РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017-625 официалния контрол и другите официални дейности

Регламент (ЕС) 2017/625 относно официалния контрол и другите официални дейности Консолидиран ТЕКСТ: 32017R0625 — BG — 05.01.2025 02017R0625 — BG — 05.01.2025 — 004.001 ►B РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/625 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 095, 7.4.2017 г., стр. 1) Изменен с: Официален вестник № страница дата ►M1 ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/478 НА КОМИСИЯТА от 14 януари 2019 година L 82 4 25.3.2019 ►M2 ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/2127 НА КОМИСИЯТА от 10 октомври 2019 година L 321 111 12.12.2019 ►M3 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1756 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 октомври 2021 година L 357 27 8.10.2021 ►M4 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/3115 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 ноември 2024 година L 3115 1 16.12.2024 Поправен със: ►C1 Поправка, ОВ L 137, 24.5.2017, стр. 40 (2017/625) ►C2 Поправка, ОВ L 317, 9.12.2019, стр. 114 (2017/625) ►C3 Поправка, ОВ L 415, 10.12.2020, стр. 88 (2017/625) ▼B РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/625 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (текст от значение за ЕИП) ДЯЛ I ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ Член 1 Предмет и приложно поле 1. С настоящия регламент се установяват правила относно: a) извършването на официален контрол и други официални дейности от компетентните органи на държавите членки; б) финансирането на официалния контрол; в) административната помощ и сътрудничество между държавите членки с оглед на правилното прилагане на правилата, посочени в параграф 2; г) извършването на контрол от Комисията в държавите членки и в трети държави; д) приемането на условията, които трябва да бъдат изпълнени по отношение на животните и стоките, въвеждани в Съюза от трета държава; е) изграждането на компютърна информационна система за управление на информацията и данните във връзка с официалния контрол. 2. Настоящият регламент се прилага по отношение на официалния контрол, извършван за проверка на съответствието с правила — независимо дали са установени на равнището на Съюза, или от държавите членки — с оглед прилагането на законодателството на Съюза в областите, касаещи: a) въпросите, свързани с храните и тяхната безопасност, тяхната цялост и здравословност, на всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните — включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят интересите на потребителите и правото им на информация, — както и уреждащи производството и използването на материали и предмети, предназначени да влизат в контакт с храни; б) съзнателното освобождаване в околната среда на генетично модифицирани организми (ГМО) за целите на производството на храни и фуражи; в) въпросите, свързани с фуражите и тяхната безопасност на всеки етап на производството, преработката, разпространението и използването на фуражите, включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят здравето и интересите на потребителите и правото им на информация; г) изискванията по отношение на здравеопазването на животните; д) предотвратяване и минимизиране на рисковете за здравето на хората и здравето на животните, произтичащи от страничните животински продукти и производните продукти; е) изискванията по отношение на хуманното отношение към животните; ж) защитните мерки срещу вредители по растенията; з) изискванията за пускането на пазара и използването на продукти за растителна защита и за устойчивата употреба на пестициди, с изключение на оборудването за прилагане на пестициди; и) биологичното производство и етикетирането на биологични продукти; й) използването и етикетирането на защитени наименования за произход, защитени географски указания и храни с традиционно специфичен характер. 3. Настоящият регламент се прилага също така по отношение на официалния контрол, извършван за проверка на съответствието с изискванията, определени в посочените в параграф 2 правила, когато тези правила са приложими по отношение на животните и стоките, които се въвеждат в Съюза или са предназначени за износ от Съюза. 4. Настоящият регламент не се прилага по отношение на официалния контрол за проверка на съответствието с: a) Регламент (ЕС) № 1308/2013; настоящият регламент се прилага обаче по отношение на проверките, извършени в съответствие с член 89 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, когато тези проверки установяват евентуални измамни или подвеждащи практики във връзка със стандартите за търговия, посочени в членове 73—91 от Регламент (ЕС) № 1308/2013; б) Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ); ▼M3 в) Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ); настоящият регламент обаче се прилага по отношение на официалния контрол за проверка на съответствието с член 118, параграф 1 от посочения регламент. ▼B 5. Членове 4, 5, 6, 8, член 12, параграфи 2 и 3, членове 15, 18—27, 31—34, 37—42 и 78, членове 86—108, член 112, буква б), член 130 и членове 131—141, се прилагат и по отношение на другите официални дейности, извършвани от компетентните органи в съответствие с настоящия регламент или с правилата, посочени в параграф 2 от настоящия член. Член 2 Официален контрол и други официални дейности 1. За целите на настоящия регламент „официален контрол“ означава дейностите, извършвани от компетентните органи или от органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани определени задачи в съответствие с настоящия регламент, с цел да се провери: а) дали операторите спазват настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2; и б) дали животните или стоките отговарят на изискванията, установени с посочените в член 1, параграф 2 правила, включително за издаването на официален сертификат или официално удостоверение. 2. За целите на настоящия регламент „други официални дейности“ означава дейности, различни от официалния контрол, които се извършват от компетентните органи или от органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани някои други официални дейности в съответствие с настоящия регламент и с правилата, посочени в член 1, параграф 2, включително дейности, които имат за цел да се провери наличието на болести по животните или вредители по растенията, да се предотврати или ограничи разпространението на такива болести по животните или вредители по растенията, да се премахнат тези болести по животните или вредители по растенията, и издаването на разрешения или одобрения и за издаването на официални сертификати или официални удостоверения. Член 3 Определения За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1) „законодателство в областта на храните“ означава законодателство в областта на храните съгласно определението в член 3, точка 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002; 2) „законодателство в областта на фуражите“ означава законовите, подзаконовите и административните разпоредби, регламентиращи най-общо фуражите и по-специално безопасността на фуражите на равнището на Съюза или на национално равнище на всеки етап на производството, преработката, разпространението или използването на фуражите; 3) „компетентни органи“ означава: a) централните органи на държава членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2; б) всеки друг орган, натоварен с тази отговорност; в) когато е целесъобразно — съответните органи на трета държава; 4) „контролен орган за биологичното производство“ означава публична административна организация за биологично производство и етикетиране на биологични продукти в дадена държава членка, на която компетентните органи са предоставили изцяло или частично своите правомощия във връзка с прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 ( 3 ) на Съвета, включително — когато е целесъобразно — съответния орган на трета държава или съответния орган, действащ в трета държава; 5) „орган с делегирани правомощия“ означава отделно юридическо лице, на което компетентните органи са делегирали някои задачи, свързани с официалния контрол, или някои задачи, свързани с другите официални дейности; 6) „процедури за проверка на контрола“ означава създадената организация и извършваните действия от компетентните органи с цел да се гарантират последователността и ефективността на официалния контрол и другите официални дейности; 7) „система за контрол“ означава система, която обхваща компетентните органи и средствата, структурите, организацията и процедурите, установени в дадена държава членка с цел да се гарантира извършването на официалния контрол в съответствие с настоящия регламент и с правилата, посочени в членове 18—27; 8) „план за контрол“ означава описание, изготвено от компетентните органи, което съдържа информация за структурата, организацията и начина на работа на системата за официален контрол и подробен план на официалния контрол, който следва да бъде извършен за определен период от време във всяка от областите, спрямо които се прилагат правилата, посочени в член 1, параграф 2,; 9) „животни“ означава животни съгласно определението в член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) 2016/429; 10) „болест по животните“ означава болест съгласно определението в член 4, точка 16 от Регламент (ЕС) 2016/429; 11) „стоки“ означава всичко, по отношение на което се прилагат едно или повече от правилата, посочени в член 1, параграф 2, с изключение на животни; 12) „храни“ означава храни съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002; 13) „фуражи“ означава фуражи съгласно определението в член 3, точка 4 от Регламент (ЕО) № 178/2002; 14) „странични животински продукти“ означава странични животински продукти съгласно определението в член 3, точка 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009; 15) „производни продукти“ означава производни продукти съгласно определението в член 3, точка 2 от Регламент (ЕО) № 1069/2009; 16) „растения“ означава растения съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031; 17) „вредители по растенията“ означава вредители съгласно определението в член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031; 18) „продукти за растителна защита“ означава продукти за растителна защита съгласно посоченото в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009; 19) „продукти от животински произход“ означава продукти от животински произход съгласно определението в точка 8.1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ); 20) „зародишни продукти“ означава зародишни продукти съгласно определението в член 4, точка 28 от Регламент (ЕС) № 2016/429; 21) „растителни продукти“ означава растителни продукти съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2016/2031; 22) „други обекти“ означава други обекти съгласно определението в член 2, точка 5 от Регламент (ЕС) 2016/2031; 23) „опасност“ означава всеки причинител или условие, което потенциално може да има неблагоприятно въздействие върху здравето на хората, животните или растенията, върху хуманното отношение към животните или върху околната среда; 24) „риск“ означава функция на вероятността за неблагоприятно въздействие върху здравето на хората, животните или растенията, върху хуманното отношение към животните или околната среда и на сериозността на това въздействие, вследствие на някаква опасност; 25) „официално сертифициране“ означава процедурата, чрез която компетентните органи предоставят уверение за съответствие с едно или повече от изискванията, установени в правилата, посочени в член 1, параграф 2; 26) „сертифициращ служител“ означава: a) всеки служител на компетентните органи, упълномощен да подписва официални сертификати от такива органи; или б) всяко друго физическо лице, което е упълномощено от компетентните органи да подписва официални сертификати в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2; 27) „официален сертификат“ означава документ на хартиен носител или в електронна форма, подписан от сертифициращия служител и предоставящ уверение за съответствие с едно или повече от изискванията, определени в посочените в член 1, параграф 2 правила; 28) „официално удостоверение“ означава всеки етикет, маркировка или друг вид удостоверение, издадено от операторите под надзора на компетентните органи, осъществяван посредством специален официален контрол, или от самите компетентни органи, което дава гаранция за съответствие с едно или повече от изискванията, определени в настоящия регламент или в правилата, посочени в член 1, параграф 2; 29) „оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице, носител на едно или повече от задълженията, предвидени в правилата, посочени в член 1, параграф 2; 30) „одит“ означава систематично и независимо проучване, за да се определи дали дадени дейности и свързаните с тях резултати съответстват на планираните мерки и дали тези мерки са ефективно изпълнени и подходящи за постигане на целите; 31) „класиране“ означава класификация на операторите въз основа на оценка доколко отговарят на критериите за класиране; 32) „официален ветеринарен лекар“ означава ветеринарен лекар, определен от компетентните органи като служител или в друго качество и притежаващ подходяща квалификация за извършване на официален контрол и други официални дейности в съответствие с настоящия регламент и със съответните правила, посочени в член 1, параграф 2; 33) „официален фитосанитарен инспектор“ означава физическо лице, определено от компетентните органи като служител или в друго качество и притежаващо подходяща квалификация за извършване на официален контрол и други официални дейности в съответствие с настоящия регламент и със съответните правила, посочени в член 1, параграф 2, буква ж); 34) „специфичен рисков материал“ означава специфичен рисков материал съгласно определението в член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕО) № 999/2001; 35) „пътуване с дълга продължителност“ означава пътуване с дълга продължителност съгласно определението в член 2, буква м) от Регламент (ЕО) № 1/2005; 36) „оборудване за прилагане на пестициди“ означава оборудване за прилагане на пестициди съгласно определението в член 3, точка 4 от Директива 2009/128/ЕО; 37) „пратка“ означава брой животни или количество стоки, включени в един и същ официален сертификат, официално удостоверение или всякакъв друг документ, превозвани в едно и също транспортно средство и идващи от една и съща територия или трета държава, които, с изключение на стоките, подлежащи на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), са от един и същ вид, клас или с еднакво описание; 38) „граничен контролен пункт“ означава място и прилежащите към него съоръжения, определено от държава членка за извършването на официалния контрол, предвиден в член 47, параграф 1; 39) „изходна точка“ означава граничен контролен пункт или всяко друго място, определено от дадена държава членка, откъдето животните, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1/2005, напускат митническата територия на Съюза; 40) „влизане на територията на Съюза“ или „въвеждане в Съюза“ означава действието, с което животни и стоки се въвеждат в една от териториите, посочени в приложение I към настоящия регламент, от места извън тези територии, с изключение по отношение на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), за които този термин означава действието, с което се въвеждат стоки „на територията на Съюза“, както е посочено в член 1, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕС) 2016/2031; 41) „проверка на документи“ означава проверка на официални сертификати, официални удостоверения и други документи, включително документи с търговски характер, които се изисква да придружават пратката съгласно правилата, посочени в член 1, параграф 2, член 56, параграф 1, или съгласно актове за изпълнение, приети в съответствие с член 77, параграф 3, член 126, параграф 3, член 128, параграф 1 и член 129, параграф 1; 42) „проверка за идентичност“ означава визуална проверка с цел да се удостовери, че съдържанието и етикетирането на дадена пратка, включително маркировките върху животните, пломбите и транспортните средства, съответстват на посочената информация в придружаващите пратката официални сертификати, официални удостоверения и други документи; 43) „физическа проверка“ означава проверка на животните или стоките и — когато е целесъобразно — проверки на опаковката, транспортното средство, етикетите и температурата, вземането на проби за анализи, изпитвания или диагностика, както и всяка друга проверка, необходима с цел да се установи спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2; 44) „транзит“ означава движение от една трета държава към друга трета държава, при което се преминава под митнически надзор през една от териториите, посочени в приложение I, или от една от териториите, посочени в приложение I, до друга територия, посочена в приложение I, след преминаване през територията на трета държава, с изключение по отношение на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), за които това означава едно от следните положения: a) движение от една трета държава към друга трета държава, съгласно определението в член 1, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕС) 2016/2031, при което се преминава под митнически надзор през „територията на Съюза“, както е посочено в член 1, параграф 3, втора алинея от посочения Регламент; или б) движение от „територия на Съюза“ към друга „територия на Съюза“, съгласно определението в член 1, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕС) 2016/2031, при което се преминава през територията на трета държава, както е посочено в член 1, параграф 3, първа алинея от посочения Регламент; 45) „митнически надзор“ означава митнически надзор съгласно определението в член 5, точка 27 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ); 46) „митнически контрол“ означава митнически контрол съгласно определението в член 5, точка 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013; 47) „официално задържане“ означава процедурата, чрез която компетентните органи гарантират, че животните и стоките — предмет на официален контрол, не се придвижват или подменят до вземането на решение за тяхното местоназначение; то включва съхранение от операторите в съответствие с инструкциите и под контрола на компетентните органи; 48) „дневник на пътуването“ означава документът, посочен в точки 1—5 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1/2005; 49) „официален помощник“ означава представител на компетентните органи, обучен в съответствие с изискванията, установени съгласно член 18, и нает да изпълнява определени задачи по официален контрол или някои задачи, свързани с други официални дейности; 50) „меса и карантии, годни за консумация“ означава за целите на член 49, параграф 2, буква а) от настоящия регламент — продуктите, посочени в част II, раздел I, глава 2, подглави 0201—0208 от приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета ( 6 ); 51) „здравна маркировка“ означава маркировка, която е направена след като е бил извършен официалният контрол, посочен в член 18, параграф 2, букви а) и в), и която удостоверява, че месото е годно за консумация от човека. ДЯЛ II ОФИЦИАЛЕН КОНТРОЛ И ДРУГИ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ В ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ГЛАВА I Компетентни органи Член 4 Определяне на компетентните органи 1. За всяка от областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, държавите членки определят компетентния орган или компетентните органи, на които предоставят отговорността за организиране или извършване на официален контрол и други официални дейности. 2. Когато за една и съща област дадена държава членка предоставя отговорността за организиране или извършване на официален контрол или други официални дейности на повече от един компетентен орган на национално, регионално или местно равнище — или когато компетентните органи, определени в съответствие с параграф 1, в рамките на възложената им отговорност имат право да прехвърлят специфични отговорности за извършването на официален контрол или други официални дейности на други публични органи — държавата членка: a) осигурява ефикасна и ефективна координация между всички участващи органи, както и последователност и ефективност на официалния контрол или другите официални дейности на нейна територия; и б) определя, в съответствие с конституционните изисквания на държавата членка, единен орган, който отговаря за координиране на сътрудничеството и контактите с Комисията и с другите държави членки във връзка с официалния контрол и другите официални дейности, извършвани във всяка от областите, спрямо която се прилагат правилата, посочени в член 1, параграф 2. 3. Компетентните органи, които отговарят за проверката на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква и), могат да възложат някои отговорности, свързани с официалния контрол или с други официални дейности, на един или повече от контролните органи за биологичното производство. В такива случаи те определят кодов номер за всеки от тези органи. 4. Държавите членки правят необходимото Комисията да бъде информирана за данните за връзка и всякакви промени по отношение на: a) компетентните органи, определени в съответствие с параграф 1; б) единните органи, определени в съответствие с параграф 2, буква б); в) контролните органи за биологичното производство, посочени в параграф 3; г) органите с делегирани правомощия, посочени в член 28, параграф 1. До информацията, посочена в първа алинея, се предоставя също така публичен достъп от държавите членки, включително по интернет. Член 5 Общи задължения по отношение на компетентните органи и контролните органи за биологичното производство 1. Компетентните органи и контролните органи за биологичното производство: a) разполагат с процедури и/или организация, чрез които гарантират ефективността и целесъобразността на официалния контрол и другите официални дейности; б) разполагат с процедури и/или организация, чрез които гарантират безпристрастност, качество и последователност на официалния контрол и другите официални дейности на всички равнища; в) разполагат с процедури и/или организация, чрез които гарантират, че по отношение на служителите, които извършват официален контрол и други официални дейности, няма никакъв конфликт на интереси; г) притежават или имат достъп до лабораторна база с подходящ капацитет за извършване на анализи, изпитвания и диагностика; д) разполагат със или имат достъп до достатъчен брой служители с подходяща квалификация и опит за ефикасно и ефективно извършване на официалния контрол и другите официални дейности; е) разполагат с подходящи и надлежно поддържани съоръжения и оборудване, за да гарантират, че служителите могат ефикасно и ефективно да извършват официалния контрол и другите официални дейности; ж) имат законни правомощия да извършват официален контрол и други официални дейности и да предприемат действията, предвидени в настоящия регламент и в правилата, посочени в член 1, параграф 2; з) разполагат със законови процедури, за да гарантират, че служителите имат достъп до помещенията и документите на операторите, за да бъдат в състояние правилно да изпълняват задачите си; и) разполагат с планове за действие в извънредни ситуации и са готови да ги изпълнят при настъпването на извънредна ситуация, когато е целесъобразно, в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2. 2. Всяко назначаване на официален ветеринарен лекар се извършва в писмена форма и се посочва официалният контрол и другите официални дейности и свързаните с тях задачи, за които е направено назначението. Предвидените в настоящия регламент изисквания, наложени на служителите на компетентните органи, включително изискването за липса на конфликт на интереси, се прилагат за всички официални ветеринарни лекари. 3. Всяко назначаване на официален фитосанитарен инспектор се извършва в писмена форма и се посочва официалният контрол и другите официални дейности и свързаните с тях задачи, за които е направено назначението. Предвидените в настоящия регламент изисквания, наложени на служителите на компетентните органи, включително изискването за липса на конфликт на интереси, се прилагат за всички официални фитосанитарни инспектори. 4. Служителите, които извършват официален контрол и други официални дейности: a) получават подходящо обучение за своята област на компетентност, което им позволява компетентно да изпълняват своите задължения и съгласувано да извършват официален контрол и други официални дейности; б) поддържат актуални познанията си в своята област на компетентност и при необходимост редовно получават допълнително обучение; и в) получават обучение в областите, посочени в глава I от приложение II, както и относно задълженията на компетентните органи, произтичащи от настоящия регламент, когато е уместно. Компетентните органи, контролните органи за биологичното производство и органите с делегирани правомощия изготвят и осъществяват програми за обучение с цел да се гарантира, че служителите, които извършват официален контрол и други официални дейности, получават обучението, посочено в букви а), б) и в). 5. Когато в рамките на компетентния орган повече от едно звено е компетентно да извършва официален контрол или други официални дейности, между тези звена се осигуряват ефикасна и ефективна координация и сътрудничество. Член 6 Одити на компетентните органи 1. С цел да се гарантира, че спазват изискванията на настоящия регламент, компетентните органи извършват вътрешни одити или организират извършването на одити от трети лица, чийто обект са самите те, като предприемат подходящи мерки в зависимост от резултатите от тези одити. 2. Одитите, посочени в параграф 1 са обект на независима проверка и се извършват по прозрачен начин. Член 7 Право на обжалване Решенията, взети от компетентните органи в съответствие с член 55, член 66, параграфи 3 и 6, член 67, член 137, параграф 3, буква б) и член 138, параграфи 1 и 2 по отношение на физически или юридически лица, могат да бъдат обжалвани от тези лица в съответствие с националното право. Правото на обжалване не засяга задължението на компетентните органи да предприемат бързи действия за отстраняване или ограничаване на рисковете за здравето на човека, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2. Член 8 Задължения за поверителност на компетентните органи 1. Компетентните органи гарантират при условията на параграф 3, че информацията, която са получили при изпълнението на задълженията си в рамките на официалния контрол и другите официални дейности не се разкрива на трети лица, когато съгласно националното право или правото на Съюза, тази информация поради естеството си попада в обхвата на задължението за опазване на професионална тайна. За тази цел държавите членки гарантират, че са установени подходящи задължения, свързани с поверителността на информацията, за служителите и за другите лица, ангажирани по време на официалния контрол и другите официални дейности. 2. Параграф 1 се прилага и за контролните органи за биологичното производство, органите с делегирани правомощия и физическите лица, на които са делегирани специфични задачи, свързани с официалния контрол, и за официалните лаборатории. 3. Освен ако по-висш обществен интерес не налага разкриването на информация, която представлява професионална тайна, съгласно посоченото в параграф 1, и без да се засягат случаите, когато разкриването се изисква по силата на законодателството на Съюза или националното законодателство, тази информация включва информация, чието разкриване би застрашило: a) целта на инспекциите, разследванията или одитите; б) защитата на търговските интереси на даден оператор или на всяко друго физическо или юридическо лице; или в) защитата на съдебните производства и правните съвети. 4. Когато определят дали е налице по-висш обществен интерес, свързан с разкриването на информация, която представлява професионална тайна, съгласно посоченото в параграф 1, компетентните органи вземат предвид, inter alia , възможните рискове за здравето на хората, животните или растенията или за околната среда, и естеството, сериозността и обхвата на тези рискове. 5. Задълженията за поверителност, предвидени в настоящия член, не възпрепятстват компетентните органи да публикуват или по друг начин да предоставят публичен достъп до информация относно резултатите от официалния контрол по отношение на отделни оператори, при положение че, без да се засягат случаите, когато разкриването се изисква по силата на законодателството на Съюза или националното законодателство, са изпълнени следните условия: a) на съответния оператор е дадена възможност да изрази становище по информацията, която компетентният орган възнамерява да публикува или по друг начин да предостави на обществеността, преди нейното публикуване или оповестяване, като се взема предвид спешността на случая; и б) в информацията, която се публикува или по друг начин се предоставя на обществеността, се отчита изразеното становище от съответния оператор или тя се публикува или оповестява заедно с това становище. ГЛАВА II Официален контрол Раздел I Общи изисквания Член 9 Общи правила относно официалния контрол 1. Компетентните органи редовно извършват официален контрол на всички оператори въз основа на риска и с необходимата честота, като се вземат предвид: a) установените рискове, свързани с: i) животните и стоките; ii) дейностите под контрола на операторите; iii) местоположението на дейностите или операциите на операторите; iv) използването на продукти, процеси, материали или вещества, които могат да повлияят върху безопасността, екологичността и здравословността на храните или фуражите, здравето на животните или хуманното отношение към тях, здравето на растенията или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — които могат също да окажат неблагоприятно въздействие върху околната среда; б) всякаква информация, която сочи, че има вероятност потребителите да бъдат подведени, по-специално по отношение на естеството, идентичността, свойствата, състава, количеството, трайността, страната на произход или мястото на произход, метода на обработка или производство на храните; в) данните за операторите за предишни периоди, свързани с резултатите от извършен официален контрол и осигуреното от тях съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2; г) надеждността и резултатите от собствения контрол, извършен от операторите или от трета страна по тяхно искане, включително, когато е уместно — частни схеми за осигуряване на качеството, за проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2; и д) всяка информация, която може да сочи несъответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2. 2. Компетентните органи извършват официален контрол редовно, с подходяща честота, определена въз основа на риска, за да установят евентуални съзнателни нарушения на правилата, посочени в член 1, параграф 2, извършени чрез измамни или подвеждащи практики, като вземат предвид информацията относно такива нарушения, получена чрез механизмите за административна помощ, предвидени в членове 102—108, както и всякакви други сведения, сочещи вероятност от такива нарушения. 3. Официалният контрол, извършван преди пускането на пазара или движението на някои животни и стоки с оглед издаването на официалните сертификати или официалните удостоверения, които се изискват съгласно правилата, посочени в член 1, параграф 2, като условие за пускането на пазара или за движението на животните или стоките, се извършва в съответствие със следните две изисквания: a) правилата, посочени в член 1, параграф 2; б) приложимите делегирани актове и актове за изпълнение, приети от Комисията в съответствие с членове 18—27. 4. Официалният контрол се извършва без предварително уведомяване, освен когато предварителното уведомяване е необходимо и надлежно обосновано за извършването на официалния контрол. По отношение на официалния контрол по искане на оператора, компетентните органи могат да решат дали официалният контрол трябва да се извършва със или без предварително уведомяване. Официалният контрол с предварително уведомяване не изключва официален контрол без предварително уведомяване. 5. Официалният контрол се извършва в рамките на възможното по начин, който свежда до необходимия минимум административната тежест и нарушенията в дейността за операторите, но без това да оказва отрицателно отражение върху ефективността на този контрол. 6. Компетентните органи извършват официалния контрол по еднакъв начин, като отчитат необходимостта от адаптиране на контрола към специфичните случаи, независимо дали съответните животни и стоки: a) са налични на пазара на Съюза, независимо дали са с произход от държавата членка, в която се извършва официалният контрол, или от друга държава членка; б) са предназначени за износ от Съюза; или в) се въвеждат в Съюза. 7. Доколкото това е строго необходимо за организацията на официалния контрол, държавите членки по местоназначение могат да изискват от операторите, на които се доставят животни или стоки от друга държава членка, да съобщават за пристигането на тези животни или стоки. Член 10 Оператори, процеси и дейности, които подлежат на официален контрол 1. Доколкото това е необходимо, за да се осигури съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, компетентните органи извършват официален контрол на: a) животни и стоки на всички етапи на производството, преработката, разпространението и използването; б) вещества, материали или други обекти, които могат да повлияят на характеристиките или здравето на животните и стоките, и на тяхното съответствие с приложимите изисквания, на всички етапи на производството, преработката, разпространението и използването; в) оператори по отношение на дейности, включително държането на животни, оборудване, транспортни средства, помещения и други места под техен контрол, както и на заобикалящата ги среда и на свързаната с това документация. 2. Без да се засягат правилата относно съществуващите списъци или регистри, създадени въз основа на правилата, посочени в член 1, параграф 2, компетентните органи съставят и поддържат актуален списък на операторите. Когато такъв списък или регистър вече съществува за други цели, той може да бъде използван и за целите на настоящия регламент. 3. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 144 за изменение на настоящия регламент относно определянето на категориите оператори, които да бъдат освободени от изискването за вписване, посочено в параграф 2, от настоящия член когато вписването им в подобен списък би представлявало несъразмерна административна тежест за тях в сравнение с риска, свързан с техните дейности. Член 11 Прозрачност на официалния контрол 1. Компетентните органи извършват официалния контрол при голяма степен на прозрачност и предоставят на обществеността най-малко веднъж годишно, съответната информация относно организацията и осъществяването на официалния контрол, включително чрез публикуване в интернет. Те осигуряват също така редовното и своевременно публикуване на информация относно: a) вида и броя на действията по официален контрол и резултатите от тях; б) вида и броя на случаите с открити несъответствия; в) вида и броя на случаите, в които компетентните органи са предприели мерки в съответствие с член 138; и г) вида и броя на случаите, в които са наложени санкциите, посочени в член 139. Информацията, посочена в настоящия параграф, втора алинея, букви а) — г), от може да бъде предоставена, когато е целесъобразно, чрез публикуването на годишния доклад, посочен в член 113, параграф 1. 2. Компетентните органи установяват процедури, за да се гарантира, че всяка неточност в предоставената на обществеността информация, съответно се коригира. 3. Компетентните органи могат да публикуват или по друг начин да предоставят на обществеността информация относно класирането на отделните оператори въз основа на резултатите от проведения един или повече пъти официален контрол, при положение че са изпълнени следните условия: a) критериите за класирането са обективни, прозрачни и обществено достъпни; и б) налице е подходяща организация, за да се гарантира справедливост, последователност и прозрачност на процеса на класиране. Член 12 Документирани процедури за контрол 1. Компетентните органи извършват официален контрол в съответствие с документирани процедури. Тези процедури обхващат тематичните области на процедурите за контрол, установени в приложение II, глава II, и съдържат указания за служителите, които извършват официален контрол. 2. Компетентните органи трябва да разполагат с процедури за проверка на контрола. 3. Компетентните органи: a) предприемат корективни действия винаги когато при процедурите, предвидени в параграф 2, се установят слабости; и б) при необходимост актуализират документираните процедури, предвидени в параграф 1. 4. Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат също за органите с делегирани правомощия и контролните органи за биологичното производство. Член 13 Писмени записи за официалния контрол ▼C3 1. Компетентните органи изготвят писмени записи за всеки извършен от тях официален контрол. Тези записи могат да бъдат на хартиен носител или в електронна форма. ▼B Тези записи съдържат: a) описание на целта на официалния контрол; б) използваните методи за контрол; в) резултатите от официалния контрол; и г) когато е целесъобразно — действията, които компетентните органи изискват съответният оператор да предприеме в резултат от извършения от тях официален контрол. 2. Освен ако за целите на съдебно разследване или за защитата на съдебните производства не се изисква друго, на операторите, които подлежат на официален контрол, се предоставя по тяхно искане копие от записите, посочени в параграф 1, с изключение на случаите, когато им е бил издаден официален сертификат или официално удостоверение. Компетентните органи своевременно уведомяват операторите в писмена форма за всеки случай на констатирано несъответствие при официалния контрол. 3. Когато официалният контрол налага постоянно или редовно присъствие на служители или представители на компетентните органи в помещенията на оператора, предвидената в параграф 1 документация се представя с честота, която позволява на компетентните органи и на оператора да бъдат: a) редовно информирани за степента на съответствие; и б) своевременно информирани за всеки случай на несъответствие, установен в рамките на официалния контрол. 4. Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат също за органите с делегирани правомощия, контролните органи за биологичното производство и физическите лица, на които са делегирани определени задачи, свързани с официалния контрол. Член 14 Методи и техники на официалния контрол Методите и техниките на официалния контрол включват според случая следното: a) преглед на въведения от оператора контрол и на получените резултати; б) инспекция на: i) оборудването, транспортните средства, помещенията и другите места под техен контрол и заобикалящата ги среда; ii) животните и стоките, включително полуготовите стоки, суровините, съставките, помощните средства за преработка и други продукти, използвани за приготвянето и производството на стоките или за храненето или лечението на животните; iii) продуктите и процесите за почистване и поддръжка; iv) проследимостта, етикетирането, представянето, рекламата и съответните опаковъчни материали, включително материали, предназначени да влизат в контакт с храни; в) контрол на хигиенното състояние в помещенията на операторите; г) оценка на процедурите за добри производствени практики, добри хигиенни практики, добри селскостопански практики и на процедурите, основани на принципите на анализ на опасностите и контрол в критични точки (HACCP); д) преглед на документи, данни от проследяването и други данни, които може да са от значение за оценката на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, включително, когато е подходящо, документи, съпътстващи храни, фуражи и всякакъв друг вид вещества или материали, които постъпват в обекта или излизат от него; е) интервю с операторите и с техните служители; ж) проверка на измерванията, направени от оператора, и на други резултати от изпитвания; з) вземане на проби, анализи, диагностика и изпитвания; и) одити на оператори; й) всяка друга дейност, необходима за установяване на случаи на несъответствия. Член 15 Задължения на операторите 1. Доколкото това е необходимо за извършването на официалния контрол или другите официални дейности и когато компетентните органи го изискват, операторите предоставят на служителите на компетентните органи достъп до: a) оборудването, транспортните средства, помещенията и другите места под техен контрол и заобикалящата ги среда; б) техните компютризирани системи за управление на информацията; в) животните и стоките под техен контрол; г) техните документи и всякаква друга относима информация. 2. При извършването на официален контрол и други официални дейности операторите съдействат и сътрудничат на служителите на компетентните органи и на контролните органи за биологичното производство при изпълнението на задачите им. 3. Операторът, който отговаря за въвеждана в Съюза пратка, в допълнение към задълженията, предвидени в параграфи 1 и 2, предоставя незабавно на разположение всякаква информация относно животните и стоките на хартиен носител или в електронна форма. 4. Чрез актове за изпълнение Комисията може да определя правила относно сътрудничеството и обмена на информация между операторите и компетентните органи, свързани с пристигането и разтоварването на животните и стоките, посочени в член 47, параграф 1, когато е необходимо да се осигури пълното им идентифициране и ефикасното изпълнение на официалния контрол над такива животни и стоки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. 5. За целите на член 10, параграф 2 и в съответствие с член 10, параграф 3, операторите предоставят на компетентните органи най-малко следната актуална информация: a) своето наименование и правна форма; и б) конкретните дейности, които извършват, включително дейностите, извършвани чрез средства за комуникация от разстояние, и местата под техен контрол. 6. Определените в настоящия член задължения на операторите се прилагат и когато официалният контрол и другите официални дейности се извършват от официални ветеринарни лекари, официални фитосанитарни инспектори, органи с делегирани правомощия, контролни органи и физически лица, на които са делегирани някои задачи, свързани с официалния контрол или някои задачи, свързани с другите официални дейности. Раздел II Допълнителни изисквания към официалния контрол и другите официални дейности в някои области Член 16 Допълнителни изисквания 1. В областите, уредени с правилата, предвидени в настоящия раздел, тези правила се прилагат в допълнение към останалите правила, предвидени в настоящия регламент. 2. Когато приема делегираните актове и актовете за изпълнение, предвидени в настоящия раздел, Комисията взема предвид следното: a) натрупания опит от компетентните органи и операторите на предприятия за храни и фуражи при прилагането на процедурите, посочени в член 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ) и член 6 от Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ); б) развитието на науката и технологиите; в) очакванията на потребителите за състава на храните и промените в моделите на потребление на храни; г) рисковете за здравето на хората, животните и растенията, свързани с животните и стоките; и д) информация относно евентуални умишлени нарушения, извършени чрез измамни или подвеждащи практики. 3. Когато приема делегираните актове и актовете за изпълнение, предвидени в настоящия раздел, и доколкото това не възпрепятства постигането на целите, към които са насочени правилата, посочени в член 1, параграф 2, Комисията взема предвид и следното: a) необходимостта да се улесни прилагането на делегираните актове и актовете за изпълнение, като се отчитат естеството и размера на малките предприятия; б) необходимостта да се даде възможност да продължи използването на традиционни методи на всеки етап на производството, преработката или разпространението на храната и производството на традиционни храни; и в) потребностите на операторите, които се намират в региони със специфични географски ограничения. Член 17 Специални определения За целите на член 18: а) „под отговорността на официалния ветеринарен лекар“ означава, че официалният ветеринарен лекар възлага изпълнението на някое действие на официален помощник; б) „под ръководството на официалния ветеринарен лекар“ означава, че дадено действие се извършва от официален помощник под отговорността на официалния ветеринарен лекар и официалният ветеринарен лекар присъства в обекта по времето, необходимо за извършването на това действие; в) „предкланичен преглед“ означава проверката, преди клане, на изискванията за здравето на хората и животните и на хуманното отношение към животните, включително, когато е целесъобразно, клиничният преглед на всяко отделно животно, и проверката на информацията за хранителната верига, както е посочено в Раздел III от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004; г) „следкланичен преглед“ означава проверката в кланицата или предприятието за обработка на месо от дивеч за спазване на изискванията, приложими за: i) кланичните трупове съгласно определението в точка 1.9 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004 и карантиите съгласно определението в точка 1.11 от същото приложение с цел вземане на решения дали месото е годно за консумация от човека, ii) безопасното отстраняване на специфичен рисков материал, и iii) здравето на животните и хуманното отношение към тях. Член 18 Специални правила относно официалния контрол и за действията, предприемани от компетентните органи във връзка с производството на продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека 1. Официалният контрол, извършван с цел проверка на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент във връзка с продуктите от животински произход, предназначени за консумация от човека, включва проверка на спазването на изискванията, установени в регламенти (ЕО) № 852/2004, (ЕО) № 853/2004, (ЕО) № 1069/2009 и (ЕО) № 1099/2009, според случая. 2. Официалният контрол, посочен в параграф 1, който се извършва по отношение на производството на месо, включва: a) предкланичния преглед, извършван в кланицата от официален ветеринарен лекар, който по отношение на предварителния подбор на животните може да бъде подпомаган от официални помощници, обучени за тази цел; б) чрез дерогация от буква а), по отношение на домашни птици и лагоморфни, предкланичния преглед, извършван от официален ветеринарен лекар, под ръководството на официалния ветеринарен лекар или, когато са налице достатъчни гаранции, под отговорността на официалния ветеринарен лекар; в) следкланичния преглед, извършван от официален ветеринарен лекар, под ръководството на официалния ветеринарен лекар или, когато са налице достатъчни гаранции, под отговорността на официалния ветеринарен лекар; г) друг официален контрол, извършван в кланиците, транжорните и предприятията за производство на месо от дивеч, от официален ветеринарен лекар, под ръководството на официалния ветеринарен лекар или, когато са налице достатъчни гаранции, под отговорността на официалния ветеринарен лекар, с цел да се провери спазването на изискванията, приложими за: i) хигиенните условия при производството на месо; ii) наличието на остатъци от ветеринарномедицински продукти и замърсители в продуктите от животински произход, предназначени за консумация от човека; iii) одита на добрите хигиенни практики и процедурите, основани на принципите на HACCP; iv) лабораторните изпитвания за откриване на присъствието на заразни агенти и болести по животните и за проверка на спазването на микробиологичните критерии съгласно определението в член 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията ( 9 ); v) обработката и унищожаването на странични животински продукти и специфичен рисков материал; vi) здравето на животните и хуманното отношение към тях. 3. Въз основа на анализ на риска компетентният орган може да позволи на персонала на кланицата да помага при изпълнението на задачите, свързани с официалния контрол, посочени в параграф 2, в предприятия за клане на домашни птици и лагоморфни, или в предприятия, извършващи клане на животни от други видове, да изпълнява специфични задачи по вземане на проби и изпитвания във връзка с този контрол, при условие че персоналът: a) действа независимо от заетия в производството персонал на кланицата; б) е преминал подходящо обучение за изпълнението на тези задачи; и в) изпълнява тези задачи в присъствието и съгласно инструкциите на официалния ветеринарен лекар или на официалния помощник. 4. Когато при официалния контрол, посочен в параграф 2, букви а) и в), не са установени никакви недостатъци, които биха направили месото негодно за консумация от човека, здравната маркировка се поставя върху домашни копитни животни, отглеждани в стопанства дивечови бозайници, различни от лагоморфните, и едър дивеч, от официалния ветеринарен лекар, под ръководството на официалния ветеринарен лекар, под отговорността на официалния ветеринарен лекар или, при спазване на условията, предвидени в параграф 3, от персонала на кланицата. 5. Официалният ветеринарен лекар е също така отговорен за решенията, взети вследствие на официалния контрол, предвиден в параграфи 2 и 4, дори ако изпълнението на някое действие е възложено от него на официалния помощник. ▼M3 6. За целите на официалния контрол, посочен в параграф 1 и извършван във връзка с живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, мантийни и морски коремоноги, компетентните органи класифицират районите за производство и за повторно полагане. ▼B 7. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно специалните правила за извършването на официалния контрол, посочени в параграфи 2— 6 от настоящия член относно: a) критериите и условията за определяне, чрез дерогация от параграф 2, буква а), кога предкланичният преглед в определени кланици може да бъде извършен под ръководството или под отговорността на официален ветеринарен лекар и при условие че тези дерогации не засягат постигането на целите на настоящия регламент; б) критериите и условията, по отношение на птици и лагоморфни, за определяне кога са налице достатъчно гаранции, така че официалният контрол да се извършва под отговорността на официалния ветеринарен лекар по отношение на предкланичния преглед, посочен в параграф 2, буква б); в) критериите и условията за определяне, чрез дерогация от параграф 2, буква а), кога предкланичният преглед може да бъде извършен извън кланицата в случай на спешно клане; г) критериите и условията за определяне, чрез дерогация от параграф 2, букви а) и б), кога предкланичният преглед може да бъде извършен в стопанството на произход; д) критериите и условията за определяне кога са налице достатъчно гаранции, така че официалният контрол да се извършва под отговорността на официалния ветеринарен лекар по отношение на следкланичния преглед и дейностите по одита, посочени в параграф 2, букви в) и г); е) критериите и условията за определяне, чрез дерогация от параграф 2, буква в), кога в случай на спешно клане следкланичният преглед се извършва от официалния ветеринарен лекар; ▼M3 ж) критериите и условията за определяне, чрез дерогация от параграф 6, кога не се класифицират районите за производство и за повторно полагане по отношение на: i) пектиниди, и ii) когато не се хранят чрез филтриране на водата: бодлокожи и морски коремоноги; ▼B з) специфични дерогации по отношение на Rangifer tarandus tarandus , Lagopus lagopus и Lagopus mutus , с цел да се позволи продължаването на дългогодишните местни и традиционни обичаи и практики, при условие че тези дерогации не засягат постигането на целите на настоящия регламент; и) критериите и условията за определяне, чрез дерогация от параграф 2, буква г), кога официалният контрол в транжорните може да бъде извършен от персонал, определен от компетентните органи за тази цел и подходящо обучен; й) специалните минимални изисквания за служителите на компетентните органи и официалния ветеринарен лекар и за официалния помощник с цел да се осигури адекватно изпълнение на техните задачи, предвидени в настоящия член, включително специални минимални изисквания за обучение; к) изискванията за подходящо минимално обучение на персонала на кланицата, който помага при изпълнението на задачи, свързани с официалния контрол и други официални дейности в съответствие с параграф 3. 8. Чрез актове за изпълнение Комисията определя правила относно еднакви практически условия за извършването на официалния контрол, посочен в настоящия член, отнасящи се до: а) специалните изисквания за извършването на официален контрол и еднаква минимална честота на този официален контрол, като се вземат предвид съществуващите специфични опасности и рискове по отношение на всеки продукт от животински произход и различните процеси, през които преминава продуктът, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол, за да се отговори на признати еднакви опасности и рискове, които могат да бъдат породени от продукти от животински произход; ▼M3 б) условията за класифициране и наблюдение на класифицираните райони за производство и за повторно полагане на живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, мантийни и морски коремоноги; ▼B в) случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2; г) практическите условия за предкланичния и следкланичния преглед, посочени в параграф 2, букви а), б) и в), включително еднаквите изисквания, необходими за осигуряването на достатъчни гаранции, когато официалният контрол се извършва под отговорността на официалния ветеринарен лекар; д) техническите изисквания за здравната маркировка и практическите условия за нейното поставяне; е) специалните изисквания за извършването на официален контрол и еднаквата минимална честота на такъв официален контрол на сурово мляко, млечни продукти и рибни продукти, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол в отговор на признати еднакви опасности и рискове, които може да бъдат породени от тях. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. 9. Когато се съобразяват с целите на настоящия регламент и по-специално по отношение на изискванията за безопасност на храните, държавите членки може да приемат национални мерки за изпълнение на пилотни проекти с ограничен срок и обхват за оценяване на алтернативни практически условия за извършването на официален контрол върху производството на месо. Такива национални мерки се съобщават в съответствие с процедурата, предвидена в членове 5 и 6 от Директива (ЕС) 2015/1535. Резултатите от извършеното оценяване посредством пилотните проекти се съобщават на Комисията веднага щом са на разположение. 10. За целите на член 30, се разрешава делегирането на едно или повече физически лица на определени задачи във връзка с официалния контрол, посочени в настоящия член. Член 19 Специални правила за официалния контрол и за действията, предприемани от компетентните органи във връзка с остатъците от някои вещества в храните и фуражите 1. Официалният контрол с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, букви а) и в), включва официалния контрол, приложим на всеки етап от производството, преработката и разпространението, за някои вещества, включително вещества, които ще се използват в материали, влизащи в контакт с храни, за замърсители и неразрешени, забранени и нежелани вещества, чиято употреба или наличие в културите или животните или при производството или преработката на храни или фуражи може да доведе до наличието на остатъци от тези вещества в храните или фуражите. 2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент чрез установяване на правила относно извършването на официалния контрол, посочен в член 1 от настоящия член, и относно действията, които да бъдат предприети от компетентните органи вследствие на този официален контрол. Чрез тези делегирани актове се установяват правила относно: a) специалните изисквания за извършването на официален контрол, включително по целесъобразност обхвата на пробите и етапа на производство, преработка и разпространение, на който се вземат пробите в съответствие с методите, които трябва да се използват за вземане на проби, и лабораторните анализи, установени съгласно член 34, параграф 6, букви а) и б), като се вземат предвид специфичните опасности и рискове, свързани с веществата, посочени в параграф 1 от настоящия член; б) случаите, когато във връзка с несъответствие или съмнение за несъответствие, компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 или в член 138, параграф 2; в) случаите, когато във връзка с несъответствие или съмнение за несъответствие на животни и стоки от трети държави, компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в членове 65—72. 3. Чрез актове за изпълнение Комисията може да определи правила относно еднакви практически условия за извършването на официалния контрол, посочен в параграф 1, и действия, които да бъдат предприети от компетентните органи вследствие на този официален контрол, по отношение на: a) еднаквата минимална честота на този официален контрол, като се вземат предвид опасностите и рисковете, свързани с веществата, посочени в параграф 1; б) специални допълнителни условия и специфично допълнително съдържание освен предвиденото в член 110 за изготвянето на съответните части на многогодишния национален план за контрол (МНПК), предвиден в член 109, параграф 1; в) специалните практически условия, при които се задействат механизмите за административна помощ, предвидени в членове 102—108. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. 4. За целите на член 30 се разрешава делегирането на едно или повече физически лица на определени задачи във връзка с официалния контрол, посочени в настоящия член. Член 20 Специални правила за официалния контрол и за действията, предприемани от компетентните органи във връзка с животните, продуктите от животински произход, зародишните продукти, страничните животински продукти и производните продукти 1. Официалният контрол с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, букви а), в), г) и д), включва официалния контрол, приложим на всеки етап от производството, преработката и разпространението, по отношение на животни, продукти от животински произход, зародишни продукти, странични животински продукти и производни продукти. 2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент чрез установяване на правила за извършването на официален контрол на животни, продукти от животински произход, зародишни продукти, странични животински продукти и производни продукти с цел да се установи съответствието с правилата на Съюза, посочени в член 1, параграф 2, букви г) и д), и за действията, които да бъдат предприети от компетентните органи вследствие на извършения официален контрол. Чрез тези делегирани актове се установяват правила относно: a) специалните изисквания за извършването на официален контрол на животни, продукти от животински произход и зародишни продукти с цел да се отговори на признати опасности и рискове за здравето на хората и здравето на животните посредством официален контрол, извършван с цел проверка на съответствието с мерките за превенция и контрол на заболяванията, установени в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква г); б) специалните изисквания за извършването на официален контрол на странични животински продукти и производни продукти с цел да се отговори на специфичните опасности и рискове за здравето на хората и здравето на животните посредством официален контрол, извършван с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква д); в) случаите, в които във връзка с несъответствие или съмнение за несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2. 3. Чрез актове за изпълнение Комисията може да определя правила относно еднакви практически условия за извършването на официалния контрол, посочен в параграф 1, по отношение на: a) еднаквата минимална честота на този официален контрол на животни, продукти от животински произход и зародишни продукти, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол с цел да се отговори на признати еднакви опасности и рискове за здравето на хората и здравето на животните посредством официален контрол, извършван с цел проверка на съответствието с мерките за превенция и контрол на заболяванията, установени в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква г); и б) еднаквата минимална честота на този официален контрол на странични животински продукти и производни продукти, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол с цел да се отговори на специфични опасности и рискове за здравето на хората и здравето на животните посредством официален контрол, извършван с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква д). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. 4. За целите на член 30, се разрешава делегирането на едно или повече физически лица на определени задачи във връзка с официалния контрол, посочени в настоящия член. Член 21 Специални правила за официалния контрол и за действията, които трябва да предприемат компетентните органи във връзка с изискванията за хуманно отношение към животните 1. Официалният контрол с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква е), се извършва на всички съответни етапи от производството, преработката и разпространението в рамките на агрохранителната верига. 2. Официалният контрол с цел да се установи съответствието с правилата, с които се определят изискванията за хуманно отношение към животните при тяхното транспортиране, по-специално Регламент (ЕО) № 1/2005, включва: a) при пътувания с дълга продължителност между държавите членки и трети държави — официален контрол преди натоварването с цел да се провери годността на животните да бъдат транспортирани; б) при пътувания с дълга продължителност между държавите членки и трети държави на домашни еднокопитни животни, различни от регистрираните еднокопитни животни, и на домашни животни от рода на едрия рогат добитък, овцете, козите и свинете — преди тези пътувания: i) официален контрол на дневниците на пътуването с цел да се установи, че записите в дневника на пътуването са реалистични и показват съответствие с Регламент (ЕО) № 1/2005; и ii) официален контрол с цел да се установи, че посоченият превозвач в дневника на пътуването притежава валидно разрешително като превозвач, сертификат за одобрение на транспортните средства за пътувания с дълга продължителност и свидетелства за правоспособност на водачите на транспортното средство и придружителите; в) ▼C2 на граничните контролни пунктове, предвидени в член 59, параграф 1, и на изходните точки: ▼B i) официален контрол на годността на животните да бъдат транспортирани и на транспортните средства, за да се провери съответствието с глава II от Приложение I към Регламент (ЕС) № 1/2005 и когато е приложимо — с глава VI от същото приложение; ii) официален контрол с цел да се установи, че превозвачите отговарят на изискванията на приложимите международни споразумения и притежават валидни разрешителни като превозвачи и свидетелства за правоспособност за водачите на превозното средство и придружителите; и iii) официален контрол с цел да се установи, че домашните еднокопитни животни и домашните животни от рода на едрия рогат добитък, овцете, козите и свинете са били или трябва да бъдат транспортирани чрез пътувания с дълга продължителност. 3. При извършването на официален контрол и други официални дейности компетентните органи предприемат необходимите мерки, за да предотвратят или намалят до минимум всяко забавяне между товаренето на животните и тяхното заминаване, или по време на транспортирането. Компетентните органи не задържат животните по време на транспортирането, освен ако не е абсолютно необходимо за хуманното отношение към животните или поради съображения, свързани със здравето на хората. Ако животните трябва да бъдат задържани по време на транспортиране за повече от два часа, компетентните органи гарантират, че са предприети подходящи мерки, свързани с грижата за тях и, когато е необходимо, за тяхното хранене, поене, разтоварване и настаняване. 4. Когато вследствие на официалния контрол, посочен в параграф 2, буква б), бъде установено несъответствие и то не е коригирано от организатора преди пътуването с дълга продължителност посредством подходящи промени в условията за транспортиране, компетентните органи забраняват пътуването с дълга продължителност. 5. Когато вследствие на официалния контрол, посочен в параграф 2, буква в), компетентните органи установят, че животните не са в състояние да завършат пътуването, те нареждат животните да бъдат разтоварени, напоени, нахранени и оставени да си починат, докато бъдат в състояние да продължат пътуването. 6. За несъответствието с правилата, посочени в параграф 1 от настоящия член, за целите на членове 105 и 106 се уведомяват и: a) държавата членка, предоставила разрешението на превозвача; б) когато бъде установено несъответствие с което и да е такова правило, приложимо за транспортните средства — държавата членка, предоставила сертификата за одобрение на превозните средства; в) когато бъде установено несъответствие с което и да е такова правило, приложимо за водачите на транспортното средство — държавата членка, издала свидетелството за правоспособност на водача на транспортното средство. 7. За целите на член 30, се разрешава делегирането на едно или повече физически лица на определени задачи във връзка с официалния контрол, посочени в настоящия член. 8. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент чрез определяне на правилата за извършването на официален контрол с цел проверка на съответствието с правилата на Съюза, посочени в член 1, параграф 2, буква е). В тези делегирани актове се вземат предвид рисковете за хуманното отношение към животните, свързани със селскостопанските дейности, транспортирането, клането и умъртвяването, и се установяват правила относно: а) специалните изисквания за извършването на този официален контрол, така че да се отговори на рисковете, свързани с различните видове животни и транспортни средства, и необходимостта да се предотвратят несъответстващи на изискванията практики и да се ограничи страданието на животните; б) случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2; ▼C2 в) проверката на спазването на изискванията за хуманно отношение към животните на граничните контролни пунктове и на изходните точки, както и на минималните изисквания, приложими към тези изходни точки; ▼B г) специфичните критерии и условия, при които се задействат механизмите за административна помощ, предвидени в членове 102—108; д) случаите и условията, при които официалният контрол за проверка на съответствието с изискванията за хуманно отношение към животните може да включва използването на специфични показатели за хуманно отношение към животните, основаващи се на измерими критерии за изпълнение, и разработването на такива показатели въз основа на научни и технически данни. 9. Чрез актове за изпълнение Комисията определя правила за установяване на еднакви практически условия за официалния контрол, извършван с цел проверка на съответствието с правилата на Съюза, посочени в член 1, параграф 2, буква е), с които се установяват изискванията за хуманно отношение към животните и за действията, предприемани от компетентните органи вследствие на такъв официален контрол, относно: a) еднаквата минимална честота на този официален контрол, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол, така че да се отговори на рисковете, свързани с различните видове животни и транспортни средства, и необходимостта да се предотвратят несъответстващи на изискванията практики и да се ограничи страданието на животните; и б) практическите условия за съставянето на писмени записи за извършвания официален контрол и срока за съхранението на записите. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. Член 22 Специални правила за официалния контрол и за действията, предприемани от компетентните органи във връзка със здравето на растенията 1. Официалният контрол с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), включва официалния контрол на вредители, растения, растителни продукти и други обекти, както и на професионалните оператори и други лица, спрямо които са приложими тези правила. 2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент чрез определяне на правила за извършването на официален контрол на растения, растителни продукти и други обекти с цел проверка на съответствието с приложимите за тези стоки правила на Съюза, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), и за действията, предприемани от компетентните органи вследствие на извършения официален контрол. Чрез тези делегирани актове се установяват правила относно: a) специалните изисквания за извършването на този официален контрол при въвеждането и движението в Съюза на определени растения, растителни продукти и други обекти, за които се прилагат правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), в отговор на признати опасности и рискове за здравето на растенията във връзка с определени растения, растителни продукти и други обекти с определено място или държава на произход; и б) случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2. 3. Чрез актове за изпълнение Комисията определя правила относно еднакви практически условия за извършването на официален контрол на растения, растителни продукти и други обекти с цел проверка на съответствието с правилата на Съюза, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), приложими за тези стоки, и за действията, предприемани от компетентните органи вследствие на такъв официален контрол относно: a) еднаквата минимална честота на този официален контрол, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол, така че да се отговори на признати еднакви опасности и рискове за здравето на растенията във връзка с определени растения, растителни продукти и други обекти с определен произход; б) еднаквата честота на официалния контрол, извършван от компетентните органи по отношение на оператори, получили разрешение да издават растителни паспорти в съответствие с член 84, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031, като се взема предвид дали по отношение на произвежданите от тях растения, растителни продукти и други обекти тези оператори са въвели план за управление на фитосанитарните рискове съгласно посоченото в член 91 от посочения Регламент; в) еднаквата честота на официалния контрол, извършван от компетентните органи по отношение на оператори, получили разрешение да поставят маркировката, посочена в член 96, параграф 1 на Регламент (ЕС) 2016/2031, или да издават официалното удостоверение, посочено в член 99, параграф 2, буква а) от посочения регламент. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. 4. За целите на член 30 се разрешава делегирането на едно или повече физически лица на определени задачи във връзка с официалния контрол, посочени в настоящия член. Член 23 Специални правила за официалния контрол и за действията, предприемани от компетентните органи във връзка с ГМО за целите на производството на храни и фуражи и с генетично модифицираните храни и фуражи 1. Официалният контрол с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, букви а), б) и в), включва официалния контрол на ГМО за целите на производството на храни и фуражи, както и на генетично модифицираните храни и фуражи, на всички съответни етапи от производството, преработката и разпространението по агрохранителната верига. 2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване настоящия регламент чрез определяне на правила за извършването на официален контрол, посочен в параграф 1 от настоящия член, и за действия, които да се предприемат от компетентните органи вследствие на извършения официален контрол. В тези делегирани актове се взема предвид необходимостта да се гарантира минимално равнище на официален контрол с цел да се предотврати използването на практики, които са в нарушение на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква б), и се определят: a) специалните изисквания за извършването на официален контрол в отговор на признати еднакви опасности и рискове от: i) наличието по агрохранителната верига на ГМО за производството на храни и фуражи и на генетично модифицирани храни и фуражи, които не са разрешени в съответствие с Директива 2001/18/ЕО или с Регламент (ЕО) № 1829/2003; ii) култивирането на ГМО за производството на храни и фуражи и правилното прилагане на плана за наблюдение, посочен в член 13, параграф 2, буква д) от Директива 2001/18/ЕО и в член 5, параграф 5, буква б) и член 17, параграф 5, буква б) от Регламент (ЕО) № 1829/2003; б) случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2. 3. Комисията може чрез актове за изпълнение да определя правила относно еднакви практически условия за извършването на официалния контрол, посочен в параграф 1, като се взема предвид необходимостта да се гарантира минимално равнище на официален контрол с цел да се предотврати използването на практики, които са в нарушение на тези правила относно еднаквата минимална честота на този официален контрол, когато минимално равнище на официален контрол е необходимо, за да се отговори на признати еднакви опасности и рискове от: а) наличието по агрохранителната верига на ГМО за производството на храни и фуражи и на генетично модифицирани храни и фуражи, които не са разрешени в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета или с Регламент (ЕО) № 1829/2003; б) култивирането на ГМО за производството на храни и фуражи и правилното прилагане на плана за наблюдение, посочен в член 13, параграф 2, буква д) от Директива 2001/18/ЕО и в член 5, параграф 5, буква б) и член 17, параграф 5, буква б) от Регламент (ЕО) № 1829/2003. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. 4. За целите на член 30 се разрешава делегирането на едно или повече физически лица на определени задачи във връзка с официалния контрол, посочени в настоящия член. Член 24 Специални правила за официалния контрол и за действията, предприемани от компетентните органи във връзка с продуктите за растителна защита 1. Официалният контрол за проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква з) от настоящия регламент, включва и официален контрол на активни вещества, антидоти, синергисти, коформуланти и адюванти, съгласно посоченото в член 2, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009. 2. С цел определяне честотата на основания на риска официален контрол, посочен в параграф 1, компетентните органи вземат предвид и следното: a) резултатите от съответните дейности по наблюдение, включително свързаните с остатъчните вещества от пестициди, извършвани за целите на член 32, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 396/2005 и на член 8 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ); б) информацията за неразрешени продукти за растителна защита, включително за незаконна търговия с продукти за растителна защита, и резултатите от съответния контрол от органите, посочени в член 8 от Регламент (ЕС) № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ); и в) информацията за отравяния, свързани с продукти за растителна защита, включително наличната информация съгласно член 56 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и информацията относно спешни действия от здравен характер, предоставена от центровете, посочени в член 45, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета ( 12 ). 3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент чрез установяване на правила за извършването на официалния контрол, посочен в параграф 1 от настоящия член. Чрез тези делегирани актове се установяват правила относно: a) специалните изисквания за извършването на този официален контрол, така че да се отговори на признати еднакви опасности и рискове, които може да бъдат породени от продукти за растителна защита, относно производството, пускането на пазара, въвеждането в Съюза, етикетирането, опаковането, транспортирането, съхранението и употребата на продукти за растителна защита, за да се гарантира тяхната безопасна и устойчива употреба и за борба с незаконната търговия с такива продукти; и б) случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2. 4. Чрез актове за изпълнение Комисията може да определя подробни правила относно еднакви практически условия за извършването на официалния контрол на продуктите, посочени в параграф 1, по отношение на: a) еднаквата минимална честота на този официален контрол, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол, така че да се отговори на признати еднакви опасности и рискове, които могат да бъдат породени от продукти за растителна защита, относно производството, пускането на пазара, въвеждането в Съюза, етикетирането, опаковането, транспортирането, съхранението и употребата на продукти за растителна защита, за да се гарантира тяхната безопасна и устойчива употреба и за борба с незаконната търговия с такива продукти; б) събирането на информация, наблюдението и докладването относно случаите на предполагаеми отравяния, причинени от продукти за растителна защита; в) събирането на информация и наблюдението и докладването относно неразрешени продукти за растителна защита, включително относно незаконна търговия с продукти за растителна защита. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. 5. За целите на член 30 се разрешава делегирането на едно или повече физически лица на определени задачи във връзка с официалния контрол, посочени в настоящия член. Член 25 Специални правила за официалния контрол и другите официални дейности по отношение на биологичното производство и етикетирането на биологични продукти Чрез актове за изпълнение Комисията може да определя правила относно еднакви практически условия за извършването на официален контрол с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква и), по отношение на: а) специалните изисквания и допълнително съдържание освен предвидените в член 110 за изготвянето на съответните части на МНПК, предвиден в член 109, параграф 1, и специфичното допълнително съдържание на доклада, предвиден в член 113; б) специфичните отговорности и задачи на референтните центрове на Европейския съюз в допълнение към предвидените в член 98; в) практическите условия за задействането на механизмите за административна помощ, предвидени в членове 102—108, включително за обмен на информация между компетентните органи и органите с делегирани правомощия относно случаи на несъответствие или вероятност за несъответствие; г) методите, които да се използват за вземане на проби и за лабораторни анализи и изпитвания, с изключение на правилата, свързани с определянето на прагове. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. Член 26 Специални правила за официалния контрол и за другите официални дейности, извършвани от компетентните органи във връзка със защитените наименования за произход, защитените географски указания и храните с традиционно специфичен характер 1. Чрез дерогация от член 31, параграф 3 във връзка с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква й), когато компетентните органи са делегирали правото за вземане на решения по отношение на разрешението за използване на регистрирано наименование на продукт, те могат да делегират и прилагането на следните мерки: a) разпореждането някои дейности на оператора да се подлагат на систематичен или засилен официален контрол; б) разпореждането операторът да увеличи честотата на собствения контрол; в) разпореждането за промяна на етикетирането с цел да отговаря на продуктовите спецификации и на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква й). 2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент чрез установяване на правила за извършването на официален контрол с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква й). Чрез тези делегирани актове се установяват правила относно: a) изискванията, методите и техниките, посочени в членове 12 и 14, за официалния контрол, извършван с цел да се провери съответствието с продуктовите спецификации и изискванията за етикетиране; б) специалните методи и техники, посочени в член 14, за извършването на официален контрол с цел да се гарантира проследимостта на стоките и животните, които попадат в обхвата на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква й), на всички етапи от производството, приготвянето и разпространението, както и за предоставяне на уверение относно спазването на тези правила; в) случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат едно или повече от действията и мерките, посочени в член 138, параграфи 1 и 2. 3. Чрез актове за изпълнение Комисията може да определя правила относно еднакви практически условия за извършването на официален контрол с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква й), по отношение на: а) специалните практически условия за задействането на механизмите за административна помощ, предвидени в членове 102—108, включително и за обмен на информация между компетентните органи и органите с делегирани правомощия относно случаи на несъответствие или вероятност за несъответствие; и б) специалните задължения за докладване на органите с делегирани правомощия. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. 4. За целите на член 30, се разрешава делегирането на едно или повече физически лица на определени задачи във връзка с официалния контрол, посочени в настоящия член. Член 27 Специални правила за официалния контрол и за действията, предприемани от компетентните органи, в случай на новоустановени рискове по отношение на храните и фуражите 1 На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент чрез определяне на правила за извършването на официалния контролна някои категории храни или фуражи с цел да се установи съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, букви а)—д), и за действията, които да бъдат предприети от компетентните органи вследствие на извършения официален контрол. В тези делегирани актове се предвиждат мерки по отношение на новоустановени рискове, предизвикани от храни или фуражи, които могат да възникнат за здравето на хората или животните, както и за околната среда — във връзка с ГМО и продукти за растителна защита, както и всички такива рискове, произтичащи от нови модели на производство или потребление на храни или фуражи, и по отношение на които не могат да бъдат предприети ефективни мерки, без да са налице такива общи правила. Тези делегирани актове определят правила относно: a) еднаквите специални изисквания за извършването на официален контрол с цел да се отговори на съществуващите специфични опасности и рискове по отношение на всяка категория храни и фуражи и различните процеси, през които преминава продуктът; и б) случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2. 2. Чрез актове за изпълнение Комисията може да определи правила относно еднакви практически условия за извършването на официалния контрол на някои категории храни или фуражи с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, букви а)—д), така че да се преодолеят новоустановени рискове, които могат да възникнат за здравето на хората или животните чрез храната или фуража, както и за околната среда — във връзка с ГМО и продуктите за растителна защита, или пък всякакви подобни рискове, произтичащи от нови модели на производство или потребление на храни или фуражи, и които не могат да бъдат ефективно преодолени при липсата на такива общи правила относно еднаквата минимална честота на този официален контрол, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол, за да се отговори на съществуващите специфични опасности и рискове по отношение на всяка категория храни и фуражи и различните процеси, през които тя преминава. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. 3. По надлежно обосновани наложителни причини за спешност във връзка със случаи на сериозен риск за здравето на хората или животните или за околната среда Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 145, параграф 3. ГЛАВА III Делегиране на някои задачи на компетентните органи Член 28 Делегиране от страна на компетентните органи на някои задачи, свързани с официалния контрол 1. Компетентните органи могат да делегират някои задачи, свързани с официалния контрол, на един или повече органи с делегирани правомощия или физически лица в съответствие с условията, предвидени съответно в членове 29 и 30. Компетентният орган прави необходимото органът с делегирани правомощия или физическото лице, на които са делегирани такива задачи, да разполагат с необходимите правомощия, за да изпълняват ефективно тези задачи. 2. Когато компетентен орган или държава членка вземат решение да делегират някои задачи, свързани с официалния контрол, за проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква и), на един или повече органи с делегирани правомощия, те дават кодов номер на всеки орган с делегирани правомощия и определят съответните органи, отговорни за тяхното одобряване и надзор. Член 29 Условия за делегиране на някои задачи, свързани с официалния контрол, на органи с делегирани правомощия Делегирането на някои задачи, свързани с официалния контрол, на органа с делегирани правомощия, посочен в член 28, параграф 1, се извършва в писмена форма и при спазване на следните условия: a) делегирането съдържа точно описание на: задачите, свързани с официалния контрол, които може да изпълнява органът с делегирани правомощия и условията, при които може да изпълнява тези задачи; б) органът с делегирани правомощия: i) притежава необходимия опит, оборудване и инфраструктура за изпълнението на делегираните му задачи, свързани с официалния контрол; ii) притежава достатъчен брой служители с подходяща квалификация и опит; iii) е безпристрастен и по отношение на него няма никакъв конфликт на интереси и по-специално не е в положение, което може пряко или косвено да засегне безпристрастността на професионалното му поведение при изпълнението на делегираните му задачи, свързани с официалния контрол; iv) извършва дейност и е акредитиран в съответствие със стандартите, които имат отношение към конкретните делегирани задачи, включително със стандарт EN ISO/IEC 17020 „Изисквания за дейността на различни видове органи, извършващи контрол“; v) разполага с достатъчно правомощия за изпълнение на делегираните му задачи, свързани с официалния контрол; и в) създадена е организация, гарантираща ефикасна и ефективна координация между делегиращите компетентни органи и органа с делегирани правомощия. Член 30 Условия за делегиране на някои задачи, свързани с официалния контрол, на физически лица Компетентните органи могат да делегират някои задачи, свързани с официалния контрол, на едно или повече физически лица, когато предвидените в членове 18—27 правила позволяват това. Такова делегиране се извършва в писмена форма и при спазване на следните условия: a) делегирането съдържа точно описание на задачите, свързани с официалния контрол, които могат да се изпълняват от физическите лица и условията, при които физическите лица могат да изпълняват тези задачи; б) физическите лица: i) притежават необходимия опит, оборудване и инфраструктура за изпълнението на делегираните им задачи, свързани с официалния контрол; ii) притежават подходяща квалификация и опит; iii) действат безпристрастно и по отношение на тях няма никакъв конфликт на интереси при изпълнението на делегираните им задачи, свързани с официалния контрол; и в) създадена е организация, гарантираща ефикасна и ефективна координация между делегиращите компетентни органи и физическите лица. Член 31 Условия за делегиране на някои задачи, свързани с други официални дейности 1. Компетентните органи могат да делегират някои задачи, свързани с други официални дейности, на един или повече органи с делегирани правомощия, ако са спазени следните условия: a) правилата, посочени в член 1, параграф 2, не забраняват такова делегиране; и б) изпълнени са условията, предвидени в член 29, с изключение на условието, предвидено в буква б), подточка iv). 2. Компетентните органи могат да делегират някои задачи, свързани с други официални дейности, на едно или повече физически лица, ако са спазени следните условия: a) правилата, посочени в член 1, параграф 2, позволяват такова делегиране; и б) изпълнени са условията, предвидени в член 30, които се прилагат mutatis mutandis . 3. Компетентните органи не делегират на орган с делегирани правомощия или на физическо лице правото за вземане на решение във връзка със задачите, предвидени в член 138, параграф 1, буква б) и в член 138, параграфи 2 и 3. Член 32 Задължения на органите с делегирани правомощия и на физическите лица Органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани някои задачи, свързани с официалния контрол, в съответствие с член 28, параграф 1 или някои задачи, свързани с други официални дейности, в съответствие с член 31: a) съобщават резултатите от извършените от тях официален контрол и други официални дейности на делегиращите компетентни органи редовно и всеки път, когато тези компетентни органи поискат това; б) незабавно уведомяват делегиращите компетентните органи всеки път, когато резултатите от официалния контрол покажат несъответствие или вероятност за несъответствие, освен ако не е предвидено друго в конкретни договорености, установени между компетентния орган и органа с делегирани правомощия или физическото лице; и в) осигуряват достъп на компетентните органи до своите помещения и съоръжения и им сътрудничат и оказват съдействие. Член 33 Задължения на делегиращите компетентни органи Компетентните органи, които са делегирали определени задачи, свързани с официалния контрол, на органи с делегирани правомощия или на физически лица в съответствие с член 28, параграф 1, или са делегирали определени задачи, свързани с други официални дейности, на органи с делегирани правомощия или на физически лица в съответствие с член 31: a) организират одити или инспекции на тези органи или лица, когато е необходимо, и избягват дублирането, като вземат предвид акредитацията, посочена в член 29, буква б), подточка iv); б) незабавно изцяло или частично оттеглят делегираните правомощия, в случай че: i) има данни, че органите с делегирани правомощия или физическите лица не изпълняват правилно делегираните им задачи; ii) органът с делегирани правомощия или физическото лице не предприема подходящи и своевременни действия за отстраняване на установените слабости; или iii) е доказано, че независимостта или безпристрастността на органа с делегирани правомощия или физическото лице е компрометирана. Настоящата буква не засяга правомощието на компетентните органи да оттеглят делегирането по причини, различни от посочените в настоящия регламент. ГЛАВА IV Вземане на проби и извършване на анализи, изпитвания и диагностика Член 34 Методи за вземане на проби и извършване на анализи, изпитвания и диагностика 1. Методите, използвани за вземане на проби и за извършването на лабораторни анализи, изпитвания и диагностика по време на официален контрол и други официални дейности, съответстват на правилата на Съюза, с които се определят тези методи, или на критериите за тяхната резултатност. 2. При липса на правила на Съюза съгласно параграф 1 и във връзка с официалния контрол и други официални дейности, официалните лаборатории използват един от следните методи в зависимост от тяхната пригодност към специфичните им нужди при извършване на анализи, изпитвания и диагностика: a) наличните методи, които са в съответствие с международно признатите правила или протоколи, включително приетите от Европейския комитет по стандартизация (CEN); или съответните методи, разработени или препоръчани от референтните лаборатории на Европейския съюз, и валидирани в съответствие с международно приети научни протоколи; б) когато не са налице подходящи правила или протоколи, посочени в буква а), методите, които съответстват на установените на национално равнище правила, или, ако не са налице такива правила — съответните методи, разработени или препоръчани от националните референтни лаборатории и валидирани в съответствие с международно приети научни протоколи; или съответните методи, разработени и валидирани посредством междулабораторни или вътрешнолабораторни изследвания за валидиране на методи, в съответствие с международно приети научни протоколи. 3. Когато спешно е необходимо да бъдат извършени лабораторни анализи, изпитвания или диагностика и нито един от методите, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, не е налице, съответната национална референтна лаборатория или — ако няма такава — всяка друга лаборатория, определена в съответствие с член 37, параграф 1, може да използва методи, различни от посочените в параграфи 1 и 2 от настоящия член, докато бъде валидиран подходящ метод в съответствие с международно приети научни протоколи. 4. Доколкото е възможно, методите, използвани за лабораторни анализи, се характеризират с подходящите критерии, посочени в приложение III. 5. Проби се вземат, обработват и етикетират по начин, който гарантира тяхната правна, научна и техническа валидност. 6. Чрез актове за изпълнение Комисията може да определя правила относно: a) методите, които да се използват за вземането на проби и за извършването на лабораторни анализи, изпитвания и диагностика; б) критериите за ефективност, параметрите на анализите, изпитванията или диагностиката, неопределеността на измерването и процедурите за валидиране на тези методи; в) тълкуването на резултатите от анализите, изпитванията и диагностиката. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. Член 35 Второ експертно становище 1. Компетентните органи гарантират, че операторите, чиито животни или стоки подлежат на вземане на проби, анализи, изпитвания или диагностика в рамките на официалния контрол, имат право на второ експертно становище, разходите за което се поемат от оператора. Правото на второ експертно становище дава възможност на оператора да поиска преглед на документацията по вземането на проби и извършването на анализи, изпитвания или диагностика от друг експерт, който е признат и има подходяща квалификация; 2. Когато е целесъобразно, подходящо и технически осъществимо, по-специално с оглед на честотата на поява и разпространението на опасността при животните или стоките, нетрайността на пробите или стоките и количеството на наличния субстрат, компетентните органи: a) при вземане на пробата и ако операторът е поискал това, гарантират, че е взето достатъчно количество, което позволява да бъде поискано второ експертно становище и да бъде извършен прегледът, посочен в параграф 3, в случай че се наложи; или, б) ако не е възможно да бъде взето достатъчно количество съгласно буква а), информират оператора за това. Настоящият параграф не се прилага, когато се преценява наличието на карантинни вредители по растенията, растителните продукти или други обекти с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж). 3. Държавите членки могат да решат, че когато възникне спор между компетентните органи и операторите във връзка с второто експертно становище, посочено в параграф 1, операторите могат да поискат, на собствени разноски, да бъде извършен преглед на документацията от първоначалния анализ, изпитване или диагностика и, ако е целесъобразно, да бъде извършен друг анализ, изпитване или диагностика от друга официална лаборатория. 4. Подаването на заявление от оператора за второ експертно становище в съответствие с параграф 1 от настоящия член не засяга задължението на компетентните органи да предприемат бързи действия за отстраняване или ограничаване на рисковете за здравето на хората, животните и растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, в съответствие с настоящия регламент и с правилата, посочени в член 1, параграф 2. Член 36 Вземане на проби от животни и стоки, предлагани за продажба чрез средства за комуникация от разстояние 1. При животни и стоки, които се предлагат за продажба чрез средства за комуникация от разстояние, за целите на официалния контрол могат да бъдат използвани проби, които компетентните органи поръчват на операторите, без да се идентифицират. 2. След като пробите са при тях, компетентните органи предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира, че операторите, от които се поръчват въпросните проби в съответствие с параграф 1: a) се уведомяват, че пробите са взети в рамките на официалния контрол и, когато е целесъобразно, се подлагат на анализи или изпитвания за целите на официалния контрол; и б) в случай че пробите, посочени във въпросния параграф , се подлагат на анализи или изпитвания — могат да упражнят правото си на второ експертно становище, предвидено в член 35, параграф 1. 3. Параграфи 1 и 2 се прилагат за органи с делегирани правомощия и физически лица, на които са делегирани определени задачи, свързани с официалния контрол. Член 37 Определяне на официални лаборатории 1. Компетентните органи определят в държавата членка, на чиято територия извършват дейност, в друга държава членка или в трета държава, която е договаряща страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, официални лаборатории за извършването на лабораторни анализи, изпитвания и диагностика на проби, взети по време на официален контрол и други официални дейности. 2. Компетентните органи могат да определят дадена лаборатория, разположена в друга държава членка или в трета държава, която е договаряща страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, за официална лаборатория, при условие че са спазени следните условия: a) взети са необходимите мерки с оглед на това те да могат да извършват одитите и инспекциите, посочени в член 39, параграф 1, или да делегират извършването на тези одити и инспекции на компетентните органи на държавата членка или на третата държава, която е договаряща страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, където е разположена лабораторията; и б) лабораторията вече е определена за официална лаборатория от компетентните органи на държавата членка, на чиято територия е разположена. 3. Определянето на официална лаборатория се извършва в писмена форма и съдържа подробно описание на: a) задачите, които лабораторията изпълнява в качеството си на официална лаборатория; б) условията, при които изпълнява задачите, посочени в буква а); и в) мерките, необходими, за да се гарантират ефикасна и ефективна координация и сътрудничество между лабораторията и компетентните органи. 4. Компетентните органи могат да определят за официална лаборатория само лаборатория, която: a) разполага с опита, оборудването и инфраструктурата, необходими за извършването на анализи, изпитвания или диагностика на пробите; б) разполага с достатъчен брой служители с подходяща квалификация и опит, които са преминали подходящо обучение; в) гарантира, че възложените ѝ задачи съгласно параграф 1 се изпълняват безпристрастно и по отношение на нея няма какъвто и да е конфликт на интереси, свързан с изпълнението на задачите ѝ като официална лаборатория; г) може своевременно да предоставя резултатите от анализите, изпитванията или диагностиката на пробите, взети по време на официален контрол и други официални дейности; и д) извършва дейност в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025 и е акредитирана в съответствие с този стандарт от национален орган по акредитация, работещ в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008. 5. Обхватът на акредитацията на официална лаборатория съгласно параграф 4, буква д): a) включва тези методи за лабораторен анализ, изпитвания или диагностика, които се изисква лабораторията да използва при извършването на анализи, изпитвания или диагностика в рамките на дейността си като официална лаборатория; б) може да включва един или повече методи за лабораторен анализ, изпитвания или диагностика или групи от методи; в) може да бъде формулиран гъвкаво, така че да дава възможност обхватът на акредитацията да включва модифицирани варианти на методите, използвани от официалната лаборатория към момента на акредитирането ѝ, или нови методи в допълнение към тях, въз основа на валидиране от самата лаборатория без извършване на специална оценка от националния орган по акредитация преди да започне използването на тези модифицирани или нови методи. 6. Когато нито една официална лаборатория, определена в съответствие с параграф 1 на територията на Съюза или на трета държава, която е договаряща страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, не разполага с експертния опит, оборудването, инфраструктурата и служителите, необходими за извършването на нови или особено рядко срещани лабораторни анализи, изпитвания или диагностика, компетентните органи могат да изискат съответните анализи, изпитвания и диагностика да бъдат извършени от лаборатория или диагностичен център, които не отговарят на едно или повече от изискванията, посочени в параграфи 3 и 4. Член 38 Задължения на официалните лаборатории 1. Когато резултатите от извършен анализ, изпитване или диагностика на проби, взети по време на официален контрол или други официални дейности, показват наличие на риск за здравето на хората, животните или растенията или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, или насочват към вероятност за несъответствие, официалните лаборатории уведомяват незабавно компетентните органи, които са ги определили за съответния анализ, изпитване или диагностика, както и, при целесъобразност, органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани задачи. С конкретни договорености обаче между компетентните органи, органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани задачи, и официалните лаборатории, може да се установят правила, според които не се изисква тази информация да се предоставя незабавно. 2. По искане на референтната лаборатория на Европейския съюз или на националната референтна лаборатория официалните лаборатории участват в междулабораторни сравнителни изпитвания или изпитвания за пригодност, организирани за извършваните от тях анализи, изпитвания или диагностика в качеството им на официални лаборатории. 3. По искане на компетентните органи официалните лаборатории предоставят публичен достъп до названията на използваните от тях методи за извършване на анализи, изпитвания или диагностика в рамките на официалния контрол и другите официални дейности. 4. Официалните лаборатории посочват, по искане на компетентните органи, наред с резултатите, и метода, използван за всеки анализ, изпитване или диагностика, които са били извършени в рамките на официалния контрол и другите официални дейности. Член 39 Одити на официалните лаборатории 1. Компетентните органи организират одити на официалните лаборатории, които са определили в съответствие с член 37, параграф 1 редовно и винаги, когато сметнат, че е необходим одит, освен ако смятат такъв одит за излишен предвид оценката на акредитацията, посочена в член 37, параграф 4, буква д). 2. Компетентните органи незабавно оттеглят определянето на официална лаборатория — изцяло или за някои задачи, ако тя не предприеме целесъобразни и своевременни действия за отстраняване на слабостите, констатирани в резултат на одит съгласно параграф 1, при който е установено някое от следните обстоятелства: a) лабораторията вече не отговаря на условията, предвидени в член 37, параграфи 4 и 5; б) лабораторията не изпълнява задълженията, предвидени в член 38; в) лабораторията не показва достатъчно добри резултати при междулабораторните сравнителни изпитвания, посочени в член 38, параграф 2. Член 40 Дерогации от условието за задължителна акредитация на някои официални лаборатории 1. Чрез дерогация от член 37, параграф 4, буква д) компетентните органи могат да определят за официални лаборатории — независимо от това дали те отговарят на условието, предвидено в посочената буква: a) лаборатории: i) чиято единствена дейност е откриването на Trichinella в месото; ii) които използват за откриване на Trichinella единствено методите, посочени в член 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1375 на Комисията ( 13 ); iii) чиято дейност по откриване на Trichinella се извършва под надзора на компетентните органи или на официална лаборатория, определена в съответствие с член 37, параграф 1, и акредитирана в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025 за използване на методите, посочени в подточка ii) от настоящата буква; и iv) които редовно участват и показват задоволителни резултати при междулабораторни сравнителни изпитвания или изпитвания за пригодност, организирани от националните референтни лаборатории за методите, които използват за откриване на Trichinella . б) лаборатории, които извършват само анализи, изпитвания или диагностика в рамките на други официални дейности, при условие че те: i) използват единствено методите за лабораторни анализи, изпитвания и диагностика, посочени в член 34, параграф 1 и член 34, параграф 2, буква а) или б); ii) извършват анализите, изпитванията или диагностиката под надзора на компетентните органи или на националните референтни лаборатории във връзка с методите, които използват; iii) редовно участват и показват задоволителни резултати при междулабораторни сравнителни изпитвания или изпитвания за пригодност, организирани от националните референтни лаборатории във връзка с методите, които използват; както и iv) имат въведена система за осигуряване на качеството с цел да се гарантират добри и надеждни резултати от използваните от тях методи за лабораторни анализи, изпитвания и диагностика. 2. Когато методите, използвани от лабораториите по параграф 1 от настоящия член, буква б), изискват потвърждаване на резултата от лабораторните анализи, изпитвания или диагностика, лабораторните анализи, изпитвания или диагностика за потвърждаване се извършват от официална лаборатория, която отговаря на изискванията, посочени в член 37, параграф 4, буква д). 3. Официалните лаборатории, определени в съответствие с параграф 1, се намират на територията на държавата членка, в която се намират определилите ги компетентни органи. Член 41 Правомощия за приемане на дерогации от условието за задължителна акредитация на всички методи за лабораторни анализи, изпитвания и диагностика, използвани от официалните лаборатории Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно случаите и условията, при които компетентните органи могат да определят за официални лаборатории в съответствие с член 37, параграф 1 лаборатории, които не отговарят на условията, посочени в член 37, параграф 4, буква д), по отношение на всички методи, които те използват за официален контрол или други официални дейности, при положение че тези лаборатории отговарят на следните условия: a) извършват дейност и са акредитирани в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025 за използването на един или повече методи, които са сходни със — и представителни за — другите използвани от тях методи; както и б) редовно и в значителна степен използват методите, за които са получили акредитацията, посочена в буква а) от настоящия член; с изключение на областта, спрямо която се прилагат правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), когато не съществува валидиран метод за откриване на специфични вредители по растенията, посочен в член 34, параграфи 1 и 2. Член 42 Временни дерогации от условията за задължителна акредитация на официалните лаборатории 1. Чрез дерогация от член 37, параграф 5, буква а) компетентните органи могат временно да определят съществуваща официална лаборатория за официална лаборатория в съответствие с член 37, параграф 1 за използване на метод за лабораторни анализи, изпитвания или диагностика, за който лабораторията не е получила акредитацията, посочена в член 37, параграф 4, буква д): a) когато използването на този метод е ново изискване, въведено с правилата на Съюза; б) когато промени в използван метод налагат получаването на нова акредитация или разширяване на обхвата на акредитацията, получена от официалната лаборатория; или в) в случаите, когато необходимостта от използване на метода е предизвикана от извънредна ситуация или нововъзникващ риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда. 2. Временното определяне, посочено в параграф 1, зависи от спазването на следните условия: a) официалната лаборатория вече е акредитирана в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025 за използването на метод, сходен с този, който не е включен в обхвата на акредитацията ѝ; б) в официалната лаборатория има въведена система за осигуряване на качеството с цел да се гарантират добри и надеждни резултати чрез използването на метода, който не е включен в обхвата на съществуващата акредитация; в) анализите, изпитванията или диагностиката се извършват под надзора на компетентните органи или националната референтна лаборатория за този метод. 3. Срокът на временното определяне, посочено в параграф 1, не надхвърля една година и може да бъде удължен еднократно с още една година. 4. Официалните лаборатории, определени в съответствие с параграф 1, се намират на територията на държавата членка, в която се намират определилите ги компетентни органи. ГЛАВА V Официален контрол на животните и стоките, въвеждани в Съюза Член 43 Официален контрол на животните и стоките, въвеждани в Съюза Официалният контрол на животните и стоките, въвеждани в Съюза, се организира въз основа от риска. По отношение на животните и стоките, посочени в членове 47 и 48, този официален контрол се извършва в съответствие с членове 47—64. Раздел I Животни и стоки, различни от подлежащите на официален контрол на граничните контролни пунктове съгласно раздел II Член 44 Официален контрол на животни и стоки, различни от подлежащите на официален контрол на граничните контролни пунктове съгласно раздел II 1. С цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, компетентните органи извършват редовно официален контрол, въз основа на риска и с необходимата честота, на животни и стоки, които се въвеждат в Съюза и за които не се прилагат членове 47 и 48. 2. За животните и стоките, посочени в параграф 1, необходимата честота на официалния контрол се определя, като се вземат предвид: a) рисковете за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, свързани с различните видове животни и стоки; б) всякаква информация, която сочи, че има вероятност потребителите да бъдат подведени, по-специално по отношение на естеството, идентичността, свойствата, състава, количеството, трайността, страната на произход или мястото на произход, метода на обработка или производство на стоките; в) данните от предишни периоди относно изпълнението на приложимите за тези животни или стоки изисквания, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2: i) от страна на третата държава и предприятието на произход или мястото на производство, според случая; ii) от страна на износителя; iii) от страна на оператора, отговарящ за пратката; г) контролът, който вече е бил извършен на съответните животни и стоки; и д) гаранциите, предоставени от компетентните органи на третата държава на произход, относно съответствието на животните и стоките с изискванията, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, или с изисквания, признати най-малко за еквивалентни на тях. 3. Официалният контрол, предвиден в параграф 1, се извършва на подходящо място в рамките на митническата територия на Съюза, включително: a) мястото на въвеждане в Съюза; б) граничен контролен пункт; в) мястото на освобождаване за свободно обращение в Съюза; г) складовете и помещенията на отговарящия за пратката оператор; д) местоназначението. 4. Независимо от параграфи 1 и 3, когато имат основания да смятат, че тяхното въвеждане в Съюза може да представлява риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, компетентните органи на граничните контролни пунктове и на другите места на въвеждане в Съюза извършват официален контрол на: a) транспортни средства, включително когато са празни; и б) опаковки, включително палети. 5. Компетентните органи могат също да извършват официален контрол на стоки, които са поставени под един от митническите режими, определени в член 5, точка 16, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на временно складиране, съгласно определението в член 5, точка 17 от посочения регламент. Член 45 Видове официален контрол на животни и стоки, различни от подлежащите на официален контрол на граничните контролни пунктове съгласно раздел II 1. Когато официалният контрол се извършва в съответствие с член 44, параграф 1, той: a) винаги включва проверка на документи; и б) включва проверки за идентичност и физически проверки в зависимост от риска за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда. 2. Компетентните органи извършват физическите проверки, посочени в параграф 1, буква б), при подходящи условия, които позволяват правилно провеждане на разследванията. 3. Ако при проверките на документи, проверките за идентичност или физическите проверки, посочени в параграф 1 от настоящия член, се установи, че по отношение на животните и стоките не са спазени правилата, посочени в член 1, параграф 2, се прилагат член 66, параграфи 1, 3 и 5, членове 67, 68 и 69, член 71, параграфи 1 и 2, член 72, параграфи 1 и 2 и членове 137 и 138. 4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно случаите и условията, при които компетентните органи могат да изискват от операторите да уведомяват за пристигането на определени стоки, които се въвеждат в Съюза. Член 46 Вземане на проби от животни и стоки, различни от подлежащите на официален контрол на граничните контролни пунктове съгласно раздел II 1. При вземането на проби от животни и стоки компетентните органи, без да се засягат членове 34—42: а) уведомяват съответните оператори и, когато е уместно, митническите органи; и б) вземат решение дали животните или стоките трябва да бъдат задържани до получаването на резултатите от извършваните анализи, изпитвания или диагностика, или могат да бъдат освободени, при условие че се гарантира проследимостта на животните или стоките. 2. Чрез актове за изпълнение Комисията: a) установява процедурите, необходими, за да се гарантира проследимостта на животните или стоките, посочени в параграф 1, буква б); и б) определя документите, които трябва да придружават животните или стоките, посочени в параграф 1, когато компетентните органи са взели проби от тях. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. Раздел II Официален контрол на животни и стоки на граничните контролни пунктове Член 47 Животни и стоки, които подлежат на официален контрол на граничните контролни пунктове 1. С цел да установи съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, компетентните органи извършват официален контрол на граничния контролен пункт на първо пристигане в Съюза на всяка пратка от следните категории животни и стоки, които се въвеждат в Съюза: a) животни; ▼M1 б) продукти от животински произход, зародишни продукти, странични животински продукти, сено и слама и храни, съдържащи както продукти от растителен произход, така и преработени продукти от животински произход („съставни продукти“); ▼B в) растения, растителни продукти и други обекти, посочени в списъците, изготвени в съответствие с член 72, параграф 1 и член 74, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031; г) стоки от някои трети държави, за които чрез актове за изпълнение, предвидени в параграф 2, буква б) от настоящия член, Комисията е взела решение, че е необходимо да се въведат мерки за временно засилване на официалния контрол при въвеждането им в Съюза поради известен или нововъзникващ риск или защото има данни, че е възможно да възникне широкоразпространено и съществено несъответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2; ▼M3 д) животни и стоки, по отношение на които се прилага спешна мярка, предвидена в актове, приети в съответствие с член 53 от Регламент (ЕО) № 178/2002, член 261 от Регламент (ЕС) 2016/429 или член 28, параграф 1, член 30, параграф 1, член 40, параграф 3, член 41, параграф 3, член 49, параграф 1, член 53, параграф 3 и член 54, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/2031, изискващи пратките с посочените животни или стоки, идентифицирани с техните кодове по Комбинираната номенклатура, да подлежат на официален контрол при въвеждането им в Съюза; ▼B е) животни и стоки, за чието въвеждане в Съюза са установени условия или мерки чрез актове, приети в съответствие с член 126 или член 128, или в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, които изискват спазването на съответните условия или мерки да бъде установено при въвеждането на животните или стоките в Съюза. 2. Чрез актове за изпълнение Комисията: a) съставя списъци на всички животни и стоки, посочени в параграф 1, букви а) и б), като се отбелязват кодовете им по Комбинираната номенклатура; и б) съставя списък на стоките, които спадат към категорията, посочена в параграф 1, буква г), като се отбелязват кодовете им по Комбинираната номенклатура, и при необходимост актуализира списъка във връзка с рисковете, посочени в същата буква. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. 3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за изменение на настоящия регламент относно категориите на пратките, посочени в параграф 1 от настоящия член, с цел в тях да бъдат включени съставни продукти, сено и слама и други продукти, строго ограничени до такива, които представляват новооткрит или значително повишен риск за здравето на хората, животните или растенията или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда. 4. Освен ако в актовете, с които се установяват мерките или условията, посочени в параграф 1, букви г), д) и е), не е предвидено друго, настоящият член се прилага също така за пратки животни и стоки от категориите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), когато те нямат търговски характер. 5. Операторите, които отговарят за пратката, гарантират, че животните и стоките от категориите, посочени в параграф 1, се представят за официален контрол на граничния контролен пункт, посочен в същия параграф. Член 48 Животни и стоки, освободени от официален контрол на граничните контролни пунктове Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълнение на настоящия регламент относно правила, установяващи случаите и условията, при които следните категории животни и стоки се освобождават от прилагането на член 47, и когато такова освобождаване е обосновано: a) стоки, които са изпратени като търговски мостри или за показване на изложения и които не са предназначени за пускане на пазара; б) животни и стоки, предназначени за научни цели; в) стоки на борда на транспортни средства, работещи по международни линии, които не се разтоварват и са предназначени за консумация от екипажа и пътниците; г) стоки, които са част от личния багаж на пътниците и са предназначени за лична консумация или употреба; д) малки пратки от стоки, изпратени до физически лица, които не са предназначени за пускане на пазара; е) домашни любимци по смисъла на определението в член 4, точка 11 от Регламент (ЕС) 2016/429; ж) стоки, които са преминали специфична обработка и не надхвърлят количествата, определени в съответните делегирани актове; з) категории животни или стоки, които представляват ниска степен на риск или не представляват специфичен риск и за които поради това не е необходимо да се извършва контрол на граничните контролни пунктове. Член 49 Официален контрол на граничните контролни пунктове 1. С цел проверка на съответствието с приложимите изисквания, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, компетентните органи извършват официален контрол на пратките животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, след пристигането на пратката на граничния контролен пункт. Официалният контрол включва проверки на документи, проверки за идентичност и физически проверки. 2. Физическите проверки се извършват, когато тези проверки се отнасят до: a) животни, с изключение на водни животни, или меса и годни за консумация карантии, от официален ветеринарен лекар, който може да бъде подпомаган от служители, обучени в съответствие с установените съгласно параграф 5 изисквания във ветеринарната област и определени от компетентните органи за тази цел. б) водни животни, продукти от животински произход, различни от посочените в буква а) от настоящия параграф, както и зародишни продукти или странични животински продукти, от официален ветеринарен лекар или от служители, обучени в съответствие с установените съгласно параграф 5 изисквания и определени от компетентните органи за тази цел. в) растения, растителни продукти и други обекти, от официални фитосанитарни инспектори. 3. Компетентните органи на граничните контролни пунктове систематично извършват официален контрол на транспортираните пратки животни и на транспортните средства с цел да установят съответствието с изискванията за хуманно отношение към животните, определени в правилата, посочени в член 1, параграф 2. Компетентните органи създават необходимата организация, за да се осигури приоритет на официалния контрол, който се извършва върху транспортираните животни, и да се намалят забавянията при този контрол. 4. Чрез актове за изпълнение Комисията може да установи правила относно практическите условия за представянето на пратките животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, на транспортните единици или частите, които могат да съставляват отделна пратка, и на максималния брой транспортни единици или такива части във всяка пратка, като се вземе предвид необходимостта да се гарантират бързина и ефикасност при обработването на пратките и при официалния контрол, извършван от компетентните органи, както и, когато е уместно, международните стандарти. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. 5 Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълнение на настоящия регламент относно правилата за определяне на конкретни изисквания за обучението на служителите, посочени в параграф 2 от настоящия член, с оглед на извършването на физическите проверки на граничните контролни пунктове. Член 50 Сертификати и документи, придружаващи пратките и разделени на части пратки 1. Оригиналните официални сертификати или документи или електронният им еквивалент, които съгласно правилата, посочени в член 1, параграф 2, се изисква да придружават пратките животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, се представят на компетентните органи на граничния контролен пункт и се съхраняват от тях, освен ако в правилата, посочени в член 1, параграф 2, е предвидено друго. 2. Компетентните органи на граничния контролен пункт издават на отговарящия за пратката оператор заверено копие на официалните сертификати или документи, посочени в параграф 1, на хартиен или електронен носител или, ако пратката е разделена на части — отделни заверени копия на сертификатите или документите на хартиен или електронен носител. 3. Пратките не се разделят на части, докато не бъде извършен официален контрол и не бъде издаден окончателен единен здравен документ за въвеждане (наричан по-нататък „ЕЗДВ“), посочен в член 56, в съответствие с член 56, параграф 5 и член 57. 4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълнение на настоящия регламент относно правилата за определяне на случаите и условията, при които ЕЗДВ задължително придружава пратките животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, до местоназначението им. Член 51 Специални правила относно официалния контрол на граничните контролни пунктове 1. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълнение на настоящия регламент относно правилата, с които се определят: а) случаите и условията, при които компетентните органи на граничния контролен пункт могат да разрешат по-нататъшното транспортиране на пратките животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, до мястото на крайното им местоназначение, докато се изчакват резултатите от физическите проверки, ако се изискват такива; б) сроковете, редът и условията за извършване на проверките на документи и при необходимост на проверките за идентичност и физическите проверки на категории животни и стоки, подлежащи на официалния контрол, предвиден в член 47, параграф 1, които се въвеждат в Съюза по море или с въздушен транспорт от трета държава, когато тези животни и стоки се прехвърлят се от плавателен съд или въздухоплавателно средство и се транспортират под митнически надзор на друг плавателен съд или въздухоплавателно средство в същото пристанище или летище в процес на подготовка за по-нататъшно пътуване, („претоварени пратки стоки“); в) случаите и условията, при които проверките за идентичност и физическите проверки на претоварени пратки и животни, които пристигат по въздух или по море и остават на същото транспортно средство за по-нататъшно пътуване, могат да се извършат на граничен контролен пункт, различен от мястото на първо пристигане в Съюза; г) случаите и условията, при които може да се разреши транзит на пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, и някои видове официален контрол, който да се извършва върху такива пратки на граничните контролни пунктове, включително случаите и условията за съхранението на стоките в специално одобрени митнически складове или свободни зони; д) случаите и условията, при които се прилагат дерогации от правилата за проверките за идентичност и физическите проверки по отношение на претоварените пратки и транзитното преминаване на стоките, посочени в член 47, параграф 1, буква в). 2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълнение на настоящия регламент относно правилата за определяне на случаите и условията, при които се прилагат дерогации от правилата за проверките на документи по отношение на претоварените пратки и транзитното преминаване на стоките, посочени в член 47, параграф 1, буква в). Член 52 Подробни правила за проверките на документи, проверките за идентичност и физическите проверки С цел да се осигури еднаквото прилагане на членове 49, 50 и 51, чрез актове за изпълнение Комисията определя подробни правила за действията, които да се извършват по време на и след проверките на документи, проверките за идентичност и физическите проверки, посочени в тези членове, с оглед да се гарантира ефективното извършване на официалния контрол. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. Член 53 Официален контрол, който не се извършва на граничните контролни пунктове 1. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълнение на настоящия регламент относно правилата, с които се определят случаите и условията, при които: a) проверките за идентичност и физическите проверки на пратките животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, да могат да бъдат извършвани от компетентните органи на контролни пунктове, различни от граничните контролни пунктове, при условие че тези контролни пунктове отговарят на изискванията, предвидени в член 64, параграф 3 и в актовете за изпълнение, приети в съответствие с член 64, параграф 4; б) физическите проверки на пратки, преминали проверка на документите и проверка за идентичност на граничния контролен пункт на първо пристигане в Съюза, могат да бъдат извършени на друг граничен контролен пункт в друга държава членка; в) проверките за идентичност и физическите проверки на пратки, преминали проверка на документите на граничния контролен пункт на първо пристигане в Съюза, могат да бъдат извършени на друг граничен контролен пункт в друга държава членка; г) специфични задачи по осъществяването на контрол могат да бъдат извършвани от митническите органи или други публични органи, доколкото тези задачи вече не попадат в задълженията на тези органи, свързани с: i) пратките, посочени в член 65, параграф 2; ii) личния багаж на пътниците; iii) стоки, поръчани чрез продажби с договори, сключени от разстояние, включително по телефона или по интернет; iv) домашни любимци, които отговарят на условията, определени в член 5 от Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 14 ); д) проверки на документи на пратки растения, растителни продукти и други обекти, посочени в член 47, параграф 1, буква в), могат да се извършват от разстояние от граничен контролен пункт. 2. По отношение на контролните пунктове, посочени в параграф 1, буква а) от настоящия член, се прилагат също член 56, параграф 3, буква б), член 57, параграф 2, буква а), член 59, параграф 1 и член 60, параграф 1, букви а) и г), както и членове 62 и 63. Член 54 Честота на проверките на документи, проверките за идентичност и физическите проверки 1. Всички пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, подлежат на проверки на документи. 2. Честотата на извършване на проверките за идентичност и физическите проверки на пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, се определя в зависимост от риска, който представлява всяко животно, стока или категория животни или стоки за здравето на хората, животните или растенията или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда. 3. Чрез актове за изпълнение Комисията определя правила с оглед на еднаквото прилагане на подходящата честота, посочена в параграф 2. С тези правила се гарантира, че честотата е по-висока от нулева, и се установяват: а) критериите и редът за определяне и промяна на честотата на проверките за идентичност и физическите проверки, които се извършват на пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, букви а), б) и в), и за тяхното съобразяване със степента на риска, свързан с тези категории, като се вземат предвид: i) информацията, събрана от Комисията в съответствие с член 125, параграф 1; ii) резултатите от извършения контрол от експерти на Комисията в съответствие с член 120, параграф 1; iii) данните за предишни периоди, отнасящи се до спазване на правилата, посочени в член 1, параграф 2, от страна на операторите; iv) данните и информацията, събрани чрез посочената в член 131 система за управление на информацията относно официалния контрол (IMSOC); v) наличните научни оценки; както и vi) всякаква друга информация за риска, свързан със съответните категории животни и стоки; б) условията, при които държавите членки могат да увеличат честотата на проверките за идентичност и физическите проверки, определена в съответствие с буква a), за да се вземат предвид местните рискови фактори; в) процедурите с цел да се гарантира, че честотата на проверките за идентичност и физическите проверки, определена в съответствие с буква а), се прилага навреме и по еднакъв начин. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. 4. Чрез актове за изпълнение Комисията определя правилата относно: a) честотата на проверките за идентичност и физическите проверки на стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, буква г); и б) честотата на проверките за идентичност и физическите проверки на животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, букви д) и е), в случай че тя вече не е определена в посочените в тях актове. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. Член 55 Решения относно пратките 1. След извършването на официален контрол, включително проверки на документи и при необходимост проверки за идентичност и физически проверки, компетентните органи вземат решение за всяка пратка животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, в което се посочва дали пратката е в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, и когато е целесъобразно — приложимия митнически режим. 2. Решенията за пратките се вземат от: а) официален ветеринарен лекар в случай че се отнасят за животни, продукти от животински произход, зародишни продукти или странични животински продукти; или б) официален фитосанитарен инспектор в случай че се отнасят за растения, растителни продукти и други обекти. 3. Чрез дерогация от параграф 2, буква а) компетентните органи могат да определят решението за пратките рибни продукти, живи двучерупчести мекотели, живи бодлокожи, живи мантийни и живи морски коремоноги, предназначени за консумация от човека, да се взема от служители, преминали подходящо обучение и специално определени за тази цел от компетентните органи. Член 56 Използване на единния здравен документ за въвеждане (ЕЗДВ) от оператора и от компетентните органи 1. За всяка пратка животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, отговарящият за пратката оператор попълва съответната част от ЕЗДВ, като посочва информацията, необходима за незабавното и пълно идентифициране на пратката и местоназначението ѝ. 2. Позоваванията на ЕЗДВ в настоящия регламент включват позоваване и на електронния еквивалент на документа. 3. ЕЗДВ се използва от: a) операторите, отговарящи за пратките животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, с цел предварително да уведомят компетентните органи на граничния контролен пункт за пристигането на пратките; и б) компетентните органи на граничния контролен пункт за: i) записване на резултатите от извършения официален контрол и на взетите въз основа на това решения, включително решението за неприемане на пратката; ii) съобщаване на информацията, посочена в подточка i) чрез IMSOC. 4. Операторите, отговарящи за пратката, подават предварително уведомление в съответствие с параграф 3, буква а), като попълват и изпращат съответната част от ЕЗДВ в IMSOC, за да бъде предадена на компетентните органи на граничния контролен пункт преди физическото пристигане на пратката в Съюза. 5. Компетентните органи на граничния контролен пункт издават окончателен ЕЗДВ веднага след: a) извършването на всички дейности по официалния контрол в съответствие с изискванията на член 49, параграф 1; б) получаването на резултатите от физическите проверки, ако се изискват такива; и в) вземането на решение за пратката в съответствие с член 55 и вписването му в ЕЗДВ. Член 57 Използване на ЕЗДВ от митническите органи 1. Поставянето на пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, под митнически режим, включително въвеждането или обработването им в митнически складове или свободни зони, се извършва при условие, че операторът, отговарящ за пратката, представи на митническите органи ЕЗДВ, без да се засягат освобождаванията, посочени в член 48, и правилата, посочени в членове 53 и 54. На този етап ЕЗДВ трябва да е надлежно въведен в IMSOC от компетентните органи на граничния контролен пункт. 2. Митническите органи: a) не разрешават поставянето на пратката под митнически режим, различен от посочения от компетентните органи на граничния контролен пункт; и б) разрешават освобождаването на пратката за свободно обращение само след представянето на окончателен ЕЗДВ, в който се потвърждава, че пратката е в съответствие с приложимите правила, посочени в член 1, параграф 2, без да се засягат освобождаванията, посочени в член 48, и правилата, посочени в членове 53 и 54. 3. При представяне на митническа декларация за пратка животни или стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, за които не е представен ЕЗДВ, митническите органи задържат пратката и незабавно уведомяват компетентните органи на граничния контролен пункт. Компетентните органи предприемат необходимите мерки в съответствие с член 66, параграф 6. Член 58 Формат, срокове и специални правила за използване на ЕЗДВ Чрез актове за изпълнение Комисията определя правилата, с които се установяват: a) форматът на ЕЗДВ и указанията за неговото представяне и използване, като се вземат предвид съответните международни стандарти; и б) минималните срокове за предварително уведомяване за пратките от страна на операторите, отговарящи за пратката, съгласно член 56, параграф 3, буква a), за да могат компетентните органи на граничния контролен пункт своевременно и ефективно да извършат дейностите по официалния контрол. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. Член 59 Определяне на гранични контролни пунктове 1. Държавите членки определят гранични контролни пунктове за целите на извършване на официален контрол на една или повече категории животни и стоки, посочени в член 47, параграф 1. 2. Държавите членки уведомяват Комисията, преди да определят граничен контролен пункт. Уведомлението съдържа цялата информация, необходима на Комисията, за да установи дали предложеният граничен контролен пункт отговаря на минималните изисквания, определени в член 64. 3. До три месеца след като получи уведомлението, посочено в параграф 2, Комисията информира държавата членка: a) дали определянето на предложения граничен контролен пункт зависи от благоприятния резултат от контрола, който се извършва от експерти на Комисията в съответствие с член 116 с цел да се установи съответствието с минималните изисквания, определени в член 64; и б) за датата на този контрол, която не може да бъде повече от шест месеца след датата на уведомлението. 4. В случай че Комисията е информирала държава членка в съответствие с параграф 3, че не е необходим контрол, държавата членка може да пристъпи към определянето. 5. Държавата членка отлага определянето на граничния контролен пункт, докато Комисията не ѝ съобщи за благоприятния резултат от извършения контрол. Комисията съобщава резултатите от извършения от нея контрол, посочен в параграф 3, буква а), най-късно в рамките на три месеца от датата на този контрол. Член 60 Списък на граничните контролни пунктове 1. Всяка държава членка публикува в интернет актуални списъци на граничните контролни пунктове на своята територия, като за всеки граничен контролен пункт посочва следната информация: a) неговите данни за връзка; б) неговото работно време; в) неговото точно местонахождение и дали пунктът представлява пристанище, летище, или е железопътен или автомобилен граничен пункт; и г) категориите животни и стоки, посочени в член 47, параграф 1, които са включени в определения му обхват. 2. Чрез актове за изпълнение Комисията определя правила относно формата, категориите и съкращенията, свързани с определянето на пунктовете, както и друга информация, която държавите членки да използват в списъците на граничните контролни пунктове. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. Член 61 Оттегляне на одобренията и повторно определяне на съществуващи обекти за граничен контрол 1. Одобренията на гранични инспекционни пунктове в съответствие с член 6 от Директива 97/78/ЕО и член 6 от Директива 91/496/ЕИО, определянето на гранични пунктове в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 669/2009 и член 13в, параграф 4 от Директива 2000/29/ЕО, както и определянето на първи пунктове на въвеждане в съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) № 284/2011 ( 15 ) на Комисията, се оттеглят. 2. Държавите членки могат повторно да определят граничните инспекционни пунктове, определените гранични пунктове и посочените в параграф 1 от настоящия член гранични пунктове и първи пунктове на въвеждане, за гранични контролни пунктове в съответствие с член 59, параграф 1, при условие че те отговарят на минималните изисквания, посочени в член 64. 3. Член 59, параграфи 2, 3 и 5 не се прилагат при повторното определяне на пунктовете в съответствие с параграф 2 от настоящия член. Член 62 Оттегляне на определянето на гранични контролни пунктове 1. В случай че граничните контролни пунктове престанат да отговарят на изискванията, посочени в член 64, държавите членки: а) оттеглят определянето съгласно член 59, параграф 1 за всички или за някои категории животни и стоки, за които е определен пунктът; и б) изключват граничните контролни пунктове от списъците, посочени в член 60, параграф 1, за категориите животни и стоки, по отношение на които се оттегля определянето. 2. Държавите членки уведомяват Комисията и другите държави членки за оттеглянето на определянето на граничен контролен пункт съгласно предвиденото в параграф 1 и за причините за това. 3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно случаите и реда, при които гранични контролни пунктове, за които определянето е било само отчасти оттеглено в съответствие с параграф 1, буква а) от настоящия член, могат да бъдат определени повторно чрез дерогация от член 59. 4. Настоящият член не засяга компетентността на държавите членки да вземат решения във връзка с оттеглянето на определянето на гранични контролни пунктове по причини, различни от посочените в настоящия регламент. Член 63 Спиране на действието на определянето на гранични контролни пунктове 1. Държавите членки спират действието на определянето на граничен контролен пункт и разпореждат пунктът да преустанови дейността си за всички или за някои категории животни и стоки, за които е бил определен, ако дейността му може да доведе до риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда. При наличие на сериозен риск спирането поражда действие незабавно. 2. Държавите членки незабавно уведомяват Комисията и останалите държави членки за спирането на действието на определянето на граничен контролен пункт, както и за причините за това. 3. Държавите членки посочват спирането на действието на определянето на граничен контролен пункт в списъците, посочени в член 60, параграф 1. 4. Държавите членки отменят спирането, предвидено в параграф 1, веднага след като: a) компетентните органи приемат, че рискът, посочен в параграф 1, вече не съществува; и б) представят на Комисията и на останалите държави членки информацията, въз основа на която се отменя спирането. 5. Настоящият член не засяга компетентността на държавите членки да вземат решения във връзка спиране на действието на определянето на гранични контролни пунктове по причини, различни от посочените в настоящия регламент. Член 64 Минимални изисквания относно граничните контролни пунктове 1. Граничните контролни пунктове се намират в непосредствена близост до мястото на въвеждане в Съюза и на място, което се определя от митническите органи в съответствие с член 135, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, или в свободна зона. 2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно случаите и условията, при които граничен контролен пункт може да бъде разположен на разстояние, различно от непосредствена близост с мястото на въвеждане в Съюза в случай на специфични географски ограничения. 3. Граничните контролни пунктове разполагат със: а) достатъчен брой подходящо квалифицирани служители; б) помещения или други съоръжения, подходящи за естеството и обема на обработваните категории животни и стоки; в) оборудване и помещения или други съоръжения, позволяващи извършването на официален контрол за всяка от категориите животни и стоки, за които е определен граничният контролен пункт; г) създадена организация с цел да се гарантира, ако е целесъобразно, достъп до друго оборудване, помещения и услуги, необходими за прилагането на мерките, предприети в съответствие с членове 65, 66 и 67 в случай на съмнение за несъответствие, както и по отношение на пратки, които не са в съответствие с изискванията или представляват риск; д) създадена организация при извънредни обстоятелства с цел да се гарантира безпрепятственото осъществяване на официалния контрол и ефективното прилагане на мерките, предприети в съответствие с членове 65, 66 и 67, в случай на непредвидени и неочаквани условия или събития; е) технологичните средства и оборудването, необходими за ефективното функциониране на IMSOC и — ако е целесъобразно — на други компютризирани системи за управление на информация, необходими за обработка и обмен на данни и информация; ж) достъп до услугите на официални лаборатории, които притежават необходимия капацитет, за да предоставят в подходящ срок резултатите от извършените анализи, изпитвания и диагностика, и са оборудвани с необходимите информационно-технологични средства, за да се гарантира въвеждането на резултатите от извършените анализи, изпитвания и диагностика в IMSOC, когато е целесъобразно; з) подходяща организация за правилното обработване на различни категории животни и стоки и за предотвратяване на рискове, които могат да възникнат поради кръстосано замърсяване; и и) необходимата организация за спазване на съответните стандарти за биологична сигурност с цел да се предотврати разпространението на болести в Съюза. 4. Чрез актове за изпълнение Комисията може да установи подробни правила относно изискванията съгласно параграф 3 от настоящия член, с цел да се отчетат специфичните характеристики и логистичните нужди за извършването на официален контрол и за прилагането на мерките, предприети в съответствие с член 66, параграфи 3 и 6 и член 67, във връзка с различните категории животни и стоки, посочени в член 47, параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. 5. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно случаите и условията, при които граничните контролни пунктове, определени за вноса на необработени трупи, нарязана дървесина и стърготини, могат да бъдат освободени от едно или повече от задълженията, посочени в параграф 3 от настоящия член, предвид нуждите на компетентните органи, извършващи официален контрол и работещи в условията на специфични географски ограничения, като при това се осигурява нормалното извършване на контрола. Раздел III Действия в случай на несъответствие и съмнение за несъответствие на животни и стоки, които се въвеждат в съюза Член 65 Съмнение за несъответствие и засилен официален контрол 1. В случай на съмнение, че пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 44, параграф 1 и член 47, параграф 1, не са в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, компетентните органи извършват официален контрол с цел потвърждаване или отхвърляне на съмнението. 2. Пратки животни и стоки, за които операторите не са декларирали, че спадат към категориите животни и стоки, посочени в член 47, параграф 1, подлежат на официален контрол от компетентните органи, когато има основание да се смята, че пратката съдържа животни или стоки от посочените категории. 3. Компетентните органи официално задържат пратките, посочени в параграфи 1 и 2, в очакване на резултатите от официалния контрол, предвиден в посочените параграфи. Когато е целесъобразно, пратките се поставят в изолация или под карантина, а животните се настаняват, хранят, поят и при необходимост лекуват в очакване на резултатите от официалния контрол. 4. Когато компетентните органи имат основания за подозират измамни или подвеждащи практики от страна на оператора, отговарящ за пратката, или официалният контрол дава основания да се смята, че са налице сериозни или нееднократни нарушения на правилата, посочени в член 1, параграф 2, когато е целесъобразно и в допълнение към мерките, предвидени в член 66, параграф 3, те извършват засилен официален контрол на пратки с еднакъв произход или предназначение, според случая. 5. Компетентните органи уведомяват Комисията и държавите членки чрез IMSOC за решението си да извършат засилен официален контрол съгласно параграф 4 от настоящия член, като посочват причините за своето решение. 6. Чрез актове за изпълнение Комисията установява правила относно процедурите за съгласуваното извършване от компетентните органи на засиления официален контрол, посочен в параграфи 4 и 5 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. Член 66 Предприемане на мерки по отношение на несъответстващи на изискванията пратки, въвеждани в Съюза 1. Компетентните органи официално задържат всяка пратка животни или стоки, която се въвежда в Съюза и не е в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, и отказват въвеждането ѝ в Съюза. Когато е целесъобразно, всяка такава пратка се поставя в изолация или под карантина и животните в нея се държат, получават съответните грижи или се лекуват при подходящи условия до вземането на решение за по-нататъшни действия. Ако е възможно, компетентните органи отчитат и целесъобразността от осигуряване на специални грижи по отношение на определени видове стоки. 2. Чрез актове за изпълнение Комисията определя правила относно практическите условия за поставянето под изолация и карантина, предвидено в параграф 1, втора алинея от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. 3. По отношение на пратката, посочена в параграф 1, компетентният орган дава незабавно разпореждане на оператора, отговарящ за пратката: a) да унищожи пратката; б) да реекспедира пратката извън Съюза в съответствие с член 72, параграфи 1 и 2; или в) да извърши специална обработка на пратката в съответствие с член 71, параграфи 1 и 2 или да приложи друга мярка, необходима за привеждането ѝ в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, и когато е целесъобразно — да предназначи пратката за други цели, различни от първоначалното ѝ предназначение. Действията, посочени в букви а), б) и в) от първа алинея, се изпълняват в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, включително по-специално за пратките от живи животни — тези, които са предназначени да предпазят животните от всякаква болка, уплаха или страдание, които могат да бъдат избегнати. Когато пратката е съставена от растения, растителни продукти или други обекти, букви а), б) и в) от първа алинея се прилагат или за пратката, или за партидите на такава пратка. Преди да разпореди на оператора да предприеме действия в съответствие с букви а), б) и в) от първа алинея, компетентният орган го изслушва, освен ако са необходими незабавни действия в отговор на наличен риск за здравето на хората, животните или растенията или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда. 4. Когато компетентният орган разпореди на оператора да предприеме едно или няколко от действията, предвидени в параграф 3, първа алинея, буква а), б) или в), този компетентен орган може да разреши по изключение действието да бъде предприето само по отношение на част от пратката, при условие че частичното унищожаване, реекспедиране, специална обработка или друга мярка: a) са такива, че гарантират съответствие; б) не представляват риск за здравето на хората, животните или растенията или за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда; както и в) не пречат на извършването на официалния контрол. 5. При всяко решение за отказ за въвеждане на пратка съгласно параграф 1 от настоящия член и всяко разпореждане, издадено в съответствие с параграфи 3 и 6 от настоящия член и в съответствие с член 67, компетентните органи незабавно уведомяват за това: a) Комисията; б) компетентните органи на другите държави членки; в) митническите органи; г) компетентните органи на третата държава на произход; и д) оператора, отговарящ за пратката. Уведомяването се извършва чрез компютризираната IMSOC. ▼M4 5а. Растения, растителни продукти или други обекти, за които се прилагат мерките, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), и които се въвеждат в Съюза като част от личния багаж на пътниците или чрез пощенски услуги, и са предназначени за лична консумация или употреба, се освобождават от задължението за уведомяване, установено в параграф 5 от настоящия член, ако несъответствието се отнася до липсата на фитосанитарен сертификат или друго официално удостоверение, както е посочено в член 99, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031. Компетентните органи водят регистър на тези случаи на несъответствие и ежегодно представят на Комисията и на компетентните органи на другите държави членки доклад, съдържащ обобщение на тези записи. Този доклад се представя чрез системата IMSOC. ▼B 6. Ако пратка животни или стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, не бъде представена за извършване на посочения в същия член официален контрол или не бъде представена в съответствие с изискванията, определени в член 50, параграфи 1 и 3, член 56, параграфи 1, 3 и 4 или с правилата, приети в съответствие с член 48, член 49, параграф 4, член 51, член 53, параграф 1 и член 58, компетентните органи разпореждат пратката да бъде задържана или иззета и незабавно да бъде поставена под официално задържане. По отношение на такива пратки се прилагат параграфи 1, 3 и 5 от настоящия член. 7. Мерките, посочени в настоящия член, се прилагат за сметка на оператора, отговарящ за пратката. Член 67 Предприемане на мерки по отношение на животни или стоки, които се въвеждат в Съюза от трети държави и представляват риск Когато официалният контрол показва, че дадена пратка животни или стоки представлява риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, пратката се поставя в изолация или под карантина, като животните в нея се държат, получават съответните грижи или се лекуват при подходящи условия до вземането на решение за по-нататъшни действия. Компетентните органи официално задържат съответната пратка и незабавно дават разпореждане на оператора, отговарящ за тази пратка: a) да унищожи пратката в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, като се предприемат всички необходими мерки за защита на здравето на хората, животните или растенията, за хуманно отношение към животните или за защита на околната среда, а що се отнася до пратките от живи животни — включително по-специално правилата за предпазване на животните от всякаква болка, уплаха или страдание, които могат да бъдат избегнати; или б) да подложи пратката на специална обработка в съответствие с член 71, параграфи 1 и 2. Мерките, посочени в настоящия член, се прилагат за сметка на оператора, отговарящ за пратката. Член 68 Действия след вземането на решения по отношение на несъответстващи на изискванията пратки, които се въвеждат в Съюза от трети държави 1. Компетентните органи: a) обявяват за невалидни официалните сертификати и при целесъобразност други свързани с тях документи, придружаващи пратките, по отношение на които са предприети мерки в съответствие с член 66, параграфи 3 и 6 и член 67; и б) си сътрудничат в съответствие с разпоредбите на членове 102—108 с цел да се предприемат необходимите допълнителни мерки, за да се гарантира, че не е възможно в Съюза повторно да бъдат въведени пратки, чието въвеждане е било отказано в съответствие с член 66, параграф 1. 2. Компетентните органи в държавата членка, в която е извършен официалният контрол, упражняват надзор върху прилагането на мерките, разпоредени в съответствие с член 66, параграфи 3 и 6 и член 67, с цел да се гарантира, че пратката не оказва неблагоприятно влияние върху здравето на хората, животните или растенията, върху хуманното отношение към животните или върху околната среда по време на прилагането на мерките или до тяхното прилагане. Когато е целесъобразно, прилагането на мерките се извършва под надзора на компетентните органи на друга държава членка. Член 69 Неизпълнение от страна на оператора на мерки, разпоредени от компетентните органи 1. Операторът, отговарящ за пратката, изпълнява всички мерки, разпоредени от компетентните органи в съответствие с член 66, параграфи 3 и 6 и член 67, незабавно и не по-късно от 60 дни след деня, в който компетентните органи са уведомили съответния оператор за решението си в съответствие с член 66, параграф 5. Компетентните органи могат да определят срок, по-кратък от 60 дни. 2. Ако след изтичането на срока, посочен в параграф 1, съответният оператор не е предприел действия, компетентните органи разпореждат: a) пратката да бъде унищожена или спрямо нея да бъде приложена друга подходяща мярка; б) в случаите, посочени в член 67 — пратката да бъде унищожена в подходящо съоръжение, разположено възможно най-близо до граничния контролен пункт, като се вземат всички необходими мерки за защита на здравето на хората, животните или растенията, за хуманно отношение към животните или за защита на околната среда. 3. Компетентните органи могат да удължат срока, посочен в параграфи 1 и 2 от настоящия член, за времето, необходимо за получаването на резултатите от второто експертно становище, посочено в член 35, при условие че това няма неблагоприятно влияние върху здравето на хората, животните и растенията, върху хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също върху околната среда. 4. Мерките, посочени в настоящия член, се прилагат за сметка на оператора, отговарящ за пратката. Член 70 Последователно прилагане на членове 66, 67 и 68 Чрез актове за изпълнение Комисията определя правила с цел във всички гранични контролни пунктове, посочени в член 59, параграф 1, и в контролните пунктове, посочени в член 53, параграф 1, буква a), да се гарантира последователност на решенията, мерките и разпорежданията на компетентните органи, постановени в съответствие с членове 66, 67 и 68, които трябва да се следват от компетентните органи в действията им при често срещани или повтарящи се случаи на несъответствие или риск. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. Член 71 Специална обработка на пратките 1. Специалната обработка на пратките, предвидена в член 66, параграф 3, буква в) и в член 67, буква б) в зависимост от случая може да включва: a) обработка или преработка, включително обеззаразяване, когато е целесъобразно, с изключение на разреждане, за привеждане на пратката в съответствие с изискванията, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, или с изискванията на трета държава, в която се реекспедира пратката; или б) обработка по какъвто и да било друг начин, подходящ за безопасна консумация от животни или от човека, или за цели, различни от консумация от животни или от човека. 2. Специалната обработка, предвидена в параграф 1: a) се извършва ефективно и гарантира отстраняването на всякакъв риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда; б) се документира и извършва под контрола на компетентните органи или, когато е целесъобразно, под контрола на компетентните органи на друга държава членка по взаимно съгласие; и в) отговаря на изискванията, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2. 3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно изискванията и условията, в съответствие с които трябва да се извършва специалната обработка, предвидена в параграф 1 от настоящия член. При липсата на правила, приети с делегирани актове, специалната обработка се извършва в съответствие с националното право. Член 72 Реекспедиране на пратките 1. Компетентните органи разрешават реекспедиране на пратките, ако са спазени следните условия: a) местоназначението е съгласувано с отговарящия за пратката оператор; б) отговарящият за пратката оператор е уведомил писмено компетентните органи на държавата членка, че компетентните органи на третата държава на произход или третата държава на местоназначение, ако тя е различна, са били информирани за причините и обстоятелствата, поради които е отказано въвеждането на съответната пратка животни или стоки в Съюза; в) когато третата държава на местоназначение не е третата държава на произход, операторът е получил одобрението на компетентните органи на тази трета държава на местоназначение и тези компетентни органи са уведомили компетентните органи на държавата членка, че са готови да приемат пратката; и г) при пратки животни реекспедирането е в съответствие с изискванията за хуманно отношение към животните. 2. Условията, установени в параграф 1, букви б) и в) от настоящия член, не се прилагат за пратки стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, буква в). Раздел IV Одобрение на контрол преди износа Член 73 Одобрение на контрол преди износа, извършван от трети държави 1. Чрез актове за изпълнение Комисията може по искане на трета държава да одобри специален контрол преди износа, който се извършва от тази трета държава на пратки животни и стоки преди износа им за Съюза с цел да се провери дали изнасяните пратки отговарят на изискванията, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2. Това одобрение се отнася само за пратки с произход от съответната трета държава и може да бъде предоставено за една или повече категории животни или стоки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. 2. В предвиденото в параграф 1 одобрение се посочват: a) максималната честота на официалния контрол, който компетентните органи на държавите членки извършват при въвеждането на пратките в Съюза, когато няма основание за съмнение, че е налице несъответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, или измамни или подвеждащи практики; б) официалните сертификати, които трябва да придружават въвежданите в Съюза пратки; в) образец на сертификатите, посочени в буква б); г) компетентните органи на третата държава, под чиято отговорност трябва да бъде извършен контролът преди износа; и д) когато е целесъобразно, всеки орган с делегирани правомощия, на който тези компетентни органи могат да делегират някои задачи. Такова делегиране може да бъде одобрено само ако са спазени критериите, посочени в членове 28 — 33, или равностойни условия. 3. Предвиденото в параграф 1 от настоящия член одобрение може да бъде предоставено на трета държава само ако наличните доказателства и — когато е целесъобразно — извършеният в съответствие с член 120 контрол от страна на Комисията показват, че системата за официален контрол в съответната трета държава е в състояние да гарантира, че: a) изнасяните за Съюза пратки животни или стоки отговарят на изискванията, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, или еквивалентни изисквания; и б) извършеният в третата държава контрол преди изпращането за Съюза е достатъчно ефективен, за да замени проверките на документи, проверките за идентичност и физическите проверки, предвидени в правилата, посочени в член 1, параграф 2, или да намали честотата им. 4. Посочените в одобрението компетентни органи или органът с делегирани правомощия: a) отговарят за осъществяването на контакти със Съюза; и б) гарантират, че официалните сертификати, посочени в параграф 2, буква б), придружават всяка контролирана пратка. 5. Чрез актове за изпълнение Комисията установява подробни правила и критерии за одобряване на контрола преди износа, извършван от трети държави в съответствие с параграф 1 от настоящия член, както и за официалния контрол, извършван от компетентните органи на държавите членки по отношение на животни и стоки, подлежащи на одобрението, посочено в същия параграф. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. Член 74 Несъответствие и оттегляне на одобрението на контрол преди износа, извършван от трети държави 1. Когато при официалния контрол на пратките животни и стоки от категориите, по отношение на които е бил одобрен специален контрол преди износа в съответствие с член 73, параграф 1, бъдат установени сериозни и повтарящи се несъответствия с правилата, посочени в член 1, параграф 2, държавите членки незабавно: a) уведомяват чрез IMSOC Комисията и другите държави членки, както и съответните оператори, и искат административна помощ в съответствие с процедурите, установени в членове 102—108; и б) увеличават броя на извършвания официален контрол на пратките от съответната трета държава и когато това е необходимо, за да се даде възможност за подходящ анализ на ситуацията, запазват подходящ брой проби при подходящи условия на съхранение. 2. Чрез актове за изпълнение Комисията може да оттегли предвиденото в член 73, параграф 1 одобрение, когато вследствие на посочения в параграф 1 от настоящия член официален контрол са налице данни, че изискванията, определени в член 73, параграфи 3 и 4, вече не се спазват. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. Раздел V Сътрудничество между органите по отношение на пратките от трети държави Член 75 Сътрудничество между органите по отношение на пратките, въвеждани в Съюза от трети държави 1. Компетентните органи, митническите органи и другите органи на държавите членки, които имат отношение към въвежданите в Съюза животни и стоки, тясно си сътрудничат с цел да се гарантира, че официалният контрол на пратки животни и стоки, въвеждани в Съюза, се извършва в съответствие с изискванията на настоящия регламент. За тази цел компетентните органи, митническите органи и другите органи: a) гарантират реципрочен достъп до информация, която е необходима за организацията и провеждането на извършваните от тях дейности по отношение на животни и стоки, въвеждани в Съюза; и б) осигуряват своевременен обмен на такава информация, включително по електронен път. 2. Чрез актове за изпълнение Комисията определя правила относно единните механизми за сътрудничество, които се изисква да въведат компетентните органи, митническите органи и другите органи, посочени в параграф 1, с цел да се гарантира: a) достъп на компетентните органи до информацията, необходима за незабавното и пълно идентифициране на въвежданите в Съюза пратки животни и стоки, които подлежат на официален контрол на граничен контролен пункт в съответствие с член 47, параграф 1; б) взаимна актуализация — посредством обмен на информация или синхронизиране на съответните масиви от данни — на информацията, събрана от компетентните органи, митническите органи и другите органи за въвежданите в Съюза пратки животни и стоки; и в) бързото съобщаване на решенията, взети от съответните органи въз основа на информацията, посочена в букви а) и б). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. Член 76 Сътрудничество между органите по отношение на пратките, които не подлежат на специален контрол на границите 1. Параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член се прилагат по отношение на пратки животни и стоки, различни от тези, които подлежат на контрол при въвеждането им в Съюза съгласно изискванията на член 47, параграф 1 от настоящия регламент, и за които е представена митническа декларация за допускане за свободно обращение в съответствие с член 5, точка 12 от Регламент (ЕС) № 952/2014 и членове 158 — 202 от същия регламент. 2. Митническите органи спират допускането за свободно обращение, когато имат основание да смятат, че пратката може да представлява риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, и незабавно уведомяват компетентните органи за спирането. 3. Пратка, чието допускане за свободно обращение е било спряно в съответствие с параграф 2, се освобождава, ако в срок до три работни дни от спирането ѝ компетентните органи не поискат от митническите органи да удължат действието на тази мярка или ги уведомят, че не е налице риск. 4. Когато компетентните органи смятат, че е налице риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда: a) те отправят искане към митническите органи да не допускат пратката за свободно обращение и да добавят следния надпис върху търговската фактура, придружаваща пратката, и върху всеки друг свързан с пратката придружаващ документ или съответния негов електронен еквивалент: „Продуктът представлява риск — допускането за свободно обращение не е разрешено — Регламент ►C1 (ЕС) 2017/625 ◄ “; б) не се разрешава друг митнически режим без съгласието на компетентните органи; и в) прилагат се член 66, параграфи 1, 3, 5 и 6, членове 67, 68 и 69, член 71, параграфи 1 и 2 и член 72, параграфи 1 и 2. 5. По отношение на пратки животни и стоки, различни от тези, които подлежат на контрол при въвеждането им в Съюза съгласно изискванията на член 47, параграф 1, и за които не е представена митническа декларация за допускане за свободно обращение, митническите органи, когато имат основание да смятат, че пратката може да представлява риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, предават цялата необходима информация на митническите органи в държавите членки на крайното местоназначение. Раздел VI Специални мерки Член 77 Правила относно извършването на специален официален контрол и предприемането на мерки вследствие на извършения контрол 1. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно правилата за извършване на специален официален контрол и относно мерките в случай на несъответствие с цел да се отчетат специфичните особености на следните категории животни и стоки или на начина и средствата за тяхното транспортиране: a) пратки пресни рибни продукти, които пряко се разтоварват в пристанищата, определени от държавите членки в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета ( 16 ), от риболовен кораб, плаващ под знамето на трета държава; б) пратки неодрани животни с косъм; в) пратки от категориите стоки, посочени в член 47, параграф 1, буква б), които са доставени, със или без складиране в специално одобрен митнически склад или в свободни зони, на кораби, напускащи Съюза, и са предназначени за зареждане на кораба или консумация от екипажа и пътниците; г) дървен опаковъчен материал; д) фуражи, придружаващи животните и предназначени за храненето им; е) животни и стоки, поръчани чрез продажби с договори, сключени от разстояние, и доставени от трета държава на адрес в Съюза, и необходимите изисквания за уведомяване с цел да се даде възможност за правилното извършване на официалния контрол; ж) растителни продукти, които с оглед на последващото им местоназначение могат да доведат до риск от разпространение на инфекциозни или заразни болести по животните; з) пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, букви а), б) и в), с произход от Съюза, които се връщат в Съюза след отказ за въвеждането им от трета държава; и) стоки, въвеждани в Съюза в насипно състояние от трета държава, независимо от това дали всички стоки са с произход от тази трета държава; й) пратки стоки, посочени в член 47, параграф 1, идващи от територията на Хърватия, които преминават транзитно през територията на Босна и Херцеговина при Неум („Неумски коридор“) и повторно се въвеждат на територията на Хърватия чрез входните пунктове в Клек или Затон Доли; к) животни и стоки, по отношение на които не се прилагат разпоредбите на член 47 в съответствие с член 48. 2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно условията за наблюдение на транспортирането и пристигането на пратките с някои животни и стоки от граничния контролен пункт на пристигането им до обекта в местоназначението им в Съюза, до граничния контролен пункт на местоназначението или до изходния граничен контролен пункт. 3. Чрез актове за изпълнение Комисията може да приема правила относно: a) образците на официални сертификати и правилата за тяхното издаване; и б) формата на документите, които трябва да придружават категориите животни или стоки, посочени в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. ГЛАВА VI Финансиране на официалния контрол и на другите официални дейности Член 78 Общи правила 1. Държавите членки гарантират наличието на подходящи финансови средства за осигуряване на персонала и другите ресурси, необходими на компетентните органи за извършването на официалния контрол и другите официални дейности. 2. Настоящата глава се прилага и при делегиране на определени задачи, свързани с официалния контрол, и други официални дейности в съответствие с членове 28 и 31. Член 79 Задължителни такси или налози 1. Компетентните органи събират такси или налози за официалният контрол, който се извършва във връзка с дейностите, посочени в глава II от приложение IV, и по отношение на животните и стоките, посочени в член 47, параграф 1, букви а), б) и в), на граничните контролни пунктове или на контролните пунктове, посочени в член 53, параграф 1, буква а), или: a) на нивото на разходите, изчислени в съответствие с член 82, параграф 1; или б) на сумите, предвидени в приложение IV. 2. Компетентните органи събират такси или налози за покриване на разходите, които извършват във връзка със: a) официалния контрол на животните и стоките, посочени в член 47, параграф 1, букви г), д) и е); б) официалния контрол, извършен по искане на оператора с оглед на получаването на одобрението, предвидено в член 10 от Регламент (ЕО) № 183/2005; в) официалния контрол, който първоначално не е бил планиран, и който: i) е станал необходим след установяването на несъответствие от страна на същия оператор по време на официален контрол, извършван в съответствие с настоящия регламент; както и ii) се извършва с цел да се оценят степента на несъответствието и въздействието от него или с цел да се установи, че несъответствието е било отстранено. 3. Независимо от параграфи 1 и 2 държавите членки могат, във връзка с дейностите, посочени в глава II от приложение IV, на обективна и недискриминационна основа да намалят размера на таксите или налозите, като вземат предвид: a) интересите на операторите с нисък производствен капацитет; б) използваните традиционни методи на производство, преработка и разпространение; в) потребностите на операторите, които се намират в райони, подложени на специфични географски ограничения; и г) данните от минали периоди за спазването от страна на операторите на съответните правила, посочени в член 1, параграф 2, които са установени чрез официален контрол. 4. Държавите членки могат да решат таксите и налозите, изчислени в съответствие с член 82, параграф 1, буква б), да не се събират под размера, при който след отчитане на разходите по събирането и очакваните общи приходи от таксите и налозите, събирането на таксата или налога би било икономически неизгодно. 5. Настоящият член не се прилага за официалния контрол, извършван с цел да се установи съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, букви и) и й). Член 80 Други такси или налози Държавите членки могат да събират такси или налози, предназначени да покрият разходите за официален контрол и други официални дейности, различни от таксите или налозите, посочени в член 79, при условие че те не са забранени от законодателните разпоредби, приложими в областите, които са регламентирани с посочените в член 1, параграф 2 правила. Член 81 Разходи Таксите или налозите, които се събират в съответствие с член 79, параграф 1, буква а) и с член 79, параграф 2, се определят въз основа на следните разходи, доколкото те произтичат от официалния контрол: а) заплатите и разходите за социално осигуряване, пенсионно осигуряване и застраховки на служителите, които участват в извършването на официалния контрол, включително помощния и административния персонал; б) разходите за съоръжения и оборудване, включително разходите за поддръжка и застраховане, както и други свързани разходи; в) разходите за консумативи и за инструменти; г) разходите за услуги, които органите с делегирани правомощия начисляват на компетентните органи във връзка с делегирания им официален контрол; д) разходите за обучение на служителите, посочени в буква а), с изключение на обучението за придобиване на необходимата квалификация за наемането им от компетентните органи; е) пътните разходи на служителите, посочени в буква а), и свързаните с тях дневни разходи; ж) разходите за вземане на проби и лабораторни анализи, изпитвания и диагностика, начислявани от официалните лаборатории за изпълнението на тези задачи. Член 82 Изчисляване на таксите или налозите 1. Таксите или налозите, събирани в съответствие с член 79, параграф 1, буква а) и с член 79, параграф 2, се определят в съответствие с един от следните методи на изчисляване или чрез съчетание от тях: a) с единна ставка въз основа на общите разходи по официалния контрол, направени от компетентните органи за определен период от време, като се прилагат по отношение на всички оператори независимо от това дали през референтния период е извършен официален контрол на всеки оператор, на когото се начислява такса; при определянето на равнището на таксите, които се начисляват за всеки сектор, дейност и категория оператори, компетентните органи вземат предвид въздействието, което видът и мащабът на съответната дейност и съответните рискови фактори оказват върху разпределението на общите разходи по съответния официален контрол; или, б) на базата на изчисляване на действителните разходи за всеки извършен официален контрол, като се прилагат по отношение на операторите, които подлежат на такъв контрол. 2. При изчисляването на таксите или налозите, посочени в член 79, параграф 1, буква а) и в член 79, параграф 2, пътните разходи, посочени в член 81, буква е), се вземат предвид по начин, който не води до дискриминация на операторите в зависимост от това на какво разстояние се намират помещенията им от местоположението на компетентните органи. 3. Когато таксите или налозите се изчисляват в съответствие с параграф 1, буква а), таксите или налозите, събирани от компетентните органи, не надвишават размера на общите разходи по официалния контрол, извършен през посочения в същия параграф период. 4. Когато таксите или налозите се изчисляват съответствие с параграф 1, буква б), те не надвишават действителните разходи по извършения официален контрол. Член 83 Събиране и прилагане на такси или налози 1. Такса или налог във връзка с официален контрол и друга официална дейност, извършена въз основа на подаден сигнал, се начислява на оператора единствено, ако в резултат на този контрол се потвърди наличието на несъответствие. 2. Таксите или налозите, събирани в съответствие с членове 79 и 80, не подлежат на пряко или косвено възстановяване, освен ако са събрани неоснователно. 3. Държавите членки могат да решат таксите или налозите да бъдат събирани от органи, различни от компетентните органи, или от органи с делегирани правомощия. Член 84 Плащане на такси или налози 1. Компетентните органи гарантират, че при поискване операторите получават доказателство за плащането на таксите или налозите, в случай че по друг начин нямат достъп до такова доказателство. 2. Таксите или налозите, които се събират в съответствие с член 79, параграф 1, се заплащат от отговарящия за пратката оператор или негов представител. Член 85 Прозрачност 1. Държавите членки гарантират високо равнище на прозрачност по отношение на: а) таксите или налозите, предвидени в член 79, параграф 1,буква а), член 79, параграф 2 и член 80, а именно относно: i) метода и данните, използвани за определяне на посочените такси или налози; ii) размера на таксите или налозите, който се прилага за всяка категория оператори и за всяка категория официален контрол или други официални дейности; iii) разбивката на разходите, посочени в член 81; б) точната идентификация на органите, които отговарят за събирането на таксите или налозите. 2. Всеки компетентен орган прави обществено достояние информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, за всеки референтен период, и разходите на компетентния орган, за които се дължи такса или налог в съответствие с член 79, параграф 1, буква а), член 79, параграф 2 и член 80. 3. Държавите членки се консултират със съответните заинтересовани страни относно общите методи, които се използват за изчисляване на таксите или налозите, предвидени в член 79, параграф 1, буква а), член 79, параграф 2 и член 80. ГЛАВА VII Официално сертифициране Член 86 Общи изисквания относно официалното сертифициране 1. В резултат на официалното сертифициране се издават: a) официални сертификати; или б) официални удостоверения в случаите, предвидени в правилата, посочени в член 1, параграф 2. 2. Когато компетентните органи делегират определени задачи, свързани с издаването на официални сертификати или официални удостоверения, или с извършването на официалния надзор, посочен в член 91, параграф 1, делегирането се извършва в съответствие с членове 28 — 33. Член 87 Официални сертификати Членове 88, 89 и 90 се прилагат: а) когато в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, се изисква издаването на официален сертификат; и б) по отношение на официални сертификати, които са необходими за целите на износа на пратки животни и стоки за трети държави или които компетентният орган на държавата членка на местоназначение изисква от компетентния орган на държавата членка на изпращане по отношение на пратките животни и стоки, които се изнасят за трети държави. Член 88 Подписване и издаване на официални сертификати 1. Официалните сертификати се издават от компетентните органи. 2. Компетентните органи определят сертифициращите служители, които са упълномощени да подписват официални сертификати, и гарантират, че тези служители: a) са безпристрастни и по отношение на тях няма никакъв конфликт на интереси и по-специално не са в положение, което може пряко или косвено да засегне безпристрастното им професионално поведение по отношение на предмета на сертифицирането; и б) са получили подходящо обучение относно правилата, съответствието с които се удостоверява с официалния сертификат, и относно техническата оценка на съответствието с тези правила, както и относно съответните правила, определени в настоящия регламент. 3. Официалните сертификати се подписват от сертифициращия служител и се издават на едно от следните основания: a) сертифициращият служител е пряко запознат с актуалните факти и данни, които са от значение за сертифицирането, и е придобил тази информация чрез: i) извършването на официален контрол; или ii) придобиването на друг официален сертификат, издаден от компетентните органи; б) факти и данни от значение за сертифицирането, познаването на които е потвърдено от друго упълномощено за целта лице, действащо под контрола на компетентните органи, при условие че сертифициращият служител може да установи точността на тези факти и данни; в) факти и данни от значение за сертифицирането, получени от системите за собствен контрол на операторите и допълнени и потвърдени от резултатите от редовно извършвания официален контрол, когато сертифициращият служител се увери, че условията за издаване на официалния сертификат са изпълнени. 4. Официалните сертификати се подписват от сертифициращия служител и се издават единствено на основанието на параграф 3, буква а) от настоящия член, когато правилата, посочени в член 1, параграф 2, изискват това. Член 89 Гаранции за надеждността на официалните сертификати 1. Официалните сертификати: a) имат уникален код; б) не се подписват от сертифициращия служител, ако не са попълнени или са непълни; в) се съставят на един или повече от официалните езици на институциите на Съюза, който/които сертифициращият служител разбира и когато е уместно — на един от официалните езици на държавата членка на местоназначение; г) са автентични и точни; д) дават възможност да се идентифицира подписалото ги лице и датата на издаване; и е) дават възможност лесно да се установи връзката между сертификата, издаващия орган и пратката, партидата или отделното животно или стока, обхванати от сертификата. 2. Компетентните органи вземат всички подходящи мерки, за да предотвратят издаването на неверни или подвеждащи официални сертификати или злоупотребата с официални сертификати. Член 90 Изпълнителни правомощия по отношение на официалните сертификати Чрез актове за изпълнение Комисията може да установи правила за еднаквото прилагане на членове 88 и 89 по отношение на: a) образците на официални сертификати и правилата за тяхното издаване, когато изискванията не са определени с правилата, посочени в член 1, параграф 2; б) механизмите и техническите договорености с цел да се гарантира издаването на точни и надеждни официални сертификати и да се предотвратят рисковете от измама; в) процедурите, които да се спазват при отнемане на официалните сертификати и за издаването на заместващи сертификати; г) правилата за съставянето на заверени копия на официалните сертификати; д) формата на документите, които трябва да придружават животните и стоките след извършването на официалния контрол; е) правилата за издаването на електронни сертификати и за използването на електронен подпис. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2. Член 91 Официални удостоверения 1. Когато в настоящия регламент или в правилата, посочени в член 1, параграф 2, се съдържа изискване за издаването на официални удостоверения от операторите под официалния надзор на компетентните органи или от самите компетентни органи, се прилагат параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член. 2. Официалните удостоверения: a) са автентични и точни; б) се съставят на един или повече от официалните езици на институциите на Съюза и когато е уместно — на един от официалните езици на държавата членка на местоназначение; и в) когато се отнасят за пратка или партида, дават възможност да се установи връзката между официалното удостоверение и съответната пратка или партида. 3. Компетентните органи гарантират, че служителите, които извършват официален контрол с цел упражняване на надзор върху издаването на официални удостоверения, или — когато официалните удостоверения се издават от компетентните органи — служителите, участващи в издаването на официалните удостоверения: a) са безпристрастни и по отношение на тях няма никакъв конфликт на интереси и по-специално не са в положение, което може пряко или косвено да засегне безпристрастното им професионално поведение по отношение на предмета на удостоверяване посредством официалните удостоверения; и б) са получили подходящо обучение относно: i) правилата, съответствието с които се удостоверява с официалното удостоверение, и относно техническата оценка на съответствието с тези правила; ii) съответните правила, определени в настоящия регламент. 4. Компетентните органи редовно извършват официален контрол с цел да се установи, че: a) операторите, които издават удостоверенията, отговарят на условията, определени в правилата, посочени в член 1, параграф 2; и б) удостоверението се издава въз основа на относими, верни и проверими факти и данни. ДЯЛ III РЕФЕРЕНТНИ ЛАБОРАТОРИИ И РЕФЕРЕНТНИ ЦЕНТРОВЕ Член 92 Решение за създаване на референтна лаборатория на Европейския съюз 1. В областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, се създава референтна лаборатория на Европейския съюз, когато ефективността на официалния контрол и другите официални дейности зависи също от качеството, еднаквостта и надеждността на: a) методите за анализ, изпитвания или диагностика, използвани от официалните лаборатории, определени в съответствие с член 37, параграф 1; и б) резултатите от извършените от тези официални лаборатории анализи, изпитвания и диагностика. 2. Референтна лаборатория на Европейския съюз се създава, когато е налице призната необходимост да се насърчават единни практики по отношение на разработването или използването на методите, посочени в параграф 1, буква а). 3. Комисията редовно прави преглед на мандата и функционирането на референтните лаборатории на Европейския съюз. 4. Комисията допълва настоящия регламент като приема решението за създаване на референтна лаборатория на Европейския съюз чрез делегиран акт в съответствие с член 144. Член 93 Определяне на референтни лаборатории на Европейския съюз 1. Чрез актове за изпълнение Комисията определя референтни лаборатории на Европейския съюз в случаите, когато е взето решение за създаване на такава лаборатория в съответствие с член 92. 2. Определянето на референтните лаборатории, посочено в параграф 1: a) се извършва чрез публичен процес на подбор; и б) е с ограничена във времето продължителност от най-малко пет години или се преразглежда редовно. 3. Референтните лаборатории на Европейския съюз: a) извършват дейност в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025 и се акредитират в съответствие със същия стандарт от национален орган по акредитация, работещ в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008. Обхватът на тази акредитация: i) включва всички методи за лабораторни анализи, изпитвания или диагностика, които се изисква лабораторията да използва при дейността ѝ като референтна лаборатория на Европейския съюз; ii) може да включва един или повече методи за лабораторни анализи, изпитвания или диагностика, или групи от методи; iii) може да бъде формулиран гъвкаво, така че да дава възможност обхватът на акредитацията да включва изменени версии на методите, използвани от референтната лаборатория на Европейския съюз към момента на акредитирането ѝ, или нови методи в допълнение към тях, въз основа на валидиране от самата лаборатория преди да започне използването на тези модифицирани или нови методи, без извършв