РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017-1001 марката на Европейския съюз

Регламент (ЕС) 2017/1001 относно марката на Европейския съюз Консолидиран ТЕКСТ: 32017R1001 — BG — 01.12.2025 02017R1001 — BG — 01.12.2025 — 001.002 ►B РЕГЛАМЕНТ (EC) 2017/1001 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (кодифициран текст) (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 154, 16.6.2017 г., стр. 1) Изменен с: Официален вестник № страница дата ►M1 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/2411 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 18 октомври 2023 година L 2411 1 27.10.2023 Поправен със: ►C1 Поправка, ОВ L 415, 10.12.2020, стр. 89 (2017/1001) ►C2 Поправка, ОВ L 90817, 19.12.2024, стр. 1 (2017/1001) ►C3 Поправка, ОВ L 90221, 20.3.2026, стр. 1 (2017/1001) ▼B РЕГЛАМЕНТ (EC) 2017/1001 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (кодифициран текст) (текст от значение за ЕИП) ГЛАВА I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Марка на Европейския съюз 1. Марка за стоки или услуги, регистрирана в съответствие с условията, които се съдържат в настоящия регламент, се нарича по-нататък „марка на Европейския съюз“ („марка на ЕС“). 2. Марка на ЕС има единен характер. Тя има едно и също действие в целия Съюз: тя може да бъде регистрирана, прехвърляна, да бъде предмет на отказ, на решение за отмяна или за обявяване на недействителност, и нейното използване може да бъде забранено само за целия Съюз. Настоящият принцип се прилага, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго. Член 2 Служба 1. Създава се Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост(„Службата“). 2. Всички позовавания в правото на Съюза на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) се считат за позовавания на Службата. Член 3 Правоспособност За целите на прилагането на настоящия регламент дружествата, както и другите юридически образувания, се считат за юридически лица, които според правото, което се прилага по отношение на тях, могат от свое собствено име да бъдат носители на права и на задължения от всякакъв характер, да сключват договори или да извършват други правни действия, или да участват като страна в съдебни производства. ГЛАВА II ПРАВО ОТНОСНО МАРКИТЕ РАЗДЕЛ 1 Определение на марка на ес и придобиване НА марка на ЕС Член 4 Знаци, които могат да съставляват марката на ЕС Марка на ЕС може да се състои от всякакви знаци, по-специално думи, включително лични имена, или рисунки, букви, цифри, цветове, формата на стоката или нейната опаковка, или звуци, при условие че тези знаци могат: а) да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия; и б) да бъдат представени в регистъра на марките на Европейския съюз („регистъра“) по начин, който дава възможност на компетентните органи и на обществеността да определят ясния и точен предмет на защитата, която се предоставя на техния притежател. Член 5 Притежатели на марка на ЕС Всяко физическо или юридическо лице, включително образуванията на публичното право, могат да бъдат притежатели на марка на ЕС. Член 6 Начини за придобиване на марка на ЕС Марката на ЕС се придобива чрез регистрация. Член 7 Абсолютни основания за отказ 1. Отказва се регистрацията на: а) знаците, които не отговарят на изискванията на член 4; б) марките, които нямат отличителен характер; в) ►C1 марките, които се състоят изключително от ◄ знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други характерни техни особености; г) ►C1 марките, които се състоят изключително от ◄ знаци или означения станали обичайни в говоримия език или в добросъвестната и трайно установена търговска практика; д) знаци, които се състоят изключително от: i) формата или друга характеристика, която произтича от естеството на самите стоки; ii) формата или друга характеристика на стоките, която е необходима за постигането на технически резултат; iii) формата или друга характеристика, която придава значителна стойност на стоките; е) марките, които противоречат на обществения ред и на добрите нрави; ж) марките, които са от такова естество, че да въведат в заблуждение обществеността, например по отношение на естеството, качеството или географския произход на стоките или на услугите; з) марките, които поради липса на разрешение от компетентните органи се отказват съгласно член 6б от Парижката конвенция за защита на индустриалната собственост („Парижката конвенция“); и) марките, които включват символи, емблеми или гербове, различни от тези, посочени в член 6б от Парижката конвенция и представляващи особен обществен интерес, освен ако регистрацията им е била разрешена от компетентния орган; й) марките, които са освободени от регистрация съгласно законодателството на Съюза или националното право или съгласно международни споразумения, по които Съюзът или съответната държава членка са страна, предвиждащи защита на наименования на произход и географски указания; к) марките, които са освободени от регистрация съгласно законодателството на Съюза или международни споразумения, по които Съюзът е страна, предвиждащи защита на традиционни наименования на вина; л) марките, които са освободени от регистрация съгласно законодателството на Съюза или международни споразумения, по които Съюзът е страна, предвиждащи защита на храни с традиционно специфичен характер; м) марките, които се състоят или възпроизвеждат в своите съществени елементи по-ранно сортово наименование, регистрирано в съответствие със законодателството на Съюза или националното право, или международни споразумения, по които Съюзът или съответната държава членка са страни, които предвиждат правна закрила на сортовете растения и се отнасят до сортовете растения от един и същ вид или близки сродни видове. 2. Параграф 1 се прилага, независимо че мотивите за отказ съществуват само в една част на Съюза. 3. Параграф 1, букви б), в) и г) не се прилагат, ако в резултат на използването ѝ марката е придобила отличителен характер за стоките или услугите, за които се иска регистрация. Член 8 Относителни основания за отказ 1. При възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка: а) когато тя е идентична с по-ранната марка и когато стоките или услугите, за които се иска регистрация, са идентични със стоките и услугите, за които е защитена по-ранната марка; б) когато поради своята идентичност или сходство с по-ранната марка и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, на която е защитена по-ранната марка; вероятността от объркване включва възможност за свързване с по-ранната марка. 2. За целите на параграф 1 „по-ранна марка“ означава: а) марки от следните видове, чиято дата на подаване на заявката е по-ранна от тази на подаване на заявката за регистрация на марка на ЕС, като се вземат предвид, когато е уместно, претендираните приоритети по отношение на тези марки: i) марки на ЕС; ii) марките, регистрирани в една държава членка или, когато става въпрос за Белгия, Люксембург или Нидерландия, в Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс; iii) марките, които са предмет на международна регистрация и които имат действие в дадена държава членка; iv) марките, които са предмет на международна регистрация и които имат действие в Съюза; б) заявките за марки, посочени в буква а), при условие че бъдат регистрирани; в) марки, които към датата на подаване на заявката за регистрация на марка на ЕС или, когато е уместно, към датата на претендирания приоритет, по отношение на заявката за регистрация на марка на ЕС, са „общоизвестни“ в държава членка съгласно смисъла, в който думата „общоизвестен“ се използва в член 6а от Парижката конвенция. 3. При възражение на притежателя на марката се отказва регистрация на марка, когато тя е поискана от агента или представителя на притежателя на марката, от негово собствено име и без съгласието на притежателя, освен ако този агент или този представител не обоснове действията си. 4. При възражение на притежател на нерегистрирана марка или на друг знак, използван/а в процеса на търговия с по-голям обхват от местния, марката, за която се подава заявка, не се регистрира, когато и доколкото, съгласно законодателството на Съюза или правото на държавата членка, което е приложимо за този знак: а) правата по отношение на този знак са били придобити преди датата на подаването на заявката за регистрация на марка на ЕС или — според случая — приоритетната дата, претендирана със заявката за регистриране на марка на ЕС; б) този знак предоставя на притежателя си правото да забрани използването на една по-скорошна марка. 5. При възражение от притежателя на регистрирана по-ранна марка по смисъла на параграф 2, се отказва регистрация на марката, за която е била подадена заявката, когато тя е идентична или сходна с по-ранна марка, независимо дали стоките или услугите, за които е подадена заявката, са идентични, сходни или не са сходни с тези, за които е регистрирана по-ранната марка, когато, в случай на по-ранна марка на ЕС, марката се ползва с известност в Съюза, или, в случай на по-ранна национална марка, марката се ползва с известност в съответната държава членка, и ако използването без основание на марката, за която е била подадена заявка, би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от репутацията на по-ранната марка или би ги увредило. 6. При възражение от лице, упълномощено съгласно приложимото право да упражнява правата, произтичащи от наименование за произход или географско указание, марката, за която се подава заявка, не се регистрира, когато и доколкото, съгласно законодателството на Съюза или националното право, предвиждащи правната защита на наименования за произход или географски указания: i) заявка за наименование за произход или географско указание вече е била направена в съответствие със законодателството на Съюза или националното право преди датата на подаване на заявката за регистрация на марката на ЕС или датата на претендирания приоритет на заявката, при условие за последващата ѝ регистрация; ii) същото наименование за произход или географско указание предоставя правото да забрани използването на последваща марка. РАЗДЕЛ 2 Действие на марка на ЕС Член 9 Права, предоставени от марка на ЕС 1. Регистрацията на марка на ЕС предоставя на притежателя ѝ изключителни права. 2. Без да се засягат правата на притежателите, придобити преди датата на подаване на заявката или датата на приоритета на марката на ЕС, притежателят на тази марка на ЕС има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак за стоки или услуги, когато: а) знакът е идентичен с марката на ЕС и е използван за стоки или услуги, идентични с тези, за които е регистрирана марката на ЕС; б) знакът е идентичен или сходен с марката на ЕС и е използван във връзка със стоки или услуги, идентични или сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана марката на ЕС, ако съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората; вероятността от объркване включва възможност за свързване на знака с марката; в) знакът е идентичен или сходен с марката на ЕС, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не сходни с тези, за които е регистрирана марката на ЕС, ако последната се ползва с известност в Съюза и ако използването без основание на този знак би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или от репутацията на марката на ЕС или би ги увредило. 3. По-специално може да бъде забранено съгласно параграф 2: а) да се поставя знакът върху стоките или върху техните опаковки; б) да се предлагат стоки или да се пускат на пазара, или да се съхраняват за тези цели под знака, или да се предлагат или предоставят услуги под знака; в) да се внасят или да се изнасят стоки под знака; г) да се използва знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; д) да се използва знакът в деловите книжа и в рекламата; е) да се използва знакът в сравнителната реклама по начин, който е в противоречие с Директива 2006/114/ЕО. 4. Без да се засягат правата на притежателите, придобити преди датата на подаване или датата на приоритет на марката на ЕС, притежателят на тази марка на ЕС също така има право да възпрепятства внасянето в Съюза на стоки от всички трети лица в хода на търговията, без да бъдат пуснати в свободно обращение там, когато такива стоки, включително опаковките, идват от трети държави и върху тях е поставена без разрешение марка, която е идентична с марката на ЕС, регистрирана по отношение на такива стоки, или която не може да бъде отличена в основните си аспекти от тази марка. Правото на притежателя на марка на ЕС съгласно първа алинея изтича, ако по време на производство с цел да се установи дали марката на ЕС е била нарушена, започнато в съответствие с Регламент (ЕС) № 608/2013, деклараторът или държателят на стоките представи доказателства, че притежателят на марката на ЕС няма право да забрани пускането на стоките на пазара в държавата на крайно местоназначение. Член 10 Право на забрана за подготвителни действия във връзка с използването на опаковка или други средства Когато има риск опаковките, етикетите, маркировките, елементите или устройствата за защита или автентичност или другите средства, върху които е поставена марката, биха могли да се използват за стоки или услуги, и тази употреба би представлявала нарушение на правата на притежателя на марка на ЕС по член 9, параграфи 2 и 3, притежателят на тази марка има право да забрани следните действия, извършвани в хода на търговията: а) поставянето на знак, идентичен или сходен с марката на ЕС, върху опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или всякакви други средства, върху които може да бъде поставяна марката; б) предлагането или пускането на пазара или складирането за тези цели, или вноса или износа на опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или всякакви други средства, върху които се поставя марката. Член 11 Дата на противопоставяне на правата по отношение на трети лица 1. Правата, предоставени от марка на ЕС, могат да бъдат противопоставени на трети лица, считано от датата на публикуването на регистрацията на марката. 2. Може да бъде поискано разумно обезщетение за действия, извършени след датата на публикуване на заявката за марка на ЕС, в случаите, при които след публикуването на регистрацията на марката тези действия биха били забранени в резултат на това публикуване. 3. Сезираният във връзка с конкретен случай съд не се произнася по същество, докато регистрацията не бъде публикувана. Член 12 Възпроизвеждане на марка на ЕС в речник Ако възпроизвеждането на дадена марка на ЕС в речник, в енциклопедия или в сходно справочно произведение създава впечатлението, че тя представлява родово наименование на стоки или услуги, за които марката е регистрирана, издателят, по искане на притежателя на марката на ЕС, гарантира, че възпроизвеждането на марката най-късно при следващото издание на публикуването се придружава от указание, че това е регистрирана марка. Член 13 Забрана за използване на марка на ЕС, регистрирана на името на агент или на представител Когато марка на ЕС е била регистрирана на името на агента или на представителя на притежателя на тази марка без разрешението на притежателя, последния има право да се противопостави на използването на неговата марка от неговия агент или представител, ако той не е разрешил това използване, освен ако агентът или представителят не обосноват действията си. Член 14 Ограничения на действието на марка на ЕС 1. Марка на ЕС не дава право на притежателя да забранява на трети лица да използват, в процеса на търговия: а) името или адреса на третото лице — когато третото лице е физическо лице; б) знаци или означения, които не са отличителни или са свързани с вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, момента на производство на стоките или на предоставянето на услугата, или с други характеристики на стоките или услугите; в) марката на ЕС с цел идентифициране или посочване на стоки или услуги като такива на притежателя на тази марка, по-специално когато използването на тази марка е необходимо, за да се означи предназначението на продукт или услуга, най-вече като принадлежности или резервни части. 2. Параграф 1 се прилага само ако използването от третото лице е в съответствие с почтените практики в областта на производството или търговията. Член 15 Изчерпване на правата, предоставени от марка на ЕС 1. Марка на ЕС не дава право на притежателя да забрани използването ѝ за стоки, които са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство под тази марка от притежателя или с негово съгласие. 2. Параграф 1 не се прилага, когато съществуват законни основания за притежателя да се противопостави на по-нататъшното търгуване на стоките, по-специално когато състоянието на стоките е променено или влошено след тяхното пускане на пазара. Член 16 Позоваване на правото на притежателя на по-късно регистрирана марка като защита в производство за установяване на нарушение 1. В хода на производство за установяване на нарушение притежателят на марка на ЕС няма право да забрани използването на по-късно регистрирана марка на ЕС, ако тази по-късна марка не би била обявена за недействителна в съответствие с член 60, параграф 1, 3 или 4, член 61, параграф 1 или 2 или член 64, параграф 2 от настоящия регламент. 2. В хода на производство за установяване на нарушение притежателят на марка на ЕС няма право да забрани използването на по-късно регистрирана национална марка, ако тази по-късно регистрирана национална марка не би била обявена за недействителна в съответствие с член 8 или член 9, параграф 1 или 2 или член 46, параграф 3 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ). 3. Когато притежателят на марка на ЕС няма право да забрани използването на по-късно регистрирана марка съгласно параграф 1 или 2, притежателят на тази по-късно регистрирана марка няма право да забрани използването на посочената по-ранна марка на ЕС в рамките на производството за установяване на нарушение. Член 17 Допълнително прилагане на националното право относно нарушението 1. Действието на марките на ЕС се урежда единствено от разпоредбите на настоящия регламент. От друга страна, нарушението на правата върху марка на ЕС се урежда от националното право относно нарушението на правата върху национална марка в съответствие с разпоредбите на глава X. 2. Настоящият регламент не изключва възможността искове, свързани с марка на ЕС, да бъдат подавани въз основа на правото на държавите членки, по-специално относно гражданската отговорност и нелоялната конкуренция. 3. Приложимите процедурни правила се определят в съответствие с разпоредбите на глава X. РАЗДЕЛ 3 Използване на марка на ЕС Член 18 Използване на марка на ЕС 1. Ако в срок от пет години, считано от регистрацията, марката на ЕС не е била реално използвана от притежателя в Съюза за стоките или услугите, за които тя е била регистрирана, или ако такова използване е било прекратено за непрекъснат срок от пет години, марката на ЕС подлежи на санкциите, предвидени в настоящия регламент, освен ако има основателна причина за неизползването. Използване по смисъла на първа алинея представлява също така: а) използването на марката на ЕС под форма, различаваща се от формата, под която тя е регистрирана, по елементи, които не променят отличителния характер на марката, независимо от това дали марката под формата, в която е използвана, е също регистрирана на името на притежателя; б) поставянето на марката на ЕС върху стоките или върху тяхната опаковка в Съюза единствено за целите на износа. 2. Използването на марката на ЕС със съгласието на притежателя се счита за използване от притежателя. РАЗДЕЛ 4 Марки на ЕС като обект на собственост Член 19 Приравняване на марките на ЕС на национални марки 1. Освен ако членове 20—28 не предвиждат друго, марка на ЕС като обект на собственост се разглежда в нейната цялост и за цялата територия на Съюза като национална марка, регистрирана в държавата членка, в която, според регистъра: а) се намира седалището или постоянният адрес на притежателя към съответната дата; б) когато буква а) не се прилага, притежателят има място на стопанска дейност към съответната дата. 2. В случаите, които не са предвидени в параграф 1, държавата членка, посочена в споменатия параграф, е държавата членка, в която се намира седалището на Службата. 3. Ако повече лица са вписани в регистъра като съпритежатели, параграф 1 се прилага по отношение на този, който е вписан първи; при липса на такъв той се прилага по реда на тяхното вписване по отношение на следващите съпритежатели, които са вписани там. Когато параграф 1 не се прилага по отношение на никой от съпритежателите, се прилага параграф 2. Член 20 Прехвърляне 1. Марка на ЕС може да бъде прехвърляна отделно от прехвърлянето на предприятието за всички или част от стоките или услугите, за които тя е била регистрирана. 2. Прехвърлянето на цялото предприятие включва прехвърлянето на марката на ЕС, освен ако в съответствие с приложимото право за прехвърлянето съществува договореност в противен смисъл или това се подразбира ясно от обстоятелствата. Тази разпоредба се прилага по отношение на договорното задължение за прехвърляне на предприятието. 3. Без да се засяга параграф 2, прехвърлянето на марка на ЕС се прави писмено и изисква подписа на страните по договора, освен ако то произтича от съдебно решение; в противен случай прехвърлянето е нищожно. 4. По искане на една от страните прехвърлянето се вписва в регистъра и се публикува. 5. Заявката за регистрация на прехвърляне съдържа информация за идентифициране на марката на ЕС, новия притежател, стоките и услугите, за които се отнася прехвърлянето, както и документи, надлежно установяващи прехвърлянето в съответствие с параграфи 2 и 3. Заявката може да съдържа освен това, когато е приложимо, информация за идентифициране на представителя на новия притежател. 6. Комисията приема актове за изпълнение, в които се определят: а) подробното съдържание на заявката за регистрация на прехвърляне; б) видовете документи, необходими за установяване на прехвърляне, като се взема предвид съгласието, дадено от регистрирания притежател и неговия правоприемник; в) подробностите за това как да се обработват заявки за частични прехвърляния, като се гарантира, че стоките и услугите в остатъка от регистрацията и новата регистрация не се припокриват и че за новата регистрация е създадено отделно досие, включително нов регистрационен номер. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. 7. Когато условията, приложими за регистрацията на прехвърляне, както са определени в параграфи 1, 2 и 3 или в актовете за изпълнение, посочени в параграф 6, не са изпълнени, Службата уведомява заявителя за пропуските. Ако пропуските не бъдат отстранени в определения от Службата срок, тя отхвърля заявката за регистрация на прехвърлянето. 8. Възможно е да бъде подадена само една заявка за регистрация на едно прехвърляне за две или повече марки, при условие че регистрираният притежател и неговият правоприемник са едни и същи във всеки отделен случай. 9. Параграфи 5—8 се прилагат и за заявките за марки на ЕС. 10. В случай на частично прехвърляне всяка заявка, подадена от първоначалния притежател и очакваща решение по отношение на първоначалната регистрация, се счита за висяща по отношение на остатъка от регистрацията и новата регистрация. В случай че се предвижда плащането на такси за заявката и че тези такси са платени от първоначалния притежател, новият притежател не е длъжен да плаща допълнителни такси за тази заявка. 11. Докато прехвърлянето не бъде вписано в регистъра, правоприемникът не може да се позовава на правата, произтичащи от регистрацията на марката на ЕС. 12. Когато трябва да бъдат спазени срокове по отношение на Службата, правоприемникът може да направи в Службата декларациите, предвидени за тази цел, веднага щом тя получи искането за регистрация на прехвърлянето. 13. Всички документи, които трябва да се нотифицират на притежателя на марката на ЕС в съответствие с член 98, се адресират до лицето, регистрирано като притежател. Член 21 Прехвърляне на марка, регистрирана на името на агент 1. Когато марка на ЕС е била регистрирана на името на агента или представителя на лице, което е притежател на тази марка, без разрешението на притежателя, последният има право да поиска прехвърлянето на регистрацията на марка на ЕС в негова полза, освен ако този агент или представител не обоснове своите действия. 2. Притежателят може да представи искане за прехвърляне съгласно параграф 1 от настоящия член пред: а) Службата съгласно член 60, параграф 1, буква б), вместо да подаде искане за обявяване на недействителност; б) съд за марките на Европейския съюз („съд за марките на ЕС“) съгласно предвиденото в член 123, вместо да предяви насрещен иск за обявяване на недействителност въз основа на член 128, параграф 1. Член 22 Вещни права 1. Марка на ЕС може, независимо от предприятието, да бъде давана в залог или да бъде обект на други вещни права. 2. По искане на една от страните правата, посочени в параграф 1, или прехвърлянето на тези права, се вписват в регистъра и се публикуват. 3. По искане на една от страните се заличава или изменя вписване в регистъра, извършено съгласно параграф 2. Член 23 Принудително изпълнение 1. Марка на ЕС може да бъде предмет на принудително изпълнение. 2. По отношение на производството по принудително изпълнение по отношение на марка на ЕС, изключителна компетентност имат съдилищата и органите на държавата членка, определена в съответствие с член 19. 3. По искане на една от страните принудителното изпълнение се вписва в регистъра и се публикува. 4. По искане на една от страните се заличава или изменя вписване в регистъра, извършено съгласно параграф 3. Член 24 Производства по несъстоятелност 1. Единствените производства по несъстоятелност, в които може да участва марка на ЕС, са тези, които са открити в държавата членка, на чиято територия се намира центърът на основите интереси на длъжника. Въпреки това, когато длъжникът е застрахователно предприятие или кредитна институция, както е определено съответно в Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ) и в Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ), единственото производство по несъстоятелност, в което може да участва марка на ЕС е това, което е открито в държавата членка, в която е било разрешено предприятието или институцията. 2. В случай на съвместно притежаване на марка на ЕС параграф 1 се прилага по отношение на дела на съпритежателя. 3. Когато марка на ЕС участва в производство по несъстоятелност, по искане на компетентния национален орган вписване в този смисъл се прави в регистъра и се публикува в Бюлетина на марките на Европейския съюз, посочен в член 116. Член 25 Лицензиране 1. Марка на ЕС може да бъде обект на лицензия за всички или за част от стоките или услугите, за които тя е регистрирана, и за цялата или за част от Съюза. Лицензията може да бъде изключителна и неизключителна. 2. Притежателят на марка на ЕС може да се позове на правата, предоставени от тази марка срещу лицензополучател, който нарушава една от клаузите на лицензионния договор по отношение на: а) неговия срок; б) формата, която се покрива от регистрацията и под която марката може да бъде използвана; в) естеството на стоките или на услугите, за които е предоставена лицензията; г) територията, на която марката може да бъде поставяна; или д) качеството на произвежданите стоки или на предоставяните от лицензополучателя услуги. 3. Без да се засягат разпоредбите на лицензионния договор, лицензополучателят може да започне производство за нарушение на марка на ЕС само със съгласието на притежателя ѝ. Въпреки това притежателят на изключителна лицензия може да започне такова производство, ако след официално уведомление притежателят на марката не започне сам производство за нарушение в рамките на подходящ срок. 4. Всеки лицензополучател има право да се намеси в производството за нарушение, започнато от притежателя на марката на ЕС, за да му бъдат възстановени причинените вреди. 5. По искане на една от страните предоставянето или прехвърлянето на лицензия за марка на ЕС се вписва в регистъра и се публикува. 6. По искане на една от страните се заличава или изменя вписване в регистъра, извършено съгласно параграф 5. Член 26 Процедура за вписване на лицензии и други права в регистъра 1. Член 20, параграфи 5 и 6 и правилата, приети съгласно него, и член 20, параграф 8 се прилагат mutatis mutandis по отношение на регистрацията на вещно право или прехвърлянето на вещно право съгласно посоченото в член 22, параграф 2, мярката за принудително изпълнение съгласно член 23, параграф 3, участието в производство по несъстоятелност съгласно член 24, параграф 3, както и по отношение на регистрацията или прехвърлянето на лицензия съгласно член 25, параграф 5 при следните условия: а) изискването относно идентифицирането на стоките и услугите, за които се отнася прехвърлянето, не се прилага по отношение на искане за регистрация на вещно право, принудително изпълнение или производство по несъстоятелност; б) изискването относно документи, доказващи прехвърлянето, не се прилага, когато искането е отправено от притежателя на марката на ЕС. 2. Заявката за регистрация на правата, посочена в параграф 1, не се счита за подадена, докато не бъде заплатена необходимата такса. 3. Заявката за регистрация на лицензия може да съдържа искане за вписване на лицензия в регистъра като едно или няколко от следните неща: а) изключителна лицензия; б) сублицензия, в случай че лицензията е предоставена от лицензополучател, чиято лицензия е вписана в регистъра; в) лицензия, ограничена само до част от стоките или услугите, за които е регистрирана марката; г) лицензия, ограничена до част от Съюза; д) временна лицензия. Когато е подадено искане за регистриране на лицензия като лицензия по букви в), г) и д) от първа алинея, в заявката за регистрация на лицензия трябва да са посочени стоките и услугите, частта от Съюза и срока, за които се дава лицензията. 4. В случай че не са изпълнени условията за регистрация, предвидени в членове 22—25, в параграфи 1 и 3 от настоящия член и в другите приложими правила, приети съгласно настоящия регламент, Службата уведомява заявителя за пропуска. Ако пропускът не бъде отстранен в определения от Службата срок, последната отхвърля заявката за регистрация. 5. Параграфи 1 и 3 се прилагат mutatis mutandis за заявки за марки на ЕС. Член 27 Противопоставимост по отношение на трети лица 1. Правните действия, посочени в членове 20, 22 и 25 относно марка на ЕС са противопоставими по отношение на трети лица във всички държави членки едва след вписването им в регистъра. ►C2 Въпреки това преди вписването му, едно такова действие е противопоставимо по отношение на трети лица, които са придобили права върху марката след датата на това действие, но които са знаели за него към момента на придобиването на тези права. ◄ 2. Параграф 1 не се прилага по отношение на лице, което придобива марка на ЕС или право върху марката на ЕС чрез прехвърлянето на цялото предприятие или чрез всяко друго универсално правоприемство. 3. Противопоставимостта по отношение на трети лица на правните действия, посочени в член 23, се урежда от правото на държавата членка, определена в съответствие с член 19. 4. До влизането в сила на общи правила за държавите членки в областта на несъстоятелността, противопоставимостта по отношение на третите лица на едно производство по несъстоятелност или на сходни производства се урежда от правото на държавата членка, в която най-напред е било започнато такова производство по смисъла на националното право и конвенциите, приложими в тази област. Член 28 Заявка за марка на ЕС като обект на собственост Членове 19—27 се прилагат по отношение на заявките за марка на ЕС. Член 29 Процедура за отмяна или промяна на вписването в регистъра на лицензии и други права 1. Регистрация, направена съгласно член 26, параграф 1, се отменя или променя по искане на едно от заинтересованите лица. 2. Заявката съдържа регистрационния номер на марката на ЕС и описание на правото, чиято регистрация се иска да бъде отменена или променена. 3. Заявката за отмяна на лицензия, вещно право или принудителна мярка не се счита за подадена, докато не бъде заплатена необходимата такса. 4. Заявката се придружава от документи, удостоверяващи, че регистрираното право вече не съществува или че лицензополучателят или притежателят на друго право е съгласен с отмяната или промяната на регистрацията. 5. Ако условията за отмяна или промяна на регистрацията не са изпълнени, Службата уведомява заявителя за пропуска. Ако пропускът не бъде отстранен в определения от Службата срок, последната отхвърля заявката за отмяна или промяна на регистрацията. 6. Параграфи 1—5 от настоящия член се прилагат mutatis mutandis за вписванията, направени в досиетата съгласно член 26, параграф 5. ГЛАВА III ЗАЯВКА ЗА МАРКА НА ЕС РАЗДЕЛ 1 Подаване на заявка и условия, на които тя трябва да отговаря Член 30 Подаване на заявки 1. Заявка за марка на ЕС се подава в Службата. 2. Службата издава без забавяне на заявителя разписка, която съдържа най-малко номера на досието, изображение, описание или друго идентифициращо марката средство, естеството и броя на документите, както и датата на получаването им. Разписката може да бъде издадена по електронен път. Член 31 Условия, на които трябва да отговаря заявката 1. Заявката за марка на ЕС съдържа: а) молба за регистрация на марка на ЕС; б) информация, която позволява да се идентифицира заявителят; в) списък на стоките и на услугите, за които се иска регистрацията; г) изображение на марката, което отговаря на изискванията, установени в член 4, буква б). 2. Заявката за марка на ЕС подлежи на заплащането на такса за подаване на заявка, която обхваща един клас стоки или услуги и, когато е необходимо, една или повече такси за клас за всеки клас стоки и услуги след първия клас, и когато е приложимо, на такса за търсене. 3. В допълнение към условията, посочени в параграфи 1 и 2, заявката за марка на ЕС трябва да отговаря на формалните условия, установени в настоящия регламент и в актовете за изпълнение, приети съгласно настоящия регламент. Ако в тези условия е предвидено електронно изображение на марката, изпълнителният директор може да определи форматите и максималния размер на съответния електронен файл. 4. Комисията приема актове за изпълнение, с които се определя подробното съдържание на заявката. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. Член 32 Дата на подаване Датата на подаване на заявка за марка на ЕС е датата, на която документите, съдържащи информацията, посочена в член 31, параграф 1, са подадени в Службата от заявителя, при условие че плащането на таксата за подаване на заявка е направено в срок от един месец от датата на подаване на тези документи. Член 33 Определяне и класификация на стоките и услугите 1. Стоките и услугите, за които се иска регистрация на марка, се класифицират според системата за класификация, установена със Спогодбата от Ница относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марките от 15 юни 1957 г. („Класификацията от Ница“). 2. Стоките и услугите, за които се иска защита с марката, се определят от заявителя достатъчно ясно и точно, за да се позволи на компетентните органи и икономическите оператори само на базата на заявката да определят степента на търсената защита. 3. За целите на параграф 2 могат да бъдат използвани общите означения в заглавията на класовете от Класификацията от Ница или други общи понятия, при условие че те отговарят на необходимите стандарти за яснота и точност, посочени в настоящия член. 4. Службата отхвърля заявката по отношение на означения или понятия, които са неясни или неточни, ако заявителят не предложи приемлива формулировка в срок, определен от Службата за тази цел. 5. Използването на общи понятия, в т.ч. на общи означения от заглавията на класовете от Класификацията от Ница, се тълкува като включващо всички стоки или услуги, недвусмислено обхванати от буквалния смисъл на означението или понятието. Употребата на такива понятия или означения не се тълкува като включваща искане по отношение на стоки или услуги, които не могат да бъдат обхванати от буквалния смисъл. 6. Когато заявителят иска регистрация за повече от един клас, заявителят групира стоките и услугите според класовете от Класификацията от Ница, като всяка група се предшества от номера на класа, към който принадлежи тази група стоки или услуги, и ги представя съгласно поредността на класовете. 7. На отделните стоки и услуги не се гледа като на сходни една с друга въз основа на факта, че попадат в един и същ клас от Класификацията от Ница. На отделните стоки и услуги не се гледа като на несходни една с друга на основание на това, че попадат в различни класове от Класификацията от Ница. 8. Притежателите на марки на ЕС, за които е подадена заявка преди 22 юни 2012 г. и които са регистрирани по отношение на цяло заглавие на клас от Класификацията от Ница, могат да декларират, че намерението им към датата на подаване е било да търсят защита за стоки или услуги извън тези, обхванати от буквалния смисъл на заглавието на този клас, при условие че така определените стоки или услуги са включени в азбучния списък за посочения клас на изданието на Класификацията от Ница, което е било в сила към датата на подаване. Декларацията се подава в Службата в срок до 24 септември 2016 г. и в нея се посочват по ясен, точен и конкретен начин стоките и услугите извън тези, които недвусмислено са обхванати от буквалния смисъл на означенията в заглавието на класа, за които се е отнасяло първоначалното намерение на притежателя. Службата взема подходящи мерки за нанасяне на съответните промени в регистъра. Възможността да се направи декларация в съответствие с първата алинея на настоящия параграф не засяга прилагането на член 18, член 47, параграф 2, член 58, параграф 1, буква а) и член 64, параграф 2. Смята се, че марките на ЕС, за които не е подадена декларация в рамките на срока, посочен във втора алинея, включват, считано от изтичането на този срок, само стоки или услуги, ясно обхванати от буквалния смисъл на означенията, включени в заглавието на съответния клас. 9. При изменение на регистъра изключителните права, предоставени чрез марката на ЕС съгласно член 9, не възпрепятстват никое трето лице да продължи да използва дадена марка във връзка със стоки или услуги, когато и доколкото използването на марката за тези стоки или услуги: а) е започнало преди изменението на регистъра; и б) не нарушава правата на притежателя, основани на буквалното значение на записа на стоките и услугите в регистъра по това време. В допълнение, изменението на списъка със стоки или услуги, записани в регистъра, не дава на притежателя на марка на ЕС правото да се противопоставя или да подава искане за обявяване на недействителност на по-късна марка, когато и доколкото: а) по-късната марка е била в употреба или е била подадена заявка за регистриране на марката за стоки или услуги преди изменението на регистъра; и б) използването на марката във връзка с тези стоки или услуги не нарушава или не би нарушило правата на притежателя, основани на буквалното значение на записа на стоките и услугите в регистъра по това време. РАЗДЕЛ 2 Приоритет Член 34 Право на приоритет 1. Лице, което надлежно е подало заявка за марка във или за една от държавите страни по Парижката конвенция или по споразумението за създаване на Световната търговска организация, или неговият правоприемник, се ползва, при подаването на заявка за марка на ЕС за същата марка и за стоки или услуги, идентични със или съдържащи се в тези, за които е била подадена заявка, от право на приоритет за период от шест месеца, считано от датата на подаване на първата заявка. 2. Всяко подаване, което е еквивалентно на редовно национално подаване по силата на националното право на държавата, в която е било направено или по силата на двустранни или многостранни договорености, се признава като пораждащо право на приоритет. 3. Под редовно национално подаване се разбира всяко подаване, което е достатъчно, за да се установи датата, на която е била подадена заявката, какъвто и да е резултатът от тази заявка. 4. Последваща заявка, подадена за същата марка, за същите стоки или услуги, във или за същата страна като предходната първа заявка се счита за първа заявка за целите на определяне на приоритет, при условие че към датата на подаване на последващата заявка предходната заявка е била оттеглена, оставена без движение или е получила отказ, без да е била подложена на публична проверка и без да произвежда права, и която още не е послужила за основание за претендиране на право на приоритет. Тогава предходната заявка не може повече да служи за основание за претендиране на право на приоритет. 5. Ако първото подаване е било направено в държава, която не е страна по Парижката конвенция или по Споразумението за създаване на Световната търговска организация, параграфи 1—4 се прилагат само доколкото според публикувани констатации тази държава предоставя, въз основа на първо подаване, направено в Службата и при условия, равнозначни на тези, установени в настоящия регламент, право на приоритет с равностоен ефект. Когато е необходимо, изпълнителният директор иска от Комисията да разгледа възможността за отправяне на запитване дали държавата по смисъла на първото изречение предоставя такова реципрочно третиране. Ако Комисията определи, че се предоставя реципрочно третиране в съответствие с първото изречение, тя публикува съобщение в този смисъл в Официален вестник на Европейския съюз. 6. Параграф 5 се прилага от датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на съобщението, в което се определя, че реципрочното третиране се предоставя, освен ако в съобщението не се посочва по-ранна дата, от която се прилага. Той спира да се прилага от датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на съобщението на Комисията, в което се установява, че реципрочното третиране вече не се предоставя, освен ако в съобщението не се посочва по-ранна дата, от която това е приложимо. 7. Съобщенията, посочени в параграфи 5 и 6, следва да бъдат публикувани също и в Официалния вестник на Службата. Член 35 Претендиране на приоритет 1. Претенциите за приоритет се представят заедно със заявката за марка на ЕС и включват датата, номера и държавата на предходната заявка. Документацията в подкрепа на претенциите за приоритет се представя в срок от три месеца от датата на подаване. 2. Комисията приема актове за изпълнение, в които се посочва конкретно каква документация трябва да се подаде при претендиране на приоритет на предишна заявка в съответствие с параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. 3. Изпълнителният директор може да определи, че документацията, която заявителят следва да предостави в подкрепа на претенцията за приоритет, може да бъде по-малко подробна от необходимото съгласно конкретното посочване, прието в съответствие с параграф 2, при условие че необходимата информация е вече на разположение на Службата от други източници. Член 36 Действие на правото на приоритет В резултат на действието на правото на приоритет за дата на приоритета се счита датата на подаване на заявката за марка на ЕС за целите на определянето на поредността на правата. Член 37 Еквивалентност на значението на подаване на заявка на ниво Съюза с националното подаване на заявка Заявката за марка на ЕС, на която е била дадена дата на подаване, има в държавите членки значение на редовно национално подаване, като се отчита, когато са налице условията за това, правото на приоритет, което се иска чрез заявката за марка на ЕС. РАЗДЕЛ 3 Изложбен приоритет Член 38 Изложбен приоритет 1. Ако заявителят за марка на ЕС е представил под марката, за която е подадена заявката, стоки или услуги по време на международна изложба, официална или официално призната по смисъла на Конвенцията относно международните изложби, подписана в Париж на 22 ноември 1928 г. и последно изменена на 30 ноември 1972 г., той може, при условие че подава заявка в срок от шест месеца, считано от датата на първото представяне на стоките или на услугите под марката, за която е подадена заявка, да се позовава, считано от тази дата, на право на приоритет по смисъла на член 36. Претенцията за приоритет се подава заедно със заявката за марка на ЕС. 2. Всеки заявител, който желае да се позове на приоритет в съответствие с параграф 1, прилага доказателства за представяне на стоките или услугите под марката, за която е подадена заявка, в срок от три месеца от датата на подаване. 3. Изложбеният приоритет, предоставен в една държава членка или в трета страна, не удължава срока на приоритет, предвиден в член 34. 4. Комисията приема актове за изпълнение, в които се посочва конкретно какъв вид доказателства трябва да бъдат представени и подробностите за тях при претендиране на изложбен приоритет в съответствие с параграф 2 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. РАЗДЕЛ 4 Предходност на национална марка Член 39 Претендиране на предходност на националната марка в заявка за марка на ЕС или след подаването на заявката 1. Притежателят на по-ранна марка, регистрирана в държава членка, включително на марка, регистрирана на територията на страните от Бенелюкс, или на по-ранна марка, която е предмет на международна регистрация и която има действие в държава членка, който подава заявка за идентична марка с цел тя да бъде регистрирана като марка на ЕС за стоки или за услуги, идентични на или съдържащи се в тези, за които е била регистрирана по-ранната марка, може да претендира за марката на ЕС предходността на по-ранната марка, по отношение на държавата членка, в която или за която тя е била регистрирана. 2. Претенциите за предходност се представят или заедно със заявката за марка на ЕС, или в срок от два месеца от датата на подаване на заявката и включват посочване на държавата членка или държавите членки, в които или за които е регистрирана марката, номера и датата на подаване на съответната регистрация, както и стоките и услугите, за които е регистрирана марката. Когато в заявката се претендира за предходността на една или няколко регистрирани по-ранни марки, документацията в подкрепа на претенцията за предходност се представя в срок от три месеца от датата на подаване. Когато заявителят желае да предяви претенция за предходност след подаването на заявката, документацията в подкрепа на претенцията за предходност се представя на Службата в срок от три месеца от получаването на претенцията за предходност. 3. Единствената последица от предходността съгласно настоящия регламент е, че когато притежателят на марката на ЕС се откаже от по-ранната марка или допусне да изтече нейната регистрация, се счита, че той продължава да се ползва със същите права като тези, които той би имал, ако по-ранната марка продължи да бъде регистрирана. 4. Предходността, претендирана за дадена марка на ЕС, изтича, когато по-ранната марка, чиято предходност се претендира, е обявена за недействителна или е отменена. Когато по-ранната марка е отменена, предходността изтича, при условие че отмяната поражда действие преди датата на подаване на заявка или датата на приоритет на марката на ЕС. 5. Службата информира Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс или централното ведомство за индустриална собственост на съответната държава членка за претенцията за предходност. 6. Комисията приема актове за изпълнение, в които се посочва конкретно каква документация трябва да се подаде при претендиране на предходност на национална марка или на марка, регистрирана съгласно международни споразумения, които имат действие в дадена държава членка в съответствие с параграф 2 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. 7. Изпълнителният директор може да определи, че документацията, която заявителят следва да предостави в подкрепа на претенцията за предходност, може да бъде по-малко подробна от необходимото съгласно конкретното посочване, прието в съответствие с параграф 6, при условие че необходимата информация е вече на разположение на Службата от други източници. Член 40 Претендиране на предходност на национална марка след регистрацията на марка на ЕС 1. Притежателят на марка на ЕС, който е притежател на по-ранна идентична марка, регистрирана в държава членка, включително марка, регистрирана на територията на страните от Бенелюкс, или на по-ранна идентична марка, която е предмет на международна регистрация и която има действие в държава членка, за стоки или услуги, които са идентични на или съдържащи се в тези, за които е била регистрирана по-ранна марка, може да претендира предходността на по-ранната марка по отношение на държавата членка, във или за която тя е била регистрирана. 2. Претенциите за предходност, подадени съгласно параграф 1 от настоящия член, включват посочване на регистрационния номер на марката на ЕС, името и адреса на нейния притежател, държавата членка или държавите членки, в които или за които е регистрирана по-ранната марка, номера и датата на подаване на съответната регистрация, стоките и услугите, за които е регистрирана марката, и онези, по отношение на които се претендира предходност, както и удостоверителна документация, както е предвидено в правилата, приети съгласно член 39, параграф 6. 3. Ако изискванията за претендиране на предходност не са изпълнени, Службата уведомява притежателя на марката на ЕС за пропуска. Ако пропускът не бъде отстранен в определения от Службата срок, последната отхвърля претенцията. 4. Прилага се член 39, параграфи 3, 4, 5 и 7. ГЛАВА IV ПРОЦЕДУРА ПО РЕГИСТРАЦИЯ РАЗДЕЛ 1 Разглеждане на заявките Член 41 Проверка на условията за подаване 1. Службата проверява: а) дали заявката за марка на ЕС отговаря на условията за предоставяне на дата за подаване в съответствие с член 32; б) заявката за марка на ЕС отговаря на условията и изискванията, посочени в член 31, параграф 3; в) когато е приложимо, дали таксите за клас са били платени в предвидения срок. 2. Когато заявката за марка на ЕС не отговаря на изискванията, посочени в параграф 1, Службата кани заявителя да отстрани, в рамките на два месеца от получаването на нотификацията, нередностите или да заплати дължимите такси. 3. Ако в тези срокове не бъдат отстранени констатираните нередности или не бъдат заплатени дължимите такси съгласно параграф 1, буква а), заявката не се разглежда като заявка за марка на ЕС. Ако заявителят се съобрази с поканата на Службата, тя предоставя като дата на подаване на заявката датата, на която са били отстранени констатираните нередности или е било извършено дължимото плащане. 4. Ако констатираните нередности съгласно параграф 1, буква б) не бъдат отстранени в установените срокове, Службата отхвърля заявката. 5. Ако неизпълнението на задължението за плащане, констатирано съгласно параграф 1, буква в), не бъде отстранено в рамките на установените срокове, заявката се счита за оттеглена, освен ако не стане ясно кои са класовете стоки или услуги, които платената сума е предназначена да покрие. При липса на други критерии за определяне на класовете, които платената сума е предназначена да покрие, Службата взема класовете по реда им в класификацията. Заявката се счита за оттеглена по отношение на онези класове, за които не са били заплатени полагащите се такси или същите са били само частично заплатени. 6. Неспазването на разпоредбите относно претенцията за приоритет води до загуба на правото на приоритет на заявката. 7. Неизпълнението на условията относно претенцията за предходност на национална марка води до загуба на това право на претенция по отношение на заявката. 8. Ако изискванията по параграф 1, букви б) и в) не са били изпълнени само по отношение на някои стоки или услуги, Службата отхвърля заявката или се губи правото на приоритет или правото на предходност само по отношение на тези стоки и услуги. Член 42 Проверка на абсолютните основания за отказ 1. Когато по силата на член 7 е отказано да бъде регистрирана марка за всички или за част от стоките или услугите, за които е подадена заявка за марка на ЕС, заявката се отхвърля за тези стоки или услуги. 2. Заявката не може да бъде отхвърлена, преди на заявителя да е била предоставена възможност да оттегли или да измени заявката си или да изложи своите бележки. За тази цел Службата уведомява заявителя за основанията за отказ на регистрацията и определя срок, в който той може да оттегли или да измени заявката си или да представи своите бележки. Ако заявителят не отстрани основанията за отказ на регистрацията, Службата отказва регистрацията изцяло или частично. РАЗДЕЛ 2 Търсене Член 43 Доклад с резултатите от търсенето 1. По искане на заявителя за марка на ЕС при подаване на заявката, Службата съставя доклад с резултатите от търсенето в Европейския съюз („доклад с резултатите от търсенето в ЕС“), в който се посочват откритите предходни марки на ЕС или заявки за марки на ЕС, които съгласно член 8 могат да бъдат използвани като основание против регистрацията на марката на ЕС, за която се подава заявка. 2. Когато по време на подаването на заявка за марка на ЕС заявителят поиска изготвянето на доклад с резултатите от търсенето от централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки и когато съответната такса за търсенето е била платена в рамките на срока за плащане на таксата за подаване на заявката, Службата изпраща незабавно копие от заявката за марка на ЕС до централните ведомства за индустриална собственост на всяка държава членка, която е информирала Службата за решението си да извърши търсене в собствените си регистри на марки по отношение на заявки за марки на ЕС. 3. Всяко от централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки, посочени в параграф 2, предава доклад с резултатите от търсенето, в който или се посочват откритите по-ранни национални марки, заявките за национални марки или марките, които са регистрирани съгласно международни споразумения, имащи действие в държавата членка или държавите членки, които съгласно член 8 могат да бъдат използвани като основание срещу регистрацията на заявената марка на ЕС, или се посочва, че при търсенето не са установени подобни права. 4. Службата, след консултация с управителния съвет, предвиден в член 153 („управителния съвет“), определя съдържанието и подробните правила за изготвянето на докладите. 5. Службата плаща определена сума на всяко едно централно ведомство за индустриална собственост за всеки един доклад с резултати от търсенето, предоставен в съответствие с параграф 3. Размерът на тази сума, който е един и същ за всяко ведомство, се определя от Бюджетния комитет посредством решение, прието с мнозинство от три четвърти от представителите на държавите членки. 6. Службата изпраща на заявителя за марка на ЕС поискания доклад с резултатите от търсенето в ЕС и всички поискани и получени национални доклади с резултатите от търсенето. 7. След публикуването на заявката за марка на ЕС Службата информира притежателите за всички по-ранни марки на ЕС или заявки за марки на ЕС, посочени в доклада с резултатите от търсенето в ЕС, за публикуването на заявката за марка на ЕС. Последното се прилага независимо от това дали заявителят е поискал да получи доклада с резултатите от търсенето в ЕС, освен в случаите, когато притежателят на по-ранна регистрация или заявка поиска да не получава нотификацията. РАЗДЕЛ 3 Публикуване на заявката Член 44 Публикуване на заявката 1. Ако условията, на които трябва да отговаря заявката за марка на ЕС, са изпълнени, заявката се публикува за целите на член 46, освен ако нейната регистрация не е отказана съгласно член 42. Публикуването на заявката не засяга информация, която вече е предоставена на обществеността по друг начин в съответствие с настоящия регламент или с актовете, приети съгласно настоящия регламент. 2. Когато след публикацията заявката е отхвърленасъгласно член 42, решението за отхвърляне се публикува, когато стане окончателно. 3. Когато публикуваната заявка съдържа грешка по вина на Службата, Службата коригира грешката служебно или по искане на заявителя и публикува корекцията. Правилата, приети съгласно член 49, параграф 3, се прилагат mutatis mutandis , когато дадена корекция е поискана от заявителя. 4. Член 46, параграф 2 също се прилага, когато корекцията се отнася до списъка на стоките или услугите или до изображението на марката. 5. Комисията приема актове за изпълнение, с които се определя подробното съдържание на публикацията на заявката. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. РАЗДЕЛ 4 Бележки на трети лица и възражение Член 45 Бележки на трети лица 1. Всяко физическо или юридическо лице, както и всяка група или организация, представляваща фабриканти, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители, могат да изпратят на Службата писмени бележки, посочващи на кое от основанията по членове 5 и 7 марката не следва да бъде регистрирана служебно. Лицата и групите или организациите, посочени в първа алинея, не са страни в производството пред Службата. 2. Бележките на трети лица се представят до изтичането на срока за представяне на възражения или, когато e подадено възражение срещу марката, преди постановяване на окончателно решение по възражението. 3. Представянето на бележки съгласно параграф 1 се извършва без да се засяга правото на Службата по собствена инициатива да открие повторно процедурата по разглеждане на абсолютни основания по всяко време преди регистрацията, когато това е целесъобразно. 4. Бележките, посочени в параграф 1, се съобщават на заявителя, който може да даде становище по тях. Член 46 Възражение 1. В срок от три месеца след публикуването на заявката за марка на ЕС може да бъде направено възражение срещу регистрацията на марка на основание, че регистрацията трябва да бъде отказана по силата на член 8: а) в случаите по член 8, параграфи 1 и 5 — от притежателите на по-ранни марки, посочени в член 8, параграф 2, както и от лицензополучателите, упълномощени от притежателите на тези марки; б) в случаите по член 8, параграф 3 — от притежателите на марки, посочени в същата разпоредба; в) в случаите по член 8, параграф 4 — от притежателите на по-ранни марки или по-ранни знаци, посочени в същата разпоредба, както и от лицата, упълномощени съгласно приложимото национално право да упражняват тези права; г) от лицата, които имат право съгласно съответното законодателство на Съюза или национално право да упражняват посочените в член 8, параграф 6 права. 2. Възражение срещу регистрацията на марката може да бъде направено при условията, установени в параграф 1, в случай на публикуване на изменена заявка в съответствие с член 49, параграф 2, второ изречение. 3. Възражението e в писмена форма и е мотивирано. То се счита за направено едва след плащането на таксата за възражение. 4. В срок, определен от Службата, възразяващият може да представи факти, доказателства и аргументи в подкрепа на възражението си. Член 47 Разглеждане на възражението 1. При разглеждането на възражението Службата приканва страните толкова често, колкото е необходимо, да представят в срока, определен от Службата, бележки относно съобщенията на другите страни или на тях самите. 2. По молба на заявителя притежателят на по-ранна марка на ЕС, който е направил възражение, представя доказателства, че през петте години, предхождащи датата на подаването или датата на приоритета на заявката за марка на ЕС, по-ранната марка на ЕС е била реално използвана в Съюза за стоките или услугите, за които е регистрирана и на които се обосновава възражението, или че съществуват основателни причини за неизползването, доколкото към тази дата по-ранната марка на ЕС е била регистрирана преди не по-малко от пет години. При липса на такива доказателства възражението се отхвърля. Ако по-ранната марка на ЕС е била използвана само за една част от стоките или услугите, за които е регистрирана, тя се смята за регистрирана, за целите на разглеждането на възражението, само за тази част от стоките или услугите. 3. Параграф 2 се прилага по отношение на по-ранните национални марки, посочени в член 8, параграф 2, буква а), като се изхожда от това, че използването в Съюза е заменено с използване в държавата членка, в която е защитена по-ранната национална марка. 4. Ако сметне за необходимо, Службата може да покани страните да се споразумеят. 5. Ако от разглеждането на възражението става ясно, че е изключено марката да бъде регистрирана за всички или за част от стоките или услугите, за които е била подадена заявка за марка на ЕС, заявката се отхвърля за съответните стоки или услуги. В противен случай, възражението се отхвърля. 6. Решението за отхвърляне на заявката се публикува, когато стане окончателно. Член 48 Делегиране на правомощия На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 208, в които подробно се определя процедурата за подаване и разглеждане на възражения, посочена в членове 46 и 47. РАЗДЕЛ 5 Оттегляне, ограничаване, изменение и разделяне на заявката Член 49 Оттегляне, ограничаване и изменение на заявката 1. Заявителят може по всяко време да оттегли своята заявка за марка на ЕС или да ограничи списъка на стоки или услуги, който се съдържа в нея. Когато заявката е вече публикувана, оттеглянето или ограничаването също се публикуват. 2. Освен това заявката за марка на ЕС може да бъде изменена по молба на заявителя, само за да бъдат поправени името и адресът на заявителя, грешки при изразяването или при транскрипцията или очевидни грешки, доколкото една такава поправка не променя съществено марката или не разширява списъка на стоките или на услугите. Когато измененията се отнасят до начина, по който е представена марката, или списъка на стоките или услугите, и когато тези изменения се правят след публикуването на заявката, тя се публикува така, както е била изменена. 3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 208, в които подробно се определя процедурата, уреждаща изменението на заявката. Член 50 Разделяне на заявката 1. Заявителят може да раздели заявката, като обяви, че някои от стоките и услугите, включени в оригиналната заявка, ще бъдат предмет на една или повече отделно обособени заявки. Стоките или услугите в отделно обособена заявка няма да се припокриват със стоките или услугите, които остават в оригиналната заявка, нито с тези, които са включени в други отделно обособени заявки. 2. Обявяване на разделяне на заявката няма да бъде допустимо: а) ако в случаите, когато е било внесено възражение срещу оригиналната заявка, такова обявяване има за действие въвеждането на разделение между стоките и услугите, срещу които е насочено възражението, докато решението на отдела по споровете стане окончателно или до преустановяване на производството по възражение; б) преди Службата да е определила датата на подаване, посочена в член 32, и в рамките на срока за подаване на възражение, предвиден в член 46, параграф 1. 3. Обявяването на разделяне изисква заплащането на такса. Обявяването не се счита за направено, докато таксата не бъде платена. 4. Когато Службата констатира, че изискванията по параграф 1 и правилата, приети съгласно параграф 9, буква а), не са спазени, тя приканва заявителя да отстрани пропуските в определен от Службата срок. Ако пропуските не бъдат отстранени преди изтичане на определения срок, Службата отказва обявяването на разделяне. 5. Разделянето поражда действие на датата, на която то бъде отразено в досиетата, водени от Службата относно оригиналната заявка. 6. За всички молби и заявки, които са подадени, и за всички такси, които са платени по отношение на оригиналната заявка преди датата, на която Службата получи обявяването на разделянето, се счита, че са били подадени или платени също така и по отношение на отделно обособената(ите) заявка(и). Таксите за оригиналните заявки, които са били надлежно платени преди датата, на която е получено обявяването на разделянето, не се възстановяват на вносителя. 7. Отделно обособената заявка запазва датата на подаване и всяка дата на приоритет и на предходност на оригиналната заявка. 8. Когато обявяването на разделяне е свързано със заявка, която вече е публикувана съгласно член 44, разделянето се публикува. Заявката за разделяне се публикува. С публикуването не започва нов срок за подаване на възражения. 9. Комисията приема актове за изпълнение, с които се определят: а) подробното съдържание на обявяването на разделяне на заявка, подадена съгласно параграф 1; б) подробности за това как да се процедира с обявяването на разделяне на заявка, като се гарантира, че за заявката за разделяне се създава отделно досие, включително нов номер на заявката; в) подробната информация, която трябва да се съдържа в публикацията на заявката за разделяне съгласно параграф 8. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. РАЗДЕЛ 6 Регистрация Член 51 Регистрация 1. Ако дадена заявка отговаря на изискванията на настоящия регламент и ако в срока, посочен в член 46, параграф 1, не е било подадено възражение или подадено такова е било анулирано чрез оттегляне, отхвърляне или друга разпоредба, търговската марка и посочените в член 111, параграф 2 данни се вписват регистъра. Тази регистрация се публикува. 2. Службата издава удостоверение за регистрация. Удостоверението може да бъде издадено по електронен път. Службата предоставя заверени или незаверени копия на удостоверението срещу заплащане на такса, когато тези копия се издават не по електронен път. 3. Комисията приема актове за изпълнение, с които се определят подробното съдържание и формата на удостоверението за регистрация, посочено в параграф 2 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. ГЛАВА V СРОК, ПОДНОВЯВАНЕ, ПРОМЯНА И РАЗДЕЛЯНЕ НА МАРКА НА ЕС Член 52 Срок на регистрацията Срокът на регистрацията на марката на ЕС е десет години, считано от датата на подаване на заявката. Регистрацията може да бъде подновена в съответствие с член 53 за по-нататъшни периоди от по десет години. Член 53 Подновяване 1. Регистрацията на марката на ЕС се подновява по искане на притежателя на марката на ЕС или на всяко изрично упълномощено от него лице, при условие че таксите са били платени. 2. Службата информира притежателя на марката на ЕС и всеки притежател на регистрирано право върху марката на ЕС за изтичането на срока на регистрацията поне шест месеца преди това изтичане. Службата не носи отговорност, ако не може да предостави тази информация и това не засяга изтичането на срока на регистрацията. 3. Искането за подновяване се представя в срок от шест месеца преди датата на изтичане на регистрацията. Заплащането на основната такса за подновяването и, ако е необходимо, на една или повече такси за клас за всеки клас стоки или услуги след първия също се извършва в този срок. В противен случай искането може все още да бъде подадено и таксите — платени, в рамките на допълнителен срок от шест месеца след изтичане на датата на регистрацията, при условие за заплащане на допълнителна такса за закъсняло плащане на таксата за подновяване или закъсняло подаване на искането за подновяване в рамките на този допълнителен срок. 4. Искането за подновяване включва: а) името на лицето, което подава искане за подновяване; б) регистрационния номер на марката на ЕС, която трябва да се поднови; в) ако подновяването се иска само за част от регистрираните стоки и услуги — посочване на онези класове или онези стоки и услуги, за които се иска подновяване, или пък на онези класове или онези стоки и услуги, за които не се иска подновяване, групирани според класовете на класификацията от Ница, като всяка група се предшества от номера на класа по тази класификация, към който принадлежи тази група стоки или услуги, и е представена съгласно поредността на класовете в тази класификация. Ако е направено плащането, посочено в параграф 3, се счита, че то съставлява искане за подновяване при условие че съдържа всички необходими указания за установяване на целта на плащането. 5. Когато искането е подадено или таксите са платени само за част от стоките или услугите, за които е регистрирана марката на ЕС, регистрацията се подновява само за съответните стоки или услуги. Когато заплатените такси не са достатъчни, за да обхванат всички класове стоки и услуги, за които се иска подновяване, регистрацията се подновява, ако е ясно кой клас или кои класове трябва да бъдат включени. При отсъствието на други критерии Службата взема предвид класовете по реда на класификацията. 6. Подновяването влиза в сила в деня след датата на изтичането на срока на регистрацията. Подновяването се регистрира. 7. Когато искането за подновяване е подадено в сроковете, предвидени в параграф 3, но останалите условия за подновяване, предвидени в настоящия член, не са изпълнени, Службата уведомява заявителя за констатираните пропуски. 8. Когато искането за подновяване не е подадено или е подадено след изтичането на срока, предвиден в параграф 3, или когато таксите не са заплатени или са заплатени едва след като е изтекъл въпросният срок, или когато посочените в параграф 7 пропуски не са отстранени в този срок, Службата решава, че регистрацията е изтекла и нотифицира притежателя на марката на ЕС за това. Когато решението стане окончателно, Службата заличава марката от регистъра. Заличаването поражда действие от деня след датата, на която е изтекла съществуващата регистрация. Когато таксите за подновяване са били платени, но регистрацията не е подновена, тези такси се възстановяват. 9. Дадено искане за подновяване може да се подаде за две или повече марки едновременно при заплащане на необходимите такси за всяка марка, при условие че притежателите или представителите са едни и същи във всеки един случай. Член 54 Промяна 1. Марката на ЕС не се променя в регистъра през периода на регистрацията, нито при подновяването ѝ. 2. Въпреки това ако марката на ЕС включва името и адреса на притежателя, всяка тяхна промяна, която не засяга съществено идентичността на марката, така както е била регистрирана първоначално, може да бъде регистрирана по молба на притежателя. 3. Искането за промяна включва елемента от марката, който трябва да бъде променен, както и същия елемент в променения му вариант. Комисията приема актове за изпълнение, с които се определя подробното съдържание на искането за промяна. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. 4. Докато изискваната такса не бъде заплатена, се счита, че искането не е било подадено. Ако таксата не е била платена или не е била изцяло платена, Службата уведомява заявителя за това. Когато промяната се отнася до един и същ елемент на две или повече регистрации на името на един и същ притежател, може да се подаде само едно искане. Изискваната такса се плаща за всяка регистрация, която се променя. Ако изискванията за промяна на регистрацията не са изпълнени, Службата уведомява заявителя за пропуска. Ако пропускът не бъде отстранен в определения от Службата срок, последната отхвърля искането. 5. Публикуването на регистрацията на промяната съдържа изображение на променената марка на ЕС. Третите лица, чиито права могат да бъдат засегнати от промяната, могат да оспорят регистрацията ѝ в срок от три месеца след публикуването. Членове 46 и 47 и правилата, приети съгласно член 48, са приложими по отношение на публикуването на регистрацията на промяната. Член 55 Промяна на името или адреса 1. Всяка промяна на името или адреса на притежателя на марката на ЕС, която не е промяна на марката на ЕС в съответствие с член 54, параграф 2 и не е следствие на пълно или частично прехвърляне на марката на ЕС, се вписва в регистъра по искане на притежателя. Комисията приема актове за изпълнение, с които се определя подробното съдържание на искането за промяна на името или адреса съгласно първа алинея от настоящия параграф. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. 2. За промяна на името или адреса по отношение на две или повече регистрации на името на един и същ притежател може да се подаде само едно искане. 3. Ако изискванията за промяна на регистрацията не са изпълнени, Службата уведомява притежателя на марката на ЕС за пропуска. Ако пропускът не бъде отстранен в определения от Службата срок, последната отхвърля искането. 4. Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат също за промяна на името или адреса на регистрирания представител. 5. Параграфи 1—4 се прилагат за заявки за марки на ЕС. Промяната се вписва в досиетата, съхранявани от Службата във връзка със заявката за марка на ЕС. Член 56 Разделяне на регистрацията 1. Притежателят на марката на ЕС може да раздели регистрацията като обяви, че някои от стоките или услугите, включени в оригиналната регистрация, ще бъдат предмет на една или повече отделно обособени регистрации. Стоките или услугите в отделно обособената регистрация не могат да се припокриват със стоките или услугите, които остават в оригиналната регистрация или с тези, които са включени в други, отделно обособени регистрации. 2. Обявяване на разделяне не е допустимо: а) ако в случаите, когато искането за отмяна или за обявяване на недействителност е подадено срещу оригиналната регистрация, обявяването на разделянето има за ефект въвеждането на разделение между стоките или услугите, които са предмет на искането за отмяна или за обявяване на недействителност, дотогава докато решението на отдела по отмяна стане окончателно или докато производството бъде преустановено по друг начин; б) ако в случаите когато насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност е подаден по дело пред съд за марките на ЕС, обявяването на разделяне има за действие въвеждането на разделение между стоките или услугите, които са предмет на насрещния иск, дотогава докато решението на съда за марките на ЕС не бъде отразено в регистъра съгласно член 128, параграф 6. 3. Ако изискванията по параграф 1 и съгласно актовете за изпълнение, посочени в параграф 8, не са изпълнени или списъкът на стоки и услуги, които съставляват отделно обособената регистрация, се припокрива със стоките и услугите, които остават в оригиналната регистрация, Службата приканва притежателя на марката на ЕС да отстрани пропуските в определения от Службата срок. Ако пропуските не бъдат отстранени преди изтичането на определения срок, Службата отказва обявяването на разделяне. 4. Обявяването на разделяне изисква заплащане на такса. Докато таксата не бъде платена, обявяването не се счита за направено. 5. Разделянето поражда действие на датата, на която бъде вписано в регистъра. 6. За всички искания и заявки, които са подадени, и за всички такси, които са платени по отношение на оригиналната регистрация преди датата, на която Службата получи обявяването на разделянето, се счита, че са били подадени или платени също така и по отношение на отделно обособената(ите) регистрация(и). Таксите за оригиналната регистрация, които са били надлежно платени преди датата, на която е получено обявяването на разделянето, не се възстановяват на вносителя. 7. Отделно обособената регистрация запазва датата на подаване, всяка дата на приоритет и на предходност на оригиналната регистрация. 8. Комисията приема актове за изпълнение, с които се определят: а) подробното съдържание на обявяването на разделяне съгласно параграф 1; б) подробности за това как да се процедира с обявяването на разделяне на регистрацията, като се гарантира, че за отделно обособената регистрация се създава отделно досие, включително нов регистрационен номер. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. ГЛАВА VI ОТКАЗ, ОТМЯНА И НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ РАЗДЕЛ 1 Отказ Член 57 Отказ 1. Марка на ЕС може да бъде предмет на отказ за всички или за част от стоките или от услугите, за които тя е била регистрирана. 2. Отказът се обявява писмено пред Службата от притежателя на марката. Отказът има действие едва след като бъде вписан в регистъра. Валидността на отказа от марка на ЕС, който е обявен пред Службата след подаването на искането за отмяна на тази марка съгласно член 63, параграф 1, зависи от окончателното отхвърляне или оттегляне на искането за отмяна. 3. Отказът се вписва в регистъра само със съгласието на притежателя на право, свързано с марката на ЕС и вписано в регистъра. Ако е била регистрирана лицензия, отказът се вписва в регистъра само ако притежателят на марката на ЕС докаже, че е информирал лицензополучателя за намерението си да се откаже. Вписването на отказа се прави след изтичането на срока от три месеца след датата, на която притежателят съобщи на Службата, че е информирал лицензополучателя за намерението си да се откаже, или преди изтичането на този срок, веднага щом докаже, че лицензопелучателят е дал съгласието си. 4. Ако не са изпълнени изискванията, приложими за отказа, Службата съобщава пропуските на заявителя. Ако пропуските не бъдат отстранени в определения от Службата срок, последната отхвърля вписването на отказа в регистъра. 5. Комисията приема актове за изпълнение, с които се определя подробното съдържание на обявяването на отказа съгласно параграф 2 от настоящия член и каква документация се изисква, за да се удостовери съгласието на трето лице в съответствие с параграф 3 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. РАЗДЕЛ 2 Основания за отмяна Член 58 Основания за отмяна 1. Правата на притежателя на марката на ЕС се прекратяват въз основа на искане, представено в Службата или въз основа на насрещен иск в производство за нарушение на правата върху марка: а) ако през непрекъснат период от пет години марката не е била реално използвана в Съюза за стоките или услугите, за които тя е била регистрирана и ако не съществуват основателни причини за неизползване; въпреки това, никой не може да твърди, че правата на притежателя на марка на ЕС трябва да се прекратят, ако в промеждутъка между изтичането на този период и представянето на искането или насрещния иск, използването на марката е било започнато или подновено; започването или подновяването на използването обаче, направено в срок от три месеца преди представянето на искането или на насрещния иск, като този срок започва да тече най-рано в момента на изтичане на непрекъснатия период от пет години на неизползване, не се взема предвид, когато подготовката за започването или подновяването на използването настъпват едва след като притежателят е научил, че искането би могло да бъде направено или насрещният иск да бъде предявен; б) ако марката е станала, в резултат на действието или на бездействието на своя притежател, обичайно наименование в търговията на стока или услуга, за която тя е регистрирана; в) ако в резултат на използването на марката от притежателя на марката или с неговото съгласие за стоките или за услугите, за които тя е регистрирана, марката може да въведе в заблуждение обществеността, по-специално по отношение на естеството, качеството или географския произход на тези стоки или услуги; 2. Когато основанията за отмяна съществуват само за една част от стоките или от услугите, за които е регистрирана марката на ЕС, правата на притежателя се прекратяват само за съответните стоки или услуги. РАЗДЕЛ 3 Основания за недействителност Член 59 Абсолютни основания за недействителност 1. Марка на ЕС се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до Службата, или въз основа на насрещен иск, предявен в производство за нарушение: а) когато марката на ЕС е била регистрирана в противоречие с разпоредбите на член 7; б) когато заявителят е бил недобросъвестен при подаване на заявката за марка. 2. Когато марката на ЕС е била регистрирана в противоречие с член 7, параграф 1, буква б), в) или г), тя все пак не може да бъде обявена за недействителна, ако чрез използването ѝ тя е придобила след регистрацията си отличителен характер за стоките или за услугите, за които е била регистрирана. 3. Когато съществува основание за недействителност само за една част от стоките или услугите, за които е била регистрирана марката на ЕС, недействителността на марката може да бъде обявена само за съответните стоки или услуги. Член 60 Относителни основания за недействителност 1. Марка на ЕС се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до Службата, или въз основа на насрещен иск в производство за нарушение: а) когато съществува по-ранна марка, както е посочено в член 8, параграф 2 и са изпълнени условията, посочени в параграф 1 или 5 от посочения член; б) когато съществува марка, както е посочено в член 8, параграф 3 и са изпълнени условията, посочени в същия параграф; в) когато съществува по-ранно право, както е посочено в член 8, параграф 4 и са изпълнени условията, посочени в същия параграф; г) когато съществува по-ранно наименование на произход или географско указание, както е посочено в член 8, параграф 6, и са изпълнени условията, посочени в същия параграф. Всички условия, посочени в първата алинея, трябва да бъдат изпълнени към датата на подаване или датата на приоритет на марката на ЕС. 2. Марка на ЕС също така се обявява за недействителна въз основа на искане, подадено до Службата, или въз основа на насрещен иск в производство за нарушение, когато използването на марката може да бъде забранено по силата на друго по-ранно право съгласно законодателството на Съюза или съгласно националното право, уреждащо защитата, и по-специално на: ▼C3 а) право на име; ▼B б) право на изображение; в) авторско право; г) право на индустриална собственост. 3. Марка на ЕС не може да бъде обявена за недействителна, когато притежателят на право, посочено в параграф 1 или 2 даде изричното си съгласие за регистрацията на тази марка преди подаването на искането за обявяване на недействителността или на насрещния иск. 4. Когато притежателят на едно от правата, посочени в параграф 1 или 2, предварително е подал искане за обявяване на марка на ЕС за недействителна или предяви насрещен иск в производство за нарушение, той не може да подаде ново искане за обявяване на недействителността или да предяви насрещен иск на основата на друго от посочените права, на които той би могъл да се позове в първото си искане. 5. Прилага се член 59, параграф 3. Член 61 Изгубване на права вследствие на търпимост 1. Когато притежателят на марка на ЕС в продължение на пет последователни години е бил съгласен с използването на по-късна марка на ЕС в Съюза, като е знаел за това използване, той губи правото си въз основа на по-ранната марка да иска обявяването на по-късната марка за недействителна по отношение на стоките или услугите, за които по-късната марка е била използвана, освен в случаите, когато подаването на заявката за регистрация на по-късната марка на ЕС е било направено недобросъвестно. 2. Когато притежателят на по-ранна национална марка, както е посочено в член 8, параграф 2, или на друг по-ранен знак, посочен в член 8, параграф 4, в продължение на пет последователни години е бил съгласен с използването на по-късна марка на ЕС в държавата членка, в която тази по-ранна марка или друг по-ранен знак е защитен(а), като е знаел за това използване, той губи правото си въз основа на по-ранната марка или другия по-ранен знак да иска обявяването на по-късната марка за недействителна по отношение на стоките или услугите, за които по-късната марка е била използвана, освен в случаите, когато подаването на заявката за регистрация на по-късната марка на ЕС е било направено недобросъвестно. 3. В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, притежателят на последващата марка на ЕС не може да се противопостави на използването на предходното право, дори да не е възможно повече позоваване на това право срещу последващата марка на ЕС. РАЗДЕЛ 4 Последици от отмяната и обявяването на недействителността Член 62 Последици от отмяната и обявяването на недействителността 1. Счита се, че марката на ЕС не е имала, считано от датата на подаване на искането за отмяна или на насрещен иск, действието, предвидено в настоящия регламент, в зависимост от това дали правата на притежателя са били прекратени напълно или частично. По искане на една от страните в решението може да бъде определена по-ранна дата, на която се е появило едно от основанията за отмяна. 2. Счита се, че марката на ЕС не е имала, от самото начало, действието, посочено в настоящия регламент, в зависимост от това дали марката е била обявена за недействителна напълно или частично. 3. При спазване на националните разпоредби относно исканията за възстановяване на вредите, причинени в резултат на грешка или поради недобросъвестност на притежателя на марката или относно неоснователно обогатяване, обратното действие на отмяната или на недействителността на марката не засяга: а) решение за нарушение, придобило сила на пресъденото нещо и изпълнено преди решението за отмяна или за обявяване на недействителността; б) договори, сключени преди решението за отмяна или обявяване на недействителността, доколкото те са били изпълнени преди това решение; въпреки това връщането на сумите, платени по силата на договор, доколкото обстоятелствата го оправдават, може да се иска на основание справедливост. РАЗДЕЛ 5 Производство за отмяна или за обявяване на недействителност пред Службата Член 63 Искане за отмяна или за обявяване на недействителност 1. Искане за отмяна или за обявяване на недействителността на марката на ЕС може да бъде подадено пред Службата: а) в случаите, определени в членове 58 и 59, от всяко физическо или юридическо лице, както и всяка организация, създадена за да представлява интересите на фабриканти, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители, и която по смисъла на приложимото за нея право има процесуална правоспособност; б) в случаите, определени в член 60, параграф 1, от лицата, посочени в член 46, параграф 1; в) в случаите, определени в член 60, параграф 2, от притежателите на по-ранни права, посочени в тази разпоредба, или от лицата, упълномощени да упражняват въпросните права съгласно законодателството на Съюза или правото на съответната държава членка. 2. Искането се прави писмено и се мотивира. То не се счита за направено, докато не бъде платена таксата. 3. Искането за отмяна или за обявяване на недействителност е недопустимо, когато по искане, което се отнася до същия предмет и същото основание между същите страни, има произнесено решение по същество от Службата или от Съда за марките на ЕС съгласно предвиденото в член 123, и решението на Службата или на този съд относно искането е окончателно. Член 64 Разглеждане на искането 1. В хода на разглеждането на искането за отмяна или за обявяване на недействителност Службата приканва страните, толкова често колкото е необходимо, да представят в срока, който им е даден, бележките си по съобщенията, които тя им е изпратила, или по съобщенията на други страни. 2. Ако притежателят на марката на ЕС поиска това, притежателят на по-ранна марка на ЕС, който е страна по производството за обявяване на недействителност, представя доказателства, че през петгодишния период, който предхожда датата на заявката за обявяване на недействителност, по-ранната марка на ЕС е била реално използвана в Съюза за стоките или услугите, за които е регистрирана и които са посочени от притежателя на тази по-ранна марка като основание на заявката, или че съществуват основателни причини за неизползването, при условие че към тази дата по-ранната марка на ЕС е била регистрирана най-малко отпреди пет години. Ако към датата на подаване на заявката за марка на ЕС или датата на приоритета на заявката за марка на ЕС по-ранната марка на ЕС е била регистрирана най-малко преди пет години, притежателят на по-ранната марка на ЕС представя доказателства, че условията, посочени в член 47, параграф 2, са били изпълнени към тази дата. При липса на такива доказателства заявката за обявяване на недействителност се отхвърля. Ако по-ранната марка на ЕС е била използвана само за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, тя се счита за регистрирана, за целите на разглеждането на искането за обявяване на недействителност, само за тази част от стоките или услугите. 3. Параграф 2 се прилага за по-ранните национални марки, посочени в член 8, параграф 2, буква а), като се приема, че използването в Съюза се заменя с използване в държавата членка, където е защитена по-ранната национална марка. 4. Службата, ако счита за необходимо, може да прикани страните да се споразумеят. 5. Ако в резултат на разглеждането на искането за отмяна или за обявяване на недействителност става ясно, че марката не е трябвало да бъде регистрирана за всички или за част от стоките или от услугите, за които тя е регистрирана, правата на притежателя на марката на ЕС се прекратяват или се обявява недействителността на марката за съответните стоки или услуги. В противен случай искането за отмяна или за обявяване на недействителността се отхвърля. 6. Решението на Службата относно искането за отмяна или за обявяване на недействителност се вписва в регистъра веднага след като то стане окончателно. Член 65 Делегиране на правомощия На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 208, в които се определят подробностите по процедурите за отмяна или обявяване на недействителност на марка на ЕС, посочени в членове 63 и 64, както и прехвърлянето на марка на ЕС, регистрирана на името на агент, посочено в член 21. ГЛАВА VII ПРОИЗВОДСТВО ПО ОБЖАЛВАНЕ Член 66 Решения, които подлежат на обжалване 1. Решенията на всички компетентни да приемат решения отдели в Службата, които са изброени в член 159, букви а)—г) и при целесъобразност — буква е) от посочения член, подлежат на обжалване. Тези решения пораждат действие едва от датата на изтичане на срока за обжалване, посочен в член 68. Подаването на жалба има суспендиращо действие. 2. Решение, което не слага край на едно производство по отношение на една от страните, подлежи на обжалване само с окончателното решение, освен ако въпросното решение позволява самостоятелно обжалване. Член 67 Лица, които могат да обжалват и да бъдат страни в производството по обжалване Всяка страна в производство, което е приключило с решение, може да обжалва това решение, доколкото то не удовлетворява претенциите ѝ. Другите страни в производството са страни по право в производството по обжалване. Член 68 Срокове и форма на жалбата 1. Жалбата се подава до Службата в писмена форма в срок от два месеца от датата на нотифициране на решението. Жалбата се счита за подадена едва след плащане на таксата за обжалване. Жалбата се подава на езика на производството, при което е взето решението — предмет на обжалване. В срок от четири месеца от датата на нотифициране на решението се представя писмено изложение на основанията за обжалването. 2. При производства inter partes в отговора си ответникът може да потърси решение, което отменя или променя оспорваното решение по точка, която не е повдигната в обжалването. Тези искания престават да пораждат действие, ако обжалващият сложи край на производството. Член 69 Преразглеждане на решения в случаи ex parte 1. Ако страната, която е подала жалбата, е единствената страна в производството и ако отделът, чието решение се оспорва, счете жалбата за допустима и обоснована, отделът трябва да я уважи. 2. Ако жалбата не бъде уважена в рамките на един месец от получаването на изложението на основанията, жалбата се изпраща за разглеждане от апелативен състав незабавно и без становище по същество. Член 70 Разглеждане на жалбата 1. Ако жалбата е допустима, апелативният състав проверява дали е възможно тя да бъде уважена. 2. При разглеждането на жалбата апелативният състав приканва страните толкова често, колкото е необходимо, да представят в срока, който е установен от апелативния състав, своите бележки по съобщенията, изпратени от него или по съобщенията, изхождащи от другите страни. Член 71 Решение по жалбата 1. След разглеждането на жалбата по същество апелативният състав се произнася по жалбата. Апелативният състав може или да упражни правомощията на отдела, който е взел оспореното решение, или да върне делото на този отдел за да продължи производството. 2. Ако апелативният състав върне делото на отдела, който е взел оспореното решение, този отдел е обвързан с мотивите и с диспозитива на решението на апелативния състав, доколкото фактите по случая са непроменени. 3. Решенията на апелативния състав пораждат действие едва след изтичане на срока, посочен в член 72, параграф 5, или, ако в този срок е била подадена жалба пред Общия съд, от датата, на която тя е отхвърлена, или от датата на всяка жалба, подадена пред Съда срещу решението на Общия съд. Член 72 Обжалване пред Съда 1. Жалби срещу решенията на апелативните състави във връзка с жалби могат да се подават пред Общия съд. 2. Основанията за обжалване могат да бъдат липса на компетентност, нарушение на съществени процедурни изисквания, нарушение на ДФЕС, нарушение на настоящия регламент или на всяка правна норма, отнасяща се до тяхното прилагане или злоупотреба с власт. 3. Общият съд може да отмени или да промени оспорваното решение. 4. Право да обжалва има всяка страна в производство пред апелативния състав, доколкото последният не е уважил исканията ѝ. 5. Жалбата се подава до Общия съд в срок от два месеца от датата на нотифициране на решението на апелативния състав. 6. Службата взема необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Общия съд, или, в случай на обжалване на това решение, с решението на Съда. Член 73 Делегиране на правомощия На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 208 за определяне на: а) формалното съдържание на жалбата по член 68, както и процедурата за подаване на жалба и за нейното разглеждане; б) формалното съдържание и формата на решенията на апелативния състав по член 71; в) възстановяването на таксата за обжалване по член 68. ГЛАВА VIII СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА КОЛЕКТИВНИТЕ МАРКИ И СЕРТИФИКАТНИТЕ МАРКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РАЗДЕЛ 1 Колективни марки на Европейския Съюз Член 74 Колективни марки на Европейския Съюз 1. Колективна марка на Европейския съюз („колективна марка на ЕС“) е марка на ЕС, посочена за такава при подаване на заявката и годна да отличи стоките или услугите на членовете на сдружението, което е притежател на марката, от тези на другите предприятия. Сдруженията на фабриканти, производители, доставчици на услуги или на търговци, които по смисъла на приложимото за тях право, са правоспособни от тяхно собствено име да бъдат титуляри на права и задължения от всякакво естество, да сключват договори или да извършват други правни действия и да участват като страна в съдебни производства, както юридическите лица по публичното право, могат да подават заявки за колективни марки на ЕС. 2. Чрез дерогация от член 7, параграф 1, буква в) знаци или указания, които могат да служат в търговията за означаване на географския произход на стоките или на услугите, могат да представляват колективни марки на ЕС по смисъла на параграф 1.Колективната марка на ЕС не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използва в търговията тези знаци или означения, доколкото това използване става в съответствие с почтените практики в областта на производството или търговията, и по-специално една такава марка не може да бъде противопоставена на трето лице, имащо право да използва географско означение. 3. Глави I—VII и IX—XIV се прилагат за колективните марки на ЕС, доколкото настоящият раздел не предвижда друго. Член 75 Правила за използване на колективна марка на ЕС 1. Заявителят на колективна марка на ЕС представя правила за използването ѝ в срок от два месеца от датата на подаване на заявката. 2. Правилата за използване посочват лицата, които имат право да използват марката, условията за присъединяване към сдружението, както и, ако съществуват, условията за използване на марката, включително санкциите. Правилата за използване на марка, посочена в член 74, параграф 2 разрешават на всяко лице, чиито стоки или услуги произхождат от съответната географска зона, да стане член на сдружението, което е притежател на марката. 3. Комисията приема актове за изпълнение, с които се определя подробното съдържание на правилата, посочени в параграф 2 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. Член 76 Отхвърляне на заявката 1. Освен основанията за отхвърляне на заявка за марка на ЕС, предвидени в членове 41 и 42, заявка за колективна марка на ЕС се отхвърля, когато тя не отговаря на разпоредбите на член 74 или 75 или когато правилата за използване противоречат на обществения ред или на добрите нрави. 2. Заявка за колективна марка на ЕС се отхвърля също така когато има опасност обществеността да бъде въведена в заблуждение по отношение на характера и значението на марката, по-специално когато е възможно тя да изглежда като нещо различно от колективна марка. 3. Заявка не се отхвърля, ако заявителят, чрез изменение на правилата за използване, отговори на изискванията, установени в параграфи 1 и 2. Член 77 Бележки на трети лица Когато на Службата са представени писмени бележки относно колективна марка на ЕС съгласно член 45, тези бележки могат също да се основават на конкретните основания за отхвърляне на заявка за колективна марка на ЕС по член 76. Член 78 Използване на марките Използването на колективна марка на ЕС от всяко лице, което има право да използва тази марка, отговаря на изискванията на настоящия регламент, при условие че са изпълнени другите условия, които настоящият регламент налага при използването на марки на ЕС. Член 79 Изменение на правилата за използване на колективна марка на ЕС 1. Притежателят на колективна марка на ЕС представя на Службата всяко изменение на правилата за използване. 2. Изменението не се посочва в регистъра, ако изменените правила за използване не отговарят на изискванията на член 75 или съдържат едно от основанията за отказ, посочени в член 76. 3. Писмени бележки, направени в съответствие с член 77, могат да бъдат подавани и по отношение на изменени правила за използване. 4. За целите на прилагане на настоящия регламент измененията на правилата за използване влизат в сила преди датата на вписването на изменението в регистъра. Член 80 Лица, които могат да подават иск за нарушение 1. Разпоредбите на член 25, параграфи 3 и 4 относно правата на лицензополучателите се прилагат за всяко лице, което има право да използва колективна марка на ЕС. 2. Притежателят на колективна марка на ЕС има право да иска обезщетение от името на лицата, които могат да използват марката, за понесените от тях вреди вследствие на неразрешеното използване на марката. Член 81 Основания за отмяна Освен основанията за отмяна предвидени в член 58, правата на притежателя на колективна марка на ЕС се прекратяват въз основа искане до Службата или въз основа на насрещен иск в производство за нарушение, ако: а) притежателят не предприема разумни мерки с оглед предотвратяването на използването на марката по начин, несъвместим с условията за използване, предвидени в правилата за използване, чиито изменения, при необходимост, са били посочени в регистъра; б) начинът, по който марката е била използвана от притежателя, е довел до това тя да въведе в заблуждение обществеността по начина, посочен в член 76, параграф 2; в) изменението на правилата за използване е било посочено в регистъра в противоречие с разпоредбите на член 79, параграф 2, освен ако притежателят на марката чрез ново изменение на правилата за използване се съобрази с изискванията, посочени в тези разпоредби. Член 82 Основания за недействителност Освен основанията за недействителност, предвидени в членове 59 и 60, колективната марка на ЕС се обявява за недействителна въз основа на искане до Службата или въз основа на насрещен иск в производство за нарушение, когато тя е била регистрирана в противоречие с разпоредбите на член 76, освен ако притежателят на марката, чрез изменение на правилата за използването, се съобрази с изискванията, посочени в тези разпоредби. РАЗДЕЛ 2 Сертификатни марки на Европейския Съюз Член 83 Сертификатни марки на ЕС 1. Сертификатна марка на ЕС е марка на ЕС, описана като такава при подаване на заявката и годна да отличава стоките или услугите, които са сертифицирани от притежателя на марката по отношение на материала, начина на производство на стоките или способа на предоставяне на услугите, качеството, точността или други характеристики, с изключение на географския произход, от стоките и услугите, които не са сертифицирани по този начин. 2. Всяко физическо или юридическо лице, включително институции, органи и образувания, подчинени на публичното право, може да подава заявки за сертификатни марки на ЕС, при условие че това лице не извършва стопанска дейност, включваща доставката на стоки или услуги от сертифицирания вид. 3. Глави I—VII и IX—XIV се прилагат за сертификатните марки на ЕС, доколкото настоящият раздел не предвижда друго. Член 84 Правила за използване на сертификатна марка на ЕС 1. Заявителят на сертификатна марка на ЕС представя правилата за използване на сертификатната марка на ЕС в срок от два месеца след датата на подаване на заявката. 2. В правилата за използването се посочват лицата, които имат право да използват марката, характеристиките, които се сертифицират с марката, как сертифициращият орган следва да тества тези характеристики и да упражнява надзор върху използването на марката. В същите правила се посочват и условията за използване на марката, включително санкциите. 3. Комисията приема актове за изпълнение, с които се определя подробното съдържание на правилата, посочени в параграф 2 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. Член 85 Отхвърляне на заявката 1. В допълнение към основанията за отхвърляне на заявка за марка на ЕС, предвидени в членове 41 и 42, заявка за сертификатна марка на ЕС се отхвърля, когато тя не отговаря на условията, посочени в членове 83 и 84 или когато правилата за използване противоречат на обществения ред или на добрите нрави. 2. Заявка за сертификатна марка на ЕС се отхвърля също така, когато има опасност обществеността да бъде въведена в заблуждение по отношение на характера или значението на марката, по-специално когато е възможно тя да бъде възприета като нещо различно от сертификатна марка. 3. Заявката не се отхвърля, ако заявителят, в резултат на изменение на правилата за използването, отговори на изискванията, установени в параграфи 1 и 2. Член 86 Бележки на трети лица Когато на Службата са представени писмени бележки относно сертификатна марка на ЕС съгласно член 45, тези бележки могат също да се основават на конкретните основания за отхвърляне на заявката за сертификатна марка на ЕС по член 85. Член 87 Използване на сертификатната марка на ЕС Използването на сертификатна марка на ЕС от лица, които имат право да я използват съгласно правилата за използване, посочени в член 84, отговаря на изискванията на настоящия регламент, при условие че са изпълнени и другите условия, предвидени в настоящия регламент по отношение на използването на марки на ЕС. Член 88 Изменение на правилата за използване на сертификатна марка на ЕС 1. Притежателят на сертификатна марка на ЕС представя на Службата всяко изменение на правилата за използване. 2. Измененията не се посочват в регистъра, ако изменените правила не отговарят на изискванията на член 84 или съдържат едно от основанията за отказ, посочени в член 85. 3. Писмени бележки в съответствие с член 86 могат да бъдат подавани и по отношение на изменени правила за използване. 4. За целите на настоящия регламент измененията на правилата за използване пораждат действие само от датата на вписване на изменението в регистъра. Член 89 Прехвърляне Чрез дерогация от член 20, параграф 1, сертификатна марка на ЕС може да бъде прехвърляна само на лице, което отговаря на изискванията на член 83, параграф 2. Член 90 Лица, които имат право да предявяват искове за установяване на нарушение 1. Само притежателят на сертификатна марка на ЕС или лице, изрично упълномощено от него за тази цел, има право да предявява иск за установяване на нарушение. 2. Притежателят на сертификатна марка на ЕС има право да търси обезщетение от името на лицата, получили право да използват марката, за понесените от тях вреди вследствие на неразрешено използване на марката. Член 91 Основания за отмяна В допълнение към основанията за отмяна, предвидени в член 58, правата на притежателя на сертификатна марка на ЕС се отменят въз основа на искане до Службата или въз основа на предявен насрещен иск в производство за установяване на нарушение, когато е изпълнено някое от следните условия: а) притежателят вече не отговаря на изискванията на член 83, параграф 2; б) притежателят не предприема разумни мерки с оглед предотвратяване на използването на сертификатната марка на ЕС по начин, несъвместим с условията за използване, предвидени в правилата за използване, чиито изменения при необходимост са били вписани в регистъра; в) начинът, по който сертификатната марка на ЕС е била използвана от притежателя, е довел до това тя да въведе в заблуждение обществеността по посочения в член 85, параграф 2 начин; г) изменението на правилата за използване на сертификатната марка на ЕС е било вписано в регистъра в нарушение на разпоредбите на член 88, параграф 2, освен ако притежателят на марката чрез ново изменение на правилата за използване не се съобрази с изискванията, посочени в посочения член. Член 92 Основания за недействителност В допълнение към основанията за недействителност, предвидени в членове 59 и 60, сертификатна марка на ЕС се обявява за недействителна въз основа на искане до Службата или въз основа на насрещен иск в производство за установяване на нарушение, когато тя е била регистрирана в нарушение на разпоредбите на член 85, освен ако притежателят на сертификатна марка на ЕС, чрез изменение на правилата за използване, не се съобрази с изискванията в член 85. Член 93 Преобразуване Без да се засяга член 139, параграф 2, преобразуване на заявка за сертификатна марка на ЕС или на регистрирана сертификатна марка на ЕС не се осъществява, когато националното право на съответната държава членка не предвижда регистрацията на гаранционни или сертификатни марки съгласно член 28 от Директива (ЕС) 2015/2436. ГЛАВА IX ПРОЦЕДУРНИ РАЗПОРЕДБИ РАЗДЕЛ 1 Общи разпоредби Член 94 Решения и съобщения на Службата 1. В решенията на Службата се посочват мотивите, на които те се основават. Те се основават единствено на мотивите или доказателствата, по които засегнатите страни са имали възможност да представят становище. Когато пред Службата се провежда устно производство, решението може да бъде взето устно. Впоследствие на страните се връчва решението в писмен вид. 2. Във всяко решение, съобщение или известие на Службата се посочват отделът или подразделението на Службата, както и името или имената на отговорния служител или служители. Те се подписват от този служител или тези служители или вместо подпис на тях се поставя печат или щемпел на Службата. Изпълнителният директор може да определи, че други начини за идентифициране на отдела или подразделението на Службата, както и името на отговорния служител или служители или идентификация, различна от печат, могат да бъдат използвани в случаите, когато решения, съобщения или известия на Службата се предават по факс или чрез друго техническо средство за комуникация. 3. Решенията на Службата, които подлежат на обжалване, се придружават от писмено съобщение, в което се посочва, че жалбата трябва да се подава в Службата в писмен вид в рамките на двумесечен срок, считано от датата на съобщаване на въпросното решение. В съобщенията вниманието на страните се насочва и към разпоредбите на членове 66, 67 и 68. Страните не могат да се позовават на довода, че не са били информирани от Службата за наличието на производство по обжалване. Член 95 Служебна проверка на фактите 1. В хода на производството Службата пристъпва към служебна проверка на фактите; обаче при производство относно относителните основания за отказ на регистрация проверката се ограничава до разглеждане на фактите, доказателствата и аргументите, и исканията, представени от страните. В производството за обявяване на недействителност по член 59 Службата ограничава своята проверка до основанията и аргументите, представени от страните. 2. Службата може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали, и доказателствата, които те не са представили навреме. Член 96 Устно производство 1. Службата прибягва до устно производство служебно или по молба на някоя от страните в производството, при условие че тя счете това за необходимо. 2. Устното производство пред ►C2 експертите ◄ , отдела по спорове и отдела, натоварен с воденето на регистъра, не е публично. 3. Устното производство, включително и произнасянето на решението, са публични пред отдела по отмяна и пред апелативните състави, освен при наличие на решение в противен смисъл на сезирания отдел или когато публичността би могла да създаде, по-специално за една от страните в производството, сериозни и неоправдани неудобства. 4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 208, в които се определят подробните правила за устните производства, включително подробните правила относно използването на езиците в съответствие с член 146. Член 97 Събиране на доказателства 1. Във всяко производство пред Службата средствата за събиране на доказателства могат да включват следното: а) изслушване на страните; б) искане на информация; в) представяне на документи или на доказателствени средства; г) изслушване на свидетели; д) експертизи; е) писмени клетвени или тържествени декларации, или такива, които имат същия ефект съгласно правото на държавата, в която те са направени. 2. Сезираният отдел може да възложи на един от своите членове да извърши действията за събиране на доказателствата. 3. Ако Службата прецени, че е необходимо една страна, свидетел или експерт, да даде устни показания или обяснения, тя призовава съответното лице да се яви пред нея. Срокът за призоваване е най-малко един месец, освен ако заинтересованите лица не се споразумеят за по-кратък срок. 4. Страните са информирани за изслушването на свидетел или експерт пред Службата. Те имат право да присъстват и да задават въпроси на свидетеля или на експерта. 5. Изпълнителният директор определя размера на разноските, които трябва да бъдат заплатени, включително авансовите плащания, във връзка с разходите по събирането на доказателства по настоящия член. 6. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 208, в които се определят подробните правила за събиране на доказателства. Член 98 Нотифициране 1. Службата нотифицира служебно засегнатите лица за всички решения и покани за явяване пред нея, както и всяко известие или друго съобщение, даващо началото на срок или чието нотифициране е предвидено в други разпоредби на настоящия регламент или на актовете, приети съгласно настоящия регламент, или чието нотифициране е разпоредено от изпълнителния директор. 2. Изпълнителният директор може да определи кои документи, различни от решения, за които има срок за обжалване, и покани за явяване, се нотифицират с препоръчано писмо с обратна разписка. 3. Нотифицирането може да се извърши по различни начини, включително по електронен път. Подробностите за нотифицирането по електронен път се определят от изпълнителния директор. 4. Когато нотифицирането трябва да се осъществи чрез публично известие, изпълнителният директор определя начина за публикуване на известието и началото на едномесечния срок, след изтичането на който документът се счита за нотифициран. 5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 208, в които се определят подробните правила за нотифицирането. Член 99 Нотифициране на загуба на права Когато Службата констатира, че е налице загуба на права, произтичаща от настоящия регламент или от актовете, приети съгласно настоящия регламент, без да е било прието решение, тя съобщава това на засегнатото лице в съответствие с член 98. Последното може да отправи искане за приемане на решение по този въпрос в рамките на два месеца от нотифицирането на съобщението, ако счита констатацията на Службата за неправилна. Службата приема такова решение единствено при несъгласие с лицето, подало искането; в противен случай Службата изменя своята констатация и информира лицето, поискало приемането на решение. Член 100 Съобщения до Службата 1. Съобщенията до Службата могат да се изпращат по електронен път. Изпълнителният директор определя до каква степен и при какви технически условия тези съобщения могат да бъдат подавани по електронен път. 2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 208, в които се определят правилата относно средствата за комуникация, включително електронните средства за комуникация, които да се използват от страните в производствата пред Службата, и формулярите, които Службата да предоставя. Член 101 Срокове 1. Сроковете се определят в пълни години, месеци, седмици или дни. Изчисляването започва от деня, следващ деня, в който е настъпило съответното събитие. Продължителността на сроковете е не по-малка от един месец и не по-голяма от шест месеца. 2. Преди началото на всяка календарна година изпълнителният директор посочва дните, в които Службата не е отворена за получаване на документи или в които не се доставя поща в населеното място, където се намира Службата. 3. Изпълнителният директор посочва продължителността на периода на прекъсване в случай на общо прекъсване на доставките на пощата в държавата членка, в която се намира Службата, или, в случай на действително прекъсване — на достъпа на Службата до позволените електронни средства за комуникация. 4. Ако някое изключително обстоятелство, като природно бедствие или стачка, прекъсне или попречи на нормалната комуникация между страните по производството и Службата в едната или другата посока, изпълнителният директор може да определи, че за страните по производството, които са с постоянен адрес или място на стопанска дейност в засегнатата държава членка или назначили свой представител с място на стопанска дейност в засегнатата държава членка, всички определени от него срокове, които иначе биха изтекли на или след началната дата на това обстоятелство, се удължават до посочена от него дата. При определянето на тази дата той взема предвид момента на приключване на изключителното обстоятелство. Ако обстоятелството засяга седалището на Службата, при това определяне изпълнителният директор уточнява, че то се прилага за всички страни по производството. 5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 208, в които се определят подробностите по изчисляването на продължителността на сроковете. Член 102 Коригиране на грешки и явни пропуски 1. Службата коригира всички езикови грешки или грешки в транскрипцията и явни пропуски в своите решения или технически грешки, допуснати по нейна вина при регистрирането на марка на ЕС или публикуването на нейната регистрация по своя инициатива или по искане на страна по производството. 2. Когато коригирането на грешки в регистрацията на марка на ЕС или публикацията на регистрацията е поискано от притежателя, член 55 се прилага mutatis mutandis . 3. Службата публикува корекциите на грешки в регистрацията на марка на ЕС и в публикацията на регистрацията. Член 103 Отмяна на решения 1. Когато Службата е извършила вписване в регистъра или е взела решение, което съдържа явна грешка по вина на Службата, тя прави нужното вписването да бъде заличено или решението да бъде отменено. В случаите, когато има само една страна в производството, чиито права се засягат от вписването или решението, заличаването на вписването или отмяната на решението се постановяват, макар грешката да не е била явна за страната. 2. Заличаването на вписването или отмяната на решението, както са посочени в параграф 1, се постановяват, служебно или по искане на една от страните в производството, от отдела, който е извършил вписването или е взел решението. Заличаването на вписването в регистъра или отмяната на решението се осъществяват в срок от една година от датата, на която е извършено вписването в регистъра или е било взето решението, след консултация със страните по производството и с евентуалните притежатели на права върху въпросната марка на ЕС, които са вписани в регистъра. Службата съхранява документацията за всяко такова заличаване или отмяна. 3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 208, в които се определя процедурата за отмяна на решението или заличаване на вписването в регистъра. 4. Настоящият член не засяга правото на страните да подадат жалба съгласно членове 66 и 72, нито възможността за коригиране на грешки и явни пропуски съгласно член 102. Когато срещу решение на Службата, съдържащо грешка, е подадена жалба, производството по обжалване става безпредметно след отмяната от Службата на нейното решение съгласно параграф 1 от настоящия член. В последния случай таксата за обжалване се възстановява на жалбоподателя. Член 104 Restitutio in integrum 1. Заявителят или притежателят на марка на ЕС или всяка друга страна в производството пред Службата, които независимо че са проявили цялото необходимо с оглед на обстоятелствата старание, не са били в състояние да спазят срок спрямо Службата, възстановяват правата си с молба, ако причината за неспазването на срока е имала за пряка последица, по силата на разпоредбите на настоящия регламент, изгубването на право или основание за обжалване. 2. Молбата се отправя писмено в срок от два месеца, считано от отпадането на причината за неспазване на срока. Неизпълненото действие се изпълнява в рамките на този срок. Молбата е допустима само в срок от една година, считано от изтичането на неспазения срок. В случай на неполучаване на искането за подновяване на регистрацията или на неплащане на такса за подновяване, допълнителният срок от шест месеца, предвиден в член 53, параграф 3, трето изречение, се приспада от едногодишния период. 3. Искането трябва да е мотивирано и да посочва основанията и фактите в негова подкрепа. То се счита за подадено след заплащането на таксата за restitutio in integrum . 4. Отделът, компетентен да се произнесе по неизпълненото действие, взема решение по молбата. 5. Настоящият член не се прилага по отношение на сроковете, посочени в параграф 2 от настоящия член, в член 46, параграфи 1 и 3 и в член 105. 6. Когато бъдат възстановени правата на заявителя или на притежателя на марката на ЕС, той не може да се позове на тези права срещу трето лице, което добросъвестно е пуснало стоки на пазара или е предоставило услуги със знак, идентичен или сходен с марката на ЕС, по време на периода между загубата на правата по отношение на заявката или върху марката на ЕС и публикуването на вписването за възстановяването на тези права. 7. Трето лице, което може да се позове на разпоредбите на параграф 6, може да направи възражение срещу решението за възстановяване на правата на заявителя или притежателя на марка на ЕС, в срок от два месеца, считано от датата на публикуване на вписването на възстановяването на тези права. 8. Настоящият член не засяга правото на държава членка да предостави restitutio in integrum по отношение на сроковете, предвидени в настоящия регламент, които трябва да бъдат спазени по отношение на органите на тази държава. Член 105 Продължаване на производството 1. Заявителят или притежателят на марка на ЕС или някоя друга страна в производство пред Службата, която е пропуснала да спази срок спрямо Службата, може с молба да постигне продължаване на производството, при условие че към момента на молбата пропуснатото действие вече е извършено. Молбата за продължаване на производството е допустима само ако тя бъде подадена в рамките на два месеца от изтичането на неспазения срок. Докато не бъде платена таксата за продължаване на производството, молбата не се счита за подадена. 2. Настоящият член не се прилага за сроковете, предвидени в член 32, член 34, параграф 1, член 38, параграф 1, член 41, параграф 2, член 46, параграфи 1 и 3, член 53, параграф 3, член 68, член 72, параграф 5, член 104, параграф 2 и член 139, както и за сроковете, предвидени в параграф 1 от настоящия член, или за срока за претенцията за предходност по член 39, след като заявката е била подадена. 3. Отделът, който е компетентен да се произнесе относно пропуснатото действие, се произнася по молбата. 4. Ако Службата удовлетвори молбата, се счита, че последствията от неспазването на срока не са настъпили. Ако бъде прието решение между датата на изтичане на неспазения срок и молбата за продължаване на производството, отделът, който е компетентен да взема решения относно пропуснатото действие, преразглежда решението и, ако извършването на пропуснатото действие само по себе си е достатъчно, приема различно решение. Ако в резултат на преразглеждането Службата заключи, че първоначалното решение не се налага да бъде променено, тя потвърждава посоченото решение писмено. 5. Ако Службата отхвърли молбата, таксата се възстановява. ▼C2 Член 106 Спиране на производството 1. Производството пред Службата се спира: ▼B а) в случай на смърт или недееспособност на заявителя или на притежателя на марка на ЕС или на лицето, упълномощено съгласно националното право да действа от негово име. Доколкото такава смърт или недееспособност не засягат упълномощаването на представител, назначен съгласно член 120, производството се спира само по молба на този представител; б) в случай че заявителят или притежателят на марка на ЕС е възпрепятстван по юридически причини в резултат на предприети действия спрямо имуществото му да продължи производството пред Службата; в) в случай на смърт или недееспособност на представителя на заявител или на притежателя на марка на ЕС или в случай този представител по юридически причини в резултат на предприети действия спрямо имуществото му същият е възпрепятстван да продължи производството пред Службата. 2. Производството пред Службата се възобновява веднага след като е била установена самоличността на лицето, упълномощено да го продължи. 3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 208, в които се определят подробните правила за възобновяване на производството пред Службата. Член 107 Позоваване на общите принципи При липсата на процедурни разпоредби в настоящия регламент или в приетите съгласно настоящия регламент актове, Службата взема предвид общоприетите в тази област принципи в държавите членки. Член 108 Погасяване на финансовите задължения 1. Правото на Службата да изисква плащането на такси се погасява след изтичането на четири години, считано от края на календарната година, през която таксата е станала изискуема. 2. Правата срещу Службата във връзка с възстановяването на такси или на надвзети суми се погасяват с четиригодишна давност, считано от края на календарната година, през която е възникнало правото. 3. Срокът, определен в параграфи 1 и 2, се прекъсва в случая, посочен в параграф 1, с поканата за заплащане на таксата, а в случая, посочен в параграф 2, с обоснована писмена молба. Този срок започва да тече отново, считано от датата на неговото прекъсване и изтича най-късно в края на шестгодишен период, изчислен считано от края на календарната година, през която той е започнал да тече първоначално, освен ако междувременно не е бил предявен съдебен иск, за да се претендира това право; в такъв случай срокът изтича най-рано в края на период от една година, изчислен считано от датата, на която решението е придобило сила на пресъдено нещо. РАЗДЕЛ 2 Разноски Член 109 Разпределяне на разноските 1. Губещата страна в производство по възражение, производство по отмяна, производство по обявяване на недействителност или производство по обжалване заплаща всички разноски, направени от другата страна. Без да се засяга член 146, параграф 7, губещата страна също заплаща всички разноски, направени от другата страна за нуждите на производството, включително пътните и дневните разходи и възнаграждението на представител по смисъла на член 120, параграф 1, в рамките на тарифите, определени за всяка категория разноски при условията, установени в акта за изпълнение, който трябва да бъде приет в съответствие с параграф 2 от настоящия член. Таксите, които са за сметка на губещата страна, се ограничават до таксите, които са заплатени от другата страна за възражение, за искане за отмяна или обявяване на недействителност на марката на ЕС и за обжалване. 2. Комисията приема актове за изпълнение, с които се определят максималните тарифи за разноските, направени за нуждите на производството и реално извършени от спечелилата страна. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. При определянето на тези суми по отношение на пътните и дневните разходи Комисията взема предвид разстоянието между мястото на пребиваване или на стопанска дейност на страната, представителя, свидетеля или експерта и мястото, където се провежда устното производство, процедурната фаза, през която са направени разноските, и — доколкото става дума за разноски за представителство по смисъла на член 120, параграф 1 — необходимостта да се гарантира, че със задължението за заплащане на разноските не може да бъде злоупотребявано от другата страна по тактически съображения. Дневните разходи се изчисляват в съответствие с Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Съюза, посочени в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета ( 4 ) („Правилника“ и съответно „Условията за работа“). Губещата страна заплаща разноските само за една възразяваща страна и когато е приложимо — само за един представител. 3. Въпреки това когато всяка страна печели или губи съответно по един или няколко основни пункта, или ако справедливостта го изисква, отделът по споровете, отделът по отмяна или апелативният състав решават да разпределят разноските по различен начин. 4. Страната, която слага край на производство чрез оттегляне на заявката за марка на ЕС, на възражението, на иска за отмяна или за обявяване на недействителност, или на жалбата, или чрез неподновяването на регистрацията на марката на ЕС или чрез отказа от марка на ЕС, заплаща таксите, както и разноските, направени от другата страна, както е установено в параграфи 1 и 3. 5. В случай на прекратяване на процедурите разноските се определят по преценка на отдела по споровете, отдела по отмяна или апелативния състав. 6. Когато страните сключат пред отдела по споровете, отдела по отмяна или пред апелативния състав споразумение за разноските, различно от това, получено като резултат от прилагането на параграфи 1 — 5, съответният отдел се съобразява с това споразумение. 7. Отделът по споровете или отделът по отмяна, или апелативният състав определя размера на разноските, които трябва да се възстановят съгласно параграфи 1-6 от настоящия член, когато разноските се ограничават до таксите, платени на Службата, и до разноските за представителство. Във всички останали случаи регистраторът на апелативния състав или член на персонала на отдела по споровете или на отдела по отмяна определя при поискване размера на разноските, които ще бъдат възстановявани. Искането е допустимо само в рамките на два месеца,следващи датата, на която решението, предмет на молбата за определяне на разноските, е станало окончателно, и се придружава от изчисление на разноските и удостоверяващи документи. За разноските за представителство съгласно член 120, параграф 1 е достатъчно уверение от представителя, че разноските действително са извършени. За останалите разноски е достатъчно да се установи тяхната правдоподобност. Когато размерът на разноските е определен съгласно първото изречение от настоящия параграф, разноските за представителство се изплащат в размера, определен в акта за изпълнение, приет в съответствие с параграф 2 от настоящия член, независимо дали са били действително извършени. 8. Решението за определяне на размера на разноските, в което се излагат основанията, на които се базира, може да бъде преразгледано с решение на отдела по споровете или отдела по отмяна, или апелативния състав по молба, подадена в срок от един месец от датата на нотифициране на присъдените разходи. Докато не бъде платена таксата за преразглеждане на размера на разноските, молбата не се счита за подадена. Според случая отделът по споровете, отделът по отмяна или апелативният състав взема решение по молбата за преразглеждане на решението, с което се определят разноските, без устно производство. Член 110 Изпълнение на решенията, определящи размера на разноските 1. Всяко окончателно решение на Службата, което определя размера на разноските, подлежи на принудително изпълнение. 2. Принудителното изпълнение се урежда от правилата на гражданския процес в сила в държавата, на чиято територия то се осъществява. Всяка държава членка определя един орган, който да отговаря за проверката на автентичността на решението, посочено в параграф 1, и съобщава данните му за контакт на Службата, Съда и Комисията. Този орган прилага към решението заповедта за принудително изпълнение на решението, без да са необходими допълнителни формалности, освен проверка за автентичност на решението. 3. След изпълнението на тези формалности, по искане на съответната страна тя може да пристъпи към принудително изпълнение, като сезира направо компетентния орган съгласно националното право. 4. Принудителното изпълнение може да бъде спряно само въз основа на решение на Съда на Съюза. Въпреки това контролът по редовността на изпълнителните мерки е от компетентността на юрисдикциите на съответната страна. РАЗДЕЛ 3 Информиране на обществеността и на органите на държавите членки Член 111 Регистър на марките на ЕС 1. Службата води регистър на марките на ЕС и редовно го актуализира. 2. В регистъра се съдържат следните вписвания, свързани със заявки и регистрации на марки на ЕС: а) датата на подаване на заявката; б) номерът, под който е подадена заявката; в) датата на публикуване на заявката; г) името и адреса на заявителя; д) името и служебния адрес на представителя, когато не е представител по смисъла на член 119, параграф 3, първо изречение; е) изображението на марката заедно с посочване на нейното естество; и когато е приложимо, описание на марката; ж) посочване на наименованието на стоките и услугите; з) данни, отнасящи се до исканията за установяване на приоритет в съответствие с член 35; и) данни, отнасящи се до исканията за установяване на изложбен приоритет в съответствие с член 38; й) данни, отнасящи се до претенциите за предходност на регистрирана по-ранна марка, както е посочено в член 39; к) декларация, че марката е станала отличителна вследствие на използването ѝ, съгласно член 7, параграф 3; л) посочване, че марката е колективна марка; м) посочване, че марката е сертификатна марка; н) езикът, на който е подадена заявката, и вторият език, който заявителят е посочил в заявката си съгласно член 146, параграф 3; о) датата на регистрация на марката в регистъра и регистрационния номер; п) уверение за това, че заявката произтича от промяна на международна регистрация, посочваща Съюза съгласно член 204 от настоящия регламент, заедно с датата на международната регистрация съгласно член 3, параграф 4 от Мадридския протокол или датата, на която е вписано териториалното разширение за Европейския съюз, извършено след международната регистрация съгласно член 3б, параграф 2 от Мадридския протокол и, когато е приложимо, датата на приоритета на международната регистрация. 3. Регистърът съдържа и следните данни, заедно с датата на тяхното вписване: а) промени в името, адреса или националността на притежателя на марка на ЕС или промяна на държавата, в която се намира неговият постоянен адрес, седалище или предприятие; б) промени в името или служебния адрес на представителя, когато е представител, посочен в член 119, параграф 3, първо изречение; в) когато се назначава нов представител, името и служебният адрес на този представител; г) изменения и промени на марката съгласно членове 49 и 54 и поправки на грешки; д) известие за изменения на правилата, уреждащи използването на колективната марка съгласно член 79; е) данни за претенциите за предходност на регистрирана по-ранна марка, както е посочено в член 39, в съответствие с член 40; ж) пълни или частични прехвърляния съгласно член 20; з) създаване или прехвърляне на вещно право съгласно член 22 и естество на вещното право; и) принудително изпълнение съгласно член 23 и производство по несъстоятелност съгласно член 24; й) предоставяне или прехвърляне на лицензия съгласно член 25 и, когато е приложимо, данни за вида на лицензията; к) подновяване на регистрация съгласно член 53, датата, от която е влязло в сила подновяването, и всякакви ограничения съгласно член 53, параграф 4; л) вписване на дата на изтичане на регистрация съгласно член 53; м) декларации за оттегляне или отказ от страна на притежателя на марката съгласно членове 49 и 57 съответно; н) дата на подаване и елементите на възражение съгласно член 46, на искане съгласно член 63, или насрещен иск за отмяна съгласно член 128, параграф 4 или за обявяване на недействителност, или на жалба съгласно член 68, както и данните за тях; о) дата и съдържание на решение по възражение, искане или насрещен иск съгласно член 64, параграф 6 или член 128, параграф 6, трето изречение, или по жалбата съгласно член 71; п) вписване на получаването на молбата за преобразуване съгласно член 140, параграф 2; р) заличаване на представителя, вписан съгласно параграф 2, буква д) от настоящия член; с) заличаване на предходността на национална марка; т) изменение или заличаване от регистъра на елементите, посочени в букви з), и) и й) от настоящия параграф; у) замяна на регистрация на марка на ЕС с международна регистрация съгласно член 197; ф) дата и номер на международни регистрации, основаващи се на заявка за марка на ЕС, която е регистрирана като марка на ЕС съгласно член 185, параграф 1; х) дата и номер на международни регистрации, основаващи се на марка на ЕС съгласно член 185, параграф 2; ц) разделяне на регистрация съгласно член 50 и разделяне на регистрация съгласно член 56, заедно с елементите, посочени в параграф 2 от настоящия член по отношение на разделената регистрация, както и изменения списък на стоките и услугите в първоначалната регистрация; ч) отмяна на решение или вписване в регистъра съгласно член 103, когато отмяната засяга решение или вписване, което вече е публикувано; ш) известие за изменения на правилата, уреждащи използването на сертификатната марка на ЕС съгласно член 88. 4. Изпълнителният директор може да определи, че в регистъра трябва да се вписват други елементи, различни от посочените в параграфи 2 и 3 от настоящия член, при условията на член 149, параграф 4. 5. Регистърът може да бъде поддържан в електронен вид. За целите, посочени в параграф 8, Службата събира, организира, оповестява публично и съхранява елементите, посочени в параграфи 2 и 3, включително всякакви лични данни. Службата прави регистъра лесно достъпен за обществеността. 6. Притежателят на марката на ЕС се нотифицира за всяка промяна в регистъра. 7. При поискване и при заплащане на такса Службата предоставя заверени или незаверени извлечения от регистъра. 8. Обработването на данните, отнасящи се до вписванията, посочени в параграфи 2 и 3, включително всякакви лични данни, се извършва за целите на: а) управлението на заявките и/или регистрациите, описани в настоящия регламент и в приетите в съответствие с него актове; б) поддържането на публичен регистър за проверка от и информация на публичните органи и на икономическите оператори, така че те да могат да упражняват правата, предоставени им по силата на настоящия регламент, и да бъдат информирани за съществуването на по-ранни права, принадлежащи на трети лица; както и в) изготвянето на доклади и статистическа информация, които позволяват на Службата да оптимизира своите операции и да подобри функционирането на системата. 9. Всички данни, включително лични, които се отнасят до вписванията в параграфи 2 и 3, се считат, че представляват обществен интерес и до тях може да има достъп всяко трето лице. От съображения за правна сигурност вписванията в регистъра се съхраняват за неограничен период от време. Член 112 База данни 1. В допълнение към задължението за водене на регистър по смисъла на член 111 Службата събира и съхранява в електронна база данни всички данни, предоставени от заявителите или от всяка друга страна в производството съгласно настоящия регламент или приетите в съответствие с него актове. 2. Електронната база данни може да включва лични данни, извън тези, включени в регистъра съгласно член 111, доколкото тези данни се изискват от настоящия регламент или от приетите в съответствие с него актове. Събирането, съхраняването и обработването на такива данни следва да служат за целите на: а) управлението на заявките и/или регистрациите, описани в настоящия регламент и в приетите в съответствие с него делегирани актове и актове за изпълнение; б) достъпа до информацията, която е необходима за по-лесното и ефективно провеждане на съответното производство; в) контактите със заявителите и другите страни в производството; г) изготвянето на доклади и статистическа информация, които позволяват на Службата да оптимизира своите операции и да подобри функционирането на системата. 3. Изпълнителният директор определя условията за достъп до електронната база данни и начина, по който съдържанието ѝ, различно от личните данни, посочени в параграф 2 от настоящия член, но включващо данните, посочени в член 111, може да се предоставя в машинночитаем формат, включително съответните такси за достъпа. 4. Достъпът до личните данни, посочени в параграф 2, е ограничен и тези данни не се оповестяват публично, освен ако заинтересованата страна е дала своето изрично съгласие. 5. Всички данни се съхраняват за неограничен период от време. Заинтересованата страна обаче може да поиска заличаване на всички лични данни от базата данни 18 месеца след изтичането на марката на ЕС или приключването на съответното производство inter partes . Заинтересованата страна има право да получи поправка на неточни или погрешни данни по всяко време. Член 113 Онлайн достъп до решенията 1. За информация и справка на обществеността в интерес на прозрачността и предвидимостта се предоставя онлайн достъп до решенията на Службата. Всяка от страните в производството, довело до приемането на решението, има право да поиска включените в решението лични данни да бъдат заличени. 2. Службата може да предоставя онлайн достъп до съдебни решения на съдилища на Съюза и на национални съдилища, свързани с нейните задачи, за да повиши обществената осведоменост по въпросите на интелектуалната собственост, както и да насърчи сближаването на практиките. По отношение на личните данни Службата спазва условията за първоначалното публикуване. Член 114 Публична проверка 1. Досиетата относно заявките за марки на ЕС, които все още не са публикувани, могат да бъдат отваряни за публична проверка само със съгласието на заявителя. 2. Всеки, който докаже, че заявителят за марка на ЕС е потвърдил, че след регистрирането на марката ще се позовава на нея срещу него, може да направи справка в досието преди публикуването на заявката и без съгласието на заявителя. 3. След публикуването на заявката за марка на ЕС досиетата за тази заявка и марката, регистрирана въз основа на нея, могат въз основа на молба да бъдат отворени за публична проверка. 4. Когато досиетата се проверяват в съответствие с параграф 2 или параграф 3 от настоящия член, документите, свързани с изключване или отвод съгласно член 169, проектите на решения и становища, както и другите вътрешни документи, използвани за изготвянето на решения и становища, и частите от досието, по отношение на които засегнатата страна е изразила особен интерес да бъдат запазени поверителни преди да е било отправено искането за проверка на досиетата, могат да бъдат изключени от проверката, освен ако проверката на такива части от досието е оправдана от първостепенни законни интереси на страната, предизвикала проверката. 5. Проверка на досиета на заявки за марки на ЕС и на регистрирани марки на ЕС се прави или на оригиналния документ или на негови копия, или на техническите средства за съхранение, ако досиетата се съхраняват по такъв начин. Изпълнителният директор определя начините на проверка. 6. Когато проверката на досиета се осъществява съгласно предвиденото в параграф 7, искането за проверка на досиетата не се счита за направено, докато не бъде заплатена необходимата такса. Такса не се дължи, ако проверката на техническите средства за съхранение се осъществява онлайн. 7. Проверката на досиетата се осъществява в помещенията на Службата. При поискване проверката на досиетата може да се осъществи посредством издаване на копия на документи от досието. Издаването на такива копия е обусловено от заплащането на такса. При поискване Службата издава също заверени или незаверени копия на заявката за марка на ЕС срещу заплащане на такса. 8. Досиетата, съхранявани от Службата във връзка с международни регистрации, посочващи Съюза, могат да бъдат проверявани при поискване, считано от датата на публикуване, посочена в член 190, параграф 1, в съответствие с условията, определени в параграфи 1, 3 и 4 от настоящия член. 9. Като се спазват ограниченията, предвидени в параграф 4, срещу заплащане на такса Службата може при поискване да съобщава информация от всяко досие на марка на ЕС, за която е направена заявка, или за регистрирана марка на ЕС. Въпреки това Службата може да изиска да се упражни възможността за извършване на проверка на самото досие, ако счита това за подходящо с оглед на количеството на подлежащата на предоставяне информация. Член 115 Съхраняване на досиетата 1. Службата съхранява досиетата за всяка процедура, свързана със заявка или регистрация на марка на ЕС. Изпълнителният директор определя формата, в който се съхраняват тези досиета. 2. Когато досиетата се съхраняват в електронен формат, електронните файлове или техните резервни копия се съхраняват за неограничен период. Оригиналните документи, подадени от страните по производствата и съставляващи основата на тези електронни файлове, подлежат на унищожаване след изтичането на определен срок от датата на получаването им в Службата, който се определя от изпълнителния директор. 3. Когато и доколкото досиета или части от тях се съхраняват в какъвто и да е друг формат освен електронен, документите или доказателствените средства, съставляващи част от тези досиета, се съхраняват най-малко пет години след края на годината, в която заявката е отхвърлена или оттеглена или се счита за оттеглена, регистрацията на марката на ЕС е изтекла напълно съгласно член 53, регистриран е пълен отказ на марка на ЕС съгласно член 57 или марката на ЕС е напълно премахната от регистъра съгласно член 64, параграф 6 или член 128, параграф 6. Член 116 Периодични публикации 1. Службата публикува периодично: а) Бюлетин на марките на Европейския съюз, който съдържа публикации на заявки и вписвания в регистъра, както и други данни, свързани със заявки или регистрации на марки на ЕС, чието публикуване е предвидено в настоящия регламент или в приетите съгласно него актове; б) Официален вестник на Службата, който съдържа съобщения и информация от общ характер от изпълнителния директор, както и всякаква друга информация, свързана с настоящия регламент или неговото прилагане. Публикациите, посочени в букви а) и б) от първа алинея, могат да се извършват по електронен път. 2. Бюлетинът на марките на Европейския съюз се публикува по начин и с честотата, които се определят от изпълнителния директор. 3. Официалният вестник на Службата се публикува на езиците на Службата. Изпълнителният директор обаче може да реши, че някои данни се публикуват в Официалния вестник на Службата на официалните езици на Съюза. 4. Комисията приема актове за изпълнение, с които се определят: а) датата, която е датата на публикуване в Бюлетина на марките на Европейския съюз; б) начинът на публикуване на вписвания относно регистрацията на марка, които не съдържат промени спрямо публикацията на заявката; в) формите, под които изданията на Официалния вестник на Службата могат да се предоставят на обществеността. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. Член 117 Административно сътрудничество 1. Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент или в националното право, Службата и юрисдикциите или другите компетентни органи на държавите членки се подпомагат взаимно, въз основа на искане, като си съобщават информация или досиета. Когато Службата съобщава досиета на юрисдикциите, на прокуратурата или на централните служби по индустриална собственост, съобщаването не е предмет на ограниченията, установени в член 114. 2. Службата не събира такси за съобщаването на информация или за отварянето на досиета за проверка. 3. Комисията приема актове за изпълнение, с които се определят подробните правила, съгласно които Службата и органите на държавите членки трябва да си обменят информация и отварят досиета за проверка, като се вземат предвид ограниченията, на които съгласно член 114 подлежи проверката на досиетата, свързани със заявки или регистрации на марки на ЕС, когато тя е отворена за трети лица. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. Член 118 Размяна на публикации 1. Службата и централните служби по индустриална собственост на държавите членки си разменят по молба, за техни собствени нужди и безплатно, един или няколко екземпляра от техните съответни публикации. 2. Службата може да сключи споразумения относно обмена или изпращането на публикации. РАЗДЕЛ 4 Представителство Член 119 Общи принципи относно представителството 1. При спазване на разпоредбите на параграф 2 никое лице не е длъжно да бъде представлявано пред Службата. 2. Без да се засягат разпоредбите на параграф 3, второ изречение от настоящия член, физическите или юридическите лица, които нямат постоянен адрес или основно място на стопанска дейност, или истинско и действително промишлено или търговско предприятие в Европейското икономическо пространство, се представляват пред Службата в съответствие с член 120, параграф 1 във всички производства, предвидени в настоящия регламент, с изключение на подаването на заявка за марка на ЕС. 3. Физическите и юридическите лица, чийто постоянен адрес или основно място на стопанска дейност или действително и сериозно промишлено или търговско предприятие се намират в Европейското икономическо пространство, могат да бъдат представлявани пред Службата от свой служител. Служител на юридическо лице, за което се прилага настоящият параграф, може да представлява други юридически лица, които са икономически свързани с първото юридическо лице, дори ако тези други юридически лица нямат нито постоянен адрес, нито основно място на стопанска дейност, нито действително и сериозно промишлено или търговско предприятие в рамките на Европейското икономическо пространство. По искане на Службата, или където е подходящо, на страна по производството служителите, които действат като представители по смисъла на настоящия параграф, подават подписано пълномощно за добавяне в досието. 4. Когато е налице повече от един заявител или повече от едно трето лице, действащи заедно, се назначава общ представител. Член 120 Професионално представителство 1. Представителството на физическите или юридическите лица пред Службата може да бъде осъществявано само: а) практикуващ юрист, който се ползва с правоспособност на територията на една от държавите — членки на Европейското икономическо пространство, с място на стопанска дейност в рамките на Европейското икономическо пространство, доколкото има право в рамките на посочената държава членка да действа като представител по въпросите на марките; б) от професионални представители, чиито имена фигурират в списъка, който се води за тази цел от Службата. При поискване от Службата или когато е уместно, от другата страна в производството, представителите, действащи пред Службата, ѝ представят подписано пълномощно, което се прилага към досиетата. 2. Всяко физическо лице, което отговаря на следните условия, може да бъде вписано в списъка на професионалните представители: а) гражданин е на една от държавите — членки на Европейското икономическо пространство; б) мястото му на стопанска дейност или местоработата му е в Европейското икономическо пространство; в) има право да представлява физически или юридически лица по въпросите на марките пред Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс или пред централното ведомство за индустриална собственост на държава — членка на Европейското икономическо пространство. Когато в съответната държава правото на представителство не зависи от изискването за специална професионална квалификация, лицата, които подават заявка да бъдат вписани в списъка и които действат като представители по въпроси, свързани с марките, пред Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс или пред посочените централни ведомства по индустриална собственост, трябва обичайно да са упражнявали тази дейност в продължение на най-малко пет години. Въпреки това лицата, чиято професионална квалификация да представляват физически или юридически лица по въпроси, свързани с марките, пред Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс или пред посочените централни ведомства по индустриална собственост, е официално призната в съответствие с правилата, установени от съответната държава, не подлежат на условието да са упражнявали професията. 3. Вписването се извършва въз основа на молба, придружена от удостоверение, издадено от централната служба по индустриална собственост на съответната държава членка, което посочва, че са изпълнени условията, посочени в параграф 2. 4. Изпълнителният директор може да предостави дерогация: а) по отношение на изискването, посочено в параграф 2, буква в), второ изречение, когато заявителят представи доказателство, че е придобил изискваната квалификация по друг начин; б) по отношение на изискването, посочено в параграф 2, буква а), в случай на висококвалифицирани специалисти, при условие че са изпълнени изискванията, посочени в параграф 2, букви б) и в). 5. Дадено лице може да бъде заличено от списъка на професионалните представители по негово искане или когато вече не е правоспособно да извършва представителство. Измененията в списъка на професионалните представители се публикуват в Официалния вестник на Службата. Член 121 Делегиране на правомощия На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 208 за определяне на: а) условията и процедурата за назначаване на общ представител, посочен в член 119, параграф 4; б) условията, съгласно които служителите, посочени в член 119, параграф 3, и професионалните представители, посочени в член 120, параграф 1, подават до Службата подписано пълномощно с цел извършване на представителство, както и съдържанието на това пълномощно; в) обстоятелствата, при които дадено лице може да бъде заличено от списъка на професионалните представители, посочен в член 120, параграф 5. ГЛАВА Х КОМПЕТЕНТНОСТ И ПРОЦЕДУРА ОТНОСНО ИСКОВЕТЕ, СВЪРЗАНИ С МАРКИТЕ НА ЕС РАЗДЕЛ 1 Прилагане на правилата на Съюза относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела Член 122 Прилагане на правилата на Съюза относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела 1. Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, разпоредбите на правилата на Съюза относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела се прилагат по отношение на производствата относно марката на ЕС и заявките за марки на ЕС, както и по отношение на производствата относно едновременно или последователно предявени искове, във връзка с марките на ЕС или с националните марки. 2. В случай на производства, които са резултат от исковете, посочени в член 124: а) членове 4 и 6, член 7, точки 1, 2, 3 и 5 и член 35 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 не се прилагат; б) членове 25 и 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 се прилагат при ограниченията, предвидени в член 125, параграф 4 от настоящия регламент; в) разпоредбите на глава II от Регламент (ЕС) № 1215/2012, които се прилагат по отношение на лицата, имащи постоянен адрес в държава членка, се прилагат също и по отношение на лицата, които нямат постоянен адрес в дадена държава членка, но които имат там предприятие. 3. Позоваванията в настоящия регламент на Регламент (ЕС) № 1215/2012 включват, когато е уместно, Споразумението между Европейската общност и Кралство Дания относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписано на 19 октомври 2005 г. РАЗДЕЛ 2 Спорове във връзка с нарушението и валидността на марките на ЕС Член 123 Съдилища за марките на ЕС 1. Държавите членки определят на тяхната територия възможно най-ограничен брой национални първоинстанционни и второинстанционни юрисдикции, които изпълняват функциите, които са им предоставени съгласно настоящия регламент. 2. Всяко изменение, направено в броя, наименованието или териториалната компетентност на съдилищата, включени в списъка на съдилищата за марките на ЕС, предоставен от държавата членка на Комисията в съответствие с член 95, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009, се съобщава незабавно от съответната държава членка на Комисията. 3. Информацията, посочена в параграф 2, се нотифицира от Комисията на държавите членки и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Член 124 Компетентност при нарушение и валидност Съдилищата за марките на ЕС имат изключителна компетентност: а) за всички искове за нарушение и, ако националният закон го позволява, при опасност от нарушение на правата върху марки на ЕС; б) за всички искове за констатиране на ненарушение, ако националният закон го позволява; в) за всички искове, заведени в резултат на обстоятелствата, посочени в член 11, параграф 2; г) за насрещни искове за отмяна или за обявяване на недействителност на марката на ЕС съгласно член 128. Член 125 Международна компетентност 1. При спазване на разпоредбите на настоящия регламент, както и на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012, приложими по силата на член 122, производствата въз основа на исковете, посочени в член 124, се разглеждат от съдилищата на държавата членка, на чиято територия е постоянният адрес на ответника, или, ако той няма постоянен адрес в една от държавите членки, в държавата членка, на чиято територия той има предприятие. 2. Ако ответникът няма нито постоянен адрес, нито предприятие на територията на някоя държава членка, тези производства се образуват пред съдилищата на държавата членка, на чиято територия е постоянният адрес на ищеца, или ако той няма постоянен адрес в една от държавите членки, в държавата членка, на чиято територия той има предприятие. 3. Ако нито ответникът, нито ищецът имат постоянен адрес или такова предприятие, тези производства се образуват пред съдилищата на държавата членка, в която се намира седалището на Службата. 4. Независимо от разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3: а) член 25 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 се прилага, ако страните се споразумеят, че друг съд за марките на ЕС е компетентният съд; б) член 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 се прилага, ако ответникът се яви пред друг съд за марките на ЕС. 5. Производствата във връзка с исковете, посочени в член 124, с изключение на исковете за констатиране на ненарушение на марка на ЕС, могат също да бъдат образувани пред съдилищата на държавата членка, на чиято територия е било извършено нарушение или има опасност такова да бъде извършено, или на територията на която е било извършено едно от действията, посочени в член 11, параграф 2. Член 126 Обхват на компетентността 1. Съд за марките на ЕС, чиято компетентност се основава на член 125, параграфи 1—4, е компетентен да се произнася относно: а) нарушения, извършени или за които съществува опасност да бъдат извършени на територията на която и да е държава членка; б) действия, посочени в член 11, параграф 2, извършени на територията на която и да е държава членка. 2. Съдът за марките на ЕС, чиято компетентност се основава на член 125, параграф 5, е компетентен да се произнася единствено относно действията, извършени или за които има опасност да бъдат извършени на територията на държавата членка, на която се намира този съд. Член 127 Презумпция за валидност — защита по същество 1. Съдилищата за марките на ЕС приемат марката на ЕС за валидна, освен ако ответникът не оспори валидността ѝ чрез насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност. 2. Валидността на марка на ЕС не може да бъде оспорена чрез иск за констатиране на ненарушение. 3. При исковете, посочени в член 124, букви а) и в), възражение за отмяна на марка на ЕС, направено не чрез насрещен иск, а по друг начин, е допустимо доколкото ответникът се позовава на това, че марката на ЕС би могла да бъде отменена поради липса на реално използване към момента на предявяване на иска за установяване на нарушение. Член 128 Насрещни искове 1. Насрещният иск за отмяна или за обявяване на недействителност може да се основава само на основанията за отмяна или за недействителност, предвидени в настоящия регламент. 2. Съдът за марките на ЕС отхвърля насрещния иск за отмяна или за обявяване на недействителност, ако решение, взето от Службата между същите страни въз основа на иск, имащ същия предмет и същото основание, вече е станало окончателно. 3. Ако насрещният иск е предявен в производство, по което притежателят на марката вече не е страна, той се информира за това и може да встъпи в производството като страна, в съответствие с условията, установени в националното право. 4. Съдът за марките на ЕС, пред който е предявен насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на ЕС, не пристъпва към разглеждането на насрещния иск, докато някоя от заинтересованите страни или съдът не информира Службата за датата, на която насрещният иск е бил предявен. Службата вписва тази информация в регистъра. Ако искането за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на ЕС вече е предявено пред Службата преди подаването на насрещния иск, тя информира съда за това и съдът спира производството в съответствие с член 132, параграф 1, до приемането на окончателно решение по искането или до неговото оттегляне. 5. Прилагат се разпоредбите на член 64, параграфи 2—5. 6. Когато съдът за марките на ЕС се е произнесъл с окончателно решение по насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност на марка на ЕС, копие от решението своевременно се изпраща на Службата от съда или от която и да било от страните в националното производство. Службата или всяка друга заинтересована страна може да поиска информация за това изпращане. Службата отбелязва решението в регистъра и взема всички необходими мерки, за да се съобрази с постановителната му част. 7. Съдът за марките на ЕС, сезиран с насрещен иск за отмяна или за обявяване на недействителност, може да спре производството по иска на притежателя на марката на ЕС и след изслушване на другите страни да покани ответника да представи иск за отмяна или за обявяване на недействителност пред Службата, в срока, който той му определи. Ако искът не бъде представен в този срок, производството продължава, а насрещният иск се счита за оттеглен. Прилага се член 132, параграф 3. Член 129 Приложимо право 1. Съдилищата за марките на ЕС прилагат разпоредбите на настоящия регламент. 2. По всички въпроси за марките, които не са обхванати от настоящия регламент, съответният съд за марките на ЕС прилага приложимото национално право. 3. Освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, съдът за марките на ЕС прилага процедурния правилник, приложим по отношение на същия вид искове относно национална марка в държавата членка, на територията на която се намира съдът. Член 130 Санкции 1. Когато съд за марките на ЕС констатира, че ответникът е нарушил или е имало опасност от нарушение на правата върху марка на ЕС, той се произнася, освен ако има специално основание, за да не действа по този начин, с определение, с което му забранява да продължи действията, които нарушават или създават опасност от нарушение на правата върху марката на ЕС. Той взема също така мерки в съответствие с националното право, които са в състояние да гарантират спазването на тази забрана. 2. Съдът за марките на ЕС може също да налага мерки или да приема постановления в съответствие с приложимото право, които счита за уместни при обстоятелствата в конкретния случай. Член 131 Временни и обезпечителни мерки 1. Временните и обезпечителните мерки, предвидени от закона на държава членка по отношение на национална марка, могат да бъдат поискани по отношение на марка на ЕС или на заявка за марка на ЕС от съдебните органи, включително от съдилищата за марките на ЕС, на тази държава, дори ако по силата на настоящия регламент съдът за марките на ЕС на друга държава членка е компетентен да се произнесе по същество. 2. Съд за марките на ЕС, чиято компетентност се основава на член 125, параграфи 1, 2, 3 или 4, е компетентен да постанови временни и обезпечителни мерки, които при условията на всяка процедура, необходима за целите на признаването и изпълнение в съответствие с глава III от Регламент (ЕС) № 1215/2012, са приложими на територията на всяка държава членка. Никоя друга юрисдикция няма такава компетентност. Член 132 Специфични правила относно свързани искове 1. Освен при наличие на особени причини за продължаване на производството, съд за марките на ЕС, сезиран с един от исковете, посочени в член 124, с изключение на иска за констатиране на ненарушение, спира производството, по своя инициатива, след изслушване на страните, или по искане на една от страните и след изслушване на другите страни, когато валидността на марката на ЕС е вече оспорена пред друг съд за марките на ЕС с насрещен иск, или когато иск за отмяна или за обявяване на недействителност е бил подаден пред Службата. 2. Службата, освен при наличие на особени причини за продължаване на производството, сезирана с иск за отмяна или за обявяване на недействителност, спира производството, по своя инициатива след изслушване на страните или по искане на една от страните и след изслушване на другите страни, когато валидността на марката на ЕС е вече оспорена пред съд за марките на ЕС с насрещен иск пред съда за марките на ЕС. Въпреки това ако една от страните в процеса пред съда за марките на ЕС поиска това, съдът може, след изслушване на другите страни в това производство, да спре производството. В този случай Службата продължава висящото пред нея производство. 3. Съдът за марките на ЕС, който спре производството, може да разпореди временни и обезпечителни мерки за времето на спиране. Член 133 Компетентност на второинстанционните съдилища за марките на ЕС — обжалване пред касационен съд 1. Решенията на първоинстанционните съдилища за марките на ЕС, произнесени по производства, образувани въз основа на исковете, посочени в член 124, подлежат на обжалване пред второинстанционните съдилища за марките на ЕС. 2. Условията, при които може да бъде подадена жалба пред второинстанционен съд за марките на ЕС, се определят от националното право на държавата членка, на територията на която се намира този съд. 3. Разпоредбите на националното право относно обжалването пред касационен съд се прилагат по отношение на решенията на второинстанционните съдилища за марките на ЕС. РАЗДЕЛ 3 Други спорове относно марките на ЕС Член 134 Допълнителни разпоредби относно компетентността на националните съдилища, които не са съдилища за марките на ЕС 1. В държавата членка, чиито съдилища имат компетентност съгласно член 122, параграф 1, искове, различни от тези, посочени в член 124, се предявяват пред съдилищата, които биха имали териториална и материална компетентност, ако би ставало въпрос за искове относно национални марки, регистрирани в тази държава. 2. Когато по силата на член 122, параграф 1 и на параграф 1 от настоящия член нито един съд не е компетентен да разгледа иск, различен от посочените в член 124 и отнасящ се до марката на ЕС, този иск може да бъде предявен пред съдилищата на държавата членка, в която се намира седалището на Службата. Член 135 Задължение на националния съд Националният съд, сезиран с иск, различен от посочените в член 124 и отнасящ се до марка на ЕС, разглежда тази марка на ЕС като валидна. ГЛАВА XI ПОСЛЕДИЦИ ЗА ПРАВОТО НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ РАЗДЕЛ 1 Граждански искове, основани на повече марки Член 136 Едновременно и последователно предявени граждански искове, основани на марки на ЕС и на национални марки 1. Когато исковете за нарушение са заведени на едно и също основание между същите страни пред юрисдикциите на различни държави членки, сезирани едната въз основа на марка на ЕС, а другата въз основа на национална марка: а) юрисдикцията, сезирана втора, трябва служебно да се откаже от компетентност в полза на първата сезирана юрисдикция, когато въпросните марки са идентични и валидни за идентични стоки или услуги. Юрисдикцията, която би трябвало да се откаже от компетентност, може да спре производството, ако компетентността на другата юрисдикция бъде оспорена; б) юрисдикцията, сезирана втора, може да спре производството, когато въпросните марки са идентични и валидни за сходни стоки или услуги, както и когато съответните марки са сходни и валидни за идентични или сходни стоки или услуги. 2. Юрисдикцията, сезирана с иск за нарушение въз основа на марка на ЕС, отхвърля иска, ако въз основа на същите факти е било постановено окончателно решение по същество между същите страни въз основа на идентичната национална марка, валидна за идентичните стоки или услуги. 3. Юрисдикцията, сезирана с иск за нарушение въз основа на национална марка, отхвърля иска, ако въз основа на същите факти е било постановено окончателно решение по същество между същите страни въз основа на идентична марка на ЕС, валидна за идентични стоки или услуги. 4. Параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат по отношение на временни и обезпечителни мерки. РАЗДЕЛ 2 Прилагане на националното право за целите на забраната за използване на марки на ЕС Член 137 Забрана за използване на марките на ЕС 1. Освен ако не е предвидено друго, настоящият регламент не засяга правото, съществуващо по силата на правото на държавите членки, за завеждане на иск за нарушение на по-ранни права по смисъла на член 8 или на член 60, параграф 2, срещу използването на последваща марка на ЕС. Искове за нарушение на по-ранни права по смисъла на член 8, параграфи 2 и 4, въпреки това не могат вече да бъдат предявявани, когато притежателят на предходното право не може повече, по силата на член 61, параграф 2, да иска обявяване на недействителността на марката на ЕС. 2. Освен ако не е предвидено друго, настоящият регламент не засяга правото да бъдат предявени, въз основа на гражданското, административното или наказателното право на една държава членка, или въз основа на разпоредбите на правото на Съюза, искове, имащи за предмет забраната на използването на марка на ЕС, доколкото може да бъде направено позоваване на правото на тази държава членка или правото на Съюза, за да бъде забранено използването на националната марка. Член 138 По-ранни права с местен обхват 1. Притежателят на по-ранно право с местен обхват може да се противопостави на използването на марката на ЕС на територията, където неговото право е защитено, доколкото правото на съответната държава членка позволява това. 2. Параграф 1 спира да се прилага, ако притежателят на по-ранно право е търпял използването на марката на ЕС на територията, където неговото право е защитено, за период от пет последователни години, като е знаел за това използване, освен ако подаването на заявката за марка на ЕС е било направено недобросъвестно. 3. Притежателят на марката на ЕС не може да се противопостави на използването на правото, посочено в параграф 1, дори ако това право не може да бъде противопоставено на марката на ЕС. РАЗДЕЛ 3 Преобразуване в заявка за национална марка Член 139 Молба за започване на национална процедура 1. Заявителят или притежателят на марка на ЕС може да поиска преобразуването на заявката за марка на ЕС или на марка на ЕС в заявка за национална марка: а) доколкото заявката за марка на ЕС е отхвърлена, оттеглена или се счита за оттеглена; б) доколкото марката на ЕС спре да има действие. 2. Преобразуване не се осъществява: а) когато правата на притежателят на марката на ЕС са били прекратени поради неизползване на тази марка, освен ако в държавата членка, за която се иска преобразуването, марката на ЕС не е била използвана по начин, който представлява реално използване по смисъла на правото на тази държава членка; б) с оглед защитата в държава членка, където, съгласно решението на Службата или на национална юрисдикция, за заявката или марката на ЕС е налице някое от основанията за отказ от регистрация, за отмяна или недействителност. 3. Заявката за национална марка резултат от преобразуване на заявка за марка на ЕС или марка на ЕС се ползва в съответната държава членка от датата на подаване или от датата на приоритет на тази заявка или марка и, когато е уместно, от предходност на марка на тази държава, предявена в съответствие с членове 39 или 40. 4. В случаите когато заявката за марка на ЕС се счита за оттеглена, Службата изпраща на заявителя съобщение, определящо му срок от три месеца, считано от датата на това съобщение, за подаване на молба за преобразуване. 5. Когато заявката за марка на ЕС е оттеглена или марката на ЕС спре да има действие в резултат на регистриране на отказ от нея или в резултат на неподновяване на регистрацията, молбата за преобразуване се подава в рамките на три месеца, считано от датата, на която заявката за марка на ЕС е била оттеглена или на която марката на ЕС е спряла да има действие. 6. Когато заявката за марка на ЕС е отхвърлена с решение на Службата, или тогава когато марката на ЕС спре да има действие в резултат на решение на Службата или на съд за марките на ЕС, молбата за преобразуване се подава в рамките на три месеца, считано от датата, на която това решение е придобило сила на пресъдено нещо. 7. Разпоредбата на член 37 спира да поражда действие, ако молбата не бъде представена в установения срок. Член 140 Представяне, публикуване и предаване на молбата за преобразуване 1. Молбата за преобразуване се подава в Службата в съответния срок съгласно член 139, параграф 4, 5 или 6 и включва посочване на основанията за преобразуване в съответствие с член 139, параграф 1, буква а) или б), държавите членки, по отношение на които се иска преобразуването, както и стоките и услугите, подлежащи на преобразуване. Когато преобразуването се иска след неуспешно подновяване на регистрацията, срокът от три месеца, предвиден в член 139, параграф 5, започва да тече в деня след последния ден, в който може да бъде представена молбата за подновяване съгласно член 53, параграф 3. Молбата за преобразуване не се счита за подадена, докато не бъде заплатена таксата за преобразуване. 2. Когато молбата за преобразуване е свързана със заявка за марка на ЕС, която вече е публикувана, или когато молбата за преобразуване е свързана с марка на ЕС, получаването на такава молба се отбелязва в регистъра, а молбата за преобразуване се публикува. 3. Службата проверява дали исканото преобразуване отговаря на условията на настоящия регламент, и по-специално на член 139, параграфи 1, 2, 4, 5 и 6 и параграф 1 от настоящия член, заедно с формалните условия, определени в акта за изпълнение, приет съгласно параграф 6 от настоящия член. Ако условията по отношение на молбата не са изпълнени, Службата уведомява заявителя за пропуските. Ако пропуските не бъдат отстранени в срока, посочен от Службата, тя отхвърля молбата за преобразуване. Когато се прилага член 139, параграф 2, Службата отхвърля молбата за преобразуване като недопустима единствено по отношение на онези държави членки, за които преобразуването е изключено съгласно същата разпоредба. Когато не е заплатена таксата за преобразуване в съответния срок от три месеца съгласно член 139, параграф 4, 5 или 6, Службата информира заявителя, че молбата за преобразуване не се счита за подадена. 4. Ако Службата или съдът за марките на ЕС отхвърли заявката за марка на ЕС или обяви марката на ЕС за недействителна на базата на абсолютни основания чрез позоваване на езика на държава членка, преобразуването се изключва съгласно член 139, параграф 2 за всички държави членки, в които този език е един от официалните езици. Ако Службата или съдът за марки на ЕС отхвърли заявката за марка на ЕС или обяви марката на ЕС за недействителна на базата на абсолютни основания, за които е установено, че се прилагат в целия Съюз, или поради по-ранна марка на ЕС или друго право на индустриална собственост на Европейския съюз, преобразуването се изключва съгласно член 139, параграф 2 за всички държави членки. 5. Когато молбата за преобразуване отговаря на изискванията, посочени в параграф 3 от настоящия член, Службата изпраща молбата за преобразуване и съответните данни, посочени в член 111, параграф 2, на централните ведомства по индустриална собственост на държавите членки, включително на Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс, които са счели молбата за приемлива. Службата информира заявителя за датата на изпращане. 6. Комисията приема актове за изпълнение, с които се определят: а) подробното съдържание на молба за преобразуване на заявка за марка на ЕС или регистрирана марка на ЕС в заявка за национална марка съгласно параграф 1; б) подробната информация, която трябва да се съдържа в публикацията на молбата за преобразуване съгласно параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. Член 141 Формални изисквания за преобразуване 1. Всяка централна служба за индустриална собственост, на която е изпратена молба за преобразуване, може да получи от Службата всякаква допълнителна информация относно молбата, позволяваща на тази служба да вземе решение относно националната марка, получаваща се в резултат на преобразуването. 2. Заявката за марка на ЕС или марка на ЕС, препратена в съответствие с член 140, не подлежи на формалните изисквания на националното право, които са различни от предвидените в настоящия регламент или в актовете, приети съгласно настоящия регламент, или които ги допълват. 3. Централната служба по индустриална собственост, на която е предадена молбата, може да изиска, в срок, който не може да бъде по-малък от два месеца, от заявителя: а) да заплати националната такса за подаване на заявка; б) да представи превод на молбата и на приложените към нея документи, на един от официалните езици на съответната държава; в) да посочи адрес за кореспонденция във въпросната държава; г) да предостави изображение на марката в толкова екземпляри, в колкото е предвидено от въпросната държава. ГЛАВА XII СЛУЖБАТА РАЗДЕЛ 1 Общи разпоредби Член 142 Правен статут 1. Службата е агенция на Съюза. Тя притежава правосубектност. 2. Във всяка държава членка тя се ползва с най-широката правоспособност, която може да бъде предоставена на юридическите лица съгласно националното им право; по-специално тя може да придобива или да се разпорежда с недвижимо или движимо имущество и може да участва като страна в съдебни производства. 3. Службата се представлява от своя изпълнителен директор. Член 143 Персонал 1. Правилникът,Условията за работаУсловията за работа и правилата, приети с общо споразумение между институциите на Съюза, за прилагане на Правилника и Условията, се прилагат по отношение на персонала на Службата, без да се засяга прилагането на член 166 от настоящия регламент по отношение на членовете на апелативните състави. 2. Без да се засяга параграф 1, Службата може да използва дългосрочно командировани национални експерти или друг персонал, които не са нейни служители. Управителният съвет приема решение за определяне на правилата за дългосрочното командироване на национални експерти в Службата. Член 144 Привилегии и имунитети Протоколът за привилегиите и имунитетите на Съюза се прилага по отношение на Службата и нейния персонал. Член 145 Отговорност 1. Договорната отговорност на Службата се урежда от закона, приложим към съответния договор. 2. Съдът на Съюза е компетентен да се произнесе по силата на арбитражна клауза, която се съдържа в договор, сключен от Службата. 3. По отношение на извъндоговорната отговорност Службата, в съответствие с основните принципи, общи за законодателствата на държавите членки, възстановява вредите, причинени от нейните отдели или от нейните служители при изпълнение на функциите им. 4. Съдът е компетентен да разглежда споровете относно възстановяването на вредите, посочени в параграф 3. 5. Личната отговорност на служителите по отношение на Службата се урежда от разпоредбите, предвидени в Правилника или Условията за работа, които се прилагат по отношение на тях. Член 146 Езици 1. Заявки за марка на ЕС се подават на един от официалните езици на Съюза. 2. Езиците на Службата са английски, френски, немски, италиански и испански. 3. Заявителят посочва втори език, който е език на Службата и чието използване той приема, като възможен език, при производства по възражение, отмяна или обявяване на недействителност. Ако заявката е подадена на език, който не е един от езиците на Службата, Службата осигурява превод на заявката, както е описано в член 31, параграф 1, на езика, посочен от заявителя. 4. Когато заявителят на марка на ЕС е единствената страна в производство пред Службата, процедурният език е езикът, използван за подаване на заявката за марка на ЕС. Ако подаването е било направено на език, различен от езиците на Службата, Службата може да изпрати писмени съобщения на заявителя на втория език, посочен от него в заявката. 5. Възражението и искането за отмяна или за обявяване на недействителност се подават на един от езиците на Службата. 6. Без да се засяга параграф 5: а) всяка молба или декларация във връзка със заявка за марка на ЕС може да се подава на използвания за подаване на заявката за тази марка на ЕС език или на втория език, който заявителят е посочил в заявката; б) всяка молба или декларация във връзка с регистрирана марка на ЕС може да се подава на един от езиците на Службата. Когато обаче молбата се подава чрез използване на предоставени от Службата формуляри, посочени в член 100, параграф 2, тези формуляри могат да се използват на всеки един от официалните езици на Съюза, при условие че формулярът е попълнен на един от езиците на Службата, доколкото става въпрос за текстови елементи. 7. Ако езикът, избран в съответствие с параграф 5 за възражението или за искането за отмяна или за обявяване на недействителност, е езикът на заявката за марка на ЕС или вторият език, посочен при подаването на тази заявка, този език е процедурният език. Ако избраният език в съответствие с параграф 5 за възражението или за искането за отмяна или за обявяване на недействителност, не е нито езикът на заявката за марка на ЕС, нито вторият език, посочен при подаването на тази заявка, възразяващият или искащият отмяната или обявяването на недействителност трябва да представи за своя сметка превод на своето искане или на езика на заявката за марка, при условие че това е един от езиците на Службата, или на втория език посочен при подаването на заявката. Преводът се представя в срок от един месец от изтичане на срока за представяне на възражения или от датата на подаване на искане за отмяна или за обявяване на недействителност. Езикът, на който искането е било преведено, става тогава процедурен език. 8. Страните в производството по възражение, отмяна, обявяване на недействителност и по обжалване могат да се договорят за друг официален език на Съюза, който да бъде процедурният език. 9. Без да се засягат параграфи 4 и 8 и освен ако не е предвидено друго, в писмените производства пред Службата всяка страна може да използва всеки един от езиците на Службата. Ако избраният език не е езикът, на който се води производството, страната осигурява превод на този език в срок от един месец от датата на представяне на оригиналния документ. Когато заявителят за марка на ЕС е единствената страна в производство пред Службата и езикът, използван за подаване на заявката за марка на ЕС, не е един от езиците на Службата, преводът може също да бъде изпратен на втория език, посочен от заявителя в неговата заявка. 10. Изпълнителният директор определя начина, по който се удостоверява верността на преводите. 11. Комисията приема актове за изпълнение, с които се определят: а) степента, до която удостоверителните документи, които се използват в писмените производства пред Службата, могат да се подават на всеки един от езиците на Съюза и необходимостта от осигуряване на превод; б) необходимите стандарти за преводите, които се изпращат в Службата. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 207, параграф 2. Член 147 Публикуване и вписвания в регистъра 1. Заявка за марка на ЕС, както е описано в член 31, параграф 1 и цялата останала информация, чието публикуване е предписано от настоящия регламент или от акт, приет в съответствие с настоящия регламент, се публикуват на всички официални езици на Съюза. 2. Всички вписвания в регистъра се правят на всички официални езици на Съюза. 3. В случай на съмнение текстът на езика на Службата, на който е подадена заявката за марка на ЕС, е автентичен. Ако заявката е подадена на официален език на Съюза, различен от езиците на Службата, текстът, изготвен на втория език, посочен от заявителя, е автентичен. Член 148 Преводачески услуги Преводаческите услуги, необходими за функционирането на Службата, се предоставят от Центъра за преводи за органите на Европейския съюз. Член 149 Прозрачност 1. Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ) се прилага за документи, съхранявани от Службата. 2. Управителният съвет приема подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001. 3. Решенията, взети от Службата съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, могат да бъдат предмет на жалба пред Европейския омбудсман или на иск пред Съда на Европейския съюз при условията, установени съответно в членове 228 и 263 от ДФЕС. 4. При обработката на лични данни от Службата се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ). Член 150 Правила за сигурност за защита на класифицираната информация и на некласифицираната информация от чувствително естество Службата прилага принципите за сигурност, които се съдържат в правилата за сигурност на Комисията, отнасящи се до защитата на класифицираната информация на Европейския съюз (КИЕС) и на некласифицираната информация от чувствително естество, както е посочено в решения (ЕС, Евратом) 2015/443 ( 7 ) и 2015/444 ( 8 ) на Комисията. Принципите за сигурност обхващат, наред с другото, разпоредби относно обмена, обработката и съхранението на такава информация. РАЗДЕЛ 2 Задачи на службата и сътрудничество за насърчаване на сближаването Член 151 Задачи на Службата 1. Службата има следните задачи: а) управление и насърчаване на развитието на системата на марката на ЕС, установена в настоящия регламент; б) управление и насърчаване на развитието на системата на промишлени дизайни на Европейския съюз, установена в Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета ( 9 ); ▼M1 ба) управление и популяризиране на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти, по-специално задачите, възложени ѝ съгласно Регламент (ЕС) 2023/2411 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ), и насърчаване на системата за защита на тези географски указания; ▼B в) насърчаване на сближаването на практиките и инструментите в областта на марките, дизайните и моделите в сътрудничество с централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки, включително Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс; г) задачите, посочени в Регламент (ЕС) № 386/2012 на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ); д) задачите, възложени с Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 12 ). 2. Службата си сътрудничи с институции, органи, служби, ведомства за индустриална собственост, международни и неправителствени организации във връзка със задачите, възложени ѝ в параграф 1. 3. Службата може да предоставя доброволни услуги по медиация с цел подпомагане на страните за уреждане на спорове по взаимно съгласие. Член 152 Сътрудничество за насърчаване на сближаването на практиките и инструментите 1. Службата и централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки и Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс си сътрудничат, за да се насърчи сближаването на практиките и инструментите в областта на марките, дизайните и моделите. Без да се засяга параграф 3, това сътрудничество обхваща по-специално следните области на дейност: а) разработване на общи стандарти за разглеждане на заявките; б) създаване на общи или свързани бази данни и портали за целия Съюз за консултация, търсене и класификация; в) непрекъснато предоставяне и обмен на данни и информация, включително за целите на въвеждане на информация в базите данни и порталите, посочени в буква б); г) установяване на общи стандарти и практики с оглед осигуряване на оперативна съвместимост между процедурите и системите на цялата територия на Съюза и подобряване на тяхната съгласуваност, ефикасност и ефективност; д) споделяне на информация относно правата върху индустриалната собственост и свързаните с тях процедури, включително взаимна подкрепа за информационните бюра и информационните центрове; е) обмен на технически експертни знания и съдействие по отношение на областите, посочени в букви а)—д). 2. Въз основа на предложение на изпълнителния директор, управителният съвет определя и координира проекти от интерес за Съюза и държавите членки по отношение на областите, посочени в параграфи 1 и 6, като приканва централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки и Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс да участват в тези проекти. Разработката на проекта съдържа конкретни задължения и отговорности за всяко участващо ведомство за индустриална собственост на държавите членки, Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс и Службата. Службата се консултира с представители на потребителите, по-специално на етапа на разработка на проектите и на оценка на техните резултати. 3. Централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки и Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс могат да не участват в проектите, посочени в първа алинея на параграф 2, както и да ограничат или да преустановят временно сътрудничеството си по тях. Когато се възползват от предвидените в първа алинея възможности, централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки и Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс представят на Службата писмено изложение на мотивите за своето решение. 4. След като са се ангажирали с участие в определени проекти, централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки и Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс, без да се засяга параграф 3, участват ефективно в проектите, посочени в параграф 2, с цел да се осигури тяхното разработване, функциониране, оперативна съвместимост и актуалност. 5. Службата предоставя финансова подкрепа за проектите, посочени в параграф 2, доколкото това е необходимо за осигуряване за целите на параграф 4 на ефективното участие на централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки и на Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс в посочените проекти. Тази финансова подкрепа може да бъде предоставена под формата на безвъзмездни средства и непарични вноски. Общият размер на финансирането не надвишава 15 % от годишните приходи на Службата. Бенефициери на безвъзмездните средства са централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки и Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс. Безвъзмездните средства могат да се отпускат без покани за представяне на предложения в съответствие с финансовите правила, приложими спрямо Службата, и с принципите на процедурите относно безвъзмездните средства, които се съдържат в Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета ( 13 ) и в Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията ( 14 ). 6. Службата и съответните компетентни органи на държавите членки си сътрудничат на доброволен принцип, за да насърчават повишаването на осведомеността относно системата на марките, и в борбата срещу фалшифицирането. Това сътрудничество включва проекти, които са насочени по-специално към прилагането на установените стандарти и практики, както и към организиране на дейности за образование и обучение. Финансовата подкрепа за тези проекти е част от общия размер на финансирането, посочен в параграф 5. Параграфи 2—5 се прилагат mutatis mutandis . РАЗДЕЛ 3 Управителен съвет Член 153 Функции на управителния съвет 1. Без да се засягат функциите, възложени на бюджетния комитет съгласно раздел 6, управителният съвет има следните функции: а) въз основа на проект, представен от изпълнителния директор в съответствие с член 157, параграф 4, буква в), приема годишната работна програма на Службата за следващата година, като взема предвид становището на Комисията, и предава приетата годишна работна програма на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията; б) въз основа на проект, представен от изпълнителния директор в съответствие с член 157, параграф 4, буква д), и като взема предвид становището на Комисията, приема многогодишна стратегическа програма за Службата, включително стратегията на Службата за международно сътрудничество, след размяна на мнения между изпълнителния директор и съответната комисия в Европейския парламент, и предава приетата многогодишна стратегическа програма на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията; в) въз основа на проект, представен от изпълнителния директор в съответствие с член 157, параграф 4, буква ж), приема годишния доклад за дейността и го предава на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на Сметната палата; г) въз основа на проект, представен от изпълнителния директор в съответствие с член 157, параграф 4, буква з), приема многогодишния план за политиката относно персонала; д) изпълнява правомощията, които са му предоставени съгласно член 152, параграф 2; е) изпълнява правомощията, които са му предоставени съгласно член 172, параграф 5; ж) приема правила за предотвратяване и управление на конфликти на интереси в Службата; з) в съответствие с параграф 2 упражнява по отношение на персонала на Службата правомощията, предоставени от Правилника на органа по назначаването, както и от Условията за работа на органа, оправомощен да сключва трудови договори („правомощия на орган по назначаването“); и) приема необходимите правила за прилагане на Правилника и Условията за работа в съответствие с член 110 от Правилника; й) съставя списък на кандидатите, както е предвидено в член 158, параграф 2; к) осигурява подходящи последващи действия във връзка с констатациите и препоръките, произтичащи от вътрешните или външните одитни доклади и оценки, посочени в член 210, както и от разследвания на Европейската служба за борба с измамите (OLAF); л) бива консултиран преди приемането на насоките за разглеждане от Службата, както и в другите случаи, предвидени в настоящия регламент; м) може да представя становища и да иска информация от изпълнителния директор и от Комисията, ако прецени, че това е необходимо; ▼M1 н) приема процедурния правилник на консултативния съвет, посочен в член 35, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2023/2411. ▼B 2. Управителният съвет приема в съответствие с член 110 от Правилника и член 142 от Условията за работа решение, основано на член 2, параграф 1 от Правилника и на член 6 от Условията за работа, с което делегира съответните правомощия на орган по назначаването на изпълнителния директор и определя условията, при които посоченото делегиране на правомощия на орган по назначаването може да бъде оттеглено. Изпълнителният директор има правото от своя страна да делегира тези правомощия на други лица. Когато изключителни обстоятелства налагат това, управителният съвет може с решение временно да оттегли правомощията на орган по назначаването, делегирани на изпълнителния директор, както и правомощията, които последният е делегирал на други лица, и да ги упражнява пряко или да ги делегира на някой от членовете си или на друг служител, различен от изпълнителния директор. Член 154 Състав на управителния съвет 1. Управителният съвет се състои от по един представител на всяка държава членка, двама представители на Комисията и един представител на Европейския парламент, както и от съответните им заместници. 2. Членовете на управителния съвет могат да бъдат подпомагани от съветници или експерти при спазване на процедурния правилник. Член 155 Председател на управителния съвет 1. Управителният съвет избира председател и заместник-председател измежду членовете си. Заместник-председателят замества по право председателя, когато той е възпрепятстван да изпълнява задълженията си. 2. Продължителността на мандата на председателя и на заместник-председателя е четири години. Този мандат може да бъде подновен еднократно. Ако обаче членството им в управителния съвет изтече по време на мандата им, мандатът изтича автоматично на същата дата. Член 156 Заседания 1. Заседанията на управителния съвет се свикват от неговия председател. 2. Изпълнителният директор участва в разискванията, освен ако управителният съвет не реши друго. 3. Управителният съвет провежда редовно заседание поне веднъж годишно. Освен това той се свиква по инициатива на председателя или по искане на Комисията, или на една трета от държавите членки. 4. Управителният съвет приема свой процедурен правилник. 5. Управителният съвет взема решенията си с абсолютно мнозинство от своите членове. Въпреки това се изисква мнозинство от две трети от неговите членове за решенията, които управителният съвет е оправомощен да приема съгласно член 153, параграф 1, букви а) и б), член 155, параграф 1 и член 158, параграфи 2 и 4. В двата случая всеки член разпо