РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024-1679 насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа

Регламент (ЕС) 2024/1679 относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа Консолидиран ТЕКСТ: 32024R1679 — BG — 28.06.2024 02024R1679 — BG — 28.06.2024 — 000.001 ►B РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/1679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 юни 2024 година относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, за изменение на регламенти (ЕС) 2021/1153 и (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1315/2013 (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 1679, 28.6.2024 г., стр. 1) Поправен със: ►C1 Поправка, ОВ L 90901, 5.12.2025, стр. 1 (2024/1679) ▼B РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/1679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 юни 2024 година относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, за изменение на регламенти (ЕС) 2021/1153 и (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1315/2013 (текст от значение за ЕИП) ГЛАВА I ОБЩИ ПРИНЦИПИ Член 1 Предмет 1. С настоящия регламент се определят насоките за развитие на трансевропейската транспортна мрежа, състояща се от широкообхватна мрежа, основна мрежа и разширена основна мрежа, като основната мрежа и разширената основна мрежа трябва да бъдат създадени въз основа на широкообхватната мрежа. 2. С настоящия регламент се определят европейските транспортни коридори с най-високо стратегическо значение на базата на приоритетни участъци от трансевропейската транспортна мрежа и проекти от общ интерес и се конкретизират изискванията, които трябва да се спазват при развитието и изграждането на инфраструктурата на трансевропейската транспортна мрежа. 3. С настоящия регламент се установяват приоритетите за развитие на трансевропейска транспортна мрежа и се предвиждат мерки за реализирането на трансевропейската транспортна мрежа. Член 2 Приложно поле 1. Настоящият регламент се прилага за трансевропейската транспортна мрежа, съгласно посоченото на картите в приложение I и в списъците в приложение II. Трансевропейската транспортна мрежа обхваща транспортна инфраструктура, включително инфраструктура за внедряване на алтернативни горива, ИКТ системи за транспорта, както и мерки за насърчаване на ефикасното управление и използване на тази инфраструктура и даващи възможност за устойчиви и ефикасни транспортни услуги. 2. Инфраструктурата на трансевропейската транспортна мрежа се състои от инфраструктура за железопътен транспорт, вътрешен воден транспорт, морски транспорт, автомобилен транспорт, въздушен транспорт и мултимодален транспорт, включително в градските възли, както е определено в съответните раздели на глави II, III и IV. Член 3 Определения За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1) „проект от общ интерес“ означава всеки проект, осъществен съгласно настоящия регламент; 2) „съседна държава“ означава трета държава, която попада в обхвата на европейската политика за съседство, политиката за разширяване и Европейското икономическо пространство, Европейската асоциация за свободна търговия или Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна ( 1 ); 3) „регион по NUTS“ означава регион, създаден съгласно Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ) и класифициран в приложение I към посочения регламент; 4) „трансграничен участък“ означава участък, който осигурява непрекъснатостта на проект от общ интерес от двете страни на дадена граница, намиращ се между най-близките градски възли до границата между две държави членки или между държава членка и съседна държава; 5) „участък с недостатъчен капацитет“ означава физическа, техническа, функционална, оперативна или административна пречка, която води до прекъсване на системата, включително системно задръстване или спиране на движението, което засяга непрекъснатостта на потоците на движение на дълги разстояния или трансграничните потоци; ▼C1 6) „градски възел“ означава градска зона, в която елементите на транспортната инфраструктура на трансевропейската транспортна мрежа за пътници и товари, като пристанищата, включително пътническите терминали, летищата, железопътните гари, автогарите и мултимодалните товарни терминали, разположени във или около градската зона, са свързани с други елементи на тази инфраструктура и с инфраструктурата за регионално и местно движение, включително инфраструктурата за активните видове транспорт; ▼B 7) „изолирана мрежа“ означава железопътната мрежа на държава членка или част от нея с междурелсие, различно от европейското стандартно номинално междурелсие от 1435 mm. 8) „мултимодален транспорт“ означава превоз на пътници или товари, или и на двете, с помощта на два или повече видове транспорт; 9) „услуга за мултимодална цифрова мобилност“ означава „услуга за мултимодална цифрова мобилност“, както е определена в член 4, точка 24 от Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ); 10) „оперативна съвместимост“ означава способността, включително с оглед на регулаторните, техническите, административните и оперативните условия, на инфраструктурата, включително цифровата инфраструктура при даден вид транспорт или сегмент и между различни видове транспорт, да осигурява безопасни и непрекъснати транспортни потоци и потоци информация, отговарящи на изискваните от този вид инфраструктура или сегмент равнища на ефективност; 11) „мултимодален пътнически център“ означава точка на връзка между най-малко два вида пътнически транспорт, в който е осигурена информация за пътуване, достъп до обществен транспорт и прехвърляне между видовете транспорт, например буферни паркинги, и който действа като интерфейс в рамките на и между градските възли и между градските възли и мрежите за транспорт на дълги разстояния; 12) „мултимодален товарен терминал“ означава съоръжение, оборудвано за претоварване между най-малко два вида транспорт или между две различи железопътни системи и за временно складиране на товари, например терминали в пристанища по вътрешните водни пътища или морски пристанища, по вътрешните водни пътища и на летища, както и железопътно-автомобилни терминали; 13) „план за устойчива градска мобилност“ или „ПУГМ“ означава документ за стратегическо планиране на мобилността, насочен към устойчиво подобряване на достъпността и мобилността в рамките на функционалната градска зона, включително зоните за пътуване до работното място в тази градска зона или в близост до нея, за хора, предприятия и стоки с оглед по-специално на по-добро качество на живот; 14) „активен вид транспорт“ означава превозът на хора или стоки чрез безмоторни превозни средства, задвижвани чрез физическата дейност на хората, включително превозни средства с електрическо спомагателно задвижване, както е посочено в член 2, параграф 2, буква з) от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ); 15) „ИКТ системи за транспорта“ означава системи и приложения за информационни и комуникационни технологии, използващи информационни, комуникационни или навигационни технологии или технологии за позициониране/локализация, в това число технологии, които са базирани в космоса, които правят възможно да се обработват, съхраняват и обменят данните и информацията, необходими за ефективното управление на инфраструктурата, мобилността и движението в трансевропейската транспортна мрежа, да се съобщава съответната информация на органите и да се предоставят услуги с добавена стойност на гражданите, товароизпращачите и операторите, включително системи за гъвкаво, безопасно, сигурно, екологосъобразно и ефикасно по отношение на капацитета използване на мрежата; те включват системите, технологиите и услугите, посочени в точки 16—22, и могат също да включват бордови устройства със съответните инфраструктурни или цифрови компоненти; 16) „интелигентни транспортни системи“ или „ИТС“ означава „интелигентни транспортни системи“, както са определени в член 4, точка 1 от Директива 2010/40/ЕС; 17) „система за контрол на движението на корабите и за информация“ или „VTMIS“ означава „системата за контрол на движението на корабите и за информация“, създадена с Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ); 18) „речни информационни услуги“ или „RIS“ означава „речни информационни услуги“, както са определени в член 3, буква а) от Директива 2005/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ); 19) „единна европейска среда за морско информационно обслужване“ или „EMSWe“ означава „единна европейска среда за морско информационно обслужване“, както е определена в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2019/1239 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ); 20) „система за управление на въздушното движение/аеронавигационно обслужване“ или „система за УВД/АНО“ означава „система за УВД/АНО“, както е определена в член 3, точка 7 от Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ); 21) „Европейска система за управление на железопътното движение“ или „ERTMS“ означава „Европейска система за управление на железопътното движение (ERTMS)“, както е определена в точка 2.2 от приложение I към Регламент (ЕС) 2023/1695 на Комисията ( 9 ), а в контекста на сроковете за изпълнение тя препраща към системата за влакова защита от клас A и всяка радиосистема от клас A, посочени в същия регламент; 22) „основана на радиосистема ERTMS“ означава ниво 2 на прилагане на Европейската система за управление на влаковете (ETCS), което не изисква странична сигнализация и използва радиосистема от клас A за обмена на свързаните и несвързаните със сигурността данни между линията и влака съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1695 на Комисията; 23) „системи от клас B“ означава „системи от клас B“, както са определени в точка 3 от приложение II към Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1695 на Комисията; 24) „морско пристанище“ означава „морско пристанище“, както е определено в член 2, точка 16 от Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ); 25) „морски превози на къси разстояния“ означава придвижването на товари и пътници по море между пристанища, разположени в географските води на една или повече държави членки, или между пристанище, разположено във водите на държави членки, и пристанище, разположено във водите на съседна трета държава, която има брегова линия с моретата, граничещи с водите на една или повече държави членки; 26) „електронна информация за товарни превози“ или „eFTI“ означава „електронна информация за товарни превози“, както е определена в член 3, точка 4 от Регламент (ЕС) 2020/1056 на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ); 27) „Единно европейско небе“ или „ЕЕН“ означава системите, създадени съгласно регламенти (ЕО) № 549/2004 ( 12 ), (ЕО) № 550/2004 ( 13 ), (ЕО) № 551/2004 ( 14 ) и (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета, които имат за цел да укрепят стандартите за безопасност на въздушното движение, да допринесат за устойчивото развитие на системата на въздушния транспорт и да подобрят ефективността като цяло на управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване на общото въздушно движение в Европа; 28) „вертипорт“ означава зона, използвана за излитане и кацане на въздухоплавателно средство, което излита и каца вертикално (VTOL); 29) „контактна местостоянка за въздухоплавателни средства“ означава местостоянка в определена зона от перона на летището, оборудвана с пътнически ръкав; 30) „перонна местостоянка за въздухоплавателни средства“ означава местостоянка в определена зона от перона на летището, която не е оборудвана с пътнически ръкав; 31) „проект SESAR“ означава проект за модернизиране на управлението на въздушното движение в Европа, насочен към осигуряване за Съюза на високоефективна, стандартизирана и оперативно съвместима инфраструктура на управлението на въздушното движение, който се състои от иновационен цикъл, включващ етапа на определяне на SESAR, етапа на разработване на SESAR и етапа на внедряване на SESAR; 32) „космодрум“ означава съоръжение за изпитване и изстрелване на космически кораби; 33) „европейски железопътен проект“ означава проект на съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“, създадено с Регламент (ЕС) 2021/2085 на Съвета ( 15 ), или неговия предшественик съвместното предприятие „Shift2Rail“; 34) „Европейски генерален план за УВД“ означава плана, одобрен с Решение 2009/320/ЕО на Съвета ( 16 ) и последващите му изменения; 35) „управление на железопътния товарен превоз“ означава управляващите органи, посочени в член 8 от Регламент (ЕС) № 913/2010; 36) „поддръжка“ означава дейности, предназначени да поддържат състоянието и капацитета на съществуващата инфраструктура по такъв начин, че тя да осигурява ниво на обслужване, подходящо за потока на движение, и високо ниво на безопасност през целия ѝ експлоатационен срок; 37) „социално-икономически анализ на разходите и ползите“ означава основана на призната методика количествена предварителна оценка на стойността на даден проект, като се вземат предвид съответните социални, икономически, здравни, климатични и екологични ползи и разходи; анализът на климатичните и екологичните ползи и разходи се основава на оценка на въздействието върху околната среда, извършена съгласно Директива 2011/92/ЕС; 38) „алтернативни горива“ означава „алтернативни горива“, както са определени в член 2, точка 4 от Регламент (ЕС) 2023/1804; 39) „безопасна и сигурна зона за паркиране“ означава зона за паркиране, достъпна за водачите, извършващи автомобилен превоз на товари и пътници, която отговаря на изискванията, изброени в член 8а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета ( 17 ), и която е била сертифицирана в съответствие със стандартите и процедурите на Съюза, посочени в член 8а, параграф 2 от същия регламент; 40) „система за претегляне в движение“ означава автоматична система, създадена на пътната инфраструктура с цел идентифициране на превозни средства или комбинации от превозни средства в движение, които е вероятно да са надвишили съответните ограничения за тегло, в съответствие с Директива 96/53/ЕО на Съвета ( 18 ); 41) „решение за разрешаване на проекта“ означава решение или съвкупност от решения, включително от административен характер, взети едновременно или последователно от орган или органи на държава членка, с изключение на органите за административно и съдебно обжалване, съгласно национална правна система и административно право, с което се определя дали изпълнителят на даден проект има право да изпълнява проект в съответния географски район по основната мрежа, разширената основна мрежа или широкообхватната мрежа, без да се засягат решенията, взети в рамките на производство за административно или съдебно обжалване. Член 4 Цели на трансевропейската транспортна мрежа 1. Общата цел за развитието на трансевропейската транспортна мрежа е да се създаде единна мултимодална транспортна мрежа за целия Съюз с високо качество. 2. Трансевропейската транспортна мрежа укрепва социалното, икономическото и териториалното сближаване на Съюза и допринася за създаването на единно европейско транспортно пространство, което е устойчиво, безопасно, ефикасно и гъвкаво и което увеличава ползите за своите ползватели и подкрепя приобщаващия растеж. Трансевропейската транспортна мрежа е израз на европейската добавена стойност посредством приноса ѝ към целите, обособени в следните четири категории: а) устойчивост чрез: i) насърчаване на мобилност с нулеви и ниски емисии в съответствие с актуалните цели на Съюза за намаляване на CO 2 ; ii) осигуряване на възможност за по-широко използване на по-устойчиви видове транспорт, по-специално чрез по-нататъшно развитие на оперативно съвместима мрежа за железопътен пътнически превоз на дълги разстояния, включително високоскоростен превоз, и оперативно съвместима мрежа за железопътен товарен превоз, надеждна мрежа за корабоплаване по вътрешните водни пътища и корабоплаване на къси разстояния за пътници и товари в целия Съюз; iii) по-голяма защита за околната среда; iv) намаляване на отрицателните странични въздействия, включително свързаните с околната среда, климата, здравеопазването, задръстванията и авариите, например чрез схеми за екостимули; или v) по-голяма енергийна сигурност; б) сближаване чрез: i) достъпност и свързаност на всички региони на Съюза, като се обръща специално внимание на най-отдалечените региони и други отдалечени, островни, периферни и планински региони, както и слабонаселените райони; ii) намаляване на разликите в качеството на инфраструктурата и насърчаване на оперативната съвместимост между цифровите системи на всички видове транспорт с подходящ капацитет на мрежата между регионите и държавите членки; iii) за движението на пътници и товари — ефикасна координация и взаимосвързаност между транспортната инфраструктура за движението на дълги разстояния и регионалното и местното движение с цел улесняване на транспортните услуги, включително в градските възли; или iv) транспортна инфраструктура, която отразява характерното положение в различни части на Съюза и осигурява балансирано покритие на всички европейски региони; в) ефикасност чрез: ▼C1 i) преодоляване на недостатъчния капацитет в инфраструктурните участъци и изграждане на липсващите връзки както в рамките на транспортните инфраструктури, така и при свързващите звена между тях, на териториите на държавите членки и между тях, по-специално в трансграничните участъци, и свързване, когато е целесъобразно, с трансевропейската транспортна мрежа в трети държави; ▼B ii) премахване на пречките за оперативната съвместимост, включително пропуските в цифровизацията; iii) оперативна съвместимост на национални, регионални и местни транспортни мрежи; iv) оптимална интеграция и взаимосвързаност на всички видове транспорт, включително в градските възли; v) насърчаване на икономически ефикасен, висококачествен транспорт, допринасящ за по-нататъшния икономическия растеж и конкурентоспособността; vi) по-ефикасно използване на новата и съществуващата инфраструктура, която е в експлоатация, например в железопътния сектор; vii) икономически ефективно прилагане на оперативно съвместими, новаторски технологични и оперативни концепции и цифрови системи; или viii) по-добра координация между държавите членки по отношение на работата по инфраструктурата при трансгранични проекти; г) увеличаване на ползите за ползвателите на мрежата чрез: i) осигуряване на достъпност за ползвателите и удовлетворяване на потребностите им от мобилност и транспорт, като се вземат предвид по-специално потребностите на хората в уязвимо положение, включително лица с увреждания или с намалена подвижност и хора, живеещи в отдалечени региони, включително в най-отдалечените региони и други отдалечени, селски, островни, периферни и планински региони, както и слабо населени райони; ii) осигуряване на норми за безопасност, сигурност и високо качество, включително качество на услугите за всички ползватели както за пътническите, така и за товарните превози; iii) подкрепа на качеството, ефикасността и устойчивостта на транспортните услуги, които трябва да са достъпни, включително и във финансово отношение; iv) подкрепа за мобилност, която е подходяща за променящия се климат и устойчива спрямо природни опасности и причинени от човека бедствия, и улеснява ефикасното и бързо разгръщане на услуги за бърза помощ и спасителни услуги, включително за лица с увреждания или с намалена подвижност; v) осигуряване на устойчивостта на инфраструктурата, по-специално на трансграничните участъци; vi) предлагане на алтернативни транспортни решения, включително при други видове транспорт, в случай на смущения в мрежата; vii) подкрепа на активните видове мобилност чрез подобряване на достъпността и качеството на свързаната инфраструктура, като по този начин се подобряват безопасността и здравето за активните ползватели на инфраструктурата и се стимулират екологичните ползи от тези видове мобилност; viii) подкрепа за безпроблемната мобилност в Съюза; или ix) осигуряване на адекватна поддръжка, предназначена да осигури за съществуващата инфраструктура ниво на обслужване, подходящо за потока на движение, и високо ниво на безопасност през експлоатационния срок на инфраструктурата. Член 5 Ресурсно-ефективна и устойчива мрежа и опазване на околната среда 1. Трансевропейската транспортна мрежа се планира, развива и експлоатира по ресурсно ефективен начин и в съответствие с приложимите екологични изисквания на Съюза и националните екологични изисквания, чрез: а) развитие на нова инфраструктура, подобряване и поддръжка на съществуващата транспортна инфраструктура, по-специално чрез включване на поддръжка през целия експлоатационен срок на инфраструктурата във фазата на планиране на изграждането или подобряването на инфраструктурата и чрез поддържане на инфраструктурата в експлоатация; б) оптимизиране на интеграцията и взаимосвързаността на инфраструктурата; в) внедряване на инфраструктура за презареждане и зареждане с алтернативни горива, като по този начин се допринася за внедряването на технологии за декарбонизация; г) внедряване на нови технологии и ИКТ системи за транспорта с цел запазване или подобряване на работата на инфраструктурата, когато такова внедряване е икономически обосновано или необходимо за подобряване на безопасността и сигурността; д) оптимизиране на използването на инфраструктурата, по-специално чрез ефикасно управление на капацитета и движението, насърчаване на мултимодалността и преминаване към по-устойчиви модели на мобилност, включително развитието на устойчиви, привлекателни и ефикасни мултимодални транспортни услуги; е) вземане под внимание и оптимизиране на възможните полезни взаимодействия с други мрежи, по-специално трансевропейските енергийни или телекомуникационни мрежи, включително, когато е приложимо, цялата електрическа мрежа, за да се осигури съгласуваност между планирането на инфраструктурата за зареждане с електроенергия и съответното планиране на електроенергийната мрежа, както и вземане под внимание на възможните полезни взаимодействия с двойното предназначение на инфраструктурата, определена във „Военните изисквания за военна мобилност в рамките на ЕС и извън него“, одобрени от Съвета на 26 юни 2023 г. и 23 октомври 2023 г., и във всеки последващ документ за преразглеждане на тези изисквания, одобрен след това, както и с велосипедна инфраструктура, включително велосипедни маршрути на дълги разстояния; ж) развитие на екологосъобразна, устойчива и издръжлива спрямо климатичните изменения инфраструктура, като се вземат предвид активните видове транспорт, и насърчаване на нови технологии, които имат за цел декарбонизиране на изграждането на транспортна инфраструктура, включително чрез използването на ресурсно ефективни и издръжливи на изменението на климата материали, предназначени да намалят във възможно най-голяма степен отрицателното въздействие върху здравето на гражданите, живеещи около мрежата, върху околната среда, включително от замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване, и върху влошаването на състоянието на екосистемите; и з) подходящ анализ на устойчивостта на транспортната мрежа, нейната инфраструктура и предлаганите от нея услуги, по-специално в трансграничните участъци, по отношение на променящия се климат и геополитически контекст, природните опасности и причинените от човека бедствия, както и смущенията, умишлени или не, с цел справяне с тези предизвикателства и с цел да се даде възможност за адекватна реакция и своевременно възстановяване от тези смущения, както и с цел улесняване на веригите на доставки. 2. При планирането и развитието на трансевропейската транспортна мрежа държавите членки могат да адаптират подробните направления на трасетата на участъците, като вземат предвид специфичните обстоятелства в различните части на Съюза, например топографски характеристики на съответните региони и екологични съображения, и същевременно гарантират съответствие с настоящия регламент. Това адаптиране не надхвърля това, което е разрешено чрез съответното решение за разрешаване на проекта в съответствие с изискването, посочено в член 58, параграф 1, буква ж). 3. Екологичната оценка на плановете и проектите се извършва в съответствие с Директива 92/43/ЕИО на Съвета ( 19 ), директиви 2000/60/ЕО ( 20 ), 2001/42/ЕО ( 21 ), 2002/49/ЕО ( 22 ), 2009/147/ЕО ( 23 ) на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2011/92/ЕС. За онези проекти от общ интерес, за които процедурата за възлагане на обществена поръчка за екологична оценка все още не е започнала към 18 юли 2024 г., следва да се оцени и спазването от тяхна страна на принципа за ненанасяне на значителни вреди. Член 6 Постепенно развитие на трансевропейската транспортна мрежа 1. Без да се засяга член 8, параграф 5, трансевропейската транспортна мрежа се развива, освен ако в настоящия регламент не е посочено друго, постепенно на три етапа: a) завършване на основната мрежа до 31 декември 2030 г.; б) завършване на разширената основна мрежа до 31 декември 2040 г.; и в) завършване на широкообхватната мрежа до 31 декември 2050 г. Развитието на трансевропейската транспортна мрежа се осъществява по-специално чрез прилагане на структура за тази мрежа със съгласуван и прозрачен методологичен подход, включваща основна мрежа, разширена основна мрежа и широкообхватна мрежа, с транспортни и градски възли като мултимодални свързващи точки за движението на дълги разстояния и за регионалните и местните транспортни мрежи. 2. Широкообхватната мрежа се състои от всички съществуващи и планирани транспортни инфраструктури на трансевропейската транспортна мрежа, както и от мерки за насърчаване на ефективно, социално и екологично устойчиво използване на тези инфраструктури. 3. Основната мрежа и разширената основна мрежа се състоят от онези части на трансевропейската транспортна мрежа, които трябва да бъдат развити приоритетно и завършени в крайните срокове, определени в параграф 1, за постигането на целите за развитие на трансевропейската транспортна мрежа. Член 7 Европейски транспортни коридори Европейските транспортни коридори се състоят от частите на основната мрежа или разширената основна мрежа, които са от най-голямо стратегическо значение за развитието на устойчиви и мултимодални потоци за товарен и пътнически транспорт в Европа и за развитието на оперативно съвместима висококачествена инфраструктура и оперативна ефективност. Член 8 Проекти от общ интерес 1. Проектите от общ интерес допринасят за развитието на трансевропейската транспортна мрежа чрез изграждането на нова транспортна инфраструктура, чрез модернизацията на съществуващата транспортна инфраструктура или чрез мерки, насърчаващи ефикасното използване на ресурсите на мрежата. 2. Проектите от общ интерес: a) имат европейска добавена стойност, като допринасят за постигане на целите, попадащи в обхвата на най-малко две от четирите категории, посочени в член 4, параграф 2; и б) са икономически жизнеспособни въз основа на социално-икономически анализ на разходите и ползите или, когато става въпрос за слабо населени райони или проекти, които са от съществено значение за двойното предназначение на инфраструктурата, имат положителен принос за развитието на мрежата въз основа на социално-икономически анализ на разходите и ползите. 3. Проектите от общ интерес обхващат цялостния цикъл на реализиране, включително проучвания за осъществимост, процедури за издаване на разрешения, строителство, експлоатация, поддръжка и оценка. 4. Държавите членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че проектите от общ интерес се осъществяват съгласно съответното право на Съюза и националното право, и по-конкретно в съответствие с правото на Съюза в областта на околната среда, опазването на климата, безопасността, сигурността, конкуренцията, държавната помощ, обществените поръчки, общественото здравеопазване и достъпността, както и с правните актове на Съюза и националното законодателство относно недискриминацията. 5. Изпълнението на проектите от общ интерес зависи от степента им на развитие, от спазването на националните законови процедури и на законовите процедури на Съюза, както и от наличието на финансови ресурси, без да се предопределя финансовият ангажимент на държава членка или на Съюза. 6. Комисията може да препоръча на държавите членки да създадат единни субекти за координиране, изграждане или управление на трансгранични инфраструктурни проекти от общ интерес, особено за широкомащабни и сложни проекти. Съответният европейски координатор има статут на наблюдател в надзорния съвет или в подобен ръководен орган на този единен субект. 7. Държавите членки полагат всички възможни усилия, за да гарантират, че проектите от общ интерес се изпълняват своевременно и ефикасно. 8. Социално-икономическият анализ на разходите и ползите се прилага от държавите членки, като се следва признат и хармонизиран подход, за да се даде възможност за прозрачно и сравнимо оценяване на тези проекти. Член 9 Сътрудничество с трети държави 1. Съюзът може да си сътрудничи с трети държави, за да свърже трансевропейската транспортна мрежа чрез проекти от общ интерес, когато е уместно, с техните инфраструктурни мрежи с оглед на засилване на устойчивия икономически растеж и конкурентоспособността, и по-специално за: a) насърчаване на разширяването към трети държави на политиката за трансевропейска транспортна мрежа заедно с други свързани политики на Съюза, по-специално в областта на околната среда и опазването на климата; б) обезпечаване на връзката между трансевропейската транспортна мрежа и транспортните мрежи на трети държави на гранично-пропускателни пунктове, включително на територията на трета държава, която е част от европейския транспортен коридор, за да се гарантира безпрепятствено движение, гранични проверки, наблюдение на границите и други процедури за граничен контрол; в) осигуряване на територията на трети държави на връзката между трансевропейската транспортна мрежа и транспортните мрежи на тези трети държави, по-специално с оглед да се улеснят, когато е уместно и целесъобразно, железопътните транспортни връзки с третите държави; г) завършване на транспортната инфраструктура в трети държави, която е необходима за свързване на части от трансевропейската транспортна мрежа в Съюза; д) насърчаване на оперативната съвместимост на трансевропейската транспортна мрежа и мрежите на трети държави; е) улесняване на морския транспорт и насърчаване на маршрутите за морски превоз на къси разстояния с трети държави, при условие че те не допринасят за изместването на въглеродни емисии; ж) улесняване на транспорта по вътрешните водни пътища с трети държави; з) улесняване на въздушните транспортни връзки с трети държави за стимулиране на ефикасен и устойчив икономически растеж и конкурентоспособност, включително разширяване на единното европейско небе и подобряване на сътрудничеството в областта на управлението на въздушното движение; и) свързване и прилагане на ИКТ системи за транспорта в тези трети държави; и й) насърчаване на декарбонизацията на транспорта, по-специално чрез разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива в трети държави с оглед на създаването на непрекъсната мрежа, свързана с трансевропейската транспортна мрежа. ▼C1 2. В приложение IV са посочени примерни карти на трансевропейската транспортна мрежа, разширена до конкретни съседни държави, като се посочва, когато е приложимо, основна мрежа, разширена основна мрежа и широкообхватна мрежа в съответствие с критериите на настоящия регламент. ▼B 3. Нищо в настоящият член не предполага право на каквото и да е финансово участие на Съюза в проекти в трети държави съгласно други правни актове на ЕС. ГЛАВА II ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 10 Общи разпоредби относно основната мрежа, разширената основна мрежа и широкообхватната мрежа 1. Основната мрежа, разширената основна мрежа и широкообхватната мрежа: a) са мрежите, описани на картите в приложение I и в списъците в приложение II; б) се определят допълнително чрез описанието на инфраструктурните компоненти; в) отговарят на изискванията за транспортната инфраструктура, посочени в настоящата глава и в глави III и IV; и г) представляват основата за определянето на проектите от общ интерес. 2. Основната мрежа и разширената основна мрежа се състоят от онези части на трансевропейската транспортна мрежа, които ще бъдат развити приоритетно за постигането на целите на политиката за трансевропейската транспортна мрежа. Препратките към „основната мрежа“ в Регламент (ЕС) 2021/1153 се тълкуват като включващи „разширената основна мрежа“ по смисъла на настоящия регламент. Препратките към „основната мрежа“ в Регламент (ЕС) 2023/1804 се тълкуват като препратки към „основната мрежа“ по смисъла на настоящия регламент. Препратките към „широкообхватната мрежа“ в Регламент (ЕС) 2023/1804 се тълкуват като препратки към „разширената основна мрежа“ и „широкообхватната мрежа“ по смисъла на настоящия регламент. 3. Възлите на мрежата са посочени в приложение II и включват градски възли и транспортни възли (летища, морски пристанища, пристанища по вътрешните водни пътища, железопътно-автомобилни терминали и терминали по вътрешните водни пътища). 4. Държавите членки предприемат необходимите мерки за основната мрежа, разширената основна мрежа и широкообхватната мрежа, които трябва да бъдат разработени, за да бъдат спазени разпоредбите на настоящия регламент до датите, посочени в член 6, параграф 1, освен ако не е посочено друго в настоящия регламент. Член 11 Общи разпоредби относно европейските транспортни коридори 1. Деветте европейски транспортни коридора, описани в картите, поместени в приложение III, са именно: a) Атлантически; б) Балтийско море — Черно море — Егейско море; в) Балтийско море — Адриатическо море; г) Средиземноморски; д) Северно море — Рейн — Средиземно море; е) Северно море — Балтийско море; ж) Рейн — Дунав; з) Скандинавско — средиземноморски; и) Западни Балкани — Източно Средиземноморие. 2. Държавите членки предприемат необходимите мерки за разработването на европейските транспортни коридори, за да спазят настоящия регламент, до 31 декември 2030 г. за своята инфраструктура, която е част от основната мрежа, и до 31 декември 2040 г. за своята инфраструктура, която е част от разширената основна мрежа, освен ако не е посочено друго в настоящия регламент. 3. При условие че има одобрение от заинтересованата държава членка в съответствие с член 172, втора алинея от ДФЕС Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 62 от настоящия регламент за изменение, в рамките на член 7 от настоящия регламент, на направленията на европейските транспортни коридори в приложение III към настоящия регламент с цел да се вземе предвид развитието на основните търговски потоци и транспорт или съществените промени в мрежата. По отношение на измененията на направленията на коридорите, засягащи части от територията на съседни държави, тези делегирани актове се основават на споразумения на високо равнище относно транспортните инфраструктурни мрежи между Съюза и засегнатите съседни държави. Член 12 Общи приоритети по отношение на основната мрежа, разширената основна мрежа и широкообхватната мрежа 1. При разработването на основната мрежа, разширената основна мрежа и широкообхватната мрежа се дава общ приоритет на мерките, необходими за: a) увеличаване на дела и когато е уместно — на капацитета на по-устойчивия превоз на товари и пътници, по-специално с оглед намаляване на емисиите на парникови газове и на замърсяването и увеличаване на социалните и икономическите ползи от транспорта; б) осигуряване на по-добра достъпност и свързаност за всички региони на Съюза, като се взема предвид териториалното и социалното сближаване, включително специфичният случай на най-отдалечените региони и други отдалечени, островни, периферни и планински региони, както и слабонаселените райони; в) осигуряване на оптимално интегриране на видовете транспорт и на оперативна съвместимост между видовете транспорт, включително активните видове мобилност в градските райони; г) изграждане на липсващите връзки и отстраняване на участъците с недостатъчен капацитет, по-специално по трансграничните участъци; д) разгръщане на необходимата инфраструктура, която осигурява безпроблемно движение на превозни средства с нулеви и ниски емисии, както и на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, използващи горива, които допринасят за намаляване на емисиите от транспорта и за повишаване на енергийната сигурност; е) насърчаване на ефективното, безпроблемно и устойчиво използване на инфраструктурата и при необходимост — увеличаване на капацитета; ж) поддържане на функционирането на съществуващата инфраструктура и подобряване или поддържане на нейното качество по отношение на безопасността, сигурността, ефективността на транспортната система и транспортните операции, устойчивостта спрямо изменението на климата и бедствията, екологичните показатели и непрекъснатостта на транспортните потоци; з) подобряване на качеството на услугите и социалните условия за транспортните работници, достъпността за всички ползватели, включително за лица с увреждания или с намалена подвижност и други хора в уязвимо положение, предотвратяване и ограничаване на транспортната бедност; и) подобряване на цифровизацията, създаване на условия за цифрово правоприлагане в съответствие с правото на Съюза и развитие на автоматизацията, по-специално чрез въвеждане и внедряване на ИКТ системи за транспорта; или й) адаптиране, когато е необходимо и като се вземат предвид конституционните изисквания на някои държави членки, на инфраструктурата към двойно предназначение, за да се отговори както на гражданските, така и на отбранителните нужди, като се обръща специално внимание на маршрутите, необходими за движението на военни сили в кратки срокове и в голям мащаб. 2. С цел допълване на мерките, посочени в параграф 1, се обръща особено внимание на мерките, необходими: a) за да се допринесе за намаляване на излагането на градските зони и когато е приложимо — на гъсто населените чувствителни райони, на отрицателното въздействие на транзитния железопътен и автомобилен транспорт; б) за да се оптимизира използването на инфраструктурата, по-специално чрез ефективно управление на капацитета, управление на движението и по-голяма оперативна ефективност; ▼C1 в) за да се допринесе за положителното въздействие върху здравето и околната среда чрез насърчаване на използването на активни видове мобилност чрез разработване на съответната пешеходна и велосипедна инфраструктура; ▼B г) за да се осигури недискриминационен достъп на всички участници на пазара до инфраструктурата на трансевропейската транспортна мрежа; или д) за да се осигури ефикасно преминаване на границите за превоза на товари, като се взема предвид времето за чакане. Член 13 Общи приоритети по отношение на европейските транспортни коридори При разработването на европейските транспортни коридори се дава общ приоритет на мерките, необходими за: a) развитието на високоефективна, безпроблемна и напълно оперативно съвместима мрежа за железопътен товарен превоз в целия Съюз; б) развитието на оперативно съвместима и високоефективна железопътна мрежа за пътнически превоз, включително с висока скорост, свързваща градските възли в целия Съюз; в) развитието на ефикасна инфраструктура за въздушен транспорт и транспорт по вътрешните водни пътища и на морска транспортна инфраструктура, която е добре интегрирана в европейското морско пространство; г) развитието на безопасна и сигурна пътна мрежа, с достатъчна инфраструктура за алтернативни горива, както и безопасни и сигурни зони за паркиране; д) разработването на мултимодални и оперативно съвместими транспортни решения; е) насърчаването на интермодалната интеграция на цялата логистична верига, която осигурява връзки по ефективен начин в транспортните и градските възли; ж) разгръщането на необходимата инфраструктура, която осигурява безпроблемно движение на превозни средства с нулеви и ниски емисии, както и на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, използващи горива, които допринасят за намаляване на емисиите от транспорта и за повишаване на енергийната сигурност; з) внедряването на ИКТ системи за транспорта за всички видове транспорт в мрежата, където е приложимо, за да се гарантира ефикасното използване на инфраструктурата и да се даде възможност за цифров обмен на информация; или и) подобряването на връзките между трансевропейската транспортна мрежа и инфраструктурните мрежи на съседните държави, където е приложимо. ГЛАВА III СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ РАЗДЕЛ 1 Железопътна транспортна инфраструктура Член 14 Инфраструктурни компоненти 1. Железопътната транспортна инфраструктура обхваща по-специално: a) железопътните линии, включително: i) коловози; ii) железопътни стрелки; iii) железопътни прелези; iv) странични коловози; v) тунели; vi) мостове; и vii) инфраструктура, чрез която се смекчава въздействието върху околната среда; б) гари по железопътните линии, определени в картите в приложение I, за прехвърляне на пътници в рамките на железопътния транспорт и от железопътен към други видове транспорт; в) съоръжения за железопътни услуги по железопътните линии, определени в картите в приложение I, различни от пътническите гари, както са определени в член 3, параграф 11 от Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 24 ), по-специално разпределителни гари, съоръжения за композиране на влакове, съоръжения за маневриране, странични коловози за гариране, съоръжения за поддръжка, други технически съоръжения, като съоръжения за почистване и измиване, съоръжения за осигуряване на техническа помощ и съоръжения за зареждане на гориво, както и съоръжения за автоматична промяна на междурелсието на железопътната линия; г) връзките за железопътни маршрути за достъп до мултимодални товарни терминали, свързани чрез железопътен транспорт, включително железопътните маршрути за достъп до мултимодални товарни терминали в пристанища по вътрешните водни пътища и морски пристанища и в летища, и железопътните маршрути за достъп до „разпределителни гари“, както е посочено в точка 2, буква в) от приложение II към Директива 2012/34/ЕС; д) сигнализация за контрол и управление по железопътната линия; е) енергийна инфраструктура по железопътната линия; ж) инфраструктура, свързана със съоръжения за алтернативни горива; з) съответното оборудване; и и) ИКТ системи за транспорта. 2. Техническото оборудване, свързано с железопътните линии, може да включва системи за електрификация, оборудване за качването и слизането на пътниците и за товарене и разтоварване на товари на гарите и терминалите, както и новаторски технологии в етапа на тяхното внедряване. Член 15 Изисквания към транспортната инфраструктура на широкообхватната мрежа 1. Държавите членки гарантират, че железопътната инфраструктура на широкообхватната мрежа е в съответствие с: a) Директива (ЕС) 2016/797 и актовете за изпълнение, приети съгласно нея, с цел постигане на оперативна съвместимост на широкообхватната мрежа; и б) изискванията на техническите спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС), приети в съответствие с членове 4 и 5 от Директива (ЕС) 2016/797, без да се засягат освобождаванията, предвидени в член 7, параграф 1 от посочената директива. 2. Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2050 г. железопътната инфраструктура на широкообхватната мрежа, с изключение на връзките, посочени в член 14, параграф 1, буква г): a) е напълно електрифицирана по отношение на железопътните линии и, доколкото е необходимо за експлоатацията на електрическите влакове — по отношение на страничните коловози; б) дава възможност, без специално разрешение, за натоварване на колоос от най-малко 22,5 тона; и ▼C1 в) дава възможност, без специално разрешение, за експлоатацията на товарни влакове с дължина на влака най-малко 740 m (включително локомотива или локомотивите). Изискването е спазено, ако дневно на двойните линии най-малко един влаков маршрут средно на един час и посока може да се разпределя на товарни влакове с дължина най-малко 740 m, ако това е поискано от железопътно предприятие. ▼B 3. Изискванията, посочени в параграф 2, букви б) и в), се прилагат само за онези линии от широкообхватната мрежа, които: а) свързват мултимодален товарен терминал или морско пристанище или пристанище по вътрешните водни пътища с най-близкия му пропускателен пункт с основната мрежа за товарен превоз или разширената основна мрежа за товарен превоз; б) представляват линия за премаршрутиране на линия, която е част от основната мрежа за товарен превоз или разширената основна мрежа за товарен превоз; или в) експлоатират средно над десет товарни влака на ден в двете посоки въз основа на данните за предходната година преди уведомяването. До 19 юли 2027 г. държавите членки уведомяват Комисията за съответните линии. За трансграничните участъци това уведомяване се извършва в съгласие с другите засегнати държави членки. 4. Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2050 г. железопътната инфраструктура на широкообхватната мрежа по връзките, посочени в член 14, параграф 1, буква г), която е свързана с железопътни линии, използвани за товарен превоз, посочен в член 15, параграф 3, отговаря на изискванията, определени в параграф 2, букви а), б) и в) от настоящия член, освен в случаите, когато по отношение на изискванията, определени в параграф 2, буква в), Комисията е предоставила освобождаване от прилагането на член 38, параграф 3 съгласно член 38, параграф 4. 5. Държавите членки гарантират, че в случай на изграждане на нова линия по железопътната инфраструктура на широкообхватната мрежа изискването по параграф 2, буква а) трябва да бъде изпълнено най-късно до 31 декември 2040 г. Проектите, за които оценката на въздействието върху околната среда е започнала до 18 юли 2024 г., се изключват от това задължение. 6. Изискванията, посочени в параграфи 2 и 4, не се прилагат за изолирани мрежи. 7. ►C1 Без да се засяга параграф 6, по искане на държава членка, в надлежно обосновани случаи, Комисията приема актове за изпълнение за предоставяне на освобождавания по отношение на изискванията, посочени в параграфи 2 — 5, на основание специфични географски или значителни физически ограничения ◄ отрицателен резултат от социално-икономически анализ на разходите и ползите или значително отрицателно въздействие върху околната среда или биологичното разнообразие. Всяко такова искане се обосновава в достатъчна степен. Искането за освобождаване се координира със съседната държава членка или съседните държави членки в случай на трансгранични участъци. Съседните държави членки могат да предоставят становище на държавата членка, която иска освобождаването. Държавата членка прилага към искането си становищата на съседните държави членки. Държава членка може да поиска предоставянето на няколко освобождавания в едно искане. Комисията оценява искането в светлината на предоставената обосновка, както и по отношение на значителното му въздействие върху оперативната съвместимост и непрекъснатостта на железопътната мрежа, когато е уместно. Комисията надлежно взема предвид становищата на засегнатите съседни държави членки. Комисията може да поиска допълнителна информация от държавата членка не по-късно от 30 календарни дни след получаване на искането съгласно първа алинея. Ако Комисията счете, че предоставената информация е недостатъчна, тя може да поиска от държавата членка да допълни тази допълнителна информация в срок от 30 календарни дни от получаването на допълнителната информация. Комисията взема решение относно поисканото освобождаване не по-късно от шест месеца след получаването на искането съгласно първа алинея или, в случай че засегнатите държави членки са предоставили допълнителна информация съгласно трета алинея, не по-късно от четири месеца след последното получаване на такава информация, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна. При липса на изрично решение на Комисията в рамките на тези срокове, освобождаването се счита за предоставено. Комисията информира другите държави членки за освобождаванията, предоставени съгласно настоящия член. Член 16 Изисквания към транспортната инфраструктура на основната мрежа и разширената основна мрежа 1. Държавите членки гарантират, че железопътната инфраструктура на основната мрежа и разширената основна мрежа е в съответствие с член 15, параграф 1. 2. Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2040 г. железопътната инфраструктура на разширената основна мрежа, с изключение на връзките, посочени в член 14, параграф 1, буква г), за линии, които са част от мрежата за товарен превоз: a) отговаря на изискванията, посочени в член 15, параграф 2, букви а) и б); б) дава възможност, без специално разрешение, за експлоатацията на товарни влакове с дължина на влака най-малко 740 m (включително локомотива или локомотивите). Това изискване е изпълнено, ако са спазени поне следните условия: ▼C1 i) на двойните линии — най-малко един влаков маршрут на два часа и посока и не по-малко от 24 влакови маршрута дневно може да се разпределят за товарни влакове с дължина най-малко 740 m, ако това е поискано от железопътно предприятие; ii) на единичните линии — най-малко един влаков маршрут на три часа и посока и не по-малко от 12 влакови маршрута дневно може да се разпределят за товарни влакове с дължина най-малко 740 m, ако това е поискано от железопътно предприятие; и в) за железопътни участъци, свързващи мултимодалните товарни терминали на два градски възела или мултимодалния товарен терминал на градски възел и гранично-пропускателен пункт, над 75 % от дължината на всеки железопътен участък е проектиран за скорост от най-малко 100 km/h за товарни влакове по товарните линии на разширената основна мрежа. ▼B 3. Държавите членки гарантират, че в случай на изграждане на нова линия по железопътната инфраструктура на разширената основна мрежа изискването по член 15, параграф 2, буква а) трябва да бъде изпълнено до 31 декември 2030 г. Проектите, за които оценката на въздействието върху околната среда е започнала до 18 юли 2024 г., се изключват от това задължение. 4. Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2040 г. железопътната инфраструктура на разширената основна мрежа, с изключение на връзките, посочени в член 14, параграф 1, буква г), за линии, които са част от мрежата за пътнически превоз: a) отговаря на изискванията, определени в член 15, параграф 2, буква а), за пътническите линии на разширената основна мрежа; и ▼C1 б) за железопътни участъци, свързващи мултимодалните пътнически центрове на два градски възела или мултимодалните пътнически центрове на градски възел и гранично-пропускателен пункт, над 75 % от дължината на всеки железопътен участък е проектирана за скорост от най-малко 160 km/h за пътнически влакове по пътническите линии на разширената основна мрежа. ▼B 5. Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2040 г. железопътната инфраструктура на разширената основна мрежа по връзките, посочени в член 14, параграф 1, буква г), отговаря на изискванията, определени в член 15, параграф 2, букви а) и б) и в параграф 2, буква б) от настоящия член, освен в случаите, когато по отношение на изискванията, определени в параграф 2, буква б) от настоящия член, е било предоставено освобождаване от прилагането на член 38, параграф 3 съгласно член 38, параграф 4. 6. Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2030 г. железопътната инфраструктура на основната мрежа, с изключение на връзките, посочени в член 14, параграф 1, буква г): a) за линии, които са част от мрежата за товарен превоз: отговаря на изискванията, определени в параграф 2, букви а), б) и в) от настоящия член; и б) за линии, които са част от мрежата за превоз на пътници: отговаря на изискванията, определени в член 15, параграф 2, буква а). 7. Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2040 г. железопътната инфраструктура, която е част от основната мрежа за превоз на пътници, с изключение на връзките, посочени в член 14, параграф 1, буква г), отговаря на изискването, определено в параграф 4, буква б) от настоящия член. 8. Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2040 г. линиите за товарен превоз, които са част от железопътната инфраструктура на основната мрежа или разширената основна мрежа, включително връзките, посочени в член 14, параграф 1, буква г), позволяват движението на товарни влакове, превозващи стандартни полуремаркета с височина до 4 m, натоварени на височина най-малко 27 сантиметра над нивото на релсите по европейските транспортни коридори на тяхна територия. Това изискване се счита за изпълнено, ако за всеки европейски транспортен коридор на територията на държавата членка са изпълнени най-малко следните условия: a) има поне една пряка линия, отговаряща на това изискване, която позволява непрекъсната експлоатация на влакове на територията на държава членка и по трансгранични линии с всяка съседна държава членка; б) има поне една пряка линия, отговаряща на това изискване, до поне един железопътно-автомобилен терминал или един мултимодален товарен терминал, разположен във или в съседство с морско пристанище, което е част от европейския транспортен коридор на територията на държава членка; и в) има поне една пряка линия, отговаряща на това изискване, до поне една от тези крайни точки, ако една или повече крайни точки на даден коридор са разположени на територията на държава членка. За трансграничните участъци определянето на съответните линии се извършва в съгласие със засегнатите съседни държави членки. Най-късно до 19 юли 2027 г. държавите членки уведомяват Комисията за съответните линии. 9. Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2030 г. железопътната инфраструктура на основната мрежа по връзките, посочени в член 14, параграф 1, буква г), отговаря на изискванията, определени в член 15, параграф 2, букви а) и б) и в параграф 2, буква б) от настоящия член, освен в случаите, когато по отношение на изискванията, определени в параграф 2, буква б) от настоящия член, Комисията е предоставила освобождаване от прилагането на член 38, параграф 3 съгласно член 38, параграф 4. 10. Изискванията, посочени в параграфи 2 — 9, не се прилагат за изолирани мрежи. 11. Без да се засяга параграф 10, по искане на държава членка, в надлежно обосновани случаи, Комисията приема актове за изпълнение за предоставяне на освобождавания по отношение на изискванията, посочени в настоящия член, на основание специфични географски или значителни физически ограничения, отрицателен резултат от социално-икономически анализ на разходите и ползите или значително отрицателно въздействие върху околната среда или биологичното разнообразие. Всяко такова искане се обосновава в достатъчна степен. Искането за освобождаване се координира със съседната държава членка или съседните държави членки в случай на трансгранични участъци. Съседните държави членки могат да предоставят становище на държавата членка, която иска освобождаването. Държавата членка прилага към искането си становищата на съседните държави членки. Държава членка може да поиска предоставянето на няколко освобождавания в едно искане. Комисията оценява искането в светлината на предоставената обосновка, както и по отношение на значителното му въздействие върху оперативната съвместимост и непрекъснатостта на железопътната мрежа, когато е уместно. Комисията надлежно взема предвид становищата на засегнатите съседни държави членки. При оценяването на исканията за освобождаване от изискването, свързано с превоза на полуремаркета, посочено в параграф 8, Комисията взема предвид по-специално резултатите от социално-икономическия анализ на разходите и ползите, както и потенциалното прекъсване на услугите, причинено от необходимите работни дейности, необходими за изпълнението на това изискване. Когато оценява исканията за освобождаване от изискванията, предвидени в настоящия член за разширената основна мрежа, Комисията вземе предвид по-специално всяка голяма инвестиция, предприета от съответната държава членка по паралелна линия в непосредствена близост до тези, които ще бъдат новопостроени. Комисията може да поиска допълнителна информация от държавата членка не по-късно от 30 календарни дни след получаване на искането съгласно първа алинея. Ако Комисията счете, че предоставената информация е недостатъчна, тя може да поиска от държавата членка да допълни тази допълнителна информация в срок от 30 календарни дни от получаването на допълнителната информация. Комисията взема решение относно поисканото освобождаване не по-късно от шест месеца след получаването на искането съгласно първа алинея или, в случай че засегнатите държави членки са предоставили допълнителна информация съгласно трета алинея, не по-късно от четири месеца след последното получаване на такава информация, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна. При липса на изрично решение на Комисията в рамките на тези срокове, освобождаването се счита за предоставено. Комисията информира другите държави членки за освобождаванията, предоставени съгласно настоящия член. Член 17 Европейско стандартно номинално междурелсие 1. Държавите членки гарантират, че всяка нова железопътна линия на основната мрежа и на разширената основна мрежа, включително връзките, посочени в член 14, параграф 1, буква г), се предвижда да бъде изградена с европейско стандартно номинално междурелсие от 1435 mm. Това изискване се счита за изпълнено, когато влакове с междурелсие 1435 mm могат да се движат по инфраструктурата не по-късно от 31 декември 2030 г. за основната мрежа и не по-късно от 31 декември 2040 г. за разширената основна мрежа. За целите на настоящия член нова железопътна линия означава всяка линия, по която не са започнали строителни работи до 18 юли 2024 г. 2. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член държавите членки, на чиято територия към 18 юли 2024 г. не се планира свързване на нова железопътна линия към сухопътната граница на друга държава членка в съответствие с приложение I, изготвят план, определящ новата железопътна линия, която ще бъде изградена в съответствие с европейското стандартно номинално междурелсие от 1435 mm. Този план отчита въздействието върху оперативната съвместимост със съседната държава членка или държави членки, като взема предвид по-специално евентуалното преминаване към стандартно номинално междурелсие на съществуващите железопътни линии към европейското стандартно номинално междурелсие от 1435 mm в съответствие с параграф 3 от настоящия член. Планът включва социално-икономически анализ на разходите и ползите, обосноваващ решението на държавата членка, когато е уместно, да не изгражда нова железопътна инфраструктура с европейско стандартно номинално междурелсие от 1435 mm, и оценка на въздействието върху оперативната съвместимост. Този план се представя на Комисията до 19 юли 2026 г. 3. Държавите членки, чиято съществуваща железопътна мрежа или част от нея е с междурелсие, различно от европейското стандартно номинално междурелсие от 1435 mm, до 19 юли 2026 г., извършват оценка, в която се посочват съществуващите железопътни линии, разположени по европейските транспортни коридори, с оглед евентуалното им преминаване към европейското стандартно номинално междурелсие от 1435 mm. Оценката се координира със съседната държава членка или държави членки в случай на трансгранични участъци. Оценката включва социално-икономически анализ на разходите и ползите по отношение на осъществимостта на евентуалното преминаване към европейското стандартно номинално междурелсие от 1435 mm и оценка на въздействието върху оперативната съвместимост. Въз основа на оценката по първа алинея държавите членки изготвят план за преминаване към европейското стандартно номинално междурелсие от 1435 mm, когато е целесъобразно, най-късно една година след приключването на оценката, в който се посочват съществуващите железопътни линии, разположени по европейските транспортни коридори, които ще преминат към европейското стандартно номинално междурелсие от 1435 mm, и се посочва графикът за това преминаване. Първа и втора алинея се прилагат mutatis mutandis за железопътните линии, за които строителните работи са започнали към 18 юли 2024 г. 4. Приоритетите за планирането на инфраструктурата и инвестициите, произтичащо от плановете, посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член, се включват в първия работен план на европейския координатор за европейските транспортни коридори, от който са част товарните железопътни линии с междурелсие, различно от това на стандартното европейско номинално междурелсие, в съответствие с член 54. 5. По искане на държава членка, в надлежно обосновани случаи, Комисията приема актове за изпълнение за предоставяне на временно освобождаване от изискванията, посочени в параграф 1, за нови железопътни линии от основната мрежа и разширената основна мрежа или за част от нея въз основа на отрицателен резултат от социално-икономически анализ на разходите и ползите. Всяко искане за освобождаване се основава на достатъчна обосновка. Исканията за освобождаване се координират със съседната държава членка или съседните държави членки в случай на трансгранични участъци. Съседните държави членки могат да предоставят становище на държавата членка, която иска освобождаването. Държавата членка прилага към искането си становищата на съседните държави членки. Държава членка може да поиска предоставянето на няколко освобождавания в едно искане. Комисията оценява искането в светлината на предоставената обосновка, както и по отношение на значителното му въздействие върху оперативната съвместимост и непрекъснатостта на железопътната мрежа, когато е уместно. Комисията надлежно взема предвид становищата на засегнатите съседни държави членки. Комисията може да поиска допълнителна информация от държавата членка не по-късно от 30 календарни дни след получаване на искането съгласно първа алинея. Ако Комисията счете, че предоставената информация е недостатъчна, тя може да поиска от държавата членка да допълни тази допълнителна информация в срок от 30 календарни дни от получаването на допълнителната информация. Комисията взема решение относно поисканото освобождаване не по-късно от шест месеца след получаването на искането съгласно първа алинея или, в случай че засегнатите държави членки са предоставили допълнителна информация съгласно трета алинея, не по-късно от четири месеца след последното получаване на такава информация, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна. В решението се посочва срокът, за който е предоставено освобождаването. Комисията информира другите държави членки за освобождаванията, предоставени съгласно настоящия член. Член 18 Европейска система за управление на железопътното движение 1. Държавите членки гарантират, че: a) Железопътната инфраструктура на разширената основна мрежа е оборудвана с ERTMS до 31 декември 2040 г., а на широкообхватната мрежа — до 31 декември 2050 г., с изключение на връзките, посочени в член 14, параграф 1, буква г), като същевременно се гарантира синхронизирано и хармонизирано внедряване на ERTMS по железопътната линия и във влаковете; и б) ERTMS е внедрена по връзките, посочени в член 14, параграф 1, буква г), от разширената основна мрежа до 31 декември 2040 г., а от широкообхватната мрежа — до 31 декември 2050 г., когато такова оборудване се счита за необходимо от съответната държава членка в координация със съответните заинтересовани страни, по-специално управителя на инфраструктурата. 2. Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2030 г.: a) железопътната инфраструктура на основната мрежа, с изключение на връзките, посочени в член 14, параграф 1, буква г), отговаря на изискванията, определени в параграф 1; и б) ERTMS е внедрена по връзките, посочени в член 14, параграф 1, буква г) от основната мрежа, когато такова оборудване се счита за необходимо от съответната държава членка в координация със съответните заинтересовани страни, по-специално управителя на инфраструктурата. 3. Държавите членки гарантират, че системите от клас В са изведени от експлоатация не по-късно от 31 декември 2040 г. по основната мрежа, не по-късно от 31 декември 2045 г. по разширената основна мрежа и не по-късно от 31 декември 2050 г. по широкообхватната мрежа, при условие че е осигурено подходящо ниво на безопасност, с изключение на участъците в градските възли, използвани и от крайградските пътнически влакове, оборудвани със специални системи за влакова защита от клас В. 4. Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2050 г. железопътната инфраструктура на основната мрежа, разширената основна мрежа и широкообхватната мрежа е оборудвана с основана на радиосистема ERTMS. 5. Държавите членки гарантират, че основаната на радиосистема ERTMS се внедрява по железопътната инфраструктура на основната мрежа, разширената основна мрежа и широкообхватната мрежа от 31 декември 2030 г. — в случай на изграждане на нова линия, или от 31 декември 2040 г. — в случай на модернизиране на системата за сигнализация. 6. Държавите членки гарантират, че основаната на радиосистема ERTMS е внедрена до 31 декември 2050 г. за връзките, посочени в член 14, параграф 1, буква г), на основната мрежа, разширената основна мрежа и широкообхватната мрежа, когато това оборудване се счита за необходимо от съответната държава членка в координация с управителя на инфраструктурата и други съответни заинтересовани страни. В случай на изграждане на нова линия, внедряването се гарантира от 31 декември 2030 г. 7. Изискванията, посочени в параграфи 1 — 6, не се прилагат за изолирани мрежи. 8. Без да се засяга параграф 7, по искане на държава членка, в надлежно обосновани случаи, Комисията приема актове за изпълнение за предоставяне на освобождавания по отношение на изискванията, посочени в параграфи 1 — 6. Всяко искане за освобождаване от спазване на изискване се основава на отрицателен резултат от социално-икономически анализ на разходите и ползите и оценка на въздействието върху оперативната съвместимост. Всяко такова искане се обосновава в достатъчна степен. Искането за освобождаване се координира със съседната държава членка или съседните държави членки в случай на трансгранични участъци. Съседните държави членки могат да предоставят становище на държавата членка, която иска освобождаването. Държавата членка прилага към искането си становищата на съседните държави членки. Държава членка може да поиска предоставянето на няколко освобождавания в едно искане. Поисканите освобождавания отговарят на изискванията на Директива (ЕС) 2016/797. Комисията оценява искането в светлината на обосновката, предоставена съгласно първа алинея, както и по отношение на значителното му въздействие върху оперативната съвместимост. Комисията надлежно взема предвид становищата на засегнатите съседни държави членки. Комисията може да поиска допълнителна информация от държавата членка не по-късно от 30 календарни дни след получаване на искането съгласно първа алинея. Ако Комисията счете, че предоставената информация е недостатъчна, тя може да поиска от държавата членка да допълни тази допълнителна информация в срок от 30 календарни дни от получаването на допълнителната информация. Комисията взема решение относно поисканото освобождаване не по-късно от шест месеца след получаването на искането съгласно първа алинея или, в случай че засегнатите държави членки са предоставили допълнителна информация съгласно трета алинея, не по-късно от четири месеца след последното получаване на такава информация, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна. При липса на изрично решение на Комисията в рамките на тези срокове, освобождаването се счита за предоставено. Комисията информира другите държави членки за освобождаванията, предоставени съгласно настоящия член. Член 19 Оперативни приоритети 1. Управлението на железопътния товарен превоз полага всички възможни усилия, за да гарантира до 31 декември 2030 г., че по европейските транспортни коридори качеството на услугите, предоставяни на железопътните предприятия, и техническите и оперативните изисквания за използване на инфраструктурата не възпрепятстват оперативната ефективност на услугите за железопътен товарен превоз по европейските транспортни коридори да постигне следните целеви стойности: ▼C1 а) за всеки вътрешен трансграничен участък времето за престой на всички товарни влакове, пресичащи границата между две държави членки, не надвишава средно 25 минути, с изключение на участъците, в които се извършва промяна на междурелсието или когато проверките на границата, извършвани където контролът във влаковете все още не е премахнат в изпълнение на точка 1.2 от приложение VI към Регламент (ЕС) 2016/399, не позволяват спазването на този срок; времето за престой на влака в трансграничен участък означава общото допълнително време за преминаване, което може да се дължи на съществуването на граничния преход, независимо от процедурите или съображенията от инфраструктурно, оперативно, техническо и административно естество; времето за престой не включва времето, което не се дължи на граничния преход, като оперативни процедури, извършвани в съоръжения, разположени в близост до граничния преход, които обаче не са тясно свързани с него; и ▼B б) най-малко 75 % от товарните влакове, пресичащи поне една граница по европейски транспортен коридор, пристигат на местоназначението си или до външната граница на Съюза — ако местоназначението им е извън Съюза — в определеното им време по график или със закъснение от по-малко от 30 минути по причини, дължащи се на управителя(ите) на инфраструктурата на Съюза; закъснения, възникващи във и дължащи се на трети държави, прекосявани от товарните влакове, не се вземат предвид. 2. Държавите членки полагат всички възможни усилия, за да гарантират, че до 31 декември 2030 г. за линиите за товарен превоз по основната мрежа, до 31 декември 2040 г. за линиите за товарен превоз по разширената основна мрежа и до 31 декември 2050 г. за линиите за товарен превоз по широкообхватната мрежа, посочени в член 15, параграф 3, се прилагат следните условия: ▼C1 а) на двойните линии — най-малко два влакови маршрута на час и посока могат да се разпределят на товарни влакове с дължина най-малко 740 m (включително локомотива или локомотивите); и б) на единичните линии — най-малко един влаков маршрут на два часа и посока може да се разпредели на товарни влакове с дължина най-малко 740 m (включително локомотива или локомотивите). ▼B Член 20 Допълнителни приоритети за развитието на железопътната инфраструктура При насърчаването на проекти от общ интерес, свързани с железопътната инфраструктура, и в допълнение към общите приоритети, посочени в членове 12 и 13, приоритет има следното: a) преминаването към европейското стандартно номинално междурелсие от 1435 mm, когато е приложимо; б) смекчаването на въздействието на шума и вибрациите, предизвикани от железопътния транспорт, по-специално чрез мерки за подвижния състав и инфраструктурата, включително шумозащитни екрани; в) подобряването на безопасността на железопътните прелези; г) където е приложимо, свързването на железопътната транспортна инфраструктура с пристанищната инфраструктура на вътрешните водни пътища; д) след извършване на социално-икономически анализ на разходите и ползите, разработването на инфраструктура за дължина на влаковете над 740 m и до 1500 m и 25,0 тона натоварване на колоос при изграждането и модернизацията на железопътни линии, подходящи за товарен превоз; е) разработването и внедряването на новаторски технологии за железопътния транспорт, като се използва по-специално дейността на съвместното предприятие „Shift2Rail“ и съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“, по-специално автоматичната експлоатация на влаковете, усъвършенстваното управление на движението и цифровата свързаност за пътници чрез ERTMS и цифровото автоматично скачване, свързаността чрез 5G и сателит и инерционни измервателни единици за единиците за геопозициониране на ERTMS; ж) при изграждане или обновяване на железопътната инфраструктура, обезпечаването на непрекъснатост и достъпност на пешеходни и велосипедни алеи и изграждането на места за паркиране на велосипеди в близост до гарите с цел насърчаване на активните видове транспорт; з) разработването на новаторски технологии за алтернативни горива за железниците, като влакове, задвижвани с водород и акумулаторни батерии, за участъци и железопътни маршрути за достъп, които са освободени от изискването за електрификация; ▼C1 и) за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, осигуряването на стандарт за гарантиране на движението на товарни влакове, превозващи стандартни полуремаркета с височина до 4 метра, натоварени на височина 33 cm, без да се изисква допълнително разрешение за извършване на услуги; и й) преминаване към двойни линии в участъците с недостатъчен капацитет, при които има ограничения в пропускателната способност. ▼B РАЗДЕЛ 2 Транспортна инфраструктура на вътрешните водни пътища Член 21 Инфраструктурни компоненти 1. Инфраструктурата на вътрешните водни пътища обхваща по-специално: a) реки; б) канали; в) езера и лагуни; г) съответната инфраструктура като шлюзове, подемни съоръжения, мостове, водохранилища и свързаните с тях мерки за предотвратяване и смекчаване на въздействието на наводнения и засушавания, които могат да окажат положително въздействие върху корабоплаването по вътрешните водни пътища; д) водни пътища за достъп и връзки от „последната миля“ с мултимодални товарни терминали, свързани с вътрешни водни пътища, по-специално в пристанища по вътрешните водни пътища и морски пристанища; е) места за акостиране и почивка; ж) пристанища по вътрешните водни пътища, включително основна пристанищна инфраструктура под формата на вътрешни басейни, кейови стени, котвени стоянки, кейове, докове, диги, насипи, платформи, пресушаване на земя от морето, както и инфраструктурата, необходима за транспортни операции в пристанищната зона и извън нея; з) свързано оборудване, посочено в параграф 2; и) ИКТ системи за транспорта, включително речни информационни услуги (RIS); й) връзки на пристанищата по вътрешните водни пътища с останалите видове транспорт в трансевропейската транспортна мрежа; к) инфраструктура, свързана със съоръжения за алтернативни горива; и л) инфраструктура, необходима за операции с нулеви отпадъци и мерки за кръгова икономика. 2. Оборудването, свързано с инфраструктурата на вътрешните водни пътища, може да включва оборудване за товарене и разтоварване на товари и съхранение на стоки в пристанищата по вътрешните водни пътища. Свързаното оборудване може да включва по-специално задвижващи и операционни системи, които намаляват замърсяването, като замърсяването на водата и въздуха, енергопотреблението и въглеродната интензивност. То може да включва и приемни съоръжения за отпадъци, брегови съоръжения за електроснабдяване и друга инфраструктура за алтернативни горива за доставка и генериране, както и съоръжения за разбиване на лед, хидроложки изследвания, както и за драгажни работи по фарватера, пристанището и на подходите към него, за да се осигури корабоплаване през цялата година. 3. Пристанище по вътрешните водни пътища е част от широкообхватната мрежа, когато отговаря на следните условия: a) има над 500 000 тона годишен обем на претоварените товари, като общият годишен обем на претоварените товари се основава на най-актуалната тригодишна средна стойност, базирана на статистически данни, публикувани от Евростат; и б) намира се в мрежата на вътрешните водни пътища на трансевропейската транспортна мрежа. Член 22 Изисквания към транспортната инфраструктура на широкообхватната мрежа 1. Държавите членки гарантират, че пристанищата по вътрешните водни пътища от широкообхватната мрежа до 31 декември 2050 г.: a) са свързани с пътната или железопътната инфраструктура; б) предлагат поне един мултимодален товарен терминал, отворен за всички оператори и ползватели по недискриминационен начин, и прилагат прозрачни и недискриминационни такси; и в) са оборудвани със съоръжения за подобряване на екологичните показатели на корабите в пристанищата, което може да включва приемни съоръжения за отпадъци, съоръжения за обезгазяване, мерки за намаляване на шума, както и мерки за намаляване на замърсяването на въздуха и водата. 2. Държавите членки гарантират, че в пристанищата по вътрешните водни пътища е разгърната инфраструктура за алтернативни горива в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/1804. Член 23 Изисквания към транспортната инфраструктура на основната мрежа 1. Държавите членки гарантират, че пристанищата по вътрешните водни пътища от основната мрежа са в съответствие с член 22, параграф 2 и отговарят на изискванията, определени в член 22, параграф 1, букви а) и б), до 31 декември 2030 г., както и на тези в член 22, параграф 1, буква в) до 31 декември 2040 г. 2. Държавите членки гарантират, че мрежата на вътрешните водни пътища, включително връзките, посочени в член 21, параграф 1, буква д), се поддържа, за да се обезпечи ефикасно, надеждно и безопасно корабоплаване за ползвателите, като се гарантира изпълнението на минималните изисквания за водните пътища и минималните изисквания за нивата на обслужване, определени в параграф 3 от настоящия член (добрите условия за корабоплаване). Държавите членки предотвратяват влошаването на добрите условия за корабоплаване, както и влошаването на текущото състояние на онези части от мрежата, които вече надхвърлят тези минимални изисквания до 18 юли 2024 г. 3. До 31 декември 2030 г. държавите членки гарантират по-специално, че: a) реките, каналите, езерата, лагуните, пристанищата по вътрешните водни пътища и маршрутите за достъп до тях имат дълбочина на плавателния канал от най-малко 2,5 m и минимална височина под неотваряеми мостове от най-малко 5,25 m при определени референтни водни нива, които се превишават в определен средностатистически брой дни в годината. б) Държавите членки публикуват на уебсайт, който е достъпен за обществеността, броя дни в годината, както е посочен в буква а), през които действителното водно ниво надвишава или не достига определеното референтно водно ниво за дълбочината на навигационния канал, както и средния период на чакане при всеки шлюз; в) операторите на шлюзове гарантират, че шлюзовете се управляват и поддържат по такъв начин, че времето за чакане да е сведено до минимум; и г) реките, каналите, езерата и лагуните са оборудвани с RIS за всички услуги в съответствие с Директива 2005/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 25 ), така че да се предоставя информация в реално време на ползвателите зад граница. За целите на буква а) от настоящия параграф референтните водни нива се установяват въз основа на броя дни в годината, в които действителното водно ниво е надвишило определеното референтно водно ниво. След одобрение от заинтересованите държави членки в съответствие с член 172, втора алинея от ДФЕС, Комисията приема актове за изпълнение, които се разработват в тясно сътрудничество с тези държави членки, в консултация със заинтересованите европейски координатори и ако е приложимо — в консултация с комисиите за речно корабоплаване, създадени с международни споразумения, определящи референтните водни нива, посочени в буква а) от настоящия параграф, за всеки коридор, воден път или участък от воден път. Тези актове за изпълнение са в съответствие с изискванията, определени в международните конвенции, в споразуменията, сключени между държавите членки, включително в правилата, приети от комисиите за речно корабоплаване, създадени с тези конвенции и споразумения. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 61, параграф 3 от настоящия регламент. 4. По искане на държава членка, в надлежно обосновани случаи, Комисията приема актове за изпълнение за предоставяне на освобождавания от изискванията, посочени в параграфи 2 и 3, за всеки воден път, а където е целесъобразно — за участък от воден път, на основание специфични географски или значителни физически ограничения, отрицателен резултат от социално-икономически анализ на разходите и ползите или значително отрицателно въздействие върху околната среда, биологичното разнообразие или културното наследство. Всяко такова искане се обосновава в достатъчна степен. Искането за освобождаване се координира със съседната държава членка или държави членки, когато е приложимо. Съседните държави членки могат да предоставят становище на държавата членка, която иска освобождаването. Държавата членка прилага към искането си становищата на съседните държави членки. Държава членка може да поиска предоставянето на няколко освобождавания в едно искане. Комисията оценява искането в светлината на обосновката, предоставена съгласно първа алинея. Комисията надлежно взема предвид становищата на засегнатите съседни държави членки. Комисията може да поиска допълнителна информация от държавата членка не по-късно от 30 календарни дни след получаване на искането съгласно първа алинея. Ако Комисията счете, че предоставената информация е недостатъчна, тя може да поиска от държавата членка да допълни тази допълнителна информация в срок от 30 календарни дни от получаването на допълнителната информация. Комисията взема решение относно поисканото освобождаване не по-късно от шест месеца след получаването на искането съгласно първа алинея или, в случай че засегнатите държави членки са предоставили допълнителна информация съгласно трета алинея, не по-късно от четири месеца след последното получаване на такава информация, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна. При липса на изрично решение на Комисията в рамките на тези срокове, освобождаването се счита за предоставено. Комисията информира другите държави членки за освобождаванията, предоставени съгласно настоящия член. Влошаването на изпълнението на минималните изисквания в резултат на пряко човешко действие или липса на старание при поддръжката на мрежата по вътрешните водни пътища не се счита за случай, при който се оправдава предоставянето на освобождаване от спазване на изискване. 5. В случай на непреодолима сила държавите членки възстановяват условията за корабоплаване до предишното им състояние веднага щом ситуацията позволява това. 6. Комисията може да приема насоки за осигуряване на съгласуван подход относно прилагането на добри условия за корабоплаване в Съюза. Тези насоки могат да обхващат по-специално: a) специфични параметри за свободно течащи реки; б) допълнителни параметри за навигационна широчина на канала; в) разгръщане на алтернативна енергийна инфраструктура за осигуряване на достъп до алтернативни горива по целия коридор; г) използване на цифрови приложения на мрежата и процеси за автоматизация; д) устойчивост на инфраструктурата към изменението на климата, природни опасности и причинени от човека бедствия или умишлени смущения; или е) въвеждане и популяризиране на нови технологии и иновации за енергийни горива и задвижващи системи с нулеви и ниски емисии на въглерод. Член 24 Допълнителни приоритети за развитие на инфраструктурата по вътрешните водни пътища При насърчаването на проекти от общ интерес, свързани с инфраструктурата по вътрешните водни пътища, и в допълнение към общите приоритети, посочени в членове 12 и 13, приоритет има следното: a) където е приложимо, постигане на по-високи стандарти за модернизиране на съществуващи водни пътища и за създаване на нови водни пътища с цел да се задоволи търсенето на пазара; б) мерки за предотвратяване и смекчаване на въздействието на наводнения и суши; в) подобряване на процесите на цифровизация и автоматизация, по-специално с оглед на повишаването на безопасността, сигурността и устойчивостта при транспорта по вътрешните водни пътища, включително в рамките на градските възли; г) модернизация и разширяване на капацитета на инфраструктурата, включително места за акостиране и почивка и техните услуги, необходими за мултимодални транспортни операции както в рамките на пристанищната зона, така и извън нея, и по протежение на водните пътища; д) насърчаване и разработване на мерки за подобряване на екологичните показатели на транспорта и транспортната инфраструктура по вътрешните водни пътища, включително кораби с нулеви и ниски емисии и мерки за смекчаване на въздействията върху водните обекти и зависимото от водата биологично разнообразие, в съответствие с приложимите изисквания съгласно правото на Съюза или съответните международни споразумения; е) разработване и използване на кораби с плитко газене по вътрешните водни пътища, подходящи за ниски водни нива; ж) при изграждане или обновяване на инфраструктурата на вътрешните водни пътища, обезпечаването на непрекъснатост и достъпност на пешеходни и велосипедни алеи с цел насърчаване на активните видове транспорт; з) насърчаване на действия за предотвратяване на влошаването на изискванията за водните пътища, включително средства за наблюдение на състоянието на фарватера; и и) когато е целесъобразно, подобряване на условията за корабоплаване по вътрешните водни пътища при изграждането на нови мостове или при обновяването на неотваряеми мостове, като се обръща специално внимание на светлия им вертикален габарит във връзка със съществуващите мостове на конкретен участък от водния път. РАЗДЕЛ 3 Инфраструктура за морски транспорт и европейското морско пространство Член 25 Инфраструктурни компоненти 1. Европейското морско пространство свързва и интегрира морските компоненти, описани в параграф 2, с наземната мрежа чрез създаването или модернизирането на морските маршрути на къси разстояния и чрез развитието на морските пристанища на територията на държавите членки и техните връзки с хинтерланда, включително географската зона на най-отдалечените региони, за да се осигури ефективна, жизнеспособна и устойчива интеграция с други видове транспорт. 2. Европейското морско пространство се състои от: a) инфраструктурата за морски транспорт в рамките на пристанищната зона на основната мрежа и широкообхватната мрежа, включително свързаността на хинтерланда; б) действия с по-широка полза, които не са свързани с конкретни пристанища и са от полза за европейското морско пространство и морската промишленост като цяло, например подкрепа за дейности, гарантиращи корабоплаване през цялата година (ледоразбиване), улесняване на прехода към устойчив морски транспорт, подобряване на полезните взаимодействия между транспорта и енергетиката, наред с другото чрез насърчаване на ролята на пристанищата като енергийни центрове и подпомагане на енергийния преход, както и ИКТ системи за транспорт и хидрографски проучвания; и в) насърчаване на устойчиви и издръжливи морски връзки на къси разстояния, по-специално тези, които концентрират товарните потоци, за да се намалят отрицателните външни последици, като например емисиите и задръстванията от автомобилния транспорт в рамките на Съюза, и тези, които подобряват достъпа до най-отдалечените и други отдалечени, островни и периферни региони чрез създаването или модернизирането на устойчиви, редовни и чести морски услуги. 3. Инфраструктурата за морски транспорт, посочена в параграф 2, буква а), включва по-специално: a) морски пристанища, включително инфраструктурата, необходима за транспортни операции в пристанищната зона; б) основна пристанищна инфраструктура като вътрешни басейни, кейови стени, котвени стоянки, платформи, кейове, докове, диги, насипи и пресушаване на земя от морето; в) морски канали; г) навигационни съоръжения; д) подходи към пристанища, фарватери и шлюзове; е) вълноломи; ж) връзките на пристанищата с трансевропейската транспортна мрежа; з) ИКТ системи за транспорта, включително единната европейска среда за морско информационно обслужване (EMSWe) и системата за контрол на движението на корабите и за информация (VTMIS); и) инфраструктура, свързана с алтернативни горива; й) свързаното оборудване, което може да включва по-специално оборудване за управление на движението и товарите, за намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда, включително за операции с нулеви отпадъци и мерки за кръгова икономика, за подобряване на енергийната ефективност, за намаляване на шума и за използване на алтернативни горива, както и оборудване, което да осигурява корабоплаване през цялата година, включително за ледоразбиване, за хидроложки проучвания, и за драгиране и опазване на пристанището и на подходите към него; и к) инфраструктура, улесняваща пристанищните дейности, свързани с енергията от възобновяеми източници, включително разположени в морето вятърни паркове. 4. Морско пристанище е част от широкообхватната мрежа, когато отговаря на поне едно от следните условия: a) общият му годишен обем на пътникопотока надвишава 0,1 % от общия годишен обем на пътникопотока на всички морски пристанища на Съюза, като референтната стойност за този общ обем е най-актуалната налична тригодишна средна стойност, базирана на статистически данни, публикувани от Евростат; б) общият му годишен обем на товарите — за обработка както на насипни, така и на пакетирани товари — надхвърля 0,1 % от съответния общ годишен обем на товара, обработван във всички морски пристанища на територията на Съюза, като референтната стойност за този общ обем е най-актуалната налична тригодишна средна стойност, базирана на статистически данни, публикувани от Евростат; в) общият му годишен обем на товарите — за обработка на насипни и/или на пакетирани товари — надхвърля 500 000 тона годишно, а приносът му за диверсификацията на енергийните доставки на ЕС и за ускоряването на внедряването на възобновяеми енергийни източници е една от основните дейности на пристанището, като референтната стойност за този общ обем е най-актуалната налична тригодишна средна стойност, базирана на статистически данни, публикувани от Евростат; г) намира се на остров и осигурява единствената точка за достъп до регион по NUTS 3 в широкообхватната мрежа по смисъла на член 3 от Регламент (ЕО) № 1059/2003; или д) намира се в най-отдалечен регион или периферна зона, извън радиус от 200 km от най-близката друга точка от широкообхватната мрежа. Член 26 Изисквания към транспортната инфраструктура на широкообхватната мрежа 1. Държавите членки гарантират, че: a) в морските пристанища от широкообхватната мрежа е разгърната инфраструктура за алтернативни горива в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/1804; б) морските пристанища от широкообхватната мрежа са оборудвани с необходимата инфраструктура за подобряване на екологичните характеристики на корабите в пристанищата, по-специално с приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби в съответствие с Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета ( 26 ); в) VTMIS и SafeSeaNet са внедрени в съответствие с Директива 2002/59/ЕО; и г) единната национална среда за морско информационно обслужване се реализира в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1239. 2. Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2050 г.: a) морските пристанища от широкообхватната мрежа с общ годишен обем на товарите над 2 милиона тона са свързани с железопътната и пътната инфраструктура и когато е възможно — с вътрешните водни пътища; референтната стойност за този общ обем е най-актуалната налична тригодишна средна стойност, базирана на статистически данни, публикувани от Евростат; б) всяко морско пристанище от широкообхватната мрежа, което обслужва превоз на товари, предлага най-малко един мултимодален товарен терминал, отворен за всички оператори и ползватели по недискриминационен начин, и което прилага прозрачни и недискриминационни такси; в) морските канали, фарватерите на пристанищата и устията, които свързват две морета или които предоставят достъп от морето до морски пристанища, съответстват най-малко на вътрешни водни пътища, които отговарят на изискванията на член 23; и г) морските пристанища от широкообхватната мрежа, свързани с вътрешните водни пътища, разполагат с капацитет за обработка на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища. Задължението за осигуряване на връзката, посочено в първа алинея, буква а), не се прилага, когато такава връзка е възпрепятствана от специфични географски или значителни физически ограничения. 3. По искане на държава членка, в надлежно обосновани случаи, Комисията приема актове за изпълнение за предоставяне на освобождавания от минималните изисквания, посочени в параграф 2, на основание специфични географски или значителни физически ограничения, отрицателен резултат от социално-икономически анализ на разходите и ползите или значително отрицателно въздействие върху околната среда или биологичното разнообразие. Всяко такова искане се обосновава в достатъчна степен. Държава членка може да поиска предоставянето на няколко освобождавания в едно искане. Комисията оценява искането в светлината на обосновката, предоставена съгласно първа алинея. Комисията може да поиска допълнителна информация от държавата членка не по-късно от 30 календарни дни след получаване на искането съгласно първа алинея. Ако Комисията счете, че предоставената информация е недостатъчна, тя може да поиска от държавата членка да допълни тази допълнителна информация в срок от 30 календарни дни от получаването на допълнителната информация. Комисията взема решение относно поисканото освобождаване не по-късно от шест месеца след получаването на искането съгласно първа алинея или, в случай че засегнатите държави членки са предоставили допълнителна информация съгласно трета алинея, не по-късно от четири месеца след последното получаване на такава информация, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна. При липса на изрично решение на Комисията в рамките на тези срокове, освобождаването се счита за предоставено. Комисията информира другите държави членки за освобождаванията, предоставени съгласно настоящия член. Член 27 Изисквания към транспортната инфраструктура на основната мрежа 1. Държавите членки гарантират, че инфраструктурата за морски транспорт на основната мрежа е в съответствие с член 26, параграф 1. 2. Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2030 г. инфраструктурата за морски транспорт на основната мрежа е приведена в съответствие с изискванията, посочени в член 26, параграф 2. 3. По искане на държава членка, в надлежно обосновани случаи, Комисията приема актове за изпълнение за предоставяне на освобождавания от минималните изисквания, посочени в параграф 2, на основание специфични географски или значителни физически ограничения, отрицателен резултат от социално-икономически анализ на разходите и ползите или значително отрицателно въздействие върху околната среда или биологичното разнообразие. Всяко такова искане се обосновава в достатъчна степен. Държава членка може да поиска предоставянето на няколко освобождавания в едно искане. Комисията оценява искането в светлината на обосновката, предоставена съгласно първа алинея. Комисията може да поиска допълнителна информация от държавата членка не по-късно от 30 календарни дни след получаване на искането съгласно първа алинея. Ако Комисията счете, че предоставената информация е недостатъчна, тя може да поиска от държавата членка да допълни тази допълнителна информация в срок от 30 календарни дни от получаването на допълнителната информация. Комисията взема решение относно поисканото освобождаване не по-късно от шест месеца след получаването на искането съгласно първа алинея или, в случай че засегнатите държави членки са предоставили допълнителна информация съгласно трета алинея, не по-късно от четири месеца след последното получаване на такава информация, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна. При липса на изрично решение на Комисията в рамките на тези срокове, освобождаването се счита за предоставено. Комисията информира другите държави членки за освобождаванията, предоставени съгласно настоящия член. Член 28 Допълнителни приоритети за развитието на морската инфраструктура и европейското морско пространство При насърчаването на проекти от общ интерес, свързани с морската инфраструктура и европейското морско пространство, и в допълнение към приоритетите, определени в членове 12 и 13, приоритет има следното: a) подобряване на достъпа по море, като вълноломи, морски канали, фарватери, шлюзове, драгиране и навигационни съоръжения; б) изграждане или модернизиране на основна пристанищна инфраструктура, като вътрешни басейни, инфраструктура за алтернативни горива, кейови стени, котвени стоянки, платформи, кейове, докове, диги, насипи и пресушаване на земя от морето; в) подобряване на инфраструктурата, свързваща различните видове транспорт, оборудването и системите, посочени в член 37, букви а), б) и г); както и модернизиране и разширяване на капацитета на железопътната инфраструктура, необходима за транспортни операции в пристанищната зона или в близост до нея, ако това е необходимо за свързване с трансевропейската железопътна мрежа; г) подобряване на процесите на цифровизация и автоматизация, по-специално с оглед повишаване на безопасността, сигурността, ефикасността и устойчивостта; д) въвеждане и насърчаване на нови технологии и иновации, както и на възобновяеми и нисковъглеродни горива; е) подобряване на устойчивостта на логистичните вериги и международната морска търговия, включително във връзка с адаптирането към изменението на климата; ж) мерки за намаляване на шума и за енергийна ефективност; з) насърчаване на кораби с нулеви и ниски емисии, обслужващи и експлоатиращи морски връзки на къси разстояния, и разработване на мерки за подобряване на екологичните показатели на морския транспорт за оптимизиране на посещенията на пристанища и веригата на доставките в съответствие с приложимите изисквания съгласно правото на Съюза или съответните международни споразумения, като например използването на схеми за екостимули; и) действия, свързани с насърчаването на действия с по-широка полза и на морски връзки на къси разстояния в рамките на европейското морско пространство, включително насърчаване на по-добър достъп до най-отдалечените региони и други отдалечени, островни и периферни региони; й) насърчаване на фериботния транспорт с нулеви и ниски емисии като устойчив вид пътнически транспорт; к) действия, целящи увеличаване на дела на товарните превози, включително за морските връзки на къси разстояния, които преминават от сухопътния и въздушния транспорт към морските или вътрешните водни пътища и железопътния транспорт, за да се намалят отрицателните външни разходи като емисии и задръствания; и л) подобряване на достъпа до най-отдалечените региони и други отдалечени, островни и периферни региони. РАЗДЕЛ 4 Пътна транспортна инфраструктура Член 29 Инфраструктурни компоненти 1. Пътната транспортна инфраструктура обхваща по-специално: a) пътища, в това число: i) мостове; ii) тунели; iii) кръстовища; ▼C1 iv. прелези; ▼B v) пътни възли; vi) твърди банкети; и vii) инфраструктура, чрез която се смекчава въздействието върху околната среда, включително решения за опазване на фауната или намаляване на шума; б) свързано оборудване, включително системи за претегляне в движение; в) цифрова инфраструктура и ИКТ системи за транспорта; г) маршрути за достъп до мултимодални товарни терминали; д) връзки на товарните терминали и логистичните платформи с останалите видове транспорт в трансевропейската транспортна мрежа; е) автогари; ж) инфраструктура, свързана със съоръжения за алтернативни горива; и з) зони за паркиране и почивка, включително безопасни и сигурни зони за паркиране за превозни средства с търговско предназначение. 2. Пътищата, на които се прави позоваване в параграф 1, буква а) от настоящия член и които са определени в картите в приложение I, са пътища, които играят важна роля в пътническия и товарния транспорт на далечни разстояния, интегрират основните градски и икономически центрове и осигуряват взаимносвързаност с други видове транспорт. 3. Оборудването, свързано с посочените в параграф 1, буква б) пътища, може да включва по-специално оборудване за управление на движението, за информация и пътна навигация, за налагане на такси за изминато разстояние или за ползване на пътя, за безопасност, за ограничаване на отрицателните последици за околната среда, за презареждане с гориво, а на превозните средства с алтернативно задвижване — със съответната електроенергия, и за безопасни и сигурни зони за паркиране на превозни средства с търговско предназначение. Член 30 Изисквания към транспортната инфраструктура на широкообхватната мрежа 1. Държавите членки гарантират, че: a) безопасността на пътната транспортна инфраструктура се гарантира, контролира и при необходимост — подобрява в съответствие с Директива 2008/96/ЕО; б) пътищата се проектират, изграждат или модернизират и поддържат при високи стандарти за качество и безопасност; в) пътищата се проектират, изграждат или модернизират и поддържат при високо ниво на опазване на околната среда, включително, според случая, чрез мерки за намаляване на шума и събиране, пречистване и изпускане на водния отток; г) пътните тунели с дължина над 500 m са в съответствие с Директива 2004/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 27 ); д) когато е приложимо, оперативната съвместимост на системите за електронно събиране на такси се осигурява в съответствие с Директива (ЕС) 2019/520 на Европейския парламент и на Съвета ( 28 ) и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията ( 29 ) и Делегиран регламент (ЕС) 2020/203 на Комисията ( 30 ); е) когато е приложимо, такси за изминато разстояние или такси за правото на ползване се начисляват в съответствие с Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 31 ); ж) всяка интелигентна транспортна система в пътната транспортна инфраструктура е в съответствие с Директива 2010/40/ЕС и се разполага по начин, съвместим с делегираните актове, приети съгласно тази директива; и з) по пътната мрежа е разгърната инфраструктура за алтернативни горива в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/1804. 2. Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2050 г. пътищата от широкообхватната мрежа, посочени в член 29, параграф 1, буква а), са приведени в съответствие със следните изисквания: a) пътят е специално проектиран, изграден или модернизиран за движение на автомобили; б) налични са зони за почивка на максимално разстояние 100 km една от друга, които осигуряват безопасно и достатъчно място за паркиране, и подходящи съоръжения, включително санитарни помещения, които отговарят на нуждите на многообразна работна сила; и в) инсталирани са системи за претегляне в движение средно на всеки 300 km в мрежата на дадена държава членка. За целите на първа алинея, буква в), когато се инсталират системи за претегляне в движение, държавите членки могат да се съсредоточат върху пътни участъци с висока интензивност на товарния трафик. Чрез системите за претегляне в движение е възможно идентифицирането на превозни средства и комбинации от превозни средства, които е вероятно да са надвишили максималното разрешено тегло, определено в Директива 96/53/ЕО. 3. Държавите членки гарантират разполагането или използването на средствата за откриване на събития или условия, свързани с безопасността, и събирането на съответните данни за пътното движение с цел предоставяне на обща минимална информация за движението, свързана с безопасността, както е определено в Делегиран регламент (ЕС) № 886/2013 на Комисията ( 32 ): a) за съществуващата инфраструктура на широкообхватната мрежа — до 31 декември 2030 г.; и б) за новата инфраструктура на широкообхватната мрежа — до 31 декември 2050 г. или, в случай че пътният участък е завършен преди това, до датата на завършването му. 4. ►C1 По искане на държава членка, в надлежно обосновани случаи, Комисията приема актове за изпълнение за предоставяне на освобождавания от изискването, определено в параграф 2 по отношение на пътища, за които интензивността на движението не надвишава 10 000 превозни средства на ден в двете посоки ◄ , или на основание специфични географски или значителни физически ограничения, отрицателен резултат от социално-икономически анализ на разходите и ползите или значително отрицателно въздействие върху околната среда или биологичното разнообразие. Всяко такова искане се обосновава в достатъчна степен, като се отчита също, че засегнатите инфраструктури подлежат на оценки на въздействието върху пътната безопасност, одити и инспекции на пътната безопасност, и когато е необходимо — на коригиращи действия в съответствие с Директива 2008/96/ЕО. Искането за освобождаване се координира със съседната държава членка или държави членки, когато е приложимо. Съседните държави членки могат да предоставят становище на държавата членка, която иска освобождаването. Държавата членка прилага към искането си становищата на съседните държави членки. Държава членка може да поиска предоставянето на няколко освобождавания в едно искане. Комисията оценява искането в светлината на обосновката, предоставена съгласно първа алинея. Комисията надлежно взема предвид становищата на засегнатите съседни държави членки. Комисията може да поиска допълнителна информация от държавата членка не по-късно от 30 календарни дни след получаване на искането съгласно първа алинея. Ако Комисията счете, че предоставената информация е недостатъчна, тя може да поиска от държавата членка да допълни тази допълнителна информация в срок от 30 календарни дни от получаването на допълнителната информация. Комисията взема решение относно поисканото освобождаване не по-късно от шест месеца след получаването на искането съгласно първа алинея или, в случай че засегнатите държави членки са предоставили допълнителна информация съгласно трета алинея, не по-късно от четири месеца след последното получаване на такава информация, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна. При липса на изрично решение на Комисията в рамките на тези срокове, освобождаването се счита за предоставено. Комисията информира другите държави членки за освобождаванията, предоставени съгласно настоящия член. Член 31 Изисквания към транспортната инфраструктура на основната мрежа и разширената основна мрежа ▼C1 1. Държавите членки гарантират, че пътната инфраструктура на основната мрежа и разширената основна мрежа е в съответствие с член 30, параграф 1. ▼B 2. Държавите членки гарантират, че пътищата, посочени в член 29, параграф 1, буква а), отговарят на следните изисквания до 31 декември 2030 г. за пътната инфраструктура на основната мрежа и до 31 декември 2040 г. за пътната инфраструктура на разширената основна мрежа: a) пътищата са специално проектирани, изградени или модернизирани за движение на автомобили; б) пътищата са снабдени, с изключение на специални места или на временни решения, с отделни пътни платна за двете посоки на движение, отделени едно от друго или чрез разделителна ивица, която не е предназначена за движение, или чрез други средства, осигуряващи еквивалентно ниво на безопасност; и в) пътищата не се пресичат на едно ниво нито с друг път, нито с железопътна или трамвайна линия, нито с велосипедна алея или пешеходна алея. 3. Държавите членки гарантират, че до 31 декември 2040 г. пътната инфраструктура на основната мрежа и разширената основна мрежа е в съответствие със следното: а) налични са зони за почивка по пътищата на основната мрежа и разширената основна мрежа на максимално разстояние 60 km една от друга, които осигуряват достатъчно и безопасно място за паркиране и подходящи съоръжения, включително санитарни помещения, които отговарят на нуждите на многообразна работна сила; и б) отговаря на изискванията, определени в член 30, параграф 2, буква в). 4. Държавите членки осигуряват до 31 декември 2040 г. развитието на безопасни и сигурни зони за паркиране покрай пътищата от основната мрежа и разширената основна мрежа или на разстояние до 3 km шофиране от най-близкия изход на пътя от трансевропейската мрежа, със средно максимално разстояние от 150 km между две такива зони, които осигуряват достатъчно място за паркиране за превозни средства с търговско предназначение и отговарят на изискванията, определени в член 8а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006. Държавите членки могат да се съсредоточат върху пътни участъци с висока интензивност на товарния трафик. 5. Държавите членки гарантират, че пътната инфраструктура отговаря на изискванията, посочени в член 30, параграф 3: a) за съществуващата инфраструктура на основната мрежа — до 31 декември 2025 г., и за съществуващата инфраструктура на разширената основна мрежа — до 31 декември 2030 г.; и б) за новата инфраструктура на основната мрежа — до 31 декември 2030 г., и за новата инфраструктура на разширената основна мрежа — до 31 декември 2040 г. или, в случай че пътният участък е завършен преди това, до датата на завършването му. 6. ►C1 По искане на държава членка, в надлежно обосновани случаи, Комисията приема актове за изпълнение за предоставяне на освобождавания от изискванията, определени в параграфи 2, 3 и 4 по отношение на пътища, за които интензивността на движението не надвишава 10 000 превозни средства на ден в двете посоки ◄ , или на основание специфични географски или значителни физически ограничения, отрицателен резултат от социално-икономически анализ на разходите и ползите или значително отрицателно въздействие върху околната среда или биологичното разнообразие. Всяко такова искане се обосновава в достатъчна степен, като се отчита също, че засегнатите инфраструктури подлежат на оценки, одити и инспекции на въздействието върху пътната безопасност, и когато е необходимо — на коригиращи действия в съответствие с Директива 2008/96/ЕО. Искането за освобождаване се координира със съседната държава членка или съседните държави членки в случай на трансгранични участъци. Съседните държави членки могат да предоставят становище на държавата членка, която иска освобождаването. Държавата членка прилага към искането си становищата на съседните държави членки. Държава членка може да поиска предоставянето на няколко освобождавания в едно искане. Комисията оценява искането в светлината на обосновката, предоставена съгласно първа алинея. Комисията надлежно взема предвид становищата на засегнатите съседни държави членки. Комисията може да поиска допълнителна информация от държавата членка не по-късно от 30 календарни дни след получаване на искането съгласно първа алинея. Ако Комисията счете, че предоставената информация е недостатъчна, тя може да поиска от държавата членка да допълни тази допълнителна информация в срок от 30 календарни дни от получаването на допълнителната информация. Комисията взема решение относно поисканото освобождаване не по-късно от шест месеца след получаването на искането съгласно първа алинея или, в случай че засегнатите държави членки са предоставили допълнителна информация съгласно трета алинея, не по-късно от четири месеца след последното получаване на такава информация, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна. При липса на изрично решение на Комисията в рамките на тези срокове, освобождаването се счита за предоставено. Комисията информира другите държави членки за освобождаванията, предоставени съгласно настоящия член. Член 32 Допълнителни приоритети за развитието на пътната инфраструктура При насърчаването на проекти от общ интерес, свързани с пътната инфраструктура, и в допълнение към общите приоритети, посочени в членове 12 и 13, приоритет има следното: ▼C1 a) подобряване и насърчаване на пътната безопасност, като се вземат предвид потребностите на уязвимите участници в движението и участниците в движението в цялото им разнообразие, по-специално лицата с намалена подвижност; ▼B б) намаляване на задръстванията по съществуващите пътища, по-специално чрез интелигентно управление на движението, включително динамични такси при задръствания или такси за изминато разстояние, които се различават в зависимост от времето на деня, седмицата или сезона; в) подобряване на процесите на цифровизация и автоматизация, въвеждане на новаторски технологии за подобряване на контрола на спазването на правната рамка на Съюза за автомобилния транспорт, включително интелигентни и автоматизирани инструменти за правоприлагане и комуникационна инфраструктура; г) при изграждане или обновяване на пътната инфраструктура, обезпечаване на непрекъснатост и достъпност на пешеходни и велосипедни алеи с цел насърчаване на активните видове транспорт и подобряване, където е приложимо, на инфраструктурата за активна мобилност; и д) разработване на безопасни и сигурни зони за паркиране, осигуряващи достатъчно място за паркиране за превозни средства с търговско предназначение и отговарящи на изискванията, посочени в член 8а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 относно широкообхватната мрежа. РАЗДЕЛ 5 Инфраструктура за въздушния транспорт Член 33 Инфраструктурни компоненти 1. Инфраструктурата за въздушния транспорт обхваща по-специално: a) въздушното пространство, маршрутите и въздушните пътища; б) летищата, включително инфраструктурата и оборудването, необходими за наземни и транспортни операции в района на летището, и вертипортовете; в) връзките на летищата с останалите видове транспорт в трансевропейската транспортна мрежа; г) системите за УВД/АНО и свързаното с тях оборудване, включително космическо оборудване; д) инфраструктура, свързана с алтернативни горива, и електрозахранване на спрели въздухоплавателни средства; е) инфраструктурата за производство на алтернативни горива на място и подобряване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите, които оказват въздействие върху климата, околната среда, и шумовите емисии от летищата или свързаните с тях летищни операции, като наземно обслужване, експлоатация на въздухоплавателни средства и наземен пътнически транспорт; ж) инфраструктурата, използвана за разделно събиране на отпадъци, предотвратяване на отпадъците и дейности в областта на кръговата икономика; и з) космодрумите. 2. Летище е част от широкообхватната мрежа, когато отговаря на поне едно от следните условия: a) за товарни летища — общият годишен обем на товарите е най-малко 0,2 % от общия годишен обем на товарите на всички летища на територията на Съюза; б) за пътнически летища — общият годишен обем на пътникопотока е най-малко 0,1 % от общия годишен обем на пътникопотока на всички летища на територията на Съюза, освен в случаите, когато въпросното летище се намира извън радиус от 100 km от най-близкото летище на широкообхватната мрежа или извън радиус от 200 km, когато в региона, където то се намира, е налице високоскоростна железопътна линия. Общият годишен обем на пътникопотока и общият годишен обем на товарите се основава на най-актуалната тригодишна средна стойност, базирана на статистически данни, публикувани от Евростат. Член 34 Изисквания към транспортната инфраструктура на основната мрежа и широкообхватната мрежа 1. Държавите членки гарантират, че: a) летищата на трансевропейската транспортна мрежа с общ годишен обем на пътникопотока над 12 милиона пътници са свързани с трансевропейската железопътна мрежа, включително с високоскоростната железопътна мрежа, където е възможно, като се създава възможност за услуги на дълги разстояния до 31 декември 2040 г., с изключение на случаите, когато такива връзки са възпрепятствани от специфични географски или значителни физически ограничения; б) летищата от трансевропейската транспортна мрежа с общ годишен обем на пътникопотока над четири милиона и по-малко от 12 милиона пътници са свързани с трансевропейската железопътна мрежа или — когато летището се намира във или в близост до градски възел на трансевропейската железопътна мрежа — ►C1 към този градски възел чрез железопътен транспорт, метро, лека железница, трамвай, кабинна въжена линия или, по изключение, други решения за обществен транспорт с нулеви емисии, до 31 декември 2050 г., с изключение на случаите, когато такива връзки са възпрепятствани от специфични географски или значителни физически ограничения; ◄ в) всяко летище от трансевропейската транспортна мрежа предлага най-малко един терминал, отворен за всички оператори и ползватели по недискриминационен начин, който прилага прозрачни и недискриминационни такси; г) към инфраструктурата за въздушен транспорт се прилагат общи основни стандарти за защита на гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса, приети от Съюза в съответствие с Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета ( 33 ); д) инфраструктурата за управление на въздушното движение е такава, че позволява прилагането на единното европейско небе, в съответствие с регламенти (ЕО) № 549/2004, (ЕО) № 550/2004, (ЕО) № 551/2004 и (ЕС) 2018/1139, изпълнението на дейностите по въздушен транспорт, за да се подобри ефективността и устойчивостта на европейската система на въздухоплаването, на правилата за прилагане и на спецификациите на Съюза; е) на летищата е разгърната инфраструктура за алтернативни горива в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/1804; и ж) летищата на основната мрежа и на широкообхватната мрежа с общ годишен обем на пътникопотока над четири милиона пътници осигуряват инфраструктура за подаване на предварително кондициониран въздух на спрели въздухоплавателни средства на контактни местостоянки за въздухоплавателни средства, използвани за търговски транспортни операции, до 31 декември 2030 г. за летищата на основната мрежа и до 31 декември 2040 г. за летищата на широкообхватната мрежа. Общият годишен обем на пътниците, посочен в първа алинея, букви а), б) и ж), се основава най-актуалната тригодишна средна стойност към 18 юли 2024 г., базирана на статистически данни, публикувани от Евростат. 2. По искане на държава членка, в надлежно обосновани случаи, Комисията приема актове за изпълнение за предоставяне на освобождавания по отношение на изискванията, определени в параграф 1, букви а), б) и ж), на основание специфични географски или значителни физически ограничения, липса на железопътна система на територията, отрицателен резултат от социално-икономически анализ на разходите и ползите или значително отрицателно въздействие върху околната среда или биологичното разнообразие. Всяко такова искане се обосновава в достатъчна степен. Държавите членки могат да поискат предоставянето на няколко освобождавания в едно искане. Комисията оценява искането в светлината на обосновката, предоставена съгласно първа алинея. Комисията може да поиска допълнителна информация от държавата членка не по-късно от 30 календарни дни след получаване на искането съгласно първа алинея. Ако Комисията счете, че предоставената информация е недостатъчна, тя може да поиска от държавата членка да допълни тази допълнителна информация в срок от 30 календарни дни от получаването на допълнителната информация. Комисията взема решение относно поисканото освобождаване не по-късно от шест месеца след получаването на искането съгласно първа алинея или, в случай че засегнатите държави членки са предоставили допълнителна информация съгласно трета алинея, не по-късно от четири месеца след последното получаване на такава информация, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна. При липса на изрично решение на Комисията в рамките на тези срокове, освобождаването се счита за предоставено. Комисията информира другите държави членки за освобождаванията, предоставени съгласно настоящия член. Член 35 Допълнителни приоритети за развитието на инфраструктурата за въздушен транспорт При насърчаването на проекти от общ интерес, свързани с инфраструктурата за въздушен транспорт, и в допълнение към приоритетите, посочени в членове 12 и 13, приоритет има следното: a) повишаването на енергийната и оперативната ефективност на летището; б) подкрепата за прилагането на единното европейско небе и на оперативно съвместимите системи, по-специално на разработените по проекта SESAR в съответствие с Европейския генерален план за УВД, включително онези, които имат за цел да гарантират безопасно и пълно интегриране на нови, пилотирани или безпилотни въздухоплавателни средства; в) подобряването на процесите на цифровизация и автоматизация, по-специално с оглед повишаване на безопасността и сигурността; г) подобряването на мултимодалните взаимовръзки на летищата с инфраструктурата за други видове транспорт и на летищата с градските възли, където е целесъобразно; д) подобряването на устойчивостта и смекчаването на въздействието по отношение на климата, околната среда и шума, по-специално чрез въвеждане на нови технологии и иновации, алтернативни горива, въздухоплавателни средства с нулеви и ниски емисии и инфраструктура с нулеви и ниски въглеродни емисии, друга инфраструктура за алтернативни горива, отговаряща на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/1804, както и горива, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/2405 на Европейския парламент и на Съвета ( 34 ); ▼C1 е) свързването на летищата на широкообхватната мрежа и на основната мрежа с общ годишен обем на пътникопотока под 4 милиона пътници с мрежата и където е приложимо — със съответните градски възли, както е посочено в приложение II, чрез железопътна линия, метро, лека железница, трамвай, кабинна въжена линия или, по изключение, други решения за обществен транспорт с нулеви емисии; и ▼B ж) инфраструктура, осигуряваща подаване на предварително кондициониран въздух за спрели въздухоплавателни средства на перонни местостоянки или на контактни местостоянки в летищата от трансевропейската транспортна мрежа с общ годишен пътникопоток под 4 милиона пътници. РАЗДЕЛ 6 Инфраструктура за мултимодални товарни терминали Член 36 Определяне на мултимодалните товарни терминали 1. Мултимодалните товарни терминали на трансевропейската транспортна мрежа са терминали, които са отворени за всички оператори и ползватели по недискриминационен начин и са: a) разположени във или в близост до морските пристанища на трансевропейската транспортна мрежа, посочени в приложение II; б) разположени във или в близост до пристанищата по вътрешните водни пътища на трансевропейската транспортна мрежа, посочени в приложение II; в) разположени в летищата на трансевропейската транспортна мрежа, посочени в приложение II; или г) класифицирани като железопътно-автомобилни терминали или като терминали по вътрешните водни пътища на трансевропейската транспортна мрежа, посочени в приложение II. 2. Държавите членки полагат всички възможни усилия, за да гарантират, че са налице мултимодални товарни терминали с достатъчен капацитет, които обслужват трансевропейската транспортна мрежа, като вземат предвид настоящите и бъдещите транспортни потоци, по-специално потоците, обслужващи градски възли, индустриални центрове, пристанища и логистични центрове. 3. В срок до 19 юли 2027 г. държавите членки извършват пазарен анализ и анализ на перспективите по отношение на мултимодалните товарни терминали на своята територия. В този анализ като минимум се извършва следното: a) изследват се настоящите и бъдещите транспортни потоци на товари, по вид транспорт; б) идентифицират се съществуващите мултимодални товарни терминали на трансевропейската транспортна мрежа на тяхна територия и се оценява необходимостта от нови мултимодални товарни терминали или допълнителен капацитет за претоварване в съществуващите терминали; и в) анализира се как да се осигури адекватно разпределение на мултимодалните товарни терминали с достатъчен капацитет за претоварване, за да бъдат посрещнати потребностите, определени в буква б), като при този анализ се вземат предвид терминалите, разположени в граничните райони на съседни държави членки. Държавите членки се консултират с товароизпращачите, транспортните и логистичните оператори, както и с други имащи отношение участници, които оперират на тяхна територия. Те вземат предвид резултатите от консултацията в своя анализ. Държавите членки уведомяват Комисията за резултатите от анализа без забавяне. 4. Ако анализът по параграф 3 установи необходимостта от нови мултимодални товарни терминали или допълнителен капацитет за претоварване в съществуващите терминали, държавите членки изготвят план за действие за развитието на мрежа от мултимодални товарни терминали, включително местата, където са установени такива нужди. Планът за действие се съобщава на Комисията не по-късно от 12 месеца след финализиране на анализа, посочен в параграф 3. Въз основа на този план за действие държавите членки съобщават на Комисията списък на железопътно-автомобилните терминали и терминалите по вътрешните водни пътища, които предлагат да бъдат добавени към приложения I и II. 5. За да бъде част от трансевропейската транспортна мрежа и да бъде включен в списъка в приложение II, даден железопътно-автомобилен терминал или терминал по вътрешните водни пътища трябва да отговаря на поне едно от следните условия: а) неговият годишен претоварен обем за пакетирани товари да надхвърля 800 000 тона или за насипни товари — 0,1 % от съответния общ годишен обем на товарите, обработвани във всички морски пристанища на територията на Съюза; б) да е главният железопътно-автомобилен терминал, определен от държавата членка за регион по NUTS 2, в който липсва железопътно-автомобилен терминал, отговарящ на условието по буква а) в този регион по NUTS 2; в) предлага се той да бъде добавен в приложения I и II от държавата членка в съответствие с параграф 4 от настоящия член. Член 37 Инфраструктурни компоненти Мултимодалните товарни терминали включват по-специално: а) инфраструктура, свързваща различните видове транспорт в зоната на терминала и в близост до него; б) оборудване като кранове, транспортни ленти или други устройства за претоварване за преместване на товари между различни видове транспорт, както и за поместването и складирането на товари; в) специални зони, като портална зона, междинна буферна зона и зона за изчакване, зона за претоварване и ленти за шофиране или товарене; г) ИКТ системи за транспорта, подходящи за осигуряване на ефикасни операции на терминала, като системи, които улесняват планирането на капацитета на инфраструктурата, транспортните операции, връзките между видовете транспорт и претоварването; и д) инфраструктура за алтернативни горива. Член 38 Изисквания към транспортната инфраструктура 1. Държавите членки полагат всички възможни усилия, за да гарантират по справедлив и недискриминационен начин, че всички мултимодални товарни терминали, които са отворени за всички оператори и ползватели по недискриминационен начин и прилагат прозрачни и недискриминационни такси в морските пристанища и пристанищата по вътрешните водни пътища, както са посочени в приложение II, и във всички железопътно-автомобилни терминали и терминали по вътрешните водни пътища, определени в картите в приложение I и изброени в приложение II, отговарят на следните изисквания: а) свързани са с поне два налични в района видове транспорт; б) до 31 декември 2030 г. са оборудвани в терминала или на разстояние до 3 km от терминала с поне една зарядна станция, както е определена в член 2, точка 52 от Регламент (ЕС) 2023/1804, предназначена за обслужване на тежкотоварни превозни средства, и когато е целесъобразно, една станция за презареждане с гориво, както е определена в член 2, точка 59 от същия регламент, използвана за водород и предназначена за обслужване на тежкотоварни превозни средства; и в) оборудвани са с цифрови инструменти, които към 31 декември 2030 г. да позволяват: i) ефикасни операции на терминала, които може да включват система от датчици тип „фотогейт“, система за управление на терминала, регистриране на влизането/напускането на водачите чрез цифрови средства, камери или други датчици на оборудването за претоварване, както и системи от камери на железопътния транспорт; и ii) предоставяне на информационни потоци в рамките на терминала и между видовете транспорт по логистичната верига и терминала, позволяващи обмен на информация с отворени и оперативно съвместими системи. 2. Държавите членки полагат всички възможни усилия, за да гарантират по справедлив и недискриминационен начин, че до 31 декември 2030 г. мултимодалните товарни терминали, посочени в параграф 1, които са свързани с железопътната мрежа и които извършват вертикално претоварване, разполагат с достатъчен капацитет за претоварване и са приведени в състояние да обработват следните видове подвижни интермодални товарни единици: контейнер, сменяема каросерия или полуремарке. 3. Държавите членки полагат всички възможни усилия, за да гарантират по справедлив и недискриминационен начин, че мултимодалните товарни терминали, посочени в параграф 1, които са свързани с основната железопътна мрежа или разширената основна железопътна мрежа, са приведени до 31 декември 2040 г. в състояние да приемат влакове с дължина 740 m без манипулация или, ако това не е икономически целесъобразно, се предприемат адекватни мерки за подобряване на оперативната ефикасност с цел приемане на влакове с дължина 740 m. Настоящият параграф не се прилага за мултимодални товарни терминали, които са свързани само с изолирани железопътни мрежи. 4. По искане на държава членка, в надлежно обосновани случаи, Комисията предоставя чрез актове за изпълнение изключения от разпоредбите по настоящия член на основание специфични географски или значителни физически ограничения — по-специално когато терминалът се намира в пространствено ограничена зона, отрицателен резултат от социално-икономически анализ на разходите и ползите или значително отрицателно въздействие върху околната среда или биологичното разнообразие. Всяко такова искане се обосновава в достатъчна степен. Държава членка може да поиска предоставянето на няколко освобождавания в едно искане. Комисията оценява искането в светлината на обосновката, предоставена съгласно първа алинея. Комисията може да поиска допълнителна информация от държавата членка не по-късно от 30 календарни дни след получаване на искането съгласно първа алинея. Ако Комисията счете, че предоставената информация е недостатъчна, тя може да поиска от държавата членка да допълни тази допълнителна информация в срок от 30 календарни дни от получаването на допълнителната информация. Комисията взема решение относно поисканото освобождаване не по-късно от шест месеца след получаването на искането съгласно първа алинея или, в случай че засегнатите държави членки са предоставили допълнителна информация съгласно трета алинея, не по-късно от четири месеца след последното получаване на такава информация, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна. При липса на изрично решение на Комисията в рамките на тези срокове освобождаването се счита за предоставено. Комисията информира другите държави членки за изключенията, предоставени съгласно настоящия член. Член 39 Допълнителни приоритети за развитието на инфраструктурата за мултимодален транспорт При насърчаването на проекти от общ интерес, свързани с инфраструктурата за мултимодален транспорт, и в допълнение към общите приоритети, посочени в членове 12 и 13, приоритет има следното: а) улесняване на взаимовръзките между различните видове транспорт; б) премахване на основните технически и административни пречки пред мултимодалния транспорт, включително чрез въвеждането на eFTI; в) развиване на плавен поток от информация, който да подпомага осъществяването на транспортните услуги в трансевропейската транспортна система; г) улесняване на оперативната съвместимост за споделяне на данни, достъп до данни и повторно използване на данни в рамките на различните видове транспорт и между тях; д) насърчаване, когато е уместно, на възможността страничните коловози и мултимодалните товарни терминали на трансевропейската транспортна мрежа да обработват влакове с дължина 740 m без манипулация; е) разширяване и електрифициране на страничните коловози за заминаващите и пристигащите влакове, модифициране на системите за сигнализация и подобрения в конфигурацията на коловозите; ж) насърчаване, когато е целесъобразно, на преминаването на страничните коловози към европейското стандартно номинално междурелсие от 1435 mm; и з) насърчаване на мултимодална транспортна инфраструктура, която да улеснява ефективно преминаване към устойчиви видове транспорт. РАЗДЕЛ 7 Градски възли Член 40 Компоненти на градските възли 1. Градският възел включва по-конкретно: а) транспортната инфраструктура в градския възел, която е част от трансевропейската транспортна мрежа, включително обходни пътища; и ▼C1 б) точки за достъп до трансевропейската транспортна мрежа, които са отворени за всички оператори и ползватели по недискриминационен начин, а именно пристанища, летища, както и железопътни гари, автогари и мултимодални товарни терминали. ▼B 2. Градовете в центъра на всеки градски възел на трансевропейската транспортна мрежа са посочени в приложение II. За да бъде част от трансевропейската транспортна мрежа и да бъде включен в списъка в приложение II, градският възел трябва да има население от 100 000 или повече жители, или когато такъв градски възел не съществува в регион по NUTS 2, това е основният възел на този регион по NUTS 2. Член 41 Изисквания за градските възли 1. При развиването на трансевропейската транспортна мрежа в градските възли, с цел да се гарантира ефективното функциониране на цялата мрежа, без участъци с недостатъчен капацитет, държавите членки гарантират: а) наличието на инфраструктура за зареждане с електроенергия и презареждане с алтернативни горива в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/1804; б) до 31 декември 2027 г.: i) приемането и мониторинга на план за устойчива градска мобилност (ПУГМ) за всеки градски възел, който включва, inter alia , мерки за интегриране на различните видове транспорт и преминаване към устойчива мобилност, за насърчаване на ефикасна мобилност с нулеви и ниски емисии, включително градска логистика, за намаляване на замърсяването на въздуха и на шума и когато е целесъобразно — за оценка на достъпността на транспорта за ползвателите; и ii) събирането и предаването на Комисията на данни за градската мобилност по градски възли в областта на устойчивостта, безопасността и достъпността в съответствие с показателите и методиката, посочени в параграф 2; в) до 31 декември 2030 г., развитието на мултимодални пътнически центрове за улесняване на връзките в района на първата и последната миля, включително улесняването на достъпа до инфраструктурата на обществения транспорт и активната мобилност, които центрове да са оборудвани с поне една зарядна станция съгласно определението в член 2, точка 52 от Регламент (ЕС) 2023/1804, предназначена за обслужване на градски и междуградски автобуси; държавите членки проучват също така разработването в такива центрове на станция за презареждане с гориво, както е определена в член 2, точка 59 от посочения регламент, използвана за водород, предназначен за обслужване на градски и междуградски автобуси; и г) до 31 декември 2040 г., разработването, при извършен социално-икономически анализ на разходите и ползите, на поне един мултимодален товарен терминал, ако такъв терминал все още не съществува, който да дава възможност за достатъчен капацитет за претоварване в рамките на или в близост до градския възел. Един мултимодален товарен терминал може да обслужва няколко градски възела и да се намира в самия градски възел или в близост до него. Държавите членки информират съответно Комисията. 2. При приемането и мониторинга на ПУГМ местните органи, в сътрудничество с националните органи, когато е целесъобразно, полагат всички възможни усилия, за да гарантират, че ПУГМ са в съответствие с насоките в приложение V, като същевременно отчитат трансевропейските транспортни потоци на дълги разстояния. Не по-късно от 19 юли 2025 г. Комисията приема акт за изпълнение: а) за определяне, в ограничен брой, на показателите, които да се използват за събирането на данни, предвидено в параграф 1, буква б) от настоящия член; б) за установяване на методика за събирането и представянето на данни съгласно параграф 1 от настоящия член; и в) за определяне на индивидуални крайни срокове за подаване на тези данни. Тези срокове се определят на 3 до 5 години. Актът за изпълнение се изготвя в тясно сътрудничество с държавите членки и техните регионални и местни органи, като при това се вземат предвид наличието и достъпността на данните на местно равнище, както и съществуващите планове за градска мобилност. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 61, параграф 3. 3. Комисията също така създава, не по-късно от 19 юли 2025 г., интернет интерфейс, който позволява на съответните органи да представят ПУГМ и показателите, посочени в параграф 1, буква б), и позволява на държавите членки да гарантират, че ПУГМ и показателите са представени. 4. До 19 юли 2025 г. държавите членки определят, без да се засяга член 8, параграф 5, национално звено за контакт за ПУГМ и създават национална програма за ПУГМ с цел подпомагане на градските възли при приемането и прилагането на ПУГМ, посочени в параграф 1, буква б), подточка i) от настоящия член. Член 42 Допълнителни приоритети за градските възли При насърчаването на проекти от общ интерес, свързани с градските възли, и в допълнение към общите приоритети, посочени в членове 12 и 13, приоритет има следното: а) връзките в района на първата и последната миля между и към точките за достъп до трансевропейската транспортна мрежа, посочени в член 40, параграф 1, буква б), с цел повишаване на ефективността на трансевропейската транспортна мрежа, например метрото или трамваите; б) безпроблемна взаимовръзка между инфраструктурата на трансевропейската транспортна мрежа и инфраструктурата за регионален и местен устойчив транспорт, която може да включва: i) за пътниците — възможността за достъп до информация, резервация, заплащане и получаване на билетите им чрез услуги за мултимодална цифрова мобилност, така че да се даде възможност за оптимизиране на маршрутите за превозните средства с оглед подобряване на управлението на транспортните потоци, пътната безопасност и намаляване на задръстванията и замърсяването на въздуха; и ii) за товарите — градски логистични съоръжения, за да се засили консолидирането на доставките в градските райони, например микроцентрове и велосипедни логистични центрове, по-специално такива, свързани с железопътната и водната транспортна инфраструктура; в) устойчива, безпрепятствена и безопасна взаимосвързаност на инфраструктурата за пътнически транспорт между железопътния, автомобилния и според случая, вътрешноводния, въздушния и морския транспорт, включително интегрирането на инфраструктура за активни видове транспорт, особено при изграждането или модернизирането на транспортна инфраструктура; г) устойчива, безпроблемна и безопасна взаимовръзка на товарната транспортна инфраструктура между железопътния, автомобилния транспорт и според случая, вътрешните водни пътища, въздушния и морския транспорт, както и подходящи връзки с логистични платформи и съоръжения; д) смекчаване на излагането на градските зони на отрицателното въздействие на транзитния железопътен и автомобилен транспорт; е) насърчаване на ефикасни транспорт и мобилност с ниски шумови нива и нулеви емисии, включително екологизиране на градските автомобилни паркове за пътници и товари; ж) когато е целесъобразно, увеличаване на дела на обществения транспорт и на активните видове транспорт чрез мерки за ориентиране преди всичко на мобилността на пътниците в полза на тези видове транспорт, включително безопасна и сигурна инфраструктура за активните видове транспорт; з) насърчаване на ефикасни доставки на товари за градските зони с ниски нива на шум и на въглеродни емисии; и) когато е целесъобразно, увеличаване на достъпността и свързаността между градските и селските райони и на достъпа до интелигентен, устойчив и финансово достъпен транспорт; и й) приемане на конкретни мерки за насърчаване на по-широкото внедряване на ИКТ инструменти и интелигентни транспортни системи със свободен достъп за всички оператори, които да позволяват оптимизиране на маршрутите на превозните средства с цел по-добро управление на транспортните потоци, намаляване на задръстванията, замърсяването на въздуха и подобряване на пътната безопасност, както и на информацията в реално време за наличието на инфраструктура за алтернативни горива. ГЛАВА IV РАЗПОРЕДБИ ЗА ИНТЕЛИГЕНТЕН И УСТОЙЧИВ ТРАНСПОРТ Член 43 ИКТ системи за транспорта 1. ИКТ системите за транспорта осигуряват условия за управление на капацитета и движението и за обмен на информация в рамките на видовете транспорт и между тях за мултимодални транспортни операции и услуги с добавена стойност, свързани с транспорта, подобрения по отношение на устойчивостта, безопасността, сигурността, задръстванията и оперативните и екологичните показатели, както и опростени административни процедури. ИКТ системите за транспорта трябва да улесняват и безпроблемната връзка между инфраструктурата и мобилните активи. 2. Следните ИКТ системи за транспорта се разполагат в съответствие със и в рамките на специалните разпоредби, предвидени в правото на Съюза, в целия Съюз, за да се гарантира наличието на набор от оперативно съвместими основни функционалности във всички държави членки: а) за железопътните линии: ERTMS, телематични приложения за товарни и пътнически услуги, както е посочено в техническите спецификации за оперативна съвместимост, по-специално резултати от съвместните предприятия Shift2Rail и „Европейски железопътен транспорт“; б) за вътрешните водни пътища: речни информационни услуги; в) за автомобилния транспорт: ИТС; г) за морския транспорт: за услуги по управление на движението на плавателните съдове — VTMIS; и за обмен на информация — EMSWe; д) за въздушния транспорт: системи за УВД/АНО, по-специално системите, които са резултат от проекта SESAR; и е) за мултимодалния транспорт: eFTI. 3. Държавите членки могат също така да насърчават други ИКТ системи за транспорта, когато е уместно, по координиран и хармонизиран начин в трансевропейската транспортна мрежа. Тези системи може да включват подобрения в цифровизацията на железопътния транспорт, насърчаване на пространството на Съюза на данни за мобилността и рамки, улесняващи обмена на данни между предприятия, когато такива са установени от Съюза, за прозрачност и оптимизиране на веригата на доставки и подходяща ИКТ инфраструктура, която дава възможност за интелигентно правоприлагане въз основа на обмена в реално време между икономическите оператори и правоприлагащите органи на данни, необходими за проверка на съответствието с приложимите регулаторни изисквания, включително докато превозните средства са в движение. Член 44 Услуги за устойчив товарен превоз Държавите членки насърчават проектите от общ интерес, осигуряващи ефикасни услуги за товарен превоз, чрез които се използва инфраструктурата на трансевропейската транспортна мрежа и които допринасят за намаляването на емисиите на парникови газове и на други отрицателни социално-икономически и екологични последици, например замърсяване на въздуха и шумово замърсяване, с цел: а) подобряване на устойчивото използване на транспортната инфраструктура, включително нейното ефикасно управление; б) насърчаване на внедряването на новаторски транспортни услуги, включително морски връзки на къси разстояния в рамките на европейското морско пространство, ИКТ системи за транспорта и развитието на спомагателна инфраструктура, необходима за постигане най-вече на онези цели на услугите, свързани с околната среда и безопасността; в) улесняване на операциите за мултимодални транспортни услуги, включително на необходимите съпътстващи информационни потоци, и подобряване на сътрудничеството между участниците в логистичната верига, включително товароизпращачи, оператори, доставчици на услуги и техните клиенти; г) стимулиране на ефикасността по отношение на ресурсите и операциите с нулеви и ниски емисии, по-специално в областта на технологиите, операциите, тяговата система, системите за управление/разход на гориво на превозните средства, планирането на системи и операции; или ▼C1 д) подобряване на връзките с най-уязвимите и изолирани части на Съюза, по-специално най-отдалечените региони и други отдалечени, островни, периферни и планински региони, както и слабонаселените райони, като се насърчават редовните и постоянни услуги. ▼B Член 45 Нови технологии и иновации За да може трансевропейската транспортна мрежа да не изостава от най-новото в областта на новаторските технологии и внедрявания, държавите членки и Комисията насърчават по координиран начин проекти от общ интерес, които имат за цел по-специално: а) да подкрепят и насърчават декарбонизацията на транспорта чрез преминаване към превозни средства, влакове, кораби и задвижвани с алтернативни горива въздухоплавателни средства с нулеви и ниски емисии и други новаторски и устойчиви транспортни и мрежови технологии; б) насърчаване на устойчиви нововъзникващи технологии за подобряване и улесняване на транспорта и мобилността на пътниците и товарите; в) повишаване на декарбонизацията на всички видове транспорт чрез стимулиране на енергийната ефективност, въвеждане на решения с нулеви и ниски емисии, задвижвани с алтернативни горива, и осигуряване на съответната инфраструктура, когато е възможно, чрез полезни взаимодействия с трансевропейската енергийна мрежа; г) подкрепа за възприемането и внедряването на нови цифрови технологии, по-специално насърчаване на обмена на данни и инфраструктура за свързаност с непрекъснато покритие в мрежата, за да се гарантира най-високо ниво и ефективност на цифровата инфраструктура и да се достигнат по-високи нива на автоматизация, със специален акцент върху сектора на железопътния транспорт; д) подобряване на безопасността и устойчивостта на движението на хора и превоза на стоки; е) подобряване на функционирането, управлението, достъпността, оперативната съвместимост, мултимодалността и ефикасността на мрежата, включително чрез разработването на услуги за мултимодална цифрова мобилност, например разработване на решения за „мобилността като услуга“; ж) насърчаване на ефикасни начини за предоставяне на достъпна и разбираема информация на всички ползватели и доставчици на транспортни услуги по отношение на взаимосвързаността, оперативната съвместимост и мултимодалността и по отношение на въздействието върху околната среда от техния избор на транспорт; з) насърчаване на мерки за намаляване на отрицателните странични въздействия като задръстванията, увреждането на здравето и всички видове замърсяване, включително шумовото, както и емисиите; и) въвеждане на технология за сигурност; й) подобряване на устойчивостта на транспортната инфраструктура срещу смущения и изменение на климата чрез модернизиране и проектиране на инфраструктурата, както и чрез сигурни от кибернетична гледна точка цифрови решения, насочени към защита на мрежата в контекста на природни и причинени от човека бедствия; и к) по-нататъшен напредък в разработването и внедряването на ИКТ системи и нови технологии за транспорта в рамките на отделните видове транспорт и между тях. ▼C1 За целите на първа алинея, буква в) съответната транспортна инфраструктура може: a) да включва достъп до мрежата, до тръбопроводи и други съоръжения, необходими за енергоснабдяването; б) да отчита взаимодействието инфраструктура — превозно средство, включително интелигентно и двупосочно зареждане; в) да включва ИКТ системи за транспорта; г) да действа като енергиен център за обслужване на различни видове транспорт с цел свързване на местното производство на чиста енергия с приложения за мобилност с нулеви емисии; и д) да допринася за внедряването на други технологии, ускоряващи декарбонизацията на икономиката. ▼B Член 46 Устойчивост на инфраструктурата 1. При планирането и изпълнението на проекти от общ интерес държавите членки полагат всички подходящи усилия за подобряване на сигурността и устойчивостта на инфраструктурата по отношение на изменението на климата, природните опасности, хибридните заплахи, причинените от човека бедствия, произшествията и оперативните прекъсвания, както и умишлените смущения, засягащи функционирането на транспортната система на Съюза. По-специално се вземат предвид: а) взаимозависимости, връзки и каскадни взаимодействия с други мрежи като телекомуникационната и електрическата мрежа; б) безопасност, сигурност и ефективност при наличие на множество опасности; в) структурно качество на инфраструктурата през целия ѝ жизнен цикъл, като се обръща специално внимание на свързаните с околната среда условия и прогнозираните климатични условия в бъдеще; г) необходимостта гражданската защита да реагира при смущения, включително тези при превоз на опасни товари; и д) киберсигурност и устойчивост на инфраструктурата, като се обръща специално внимание на трансграничната инфраструктура. 2. Проектите от общ интерес, за които трябва да се извърши оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с Директива 2011/92/ЕС, подлежат на проверка за съобразяване с изменението на климата. Проверката за съобразяване с изменението на климата се предприема, като се отчитат най-новите налични и най-добри практики и насоки, за да се гарантира, че транспортните инфраструктури са устойчиви на неблагоприятните въздействия на изменението на климата, чрез оценка на уязвимостта от изменението на климата и риска, включително чрез съответните мерки за адаптиране и чрез интегриране на разходите за емисиите на парникови газове в анализа на разходите и ползите. Без да се засягат други правни актове на Съюза, това изискване не се прилага за проекти, за които процедурата за възлагане на обществена поръчка за оценка на въздействието върху околната среда е започнала преди 18 юли 2024 г. 3. До 19 юли 2026 г. Комисията, в тясно сътрудничество със заинтересованите държави членки, извършва оценка на устойчивостта и уязвимостта на основната мрежа по отношение на последиците от изменението на климата, въз основа на която тя може да разработи и оповести публично най-добри практики относно възможните мерки за адаптиране, така че да се гарантира устойчивостта на мрежата. Член 47 Рискове за сигурността или обществения ред 1. Държавите членки полагат всички възможни усилия, за да гарантират, че инфраструктурата на трансевропейската транспортна мрежа е защитена срещу рискове за сигурността или обществения ред, като правят оценка на потенциални рискове за сигурността или обществения ред, произтичащи от участие или принос на дадено предприятие от трета държава в проект от общ интерес. 2. При определянето на това дали участието или приносът на физическо лице или предприятие от трета държава в проект от общ интерес има вероятност да засегне инфраструктура с оглед на сигурността или обществения ред, държавите членки може да разгледат потенциалните последици, inter alia , върху: а) доставката на материали, основно необходими за изграждането, експлоатацията и поддръжката на инфраструктурата; и б) достъпа до чувствителна информация, включително лични данни, или възможността да се контролира такава информация във връзка с изграждането, експлоатацията и поддръжката на инфраструктурата. Държавите членки могат също така да вземат предвид по-специално факторите, изброени в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/452. 3. Без да се засягат Регламент (ЕС) 2019/452, изключителната отговорност на всяка държава членка за националната ѝ сигурност, както е предвидено в член 4, параграф 2 от ДЕС, и правото на всяка държава членка да защитава основните си интереси в областта на сигурността в съответствие с член 346 от ДФЕС, когато държава членка прецени, че участието или приносът на физическо лице или предприятие от трета държава в проект от общ интерес има вероятност да засегне инфраструктура от трансевропейската транспортна мрежа с оглед на сигурността или обществения ред, тази държава членка информира Комисията за всички подходящи мерки, приети за смекчаване на този риск. 4. Настоящият член не се прилага по отношение на участието или приноса в проект от общ интерес на физическо лице, включително физическо лице, което извършва услуги в рамките на предприятие от трета държава за определен период от време за и под ръководството на друго лице, в замяна на което това физическо лице получава възнаграждение. Член 48 Военна мобилност 1. При изграждането или модернизирането на инфраструктура в онези части от трансевропейската транспортна мрежа, които се припокриват с военната транспортна мрежа, определена във „Военните изисквания за военна мобилност в рамките на ЕС и извън него“, одобрени от Съвета на 26 юни 2023 г. и 23 октомври 2023 г., и във всеки следващ, одобрен впоследствие документ за преразглеждане на тези изисквания, държавите членки вземат предвид необходимостта, целесъобразността и осъществимостта на надхвърлянето на изискванията, определени в глава III от настоящия регламент, с цел приспособяване към теглото, размера или мащаба на военния превоз на войски и материали. 2. До 19 юли 2025 г., като взема предвид конституционните изисквания на държавите членки, Комисията извършва проучване, за да определи възможностите за широкомащабни движения с кратко предизвестие в рамките на Съюза, включително военна мобилност. В хода на това проучване Комисията се консултира с държавите членки. Член 49 Поддръжка и жизнен цикъл на проектите Без да се засяга отговорността на държавите членки по отношение на планирането, финансирането и управлението на поддръжката на инфраструктурата, както и принципът на ежегодност на бюджета, когато е приложимо, държавите членки полагат всички възможни усилия, за да гарантират: а) че инфраструктурата на трансевропейската транспортна мрежа се поддържа по такъв начин, че да осигурява през целия си жизнен цикъл високо ниво на обслужване и безопасност, адаптирано към потока на движение, и че потребностите от превантивна поддръжка, подобряване на устойчивостта, както и прогнозните разходи през целия жизнен цикъл на инфраструктурата се вземат предвид във фазата на планиране на изграждането или модернизирането; б) дългосрочно планиране на поддръжката на пътната инфраструктура и когато е целесъобразно, на инфраструктурата на вътрешните водни пътища; и в) съгласуваност, по отношение на железопътната инфраструктура, между потребностите от поддръжка и обновяване във връзка с развитието на трансевропейската транспортна мрежа, и индикативната стратегия за развитие на железопътната инфраструктура, посочена в член 8, параграф 1 от Директива 2012/34/ЕС, и договорното споразумение, посочено в член 30 от Директива 2012/34/ЕС. Член 50 Достъпност за всички ползватели Трансевропейската транспортна инфраструктура дава възможност за безпроблемна мобилност и достъпност за всички ползватели, по-специално: а) за хора в положение на транспортна бедност или уязвимо положение, включително лица с увреждания или с намалена подвижност; и б) за хора, живеещи в най-отдалечените региони и други отдалечени, селски, островни, периферни и планински региони, както и в слабонаселени райони. ГЛАВА V ПРИЛАГАНЕ НА ИНСТРУМЕНТИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТРАНСПОРТНИ КОРИДОРИ И ХОРИЗОНТАЛНИ ПРИОРИТЕТИ Член 51 Инструменти на европейските транспортни коридори и хоризонтални приоритети 1. Европейските транспортни коридори са инструмент за улесняване на координираното изграждане на части от основната мрежа и разширената основна трансевропейска транспортна мрежа и са предназначени по-специално за подобряване на трансграничните връзки, за завършване на липсващите връзки и за премахване на участъците с недостатъчен капацитет в рамките на Съюза, както и когато е целесъобразно, за подобряване на връзките с трансевропейската транспортна мрежа на съседни държави. 2. За да се стигне до мултимодален транспорт с ефикасно използване на ресурсите и да се допринесе за сближаване чрез по-добро териториално сътрудничество, при европейските транспортни коридори се акцентира върху следното: а) интеграцията на различни видове транспорт с цел по-специално да бъдат укрепени най-екологосъобразните видове транспорт, по-конкретно железопътният транспорт, транспортът по вътрешните водни пътища и корабоплаването на къси разстояния; б) оперативната съвместимост и непрекъснатостта на мрежата; в) координирано развитие на инфраструктурата за всички видове транспорт, особено в трансграничните участъци, и по-специално с оглед на изграждането на оперативно съвместима система за железопътен товарен превоз, както и ефективна мрежа за железопътен превоз на пътници на дълги разстояния, включително с висока скорост, в целия Съюз, както и с оглед на осигуряването на ефикасна и устойчива интеграция на инфраструктурата на вътрешните водни пътища и на морската инфраструктура с другите видове транспорт; г) подпомагане на координираното и интегрирано развитие и внедряване на новаторски решения за цифровизация и оперативна съвместимост на транспорта; и д) насърчаване на разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива. 3. Европейските транспортни коридори дават възможност на държавите членки да постигнат координиран и синхронизиран подход по отношение на инвестициите в инфраструктура. 4. ERTMS и европейското морско пространство са двата хоризонтални приоритета за изграждането на трансевропейската транспортна мрежа. Инструментите, създадени в съответствие с настоящата глава, улесняват навременното внедряване на ERTMS и интегрирането на морската транспортна инфраструктура и услуги в трансевропейската транспортна мрежа. Член 52 Координация на европейските транспортни коридори и хоризонталните приоритети 1. За да се улесни координираното изграждане на европейските транспортни коридори, на ERTMS и на европейското морско пространство, в съгласие със заинтересованите държави членки и след консултация с Европейския парламент и със Съвета, и когато е целесъобразно — със съседните държави, които са част от европейските транспортни коридори, Комисията назначава един европейски координатор за всеки коридор и за всеки хоризонтален приоритет. 2. Европейският координатор се избира по-специално въз основа на познанията по въпросите, свързани с транспорта, финансирането или социално-икономическата и екологична оценка на големи проекти, както и на опита му във връзка с изготвянето на политики на Съюза. Европейският координатор се избира за мандат от максимум четири години, с възможност за подновяването му. Компетентността на европейския координатор се отнася до изграждането на единен коридор или изпълнението на хоризонтален приоритет. 3. В решението на Комисията за назначаване на европейски координатор се посочва по какъв начин ще се изпълняват задачите, посочени в параграфи 5, 6 и 7. 4. Европейският координатор действа от името на Комисията, която осигурява необходимото административно подпомагане. 5. Европейските координатори: а) подкрепят координираното изграждане на съответния европейски транспортен коридор или изпълнение на хоризонтален приоритет; б) изготвят работен план съвместно със заинтересованите държави членки, а когато е уместно, и в консултация със съседните държави, които са част от европейските транспортни коридори, и наблюдават неговото изпълнение в съответствие с член 54; в) се консултират съответно с Форума за коридора или Консултативния форум за хоризонталните приоритети във връзка с този работен план и неговото изпълнение и редовно информират форума за изпълнението му; г) докладват на държавите членки, на съседните държави, които са част от европейските транспортни коридори, на Европейския парламент и на Комисията, както и по целесъобразност — на всички други субекти, пряко ангажирани в развитието на европейския транспортен коридор или хоризонталния приоритет, относно всички срещнати трудности, и по-специално когато развитието на коридор или на хоризонтален приоритет е възпрепятствано, с цел да се допринесе за намирането на подходящи решения; и д) представят на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на заинтересованите държави членки годишен доклад за състоянието относно постигнатия напредък при изграждането на европейските транспортни коридори и изпълнението на хоризонталните приоритети; в този годишен доклад за състоянието се акцентира върху постигнатия напредък по ключови приоритети и инвестиции, описва се естеството на проблемите, възникнали при тяхното изпълнение, и се предлагат потенциални решения. 6. Без да се засяга компетентността на ръководството на железопътния товарен превоз съгласно Регламент (ЕС) № 913/2010 и компетентността на държавите членки по отношение на управлението и финансирането на инфраструктурата, европейските координатори на европейските транспортни коридори си сътрудничат тясно със заинтересованите държави членки и с управлението на железопътния товарен превоз с цел: а) съдействие за определянето на приоритетите и нуждите от инвестиции за железопътния товарен превоз по линиите за железопътен товарен превоз на европейските транспортни коридори, като се вземат предвид ползите за трансевропейската транспортна мрежа и общите дати за завършването ѝ, определени в настоящия регламент; и б) наблюдение на ефективността на услугите за железопътен товарен превоз и идентифициране на потенциалните пречки, например технически, административни и оперативни, със специален акцент върху трансграничното измерение, и отправяне на препоръки в това отношение, когато е уместно. 7. Европейските координатори на европейските транспортни коридори: а) си сътрудничат тясно със заинтересованите държави членки, за да спомогнат за определянето на приоритетите и нуждите от инвестиции за линиите за железопътен пътнически превоз на европейските транспортни коридори; и б) наблюдават ефективността на услугите за железопътен превоз на пътници и идентифицират потенциалните пречки, например технически, административни и оперативни, със специален акцент върху трансграничното измерение, и отправят препоръки в това отношение, когато е уместно. 8. Европейските координатори на европейските транспортни коридори си сътрудничат тясно със заинтересованите държави членки, за да улеснят, когато е уместно, контактите и координацията между представителите по въпросите на морските и вътрешните водни пътища с оглед увеличаване на техните полезни взаимодействия. 9. Съгласно член 14, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/1153 Комисията се консултира с европейския координатор при разглеждането на заявленията за финансиране от Съюза по линия на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) за европейски транспортни коридори или хоризонтални приоритети в сферата на компетентност на европейския координатор, за да се гарантира последователност и напредък при всеки коридор или хоризонтален приоритет, като същевременно се отчита свързаността на мрежата. Европейският координатор проверява дали проектите, предложени от държавите членки или от съседни държави, когато е уместно, за съфинансиране по линия на МСЕ, са в съответствие с приоритетите на работния план, посочен в параграф 5, буква б) от настоящия член. 10. В случай че европейският координатор не може да изпълнява мандата си удовлетворително и в съответствие с изискванията на настоящия член, Комисията може по всяко време, след консултации със заинтересованите държави членки, да прекрати този мандат. Комисията информира Европейския парламент и Съвета за своето решение и определя нов европейски координатор в съответствие с процедурата, посочена в параграф 1. Член 53 Управление на европейските транспортни коридори и хоризонталните приоритети 1. Съответният европейски координатор се подпомага в изпълнението на своите задачи във връзка с работния план и неговото изпълнение от секретариат и от консултативен форум, съответно „Форум за коридора“ и „Консултативен форум за хоризонталния приоритет“, по отношение на всеки европейски транспортен коридор и хоризонтален приоритет. 2. Форумът за коридора се учредява официално и негов председател е европейският координатор. Заинтересованите държави членки се споразумяват за членския състав на Форума за коридора за съответната им част от европейския транспортен коридор, осигуряват представителството на ръководството на железопътния товарен превоз и способстват за представителството на други заинтересовани управители на инфраструктура, например органите и управлението на морски пристанища и на пристанища по вътрешните водни пътища. 3. Комисията се консултира със съседните държави, които са част от европейските транспортни коридори, относно членството във Форума за коридора за техните части от европейския транспортен коридор. 4. Със съгласието на заинтересованите държави членки европейският координатор може да сформира и председателства работни групи, отговарящи за съответния коридор, които съсредоточават работата си върху: а) оперативната съвместимост и внедряването на нови технологии и инфраструктура; б) координираното развитие и изпълнението на инфраструктурни проекти в трансграничните участъци; в) трансграничните услуги за пътнически превоз с железопътен транспорт; г) оперативните затруднения; д) градските възли; е) сътрудничеството с трети държави; и ж) други теми, счетени за необходими. Когато е целесъобразно, европейският координатор си сътрудничи и се координира с ръководството на железопътния товарен превоз по отношение на дейностите на работните групи, за да се избегне дублиране на работата. 5. Консултативният форум за хоризонталния приоритет се учредява и председателства от европейския координатор. Заинтересованите държави членки и — когато е целесъобразно и съгласувано със същите — представители на заинтересованите съседни държави и на съответните сектори могат да участват в Консултативния форум за хоризонталния приоритет. Всяка държава членка определя един отговорен национален представител, участващ в координирането на внедряването на ERTMS в тази държава членка, който да присъства на Консултативния форум за ERTMS. Европейският координатор може също така да създаде ad hoc работни групи. ▼C1 6. Заинтересованите държави членки си сътрудничат с европейския координатор, участват във Форума за коридора и Консултативния форум за хоризонталния приоритет и предоставят на европейския координатор информацията, необходима за изпълнението на задачите, посочени в настоящия член, включително информация за развитието на коридорите във всички съответни национални планове и програми, които допринасят за развитието на трансевропейската транспортна мрежа. ▼B 7. Във връзка с работния план и неговото изпълнение европейският координатор може да се консултира с регионални и местни органи, управители на инфраструктура, транспортни оператори, и по-специално с тези, които са членове на ръководството на железопътния товарен превоз, сектора за доставки, ползватели на транспорта и съответните заинтересовани страни. Също така, що се отнася до изпълнението на проекти от общ интерес, попадащи в обхвата на Директива (ЕС) 2021/1187, могат да бъдат консултирани и определените органи, както са определени в член 2, точка 6 от посочената директива. Освен това европейският координатор, отговарящ за ERTMS, си сътрудничи тясно с Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз, създадена с Регламент (ЕС) 2016/796 на Европейския парламент и на Съвета ( 35 ), и съвместното предприятие „Европейски железопътен транспорт“, а европейският координатор за европейското морско пространство си сътрудничи тясно с Европейската агенция за морска безопасност, създадена с Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета ( 36 ). Член 54 Работен план на европейския координатор 1. Всеки европейски координатор на европейските транспортни коридори и двата хоризонтални приоритета най-късно до 19 юли 2026 г. и след това на всеки четири години изготвя работен план, в който се предоставя подробен анализ на етапа на изграждане на коридора или изпълнение на хоризонталния приоритет, влизащ в рамките на неговата компетентност, и спазването на изискванията на настоящия регламент, както и приоритетите за бъдещото му развитие. 2. Работният план се изготвя в тясно сътрудничество със заинтересованите държави членки и когато е уместно, със съседните държави, които са част от европейския транспортен коридор, и при консултации с Форума за коридора и ръководството на железопътния товарен превоз или Консултативния форум за хоризонталния приоритет. Работният план на всеки европейски транспортен коридор се одобрява от заинтересованите държави членки. Със съседните държави, които са част от европейския коридор, се провеждат консултации. Комисията представя работния план на Европейския парламент и на Съвета за сведение. При изготвянето на работния план европейският координатор взема предвид плана за изграждане, както е посочено в член 9 от Регламент (ЕС) № 913/2010. 3. Работният план за европейския транспортен коридор съдържа подробен анализ на етапа на изграждане на съответния коридор, който включва по-специално: а) описание на характеристиките на коридора, по-специално на трансграничните участъци; б) анализ на съответствието на коридора с изискванията за транспортна инфраструктура на настоящия регламент и постигнатия напредък в тази насока, включително евентуални забавяния; в) идентифициране на липсващите връзки и участъците с недостатъчен капацитет, възпрепятстващи развитието на коридора, като се обръща специално внимание на трансграничните участъци; г) анализ на необходимите инвестиции, включително различните източници на финансиране, които са ангажирани и/или предвидени за изпълнение на проектите, необходими за развитие и завършване на коридора, по-специално на трансграничните участъци; д) описание на възможните решения за справяне с потребностите от инвестиции и участъците с недостатъчен капацитет, по-специално за линиите и връзките за превоз на пътници и на товари на коридора, с цел спазване на определените в настоящия регламент срокове; е) план, който може да съдържа междинни индикативни ключови етапи за отстраняване на физическите, техническите, цифровите, оперативните и административните пречки в рамките на видовете транспорт и между тях и за увеличаването на ефикасния и достъпен мултимодален транспорт, като се обърне специално внимание на железопътния и неговите трансгранични участъци и липсващи национални връзки. При анализа на инвестициите и изготвянето на плана европейският координатор: i) взема предвид националните планове и програми, посочени в член 60, параграф 1 от настоящия регламент; ii) си сътрудничи с изпълнителния съвет и управителния съвет на коридора съгласно член 11 от Регламент (ЕС) № 913/2010 по отношение на аспектите, свързани с железопътния товарен превоз; iii) взема предвид елементите на анализа, свързани с коридора, плановете за действие, разработени от държавите членки в съответствие с член 36, параграф 4 от настоящия регламент, и списъка, посочен в член 18, буква б) от Регламент (ЕС) № 913/2010, по отношение на аспектите, свързани с мултимодалните товарни терминали; iv) взема предвид резултатите от наблюдението, извършвано в съответствие с член 52, параграф 7, буква б), по отношение на аспекта, свързан с пътническите услуги; и v) взема предвид препоръките на Европейската сметна палата и работата на определените органи, както е посочено в Директива (ЕС) 2021/1187; ж) резултатите от наблюдението на ефективността на железопътния товарен превоз, извършвано от ръководството на железопътния товарен превоз в съответствие с член 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 913/2010, и списъка с общи и специфични цели и мерки за коридора, определени в съответствие с член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 913/2010, като средство за постигане на оперативните приоритети на член 19 от настоящия регламент; з) идентифициране на мерки в градските възли, в сътрудничество със заинтересованите държави членки, съответните местни органи и националните звена за контакт за ПУГМ, които могат да допринесат за ефективното функциониране на товарния и пътническия транспорт по коридора и за постигането на целите на трансевропейската транспортна мрежа, като същевременно са съгласувани със съответните ПУГМ; и) определяне, в сътрудничество със заинтересованите държави членки, на приоритетите за развитие на коридора; й) анализ на възможното въздействие на изменението на климата върху инфраструктурата и когато е целесъобразно, предлагане на мерки за увеличаване на издръжливостта спрямо изменението на климата; и к) мерки, които да бъдат взети за намаляване на емисиите на парникови газове, на шума и ако е целесъобразно, на други отрицателни странични въздействия. 4. Европейският координатор оказва подкрепа на държавите членки и когато е целесъобразно и подходящо — на съседните държави, при изпълнението на работния план, по-специално по отношение на: а) определянето на приоритетите в националното планиране, чрез съдействие за идентифициране на проблемите и пречките при изпълнението, включително оперативните въпроси, за всеки коридор или за всеки хоризонтален приоритет; б) планирането на проекта и инвестициите, свързаните с тях разходи и график за изпълнение, предвидени за изграждането на европейските транспортни коридори или за изпълнението на хоризонталните приоритети; и в) работата в надзорния орган или подобен ръководен орган на единен субект, когато е целесъобразно, за координирането, изграждането или управлението на трансгранични инфраструктурни проекти, в съответствие с член 8, параграф 6. Член 55 Актове за изпълнение 1. Без да се засяга член 8, параграф 5 от настоящия регламент, Комисията, след одобрение от заинтересованите държави членки в съответствие с член 172, втора алинея от ДФЕС, приема актове за изпълнение за изграждането на всеки европейски транспортен коридор, като обхваща неговите главни трансгранични участъци, както и ограничен брой други специфични проекти по национални участъци, които са от ключово значение за функционирането на коридора, с цел изграждане на липсващи връзки или премахване на основни участъци с недостатъчен капацитет. Подборът на проекти, които да бъдат включени в актовете за изпълнение, трябва да се основава на анализа съгласно договореното с държавите членки в първия работен план на европейските координатори, изготвен в съответствие с член 54 от настоящия регламент. Целта на актовете за изпълнение е да се гарантира съгласувано определяне на приоритети за планирането на инфраструктурата и инвестициите чрез установяване на индикативни етапни цели и очаквания график за изпълнението на набелязаните проекти. Актовете за изпълнение се изготвят в тясно сътрудничество със заинтересованите държави членки и се актуализират на всеки четири години или по искане на тези държави членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 61, параграф 3. 2. Без да се засяга член 8, параграф 5 от настоящия регламент и след одобрение от заинтересованите държави членки в съответствие с член 172, втора алинея от ДФЕС, Комисията може да приема актове за изпълнение за изграждането на трансгранични участъци или за изпълнението на хоризонталните приоритети. Актовете за изпълнение се изготвят в тясно сътрудничество със заинтересованите държави членки и се актуализират на всеки четири години или по искане на тези държави членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 61, параграф 3. 3. Комисията приема актове за изпълнение за изменение на актовете за изпълнение, посочени в параграфи 1 и 2, за да вземе предвид постигнатия напредък, евентуални забавяния или актуализирани национални програми. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 61, параграф 3. 4. До пълното изпълнение на актовете за изпълнение, посочени в настоящия член, и освен ако в тях не е предвидено друго, заинтересованите държави членки представят на Комисията на всеки две години доклад за постигнатия напредък, като посочват по-специално финансовите задължения, поети в националния бюджетен план. Докладът може да се позовава на информацията, събрана в съответствие с член 57. Член 56 Сътрудничество със съседните държави, участващи в европейските транспортни коридори и хоризонталните приоритети 1. Европейският координатор на европейски транспортен коридор или на хоризонтален приоритет, който обхваща конкретни съседни държави, има право да си сътрудничи с тези държави и да ги включва в съответните дейности във връзка с коридора, например Форума за коридора или работните групи, създадени в съответствие с член 53, параграфи 2 и 4, или в Консултативния форум за хоризонталния приоритет, когато е приложимо. 2. Европейският координатор може също така да си сътрудничи с международни организации, когато извършва дейности, свързани с европейските транспортни коридори или с хоризонтален приоритет, които обхващат съседни държави, членуващи в тези международни организации. 3. Съюзът може да сключва споразумения на високо равнище със съответните съседни държави с цел постигане на координиран и синхронизиран подход по отношение на изграждането на европейските транспортни коридори и изпълнението на хоризонталните приоритети. ГЛАВА VI ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 57 Докладване и наблюдение 1. Държавите членки информират Комисията редовно, изчерпателно и по прозрачен начин за постигнатия напредък в завършването на трансевропейската транспортна мрежа чрез изпълнението на проектите от общ интерес и за направените за тази цел инвестиции. 2. Тази информация включва ежегодни технически данни, свързани с изискванията за транспортната инфраструктура, определени в глава III, освен в случаите, когато такава информация вече е събрана на равнището на трансевропейската транспортна мрежа за целите на други приложения или бази данни на Съюза. 3. Предаването на информацията се осигурява по автоматизиран начин чрез интерактивната система за географска и техническа информация за трансевропейската транспортна мрежа (TENtec). Докато функцията за автоматизиран обмен на данни в TENtec стане напълно оперативна, това предаване се осигурява на всеки две години. 4. По отношение на инвестициите, свързани с проекти от общ интерес, на всеки две години държавите членки предават финансови данни под формата на годишни обобщени данни по вид транспорт и по мрежа (основна мрежа, разширена основна мрежа и широкообхватна мрежа). 5. Комисията приема актове за изпълнение, с които утвърждава списъка на техническите данни, които да бъдат предадени съгласно параграф 2 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 61, параграф 3. 6. Комисията гарантира, че TENtec е публично и лесно достъпна и чрез нея може да се извършва автоматизиран обмен на данни с националните системи и други съответни приложения и източници на данни на Съюза. TENtec съдържа актуална информация за всеки проект относно формите и размера на съфинансиране от Съюза, както и за напредъка по всеки проект. Комисията гарантира също така, че по TENtec не се оповестява публично информация, която е поверителна или която може да засегне или неправомерно да повлияе на свързан с обществените поръчки процес в дадена държава членка. 7. Комисията и държавите членки полагат всички възможни усилия, за да гарантират качеството, пълнотата и съгласуваността на данните в информационната система TENtec. Те си сътрудничат с оглед да бъде възможен автоматизираният обмен на данни между националните системи и източници на данни и TENtec. Член 58 Актуализиране на мрежата 1. След одобрение от заинтересованата държава членка в съответствие с член 172, втора алинея от ДФЕС, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 62 от настоящия регламент за изменение на приложения I и II, за да: а) се вземат под внимание промените, произтичащи от количествените прагове, определени в член 21, параграф 3, буква а), член 25, параграф 4, букви а) и б) и член 33, параграф 2, и от количествените прагове и изискванията за качество, посочени в член 25, параграф 4, буква в); в това отношение Комисията: i) включва пристанища по вътрешните водни пътища, морски пристанища и летища от широкообхватната мрежа, ако се докаже, че най-актуалната тригодишна средна стойност на обема на техния трафик превишава съответния праг; и ii) изключва от широкообхватната мрежа морски пристанища и летища, ако се докаже, че средната стойност на обема на техния трафик през последните шест години е под 85 % от съответния праг, с изключение на морските пристанища, включени в широкообхватната мрежа, за които са изпълнени условията, посочени в член 25, параграф 4, буква г) или д), или по искане на съответната държава членка; б) се включат, по искане на съответната държава членка, вътрешни пристанища, морски пристанища и летища в широкообхватната или основната мрежа, когато тази инфраструктура е придобила допълнителна европейска добавена стойност поради геостратегическото си значение за Съюза и ако се докаже, че изискванията на съответния раздел от глава III са спазени, или пък се обоснове, че ще бъдат изпълнени съответните срокове за постигане на съответствие с тези изисквания; в) се включат градски възли в трансевропейската транспортна мрежа, ако се докаже, че те отговарят на определените в член 40, параграф 2 изисквания; г) се изключат, по искане на заинтересованата държава членка, градски възли от трансевропейската транспортна мрежа, ако се докаже, че те вече не отговарят на определените в член 40, параграф 2 изисквания; д) се изключат, по искане на заинтересованата държава членка и със съгласието на съответните органи на съответния градски възел, в изключителни и надлежно обосновани случаи, градски възли, които отговарят на посочените в член 40, параграф 2 изисквания от трансевропейската транспортна мрежа; е) се включат в трансевропейската транспортна мрежа железопътно-автомобилни терминали и терминали по вътрешните водни пътища, определени от държавата членка съгласно член 36, параграф 5, както и за да се изключат железопътно-автомобилни терминали от трансевропейската транспортна мрежа по искане на заинтересованата държава членка или да се изключат мултимодални товарни терминали, посочени в член 36, параграф 1, букви а), б) и в) по искане на заинтересованата държава членка; или ж) се коригират, въз основа на информацията, предоставена от заинтересованата държава членка в съответствие с член 57, параграф 1, картите за пътната, железопътната и вътрешноводната инфраструктура, което строго се ограничава до отразяването на постигнатия напредък по завършването на мрежата; при коригирането на тези карти Комисията не прави никаква корекция в направленията на трасетата отвъд позволеното съгласно съответното решение за разрешаване на проекта. Адаптирането, посочено в буква а) от първата алинея, се основава на най-актуалните налични статистически данни, публикувани от Евростат, или, ако няма такива — от националните статистически служби на държавите членки, като се изключват годините, повлияни от непредвидени събития, причинили значителен спад на транспортните потоци. Когато градски възли се изключват от трансевропейската транспортна мрежа съгласно първа алинея, буква г) по искане на държавата членка, искането се придружава от становище на съответните органи на съответния градски възел. Корекцията, посочена в първа алинея, буква ж), може да включва адаптиране на състоянието на нови конструкции, маркирани като пунктирани линии на картите в приложенията, включително, при съгласие от страна на съседната(ите) държава(и) членка(и) — техните трансгранични връзки. Корекцията може да включва и модернизиране на трансгранични участъци, при условие че е получено съгласието на двете участващи държави членки. 2. С делегирания акт, включващ градски възел в приложение II съгласно параграф 1, буква в) от настоящия член: а) се удължават сроковете, предвидени в член 41, параграф 1, букви б) и в), с три години, съответно до 31 декември 2030 г. и 31 декември 2033 г.; за градските възли, включени в приложение II, след изтичането на сроковете, предвидени в член 41, параграф 1, буква б) или в), тези срокове се удължават с три години след влизането в сила на посочения делегиран акт; и б) се удължава приложимият краен срок за изпълнение на изискванията по член 41, параграф 1, буква г) с 5 години, до 31 декември 2045 г.; за градските възли, включени в приложение II, след изтичането на срока, предвиден в член 41, параграф 1, буква г), този срок се удължава с пет години след влизането в сила на посочения делегиран акт. 3. С делегирания акт, включващ железопътно-автомобилен терминал в приложения I и II съгласно параграф 1, буква е) от настоящия член: а) се удължават сроковете, предвидени в член 38, параграф 1, буква в) и член 38, параграф 2, с три години, до 31 декември 2033 г.; за железопътно-автомобилните терминали, включени в приложения I и II, след изтичането на сроковете, предвидени в член 38, параграф 1, буква в) и член 38, параграф 2, тези срокове се удължават с три години след влизането в сила на посочения делегиран акт; и б) се удължава срокът, предвиден в член 38, параграф 3, с пет години, съответно до 31 декември 2045 г.; за железопътно-автомобилните терминали, включени в приложения I и II, след изтичането на срока, предвиден в член 38, параграф 3, този срок се удължава с пет години след влизането в сила на посочения делегиран акт. 4. Проект от общ интерес, засягащ нова инфраструктура в трансевропейската транспортна мрежа, включена чрез делегиран акт, приет съгласно параграф 1, отговаря на условията за финансова помощ от Съюза по инструментите, налични за трансевропейската транспортна мрежа, от датата на влизане в сила на посочения делегиран акт. Проектите от общ интерес, засягащи инфраструктура, която е била изключена от трансевропейската транспортна мрежа, не отговарят повече на условията от датата на влизане в сила на делегираните актове, приети съгласно параграф 1. Неотговарянето на условията не засяга решения за финансиране или решения за предоставяне на безвъзмездни средства, взети от Комисията преди тази дата. 5. При спазване на член 172, втора алинея от ДФЕС Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 62 от настоящия регламент за изменение на приложение IV към него, с цел да бъдат включени или адаптирани примерните карти на транспортни инфраструктурни мрежи на съседни държави. Тези делегирани актове се основават на споразумения на високо равнище относно транспортните инфраструктурни мрежи между Съюза и заинтересованите съседни страни. Член 59 Отношения с обществени и частни заинтересовани страни Ако е необходимо, в етапа на проектиране и изграждане на даден проект се спазват националните процедури относно участието и консултирането с регионалните и местните органи и гражданското общество, засегнати от проект от общ интерес. За проекти от общ интерес, попадащи в обхвата на Директива (ЕС) 2021/1187, нейните изисквания трябва да бъдат спазвани. Комисията насърчава обмена на добри практики в това отношение, по-специално по отношение на консултирането и включването на хора в уязвимо положение. Член 60 Съгласуване на националните планове с транспортната политика на Съюза 1. Държавите членки гарантират, че националните планове и програми, допринасящи за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, са съгласувани с транспортната политика на Съюза и с приоритетите и сроковете, определени в настоящия регламент. Те също така отчитат, inter alia , приоритетите, определени в работните планове за съответните коридори и хоризонтални приоритети за заинтересованите държави членки, и когато е приложимо, в актовете за изпълнение, посочени в член 55, параграфи 1 и 2. 2. Държавите членки предоставят на Комисията съответните проекти на национални планове или програми, допринасящи за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, или резюме от тях, както и всяко съществено изменение на тези планове или програми, във възможно най-кратък срок след започването на обществена консултация по този план или програма. Комисията може да представи становище относно съгласуваността на проектите на национални планове и програми с приоритетите, определени в настоящия регламент, и с приоритетите, определени в работните планове за съответните европейски транспортни коридори и за хоризонталните приоритети, както и в актовете за изпълнение, приети в съответствие с член 55, параграфи 1 и 2. Становището не засяга валидността на националните планове и програми и не възпрепятства тяхното приемане и прилагане. Държавите членки също така предоставят на Комисията окончателните национални планове или програми, след като бъдат приети. Член 61 Процедура на комитет 1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. 2. За целите на член 23, параграф 3, втора алинея от настоящия регламент Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 7 от Директива 91/672/ЕИО на Съвета ( 37 ). 3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Ако комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта за акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011. Член 62 Упражняване на делегирането 1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 11, параграф 3 и член 58, параграфи 1 и 5, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 18 юли 2024 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. 3. Делегирането на правомощия, посочено в член 11, параграф 3 и член 58, параграфи 1 и 5, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета. 6. Делегиран акт, приет съгласно член 11, параграф 3 и член 58, параграфи 1 и 5, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. Член 63 Преглед 1. До 31 декември 2033 г. Комисията, след като се консултира по целесъобразност с държавите членки и подпомагана от европейските координатори, прави оценка на изграждането на основната мрежа, като оценява по-специално съответствието ѝ с изискванията на настоящия регламент. В оценката се взема предвид годишният доклад за състоянието и работните планове, изготвени от европейските координатори съответно съгласно член 52, параграф 5, буква д) и член 54, параграф 1, както и националните планове и програми, посочени в член 60, параграф 1. 2. До 31 декември 2033 г. Комисията, след като се консултира по целесъобразност с държавите членки и подпомагана от европейските координатори, прави преглед на изграждането на разширената основна мрежа и широкообхватната мрежа, като оценява: а) съответствието с настоящия регламент; б) напредъка при изпълнението на настоящия регламент, включително евентуални забавяния; в) промените в потоците на пътническия и товарния превоз; г) развитието по отношение на националните инвестиции в транспортната инфраструктура; и д) необходимостта от изменение на настоящия регламент. При оценката се взема предвид и въздействието на променящите се характеристики на трафика, както и съответното развитие в плановете за инвестиции в инфраструктурата. 3. При извършването на посочения преглед Комисията прави оценка дали разширената основна мрежа и широкообхватната мрежа, както са предвидени в настоящия регламент, е вероятно да бъдат в съответствие с глави II, III и IV до крайните срокове 31 декември 2040 г. и 31 декември 2050 г., според тяхната приложимост, като се вземат предвид икономическото и бюджетното положение в Съюза и в отделните държави членки. Комисията също преценява, в консултация с държавите членки, дали разширената основна мрежа и широкообхватната мрежа следва да бъдат изменени, като се отчитат развитието на транспортните потоци и планирането на националните инвестиции. Член 64 Забавяне при завършването на основната мрежа, разширената основна мрежа и широкообхватната мрежа 1. В случай на значително забавяне при започване или завършване на работата по основната мрежа, разширената основна мрежа и широкообхватната мрежа в сравнение с първоначалния очакван график, определен с актове за изпълнение съгласно посоченото в член 55, Комисията може да поиска от съответната държава членка или държави членки да изложат причините за забавянето. Държавата членка или държавите членки посочват причините в рамките на три месеца след получаване на искането. Въз основа на предоставения отговор Комисията се консултира със заинтересованата държава членка или заинтересованите държави членки, за да разреши проблема, водещ до забавянето. 2. Когато засегнатият от забавяне участък е част от европейски транспортен коридор, европейският координатор се включва с оглед подпомагане на държавите членки при разрешаването на проблема. 3. Без да се засяга процедурата, предвидена в член 258 от ДФЕС и член 8, параграф 5 от настоящия регламент, Комисията може, след като разгледа причините, изложени от заинтересованата държава членка или заинтересованите държави членки съгласно параграф 1 от настоящия член, в случай че значителното забавяне при започването или завършването на работата по основната мрежа, разширената основна мрежа или широкообхватната мрежа може да се вмени на държавата членка или държавите членки без обективна обосновка, да представи на съответните държави членки препоръки с оглед на отстраняването на това забавяне и предотвратяването или намаляването на по-нататъшни забавяния. Член 65 Освобождавания Разпоредбите, отнасящи се за железопътните линии, и по-специално всяко изискване за свързване на летищата и пристанищата с железопътния транспорт, както и разпоредбите, свързани с мултимодалните товарни терминали, не се прилагат за Кипър, Малта, островите и най-отдалечените региони, докато на тяхна територия не бъде изградена железопътна система. Разпоредбите, свързани с безопасното и сигурно паркиране, не се прилагат за Кипър, Малта, островите и най-отдалечените региони. Разпоредбите, свързани с европейското стандартно номинално междурелсие от 1435 mm за железопътни линии в член 17, не се прилагат за Ирландия, островите и най-отдалечените региони. Член 66 Изменения на Регламент (ЕС) 2021/1153 Приложението към Регламент (ЕС) 2021/1153 се изменя в съответствие с приложение VI към настоящия регламент. Член 67 Изменения на Регламент (ЕС) № 913/2010 Регламент (ЕС) № 913/2010 се изменя, както следва: 1) Член 1 се заменя със следното: „Член 1 Цел и приложно поле 1. С настоящия регламент се определят правилата за организацията, ръководството и управлението на международните железопътни коридори за конкурентоспособен товарен превоз с оглед развитието на европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз. В него се определят правилата за организацията, управлението и индикативното инвестиционно планиране за коридорите за товарен превоз. 2. Настоящият регламент се прилага за ръководството, управлението и ползването на железопътната инфраструктура, включена в коридорите за товарен превоз, без да се засягат отговорностите на държавите членки по отношение на планирането и финансирането на тази инфраструктура.“ ; 2) Член 2 се заменя със следното: „Член 2 Определения 1. За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, посочени в член 3 от Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. за създаване на единно европейско железопътно пространство ( *1 ). 2. Следните определения се прилагат в допълнение към посочените в параграф 1: а) „коридор за товарен превоз“ означава железопътните линии на европейския транспортен коридор, както са определени в член 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1679 на Европейския