РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021-1119 създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение н

Регламент (ЕС) 2021/1119 относно създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти Консолидиран ТЕКСТ: 32021R1119 — BG — 07.04.2026 02021R1119 — BG — 07.04.2026 — 001.001 ►B РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1119 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 юни 2021 година за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1) Изменен с: Официален вестник № страница дата ►M1 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2026/667 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2026 година L 667 1 18.3.2026 ▼B РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1119 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 юни 2021 година за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) Член 1 Предмет и приложно поле С настоящия регламент се създава рамка за необратимо и постепенно намаляване на антропогенните емисии на парникови газове по източници и засилването на поглъщанията попоглътители, уредени от правото на Съюза. С настоящия регламент се определя обвързваща цел за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г. в стремежа да се постигне дългосрочната цел по отношение на температурата, посочена в член 2, параграф 1, буква а) от Парижкото споразумение, и се създава рамка за постигането на напредък към глобалната цел за адаптацията, посочена в член 7 от Парижкото споразумение. В настоящия регламент се определя и обвързваща цел за Съюза за нетно вътрешно намаление на емисиите на парникови газове за 2030 г. ►M1 С настоящия регламент се определя и обвързваща цел на Съюза за 2040 г. ◄ Настоящият регламент се прилага за антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове, изброени в част 2 от приложение V към Регламент (ЕС) 2018/1999. Член 2 Цел за неутралност по отношение на климата 1. Емисиите на парникови газове и поглъщанията в целия Съюз, уредени в правото на Съюза, трябва да бъдат балансирани в рамките на Съюза най-късно до 2050 г., като към тази дата се постигне намаление до нулеви нетни емисии, а след това Съюзът ще се стреми към постигането на отрицателни емисии. 2. Компетентните институции на Съюза и държавите членки предприемат необходимите мерки, съответно на равнището на Съюза и на национално равнище, за да спомогнат за колективното постигане на целта за неутралност по отношение на климата, определена в параграф 1, като вземат предвид значението на насърчаването както на справедливостта и солидарността между държавите членки, така и на разходната ефективност при постигането на тази цел. Член 3 Научно становище относно изменението на климата 1. Поради своята независимост и научен и технически опит Европейският научен консултативен съвет по изменението на климата, създаден съгласно член 10а от Регламент (ЕО) № 401/2009 (наричан по-нататък „консултативният съвет“), служи като отправна точка за Съюза в областта на научните познания, свързани с изменението на климата. 2. Задачите на консултативния съвет включват: а) разглеждане на най-новите научни констатации от докладите на МКИК и научните данни за климата, по-специално във връзка с информацията, която е от значение за Съюза; б) предоставяне на научни становища и изготвяне на доклади относно действащи и предложени мерки на Съюза, цели в областта на климата и индикативни бюджети за парниковите газове, както и тяхната съгласуваност с целите на настоящия регламент и международните задължения на Съюза съгласно Парижкото споразумение; в) оказване на принос към обмена на независими научни знания в областта на моделирането, мониторинга и перспективните научни изследвания и иновации, които допринасят за намаляване на емисиите или увеличаване на поглъщанията; г) определяне на действия и възможности, необходими за успешното постигане на целите на Съюза в областта на климата; д) повишаване на осведомеността относно изменението на климата и последиците от него, както и стимулиране на диалога и сътрудничеството между научните организации в рамките на Съюза, в допълнение към вече предприетата работа и усилия. 3. В работата си консултативният съвет се ръководи от наличните най-добри и най-съвременни научни данни, включително последните доклади на МКИК, IPBES и други международни органи. Съветът следва напълно прозрачни процедури и прави докладите си публично достъпни. Той може да вземе предвид, ако има такава, работата на националните консултативни органи по въпросите на климата, посочени в параграф 4. 4. Във връзка със засилването на ролята на науката за политиката в областта на климата всяка държава членка се приканва да създаде национален консултативен орган по въпросите на климата, който отговаря за предоставянето на експертни научни консултации относно политиката в областта на климата на компетентните национални органи съгласно предвиденото от съответната държава членка. Ако реши да създаде такъв консултативен орган, държавата членка информира ЕАОС. Член 4 Междинни цели на Съюза в областта на климата 1. За да се постигне целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, обвързващата цел на Съюза в областта на климата за 2030 г. е да се намалят вътрешните нетни емисии на парникови газове (емисиите след приспадане на поглъщанията) до 2030 г. с най-малко 55 % в сравнение с нивата от 1990 г. При изпълнението на целта, посочена в първа алинея, компетентните институции на Съюза и държавите членки отдават приоритетно значение на бързото и предвидимо намаляване на емисиите и същевременно засилват поглъщанията от естествени поглътители. За да се гарантира, че до 2030 г. са положени достатъчно усилия за смекчаване на последиците, за целите на настоящия регламент и без да се засяга прегледът на законодателството на Съюза, посочен в параграф 2, приносът на нетните поглъщания към целта на Съюза за климата за 2030 г. се ограничава до 225 милиона тона CO 2 еквивалент. За да се увеличи способността на Съюза за поглъщане на въглерод в съответствие с целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., Съюзът трябва да се стреми да постигне по-голям обем нетно поглъщане на въглерод през 2030 г. 2. До 30 юни 2021 г. Комисията прави преглед на относимото законодателство на Съюза с оглед на постигането на целта, определена в параграф 1 от настоящия член, и на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, и разглежда възможността за предприемане на необходимите мерки, включително приемане на законодателни предложения, в съответствие с Договорите. В рамките на прегледа, посочен в първа алинея, и на бъдещите прегледи Комисията оценява по-специално дали в правото на Съюза са предвидени подходящи инструменти и стимули за привличане на необходимите инвестиции и предлага мерки, ако това е необходимо. След като приеме законодателни предложения, Комисията следи законодателните процедури за различните предложения и може да докладва на Европейския парламент и на Съвета по въпроса дали предвиденият резултат от тези законодателни процедури, взети заедно, би постигнал целта, посочена в параграф 1. Ако предвиденият резултат не води до резултати, съответни на целта, посочена в параграф 1, Комисията може да предприеме необходимите мерки, включително приемане на законодателни предложения, в съответствие с Договорите. ▼M1 3. За да се постигне целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, обвързващата цел на Съюза в областта на климата за 2040 г. е до 2040 г. нетните емисии на парникови газове (емисиите след приспадане на поглъщанията) да се намалят с 90 % в сравнение с нивата от 1990 г. 4. Във връзка с перспективата за периода след 2030 г., Комисията извършва преглед на относимото законодателство на Съюза с оглед осигуряване на възможност за постигане на целта, определена в параграф 3 от настоящия член, и на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, и разглежда предприемането на необходимите мерки според нуждите и въз основа на подробни оценки на въздействието, в съответствие с Договорите. Комисията продължава да укрепва инициативите, отнасящи се до благоприятната рамка и се стреми да ускори тяхното приемане и прилагане, за да гарантира, че са налице условия за подкрепа на засегнатите юридически и физически лица, например европейската промишленост и европейските граждани, по време на прехода, за постигане на целите, определени в параграфи 1 и 3 от настоящия член, на целта за неутралност по отношение на климата, посочена в член 2, параграф 1, и на неутрална по отношение на климата икономика. 5. В рамките на прегледа, посочен в параграф 4, първа алинея, за да се улесни постигането на целта, определена в параграф 3, Комисията гарантира, че в законодателните предложения са отразени по подходящ начин следните елементи: а) от 2036 г., адекватен принос за постигането на целта в областта на климата 2040 г. за висококачествени международни кредити съгласно член 6 от Парижкото споразумение за не повече от 5 % от нетните емисии на Съюза през 1990 г., което съответства на вътрешно намаление на нетните емисии на парникови газове до 2040 г. с 85 % в сравнение с равнищата от 1990 г., по едновременно амбициозен и разходоефективен начин, в подкрепа на постигането от Съюза и трети държави на нетни траектории за намаляване на емисиите на парникови газове, съвместими с целта на Парижкото споразумение за задържане на покачването на средната температура в световен мащаб значително под 2 o C и продължаване на усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 o C над равнищата от прединдустриалния период, като се гарантира екологосъобразността на тези кредити и същевременно се насърчава технологичното лидерство на Съюза; може да се обмисли пилотен период от 2031 до 2035 г. за иницииране на пазар за международни кредити с високо качество и висок интегритет; произходът, критериите за качество и другите условия относно придобиването и използването на такива кредити се уреждат в правото на Съюза, за да се гарантира, че кредитите се основават на надеждни и преобразуващи дейности в партньорските държави с цел постигане на цели и политики в областта на климата, които са съвместими с дългосрочната цел по отношение на температурата, установена в Парижкото споразумение, че са предмет на солидни гаранции, включително гарантиране на почтеност, избягване на двойното отчитане, допълняемост, постоянство, прозрачно управление, стабилни методики за мониторинг, докладване и проверка, както и че осигуряват икономически, социални и екологични съпътстващи ползи и гаранции за правата на човека, и имат висока степен на амбиция за споделяне на приходите за адаптиране и споделяне на ползите от смекчаването на последиците от изменението на климата със засегнатите държави; при определянето на критериите за качество Комисията разглежда, когато е подходящо, необходимостта от допълване на критериите, установени в член 6, параграф 4 от Парижкото споразумение, за да се гарантира спазването на тези гаранции и да се осигури най-високо качество на международните кредити за намалени емисии, по-специално по отношение на постоянството и правата на човека; б) ролята на вътрешните постоянни поглъщания в рамките на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза (наричана по-нататък „СТЕ на ЕС“), установена с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ), за компенсиране на остатъчните емисии, които трудно могат да бъдат намалени; в) по-голяма гъвкавост между секторите и инструментите и в техните рамки, за да се подпомогне постигането на целите по прост и разходоефективен начин; г) реалистичният принос на поглъщанията на въглерод към общото усилие за намаляване на емисиите, като същевременно се отчита несигурността на естествените поглъщания и се гарантира, че евентуалните дефицити няма да бъдат за сметка на други икономически сектори, без да се засяга възможността държавите членки да използват излишъка от естествените поглъщания, за да компенсират емисиите си в други сектори; д) необходимостта да се поддържат, управляват и увеличават, доколкото е подходящо, естествените поглътители в дългосрочен план, да се опазва и възстановява биологичното разнообразие и да се насърчава устойчивата и кръгова биоикономика, както и да се вземат предвид последиците от различията във възрастовата структура на горите, естествената променливост и несигурности, особено онези, които са свързани с въздействията на изменението на климата и естествените смущения върху сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство; е) целите и усилията на държавите членки след 2030 г. следва да отразяват разходната ефективност и солидарността, като се отчитат различните национални обстоятелства и особености, включително тези на островите и на най-отдалечените региони; ж) най-добрите налични и най-новите научни данни, включително последните доклади на МКИК и на консултативния съвет; з) социалното, икономическото и екологичното въздействие в държавите членки, включително във връзка с целите за декарбонизация и конкурентоспособност на европейската промишленост; и) разходите, свързани с бездействието, и ползите от действията в средносрочен и дългосрочен план; й) необходимостта да се гарантира и подкрепи честен и справедлив, прагматичен, разходоефективен и социално балансиран преход за всички, като се отчитат различните национални обстоятелства и се обръща специално внимание на въздействието върху потребителските цени, енергийната и транспортната бедност, както и на регионите и секторите, включително техния инвестиционен капацитет, малките и средните предприятия (МСП), земеделските стопани и уязвимите домакинства, засегнати от прехода към неутралност по отношение на климата; к) опростяване и намаляване на административната тежест, технологична неутралност, разходна ефективност, икономическа ефективност и икономическа сигурност; л) действията в областта на климата като двигател за инвестиции, иновации и повишена конкурентоспособност; м) необходимостта от засилване на устойчивостта и глобалната конкурентоспособност на икономиката на Съюза и намаляване на риска от изместване на въглеродни емисии, по-специално за МСП и промишлените сектори, които са изложени в най-голяма степен на изместване на въглеродни емисии, включително по отношение на износа, за да се гарантира лоялна конкуренция; н) най-добрите налични разходоефективни, безопасни и приспособими технологии; о) наличието и финансовата достъпност на енергията, сигурността на доставките, енергийната сигурност и енергийната ефективност, включително принципа „енергийната ефективност на първо място“, както и укрепването на електроенергийните мрежи и междусистемните връзки с оглед на изграждането на истински енергиен съюз и насърчаването на производството на енергия на национално равнище; п) ролята на горивата с нулеви и ниски въглеродни емисии и на възобновяемите горива за декарбонизацията на транспорта, включително автомобилния транспорт след 2030 г., и конкретни мерки за подпомагане на производителите на тежки превозни средства да постигнат своите цели, като се отчита европейското съдържание; р) справедливост и солидарност между държавите членки и в самите държави членки; с) необходимостта да се осигури екологична ефективност и напредък във времето, като същевременно се запази социалното сближаване и се гарантира продоволствена сигурност и справедлив преход; т) нуждите от инвестиции и възможностите за такива, включително достъп до публично и частно финансиране, както и подкрепа за иновациите и достъп до иновативни технологии във всички държави членки, като се отчита географският баланс; у) развитието на международната обстановка и предприетите усилия за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение и крайната цел на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК), както и подкрепата на Съюза за неговите партньори при справянето с изменението на климата и последиците от него. ▼B 6. В срок от шест месеца от втория глобален преглед, посочен в член 14 от Парижкото споразумение, Комисията може да предложи да се преразгледа целта на Съюза за климата за 2040 г. в съответствие с член 11 от настоящия регламент. 7. Разпоредбите на настоящия член се преразглеждат, за да вземат предвид развитието в международен план и усилията, предприети за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение, включително във връзка с резултатите от международните обсъждания за общите срокове за национално определените приноси. ▼M1 8. От 6 март 2027 г. и на всеки две години след това Комисията оценява и докладва относно изпълнението на междинните цели и траекториите на декарбонизация, определени в настоящия регламент, като взема под внимание най-новите научни доказателства, технологичния напредък и променящите се предизвикателства и възможности за конкурентоспособността на Съюза в световен мащаб. Когато е подходящо, тази оценка може да бъде придружена от законодателни предложения. ▼B Член 5 Адаптиране към изменението на климата 1. Компетентните институции на Съюза и държавите членки гарантират постоянен напредък в повишаването на адаптивната способност, укрепването на устойчивостта и намаляването на уязвимостта от изменението на климата в съответствие с член 7 от Парижкото споразумение. 2. Комисията приема стратегия на Съюза за адаптиране към изменението на климата в съответствие с Парижкото споразумение и редовно я преразглежда в рамките на прегледа, предвиден в член 6, параграф 2, буква б) от настоящия регламент. 3. Компетентните институции на Съюза и държавите членки гарантират също, че политиките за адаптиране в Съюза и в държавите членки са последователни, взаимно се допълват, осигуряват съпътстващи ползи за секторните политики и допринасят за по-доброто интегриране по последователен начин на адаптирането към последиците от изменението на климата във всички области на политиката, включително, по целесъобразност, в съответните социално-икономически и екологични политики и дейности, както и във външната дейност на Съюза. Те акцентират по-специално върху най-уязвимите и най-тежко засегнатите групи от населението и сектори и определят недостатъците в това отношение, като се консултират с гражданското общество. 4. Държавите членки приемат и прилагат национални стратегии и планове за адаптиране, като вземат предвид стратегията на Съюза за адаптиране към изменението на климата, посочена в параграф 2 от настоящия член, опират се на солидни анализи за изменението на климата и уязвимостта, оценки на напредъка и показатели и се ръководят от най-добрите и най-съвременни налични научни данни. В националните си стратегии за адаптиране държавите членки вземат предвид особената уязвимост на съответните сектори, сред които е селското стопанство, и на водоснабдителните и продоволствените системи, както и продоволствената сигурност и насърчават природосъобразните решения и основаващото се на екосистемите адаптиране. Държавите членки редовно актуализират стратегиите и включват съответната актуализирана информация в докладите, които се представят съгласно член 19, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1999. 5. В срок до 30 юли 2022 г. Комисията приема насоки за определянето на общи принципи и практики за идентифициране, класифициране и пруденциално управление на съществените физически климатични рискове при планирането, разработването, изпълнението и мониторинга на проекти и програми за проекти. Член 6 Оценка на напредъка и мерките на Съюза 1. До 30 септември 2023 г. и на всеки пет години след това, заедно с оценката, предвидена в член 29, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията оценява също: а) колективния напредък на всички държави членки за постигане на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от настоящия регламент; б) колективния напредък на всички държави членки по отношение на адаптирането, посочен в член 5 от настоящия регламент. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета заключенията от тази оценка заедно с доклада за състоянието на Енергийния съюз, изготвен през съответната календарна година в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999. 2. До 30 септември 2023 г. и на всеки пет години след това Комисията преразглежда: а) съответствието на мерките на Съюза с целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1; б) съответствието на мерките на Съюза с гарантирането на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 5. 3. Когато въз основа на оценките, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, Комисията установи, че мерките на Съюза не съответстват на целта за неутралност по отношение на климата, посочена в член 2, параграф 1, или не съответстват на гарантирането на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 5, или че напредъкът към постигане на тази цел за неутралност по отношение на климата или към адаптирането, посочено в член 5, е недостатъчен, тя предприема необходимите мерки в съответствие с Договорите. 4. Комисията оценява съответствието на всеки проект на мярка или законодателно предложение, включително бюджетните предложения, с целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 и с целите на Съюза за климата за 2030 и 2040 г. преди приемането им, включва тази оценка във всяка оценка на въздействието, придружаваща тези мерки или предложения, и прави публично достъпен резултата от тази оценка в момента на приемането. Комисията също преценява дали проектът на мярка или законодателното предложение, включително бюджетни предложения, съответстват на гарантирането на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 5. При изготвянето на проекти на мерки и законодателни предложения Комисията се стреми да ги приведе в съответствие с целите на настоящия регламент. За всеки случай на несъответствие Комисията представя съображенията си като част от оценката за съответствие, посочена в настоящия параграф. Член 7 Оценка на националните мерки 1. До 30 септември 2023 г. и на всеки пет години след това Комисията оценява: а) съответствието на националните мерки въз основа на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, националните дългосрочни стратегии и двугодишните доклади за напредъка, представяни в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999, които имат отношение към постигането на целта за неутралност по отношение на климата, посочена в член 2, параграф 1 от настоящия регламент; б) съответствието на съответните национални мерки с гарантирането на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 5, като се вземат предвид националните стратегии за адаптиране, посочени в член 5, параграф 4. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета заключенията от тази оценка заедно с доклада за състоянието на Енергийния съюз, изготвен през съответната календарна година в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) 2018/1999. 2. Ако, след като надлежно отчете колективния напредък, оценен в съответствие с член 6, параграф 1, Комисията установи, че мерките на дадена държава членка не съответстват на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, или не съответстват на гарантирането на напредък по отношение на адаптирането, посочено в член 5, тя може да отправи препоръки към тази държава членка. Комисията прави тези препоръки публично достъпни. 3. Ако бъдат отправени препоръки в съответствие с параграф 2, се спазват следните принципи: а) в срок от шест месеца от получаването на препоръките съответната държава членка уведомява Комисията относно начина, по който възнамерява да вземе надлежно предвид препоръките в дух на солидарност между държавите членки и Съюза и между самите държави членки; б) след представянето на уведомлението, посочено в буква а) на настоящия параграф, в следващия си интегриран национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата, представен в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999 в годината, следваща годината, през която са издадени препоръките, съответната държава членка посочва как е взела надлежно предвид препоръките; ако съответната държава членка реши да не взема мерки във връзка с препоръките или със съществена част от тях, тази държава членка представя основанията си за това на Комисията; в) препоръките допълват най-актуалните, специфични за всяка държава препоръки, отправени в рамките на европейския семестър. Член 8 Общи разпоредби за оценката от страна на Комисията 1. Комисията основава своята първа и втора оценка съгласно членове 6 и 7 на индикативна линейна траектория, която задава курса за намаляване на нетните емисии на равнището на Съюза и която свързва целта на Съюза за климата за 2030 г., посочена в член 4, параграф 1, целта на Съюза за климата за 2040 г., когато такава бъде приета, и целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1. 2. След първата и втората оценка, посочени в параграф 1, Комисията основава всяка следваща оценка на индикативна линейна траектория, която свързва целта на Съюза за климата за 2040 г., когато такава бъде приета, и целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1. 3. Освен националните мерки, посочени в член 7, параграф 1, буква а), Комисията основава оценките си, посочени в членове 6 и 7, най-малко на следното: а) информацията, представена и докладвана съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999; б) доклади на ЕАОС, консултативния съвет и Съвместния изследователски център на Комисията; в) европейските и световните статистики и данни, включително статистиката и данните от Европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“, данните за наблюдаваните и прогнозираните загуби от неблагоприятни климатични въздействия, и оценките на разходите от бездействието или забавянето на действията, ако такива са налични; г) най-добрите и най-съвременни налични научни данни, включително последните доклади на МКИК, IPBES и други международни органи; както и д) всяка допълнителна информация за екологично устойчиви инвестиции от Съюза или от държавите членки, включително за инвестиции в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/852, ако има такива. 4. ЕАОС подпомага Комисията при изготвянето на оценките, посочени в членове 6 и 7, в съответствие с годишната си работна програма. Член 9 Участие на обществеността 1. Комисията се ангажира с всички групи на обществото, за да им даде възможност да предприемат действия за осъществяване на справедлив и социално приемлив преход към неутрално и устойчиво на изменението на климата общество. Комисията подпомага протичането на приобщаващ и достъпен процес на всички равнища, включително на национално, регионално и местно равнище, заедно със социалните партньори, академичните среди, бизнес общността, гражданите и гражданското общество, за обмен на най-добри практики и за набелязване на действия, които да допринесат за постигането на целите на настоящия регламент. Комисията може също така да използва обществените консултации и многостепенните диалози в областта на климата и енергетиката, създадени от държавите членки съгласно членове 10 и 11 от Регламент (ЕС) 2018/1999. 2. Комисията използва всички подходящи инструменти, включително Европейския пакт за климата, за да ангажира гражданите, социалните партньори и заинтересованите лица и да насърчава диалога и разпространението на научно обоснована информация относно изменението на климата, неговите социални аспекти и аспектите, свързани с равенството между половете. Член 10 Секторни пътни карти Комисията работи заедно с икономическите сектори в рамките на Съюза, които изберат да изготвят индикативни доброволни пътни карти за постигане на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1. Комисията наблюдава разработването на тези пътни карти. Нейната роля включва улесняване на диалога на равнището на Съюза и обмена на най-добри практики между съответните заинтересовани лица. Член 11 Преглед В срок от шест месеца от всеки глобален преглед съгласно член 14 от Парижкото споразумение Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, заедно със заключенията от оценките, посочени в членове 6 и 7 от настоящия регламент, относно действието на настоящия регламент, като взема предвид: а) най-добрите налични и най-новите научни данни, включително последните доклади на МКИК и на консултативния съвет; б) международното развитие и предприетите усилия за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение; ▼M1 в) променящите се предизвикателства и възможности за глобалната конкурентоспособност на европейските промишлени отрасли в държавите членки, по-специално на енергоемките отрасли и на МСП; г) развитието на цените на енергията и тяхното въздействие върху европейските промишлени отрасли и домакинства; д) социално-икономическото въздействие, включително въздействието върху заетостта; е) технологичният напредък и внедряването на иновативни технологии във всички държави членки и всички сектори; ж) очакваното равнище на нетните поглъщания на равнището на Съюза във връзка с целите, определени в настоящия регламент; ако Комисията установи, че прогнозното равнище на нетните естествени поглъщания за 2040 г. значително се различава от необходимото за постигане на междинната цел за 2040 г., включително когато това се дължи на естествени смущения, Комисията предлага, когато е подходящо, мерки на равнището на Съюза, включително, ако е необходимо, корекция на междинната цел за 2040 г., която да съответства и да бъде в рамките на евентуалните дефицити, и гарантира, че евентуалните дефицити няма да бъдат за сметка на други икономически сектори; з) напредъка към постигането на междинните цели, определени в настоящия регламент; и) гъвкавостта на държавите членки да използват висококачествени международни кредити, за да изпълнят до 5 % от своите цели и усилия за периода след 2030 г. ▼M1 Ако е подходящо, докладът на Комисията се придружава от законодателни предложения за преработване на настоящия регламент, включително на междинната цел за 2040 г., и от допълнителни мерки за укрепване на инициативите относно благоприятната рамка за оказване на подкрепа на непрекъснатото ефективно прилагане на настоящия регламент, в съответствие с член 4, параграф 5 и за гарантиране на конкурентоспособността, просперитета и социалното сближаване на Съюза. ▼B Член 12 Изменения на Регламент (ЕО) № 401/2009 Регламент (ЕО) № 401/2009 се изменя, както следва: 1) Вмъква се следният член: „Член 10а 1. Създава се Европейски научен консултативен съвет по изменението на климата (наричан по-долу „консултативният съвет“). 2. Консултативният съвет се състои от 15 старши научни експерти от широк спектър съответни дисциплини. Членовете на консултативния съвет отговарят на критериите, посочени в параграф 3. Най-много двама членове на консултативния съвет могат да притежават гражданство на една и съща държава членка. Независимостта на членовете на консултативния съвет трябва да бъде извън всякакво съмнение. 3. Управителният съвет, след открита, справедлива и прозрачна процедура за подбор, определя членовете на консултативния съвет за срок от четири години, който може да бъде подновен еднократно. При подбора на членовете на консултативния съвет управителният съвет се стреми да осигури разнообразен дисциплинарен и секторен експертен опит, както и балансирано представителство на половете и балансирано географско представителство. Подборът се основава на следните критерии: а) високи научни постижения; б) опит в извършването на научни оценки и предоставянето на научни консултации в областите на компетентност; в) богат експертен опит в областта на науките за климата и околната среда или други научни области, които са от значение за постигането на целите на Съюза в областта на климата; г) професионален опит в интердисциплинарна среда в международен контекст. 4. Членовете на консултативния съвет се назначават в лично качество и предоставят становищата си напълно независимо от държавите членки и институциите на Съюза. Консултативният съвет избира председателя си измежду членовете си за срок от четири години и приема правилник за дейността си. 5. Консултативният съвет допълва работата на агенцията, като действа независимо при изпълнението на своите задачи. Консултативният съвет изготвя годишната си работна програма независимо и в рамките на тази дейност се консултира с управителния съвет. Председателят на консултативния съвет информира управителния съвет и изпълнителния директор за тази програма и нейното изпълнение.“; 2) В член 11 се добавя следният параграф: „5. Бюджетът на агенцията включва също така разходите, свързани с консултативния съвет.“ Член 13 Изменения на Регламент (ЕС) 2018/1999 Регламент (ЕС) 2018/1999 се изменя, както следва: 1) в член 1, параграф 1 буква а) се заменя със следното: „а) изпълнение на стратегии и мерки, предназначени за постигане на общите и конкретните цели на Енергийния съюз и на дългосрочните ангажименти на Съюза по отношение на парниковите газове, в съответствие с Парижкото споразумение, по-специално целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и Съвета ( *1 ), и – през първия десетгодишен период от 2021 до 2030 г. – по-специално целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата; 2) в член 2 точка 7 се заменя със следното: „7) „прогнози“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и поглъщанията по поглътители или чрез промени в енергийната система, включително най-малкото количествени оценки за шест поредни бъдещи години, при които годината непосредствено след годината на докладване завършва на 0 или 5“; 3) в член 3, параграф 2 буква е) се заменя със следното: „е) оценка на въздействието на планираните политики и мерки за постигане на целите, посочени в буква б) от настоящия параграф, включително тяхното съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 , дългосрочните цели за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно Парижкото споразумение и дългосрочните стратегии, посочени в член 15 от настоящия регламент“; 4) в член 8, параграф 2 се добавя следната буква: „д) начинът, по който съществуващите политики и мерки и планираните политики и мерки допринасят за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119.“; 5) член 11 се заменя със следното: „Член 11 Многостепенен диалог в областта на климата и енергетиката Всяка държава членка установява многостепенен диалог в областта на климата и енергетиката съгласно националните правила, в който местните органи, организациите на гражданското общество, бизнес общността, инвеститорите и други заинтересовани страни и широката общественост могат да вземат активно участие и да обсъждат постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119, и различните сценарии, предвидени в политиките в областта на енергетиката и климата, включително в дългосрочен план, както и да извършват преглед на напредъка, освен ако вече има структура, която служи за същата цел. Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата може да бъдат обсъждани в рамките на такъв диалог.“ 6) член 15 се изменя, както следва: а) параграф 1 се заменя със следното: „1. До 1 януари 2020 г. и след това до 1 януари 2029 г. и на всеки 10 години след това всяка държава членка изготвя и представя пред Комисията своята дългосрочна стратегия, която е с перспектива от 30 години и е в съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119. Държавите членки следва, когато е необходимо, да актуализират тези стратегии на всеки пет години.“; б) в параграф 3 буква в) се заменя със следното: „в) постигането на дългосрочно намаляване на емисиите и засилване на поглъщанията на парникови газове по поглътители във всички сектори в съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 , в контекста на намаляването на емисиите от парникови газове и засилването на поглъщанията по поглътители, необходими според Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) за намаляване на емисиите на парникови газове в Съюза по разходоефективен начин и засилване на поглъщанията по поглътители в стремежа да се постигне дългосрочната цел на Парижкото споразумение по отношение на температурата, за да се постигне баланс между антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове в рамките на Съюза и, по целесъобразност, да се постигнат отрицателни емисии след това;“; 7) член 17 се изменя, както следва: а) в параграф 2 буква а) се заменя със следното: „а) информация относно осъществения напредък към постигането на целите, включително напредъка към постигането целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 конкретните цели и приноса, установени в интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, и към финансирането и изпълнението на политиките и мерките, необходими за тяхното постигане, включително преглед на действителните инвестиции спрямо първоначалните предвиждания за инвестициите;“; б) в параграф 4 първата алинея се заменя със следното: „Комисията, подпомагана от Комитета за Енергийния съюз, посочен в член 44, параграф 1, буква б), приема актове за изпълнение, в които определя структурата, формата, техническите подробности и процедурите за представяне на информацията по параграфи 1 и 2 от настоящия член, включително методология за докладване относно постепенното премахване на енергийните субсидии, особено за изкопаемите горива, в съответствие с член 25, буква г).“; 8) в член 29, параграф 1 буква б) се заменя със следното: „б) напредъка, постигнат от всяка държава членка по отношение на постигането на нейните общи цели, включително напредъка към постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119, конкретни цели и приноса, както и изпълнението на политиките и мерките, заложени в нейния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата;“; 9) член 45 се заменя със следното: „Член 45 Преглед В срок от шест месеца от всеки глобален преглед, договорен съгласно член 14 от Парижкото споразумение Комисията представя доклад пред Европейския парламент и на Съвета за действието на настоящия регламент, неговия принос за управлението на Енергийния съюз, неговия принос за постигането на дългосрочните цели на Парижкото споразумение, напредъка в постигането на целите в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119, допълнителните цели на Енергийния съюз и съответствието на разпоредбите във връзка с планирането, докладването и мониторинга, предвидени в настоящия регламент, с други законодателни актове на Съюза или решения, свързани с РКООНИК и Парижкото споразумение. Докладите на Комисията могат да бъдат придружени от законодателни предложения, когато това е целесъобразно.“ 10) Част 1 от приложение I се изменя, както следва: а) в раздел А, точка 3.1.1, подточка i) се заменя със следното: „i. Политики и мерки за изпълнение на целите съгласно Регламент (ЕС) 2018/842, посочени в точка 2.1.1 от настоящия раздел и политики и мерки за съобразяване с Регламент (ЕС) 2018/841, с които се обхващат всички основни източници и сектори за засилване на поглъщанията с оглед целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 “; б) в раздел Б се добавя следната точка: „5.5. Принос на планираните политики и мерки за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119“; 11) в приложение VI, буква в) подточка viii) се заменя със следното: „viii) оценка на приноса на политиката или мярката за постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119, и за осъществяването на дългосрочната стратегия, посочена в член 15 от настоящия регламент;“. Член 14 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. ( 1 ) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2003/87/oj ). ( *1 ) Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).“;