РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 725-2004 подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения

Регламент (ЕО) № 725/2004 относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения Консолидиран ТЕКСТ: 32004R0725 — BG — 20.04.2009 2004R0725 — BG — 20.04.2009 — 002.001 Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите ►B РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 725/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 31 март 2004 година относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 129, 29.4.2004, p.6) Изменен с Официален вестник No page date ►M1 РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 23 януари 2009 година L 29 53 31.1.2009 ►M2 РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 219/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2009 година L 87 109 31.3.2009 ▼B РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 725/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 31 март 2004 година относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него, като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет ( 1 ), след консултация с Комитета на регионите, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора ( 2 ), като имат предвид, че: (1) Преднамерените противозаконни действия и в частност тероризмът представляват сериозна заплаха за идеалите на демокрацията и на свободата и за ценностите на мира, които са самата същност на Европейския съюз. (2) Е желателно да се гарантира във всеки момент сигурността на морския транспорт на Европейската общност, сигурността на гражданите, които ползват превози по море, и сигурността на околната среда срещу заплахи от преднамерени противозаконни действия, каквито са терористичните действия, пиратските действия или други от същия вид. (3) При превоз на товари, съдържащи особено опасни вещества - например химически и радиоактивни вещества - опасностите, предизвикани от преднамерени противозаконни действия, могат да имат тежки последствия за гражданите и за околната среда на Съюза. (4) Дипломатическата конференция на Международната морска организация (ММО) прие на 12 декември 2002 г. изменения на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (Конвенция SOLAS) от 1974 г., както и Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS Code). Предназначени да повишат сигурността на корабите, ползвани за международна търговия, и на свързаните с това пристанищни съоръжения, тези инструменти съдържат задължителни разпоредби, обхватът на някои от които в Общността би следвало да бъде прецизиран, както и препоръки, някои от които би следвало да станат задължителни в Общността. (5) Без да се засяга нормативната уредба на държавите-членки на Общността в областта на националната сигурност и на мерките, които могат да бъдат взети въз основа на дял VI от Договора за създаване на Европейския съюз, целта относно сигурността, описана в съображение 2, е желателно да бъде постигната посредством приемането на подходящи мерки в областта на политиката на морския транспорт, като се установят общи норми за тълкуването, прилагането и контрола в Общността на разпоредбите, изработени от дипломатическата конференция на Международната морска организация (ММО) на 12 декември 2002 г. Правомощията за изпълнение следва да бъдат предоставени на Комисията, която да изработи подробни мерки за прилагане. (6) Настоящият регламент спазва основните права и съблюдава признатите принципи, по-специално тези в Хартата на основните права на Европейския съюз. (7) Би следвало да бъде засилена сигурността както на корабите, ползвани за международен морски превоз и обслужващите ги пристанищни съоръжения, така и на корабите, които обслужват национални линии в рамките на Общността, както и техните пристанищни съоръжения, и по-специално сигурността на пътническите кораби с оглед на броя човешки животи, които са изложени на риск. (8) Част Б от Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS Code) съдържа някои препоръки, чието прилагане би следвало да стане задължително в Общността, за да се действа хомогенно за осъществяването на целта за гарантиране на сигурността, описана в съображение 2. (9) За да се подпомогне признатата и необходима цел за насърчаване на морския превоз на къси разстояния в рамките на Общността, е желателно държавите-членки да бъдат поканени да сключат, по смисъла на правило 11 от специалните мерки за повишаване на сигурността на човешкия живот на море на Конвенцията SOLAS, споразумения за регулиране в областта на сигурността на редовния морски превоз вътре в Общността по установени трасета, използващи специфични пристанищни съоръжения, без това да вреди на общото ниво на търсената сигурност. (10) За пристанищни съоръжения, разположени в пристанища, обслужващи международния морски превоз само в отделни случаи, ще се окаже непропорционално да се прилагат непрекъснато всички правила за сигурност, предвидени в настоящия регламент. Държавите-членки би следвало да определят, с оглед на оценките на сигурността, които ще наложат, засегнатите пристанища и мерките за замяна, предоставящи адекватно ниво на сигурност. (11) Спазването на правилата за сигурност следва да бъде внимателно контролирано от страна на държавите-членки относно корабите от всякакъв произход, искащи достъп до пристанище на Общността. Заинтересованите държави-членки следва да назначат „компетентен орган по морската сигурност“, натоварен да координира, да осъществява и да наблюдава прилагането на мерките за сигурност, предписани в настоящия регламент за корабите и пристанищните съоръжения. Този орган би следвало да изисква за всеки кораб, искащ достъп до пристанището, да предостави предварително сведения за своето международно свидетелство за сигурност и нивата на сигурност, при които е оперирал преди това, както и всякакво друго практическо сведение за сигурност. (12) Държавите-членки следва да бъдат оправомощени да освобождават от системното изискване за предоставяне на сведенията, предвидени в съображение 11, относно редовното морско обслужване в рамките на Общността или тези на национално ниво, при условие че тези сведения могат да бъдат предоставяни във всеки момент от компаниите, извършващи въпросните услуги, по искане на компетентните органи на държавите-членки; (13) Контролът по сигурността на пристанищата може да бъде осъществяван от компетентните органи по морска сигурност на държавите-членки, но също така по отношение на международното свидетелство за сигурност, и от инспекторите, действащи в рамките на Държавния пристанищен контрол, както е предвидено в Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно прилагането към корабите, извършващи междинно спиране в пристанищата на Общността или във води под юрисдикцията на държавите-членки, на международните стандарти за морска сигурност, за предотвратяване на замърсяването и на условията на живот и на работа на борда на корабите (Държавен пристанищен контрол) ( 3 ). От този момент следва да се предвиди възможност за допълване на съответните органи, когато те са различни. (14) Като се имат предвид различните страни, участващи в привеждането в действие на мерките за сигурност, всяка държава-членка следва да посочи компетентен орган, натоварен с координирането и контрола на национално ниво на мерките за сигурност за морския превоз. Държавите-членки следва да изработят необходимите средства и национален план за въвеждането на настоящия регламент, за да успеят в постигането на целта за сигурност, описана в съображение 2, по-специално чрез график за въвеждането на някои мерки съгласно предписанията на Резолюция 6, приета на 12 декември 2002 г. от Дипломатическата конференция на ММО. Ефикасността на контрола по въвеждането на всяка национална система е желателно да бъде инспектирана от Комисията. (15) Ефективното и уеднаквено прилагане на мерките, зависещи от тази политика, повдига важни въпроси, свързани с нейното финансиране. Финансирането на някои допълнителни мерки не следва да води до отклонение от правилата на конкуренцията. За тази цел Комисията би следвало незабавно да започне проучване (и по-специално относно разпределението на финансирането между публичните власти и операторите, без накърняване на разпределението на правомощията между държавите-членки и Европейската общност) и да представи на Европейския парламент и на Съвета резултатите и при необходимост евентуални предложения. (16) Следва да се постановят необходимите мерки за въвеждането на настоящия регламент съгласно Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно условията и реда на упражняването на правомощията за изпълнение, предоставени на Комисията ( 4 ). Подходящо е да се определи процедура за адаптиране на настоящия регламент в светлината на придобития опит, за да може да станат задължителни други разпоредби от част Б от Кодекса ISPS, които първоначално не са имали императивен характер по смисъла на настоящия регламент. (17) Като се има предвид, че целите на настоящия регламент, а именно въвеждането и прилагането на необходимите мерки в областта на политиката за морския транспорт, не могат да бъдат осъществени в достатъчна степен от държавите-членки и при това положение могат, предвид европейското измерение на настоящия регламент, да бъдат по-добре осъществени на ниво Общност, Общността може да приеме мерки съгласно принципа за субсидиарност, както е постановено в член 5 от Договора. Съгласно принципа за пропорционалност така, както е постановен във въпросния член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Цели 1. Основната цел на настоящия регламент е да въведе и да приложи мерки на Общността за повишаване на сигурността на корабите, използвани в международната търговия и в националния превоз, и на свързаните с тях пристанищни съоръжения, срещу заплахата от преднамерени противозаконни действия. 2. Регламентът предвижда освен това предоставянето на база за уеднаквено тълкуване и привеждане в действие на специализираните мерки за засилване на морската сигурност, приети от Дипломатическата конференция на ММО на 12 декември 2002 г., която изменя Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (SOLAS) и за въвеждане на Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS Code). Член 2 Определения По смисъла на настоящия регламент: 1. „Специални мерки за засилване на морската сигурност по Конвенцията SOLAS“ са измененията, приложени към приложение I на настоящия регламент, въвеждащи нова глава XI-2 в приложението към Конвенцията SOLAS на ММО в нейната актуализирана версия, 2. „ISPS Code“ е Международният кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения на ММО в неговата актуализирана версия, 3. „част А от ISPS Code“ е преамбюлът и задължителните предписания, които формират част А на ISPS Code, приложени в приложение II на настоящия регламент, отнасящи се до разпоредбите на глава XI-2 на приложението към Конвенция SOLAS в нейната актуализирана версия, 4. „част Б от ISPS Code“ са препоръките, които формират част Б на ISPS Code, приложени в приложение III на настоящия регламент, отнасящи се до разпоредбите на глава XI-2 на приложението към Конвенция SOLAS така, както е изменена и допълнена, и на част А от ISPS Code в неговата актуализирана версия, 5. „морска сигурност“ е комбинацията от превантивни мерки, целящи защитата на морския транспорт и на пристанищните съоръжения срещу заплахи от преднамерени противозаконни действия, 6. „контактна точка за морска сигурност“ е орган, назначен от всяка държава-членка да служи като контактна точка за Комисията и другите държави-членки и да привежда в действие, да следи и да информира за прилагането на мерките за сигурност на море, предвидени в настоящия регламент, 7. „компетентен орган по морската сигурност“ е орган, определен от държава-членка да координира, да привежда в действие и да контролира прилагането на мерките за сигурност, предписани от настоящия регламент за сигурност на корабите и/или едно или повече пристанищно/и съоръжение/я. Правомощията на този орган могат да се различават в зависимост от посочените задачи, 8. „международен морски трафик“ е всяка връзка по море, осъществявана от кораб между пристанищно съоръжение на държава-членка и пристанищно съоръжение извън тази държава-членка, или обратното, 9. „национален морски трафик“ е всяка връзка, осъществена от кораб в морски зони между пристанищно съоръжение на държава-членка и същото пристанищно съоръжение, или друго пристанищно съоръжение на същата държава-членка, 10. „редовно обслужване“ е серия превози, организирана за осигуряване на връзка между две или повече пристанищни съоръжения: а) било според публикувано разписание; б) било с редовност или честота, представляваща подлежаща на признаване системна серия, 11. „пристанищно съоръжение“ е място, където се осъществява взаимодействието кораб/пристанище. То включва, според случая, зони като котвените стоянки, рейдовете и прилежащите им зони откъм морето, 12. „взаимодействие кораб/пристанище“ са взаимодействията, произтичащи когато даден кораб е пряко и непосредствено засегнат от действия, имащи за последица придвижване на хора, на товари, или предлагане на пристанищни услуги към кораба или от кораба, 13. „преднамерено противозаконно действие“ е преднамерено действие, което по своя характер или по своя контекст може да увреди корабите, използвани както в международния морски превоз, така и в националния морски превоз, и техните пътници или товари, както и съответстващите им пристанищни съоръжения. Член 3 Общи мерки и приложно поле 1. Относно международния морски превоз държавите-членки прилагат от 1 юли 2004 г. всички специални мерки за засилване на морската сигурност на Конвенция SOLAS и на част А от ISPS Code при условията и за корабите, компаниите и пристанищните съоръжения, предвидени във въпросните текстове. 2. Относно националния морски превоз държавите-членки прилагат от 1 юли 2005 г. специалните мерки за засилване на морската сигурност на Конвенция SOLAS и на част А от ISPS Code за пътническите кораби от клас А по смисъла на член 4 от Директива 98/18/ЕО на Съвета от 17 март 1998 г. относно правилата и нормите за сигурност за пътническите кораби ( 5 ), както и техните компании така, както са определени в правило IX-1 на Конвенцията SOLAS, и за сигурността на обслужващите ги пристанищни съоръжения. 3. На базата на задължителна оценка на риска за сигурност държавите-членки решават в каква степен ще прилагат от 1 юли 2007 г. разпоредбите на настоящия регламент за различни категории кораби, извършващи вътрешни услуги, различни от тези, които са посочени в параграф 2, за техните компании и за обслужващите ги пристанищни съоръжения. Общото ниво на сигурност не следва да бъде засягано от такова решение. Държавите-членки уведомяват Комисията за приемането на тези свои решения, както и за периодичните ревизии, които следва да се извършат през интервали, не по-дълги от пет години. 4. За привеждането в действие на разпоредбите, произтичащи от параграфи 1, 2 и 3, държавите-членки вземат изцяло предвид препоръките, съдържащи се в част Б от ISPS Code. 5. Държавите-членки следва да спазват като задължителни разпоредбите на следните параграфи на част Б от ISPS Code: — 1.12 (ревизия на плановете за сигурност на корабите), — 1.16 (оценка на сигурността на пристанищните съоръжения), — 4.1 (защита на поверителността на плановете и на оценките за сигурност), — 4.4 (признати организации по сигурността), — 4.5 (минимални правомощия на признатите органи по сигурността), — 4.8 (установяване на нивото на сигурност), — 4.14, 4.15, 4.16 (контактни точки и сведения за плановете за сигурност на пристанищните съоръжения), — 4.18 (идентификационни документи), — 4.24 (прилагане от корабите на мерките за сигурност, препоръчани от държавата, в чиито териториални води те плават), — 4.28 (личен състав на корабите), — 4.41 (съобщаване на сведения в случай на експулсиране от дадено пристанище или отказ за достъп до него), — 4.45 (кораби на държава, която не е страна по конвенцията), — 6.1 (задължения за екипажа да предостави на капитана информация относно операторите на кораба), — от 8.3 до 8.10 (минимални стандарти за оценка на сигурността на кораба), — 9.2 (минимални стандарти за плана за сигурността на кораба), — 9.4 (независимост на признатите организации по сигурността), — 13.6 и 13.7 (периодичност на упражненията и тренировките по сигурността за корабните екипажи, както и за офицерите по сигурността на компаниите и на корабите), — от 15.3 до 15.4 (минимални стандарти за оценката на сигурността на пристанищното съоръжение), — 16.3 и 16.8 (минимални стандарти за плана за сигурност на пристанищното съоръжение), — 18.5 и 18.6 (периодичност на упражненията и на тренировките по сигурността в рамките на пристанищните съоръжения, както и за офицерите по сигурността на пристанищните съоръжения), 6. Независимо от разпоредбите на параграф 15.4 на част А от ISPS Code, периодичната ревизия на оценките на сигурността на пристанищните съоръжения, предвидена в параграф 1.16 на част Б от ISPS Code, се извършва най-късно пет години след осъществяването на оценките или на тяхната последна ревизия. 7. Настоящият регламент не се прилага за военните кораби и за корабите за превоз на войски, за корабите с бруто тонаж по-малко от 500, за корабите, незадвижвани по механичен начин, за дървените кораби с примитивна конструкция, за риболовните кораби или за корабите, неангажирани в търговски дейности. 8. Независимо от разпоредбите на параграфи 2 и 3 държавите-членки гарантират, че след като плановете по сигурността на корабите и плановете по сигурността на пристанищните съоръжения са одобрени, въпросните планове съдържат подходящи разпоредби, за да се постигне такъв ефект, че сигурността на корабите, за които се прилага настоящият регламент, да не бъде поставена под въпрос от който и да е кораб, от което и да е взаимодействие кораб/пристанище или от дейност от кораб до кораб за корабите, които не са предмет на настоящия регламент. Член 4 Съобщаване на сведения 1. Всяка държава-членка съобщава на ММО, на Комисията и на другите държави-членки съгласно правило 13 (съобщаване на сведения) специалните мерки за засилване на морската сигурност на Конвенция SOLAS. 2. Всяка държава-членка предоставя на Комисията и на другите държави-членки координатите на държавните служители за връзка, предвидени в параграф 4.16 на част Б от ISPS Code, както и сведенията, предвидени в параграф 4.41 на част Б от ISPS Code в случай на експулсиране на даден кораб от дадено пристанище на Общността или на отказ за достъп до него. 3. Всяка държава-членка подготвя списък на съответните пристанищни съоръжения въз основата на оценките на сигурността на съответните пристанищни съоръжения и установява приложното поле на приетите мерки, за прилагане на разпоредбите на параграф 2 на правило 2 (прилагане към пристанищните съоръжения, обслужващи в отделни случаи международни пътувания) на специалните мерки за засилване на морската сигурност на Конвенцията SOLAS. Всяка държава-членка съобщава въпросния списък на другите държави-членки и на Комисията най-късно на 1 юли 2004 г. Комисията и всяка заинтересована държава-членка биват също информирани за адекватните данни относно приетите мерки. Член 5 Алтернативни споразумения в областта на сигурността и равностойни споразумения в областта на сигурността 1. По смисъла на настоящия регламент правило 11 (Други споразумения в областта на сигурността) за специалните мерки за засилване на морската сигурност на Конвенция SOLAS може да се прилага също и за редовния морски транспорт вътре в Общността, осъществяван по установени трасета и свързани пристанищни съоръжения. 2. С оглед на това държавите-членки могат да сключват помежду си, всяка от свое име, двустранни или многостранни споразумения, предвидени във въпросното правило. Държавите-членки могат, в частност, да вземат предвид тези споразумения, за да насърчават морския транспорт на къси разстояния вътре в Общността. Заинтересованите държави-членки уведомяват Комисията за споразуменията и предоставят достатъчно данни за мерките, за да може Комисията да проучи дали споразуменията застрашават нивото на сигурността на другите кораби или пристанищни съоръжения, необхванати от споразуменията. Данните, отнасящи се до мерките, пряко свързани с националната сигурност, ако има такива, могат да бъдат изключени от уведомлението на Комисията. Комисията проучва дали споразуменията гарантират адекватно ниво на защита, по-специално с оглед на предписанията на параграф 2 на горепосоченото правило 11 от Конвенция SOLAS, и дали са в съответствие с правото на Общността и с правилното функциониране на вътрешния пазар. Ако споразуменията не отговарят на тези критерии, Комисията взема решение в срок от четири месеца съгласно процедурата, предвидена в член 11, параграф 3; като в такъв случай впоследствие заинтересованите държави-членки ги отменят или ги адаптират. 3. Периодите между различните ревизии на тези споразумения, предвидени в параграф 4 на правило 11 на специалните мерки за засилване на морската сигурност, не могат да бъдат по-дълги от пет години. 4. Държавите-членки могат да приемат за националния морски трафик и за пристанищните съоръжения, предвидени в член 3, параграфи 2 и 3 на настоящия регламент, договорености в областта на сигурността, равностойни на предвиденото в правило 12 (Равностойни договорености в областта на сигурността) на специалните мерки за засилване на морската сигурност на Конвенция SOLAS, при условие че това разпореждане в областта на сигурността е поне толкова ефикасно, колкото предписаното в глава XI-2 от Конвенция SOLAS и на съответните задължителни разпоредби от ISPS Code. Засегнатата държава-членка съобщава на Комисията адекватните данни във връзка с тези договорености, веднага след тяхното приемане, както и за периодичните им проверки, най-късно пет години след датата на тяхното приемане или на последната им ревизия. Условията по прилагане на тези договорености се инспектират от Комисията и според условията и реда, предвидени в член 9, параграфи 4, 5 и 6 от настоящия регламент. Член 6 Предоставяне на сведения в областта на сигурността преди влизането в пристанище на държава-членка 1. Когато даден кораб, обект на предписанията на специалните мерки за засилване на морската сигурност на Конвенция SOLAS и на ISPS Code или на тези в член 3 от настоящия регламент, обявява намерението си да влезе в пристанище на държава-членка, компетентният орган по морската сигурност на тази държава-членка изисква предоставянето на сведенията, предвидени в параграф 2.1 на правило 9 (кораби, имащи намерение да влязат в дадено пристанище на друго договарящо правителство) на специалните мерки за засилване на морската сигурност на Конвенция SOLAS. Този орган анализира в необходимата степен предоставените сведения и прилага в случай на нужда процедурите, предвидени в параграф 2 на същото правило SOLAS. 2. Сведенията, предвидени в параграф 1, се предоставят: а) най-малко двадесет и четири часа по-рано, или б) най-късно в момента, когато корабът напусне предишното пристанище, ако пътуването продължава по-малко от двадесет и четири часа, или в) ако пристанището за междинно спиране не е известно или е изменено по време на пътуването, от момента на узнаването на пристанището за междинно спиране. 3. Един доклад от следваната процедура се запазва за всеки кораб, участвал в произшествие, свързано със сигурността, така, както е описано в параграф 1.13 на правило 1 (Определения) на специалните мерки за засилване на морската сигурност на Конвенция SOLAS. Член 7 Освобождаване от предоставянето на сведения в областта на сигурността преди влизане в пристанище 1. Държавите-членки могат да освобождават редовното обслужване, осъществявано между пристанищни съоръжения, разположени на техните територии, от изискването, предвидено в член 6, когато са налице следните условия: а) компанията, експлоатираща горепосоченото редовно обслужване, установява и поддържа списък на засегнатите кораби и го предоставя на компетентния за съответното пристанище орган по морската сигурност, б) за всяко осъществено пътуване сведенията, предвидени в параграф 2.1 на правило 9 на специалните мерки за засилване на морската сигурност на Конвенция SOLAS, следва да бъдат на разположение на компетентния орган по морската сигурност по негово искане. Компанията следва да установи вътрешна система, гарантираща предоставянето на въпросните информации на компетентния орган по морската сигурност денонощно и незабавно след получаването на искането. 2. Когато дадена редовна международна услуга се осъществява между две или повече държави-членки, всяка от засегнатите държави-членки може да изиска от другите държави-членки освобождаването на тази услуга съгласно условията, предвидени в параграф 1. 3. Държавите-членки проверяват периодично дали се изпълняват условията, предвидени в параграфи 1 и 2. Когато поне едно от тези условия не се изпълнява, държавите-членки отменят незабавно привилегията за освобождаване на заинтересованата компания. 4. Държавите-членки изготвят списък на компаниите и на корабите, които са освободени по настоящия член, и го актуализират. Те уведомяват Комисията и всяка заинтересована държава-членка за списъка и неговите актуализации. 5. Независимо от разпоредбите на параграфи 1 и 2 дадена държава-членка може от съображения за сигурност и за всеки конкретен случай да изисква предоставянето на информация, предвидено в параграф 2.1 на правило 9 на специалните мерки за засилване на морската сигурност на Конвенция SOLAS, преди влизане на кораб в пристанище. Член 8 Контрол по сигурността в пристанищата на държава-членка 1. Контролът на свидетелството така, както е определен в параграф 1.1 на правило 9 (Контрол на корабите в пристанището) на специалните мерки за засилване на морската сигурност на Конвенция SOLAS се осъществява в пристанището или от компетентния орган по морската сигурност, определен в член 2, параграф 7 от настоящия регламент, или от инспекторите, определени в член 2, параграф 5 от Директива 95/21/ЕО. 2. Когато служител, осъществяващ контрол на свидетелството, предвиден в параграф 1, има сериозни основания да смята, че корабът не удовлетворява предписанията на специалните мерки за засилване на морската сигурност на Конвенция SOLAS или на ISPS Code, но който не зависи от органа, отговорен за привеждане в действие на мерките, предвидени в параграфи 1.2 и 1.3 на правило 9 на специалните мерки за засилване на морската сигурност на Конвенция SOLAS, в тази държава-членка , той незабавно съобщава това на посочения орган. Член 9 Прилагане и контрол за съответствие 1. Държавите-членки изпълняват административните задачи и контролните функции, изисквани от разпоредбите на специалните мерки за засилване на морската сигурност на Конвенция SOLAS и на ISPS Code. Те гарантират, че са отпуснати и действително предоставени всички необходими средства за привеждането в действие на разпоредбите на настоящия регламент. 2. Държавите-членки посочват контактна точка за морската сигурност най-късно на 1 юли 2004 г. 3. Всяка държава-членка приема национална програма за прилагане на настоящия регламент. 4. Шест месеца след датата на прилагането на съответните мерки, предвидени в член 3, Комисията, в сътрудничество с контактната точка, предвидена в параграф 2, започва осъществяването на инспекции, включително инспекции на подходяща мостра на пристанищните съоръжения и на засегнатите компании, за да контролира привеждането в действие на настоящия регламент от държавите-членки. Тези инспекции вземат предвид предоставената информация от контактната точка, предвидена в параграф 2, по-специално докладите по контрола. Условията и редът на тези инспекции се приемат съгласно процедурата, предвидена в член 11, параграф 2. 5. Упълномощените служители за осъществяване на тези инспекции съгласно параграф 4 получават, преди да се заемат с осъществяването на своите задачи, писмено разрешение, издадено от Комисията и уточняващо характера и целта на инспекцията, както и датата, на която тя следва да започне. В подходящ срок преди инспекциите Комисията информира засегнатите от инспекциите държави-членки. Засегнатата държава-членка се подлага на тези инспекции и се грижи засегнатите органи или лица също да се подложат на тях. 6. Комисията съобщава докладите от инспекциите на засегнатата държава-членка, която в срок от три месеца след приемането съобщава адекватните данни за взетите мерки по отстраняването на евентуални нередности. Докладът и списъкът с взетите мерки се предават на комитета, предвиден в член 11, параграф 1. Член 10 Въвеждане на изменения в международните инструменти 1. Приложимите международни инструменти, предвидени в член 2, които са приведени в действие съгласно член 3, параграф 1, са тези, които са влезли в сила и съдържат най-скорошните си изменения, с изключение на измененията, изключени от приложното поле на настоящия регламент и произтичащи от процедурата по проверка на съответствието, установена в параграф 5. ▼M2 2. Комисията взема решение относно включването на измененията в международните инструменти, посочени в член 2, отнасящи се до корабите, извършващи вътрешни услуги, и до обслужващите ги пристанищни съоръжения, за които се прилага настоящият регламент, доколкото тези изменения представляват техническо осъвременяване на разпоредбите на Конвенция SOLAS и на ISPS Code. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 4; поради наложителни причини за спешност Комисията може да използва процедурата по спешност, предвидена в член 11, параграф 5. В този случай не се прилага процедурата по проверка на съответствието, установена в параграф 5 от настоящия член. 3. Комисията може да приема разпоредби с цел определяне на хармонизирани процедури за прилагане на задължителните разпоредби по ISPS Code без да разширява приложното поле на настоящия регламент. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 4. Поради императивни причини за спешност Комисията може да използва процедурата по спешност, посочена в член 11, параграф 5. ▼B 4. За целите на настоящия регламент и за намаляване на рисковете от конфликти между морското законодателство на Общността и международните инструменти, държавите-членки и Комисията си сътрудничат чрез координационни събрания и/или други подходящи средства, за да постановят, в случай на нужда, съвместна позиция или становище в рамките на компетентните международни организации. 5. Създава се процедура за проверка на съответствието, за да се изключи от приложното поле на настоящия регламент всяко изменение на даден международен инструмент в единствените случаи, когато въз основа на оценка на Комисията съществува явен риск това изменение да понижи нивото на морската сигурност или то да бъде несъвместимо със законодателството на Общността. Процедурата по проверка на съответствието може да бъде прилагана в действие само за внасяне на изменение на настоящия регламент в области, изрично обхванати от процедурата, предвидена в член 11, параграф 2, и строгата рамка на упражняването на правомощията за изпълнение, предоставени на Комисията. 6. При обстоятелствата, предвидени в параграф 5, процедурата по проверка на съответствието се открива от Комисията, която при необходимост може да действа по искане на държава-членка. Комисията предоставя на Комитета, създаден по силата на член 11, параграф 1, веднага след приемането на изменение в международен инструмент, предложение за мерки за изключване на разглежданото изменение от приложното поле на настоящия регламент. Процедурата по проверка на съответствието, която включва при необходимост процедурите, установени в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, приключва най-малко един месец преди изтичането на международно предвидения период за мълчаливо приемане на съответното изменение или за предвидената дата за влизане в сила на това изменение. 7. В случаите на риск, посочени в първата алинея на параграф 5, държавите-членки се въздържат по време на периода на процедурата по проверка на съответствието от всякаква инициатива, целяща включването на изменението в националното законодателство или прилагането на изменението към съответния международен инструмент. 8. Всички съответни изменения на международните инструменти, вписани в морското законодателство на Общността в съответствие с параграфи 5 и 6, се публикуват за информация в Официален вестник на Европейския съюз . ▼M2 Член 11 Процедура на комитет 1. Комисията се подпомага от комитет. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на един месец. 3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 6 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. Сроковете, предвидени съответно в член 6, букви б) и в) от Решение 1999/468/ЕО, се определят на един месец. 4. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. 5. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1, 2, 4 и 6, и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. ▼B Член 12 Поверителност При прилагане на настоящия регламент Комисията, в съответствие с разпоредбите на Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 29 ноември 2001 г. относно изменение на вътрешните ѝ процедурни правила ( 6 ), приема подходящи мерки за защита на поверителната информация, до която тя има достъп, или ѝ е била съобщена от държавите-членки. Държавите-членки приемат равностойни мерки в съответствие с техните национални законодателства. Персоналът, натоварен с инспекции по сигурността или с обработка на поверителна информация, имаща отношение към настоящия регламент, следва да бъде подложен на адекватна оценка на неговото ниво в областта на сигурността от държавата-членка, чиито граждани са членовете на персонала. Член 13 Разпространяване на информацията 1. Без да се засяга правото на публичен достъп до документите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията ( 7 ), докладите за инспекции и отговорите на държавите-членки, предвидени в член 4, параграф 3, член 5, параграфи 2 и 4 и член 9, параграф 6, са поверителни и не се публикуват. До тези документи имат изключителен достъп компетентните власти, които ги съобщават само на заинтересованите страни въз основа на тяхната необходимост да ги познават, в съответствие с националните правила, приложими за разпространяването на чувствителна информация. 2. Държавите-членки извършват, доколкото е възможно и в съответствие с приложимото национално законодателство, поверителна обработка на информацията, съдържаща се в докладите за инспекция и в отговорите на държавите-членки, когато те засягат други държави-членки. 3. В случай че не е ясно дали докладите от инспекциите или отговорите следва да бъдат разгласявани или не, държавите-членки или Комисията консултират заинтересованата държава-членка. Член 14 Санкции Държавите-членки гарантират въвеждането на ефикасни и пропорционални санкции с възпиращ ефект в случай на нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент. Член 15 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден от датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 юли 2004 г., с изключение на разпоредбите на член 3, параграф 2 и 3, и на член 9, параграф 4, които влизат в сила и се прилагат от датите, предвидени във въпросните членове. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. ПРИЛОЖЕНИЕ I ИЗМЕНЕНИЯ В ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИЗМЕНЕНАТА МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ НА МОРЕ ОТ 1974 Г. „ГЛАВА XI-2 СПЕЦИАЛНИ МЕРКИ ЗА ЗАСИЛВАНЕ НА МОРСКАТА СИГУРНОСТ Правило 1 Определения 1 По смисъла на настоящата глава, освен ако изрично не е предвидено друго: .1 Кораб за насипни товари означава кораб за насипни товари, така както е определен в правило IX/1.6. .2 Химикаловоз означава химикаловоз така, както е определен в правило VII/8.2. .3 Газовоз означава газовоз така, както е определен в правило VII/11.2. .4 Високоскоростен кораб означава кораб така, както е определен в правило Х/1.2. .5 Мобилна офшорна сондажна платформа е мобилна офшорна сондажна платформа, задвижвана по механичен път, която не е стационарна, така, както е определена в правило IX/1. .6 Петролен танкер означава петролен танкер така, както е определен в правило II-1/2.12. .7 Компания означава компания така, както е определена в правило IX/1. .8 Взаимодействие кораб/пристанище означава взаимодействията, произтичащи, когато даден кораб е пряко и непосредствено засегнат от дейностите, свързани с придвижване на хора, на товари, или предоставянето на пристанищни услуги към кораба или от кораба. .9 Пристанищно съоръжение означава място така, както е определено от договарящото правителство или от посочения орган, където се осъществява взаимодействието кораб/пристанище. То включва зоните, каквито са котвените стоянки, рейдовете и техните подстъпи откъм морето, според случая. .10 Дейност от кораб към кораб означава всяка дейност, която не зависи от пристанищно съоръжение и която е свързана с превоз на товари или на хора от един кораб към друг. .11 Посоченият орган означава орган/и или администрация/и, определени в рамките на договарящото правителство и осигуряващи привеждането в действие на разпоредбите на настоящата глава относно сигурността на пристанищните съоръжения и на взаимодействието кораб/пристанище, от гледна точка на пристанищното съоръжение. .12 Международният кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS Code) означава Международният кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS Code), който се състои от част А (чиито разпоредби са задължителни) и част Б (чиито разпоредби са препоръчителни) така, както е приет на 12 декември 2002 г. с резолюция 2 на Конференцията на договарящите правителства към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., и така, както би могъл да бъде изменен от Международната морска организация (наричана по-долу „Организацията“), при условие че: .1 измененията в част А от кодекса са приети, влезли са в сила и действат в съответствие с член VIII от настоящата конвенция относно прилагащите се процедури за изменение в приложението, с изключение на глава I, и .2 измененията в част Б от кодекса са изработени от Комитета по морска безопасност в съответствие с неговия процедурен правилник. .13 Произшествие, свързано със сигурността означава всяко подозрително действие или всяко подозрително обстоятелство, което заплашва сигурността на даден кораб, включително мобилна офшорна сондажна платформа и високоскоростен кораб, или за пристанищно съоръжение или за взаимодействие кораб/пристанище, или за дейност от кораб към кораб. .14 Ниво на сигурността означава оценяването на степента на риска, когато се случи даден инцидент или произшествие, свързано със сигурността. .15 Декларация за сигурност означава споразумение, сключено между кораб и/или пристанище, или друг кораб, с което се осъществява взаимодействие и което уточнява мерките за сигурност, които всеки ще прилага. .16 Призната организация по сигурността означава орган, имащ пригодни компетенции в областта на сигурността и достатъчни познания за корабните и пристанищните операции, който е упълномощен да извършва действия по оценка или проверка или по одобряване или сертифициране, предписани в текстовете на настоящата глава или част А от ISPS Code. 2 Когато е използван в правила от 3 до 13, терминът „кораб“ включва мобилните офшорни сондажни платформи и високоскоростните кораби. 3 Когато е използван в настоящата глава, терминът „всички кораби“ означава всеки кораб, за който е приложима настоящата глава. 4 Когато е използван в правила 3, 4, 7, 10, 11, 12 и 13, изразът „договарящо правителство“ визира също и „посочения орган“. Правило 2 Прилагане 1. Настоящата глава се прилага за: .1 следните видове кораби, осъществяващи международни пътувания: .1.1 пътнически кораби, включително пътнически високоскоростни кораби; .1.2. товарни кораби, включително товарни високоскоростни кораби, с бруто тонаж равен или надвишаващ 500, и .1.3. мобилни офшорни сондажни платформи, и .2 пристанищни съоръжения, предлагащи услуги на такива кораби, които осъществяват международни пътувания. 2 Независимо от разпоредбите на параграф 1.2, договарящите правителства определят приложния обхват на настоящата глава и съответните дялове от част А от ISPS Code за пристанищните съоръжения, разположени на тяхна територия, които, макар че се използват основно от кораби, които не осъществяват международни пътувания, следва понякога да обслужват кораби, пристигащи от или заминаващи на такива пътувания. 2.1 Договарящите правителства обосновават решенията, взети по силата на параграф 2, чрез оценка на сигурността на пристанищните съоръжения, осъществена в съответствие с разпоредбите на част А от ISPS Code. 2.2 Никакво решение, взето от договарящо правителство по силата на параграф 2, не следва да компрометира нивото на сигурност, което следва да се достигне по силата на настоящата глава или на част А от ISPS Code. 3 Настоящата глава не се прилага за военните кораби или спомагателните военни кораби, нито за други кораби, принадлежащи на договарящо правителство или експлоатирани от него и предоставени изключително за нетърговска публична услуга. 4 Никоя разпоредба на настоящата глава не накърнява правата или задълженията, които държавите имат по силата на международното право. Правило 3 Задължения на договарящите правителства в областта на сигурността 1 Администрациите установяват равнищата на сигурност и гарантират,че сведенията относно тези равнища се предоставят на корабите, получили разрешение да плават под техен флаг. Когато се въвеждат изменения, сведенията относно равнищата на сигурност следва да бъдат актуализирани, когато обстоятелствата го изискват. 2 Договарящите правителства установяват равнища на сигурност и гарантират, че сведенията относно тези равнища се предоставят на пристанищата, разположени на тяхна територия, както и на корабите преди тяхното пристигане или по време на престоя им в пристанище, разположено на тяхна територия. Когато се въвеждат изменения, сведенията относно равнищата на сигурност се актуализират, когато обстоятелствата го изискват. Правило 4 Предписания, прилагащи се за компании и за кораби 1 Компаниите се съобразяват със съответните предписания на настоящата глава и на част А от ISPS Code, като вземат предвид препоръките, посочени в част Б от ISPS Code. 2 Корабите се съобразяват със съответните предписания на настоящата глава и на част А от ISPS Code, като вземат предвид препоръките, посочени в част Б от ISPS Code, и това спазване се проверява и сертифицира съгласно разпоредбите на част А от ISPS Code. 3 Преди да влезе или по време на престоя му в пристанище, разположено на територията на договаряща държава, даден кораб се съобразява с предписанията, отнасящи се до нивото на сигурност, установено от това договарящо правителство, ако това ниво е по-високо от това на администрацията, която го е установила за въпросния кораб. 4 Корабите следва да вземат без неоправдано закъснение необходимите мерки за повишаване нивото на сигурност. 5 Когато даден кораб не удовлетворява предписанията на настоящата глава или на част А от ISPS Code или когато той не може да удовлетвори предписанията, отговарящи на нивото на сигурността, установено от администрацията или от друго договарящо правителство и приложимо за този кораб, последният следва да информира за това съответния компетентен орган, преди да предприеме каквито и да било мерки спрямо взаимодействието кораб/пристанище или преди да влезе в пристанището, в зависимост от това кое събитие ще се случи първо. Правило 5 Специфична отговорност на компаниите Компанията гарантира, че капитанът има на борда във всеки момент сведения, позволяващи на надлежно упълномощените от договарящото правителство служители да установяват: .1 лицето, отговорно за назначаването на членовете на екипажа или на други лица, които в момента са наети или ангажирани в каквото и да е качество на борда, за дейностите на този кораб; .2 лицето, отговорно да решава въпросите за наемане на работна сила на кораба, и .3 в случай че корабът е нает по силата на една или повече чартър парти, кои са страните в тази или тези чартър парти. Правило 6 Алармена система за сигурност на кораба 1 Всички кораби следва да бъдат снабдени с алармена система за сигурност на кораба, както следва: .1 кораби, построени на 1 юли 2004 г. или след тази дата; .2 пътнически кораби, включително пътнически високоскоростни кораби, построени преди 1 юли 2004 г., най-късно на датата на първата визита за радиоелектрическата инсталация, която се осъществява след 1 юли 2004 г.; .3 петролни танкери, химикаловози, газовози, кораби за насипни товари и високоскоростни товарни кораби с бруто тонаж равен или по-висок от 500, построени преди 1 юли 2004 г., най-късно на датата на първата проверка за радиоелектрическата инсталация, която се осъществява след 1 юли 2004 г.; .4 други товарни кораби с бруто тонаж равен или надвишаващ 500 и мобилни офшорни сондажни платформи, построени преди 1 юли 2004 г., най-късно на датата на първата проверка за радиоелектрическата инсталация, която се осъществява след 1 юли 2006 г. 2 Когато е активирана, алармената система за корабна сигурност: .1 следва да задейства и да предаде на компетентен орган, посочен от администрацията, който в случая може да включва компанията, тревога за сигурност кораб-суша, обозначаваща кораба и неговото местоположение и сигнализираща, че съществува опасност или че е нарушена сигурността на кораба; .2 не следва да изпраща тревога за сигурността на други кораби; .3 не следва да алармира на борда на кораба, и .4 следва да продължи тревогата, докато бъде дезактивирана или прекратена. 3 Системата за тревога за сигурността на кораба следва: .1 да може да бъде активирана от навигационния мостик и поне от още едно място, и .2 да удовлетворява стандартите за функциониране, които не са по-ниски от приетите от Организацията; 4 Командите на алармената система за сигурността на кораба следва да бъдат проектирани така, че да възпрепятстват задействането по невнимание на тревога за сигурността на кораба, 5 Тя може да удовлетворява предписанията за алармена система за сигурността на кораба, като използва радиоелектрическа инсталация, инсталирана за целите на спазването на предписанията на глава IV, при условие че бъдат спазени всички предписания на настоящото правило. 6 Когато дадена администрация получи уведомление за тревога за сигурността на кораб, тя следва незабавно да информира за това държавата или държавите, в близост до която/ито корабът е в експлоатация в този момент. 7 Когато договарящо правителство получи уведомление за тревога за сигурността на кораб от кораб, който не е оторизиран да плава под неговия флаг, договарящото правителство незабавно уведомява съответната администрация и според случая, държавата или държавите, в близост до която/ито корабът е в експлоатация в този момент. Правило 7 Заплаха срещу корабите 1 Договарящите правителства установяват нивата на сигурност и гарантират, че сведенията за нивата на сигурност ще бъдат съобщавани на корабите, експлоатирани в техните морски териториални води или уведомили за намерението си да навлязат в тяхното териториално море. 2 Договарящите правителства предоставят контактна точка, посредством която тези кораби могат да изискат нареждания или съдействие и на която правителствата могат да съобщават за всеки проблем по сигурността, който могат да породят други кораби, движения или комуникации. 3 Когато е установен риск от нападение, заинтересованото договарящо правителство информира засегнатите кораби и техните администрации: .1 за нивото на сигурността в момента; .2 за всички мерки за сигурност, които следва да бъдат взети от засегнатите кораби, за да се защитят срещу нападението, съгласно разпоредбите на част А от ISPS Code; и .3 за мерките за сигурност, които крайбрежната държава е решила да вземе, когато е уместно. Правило 8 Пълномощия на капитана в областта на безопасността и сигурността на кораба 1 Капитанът не следва да бъде подлаган от страна на компанията, на наемателя на кораба и на всяко друго лице на натиск, който би му попречил да вземе или изпълни решения, които според неговата професионална оценка са необходими за поддържане на безопасността и сигурността на кораба. Тези решения включват отказ да допусне на борда лица (освен тези, които са идентифицирани като надлежно оправомощени от договарящо правителство) или техните действия и отказ да натовари товари, включително контейнери или други затворени превозни единици. 2 Ако според професионалната оценка на капитана възникне конфликт между предписанията, приложими за кораба в областта на сигурността, по време на неговата експлоатация, капитанът изпълнява предписанията, които са необходими за съхраняването на сигурността на кораба. В такива случаи капитанът може да приложи временни мерки за сигурност и следва да информира за това незабавно администрацията и ако това е уместно, договарящото правителство, в пристанището, където корабът е в експлоатация или има намерение да влезе. Такива временни мерки за сигурност, взети по силата на настоящото правило, следва в максимално възможна степен да отговарят на действащото ниво на сигурност. Когато са установени такива случаи, администрацията следва да се грижи такива конфликти да бъдат решавани и възможността те да се повторят да бъде сведена до минимум. Правило 9 Мерки, свързани с контрола и спазването на разпоредбите 1 Контрол на корабите в пристанището 1.1 По смисъла на настоящата глава всеки кораб, за който се прилага настоящата глава, се подлага на контрол, когато се намира в пристанище на друго договарящо правителство, от надлежно оправомощени от това правителство длъжностни лица, които могат да бъдат същите, които са натоварени да изпълняват длъжностите, описани в правило I/19. Такъв контрол следва да се ограничава до проверка за наличието на борда на международно свидетелство за сигурността на кораба или на временно международно свидетелство за сигурността на кораба, валидно в момента, издадено по силата на разпоредбите на част А от ISPS Code (свидетелството), което, ако е валидно, следва да бъде прието, освен ако не са налице сериозни основания да се смята, че корабът не удовлетворява предписанията на настоящата глава или на част А от ISPS Code. 1.2 Ако са налице такива основания или когато при изискването му не е представено валидно свидетелство, надлежно оправомощените от договарящото правителство длъжностни лица налагат една или повече мерки за контрол спрямо въпросния кораб, предвидени в параграф 1.3. Всяка така наложена мярка следва да бъде пропорционална, като се имат предвид препоръките, посочени в част Б от ISPS Code. 1.3 Тези мерки за контрол представляват инспектиране на кораба, забавяне или задържане на кораба, ограничаване на операции, включително преместването в пристанището или експулсирането му от пристанището. Такива мерки за контрол могат да включат допълнително или за замяна други административни или поправителни мерки с по-малък обхват. 2 Кораби, имащи намерение да влязат в пристанище на договарящо правителство 2.1 По смисъла на настоящата глава договарящото правителство може да изиска корабите, имащи намерение да влязат в неговите пристанища, да предоставят на надлежно оправомощените от това правителство длъжностни лица, за да се увери, че те се съобразяват с разпоредбите на настоящата глава преди тяхното влизане в пристанището, с цел да бъде избегнато налагането на мерки за контрол или излизането с разпореждания, следните сведения относно: .1 факта, че корабът притежава валидно в момента свидетелство и името на органа, издал това свидетелство; .2 нивото на сигурност, при която корабът е в експлоатация в момента; .3 нивото на сигурност, при която корабът е бил в експлоатация в което и да е предишно пристанище, където е осъществявал взаимодействие кораб/пристанище в рамките на периода, уточнен в параграф 2.3; .4 специалните или допълнителните мерки за сигурност, които са били взети от кораба в което и да било предишно пристанище, където е осъществявал взаимодействие кораб/пристанище в рамките на периода, уточнен в параграф 2.3; .5 провеждането на пригодни процедури за сигурността на кораба по време на всякаква дейност от кораб към кораб, проведена в течение на периода, уточнен в параграф 2.3; или .6 други практически сведения, отнасящи се до сигурността (с изключение на подробните сведения относно плана за сигурността на кораба), като се имат предвид препоръките, посочени в част Б от ISPS Code. Ако договарящото правителство отправи искане за това, корабът или компанията следва да предостави потвърждение, оценено като приемливо от това договарящо правителство, на посочените по-горе сведения. 2.2 Всеки кораб, за който се прилага настоящият регламент, който има намерение да влезе в пристанище на друго договарящо правителство, предоставя сведенията, изброени в параграф 2.1, на надлежно оправомощените длъжностни лица от това правителство, което е извършило това искане. Капитанът може да откаже предоставянето на такива сведения, като се подразбира, че това може да доведе до отказ за влизане в пристанището. 2.3 Корабът съхранява досие със сведенията, предвидени в параграф 2.1, за период, който обхваща 10-те последни междинни спирания в пристанищни съоръжения. 2.4 Ако след като са получили сведенията, изброени в параграф 2.1, надлежно оправомощените длъжностни лица от договарящото правителство на пристанището, в което корабът е имал намерение да влезе, имат сериозни основания да смятат, че корабът не отговаря на предписанията на настоящата глава или на част А от ISPS Code, тези служители следва да потърсят начин за установяване на комуникация с кораба и между кораба и администрацията, за да се отстрани несъответствието. Ако такава комуникация не доведе до отстраняване или ако тези служители, от друга страна, имат сериозни основания да смятат, че корабът не отговаря на предписанията на настоящата глава или на част А от ISPS Code, те могат да приложат спрямо кораба разпоредбите, предвидени в параграф 2.5. Тези разпоредби следва да бъдат пропорционални, като се имат предвид препоръките, изброени в част Б от ISPS Code. 2.5 Тези разпоредби са следните: .1 задължение да се отстрани несъответствието; .2 наложено на кораба задължение да влезе в уточнено място в териториалните води или вътрешните води на договарящото правителство; .3 инспекция на кораба, когато той се намира в териториалното море на договарящото правителство, в пристанището, на което той има намерение да влезе, или .4 отказ за влизане в пристанището. Преди да се приложат тези разпоредби, договарящото правителство информира кораба за своите намерения. Когато научи тези сведения, капитанът може да промени мнението си и да реши да не влиза в пристанището. В такъв случай това правило не се прилага. 3 Допълнителни разпоредби 3.1 В случай че: .1 се налага мярка за контрол, различен от административна или поправителна мярка с по-малък обхват, предвидена в параграф 1.3, .2 се прилага някоя от разпоредбите, предвидени в параграф 2.5, надлежно оправомощеното от договарящото правителство длъжностно лице следва незабавно да информира за това в писмена форма администрацията, като уточни мерките за контрол, които са били наложени, или разпоредбите, които са били приложени, както и техните мотиви. Договарящото правителство, което налага мерките за контрол или прилага разпоредбите, следва също да уведоми признатата организация по сигурността, която е издала свидетелството на засегнатия кораб, както и да уведоми Организацията, че такива мерки за контрол са били наложени или такива разпоредби са били приложени. 3.2 Когато е отказано влизане в пристанището или корабът е експулсиран от пристанището, властите на държавата на пристанището следва да съобщят съществените факти на властите на държавата на основните пристанища за междинни спирания, ако са известни, както и на властите на всяка друга основна крайбрежна държава, като се имат предвид директивите, които Организацията следва да изработи. Поверителният характер и защитата на съобщените сведения следва да бъдат гарантирани. 3.3 Отказът за влизане в пристанището по силата на параграфи 2.4 и 2.5 или експулсирането от пристанището по силата на параграфи от 1.1 до 1.3 се налагат, само когато надлежно оправомощените от договарящото правителство длъжностни лица имат сериозни основания да смятат, че корабът представлява непосредствена заплаха за сигурността на хората или корабите или на друго имущество и че не са налице други подходящи средства за отстраняване на тази заплаха. 3.4 Мерките за контрол, предвидени в параграф 1.3, и разпоредбите, предвидени в параграф 2.5, се налагат по силата на настоящото правило, само докато се изчаква нередността, която е довела до налагането им, да бъде отстранена по начин, който да бъде оценен като удовлетворителен от договарящото правителство, като се имат предвид мерките, предложени от кораба или от администрацията, при необходимост. 3.5 Когато договарящите правителства извършват контрол по силата на параграф 1 или прилагат разпоредбите на параграф 2: .1 се прави всичко възможно един кораб да не бъде неправомерно задържан или забавен. Ако даден кораб е бил неправомерно задържан или забавен вследствие на изпълнението на този контрол, той има право на обезщетение за нанесените вреди или загуби; и .2 необходимият достъп до кораба не следва да бъде възпрепятстван в спешен случай или по хуманитарни съображения и за целите на сигурността. Правило 10 Предписания, които се прилагат за пристанищните съоръжения 1 Пристанищните съоръжения се съобразяват със съответните предписания на настоящата глава и на част А от ISPS Code, като имат предвид препоръките, посочени в член Б от ISPS Code. 2 Договарящите правителства, имащи на своя територия пристанищно съоръжение или пристанищни съоръжения, за които се прилага настоящото правило, гарантират: .1 че оценките за сигурността на пристанищното съоръжение ще бъдат извършвани, преглеждани и одобрявани съгласно разпоредбите на част А от ISPS Code, и .2 че плановете за сигурност на пристанищното съоръжение ще бъдат изработвани, преглеждани, одобрявани и привеждани в действие съгласно разпоредбите на част А от ISPS Code. 3 Договарящите правителства уточняват и съобщават мерките, които ще се вземат предвид в даден план за сигурност на пристанищното съоръжение по отношение на различните нива на сигурността, по-специално когато се изисква представянето на декларация за сигурност. Правило 11 Споразумения относно други начини на разпореждане в областта на сигурността 1 Договарящите правителства могат, в рамките на прилагането на настоящата глава и на част А от ISPS Code, да сключат в писмена форма двустранни или многостранни споразумения с други договарящи се правителства относно други начини на разпореждане, предвиждащи кратки международни пътувания, осъществени по установени трасета между пристанищни съоръжения, намиращи се на техните територии. 2 Тези споразумения не следва да застрашава нивото на сигурност на другите кораби или пристанищни съоръжения, които не са посочени в споразумението. 3 Никой кораб, посочен в такова споразумение, не следва да предприема дейности от кораб към кораб, който не е посочен в споразумението. 4 Тези споразумения следва да бъдат редовно ревизирани, като се има предвид натрупаният опит, както и всяка промяна на особените обстоятелства или на оценката на заплахата за сигурността на корабите, пристанищните съоръжения или трасетата, посочени в споразумението. Правило 12 Равностойни договорености в областта на сигурността 1 Дадена администрация може да разреши на един кораб или група кораби, на които е разрешено да плават под неин флаг, да приложи в действие други мерки за сигурност, равностойни на предписаните в настоящата глава или в част А от ISPS Code, при условие че тези мерки за сигурност са най-малкото толкова ефикасни, колкото предписаните в настоящата глава или в част А от ISPS Code. Администрацията, която разрешава такива мерки за сигурност, следва да съобщи подробностите за тях на организацията. 2 В рамките на приложението на настоящата глава и на част А от ISPS Code дадено договарящо правителство може да упълномощи дадено пристанищно съоръжение или група пристанищни съоръжения, разположени на негова територия, различни от посочените в споразумението, сключено по силата на правило 11, да приведат в действие мерки за сигурност, равностойни на предписаните в настоящата глава или в част А от ISPS Code, при условие че тези мерки за сигурност са най-малкото толкова ефикасни, колкото предписаните в настоящата глава или в част А от ISPS Code. Договарящото правителство, което разрешава такива мерки за сигурност, следва да съобщи подробностите за тях на организацията. Правило 13 Съобщаване на сведения 1 Договарящите правителства съобщават на Организацията не по-късно от 1 юли 2004 г. и предоставят на компаниите и корабите следната информация: .1 имената и координатите на техния/те орган/и, отговорен/ни за сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения; .2 местата, разположени на тяхна територия, които са покрити от подходящи планове за сигурността на пристанищното съоръжение; .3 имената и координатите на назначените да приемат съобщенията и да действат при тревога за сигурността кораб-суша, посочени в правило 6.2.1, които следва да бъдат на разположение по всяко време; .4 имената и координатите на назначените да бъдат на разположение по всяко време за приемане и препращане на съобщенията, идващи от договарящите правителства, които осъществяват мерките, свързани с контрола и със спазването на разпоредбите, посочени в правило 9.3.1; и .5 имената и координатите на назначените да бъдат на разположение по всяко време за даване на нареждания или за подпомагане на корабите и на които корабите могат да сигнализират за всички проблеми по сигурността, посочени в правило 7.2; впоследствие те актуализират тези сведения незабавно след подаването на съответните изменения. Организацията следва да разпространи тези сведения към другите договарящи правителства за информиране на техните служители. 2 Договарящите правителства съобщават на Организацията преди 1 юли 2004 г. имената и координатите на всяка призната организация за сигурност, която ще действа от тяхно име, както и подробностите за специфичната отговорност на тези органи и условията на тяхното оправомощаване. Тези сведения се актуализират незабавно след подаването на присъщите им изменения. Организацията ги разпространява към другите договарящи правителства за информиране на техните служители. 3 Договарящите правителства съобщават на Организацията преди 1 юли 2004 г. списък, посочващ одобрените планове за сигурност на пристанищното съоръжение за пристанищни съоръжения, разположени на тяхна територия, както и мястото или местата, покрити от всеки одобрен план за сигурност на пристанищно съоръжение, и съответстващата дата на одобрение, и впоследствие да съобщят поисканите сведения, когато е настъпило някое от следните изменения: .1 промените на мястото или на местата, покрити от одобрен план за сигурност на пристанищно съоръжение, следва да бъдат въведени или са били въведени. В такива случаи сведенията, които се съобщават, следва да посочват измененията на мястото или на местата, обхванати от плана, и датата, на която тези изменения следва да бъдат въведени или са били приведени в действие; .2 одобрен план за сигурност на пристанищното съоръжение, включен предварително в списъка, представен на Организацията, който следва да бъде оттеглен или е бил оттеглен. В такива случаи сведенията, които се предоставят, следва да посочват датата, на която следва да се осъществи или е било извършено оттеглянето. Сведенията от този тип следва да бъдат съобщавани на Организацията възможно най-бързо, и .3 в списъка с подходящите планове за сигурност на пристанищното съоръжение следва да бъдат внесени допълнения. В такива случаи сведенията, които се съобщават, следва да посочват мястото или местата, обхванати от плана, и датата на одобрението. 4 Договарящите правителства следва да представят на Организацията през пет години след 1 юли 2004 г. ревизиран и актуализиран списък, посочващ всички одобрени планове за сигурност на пристанищни съоръжения за пристанищните съоръжения, разположени на тяхна територия, както и мястото или местата, покрити от всеки одобрен план за сигурност на пристанищно съоръжение, и съответстващата дата на одобрение (както и датата на одобрение на внесените в плана изменения). Този ревизиран списък замества всички сведения, съобщени на Организацията съгласно параграф 3 в течение на предходните пет години. 5 Договарящите правителства съобщават на Организацията сведенията относно сключването на споразумение по силата на правило 11. Съобщените сведения съдържат: .1 имената на договарящите правителства, сключили споразумението; .2 пристанищните съоръжения и постоянните трасета, посочени в споразумението; .3 честотата на ревизиране на споразумението; .4 датата на влизането в сила на споразумението; и .5 информация относно консултациите, които са проведени с други договарящи правителства; и договарящите правителства впоследствие съобщават на Организацията възможно най-скоро информацията относно изменението или прекратяването на дадено споразумение. 6 Всяко договарящо правителство, което разрешава по силата на правило 12 равностойни договорености в областта на сигурността по отношение на даден кораб, упълномощен да плава под негов флаг, или по отношение на пристанищно съоръжение, разположено на негова територия, следва да съобщи подробностите за това на Организацията. 7 Организацията разпространява сведенията, които са ѝ съобщени съгласно параграф 3, на другите договарящи правителства при поискване.“ ПРИЛОЖЕНИЕ II „МЕЖДУНАРОДЕН КОДЕКС ЗА СИГУРНОСТ НА КОРАБИТЕ И ПРИСТАНИЩНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ ПРЕАМБЮЛ 1. Дипломатическата конференция по морска сигурност, проведена в Лондон през декември 2002 г., прие нови разпоредби на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. и настоящия кодекс за повишаване на морската сигурност. Тези нови предписания представляват международна рамка, посредством която корабите и пристанищните съоръжения могат да си сътрудничат за откриване и предотвратяване на действията, застрашаващи сигурността в областта на морския транспорт. 2. Вследствие на драматичните събития на 11 септември 2001 г. Асамблеята на Международната морска организация („Организацията“) реши единодушно по време на своята двадесет и втора сесия, проведена през ноември 2001 г., да изработи нови мерки за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения с оглед приемането им от Конференцията на договарящите правителства към Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (наричана „Дипломатическа конференция за морска сигурност“) през декември 2002 г. Комитетът по морска безопасност на Организацията (КМБ) бе натоварен да пристъпи към подготовка на Дипломатическата конференция, базирайки се на документите, предоставени от държавите-членки, междуправителствените организации и неправителствените организации, ползващи се с консултативен статут към Организацията. 3. С оглед ускоряването на изработването и приемането на подходящи мерки за сигурност, КМБ създаде на първата си извънредна сесия, проведена също през ноември 2001 г., междусесийна работна група на КМБ по морската сигурност. Междусесийната работна група на КМБ по морската сигурност проведе първото си събрание през февруари 2002 г. и отчете резултатите от своите разговори в рамките на КМБ, който ги проучи на своята седемдесет и пета сесия през май 2002 г. и създаде работна група ad hoc , натоварена с по-нататъшното разработване на направените предложения. На своята седемдесет и пета сесия КМБ проучи доклада на тази работна група и препоръча Междусесийната работна група на КМБ да проведе отново заседание през септември 2002 г., за да ускори дейността си. На своята седемдесет и шеста сесия КМБ проучи резултатите от сесията през септември 2002 г. на Междусесийната работна група, както и допълнителните дейности, извършени от Работната група на КМБ по време на седемдесет и шестата сесия на КМБ през декември 2002 г., непосредствено преди Дипломатическата конференция, и одобри окончателната версия на проектите за текстове, които да бъдат разгледани от Дипломатическата конференция. 4. Дипломатическата конференция, проведена от 9 до 13 декември 2002 г., също прие изменения в съществуващите разпоредби на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (Конвенция SOLAS от 1974 г.), предвиждащи ускоряване на прилагането на предписанието за въвеждане на автоматизирани системи за идентифициране. Тя прие и нови правила, които да бъдат включени в глава XI-1 от Конвенцията SOLAS от 1974 г., обхващащи вписването на идентификационния номер на кораба и наличието на борда на постоянно валидна синоптична документация. Дипломатическата конференция прие и някои резолюции на конференцията, обхващащи по-специално привеждането в действие и ревизирането на настоящия кодекс, техническото сътрудничество и действията, които следва да се предприемат в сътрудничество с Международната организация на труда и Световната митническа организация. Признато бе, че е необходимо да се направи ново проучване и да се изменят някои от новите разпоредби относно морската сигурност, когато тези две организации приключат работата си. 5. Разпоредбите на глава XI-2 от Конвенцията SOLAS от 1974 г. и на настоящия кодекс се прилагат за корабите и за пристанищните съоръжения. Решено бе да се разшири обхватът на Конвенцията SOLAS от 1974 г. за пристанищните съоръжения, тъй като става дума за най-бързия начин да се гарантира, че необходимите мерки за сигурност влизат в сила и действат достатъчно бързо. Във всеки случай бе решено, че разпоредбите относно пристанищните съоръжения се ограничават единствено до взаимодействието кораб/пристанище. По-всеобхватният въпрос за сигурността на пристанищните зони ще бъде обект на други съвместни дейности на Международната морска организация и Международната организация на труда. Решено бе също, че разпоредбите не следва да се разширяват до действителен отговор на нападение, нито до необходимите дейности по възстановяването на реда след нападение. 6. По време на изработването на разпоредбите бе положена необходимата грижа последните да бъдат съвместими с разпоредбите на Международната конвенция от 1978 г. за нормите за подготовка на моряците, за издаване на свидетелства и за вахта, така, както е изменена, на Международния кодекс за управление на безопасността (Code ISM) и на уеднаквената система за проверки и издаване на свидетелства. 7. Разпоредбите представляват важна промяна на поведението на част от международния морски сектор по въпроса за сигурността в сектора на морския транспорт. Признава се, че те биха могли да представляват значително допълнително бреме за някои договарящи правителства. Важността на техническото сътрудничество за подпомагане на договарящите правителства да приведат в действие разпоредбите се признава изцяло. 8. За да се гарантира привеждането в действие на разпоредбите, следва всички заети с корабите и с пристанищните съоръжения или всички, които ги ползват, включително персоналът на корабите, пристанищният персонал, пътниците, изпращачите на товари, дружествата за управление на корабите и на пристанищата и отговорниците по сигурността в националните и местни власти, да се разбират и да си сътрудничат непрекъснато и ефикасно. Съществуващите практики и процедури следва да бъдат ревизирани и изменяни, ако не осигуряват подходящо ниво на сигурност. За целите на засилването на морската сигурност следва да бъдат поети допълнителни отговорности от страна на сектора на морския транспорт и пристанищния сектор и от местните и националните органи. 9. Следва да се отчитат препоръките, посочени в част Б от настоящия кодекс, за привеждането в действие на разпоредбите за сигурност, посочени в глава XI-2 от Конвенцията SOLAS и в част А от настоящия кодекс. Във всеки случай се признава, че прилагането на препоръките може да варира в зависимост от характера на пристанищното съоръжение и от характера на кораба, от осигуряваната услуга и/или от товара му. 10. Нито една разпоредба на настоящия кодекс не следва да бъде тълкувана или прилагана по начин, несъвместим с изискваното спазване на свободите и основните права, посочени в международните инструменти, по-специално свързаните с работещите в морето и бежанците, включително Декларацията на Международната организация на труда за основните принципи и правата на труд, както и международните норми относно работещите в морето и на пристанищата. 11. Като признават, че Конвенцията за улесняване на морския транспорт от 1965 г. така, както е изменена, предвижда на чуждестранните членове на екипажа да бъде разрешено от публичните власти да слизат на сушата при междинно спиране на кораба им, при условие че формалностите по пристигане на кораба са приключени и че публичните власти не са принудени да откажат разрешението за слизане на суша от съображения за обществено здраве, обществена сигурност или обществен ред, договарящите правителства следва, когато одобряват планове за сигурност на кораба и планове за сигурност на пристанищни съоръжения, да обръщат внимание на факта, че персоналът на кораба живее и работи на борда на кораба и има нужда от отпуск на суша и от достъп до социални услуги за моряци, базирани на сушата, включително медицински грижи. ЧАСТ А ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРЕДПИСАНИЯ ОТНОСНО РАЗПОРЕДБИТЕ НА ГЛАВА XI-2 ОТ ПРИЛОЖЕНИЕТО КЪМ ИЗМЕНЕНАТА МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ НА МОРЕ ОТ 1974 Г. 1 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ 1.1 Въведение Настоящата част от Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения съдържа задължителни разпоредби, на които е извършено позоваване в глава XI-2 на изменената Международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. 1.2 Цели Целите на настоящия кодекс са следните: .1 установяване на международна рамка, включваща сътрудничеството между договарящите правителства, публичните органи, местните администрации и морския и пристанищен сектор за откриване на заплахи за сигурността и за вземане на мерки за опазване срещу инциденти по сигурността, застрашаващи корабите или пристанищните съоръжения, използвани в международната търговия; .2 установяване на съответните роли и отговорности на договарящите правителства, на публичните органи, на местните администрации и на морския и пристанищен сектор на национално и международно ниво за гарантиране на морската сигурност; .3 гарантиране на бързото и ефикасно събиране и обмен на сведения, свързани със сигурността; .4 предвиждане на методика за извършване на оценки на сигурността с оглед установяването на планове и процедури, позволяващи да се реагира на промените в нивата на сигурност, и .5 създаване на увереност, че действат адекватни и пропорционални мерки за морска сигурност. 1.3 Функционални предписания С оглед осъществяването на тези цели кодексът въвежда известен брой функционални предписания. Те включват, без при това да се ограничават в техните рамки, следните функции: .1 събиране и оценка на сведения относно заплахите за сигурността и обмен на тези сведения със съответните договарящи правителства; .2 изискване за поддръжка на протоколите за съобщения за кораби и пристанищни съоръжения; .3 възпрепятстване на неоторизирания достъп до кораби, пристанищни съоръжения и техните зони с ограничен достъп; .4 възпрепятстване на взимането на борда на корабите и в пристанищните съоръжения на неразрешени оръжия, на пожароопасни средства или на взривни материали; .5 предоставяне на начин за подаване на тревога за реакция на заплахи за сигурността или за инциденти по сигурността; .6 изискване на планове за сигурността на кораба на пристанищното съоръжение, установени на базата на оценки на сигурността, и .7 изискване на подготовка, тренировка и упражнения за гарантиране на придобиване на умения за боравене с плановете и процедурите по сигурността. 2 ОПРЕДЕЛЕНИЯ 2.1 По смисъла на настоящата част, освен ако изрично не е предвидено друго: .1 Конвенция означава Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. така, както е изменена. .2 Правило означава правило от конвенцията. .3 Глава означава глава от конвенцията. .4 План за сигурност на кораба означава план, установен за гарантиране на прилагането на необходимите мерки на борда на кораба за защита на хората на борда, на товара, на транспортните съоръжения, провизиите на борда или на кораба срещу рискове от произшествие, свързано със сигурността. .5 План за сигурност на пристанищно съоръжение означава план, установен с оглед гарантиране на прилагането на необходимите мерки за защита на пристанищното съоръжение и на корабите, хората, товарите, транспортните съоръжения и провизиите във вътрешността на пристанищното съоръжение срещу рискове от произшествие, свързано със сигурността. .6 Офицер по сигурността на кораба означава лицето на борда на кораба, отговорно пред капитана, назначено от компанията като отговорно за сигурността на кораба, включително за изпълнението и поддръжката на плана за сигурност на кораба и за връзката с офицера по сигурността на компанията и офицерите по сигурността на пристанищното съоръжение. .7 Офицер по сигурността на компанията означава лице, назначено от компанията, което гарантира ефикасността на оценките по сигурността на кораба и гарантира, че ще бъде установен план за сигурност на кораба, че той ще бъде представен за одобрение и след това ще бъде прилаган и актуализиран, и което осигурява връзката с офицера по сигурността на пристанищното съоръжение и офицера по сигурността на кораба. .8 Офицер по сигурността на пристанищното съоръжение означава лицето, назначено като отговорно за установяването, изпълнението, проверката и поддръжката на плана за сигурност на пристанищното съоръжение, както и за връзката с офицерите по сигурността на кораба и офицерите по сигурността на компанията. .9 Първо ниво на сигурност е нивото, при което по всяко време ще бъдат поддържани минималните подходящи предпазни мерки за сигурност. .10 Второ ниво на сигурност е нивото, при което за определен период от време ще бъдат поддържани допълнителни предпазни мерки за сигурност в резултат на повишената степен на риск от възникване на инцидент, свързан със сигурността. .11 Трето ниво на сигурност е нивото, при което ще бъдат предприети допълнителни специфични предпазни мерки за сигурност, поддържани за ограничен период от време, когато възникването на инцидент, свързан с сигурността, е вероятно или неизбежно, въпреки че може да е невъзможно да бъде определена специфичната цел. 2.2 Терминът „кораб“, когато се използва в настоящия кодекс, включва мобилните офшорни сондажни платформи и високоскоростните кораби така, както са определени в правило XI-2/1. 2.3 Изразът „договарящо правителство“, използван във връзка с пристанищно съоръжение, когато фигурира в раздели 14-18, представлява също и референция за посочения орган. 2.4 Термините и изразите, за които не е дадено никакво определение в настоящата част, имат значението, дадено им в глави I и XI-2 от конвенцията. 3 ПРИЛАГАНЕ 3.1 Настоящият кодекс се прилага: .1 за следните видове кораби, осъществяващи международни пътувания; .1 пътнически кораби, включително високоскоростни пътнически кораби; .2 товарни кораби, включително високоскоростни товарни кораби, с бруто тонаж равен или надвишаващ 500, и .3 мобилни офшорни сондажни платформи, и .2 за пристанищните съоръжения, предлагащи услуги на кораби, които осъществяват международни пътувания. 3.2 Независимо от разпоредбите на раздел 3.1.2, договарящите правителства определят приложния обхват на настоящата част от кодекса относно пристанищните съоръжения на тяхна територия, които, въпреки че се използват основно от корабите, които не извършват международни пътувания, понякога се налага да предлагат услуги на кораби, пристигащи от международно пътуване или заминаващи на такова пътуване. 3.2.1 Договарящите правителства обосновават своето решение, взето по силата на раздел 3.2, чрез оценка на сигурността на пристанищното съоръжение, направена съобразно настоящата част от кодекса. 3.2.2 Всяко решение, взето от договарящо правителство по силата на раздел 3.2, не следва да застрашава нивото на сигурността, която следва да бъде достигната по силата на глава XI-2 или на настоящата част от кодекса. 3.3 Настоящият кодекс не се прилага нито за военните кораби или спомагателните военни кораби, нито за другите кораби, принадлежащи на договарящо правителство или експлоатирани от него и действащи изключително за осъществяване на нетърговска публична услуга. 3.4 Раздели от 5 до 13 и раздел 19 от настоящата част се прилагат за компаниите и за корабите по начин, уточнен в правило XI-2/4. 3.5 Раздел 5 и раздели от 14 до 18 от настоящата част се прилагат за пристанищните съоръжения по начин, уточнен в правило XI-2/10. 3.6 Никаква разпоредба на настоящия кодекс не засяга правата и задълженията, които имат държавите по силата на международното право. 4 ОТГОВОРНОСТИ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА 4.1 При условието на разпоредбите на правила XI-2/3 и XI-2/7 договарящите правителства установяват нива на сигурност и дават препоръки за защитните мерки срещу произшествия, свързани със сигурността. По-високите нива на сигурност сочат повишена вероятност да се случи произшествие, свързано със сигурността. Факторите, които се вземат предвид при установяването на пригодното ниво на сигурност, включват по-специално: .1 степента на достоверност на информацията за заплахата; .2 степента на потвърждение на информацията за заплахата; .3 степента на специфичност и неизбежност на информацията за заплахата; и .4 потенциалните последици от произшествието, свързано със сигурността. 4.2 Когато договарящите правителства установяват трето ниво на сигурност, те разпространяват, ако е необходимо, съответните нареждания и предоставят сведения, свързани със сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения, които могат да бъдат засегнати. 4.3 Договарящите правителства могат да делегират на призната организация по сигурността някои от задачите, свързани със сигурността, които са им възложени по силата на глава XI-2 и на настоящата част от кодекса, с изключение на следните задачи: .1 установяване на приложимото ниво на сигурност; .2 одобряване на оценка на сигурността на пристанищно съоръжение и всяко последващо изменение на одобрената оценка; .3 определяне на пристанищните съоръжения, от които ще бъде поискано да определят офицер по сигурността на пристанищното съоръжение; .4 одобряване на план за сигурност на пристанищно съоръжение и всяко последващо изменение на одобрения план; .5 изпълнение на мерките, свързани с контрола и спазването на разпоредбите за прилагане на правило XI-2/9; и .6 установяване на предписания, приложими за декларация за сигурност. 4.4 Договарящите правителства могат в степен, каквато сметнат за подходяща, да подложат на изпитания плановете за сигурност на корабите или на пристанищното съоръжение, които са одобрили, или за корабите - плановете, които са били одобрени от тяхно име или измененията в тези планове, за да проверят тяхната ефикасност. 5 ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ 5.1 Договарящите правителства определят кога следва да бъде изисквана дадена декларация за сигурност, като оценяват риска, който взаимодействието кораб/пристанище представлява за хората, за имуществото или за околната среда. 5.2 Даден кораб може да поиска да бъде попълнена декларация за сигурност, когато: .1 корабът е в експлоатация при ниво за сигурност, надвишаващо това на пристанищното съоръжение или на друг кораб, с който ще има взаимодействие; .2 е налице споразумение между договарящите правителства във връзка с декларация за сигурност, визираща някои международни пътувания или специфични кораби, извършващи подобни пътувания; .3 е имало заплаха за сигурността или инцидент по сигурността, поставяща в риск кораба или пристанищното съоръжение, според случая; .4 корабът се намира в пристанище, което не е било задължено да има или да приведе в действие подходящ план за сигурност на пристанищното съоръжение, или .5 корабът извършва дейности от кораб към кораб с друг кораб, който не е бил задължен да има или да приведе в действие пригоден план за сигурността на кораба. 5.3 Пристанищното съоръжение и корабът или корабите, според случая, уведомяват за получените искания по същество за декларация за сигурност, извършени по силата на настоящия раздел. 5.4 Декларацията за сигурност следва да бъде попълнена от: .1 капитана или офицера по сигурността на кораба от името на кораба/ите, ако е уместно, .2 офицера по сигурността на пристанищното съоръжение или ако договарящото правителство реши друго, от друг орган на сушата, отговорен за сигурността, от името на пристанищното съоръжение. 5.5 Декларацията за сигурност посочва изискваните мерки, които могат да бъдат поделени между пристанищно съоръжение и кораб или между кораби, както и отговорността на всеки поотделно. 5.6 Договарящите правителства уточняват, като вземат предвид разпоредбите на правило XI-2/9.2.3, минималния срок, в който декларациите за сигурност следва да бъдат съхранявани от пристанищните съоръжения на тяхна територия. 5.7 Администрациите уточняват, като вземат предвид разпоредбите на правило XI-2/9.2.3, минималния срок, в който декларациите за сигурност следва да бъдат съхранявани от корабите, оправомощени да плават под техен флаг. 6 ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КОМПАНИЯТА 6.1 Компанията се грижи планът за сигурността на кораба да съдържа ясно изложение, което акцентира върху правомощията на капитана. В плана за сигурността на кораба компанията уточнява, че капитанът има абсолютни правомощия, отговорен е при вземането на решения относно сигурността на кораба и може да изисква съдействието на компанията или на всяко договарящо правителство, според нуждата. 6.2 Компанията се грижи офицерът по сигурността на компанията, капитанът и офицерът по сигурността на кораба да получават необходимата помощ за изпълнението на задачите и отговорностите им съгласно глава XI-2 и настоящата част от кодекса. 7 СИГУРНОСТ НА КОРАБА 7.1 Даден кораб е задължен да взема мерки, съответстващи на установените от договарящите правителства нива на сигурност, както е посочено по-долу. 7.2 При първо ниво на сигурност се изпълняват следните дейности при използването на подходящи мерки на борда на всички кораби, като се вземат предвид препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс, за да се идентифицират заплахите за сигурността и да се вземат мерки срещу тях: .1 проследяване на изпълнението на всички задачи, свързани със сигурността на кораба; .2 контрол над достъпа на кораба; .3 контрол на качването на борда на лицата и вещите им; .4 надзор на зоните за ограничен достъп, за да се уверят, че до тях имат достъп само упълномощени лица; .5 надзор на зоните на палубата и зоните в съседство с кораба; .6 надзор на обработката на товарите и провизиите на борда, и .7 гарантиран бърз достъп до системите за сигурност. 7.3 При второ ниво на сигурност се привеждат в действие допълнителните мерки за защита, уточнени в корабния план за сигурност, за всяка от дейностите, описани в раздел 7.2, като се вземат предвид препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 7.4 При трето ниво на сигурност се привеждат в действие специалните допълнителни мерки за защита, уточнени в плана за сигурността на кораба, за всяка от дейностите, описани в раздел 7.2, като се вземат предвид препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 7.5 Всеки път, когато администрацията въвежда второ или трето ниво на сигурност, корабът известява, че е получил нарежданията относно промяната в нивото на сигурност. 7.6 Преди да влезе в дадено пристанище или когато се намира в пристанище на територията на договарящо правителство, установило ниво на сигурност, корабът следва да потвърди приемането на тези инструкции и да потвърди пред офицера по сигурността на пристанищното съоръжение, че е започнал привеждането в действие на подходящите мерки и процедури, описани в плана за сигурност на кораба, и в случай на трето ниво на сигурност - в нарежданията, разпространени от договарящото правителство, което е въвело трето ниво на сигурност. Корабът съобщава за евентуални затруднения при тяхното привеждане в действие. В този случай офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение и офицерът по сигурността на кораба остават във връзка и координират подходящите мерки. 7.7 Ако даден кораб е задължен от администрацията да въведе или вече е въвел ниво на сигурност, по-високо от вече въведеното за пристанището, в което той има намерение да влезе или в което вече се намира, този кораб информира незабавно компетентния орган на договарящото правителство, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение, и офицера по сигурността на пристанищното съоръжение. 7.7.1 В този случай офицерът по сигурността на кораба остава във връзка с офицера по сигурността на пристанищното съоръжение и координира подходящите мерки, ако е необходимо. 7.8 Администрация, която изисква от корабите, на които е разрешено да плават под неин флаг, да въведат второ или трето ниво на сигурност в пристанище на друго договарящо правителство, уведомява незабавно за това договарящото правителство. 7.9 Когато договарящите правителства въвеждат нива на сигурност и следят сведенията за нивото на сигурност да бъдат предоставяни на корабите, които са експлоатирани в тяхна акватория или които са известили за своето намерение да влязат в тяхната акватория, тези кораби се подканват да бъдат бдителни и да съобщават незабавно на своята администрация и на всички съседни крайбрежни държави всички сведения, сведени до тяхното внимание, които биха застрашили морската сигурност в зоната. 7.9.1 Когато информира тези кораби за приложимото ниво на сигурност, договарящото правителство, като взема предвид препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс, информира тези кораби и за всяка мярка за сигурност, която те следва да вземат, и при необходимост, мерките, които са били взети от договарящото правителство за осигуряване на защита срещу заплахата. 8 ОЦЕНКА НА СИГУРНОСТТА НА КОРАБА 8.1 Оценката на сигурността на кораба е съществен елемент, част от процеса на установяване и актуализиране на корабния план за сигурност. 8.2 Офицерът по сигурността на компанията следи оценката на сигурността на кораба да бъде извършена от лица, притежаващи необходимата квалификация за извършване на оценка на сигурността на кораба съгласно настоящия раздел и като се вземат предвид препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 8.3 При спазване на разпоредбите на раздел 9.2.1 призната организация по сигурността може да извърши оценка на сигурността на кораба на определен кораб. 8.4 Оценката на сигурността на кораба включва проучване на сигурността на място и най-малкото следните елементи: 1 идентификация на съществуващите мерки, процедури и операции по сигурността; 2 идентификация и оценка на съществените операции на борда, които е важно да бъдат защитавани; 3 идентификация на евентуалните заплахи срещу съществени операции на борда и вероятността те да се случат, за да бъдат въведени мерки за сигурност и да се подредят според техния приоритет; 4 идентификация на слабите места, включително човешкия фактор, инфраструктурата, политиката и процедурите. 8.5 Оценката на сигурността на кораба се документира, проучва, приема и съхранява от компанията. 9 ПЛАН ЗА СИГУРНОСТ НА КОРАБА 9.1 Всеки кораб разполага на борда си с подходящ план за сигурност, одобрен от администрацията. Този план следва да предвижда разпоредбите за трите нива на сигурност така, както са определени в настоящата част от кодекса. 9.1.1 При спазване на разпоредбите на раздел 9.2.1 призната организация по сигурността може да подготви план за сигурност на кораба за определен кораб. 9.2 Администрацията може да повери разглеждането и одобрението на корабните планове за сигурност или измененията в преди това одобрен план на признатите органи за сигурност. 9.2.1 В такъв случай признатият орган за сигурност, натоварен с разглеждането и одобрението на план за сигурност на кораба или на изменения в този план, не участва в подготовката на оценката на сигурността на кораба, нито в подготовката на корабния план за сигурност или измененията в този план, преди да стане обект на разглеждане. 9.3 Всеки план за сигурност на кораба или всяко изменение в преди това одобрен план, представен за одобрение, се съпровожда от оценка на сигурността, на базата на която е бил изработен. 9.4 Такъв план се изработва, като се вземат предвид препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс и се съставя на работния език или езици на кораба. Ако използвания език или езици не е нито английски, нито испански, нито френски, се предоставя превод на един от тези езици. Планът обхваща най-малко следното: .1 мерките, чрез които се възпрепятства качването на борда на оръжия, опасни вещества и устройства, предназначени да се използват срещу хора, кораби или пристанища или чието наличие на борда не е разрешено; .2 идентификацията на зоните за ограничен достъп и мерките, чрез които се цели да се възпрепятства неразрешеният достъп до тези зони; .3 мерките, които целят да се възпрепятства неразрешеният достъп до кораба; .4 процедурите за противодействие на заплаха срещу сигурността или нарушаване на сигурността, включително разпоредбите за поддържане на най-важните операции на кораба или на взаимодействието кораб/пристанище; .5 процедурите за продължаване на указанията за сигурност, които договарящите правителства могат да дадат при трето ниво на сигурност; .6 процедурите за евакуация в случай на заплаха срещу сигурността или нарушаване на сигурността; .7 задачите на корабния персонал, който отговаря за сигурността на пристанищните съоръжения; .8 процедурите по проверка на дейностите, свързани със сигурността; .9 процедурите по обучение, тренировка и упражненията, свързани с плана; .10 процедурите по взаимодействие с дейностите, свързани със сигурността на пристанищните съоръжения; .11 процедурите за периодично изучаване на плана и неговото актуализиране; .12 процедурите по уведомяване за инциденти по сигурността; .13 идентификацията на офицера по сигурността на кораба; .14 идентификацията на офицера по сигурността на компанията, включително координатите, на които може да бъде намерен денонощно; .15 процедурите, предвиждащи гарантирането на инспекция, на подлагане на изпитание, на сверяване с еталон и поддръжка на всякакви средства, свързани със сигурността, предвидени на борда; .16 честотата на подлагане на изпитание или на сверяване с еталон на всякакви средства, свързани със сигурността, предвидени на борда; .17 идентификацията на местата, където са инсталирани командите на алармените системи за сигурността на кораба; и .18 процедурите, инструкциите и нарежданията относно използването на алармената система за сигурността на кораба, включително нейното изпитване, активиране, неутрализиране и пренастройване и начина за намаляване на броя на фалшивите тревоги. 9.4.1 Персоналът, който извършва вътрешни одити на дейностите, свързани със сигурността на кораба, уточнени в плана, или който оценява неговото прилагане на практика, няма връзка с дейностите, които подлежат на одит, освен ако това не е възможно на практика с оглед размера и характера на компанията или на кораба. 9.5 Администрацията решава какви изменения не се внасят в одобрения план за сигурност на кораба или в оборудването по сигурността, уточнено в одобрения план, освен ако тези изменения не са одобрени от нея. Тези изменения са поне толкова ефикасни, колкото мерките, предписани в глава XI-2 и в настоящата част от кодекса. 9.5.1 Характерът на измененията, направени в плана за сигурност на кораба или в оборудването по сигурността, които са изрично одобрени от администрацията съгласно раздел 9.5, се обяснява в документ, посочващ ясно това одобрение. Това одобрение се съхранява на борда на кораба и се представя заедно със свидетелството за сигурност на кораба (или временното международно свидетелство за сигурност на кораба). Ако тези изменения са временни, когато оригиналните мерки или материал са възстановени, повече не е необходимо този документ да бъде съхраняван на борда на кораба. 9.6 Планът може да се съхранява в електронен вид. В този случай той се защитава чрез процедури, възпрепятстващи изтриването, разрушаването или изменението на данните без разрешение. 9.7 Планът се предпазва срещу всякакъв достъп или разпространение без разрешение. 9.8 Плановете за сигурност на кораба не се инспектират от офицерите, надлежно упълномощени от договарящо правителство да прилагат мерките, свързани с контрола и съблюдаването на разпоредбите на правило XI-2/9, с изключение на случаите, описани в раздел 9.8.1. 9.8.1. Ако надлежно оправомощените от договарящото правителство длъжностни лица имат сериозни основания да смятат, че корабът не отговаря на предписанията на глава XI-2 или на част А от настоящия кодекс или ако единственият начин да се провери или да се коригира несъобразността е да се ревизират съществените предписания на плана за сигурност на кораба, по изключение може да се допусне ограничен достъп до несъобразените раздели от плана, но единствено със съгласието на договарящото правителство или на капитана на въпросния кораб. Във всеки случай разпоредбите на плана, отнасящи се до подраздели 2, 4, 5, 7, 15, 17 и 18 на раздел 9.4 от настоящата част от кодекса, се смятат за поверителни сведения и не могат да бъдат обект на инспекция без съгласието на заинтересованото договарящо правителство. 10 РЕГИСТРИ 10.1 Регистрите на долупосочените дейности, посочени в плана за сигурността на кораба, се съхраняват на борда най-малко за минималния период, уточнен от администрацията, като се вземат предвид разпоредбите на правило XI-2/9.2.3: .1 обучение, упражнения и тренировки; .2 заплахи срещу сигурността и инциденти по сигурността; .3 нарушения на мерките за сигурност; .4 промени в нивото на сигурност; .5 съобщения, пряко свързани със сигурността на кораба, по-специално в случай на специфични заплахи срещу кораба или пристанищните съоръжения, където се намира корабът или преди това е извършил междинно спиране; .6 вътрешни проверки и разглеждане на дейностите, свързани със сигурността; .7 периодично разглеждане на оценката на сигурността на кораба; .8 периодично разглеждане на плана за сигурността на кораба; .9 привеждане в действие на измененията в плана; и .10 поддръжка, калибриране и подлагане на изпитване на всякакви средства за сигурност на борда, включително подлагане на изпитания на системата за тревога на сигурността на кораба. 10.2 Регистрите се поддържат на работния език или езици на кораба. Ако използваният език или езици не е нито английски, нито испански, нито френски, се предоставя превод на един от тези езици. 10.3 Регистрите могат да бъдат съхранявани в електронен вид. В такъв случай те се защитават чрез процедури срещу изтриване, разрушаване или изменение без разрешение. 10.4 Регистрите се защитават срещу всякакъв неразрешен достъп или разпространяване. 11 ОФИЦЕР ПО СИГУРНОСТТА НА КОМПАНИЯТА 11.1 Компанията назначава офицер по сигурността на компанията. Лицето, назначено за офицер по сигурността на компанията, може да действа спрямо един или повече кораби според броя на корабите и видовете кораби в експлоатация от компанията, при условие че корабите, за които е отговорно това лице, са ясно идентифицирани. Дадена компания може според броя кораби и видове кораби, които експлоатира, да назначи повече офицери по сигурността на компанията, при условие че корабите, за които е отговорно всяко лице, са ясно идентифицирани. 11.2 Освен уточнените в други секции на настоящата част от кодекса, задачите и отговорностите на офицера по сигурността на компанията включват, без в никакъв случай да се ограничават в тези рамки, следното: .1 формулиране на становищата относно степента на заплаха, с която корабът рискува да се сблъска, посредством подходящи оценки на сигурността и други съществени сведения; .2 гарантиране, че оценките на сигурността ще бъдат осъществявани; .3 гарантиране на изработването, представянето за одобрение и впоследствие привеждането в действие и поддръжката на плана за сигурност на кораба; .4 гарантиране, че планът за сигурност на кораба ще се изменя целесъобразно за отстраняване на слабостите и проследяване той да отговаря на нуждите на кораба, що се отнася до сигурността; .5 приемане на разпоредби за вътрешни проверки и изпитвания на дейностите, свързани със сигурността; .6 приемане на разпоредби за първоначални и последващи проверки на кораба от администрацията или от признатия орган по сигурността; .7 гарантиране за бързо отстраняване на дефектите и несъответствията, открити при вътрешни проверки, при периодични разглеждания, инспекции по сигурността и проверки за съответствие; .8 повишаване на вниманието относно сигурността и бдителността; .9 гарантиране, че персоналът, отговорен за сигурността на кораба, ще получи адекватно обучение; .10 гарантиране на ефективна комуникация и сътрудничество между офицера по сигурността на кораба и съответните офицери по сигурността на пристанищното съоръжение; .11 гарантиране на съответствието на изискванията в областта на сигурността; .12 гарантиране, че ако се използват плановете за сигурност на корабите на същата компания или корабен флот, планът на всеки кораб ще отразява точно специфичните сведения за този кораб; .13 гарантиране, че всяко друго разпореждане или еквивалентно разпореждане за даден кораб или група кораби ще се приведе в действие и ще се поддържа. 12 ОФИЦЕР ПО СИГУРНОСТТА НА КОРАБА 12.1 На борда на всеки кораб се назначава офицер по сигурността на кораба. 12.2 Освен посочените в други секции на настоящата част от кодекса, задачите и отговорностите на офицера по сигурността на кораба включват, без при това да се ограничават в тях, следното: .1 пристъпване към редовни инспекции по сигурността за гарантиране, че мерките за сигурност продължават да се поддържат; .2 поддържане и надзор на прилагането в действие на плана за сигурност на кораба, включително всяко изменение, внесено в този план; .3 координиране на аспектите, свързани със сигурността на обработката на товарите и на провизиите на борда с други членове на персонала на борда и със съответните офицери по сигурността на пристанищните съоръжения; .4 предлагане на изменения за внасяне в плана за сигурност на кораба; .5 уведомяване на офицера по сигурността на компанията за всички дефекти и несъответствия, открити по време на вътрешни проверки, на периодични разглеждания, на инспекции по сигурността и проверки за съответствието и прилагането в действие на всички корективни мерки; .6 по-отговорно отношение относно сигурността и бдителността на борда; .7 гарантиране, че персоналът, отговорен за сигурността на кораба, ще получи съответната адекватна подготовка; .8 уведомяване за всички инциденти по сигурността; .9 координиране на привеждането в действие на плана за сигурност на кораба с офицера по сигурността на компанията и със съответния офицер по сигурността на пристанищното съоръжение; .10 гарантиране, че оборудването за сигурност, ако има такова, се използва, подлага на изпитания, калибрира и поддържа правилно. 13 ОБУЧЕНИЕ, УПРАЖНЕНИЯ И ТРЕНИРОВКИ В ОБЛАСТТА НА СИГУРНОСТТА НА КОРАБИТЕ 13.1 Офицерът по сигурността на компанията и компетентният персонал на сушата имат познания и са били обучени съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 13.2 Офицерът по сигурността на кораба притежава познания и е бил обучен съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 13.3 Персоналът на борда, натоварен със специални задачи и отговорности в областта на сигурността, разбира отговорностите, които са му възложени, както са описани в плана за сигурността на кораба, и има достатъчни познания и способности, за да се заеме с възложените му задачи съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 13.4 За да се гарантира ефикасността на прилагането на плана за сигурността на кораба, упражненията се изпълняват на подходящи периоди, като се взема предвид типът на кораба, промените в персонала на кораба, пристанищните съоръжения, в които корабът извършва междинно спиране, и други съществени условия съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 13.5 Офицерът по сигурността следи за ефикасната координация и приложение на плановете за сигурността на кораба, като участва в упражненията на подходящи периоди съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 14 СИГУРНОСТ НА ПРИСТАНИЩНОТО СЪОРЪЖЕНИЕ 14.1 Дадено пристанищно съоръжение следва да взема мерки, съответстващи на нивата на сигурност, установени от договарящото правителство, на чиято територия се намира то. Мерките и процедурите за сигурност се прилагат за пристанищното съоръжение така, че да позволяват минимално объркване или закъснения на пътниците, на кораба, на корабния персонал и на посетителите, на стоките и услугите. 14.2 При първо ниво на сигурност във всички пристанищни съоръжения чрез подходящи мерки се изпълняват следните дейности съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс, за да се идентифицират и да се вземат защитни мерки срещу инциденти по сигурността: .1 гарантиране изпълнението на всички задачи, свързани със сигурността на пристанищното съоръжение; .2 контрол на достъпа до пристанищното съоръжение; .3 наблюдение на пристанищното съоръжение, включително корабната стоянка или стоянки, включително и на зоната или зоните за швартоване; .4 наблюдение на зоните за ограничен достъп за да се гарантира, че само упълномощените лица имат достъп до тях; .5 надзор над обработката на товара; .6 наблюдение на обработката на провизиите на борда; и .7 гарантиран бърз достъп до системата за комуникация за сигурност. 14.3 При второ ниво на сигурност за всяка от дейностите, описани в раздел 14.2, се прилагат допълнителни мерки за сигурност, уточнени в плана за сигурност на пристанищното съоръжение, съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 14.4 При трето ниво на сигурност се прилагат другите специални защитни мерки, уточнени в плана за сигурност на пристанищното съоръжение, описани в раздел 14.2, съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 14.4.1 Освен това, при трето ниво на сигурност пристанищните съоръжения се задължават да следват и да изпълняват всички нареждания за сигурност, уточнени от договарящото правителство, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение. 14.5 Когато офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение е информиран, че даден кораб среща затруднения да отговори на предписанията на глава XI-2 или на настоящата глава на кодекса или да приложи подходящи мерки и процедури, описани в плана за сигурност на кораба и в случай на трето ниво на сигурност, вследствие всички нареждания за сигурност, дадени от договарящото правителство, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение, този офицер и офицерът по сигурността на кораба остават във връзка и координират подходящите мерки. 14.6 Когато офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение е информиран, че даден кораб прилага ниво на сигурност, надвишаващо това на пристанищното съоръжение, този офицер уведомява за това компетентния орган, осъществява връзка с офицера по сигурността на кораба и координира подходящите мерки, ако е необходимо. 15 ОЦЕНКА НА СИГУРНОСТТА НА ПРИСТАНИЩНОТО СЪОРЪЖЕНИЕ 15.1 Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение е съществен елемент и е неразделна част от процеса на установяване и актуализиране на плана за сигурност на пристанищното съоръжение. 15.2 Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение се извършва от договарящото правителство, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение. Договарящото правителство може да упълномощи призната организация по сигурността да извърши оценка на сигурността на пристанищно съоръжение на обособено пристанищно съоръжение, намиращо се на негова територия. 15.2.1 Ако оценката на сигурността на пристанищното съоръжение е била извършена от призната организация по сигурността, договарящото правителство, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение, подлага на ревизия тази оценка и я одобрява, за да потвърди, че тя е съобразена с настоящата част. 15.3 Лицата, извършващи оценка, следва да притежават необходимите квалификации, за да пристъпят към оценка на сигурността на пристанищното съоръжение съгласно настоящия раздел, съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 15.4 Оценките за сигурността на пристанищното съоръжение се подлагат на периодични ревизии и актуализиране, като се вземат предвид вариациите в заплахата и/или минималните промени, засягащи пристанищното съоръжение, и винаги се подлагат на ревизия и актуализация, когато бъдат извършени сериозни промени в пристанищното съоръжение. 15.5 Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение съдържа най-малкото следните елементи: .1 идентификация и оценка на основните инфраструктури и имущество, които е важно да бъдат защитавани; .2 идентификация на евентуалните заплахи за имуществото и инфраструктурата и на възможността за наблюдението им, за да се въведат необходимите мерки за сигурност, като бъдат класирани по приоритет; .3 идентификация, избор и класиране по приоритет на насрещните мерки и на промените в процедурите, както и степента на тяхната ефикасност, за да се намали уязвимостта; и .4 идентификация на слабите места, включително човешкия фактор, инфраструктурата, политиката и процедурите. 15.6 Договарящите правителства могат да приемат, че дадена оценка на сигурността на пристанищното съоръжение обхваща повече от едно пристанищни съоръжения, при условие че операторът, разположението, начинът на ползване и концепцията на тези пристанищни съоръжения са подобни. Всяко договарящо правителство, което разрешава разпореждане по такъв начин, съобщава детайлите за това на Организацията. 15.7 Когато дадена оценка на сигурността на пристанищно съоръжение е приключена, се подготвя доклад, който включва резюме за начина, по който е извършена оценката, описание на всяка уязвима точка, идентифицирана по време на оценката, и описание на насрещните мерки, позволяващи да се подобри положението във всяка уязвима точка. Този доклад е защитен срещу неразрешен достъп или разпространение без разрешение. 16 ПЛАН ЗА СИГУРНОСТ НА ПРИСТАНИЩНОТО СЪОРЪЖЕНИЕ 16.1 Планът за сигурност на пристанищното съоръжение се изработва и актуализира въз основа на оценка на сигурността на пристанищното съоръжение за всяко пристанищно съоръжение и се адаптира за взаимодействието кораб/пристанище. Този план предвижда разпоредби и за трите нива на сигурност, определени в настоящата част от кодекса. 16.1.1 Съгласно разпоредбите на раздел 16.2 призната организация по сигурността може да подготви план за сигурност на пристанищното съоръжение за определено пристанищно съоръжение. 16.2 Планът за сигурност на пристанищното съоръжение се одобрява от договарящото правителство, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение. 16.3 Този план се изработва съобразно препоръките, изложени в част Б от кодекса и се написва на работния език на пристанищното съоръжение. Планът съдържа най-малкото: .1 мерките за възпрепятстване на доставянето в пристанищното съоръжение или на борда на кораба на оръжия, забранени вещества и устройства, предназначени да се използват срещу хора, срещу кораби или пристанища, и чиято наличност не е разрешена; .2 мерки, предназначени да възпрепятстват неразрешения достъп до пристанищното съоръжение, до швартованите в пристанищното съоръжение кораби и до ограничените зони за достъп на съоръжението; .3 процедурите за справяне със заплаха за сигурността или посегателство срещу сигурността, включително разпоредбите за поддържане на най-важните операции на пристанищното съоръжение или на взаимодействието кораб/пристанище; .4 процедурите за прилагане на насоките за сигурност, които договарящото правителство, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение, би могло да даде при трето ниво на сигурност; .5 процедурите за евакуация в случай на заплаха срещу сигурността или посегателство срещу сигурността; .6 задачите на персонала на пристанищното съоръжение, на който са възложени отговорностите в областта на сигурността, и задачите на другите членове на персонала на пристанищното съоръжение относно аспектите, свързани със сигурността; .7 процедурите на взаимодействие с дейностите, свързани със сигурността на корабите; .8 процедурите по периодично проучване на плана и неговата актуализация; .9 процедурите по уведомяване за инциденти по сигурността; .10 идентификацията на офицера по сигурността на пристанищното съоръжение, включително координатите, на които той може да бъде намерен денонощно; .11 мерките за гарантиране на защитата на сведенията, отразени в плана; .12 мерките за гарантиране на ефикасна защита на товарите и на материала за обработка на товарите в пристанищното съоръжение; .13 процедурите за проверка на плана за сигурност на пристанищното съоръжение; .14 процедурите за реагиране при тревога в случай, когато системата за оповестяване на тревога на кораба, намиращ се в пристанищното съоръжение, е активирана; и .15 процедурите за улеснение на отпуските на суша за корабния персонал или смените в персонала, както и достъпа на посетители на кораба, включително на представители на социалните служби и на синдикатите на моряците. 16.4 Персоналът, който извършва вътрешни проверки на дейностите, свързани със сигурността, уточнени в плана, или който оценява неговото прилагане, е независим по отношение на дейностите, които подлежат на проверка, поне доколкото това е възможно в практиката в зависимост от мащаба и характера на пристанищното съоръжение. 16.5 Планът за сигурност на пристанищното съоръжение може да се комбинира с плана за сигурност на пристанището или с всеки друг план за спешни случаи на пристанище или да е част от такива планове. 16.6 Договарящото правителство, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение, решава кои изменения не се внасят в плана за сигурност на пристанищното съоръжение, без съществените изменения в този план да са одобрени от него. 16.7 Планът се съхранява в електронен вид. В такъв случай той се защитава чрез процедури, за да не бъде изтрит, разрушен или данните да бъдат изменени без разрешение. 16.8 Планът се защитава срещу всякакъв достъп или всякакво разпространение без разрешение. 16.9 Договарящите правителства могат да приемат, че даден план за сигурност на пристанищно съоръжение обхваща повече от едно пристанищно съоръжение, при условие че операторът, местонахождението, експлоатацията, материалът и конструирането на тези пристанищни съоръжения са подобни. Всяко договарящо правителство, което разрешава друг начин на разпореждане от този тип, съобщава детайлите за това на Организацията. 17 ОФИЦЕР ПО СИГУРНОСТТА НА ПРИСТАНИЩНОТО СЪОРЪЖЕНИЕ 17.1 Във всяко пристанищно съоръжение се назначава офицер по сигурността на пристанищното съоръжение. Едно лице може да бъде назначено за офицер по сигурността на едно или повече пристанищни съоръжения. 17.2 Освен уточнените в други раздели от настоящата част на кодекса, задачите и отговорностите на офицера по сигурността на пристанищното съоръжение включват, без при това да се ограничават само в тях, следното: .1 извършване на пълно първоначално проучване на пристанищното съоръжение, като се взема предвид основната оценка на сигурността на пристанищното съоръжение; .2 гарантиране на изработването и актуализирането на плана за сигурност на пристанищното съоръжение; .3 прилагане и изпълнение на плана за сигурност на пристанищното съоръжение; .4 извършване на редовни инспекции на пристанищното съоръжение за гарантиране, че продължават да се вземат подходящите мерки за сигурност; .5 препоръчване и въвеждане на необходимите изменения в плана за сигурност на пристанищното съоръжение за отстраняване на нередностите и актуализиране на плана, за да се отчетат основните изменения, засягащи пристанищното съоръжение; .6 по-отговорно отношение относно сигурността и бдителността на борда; .7 гарантиране, че персоналът, отговорен за сигурността на корабна, ще получи съответната адекватна подготовка; .8 уведомяване на съответните власти и поддържане на регистър за събития, които заплашват сигурността на пристанищното съоръжение; .9 координиране на привеждането в действие на плана за сигурност на кораба с компетентния/те офицер/и по сигурността на компанията и със съответния офицер по сигурността на кораба; .10 осигуряване на координация със службите по сигурността, където е уместно; .11 гарантиране, че са спазени критериите за персонала, отговорен за сигурността на пристанищното съоръжение; .12 гарантиране, че оборудването за сигурността, ако има такова, се използва, подлага на изпитания, калибрира и поддържа правилно; и .13 подпомагане на офицера по сигурността на кораба при потвърждаване на идентичността на лицата, желаещи да се качат на борда на кораба, при поискване. 17.3 Офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение се подпомага за изпълнението на задълженията, възложени му съгласно разпоредбите на глава XI-2 и настоящата част от кодекса. 18 ОБУЧЕНИЕ, УПРАЖНЕНИЯ И ТРЕНИРОВКИ В ОБЛАСТТА НА СИГУРНОСТТА НА ПРИСТАНИЩНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ 18.1 Офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение и компетентният персонал, натоварен със сигурността на пристанищното съоръжение, трябва да имат познания и да са получили подготовка съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 18.2 Персоналът на пристанищните съоръжения, натоварен със специфични задачи по сигурността, разбира задачите и отговорностите, които са му възложени за тази цел така, както са описани в плана за сигурност на пристанищното съоръжение, и има достатъчни познания и способности за изпълнение на възложените задачи, съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 18.3 За гарантиране на ефикасното прилагане на плана за сигурност на пристанищното съоръжение се провеждат тренировки на подходящи периоди, като се вземат предвид видовете операции, извършвани в пристанищното съоръжение, промените в състава на персонала на пристанищното съоръжение, типът кораби, обслужвани от пристанищното съоръжение, и други съществени обстоятелства, съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 18.4 Офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение гарантира ефикасната координация и прилагането на плана за сигурност на пристанищното съоръжение, като участва в тренировките, провеждани на подходящи периоди, съобразно препоръките, изложени в част Б от настоящия кодекс. 19 ПРОВЕРКА НА КОРАБИТЕ И ИЗДАВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВА 19.1 Проверки 19.1.1 Всеки кораб, за който се прилага настоящата част от кодекса, подлежи на посочените по-долу проверки: .1 първоначална проверка преди пускането в експлоатация на кораба или преди да се издаде за първи път свидетелството съгласно раздел 19.2, включваща пълна проверка на корабната система за сигурност и на всяко свързано с нея оборудване, посочени в основните разпоредби на глава XI-2, на настоящата част от кодекса и на одобрения план за сигурност на кораба. Чрез тази проверка се гарантира, че системата за сигурност на кораба и всяко свързано с нея оборудване отговарят напълно на приложимите предписания на глава XI-2 и на настоящата част от кодекса, че тяхното състояние е удовлетворително и че те са адаптирани за услугата, за която е предназначен корабът; .2 проверка на обновяването на интервали, посочени от администрацията, но не надхвърлящи пет години, освен ако се прилага раздел 19.3. Чрез тази проверка се гарантира, че системата за сигурност на кораба и всяко свързано с нея оборудване отговарят напълно на приложимите предписания на глава XI-2, на настоящата част от кодекса и на одобрения план за сигурност на кораба, че тяхното състояние е удовлетворително и че са адаптирани за услугите, за които е предназначен корабът; .3 най-малко една междинна проверка. Ако се извърши само една междинна проверка, тя се провежда между втората и третата година от издаването на свидетелството така, както е определено в правило I/2(н). Междинната проверка включва инспекция на системата за сигурност на кораба и всякакво свързано с нея оборудване, за да се гарантира, че състоянието им е удовлетворително за услугите, за които е предназначен корабът. Върху свидетелството се отбелязва проведената междинна проверка; .4 всяка допълнителна проверка, разпоредена от администрацията. 19.1.2 Проверките на корабите се извършват от служители на администрацията. Администрацията може във всеки случай да повери проверките на призната организация по сигурността, посочена в правило XI-2/1. 19.1.3 Във всички тези случаи заинтересованата администрация гарантира изцяло пълното извършване и ефикасността на проверката и се ангажира да вземе необходимите мерки за изпълнение на това задължение. 19.1.4 Системата за сигурност на кораба и всякакво свързано с нея оборудване се поддържат след проверката така, че да продължат да съответстват на разпоредбите на правила XI-2/4.2 и XI-2/6, на настоящата част от кодекса и на одобрения план за сигурност на кораба. Когато е била извършена една от проверките, предписани в текстовете на раздел 19.1.1, не се внася никакво изменение в системата за сигурност или на каквото и да е свързано с нея оборудване, нито в одобрения план за сигурността на кораба, без съгласието на администрацията. 19.2 Издаване на свидетелство или заверка 19.2.1 Международно свидетелство за сигурността на кораба се издава след първоначална проверка или проверка за обновяване съгласно разпоредбите на раздел 19.1. 19.2.2 Това свидетелство се издава или заверява или от администрацията, или от призната организация по сигурността, действащ от името на администрацията. 19.2.3 Договарящото правителство може, по молба на администрацията, да изиска проверка на кораба. Ако е убедено, че са спазени разпоредбите на раздел 19.1.1, то издава на кораба Международно свидетелство за сигурност на кораба или разрешава издаването му и при необходимост прави заверка или разрешава полагането ѝ върху свидетелството на кораба в съответствие с настоящия кодекс. 19.2.3.1 Копие от свидетелството и копие от доклада за проверката се предоставят в най-кратък срок на администрацията, която е отправила искането. 19.2.3.2 Всяко така издадено свидетелство съдържа декларация, в която се посочва, че е издадено по искане на администрацията. То има същата стойност и се приема при същите условия като свидетелството, издадено по силата на раздел 19.2.2. 19.2.4 Международното свидетелство за сигурност на кораба се издава според образеца, фигуриращ в допълнението към настоящия кодекс. Ако използваният език не е нито английски, нито испански, нито френски, текстът включва и превод на един от тези езици. 19.3 Продължителност и валидност на свидетелството 19.3.1 Международното свидетелство за сигурност на кораба се издава за период, чиято продължителност се установява от администрацията, без тази продължителност да надвишава пет години. 19.3.2 Когато проверката на обновяването е приключила три месеца преди датата на изтичане на валидността на съществуващото свидетелство, новото свидетелство важи от датата на приключването на проверката на обновяване до дата, не по-късна от пет години след датата на изтичане на валидността на наличното свидетелство. 19.3.2.1 Когато проверка за обновяването е приключила след датата на изтичане на валидността на съществуващото свидетелство, новото свидетелство е валидно от датата на приключване на проверката на обновяване до дата, не по-късна от пет години след датата на изтичане на валидността на наличното свидетелство. 19.3.2.2 Когато проверка на обновяването е приключила повече от три месеца преди датата на изтичането на валидността на наличното свидетелство, новото свидетелство е валидно от датата на приключване на проверката на обновяване до дата, не по-късна от пет години след датата на приключване на проверката на обновяването. 19.3.3 Ако едно свидетелство е издадено за срок, по-малък от пет години, администрацията може да продължи валидността му след датата на изтичането ѝ до края на максималния период, посочен в раздел 19.3.1, при условие че проверките, упоменати в раздел 19.1.1, които са приложими, когато свидетелството е издадено за пет години, са извършени целесъобразно. 19.3.4 Ако след приключването на проверка на обновяването не може да бъде издадено ново свидетелство или то е предоставено на кораба преди датата на изтичане на валидността на наличното свидетелство, администрацията или признатата организация по сигурността, действаща от името на администрацията, може да завери наличното свидетелство. Това свидетелство се приема за валидно за нов период, който не може да надвишава пет месеца, считани от датата на изтичането на валидността му. 19.3.5 Ако на датата на изтичане на валидността на свидетелството му корабът не се намира в пристанище, в което може да се извърши проверка, администрацията може да продължи валидността на това свидетелство. Във всеки случай това продължаване се разрешава, единствено за да се позволи на кораба да приключи своето пътуване към пристанището, в което следва да бъде подложен на проверка, и то единствено в случай че тази мярка изглежда навременна и разумна. В такива случаи валидността на никакво свидетелство не може да бъда продължавана за период повече от три месеца. Корабът, на който е позволено подобно продължение, няма право въз основа на това продължение, след пристигането в пристанището, в което той следва да бъде подложен на проверка, да отпътува оттам, без да е получил ново свидетелство. Когато приключи проверката на обновяването, новото свидетелство е валидно до дата, не по-късна от пет години от датата на изтичане на валидността на наличното свидетелство, преди да е било разрешено продължаването. 19.3.6 Свидетелство, издадено на кораб, извършващ кратки пътувания, чиято валидност не е била продължена въз основа на предишните разпоредби на настоящия раздел, може да се продължи от администрацията за гратисен период, който не надхвърля един месец след изтичането на валидността, посочена в това свидетелство. Когато приключи проверката на обновяването, новото свидетелство е валидно до дата, не по-късна от пет години след датата на изтичане на валидността на наличното свидетелство, преди да е било разрешено продължаването. 19.3.7 Когато междинната проверка приключи в срок, по-кратък от уточнения в раздел 19.1.1: .1 датата на изтичане на валидността, посочена в свидетелството, се заменя посредством заверка с дата, която не е по-късна от три години след датата, на която е приключила междинната проверка; .2 датата на изтичане на валидността може да остане непроменена, при условие че една или повече допълнителни проверки бъдат извършени така, че да не бъдат надвишени максималните срокове между проверките, предписани в текстовете на раздел 19.1.1. 19.3.8 Свидетелство, издадено по силата на раздел 19.2, престава да бъде валидно в който и да е от следните случаи: .1 ако основните проверки не са приключили в сроковете, уточнени в раздел 19.1.1; .2 ако заверките, предписани в текстовете на раздели 19.1.1.3 и 19.3.7.1, при положение че те се прилагат, не са били положени върху свидетелството; .3 когато компания поема отговорността за експлоатация на кораб, който не е бил в експлоатация преди това в същата компания, и .4 ако корабът минава под флага на друга държава. 19.3.9 В случай че: .1 кораб мине под флага на друго договарящо правителство, договарящото правителство, под чийто флаг корабът е бил упълномощен да плава, следва колкото е възможно по-скоро да изпрати на администрацията-правоприемник копия от Международното свидетелство за сигурност на кораба или всички свързани с Международното свидетелство за сигурност на кораба сведения, които корабът е получил преди прехвърлянето, както и копия от наличните доклади за проверки по сигурността, или .2 компания поема отговорността за експлоатацията на кораб, който не е бил в експлоатация от същата компания преди това, предишната компания в най-кратък срок изпраща на новата експлоатираща компания копия от всички сведения относно Международното свидетелство за сигурност на кораба или улеснява проверките, описани в раздел 19.4.2. 19.4 Издаване на временно свидетелство 19.4.1 Свидетелствата, описани в раздел 19.2, се издават, само ако администрацията, която издава свидетелството, е изцяло убедена, че корабът отговаря на предписанията на раздел 19.1. Във всеки случай след 1 юли 2004 г. за: .1 кораб без свидетелство или кораб по време на доставянето му или преди пускането или повторното му пускане в експлоатация, .2 кораб, плаващ под флага на договарящо правителство и преминаващ под флага на друго договарящо правителство, .3 кораб, плаващ под флага на държава, която не е договарящо правителство, преминаващ под флага на договарящо правителство, или .4 компания, поемаща отговорността за експлоатация на кораб, който преди това не е бил експлоатиран от нея, докато се издаде свидетелството, посочено в раздел 19.2, администрацията може да издаде временно Международно свидетелство за сигурност на кораба по установения образец, посочен в допълнението към настоящата част от кодекса. 19.4.2 Временно международно свидетелство за сигурност на кораба се издава, само ако администрацията или признатата организация по сигурността, действаща от името на администрацията, е проверила, че: .1 е била извършена оценката на плана за сигурност на кораба, предписана от настоящата част от кодекса; .2 копие от плана за сигурност на кораба, който отговаря на предписанията на глава XI-2 и на настоящата част от кодекса, се намира на борда на кораба, като планът е бил представен за проучване и одобрение и е бил приложен на кораба; .3 корабът е снабден с алармена система за сигурност на кораба, която отговаря на предписанията на правило XI-2/6, ако се изисква такава система; .4 офицерът по сигурността на компанията: .1 гарантира, че: .1 планът за сигурност на кораба е разгледан, за да се установи съответствие с настоящата част от кодекса, .2 планът е бил представен за одобрение, и .3 планът се прилага на борда на кораба, и .2 е установил необходимите разпоредби, включително тези относно упражненията, тренировките и вътрешните проверки, посредством които той преценява, че корабът ще премине успешно предписаната проверка съгласно раздел 19.1.1.1 в шестмесечен срок; .5 извършени са приготовления за провеждане на изискваните проверки съгласно раздел 19.1.1.1; .6 капитанът, офицерът по сигурността на кораба и останалият персонал на борда, отговорни за изпълнението на специфични задачи по сигурността, са напълно наясно със своите задължения и отговорности така, както са посочени в настоящата част от кодекса, и със съответните разпоредби на плана за сигурност на кораба, който се намира на борда, при положение че тези сведения са предоставени на работния език на борда на кораба или на езика, който разбират, и .7 Офицерът по сигурността на кораба отговаря на предписанията на настоящата част от кодекса. 19.4.3 Временното международно свидетелство за сигурност на кораба може да бъде издадено от администрацията или от упълномощена призната организация по сигурността, действаща от нейно име. 19.4.4 Временното международно свидетелство за сигурност на кораба е валидно шест месеца или до датата на издаване на свидетелството съгласно раздел 19.2, ако тази дата е преди това, и не може да бъде продължавано. 19.4.5 Никое договарящо правителство не приема дадено временно международно свидетелство за сигурност на кораба да се издава впоследствие за кораб, ако по мнението на администрацията или признатата организация по сигурността една от причините, поради които корабът или компанията изисква такова свидетелство, е за да се оттегли от задължението да отговори напълно на изискванията на глава XI-2 и настоящата част от кодекса след периода на валидност на първоначалното временно свидетелство, описан в раздел 19.4.4. 19.4.6 За целите на прилагането на правило XI-2/9 договарящите правителства могат, преди да приемат временно международно свидетелство за сигурност на кораба като валидно свидетелство, да се уверят, че са били изпълнени условията съгласно раздели 19.4.2.4-19.4.2.6.“ Допълнение към част А Допълнение 1 ►( 1 ) M1 Допълнение 2 ►( 1 ) M1 ПРИЛОЖЕНИЕ III „ЧАСТ Б ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО РАЗПОРЕДБИТЕ НА ГЛАВА XI-2 ОТ ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИЗМЕНЕНАТА МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ НА МОРЕ ОТ 1974 Г. И НА ЧАСТ А ОТ НАСТОЯЩИЯ КОДЕКС 1. ВЪВЕДЕНИЕ Общи разпоредби 1.1 В преамбюла на настоящия кодекс се посочва, че глава XI-2 и част А от настоящия кодекс представляват нова международна рамка, която определя мерките за засилване на морската сигурност и посредством която корабите и пристанищните съоръжения могат да си сътрудничат за откриване и възпиране на действия, заплашващи сигурността в сектора на морските превози. 1.2 Настоящото въведение описва в сбит вид процесите, предвидени за установяване и прилагане на необходимите мерки и договорености за постигане и поддържане на съответствие с разпоредбите на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс. То посочва също и основните елементи, във връзка с които са препоръчани мерките. Тези препоръки са изложени в параграфи от 2 до 19. Въведението посочва също и основните елементи, които се вземат под внимание при прилагането на препоръките, отнасящи се до корабите и пристанищните съоръжения. 1.3 Дори и ако ползващият настоящия кодекс се интересува изключително от кораби, е строго препоръчително да прочете настоящата част от кодекса в нейната цялост и по-специално параграфите, отнасящи се до пристанищните съоръжения. Същото се отнася и за ползвателите, интересуващи се основно от пристанищни съоръжения; те следва да прочетат и параграфите, отнасящи се до корабите. 1.4 Препоръките, изложени в долупосочените параграфи, се отнасят основно до защитата на кораба, когато последният се намира в пристанищно съоръжение. Въпреки това, би било възможно един кораб да представлява заплаха за пристанищното съоръжение, ако, например, веднъж влязъл в пристанищно съоръжение, той би послужил за база за нападение. Когато в тях се предвиждат мерки за сигурност в отговор на заплахи за сигурността, идващи от кораби, тези, които пристъпват към оценка на сигурността на пристанищното съоръжение или които подготвят плана за сигурност на пристанищното съоръжение, следва да помислят за качественото адаптиране на препоръките, представени в следващите параграфи. 1.5 Уместно е да се отбележи, че никоя разпоредба на настоящата част от кодекса не би могла да се прочете или изтълкува като противоречаща на която и да било от разпоредбите на глава XI-2 или на част А от настоящия кодекс и че последните разпоредби винаги имат приоритет над всякакво неволно двусмислие, което може да се получи по невнимание в настоящата част от кодекса. Препоръките, изложени в настоящата част от кодекса, следва винаги да се четат, тълкуват и прилагат в съгласие с целите, задачите и принципите на глава XI-2 и част А от настоящия кодекс. Отговорности на договарящите правителства 1.6 Договарящите правителства имат въз основата на разпоредбите на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс различни отговорности. Те включват по-специално следното: — установяване на приложимото ниво на сигурност, — одобряване на плана за сигурност на кораба и съответните изменения, внесени в преди това одобрен план, — проверка на съответствието на корабите с разпоредбите на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс и издаване на корабите на международно свидетелство за сигурност на кораба, — определяне на пристанищните съоръжения на тяхна територия, които са задължени да назначат офицер по сигурността на пристанищното съоръжение, който ще е отговорен за подготовката на плана за сигурност на пристанищното съоръжение, — да гарантират изпълнението и одобрението на оценката на сигурността на пристанищното съоръжение и всяко последващо изменение, одобрено преди това, — одобряване на план за сигурност на пристанищното съоръжение и всяко последващо изменение, одобрено преди това, — изпълнение на мерките, свързани с контрола и със спазването на разпоредбите, — подлагане на изпитване на одобрените планове, и — съобщаване на сведенията на Международната морска организация и на морския и пристанищен сектор. 1.7 Договарящите правителства могат да назначават или да създават в рамките на правителството органи, чиято задача е изпълнението спрямо пристанищните съоръжения на задачите, свързани със сигурността, които са им отредени по силата на глава XI-2 от Конвенция SOLAS и на част А от настоящия кодекс. Те могат също така да упълномощават признати органи за сигурност да изпълняват някои задачи спрямо пристанищните съоръжения, но окончателното решение за приемане и одобряване на тези задачи следва да се вземе от договарящото правителство или от назначения орган. Администрациите могат също да упълномощават признати органи за сигурност да изпълняват по отношение на корабите някои задачи по сигурността. За изпълнението на долупосочените задачи или дейности не могат да се упълномощават признати организации по сигурност: — установяване на приложимото ниво на сигурност, — определяне на пристанищните съоръжения на територията на договарящото правителство, които са задължени да назначат офицер по сигурността на пристанищното съоръжение и да подготвят план за сигурност на пристанищното съоръжение, — одобряване на оценката на сигурността на пристанищното съоръжение или всякакви последващи изменения в оценката, одобрени преди това, — одобряване на плана за сигурност на пристанищното съоръжение или всяко последващо изменение в одобрен преди това план, — изпълнение на мерките за контрол и спазване на разпоредбите, и — установяване на приложимите предписания в декларация за сигурност. Установяване на нивото на сигурност 1.8 Договарящите правителства носят отговорност за установяване на нивото на сигурност, прилагащо се в даден момент както за корабите, така и за пристанищните съоръжения. Част А от настоящия кодекс определя три нива на сигурност за международно ползване, а именно: — първо ниво на сигурност, нормално: ниво, при което корабите и пристанищните съоръжения се експлоатират нормално, — второ ниво на сигурност, повишено: ниво, прилагащо се, когато има повишен риск от произшествие, свързано със сигурността, и — трето ниво на сигурност, изключително: ниво, прилагащо се в период от време, когато рискът от инцидент е вероятен или неизбежен. Компанията и корабът 1.9 Всяка компания, експлоатираща кораби, за които се прилагат разпоредбите на глава XI-2 и част А от настоящия кодекс, следва да назначи офицер по сигурността на компанията за компанията и офицер по сигурността на кораба за всеки от нейните кораби. Задачите и отговорностите на тези офицери и обучението, което следва да са преминали, също както и предписанията, прилагащи се за упражненията и тренировките, са определени в част А от настоящия кодекс. 1.10 Освен възложените му отговорности, офицерът по сигурността на компанията следва да следи оценката на сигурността на кораба да се извършва по подходящ начин, така че планът за сигурност на кораба да бъде подготвен и предоставен за одобрение от администрацията или от нейно име и впоследствие да има такова лице на борда на всеки кораб, за който се прилагат разпоредбите на част А от настоящия кодекс и за който това лице е било назначено като офицер по сигурността на компанията. 1.11 Планът за сигурност на компанията следва да посочи оперативните и физическите мерки, които следва да се вземат на самия кораб, за да се гарантира, че във всеки момент той е бил в експлоатация при първо ниво на сигурност. В плана се посочват също допълнителните или засилените мерки за сигурност, които самият кораб взема, за да мине на второ ниво и да бъде експлоатиран на това ниво, когато получи съответната заповед. Освен това, в плана се посочват подготвителните мерки, които би могъл да вземе, за да се ускори изпълнението на насоките, които би могъл да получи от лицата, чиято задача е да реагират на инцидент или на заплаха от инциденти по сигурността при трето ниво на сигурност. 1.12 Корабите, за които се прилагат предписанията на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс, следва да имат план за сигурност, одобрен от администрацията или от нейно име и да се експлоатират съгласно този план. Офицерът по сигурността на компанията и офицерът по сигурността на кораба следят планът да остане пригоден и ефикасен и по-специално да се извършват вътрешните проверки. Всякакво изменение на който и да е одобрен елемент, определен от администрацията като подлежащ на одобрение, представлява обект на ново изпитание и на ново одобрение, преди да се впише в одобрения план и преди неговото прилагане от кораба. 1.13 Корабът следва да има на борда си Международно свидетелство за сигурност на кораба, което сочи, че корабът удовлетворява предписанията на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс. Част А от настоящия кодекс съдържа разпоредби, отнасящи се до проверката на съответствието на кораба с тези предписания и с издаването на свидетелството въз основа на първоначална проверка, за подновяване и междинна проверка. 1.14 Когато кораб се намира в пристанище или се движи към пристанище на договарящо правителство, това договарящо правителство има правото, по силата на разпоредбите на правило XI-2/9, да прилага по отношение на този кораб различни мерки по контрола и спазването на разпоредбите. Корабът се подлага на инспекциите, предвидени в рамките на контрола на корабите от страна на държавата на пристанището. Тези инспекции обаче нормално не бива да включват проучване на плана за сигурност на кораба в чистия му вид, освен при особени обстоятелства. Корабът може също да е обект на допълнителни мерки за контрол, ако договарящото правителство, прилагащо мерките по контрол и по спазване на разпоредбите, има основания да смята, че сигурността на кораба или на пристанищните съоръжения, които той обслужва, е застрашена. 1.15 Корабът следва също да има на борда си сведения, които е възможно да бъдат поставени на разположение на договарящите правителства по тяхно искане, които посочват кой е отговорен за наемането на работа на корабния персонал, който взема решения по различни аспекти на заетостта на кораба. Пристанищно съоръжение 1.16 Всяко договарящо правителство следва да направи така, че оценката на сигурността на пристанищно съоръжение да се изработва за всяко пристанищно съоръжение на негова територия, предоставящо услуги на кораби, извършващи международни пътувания. Към тази оценка може да пристъпи договарящото правителство, назначеният орган или признатият орган по сигурността. След като бъде изработена оценка на сигурността на пристанищното съоръжение, тя следва да бъде одобрена от заинтересованото договарящо правителство или от назначения орган, които не могат да делегират тази отговорност. Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение може да се преразглежда периодично. 1.17 Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение основно представлява анализ на риска във всички аспекти на експлоатацията на пристанищното съоръжение, предназначена да идентифицира страната или страните, за които е най-вероятно да станат и/или рискуват да станат цел на нападение. Рискът за сигурността зависи от заплахата от нападение, добавена към уязвимостта на целта, плюс последиците от нападението. Оценката съдържа следните елементи: — определяне на доловената заплаха за пристанищните съоръжения и инфраструктури, — идентифициране на възможните уязвими точки, и — изчисляване на последиците от инциденти. След приключване на анализа е възможно да се получи глобална оценка на нивото на риска. Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение позволява да се знае кои са пристанищните съоръжения, от които се изисква да назначат офицер по сигурността на пристанищното съоръжение и да подготвят план за сигурност на пристанищното съоръжение. 1.18 Пристанищните съоръжения, които следва да отговорят на предписанията на глава XI-2 и част А от настоящия кодекс, са задължени да назначат офицер по сигурността на пристанищното съоръжение. Задачите и отговорностите на тези офицери и обучението, през което ще преминат, както и предписанията, прилагащи се за упражненията и тренировките, са определени в част А от настоящия кодекс. 1.19 В плана за сигурност на пристанищното съоръжение се посочват оперативните и физическите мерки за сигурност, които пристанищното съоръжение предприема, за да се увери, че във всеки момент е в експлоатация при първо ниво на сигурност. В плана се посочват също допълнителните или засилените мерки за сигурност, които пристанищното съоръжение може да вземе, за да премине към второ ниво на сигурност и да е в експлоатация при това ниво, когато се получи съответната заповед. Освен това, в плана се посочват подготвителните мерки, които пристанищното съоръжение може да вземе, за да се ускори прилагането на нарежданията, които биха могли да се получат от лицата, чиято задача е да реагират на инцидент или заплаха от инцидент по сигурността при трето ниво на сигурност. 1.20 Пристанищните съоръжения, които следва да се съобразяват с предписанията на глава XI-2 и на раздел А от настоящия кодекс, са задължени да имат план за сигурност на пристанищното съоръжение, одобрен от заинтересованото договарящо правителство или назначен орган и да са в експлоатация съгласно този план. Офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение прилага разпоредбите на този план и следи планът да остане ефикасен и пригоден и по-специално да се извършват вътрешните проверки по прилагане на плана. Всяко изменение на елементите на одобрен план, за които заинтересованото договарящо правителство или назначен орган са решили, че подлежат на одобрение, следва да бъде подложено на преразглеждане и на ново одобрение, преди да се впише в одобрения план и да се приложи в пристанищното съоръжение. Заинтересованото договарящо правителство или назначеният орган могат да подлагат на изпитание плана за проверка на ефикасността му. Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение, изработена за съответното пристанищно съоръжение или въз основа на която е бил изработен планът, се ревизира периодично. Всички тези дейности могат да доведат до задължение за внасяне на изменения в одобрения план. Всяко изменение на определени елементи от одобрен план се представя за одобрение от заинтересованото договарящо правителство или назначения орган. 1.21 Корабите, които използват пристанищни съоръжения, могат да бъдат подлагани на инспекции, предвидени в рамките на контрола на корабите от страна на Държавен пристанищен контрол, и да бъдат обект на допълнителни контролни мерки, посочени в правило XI-2/9. Основните органи могат да поискат да им бъдат предоставени сведения за кораба, за товара му, за неговите пътници и персонала на борда преди влизането на кораба в пристанището. В някои случаи е възможно да бъде отказан достъп за влизане в пристанището. Информация и съобщаване 1.22 Глава XI-2 и част А от настоящия кодекс разпореждат договарящите правителства да предоставят някои сведения на Международната морска организация и тези сведения да се разпространяват за гарантиране на ефективната комуникация между договарящите правителства и между офицерите по сигурността на компанията/на кораба и офицерите по сигурността на пристанищното съоръжение. 2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ 2.1 Никаква препоръка не се предоставя във връзка с определенията, изложени в глава XI-2 или в част А от настоящия кодекс. 2.2 По смисъла на настоящата част от кодекса: .1 „раздел“ означава раздел от част А от кодекса и е обозначен като „раздел А/(следван от номера на раздела)“; .2 „параграф“ означава параграф от настоящата част от кодекса и е обозначен като „параграф (следван от номера на раздела)“, и .3 изразът „договарящо правителство“, когато е използван в параграфи от 14 до 18, означава „договарящото правителство, на чиято територия се намира пристанищното съоръжение“ и включва също така позоваване на „назначения орган“. 3. ПРИЛАГАНЕ Общи положения 3.1 Когато се прилагат разпоредбите на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс, следва да се имат предвид препоръките, изложени в настоящата част от кодекса. 3.2 Следва да се отчита, че степента, в която се прилагат препоръките относно корабите, зависи от типа на кораба, от неговия товар и/или неговите пътници, от търговското му предназначение и от характеристиките на пристанищните съоръжения, където спира. 3.3 В същото време, относно препоръките за пристанищните съоръжения, степента, в която се прилагат тези препоръки, зависи от пристанищното съоръжение, от типовете кораби, използващи пристанищното съоръжение, от типовете товар и/или пътници и от търговското предназначение на корабите, които спират в пристанищното съоръжение. 3.4 Разпоредбите на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс не следва да се прилагат за пристанищни съоръжения, конструирани и използвани основно за военни цели. 4. ОТГОВОРНОСТИ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА Защита на оценките и на плановете 4.1 Договарящите правителства гарантират, че са взети подходящи мерки, за да не се разгласява без разрешение и да се възпрепятства всякакъв неразрешен достъп до всяка поверителна информация, свързана с оценката на сигурността на кораба, оценката на сигурността на пристанищното съоръжение и плана за сигурност на пристанищното съоръжение, както и специалните оценки и планове. Назначени органи 4.2 Договарящите правителства могат да излъчват в рамките на правителството орган, назначен за изпълнение на задачите по сигурността, с които са натоварени, така, както са изброени в глава XI-2 или в част А от настоящия кодекс. Признати организации по сигурността 4.3 Договарящите правителства могат да оправомощават призната организация по сигурност да извършва някои дейности по сигурността, включително: 1 одобряване на плановете за сигурност на кораба или изменения в тези планове от името на администрацията; 2 проверка и сертифициране, че корабите отговарят на предписанията на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс от името на администрацията, и 3 извършване на оценките за сигурност на пристанищното съоръжение, изисквани от договарящото правителство. 4.4 Признатата организация по сигурността може също да предостави на компаниите или пристанищните съоръжения нареждания или да предложи сътрудничество по въпроси, рефлектиращи върху сигурността, включително оценките за сигурност на кораба, плановете за сигурност на кораба, оценките за сигурност на пристанищното съоръжение или плановете за сигурност на пристанищното съоръжение. Тя може също така да ги подпомага при установяването на един от тези планове или една от тези оценки. Признатата организация по сигурността, която е участвала в изготвянето на оценка на сигурността на кораба или план за сигурност на кораба, не може да бъде упълномощавана да одобрява този план. 4.5 Когато оправомощават признатата организация по сигурността да действа от тяхно име, договарящите правителства следва да вземат предвид компетентността на този орган. Признатата организация по сигурността може да покаже: .1 че има необходимата компетентност в съответните области на сигурността; .2 че има достатъчни познания за корабните и пристанищните операции и по-специално за концепцията и конструкцията на корабите, ако предоставя услуги на кораби, и за концепцията и конструкцията на пристанищата, ако предоставя услуги на пристанищни съоръжения; .3 че е в състояние да оцени рисковете за сигурността, които могат да възникнат по време на корабни и пристанищни операции, включително взаимодействието кораб/пристанище, и да определя как да бъдат сведени до минимум тези рискове; .4 че е в състояние да поддържа и повишава нивото на специализирани познания на своя персонал; .5 че може да следи персоналът ѝ винаги да се ползва с доверие; .6 че може да поддържа подходящите мерки за предотвратяване на неразрешеното разгласяване на всякаква чувствителна информация, свързана със сигурността, или неразрешения достъп до такава информация; .7 че познава предписанията на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс, както и правилата за сигурност на съответното национално и международно законодателство; .8 че познава актуалните заплахи за сигурността и техните различни форми; .9 че има познания в областта на откриването и разпознаването на оръжия и на опасни вещества и устройства; .10 че има познания в областта на разпознаването на недискриминационна основа на характеристиките и поведенческите шаблони на лица, които биха представлявали заплаха за сигурността; .11 че познава похватите, използвани за заобикаляне на мерките за сигурност, и .12 че познава оборудването и системите за сигурност и за наблюдение и ограниченията при използването им. Когато делегират специфични задачи на признатата организация по сигурността, договарящите правителства, включително администрациите, следва да гарантират, че признатата организация по сигурността има необходимата компетентност за поемане на задачите. 4.6 Призната организация така, както е определено в правило I/6, която отговаря на предписанията на правило XI-1/1, може да се назначава като призната организация по сигурността, при условие че притежава необходимата компетентност в областта на сигурността съгласно параграф 4.5. 4.7 Пристанищен орган или оператор на пристанищно съоръжение, може да се назначава като призната организация по сигурността , при условие че притежава необходимата компетентност в областта на сигурността съгласно параграф 4.5. Установяване на нивото на сигурност 4.8 Договарящите правителства установяват нивото на сигурност, като вземат предвид информацията за общите и специфичните заплахи. Договарящите правителства установяват ниво на сигурност, прилагащо се за корабите и за пристанищните съоръжения, на едно от следните три равнища: — Първо ниво на сигурност, нормално: ниво, при което корабът или пристанищното съоръжение са в нормална експлоатация, — Второ ниво на сигурност, повишено: ниво, прилагащо се, когато съществува повишен риск за сигурността, и — Трето ниво на сигурност, изключително: ниво, прилагащо се за период от време, когато рискът от инцидент е вероятен или неизбежен. 4.9 Установяването на трето ниво на сигурност е изключителна мярка, прилагаща се, единствено когато е налице надеждна информация, че е вероятно или неизбежно да се случи произшествие, свързано със сигурността. Трето ниво на сигурност се установява единствено за идентифицирания период на заплахата за сигурността или за самото произшествие, свързано със сигурността. Нивото на сигурност може да премине както от първо ниво на второ ниво и след това на трето ниво на сигурност, така и от първо ниво на сигурност направо на трето ниво на сигурност. 4.10 Последната отговорна инстанция за сигурността на кораба е винаги капитанът. Дори на трето ниво на сигурност капитанът може да поиска от лицата, натоварени да действат при инцидент или при заплаха от инцидент по сигурността, да уточнят или да изменят нарежданията, които са дали, ако има основания да смята, че при даване на ход на някои от тези нареждания е налице риск за сигурността на кораба му. 4.11 Офицерът по сигурността на компанията или офицерът по сигурността на кораба влизат във връзка възможно най-бързо с офицера по сигурността на пристанищното съоръжение, назначен като такъв в пристанищното съоръжение, където корабът има намерение да спре, за да се определи нивото на сигурност, което се прилага за въпросния кораб в това пристанищно съоръжение. След като установи връзка с кораба, офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение информира кораба за всяка промяна, която може да се извърши впоследствие за нивото на сигурност на пристанищното съоръжение и предоставя на кораба всички съществени сведения, които имат връзка със сигурността. 4.12 Въпреки че в някои случаи даден кораб може да се експлоатира при ниво на сигурност, по-високо от това на пристанищното съоръжение, в което спира, корабът в никакъв случай не може да има ниво на сигурност, по-ниско от това на пристанищното съоръжение, в което спира. Ако даден кораб има ниво на сигурност, по-високо от това на пристанищното съоръжение, което има намерение да използва, офицерът по сигурността на компанията или офицерът по сигурността на кораба уведомява незабавно офицера по сигурността на пристанищното съоръжение. Офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение следва да извърши оценка на особената ситуация в сътрудничество с офицера по сигурността на компанията или офицера по сигурността на кораба и да съгласува подходящите мерки за сигурност, които да се вземат на кораба и които биха могли да включат установяването и подписването на декларация за сигурност. 4.13 Договарящите правителства следва да проучат средствата, които позволяват бързо обнародване на сведенията за измененията в нивото на сигурността. Администрациите биха могли да използват съобщенията NAVTEX или становищата на навигаторите, за да информират кораба, офицера по сигурността на компанията и офицера по сигурността на кораба за измененията в нивото на сигурност. Те биха могли да използват и други методи за комуникация, които предлагат еквивалентна бързина и покритие, дори и по-добри. Договарящите правителства следва да създадат средство за уведомяване на офицера по сигурността на пристанищното съоръжение за измененията в нивото на сигурност. Договарящите правителства създават и актуализират списък с координатите на лицата, които се информират за измененията в нивото на сигурността. Ако нивото на сигурността не е оценено като представляващо особено поверително сведение, първоначалните сведения за заплахата могат да бъдат строго поверителни. Договарящите правителства следва да разгледат много внимателно типа и детайлите на сведенията, които съобщават, и метода, който използват за уведомяване на офицера по сигурността на компанията, офицера по сигурността на кораба и офицера по сигурността на пристанищното съоръжение. Контактни точки и сведения относно плановете за сигурност на пристанищните съоръжения 4.14 Когато пристанищно съоръжение има план за сигурност на пристанищното съоръжение, това се съобщава на Организацията. Това сведение се съобщава и на офицерите по сигурността на компанията и на кораба. Никакво друго сведение относно плана за сигурност на пристанищното съоръжение не може да се публикува, освен факта, че той действа на място. Договарящите правителства предвиждат създаването на контактни точки, които могат да са централни или регионални, или друг начин, позволяващ предоставянето на актуализирани сведения на местата, където се намират плановете за сигурност на пристанищното съоръжение, както и данните на съответния офицер по сигурността на пристанищното съоръжение. Сведенията за наличието на тези контактни точки се публикуват. Тези контактни точки могат да предоставят и сведения за признатите органи за сигурност, определени да действат от името на договарящото правителство, както и детайлите за специфичните възложени им отговорности и условията на тяхното хабилитиране. 4.15 Ако едно пристанище няма план за сигурност на пристанищното съоръжение (и следователно няма и офицер по сигурността на пристанищното съоръжение), централната или регионалната контактна точка следва да е в състояние да идентифицира лицето на сушата, което има необходимите квалификации да организира въвеждането на подходящите мерки за сигурност, ако е необходимо, за времето на престоя на кораба. 4.16 Договарящите правителства следва също да предоставят координатите на правителствените служители, които офицерът по сигурността на компанията, офицерът по сигурността на кораба или офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение може да уведомява за своята загриженост относно сигурността. Тези правителствени служители следва да оценят тези доклади, преди да предприемат подходящи мерки. Сигнализираните поводи за загриженост може да имат връзка с мерките за сигурност, зависещи от юрисдикцията на друго договарящо правителство. В такъв случай служителите на договарящите правителства предвиждат контакти със своите колеги в другото договарящо правителство, за да преценят уместно ли е предприемането на корективни мерки. За тази цел на Международната морска организация се съобщават координатите на правителствените служители. 4.17 Договарящите правителства съобщават и сведенията, посочени в параграфи от 4.14 до 4.16, на други договарящи правителства, които отправят искане за това. Документи за идентификация 4.18 Договарящите правителства биват насърчавани да предоставят подходящи документи за идентификация на правителствените служители, които са упълномощени да се качват на борда на корабите или да влизат в пристанищни съоръжения в рамките на изпълнението на официалните им задачи и да въвеждат процедури, позволяващи проверка на автентичността на тези документи. Постоянни и плаващи платформи и мобилни единици за сондаж в открито море, които са в пристанище 4.19 Договарящите правителства следва да предвидят въвеждането на подходящи мерки за сигурност, прилагащи се за постоянните и плаващите платформи и за плаващите сондажни платформи в открито море, които са в пристанище, за да се позволи взаимодействие с корабите, които са задължени да се съобразяват с глава XI-2 и част А от настоящия кодекс. Кораби, които не са задължени да се съобразяват с част А от настоящия кодекс 4.20 Договарящите правителства следва да предвидят въвеждането на подходящите мерки за сигурност за засилване на сигурността на корабите, за които не се прилагат глава XI-2 и част А от настоящия кодекс. Те гарантират също, че всички разпоредби в областта на сигурността, прилагащи се за тези кораби, позволяват взаимодействие с корабите, за които се прилага част А от настоящия кодекс. Заплахи за корабите и други инциденти по море 4.21 Договарящите правителства предоставят общи напътствия за мерките, оценени като пригодни, за намаляване на рисковете за сигурността на корабите, плаващи под техен флаг, когато са в открито море. Те следва да предоставят специфични нареждания за мерките, които ще се вземат съгласно нива на сигурност от първо до трето, в случай: .1 на промяна на нивото на сигурност, прилагащо се за кораба, когато е в открито море, например поради географската зона, в която той е в експлоатация, или по причини, свързани със самия кораб, и .2 инцидент или заплаха от инцидент за сигурността, който застрашава сигурността на кораба, когато е в открито море. Договарящите правителства определят най-добрите методи и процедури за тази цел. В случай на неизбежно нападение, корабът следва да се опита да се свърже директно с лицата от държавата на флага, отговорни за отпор срещу инциденти по сигурността. 4.22 Договарящите правителства установяват също така контактна точка, откъдето могат да се получават нареждания в областта на сигурността на всеки кораб: .1 упълномощен да плава под техен флаг, или .2 който е в експлоатация в техните морски териториални води или е заявил намерението си да влезе в техните морски териториални води. 4.23 Договарящите правителства следва да предоставят съвети на корабите, намиращи се в експлоатация в техните морски териториални води или които са заявили намерението си да влязат в техните морски териториални води. Тези съвети могат да включват: .1 изменение или забавяне на предвиденото им преминаване; .2 плаване по специално трасе или пристигане на определено място; .3 наличност на персонала или на оборудването, които могат да бъдат качени на борда; .4 координиране на преминаването, пристигането в пристанището или заминаването от пристанището, за да се предвиди ескорт от патрулен кораб или въздухоплавателно средство (с неподвижни крила или хеликоптер). Договарящите правителства следва да съобщават на корабите, намиращи се в експлоатация в техните морски териториални води или които са съобщили за намерението си да влязат в техните морски териториални води, зоните с временно ограничен достъп. 4.24 Договарящите правителства следва да препоръчат на корабите, намиращи се в експлоатация в техните морски териториални води или заявили намерението си да влязат в техните морски териториални води, да приложат по най-бързия начин с оглед защитата на кораба и на другите кораби в близост, всяка мярка за сигурност, която договарящото правителство би могло да предложи като съвет. 4.25 Плановете, изготвени от договарящите правителства за целите, посочени в параграф 4.22, следва да включват сведения за дадена пригодна контактна точка, с която да се поддържа денонощна връзка в рамките на договарящото правителство, включително администрацията. Тези планове следва да включват и сведения за обстоятелствата, при които администрацията смята, че се налага съдействие от страна на съседните крайбрежни държави, както и процедура за връзка между офицерите по сигурността на пристанищните съоръжения и офицерите по сигурността на корабите. Други споразумения в областта на сигурността 4.26 Когато предвиждат как да се прилагат глава XI-2 и част А от настоящия кодекс, договарящите правителства могат да сключат едно или повече споразумения с едно или повече договарящи правителства. Обхватът на едно такова споразумение се ограничава до кратки международни пътувания по установени трасета между пристанищни съоръжения на териториите на страните по споразумението. При сключването на споразумение и впоследствие договарящите правителства следва да се консултират с другите договарящи правителства и администрации, които са заинтересовани от последствията на споразумението. На корабите, плаващи под флага на държава, която не е страна по дадено споразумение, следва да бъде разрешено да оперират само по установени трасета, посочени в споразумението, ако тяхната администрация реши, че корабът следва да бъде в съответствие с разпоредбите на споразумението и изиска корабите да го направят. В никакъв случай това споразумение не може да застраши нивото на сигурност на другите кораби и пристанищни съоръжения, които не са уточнени в споразумението и по-специално никой от корабите, посочени в споразумението, не се заема с дейности от кораб към кораб, които не са посочени. Всяка дейност по взаимодействие, предприета от корабите, посочени в споразумението, също се посочва в споразумението. Прилагането на всяко споразумение следва да се проверява непрекъснато и да се изменя според нуждата и във всеки случай споразумението се преразглежда на всеки пет години. Равностойни договорености за пристанищните съоръжения 4.27 За някои специфични пристанищни съоръжения, чиито операции са ограничени или специални, но където трафикът е случаен, може пригодно да се осигури спазването на разпоредбите чрез мерки за сигурност, равностойни на предписаните в глава XI-2 и в част А от настоящия кодекс. Такъв може по-специално да е случаят с терминалите в съседство със заводи или на кейове, по чието протежение операциите не са чести. Персонал 4.28 Когато администрацията установява минималния персонал за сигурност на кораба, тя взема предвид факта, че разпоредбите за минималния персонал по сигурността, които са обект на правило V/14, се отнасят единствено до сигурността на плаването на кораба. Администрацията следва също така да взема предвид всяко увеличение на работата, до което може да доведе привеждането в действие на плана за сигурност на кораба, и да следи корабът да има качествен персонал при достатъчен брой. С оглед на това администрацията следва да се увери, че корабите са в състояние да спазват часовете на почивка и другите мерки срещу умора, обнародвани от националното законодателство, в контекста на задачите на борда в тяхната цялост, възложени на различни членове на корабния персонал. Мерки за контрол и за спазване на разпоредбите Общи положения 4.29 Правило XI-2/9 описва мерките за контрол и за спазване на разпоредбите, прилагащи се за корабите по силата на глава XI-2. То е разделено на три отделни раздела: контрол на корабите, които вече се намират в пристанище, контрол на корабите, които имат намерение да влязат в пристанище на друго договарящо правителство, и допълнителни разпоредби, които се прилагат и в двете ситуации. 4.30 Правило XI-2/9.1 (Контрол на корабите в пристанището) въвежда система за контрол на корабите, когато се намират в пристанище на чужда държава, където надлежно упълномощените от това договарящо правителство държавни служители (надлежно упълномощени служители) имат право да се качват на борда на кораба за проверка дали предписаните свидетелства са редовни. Ако след това са налице сериозни основания да се смята, че корабът не отговаря на предписанията, могат да бъдат предприети мерки за контрол, като например допълнителни инспекции или задържане на кораба. Тези разпоредби вземат предвид действащите системи за сигурност. Правило XI-2/9.1 разрешава, въз основа на горепосочените системи, допълнителни мерки (включително експулсирането на кораб от пристанище в рамките на мерките за контрол), когато надлежно упълномощените служители имат сериозни основания да смятат, че корабът не спазва предписанията на глава XI-2 или на част А от настоящия кодекс. Правило XI-2/9.3 описва мерките за гарантиране на справедливо и пропорционално прилагане на тези допълнителни мерки. 4.31 Правило XI-2/9.2 установява мерки за контрол, целящи гарантиране на спазването на разпоредбите от корабите, имащи намерение да влязат в пристанище на друго договарящо правителство, и въвежда в глава XI-2, която се прилага единствено за сигурността, изцяло различна концепция за контрол. По силата на това правило мерките могат да бъдат въведени, преди корабът да влезе в пристанище, за да се гарантира по-добре сигурността. Както и в правило XI-2/9.1, тази допълнителна система за сигурност се основава на концепцията за наличие на сериозни основания да се смята, че корабът не отговаря на предписанията на глава XI-2 или на част А от настоящия кодекс, и включва съществени мерки за опазване, предвидени в правила XI-2/9.2.2 и XI-2/9.2.5, както и в правило XI-2/9.3. 4.32 Наличието на сериозни основания да се смята, че корабът не отговаря на предписанията, означава, че има доказателства или надеждни сведения, според които корабът не отговаря на предписанията на глава XI-2 или на част А от настоящия кодекс съобразно препоръките, изложени в настоящата част на кодекса. Тези доказателства или надеждни сведения могат да бъдат резултат от професионална оценка на надлежно упълномощено длъжностно лице или наблюдения, събрани по време на проверката на Международното свидетелство за сигурност на кораба или на Временното международно свидетелство за сигурност на кораба, издадено съгласно част А от настоящия кодекс („свидетелство“), или произтичащи от други източници. Дори и ако корабът притежава валидно свидетелство, надлежно упълномощените служители могат все пак да имат сериозни основания да смятат на базата на тяхната професионална оценка, че корабът не отговаря на предписанията. 4.33 Примерите на евентуални сериозни основания по силата на правила XI-2/9.1 и XI-2/9.2 могат да включват, според случая: .1 доказателство, че след проверката свидетелството се оказва невалидно или валидността му е изтекла; .2 доказателство или надеждна информация, че оборудването, документацията или разпорежданията, отнасящи се до сигурността, предписани в глава XI-2 на част А от настоящия кодекс, съдържат сериозни слабости; .3 получен доклад или оплакване, които според професионалната оценка на надлежно упълномощено длъжностно лице съдържат надеждни сведения, които ясно посочват, че корабът не отговаря на предписанията на глава XI-2 или на част А от настоящия кодекс; .4 доказателство или наблюдения, събрани от надлежно упълномощен служител, който използва своята професионална оценка, че капитанът или персоналът на кораба не са достатъчно добре запознати с основните процедури на борда, свързани със сигурността, или не могат да изпълняват упражненията, свързани със сигурността на кораба, или че тези процедури или упражнения не са били изпълнени; .5 доказателство или наблюдения, събрани от надлежно упълномощен служител, който използва своята професионална оценка, че ключови членове на корабния персонал не са в състояние да установят надеждна комуникация с други ключови членове на корабния персонал, носещи отговорност в областта на сигурността на кораба; .6 доказателство или надеждни сведения, според които корабът е натоварил бордни провизии или стоки в пристанищно съоръжение или произхождащи от друг кораб, когато или пристанищното съоръжение, или другият кораб нарушава глава XI-2 или част А от настоящия кодекс, и че въпросният кораб не е попълнил декларация за сигурност, нито е взел подходящи, специални или допълнителни мерки за сигурност, нито е приложил подходящи процедури за сигурност на кораба; .7 доказателство или надеждни сведения, според които корабът е натоварил бордни провизии или стоки в пристанищно съоръжение или произхождащи от другаде (например, при трансфер от друг кораб или от хеликоптер), когато или пристанищното съоръжение, или другият източник не е необходимо да отговоря на глава XI-2 или част А от настоящия кодекс, и че на кораба не са взети подходящи, специални или допълнителни мерки за сигурност или не са приложени подходящи процедури за сигурност; и .8 ако корабът притежава друго временно международно свидетелство за сигурност на кораба, което му е било издадено впоследствие така, както е описано в раздел А/19.4, и ако според професионалната преценка на надлежно упълномощено длъжностно лице една от причините, поради които корабът или компанията е изискал свидетелство, е за да избегне задължението да отговори изцяло на предписанията на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс след изтичане на периода на валидност на първоначалното временно международно свидетелство, описано в раздел А/19.4.4. 4.34 Последиците от правило XI-2/9 в полето на международното право са особено важни и това правило следва да се прилага, имайки предвид правило XI-2/2.4, като се предвижда, че ситуациите биха могли да произтекат при обстоятелства, при които или мерките, независещи от приложното поле на глава XI-2, са били взети, или ще се вземат предвид засегнатите права на корабите, като тези права не зависят от правило XI-2. Вследствие на това правило XI-2/9 не засяга правото на договарящото правителство да взема мерки, основани на международното право и съобразени с това право, за да се гарантира сигурността на хората, на корабите, на пристанищните съоръжения и друго имущество, в случай че корабът, въпреки че отговаря на глава XI-2 и част А от настоящия кодекс, винаги се оценява като представляващ риск за сигурността. 4.35 Когато договарящо правителство налага мерки за контрол на кораб, администрацията следва незабавно да бъде информирана и да получи достатъчни сведения, които да ѝ позволят да осигури цялостна връзка с това договарящо правителство. Контрол на корабите в пристанището 4.36 Когато дадена несъобразност е или дефектен елемент на оборудването, или некачествена документация и това довежда до задържането на кораба и тя не може да бъде отстранена в пристанището на инспекцията, договарящото правителство може да упълномощи кораба да спре в друго пристанище, при условие че са изпълнени условията, установени в съвместното споразумение между държавите на пристанището и на администрацията или капитана. Кораби, които имат намерение да влязат в пристанище на друго договарящо правителство 4.37 В правило XI-2/9.2.1 се изброяват сведенията, които договарящите правителства могат да изискат от даден кораб като условие за влизане в пристанище. Един от изброените информационни елементи е потвърждаването на всяка специална или допълнителна мярка, взета от кораба по време на последните десет междинни спирания в пристанищни съоръжения. Тези сведения могат да съдържат, например: .1 отчети за мерките, взети по време на междинно спиране в пристанищно съоръжение на територията на дадена държава, която не е договарящо правителство, и най-вече за мерките, които нормално са били предвидени от пристанищните съоръжения на територията на договарящите правителства; и .2 всяка декларация за сигурност, установена с пристанищните съоръжения или с други кораби. 4.38 Друг информационен елемент, фигуриращ в списъка, който може да бъде поставен като условие за влизане в пристанището, е потвърждението, че подходящите процедури за сигурност са били приложени при дейностите от кораб към кораб, извършени през периода, съответстващ на последните десет междинни спирания в пристанищно съоръжение. Не би било нормално да се изисква да се включват отчетите от трансферите на пилоти, контрола на митниците, на имиграцията, на офицерите по сигурността, нито операциите по зареждането, по намаляването на баласта на кораба, по товаренето на запаси и разтоварването на отпадъците, произведени от кораба в пристанищните съоръжения, като се има предвид, че тези дейности принципно би следвало да са включени в плана за сигурност на пристанищното съоръжение. Сред примерите за сведения, които могат да се предоставят, може да се цитират: .1 отчетът за взетите мерки, докато корабът е извършвал дейност от кораб към кораб с кораб, плаващ под флага на държава, която не е договарящо правителство, и по-специално мерките, които нормално са били предвидени от кораби, плаващи под флага на договарящи правителства; .2 отчетът за взетите мерки, докато корабът е извършвал дейност от кораб към кораб с кораб, плаващ под флага на договарящо правителство, но не е бил задължен да отговаря на разпоредбите на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс, като например копие от всяко свидетелство за сигурност, издадено на този кораб по силата на настоящите разпоредби; и .3 в случай, когато на борда се намират хора и стоки, спасени в морето, всички известни сведения за тези хора или стоки, включително тяхната идентичност, когато е известна, и резултатите от всяка проверка, осъществена за сметка на кораба за установяване на статута на спасените в морето в рамките на плана за сигурност. Предписанията на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс в никакъв случай нямат за цел да забавят или възпрепятстват прехвърлянето на хора в бедствие към сигурно място. Единствената цел на предписанията на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс е да предоставят на държавите достатъчно полезни сведения за осигуряване на тяхната пълна сигурност. 4.39 Сред примерите за други практически сведения, отнасящи се до сигурността, които могат да бъдат поискани като условие за влизане в пристанище с оглед да се помогне за гарантирането на сигурността на хората, на пристанищните съоръжения, на корабите и на друго имущество, са следните: .1 сведения в постоянно изготвяния синоптичен формуляр; .2 местонахождение на кораба в момента на установяването на връзката; .3 предвиденият час за пристигане на кораба в пристанището; .4 списък на екипажа; .5 общо описание на товарите на борда на кораба; .6 списък на пътниците; и .7 сведения, които се намират на борда по силата на правило XI-2/5. 4.40 Правило XI-2/9.2.5 позволява на капитан на кораб, който научава, че крайбрежната държава или държавата на пристанището ще приложи мерки за контрол по силата на правило XI-2/9.2, да промени становището си и да откаже да влезе в пристанището. Ако капитанът промени становището си, правило XI-2/9 вече не се прилага и всички други разпоредби, които могат да бъдат взети, се основават на международното право и следва да бъдат съгласувани с международното право. Допълнителни разпоредби 4.41 Във всеки случай, когато даден кораб получи отказ да влезе в пристанище или e експулсиран от пристанището, на заинтересованите държави следва да бъдат съобщени всички известни факти. Това съобщение съдържа долупосочените сведения, когато са известни: .1 име на кораба, флаг, идентификационен номер на кораба, позивна за радиовръзка, тип на кораба и на товара; .2 причина за отказа за влизане в пристанището или за експулсирането от пристанището или от пристанищните зони; .3 при необходимост – характера на всяко несъответствие с дадена мярка за сигурност; .4 при необходимост – подробности за всеки извършен опит за отстраняване на несъобразността, включително наложените на кораба условия за преминаване; .5 предишно/и пристанище/а на междинни спирания и заявено следващо пристанище на междинно спиране; .6 час на заминаване и предвиден час на пристигане в тези пристанища; .7 всички инструкции, дадени на кораба, например предоставена информация за неговия маршрут; .8 налични сведения за нивото на сигурност, при което корабът се експлоатира в момента; .9 сведения относно евентуалните съобщения, осъществени между държавата на пристанището и администрацията; .10 контактна точка в държавата на пристанището, установяваща връзка за получаване на пълен набор от сведения; .11 списък на екипажа; и .12 всички други съществени сведения. 4.42 Съответните държави за контакт следва да включват държавите, намиращи се по протежение на предвидения път на кораба до следващото пристанище, по-специално ако корабът има намерение да влезе в териториалните води на тази крайбрежна държава. Другите съответни държави може да включват държавите на предходните пристанища на междинни спирания, така че да бъде получен пълен набор от сведения и да бъдат решени всички въпроси по сигурността във връзка с предишните пристанища. 4.43 При прилагане на мерките, свързани с контрола и със спазването на разпоредбите, надлежно упълномощените служители следят наложените мерки или разпоредби да бъдат пропорционални. Тези мерки или разпоредби следва да бъдат основателни, а тяхната сила и продължителност се ограничават в рамките на необходимото за отстраняването или смекчаването на несъобразността. 4.44 Терминът „закъснение“ в правило XI-2/9.3.5.1 визира също така ситуациите, когато в резултат на взетите мерки по силата на това правило корабът получава надлежен отказ за влизане в пристанището или е ненужно експулсиран от пристанището. Кораби на държави, които не се явяват страна и кораби, за които поради размерите им не се прилага конвенцията 4.45 Договарящите правителства не допускат корабите, плаващи под флага на държава, която не е договарящо правителство по конвенцията, нито страна по Протокола SOLAS от 1988 г. ( 8 ), да се ползват от по-благоприятни условия. Вследствие на това, за тези кораби се прилагат предписанията на правило XI-2/9 и препоръките, изложени в настоящата част от кодекса. 4.46 Към корабите, за които поради размерите им не се прилага конвенцията, се прилагат мерките, чрез които държавите гарантират сигурността. Тези мерки се прилагат, като надлежно се вземат предвид предписанията на глава XI-2 и препоръките, изложени в настоящата част от кодекса. 5. ДЕКЛАРАЦИИ ЗА СИГУРНОСТ Общи положения 5.1 Декларация за сигурност се попълва, когато корабът или договарящото правителство на пристанищното съоръжение сметне това за необходимо. 5.1.1 Обозначението, че е необходима декларация за сигурност, може да се направи от резултатите от оценката на сигурността на пристанищното съоръжение, а основанията и обстоятелствата, изискващи установяването на декларация за сигурност, се посочват в плана за сигурност на пристанищното съоръжение. 5.1.2 Обозначението, че е необходима декларация за сигурност, може да се направи от администрацията за корабите, упълномощени да плават под неин флаг, в резултат на оценка на сигурността на кораба, и следва да се посочи в плана за сигурност на кораба. 5.2 По-вероятно е дадена декларация за сигурност да бъде поискана при най-високите нива на сигурност, когато корабът е с по-високо ниво на сигурност от това на пристанищното съоръжение или на друг кораб, с който има взаимодействие, и за взаимодействието кораб/пристанище или дейностите от кораб към кораб, представляващи повишен риск за хората, за имуществото или за околната среда. Това искане може да бъде извършено по причини, дължащи се на въпросния кораб, включително на товара или пътниците му, или поради обстоятелствата в пристанищното съоръжение, или поради комбинация от фактори. 5.2.1 Когато кораб или администрация от името на корабите, упълномощени да плават под неин флаг, поиска да бъде попълнена декларация за сигурност, офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение или офицерът по сигурността на кораба следва да вземе предвид това искане и да проучи подходящите мерки за сигурност. 5.3 Офицерът по сигурността на пристанищното съоръжение може да поиска декларация, преди в оценката на сигурността на пристанищното съоръжение дейностите по взаимодействието кораб/пристанище да бъдат уточнени като пораждащи особен проблем. Може да става дума, например, за качването или слизането от борда на пътници или за прехвърляне, натоварване или разтоварване на опасни стоки или на потенциално опасни вещества. Оценката на сигурността на пристанищното съоръжение може също да сигнализира за пристанищните съоръжения, намиращи се в гъсто населени зони или в близост до тези зони, както и за операции със сериозно икономическо отражение, оправдаващи изготвянето на декларация за сигурност. 5.4 Декларацията за сигурност има за основна цел да гарантира, че корабът и пристанищното съоръжение или други кораби, с които той си взаимодейства, са стигнали до споразумение за мерките за сигурност, които ще вземат всеки от своя страна съгласно разпоредбите на техните одобрени планове за сигурност. 5.4.1 Договорената декларация за сигурност се подписва и датира едновременно от пристанищното съоръжение и от заинтересования/ите кораб/и, за да посочи, че са изпълнени разпоредбите на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс. Уточнява се периодът на валидността ѝ, основното/ите ниво/а на сигурност, както и координатите на основните контактни точки. 5.4.2 Промяната на нивото на сигурност може да изисква декларацията да бъде преразгледана или да се попълни нова. 5.5 Декларацията за сигурност се попълва на английски, испански или френски или на език, разбираем едновременно за пристанищното съоръжение и за заинтересования/ите кораб/и. 5.6 Образец на декларацията за сигурност е посочен в допълнение 1 към настоящата част от кодекса. Този образец се използва за установяване на декларация за сигурност между кораб и пристанищно съоръжение. Ако декларацията за сигурност е сключена между два кораба, образецът съответно се актуализира. 6. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КОМПАНИЯТА Общи положения 6.1 По силата на правило XI-2/5 компанията следва да предостави на капитана на кораба сведения за изпълнение на задълженията, за които е отговорна компанията по силата на разпоредбите на това правило. Тези сведения включват елементи като: .1 страните, натоварени с назначаването на персонала на борда, като дружества за морско управление, агенции за набиране на кадри, предприемачи, концесионери (например, бутици, казина и др.); .2 страните, отговорни за решаването на въпросите по заетостта на кораба, включително повременния/ите товародател/и или товародателя/ите на празен кораб, или всяка друга страна, действаща в това качество; и .3 в случаите, когато корабът е в експлоатация от страна по чартър парти, координатите на контактната точка на тази страна, включително повременните товародатели или товародателите на празен кораб. 6.2 По силата на разпоредбите на правило XI-2/5, компанията навременно актуализира сведенията си при извършването на промените и ги актуализира. 6.3 Тези сведения следва да бъдат на английски, испански или френски език. 6.4 За корабите, построени преди 1 юли 2004 г., тези сведения следва да отчитат действителното състояние на нещата към съответната дата. 6.5 За корабите, построени на 1 юли 2004 г. или след тази дата и за корабите, построени преди 1 юли 2004 г., които са били извън експлоатация на 1 юли 2004 г., предоставените сведения би следвало да обхващат периода от датата на въвеждането на кораба в експлоатация и да отчитат действителното състояние на нещата към тази дата. 6.6 След 1 юли 2004 г., когато кораб се извежда от експлоатация, предоставените сведения би следвало да обхващат периода от датата, на която корабът отново влиза в експлоатация, и да дават отчет за действителното състояние на нещата към тази дата. 6.7 Не е необходимо на борда да се съхраняват преди това предоставени сведения, които не отговарят на действителното състояние на нещата към тази дата. 6.8 Когато отговорността за експлоатацията на кораба се поема от друга компания, не е необходимо на борда да се съхраняват сведенията за компанията, експлоатирала кораба преди това. Други съответни допълнителни препоръки са изброени в параграфи 8, 9 и 13. 7. СИГУРНОСТ НА КОРАБА Съответните препоръки са изброени в параграфи 8, 9 и 13. 8. ОЦЕНКА НА СИГУРНОСТТА НА КОРАБА Оценка на сигурността 8.1 Офицерът по сигурността на компанията е натоварен да следи оценката на сигурност на кораба да се извърши за всеки кораб от флота на компанията, която е задължена да отговори на разпоредбите на глава XI-2 и на част А от настоящия кодекс, за които е отговорен офицерът по сигурността на компанията. Въпреки че офицерът по сигурността на компанията не следва непременно лично да изпълнява всички задачи, свързани с неговия пост, той носи отговорност за правилното изпълнение на тези задачи. 8.2 Преди да предприеме оценка на сигурността на кораба, офицерът по сигурността на компанията следи да се извлече поука от наличните сведения за оценка на заплахата в пристанищата, където корабът ще извърши междинно спиране, или където на борда ще се качат или ще слязат пътници, както и за оценката на пристанищните съоръжения и техните мерки за защита. Офицерът по сигурността на компанията изучава предишните отношения за идентичните нужди в областта на сигурността. Когато това е възможно, офицерът по сигурността на компанията се среща с компетентни лица на борда на кораба и в пристанищните съоръжения за обсъждане на целта и методологията на оценката. Офицерът по сигурността на компанията следва специфичните напътствия, дадени от договарящите правителства. 8.3 Оценката на сигурността на кораба би следвало да обхваща долупосочените елементи на борда или във вътрешността на кораба: .1 физическа сигурност; .2 структурна цялост; .3 системи за индивидуална защита; .4 общи процедури; .5 радио- и телекомуникационни системи, включително компютърни системи и мрежи; и .6 други зони, които, ако са били увредени или се използват от незаконен наблюдател, представляват риск за хората, за имуществото или за операциите на борда на кораба или във вътрешността на пристанищното съоръжение. 8.4 Лицата, участващи в оценката на сигурността на кораба, би следвало да бъдат подпомагани от експерти във връзка с: .1 познаването на съществуващите заплахи за сигурността и техните различни форми; .2 откриването и разпознаването на оръжията и опасните вещества и устройства; .3 разпознаването на недискриминационна основа на характеристиките и поведенческите шаблони на лицата, които биха представлявали заплаха за сигурността; .4 похватите, използвани за заобикаляне на мерките за сигурност; .5 методите, използвани за причиняване на произшествие, свързано със сигурността; .6 въздействието на експлозивите върху структурните елементи и оборудването на кораба; .7 сигурността на кораба; .8 търговските техники, свързани с взаимодействието кораб/пристанище; .9 планирането на тревога, подготовката за положение на тревога и мерките за противодействие; .10 физическата сигурност; .11 радио- и телекомуникационните системи, включително компютърните системи и мрежи; .12 плавателната механика; и .13 операциите на корабите и на пристанищата. 8.5 Офицерът по сигурността на компанията би следвало да получи и да запише изискваните сведения за изготвяне на оценка, отнасящи се по-специално до: .1 общия план на кораба; .2 местонахождението на зоните, до които следва да има ограничен достъп, като навигационния мостик, машинните отделения от категория А и други постове за сигурност така, както са определени в глава II-2, и т.н; .3 местонахождението и функциите на всяка действителна или потенциална точка за достъп на кораба; .4 приливите и отливите, които е възможно да се отразят върху уязвимостта или сигурността на кораба; .5 товарните помещения и местонахождението на складовете; .6 местонахождението на провизиите на борда и основното оборудване за поддръжка; .7 местата за поставяне на непридружен багаж; .8 спасителните средства и налични резерви за осигуряване на основни услуги; .9 личния състав на кораба, всяка съществуваща задача, свързана със сигурността, и действащите практики в компанията за подготовката му; .10 наличното оборудване за сигурност за защита на пътниците и на персонала на борда; .11 евакуационните изходи и пътищата за евакуация, както и сборните пунктове, които се поддържат за гарантиране на евакуацията при тревога на кораба; .12 действащите споразумения с частни дружества, предоставящи услуги кораб/крайбрежие,;и .13 мерките и процедурите, свързани с действащата сигурност, включително процедурите по инспекция и контрол, системите за идентифициране, оборудването за наблюдение и контрол, документите за идентификация на персонала и системите за комуникация, за обявяване на тревога, за осветление, за контрол и други подходящи системи. 8.6 Чрез оценката на сигурността на кораба би следвало да може да се проучва всяка от идентифицираните точки за достъп, включително откритите мостове, и да се оцени в каква степен те могат да бъдат използвани от лица, които искат да възпрепятстват мерките за сигурност, независимо дали става дума за лица, имащи право на достъп, или за неупълномощени лица. 8.7 Оценката на сигурността на кораба би следвало да се състои в изучаване дали мерките и принципите за сигурност, както и въведените процедури и операции, както в нормално положение, така и в състояние на тревога, продължават да са подходящи и да определят принципите за сигурност, отнасящи се по-специално до: .1 зоните на ограничен достъп; .2 процедурите за противодействие на пожар или на друго състояние на тревога; .3 степента на наблюдение над персонала на кораба, пътниците, посетителите, доставчиците, техниците, натоварени с ремонтни дейности, докерите и др.; .4 честотата и ефикасността на проверка на постовете за сигурност; .5 системите за контрол на достъпа, включително системите за идентификация; .6 системите и процедурите на комуникациите за сигурност; .7 аварийните врати, прегради и осветление; и .8 оборудването и системите за сигурност и наблюдение, ако има такива. 8.8 Оценката на сигурността на кораба би следвало да взема предвид лицата, дейностите, услугите и операциите, които е важно да се предпазват. Това включва: .1 персонала на кораба; .2 пътниците, посетителите, доставчиците, техниците по ремонта, персонала на пристанищното съоръжение и др.; .3 възможността за гарантиране на сигурността на плаването, като се вземат всички налагащи се спешни мерки; .4 товара, по-специално опасните стоки или потенциално опасните вещества; .5 провизиите на борда; .6 оборудването и системите за комуникация за сигурност на кораба, ако има такива; и .7 оборудването и системите за наблюдение и за сигурност на кораба, ако има такива. 8.9 Оценката на сигурността на кораба би следвало да предвиди всички евентуални заплахи, които могат да включат следните типове инциденти по сигурността: .1 повреди, причинени на кораба или на пристанищното съоръжение, или разрушение на кораба или на пристанищното съоръжение, например от експлозивни средства, палеж, саботаж или вандализъм; .2 отклоняване или отвличане на кораба или на лица от борда; .3 престъпни манипулации с товара, с основните системи или оборудване на кораба или провизиите на борда; .4 неразрешен достъп или използване, включително наличието на нелегални пътници; .5 контрабанда на оръжия или материали, включително оръжия за масово поразяване; .6 използване на кораба за превоз на лица, имащи намерение да предизвикат произшествие, свързано със сигурността и/или оборудването на кораба; .7 използването на самия кораб като оръжие или като средство за причиняване на вреди или разрушения; .8 нападения, идващи от открито море, когато корабът е на кей или на котва; и .9 нападения, когато корабът е в открито море. 8.10 Оценката на сигурността на кораба би следвало да включва всички евентуални уязвими места, а именно: .1 конфликти между мерките за безопасност и мерките за сигурност; .2 конфликти между задачите на борда и наложените задачи в областта на сигурността; .3 задачи, свързани с поведението на личния състав на кораба, участващ в четиричасовите вахти, с оглед по-специално влиянието им върху умората на екипажа, бдителността и постигнатите резултати; .4 всяка открита слабост в областта на подготовката във връзка със сигурността; и .5 всяко оборудване и система за сигурност, включително системите за комуникация. 8.11 Офицерът по сигурността на компанията и офицерът по сигурността на кораба би следвало винаги да имат предвид ефекта от мерките за сигурност върху персонала на кораба, който остава на борда за дълги периоди. Когато се изготвят мерки за сигурност