РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018-1806 определяне на третите страни
Регламент (ЕС) 2018/1806 относно определяне на третите страни
Консолидиран ТЕКСТ: 32018R1806 — BG — 30.12.2025
02018R1806 — BG — 30.12.2025 — 009.001
►B
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1806 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 14 ноември 2018 година
за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване
(кодифициран текст)
(ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 39)
Изменен с:
Официален вестник
№
страница
дата
►M1
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/592 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 10 април 2019 година
L 103I
1
12.4.2019
M2
ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/222 НА КОМИСИЯТА
от 1 декември 2022 година
L 32
1
3.2.2023
►M3
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/850 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 19 април 2023 година
L 110
1
25.4.2023
M4
ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/2059 НА КОМИСИЯТА
от 31 май 2024 година
L 2059
1
2.8.2024
►M5
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/2495 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 18 септември 2024 година
L 2495
1
23.9.2024
►M6
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025/11 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 19 декември 2024 година
L 11
1
14.1.2025
►M7
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025/2441 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 26 ноември 2025 година
L 2441
1
10.12.2025
▼B
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1806 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 14 ноември 2018 година
за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване
(кодифициран текст)
Член 1
Настоящият регламент определя третите страни, за чиито граждани се прилага изискването за притежаване на виза или чиито граждани са освободени от това изискване въз основа на оценка за всеки отделен случай на множество критерии, които се отнасят, inter alia , до незаконната имиграция, обществения ред и сигурност, икономическите ползи, по-специално в областта на туризма и външната търговия, и външните отношения на Съюза със съответните трети страни, и които включват по-специално съображения, свързани с правата на човека и основните свободи, както и последиците за регионалната съгласуваност и реципрочност.
Член 2
За целите на настоящия регламент „виза“ означава виза по смисъла на член 2, точка 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета (
1
).
Член 3
1.
Гражданите на третите страни, посочени в приложение I, трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите членки.
2.
Без да се засягат изискванията, произтичащи от Европейското споразумение за отмяна на визите за бежанците на Съвета на Европа, подписано в Страсбург на 20 април 1959 г., лицата с признат статут на бежанци и лицата без гражданство трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите членки, ако третата страна, в която те пребивават и която им е издала документ за пътуване, е трета страна, посочена в приложение I към настоящия регламент.
Член 4
1.
Гражданите на третите страни, посочени в приложение II, са освободени от изискването, предвидено в член 3, параграф 1 при престой от не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.
2.
Следните лица също така се освобождават от изискване за виза:
а)
граждани на трети страни, посочени в приложение I към настоящия регламент, които притежават разрешително за местен граничен трафик, издадено от държавите членки по силата на Регламент (ЕО) № 1931/2006, когато тези лица упражняват своето право в контекста на режима за местния граничен трафик;
б)
ученици, които са граждани на трета страна, посочена в приложение I към настоящия регламент, които пребивават в държава членка, прилагаща Решение 94/795/ПВР на Съвета (
2
), и които пътуват в контекста на училищна екскурзия като членове на група ученици, придружавани от учител от съответното училище;
в)
лица с признат статут на бежанци и лица без гражданство и други лица, които не притежават националност на нито една държава, които пребивават в държава членка и които притежават документ за пътуване, издаден от същата държава членка.
Член 5
Спрямо гражданите на нови трети страни, които в миналото са били част от третите страни, посочени в приложения I и II, се прилагат съответно членове 3 и 4, освен ако и докато, Съветът вземе друго решение в съответствие с процедурата, която е постановена в релевантната разпоредба от ДФЕС.
Член 6
1.
Държава членка може да допусне изключения от изискването за виза, предвидено в член 3 или от освобождаването от изискването за виза, предвидено в член 4, когато се отнася до:
а)
притежателите на дипломатически паспорти, служебни паспорти или специални паспорти;
б)
членовете на граждански въздушни и морски екипажи при изпълнение на задълженията им;
в)
членовете на граждански морски екипажи, които притежават документ за самоличност на морско лице, издаден в съответствие с конвенциите на Международната организация на труда № 108 от 13 май 1958 г. или № 185 от 19 юни 2003 г. или с Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване на Международната морска организация от 9 април 1965 г. при слизане на брега;
г)
членовете на екипажи и членовете на спешни или спасителни мисии в случай на бедствие или авария;
д)
гражданския екипаж на кораби, които плават в международни вътрешни води;
е)
притежателите на документи за пътуване, издадени от междуправителствени международни организации, в които членува поне една държава членка, или от други образувания, признати от съответната държава членка като субекти на международното право, на служители на тези организации или образувания.
2.
Държава членка може да освободи от изискването за виза, предвидено в член 3:
а)
ученик с националност на трета страна, посочена в приложение I, който пребивава в трета страна, посочена в приложение II или в Швейцария и Лихтенщайн, и който пътува в контекста на училищна екскурзия като член на група ученици, придружавани от учител от съответното училище;
б)
лица с признат статут на бежанци и лица без гражданство, ако третата страна, в която те пребивават и която е издала техния документ за пътуване, е една от третите страни, посочени в приложение II;
в)
членове на въоръжените сили, които пътуват по въпроси, свързани с НАТО или с Партньорство за мир, и притежават заповеди за идентификация и движение, предвидени със Споразумението между страните от Северноатлантическия договор по отношение на статута на техните въоръжени сили от 19 юни 1951 г.;
▼M1
г)
без да се засягат задълженията по силата на Европейското споразумение за премахване на визите за бежанци на Съвета на Европа, подписано в Страсбург на 20 април 1959 г., лица с признат статут на бежанци и лица без гражданство и други лица, които не са граждани на нито една страна, пребиваващи в Ирландия и притежаващи документ за пътуване, издаден от Ирландия и признат от съответната държава членка.
▼B
3.
Една държава членка може да допусне изключения от освобождаването от изискването за виза, предвидено в член 4, когато се отнася до лица, които упражняват доходоносна дейност по време на престоя си.
Член 7
Ако трета страна, посочена в приложение II, прилага изискване за виза за граждани на поне една държава членка, се прилагат следните разпоредби:
а)
в срок от 30 дни от въвеждането на изискване за виза от третата страна, засегнатата държава членка нотифицира писмено Европейския парламент, Съвета и Комисията за това.
Тази нотификация:
i)
посочва датата на въвеждане на изискването за виза, както и видовете документи за пътуване и визи, за които то се отнася;
ii)
съдържа подробно обяснение на предварителните мерки, които засегнатата държава членка е предприела с оглед на осигуряването на безвизов режим на пътуване с въпросната трета страна, както и цялата информация по въпроса.
Информацията относно тази нотификация се публикува незабавно от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз , като се посочват датата на въвеждане на изискването за виза и видовете документи за пътуване и визи, за които то се отнася.
Ако третата страна вземе решение за отмяна на изискването за виза преди изтичането на срока по първа алинея от настоящата буква, нотификацията не се прави или се оттегля, а информацията не се публикува;
б)
непосредствено след публикуването, посочено в третата алинея на буква а), и консултирайки се със засегнатата държава членка, Комисията предприема мерки съвместно с органите на въпросната трета страна, по-конкретно в политическата, икономическата и търговската област, за възстановяване или въвеждане на безвизов режим на пътуване и информира незабавно Европейския парламент и Съвета относно тези мерки;
в)
ако в срок от 90 дни от датата на публикуването, посочено в третата алинея на буква а), и независимо от всички мерки, предприети съгласно буква б), третата страна не е отменила изискването за виза, засегнатата държава членка може да поиска от Комисията да спре освобождаването от изискване за виза за определени категории граждани на тази трета страна. Когато дадена държава членка отправя такова искане, тя информира Европейския парламент и Съвета за него;
г)
когато обмисля предприемане на по-нататъшни стъпки в съответствие с букви д), е) или з), Комисията взема под внимание резултата от мерките, предприети от засегнатата държава членка с цел осигуряване на безвизов режим на пътуване с въпросната трета страна, мерките, предприети съгласно буква б) и последиците от спирането на освобождаването от изискване за виза за външните отношения на Съюза и неговите държави членки с въпросната трета страна;
д)
ако въпросната трета страна не е отменила изискването за виза, в срок най-късно шест месеца от датата на публикуването, посочено в третата алинея на буква a), и впоследствие на интервали, не по-дълги от шест месеца, като общият период не може да надхвърля датата, на която посоченият в буква е) делегиран акт влиза в сила или на която по него е повдигнато възражение, Комисията:
i)
приема, по искане на засегнатата държава членка или по своя инициатива, акт за изпълнение, с който спира временно освобождаването от изискване за виза за някои категории граждани на съответната трета страна за период до шест месеца. В този акт за изпълнение се определя дата в рамките на 90 дни от влизането му в сила, на която спирането на освобождаването от изискване за виза поражда действие, като се вземат предвид наличните ресурси в консулствата на държавите членки. При приемането на последващи актове за изпълнение Комисията може да удължи периода на това спиране с допълнителни периоди до шест месеца и може да измени категориите граждани на въпросната трета страна, за които се спира освобождаването от изискването за виза.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 11, параграф 2. Без да се засяга прилагането на член 6, през периодите на спиране от всички категории граждани на третата страна, посочени в акта за изпълнение, се изисква да притежават виза при преминаването на външните граници на държавите членки; или
ii)
представя на комитета, посочен в член 11, параграф 1, доклад с оценка на положението, който посочва основанията за решението ѝ да не спира освобождаването от изискването за виза, и уведомява Европейския парламент и Съвета за това.
В доклада се отчитат всички имащи отношение фактори, като тези, посочени в буква г). Европейският парламент и Съветът могат да проведат политическа дискусия въз основа на този доклад;
е)
ако в срок от 24 месеца от датата на публикуването, посочено в третата алинея на буква а), въпросната трета страна не е отменила изискването за виза, Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 10, с който временно спираосвобождаването от изискване за виза за срок от 12 месеца за гражданите на тази трета страна. В делегирания акт се определя дата, в срок от 90 дни от влизането му в сила, от която спирането на освобождаването от изискване за виза поражда действие, като се вземат предвид наличните ресурси в консулствата на държавите членки, и приложение II се изменя по съответния начин. Това изменение се прави, като до името на въпросната трета страна се вмъква бележка под линия, в която се отбелязва, че освобождаването от изискването за виза се спира за тази трета страна и се посочва срокът на това спиране.
От датата, на която спирането на освобождаването от изискване за виза за граждани на въпросната трета страна поражда действие или на която е повдигнато възражение по делегирания акт в съответствие с член 10, параграф 7, престават да действа всеки акт за изпълнение, приет съгласно буква д) от настоящия член по отношение на въпросната трета страна. Когато Комисията представи законодателно предложение, както е посочено в буква з), срокът на спиране на освобождаването от изискване за виза, посочен в първа алинея на настоящата буква, се удължава с още шест месеца. Бележката под линия, посочена в тази алинея, се изменя съответно.
Без да се засяга прилагането на член 6, през периодите на това спиране от гражданите на третата страна, които са засегнати от делегирания акт, се изисква да притежават виза при преминаването на външните граници на държавите членки;
ж)
всяка последваща нотификация, направена от друга държава членка в съответствие с буква а) относно същата трета страна през периода на прилагане на мерките, приети съгласно букви д) или е) спрямо тази трета страна, се интегрират в текущите процедури без удължаване на крайните срокове или на периодите на прилагане на тези мерки, посочени в тези букви;
з)
ако в срок от шест месеца от влизането в сила на делегирания акт по буква е) въпросната трета страна не е отменила изискването за виза, Комисията може да представи законодателно предложение за изменение на настоящия регламент с оглед на прехвърлянето на третата страна от приложение II в приложение I;
и)
процедурите, посочени в букви д), е) и з), не засягат правото на Комисията да представи по всяко време законодателно предложение за изменение на настоящия регламент с оглед на прехвърлянето на третата страна от приложение II в приложение I;
й)
ако въпросната трета страна премахне задължението за виза, засегнатата държава членка незабавно нотифицира за това Европейския парламент, Съвета и Комисията. Нотификацията се публикува незабавно от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз .
Действието на всеки акт за изпълнение или делегиран акт, приет по силата на букви д) или е), по отношение на въпросната трета страна, изтича седем дни след публикуването, посочено в първа алинея на настоящата буква. Когато въпросната трета страна е въвела изискване за виза за гражданите на две или повече държави членки, срокът на действие на акта за изпълнение или на делегирания акт относно тази трета страна изтича седем дни след публикуването на нотификацията относно последната засегната държава членка спрямо чиито граждани е било прилагано изискване за виза от тази трета страна. Бележката под линия, посочена в първата алинея на буква е), се заличава след изтичането на срока на действие на съответния делегиран акт. Информацията за изтичането на срока на действие се публикува незабавно от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз .
Когато въпросната трета страна отмени изискването за виза без засегнатата държава членка да я е уведомила в съответствие с първа алинея от настоящата буква, по своя инициатива Комисията пристъпва незабавно към публикуването, посочено в същата алинея, като се прилага втора алинея от настоящата буква.
▼M7
Член 8
1.
Чрез дерогация от член 4, освобождаването от изискването за виза за гражданите на трета страна, включена в списъка в приложение II, може да се спира временно въз основа на относими обективни данни в съответствие с условията и процедурите, определени в членове 8а—8е (наричан по-нататък „механизмът за спиране“).
Механизмът за спиране може да бъде задействан чрез нотификация от държава членка до Комисията в съответствие с член 8б или въз основа на собствен анализ на Комисията в съответствие с член 8в.
2.
Когато между Съюза и трета страна, включена в списъка в приложение II, е сключено споразумение за премахване на визите за краткосрочно пребиваване, членове 8а, 8д и 8е от настоящия регламент се прилагат без да се засягат относимите разпоредби относно основанията за спиране и процедурите, предвидени в това споразумение.
▼M7
Член 8а
1.
Механизмът за спиране може да бъде задействан на някое от следните основания:
а)
значително нарастване на броя на гражданите на трета страна, включена в списъка в приложение II, на които е отказано влизане на територията на държава членка или за които е установено, че пребивават на територията на държава членка, без да имат право;
б)
значително нарастване на броя на молбите за предоставяне на убежище от граждани на трета страна, включена в списъка в приложение II, за която процентът на признаване е нисък;
в)
отслабване на сътрудничеството за обратно приемане с трета страна, включена в списъка в приложение II, или други случаи на липса на сътрудничество за обратно приемане;
г)
значителен риск или непосредствена заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност на държавите членки, свързани с трета страна, включена в списъка в приложение II, по-специално когато рискът или заплахата се дължат на някоя от следните причини:
i)
значително нарастване на броя на тежките престъпления, свързани с граждани на тази трета страна, потвърдено с обективна, конкретна и относима информация и данни, предоставени от компетентните органи;
ii)
хибридни заплахи;
iii)
системни пропуски в правото или в процедурите в областта на сигурността на документите;
д)
действието в трета страна, включена в списъка в приложение II, на схема за предоставяне на гражданство срещу инвестиции, при която гражданството се предоставя на лице в замяна на предварително определени плащания или инвестиции без това лице да има действителна връзка с въпросната трета страна;
е)
несъответствието на визовата политика на трета страна, включена в списъка в приложение II, с визовата политика на Съюза, което, по-специално поради географската близост на тази трета страна със Съюза, би могло да доведе до значително нарастване на броя на гражданите на други трети страни, които влизат незаконно на територията на държавите членки, след като са пребивавали на територията на въпросната трета страна или са преминали транзитно през нея;
ж)
по отношение на трети страни, включени в списъка в приложение II в резултат на успешното приключване на диалог за либерализиране на визовия режим със Съюза, неспазването от страна на такава трета страна на специфичните изисквания, основаващи се на член 1, които са били използвани за оценка на целесъобразността на освобождаването на гражданите ѝ от изискването за виза;
з)
влошаване на външните отношения на Съюза с трета страна, включена в списъка в приложение II, поради:
i)
сериозни нарушения от тази трета страна на принципите, установени в Устава на Организацията на обединените нации;
ii)
тежки нарушения от тази трета страна на основните свободи или на задълженията, произтичащи от международното право в областта на правата на човека или от международното хуманитарно право;
iii)
сериозни нарушения на международното право и международните правни стандарти от тази трета страна;
iv)
неспазване от тази трета страна на решения и определения на международни съдилища; или
v)
извършване от тази трета страна на враждебни действия срещу Съюза или неговите държави членки с цел дестабилизиране или подкопаване на обществото или институциите, които са от решаващо значение за обществения ред и вътрешната сигурност на Съюза или на държавите членки;
и)
всяко друго основание за спиране, предвидено в споразумение за премахване на визите за краткосрочно пребиваване между Съюза и трета страна, включена в списъка в приложение II, ограничено до приложното поле на съответното споразумение.
2.
За целите на параграф 1, букви а) и б) и буква г), точка i) и на параграф 4 от настоящия член под „значително нарастване“ се разбира нарастване, надвишаващо праг от 30 %, освен ако Комисията не заключи въз основа на извършеното от нея разглеждане съгласно член 8б, параграф 5 или на анализа, посочен в член 8в, параграф 2, че в конкретния случай е приложим различен праг. Комисията надлежно обосновава всяко такова заключение.
До 31 декември 2028 година Комисията извършва оценка как е бил изпълняван прагът, определен в първа алинея, и представя резултатите от тази оценка на Европейския парламент и на Съвета. Оценката се съсредоточава по-специално върху това дали прагът е от значение за целите на механизма за спиране.
3.
За целите на параграф 1, буква б) от настоящия член под „нисък процент на признаване“ се разбира процент на признаване на молбите за предоставяне на убежище, по-нисък от 20 %, освен ако Комисията заключи въз основа на извършеното от нея разглеждане съгласно член 8б, параграф 5 или на анализа, посочен в член 8в, параграф 2, че в конкретния случай е приложим различен процент на признаване. Комисията надлежно обосновава всяко такова заключение.
4.
За целите на параграф 1, буква в) под „отслабване на сътрудничеството за обратно приемане с трета страна, включена в списъка в приложение II“, се разбира значително нарастване, потвърдено от адекватни данни, на процента на отказите по молбите за обратно приемане, подадени от държава членка до въпросната трета страна относно граждани на последната или, ако това е предвидено в споразумение за обратно приемане, сключено между Съюза или посочената държава членка и въпросната трета страна — относно граждани на трети страни, които са преминали транзитно през територията на въпросната трета страна.
5.
За целите на параграф 1, буква в) следните случаи могат да се считат за други случаи на липса на сътрудничество за обратно приемане:
а)
отхвърляне или липса на своевременно разглеждане на молби за обратно приемане, включително чрез неоказване на съдействие за установяването на самоличността на граждани на трета страна, за които държава членка е подала молби за обратно приемане, или създаване по друг начин на трайни практически пречки пред изпълнението на решенията за връщане на лица;
б)
липса на своевременно издаване на документи за пътуване за целите на връщането на граждани на трети страни в сроковете, определени в споразумение за обратно приемане с трета страна, включена в списъка в приложение II, или неприемане на европейски документи за пътуване, издадени след изтичането на сроковете, посочени в такова споразумение за обратно връщане;
в)
прекратяване или спиране на действието на споразумение за обратно приемане, сключено между Съюза и трета страна, включена в списъка в приложение II.
Член 8б
1.
Държава членка може да нотифицира Комисията, когато в продължение на период от 2 до 12 месеца в сравнение със същия период от предходната година или с последните два месеца преди датата на прилагане на освобождаването от изискването за виза за гражданите на трета страна, включена в списъка в приложение II, по отношение на тази държава членка са налице едно или повече от обстоятелствата, представляващи основанията за спиране, определени в член 8а, параграф 1, букви а), б), в) и буква г), точка i).
2.
Държава членка може да нотифицира Комисията за наличието на едно или повече обстоятелства, представляващи основания за спиране по член 8а, параграф 1, буква г), точки ii) и iii) и букви д), е) и и).
3.
В нотификациите по параграфи 1 и 2 от настоящия член се посочват причините, на които те се основават. Когато е приложимо, тези нотификации включват относима информация и статистически данни, както и подробно обяснение за предварителните мерки, които съответната държава членка е предприела за коригиране на обстоятелствата, довели до нотификацията. Държавата членка може да уточни в своята нотификация кои категории граждани на съответната трета страна трябва да бъдат включени в обхвата на акт за изпълнение, приет съгласно член 8д, параграф 1, като изложи подробно причините за това.
4.
Комисията незабавно информира Европейския парламент и Съвета за всяка нотификация по параграф 1 или 2, която е получила.
5.
Комисията разглежда без забавяне всяка нотификация, направена съгласно параграф 1 или 2 от настоящия член, като взема предвид:
а)
дали е налице някое от обстоятелствата, представляващи основания за спиране, определени в член 8а, параграф 1, буква а), б), в), г), д), е) или и);
б)
броя на държавите членки, засегнати от някое от тези обстоятелства;
в)
цялостното въздействие на тези обстоятелства върху миграционната обстановка в Съюза, за която свидетелстват данните, предоставени от държавите членки или с които Комисията разполага;
г)
докладите на Европейската гранична и брегова охрана, създадена с Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета (
3
), на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, създадена с Регламент (ЕС) 2021/2303 на Европейския парламент и на Съвета (
4
), на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), създадена с Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета (
5
), или на всяка друга съответна институция, орган, служба или агенция на Съюза или международна организация, ако обстоятелствата го изискват в конкретния случай;
д)
всяка информация, която държава членка е предоставила в своята нотификация във връзка с евентуални мерки съгласно член 8д, параграф 1;
е)
като цяло въпроса за обществения ред и вътрешната сигурност, след консултации със съответната държава членка.
(6)
Като част от разглеждането по параграф 5 Комисията извършва оценка на необходимостта, пропорционалността и последиците от спиране на освобождаването от изискването за виза.
7.
Комисията информира Европейския парламент и Съвета за резултатите от извършеното от нея разглеждане съгласно параграф 5.
Член 8в
1.
Комисията редовно следи дали са налице обстоятелствата, представляващи основания за спиране, предвидени в член 8а, параграф 1.
По специално, Комисията също така следи, дали третите страни, включени в списъка в приложение II в резултат от успешното приключване на диалог за либерализиране на визовия режим със Съюза, продължават да спазват специфичните изисквания, основаващи се на член 1, които са били използвани за оценка на целесъобразността на освобождаването на техните граждани от изискването за виза.
2.
Комисията информира Европейския парламент и Съвета, когато след като е анализирала съответните данни, доклади и статистически данни, включително данни, доклади и статистически данни от всяка относима институция, орган, служба или агенция на Съюза, разполага с конкретна и надеждна информация за наличието на някое от обстоятелствата, представляващи основанията за спиране, предвидени в член 8а, параграф 1. След това Комисията взема необходимите мерки в съответствие с членове 8д и 8е.
Член 8г
1.
Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно мониторинга, проведен съгласно член 8в, параграф 1 по отношение на третите страни, включени в списъка в приложение II в резултат от успешното приключване на диалог за либерализиране на визовия режим със Съюза. Това докладване се извършва поне веднъж годишно и за период от седем години от датата на влизане в сила на законодателния акт, с който гражданите на съответната трета страна се освобождават от изискванията за виза. След изтичането на този период Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно мониторинга, когато счете това за необходимо или по искане на Европейския парламент или Съвета. Тези доклади се съсредоточават върху третите страни, за които Комисията счита, въз основа на конкретна и надеждна информация, че вече не отговарят на определени специфични изисквания, основаващи се на член 1, които са били използвани за оценка на целесъобразността на освобождаването на техните граждани от изискването за виза.
2.
Освен задълженията за докладване, предвидени в параграф 1 от настоящия член, когато счете за необходимо или по искане на Европейския парламент или на Съвета Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета относно мониторинга, извършен съгласно член 8в, параграф 1 по отношение на други трети страни, включени в списъка в приложение II.
Член 8д
1.
Комисията приема акт за изпълнение за спиране за срок от 12 месеца на освобождаването от изискването за виза за гражданите на трета страна, когато:
а)
е решила въз основа на разглеждането си съгласно член 8б, параграф 5, или на анализа си, както е посочено в член 8в, параграф 2, че такова действие е необходимо; или
б)
обикновено мнозинство от държавите членки са нотифицирали Комисията за наличието на обстоятелствата, представляващи основанията за спиране, определени в член 8а, параграф 1, буква а), б), в), г), д), е) или и).
2.
При вземането на решение, както е посочено в параграф 1, буква а), Комисията:
а)
работи съвместно в тясно сътрудничество със съответната трета страна за намиране на алтернативни дългосрочни решения по отношение на съответното обстоятелство или обстоятелства, представляващи основания за спиране по член 8а, параграф 1;
б)
взема предвид политическия контекст, разглежданите икономически въпроси и последиците от спирането на освобождаването от изискването за виза за цялостните външни отношения на Съюза и на държавите членки с тази трета страна; и
в)
взема предвид последиците от спиране на освобождаването от изискването за виза за гражданското общество в съответната трета страна, по-специално когато в тази трета страна се е влошило положението във връзка с правата на човека.
3.
Спирането, предвидено в акт за изпълнение, приет съгласно параграф 1 от настоящия член, се прилага за определени категории граждани на съответната трета страна чрез позоваване на съответните видове документи за пътуване, и когато е целесъобразно, на допълнителни критерии. Когато решава за кои категории да се прилага спирането, Комисията, въз основа на наличната информация, включва категории, които са достатъчно широки, за да допринесат ефективно за отстраняването на обстоятелствата, довели до спирането, като същевременно се спазва принципът на пропорционалност и недискриминация в съответствие с член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз. В актовете за изпълнение, приети съгласно параграф 1 от настоящия член, се определя датата, от която спирането на освобождаването от изискването за виза поражда действие.
4.
Комисията представя проект на акт за изпълнение, както е посочено в параграф 1 от настоящия член, пред комитета, посочен в член 11, параграф 1:
а)
в срок от един месец от:
i)
получаването на нотификация от държава членка съгласно член 8б, параграф 1;
ii)
информирането на Европейския парламент и Съвета за своя анализ, както е посочено в член 8в, параграф 2; или
iii)
получаването на нотификация за наличието на обстоятелствата, представляващи основанията, определени в член 8а, параграф 1, буква а), б), в), г), д), е) или и), подадена от обикновено мнозинство от държавите членки;
б)
в срок от два месеца от получаването на нотификация, подадена от държава членка съгласно член 8б, параграф 2.
Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 11, параграф 2.
5.
Чрез дерогация от параграфи 1—4 от настоящия член, от член 8б и от член 8в, параграф 2, когато е обосновано от спешността на въпроса, Комисията, когато разполага с конкретна и надеждна информация за наличието на някое от обстоятелствата, представляващи основания за спиране, определени в член 8а, параграф 1, и реши, че са необходими бързи действия, приема акт за изпълнение за временно спиране на освобождаването от изискването за виза за всички или за някои категории граждани на съответната трета страна за срок от 12 месеца. В тези актове за изпълнение се определя датата, от която спирането на освобождаването от изискването за виза поражда действие.
Актовете за изпълнение, както е посочено в първа алинея от настоящия параграф, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 11, параграф 2. Председателят на комитета, предвиден в член 11, параграф 1, разглежда възможността за съкращаване на срока за свикване на заседание на комитета, както е посочено в член 3, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011, и за използване на писмената процедура, посочена в член 3, параграф 5 от същия регламент.
6.
Без да се засяга член 6, от категориите граждани на третата страна, попадащи в обхвата на акт за изпълнение, приет съгласно параграф 1 или 5 от настоящия член, се изисква да притежават виза при преминаването на външните граници на държавите членки по време на срока на действие на спирането.
7.
Когато Комисията е приела акт за изпълнение съгласно параграф 1 или 5 от настоящия член на основание за спиране, определено в член 8а, параграф 1, буква ж), във връзка с неспазване на специфични изисквания относно външните отношения или основните права, или на основание, определено в член 8а, параграф 1, буква з), с който временно се спира освобождаването от изискването за виза за гражданите на трета страна, които притежават дипломатически паспорти, служебни/официални паспорти или специални паспорти, държавите членки не допускат нови изключения от изискванията за виза съгласно член 6, параграф 1, буква а). Държавите членки, които имат двустранни споразумения със съответната трета страна, предприемат необходимите стъпки, за да не прилагат изключения, приети съгласно член 6, параграф 1, буква а).
8.
Без да се засяга параграф 7от настоящия член, държава членка, която съгласно член 6 вземе мерки, предвиждащи нови изключения от изискването за виза за определена категория граждани на третата страна, попадаща в обхвата на акт за изпълнение, приет съгласно параграф 1 или 5 от настоящия член, уведомява за тези мерки в съответствие с член 12.
9.
По време на срока на спирането Комисията установява засилен диалог със съответната трета страна с цел отстраняване на въпросните обстоятелства. Комисията информира Европейския парламент и Съвета за напредъка и резултатите от диалога и за ефективността на спирането.
10.
Когато обстоятелствата, довели до временното спиране на освобождаването от изискването за виза, бъдат отстранени преди края на срока на прилагане на акта за изпълнение, приет съгласно параграф 1 или 5 от настоящия член, Комисията приема акт за изпълнение за отмяна на временното спиране в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 11, параграф 2.
Член 8е
1.
Ако обстоятелствата, представляващи относими основания за спиране, определени в член 8а, параграф 1, продължават да бъдат налице по отношение на трета страна, чиито граждани са попаднали в обхвата на акт за изпълнение, приет съгласно член 8д, параграф 1 или 5, Комисията най-късно два месеца преди изтичането на 12-месечния срок на спиране, предвиден в акта за изпълнение, приема делегиран акт в съответствие с член 10 с цел изменение на приложение II, с който временно спира прилагането на това приложение за срок от 24 месеца за всички граждани на тази трета страна.
2.
Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, когато актът за изпълнение, посочен в член 8д, параграф 1 или 5, който се отнася за гражданите на засегнатата трета страна, е бил приет на основанието, посочено в член 8а, параграф 1, буква ж), във връзка с неспазването на специфични изисквания относно външните отношения или основните права, или на основанието, посочено в член 8а, параграф 1, буква з), Комисията може чрез делегиран акт, както е посочен в параграф 1 от настоящия член, да спре временно прилагането на приложение II за срок от 24 месеца спрямо определени категории граждани на въпросната трета страна, определени при спазване на принципите, установени в член 8д, параграф 3.
3.
Изменението, посочено в параграф 1, се прави, като до името на съответната трета страна се вмъква бележка под линия, в която се отбелязва, че освобождаването от изискването за виза се спира по отношение на тази трета страна и се посочва срокът на действие на спирането и, когато е приложимо, определените категории граждани на тази трета страна, за които се прилага спирането. Делегираният акт поражда действие от момента на изтичане на срока на прилагане на съответния акт за изпълнение, посочен в член 8д, параграф 1 или 5.
Член 8д, параграф 7 се прилага mutatis mutandis .
4.
Без да засягат член 6 и втора алинея на параграф 3 от настоящия член, докато трае спирането от гражданите на третата страна, които попадат в обхвата на делегиран акт, приет съгласно параграф 1 от настоящия член, се изисква да притежават виза при преминаването на външните граници на държавите членки.
5.
Без да се засяга прилагането на член 8д, параграф 7, държава членка, която съгласно член 6 взема мерки, предвиждащи нови изключения от изискването за виза за определена категория граждани на третата страна, попадаща в обхвата на делегиран акт, приет съгласно параграф 1 от настоящия член, уведомява за тези мерки в съответствие с член 12.
6.
Преди да изтече срокът на прилагане на делегиран акт, приет съгласно параграф 1, Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно временното прилагане на спирането на освобождаването от изискването за визи, относно диалога между Комисията и съответната трета страна и относно мерките, предприети за отстраняване на обстоятелствата, довели до временното спиране на освобождаването от изискването за визи.
Към докладите, както е посочено в първа алинея, може да бъде приложено законодателно предложение за изменение на настоящия регламент с цел прехвърляне на съответната трета страна от приложение II в приложение I. В този случай Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 10 с цел изменение на приложение II, с който срокът на спирането на освобождаването от изискването за виза, определен с делегирания акт, приет съгласно параграф 1 от настоящия член, се удължава до влизането в сила на изменението, с което съответната трета страна се прехвърля в приложение I. Това удължаване не надвишава срок от 24 месеца. Бележката под линия, придружаваща прехвърлянето, се изменя съответно.
Когато на основание продължаващото естество на обстоятелствата, представляващи основания за спиране, посочени в член 8а, параграф 1, буква ж), във връзка с неспазването на специфични изисквания относно външните отношения или основните права, или продължаващото естество на обстоятелствата, представляващи основания за спиране, посочени в член 8а, параграф 1, буква з), даден делегиран акт, приет съгласно параграф 1 от настоящия член, е бил прилаган съгласно параграф 2 от настоящия член спрямо граждани на трета страна, които притежават дипломатически паспорти, служебни/официални паспорти или специални паспорти, Комисията може да посочи в доклада във връзка с този делегиран акт, че е налице необходимост от приемане на допълнителен делегиран акт с цел удължаване на срока на спиране с още 24 месеца. В този случай първа и втора алинея от настоящия параграф се прилагат mutatis mutandis .
7.
Когато обстоятелствата, довели до временното спиране на освобождаването от изискването за виза, бъдат отстранени преди изтичането на срока на прилагане на делегиран акт, приет съгласно параграф 1 или 5 от настоящия член, Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 10, за да измени приложение II с цел да отмени временното спиране.
▼B
Член 9
1.
До 10 януари 2018 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на ефективността на механизма за реципрочност, предвиден в член 7 и при необходимост представя законодателно предложение за изменение на настоящия регламент. Европейският парламент и Съветът се произнасят по предложението в съответствие с обикновената законодателна процедура.
2.
До 29 март 2021 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на ефективността на механизма за спиране, предвиден в член 8, и при необходимост представя законодателно предложение за изменение на настоящия регламент. Европейският парламент и Съветът се произнасят по предложението в съответствие с обикновената законодателна процедура.
Член 10
1.
Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2.
Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 7, буква е), се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 9 януари 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
▼M7
3.
Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 8е, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 28 март 2017 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
4.
Делегирането на правомощия, посочено в член 7, буква е) и в член 8е, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
▼B
5.
Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.
6.
Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
7.
Делегиран акт, приет съгласно член 7, буква е), влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от четири месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
▼M7
8.
Делегиран акт, приет съгласно член 8е, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения.
▼B
Член 11
1.
Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2.
При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
3.
Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 12
1.
Държавите членки уведомяват останалите държави членки и Комисията относно мерките, които са предприели съгласно член 6 в срок от пет работни дни от приемането на тези мерки.
2.
Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз информацията за мерките, които са съобщени съгласно параграф 1.
Член 13
Настоящият регламент не засяга правомощията на държавите членки по отношение на признаването на държави и териториални единици и на паспорти, документи за пътуване и документи за самоличност, издавани от техните власти.
Член 14
Регламент (ЕО) № 539/2001 се отменя.
Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV.
Член 15
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
СПИСЪК НА ТРЕТИТЕ СТРАНИ, ЧИИТО ГРАЖДАНИ ТРЯБВА ДА ПРИТЕЖАВАТ ВИЗА ПРИ ПРЕМИНАВАНЕТО НА ВЪНШНИТЕ ГРАНИЦИ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
1. ДЪРЖАВИ
Афганистан
Армения
Ангола
Азербайджан
Бангладеш
Буркина Фасо
Бахрейн
Бурунди
Бенин
Боливия
Бутан
Ботсуана
Беларус
Белиз
Демократична република Конго
Централноафриканска република
Конго
Кот д'Ивоар
Камерун
Китай
Куба
Кабо Верде
Джибути
Доминиканска република
Алжир
Еквадор
Египет
Еритрея
Есватини
Етиопия
Фиджи
Габон
Гана
Гамбия
Гвинея
Екваториална Гвинея
Гвинея Бисау
Гвиана
Хаити
Индонезия
Индия
Ирак
Иран
Ямайка
Йордания
Кения
Киргизстан
Камбоджа
Коморски острови
Северна Корея
Кувейт
Казахстан
Лаос
Ливан
Шри Ланка
Либерия
Лесото
Либия
Мароко
Мадагаскар
Мали
Мианмар/Бирма
Монголия
Мавритания
Малдивски острови
Малави
Мозамбик
Намибия
Нигер
Нигерия
Непал
Оман
Папуа-Нова Гвинея
Филипини
Пакистан
Катар
Русия
Руанда
Саудитска Арабия
Судан
Сиера Леоне
Сенегал
Сомалия
Суринам
Южен Судан
Сао Томе и Принсипи
Сирия
Чад
Того
Тайланд
Таджикистан
Туркменистан
Тунис
Турция
Танзания
Уганда
Узбекистан
▼M6
Вануату
▼B
Виетнам
Йемен
Южна Африка
Замбия
Зимбабве
2. ОБРАЗУВАНИЯ И ТЕРИТОРИАЛНИ ВЛАСТИ, КОИТО НЕ СА ПРИЗНАТИ ЗА ДЪРЖАВИ ОТ ПОНЕ ЕДНА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА
▼M3 —————
▼B
—
Палестинска власт
ПРИЛОЖЕНИЕ II
СПИСЪК НА ТРЕТИТЕ СТРАНИ, ЧИИТО ГРАЖДАНИ СА ОСВОБОДЕНИ ОТ ИЗИСКВАНЕТО ДА ПРИТЕЖАВАТ ВИЗА ПРИ ПРЕМИНАВАНЕ НА ВЪНШНИТЕ ГРАНИЦИ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ПРИ ПРЕСТОЙ ОТ НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 90 ДНИ В РАМКИТЕ НА ВСЕКИ 180-ДНЕВЕН ПРЕСТОЙ
1. ДЪРЖАВИ
бивша югославска република Македония (
6
)
Андора
Обединени арабски емирства (
7
)
Антигуа и Барбуда
Албания (6)
Аржентина
Австралия
Босна и Херцеговина (6)
Барбадос
Бруней
Бразилия
Бахамски острови
Канада
Чили
Колумбия
Коста Рика
Доминика (7)
Микронезия (7)
Гренада (7)
Грузия (
8
)
Гватемала
Хундурас
Израел
Япония
Кирибати (7)
Сейнт Китс и Невис
Южна Корея
Сейнт Лусия (7)
Монако
Молдова (
9
)
Черна гора (
10
)
Маршалови острови (
11
)
Мавриций
Мексико
Малайзия
Никарагуа
Науру (11)
Нова Зеландия
Панама
Перу (11)
Палау (11)
Парагвай
▼M5
Сърбия (включително притежателите на сръбски паспорти, издадени от сръбския координационен отдел ( на сръбски: Koordinaciona uprava ). (
12
)
▼B
Соломонови острови
Сейшелски острови
Сингапур
Сан Марино
Ел Салвадор
Източен Тимор (11)
Тонга (11)
Тринидад и Тобаго
Тувалу (11)
Украйна (
13
)
▼M1
Обединено кралство (с изключение на лицата с британска националност, посочени в част 3)
▼B
Съединени американски щати
Уругвай
Светия престол
Сейнт Винсънт и Гренадини (11)
Венецуела
▼M6 —————
▼B
Самоа
2. СПЕЦИАЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ РАЙОНИ (САР) НА КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА
Хонконг САР (
14
)
Макао САР (
15
)
3.
►M1
ЛИЦА С БРИТАНСКА НАЦИОНАЛНОСТ, КОИТО НЕ СА БРИТАНСКИ ГРАЖДАНИ ◄
Британски граждани (отвъдморски територии)
Граждани на Британски отвъдморски територии (BOTC)
►M1
Тези територии включват Ангила, Бермуда, Британска антарктическа територия, Британски територии в Индийския океан, Британски Вирджински острови, Кайманови острови, Фолкландски острови, Гибралтар (
16
), Монтсерат, острови Питкерн, остров Света Елена, остров Възнесение и Тристан да Куня, Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови и Търкс и Кайкос. ◄
Британски отвъдморски граждани (BOC)
Британски защитени лица (BPP)
Британски поданици (BS)
4. ОБРАЗУВАНИЯ И ТЕРИТОРИАЛНИ ВЛАСТИ, КОИТО НЕ СА ПРИЗНАТИ ЗА ДЪРЖАВИ ОТ ПОНЕ ЕДНА ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА
Тайван (
17
)
▼M3
Косово (
18
)
(
19
)
(
20
)
▼B
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ОТМЕНЕНИЯТ РЕГЛАМЕНТ И СПИСЪК НА НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ИЗМЕНЕНИЯ
Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета
(ОВ L 81, 21.3.2001 г., стр. 1)
Регламент (ЕО) № 2414/2001 на Съвета
(ОВ L 327, 12.12.2001 г., стр. 1)
Регламент (ЕО) № 453/2003 на Съвета
(ОВ L 69, 13.3.2003 г., стр. 10)
Акт за присъединяване от 2003 г., Приложение II, точка 18, параграф Б
Регламент (ЕО) № 851/2005 на Съвета
(ОВ L 141, 4.6.2005 г., стр. 3)
Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета
(ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1)
Единствено единадесето тире от член 1, параграф 1 по отношение на Регламент (ЕО) № 539/2001, и точка 11(Б)(3) от приложението
Регламент (ЕО) № 1932/2006 на Съвета
(ОВ L 405, 30.12.2006 г., стр. 23)
Регламент (ЕО) № 1244/2009 на Съвета
(ОВ L 336, 18.12.2009 г., стр. 1)
Регламент (ЕС) № 1091/2010 на Европейския парламент и на Съвета
(ОВ L 329, 14.12.2010 г., стр. 1)
Регламент (ЕС) № 1211/2010 на Европейския парламент и на Съвета
(ОВ L 339, 22.12.2010 г., стр. 6)
Регламент (ЕС) № 517/2013 на Съвета
(ОВ L 158, 10.6.2013 г., стр. 1)
Единствено от член 1, параграф 1, буква к), четвърто тире, и точка 13(Б)(2) от приложението
Регламент (ЕС) № 610/2013 на Европейския парламент и на Съвета
(ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 1)
Единствено член 4
Регламент (ЕС) № 1289/2013 на Европейския парламент и на Съвета
(ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 74)
Регламент (ЕС) № 259/2014 на Европейския парламент и на Съвета
(ОВ L 105, 8.4.2014 г., стр. 9)
Регламент (ЕС) № 509/2014 на Европейския парламент и на Съвета
(ОВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 67)
Регламент (ЕС) 2017/371 на Европейския парламент и на Съвета
(ОВ L 61, 8.3.2017 г., стр. 1)
Регламент (ЕС) 2017/372 на Европейския парламент и на Съвета
(ОВ L 61, 8.3.2017 г., стр. 7)
Регламент (ЕС) 2017/850 на Европейския парламент и на Съвета
(ОВ L 133, 22.5.2017 г., стр. 1)
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
Регламент (ЕО) № 539/2001
Настоящият регламент
Член -1
Член 1
Член 1, параграф 1, първа алинея
Член 3, параграф 1
Член 1, параграф 1, втора алинея
Член 3, параграф 2
Член 1, параграф 2, първа алинея
Член 4, параграф 1
Член 1, параграф 2, втора алинея, уводни думи
Член 4, параграф 2, уводни думи
Член 1, параграф 2, втора алинея, първо тире
Член 4, параграф 2, буква a)
Член 1, параграф 2, втора алинея, второ тире
Член 4, параграф 2, буква б)
Член 1, параграф 2, втора алинея, трето тире
Член 4, параграф 2, буква в)
Член 1, параграф 3
Член 5
Член 1, параграф 4
Член 7
Член 1a, параграфи 1 и 2
Член 8, параграфи 1 и 2
Член 1a, параграф 2a
Член 8, параграф 3
Член 1a, параграф 2б
Член 8, параграф 4
Член 1a, параграф 3
Член 8, параграф 5
Член 1a, параграф 4
Член 8, параграф 6
Член 1a, параграф 5
Член 8, параграф 7
Член 1a, параграф 6
Член 8, параграф 8
Член 1б
Член 9, параграф 1
Член 1в
Член 9, параграф 2
Член 2
Член 2
Член 4
Член 6
Член 4a
Член 11
Член 4б, параграфи 1 и 2
Член 10, параграфи 1 и 2
Член 4б, параграф 2a
Член 10, параграф 3
Член 4б, параграф 3
Член 10, параграф 4
Член 4б, параграф 3a)
Член 10, параграф 5
Член 4б, параграф 4
Член 10, параграф 6
Член 4б, параграф 5
Член 10, параграф 7
Член 4б, параграф 6
Член 10, параграф 8
Член 5
Член 12
Член 6
Член 13
Член 7
Член 14
Член 8
Член 15
Приложение I
Приложение I
Приложение II
Приложение II
—
Приложение III
—
Приложение IV
(
*1
) Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.
(
1
) Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ L 243, 15.9.2009 г., стр. 1).
(
2
) Решение 94/795/ПВР на Съвета от 30 ноември 1994 г. относно съвместно действие, прието от Съвета на основание член К.3, параграф 2, буква б) от Договора за Европейския съюз, по отношение на облекчения при пътуване на ученици от трети страни, които пребивават в държава- членка (ОВ L 327, 19.12.1994 г., стр. 1).
(
3
) Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 г. за европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624 (ОВ L 295, 14.11.2019 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2019/1896/oj ).
(
4
) Регламент (ЕС) 2021/2303 на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2021 г. относно Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището и за отмяна на Регламент (ЕС) № 439/2010 (ОВ L 468, 30.12.2021 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/2303/oj ).
(
5
) Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2016/794/oj ).
(
6
) Освобождаването от изискване за виза се прилага само за притежателите на биометрични паспорти.
(
7
) Освобождаването от изискването за виза ще се прилага от датата на влизане в сила на споразумение за освобождаване от изискване за визи, което предстои да бъде сключено с Европейския съюз.
(
8
) Освобождаването от изискване за виза се прилага само за притежателите на биометрични паспорти, издадени от Грузия в съответствие със стандартите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).
(
9
) Освобождаването от изискването за притежаване на виза е ограничено до притежателите на биометрични паспорти, издадени от Молдова в съответствие със стандартите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).
(
10
) Освобождаването от изискване за виза се прилага само за притежателите на биометрични паспорти.
(
11
) Премахването на визите се прилага само за притежателите на биометрични паспорти, издадени от Украйна в съответствие със стандартите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).
(
12
) Освобождаването от изискването за виза се прилага само за притежателите на биометрични паспорти, издадени в съответствие със стандартите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).
(
13
) Освобождаването от изискване за виза ще се прилага от датата на влизане в сила на споразумение за освобождаване от изискване за визи, което предстои да бъде сключено с Европейския съюз.
(
14
) Освобождаването от изискване за виза се прилага само спрямо притежателя на паспорт от „Специален административен район Хонконг“ („Hong Kong Special Administrative Region“).
(
15
) Освобождаването от изискване за виза се прилага само спрямо титуляри на паспорт от „Специален административен район Макао“ („Região Administrativa Especial de Macau“).
►M1
(
16
) Гибралтар е колония на британската корона. Съществува разногласие между Кралство Испания и Обединеното кралство по отношение на суверенните права над Гибралтар — територия, за която трябва да се намери решение в светлината на съответните резолюции и решения на Общото събрание на ООН. ◄
(
17
) Освобождаването от изискването за виза се прилага само за притежатели на паспорти, издадени от Тайван, които съдържат номер на лична карта.
(
18
) Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.
(
19
) Освобождаването от изискване за виза се прилага само за притежателите на биометрични паспорти, издадени от Косово в съответствие със стандартите на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).
(
20
) Освобождаването от изискването за виза се прилага от датата, на която започне да функционира Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS), създадена с Регламент (ЕС) 2018/1240 на Европейския парламент и на Съвета от 12 септември 2018 г. за създаване на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и за изменение на Регламенти (ЕС) № 1077/2011, (ЕС) № 515/2014, (ЕС) 2016/399, (ЕС) 2016/1624 и (ЕС) 2017/2226 (ОВ L 236, 19.9.2018 г., стр. 1), или от 1 януари 2024 г., като се прилага по-ранната от двете дати.