РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 440-2008 определяне на методи за изпитване в съответствие с Регламент

Регламент (ЕО) № 440/2008 относно определяне на методи за изпитване в съответствие с Регламент Консолидиран ТЕКСТ: 32008R0440 — BG — 08.01.2026 02008R0440 — BG — 08.01.2026 — 011.001 ►B РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 440/2008 НА КОМИСИЯТА от 30 май 2008 година за определяне на методи за изпитване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 142, 31.5.2008 г., стр. 1) Изменен с: Официален вестник № страница дата ►M1 РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 761/2009 НА КОМИСИЯТА от 23 юли 2009 година L 220 1 24.8.2009 M2 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1152/2010 НА КОМИСИЯТА от 8 декември 2010 година L 324 13 9.12.2010 ►M3 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 640/2012 НА КОМИСИЯТА от 6 юли 2012 година L 193 1 20.7.2012 ►M4 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 260/2014 НА КОМИСИЯТА от 24 януари 2014 година L 81 1 19.3.2014 ►M5 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 900/2014 НА КОМИСИЯТА от 15 юли 2014 година L 247 1 21.8.2014 ►M6 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/266 НА КОМИСИЯТА от 7 декември 2015 година L 54 1 1.3.2016 ►M7 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/735 НА КОМИСИЯТА от 14 февруари 2017 година L 112 1 28.4.2017 ►M8 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1390 НА КОМИСИЯТА от 31 юли 2019 година L 247 1 26.9.2019 ►M9 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/464 НА КОМИСИЯТА от 3 март 2023 година L 68 37 6.3.2023 ►M10 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/2492 НА КОМИСИЯТА от 23 септември 2024 година L 2492 1 24.9.2024 ►M11 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025/2573 НА КОМИСИЯТА от 18 декември 2025 година L 2573 1 19.12.2025 ▼B РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 440/2008 НА КОМИСИЯТА от 30 май 2008 година за определяне на методи за изпитване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (текст от значение за ЕИП) Член 1 Методите на изпитване, които следва да се прилагат за целите на Регламент (ЕО) № 1907/2006, са посочени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Когато е целесъобразно, Комисията ще преразгледа методите на изпитване, съдържащи се в настоящия регламент, с цел заместване, намаляване или усъвършенстване на изпитванията върху гръбначни животни. Член 3 Всички позовавания на приложение V към Директива 67/548/ЕИО се тълкуват като позовавания на настоящия регламент. Член 4 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз . Той се прилага от 1 юни 2008 г. ПРИЛОЖЕНИЕ ▼M6 Забележка: Преди някой от следните методи за изпитване да се използва за изпитване на вещество, включващо повече съставки (MCS), на вещество с неизвестен или променлив състав, продукт от сложна реакция или биологичен материал (UVCB), или на смес и когато приложимостта на метода за изпитване за изпитването на MCS, UVCB или смеси не е посочена в съответния метод за изпитване, следва да се разгледа дали този метод е адекватен за планираната регулаторна цел. Ако методът за изпитване се използва за изпитване на MCS, UVCB или смес, следва да се предостави достатъчно информация относно нейния състав, доколкото е възможно, напр. химичната идентичност на съставките, количествения състав и относимите свойства на съставките. ▼M9 ЧАСТ 0 МЕЖДУНАРОДНИ МЕТОДИ ЗА ИЗПИТВАНЕ, ПРИЗНАТИ ЗА ПОДХОДЯЩИ ЗА СЪБИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ХАРАКТЕРНИТЕ СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВАТА ЗА ЦЕЛИТЕ НА РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1907/2006 ▼M10 ТАБЛИЦА 1: МЕТОДИ ЗА ИЗПИТВАНЕ НА ФИЗИКОХИМИЧНИТЕ СВОЙСТВА НА ВЕЩЕСТВОТО Основни физикохимични свойства Крайна точка Метод за изпитване Съответна глава, съдържаща пълното описание на метода за изпитване, в част А от настоящото приложение (числата в скоби показват, че пълното описание на метода за изпитване е било заличено от част А; празна клетка: няма съответен метод за изпитване в част А от настоящото приложение) Точка на топене/точка на замръзване OECD Test Guideline 102: Melting Point/Melting Range (1995) A.1. ASTM D4359-90: Standard Test Method for Determining whether a Material Is a Liquid or a Solid Test for determining fluidity according to section 2.3.4 of Annex A of the Agreement concerning the International Carriage of Dangerous Goods by Road (ADR) Температура на кипене OECD Test Guideline 103: Boiling point (1995) A.2. Test methods according to Table 2.6.4 of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 Запалимост EN 15188:2020 – Determination of the spontaneous ignition behaviour of dust accumulations Долна и горна граница на експлозивност Test methods according to section 2.2.4.1. of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 (ISO 10156 and EN 1839) Точка на възпламеняване Test methods according to table 2.6.3 of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 Температура на самозапалване (течности и газове) ISO/IEC 80079-20-1:2017 – Explosive atmospheres - Part 20-1: Material characteristics for gas and vapour classification - Test methods and data Температура на разлагане Calorimetric test methods according to section 20.3.3.3 of Part II of the UN Manual of Tests and Criteria Test Series H, part II, section 28, of the UN Manual of Tests and Criteria for the self-accelerating decomposition temperature (SADT) (with reference to a specific package) pH OECD Test Guideline 122: Determination of pH, Acidity and Alkalinity (2013) Кинематичен вискозитет OECD Test Guideline 114: Viscosity of Liquids (2012) Разтворимост във вода OECD Test Guideline 105: Water Solubility (1995) A.6. Коефициент на разпределение n-октанол/вода OECD Test Guideline 107: Partition Coefficient (n-octanol/water): Shake-Flask Method (1995) (А.8.) OECD Test Guideline 123: Partition Coefficient (1-Octanol/Water): Slow-Stirring Method (2022) A.23. OECD Test Guideline 117: Partition Coefficient (n-octanol/water): HPLC Method (2022) A.24. Налягане на парите OECD Test Guideline 104: Vapour Pressure (2006) (А.4.) Плътност/Относителна плътност OECD Test Guideline 109: Density of Liquids and Solids (2012) (А.3.) DIN 66137-2 - Determination of solid state density - Part 2: Gas pycnometry ISO 12154 - Determination of density by volumetric displacement - Skeleton density by gas pycnometry Характеристики на частиците EU test method A.22. Length Weighted Geometric Mean Diameter of Fibres A.22. ISO 21501 - Determination of Particle Size Distribution - Single Particle Light Interaction Methods OECD Test Guideline 124: Determination of the Volume Specific Surface Area of Manufactured Nanomaterials (2022) OECD Test Guideline 125: Particle Size and Particle Size Distribution of Nanomaterials (2023) ISO/TR 14187:2020 — Surface chemical analysis - Characterization of nanostructured materials ▼M11 Склонност към прахообразуване (за наноформи на вещество) EN 17199-1:2019 Workplace exposure – Measurement of dustiness of bulk materials that contain or release respirable NOAA and other respirable particles – Part 1: Requirements and choice of test methods EN 17199-2:2019 Workplace exposure – Measurement of dustiness of bulk materials that contain or release respirable NOAA and other respirable particles – Part 2: Rotating drum method EN 17199-3:2019 Workplace exposure – Measurement of dustiness of bulk materials that contain or release respirable NOAA and other respirable particles – Part 3: Continuous drop method EN 17199-4:2019 Workplace exposure – Measurement of dustiness of bulk materials that contain or release respirable NOAA and other respirable particles – Part 4: Small rotating drum method EN 17199-5:2019 Workplace exposure – Measurement of dustiness of bulk materials that contain or release respirable NOAA and other respirable particles – Part 5: Vortex shaker method EN 15051-1:2013 Workplace exposure - Measurement of the dustiness of bulk materials - Part 1: Requirements and choice of test methods EN 15051-2:2016 Workplace exposure - Measurement of the dustiness of bulk materials - Part 2: Rotating drum method EN 15051-3:2013 Workplace exposure - Measurement of the dustiness of bulk materials - Part 3: Continuous drop method ▼M10 Повърхностно напрежение OECD Test Guideline 115: Surface Tension of Aqueous Solutions (1995) A.5. Дисоциационна константа OECD Test Guideline 112: Dissociation Constants in Water. (1981) A.25. Хидрофобност OECD Test Guideline 126: Determination of the Hydrophobicity Index of Manufactured Nanomaterials Through an Affinity Measurement (2023) Физикохимични опасни свойства Взривни вещества Test methods for explosives according to section 2.1.2.1. and 2.1.2.3. of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 EU Test method A.14 Explosive Properties A.14 Запалими газове Test method for the fundamental burning velocity according to section 2.2.4.1. of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 Test method for pyrophoric gases according to section 2.2.4.2. of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 Test method for the chemical instability according to section 2.2.4.4. of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 Оксидиращи газове Test method for oxidising gases according to section 2.4.4. of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 Запалими течности Test method for the sustained combustibility according to section 2.6.4.5. of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 Test methods for determining the flash point of flammable liquids according to section 2.6.4.4. of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 Запалими твърди вещества Test method for flammable solids according to section 2.7.2.3. of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 Самоактивиращи се вещества Test method for self-reactive substances according to section 2.8.4.1. of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 Пирофорни течности Test method for pyrophoric liquids according to section 2.9.2.1. of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 Пирофорни твърди вещества Test method for pyrophoric solids according to section 2.10.2.1. of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008, Самонагряващи се вещества Test method for self-heating substances according to section 2.11.2.2 of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 Вещества, които в контакт с вода отделят запалими газове Test method for substances which in contact with water emit flammable gases according to section 2.12.2.1. of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 Оксидиращи течности Test method for oxidising liquids according to section 2.13.2.1. of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 Оксидиращи твърди вещества Test method for oxidising solids according to section 2.14.2.1. of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 Органични пероксиди Test methods according to section 2.15.4.1. of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 Вещества или смеси, корозивни за метали Test method for substances corrosive to metals according to section 2.16.2.1. of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 Десенсибилизирани експлозиви Test methods according to section 2.17.2.1 (b) and (c) and according to section 2.17.2.2 of Annex I, Part 2 of Regulation (ЕС) № 1272/2008 Свойства на полимерите OECD Test Guideline 118: Determination of the Number-Average Molecular Weight and the Molecular Weight Distribution of Polymers using Gel Permeation Chromatography (1996) A.18. OECD Test Guideline 119: Determination of the Low Molecular Weight Content of a Polymer Using Gel Permeation Chromatography (1996) A.19. OECD Test Guideline 120: Solution/Extraction Behaviour of Polymers in Water (2000) (А.20.) ▼M9 ТАБЛИЦА 2: МЕТОДИ ЗА ИЗПИТВАНЕ ЗА ТОКСИКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА Крайна точка Метод за изпитване Съответна глава, съдържаща пълното описание на метода за изпитване, в част Б от настоящото приложение (числата в скоби показват, че пълното описание на метода за изпитване е било заличено от част Б; празна клетка: няма съответен метод на ЕС за изпитване в част Б от настоящото приложение) Корозивно действие върху кожата/дразнене на кожата In vitro: OECD Test Guideline 430: In vitro Skin Corrosion: Transcutaneous Electrical Resistance Test Method (TER) (2015) B.40. OECD Test Guideline 431: In vitro Skin Corrosion: Reconstructed Human Epidermis (RhE) Test Method (2019) (B.40а.) OECD Test Guideline 435: In vitro Membrane Barrier Test Method for Skin Corrosion (2015) B.65. OECD Test Guideline 439: In vitro Skin Irritation: Reconstructed Human Epidermis Test Method (2021) (B.46.) In vivo: OECD Test Guideline 404: Acute Dermal Irritation/Corrosion (2015) B.4. ▼M11 Сериозно увреждане на очите/дразнене на очите In vitro: OECD Test Guideline 437: Bovine Corneal Opacity and Permeability Test Method for Identifying i) Chemicals Inducing Serious Eye Damage and ii) Chemicals Not Requiring Classification for Eye Irritation or Serious Eye Damage (2023) (B.47.) OECD Test Guideline 438: Isolated Chicken Eye Test Method for Identifying i) Chemicals Inducing Serious Eye Damage and ii) Chemicals Not Requiring Classification for Eye Irritation or Serious Eye Damage (2023) (B.48.) OECD Test Guideline 460: Fluorescein Leakage Test Method for Identifying Ocular Corrosives and Severe Irritants (2023) (B.61.) OECD Test Guideline 491: Short Time Exposure In Vitro Test Method for Identifying i) Chemicals Inducing Serious Eye Damage and ii) Chemicals Not Requiring Classification for Eye Irritation or Serious Eye Damage (2023) (B.68.) OECD Test Guideline 492: Reconstructed human Cornea-like Epithelium (RhCE) test method for identifying chemicals not requiring classification and labelling for eye irritation or serious eye damage (2024) (B.69.) OECD Test Guideline 492B: Reconstructed Human Cornea-like Epithelium (RHCE) Test Method for Eye Hazard Identification (2024) OECD Test Guideline 494: Vitrigel-Eye Irritancy Test Method for Identifying Chemicals Not Requiring Classification and Labelling for Eye Irritation or Serious Eye Damage (2021) OECD Test Guideline 496: In vitro Macromolecular Test Method for Identifying Chemicals Inducing Serious Eye Damage and Chemicals Not Requiring Classification for Eye Irritation or Serious Eye Damage (2024) OECD Test Guideline 467: Defined Approaches for Serious Eye Damage and Eye Irritation (2024) ▼M10 In vivo: OECD Test Guideline 405: Acute Eye Irritation/Corrosion (2023) (Б.5.) ▼M11 Кожна сенсибилизация In vitro: OECD Test Guideline 442C: In chemico кожна сенсибилизация: Assays addressing the Adverse Outcome Pathway key event on covalent binding to proteins (2024) (B.59.) OECD Test Guideline 442D: In vitro кожна сенсибилизация: Assays addressing the Adverse Outcome Pathway Key Event on Keratinocyte activation (2024) (B.60.) OECD Test Guideline 442E: In vitro кожна сенсибилизация: In Vitro Skin Sensitisation assays addressing the Key Event on activation of dendritic cells on the Adverse Outcome Pathway for Skin Sensitisation (2024) (B.71.) OECD Test Guideline 497: Defined Approaches on Skin Sensitisation (2023) ▼M9 In vivo: OECD Test Guideline 429: Skin Sensitisation - Local Lymph Node Assay (2010) B.42. OECD Test Guideline 442A: Skin Sensitisation - Local Lymph Node Assay: DA (2010) B.50. ▼M11 OECD Test Guideline 442B: Skin Sensitisation – Local Lymph Node Assay: BrdU-ELISA or –FCM (2024) (B.51.) ▼M9 OECD Test Guideline 406: Skin Sensitisation Guinea Pig Maximisation Test and Buehler Test (2022) (B.6.) Мутагенност In vitro: OECD Test Guideline 471: Bacterial Reverse Mutation Test (2020) (B.13./14.) OECD Test Guideline 476: In Vitro Mammalian Cell Gene Mutation Test Using the Hprt and xprt Genes (2016) (B.17.) OECD Test Guideline 490: In Vitro Mammalian Cell Gene Mutation Tests Using the Thymidine Kinase Gene (2016) B.67. OECD Test Guideline 473: In vitro Mammalian Chromosome Aberration Test (2016) B.10. ►M10 OECD Test Guideline 487. In vitro Mammalian Cell Micronucleus Test (2023) ◄ ►M10 (Б.49.) ◄ In vivo: OECD Test Guideline 475: Mammalian Bone Marrow Chromosome Aberration Test (2016) B.11. OECD Test Guideline 474: Mammalian Erythrocyte Micronucleus Test (2016) B.12. OECD Test Guideline 483: Mammalian Spermatogonial Chromosome Aberration Test (2016) B.23. OECD Test Guideline 488: Transgenic Rodent Somatic and Germ Cell Gene Mutation Assays (2022) (B.58.) OECD Test Guideline 489: In Vivo Mammalian Alkaline Comet Assay (2016) B.62. OECD Test Guideline 470: Mammalian Erythrocyte Pig-a Gene mutation Assay (2022) Остра токсичност Oral: OECD Test Guideline 420: Acute Oral Toxicity: Fixed Dose Procedure (2002) B.1 bis. OECD Test Guideline 423: Acute Oral Toxicity: Acute Toxic Class Method (2002) B.1 tris. OECD Test Guideline 425: Acute Oral Toxicity: Up-and-Down Procedure (2022) Dermal: OECD Test Guideline 402: Acute Dermal Toxicity - Fixed Dose Procedure (2017) (B.3.) Inhalation: ▼M11 OECD Test Guideline 403: Acute Inhalation Toxicity (2024) (B.2.) ▼M9 OECD Test Guideline 436: Acute Inhalation Toxicity - Acute Toxic Class Method (2009) B.52. OECD Test Guideline 433: Acute Inhalation Toxicity: Fixed Concentration Procedure (2018) Токсичност при повтаряща се доза OECD Test Guideline 407: Repeated Dose 28-Day Oral Toxicity Study in Rodents (2008) B.7. OECD Test Guideline 412: Subacute Inhalation Toxicity: 28-Day Study (2018) (B.8.) OECD Test Guideline 410: Repeated Dose Dermal Toxicity: 21/28-Day Study (1981) B.9. OECD Test Guideline 422: Combined Repeated Dose Toxicity Study with the Reproduction/Developmental Toxicity Screening Test (2016) B.64. OECD Test Guideline 408: Repeated Dose 90-Day Oral Toxicity Study in Rodents (2018) (B.26.) OECD Test Guideline 409: Repeated Dose 90-Day Oral Toxicity Study in Non-Rodents (1998) B.27. OECD Test Guideline 413: Subchronic Inhalation Toxicity: 90-Day Study (2018) (B.29.) OECD Test Guideline 411: Subchronic Dermal Toxicity: 90-Day Study (1981) B.28. OECD Test Guideline 452: Chronic Toxicity Studies (2018) (B.30.) OECD Test Guideline 453: Combined Chronic Toxicity/Carcinogenicity Studies (2018) (B.33.) Токсичност за репродукцията и токсичност за развиващия се организъм OECD Test Guideline 443: Extended One-Generation Reproduction Toxicity Study (2018) (B.56.) OECD Test Guideline 421: Reproduction/ Developmental Toxicity Screening Test (2016) B.63. OECD Test Guideline 422: Combined Repeated Dose Toxicity Study with the Reproduction/Developmental Toxicity Screening Test (2016) B.64. OECD Test Guideline 414: Prenatal Developmental Toxicity Study (2018) (B.31.) Токсикокинетика OECD Test Guideline 417: Toxicokinetics (2010) B.36. OECD Test Guideline 428: Skin Absorption: In Vitro Method (2004) B.45. OECD Test Guideline 427: Skin Absorption: In Vivo Method (2004) B.44. Канцерогенност OECD Test Guideline 451: Carcinogenicity Studies (2018) (B.32.) OECD Test Guideline 453: Combined Chronic Toxicity/Carcinogenicity Studies (2018) (B.33.) EU test method B.21. In Vitro Mammalian Cell Transformation Test B.21. Невротоксичност (за развиващия се организъм) OECD Test Guideline 424: Neurotoxicity Study in Rodents (1997) B.43. OECD Test Guideline 426: Developmental Neurotoxicity Study (2007) B.53. OECD Test Guideline 418: Delayed Neurotoxicity of Organophosphorus Substances Following Acute Exposure (1995) B.37. OECD Test Guideline 419: Delayed Neurotoxicity of Organophosphorus Substances: 28-day Repeated Dose Study (1995) B.38. Свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система In vitro OECD Test Guideline 455: Performance-Based Test Guideline for Stably Transfected Transactivation In Vitro Assays to Detect Estrogen Receptor Agonists and Antagonistsals (2021) (B.66.) ►M10 OECD Test Guideline 456: H295R Steroidogenesis Assay (2023) ◄ ►M10 (Б.57.) ◄ ►M10 OECD Test Guideline 458: Stably Transfected Human Androgen Receptor Transcriptional Activation Assay for Detection of Androgenic Agonist and Antagonist Activity of Chemicals (2023) ◄ ▼M11 OECD Test Guideline 493: Performance-Based Test Guideline for Human Recombinant Estrogen Receptor (hrER) In Vitro Assays to Detect Chemicals with ER Binding Affinity (2024) (B.70.) ▼M9 In vivo OECD Test Guideline 440: Uterotrophic Bioassay in Rodents A short-term screening test for oestrogenic properties (2007) B.54. OECD Test Guideline 441: Hershberger Bioassay in Rats, A Short-term Screening Assay for (Anti)Androgenic Properties (2009) B.55. Фототоксичност OECD Test Guideline 432: In Vitro 3T3 NRU Phototoxicity Test (2019) (B.41.) OECD Test Guideline 495: Ros (Reactive Oxygen Species) Assay for Photoreactivity (2019) ►M10 OECD Test Guideline 498: In vitro Phototoxicity - Reconstructed Human Epidermis Phototoxicity test method (2023) ◄ ▼M10 Имунотоксичност OECD Test Guideline 444A: In vitro immunotoxicity IL-2 Luc assay (2023) ▼M9 ТАБЛИЦА 3: МЕТОДИ ЗА ИЗПИТВАНЕ ЗА ЕКОТОКСИКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА Крайна точка Метод за изпитване Съответна глава, съдържаща пълното описание на метода за изпитване, в част В от настоящото приложение (числата в скоби показват, че пълното описание на метода за изпитване е било заличено от част В; празна клетка: няма съответен метод на ЕС за изпитване в част В от настоящото приложение) Токсичност във водна среда OECD Test Guideline 201: Freshwater Alga and Cyanobacteria, Growth Inhibition Test (2011) C.3. OECD Test Guideline 209: Activated Sludge, Respiration Inhibition Test (Carbon and Ammonium Oxidation) (2010) C.11. OECD Test Guideline 224: Determination of the Inhibition of the Activity of Anaerobic Bacteria (2007) C.34. OECD Test Guideline 244: Protozoan Activated Sludge Inhibition Test (2017) OECD Test Guideline 221: Lemna sp. Growth Inhibition Test (2006) C.26. OECD Test Guideline 202: Daphnia sp. Acute Immobilisation Test (2004) C.2. OECD Test Guideline 211: Daphnia magna Reproduction Test (2012) C.20. OECD Test Guideline 203: Fish, Acute Toxicity Test (2019) (C.1.) OECD Test Guideline 210: Fish, Early-life Stage Toxicity Test (2013) C.47. OECD Test Guideline 215: Fish, Juvenile Growth Test (2000) C.14. OECD Test Guideline 236: Fish Embryo Acute Toxicity (FET) Test (2013) C.49. OECD Test Guideline 249: Fish Cell Line Acute Toxicity - the RTgill-W1 Cell Line Assay (2021) OECD Test Guideline 242: Potamopyrgus antipodarum Reproduction Test (2016) OECD Test Guideline 243: Lymnaea stagnalis Reproduction Test (2016) Разграждане OECD Test Guideline 111: Hydrolysis as a Function of pH (2004) C.7. OECD Test Guideline 301: Ready Biodegradability (1992) C.4. OECD Test Guideline 302A: Inherent Biodegradability: Modified SCAS Test (1981) C.12. OECD Test Guideline 302B: Inherent Biodegradability: Zahn-Wellens/ EMPA Test (1992) (C.9). OECD Test Guideline 302C: Inherent Biodegradability: Modified MITI Test (II) (2009) OECD Test Guideline 303: Simulation Test - Aerobic Sewage Treatment -- A: Activated Sludge Units; B: Biofilms (2001) C.10. OECD Test Guideline 304A: Inherent Biodegradability in Soil (1981) OECD Test Guideline 306: Biodegradability in Seawater (1992) C.42. OECD Test Guideline 307: Aerobic and Anaerobic Transformation in Soil (2002) C.23. OECD Test Guideline 308: Aerobic and Anaerobic Transformation in Aquatic Sediment Systems (2002) C.24. OECD Test Guideline 309: Aerobic Mineralisation in Surface Water – Simulation Biodegradation Test (2004) C.25. OECD Test Guideline 310: Ready Biodegradability - CO 2 in sealed vessels (Headspace Test) (2014) C.29. OECD Test Guideline 311: Anaerobic Biodegradability of Organic Compounds in Digested Sludge: by Measurement of Gas Production (2006) C.43. OECD Test Guideline 314: Simulation Tests to Assess the Biodegradability of Chemicals Discharged in Wastewater (2008) ►M10 OECD Test Guideline 316: Phototransformation of Chemicals in Water – Direct Photolysis (2023) ◄ EU test method C.5. Degradation – Biochemical Oxygen Demand C.5. EU test method C.6. Degradation – Chemical Oxygen Demand C.6. Съдба и поведение в околната среда OECD Test Guideline 305: Bioaccumulation in Fish: Aqueous and Dietary Exposure (2012) C.13. OECD Test Guideline 315: Bioaccumulation in Sediment-Dwelling Benthic Oligochaetes (2008) C.46. OECD Test Guideline 317: Bioaccumulation in Terrestrial Oligochaetes (2010) C.30. OECD Test Guideline 318: Dispersion Stability of Nanomaterials in Simulated Environmental Media (2017) OECD Test Guideline 121: Estimation of the Adsorption Coefficient (Koc) on Soil and on Sewage Sludge using High Performance Liquid Chromatography (HPLC) (2001) C.19. OECD Test Guideline 106: Adsorption - Desorption Using a Batch Equilibrium Method (2000) C.18. OECD Test Guideline 312: Leaching in Soil Columns (2004) C.44. OECD Test Guideline 313: Estimation of Emissions from Preservative - Treated Wood to the Environment (2007) C.45. OECD Test Guideline 319A: Determination of In Vitro Intrinsic Clearance Using Cryopreserved Rainbow Trout Hepatocytes (RT-HEP) (2018) OECD Test Guideline 319B: Determination of In Vitro Intrinsic Clearance Using Rainbow Trout Liver S9 Sub-Cellular Fraction (RT-S9) (2018) OECD Test Guideline 320: Anaerobic Transformation of Chemicals in Liquid Manure (2022) ▼M11 OECD Test Guideline 321: Hyalella azteca Bioconcentration Test (HYBIT) (2024) ▼M9 Въздействие върху сухоземни организми OECD Test Guideline 216: Soil Microorganisms: Nitrogen Transformation Test (2000) C.21. OECD Test Guideline 217: Soil Microorganisms: Carbon Transformation Test (2000) C.22. OECD Test Guideline 207: Earthworm, Acute Toxicity Tests (1984) C.8. OECD Test Guideline 222: Earthworm Reproduction Test (Eisenia fetida/Eisenia andrei) (2016) (C.33.) OECD Test Guideline 220: Enchytraeid Reproduction Test (2016) (C.32.) OECD Test Guideline 226: Predatory Mite (Hypoaspis (Geolaelaps) aculeifer) Reproduction Test in Soil (2016) (C.36.) OECD Test Guideline 232: Collembolan Reproduction Test in Soil (2016) (C.39.) OECD Test Guideline 208: Terrestrial Plant Test: Seedling Emergence and Seedling Growth Test (2006) C.31. OECD Test Guideline 227: Terrestrial Plant Test: Vegetative Vigour Test (2006) Въздействие върху седиментни организми ►M10 OECD Test Guideline 218: Sediment-Water Chironomid Toxicity Test Using Spiked Sediment (2023) ◄ ►M10 (В.27.) ◄ ►M10 OECD Test Guideline 219: Sediment-Water Chironomid Toxicity Test Using Spiked Water (2023) ◄ ►M10 (В.28.) ◄ OECD Test Guideline 233: Sediment-Water Chironomid Life-Cycle Toxicity Test Using Spiked Water or Spiked Sediment (2010) C.40. OECD Test Guideline 235: Chironomus sp., Acute Immobilisation Test (2011) OECD Test Guideline 225: Sediment-Water Lumbriculus Toxicity Test Using Spiked Sediment (2007) C.35. OECD Test Guideline 238: Sediment-Free Myriophyllum Spicatum Toxicity Test (2014) C.50. OECD Test Guideline 239: Water-Sediment Myriophyllum Spicatum Toxicity Test (2014) C.51. Въздействие върху птици OECD Test Guideline 205: Avian Dietary Toxicity Test (1984) OECD Test Guideline 206: Avian Reproduction Test (1984) OECD Test Guideline 223: Avian Acute Oral Toxicity Test (2016) Въздействие върху насекоми OECD Test Guideline 213: Honeybees, Acute Oral Toxicity Test (1998) C.16. OECD Test Guideline 214: Honeybees, Acute Contact Toxicity Test (1998) C.17. OECD Test Guideline 237: Honey Bee (Apis Mellifera) Larval Toxicity Test, Single Exposure (2013) OECD Test Guideline 245: Honey Bee (Apis Mellifera L.), Chronic Oral Toxicity Test (10-Day Feeding) (2017) OECD Test Guideline 246: Bumblebee, Acute Contact Toxicity Test (2017) OECD Test Guideline 247: Bumblebee, Acute Oral Toxicity Test (2017) OECD Test Guideline 228: Determination of Developmental Toxicity to Dipteran Dung Flies (Scathophaga stercoraria L. (Scathophagidae), Musca autumnalis De Geer (Muscidae)) (2016) Свойства, нарушаващи функциите на ендокринната система OECD Test Guideline 230: 21-Day Fish Assay (2009) C.37. OECD Test Guideline 229: Fish Short Term Reproduction Assay (2012) C.48. OECD Test Guideline 231: Amphibian Metamorphosis Assay (2009) C.38. OECD Test Guideline 234: Fish Sexual Development Test (2011) C.41. ►M10 OECD Test Guideline 240: Medaka Extended One Generation Reproduction Test (MEOGRT) (2023) ◄ ►M10 (В.52.) ◄ OECD Test Guideline 241: The Larval Amphibian Growth and Development Assay (LAGDA) (2015) C.53. OECD Test Guideline 248: Xenopus Eleutheroembryonic Thyroid Assay (XETA) (2019) OECD Test Guideline 250: EASZY assay - Detection of Endocrine Active Substances, Acting Through Estrogen Receptors, Using Transgenic tg(cyp19a1b:GFP) Zebrafish embrYos (2021) OECD Test Guideline 251: Rapid Androgen Disruption Activity Reporter (RADAR) Assay (2022) ▼M11 OECD Test Guideline 252: Rapid Estrogen Activity In Vivo (REACTIV) assay (2024) OECD Test Guideline 253: Short-term Juvenile Hormone Activity Screening Assay using Daphnia magna (JHASA) (2024) ▼B ЧАСТ А: МЕТОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ФИЗИКОХИМИЧНИ СВОЙСТВА СЪДЪРЖАНИЕ А.1. ТЕМПЕРАТУРА НА ТОПЕНЕ/ЗАМРЪЗВАНЕ А.2. ТЕМПЕРАТУРА НА КИПЕНЕ А.3. ОТНОСИТЕЛНА ПЛЪТНОСТ А.4. НАЛЯГАНЕ НА ПАРИТЕ А.5. ПОВЪРХНОСТНО НАПРЕЖЕНИЕ А.6. РАЗТВОРИМОСТ ВЪВ ВОДА А.8. КОЕФИЦИЕНТ НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ А.9. ТОЧКА НА ВЪЗПЛАМЕНЯВАНЕ А.10. ЗАПАЛИМОСТ (ТВЪРДИ ВЕЩЕСТВА) А.11. ЗАПАЛИМОСТ (ГАЗОВЕ) А.12. ЗАПАЛИМОСТ (ПРИ КОНТАКТ С ВОДА) А.13. ПИРОФОРНИ СВОЙСТВА НА ТВЪРДИ ВЕЩЕСТВА И ТЕЧНОСТИ А.14. ЕКСПЛОЗИВНИ СВОЙСТВА А.15. ТЕМПЕРАТУРА НА САМОЗАПАЛВАНЕ (ТЕЧНОСТИ И ГАЗОВЕ) А.16. ОТНОСИТЕЛНА ТЕМПЕРАТУРА НА САМОЗАПАЛВАНЕ НА ТВЪРДИ ВЕЩЕСТВА А.17. ОКСИДИРАЩИ СВОЙСТВА (ТВЪРДИ ВЕЩЕСТВА) А.18. СРЕДНО БРОЙНО МОЛЕКУЛНО ТЕГЛО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА МОЛЕКУЛНОТО ТЕГЛО НА ПОЛИМЕРИ А.19. НИСКОМОЛЕКУЛНО ТЕГЛОВНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПОЛИМЕРИ А.20. ПОВЕДЕНИЕ НА РАЗТВАРЯНЕ/ЕКСТРАКЦИЯ НА ПОЛИМЕРИ ВЪВ ВОДА A.21. ОКСИДИРАЩИ СВОЙСТВА (ТЕЧНОСТИ) A.22. ПРЕТЕГЛЕНА СПРЯМО ДЪЛЖИНАТА СРЕДНОГЕОМЕТРИЧНА СТОЙНОСТ НА ДИАМЕТЪРА НА ВЛАКНА A.23. КОЕФИЦИЕНТ НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ (1-ОКТАНОЛ/ВОДА): МЕТОД НА БАВНО РАЗБЪРКВАНЕ А.24. КОЕФИЦИЕНТ НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ (N-ОКТАНОЛ/ВОДА), МЕТОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ С ВИСОКОЕФЕКТИВНА ТЕЧНА ХРОМАТОГРАФИЯ (ВЕТХ) А.25. ДИСОЦИАЦИОННИ КОНСТАНТИ ВЪВ ВОДА (ТИТРИМЕТРИЧЕН МЕТОД — СПЕКТРОФОТОМЕТРИЧЕН МЕТОД — КОНДУКТОМЕТРИЧЕН МЕТОД) А.1. ТЕМПЕРАТУРА НА ТОПЕНЕ/ЗАМРЪЗВАНЕ 1. МЕТОД Повечето от описаните методи се основават на Ръководството за провеждане на изпитвания на ОИСР (1). Основните принципи са дадени в препратки (2) и (3). 1.1. ВЪВЕДЕНИЕ Описаните методи и апаратура се прилагат за определяне на температурата на топене на веществата без никакви ограничения относно тяхната степен на чистота. Изборът на метода зависи от природата на веществото, което трябва да се изследва. По тази причина ограничаващият фактор ще бъде свързан с това, дали веществото може да се приведе в прахообразно състояние (лесно или трудно) или не. За някои вещества е по-подходящо да се определя температурата на замръзване или втвърдяване. Ето защо в този метод са включени стандарти и за тези определения. Когато, поради по-особените свойства на веществото, определянето на гореспоменатите параметри е по-трудно, може да се определи точката на застиване. 1.2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ И МЕРНИ ЕДИНИЦИ Температурата на топене се определя като температурата, при която се извършва фазовият преход от твърдо към течно състояние при атмосферно налягане; тази температура напълно съответства на температурата на замръзване. Фазовият преход при много вещества се извършва в температурен интервал, наричан „интервал на топене“. Превръщане на мерните единици (К към o С) t = Т - 273,15 t : Целзиева температура, градус Целзий ( o С) Т : термодинамична температура, Келвин (К) 1.3. ВЕЩЕСТВА ЗА СРАВНЕНИЕ Не във всички случаи, когато се изследва ново вещество, е необходимо да се използват вещества за сравнение. Преди всичко те трябва да служат за периодична проверка на действието на метода и да позволяват сравнение с резултатите, получени по други методи. Някои калибровъчни вещества са изброени в препратка (4). 1.4. ПРИНЦИП НА ИЗПИТВАТЕЛНИЯ МЕТОД Определя се температурата (температурният интервал) на фазовия преход от твърдо към течно или от течно към твърдо състояние. На практика, когато се нагрява/охлажда проба от изследваното вещество при атмосферно налягане, се определят началната температура на топене/замръзване и температурата в последната фаза на топенето/замръзването. Описани са пет типа методи, а именно — капилярен метод, методи с горещи подложки, методи за определяне на температурата на замръзване, методи на термичния анализ и определяне на точката на застиване (разработен за нефтени масла). В някои случаи е по-подходящо вместо температурата на топене да се измери температурата на замръзване. 1.4.1. Метод с капилярка 1.4.1.1. Устройства за температура на топене с течностна баня Малко количество от фино стритото вещество се поставя в капилярка и се стръсква в плътна маса. Капилярката се нагрява заедно с термометър. Повишаването на температурата се регулира така, че да не надвишава 1 К/min по време на самото топене. Определят се началната и крайната температура на топене. 1.4.1.2. Устройства за температура на топене с метален блок Както е описано в 1.4.1.1, но капилярката и термометърът са разположени в нагрят метален блок и могат да се наблюдават през отвори в блока. 1.4.1.3. Отчитане с фотоклетка Пробата в капилярката се нагрява автоматично в метален цилиндър. С помощта на отвор в цилиндъра светлинен лъч се насочва през веществото към прецизно калибрирана фотоклетка. В процеса на топене оптичните свойства на повечето вещества се променят от непрозрачно към прозрачно. Интензитетът на светлината, която достига до фотоклетката, се увеличава и тя изпраща сигнал за спиране към цифровия индикатор, отчитащ температурата на платинов съпротивителен термометър, разположен в нагревателната камера. Този метод не е подходящ за някои силнооцветени вещества. 1.4.2. Горещи подложки 1.4.2.1. Кофлеров апарат с гореща пръчка Кофлеровият апарат с гореща пръчка използва две парчета метал с различна топлопроводимост, нагрявани електрически, с пръчка, направена така, че температурният градиент да е почти линеен по дължината ѝ. Температурата на горещата пръчка може да се изменя по дължината и между 283 и 573 К се отчита със специално устройство, включващо плъзгач с показалец и етикети, направени специално за дадената пръчка. За да се определи температурата на топене, веществото се разстила на тънък пласт направо по повърхността на горещата пръчка. След няколко секунди се появява рязка разделителна линия между течната и твърдата фаза. Температурата на разделителната линия се отчита, като стрелката се нагласява да лежи върху нея. 1.4.2.2. Микроскоп за стапяне Използват се няколко вида горещи масички за микроскопа, които служат за определяне на температурата на топене на съвсем малки количества от веществото. При повечето от горещите масички температурата се измерва с чувствителна термодвойка, но понякога се използват и живачни термометри. Типичният апарат за температура на топене с микроскоп с гореща масичка има нагревателна камера, съдържаща метална плочка, върху която пробата се поставя на стъкло. В центъра на металната плочка има отвор, през който навлиза светлината от осветителното огледало на микроскопа. Когато се използва, камерата е затворена със стъклена пластинка, така че да се изолира въздухът около пробата. Нагряването на пробата се регулира с реостат. За много точни измервания на оптически анизотропни вещества може да се използва поляризирана светлина. 1.4.2.3. Менискусен метод Този метод се използва специално за полиамиди. Визуално се определя температурата, при която се измества менискусът от силиконово масло, поставено между горещата подложка и покривното стъкло, което се поддържа от пробния образец от полиамид. 1.4.3. Метод за определяне на температурата на замръзване Пробата се слага в специална епруветка и се поставя в апарат за определяне на температурата на замръзване. По време на охлаждането пробата се разбърква внимателно без прекъсване, а температурата се измерва на подходящи интервали от време. Когато температурата остане постоянна при няколко последователни измервания, тази температура (коригирана с грешката на термометъра) се отчита като температура на замръзване. Трябва да се избягва преохлаждането, като се поддържа равновесие между твърдата и течната фаза. 1.4.4. Термичен анализ 1.4.4.1. Диференциален термичен анализ (ДТА) При тази техника се прави запис на разликата в температурите на веществото и на сравнителния материал като функция от температурата, като веществото и сравнителният материал са подложени на една и съща контролирана температурна програма. Когато пробата претърпява преход, свързан с промяна на енталпията, тази промяна се проявява като ендотермично (топене) или екзотермично (замръзване) отклонение от основната линия на записа на температурата. 1.4.4.2. Диференциална сканираща калориметрия (ДСК) При тази техника се прави запис на разликата в подадената енергия към веществото и към сравнителния материал като функция от температурата, като веществото и сравнителният материал са подложени на една и съща контролирана температурна програма. Тази енергия представлява енергията, необходима да се установи нулева температурна разлика между веществото и сравнителния материал. Когато пробата претърпява преход, свързан с промяна на енталпията, тази промяна се регистрира като ендотермично (топене) или екзотермично (замръзване) отклонение от основната линия на записа на топлинния поток. 1.4.5. Точка на застиване Този метод е разработен за нефтени масла и е подходящ за маслообразни вещества с ниски температури на топене. След предварително нагряване пробата се охлажда с определена скорост и характеристиките ѝ на течливост се изследват на интервали от 3 К. Най-ниската температура, при която все още се наблюдава движение на веществото, се отчита като точка на застиване. 1.5. КРИТЕРИИ ЗА КАЧЕСТВО Приложимостта и точността на различните методи, които се използват за определяне на температурата на топене/интервала на топене, са дадени в следните таблици: ТАБЛИЦА: ПРИЛОЖИМОСТ НА МЕТОДИТЕ А. Капилярни методи Метод за измерване Вещества, които могат да се разпрашават Вещества, които се разпрашават трудно Температурен интервал Оценка на точността ( 1 ) Съществуващ стандарт Устройства за температура на топене с водна баня да само в известна степен от 273 до 573 K ±0,3 К JIS K 0064 Устройства за температура на топене с метален блок да само в известна степен от 293 до > 573 К ±0,5 K ISO 1218 (E) Отчитане с фотоклетка да няколко с допълнителни приспособления от 253 до 573 K ±0,5 K ( 1 ) Зависи от типа на апарата и степента на чистота на веществото. Б. Методи с горещи подложки и методи със замразяване Метод за измерване Вещества, които могат да се разпрашават Вещества, които се разпрашават трудно Температурен интервал Оценка на точността ( 1 ) Съществуващ стандарт Кофлер с гореща пръчка да не от 283 до > 573 K ± 1К ANSI/ASTM D 3451-76 Микроскоп за стапяне да само в известна степен от 273 до > 573 K ±0,5 K DIN 53736 Менискусен метод не специално за полиамиди от 293 до > 573 K ±0,5 K ISO 1218 (E) Методи за температура на замръзване да да от 223 до 573 K ±0,5 K например BS 4695 ( 1 ) Зависи от типа на апарата и степента на чистота на веществото. В. Термичен анализ Метод за измерване Вещества, които могат да се разпрашават Вещества, които се разпрашават трудно Температурен интервал Оценка на точността ( 1 ) Съществуващ стандарт Диференциален термичен анализ да да от 173 до 1 273 K до 600 K ± 0,5 K до 1 273 K ± 2,0 K ASTM E 537-76 Диференциална сканираща калориметрия да да от 173 до 1 273 K до 600 K ± 0,5 K до 1 273 K ± 2,0 K ASTM E 537-76 ( 1 ) Зависи от типа на апарата и от степента на чистота на веществото. Г. Точка на застиване Метод за измерване Вещества, които могат да се разпрашават Вещества, които се разпрашават трудно Температурен интервал Оценка на точността ( 1 ) Съществуващ стандарт Точка на застиване за нефтени масла и маслени субстанции за нефтени масла и маслени субстанции от 223 до 323 K ±3,0 K ASTM D 97-66 ( 1 ) Зависи от типа на апарата и от степента на чистота на веществото. 1.6. ОПИСАНИЕ НА МЕТОДИТЕ Процедурите на почти всички методи за изпитване са описани в международни и национални стандарти (вж. допълнение 1). 1.6.1. Методи с капилярна тръбичка При бавно повишаване на температурата фино разпратените вещества обикновено преминават през фазите на топене, показани на фигура 1. Фигура 1 Текст на изображението Фаза А Фаза B Фаза C Фаза D Фаза E Фаза А (Начало на топенето): фини капчици полепват равномерно по вътрешната стена на капилярката. Фаза B появява се просвет между пробата и вътрешната стена, който се дължи на свиване на стопилката. Фаза C свитата проба започва да се свлича надолу и да се втечнява. Фаза D на повърхността се образува напълно оформен менискус, но значително количество от пробата все още е в твърдо състояние. Фаза E (Крайна фаза на топенето): вече няма твърди частици. При определяне на температурата на топене се отчитат температурата в началото на топенето и тази в крайната му фаза. 1.6.1.1. Прибори за определяне на температурата на топене в апарат с течностна баня На фигура 2 е показан един тип стандартизиран апарат за температура на топене, изработен от стъкло (JIS K 0064); всички размери са в милиметри. Фигура 2 Текст на изображението A: Измервателен съд B: Запушалка C: Вентилационен отвор D: Термометър E: Спомагателен термометър F: Течност за банята G: Стъклена капилярка, дължина от 80 до 100 mm, вътрешен диаметър 1,0 ± 0,2 mm, дебелина на стената от 0,2 до 0,3 mm H: Странична тръба Течност за банята: Трябва да се избере подходяща течност. Изборът на течността зависи от температурата на топене, която трябва да се определя: например течен парафин — за температури на топене не по-високи от 473 К, силиконово масло — за температури на топене не по-високи от 573 К. За температури на топене над 523 К може да се използва смес, която се състои от три части сярна киселина и две части калиев сулфат (масово съотношение). Ако се използва такава течност, трябва да се вземат подходящи предпазни мерки. Термометър: Могат да се използват само такива термометри, които съответстват на изискванията на посочените по-долу или на еквивалентни стандарти: АЅТМ Е 1-71, DIN 12770, JIS K 8001. Процедура на измерване: Сухото вещество се стрива на фин прах в хаванче и се поставя в капилярка, запоена от едната страна, така че нивото на запълване да е приблизително 3 mm, след като веществото се сбие в плътна маса. За да се получи равномерно уплътнена проба, капилярката трябва да се пуска от височина около 700 mm през вертикална стъклена тръба върху часовниково стъкло. Напълнената капилярка се поставя в банята, така че средната част на живачния резервоар на термометъра да се допира до нея в областта, където е разположена пробата. Обикновено капилярката се въвежда в апарата около 10 К преди да се достигне температурата на топене. Течността в банята се нагрява по такъв начин, че покачването на температурата да е приблизително 3 K/min. Течността трябва да се разбърква. При около 10 К под очакваната температура на топене скоростта на покачване на температурата се регулира така, че да не надвишава 1 K/min. Изчисления: Температурата на топене се изчислява, както следва: Т = T D + 0,00016 (Т D – Т Е ) n където: Т = коригираната температура на топене в К Т D = температурата, отчетена по термометъра D в К Т Е = температурата, отчетена по термометъра Е в К n = броя деления на живачната нишка на термометър D при нивото на потапяне на ствола му. 1.6.1.2. Уреди за измерване на температурата на топене в метален блок Апаратура Тя се състои от: — цилиндричен метален блок, чиято горна част е куха и образува камера (вж. фигура 3), — метална запушалка с два или повече отвори, които позволяват капилярките да се монтират в металния блок, — нагревателна система за металния блок, осигурена например от електрическо съпротивление, включено в блока, — реостат за регулиране на входното напрежение (ако се използва електрическо нагряване), — четири прозорчета от термоустойчиво стъкло на страничните стени на камерата, диаметрално разположени и под прав ъгъл едно спрямо друго. Пред едно от тези прозорчета се монтира окуляр за наблюдение на капилярката. Другите три прозорчета се използват за осветяване на вътрешността на апарата с помощта на лампи, — капилярка от термоустойчиво стъкло, запоена в единия край (вж. 1.6.1.1). Термометър: Вижте стандартите, посочени в 1.6.1.1. Могат да се прилагат и термоелектрически измервателни устройства със съпоставима точност. Фигура 3 Текст на изображението Термометър Капилярна тръбичка Метална запушалка Окуляр Електрическо съпротивление Метален нагревателен блок 1.6.1.3. Отчитане с фотоклетка Апаратура и процедура: Апаратът се състои от метална камера с автоматична нагревателна система. Три капилярки се напълват, както е описано в 1.6.1.1, и се поставят в пещта. Може да се направят няколко линейни покачвания на температурата за калибриране на апарата и подходящото температурно покачване се нагласява електрически на предварително подбрана постоянна линейна скорост. Записващите устройства показват действителната температура на пещта и температурата на веществото в капилярката. 1.6.2. Горещи подложки 1.6.2.1. Кофлер с гореща пръчка Вж. допълнението. 1.6.2.2. Топилен микроскоп Вж. допълнението. 1.6.2.3. Менискусен метод (полиамиди) Вж. допълнението. Скоростта на нагряване при температурата на топене трябва да е по-ниска от 1 K/min. 1.6.3. Методи за определяне на температурата на замръзване Вж. допълнението. 1.6.4. Термичен анализ 1.6.4.1. Диференциален термичен анализ Вж. допълнението. 1.6.4.2. Диференциална сканираща калориметрия Вж. допълнението. 1.6.5. Определяне на точката на застиване Вж. допълнението. 2. ДАННИ В някои случаи е необходима корекция на термометъра. 3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ По възможност протоколът от изпитването трябва да включва следната информация: — използван метод, — точна спецификация на веществото (вид и примеси) и предварителни стъпки на пречистване, ако има такива, — оценка на точността. Като температура на топене се съобщава средноаритметичното от най-малко две измервания, които са в обхвата на оценката на точността (вж. таблиците). Ако разликата в температурите на началната и крайната фаза на топенето е в границите на точността на метода, температурата в крайната фаза на топенето се приема за температура на топене на веществото; в другия случай трябва да се съобщят и двете температури. Ако веществото се разлага или сублимира, преди да се достигне температурата на топене, трябва да бъде указана температурата, при която се наблюдава този ефект. Всяка информация и бележки, свързани с интерпретацията на резултатите, трябва да се отразят в протокола, особено онези, които се отнасят до примесите и физичното състояние на веществото. 4. ПРЕПРАТКИ (1) ОИСР, Paris, 1981, Test Guideline 102, решение на Съвета C(81) 30 окончателен. (2) IUPAC, B. Le Neidre, B. Vodar, eds. Experimental thermodynamics. Butterworths, London 1975, vol. II, 803—834. (3) R. Weissberger ed.: Technique of organic Chemistry, Physical Methods of Organic Chemistry, 3rd ed., Interscience Publ., New York, 1959, vol. I, Part I, Chapter VII. (4) IUPAC, Physicochemical measurements: Catalogue of reference materials from national laboratories, Pure and applied chemistry, 1976, vol. 48, 505-515. Допълнение За допълнителни технически детайли може да се направи справка например със следните стандарти. 1. Капилярни методи 1.1. Приспособления за измерване на температурата на топене в течна баня ASTM E 324-69 Standard test method for relative initial and final melting points and the melting range of organic chemicals (Стандартен метод за изпитване на относителната начална и крайна точка на топене и областите на топене на органични химикали) BS 4634 Method for the determination of melting point and/or melting range (Метод за определяне на точка на топене и/или интервал на топене) DIN 53181 Bestimmung des Schmelzintervalles von Harzen nach Kapilarverfahren (Определяне на интервала на топене на смоли по капилярен метод) JIS K 00-64 Testing methods for melting point of chemical products (Методи за изпитване на точката на топене на химически продукти) 1.2. Приспособления за измерване на температурата на топене в метален блок DIN 53736 Visuelle Bestimmung der Schmelztemperatur von teilkristallinen Kunststoffen (Визуално определяне на температурата на топене на частичнокристални пластмаси) ISO 1218 (E) Plastics — Polyamides — Determination of „melting point“ (Пластмаси — полиамиди — определяне на „точка на топене“) 2. Нагорещени подложки 2.1. Гореща пръчка на Кофлер ANSI/ASTM D 3451-76 Standard recommended practices for testing polymeric powder coatings (Стандартни препоръчителни практики за изпитване на полимерни прахообразни покрития) 2.2. Микроскоп за точка на топене DIN 53736 Visuelle Bestimmung der Schmelztemperatur von teilkristallinen Kunststoffen (Визуално определяне на температурата на топене на частичнокристални пластмаси) 2.3. Менискусен метод (полиамиди ) ISO 1218 (E) Plastics — Polyamides — Determination of „melting point“ (Пластмаси — полиамиди — определяне на „точка на топене“) ANSI/ASTM D 2133-66 Standard specification for acetal resin injection moulding and extrusion materials (Стандартни характеристики на материали за шприцоване под налягане и екструдиране на основата на ацетални смоли) NF T 51-050 Resines de polyamides. Determination du „point de fusion“. Methode du menisque (Полиамидни смоли. Определяне на „точка на топене“. Менискусен метод) 3. Методи за определяне на температурата на замръзване BS 4633 Method for the determination of crystallizing point (Метод за определяне на точката на кристализация) BS 4695 Method for Determination of Melting Point of petroleum wax (Cooling Curve) (Метод за определяне на точката на топене на нефтен парафин (крива на охлаждане) DIN 51421 Bestimmung des Gefrierpunktes von Flugkraftstoffen, Ottokraftstoffen und Motorenbenzolen (Определяне на точката на замръзване на авиационни бензини, автомобилни бензини и моторни бензоли) ISO 2207 Cires de petrole: determination de la temperature de figeage (Нефтен восък: определяне на точката на замръзване) DIN 53175 Bestimmung des Erstarrungspunktes von Fettsäuren (Определяне на точката на застиване на мастни киселини) NF T 60-114 Point de fusion des paraffines (Точка на топене на парафини) NF T 20-051 Methode de determination du point de cristallisation (point de congelation) (Метод за определяне на точката на кристализация (точката на замръзване)) ISO 1392 Method for the determination of the freezing point (Метод за определяне на точката на замръзване) 4. Термичен анализ 4.1. Диференциален термичен анализ ASTM E 537-76 Standard method for assessing the thermal stability of chemicals by methods of differential thermal analysis (Стандартен метод за оценка на термичната устойчивост на химикали чрез методите на диференциалния термичен анализ) ASTM E 473-85 Standard definitions of terms relating to thermal analysis (Стандартни определения на термините, отнасящи се до термичния анализ) ASTM 472-86 Standard practice for reporting thermoanalytical data (Стандартна практика за докладване на данни от термичния анализ) DIN 51005 Thermische Analyse, Begriffe (Термичен анализ. Основни понятия) 4.2. Диференциална сканираща калориметрия ASTM E 537-76 Standard method for assessing the thermal stability of chemicals by methods of differential thermal analysis (Стандартен метод за оценка на термичната устойчивост на химикали чрез методите на диференциалния термичен анализ) ASTM E 473-85 Standard definitions of terms relating to thermal analysis (Стандартни определения на термините, отнасящи се до термичния анализ) ASTM 472-86 Standard practice for reporting thermoanalytical data (Стандартна практика за докладване на данни от термичния анализ) DIN 51005 Thermische Analyse, Begriffe (Термичен анализ. Основни понятия) 5. Определяне на точката на застиване NBN 52014 Echantillonnage et analyse des produits du pétrole: Point de trouble et point d'écoulement limite — Monstememing en ontleding van aardolieproducten: Troebelingspunt en vloeipunt ASTM D 97-66 Standard test method for pour point of petroleum oils (Стандартен метод за определяне на точката на застиване на нефтени масла) ISO 3016 Petroleum oils — Determination of pour point. (Нефтени масла — определяне на точката на застиване) А.2. ТЕМПЕРАТУРА НА КИПЕНЕ 1. МЕТОД Повечето от описаните методи се основават на Ръководството за провеждане на изпитвания на ОИСР (1). Основните принципи са дадени в препратки (2) и (3). 1.1. ВЪВЕДЕНИЕ Описаните тук методи и апаратури могат да се прилагат за течности и нискотопими вещества, ако те не претърпяват химична реакция, преди да се достигне температурата им на кипене (например автоокисление, прегрупировка, разграждане и др.). Методите могат да се прилагат за чисти и за непречистени течни вещества. Акцентира се на методите, които използват отчитане с фотоклетка и термичен анализ, защото те позволяват да се определят както температурата на кипене, така и температурата на топене. Нещо повече, измерванията може да се извършват автоматично. „Динамичният метод“ има това предимство, че може да се използва и за определяне на парното налягане, а и не е необходимо температурата на кипене да се коригира към нормално налягане (101,325 kPa), защото то може да се задава по време на измерването с маностат. Забележки: Влиянието, което примесите оказват върху определянето на температурата на кипене, зависи в голяма степен от природата на тези примеси. Когато в пробата има летливи примеси, които могат да повлияят на резултатите, веществото може да се пречисти. 1.2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ И МЕРНИ ЕДИНИЦИ Нормалната температура на кипене е температурата, при която налягането на наситените пари над течността е 101,325 kPa. Ако температурата на кипене не се измерва при нормално атмосферно налягане, зависимостта на парното налягане от температурата може да се опише с уравнението на Клаузиус-Клапейрон: където: р = парното налягане на веществото в паскали ΔН V = неговата топлина на изпарение в J mol -1 R = универсалната моларна газова константа = 8,314 J mol -1 K -1 Т = термодинамичната температура в K Температурата на кипене се определя спрямо външното налягане по време на измерването. Превръщане на мерните единици Налягане (единици: kPa) 100 kPa = 1 bar = 0,1 MPa („bar“ все още е разрешена единица, но не се препоръчва) 133 Pa = 1 mm Hg = 1 Torr (единиците „mm Hg“ и „Torr“ не са позволени) 1 atm = стандартна атмосфера = 101 325 Ра (единицата „atm“ не е позволена) Температура (единици: K) t = T – 273,15 t : Целзиева температура, градус Целзий ( o С) Т : термодинамична температура, Келвин (K) 1.3. ВЕЩЕСТВА ЗА СРАВНЕНИЕ Не във всички случаи, когато се изследва ново вещество, е необходимо да се използват вещества за сравнение. Преди всичко те трябва да служат за периодична проверка на действието на метода, а също и да позволяват да се прави сравнение с резултатите, получени по други методи. Някои калибровъчни вещества могат да бъдат намерени в методите, изброени в допълнението. 1.4. ПРИНЦИП НА МЕТОДА Пет от методите за определяне на температурата на кипене (интервала на кипене) се основават на измерване на температурата на кипене, останалите два метода се основават на термичен анализ. 1.4.1. Определяне с помощта на ебулиометър Поначало ебулиометрите са предназначени за определяне на молекулното тегло по нарастването на температурата на кипене, но те също са подходящи и за точни измервания на самата температура на кипене. Един съвсем просто устроен апарат е описан в ASTM D 1120-72 (вж. допълнението). В този апарат течността се нагрява в равновесни условия при атмосферно налягане, докато започне да кипи. 1.4.2. Динамичен метод Този метод включва измерване на температурата на повторна кондензация на парите с помощта на подходящ термометър в обратния хладник по време на кипенето. При този метод може да се изменя налягането. 1.4.3. Дестилационен метод за температура на кипене Този метод включва дестилация на течността, измерване на температурата на повторна кондензация на парите и определяне на количеството на дестилата. 1.4.4. Метод по Сиволобоф (Siwoloboff) Пробата се нагрява в епруветка, поставена в течността на нагревателна баня. В епруветката с пробата е потопена запоена капилярка, която съдържа въздушно мехурче в долната си част. 1.4.5. Отчитане с фотоклетка По принципа на Сиволобоф се провежда автоматично фотоелектрично измерване, като се използва увеличаващият се брой мехурчета. 1.4.6. Диференциален термичен анализ При тази техника се прави запис на разликата в температурите на веществото и на сравнителния материал като функция от температурата, докато веществото и сравнителният материал са подложени на една и съща контролирана температурна програма. Когато пробата претърпява преход, свързан с промяна на енталпията, тази промяна се отбелязва като ендотермично отклонение (кипене) от основната линия на записа на температурата. 1.4.7. Диференциална сканираща калориметрия При тази техника се прави запис на разликата в подадените енергии към веществото и към сравнителния материал като функция от температурата, докато веществото и сравнителният материал са подложени на една и съща контролирана температурна програма. Тази енергия представлява енергията, необходима да се установи нулева температурна разлика между изследваното вещество и сравнителния материал. Когато пробата претърпява преход, свързан с промяна на енталпията, тази промяна се отбелязва чрез ендотермично отклонение (кипене) от основната линия на записа на топлинния поток. 1.5. КРИТЕРИИ ЗА КАЧЕСТВО Приложимостта и точността на различните методи за определяне на температурата на кипене/интервала на кипене са дадени в таблица 1. Таблица 1 Сравнение на методите Метод на изпитване Оценка на точността Съществуващ стандарт Ебулиометър ± 1,4 K (до 373 K) ( 1 ) ( 2 ) ± 2,5 K (до 600 K) ( 1 ) ( 2 ) ASTM D 1120-72 ( 1 ) Динамичен метод ± 0,5 K (до 600 K) ( 2 ) Дестилационен процес (област на кипене) ± 0,5 K (до 600 K) ISO/R 918, DIN 53171, BS 4591/71 По Сиволобоф ± 2 K (до 600 K) ( 2 ) Отчитане с фотоклетка ± 0,3 K (при 373 K) ( 2 ) Диференциална термична калориметрия ± 0,5 K (до 600 K) ± 2,0 K (до 1 273 K) ASTM E 537-76 Диференциална сканираща калориметрия ± 0,5 K (до 600 K) ± 2,0 K (до 1 273 K) ASTM Е 537-76 ( 1 ) Тази точност е валидна само за опростен апарат, като например описания в ASTM D 1120-72; тя може да се подобри с по-усъвършенствани ебулиометрични прибори. ( 2 ) Валидна само за чисти вещества. Използването при други условия трябва да се оправдае. 1.6. ОПИСАНИЕ НА МЕТОДИТЕ Начините на работа при някои от методите са описани в международни и национални стандарти (вж. допълнението). 1.6.1. Ебулиометър Вж. допълнението 1.6.2. Динамичен метод Вж. метод А.4 за определяне на парното налягане. Записва се температурата на кипене, която се наблюдава при приложено налягане от 101,325 kPa. 1.6.3. Дестилационен процес (интервал на кипене) Вж. допълнението 1.6.4. Метод по Сиволобоф Пробата се нагрява в апаратурата за определяне на температура на топене в епруветка с диаметър приблизително 5 mm (фигура 1). На фигура 1 е показан един тип стандартизиран апарат за температури на топене и кипене (JIS K 0064) (направен от стъкло; всички размери са в милиметри). Фигура 1 Текст на изображението A: Измервателен съд B: Запушалка C: Вентилационна тръбичка D: Термометър E: Спомагателен термометър F: Течност на банята G: Епруветка за пробата, максимум 5 mm външен диаметър; съдържа капилярка с дължина приблизително 100 mm; приблизителен вътрешен диаметър 1 mm и приблизителна дебелина на стената от 0,2 до 0,3 mm H: Странична тръба В тръбата за пробата се поставя капилярка (кипяща капилярка), запоена на разстояние около 1 cm над долния край. Нивото, до което се запълва с изследваното вещество, е такова, че запоената част на капилярката да се намира под повърхността на течността. Тръбата с пробата, съдържаща кипящата капилярка, се закрепва или към термометъра с гумена лента, или се фиксира с подпора отстрани (вж. фигура 2). Фигура 2 Принцип по Сиволобоф Фигура 3 Модифициран принцип Течността за банята се избира според температурата на кипене. При температури до 573 K може да се използва силиконово масло. Течен парафин може да се използва само до 473 K. Отначало нагряването на течността в банята трябва да се нагласи така, че скоростта на повишаване на температурата да е 3 K/min. Течността на банята трябва да се разбърква. При около 10 K под очакваната температура на кипене нагряването се забавя, така че скоростта на повишаване на температурата да не надвишава 1 K/min. C приближаването до температурата на кипене от кипящата капилярка бързо започват да се появяват мехурчета. Температурата на кипене е тази температура, когато при моментно охлаждане веригата от мехурчета се прекъсва и течността в капилярката започва внезапно да се покачва. Показанието на термометъра в този момент представлява температурата на кипене на веществото. При модифицирания принцип (фигура 3) температурата на кипене се определя в капилярка за температура на топене. Капилярката се изтегля на дължина около 2 cm в единия край, така че да образува остър връх (а), и се засмуква малко количество от пробата. Отвореният край на изтънената капилярка се затваря чрез стопяване така, че в края да се разположи малко въздушно мехурче. При нагряването в апарата за температура на топене (b) въздушното мехурче се разширява. Температурата на кипене съответства на температурата, при която тапата, образувана от веществото над въздуха, достигне до нивото на течността на банята (с). 1.6.5. Отчитане с фотоклетка Пробата се нагрява в капилярка във вътрешността на нагрят метален блок. През подходящ отвор в блока се насочва светлинен лъч, който преминава през веществото и попада върху прецизно калибрирана фотоклетка. В процеса на повишаване на температурата на пробата от кипящата капилярка се появяват единични въздушни мехурчета. Когато се достигне температурата на кипене, броят на мехурчетата нараства много. Това води до промяна в интензитета на светлината, регистрирана от фотоклетката, и изпраща сигнал за застопоряване на показанието на индикатора, който отчита температурата на платинов съпротивителен термометър, разположен в блока. Този метод е особено подходящ, защото позволява измервания при температури под стайната до 253,15 K (- 20 o С), без да се налагат промени в апарата. Приборът просто трябва да се постави в охлаждаща баня. 1.6.6. Термичен анализ 1.6.6.1. Диференциален термичен анализ Вж. допълнението. 1.6.6.2. Диференциална сканираща калориметрия Вж. допълнението. 2. ДАННИ При малки отклонения от нормалното налягане (максимум ± 5 kPa), температурите на кипене се нормализират към Т n с числовото уравнение на Сидни Юнг: T n = T + (f T × Δp) където: Δp = (101,325 - p) [отбележи знака] р = измереното налягане в kPa f T = скоростта на промяна на температурата на кипене с налягането в K/kPa Т = измерената температура на кипене в K Т n = температурата на кипене, коригирана към нормално налягане в K Коефициентите на температурната корекция, f T и уравненията за тяхното приблизително определяне за много вещества са включени в споменатите по-горе международни и национални стандарти. Например методът в DIN 53171 дава следните груби корекции за разтворители, включени в бои: Таблица 2 Коефициенти за температурна корекция f T Температура Т (K) Корекционен коефициент f T (K/kPa) 323,15 0,26 348,15 0,28 373,15 0,31 398,15 0,33 423,15 0,35 448,15 0,37 473,15 0,39 498,15 0,41 523,15 0,44 548,15 0,45 573,15 0,47 3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ По възможност при отчитане на резултатите от изпитването трябва да се включи следната информация: — използван метод, — точна спецификация на веществото (вид и примеси) и предварителни етапи на пречистване, ако има такива, — оценка на точността. Като температура на кипене се съобщава средноаритметичното от най-малко две измервания, които са в границите на оценката на точността (вж. таблица 1). Трябва да се укажат както измерените температури на кипене и тяхната средна стойност, така и налягането(ията) в kPa, при което(ито) са проведени измерванията. За предпочитане е наляганията да са близки до нормалното атмосферно налягане. Цялата информация и бележките относно интерпретацията на резултатите трябва да се докладват и особено онези, които са свързани с примесите и физичното състояние на веществото. 4. ПРЕПРАТКИ (1) ОИСР, Paris, 1981, Test guideline 103, решение на Съвета C(81) 30 окончателен. (2) IUPAC, B. Le Neidre, B. Vodar, editions. Experimental thermodynamics, Burretworths, London, 1975, vol. II. (3) R. Weissberger edition: Technique of organic chemistry, Physical methods of organic chemistry, Third Edition, Interscience Publications, New York, 1959, vol. I, Part I, Chapter VIII. Допълнение За допълнителни технически детайли може да се направи справка например със следните стандарти: 1. Ебулиометър 1.1. Уреди за измерване на температурата на кипене с течна баня ASTM D 1120-72 Standard test method for boiling point of engine anti-freezes (Стандартен метод за определяне на температурата на кипене на антифриз за двигатели) 2. Дестилационен процес (интервал на кипене) ISO/R 918 Test Method for Distillation (Distillation Yield and Distillation Range) Метод за изпитване на дестилацията (дестилационен добив и дестилационен обхват) BS 4349/68 Method for determination of distillation of petroleum products (Метод за определяне на дестилацията на нефтени продукти) BS 4591/71 Method for the determination of distillation characteristics (Метод за определяне на дестилационни характеристики) DIN 53171 Lösungsmittel für Anstrichstoffe, Bestimmung des Siedeverlaufes (Разтворители за лакобояджийски материали, определяне хода на дестилацията) NF T 20-608 Distillation: determination du rendement et de l'intervalle de distillation (Дестилация: определяне на добива и на дестилационния интервал) 3. Диференциален термичен анализ и диференциална сканираща калориметрия ASTM E 537-76 Standard method for assessing the thermal stability of chemicals by methods of differential thermal analysis (Стандартен метод за оценка на термичната устойчивост на химикали чрез методите на диференциалния термичен анализ) ASTM E 473-85 Standard definitions of terms relating to thermal analysis (Стандартни определения на термините, отнасящи се до термичния анализ) ASTM E 472-86 Standard practice for reporting thermoanalytical data (Стандартна практика за докладване на данни от термичен анализ) DIN 51005 Thermische Analyse: Begriffe (Термичен анализ: основни понятия). А.З. ОТНОСИТЕЛНА ПЛЪТНОСТ ▼M9 Пълното описание на този метод за изпитване е заличено. Еквивалентният международен метод за изпитване или други приложими методи за изпитване за съответната крайна точка са посочени в таблица 1 от част 0. ▼M1 A.4. НАЛЯГАНЕ НА ПАРИТЕ ▼M9 Пълното описание на този метод за изпитване е заличено. Еквивалентният международен метод за изпитване или други приложими методи за изпитване за съответната крайна точка са посочени в таблица 1 от част 0. ▼B А.5. ПОВЪРХНОСТНО НАПРЕЖЕНИЕ 1. МЕТОД Описаните методи се основават на Ръководството на ОИСР за провеждане на изпитвания (1). Основните принципи са дадени в препратка (2). 1.1. ВЪВЕДЕНИЕ Описаните методи се прилагат за изпитване на повърхностното напрежение на водни разтвори. Преди да се извършат тези изпитвания, е полезно да има предварителна информация за разтворимостта във вода, структурата, хидролизните свойства и критичната концентрация на мицелообразуване на веществото. Описаните по-долу методи са приложими за повечето химични съединения без каквито и да било ограничения, свързани с тяхната степен на чистота. Измерването на повърхностното напрежение с тензиометър с пръстен е ограничено до водни разтвори с динамичен вискозитет по-нисък от 200 mPa s. 1.2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ И МЕРНИ ЕДИНИЦИ Енталпията на единица площ от свободната повърхност се нарича повърхностно напрежение. Повърхностното напрежение се измерва в: N/m (SI-единица) или mN/m (SI-подединица) 1 N/m = 10 3 DYN/cm 1 mN/m = 1 DYN/cm в излязлата от употреба система CGS. 1.3. ВЕЩЕСТВА ЗА СРАВНЕНИЕ Не е необходимо да се използват вещества за сравнение във всички случаи, при които се изпитва ново вещество. Те трябва преди всичко да служат за периодична проверка на действието на метода, както и да позволяват сравнение с резултатите, получени по други методи. В препратки (1) и (3) са дадени сравнителни вещества, които покриват широк обхват от повърхностни напрежения. 1.4. ПРИНЦИП НА МЕТОДИТЕ Методите се основават на измерването на максималната сила, която трябва да се приложи вертикално върху скоба или пръстен, намиращи се в контакт с повърхността на изпитваната течност, поставена в измервателен съд, за да се отделят от повърхността ѝ, или върху пластинка, единият край на която се допира до повърхността, за да се прекъсне образуваният филм. Веществата, които се разтварят във вода до концентрация най-малко 1 mg/l, ce изпитват във воден разтвор само при една концентрация. 1.5. КРИТЕРИИ ЗА КАЧЕСТВО Методите могат да осигурят по-висока точност от тази, която вероятно се изисква при полеви измервания. 1.6. ОПИСАНИЕ НА МЕТОДИТЕ Приготвя се разтвор на веществото в дестилирана вода. Концентрацията на този разтвор трябва да бъде 90 % от концентрацията на наситения разтвор на веществото във вода; когато разтворимостта на веществото надвишава 1 g/l, при изпитванията се използва разтвор с концентрация 1 g/l. Не е необходимо да се извършват изпитвания върху вещества, чиято разтворимост във вода е по-ниска от 1 mg/l. 1.6.1. Метод с използване на пластинка Виж ISO 304 и NF T 73-060 (Повърхностноактивни вещества — определяне на повърхностното напрежение чрез изтегляне на течни филми). 1.6.2. Метод с използване на скоба Виж ISO 304 и NF T 73-060 (Повърхностноактивни вещества — определяне на повърхностното напрежение чрез изтегляне на течни филми). 1.6.3. Метод с използване на пръстен Виж ISO 304 и NF T 73-060 (Повърхностноактивни вещества — определяне на повърхностното напрежение чрез изтегляне на течни филми). 1.6.4. Метод на ОИСР с хармонизиран пръстен 1.6.4.1. Апаратура За това изпитване могат да се използват тензиометри. Те се състоят от следните елементи: — подвижна масичка за пробата, — система за измерване на силата, — измервателно тяло (пръстен), — измервателен съд. 1.6.4.1.1. Подвижна масичка за пробата Подвижната масичка е предназначена да поддържа измервателния съд с контролируема температура, в който е поставена течността за изпитване. Тя е монтирана на стенд заедно със системата за измерване на силата. 1.6.4.1.2. Система за измерване на силата Системата за измерване на силата (виж фигурата) е разположена над масичката за пробата. Грешката при измерването на силата не бива да надвишава ± 10 -6 N, което съответства на грешка в границите на ± 0,1 mg при измерване на масата. В повечето случаи измервателната скала на разпространените в търговската мрежа тензиометри е калибрирана в mN/m, така че повърхностното напрежение може да се отчита направо в mN/m с точност 0,1 mN/m. 1.6.4.1.3. Измервателно тяло (пръстен) Пръстенът обикновено се прави от платиново-иридиева жица с дебелина около 0,4 mm и обиколка 60 mm. Пръстенът се провесва в хоризонтално положение от метална ос и монтираща скоба, направена от жица, така че да се осигури връзката с измервателната система (вж. фигурата). Фигура Измервателно тяло (всички размери са дадени в милиметри) Текст на изображението Oc Скоба за монтиране Пръстен 1.6.4.1.4. Измервателен съд Измервателният съд, съдържащ разтвора за изпитване, е стъклен съд, чиято температура може да се контролира. Той трябва да е проектиран така, че по време на измерването температурата на изпитвания разтвор и на газовата фаза над него да остава постоянна, а пробата да не може да се изпарява. Допуска се използването на цилиндрични стъклени съдове с вътрешен диаметър не по-малък от 45 mm. 1.6.4.2. Подготовка на апаратурата 1.6.4.2.1. Почистване Стъклените съдове се почистват внимателно. Ако е необходимо, те се измиват с гореща бихромна смес, след това със сироповидна фосфорна киселина (от 83 до 98 тегл. % Н 3 РО 4 ), основно се изплакват с течаща вода и накрая се измиват с бидестилирана вода до неутрална реакция. След това се подсушават или се изплакват с част от течната проба, която подлежи на изпитване. Пръстенът първо се изплаква основно с вода, за да се отстранят всички разтворими във вода вещества. После за кратко се потапя в бихромна смес, измива се с бидестилирана вода до неутрална реакция и накрая се загрява за малко над метанолов пламък. Забележка: Замърсяванията от вещества, които не се разтварят или разрушават от бихромната смес и от фосфорната киселина, като силиконовите материали, трябва да се отстранят с помощта на подходящ органичен разтворител. 1.6.4.2.2. Калибриране на апаратурата Подготовката на апаратурата се състои в проверка на нулевата точка и настройване на показанията на инструмента, което да позволи провеждането на достоверни измервания в mN/m. Инсталиране Апаратурата трябва да се нивелира с помощта, например, на спиртен нивелир върху основата на тензиометъра, като се регулират нивелиращите винтове на основата. Нагласяване на нулата След монтирането на пръстена върху апаратурата и преди потапянето му в течността показанието на тензиометъра трябва да се нулира и да се провери дали пръстенът е разположен успоредно на повърхността на течността. За тази цел течната повърхност може да се използва като огледало. Калибриращи процедури Действителното пробно калибриране може да се извърши с помощта на една от следните две процедури: а) Чрез масата: при процедурата се използват тежести с определено тегло (между 0,1 и 1,0 g), разположени върху пръстена. Калибрационният коефициент Ф а , с който се умножават всички показания на инструмента, се определя по следното уравнение (1): (1) където: (mN/m) m = масата на допълнителната тежест (g) g = земното ускорение (981 cm s -2 при морското равнище) b = средната обиколка на пръстена (cm) σ а = показанието на тензиометъра след поставянето на тежестта върху пръстена (mN/m). б) Чрез вода: използва се чиста вода, чието повърхностно напрежение например при 23 o С е равно на 72,3 mN/m. Тази процедура се изпълнява по-бързо, отколкото калибрирането с тежести, но винаги съществува опасност повърхностното напрежение на водата да не е истинското поради наличието на следи от повърхностноактивни вещества като замърсители. Калибрационният коефициент Ф b , по който трябва да се умножават всички показания на инструмента, се определя по следното уравнение (2): (2) където: σ o = стойността на повърхностното напрежение на водата, дадена в препратката (mN/m) σ g = измерената стойност на повърхностното напрежение на водата (mN/m) като и двете се взимат при една и съща температура. 1.6.4.3. Подготовка на пробите Приготвят се водни разтвори с необходимите концентрации от изпитваните веществата, които не съдържат неразтворени вещества. Разтворът трябва да се поддържа при постоянна температура (± 0,5 o С). Тъй като повърхностното напрежение на разтвора в измервателния съд се променя с течение на времето, трябва да се направят няколко измервания през различни интервали от време и да се начертае крива, показваща зависимостта на повърхностното напрежение от времето. Когато не се наблюдават повече изменения, се счита, че е достигнато равновесното състояние. Прахът и газообразните замърсявания от други вещества пречат на измерването. Затова трябва да се работи под защитен похлупак. 1.6.5. Условия на изпитването Изпитването се извършва при 20 o С, като температурата се контролира с точност от ± 0,5 o С. 1.6.6. Провеждане на изпитването Изпитваният разтвор се прехвърля в добре почистен измервателен съд, като се внимава да не се образува пяна. След това съдът се поставя върху масичката на измервателната апаратура. Горният край на масичката заедно с измервателния съд се повдига, докато пръстенът се потопи под повърхността на разтвора. После горният край на масичката се сваля постепенно и равномерно (със скорост приблизително 0,5 cm/min), така че пръстенът да се отдели от повърхността. Това продължава до достигане на максималната стойност на силата. Течният слой, прикрепен към пръстена, не бива да се отделя от него. След приключване на изпитването пръстенът отново се потапя под повърхността и измерването се повтаря, докато се достигне постоянна стойност на повърхностното напрежение. При всяко определяне трябва да се записва времето от момента на прехвърлянето на разтвора в измервателния съд. Отчита се максималната сила, необходима за отделянето на пръстена от повърхността на течността. 2. ДАННИ За да се изчисли повърхностното напрежение, отчетеното показание на апаратурата в mN/m първо се умножава по калибрационния коефициент Ф а или Ф b в зависимост от използваната процедура на калибриране. Така се получава стойност, която е само приблизителна и се нуждае от корекции. Харкинс и Джордан (4) са определили емпирично корекционните коефициенти за измерените стойности на повърхностното напрежение по метода на пръстена. Тези стойности зависят от размерите на пръстена, плътността на течността и нейното повърхностно напрежение. Тъй като определянето на корекционния коефициент по таблиците на Харкинс и Джордан за всяко отделно измерване е много трудоемък процес, при изчисляването на повърхностното напрежение на водни разтвори може да се използва улеснена процедура, която отчита от таблица направо коригираната стойност на повърхностното напрежение. (Когато отчетените при опита стойности се намират между посочените в таблицата, се прилага интерполация). Таблица Коригиране на измереното повърхностно напрежение Само за водни разтвори, ρ = 1 g/cm 3 R = 9,55 mm (среден радиус на пръстена) r = 0,185 mm (радиус на проводника, от който е направен пръстенът) Отчетена стойност в резултат от изпитването (mN/m) Коригирана стойност (mN/m) Калибриране с тежести (вж. 1.6.4.2.2, буква a) Калибриране с вода (вж. 1.6.4.2, буква б) 20 16,9 18,1 22 18,7 20,1 24 20,6 22,1 26 22,4 24,1 28 24,3 26,1 30 26,2 28,1 32 28,1 30,1 34 29,9 32,1 36 31,8 34,1 38 33,7 36,1 40 35,6 38,2 42 37,6 40,3 44 39,5 42,3 46 41,4 44,4 48 43,4 46,5 50 45,3 48,6 52 47,3 50,7 54 49,3 52,8 56 51,2 54,9 58 53,2 57,0 60 55,2 59,1 62 57,2 61,3 64 59,2 63,4 66 61,2 65,5 68 63,2 67,7 70 65,2 69,9 72 67,2 72,0 74 69,2 — 76 71,2 — 78 73,2 — Тази таблица е съставена въз основа на данни от корекциите на Харкинс и Джордан. Тя е подобна на таблицата в стандарта DIN 53914 за вода и водни разтвори (плътност ρ = 1 g/cm 3 и се отнася за пръстен с размери R = 9,55 mm (среден радиус на пръстена) и r = 0,185 mm (радиус на проводника на пръстена). Таблицата предоставя коригираните стойности на повърхностното напрежение за изпитвания, проведени след калибриране с тежести или след калибриране с вода. Без предварително калибриране повърхностното напрежение може да се изчисли по следната формула: където: F = силата, измерена с динамометър, в точката на прекъсване на филма R = радиуса на пръстена f = корекционния коефициент (1). 3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ 3.1. ПРОТОКОЛ С РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗПИТВАНЕТО По възможност протоколът с резултатите от изпитването трябва да включва следната информация: — използван метод, — тип на използвания разтвор, — точно определение на веществото (вид и примеси), — резултати от изпитванията: повърхностно напрежение (отчетено) — включват се показанията при отделните измервания и тяхната средноаритметична стойност, както и коригираната средна стойност (в която са взети под внимание типът на оборудването и корекционната таблица), — концентрация на разтвора, — температура на изпитването, — време на престояване на разтвора; по-точно времето между приготвянето и измерването на разтвора, — описание на зависимостта на повърхностното напрежение от времето след прехвърлянето на разтвора в измервателния съд, — трябва да се докладват цялата информация и бележките върху интерпретацията на резултатите, особено онези, които са свързани с примесите и физичното състояние на веществата. 3.2. АНАЛИЗИРАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ Като се има предвид, че повърхностното напрежение на водата е 72,75 mN/m при 20 o С, веществата с повърхностно напрежение, по-ниско от 60 mN/m, определено при условията на този метод, трябва да се разглеждат като повърхностноактивни вещества. 4. ПРЕПРАТКИ (1) ОИСР, Paris, 1981, Test Guideline 115, решение на Съвета C(81) 30 окончателен. (2) R. Weissberger ed.; Technique of Organic Chemistry, Physical Methods of Organic Chemistry, 3 rd ed., Interscience Publ., New York, 1959, Vol. I, Part I, Chapter XIV. (3) Pure Appl. Chem., 1976, vol. 48, 511. (4) Harkins, W. D., Jordan, H. F., J. Amer. Chem. Soc, 1930, vol. 52, 1751. ▼M4 А.6. РАЗТВОРИМОСТ ВЪВ ВОДА УВОД 1. Настоящият метод за изпитване е равностоен на Указание за изпитване 105 на ОИСР (ОИСР TG 105) (1995 г.). Настоящият метод за изпитване е преработена версия на оригиналното ОИСР TG 105 (1995 г.). Няма съществена разлика между настоящата версия и версията от 1981 г. Променен е главно форматът. Преразглеждането е извършено въз основа на метод на ЕС за изпитване „Разтворимост във вода“ ( 1 ). ПЪРВОНАЧАЛНИ СЪОБРАЖЕНИЯ 2. Разтворимостта във вода на дадено вещество може значително да се повлияе от наличието на примеси. Настоящият метод за изпитване е насочен към определяне на разтворимостта във вода на чисти вещества, които са стабилни във вода и не са летливи. Преди да се определи разтворимостта във вода е полезно да съществува налична предварителна информация за изпитваното вещество, като например структурна формула, парно налягане, дисоциационна константа и хидролиза като функция на рН. 3. В настоящия метод за изпитване са описани два метода — методът на елуиране от колона и методът на стъкленицата, които обхващат съответно разтворимости под и над 10 –2 g/l. Описано е също и просто предварително изпитване. То позволява приблизителното определяне на подходящото количество на пробата, което да бъде използвано при окончателното изпитване, както и времето, необходимо за постигането на насищане. ОПРЕДЕЛЕНИЯ И МЕРНИ ЕДИНИЦИ 4. Разтворимостта във вода на дадено вещество се определя като масовата концентрация на наситения разтвор на веществото във вода при дадена температура. 5. Разтворимостта във вода се изразява в маса на разтвореното вещество за обем разтвор. Мерната единица в системата SI е kg/m 3 , но може също да се използва и g/l. СРАВНИТЕЛНИ ХИМИКАЛИ 6. Не е необходимо да се използват сравнителни химикали при изследване на изпитвано вещество. ОПИСАНИЕ НА МЕТОДИТЕ Условия на изпитването 7. За предпочитане е изпитването да се провежда при 20 ± 0,5 °C. Избраната температура трябва да се поддържа постоянна във всички относими части на оборудването. Предварително изпитване 8. Чрез прилагане на поетапна процедура се добавят нарастващи обеми вода при стайна температура към приблизително 0,1 g от пробата (твърдите изпитвани вещества трябва да се привеждат в прахообразно състояние) в мерителен цилиндър със стъклена запушалка с вместимост 10 ml. След всяко прибавяне на дадено количество вода сместа се разклаща в продължение на 10 минути и визуално се проверява за наличието на неразтворени частици от пробата. Ако след прибавянето на 10 ml вода пробата или частици от нея останат неразтворени, опитът се продължава в мерителен цилиндър с вместимост 100 ml. Приблизителната разтворимост е дадена в таблица 1 по-долу под онзи обем вода, при който настъпва пълното разтваряне на пробата. Когато разтворимостта е малка може да е необходимо продължително време за разтваряне на дадено изпитвано вещество и следва да бъдат предоставени най-малко 24 часа. Ако след 24 часа изпитваното вещество е още не е разтворено следва да се предостави повече време (до 96 часа) или да се направи опит за по-нататъшно разреждане с цел да се установи дали следва да се използва методът на елуиране от колона или методът на стъкленицата. Таблица 1 ml вода за 0,1 g разтворими 0,1 0,5 1 2 10 100 > 100 Приблизителна разтворимост в g/l > 1 000 1 000 до 200 200 до 100 100 до 50 50 до 10 10 до 1 < 1 Метод на елуиране от колона Принцип 9. Настоящият метод се основава на елуиране на изпитваното вещество с вода от микроколона, запълнена с инертен носител, предварително покрит с излишък от изпитваното вещество (2). Разтворимостта във вода се определя като масовата концентрация на елуата когато кривата на същата е достигнала плато като функция от времето. Апаратура 10. Апаратът се състои от микроколона (фигура 1), поддържана при постоянна температура. Тя е свързана или с рециркулационна помпа (фигура 2), или с нивелиращ съд (фигура 3). Микроколоната съдържа инертен носител, закрепен на място с малка запушалка от стъклена вата, която служи и за филтруване на твърдите частици. Материалите, които могат да се използват като носители, са стъклени перли, диатомит или други инертни материали. 11. Микроколоната, показана на фигура 1, е подходяща за постановката с рециркулационна помпа. Тя има входно разширение, достатъчно за пет обема на колоната (които се изхвърлят в началото на опита) и обема на пет проби (за анализ по време на опита). Като алтернатива, размерът може да бъде намален, ако към системата може да бъде добавяна вода по време на опита, за да замести първоначалните пет обема, отстранени с примесите. Колоната се свързва, посредством направена от инертен материал тръбичка, с рециркулационната помпа, с която могат да се подават приблизително 25 ml/h. Рециркулационната помпа може да бъде например перисталтична или мембранна помпа. Трябва да се вземат мерки да не се допусне замърсяване и/или адсорбция на веществото от материала, от който е направена тръбичката. 12. Схематично подреждане при използване на нивелиращ съд е показано на фигура 3. При това подреждане микроколоната е оборудвана с еднопосочен спирателен кран. Връзката към нивелиращия съд се състои от шарнир от шлифовано стъкло и тръбичка, направена от инертен материал. Обемната скорост на потока от нивелиращия съд следва да бъде приблизително 25 ml/h. Фигура 1 Размерите са в mm A. Връзка за шарнир от шлифовано стъкло B. Входно разширение C. Вътрешна част 5 D. Външна част 19 E. Тапа от стъклена вата F. Спирателен кран Фигура 2 A. Атмосферно уравновесяване B. Дебитометьр C. Микроколона D. Термостатирана циркулационна помпа E. Рециркулационна помпа F. Двупосочен кран за отбиране на проби Фигура 3 A. Нивелиращ съд (например колба с обем 2,5 литра) B. Колона C. Колектор за фракциите D. Термостат E. Тефлонови тръбички F. Шарнир от шлифовано стъкло G. Водна линия (между термостата и колоната, вътрешен диаметър приблизително 8 mm) 13. Приблизително 600 mg от носителя се прехвърлят в облодънна колба от 50 ml. Подходящо количество от изпитваното вещество се разтваря в летлив разтворител с квалификация „чист за анализ“ и подходяща част от този разтвор се прибавя към носителя. Разтворителят се изпарява напълно, например с ротационен изпарител, тъй като в противен случай, поради разпределението на повърхността, няма да може да бъде постигнато насищане с вода на носителя през етапа на елуирането. Натовареният с веществото носител се оставя да се просмуче в продължение на два часа в около 5 ml вода, след което суспензията се поставя в микроколоната. Като алтернатива, сухият носител, натоварен с веществото, може да се насипе в напълнената с вода микроколона, като се дават два часа за уравновесяване. 14. Натоварването на носителя може да създаде проблеми, водещи до погрешни резултати, например когато изпитваното вещество се отлага под формата на масло. Тези проблеми трябва да бъдат изследвани опитно и подробностите трябва да бъдат докладвани. Процедура с използване на рециркулационна помпа 15. Потокът през колоната се стартира. Препоръчително е да се използва обемна скорост на потока от приблизително 25 ml/h, съответстваща на 10 обема на описаната тук колона за час. Първите най-малко пет колонни обема се изхвърлят, за да се отстранят разтворимите във вода примеси. След това помпата се оставя да работи, докато се установи равновесие, като настъпването на равновесието се определя от пет последователни проби, чиито концентрации, взети в произволен ред, не трябва да се различават една от друга с повече от ± 30 %. Отбирането на тези проби трябва да бъде разделено от времеви интервали, съответстващи най-малко на времето, необходимо за преминаването на 10 колонни обема. В зависимост от използвания метод за анализ, може да е препоръчително да се установи крива концентрация/време, за да се покаже, че равновесието е достигнато. Процедура с използване на нивелиращ съд 16. Последователни фракции от елуата се събират и анализират по избрания метод. Фракциите от средата на интервала за елуиране, където концентрациите са постоянни в рамките на ± 30 % при най-малко пет последователни фракции, се използват за определяне на разтворимостта. 17. Предпочитаният елуент е бидестилирана вода. Може да се използва също и дейонизирана вода със специфично съпротивление над 10 Mohm.cm и общо съдържание на органичен въглерод под 0,01 %. 18. По двете процедури се извършва втори опит, при който обемната скорост на потока е равна на половината от обемната скорост при първия опит. Ако резултатите от двата опита са близки, изпитването се счита за успешно. Ако при по-малка обемна скорост на потока се получи по-голяма разтворимост, намаляването на обемната скорост на потока наполовина продължава, докато при два последователни опита се получи една и съща разтворимост. 19. По двете процедури фракциите трябва да се проверяват за наличието на колоидни частици чрез изследване за Тиндалов ефект. Наличието на такива частици прави изпитването невалидно и изпитването трябва да се повтори, след като се подобри филтруването от колоната. 20. рН на всяка проба трябва да се измери, за предпочитане чрез използване на специални индикаторни ленти. Метод на стъкленицата Принцип 21. Изпитваното вещество (твърдите вещества трябва да се привеждат в прахообразно състояние) се разтваря във вода при температура, малко по-висока от температурата на изпитването. Когато се достигне насищането, сместа се охлажда и се държи при температурата на изпитването. Като алтернатива, измерването може да се проведе и направо при температурата на изпитването, ако с помощта на подходящи проби се докаже, че е достигнато равновесие на насищане. След това с подходящ метод за анализ се определя масовата концентрация на изпитваното вещество във водния разтвор, който не бива да съдържа неразтворени частици (3). Апаратура 22. Необходими са следните материали: — обичайните лабораторни прибори и стъклария, — уред за разбъркване на разтворите при контролирана постоянна температура, — центрофуга, ако се изисква за емулсии (за предпочитане термостатирана), и — аналитично оборудване. Процедура 23. Прогнозното количество изпитвано вещество, необходимо за достигане на насищане на желания обем вода, се определя при предварителното изпитване. Около пет пъти от това количество се претеглят и се поставят поотделно в три стъклени съда, снабдени със стъклени запушалки (например центрофужни епруветки, колби). Даден обем вода, определен в зависимост от метода за анализ и диапазона на разтворимостта, се добавя към всеки съд. След това съдовете се затварят плътно и се разклащат при температура 30 °C. Следва да се използват клатачни машини или бъркалки, които могат да работят при постоянна температура, например магнитна бъркалка в термостатирана водна баня. След един ден се извършва уравновесяване на един от съдовете в продължение на 24 часа при температурата на изпитването, като същият периодично се разклаща. След това съдържанието на съда се центрофугира при температурата на изпитването и концентрацията на изпитваното вещество в бистрата водна фаза се определя с подходящ метод за анализ. Другите две стъкленици се обработват по подобен начин след първоначално уравновесяване при 30 °C в продължение съответно на два и три дни. Ако концентрациите, измерени най-малко в двата последни съда, не се различават с повече от 15 %, изпитването се счита за задоволително. Ако резултатите от съдове 1, 2 и 3 показват тенденция към нарастване на получените стойности за разтворимостта, цялото изпитване трябва да се повтори при по-продължителни периоди за уравновесяване. 24. Изпитването може да се извърши също без предварителна инкубация при 30 °C. За да се определи скоростта, с която се установява равновесието на насищане, се вземат проби до преустановяване на влиянието на времето на разбъркване върху измерената концентрация. 25. рН на всяка проба трябва да се измери, за предпочитане чрез използване на специални индикаторни ленти. Аналитични определяния 26. Предпочита се специфичен за дадено вещество метод за анализ, тъй като малки количества от разтворими примеси могат да доведат до големи грешки в измерената величина на разтворимостта. Примери за такива методи са: газова или течна хроматография, титриметрия, фотометрия, волтамперометрия. ДАННИ И ДОКЛАДВАНЕ Данни Метод на елуиране от колона 27. За всеки опит следва да бъдат изчислени средната стойност и стандартното отклонение от най-малко пет последователни проби, взети в платото на насищане. Средните стойности, получени при две изпитвания с различни потоци, не следва да се различават с повече от 30 %. Метод на стъкленицата 28. Индивидуалните резултати за всеки от трите съда, които не трябва да се различават с повече от 15 %, се усредняват. Доклад от изпитването Метод на елуиране от колона 29. Докладът от изпитването трябва да съдържа следната информация: — резултатите от предварителното изпитване, — идентичността на химикала и примесите (етап на предварително пречистване, ако има такъв), — концентрациите, обемните скорости на потока и рН за всяка проба, — средните стойности и стандартните отклонения на най-малко пет проби от платото на насищане при всеки опит, — средната стойност от най-малко два последователни опита, — температурата на водата по време на процеса на насищане, — методът на анализ, — природата на носителя, — натоварването на носителя, — използваният разтворител, — данните за евентуална химична неустойчивост на веществото в процеса на изпитването, — всякаква информация, относима към интерпретирането на резултатите, особено по отношение на примесите и агрегатното състояние на веществото. Метод на стъкленицата 30. Докладът от изпитването трябва да съдържа следната информация: — резултатите от предварителното изпитване, — идентичността на химикала и примесите (етап на предварително пречистване, ако има такъв), — резултатите от индивидуалните методи за анализ, както и средната стойност в случаите, когато за всеки съд е получена повече от една стойност, — рН на всяка проба, — средната стойност от резултатите за различни съдове, които са били близки, — температурата на изпитването, — методът за анализ, — данните за всякаква химична неустойчивост на веществото в процеса на изпитването, — всякаква информация, относима към интерпретирането на резултатите, особено по отношение на примесите и агрегатното състояние на изпитваното вещество. ПРЕПРАТКИ: (1) Директива 92/69/ЕИО на Комисията от 31 юли 1992 година относно седемнадесетото адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548/ЕИО на Съвета за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества, ОВ L 383, 29.12.1992 г., стр. 113. (2) NF T 20-045 (AFNOR) (September 1985). Chemical products for industrial use -Determination of water solubility of solids and liquids with low solubility - Column elution method (3) NF T 20-046 (AFNOR) (September 1985). Chemical products for industrial use - Determination of water solubility of solids and liquids with high solubility - Flask method ▼B А.8. КОЕФИЦИЕНТ НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ▼M9 Пълното описание на този метод за изпитване е заличено. Еквивалентният международен метод за изпитване или други приложими методи за изпитване за съответната крайна точка са посочени в таблица 1 от част 0. ▼B А.9. ТОЧКА НА ВЪЗПЛАМЕНЯВАНЕ ▼M9 Пълното описание на този метод за изпитване е заличено. Еквивалентният международен метод за изпитване или други приложими методи за изпитване за съответната крайна точка са посочени в таблица 1 от част 0. ▼B А.10. ЗАПАЛИМОСТ (ТВЪРДИ ВЕЩЕСТВА) ▼M9 Пълното описание на този метод за изпитване е заличено. Еквивалентният международен метод за изпитване или други приложими методи за изпитване за съответната крайна точка са посочени в таблица 1 от част 0. ▼B А.11. ЗАПАЛИМОСТ (ГАЗОВЕ) ▼M9 Пълното описание на този метод за изпитване е заличено. Еквивалентният международен метод за изпитване или други приложими методи за изпитване за съответната крайна точка са посочени в таблица 1 от част 0. ▼B A.12. ЗАПАЛИМОСТ (ПРИ КОНТАКТ С ВОДА) ▼M9 Пълното описание на този метод за изпитване е заличено. Еквивалентният международен метод за изпитване или други приложими методи за изпитване за съответната крайна точка са посочени в таблица 1 от част 0. ▼B А.13. ПИРОФОРНИ СВОЙСТВА НА ТВЪРДИ ВЕЩЕСТВА И ТЕЧНОСТИ ▼M11 Пълното описание на този метод за изпитване е заличено. Еквивалентните международни методи за изпитване или други приложими методи за изпитване за съответните крайни точки са посочени в част 0, таблица 1. ▼B A.14. ЕКСПЛОЗИВНИ СВОЙСТВА 1. МЕТОД 1.1. ВЪВЕДЕНИЕ Методът предоставя експериментална схема, предназначена да определи дали дадено твърдо или пастообразно вещество е експлозивно, когато е подложено на действието на пламък (термична чувствителност) или на удар, или триене (чувствителност към механични въздействия) и дали дадена течност може да експлодира под действието на пламък или при удар. Методът се състои от три части: а) изпитване на термичната чувствителност (1); б) изпитване на механичната чувствителност при удар (1); в) изпитване на механичната чувствителност при триене (1). Методът осигурява данни за оценка на вероятността да се причини експлозия чрез някое обичайно въздействие. Той не е предназначен да установява дали веществото може да експлодира при всякакви условия. Методът е подходящ за определяне дали едно вещество е експлозивно (термична и механична чувствителност) при точно определените условия, посочени в директивата. Той се базира на различни типове апарати, широко използвани в много страни (1), които обикновено дават значими резултати. Трябва да се признае, че методът не е окончателен. При него може да се използва и алтернативна апаратура, освен описаната, в случай че тя е международно утвърдена и може да се направи адекватна връзка между получените резултати и тези, получени с установената апаратура. Когато достъпните термодинамични данни (например топлина на образуване, топлина на разлагане) и/или отсъствието на някои функционални групи (2) в структурната формула показват извън всякакво съмнение, че веществото не може да се разлага бързо с отделяне на газове или освобождаване на топлина (т.е. материалът не е експлозивен), не е необходимо да се провеждат изпитвания. За течностите не се изисква изпитване на механична чувствителност при триене. 1.2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ И МЕРНИ ЕДИНИЦИ Експлозивни: за експлозивни се считат вещества, които могат да експлодират при действието на пламък или които са чувствителни към удар или триене в определената апаратура (или проявяват по-голяма механична чувствителност от 1,3 -динитробензена в алтернативна апаратура). 1.3. ВЕЩЕСТВА ЗА СРАВНЕНИЕ За методите с триене и удар като сравнително вещество се използва кристален 1,3 -динитробензен с техническа чистота, пресят до размер на частиците 0,5 mm. За втората серия от изпитвания с триене и удар се използва перхидро-1,3,5-тринитро-1,3,5-триазин (RDX, хексоген, циклонит — CAS 121-82-4), прекристализиран от воден цеклохексанон, пресят във влажно състояние през 250 μm, съхраняван над сито от 150 μm и изсушен при 103 ± 2 o С (за 4 часа). 1.4. ПРИНЦИП НА МЕТОДА За да се определят условията за безопасното провеждане на трите изпитвания на чувствителността, е необходимо да се проведат предварителни изпитвания. 1.4.1. Определяне на условията за безопасна работа (3) С оглед на безопасността преди провеждането на основните изпитвания много малки проби (около 10 mg) от веществото се подлагат на нагряване на открито с газова горелка, на удар в някакъв подходящ по форма апарат и на триене с дървен чук върху наковалня или в каква да е по форма фрикционна машина. Целта е да се установи дали веществото е толкова чувствително и експлозивно, че предписаните изпитвания, по-специално тези за термичната чувствителност, трябва да се провеждат със специални предпазни мерки, така че да се избегне нараняването на оператора. 1.4.2. Термична чувствителност Методът включва нагряване на веществото в стоманена тръба, закрита с пластинки с отвори с различен диаметър на дупките, при което се определя дали веществото може да експлодира в условията на интензивно нагряване в затворено пространство. 1.4.3. Механична чувствителност (удар) Методът включва подлагане на веществото на удар с точно определена маса, която се пуска върху него от определена височина. 1.4.4. Механична чувствителност (триене) Методът включва подлагане на твърдото или пастообразно вещество на триене между стандартни повърхности при определени условия на натиск и относителна скорост на движение. 1.5. КРИТЕРИИ ЗА КАЧЕСТВО Не са дадени. 1.6. ОПИСАНИЕ НА МЕТОДА 1.6.1. Термична чувствителност (ефект от пламък) 1.6.1.1. Апаратура Апаратът се състои от стоманена тръба за еднократна употреба със затварящи приспособления за многократна употреба (фигура 1), инсталирана в нагревателно защитно устройство. Всяка тръба е направена от лист закалена стомана (вж. допълнението) и има вътрешен диаметър 24 mm, дължина 75 mm и дебелина на стената 0,5 mm. На отворения край на тръбите са монтирани фланци, които позволяват затварянето на тръбите с перфорирани плочи. Приспособлението за затваряне се състои от плочка с централен отвор, устойчива на високо налягане, закрепена здраво за тръбата с помощта на винтово съединение от две части (гайка и резбована втулка). Гайката и резбованата втулка са направени от хромово-магнезиева стомана (вж. допълнението), която не дава искри до 800 o С. Плочките с отворите са с дебелина 6 mm и са направени от термоустойчива стомана (вж. допълнението). Те могат да имат различен диаметър на отворите. 1.6.1.2. Условия на изпитването Обикновено веществата се изпитват във вида, в който са получени, макар че в някои случаи, например ако са пресовани, в отлята форма или сбити по някакъв друг начин, може да се наложи да се натрошат преди изпитването. За твърдите вещества количеството материал, което ще се използва при всяко изпитване, се определя като се използва двуетапна подготвителна процедура. Празна тръба се напълва с 9 cm 3 вещество, което се трамбова със сила 80 N, приложена към цялото напречно сечение на тръбата. За по-голяма безопасност или ако физичната форма на пробата може да се промени при натиск, могат да се използват други способи за пълнене на тръбата, например ако веществото е много чувствително на триене, трамбоването не е подходящо. Ако материалът се свие, се прибавя още от него и отново се трамбова, докато тръбата се изпълни до височина 55 mm от горния край. Определя се масата на веществото, необходима да запълни тръбата до това ниво (55 mm). Още на два пъти се прибавя по толкова вещество, което се трамбова също със сила 80 N. След това се прибавя още материал чрез трамбоване или ако е необходимо, се изважда, докато тръбата се напълни на височина 15 mm от горния край. Провежда се второ пробно пълнене на тръбата, като се започне с една трета от количеството, използвано за запълването ѝ при първата проба Прибавя се още два пъти същото количество вещество при трамбоване с 80 N и нивото на веществото се нагласява на 15 mm от горния край, като се добавя или изважда от материала. При следващите изпитвания се използва количеството вещество, определено при второто пробно пълнене на тръбата. Тръбата се пълни, като на три пъти се прибавят равни количества вещество и всеки път обемът на веществото се довежда до 9 cm 3 чрез натиск с каквато сила е необходима. (Процедурата може да се улесни, като се използват ограничителни пръстени.) Течностите и геловете се изсипват в тръбата до височина 60 mm, като се внимава, особено при геловете, да не се образуват кухини. Долният край на резбованата втулка се приплъзва върху тръбата, поставя се подходяща плочка с отвор и след като се смаже с малко масло на основата на молибденов дисулфид, гайката се затяга. Важно е да се провери да няма от изпитваното вещество между фланеца и пластинката, а също и в гънките на резбата. Нагряването става с пропан от индустриална бутилка, снабдена с регулатор на налягането (60 до 70 mbar) през дозатор. Пропанът се разпределя равномерно (което се разбира визуално, като се наблюдават пламъците на горелките) чрез тръба с разклонения към четирите горелки. Горелките са разположени около изпитателната камера, както е показано на фигура 1. Четирите горелки общо изразходват около 3,2 литра пропан на минута. Могат да се използват и други горивни газове и горелки, но скоростта на нагряване трябва да бъде такава, каквато е описана на фигура 3. При всички апарати скоростта на нагряване трябва да се проверява периодично, като се използват тръби, напълнени с дибутилфталат, както е отбелязано на фигура 3. 1.6.1.3. Провеждане на изпитванията Всяко изпитване се провежда, докато тръбата се пръсне на парчета. Ако това не стане, нагряването продължава не повече от пет минути. Изпитването, което довежда до фрагментиране на тръбата на три или повече парчета (в някои случаи парчетата са свързани помежду си с тънки ивици метал, както е показано на фигура 2), се отчита като експлозия. За изпитване, при което се получават по-малко парчета или изобщо не настъпва фрагментация, се счита, че не е довело до експлозия. Най-напред се прави серия от три изпитвания с плочки с диаметър на отворите 6,0 mm. Ако не се получи експлозия, се провежда втора серия от три изпитвания с диаметър на отвора 2,0 mm. Ако по време и на двете серии от изпитвания се получат експлозии, не се правят повече изпитвания. 1.6.1.4. Оценка на резултатите Изпитването се счита за положително, ако и при двете описани по-горе серии от изпитвания се получат експлозии. 1.6.2. Механична чувствителност (удар) 1.6.2.1. Апарат (фигура 4) Най-важните части на един типичен апарат с падащ чук са следните: блок от лята стомана с основа, наковалня, колона, водачи, подвижни тежести, устройство за освобождаване и държател на пробата. Стоманената наковалня с размери 100 mm (диаметър) х 70 mm (височина) е завинтена за горния край на стоманен блок с размери 230 mm (дължина) х 250 mm (ширина) х 200 mm (височина), който има излята основа с размери 450 mm (дължина) х 450 mm (ширина) х 60 mm (височина). Колона, направена от закалена стоманена тръба без спойки, е закрепена здраво с държател, завинтен към задната част на стоманения блок. Четири винта задържат апарата към монолитен бетонен блок с размери 60 х 60 х 60 cm, така че водещите релси да са съвършено вертикални и подвижните тежести да падат свободно (използват се тежести от 5 и 10 kg, направени от плътна стомана). Удрящата повърхност на тежестите е от закалена стомана, HRC от 60 до 63 и има минимален диаметър 25 mm. Измерваната проба е затворена в ударно устройство, съставено от два коаксиални цилиндъра от плътна стомана, разположени един над друг в кух цилиндричен водещ жлеб (също от стомана). Стоманените цилиндри трябва да бъдат с диаметър 10 (- 0,003 , - 0,005 ) mm и височина 10 mm, да имат полирани повърхности, заоблени краища (радиус на кривината 0,5 mm) и твърдост на HRC от 58 до 65. Кухият цилиндър трябва да бъде с външен диаметър 16 mm, полиран отвор от 10 (+ 0,005 , + 0,010 ) mm и височина 13 mm. Ударното устройство е монтирано върху междинна наковалня (26 mm диаметър и 26 mm височина), направена от стомана и центрована с помощта на пръстен с отвори, които позволяват изпускането на парите. 1.6.2.2. Условия на изпитването Обемът на пробата трябва да бъде 40 mm 3 или да е подходящо подбран при използването на алтернативни апарати. Твърдите вещества се измерват в сухо състояние и трябва да се подготвят по следния начин: а) стритите вещества се пресяват през сито с размер на отворите 0,5 mm; целият материал, преминал през ситото, се използва за изпитването; б) пресованите, излети или сбити по друг начин вещества се натрошават на малки парченца и се пресяват; пресетите частици с размери между 0,5 и 1 mm в диаметър се използват при изпитването и се смятат за представителна фракция на първоначалното вещество. Веществата, които се доставят в пастообразна форма, се изпитват в сухо състояние. Ако това не е възможно, трябва да се отстрани колкото може по-голямо количество от разредителя. Течностите се изпитват като между долния и горния стоманен цилиндър се оставя пролука от 1 mm. 1.6.2.3. Провеждане на изпитванията Провежда се серия от шест изпитвания, като тежест с тегло 10 kg ce пуска от височина 0,40 m (40 J). Ако при тези шест опита се получи експлозия, се провежда нова серия, също от шест изпитвания, но като маса с тегло 5 kg ce пуска от височина 0,15 m (7,5 J). В друг апарат пробата се сравнява с избрано сравнително вещество, като се използва предварително установена процедура (например техниката up-and-down или друга). 1.6.2.4. Оценка на резултатите Резултатите от изпитванията се считат за положителни, ако протече експлозия (избухване в пламъци или изгърмяване се равняват на експлозия) поне веднъж при някой от опитите с утвърдения апарат, или ако пробата е по-чувствителна от 1,3 -динитробензен или от циклонит при алтернативен начин на изпитване. 1.6.3. Механична чувствителност (триене) 1.6.3.1. Апарат (фигура 5) Фрикционният апарат се състои от основна плоча, излята от стомана, върху която е монтирано фрикционното устройство. То се състои от фиксиран порцеланов пестик и подвижна порцеланова плочка. Порцелановата плочка е поставена в шейна, която се движи в два водача. Шейната е свързана с електромотор чрез свързващ лост, ексцентрик и подходяща зъбна предавка, така че порцелановата плочка да се придвижва само един път назад и напред под пестика на разстояние 10 mm. Порцелановият пестик може да се натовари например със 120 или 360 нютона. Плоската порцеланова плочка се изработва от бял технически порцелан (грапавост от 9 до 32 μm) и е с размери 25 mm (дължина) х 25 mm (ширина) х 5 mm (височина). Цилиндричният порцеланов пестик също се прави от бял технически порцелан и е дълъг 15 mm, диаметърът му е 10 mm, краищата му са грапави и имат сферична форма с радиус на кривината 10 mm. 1.6.3.2. Условия на изпитването Обемът на пробата трябва да бъде 10 mm 3 или друг подходящ за алтернативния апарат. Твърдите вещества се измерват в сухо състояние и се подготвят, както следва: а) стритите вещества се пресяват през сито с размер на отворите 0,5 mm; целият материал, преминал през ситото, се използва за измерването; б) пресованите, излети или сбити по друг начин вещества се натрошават на малки парченца и се пресяват; пресетите частици с размери < 0,5 mm в диаметър се използват при изпитването. Веществата, които обикновено се доставят в пастообразна форма, се изпитват, ако е възможно, в сухо състояние. Ако веществото не може да се приготви в сухо състояние (след отстраняване на максималното възможно количество от разредителя), то се изпитва под формата на филм с дебелина 0,5 mm, ширина 2 mm и дължина 10 mm, направен в матрица. 1.6.3.3. Провеждане на изпитванията Порцелановият пестик се довежда върху изпитваната проба и се натоварва. По време на изпитването грапавините на порцелановата плочка трябва да са разположени напряко на посоката на движението. Трябва да се внимава за следното: пестикът да се опира върху пробата, под него да има достатъчно количество изпитван материал и плочката да се придвижва правилно под пестика. Пастообразните вещества се нанасят върху плочката с помощта на уред с дебелина 0,5 mm и прорез с размери 2 х 10 mm. Порцелановата плочка трябва да изминава 10 mm напред и назад под пестика за време 0,44 секунди. Всяка от повърхностите на плочката и на пестика се използва само веднъж; двата края на всеки пестик служат за два опита, а всяка от двете повърхности на плочката служи за три опита. Провежда се серия от шест измервания с товар от 360 N. Ако по време на тези шест опита се получи положителен резултат, се провежда серия от нови шест измервания при натоварване 120 N. При други апарати пробата се сравнява с избрано сравнително съединение, като се използва утвърдена процедура (например техниката up-and-down или друга). 1.6.3.4. Оценка на резултатите Резултатът от изпитването се смята за положителен, ако се получи експлозия (пращене и/или гръм или избухване в пламъци са равносилни на експлозия) поне веднъж при всеки от опитите с утвърдената фрикционна апаратура, или ако задоволява еквивалентните критерии при алтернативно изпитване. 2. ДАННИ По принцип се счита, че едно вещество е експлозивно по смисъла на директивата, ако е получен положителен резултат при изпитването на термичната чувствителност или на чувствителността при удар или при триене. 3. ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ 3.1. ИЗПИТВАНЕ Протоколът от изпитването трябва по възможност да съдържа следната информация: — вид, състав, чистота, съдържание на влага и т.н. на изпитваното вещество, — физична форма на пробата и дали тя е била натрошавана, чупена и/или пресявана, — наблюдения по време на изпитванията на термичната чувствителност (например маса на пробата, брой на фрагментите и др.), — наблюдения при изпитването на механичната чувствителност (образуване на значително количество дим или пълно разлагане с взрив, пламъци, искри, гърмеж, прашене и т.н.), — резултати от всеки вид изпитвания, — ако е използван алтернативен апарат, трябва да се представи научна обосновка, както и доказателство за корелацията между резултатите, получени с утвърдения апарат, и тези, получени с еквивалентния апарат, — всички полезни коментари, като например позоваване на изпитвания на подобни продукти, които може да се отнасят до правилното интерпретиране на резултатите, — всички допълнителни бележки, свързани с интерпретирането на резултатите. 3.2. ИНТЕРПРЕТИРАНЕ И ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ В протокола от изпитванията трябва да са посочени всички резултати, които са сметнати за погрешни, аномални или непредставителни. Ако някой от резултатите е отхвърлен, трябва да се даде обяснение, както и резултатите от всички алтернативни или спомагателни изпитвания. В случай че отхвърлянето на даден аномален резултат не може да се обясни, той трябва да се приеме за действителен и да се използва при класифицирането на веществото. 4. ПРЕПРАТКИ (1) Recommendations on the Transport of Dangerous Goods: Tests and criteria, 1990, United Nations, New York. (2) Bretherick, L., Handbook of reactive Chemical Hazards, 4 th edition, Butterworths, London, ISBN 0-750-60103-5, 1990. (3) Koenen, H., Ide, K. H. and Swart, K. H., Explosivstoffe, 1961, vol. 3, 6-13 и 30-42. (4) NF T 20-038 (Sept. 85). Chemical products for industrial use — Determination of explosion risk. Допълнение Пример за спецификация на материалите за изпитването на термичната чувствителност (вж. DIN 1623) (1) Тръба: спецификации на материалите № 1.0336.505 g (2) Плочка с отверстия: спецификация на материалите № 1.4873 (3) Резбована втулка и гайка: спецификация на материалите № 1.3817 Фигура 1 Апарат за измерване на термичната чувствителност (всички размери са в милиметри) Текст на изображението Фиг. 1а Стоманена тръба и спомагателни приспособления (1) тръба (1a) външен фланец (2) резбована втулка; резба с ниска степен на триене (3) плочка с отвор а = 2,0 или 6,0 mm в диаметър (4) гайка Ь = 10 mm в диаметър (5) повърхност с жлебове (6) две плоскости за гаечен ключ размер 41 Фиг. 1б Нагревателни и защитни приспособления (7) две плоскости за гаечен ключ размер 36 (8) камера, предпазваща от летящи парчета (9) два подпорни лоста за тръбата (10) сглобена тръба (11) място на задната горелка; останалите горелки се виждат (12) контролна дюза Фигура 2 Изпитване на термичната чувствителност (примери за фрагментиране) Текст на изображението Няма експлозия Няма експлозия Експлозия Експлозия Експлозия Експлозия Фигура 3 Калибриране на скоростта на нагряване за изпитването на термичната чувствителност Текст на изображението Температура (°C) Време (сек.) Крива температура/време, получена при нагряването на дибутилфталат (27 cm 3 ) в затворена тръба (с плоча с отвор 1,5 mm) посредством пропанов пламък със скорост 3,2 l/min. Температурата е измерена с хромалумелова термодвойка, обшита с неръждаема стомана с диаметър 1 mm и разположена централно на разстояние 43 mm под пръстена на тръбата. Скоростта на нагряване между 135 o С и 285 o С трябва да бъде между 185 и 215 K/минута. Фигура 4 Апарат за изпитване на удар (всички размери са в милиметри) Текст на изображението (1) основа, 450 × 450 × 60 (2) стоманен блок 230 × 250 × 200 (3) наковалня 100 диаметър × 70 (4) колона (5) междинен напречен елемент (6) два водача (7) зъбчата рамка (8) градуирана скала (9) падащ чук (падаща маса) (10) подпорно и освобождаващо устройство (11) локализираща плоча (12) междинна наковалня (заменяема), 26 диаметър × 26 (13) локализиращ пръстен с отвори (14) ударно устройство Фиг. 4а Падащ чук, отпред и отстрани, общ изглед Фиг. 46 Падащ чук, долна част Фигура 4 Продължение Текст на изображението Фиг. 4г Ударно устройство за течни вещества Фиг. 4в Устройство за удар върху вещества в прахообразна или пастообразна форма (1) стоманен цилиндър (2) водещ пръстен за стоманените цилиндри (3) локализиращ пръстен с отвори (a) вертикален срез (b) хоризонтален срез (4) гумен пръстен (5) течност (40 mm 3 ) (6) пространство без течност Фиг.4д Чук (падаща маса от 5 kg) (1) висящ кран (2) приспособление за маркиране на височината (3) позиционен жлеб (4) цилиндрична ударна глава (5) запиращо езиче Фигура 5 Апарат за чувствителност при триене Текст на изображението Фигура 5а Фрикционен апарат; вертикален и хоризонтален изглед (1) стоманена основа (2) подвижна шейна (3) порцеланова плочка, 25 × 25 × 5 mm, закрепена на шейната (4) фиксиран порцеланов пестик, 10 диаметър × 15 mm (5) изпитвано вещество, приблизително 10 mm 3 (6) държач за пестика (7) товарно рамо (8) противотежест (9) копче за включване и изключване (10) колело за нагласяване на шейната на стартова позиция (11) посока към електродвигателя Фиг. 5б Стартова позиция на пестика върху пробата А.15. ТЕМПЕРАТУРА НА САМОЗАПАЛВАНЕ (ТЕЧНОСТИ И ГАЗОВЕ) ▼M9 Пълното описание на този метод за изпитване е заличено. Еквивалентният международен метод за изпитване или други приложими методи за изпитване за съответната крайна точка са посочени в таблица 1 от част 0. ▼B А.16. ОТНОСИТЕЛНА ТЕМПЕРАТУРА НА САМОЗАПАЛВАНЕ НА ТВЪРДИ ВЕЩЕСТВА ▼M9 Пълното описание на този метод за изпитване е заличено. Еквивалентният международен метод за изпитване или други приложими методи за изпитване за съответната крайна точка са посочени в таблица 1 от част 0. ▼B А.17. ОКСИДИРАЩИ СВОЙСТВА (ТВЪРДИ ВЕЩЕСТВА) ▼M9 Пълното описание на този метод за изпитване е заличено. Еквивалентният международен метод за изпитване или други приложими методи за изпитване за съответната крайна точка са посочени в таблица 1 от част 0. ▼B А.18. СРЕДНО БРОЙНО МОЛЕКУЛНО ТЕГЛО И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА МОЛЕКУЛНОТО ТЕГЛО НА ПОЛИМЕРИ 1. МЕТОД Този хроматографски метод с гел инфилтрация е точно копие на метода ОИСР TG 118 (1996 г.). Основните принципи и по-подробна техническа информация са дадени в препратка (1). 1.1. УВОД Тъй като свойствата на полимерите са много разнообразни, не e възможно да се опише един-единствен метод, установяващ точно условията за сепарация и оценка, който да обхваща възможностите и спецификата, които се получават при сепарацията на полимерите. В частност сложните полимерни системи често не се поддават на хроматография с гел инфилтрация (GPC). Когато GPC е неприложима, молекулното тегло се определя с помощта на други методи (виж допълнението). В такива случаи пълните подробности и оценката се правят на базата на използвания метод. Описаният метод се базира на DIN стандарта 55672 (1). В този DIN стандарт може да се намери подробна информация как да се извършат изпитванията и как да се оценят данните. В случай че са необходими модификации на експерименталните условия, тези промени трябва да бъдат оправдани. Могат да се използват и други стандарти, ако са напълно подходящи. Описаният метод използва проби от полистирол с позната полидисперсност за калибровка и може да се наложи да бъде променен, с цел да бъде подходящ за определени полимери, например водоразтворими полимери и полимери с дълги разклонени вериги. 1.2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ И МЕРНИ ЕДИНИЦИ Средното бройно молекулно тегло М n и средното тегловно молекулно тегло M w ce определят с помощта на следните уравнения: където: H i = нивото на детекторния сигнал от базовата линия на обема на задържане V i , M i = молекулното тегло на полимерната фракция при обема на задържане V i , и n = броя на точките с данни. Широчината на разпределение на молекулното тегло, която е мярка за дисперсността на системата, се изразява чрез съотношението M w /M n . 1.3. ЕТАЛОННИ ВЕЩЕСТВА Тъй като GPC е относителен метод, трябва да се извърши калибровка. За целта обикновено се използват полистиролови стандарти с линеен строеж и тясно разпределение, с известни средни молекулни тегла М n и M w и известно молекулно тегловно разпределение. Калибрационната крива може да се използва само при определяне на молекулното тегло на непозната проба, ако условията за разделяне на пробата и стандартите са били подбрани по идентичен способ. Една установена връзка между молекулното тегло и елуиращия обем е валидна само при специфичните условия на даденото изпитване. Условията включват преди всичко температурата, разтворителя (или сместа от разтворители), хроматографските условия и сепарационната колона или система от колони. Молекулните тегла на пробата, определени по този начин, са относителни стойности и се описват като „полистиролови еквивалентни молекулни тегла“. Това означава, че в зависимост от структурните и химическите различия между пробата и стандартите, молекулните тегла могат да се отклоняват от абсолютните стойности в по-голяма или по-малка степен. Ако се използват други стандарти, например полиетиленгликол, полиетиленов окис, полиметил метакрилат, полиакрилна киселина, трябва да се посочи причината за това. 1.4. ПРИНЦИП НА МЕТОДА Както разпределението на молекулното тегло на пробата, така и нейните средни молекулни тегла (M n , M w ) могат да се определят чрез GPC. GPC е специален тип течна хроматография, при която пробата се сепарира според хидродинамичните обеми на отделните съставни части (2). Сепарацията се извършва, като пробата преминава през колона, която е пълна с порест материал, обикновено органичен гел. Малките молекули могат да проникват през порите, докато големите молекули не могат. Следователно пътеката на по-големите молекули е по-къса и те елуират първи. Молекулите със среден размер проникват през някои от порите и елуират по-късно. Най-малките молекули, със среден хидродинамичен радиус, по-малък от този на порите на гела, могат да проникват през всички пори. Те елуират последни. В идеалния случай сепарацията се контролира изцяло от размера на молекулните видове, но на практика е трудно да се избегнат поне някои от абсорбционните ефекти, които смущават процеса. Неравномерната облицовка на колоната и мъртвите обеми могат да влошат ситуацията (2). Детекцията се извършва например чрез рефрактивен индекс или UV-абсорбция и се получава проста крива на разпределението. За да се прибавят обаче действителните стойности на молекулните тегла към кривата, е необходимо да се калибрира колоната, като през нея се пуснат полимери с познато молекулно тегло и в идеалния случай, с доста широка подобна структура, например различни полистиролови стандарти. Резултатът е типична крива на Gaussian, на места изкривена от малка опашка по посока на страната с ниско молекулно тегло, като вертикалната ос показва количеството по тегло на различните елуирани видове молекулни тегла, а хоризонталната ос показва регистрираното молекулно тегло. 1.5. КРИТЕРИИ ЗА КАЧЕСТВО Повторяемостта (относителното стандартно отклонение — Relative Standard Deviation (RSD) на елуиращия обем трябва да бъде по-добра от 0,3 %. Желаната повторяемост на анализа трябва да се гарантира чрез корекция през вътрешен стандарт, ако хроматограмата се оценява в зависимост от времето и не отговаря на горепосочените критерии (1). Полидисперсностите зависят от молекулните тегла на стандартите. В случая с полистироловите еталони типичните стойности са: M p < 2 000 M w /M n < 1,20 2 000 ≤ M p ≤ 10 6 M w /M n < 1,05 M p > 10 6 M w /M n < 1,20 (М р е молекулното тегло на еталона при максималния пик) 1.6. ОПИСАНИЕ НА ИЗПИТВАТЕЛНИЯ МЕТОД 1.6.1. Подготовка на стандартните полистиролови разтвори Полистироловите стандарти се разтварят чрез внимателно смесване в избрания елуент. При подготовката на разтворите трябва да се вземат предвид препоръките на производителя. Концентрациите на избраните стандарти зависят от различни фактори, например обем на инжектиране, вискозитет на разтвора и чувствителност на аналитичния детектор. Максималният обем на инжектиране трябва да се адаптира към дължината на колоната, с цел да се избегне претоварване. Типичните обеми на инжектиране за аналитична сепарация чрез GPC с колона 30 cm х 7,8 mm обикновено са между 40 и 100 μl. Възможни са и по-големи обеми, но те не трябва да превишават 250 μl. Оптималното съотношение между обема на инжектиране и концентрацията трябва да се определи преди действителната калибровка на колоната. 1.6.2. Подготовка на разтвора проба Принципно при подготовката на разтворите проби се прилагат същите изисквания. Мострата се разтваря в подходящ разтворител, например тетрахидрофуран (THF), чрез старателно разклащане. Тя не трябва при никакви обстоятелства да се разтваря с помощта на ултразвукова баня. Когато е необходимо, разтворът проба се пречиства през мембранен филтър с размер на порите между 0,2 и 2 μm. Присъствието на неразтворени частици трябва да се отчете във финалния протокол, тъй като тези частици може да се дължат на високомолекулни видове. Трябва да се използва подходящ метод за определяне процента на теглото на разтворените частици. Разтворите трябва да се използват в рамките на 24 часа. 1.6.3. Апаратура — резервоар за разтворител, — дегазатор (когато е уместно), — помпа, — гасител на пулсации (когато е уместно), — инжекторна система, — хроматографски колони, — детектор, — разходомер за дебит (когато е уместно), — процесор-рекордер за данни, — съд за отпадъци. Трябва да се гарантира, че GPC системата е инертна по отношение на използваните разтворители (например чрез използване на стоманени капиляри за THF-разтворителя). 1.6.4. Система за инжектиране и подаване на разтворител Към колоната се подава определен обем разтвор на пробата, автоматично или ръчно, в строго определена зона. Твърде бързото издърпване или натискане на буталото на помпата, ако се прави ръчно, може да причини промени в наблюдаваното разпределение на молекулното тегло. Системата за подаване на разтворител трябва, доколкото е възможно, да няма пулсации, включвайки гасител на пулсации в идеалния случай. Дебитът е от порядъка на 1 ml/min. 1.6.5. Колона В зависимост от пробата полимерът може да се охарактеризира или с помощта на проста колона, или чрез няколко колони, свързани последователно. На пазара се предлагат порести материали за колони с определени свойства (например размер на порите, лимити на изключване). Изборът на сепарационен гел или на дължина на колоната зависи както от свойствата на пробата (хидродинамични обеми, разпределение на молекулното тегло), така и от специфичните условия за сепарация като разтворител, температура и дебит (1) (2) (3). 1.6.6. Теоретични пластини Колоната или комбинацията от колони, използвани за сепарация, трябва да се охарактеризират чрез броя на теоретичните пластини. Това включва, в случая на THF като елуиращ разтворител, подаване на разтвор на етилбензол или друг подходящ неполярен разтвор към колона с позната дължина. Броят на теоретичните пластини се определя чрез следното уравнение: или: където: N = броя на теоретичните пластини V e = елуиращия обем при максималния пик W = пика на широчината на базовата линия W 1/2 = пиковата широчина при половин височина. 1.6.7. Сепарационна производителност Освен броя на теоретичните пластини, който е количество, определящо широчината на зоната, известна роля играе и сепарационната производителност, която се определя от стръмността на калибрационната крива. Сепарационната производителност на една колона се получава от следната зависимост: където: V ey, Mx = елуиращия обем за полистирол с молекулно тегло М х V ey(10Mx) = елуиращия обем за полистирол с 10 пъти по-голямо молекулно тегло. Резолюцията на системата обикновено се определя, както следва: където: V e1 , V e2 = елуиращите обеми на двата полистиролови стандарта в максималния пик W 1 , W 2 = пиковите широчини в базовата линия M 1 , M 2 = молекулните тегла в максималния пик (трябва да се различават с коефициент 10). R-стойността на системата колони трябва да бъде по-голяма от 1,7 (4). 1.6.8. Разтворители Всички разтворители трябва да бъдат с висока чистота (за THF ce използва чистота 99,5 %). Резервоарът за разтворител (ако е необходимо в атмосфера от инертен газ) трябва да е достатъчно голям за калибровката на колоната и няколко анализа на проби. Разтворителят трябва да се дегазира, преди да бъде транспортиран през помпата. 1.6.9. Температурен контрол Температурата на критичните вътрешни компоненти (инжекторна верига, колони, детектор и тръбна инсталация) трябва да бъде постоянна и съвместима с избора на разтворител. 1.6.10. Детектор Предназначението на детектора е да отчита количествено концентрацията на пробата, елуирала от колоната. С цел да се избегне ненужното разширяване на пиковете, обемът на кюветката на детекторната клетка трябва да се поддържа възможно най-малък. Той не трябва да бъде по-голям от 10 μ1, освен при разсейване и детектори за вискозитет. За детекция обикновено се използва диференциална рефрактометрия. Въпреки това, ако специфичните свойства на пробата или на елуиращия разтвор го изискват, може да се използват други видове детектори, например UV/VIS, IR, детектори за вискозитет и т.н. 2. ДАННИ И ОТЧИТАНЕ 2.1. Данни Подробните оценъчни критерии, както и изискванията относно събирането и обработката на данни, са посочени в DIN стандарт (1). За всяка проба трябва да се извършат два независими опита. Те се анализират индивидуално. При всяко измерване се обезпечават M n , M w , M w /M n и М р . Необходимо е изрично да се посочи, че измерените стойности са относителни стойности, еквивалентни на молекулните тегла на използвания стандарт. След определяне на обемите на задържане или времената на задържане (които може да са коригирани чрез вътрешен стандарт), регистрираните М р стойности (М р като максимален пик на калибрационния стандарт) се изчертават спрямо едно от тези количества. Необходими са поне две калибрационни точки за десет молекулни тегла и поне пет измервателни точки за цялата крива, които трябва да покриват очакваното молекулно тегло на пробата. Прекъсващата точка с нискомолекулно тегло на калибрационната крива се определя от n-хексилбензола или друг подходящ неполярен разтворител. Бройните и тегловните средни молекулни тегла обикновено се определят с помощта на електронна обработка на данните, на базата на формулите в точка 1.2. В случай че се използва ръчна цифровизация на данните, може да се обърнете към ASTM D 3536-91 (3). Кривата на разпределението трябва да се направи под формата на таблица или като диаграма (диференциална честота или сума на процентите спрямо отчетените М). При графичното представяне една декада от молекулни тегла трябва да има около 4 cm широчина и максималният пик да има около 8 cm височина. При интегрални криви на разпределение разликата в ординатата между 0 и 100 % трябва да бъде около 10 cm. 2.2. ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТВАНЕТО Протоколът от изпитването трябва да включва следна информация: 2.2.1. Изпитвано вещество — налична информация за изпитваното вещество (идентичност, добавки, примеси), — описания на обработката на пробата, наблюдения, проблеми. 2.2.2. Оборудване — резервоар за елуент, инертен газ, дегазиране на елуента, състав на елуента, примеси, — помпа, гасител на пулсации, инжекторна система, — сепарационни колони (производител, пълна информация за характеристиките на колоните, като размер на порите, вид на сепарационния материал, брой, дължина и ред на използваните колони), — брой на теоретичните пластини на колоната (или комбинацията от колони), сепарационна производителност (резолюция на системата), — информация за симетрията на пиковете, — температура на колоната, вид на температурния контрол, — детектор (принцип на измерване, тип, обем на кюветката), — разходомер, ако се използва (производител, принцип на измерване), — система за записване и обработка на данните (хардуер и софтуер). 2.2.3. Калибровка на системата — подробно описание на метода, използван за построяване на калибрационната крива, — информация за критериите за качество при този метод (например корелационен коефициент, квадратична сума на грешките и т.н.), — информация за всички екстраполации, допускания и приближения, направени по време на експерименталната процедура, а също и за оценката и обработката на данните, — всички измервания, използвани за построяване на калибрационната крива, трябва да са документирани в таблица, която включва следната информация за всяка калибрационна точка: — име на пробата, — производител на пробата, — характерни стойности на стандартите М р , M n , M w и M w /M n , дадени от производителя или получени при последващи измервания, заедно с подробностите за метода на определяне, — инжекторен обем или инжекторна концентрация, — стойност на М р , използвана за калибровка, — елуиращ обем или коригирано време на задържане, измерено в максималния пик, — М р , изчислено при максималния пик, — процентна грешка на изчисленото М р и калибрационната стойност. 2.2.4. Оценка — оценка на база време: методи, използвани за обезпечаване на необходимата възпроизводимост (метод на корекция, вътрешен стандарт и т.н.), — информация дали оценката е била извършена на базата на елуиращия обем или на базата на времето на задържане, — информация за лимитите на оценката, ако пикът не е напълно анализиран, — описание на методите за изглаждане, ако са използвани такива, — подготовка и предварителни процедури преди обработката на пробата, — наличие на неразтворени частици, ако има, — инжекторен обем (μ1) и инжекторна концентрация (mg/ml), — наблюдения, посочващи ефекти, които водят до отклонения от идеалния GPC профил, — подробно описание на всички модификации в изпитвателните процедури, — подробности за диапазоните на грешките, — всякаква друга информация и наблюдения, подходящи за интерпретация на резултатите. 3. ПРЕПРАТКИ (1) DIN 55672, 1995. Gelpermeationschromatographie (GPC) mit Tetrahydrofuran (THF) als Elutionsmittel, Teil 1. (2) Yau, W. W., Kirkland, J. J., and Bly, D. D. eds, 1979. Modern Size Exclusion Liquid Chromatography, J. Wiley and Sons. (3) ASTM D 3536-91, 1991. Standard Test Method for Molecular Weight Averages and Molecular Weight Distribution by Liquid Exclusion Chromatography (Gel Permeation Chromatography – GPC). American Society for Testing and Materials, Philadelphia, Pennsylvania. (4) ASTM D 5296-92, 1992. Standard Test Method for Molecular Weight Averages and Molecular Weight Distribution of Polystyrene by High Performance Size-Exclusion Chromatography. American Society for Testing and Materials, Philadelphia, Pennsylvania. Допълнение Примери за други методи за определяне на средното бройно молекулно тегло (М n ) за полимери Хроматографският метод с гел инфилтрация (GPC) е предпочитаният метод за определяне на М n , особено когато има набор от стандарти, чиято структура е сравнима с полимерната структура. Независимо от това, било поради практически трудности при използването на GPC, или поради очакването, че веществото няма да отговори на задължителните критерии за М n (което води до потвърждаване), се срещат алтернативни методи, като например: 1. Употреба на колигативни свойства 1.1. Ебулиоскопия/криоскопия: включва измерване на повишаването на точката на кипене (ебулиоскопия) или понижаването на точката на замръзване (криоскопия) на разтворител при прибавяне на полимер. Този метод се базира на факта, че ефектът от разтворения полимер върху точката на кипене/замръзване на течността зависи от молекулното тегло на полимера (1) (2). Приложимост: М n < 20 000 . 1.2. Понижаване на парното налягане: включва измерване на парното налягане на избрана еталонна течност преди и след прибавянето на определени количества полимер (1) (2). Приложимост: М n < 20 000 (теоретично; на практика обаче е лимитирана стойност). 1.3. Мембранна осмометрия: основава се на принципа на осмозата, т.е. естествената тенденция на молекулите на разтворителя да преминават през полупропускливата мембрана от разреден към концентриран разтвор, за да се получи равновесие. При изпитването разреденият разтвор е с нулева концентрация, докато концентрираният разтвор съдържа полимера. Ефектът на преминаване на разтворителя през мембраната причинява разлика в налягането, която зависи от концентрацията и молекулното тегло на полимера (1) (3) (4). Приложимост: M n между 20 000 и 200 000 . 1.4. Осмометрия в нарова фаза: включва сравнение на скоростта на изпаряване на чист аерозолен разтворител спрямо поне три аерозола, съдържащи полимера в различни концентрации (1) (5) (6). Приложимост: М n < 20 000 . 2. Анализ на групата, прекъсваща нарастването на веригата За да се използва този метод, са необходими както познания за общата структура на полимерите, така и за естеството на групите, прекъсващи нарастването на веригата (която трябва да се разграничава от основния скелет например по NMR или титруване/дериватизация). Определянето на молекулната концентрация на прекъсващите групи, присъстващи в полимера, може да доведе до стойност за молекулното тегло (7) (8) (9). Приложимост: М n до 50 000 (с намаляваща надеждност). 3. Препратки (1) Billmeyer, F. W. Jr., 1984. Textbook of Polymer Science, 3 rd Ed., John Wiley, New York. (2) Glover, C. A., 1975. Absolute Colligative Property Methods. Chapter 4. In: Polymer Molecular Weights, Part I, P. E. Slade, Jr. ed., Marcel Dekker, New York. (3) ASTM D 3750-79, 1979. Standard Practice for Determination of Number-Average Molecular Weight of Polymers by Membrane Osmometry. American Society for Testing and Materials, Philadelphia, Pennsylvania. (4) Coll, H., 1989. Membrane Osmometry. In: Determination of Molecular Weight, A. R. Cooper ed., J. Wiley and Sons, pp. 25 to 52. (5) ASTM 3592-77, 1977. Standard Recommended Practice for Determination of Molecular Weight by Vapour Pressure, American Society for Testing and Materials, Philadelphia, Pennsylvania. (6) Morris, C. E. M., 1989. Vapour Pressure Osmometry. In: Determination of Molecular Weight, A. R. Cooper ed., John Wiley and Sons. (7) Schrîder, E., Müller, G., and Arndt, K-F., 1989. Polymer Characterisation, Carl Hanser Verlag, Munich. (8) Garmon, R. G., 1975. End-Group Determinations, Chapter 3. In: Polymer Molecular Weights, Part I, P. E. Slade, Jr. ed. Marcel Dekker, New York. (9) Amiya, S., et al., 1990. Pure and Applied Chemistry, 62, 2139-2146. A.19. НИСКОМОЛЕКУЛНО ТЕГЛОВНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПОЛИМЕРИ 1. МЕТОД Този хроматографски метод с гел инфилтрация е точно копие на метода ОИСР TG 119 (1996 г.). Основните принципи и по-подробна техническа информация са дадени в препратките. 1.1. УВОД Тъй като свойствата на полимерите са много разнообразни, не е възможно да се опише един-единствен метод, установяващ точно условията за сепарация и оценка, който да обхваща възможностите и спецификата, които се получават при сепарацията на полимерите. По-специално сложните полимерни системи често не се поддават на хроматография с гел инфилтрация (GPC). Когато GPC е неприложима, молекулното тегло се определя с помощта на други методи (вж. допълнението). В такива случаи пълните подробности и оценката се правят на базата на използвания метод. Описаният метод се базира на DIN стандарта 55672 (1). В този DIN стандарт може да се намери подробна информация как да се извършат изпитванията и как да се оценят данните. В случай че са необходими модификации на условията на изпитване, тези промени трябва да бъдат оправдани. Могат да се използват и други стандарти, ако са напълно подходящи. Описаният метод използва проби от полистирол с позната полидисперсност за калибровка и може да се наложи да бъде променен, с цел да бъде подходящ за определени полимери, например водоразтворими полимери и полимери с дълги разклонени вериги. 1.2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ И МЕРНИ ЕДИНИЦИ Нискомолекулното тегло условно се определя като молекулно тегло под 1 000 далтона. Средното бройно молекулно тегло М n и средното тегловно молекулно тегло M w ce определят с помощта на следните уравнения: където: H i = нивото на детекторния сигнал от базовата линия на обема на задържане V i , M i = молекулното тегло на полимерната фракция при обема на задържане V i , и n броя на точките с данни. Широчината на разпределение на молекулното тегло, която е мярка за дисперсността на системата, се изразява чрез съотношението M w /M n . 1.3. ЕТАЛОННИ ВЕЩЕСТВА Тъй като GPC е относителен метод, трябва да се извърши калибровка. За целта обикновено се използват полистиролови стандарти с линеен строеж и тясно разпределение, с познати средни молекулни тегла М n и M w и познато молекулно тегловно разпределение. Калибрационната крива може да се използва само при определяне на молекулното тегло на непозната проба, ако условията за разделяне на пробата и стандартите са били подбрани по идентичен способ. Една установена връзка между молекулното тегло и елуиращия обем е валидна само при специфичните условия на даденото изпитване. Условията включват преди всичко температурата, разтворителя (или сместа от разтворители), хроматографските условия и сепарационната колона или система от колони. Молекулните тегла на пробата, определени по този начин, са относителни стойности и се описват като „полистиролови еквивалентни молекулни тегла“. Това означава, че в зависимост от структурните и химическите различия между пробата и стандартите, молекулните тегла могат да се отклоняват от абсолютните стойности в по-голяма или по-малка степен. Ако се използват други стандарти, например полиетиленгликол, полиетиленов окис, полиметил метакрилат, полиакрилна киселина, трябва да се посочи причината за това. 1.4. ПРИНЦИП НА ИЗПИТВАТЕЛНИЯ МЕТОД Както разпределението на молекулното тегло на пробата, така и нейните средни молекулни тегла (M n , M w ) могат да се определят чрез GPC. GPC е специален тип течна хроматография, при която пробата се сепарира според хидродинамичните обеми на отделните съставни части (2). Сепарацията се извършва, като пробата преминава през колона, която е пълна с порест материал, обикновено органичен гел. Малките молекули могат да проникват през порите, докато големите молекули не могат. Следователно пътят на по-големите молекули е по-късите елуират първи. Молекулите със среден размер проникват през някои от порите и елуират по-късно. Най-малките молекули, със среден хидродинамичен радиус, по-малък от този на порите на гела, могат да проникват през всички пори. Те елуират последни. В идеалния случай сепарацията се контролира изцяло от размера на молекулните видове, но на практика е трудно да се избегнат поне някои от абсорбционните ефекти, които смущават процеса. Неравномерната облицовка на колоната и мъртвите обеми могат да влошат ситуацията (2). Детекцията се извършва например чрез рефрактивен индекс или UV-абсорбция и се получава проста крива на разпределението. За да се прибавят обаче действителните стойности на молекулните тегла към кривата, е необходимо да се калибрира колоната, като през нея се пуснат полимери с известно молекулно тегло и в идеалния случай с доста широка подобна структура, например различни полистиролови стандарти. Резултатът е типична крива на Gaussian, на места изкривена от малка опашка по посока на страната с ниско молекулно тегло, като вертикалната ос показва количеството по тегло на различните елуирани видове молекулни тегла, а хоризонталната ос показва регистрираното молекулно тегло. Съдържанието на нискомолекулно тегло се получава от тази крива. Изчислението може да бъде точно само ако нискомолекулните видове реагират еквивалентно на база маса спрямо полимера като цяло. 1.5. КРИТЕРИИ ЗА КАЧЕСТВО Повторяемостта (относителното стандартно отклонение — Relative Standard Deviation (RSD) на елуиращия обем трябва да бъде по-добра от 0,3 %. Желаната повторяемост на анализа трябва да се гарантира чрез корекция през вътрешен стандарт, ако хроматограмата се оценява в зависимост от времето и не отговаря на горепосочените критерии (1). Полидисперсностите зависят от молекулните тегла на стандартите. В случая с полистироловите еталони типичните стойности са: M p < 2 000 M w /M n < 1,20 2 000 < M p < 10 6 M w /M n < 1,05 M p > 10 6 M w /M n < 1,20 (М р е молекулното тегло на еталона при максималния пик) 1.6. ОПИСАНИЕ НА ИЗПИТВАТЕЛНИЯ МЕТОД 1.6.1. Подготовка на стандартните полистиролови разтвори Полистироловите стандарти се разтварят чрез внимателно смесване в избрания елуент. При подготовката на разтворите трябва да се вземат предвид препоръките на производителя. Концентрациите на избраните стандарти зависят от различни фактори, например обем на инжектиране, вискозитет на разтвора и чувствителност на аналитичния детектор. Максималният обем на инжектиране трябва да се адаптира към дължината на колоната, с цел да се избегне претоварване. Типичните обеми на инжектиране за аналитична сепарация чрез GPC с колона 30 cm х 7,8 mm, са обикновено между 40 и 100 μl. Възможни са и по-големи обеми, но те не трябва да превишават 250 μl. Оптималното съотношение между обема на инжектиране и концентрацията трябва да се определи преди действителната калибровка на колоната. 1.6.2. Подготовка на разтвора проба Принципно при подготовката на разтворите проби се прилагат същите изисквания. Мострата се разтваря в подходящ разтворител, например тетрахидрофуран (THF), чрез старателно разклащане. Тя не трябва при никакви обстоятелства да се разтваря с помощта на ултразвукова баня. Когато е необходимо, разтворът проба се пречиства през мембранен филтър с размер на порите между 0,2 и 2 μm. Присъствието на неразтворени частици трябва да се отчете във финалния протокол, тъй като тези частици може да се дължат на високомолекулни видове. Трябва да се използва подходящ метод за определяне процента на теглото на разтворените частици. Разтворите трябва да се използват в рамките на 24 часа. 1.6.3. Корекция на съдържанието на примеси и добавки Обикновено не се налага корекцията на съдържанието на видове с M < 1 000 поради приноса от присъстващите неполимерни специфични компоненти (например примеси и/или добавки), освен ако измереното съдържание вече е < 1 %. Това се постига чрез пряк анализ за полимерния разтвор или GPC елуат. В случаите, когато елуатът, след преминаване през колоната, е твърде разреден за по-нататъшен анализ, той трябва да се концентрира. За целта може би ще е необходимо да се изпари елуатът до изсушаване и да се разтвори отново. Концентрацията на елуата трябва да се извърши при условия, които да не допускат никакви промени в елуата. Обработката на елуата след GPC зависи от използвания аналитичен метод за количествено определяне. 1.6.4. Апаратура GPC-апаратурата се състои от следните компоненти: — резервоар за разтворител, — дегазатор (ако е необходимо), — помпа, — гасител на пулсации (ако е необходимо), — инжекторна система, — хроматографски колони, — детектор, — разходомер за дебит (ако е необходимо), — процесор-рекордер за данни, — съд за отпадъци. Трябва да се гарантира, че GPC системата е инертна по отношение на използваните разтворители (например, чрез използване на стоманени капиляри за THF-разтворителя). 1.6.5. Система за инжектиране и подаване на разтворител Към колоната се подава определен обем разтвор на пробата или автоматично, или ръчно в строго определена зона. Твърде бързото издърпване или натискане на буталото на помпата, ако се прави ръчно, може да причини промени в наблюдаваното разпределение на молекулното тегло. Системата за подаване на разтворител трябва, доколкото е възможно, да няма пулсации, включвайки гасител на пулсации в идеалния случай. Дебитът е от порядъка на 1 ml/min. 1.6.6. Колона В зависимост от пробата полимерът може да се охарактеризира или с помощта на проста колона, или чрез няколко колони, свързани последователно. На пазара се предлагат порести материали за колони с определени свойства (например размер на порите, лимити на изключване). Изборът на сепарационен гел или на дължина на колоната зависи както от свойствата на пробата (хидродинамични обеми, разпределение на молекулното тегло), така и от специфичните условия за сепарация, като разтворител, температура и дебит (1) (2) (3). 1.6.7. Теоретични пластини Колоната или комбинацията от колони, използвана(и) за сепарация, трябва да се охарактеризира(т) чрез броя на теоретичните пластини. Това включва, в случая на THF като елуиращ разтворител, подаване на разтвор на етилбензол или друг подходящ неполярен разтвор към колона с известна дължина. Броят на теоретичните пластини се определя чрез следното уравнение: или където: N = броя на теоретичните пластини V e = елуиращия обем при максималния пик W = пика на широчината на базовата линия W 1/2 = е пиковата широчина при половин височина 1.6.8. Сепарационна производителност Освен броя на теоретичните пластини, който е количество, определящо широчината на зоната, известна роля играе и сепарационната производителност, която се определя от стръмността на калибрационната крива. Сепарационната производителност на една колона се получава от следната зависимост: V eyMx = елуиращия обем за полистирол с молекулно тегло М х V еу(10Мх) = елуиращия обем за полистирол с 10 пъти по-голямо молекулно тегло. Резолюцията на системата обикновено се определя, както следва: където, V e1 , V e2 = елуиращите обеми на двата полистиролови стандарта в максималния пик W 1 , W 2 = пиковите широчини в базовата линия M 1 , M 2 = молекулните тегла в максималния пик (трябва да се различават с коефициент 10). R-стойността на системата колони трябва да бъде по-голяма от 1,7 (4). 1.6.9. Разтворители Всички разтворители трябва да бъдат с висока чистота (за THF ce използва чистота 99,5 %). Резервоарът за разтворител (ако е необходимо в атмосфера от инертен газ) трябва да е достатъчно голям за калибровката на колоната и няколко анализа на проби. Разтворителят трябва да се дегазира, преди да бъде транспортиран през помпата. 1.6.10. Температурен контрол Температурата на критичните вътрешни компоненти (инжекторна верига, колони, детектор и тръбна инсталация) трябва да бъде постоянна и съвместима с избора на разтворител. 1.6.11. Детектор Предназначението на детектора е да отчита количествено концентрацията на пробата, елуирала от колоната. С цел да се избегне ненужното разширяване на пиковете, обемът на кюветката на детекторната клетка трябва да се поддържа възможно най-малък. Той не трябва да бъде по-голям от 10 μl, освен при разсейване и детектори за вискозитет. За детекция обикновено се използва диференциална рефрактометрия. Въпреки това, ако специфичните свойства на пробата или на елуиращия разтвор го изискват, може да се използват други видове детектори, например UV/VIS, IR, детектори за вискозитет и т.н. 2. ДАННИ И ОТЧИТАНЕ 2.1. ДАННИ Подробните оценъчни критерии, както и изискванията относно събирането и обработката на данни, са посочени в DIN стандарт (1). За всяка проба трябва да се извършат два независими опита. Те се анализират индивидуално. При всички случаи е важно да се определят също данните от контролните опити, обработени при същите условия както пробата. Необходимо е изрично да се посочи, че измерените стойности са относителни стойности, еквивалентни на молекулните тегла на използвания стандарт. След определяне на обемите на задържане или времената на задържане (които може да са коригирани чрез вътрешен стандарт), регистрираните М р стойности (М р като максимален пик на калибрационния стандарт) се изчертават спрямо едно от тези количества. Необходими са поне две калибрационни точки за една декада молекулни тегла и поне пет измервателни точки за цялата крива, които трябва да покриват очакваното молекулно тегло на пробата. Прекъсващата точка с нискомолекулно тегло на калибрационната крива се определя от n-хексилбензола или друг подходящ неполярен разтворител. Частта от кривата, съответстваща на молекулни тегла под 1 000 , се определя и коригира, както е необходимо за примеси и добавки. Елуиращите криви обикновено се оценяват чрез електронна обработка на данните. В случай че се използва ръчна цифровизация на данните, може да направите справка в ASTM D 3536-91 (3). Ако в колоната се задържи някакъв неразтворим полимер, неговото молекулно тегло вероятно ще бъде по-високо от това на разтворимата фракция и ако не се отчете, ще резултира в надценяване на съдържанието на нискомолекулно тегло. В допълнението е дадено ръководство за съдържание на нискомолекулно тегло за неразтворим полимер. Кривата на разпределението трябва да се направи под формата на таблица или като диаграма (диференциална честота или сума на процентите спрямо отчетените М). При графичното представяне една декада от молекулни тегла трябва да има около 4 cm широчина и максималният пик да има около 8 cm височина. При интегралните криви на разпределение разликата в ординатата между 0 и 100 % трябва да бъде около 10 cm. 2.2. ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТВАНЕТО Протоколът от изпитването трябва да включва следна информация: 2.2.1. Изпитвано вещество — налична информация за изпитваното вещество (идентичност, добавки, примеси), — описания на обработката на пробата, наблюдения, проблеми. 2.2.2. Оборудване — резервоар за елуент, инертен газ, дегазиране на елуента, състав на елуента, примеси, — помпа, гасител на пулсации, инжекторна система, — сепарационни колони (производител, пълна информация за характеристиките на колоните, като размер на порите, вид на сепарационния материал, брой, дължина и ред на използваните колони), — брой на теоретичните пластини на колоната (или комбинацията от колони), сепарационна производителност (резолюция на системата), — информация за симетрията на пиковете, — температура на колоната, вид на температурния контрол, — детектор (принцип на измерване, тип, обем на кюветката), — разходомер, ако се използва (производител, принцип на измерване), — система за записване и обработка на данните (хардуер и софтуер). 2.2.3. Калибровка на системата — подробно описание на метода, използван за построяване на калибрационната крива, — информация за критериите за качество при този метод (например корелационен коефициент, квадратична сума на грешките и т.н.), — информация за всички екстраполации, допускания и приближения, направени по време на изпитвателната процедура, а също и за оценката и обработката на данните, — всички измервания, използвани за построяване на калибрационната крива, трябва да са документирани в таблица, която включва следната информация за всяка калибрационна точка: — име на пробата, — производител на пробата, — характерни стойности на стандартите М р , M n , M w и M w /M n , дадени от производителя или получени при последващи измервания, заедно с подробностите за метода на определяне, — инжекторен обем или инжекторна концентрация, — стойност на М р , използвана за калибровка, — елуиращ обем или коригирано време на задържане, измерено в максималния пик, — М р , изчислено при максималния пик, — процентна грешка на изчисленото М р и калибрационната стойност. 2.2.4. Информация за съдържанието на полимер с нискомолекулно тегло — описание на методите, използвани в анализа, и начина, по който са проведени изпитванията, — информация за процента на съдържанието на видове полимери с нискомолекулно тегло (т/т), отнесен към общата проба, — информация за примесите, добавките и други неполимерни видове, в тегловен процент, отнесен към общата проба. 2.2.5. Оценка — оценка на база време: всички методи, използвани за обезпечаване на необходимата възпроизводимост (метод на корекция, вътрешен стандарт и т.н.), — информация дали оценката е била извършена на базата на елуиращия обем, или на базата на времето на задържане, — информация за лимитите на оценката, ако пикът не е напълно анализиран, — описание на методите за изглаждане, ако са използвани такива, — подготовка и предварителни процедури преди обработката на пробата, — наличие на неразтворени частици, ако има, — инжекторен обем (μl) и инжекторна концентрация (mg/ml), — наблюдения, посочващи ефекти, които водят до отклонения от идеалния GPC-профил, — подробно описание на всички модификации в изпитвателните процедури, — подробности за диапазоните на грешките, — всякаква друга информация и наблюдения, подходящи за интерпретация на резултатите. 3. ПРЕПРАТКИ (1) DIN 55672, 1995. Gelpermeationschromatographie (GPC) mit Tetrahydrofuran (THF) als Elutionsmittel, Teil 1. (2) Yau, W. W., Kirkland, J. J., and Bly, D. D. eds., 1979. Modem Size Exclusion Liquid Chromatography, J. Wiley and Sons. (3) ASTM D 3536-91, 1991. Standard Test method for Molecular Weight Averages and Molecular Weight Distribution by Liquid Exclusion Chromatography (Gel Permeation Chromatography — GPC). American Society for Testing and Materials, Philadelphia, Pennsylvania. (4) ASTM D 5296-92, 1992. Standard Test method for Molecular Weight Averages and Molecular Weight Distribution of Polystyrene by High Performance Size-Exclusion Chromatography. American Society for Testing and Materials, Philadelphia, Pennsylvania. Допълнение Ръководство за коригиране на нискомолекулното съдържание за присъствието на неразтворим полимер Когато в една проба присъства неразтворим полимер, това резултира в загуба на маса по време на GPC-анализа. Неразтворимият полимер необратимо се задържа върху колоната или филтъра за пробата, докато разтворимата част преминава през колоната. В случая, когато може да се изчисли или измери нарастването (dn/dc) на рефрактивния индекс на полимера, е възможно да се изчисли и загубата на маса на пробата в колоната. В този случай се прави корекция с помощта на външна калибровка със стандартни материали с познати концентрация и dn/dc, за да се калибрира реакцията на рефрактометъра. В дадения тук пример е използван поли(метилметакрилат) (рММА) стандарт. При външна калибровка за анализ на акрилни полимери един рММА стандарт с позната концентрация в тетрахидрофуран се анализира чрез GPC и получените данни се използват за намиране на константата на рефрактометъра съгласно уравнението: K = R/(C × V × dn/dc) където: K = рефрактометричната константа (в μVs/ml) R = реакцията на рММА стандарта (в μVs) С = концентрацията на рММА стандарта (в mg/ml) V = инжекторния обем (в ml), и dn/dc = нарастването на рефрактивния индекс за рММА в тетрахидрофуран (в ml/mg). Следните данни са типични за един рММА стандарт: R = 2 937 891 С = 1,07 mg/ml V = 0,1 ml dn/dc = 9 х 10 5 ml/mg Резултантната стойност K, 3,05 х 10 11 , се използва за изчисляване на теоретичната детекторна реакция, ако 100 % от инжектирания полимер е елуирал през детектора. А.20. ПОВЕДЕНИЕ НА РАЗТВАРЯНЕ/ЕКСТРАКЦИЯ НА ПОЛИМЕРИ ВЪВ ВОДА ▼M9 Пълното описание на този метод за изпитване е заличено. Еквивалентният международен метод за изпитване или други приложими методи за изпитване за съответната крайна точка са посочени в таблица 1 от част 0. ▼B A.21. ОКСИДИРАЩИ СВОЙСТВА (ТЕЧНОСТИ) ▼M9 Пълното описание на този метод за изпитване е заличено. Еквивалентният международен метод за изпитване или други приложими методи за изпитване за съответната крайна точка са посочени в таблица 1 от част 0. ▼M1 A.22. ПРЕТЕГЛЕНА СПРЯМО ДЪЛЖИНАТА СРЕДНОГЕОМЕТРИЧНА СТОЙНОСТ НА ДИАМЕТЪРА НА ВЛАКНА 1. МЕТОД 1.1. ВЪВЕДЕНИЕ Настоящият метод описва процедура за измерване на претеглената спрямо дължината средногеометрична стойност на диаметъра (LWGMD) на насипни изкуствени минерални влакна (MMMF). Тъй като LWGMD на всички влакна попада с 95 % вероятност в 95-процентния доверителен интервал (LWGMD ± две стандартни грешки) на пробата, определената стойност (стойност от изпитването) ще бъде долната 95-процентна доверителна граница на пробата (т.е. LWGMD — 2 стандартни грешки). Методът е въз основа на актуализация (юни 1994 г.) на проект на HSE за процедура за отрасъла, съгласуван на среща между Европейската асоциация на отрасъла на керамичните влакна (ECFIA) и HSE в Честър на 26.9.1993 г. и е разработен за и от втори междулабораторен опит (1, 2). Настоящият метод за измерване може да се използва за охарактеризиране на диаметъра на влакната на насипни материали или продукти, които съдържат MMMF, включително и огнеупорни керамични влакна (RCF), изкуствени стъкловлакна (MMVF), кристални и поликристални влакна. Претеглянето спрямо дължината е начин за компенсация на ефекта от разпределяне на диаметъра при късане на дълги влакна по време на вземане на проби или работа с материала. Геометричните статистически данни (средногеометрична стойност) се използват за измерване на разпределенията на големините на диаметрите на MMMF, тъй като тези диаметри обикновено имат разпределения на големината, които са приблизително логнормални разпределения. Измерването на дължината и на диаметъра е както трудоемък, така и изискващ време процес, но ако бъдат измерени само онези влакна, които допират една безкрайно тънка линия от зрителното поле на сканиращ електронен микроскоп (СЕМ), тогава вероятността да бъде избрано определено влакно е пропорционална на неговата дължина. Тъй като то отчита дължината при изчисленията за претегляне спрямо дължината, единственото необходимо измерване е на диаметъра, и LWGMD–2СГ може да се изчисли, както е описано. 1.2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ Частица : Обект със съотношение на дължината към ширината, по-малко от 3:1. Влакно : Обект със съотношение на дължината към ширината (стройност) най-малко 3:1. 1.3. ОБХВАТ И ОГРАНИЧЕНИЯ Методът е предназначен да разглежда разпределения на диаметъра, когато медианният диаметър е от 0,5 μm до 6 μm. По-големи диаметри могат да се измерват с по-малко увеличение на СЕМ, но в такъв случай методът ще бъде все по-ограничителен за по-тесни разпределения на влакната, като при медианни диаметри под 0,5 μm се препоръчва измерване с трансмисионен електронен микроскоп (TEM). 1.4. ПРИНЦИП НА МЕТОДА НА ИЗПИТВАНЕ Чрез ядково вземане на проба се вземат определен брой представителни проби от плъст от влакна или от влакна в насипно състояние. Дължината на така получените влакна се намалява чрез раздробяване и една представителна подпроба се разпръсква във вода. Вземат се аликвотни части от пробата и се прецеждат през поликарбонатен филтър с диаметър на порите 0,2 μm и се подготвят за изследване със сканиращ електронен микроскоп. Диаметрите на влакната се измерват с увеличение на екрана × 10 000 или по-голямо ( 1 ), като се използва метод на подбор в обсега на линия, който дава безпристрастна оценка на медианния диаметър. Изчислява се долният доверителен интервал от 95 % (въз основа на едностранно изпитване), за да се направи оценка за най-ниската стойност на средногеометричния диаметър на влакното на материала. 1.5. ОПИСАНИЕ НА МЕТОДА НА ИЗПИТВАНЕ 1.5.1. Безопасност/предпазни мерки Личното експониране на намиращи се във въздуха влакна следва да бъде сведено до минимум и при боравене със сухите влакна следва да се използва смукателен шкаф или защитна камера с ръкавици. Следва да се провежда периодичен мониторинг на личното експониране, за да се определи ефективността на методите за контрол. При боравене с MMMF следва да се използват ръкавици за еднократна употреба, за да се намали дразненето на кожата и да се избегне кръстосано замърсяване. 1.5.2. Апаратура/оборудване — Преса и форми (способни да постигнат 10 MPa). — Поликарбонатни капилярни филтри (25 mm диаметър) с размер на порите 0,2 μm. — Мембранен филтър от целулозен естер с размер на порите 5 μm като подсигуряващ филтър. — Стъклен прибор за филтриране (или филтриращи системи за еднократна употреба), който да побира филтри с диаметър 25 mm (напр. стъкления комплект за микроанализи на Millipore, тип № XX10 025 00). — Прясно дестилирана вода, филтрирана през филтър с размер на порите 0,2 μm, за да се отстранят микроорганизмите. — Апарат за метализиране чрез запрашване със златна или златна/паладиева мишена. — Сканиращ електронен микроскоп с разделителна способност, достигаща 10 nm и работещ с увеличение × 10 000 . — Разни: шпатули, скалпел тип 24, пинсети, тръби за СЕМ, въглеродно лепило или въглеродна залепваща лента, колоиден разтвор на сребро. — Ултразвукова сонда или настолна ултразвукова вана. — Прибор за вземане на ядкова проба или лабораторна замба за вземането на ядкови проби от плъст от MMMF. 1.5.3. Процедура на изпитване 1.5.3.1. Взимане на проби За плъст и кече се използва 25-милиметрова ядкова сонда или лабораторна замба, за да се вземат проби от напречното сечение. Те следва да бъдат разположени равномерно по широчината при малка дължина на плъстта или ако са налични големи дължини от плъстта, се вземат проби от произволно избрани зони. Същото оборудване може да се използва за вземане на случайни проби от свободна маса влакна. По възможност се вземат шест проби, които да отразят пространствените промени в насипния материал. Шестте ядкови проби се раздробяват в 50-милиметрова форма при 10 MPa. Материалът се размесва с шпатула и се пресова отново при 10 МРа, след което се изважда от формата и се поставя в запечатана стъклена бутилка. 1.5.3.2. Подготовка на пробата Ако е необходимо, свързващото органично вещество може да се отстрани, като влакната се поставят за около един час в пещ при 450 °С. Оформете пробата с конус и след това я разделете на четири части (това следва да се извърши в смукателен шкаф). С помощта на шпатула добавете малко количество (< 0,5 g) от пробата в 100 ml прясно дестилирана вода, която е била филтрирана през 0,2 μm мембранен филтър (могат да се използват алтернативни източници на свръхчиста вода, ако е доказано, че удовлетворяват изискванията). Разбърква се изцяло с помощта на ултразвукова сонда при мощност 100 W и регулирана така, че да се образува кавитация. (Ако не разполагате със сонда, използвайте следния метод — многократно разклатете и обърнете обратно в продължение на 30 секунди; в настолна ултразвукова вана за 5 минути; след това многократно разклатете и обърнете обратно за още 30 секунди). Непосредствено след разбъркването на влакната вземете няколко аликвотни части (напр. три аликвотни части от 3, 6 и 10 ml) с пипета с широк отвор (2—5 ml вместимост). Филтрирайте вакуумно всяка взета аликвотна част през поликарбонатен филтър 0,2 μm с допълнителен подсигуряващ филтър МЕС с пори 5 μm с помощта на 25-милиметрова стъклена фуния за филтриране с цилиндричен резервоар. Приблизително 5 ml от филтрираната дестилирана вода следва да се постави във фунията, а аликвотната част бавно се добавя във водата с помощта на пипета, чийто връх се държи под повърхността на течността. След тази процедура резервоарът и пипетата трябва да бъдат добре промити, тъй като фините влакна обикновено се разполагат в по-голяма степен по повърхността. Внимателно отстранете филтъра и го отделете от допълнителния филтър, преди да го сложите в съд за изсушаване. Със скалпел тип 24 отрежете с възвратно-постъпателно движение четвърт сектор или половината от филтъра с филтрираните отложения. Внимателно прикрепете отрязаната част към предметната плочка на СЕМ, като използвате залепваща въглеродна лепенка или въглеродно лепило. За подобряване на електрическия контакт по краищата на филтъра и предметната плочка следва да се нанесе колоидно сребро най-малко на три места. Когато лепилото/колоидното сребро изсъхне, чрез метализиране чрез запрашване покрийте с приблизително 50 nm златен или златен/паладиев слой повърхността на отложенията. 1.5.3.3. Калибриране и работа със СЕМ 1.5.3.3.1. Калибриране Калибрирането на СЕМ следва да се проверява поне веднъж седмично (най-добре веднъж дневно) чрез използване на сертифицирана калибрираща решетка. Калибрирането се проверява спрямо сертифициран стандарт и ако измерената стойност (СЕМ) не е в рамките на ± 2 % от сертифицираната стойност, тогава калибрирането на СЕМ трябва да се регулира и да се провери отново. СЕМ следва да може да измери най-малко минимален видим диаметър от 0,2 μm, като се използва реална матрица образец при увеличение x 2 000 . 1.5.3.3.2. Работа Със СЕМ следва да се работи с увеличение 10 000 ( 2 ) при условия, които осигуряват добра резолюция и задоволителен образ при бавна скорост на сканиране, например 5 секунди на кадър. Въпреки че работните изисквания на различните СЕМ може да варират, обикновено за постигане на най-добра видимост и резолюция при материали със сравнително ниско атомно тегло следва да се използва ускорително напрежение 5—10 keV с малка големина на петното и късо работно разстояние. Тъй като се използва линейно трасиране, следва да се използва наклон от 0 o , за да се сведе до минимум повторното фокусиране или ако СЕМ е с евцентрично стъпало, следва да се използва евцентричното работно разстояние. Ако материалът не съдържа малки (по диаметър) влакна и диаметрите на влакната са големи (> 5 μm), може да се използва по-малко увеличение. 1.5.3.4. Измерване 1.5.3.4.1. Изследване с ниско увеличение за оценка на пробата Първоначално пробата се изследва с ниско увеличение, за да се определи дали има сплъстяване на големи влакна и да се оцени гъстотата на влакната. При наличие на прекомерно сплъстяване се препоръчва да се приготви нова проба. За статистическата точност е необходимо да се измери минимален брой влакна и високата им гъстота може да изглежда за предпочитане, тъй като изследването на празни полета отнема време и не допринася за анализа. Обаче ако филтърът е претоварен, става трудно да се измерят всички измерими влакна и тъй като малките влакна може да са закрити от по-големи, могат да бъдат пропуснати. Отклонение към надценяване на LWGMD може да възникне при гъстота на влакната над 150 влакна на 1 милиметър линейно трасиране. От друга страна, ниските концентрации на влакна биха увеличили времето за анализ и често е по-рентабилно да се изготви проба с гъстота на влакната, близка до оптималната, отколкото да се продължава броенето при филтри с ниска концентрация. Оптималната гъстота на влакната би трябвало да даде средно около едно или две преброими влакна за зрително поле при увеличение 5 000 . Независимо от това оптималната гъстота ще зависи от размера (диаметъра) на влакната, така че е необходимо операторът да използва известна експертна преценка, за да реши дали плътността на влакното е близка до оптималната или не. 1.5.3.4.2. Претегляне спрямо дължината на диаметрите на влакната Отчитат се единствено онези влакна, които допират (или пресичат) една (безкрайно) тънка линия, очертана на екрана на СЕМ. Поради тази причина се начертава хоризонтална (или вертикална) линия през центъра на екрана. Като алтернативен метод се поставя точка в центъра на екрана и пробата се сканира без прекъсване в една посока през филтъра. Диаметърът на всяко влакно със стройност, по-голяма от 3:1, което допира или пресича тази точка, се измерва и записва. 1.5.3.4.3. Измерване на влакната Препоръчва се да се измерят минимум 300 влакна. Всяко влакно се измерва само един път в точката на пресичане с линията или в точката, очертана върху образа (или близо до точката на пресичане, ако ръбовете на влакното са неясни). Ако попаднете на влакна с различни напречни сечения, следва да се използва измерване, представящо средния диаметър на влакното. Трябва да се внимава при определяне на ръбовете и измерване на най-късото разстояние между ръбовете на влакното. Измерването може да се извърши в момента или впоследствие на базата на съхранени образи или снимки. Препоръчва се използването на полуавтоматични системи за измерване на образи, които прехвърлят данните директно в електронна таблица, тъй като пестят време, отстраняват грешки при вписването и изчисленията могат да бъдат автоматизирани. Краищата на дълги влакна следва да се проверяват при ниско увеличение, за да се гарантира, че те не завиват обратно в полето на измерване и че са измерени само веднъж. 2. ДАННИ 2.1. ОБРАБОТВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ Диаметрите на влакната обикновено не са с нормално разпределение. Въпреки това чрез логаритмично преобразуване е възможно да се получи разпределение, което се приближава до нормалното. Изчислете средноаритметичната стойност (среден InD) и стандартното отклонение (SD InD ) на логаритъма с основа е на стойностите (lnD) на n диаметри на влакна (D). (1) (2) Стандартното отклонение се дели на квадратния корен на броя измервания (n), за да се получи стандартната грешка (SE lnD ). (3) Извадете два пъти стандартната грешка от средната стойност и изчислете експоненциалната на тази стойност (средната стойност минус две стандартни грешки), за да получите средногеометричната стойност минус две стандартни геометрични грешки. (4) 3. ДОКЛАДВАНЕ ПРОТОКОЛ ОТ ИЗПИТВАНЕТО Протоколът от изпитването следва да включва най-малко следната информация. — Стойността на LWGMD-2SE. — Всички отклонения и особено онези, които биха могли да повлияят на прецизността и точността на резултатите, с подходящи обосновки. 4. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 1. B. Tylee SOP MF 240. Health and Safety Executive. Февруари 1999 г. 2. G. Burdett and G. Revell. Development of a standard method to measure the length-weigthed geometric mean fibre diameter: Results of the Second inter-laboratory exchange. IR/L/MF/94/07. Project R42.75 HPD. Health and Safety Executive. Research and Laboratory Services Division. 1994 г. ▼M4 A.23. КОЕФИЦИЕНТ НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ (1-ОКТАНОЛ/ВОДА): МЕТОД НА БАВНО РАЗБЪРКВАНЕ УВОД 1. Настоящият метод за изпитване е равностоен на Указание за изпитване 123 на ОИСР (ОИСР TG 123) (2006 г.). Коефициентът на разпределение 1-октанол/вода (P OW ) със стойности до log P OW 8,2 се определя точно чрез метода на бавно разбъркване (1). Поради това този експериментален подход е подходящ за директно определяне на P OW на силно хидрофобни вещества. 2. Други методи за определяне на коефициента на разпределение 1-октанол/вода (P OW ) са методът „разклащане в стъкленица“ (2) и определянето на P OW от поведението на задържане при HPLC с обърната фаза (3). При метода „разклащане в стъкленица“ са възможни артефакти поради преноса на микрокапчици октанол във водната фаза. С повишаването на стойностите на P OW наличието на тези капчици във водната фаза води до растящо завишаване на оценката за концентрацията на изпитваното вещество във водата. Поради това, използването на този метод се ограничава само до вещества с log P OW < 4. Вторият метод разчита на сигурни данни от пряко определени стойности на P OW за калибриране на връзката между поведението на задържане при HPLC и измерените стойности на P OW . Налични са били проектоуказания на ОИСР за определяне на коефициентите на разпределение 1-октанол/вода на вещества, които могат да съществуват в йонизирано състояние (4), но използването на същите се преустановява. 3. Настоящият метод за изпитване е разработен в Нидерландия. Точността на методите, описани тук, е била валидирана и оптимизирана с изследване за валидиране чрез кръгово изпитване, в което са взели участие 15 лаборатории (5). ПЪРВОНАЧАЛНИ СЪОБРАЖЕНИЯ Значение и употреба 4. За инертни органични вещества е открита значителна взаимовръзка между коефициентите на разпределение 1-октанол/вода (P OW ) и тяхната биоакумулация в рибата. Освен това е доказано, че P OW е свързан и с токсичността на рибата, както и със сорбцията на химикали в твърди вещества като почви и седименти. В препратка 6 е представен подробен преглед на взаимовръзките. 5. Установени са множество взаимовръзки между коефициента на разпределение 1-октанол/вода и други свойства на вещества от значение за екологичната токсикология и химията. Вследствие на това, коефициентът на разпределение 1-октанол/вода се превърна в ключов параметър при оценката на екологичния риск от химикали, както и за прогнозиране на поведението на химикалите в околната среда. Обхват 6. Смята се, че опитът с бавно разбъркване намалява образуването на микрокапчици от капчици от 1-октанол във водната фаза. Вследствие на това не се получава завишена оценка на концентрацията във вода заради молекулите на изпитваното вещество, свързани с такива капчици. Поради това методът на бавно разбъркване е особено подходящ за определянето на P OW за вещества с очаквани стойности на log P OW 5 и по-високи, за които методът „разклащане в стъкленица“ (2) би могъл да доведе до погрешни резултати. ОПРЕДЕЛЕНИЕ И МЕРНИ ЕДИНИЦИ 7. Коефициентът на разпределение на едно вещество между вода и липофилен разтворител (1-октанол) характеризира равновесното разпределение на химикала между двете фази. Коефициентът на разпределение между вода и 1-октанол (P OW ) се определя като съотношението на равновесните концентрации на изпитваното вещество в 1-октанол, наситен с вода (C O ) и във вода, наситена с 1-октанол (C W ). Понеже е съотношение на концентрации, той е безразмерна величина. Най-често той се представя като десетичен логаритъм (log P OW ). P OW зависи от температурата и в докладваните данни следва да се включи температурата при измерването. ПРИНЦИП НА МЕТОДА 8. За да се определи коефициентът на разпределение, водата, 1-октанолът и изпитваното вещество се уравновесяват едно с друго при постоянна температура. След това се определят концентрациите на изпитваното вещество в двете фази. 9. Експерименталните трудности, свързани с образуването на микрокапчици по време на опита с разклащане в стъкленица, могат да бъдат намалени чрез предложения тук опит с бавно разбъркване. При опита с бавно разбъркване водата, 1-октанолът и изпитваното вещество се уравновесяват в термостатиран реакционен съд с разбъркване. Обменът между фазите се ускорява чрез разбъркване. Разбъркването предизвиква ограничена турбулентност, която засилва обмена между 1-октанола и водата, без да се образуват микрокапчици (1). ПРИЛОЖИМОСТ НА ИЗПИТВАНЕТО 10. Тъй като наличието на вещества, различни от изпитваното вещество, може да повлияе на коефициента на активност на изпитваното вещество, същото трябва да се изследва като чисто вещество. За опита по разпределение 1-октанол/вода следва да се използват вещества с възможно най-високата предлагана на пазара чистота. 11. Настоящият метод е приложим за чисти вещества, които не са обект на дисоциация или асоциация и не показват значителна повърхностна активност на границата между двете фази. Той може да се прилага за определяне на съотношението на разпределение 1-октанол/вода за такива вещества и смеси. Когато методът се използва за смеси, определените съотношения за разпределение 1-октанол/вода са условни и зависят от химичния състав на изпитваната смес и от електролитния състав, използван като водна фаза. Методът е приложим също и за съединения, които са обект на дисоциация или асоциация, ако се предприемат допълнителни стъпки (точка 12). 12. Поради многобройните равновесия във вода и 1-октанол, включени в разпределението 1-октанол/вода на вещества, които са обект на дисоциация, като органични киселини и феноли, органични основи и органометални вещества, съотношението на разпределение 1-октанол/вода е условна константа, която зависи в голяма степен от електролитния състав (7)(8). Поради това при определянето на съотношението на разпределение 1-октанол/вода се изисква pH и електролитният състав да бъдат контролирани по време на опита и докладвани. При оценката на тези съотношения на разпределение трябва да се използва експертна преценка. С помощта на стойността на дисоциационната константа (константи) трябва да се изберат подходящи стойности на pH, така че съотношението на разпределение да се определи за всяко йонизационно състояние. При изпитване на органометални съединения трябва да се използват буфери, които не образуват комплексни съединения (8). Като се вземат предвид съществуващите знания в областта на химията на водата (стабилитетни константи, дисоциационни константи), условията на опита следва да се изберат по такъв начин, че да може да бъде направена оценка на химичния вид на изпитваното вещество във водната фаза. Йонната сила следва да бъде еднаква във всички опити, като се използва фонов електролит. 13. Могат да възникнат трудности при провеждане на изпитвания на малко разтворими във вода вещества или на такива с висок P OW поради факта, че концентрациите във водата стават толкова ниски, че се затруднява точното им определяне. В настоящия метод за изпитване са предоставени указания за решаване на този проблем. ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ИЗПИТВАНОТО ВЕЩЕСТВО 14. Чистотата на химичните реагенти трябва да бъде с квалификация „чист за анализ“ или по-висока. Препоръчва се използването на небелязани изпитвани вещества с известен химичен състав и за предпочитане с чистота най-малко 99 %, или на белязани изпитвани вещества с известни химичен състав и радиохимична чистота. В случай на индикатори за кратък полуживот следва да се прилагат корекции за разпадане. В случай на белязани изпитвани вещества следва да се използва метод за анализ, специфичен за съответния химикал, за да се гарантира, че измерената радиоактивност е пряко свързана с изпитваното вещество. 15. Прогнозен log P OW може да се изчисли чрез използването на наличен в търговската мрежа софтуер за определяне на log P OW или чрез използване на съотношението на разтворимостта в двата разтворителя. 16. Преди да се проведе опит с бавно разбъркване за определяне на P OW следва да е налице следната информация за изпитваното вещество: а) структурна формула; б) подходящи методи за анализ за определяне на концентрацията на веществото във вода и в 1-октанол; в) дисоциационна константа (константи) на вещества, които могат да съществуват в йонизирано състояние (Указание 112 на ОИСР) (9); г) разтворимост във вода (10); д) абиотична хидролиза (11); е) готова биоразложимост (12); ж) парно налягане (13). ОПИСАНИЕ НА МЕТОДА Оборудване и прибори 17. Необходимо е стандартно лабораторно оборудване, по-специално следното: — за разбъркване на водната фаза се използват магнитни смесители и покрити с тефлон магнитни бъркалки, — прибори за анализ, подходящи за определяне на концентрацията на изпитваното вещество при очакваните концентрации, — съд за разбъркване с изпускателен кран на дъното. В зависимост от очакваните стойности на log P OW и границата на откриване (ГО) на изпитваното съединение, трябва да се предвиди използване на реакционен съд със същата конфигурация, с вместимост над един литър, за да може да се набави достатъчно количество вода за химична екстракция и анализ. Вследствие на това във водния екстракт ще се получат по-високи концентрации, а оттам и по-надеждно аналитично определяне. В допълнение 1 е дадена таблица за изчисляване на минималния необходим обем, ГО на съединението, неговият очакван log P OW и разтворимостта му във вода. Таблицата е основана на връзката между log P OW и съотношението между разтворимостите в октанол и във вода, както е представено от Pinsuwan et al. (14): където (в mol/l), и на връзката, посочена от Lyman (15), за прогнозиране на разтворимостта във вода. Разтворимостта във вода, изчислена чрез уравнението, дадено в допълнение 1, трябва да се счита за първоначална оценка. Следва да се отбележи, че потребителят е свободен да изчисли прогноза за разтворимостта във вода чрез всякакво отношение, за което се счита, че представя по-добре връзката между хидрофобност и разтворимост. За твърди съединения се препоръчва например включването на точка на топене при прогнозиране на разтворимостта. В случай че се използва изменено уравнение, следва да се потвърди, че уравнението за изчисляване на разтворимостта в октанол продължава да е валидно. В допълнение 2 е представен схематичен чертеж на покрит със стъкло съд за разбъркване с обем приблизително един литър. Пропорциите на съда, показан в допълнение 2, са доказани като подходящи и следва да се запазят, когато се използва апаратура с различни размери, — от съществено значение е по време на опита с бавно разбъркване да има средство за поддържане на постоянна температура. 18. Съдовете следва да са изработени от инертен материал, така че адсорбцията от повърхността на съда да бъде пренебрежимо малка. Приготвяне на разтворите за изпитване 19. Определянето на P OW следва да се извършва с възможно най-чистия 1-октанол, който се предлага в търговската мрежа (най-малко +99 %). Препоръчва се пречистване на 1-октанол чрез екстракция с киселина, основа и вода и последващо изсушаване. Освен това за пречистване на 1-октанол може да се използва и дестилация. Пречистеният 1-октанол се използва за приготвяне на стандартни разтвори на изпитваните вещества. Водата, която се използва при определянето на P OW , следва да бъде дестилирана в стъклен или кварцов съд, или получена от пречистваща система, или може да се използва вода с чистота „за HPLC“. За дестилираната вода е нужно филтруване през 0,22 μm филтър и следва да се включат празни проби, за да се провери дали няма наличие на примеси, които могат да взаимодействат с изпитваното вещество в концентрираните екстракти. Ако се използва филтър от стъклена вата, той трябва да бъде почистен чрез нагряване най-малко за три часа при температура 400 °C. 20. И двата разтворителя се насищат взаимно преди опита чрез уравновесяването им в достатъчно голям съд. Това се постига чрез бавно разбъркване на двуфазовата система в продължение на два дни. 21. Избира се подходяща концентрация на изпитваното вещество и същото се разтваря в 1-октанол (наситен с вода). Коефициентът на разпределение 1-октанол/вода трябва да бъде определен в разредени разтвори в 1-октанол и вода. Поради това концентрацията на изпитваното вещество не бива да превишава 70 % от разтворимостта му с максимална концентрация от 0,1 mol/l във всяка фаза (1). Разтворите на 1-октанол, използвани в опита, не трябва да съдържат твърдо изпитвано вещество под форма на суспензия. 22. Подходящото количество изпитвано вещество се разтваря в 1-октанол (наситен с вода). Ако очакваната стойност на P OW е по-висока от пет, следва да се вземат мерки разтворите на 1-октанол, използвани за опита, да не съдържат твърдо изпитвано вещество под форма на суспензия. За тази цел се използва следната процедура за химикали с очаквана стойност на log P OW > 5: — изпитваното вещество се разтваря в 1-октанол (наситен с вода), — разтворът се оставя за достатъчно дълъг период, докато суспендираното твърдо вещество се отдели. По време на отделянето се наблюдава концентрацията на изпитваното вещество, — след като измерените концентрации в разтвора на 1-октанол достигнат стабилни стойности, изходният разтвор се разрежда с подходящ обем от 1-октанол, — измерва се концентрацията на разредения изходен разтвор. Ако измерената концентрация съответства на разреждането, разреденият изходен разтвор може да бъде използван в опита с бавно разбъркване. Екстракция и анализ на пробите 23. За анализ на изпитваното вещество следва да се използва валидиран метод за анализ. Изследващите трябва да представят доказателство, че по време на опита концентрациите във фазата на наситения с вода 1-октанол, както и във фазата на наситената с 1-октанол вода, са над границата на количествено определяне на метода за използваните аналитични процедури. Аналитичните добиви на изпитваното вещество от водната фаза и от фазата на 1-октанол трябва да бъдат установени преди опита в случаите, когато са необходими методи за екстракция. Аналитичният сигнал трябва да бъде коригиран за празни проби и трябва да се вземат мерки да няма нежелан пренос на аналит от една проба в друга. 24. Съществува вероятност преди анализа да се наложат екстракция на водната фаза с органичен разтворител и предварителна концентрация на екстракта поради твърде ниските концентрации на хидрофобни изпитвани вещества във водната фаза. По същата причина е необходимо да се намалят евентуални концентрации на празни проби. За тази цел е нужно да се използват разтворители с висока чистота, за предпочитане разтворители за анализ на остатъчни количества. Освен това, работата с предварително внимателно почистени стъклени съдове (напр. измити с разтвор или нагрети при висока температура) може да допринесе за избягване на кръстосано замърсяване. 25. Прогнозни стойности на log P OW могат да бъдат получени от програма за прогнози или чрез експертна оценка. Ако стойността е по-висока от шест, трябва да се наблюдават внимателно корекциите на празните проби и нежеланият пренос на аналит. По подобен начин, ако прогнозната стойност на log P OW надвишава шест, е задължително използването на репрезентативно за физичните и химичните свойства на аналита вещество (сурогат) като стандарт за коригиране на добива, за да може да бъде достигната висока кратност на предварителна концентрация. В търговската мрежа се предлагат редица софтуерни програми за прогнозиране на стойността на log P OW ( 3 ), например Clog P (16), KOWWIN (17), ProLogP (18) и ACD log P (19). Описания на подходите за прогнозиране могат да бъдат намерени в източници (20—22) от препратките. 26. Границите на количествено определяне (ГКО) за определянето на изпитваното вещество в 1-октанол и вода се установяват чрез възприети методи. Като практическо правило, границата на количествено определяне на метода може да бъде определена като концентрацията във вода или 1-октанол, която произвежда съотношение на сигнал към шум, равно на десет. Следва да бъде избран подходящ метод за екстракция и предварителна концентрация и да бъдат определени аналитични добиви. Избира се подходяща кратност за предварителна концентрация, за да се получи сигнал с необходимия размер при аналитичното определяне. 27. Въз основа на параметрите на метода за анализ и на очакваните концентрации се определя приблизителният размер на пробата, необходим за точно определяне на концентрацията на съединението. Трябва да се избягва използването на водни проби, които са твърде малки за получаване на достатъчен аналитичен сигнал. Трябва да се избягва и използването на прекалено големи водни проби, тъй като в противен случай е възможно да остане твърде малко вода за изисквания минимален брой анализи (n = 5). В допълнение 1 минималният обем на пробата е посочен като функция от обема на съда, ГО на изпитваното вещество и разтворимостта на изпитваното вещество. 28. Количественото определяне на изпитваните вещества става чрез сравняване с калибрационните криви на съответното съединение. След концентрациите в анализираните проби в скоби трябва да се посочат стандартните концентрации. 29. За изпитвани вещества с прогнозна стойност на log P OW по-висока от шест, във водната проба трябва да се добави стандарт от сурогат преди екстракцията, за да бъдат регистрирани загубите, настъпващи по време на екстракцията и на предварителната концентрация на водните проби. За точна корекция на добива сурогатите трябва да притежават свойства, които да са много близки до или идентични с тези на изпитваното вещество. За тази цел се предпочита използването на (стабилни) изотопно белязани аналози на въпросните вещества (например, предварително обработени с деутерий или белязани с 13 C). Ако използването на белязани стабилни изотопи, т.е. 13 C или 2 H, не е възможно, надеждни данни в литературата трябва да доказват, че физичните и химичните свойства на сурогата са много близки до тези на изпитваното вещество. По време на течно-течна екстракция от водната фаза могат да се образуват емулсии. Те могат да бъдат намалени чрез добавяне на сол и оставяне на емулсията да се отдели през нощта. Методите, използвани за екстракция и предварителна концентрация на пробите, трябва да бъдат докладвани. 30. При необходимост пробите, взети от фазата на 1-октанол, могат да бъдат разредени с подходящ разтворител преди анализа. Освен това, използването на стандарти от сурогат за корекция на добива се препоръчва за вещества, за които опитите за добива са показали висока степен на колебание (относително стандартно отклонение > 10 %). 31. Подробната информация по метода за анализ трябва да бъде докладвана. Това включва метод на екстракция, кратност на предварителната концентрация и разреждането, параметри на инструментите, процедура за калибриране, калибрационен обхват, аналитичен добив на изпитваното вещество от вода, добавяне на стандарти от сурогат за корекция на добива, стойности на празни проби, граници на откриване и на количествено определяне. Извършване на изпитването Оптимални обемни съотношения 1-октанол/вода 32. При избора на водата и 1-октанола следва да бъдат разгледани ГКО в 1-октанол и вода, кратността на предварителната концентрация, прилагана към водните проби, обемите на пробите в 1-октанол и вода, и очакваните концентрации. Поради експериментални причини, обемът на 1-октанол в системата за бавно разбъркване следва да бъде избран така, че слоят от 1-октанол да бъде достатъчно дебел (> 0,5 cm), за да може да бъде взета проба от фазата на 1-октанол без слоят да бъде нарушен. 33. Типичните фазови съотношения, използвани за определянето на съединения с log P OW 4,5 и по-висок, са от 20 до 50 ml 1-октанол и от 950 до 980 ml вода в съд от един литър. Условия на изпитването 34. По време на изпитването реакционният съд е термостатиран, за да се намалят колебанията на температурата до под 1 °C. Анализът трябва да се извършва при температура 25 °C. 35. Експерименталната система следва да бъде предпазена от дневна светлина, като опитът се провежда в тъмна стая или чрез покриване на реакционния съд с алуминиево фолио. 36. Опитът следва да бъде извършен в обезпрашена (доколкото е възможно) среда. 37. Системата 1-октанол—вода се разбърква, докато се постигне равновесие. При пилотен опит продължителността на периода за уравновесяване се преценява чрез извършване на опит с бавно разбъркване и периодично вземане на проби от 1-октанол и вода. Времевите точки за пробовземането трябва да бъдат на интервал най-малко от пет часа. 38. Всяко определяне на P OW трябва да бъде извършвано, като се направят поне три независими един от друг опита на бавно разбъркване. Определяне на времето за уравновесяване 39. Приема се, че равновесието е достигнато, когато след регресионен анализ на отношението на концентрациите 1-октанол/вода за период с четири времеви точки се получи наклон, който не се различава значително от нула на p-ниво 0,05. Минималното време за уравновесяване е един ден преди да започне вземането на пробите. Като практическо правило, вземането на проби от вещества с прогнозна стойност на log P OW по-малка от пет може да стане през втория и третия ден. Може да се наложи уравновесяването за по-хидрофобни съединения да бъде удължено. За съединение с log P OW 8,23 (декахлоробифенил) бяха достатъчни 144 часа за уравновесяване. Постигането на равновесие се оценява чрез повтарящо се пробовземане от един и същ съд. Започване на опита 40. В началото на опита реакционн