Към съдържанието
Питай законите

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015-755 общия режим за внос от някои трети държави

регламент консолидиран текст към 19.05.2017 г.
Регламент (ЕС) 2015/755 относно общия режим за внос от някои трети държави Консолидиран ТЕКСТ: 32015R0755 — BG — 19.05.2017 02015R0755 — BG — 19.05.2017 — 001.001 ►B РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/755 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2015 година относно общия режим за внос от някои трети държави (преработен текст) (ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 33) Изменен с Официален вестник № страница дата ►M1 ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/749 НА КОМИСИЯТА от 24 февруари 2017 година L 113 11 29.4.2017 ▼B РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/755 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2015 година относно общия режим за внос от някои трети държави (преработен текст) ГЛАВА I ОБЩИ ПРИНЦИПИ Член 1 1. Настоящият регламент се прилага към вноса на продукти с произход от третите държави, посочени в приложение I, с изключение на текстилните продукти, обхванати от Регламент (ЕО) № 517/94. 2. Вносът в Съюза на посочените в параграф 1 продукти се извършва свободно и съответно не е подложен на никакви количествени ограничения, без да се засягат защитните мерки, които може да се предприемат съгласно глава V. ГЛАВА II ПРОЦЕДУРА НА СЪЮЗА ЗА ИНФОРМИРАНЕ И КОНСУЛТИРАНЕ Член 2 Когато тенденциите във вноса може да наложат използването на мерки за наблюдение или защитни мерки, държавите членки информират Комисията за това. Тази информация включва наличните доказателства, установени въз основа на критериите, определени в член 6. Комисията предава незабавно тази информация на всички държави членки. ГЛАВА III ПРОЦЕДУРА ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ ОТ СТРАНА НА СЪЮЗА Член 3 1. Когато прецени, че са налице достатъчно доказателства, които дават основание за започването на разследване, Комисията започва разследване в срок от един месец от датата на получаване на информацията от държава членка и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз . Това известие: а) представя резюме на получената информация и съдържа изискване всяка относима информация да бъде съобщена на Комисията; б) посочва срока, в който заинтересованите лица могат да представят своите становища в писмена форма и да предоставят информация, ако такива становища и информация трябва да бъдат взети предвид по време на разследването; в) определя срока, в който заинтересованите лица могат да поискат да бъдат изслушани устно от Комисията в съответствие с параграф 4. Комисията започва разследването в сътрудничество с държавите членки. Комисията уведомява държавите членки за анализа, който е направила на информацията, обикновено в рамките на 21 дни от датата на предоставяне на информацията на Комисията. 2. Комисията се стреми да получи всяка информация, която смята за необходима, и когато счита за подходящо, полага усилия да провери тази информация при вносителите, търговците, посредниците, производителите, търговските сдружения и организации. Комисията се подпомага в тази дейност от служители на държавата членка, на чиято територия се извършват проверките, ако тази държава е изразила желание за това. Заинтересованите лица, които са заявили интерес в съответствие с параграф 1, първа алинея, както и представителите на държавата износител, могат да се запознаят с цялата информация, предоставена на Комисията във връзка с разследването, с изключение на вътрешните документи, изготвени от органите на Съюза или на държавите членки, доколкото тази информация е от значение за защитата на техните интереси, не е поверителна по смисъла на член 5 и се използва от Комисията по време на разследването. За тази цел тези лица отправят писмено искане до Комисията, като посочват исканата информация. 3. Държавите членки предоставят на Комисията, по нейно искане и съгласно определен от нея ред, информацията, с която разполагат, относно развитието на пазара на продукта, предмет на разследването. 4. Комисията може да изслуша заинтересованите лица. Те трябва да бъдат изслушани, когато са поискали това в писмена форма в срока, определен в известието, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз , и са представили данни, че действително е възможно да бъдат засегнати от резултата на разследването и че са налице особени причини да бъдат изслушани устно. 5. Когато поисканата информация не е предоставена в определените в настоящия регламент или от Комисията съгласно настоящия регламент срокове, или когато съществуват значителни пречки пред разследването, констатациите могат да се основават на наличните данни. Когато Комисията установи, че заинтересовано лице или трето лице ѝ е предоставило невярна или подвеждаща информация, тя не взема предвид тази информация и може да използва наличните данни. 6. Когато според Комисията не са налице достатъчно доказателства, които дават основание за започването на разследване, Комисията информира държавите членки за своето решение в срок от един месец от датата на получаването на информацията от държавите членки. Член 4 1. В края на разследването Комисията представя доклад за резултатите пред комитета, посочен в член 22, параграф 1 (наричан по-долу „комитетът“). 2. Когато в срок от девет месеца, считано от започването на разследването, Комисията счете, че не са необходими мерки за наблюдение на Съюза или защитни мерки на Съюза, разследването се прекратява в срок от един месец. Комисията прекратява разследването в съответствие с процедурата по консултиране, предвидена в член 22, параграф 2. Решението за прекратяване на разследването, в което се излагат основните заключения от разследването и резюме на основанията за тези заключения, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз . 3. Ако прецени, че са необходими мерки за наблюдение на Съюза или защитни мерки на Съюза, Комисията взема необходимите за целта решения в съответствие с глави IV и V не по-късно от девет месеца от започване на разследването. При изключителни обстоятелства този срок може да бъде удължен най-много с още два месеца. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие, в което се посочва продължителността на допълнителния срок и се съдържа резюме на основанията за определянето му. 4. Разпоредбите на настоящата глава не са пречка за това във всеки момент да бъдат взети мерки за наблюдение съгласно членове 7—12 или — когато критични обстоятелства, при които всяко отлагане би причинило трудно поправими вреди, налагат незабавна намеса — защитни мерки в съответствие с членове 13, 14 и 15. Комисията предприема незабавно мерки по разследване, каквито тя смята за все още необходими. Резултатите от разследването се използват за преразглеждане на взетите мерки. Член 5 1. Получената съгласно настоящия регламент информация се използва само за целта, за която е била поискана. 2. Комисията и държавите членки, включително служителите на всяка тях, не разкриват информация от поверителен характер, получена съгласно настоящия регламент, или информация, предоставена на поверителна основа, освен при специално разрешение от лицето, предоставило информацията. 3. Всяко искане за поверително третиране посочва причините, поради които информацията е поверителна. Все пак, ако се окаже, че дадено искане за поверително третиране е неоснователно и ако този, който е предоставил информацията, не желае нито тя да бъде оповестена публично, нито да разреши нейното разкриване в най-общи линии или под формата на резюме, съответната информация може да не бъде вземана под внимание. 4. При всички случаи дадена информация се счита за поверителна, ако е възможно нейното разкриване да има значителни неблагоприятни последици за този, който я е предоставил или е източник на тази информация. 5. Параграфи 1—4 не възпрепятстват органите на Съюза да се позовават на информация от общ характер, и по-специално на мотивите, на които се основават взетите съгласно настоящия регламент решения. Тези органи все пак следва да отчитат законните интереси на засегнатите физически и юридически лица, техните търговски тайни да не бъдат разгласявани. Член 6 1. Проучването на тенденциите във вноса и на условията, в които той се осъществява, както и на сериозните вреди или заплахата от сериозни вреди за производителите от Съюза вследствие на този внос, обхваща по-специално следните фактори: а) обема на вноса, по-специално когато той е отбелязал значително увеличение в абсолютна стойност или по отношение на производството или потреблението в Съюза; б) цената на вноса, по-специално когато е било налице значително подбиване на цената по отношение на цената на сходен продукт в Съюза; в) последвалото въздействие върху производителите от Съюза на сходни или пряко конкурентни продукти, така както може да бъде изведено от тенденциите при някои икономически фактори, като например: — производство, — използване на капацитета, — запаси, — продажби, — пазарен дял, — цени (т.е. спад на цените или предотвратяване на увеличаването на цените, което нормално би настъпило), — печалби, — възвръщаемост на инвестирания капитал, — парични потоци, — заетост. 2. При провеждането на разследването Комисията взема предвид конкретната икономическа система на държавите, посочени в приложение I. 3. Когато се твърди наличие на заплаха от сериозна вреда, Комисията проучва също така дали е ясно предвидимо, че конкретна ситуация е вероятно да доведе до реална вреда. С оглед на това тя може също да вземе предвид фактори като например: а) размера на увеличаване на износа към Съюза; б) капацитета на износ на държавата на произход или на държавата износител, който вече съществува или ще съществува в близко бъдеще, и вероятността свързаният с този капацитет износ да бъде насочен към Съюза. ГЛАВА IV МЕРКИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ Член 7 1. Когато интересите на Съюза го изискват, Комисията може, по искане на държава членка или по своя собствена инициатива: а) да реши да подложи някои видове внос на последващо наблюдение от страна на Съюза в съответствие с определена от Комисията процедура; б) да реши, за целите на мониторинга на тенденциите в този внос, да подложи някои видове внос на предварително наблюдение от страна на Съюза в съответствие с член 8. 2. Решенията, приети съгласно параграф 1, се вземат от Комисията в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 22, параграф 2. 3. Мерките за наблюдение са с ограничен срок. Освен ако не е предвидено друго, тяхното прилагане се прекратява в края на второто шестмесечие след шестмесечието, по време на което те са били взети. Член 8 1. Продуктите под предварително наблюдение от страна на Съюза могат да бъдат допуснати за свободно обращение само при представянето на документ за наблюдение. Този документ се издава от компетентния орган, определен от държавите членки, безплатно, за всякакви поискани количества и в рамките на не повече от пет работни дни след получаването от националните компетентни органи на заявление от който и да е вносител от Съюза, независимо от неговото място на стопанска дейност в Съюза. Това заявление се счита за получено от националния компетентен орган не по-късно от три работни дни след подаването, освен ако не се докаже противното. 2. Документът за наблюдение се изготвя върху формуляр, съответстващ на образеца в приложение II. С изключение на случаите, когато решението за поставяне под наблюдение предвижда друго, заявлението на вносителя за документ за наблюдение съдържа само следното: а) пълното име и адреса на заявителя (включително телефонни и факс номера и всякакви номера, идентифициращи заявителя пред компетентния национален орган), както и регистрационния номер по ДДС на заявителя, ако той е задължен по ДДС; б) когато е приложимо — пълното име и адреса на декларатора или на представителя, определен от заявителя (включително телефонни номера и номера на факс); в) описание на стоките, посочващо техните: — търговско наименование, — код по Комбинираната номенклатура, — място на произход и място на изпращане; г) декларираното количество в килограми и когато е необходимо — в други допълнителни единици (чифтове, бройки и др.); д) стойността на стоките, съответстваща на CIF на границите на Съюза в евро; е) следната декларация, с дата и подпис на заявителя, с името на заявителя, изписано с главни букви: „Аз, долуподписаният, удостоверявам, че информацията, предоставена в настоящото заявление, е вярна и дадена добросъвестно, и че съм установен в Съюза.“ 3. Документът за наблюдение е валиден в целия Съюз, независимо коя държава членка го е издала. 4. Констатацията, че единичната цена, по която се извършва сделката, надхвърля с по-малко от 5 % тази, която е посочена в документа за наблюдение, или че общата стойност или количеството на представените за внос продукти надхвърля стойността или количеството, посочени в документа за наблюдение с по-малко от 5 %, не представлява пречка пред допускането за свободно обращение на съответния продукт. Комисията, след като е изслушала изразените в рамките на комитета становища и е взела предвид естеството на продуктите и другите особености на съответните сделки, може да установи различен процент, който все пак обикновено не следва да надхвърля 10 %. 5. Документите за наблюдение могат да бъдат използвани само докато режимът за либерализиране на вноса остава в сила за съответните сделки. Такива документи за наблюдение не могат в никакъв случай да бъдат използвани след изтичането на срока, който е определен по същото време и чрез същата процедура като поставянето под наблюдение, като се отчитат естеството на продуктите и другите особености на сделките. 6. Когато решение, взето съгласно член 7, налага това, произходът на продуктите под наблюдение от страна на Съюза трябва да бъде доказан със сертификат за произход. Настоящият параграф не засяга други разпоредби, свързани с представянето на такъв сертификат. 7. Когато продуктът под предварително наблюдение от страна на Съюза е предмет на регионални защитни мерки в държава членка, разрешението за внос, издадено от тази държава членка, може да замести документа за наблюдение. 8. Формулярите за документите за наблюдение и извлеченията от тях се издават в два екземпляра: един екземпляр, обозначен „Екземпляр на получателя“ и носещ номер 1, който се издава на заявителя, и друг екземпляр, обозначен „Екземпляр на компетентния орган“ и носещ номер 2, който се съхранява от органа, издаващ документа. За административни цели компетентният орган може да добави допълнителни екземпляри към формуляр 2. 9. Формулярите се отпечатват на бяла хартия, без механична пулпа, оразмерена за писане и тежаща между 55 и 65 g/m 2 . Техният размер е 210 × 297 mm. Разстоянието между редовете е 4,24 mm (една шеста от инча). Подредбата на формулярите се спазва точно. Двете страни на екземпляр № 1, който представлява самият документ за наблюдение, в допълнение имат отпечатан фон от тънки линии в жълт цвят (гийош мотив), така че да бъде разкрито всякакво подправяне с механични или химически средства. 10. Държавите членки са отговорни за отпечатването на формулярите. Формулярите могат също да бъдат отпечатвани от печатници, определени от държавата членка, в която са установени. В последния случай всеки формуляр трябва да включва забележка относно тяхното определяне от страна на държавата членка. Всеки формуляр съдържа името и адреса на печатницата или знак, позволяващ тя да бъде идентифицирана. Член 9 Когато интересите на Съюза изискват това, в случай че има вероятност да възникне посочената в член 13, параграф 1 ситуация, Комисията може, по искане на държава членка или по своя собствена инициатива: — да ограничи срока на използването на всякакви изискуеми документи за наблюдение, — да подчини издаването на този документ на някои условия и като извънредна мярка — на включването на клауза за оттегляне. Член 10 Когато вносът на даден продукт не е подложен на предварително наблюдение от страна на Съюза, Комисията може чрез актове за изпълнение в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 22, параграф 2, и в съответствие с член 15, да въведе наблюдение, ограничено до вноса в един или повече региони на Съюза. Член 11 1. Продуктите под регионално наблюдение могат да бъдат допуснати за свободно обращение в съответния регион само при представяне на документ за наблюдение. Такъв документ се издава от компетентния орган, определен от съответната държава членка или съответните държави членки, безплатно, за всички поискани количества и в рамките на не повече от пет работни дни след получаването от националния компетентен орган на заявление от който и да било вносител от Съюза, независимо от неговото място на стопанска дейност в Съюза. Това заявление се счита за получено от националния компетентен орган, не по-късно от три работни дни след подаването, освен ако не се докаже противното. Документите за наблюдение могат да бъдат използвани само докато режимът за либерализиране на вноса остава в сила за съответните сделки. 2. Прилага се член 8, параграф 2. Член 12 1. В случай на наблюдение от страна на Съюза или регионално наблюдение държавите членки съобщават на Комисията в рамките на първите десет дни на всеки месец: а) при предварително наблюдение — подробна информация относно сумите, изчислени на базата на цени CIF, и количеството стоки, за които са били издадени документи за наблюдение през предходния период; б) във всички случаи — подробна информация относно вноса, осъществен по време на периода, предхождащ периода, посочен в буква а). Предоставената от държавите членки информация съдържа разбивка по продукти и по държави. По същото време и чрез същата процедура като поставянето под наблюдение могат да бъдат предвиждани различни разпоредби. 2. Когато естеството на продуктите или конкретни обстоятелства налагат това, Комисията може, по искане на държава членка или по своя собствена инициатива, да промени периодичността на предоставяне на информацията. 3. Комисията информира държавите членки. ГЛАВА V ЗАЩИТНИ МЕРКИ Член 13 1. Когато даден продукт се внася в Съюза в толкова увеличени количества или при такива условия, че нанася сериозна вреда или заплашва да нанесе сериозна вреда на производителите от Съюза на сходни или на пряко конкурентни продукти, с цел да защити интересите на Съюза Комисията може, по искане на държава членка или по своя собствена инициатива, да измени режима за внос на съответния продукт, като обуслови неговото допускане за свободно обращение от представянето на разрешение за внос, което се издава съгласно определени от Комисията правила и ограничения. 2. Приетите мерки се съобщават веднага на държавите членки и започват да се прилагат незабавно. 3. Посочените в настоящия член мерки се прилагат за всеки продукт, допуснат за свободно обращение след началото на тяхното прилагане. Те могат да бъдат ограничавани до един или повече региони на Съюза в съответствие с член 15. Все пак тези мерки не възпрепятстват допускането за свободно обращение на продукти, които са вече на път към Съюза, при условие че местоназначението на тези продукти не може да бъде променено и че продуктите, чието допускане за свободно обращение е обусловено съгласно членове 8 и 11 от представянето на документ за наблюдение, са действително придружени от такъв документ. 4. Когато държава членка е поискала намесата на Комисията, последната, като действа в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 3, или при спешни случаи — в съответствие с член 22, параграф 4, взема решение в срок най-много от пет работни дни от датата на получаване на искането. Член 14 1. Комисията може, по-специално в ситуацията, посочена в член 13, параграф 1, да приеме подходящи защитни мерки, като действа в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 3. 2. Прилага се член 13, параграф 3. Член 15 Когато, с оглед по-специално на факторите, посочени в член 6, стане ясно, че в един или повече региони на Съюза са изпълнени условията, предвидени за приемането на мерки съгласно глава IV и член 13, Комисията, след като е проучила алтернативните възможности, може по изключение да разреши прилагането на мерки за наблюдение или защитни мерки, ограничени до съответния регион или съответните региони, ако прецени, че такива мерки, приложени на такова равнище, са по-подходящи от мерки, приложими в рамките на целия Съюз. Тези мерки трябва да бъдат временни и да смущават възможно най-малко функционирането на вътрешния пазар. Тези мерки се приемат в съответствие с процедурите, предвидени съответно в членове 7 и 13. Член 16 1. По време на прилагането на мярка за наблюдение или защитна мярка в съответствие с глави IV и V Комисията може, по искане на държава членка или по своя инициатива: а) да проучи последиците от тази мярка; б) да провери дали прилагането на мярката все още е необходимо. Ако Комисията прецени, че прилагането на мярката все още е необходимо, тя информира съответно държавите членки. 2. Когато Комисията прецени, че дадена мярка за наблюдение или защитна мярка, посочена в глави IV и V, следва да бъде отменена или изменена, тя отменя или изменя мярката, като действа в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 3. Когато такова решение се отнася до регионални мерки за наблюдение, то се прилага от шестия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз . ГЛАВА VI ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 17 1. Настоящият регламент не изключва изпълнението на задълженията, произтичащи от специалните правила, предвидени в сключените между Съюза и трети държави споразумения. 2. Без да се засягат други разпоредби на Съюза, настоящият регламент не изключва приемането или прилагането от държавите членки на: а) забрани, количествени ограничения или мерки за наблюдение, основаващи се на съображения за обществен морал, обществения ред или обществената сигурност, закрила на здравето и живота на хората, животните или растенията, закрила на националните богатства с художествена, историческа или археологическа стойност или закрила на индустриалната и търговска собственост; б) специални формалности, свързани с обмяната на чуждестранна валута; в) формалности, въведени по силата на международни споразумения в съответствие с ДФЕС. Държавите членки информират Комисията за мерките или формалностите, които предвиждат да въведат или изменят в съответствие с първа алинея. В изключително спешни случаи съответните национални мерки или формалности се съобщават на Комисията незабавно след тяхното приемане. Член 18 Комисията включва информация за прилагането на настоящия регламент в годишния си доклад относно прилагането и изпълнението на мерките за защита на търговията, който се представя на Европейския парламент и на Съвета съгласно член 22а от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета ( 1 ). Член 19 1. Настоящият регламент не засяга действието на актовете, които установяват общата организация на селскостопанските пазари или на административните разпоредби на Съюза или националните административни разпоредби, които произтичат от тях, нито действието на специалните актове, приети съгласно член 352 ДФЕС, приложими за стоки, получени от преработката на селскостопански продукти. Със своето действие той допълва действието на тези актове. 2. По отношение на продуктите, обхванати от посочените в параграф 1 от настоящия член актове, членове 7—12 и член 16 не се прилагат за тези, във връзка с които правилата на Съюза относно търговията с трети държави предвиждат представянето на лицензия или друг документ за внос. Членове 13, 15 и 16 не се прилагат за продукти, за които тези правила предвиждат прилагането на количествени ограничения за внос. Член 20 На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 21 във връзка с измененията на приложение I с цел заличаване на държави от списъка на трети държави, съдържащ се в това приложение, когато те станат членки на СТО. Член 21 1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 20, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 20 февруари 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. 3. Делегирането на правомощия, посочено в член 20, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета. 5. Делегиран акт, приет съгласно член 20, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. Член 22 1. Комисията се подпомага от Комитета по защитни мерки, създаден с Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011. 3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. 4. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011, във връзка с член 5 от него. Член 23 Регламенти (ЕО) № 427/2003 и (ЕО) № 625/2009 се отменят. Позоваванията на отменените регламенти се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV. Член 24 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз . Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. ПРИЛОЖЕНИЕ I Списък на третите държави Азербайджан Беларус ▼M1 ————— ▼B Северна Корея Туркменистан Узбекистан ПРИЛОЖЕНИЕ II ПРИЛОЖЕНИЕ III Отмененият регламент и списък на последващите му изменения Регламент (ЕО) № 625/2009 на Съвета (ОВ L 185, 17.7.2009 г., стр. 1). Регламент (ЕС) № 37/2014 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 18, 21.1.2014 г., стр. 1). Само точка 20 от приложението Регламент (ЕО) № 427/2003 на Съвета (ОВ L 65, 8.3.2003 г., стр. 1). Регламент (ЕО) № 1985/2003 на Съвета (ОВ L 295, 13.11.2003 г., стр. 43). Регламент (ЕС) № 37/2014 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 18, 21.1.2014 г., стр. 1). Само точка 9 от приложението ПРИЛОЖЕНИЕ IV Таблица на съответствието Регламент (ЕО) № 625/2009 Регламент (ЕО) № 427/2003 Настоящият регламент Член 1 Член 1 Член 2 Член 2 Член 4 Член 22 Член 5 Член 3 Член 6 Член 4 Член 7 Член 5 Член 8 Член 6 Член 9, параграф 1 Член 7, параграф 1 Член 9, параграф 1a Член 7, параграф 2 Член 9, параграф 2 Член 7, параграф 3 Член 10 Член 8 Член 11 Член 9 Член 12 Член 10 Член 13 Член 11 Член 14 Член 12 Член 15 Член 13 Член 16 Член 14 Член 17 Член 15 Член 18 Член 16 Член 19 Член 17 Член 19а Член 18 Член 20 Член 19 Членове 1-14 — Член 14а Член 20 Член 14б Член 21 Членове 15-24 — Член 21 Член 23 Член 22 Член 24 Приложение I Приложение I Приложение II Приложение II Приложение III Приложение III Приложение IV Приложение IV Приложение I — Приложение II — ( 1 ) Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51). ( 2 ) Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. относно общите правила за внос (ОВ L 83, 27.3.2015 г., стр. 16).