РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023-1803 приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент

Регламент (ЕС) 2023/1803 относно приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент Консолидиран ТЕКСТ: 32023R1803 — BG — 08.03.2026 02023R1803 — BG — 08.03.2026 — 006.001 ►B РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/1803 НА КОМИСИЯТА от ►C1 13 септември 2023 година ◄ за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 237, 26.9.2023 г., стр. 1) Изменен с: Официален вестник № страница дата ►M1 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/2468 НА КОМИСИЯТА от 8 ноември 2023 година L 2468 1 9.11.2023 ►M2 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/2579 НА КОМИСИЯТА от 20 ноември 2023 година L 2579 1 21.11.2023 M3 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/2822 НА КОМИСИЯТА от 19 декември 2023 година L 2822 1 20.12.2023 ►M4 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/1317 НА КОМИСИЯТА от 15 май 2024 година L 1317 1 16.5.2024 ►M5 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/2862 НА КОМИСИЯТА от 12 ноември 2024 година L 2862 1 13.11.2024 ►M6 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025/1047 НА КОМИСИЯТА от 27 май 2025 година L 1047 1 28.5.2025 ►M7 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025/1266 НА КОМИСИЯТА от 30 юни 2025 година L 1266 1 1.7.2025 ►M8 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025/1331 НА КОМИСИЯТА от 9 юли 2025 година L 1331 1 10.7.2025 ►M9 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2026/338 НА КОМИСИЯТА от 13 февруари 2026 година L 338 1 16.2.2026 Поправен със: ►C1 Поправка, ОВ L 239, 28.9.2023, стр. 39 ((ЕС) 2023/1803) ►C2 Поправка, ОВ L 90562, 17.9.2024, стр. 1 ((ЕС) 2023/1803) ►C3 Поправка, ОВ L 90863, 4.11.2025, стр. 1 ((ЕС) 2023/1803) ▼B РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/1803 НА КОМИСИЯТА от ►C1 13 септември 2023 година ◄ за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (текст от значение за ЕИП) Член 1 Приемат се международните счетоводни стандарти, съдържащи се в приложението. Член 2 Всяко дружество може да избере да не прилага изискването по параграф 22 от Международен стандарт за финансово отчитане 17 Застрахователни договори (наричан по-нататък „МСФО 17“), съдържащ се в приложението към настоящия регламент, по отношение на: а) групите от застрахователни договори с характеристики на пряко участие и групите инвестиционни договори с допълнителен негарантиран доход съгласно определенията в допълнение А към МСФО 17, съдържащ се в приложението към настоящия регламент, чиито парични потоци засягат или са засегнати от паричните потоци към притежателите на полици по други договори, както е предвидено в параграфи Б67 и Б68 от допълнение Б към МСФО 17, съдържащ се в приложението към настоящия регламент; б) групите от застрахователни договори, които се управляват в рамките на няколко поколения договори и които отговарят на условията по член 77б от Директива 2009/138/ЕО и са одобрени от надзорните органи за прилагането на изравнителната корекция. Когато в съответствие с буква а) или б) дадено дружество не прилага изискването, установено в параграф 22 от МСФО 17, съдържащ се в приложението към настоящия регламент, то оповестява това в пояснителните приложения като значима счетоводна политика съгласно Международен счетоводен стандарт 1 Представяне на финансови отчети и предоставя друга пояснителна информация, например за кои портфейли дружеството е приложило това освобождаване от изискването. Член 3 До 31 декември 2027 г. Комисията извършва преглед на предвидената в член 2 възможност за избор и по целесъобразност предлага изменение или прекратяване на тази възможност. Член 4 Регламент (ЕО) № 1126/2008 се отменя. Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент. Член 5 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз . Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. ПРИЛОЖЕНИЕ МЕЖДУНАРОДНИ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ МСС 2 Материални запаси МСС 7 Отчет за паричните потоци МСС 8 Принципи на изготвяне на финансовите отчети МСС 10 Събития след края на отчетния период МСС 12 Данъци върху дохода МСС 16 Имоти, машини и съоръжения МСС 19 Доходи на наетите лица МСС 20 Счетоводно отчитане на безвъзмездните средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавната помощ МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове МСС 23 Разходи по заеми МСС 24 Оповестяване на свързаните лица МСС 26 Счетоводство и отчитане на плановете за пенсионно осигуряване МСС 27 Самостоятелни финансови отчети МСС 28 Инвестиции в асоциирани предприятия и съвместни предприятия МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики МСС 32 Финансови инструменти: представяне МСС 33 Нетна печалба на акция МСС 34 Междинно финансово отчитане МСС 36 Обезценка на активи МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи МСС 38 Нематериални активи МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване МСС 40 Инвестиционни имоти МСС 41 Земеделие МСФО 1 Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане МСФО 2 Плащане на базата на акции МСФО 3 Бизнес комбинации МСФО 5 Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени дейности ▼C2 МСФО 6 Проучване и оценяване на минерални ресурси ▼B МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване МСФО 8 Оперативни сегменти МСФО 9 Финансови инструменти ▼C2 МСФО 10 Консолидирани финансови отчети ▼B МСФО 11 Съвместни споразумения МСФО 12 Оповестяване на участията в други предприятия МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност МСФО 15 Приходи от договори с клиенти МСФО 16 Лизинг МСФО 17 Застрахователни договори МСФО 18 Представяне и оповестяване във финансовите отчети КРМСФО 1 Промени в съществуващите задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходните с тях задължения КРМСФО 2 Дялове на членове в кооперации и сходни инструменти КРМСФО 5 Права на участие във фондове за извеждане от експлоатация, възстановяване и рехабилитация на околната среда КРМСФО 6 Задължения, възникващи от участие в специфичен пазар — отпадъци от електрическо и електронно оборудване КРМСФО 7 Прилагане на подхода за преизчисляване на финансовите отчети съгласно МСС 29 Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики КРМСФО 10 Междинно финансово отчитане и обезценка КРМСФО 12 Споразумения за концесия за услуги КРМСФО 14 МСС 19 – Ограничението на актив по план с дефинирани доходи, минимални изисквания за финансиране и тяхното взаимодействие КРМСФО 16 Хеджиране на нетна инвестиция в предприятие в чужбина КРМСФО 17 Разпределения на непарични активи към собствениците КРМСФО 19 Погасяване на финансови пасиви с инструменти на собствения капитал КРМСФО 20 Разходи за откривни работи в производствената фаза на открита мина КРМСФО 21 Налози КРМСФО 22 Сделки в чуждестранна валута и авансово възнаграждение КРМСФО 23 Несигурност при данъчното третиране на дохода ПКР 7 Въвеждане на еврото ПКР 10 Държавна помощ — без специална връзка с оперативната дейност ПКР 25 Данъци върху дохода — промени в данъчния статут на предприятието или неговите акционери ПКР 29 Споразумения за концесия за услуги: оповестяване ПКР 32 Нематериални активи — разходи за интернет сайтове Reproduction allowed within the European Economic Area. All existing rights reserved outside the EEA, with the exception of the right to reproduce for the purposes of personal use or other fair dealing. Further information can be obtained from the IASB at www.iasb.org ▼M9 ————— ▼B МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 2 Материални запаси ЦЕЛ 1 Целта на настоящия стандарт е да се определи счетоводното отразяване на материалните запаси. Основен проблем при осчетоводяването на материалните запаси е тяхната себестойност или цена на придобиване да бъде призната за актив и пренесена за бъдещи периоди, докато бъдат признати съответните приходи. Настоящият стандарт дава практически указания за определянето на себестойността или цената на придобиване и нейното последващо признаване за разход, включително и всяка обезценка до нетната реализируема стойност. Освен това той дава насоки за използването на методите за изписване на себестойността или цената на придобиване, съгласно които се изписват разходите за материални запаси. ОБХВАТ 2 Настоящият стандарт следва да се прилага за всички материални запаси с изключение на: а) [заличен] б) финансовите инструменти (вж. МСС 32 Финансови инструменти: представяне и МСФО 9 Финансови инструменти ; и в) биологичните активи, свързани със земеделска дейност и земеделска продукция в момента на прибиране на реколтата (вж. МСС 41 Земеделие ). 3 Настоящият стандарт не се прилага при оценката на материалните запаси, държани от: а) производители на земеделска и горска продукция, земеделски продукти след прибиране на реколтата, минерали и минерални продукти дотолкова, доколкото те се оценяват по нетна реализируема стойност в съответствие с вече установените практики в тези отрасли. Когато такива материални запаси се оценяват по нетна реализируема стойност, промените в тази стойност се признават в печалбата или загубата през периода на промяната. б) стокови брокери търговци, които оценяват своите материални запаси по справедливата им стойност минус разходите за продажба. Когато такива материални запаси се оценяват по справедливата им стойност минус разходите за продажба, промените в справедливата им стойност минус разходите за продажба се признават в печалбата или загубата през периода на промяната. 4 Материалните запаси, посочени в параграф 3, буква а), се оценяват по нетна реализируема стойност на определени етапи на производството. Това например става, когато земеделската реколта е вече прибрана, когато е приключил процесът на добиване на полезни изкопаеми и продажбата е осигурена чрез форуърден договор или държавна гаранция или когато има активен пазар и съществува незначителен риск стоката да не може да бъде продадена. Тези материални запаси се освобождават само от изискванията за оценка в настоящия стандарт. 5 Брокери търговци са тези, които купуват или продават стоки за чужда или собствена сметка. Материалните запаси, разглеждани в параграф 3, буква б), се придобиват основно с цел продажба в близко бъдеще и генериране на печалба от колебанията в цената или надценката на брокера търговец. Когато такива материални запаси се оценяват по справедливата им стойност минус разходите за продажба, те се освобождават само от изискванията за оценка в настоящия стандарт. ОПРЕДЕЛЕНИЯ 6 В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение: Материалните запаси са активи: а) държани за продажба в обичайния ход на стопанската дейност; б) намиращи се в процес на производство за такава продажба; или в) под формата на материали или запаси, които се изразходват в производствения процес или при предоставянето на услуги. Нетна реализируема стойност е приблизително оценената продажна цена в обичайния ход на стопанската дейност минус приблизително оценените разходи за завършване на производствения цикъл и приблизително оценените разходи, които са необходими за осъществяване на продажбата. Справедлива стойност е цената, която би била получена при продажбата на актив или платена при прехвърлянето на пасив в обичайна сделка между пазарни участници към датата на оценяване. (Вж. МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност ) 7 Под нетна реализируема стойност се има предвид нетната сума, която предприятието очаква да реализира от продажбата на материален запас в обичайния ход на стопанската дейност. Справедливата стойност отразява цената на обичайна сделка за продажба на същия материален запас на основния (или най-изгодния) за него пазар между пазарните участници към датата на оценяване. Първото е стойност, специфична за предприятието, а второто не е. Нетната реализируема стойност на материалните запаси може да не е равна на справедливата стойност минус разходите за продажба. 8 Материалните запаси обхващат закупените и държани за препродажба стоки, включително стоките, закупени от търговци на дребно и държани за препродажба, или земя и друга собственост, държана за препродажба. Материалните запаси обхващат също произведената продукция или незавършеното производство, което е в процес на производство в предприятието, и включват материалите и запасите, предназначени да се използват в процеса на производство. Разходите, направени за изпълнението на договор с клиент, който не води до материални запаси (или активи в обхвата на друг стандарт), се отчитат в съответствие с МСФО 15 Приходи от договори с клиенти . ОЦЕНЯВАНЕ НА МАТЕРИАЛНИТЕ ЗАПАСИ 9 Материалните запаси се оценяват по по-ниската измежду следните две стойности: себестойността или цената на придобиване и нетната реализируема стойност. Себестойност или цена на придобиване на материалните запаси 10 Себестойността или цената на придобиване на материалните запаси представлява сборът на всички разходи по закупуването, преработката, както и другите разходи, направени във връзка с доставянето им до тяхното настоящо местоположение и състояние. Разходи за закупуване 11 Разходите за закупуване на материалните запаси включват покупната цена, вносните мита и други данъци (различни от тези, които впоследствие предприятието може да си възстановява от данъчните органи), транспортните разходи, разходите за боравене и другите разходи, които са пряко относими към придобиването на продукцията, материалите и услугите. Търговските отстъпки, рабати и други подобни компоненти се приспадат при определяне на разходите за закупуване. Разходи за преработка 12 Разходите за преработка на материалните запаси включват разходи, пряко свързани с произвежданите единици, като например прекия труд. Освен това те включват и систематично разпределяне на постоянните и променливите общопроизводствени разходи, които се правят при преработването на материалите в продукция. Постоянните общопроизводствени разходи са тези непреки производствени разходи, които остават сравнително постоянни, независимо от обема на производството, като например амортизация и поддръжка на производствени сгради, оборудване и активи с право на ползване, използвани в процеса на производство, а така също и разходите за ръководството и администрацията на производството. Променливите общопроизводствени разходи са тези непреки производствени разходи, които се изменят пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството, като например непреките материали и непрекия труд. 13 Разпределянето на постоянните общопроизводствени разходи към разходите за преработка се извършва въз основа на нормалния капацитет на производствените мощности. Нормалният капацитет е очакваното средно производство за няколко периода или сезона при нормални условия, като се взема предвид загубата на капацитет в резултат на планирана поддръжка. Реалното ниво на производството може да бъде използвано, ако то се приближава до нормалния капацитет. Размерът на постоянните общи разходи, начислени за всяка единица продукция, не се увеличава в резултат на нисък обем на производството или когато предприятието е в застой. Неразпределените общи разходи се признават за разходи през периода, в който са направени. В периоди на необичайно високо производство размерът на постоянните общи разходи, който се разпределя за всяка произведена единица, се намалява, така че оценката на материалните запаси да не превишава тяхната себестойност или цена на придобиване. Променливите общпроизводствени разходи се разпределят за всяка произведена единица въз основа на реалното използване на производствените мощности. 14 Производственият процес може да даде като резултат едновременното производство на повече от един продукт. Такъв е случаят например при производството на свързани продукти или когато се произвеждат основен продукт и съпътстващ продукт. Когато разходите за преработката на всеки продукт не са ясно разграничими, те се разпределят между продуктите съгласно рационален и последователен принцип. Така например разпределението може да се извършва въз основа на относителната продажна стойност на всеки продукт или на всеки етап от производствения процес, на който продуктите може да бъдат разграничавани помежду им, или при завършване на производството. Повечето съпътстващи продукти по своето естество са несъществени. В такъв случай те обикновено се оценяват по нетна реализируема стойност и тази стойност се приспада от стойността на основния продукт. В резултат на това балансовата стойност на основния продукт не се различава съществено от неговата себестойност или цена на придобиване. Други разходи 15 Другите разходи се включват в себестойността или цената на придобиване на материалните запаси само дотолкова, доколкото те са направени във връзка с довеждането на материалните запаси до настоящото им местоположение и състояние. Така например в себестойността или цената на придобиване на материалните запаси може да се окаже целесъобразно да бъдат включени непроизводствените общи разходи или разходите за проектиране на продукти за конкретни клиенти. 16 Примери за разходи, изключвани от себестойността или цената на придобиване на материалните запаси и признавани като разходи за периода, през който са направени: а) наднормативните количества бракувани материали, вложеният за тях труд или други производствени разходи; б) разходите за складиране, освен в случаите, когато те са необходими за производствения процес преди следващ производствен етап; в) административните общи разходи, които не са свързани с довеждането на материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние; и г) разходите за продажбата. 17 В МСС 23 Разходи по заеми се определят ограничените случаи, когато разходите по заеми се включват в себестойността или цената на придобиване на материалните запаси. 18 Предприятието може да закупи материални запаси при условия на разсрочено плащане. Когато договореностите по същество съдържат елемент на финансиране, например разликата между покупната цена за нормални кредитни условия и платената сума, този елемент се признава като разход за лихви за периода на финансирането. 19 [Заличен] Себестойност на земеделска продукция, добита от биологични активи 20 Съгласно МСС 41 Земеделие материалните запаси, които представляват земеделска продукция, която предприятието е добило от своите биологични активи, се оценяват при първоначалното им признаване по справедлива стойност, намалена с разходите за продажба към момента на добиването. Това е себестойността на материалните запаси към датата на прилагане на този стандарт. Способи за оценяване на себестойността 21 Способите за оценяване на себестойността на материалните запаси, например методът на стандартната себестойност или методът по цени на дребно, може да бъдат използвани за удобство, ако резултатите се приближават до себестойността. При метода на стандартната себестойност се вземат предвид нормалните нива на материалите и запасите, труда, ефикасността и използването на капацитета. Съответните разходи се преглеждат редовно и при необходимост се преизчисляват съобразно новите условия. 22 Методът по цени на дребно се използва често в търговията на дребно за оценяване на голям брой бързо променящи се отчетни обекти, които имат еднакви надценки и за които е практически неприложимо използването на други методи за изчисляване на себестойността. Себестойността на материалните запаси се определя, като продажната цена на запасите се намалява с подходящия процент на брутната надценка. Използваният процент следва да бъде съобразен със запасите, чиито цени са намалени под началната продажна цена. Често за всяка група стоки на дребно се използва осреднен процент. Методи за изписване на себестойността или цената на придобиване 23 Себестойността или цената на придобиване на материалните запаси от отчетни обекти, които обикновено не са взаимозаменяеми, и на произведените стоки или извършените услуги, предназначени за конкретни проекти, се изписва чрез използването на конкретно определяне на себестойността на всеки от тях. 24 Конкретно определяне на себестойността или цената на придобиване означава, че конкретни разходи се отнасят към определени отчетни обекти от категорията на материалните запаси. Това е подходящо счетоводно отразяване за отчетните обекти, които са предназначени за конкретен проект, независимо дали те са били закупени или произведени. Конкретното разграничаване на разходите обаче е нецелесъобразно при голям брой отчетни обекти от категорията на материалните запаси, които обичайно са взаимозаменяеми. В такива случаи методът на подбор на тези отчетни обекти, които остават в материалните запаси, би могло да се използва за постигане на предварително определен ефект върху печалбата или загубата. 25 Себестойността или цената на придобиване на материалните запаси, които са различни от уредените в параграф 23, се изписва чрез използването на метода „първа входяща – първа изходяща стойност“ (FIFO) или метода на среднопретеглената себестойност или цена на придобиване. Едно предприятие следва да използва един и същ метод за изписване на себестойността или цената на придобиване за всички материални запаси със сходно естество и употреба в предприятието. За материалните запаси с различно естество и употреба може да бъде оправдано използването на различни методи за изписване на себестойността или цената на придобиване. 26 Например материалните запаси, които са използвани в един оперативен сегмент, може да се употребяват в предприятието по начин, различен от този, по който биха били употребявани в друг оперативен сегмент. Обаче разликата в географското местоположение на материалните запаси (или в съответните данъчни закони) сама по себе си не е достатъчна да оправдае използването на различни методи за изписване на себестойността или цената на придобиване. 27 Според метода FIFO отчетните обекти от категорията на материалните запаси, които са закупени или произведени първи, се продават първи и следователно оставащите в запасите отчетни обекти в края на отчетния период са тези, които са закупени или произведени последни. По метода на среднопретеглената себестойност или цена на придобиване себестойността или цената на придобиване на всеки отчетен обект се определя от среднопретеглената себестойност или цена на придобиване на сходни отчетни обекти в началото на периода и себестойността или цената на придобиване на сходни отчетни обекти, произведени или закупени през периода. Средната величина може да бъде изчислявана периодично или при постъпване на всяка допълнителна доставка в зависимост от условията в предприятието. Нетна реализируема стойност 28 Себестойността или цената на придобиване на материалните запаси може да е невъзстановима, в случай че те са повредени или са цялостно или частично негодни поради остаряване, или ако има спад в продажните им цени. Също така себестойността или цената на придобиване на материалните запаси може да бъде невъзстановима, ако приблизително оценените разходи за завършване или приблизително оценените разходи, които ще бъдат направени за осъществяване на продажбата, са се увеличили. Практиката на обезценяване на материалните запаси под себестойността им цената на придобиването им до нетната реализируема стойност е в съответствие с разбирането, че активите не трябва да се отчитат със стойности, превишаващи очакваните суми от тяхната продажба или използване. 29 Материалните запаси обикновено се обезценяват до нетна реализируема стойност отчетен обект по отчетен обект. При някои обстоятелства обаче може да бъде подходящо сходни или свързани отчетни обекти да се групират. Така например подобен случай може да има при отчетни обекти от категорията на материалните запаси, които са свързани с един и същ производствен асортимент, които имат сходно предназначение или крайна употреба, които са произведени и се предлагат в една и съща географска зона и които на практика не може да бъдат оценени отделно от други отчетни обекти, участващи в същия производствен асортимент. Не е целесъобразно материалните запаси да се обезценяват въз основа на класификационни групи, например продукцията, или всички материални запаси в даден оперативен сегмент. 30 Приблизителното оценяване на нетната реализируема стойност се извършва въз основа на най-надеждните съществуващи данни по време на съставянето на тези приблизителни оценки според стойността на материалните запаси, която се очаква да бъде реализирана. Тези приблизителни оценки трябва да отчитат колебанията в цените или разходите, които са в пряка връзка със събитията, станали след края на периода дотолкова, доколкото тези събития потвърждават условията, съществуващи в края на периода. 31 Освен това приблизителните оценки на нетната реализируема стойност трябва да отчитат какво е предназначението на държаните материални запаси. Например, нетната реализируема стойност на количеството материални запаси, държани за изпълнение на неотменимите договори за продажба или предоставяне на услуги, се базира на договорната цена. Ако договорите за продажба са за по-малко количество от държаните материални запаси, нетната реализируема стойност на превишаващото количество има като база общите пазарни цени. Провизии може да възникнат от неотменими договори за продажба, превишаващи по количество държаните материални запаси, или от неотменими договори за покупка. Такива провизии се разглеждат съгласно МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи . 32 Материалите и другите запаси, държани с оглед да бъдат използвани в производството на материални запаси, не се обезценяват под себестойността или цената на придобиването им, ако се очаква готовите продукти, в които те ще бъдат вложени, да бъдат продадени по тяхната себестойност или цена на придобиване или над нея. Когато обаче спад на цената на материалите сочи, че себестойността или цената на придобиване на готовите продукти превишава нетната им реализируема стойност, материалите се обезценяват до нетната реализируема стойност. При тези условия възможно най-добрата мярка за нетната реализируема стойност на материалните запаси е заместителната стойност. 33 През всеки следващ период се прави нова оценка на нетната реализируема стойност. Когато условията, довели до обезценяването на материалните запаси под тяхната себестойност или цена на придобиване, вече не са налице или когато има ясно доказателство за увеличение на нетната реализируема стойност заради промяна в икономическите обстоятелства, сумата на обезценката се възстановява (т.е. възстановяването е ограничено до сумата на първоначалната обезценка), така че новата балансова стойност е по-ниската стойност измежду себестойността или цената на придобиване и преразгледаната нетна реализируема стойност. Такъв е случаят, когато например даден отчетен обект от категорията на материалните запаси, който се отчита по нетна реализируема стойност поради спад в продажната цена, е все още в наличност през даден последващ период и продажната му цена се е увеличила. ПРИЗНАВАНЕ ЗА РАЗХОД 34 Когато се продават материални запаси, тяхната балансова стойност следва да бъде призната като разход през периода, през който се признава съответният приход. Размерът на всяка обезценка на материалните запаси до нетната им реализируема стойност, както и всички загуби на материални запаси се признават като разходи през периода, през който настъпват обезценката или загубите. Размерът на всяко възстановяване на обезценката на материалните запаси, възникнало в резултат на увеличение на нетната реализируема стойност, се признава като намаление на размера на материалните запаси, признати като разходи през периода, през който настъпва възстановяването. 35 Някои материални запаси може да бъдат отнесени по сметките за други активи, например материални запаси, които се използват като компонент на имотите, машините и съоръженията, придобити от предприятието по стопански начин. Материалните запаси, отнесени към друг актив по този начин, се признават за разход в продължение на полезния живот на актива. ОПОВЕСТЯВАНЕ 36 Във финансовите отчети се оповестява следното: а) счетоводната политика, приета при оценяването на материалните запаси, включително използваните методи за изписване на себестойността или цената на придобиване; б) общата балансова стойност на материалните запаси и балансовата стойност по класификационни групи, подходящи за предприятието; в) балансовата стойност на материалните запаси, отчитани по справедлива стойност, намалена с разходите за продажба; г) размерът на материалните запаси, признат като разход през периода; д) размера на всяка обезценка на материалните запаси, който е признат като разход през периода съгласно параграф 34; е) размера на всяко възстановяване на обезценки, който е признат като намаление на размера на материалните запаси, признат като разход през периода съгласно параграф 34; ж) условията или събитията, довели до възстановяване на обезценки на материалните запаси съгласно параграф 34; и з) балансовата стойност на материалните запаси, които са дадени в залог за обезпечаване на пасиви. 37 Полезна за ползвателите на финансовите отчети е информацията за балансовите стойности по различните класификационни групи материални запаси и мащаба на промените в тези активи. Обичайната класификация на материалните запаси е: стоки, производствени запаси, суровини и материали, незавършено производство и продукция. 38 Размерът на материалните запаси, признат като разход за периода, който често се нарича „себестойност на продажбите“, се състои от тези разходи, преди това включени в оценката на материалните запаси, които вече са продадени, и неразпределените общопроизводствени разходи, както и наднормативните размери на производствените разходи за материални запаси. Условията в едно предприятие може да дадат основание за включване и на други суми, например разходи по разпространението. ▼M9 39 Някои предприятия класифицират разходите по икономически елементи (по същност) в категория „оперативни“ в отчета за печалбата или загубата по такъв начин, който води до представянето на суми, различни от себестойността или цената на придобиване на материалните запаси, призната като разход през периода. В този случай предприятието представя признатите разходи като разходи за суровини, материали и консумативи, разходи за изплащане на доходи на наетите лица и други разходи заедно с размера на нетната промяна на материалните запаси за периода. ▼B ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА 40 Предприятието прилага настоящия стандарт за годишните периоди, започващи на 1 януари 2005 г. или след тази дата. Насърчава се по-ранното му прилагане. Ако едно предприятие прилага настоящия стандарт за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то трябва да оповести този факт. 40 A [Заличен] 40Б [Заличен] 40В С МСФО 13, издаден през май 2011 г., бе изменено определението за справедлива стойност в параграф 6 и бе изменен параграф 7. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 13. 40Г [Заличен] 40Д С МСФО 15 Приходи от договори с клиенти , издаден през май 2014 г., бяха изменени параграфи 2, 8, 29 и 37 и беше заличен параграф 19. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 15. 40Е С МСФО 9, публикуван през юли 2014 г., се изменя параграф 2 и се заличават параграфи 40A, 40Б и 40Г. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 9. 40Ж С МСФО 16 Лизинг , издаден през януари 2016 г., бе изменен параграф 12. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 16. ▼M9 40З С МСФО 18 Представяне и оповестяване във финансовите отчети , издаден през април 2024 г., бе изменен параграф 39. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 18. ▼B ОТМЯНА НА ДРУГИ РЕШЕНИЯ 41 Настоящият стандарт заменя МСС 2 Материални запаси (преработен през 1993 г.). 42 Настоящият стандарт заменя Разяснение 1 на ПКР Последователност — различни методи за изписване на себестойността на материалните запаси . МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 7 Отчет за паричните потоци ►M9 ( 1 ) ◄ ЦЕЛ Информацията за паричните потоци на едно предприятие е полезна с това, че предоставя на ползвателите на финансовите отчети база за оценка на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и на потребностите на предприятието да използва тези парични потоци. Икономическите решения, които вземат ползвателите, изискват да се направи оценка на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти, тяхното разположение във времето и сигурността на генерирането им. Целта на настоящия стандарт е да се изисква осигуряване на информация за историческите изменения на паричните средства и паричните еквиваленти на предприятието посредством отчет за паричните потоци, в който те се класифицират през отчетния период като такива от оперативна, инвестиционна и финансова дейност. ОБХВАТ 1 Предприятието изготвя отчет за паричните потоци в съответствие с изискванията на настоящия стандарт и го представя като неразделна част от финансовите си отчети за всеки отчетен период, за който се представят финансови отчети. 2 Настоящият стандарт заменя МСС 7 Отчет за измененията на финансовото състояние , приет през юли 1977 г. 3 Ползвателите на финансовите отчети на предприятието се интересуват как предприятието генерира и използва паричните средства и паричните еквиваленти. Това е така, независимо от естеството на дейността на предприятието и независимо от това дали паричните средства може да се разглеждат като продукт на предприятието, както може да бъде при финансовите институции. Предприятията се нуждаят от парични средства по причини, които по същество са еднакви, колкото и различни да са главните им приходоносни дейности. Те се нуждаят от парични средства, за да извършват своята дейност, да плащат задълженията си и да осигуряват доходи (възвръщаемост) на своите инвеститори. Поради това с настоящия стандарт от всички предприятия се изисква да представят отчет за паричните потоци. ПОЛЗА ОТ ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ 4 Отчетът за паричните потоци, използван заедно с останалите финансови отчети, предоставя информация, която дава възможност на ползвателите да оценят промените в нетните активи на предприятието, финансовата му структура (включително неговата ликвидност и платежоспособност) и способността му да влияе върху размера и разположението във времето на паричните потоци, за да може да се приспособява към променящите се обстоятелства и възможности. Информацията за паричните потоци е от полза при оценяването на възможностите на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и дава възможност на ползвателите да създават модели за оценяване и сравняване на настоящата стойност на бъдещите парични потоци на различните предприятия. Тя подобрява и сравнимостта на отчитането на резултатите на различните предприятия, защото отстранява ефекта от различното счетоводно отразяване на едни и същи сделки и събития. 5 Историческата информация за паричните потоци често се използва като показател за размера, разпределението във времето и сигурността на бъдещите парични потоци. Полезна е и когато се проверява точността на минали оценки на бъдещи парични потоци, както и при проучването на съотношението между рентабилността и нетния паричен поток и влиянието на променящите се цени. ОПРЕДЕЛЕНИЯ ▼M9 6 В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение: ▼B Парични средства – парични средства, налични в брой и под формата на безсрочни депозити. Парични еквиваленти – краткосрочни високоликвидни инвестиции, които са леснообръщаеми в конкретни парични суми и са свързани с незначителен риск от промяна в стойността им. Парични потоци – входящи и изходящи потоци от парични средства и парични еквиваленти. Оперативна дейност – основната приходоносна дейност на предприятието, както и друга дейност, която не е инвестиционна или финансова. ▼M9 Инвестиционна дейност – придобиването и освобождаването от дълготрайни активи и други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти, и получаването на лихви и дивиденти съгласно параграфи 34А – 34Г. ▼B Финансова дейност – дейност, която води до промени в размера и състава на внесения собствен капитал и привлечените средства на предприятието. Парични средства и парични еквиваленти 7 Паричните еквиваленти се държат по-скоро за посрещане на краткосрочни парични ангажименти, отколкото за инвестиционни или други цели. За да бъде категоризирана като паричен еквивалент, една инвестиция трябва да бъде леснообръщаема в конкретна сума парични средства и да съдържа незначителен риск от промени на стойността. Затова дадена инвестиция обичайно се категоризира като паричен еквивалент само когато има кратък срок до падежа, например три месеца или по-малко от датата на придобиването. Инвестициите в дялово участие (собствен капитал) не се включват в паричните еквиваленти, освен ако по същество са парични еквиваленти, например при привилегировани акции, придобити в рамките на кратък срок преди техния падеж и с посочена дата за обратно изкупуване. 8 Заемането на средства от банки по принцип се счита за финансова дейност. В някои страни обаче банковият овърдрафт, който е дължим при поискване, представлява неразделна част от управлението на паричните средства на предприятието. При тези обстоятелства банковият овърдрафт се включва като компонент на паричните средства и паричните еквиваленти. Характерна черта на подобна схема на банкиране е, че салдото по банковата сметка често се променя от положителни стойности до овърдрафт. 9 Паричните потоци изключват движенията между отчетни обекти, които представляват парични средства или парични еквиваленти, защото тези компоненти представляват по-скоро част от управлението на паричните средства на предприятието, отколкото част от неговата оперативна, инвестиционна или финансова дейност. Управлението на паричните потоци включва инвестирането на свободните парични средства в парични еквиваленти. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОТЧЕТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ ▼M9 10 В отчета за паричните потоци се отчитат паричните потоци през периода, класифицирани по оперативна, инвестиционна и финансова дейност. При изготвянето на отчета за паричните потоци се прилагат настоящият стандарт и общите изисквания за финансовите отчети, съдържащи се в параграфи 9 – 43, 113 и 114 от МСФО 18 Представяне и оповестяване във финансовите отчети . ▼B 11 Предприятието представя паричните си потоци, произтичащи от оперативната, инвестиционната и финансовата дейност, по начин, който е най-целесъобразен за стопанската му дейност. Класифицирането по дейности осигурява информация, която дава възможност на ползвателите да оценят влиянието на тези дейности върху финансовото състояние на предприятието и размера на паричните средства и паричните еквиваленти, които то притежава. Тази информация може да се използва и за оценяване на отношенията между тези дейности. ▼M9 12 Една сделка може да включва парични потоци, които се класифицират по различен начин. ▼B Оперативна дейност 13 Размерът на паричните потоци, произтичащи от оперативна дейност, е главен показател за степента, в която дейността на предприятието е генерирала достатъчно парични потоци за изплащане на заемите, за поддържане на оперативната дееспособност на предприятието, за изплащане на дивиденти и за извършване на нови инвестиции, без да се прибягва до външни източници на финансиране. Информацията за конкретните компоненти на историческите оперативни парични потоци, заедно с останалата информация, е полезна за прогнозиране на бъдещите парични потоци от оперативната дейност. ▼M9 14 Паричните потоци от оперативната (основната) дейност се получават главно от основната приходоносна дейност на предприятието. Следователно по принцип те са резултат от сделките и другите събития, които се включват при определянето на печалбата или загубата. Примери за парични потоци от оперативната дейност: а) паричните постъпления от продажбата на стоки и предоставянето на услуги; б) паричните постъпления от възнаграждения за права, такси, комисиони и други приходи; в) паричните плащания към доставчици на стоки и услуги; г) паричните плащания към и от името на наетите лица; д) [заличен] е) паричните плащания или възстановяването на суми, внесени като данъци върху дохода, с изключение на случаите, когато те може да бъдат конкретно разграничени и отнесени към финансовата и инвестиционната дейност; ж) паричните постъпления и плащания по договори, държани за дилърски или търговски цели; и з) паричните постъпления от дивиденти и паричните постъпления и плащания по лихви, както е описано в параграфи 34Б – 34Г. Някои сделки, например продажбата на отчетен обект от категорията на машините, може да породят печалба или загуба, която се включва в признатата печалба или загуба. Паричните потоци, които са свързани с подобни сделки, представляват парични потоци от инвестиционната дейност. Паричните плащания за производство или придобиване на активи, държани за отдаване под наем и впоследствие държани за продажба, както е описано в параграф 68А от МСС 16 Имоти, машини и съоръжения , обаче са парични потоци от оперативна дейност. Паричните постъпления от наеми и последващи продажби на такива активи също са парични потоци от оперативната дейност. ▼B 15 Предприятието може да държи ценни книжа и заеми за дилърски или търговски цели, като в този случай те се сходни с материалните запаси, придобити специално за препродажба. Следователно паричните потоци, произтичащи от покупката и продажбата на ценни книжа за дилърски и търговски цели, се класифицират като оперативна дейност. По същия начин паричните аванси и заеми, предоставяни от финансовите институции, се класифицират обикновено като оперативна дейност, тъй като те се отнасят към главната приходоносна дейност на предприятието. Инвестиционна дейност ▼M9 16 Отделното представяне на паричните потоци, възникващи от инвестиционната дейност, е важно, защото те отразяват мащаба на разходите, направени за ресурси, които са предназначени да генерират бъдещи приходи и парични потоци. Като инвестиционна дейност може да бъдат класифицирани само разходите, чийто резултат е актив, признат в отчета за финансовото състояние. Примери за парични потоци, възникващи от инвестиционната дейност: а) паричните плащания за придобиване на имоти, машини и съоръжения, нематериални и други дълготрайни активи. Тези плащания включват плащанията, свързани с капитализираните разходи за развойна дейност, както и плащанията за придобиване на имоти, машини и съоръжения по стопански начин; б) паричните постъпления от продажбата на имоти, машини и съоръжения, нематериални и други дълготрайни активи; в) паричните плащания за придобиване на инструменти на собствения капитал или дългови инструменти на други предприятия, в т.ч. участия в асоциирани и съвместни предприятия (различни от плащанията за тези инструменти, които се разглеждат като парични еквиваленти, или тези, които се държат за дилърски или търговски цели); г) паричните постъпления от продажбата на инструменти на собствения капитал или дългови инструменти на други предприятия, в т.ч. участия в асоциирани и съвместни предприятия (различни от постъпленията по тези инструменти, които се разглеждат като парични еквиваленти, или тези, които се държат за дилърски или търговски цели); д) паричните аванси и заеми, предоставени на трети страни (които не са аванси и заеми, предоставени от финансова институция); е) паричните постъпления от връщането на аванси и погасяването на заеми, предоставени на трети страни (които не са аванси и заеми на финансова институция); ж) паричните плащания за фючърсни договори, форуърдни договори, опционни договори и суапови договори, с изключение на случаите, когато договорите се държат за дилърски или търговски цели или плащанията са класифицирани като финансова дейност; з) паричните постъпления от фючърсни договори, форуърдни договори, опционни договори и суапови договори, с изключение на случаите, когато договорите се държат за дилърски или търговски цели или постъпленията са класифицирани като финансова дейност; и) паричните постъпления от лихви и дивиденти съгласно параграфи 34А – 34Г. Когато даден договор се осчетоводява като хеджиране на разграничима позиция, паричните потоци от договора се класифицират по същия начин, както паричните потоци на позицията, която се хеджира. ▼B Финансова дейност ▼M9 17 Отделното представяне на паричните потоци, възникващи от финансовата дейност, е важно, защото помага при прогнозирането на сумите по бъдещите парични потоци, представляващи вземания на предприятията, които са предоставили капитал на предприятието. Примери за парични потоци, възникващи от финансовата дейност: а) паричните постъпления от издаването на акции или други инструменти на собствения капитал; б) паричните плащания към собствениците за придобиването или обратното изкупуване на акции на предприятието; в) паричните постъпления от издаването на облигации, заеми, полици, ипотечни кредити и други краткосрочни или дългосрочни заемни средства; г) паричните погашения на получени в заем средства; д) паричните плащания от страна на лизингополучател за намаляване на размера на неизплатеното задължение по лизинг; е) паричните плащания на дивиденти съгласно параграф 33А; и ж) паричните плащания на лихви съгласно параграфи 34А – 34Г. ▼B ОТЧИТАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ ОТ ОПЕРАТИВНА ДЕЙНОСТ ▼M9 18 Предприятието отчита паричните потоци от оперативната дейност по един от следните методи: а) прекия метод, при който се оповестяват главните класове брутни парични постъпления и брутни парични плащания; или б) косвения метод, при който печалбата или загубата се коригира по отношение на: i) ефектите от сделки от непарично естество, ii) отложените или начислените минали или бъдещи парични постъпления или плащания във връзка с оперативната дейност, iii) приходите или разходите, които са класифицирани като оперативни в отчета за печалбата или загубата и за които съответните парични потоци са класифицирани като парични потоци от инвестиционната или финансовата дейност, и iv) паричните потоци от оперативната дейност, за които съответните приходи или разходи не са класифицирани като оперативни в отчета за печалбата или загубата. ▼B 19 Препоръчително е предприятията да отчитат паричните потоци от оперативната си дейност, като използват прекия метод. Прекият метод осигурява информация, която може да бъде полезна при приблизителното оценяване (прогнозирането) на бъдещите парични потоци и която не може да бъде получена по косвения метод. При прекия метод информацията за основните групи брутни парични постъпления и брутни парични плащания може да бъде получена: а) или от счетоводните регистри на предприятието; или б) чрез коригирането на продажбите, себестойността на продажбите (лихвите и други подобни приходи и разходите за лихви и други подобни разходи за финансова институция) и други статии от отчета за всеобхватния доход по отношение на: i) промените в материалните запаси и оперативните вземания и задължения през отчетния период; ii) други непарични отчетни обекти; и iii) други непарични обекти, за които паричните ефекти представляват инвестиционни или финансови парични потоци. ▼M9 20 При косвения метод нетният паричен поток от оперативната дейност се определя чрез коригирането на оперативната печалба или загуба по отношение на ефектите на: а) промените в материалните запаси и оперативните вземания и задължения през периода; б) непаричните отчетни обекти, например амортизация на дълготрайни материални активи, провизии и нереализирани положителни и отрицателни курсови разлики, класифицирани като оперативни; в) приходите или разходите, които са класифицирани като оперативни в отчета за печалбата или загубата и за които паричните ефекти представляват парични потоци от инвестиционната или финансовата дейност; и г) паричните потоци от оперативната дейност, например данък върху дохода (в съответствие с параграф 35), за които съответните приходи или разходи не са класифицирани като оперативни в отчета за печалбата или загубата. Другата възможност е нетният паричен поток от оперативната дейност да бъде представен по косвения метод, като се покажат приходите и разходите, класифицирани като оперативни в отчета за печалбата или загубата, промените в материалните запаси и оперативните вземания и задължения през периода и всякакви други парични потоци от оперативната дейност, за които съответните приходи или разходи не са класифицирани като оперативни. ▼B ОТЧИТАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ ОТ ИНВЕСТИЦИОННА И ФИНАНСОВА ДЕЙНОСТ 21 Предприятието отчита поотделно основните групи брутни парични постъпления и брутни парични плащания, произтичащи от инвестиционна и финансова дейност, освен когато паричните потоци, описани в параграфи 22 и 24, се отчитат на нетна база. ОТЧИТАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ НА НЕТНА БАЗА 22 Паричните потоци, произтичащи от посочената по-долу оперативна, инвестиционна или финансова дейност, може да се отчитат на нетна база: а) паричните постъпления и плащания от името на клиентите, когато паричните потоци отразяват по-скоро дейностите на клиента, отколкото тези на предприятието; и б) паричните постъпления и плащания за отчетни обекти, при които обращаемостта е бърза, сумите са големи и сроковете до падежите са кратки. 23 Примери за парични постъпления и плащания, посочени в параграф 22, буква а): а) приемането и изплащането на безсрочни депозити в банка; б) финансови средства, държани от инвестиционно предприятие от името на клиента; и в) наеми, събирани от името на собствениците на имотите и изплащани на тях. 23A Примери за парични постъпления и плащания, посочени в параграф 22, буква б), са авансите, отпускани за долупосочените елементи, и изплащането (погасяването) на тези елементи: а) сумите на главниците, отнасящи се до кредитни карти на клиенти; б) закупуването и продажбата на инвестиции; и в) други краткосрочни заеми, например тези, които имат срок до падежа три месеца или по-малко. 24 Паричните потоци, произтичащи от всяка от следните дейности на дадена финансова институция, може да бъдат отчитани на нетна база: а) паричните постъпления и плащанията за приемане и изплащане на депозити с определен падеж; б) внасянето на суми по депозити в други финансови институции и тегленето на суми от депозити от други финансови институции; и в) паричните аванси и заеми, отпускани на клиенти, и връщането на тези аванси и погасяването на тези кредити. ПАРИЧНИ ПОТОЦИ В ЧУЖДЕСТРАННА ВАЛУТА 25 Паричните потоци, произтичащи от сделки в чуждестранна валута, се отчитат във функционалната валута на предприятието, като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс на функционалната валута към чуждестранната валута към датата на паричния поток. 26 Паричните потоци на чуждестранно дъщерно предприятие се превалутират по обменните курсове на функционалната валута към чуждата валута към датите на паричните потоци. 27 Паричните потоци в чуждестранна валута се отчитат по начин, съобразен с МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове . Това позволява използването на обменен курс, който е приблизително равен на действителния обменен курс. Например среднопретегленият обменен курс за отчетния период може да се използва за счетоводно отчитане на сделки в чуждестранна валута или за превалутиране на паричните потоци на чуждестранно дъщерно предприятие. МСС 21 обаче не позволява да се използва обменният курс към края на отчетния период при превалутирането на паричните потоци на чуждестранно дъщерно предприятие. 28 Нереализираните печалби или загуби, произтичащи от промени в обменните курсове, не са парични потоци. Но влиянието на промените в обменните курсове върху паричните средства или паричните еквиваленти, държани или дължими в чуждестранна валута, се отчита в отчета за паричните потоци, за да се извърши равнение на паричните средства и паричните еквиваленти в началото и в края на периода. Тази сума се представя отделно от паричните потоци от оперативна, инвестиционна и финансова дейност и включва евентуалните разлики, които биха се получили, ако тези парични потоци бяха отчитани по обменните курсове в края на периода. 29 [Заличен] 30 [Заличен] ЛИХВИ И ДИВИДЕНТИ ▼M9 31 Паричните потоци от получени и изплатени лихви и дивиденти се представят поотделно. Всеки поток се класифицира по последователен начин през различните периоди по силата на параграфи 32, 33А и 34А – 34Г. 32 Общият размер на лихвите, изплатени през даден период, се включва в отчета за паричните потоци, независимо дали са признати като разход в печалбата или загубата, или са капитализирани в съответствие с МСС 23 Разходи по заеми . 33 [Заличен] ▼M9 33A Предприятието класифицира изплатените дивиденти като парични потоци от финансовата дейност. ▼M9 34 [Заличен] ▼M9 34A Предприятие, което не е сред описаните в параграф 34Б предприятия, класифицира: а) платените лихви (описани в параграф 32) – като парични потоци от финансовата дейност; б) получените лихви и дивиденти – като парични потоци от инвестиционната дейност. 34Б Предприятие, което инвестира в активи или предоставя финансиране на клиенти като главна стопанска дейност (което се определя по реда на параграфи Б30 – Б41 от МСФО 18), определя как да класифицира получените дивиденти, получените лихви и изплатените лихви в отчета за паричните потоци въз основа на начина, по който по силата на МСФО 18 класифицира приходите от дивиденти, приходите от лихви и разходите за лихви в отчета за печалбата или загубата. Предприятието класифицира общия размер на всеки от тези парични потоци само в една категория в отчета за паричните потоци (а именно: като потоци от оперативната, инвестиционната или финансовата дейност). 34В По силата на параграф 34Б, ако предприятието класифицира общия размер съответно на приходите от дивиденти, приходите от лихви и разходите за лихви само в една категория в отчета за печалбата или загубата, то класифицира общия размер съответно на всички получени дивиденти, получени лихви и изплатени лихви като парични потоци, възникващи от съответната дейност, в отчета за паричните потоци. Например, ако предприятието класифицира всички свои разходи за лихви като финансови в отчета за печалбата или загубата, то ще класифицира всички свои изплатени лихви като парични потоци от финансовата дейност. 34Г Когато прилага МСФО 18, на предприятието може да се наложи да класифицира съответно приходите от дивиденти, приходите от лихви и разходите за лихви в няколко категории в отчета за печалбата или загубата. В такъв случай, когато прилага параграф 34Б, предприятието прави избор за счетоводната политика, за да класифицира съответните парични потоци в една от съответните дейности в отчета за паричните потоци. Например, ако предприятието класифицира разходите за лихви като оперативни и финансови в отчета за печалбата или загубата, то ще класифицира всички свои изплатени лихви съобразно своята счетоводна политика или като парични потоци от оперативната дейност, или като парични потоци от финансовата дейност. ▼B ДАНЪЦИ ВЪРХУ ДОХОДА ▼M9 35 Паричните потоци, възникващи от данъци върху дохода, се представят поотделно и се класифицират като парични потоци от оперативната дейност, освен ако може да бъдат конкретно разграничени и отнесени към финансовата или инвестиционната дейност. ▼B 36 Данъците върху дохода възникват при сделки, пораждащи парични потоци, които се категоризират в отчета за паричните потоци като основна, инвестиционна или финансова дейност. Докато разходите за данъци може лесно да се определят като отнасящи се до инвестиционната или финансовата дейност, често е практически неприложимо свързаните с тях парични потоци от данъци да бъдат определени, а и те може да възникнат през отчетен период, различен от този на паричните потоци на базовата сделка. Затова платените данъци обикновено се категоризират като парични потоци от оперативна дейност. Когато обаче е практически приложимо данъчният паричен поток да се отнесе към отделна сделка, която създава парични потоци, категоризирани като инвестиционна или финансова дейност, данъчният паричен поток се категоризира според случая като инвестиционна или финансова дейност. Когато данъчните парични потоци са разпределени в повече от една категория дейности, се оповестява общата сума платени данъци. ИНВЕСТИЦИИ В ДЪЩЕРНИ, АСОЦИИРАНИ И СЪВМЕСТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ▼M8 37 Когато инвестиция в асоциирано, съвместно или дъщерно предприятие се осчетоводява по метода на собствения капитал или по цена на придобиване, инвеститорът свежда отчитането в своя отчет за паричните потоци само до паричните потоци между себе си и предприятието, в което е инвестирано, например – само дивиденти и аванси. ▼B 38 Предприятие, което отчита своя дял в асоциирано или съвместно предприятие, като използва метода на собствения капитал, включва в отчета си за паричните потоци онези парични потоци, които се отнасят до инвестициите му в асоциираното или съвместното предприятие, както и разпределенията от дохода и други плащания или постъпления между него и асоциираното или съвместното предприятие. ПРОМЕНИ В ПРИТЕЖАВАНИТЕ УЧАСТИЯ В СОБСТВЕНОСТТА НА ДЪЩЕРНИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ДРУГИ СТОПАНСКИ ЕДИНИЦИ 39 Съвкупните парични потоци, произтичащи от придобиването или загубата на контрол над дъщерни предприятия или други стопански единици, се представят поотделно и категоризирани като инвестиционни дейности. 40 Предприятието оповестява съвкупно, по отношение както на придобиването, така и на загубата на контрол над дъщерни предприятия или други стопански единици през отчетния период, всеки от следните елементи: а) общия размер на полученото или извършено плащане; б) дела на плащането, състоящ се от парични средства и парични еквиваленти; в) размера на паричните средства и паричните еквиваленти в дъщерните предприятия или другите стопански единици, над които е придобит или изгубен контрол; и г) размера на активите и пасивите, с изключение на паричните средства и паричните еквиваленти в дъщерните предприятия или другите стопански единици, над които е придобит или изгубен контрол, обобщено за всяка главна категория. 40A Инвестиционно предприятие съгласно определението в МСФО 10 Консолидирани финансови отчети не е длъжно да прилага параграф 40, буква в) или параграф 40, буква г) за инвестиция в дъщерно предприятие, която се изисква да бъде оценявана по справедлива стойност през печалбата или загубата. 41 Отделното представяне на влиянието върху паричните потоци на придобиването или загубата на контрол над дъщерни предприятия или други стопански единици като отделни статии, заедно с отделното оповестяване на размерите на активите и пасивите, които предприятието е придобило или от които се е освободило, спомага да се разграничат тези парични потоци от паричните потоци, произтичащи от друга оперативна, инвестиционна и финансова дейност. Влиянието върху паричните потоци от загубата на контрол не се приспада от влиянието от придобиването на контрол. 42 Съвкупната сума на паричните средства, платени или получени като възнаграждение за придобиване или загуба на контрол над дъщерни предприятия или други стопански единици се отчита в отчета за паричните потоци нето от паричните средства и парични еквиваленти, придобити или платени като част от такива сделки, събития или промени в обстоятелствата. 42 A Парични потоци, възникващи от промени в притежаваните участия в собствеността на дъщерно предприятие, които не водят до загуба на контрол, се класифицират като парични потоци от финансови дейности, освен когато дъщерното дружество е притежавано от инвестиционно предприятие, както е определено в МСФО 10, и трябва да бъде оценявано по справедлива стойност чрез печалбата или загубата. 42Б Промените в притежаваните участия в собствеността на дъщерно предприятие, които не водят до загуба на контрол, например последващата покупка или продажба от предприятие майка на инструменти на собствения капитал на дъщерното предприятие, се отчитат като сделки със собствен капитал (вж. МСФО 10), освен когато дъщерното дружество е притежавано от инвестиционно предприятие и трябва да бъде оценявано по справедлива стойност чрез печалбата или загубата. Съответно произтичащите от това парични потоци се категоризират по същия начин, както другите сделки със собствениците, описани в параграф 17. НЕПАРИЧНИ СДЕЛКИ (ОПЕРАЦИИ) 43 Инвестиционните и финансовите сделки (операции), при които не се изисква използване на парични средства или парични еквиваленти, трябва да се изключат от отчета за паричните потоци. Тези сделки трябва да бъдат оповестени на друго място във финансовите отчети по начин, който дава цялата значима информация за тази инвестиционна и финансова дейност. 44 Много инвестиционни и финансови дейности не оказват пряко влияние върху текущите парични потоци, въпреки че засягат структурата на капитала и активите на предприятието. Изключването на непаричните сделки от отчета за паричните потоци е в съответствие с целта на отчета за паричните потоци, тъй като тези отчетни обекти не включват парични потоци през текущия период. По-долу са дадени примери за непарични сделки (операции): а) придобиване на активи или чрез пряко поемане на съответните свързани с тях пасиви, или чрез лизинг; б) придобиване на предприятия чрез емитиране на собствен капитал; и в) преобразуване на дълг в собственост. ПРОМЕНИ В ПАСИВИТЕ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ДЕЙНОСТИ ПО ФИНАНСИРАНЕ 44A Предприятието оповестява сведения, които позволяват на ползвателите на финансовите отчети да оценят промените в пасивите, произтичащи от дейности по финансиране, в т.ч. промените, произтичащи от паричните потоци, и промените от непарично естество. 44Б Доколкото е необходимо за удовлетворяване на изискванията по параграф 44А, предприятието оповестява следните промени в пасивите, произтичащи от дейности по финансиране: а) промените, произтичащи от паричните потоци от дейностите по финансиране; б) промените, произтичащи от придобиването или загубата на контрол над дъщерни предприятия или други стопански единици; в) ефекта от промените в обменните курсове; г) промените в справедливата стойност; и д) други промени. 44В Пасивите, произтичащи от дейности по финансиране, са пасивите, за които паричните потоци са били – или бъдещите парични потоци ще бъдат – категоризирани в отчета за паричните потоци като парични потоци от дейности по финансиране. Освен това изискването за оповестяване по параграф 44А се прилага и за промените във финансовите активи (например активи, които хеджират пасивите, произтичащи от дейности по финансиране), ако тези парични потоци от тези финансови активи са били – или бъдещите парични потоци ще бъдат – включени в паричните потоци от дейности по финансиране. 44Г Един начин за изпълнение на изискването за оповестяване по параграф 44А е в отчета за финансовото състояние да се представи равнение на началното и крайното салдо на пасивите, произтичащи от дейности по финансиране, в т.ч. промените, посочени в параграф 44Б. Когато предприятието оповестява такова равнение, то предоставя достатъчно информация, за да позволи на ползвателите на финансовите отчети да свържат включените в равнението статии с отчета за финансовото състояние и с отчета за паричните потоци. 44Д Ако предприятието оповестява сведенията, изисквани по параграф 44А, в комбинация с оповестявания на промените в други активи и пасиви, то оповестява промените в пасивите, произтичащи от дейности по финансиране, отделно от промените в съответните други активи и пасиви. ▼M4 СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПЛАЩАНИЯТА КЪМ ДОСТАВЧИЦИТЕ 44Е Предприятието оповестява информация за своите споразумения за финансиране на плащанията към доставчиците (описани в параграф 44Ж), която дава на ползвателите на финансовите отчети възможност да оценяват последиците от тези споразумения върху пасивите и паричните потоци на предприятието и върху изложеността му на ликвидностен риск. 44Ж При споразуменията за финансиране на плащанията към доставчиците един или няколко доставчици на финансиране предлагат да плащат сумите, които предприятието дължи на доставчиците си, а предприятието се съгласява да плаща според условията на споразумението на датата на плащането към доставчиците или на по-късна дата. С помощта на такива споразумения предприятието получава удължаване на сроковете за плащане или доставчиците получават скъсяване на сроковете за плащане в сравнение с падежа на плащането по съответната фактура. Споразуменията за финансиране на плащанията към доставчиците често се наричат „финансиране по веригата на доставките“, „финансиране за плащане на задълженията“ или „споразумения за обратен факторинг“. Не са споразумения за финансиране на плащанията към доставчиците онези споразумения, които представляват само кредитни подобрения (например финансови гаранции, включително акредитиви, използвани като гаранции) или средства, използвани от предприятието за пряко уреждане на дължимите суми към доставчиците (например кредитни карти). 44З За да изпълни целите по параграф 44Е, предприятието оповестява в обобщен вид следната информация за своите споразумения за финансиране на плащанията към доставчиците: а) условията по споразуменията (например удължени срокове за плащане и предоставени обезпечения или гаранции). Предприятието обаче оповестява поотделно условията по споразумения, условията по които не са сходни помежду си; б) към началото и към края на отчетния период: i) балансовите стойности – и съответните статии в отчета за финансовото състояние на предприятието – на финансовите пасиви, които са част от споразумение за финансиране на плащанията към доставчиците, ii) балансовите стойности – и съответните статии – на финансовите пасиви, оповестени по силата на подточка i), за които доставчиците вече са получили плащане от доставчиците на финансиране, iii) диапазона на падежите на плащанията към доставчиците (например 30–40 дни след датата на фактурата) за финансовите пасиви, оповестени по силата на подточка i), и за сходните търговски задължения, които не са част от споразумение за финансиране на плащанията към доставчиците. Сходни търговски задължения например са търговските задължения на предприятието в рамките на същата част от дейността или същата юрисдикция като тези на финансовите пасиви, оповестени по силата на подточка i). Ако диапазоните на падежите на плащанията са големи, предприятието оповестява разяснителна информация за тези диапазони или оповестява допълнителни диапазони (например районирани диапазони); в) вида и последиците на непаричните промени в балансовите стойности на финансовите пасиви, оповестени по силата на буква б), подточка i). Примери за непарични промени са последиците от бизнес комбинации, курсови разлики или други сделки, за които не са необходими парични средства или парични еквиваленти (вж. параграф 43). ▼B КОМПОНЕНТИ НА ПАРИЧНИТЕ СРЕДСТВА И ПАРИЧНИТЕ ЕКВИВАЛЕНТИ 45 Предприятието оповестява компонентите на паричните средства и паричните еквиваленти и представя равнение на тези суми в своя отчет за паричните потоци с равностойните статии, включени в отчета за финансовото състояние. ▼M9 46 С оглед на разнообразието в практиката на управлението на паричните средства и схемите на банкиране в различните части на света и за да спазва изискванията на МСС 8 Принципи на изготвяне на финансовите отчети , предприятието оповестява политиката, която е възприело за определянето на състава на паричните средства и паричните еквиваленти. 47 Влиянието на всяка промяна в политиката за определяне на компонентите на паричните средства и паричните еквиваленти, например промяна в класификацията на финансовите инструменти, които преди това не са били считани за част от инвестиционния портфейл на предприятието, се отчита в съответствие с МСС 8. ▼B ДРУГИ ОПОВЕСТЯВАНИЯ 48 Предприятието оповестява – заедно с коментар, даван от ръководството – размера на значителните наличности на парични средства и парични еквиваленти, държани от предприятието, които не са на разположение за ползване от групата. 49 Има редица обстоятелства, при които паричните средства и паричните еквиваленти, държани от предприятието, не са на разположение за ползване от групата. Като пример може да се посочат наличностите на парични средства и парични еквиваленти, държани от дъщерно дружество, което работи в страна, в която се прилагат валутен контрол или други правни ограничения, когато наличностите не са на разположение за общо ползване от предприятието майка или от други дъщерни предприятия. 50 Допълнителната информация може да се окаже от значение за ползвателя, за да разбере финансовото състояние и ликвидността на предприятието. Оповестяването на тази информация, заедно с коментар от страна на ръководството, е желателно и може да съдържа следното: а) размера на неусвоените отпуснати заеми, които може да бъдат на разположение за бъдещата оперативна дейност и за уреждане на капиталови ангажименти, като се посочват евентуалните ограничения върху ползването на тези заеми; в) съвкупния размер на паричните потоци, които представляват увеличения на оперативния капацитет отделно от тези парични потоци, които са необходими за поддържането на оперативния капацитет; и г) размера на паричните потоци, произтичащи от оперативната, инвестиционната и финансовата дейност от всеки отчетен сегмент (вж. МСФО 8 Оперативни сегменти ). 51 Отделното оповестяване на паричните потоци, които представляват увеличения на оперативния капацитет, и паричните потоци, необходими за поддържането на оперативния капацитет, е от полза за ползвателя и му помага да определи дали предприятието инвестира достатъчно в поддържането на своя оперативен капацитет. Предприятие, което не инвестира достатъчно в поддържането на своя оперативен капацитет, може да ощетява бъдещата си рентабилност за сметка на текущата ликвидност и разпределяните между собствениците суми. 52 Отчитането на паричните потоци по сегменти дава възможност на ползвателите да разберат по-добре отношението между паричните потоци от стопанската дейност като цяло и между съставните ѝ части, както и наличието и променливостта на паричните потоци по сегменти. ▼M4 ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ ▼B 53 Настоящият стандарт влиза в сила по отношение на финансовите отчети, които обхващат периодите, започващи на 1 януари 1994 г. или след тази дата. 54 С МСС 27 (изменен през 2008 г.) бяха изменени параграфи 39–42 и бяха добавени параграфи 42А и 42Б. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 юли 2009 г. или след тази дата. Ако предприятието прилага МСС 27 (изменен през 2008 г.) за по-ранен период, тези изменения се прилагат за този по-ранен период. Измененията се прилагат с обратна сила. 55 Параграф 14 бе изменен с документа, озаглавен Подобрения на МСФО и издаден през май 2008 г. Предприятието прилага това изменение за годишните периоди, започващи на 1 януари 2009 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага това изменение за по-ранен период, то оповестява този факт и прилага параграф 68А от МСС 16. 56 Параграф 16 беше изменен с документа, озаглавен Подобрения на МСФО и издаден през април 2009 г. Предприятието прилага това изменение за годишните периоди, започващи на 1 януари 2010 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага изменението за по-ранен период, то оповестява този факт. 57 С МСФО 10 и МСФО 11 Съвместни споразумения , издадени през май 2011 г., бяха изменени параграфи 37, 38 и 42Б и бе заличен параграф 50, буква б). Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 10 и МСФО 11. 58 С документа, озаглавен Инвестиционни предприятия (изменения на МСФО 10, МСФО 12 и МСС 27) и издаден през октомври 2012 г., бяха изменени параграфи 42А и 42Б и бе добавен параграф 40А. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2014 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранно прилагане на документа Инвестиционни предприятия . Ако предприятието приложи тези изменения по-рано, то прилага едновременно всички изменения, включени в документа Инвестиционни предприятия . 59 С МСФО 16 Лизинг , издаден през януари 2016 г., се изменят параграфи 17 и 44. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 16. 60 С издадения през януари 2016 г. документ, озаглавен Инициатива във връзка с оповестяванията (изменения на МСС 7), бяха добавени параграфи 44А–44Д. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2017 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага за първи път тези изменения, не е необходимо да се предоставя сравнителна информация за предходни периоди. 61 С МСФО 17 Застрахователни договори , издаден през май 2017 г., бе изменен параграф 14. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 17. ▼M4 62 С документа, озаглавен Споразумения за финансиране на плащанията към доставчиците и издаден през май 2023 г., бяха добавени параграфи 44Е–44З. Предприятието прилага тези изменения за годишните отчетни периоди, започващи на 1 януари 2024 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт. 63 Когато прилага документа, озаглавен Споразумения за финансиране на плащанията към доставчиците , предприятието не е длъжно да оповестява: а) сравнителна информация за отчетни периоди, представени преди началото на годишния отчетен период, през който предприятието прилага измененията за първи път; б) информацията, която иначе се изисква по силата на параграф 44З, буква б), подточки ii) и iii), към началото на годишния отчетен период, през който предприятието прилага измененията за първи път; в) информацията, която иначе се изисква по силата на параграфи 44Е–44З, за междинни периоди, представени в рамките на годишния отчетен период, през който предприятието прилага измененията за първи път. ▼M9 64 С МСФО 18, издаден през май 2024 г. бяха изменени параграфи 6, 10, 12, 14, 16 – 18, 20, 31, 32, 35, 46 и 47, бяха добавени параграфи 33A и 34A – 34Г и бяха заличени параграфи 33 и 34. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 18. ▼M8 65 С документа, озаглавен Годишни подобрения на счетоводните стандарти МСФО – том 11 и издаден през юли 2024 г., бе изменен параграф 37. Предприятието прилага това изменение за годишните отчетни периоди, започващи на 1 януари 2026 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага изменението за по-ранен период, то оповестява този факт. ▼B МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 8 ▼M9 Принципи на изготвяне на финансовите отчети ▼B ЦЕЛ ▼M9 1 Целта на настоящия стандарт е да се повишат значимостта и надеждността на финансовите отчети на предприятието, както и сравнимостта на тези финансови отчети във времето и спрямо финансовите отчети на други предприятия, като се определят принципите на изготвяне на финансовите отчети, включващи: а) общи положения; б) критериите за избор, промяна и оповестяване на счетоводната политика; и в) счетоводното отразяване и оповестяване на промените в счетоводната политика, промените в счетоводните приблизителни оценки и поправките на грешки. 2 [Заличен] ▼B ОБХВАТ ▼M9 3 Настоящият стандарт се прилага при определянето на принципите на изготвяне на финансовите отчети, в т.ч. избора и прилагането на счетоводната политика и отразяването на промените в счетоводната политика, промените в счетоводните приблизителни оценки и поправките на грешки от предходни периоди. ▼M9 3A В МСС 34 Междинно финансово отчитане се установяват изискванията за представянето и оповестяването на съкратените междинни финансови отчети. Параграфи 6А – 6Н от настоящия стандарт се прилагат и по отношение на тези междинни финансови отчети. ▼B 4 Данъчните ефекти от поправките на грешки от предходни периоди и корекциите с обратна сила за отразяване на промените в счетоводната политика се признават и оповестяват в съответствие с МСС 12 Данъци върху дохода . ОПРЕДЕЛЕНИЯ ▼M9 5 В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение: ▼B Счетоводна политика са конкретни принципи, изходни положения, договорености, правила и практики, прилагани от предприятието при изготвянето и представянето на финансовите отчети. Счетоводни приблизителни оценки са парични суми във финансовите отчети, чиято оценка е с елемент на несигурност. ▼M9 Счетоводните стандарти МСФО са счетоводни стандарти, издадени от Съвета по Международните счетоводни стандарти (СМСС). Те включват: а) Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО); б) Международните счетоводни стандарти (МСС); в) Разясненията на Комитета за разяснения на Международните стандарти за финансово отчитане (КРМСФО); и г) Разясненията на Постоянния комитет за разяснения (ПКР). Счетоводните стандарти МСФО по-рано бяха наричани „Международни стандарти за финансово отчитане“ и „МСФО“. Съществена информация е термин за понятие, за което определение има в допълнение А към МСФО 18 Представяне и оповестяване във финансовите отчети . Терминът съществен/съществена/съществено е използван в настоящия стандарт със същото значение. ▼B Грешки от минал период са пропуски или неточно представяне във финансовите отчети на предприятието за един или повече предходни периоди, произтичащи от неизползване или неправилно използване на надеждна информация, която: а) е била налична към момента на утвърждаване на финансовите отчети за тези периоди за издаване; и б) е можело, при полагането на разумни усилия, да бъде получена и взета предвид при изготвянето и представянето на тези финансови отчети. Тези грешки включват ефектите от математически грешки, грешките при прилагане на счетоводната политика, непосочването или неточното тълкуване на факти и измамите. Прилагане с обратна сила е прилагане на нова счетоводна политика по отношение на сделките/операциите и други събития и условия така, сякаш винаги се е прилагала новоприетата счетоводна политика. Преизчисляване с обратна сила е поправяне на признаването, оценяването и оповестяването на сумите на елементи от финансовите отчети така, сякаш не са възниквали грешки през предходни периоди. Практическа неприложимост – дадено изискване е практически неприложимо (невъзможно), когато предприятието не може да го приложи, след като е положило всички разумни усилия за това. За конкретен предходен период прилагането на промяна в счетоводната политика с обратна сила или преизчисляването с обратна сила, за да се поправи грешка, се счита за практически неприложимо, когато: а) не може да се установят ефектите от прилагането или преизчисляването с обратна сила; б) прилагането или преизчисляването с обратна сила изисква изготвяне на предположения какви биха били намеренията на ръководството в този период; или в) прилагането или преизчисляването с обратна сила изисква важни приблизителни оценки на сумите и за целите на тези оценки не е възможно от общата информация да се извлекат обективни данни, които: i) да докажат съществуването на обстоятелства към датата или датите, към които тези суми трябва да бъдат признати, оценени или оповестени; и ii) биха били налични към момента на утвърждаване на финансовите отчети за този предходен период; за издаване. Прилагане без обратна сила (за бъдещи периоди, занапред) на промяна в счетоводната политика и признаване на ефекта от промяната в счетоводната политика съответно означава: а) прилагане на новата счетоводна политика по отношение на сделките и другите събития и условия, които са настъпили след датата на промяна в политиката; и б) признаване на ефекта от промяната в счетоводната приблизителна оценка през текущия и бъдещите периоди, засегнати от тази промяна. 6 [Заличен] ▼M9 ПРИНЦИПИ НА ИЗГОТВЯНЕ – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Честно представяне и спазване на счетоводните стандарти МСФО 6A Финансовите отчети трябва да представят честно финансовото състояние, финансовите резултати и паричните потоци на предприятието. За постигане на честно представяне е необходимо достоверно представяне на ефектите от сделките, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активите, пасивите, приходите и разходите, установени в Концептуалната рамка за финансовото отчитане (наричана по-нататък Концептуалната рамка ). Приема се предположението, че прилагането на МСФО, при необходимост с допълнителни оповестявания, води до финансови отчети, с които се постига честно представяне. 6Б Предприятието, чиито финансови отчети са изготвени при спазване на счетоводните стандарти МСФО, прави изрично и безусловно заявление за това в пояснителните приложения. Предприятието не може да определя финансовите отчети като изготвени при спазване на счетоводните стандарти МСФО, ако те не отговарят на всички изисквания на счетоводните стандарти МСФО. 6В При почти всички обстоятелства предприятието постига честно представяне чрез спазване на приложимите МСФО. За постигане на честно представяне е необходимо също така предприятието да: а) избира и прилага счетоводна политика съгласно настоящия стандарт. В настоящия стандарт се установява йерархия на меродавните насоки и указания, които ръководството трябва да вземе предвид при отсъствие на МСФО, който да се прилага изрично за даден отчетен обект; б) представя информация, включително за счетоводната политика, по начин, който осигурява значима, надеждна, сравнима и разбираема информация; в) оповестява допълнителни сведения, когато спазването на особените изисквания на МСФО не е достатъчно, за да даде възможност на ползвателите да разберат ефекта от конкретни сделки, други събития и условия върху финансовото състояние и финансовите резултати на предприятието. 6Г Предприятието не поправя неподходящи счетоводни политики чрез оповестяване на използваните счетоводни политики или чрез пояснителни приложения или обяснителен материал. 6Д В изключително редки обстоятелства, когато ръководството прецени, че спазването на изискване на даден МСФО би било толкова подвеждащо, че би противоречало на целта на финансовите отчети, изложена в Концептуалната рамка , предприятието се отклонява от това изискване по начина, посочен в параграф 6E, ако по силата на относимата нормативна уредба се изисква или не се забранява такова отклонение. 6E Когато предприятието се отклони от изискването на даден МСФО в съответствие с параграф 6Д, то оповестява: а) че ръководството е стигнало до заключение, че финансовите отчети представят честно финансовото състояние, финансовите резултати и паричните потоци на предприятието; б) че то е спазило приложимите МСФО, с изключение на отклонението от определено изискване, което е направило, за да постигне честно представяне; в) заглавието на МСФО, от който предприятието се е отклонило, естеството на отклонението, включително счетоводното отразяване, което се изисква по силата на този МСФО, причината, поради която това счетоводно отразяване би било толкова подвеждащо при тези обстоятелства, че би противоречило на целта на финансовите отчети, изложена в Концептуалната рамка , и възприетото отразяване; и г) за всеки представен период – финансовия ефект на отклонението върху всяка статия във финансовите отчети, която би била отчетена при спазване на изискването. 6Ж Когато предприятието се е отклонило от изискване на МСФО в предходен период и това отклонение влияе на сумите, признати във финансовите отчети за текущия период, предприятието прави оповестяванията по параграф 6Е, букви в) и г). 6З Параграф 6Ж се прилага например, когато предприятието се е отклонило в предходен период от изискването на даден МСФО за оценяването на активите или пасивите и това отклонение влияе върху оценяването на промените в активите и пасивите, признати във финансовите отчети за текущия период. 6И В изключително редки случаи, когато ръководството стигне до заключение, че спазването на определено изискване на МСФО би било толкова подвеждащо, че би противоречало на целта на финансовите отчети, изложена в Концептуалната рамка , но по силата на относимата нормативна уредба се забранява отклонение от изискването, предприятието трябва да намали възможно най-много възприеманите подвеждащи аспекти на спазването на изискването, като оповести: а) заглавието на въпросния МСФО, естеството на изискването и защо ръководството е преценило, че спазването на това изискване e толкова подвеждащо при тези обстоятелства, че противоречи на целта на финансовите отчети, изложена в Концептуалната рамка ; и б) за всеки представен период – корекциите на всяка статия във финансовите отчети, за които ръководството е преценило, че са необходими за постигане на честно представяне. 6Й За целите на параграфи 6Д – 6И дадена информация би била в противоречие с целите на финансовите отчети, когато тя не представя достоверно сделките, други събития и условия, които тя или претендира да представя, или може основателно да се очаква да представя, и следователно тя вероятно би повлияла на стопанските решения на ползвателите на финансовите отчети. Когато преценява дали спазването на определено изискване на МСФО би било толкова подвеждащо, че би противоречало на целта на финансовите отчети, изложена в Концептуалната рамка , ръководството трябва да вземе предвид следното: а) защо целта на финансовите отчети не се постига при конкретните обстоятелства; и б) начина, по който обстоятелствата в предприятието се различават от обстоятелствата в други предприятия, които спазват изискването. Ако други предприятия при сходни обстоятелства спазват изискването, налице е оборимо предположение, че спазването на изискването от страна на предприятието не би било толкова подвеждащо, че да бъде в противоречие с целта на финансовите отчети, изложена в Концептуалната рамка . Действащо предприятие 6K При изготвяне на финансовите отчети ръководството трябва да направи оценка на способността на предприятието да продължи дейността си като действащо предприятие. Предприятието изготвя финансовите отчети съгласно принципа на действащото предприятие, освен ако ръководството възнамерява да ликвидира предприятието или да прекрати стопанската дейност или няма реална друга възможност, освен да направи това. Когато ръководството е осведомено, когато прави оценката си, за съществена несигурност, свързана със събития или условия, която може да породи значително съмнение относно способността на предприятието да продължи като действащо предприятие, предприятието следва да оповести тази несигурност. Когато предприятието не изготвя финансовите отчети съгласно принципа на действащото предприятие, то оповестява този факт, заедно с принципа, съгласно който са изготвени финансовите отчети, и причината, поради която на предприятието не се гледа като на действащо предприятие. 6Л Когато преценява дали допускането за действащо предприятие е целесъобразно, ръководството взема предвид цялата налична информация за бъдещето, което обхваща най-малко период от дванадесет месеца от края на отчетния период, но не се ограничава до този период. Степента на вземане под внимание зависи от фактите и в двата случая. Когато предприятието има история на печеливша дейност и лесен достъп до финансови ресурси, заключението, че счетоводното отчитане съгласно принципа на действащото предприятие е целесъобразно, може да се постигне без подробен анализ. В други случаи ръководството трябва да разгледа редица фактори, свързани с текущата и очакваната рентабилност, погасителните планове за дълговете и потенциалните източници на заместващо финансиране, преди да може да се убеди, че принципът на действащото предприятие е целесъобразен. Счетоводен принцип на начисляването 6M Предприятието изготвя финансовите си отчети – с изключение на информацията за паричните потоци – съгласно счетоводния принцип на начисляването. 6Н Когато се използва счетоводният принцип на начисляването, предприятието признава отчетните обекти като активи, пасиви, собствен капитал, приходи и разходи (елементите на финансовите отчети), когато те отговарят на определенията и критериите за признаване на тези елементи, предвидени в Концептуалната рамка . ▼B СЧЕТОВОДНА ПОЛИТИКА Подбор и прилагане на счетоводната политика 7 Когато даден МСФО се прилага конкретно за дадена сделка, друго събитие или условие, счетоводната политика, прилагана към тази статия, се определя чрез прилагане на този МСФО. 8 В МСФО се определят счетоводни политики, в резултат на които според СМСС финансовите отчети съдържат значима и надеждна информация за сделките и другите събития и условия, за които се отнасят. Тези политики не се прилагат, когато ефектът от тяхното прилагане е несъществен. Въпреки това не е уместно да се допускат или да не се коригират несъществени разминавания с МСФО, за да се постигне определено представяне на финансовото състояние, резултатите или паричните потоци на дадено предприятие. 9 МСФО се придружават от насоки, които подпомагат предприятията при прилагане на изискванията на стандартите. Всяка една насока посочва дали представлява неразделна част от МСФО. Насока, която представлява неразделна част от МСФО, е задължителна. Насока, която не представлява неразделна част от МСФО, не съдържа задължителни изисквания към финансовите отчети. 10 При липса на МФСО, който да е конкретно приложим към дадена сделка, друго събитие или условие, ръководството използва собствените си преценки за разработване и прилагане на счетоводна политика за осигуряване на информация, която е: а) от значение за ползвателите при вземане на стопански решения; и б) надеждна, което означава, че финансовите отчети: i) представят достоверно финансовото състояние, финансовите резултати и паричните потоци на предприятието; ii) отразяват стопанската същност на сделките, другите събития и условия, а не само тяхната правна форма; iii) са неутрални, т.е. непредубедени; iv) са предпазливи; и v) са пълни във всички съществени отношения. ▼M9 11 Когато прави преценката, описана в параграф 10, ръководството използва и оценява приложимостта на следните източници в низходящ ред: ▼B а) изискванията на МСФО, уреждащи подобни или свързани въпроси; и ▼M9 б) определенията, критериите за признаване и концепциите за оценяване на активите, пасивите, приходите и разходите, изложени в Концептуалната рамка . ▼B 12 Когато прави преценката, описана в параграф 10, ръководството може също да вземе предвид последните решения на други органи, определящи стандартите, които използват сходна концептуална рамка за разработване на счетоводните стандарти, друга счетоводна литература и приетите секторни практики, доколкото те не са в противоречие с източниците, посочени в параграф 11. Последователност на счетоводната политика 13 Предприятието избира и прилага своята счетоводна политика последователно за сходните сделки и други събития и условия, освен ако по силата на даден МФСО конкретно се изисква или разрешава категоризация на отчетните обекти, за която би било целесъобразно прилагането на различна политика. Когато по силата на даден МФСО се изисква или разрешава подобна категоризация, спрямо всяка категория трябва да бъде избрана и прилагана последователно целесъобразна политика. Промени в счетоводната политика 14 Предприятието променя дадена счетоводна политика само когато подобна промяна: а) се изисква по силата на даден МФСО ; или б) води до представяне във финансовите отчети на надеждна и по-значима информация за ефекта от сделките и другите събития или условия върху финансовото състояние, финансовите резултати или паричните потоци на предприятието. 15 Трябва да се осигури възможност на ползвателите да сравняват финансовите отчети на предприятието за различните периоди от време, за да могат да установяват тенденциите на развитие на неговото финансово състояние, финансови резултати и парични потоци. Ето защо в рамките на всеки период и през всеки следващ период се прилага една и съща счетоводна политика, освен ако има промяна в счетоводната политика, която отговаря на един от критериите по параграф 14. 16 Следните случаи не се считат за промяна в счетоводната политика: а) прилагане на счетоводна политика за сделки и други събития или условия, които се различават по същество от предишните; и б) прилагане на нова счетоводна политика за сделки и други събития или условия, които не са се случвали преди или са били несъществени. 17 Първоначалното прилагане на дадена политика за преоценяване на активите в съответствие с МСС 16 Имоти, машини и съоръжения или МСС 38 Нематериални активи е промяна в счетоводната политика, която трябва да се разглежда като преоценка в съответствие с МСС 16 или МСС 38, а не в съответствие с настоящия стандарт. 18 Параграфи 19–31 не се прилагат по отношение на промяната в счетоводната политика, описана в параграф 17. Прилагане на промени в счетоводната политика 19 При спазване на параграф 23: а) предприятието отчита промяна в счетоводната политика, произтичаща от първоначалното прилагане на даден МФСО в съответствие с конкретните преходни разпоредби, ако има такива, в този МФСО; и б) когато предприятието променя своята счетоводна политика при първоначалното прилагане на МФСО, който не включва конкретни преходни разпоредби, приложими по отношение на тази промяна, или прави промени в счетоводната политика доброволно, то отразява тази промяна с обратна сила. 20 За целите на настоящия стандарт ранното прилагане на даден МФСО не се смята за доброволна промяна в счетоводната политика. 21 При липсата на МФСО, който да е конкретно приложим към дадена сделка, друго събитие или условие, ръководството може, в съответствие с параграф 12, да прилага счетоводна политика, съобразена с последните становища на други органи, определящи стандартите, които използват сходна концептуална рамка за разработване на счетоводните стандарти. В случай че подобно становище бъде изменено и в резултат от това предприятието реши да промени дадена счетоводна политика, тази промяна се признава и оповестява като доброволна промяна в счетоводната политика. Прилагане с обратна сила 22 При спазване на параграф 23, когато промяната в счетоводната политика се прилага с обратна сила съгласно изискванията на параграф 19, буква а) или б), предприятието коригира началното салдо на всеки засегнат компонент на собствения капитал за най-ранния предходен представен период, както и другите сравнителни суми, оповестени през всеки предходен представен период, така, сякаш винаги се е прилагала новоприетата счетоводна политика. Ограничения за прилагането с обратна сила 23 Когато разпоредбите на параграф 19, буква а) или б) изискват прилагане с обратна сила, промяната в счетоводната политика се прилага с обратна сила, доколкото е практически неприложимо да се определят конкретните ефекти за периода или съвкупният ефект от промяната. 24 Когато е практически неприложимо да се определят конкретните ефекти за периода от промяната на счетоводната политика върху сравнителната информация за един или повече представени предходни периоди, предприятието прилага новата счетоводна политика по отношение на балансовите стойности на активите и пасивите към началото на най-ранния период, за който е практически възможно прилагането с обратна сила, като това може да бъде текущият период. Предприятието прави съответните корекции в началното салдо на всеки засегнат компонент на собствения капитал за този период. 25 Когато в началото на текущия период е практически неприложимо да се определи съвкупният ефект от прилагането на нова счетоводна политика по отношение на всички предходни периоди, предприятието коригира сравнителната информация, за да приложи без обратна сила новата счетоводна политика от най-ранния период, за който това е практически приложимо. 26 Когато дадено предприятие прилага нова счетоводна политика с обратна сила, тази политика се прилага по отношение на сравнителната информация за толкова предходни периоди, за колкото е практически приложимо. Прилагането с обратна сила спрямо предходен период е практически неприложимо, освен ако е практически приложимо да се определи съвкупният ефект върху сумите, включени както в началния, така и в крайния отчет за финансовото състояние за този период. Началното салдо на всеки засегнат компонент на собствения капитал за най-ранния предходен период, който е представен във финансовите отчети, се коригира със сумата на произтичащата корекция, отнасяща се за периодите преди тези, представени във финансовите отчети. Обикновено се коригира неразпределената печалба. Въпреки това може да се коригира друг компонент на собствения капитал (например за да се спази даден МФСО). Всяка друга информация за предходни периоди, като исторически обзори на финансови данни, също се коригира за толкова предходни периоди, колкото е практически приложимо. 27 Когато за едно предприятие е практически невъзможно да приложи нова счетоводна политика с обратна сила, тъй като не може да определи съвкупния ефект от прилагането на счетоводната политика спрямо всички предходни периоди, в съответствие с параграф 25 предприятието прилага новата счетоводна политика без обратна сила от възможно най-ранния период. По този начин предприятието не взема предвид онази част от съвкупната корекция на активите, пасивите и собствения капитал, възникнала преди тази дата. Разрешено е да се прави промяна в счетоводната политика, дори да е практически невъзможно тази политика да се приложи без обратна сила за някой предходен период. В параграфи 50–53 се предоставят насоки кога е практически невъзможно да се прилага новоприета счетоводна политика за един или повече предходни периоди. Оповестяване ▼M9 Оповестяване на подбора и прилагането на счетоводната политика 27A Предприятието оповестява съществена информация за счетоводната политика (вж. параграф 5). Информацията за счетоводната политика е съществена, ако – когато се разглежда заедно с друга информация, включена във финансовите отчети на предприятието – може основателно да се очаква, че тя ще повлияе на решенията, които основните ползватели на финансовите отчети с общо предназначение вземат въз основа на тези финансови отчети. 27Б Информацията за счетоводната политика, която се отнася до несъществени сделки, други събития или условия, е несъществена и не е необходимо да се оповестява. Информацията за счетоводната политика обаче може да бъде съществена поради естеството на съответните сделки, други събития или условия, дори ако сумите са несъществени. Не цялата информация за счетоводната политика обаче, свързана със съществени сделки, други събития или условия, сама по себе си е съществена. 27В Информацията за счетоводната политика се очаква да бъде съществена, ако ползвателите на финансовите отчети на предприятието биха се нуждаели от нея, за да разберат друга съществена информация във финансовите отчети. Например предприятието може да смята, че дадена информация за счетоводната политика е съществена за неговите финансови отчети, ако информацията се отнася до съществени сделки, други събития или условия и: а) предприятието е променило счетоводната си политика през отчетния период и тази промяна е довела до съществена промяна в информацията във финансовите отчети; б) предприятието е избрало счетоводната политика измежду един или повече варианти, разрешени по силата на МСФО – такова положение би могло да възникне, ако предприятието избере да оценява инвестиционните имоти по историческа цена, а не по справедлива стойност; в) счетоводната политика е била разработена в съответствие с настоящия стандарт при липсата на специално приложим МСФО; г) счетоводната политика се отнася до област, за която предприятието е задължено да прави значими преценки или допускания при прилагането на дадена счетоводна политика, и предприятието оповестява тези преценки или допускания в съответствие с параграфи 27Ж и 31А; или д) счетоводното отчитане, което се изисква за тях, е сложно и в противен случай ползвателите на финансовите отчети на предприятието не биха разбрали тези съществени сделки, други събития или условия – такова положение може да възникне, ако предприятието прилага повече от един МСФО към даден клас съществени сделки. 27Г С информацията за счетоводната политика, при която вниманието е съсредоточено върху начина, по който предприятието е приложило изискванията на МСФО към собствените си обстоятелства, се предоставя специфична за предприятието информация, която е по-полезна за ползвателите на финансови отчети, отколкото стандартизираната информация или информация, която само повтаря или обобщава изискванията на МСФО. 27Д Ако предприятието оповестява несъществена информация за счетоводната политика, тази информация не трябва да служи за прикриване на съществена информация за счетоводната политика. 27Е Заключението на предприятието, че информацията за счетоводната политика е несъществена, не засяга съответните изисквания за оповестяване съгласно други МСФО. 27Ж Наред със съществената информация за счетоводната политика или други пояснителни приложения предприятието оповестява преценките, отделно от тези, свързани с приблизителни оценки (вж. параграф 31А), които ръководството е направило в процеса на прилагане на счетоводната политика на предприятието и които имат най-значим ефект върху признатите във финансовите отчети суми. 27З В процеса на прилагане на счетоводната политика на предприятието ръководството прави различни преценки, отделно от тези, свързани с приблизителни оценки, които може значително да повлияят на сумите, които то признава във финансовите отчети. Например ръководството прави преценки при определянето на следното: а) кога по същество се прехвърлят на други предприятия всички значителни рискове и изгоди от собствеността върху финансовите активи и – за лизингодателите – върху активите, предмет на лизинг; б) дали по същество определени продажби на стоки представляват договорености за финансиране и следователно не пораждат приходи; и в) дали съгласно договорните условия на финансов актив на конкретни дати се пораждат парични потоци, които са единствено плащания по главницата и лихвата върху непогасената част от главницата. 27И Някои от оповестяванията, правени в съответствие с параграф 27Ж, се изискват и по силата на други МСФО. Например по силата на МСФО 12 Оповестяване на участията в други предприятия от предприятието се изисква да оповести какви преценки е направило, когато е определяло дали контролира друго предприятие. По силата на МСС 40 Инвестиционни имоти се изисква оповестяване на критериите, разработени от предприятието за разграничаване на инвестиционните имоти от използваните от собственика имоти и от имотите, държани за продажба в обичайния ход на стопанската дейност, когато класифицирането на имотите е трудно. Оповестяване на промените в счетоводната политика ▼B 28 Когато първоначалното прилагане на МФСО оказва ефект върху текущия или предходен период, би оказало такъв ефект – въпреки че е практически неприложимо да се определи размерът на корекцията – или би могло да окаже ефект върху бъдещите периоди, предприятието оповестява: а) заглавието на съответния МСФО; б) в съответните случаи – че промяната в счетоводната политика е направена в съответствие с неговите преходни разпоредби; в) естеството на промяната в счетоводната политика; г) в съответните случаи – описание на преходните разпоредби; д) в съответните случаи – преходните разпоредби, които биха оказали ефект върху бъдещите периоди; е) за текущия и всеки представен предходен период, доколкото е практически приложимо – размера на корекцията: i) за всяка засегната статия от финансовите отчети; и ii) в случай че спрямо предприятието се прилага МСС 33 Нетна печалба на акция – за основната нетна печалба на акция и нетната печалба на акция с намалена стойност; ж) доколкото е практически приложимо – размера на корекцията за периодите, предхождащи представените периоди; и з) в случай че прилагането с обратна сила съгласно изискванията на параграф 19, буква а) или б) е практически неприложимо за определен предходен период или за периоди, предхождащи представените периоди – обстоятелствата, които са довели до съществуването на това условие, и указание как и откога се прилага тази счетоводна политика. Не е нужно тези оповестявания да се включват във финансовите отчети за следващите периоди. 29 Когато доброволната промяна на счетоводната политика оказва ефект върху текущия или предходен период, би оказала такъв ефект, въпреки че е практически неприложимо да се определи размерът на корекцията, или би могла да окаже ефект върху бъдещите периоди, предприятието оповестява: а) естеството на промяната в счетоводната политика; б) причините, поради които прилагането на новата счетоводна политика води до предоставянето на надеждна и по-значима информация; в) за текущия и всеки представен предходен период, доколкото е практически приложимо – размера на корекцията: i) за всяка засегната статия от финансовите отчети; и ii) в случай че спрямо предприятието се прилага МСС 33 – за основната нетна печалба на акция и нетната печалба на акция с намалена стойност; г) доколкото е практически приложимо – размерът на корекцията за периоди, предхождащи представените периоди; и д) в случай че прилагането с обратна сила е практически неприложимо за определен предходен период или за периодите, предхождащи представените периоди – обстоятелствата, които са довели до съществуването на това условие, и указание как и откога се прилага промяната в счетоводната политика. Не е нужно тези оповестявания да се включват във финансовите отчети за следващите периоди. 30 Когато предприятието не е приложило нов МФСО, който е издаден, но все още не е влязъл в сила, предприятието оповестява: а) този факт; и б) всяка известна или подлежаща на приблизително оценяване при разумни усилия информация, необходима за оценяване на възможния ефект от прилагането на новия МФСО върху финансовите отчети на предприятието през периода на първоначално прилагане. 31 При спазване на параграф 30 предприятието решава дали да оповести: а) заглавието на новия МФСО; б) естеството на предстоящата промяна или промени в счетоводната политика; в) датата, до която трябва да започне прилагането на съответния МСФО; г) датата, от която предприятието планира да започне прилагането на съответния МСФО; и д) едно от следните: i) разискване за влиянието от първоначалното прилагане на съответния МСФО върху финансовите отчети на предприятието; или ii) в случай че това влияние не е известно или не подлежи на приблизително оценяване при разумни усилия – изявление в тази връзка. ▼M9 Оповестяване на източниците на несигурност на приблизителните оценки 31A Предприятието оповестява информация за направените допускания относно бъдещето и други ключови източници на несигурност на приблизителните оценки към края на отчетния период, които пораждат значителен риск да доведат до съществена корекция на балансовите стойности на активите и пасивите в рамките на следващата финансова година. По отношение на тези активи и пасиви пояснителните приложения трябва да съдържат подробни сведения за: а) тяхното естество; и б) тяхната балансова стойност към края на отчетния период. 31Б Определянето на балансовите стойности на някои активи и пасиви изисква приблизителна оценка на ефектите от несигурни бъдещи събития върху тези активи и пасиви към края на отчетния период. Например при отсъствие на скоро наблюдавани пазарни цени са необходими приблизителни оценки, ориентирани към бъдещето, за измерване на възстановимата стойност на класовете имоти, машини и съоръжения, ефекта от технологичното остаряване върху материалните запаси, провизиите – предмет на бъдещ изход от неприключил съдебен спор, и дългосрочните задължения (пасиви) за изплащане на доходи на наетите лица, например пенсионните задължения. Тези приблизителни оценки са свързани с допускания за такива статии като корекцията за риск за паричните потоци или процентите на дисконтиране, бъдещите промени на заплатите и бъдещите промени на цените, засягащи други разходи. 31В Допусканията и другите източници на несигурност на приблизителните оценки, оповестявани в съответствие с параграф 31А, се отнасят до приблизителните оценки, за които са нужни най-трудните, субективни или сложни преценки от страна на ръководството. Колкото повече се увеличава броят на променливите и допусканията, засягащи възможното бъдещо преодоляване на несигурността, толкова по-субективни и сложни стават тези преценки и потенциалът за последваща съществена корекция на балансовите стойности на активите и пасивите обикновено се увеличава съответно. 31Г Оповестяванията по параграф 31А не се изискват за активите и пасивите, които съдържат значителен риск балансовите им стойности да се променят съществено в рамките на следващата финансова година, ако в края на отчетния период те са оценени по справедлива стойност на база обявена цена на активен пазар за тъждествен актив или пасив. Тези справедливи стойности може да се променят съществено в рамките на следващата финансова година, но тези промени не биха произтекли от допускания или други източници на несигурност на приблизителните оценки към края на отчетния период. 31Д Предприятието извършва оповестяванията по параграф 31А по начин, който помага на ползвателите на финансовите отчети да разберат преценките, направени от ръководството относно бъдещето и относно другите източници на несигурност на приблизителните оценки. Естеството и обхватът на предоставената информация се различават според естеството на допускането и другите обстоятелства. Примери за видовете оповестявания, които се правят от предприятието: а) естеството на допускането или друга несигурност на приблизителните оценки; б) чувствителността на балансовите стойности към методите, допусканията и приблизителните оценки, стоящи в основата на техните изчисления, включително причините за тази чувствителност; в) очакваното преодоляване на несигурността и диапазонът на възможните при разумно допускане резултати в рамките на следващата финансова година по отношение на балансовите стойности на съответните активи и пасиви; и г) разяснение за направените промени в минали допускания, отнасящи се до тези активи и пасиви, ако несигурността остава непреодоляна. 31Е По силата на настоящия стандарт от предприятието не се изисква да оповестява бюджетна информация или прогнози, когато прави оповестяванията по параграф 31А. 31Ж Понякога е практически неприложимо да се оповести степента на възможните ефекти на дадено допускане или друг източник на несигурност на приблизителните оценки към края на отчетния период. В такива случаи предприятието оповестява, че при разумно допускане е възможно, въз основа на съществуващите знания, заради резултати в рамките на следващата финансова година, които се различават от допусканията, да възникне необходимост от съществена корекция на балансовата стойност на съответния актив или пасив. Във всички случаи предприятието оповестява естеството и балансовата стойност на конкретния актив или пасив (или клас активи или пасиви), засегнати от допускането. 31З Оповестяванията по параграф 27Ж на конкретни преценки, направени от ръководството в процеса на прилагане на счетоводната политика на предприятието, не се отнасят до оповестяванията на източниците на несигурност на приблизителните оценки по параграф 31А. 31И По силата на други МСФО се изисква оповестяване на някои допускания, които в противен случай биха били задължителни съгласно параграф 31А. Например по силата на МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи се изисква оповестяване при определени обстоятелства на основните допускания за бъдещи събития, засягащи класовете провизии. По силата на МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност се изисква оповестяване на значимите допускания (включително способите за остойностяване и входящите данни), които предприятието използва, когато оценява справедливата стойност на активите и пасивите, отчитани по справедлива стойност. ▼B СЧЕТОВОДНИ ПРИБЛИЗИТЕЛНИ ОЦЕНКИ ▼M9 32 Съгласно счетоводната политика може да се изисква отчетните обекти по статиите във финансовите отчети да бъдат оценявани по начин, който включва несигурност на оценяването (измерването), т.е. съгласно счетоводната политика може да се изисква тези отчетни обекти да бъдат оценявани по парични суми, които не може да бъдат наблюдавани пряко и вместо това трябва да бъдат приблизително оценени. В такъв случай предприятието изготвя счетоводна приблизителна оценка, за да постигне целта, определена в счетоводната политика. Изготвянето на счетоводни приблизителни оценки включва използването на преценки или допускания, основани на най-актуалната налична надеждна информация. Примерите за счетоводни приблизителни оценки включват: ▼B а) коректив за загуби за очаквани кредитни загуби, като се прилага МСФО 9 Финансови инструменти ; б) нетната реализируема стойност на отчетен обект от категорията на материалните запаси, като се прилага МСС 2 Материални запаси ; ▼M9 в) справедливата стойност на актив или пасив в съответствие с МСФО 13; ▼B г) разходите за амортизация на отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията, като се прилага МСС 16; както и ▼M9 д) провизия за гаранционни задължения в съответствие с МСС 37. ▼B 32A Предприятието използва способи за оценяване и входящи данни, за да изготви счетоводна приблизителна оценка. Способите за оценяване включват способи за приблизително оценяване (например способи, използвани за оценяване на коректива за загуби за очаквани кредитни загуби при прилагане на МСФО 9) и способи за остойностяване (например способи, използвани за оценяване на справедливата стойност на актив или пасив при прилагане на МСФО 13). 32Б Терминът „приблизителна оценка“ в МСФО понякога се отнася до приблизителна оценка, която не е счетоводна приблизителна оценка съгласно определението в настоящия стандарт. Например понякога става въпрос за входящи данни, използвани при изготвянето на счетоводни приблизителни оценки. 33 Използването на разумни приблизителни оценки представлява основен елемент в изготвянето на финансовите отчети и не намалява тяхната достоверност. Промени в счетоводните приблизителни оценки 34 Може да се наложи предприятието да промени счетоводна приблизителна оценка, ако настъпят промени в обстоятелствата, въз основа на които е изготвена счетоводната приблизителна оценка, или в резултат на нова информация, нови изменения или допълнителен опит. По своята същност промяната в счетоводна приблизителна оценка не се отнася до предходни периоди и не представлява поправка на грешка. 34A Ефектите върху счетоводна приблизителна оценка вследствие на промяна във входящите данни или промяна в способа на оценяване са промени в счетоводните приблизителни оценки, освен ако са резултат от поправка на грешки от предходни периоди. 35 Всяка промяна в прилаганата база за оценяване се смята за промяна на счетоводната политика, а не на счетоводната приблизителна оценка. Когато е трудно да се направи разграничение между промяна на счетоводната политика и промяна на счетоводна приблизителна оценка, промяната се смята за промяна на счетоводна приблизителна оценка. Извършване на промени на счетоводни приблизителни оценки 36 Ефектът от промяната на счетоводна приблизителна оценка, различна от промяната, за която се прилага параграф 37, трябва да се признава без обратна сила (т.е. занапред) чрез включването му в печалбата или загубата за: а) периода на промяната, ако промяната засяга само този период; или б) периода на промяната и бъдещите периоди, ако промяната засяга и двата вида. 37 Доколкото промяната на счетоводна приблизителна оценка поражда промени в активите и пасивите или се отнася до отчетен обект от категорията на собствения капитал, тя се признава чрез коригиране на балансовата стойност на съответния актив, пасив или отчетен обект от категорията на собствения капитал през периода на промяната. 38 Признаването без обратна сила на ефекта от промяната на счетоводна приблизителна оценка означава, че промяната се прилага за сделки, други събития и условия, считано от датата на тази промяна. Дадена промяна на счетоводна приблизителна оценка може да окаже влияние върху печалбата и загубата само за текущия период или за текущия и бъдещите периоди. Например промяна в коректива за загуби за очаквани кредитни загуби засяга печалбата или загубата само за текущия период и следователно се признава през текущия период. Промяната на приблизителната оценка на полезния живот или на очаквания модел на потребление на икономическите ползи от един амортизируем актив засяга разходите за амортизация както за текущия период, така и за всеки период през останалия срок на полезен живот. И в двата случая ефектът от промяната, свързана с текущия период, се признава като приход или разход през текущия период. Ефектът върху бъдещи периоди, ако има такъв, се признава като приход или разход за бъдещите периоди. Оповестяване 39 Предприятието оповестява естеството и размера на промяната на счетоводната приблизителна оценка, която оказва влияние през текущия период или се очаква да окаже влияние през бъдещите периоди, с изключение на случаите, когато е практически неприложимо да се оцени този ефект за бъдещите периоди. 40 В случай че размерът на ефекта от промяната за бъдещи периоди не е оповестен, тъй като е практически неприложимо да се оцени приблизително, предприятието оповестява този факт. ГРЕШКИ 41 Грешки може да възникнат във връзка с признаването, оценяването, представянето или оповестяването на елементи от финансовите отчети. Финансовите отчети не съответстват на МСФО, ако съдържат съществени грешки или несъществени грешки, преднамерено направени с цел постигане на определено представяне на финансовото състояние, финансовите резултати и паричните потоци на предприятието. Евентуални грешки за текущия период, открити през същия период, се поправят, преди финансовите отчети да бъдат утвърдени за издаване. Въпреки това понякога съществени грешки се откриват едва през следващ период и тези грешки от предходни периоди се поправят в сравнителната информация, представена във финансовите отчети за съответния следващ период (вж. параграфи 42–47). 42 При спазване на параграф 43 предприятието поправя с обратна сила съществените грешки от предходни периоди в първия комплект финансови отчети, утвърдени за издаване след откриването на грешките, чрез: а) преизчисляване на сравнителните суми за представения предходен период или периоди, през които е възникнала грешката; или б) в случай че грешката е възникнала преди най-ранно представения предходен период – преизчисляване на началните салда на активите, пасивите и собствения капитал за най-ранно представения предходен период. Ограничения при преизчисляването с обратна сила 43 Грешка от предходен период се поправя чрез преизчисляване с обратна сила, доколкото е практически неприложимо да се определят ефектите за отделните периоди или съвкупният ефект от тази грешка. 44 Когато е практически неприложимо да се определят ефектите за конкретните периоди от дадена грешка върху сравнителната информация за един или повече от представените предходни периоди, предприятието преизчислява началните салда на активите, пасивите и собствения капитал за най-ранния период, за който е практически приложимо да се направи преизчисление с обратна сила (като това може да бъде текущият период). 45 Когато в началото на текущия период е практически неприложимо да се определи съвкупният ефект от дадена грешка върху всички предходни периоди, предприятието преизчислява сравнителната информация с цел да поправи грешката без обратна сила от възможно най-ранната дата. 46 Поправката на грешка от предходен период се изключва от печалбата и загубата за периода, през който е открита грешката. Всяка представена информация за предходни периоди, включително исторически обзори на финансови данни, се преизчислява за толкова предходни периоди, за колкото е практически приложимо. 47 Когато е практически неприложимо да се определи размерът на дадена грешка (напр. грешка в прилагането на счетоводната политика) за всички предходни периоди, в съответствие с параграф 45 предприятието преизчислява сравнителната информация без обратна сила от най-ранната практически възможна дата. По този начин предприятието не взема предвид частта от съвкупното преизчисляване на активите, пасивите и капитала преди тази дата. В параграфи 50–53 се предоставят насоки по въпроса кога е практически неприложимо да се поправи грешка за един или повече предходни периоди. 48 Поправките на грешки се разграничават от промените на счетоводните приблизителни оценки. По своята същност счетоводните приблизителни оценки са приближения, за които може да се наложи промяна при получаване на допълнителна информация. Например печалбата или загубата, призната в резултат на условност, не е поправка на грешка. Оповестяване на грешките за предходни периоди 49 В изпълнение на параграф 42 предприятието оповестява: а) естеството на грешката от предходен период; б) за всеки представен предходен период, доколкото е практически приложимо – размера на поправката: i) за всяка засегната статия от финансовите отчети; и ii) в случай че спрямо предприятието се прилага МСС 33 – за основната нетна печалба на акция и нетната печалба на акция с намалена стойност; в) размера на поправката към началото на най-ранния представен предходен период; и г) в случай че преизчисляването с обратна сила е практически неприложимо за определен предходен период – обстоятелствата, които са довели до съществуването на това условие, и указание как и откога е поправена грешката. Не е нужно тези оповестявания да се включват във финансовите отчети за следващите периоди. ПРАКТИЧЕСКА НЕПРИЛОЖИМОСТ НА ПРИЛАГАНЕТО С ОБРАТНА СИЛА И ПРЕИЗЧИСЛЯВАНЕТО С ОБРАТНА СИЛА 50 Понякога е практически неприложимо да се коригира сравнителната информация за един или повече предходни периоди с цел постигане на сравнимост с информацията за текущия период. Възможно е например информацията от предходен период или периоди да е събирана по начин, който да не позволява прилагане на новата счетоводна политика с обратна сила (включително за целите на параграфи 51–53, прилагане за предходни периоди с бъдеща дата) или преизчисляване с обратна сила с цел поправка на грешка от предходен период, и може да се окаже практически неприложимо да се възпроизведе тази информация. 51 Често е необходимо да се правят приблизителни оценки при прилагане на дадена счетоводна политика по отношение на елементите на финансовите отчети, признати или оповестени във връзка със сделките и другите събития или условия. Процесът на приблизително оценяване по своята същност е субективен и приблизителните оценки може да бъдат изготвени след края на отчетния период. Изготвянето на приблизителна оценка е по-трудно, когато счетоводната политика се прилага с обратна сила или се прави преизчисление с обратна сила с цел поправка на грешка от предходен период поради по-дългия период от време, който може да е изминал след възникване на засегнатата сделка, друго събитие или условие. Въпреки това целта на приблизителните оценки, свързани с предходни периоди, е същата като тази на приблизителните оценки, отнасящи се за текущия период, а именно да се отразят обстоятелствата, които са съществували при възникване на дадена сделка, друго събитие или условие. 52 Следователно прилагането на нова счетоводна политика с обратна сила или поправката на грешка от предходен период налага да се прави разграничение между информацията, която: а) предоставя доказателство за съществуващите обстоятелствата към датата (датите) на възникване на сделката, другото събитие или условие, и б) е трябвало да бъде налице към момента, в който финансовите отчети за този предходен период са били утвърдени за издаване; от другата информация. За определени видове приблизителни оценки (например оценяване по справедлива стойност с използване на значими ненаблюдаеми хипотези) е практически неприложимо да се разграничават тези видове информация. Когато прилагането или преизчисляването с обратна сила налагат изготвянето на значима приблизителна оценка, при която е невъзможно да се разграничат двата вида информация, е практически невъзможно да се приложи новата счетоводна политика или да се поправи грешката за предходен период с обратна сила. 53 При прилагането на нова счетоводна политика за предходен период или поправка на суми за предходен период не трябва да се използва последваща оценка за това какви са щели да бъдат намеренията на ръководството през предходния период или за приблизително оценяване на признатите, оценени или оповестени суми през предходния период. Например, когато предприятието поправя грешка от предходен период във връзка с изчисляването на задълженията си по натрупани болнични на своите служители в съответствие с МСС 19 Доходи на наетите лица , то не взема предвид информацията за необичайно тежка грипна вълна през следващия период, която е била получена, след като финансовите отчети са били утвърдени за издаване. Фактът, че често се налага да се изготвят значителни приблизителни оценки с цел изменение на представена за предходни периоди сравнителна информация, не означава, че не може да бъдат направени надеждни корекции или поправки на тази сравнителна информация. ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ 54 Предприятието прилага настоящия стандарт за годишните периоди, започващи на 1 януари 2005 г. или след тази дата. Насърчава се по-ранното му прилагане. Ако предприятието прилага настоящия стандарт за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то оповестява този факт. 54 A [Заличен] 54Б [Заличен] 54В С МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност , издаден през май 2011 г., бе изменен параграф 52. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 13. 54Г [Заличен] 54Д С МСФО 9 Финансови инструменти , издаден през юли 2014 г., бе изменен параграф 53 и бяха заличени параграфи 54A, 54Б и 54Г. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 9. 54Е С документа, озаглавен Изменения на препратките в МСФО към Концептуалната рамка и издаден през 2018 г., бяха изменени параграф 6 и параграф 11, буква б). Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2020 г. или след тази дата. По-ранното прилагане се разрешава, ако в същото време предприятието прилага и всички други изменения, направени чрез документа Изменения на препратките в МСФО към Концептуалната рамка . Предприятието прилага измененията на параграф 6 и параграф 11, буква б) с обратна сила в съответствие с настоящия стандарт. Въпреки това, ако предприятието реши, че такова прилагане с обратна сила би било практически невъзможно или би довело до излишни разходи или усилия, то прилага измененията на параграф 6 и параграф 11, буква б) въз основа на параграфи 23 – 28 от настоящия стандарт. Ако прилагането с обратна сила на изменение от документа Изменения на препратките в МСФО към Концептуалната рамка би довело до излишни (неоправдани) разходи или усилия, при прилагането на параграфи 23 – 28 от настоящия стандарт предприятието тълкува всяка употреба (освен в параграф 27, последното изречение) на израза „практически неприложимо“ (или „практически невъзможно“) в смисъла на „водещо до излишни разходи или усилия“ и всяка употреба на израза „практически приложимо“ (или „практически възможно“) в смисъла на „възможно без излишни разходи или усилия“. 54Ж Ако предприятието не прилага МСФО 14 Отсрочени разчети по регулирани дейности , при прилагането на параграф 11, буква б) по отношение на салдата по разчети по регулирани дейности то продължава да взема предвид и да преценява приложимостта на определенията, критериите за признаване и концепциите за оценяване, изложени в Общите положения за изготвяне и представяне на финансовите отчети ( 2 ), а не в Концептуалната рамка . Салдо по разчет по регулирана дейност е салдото на всяка сметка (разчет) за разход (или доход), което не е признато като актив или пасив съгласно другите приложими МСФО, но е включено, или се очаква да бъде включено, от органа за регулиране на цените при определянето на цената или цените, които може да бъдат налагани на клиентите. Орган за регулиране на цените е органът, #nsi#който по силата на законови или подзаконови разпоредби е оправомощен да определя цената или диапазона на цените, които са задължителни за предприятието. Органът за регулиране на цените може да бъде трето лице или лице, свързано с предприятието, включително неговият управителен съвет, ако този орган по силата на законови или подзаконови разпоредби е длъжен да определя цените в интерес на клиентите и с цел обезпечаване на общата финансова жизнеспособност на предприятието. 54З С документа, озаглавен Определение за същественост (изменения на МСС 1 и МСС 8) и издаден през октомври 2018 г., бяха изменени параграф 7 от МСС 1 и параграф 5 от МСС 8, а параграф 6 от МСС 8 бе заличен. Предприятието прилага тези изменения без обратна сила за годишните периоди, започващи на 1 януари 2020 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт ►M9 ( 3 ) ◄ . 54И С документа, озаглавен Определение на счетоводните приблизителни оценки и издаден през февруари 2021 г., бяха измени параграфи 5, 32, 34, 38 и 48 и бяха добавени параграфи 32А, 32Б и 34А. Предприятието прилага тези изменения за годишните отчетни периоди, започващи на 1 януари 2023 г. или след тази дата. Разрешено е по-ранно прилагане. Предприятието прилага измененията по отношение на промените в счетоводните приблизителни оценки и промените в счетоводната политика, настъпили в началото на първия годишен отчетен период, през който то прилага измененията, или след това. ▼M9 54Й С МСФО 18, издаден през април 2024 г., бяха изменени параграфи 1, 3, 5, 11 и 32, бяха добавени параграфи 3A, 6A – 6Н, 27A – 27И и 31A – 31И заедно със съответните заглавия и подзаглавия, бе добавено подзаглавие над параграф 28 и бе заличен параграф 2. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 18. ▼B ОТМЯНА НА ДРУГИ РЕШЕНИЯ 55 Настоящият стандарт заменя МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика , преработен през 1993 г. 56 Настоящият стандарт заменя следните разяснения: а) Разяснение 2 на ПКР Последователност – Капитализация на разходите по заеми ; и б) Разяснение 18 на ПКР Последователност – алтернативни методи . МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 10 Събития след края на отчетния период ЦЕЛ 1 Целта на настоящия стандарт е да се определи: а) кога предприятието следва да коригира финансовите си отчети заради събития след края на отчетния период; и б) оповестяванията, които предприятието следва да направи относно датата, когато финансовите отчети са утвърдени за издаване, и относно събитията след края на отчетния период. Стандартът също така изисква предприятието да не изготвя финансовите си отчети въз основа на принципа на действащото предприятие, ако събитията след края на отчетния период показват, че допускането за действащо предприятие не е целесъобразно. ОБХВАТ 2 Настоящият стандарт се прилага за отчитане и оповестяване на събития след края на отчетния период. ОПРЕДЕЛЕНИЯ 3 В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение: Събития след края на отчетния период са събитията, както благоприятни, така и неблагоприятни, които възникват между края на отчетния период и датата, на която финансовите отчети се утвърждават за издаване. Може да бъдат разграничени два вида събития: а) тези, които доказват условия, съществували към края на отчетния период ( коригиращи събития след края на отчетния период ); и б) тези, които са показателни за условия, възникнали след края на отчетния период ( некоригиращи събития след края на отчетния период ). 4 Процесът по утвърждаване на финансовите отчети за издаване се различава в зависимост от структурата на управление, законовите изисквания и процедурите по изготвянето и приключването на финансовите отчети. 5 В някои случаи от предприятието се изисква да предаде на акционерите финансовите отчети на предприятието за одобрение, след като финансовите отчети вече са издадени. В такива случаи финансовите отчети се считат за утвърдени за издаване на датата на издаване, а не на датата на одобряване от страна на акционерите. Пример Ръководството на предприятието завършва проектите на финансовите отчети за годината към 31 декември 20X1 г. на 28 февруари 20X2 г. На 18 март 20X2 г. съветът на директорите разглежда финансовите отчети и официално ги утвърждава за издаване. Предприятието обявява своята печалба и подбрана друга финансова информация на 19 март 20X2 г. Финансовите отчети се предоставят на акционерите и други лица на 1 април 20X2 г. Акционерите одобряват финансовите отчети на годишното си събрание на 15 май 20X2 г. и одобрените финансови отчети след това се предават на регулаторния орган на 17 май 20X2 г. Финансовите отчети се считат за утвърдени за издаване на 18 март 20X2 г. (датата на утвърждаването за издаване от съвета на директорите). 6 В някои случаи от ръководството на предприятието се иска да представи финансовите отчети пред надзорния съвет (съставен единствено от лица, които не участват в изпълнителното ръководство) за одобрение. В такива случаи финансовите отчети се считат за утвърдени за издаване, когато ръководството ги утвърди за представяне (издаване) пред надзорния съвет. Пример На 18 март 20X2 г. ръководството на едно предприятие утвърждава финансовите отчети за издаване пред надзорния съвет. Надзорният съвет е съставен единствено от лица, които не участват в изпълнителното ръководство, и може да включва представители на наетите лица и други външни интереси. Надзорният съвет одобрява финансовите отчети на 26 март 20X2 г. Финансовите отчети се предоставят на акционерите и други лица на 1 април 20X2 г. Акционерите одобряват финансовите отчети на годишното си събрание на 15 май 20X2 г. и след това финансовите отчети се предават на регулаторния орган на 17 май 20X2 г. Финансовите отчети се считат за утвърдени за издаване на 18 май 20X2 г. (датата на утвърждаване им за издаване от ръководството пред надзорния съвет). 7 Събитията след края на отчетния период включват всички събития до датата, когато финансовите отчети са утвърдени за издаване, дори ако тези събития възникват след публичното обявяване на печалбата или друга подбрана финансова информация. ПРИЗНАВАНЕ И ОЦЕНЯВАНЕ Коригиращи събития след края на отчетния период 8 Предприятието коригира сумите, признати във финансовите отчети, за да отрази коригиращите събития след края на отчетния период. 9 Следните събития са примери за коригиращи събития след края на отчетния период, които изискват предприятието да коригира сумите, признати във финансовите отчети, или да признае отчетни обекти, които не са били признати преди: а) решение след края на отчетния период по съдебно дело, с което се потвърждава, че предприятието вече е имало съществуващо задължение към края на отчетния период. Предприятието коригира вече признатата провизия, свързана с това съдебно дело, в съответствие с МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи , или признава нова провизия. Предприятието не оповестява само условен пасив, защото с решението по делото се предоставя допълнително доказателство, което би било разглеждано в съответствие с параграф 16 от МСС 37; б) получаване на информация след отчетния период, показваща, че даден актив е бил обезценен към края на отчетния период или че размерът на признатата по-рано загуба от обезценка на този актив трябва да бъде коригирана. Например: i) изпадането на клиент в несъстоятелност след края на отчетния период обикновено потвърждава, че към края на отчетния период клиентът е бил с кредитна обезценка; и ii) продажбата на материални запаси след края на отчетния период може да предостави доказателство относно тяхната нетна реализируема стойност към края на отчетния период; в) установяване след края на отчетния период на цената на придобиване на активи, закупени преди края на отчетния период, или постъпленията от активи, продадени преди края на отчетния период; г) установяване след края на отчетния период на плащания по линия на участието в разпределението на печалбата или премии, ако предприятието е имало съществуващо правно или конструктивно задължение към края на отчетния период да направи такива плащания в резултат на събития преди тази дата (вж. МСС 19 Доходи на наетите лица ); д) разкриване на измама или грешки, които показват, че финансовите отчети са неверни. Некоригиращи събития след края на отчетния период 10 Предприятието не коригира сумите, признати във финансовите отчети, за да отрази некоригиращите събития след края на отчетния период. 11 Пример за некоригиращо събитие след края на отчетния период е спадът в справедливата стойност на инвестициите между края на отчетния период и датата, на която финансовите отчети са утвърдени за издаване. Спадът в справедливата стойност обикновено не се свързва със състоянието на инвестициите към края на отчетния период, а отразява възникнали впоследствие обстоятелства. Поради това предприятието не коригира сумите, признати за инвестициите във финансовите отчети. По подобен начин предприятието не актуализира сумите, оповестени за инвестициите към края на отчетния период, въпреки че може да е необходимо предприятието да направи допълнителни оповестявания съгласно параграф 21. Дивиденти 12 В случай че предприятието декларира дивиденти за притежателите на капиталови инструменти (съгласно определението в МСС 32 Финансови инструменти: представяне ) след края на отчетния период, то не признава тези дивиденти като пасив към края на отчетния период. ▼M9 13 Ако дивиденти бъдат декларирани след края на отчетния период, но преди финансовите отчети да бъдат утвърдени за издаване, дивидентите не се признават като пасив към края на отчетния период, тъй като към тази дата не съществува задължение. Тези дивиденти се оповестяват в пояснителните приложения съгласно МСФО 18 Представяне и оповестяване във финансовите отчети . ▼B ДЕЙСТВАЩО ПРЕДПРИЯТИЕ 14 Предприятието не изготвя финансовите си отчети на принципа на действащото предприятие, ако ръководството определи след края на отчетния период, че възнамерява да ликвидира предприятието или да преустанови дейността му, или че няма реална друга възможност, освен да направи това. 15 Влошаването на оперативните резултати и финансовото състояние след края на отчетния период може да покаже необходимост да се обмисли дали допускането за действащо предприятие е все още целесъобразно. Ако допускането за действащо предприятие вече е нецелесъобразно, ефектът е толкова всеобхватен, че настоящият стандарт изисква фундаментална промяна в базата за счетоводно отчитане, а не коригиране на сумите, признати съгласно първоначалния счетоводен принцип. ▼M9 16 В МСС 8 Принципи на изготвяне на финансовите отчети се определят изискваните оповестявания в следните случаи: а) ако финансовите отчети не са изготвени съгласно принципа на действащото предприятие; или б) ръководството е осведомено за съществената несигурност, свързана със събития или условия, която може да породи значително съмнение относно способността на предприятието да продължи като действащо предприятие. Събитията или условията, изискващи оповестяване, може да настъпят след края на отчетния период. ▼B ОПОВЕСТЯВАНЕ Дата на утвърждаване за издаване 17 Предприятието оповестява датата, на която финансовите отчети са утвърдени за издаване, и кой е извършил това утвърждаване. Ако собствениците на предприятието или други лица имат право да изменят и допълват финансовите отчети след тяхното издаване, предприятието оповестява този факт. 18 За ползвателите е важно да знаят кога финансовите отчети са били утвърдени за издаване, тъй като финансовите отчети не отразяват събития след тази дата. Актуализиране на оповестените сведения относно условия към края на отчетния период 19 Ако след края на отчетния период предприятието получи информация относно условия, които са съществували към края на отчетния период, в резултат на тази нова информация предприятието актуализира оповестените сведения, които се отнасят до тези условия. 20 В някои случаи предприятието трябва да актуализира оповестените сведения в своите финансови отчети, за да отрази информация, получена след края на отчетния период, дори когато информацията не влияе на сумите, които предприятието признава в своите финансови отчети. Пример за необходимостта от актуализиране на оповестените сведения е случаят, когато след края на отчетния период се появи доказателство относно условен пасив, който е съществувал към края на отчетния период. Като допълнение към преценката дали трябва да признае или промени провизия съгласно МСС 37, предприятието актуализира оповестените сведения относно условния пасив с оглед на това доказателство. Некоригиращи събития след края на отчетния период 21 Ако некоригиращите събития, настъпили след края на отчетния период, са съществени, с основание би могло да се очаква неоповестяването да окаже влияние върху решенията, които основните ползватели на финансовите отчети с общо предназначение вземат въз основа на тези отчети, съдържащи финансова информация за конкретно отчитащо се предприятие. Следователно за всяка съществена категория некоригиращи събития, настъпили след края на отчетния период, предприятието трябва да оповести следната информация: а) естеството на събитието; и б) приблизителна оценка на финансовото му отражение или изявление, че такава приблизителна оценка не може да се направи. 22 Следните събития са примери за некоригиращи събития след края на отчетния период, които обикновено водят до оповестявания: а) важна бизнес комбинация след края на отчетния период (МСФО 3 Бизнес комбинации изисква специални оповестявания в такива случаи) или продажба на важно дъщерно предприятие; б) обявяване на план за преустановяване на дадена дейност; в) важни покупки на активи, класифициране на активи като държани за продажба в съответствие с МСФО 5 Нетекущи активи, държани за продажба, и преустановени дейности , други освобождавания от активи или изземване на важни активи от държавата; г) погиване на важна производствена единица в резултат на пожар след края на отчетния период; д) обявяване или започване на изпълнението на важно преструктуриране (вж. МСС 37); е) важни сделки с обикновени акции и сделки с потенциални обикновени акции след края на отчетния период (по силата на МСС 33 Нетна печалба на акция от предприятието се изисква да оповести описание на подобни сделки, различни от капитализационни или премийни емисии, разделяне на акции или анулиране на разделяне на акции, които всички следва да се коригират в съответствие с МСС 33); ж) необичайно големи промени след края на отчетния период в цената на активите или обменните курсове; з) промени в данъчните ставки или данъчните закони, приети или обявени след края на отчетния период, които оказват значителен ефект върху текущите и отсрочените данъчни активи и пасиви (вж. МСС 12 Данъци върху дохода ); и) поемане на значителни ангажименти или условни пасиви, например чрез издаване на значителни гаранции; и й) започване на важен съдебен спор, произтичащ единствено от събития, възникнали след края на отчетния период. ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА 23 Предприятието прилага настоящия стандарт за годишните периоди, започващи на 1 януари 2005 г. или след тази дата. Насърчава се по-ранното му прилагане. Ако едно предприятие прилага настоящия стандарт за период, започващ преди 1 януари 2005 г., то оповестява този факт. 23 A С МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност , издаден през май 2011 г., бе изменен параграф 11. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 13. 23Б С МСФО 9 Финансови инструменти , издаден през юли 2014 г., бе изменен параграф 9. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 9. 23В С документа, озаглавен Определение за същественост (изменения на МСС 1 и МСС 8) и издаден през октомври 2018 г., бе изменен параграф 21. Предприятието прилага тези изменения без обратна сила за годишните периоди, започващи на 1 януари 2020 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага измененията на определението за същественост в параграф 7 от МСС 1 и параграфи 5 и 6 от МСС 8 ►M9 ( 4 ) ◄ . ▼M9 23Г С МСФО 18, издаден през април 2024 г., бяха изменени параграфи 13 и 16. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 18. ▼B ОТМЯНА НА МСС 10 (ПРЕРАБОТЕН ПРЕЗ 1999 Г.) 24 Настоящият стандарт заменя МСС 10 Събития след датата на баланса (преработен през 1999 г.). МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 12 Данъци върху дохода ЦЕЛ Целта на настоящия стандарт е да се определи счетоводното отразяване на данъците върху дохода. Основният въпрос при счетоводното отчитане на данъците върху дохода е как да се отчитат текущите и бъдещите данъчни последици от: а) бъдещото възстановяване (уреждане) на балансовата стойност на активите (пасивите), признати в отчета за финансово състояние на предприятието; и б) сделките/операциите и другите събития през текущия период, които са признати във финансовия отчет на предприятието. От признаването на актив или пасив се подразбира, че отчитащото се предприятие очаква да си възстанови или да уреди балансовата стойност на този актив или пасив. Ако съществува вероятност това възстановяване или уреждане на балансовата стойност да направи бъдещите данъчни плащания по-големи (по-малки) отколкото биха били, ако това възстановяване или уреждане нямаше данъчни последици, настоящият стандарт изисква предприятието да признае отсрочен данъчен пасив (отсрочен данъчен актив) с някои ограничени на брой изключения. Настоящият стандарт изисква предприятието да осчетоводява данъчните последици от сделките и други събития по същия начин, по който осчетоводява самите сделки и други събития. Следователно за сделките и другите събития, признати в печалбата или загубата, всички свързани с тях данъчни ефекти се признават също в печалбата или загубата. За сделките и другите събития, признати извън печалбата или загубата (или в другия всеобхватен доход, или пряко в собствения капитал), всякакви свързани с тях данъчни ефекти също се признават извън печалбата или загубата (съответно или в другия всеобхватен доход, или пряко в собствения капитал). По подобен начин, признаването на отсрочени данъчни активи и пасиви в бизнес комбинация засяга стойността на репутацията, призната в тази бизнес комбинация, или размера на признатата печалба от изгодна покупка. Настоящият стандарт разглежда също признаването на отсрочените данъчни активи, възникващи от неизползвани данъчни загуби или неизползвани данъчни кредити, представянето на данъците върху дохода във финансовите отчети и оповестяването на информацията, отнасяща се до тези данъци. ОБХВАТ 1 Настоящият стандарт се прилага при счетоводното отчитане на данъците върху дохода. 2 За целите на настоящия стандарт данъците върху дохода включват всички местни и чуждестранни данъци, които се налагат въз основа на облагаемата печалба. Данъците върху дохода включват също данъци, като данъци при източника, които са дължими от дъщерно, асоциирано или съвместно предприятие или съвместно споразумение върху разпределената печалба към отчитащото се предприятие. 3 [Заличен] 4 В настоящия стандарт не се разглеждат методите на счетоводно отчитане на безвъзмездните средства, предоставени от държавата (вж. МСС 20 Счетоводно отчитане на безвъзмездните средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавната помощ ) или данъчни кредити за инвестиции. В настоящия стандарт обаче се разглежда счетоводното отчитане на временните разлики, които може да възникнат в резултат на такива безвъзмездни средства или данъчни кредити за инвестиции. ▼M1 4A Настоящият стандарт се прилага за данъците върху дохода, които произтичат от данъчни закони, приети или почти приети с цел въвеждане на примерните правила от втори стълб, издадени от Организацията за икономически сътрудничество и развитие (ОИСР), в т.ч. данъчни закони, въвеждащи допустими минимални национални допълнителни данъци, описани в тези правила. Такива данъчни закони и данъците върху дохода, произтичащи от тях, се наричат по-нататък „законодателни актове от втори стълб“ и съответно „данъци върху дохода от втори стълб“. Като изключение от изискванията на настоящия стандарт предприятието не признава отсрочени данъчни активи и пасиви, свързани с данъците върху дохода от втори стълб, нито оповестява информация за тях. ▼B ОПРЕДЕЛЕНИЯ 5 В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение: Счетоводна печалба – печалбата или загубата за периода преди приспадането на разходите за данъци. Облагаема печалба / данъчна загуба – печалбата/загубата за периода, определена в съответствие с правилата, установени от данъчните органи, по силата на които се плащат/възстановяват данъците. Данъчен разход / данъчен приход – съвкупната сума, включена при определянето на печалбата или загубата за периода във връзка с текущите и отсрочените данъци. Текущ данък – размерът на дължимите / възстановимите данъци върху дохода във връзка с облагаемата печалба / данъчната загуба за периода. Отсрочени данъчни пасиви – дължимите в бъдещи периоди суми за данъците върху дохода, свързани с облагаемите временни разлики. Отсрочени данъчни активи – възстановимите в бъдещи периоди суми за данъците върху дохода, свързани с: а) приспадащите се временни разлики; б) преноса на неизползваните данъчни загуби; и в) преноса на неизползваните данъчни кредити. Временни разлики – разликите между балансовата стойност на даден актив или пасив в отчета за финансовото състояние и неговата данъчна основа. Временните разлики може да бъдат: а) облагаеми временни разлики – временните разлики, в резултат на които ще възникнат облагаеми суми при определянето на облагаемата печалба/загуба през бъдещи периоди, когато балансовата стойност на актива или пасива бъде възстановена или уредена; или б) приспадащи се временни разлики – временните разлики, в резултат на които ще възникнат суми, подлежащи на приспадане при определянето на облагаемата печалба/загуба през бъдещи периоди, когато балансовата стойност на актива или пасива бъде възстановена или уредена. Данъчна основа на актива или пасива – стойността, приписана на този актив или пасив за данъчни цели. 6 Данъчните разходи/приходи включват текущите данъчни разходи/приходи и отсрочените данъчни разходи/приходи. Данъчна основа 7 Данъчната основа на един актив представлява сумата, която подлежи на приспадане за данъчни цели срещу всички облагаеми икономически ползи, които ще се влеят в предприятието, когато то възстанови балансовата стойност на актива. В случай че тези икономически ползи няма да бъдат облагаеми, данъчната основа на актива е равна на неговата балансова стойност. Примери 1. Една машина е придобита за 100 единици. За данъчни цели е била вече отчислена амортизация в размер на 30 единици в текущия и предходни периоди и остатъчната стойност ще подлежи на приспадане в бъдещи периоди или като амортизация, или чрез отчисление при изваждане на актива от употреба. Генерираният приход от използването на машината е облагаем, евентуалната печалба при изваждане на актива от употреба ще бъде облагаема, а всяка загуба при изваждане на актива от употреба ще подлежи на приспадане за данъчни цели. Данъчната основа на машината е 70 единици. 2. Вземане по лихви има балансова стойност 100 единици. Съответните приходи от лихви ще бъдат обложени с данък на базата на извършеното плащане. Данъчната основа на вземането от лихви е нула. 3. Търговски вземания имат балансова стойност 100 единици. Съответният приход вече е бил включен при изчисляването на облагаемата печалба/загуба. Данъчната основа на търговските вземания е 100 единици. 4. Вземане по дивиденти от дъщерно предприятие има балансова стойност 100 единици. Дивидентите са необлагаеми. По същество цялата балансова стойност на актива се приспада от получените икономически ползи. Следователно данъчната основа на вземането от дивиденти е 100 единици ( 5 ). 5. Вземане по предоставен заем има балансова стойност 100 единици. Изплащането на заема няма да има данъчни последици. Данъчната основа на заема е 100 единици. 8 Данъчната основа на един пасив е неговата балансова стойност, намалена с всички суми, които подлежат на приспадане за данъчни цели във връзка с него в бъдещи периоди. В случая на авансово получен приход данъчната основа на възникналия в резултат пасив е неговата балансова стойност, намалена с размерите на приходите, които няма да бъдат облагаеми в бъдещи периоди. Примери 1. Текущите пасиви включват начислени разходи с балансова стойност 100 единици. Свързаният с тях разход ще бъде приспаднат за данъчни цели на базата на извършеното плащане. Данъчната основа на начислените разходи е нула. 2. Текущите пасиви включват получени авансово приходи от лихви с балансова стойност 100 единици. Съответният приход от лихви е бил обложен с данък на базата на извършеното плащане. Данъчната основа на получените авансово лихви е нула. 3. Текущите пасиви включват начислени разходи с балансова стойност 100 единици. Свързаният с тях разход вече е бил приспаднат за данъчни цели. Данъчната основа на начислените разходи е 100 единици. 4. Текущите пасиви включват начислени глоби и наказателни лихви с балансова стойност 100 единици. Глобите и наказателните лихви не подлежат на приспадане за данъчни цели. Данъчната основа на начислените глоби и наказателни лихви е 100 единици ( 6 ). 5. Задължение по заем има балансова стойност 100 единици. Изплащането на заема няма да има данъчни последици. Данъчната основа на заема е 100 единици. 9 Някои отчетни обекти имат данъчна основа, но не се признават като активи и пасиви в отчета за финансовото състояние. Например разходите за научноизследователска дейност се признават като разходи при определянето на счетоводната печалба през периода, през който са възникнали, но приспадането им може да не е разрешено при определянето на облагаемата печалба/загуба до по-късен във времето период. Разликата между данъчната основа на разходите за научноизследователска дейност, т.е. сумата, която данъчните органи ще позволят да се приспадне в бъдещи периоди, и нулевата балансова стойност представлява приспадаща се временна разлика, която води до отсрочен данъчен актив. 10 Когато данъчната основа на един актив или пасив не е непосредствено видна, от полза е да се вземе предвид фундаменталният принцип, на който е основан настоящият стандарт: че едно предприятие трябва, с някои ограничени на брой изключения, да признава отсрочен данъчен пасив/актив винаги когато възстановяването или уреждането на балансовата стойност на актива или пасива би увеличило/намалило размера на бъдещите данъчни плащания в сравнение с размера при положение, че възстановяването или уреждането нямат данъчни последици. Пример В, представен след параграф 51А, илюстрира обстоятелствата, при които може да се окаже от полза да се има предвид този фундаментален принцип, например когато данъчната основа на актив или пасив зависи от очаквания начин на възстановяване или уреждане. 11 При консолидираните финансови отчети временните разлики се определят посредством сравнение на балансовите стойности на активите и пасивите в консолидираните финансови отчети със съответната данъчна основа. Данъчната основа се определя на базата на консолидирана данъчна декларация в юрисдикции, в които се предвижда да се подава такава декларация. В другите юрисдикции данъчната основа се определя на база на данъчната декларация на всяко предприятие от групата. ПРИЗНАВАНЕ НА ТЕКУЩИТЕ ДАНЪЧНИ ПАСИВИ И ТЕКУЩИТЕ ДАНЪЧНИ АКТИВИ 12 Текущият данък за текущия и предходните периоди се признава като пасив, доколкото не е платен. Ако вече платената сума за текущия и предходните периоди превишава дължимата сума за тези периоди, превишението се признава като актив. 13 Ползата, свързана с данъчна загуба, която може да бъде пренесена назад, за да се възстанови текущ данък за предходен период, се признава като актив. 14 Когато данъчната загуба се използва за възстановяване на текущ данък за предходен период, предприятието признава ползата като актив в момента на възникване на данъчната загуба, тъй като съществува вероятност в предприятието да се влеят ползи, които може да бъдат надеждно оценени. ПРИЗНАВАНЕ НА ОТСРОЧЕНИТЕ ДАНЪЧНИ ПАСИВИ И ОТСРОЧЕНИТЕ ДАНЪЧНИ АКТИВИ ОБЛАГАЕМИ ВРЕМЕННИ РАЗЛИКИ 15 Отсрочен данъчен пасив се признава за всички облагаеми временни разлики, освен до степента, до която отсроченият данъчен пасив възниква от: а) първоначалното признаване на репутация; или б) първоначалното признаване на актив или пасив при сделка, която: i) не е бизнес комбинация; ii) не влияе нито върху счетоводната, нито върху данъчната печалба/загуба към момента на извършване на сделката. както и iii) към момента на извършване на сделката не поражда еднакви облагаеми и приспадащи се временни разлики. Обаче при временни данъчни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и участия в съвместни споразумения, в съответствие с параграф 39 се признава отсрочен данъчен пасив. 16 Присъщо на признаването на един актив е, че неговата балансова стойност ще бъде възстановена под формата на икономически ползи, които се вливат в предприятието в бъдещи периоди. Когато балансовата стойност на актива надвишава неговата данъчна основа, размерът на облагаемите икономически ползи ще превиши позволената сума, подлежаща на приспадане за данъчни цели. Тази разлика е облагаема временна разлика и задължението да се платят произтичащите от нея данъци върху дохода в бъдещи периоди представлява отсрочен данъчен пасив. Когато предприятието възстановява балансовата стойност на актива, облагаемата временна разлика се проявява обратно и предприятието ще има облагаема печалба. По този начин има вероятност от предприятието да изтекат икономически ползи под формата на плащания на данъци. Поради това настоящият стандарт изисква признаването на всички отсрочени данъчни пасиви, освен при определени обстоятелства, описани в параграфи 15 и 39. Пример Актив, придобит за 150 единици, има балансова стойност 100 единици. Натрупаната амортизация за данъчни цели е 90 единици, а данъчната ставка е 25 %. Данъчната основа на актива е 60 единици (цена на придобиване в размер на 150 единици, намалена с натрупаната амортизация от 90 единици). За да се възстанови балансовата стойност от 100 единици, предприятието трябва да заработи облагаем доход от 100 единици, но ще може да приспадне за данъчни цели амортизация само за 60 единици. Като последица от това предприятието ще плати данък върху дохода от 10 единици (25 % от 40 единици), когато си възстанови балансовата стойност на актива. Разликата между балансовата стойност от 100 единици и данъчната основа от 60 единици представлява облагаема временна разлика от 40 единици. Поради това предприятието признава отсрочен данъчен пасив в размер на 10 единици (25 % от 40 единици), представляващ данъците върху дохода, които ще бъдат платени, когато то възстанови балансовата стойност на актива. 17 Някои временни разлики възникват, когато приход или разход бъде включен в счетоводната печалба за един период, а в облагаемата печалба за друг период. Такива временни разлики често се описват като времеви разлики. По-долу са дадени примери за временни разлики от този тип, които са облагаеми, поради което водят до отсрочени данъчни пасиви: а) приходите от лихви се включват в счетоводната печалба пропорционално на времето, но в някои юрисдикции може да се включват в облагаемата печалба при събирането на паричните средства. Данъчната основа на всяко признато в отчета за финансовото състояние вземане във връзка с такива приходи е нула, защото приходите не влияят върху облагаемата печалба, докато не бъдат събрани паричните средства; б) амортизацията, използвана при определянето на облагаемата печалба/загуба, може да се различава от използваната при определяне на счетоводната печалба. Временната разлика е разликата между балансовата стойност на актива и неговата данъчна основа, която представлява първоначалната себестойност или цена на придобиване на актива, намалена с всички отчисления във връзка с актива, позволени от данъчните органи при определяне на облагаемата печалба за текущия и предходните периоди. Облагаема временна разлика възниква и води до отсрочен данъчен пасив, когато данъчната амортизация е ускорена (ако данъчната амортизация е по-бавна, отколкото счетоводната амортизация, възниква приспадаща се временна разлика и тя води до отсрочен данъчен актив); и в) разходите за развойна дейност може да бъдат капитализирани и амортизирани през бъдещите периоди при определяне на счетоводната печалба, но да бъдат приспаднати при определяне на облагаемата печалба за периода, през който са възникнали. Такива разходи за развойна дейност имат нулева данъчна основа, тъй като те вече са били приспаднати от облагаемата печалба. Временната разлика представлява разликата между балансовата стойност на разходите за развойна дейност и тяхната данъчна основа, която е нула. 18 Временни разлики възникват още когато: а) разграничимите придобити активи и поети пасиви в бизнес комбинация се признават по техните справедливи стойности в съответствие с МСФО 3 Бизнес комбинации , но не се прави равностойна корекция за данъчни цели (вж. параграф 19); б) активите се преоценяват, но не се прави равностойна корекция за данъчни цели (вж. параграф 20); в) в бизнес комбинация възниква репутация (вж. параграф 21); г) данъчната основа на един актив или пасив при първоначалното му признаване се различава от първоначалната му балансова стойност, например когато предприятието се ползва от необлагаеми безвъзмездни средства, предоставени от държавата, свързани с активи (вж. параграфи 22 и 33); или д) балансовата стойност на инвестициите в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия или участията в съвместни споразумения става различна от данъчната основа на инвестициите или участията (вж. параграфи 38–45). Бизнес комбинации 19 С ограничени изключения, разграничимите придобити активи и поети пасиви в бизнес комбинация се признават по техните справедливи стойности към датата на придобиване. Временни разлики възникват, когато данъчните основи на придобитите разграничими активи и поети пасиви не са засегнати от бизнес комбинацията или са засегнати в различна степен. Например когато балансовата стойност на един актив бъде увеличена до неговата справедлива стойност, но данъчната му основа остава по цена на придобиване за предходния собственик, възниква облагаема временна разлика, която води до отсрочен данъчен пасив. Този отсрочен данъчен пасив се отразява върху репутацията (вж. параграф 66). Активи, отчитани по справедлива стойност 20 МСФО позволяват или изискват определени активи да бъдат отчитани по справедлива стойност или да бъдат преоценявани (вж. например МСС 16 Имоти, машини и съоръжения , МСС 38 Нематериални активи , МСС 40 Инвестиционни имоти , МСФО 9 Финансови инструменти и МСФО 16 Лизинг ). В някои юрисдикции преоценката или друго преизчисляване на актив до справедливата му стойност се отразява върху облагаемата печалба/загуба за текущия период. В резултат на това данъчната основа на актива се коригира и не възникват временни разлики. В други юрисдикции преоценката или преизчисляването на актива не влияе върху облагаемата печалба за периода на преоценката или преизчисляването и като последствие данъчната основа на актива не се коригира. Въпреки това бъдещото възстановяване на балансовата стойност ще доведе до облагаем поток от икономически ползи към предприятието и сумата, която ще подлежи на приспадане за данъчни цели, ще се различава от размера на тези икономически ползи. Разликата между балансовата стойност на преоценения актив и неговата данъчна основа е временна разлика и поражда отсрочен данъчен пасив или актив. Това е вярно дори когато: а) предприятието не възнамерява да се освободи от актива. В такива случаи преоценената балансова стойност на актива ще бъде възстановена посредством използването му и така ще се генерира облагаем доход, който надвишава данъчно признатата амортизация през бъдещите периоди; или б) данъкът върху капиталовия доход се отсрочва, ако постъпленията от освобождаването от актива бъдат инвестирани в сходни активи. В такива случаи данъкът в крайна сметка ще бъде дължим при продажбата или използването на сходните активи. Репутация 21 Репутацията, възникваща в бизнес комбинация, се оценява като превишението на (а) над (б) по-долу: а) сбора на: i) прехвърленото възнаграждение, оценено в съответствие с МСФО 3, което по принцип изисква справедлива стойност към датата на придобиване; ii) размера на всяко неконтролиращо участие в придобиваното предприятие, признато в съответствие с МСФО 3; и iii) в бизнес комбинация, постигната на етапи, справедливата стойност към датата на придобиване на държаното преди участие на придобиващото предприятие в собствения капитал в придобиваното предприятие; б) нетния размер към датата на придобиване на разграничимите придобити активи и поети пасиви, оценени в съответствие с МСФО 3. Много данъчни органи не позволяват намаляване на балансовата стойност на репутацията като подлежащ на приспадане разход при определянето на облагаемата печалба. Още повече че в такива юрисдикции стойността на репутацията често не подлежи на приспадане, когато дъщерно предприятие се освободи от свързания с нея бизнес. В такива юрисдикции репутацията има данъчна основа нула. Всяка разлика между балансовата стойност на репутацията и нейната нулева данъчна основа представлява облагаема временна разлика. Въпреки това настоящият стандарт не разрешава признаването на произтичащия отсрочен данъчен пасив, тъй като репутацията се измерва като остатъчна величина и признаването на отсрочения данъчен пасив би увеличило балансовата стойност на репутацията. 21 A Последващите намаления на отсрочен данъчен пасив, който не е признат, защото е възникнал от първоначалното признаване на репутация, също се считат за възникнали от първоначалното признаване на репутацията и поради това не се признават в съответствие с параграф 15, буква а). Например, ако в бизнес комбинация предприятието признае репутация от 100 парични единици, която е с нулева данъчна основа, по силата на параграф 15, буква а) на предприятието се забранява да признае произтичащия отсрочен данъчен пасив. Ако предприятието впоследствие признае 20 парични единици загуба от обезценка на тази репутация, размерът на облагаемата временна разлика, свързана с репутацията, намалява от 100 на 80 единици, което води до намаление на стойността на непризнатия отсрочен данъчен пасив. Това намаление на стойността на непризнатия отсрочен данъчен пасив също се счита за свързано с първоначалното признаване на репутацията, поради което признаването му е забранено в съответствие с параграф 15, буква а). 21Б Отсрочените данъчни пасиви за облагаеми временни разлики, свързани с репутацията, обаче се признават до степента, до която не са възникнали от първоначалното признаване на репутацията. Например, ако в бизнес комбинация предприятието признае репутация от 100 парични единици, която подлежи на приспадане за данъчни цели при ставка от 20 % годишно, като се започва от годината на придобиване, данъчната основа на репутацията е 100 единици при първоначалното признаване и 80 единици към края на годината на придобиване. Ако балансовата стойност на репутацията към края на годината на придобиване остава непроменена на 100 парични единици, към края на тази година възниква облагаема временна разлика от 20 единици. Тъй като тази облагаема временна разлика не е свързана с първоначалното признаване на репутацията, полученият отсрочен данъчен пасив се признава. Първоначално признаване на актив или пасив 22 При първоначалното признаване на актив или пасив може да възникне временна разлика, например ако част или цялата себестойност или цена на придобиване на актива не подлежи на приспадане за данъчни цели. Методът на счетоводно отчитане на такава временна разлика зависи от естеството на сделката, която е довела до първоначалното признаване на актива или пасива: а) в бизнес комбинация предприятието признава всякакви отсрочени данъчни пасиви или активи и това засяга стойността на репутацията или печалбата от изгодната покупка, които то признава (вж. параграф 19); б) ако сделката влияе върху счетоводната или облагаемата печалба или поражда еднакви облагаеми и приспадащи се временни разлики, предприятието признава всички отсрочени данъчни пасиви или активи, както и произтичащите от тях отсрочени данъчни разходи или приходи в печалбата или загубата (вж. параграф 59); в) ако сделката не представлява бизнес комбинация и не засяга нито счетоводната, нито облагаемата печалба и не поражда еднакви облагаеми и приспадащи се временни разлики, предприятието би могло, при отсъствието на освобождаването, предвидено в параграфи 15 и 24, да признае възникналия отсрочен данъчен пасив или актив и да коригира балансовата стойност на актива или пасива със същата сума. Такива корекции биха направили финансовите отчети по-малко прозрачни. Поради това настоящият стандарт не разрешава предприятието да признава така възникналия отсрочен данъчен пасив или актив нито при първоначалното признаване, нито впоследствие (вж. примера по-долу). Освен това предприятието не признава последващите изменения в непризнатите отсрочени данъчни пасиви или активи, когато активът се амортизира. Пример, илюстриращ параграф 22, буква в) Предприятие възнамерява да използва актив, който струва 1 000 единици през полезния му живот от 5 години, и след това да се освободи от него по остатъчната му стойност от нула единици. Данъчната ставка е 40 %. Амортизацията на актива не подлежи на приспадане за данъчни цели. При изваждането от употреба всеки капиталов доход не би бил облагаем и всяка евентуална капиталова загуба не би подлежала на приспадане. В процеса на възстановяване на балансовата стойност на актива предприятието ще заработи облагаем доход от 1 000 единици и ще плати данък в размер на 400 единици. Предприятието не признава получения отсрочен данъчен пасив от 400 единици, тъй като той произтича от първоначалното признаване на актива. През следващата година балансовата стойност на актива е 800 единици. Като заработи облагаем доход от 800 единици, предприятието ще заплати данък в размер на 320 единици. Предприятието не признава отсрочения данъчен пасив в размер на 320 единици, защото той произтича от първоначалното признаване на актива. 22A Сделка, която не е бизнес комбинация, може да доведе до първоначалното признаване на актив и пасив и към момента на извършване на сделката не влияе нито върху счетоводната печалба, нито върху облагаемата печалба. Например към началната дата на лизинга лизингополучателят обикновено признава лизингов пасив и съответната сума като част от цената на придобиване на актив с право на ползване. В зависимост от приложимото данъчно право при първоначалното признаване на актива и пасива в такава сделка може да възникнат еднакви облагаеми и приспадащи се временни разлики. Освобождаването, предвидено в параграфи 15 и 24, не се прилага за такива временни разлики и предприятието признава всеки произтичащ отсрочен данъчен пасив и актив. 23 В съответствие с МСС 32 Финансови инструменти: представяне емитентът на съставен финансов инструмент (например конвертируема облигация) класифицира пасивния компонент на финансовия инструмент като пасив, а капиталовия компонент – като собствен капитал. В някои юрисдикции данъчната основа на пасивния компонент при първоначалното му признаване е равна на първоначалната балансова стойност на сбора от пасивния и капиталовия компонент. Получената в резултат на това облагаема временна разлика възниква от първоначалното признаване на капиталовия компонент отделно от пасивния компонент. Поради това изключението, посочено в параграф 15, буква б), не се прилага. Като последствие предприятието признава възникналия отсрочен данъчен пасив. В съответствие с параграф 61А отсроченият данък се начислява пряко към балансовата стойност на капиталовия компонент. В съответствие с параграф 58 последващите промени в отсрочения данъчен пасив се признават в печалбата или загубата като отсрочен данъчен разход (приход). Приспадащи се временни разлики 24 Отсрочен данъчен актив се признава за всички приспадащи се временни разлики, доколкото е вероятно да съществува облагаема печалба, срещу която да може да се оползотворят приспадащите се временни разлики, освен ако отсроченият данъчен актив възниква от първоначалното признаване на актив или пасив в сделка, която: а) не е бизнес комбинация; б) не влияе нито върху счетоводната печалба, нито върху данъчната печалба/загуба към момента на извършване на сделката. както и в) към момента на извършване на сделката не поражда еднакви облагаеми и приспадащи се временни разлики. Независимо от това при приспадащи се временни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и дялове в съвместни споразумения, в съответствие с параграф 44 се признава отсрочен данъчен актив. 25 Признаването на пасив предполага, че неговата балансова стойност ще бъде уредена през бъдещите периоди посредством изтичане на ресурси от предприятието, съдържащи икономически ползи. Когато от предприятието изтичат ресурси, част или цялата им стойност може да подлежи на приспадане при определянето на облагаемата печалба за период, по-късен от периода, през който се признава пасивът. В такива случаи съществува временна разлика между балансовата стойност на пасива и неговата данъчна основа. Съответно възниква отсрочен данъчен актив по отношение на данъците върху дохода, които ще бъдат възстановими през бъдещите периоди, когато тази част от пасива ще може да бъде приспадната при определяне на облагаемата печалба. По подобен начин, ако балансовата стойност на актива е по-малка от неговата данъчна основа, разликата поражда отсрочен данъчен актив по отношение на данъците върху дохода, които ще бъдат възстановими през бъдещите периоди. Пример Предприятие признава пасив от 100 единици, свързан с начисление за разходи за продуктови гаранции. За данъчни цели разходите за продуктови гаранции няма да подлежат на приспадане, докато предприятието не заплати дължимите искове. Данъчната ставка е 25 %. Данъчната основа на пасива е нула (балансовата стойност от 100 единици, намалена със сумата, която подлежи на приспадане за данъчни цели във връзка с този пасив през бъдещите периоди). При уреждане на този пасив в размер на балансовата му стойност предприятието ще намали бъдещата си облагаема печалба със сумата от 100 единици и следователно бъдещите си данъчни плащания – с 25 единици (25 % от 100 единици). Разликата между балансовата стойност от 100 единици и данъчната основа от нула единици представлява приспадаща се временна разлика от 100 единици. Поради това предприятието признава отсрочен данъчен актив от 25 единици (25 % от 100 единици), при положение че съществува вероятност предприятието да реализира достатъчна облагаема печалба през бъдещите периоди, за да може да извлече полза от намалението на данъчните плащания. 26 Следващите примери са за приспадащи се временни разлики, които водят до отсрочени данъчни активи: а) разходите за изплащане на пенсионни доходи може да бъдат приспадани при определянето на счетоводната печалба в течение на трудовия стаж на служителя, но се приспадат при определянето на облагаемата печалба или когато предприятието плаща вноски във фонд, или когато пенсионните доходи се изплащат от самото предприятие. Между балансовата стойност на пасива и неговата данъчна основа съществува временна разлика; данъчната основа на пасива обикновено е нула. Такава приспадаща се временна разлика води до отсрочен данъчен актив, тъй като икономическите ползи ще се влеят в предприятието под формата на приспадане от облагаемата печалба при плащане на вноските или пенсионните доходи; б) разходите за научноизследователска дейност се признават като разход при определяне на счетоводната печалба през периода, през който са направени, но приспадането им може да не е разрешено при определяне на облагаемата печалба/загуба до по-късен период. Разликата между данъчната основа на разходите за научноизследователска дейност, представляваща сумата, която данъчните органи ще позволят да се приспадне през бъдещите периоди, и нулевата балансова стойност, представлява приспадаща се временна разлика, която води до отсрочен данъчен актив; в) с ограничени изключения, предприятието признава разграничимите придобити активи и поети пасиви в бизнес комбинация по техните справедливи стойности към датата на придобиване. Когато се признава поет пасив към датата на придобиване, но свързаните с това разходи не се приспадат при определяне на облагаемата печалба до по-късен период, възниква приспадаща се временна разлика, която води до отсрочен данъчен актив. Отсрочен данъчен актив възниква също и когато справедливата стойност на придобит разграничим актив е по-ниска от неговата данъчна основа. И в двата случая възникващият отсрочен данъчен актив влияе върху репутацията (вж. параграф 66); и г) определени активи може да бъдат отчитани по справедлива стойност или да бъдат преоценявани, без да се извършва равностойна корекция за данъчни цели (вж. параграф 20). Ако данъчната основа на актива надвишава неговата балансова стойност, възниква приспадаща се временна разлика. Пример, илюстриращ параграф 26, буква г) Установяване на приспадаща се временна разлика към края на година 2: В началото на година 1 предприятие А купува за 1 000 парични единици (ПЕ) дългов инструмент с номинална стойност 1 000 ПЕ, дължима на падежа след 5 години, с лихвен процент от 2 %, като лихвата е дължима в края на всяка година. Ефективният лихвен процент е 2 %. Дълговият инструмент се оценява по справедлива стойност. Към края на година 2, в резултат на увеличение на пазарните лихвени проценти до 5 % справедливата стойност на дълговия инструмент е намаляла на 918 ПЕ. Вероятно е предприятие А да събере всички договорни парични потоци, ако продължава да държи дълговия инструмент. Печалбата (загубата) по дълговия инструмент се облага с данък (се приспада) едва когато се реализира. За данъчни цели печалбата (загубата), произтичаща от продажбата или от настъпването на падежа на дълговия инструмент, се изчислява като разликата между събраната сума и първоначалната цена на придобиване на дълговия инструмент. Съответно данъчната основа на дълговия инструмент е първоначалната му цена на придобиване. Разликата между балансовата стойност на дълговия инструмент в отчета за финансовото състояние на предприятие А (918 ПЕ) и данъчната основа на дълговия инструмент (1 000 ПЕ) поражда приспадаща се временна разлика от 82 ПЕ към края на година 2 (вж. параграф 20 и параграф 26, буква г), независимо дали предприятие А очаква да възстанови балансовата стойност на дълговия инструмент чрез продажба или чрез оползотворяване (т.е. като го държи и събира договорните парични потоци), или чрез съчетание от двете. Това е така, защото приспадащите се временни разлики са разликите между балансовата стойност на даден актив или пасив в отчета за финансовото състояние и неговата данъчна основа, в резултат на които ще възникнат суми, подлежащи на приспадане при определянето на облагаемата печалба (загуба) за бъдещите периоди, когато балансовата стойност на актива или пасива бъде възстановена или уредена (вж. параграф 5). Предприятие А получава приспадане, равностойно на данъчната основа на актива от 1 000 ПЕ, при определяне на облагаемата печалба (загуба) при продажбата или при настъпването на падежа. 27 Обратното проявление на приспадащите се временни разлики води до намаления при определянето на облагаемата печалба за бъдещите периоди. Въпреки това икономически ползи под формата на намаление на размера на данъчните плащания ще се влеят в предприятието само ако то заработи достатъчна по размер облагаема печалба, срещу която да ги прихване. Поради тази причина предприятието признава отсрочени данъчни активи само ако съществува вероятност да се генерирана облагаема печалба, срещу която да може да се оползотворят приспадащите се временни разлики. 27A Когато предприятието преценява дали ще има бъдеща облагаема печалба, срещу която да бъде оползотворена приспадащата се временна разлика, то проучва дали данъчното законодателство ограничава източниците на облагаема печалба, срещу която може да извърши приспаданията върху обратното проявление на тази приспадаща се временна разлика. Ако данъчното право не налага подобни ограничения, предприятието оценява приспадащата се временна разлика в съчетание с всички свои други приспадащи се временни разлики. Ако обаче данъчното законодателство ограничава оползотворяването на загубите до приспадане от определен вид доход, приспадащата се временна разлика се оценява в съчетание само с останалите приспадащи се временни разлики от съответния вид. 28 Има вероятност да съществува облагаема печалба, срещу която да може да бъде оползотворена приспадащата се временна разлика, когато съществуват достатъчно облагаеми временни разлики, отнасящи се до един и същ данъчен орган и едно и също данъчнозадължено предприятие, които се очаква да се проявят обратно: а) през същия период, през който се очаква обратното проявление на приспадащата се временна разлика; или б) през периодите, към които данъчната загуба, възникваща от отсрочения данъчен актив, може да бъде пренесена назад или напред. При такива обстоятелства отсроченият данъчен актив се признава през периода, през който възникват приспадащите се временни разлики. 29 Когато няма достатъчно облагаеми временни разлики, отнасящи се до един и същ данъчен орган и едно и също данъчно задължено предприятие, отсроченият данъчен актив се признава до степента, до която: а) е вероятно предприятието да реализира достатъчна облагаема печалба, отнасяща се до един и същ данъчен орган и едно и също данъчнозадължено предприятие през периода на обратно проявление на приспадащата се временна разлика (или през периодите, към които данъчната загуба, възникваща от отсрочените данъчни активи, може да бъде пренесена назад или напред). Когато преценява дали през бъдещите периоди ще има достатъчна облагаема печалба, предприятието: i) съпоставя приспадащите се временни разлики с бъдещата облагаема печалба, от която са изключени данъчните облекчения, произтичащи от обратното проявление на тези приспадащи се временни разлики. Съпоставката показва доколко бъдещата облагаема печалба на предприятието е достатъчна, за да приспадне то сумите, произтичащи от обратното проявление на тези приспадащи се временни разлики; и ii) не взема предвид облагаемите суми, произтичащи от приспадащи се временни разлики, които се очаква да възникнат през бъдещи периоди, тъй като за да бъде оползотворен отсроченият данъчен актив, възникващ от тези приспадащи се временни разлики, ще е необходима бъдеща облагаема печалба; или б) предприятието разполага с възможности за данъчно планиране, които да създадат данъчна печалба през подходящи периоди. 29A Приблизителната оценка на вероятната бъдеща облагаема печалба може да включва възстановяване на част от активите на предприятието на стойност, надхвърляща балансовата им стойност, ако са налице достатъчно доказателства, че има вероятност предприятието да постигне това. Например когато даден актив се оценява по справедлива стойност, предприятието преценява дали съществуват достатъчно доказателства, за да се заключи, че съществува вероятност то да възстанови актива над балансовата му стойност. Такъв може да е случаят например когато предприятието очаква да държи дългов инструмент с фиксиран лихвен процент и да събере договорните парични потоци. 30 Възможностите за данъчно планиране представляват действия, които предприятието може да предприеме с цел да се създаде или увеличи облагаемият доход през даден период преди изтичането на срока на пренасянето на данъчната загуба или данъчния кредит. Например в някои юрисдикции облагаемата печалба може да бъде създадена или увеличена: а) като се предпочете приходите от лихви да се облагат на база постъпления или на база вземания; б) с отсрочване на претенциите за определени приспадания от облагаемата печалба; в) с продажба и евентуално обратно наемане/лизинг на активи, които са повишили стойността си, но за които данъчната основа не е коригирана, за да се отрази това повишение; и г) с продажба на актив, който генерира необлагаем доход (като например при някои законодателства, държавните облигации) с цел да се закупи друга инвестиция, генерираща облагаем доход. Когато чрез данъчно планиране облагаема печалба се прехвърля от по-късен към по-ранен период, оползотворяването на пренесената данъчна загуба или данъчен кредит все още зависи от съществуването на бъдеща облагаема печалба от източници, различни от временните разлики, които ще възникнат в бъдеще. 31 Когато предприятието има история на загуби през последните периоди, то трябва да вземе предвид насоките в параграфи 35 и 36. 32 [Заличен] Репутация 32A Ако балансовата стойност на репутацията, възникваща в бизнес комбинация, е по-малка от нейната данъчна основа, разликата поражда отсрочен данъчен актив. Отсроченият данъчен актив, възникващ от първоначалното признаване на репутацията, се признава като част от отчитането на бизнес комбинацията до степента, до която е вероятно тази облагаема печалба да бъде налице и спрямо нея да се оползотвори приспадащата се временна разлика. Първоначално признаване на актив или пасив 33 Един от случаите, в които при първоначално признаване на актив възниква отсрочен данъчен актив, е, когато необлагаеми предоставени от държавата безвъзмездни средства, отнасящи се до актив, се приспадат при определянето на балансовата стойност на актива, но за данъчни цели не се приспадат от амортизируемата стойност на актива (с други думи, от неговата данъчна основа); балансовата стойност на актива е по-малка от неговата данъчна основа и това поражда приспадаща се временна разлика. Безвъзмездните средства, предоставени от държавата, може също да бъдат отчитани като приходи за бъдещи периоди, като в този случай разликата между прихода за бъдещи периоди и неговата нулева данъчна основа е приспадаща се временна разлика. Който и от двата метода на представяне да бъде предпочетен от предприятието, то не признава получения отсрочен данъчен актив поради причината, изложена в параграф 22. Неизползвани данъчни загуби и неизползвани данъчни кредити 34 За пренос напред на неизползвани данъчни загуби и данъчни кредити се признава отсрочен данъчен актив до степента, в която е вероятно да бъде реализирана бъдеща облагаема печалба, срещу която може да се оползотворят неизползваните данъчни загуби и неизползваните данъчни кредити. 35 Критериите за признаване на отсрочени данъчни активи, възникващи в резултат на преноса на неизползвани данъчни загуби и кредити, са същите както и критериите за признаване на отсрочени данъчни активи, възникващи от приспадащи се временни разлики. Съществуването на неизползвани данъчни загуби обаче е важно доказателство, че е възможно да не бъде реализирана бъдеща облагаема печалба. Поради това когато предприятието има история на скорошни загуби, то признава активите по отсрочени данъци, възникващи от неизползвани данъчни загуби или кредити само до степента, до която има достатъчно облагаеми временни разлики или други убедителни доказателства, че ще бъде реализирана достатъчна облагаема печалба, срещу която да се оползотворят неизползваните данъчни загуби или кредити. При такива обстоятелства параграф 82 изисква оповестяване на размера на отсрочения данъчен актив и характера на доказателствата в полза на неговото признаване. 36 Предприятието разглежда следните критерии при оценяване на вероятността да съществува достатъчна облагаема печалба, срещу която да може да се оползотворят неползваните данъчни загуби или неизползваните данъчни кредити: а) дали предприятието има достатъчно облагаеми временни разлики, отнасящи се до същите данъчни органи и същото данъчнозадължено предприятие, които ще доведат до облагаеми суми, срещу които да бъдат оползотворени неизползваните данъчни загуби или неизползваните данъчни кредити преди изтичането на срока им; б) дали има вероятност предприятието да реализира облагаема печалба, преди да е изтекъл срокът на неизползваните данъчни загуби или неизползваните данъчни кредити; в) дали неизползваните данъчни загуби са в резултат от установими причини, които е малко вероятно да се проявят отново; и г) дали предприятието разполага с възможности за данъчно планиране (вж. параграф 30), чрез които би могло да създаде облагаема печалба през периода, през който може да се оползотворят неизползваните данъчни загуби или неизползваните данъчни кредити. Когато не съществува вероятност да бъде реализирана облагаема печалба, срещу която да бъдат оползотворени неизползваните данъчни загуби или неизползваните данъчни кредити, отсроченият данъчен актив не се признава. Преразглеждане на непризнатите отсрочени данъчни активи 37 Към края на всеки отчетен период предприятието преразглежда непризнатите отсрочени данъчни активи. Предприятието признава непризнатите по-рано отсрочени данъчни активи до степента, до която се е появила вероятност бъдещата облагаема печалба да позволява възстановяването на отсрочения данъчен актив. Например подобряването на условията за търговия може да направи по-вероятно предприятието да е в състояние да генерира достатъчна бъдеща облагаема печалба, за да може отсроченият данъчен актив да удовлетвори критериите за признаване, описани в параграф 24 или 34. Друг пример е, когато предприятието преразглежда отсрочените данъчни активи към датата на бизнес комбинация или след нея (вж. параграфи 67 и 68). Инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и участия в съвместни споразумения 38 Временни разлики възникват, когато балансовата стойност на инвестициите в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия или участията в съвместни споразумения (а именно дяловете на предприятието майка или на инвеститора в нетните активи на дъщерното предприятие, клона, асоциираното предприятие или предприятието, в което е инвестирано, включително балансовата стойност на репутацията) става различна от данъчната основа (която обикновено е цената на придобиване) на инвестицията или участието. Такива разлики може да възникнат в редица различни случаи, например при: а) съществуване на неразпределена печалба на дъщерни предприятия, клонове, асоциирани предприятия или съвместни споразумения; б) промени в обменните курсове, когато предприятието майка и неговото дъщерно предприятие се намират в различни държави; и в) намаление на балансовата стойност на инвестиция в асоциирано предприятие до нейната възстановима стойност. Временната разлика в консолидираните финансови отчети може да се различава от временната разлика, свързана с инвестицията, в самостоятелните финансови отчети на предприятието майка, в случай че предприятието майка отчита инвестицията в своя самостоятелен финансов отчет по цена на придобиване или по преоценена стойност. 39 Предприятието признава отсрочен данъчен пасив за всички облагаеми временни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове, асоциирани предприятия и участия в съвместни споразумения, освен до степента, до която са изпълнени двете описани по-долу условия: а) предприятието майка, инвеститорът, контролиращият участник (съдружник) в съвместно предприятие или контролиращият участник в съвместна дейност е в състояние да контролира времето на обратното проявление на временната разлика; и б) съществува вероятност временната разлика да не се прояви обратно в предвидимо бъдеще. 40 Тъй като предприятието майка контролира политиката на своето дъщерно предприятие по отношение на дивидентите, то е в състояние да контролира времето на обратно проявление на временните разлики, свързани с инвестицията (включително временните разлики, възникващи не само от неразпределени печалби, но и от превалутиране във връзка с разликите в обменните курсове). Освен това в повечето случаи би било практически неприложимо да се определи размерът на данъците върху дохода, които ще бъдат дължими, когато временната разлика се прояви обратно. Поради тази причина когато предприятието майка е определило, че тази печалба няма да се разпределя в обозримо бъдеще, то не признава отсрочен данъчен пасив. Същите съображения важат и за инвестициите в клонове. 41 Непаричните активи и пасиви на предприятието се оценяват в неговата функционална валута (вж. МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове ). Ако облагаемата печалба или данъчната загуба на предприятието (а оттам и данъчната основа на неговите непарични активи и пасиви) се определя в различна валута, промените в обменния курс пораждат временни разлики, които водят до признаване на отсрочен данъчен пасив или (ако съответства на изискванията в параграф 24) актив. Възникналият отсрочен данък се дебитира или кредитира в печалбата или загубата (вж. параграф 58). 42 Инвеститорът в асоциирано предприятие не контролира предприятието и обикновено не е в състояние да определя политиката му по отношение на дивидентите. Поради това при отсъствието на споразумение, изискващо печалбите на асоциираното предприятие да не бъдат разпределяни в обозримо бъдеще, инвеститорът признава отсрочен данъчен пасив, произтичащ от облагаемите временни разлики, свързани с неговата инвестиция в асоциираното предприятие. В някои случаи инвеститорът може да не е в състояние да определи размера на данъка, който би бил дължим, в случай че си възстанови стойността на своята инвестиция в асоциираното предприятие, но да може да определи, че този размер ще бъде равен или ще надвишава определен минимален размер. В такива случаи отсроченият данъчен пасив се оценява по този размер. 43 Уреждането на отношенията между страните по съвместно споразумение обикновено е свързано с разпределянето на печалбата и установява дали решенията по такива въпроси изискват единодушие на всички страни или на група от страните. Когато контролиращият участник в съвместно предприятие или контролиращият участник в съвместна дейност може да контролира времето на разпределение на своя дял от печалбата на съвместното споразумение и има вероятност този дял от печалбата да не бъде разпределен в обозримо бъдеще, не се признава отсрочен данъчен пасив. 44 Предприятието признава отсрочен данъчен актив за всички приспадащи се временни разлики, възникващи от инвестиции в дъщерни предприятия, клонове или асоциирани предприятия и участия в съвместни споразумения, само и единствено до степента, до която има вероятност: а) временната разлика да се прояви обратно в обозримо бъдеще; и б) да бъде реализирана облагаема печалба, срещу която да се оползотвори временната разлика. 45 При вземане на решение дали един отсрочен данъчен актив да се признае за приспадаща се временна разлика, свързана с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и с участия в съвместни споразумения, предприятието взема предвид насоките, представени в параграфи от 28 до 31. ОЦЕНЯВАНЕ 46 Текущите данъчни пасиви/активи за текущия и предходните периоди се оценяват по сумата, която се очаква да бъде платена на/възстановена от данъчните органи при прилагане на данъчни ставки (и данъчни закони), които са приети или почти приети (т.е. приети по същество) до края на отчетния период. 47 Отсрочените данъчни активи и пасиви се оценяват по данъчните ставки, които се очаква да бъдат в сила за периода, през който се реализира активът или се урежда пасивът, въз основа на данъчните ставки (и данъчните закони), които са приети или почти приети до края на отчетния период. 48 Текущите и отсрочените данъчни активи и пасиви обикновено се оценяват, като се ползват данъчните ставки (и данъчните закони), които са приети. В някои юрисдикции обаче обявяването на данъчните ставки (и данъчните закони) от правителството има практически ефекта на действително приемане, което може да стане няколко месеца след обявяването им. При тези обстоятелства данъчните активи и пасиви се оценяват, като се използват обявените данъчни ставки (и данъчни закони). 49 Когато за различните равнища на облагаем доход се прилагат различни данъчни ставки, отсрочените данъчни активи и пасиви се оценяват, като се използват средните стойности на данъчните ставки, които се очаква да бъдат приложими към облагаемата печалба/данъчната загуба през периодите, през които се очаква временните разлики да се проявят обратно. 50 [Заличен] 51 Оценяването на отсрочените данъчни пасиви и на отсрочените данъчни активи отразява данъчните последици, които биха произтекли от начина, по който предприятието очаква към края на отчетния период да възстанови или уреди балансовата стойност на своите активи и пасиви. 51A В някои юрисдикции начинът, по който предприятието възстановява (урежда) балансовата стойност на един актив (пасив), може да засегне единия или и двата долупосочени елемента: а) данъчната ставка, приложима към момента, в който предприятието ще възстанови/уреди балансовата стойност на актива/пасива; и б) данъчната основа на актива/пасива. В такива случаи предприятието оценява отсроч