РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024-1623 изменение на Регламент

Регламент (ЕС) 2024/1623 относно изменение на Регламент L_202401623BG.000101.fmx.xml Официален вестник на Европейския съюз BG Серия L 2024/1623 19.6.2024 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/1623 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 31 май 2024 година за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на изискванията за кредитен риск, риск от корекция на кредитната оценка, операционен риск и пазарен риск, както и за долна граница на капиталовото изискване (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него, като взеха предвид предложението на Европейската комисия, след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти, като взеха предвид становището на Европейската централна банка ( 1 ) , като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет ( 2 ) , в съответствие с обикновената законодателна процедура ( 3 ) , като имат предвид, че: (1) В отговор на световната финансова криза от 2008—2009 г. Съюзът предприе широкообхватна реформа на пруденциалната рамка за институциите, както е определена в Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ) , с цел повишаване на устойчивостта на банковия сектор на Съюза. Един от основните елементи на реформата се състоеше в прилагането на международните стандарти, договорени през 2010 г. от Базелския комитет за банков надзор (БКБН), по-конкретно т.нар. реформа „Базел III“ и съответните стандарти „Базел III“. Благодарение на тази реформа предизвиканата от COVID-19 криза завари един устойчив банков сектор на Съюза. Все пак въпреки че общото равнище на капитала в институциите в Съюза понастоящем като цяло е задоволително, някои от проблемите, установени в резултат на световната финансова криза, все още не са решени. (2) С цел да се намери решение на тези проблеми, да се осигури правна сигурност и да се засвидетелства ангажимента на Съюза към международните му партньори в Г-20 е изключително важно в правото на Съюза да бъдат въведени коректно оставащите елементи от реформата „Базел III“, договорена през 2017 г. (окончателната рамка „Базел III“). Същевременно при въвеждането следва да се избегне значително увеличаване на общите капиталови изисквания за банковата система на Съюза като цяло и да се вземат предвид особеностите на икономиката на Съюза. Когато е възможно, корекциите на международните стандарти следва да се прилагат с преходен период. Такова въвеждане следва да спомогне да се избегнат неблагоприятни конкурентни последици за институциите в Съюза, по-специално при дейностите по търгуване, където те се конкурират пряко със своите международни партньори. Освен това с въвеждането на окончателната рамка „Базел III“ Съюзът приключва десетгодишен процес на реформи. В този контекст Съюзът следва да извърши цялостна оценка на своята банкова система, като вземе предвид всички съответни измерения. На Комисията следва да бъде възложено да извърши цялостен преглед на рамката за пруденциални и надзорни изисквания. При този преглед следва да се вземат предвид различните видове корпоративни форми, структури и бизнес модели в целия Съюз. При прегледа следва също така да се вземе предвид въвеждането на долната граница на капиталовото изискване като част от пруденциалните правила за капитала и ликвидността, както и нейното равнище на прилагане. При прегледа следва да се прецени дали долната граница на капиталовото изискване и нейното равнище на прилагане осигуряват адекватно равнище на защита на вложителите и гарантират финансовата стабилност в Съюза, като се вземат предвид както развитието в целия Съюз като цяло, така и на банковия съюз във всичките му измерения. Във връзка с това Комисията следва надлежно да вземе предвид съответните изявления и заключения относно банковия съюз както на Европейския парламент, така и на Европейския съвет. (3) На 27 юни 2023 г. Комисията пое ангажимент да извърши цялостна, справедлива и балансирана оценка на състоянието на банковата система и приложимите регулаторни и надзорни рамки на единния пазар. При това тя ще вземе предвид въздействието на измененията, въведени с настоящия регламент в Регламент (ЕС) № 575/2013, както и въздействието на състоянието на банковия съюз във всичките му измерения. Сред въпросите, които трябва да бъдат анализирани, Комисията ще разгледа въвеждането на долна граница на капиталовото изискване, включително нейното равнище на прилагане. Тя ще извърши тази оценка въз основа на информацията, предоставена от Европейския надзорен орган (Европейски банков орган) (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ) , и от Европейската централна банка и единния надзорен механизъм, и ще се консултира със заинтересованите страни, за да гарантира, че различните гледни точки са взети предвид по подходящ начин. Ако е целесъобразно, Комисията ще представи законодателно предложение въз основа на този доклад. (4) Регламент (ЕС) № 575/2013 позволява на институциите да изчисляват капиталовите си изисквания, като използват стандартизирани подходи или подходи на вътрешните модели. Стандартизираните подходи изискват от институциите да изчисляват капиталовите изисквания, като използват фиксирани параметри, които се основават на относително консервативни допускания и са указани в Регламент (ЕС) № 575/2013. Подходите на вътрешните модели, които трябва да бъдат одобрени от компетентните органи, позволяват на институциите сами да оценяват повечето или всички параметри, необходими за изчисляване на капиталовите изисквания. През декември 2017 г. Базелският комитет по банков надзор (БКБН) реши да въведе съвкупна долна граница на капиталово изискване. Това решение беше взето въз основа на анализ, извършен след световната финансова криза от 2008 — 2009 г., от който стана ясно, че вътрешните модели обикновено подценяват рисковете, на които са изложени институциите, особено при някои видове експозиции и рискове, и следователно водят до недостатъчни капиталови изисквания. За едни и същи експозиции получените чрез вътрешни модели капиталови изисквания средно са по-ниски отколкото тези, изчислявани по стандартизираните подходи. (5) Въвеждането на долна граница на капиталовото изискване е сред основните мерки на реформата „Базел III“. С нея се цели да се ограничи неоправданата променливост на получените чрез вътрешни модели капиталови изисквания, както и прекомерното намаляване на капитала, което може да получи институция, използваща вътрешните модели, спрямо институция, използваща стандартизираните подходи. Като се определя долна граница на капиталовите изисквания, получени чрез вътрешните модели на дадена институция, на 72,5 % от капиталовите изисквания, които биха се прилагали, ако същата институция беше използвала стандартизираните подходи, долната граница на капиталовото изискване ограничава риска от прекомерно намаляване на капитала. За тази цел институциите, използващи вътрешни модели следва да изчисляват два набора за общите капиталови изисквания, като всеки набор съдържа всички капиталови изисквания без двойно отчитане. Добросъвестното въвеждане на долната граница на капиталовото изискване би повишило съпоставимостта на съотношенията на капиталова адекватност на институциите, би възстановило доверието във вътрешните модели и би било гарант за лоялна конкуренция сред институциите, които използват различни подходи за изчисляване на капиталовите си изисквания. (6) С цел да се гарантира, че собственият капитал е разпределен по подходящ начин и е на разположение за защита на спестяванията, когато това е необходимо, долната граница на капиталовото изискване следва да се прилага на всички равнища на консолидация, освен ако държавата членка счита, че тази цел може да бъде ефективно постигната по други начини, по-специално по отношение на групи като кооперативните групи, чийто централен орган и свързани институции се намират в тази държава членка. В тези случаи държавата членка следва да може по своя преценка да не прилага долна граница на капиталовото изискване на индивидуална или подконсолидирана основа за институциите на нейна територия, при условие че на най-високото равнище на консолидация в тази държава членка институцията майка на тези институции в същата държава членка спазва долната граница на капиталовото изискване на консолидирана основа. (7) БКБН счита, че настоящият стандартизиран подход за оценяване на кредитния риск (стандартизиран подход за кредитен риск — СПКР) не е в достатъчна степен чувствителен към риска в редица области, което води до неточно или неподходящо — твърде високо или твърде ниско — измерване на кредитния риск и оттам — на капиталовите изисквания. Поради това разпоредбите относно СПКР следва да бъдат изменени, за да се повиши чувствителността към риска при този подход в няколко основни аспекта. (8) Някои рискови тегла за експозиции с присъден рейтинг към други институции следва да бъдат прекалибрирани в съответствие със стандартите „Базел III“. Освен това определянето на рисковите тегла за експозиции без присъден рейтинг към институции следва да се представя с по-голяма точност и да не бъде свързано с рисковото тегло, приложимо за централното правителство на държавата членка, в която е установена институцията заемател, тъй като вече следва да не се предполага скрита държавна подкрепа за такива институции. (9) За експозициите към подчинени и пруденциално приравнени дългови инструменти, както и към капиталови инструменти е необходимо по-детайлно и строго определяне на рисковите тегла, за да се отрази по-високият риск от загуба, който те пораждат в сравнение с експозициите към дългови инструменти и за да се предотврати регулаторният арбитраж между банковия и търговския портфейл. Институциите в Съюза имат дългогодишни стратегически участия във финансови и нефинансови предприятия. Тъй като стандартното рисково тегло за експозициите към капиталови инструменти се увеличава в рамките на петгодишен преходен период, съществуващите стратегически капиталови участия в предприятия и някои застрахователни предприятия под контрола или значителното влияние на институцията следва да бъдат предмет на унаследяване, за да се избегнат неблагоприятни последици и да се запази ролята на институциите в Съюза на дългогодишни стратегически инвеститори в участия. С оглед на пруденциалните защитни механизми и надзорното наблюдение за насърчаване на интеграцията на финансовия сектор, настоящият режим следва да се запази за капиталовите участия в други институции от същата група или обхванати от същата институционална защитна схема. Освен това, с цел да се подпомогнат частните и публичните инициативи за предоставяне на дългосрочен капитал на нерегистрирани на борсата дружества от Съюза, инвестициите, направени пряко или непряко, например чрез дружества за рисково инвестиране, не следва да се считат за спекулативни, когато са направени с твърдото намерение на висшето ръководство да ги държи най-малко три години. (10) За да се стимулират определени сектори на икономиката, стандартите „Базел III“ предвиждат свобода на преценка на компетентните органи при изпълнение на надзорните им функции, която дава възможност на институциите да приложат, в определени граници, преференциално третиране на капиталовите участия, придобити по законодателни програми, които включват значителни субсидии за инвестицията, както и държавно наблюдение и ограничения върху капиталовите инвестиции. Въвеждането на тази свобода на преценка в правото на Съюза би следвало да благоприятства и дългосрочните капиталови инвестиции. (11) Корпоративното кредитиране в Съюза се предоставя предимно от институции, които за изчисляването на капиталовите си изисквания използват вътрешнорейтинговия подход за кредитен риск. С въвеждането на долна граница на капиталовото изискване тези институции ще трябва да прилагат и СПКР, при който за определяне на кредитното качество на кредитополучателя — предприятие се използват кредитни оценки, предоставени от признати агенции за външна кредитна оценка (АВКО). Съотнасянето между външните кредитни оценки и приложимите рискови тегла за предприятията с присъден рейтинг следва да бъде представено с по-голяма точност, за да бъде приведено в съответствие с международните стандарти по този въпрос. (12) Повечето предприятия в Съюза обаче не търсят външни кредитни оценки. С цел да се избегнат неблагоприятни последици за банковото кредитиране на предприятията без присъден рейтинг и да се осигури достатъчно време за лансирането на публични или частни инициативи, насочени към разширяване на покритието от външни кредитни оценки, е необходимо да се предвиди преходен период. През този преходен период институциите, които използват вътрешнорейтинговия подход, следва да могат да прилагат благоприятно третиране при изчисляването на долната граница на капиталовото изискване за експозициите към предприятия от инвестиционна категория без присъден рейтинг, като същевременно следва да се създадат инициативи за насърчаване на широко използване на кредитните оценки. Всяко удължаване на преходния период следва да бъде обосновано и ограничено до най-много четири години. (13) След преходния период институциите следва да могат да се позовават на кредитните оценки от признати АВКО при изчисляването на капиталовите изисквания за значителна част от експозициите си към предприятия. ЕБО, Европейският надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ) и Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ) (наричани заедно „европейските надзорни органи“) следва да наблюдават използването на преходния режим и следва да разглеждат съответното развитие и тенденции на пазара на АВКО, пречките пред наличието на кредитни оценки от признати АВКО, по-специално за предприятията, и възможните мерки за преодоляването на тези пречки. Преходният период следва да се използва за значително разширяване на наличността на кредитни оценки за предприятията от Съюза. За тази цел следва да се разработят решения за кредитни оценки извън съществуващата понастоящем рейтингова екосистема, за да се стимулират особено по-големите предприятия от Съюза да получат външна кредитна оценка. В допълнение към положителните външни ефекти, породени от процеса на присъждане на рейтинг, по-широкият обхват на оценките ще насърчи, наред с другото, съюза на капиталовите пазари. За да се постигне тази цел, е необходимо да се вземат предвид изискванията, свързани с външните кредитни оценки, или да се помисли за създаването на допълнителни органи, предоставящи такива оценки, което може да доведе до значителни усилия за внедряване. Държавите членки, в тясно сътрудничество със своите централни банки, следва да преценят дали искане за признаване на тяхната централна банка като АВКО в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ) и предоставянето на рейтинги на предприятията от централната банка за целите на Регламент (ЕС) № 575/2013 може да е желателно, за да се увеличи покритието от външните кредитни оценки. (14) За експозициите, обезпечени с жилищни имоти, и експозициите, обезпечени с търговски недвижими имоти, БКБН е разработил подходи, които отчитат в по-голяма степен риска, за да се отразят по-добре различните модели на финансиране и етапи в процеса на строителство. (15) Световната финансова криза от 2008—2009 г. разкри редица недостатъци на настоящото третиране по стандартизирания подход на експозициите, обезпечени с жилищни имоти, и експозициите, обезпечени с търговски недвижими имоти. Тези недостатъци са отстранени в стандартите „Базел III“. В стандартите „Базел III“ се прави разграничение между експозиции, при които погасяването съществено зависи от паричните потоци, генерирани от имота, и експозиции, при които случаят не е такъв. Първите следва да подлежат на специфично определяне на рисковите тегла, за да се отрази по-точно рискът при тези експозиции, но и за да се подобри съгласуваността с третирането на доходоносните недвижими имоти при вътрешнорейтинговия подход. (16) За експозициите, обезпечени с жилищни имоти, и експозициите, обезпечени с търговски недвижими имоти, следва да се запази подходът за разделяне на заема, тъй като той отчита вида кредитополучател и отразява в приложимите рискови тегла ефекта на обезпечението с недвижим имот върху редуцирането на риска, дори при експозиции с високи съотношения на размера на заема към стойността на обезпечението. Подходът за разделяне на заема обаче следва да бъде изменен в съответствие със стандартите „Базел III“, тъй като се установи, че е твърде консервативен за някои ипотечни кредити с много ниски съотношения между размера на заема и стойността на обезпечението. (17) Необходимо е да се предвиди специален преходен режим, за да се гарантира, че въздействието на долната граница на капиталовото изискване върху нискорисковите жилищни ипотечни кредити, отпускани от прилагащи вътрешнорейтинговия подход институции, се разгръща в рамките на достатъчно дълъг период, като така се избягва нарушаването на този вид кредитиране, което може да бъде породено от внезапно повишаване на капиталовите изисквания. През преходния период прилагащите вътрешнорейтинговия подход институции при определянето на долната граница на капиталовото изискване следва да могат да прилагат по-ниско рисково тегло за частта от своите експозиции, обезпечена с ипотека върху жилищен имот съгласно СПКР. За да се гарантира, че преходният режим се прилага само за експозиции по формата на нискорискови ипотечни кредити, следва да се определят подходящи критерии за допустимост въз основа на установените концепции, използвани при СПКР. Компетентните органи следва да проверяват спазването на тези критерии. Понеже пазарите на жилищни имоти може да се различават в отделните държави членки, решението дали да се приложи или не преходният режим следва да бъде оставено на преценката на всяка държава членка. ЕБО следва да наблюдава използването на преходния режим. Всяко удължаване на преходния период следва да бъде обосновано и ограничено до най-много четири години. (18) Заради липсата на яснота и чувствителност към риска при настоящото третиране на спекулативното финансиране на недвижими имоти, капиталовите изисквания за този вид експозиции често се оценяват или като твърде високи, или като твърде ниски. Това третиране следователно следва да се замени с нарочно третиране на експозициите за финансиране на придобиването и разработването на терени и на строителството върху тях, които включват заеми за предприятия или дружества със специална цел, които финансират придобиване на терени с цел разработване и строителство или проектирането и строителството на жилищни имоти или търговски недвижими имоти. (19) Важно е да се ограничи цикличното въздействие върху оценката на обезпечаващите заемите имоти и да се запази стабилността на капиталовите изисквания за ипотеките. В случай на преоценка над стойността към момента на отпускане на заема, при условие че са налице достатъчно данни, стойността на недвижимия имот, призната за пруденциални цели, следва да не надвишава средната стойност на съпоставим имот, измерена през достатъчно дълъг период от време, освен ако подобренията на този имот недвусмислено увеличават неговата стойност. С цел да се избегнат нежелани последици за функционирането на пазарите на покрити облигации, компетентните органи следва да могат да разрешат на институциите редовно да преоценяват недвижимите имоти, без да прилагат такива ограничения при увеличенията на стойността. Подобренията, които усъвършенстват енергийните характеристики или устойчивостта, защитата и адаптирането към физическите рискове на сградите и жилищата, биха могли да бъдат разглеждани като увеличаващи стойността на недвижимия имот. (20) Специализираното кредитиране се извършва от дружества със специална цел, които обикновено служат като кредитополучатели и за които възвръщаемостта на инвестицията е основният източник за погасяване на полученото финансиране. Договорните споразумения при режима на специализирано кредитиране предоставят на кредитодателя значителна степен на контрол върху финансираните активи, като същевременно основният източник на погасяване на задължението е доходът, генериран от тези активи. С цел да се отрази по-точно рискът при специализираното кредитиране, тази форма на предоставяне на кредити следва да подлежи на специфични капиталови изисквания за кредитен риск. В съответствие със стандартите „Базел III“ за присъждане на рискови тегла на експозициите към специализирано кредитиране, в СПКР следва да се въведе отделен клас за експозициите към специализирано кредитиране, като по този начин се подобри съгласуваността с вече предвиденото при вътрешнорейтинговия подход специално третиране на експозициите към специализирано кредитиране. Следва да се въведе специално третиране на експозициите към специализирано кредитиране, като се направи разграничение между „проектно финансиране“, „обектно финансиране“ и „стоково финансиране“, за да се отразят по-добре присъщите рискове на тези подкласове на класа на експозициите към специализирано кредитиране. (21) Макар предвиденото в стандартите „Базел III“ ново стандартизирано третиране на експозиции към специализирано кредитиране без присъден рейтинг да е с по-голяма точност от действащото стандартизирано третиране на експозициите към предприятия, то не е достатъчна степен чувствително към риска, така че да може да отрази ефекта от мащабните пакети правна сигурност и залози, обикновено свързани с тези експозиции в Съюза и позволяващи на кредитодателите да контролират бъдещите парични потоци, които ще бъдат генерирани през целия жизнен цикъл на проекта или актива. Поради липсата на покритие от външни кредитни оценки на експозициите към специализирано кредитиране в Съюза, това новото третиране може също да насърчи институциите да прекратят финансирането на определени проекти или да поемат по-голям риск с иначе третирани по сходен начин експозиции, но с различен рисков профил. Докато експозициите към специализирано кредитиране се финансират предимно от институции, които използват вътрешнорейтинговия подход и са въвели вътрешни модели за тези експозиции, ефектът може да бъде особено голям при експозициите от подклас „обектно финансиране“, които може да бъдат изложени на риск от прекратяване на дейностите, особено предвид въвеждането на долна граница на капиталовото изискване. С цел да се преодолеят нежеланите последици от липса на чувствителност към риск в стандартите „Базел III“ за експозиции към обектно финансиране без присъден рейтинг, за преходен период следва да бъде намалено рисковото тегло на експозициите към обектно финансиране, които отговарят на набор от критерии, които могат да подобрят рисковия им профил до съответстващ на стандартите за високо качество, отговарящи на благоразумно и консервативно управление на финансовите рискове. Този преходен режим следва да бъде оценен в изготвен от ЕБО доклад. (22) Класифицирането на експозициите на дребно съгласно СПКР и съгласно вътрешнорейтинговия подход следва да бъде уеднаквено, така че за една и съща група експозиции да се прилагат едни и същи съответни рискови тегла. В съответствие със стандартите „Базел III“ следва да се определят правила за диференцирано третиране на револвиращите експозиции на дребно, отговарящи на някои условия за погасяване или използване, които могат да подобрят рисковия им профил. Тези експозиции следва да бъдат определени като експозиции към изрядни ползватели. Експозициите към едно или повече физически лица, които не изпълняват всички условия, за да бъдат приети за експозиции на дребно, следва да получат рисково тегло от 100 % съгласно СПКР. (23) Стандартите „Базел III“ въвеждат в СПКР кредитен конверсионен коефициент от 10 % за безусловно отменяемите кредитни ангажименти. Това вероятно ще се отрази значително на длъжниците, които разчитат на гъвкавия характер на безусловно отменяемите кредитни ангажименти, за да финансират дейността си при сезонни колебания в нея или при неочаквани краткосрочни промени в потребностите от оборотен капитал, особено по време на възстановяването от пандемията от COVID-19. Следователно е целесъобразно да се предвиди преходен период, през който институциите да могат да продължат да прилагат по-нисък кредитен конверсионен коефициент към своите безусловно отменяеми кредитни ангажименти, а след това да се прецени дали постепенното увеличаване на приложимите кредитни конверсионни коефициенти е оправдано за да позволи институциите да коригират оперативните си практики и продукти, без да се затрудни достъпът на техните длъжници до кредитиране. (24) Институциите следва да играят ключова роля в приноса за възстановяването от пандемията от COVID-19, включително чрез разширяване на обхвата на проактивните мерки за преструктуриране на дълга по отношение на добри длъжници, които са изправени пред трудности при изпълнението на финансовите си задължения или на които предстои да срещнат такива трудности. В този контекст институциите следва да не бъдат възпирани да предоставят значими отстъпки на длъжници, когато сметнат това за целесъобразно в резултат на потенциална и необоснована класификация на контрагенти като „в неизпълнение“, когато подобни отстъпки биха могли да възстановят вероятността въпросните длъжници да изплатят останалата част от дълговите си задължения. При изготвянето на насоки относно определението за неизпълнение на длъжник или кредитно улеснение, ЕБО следва надлежно да отчита необходимостта от осигуряване на достатъчно гъвкавост за институциите. (25) Световната финансова криза от 2008 — 2009 г. показа, че в някои случаи институциите са използвали вътрешнорейтинговия подход и за портфейли, които не са подходящи за моделиране поради недостатъчни данни, което е навредило на надеждността на резултатите. Поради това е целесъобразно институциите да не бъдат задължавани да използват вътрешнорейтинговия подход за всички свои експозиции, а за конкретни класове експозиции. С цел да се увеличи съпоставимостта и надеждността на капиталовите изисквания за кредитен риск при вътрешнорейтинговия подход е целесъобразно също така да се ограничи използването на вътрешнорейтинговия подход при класовете експозиции, където моделирането е трудно. (26) Експозициите на институциите към други институции, други предприятия от финансовия сектор и големи предприятия обикновено са с ниска степен на неизпълнение. Поради недостатъчния брой наблюдавани неизпълнения по тези портфейли, за институциите е трудно да получат надеждна оценка на загубата при неизпълнение (LGD). Тази трудност доведе до нежелано ниво на вариация сред институциите на равнището на оценения риск. Поради това, за тези портфейли с нисък риск от неизпълнение институциите следва да използват не вътрешни оценки, а нормативно зададени стойности на LGD. (27) Институциите, които използват вътрешни модели за изчисляването на капиталовите изисквания за кредитен риск по отношение на експозициите към капиталови инструменти, обикновено използват за оценката си на риска публично достъпни данни, за които може да се приеме, че всички институции имат равен достъп. При тези обстоятелства разлики в капиталовите изисквания са необосновани. Освен това държаните в банковия портфейл експозиции към капиталови инструменти представляват много малка съставна част от счетоводния баланс на институциите. Следователно, за да се повиши съпоставимостта на капиталовите изисквания на институциите и да се опростят нормативните изисквания, институциите следва да изчисляват капиталовите си изисквания за кредитен риск по отношение на експозициите към капиталови инструменти като използват СПКР, а вътрешнорейтинговият подход да не бъде позволен за тази цел. (28) Следва да се гарантира, че оценките на вероятността от неизпълнение, на LGD и на кредитните конверсионни коефициенти на отделните експозиции на институциите, на които е разрешено да използват вътрешни модели за изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск, не достигат неподходящо ниски нива. Поради това е целесъобразно да се въведат минимални стойности за собствените оценки, като институциите се задължат да използват по-високото от собствените си оценки на рисковите параметри и минималните стойности за тези собствени оценки. Тези минимални стойности на рисковите параметри („долни граници на входящите параметри“) следва да представляват предпазна мярка, която да гарантира че капиталовите изисквания няма да спаднат под разумните нива. Освен това с тези долни граници на входящите параметри следва да се намали рискът, свързан с модела — поради фактори като неправилна конфигурация на модела, грешки при измерването и ограничения при данните. С тях ще се подобри и съпоставимостта на съотношенията на капиталова адекватност на институциите. За тази цел долните граници на входящите параметри следва да се калибрират достатъчно консервативно. (29) Твърде консервативното калибриране на долните граници на входящите параметри би могло да накара институциите да се откажат от вътрешнорейтинговия подход и свързаните с него стандарти за управление на риска. Институциите може също така да решат да включат в портфейлите си експозиции с по-висок риск, за да избегнат ограниченията, наложени от долните граници на входящите параметри. За да се избегнат такива нежелани последици, долните граници на входящите параметри следва подходящо да отразяват дадени характеристики на риска при базисните експозиции, в частност като приемат различни стойности за различните видове експозиции по целесъобразност. (30) Характеристиките на риска при експозициите към специализирано кредитиране се различават от тези при експозициите към неспециализирано кредитиране. Поради това е целесъобразно да се предвиди преходен период, по време на който приложимата за експозициите към специализирано кредитиране долна граница на параметъра LGD да бъде по-ниска. Всяко удължаване на преходния период следва да бъде обосновано и ограничено до най-много четири години. (31) В съответствие със стандартите „Базел III“ вътрешнорейтинговият подход към класа експозиции към централни правителства следва да остане до голяма степен непроменен поради специфичния характер на базовите длъжници и свързаните с тях рискове. По-специално експозициите към централни правителства следва да не подлежат на долни граници на входящите параметри. (32) За да се осигури последователен подход за всички експозиции към регионални правителства, местни органи и субекти от публичния сектор, следва да бъдат създадени два нови класа експозиции към регионални правителства, местни органи и субекти от публичния сектор, независими от класовете експозиции както към централни правителства, така и към институции. Третирането на приравнените експозиции към регионални правителства, местни органи и субекти от публичния сектор, които съгласно СПКР биха отговаряли на условията за третиране като експозиции към централни правителства и централни банки, следва да не се отнася към тези нови класове експозиции съгласно вътрешнорейтинговия подход и следва да не подлежи на долни граници на входящите параметри. Освен това, за експозициите към регионални правителства, местни органи и субекти от публичния сектор, които не са приравнени, следва да бъдат калибрирани специфични долни граници на входящите параметри в рамките на вътрешнорейтинговия подход, за да се отрази адекватно техният рисков профил спрямо експозициите към предприятия. (33) Следва да се изясни как ефектът от дадена гаранция следва да бъде признат при гарантирана експозиция, третирана по вътрешнорейтинговия подход, когато се използват собствени оценки на LGD, ако гарантът принадлежи към вид експозиции, третирани по вътрешнорейтинговия подход, но без да се използват собствени оценки на LGD. По-специално използването на подхода на заместване, при който рисковите параметри, свързани с базисната експозиция, се заменят с тези на гаранта, или на метод, при който вероятността от неизпълнение или LGD на базовия длъжник се коригира, като се използва специфичен подход на моделиране, за да се вземе предвид ефектът от гаранцията, следва да не води до коригирано рисково тегло, което е по-ниско от рисковото тегло, приложимо за сравнима пряка експозиция към гаранта. Следователно, когато гарантът се третира съгласно СПКР, признаването на гаранцията съгласно вътрешнорейтинговия подход следва по принцип да означава гарантираната експозиция да получи рисковото тегло на гаранта съгласно СПКР. (34) Окончателната рамка „Базел III“ вече не съдържа изискване институция, възприела вътрешнорейтинговия подход за един клас експозиции, да прилага този подход за всички свои експозиции в банковия портфейл. За да се гарантират равнопоставени условия между институциите, които към момента третират някои експозиции съгласно вътрешнорейтинговия подход, и институциите, които не го правят, е необходим преходен режим, който да позволява на институциите да преминат обратно към използването на по-опростени подходи в рамките на опростена процедура. Тази процедура следва да дава възможност на компетентните органи да се противопоставят на искания за преминаване обратно към използването на по-опростен подход, които са отправени с цел регулаторен арбитраж. За целите на тази процедура самият факт, че преминаването обратно към използването на по-опростен подход води до намаляване на капиталовите изисквания, определени за съответните експозиции, не следва да се счита за достатъчно за противопоставяне на искането на основание за регулаторен арбитраж. (35) В контекста на премахването на неоправданата променливост на капиталовите изисквания съществуващите правила за дисконтиране, прилагани към изкуствените парични потоци, следва да бъдат преразгледани, за да се премахнат нежеланите последици. На ЕБО следва да бъде възложено да преразгледа своите насоки относно възстановяването на класификацията на експозиции, които са били в неизпълнение. (36) Въвеждането на долна граница на капиталовото изискване би могло да окаже значително въздействие върху капиталовите изисквания за секюритизиращите позиции, държани от институциите, които използват при секюритизация вътрешнорейтинговия подход или подхода на вътрешна оценка. Въпреки че тези позиции като цяло са малки в сравнение с други експозиции, въвеждането на долна граница на капиталовото изискване може да засегне икономическата жизнеспособност на операцията за секюритизация поради недостатъчната пруденциална полза от прехвърлянето на риска. Това може да се случи, когато развитието на пазара на секюритизации е част от плана за действие за съюза на капиталовите пазари, изложен в съобщението на Комисията от 24 септември 2020 г., озаглавено „Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите — нов план за действие“ („План за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари“), и когато може да се наложи институциите инициатори да използват по-широко секюритизацията, за да управляват по-активно своите портфейли, ако те станат обвързани от долната граница на капиталовото изискване. През преходен период институциите, използващи при секюритизация вътрешнорейтинговия подход или подхода на вътрешна оценка, следва да могат да прилагат благоприятно третиране за целите на изчисляването на долната граница на капиталовото изискване за своите секюритизиращи позиции, които са рисково претеглени чрез използването на един от тези подходи. ЕБО следва да докладва на Комисията относно необходимостта от евентуално преразглеждане на пруденциалното третиране на секюритизационните сделки с оглед повишаване на чувствителността към риск на пруденциалното третиране. (37) С Регламент (ЕС) 2019/876 на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ) беше изменен Регламент (ЕС) № 575/2013 с цел въвеждане на окончателно приетите от БКБН през 2019 г. стандарти „Базел III“ за основния преглед на търговския портфейл (окончателните стандарти „ОПТП“) само за целите на отчетността. Въвеждането на обвързващи капиталови изисквания въз основа на тези стандарти беше оставено за отделно законодателно предложение след оценка на тяхното въздействие върху институциите в Съюза. (38) Окончателните стандарти „ОПТП“ във връзка с границата между търговския и банковия портфейл следва да бъдат въведени в правото на Съюза, тъй като те оказват значително влияние върху изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск. В съответствие със стандартите „Базел III“ въвеждането на изискванията за границата следва да включва списъци с инструменти, които следва да се отнасят към търговския или банковия портфейл, както и дерогацията, позволяваща на институциите да отнесат, с одобрението на компетентния орган, някои инструменти, които обикновено се държат в търговския портфейл, включително публични капиталови инструменти, към банковия портфейл, когато позициите в тези инструменти не се държат с намерение за търгуване или не хеджират позиции, държани с намерение за търгуване. (39) За да се избегне значителна оперативна тежест за институциите в Съюза, всички изисквания, с които се въвеждат окончателните стандарти „ОПТП“ за целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск, следва да имат една и съща дата на прилагане. Поради това датата на прилагане на ограничен брой изисквания за ОПТП, които вече са въведени с Регламент (ЕС) 2019/876, следва да бъде приведена в съответствие с датата на прилагане на настоящия регламент. На 27 февруари 2023 г. ЕБО излезе със становище, че ако разпоредбите, посочени в член 3, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/876, са влезли в сила, а приложимата правна уредба все още не предвижда прилагането на вдъхновените от ОПТП подходи за целите на изчисляването на капитала, компетентните органи, посочени в Регламент (ЕС) № 1093/2010, не следва да отдават приоритет на надзорни или правоприлагащи действия във връзка с тези изисквания, докато ОПТП не бъде въведен изцяло, което се очаква да стане на 1 януари 2025 г. (40) С цел да бъде завършена програмата за реформи, въведена след световната финансова криза от 2008 — 2009 г., и да се преодолеят недостатъците в настоящата уредба на пазарния риск, в правото на Съюза следва да се въведат обвързващи капиталови изисквания за пазарен риск въз основа на окончателните стандарти „ОПТП“. Последните оценки на въздействието на окончателните стандарти „ОПТП“ върху институциите в Съюза показаха, че въвеждането на тези стандарти в Съюза ще доведе до съществено увеличение на капиталовите изисквания за пазарен риск за някои дейности по търгуване и поддържане на пазара, които са важни за икономиката на Съюза. С цел да се ограничи това въздействие и да се запази гладкото функциониране на финансовите пазари в Съюза, при въвеждането на окончателните стандарти „ОПТП“ в правото на Съюз следва да се въведат целеви корекции. (41) Дейността на институциите по търгуване на пазарите на едро може лесно да се извършва трансгранично, в т.ч. между държавите членки и трети държави. Поради това въвеждането на окончателните стандарти „ОПТП“ следва да се сближи във възможно най-голяма степен между различните юрисдикции, както по същество, така и по отношение на сроковете. В противен случай тези дейности няма да могат да се ползват от равнопоставени условия на международния пазар. Поради това Комисията следва да наблюдава въвеждането на окончателните стандарти „ОПТП“ в юрисдикциите на другите членове на БКБН. С цел да бъдат взети необходимите мерки срещу потенциалните отклонения при въвеждането на окончателните стандарти „ОПТП“, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество ( 10 ) . По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове. Мерките, въведени чрез делегирани актове, следва да останат временни. Когато е целесъобразно тези мерки да се прилагат постоянно, Комисията следва да представи законодателно предложение на Европейския парламент и на Съвета. (42) Комисията следва да вземе предвид принципа на пропорционалност при изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск за институциите със средно голяма дейност в търговския портфейл и да калибрира тези изисквания по съответен начин. Така, в съответствие с международно приетите стандарти, на институциите със средно голяма дейност в търговския портфейл следва да се позволи да използват опростен стандартизиран подход за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск. Освен това критериите за допустимост за установяване на институциите със средно голяма дейност в търговския портфейл следва да останат съобразени с критериите за освобождаване на тези институции от посочените в Регламент (ЕС) 2019/876 изисквания за отчетност по ОПТП. (43) В светлината на актуализираната организация на пазара на квоти за въглеродни емисии в Съюза, неговата стабилност през последните години и ограничената променливост на цените на въглеродните кредити следва да се въведе специфично рисково тегло в алтернативния стандартизиран подход за експозициите към търговия с въглеродни емисии в рамките на системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС). (44) Съгласно алтернативния стандартизиран подход експозициите към инструменти, носещи остатъчни рискове, подлежат на изискване за добавка за остатъчен риск, за да се вземат предвид рисковете, които не са обхванати от метода на чувствителностите. Съгласно стандартите „Базел III“ даден инструмент и неговият хеджиращ инструмент могат да бъдат нетирани за целите на това изискване само ако напълно се компенсират. Институциите обаче са в състояние до голяма степен да хеджират на пазара остатъчния риск на някои от инструментите, попадащи в обхвата на изискването за добавка за остатъчен риск, като по този начин намаляват общия риск на своите портфейли, въпреки че този хеджиращ инструмент може да не компенсира напълно риска на първоначалната позиция. За да се даде възможност на институциите да продължат да хеджират без ненужни демотивиращи фактори и като се отчита икономическата обосновка за намаляване на общия риск, въвеждането на изискването за добавка за остатъчен риск следва да позволи временно, при строги условия и одобрение от надзорните органи, хеджиращите инструменти на инструментите, които могат да бъдат хеджирани на пазара, да бъдат изключени от добавката за остатъчен риск. (45) БКБН измени международния стандарт за операционен риск, за да се преодолеят слабостите, появили се в резултат на световната финансова криза от 2008 — 2009 г. Освен липсата на чувствителност към риск при стандартизираните подходи, беше установена и липса на съпоставимост поради значителни различия в практиките на вътрешното моделиране съгласно усъвършенствания подход за измерване. Поради това, а и за да се опрости уредбата за операционен риск, всички съществуващи подходи за оценка на капиталовите изисквания за операционен риск бяха заменени с един-единствен метод, който не се основава на модел, а именно новия стандартизиран подход за оценка на операционен риск. Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съобразен с окончателната рамка „Базел III“, за да се допринесе за равнопоставени условия на международния пазар за установените в Съюза институции, които имат дейност и извън него, както и да се гарантира ефективността на уредбата на операционен риск на равнището на Съюза. (46) Новият въведен от БКБН стандартизиран подход за оценка на операционен риск съчетава показател, който се основава на размера на дейността на институцията, с показател, който отчита историята на загубите на тази институция. В окончателната рамка „Базел III“ е заложена известна свобода на преценка за начина, по който да се прилага показателят за историята на загубите на дадена институция. При изчисляване на капиталовите изисквания за операционен риск юрисдикциите може да пренебрегнат миналите загуби при всички относими институции или да ги вземат предвид дори за институциите, чиято стопанска дейност е под определен размер. С цел да се осигурят равнопоставени условия в Съюза и да се опрости изчисляването на капиталовите изисквания за операционен риск, тази свобода на преценка следва да се упражнява еднакво за целите на минималните капиталови изисквания, като за нито една институция не се вземат предвид данните за минали загуби от събития, свързани с операционен риск. (47) При изчисляването на капиталовите изисквания за операционен риск в бъдеще може да бъде разрешено застрахователните полици да бъдат използвани като ефективна техника за редуциране на риска. За тази цел ЕБО следва да докладва на Комисията дали е целесъобразно застрахователните полици да бъдат признати като ефективна техника за редуциране на риска и относно условията, критериите и стандартната формула, която да се използва в такива случаи. (48) Извънредният и безпрецедентен темп на затягане на паричната политика след пандемията от COVID-19 може да доведе до значителни равнища на променливост на финансовите пазари. Заедно с нарасналата несигурност, водеща до повишаване на доходността на публичния дълг, това на свой ред може да доведе до нереализирани загуби от притежавания от някои институции публичен дълг. За да се смекчи значителното отрицателно въздействие на променливостта на пазарите на дългови инструменти на централното правителство върху собствения капитал на институциите и по този начин върху способността на институциите да отпускат заеми, следва отново да бъде въведен временен пруденциален филтър, който частично да неутрализира това въздействие. (49) Публичното финансиране чрез емитиране на държавни облигации, деноминирани в националната валута на друга държава членка, може да продължи да бъде необходимо в подкрепа на публичните мерки за борба с последиците от сериозното двойно икономическо сътресение, причинено от пандемията от COVID-19 и агресивната война на Русия срещу Украйна. За да се избегнат ограничения за институциите, инвестиращи в такива облигации, е целесъобразно да се въведе отново преходен режим за експозициите към централни правителства или централни банки, когато тези експозиции са деноминирани в националната валута на друга държава членка, за целите на третирането на тези експозиции съгласно рамката за кредитния риск. (50) С Регламент (ЕС) 2019/630 на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ) беше въведено изискване за минимално покритие за загуби за необслужвани експозиции (НОЕ), т.нар. пруденциален предпазен механизъм. Мярката имаше за цел да се избегне повторното увеличаване на необслужваните експозиции, държани от институциите, като същевременно се насърчава проактивното управление на НОЕ чрез подобряване на ефективността на преструктурирането или принудителните мерки, изпълнявани от институциите. В този контекст следва да се приложат някои целенасочени промени по отношение на НОЕ, гарантирани от агенции за експортно кредитиране или публични гаранти. Освен това някои институции, които отговарят на строги условия и са специализирани в придобиването на НОЕ, следва да бъдат изключени от прилагането на пруденциалния предпазен механизъм. (51) Регистрираните на борсов пазар малки и несложни институции както и другите институции, също следва да предоставят информация за размера и качеството на обслужваните, необслужваните и преструктурираните експозиции, както и анализ по години на счетоводното третиране на просрочените експозиции. Това задължение за оповестяване не създава допълнителна тежест за тези институции, тъй като ЕБО вече изиска оповестяване на този ограничен набор от информация в резултат на плана за действие на Съвета от 2017 г. за справяне с необслужваните кредити в Европа, в който ЕБО беше приканен да засили изискванията за всички институции за оповестяване на информация за качеството на активите и за необслужваните кредити. Това задължение за оповестяване е в пълно съответствие и със съобщението на Комисията от 16 декември 2020 г., озаглавено „Справяне с необслужваните кредити в резултат на COVID-19“. (52) Необходимо е да се намали тежестта, свързана със спазването на изискванията за оповестяване, и да се подобри сравнимостта на оповестяванията. Поради това ЕБО следва да създаде централизирана онлайн платформа, чрез която да се оповестяват предоставяните от институциите информация и данни. Тази централизирана онлайн платформа следва да служи като единна точка за достъп до оповестяванията на институциите, като собствеността върху информацията и данните и отговорността за тяхната точност остават за предоставящите ги институции. Централизирането на публикуването на оповестената информация следва да бъде в пълно съответствие с плана за действие за съюза на капиталовите пазари. Освен това тази централизирана онлайн платформа следва да бъде оперативно съвместима с европейската единна точка за достъп. (53) С оглед на по-тясното интегриране на надзорната отчетност и оповестяванията ЕБО следва да публикува централизирано оповестяванията на институциите, като същевременно зачита правото на всяка от тях сама да публикува данни и информация. Такова централизиране на оповестяванията следва да позволи на ЕБО да публикува оповестяванията за малките и несложни институции въз основа на информацията, която те предоставят на компетентните органи, и така значително да облекчи административната тежест за тях. Същевременно централизирането на оповестяванията не би следвало да се отрази на разходите на другите институции, а да увеличи прозрачността и да намали разходите на пазарните участници за достъп до пруденциална информация. Тази повишена прозрачност следва да улесни сравнимостта на предоставяните от отделните институции данни и да насърчи пазарната дисциплина. (54) За постигането на амбициите на Европейския зелен пакт в областта на околната среда и климата, изложени в съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., и за осигуряването на принос към Програмата на Организацията на обединените нации до 2030 г. за устойчиво развитие е необходимо големи инвестиции от частния сектор да бъдат насочени към инвестиции за устойчиво развитие в Съюза. Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да отразява значението на екологичните, социалните и управленските (ЕСУ) фактори и цялостно разбиране на рисковете на експозициите към дейности, които са свързани с общата устойчивост или с ЕСУ целите. За целите на сближаването в рамките на Съюза и на еднаквото разбиране на ЕСУ факторите и рисковете следва да бъдат въведени общи определения. ЕСУ факторите може да имат положително или отрицателно въздействие върху финансовите резултати или платежоспособността на даден субект, бил той държавен субект или физическо лице. Често срещаните примери за ЕСУ фактори в областта на околната среда включват емисиите на парникови газове, биологичното разнообразие и използването и потреблението на вода; в социалната област — правата на човека и съображения, свързани с труда и работната сила; а в областта на управлението — правата и отговорностите на висшите служители и възнагражденията. Активите или дейностите, които подлежат на въздействието на екологични или социални фактори, следва да се определят въз основа на амбицията на Съюза да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г., както е посочено в Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета ( 12 ) , Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно възстановяването на природата и за изменение на Регламент (ЕС) 2022/869, както и съответните цели за устойчивост на Съюза. Техническите критерии за проверка във връзка с принципа за „ненанасяне на значителни вреди“, приети в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета ( 13 ) , както и конкретните правни актове на Съюза за противодействие на изменението на климата, влошаването на състоянието на околната среда и загубата на биологично разнообразие, следва да се използват за определяне на активите или експозициите за целите на оценката на нарочното пруденциално третиране и разликите в риска. (55) Експозициите на дадена институция към ЕСУ рискове не са непременно пропорционални на нейния размер и сложност. Освен това, степента на експозиция към ЕСУ рискове в Съюза е доста разнородна, като в някои държави членки се наблюдава незначително потенциално преходно въздействие, докато в други е налице силно потенциално преходно въздействие върху експозициите, свързани с дейности, които имат значително отрицателно въздействие най-вече върху околната среда. Изискванията за прозрачност към институциите и предвидените в други действащи правни актове на Съюза изисквания за публично оповестяване на свързана с устойчивостта информация ще осигурят след няколко години по-подробни данни. Въпреки това, за да могат правилно да оценяват ЕСУ рисковете, пред които може да се изправят институциите, пазарите и компетентните органи трябва задължително да получават подходящи данни от всички изложени на тези рискове субекти. Институциите следва да бъдат в състояние систематично да идентифицират, както и гарантират адекватна прозрачност по отношение на експозициите си към дейности, за които се счита, че нанасят значителни вреди на някоя от екологичните цели по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/852. За да се гарантира, че компетентните органи разполагат с подробни, изчерпателни и сравними данни за целите на ефективния надзор, предоставяната от институциите надзорна отчетност следва да включва и информация за експозициите към ЕСУ рискове. За да се гарантира пълна прозрачност за пазарите, оповестяването на ЕСУ рисковете следва да се отнася за всички институции. Детайлността на тази информация следва да бъде съобразена с принципа на пропорционалност предвид размера и сложността на съответната институция и в зависимост от това доколко съществени са нейните експозиции към ЕСУ рискове. При преразглеждането на техническите стандарти за изпълнение по отношение на оповестяването на ЕСУ рисковете ЕБО следва да оценява начините за подобряване на оповестяването на ЕСУ рисковете на пуловете от обезпечения на покрити облигации и да преценява дали информацията за съответните експозиции в пуловете от заеми, които са базисни за покритите облигации, емитирани от институциите, независимо дали пряко или чрез прехвърляне на заеми на дружество със специална цел, следва да бъде включена в преразгледаните технически стандарти за изпълнение или в регулаторната рамка и рамката за оповестяване на покритите облигации. (56) Тъй като преходът на икономиката на Съюза към устойчив икономически модел се ускорява, рисковете за устойчивостта придобиват все по-голямо значение и може да се наложи да бъдат допълнително проучени. Подходящата оценка на наличието и достъпността на надеждни и последователни ЕСУ данни следва да формира основата за установяване на цялостна връзка между рисковите фактори от ЕСУ характер и традиционните категории финансови рискове и групи от експозиции. ЕОЦКП следва също така да допринесе за събирането на информация, като докладва дали ЕСУ рисковете са отразени по подходящ начин в оценките на кредитния риск на контрагентите или експозициите, които институциите може да имат. В контекста на бързите и продължаващи промени във връзка с установяването и количественото определяне на ЕСУ рисковете както от страна на институциите, така и на надзорните органи, също е необходимо датата на влизане в сила на част от мандата на ЕБО за оценка и докладване дали би било оправдано специализирано пруденциално третиране на експозициите, свързани с активи или дейности, които са свързани предимно с екологични или социални цели, да съвпадне с датата на влизане в сила на настоящия регламент. Съществуващият мандат на ЕБО следва да бъде разделен на поредица от доклади поради продължителността и сложността на работата по оценката, която трябва да се извърши. Поради това до края съответно на 2024 г. и 2025 г. следва да бъдат изготвени два последователни годишни доклада на ЕБО за последващите действия. Според Международната агенция по енергетика, за да се постигне целта за въглеродна неутралност до 2050 г., не могат да се извършват нови проучвания за изкопаемите горива и за разширяване на добива им. Това означава, че експозициите към изкопаеми горива са склонни да представляват по-висок риск както на микрониво, тъй като се очаква стойността на тези активи да намалее с течение на времето, така и на макрониво, тъй като финансирането на дейности, свързани с изкопаеми горива, застрашава целта за ограничаване на покачването на температурата в световен мащаб до 1,5 o C над равнищата от прединдустриалния период и следователно застрашава финансовата стабилност. Поради това компетентните органи и участниците на пазара следва да се възползват от повишената прозрачност на институциите за техните експозиции към субекти от сектора на изкопаемите горива, включително дейността им по отношение на възобновяемите енергийни източници. (57) За да се гарантира, че корекциите за експозиции към инфраструктура не подкопават амбициите на Съюза в областта на климата, новите експозиции ще получат отстъпка от рисковото тегло само когато финансираните активи допринасят положително за една или повече от екологичните цели, определени в Регламент (ЕС) 2020/852, и не вредят значително на другите цели, определени в посочения регламент, или когато финансираните активи не вредят значително на някоя от екологичните цели, определени в посочения регламент. (58) Важно е надзорните органи да разполагат с необходимите правомощия, за да могат задълбочено да оценяват и измерват рисковете пред дадена банкова група, разглеждани на консолидирана основа, както и с необходимата гъвкавост, за да могат да приспособяват надзорните си подходи към новите източници на риск. Важно е да не се допускат нормативни пропуски между пруденциалната и счетоводната консолидация, които могат да доведат до трансакции, насочени към изваждането на активи извън обхвата на пруденциалната консолидация, въпреки че в банковата група биха останали рискове. Липсата на съгласуваност в определенията на „предприятие майка“, „дъщерно предприятие“ и „контрол“, както и липсата на яснота в определенията на „предприятие за спомагателни услуги“, „финансов холдинг“ и „финансова институция“ затрудняват надзорните органи да прилагат последователно действащите правни норми в Съюза, както и да установяват и адекватно да противодействат на рисковете на консолидирана основа. Поради това тези определения следва да бъдат изменени и доизяснени. Освен това се счита за целесъобразно ЕБО допълнително да проучи дали тези правомощия на надзорните органи биха могли да бъдат неволно ограничени от евентуални останали несъответствия или пропуски в правните норми или при взаимодействието им с приложимата счетоводна рамка. (59) Пазарите на криптоактиви нараснаха бързо през последните години. За да се разгледат потенциалните рискове за институциите, породени от техните експозиции към криптоактиви, които не са обхванати в достатъчна степен от съществуващата пруденциална рамка, през декември 2022 г. БКБН публикува всеобхватен стандарт за пруденциално третиране на експозициите към криптоактиви. Препоръчителната дата на прилагане на този стандарт е 1 януари 2025 г., но някои негови технически елементи бяха в процес на доразвиване на ниво БКБН през 2023 г. и 2024 г. С оглед на текущото развитие на пазарите на криптоактиви и като признава значението на пълното прилагане на базелските стандарти относно експозициите на институциите към криптоактиви в правото на Съюза, до 30 юни 2025 г. Комисията следва да представи законодателно предложение за въвеждането на този стандарт и да определи пруденциалното третиране, приложимо за тези експозиции през преходния период до въвеждането на тези стандарти. В преходното пруденциално третиране следва да се вземе предвид правната рамка, въведена с Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета ( 14 ) за емитентите на криптоактиви, и да се определи пруденциално третиране на тези криптоактиви. Поради това по време на преходния период традиционните активи под формата на токени, включително токените за електронни пари, следва да бъдат признати като пораждащи рискове, сходни с тези при традиционните активи, а криптоактивите, които отговарят на изискванията на посочения регламент и са обвързани с традиционни активи, различни от една фиатна валута, следва да се ползват от пруденциално третиране в съответствие с изискванията на посочения регламент. Експозициите към други криптоактиви, включително деривати върху криптоактиви под формата на токени, различни от тези, които отговарят на условията за по-благоприятно капиталово третиране, следва да получат рисково тегло от 1 250 %. (60) Липсата на яснота по някои аспекти на уредбата за гранично минимално намаление при сделките за финансиране с ценни книжа, разработена от БКБН като част от окончателната рамка „Базел III“, както и резервите относно икономическата обосновка на прилагането ѝ за някои видове сделки за финансиране с ценни книжа, поставиха въпроса дали пруденциалните цели на тази уредба могат да се постигнат, без да се пораждат нежелани последици. Поради това Комисията следва да направи повторна оценка на прилагането на уредбата за граничното минимално намаление при сделките за финансиране с ценни книжа в правото на Съюза. За да предостави на Комисията достатъчно информация, ЕБО в тясно сътрудничество с ЕОЦКП следва да ѝ докладва за въздействието на тази уредба и за най-подходящия подход за въвеждането ѝ в правото на Съюза. (61) При окончателната рамка „Базел III“ силно краткосрочният характер на сделките за финансиране с ценни книжа може да не е добре отразен в СПКР, в резултат на което капиталовите изисквания, изчислени съобразно този подход, биха могли да превишават прекомерно капиталовите изисквания, изчислени съгласно вътрешнорейтинговия подход. В резултат на това и във връзка с въвеждането на долна граница на капиталовото изискване, капиталовите изисквания, изчислени за тези експозиции, биха могли да се увеличат значително, което ще засегне ликвидността на пазарите на дълг и ценни книжа, включително на пазарите на държавен дълг. Поради това ЕБО следва да докладва относно целесъобразността и въздействието на стандартите за кредитен риск върху сделките за финансиране с ценни книжа, и по-специално дали би било оправдано коригиране на СПКР за тези експозиции, за да се отрази краткосрочният им характер. (62) Комисията следва да въведе в правото на Съюза изменените стандарти „Базел III“ за капиталовите изисквания за риск от корекция на кредитната оценка (ККО), публикувани от БКБН през юли 2020 г., тъй като с тях като цяло се подобрява изчисляването на капиталовите изисквания за риск от ККО, като се преодоляват няколко наблюдавани по-рано проблема, и по-специално този, че действащите капиталови изисквания за риск от ККО не обхващат подходящо този риск. (63) При прилагането на първоначалните стандарти „Базел III“ относно третирането на риска от ККО в правото на Съюза някои сделки бяха освободени от изчисляване на капиталовите изисквания за риск от ККО. Тези освобождавания бяха договорени, за да се избегне потенциално прекомерно повишаване на разходите при някои сделки с деривати, предизвикано от въвеждането на капиталовите изисквания за риск от ККО, особено когато институциите не са могли да редуцират риска от ККО при някои клиенти, които не са били в състояние да предоставят обезпечения. Според изчисленията на ЕБО за очакваното въздействие, капиталовите изисквания за риск от ККО съгласно изменените стандарти „Базел III“ биха останали неоправдано високи за освободените сделки с тези клиенти. С цел да не се попречи на тези клиенти да продължат да хеджират финансовите си рискове чрез сделки с деривати, при прилагането на изменените стандарти „Базел III“ освобождаванията следва да се запазят. (64) Действителният риск от ККО на освободените сделки обаче би могъл да бъде източник на значителен риск за институциите, прилагащи тези освобождавания. Ако тези рискове се материализират, съответните институции биха могли да понесат значителни загуби. Както ЕБО подчерта в доклада си за ККО от 25 февруари 2015 г., рискът от ККО при освободените сделки поражда опасения от пруденциален характер, които не са отчетени в Регламент (ЕС) № 575/2013. За да се помогне на надзорните органи да следят риска от ККО, произтичащ от освободените сделки, институциите следва да отчитат в случаите на освободени сделки изчислението на капиталовите изисквания за риск от ККО, които биха се прилагали, ако тези сделки не бяха освободени. Освен това ЕБО следва да разработи насоки, за да помогне на надзорните органи да установяват наличието на прекомерен риск от ККО и да подобрят уеднаквяването в Съюза на надзорните действия в тази област. (65) Комисията следва да бъде оправомощена да приема разработените от ЕБО регулаторни технически стандарти по отношение на показателите за определяне на извънредните обстоятелства за допълнителни корекции на стойността; метода за определяне на основния рисков фактор за дадена позиция и дали тя е дълга или къса позиция; процеса на изчисляване и наблюдение на нетните къси позиции в дългови или капиталови инструменти в банковия портфейл; третирането на хеджиращите инструменти за валутен риск за съотношенията на капиталова адекватност; критериите, които институциите трябва да използват за отнасяне на задбалансови позиции; критериите за висококачествени експозиции към проектно и обектно финансиране в контекста на специализираното кредитиране, за които няма пряко приложима кредитна оценка; видовете фактори, които трябва да се вземат предвид при оценяването на целесъобразността на рисковите тегла; термина „равностоен правен механизъм, прилаган, за да се гарантира, че недвижимият имот в процес на строеж ще бъде завършен в рамките на разумен срок“; условията за оценяване на степента на същественост на използването на съществуваща рейтингова система; методиката за оценка на спазването на изискванията за използване на вътрешнорейтинговия подход; категоризацията на проектното финансиране, обектното финансиране и стоковото финансиране; доуточняване на класовете експозиции съгласно вътрешнорейтинговия подход; факторите за специализирано кредитиране; изчисляването на размера на рисково претеглената експозиция за риска от разсейване при закупени вземания; оценката на надеждността на процеса на отнасяне; методологията на институцията за оценяване на вероятността от неизпълнение; сравнимите имоти; надзорната делта на кол и пут опциите; компонентите на бизнес индикатора; корекцията на бизнес индикатора; определението за прекомерна тежест в контекста на изчисляването на годишната загуба от операционен риск; рисковата таксономия на операционния риск; оценката на компетентните органи за изчисляването на годишната загуба от операционен риск; корекциите на данните за загуби; управлението на операционния риск; изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск за позициите в банковия портфейл, които са изложени на валутен или стоков риск; методиката за оценка от компетентните органи на алтернативния стандартизиран подход; търговските портфейли за предприятията за колективно инвестиране; критериите за дерогация относно добавката за остатъчен риск; условията и показателите, използвани за определяне дали са настъпили извънредни обстоятелства; критериите за използване на входящи данни в модела за измерване на риска; критериите за оценка на податливостта към моделиране на рисковите фактори; условията и критериите, съгласно които на дадена институция може да бъде разрешено да не брои дадено превишение; критериите, определящи дали теоретичните промени в стойността на портфейла на бюрото за търгуване са близки или достатъчно близки до хипотетичните промени; условията и критериите за оценка на риска от ККО, произтичащ от сделки за финансиране с ценни книжа, оценявани по справедлива стойност; спредовете, които са подходящи като приближение; оценката на разширенията и измененията в стандартизирания подход за риска от ККО; и техническите елементи, необходими на институциите, за да изчисляват техните капиталови изисквания във връзка с определени криптоактиви. Комисията следва да приема тези регулаторни технически стандарти посредством делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. (66) Комисията следва да бъде оправомощена да приема разработените от ЕБО технически стандарти за изпълнение по отношение на процеса на вземане на съвместно решение за вътрешнорейтинговия подход, представен от институции майки от ЕС, финансови холдинги майки от ЕС и финансови холдинги майки със смесена дейност от ЕС; елементите на бизнес индикатора чрез отнасяне на тези елементи към съответните отчетни полета; единни формати за оповестяване, указанията към тях, информация относно политиката за повторно подаване и ИТ решения за оповестяване; и оповестяване на ЕСУ рискове. Комисията следва да приеме тези технически стандарти за изпълнение чрез актове за изпълнение съгласно член 291 от ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. (67) Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се осигурят единни пруденциални изисквания, приложими за институциите в целия Съюз, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя мащаб и последици може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. (68) Поради това Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съответно изменен, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Изменения на Регламент (ЕС) № 575/2013 Регламент (ЕС) № 575/2013 се изменя, както следва: 1) Член 4 се изменя, както следва: а) параграф 1 се изменя, както следва: i) в точка 1 буква б) се заменя със следното: „б) при някое от изброените по-долу обстоятелства извършва някоя от дейностите, посочени в приложение I, раздел А, точки 3 и 6 към Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( *1 ) , без обаче да е дилър на стоки или квоти за емисии, нито предприятие за колективно инвестиране, застрахователно предприятие или инвестиционен посредник, за който е предоставено освобождаване от изискването за лицензиране като кредитна институция в съответствие с член 8а от Директива 2013/36/ЕС: i) общата стойност на консолидираните активи на предприятието, установено в Съюза, включително всички негови клонове и дъщерни предприятия, установени в трети държави, е равна или надхвърля 30 000 000 000 евро; ii) общата стойност на активите на предприятието, установено в Съюза, включително всички негови клонове и дъщерни предприятия, установени в трети държави, е по-малка от 30 000 000 000 евро и същото е част от група, в която общата стойност на консолидираните активи на всички предприятия от групата, установени в Съюза, включително всички техни клонове и дъщерни предприятия, установени в трети държави, които индивидуално имат обща стойност на активите по-малко от 30 000 000 000 евро и които извършват някоя от дейностите, посочени в приложение I, раздел А, точки 3 и 6 към Директива 2014/65/ЕС, е равна или надхвърля 30 000 000 000 евро; iii) общата стойност на активите на предприятието, установено в Съюза, включително всички негови клонове и дъщерни предприятия, установени в трети държави, е по-малка от 30 000 000 000 евро и същото е част от група, в която общата стойност на консолидираните активи на всички предприятия от групата, извършващи някоя от дейностите, посочени в приложение I, раздел А, точки 3 и 6 към Директива 2014/65/ЕС, е равна или надхвърля 30 000 000 000 евро — ако консолидиращият надзорник, като се консултира с колегията от надзорни органи, вземе такова решение с оглед на потенциалната опасност от заобикаляне на изискванията или потенциалните рискове за финансовата стабилност на Съюза; ( *1 ) Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС ( ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349 ).“;" ii) точка 12 се заличава; iii) точки 15 и 16 се заменят със следното: „15) „предприятие майка“ означава предприятие, което контролира по смисъла на точка 37 едно или повече предприятия; 16) „дъщерно предприятие“ означава предприятие, което се контролира по смисъла на точка 37 от друго предприятие; дъщерните предприятия на дъщерните предприятия се разглеждат също и като дъщерни предприятия на предприятието, което е тяхното първоначално предприятие майка;“ ; iv) точка 18 се заменя със следното: „18) „предприятие за спомагателни услуги“ означава предприятие, чиято основна дейност, независимо дали се предоставя на предприятия от групата или на клиенти извън групата, се състои от някоя от следните дейности: a) пряко разширение на банковата дейност; б) оперативен лизинг, притежаване или управление на имущество, предоставяне на услуги за обработка на данни или всяка друга дейност, доколкото тази дейност е спомагателна на банковата дейност; в) всяка друга дейност, която ЕБО счита за подобна на посочените в букви а) и б);“ ; v) точка 20 се заменя със следното: „20) „финансов холдинг“ означава предприятие, което изпълнява всички изброени по-долу условия: a) е финансова институция; б) не е финансов холдинг със смесена дейност; в) има поне едно дъщерно предприятие, което е институция; г) поне 50 % от някой от следните показатели е свързан преимуществено с дъщерни предприятия, които са институции или финансови институции, и с извършвани от самото предприятие дейности, които не са свързани с придобиването или притежаването на дялови участия в дъщерни предприятия, когато са от същото естество като извършваните от институция или финансова институция: i) собственият капитал на предприятието, изчислен на консолидирана основа; ii) активите на предприятието, изчислени на консолидирана основа; iii) приходите на предприятието, изчислени на консолидирана основа; iv) персоналът на предприятието — на консолидирана основа; v) други показатели, които компетентният орган счита, че са от значение. Компетентният орган може да реши, че даден субект не отговаря на условията за финансов холдинг, дори ако е изпълнен един от показателите, посочени в първа алинея, точки i— iv), когато компетентният орган счита, че съответният показател не дава точна и вярна представа за основните дейности и рискове на групата. Преди да вземе такова решение, компетентният орган се консултира с ЕБО и представя аргументирана и подробна качествена и количествена обосновка. Компетентният орган отчита надлежно становището на ЕБО и, когато реши да се отклони от него, в срок от три месеца от получаване на становището изпраща на ЕБО основанието за отклонението от въпросното становище.“ ; vi) вмъква се следната буква: „20а) „инвестиционен холдинг“ означава инвестиционен холдинг по смисъла на член 4, параграф 1, точка 23 от Регламент (ЕС) 2019/2033;“ vii) точка 26 се заменя със следното: „26) „финансова институция“ означава институция, която изпълнява едновременно следните две условия: a) не е институция, чисто промишлен холдинг, дружество със специална цел — секюритизация, застрахователно холдингово дружество съгласно определението в член 212, параграф 1, буква е) от Директива 2009/138/ЕО или застрахователно холдингово дружество със смесена дейност съгласно определението в член 212, параграф 1, буква ж) от същата директива, освен когато застрахователното холдингово дружество със смесена дейност има дъщерна институция; б) изпълнява едно или повече от следните условия: i) основната дейност на предприятието е да придобива или притежава участия или да извършва една или повече от дейностите, изброени в точки 2 — 12 и точки 15, 16 и 17 от приложение I към Директива 2013/36/ЕС, или една или повече от услугите или дейностите, изброени в приложение I, раздел А или Б към Директива 2014/65/ЕС във връзка с финансови инструменти, изброени в приложение I, раздел В към Директива 2014/65/ЕС; ii) предприятието е инвестиционен посредник, финансов холдинг със смесена дейност, инвестиционен холдинг, доставчик на платежни услуги, категоризиран в член 1, параграф 1, букви a) — г) от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета ( *2 ) , дружество за управление на активи или предприятие за спомагателни услуги; ( *2 ) Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО ( ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35 ).“;" viii) вмъква се следната буква: „26а) „чисто промишлен холдинг“ означава предприятие, което изпълнява всички изброени по-долу условия: a) основната му дейност е да придобива или притежава участия; б) не е посочено в точка 27, буква а) или точка 27, букви г) — л) от настоящия параграф и не е инвестиционен посредник или дружество за управление на активи, нито доставчик на платежни услуги, категоризиран в член 1, параграф 1, букви а) — г) от Директива (ЕС) 2015/2366; в) не притежава дялови участия в предприятия от финансовия сектор;“ ; ix) в точка 27 се заличава буква в); x) точка 28 се заменя със следното: „28) „институция майка в държава членка“ означава институция в държава членка, която има за дъщерно предприятие институция или финансова институция, или която притежава дялово участие в институция или финансова институция и която не е дъщерно предприятие на друга лицензирана в същата държава членка институция, нито на учреден в същата държава членка финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност;“ ; xi) точка 35 се заменя със следното: „35) „дялово участие“ означава дялово участие съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( *3 ) или притежаването, пряко или непряко, на 20 % или повече от правата на глас или от капитала на дадено предприятие; ( *3 ) Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета ( ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19 ).“;" xii) точка 37 се заменя със следното: „37) „контрол“ означава връзката между предприятие майка и дъщерно предприятие по смисъла на член 22 от Директива 2013/34/ЕС, или на счетоводните стандарти, които институцията е задължена да спазва съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета ( *4 ) , или подобна връзка между физическо или юридическо лице и предприятие; ( *4 ) Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти ( ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1 ).“;" xiii) точка 52 се заменя със следното: „52) „операционен риск“ означава рискът от загуба, произтичащ от неадекватни или недобре функциониращи вътрешни процедури, лица и системи, или поради външни събития, като тук спадат, без списъкът да е изчерпателен, правният риск, рискът, свързан с модела или рискът при информационните и комуникационните технологии (ИКТ), но не се включват стратегическият риск и рискът за репутацията;“ ; xiv) вмъкват се следните точки: „52a) „правен риск“ означава рискът от загуба, в т.ч. разноски, глоби, санкции или обезщетения с наказателен характер, които може да понесе дадена институция вследствие на събития, довели до съдебни производства, включително следното: a) надзорни действия и частни споразумения; б) бездействие, когато е необходимо действие с оглед на спазването на правно задължение; в) действие, предприето с цел да се избегне спазването на правно задължение; г) неправомерни действия с умисъл или небрежност, в т.ч. неподходящо предоставяне на финансови услуги или предоставяне на неадекватна или подвеждаща информация за финансовия риск на продуктите, продавани от институцията; д) неспазване на изискване на национална или международна нормативна или законова разпоредба; е) неспазване на изискване, произтичащо от договорно споразумение или вътрешни правила и кодекси за поведение, установени съгласно националните или международните правила и практики; ж) неспазване на етичните правила; 52б) „риск, свързан с модела“ означава рискът от загуба вследствие на решения, които се основават предимно на резултатите от вътрешни модели, поради грешки в проектирането, разработването, оценката на параметрите, въвеждането, използването или наблюдението на тези модели, в т.ч. следното: a) неподходящо проектиране на избрания вътрешен модел и на неговите характеристики; б) неадекватно потвърждение на уместността на избрания вътрешен модел за дадения финансов инструмент, който ще бъде оценяван, за ценообразуването на дадения продукт или за приложимата пазарна конюнктура; в) грешки при въвеждането на избрания вътрешен модел; г) неточни пазарни оценки и измерване на риска в резултат на грешка при вписването на сделка в регистъра на сделките; д) използване на избрания вътрешен модел или на неговите резултати за цел, различна от целта, за която е бил предназначен или проектиран този модел, в т.ч. манипулиране на моделиращите параметри; е) ненавременно или неефективно наблюдение или утвърждаване на резултатите от модела или на прогностичната способност, за да се прецени дали избраният вътрешен модел продължава да е подходящ за целта; 52в) „риск при ИКТ“ означава рискът от загуба, свързан с всяко установимо и достоверно обстоятелство във връзка с използването на мрежи и информационни системи, което, ако се реализира, би могло да застраши сигурността на мрежите и информационните системи, на всеки зависим от ИКТ инструмент или процес, на операциите и процесите или на предоставянето на услуги, като предизвика неблагоприятни последици за цифровата или физическата среда; 52г) „риск от екологичен, социален и управленски характер“ или „ЕСУ риск“ означава рискът от отрицателни финансови последици за дадена институция, произтичащи от настоящото или насоченото към бъдещето въздействие на екологичните, социалните или управленските (ЕСУ) фактори върху нейните контрагенти или инвестирани активи; ЕСУ рисковете се материализират чрез традиционните категории финансови рискове; 52д) „екологичен риск“ означава рискът от отрицателни финансови последици за дадена институция, произтичащи от настоящото или насоченото към бъдещето въздействие върху нейните контрагенти или инвестирани активи на екологичните фактори, в т.ч. на факторите, свързани с прехода към целите, набелязани в член 9 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета ( *5 ) ; екологичният риск обхваща както физическия риск, така и риска във връзка с прехода; 52е) „физически риск“ означава, като част от екологичния риск, рискът от отрицателни финансови последици за дадена институция, произтичащи от настоящото или насочено към бъдещето физическо въздействие на екологичните фактори върху нейните контрагенти или инвестирани активи; 52ж) „риск във връзка с прехода“ означава, като част от екологичния риск, рискът от отрицателни финансови последици за дадена институция, произтичащи от настоящото или насочено към бъдещето въздействие на прехода към екологосъобразна икономика върху нейните контрагенти или инвестирани активи; 52з) „социален риск“ означава рискът от отрицателни финансови последици за дадена институция, произтичащи от настоящото или насочено към бъдещето въздействие на социалните фактори върху нейните контрагенти или инвестирани активи; 52и) „управленски риск“ означава рискът от отрицателни финансови последици за дадена институция, произтичащи от настоящото или насочено към бъдещето въздействие на управленските фактори върху нейните контрагенти или инвестирани активи; ( *5 ) Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 ( ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13 ).“;" xv) точки 54, 55 и 56 се заменят със следното: „54) „вероятност от неизпълнение“ или „PD“ означава вероятността от неизпълнение от страна на длъжник или, когато е приложимо, по кредитно улеснение в рамките на една година, а за риска от разсейване — вероятността от разсейване в рамките на едногодишен период; 55) „загуба при неизпълнение“ или „LGD“ означава съотношението между загубата по експозиция във връзка с едно улеснение вследствие на неизпълнение от страна на длъжник или, когато е приложимо, между кредитно улеснение и текущата стойност при неизпълнение или на дадена референтна дата след датата на неизпълнение, а за риска от разсейване — загубата при разсейване, т.е. съотношението между загубата по експозиция във връзка със закупено вземане вследствие на разсейване и текущата стойност на закупеното вземане; 56) „конверсионен коефициент“ или „кредитен конверсионен коефициент“ или „ККК“ означава съотношението между неусвоената сума по даден ангажимент, която би могла да бъде усвоена по този ангажимент от определен момент във времето преди неизпълнението и съответно става усвоена към момента на неизпълнение, и неусвоената сума по това улеснение, чийто размер е препоръчаният лимит, освен ако не е наличен по-висок абсолютен лимит;“ ; xvi) точки 58, 59 и 60 се заменят със следното: „58) „обезпечена кредитна защита“ или „ОКЗ“ означава техника за редуциране на кредитния риск, при която кредитният риск при експозиция на дадена институция се редуцира чрез правото ѝ при неизпълнение от страна на длъжника или по кредитното улеснение или при настъпване на други изрично посочени кредитни събития, отнасящи се до длъжника, да реализира определени активи или суми, да получи прехвърлянето им в своя полза, да ги придобие или да ги задържи, както и да намали експозицията си до разликата между размера ѝ и размера на претенцията към институцията или да я замени с тази разлика; 59) „кредитна защита с гаранции“ или „КЗГ“ означава техника за редуциране на кредитния риск, при която кредитният риск при експозиция на дадена институция се редуцира чрез задължението на трета страна да изплати определена сума в случай на неизпълнение от страна на длъжника или по кредитното улеснение или при настъпване на други, изрично посочени кредитни събития; 60) „подобен на паричен инструмент“ означава депозитен сертификат, облигация, в т.ч. покрита, или друг неподчинен инструмент, емитиран от кредитираща институция, за които тя вече е получила цялото плащане и които ще възстанови безусловно по номинална стойност;“ ; xvii) вмъква се следната буква: „60а) „инвестиционно злато“ означава златото като стока, в т.ч. златни слитъци, кюлчета и монети, приемани на пазарите за стандартизирано злато — където има такива ликвидни пазари, като стойността на такава стока се определя от стойността на съдържанието на злато като чистота и маса, а не от нумизматичната ѝ стойност;“ ; xviii) вмъква се следната буква: „74а) „имуществена стойност“ означава стойността на жилищен имот или търговски недвижим имот, определена в съответствие с член 229, параграф 1;“ ; xix) точка 75 се заменя със следното: „75) „жилищен имот“ означава някое от следните: a) недвижим имот, който има характеристики на жилище и отговаря на всички приложими законови и подзаконови разпоредби, позволяващи да бъде обитаван като жилище; б) недвижим имот, който има характеристики на жилище и все още се строи, при условие че се очаква, че ще отговаря на всички приложими законови и подзаконови разпоредби, позволяващи да бъде обитаван като жилище; в) правото да се обитава апартамент в жилищна кооперация, намираща се в Швеция; г) земя, прилежаща към посочен в букви а), б) или в) имот;“ ; xx) вмъкват се следните точки: „75а) „търговски недвижим имот“ означава недвижим имот, който не е жилищен имот; 75б) „експозиция, обезпечена с доходоносен недвижим имот“ или „ОДНИ експозиция“ означава експозиция, обезпечена с един или повече жилищни имоти или търговски недвижими имоти, като изпълнението на кредитните задължения по нея зависи най-вече от паричните потоци, генерирани от обезпечаващите я недвижими имоти, а не от капацитета на длъжника да изпълнява кредитните си задължения, използвайки други източници; основният източник на тези парични потоци са лизингови вноски, наем или приходи от продажбата на жилищния имот или търговския недвижим имот; 75в) „експозиция, която не е обезпечена с доходоносен недвижим имот“ или „експозиция, която не е ОДНИ“ означава експозиция, обезпечена с един или повече жилищни имоти или търговски недвижими имоти, която не е ОДНИ; 75г) „експозиция, обезпечена с жилищен имот“ или „експозиция, обезпечена с ипотека върху жилищен имот“ означава експозиция, обезпечена с жилищен имот, или експозиция, считана за такава в съответствие с член 108, параграф 4; 75д) „експозиция, обезпечена с търговски недвижим имот“ или „експозиция, обезпечена с ипотека върху търговски недвижим имот“ означава експозиция, обезпечена с търговски недвижим имот; 75е) „експозиция, обезпечена с недвижим имот“ или „експозиция, обезпечена с ипотека върху недвижим имот“ означава експозиция, обезпечена с жилищен имот или търговски недвижим имот, или експозиция, считана за такава в съответствие с член 108, параграф 4;“ ; xxi) точка 78 се заменя със следното: „78) „процент на неизпълнение за една година“ означава съотношението между броя на длъжниците — или, когато определението за неизпълнение се прилага на равнище кредитно улеснение съгласно член 178, параграф 1, втора алинея, кредитните улеснения — по отношение на които се счита, че е настъпило неизпълнение през период, който започва една година преди датата на наблюдение Т, и броя на длъжниците — или, когато определението за неизпълнение се прилага на равнище кредитно улеснение съгласно член 178, параграф 1, втора алинея, кредитните улеснения, отнесени към тази категория или група една година преди въпросната дата на наблюдение T;“ ; xxii) вмъкват се следните точки: „78а) „експозиции към финансиране на придобиването и разработването на терени на строителството върху тях“ или „експозиции към ПРС“ означава експозиция към предприятия или дружества със специална цел, които финансират придобиване на терени с цел разработване и строителство или проектиране и строителство на жилищен имот или търговски недвижим имот; 78б) „експозиция, която не е към ПРС“ означава експозиция, обезпечена с един или повече жилищни имоти или търговски недвижими имоти, която не е експозиция към ПРС;“ ; xxiii) точка 79 се заличава; xxiv) точка 114 се заменя със следното: „114) „непряка позиция“ означава експозиция към междинен субект, който има експозиция към капиталови инструменти, емитирани от предприятие от финансовия сектор, или към задължения, емитирани от институция, когато при евентуално окончателно отписване на емитираните от предприятието от финансовия сектор капиталови инструменти или на емитираните от институцията задължения произтичащата загуба за институцията не би се различавала съществено от тази, която тя би понесла от пряка позиция в тези емитирани от предприятието от финансовия сектор капиталови инструменти или емитирани от институцията задължения;“ ; xxv) точка 126 се заменя със следното: „126) „синтетична позиция“ означава инвестиция на институция във финансов инструмент, чиято стойност е пряко свързана със стойността на капиталовите инструменти, емитирани от предприятие от финансовия сектор, или със стойността на задълженията, емитирани от институция;“ ; xxvi) в точка 127 буква б) се заменя със следното: „б) институциите са напълно консолидирани в съответствие с член 22 от Директива 2013/34/ЕС и са обхванати от надзора на консолидирана основа на институцията, която е институцията майка в държава членка съгласно първа част, дял II, глава 2 от настоящия регламент и за която се прилагат капиталови изисквания;“ ; xxvii) точка 144 се заменя със следното: „144) „бюро за търгуване“ означава ясно обособена група дилъри, създадена от институцията съгласно член 104б, точка 1 с цел съвместно управление на подпортфейл от позиции в търговския портфейл или на посочените в параграфи 5 и 6 от този член позиции в банковия портфейл според ясно определена и последователна бизнес стратегия и при една и съща структура на управление на риска;“ ; xxviii) в точка 145 буква е) се заменя със следното: „е) консолидираните активи или пасиви на институцията, свързани с дейности с контрагенти, намиращи се в Европейското икономическо пространство, с изключение на вътрешногруповите експозиции в Европейското икономическо пространство, надвишават 75 % от общата стойност на консолидираните активи и пасиви на институцията, с изключение и в двата случая на вътрешногруповите експозиции;“ ; xxix) добавят се следните точки: „151) „револвираща експозиция“ означава експозиция, при която е позволено текущото салдо на кредитополучателя да се изменя в рамките на предварително установени граници в зависимост от решенията му за усвояване и погасяване; 152) „експозиция към изряден ползвател“ означава всяка револвираща експозиция, чиято история на погасяване е най-малко 12 месеца и която е една от следните: a) експозиция, за която редовно най-малко на всеки 12 месеца салдото, което подлежи на погасяване на следващата планирана дата на погасяване, представлява усвоения размер към предварително определена референтна дата, и при която планираната дата на погасяване не надхвърля следващите 12 месеца, при условие че през предходните 12 месеца салдото е било изплащано изцяло на всяка планирана дата на погасяване; б) овърдрафт, ако през предходните 12 месеца по него не са били усвоявани средства. 153) „субект от сектора на изкопаемите горива“ означава дружество или предприятие, което според статистическата класификация извършва основната си икономическа дейност в сектора на въглищата, нефта или природния газ, както е посочено в приложение XXXIX, образец 3 към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/637 на Комисията ( *6 ) , и е идентифицирано по кодовете на статистическата класификация на икономическите дейности (NACE Rev. 2), изброени в приложение I, раздели Б, В, Г и Ж към Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета ( *7 ) ; когато основната икономическа дейност на дадено дружество или предприятие не е класифицирана чрез кодовете по NACE Rev. 2, посочени в Регламент (ЕО) № 1893/2006, или въз основа на изведена от нея национална класификация, институциите определят по консервативен начин дали основната дейност на това дружество или предприятие се извършва в един от тези сектори; 154) „експозиции, върху които оказват въздействие екологични или социални фактори“ означава експозиции, които възпрепятстват амбицията на Съюза да постигне регулаторните си цели, свързани с ЕСУ фактори, по начин, който би могъл да има отрицателно финансово въздействие върху институциите в Съюза; 155) „паралелно банково предприятие“ означава субект, който извършва банкови дейности извън регулираната рамка; ( *6 ) Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/637 на Комисията от 15 март 2021 г. за определяне на техническите стандарти за изпълнение за публичното оповестяване от страна на институциите на информацията, посочена в осма част, дялове II и III от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1423/2013 на Комисията, Делегиран регламент (ЕС) 2015/1555 на Комисията, Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/200 на Комисията и Делегиран регламент (ЕС) 2017/2295 на Комисията ( ОВ L 136, 21.4.2021 г., стр. 1 )." ( *7 ) Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области ( ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1 ).“;" xxx) добавят се следните алинеи: „За целите на първа алинея, точка 1, буква б), точки ii) и iii), когато предприятието е част от група от трета държава, общата стойност на активите на всеки клон на групата от трета държава с лиценз в Съюза се включва в комбинираната обща стойност на активите на всички предприятия в групата. За целите на първа алинея, точка 1, буква б), точка iii) консолидиращият надзорник може да поиска цялата необходима информация от предприятието, за да вземе решение. За целите на първа алинея, точка 52а, правният риск не включва възстановяване на средства на трети страни или служители, нито доброволни плащания в опит за запазване на делови възможности, ако не са били нарушени правните или етичните норми и ако институцията е изпълнила своевременно задълженията си. Правният риск не включва и разходите за външни правни услуги, когато събитието, което поражда тези разходи, не се счита за операционно събитие. За целите на първа алинея, точка 145, буква д) от настоящия параграф институцията може да изключи позициите в деривати, които е сключила с нефинансови клиенти, и позициите в деривати, които използва за хеджиране на тези позиции, стига комбинираната стойност на изключените позиции, изчислена в съответствие с член 273а, параграф 3, да не надхвърля 10 % от общите ѝ балансови и задбалансови активи.“ ; б) добавя се следният параграф: „5. До 10 януари 2026 г. ЕБО издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, в които се определят критериите за идентифициране на дейностите, посочени в параграф 1, първа алинея, точка 18 от настоящия член.“ 2) Член 5 се изменя, както следва: a) точка 3 се заменя със следното: „3) „очаквана загуба“ или „EL“ означава съотношението, свързано с дадено улеснение, между сумата, която се очаква да бъде загубена по дадена експозиция в резултат на: а) потенциално неизпълнение от страна на длъжник в рамките на една година към текущата сума в момента на неизпълнение; б) потенциално събитие на разсейване в рамките на една година към текущата сума към датата на настъпване на събитието на разсейване;“ ; б) добавят се следните букви: „4) „кредитно задължение“ означава всяко задължение по договор за кредит, в т.ч. главницата, начислените лихви и таксите, дължимо от длъжник; 5) „кредитна експозиция“ означава всяка балансова или задбалансова позиция, която води или би могла да доведе до кредитно задължение; 6) „улеснение“ или „кредитно улеснение“ означава кредитна експозиция вследствие на договор или набор от договори между длъжник и институция; 7) „степен на консервативност“ означава добавка, включена в оценките на рисковите параметри, за да се отчете очакваният диапазон от грешки при оценяването, произтичащи от установени недостатъци в данните, методите, моделите и от промени в стандартите за кредитиране, в склонността към поемане на риск, в политиките за събиране и възстановяване на вземания, както и от всеки друг източник на допълнителна несигурност, а и от общи оценъчни грешки; 8) „подходяща корекция“ означава въздействието върху оценките на рисковите параметри в резултат на прилагането на методики в рамките на оценките на рисковите параметри за коригиране на установените недостатъци в данните и в методите за оценка и за отчитане на промените в стандартите за кредитиране, в склонността към поемане на риск, в политиките за събиране и възстановяване на вземания, както и на всеки друг източник на допълнителна несигурност, доколкото е възможно, за да се избегнат измествания в оценките на рисковите параметри; 9) „малко и средно предприятие“ или „МСП“ означава дружество или предприятие, чийто годишен оборот според последния му консолидиран отчет не надвишава 50 000 000 евро; 10) „ангажимент“ означава договорно споразумение, което институция предлага на клиент и което този клиент приема, за предоставяне на кредит, за закупуване на активи или за предоставяне на кредитни заместители; и всяко такова споразумение, което институция може по всяко време безусловно да отмени без предизвестие до длъжника или всяко споразумение, което институция може да отмени, ако длъжникът не изпълнява посочените в документацията за даденото улеснение условия, в т.ч. тези условия, които се изисква той да изпълни преди първоначалното или всяко последващо усвояване по споразумението, освен ако договорните споразумения изпълняват всички изброени по-долу условия: a) договорни споразумения, за чието създаване или поддържане институцията не получава такси или комисиони; б) договорни споразумения, при които за първоначалното и за всяко последващо усвояване клиентът трябва да подава заявление до институцията; в) договорни споразумения, при които институцията има пълна свобода да позволява или не всяко усвояване, независимо дали клиентът изпълнява посочените в документацията условия; г) договорните споразумения позволяват на институцията да оцени кредитоспособността на клиента непосредствено преди да вземе решение относно изпълнението на всяко усвояване и институцията е въвела и прилага вътрешни процедури, които гарантират, че тази оценка се извършва преди изпълнението на всяко усвояване; д) договорни споразумения, които се предлагат на предприятие, в т.ч. МСП, което е обект на постоянно наблюдение; 11) „безусловно отменяем ангажимент“ означава ангажимент, чиито условия позволяват на институцията по всяко време без предизвестие до длъжника да го отмени в пълната допустима степен съгласно рамката за защита на потребителите и свързаните с нея правни актове, когато е приложимо, или предвиждат автоматично прекратяване при влошаване на кредитоспособността на кредитополучателя.“ 3) Вмъква се следният член: „ Член 5a Определения, специфични за криптоактивите За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1) „криптоактив“ означава криптоактив съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 5 от Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета ( *8 ) , който не е цифрова валута на централна банка; 2) „токен за електронни пари“ означава токен за електронни пари съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 7 от Регламент (ЕС) 2023/1114; 3) „експозиция към криптоактиви“ означава актив или задбалансова позиция, свързана с криптоактив, който поражда кредитен риск, кредитен риск от контрагента, пазарен риск, операционен риск или ликвиден риск; 4) „традиционен актив“ означава всеки актив, различен от криптоактив, включително: a) финансови инструменти съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 50 от настоящия регламент; б) средства съгласно определението в член 4, точка 25 от Директива (ЕС) 2015/2366; в) депозити съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 3 от Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( *9 ) , включително структурирани депозити; г) секюритизиращи позиции в контекста на секюритизация съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2017/2402; д) общозастрахователни или животозастрахователни продукти, попадащи в класовете застраховки, изброени в приложения I и II към Директива 2009/138/ЕО, или презастрахователни договори и договори за ретроцесия, посочени в същата директива; е) пенсионни продукти, чиято основна цел съгласно националното право е да осигурят на инвеститора доходи след пенсиониране и които му дават правото на определени придобивки; ж) официално признати схеми за професионално пенсионно осигуряване в обхвата на Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета ( *10 ) или Директива 2009/138/ЕО; з) индивидуални пенсионни продукти, за които съгласно националното право се изисква финансова вноска от работодателя и при които нито работодателят, нито работникът може да избира пенсионния продукт или доставчик; и) паневропейски персонален пенсионен продукт съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2019/1238 на Европейския парламент и на Съвета ( *11 ) ; й) системи за социална сигурност от обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета ( *12 ) и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета ( *13 ) ; 5) „токенизиран традиционен актив“ означава вид криптоактив, който представлява традиционен актив, включително токен за електронни пари; 6) „токен, обезпечен с активи“ означава токен, обезпечен с активи съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 6 от Регламент (ЕС) 2023/1114; 7) „услуга за криптоактиви“ означава „услуга за криптоактиви“ съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 16 от Регламент (ЕС) 2023/1114. ( *8 ) Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 г. относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937 ( ОВ L 150, 9.6.2023 г., стр. 40 )." ( *9 ) Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити ( ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149 )." ( *10 ) Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) ( ОВ L 354, 23.12.2016 г., стр. 37 )." ( *11 ) Регламент (ЕС) 2019/1238 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно паневропейски персонален пенсионен продукт (ПЕПП) ( ОВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 1 )." ( *12 ) Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност ( ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1 )." ( *13 ) Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност ( ОВ L 284, 30.10.2009 г., стр. 1 ).“ " 4) Член 10а се заменя със следното: „ Член 10а Прилагане на пруденциалните изисквания на консолидирана основа, когато инвестиционните посредници са предприятия майки За целите на настоящата глава инвестиционните посредници и инвестиционните холдинги се считат за финансови холдинги майки в държава членка или финансови холдинги майки от ЕС, когато тези инвестиционни посредници или инвестиционни холдинги са предприятия майки на институция или инвестиционен посредник от обхвата на настоящия регламент и посочени в член 1, параграфи 2 или 5 от Регламент (ЕС) 2019/2033.“ 5) В член 13, параграф 1 втора алинея се заменя със следния текст: „Големите дъщерни предприятия на институциите майки от ЕС оповестяват информацията, посочена в членове 437, 438, 440, 442, 449а, 449б, 450, 451, 451а и 453, на индивидуална основа, а когато е приложимо в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС — на подконсолидирана основа.“ 6) Член 18 се изменя, както следва: а) параграф 2 се заличава; б) параграф 4 се заменя със следното: „4. Дяловите участия в институции и финансови институции, управлявани от предприятие, включено в консолидацията, заедно с едно или повече предприятия, които не са включени в консолидацията, се консолидират пропорционално на притежавания дял от капитала, когато отговорността на тези предприятия е ограничена до дела от капитала, който притежават.“ ; в) в параграф 6 втора алинея се заменя със следното: „По-конкретно, компетентните органи могат да разрешат или да изискат прилагането на метода, предвиден в член 22, параграфи 7, 8 и 9 от Директива 2013/34/ЕС.“ ; г) в параграф 7 първата алинея се заменя със следното: „Когато дадена институция има дъщерно предприятие, което не е институция, нито финансова институция, или има дялово участие в такова предприятие, тя прилага към това дъщерно предприятие или дялово участие метода на собствения капитал. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в надзора на консолидирана основа.“ ; д) в параграф 8 уводният текст се заменя със следното: „Компетентните органи могат да изискат пълна или пропорционална консолидация на дъщерно предприятие или на предприятие, в което дадена институция има дялово участие, когато дъщерното предприятие или предприятието не е институция или финансова институция и когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:“ ; е) вмъква се следният параграф: „10. ЕБО представя на Комисията до 10 юли 2025 г. доклад относно пълнотата и целесъобразността на определенията и разпоредбите на настоящия регламент относно надзора на консолидирано ниво на всички видове рискове, на които са изложени институциите. ЕБО оценява по-специално евентуалните останали несъответствия в тези определения и разпоредби заедно с взаимодействието им с приложимата счетоводна рамка, както и всеки останал аспект, който би могъл да породи непредвидени препятствия пред консолидиран надзор, който да е всеобхватен и приспособим към нови източници или видове риск или структури, която биха могли да доведат до регулаторен арбитраж. ЕБО актуализира своя доклад най-малко веднъж на всеки две години. С оглед на констатациите на ЕБО, Комисията, когато е целесъобразно, представя на Европейския парламент и на Съвета законодателно предложение, за да се изменят съответните определения или обхвата на пруденциалната консолидация.“ 7) Член 19 се изменя, както следва: а) в параграф 1 уводният текст се заменя със следното: „Не е необходимо в консолидацията да бъде включена институция или финансова институция, която е дъщерно предприятие или предприятие, в което се притежава дялово участие, когато общият размер на активите и задбалансовите позиции на въпросното лице е по-нисък от по-малката от следните две стойности:“ ; б) в параграф 2 уводният текст се заменя със следното: „Компетентните органи, отговарящи за упражняването на надзор на консолидирана основа в съответствие с член 111 от Директива 2013/36/ЕС, в следните случаи могат да решат на индивидуална основа, че не е необходимо дадена институция или финансова институция, която е дъщерно предприятие или в която се притежава дялово участие, да бъде включена в консолидацията:“ 8) Член 20 се изменя, както следва: а) параграф 1 се изменя, както следва: i) в първа алинея буква а) се заменя със следното: „а) при заявления за разрешенията, посочени в член 143, параграф 1, член 151, параграф 9, член 283 и член 325ащ, подадени от институция майка от ЕС и нейните дъщерни предприятия или съвместно от дъщерните предприятия на финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС, за да се реши дали да се даде исканото разрешение и да се определят условията, ако има такива, с които то да бъде обвързано;“ ; ii) третата алинея се заличава; б) параграф 6 се заменя със следното: „6. Когато институция майка от ЕС и нейните дъщерни предприятия или дъщерните предприятия на финансов холдинг майка от ЕС или финансов холдинг майка със смесена дейност от ЕС използват вътрешнорейтинговия подход, посочен в член 143 на единна основа, компетентните органи разрешават на предприятието майка и неговите дъщерни предприятия, разглеждани заедно, да изпълнят критериите за допустимост, посочени в трета част, дял II, глава 3, раздел 6, по начин, който отговаря на структурата на групата и нейните системи, процедури и методи за управление на риска.“ ; в) параграф 8 се заменя със следното: „8. С оглед улесняване на вземането на съвместни решения ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, с които се определя процедурата за вземане на посоченото в параграф 1, буква а) от настоящия член съвместно решение относно заявленията за разрешения, посочени в член 143, параграф 1, член 151, параграф 9 и членове 283 и 325ащ. ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 10 юли 2025 г. На Комисията се предоставя правомощието да приеме посочените в първа алинея от настоящия параграф технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“ 9) Член 22 се заменя със следното: „ Член 22 Подконсолидиране при дружества в трети държави 1. Дъщерните институции или дъщерните междинни финансови холдинги или дъщерните междинни финансови холдинги със смесена дейност, прилагат изискванията в членове 89, 90 и 91 и трета, четвърта и седма част, както и свързаните с тях изисквания за отчетност, предвидени в част седма А, въз основа на своето подконсолидационно състояние, ако имат институция или финансова институция като дъщерно предприятие в трета държава или имат дялово участие в такова предприятие. 2. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член дъщерните институции или дъщерните междинни финансови холдинги или дъщерните междинни финансови холдинги със смесена дейност, може да изберат да не прилагат въз основа на своето подконсолидационно състояние изискванията в членове 89, 90 и 91 и в трета, четвърта и седма част и свързаните с тях изисквания за отчетност по част седма А, когато общите активи и задбалансовите позиции на дъщерните предприятия и дяловите участия в трети държави са по-малко от 10 % от общия размер на активите и задбалансовите позиции на дъщерната институция или дъщерния междинен финансов холдинг или дъщерния междинния финансов холдинг със смесена дейност.“ 10) В член 27, параграф 1, буква а), точка v) се заличава; 11) Член 34 се заменя със следното: „ Член 34 Допълнителни корекции на стойността 1. Когато изчисляват размера на собствения си капитал, институциите прилагат изискванията на член 105 спрямо всички свои активи, оценявани по справедлива стойност, и приспадат от базовия собствен капитал от първи ред размера на всички необходими допълнителни корекции на стойността. 2. Чрез дерогация от параграф 1, при извънредни обстоятелства, чието наличие се определя със становище на ЕБО в съответствие с параграф 3, институциите могат да намалят общия размер на допълнителните корекции на стойността при изчисляването на общия размер, който трябва да се приспадне от базовия собствен капитал от първи ред. 3. За целите на предоставянето на становището, посочено в параграф 2, ЕБО наблюдава пазарните условия, за да прецени дали са настъпили извънредни обстоятелства, и в този случай незабавно уведомява Комисията за това. 4. ЕБО, в консултация с ЕОЦКП, разработва проекти на регулаторни технически стандарти, за да посочи показателите и условията, които ЕБО ще използва за определяне на наличието на посочените в параграф 2 извънредни обстоятелства, както и за да определи намалението на общия обобщен размер на допълнителните корекции на стойността, посочен в същия параграф. ЕБО представя тези проекти на регулаторни технически стандарти на Комисията до 10 юли 2026 г. На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приеме регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея от настоящия параграф, в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“ 12) Член 36 се изменя, както следва: а) параграф 1 се изменя, както следва: i) буква г) се заменя със следното: „г) за институциите, които изчисляват рисково претеглените експозиции по вътрешнорейтинговия подход — недостигът по вътрешнорейтинговия подход, когато е приложимо, изчислен в съответствие с член 159;“ ; ii) буква к) се изменя, както следва: 1) буква х) се заличава; 2) добавя се следната буква: „vi) експозиции под формата на дялове в ПКИ, на които е присъдено рисково тегло 1 250 % в съответствие с член 132, параграф 2, втора алинея.“ ; б) добавя се следният параграф: „5. Единствено с цел изчисляване на приложимия размер на недостатъчното покритие за необслужваните експозиции в съответствие с параграф 1, буква м) от настоящия член, чрез дерогация от член 47в и след уведомяване на компетентния орган, приложимият размер на недостатъчното покритие за необслужваните експозиции, закупени от специализирана институция за преструктуриране на дългове, е нула. Дерогацията, посочена в настоящата алинея, се прилага на индивидуална основа, а в случай на групи, в които всички институции се определят като специализирани институции за преструктуриране на дългове — на консолидирана основа. За целите на настоящия параграф „специализирана институция за преструктуриране на дългове“ означава институция, която през предходната финансова година е отговаряла на всяко едно от следните условия, както на индивидуална, така и на консолидирана основа: a) основната дейност на институцията е закупуването, управлението и преструктурирането на необслужвани експозиции в съответствие с ясен и ефективен вътрешен процес на вземане на решения, прилаган от нейния ръководен орган; б) счетоводната стойност, измерена без отчитане на корекциите за кредитен риск на инициираните от нея заеми, не надвишава 15 % от общите ѝ активи; в) най-малко 5 % от счетоводната стойност, измерена, без да се вземат предвид корекциите за кредитен риск на инициираните от нея заеми, представлява цялостно или частично рефинансиране или корекция на относимите условия на закупените необслужвани експозиции, която отговаря на условията за мярка за преструктуриране в съответствие с член 47б; г) общата стойност на активите на институцията не надхвърля 20 млрд. евро; д) институцията поддържа постоянно отношение на нетно стабилно финансиране от най-малко 130 %; е) депозитите на виждане на институцията не надвишават 5 % от общия размер на задълженията на институцията. Специализираната институция за преструктуриране на дългове незабавно уведомява компетентния орган, ако едно или повече от условията, посочени във втора алинея, вече не са изпълнени. Компетентните органи уведомяват ЕБО най-малко веднъж годишно относно прилагането на настоящия параграф от поднадзорните им институции. ЕБО съставя, поддържа и публикува списък на специализираните институции за преструктуриране на дългове. ЕБО наблюдава дейността на специализираните институции за преструктуриране на дългове и до 31 декември 2028 г. докладва на Комисията за резултатите от това наблюдение и, когато е целесъобразно, съветва Комисията дали условията за определяне като „специализирана институция за преструктуриране на дългове“ са основани на риска в достатъчна степен и подходящи с оглед на благоприятстването на вторичния пазар на необслужвани кредити, и преценява дали са необходими допълнителни условия.“ 13) В член 46, параграф 1 буква а), точка ii) се заменя със следното: „ii) приспаданията, посочени в член 36, параграф 1, букви а) — ж), буква к), точки ii) — vi) и букви л), м) и н), с изключение на стойността, която се приспада за отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики;“ 14) Член 47в се изменя, както следва: a) параграф 4 се изменя, както следва: i) уводният текст се заменя със следното: „Чрез дерогация от параграф 3 от настоящия член за частта от необслужваната експозиция, гарантирана или обезпечена с насрещна гаранция от приемлив доставчик на защита, посочен в член 201, параграф 1, букви а) — д), към който необезпечените експозиции биха получили 0 % рисково тегло съгласно трета част, дял II, глава 2, се прилагат следните коефициенти:“ ; ii) буква б) се заменя със следното: „б) 1 за обезпечената част от необслужваната експозиция, прилаган от първия ден на осмата година след класифицирането ѝ като необслужвана, освен ако приемливият доставчик на защита се е съгласил да изпълни всички задължения за плащане на длъжника към институцията изцяло и в съответствие с първоначалния договорен график за плащане, като в този случай за обезпечената част от необслужваната експозиция се прилага коефициент 0.“ ; б) вмъква се следният параграф: „4a. Чрез дерогация от параграф 3 частта от необслужваната експозиция, гарантирана или застрахована от официална агенция за експортно кредитиране, се изключва от изискванията, установени в настоящия член.“ 15) В член 48 параграф 1 се изменя, както следва: a) в буква а) точка ii) се заменя със следното: „ii) член 36, параграф 1, букви а) — з), буква к), точки ii) — vi) и букви л), м) и н), без отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики.“ ; б) в буква б) точка ii) се заменя със следното: „ii) член 36, параграф 1, букви а) — з), буква к), точки ii) — vi) и букви л), м) и н), без отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики.“ 16) В член 49 параграф 4 се заменя със следното: „4. Позициите, спрямо които не се извършва приспадането съгласно параграф 1, представляват експозиции и подлежат на рисково претегляне в съответствие с трета част, дял II, глава 2. Позициите, спрямо които не се извършва приспадането съгласно параграфи 2 или 3, представляват експозиции и получават рисково тегло 100 %.“ 17) В член 60, параграф 1, буква а) точка ii) се заменя със следното: „ii) член 36, параграф 1, букви а) — ж), буква к), точки ii) — vi) и букви л), м) и н), без отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики.“ 18) В член 62, първа алинея буква г) се заменя със следното: „г) за институциите, които изчисляват рисково претеглените експозиции в съответствие с трета част, дял II, глава 3 — излишъкът по вътрешнорейтинговия подход, когато е приложимо, изчислен в съответствие с член 159 бруто от данъчни ефекти, в размер до 0,6 % от рисково претеглените експозиции, изчислени в съответствие с трета част, дял II, глава 3.“ 19) В член 70, параграф 1, буква а) точка ii) се заменя със следното: „ii) член 36, параграф 1, букви а) — ж), буква к), точки ii) — vi) и букви л), м) и н), с изключение на сумата, която се приспада за отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики;“ 20) В член 72б, параграф 3, първа алинея уводният текст се заменя със следното: „В допълнение към задълженията, посочени в параграф 2 от настоящия член, органът за преструктуриране може да разреши задължения да се считат за инструменти на приемливите задължения до един общ размер, който не надхвърля 3,5 % от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3, при условие че:“ 21) В член 72и, параграф 1, буква а) точка ii) се заменя със следното: „ii) член 36, параграф 1, букви а) — ж), буква к), точки ii) — vi) и букви л), м) и н), с изключение на сумата, която се приспада за отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики;“ 22) Член 74 се заменя със следното: „ Член 74 Позиции в капиталови инструменти, емитирани от регулирани предприятия от финансовия сектор, които не отговарят на изискванията за регулаторен капитал Институциите не приспадат от елементите на собствения капитал преки, непреки или синтетични позиции в капиталови инструменти, емитирани от регулирано предприятие от финансовия сектор, които не отговарят на изискванията за регулаторен капитал на това предприятие. За такива позиции институциите прилагат рисково тегло в съответствие с трета част, дял II, глава 2.“ 23) Член 84 се изменя, както следва: a) параграф 1 се изменя, както следва: i) в първата алинея буква а) се заменя със следното: „а) базовия собствен капитал от първи ред на дъщерното предприятие минус по-ниската от следните стойности: i) размера на базовия собствен капитал от първи ред на дъщерното предприятие, необходим за постигане на следното: 1) когато дъщерното предприятие е едно от изброените в член 81, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, но не е инвестиционен посредник или междинен инвестиционен холдинг — сбора от изискването, посочено в член 92, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, изискванията, посочени в членове 458 и 459 от настоящия регламент, специфичните капиталови изисквания, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС, и комбинираното изискване за буфер, определено по смисъла на член 128, точка 6 от посочената директива, или всички местни надзорни разпоредби в трети държави, доколкото тези изисквания трябва да бъдат изпълнени от базовия собствен капитал от първи ред; 2) когато дъщерното предприятие е инвестиционен посредник или междинен инвестиционен холдинг — сбора от изискването, посочено в член 11 от Регламент (ЕС) 2019/2033, специфичните капиталови изисквания, посочени в член 39, параграф 2, буква а) от Директива (ЕС) 2019/2034, или всички местни надзорни разпоредби в трети държави, доколкото тези изисквания трябва да бъдат изпълнени от базовия собствен капитал от първи ред; ii) размера на консолидирания базов собствен капитал от първи ред, който се отнася до дъщерното предприятие, необходим на консолидирана основа за постигане на сбора от изискването, посочено в член 92, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, посочените в членове 458 и 459 от настоящия регламент изисквания, специфичните капиталови изисквания, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС, и комбинираното изискване за буфер, определено в член 128, точка 6 от същата директива, или всички местни надзорни разпоредби в трети държави, доколкото тези изисквания трябва да бъдат изпълнени от базовия собствен капитал от първи ред;“ ii) добавя се следната алинея: „Чрез дерогация от първа алинея, буква а), компетентният орган може да разреши на институция да приспадне някоя от сумите, посочени в буква а), точки i) или ii), след като тази институция докаже по задоволителен за компетентния орган начин, че допълнителният размер на малцинственото участие е наличен за покриване на загуби на консолидирано ниво.“ ; б) в параграф 5 буква в) се заменя със следното: „в) консолидира дъщерна институция, в която има само малцинствено участие чрез отношение на контрол по смисъла на член 4, параграф 1, точка 37;“ 24) В член 85 параграф 1 се изменя, както следва: а) буква а) се заменя със следното: „а) капитала от първи ред на дъщерното предприятие минус по-ниската от следните стойности: i) размера на капитала от първи ред на дъщерното предприятие, необходим за постигане на следното: 1) когато дъщерното предприятие е едно от изброените в член 81, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, но не е инвестиционен посредник или междинен инвестиционен холдинг — сбора от изискването, посочено в член 92, параграф 1, буква б) от настоящия регламент, изискванията, посочени в членове 458 и 459 от настоящия регламент, специфичните капиталови изисквания, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС, и комбинираното изискване за буфер, определено в член 128, точка 6 от посочената директива, или всички местни надзорни разпоредби в трети държави, доколкото тези изисквания трябва да бъдат изпълнени от капитала от първи ред; 2) когато дъщерното предприятие е инвестиционен посредник или междинен инвестиционен холдинг — сбора от изискването, посочено в член 11 от Регламент (ЕС) 2019/2033, специфичните капиталови изисквания, посочени в член 39, параграф 2, буква а) от Директива (ЕС) 2019/2034, или всички местни надзорни разпоредби в трети държави, доколкото тези изисквания трябва да бъдат изпълнени от капитала от първи ред; ii) размера на консолидирания капитал от първи ред, който се отнася до това дъщерно предприятие, необходим на консолидирана основа за постигане на сбора от изискването, посочено в член 92, параграф 1, буква б) от настоящия регламент, изискванията, посочени в членове 458 и 459 от настоящия регламент, специфичните капиталови изисквания, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС, и комбинираното изискване за буфер, определено в член 128, точка 6 от посочената директива, или всички местни надзорни разпоредби в трети държави, доколкото тези изисквания трябва да бъдат изпълнени от капитала от първи ред;“ ; б) добавя се следната алинея: „Чрез дерогация от първа алинея, буква а), компетентният орган може да разреши на институция да приспадне някоя от сумите, посочени в буква а), точки i) или ii), след като тази институция докаже по задоволителен за компетентния орган начин, че допълнителният размер на капитала от първи ред е наличен за покриване на загуби на консолидирано ниво.“ 25) В член 87 параграф 1 се изменя, както следва: a) буква а) се заменя със следното: „а) собствения капитал на дъщерното предприятие минус по-ниската стойност от: i) размера на собствения капитал на дъщерното предприятие, необходим за постигане на следното: 1) когато дъщерното предприятие е едно от изброените в член 81, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, но не е инвестиционен посредник или междинен инвестиционен холдинг — сбора от изискването, посочено в член 92, параграф 1, буква в) от настоящия регламент, изискванията, посочени в членове 458 и 459 от настоящия регламент, специфичните капиталови изисквания, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС, и комбинираното изискване за буфер, определено в член 128, точка 6 от посочената директива, или всички местни надзорни разпоредби в трети държави, доколкото тези изисквания трябва да бъдат изпълнени от собствения капитал; 2) когато дъщерното предприятие е инвестиционен посредник или междинен инвестиционен холдинг — сбора от изискването, посочено в член 11 от Регламент (ЕС) 2019/2033, специфичните капиталови изисквания, посочени в член 39, параграф 2, буква а) от Директива (ЕС) 2019/2034, или всички местни надзорни разпоредби в трети държави, доколкото тези изисквания трябва да бъдат изпълнени от собствения капитал; ii) размера на собствения капитал, който се отнася до дъщерното предприятие, необходим на консолидирана основа за постигане на сбора от изискването, посочено в член 92, параграф 1, буква в) от настоящия регламент, изискванията, посочени в членове 458 и 459 от настоящия регламент, специфичните капиталови изисквания, посочени в член 104 от Директива 2013/36/ЕС, и комбинираното изискване за буфер, определено в член 128, точка 6 от посочената директива, или всички местни надзорни разпоредби в трети държави, доколкото тези изисквания трябва да бъдат изпълнени от собствения капитал;“ ; б) добавя се следната алинея: „Чрез дерогация от първа алинея, буква а), компетентният орган може да разреши на институция да приспадне някоя от сумите, посочени в буква а), точки i) или ii), след като тази институция докаже по задоволителен за компетентния орган начин, че допълнителният размер на собствения капитал е наличен за покриване на загуби на консолидирано ниво.“ ; 26) Вмъква се следният член: „ Член 88б Предприятия в трети държави За целите на настоящия дял термините „инвестиционен посредник“ и „институция“ обхващат и установени в трети държави предприятия, които, ако бяха установени в Съюза, щяха да попаднат в обхвата на определенията на тези термини в настоящия регламент.“ 27) Член 89 се изменя, както следва: a) параграфи 1 и 2 се заменят със следното: „1. За квалифицирано дялово участие в предприятие, което не е предприятие от финансовия сектор, с размер над 15 % от приемливия капитал на институцията, се прилагат разпоредбите в параграф 3. 2. Общият размер на квалифицираните дялови участия на дадена институция в предприятия, различни от посочените в параграф 1, който надхвърля 60 % от приемливия капитал, се подчинява на разпоредбите в параграф 3.“ ; б) параграф 4 се заличава; 28) Член 92 се изменя, както следва: a) параграфи 3 и 4 се заменят със следното: „3. Институциите изчисляват общата рискова експозиция, както следва: TREA = max {U-TREA; x∙S-TREA} където: TREA = общата рискова експозиция на субекта; U-TREA = общата рискова експозиция на субекта, без наложена долна граница и изчислена в съответствие с параграф 4; S-TREA = стандартизираната обща рискова експозиция на субекта, изчислена в съответствие с параграф 5; x = 72,5 %. Чрез дерогация от първата алинея на настоящия параграф, държава членка може да реши, че общата рискова експозиция е общата рискова експозиция без наложена долна граница, изчислен в съответствие с параграф 4, за институциите, които са част от група с институция майка в същата държава членка, при условие че тази институция майка или, в случай на групи, съставени от централен орган и дълготрайно свързани институции, съвкупността, съставена от централния орган и свързаните с него институции, изчислява своята обща рискова експозиция в съответствие с първата алинея на настоящия параграф на консолидирана основа. 4. Общата рискова експозиция без наложена долна граница е сборът от букви а)—ж) от настоящия параграф, след като се вземе предвид параграф 6 от настоящия член: a) размерът на рисковопретеглените експозиции за кредитен риск, включително кредитен риск от контрагента и риск от разсейване, изчислен в съответствие с дял II от настоящата част и член 379, по отношение на всички стопански дейности на дадена институция, с изключение на рисково претегления размер на експозициите от дейността в търговския портфейл на институцията; б) капиталовите изисквания от дейността в търговския портфейл на институцията за следното: i) изчисления в съответствие с дял IV от настоящата част пазарен риск; ii) големите експозиции, надхвърлящи посочените в членове 395—401 максимални размери, доколкото е разрешено на институцията да надхвърля тези размери, определени съгласно четвърта част; в) изчислените в съответствие с дял IV от настоящата част капиталови изисквания за пазарен риск за всички стопански дейности от банковия портфейл, при които е налице валутен или стоков риск; г) капиталовите изисквания за сетълмент риск, изчислен в съответствие с членове 378 и 380; д) изчислените в съответствие с дял VI от настоящата част капиталови изисквания за риск от корекция на кредитната оценка; е) изчислените в съответствие с дял III от настоящата част капиталови изисквания за операционен риск; ж) изчисления в съответствие с дял II от настоящата част размер на рисково претеглената експозиция за кредитен риск от контрагента, произтичащ от търговския портфейл на институцията при следните видове сделки и споразумения: i) изброените в приложение II договори и кредитните деривати; ii) репо сделките, сделките по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки, с базисни активи ценни книжа или стоки; iii) маржин заемни сделки с ценни книжа или стоки; iv) трансакциите с удължен сетълмент.“ ; б) добавят се следните параграфи: „5. Стандартизираната обща рискова експозиция е сборът от букви а) — ж) от параграф 4, след като се вземат предвид параграф 6 и следните изисквания: a) размерът на рисково претеглените експозиции за кредитен риск, включително кредитен риск от контрагента и риск от разсейване, посочени в параграф 4, буква а), и за кредитен риск от контрагента, произтичащ от търговския портфейл на институцията, посочен в буква ж) от същия параграф, се изчислява, без да се използва никой от следните подходи: i) посоченият в член 221 подход на вътрешните модели за рамковите споразумения за нетиране; ii) посоченият в дял II, глава 3, вътрешнорейтингов подход; iii) посоченият в членове 258, 259 и 260 вътрешнорейтингов подход при секюритизация и посоченият в член 265 подход на вътрешна оценка; iv) посоченият в дял II, глава 6, раздел 6 метод на вътрешния модел; б) капиталовите изисквания за пазарен риск за операциите в търговския портфейл, посочени в параграф 4, буква б), точка i), се изчисляват, без да се използват: i) алтернативният подход на вътрешните модели, посочен в дял IV, глава 1б; или ii) никой от подходите, изброени в буква а) от настоящия параграф, когато е приложимо; в) капиталовите изисквания за всички стопански дейности от банковия портфейл на дадена институция, при които е налице валутен или стоков риск, посочен в параграф 4, буква в) от настоящия член, се изчисляват, без да се използва посоченият в дял IV, глава 1б алтернативен подход на вътрешните модели. 6. При изчисляването на посочената в параграф 4 обща рискова експозиция без наложена долна граница и на посочената в параграф 5 стандартизирана обща рискова експозиция се прилагат следните разпоредби: a) капиталовите изисквания в параграф 4, букви г), д) и е)обхващат възникващите такива в резултат на всички стопански дейности на институцията; б) институциите умножават определените в параграф 4, букви б) — е) капиталови изисквания по 12,5.“ 29) В член 92а, параграф 1, буква а) се заменя със следното: „а) рисково базирано отношение от 18 %, което представлява собствен капитал и приемливи задължения на институцията, изразени като процент от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3;“ 30) Член 94 се изменя, както следва: a) в параграф 1 уводният текст се заменя със следното: „Чрез дерогация от член 92, параграф 4, буква б) и член 92, параграф 5, буква б) институциите могат да изчисляват капиталовото изискване за дейността си в търговския портфейл в съответствие с параграф 2 от настоящия член, при условие че според извършваната месечно оценка размерът на балансовата и задбалансовата им дейност в търговския портфейл не надхвърля нито един от следните прагове към последния ден на месеца:“ ; б) в параграф 2, букви а) и б) се заменят със следното: „а) при договорите, изброени в приложение II, точка 1, договорите, свързани с капиталови инструменти, които са посочени в точка 3 от същото приложение, и кредитните деривати институциите могат да освобождават тези позиции от капиталовото изискване по член 92, параграф 4, буква б) и член 92, параграф 5, буква б); б) за позициите в търговския портфейл, различни от посочените в буква а) от настоящия параграф, институциите могат да заменят капиталовото изискване по член 92, параграф 4, буква б) член 92, параграф 5, буква б) с изискването, изчислено в съответствие с член 92, параграф 4, буква а) и член 92, параграф 5, буква а).“ ; в) параграф 3 се изменя, както следва: i) в първа алинея буква в) се заменя със следното: „в) абсолютната стойност на обобщената дълга позиция се сумира с абсолютната стойност на обобщената къса позиция.“ ; ii) добавят се следните алинеи: „За целите на първата алинея дълга позиция означава, че пазарната стойност на позицията се увеличава, когато стойността на основния ѝ рисков фактор се увеличава, а къса позиция означава, че пазарната стойност на позицията намалява, когато стойността на основния ѝ рисков фактор се увеличава. За целите на първата алинея стойността на обобщена дълга (къса) позиция е равна на сбора от стойностите на отделните дълги (къси) позиции, включени в изчислението в съответствие с буква а).“ ; г) добавя се следният параграф: „10. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на метода за идентифициране на основния рисков фактор на дадена позиция и за определяне дали дадена сделка представлява дълга или къса позиция, както е посочено в параграф 3 от настоящия член, член 273а, параграф 3 и член 325а, параграф 2. При разработването на тези проекти на регулаторни технически стандарти ЕБО взема предвид метода, разработен за регулаторните технически стандарти, възложени съгласно член 279а, параграф 3, буква б). ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 10 юли 2025 г. На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приеме регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея от настоящия параграф, в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“ 31) В член 95, параграф 2 буква а) се заменя със следното: „а) сумата от посочените в член 92, параграф 4, букви а) — д) и буква ж) елементи след прилагане на член 92, параграф 6;“ 32) В член 96, параграф 2 буква а) се заменя със следното: „а) член 92, параграф 4, букви а)–д) и буква ж), след прилагане на член 92, параграф 6;“ 33) В член 102 параграф 4 се заменя със следното: „4. За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск в съответствие с посочения в член 325, параграф 1, буква б) подход, позициите в търговския портфейл се разпределят към бюра за търгуване.“ 34) Член 104 се заменя със следното: „ Член 104 Включване в търговския портфейл 1. Дадена институция следва да има ясно определени политики и процедури за установяване на това коя позиция да бъде включена в търговския портфейл за целите на изчисляването на капиталовите изисквания в съответствие с член 102 и настоящия член, като се отчитат нейният капацитет и практики за управление на риска. Институцията надлежно документира спазването на тези политики и процедури, подлага ги на вътрешен одит най-малко веднъж годишно и предоставя одитните резултати на компетентните органи. Институцията разполага с независима функция за контрол на риска, която редовно оценява дали нейните инструменти са правилно отнесени към търговския или банковия портфейл. 2. Институциите отнасят към търговския портфейл позициите в следните инструменти: a) инструментите, които удовлетворяват критериите, определени в член 325, параграфи 6, 7 и 8, за включване в алтернативния портфейл за корелационно търгуване (АПКТ); б) инструментите, които биха довели до нетна къса кредитна или нетна къса капиталова позиция в банковия портфейл, с изключение на собствените задължения на институцията, освен ако тези позиции удовлетворяват критериите, посочени в буква д); в) инструментите, произтичащи от задължения за поемане на емисии на ценни книжа, когато тези задължения за поемане на емисия се отнасят само до ценни книжа, които се очаква да бъдат закупени от институцията на датата на сетълмента; г) инструментите, които недвусмислено са класифицирани като държани с цел търгуване съгласно приложимата за институцията счетоводна рамка; д) инструментите, които произтичат от дейностите по поддържане на пазара; е) позициите, държани с намерение за търгуване в ПКИ, при условие че тези ПКИ отговарят на поне едно от условията, посочени в параграф 8; ж) регистрираните на борсов пазар капиталови инструменти; з) сделките за финансиране с ценни книжа, сключени във връзка с търгуване; и) опциите или другите деривати, вградени в собствените задължения на институцията и свързани с кредитен риск или капиталов риск в банковия портфейл. За целите на буква б) от първа алинея институцията има нетна къса капиталова позиция, когато спадът в стойността на капиталовия инструмент води до печалба за институцията. Институцията има нетна къса кредитна позиция, когато увеличаването на кредитния спред или влошаването на кредитоспособността на емитента или на групата от емитенти води до печалба за институцията. Институциите непрекъснато наблюдават дали инструменти пораждат нетна къса кредитна или нетна къса капиталова позиция в банковия портфейл. За целите на първа алинея, буква и), институцията отделя вградената опция или друг дериват от своето собствено задължение в банковия портфейл, което е свързано с кредитен риск или риск от капиталов инструмент. Тя отнася вградената опция или друг дериват към търговския портфейл и оставя собственото задължение в банковия портфейл. Ако поради естеството му не е възможно инструментът да бъде разделен, институцията отнася целия инструмент към търговския портфейл. В такъв случай тя надлежно документира причината за прилагането на това третиране. 3. Институциите не отнасят към търговския портфейл позициите в следните инструменти: a) инструментите, предназначени за последваща секюритизация; б) инструментите, свързани с притежание на недвижими имоти; в) нерегистрираните на борсов пазар капиталови инструменти; г) инструментите, свързани с кредитирането на физически лица и МСП; д) позициите в други ПКИ, различни от посочените в параграф 2, буква е); е) договорите за деривати и ПКИ, един или повече от базисните инструменти на които са посочени в букви а) — г) от настоящия параграф; ж) инструментите, държани за хеджиране на даден риск при една или повече позиции в инструмент, посочен в букви а) — е), буква з) и буква и) от настоящия параграф; з) собствените задължения на институцията, освен ако тези инструменти удовлетворяват критериите, посочени в параграф 2, буква д), или критериите, посочени в параграф 2, трета алинея; и) инструментите в хедж фондове. 4. Чрез дерогация от параграф 2 институцията може да отнесе към банковия портфейл позиция в инструмент, посочен в букви г) — и) от посочения параграф, след одобрение от компетентния си орган. Компетентният орган дава одобрението си, ако институцията му представи убедителни доказателства, че позицията не се държи с цел търгуване, нито хеджира позиции, държани с цел търгуване. 5. Чрез дерогация от параграф 3 институцията може да отнесе към търговския портфейл позиция в инструмент, посочен в буква и) от посочения параграф, след одобрение от компетентния си орган. Компетентният орган дава одобрението си, когато институцията му представи убедителни доказателства, че позицията се държи с намерение за търгуване, или хеджира позиции, държани с намерение за търгуване, и че институцията отговаря на поне едно от условията, посочени в параграф 8 за тази позиция. 6. Компетентният орган на дадена институция може да поиска от институцията, отнесла към търговския портфейл позиция в инструмент, различен от посочените в параграф 2, букви а), б) или в), да представи доказателства, за да обоснове това отнасяне. Ако институцията не представи подходяща обосновка, нейният компетентен орган може да изиска от нея отново да отнесе тази позиция към банковия портфейл. 7. Компетентният орган на дадена институция може да поиска от институцията, отнесла към банковия портфейл позиция в инструмент, различен от посочените в параграф 3, да представи доказателства, за да обоснове това отнасяне. Ако институцията не представи подходяща обосновка, нейният компетентен орган може да изиска от нея отново да отнесе тази позиция към търговския портфейл. 8. Институцията отнася към търговския портфейл позиция в ПКИ, различна от позициите, посочени в параграф 3, буква е), която се държи с намерение за търгуване, когато институцията отговаря на някое от следните условия: a) институцията е в състояние да получи достатъчно информация за отделните базисни експозиции на ПКИ; б) институцията не е в състояние да получи достатъчно информация за отделните базисни експозиции на ПКИ, но е запозната със съдържанието на мандата на ПКИ и може да получава ежедневни котировки на ПКИ. 9. ЕБО разработва проект на регулаторни технически стандарти за доуточняване на процедурата, по която институциите трябва да изчисляват и наблюдават посочените в параграф 2, буква б) нетни къси кредитни или нетни къси капиталови позиции в банковия портфейл. ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 10 юли 2027 г. На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приеме регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея от настоящия параграф, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“ 35) Член 104а се изменя, както следва: a) в параграф 1 втора алинея се заменя със следното: „ЕБО наблюдава различните надзорни практики и издава до 10 юли 2027 г. насоки, в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, за това какви са извънредните обстоятелства за целите на първа алинея от настоящия параграф и на параграф 5 от настоящия член. Докато ЕБО издаде тези насоки, компетентните органи съобщават и обосновават пред ЕБО решението си да разрешат или да откажат да разрешат на дадена институция да прекласифицира позиция в съответствие с посоченото в параграф 2 от настоящия член.“ ; б) параграф 5 се заменя със следното: „5. Прекласифицирането на позиция в съответствие с настоящия член е неотменимо, освен при извънредните обстоятелства, посочени в параграф 1.“ ; в) добавя се следният параграф: „6. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член институцията може да прекласифицира позиция от банковия портфейл като позиция от търговския портфейл съгласно член 104, параграф 2, буква г), без да иска разрешение от компетентния си орган. В такъв случай изискванията, посочени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, продължават да се прилагат за институцията. Институцията незабавно уведомява компетентния си орган, когато извърши такова прекласифициране.“ 36) Член 104б се изменя, както следва: a) параграф 1 се заменя със следното: „1. За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск в съответствие с посочения в член 325, параграф 1, буква б) подход институциите създават бюра за търгуване и отнасят към някое от тях всяка позиция от търговския и позициите от банковия си портфейл, посочени в параграфи 5 и 6 от настоящия член. Позиции от търговския портфейл се разпределят към едно и също бюро за търгуване само ако отговарят на договорената делова стратегия на бюрото и са последователно управлявани и наблюдавани в съответствие с параграф 2 от настоящия член.“ ; б) добавят се следните параграфи: „5. За целите на изчисляването на капиталовите си изисквания за пазарен риск институциите отнасят всяка позиция в банковия си портфейл, при която съществува валутен или стоков риск, към създадените в съответствие с параграф 1 бюра за търгуване, които управляват рискове, подобни на рисковете при тези позиции. 6. Чрез дерогация от параграф 5, при изчисляването на капиталовите си изисквания за пазарен риск институциите могат да създадат едно или повече бюра за търгуване, към които да отнасят изключително позиции в банковия портфейл, при които съществува валутен или стоков риск. Тези бюра за търгуване не подлежат на изискванията на параграфи 1, 2 и 3.“ 37) Вмъква се следният член: „ Член 104в Третиране на хеджиращите инструменти за валутен риск при съотношенията на капиталова адекватност 1. Институция, която съзнателно е открила рискова позиция с цел поне частично да хеджира риска от неблагоприятни промени на валутните курсове върху някое от съотношенията на капиталова адекватност, посочени в член 92, параграф 1, букви а), б) и в), с разрешението на компетентния орган може да изключи тази рискова позиция от капиталовите изисквания за валутен риск, посочени в член 325, параграф 1, стига да са изпълнени всички изброени по-долу условия: a) максималната стойност на рисковата позиция, изключена от капиталовите изисквания за пазарен риск, е ограничена до стойността на рисковата позиция, която неутрализира чувствителността на някое от съотношенията на капиталова адекватност към неблагоприятни промени на валутните курсове; б) рисковата позиция е изключена от капиталовите изисквания за пазарен риск за най-малко шест месеца; в) институцията е създала подходяща рамка за управление на риска с оглед на хеджирането на риска от неблагоприятни промените на валутните курсове върху някое от съотношенията си на капиталова адекватност, в т.ч. ясна стратегия за хеджиране и управленска структура; г) институцията е предоставила на компетентния орган обосновка за изключването на рисковата позиция от капиталовите изисквания за пазарен риск, подробни сведения за тази рискова позиция и стойността, която ще бъде изключена. 2. Всяко изключване на рискови позиции от капиталовите изисквания за пазарен риск съгласно параграф 1 се извършва по последователен начин. 3. Компетентният орган одобрява всяка промяна от институцията в посочената в параграф 1, буква в) рамка за управление на риска и в посочените в параграф 1, буква г) подробни сведения за рисковите позиции. 4. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на: a) рисковите позиции, посочени в параграф 1, които дадена институция може съзнателно да поеме с цел поне частично да хеджира риска от неблагоприятни промени на валутните курсове върху някое от съотношенията си на капиталова адекватност; б) начина, по който се изчислява максималната стойност, посочена в параграф 1, буква а) от настоящия член, и начина, по който институцията изключва тази стойност при всеки от подходите, посочени в член 325, параграф 1; в) критериите, които трябва да удовлетворява посочената в параграф 1, буква в) рамка на институцията за управление на риска, за да бъде счетена за подходяща за целите на настоящия член. ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 10 юли 2026 г. На Комисията се предоставя правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея от настоящия параграф, в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“ 38) Член 106 се изменя, както следва: а) параграфи 3 и 4 се заменят със следното: „3. Когато дадена институция хеджира с кредитен дериват, вписан в търговския ѝ портфейл, експозиция от банковия портфейл към кредитен риск или към риск от контрагента, позицията на кредитния дериват се признава като вътрешно хеджиране на експозицията от банковия портфейл към кредитен риск или към риск от контрагента за целите на изчисляването на посочения в член 92, параграф 4, буква а) размер на рисково претеглените експозиции, когато институцията сключи друга сделка с кредитен дериват с трето лице, което е приемлив доставчик на кредитна защита и изпълнява изискванията за кредитна защита с гаранции в банковия портфейл, като тази сделка напълно компенсира пазарния риск на вътрешното хеджиране. За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск, в търговския портфейл се включват както вътрешното хеджиране, признато в съответствие с първа алинея, така и кредитният дериват, сключен с трето лице — приемлив доставчик на кредитна защита. За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск, като се използва посоченият в член 325, параграф 1, буква б) подход, двете позиции се отнасят към едно и също бюро за търгуване, което управлява сходни рискове. 4. Когато дадена институция хеджира експозиция към риск от капиталов инструмент от банковия портфейл с дериват върху капиталов инструмент, вписан в търговския ѝ портфейл, позицията на деривата върху капиталов инструмент се признава като вътрешно хеджиране на експозицията към риска от капиталовия инструмент в банковия портфейл за целите на изчисляването на посочения в член 92, параграф 4, буква а) размер на рисково претеглените експозиции, когато институцията сключи друга сделка с дериват върху капиталов инструмент с трето лице, което е приемлив доставчик на кредитна защита и изпълнява изискванията за кредитна защита с гаранции в банковия портфейл, като тази сделка напълно компенсира пазарния риск на вътрешното хеджиране. За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск, в търговския портфейл се включват както вътрешното хеджиране, признато в съответствие с първа алинея, така и дериватът върху капиталов инструмент, сключен с трето лице — приемлив доставчик на кредитна защита. За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск, като се използва посоченият в член 325, параграф 1, буква б) подход, двете позиции се отнасят към едно и също бюро за търгуване, което управлява сходни рискове.“ ; б) вмъква се следният параграф: „4a. За целите на параграфи 3 и 4 сделката с кредитен дериват или дериват върху капиталов инструмент, сключена от дадена институция, може да се състои от множество сделки с множество трети лица — приемливи доставчици на кредитна защита, при условие че получената обобщена сделка отговаря на условията, предвидени в посочените параграфи.“ ; в) параграф 5 се заменя със следното: „5. Когато институция хеджира експозиции към лихвен риск в банковия портфейл с позиция на лихвен риск, вписана в търговския ѝ портфейл, тази позиция на лихвен риск се счита за вътрешно хеджиране за целите на оценката на лихвения риск при позициите в банковия портфейл в съответствие с членове 84 и 98 от Директива 2013/36/ЕС, ако са изпълнени следните условия: а) за целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск по посочените в член 325, параграф 1, букви а), б) и в) подходи, позицията е отнесена към подпортфейл, отделен от другите позиции в търговския портфейл и чиято бизнес стратегия е насочена изцяло към управление и редуциране на пазарния риск при вътрешното хеджиране на експозицията към лихвен риск; б) за целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск по посочения в член 325, параграф 1, буква б) подход, позицията е отнесена към бюро за търгуване, чиято бизнес стратегия е насочена изцяло към управление и редуциране на пазарния риск при вътрешното хеджиране на експозицията към лихвен риск; в) за целите на изискванията, предвидени в членове 84 и 98 от Директива 2013/36/ЕС, институцията надлежно е документирала как позицията редуцира лихвения риск на позициите в банковия портфейл.“ ; г) вмъкват се следните параграфи: „5a. За целите на параграф 5, буква а) институцията може да отнесе към този подпортфейл други позиции на лихвен риск, открити с трети страни, или в собствения ѝ търговски портфейл, стига напълно да компенсира пазарния риск на тези позиции на лихвен риск, открити в собствения ѝ търговски портфейл, чрез откриване на противоположни позиции на лихвен риск с трети страни. 5б. Бюрото за търгуване, посочено в параграф 5, буква б) от настоящия член, подлежи на следните изисквания: а) това бюро за търгуване може да открива други позиции на лихвен риск с трети страни или при други бюра за търгуване на институцията, стига тези позиции да удовлетворяват условията за отнасяне към търговския портфейл, посочени в член 104, и тези други бюра за търгуване напълно да компенсират пазарния риск на тези други позиции на лихвен риск чрез откриване на противоположни позиции на лихвен риск с трети страни; б) към това бюро за търгуване не са отнесени други позиции от търговския портфейл освен посочените в буква а) от настоящия параграф; в) чрез дерогация от член 104б това бюро за търгуване не подлежи на изискванията на параграфи 1, 2 и 3 от същия член.“ ; д) параграфи 6 и 7 се заменят със следното: „6. Капиталовите изисквания за пазарен риск за всички позиции, отнесени към посочения в параграф 5, буква а) отделен подпортфейл или към посоченото в буква б) от същия параграф бюро за търгуване, се изчисляват самостоятелно в допълнение към капиталовите изисквания за останалите позиции от търговския портфейл. 7. Когато институция хеджира експозиция към риск от корекция на кредитната оценка (ККО) с дериватен инструмент, вписан в търговския ѝ портфейл, позицията в този дериватен инструмент се признава за вътрешно хеджиране на експозицията към риск от ККО за целите на изчисляването на капиталовите изисквания за риск от ККО в съответствие с посочените в член 383 или 384 подходи, ако са изпълнени следните условия: а) позицията в дериватния инструмент е призната за допустимо хеджиране по член 386; б) когато позицията в дериватния инструмент подлежи на някое от изискванията, посочени в член 325в, параграф 2, буква б) или буква в), или в член 325д, параграф 1, буква в), институцията напълно компенсира пазарния риск на тази позиция в дериватен инструмент чрез откриване на противоположни позиции с трети страни. За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск, вписаната в търговския портфейл противоположна позиция на признатото в съответствие с първа алинея вътрешно хеджиране се включва в търговския портфейл на институцията.“ 39) В член 107 параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното: „1. Когато изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 4, букви а) и ж), институциите прилагат стандартизирания подход, посочен в глава 2, или, ако им е разрешено от компетентните органи в съответствие с член 143 — вътрешнорейтинговия подход, предвиден в глава 3. 2. Когато изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 4, букви а) и ж), институциите прилагат спрямо експозициите към търговско финансиране и вноските в гаранционния фонд на ЦК предвиденото в глава 6, раздел 9 третиране. Всички останали видове експозиции към ЦК институциите третират, както следва: a) като експозиции към институция за други видове експозиции към квалифициран ЦК; б) като експозиции към предприятие за други видове експозиции към неквалифициран ЦК. 3. За целите на настоящия регламент експозициите към инвестиционни посредници от трета държава, към кредитни институции от трета държава и към борси от трета държава, както и експозициите към финансови институции от трета държава, лицензирани и надзиравани от органи на трета държава и подлежащи на пруденциални изисквания, сравними с прилаганите към институциите по отношение на надеждност, се третират като експозиции към институции, само ако пруденциалните и надзорните изисквания на третата държава за този субект са най-малкото равностойни на прилаганите в Съюза.“ 40) Член 108 се заменя със следното: „ Член 108 Използване на предвидените в стандартизирания и вътрешнорейтинговия подход техники за редуциране на кредитния риск при кредитен риск и риск от разсейване 1. За експозиции, към които дадена институция прилага посочения в глава 2 стандартизиран подход или посочения в глава 3 вътрешнорейтингов подход, но без използването на собствени оценки за LGD съгласно член 143, институцията може да отчита ефекта на обезпечената кредитна защита в съответствие с глава 4 при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 4, букви а) и ж) и, където е приложимо, на размера на очакваната загуба за целите на изчислението, посочено в член 36, параграф 1, буква г) и член 62, буква г). 2. За експозиции, към които дадена институция прилага вътрешнорейтинговия подход, като използва собствени оценки за LGD съгласно член 143, институцията може да отчита ефекта на обезпечената кредитна защита в съответствие с глава 3 при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 4, букви а) и ж) и, където е приложимо, на размера на очакваната загуба за целите на изчислението, посочено в член 36, параграф 1, буква г) и член 62, буква г). 3. Когато дадена институция прилага вътрешнорейтинговия подход, като използва собствени оценки за LGD съгласно член 143 както за първоначалната експозиция, така и за сравнима пряка експозиция към доставчика на защита, институцията може да отчита ефекта на кредитната защита с гаранции в съответствие с глава 3 при изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 92, параграф 4, букви а) и ж) и, когато е приложимо, на размера на очакваната загуба за целите на изчислението, посочено в член 36, параграф 1, буква г) и член 62, буква г). Във всички останали случаи, за тези цели, институциите могат да взимат предвид ефекта на кредитната защита с гаранции при изчисляването на рисково претеглените експозиции и очакваната загуба съгласно глава 4. 4. При спазване на условията, предвидени в параграф 5, институцията може да разглежда отпуснатите на физически лица заеми като експозиции, обезпечени с ипотека върху жилищен имот, вместо да се третират като гарантирани експозиции за целите на дял II, глави 2, 3 и 4, според случая, когато в държавата членка са изпълнени следните условия за тези заеми: a) по-голямата част от заемите за покупка на жилищни имоти в дадената държава членка, отпуснати на физически лица, не са обезпечени с ипотека като правно средство; б) по-голямата част от заемите за покупка на жилищни имоти в дадената държава членка, отпуснати на физически лица, са гарантирани от доставчик на защита с кредитна оценка от призната АВКО, съответстваща на степен на кредитно качество 1 или 2, който е задължен да погаси изцяло пред институцията заема в случай на неизпълнение от страна на първоначалния кредитополучател; в) институцията има законово право да учреди ипотека върху жилищния имот, в случай че доставчикът на защита по буква б) не изпълнява или стане неспособен да изпълнява задълженията си по предоставената гаранция. Когато на националната територия под тяхна юрисдикция са изпълнени условията, установени в първа алинея, букви а), б) и в) от настоящия параграф, компетентните органи уведомяват ЕБО и посочват имената на доставчиците на защита, приемливи за такова третиране, които удовлетворяват условията, посочени в настоящия параграф и в параграф 5. ЕБО публикува на своя уебсайт списъка на всички такива приемливи доставчици на защита и го актуализира ежегодно. 5. За целите на параграф 4 посочените в него заеми могат да се третират като експозиции, обезпечени с ипотека върху жилищен имот, вместо да се третират като гарантирани експозиции, ако са изпълнени всички изброени по-долу условия: a) за експозиция, третирана съгласно стандартизирания подход, експозицията удовлетворява всички изисквания, за да бъде отнесена към класа експозиции по стандартизирания подход „експозиции, обезпечени с ипотека върху недвижим имот“ съгласно членове 124 и 125, с изключение на това, че отпусналата заема институция няма ипотека върху жилищния имот; б) за експозиция, третирана съгласно вътрешнорейтинговия подход, експозицията удовлетворява всички изисквания, за да бъде отнесена към класа експозиции по вътрешнорейтинговия подход „експозиции на дребно, обезпечени с жилищен имот“, посочен в член 147, параграф 2, буква г), точка ii), с изключение на това, че отпусналата заема институция няма ипотека върху жилищния имот; в) отпускането на заема не е обвързано с ипотека върху жилищния имот, а за заемите, отпуснати от 1 януари 2014 г. нататък, кредитополучателят е договорно задължен да не ипотекира имота без съгласието на институцията, която първоначално е предоставила заема; г) доставчикът на защита е приемлив доставчик на защита съгласно посоченото в член 201 и има кредитна оценка от призната АВКО, съответстваща на степен на кредитно качество 1 или 2; д) доставчикът на защита е институция или предприятие от финансовия сектор и подлежи на капиталови изисквания, които са сравними с приложимите за институциите или застрахователните предприятия; е) доставчикът на защита е създал напълно финансиран взаимен гаранционен фонд или равностойна защита за застрахователни предприятия за поемане на загубите от кредитен риск, чието калибриране се преразглежда периодично от неговия компетентен орган и се подлага на периодични стрес тестове най-малко веднъж на всеки две години; ж) институцията има договорно и законово право да учреди ипотека върху жилищния имот, в случай че доставчикът на защита не изпълнява или стане неспособен да изпълнява задълженията си по предоставената гаранция. 6. Институциите, които използват възможността, предвидена в параграф 4, за даден приемлив доставчик на защита съгласно механизма, посочен в същия параграф, правят това за всички свои експозиции към физически лица, гарантирани от този доставчик на защита по този механизъм.“ 41) Вмъква се следният член: „ Член 110а Наблюдение на договорни споразумения, които не са ангажименти Институциите наблюдават договорните споразумения, които удовлетворяват всички условия, предвидени в член 5, точка 10, букви а) — д), и документират спазването на всички тези условия по удовлетворителен за компетентните органи начин.“ 42) Член 111 се заменя със следното: „ Член 111 Стойност на експозицията 1. Стойността на експозицията на даден актив е неговата счетоводна стойност след прилагане на корекциите за специфичен кредитен риск в съответствие с член 110, допълнителните корекции на стойността в съответствие с член 34 по отношение на дейността в банковия портфейл на институцията, приспаданията в съответствие с член 36, параграф 1, буква м), и другите свързани с този актив намаления на собствения капитал. 2. Стойността на експозицията на задбалансова позиция, посочена в приложение I, е следният процент от номиналната стойност на позицията след приспадане на корекциите за специфичен кредитен риск в съответствие с член 110 и на приспаданията в съответствие с член 36, параграф 1, буква м): a) 100 % за позициите в група 1; б) 50 % за позициите в група 2; в) 40 % за позициите в група 3; г) 20 % за позициите в група 4; д) 10 % за позициите в група 5. 3. Стойността на експозицията на ангажимент по задбалансова позиция съгласно посоченото в параграф 2 от настоящия член е по-ниският от следните проценти от номиналната стойност на ангажимента след приспадане на корекциите за специфичен кредитен риск и на приспаданията в съответствие с член 36, параграф 1, буква м): a) посоченият в параграф 2 от настоящия член процент, приложим за позицията, по която е поет ангажиментът; б) посоченият в параграф 2 от настоящия член процент, приложим за вида ангажимент. 4. Договорните споразумения, предложени от институция, но все още неприети от клиента, които ще представляват ангажименти, ако бъдат приети от клиента, се третират като ангажименти и приложимият процент е предвиденият в съответствие с параграф 2. За договорни споразумения, които отговарят на условията, предвидени в член 5, точка 10, букви а) — д), приложимият процент е 0 %. 5. Когато институция използва разширения метод за финансово обезпечение, посочен в член 223, стойността на експозицията на ценните книжа или стоките, продадени, предоставени или дадени в заем по сделка за финансиране с ценни книжа, се увеличава с размера на корекцията за променливост, приложима спрямо тези ценни книжа или стоки в съответствие с членове 223 и 224. 6. Стойността на експозицията на дериватен инструмент, посочен в приложение II, се определя в съответствие с глава 6, като се взема предвид ефектът на договорите за новация и другите посочени в същата глава споразумения за нетиране. Стойността на експозицията на сделките за финансиране с ценни книжа и трансакциите с удължен сетълмент може да бъде определена в съответствие с глава 4 или 6. 7. Когато експозицията е покрита с обезпечена кредитна защита, стойността на експозицията може да бъде изменена в съответствие с глава 4. 8. ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на: a) критериите, които институциите трябва да използват за отнасяне на задбалансови позиции към посочените в приложение I групи 1 — 5, с изключение на позициите, които вече са включени в приложение I; б) факторите, които могат да ограничат възможността на институциите да отменят посочените в приложение I безусловно отменяеми ангажименти; в) процеса, чрез който институцията уведомява ЕБО за това как класифицира други задбалансови позиции, при които са налице сходни рискове като посочените в приложение I. ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 10 юли 2025 г. На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приеме регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея от настоящия параграф, в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“ 43) Член 112 се изменя, както следва: а) буква и) се заменя със следното: „и) експозиции, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти и експозиции към ПРС;“ ; б) буква к) се заменя със следното: „к) експозиции към подчинен дълг;“ ; 44) Член 113 се изменя, както следва: а) параграф 1 се заменя със следното: „1. За да се изчисли размерът на рисково претеглените експозиции, рисковите тегла се прилагат към всички експозиции, освен ако тези експозиции не са приспаднати от собствения капитал или са предмет на третирането, предвидено в член 72д, параграф 5, първа алинея, в съответствие с разпоредбите на раздел 2 от настоящия регламент. Прилагането на рискови тегла е в зависимост от класа експозиции, към който е отнесена съответната експозиция, и от нейното кредитно качество в степента, посочена в раздел 2. Кредитното качество може да се определя с помощта на кредитните оценки на АВКО или на агенциите за експортно кредитиране, както е предвидено в раздел 3. С изключение на експозициите, отнесени към класовете експозиции, посочени в член 112, букви а), б), в) и д) от настоящия регламент, ако извършената в съответствие с член 79, буква б) от Директива 2013/36/ЕС оценка отразява по-високи рискови характеристики от тези, които предполага степента на кредитно качество, към която би била отнесена експозицията въз основа на приложимата кредитна оценка на призната АВКО или на агенция за експортно кредитиране, институцията присъжда рисково тегло, което съответства най-малко на една степен на кредитно качество по-високо от рисковото тегло, произтичащо от кредитната оценка на признатата АВКО или агенцията за експортно кредитиране.“ ; б) параграф 3 се заменя със следното: „3. Когато експозиция подлежи на кредитна защита, стойността ѝ или приложимото към нея рисково тегло, според случая, могат да бъдат изменени в съответствие с настоящата глава и глава 4.“ ; в) параграф 5 се заменя със следното: „5. Стойността на експозицията на всяка позиция, за която не е предвидено рисково тегло съгласно настоящата глава, получава рисково тегло от 100 %.“ ; г) в параграф 6 първата алинея се изменя, както следва: i) уводният текст се заменя със следното: „С изключение на експозициите, представляващи елементи на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред, с предварителното одобрение на компетентните органи дадена институция може да реши да не прилага изискванията на параграф 1 от настоящия член по отношение на експозициите си към даден контрагент, който е нейно предприятие майка или дъщерно предприятие, дъщерно предприятие на нейното предприятие майка или предприятие, свързано с институцията посредством отношение по смисъла на член 22, параграф 7 от Директива 2013/34/ЕС. Компетентните органи са оправомощени да предоставят одобрение, ако са изпълнени следните условия:“ ; ii) буква а) се заменя със следното: „а) контрагентът е институция или финансова институция, към която се прилагат подходящи пруденциални изисквания;“ 45) Член 115 се изменя, както следва: а) вмъква се следният параграф: „-1. Експозициите към регионални правителства или местни органи на властта, за които има присъдена кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло съгласно таблица 1, което съответства на кредитната оценка, присъдена от АВКО в съответствие с член 136. Таблица 1 Степен на кредитно качество 1 2 3 4 5 6 Рисково тегло 20 % 50 % 50 % 100 % 100 % 150 % “; б) параграф 1 се заменя със следното: „1. Експозициите към регионални правителства или местни органи на властта, за които няма присъдена кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло в зависимост от степента на кредитното качество, определена за експозициите към съответното централно правителство на юрисдикцията, в която са установени регионалните правителства или местните органи на властта, съгласно таблица 2. Таблица 2 Степен на кредитно качество 1 2 3 4 5 6 Рисково тегло 20 % 50 % 100 % 100 % 100 % 150 % Експозициите, посочени в първа алинея, получават рисково тегло от 100 %, когато централното правителство на юрисдикцията, в която са установени регионалните правителства или местните органи на властта, е без присъден рейтинг.“ ; в) в параграф 2 първата алинея се заменя със следното: „Чрез дерогация от параграфи - 1 и 1 експозициите към регионални правителства или местни органи на властта се третират като експозиции към централното правителство, под чиято юрисдикция са установени тези органи, когато няма разлика в нивото на риск между такива експозиции, поради специалните правомощия на регионалните правителства и местните органи на властта за генериране на приходи и поради наличието на конкретни институционални споразумения с оглед намаляване на техния риск от неизпълнение.“ ; г) параграф 3 се заменя със следното: „3. Експозициите към църкви или религиозни общности, учредени като юридически лица по публичното право, доколкото същите събират данъци в съответствие с правните актове, които им дават право на това, се третират като експозиции към регионални правителства или местни органи на властта. В този случай параграф 2 не се прилага.“ ; д) в параграф 4 първата алинея се заменя със следното: „Чрез дерогация от параграфи - 1 и 1, когато компетентните органи на трета държава, която прилага надзорна и регулаторна рамка, най-малко равностойна на прилаганата в Съюза, третират експозициите към регионални правителства или местни органи на властта като експозиции към централното правителство на тази държава и няма разлика в риска между такива експозиции, поради специалните правомощия на регионалните правителства и местните органи на властта за събиране на приходи и наличието на конкретни институционални споразумения с оглед намаляване на техния риск от неизпълнение, институциите могат да определят рискови тегла за експозициите към такива регионални правителства или местни органи на властта по същия начин.“ ; е) параграф 5 се заменя със следното: „5. Чрез дерогация от параграфи - 1 и 1 експозициите към регионални правителства или местни органи на властта на държавите членки, които не са посочени в параграфи 2, 3 и 4 и са деноминирани и финансирани в националната валута на тези регионални правителства или местни органи на властта, получават рисково тегло от 20 %.“ 46) Член 116 се изменя, както следва: а) параграф 2 се заменя със следното: „2. Експозициите към субекти от публичния сектор, за които има присъдена кредитна оценка от призната АВКО, се третират в съответствие с член 115, параграф - 1.“ ; б) в параграф 4 се добавя следната алинея: „ЕБО поддържа публично достъпна база данни за всички субекти от публичния сектор в рамките на Съюза, посочени в първа алинея.“ 47) В член 117, параграф 1 първата алинея се заменя със следното: „Експозициите към многостранни банки за развитие, които не са посочени в параграф 2 и за които има присъдена кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло в съответствие с таблица 1. Експозициите към многостранни банки за развитие, които не са посочени в параграф 2 и за които няма кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло от 50 %. Таблица 1 Степен на кредитно качество 1 2 3 4 5 6 Рисково тегло 20 % 30 % 50 % 100 % 100 % 150 % “ 48) В член 119 параграфи 2 и 3 се заличават; 49) В член 120 параграфи 1 и 2 се заменят със следното: „1. Експозициите към институции, за които има присъдена кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло съгласно таблица 1, отговарящо на съотнасянето на кредитната оценка, присъдена от АВКО в съответствие с член 136. Таблица 1 Степен на кредитно качество 1 2 3 4 5 6 Рисково тегло 20 % 30 % 50 % 100 % 100 % 150 % 2. Експозициите към институции с първоначален срок до падежа три месеца или по-малко, които имат кредитна оценка от призната АВКО, и експозициите, произтичащи от трансграничното движение на стоки, с първоначален срок до падежа шест месеца или по-малко, които имат кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло съгласно таблица 2, отговарящо на съотнасянето на кредитната оценка, присъдена от АВКО в съответствие с член 136. Таблица 2 Степен на кредитно качество 1 2 3 4 5 6 Рисково тегло 20 % 20 % 20 % 50 % 50 % 150 % “ 50) Член 121 се заменя със следното: „ Член 121 Експозиции към институции без кредитен рейтинг 1. Експозициите към институции, за които няма присъдена кредитна оценка от призната АВКО, се отнасят към една от следните категории: a) експозициите към институции се отнасят към категория А, ако са изпълнени всички изброени по-долу условия: i) институцията разполага с достатъчен капацитет за своевременно изпълнение на финансовите си задължения, в т.ч. погасявания на главницата и лихвата, за прогнозния жизнен цикъл на активите или експозициите и независимо от икономическите цикли и конюнктура; ii) институцията изпълнява или надхвърля изискването по член 92, параграф 1 от настоящия регламент, при отчитане на член 458, параграф 2, буква г), точки i) и vi), и член 459, буква а) от настоящия регламент, според случая, специфичните капиталови изисквания по член 104 от Директива 2013/36/ЕС, комбинираното изискване за буфер по член 128, точка 6 от Директива 2013/36/ЕС или всички местни равностойни и допълнителни надзорни или регулаторни изисквания в трети държави, доколкото тези изисквания са оповестени и трябва да се изпълняват от базовия собствен капитал от първи ред, капитала от първи ред или собствения капитал, според случая; iii) информацията дали изискванията, посочени в точка ii) от настоящата буква, са изпълнени или надхвърлени от институцията е обществено достояние или е достъпна по друг начин за кредитиращата институция; iv) оценката, извършена от кредитиращата институция в съответствие с член 79 от Директива 2013/36/ЕС, не показва, че институцията не изпълнява условията, предвидени в точки i) и ii) от настоящата буква; б) експозициите към институции се отнасят към категория B, ако са изпълнени всички изброени по-долу условия, но не е изпълнено поне едно от условията в буква а) от настоящия параграф: i) институцията е изложена на значителен кредитен риск, като капацитетът ѝ да погасява задълженията си зависи от наличието на стабилни или благоприятни икономически или бизнес условия; ii) институцията изпълнява или надхвърля изискването по член 92, параграф 1 от настоящия регламент, при отчитане на член 458, параграф 2, буква г), точка i) и член 459, буква а) от настоящия регламент, според случая, специфичните капиталови изисквания по член 104 от Директива 2013/36/ЕС, или всички местни равностойни и допълнителни надзорни или регулаторни изисквания в трети държави, доколкото тези изисквания са оповестени и трябва да се изпълняват от базовия собствен капитал от първи ред, капитала от първи ред или собствения капитал, според случая; iii) информацията дали изискванията, посочени в точка ii) от настоящата буква, са изпълнени или надхвърлени от институцията е обществено достояние или е достъпна по друг начин за кредитиращата институция; iv) оценката, извършена от кредитиращата институция в съответствие с член 79 от Директива 2013/36/ЕС, не показва, че институцията не изпълнява условията, предвидени в точки i) и ii) от настоящата буква; в) експозициите към институции се отнасят към категория C, ако експозициите към институции не са отнесени към категория А или B или ако е изпълнено някое от следните условия: i) институцията е изправена пред съществен риск от неизпълнение и разполага с ограничени възможности за противодействие; ii) има голяма вероятност неблагоприятни бизнес, финансови или икономически условия да доведат — или да са довели — до неспособност на институцията да изпълнява финансовите си задължения; iii) когато по закон за институцията се изискват одитирани финансови отчети, външният одитор е изразил отрицателно одиторско становище или е изразил в нейните одитирани финансови отчети или одиторски доклади в рамките на предходните 12 месеца сериозни съмнения, че институцията е способна да продължи дейността си като действащо предприятие. За целите на първа алинея, буква б), точка ii) от настоящия параграф местните равностойни и допълнителни надзорни или регулаторни изисквания не включват капиталовите буфери, равностойни на определените в член 128 от Директива 2013/36/ЕС. 2. За експозиции към финансови институции, които се третират като експозиции към институции в съответствие с член 119, параграф 5, с цел да се прецени дали тези финансови институции спазват условията по параграф 1, буква а), точка ii) и буква б), точка ii) от настоящия член, институциите преценяват дали тези финансови институции изпълняват или надхвърлят сравнимите пруденциални изисквания. 3. Експозициите, отнесени към категории А, В или С в съответствие с параграф 1, получават рисково тегло, както следва: a) експозициите от категории А, В или С, които изпълняват някое от следните условия, получават рисково тегло за краткосрочни експозиции съгласно таблица 1: i) експозицията има първоначален срок до падежа три месеца или по-малко; ii) експозицията има първоначален срок до падежа шест месеца или по-малко и е породена от трансграничното движение на стоки; б) експозициите от категория А, които не са краткосрочни, но изпълняват всички изброени по-долу условия, получават рисково тегло 30 %: i) експозицията не изпълнява никое от условията, посочени в буква а); ii) съотношението на базовия собствен капитал от първи ред на институцията е по-голямо или равно на 14 %; iii) отношението на ливъридж на институцията е по-голямо или равно на 5 %; в) експозициите, отнесени към категория А, В или С, които не изпълняват условията, посочени в буква а) или б), получават рисково тегло съгласно таблица 1. Когато експозиция към институция не е деноминирана в националната валута на юрисдикцията, в която е учредена институцията, или когато тази институция е регистрирала кредитното задължение в клон в друга юрисдикция и експозицията не е в националната валута на юрисдикцията, в която клонът извършва дейност, определеното в съответствие с буква а), б) или в) рисково тегло на експозициите, различни от тези със срок до падежа една година или по-малко, които произтичат от самоликвидиращи се условни търговски позиции, породени от трансграничното движение на стоки, е не по-ниско от рисковото тегло на експозиция към централното правителство на държавата, в която е учредена институцията. Таблица 1 Оценка на кредитния риск Категория А Категория B Категория C Рисково тегло за краткосрочни експозиции 20 % 50 % 150 % Рисково тегло 40 % 75 % 150 % “ 51) Член 122 се изменя, както следва: a) в параграф 1 таблица 6 се заменя със следното: „Таблица 1 Степен на кредитно качество 1 2 3 4 5 6 Рисково тегло 20 % 50 % 75 % 100 % 150 % 150 % “; б) параграф 2 се заменя със следното: „2. Експозициите, които нямат такава кредитна оценка, получават рисково тегло от 100 %.“ 52) Вмъква се следният член: „ Член 122а Експозиции към специализирано кредитиране 1. В рамките на посочения в член 112, буква ж) клас „експозиции към предприятия“ институциите обособяват като експозиции към специализирано кредитиране експозициите с всяка една от следните характеристики: a) експозицията е към субект, създаден специално за финансиране или експлоатация на физически активи, или е експозиция, която е икономически сравнима с такава експозиция; б) експозицията не е свързана с финансирането на жилищен имот или търговски недвижим имот и попада в обхвата на определенията за класовете експозиции „обектно финансиране“, „проектно финансиране“ или „стоково финансиране“, посочени в параграф 3; в) договорните споразумения, уреждащи задължението, свързано с експозицията, дават на институцията значителна степен на контрол върху активите и генерирания от тях доход; г) основният източник за погасяване на задължението, свързано с експозицията, е доходът, генериран от финансираните активи, а не независимият капацитет на по-широкообхватно търговско предприятие. 2. Експозициите към специализирано кредитиране, които имат пряко приложима кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло съгласно таблица 1: Таблица 1 Степен на кредитно качество 1 2 3 4 5 6 Рисково тегло 20 % 50 % 75 % 100 % 150 % 150 % 3. Експозициите към специализирано кредитиране, които нямат пряко приложима кредитна оценка от призната АВКО, получават рисково тегло, както следва: a) когато целта на експозицията към специализирано кредитиране е финансиране на придобиването на материални активи, в т.ч. кораби, въздухоплавателни средства, спътници, железопътни мотриси и подвижен състав, и доходът, който тези активи ще генерират, представлява парични потоци, генерирани от конкретни физически активи, които са били финансирани и заложени или предоставени на кредитодателя („експозиции към обектно финансиране“), институциите прилагат рисково тегло от 100 %; б) когато целта на експозицията към специализирано кредитиране е осигуряване на краткосрочно финансиране на резерви, материални запаси или вземания от борсово търгувани стоки, в т.ч. суров нефт, метали или култури, и доходът, който тези резерви, материални запаси или вземания ще генерират, са постъпленията от продажбата на стоката („експозиции към стоково финансиране“), институциите прилагат рисково тегло от 100 %; в) когато целта на експозицията към специализирано кредитиране е да се финансира отделен проект, било то под формата на изграждане на нова голяма инсталация или на рефинансиране за съществуваща инсталация със или без подобрения, за разработването или придобиването на големи, сложни и скъпи инсталации, в т.ч. електроцентрали, химически заводи, мини, транспортна инфраструктура, околна среда и телекомуникационна инфраструктура, в който кредитодателят разглежда предимно приходите, генерирани от финансирания проект, както като източник на погасяване, така и като обезпечение за заема („експозиции към проектно финансиране“), институциите прилагат следните рискови тегла: i) 130 %, когато проектът, с който е свързана експозицията, не е влязъл в експлоатация; ii) при условие че не се прилага посочената в член 501а корекция на капиталовите изисквания за кредитен риск — 80 %, когато проектът, с който е свързана експозицията, е в експлоатация и експозицията удовлетворява всеки един от следните критерии: 1) има договорни ограничения върху способността на длъжника да извършва действия, които може да бъдат в ущърб на заемодателите, в т.ч. забрана за поемането на нов дълг без съгласието на съществуващите заемодатели; 2) за целия експлоатационен срок на финансирания проект длъжникът разполага с достатъчно финансирани изцяло с парични средства резерви или с други финансови споразумения с даден субект, така че да изпълнява изискванията за финансиране при извънредни ситуации и за оборотен капитал, при условие че субектът е с присъдена от призната АВКО кредитна оценка със степен на кредитно качество най-малко 3 от призната АВКО или в случай на институции, изчисляващи размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба в съответствие с глава 3, когато субектът няма присъдена кредитна оценка от призната АВКО, този субект e получил вътрешна кредитна оценка, еквивалентна на степен на кредитно качество най-малко 3, от институцията, при условие че институцията е присъдила вътрешна кредитна оценка на този субект в съответствие с разпоредбите на глава 3, раздел 6; 3) проектът, с който е свързана експозицията, генерира парични потоци, които са предвидими и обхващат всички бъдещи погасявания по кредитите; 4) когато приходите на длъжника не се финансират с плащания от голям брой ползватели, източникът на погасяването на задължението зависи от един основен контрагент, който е едно от следните: — централна банка, централно правителство, регионално правителство или местен орган на властта, при условие че са с присъдено рисково тегло 0 % в съответствие с членове 114 и 115 или с присъдена от АВКО кредитна оценка със степен на кредитно качество най-малко 3 от призната АВКО; или в случай на институции, изчисляващи размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба в съответствие с глава 3, когато централната банка, централното правителство, регионалното правителство или местният орган на властта нямат присъдена кредитна оценка от призната АВКО, те са получили вътрешна кредитна оценка, еквивалентна на степен на кредитно качество най-малко 3, от институцията, при условие че институцията им е присъдила вътрешна кредитна оценка в съответствие с разпоредбите на глава 3, раздел 6; — субект от публичния сектор, при условие че е с присъдено рисково тегло равно или по-ниско от 20 % в съответствие с член 116 или с присъдена от АВКО кредитна оценка със степен на кредитно качество най-малко 3 от призната АВКО или в случай на институции, изчисляващи размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба в съответствие с глава 3, когато субектът от публичния сектор няма присъдена кредитна оценка от призната АВКО, този субект от публичния сектор е получил вътрешна кредитна оценка, еквивалентна на степен на кредитно качество най-малко 3, от институцията, при условие че институцията е присъдила вътрешна кредитна оценка на този субект от публичния сектор в съответствие с разпоредбите на глава 3, раздел 6; — предприятие с присъдена от АВКО кредитна оценка със степен на кредитно качество най-малко 3 от призната АВКО или в случай на институции, изчисляващи размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба в съответствие с глава 3, когато предприятието няма присъдена кредитна оценка от призната АВКО, това предприятие е получило вътрешна кредитна оценка, еквивалентна на степен на кредитно качество най-малко 3, от институцията, при условие че институцията е присъдила вътрешна кредитна оценка на това предприятие в съответствие с разпоредбите на глава 3, раздел 6; 5) договорните клаузи, уреждащи експозицията към длъжника, предвиждат висока степен на защита за кредитиращата институция в случай на неизпълнение от страна на длъжника; 6) основният контрагент или други контрагенти, които отговарят по подобен начин на критериите за допустимост на основния контрагент, ефективно защитават кредитиращата институция срещу загуби, произтичащи от прекратяването на проекта; 7) всички активи и договори, необходими за експлоатацията на проекта, са заложени при кредитиращата институция в степента, разрешена от приложимото право; 8) кредитиращата институция може да поеме контрола върху длъжника при събитие на неизпълнение; iii) 100 %, когато проектът, с който е свързана експозицията, е в експлоатация, а експозицията не изпълнява условията, посочени в точка ii); г) за целите на буква в), точка ii), подточка 3) генерираните парични потоци не се смятат за предвидими, освен ако значителна част от приходите отговаря на едно или повече от следните условия: i) приходите зависят от наличността, което означава, че след завършване на строителството длъжникът има право, при условие че са изпълнени договорните условия, на плащания от своите договорни контрагенти, които да покриват разходите за експлоатация и поддръжка, разходите за обслужване на дълга и възвръщаемостта на собствения капитал, тъй като длъжникът управлява проекта, и тези плащания не са обект на колебания в търсенето, като например равнища на трафика, и обикновено се коригират само поради проблеми с експлоатацията или липса на обществен достъп до актива; ii) по отношение на приходите се прилага регулиране на нормата на възвръщаемост; iii) приходите са определени по договор на принципа „вземи или плати“; д) за целите на буква в) „експлоатация“ е фазата, през която субектът, който е създаден специално за финансиране на проекта или е икономически съпоставим, изпълнява следните две условия: i) субектът има положителен нетен паричен поток, който е достатъчен за покриване на всяко оставащо договорно задължение; ii) дългосрочният дълг на субекта намалява. 4. ЕБО разработва проект на регулаторни технически стандарти за допълнително подробно определяне на условията, при които са изпълнени критериите, посочени в параграф 3, буква в), точка ii). ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 10 юли 2026 г. На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приеме регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея от настоящия параграф, в съответствие с членове 10 — 14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“ 53) Член 123 се заменя със следното: „ Член 123 Експозиции на дребно 1. Експозициите, които удовлетворяват всички изброени по-долу критерии, се приемат за експозиции на дребно: a) експозицията е към едно или повече физически лица или към МСП; б) общият размер на задължението към институцията, нейните предприятия майки и дъщерни предприятия от страна на длъжника или групата от свързани клиенти, включително всички експозиции в неизпълнение, но с изключение на експозициите, обезпечени с жилищен имот, до имуществената стойност, доколкото е известно на институцията, която предприема разумни мерки, за да се увери, че това е така, не надвишава 1 милион евро; в) експозицията е част от значителен брой експозиции със сходни характеристики, така че рисковете, свързани с тази експозиция, са значително редуцирани; г) относимата институция третира експозицията в своята рамка за управление на риска и вътрешно я управлява като експозиция на дребно последователно във времето и по начин, подобен на този, по който третира другите експозиции на дребно. Настоящата стойност на минималните лизингови вноски на клиенти на дребно се включва в класа „експозиции на дребно“. До 10 юли 2025 г. ЕБО издава насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 за определяне на пропорционални методи за диверсификация, при които дадена експозиция се приема за част от значителен брой експозиции със сходни характеристики, както е посочено в първа алинея, буква в) от настоящия параграф. 2. Следните експозиции не се приемат за експозиции на дребно: a) несвързани с дълг експозиции, които представляват подчинено остатъчно вземане към активите или дохода на емитента; б) дългови експозиции и други ценни книжа, партньорства, деривати или други инструменти, чиято икономическа същност е сходна с тази на експозициите, посочени в буква а); в) всички други експозиции под формата на ценни книжа. 3. Експозициите на дребно, посочени в параграф 1, получават рисково тегло от 75 %, с изключение на експозициите към изряден ползвател, които получават рисково тегло от 45 %. 4. Когато някой от критериите, посочени в параграф 1, не е изпълнен за експозиция към едно или повече физически лица, експозицията се счита за експозиция на дребно и получава рисково тегло от 100 %. 5. Чрез дерогация от параграф 3 експозициите, произтичащи от кредити, отпуснати от кредитна институция на пенсионери или служители на безсрочен трудов договор срещу безусловно прехвърляне към нея на част от пенсията или заплатата на кредитополучателя, получават рисково тегло от 35 %, ако са изпълнени следните условия: a) за да погасява кредита, кредитополучателят безусловно упълномощава пенсионния фонд или работодателя да извършва преки плащания към кредитната институция, ка