РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017-352 създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата

Регламент (ЕС) 2017/352 относно създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата Консолидиран ТЕКСТ: 32017R0352 — BG — 28.05.2020 02017R0352 — BG — 28.05.2020 — 001.001 ►B РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/352 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 февруари 2017 година за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 057, 3.3.2017 г., стр. 1) Изменен с: Официален вестник № страница дата ►M1 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/697 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 май 2020 година L 165 7 27.5.2020 ▼B РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/352 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 февруари 2017 година за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата (текст от значение за ЕИП) ГЛАВА I ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ Член 1 Предмет и обхват 1. Настоящият регламент установява: а) рамка за предоставянето на пристанищни услуги; б) общи правила относно финансовата прозрачност и таксите за пристанищни услуги и за ползване на пристанищната инфраструктура. 2. Настоящият регламент се прилага за предоставянето на следните категории пристанищни услуги („пристанищни услуги“), независимо дали те се предоставят в зоната на пристанището или по водните пътища до пристанището: а) зареждане с гориво; б) обработка на товари; в) акостиране и швартоване; г) пътнически услуги; д) събиране на отпадъци от експлоатацията на кораби и на остатъци от товари; е) пилотаж; и ж) теглене на буксир. 3. Член 11, параграф 2 се прилага и за услугите по драгиране. 4. Настоящият регламент се прилага за всички морски пристанища от трансевропейската транспортна мрежа, изброени в приложение II към Регламент (ЕС) № 1315/2013. 5. Държавите членки могат да решат да не прилагат настоящия регламент спрямо морските пристанища от широкообхватната мрежа, разположени в най-отдалечените региони, посочени в член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Когато държавите членки решат да не прилагат настоящия регламент спрямо такива морски пристанища, те уведомяват Комисията за това решение. 6. Държавите членки могат да прилагат настоящия регламент и за други морски пристанища. В случай че държавите членки решат да прилагат настоящия регламент спрямо други морски пристанища, те уведомяват Комисията за това решение. 7. Настоящият регламент не засяга директиви 2014/23/ЕС ( 1 ) и 2014/24/ЕС ( 2 ) на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2014/25/ЕС. Член 2 Определения За целите на настоящия регламент: 1) „зареждане с гориво“ означава предоставянето на твърди, течни или газообразни горива или на друг източник на енергия, използван за задвижването на плавателния съд, както и за общи и специфични доставки на енергия на борда на плавателния съд, когато е на котвена стоянка; 2) „обработка на товари“ означава организацията и обработката на товарите между превозващия ги плавателен съд и брега, независимо дали става дума за внос, износ или транзитно преминаване на товара, включително обработката, закрепването, освобождаването, товаренето, транспортирането и временното съхраняване на товара в съответния терминал за обработка на товари в пряка връзка с превоза на товарите, но с изключение — освен ако държавите членки не са решили друго — на складиране, разтоварване, препакетиране или всякакви други услуги с добавена стойност, свързани с товарите; 3) „компетентен орган“ означава всеки публичен или частен орган, който е оправомощен на местно, регионално или национално равнище, съгласно националното право или правни инструменти, да извършва дейности, свързани с организацията и администрирането на пристанищните дейности, съвместно със или вместо управителния орган на пристанището; 4) „драгиране“ означава отстраняване на пясъка, седимента или други вещества от дъното на водните пътища за достъп до пристанището, в рамките на пристанищната зона, която попада в компетентността на управителния орган на пристанището, включително изхвърлянето на отстранените материали, с цел да се осигури на плавателните съдове достъп до пристанището; то включва както първоначалното отстраняване (капитално драгиране), така и поддържащото драгиране, извършвано с цел поддържане на водните пътища достъпни, като същевременно не представлява пристанищна услуга, предоставена на ползвателите; 5) „управителен орган на пристанището“ означава всеки публичен или частен орган, който, съгласно националното право или правни инструменти, има за цел или е оправомощен да извършва на местно равнище, в съчетание или не с други дейности, администрирането и управлението на пристанищната инфраструктура и на една или повече от следните задачи в съответното пристанище: координиране на пристанищния трафик, управление на пристанищния трафик, координиране на дейностите на операторите, които присъстват в съответното пристанище, и контрол върху дейността на операторите, представени в съответното пристанище; 6) „акостиране/швартоване“ означава услугите по заставане на кораба в пристанището, включително преместването по кея, необходими за безопасното функциониране на даден плавателен съд в пристанището или във водните пътища за достъп до пристанището; 7) „пътнически услуги“ означава организацията, обслужването и обработката на пътници, техния багаж и техните моторни превозни средства между превозващия ги плавателен съд и брега и също така включва обработката на лични данни и превоза на пътниците в съответния пътнически терминал; 8) „пилотаж“ означава услуги за насочване на плавателния съд от пилот или от пилотска станция, за да се даде възможност за безопасно влизане или излизане на плавателния съд по водните пътища за достъп до пристанището или за безопасно корабоплаване в рамките на пристанището; 9) „такса за ползване на пристанищната инфраструктура“ означава такса, събирана в полза — пряко или непряко — на управителния орган на пристанището или на компетентния орган, за ползването на инфраструктура, съоръжения и услуги, включително водните пътища за достъп до съответните пристанища, както и за достъпа до обслужването на пътници и товари, но с изключение на сумите за отдаване на земя под наем и таксите с еквивалентно действие; 10) „събиране на отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари“ означава приемането на отпадъци от експлоатацията на кораби и на остатъци от товари във всяко съоръжение, което е закрепено неподвижно, плаващо или подвижно и може да приема отпадъци от експлоатацията на корабите или остатъци от товари, както е определено в Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ); 11) „такса за пристанищна услуга“ означава такса, събирана в полза на доставчика на пристанищни услуги и заплащана от ползвателите на съответната услуга; 12) „договор за пристанищна услуга“ означава официално и правно обвързващо споразумение или акт с еквивалентно правно действие между доставчик на пристанищни услуги и управителен орган на пристанището или компетентен орган, който има за предмет предоставянето на една или повече пристанищни услуги, без това да засяга формата, под която се определят доставчиците на пристанищни услуги; 13) „доставчик на пристанищни услуги“ означава всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или желае да предоставя срещу възнаграждение една или повече от категориите пристанищни услуги; 14) „задължение за извършване на обществена услуга“ означава изискване, формулирано или определено с цел да се гарантира предоставянето на тези пристанищни услуги или дейности от общ интерес, които даден оператор, ако отчита само собствените си търговски интереси, не би поел или не би поел в същата степен или при същите условия; 15) „морски превози на къси разстояния“ означава придвижването на товари и пътници по море между пристанища, разположени в географската територия на Европа, или между такива пристанища и пристанища, намиращи се в държави извън Европа, които имат брегова линия със затворените морски басейни, граничещи с Европа; 16) „морско пристанище“ означава наземно и морско пространство, състоящо се от такава инфраструктура и оборудване, позволяващи главно приемане, товарене и разтоварване на плавателни съдове, складиране, получаване и предаване на стоки, както и качване и слизане от борда на пътници, екипаж и други лица и всяка друга инфраструктура, необходима за транспортните оператори в рамките на пристанищната зона; 17) „теглене на буксир“ означава подпомагане на плавателен съд чрез влекач с цел да се даде възможност за безопасно влизане или напускане на пристанището или за безопасно корабоплаване в рамките на пристанището, като се предоставя помощ за маневрирането на плавателния съд; 18) „водни пътища за достъп“ означава достъп по вода до пристанището от открито море, като например подходи към пристанища, фарватери, реки, морски канали и фиорди, при условие че подобни водни пътища попадат в компетентността на управителния орган на пристанището. ГЛАВА II ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРИСТАНИЩНИ УСЛУГИ Член 3 Организация на пристанищните услуги 1. В съответствие с настоящия регламент достъпът до пазара за предоставяне на пристанищни услуги в морските пристанища може да подлежи на: а) минимални изисквания за предоставянето на пристанищни услуги; б) ограничения на броя на доставчиците; в) задължения за извършване на обществена услуга; г) ограничения във връзка с вътрешните оператори. 2. Държавите членки могат да решат посредством националното си право да не налагат нито едно от условията, посочени в параграф 1, за една или повече категории пристанищни услуги. 3. Условията за достъп до съоръженията, инсталациите и оборудването на пристанището са справедливи, разумни и недискриминационни. Член 4 Минимални изисквания за предоставянето на пристанищни услуги 1. Управителният орган на пристанището или компетентният орган може да наложи на доставчиците на пристанищни услуги, включително подизпълнителите, да спазват минималните изисквания за извършването на съответната пристанищна услуга. 2. Минималните изисквания, предвидени в параграф 1, могат да се отнасят единствено до: а) професионалната квалификация на доставчика на пристанищни услуги, неговите служители или физическите лица, които действително и постоянно управляват дейностите на доставчика на пристанищни услуги; б) финансовия капацитет на доставчика на пристанищни услуги; в) оборудването, което е необходимо за предоставяне на съответната пристанищна услуга в нормални и безопасни условия, и капацитета за поддържане на това оборудване на изискваното ниво; г) наличността на съответната пристанищна услуга за всички ползватели, на всички котвени стоянки и кейове и без прекъсване през деня и през нощта в продължение на цялата година; д) спазване на изискванията относно морската безопасност или безопасността и сигурността на пристанището или достъпа до него, неговите съоръжения, оборудването, работниците и други лица; е) спазване на екологичните изисквания на местно и национално равнище, на равнището на Съюза и на международно равнище; ж) спазване на задълженията в областта на социалното и трудовото право, които се прилагат в държавата членка на съответното пристанище, в това число условията на приложимите колективни споразумения, изискванията относно набирането на екипаж и изискванията, свързани с работното време и времето за почивка на моряците и с приложимите правила за инспекциите по труда; з) добрата репутация на доставчика на пристанищни услуги, както е определена в съответствие с приложимото национално право относно добрата репутация, като се вземат под внимание всички сериозни основания за съмнения в надеждността на доставчика на пристанищни услуги. 3. Без да се засяга параграф 4, когато дадена държава членка счита за необходимо да наложи изискване относно знамето с цел да се гарантира пълно спазване на параграф 2, буква ж) за плавателни съдове, използвани предимно за операции по теглене на буксир или акостиране в пристанища, разположени на нейна територия, тя информира Комисията за своето решение преди публикуването на обявлението за обществена поръчка или, при липса на обявление за обществена поръчка, преди да наложи изискване относно знамето. 4. Минималните изисквания: а) са прозрачни, обективни, недискриминационни, пропорционални и съответстващи на категорията и естеството на пристанищната услуга, за която се отнасят; б) се спазват до изтичането на правото за извършване на пристанищна услуга. 5. Когато минималните изисквания включват специфични познания за местните условия, управителният орган на пристанището или компетентният орган гарантира, че е налице адекватен достъп до информация в условията на прозрачност и недискриминация. 6. В случаите, предвидени в параграф 1, управителният орган на пристанището или компетентният орган публикува минималните изисквания, посочени в параграф 2 и процедурата за предоставяне на правото за извършване на пристанищни услуги съгласно тези изисквания до 24 март 2019 г. или в случай на минимални изисквания, които ще станат приложими след тази дата — поне три месеца преди датата, на която тези изисквания ще станат приложими. Управителният орган на пристанището или компетентният орган информира предварително доставчиците на пристанищни услуги за всяка промяна на критериите или на процедурата. 7. Настоящият член се прилага, без да засяга член 7. Член 5 Процедура за гарантиране на спазването на минималните изисквания 1. Управителният орган на пристанището или компетентният орган третира доставчиците на пристанищни услуги по прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален начин. 2. Управителният орган на пристанището или компетентният орган предоставя или отказва да предостави правото да се извършват пристанищни услуги въз основа на минималните изисквания, установени в съответствие с член 4, в разумен срок, който във всички случаи не е по-дълъг от четири месеца от получаването на искане за предоставянето на такова право и на необходимите документи. 3. Всеки такъв отказ от управителния орган на пристанището или от компетентния орган се обосновава надлежно въз основа на минималните изисквания, посочени в член 4, параграф 2. 4. Всяко ограничаване на времетраенето или прекратяване на правото за извършване на пристанищна услуга от управителния орган на пристанището или от компетентния орган се обосновава надлежно и е в съответствие с параграф 1. Член 6 Ограничаване на броя на доставчиците на пристанищни услуги 1. Управителният орган на пристанището или компетентният орган може да ограничи броя на доставчиците на пристанищни услуги за дадена пристанищна услуга на основание една или няколко от изброените по-долу причини: а) недостиг на земна площ или запазено земеползване или ползване на крайбрежни площи, при условие че ограничаването е в съответствие с решенията или плановете, приети от управителния орган на пристанището и, когато е уместно, други публични органи, компетентни в съответствие с националното право; б) липсата на такова ограничаване пречи на изпълнението на задълженията за извършване на обществена услуга, както е предвидено в член 7, включително когато тази липса води до прекомерно високи разходи, свързани с изпълнението на тези задължения за управителния орган на пристанището, компетентния орган или ползвателите на пристанището; в) липсата на такова ограничаване пречи на задоволяването на необходимостта да се осигурят безопасни, сигурни или екологично устойчиви пристанищни операции; г) характеристиките на пристанищната инфраструктура или естеството на пристанищния трафик са такива, че операции на повече от един доставчик на пристанищни услуги в пристанището не биха били възможни; д) когато е установено съгласно член 35 от Директива 2014/25/ЕС, че пристанищен сектор или подсектор, заедно с пристанищните услуги в него, осъществява в рамките на дадена държава членка дейност, която е пряко изложена на конкуренция в съответствие с член 34 от посочената директива. В такива случаи параграфи 2 и 3 от настоящия член не се прилагат. 2. С цел да предостави на заинтересованите страни възможността да представят коментарите си в разумен срок, управителният орган на пристанището или компетентният орган публикува всяко предложение за ограничаване на броя на доставчиците на пристанищни услуги в съответствие с параграф 1 заедно с основанията за това най-малко три месеца преди приемането на решението за ограничаване на броя на доставчиците на пристанищни услуги. 3. Управителният орган на пристанището или компетентният орган публикува приетото решение за ограничаване на броя на доставчиците на пристанищни услуги. 4. Когато управителният орган на пристанището или компетентният орган решава да ограничи броя на доставчиците на пристанищна услуга, той следва процедура на подбор, която е отворена за всички заинтересовани страни, недискриминационна и прозрачна. Управителният орган на пристанището или компетентният орган публикува информация за пристанищната услуга, която ще се предоставя, както и за процедурата за подбор и гарантира, че цялата съществена информация, която е необходима за изготвянето на заявленията, е ефективно достъпна за всички заинтересовани страни. На заинтересованите страни се дава достатъчно дълъг срок, така че да им се позволи да извършат разумна оценка и да подготвят заявленията си. При нормални обстоятелства минималният такъв срок е 30 дни. 5. Параграф 4 не се прилага в случаите, посочени в параграф 1, буква д) и в параграф 7 от настоящия член, както и в член 8. 6. Когато управителният орган на пристанище или компетентният орган предоставя пристанищни услуги сам или чрез юридически обособено образувание, което пряко или косвено контролира, съответната държава членка предприема такива мерки за избягване на конфликти на интереси, каквито са необходими. Ако такива мерки не са налице, броят на доставчиците е не по-малък от двама, освен ако поради една или повече от изброените в параграф 1 причини ограничаването на броя на доставчиците на пристанищни услуги до един доставчик е обосновано. 7. Държавите членки могат да решат, че намиращите се на тяхна територия пристанища от широкообхватната мрежа, които не отговарят на критериите по член 20, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1315/2013, могат да ограничат броя на доставчиците на услуги за дадена пристанищна услуга. Държавите членки информират Комисията за това си решение. Член 7 Задължения за извършване на обществена услуга 1. Държавите членки могат да решат да наложат на доставчиците на пристанищни услуги задължения за извършване на обществена услуга във връзка с пристанищните услуги, както и да поверят на управителния орган на пристанището или на компетентния орган правото да налага такива задължения, за да се гарантира изпълнението на най-малко едно от следните условия: а) наличност на пристанищната услуга за всички ползватели, на всички котвени стоянки и кейове, без прекъсване, през деня и през нощта в продължение на цялата година; б) наличност на услугата за всички ползватели при равни условия; в) ценова достъпност на услугата за определени категории ползватели; г) безопасност, сигурност или екологична устойчивост на пристанищните операции; д) предоставяне на адекватни транспортни услуги на обществеността; и е) териториално сближаване. 2. Задълженията за извършване на обществена услуга, посочени в параграф 1, са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и проверими и гарантират равни условия на достъп за всички доставчици на пристанищни услуги, установени в Съюза. 3. В случай че държава членка реши да наложи задължения за извършване на обществена услуга за една и съща услуга във всички свои морски пристанища, обхванати от настоящия регламент, тя уведомява Комисията за тези задължения. 4. В случай на смущения в осъществяването на пристанищни услуги, за които са наложени задължения за извършване на обществена услуга, или когато възникне непосредствен риск от такава ситуация, управителният орган на пристанището или компетентният орган може да предприеме спешна мярка. Спешната мярка може да бъде под формата на пряко възлагане на услугата на друг доставчик за срок до две години. В този период управителният орган на пристанището или компетентният орган или започва нова процедура за избор на доставчик на пристанищни услуги, или прилага член 8. Колективните действия при трудови спорове, предприети в съответствие с националното право, не се считат за прекъсване на пристанищните услуги, по отношение на които да могат да се предприемат спешни мерки. Член 8 Вътрешен оператор 1. Без да се засяга член 6, параграф 6, управителният орган на пристанището или компетентният орган може да реши или да предоставя дадена пристанищна услуга сам или да я предоставя чрез юридически обособено образувание, над което упражнява степен на контрол, сходна с тази, която упражнява върху собствените си подразделения, при условие че член 4 се прилага при равни условия за всички оператори, предоставящи съответната пристанищна услуга. В такива случаи доставчикът на пристанищни услуги се счита за вътрешен оператор за целите на настоящия регламент. 2. Управителният орган на пристанището или компетентният орган се разглежда като упражняващ степен на контрол над юридически обособено образувание, сходна с тази, която упражнява над своите собствени подразделения, само ако има решаващо влияние както върху стратегическите цели, така и върху съществените решения на съответното юридическо образувание. 3. В случаите, предвидени в член 6, параграф 1, букви а) — г), вътрешният оператор е ограничен да предоставя възложената му пристанищна услуга само в пристанището или пристанищата, за които му е възложена тази услуга. Член 9 Гарантиране на правата на работниците и служителите 1. Настоящият регламент не засяга прилагането на социалното и трудовото законодателство на държавите членки. 2. Без да се засягат разпоредбите на правото на Съюза и на националното право, включително приложимите колективни споразумения между социалните партньори, управителният орган на пристанището или компетентният орган изисква от определения доставчик на пристанищни услуги да предостави на персонала работни условия в съответствие с приложимите задължения в областта на социалното и трудовото право и да спазва социалните стандарти, установени в правото на Съюза, националното право или колективни споразумения. 3. В случай на промяна на доставчика на пристанищни услуги в резултат на възлагането на договор за концесия или обществена поръчка, управителният орган на пристанището или компетентният орган може да изисква правата и задълженията на предишния доставчик на пристанищни услуги, които произтичат от трудов договор или друго правоотношение, свързано с предоставяне на труд, както е определено в националното право, и съществуват към датата на тази промяна, да бъдат прехвърлени на новоизбрания доставчик на пристанищни услуги. В такъв случай персоналът, нает по-рано от предишния доставчик на пристанищни услуги, получава същите права, с които би се ползвал в случай на прехвърляне на предприятие по смисъла на Директива 2001/23/ЕО. 4. Когато в контекста на предоставянето на пристанищни услуги се извърши прехвърляне на персонал, в тръжните документи и в договорите за пристанищни услуги се изброява засегнатият персонал и се предоставят прозрачни подробности за договорните му права и условията, при които заетите лица се смятат за свързани с пристанищните услуги. Член 10 Освобождавания 1. Настоящата глава и член 21 не се прилагат за услуги по обработка на товари, пътнически услуги и пилотаж. 2. Държавите членки могат да решат да прилагат разпоредбите на настоящата глава и на член 21 по отношение на пилотажа. Държавите членки информират Комисията за това си решение. ГЛАВА III ФИНАНСОВА ПРОЗРАЧНОСТ И САМОСТОЯТЕЛНОСТ Член 11 Прозрачност на финансовите отношения 1. Финансовите отношения между държавните органи и управителния орган на пристанище или друго образувание, което предоставя пристанищни услуги от негово име, получавайки публични средства, се отразяват по прозрачен начин в счетоводната система с цел ясно да се показва следното: а) публичните средства, които държавните органи предоставят пряко на управителния орган на съответното пристанище; б) публичните средства, които държавните органи предоставят чрез посредничеството на публични предприятия или публични финансови институции; и в) предназначението, за което са предоставени тези публични средства. 2. Когато управителният орган на пристанище, получаващо публични средства, предоставя пристанищни услуги или драгиране, или друго образувание предоставя такива услуги от негово име, той води отчетност за тази финансирана с публични средства пристанищна услуга или драгиране отделно от отчетността за останалите си дейности по такъв начин, че: а) всички разходи и приходи са обособени или разпределени правилно на основата на последователно прилагани и обективно обосновани принципи за осчетоводяване на разходите; и б) принципите за осчетоводяване на разходите, на чиято основа се водят отделните сметки, са ясно установени. 3. Публичните средства, посочени в параграф 1, включват акционерен капитал и квазикапиталови средства, безвъзмездно предоставени средства, средства, които следва да бъдат възстановени само при определени обстоятелства, отпускане на заеми, включително овърдрафт и аванси за инжектиране на капитали, гаранции, предоставени на управителния орган на пристанището от държавните органи и каквато и да е друга форма на публична финансова подкрепа. 4. Управителният орган на пристанището или друго образувание, предоставящо пристанищни услуги от негово име, съхранява информацията за финансовите отношения по параграфи 1 и 2 в продължение на пет години след изтичането на финансовата година, за която се отнася информацията. 5. Управителният орган на пристанището или друго образувание, предоставящо пристанищни услуги от негово име, представя, в случай на официална жалба и при поискване, на компетентния орган на съответната държава членка посочената в параграфи 1 и 2 информация и всякаква допълнителна информация, която смята за необходима с оглед извършването на цялостна оценка на предоставените данни и оценка на спазването на настоящия регламент в съответствие с правилата за конкуренцията. При поискване тази информация се предоставя от компетентния орган на Комисията. Информацията се предава в срок от три месеца, считано от датата на искането. 6. Когато управителният орган на пристанището или друго образувание, предоставящо пристанищни услуги от негово име не е получило публични средства през предходните счетоводни години, но започва да ползва публични средства, прилага параграфи 1 и 2, считано от счетоводната година след прехвърлянето на публичните средства. 7. Когато публичните средства са платени като компенсация за задължение за извършване на обществена услуга, те се посочват отделно в съответните отчети и не могат да се прехвърлят към друга услуга или стопанска дейност. 8. Държавите членки могат да решат, че в случай на несъразмерна административна тежест параграф 2 от настоящия член не се прилага за тези техни пристанища от широкообхватната мрежа, които не отговарят на критериите по член 20, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1315/2013, при условие че всички получени публични средства и тяхното използване за предоставяне на пристанищни услуги са отразени по напълно прозрачен начин в счетоводната система. Държавите членки информират Комисията за това си решение. Член 12 Такси за пристанищни услуги 1. Таксите за услугите, предоставяни от вътрешен оператор съгласно задължение за извършване на обществена услуга, таксите за услуги по пилотаж, които не са изложени на ефективна конкуренция, както и таксите, които се събират от доставчиците на пристанищни услуги, посочени в член 6, параграф 1, буква б), се определят по прозрачен, обективен и недискриминационен начин и са пропорционални на себестойността на предоставяната услуга. 2. Заплащането на таксите за пристанищни услуги може да бъде включено в други плащания, като например заплащане на такси за ползване на пристанищната инфраструктура. В такъв случай доставчикът на пристанищни услуги и, когато е уместно, управителният орган на пристанището правят необходимото размерът на таксата за пристанищната услуга да може да бъде лесно установен от ползвателя на пристанищната услуга. 3. Доставчикът на пристанищни услуги предоставя, в случай на официална жалба и при поискване, на релевантния орган в съответната държава членка всяка имаща отношение информация относно елементите, които служат като основа за определяне на структурата и нивото на таксите за пристанищни услуги, които попадат в обхвата на параграф 1. Член 13 Такси за ползване на пристанищната инфраструктура 1. Държавите членки гарантират, че се събира такса за ползване на пристанищната инфраструктура. Това не възпрепятства доставчиците на пристанищни услуги, които ползват пристанищната инфраструктура, да начисляват такси за пристанищни услуги. 2. Заплащането на таксите за ползване на пристанищната инфраструктура може да бъде включено в други плащания, като например заплащане на такси за пристанищни услуги. В този случай управителният орган на пристанището прави необходимото размерът на таксата за ползване на пристанищната инфраструктура да може да бъде лесно установен от ползвателя на пристанищната инфраструктура. 3. С цел да се допринесе за изграждането на ефективна система за таксуване за ползване на инфраструктурата, структурата и равнището на таксите за ползване на пристанищната инфраструктура се определят в съответствие със собствената търговска стратегия и инвестиционни планове на пристанището и са в съответствие с правилата за конкуренцията. Когато е релевантно, тези такси отговарят на общите изисквания, установени в рамките на общата политика за пристанищата на съответната държава членка. 4. Без да се засяга параграф 3, таксите за ползване на пристанищната инфраструктура могат да варират в зависимост от собствената икономическа стратегия на съответното пристанище и политиката му за пространствено планиране, свързани, наред с останалото, с определени категории ползватели, или с цел насърчаване на по-ефикасното използване на пристанищната инфраструктура, морските превози на къси разстояния или постигането на високи екологични резултати, енергийна или въглеродна ефективност на транспортните операции. Критериите, използвани за това диференциране, са прозрачни, обективни и недискриминационни и са съвместими с конкурентното право, включително правилата за държавните помощи. Таксите за ползване на пристанищната инфраструктура могат да вземат предвид външните разходи и да се променят в зависимост от търговските практики. 5. Управителният орган на пристанището или компетентният орган гарантира, че ползвателите на пристанището и техните представители или сдружения са информирани за естеството и равнището на таксите за ползване на пристанищната инфраструктура. Управителният орган на пристанището или компетентният орган гарантира, че ползвателите на пристанищната инфраструктура са информирани за всякакви промени в естеството или равнището на таксите за ползване на пристанищната инфраструктура най-малко два месеца преди влизането в сила на тези промени. Управителният орган на пристанището или компетентният орган не е длъжен да оповестява диференцирането в таксите, което е резултат от индивидуални преговори. 6. Управителният орган на пристанището, в случай на официална жалба и при поискване, предоставя на релевантния орган в съответната държава членка информацията, посочена в параграфи 4 и 5, и всяка имаща отношение информация относно елементите, които служат за основа при определянето на структурата и равнището на таксите за ползване на пристанищната инфраструктура. При поискване посоченият орган предоставя информацията на Комисията. ГЛАВА IV ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 14 Обучение на персонала Доставчиците на пристанищни услуги гарантират, че работниците получават необходимото обучение за придобиване на знанията, които са особено важни за тяхната работа, като се обръща особено внимание на аспектите, свързани със здравето и безопасността, както и на редовното актуализиране на изискванията за обучение, така че да се отговори на предизвикателствата на технологичните иновации. Член 15 Консултации с ползвателите на пристанищата и други заинтересовани страни 1. Управителният орган на пристанището, в съответствие с приложимото национално право, се консултира с ползвателите на пристанището относно политиката си на таксуване, включително в случаите, посочени в член 8. Тези консултации обхващат всяка съществена промяна в таксите за ползване на пристанищната инфраструктура и таксите за пристанищни услуги в случаи, когато вътрешни оператори предоставят пристанищни услуги в рамките на задълженията за извършване на обществена услуга. 2. Управителният орган на пристанището, в съответствие с приложимото национално право, се консултира с ползвателите на пристанището и други имащи отношение заинтересовани страни по съществени въпроси от своята компетентност относно: а) координацията на пристанищните услуги в зоната на пристанището; б) мерките за подобряване на връзките с хинтерланда, включително мерките, имащи за цел да се развие и подобри ефикасността на връзките с железопътния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища; в) ефикасността на административните процедури в пристанището и мерките за тяхното опростяване; г) въпроси във връзка с околната среда; д) пространственото планиране; и е) мерките за гарантиране на безопасността в зоната на пристанището, включително, когато е целесъобразно, здравето и безопасността на пристанищните работници. 3. Доставчиците на пристанищни услуги предоставят на ползвателите на пристанището адекватна информация относно естеството и равнището на таксите за пристанищни услуги. 4. Управителният орган на пристанището или доставчиците на пристанищни услуги спазват поверителността на чувствителната търговска информация при изпълнението на своите задължения съгласно настоящия член. Член 16 Разглеждане на жалби 1. Всяка държава членка гарантира, че е въведена ефективна процедура за разглеждане на жалбите, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, в нейните морски пристанища, обхванати от настоящия регламент. 2. Разглеждането на жалбите се извършва по начин, който избягва конфликти на интереси и който е функционално независим от който и да е управляващ орган на пристанището или доставчиците на пристанищни услуги. Държавите членки гарантират, че е налице ефективно функционално разграничение между разглеждането на жалбите, от една страна, и собствеността и управлението на пристанищата, доставките на пристанищни услуги и ползването на пристанищата, от друга. Разглеждането на жалбите е безпристрастно и прозрачно и надлежно зачита правото на свобода на стопанската инициатива. 3. Жалбите се подават в държавата членка на пристанището, където се приема, че е възникнал спорът. Държавите членки гарантират, че ползвателите на пристанищата и другите имащи отношение заинтересовани страни са информирани за мястото, на което се подават жалбите, и за начина на подаването им, както и за това кои органи отговарят за разглеждането на жалбите. 4. Органите, които отговарят за разглеждането на жалбите, си сътрудничат, когато е целесъобразно, с цел взаимно подпомагане при спорове, включващи страни, установени в различни държави членки. 5. Органите, които отговарят за разглеждането на жалбите, в съответствие с националното право, имат правомощието да изискат от управителните органи на пристанищата, доставчиците на пристанищни услуги и ползвателите на пристанищата да им предоставят информация, имаща отношение към жалбата. 6. Органите, които отговарят за разглеждането на жалбите, в съответствие с националното право имат правомощието да вземат решения, които са задължителни, при съдебен контрол, когато е приложимо. 7. Държавите членки информират Комисията за процедурата за разглеждане на жалбите и за посочените в параграф 3 органи до 24 март 2019 г. и впоследствие за всякакви изменения във връзка с тази информация. Комисията публикува и актуализира редовно тази информация на своя уебсайт. 8. Когато е целесъобразно, държавите членки обменят информация от общ характер относно прилагането на настоящия член. Комисията подкрепя това сътрудничество. Член 17 Компетентни органи Държавите членки гарантират, че ползвателите на пристанищата и другите имащи отношение заинтересовани страни са информирани за компетентните органи, посочени в член 11, параграф 5, член 12, параграф 3 и член 13, параграф 6. Държавите членки също така информират Комисията за тези органи до 24 март 2019 г. и впоследствие за всякакви изменения във връзка с тази информация. Комисията публикува и актуализира редовно тази информация на своя уебсайт. Член 18 Жалби 1. Всяка страна със законен интерес има право да обжалва решения или отделни мерки, приети по силата на настоящия регламент от управителния орган на пристанището, компетентния орган или друг компетентен национален орган. Апелативните органи са независими от участващите страни, като тази функция може да се изпълнява и от съдилища. 2. Когато апелативният орган, посочен в параграф 1, не е съдебен орган, той мотивира писмено своите решения. Неговите решения подлежат на обжалване пред национален съд. Член 19 Санкции Държавите членки изготвят разпоредбите относно санкциите, приложими в случай на нарушение на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки уведомяват за тези мерки Комисията до 24 март 2019 г. и своевременно я уведомяват за всяко тяхно последващо изменение. Член 20 Доклад Не по-късно от 24 март 2023 г. Комисията представя доклад пред Европейския парламент и пред Съвета относно функционирането и въздействието на настоящия регламент. Този доклад взема под внимание напредъка, постигнат в рамките на Секторния комитет за социален диалог за пристанищния сектор на равнището на ЕС. Член 21 Преходни мерки 1. Настоящият регламент не се прилага по отношение на договорите за пристанищни услуги, сключени преди 15 февруари 2017 г. и които са ограничени във времето. 2. Сключените преди 15 февруари 2017 г. договори за пристанищни услуги, чието действие не е ограничено във времето или които пораждат сходно действие, се изменят с оглед привеждането им в съответствие с настоящия регламент до 1 юли 2025 г. ▼M1 3. Въпреки предвиденото в член 13, параграфи 1, 3 и 4, управителният орган на пристанището или компетентният орган може да вземе решение да освободи от плащане, да спре, да намали или да отсрочи плащането на такси за ползване на пристанищната инфраструктура, дължими за периода от 1 март 2020 г. до 31 октомври 2020 г. Държавите членки могат да решат, че с такива решения трябва да се спазват изискванията, установени за тази цел в националното право. Освобождаването от плащане, спирането, намаляването или отсрочването на плащането на таксите за ползване на пристанищната инфраструктура се предоставя по прозрачен, обективен и недискриминационен начин. Управителният орган на пристанището или компетентният орган гарантира, че ползвателите на пристанището и техните представители или сдружения са информирани съответно. Срокът от два месеца, посочен в член 13, параграф 5, не се прилага. ▼B Член 22 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз . Той се прилага от 24 март 2019 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. ( 1 ) Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1). ( 2 ) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65). ( 3 ) Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари (ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 81).