес, използвани за оценяване на прилагането на настоящия регламент и на националната програма за сигурност на въздухоплаването; 6) „недостатък“ означава неспазване на изискванията за сигурност на въздухоплаването; 7) „проверка“ означава преглед на прилагането на мерките и процедурите за сигурност, за да се определи дали те се осъществяват ефективно и съгласно изискваните стандарти, както и да се констатират евентуално недостатъци; 8) „събеседване“ означава устна проверка, извършена от одитор, с цел да се установи дали се прилагат специфични мерки или процедури за сигурност; 9) „наблюдение“ означава визуална проверка, извършена от одитор, с цел да се установи дали дадена мярка или процедура за сигурност се прилага; 10) „открито изпитване“ означава предизвестена дейност с рентгенови оператори или съответните служители по сигурността, което реалистично симулира прилагането на мярка за сигурност или акт на незаконна намеса с цел оценка или измерване на ефективността на прилагането на съществуващите мерки за сигурност, както и на компетентността и способностите на съответния персонал за изпълнение на възложените функции; 11) „съответни органи“ означава, за целите на глава 19, компетентният орган или всеки друг национален орган, който носи отговорност за докладването на свързани със сигурността на въздухоплаването събития, инциденти, актове на незаконна намеса и подготвителни действия за тях; 12) „докладващо лице“ означава всяко юридическо или физическо лице, което докладва за събитие, инцидент, свързани със сигурността, акт на незаконна намеса, подготвително действие или друга свързана със сигурността информация съгласно процеса на задължително или доброволно докладване, установен от държавите членки; 13) „представителна извадка“ означава подбор, направен измежду възможните варианти за мониторинг, достатъчен по отношение на брой и обхват, за да осигури основание за общи заключения относно стандартите за прилагане; 14) „одит на сигурността“ означава задълбочено проучване на мерките и процедурите за сигурност, за да се определи дали те се прилагат изцяло и постоянно; 15) „инцидент, свързан със сигурността“ означава събитие, свързано със сигурността, което засяга или би могло да засегне безопасността на пътниците, екипажа, наземния персонал и обществеността; 16) „събитие, свързано със сигурността“ означава всяко събитие, свързано със сигурността, което може да доведе до намаляване на резултатите по отношение на сигурността, може да увеличи оперативните рискове или да застраши безопасността на пътниците, екипажа, наземния персонал и обществеността, или представлява потенциално нарушение на съответствието. Това включва установяването или наблюдението на уязвимост при защитата на гражданското въздухоплаване срещу актове на незаконна намеса; 17) „изпитване“ означава изпробване на мерките за сигурност на въздухоплаването, когато компетентният орган, с цел проверка на ефективността на прилагане на съществуващите мерки за сигурност, симулира намерение за осъществяване на акт на незаконна намеса; 18) „верификация“ означава действие, предприето от одитор, с цел да се установи дали специфична мярка за сигурност действително се прилага; 19) „уязвимост“ означава всяка слабост на прилаганите мерки и процедури, която би могла да бъде използвана за осъществяване на акт на незаконна намеса. 2. ПРАВОМОЩИЯ НА КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН 2.1. Държавите членки предоставят необходимите правомощия на компетентния орган за осъществяване на мониторинг и правоприлагане на всички изисквания на настоящия регламент и на актовете за неговото изпълнение, включително правомощия за налагане на санкции съгласно член 21. 2.2. Компетентният орган извършва дейности по мониторинг за съответствие и разполага с необходимите правомощия да изиска всеки констатиран недостатък да бъде отстранен в предвидените срокове. 2.3. По отношение на отстраняването на недостатъците и мерките за правоприлагане се възприема градиран и пропорционален подход. Този подход включва поредица от последователни стъпки, които трябва да бъдат предприети до отстраняване на недостатъка, в това число: а) съвети и препоръки в писмена форма; б) официално писмено предупреждение; в) официално известие за принудително изпълнение; г) административни санкции и съдебно производство. Компетентният орган може да пропусне една или повече от тези стъпки, особено когато недостатъкът е сериозен или се повтаря. 3. ЦЕЛИ И СЪДЪРЖАНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО 3.1. Целите на националната програма за контрол на качеството са да провери посредством дейности по мониторинг за съответствие дали мерките за сигурност на въздухоплаването се осъществяват ефективно и по подходящ начин, както и да определи равнището на съответствие с разпоредбите на настоящия регламент и на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване. 3.2. Националната програма за контрол на качеството включва следните елементи: а) организационна структура, отговорности и ресурси; б) длъжностна характеристика и изисквана квалификация за одиторите; в) дейности по мониторинг за съответствие, включително обхват на одитите на сигурността, проверки, изпитвания и, след действително или потенциално нарушаване на сигурността, разследвания, честота на одитите и проверките на сигурността, както и класификация на съответствието; г) проучвания, когато съществува причина да бъдат оценени отново нуждите, свързани със сигурността; д) дейности, свързани с отстраняване на недостатъци, предоставящи подробна информация относно докладването на недостатъка, проследяването и отстраняването му, за да се осигури съответствие с изискванията за сигурност на въздухоплаването; е) мерки за правоприлагане и, когато това е целесъобразно, санкции, както е посочено в точки 2.1 и 2.3 от настоящото приложение; ж) докладване на осъществения мониторинг за съответствие, включително, когато това е целесъобразно, обмен на информация между националните органи за равнищата на съответствие; з) процес на мониторинг на мерките по вътрешен контрол на качеството на летището, оператора и образуванието; и) процес на записване и анализиране на резултатите от националната програма за контрол на качеството за установяване на тенденции и за насочване на бъдещото развитие на политиката; й) процес на задължително докладване на информация, свързана с инциденти по авиационна сигурност, актове на незаконна намеса и подготвителни действия към тях, от всеки оператор и образувание, отговорни за изпълнението на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, по практичен и навременен начин към съответните органи; к) поверителна, доброволна система за докладване за анализиране на информацията за сигурността, предоставена от източници като обществеността, пътниците, персонала, екипажа, наземния персонал и всяко друго лице в сектора на въздухоплаването. 4. МОНИТОРИНГ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ 4.1. Редовно се извършва мониторинг на всички летища, оператори и други образувания, които отговарят за сигурността на въздухоплаването, за да бъде гарантирано навременното откриване и отстраняване на недостатъци. 4.2. Мониторингът се извършва в съответствие с националната програма за контрол на качеството, като се вземат предвид нивото на заплахите, типът и характерът на операциите, стандартът на прилагане, резултатите от вътрешния контрол на качеството на летищата, операторите и образуванията и други фактори и оценки, които засягат приоритетите и честотата на извършване на мониторинг. 4.3. Мониторингът включва прилагането и ефективността на мерките за вътрешен контрол на качеството на летища, оператори и образувания. 4.4. Мониторингът на всяко отделно летище се състои от подходящо съчетаване на дейности по мониторинг за съответствие и осигурява изчерпателен обзор на прилагането на мерките, свързани със сигурността, в тази област. 4.5. Управлението, определянето на приоритетите и организацията на програмата за контрол на качеството се извършват независимо от оперативното изпълнение на вземаните мерки по националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване. 4.6. Дейностите по мониторинг за съответствие включват одити на сигурността, проверки и изпитвания. 5. МЕТОДОЛОГИЯ 5.1. Методологията за провеждане на мониторинг следва стандартизиран подход, който включва поставяне на задачи, планиране, подготовка, дейности на място, класификация на констатациите, изготвяне на доклад и процес за отстраняване на недостатъците. 5.2. Дейностите по мониторинг за съответствие се основават на системно събиране на информация посредством наблюдения, събеседване, преглед на документи и верификация. 5.3. Мониторингът за съответствие включва както предизвестени, така и непредизвестени дейности. 6. ОДИТИ НА СИГУРНОСТТА 6.1. Одитите на сигурността обхващат: а) всички мерки за сигурност на дадено летище; или б) всички мерки за сигурност, прилагани от отделно летище, терминал на летище, оператор или образувание; или в) конкретна част от националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване. 6.2. Установява се методология за провеждане на одити на сигурността, като се отчитат следните елементи: а) обявяване на одита на сигурността и изпращане на предварителен въпросник, ако това е целесъобразно; б) подготвителен етап, включващ разглеждане на попълнените предварителни въпросници и на друга подходяща документация; в) откриваща среща с представители на летището/оператора/образуванието преди началото на мониторинга на място; г) дейности, провеждани на място; д) заключителна среща и докладване; е) ако са констатирани недостатъци, процес за отстраняване и съответния мониторинг, свързан с това. 6.3. С цел да се потвърди, че мерките за сигурност се прилагат, провеждането на одити на сигурността се основава на системно събиране на информация чрез една или повече от посочените по-долу техники: а) преглед на документи; б) наблюдения; в) събеседвания; г) верификации. 6.4. Летища, чийто годишен обем на трафика е над 10 милиона пътници, се подлагат на одит на сигурността, който обхваща всички стандарти за сигурност на въздухоплаването, поне веднъж на 4 години. Прегледът обхваща представителна информационна извадка. 7. ПРОВЕРКИ 7.1. Проверките обхващат поне един набор от мерки, пряко свързани със сигурността, от приложение I, както и съответните актове за изпълнение, които се подлагат на мониторинг като една дейност или в разумен срок, който обикновено не надхвърля три месеца. Прегледът обхваща представителна информационна извадка. 7.2. Наборът от мерки, пряко свързани със сигурността, представлява набор от две или повече изисквания, както е посочено в приложение I и съответните актове за изпълнение, които са толкова силно взаимносвързани, че постигането на поставената цел не може да бъде оценено по подходящ начин, ако те се разглеждат поотделно. Тези набори от мерки включват изброените в допълнение I към настоящото приложение. 7.3. Проверките са непредизвестени. Когато компетентният орган счете, че това е неосъществимо, проверките могат да бъдат предизвестени. Установява се методология за провеждане на проверките, като се отчитат следните елементи: а) подготвителен етап; б) дейности, провеждани на място; в) преглед на извършеното в зависимост от честотата на провеждане и резултатите от мониторинга; г) докладване/записване; д) процес за отстраняване на недостатъците и неговия мониторинг. 7.4. Провеждането на проверки се основава на системно събиране на информация чрез една или повече от посочените по-долу техники с цел да се потвърди, че мерките за сигурност са ефективни: а) преглед на документи; б) наблюдения; в) събеседвания; г) верификации. 7.5. За летищата, чийто годишен обем на трафика е над 2 милиона пътници, минималната честота на проверките на всички набори от мерки, пряко свързани със сигурността, посочени в глави 1—6 от приложение I, е поне веднъж на 12 месеца, освен ако през този период е проведен одит на летището. Честотата на проверките на всички мерки за сигурност, включени в глави 7—12 от приложение I, се определя от компетентния орган въз основа на оценка на риска. 7.6. Ако в една държава членка няма летище, чийто годишен обем на трафика надхвърля 2 милиона пътници, изискванията на точка 7.5 се прилагат за това летище на нейна територия, чийто годишен обем на трафика е най-голям. 7.7. Честотата на проверките на летища с годишен обем на трафика, ненадвишаващ 2 милиона пътници, оператори и образувания, се определя от компетентния орган, като се вземат предвид елементите, посочени в точка 4.2. Честотата на проверките се отнася до мониторинга на всички съответни набори от пряко свързани мерки за сигурност, посочени в глави 1—12 от приложение I. 8. ИЗПИТВАНИЯ 8.1. Извършват се изпитвания с цел да бъде разгледана ефективността на прилагането на мерките за сигурност, изброени по-долу, най-малкото на всички летища, попадащи в обхвата на точки 7.5 и 7.6: а) контрол на достъпа до зоните с ограничен достъп; б) проверка на лица, които не са пътници, и на пренасяните вещи; в) защита на въздухоплавателните средства; г) проверка на пътниците и ръчния багаж; д) защита на регистрирания багаж; е) проверка на товара или пощата; ж) защита на товара и пощата. За изпитванията, които трябва да се извършват на летища, непопадащи в обхвата на точки 7.5 и 7.6, приоритетите се определят при годишното планиране на дейностите по мониторинг за съответствие. 8.2. Компетентният орган може, въз основа на оценка на риска, да извършва изпитвания с цел да бъде разгледана ефективността на прилагането на следните допълнителни мерки за сигурност: а) проверка на превозните средства; б) претърсване за сигурност на въздухоплавателното средство; в) проверка на регистрирания багаж; г) проверка на стоките, предназначени за полета и за летищата; д) защита на стоките, предназначени за полета и за летищата; е) защита на съоръженията и летищния периметър. 8.3. Трябва да бъде разработен протокол за изпитванията, включващ методология, като се вземат предвид изискванията във връзка с нормативната уредба и безопасността, както и оперативните изисквания. Методологията обхваща следните елементи: а) подготвителен етап; б) дейности, провеждани на място; в) обобщение в зависимост от честотата на провеждане и резултатите от мониторинга; г) докладване/записване; д) процес на отстраняване на недостатъците и свързания с това мониторинг. 8.4. Честотата на изпитванията се определя от компетентния орган, като се вземат предвид елементите, посочени в точка 4.2. 8.5. Изпитванията могат да бъдат заменени или допълнени с открити изпитвания в случаите, когато не е възможно да се получи представителна извадка от изпитвания, например поради ограничено прилагане на определени мерки за сигурност, или когато местните условия биха възпрепятствали ефективността на изпитванията. 9. ПРОУЧВАНИЯ 9.1. Проучвания се извършват, когато компетентният орган установи необходимост от повторно оценяване на операциите с цел да бъдат открити и отстранени уязвимите места. При констатиране на уязвимост компетентният орган изисква прилагането на предпазни мерки, съизмерими със заплахата. 10. ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО МОНИТОРИНГ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ 10.1. Дейностите по мониторинг за съответствие се докладват или записват в стандартизиран формат, който позволява постоянен анализ на тенденциите. 10.2. В стандартизирания формат се включват следните елементи: а) вид дейност; б) летище, оператор или образувание, подложени на мониторинг; в) дата и час на мониторинга; г) имената на одиторите, които провеждат мониторинга; д) обхват на мониторинга; е) констатации във връзка със съответните разпоредби на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване; ж) класификация на съответствието; з) препоръки за корективни действия, където е целесъобразно; и) срокове за отстраняване на недостатъците, където е целесъобразно. 10.3. При откриване на недостатъци компетентният орган докладва съответните констатации на летището, операторите или образуванията, които са били подложени на мониторинг. 11. ОБЩА КЛАСИФИКАЦИЯ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО 11.1. С дейностите по мониторинга за съответствие се оценява прилагането на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, като се използва хармонизираната система за класифициране на съответствието, изложена в приложение II. 12. ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕДОСТАТЪЦИ 12.1. Отстраняването на откритите недостатъци се извършва незабавно. Когато отстраняването не може да се извърши незабавно, се прилагат компенсаторни мерки. Когато цялостният мониторинг на прилагането на дадена мярка за сигурност поради отделни или изолирани недостатъци води до ниво на съответствие „Има съответствие, но е желателно подобрение“, тези недостатъци също се коригират. 12.2. Компетентният орган изисква летищата, операторите или образуванията, които са подложени на дейности по мониторинг за съответствие, да представят за одобрение план за действие с цел отстраняване на описаните в докладите недостатъци, заедно със сроковете за изпълнение на корективните действия, както и да потвърдят приключването на процеса по отстраняване на недостатъците. 13. ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ, СВЪРЗАНИ С ВЕРИФИКАЦИЯТА НА ОТСТРАНЯВАНЕТО НА НЕДОСТАТЪЦИТЕ 13.1. След получаване на потвърждение от страна на летището, оператора или образуванието, преминали мониторинг, че са предприети всички необходими корективни действия, компетентният орган проверява изпълнението на корективните действия. 13.2. При последващите действия се прилага най-подходящият метод за мониторинг. 14. НАЛИЧНОСТ НА ОДИТОРИ 14.1. Всяка държава членка осигурява наличието на достатъчен брой одитори пряко в услуга на компетентния орган или под негов надзор за осъществяване на дейностите по мониторинг за съответствие. 15. КРИТЕРИИ ЗА КВАЛИФИКАЦИЯТА НА ОДИТОРИТЕ 15.1. Всяка държава членка гарантира, че одиторите, които изпълняват функции от името на компетентния орган: а) нямат никакви договорни или парични задължения към летището, оператора или образуванието, на които предстои одит; и б) имат необходимата компетентност, включваща достатъчен теоретичен и практически опит в съответната област. Одиторите подлежат на сертифициране или на равностойно одобрение от компетентния орган. 15.2. Одиторите трябва да имат следната компетентност: а) познаване на прилаганите към момента мерки за сигурност и начина на тяхното приложение по отношение на проверяваните операции, включително: — познаване на принципите за сигурност; — познаване на задачите, свързани с надзора; — познаване на факторите, които влияят върху човешкото поведение; б) практическо познаване на технологиите и техниките за сигурност; в) познаване на принципите, процедурите и техниките за извършване на мониторинг за съответствие; г) практическо познаване на операциите, които се проверяват; д) познаване на ролята и правомощията на одитора. 15.3. Одиторите преминават периодично обучение при честота, която е достатъчна да гарантира поддържане на притежаваната компетентност, както и придобиване на нова такава, отчитаща развитието в областта на сигурността. 16. ПРАВОМОЩИЯ НА ОДИТОРИТЕ 16.1. На одиторите, извършващи мониторинг, се предоставят достатъчно правомощия за получаване на информацията, необходима за изпълнението на техните задачи. 16.2. Одиторите носят доказателство за самоличност, което позволява извършване на дейности по мониторинг за съответствие от името на компетентния орган и дава достъп до всички необходими зони. 16.3. Одиторите имат право: а) да получат незабавен достъп до всички необходими зони, включително до въздухоплавателните средства и до сградите с цел извършване на мониторинг; и б) да изискват правилното прилагане или повторение на мерките за сигурност. 16.4. Вследствие на предоставените на одиторите правомощия компетентният орган предприема действия съгласно точка 2.3 в следните случаи: а) преднамерено възпрепятстване на одитора; б) непредоставяне или отказ на изискана от одитора информация; в) при предоставяне на невярна или подвеждаща информация на одитора с цел измама; и г) присвояване на ролята на одитор с цел измама. 17. НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ 17.1. Държавите членки информират Комисията за най-добрите практики по отношение на програмите за контрол на качеството, методологиите на одита и одиторите. Комисията споделя тази информация с държавите членки. 18. ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО МОНИТОРИНГ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА КОМИСИЯТА 18.1. Държавите членки представят ежегодно на Комисията доклад относно предприетите мерки за изпълнение на техните задължения по настоящия регламент и за състоянието на сигурността на въздухоплаването на летищата, разположени на тяхна територия. Референтният период за доклада е 1 януари—31 декември. Докладът се представя в срок от три месеца от приключване на този период. 18.2. Съдържанието на доклада е в съответствие с допълнение III, като се използва предоставеният от Комисията образец. 18.3. Комисията споделя с държавите членки основните заключения от посочените доклади. 19. ДОКЛАДВАНЕ НА СВЪРЗАНИ СЪС СИГУРНОСТТА НА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО СЪБИТИЯ, ИНЦИДЕНТИ, АКТОВЕ НА НЕЗАКОННА НАМЕСА И ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ТЯХ 19.1. Когато компетентният орган установи или получи информация за акт на незаконна намеса или инцидент, свързан със сигурността на въздухоплаването, който е настъпил или предстои да настъпи и който оказва или е вероятно да окаже сериозно въздействие върху равнището на сигурност на въздухоплаването в Съюза или върху международната система за сигурност на въздухоплаването, той информира Комисията във възможно най-кратък срок. При спазване на националните правила за защита на информацията, свързана с националната сигурност, уведомлението включва всяка относима и налична фактическа информация, която е от полза, за да се прецени дали са необходими незабавни действия за поддържане или възстановяване на равнището на сигурност на въздухоплаването в Съюза и за осигуряване на необходимото сътрудничество и координация на международно равнище. Веднага след получаването на такава информация Комисията уведомява останалите държави членки. 19.2. За целите на изпълнението на изискванията, определени в точка 3.2, букви й) и к), и на разпоредбите по-долу, считано от 1 януари 2028 г. всяка държава членка установява процес за докладване, класифициране, обработка, съхранение, защита, анализ и обобщаване на информация относно свързани със сигурността на въздухоплаването инциденти, актове на незаконна намеса и подготвителни действия за тях. Този процес предвижда задължителни и поверителни системи за доброволно докладване и съдържа подробни изисквания за гарантиране на ефективно и ефикасно докладване и последващи действия, включително изпълнението и координирането на последващите задачи, както и всички мерки или решения, които се вземат от съответните органи. 19.3. Считано от 1 януари 2028 г., операторите и образуванията, отговорни за изпълнението на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, докладват на съответните органи информация за инциденти, свързани със сигурността на въздухоплаването. Инцидентите, свързани със сигурността, се определят от служител по сигурността или ръководител за докладвано събитие, свързано със сигурността, въз основа на анализ на събитието и определяне, че са необходими допълнителни действия. Инцидент, свързан със сигурността, може също така да доведе и да бъде класифициран като такъв от компетентния орган до акт на незаконна намеса, който трябва да бъде докладван на ИКАО в съответствие с приложение 17 към Чикагската конвенция. Следните срокове за докладване се прилагат за такова задължително докладване, считано от момента, в който основното събитие е докладвано чрез вътрешната система за докладване, посочена в точка 19.4: а) във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 24 часа, в случай че инцидентът има сериозно и непосредствено въздействие върху равнището на сигурност на въздухоплаването; б) в рамките на 72 часа, когато инцидентът има сериозно въздействие върху равнището на сигурност на въздухоплаването; в) ежемесечно, за всички останали инциденти. 19.4. Считано от 1 януари 2028 г., операторите и образуванията, отговорни за изпълнението на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, въвеждат вътрешна система за докладване на практическа и навременна информация за събития, свързани със сигурността на въздухоплаването. Целият персонал на операторите и образуванията, отговорни за изпълнението на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, докладват информация за събития, свързани със сигурността на въздухоплаването, чрез тази вътрешна система за докладване. 19.5. Считано от 1 януари 2028 г., съответните органи и всички оператори или образувания, отговорни за изпълнението на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, определят поне едно лице или отдел, които да отговарят за докладването, включително проверката на качеството на данните, с цел подобряване на съгласуваността на данните. Изискванията за наемане и обучение на лицата, определени да изпълняват такива задачи, се определят в правилата за прилагане, приети от Комисията в съответствие с член 4, параграф 3 от настоящия регламент. 19.6. Считано от 1 януари 2028 г., задължителното докладване на съответните органи се извършва, като се използва образецът, установен в допълнение IV, и се прави позоваване на общата класификация, установена в допълнение V. Доброволното докладване може да се извършва и като се използва образецът, установен в допълнение IV, и се прави позоваване на общата класификация, установена в допълнение V. 19.7. Считано от 1 януари 2028 г. , съответните органи съхраняват докладите в национална база данни. Поверителността на чувствителната информация за сигурността на въздухоплаването, съдържаща се в докладите, както и във всеки техен анализ, се гарантира в съответствие с приложимото законодателство на Съюза и национално законодателство. За тази цел всяка държава членка определя подробни изисквания относно достъпа до такава информация, както и относно нейната физическа защита и защита на информационните технологии. 19.8. Считано от 1 януари 2028 г., всяка държава членка определя подробни изисквания за обработката и съхранението на докладите, за да се предотврати използването на съдържащата се в тях информация за цели, различни от сигурността на въздухоплаването, и по подходящ начин гарантира поверителността на самоличността на докладващото лице и на лицата, посочени в доклада, при спазване на изискванията за наказателно, дисциплинарно или административно производство съгласно националното право. 19.9. Считано от 1 януари 2028 г., съответните органи установяват и прилагат процедури за обмен, на принципа „необходимост да се знае“, на съответната информация, съдържаща се в докладите и в последващите действия, с цел подпомагане на други национални органи и агенции, летищни оператори, въздушни превозвачи и други заинтересовани образувания, когато това може да допринесе за поддържане и подобряване на сигурността на въздухоплаването. 19.10. Считано от 1 януари 2028 г., независимо от точка 19.8, в случай че информацията е от значение за безопасността на въздухоплаването, съответните органи могат да я споделят с националните органи за безопасност на гражданското въздухоплаване при спазване на приложимите изисквания за поверителност, защита и редактиране, според случая. 19.11. Считано от 1 януари 2028 г., при спазване на изискванията за поверителност и защита съгласно законодателството на Съюза и националното законодателство, според случая, съответните органи могат да споделят съответната информация, съдържаща се в докладите, с Комисията и други държави членки, в т.ч. в отговор на конкретни въпроси, отправени от Комисията или други държави членки, когато това може да допринесе за поддържане и подобряване на сигурността на въздухоплаването. 19.12. Считано от 1 януари 2028 г., при спазване на изискванията за поверителност и защита съгласно законодателството на Съюза и националното законодателство, според случая, Комисията и държавите членки могат да споделят съответната информация, съдържаща се в докладите, с международни организации и със съответните органи на трети държави, когато това се изисква по силата на международни споразумения или когато това може да допринесе за поддържането и подобряването на сигурността на въздухоплаването. 19.13. Считано от 1 януари 2028 г., без да се засягат точки 19.1 и 19.11, държавите членки ежегодно представят на Комисията доклад, съдържащ статистически данни за получените доклади, обобщени в съответствие с общата класификация, посочена в допълнение V, и техния анализ. Референтният период за доклада е 1 януари—31 декември и той се представя в срок от шест месеца от приключване на този период. 19.14. Считано от 1 януари 2028 г., Комисията споделя с Регулаторния комитет по сигурността на гражданското въздухоплаване и с Консултативната група на заинтересованите държави по сигурността на въздухоплаването основните заключения, направени от докладите, представени съгласно точка 19.13. 19.15. Считано от 1 януари 2028 г., за да се осигури хармонизиран подход на равнището на Съюза, Комисията може да предостави подходящ инструмент на информационните технологии в подкрепа на изпълнението на изискванията, установени в настоящата глава, в координация с държавите членки. Допълнение I Елементи, които трябва да бъдат включени в набора от мерки, пряко свързани със сигурността Наборът от мерки, пряко свързани със сигурността, както е посочено в точка 7.1 от настоящото приложение, включва следните елементи от приложение I и съответните разпоредби в актовете за неговото изпълнение, приети от Комисията в съответствие с член 4, параграф 3 от настоящия регламент: За точка 1 — сигурност на летищата: а) всички разпоредби на точка 1.1; или б) всички разпоредби на точка 1.2 (с изключение на тези, отнасящи се до картите за самоличност и пропуските за превозните средства); или в) всички разпоредби на точка 1.2, отнасящи се до картите за самоличност; или г) всички разпоредби на точка 1.2, отнасящи се до пропуските за превозните средства; или д) всички разпоредби на точка 1.3 и съответните елементи от точка 12; или е) всички разпоредби на точка 1.4; или ж) всички разпоредби на точка 1.5; или з) всички разпоредби на точка 1.7 и съответните елементи от точка 11. За точка 2 — демаркирани зони на летищата: всички разпоредби на тази точка. За точка 3 — сигурност на въздухоплавателните средства: а) всички разпоредби на точка 3.1; или б) всички разпоредби на точка 3.2. За точка 4 — пътници и ръчен багаж: а) всички разпоредби на точка 4.1 и съответните елементи от точка 12; или б) всички разпоредби на точка 4.2; или в) всички разпоредби на точка 4.3. За точка 5 — регистриран багаж: а) всички разпоредби на точка 5.1 и съответните елементи от точка 12; или б) всички разпоредби на точка 5.2; или в) всички разпоредби на точка 5.3. За точка 6 — товар и поща: а) всички разпоредби, свързани с проверката и контрола за сигурност и превоза, прилагани от пълноправен контрольор, и съответните елементи от точка 12; или б) всички разпоредби, свързани с контрола за сигурност и превоза, прилагани от познати изпращачи; или в) всички разпоредби, свързани с контрола за сигурност и превоза, прилагани от одобрени превозвачи; или г) всички разпоредби, свързани със защитата на товара и пощата на летищата. За точка 7 — поща и материали на въздушния превозвач: всички разпоредби на тази точка. За точка 8 — стоки, предназначени за полета: всички разпоредби на тази точка и съответните елементи от точка 12. За точка 9 — стоки, предназначени за летищата: всички разпоредби на тази точка и съответните елементи от точка 12. За точка 10 — мерки за сигурност по време на полета: всички разпоредби на тази точка. За точка 11 — наемане и обучение на персонала: а) всички разпоредби, свързани с наемане на персонал от летището, оператора, въздушния превозвач или образуванието; или б) всички разпоредби, свързани с обучението на персонал от летището, оператора, въздушния превозвач или образуванието. Допълнение II Хармонизирана система за класифициране на съответствието Следната система за класифициране на съответствието се прилага за оценка на прилагането на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване. Одит на сигурността Проверка Изпитване Пълно съответствие √ √ √ Има съответствие, но е желателно подобрение √ √ √ Липса на съответствие √ √ √ Липса на съответствие, със сериозни недостатъци √ √ √ Неприложимо √ √ Непотвърдено √ √ √ Допълнение III СЪДЪРЖАНИЕ НА ДОКЛАДА ДО КОМИСИЯТА 1. Организационна структура, отговорности и ресурси а) Структура на организацията за контрол на качеството, отговорности и ресурси, включително планирани бъдещи изменения (вж. точка 3.2, буква а). б) Брой на одиторите — настоящ и планиран (вж. точка 14). в) Преминато обучение от одиторите (вж. точка 15.2). 2. Оперативни дейности за мониторинг Всички извършени дейности за мониторинг, като се посочва: а) вид (одит на сигурността, първоначална проверка, последваща проверка, изпитване, друго); б) летище, оператор или образувание, подложени на мониторинг; в) обхват; г) честота; и д) общо човекодни, отработени на място. 3. Дейности за отстраняване на недостатъци а) Статус на прилагане на дейностите за отстраняване на недостатъците. б) Основни предприети или планирани дейности (например създадени нови работни места, закупено оборудване, строителни дейности), както и постигнатият напредък при отстраняване на недостатъците. в) Използвани мерки за правоприлагане (вж. точка 3.2, буква е). 4. Общи данни и тенденции а) Общ национален годишен трафик на пътници и товари, както и брой на движенията на въздухоплавателните средства. б) Списък на летищата по категории. в) Брой на въздушните превозвачи, които оперират от територията по категории (национални, от Съюза, от трети държави). г) Брой на пълноправните контрольори. д) Брой на познатите изпращачи. е) Брой на одобрените превозвачи. ж) Брой на пълноправните доставчици (за стоки, предназначени за летищата, и за стоки, предназначени за полета). з) Приблизителен брой на другите образувания с отговорности в областта на сигурността на въздухоплаването (дружества за наземно обслужване, дружества за сигурност, познати доставчици на стоки, предназначени за летищата, и стоки, предназначени за полета). 5. Състояние на сигурността на въздухоплаването на летищата Общо състояние на сигурността на въздухоплаването в държавата членка. Допълнение IV Образец за докладване на информация за събития и инциденти, свързани със сигурността ( 3 ) Точна дата и час или период ( 4 ) на събитието: …/…/… Дата на доклада ( 5 ): …/…/… Местоположение на събитието ( 6 ): Име на дружеството и/или лицето, подало сигнала (ако е възможно ( 7 )): Описание на събитието: Предприети незабавни действия и от кого ( 8 ): Засегната област на сигурността на въздухоплаването: сигурност на охраняемите граници; пътници и ръчен багаж; персонал и екипаж; контрол на достъпа; регистриран багаж; стоки, предназначени за полета; стоки, предназначени за летищата; защита на въздухоплавателните средства на земята; мерки за сигурност на въздухоплавателното средство по време на полета; товари и поща; контрол на въздушното движение; цифрова информация и технологии; безпилотна(и) летателна(и) система(и) (БЛС)/безпилотно въздухоплавателно средство (БВС)/дистанционно управляема(и) летателна(и) система(и) (ДУЛС); блокиращо оръжие (ръчно преносими противовъздушни системи и др.); лазери; информация за сигурността на въздухоплаването; авиация с общо предназначение/аероклубове. Въздействие или потенциално въздействие върху сигурността ( 9 ): Други коментари/предложения/информация ( 10 ): Данни за връзка (електронна поща, телефонен номер): Допълнение V Обща класификация на събитията и инцидентите, свързани със сигурността ( 11 ) Клас ( 1 ) | Категория ( 2 ) Сигурност на охраняемите граници Откриване или използване на самоделно взривно устройство, носено от превозно средство (IED), или на самоделно запалително устройство (IID) Откриване или използване на доставени от човек IED/IID Въоръжено нападение Предмети без надзор/подозрителни предмети (също приложимо за съоръженията за излитане и кацане) Химическо, биологично и радиологично (CBR) нападение Щети на критична инфраструктура/уязвими точки Подозрително поведение Непланирани смущения, включително бомбена заплаха или фалшива заплаха Пътници и ръчен багаж Откриване или използване на забранено изделие/IED/IID Недостатък в процеса на проверка на контролно-пропускателните пунктове за сигурност Смесване на проверени и непроверени пътници Подозрително поведение Персонал и екипаж Недостатък в процеса на проверка на контролно-пропускателните пунктове за сигурност Откриване или използване на забранено изделие/IED/IID Саботаж Лице с достъп до вътрешна информация, заобикалящо проверките за сигурност Умишлен опит за заобикаляне на режима на предварително проучване/цялостна проверка Контрол на достъпа Нарушение или опит за нарушаване на периметъра Неразрешен достъп до зона с ограничен достъп (SRA) или друга контролирана зона (извън персонала) Неразрешен достъп/достъп без придружител в рамките на SRA (персонал) Подозрително поведение на персонала Недостатък в системата за контрол на достъпа Недостатък в системата за издаване на пропуски Недостатък в системата за контрол на достъпа на превозни средства, включително прилагане на проверки за сигурност и/или проверка на пътниците и превозните средства Регистриран багаж Откриване или използване на забранено изделие/IED/IID Недостатък при защитата на проверения регистриран багаж Доказателства за вмешателство в проверения регистриран багаж Недостатък в системата или процеса за проверка на регистрирания багаж (HBS) (включително обработка на багажа на пътниците) Недостатък в процеса на превоза на изпратени оръжия Стоки, предназначени за полета Неразрешен достъп до съоръжение за стоки, предназначени за полета Недостатък при защитата на сигурните доставки Доказателства за вмешателство в стоките, предназначени за полета Недостатъци при прилагането на проверките за сигурност Откриване или използване на забранено изделие/IED/IID Стоки, предназначени за летищата Неразрешен достъп до съоръжението Недостатък при защитата на сигурните доставки Доказателства за вмешателство в защитени стоки, предназначени за летищата Недостатъци при прилагането на проверките за сигурност Откриване или използване на забранено изделие/IED/IID Защита на въздухоплавателните средства на земята Присъствие на пътник на борда на въздухоплавателното средство, който няма право да е там Присъствие на персонал на борда на въздухоплавателното средство, който няма право да е там Недостатък при претърсване/проверка за сигурност на въздухоплавателното средство Недостатък на мерките за защита на въздухоплавателното средство, включително когато въздухоплавателното средство е паркирано през нощта Откриване или използване на забранено изделие/IED/IID в салона или багажното отделение на въздухоплавателното средство Мерки за сигурност на въздухоплавателното средство по време на полета Смущаващ реда пътник (да се вземе предвид само за нива 3 и 4 — вж. Ръководството на ИКАО за сигурност на въздухоплаването — които трябва да се докладват) Недостатък в процеса на отваряне/защитата на вратата на пилотската кабина Откриване или използване на забранено изделие/IED/IID CBR нападение Отвличане по време на полет Бомбена заплаха по време на полет Товари и поща Неразрешен достъп до съоръжението за проверка на товари Недостатък в процеса на проверка Откриване или използване на забранено изделие/IED/IID Недостатък при защитата на обезопасен товар Доказателства за вмешателство в обезопасен товар Недостатък в процеса на приемане Подозрителна дейност Уведомление „Да не се товари/Do Not Load“ съгласно схемите за предварителна информация за товари (PLACI) Контрол на въздушното движение Въоръжено нападение срещу съоръжение за контрол на въздушното движение (КВД) Унищожаване или повреждане на аеронавигационни помощни средства Неразрешен достъп Цифрова информация и технологии Нападение на система(и) на въздухоплавателното средство Нападение на система(и) за контрол на въздушното движение (КВД) Нападение на летищната(ите) система(и) Нападение на други критични системи и данни Безпилотни летателни системи (БЛС) Неразрешено навлизане в контролирано въздушно пространство Безпилотни въздухоплавателни средства (БВС) Ситуация, близка до инцидент/среща с въздухоплавателно средство по време на полет Дистанционно управляема летателна система (ДУЛС) Удар/сблъсък с въздухоплавателно средство по време на полет Наблюдение от въздухоплавателно средство/летище Безпилотно въздухоплавателно средство (БВС) е създало заплаха за пилотирани въздухоплавателни средства БВС е създало заплаха за летищната инфраструктура БВС е създало заплаха за пътниците Блокиращо оръжие (ръчно преносими противовъздушни системи и др.) Нападение на въздухоплавателно средство или летищно съоръжение Докладвано наблюдение Лазери Нападение на въздухоплавателно средство или летищно съоръжение Докладвано наблюдение Подозрителна дейност Информация за сигурността на въздухоплаването Недостатък при защитата на чувствителна информация за сигурността на въздухоплаването Загуба на целостта и наличността на информационните системи Авиация с общо предназначение/аероклубове Неразрешен достъп Откриване на забранено изделие/IED/IID ( 1 ) Клас: описва темата, до която се отнася инцидентът, свързан със сигурността, като например „контрол на достъпа“, „регистриран багаж“ или „товар/поща“. Избраните идентификатори вече са широко използвани в приложение 17 на ИКАО и в Ръководството за авиационна сигурност (документ 8973) и се очаква да бъдат лесни за позоваване от страна на образуванията и подходящи за органите при извършване на оценки. ( 2 ) Категория: посочва по-подробно описание на инцидента, свързан със сигурността. Категориите се различават в зависимост от класа, тъй като възможните инциденти, свързани със сигурността, варират в зависимост от процеса на сигурност на въздухоплаването, за който се отнасят. Например класът „защита на въздухоплавателното средство на земята“ включва категорията „недостатък при претърсване/проверка за сигурност на въздухоплавателното средство“, докато класът „регистриран багаж“ включва категорията „недостатък при защитата на проверения регистриран багаж“. Би могло да има и категория „други“ за инциденти, които може да са твърде редки, за да бъде оправдана отделна категория, или които могат да се считат за нова заплаха или уязвимост. Този вариант обаче следва да се използва само когато нито една от другите категории не изглежда подходяща. ( 1 ) ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 1. ( 2 ) Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект и за изменение на регламенти (ЕО) № 300/2008, (ЕС) № 167/2013, (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1139 и (ЕС) 2019/2144 и директиви 2014/90/ЕС, (ЕС) 2016/797 и (ЕС) 2020/1828 (Акт за изкуствения интелект) (ОВ L, 2024/1689, 12.7.2024 г., ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2024/1689/oj). ( 3 ) За целите на образеца „събитие“ обхваща събития и инциденти, свързани със сигурността на въздухоплаването. ( 4 ) В случай че точната дата и час не могат да бъдат установени. ( 5 ) Ако е различна от датата на събитието. ( 6 ) Име и евентуално код по IATA/ИКАО на летището, както и зоната, в която е наблюдавано събитието. ( 7 ) Името на физическото лице, подало сигнал, може да не се посочва. ( 8 ) Като например уведомяване на местните правоприлагащи и/или летищни органи за ситуацията. ( 9 ) За да се определи от гледна точка на докладващото лице как се засяга равнището на сигурност на въздухоплаването. ( 10 ) Този раздел може да включва допълнителна желана информация от докладващото лице, например по отношение на предварителната оценка на риска; действие(я) за ограничаване на въздействието върху сигурността на въздухоплаването; корективно(и) действие(я) (когато е приложимо); и статус на досието в рамките на дружеството (когато е приложимо). ( 11 ) Допълнение V може също така да служи като инструмент за категоризиране на данните за сигурността и да подпомага разработването на определения за съответните събития.