РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019-1896 европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти

Регламент (ЕС) 2019/1896 относно европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти 14.11.2019 Официален вестник на Европейския съюз L 295/1 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1896 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 ноември 2019 година за европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624 ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, букви б) и г) и член 79, параграф 2, буква в) от него, като взеха предвид предложението на Европейската комисия, след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет ( 1 ) , като взеха предвид становището на Комитета на регионите ( 2 ) , в съответствие с обикновената законодателна процедура ( 3 ) , като имат предвид, че: (1) Целта на политиката на Съюза в областта на управлението на външните граници е да се разработи и прилага европейско интегрирано управление на границите на национално равнище и на равнището на Съюза, което е естествена последица от свободното движение на хора в Съюза и е основен елемент от пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Европейското интегрирано управление на границите е от основно значение за подобряване на управлението на миграцията. Целта е да се управлява ефикасно преминаването на външните граници и да се преодолеят предизвикателствата, свързани с миграцията, и евентуалните бъдещи заплахи по тези граници, като по този начин се допринесе за справянето с тежката престъпност с трансгранично измерение и за осигуряването на високо равнище на вътрешна сигурност в Съюза. В същото време е необходимо да се действа при пълно зачитане на основните права и по начин, гарантиращ свободното движение на хора в Съюза. (2) Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз беше създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета ( 4 ) . От 1 май 2005 г., когато започна изпълнението на функциите си, тя успешно подпомага държавите членки при изпълнението на оперативните аспекти на управлението на външните граници чрез съвместни операции и бърза гранична намеса, както и чрез анализ на риска, обмен на информация, връзки с трети държави и връщане на подлежащи на връщане лица. (3) Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз беше преименувана на Европейска агенция за гранична и брегова охрана (наричана по-долу „Агенцията“), означавана обикновено като Frontex, и нейните задачи бяха разширени, като изцяло бе осигурена непрекъснатостта на всички нейни дейности и процедури. Ключовите функции на Агенцията следва да бъдат създаването на техническа и оперативна стратегия като част от прилагането на цикъла на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите, упражняването на надзор над ефективното функциониране на граничния контрол на външните граници, извършването на анализ на риска и оценки на уязвимостта, предоставянето на по-голяма техническа и оперативна помощ на държавите членки и трети държави чрез съвместни операции и бърза гранична намеса, осигуряването на практическото изпълнение на мерки при ситуация, която изисква спешни действия по външните граници, предоставянето на техническа и оперативна помощ в подкрепа на операции по търсене и спасяване на бедстващи в морето лица и организирането, координирането и провеждането на операции по връщане и действия за намеса в областта на връщането. (4) От началото на миграционната криза през 2015 г. Комисията предприе важни инициативи и предложи поредица от мерки за укрепване на защитата на външните граници и възстановяване на нормалното функциониране на Шенгенското пространство. През декември 2015 г. бе представено предложение за значително разширяване на мандата на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници, по което бързо беше постигната договореност през 2016 г. Последвалият регламент — Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ) — влезе в сила на 6 октомври 2016 г. (5) Въпреки това правната уредба на Съюза в областта на контрола на външните граници, връщането, борбата с трансграничните престъпления и убежището все още се нуждае от допълнително усъвършенстване. За тази цел и за допълнително подпомагане на настоящите и бъдещите предвидени оперативни усилия европейската гранична и брегова охрана следва да бъде реформирана, като на Агенцията се предостави по-широк мандат, и по-специално като ѝ бъде предоставен необходимият капацитет под формата на Европейски постоянен корпус за гранична и брегова охрана (наричан по-долу „постоянният корпус“). Постоянният корпус следва да достигне постепенно, но бързо стратегическата цел да разполага с капацитет от 10 000 души оперативен персонал, както е определено в приложение I, с изпълнителни правомощия, когато е приложимо, да оказват ефективна подкрепа на място на държавите членки в техните усилия за защита на външните граници, да противодействат на трансграничните престъпления и значително да ускорят ефективното и устойчиво връщане на незаконни мигранти. Капацитетът от 10 000 души оперативен персонал представлява максималният наличен капацитет, необходим за ефективно справяне със съществуващите и бъдещите оперативни нужди за операции, засягащи границите и връщането в Съюза и в трети държави, включително капацитета за бързо реагиране за справяне с бъдещи кризи. (6) Комисията следва да извърши преглед на общия брой и състава на постоянния корпус, включително на размера на приноса на отделните държави членки към него, както и на обучението, експертните знания и професионализма на неговия състав. При необходимост, до март 2024 г. Комисията следва да представи подходящи предложения за изменение на приложения I, II, III и IV. В случай че Комисията не представи предложение, тя следва да изложи основанията си за това. (7) Прилагането на настоящия регламент, по-специално създаването на постоянен корпус, включително след прегледа на Комисията на постоянния корпус, следва да е съобразено с многогодишната финансова рамка. (8) В своите заключения от 28 юни 2018 г. Европейският съвет призова за допълнително засилване на подкрепящата роля на Агенцията, включително в сътрудничеството с трети държави, чрез увеличаването на ресурсите и разширен мандат, с оглед на осигуряване на ефективен контрол на външните граници, както и значително ускоряване на ефективното връщане на незаконни мигранти. (9) Необходим е ефективен мониторинг на преминаването на външните граници, преодоляване на предизвикателствата, свързани с миграцията, и на евентуалните бъдещи заплахи по външните граници, осигуряване на високо равнище на вътрешна сигурност в рамките на Съюза, гарантиране на функционирането на Шенгенското пространство и зачитане на първостепенния принцип на солидарност. Тези действия и цели следва да бъдат придружени от проактивно управление на миграцията, включително чрез предприемане на необходимите мерки в трети държави. За тази цел е необходимо да се засили европейската гранична и брегова охрана и още повече да се разшири мандатът на Агенцията. (10) При прилагането на европейско интегрирано управление на границите следва да се осигури съгласуваност с другите цели на политиката. (11) Европейското интегрирано управление на границите, основано на модела за контрол на достъпа на четири нива, обхваща мерки в трети държави, като например мерки в рамките на общата визова политика, мерки със съседни трети държави, мерки за граничен контрол на външните граници, анализ на риска и мерки в Шенгенското пространство, както и връщане. (12) Европейското интегрирано управление на границите следва да се прилага като споделена отговорност на Агенцията и на националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява операции по наблюдение на морските граници и всякакви други задачи по граничен контрол, както и на националните органи, които отговарят за връщането. Докато държавите членки запазват основната отговорност за управлението на своите външни граници в свой интерес и в интерес на всички държави членки и са отговорни за приемането на решения за връщане, Агенцията следва да подпомага прилагането на мерките на Съюза, свързани с управлението на външните граници и връщането, чрез засилване, оценяване и координиране на действията на държавите членки, които прилагат тези мерки. Дейностите на Агенцията следва да допълват усилията на държавите членки. (13) С цел да се гарантира ефективното прилагане на европейското интегрирано управление на границите и да се повиши ефикасността на политиката на Съюза в областта на връщането, следва да бъде създадена европейска гранична и брегова охрана. Следва да ѝ се предоставят необходимите финансови и човешки ресурси и оборудване. Европейската гранична и брегова охрана следва да се състои от Агенцията и от националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи по граничен контрол, както и от националните органи, които отговарят за връщането. Като такава, тя ще разчита на общото използване на информацията, способностите и системите на национално равнище и на отговора на Агенцията на равнището на Съюза. (14) Европейското интегрирано управление на границите не променя съответните правомощия на Комисията и на държавите членки в митническата област, по-специално по отношение на контрола, управлението на риска и обмена на информация. (15) За развитието на политиката и правото в областта на контрола на външните граници и връщането, включително разработването на стратегия за многогодишна стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите, продължават да отговарят институциите на Съюза. Следва да се гарантира тясната координация между Агенцията и тези институции. (16) Ефективното прилагане на европейското интегрирано управление на границите от европейската гранична и брегова охрана следва да се осигури чрез цикъла на многогодишната стратегическа политика. С многогодишния цикъл следва да се установи интегриран, единен и непрекъснат процес за осигуряване на стратегически насоки на всички съответни участници на равнището на Съюза и на национално равнище в областта на управлението на границите и на връщането, за да могат тези участници да прилагат европейското интегрирано управление на границите по последователен начин. Цикълът следва също така да обхване всички съответни взаимодействия на европейската гранична и брегова охрана с Комисията и други институции, органи, служби и агенции на Съюза, както и сътрудничеството с други съответни партньори, включително трети държави и трети страни, когато е целесъобразно. (17) Европейското интегрирано управление на границите изисква интегрирано планиране между държавите членки и Агенцията по отношение на операции, засягащи границите и връщането, с цел подготовка на отговори на предизвикателствата по външните граници, планиране на действия при извънредни ситуации и координиране на дългосрочното развитие на способностите както по отношение на набирането и обучението на персонала, така и по отношение на придобиването и усъвършенстването на оборудването. (18) Агенцията следва да разработи технически стандарти за обмен на информация съгласно настоящия регламент. Освен това, за ефективното прилагане на Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ) следва да се разработят общи минимални стандарти за наблюдение на външните граници. За тази цел Агенцията следва да може да допринесе за разработването на общи минимални стандарти съобразно съответните правомощия на държавите членки и Комисията. Тези общи минимални стандарти следва да бъдат разработени, като се вземат предвид видът на границите, степените на въздействие, определени от Агенцията за всеки участък от външната граница, и други фактори, като например географските особености. При разработването на тези общи минимални стандарти, следва да се вземат предвид възможните ограничения, произтичащи от националното право. (19) Техническите стандарти за информационните системи и софтуерните приложения следва да бъдат в съответствие със стандартите, използвани от Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA) за други информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието. (20) Прилагането на настоящия регламент не засяга разделението на областите на компетентност между Съюза и държавите членки или задълженията на държавите членки съгласно Конвенцията на ООН по морско право, Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, Международната конвенция за търсене и спасяване по море, Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и Протокола към нея срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух, Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г., Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Конвенцията на ООН за статута на лицата без гражданство и други съответни международни инструменти. (21) Прилагането на настоящия регламент не засяга Регламент (ЕС) № 656/2014 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ) . Морските операции следва да се извършват по такъв начин, че при всички случаи да се гарантира безопасността на заловените или спасените лица, безопасността на екипите, които вземат участие в съответната морска операция, и безопасността на трети лица. (22) Агенцията следва да изпълнява своите задачи в съответствие с принципа на субсидиарност и без да се засягат отговорностите на държавите членки във връзка с поддържането на законността и реда и гарантирането на вътрешната сигурност. (23) Агенцията следва да изпълнява своите задачи, без да се засяга компетентността на държавите членки по отношение на отбраната. (24) Разширените задачи и компетентност на Агенцията следва да бъдат балансирани със засилени гаранции за защита на основните права и повишена отчетност и отговорност, по-специално по отношение на упражняването на изпълнителните правомощия от страна на редовния персонал. (25) Агенцията разчита на сътрудничеството на държавите членки, за да бъде в състояние да изпълнява ефективно своите задачи. В това отношение е важно Агенцията и държавите членки да действат добросъвестно и да осъществяват навременен и точен обмен на информация. Нито една държава членка не следва да бъде задължавана да предоставя информация, чието разкриване тя счита за противоречащо на основните интереси на нейната сигурност. (26) Държавите членки следва също така както в свой интерес, така и в интерес на другите държави членки, да предоставят необходимите данни, необходими за дейностите, извършвани от Агенцията, включително за целите на осведомеността за състоянието, анализа на риска, оценките на уязвимостта и интегрираното планиране. Те следва също така да гарантират, че данните са точни и актуални и че са получени и въведени законно. Когато тези данни включват лични данни, следва да се прилага изцяло правото на Съюза в областта на защитата на данните. (27) Комуникационната мрежа, създадена с настоящия регламент, следва да e основана и да замени комуникационната мрежа на Eurosur, разработена в рамките на Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ) . Комуникационната мрежа, създадена с настоящия регламент, следва да се използва за всички случаи на защитен обмен на информация в рамките на европейската гранична и брегова охрана. Нивото на акредитация на комуникационната мрежа следва да бъде повишено до ниво на класификация „CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL“ с цел подобряване на осигуреността на информацията между държавите членки и с Агенцията. (28) Eurosur е необходима, за да може европейската гранична и брегова охрана да осигури рамка за обмен на информация и за оперативно сътрудничество между националните органи на държавите членки и Агенцията. Eurosur осигурява на националните органи и на Агенцията необходимата инфраструктура и инструменти за подобряване на тяхната осведоменост за състоянието и за увеличаване на способността за реагиране на външните граници, за целите на разкриване, предотвратяване и борба с незаконната миграция и трансграничните престъпления, като така допринася за спасяването на живота на мигрантите и за осигуряването на тяхната защита. (29) Държавите членки следва да създадат национални координационни центрове за подобряване на обмена на информация и сътрудничеството между държавите членки и с Агенцията по отношение на наблюдението на границите и извършването на гранични проверки. За правилното функциониране на Eurosur е изключително важно всички национални органи, които съгласно националното право отговарят за наблюдението на външните граници, да си сътрудничат чрез националните координационни центрове. (30) Ролята на националния координационен център за координиране и обмен на информация между всички органи, които отговарят за контрола по външните граници на национално равнище, не засяга правомощията, установени на национално равнище по отношение на планирането и осъществяването на граничния контрол. (31) Настоящият регламент не следва да препятства държавите членки да натоварят своите национални координационни центрове и с отговорността за координирането на обмена на информация и сътрудничеството във връзка с други компоненти на европейското интегрирано управление на границите. (32) Качеството на обменената между държавите членки и Агенцията информация и навременността на обмена на тази информация са предварителни условия за правилното функциониране на европейското интегрирано управление на границите. Като се използва за основа успехът на Eurosur, това качество следва да се гарантира чрез стандартизация, автоматизиране на обмена на информация между мрежите и системите, осигуреност на информацията и контрол на качеството на предаваните данни и информация. (33) Агенцията следва да предоставя необходимата помощ за разработването и функционирането на Eurosur, включително за оперативната съвместимост на системите, по-специално чрез създаване, поддържане и координиране на Eurosur. (34) Eurosur следва да осигурява изчерпателна картина на състоянието не само на външните граници, но и в Шенгенското пространство и в предграничната зона. Тя следва да обхваща наблюдението на сухоземните, морските и въздушните граници и граничните проверки. Осигуряването на осведоменост за състоянието в рамките на Шенгенското пространство не следва да води до оперативни дейности от страна на Агенцията по вътрешните граници на държавите членки. (35) Наблюдението на въздушните граници следва да бъде елемент от управлението на границите, тъй като за извършването на незаконни дейности, свързани с имиграцията, както и на трансгранични престъпления, се използват частни полети и дистанционно управляеми летателни системи. Наблюдението на въздушните граници има за цел откриването и наблюдението на подозрителни полети, които преминават или възнамеряват да преминат външните граници, както и извършване на свързан с това анализ на риска с цел мобилизиране на способности за реагиране от страна на компетентните органи на Съюза и на държавите членки. За тази цел следва да се насърчава сътрудничеството на равнището на Съюза между Агенцията, управителния орган на Европейската мрежа за управление на въздушното движение (ЕМУВД) и Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ). Когато е целесъобразно, държавите членки следва да могат да получават информация за подозрителни външни полети и да реагират по съответния начин. Агенцията следва да наблюдава и подкрепя научните изследвания и иновативните дейности в тази област. (36) Съобщаването на събития, свързани с неразрешени вторични движения в Eurosur, ще допринесе за мониторинга от страна на Агенцията на миграционните потоци към и в рамките на Съюза за целите на анализа на риска и осведомеността за състоянието. Актът за изпълнение, в който се определят подробните елементи, свързани с информационните категории на картините на състоянието и правилата за изготвянето на специални картини на състоянието, следва допълнително да определи вида на докладването, за да се постигне най-добре тази цел. (37) Предоставяните от Агенцията на Eurosur услуги за обединяване на данни следва да се основават на общото прилагане на средства за наблюдение и на междуведомственото сътрудничество на равнището на Съюза, включително предлагането на услуги в областта на сигурността по програма „Коперник“. Услугите на Eurosur за обединяване на данните следва да предоставят на държавите членки и на Агенцията заедно с информационни услуги с добавена стойност, които са свързани с европейското интегрирано управление на границите. Услугите на Eurosur за обединяване на данни следва да бъдат разширени, за да подпомагат граничните проверки, наблюдението на въздушните граници и мониторинга на миграционните потоци. (38) Практиката на пътуване с малки и неподходящи за плаване по море съдове увеличи драстично броя на мигрантите, които стават жертви на удавяне по южните морски външни граници. Eurosur следва да подобри значително оперативната и техническата способност на Агенцията и на държавите членки да откриват такива малки съдове и да подобряват способността за реагиране на държавите членки, като по този начин допринасят за намаляване на смъртните случаи на мигранти, включително в рамките на операции по търсене и спасяване. (39) В настоящия регламент се отчита, че миграционните маршрути се използват и от лица, които се нуждаят от международна закрила. (40) Агенцията следва да изготвя общи и специализирани анализи на риска въз основа на общ модел за интегриран анализ на риска, който да се прилага от самата Агенция и от държавите членки. Агенцията следва да предоставя, въз основа и на информация, осигурена от държавите членки, адекватна информация относно всички аспекти, свързани с европейското интегрирано управление на границите, по-специално относно граничния контрол, връщането, явлението неразрешени вторични движения на граждани на трети държави в рамките на Съюза, представено като тенденции, обем и маршрути, предотвратяването на трансграничните престъпления, включително улесняването на неразрешеното преминаване на границата, трафика на хора, тероризма и хибридните заплахи, както и относно ситуацията в съответните трети държави, така че да се осигури възможност за предприемане на подходящи мерки или за справяне с установените заплахи и рискове с оглед на подобряването на интегрираното управление на външните граници. (41) Като се имат предвид дейностите ѝ по външните граници, Агенцията следва да допринася за предотвратяването и разкриването на трансгранични престъпления като незаконното превеждане на мигранти през граница, трафик на хора и тероризъм, когато е целесъобразно тя да предприема действия и след като е получила съответна информация посредством своята дейност. Тя следва да координира своята дейност с Европол — агенцията, която отговаря за подкрепата и засилването на действията на държавите членки и сътрудничеството им за предотвратяване и борба с тежката престъпност, засягаща две или повече държави членки. За трансграничното измерение са характерни престъпления, които са пряко свързани с незаконно преминаване на външните граници, включително трафик на хора или незаконно превеждане на мигранти. В съответствие с Директива 2002/90/ЕО на Съвета ( 9 ) държавите членки могат да вземат решение да не налагат санкции, когато целта на деянието е оказването на хуманитарна помощ на мигрантите. (42) В духа на споделената отговорност ролята на Агенцията следва да включва извършването на редовен мониторинг на управлението на външните граници, включително на зачитането на основните права, при осъществяване на дейностите на Агенцията по управление на границите и връщане. Агенцията следва да осигури подходящ и ефективен мониторинг не само чрез осведоменост за състоянието и анализ на риска, но и чрез присъствието на експерти от собствения ѝ персонал в държавите членки. Ето защо, Агенцията следва да може да разполага служители за връзка в държавите членки за определен срок, през който служителят за връзка докладва на изпълнителния директор. Докладите на служителите за връзка следва да са част от оценката на уязвимостта. (43) Агенцията следва да извършва оценка на уязвимостта въз основа на обективни критерии с цел оценяване на капацитета и готовността на държавите членки да се справят с предизвикателства по външните си граници и да допринесат към постоянния корпус и фонда от техническо оборудване. Оценката на уязвимостта следва да включва оценяване на оборудването, инфраструктурата, персонала, бюджета и финансовите ресурси на държавите членки, както и плановете им за действие при извънредни ситуации за справяне с възможни кризи по външните граници. Държавите членки следва да предприемат мерки за отстраняване на евентуалните недостатъци, констатирани в тази оценка. Изпълнителният директор следва да набележи мерките, които да бъдат предприети, и да ги препоръча на съответната държава членка. Изпълнителният директор следва също така да определи срок, в рамките на който да бъдат предприети тези мерки, и да следи отблизо за навременното им изпълнение. Когато необходимите мерки не са предприети в рамките на определения срок, въпросът следва да бъде отнесен до управителния съвет за допълнително решение. (44) Ако на Агенцията не бъде предоставена точна и навременна информация, необходима за извършването на оценка на уязвимостта, това следва да може да бъде отчетено при извършване на оценката на уязвимостта, освен ако не бъдат изтъкнати надлежно обосновани причини за задържане на данните. (45) Оценката на уязвимостта и механизма за оценка по Шенген, създаден с Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета ( 10 ) , са два допълващи се механизма за гарантиране на контрол от Съюза на качеството на правилното функциониране на Шенгенското пространство и за осигуряване на постоянна готовност — както на равнището на Съюза, така и на национално равнище — с цел реагиране на всякакви предизвикателства по външните граници. Въпреки че механизмът за оценка по Шенген е основният инструмент за оценка на прилагането и спазването на правото на Съюза в държавите членки, взаимодействието между оценката на уязвимостта и механизма за оценка по Шенген следва да бъде увеличено максимално с цел създаване на подобрена картина на състоянието на функционирането на Шенгенското пространство, като се избягва, доколкото е възможно, дублирането на усилията от страна на държавите членки и се гарантира по-добре координираното използване на съответните финансови инструменти на Съюза в подкрепа на управлението на външните граници. За тази цел следва да се установи редовен обмен на информация между Агенцията и Комисията относно резултатите от двата механизма. (46) Тъй като държавите членки определят участъци от границите, за които Агенцията определя степени на въздействие, и способностите за реагиране на държавите членки и на Агенцията следва да бъдат свързани с тези степени на въздействие, следва да бъде създадена четвърта критична степен на въздействие, която да бъде определяна временно за даден участък от границата, когато Шенгенското пространство е изложено на риск и Агенцията следва да се намеси. (47) Когато за участък от морската граница бъде определена висока или критична степен на въздействие поради увеличаването на незаконната имиграция, засегнатите държави членки следва да вземат предвид това увеличение при планирането и провеждането на операции по търсене и спасяване, тъй като подобна ситуация може да доведе до увеличаване на исканията на помощ за бедстващи в морето лица. (48) Агенцията следва да организира подходяща оперативна и техническа помощ за държавите членки, за да подсили капацитета им да изпълняват задълженията си по отношение на контрола на външните граници и да се справят с предизвикателства по външните граници, произтичащи от нарасналия брой пристигащи незаконни мигранти или от трансгранични престъпления. Тази помощ не следва да засяга компетентността на съответните национални органи за започване на наказателно разследване. В това отношение Агенцията следва, по своя собствена инициатива и със съгласието на съответната държава членка или по искане на тази държава членка, да организира и координира съвместни операции за една или повече държави членки, да разположи екипи за управление на границите, екипи за съдействие в управлението на миграцията и екипи за връщане (наричани общо „екипите“) на постоянния корпус и да предостави необходимото техническо оборудване. (49) Когато са налице конкретни и прекомерни предизвикателства по външните граници, Агенцията следва, по своя собствена инициатива и със съгласието на съответната държава членка или по искане на тази държава членка, да организира и координира бърза гранична намеса и да разположи както екипи на постоянния корпус, така и техническо оборудване, включително от фонда за оборудване за бързо реагиране. Фондът за оборудване за бързо реагиране следва да включва ограничен брой единици оборудване за възможна бърза гранична намеса. Бързата гранична намеса следва да осигурява подкрепление за ограничен срок в ситуации, в които се изискват неотложни действия и в които такава намеса ще осигури ефективна реакция. За да се гарантира, че тази намеса е ефективна, държавите членки следва да предоставят на разположение с цел сформиране на съответните екипи персонал, който са командировали в Агенцията, предоставили на Агенцията за краткосрочно разполагане и разположили за целите на резерва за бързо реагиране, както и да предоставят необходимото техническо оборудване. Когато разположеният екип заедно с техническото оборудване на дадена държавата членка произхожда от тази държава членка, той следва да се счита за част от нейния принос към постоянния корпус. Агенцията и съответните държави членки следва да постигнат съгласие по оперативен план. (50) Когато държава членка е изправена пред конкретни и прекомерни предизвикателства, свързани с миграцията, в определени райони на външните си граници, характеризиращи се с голям приток на смесени миграционни потоци, държавите членки следва да могат да разчитат на повишени технически и оперативни подкрепления. Тези подкрепления следва да се предоставят в зони на горещи точки от екипи за съдействие в управлението на миграцията. Тези екипи следва да са съставени от оперативен персонал, разположен от постоянния корпус, и от експерти, разположени от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), Европол и — когато е приложимо — от Агенцията на Европейския съюз за основните права и от други органи, служби и агенции на Съюза, както и от държавите членки. Комисията следва да осигури необходимата координация при оценката на нуждите, посочени от държавите членки. Агенцията следва да подпомага Комисията при координирането на различните агенции на място. Комисията, в сътрудничество с приемащата държава членка и съответните агенции на Съюза, следва да определя условията за сътрудничеството в зоните на горещи точки. Комисията следва да осигури сътрудничество между съответните агенции в рамките на техните мандати и да отговаря за координирането на действията на екипите за съдействие в управлението на миграцията. (51) Държавите членки следва да се уверят, че всички органи, в които е вероятно да постъпят молби за международна закрила, например полицията, граничните служители, имиграционните органи и служителите на местата за задържане, разполагат със съответната информация. Те следва също така да гарантират, че служителите на тези органи получават необходимото ниво на обучение, подходящо за техните задачи и отговорности, както и указания за информиране на кандидатите къде и как могат да подават молби за международна закрила и указания за това как да насочват лицата в уязвимо положение към подходящите механизми за насочване. (52) В заключенията си от 28 юни 2018 г. Европейският съвет отново потвърди значението на използването на всеобхватен подход към миграцията и отбеляза, че миграцията представлява предизвикателство не само за една държава членка, но и за Европа като цяло. В този смисъл той подчерта колко е важно Съюзът да предоставя пълна подкрепа, за да се гарантира правилното управление на миграционните потоци. (53) Агенция и EASO следва тясно да си сътрудничат с цел ефективно справяне с предизвикателствата, свързани с миграцията, характеризиращи се с голям приток на смесени миграционни потоци, по-конкретно на външните граници. По-специално Агенцията и EASO следва да координират дейностите си и да подкрепят държавите членки, за да се улеснят процедурите в областта на международната закрила и процедурата за връщане на граждани на трети държави, чиито молби за международна закрила са били отхвърлени. Агенцията и EASO следва също така да си сътрудничат при други общи оперативни дейности, като общ анализ на риска, събиране на статистически данни, обучение и подкрепа за държавите членки във връзка с планирането на действия при извънредни ситуации. (54) Националните органи, които изпълняват функции по брегова охрана, отговарят за широк спектър от задачи, които могат да включват морска безопасност, сигурност, търсене и спасяване, граничен контрол, контрол на рибарството, митнически контрол, общо правоприлагане и опазване на околната среда. Поради това Агенцията, Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA) и Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) следва да засилят сътрудничеството както помежду си, така и с националните органи, изпълняващи функции по брегова охрана, с цел повишаване на осведомеността за състоянието в морето, както и за подкрепа на съгласувани и икономически ефективни действия. Полезните взаимодействия между отделните участници в морската среда следва да бъдат в съответствие с европейското интегрирано управление на границите и със стратегиите за морска сигурност. (55) В зоните на горещи точки държавите членки следва да си сътрудничат със съответните агенции на Съюза, които следва да действат в рамките на съответните им мандати и правомощия и като се координират от Комисията. Комисията, в сътрудничество с други съответни агенции, следва да гарантира, че дейностите в зоните на горещи точки се извършват при спазване на приложимото право на Съюза и основните права. (56) Когато това е обосновано от резултатите от оценката на уязвимостта или анализа на риска или когато временно е определена критична степен на въздействие в един или повече участъци от границите, изпълнителният директор на Агенцията следва да препоръча на съответната държава членка да започне и да проведе съвместни операции или бърза гранична намеса. (57) Когато контролът на външните граници стане неефективен до степен, при която възниква риск да се изложи на опасност функционирането на Шенгенското пространство, тъй като дадена държава членка не предприема необходимите мерки в съответствие с оценката на уязвимостта или тъй като държава членка, която е изправена пред конкретни и прекомерни предизвикателства по външните граници, не е поискала от Агенцията достатъчна подкрепа или не използва тази подкрепа, на равнището на Съюза следва да бъде даден бърз, единен и ефективен отговор. С цел да се намалят тези рискове и да се осигури по-добра координация на равнището на Съюза Комисията следва да представи на Съвета предложение за решение, в което да бъдат определени мерките, които да бъдат изпълнени от Агенцията, и да изиска от засегнатата държава членка да си сътрудничи с Агенцията при изпълнението на тези мерки. Изпълнителните правомощия за приемане на такова решение следва да бъдат предоставени на Съвета поради възможната политическа чувствителност на мерките, за които трябва да бъде взето решение, които е възможно да засегнат националните изпълнителни правомощия и правомощията за правоприлагане. След това Агенцията следва да определи действията, които да бъдат предприети за практическото изпълнение на мерките, посочени в решението на Съвета. Агенцията следва да изготви оперативен план със засегнатата държава членка. Засегнатата държава членка следва да улесни изпълнението на решението на Съвета и на оперативния план, като изпълнява, inter alia , своите задължения, както е предвидено в настоящия регламент. Ако дадена държава членка не изпълни решението на Съвета в срок от 30 дни и не си сътрудничи с Агенцията при изпълнението на мерките, съдържащи се в решението, Комисията следва да може да започне специалната процедура, предвидена в член 29 от Регламент (ЕС) 2016/399, с цел справяне с извънредни обстоятелства, които излагат на риск цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници. (58) Постоянният корпус следва да се състои от четири категории оперативен персонал, по-специално редовен персонал, персонал, който е дългосрочно командирован от държавите членки в Агенцията, персонал, предоставен от държавите членки за краткосрочно разполагане, и персонал, представляващ част от резерва за бързо реагиране с цел бърза гранична намеса. Оперативният персонал следва да е съставен от гранични служители, ескортиращи лица при връщане, специалисти в областта на връщането и други компетентни служители. Постоянният корпус следва да бъде разположен в рамките на екипи. Действителният брой на членовете на оперативния персонал, разположени от постоянния корпус, следва да зависи от оперативните нужди. (59) Членовете на оперативния персонал, разположени като членове на екипи, следва да разполагат с всички необходими правомощия за осъществяването на граничен контрол и задачи, свързани с връщането, включително задачи, за които са необходими изпълнителни правомощия, установени в съответното национално право или в настоящия регламент. Агенцията следва да отговаря за всички вреди, причинени от редовния персонал при упражняването на неговите изпълнителни правомощия. (60) Държавите членки следва да допринесат в постоянния корпус в съответствие с приложение II относно дългосрочните командировки и с приложение III за краткосрочното разполагане. Приносът на отделните държави членки следва да бъде определен въз основа на коефициента на разпределение, договорен по време на преговорите през 2016 г. относно Регламент (ЕС) 2016/1624 за целите на резерва за бързо реагиране и посочен в приложение I към посочения регламент. Този коефициент на разпределение следва да бъде пропорционално адаптиран към размера на постоянния корпус. Приносът следва да бъде също така определен по пропорционален начин за асоциираните към Шенген държави. (61) При подбора на броя и профилите на персонала, които трябва да бъдат посочени в решението на управителния съвет, изпълнителният директор следва да прилага принципите на равнопоставеност и пропорционалност, по-специално по отношение на националните способности на държавите членки. (62) Точният график за краткосрочното разполагане на части от постоянния корпус и за предоставянето на техническо оборудване, съфинансирано по линия на специфичните действия на фонд „Вътрешна сигурност“ или друго специално предназначено за целта финансиране от Съюза, следва да бъде договорен между всяка държава членка и Агенцията чрез ежегодни двустранни преговори, като се вземат предвид капацитетът и изискването за пропорционалност. Когато отправя искане за национален принос за постоянния корпус, изпълнителният директор следва да прилага като общо правило принципите на пропорционалност и равнопоставеност на държавите членки с цел предотвратяване на ситуации, които биха оказали значително въздействие върху изпълнението на националните задачи в една държава членка поради искането годишният принос на тази държава членка да бъде разположен през конкретно четиримесечие. Тези правила следва да включват възможността държавите членки да изпълнят през непоследователни периоди задълженията си, свързани с периодите на разполагане. По отношение на краткосрочното разполагане от постоянния корпус държавите членки следва да могат също така да изпълняват своите задължения за краткосрочно разполагане кумулативно, чрез разполагане на повече членове на персонала за по-кратки периоди или чрез разполагане на отделни членове на персонала за повече от четири месеца в съответствие с плана, договорен чрез ежегодни двустранни преговори. (63) Без да се засяга своевременното приключване на оперативния план по отношение на морските операции, Агенцията следва на възможно най-ранен етап да предоставя на участващите държави членки конкретна информация относно съответната юрисдикция и съответното приложимо право, по-специално относно правата на командирите на корабите и въздухоплавателните средства, условията за употреба на сила и налагането на ограничителни мерки или мерки за лишаване от свобода. (64) Дългосрочното развитие на човешките ресурси за осигуряване на приноса на държавите членки в постоянния корпус следва да бъде подкрепено от система за финансова подкрепа. За тази цел е целесъобразно да се разреши на Агенцията да използва отпускането на безвъзмездни средства на държавите членки без покана за представяне на предложения в рамките на финансиране, което не е свързано с разходи, ако са изпълнени условията, установени в Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ) . Финансовата подкрепа следва да даде възможност на държавите членки да наемат и обучават допълнителен персонал, като им предостави необходимата степен на гъвкавост да изпълняват изискванията за задължителен принос към постоянния корпус. Системата за финансова подкрепа следва да бъде съобразена с необходимото време за набиране и обучение на персонал и поради това следва да се основава на правилото N + 2. В специалната система за финансиране следва да бъде постигнат правилният баланс между рисковете от нередности и измами и разходите за контрол. В настоящия регламент се определят основните условия за отпускане на финансовата подкрепа, а именно набирането и обучението на достатъчен брой гранични служители или други специалисти, съответстващи на броя на членовете на персонала, които са дългосрочно командировани в Агенцията, или ефективното разполагане на персонал по време на оперативните дейности на Агенцията в продължение на последователен или непоследователен период от най-малко четири месеца или пропорционално — за разполагане на персонал за последователен и непоследователен период от по-малко от четири месеца. Като се има предвид липсата на подходящи и сравними данни за действителните разходи сред държавите членки, разработването на основана на разходите схема за финансиране ще бъде твърде сложно и няма да задоволи потребността от проста, бърза, ефикасна и ефективна схема за финансиране. За целите на определянето на размера на това финансиране за различни държави членки е целесъобразно да се използва като референтна сума годишната заплата за договорно нает служител от функционална група III, степен 8, стъпка 1 на институциите на Съюза, преизчислена с коригиращ коефициент за всяка държава членка в съответствие с принципа за добро финансово управление и в съответствие с изискването за равнопоставеност. При усвояването на финансовата подкрепа Агенцията и държавите членки следва да осигуряват спазването на принципите на съфинансиране и избягване на двойното финансиране. (65) С цел да се облекчи възможното въздействие върху националните служби, свързани с набирането на редовния персонал за постоянния корпус следва да се осигури подкрепа на съответните служби на държавите членки за покриване на инвестициите за обучение на нов персонал, който да замести напускащия персонал. (66) За целите на разполагането на постоянния корпус на територията на трети държави Агенцията следва да развие капацитета на своите структури за управление и контрол, както и да разработи процедура, с която да гарантира, че членовете на екипите носят гражданска и наказателна отговорност. (67) За да се даде възможност за ефективно разполагане на персонал от постоянния корпус, считано от 1 януари 2021 г., следва да бъдат взети и приложени възможно най-скоро определени решения и мерки за изпълнение. Поради това Агенцията, заедно с държавите членки и Комисията, следва да участва в изготвянето на такива мерки за изпълнение и решения, които се приемат от управителния съвет. Този напреднал подготвителен процес следва да включва съответното набиране на персонал от Агенцията и държавите членки съгласно настоящия регламент. (68) При все това, за да се осигури непрекъснатост на подкрепата за оперативните дейности, организирани от Агенцията, до 31 декември 2020 г. следва да бъде планирано и изпълнено разполагането на целия персонал, включително в рамките на резерва за бързо реагиране, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1624 и с проведените през 2019 г. годишни двустранни преговори. За тази цел съответните разпоредби от посочения регламент следва да се отменят, считано от 1 януари 2021 г. (69) Работната сила на Агенцията следва да се състои от персонал, изпълняващ задачите, възложени на Агенцията, в централата на Агенцията или като част от постоянния корпус. Членовете на редовния персонал в рамките на постоянния корпус следва да бъдат разположени на първо място като членове на екипите. Следва да може да бъде набиран само ограничен и ясно определен брой от редовния персонал за изпълнението на помощни функции за създаването на постоянен корпус, по-специално в централата. (70) За да се преодолеят трайните липси при доброволното обединяване на техническо оборудване от държавите членки, по-специално по отношение на мащабни активи, Агенцията следва да разполага с необходимото оборудване, което да бъде използвано при съвместни операции или при бърза гранична намеса, или при други оперативни дейности. Държавите членки следва да разрешат ползването на тези активи като оборудване за държавна служба. Въпреки че Агенцията разполага с правна възможност да придобива или да наема собствено техническо оборудване от 2011 г. насам, тази възможност беше значително ограничена от липсата на бюджетни ресурси. (71) В резултат от това, за да се постигнат набелязаните цели във връзка със създаването на постоянния корпус, в рамките на многогодишната финансова рамка за 2021—2027 г. Комисията задели значителен пакет, който да позволи на Агенцията да придобива, поддържа и експлоатира необходимите въздушни, морски и сухопътни активи, съответстващи на нейните оперативни нужди. Въпреки че придобиването на необходимите активи би могло да бъде продължителен процес, особено за големи активи, собственото оборудване на Агенцията следва в крайна сметка да служи за основа на оперативните разполагания с допълнителен принос от държавите членки, който да се използва при извънредни обстоятелства. Оборудването на Агенцията следва да се управлява до голяма степен от техническия персонал на Агенцията, който е част от постоянния корпус. За да се гарантира ефективното използване на предложените финансови ресурси, придобиването на нужните активи следва да се основава на многогодишна стратегия, по която управителният съвет взема решение възможно най-рано. Необходимо е да се гарантира устойчивостта на Агенцията чрез бъдещите многогодишни финансови рамки и да се поддържа всеобхватно европейско интегрирано управление на границите. (72) При прилагането на настоящия регламент Агенцията и държавите членки следва да се използват в максимална степен съществуващите способности от гледна точка на човешки ресурси, както и на техническо оборудване, на национално равнище и на равнището на Съюза. (73) Дългосрочното развитие на нови способности в рамките на европейската гранична и брегова охрана следва да бъде координирано между държавите членки и Агенцията в съответствие с цикъла на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите, като се отчита дългата продължителност на някои процеси. Това включва набирането и обучението на нови гранични служители, които по време на своята кариера могат да служат както в държавите членки, така и като част от постоянния корпус, придобиването, поддръжката и обезвреждането на оборудване, по отношение на което следва да се търсят възможности за оперативна съвместимост и икономии от мащаба, и разработването на ново оборудване и свързаните с него технологии, включително чрез научни изследвания. (74) Пътната карта за способностите следва да доведе до сближаване на плановете на държавите членки за развитие на способностите и многогодишното планиране на ресурсите на Агенцията, за да се оптимизират дългосрочните инвестиции с цел най-добра защита на външните граници. (75) Предвид разширения мандат на Агенцията, създаването на постоянния корпус и засиленото му присъствие на място по външните граници, както и по-голямото му участие в областта на връщането, Агенцията следва да има възможност да създава местни офиси, разположени в близост до местата на провеждане на значими оперативни дейности на Агенцията за времетраенето на тези дейности, които да действат като посредник между Агенцията и приемащата държава членка, да осигуряват координацията и да изпълняват логистични и помощни задачи, както и да улесняват сътрудничеството между Агенцията и приемащата държава членка. (76) Предвид факта, че междуведомственото сътрудничество е част от европейското интегрирано управление на границите, Агенцията следва да си сътрудничи тясно с всички съответни органи, служби и агенции на Съюза, по-специално с Европол и EASO. Това сътрудничество следва да се осъществява на равнището на централата, в оперативните области и — когато е целесъобразно — на равнището на местните офиси. (77) Агенцията и държавите членки, по-специално техните академии за обучение, следва тясно да си сътрудничат във връзка с обучението на постоянния корпус, като същевременно се гарантира, че програмите за обучение са хармонизирани и че с тях се насърчават общите ценности, залегнали в Договорите. Агенцията следва да може, с одобрението на управителния съвет, да създаде център за обучение на Агенцията с цел да улесни допълнително включването на общоевропейски културни елементи в предоставяното обучение. (78) Агенцията следва да продължи да развива общи основни учебни програми и подходящи инструменти за обучение за целите на управлението на границите и на връщането, включително специално обучение за закрила на уязвими лица, включително деца. Тя следва да предлага също така допълнителни обучителни курсове и семинари, свързани със задачи в областта на интегрираното управление на границите, включително за служителите от компетентните национални органи. Агенцията следва да осигури на членовете на постоянния корпус специализирано обучение, свързано с техните задачи и правомощия. То следва да включва обучение за приложимото право на Съюза и международно право, както и за основните права. Агенцията следва да бъде оправомощена да организира дейности по обучение в сътрудничество с държавите членки и трети държави на тяхна територия. (79) Връщането на граждани на трети държави, които не отговарят или които вече не отговарят на условията за влизане, престой или пребиваване в държавите членки в съответствие с Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 12 ) , е съществен елемент от всеобхватните усилия за борба с незаконната имиграция и представлява важен въпрос от съществен обществен интерес. (80) Агенцията следва да увеличи помощта си за държавите членки при връщането на граждани на трети държави, като се спазва политиката на Съюза в областта на връщането и в съответствие с Директива 2008/115/ЕО. По-специално Агенцията следва да координира и организира операции по връщане от една или повече държави членки и да организира и провежда действия за намеса в областта на връщането, за да укрепи системата за връщане на държавите членки, които се нуждаят от засилена оперативна и техническа помощ за спазване на задължението си да връщат граждани на трети държави в съответствие с посочената директива. (81) Агенцията следва, при пълно зачитане на основните права и без да се засяга отговорността на държавите членки за приемане на решения за връщане, да предоставя техническа и оперативна помощ на държавите членки в процеса на връщането, включително при установяване на самоличността на граждани на трети държави и при други дейности на държавите членки, предхождащи връщането и свързани с него. Освен това Агенцията следва да подпомага държавите членки при осигуряването на пътни документи за връщане в сътрудничество с органите на съответните трети държави. (82) Агенцията следва да допуска, при наличието на съгласие от страна на съответната държава членка, Европейският комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание на Съвета на Европа да извършва посещения на места, където тя извършва операции по връщане, в рамките на механизма за мониторинг, създаден от членовете на Съвета на Европа съгласно Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. (83) Помощта за държавите членки при провеждането на процедури за връщане следва да включва предоставянето на практическа информация относно третите държави на връщане от значение за прилагането на настоящия регламент, като например предоставянето на данните за контакт или друга логистична информация, необходима за нормалното и достойно провеждане на операциите по връщане. Помощта следва да включва също така управлението и поддържането на платформа за обмен на данните и информацията, необходими на Агенцията за предоставяне на техническа и оперативна помощ в съответствие с настоящия регламент. Тази платформа следва да разполага с комуникационна инфраструктура, която да позволява автоматизираното предаване на статистически данни от системите за управление на връщането на държавите членки. (84) Евентуалното наличие на договореност между държава членка и трета държава не освобождава Агенцията или държавите членки от техните задължения или отговорност съгласно правото на Съюза или международното право, по-специално от спазването на принципа на забрана за връщане ( non-refoulement ) и забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение. (85) Държавите членки следва да могат да си сътрудничат на оперативно равнище с други държави членки или трети държави по външните граници, включително във връзка с военни операции за целите на правоприлагането, доколкото това сътрудничество е съвместимо с действията на Агенцията. (86) Агенцията следва да подобри обмена на информация и сътрудничеството с други органи, служби и агенции на Съюза, като Европол, EASO, ЕАМБ, Сателитния център на Европейския съюз, ЕААБ и управителния орган на ЕМУВД, за да могат да се използват по най-оптималния начин съществуващата информация, възможности и системи, които вече са налични на европейско равнище, например Програмата на Съюза за наблюдение и мониторинг на Земята „Коперник“. (87) Сътрудничеството с трети държави е важен елемент на европейското интегрирано управление на границите. То следва да служи за популяризиране на европейски стандарти в областта на управлението на границите и на връщането, за обмен на информация и анализ на риска и за улесняване на осъществяването на връщанията с цел увеличаване на ефикасността им и оказване на подкрепа на трети държави в областта на управлението на границите и на миграцията, включително чрез разполагане на постоянния корпус, когато такава подкрепа е необходима за защитата на външните граници и за ефективното управление на политиката на Съюза в областта на миграцията. (88) Когато Комисията препоръчва Съветът да я упълномощи да договори споразумение за статута с трета държава, Комисията следва да направи оценка на положението с основните права, свързано с областите, обхванати от споразумението за статута в съответната трета държава, и да информира Европейския парламент за това. (89) Сътрудничеството с трети държави следва да се осъществява в рамките на външната дейност на Съюза и в съответствие с принципите и целите, определени в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Комисията следва да осигури съгласуваност между европейското интегрирано управление на границите и други политики на Съюза в областта на външната дейност на Съюза, по-специално общата политика за сигурност и отбрана. Комисията следва да бъде подпомагана от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Това сътрудничество следва да се осъществява по-специално по отношение на дейностите на Агенцията, които се провеждат на територията на трети държави или в които участват служители от трети държави в области като анализ на риска, планиране и провеждане на операции, обучение, обмен на информация и сътрудничество. (90) За да се гарантира, че информацията, която се съдържа в Eurosur, е възможно най-пълна и актуализирана, по-специално по отношение на ситуацията в трети държави, Агенцията следва да си сътрудничи с органите на трети държави в рамките на двустранни и многостранни споразумения между държавите членки и трети държави, включително с регионални мрежи, или чрез работни договорености, сключени между Агенцията и съответните органи на трети държави. За тази цел Европейската служба за външна дейност и делегациите и бюрата на Съюза следва да предоставят всяка информация, която би могла да е от значение за Eurosur. (91) Настоящият регламент включва разпоредби относно сътрудничеството с трети държави, защото добре структурираният и постоянен обмен на информация и сътрудничеството с тези държави, включително, но не само, съседните трети държави, са ключови фактори за постигане на целите на европейското интегрирано управление на границите. Особено важно е всякакъв обмен на информация и сътрудничество между държавите членки и трети държави да се осъществява при пълно зачитане на основните права. (92) Предоставяната на трети държави помощ следва да допълва помощта на Агенцията за държавите членки при прилагането на мерките на Съюза, свързани с осъществяването на европейското интегрирано управление на границите. (93) Следва да бъде възможно двустранните и многостранните споразумения, сключени от държавите членки с трети държави в областите, обхванати от европейското интегрираното управление на границите, да съдържат чувствителна информация от гледна точка на сигурността. Когато тази информация бъде изпратена на Комисията, тя следва да се обработва от Комисията в съответствие с приложимите правила за сигурност. (94) За да се създаде всеобхватна картина на състоянието и анализ на риска, обхващащи предграничната зона, Агенцията и националните координационни центрове следва да събират информация и да се координират със служителите за връзка по въпросите на имиграцията, разположени от държавите членки в трети държави, Комисията, Агенцията или други органи, служби и агенции на Съюза. (95) Системата за фалшиви и истински документи (FADO) бе създадена със Съвместно действие 98/700/ПВР на Съвета ( 13 ) в рамките на Генералния секретариат на Съвета, като чрез нея на органите на държавите членки се осигурява достъп до информация за нови методи за фалшифициране, които са разкрити, и нови истински документи, които са в обращение. (96) В заключенията си от 27 март 2017 г. Съветът посочи, че управлението на системата FADO е остаряло и че е необходима промяна на нейното правно основание, за да продължи тя да отговаря на изискванията на политиките в областта на правосъдието и вътрешните работи. Съветът също така отбеляза, че в това отношение биха могли да се постигнат полезни взаимодействия, като се използва експертният опит на Агенцията в областта на документните измами и работата, която Агенцията вече извършва в тази област. Поради това се планира Агенцията да поеме от Генералния секретариат на Съвета административното обслужване и оперативното и техническото управление на системата FADO веднага след като Европейският парламент и Съветът приемат съответния правен акт относно системата FADO, заменящ Съвместно действие 98/700/ПВР. (97) Преди приемането на съответния правен акт относно системата FADO е желателно да се гарантира, че системата FADO e напълно функционална до прехода и прехвърлянето на съществуващите данни към новата система. След това собствеността върху съществуващите данни ще се прехвърли на Агенцията. (98) Всяко обработване на лични данни от Агенцията в рамките на настоящия регламент следва да се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета ( 14 ) . (99) Всяко обработване на лични данни от държавите членки в рамките на настоящия регламент следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета ( 15 ) или Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета ( 16 ) , в зависимост от случая. (100) В случаите на връщане гражданите на трети държави често не притежават документи за самоличност и не сътрудничат при установяване на тяхната самоличност, като укриват информация или предоставят неверни лични данни. Предвид на особената политическа нужда от бързи процедури за връщане е необходимо Агенцията да е в състояние да ограничи някои права на субектите на данни, за да се предотврати злоупотребата с такива права да възпрепятства правилното провеждане на процедурите за връщане и успешното изпълнение на решенията за връщане от страна на държавите членки, или да попречи на Агенцията да изпълнява ефективно задачите си. По-специално упражняването на правото на ограничаване на обработването би могло значително да забави и да попречи на провеждането на операциите по връщане. Освен това в някои случаи упражняването на правото на достъп на гражданин на трета държава може да застраши операцията по връщане, като се увеличи рискът от укриване, ако гражданинът на трета държава научи, че Агенцията обработва негови данни в контекста на планирана операция по връщане. Правото на коригиране би могло да увеличи риска въпросният гражданин на трета държава да заблуди органите, като предостави неточни данни. За да може Агенцията да ограничи определени права на субектите на данните, тя следва да може да приема вътрешни правила относно тези ограничения. (101) За да изпълнява правилно своите задачи в областта на връщането, включително като подпомага държавите членки при правилното провеждане на процедурите за връщане и успешното изпълнение на решенията за връщане, както и за да улеснява операциите по връщане, може да е необходимо Агенцията да предава на трети държави личните данни на подлежащи на връщане лица. В много случаи Комисията не е приела решения относно адекватното ниво на защита по отношение на третите държави на връщане съгласно член 45 от Регламент (ЕС) 2016/679 или член 36 от Директива (ЕС) 2016/680 и тези държави не са сключили или не възнамеряват да сключат споразумение за обратно приемане със Съюза или да осигурят по друг начин подходящи гаранции по смисъла на член 48 от Регламент (ЕС) 2018/1725 или по смисъла на националните разпоредби, с които се транспонира член 37 от Директива (ЕС) 2016/680. Въпреки това, независимо от значителните усилия на Съюза да си сътрудничи с основните държави на произход на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, които подлежат на задължение за връщане, невинаги е възможно да се гарантира системното спазване от страна на такива трети държави на задължението, установено от международното право, да приемат обратно собствените си граждани. Споразуменията за обратно приемане, които са сключени или по които се водят преговори от Съюза или държавите членки и които осигуряват подходящи гаранции за личните данни, обхващат ограничен брой такива трети държави. Когато все още няма такива споразумения, Агенцията следва да предава лични данни за целите на улесняване на операциите на Съюза по връщане, при условие че са изпълнени условията, определени в член 50, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2018/1725. (102) Всяко предаване на лични данни от държави членки на трети държави следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680, в зависимост от случая. При липса на споразумения за обратно приемане и като изключение от изискването да се приемат решения относно адекватното ниво на защита или да се предвидят подходящи гаранции, следва да е възможно държавите членки да предават лични данни на органи на трети държави за целите на прилагането на политиката на връщане на Съюза. Следва да бъде възможно да се използва дерогацията за особени случаи, предвидена в член 49 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 38 от Директива (ЕС) 2016/680, в зависимост от случая, при спазване на условията, определени в посочените членове. (103) С настоящия регламент се зачитат основните права и се спазват принципите, признати в членове 2 и 6 ДЕС и в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“), по-специално зачитането на човешкото достойнство, правото на живот, забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание, забраната на трафика на хора, правото на свобода и сигурност, правото на защита на личните данни, правото на достъп до документи, правото на убежище и закрилата срещу извеждане и експулсиране, принципите на забрана за връщане и на недискриминация и правата на детето. (104) В настоящият регламент следва да се предвиди механизъм за жалби до Агенцията със сътрудничеството на служителя по въпросите на основните права с цел гарантиране на спазването на основните права във всички дейности на Агенцията. Това следва да бъде административен механизъм, чрез който служителят по въпросите на основните права следва да отговаря за обработването на получени от Агенцията жалби в съответствие с правото на добра администрация. Служителят по въпросите на основните права следва да разглежда допустимостта на жалбите, да регистрира допустимите жалби, да препраща всички регистрирани жалби до изпълнителния директор, да препраща жалбите, засягащи членове на екипите, до изпращащата държава членка и да регистрира последващите действия от страна на Агенцията или държавата членка. Механизмът следва да бъде ефективен, като гарантира правилната последваща обработка на жалбите. Механизмът за жалби не следва да засяга достъпа до административни и съдебни средства за защита, нито да представлява изискване за използването на подобни средства. Наказателните разследвания следва да се провеждат от държавите членки. С цел повишаване на прозрачността и отчетността Агенцията следва да докладва относно механизма за жалби в своя годишен доклад. В доклада следва да се посочват по-специално броят на получените от Агенцията жалби, свързаните с тях видове нарушения на основните права, съответните операции и, когато е възможно, последващите мерки, предприети от Агенцията и от държавите членки. Служителят по въпросите на основните права следва да има достъп до цялата информация, отнасяща се до зачитането на основните права във връзка с всички дейности на Агенцията. На служителя по въпросите на основните права следва да бъдат предоставени необходимите ресурси и персонал, за да може той да изпълнява ефективно всички свои задачи в съответствие с настоящия регламент. Персоналът, осигурен на служителя по въпросите на основните права, следва да има умения и ранг, съответстващи на разширяването на дейностите и правомощията на Агенцията. (105) Агенцията следва да бъде независима по отношение на техническите и оперативните въпроси и да разполага с юридическа, административна и финансова самостоятелност. За целта е необходимо и целесъобразно Агенцията да бъде орган на Съюза, който има правосубектност и упражнява изпълнителните правомощия, които му се предоставят с настоящия регламент. (106) Комисията и държавите членки следва да бъдат представени в управителния съвет, за да упражняват надзор върху Агенцията. Когато е възможно, управителният съвет следва да е съставен от оперативните ръководители на националните служби, които отговарят за управление на границите, или от техни представители. Представените в управителния съвет страни следва да полагат усилия да ограничат текучеството на своите представители, за да се осигури приемственост в работата на управителния съвет. Управителният съвет следва да разполага с необходимите правомощия да определя бюджета на Агенцията, да проверява изпълнението му, да приема съответните финансови правила, да установява прозрачни работни процедури за вземане на решения от Агенцията и да назначава изпълнителния директор и трима заместник изпълнителни директори, на всеки от които следва да бъдат възложени отговорности в определена област на компетентност на Агенцията, като например управление на постоянния корпус, надзор на задачите на Агенцията, свързани с връщането, или управление на участието на Агенцията в широкомащабните информационни системи. Агенцията следва да се управлява и да действа, като се вземат предвид принципите на общия подход относно децентрализираните агенции на Съюза, приет на 19 юли 2012 г. от Европейския парламент, Съвета и Комисията. (107) Предвид участието на Европейския парламент във въпросите, уредени от настоящия регламент, председателят на управителния съвет следва да може да покани експерт на Европейския парламент да присъства на заседанията на управителния съвет. (108) Всяка година управителният съвет следва да подготвя единен програмен документ. При изготвянето на този документ управителният съвет следва да взема предвид препоръките на междуинституционалната работна група по въпросите на ресурсите на децентрализираните агенции. (109) За гарантирането на независимостта на Агенцията следва да ѝ бъде предоставен отделен бюджет с приходи, които се формират главно от принос на Съюза. Бюджетът на Агенцията следва да бъде изготвян съгласно принципа на основано на изпълнението бюджетиране, като се отчитат целите на Агенцията и очакваните резултати от изпълнението на задачите ѝ. Бюджетната процедура на Съюза следва да е приложима дотолкова, доколкото засяга приноса на Съюза и всякакви други субсидии, платими от общия бюджет на Съюза. Одитът на счетоводните отчети следва да се извършва от Сметната палата. В изключителни случаи, когато наличният бюджет се преценява за недостатъчен и бюджетната процедура не позволява подходящ отговор в бързо променящи се ситуации, Агенцията следва да има възможност да получава безвъзмездни средства от фондовете на Съюза за изпълнение на задачите си. (110) Изпълнителният директор, в качеството си на разпоредител с бюджетни кредити, следва да извършва редовно оценка на финансовите рискове, свързани с дейностите на Агенцията, и да предприема необходимите мерки за смекчаване на последиците в съответствие с финансовата рамка, приложима за Агенцията, и да информира управителния съвет за това. (111) Очаква се през следващите години Агенцията да е изправена пред трудната задача да набере и задържи квалифициран персонал на възможно най-широка географска основа. (112) В съответствие с принципа на споделената отговорност Агенцията следва да изисква от наетия от нея персонал, по-специално от редовния персонал на постоянния корпус, включително от редовния персонал, разположен за оперативни дейности, да има същото равнище на обучение, специални експертни познания и професионализъм като персонала, командирован или нает от държавите членки. Във връзка с това Агенцията следва да извършва преглед и оценка на това доколко е правилно поведението на нейния редовен персонал при оперативните дейности в областта на граничния контрол и връщането. (113) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 17 ) следва да се прилага без ограничение спрямо Агенцията, която следва да се присъедини към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията на Европейските общности относно вътрешните разследвания, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) ( 18 ) . (114) В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета ( 19 ) Европейската прокуратура следва да може да разследва и да преследва по наказателноправен ред измами и други престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета ( 20 ) . (115) По отношение на Агенцията следва да се прилага Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета ( 21 ) . Агенцията следва да осигури възможно най-голяма прозрачност на своите дейности, без да се застрашава постигането на целта на нейните операции. Тя следва да направи обществено достъпна информацията относно всички свои дейности. Агенцията следва също така да гарантира, че на обществеността и на всяко заинтересовано лице бързо се предоставя информация относно нейната работа. (116) Агенцията следва също така възможно най-изчерпателно да докладва относно своите дейности на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. (117) Комисията следва да направи оценка на настоящия регламент. В тази оценка следва да се оцени, inter alia , привлекателността на Агенцията като работодател за набирането на редовен персонал с оглед осигуряване на качеството на кандидатите и географския баланс. (118) Външните граници, посочени в настоящия регламент, са границите, за които се прилагат разпоредбите на дял II от Регламент (ЕС) 2016/399, които включват външните граници на държавите членки от Шенгенското пространство в съответствие с Протокол № 19 относно достиженията на правото от Шенген, включени в рамките на Европейския съюз, приложен към ДЕС и към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). (119) За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета ( 22 ) . (120) Доколкото целите на настоящия регламент, а именно разработването и прилагането на система за интегрирано управление на външните граници с цел да се гарантира правилното функциониране на Шенгенското пространство, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, ако те действат несъгласувано, а поради отсъствието на контрол на вътрешните граници и предвид значителните свързани с миграцията предизвикателства по външните граници, както и поради необходимостта да се осигури ефективен мониторинг на преминаването на тези граници и да се допринесе за високо равнище на вътрешната сигурност в рамките на Съюза, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели. (121) По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген ( 23 ) , които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета ( 24 ) . В Договореността между Европейската общност и Република Исландия и Кралство Норвегия относно реда и условията за участие на тези държави в Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз ( 25 ) , се предвиждат правила за участието на тези държави в работата на Агенцията, включително разпоредби относно финансовия принос и персонала. (122) По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген ( 26 ) , които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета ( 27 ) . (123) По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген ( 28 ) , които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета ( 29 ) . (124) В Договореността между Европейската общност, от една страна, и Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн, от друга страна, относно реда и условията на участие на тези държави в Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз ( 30 ) , се предвиждат правила за участието на тези държави в работата на Агенцията, включително разпоредби относно финансовия принос и персонала. (125) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право. (126) Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета ( 31 ) ; следователно Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане. (127) Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета ( 32 ) ; следователно Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. (128) Агенцията следва да улеснява организирането на конкретни дейности, в които държавите членки могат да използват експертните познания и съоръженията, които Ирландия и Обединеното кралство биха могли да им предоставят, при условия, определени от управителния съвет за всеки отделен случай. За целта представителите на Ирландия могат да бъдат поканени да присъстват на заседания на управителния съвет, което им позволява да участват пълноценно в подготовката на такива конкретни дейности. Представителите на Обединеното кралство могат да бъдат поканени да присъстват на заседания на управителния съвет до датата, на която Договорите престанат да се прилагат за Обединеното кралство съгласно член 50, параграф 3 ДЕС. (129) Въпреки че Обединеното кралство не участва в настоящия регламент, му бе осигурена възможността за сътрудничество с европейската гранична и брегова охрана в качеството му на държава членка. С оглед на постъпилата от Обединеното кралство нотификация за намерението му да се оттегли от Съюза съгласно член 50 ДЕС следва да се прилагат специални правила относно оперативното сътрудничество с Обединеното кралство въз основа на настоящия регламент до датата, на която Договорите престанат да се прилагат за Обединеното кралство съгласно член 50, параграф 3 ДЕС, или до влизането в сила на споразумение, сключено между Съюза и Обединеното кралство в съответствие с член 50 ДЕС, с което се уреждат тези специални правила. (130) Съществува разногласие между Кралство Испания и Обединеното кралство във връзка с определянето на границите на Гибралтар. (131) Спирането на прилагането на настоящия регламент по отношение на границите на Гибралтар не предполага никаква промяна в съответните позиции на съответните държави. (132) В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета ( 33 ) на 7 ноември 2018 г. беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който прие становище на 30 ноември 2018 г. (133) Целта на настоящия регламент е да измени и разшири разпоредбите на регламенти (ЕС) 2016/1624 и (ЕС) № 1052/2013. Тъй като необходимите изменения са значителни по своя брой и естество, от съображения за яснота посочените правни актове следва да бъдат отменени, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ГЛАВА I ЕВРОПЕЙСКА ГРАНИЧНА И БРЕГОВА ОХРАНА Член 1 Предмет С настоящия регламент се създава европейска гранична и брегова охрана, за да се осигури европейско интегрирано управление на външните граници с цел ефективно управление на тези граници при пълно зачитане на основните права и да се повиши ефективността на политиката на Съюза в областта на връщането. Настоящият регламент е насочен към справянето с предизвикателствата, свързани с миграцията, и с евентуални бъдещи предизвикателства и заплахи по външните граници. С него се осигурява високо равнище на вътрешна сигурност в рамките на Съюза при пълно зачитане на основните права, като същевременно се гарантира свободното движение на хора в Съюза. Той допринася за разкриването, предотвратяването и борбата с трансграничните престъпления по външните граници. Член 2 Определения За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1) „външни граници“ означава външни граници съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2016/399; 2) „гранично-пропускателен пункт“ означава гранично-пропускателен пункт съгласно определението в член 2, точка 8 от Регламент (ЕС) 2016/399; 3) „граничен контрол“ означава граничен контрол съгласно определението в член 2, точка 10 от Регламент (ЕС) 2016/399; 4) „гранични проверки“ означава гранични проверки съгласно определението в член 2, точка 11 от Регламент (ЕС) 2016/399; 5) „наблюдение на границите“ означава наблюдение на границата съгласно определението в член 2, точка 12 от Регламент (ЕС) 2016/399; 6) „наблюдение на въздушните граници“ означава наблюдение на всеки полет на пилотирано или безпилотно въздухоплавателно средство и неговите пътници или товар към или от територията на държавите членки, който не е вътрешен полет съгласно определението в член 2, точка 3 от Регламент (ЕС) 2016/399; 7) „осведоменост за състоянието“ означава способността да се наблюдават, откриват, идентифицират, проследяват и разбират незаконни трансгранични дейности с цел да се намерят разумни основания за ответни мерки въз основа на съчетаването на нова информация с налични познания и да се създадат по-добри възможности за намаляване на смъртните случаи на мигранти по външните граници или в близост до тях; 8) „способност за реагиране“ означава способността да се предприемат действия за противодействие на незаконните трансгранични дейности по външните граници или в близост до тях, включително средствата и сроковете за адекватна реакция; 9) „Eurosur“ означава рамката за обмен на информация и сътрудничество между държавите членки и Европейската агенция за гранична и брегова охрана; 10) „картина на състоянието“ означава съвкупност от пространствено определени данни и информация почти в реално време, получени от различни органи, сензори, платформи и други източници, които се предават по защитени комуникационни и информационни канали и могат да бъдат обработвани и селективно визуализирани и споделяни с други съответни органи с цел постигане на осведоменост за състоянието и оказване на подкрепа на способността за реагиране по външните граници и в предграничната зона или в близост до тях; 11) „участък от външна граница“ означава цялата или част от външната граница на дадена държава членка, така както е определена в националното право или от националния координационен център или друг отговорен национален орган; 12) „трансгранично престъпление“ означава всяко тежко престъпление с трансгранично измерение, което е извършено или е направен опит да бъде извършено на външните граници или в близост до тях; 13) „предгранична зона“ означава географският район отвъд външните граници, който е от значение за управлението на външните граници посредством анализ на риска и осведоменост за състоянието; 14) „инцидент“ означава ситуация, свързана с незаконна имиграция, трансгранично престъпление или опасност за живота на мигранти по външните граници или в близост до тях; 15) „редовен персонал“ означава персонал, който работи за Европейската агенция за гранична и брегова охрана в съответствие с Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-долу „Правилникът за длъжностните лица“) и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-долу „Условията за работа“), установени с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета ( 34 ) ; 16) „оперативен персонал“ означава граничните служители, ескортиращите лица при връщане, специалистите в областта на връщането и другите компетентни служители, които съставляват Постоянния корпус на европейската гранична и брегова охрана в съответствие с четирите категории, посочени в член 54, параграф 1, действащи като членове на екипите, които имат изпълнителни правомощия, ако е приложимо, и редовният персонал, който отговаря за функционирането на централното звено на Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и членове на който не могат да бъдат разположени като членове на екипите; 17) „член на екипите“ означава член на Постоянния корпус на европейската гранична и брегова охрана, разположен на място в рамките на екипи за управление на границите, екипи за съдействие в управлението на миграцията и екипи за връщане; 18) „екипи за управление на границите“ означава екипи, сформирани от Постоянния корпус на европейската гранична и брегова охрана, които се разполагат по време на съвместни операции по външните граници и бърза гранична намеса в държавите членки и в трети държави; 19) „екипи за съдействие в управлението на миграцията“ означава екипи от експерти, които предоставят на държавите членки техническо и оперативно съдействие, включително в зони на горещи точки, като тези екипи са съставени от оперативен персонал, експерти от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) и Европол, и когато е целесъобразно – експерти от Агенцията на Европейския съюз за основните права, други органи, служби и агенции на Съюза и държавите членки; 20) „приемаща държава членка“ означава държава членка, в която се осъществява или от която е започната съвместна операция или бърза гранична намеса, операция по връщане или действие за намеса в областта на връщането или в която се разполага екип за съдействие в управлението на миграцията; 21) „изпращаща държава членка“ означава държавата членка, от която член на персонала е разположен или командирован към Постоянния корпус на европейската гранична и брегова охрана; 22) „участваща държава членка“ означава държава членка, която участва в съвместна операция, бърза гранична намеса, операция по връщане, действие за намеса в областта на връщането или разполагане на екип за съдействие в управлението на миграцията, като предоставя техническо оборудване или персонал на Постоянния корпус на европейската гранична и брегова охрана, както и държава членка, която участва в операции по връщане или действия за намеса в областта на връщането чрез предоставяне на техническо оборудване или персонал и която не е приемаща държава членка; 23) „зона на гореща точка“ означава зона, създадена по искане на приемащата държава членка, в която приемащата държава членка, Комисията, съответните агенции на Съюза и участващите държави членки си сътрудничат с цел управление на съществуващо или потенциално прекомерно предизвикателство, свързано с миграцията, характеризиращо се със значително увеличаване на броя на мигрантите, пристигащи на външните граници; 24) „връщане“ означава връщане съгласно определението в член 3, точка 3 от Директива 2008/115/ЕО; 25) „решение за връщане“ означава административно или съдебно решение или друг акт, който определя или обявява за незаконен престоя на гражданин на трета държава и налага или постановява задължение за връщане при спазване на Директива 2008/115/ЕО; 26) „подлежащо на връщане лице“ означава незаконно пребиваващ гражданин на трета държава, по отношение на когото има постановено подлежащо на изпълнение решение за връщане; 27) „операция по връщане“ означава операция, която се организира или координира от Европейската агенция за гранична и брегова охрана и включва техническо и оперативно подкрепление, предоставено на една или няколко държави членки, и при която лицата, подлежащи на връщане от една или няколко държави членки, се връщат принудително или доброволно, независимо от използвания вид транспорт; 28) „действие за намеса в областта на връщането“ означава дейност, чрез която Европейската агенция за гранична и брегова охрана предоставя на държавите членки засилена техническа и оперативна помощ, която се състои в разполагането на екипи за връщане и организирането на операции по връщане; 29) „екипи за връщане“ означава екипи, сформирани от Постоянния корпус на европейската гранична и брегова охрана с цел разполагане по време на операции по връщане, действия за намеса в областта на връщането в държави членки или други оперативни дейности, свързани с изпълнението на задачи, свързани с връщането; 30) „служител за връзка по въпросите на имиграцията“ означава служител за връзка по въпросите на имиграцията съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2019/1240 на Европейския парламент и на Съвета ( 35 ) . Член 3 Европейско интегрирано управление на границите 1. Европейското интегрирано управление на границите се състои от следните компоненти: а) граничен контрол, включително мерки за улесняване на законното преминаване на границите и когато е целесъобразно — мерки, свързани с предотвратяването и разкриване на трансгранични престъпления по външните граници, по-специално незаконно превеждане на мигранти през граница, трафик с хора и тероризъм, както и механизми и процедури за идентифицирането на уязвими лица и непридружени малолетни и непълнолетни лица, и за идентифицирането на лица, които имат нужда от международна закрила или желаят да кандидатстват за такава закрила, предоставянето на информация на такива лица, и насочването на такива лица; б) операции по търсене и спасяване на бедстващи в морето лица, които започват или се провеждат в съответствие с Регламент (ЕС) № 656/2014 и с международното право при ситуации, които могат да произтичат от операции за наблюдение на морските граници; в) анализ на рисковете за вътрешната сигурност и анализ на заплахите, които могат да повлияят на функционирането и сигурността на външните граници; г) обмен на информация и сътрудничество между държавите членки в областите, обхванати от настоящия регламент, както и обмен на информация и сътрудничество между държавите членки и Европейската агенция за гранична и брегова охрана, включително подкрепа, координирана от Европейската агенция за гранична и брегова охрана; д) междуведомствено сътрудничество между националните органи, които във всяка държава членка отговарят за граничния контрол или за други задачи, извършвани на границата, както и между органите, които във всяка държава членка отговарят за връщането, включително редовен обмен на информация чрез съществуващите инструменти за обмен на информация, включително когато е целесъобразно — сътрудничество с националните органи, отговарящи за защитата на основните права; е) сътрудничество между съответните институции, органи, служби и агенции на Съюза в областите, обхванати от настоящия регламент, включително чрез редовен обмен на информация; ж) сътрудничество с трети държави в областите, обхванати от настоящия регламент, като се обръща внимание по-специално върху съседните трети държави и третите държави, определени чрез анализ на риска като държави на произход или на транзитно преминаване с цел незаконна имиграция; з) технически и оперативни мерки в рамките на Шенгенското пространство, които са свързани с граничния контрол и са разработени с цел справяне с незаконната имиграция и противодействие на трансграничните престъпления; и) връщане на граждани на трети държави, по отношение на които има приети решения за връщане от държава членка; й) използване на най-съвременна технология, включително широкомащабни информационни системи; к) механизъм за контрол на качеството, по-специално механизмът за оценка по Шенген, оценката на уязвимостта и евентуални национални механизми, за да се гарантира прилагането на правото на Съюза в областта на управлението на границите; л) механизми за солидарност, по-специално инструменти за финансиране от Съюза. 2. Основните права, образованието и обучението, както и научните изследвания и иновациите са първостепенните компоненти при осъществяването на европейското интегрирано управление на границите. Член 4 Европейска гранична и брегова охрана Европейската гранична и брегова охрана е съставена от националните органи на държавите членки, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото изпълнява задачи по граничен контрол, националните органи, които отговарят за връщането, и Европейската агенция за гранична и брегова охрана (наричана по-долу „Агенцията“). Член 5 Европейската агенция за гранична и брегова охрана 1. Агенцията се урежда с настоящия регламент. 2. Агенцията включва Постоянния корпус на европейската гранична и брегова охрана (наричан по-долу „постоянният корпус“), посочен в член 54, с капацитет до 10 000 души оперативен персонал в съответствие с приложение I. 3. За да се осигури съгласувано европейско интегрирано управление на границите, Агенцията улеснява и увеличава ефективността на прилагането на мерките на Съюза, свързани с управлението на външните граници, и по-специално Регламент (ЕС) 2016/399, и на мерките на Съюза, свързани с връщането. 4. Агенцията допринася за непрекъснатото и еднакво прилагане по външните граници на правото на Съюза, включително достиженията на правото на Съюза в областта на основните права, по-специално Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“). Този принос включва обмен на добри практики. Член 6 Отчетност Агенцията се отчита пред Европейския парламент и пред Съвета в съответствие с настоящия регламент. Член 7 Споделена отговорност 1. Европейската гранична и брегова охрана прилага европейското интегрирано управление на границите в условията на споделена отговорност на Агенцията и на националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото изпълнява операции за наблюдение на морските граници и всякакви други задачи по граничен контрол. Държавите членки запазват основната отговорност за управлението на своите участъци от външните граници. 2. Агенцията предоставя техническа и оперативна помощ при изпълнението на мерки, свързани с връщането, съгласно член 48 от настоящия регламент, по искане на засегнатата държава членка или по собствена инициатива и със съгласието на засегнатата държава членка. Държавите членки запазват цялата отговорност за приемане на решенията за връщане и на мерките във връзка със задържането на подлежащи на връщане лица в съответствие с Директива 2008/115/ЕО. 3. Държавите членки гарантират управлението на външните си граници и изпълнението на решенията за връщане, в тясно сътрудничество с Агенцията, в свой интерес и в общия интерес на всички държави членки, при пълно спазване на правото на Съюза, включително на основните права, и в съответствие с цикъла на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите, посочен в член 8. 4. Агенцията оказва подкрепа за прилагането на мерките на Съюза, свързани с управлението на външните граници и изпълнението на решенията за връщане, чрез укрепване, оценяване и координиране на действията на държавите членки и чрез предоставяне на техническа и оперативна помощ при изпълнението на тези мерки и по въпроси в областта на връщането. Агенцията не оказва подкрепа за изпълнението на мерки и не участва в дейности, свързани с контрола по вътрешните граници. Агенцията носи пълна отговорност и се отчита за взетите от нея решения и дейностите, за които единствена носи отговорност съгласно настоящия регламент. 5. Държавите членки могат да си сътрудничат на оперативно ниво с други държави членки или с трети държави, когато такова сътрудничество е съвместимо със задачите на Агенцията. Държавите членки се въздържат от всякаква дейност, която би могла да застраши функционирането на Агенцията или постигането на нейните цели. Държавите членки докладват на Агенцията за посоченото оперативно сътрудничество с други държави членки или с трети държави по външните граници и в областта на връщането. Изпълнителният директор информира управителния съвет по тези въпроси редовно и най-малко веднъж годишно. Член 8 Цикъл на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите 1. Комисията и европейската гранична и брегова охрана гарантират ефективността на европейското интегрирано управление на границите посредством цикъл на многогодишната стратегическа политика, който се приема в съответствие с процедурата, посочена в параграф 4. 2. В многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите се посочват възможностите за справяне с предизвикателствата в областта на управлението на границите и връщането по последователен, интегриран и систематичен начин. В нея се посочват приоритетите на политиката и се предвиждат стратегически насоки за петгодишен период по отношение на компонентите, посочени в член 3. 3. Цикълът на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите се състои от четирите етапа, посочени в параграфи 4—7. 4. Въз основа на стратегическия анализ на риска за европейското интегрирано управление на границите, посочен в член 29, параграф 2, Комисията подготвя документ за политиката, с който се разработва многогодишна стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите. Комисията представя на Европейския парламент и Съвета този документ за политиката за обсъждане. След обсъждането Комисията приема съобщение за утвърждаване на многогодишна стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите. 5. С цел изпълнението на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите с решение на управителния съвет, прието въз основа на предложение от изпълнителния директор, което се изготвя в тясно сътрудничество с държавите членки и Комисията, Агенцията утвърждава техническа и оперативна стратегия за европейско интегрирано управление на границите. Когато това е обосновано, Агенцията взема предвид особеното положение на държавите членки, по-специално географското им положение. Техническата и оперативна стратегия е в съответствие с член 3 и с многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите. С нея се насърчава и подкрепя прилагането на европейското интегрирано управление на границите във всички държави членки. 6. С цел изпълнението на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите държавите членки изготвят национални стратегии за европейско интегрирано управление на границите чрез тясно сътрудничество между всички национални органи, които отговарят за управлението на външните граници и връщането. Тези национални стратегии са в съответствие с член 3, с многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите и с техническата и оперативна стратегия. 7. Четири години след приемането на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите Комисията извършва задълбочена оценка на нейното изпълнение. Резултатите от тази оценка се вземат предвид при подготовката на следващия цикъл на многогодишната стратегическа политика. Държавите членки и Агенцията своевременно предоставят на Комисията необходимата информация за извършването на тази оценка. Комисията съобщава резултатите от тази оценка на Европейския парламент и Съвета. 8. Когато ситуацията по външните граници или в областта на връщането изисква промяна на приоритетите на политиката, Комисията изменя многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите или съответни части от нея в съответствие с процедурата, предвидена в параграф 4. Когато Комисията изменя многогодишната стратегическа политика съгласно първа алинея, техническата и оперативната стратегия и националните стратегии се адаптират, ако е необходимо. Член 9 Интегрирано планиране 1. Въз основа на цикъла на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите, посочен в член 8, европейската гранична и брегова охрана установява процес за интегрирано планиране за управлението на границите и връщането, включително процеси за оперативно планиране, планиране на действия при извънредни ситуации и планиране за развитието на способностите. Процесът за интегрирано планиране се установява в съответствие с параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член. 2. Държавите членки и Агенцията приемат оперативни планове за управлението на границите и връщането. Оперативните планове на държавите членки, свързани с участъци от границите с високи и критични степени на въздействие, се координират със съседните държави членки и с Агенцията с оглед изпълнението на необходимите трансгранични мерки и оказването на подкрепа от страна на Агенцията. За дейностите на Агенцията процесите за оперативно планиране за следващата година се посочват в приложение към единния програмен документ, посочен в член 102. За всяка конкретна оперативна дейност процесите за оперативно планиране трябва да имат за резултат посочените в член 38 и член 74, параграф 3 оперативни планове. Оперативните планове или части от тях могат да бъдат класифицирани в съответствие с член 92, когато е целесъобразно. 3. Всяка държава членка приема план за действие при извънредни ситуации за управлението на своите граници и връщането. В съответствие с националните стратегии за интегрирано управление на границите в плановете за действие при извънредни ситуации се описват всички необходими мерки и ресурси за евентуално укрепване на способностите, включително логистиката и подкрепата както на национално равнище, така и от страна на Агенцията. Частта от плановете за действие при извънредни ситуации, която изисква допълнителна подкрепа от европейската гранична и брегова охрана, се изготвя съвместно от засегнатата държава членка и Агенцията, в тясно сътрудничество със съседните държави членки. 4. Държавите членки приемат национални планове за развитие на способностите за управлението на границите и за връщането в съответствие със своите национални стратегии за интегрирано управление на границите. В националните планове за развитие на способностите се описва средносрочното и дългосрочното развитие на националните способности за управление на границите и за връщане. Националните планове за развитие на способностите са насочени към развитието на всеки от компонентите на европейското интегрирано управление на границите, по-специално към политиката за набиране и обучение на гранични служители и специалисти в областта на връщането, придобиването и поддръжката на оборудването, необходимо за научноизследователски и развойни дейности, както и съответните условия и източници на финансиране. 5. Плановете за действие при извънредни ситуации и националните планове за развитие на способностите, посочени в параграфи 3 и 4, се основават на сценарии, извлечени чрез анализ на риска. Тези сценарии отразяват възможното развитие на ситуацията по външните граници и в областта на незаконната имиграция, както и предизвикателствата, набелязани в цикъла на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите. Тези сценарии се посочват в плановете за действие при извънредни ситуации и националните планове за развитие на способностите, с които те са свързани. 6. Методологията и процедурата за утвърждаване на плановете, посочени в параграфи 3 и 4, се приемат от управителния съвет, след консултация с държавите членки, въз основа на предложение на изпълнителния директор. 7. Агенцията изготвя обобщение на националните планове за развитие на способностите и многогодишна стратегия за придобиването на оборудването на Агенцията, посочено в член 63, както и многогодишното планиране на профилите на персонала за създаването на постоянния корпус. Агенцията изпраща това обобщение на държавите членки и Комисията с цел набелязване на възможни полезни взаимодействия и възможности за сътрудничество в различните области, обхванати от националните планове за развитие на способностите, включително съвместно възлагане на обществени поръчки. Въз основа на набелязаните полезни взаимодействия Агенцията може да покани държавите членки да участват в последващи действия за сътрудничество. 8. Управителният съвет заседава най-малко веднъж годишно, за да обсъди и одобри пътната карта за способностите на европейската гранична и брегова охрана. Пътната карта за способностите се предлага от изпълнителния директор въз основа на обобщението на националните планове за развитие на способностите, като се вземат предвид, inter alia , резултатите от анализа на риска и оценките на уязвимостта, извършени в съответствие с членове 29 и 32, и собствените многогодишни планове на Агенцията. След като пътната карта за способностите бъде одобрена от управителния съвет, тя се добавя като приложение към техническата и оперативна стратегия, посочена в член 8, параграф 5. ГЛАВА II ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ГРАНИЧНА И БРЕГОВА ОХРАНА РАЗДЕЛ 1 Задачи на Европейската агенция за гранична и брегова охрана Член 10 Задачи на Европейската агенция за гранична и брегова охрана 1. Агенцията изпълнява следните задачи: а) извършва мониторинг на миграционните потоци и извършва анализ на риска по отношение на всички аспекти на интегрираното управление на границите; б) извършва мониторинг на оперативните нужди на държавите членки, свързани с осъществяването на връщанията, включително чрез събиране на оперативни данни; в) извършва оценки на уязвимостта, включително оценки на капацитета и готовността на държавите членки да се справят със заплахите и предизвикателствата по външните граници; г) извършва мониторинг на управлението на външните граници чрез служителите за връзка на Агенцията в държавите членки; д) извършва мониторинг на спазването на основните права във всички свои дейности по външните граници и в операциите по връщане; е) подкрепя разработването и функционирането на Eurosur; ж) подпомага държавите членки при обстоятелства, които изискват засилена техническа и оперативна помощ по външните граници, като координира и организира съвместни операции, като отчита, че някои ситуации може да включват хуманитарни извънредни ситуации и морски спасителни операции в съответствие с правото на Съюза и международното право; з) подпомага държавите членки при обстоятелства, които изискват засилена техническа и оперативна помощ по външните граници, като започва бърза гранична намеса по външните граници на държавите членки, които са изправени пред конкретни и прекомерни предизвикателства, като отчита, че някои ситуации може да включват хуманитарни извънредни ситуации и морски спасителни операции в съответствие с правото на Съюза и международното право; и) оказва техническа и оперативна помощ на държавите членки и на трети държави в съответствие с Регламент (ЕС) № 656/2014 и международното право, в подкрепа на операции по търсене и спасяване на бедстващи в морето лица, които могат да произтичат от операции за наблюдение на границите в морето; й) разполага постоянния корпус в рамките на екипи за управление на границите, екипи за съдействие в управлението на миграцията и екипи за връщане (наричани заедно по-долу „екипите“) по време на съвместни операции, както и при бърза гранична намеса, операции по връщане и действия за намеса в областта на връщането; к) създава фонд от техническо оборудване, включващ фонд от оборудване за бързо реагиране, което се разполага при съвместни операции, при бърза гранична намеса и в рамките на екипите за съдействие в управлението на миграцията, както и при операции по връщане и действия за намеса в областта на връщането; л) развива и управлява с помощта на вътрешен механизъм за контрол на качеството собствените си човешки и технически способности, така че да осигурява принос за постоянния корпус, включително и за набирането и обучението на членовете на своя персонал, които действат като членове на екипите, и фонда от техническо оборудване; м) в рамките на екипите за съдействие в управлението на миграцията в зони на горещи точки: i) разполага оперативен персонал и техническо оборудване за оказване на помощ при скрининг, събиране на информация, установяване на самоличност и снемане на дактилоскопични отпечатъци; ii) установява процедура за предоставяне на първоначална информация и насочване на лица, които се нуждаят от международна закрила или желаят да кандидатстват за такава закрила, включително процедура за идентифициране на уязвими групи, в сътрудничество с EASO и компетентните национални органи; н) оказва помощ на всички етапи от процеса на връщане, без да разглежда по същество решенията за връщане, които остават от изключителната компетентност на държавите членки, подпомага координирането и организирането на операции по връщане и предоставя техническа и оперативна подкрепа за изпълнение на задължението за връщане на подлежащи на връщане лица, както и техническа и оперативна подкрепа за операции за връщане и действия за намеса в областта на връщането, включително при обстоятелства, изискващи засилена помощ; о) създава резерв от наблюдаващи лица при принудително връщане; п) разполага екипи за връщане по време на действия за намеса в областта на връщането; р) в рамките на съответните им мандати си сътрудничи с Европол и Евроюст и оказва подкрепа на държавите членки при обстоятелства, изискващи засилена техническа и оперативна помощ по външните граници в борбата с трансграничните престъпления и тероризма; с) в рамките на съответните им мандати си сътрудничи с EASO, по-специално с цел улесняване на изпълнението на мерки, когато граждани на трети държави, чиито молби за международна закрила са били отхвърлени с окончателно решение, подлежат на връщане; т) в рамките на съответните им мандати си сътрудничи с Агенцията на Европейския съюз за основните права, за да се гарантира непрекъснатото и еднакво прилагане на достиженията на правото на Съюза в областта на основните права; у) в рамките на съответните им мандати си сътрудничи с Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA) и Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) с цел оказване подкрепа на националните органи, изпълняващи функции в областта на бреговата охрана, както е посочено в член 69, включително спасяването на живот в морето, като предоставя услуги, информация, оборудване и обучение и като координира многоцелеви операции; ф) си сътрудничи с трети държави във връзка с областите, обхванати от настоящия регламент, включително чрез евентуално оперативно разполагане в трети държави на екипи за управление на границите; х) подпомага държавите членки и трети държави в контекста на техническото и оперативното сътрудничество между тях по въпросите, обхванати от настоящия регламент; ц) подпомага държавите членки и трети държави в обучението на национални гранични служители, други компетентни служители и експерти в областта на връщането, включително чрез установяването на общи стандарти и програми за обучение, включително в областта на основните права; ч) участва в разработването и управлението на научноизследователски и иновационни дейности от значение за контрола на външните граници, включително използването на съвременни технологии за наблюдение, и при необходимост разработва свои собствени пилотни проекти за извършването на дейностите, предвидени в настоящия регламент; ш) разработва технически стандарти за обмен на информация; щ) подкрепя разработването на технически стандарти за оборудването в областта на граничния контрол и връщането, включително за взаимосвързаността на системите и мрежите, и подкрепя, когато е целесъобразно, разработването на общи минимални стандарти за наблюдение на външните граници съобразно съответните правомощия на държавите членки и на Комисията; аа) създава и поддържа комуникационната мрежа, посочена в член 14; аб) разработва и обслужва в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725 информационни системи, които позволяват бърз и надежден обмен на информация относно възникващи рискове при управлението на външните граници, незаконната имиграция и връщането, в тясно сътрудничество с Комисията, органите, службите и агенциите на Съюза, както и с Европейската мрежа за миграцията, създадена с Решение 2008/381/ЕО на Съвета ( 36 ) ; ав) осигурява необходимата помощ за разработването на обща среда за споделяне на информация, включително за оперативната съвместимост на системите, ако е целесъобразно; аг) съблюдава високи стандарти за управление на границите, осигуряващи възможност за прозрачност и обществен контрол при пълно спазване на приложимото право и гарантиращи зачитането, защитата и насърчаването на основните права; ад) управлява и обслужва системата „Фалшиви и истински документи онлайн“, посочена в член 79, и подпомага държавите членки чрез улесняване на разкриването на документни измами; ае) изпълнява задачите и задълженията, възложени на Агенцията с Регламент (ЕС) 2018/1240 на Европейския парламент и на Съвета ( 37 ) , и осигурява създаването и функционирането на централното звено на ETIAS в съответствие с член 7 от посочения регламент; аж) подпомага държавите членки при улесняването на лица в преминаването на външните граници. 2. Агенцията осъществява комуникационни дейности по въпросите, попадащи в рамките на нейния мандат. Тя предоставя на обществеността точна, подробна, навременна и изчерпателна информация относно своите дейности. Тези комуникационни дейности не трябва да препятстват изпълнението на задачите, посочени в параграф 1 на настоящия член, и по-специално не водят до разкриването на оперативна информация, която, ако бъде оповестена публично, би застрашила постигането на целта на операциите. Агенцията осъществява комуникационните дейности, без да се засяга член 92 и в съответствие със съответните планове за комуникационни дейности и разпространение на информация, приети от управителния съвет, и в тясно сътрудничество с други органи, служби и агенции, когато е целесъобразно. РАЗДЕЛ 2 Обмен на информация и сътрудничество Член 11 Задължение за добросъвестно сътрудничество Агенцията, националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи по граничен контрол, и националните органи, които отговарят за връщането, имат задължение за добросъвестно сътрудничество, както и задължение да обменят информация. Член 12 Задължение за обмен на информация 1. С цел изпълнение на задачите, които са им възложени с настоящия регламент, Агенцията, националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи по граничен контрол, и националните органи, които отговарят за връщането, споделят по навременен и точен начин цялата необходима информация в съответствие с настоящия регламент и други приложими актове на правото на Съюза и националното право относно обмена на информация. 2. Агенцията предприема целесъобразни мерки за улесняване на обмена с Комисията и държавите членки на информация, която е от значение за нейните задачи. При наличието на информация от значение за нейните задачи Агенцията обменя с други съответни органи, служби и агенции на Съюза тази информация за целите на анализа на риска, събирането на статистически данни, оценката на ситуацията в трети държави, обучението и подкрепата за държавите членки във връзка с планирането на действия при извънредни ситуации. За тази цел между органите, службите и агенциите на Съюза се разработват необходимите инструменти и структури. 3. Агенцията предприема всички необходими мерки за улесняване на обмена на информация, която е от значение за нейните задачи, с Ирландия и Обединеното кралство, когато тази информация е свързана с дейности, в които те участват в съответствие с член 70 и член 100, параграф 5. Член 13 Национални звена за контакт 1. Всяка държава членки определя национално звено за контакт, което осъществява комуникация с Агенцията по всички въпроси, отнасящи се до дейностите на Агенцията, без да се засягат функциите на националните координационни центрове. С националните звена за контакт може да бъде осъществена връзка по всяко време и те осигуряват навременното разпространение на цялата информация от Агенцията до всички съответни органи в съответната държава членка, по-специално до членовете на управителния съвет и националния координационен център. 2. Държавите членки могат да определят до двама служители, представляващи техните национални звена за контакт, които да бъдат разпределени към Агенцията като служители за връзка. Служителите за връзка улесняват комуникацията между националните звена за контакт и Агенцията и могат, ако е необходимо, да присъстват на съответните заседания. 3. Агенцията предоставя на служителите за връзка необходимите помещения в своята централа и подходяща подкрепа за изпълнението на техните задължения. Всички други разходи, които възникват във връзка с разполагането на служители за връзка, се поемат от държавата членка. Управителният съвет установява правилата и условията за разполагането, както и правилата относно подходящата подкрепа, която трябва да бъде предоставена. Член 14 Комуникационна мрежа 1. Агенцията създава и поддържа комуникационна мрежа, за да осигури комуникационните дейности и аналитичните инструменти и да позволи обмена на чувствителна некласифицирана информация и класифицирана информация по сигурен начин и в почти реално време с националните координационни центрове и между тях. Всяка система или приложение, които използват комуникационната мрежа, трябва да съответстват на правото на Съюза в областта на защита на данните през целия им експлоатационен цикъл. Комуникационната мрежа функционира двадесет и четири часа в денонощието и седем дни в седмицата и позволява: а) двустранен и многостранен обмен на информация в почти реално време; б) аудио- и видеоконферентна връзка; в) сигурна работа, съхранение, предаване и обработване на чувствителна некласифицирана информация; г) сигурна работа, съхранение, предаване и обработване на класифицирана информация на ЕС до ниво на класификация за сигурност „CONFIDENTIEL UE/EU CONFIDENTIAL“ или равностойно национално ниво на класификация, което гарантира, че с класифицираната информация се борави и тя се съхранява, предава и обработва в отделна и надлежно акредитирана част от комуникационната мрежа. 2. Агенцията предоставя техническа подкрепа и гарантира, че комуникационната мрежа работи постоянно и може да поддържа комуникационните и информационните системи, управлявани от Агенцията. Член 15 Системи за обмен на информация и приложения, управлявани от Агенцията 1. Агенцията може да предприема всички необходими мерки за улесняване на обмена на информация от значение за нейните задачи с Европейския парламент, Съвета, Комисията, държавите членки и, когато е целесъобразно, с други институции на Съюза, с органите, службите и агенциите на Съюза, с международните институции, изброени в член 68, параграф 1 и с трети държави съгласно член 71. 2. Агенцията разработва, внедрява и управлява информационна система, посредством която е възможен обменът на класифицирана и чувствителна некласифицирана информация с участниците, посочени в параграф 1 от настоящия член, както и обменът на лични данни по членове 86 – 91 в съответствие с член 92. 3. Агенцията внедрява информационните системи, посочени в параграф 2 от настоящия член, в комуникационната мрежа, посочена в член 14, когато това е целесъобразно. Член 16 Технически стандарти за обмен на информация Агенцията разработва технически стандарти в сътрудничество с държавите членки с цел: а) взаимното свързване на посочената в член 14 комуникационна мрежа с националните мрежи, използвани за създаване на националните картини на състоянието, посочени в член 25, и с други съответни информационни системи за целите на настоящия регламент; б) разработването и създаването на интерфейси между съответните системи и софтуерни приложения за обмен на информация на Агенцията и на държавите членки за целите на настоящия регламент; в) предаването на картини на състоянието и, ако е целесъобразно, на специални картини на състоянието, посочени в член 27, и осигуряването на комуникацията между съответните звена и центрове на компетентните национални органи и с екипите, разположени от Агенцията, чрез използването на различни комуникационни средства като спътникови далекосъобщения и мрежи за радиовръзка; г) докладване на разположението на собствените си активи, като използва по възможно най-добрия начин технологичното развитие на навигационната спътникова система, създадена по програма „Галилео“ в съответствие с Регламент (ЕС) № 1285/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 38 ) . Член 17 Осигуреност на информацията Държавите членки гарантират, чрез своя национален координационен център и като действат под надзора на компетентните национални органи, че когато използват комуникационната мрежа, посочена в член 14, и системите за обмен на информация на Агенцията, техните национални органи, агенции и други структури: а) разполагат с подходящ и непрекъснат достъп до съответните системи и мрежи на Агенцията или свързани с тях системи и мрежи; б) спазват съответните технически стандарти, посочени в член 16; в) прилагат при обработването на класифицирана информация правила и стандарти за сигурност, равностойни на прилаганите от Агенцията; г) обменят, обработват и съхраняват чувствителната некласифицирана информация и класифицираната информация в съответствие с член 92. РАЗДЕЛ 3 EUROSUR Член 18 Eurosur С настоящия регламент се създава Eurosur като интегрирана рамка за обмен на информация и за оперативно сътрудничеството в рамките на европейската гранична и брегова охрана с цел подобряване на осведомеността за състоянието и увеличаване на способността за реагиране за целите на управлението на границите, включително разкриването, предотвратяването и борбата с незаконната имиграция и трансграничните престъпления и допринасянето за осигуряване на защита и спасяване на живота на мигранти. Член 19 Обхват на Eurosur 1. Eurosur се използва за граничните проверки на определените гранични контролно-пропускателни пунктове и за наблюдение на сухоземните, водни и въздушни граници, включително за наблюдението, откриването, идентифицирането, проследяването, предотвратяването и разкриването на случаи на неразрешено преминаване на границите за целите на разкриването, предотвратяването и борбата с незаконната имиграция и трансграничните престъпления и допринасянето за осигуряване на защита и спасяване на живота на мигранти. 2. Eurosur не се използва за правни или административни мерки, предприети след като компетентните органи на дадена държава членка са установили трансгранични престъпни дейности или неразрешени преминавания от лица на външните граници. Член 20 Компоненти на Eurosur 1. Държавите членки и Агенцията използват Eurosur за обмена на информация и за сътрудничеството в областта на граничния контрол, като вземат предвид съществуващите механизми за обмен на информация и за сътрудничество. Eurosur е съставена от следните компоненти: а) национални координационни центрове, посочени в член 21; б) национални картини на състоянието, посочени в член 25; в) европейска картина на състоянието, посочена в член 26, включваща информация относно участъци от външните граници със съответните степени на въздействие; г) специални картини на състоянието, посочени в член 27; д) услугите на Eurosur за обединяване на данни, посочени в член 28; е) интегрирано планиране, посочено в член 9. 2. Националните координационни центрове предоставят на Агенцията — чрез комуникационната мрежа, посочена в член 14, и съответните системи — информацията от своите национални картини на състоянието и, ако е приложимо, от специални картини на състоянието, която е необходима за създаването и поддържането на европейската картина на състоянието. 3. Агенцията предоставя на националните координационни центрове чрез комуникационната мрежа неограничен достъп двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, до специални картини на състоянието и до европейската картина на състоянието. Член 21 Национални координационни центрове 1. Всяка държава членка определя, управлява и поддържа национален координационен център, който координира и обменя информация между всички органи, които отговарят за контрола на външните граници на национално равнище, както и с други национални координационни центрове и с Агенцията. Всяка държава членка уведомява Комисията за създаването на своя национален координационен център, а Комисията незабавно информира останалите държави членки и Агенцията за това. 2. Без да се засяга член 13 и в рамката на Eurosur, националният координационен център е единственото звено за контакт за целите на обмена на информация и на сътрудничеството с другите национални координационни центрове и с Агенцията. 3. Националният координационен център: а) осигурява своевременните обмен на информация и сътрудничество между всички национални органи, които отговарят за контрола на външните граници на национално ниво, както и с други национални координационни центрове и с Агенцията; б) осигурява своевременния обмен на информация с органите на национално равнище, компетентни в областта на издирването и спасяването, правоприлагането, убежището и имиграцията, и управлява разпространението на съответната информация на национално равнище; в) допринася за ефикасното и ефективно управление на ресурсите и персонала; г) създава и поддържа националните картини на състоянието в съответствие с член 25; д) подпомага координирането, планирането и упражняването на националния граничен контрол; е) координира националните системи за граничен контрол в съответствие с националното право; ж) допринася за редовното измерване на резултатите от националния граничен контрол за целите на настоящия регламент; з) координира оперативните мерки с други държави членки и трети държави, без това да засяга компетентността на Агенцията и на останалите държави членки; и) обменя съответната информация със служителите за връзка по въпросите на имиграцията на своята държава членка, когато има определени такива, чрез подходящи структури, създадени на национално равнище, с цел принос към европейската картина на състоянието и подкрепа на операциите за граничен контрол; й) под надзора на компетентните национални органи допринася за осигуреността на информацията на националните информационни системи и информационните системи на Агенцията. 4. Държавите членки могат да възложат на регионални, местни, функционални или други органи, които са в състояние да вземат оперативни решения, да осигурят осведомеността за състоянието и способността за реагиране в техните съответни области на компетентност, включително задачите и правомощията, изброени в параграф 3, букви в), д) и е). 5. Решението на държава членка за възлагане на задачи в съответствие с параграф 4 не засяга възможността националният координационен център да сътрудничи и да обменя информация с други национални координационни центрове и с Агенцията. 6. В предварително определени случаи, установени на национално равнище, даден национален координационен център може да оправомощи орган, посочен в параграф 4, да осъществява комуникация и да обменя информация с регионалните органи или с националния координационен център на друга държава членка или с компетентните органи на трета държава, при условие че този оправомощен орган редовно информира своя национален координационен център относно подобна комуникация и обмен на информация. 7. Националният координационен център функционира двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Член 22 Наръчник за Eurosur 1. Комисията, в тясно сътрудничество с Агенцията и с всеки друг съответен орган, служба или агенция на Съюза, приема и осигурява практически наръчник за прилагане и управление на Eurosur (наричан по-долу „наръчникът за Eurosur“). В наръчника за Eurosur се съдържат технически и оперативни указания, препоръки и добри практики, включително във връзка със сътрудничеството с трети държави. Комисията приема наръчника за Eurosur под формата на препоръка. 2. След консултации с държавите членки и с Агенцията Комисията може да реши да обозначи части от наръчника за Eurosur като класифицирани с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED, в съответствие с правилата, установени в процедурния правилник на Комисията. Член 23 Мониторинг на Eurosur 1. Агенцията и държавите членки осигуряват въвеждането на процедури за мониторинг на техническото и оперативното функциониране на Eurosur съобразно с целите за постигане на адекватна осведоменост за състоянието и способност за реагиране по външните граници. 2. Агенцията извършва постоянен мониторинг за качеството на услугата, предлагана от комуникационната мрежа, посочена в член 14, както и за качеството на данните, споделяни в европейската картина на състоянието. 3. Агенцията предава информацията, събрана по време на мониторинга по параграф 2, на националните координационни центрове и съответните структури за командване и контрол, използвани за операциите на Агенцията, като част от услугите на Eurosur за обединяване на данни. Тази информация е с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED. РАЗДЕЛ 4 Осведоменост за състоянието Член 24 Картини на състоянието 1. Националните картини на състоянието, европейската картина на състоянието и специалните картини на състоянието се създават чрез събиране, оценка, съпоставяне, анализ, тълкуване, създаване, визуализация и разпространение на информация. Картините на състоянието, посочени в първа алинея, се състоят от следните информационни категории: а) категория на събитията, която включва събития и инциденти, свързани с неразрешено преминаване на границите, трансгранични престъпления и когато е налична – информация за неразрешени вторични движения, с цел разбиране на миграционните тенденции, обем и маршрути; б) оперативна категория, която съдържа информация за операциите, включително плана за разгръщане, зоната на действие, както и разположението, времето, състоянието и вида на участващите активи съгласно предвиденото в оперативния план; в) аналитична категория, която съдържа анализирана информация от значение за целите на настоящия регламент, и по-специално от значение за определянето на степените на въздействие по участъците от външните граници, като изображения и геоданни, важни промени и показатели, аналитични доклади и друга имаща значение съпътстваща информация. 2. Картините на състоянието, посочени в параграф 1, дават възможност за идентифициране и проследяване на събития, операции и съответен анализ, свързани със ситуации, при които е застрашен човешки живот. 3. Комисията приема акт за изпълнение за конкретизиране на информационните категории на картините на състоянието и установяване на правилата за създаване на специални картини на състоянието. В акта за изпълнение се посочват видът информация, която трябва да се предостави, субектите, които отговарят за събирането, обработването, архивирането и предаването на конкретна информация, както и максималните срокове за докладване, правилата за сигурност и защита на данните и свързаните с тях механизми за контрол на качеството. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 122, параграф 2. Член 25 Национални картини на състоянието 1. Всеки национален координационен център създава и поддържа национална картина на състоянието, за да осигурява за всички органи, които отговарят за контрола на външните граници на национално ниво, ефективна, точна и навременна информация. 2. Националната картина на състоянието е съставена от информация, събрана от следните източници: а) националната система за наблюдение на границите в съответствие с националното право; б) стационарни и мобилни сензори под управлението на националните органи, които отговарят за наблюдението на външните граници; в) патрулите за наблюдение на границите и други наблюдателни мисии; г) местни, регионални и други координационни центрове; д) други съответни национални органи и системи, включително служители за връзка по въпросите на имиграцията, оперативни центрове и звена за контакт; е) гранични проверки; ж) Агенцията; з) национални координационни центрове в други държави членки; и) органи на трети държави въз основа на двустранни или многостранни споразумения и регионални мрежи, посочени в член 72; й) системи за докладване за кораби съгласно съответните им основни правни актове; к) други компетентни европейски и международни организации; л) други източници. 3. Всеки национален координационен център определя само една индикативна степен на въздействие — от „ниска“ и „средна“ до „висока“ и „много висока“, за всеки от инцидентите в категорията на събитията на националната картина на ситуацията. Всички инциденти се съобщават на Агенцията. 4. Всеки национален координационен център може да реши, по искане на компетентния национален орган, да ограничи достъпа до информацията, свързана с националната сигурност, включително с военни активи, въз основа на принципа „необходимост да се знае“. 5. Националните координационни центрове на съседни държави членки могат да споделят помежду си непосредствено и в почти реално време картината на състоянието за съседни участъци от външните граници, включително разположението, състоянието и вида на собствените активи, действащи в съседни участъци от външните граници. Член 26 Европейска картина на състоянието 1. Агенцията създава и поддържа европейска картина на състоянието, за да осигурява на националните координационни центрове и на Комисията ефективна, точна и навременна информация и анализ, обхващащи външните граници, предграничната зона и неразрешените вторични движения. 2. Европейската картина на състоянието е съставена от информация, събрана от следните източници: а) националните координационни центрове и националните картини на състоянието, както и информацията и докладите, получени от служителите за връзка по въпросите на имиграцията, в степента, изисквана по настоящия член; б) Агенцията, включително информацията и докладите, предоставени от нейните служители за връзка в съответствие с членове 31 и 77; в) делегациите на Съюза и мисиите и операциите по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), както е предвидено в член 68, параграф 1, втора алинея, буква й); г) други съответни органи, служби и агенции на Съюза и международни организации, изброени в член 68, параграф 1; д) органи на трети държави — въз основа на двустранни или многостранни споразумения и регионални мрежи, посочени в член 72, и работни договорености, посочени в член 73, параграф 4; е) други източници. 3. Категорията на събитията в европейската картина на състоянието включва информация относно: а) инциденти и други събития от категорията на събитията от националните картини на състоянието; б) инциденти и други събития от специалните картини на състоянието, предвидени в член 27; в) инциденти в оперативната зона на съвместна операция или бърза намеса, координирана от Агенцията, или в зона на гореща точка. 4. Оперативната категория на европейската картина на състоянието съдържа информация за координираните от Агенцията съвместни операции и бърза намеса и за зоните на гореща точка, и включва мандат на мисията, местоположение, състояние, продължителност, информация за държавите членки и другите участници, ежедневни и седмични доклади за състоянието, статистически данни и информационни пакети за средствата за масово осведомяване. 5. Информацията за собствените активи от оперативната категория на европейската картина на състоянието може, когато е целесъобразно, да е с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED. 6. В европейската картина на състоянието Агенцията взема предвид степените на въздействие, които са били определени от националните координационни центрове за конкретни инциденти от националните картини на състоянието. За всеки инцидент в предграничната зона Агенцията определя само една индикативна степен на въздействие и информира националните координационни центрове за това. Член 27 Специални картини на състоянието 1. Агенцията и държавите членки могат да създават и поддържат специални картини на състоянието с цел подкрепа на конкретни оперативни дейности по външните граници или обмен на информация с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и с международните организации, изброени в член 68, параграф 1, или с трети държави, както е предвидено в член 75. 2. Специалните картини на състоянието се състоят от подкатегория на информацията от националните картини на състоянието и европейската картина на състоянието. 3. Подробните правила за създаване и споделяне на специалните картини на състоянието се установяват в оперативен план за съответните оперативни дейности и в двустранно или многостранно споразумение, когато специалната картина на състоянието е създадена в рамките на двустранно или многостранно сътрудничество с трети държави. Всяко споделяне на информация съгласно настоящия параграф се извършва в съответствие с принципа на съгласие на създателя на информацията. Член 28 Услуги на Eurosur за обединяване на данни 1. Агенцията координира услугите на Eurosur за обединяване на данни, за да предоставя редовно, надеждно и по ефективен от гледна точка на разходите начин на националните координационни центрове, на Комисията и за свои нужди информация за външните граници и за предграничната зона. 2. При поискване от тяхна страна Агенцията предоставя на националните координационни центрове информация за външните граници на държавата членка, към която спадат, и за предграничната зона, като тази информация може да е получена от: а) селективен мониторинг на определени пристанища и брегови ивици на трети държави, за които е установено въз основа на анализ на риска и информация, че са точки на отплаване или транзитно преминаване на кораби или други превозни средства, използвани за незаконна имиграция или трансгранични престъпления; б) проследяването в открито море на кораби или други плавателни съдове, за които има подозрения или е установено, че се използват за незаконна имиграция или трансгранични престъпления, както и в случай на бедстващи в морето лица, с оглед предаването на тази информация на съответните органи, които са компетентни за провеждането на операции по търсене и спасяване; в) мониторинг на определени райони в морската област за откриване, идентифициране и проследяване на кораби и други плавателни съдове, които се използват или за които има подозрения, че се използват за незаконна имиграция или трансгранични престъпления, включително в случай на бедстващи в морето лица, с оглед предаването на тази информация на съответните органи, които са компетентни за провеждането на операции по търсене и спасяване; г) мониторинг на определени райони по въздушните граници за откриване, идентифициране и проследяване на въздухоплавателни средства и други форми на оборудване, които се използват или за които има подозрения, че се използват за незаконна имиграция или трансгранични престъпления; д) оценка за заобикалящата среда в определени райони в морската област и по външните сухоземни и въздушни граници за подобряване на дейностите по наблюдение и патрулиране; е) селективен мониторинг на определени предгранични зони по външните граници, за които е установено въз основа на анализ на риска и информация, че са възможни зони на заминаване или транзитно преминаване за незаконна имиграция или за трансгранични престъпления; ж) мониторинг на тенденциите, обема и маршрутите при миграционните потоци към и в рамките на Съюза; з) мониторинг на средствата за масова информация, данни от открити източници и анализ на дейностите в интернет в съответствие с Директива (ЕС) 2016/680 или Регламент (ЕС) 2016/679, в зависимост от случая, за целите на предотвратяване на незаконната имиграция и трансграничните престъпления; и) анализ на информацията, получавана от широкомащабните информационни системи с цел откриване на променящи се маршрути и методи, използвани за незаконна имиграция и трансгранични престъпления. 3. Агенцията може да откаже да изпълни искане на национален координационен център по технически, финансови или оперативни причини. Агенцията уведомява своевременно националния координационен център относно причините за такъв отказ. 4. Агенцията може да използва по своя инициатива средствата за наблюдение, посочени в параграф 2, за събиране на информация относно предграничната зона, която е от значение за целите на европейската картина на състоянието. РАЗДЕЛ 5 Анализ на риска Член 29 Анализ на риска 1. Агенцията извършва мониторинг на тенденциите, обема и маршрутите при миграционните потоци към и в рамките на Съюза, както и на тенденциите или други възможни предизвикателства по външните граници и във връзка с връщането. За тази цел Агенцията, с решение на управителния съвет въз основа на предложение от изпълнителния директор, утвърждава общ модел за интегриран анализ на риска, който се прилага от Агенцията и от държавите членки. Общият интегриран модел за анализ на риска се утвърждава и актуализира, когато е необходимо, въз основа на резултатите от оценката на изпълнението на цикъла на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите, посочен в член 8, параграф 7. 2. Агенцията изготвя обобщени годишни анализи на риска и ги представя на Европейския парламент, Съвета и Комисията, като прилага правилата за безопасност, приети в съответствие с член 92, както и специализирани анализи на риска за оперативните дейности. На всеки две години Агенцията, в тясно сътрудничество с държавите членки, изготвя и представя на Европейския парламент, Съвета и Комисията стратегически анализ на риска за европейското интегрирано управление на границите. Този стратегически анализ на риска се взема предвид при подготовката на цикъла на многогодишната стратегическа политика за европейско интегрирано управление на границите. Агенцията изготвя обобщените годишни анализи на риска и стратегическите анализи на риска въз основа на получената информация, включително от държавите членки. В резултатите от тези анализи на риска личните данни се анонимизират. 3. Посоченият в параграф 2 анализ на риска обхваща всички аспекти от значение за европейското интегрирано управление на границите с оглед на разработването на механизъм за ранно предупреждение. 4. Агенцията публикува изчерпателна информация за общия интегриран модел за анализ на риска. 5. Държавите членки предоставят на Агенцията цялата необходима информация относно ситуацията, тенденциите и възможните заплахи по външните граници и в областта на връщането. Държавите членки — редовно или по искане на Агенцията, предоставят цялата необходима информация, като например статистически и оперативни данни, събрани във връзка с европейското интегрирано управление на границите, която е включена в списъка на задължителните информация и данни, които трябва да бъдат обменяни с Агенцията съгласно член 100, параграф 2, буква д), както и информация, получена от аналитичните категории в националните картини на състоянието, посочени в член 25. 6. Резултатите от анализа на риска се представят на управителния съвет и се споделят с компетентните органи на държавите членки по навременен и точен начин. 7. Държавите членки вземат предвид резултатите от анализа на риска при планирането на операциите и дейностите си по външните граници, както и дейностите си по отношение на връщането. 8. Агенцията отчита резултатите от даден общ модел за интегриран анализ на риска при изготвянето на общите основни учебни програми за обучение, посочени в член 62. РАЗДЕЛ 6 Превенция и реакция Член 30 Определяне на участъци от външните граници За целите на настоящия регламент всяка държава членка разделя външните си граници на участъци от външните граници. Тези участъци се състоят от участъци от сухоземни, морски и по решение на съответната държава членка — въздушни граници. Всяка държава членка уведомява Агенцията за тези участъци от външните граници. Държавите членки своевременно уведомяват Агенцията за всяка промяна в участъците от външните си граници, за да се осигури непрекъснатостта на анализа на риска, извършван от Агенцията. Член 31 Служители на Агенцията за връзка в държавите членки 1. Агенцията осигурява редовния мониторинг на управлението на външните граници и връщането във всички държави членки чрез своите служители за връзка. Агенцията може да вземе решение служител за връзка да отговаря за най-много четири държави членки, разположени в географска близост. 2. Изпълнителният директор назначава експерти от редовния персонал, които се разполагат като служители за връзка. Изпълнителният директор представя, въз основа на анализ на риска и като се консултира със съответните държави членки, предложение относно естеството и условията на разполагането, държавата членка или региона, в която/който може да бъде разположен служител за връзка, и евентуалните задачи, които не са обхванати от параграф 3. Предложението на изпълнителния директор се одобрява от управителния съвет. Изпълнителният директор уведомява съответната държава членка за назначаването и заедно с нея определя мястото на разполагане. 3. Служителите за връзка действат от името на Агенцията и тяхната задача е да насърчават сътрудничеството и диалога между Агенцията и националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи по граничен контрол, както и националните органи, които отговарят за връщането. По-специално служителите за връзка: а) действат като средство за връзка между Агенцията и националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи по граничен контрол, както и националните органи, които отговарят за връщането; б) оказват подкрепа за събирането на информацията, изисквана от Агенцията за целите на мониторинга на незаконната имиграция и анализите на риска, посочени в член 29; в) оказват подкрепа за събирането на информацията, посочена в член 32 и изисквана от Агенцията за извършване на оценки на уязвимостта, и изготвят доклад за тази цел; г) извършват мониторинг на мерките, предприети от държавата членка по участъците от външните граници, за които е определена висока или критична степен на въздействие в съответствие с член 34; д) допринасят за насърчаване на прилагането на достиженията на правото на Съюза по отношение на управлението на външните граници и връщането, включително по отношение на зачитането на основните права; е) сътрудничат при необходимост със служителя по въпросите на основните права с цел насърчаване на зачитането на основните права при работата на Агенцията в съответствие с буква д); ж) когато е възможно, подпомагат държавите членки в подготовката на плановете им за действие при извънредни ситуации във връзка с управлението на границите; з) улесняват комуникацията между съответната държава членка и Агенцията, споделят относима информация от Агенцията със съответната държава членка, включително информация относно текущи операции; и) докладват редовно и пряко на изпълнителния директор относно положението по външните граници и капацитета на съответната държава членка да се справи ефективно с положението по външните граници; докладват и относно изпълнението на операции по връщане към съответни трети държави; й) извършват мониторинг на мерките, предприети от държавата членка по отношение на ситуация, изискваща спешни действия по външните граници, както е посочено в член 42; к) извършват мониторинг на мерките, предприети от държавата членка по отношение на връщането, и подпомагат събирането на информацията, изисквана от Агенцията за извършване на дейностите, посочени в член 48. 4. Ако докладите на служителя за връзка, посочени в параграф 3, буква и), пораждат опасения за един или повече от аспектите от значение за съответната държава членка, изпълнителният директор без забавяне информира тази държава членка. 5. За целите на параграф 3 служителят за връзка, в съответствие с националните правила и правилата на Съюза за сигурност и защита на данните: а) получава информация от съответния национален координационен център и съответната национална картина на състоянието, създадена в съответствие с член 25; б) поддържа редовни контакти с националните органи, които отговарят за управлението на границите, включително бреговата охрана, доколкото тя изпълнява задачи по граничен контрол, както и националните органи, които отговарят за връщането, като същевременно информира съответното национално звено за контакт. 6. Докладът на служителя за връзка, посочен в параграф 3, буква в) от настоящия член, се включва в оценката на уязвимостта съгласно член 32. Докладът се предава на съответната държава членка. 7. При изпълнението на задълженията си служителите за връзка приемат указания единствено от Агенцията. Член 32 Оценка на уязвимостта 1. С решение на управителния съвет, прието въз основа на предложение от изпълнителния директор, Агенцията установява обща методология за оценка на уязвимостта, изготвена в тясно сътрудничество с държавите членки и с Комисията. Тази методология включва обективни критерии, съгласно които Агенцията извършва оценката на уязвимостта, честотата на оценките, начините на извършване на последователни оценки на уязвимостта и правилата за ефективна система за мониторинг на изпълнението на препоръките на изпълнителния директор, посочени в параграф 7. 2. Агенцията извършва мониторинг и оценка на наличието в държавите членки на техническо оборудване, системи, способности, ресурси, инфраструктура и персонал, притежаващ подходящи умения и преминал съответно обучение, необходими за граничния контрол съгласно член 3, параграф 1, буква а). Във връзка с това Агенцията оценява националните планове за развитие на способностите, посочени в член 9, параграф 4, от гледна точка на капацитета за упражняване на граничен контрол, като отчита, че някои национални способности могат да бъдат частично използвани за цели, различни от граничен контрол. За целите на бъдещото планиране Агенцията извършва такива мониторинг и оценка като превантивна мярка, въз основа на анализи на риска, изготвени в съответствие с член 29, параграф 2. Агенцията извършва тези мониторинг и оценка най-малко веднъж годишно, освен ако изпълнителният директор не реши друго въз основа на анализи на риска или предходна оценка на уязвимостта. При всички случаи всяка държава членка подлежи на мониторинг и оценка най-малко веднъж на всеки три години. 3. Без да се засяга член 9, държавите членки предоставят по искане на Агенцията информация относно техническото оборудване, персонала и, доколкото е възможно, финансовите ресурси, които са на разположение на национално равнище за упражняване на граничен контрол. Държавите членки представят също така по искане на Агенцията информация относно плановете си за действие при извънредни ситуации във връзка с управлението на границите. 4. Целта на оценката на уязвимостта е Агенцията да оцени капацитета и готовността на държавите членки да се справят с настоящи и бъдещи предизвикателства по външните граници, да идентифицира, особено по отношение на държавите членки, които са изправени пред конкретни и прекомерни предизвикателства, възможните непосредствени последици по външните граници и по-нататъшните последици за функционирането на Шенгенското пространство; да оцени капацитета им за участие в постоянния корпус и във фонда от техническо оборудване, включително фонда за оборудване за бързо реагиране; както и да оцени капацитета на държавите членки за прием за целите на подкрепата от европейската гранична и брегова охрана в съответствие с член 9, параграф 3. Тази оценка не засяга механизма за оценка по Шенген. 5. В оценката на уязвимостта Агенцията оценява, в качествено и количествено отношение, капацитета на държавите членки за изпълнение на всички задачи във връзка с управлението на границите, включително капацитета за справяне с възможното пристигане на голям брой лица на тяхна територия. 6. Предварителните резултати от оценката на уязвимостта се представят на съответните държави членки. Съответните държави членки могат да представят коментари по оценката. 7. Когато е необходимо, изпълнителният директор, след консултация със съответната държава членка, отправя препоръка, в която се определят необходимите мерки, които трябва да бъдат предприети от тази държава членка, както и срокът за изпълнението им. Изпълнителният директор приканва съответните държави членки да вземат необходимите мерки въз основа на план за действие, изготвен от държавата членка след консултация с изпълнителния директор. 8. Изпълнителният директор основава мерките, които препоръчва на съответните държави членки, на резултатите от оценката на уязвимостта, като взема предвид анализа на риска на Агенцията, коментарите на съответната държава членка и резултатите от механизма за оценка по Шенген. Препоръчаните мерки са насочени към отстраняване на слабостите, установени при оценката, с цел да се повиши готовността на държавите членки да се справят с настоящи и бъдещи предизвикателства по външните им граници чрез укрепване или подобряване на техния капацитет, техническо оборудване, системи, ресурси и планове за действие при извънредни ситуации. Изпълнителният директор може да предложи на държавите членки техническия опит на Агенцията в подкрепа на изпълнението на препоръчаните мерки. 9. Изпълнителният директор извършва мониторинг на изпълнението на препоръчаните мерки посредством редовни доклади, които се представят от държавите членки въз основа на плановете за действие, посочени в параграф 7. Когато съществува риск, че държава членка няма да изпълни препоръчаната мярка в рамките на определения в съответствие с параграф 7 срок, изпълнителният директор незабавно уведомява за това члена на управителния съвет от съответната държава членка и Комисията. След консултация с члена на управителния съвет от съответната държава членка, изпълнителният директор отправя запитване до съответните органи на тази държава членка относно причините за забавянето и предлага подкрепата на Агенцията за улесняване на изпълнението на мярката. 10. Когато някоя държава членка не изпълни необходимите мерки, посочени в препоръката, в рамките на срока, определен в съответствие с параграф 7 от настоящия член, изпълнителният директор отнася въпроса до управителния съвет и уведомява Комисията. По предложение на изпълнителния директор управителният съвет приема решение, в което се определят необходимите мерки, които трябва да бъдат предприети от съответната държава членка, както и срокът за изпълнението им. Решението на управителния съвет е задължително за държавата членка. Ако държавата членка не изпълни мерките в рамките на срока, определен в решението, управителният съвет уведомява Съвета и Комисията, като могат да се предприемат допълнителни действия в съответствие с член 42. 11. Оценката на уязвимостта, включително подробно описание на резултата от оценката на уязвимостта, мерките, предприети от държавите членки в отговор на оценката на уязвимостта, както и информация за напредъка по изпълнението на предходни препоръчани мерки се предават, редовно и най-малко веднъж годишно, на Европейския парламент, Съвета и Комисията в съответствие с член 92. Член 33 Полезно взаимодействие между оценката на уязвимостта и механизма за оценка по Шенген 1. Полезното взаимодействие между оценката на уязвимостта и механизма за оценка по Шенген се увеличава максимално с цел създаване на подобрена картина на състоянието на функционирането на Шенгенското пространство, като се избягва, доколкото е възможно, дублирането на усилия от страна на държавите членки и се гарантира по-добре координирано използване на съответните финансови инструменти на Съюза в подкрепа на управлението на външните граници. 2. За целите, посочени в параграф 1, Комисията и Агенцията установяват необходимите договорености, за да споделят помежду си по редовен, сигурен и навременен начин цялата информация, свързана с резултатите от оценките на уязвимостта и резултатите от оценките, извършени в рамките на механизма за оценка по Шенген в областта на управлението на границите. Този механизъм за обмен обхваща докладите за оценките на уязвимостта и посещенията за оценка по Шенген, последващите препоръки, плановете за действие и всички актуализации на изпълнението на плановете за действие, представени от държавите членки. 3. За целите на механизма за оценка по Шенген, доколкото той се отнася до управлението на външните граници, Комисията споделя резултатите от оценките на уязвимостта с всички членове на екипите за оценка по Шенген, участващи в оценката на съответната държава членка. Тази информация се счита за чувствителна по смисъла на Регламент (ЕС) № 1053/2013 и се третира по съответния начин. 4. Договореностите, посочени в параграф 2, обхващат резултатите от оценките, извършени в рамките на механизма за оценка по Шенген в областта на връщането, за да се гарантира пълната осведоменост на Агенцията относно установените недостатъци, която да ѝ позволи да предложи подходящи мерки в подкрепа на съответните държави членки в това отношение. Член 34 Определяне на степени на въздействие за участъци от външните граници 1. Въз основа на извършените от Агенцията анализ на риска и оценка на уязвимостта и след постигане на съгласие със съответната държава членка, Агенцията определя или променя за всеки от участъците от външните граници на държавите членки следните степени на въздействие: а) ниска степен на въздействие, когато инцидентите, свързани с незаконна имиграция или трансгранични престъпления в района на съответния участък от границата, са с незначително въздействие върху граничната сигурност; б) средна степен на въздействие, когато инцидентите, свързани с незаконна имиграция или трансгранични престъпления в района на съответния участък от границата, са с умерено въздействие върху граничната сигурност; в) висока степен на въздействие, когато инцидентите, свързани с незаконна имиграция или трансгранични престъпления в района на съответния участък от границата, са със значително въздействие върху граничната сигурност. 2. С цел бързо справяне с кризисни ситуации в определен граничен участък, когато анализът на риска на Агенцията показва, че инцидентите, свързани с незаконна имиграция или трансгранични престъпления в района на съответния участък от външната граница, имат решаващо въздействие върху сигурността на границите до такава степен, че излагат на риск функционирането на Шенгенското пространство, Агенцията със съгласието на съответната държава членка определя временно „критична“ степен на въздействие за този участък от външната граница. 3. Когато между съответната държава членка и Агенцията не бъде постигнато съгласие във връзка с определянето на степента на въздействие на участък от външната граница, степента на въздействие, която е била определена за този участък от границата, не се променя. 4. Националният координационен център, в тясно сътрудничество с други компетентни национални органи, оценява постоянно дали е необходимо да се промени степента на въздействие на някой от участъците от външните граници, като взема предвид информацията, която се съдържа в националната картина на състоянието, и информира Агенцията за това. 5. Агенцията посочва степените на въздействие, определени за участъците от външните граници, в европейската картина на състоянието. Член 35 Реакция в зависимост от степените на въздействие 1. Държавите членки гарантират, че граничният контрол на участъците от външните граници съответства на определените степени на въздействие, както следва: а) когато за участък от външната граница е определена ниска степен на въздействие, националните органи, които отговарят за контрола на външните граници, организират редовен граничен контрол въз основа на анализ на риска и осигуряват наличието на достатъчно персонал и ресурси за този участък от границата; б) когато за участък от външната граница е определена средна степен на въздействие, националните органи, които отговарят за контрола на външните граници, в допълнение към мерките, предприети съгласно буква а) от настоящия параграф, осигуряват предприемането на подходящи мерки за граничен контрол в този участък от границата; при предприемането на тези мерки за граничен контрол се уведомява съответно националният координационен център; националният координационен център координира всяка подкрепа, предоставена в съответствие с член 21, параграф 3; в) когато за участък от външната граница е определена висока степен на въздействие, съответната държава членка, в допълнение към мерките, предприети съгласно буква б) от настоящия параграф, осигурява, чрез националния координационен център, необходимата подкрепа на националните органи, които действат в този участък от границата, и предприемането на засилени мерки за граничен контрол; тази държава членка може да поиска от Агенцията подкрепа, при спазване на условията за започване на съвместни операции или бърза гранична намеса, посочени в член 36; г) когато за участък от външната граница е определена критична степен на въздействие, Агенцията уведомява Комисията за това; изпълнителният директор, в допълнение към мерките, предприети съгласно буква в) от настоящия параграф, отправя препоръка в съответствие с член 41, параграф 1, като взема предвид текущата подкрепа от Агенцията; съответната държава членка отговаря на препоръката в съответствие с член 41, параграф 2. 2. Националните координационни центрове редовно информират Агенцията за мерките, предприети на национално равнище съгласно параграф 1, букви в) и г). 3. Когато е определена средна, висока или критична степен на въздействие за участък от външната граница, който е съседен на участък от границата на друга държава членка или трета държава, с която има споразумения, договорености или регионални мрежи съгласно членове 72 и 73, националният координационен център се свързва с националния координационен център на съседната държава членка или с компетентния орган на съседната трета държава и се стреми да координира заедно с Агенцията необходимите трансгранични мерки. 4. Съвместно с държавите членки Агенцията оценява определянето на степените на въздействие и на съответните мерки, предприети на национално равнище и на равнището на Съюза. Тази оценка се използва за целите на оценката на уязвимостта, която се изготвя от Агенцията в съответствие с член 32. РАЗДЕЛ 7 Действия на Агенцията по външните граници Член 36 Действия на Агенцията по външните граници 1. Държава членка може да поиска помощ от Агенцията при изпълнението на задълженията си за контрол на външните граници. Освен това Агенцията изпълнява мерки в съответствие с членове 41 и 42. 2. Агенцията организира оказването на подходяща оперативна и техническа помощ за приемащата държава членка и може, като действа в съответствие с приложимото право на Съюза и приложимото международно право, включително принципа на забрана за връщане, да предприеме една или повече от следните мерки: а) да координира съвместни операции за една или няколко държави членки и да разполага постоянния корпус и техническо оборудване; б) да организира бърза гранична намеса и да разполага постоянния корпус и техническо оборудване; в) да координира дейностите за една или няколко държави членки и трети държави по външните граници, включително съвместни операции с трети държави; г) да разполага постоянния корпус рамките на екипи за съдействие в управлението на миграцията, включително в зони на горещи точки, с цел, inter alia , да предоставя техническа и оперативна помощ, включително за дейностите по връщане, когато това е необходимо; д) в рамките на операциите, посочени в букви а), б) и в) от настоящия параграф, и в съответствие с Регламент (ЕС) № 656/2014 и международното право — да оказва техническа и оперативна помощ на държавите членки и на трети държави в подкрепа на операции по търсене и спасяване на бедстващи в морето лица, които могат да са следствие от операции за наблюдение на границите в морето; е) да осигурява приоритетно третиране на услугите на Eurosur за обединяване на данни. 3. Агенцията финансира или съфинансира дейностите, посочени в параграф 2, от своя бюджет в съответствие с приложимите към нея финансови правила. 4. При възникване на значителни допълнителни финансови потребности за Агенцията поради ситуация по външните граници тя без забавяне информира Европейския парламент, Съвета и Комисията за това. Член 37 Започване на съвместни операции и бърза гранична намеса по външните граници 1. Държава членка може да поиска от Агенцията да започне съвместни операции за справяне с нововъзникващи предизвикателства, включително с незаконна имиграция, настоящи и бъдещи заплахи по нейните външни граници или трансгранични престъпления, или да предостави увеличена оперативна и техническа помощ при изпълнението на задълженията ѝ по отношение на контрола на външните граници. Като част от искането държавата членка може също така да посочи профилите на оперативния персонал, нужен за съвместната операция, включително на персонала с изпълнителни правомощия, ако е приложимо. 2. По искане на държава членка, изправена пред ситуация на конкретни и прекомерни предизвикателства, особено когато на места по външните граници пристигат голям брой граждани на трети държави, които се опитват да влязат без разрешение на територията на посочената държава членка, Агенцията може да осъществи бърза гранична намеса за ограничен срок на територията на приемащата държава членка. 3. Изпълнителният директор оценява, одобрява и координира направените от държавите членки предложения за съвместни операции или бърза гранична намеса. Съвместните операции и бързата гранична намеса се предшестват от задълбочен, надежден и актуален анализ на риска, който дава възможност на Агенцията да подреди по приоритет предложените съвместни операции и бърза гранична намеса, като отчита степените на въздействие, определени за участъците от външните граници в съответствие с член 34, и наличието на ресурси. 4. Целите на съвместна операция или бърза гранична намеса могат да бъдат постигнати като част от многоцелева операция. Тези операции може да включват функции за брегова охрана и предотвратяване на трансгранични престъпления, като се обръща особено внимание на борбата срещу незаконното превеждане на мигранти през граница или трафика на хора, както и управление на миграцията, като се обръща особено внимание на установяването на самоличност, регистрацията, събирането на информация и връщането. Член 38 Оперативни планове за съвместни операции 1. При подготовката на съвместна операция изпълнителният директор, в сътрудничество с приемащата държава членка, изготвя списък на необходимото техническо оборудване, персонал и профили на персонала — включително, ако е приложимо, на персонала, на когото трябва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия в съответствие член 82, параграф 2. Списъкът се изготвя, като се вземат предвид наличните ресурси на приемащата държава членка и искането на приемащата държава членка съгласно член 37. Въз основа на тези елементи Агенцията определя пакет от мерки за техническо и оперативно подкрепление, както и дейности за изграждане на капацитет, които да бъдат включени в оперативния план. 2. Изпълнителният директор изготвя оперативен план за съвместни операции по външните граници. Изпълнителният директор и приемащата държава членка, като се консултират своевременно и в тясно сътрудничество с участващите държави членки, постигат съгласие по оперативния план, в който подробно се описват организационните и процедурните аспекти на съвместната операция. 3. Оперативният план е задължителен за Агенцията, приемащата държава членка и участващите държави членки. Той обхваща всички аспекти, които се считат за необходими за провеждането на съвместната операция, включително: а) описание на ситуацията заедно с начина на действие и целите на разполагането, включително оперативната цел; б) очакваната продължителност на съвместната операция, необходима за постигането на целите на операцията; в) географската зона, в която ще се проведе съвместната операция; г) описание на задачите, включително тези, за които са необходими изпълнителни правомощия, отговорностите, включително по отношение на зачитането на основните права и изискванията в областта на защитата на данните, и специалните указания за екипите, включително относно разрешените справки в бази данни и разрешените служебни оръжия, боеприпаси и оборудване в приемащата държава членка; д) състава на екипите, както и разполагането на други компетентни служители; е) разпоредби, свързани с командването и упражняването на контрол, включително имената и чиновете на граничните служители от приемащата държава членка, които отговарят за сътрудничеството с членовете на екипите и Агенцията, по-специално имената и чиновете на граничните служители, които упражняват командването по време на разполагането, и мястото на членовете на екипите в командната верига; ж) техническото оборудване, което трябва да бъде разположено по време на съвместната операция, включително специални изисквания като условия за употреба, необходим персонал, превоз и други логистични въпроси, както и финансови разпоредби; з) подробни разпоредби за незабавно докладване на инциденти от страна на Агенцията пред управителния съвет и съответните национални органи; и) схема за докладване и оценяване, която включва сравнителни показатели за доклада за оценка, включително относно защитата на основните права, и краен срок за предаване на окончателния доклад за оценка; й) по отношение на морските операции — конкретна информация за съответната юрисдикция и приложимото законодателство в географската област, в която се провежда съвместната операция, включително препратки към националното право, международното право и правото на Съюза относно залавянето на лица, спасителните операции по море и свалянето на брега; в това отношение оперативният план се утвърждава в съответствие с Регламент (ЕС) № 656/2014; к) условията на сътрудничество с трети държави, други органи, служби и агенции на Съюза или международни организации; л) общи указания относно това как да се осигурят гаранции за основните права по време на оперативна дейност на Агенцията; м) процедури, чрез които лицата, нуждаещи се от международна закрила, жертвите на трафик на хора, непридружените малолетни и непълнолетни лица и лицата в уязвимо положение се пренасочват към компетентните национални органи за получаване на подходяща помощ; н) процедури, установяващи механизъм за получаване и предаване на Агенцията на жалби срещу лица, участващи в оперативни дейности на Агенцията, включително гранични служители или други компетентни служители на приемащата държава членка и членове на екипите, съдържащи твърдения за нарушения на основните права в контекста на участието на тези лица в оперативните дейности на Агенцията; о) мерки за логистичната организация, включително информация за условията на работа и средата в зоната, в която се провежда съвместната операция. 4. Всякакви изменения или адаптации на оперативния план изискват съгласието на изпълнителния директор и на приемащата държава членка, като се провежда консултация с участващите държави членки. Агенцията изпраща незабавно екземпляр от изменения или адаптирания оперативен план на участващите държави членки. 5. Настоящият член се прилага mutatis mutandis за всички операции на Агенцията. Член 39 Процедура за започване на бърза гранична намеса 1. Искането на държава членка за започване на бърза гранична намеса включва описание на ситуацията, възможните цели и очакваните нужди, както и необходимите профили на персонала, включително на персонала с изпълнителни правомощия, когато е приложимо. Ако е необходимо, изпълнителният директор може незабавно да изпрати експерти от Агенцията, които да оценят ситуацията по външните граници на засегнатата държава членка. 2. Изпълнителният директор незабавно уведомява управителния съвет за постъпило искане от държава членка за започване на бърза гранична намеса. 3. Когато взема решение относно искането на държава членка, изпълнителният директор отчита констатациите от анализа на риска на Агенцията и аналитичната категория в европейската картина на състоянието, както и резултатите от оценката на уязвимостта, посочена в член 32, а също и всяка друга информация, предоставена от засегнатата държава членка или от друга държава членка. 4. Изпълнителният директор незабавно оценява възможностите за пренасочване на наличните членове на екипи в рамките на постоянния корпус, по-специално на намиращия се в други оперативни зони редовен персонал и персонал, командирован към Агенцията от държавите членки. Изпълнителният директор също така оценява допълнителната нужда от разполагане на оперативен персонал в съответствие с член 57, а при изчерпване на този персонал в рамките на изискваните профили— от задействане на резерва за бързо реагиране в съответствие с член 58. 5. Изпълнителният директор взема решение относно искането за започване на бърза гранична намеса в рамките на два работни дни от датата на получаване на искането. Изпълнителният директор уведомява писмено едновременно засегнатата държава членка и управителния съвет за взетото решение. В решението се посочват основните мотиви, на които то се основава. 6. При вземането на решението, посочено в параграф 5 от настоящия член, изпълнителният директор информира държавите членки за възможността да бъде поискан допълнителен оперативен персонал в съответствие с член 57 и, когато е приложимо, член 58, като посочва възможния брой и профили на персонала, който трябва да бъде осигурен от всяка държава членка. 7. Ако изпълнителният директор вземе решение за започване на бърза гранична намеса, той разполага наличните екипи за управление на границите от постоянния корпус и оборудване от фонда от техническо оборудване в съответствие с член 64, а когато е необходимо — взема решение за незабавното подкрепление с един или няколко екипа за управление на границите в съответствие с член 57. 8. Незабавно и във всеки случай не по-късно от три работни дни, считано от датата на решението, изпълнителният директор изготвя и постига съгласие с приемащата държава членка по оперативен план съгласно член 38, параграф 2. 9. След постигане на съгласие по оперативния план и представянето му на държавите членки изпълнителният директор незабавно разполага наличния оперативен персонал чрез пренасочване от други оперативни зони или от други задължения. 10. Успоредно с разполагането на персонал, посочено в параграф 9, и когато това е необходимо, за да се гарантира незабавното подкрепление на екипите за управление на границите, преразпределени от други зони или от други задължения, изпълнителният директор отправя искане до държавите членки, в което посочва броя и профилите на допълнителния персонал, който трябва да бъде разположен допълнително от техните национални списъци за краткосрочно разполагане, посочени в член 57. 11. Ако възникне ситуация, в която екипите за управление на границите, посочени в параграф 7, и персоналът, посочен в параграф 10 от настоящия член, са недостатъчни, изпълнителният директор може да задейства резерва за бързо реагиране, като отправи до всяка държава членка искане с броя и профилите на допълнителния персонал, който да бъде разположен съгласно член 58. 12. Информацията, посочена в параграфи 10 и 11, се предоставя писмено на националните звена за контакт и включва датата, на която ще се осъществи разполагането. На националните звена за контакт се предоставя и копие от оперативния план. 13. Държавите членки гарантират, че на Агенцията незабавно се предоставя нужният брой персонал със съответните профили, за да се осигури пълно разполагане в съответствие с член 57 и, когато е приложимо, член 58. 14. Разполагането на първите екипи за управление на границите, преразпределени от други зони и от други задължения, се осъществява не по-късно от пет работни дни след датата, на която е постигнато съгласие по оперативния план между изпълнителния директор и приемащата държава членка. Когато е необходимо, допълнителни екипи за управление на границите се разполагат не по-късно от 12 работни дни след датата, на която е постигнато съгласие по оперативния план. 15. При предприемането на бърза гранична намеса изпълнителният директор, след консултация с управителния съвет, незабавно съобразява приоритетите от гледна точка на текущите и планираните съвместни операции на Агенцията по други външни граници, за да осигури евентуално преразпределяне на ресурси към зони по външните граници, където има най-голяма нужда от засилено разполагане на ресурси. Член 40 Екипи за съдействие в управлението на миграцията 1. Когато държава членка е изправена пред прекомерни миграционни предизвикателства в определени зони на горещи точки по външните си граници, характеризиращи се с голям приток на смесени миграционни потоци, тя може да поиска техническо и оперативно подкрепление от екипи за съдействие в управлението на миграцията, съставени от експерти от съответните органи, служби и агенции на Съюза, които действат в съответствие с техния мандат. Държавата членка представя на Комисията искане за подкрепление и оценка на нуждите. Въз основа на оценката на нуждите на Комисията предава искането на Агенцията, на EASO, на Европол и на други компетентни органи, служби и агенции на Съюза, в зависимост от случая. 2. Съответните компетентни органи, служби и агенции на Съюза разглеждат —в съответствие със своя мандат — искането на държавата членка за подкрепление и оценката на нейните нужди с цел да се подготви мащабен пакет за подкрепление, състоящ се от различни дейности, координирани от съответните органи, служби и агенции на Съюза, който да бъде одобрен от засегнатата държава членка. Комисията координира този процес. 3. Комисията, в сътрудничество с приемащата държава членка и компетентните органи, служби и агенции на Съюза, в съответствие с техния мандат, определя условията за сътрудничеството в зоната на гореща точка и отговаря за координирането на дейностите на екипите за съдействие в управлението на миграцията. 4. Техническото и оперативното подкрепление, което се осигурява при пълно зачитане на основните права от постоянния корпус в рамките на екипите за съдействие в управлението на миграцията, може да включва предоставянето на: а) помощ, при пълно зачитане на основните права, при скрининга на граждани на трети държави, които пристигат на външните граници, включително установяването на тяхната самоличност, тяхната регистрация, както и получаването на информация от тях, а също и — когато е поискано от държавата членка — снемането на дактилоскопични отпечатъци от граждани на трети държави и предоставянето на информация относно целта на тези процедури; б) първоначална информация на лицата, които желаят да кандидатстват за международна закрила и насочването им към компетентните национални органи на съответната държава членка или към експертите, разположени от EASO; в) техническа и оперативна помощ в областта на връщането в съответствие с член 48, включително при подготовката и организацията на операции по връщане; г) необходимо техническо оборудване. 5. При необходимост екипите за съдействие в управлението на миграцията включват служители с експертен опит в областта на закрилата на децата, трафика на хора, защитата срещу основано на пола насилие или на основите права. Член 41 Предложени действия по външните граници 1. Въз основа на резултатите от оценката на уязвимостта или когато за един или няколко участъка от външните граници е определена критична степен на въздействие и като се вземат предвид съответните елементи в плановете за действие при извънредни ситуации на държавата членка, в анализа на риска на Агенцията и в аналитичната категория в европейската картина на състоянието, изпълнителният директор препоръчва на засегнатата държава членка да поиска от Агенцията да започне, да проведе или да адаптира съвместни операции, бърза гранична намеса или всякакви други подходящи действия от страна на Агенцията, предвидени в член 36. 2. Засегнатата държава членка отговаря на препоръката на изпълнителния директор, посочена в параграф 1, в срок от шест работни дни. В случай на отрицателен отговор на препоръката, държавата членка обосновава своя отговор. Изпълнителният директор без забавяне уведомява управителния съвет и Комисията за препоръчаните действия и обосновката на отрицателния отговор, за да се прецени дали може да се поиска предприемането на спешни действия в съответствие с член 42. Член 42 Ситуация по външните граници, която изисква спешни действия 1. Когато контролът на външните граници стане неефективен до степен, при която възниква риск да бъде изложено на опасност функционирането на Шенгенското пространство, тъй като: а) дадена държава членка не изпълнява необходимите мерки в съответствие с решение на управителния съвет, посочено в член 32, параграф 10; или б) дадена държава членка, изправена пред конкретни и прекомерни предизвикателства по външната граница, не е поискала от Агенцията достатъчна подкрепа съгласно член 37, 39 или 40 или не е предприела необходимите мерки за изпълнение на действията по посочените членове или по член 41; Съветът, въз основа на предложение от Комисията, може да приеме без забавяне чрез акт за изпълнение решение, в което се набелязват мерките за смекчаване на тези рискове, които трябва да бъдат изпълнени от Агенцията, и в което се изисква от засегнатата държава членка да си сътрудничи с Агенцията при изпълнението на тези мерки. Преди да изготви предложението си, Комисията провежда консултация с Агенцията. 2. При възникване на ситуация, изискваща спешни действия, Европейският парламент се информира без забавяне за тази ситуация, както и за последващите мерки и решения, взети в отговор на тази ситуация. 3. За да се намали рискът от излагане на опасност на Шенгенското пространство, в решението на Съвета, посочено в параграф 1, се предвижда Агенцията да предприеме една или повече от следните мерки: а) да организира и координира бърза гранична намеса и да разположи постоянния корпус, включително екипи от резерва за бързо реагиране; б) да разположи постоянния корпус в рамките на екипите за съдействие в управлението на миграцията, по-специално в зони на горещи точки; в) да координира дейностите за една или няколко държави членки и трети държави по външните граници, включително съвместни операции с трети държави; г) да разположи техническо оборудване; д) да организира действия за намеса в областта на връщането. 4. В рамките на два работни дни, считано от датата на приемане на решението на Съвета, посочено в параграф 1, изпълнителният директор: а) определя действията, които трябва да се предприемат за практическото изпълнение на мерките, посочени в решението, включително техническото оборудване, както и броя и профилите на оперативния персонал, необходими за постигането на целите на посоченото решение; б) изготвя проект на оперативния план и го представя на засегнатите държави членки. 5. Изпълнителният директор и засегнатата държава членка постигат съгласие по оперативния план, посочен в параграф 4, буква б), в рамките на три работни дни след датата на представянето му. 6. Агенцията разполага, без забавяне и във всеки случай в рамките на пет работни дни от утвърждаването на оперативния план, необходимия оперативен персонал от постоянния корпус за целите на практическото изпълнение на мерките, набелязани в решението на Съвета, посочено в параграф 1. Допълнителни екипи се разполагат на втори етап, доколкото е необходимо, и във всеки случай в рамките на 12 работни дни след утвърждаването на оперативния план. 7. Агенцията и държавите членки изпращат на мястото на разполагането необходимото техническо оборудване и компетентния персонал за практическото изпълнение на мерките, набелязани в решението на Съвета, посочено в параграф 1, без забавяне и във всеки случай в рамките на 10 работни дни след утвърждаването на оперативния план. Допълнително оборудване се разполага на втори етап, доколкото е необходимо, съгласно член 64. 8. Засегнатата държава членка се съобразява с решението на Съвета, посочено в параграф 1. За тази цел тя незабавно започва да си сътрудничи с Агенцията и предприема необходимите действия с цел да улесни изпълнението на решението и практическото изпълнение на мерките, определени в същото решение и в оперативния план, по който е постигнато съгласие с изпълнителния директор, по-специално като изпълнява задълженията, предвидени в членове 43, 82 и 83. 9. В съответствие с член 57 и, когато е приложимо, с член 39, държавите членки осигуряват оперативния персонал, определен от изпълнителния директор в съответствие с параграф 4 от настоящия член. 10. Комисията извършва мониторинг на изпълнението на мерките, набелязани в решението на Съвета, посочено в параграф 1, както и на действията, които Агенцията предприема за тази цел. Ако в срок от 30 дни засегнатата държава членка не се съобрази с решението на Съвета, посочено в параграф 1 от настоящия член, и не започне да си сътрудничи с Агенцията в съответствие с параграф 8 от настоящия член, Комисията може да започне процедурата, предвидена в член 29 от Регламент (ЕС) 2016/399. Член 43 Указания за екипите 1. По време на разполагането на екипи за управление на границите, екипи за връщане и екипи за съдействие в управлението на миграцията, приемащата държава членка или, в случай на сътрудничество с трета държава съгласно споразумение за статута, засегнатата трета държава дава указания на екипите в съответствие с оперативния план. 2. Агенцията, чрез своя координиращ служител, може да съобщи на приемащата държава членка своето мнение относно указанията, дадени на екипите. В този случай приемащата държава членка взема предвид това мнение и се съобразява с него, доколкото е възможно. 3. Когато указанията, дадени на екипите, не са в съответствие с оперативния план, координиращият служител незабавно докладва на изпълнителния директор, който може, ако е целесъобразно, да предприеме действия в съответствие с член 46, параграф 3. 4. Когато изпълняват своите задачи и упражняват правомощията си, членовете на екипите зачитат изцяло основните права, включително достъпа до процедури за предоставяне на убежище, и човешкото достойнство и обръщат специално внимание на уязвимите лица. Всички мерки, предприемани при изпълнението на техните задачи и упражняването на техните правомощия, трябва да са пропорционални на преследваните с мерките цели. Когато изпълняват своите задачи и упражняват правомощията си, членовете на екипите не дискриминират лицата въз основа на признаци като пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, в съответствие с разпоредбите на член 21 от Хартата. 5. За членовете на екипите, които не са част от редовния персонал, остават приложими дисциплинарните мерки на тяхната изпращаща държава членка. Изпращащата държава членка предвижда подходящи дисциплинарни или други мерки в съответствие със своето национално право при нарушения на основните права или на задълженията за международна закрила, които са извършени в хода на оперативната дейност на Агенцията. 6. По отношение на членовете на редовния персонал, разположени като членове на екипите, могат да се прилагат дисциплинарни мерки, предвидени в Правилника за длъжностните лица и Условията за работа, и на мерки с дисциплинарен характер, предвидени в надзорния механизъм, посочен в член 55, параграф 5, буква а). Член 44 Координиращ служител 1. Агенцията осигурява оперативното изпълнение на всички организационни аспекти на съвместни операции, пилотни проекти или бърза гранична намеса, включително присъствието на членове на редовния персонал. 2. Без да се засяга член 60, изпълнителният директор назначава един или повече експерти от редовния персонал, които се разполагат като координиращи служители за всяка съвместна операция или бърза гранична намеса. Изпълнителният директор уведомява приемащата държава членка за назначението. 3. Координиращият служител действа от името на Агенцията във всички аспекти на разполагането на екипите. Задачата на координиращия служител е да насърчава сътрудничеството и координацията между приемащата и участващите държави членки. Координиращият служител се подпомага и консултира от най-малко един наблюдател на основните права. Координиращият служител по-специално: а) действа като средство за връзка между Агенцията, приемащата държава членка и членовете на екипите, като предоставя помощ от името на Агенцията по всички въпроси, свързани с условията на разполагането в екипите; б) извършва мониторинг за правилното изпълнение на оперативния план, включително, в сътрудничество с наблюдатели на основните права, по отношение на защитата на основните права и докладва на изпълнителния директор по тези въпроси; в) действа от името на Агенцията във всички аспекти на разполагането на екипите си и докладва на Агенцията във връзка с тези аспекти; г) докладва на изпълнителния директор, когато указанията, дадени на екипите от приемащите държави членки, не са в съответствие с оперативния план, по-специално в областта на основните права, и когато е целесъобразно, предлага изпълнителният директор да разгледа възможността за вземане на решение в съответствие с член 46. 4. В контекста на съвместни операции или бърза гранична намеса изпълнителният директор може да упълномощи координиращия служител да подпомага уреждането на разногласия във връзка с изпълнението на оперативния план и разполагането на екипите. Член 45 Разходи 1. Агенцията покрива изцяло следните разходи, извършени от държавите членки при осигуряване на членове на техен персонал с цел краткосрочното им разполагане като членове на екипите към държавите членки и към трети държави в съответствие с член 57 или към държавите членки чрез резерва за бързо реагиране в съответствие с член 58: а) пътни разходи от изпращащата до приемащата държава членка и от приемащата до изпращащата държава членка, в рамките на приемащата държава членка за целите на разполагането или пренасочване в рамките на приемащата държава членка или към друга приемаща държава членка, както и за целите на разполагането и пренасочването към или в рамките на друга трета държава; б) разходи, свързани с ваксинации; в) разходи, свързани с нуждата от специални застраховки; г) разходи, свързани със здравни грижи, включително психологическа помощ; д) дневни надбавки, включително разходи за настаняване. 2. Въз основа на предложение на изпълнителния директор управителният съвет приема подробни правила за възстановяването на разходите, направени от персонала, разположен за кратък срок в съответствие с членове 57 и 58, и ги актуализира при необходимост. За да се осигури спазване на приложимата правна уредба, изпълнителният директор прави предложение след получаването на положително становище от Комисията. Подробните правила се основават, доколкото е възможно, на опростени варианти за разходите в съответствие с член 125, параграф 1, букви в), г) и д) от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046. Когато е целесъобразно, управителният съвет се стреми да осигури съгласуваност с правилата, приложими за разходите за командировки на редовния персонал. Член 46 Решения за спиране, прекратяване или отказ за започване на дейности 1. Изпълнителният директор прекратява всяка дейност на Агенцията, за която вече не са изпълнени условията за нейното провеждане. Преди прекратяването на дейности изпълнителният директор уведомява засегнатата държава членка за това. 2. Държавите членки, които участват в оперативна дейност на Агенцията, могат да поискат от изпълнителния директор да прекрати съответната оперативна дейност. Изпълнителният директор уведомява управителния съвет за това искане. 3. Изпълнителният директор може, след като информира засегната държава членка, да оттегли финансирането на дейност, да я спре или прекрати, ако приемащата държава членка не спазва оперативния план. 4. След консултация със служителя по въпросите на основните права и след като бъде информирана засегнатата държава членка, изпълнителният директор оттегля финансирането за всяка дейност на Агенцията или спира или прекратява, изцяло или частично, всяка дейност на Агенцията, ако счете, че във връзка с тази дейност са налице нарушения на основни права или задължения за международна закрила, които са сериозни или има вероятност да продължат. 5. Изпълнителният директор, след като се консултира със служителя по въпросите на основните права, решава да не започва дейност на Агенцията, за която счита, че още при започване на дейността ще бъдат налице сериозни основания за нейното спиране или прекратяване, защото тя би могла да доведе до сериозни нарушения на основни права или задължения за международна закрила. Изпълнителният директор информира засегнатата държава членка за това решение. 6. Решенията по параграфи 4 и 5 се основават на надлежно обосновани съображения. Когато взема тези решения, изпълнителният директор отчита съответната информация, като например броя и съдържанието по същество на регистрираните жалби, които не са уредени от националните компетентни органи, докладите за сериозни инциденти, докладите от координиращи служители, съответни международни организации и институции, органи, служби и агенции на Съюза в областите, обхванати от настоящия регламент. Изпълнителният директор уведомява управителния съвет за тези решения и ги обосновава. 7. Когато изпълнителният директор реши да спре или да прекрати разполагането от Агенцията на екип за съдействие в управлението на миграцията, той информира за решението си другите съответни органи, служби и агенции, които осъществяват дейност в зоната на гореща точка. Член 47 Оценка на дейностите Изпълнителният директор оценява резултатите от всички оперативни дейности на Агенцията. Той предава на управителния съвет подробни доклади за оценка в срок от 60 дни след приключването на тези дейности, като те са придружени от бележките на служителя по въпросите на основните права. Изпълнителният директор извършва цялостен анализ на тези резултати с цел подобряване на качеството, съгласуваността и ефективността на бъдещите дейности и включва този анализ в годишния доклад за дейността на Агенцията. Изпълнителният директор се уверява, че Агенцията взема предвид анализа на тези резултати при бъдещи оперативни дейности. РАЗДЕЛ 8 Дейност на Агенцията в областта на връщането Член 48 Връщане 1. Без да разглежда по същество решенията за връщане, които остават от изключителната компетентност на държавите членки, и при зачитане на основните права, общите принципи на правото на Съюза и международното право, включително международната закрила, зачитането на принципа на забрана за връщане и правата на детето, във връзка с връщането, Агенцията: а) предоставя техническа и оперативна помощ на държавите членки в областта на връщането, включително при: i) събирането на информацията, необходима за приемане на решения за връщане, установяване на самоличността на граждани на трети държави, които са обект на процедури за връщане и други дейности на държавите членки, които предхождат връщането и са свързани с него, както и дейности на държавите членки, които следват пристигането и връщането, с цел изграждане на интегрирана система за управление на връщането между компетентните органи на държавите членки с участието на компетентни органи на трети държави и други заинтересовани страни; ii) получаването на пътни документи, включително чрез консулско сътрудничество, без да разкрива информация, свързана с факта на подаване на заявление за международна закрила, или друга информация, която не е необходима за осъществяването на връщането; iii) организирането и координирането на операции по връщане и предоставянето на помощ във връзка със случаи на доброволно връщане в сътрудничество с държавите членки; iv) подпомаганото доброволно връщане от държавите членки, като предоставя помощ на подлежащите на връщане лица по време на етапите, които предхождат връщането и са свързани с него, както и етапите, които следват пристигането и връщането, като се вземат предвид нуждите на уязвимите лица; б) предоставя техническа и оперативна помощ на държавите членки, изправени пред предизвикателства, свързани с техните системи за връщане; в) като се консултира със служителя по въпросите на основните права, разработва необвързващ референтен модел на национални информационни системи за управление на делата по връщането, в който е описана структурата на тези системи, и предоставя техническа и оперативна помощ на държавите членки при разработването на съвместими с модела системи; г) управлява и доразвива платформа за интегрирано управление на връщането и комуникационна инфраструктура, която позволява свързването на системите за управление на връщането на държавите членки с платформата за целите на обмена на данни и информация, включително автоматизирания обмен на статистически данни, и предоставя техническа и оперативна помощ на държавите членки при свързването им с ко