РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024-1735 създаване на рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема за производство в об

Регламент (ЕС) 2024/1735 относно създаване на рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и за и зменение на Регламент (ЕС) 2018/1724 Консолидиран ТЕКСТ: 32024R1735 — BG — 17.08.2025 02024R1735 — BG — 17.08.2025 — 001.002 ►B РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/1735 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 юни 2024 година за създаване на рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1724 (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 1735, 28.6.2024 г., стр. 1) Изменен с: Официален вестник № страница дата ►M1 ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025/1463 НА КОМИСИЯТА от 23 май 2025 година L 1463 1 28.7.2025 Поправен със: ►C1 Поправка, ОВ L 90111, 5.2.2025, стр. 1 (2024/1735) ►C2 Поправка, ОВ L 90845, 27.10.2025, стр. 1 (2024/1735) ▼B РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/1735 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 юни 2024 година за създаване на рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1724 (текст от значение за ЕИП) ГЛАВА I ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ Член 1 Предмет 1. Общата цел на настоящия регламент е да се подобри функционирането на вътрешния пазар, като се създаде рамка за гарантиране на достъпа на Съюза до сигурни и устойчиви доставки на технологии за нулеви нетни емисии, включително чрез разширяване на производствените мощности за технологии за нулеви нетни емисии и техните вериги на доставки, за да се запази тяхната издръжливост, като същевременно се допринася за постигането на целите на Съюза в областта на климата и на целта за неутралност по отношение на климата, както е определена в Регламент (ЕС) 2021/1119, с оглед на декарбонизацията на икономиката и обществото на Съюза, и чрез допринасяне за качествени работни места в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, като по този начин се подобрява конкурентоспособността на Съюза. 2. За да се постигне общата цел, посочена в параграф 1, настоящият регламент установява мерки, които имат за цел: а) намаляване на риска от смущения в доставките, свързани с технологии за нулеви нетни емисии, които биха могли да нарушат конкуренцията и да фрагментират вътрешния пазар, по-специално чрез установяване на възможностите и подкрепа за разширяването на производствените мощности на технологиите за нулеви нетни емисии и техните вериги на доставки; б) създаване на пазар на Съюза за услуги по съхранение на CO 2 ; в) насърчаване на търсенето на устойчиви и издръжливи технологии за нулеви нетни емисии чрез процедури за възлагане на обществени поръчки, търгове и други форми на публична намеса; г) повишаване на уменията чрез подкрепа на академиите, като по този начин се запазват и създават качествени работни места; д) подкрепа за иновациите чрез създаването на регулаторни лаборатории за нулеви нетни емисии, координирането на научноизследователските и иновационните дейности чрез ръководната група на Стратегическия план за енергийните технологии, както и чрез използването на обществени поръчки за технологии в предпазарен стадий и обществени поръчки за иновативни решения; е) подобряване на способността на Съюза да извършва мониторинг на технологиите за нулеви нетни емисии и да смекчава свързаните с доставките за тези технологии рискове. Член 2 Обхват 1. Настоящият регламент се прилага за технологиите за нулеви нетни емисии, с изключение на членове 33 и 34 от него, които се прилагат за иновативни технологии за нулеви нетни емисии и други иновативни технологии. Суровините от критично значение, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2024/1252, са изключени от обхвата на настоящия регламент. 2. В случая на интегрирани производствени съоръжения, които обхващат производството на материали, попадащи едновременно в обхвата на Регламент (ЕС) 2024/1252 и на настоящия регламент, крайният продукт на съоръженията определя кой регламент се прилага. 3. С изключение на членове 5, 25, 26 и 28, настоящият регламент се прилага за проекти за декарбонизация на енергоемките отрасли, които са част от веригата на доставки на технология за нулеви нетни емисии и които намаляват значително и трайно нивата на емисиите на CO 2 еквивалент от промишлените процеси до степен, която е технически осъществима. Член 3 Определения За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1) „технологии за нулеви нетни емисии“ означава технологиите, изброени в член 4, когато те са крайни продукти, специфични компоненти или специфични машини, използвани основно за производството на тези продукти; 2) „компонент“ означава част от краен продукт в областта на технология за нулеви нетни емисии, който се произвежда и продава от дадено дружество, включително преработени материали; 3) „технологии за енергия от възобновяеми източници“ означава технологии, които произвеждат енергия от възобновяеми източници; 4) „енергия от възобновяеми източници“ означава енергия от възобновяеми източници или възобновяема енергия, както е определена в член 2, втора алинея, точка 1 от Директива (ЕС) 2018/2001; 5) „съхраняване на енергия“ означава съхраняване на електроенергия и топлинна енергия, както и други форми на съхраняване, които се използват за съхраняване на енергия от неизкопаеми източници; 6) „възобновяеми горива от небиологичен произход“ означава възобновяеми горива от небиологичен произход, както са определени в член 2, втора алинея, точка 36 от Директива (ЕС) 2018/2001; 7) „устойчиви алтернативни горива“ означава устойчиви авиационни горива, синтетични нисковъглеродни авиационни горива или водород за въздухоплаването, както са определени в член 3, точка 7, 13 или 17 от Регламент (ЕС) 2023/2405, предназначени за сектора на въздухоплаването, или горива, предназначени за морския сектор, установени в съответствие с критериите, определени в член 10, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2023/1805; 8) „революционни промишлени технологии за декарбонизация“ означава разширяване на производствените мощности за революционни промишлени технологии, които се използват за значително и трайно намаляване на емисиите на еквивалент на CO 2 от търговска инсталация на енергоемка стопанска дейност, както е определена в член 17, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96/ЕО на Съвета ( 1 ), в секторите на стоманата, алуминия, цветните метали, химикалите, цимента, варта, стъклото, керамиката, торовете, както и в секторите на целулозата и хартията до степен, която е технически осъществима; 9) „биотехнологични решения в областта на климата и енергетиката“ означава технологии, основани на използването на микроорганизми или биологични молекули, като ензими, смоли или биополимери, способни да намалят емисиите на CO 2 чрез замяна на енергоемките изкопаеми или основаните на химикали суровини в промишлените производствени процеси, които са от значение, наред с другото, за улавянето на въглерод, производството на биогорива и производството на материали на биологична основа, в съответствие с принципите на кръговата икономика; 10) „използвани основно“ означава крайни продукти и специфични компоненти, които са от съществено значение за производството на технологии за нулеви нетни емисии, както е посочено в приложението, или крайни продукти, специфични компоненти и специфични машини, които са от съществено значение за производството на технологии за нулеви нетни емисии, въз основа на доказателства, предоставени на национален компетентен орган от организатора на проекта, с изключение на проектите за декарбонизация на енергоемки отрасли, за които такива доказателства не се изискват; 11) „преработен материал“ означава материал, преработен по такъв начин, че да бъде подходящ за специфична функция във верига на доставки на технология за нулеви нетни емисии, с изключение на суровините от критично значение, както са определени в член 4 от Регламент (ЕС) 2024/1252; 12) „иновативни технологии за нулеви нетни емисии“ означава технологии за нулеви нетни емисии, представляващи истински иновации, които понастоящем не са налични на пазара и са в достатъчно напреднал стадий, за да бъдат изпитани в контролирана среда; 13) „други иновативни технологии“ означава свързани с енергетиката или климата технологии, които имат доказан потенциал да допринесат за декарбонизацията на промишлени или енергийни системи и да намалят стратегическите зависимости, представляващи истински иновации, които понастоящем не са налични на пазара на Съюза и са в достатъчно напреднал стадий, за да бъдат изпитани в контролирана среда; 14) „обществена поръчка за технологии в предпазарен стадий“ означава поръчка за технологии за нулеви нетни емисии на етап преди пускането на пазара, което включва поделяне на риска и ползите при пазарни условия и поетапно конкурентно развитие; 15) „обществена поръчка за иновативни решения“ означава процедура за възлагане на обществена поръчка, по която възлагащите органи или възложителите действат като пилотен клиент за технологии за нулеви нетни емисии и която може да включва изпитвания за съответствие; 16) „производствен проект в областта на технологиите за нулеви нетни емисии“ означава планирана търговска инсталация, разширение или промяна на предназначението на съществуващо съоръжение за производство на технологии за нулеви нетни емисии или проект за декарбонизация на енергоемки отрасли; 17) „проекти за декарбонизация на енергоемки отрасли“ означава изграждането или преобразуването на търговска инсталация от енергоемка стопанска дейност съгласно определението в член 17, параграф 1, буква а) от Директива 2003/96/ЕО в секторите на стоманата, алуминия, цветните метали, химикалите, цимента, варта, стъклото, керамиката, торовете, както и в секторите на целулозата и хартията, които са част от веригата на доставки на технология за нулеви нетни емисии и които намаляват значително и трайно нивата на емисиите на CO 2 еквивалент от промишлените процеси до степен, която е технически осъществима; 18) „стратегически проект за нулеви нетни емисии“ означава разположен в Съюза производствен проект в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, проект за улавяне на CO 2 , проект за съхранение на CO 2 или проект за инфраструктура за пренос на CO 2 , който е признат от държава членка за стратегически проект за нулеви нетни емисии съгласно членове 13 и 14; 19) „процес на издаване на разрешения“ означава процес, обхващащ всички съответни разрешения за изграждане, разширяване, преобразуване и експлоатация на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и на стратегически проекти за нулеви нетни емисии, включително разрешения за строителство, химикали и свързване към мрежата и екологични оценки и разрешителни, когато такива се изискват, и който обхваща всички заявления и процедури — от потвърждаването, че заявлението е пълно, до уведомяването за цялостното решение относно резултата от процедурата от страна на съответното единно звено за контакт, както и по отношение на съхранението на CO 2 в геоложки формации — процеса на издаване на разрешения за съхранение, засягащ обработването на всички необходими разрешения за повърхностни инсталации, които се изискват за експлоатацията на обект за съхранение, включително разрешения за строеж и разрешителни за тръбопроводи, и екологичното разрешително за нагнетяването и съхранението на CO 2 , завършено в съответствие с Директива 2009/31/ЕО; 20) „цялостно решение“ означава решението или съвкупността от решения, взети от органите на държава членка, с които се определя дали даден организатор на проект е упълномощен да изпълни производствен проект в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, без да се засягат решенията, взети в рамките на процедура по обжалване; 21) „организатор на проект“ означава всяко предприятие или обединение от предприятия, което разработва производствен проект в областта на технологиите за нулеви нетни емисии или стратегически проект за нулеви нетни емисии; 22) „регулаторна лаборатория за нулеви нетни емисии“ означава схема, която дава възможност на предприятията да изпитват иновативни технологии за нулеви нетни емисии и други иновативни технологии в контролирана реална среда съгласно специален план, разработен от компетентен орган и под негов мониторинг; 23) „процедура за възлагане на обществена поръчка“ означава някоя от следните процедури: а) всеки вид процедура за възлагане, попадаща в обхвата на Директива 2014/24/ЕС — за сключването на договор за обществена поръчка, или на Директива 2014/25/ЕС — за сключването на договор за доставка, строителство и услуги; б) процедура за възлагане на концесия за строителство или услуги, попадаща в обхвата на Директива 2014/23/ЕС; 24) „възлагащ орган“ означава, в контекста на процедурите за възлагане на обществени поръчки, възлагащ орган, както е определен в член 6 от Директива 2014/23/ЕС, член 2, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/24/ЕС и член 3 от Директива 2014/25/ЕС; 25) „възложител“ означава, в контекста на процедурите за възлагане на обществени поръчки, възложител, както е определен в член 7 от Директива 2014/23/ЕС и член 4 от Директива 2014/25/ЕС; 26) „договор“ означава, в контекста на процедурите за възлагане на обществени поръчки, договор за обществена поръчка, както е определен в член 2, параграф 1, точка 5 от Директива 2014/24/ЕС, поръчки за доставка, строителство и услуги, както са определени в член 2, точка 1 от Директива 2014/25/ЕС, и концесии, както са определени в член 5, точка 1 от Директива 2014/23/ЕС; 27) „търг“ означава механизъм за конкурентни тръжни процедури за подпомагане на производството или потреблението на енергия от възобновяеми източници, която не попада в обхвата на Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ) или на Директива 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС или 2014/25/ЕС; 28) „капацитет за нагнетяване на CO 2 “ означава годишното количество CO 2 , което може да бъде нагнетено в действащ обект за съхранение в геоложка формация, разрешен съгласно Директива 2009/31/ЕО, с цел намаляване на емисиите или увеличаване на поглъщането на въглерод, по-специално от големи промишлени инсталации, и което се измерва в тонове годишно; 29) „инфраструктура за пренос на CO 2 “ означава мрежата от тръбопроводи, включително свързаните с нея компресорни станции, за пренос на CO 2 до обекта за съхранение, както и всички видове воден, автомобилен или железопътен транспорт, включително устройства за втечняване и съоръжения за временно съхранение, ако е необходимо, за преноса на CO 2 до пристанищните съоръжения и обекта за съхранение; 30) „интеграция на енергийната система“ означава решения за планиране и функциониране на енергийната система като цяло, в множество енергоносители, инфраструктури и сектори на потребление, чрез създаване на по-здрави връзки между тях с цел предоставяне на гъвкави, надеждни и ресурсно ефективни енергийни услуги без употребата на изкопаеми горива, при възможно най-ниски разходи за обществото, икономиката и околната среда; 31) „промишлени партньорства за нулеви нетни емисии“ означава ангажимент между Съюза и трета държава за увеличаване на сътрудничеството, свързано с технологии за нулеви нетни емисии, което е установено чрез необвързващ инструмент, определящ конкретни действия от взаимен интерес; 32) „първо по рода си“ означава ново или значително модернизирано съоръжение на технология за нулеви нетни емисии, представляващо иновация по отношение на производствения процес на технологията за нулеви нетни емисии, която все още не е налична в значителна степен или за която не е поет ангажимент да бъде изградена в рамките на Съюза; 33) „производствени мощности“ означава общата производителност на технологиите за нулеви нетни емисии, осигурена в рамките на производствен проект, или, когато вместо самите крайни продукти производственият проект произвежда специфични компоненти или специфични машини, използвани основно за производството на такива продукти — производителността на крайните продукти, за които се произвеждат въпросните компоненти или специфични машини. Член 4 Списък на технологиите за нулеви нетни емисии 1. Технологиите за нулеви нетни емисии в обхвата на настоящия регламент са: а) технологии за слънчева енергия, включително: технологии за фотоволтаична енергия, слънчева топлинна електрическа енергия и слънчева топлинна енергия; б) технологии за вятърна енергия от разположени на сушата инсталации и за енергия от възобновяеми източници в морето; в) технологии за акумулаторни батерии и за акумулиране на енергия; г) технологии за термопомпи и за геотермална енергия; д) технологии за водород, включително електролизьори и горивни елементи; ▼C2 e) технологии за устойчиво добивани биогаз и биометан; ▼B ж) технологии за УСВ; з) технологии за електроенергийната мрежа, включително технологии за зареждане с електроенергия за транспорта и технологии за цифровизиране на електроенергийната мрежата; и) технологии за енергия от ядрено делене, включително технологии, свързани с ядрения горивен цикъл; й) технологии за устойчиви алтернативни горива; к) технологии за водноелектрическа енергия; л) технологии за енергия от възобновяеми източници, които не са обхванати от предишните категории; м) технологии за енергийна ефективност, свързани с енергийната система, включително технологии за топлофикационни мрежи; н) технологии за възобновяеми горива от небиологичен произход; о) биотехнологични решения в областта на климата и енергетиката; п) революционни промишлени технологии за декарбонизация, които не са обхванати от предишните категории; р) технологии за пренос и оползотворяване на CO 2 ; с) технологии за задвижване с вятърна енергия и за електрическо задвижване за транспорта; т) ядрени технологии, които не са обхванати от предходните категории. 2. Параграф 1 не засяга правото на държавите членки да избират между различни енергийни източници и да определят общата структура на енергийните си доставки. 3. Параграф 1 не засяга разпределянето на финансирането от Съюза, по-специално по отношение на критериите за допустимост или за отпускане на средства, приети в съответствие с подходящите процедури, или по отношение на подкрепата от Съюза чрез ЕИБ. ГЛАВА II БЛАГОПРИЯТНИ УСЛОВИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО В ОБЛАСТТА НА ТЕХНОЛОГИИТЕ ЗА НУЛЕВИ НЕТНИ ЕМИСИИ РАЗДЕЛ I Сравнителни показатели Член 5 Сравнителни показатели 1. Комисията и държавите членки подкрепят производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в съответствие с настоящата глава, за да се гарантира намаляването на стратегическите зависимости в Съюза на технологиите за нулеви нетни емисии и техните вериги на доставки чрез достигане на производствени мощности за тези технологии от: а) сравнителен показател от поне 40 % от годишните нужди на Съюза от внедряване на съответните технологии, необходими за постигане на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката за 2030 г.; б) увеличаване на дела на Съюза в съответните технологии с оглед на постигане на 15 % от световното производство до 2040 г. въз основа на мониторинг съгласно член 42, освен когато увеличените производствени мощности на Съюза значително надхвърлят нуждите на Съюза от внедряване на съответните технологии, необходими за постигане на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката за 2040 г. РАЗДЕЛ II Оптимизиране на административните процедури и процесите на издаване на разрешения Член 6 Единни звена за контакт 1. До 30 декември 2024 г. държавите членки създават или определят един или повече органа за единни звена за контакт на съответното административно равнище. Всяко единно звено за контакт отговаря за подпомагането и координирането на процеса на издаване на разрешения за производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, включително за стратегически проекти за нулеви нетни емисии, и за предоставянето на информация относно оптимизирането на административните процеси в съответствие с член 7, включително информация кога дадено заявление се счита за пълно в съответствие с член 9, параграф 10. 2. Когато държава членка създаде или определи повече от едно единно звено за контакт съгласно параграф 1 от настоящия член, държавата членка предоставя инструменти, за да помогне на организаторите на проекти да установят кое е подходящото създадено или определено звено за контакт на онлайн уебстраницата, създадена в съответствие с член 7. 3. Единно звено за контакт, създадено или определено съгласно параграф 1, е единственото звено за контакт за организатора на проекта в процеса на издаване на разрешения за производствен проект в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, включително стратегически проект за нулеви нетни емисии. То координира и подпомага подаването на всички съответни документи и информация и уведомява организатора на проекта за резултата от цялостното решение. 4. На организаторите на проекти се разрешава да представят в електронен формат всички документи, свързани с процеса на издаване на разрешения. 5. Компетентните органи гарантират, че се вземат предвид всички съответни извършени проучвания или разрешенията или разрешителните, издадени за даден проект, и че не се изискват дублиращи се проучвания, разрешения или разрешителни, освен ако не се изисква друго съгласно правото на Съюза или националното право. 6. Държавите членки гарантират, че заявителите имат лесен достъп до информацията и процедурите за уреждане на спорове във връзка с процеса на издаване на разрешения, включително, когато е приложимо, до алтернативни механизми за разрешаване на спорове, ако такива процедури са предвидени в националното право. 7. Държавите членки гарантират, че единното звено за контакт и всички компетентни органи, отговорни за отделни стъпки от процеса на издаване на разрешения, включително за всички процедурни стъпки, разполагат с достатъчен брой квалифицирани служители и достатъчни финансови, технически и технологични ресурси, включително, по целесъобразност, за повишаване на квалификацията и за преквалификация, необходими за ефективното изпълнение на задачите им съгласно настоящия регламент. 8. Платформата, посочена в членове 38 и 39, периодично обсъжда прилагането на настоящия раздел и на членове 15 и 16 и споделя най-добрите практики за организиране на единните звена за контакт. 9. Органите, участващи в процеса на издаване на разрешения, и други заинтересовани органи посочват и предоставят на съответното единно звено за контакт изискванията и обхвата на информацията, която се изисква от организатора на проект, преди да започне процесът на издаване на разрешения. Член 7 Онлайн достъп до информация Държавите членки предоставят достъп, онлайн и по централизиран и леснодостъпен начин, до следната информация за процеси, свързани с производствените проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, включително стратегическите проекти за нулеви нетни емисии: a) единните звена за контакт, посочени в член 6, параграф 1; б) процеса на издаване на разрешения, включително информация относно уреждането на спорове; в) финансови и инвестиционни услуги; г) възможности за финансиране на равнището на Съюза или на държавите членки; д) услуги в подкрепа на дейността на предприятията, включително, но не само, деклариране на корпоративен данък, местни данъчни закони или трудово право. Член 8 Ускоряване на изпълнението Държавите членки предоставят административна подкрепа за производствените проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, изпълнявани на тяхна територия, за да улеснят тяхното навременно и ефективно изпълнение, като обръщат специално внимание на участващите в проектите МСП, включително като предоставят: a) съдействие по отношение на съответствието с приложимите административни задължения и задължения за докладване; б) съдействие на организаторите на проекти да информират обществеността с цел повишаване на общественото одобрение на проекта; в) съдействие на организаторите на проекти по време на процеса на издаване на разрешения, по-специално за МСП. Член 9 Времетраене на процеса на издаване на разрешения 1. Продължителността на процеса на издаване на разрешения за производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии не надвишава нито един от следните срокове: a) 12 месеца за изграждане или разширяване на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии с годишно производство под 1 GW; б) 18 месеца за изграждане или разширяване на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии с годишно производство от 1 GW или повече. 2. За производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, чието годишно производство не се измерва в GW, процесът на издаване на разрешения не надхвърля 18 месеца. 3. Когато проекти за декарбонизация на енергоемки отрасли, включително такива, които са признати за стратегически проекти, изискват изграждането на няколко съоръжения или единици в един обект, организаторът на проекта и единното звено за контакт могат да се споразумеят за разделяне на проекта на няколко по-малки проекта с цел спазване на приложимите срокове. 4. Когато се изисква оценка на въздействието върху околната среда съгласно Директива 2011/92/ЕС, етапите на оценката в съответствие с член 1, параграф 2, буква ж), точка i) от посочената директива не се включват във времетраенето на процеса на издаване на разрешения, посочено в параграфи 1 и 2 от настоящия член. 5. Когато в резултат на консултацията съгласно член 1, параграф 2, буква ж), точка ii) от Директива 2011/92/ЕС се наложи допълване на доклада за оценка на въздействието върху околната среда с допълнителна информация, единното звено за контакт може да даде възможност на организатора на проекта да представи допълнителна информация. В този случай единното звено за контакт уведомява организатора на проекта за датата, до която трябва да се представи допълнителната информация; тази дата е в срок не по-кратък от 30 дни от датата на уведомлението. Периодът между крайния срок за представяне на допълнителната информация и представянето на тази информация не се отчита във времетраенето на процеса на издаване на разрешения, посочен в параграфи 1 и 2 от настоящия член. 6. В изключителни случаи, когато естеството, сложността, местоположението или размерът на предложения производствен проект в областта на технологиите за нулеви нетни емисии или стратегически проект за нулеви нетни емисии налагат това, държавите членки могат еднократно да удължат сроковете, посочени в параграфи 1, 2 и 7 от настоящия член и в член 16, параграфи 1 и 2, най-много с три месеца преди изтичането им, като разглеждат всеки случай поотделно. 7. Когато държава членка счита, че предложеният производствен проект в областта на технологиите за нулеви нетни емисии или стратегически проект за нулеви нетни емисии поражда изключителни рискове за здравето и безопасността на работниците или на населението като цяло, и когато е необходимо допълнително време, за да се установи, че са били въведени мерки за избягване на разпознаваемите рискове, тя може да удължи с шест месеца сроковете, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член и в член 16, параграфи 1 и 2, в рамките на шестте месеца от началото на процеса на издаване на разрешения. 8. В случаите, когато се прилага параграф 6 или параграф 7, единното звено за контакт уведомява писмено организатора на проекта за причините за удължаването и за датата, на която се очаква да бъде взето цялостното решение. 9. Единното звено за контакт, посочено в член 6, параграф 1 от настоящия регламент, уведомява организатора на проекта за датата, на която трябва да бъде представен докладът за оценка на въздействието върху околната среда, посочен в член 5, параграф 1 от Директива 2011/92/ЕС, като взема предвид организацията на процеса на издаване на разрешения в съответната държава членка и необходимостта да се осигури достатъчно време за оценка на доклада. Периодът между крайния срок за представяне на доклада за оценка на въздействието върху околната среда и представянето на този доклад не се отчита във времетраенето на процеса на издаване на разрешения, посочен в параграфи 1 и 2 от настоящия член. 10. Не по-късно от 45 дни от получаването на заявлението за издаване на разрешение съответното единно звено за контакт потвърждава, че заявлението е пълно, или — ако организаторът на проекта не е изпратил цялата информация, необходима за обработката на заявлението — изисква от организатора на проекта да подаде пълно заявление без ненужно забавяне, като уточнява каква информация липсва. В случай че подаденото заявление бъде определено като непълно за втори път, единното звено за контакт може в срок от 30 дни от второто подаване да отправи второ искане за информация. Единното звено за контакт не изисква информация в области, които не са били обхванати от първото искане за допълнителна информация, и има право да изисква само още доказателства за допълване на установената липсваща информация. Датата на потвърждаване на пълнотата на заявлението от единното звено за контакт, посочено в член 6, параграф 1, служи за начало на процеса на издаване на разрешения за конкретното заявление. 11. Не по-късно от два месеца от датата на получаване на заявлението единното звено за контакт изготвя, в тясно сътрудничество с другите заинтересовани органи, подробен график за процеса на издаване на разрешения. Този график започва от момента, в който единно звено за контакт признае пълнотата на заявлението. Графикът се публикува от единното звено за контакт на уебсайт със свободен достъп. 12. Сроковете, определени в настоящия член и в член 16, не засягат задълженията, произтичащи от правото на Съюза и от международното право, нито процедурите по административно обжалване и средствата за правна защита пред съд или правораздавателен орган. 13. Сроковете, определени в настоящия член и в член 16 за който и да е от процесите по издаване на разрешения, не засягат каквито и да било по-кратки срокове, определени от държавите членки. Член 10 Екологични оценки и разрешаване 1. Когато се изисква оценка на въздействието върху околната среда съгласно членове 5—9 от Директива 2011/92/ЕС, преди да подаде заявление, съответният организатор на проекта може да отправи искане за становище от единното звено за контакт относно обхвата и нивото на изчерпателност на информацията, която да бъде включена в доклада за оценка на въздействието върху околната среда съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива. Единното звено за контакт гарантира, че становището се издава във възможно най-кратък срок и не по-късно от 45 дни от датата, на която организаторът на проекта е подал искането си за становище. 2. Когато задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда произтича едновременно от които и да е две или повече от следните —Директива 2000/60/ЕО, Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ), Директива 2008/98/ЕО, Директива 2009/147/ЕО, Директива 2010/75/ЕС, Директива 2011/92/ЕС, Директива 2012/18/ЕС или Директива 92/43/ЕИО, държавите членки гарантират, че се прилагат координирани или съвместни процедури за изпълнение на всички изисквания на тези законодателни актове на Съюза. В рамките на координираната процедура, посочена в първа алинея, компетентен орган координира различните индивидуални оценки на въздействието върху околната среда на конкретен проект, изисквани в съответните законодателни актове на Съюза. В рамките на съвместната процедура, посочена в първа алинея, компетентен орган предвижда единна оценка на въздействието върху околната среда на конкретен проект, изисквана в съответните законодателни актове на Съюза. Прилагането на съвместната или координираната процедура не се отразява на съдържанието на оценката на въздействието върху околната среда. 3. Държавите членки гарантират, че компетентните органи издават обоснованото заключение, посочено в член 1, параграф 2, буква ж), точка iv) от Директива 2011/92/ЕС, относно оценката на въздействието върху околната среда в срок от 90 дни от получаването на цялата необходима информация съгласно членове 5, 6 и 7 от посочената директива и след приключване на консултациите, посочени в членове 6 и 7 от същата директива. 4. В изключителни случаи, когато естеството, сложността, местоположението или размерът на предложения проект налага това, държавите членки могат да удължат срока по параграф 3 най-много с 20 дни, преди изтичането му и като разглеждат всеки случай поотделно. В този случай съответното единно звено за контакт информира писмено организатора на проекта за причините, обосноваващи удължаването, и за крайния срок за обоснованото заключение. 5. Сроковете за консултации със заинтересованата общественост, както е посочено в член 1, параграф 2, буква д) от Директива 2011/92/ЕС, и с органите, посочени в член 6, параграф 1 от същата директива, във връзка с доклада за оценката на въздействието върху околната среда, посочен в член 5, параграф 1 от същата директива, не надвишават 85 дни и в съответствие с член 6, параграф 7 от същата директива не са по-кратки от 30 дни. В случаите, попадащи в обхвата на член 6, параграф 4, втора алинея от посочената директива, този срок се удължава до максимум 90 дни, като всеки случай се разглежда поотделно. 6. Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи и други органи, определени съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2011/92/ЕС, разполагат с достатъчен брой квалифициран персонал и достатъчно финансови, технически и технологични ресурси, необходими за изпълнение на задълженията им по настоящия член. Член 11 Планиране 1. Националните, регионалните и местните органи, отговарящи за изготвянето на планове, включително планове за зониране, планове за териториално устройство и планове за земеползване, обмислят включването в тези планове, когато е целесъобразно, на разпоредби за разработването на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, включително стратегически проекти за нулеви нетни емисии, и по целесъобразност на долини за ускорено внедряване на нулеви нетни емисии, както и необходимата инфраструктура. Когато се обмисля включването на такива разпоредби, се дава приоритет на изкуствени и застроени площи, промишлени обекти и изоставени промишлени терени. За да се улесни разработването на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, държавите членки гарантират, че всички имащи отношение данни за териториалното устройство са достъпни онлайн в съответствие с член 7. 2. Когато плановете включват разпоредби за разработване на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, в т.ч. стратегически проекти за нулеви нетни емисии и необходимата за тях инфраструктура, и подлежат на оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО и съгласно член 6 от Директива 92/43/ЕИО, тези оценки се комбинират. Когато е приложимо, в рамките на тази комбинирана оценка се разглежда и въздействието върху потенциално засегнатите водни обекти, посочени в Директива 2000/60/ЕО. Когато от съответните държави членки се изисква да оценят въздействието на съществуващи и бъдещи дейности върху морската среда, включително взаимодействията суша—море, както е посочено в член 4 от Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламенти на Съвета ( 4 ), това въздействие също се обхваща в комбинираната оценка. Фактът, че оценките се комбинират съгласно настоящия параграф, не засяга тяхното съдържание или качество. Комбинираните оценки се извършват така, че да не водят до удължаване на сроковете, определени в настоящия регламент. Член 12 Приложимост на конвенциите на ИКЕ на ООН 1. Настоящият регламент не засяга задълженията по Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН (ИКЕ на ООН) за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на 25 юни 1998 г., и по Конвенцията на ИКЕ на ООН за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, подписана в Еспо на 25 февруари 1991 г., и Протокола за стратегическа екологична оценка към Конвенцията, подписан в Киев на 21 май 2003 г. 2. До всички решения, приети съгласно настоящия раздел и членове 8, 15, 16 и 28, се осигурява публичен достъп по лесноразбираем начин и всички решения за производствен проект в областта на технологиите за нулеви нетни емисии или стратегически проект за нулеви нетни емисии се представят на един и същи уебсайт. РАЗДЕЛ III Стратегически проекти за нулеви нетни емисии Член 13 Критерии за подбор 1. Държавите членки признават като стратегически проекти за нулеви нетни емисии производствените проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, изпълнявани в Съюза, които допринасят за постигането на целите, определени в член 1, включително допринасят за постигането на целите на Съюза в областта на климата или енергетиката, и отговарят на поне един от следните критерии: a) производственият проект в областта на технологиите за нулеви нетни емисии допринася за технологичната и промишлената устойчивост на технологиите на Съюза за нулеви нетни емисии чрез увеличаване на производствените мощности за компонент или сегмент от веригата на доставки на технологиите за нулеви нетни емисии, като: i) добавя производствени мощности в Съюза за дадена технология за нулеви нетни емисии, за която Съюзът е над 50 % зависим от вноса от трети държави; ii) добавя значителни производствени мощности, като допринася съществено за постигането на целите на Съюза в областта на климата или енергетиката за 2030 г.; или iii) добавя производствени мощности или модернизира съществуващите производствени мощности в Съюза за дадена технология за нулеви нетни емисии, за която производствените мощности на Съюза заемат значителен дял от световното производство и която играе решаваща роля за устойчивостта на Съюза; б) производственият проект в областта на технологиите за нулеви нетни емисии има ясно изразено положително въздействие върху веригата на доставки на Съюза в отраслите с нулеви нетни емисии, или върху отраслите надолу по веригата, като предоставя на европейските отрасли с нулеви нетни емисии достъп до най-добрите налични технологии за нулеви нетни емисии или до продукти, произведени в първо по рода си производствено съоръжение, и отговаря на поне един от следните критерии: i) въвежда мерки за привличане, задържане, повишаване на квалификацията или преквалификация на работната сила, необходима при технологиите за нулеви нетни емисии, включително чрез чиракуване, стажове, продължаващо обучение и обучение в тясно сътрудничество с регионалните и местните органи, институции за образование и обучение, и със социалните партньори, включително профсъюзите; ii) допринася за конкурентоспособността на МСП като част от веригата на доставки на технологии за нулеви нетни емисии; в) проектът допринася за постигането на целите на Съюза в областта на климата или енергетиката чрез производство на технологии за нулеви нетни емисии посредством практики, които прилагат подобрени характеристики за екологична устойчивост и ефективност или кръговост, включително цялостна нисковъглеродна, енергийна, водна или материална ефективност и практики, които значително и трайно намаляват нивата на емисии на CO 2 еквивалент. 2. В срок до 1 март 2025 г. Комисията приема акт за изпълнение, в който се определят насоки, гарантиращи еднакви условия за изпълнението на критериите, посочени в настоящия член. Тези насоки включват най-малко конкретни насоки относно критериите, които да се използват за оценка на това: а) дали добавените производствени мощности се отнасят до първи по рода си или най-добри налични производствени мощности за тази технология; б) дали допълнителните производствени мощности могат да се считат за значителни. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 2. 3. Държавите членки признават за стратегически проекти за нулеви нетни емисии проектите за съхранение на CO 2 , които отговарят на всички критерии по-долу: a) обектът за съхранение на CO 2 се намира на територията на Съюза, в неговите изключителни икономически зони или в континенталния му шелф по смисъла на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS); б) проектът за съхранение на CO 2 допринася за постигането на целта, посочена в член 20; в) за проекта за съхранение на CO 2 е подадено заявление за разрешение за безопасно и постоянно съхранение на CO 2 в геоложки формации в съответствие с Директива 2009/31/ЕО. Проект за улавяне на CO 2 , свързан с проект за съхранение на CO 2 , който отговаря на критериите, посочени в първа алинея, и свързан инфраструктурен проект за CO 2 , необходим за транспортирането на уловен CO 2 , се признава за стратегически проект за нулеви нетни емисии. 4. Производствените проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, които ползват технология за нулеви нетни емисии, които се изпълняват в „по-слабо развитите региони и регионите в преход“ и на териториите, финансирани от Фонда за справедлив преход, и които отговарят на условията за финансиране съгласно правилата на политиката на сближаване, след приключването на процедурата за възлагане, се признават от държавите членки за стратегически проекти за нулеви нетни емисии съгласно член 14, параграф 3 при писмено искане на организатора на проекта, без да е необходимо организаторът на проекта да подава официално заявление съгласно член 14, параграф 2. 5. Производствен проект в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, изпълняван в Съюза, който допринася за постигането на целите, посочени в член 1, параграф 1, и който се ползва от иновационния фонд по линия на СТЕ на ЕС или е част от важни проекти от общоевропейски интерес, от европейските „водородни долини“ или от Европейската водородна банка, когато със средствата се подпомагат инвестиции в производствени мощности, се признава от държавите членки за стратегически проект за нулеви нетни емисии съгласно член 14, параграф 3 по писмено искане на организатора на проекта, без да е необходимо организаторът на проекта да подава официално заявление съгласно член 14, параграф 2. 6. Когато стратегически проект за нулеви нетни емисии допринася за верига за създаване на стойност за технология, която дадена държава членка не приема като част от общата структура на енергийните си доставки, тази държава членка може да откаже да признае проекта за стратегически проект. Ако има технологии за нулеви нетни емисии, за които дадена държава членка възнамерява да не признава проекти за стратегически проекти, тази държава членка съобщава това във възможно най-кратък срок и публично. Член 14 Заявление и признаване 1. Заявленията за признаване на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии като стратегически проекти за нулеви нетни емисии се подават от организатора на проекта до съответната държава членка. 2. Заявлението по параграф 1 съдържа изброените по-долу елементи: a) съответните доказателства, свързани с изпълнението на критериите, посочени в член 13, параграф 1 или параграф 3; б) финансово-икономически план за оценка на финансовата жизнеспособност на проекта в съответствие с целта за създаване на качествени работни места; и в) първоначален проект за график на проекта, за да се прецени кога проектът ще може да допринесе за сравнителния показател за производствените мощности на Съюза по член 5 или за целта на равнището на Съюза за капацитет за нагнетяване на CO 2 по член 20. Комисията предоставя предварително определен формуляр за подаване на заявленията по параграф 1. 3. В срок от един месец от получаването на пълното заявление държавите членки оценяват заявлението по параграф 1 в рамките на справедлив и прозрачен процес. Ако организаторът на проекта не е изпратил цялата имаща отношение и пълна информация, необходима за обработването на заявлението, държавата членка изисква еднократно от организатора на проекта да представи без ненужно забавяне допълнителна информация, за да се получи пълно заявление. Датата на потвърждаване на пълнотата на подадената информация служи за начало на процеса на оценяване. Решението, взето в резултат на този процес, се обосновава и се съобщава на организатора на проекта и на платформата, посочена в членове 38 и 39. 4. Ако не бъде взето решение в рамките на срока, посочен в параграф 3, организаторът на проекта може да уведоми държавата членка и без ненужно забавяне да поиска от държавата членка да предостави на организатора на проекта актуализиран срок, който е не по-късно от 30 дни от първоначалния срок. 5. Комисията може да представи своето становище по одобрените стратегически проекти за нулеви нетни емисии. Когато държава членка отхвърли заявлението, заявителят има право да подаде заявлението до Комисията, която го оценява в срок от 20 работни дни. Оценката на Комисията не засяга решението на държавата членка. 6. Когато след оценката си в съответствие с параграф 5 от настоящия член Комисията потвърди отхвърлянето на заявлението от държавата членка, тя уведомява заявителя за своето заключение чрез писмо. Когато оценката на Комисията се различава от тази на държавата членка, посочената в членове 38 и 39 платформа обсъжда въпросния проект. 7. Когато Комисията или държава членка установи, че стратегически проект за нулеви нетни емисии е претърпял съществени промени или че вече не отговаря на критериите, посочени в член 13, или че признаването му за стратегически проект за нулеви нетни емисии се основава на заявление, съдържащо невярна информация, тя информира засегнатия организатор на проекта. След като изслуша организатора на проекта, държавата членка може да отмени решението, с което даден проект се признава за стратегически проект за нулеви нетни емисии. 8. Проект, който вече не е признат за стратегически проект за нулеви нетни емисии, губи всички права, свързани с този статут съгласно настоящия регламент. 9. Комисията създава и поддържа публично достъпен регистър на стратегическите проекти за нулеви нетни емисии. Член 15 Приоритетен статут на стратегическите проекти за нулеви нетни емисии 1. Организаторите на проекти и всички засегнати органи гарантират, че за стратегическите проекти за нулеви нетни емисии съответните процеси се придвижват възможно най-бързо в съответствие с правото на Съюза и националното право. 2. Без да се засягат задълженията, предвидени в правото на Съюза, когато даден проект бъде признат за стратегически проект за нулеви нетни емисии, държавите членки предоставят на този стратегически проект за нулеви нетни емисии статут на проект с възможно най-голямо национално значение, когато в националното право съществува такъв статут, и този стратегически проект за нулеви нетни емисии се третира по съответния начин в процесите на издаване на разрешения, включително свързаните с екологичните оценки и когато са налични данни — с териториалното устройство. 3. За стратегическите проекти за нулеви нетни емисии се смята, че допринасят за сигурността на доставките на технологии за нулеви нетни емисии в Съюза и следователно се разглеждат като проекти от обществен интерес. По отношение на въздействията върху околната среда или задълженията, посочени в член 4, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО и член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2009/147/ЕО, член 6, параграф 4 и член 16, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО, и в законодателни актове на Съюза в областта на възстановяването на природата, стратегическите проекти за нулеви нетни емисии в Съюза се смятат за проекти от обществен интерес и може да се смятат за проекти с по-висш обществен интерес, които обслужват общественото здраве и безопасност, ако са изпълнени всички условия, определени в посочените законодателни актове. 4. Всички процедури за уреждане на спорове, искови производства, жалби и средства за правна защита, свързани със стратегически проекти за нулеви нетни емисии, пред национални съдилища, правораздавателни органи или състави, включително за медиация или арбитраж, когато такива са предвидени в националното право, се третират като спешни, ако и доколкото националното право относно процесите на издаване на разрешения предвижда такива спешни процедури и при условие че се спазват обичайно приложимите права на защита на физическите лица или на местните общности. Организаторите на стратегически проекти за нулеви нетни емисии участват в такива спешни процедури, когато е приложимо. Член 16 Времетраене на процеса на издаване на разрешения за стратегически проекти за нулеви нетни емисии 1. Продължителността на процеса на издаване на разрешения за стратегически проекти за нулеви нетни емисии не надвишава: a) 9 месеца за изграждане или разширяване на стратегически проекти за нулеви нетни емисии с годишно производство под 1 GW; б) 12 месеца за изграждане или разширяване на стратегически проекти за нулеви нетни емисии с годишно производство от 1 GW или повече; в) 18 месеца за всички необходими разрешения за експлоатация на обект за съхранение в съответствие с Директива 2009/31/ЕО. 2. За стратегически проекти за нулеви нетни емисии, чието годишно производство не се измерва в GW, продължителността на процеса на издаване на разрешения не надвишава 12 месеца. 3. Когато се изисква оценка на въздействието върху околната среда съгласно Директива 2011/92/ЕС, етапът от оценката, посочен в член 1, параграф 2, буква ж), точка i) от посочената директива не се включва във времетраенето на процеса на издаване на разрешения, посочено в параграфи 1 и 2 от настоящия член. Член 17 Долини за ускорено внедряване на нулеви нетни емисии 1. Държавите членки могат да решат да определят долини за ускорено внедряване на нулеви нетни емисии („долини“) като специфични зони за ускорено внедряване на промишлени дейности с нулеви нетни емисии, по-специално за ускоряване на изпълнението на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, включително стратегически проекти за нулеви нетни емисии или клъстери от тях, или за изпитване на иновативни технологии за нулеви нетни емисии. Целите на долините са да се създадат клъстери за промишлена дейност с нулеви нетни емисии и допълнително да се рационализират административните процедури. 2. Решението, посочено в параграф 1: a) определя ясен географски и технологичен обхват за долините; б) взема предвид зони, които включват изкуствени и застроени площи, промишлени обекти и изоставени промишлени терени; в) подлежи на екологична оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО и когато е приложимо — на оценка съгласно член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО; доколкото е възможно, резултатите от тези оценки улесняват подготовката на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии или стратегически проекти за нулеви нетни емисии с оглед постигане на целите на настоящия регламент и избягване на дублирането на оценки; настоящата разпоредба не засяга съответствието на отделните проекти с приложимото право на Съюза в областта на околната среда; г) осигурява полезни взаимодействия, когато е възможно, с определянето на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, установени с Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ). 3. Решението на държава членка за определяне на долина се придружава от план, в който се очертават конкретни национални мерки за повишаване на нейната привлекателност като място за производствени дейности, включително най-малко следните схеми за икономическо и административно подпомагане с цел: a) да се улесни развитието на необходимата инфраструктура в долината; б) да се подкрепят частните инвестиции в долината; в) да се осъществи подходящата преквалификация и повишаване на квалификацията на местната работна сила; г) да се осигури онлайн достъп до информацията за долината в съответствие с член 7. 4. Когато е целесъобразно, от максималните проценти на съфинансиране съгласно регламенти (ЕС) 2021/1058, (ЕС) 2021/1056 и (ЕС) 2021/1057 могат да се възползват публични инвестиции с цел създаване на долини, оборудването им с подходяща инфраструктура, преобразуване на изоставени промишлени терени и развиване на адекватността на местния резерв от умения. Член 18 Разрешения в рамките на долините 1. Раздели I и II се прилагат за отделни проекти в долините. За всяка долина се определя единно звено за контакт. 2. С цел да се избегне дублиране на оценките, при издаването на становището, посочено в член 10, параграф 1, компетентният орган взема предвид резултатите от оценките, извършени съгласно член 17, параграф 2, буква в). 3. Единното звено за контакт предоставя на организаторите на проекти образци, в които се посочват специалните разрешения, необходими за проекти в долините. Тези образци включват информация за всички характеристики на проекта и мерките, предвидени за избягване или предотвратяване на значителни неблагоприятни последици за околната среда, за да се гарантира, че на оценка съгласно Директива 2011/92/ЕС подлежат само проекти със значително въздействие върху околната среда, и за да се улесни компетентният орган да определи дали проектът трябва да бъде предмет на оценка съгласно член 4, параграфи 2—6 от посочената директива. 4. За производствените проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в долините се смята, че допринасят за сигурността на доставките на технологии за нулеви нетни емисии в Съюза и следователно се разглеждат като проекти от обществен интерес. По отношение на въздействията върху околната среда или задълженията, посочени в член 4, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО и член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2009/147/ЕО, член 6, параграф 4 и член 16, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО и в законодателни актове на Съюза в областта на възстановяването на природата, производствените проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии в долини в Съюза се смятат за проекти от обществен интерес и може да се смятат за проекти с по-висш обществен интерес, които обслужват общественото здраве и безопасност, ако са изпълнени всички условия, определени в посочените законодателни актове. Член 19 Координация на финансирането 1. Платформата, създадена съгласно член 38, разглежда пречките и финансовите нужди на стратегическите проекти за нулеви нетни емисии в Съюза, консултира относно начините за координиране на финансирането от Съюза и националното финансиране по отношение на тези финансови нужди и събира потенциални най-добри практики, наред с другото, за целите на развитието на трансграничните вериги на доставки в Съюза, по-специално въз основа на редовния обмен със съответните промишлени алианси и с групата за промишленост с нулеви нетни емисии, както и въз основа на нейните препоръки. 2. По искане на организатор на стратегически проект за нулеви емисии платформата обсъжда и провежда консултации как може да бъде завършено финансирането на проекта, като взема предвид вече осигуреното финансиране и отчита най-малко следните елементи: a) допълнителни частни източници на финансиране; б) подкрепа чрез ресурси от Групата на ЕИБ или други международни финансови институции, включително Европейската банка за възстановяване и развитие; в) съществуващи инструменти и програми на държавите членки, включително от национални насърчителни банки, институции и агенции за експортно кредитиране; г) съответни програми за отпускане на средства и финансиране от Съюза. 3. До 30 септември 2024 г. и на всеки две години след това платформата отправя препоръки към Комисията относно начините за осигуряване на достатъчно финансиране, включително от бюджета на Съюза, за постигане на целите на настоящия регламент. 4. Държавите членки, и когато е приложимо, Комисията, предприемат дейности за ускоряване на частните инвестиции в производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Без да се засягат разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС, тези дейности могат да включват предоставянето на консултации и координирането на подкрепата за производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, които са изправени пред трудности при достъпа до финансиране. ГЛАВА III КАПАЦИТЕТ ЗА НАГНЕТЯВАНЕ НА CO 2 Член 20 Цел на равнището на Съюза за осигуряване на капацитет за нагнетяване на CO 2 1. До 2030 г. трябва да се постигне капацитет за нагнетяване от най-малко 50 млн. тона CO 2 годишно в обекти за съхранение, т.е. обекти за съхранение в геоложки формации, разрешени съгласно Директива 2009/31/ЕО, включително изчерпани нефтени и газови находища и солени водоносни хоризонти, разположени на територията на Съюза, в неговите изключителни икономически зони или в континенталния му шелф по смисъла на Конвенцията на ООН по морско право и които не са комбинирани с повишено извличане на въглеводороди. 2. Всички обекти за съхранение се проектират така, че да се експлоатират в продължение на най-малко пет години, и спазват принципите на справедлив и свободен достъп, предоставен по прозрачен и недискриминационен начин, както е определено в Директива 2009/31/ЕО. 3. До 30 юни 2027 г. и на всеки две години след това Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно постигнатия напредък в постигането на целта на Съюза за годишния капацитет за нагнетяване, включително състоянието на пазара, свързано с капацитета за нагнетяване. Докладите включват преглед на географското разпределение на обектите за съхранение в целия Съюз. В първия доклад се прави оценка дали е нужно да се въведе цел на равнището на Съюза за 2040 г. или по-рано, ако е необходимо. 4. Докладите, посочени в параграф 3, включват оценка на капацитета за съхранение и нагнетяване на CO 2 , като се използва по-специално информацията, събрана съгласно член 21, параграф 2 и член 23, параграф 6. Докладите: a) предоставят подробен анализ на географското и времевото планиране на обекти за съхранение на CO 2 и на проекти за улавяне на CO 2 за емисиите на CO 2 от промишлени инсталации в рамките на Съюза, като се взема предвид конкретният потенциал използването на CO 2 да допринесе за постоянното съхранение на CO 2 ; б) идентифицират основната инфраструктура, необходима за преноса и съхранението на емисиите на CO 2 от промишлени инсталации в рамките на Съюза; в) предоставят подробен анализ на възможните пречки, препятстващи развитието на пазара в областта на УСВ. 5. До 31 декември 2028 г. Комисията може да представи, въз основа на оценката, посочена в параграф 3, законодателно предложение за въвеждане на нова цел на равнището на Съюза по отношение на капацитета за нагнетяване на CO 2 до 2040 г. или по-рано, ако е необходимо. Ако Комисията реши да не направи законодателно предложение за въвеждане на такава цел, тя представя на Европейския парламент и на Съвета мотивите за своето решение. 6. В срок от три месеца след подписването от Съюза на международно споразумение, свързано с настоящата глава, Комисията представя доклад за оценка на последиците на международното споразумение, по-специално по отношение на насърчаването и защитата на стандартите на Съюза в областта на околната среда, целите в областта на климата и потенциалната необходимост от допълнителни политики и мерки на Съюза с оглед на разпоредбите на това международно споразумение. Въз основа на този доклад Комисията, по целесъобразност, представя на Европейския парламент и на Съвета законодателно предложение за изменение на настоящия регламент в съответствие с параграф 1. 7. Комисията публикува насоки, в които се посочват подходящите нива на чистота на CO 2 и на микроелементите в потока от CO 2 във връзка с проектите за съхранение на CO 2 , допринасящи за постигането на целта на Съюза относно капацитета за нагнетяване. Член 21 Прозрачност на данните за капацитета за съхранение на СО 2 1. До 30 декември 2024 г. държавите членки: a) предоставят публичен достъп до данни за всички зони на тяхна територия, в които могат да бъдат разрешени обекти за съхранение на CO 2 , включително солени водоносни хоризонти, без да се засягат изискванията за защита на поверителната информация; б) задължават субектите на тяхна територия, които притежават или са притежавали разрешително, както е определено в член 1, точка 3 от Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ), да направят публично достъпни, без гаранции за надеждност, геоложките данни, свързани с производствените обекти, които са били изведени от експлоатация или извеждането от експлоатация на които е било съобщено на компетентния орган, и ако има такива — икономическите оценки на съответните разходи за осигуряване на възможност за нагнетяване на CO 2 , освен ако субектът не е подал заявление за разрешение за проучване в съответствие с Директива 2009/31/ЕО, включително данни за: i) дали обектът е подходящ за устойчиво, безопасно и постоянно нагнетяване и съхранение на CO 2 ; ii) наличието или необходимостта от инфраструктура за пренос и видове транспорт, подходящи за безопасния пренос на CO 2 до обекта. За целите на първа алинея, буква а) от настоящия параграф данните включват най-малко информацията, поискана в известията на Комисията относно насоките за държавите членки относно интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, нотифицирани съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и техните актуализации, представени съгласно член 14 от същия регламент (национални планове в областта на енергетиката и климата). 2. До 30 декември 2024 г. и всяка година след това всяка държава членка представя на Комисията доклад, който се оповестява публично и който, без да се засягат изискванията за защита на поверителната информация, съдържа: a) картографиране на проектите за улавяне на CO 2 в процес на изпълнение на нейна територия или в сътрудничество с други държави членки и оценка на съответните нужди от капацитет за нагнетяване и съхранение и пренос на СО 2 ; б) картографиране на проектите за съхранение и пренос на CO 2 , които са в процес на изпълнение на нейна територия, включително статуса на разрешение съгласно Директива 2009/31/ЕО, очакваните дати за окончателно инвестиционно решение и въвеждане в експлоатация; в) националните мерки за подкрепа, които са или ще бъдат приети с цел ускоряване на проектите, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф, както и мерките, свързани с трансграничния пренос на CO 2 ; г) националната стратегия и целите, които са и ще бъдат определени за улавянето на CO 2 до 2030 г., когато е приложимо; д) двустранното и регионалното сътрудничество, което улеснява трансграничния пренос на CO 2 , включително значението му за достъпа на субектите, улавящи CO 2 , до безопасни и недискриминационни средства за пренос на CO 2 ; е) проектите за пренос на CO 2 в процес на изпълнение и оценка на необходимия капацитет на бъдещите проекти за пренос на CO 2 , за да се отговори на съответния капацитет за улавяне и съхранение. 3. Ако докладът, посочен в параграф 2, покаже, че на тяхна територия не са в ход проекти за съхранение на CO 2 , държавите членки докладват относно плановете за улесняване на декарбонизацията на промишлените сектори. Ако е приложимо, това включва трансграничния пренос на CO 2 до обектите за съхранение, разположени в други държави членки, както и проекти за използване на CO 2 . Член 22 Инфраструктура за пренос на CO 2 1. За да се улесни постигането на целта, заложена в член 20, Съюзът и неговите държави членки, когато е целесъобразно в сътрудничество със съответните дружества, полагат всички разумни усилия за разработване на необходимата инфраструктура за пренос на CO 2 , включително трансгранична инфраструктура, като същевременно вземат предвид икономическите и екологичните ползи от близостта на обектите за улавяне и съхранение. 2. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да осигурят достъп до мрежите за пренос на CO 2 и до обектите за съхранение с цел съхранение в геоложки формации на произведения и уловен CO 2 , доколкото това е икономически осъществимо или когато потенциален клиент желае да плати, в съответствие с член 21 от Директива 2009/31/ЕО. 3. Когато CO 2 се улавя и транспортира в една държава членка и се транспортира и съхранява в други държави членки, държавите членки координират предприетите от тях мерки съгласно параграф 2. Комисията може да улесни тази координация чрез създаването на регионални групи в областта на УСВ, когато е налице съвместно искане от участващите държави членки. Член 23 Принос на оторизираните производители на нефт и газ 1. Всеки субект, притежаващ разрешително съгласно определеното в член 1, точка 3 от Директива 94/22/ЕО, е длъжен да допринася индивидуално за постигането на общата цел на Съюза относно наличния капацитет за нагнетяване на CO 2 , определен в член 20 от настоящия регламент. Този индивидуален принос се изчислява пропорционално въз основа на дела на всеки субект в производството на суров нефт и природен газ в Съюза от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2023 г. и се състои от капацитет за нагнетяване на CO 2 в обект за съхранение, разрешен в съответствие с Директива 2009/31/ЕО и наличен за пазара до 2030 г. Субектите с производство на суров нефт и природен газ под прага, зададен в съответствие с делегиран акт съгласно параграф 12 от настоящия член, се изключват от това изчисление и не подлежат на плащане на вноски. 2. До 30 септември 2024 г. държавите членки определят и докладват на Комисията субектите, посочени в параграф 1, и техните обеми от производството на суров нефт и природен газ за периода от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2023 г. 3. След получаването на докладите, представени съгласно член 21, параграф 2, и след консултация с държавите членки и заинтересованите страни, Комисията определя приноса на субектите, посочени в параграф 1 от настоящия член, за постигането до 2030 г. на целта на Съюза относно капацитета за нагнетяване на CO 2 . 4. До 30 юни 2025 г. субектите, посочени в параграф 1, представят на Комисията план, излагащ подробно как възнамеряват да изпълнят своя принос към постигането до 2030 г. на целта на Съюза относно капацитета за нагнетяване на CO 2 . Тези планове: a) потвърждават приноса на субекта, изразен като целеви обем на нов капацитет за съхранение и нагнетяване на CO 2 в обект, въведен в експлоатация до 2030 г.; б) определят средствата и етапите за постигане на целевия обем. 5. За да изпълнят своите целеви обеми за наличен капацитет за нагнетяване, субектите, посочени в параграф 1, могат: a) да инвестират във или да разработят проекти за съхранение на CO 2 самостоятелно или в сътрудничество; б) да сключат споразумения с други субекти, посочени в параграф 1; в) да сключат споразумения с трети страни — организатори на проекти за съхранение или инвеститори, за да изпълнят своя принос. 6. До 30 юни 2026 г. и всяка година след това посочените в параграф 1 субекти представят на Комисията доклад, в който подробно описват напредъка си в изпълнението на своя принос. Комисията оповестява тези доклади публично. 7. Чрез дерогация от параграф 1 държава членка може да поиска от Комисията да освободи посочените в същия параграф субекти от индивидуален принос във връзка с производствените дейности, които са извършвали на територията на тази държава членка от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2023 г., при условие че: a) общият годишен капацитет за нагнетяване на всички обекти за съхранение, експлоатирани от субект, който е получил разрешение за съхранение по смисъла на Директива 2009/31/ЕО и който е взел окончателно инвестиционно решение, намиращ се на територията на въпросната държава членка, надвишава сбора от индивидуалните вноски на субектите, посочени в параграф 1 от настоящия член, във връзка със съответните производствени дейности, както и ако годишният капацитет за нагнетяване, свързан с тези обекти за съхранение, съответства на посочения в разрешенията за съхранение и в окончателните инвестиционни решения и допринася за постигането на целта на Съюза за наличния капацитет за нагнетяване на CO 2 , посочена в член 20 от настоящия регламент; б) заявлението е подадено преди края на 2027 г. 8. Ако посочените в параграф 7 условия са изпълнени, Комисията приема решение за освобождаване на съответните субекти от техния индивидуален принос във връзка с производствените дейности, които са извършвали на територията на държавата членка, подала искането. 9. Освободените съгласно параграф 8 субекти могат да сключват споразумения в съответствие с параграф 5, букви б) и в) само по отношение на капацитет за нагнетяване, надвишаващ индивидуалния принос, от който са освободени, и сбора на индивидуалните приноси, за които е предоставено освобождаване. 10. Една година след решението за освобождаване и всяка година след това държавата членка представя на Комисията доклад, в който подробно се описва напредъкът на освободените съгласно параграф 8 субекти в изпълнението на техния принос за постигане на целта на Съюза относно наличния капацитет за нагнетяване на CO 2 , посочен в член 20. Комисията оповестява тези доклади публично. 11. ►C1 До 31 декември 2028 г. Комисията, въз основа на докладите, посочени в член 42, параграф 1, буква г) и член 42, параграф 7, оценява връзката между търсенето на капацитет за нагнетяване от проекти за улавяне на CO2 и основната инфраструктура, нужна за преноса на CO 2 , които са в процес на изпълнение или се планира да влязат в експлоатация до 2030 г., и сумата на индивидуалните вноски на субектите, посочени в параграф 1 от настоящия член по отношение на производствените дейности на територията на дадена държава членка. ◄ В случай на значителен дисбаланс съответната държава членка може по изключение да поиска от Комисията дерогация по отношение на датата, до която трябва да бъдат изпълнени индивидуалните приноси. 12. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 44 за допълване на настоящия регламент по отношение на: a) правилата относно определянето на субектите, които трябва да участват с принос в съответствие с параграф 1, включително прага, под който субектите се освобождават от принос; б) редът и условията, при които договореностите между субектите, посочени в параграф 1, и инвестициите в капацитет за съхранение, притежаван от трети страни, се вземат предвид, за да се изпълни индивидуалният принос съгласно параграф 5, букви б) и в); в) съдържанието на докладите, посочени в параграф 6; г) подробните условия, при които Комисията може да предостави освобождаване или дерогация на субектите по параграф 7, 8 или 11. 13. Не по-късно от 30 юни 2026 г. държавите членки предвиждат санкции, чрез административни процедури, съдебно производство или и двете, приложими за нарушения на задълженията по параграф 3 от страна на субекти, посочени в параграф 1. Тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи. Член 24 Регулаторна рамка за пазара за уловен CO 2 1. До 30 юни 2027 г. Комисията прави оценка на функционирането на пазара за уловен CO 2 . Тази оценка се основава на ясна методика, взема предвид годишните доклади, посочени в член 21, параграф 2, и по-специално разглежда дали: a) задълженията, посочени в член 23, параграф 1, ефективно насърчават развитието на пазара за съхранение на CO 2 в Съюза; б) пазарът осигурява открит, справедлив и недискриминационен достъп и безопасност на мрежата за съхранение и пренос на CO 2 ; в) пазарът осигурява открит, справедлив и недискриминационен достъп за улавяне на CO 2 с цел използване или съхранение; г) мрежата за пренос на CO 2 и другата инфраструктура в Съюза подкрепят в достатъчна степен целите във връзка с капацитета за нагнетяване, както и необходимостта от улавяне на CO 2 ; д) функционирането на пазара за CO 2 гарантира достатъчен достъп до капацитет за нагнетяване за емисии на CO 2 , които трудно могат да бъдат намалени. 2. Въз основа на оценката, посочена в параграф 1, Комисията може да предложи законодателен акт за регулиране на пазара с цел отстраняване на установени недостатъци, по-специално по отношение на емисии, които трудно могат да бъдат намалени. ГЛАВА IV ДОСТЪП ДО ПАЗАРИ Член 25 Принос към устойчивостта и издръжливостта в процедурите за възлагане на обществени поръчки 1. При процедури за възлагане на обществени поръчки, попадащи в обхвата на директива 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС или 2014/25/ЕС, когато договорите имат като част от своя предмет технологии за нулеви нетни емисии, посочени в член 4, параграф 1, букви а)—к) от настоящия регламент, или при договори и концесии за строителство, включващи въпросните технологии, възлагащите органи и възложителите прилагат минималните задължителни изисквания за екологична устойчивост, установени в акта за изпълнение, посочен в параграф 5 от настоящия член. 2. Параграф 1 не възпрепятства възлагащите органи и възложителите да използват допълнителни минимални изисквания или критерии за възлагане във връзка с екологичната устойчивост. 3. Независимо от параграф 1, възлагащите органи и възложителите прилагат поне едно от следните условия, изисквания или договорни задължения за договорите и концесиите за строителство, посочени в параграф 1: a) специално условие, свързано със съображения, отнасящи се до социалната сфера или заетостта, под формата на клауза за изпълнение на договора по смисъла на член 70 от Директива 2014/24/ЕС, член 87 от Директива 2014/25/ЕС и общите принципи на Директива 2014/23/ЕС; б) изискване за доказване на съответствие с приложимите изисквания за киберсигурност, предвидени в Регламента за киберустойчивост, включително, когато е целесъобразно и когато е възможно, чрез съответната европейска схема за сертифициране на киберсигурността; в) специфично договорно задължение за навременна доставка на компонент на договора, свързан с технологии за нулеви нетни емисии, изброени в член 4, параграф 1, букви а)—к), което може да породи задължение за плащане на определена такса, ако това задължение не бъде изпълнено, и което надхвърля изискванията, предвидени в приложимо национално законодателство, ако такова законодателство съществува. 4. Когато е приложимо, минималните задължителни изисквания, посочени в параграф 1, са по целесъобразност под формата на: a) технически спецификации или изисквания по смисъла на член 36 от Директива 2014/23/ЕС, член 42 от Директива 2014/24/ЕС и член 60 от Директива 2014/25/ЕС; или б) условия за изпълнение на договора по смисъла на член 70 от Директива 2014/24/ЕС, член 87 от Директива 2014/25/ЕС и общите принципи на Директива 2014/23/ЕС. 5. До 30 март 2025 г. Комисията приема акт за изпълнение, в който се определят минималните изисквания за екологична устойчивост за процедурите за възлагане на обществена поръчка, посочени в параграф 1. При приемането на посочения акт за изпълнение Комисията разглежда най-малко следните елементи: a) пазарното положение на съответните технологии на равнището на Съюза; б) разпоредбите за екологична устойчивост, предвидени в други законодателни и незаконодателни актове на Съюза, приложими за процедурите за възлагане на обществени поръчки, обхванати от задължението по параграф 1; в) международните ангажименти на Съюза, включително СДП и други международни споразумения, с които Съюзът е обвързан. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 2. 6. Държавите членки не дискриминират, нито подлагат на неоправдано различно третиране доставчици или продукти с нулеви нетни емисии от други държави членки. 7. В съответствие с настоящия параграф приносът на офертата за издръжливостта се взема предвид при процедурите за възлагане на обществени поръчки, попадащи в обхвата на директива 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС или 2014/25/ЕС, ако договорите имат като част от своя предмет технологии за нулеви нетни емисии, посочени в член 4, параграф 1, букви а)—к) от настоящия регламент, или при договори за строителство и концесии за строителство, посочени в параграф 1, включващи въпросните технологии, както и при договори, възложени въз основа на рамково споразумение, когато прогнозната стойност на тези споразумения е равна на или е по-висока от стойностите, посочени в член 8 от Директива 2014/23/ЕС, член 4 от Директива 2014/24/ЕС и член 15 от Директива 2014/25/ЕС. Ако към момента на поканата за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, както е посочено в параграф 1 от настоящия член, или при започването на такава процедура Комисията е определила в съответствие с член 29, параграф 2, че делът на конкретна технология за нулеви нетни емисии или на нейните основни специфични компоненти с произход от трета държава съставлява повече от 50 % от доставките в Съюза на тази конкретна технология за нулеви нетни емисии или на нейните основни специфични компоненти, или ако Комисията е определила в съответствие с член 29, параграф 2, че делът на доставките в рамките на Съюза на конкретна технология за нулеви нетни емисии или на нейните основни специфични компоненти с произход от трета държава се е увеличил средно с най-малко 10 процентни пункта за две последователни години и достига най-малко 40 % от доставките в рамките на Съюза, възлагащите органи и възложителите включват следните условия за процедурите за възлагане на обществени поръчки, посочени в параграф 1 от настоящия член: a) задължение за срока на договора да не се доставят повече от 50 % от стойността на конкретната технология за нулеви нетни емисии, посочена в настоящия параграф, от всяка отделна трета държава, както е определено от Комисията; б) задължение за срока на договора не повече от 50 % от стойността на основните специфични компоненти на конкретната технология за нулеви нетни емисии, посочена в настоящия параграф, да се доставят или предоставят пряко от спечелилия оферент или от подизпълнител от всяка отделна трета държава, както е определено от Комисията; в) задължение да се предоставят на възлагащите органи и възложителите при поискване от тяхна страна подходящи доказателства във връзка с буква а) или б) най-късно при приключване на изпълнението на договора; г) задължение да се заплаща пропорционална такса в случай на неспазване на условията, посочени в буква а) или б), в размер на най-малко 10 % от стойността на конкретните технологии за нулеви нетни емисии от договора, посочен в настоящия параграф. 8. За договори, попадащи в обхвата на допълнение I към СДП на Съюза, както и на други имащи отношение международни споразумения, с които Съюзът е обвързан, възлагащите органи и възложителите не прилагат изискванията на букви а)—г) от втора алинея на параграф 7, когато конкретната технология за нулеви нетни емисии или нейните основни специфични компоненти са с произход от източници на доставки от държави, които са страни по тези споразумения. 9. Възлагащите органи и възложителите могат по изключение да решат да не прилагат параграфи 1—4, когато: a) необходимите технологии за нулеви нетни емисии могат да бъдат доставени от конкретен икономически оператор и не съществува достатъчно добра алтернатива или заместител и отсъствието на конкуренция не се дължи на изкуствено стесняване на параметрите на процедурата за възлагане на обществена поръчка; б) не са подадени подходящи оферти или подходящи заявления за участие в отговор на подобна предишна процедура за възлагане на обществена поръчка, обявена от същия възлагащ орган или възложител през двете години непосредствено преди началото на планираната нова процедура за възлагане на обществена поръчка; в) тяхното прилагане би задължило възлагащия орган или възложителя да придобие оборудване с непропорционални разходи или би довело до техническа несъвместимост при експлоатацията и поддръжката. 10. Въз основа на обективни и прозрачни данни очакваните разлики в разходите от над 20 % могат да се считат от възлагащите органи и възложителите за непропорционални. 11. Когато прилагането на приноса за устойчивост съгласно параграф 7 от настоящия член доведе до ситуация, при която в отговор на процедура за възлагане на обществена поръчка не са подадени подходящи оферти или заявления за участие, възлагащите органи или възложителите могат по изключение: а) да решат да използват процедурата на договаряне без предварително обявление съгласно член 32, параграф 2, буква а) от Директива 2014/24/ЕС, член 50, буква а) от Директива 2014/25/ЕС или член 31, параграф 5 от Директива 2014/23/ЕС; или б) да решат да не прилагат параграф 7 от настоящия член за конкретна последваща процедура за възлагане на обществена поръчка, насочена към задоволяване на същите нужди като тези, довели до започването на първоначалната процедура, посочена в настоящия параграф. 12. Настоящият член не засяга: a) възможността за използване на допълнителни неценови критерии; б) възможността за изключване на необичайно ниски оферти съгласно член 69 от Директива 2014/24/ЕС и член 84 от Директива 2014/25/ЕС. в) членове 107 и 108 от ДФЕС в случай на неконкурентни процедури за възлагане на обществени поръчки. Член 26 Търгове за внедряване на решения за възобновяеми енергийни източници 1. За технологиите, изброени в член 4, параграф 1, букви а)—й), които са технологии за енергия от възобновяеми източници, при разработването на търгове за внедряване на енергия от възобновяеми източници държавите членки включват: a) критерии за предварително класиране, свързани със: i) отговорното бизнес поведение; ii) киберсигурността и сигурността на данните; и iii) способността за цялостно и навременно изпълнение на проекта; б) критерии за предварително класиране или критерии за възлагане, за да се оцени приносът на търга за устойчивостта и издръжливостта, както е посочено в параграф 2. Настоящият параграф не засяга член 4 от Директива (ЕС) 2018/2001 и членове 107 и 108 от ДФЕС, както и международните задължения на Съюза. 2. Приносът на търговете за устойчивостта и издръжливостта се основава на критериите, определени в настоящия параграф. Тези критерии са обективни, прозрачни и недискриминационни. Търговете допринасят за издръжливостта, като се взема предвид делът на технологията за нулеви нетни емисии или на нейните основни специфични компоненти, които са с произход от трета държава и които представляват повече от 50 % от доставките на тази конкретна технология за нулеви нетни емисии или на нейни основни специфични компоненти в рамките на Съюза. За целите на втора алинея от настоящия параграф държавата на произход се определя в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ). Търговете също допринасят за поне едно от следните: а) екологична устойчивост, надхвърляща минималните изисквания на приложимото право; б) иновациите чрез предоставяне на изцяло нови решения или подобряване на сравними най-съвременни решения; в) интеграцията на енергийната система. Настоящият параграф не пречи държавите членки да използват допълнителни неценови критерии извън изброените в настоящия параграф. 3. До 30 март 2025 г. Комисията приема акт за изпълнение, в който допълнително се уточняват критериите за предварителното класиране и за възлагането, посочени в параграф 1. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 2. 4. Държавите членки определят за всеки от критериите за оценка на приноса на търга към устойчивостта и издръжливостта, когато се прилагат като критерии за възлагане, минимална тежест от 5 % и комбинирана тежест между 15 % и 30 % от критериите за възлагане. Това не засяга възможността да се придаде по-голяма тежест на критериите, посочени в параграф 2, четвърта алинея, в съответствие с всяко ограничение за неценовите критерии, определени съгласно правилата за държавната помощ. 5. Държавите членки не са задължени да прилагат съображенията, свързани с критериите за предварително класиране и за възлагане, определени в параграф 1, ако тяхното прилагане би довело до непропорционални разходи. Въз основа на обективни и проверими данни прогнозните разлики в разходите от над 15 % на търг могат да се считат от държавите членки за непропорционални. 6. Когато е целесъобразно, държавите членки вземат мерки за максимално увеличаване на степента на изпълнение на проектите чрез подходящи стимули, например чрез прилагане на индексация на цените. Държавите членки могат да оценяват въздействието на отрицателното наддаване върху скоростта и мащаба на внедряването. 7. ►C2 Параграфи 1—5 се прилагат за най-малко 30 % от годишния тръжен обем на държава членка или за най-малко 6 гигавата годишно на държава членка. ◄ 8. До 31 декември 2027 г. и на всеки две години след това Комисията извършва всеобхватна оценка на прилагането на критериите за издръжливост и устойчивост за търговете за внедряване на енергия от възобновяеми източници и тяхното въздействие върху ускореното внедряване на технологии за енергия от възобновяеми източници. Комисията оценява по-специално въздействието на критериите за издръжливост и устойчивост върху: а) развитието на годишното производство в Съюза на технологии за енергия от възобновяеми източници; б) внедряването на енергия от възобновяеми източници, включително тяхното финансово въздействие и въздействието върху скоростта на внедряване, като същевременно се вземат предвид осъществимостта, включително административната тежест, и яснотата на системата за разработчиците на проекти и националната администрация, въз основа на наличните данни. Като част от тази оценка Комисията се консултира с експерти от държавите членки в областта на търговете. 9. Ако оценката, посочена в параграф 8, е положителна, по-специално ако прилагането на критериите за издръжливост и устойчивост не е възпрепятствало значително внедряването на енергия от възобновяеми източници, Комисията, ако е целесъобразно, представя предложение за изменение на параграф 7, за да се определят дяловете на годишния тръжен обем по държави членки или абсолютният обем, за които се прилагат параграфи 1—5, по-специално с оглед на увеличаването на тези обеми и адаптирането на прага на прогнозните разлики в разходите, посочени в параграф 5. 10. За целите на изчисляването на годишните тръжни обеми по държави членки, могат да бъдат изключени търговете за инсталации с максимален размер на проекта от 10 MW. При търгове за конкретна технология, за които се прилагат параграфи 1—5 и за които впоследствие са подадени недостатъчно оферти, делът от тръжния обем, за който не е имало оферти, може да бъде изключен от прилагането на параграфи 1—5. 11. За да се улесни прилагането за всички държави членки, по-специално за тези с малък тръжен обем, държавите членки, които не са стартирали повече от два търга годишно през предходните две години, могат да изчисляват дела на търговете, за които се прилагат параграфи 1—5, за този двугодишен период. Член 27 Обществени поръчки за технологии в предпазарен стадий и обществени поръчки за иновативни решения 1. Държавите членки се стремят да използват, когато е подходящо, обществени поръчки за технологии в предпазарен стадий и обществени поръчки за иновативни решения, за да стимулират иновациите в технологии за нулеви нетни емисии и създаването на нови производствени мощности за технологии за нулеви нетни емисии в Съюза. Обществените поръчки за технологии в предпазарен стадий и обществените поръчки за иновативни решения могат да бъдат допълнени с финансиране на равнището на Съюза в рамките на съществуващите програми на Съюза за съвместни обществени поръчки за технологии в предпазарен стадий или обществени поръчки за иновативни решения в държавите членки. 2. Платформата изготвя препоръки относно проектирането на обществени поръчки за технологии в предпазарен стадий и обществени поръчки за иновативни решения. Член 28 Други форми на публична интервенция 1. Без да се засягат членове 107 и 108 от ДФЕС и член 4 от Директива (ЕС) 2018/2001 и в съответствие с международните ангажименти на Съюза, когато решават да създадат нови или да актуализират съществуващи схеми в полза на домакинствата, дружествата или потребителите, които стимулират закупуването на крайни продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, държавите членки, регионалните или местните органи, публичноправните субекти или сдруженията, създадени от един или повече такива органи, или един или повече такива публичноправни субекти, разработват тези схеми по такъв начин, че да насърчават закупуването от бенефициерите на крайни продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии с висок принос към устойчивостта и издръжливостта, както е посочено в параграф 4 от настоящия член, чрез предоставяне на допълнителна пропорционална финансова компенсация или чрез обвързване на допустимостта на схемата с критериите, определени в параграф 4 от настоящия член, като същевременно се взема предвид достъпността на схемите за гражданите, живеещи в енергийна бедност. 2. Допълнителната финансова компенсация, отпусната от органите в съответствие с параграф 1 от настоящия член, поради прилагането на критериите, посочени в параграф 4, първа алинея, уводна част и букви б) и в) от настоящия член, не надвишава 5 % от цената на крайния продукт в областта на технологиите за нулеви нетни емисии за потребителя, с изключение на схемите, насочени към гражданите, живеещи в енергийна бедност, както е определена в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2023/955 на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ), за които ограничението е 15 %. 3. При разработването и прилагането на схема съгласно параграф 1 органът оценява приноса към издръжливостта и устойчивостта на наличните крайни продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии на пазара въз основа на открит, недискриминационен и прозрачен процес. Всеки краен продукт в областта на технологиите за нулеви нетни емисии има право да кандидатства за присъединяване към схемата по всяко време. Органът определя минимална оценка за крайните продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, които отговарят на условията за получаване на допълнителна финансова компенсация по схемата за подпомагане. 4. Приносът към устойчивостта и издръжливостта на други форми на публична интервенция се основава на техния принос за издръжливостта, като се взема предвид делът на технологията за нулеви нетни емисии или на нейните основни специфични компоненти, които са с произход от трета държава и които представляват повече от 50 % от доставките на тази конкретна технология за нулеви нетни емисии в рамките на Съюза, и поне едно от следните: а) екологична устойчивост, надхвърляща минималните изисквания на приложимото право; б) принос към иновациите чрез предоставяне на изцяло нови решения или подобряване на сравними най-съвременни решения; в) принос към интеграцията на енергийната система. Посочените в първа алинея критерии са обективни, прозрачни и недискриминационни. Това не е пречка държавите членки да използват допълнителни неценови критерии извън посочените в първа алинея. За целите на приноса за издръжливостта, посочен в първа алинея, уводната част от настоящия параграф, държавата на произход се определя в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013. 5. Държавите членки публикуват само на един уебсайт със свободен достъп цялата информация, свързана със схемите съгласно параграф 1, за всеки съответен краен продукт в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Член 29 Координация на инициативите за достъп до пазарите 1. Когато е уместно, Комисията предоставя насоки относно прилагането на критериите за оценка на приноса към издръжливостта и устойчивостта на продуктите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, обхванати от формите на публична интервенция по членове 25, 26 и 28. 2. За целите на оценката на приноса към издръжливостта Комисията приема акт за изпълнение, в който се предоставя списък на всеки от крайните продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и техните основни специфични компоненти. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 2. Въз основа на акта за изпълнение, посочен в първа алинея, Комисията предоставя актуализирана информация относно дяловете на доставките в Съюза с произход от различни трети държави през последната година, за която има налични данни, за всяка от технологиите за нулеви нетни емисии и техните основни специфични компоненти. Държавата на произход се определя в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013. 3. В платформата се обсъждат мерките, които предприемат държавите членки за прилагане на членове 25—28, и се обменят най-добри практики, наред с другото, по отношение на практическото използване на критериите, определящи приноса към устойчивостта и издръжливостта в процедурите за обществени поръчки, или на схемите за стимулиране закупуването на крайни продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. ГЛАВА V ПОВИШАВАНЕ НА УМЕНИЯТА С ЦЕЛ СЪЗДАВАНЕ НА КАЧЕСТВЕНИ РАБОТНИ МЕСТА Член 30 Европейски академии за промишленост с нулеви нетни емисии 1. Въз основа на оценка на Комисията, в която се използват съществуващите данни и доклади, относно недостига на умения в отраслите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии от ключово значение за промишлената трансформация и декарбонизацията и при пълно зачитане на компетентността на държавите членки в областта на образованието и обучението, Комисията подкрепя, включително чрез предоставяне на първоначално финансиране, стартирането на европейски академии за промишленост с нулеви нетни емисии („академиите“) като организации или консорциуми или проекти на съответните заинтересовани страни, които имат следните цели: a) разработването, за използване на доброволна основа от държавите членки и доставчиците на образование и обучение на тяхна територия, на учебни програми, съдържание и учебни и тренировъчни материали за обучение и образование, като например в областта на разработването, производството, инсталирането, въвеждането в експлоатация, експлоатацията, поддръжката, ремонтирането, екопроектирането, повторната употреба и рециклирането на продукти на технологии за нулеви нетни емисии, а също и в областта на суровините, както и на съответните аспекти на здравословните и безопасни условия на труд и трансверсалните компетентности; това отразява оценката на недостига на умения и подкрепя капацитета на публичните органи, по-специално на онези от тях, компетентни да издават разрешенията и лицензите, посочени в глава II, и на капацитета на възлагащите органи и възложителите, посочени в глава IV от настоящия регламент; б) насърчаването на доброволното използване на учебните програми, съдържанието и материалите от доставчиците на образование и обучение в държавите членки; в) предлагането на подкрепа на доставчиците на образование и обучение, които използват учебните програми, съдържанието и материалите, изготвени от академиите с цел поддържане на качеството на предлаганото обучение и разработване на механизми за гарантиране на качеството на предлаганото обучение; г) разработването на удостоверения, включително, ако е целесъобразно, на микроудостоверения за доброволно използване от държавите членки и доставчиците на образование и обучение на тяхна територия, за да се улесни установяването на умения и когато е подходящо, признаването на квалификации, да се подобри възможността за прехвърляне между работни места и промишлени отрасли, да се улесни трансграничната мобилност на работната сила, да се насърчи насочването към съответните качествени работни места чрез инструменти като Европейската мрежа на службите по заетостта (EURES) и EURAXESS и да се гарантира видимостта на факта, че дадена програма за обучение или учебно съдържание са разработени от академия. 2. Академиите включват имащи отношение участници, като например промишлеността в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, доставчиците на образование и обучение и социалните партньори от редица държави членки. Академиите разработват планове за действие, в които се определят, наред с другото, ключови етапи, цели, включително по отношение на броя на учащите, които трябва да се основават на оценката на недостига на умения, както и финансов план, насочен към постигане на финансова устойчивост. В тези планове за действие се обръща специално внимание на регионите в процес на промишлена трансформация или с високо равнище на безработица, според случая. 3. Академиите създават балансирано от гледна точка на пола съдържание, допринасят за борбата със свързаните с пола стереотипи и насърчават равния достъп до учебно съдържание за всички, като обръщат специално внимание на необходимостта от задействане на повече жени и млади хора, по-специално на незаетите с работа, учене или обучение (NEET), възрастните хора, работниците в професии, които са застрашени от изчезване или чието съдържание и задачи са силно променени от новите технологии, хората, работещи в региони в преход и на хората с увреждания. Академиите насърчават многообразието и приобщаването на хора с увреждания, мигранти и лица в уязвимо положение. 4. Без да се засягат съответните правомощия на бюджетния орган, по целесъобразност на равнището на Съюза се предоставят финансови средства в подкрепа на стартирането на академиите с първоначално финансиране, както е посочено в параграф 1. Освен това държавите членки се насърчават да използват съответните фондове на Съюза, като например ЕСФ+, за да подкрепят внедряването на учебното съдържание, разработено от академиите. Член 31 Регулирани професии в отраслите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и признаване на професионалните квалификации 1. В срок от девет месеца след завършването на учебното съдържание и материалите, разработени от дадена академия, и на всеки две години след това държавите членки се стремят да установят дали програмите за обучение, разработени от тази академия, са равностойни на тези за специфичните квалификации, които изисква приемащата държава членка за достъп до регулирани дейности в рамките на професия от особен интерес за промишлеността в областта на технологиите за нулеви нетни емисии във въпросната държава членка. Държавите членки гарантират, че резултатите от оценките са публични и лесно достъпни онлайн. В случай че учебните програми не се считат за равностойни на квалификациите, изисквани от приемащата държава членка за достъп до регулирани дейности, или когато държава членка не се е опитала да установи еквивалентност, тази държава членка информира платформата, като предоставя съответната информация относно: а) основанията за незавършване на процедурата по установяване; или б) разликите между учебните програми, разработени от академиите, и специфичните квалификации, изисквани от приемащата държава членка, и начините за постигане на еквивалентност. 2. Ако дадена държава членка заключи, че учебните програми, разработени от академия, са равностойни на тези за специфичните квалификации, които изисква приемащата държава членка за достъп до регулирани дейности, тя улеснява признаването на удостоверенията, издадени от доставчиците на образование и обучение въз основа на учебните програми, разработени от академията, съгласно дял III, глава I от Директива 2005/36/ЕО, когато притежателят на такова удостоверение иска достъп до регулирана професия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36/ЕО, и това е от особено значение за промишлеността в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, като третира удостоверението като достатъчно доказателство за професионална квалификация, в съответствие с член 11 от Директива 2005/36/ЕО. 3. Когато достъпът до професия, която е от особена важност за промишлеността в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, е регламентиран по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36/ЕО, държавите членки полагат усилия за разработване на общ набор от минимални знания, умения и компетентности, необходими за упражняването на тази специфична професия, с цел създаване на обща рамка за обучение, както е посочено в член 49а, параграф 1 от Директива 2005/36/ЕО, за да се даде възможност за автоматично признаване на квалификациите. Платформата може също да представя предложения за общи рамки за обучение, както е посочено в член 49а, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО. Член 32 Платформата Net-Zero Europe и умения в областта на технологиите за нулеви нетни емисии Платформата подкрепя и допълва действията на държавите членки за внедряване на умения в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, като същевременно зачита тяхната компетентност, като консултира и подпомага Комисията и държавите членки, включително компетентните органи, и възлагащите органи и възложителите, посочени в глави II и IV, посредством следното: а) оценяване, постоянен мониторинг и прогнозиране на търсенето и предлагането на работна ръка с необходимите умения в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, както и на наличието и използването на съответните възможности за образование и обучение, с цел предоставяне на информация, допринасяща за дейностите на академиите, когато е целесъобразно; б) наблюдение на дейността на академиите въз основа на данните и информацията за броя на хората, които са се възползвали от учебните програми, разработени от академиите, включително дезагрегирани данни по промишлени сектори, пол, възраст и нива на образование и квалификация, насърчаване на полезните взаимодействия с други инициативи и проекти в областта на уменията на равнището на Съюза и на национално равнище и укрепване и разширяване на добрите практики, наред с другото, за привличане на разнообразна работна сила и осигуряване на цялостен надзор; в) анализ на първопричините за недостига на работна ръка и умения въз основа на съществуващите познания и данни, включително тези, свързани с качеството на предложението за работа, като по този начин се оценява дали са необходими допълнителни мерки за привличане на повече работници от всички нива на квалификация в определени промишлени отрасли; г) подпомагане на мобилизирането на заинтересованите страни, включително промишлеността, предприятията, в т.ч. МСП, социалните партньори и доставчиците на образование и обучение, като например университети, за насърчаване и в съответствие с националните практики за евентуалното им участие във въвеждането на учебни програми, разработени от академиите; д) подпомагане на въвеждането на учебните удостоверения, разработени от академиите, в държавите членки за насърчаване идентифицирането на уменията и където е приложимо, признаването на квалификациите, както и съчетаването на уменията с работните места, наред с другото, чрез отстояване на валидността и приемането на удостоверенията на целия пазар на труда в Съюза; е) наблюдение на въвеждането и признаването на учебните удостоверения и принос за предоставянето на решения, в случай че бъдат установени проблеми с непризнаването им; ж) подпомагане по целесъобразност на разработването на европейски професионални профили за доброволно използване от държавите членки, състоящи се от общ набор от знания, умения и компетентности за ключови професии в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, като се основава, наред с другото, на програмите за обучение, разработени от академиите, и когато е целесъобразно, използва терминологията, предоставена от Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO), за повече прозрачност и мобилност между работните места и през границите на вътрешния пазар; з) насърчаване на перспективите за професионално развитие и качествените условия на труд, включително адекватно заплащане на работните места в промишлените отрасли в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, интеграцията на пазара на труда в промишлените отрасли в областта на технологиите за нулеви нетни емисии на повече жени и млади хора, по-специално на незаетите с работа, учене или обучение (NEET), възрастните хора, работниците в професии, които са застрашени от изчезване или чието съдържание и задачи са силно променени от новите технологии, хората, работещи в региони в преход и на хората с увреждания и привличане на квалифицирани работници от трети държави чрез инструменти като „синята карта“ на ЕС и в съответствие с националните компетентности, право и практики, като по този начин се постига по-голямо разнообразие на работната ръка; и) насърчаване и подкрепа на трудовата мобилност в целия Съюз и насърчаване на публикуването от EURES на свободни длъжности, свързани с технологиите за нулеви нетни емисии, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/589 на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ); й) създаване на благоприятни условия за по-тясна координация и обмен на най-добри практики и ноу-хау между държавите членки и в рамките на частния сектор с цел осигуряване на повече квалифицирани кадри в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, включително чрез принос за политиките на Съюза и държавите членки за привличане на нови таланти от трети държави и от всички образователни нива, в съответствие с националните компетентности, право и практики и в координация с вече съществуващите структури за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението; к) търсене на полезни взаимодействия със съществуващите програми за обучение или образование с цел, наред с другото, учебните програми на академиите да отговарят на нуждите на промишлеността на Съюза. ГЛАВА VI ИНОВАЦИИ Член 33 Регулаторни лаборатории за нулеви нетни емисии 1. До 30 март 2025 г. при създаването на регулаторни лаборатории за нулеви нетни емисии държавите членки създават или определят едно или повече звена за контакт. За всяко искане за създаване на регулаторна лаборатория за нулеви нетни емисии съгласно настоящия член отговаря само едно звено за контакт. 2. Държавите членки, когато е целесъобразно, заедно с местни и регионални органи и други държави членки, могат по своя собствена инициатива да създават регулаторни лаборатории за нулеви нетни емисии. Държавите членки създават регулаторни лаборатории за нулеви нетни емисии в тясно сътрудничество с промишлеността и научноизследователските институти и когато това е от значение, със социалните партньори и с гражданското общество, в съответствие с параграф 1 по искане на всяко дружество, организация или консорциум, разработващи иновативни технологии за нулеви нетни емисии, които отговарят на критериите за допустимост и подбор, посочени в параграф 3, втора алинея, буква а), и които са били избрани от компетентните органи след процедурата за подбор, посочена в параграф 3, втора алинея, буква б). 3. Правилата и условията за създаването и функционирането на регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии съгласно параграф 2 се приемат чрез актове за изпълнение. Тези правила и условия подкрепят гъвкавостта на компетентните органи по отношение на приоритизирането и одобряването на заявленията за регулаторни лаборатории за нулеви нетни емисии. Те насърчават иновациите и регулаторния опит и отчитат в частност специфичните обстоятелства и способностите на участващите МСП и стартиращи предприятия. Актовете за изпълнение включват общи основни принципи по следните въпроси: a) критериите за допустимост и процедурата за подбор за участие в регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии; б) процедурата за кандидатстване, участие, мониторинг, излизане от и прекратяване на регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии; в) реда и условията, приложими към участниците. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 2. 4. Участието в регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии не засяга надзорните и корективните правомощия на органите, които упражняват надзор върху регулаторната лаборатория за нулеви нетни емисии. Изпитването, разработването и валидирането на иновативни технологии за нулеви нетни емисии или други иновативни технологии се извършва под надзора и с подкрепата на компетентните органи. Компетентните органи упражняват надзорните си правомощия по гъвкав начин в рамките на приложимото право, като адаптират съществуващите регулаторни практики и използват дискреционните си правомощия при изпълнението и прилагането на правните разпоредби към конкретен проект на регулаторна лаборатория за нулеви нетни емисии с цел премахване на пречките, облекчаване на регулаторната тежест, намаляване на регулаторната несигурност и подпомагане на иновациите в областта на технологиите за нулеви нетни емисии или други иновативни технологии. 5. За постигането на целта на настоящия член, компетентните органи разглеждат възможността за предоставяне на дерогации или изключения в националното право, доколкото това е позволено от съответното право на Съюза. Компетентните органи гарантират, че планът за регулаторна лаборатория за нулеви нетни емисии спазва изискванията на правото на Съюза и основните цели и съществените изисквания на националното право. Компетентните органи гарантират, че всеки значителен риск за здравето, безопасността или околната среда, установен по време на разработването и изпитването на иновативни технологии за нулеви нетни емисии или други иновативни технологии, се съобщава публично и води до незабавно спиране на процеса на разработване и изпитване до намаляване на този риск. Когато компетентните органи считат, че предложеният проект поражда изключителни рискове за здравето и безопасността на работниците, населението или околната среда, по-специално защото е свързан с изпитване, разработване или валидиране на особено отровни вещества, те одобряват плана за регулаторна лаборатория за нулеви нетни емисии, само след като се уверят, че са въведени адекватни предпазни мерки, съизмерими с установения изключителен риск. 6. Участниците в регулаторната лаборатория за нулеви нетни емисии продължават да носят отговорност съгласно приложимото право на Съюза и на държавите членки за всяка материална вреда, причинена на трети лица в резултат на изпитването, провеждано в рамките на регулаторната лаборатория за нулеви нетни емисии. 7. Срокът на регулаторната лаборатория за нулеви нетни емисии може да бъде удължен по същата процедура със съгласието на националния компетентен орган. 8. Регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии се проектират и реализират по начин, който позволява, когато това е целесъобразно, да се улесни трансграничното сътрудничество между националните компетентни органи. Държавите членки, които са създали регулаторни лаборатории за нулеви нетни емисии, координират дейностите си и си сътрудничат в рамките на платформата с цел обмен на важна информация с други държави членки. Платформата може да покани дружества, които са участвали в регулаторна лаборатория за нулеви нетни емисии, да споделят своя опит в процеса. Въз основа на информацията, предоставена от държавите членки, и обсъжданията в рамките на платформата, Комисията докладва редовно за резултатите от регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии, включително добрите практики, извлечените поуки и препоръките за тяхното създаване, и когато е приложимо, за прилагането на настоящия регламент и на друго законодателство на Съюза в рамките на регулаторната лаборатория за нулеви нетни емисии по начин, който е адаптиран за целите на лабораторията. Член 34 Мерки за МСП и за стартиращите предприятия 1. Държавите членки: a) предоставят на МСП и на стартиращите предприятия приоритетен достъп до регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии, доколкото те отговарят на условията за допустимост, посочени в член 33; б) организират дейности за повишаване на осведомеността относно участието на МСП и стартиращите предприятия в регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии; в) когато е целесъобразно, създават специален канал за комуникация с МСП и стартиращите предприятия, чрез който да се предоставят насоки и да се отговаря на запитвания относно прилагането на член 33. 2. Държавите членки отчитат специфичните интереси и нужди на МСП и стартиращите предприятия и осигуряват подходяща административна подкрепа за участието им в регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии. Без да се засяга прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС, държавите членки следва да информират МСП и стартиращите предприятия за наличната финансова подкрепа за техните дейности в регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии. Член 35 Създаване на ръководна група по Стратегическия план за енергийните технологии 1. Създава се ръководна група по Стратегическия план за енергийните технологии (ръководна група по плана SET). 2. Ръководната група по плана SET изпълнява задачите, посочени в настоящия регламент. Член 36 Задачи на ръководната група по плана SET 1. Ръководната група по плана SET предоставя насоки и указания за Стратегическия план за енергийните технологии. 2. Комисията и държавите членки работят и се координират в рамките на ръководната група по плана SET, за да подпомогнат разработването на чисти, ефективни и конкурентоспособни от гледна точка на разходите енергийни технологии чрез координация и сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите в областта на чистата енергия, както и когато е уместно, с трети държави по покана. 3. Ръководната група по плана SET консултира и подпомага Комисията при организирането на инициативи, свързани със задачите, посочени в параграфи 1 и 2. Член 37 Структура и функциониране на ръководната група по плана SET 1. Ръководната група по плана SET се състои от държавите членки и Комисията. Тя се председателства от един или повече представители на Комисията. 2. Всяка държава членка назначава представител на високо равнище в ръководната група по плана SET. Когато е целесъобразно в зависимост от функцията и експертния опит, дадена държава членка може да има повече от един представител във връзка с различни задачи, свързани с работата на ръководната група по плана SET. Всеки представител, назначен в ръководната група по плана SET, има заместник. 3. По предложение на Комисията ръководната група по плана SET приема своя процедурен правилник с обикновено мнозинство на членовете си. 4. Ръководната група по плана SET провежда редовни заседания, за да гарантира ефективното изпълнение на своите задачи. При необходимост ръководната група по плана SET заседава въз основа на мотивирано искане на Комисията или на обикновено мнозинство от своите членове. 5. Комисията подпомага ръководната група по плана SET чрез изпълнителен секретариат, който осигурява техническа и логистична подкрепа. 6. Ръководната група по плана SET може да създава постоянни или временни работни групи и групи, занимаващи се със специфични въпроси и задачи. ГЛАВА VII УПРАВЛЕНИЕ Член 38 Създаване и задачи на платформата Net-Zero Europe 1. Създава се платформата „Net-Zero Europe“ („платформата“). 2. Платформата изпълнява задачите, посочени в настоящия регламент. 3. Платформата може да предоставя консултации и да подпомага Комисията и държавите членки в действията им за постигане на целите, посочени в глава I от настоящия регламент, като същевременно се избягва непропорционалната административна тежест за държавите членки, когато това е осъществимо, и като се отчитат националните планове на държавите членки в областта на енергетиката и климата. 4. Членовете на платформата координират действията си относно промишлените партньорства за нулеви нетни емисии в рамките на платформата, за да подпомогнат насърчаването на възприемането на технологии за нулеви нетни емисии в световен мащаб, да си сътрудничат при разработването на иновативни технологии за нулеви нетни емисии и да подкрепят ролята на промишлените способности на Съюза в проправянето на пътя за глобалния преход към чиста енергия в съответствие с общата цел на настоящия регламент, посочена в член 1. Платформата може периодично да обсъжда, наред с другото: a) как да се подобри и насърчи сътрудничеството, споделянето на ноу-хау и технологии по веригата за създаване на стойност при технологиите за нулеви нетни емисии между Съюза и трети държави; б) устойчивостта, включително чрез повишена конкурентоспособност на европейските промишлени отрасли, попадащи в обхвата на настоящия регламент, по отношение на световните вериги за създаване на стойност и препоръчаните действия за подобряване; в) когато е целесъобразно, подобряването на съгласуваността между настоящия регламент и други инициативи на Съюза, които биха могли да допринесат за постигането на целите на настоящия регламент, и дали да се отправят препоръки във връзка с това; г) напредъка по веригите за създаване на стойност в областта на технологиите за нулеви нетни емисии, текущите технологични и промишлени промени и потенциалните бъдещи нововъзникващи стратегически вериги за създаване на стойност с оглед на целите на настоящия регламент; д) най-добрите практики по отношение на прилагането на глава II, раздел II, както и на членове 15 и 16, и ускоряване на сроковете за издаване на разрешения; е) как да се преодолеят нетарифните пречки пред търговията, например чрез взаимно признаване на оценката на съответствието или чрез ангажименти за избягване на експортни ограничения; ж) кои трети държави биха могли да бъдат приоритетни за сключване на промишлени партньорства за нулеви нетни емисии, като се отчита: i) потенциалният принос към сигурността на доставките предвид техните производствени мощности за технологии за нулеви нетни емисии; ii) наличието на действащи споразумения за сътрудничество между дадена трета държава и Съюза; iii) дали в регулаторната рамка на дадена трета държава и при нейното прилагане се гарантират наблюдението, предотвратяването и свеждането до минимум на въздействията върху околната среда, използването на социално отговорни практики, включително зачитане на правата на човека и основните трудови права и пълноценно и справедливо ангажиране с местните общности, използването на прозрачни стопански практики и предотвратяването на неблагоприятни въздействия върху правилното функциониране на публичната администрация и върховенството на закона; iv) капацитетът за нагнетяване и съхраняване на CO 2 на тяхна територия; з) как да се стимулира производството на технологии за нулеви нетни емисии в Съюза, като се обърне внимание на финансирането, регулаторната рамка и гаранциите за инвестициите и местоположението. и) оценката на прилагането на търговски мерки в промишлените отрасли с нулеви нетни емисии. Настоящият параграф не засяга прерогативите на Съвета в съответствие с Договорите по отношение на необвързващите международни инструменти. 5. Държавите членки могат да подкрепят Комисията при изпълнението на мерките за сътрудничество, предвидени в промишленото партньорство за нулеви нетни емисии. 6. Като взема предвид доклада на Комисията от 24 октомври 2023 г., озаглавен „Напредък по отношение на конкурентоспособността на технологиите за чиста енергия“ и годишното проучване на Комисията относно тежестта, Комисията докладва на платформата относно развитието на регулаторната тежест за промишлените отрасли с нулеви нетни емисии в Съюза. 7. Платформата редовно се координира с Форума на високо равнище по въпросите на стандартизацията, за да обсъжда използването на стандартизацията в подкрепа на разработването на технологиите за нулеви нетни емисии в Съюза. Член 39 Структура и функциониране на платформата 1. Платформата се състои от представители на държавите членки и на Комисията. Тя се председателства от представител на Комисията. 2. Всяка държава членка назначава представител на високо равнище в платформата. Когато е целесъобразно в зависимост от функцията и експертния опит, дадена държава членка може да назначи повече от един представител във връзка с различни задачи на платформата. Всеки представител, назначен в платформата, има заместник. Само държавите членки имат право на глас. Всяка държава членка има само един глас, независимо от броя на представителите. 3. По предложение на Комисията платформата приема своя процедурен правилник с обикновено мнозинство от членовете си. 4. Платформата провежда редовни заседания, за да гарантира ефективното изпълнение на задачите си, предвидени в настоящия регламент. При необходимост платформата провежда извънредни заседания въз основа на мотивирано искане на Комисията или на държава членка. 5. Комисията подпомага платформата чрез изпълнителен секретариат, който осигурява техническа и логистична подкрепа. 6. Платформата може да създава постоянни или временни подгрупи, занимаващи се със специфични въпроси и задачи, свързани с настоящия регламент. Платформата създава поне една подгрупа, която да гарантира правилното функциониране на академиите съгласно глава V. 7. Платформата кани представители на Европейския парламент да присъстват като наблюдатели на нейните заседания, включително на заседанията на постоянните или временните подгрупи, посочени в параграф 6. Европейският парламент получава цялата документация и информация, свързани с работата на платформата, едновременно с членовете на платформата. 8. Платформата създава група в областта на промишлеността с нулеви нетни емисии. Тази група, по своя собствена инициатива или по искане на платформата, предоставя препоръки на платформата с цел да допринесе за постигането на целите на настоящия регламент. 9. Когато е целесъобразно, платформата или Комисията могат да канят експерти, представляващи промишлеността, гражданското общество, академичните среди, профсъюзите и други трети лица да участват в заседанията на платформата и на подгрупите или да представят писмени становища. Тези експерти не участват в процеса на вземане на решения. 10. Платформата предприема необходимите мерки, за да гарантира безопасното боравене и обработване на поверителна и търговска информация с чувствителен характер. 11. Платформата полага всички необходими усилия, за да взема решенията чрез консенсус. 12. Платформата се координира и си сътрудничи със съществуващите и имащи отношение промишлени алианси и, когато е целесъобразно, ги кани да присъстват на нейните заседания, включително на заседанията на постоянните или временните подгрупи, посочени в параграф 6. 13. Платформата заседава поне веднъж годишно с представители на ръководната група на плана SET, посочена в член 35, за да обсъжда най-новите развития и полезните взаимодействия между прилагането на настоящия регламент и Стратегическия план за енергийните технологии и за да издава препоръки по този въпрос. Член 40 Научна консултативна група за регулаторната тежест в областта на нулевите нетни емисии 1. Създава се Научна консултативна група за регулаторната тежест в областта на нулевите нетни емисии („Научна консултативна група“). 2. Научната консултативна група се състои от най-малко 7 старши научни експерти, покриващи широк спектър от имащи отношение дисциплини. Членовете на Научната консултативна група трябва да отговарят на критериите, посочени в параграф 4. 3. Най-много двама от членовете на Научната консултативна група могат да притежават гражданство на една и съща държава членка. Независимостта на членовете на Научната консултативна група трябва да бъде извън всякакво съмнение. 4. След открита, справедлива и прозрачна процедура за подбор членовете на Научната консултативна група се назначават за срок от четири години, който може да бъде подновен еднократно. Подборът на членовете се основава на следните критерии: а) високи научни постижения; б) опит в извършването на научни оценки и предоставянето на научни консултации в областите им на компетентност; в) експертен опит в областта на публичната администрация или в други области, свързани със задачите на Научната консултативна група; г) професионален опит в интердисциплинарна среда в международен контекст. 5. Членовете на Научната консултативна група се назначават в лично качество и предоставят становищата си независимо от държавите членки и институциите на Съюза. Научната консултативна група избира председател измежду своите членове за срок от четири години. Тя приема свой процедурен правилник. 6. При изпълнението на своите дейности Научната консултативна група изпълнява изключително консултативна функция и действа, без да се засягат правото на инициатива на Комисията, Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество и функциите на Комисията за проверка и контрол на качеството в Комитета за регулаторен контрол. 7. В съответствие с параграф 6 Научната консултативна група подпомага работата на Комисията, на Европейския парламент и на държавите членки, като същевременно действа независимо при изпълнението на своите задачи, като предоставя консултативни доклади относно регулаторното въздействие и тежест на правото на Съюза върху промишлените дейности, попадащи в обхвата на настоящия регламент. За да има последователност в предоставяните от нея становища, Научната консултативна група оценява регулаторното въздействие и тежест върху промишлените дейности, попадащи в обхвата на настоящия регламент, като използва научно обоснована методика и, когато е целесъобразно, взема предвид инструментариума за по-добро регулиране. 8. Комисията осигурява секретариата на Научната консултативна група. 9. Научната консултативна група редовно обменя мнения с платформата относно работата си. Член 41 Национални планове в областта на енергетиката и климата Държавите членки вземат предвид настоящия регламент при изготвянето на своите национални планове в областта на енергетиката и климата, по-специално по отношение на измерението „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“ на Енергийния съюз, като отразяват приоритетите на стратегията за енергиен съюз и Стратегическия план за енергийните технологии, и при представянето на своите двугодишни доклади за напредъка в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999. ГЛАВА VIII МОНИТОРИНГ Член 42 Мониторинг 1. Комисията извършва текущ мониторинг на: а) напредъка на Съюза по отношение на целите на Съюза, посочени в член 1, по-специално свързаните с доставките рискове за технологиите за нулеви нетни емисии, които биха нарушили конкуренцията или биха фрагментирали вътрешния пазар, и свързаното с тях въздействие на настоящия регламент; б) напредъка на Съюза в изпълнението на сравнителните показатели, посочени в член 5, като се вземат предвид ограниченията и възможностите на световния пазар; в) стойността или обема на вноса на територията на Съюза и на износа от нея в областта на технологиите за нулеви нетни емисии; г) напредъка по отношение на целта на равнището на Съюза за осигуряване на капацитета за нагнетяване на CO 2 , посочен в член 20, и свързаната с това транспортна инфраструктура за CO 2 , като и на свързаните дейности за улавяне на CO 2 . 2. Държавите членки и определените от тях за тази цел национални органи събират и предоставят данните и другите доказателства, изисквани съгласно параграф 1. По-специално, най-малко на всеки три години те събират данни относно: а) пречки пред търговията с технологии за нулеви нетни емисии или със стоки, които използват технологии за нулеви нетни емисии в рамките на вътрешния пазар, и потенциалните фактори за тях, включително когато тези пречки произтичат от смущения във веригата на доставки в световен мащаб; б) развитието на технологиите за нулеви нетни емисии и пазарните тенденции, както и пазарните цени за съответните технологии за нулеви нетни емисии, включително информация за търговете, тяхната честота, цените на възлагане и количествата, доколкото е от значение за изпълнението на изискванията на глава IV; в) производствените мощности в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и свързаните с тях дейности, включително данни за заетостта и уменията; г) броя на МСП, които са част от производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии; д) следната информация, свързана с процесите на издаване на разрешения за всяка технология за нулеви нетни емисии: i) броят на започналите процеси за издаване на разрешения, броят на отхвърлените заявления и броят на взетите цялостни решения, като се посочва дали с тях е одобрен, или отхвърлен даден проект; ii) продължителността на процесите на издаване на разрешения, когато е взето цялостно решение, включително продължителността на удължаването на сроковете; iii) информация за ресурсите, заделени за функционирането на единните звена за контакт; е) броят и естеството на регулаторните лаборатории за нулеви нетни емисии; ж) количеството CO 2 , съхранявано постоянно под земята в съответствие с Директива 2009/31/ЕО. 3. Ако все още не са включени във или в съответствие с елементите на националните планове в областта на енергетиката и климата, до 15 март 2027 г. и на всеки три години след това всяка държава членка предава на Комисията доклад, който представя данните, посочени в параграф 2. 4. Задълженията за докладване, посочени в параграф 3 от настоящия член, не се прилагат, когато държавите членки считат, че това би било в противоречие с основните интереси на тяхната сигурност съгласно член 346 от ДФЕС. 5. Комисията може да приема актове за изпълнение, за да установи образец за докладите, посочени в параграф 3 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 45, параграф 2. 6. Въз основа на докладите, представени съгласно параграф 3 от настоящия член, Комисията извършва мониторинг на напредъка на Съюза, както е посочено в параграф 1, буква а) от настоящия член, и публикува съответните препоръки като част от годишните доклади за конкурентоспособността на технологиите за чиста енергия съгласно член 35, параграф 2, буква м) от Регламент (ЕС) 2018/1999. В препоръките се преценява и това дали всички технологии за нулеви нетни емисии, необходими за постигане на целите по член 1 от настоящия регламент, са обхванати от него. 7. Въз основа на проектите на заявления за разрешения, подадени съгласно член 10 от Директива 2009/31/ЕО, и на докладите, представени съгласно член 21, параграф 2 и член 23, параграфи 4 и 6 от настоящия регламент, Комисията извършва мониторинг на напредъка към постигането на целта на Съюза като цяло относно капацитета за нагнетяване на CO 2 , посочена в параграф 1, буква г) от настоящия член. Комисията докладва ежегодно за това на Европейския парламент и на Съвета. 8. Комисията информира платформата за своите констатации във връзка с настоящия член. ГЛАВА IX ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 43 Делегиране на правомощия На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 44 за изменение на договореностите, при които споразуменията между субектите, посочени в член 23, параграф 1, и инвестициите в капацитет за съхраняване в обекти, притежавани от трети лица, се вземат предвид, за да се изпълни индивидуалният принос по член 23, параграф 5 и да се установи съдържанието на докладите, посочени в член 23, параграф 6. Член 44 Упражняване на делегирането 1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 23, параграф 12, член 43 и член 46, параграф 7, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 29 юни 2024 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегираните правомощия се продължават мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. 3. Делегирането на правомощия, посочено в член 23, параграф 12, член 43 и член 46, параграф 7, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета. 6. Делегиран акт, приет съгласно член 23, параграф 12, член 43 или член 46, параграф 7, влиза в сила само ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. Член 45 Процедура на комитет 1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. По въпросите, свързани с член 25 от настоящия регламент, Комисията се подпомага от Консултативния комитет за обществени поръчки, създаден с Решение 71/306/ЕИО на Съвета ( 10 ). По въпросите, свързани с член 26 от настоящия регламент, Комисията се подпомага от Комитета за Енергийния съюз, създаден с член 44 от Регламент (ЕС) 2018/1999. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Член 46 Оценка 1. До 30 юни 2028 г. и на всеки три години след това Комисията извършва оценка на настоящия регламент и представя доклад за основните си констатации на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет. 2. В посочената в параграф 1 оценка се оценява: а) дали са постигнати целите на настоящия регламент, както са определени в член 1, по-специално неговият принос за функционирането на вътрешния пазар, въздействието на настоящия регламент върху бизнес ползвателите, по-специално МСП, и крайните потребители, и целите на Европейския зелен пакт; б) дали настоящият регламент е подходящ за постигане на резултати след 2030 г. и на посочената в член 1 по-дългосрочна цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г., като се взема предвид, наред с други аспекти, възможността за включване в настоящия регламент на други технологии, които могат да играят значителна роля за постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г.; в) дали са необходими сравнителни показатели за специфични технологии, за да се постигне сигурността на доставките на тези технологии за Съюза. 3. При оценката се вземат предвид: а) резултатите от процеса на мониторинг, посочен в член 42; б) технологичните нужди, произтичащи от актуализациите на националните планове в областта на енергетиката и климата, включително Стратегическия план за енергийните технологии, като се взема предвид последният доклад за състоянието на Енергийния съюз. 4. В същия срок, посочен в параграф 1 от настоящия член, както и след всяко подновяване или актуализиране на националните планове в областта на енергетиката и климата и след консултация с платформата, Комисията оценява необходимостта и, когато е целесъобразно, представя предложение за разширяване на списъка на технологиите за нулеви нетни емисии, посочени в член 4. 5. Компетентните органи на държавите членки предоставят на Комисията цялата необходима информация, с която разполагат и която Комисията може да изиска, за да изготви доклада, посочен в параграф 1. 6. Когато въз основа на доклада, посочен в параграф 1 от настоящия член, Комисията заключи, че има вероятност Съюзът да не постигне целите, посочени в член 1, параграф 1, след консултация с платформата тя преценява осъществимостта и пропорционалността на това да предложи мерки, за да се гарантира постигането на тези цели. 7. До 30 март 2025 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 44 за изменение на приложението въз основа на списъка на технологиите за нулеви нетни емисии, посочени в член 4, за да определи подкатегориите в рамките на технологиите за нулеви нетни емисии и списъка на специфичните компоненти, използвани за тези технологии. Този делегиран акт се основава на цялостна оценка за определяне на специфични основни компоненти, за които може основателно да се счита, че се използват основно за технологии за нулеви нетни емисии. Тази оценка се основава на методически анализ на веригите на доставки на технологиите за нулеви нетни емисии, като се вземат предвид по-специално търговската наличност на компонентите, подходящото ниво на детайлност и развитието на технологиите. Комисията може да преразгледа този делегиран акт въз основа на тази оценка. Член 47 Обработване на поверителна информация 1. Информацията, получавана в хода на прилагането на настоящия регламент, се използва само за целите на настоящия регламент и е защитена от съответното право на Съюза и национално право. 2. Държавите членки и Комисията гарантират защитата на търговските и производствените тайни и на друга чувствителна, поверителна и класифицирана информация, получавана и обработвана в изпълнение на настоящия регламент, включително препоръките и мерките, които трябва да бъдат предприети, в съответствие с правото на Съюза и съответното национално право. 3. Комисията и държавите членки гарантират, че не се понижава, нито се премахва нивото на класификация на класифицираната информация, която се предоставя или обменя съгласно настоящия регламент, без предварителното писмено съгласие на създателя на информацията съгласно съответното право на Съюза или национално право. 4. Когато държава членка счита, че разкриването на обобщена информация съгласно член 23 има вероятност да застраши нейния интерес в областта на националната сигурност, тя може чрез мотивирано известие да възрази срещу разкриването на тази информация от страна на Комисията. 5. Комисията и националните органи, техните длъжностни лица, служители и други лица, работещи под надзора на тези органи, гарантират поверителността на информацията, получавана при изпълнението на техните задачи и дейности съгласно съответното право на Съюза или национално право. Това задължение се отнася и за всички представители на държавите членки, наблюдатели, експерти и други участници, които присъстват на заседанията на платформата съгласно член 39. Член 48 Изменение на Регламент (ЕС) 2018/1724 Регламент (ЕС) 2018/1724 се изменя, както следва: 1) В приложение I, първа колона, се добавя нов ред „С. Производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии“. 2) В приложение I, втора колона, на реда „С. Производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии“ се добавят следните точки: „1. информация относно процеса на издаване на разрешения; 2. финансови и инвестиционни услуги; 3. възможности за финансиране на равнището на Съюза или на държавите членки; 4. услуги в подкрепа на дейността на предприятията, включително, но не само, деклариране на корпоративен данък, местни данъчни закони, трудово право.“ 3) В приложение II, първа колона, се добавя нов ред „Производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии“. 4) В приложение II, втора колона, на реда „Производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии“ се добавя следната точка: „Процедури за всички съответни разрешения за изграждане, разширяване, преобразуване и експлоатация на производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и стратегически проект за нулеви нетни емисии, включително разрешения за строителство, химикали и свързване към мрежата, екологични оценки и разрешителни, когато такива се изискват, и които обхващат всички заявления и процедури.“ 5) В приложение II, трета колона, на реда „Производствени проекти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии“ се добавя следната точка: „Всички резултати, свързани с процедурите — от потвърждаването, че заявлението е пълно, до уведомяването за цялостното решение и за резултата от процедурата от страна на определеното звено за контакт.“ 6) В приложение III се добавя следната точка: „8) Единните звена за контакт, създадени или определени съгласно член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1735 на Европейския парламент и на Съвета ( *1 ), включително за целите на член 18, параграф 1 от посочения регламент, и звената за контакт, създадени или определени съгласно член 33, параграф 1 от него. Член 49 Влизане в сила и прилагане 1. Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз . 2. Прилага се от 29 юни 2024 г. 3. До 30 юни 2026 г. член 25, параграф 1 се прилага само за договори, сключени от централни органи за покупки, както са определени в член 2, параграф 1, точка 16 от Директива 2014/24/ЕС и член 2, параграф 1, точка 12 от Директива 2014/25/ЕС, и за договори на стойност, равна или по-висока от 25 млн. евро. 4. Членове 26 и 28 се прилагат от 30 декември 2025 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. ▼M1 ПРИЛОЖЕНИЕ Списък на крайните продукти и специфичните компоненти, считани за използвани основно за производството на технологии за нулеви нетни емисии Подкатегории на технологиите за нулеви нетни емисии Крайни продукти Компоненти, използвани основно за технологии за нулеви нетни емисии Технологии за слънчева енергия Фотоволтаични технологии — Слънчеви фотоволтаични уредби — Поликристален силиций с чистота за фотоволтаични приложения — Слитъци от силиций с чистота за фотоволтаични приложения или еквивалентни на тях ( 1 ) — Фотоволтаични пластини или еквивалентни на тях ( 1 ) — Фотоволтаични елементи или еквивалентни на тях ( 1 ) — Слънцезащитно стъкло — Херметизиращи материали за фотоволтаични панели — Лентови проводници за фотоволтаични панели — Защитни подложки за фотоволтаични панели — Съединители за фотоволтаични панели — Съединителни кутии за фотоволтаични панели — Фотоволтаични модули — Инвертори за фотоволтаични уредби — Следящи устройства за фотоволтаични уредби и конструкции за монтажа им Електротехнически технологии за слънчева топлинна енергия — Електроцентрали за концентрирана слънчева енергия (КСЕ) — Отражатели за електроцентрали за концентрирана слънчева енергия — Следящи устройства за електроцентрали за концентрирана слънчева енергия и конструкциите за монтажа им — Приемници за електроцентрали за концентрирана слънчева енергия (точкови или линейни) Технологии за слънчева топлинна енергия — Слънчеви топлинни уредби — Слънчеви топлинни колектори (вкл. плоски, вакуумнотръбни, системи за концентриране и въздухосборници) — Слънчеви топлинни поглъщатели — Слънцезащитно стъкло — Следящи устройства за слънчеви топлинни панели и конструкциите за монтажа им Други технологии за слънчева енергия — Хибридни фотоволтаично-топлинни колектори Технологии за вятърна енергия от уредби, разположени на сушата, и за производство на енергия от възобновяеми източници в морето Технологии за вятърна енергия от уредби, разположени на сушата — Вятърни турбини, разположени на сушата — Гондоли (цели възли) — Системи за ъглово преместване около вертикалната ос — Системи за регулиране на ъгъла на лопатите — Втулки на витлата — Основни лагери, лагери за ъглово преместване около вертикалната ос и лагери за промяната на ъгъла на лопатите — Спирачки за ъгловото преместване около вертикалната ос — Спирачки за витлото — Директни силови предавания (включително генератора) и/или силови предавания с предавателна кутия (включително генератора) — Постоянни магнити на вятърни турбини — Предавателни кутии на вятърни турбини — Лопати — Носещи кули Технологии за вятърна енергия от уредби, разположени в морето — Вятърни турбини, разположени в морето — Гондоли (цели възли) — Системи за ъглово преместване около вертикалната ос — Системи за регулиране на ъгъла на лопатите — Втулки на витлата — Основни лагери, лагери за ъглово преместване около вертикалната ос и лагери за промяната на ъгъла на лопатите — Спирачки за ъгловото преместване около вертикалната ос — Спирачки за витлото — Директни силови предавания (включително генератора) и/или силови предавания с предавателна кутия (включително генераторите) — Постоянни магнити на вятърни турбини — Предавателни кутии на вятърни турбини — Лопати — Носещи кули — Фундаменти / плаващи платформи Други технологии за производство на енергия от възобновяеми източници в морето — Технологии за енергия от приливите и отливите — Технологии за енергия от вълните Технологии за акумулаторни батерии и за акумулиране на енергия Технологии за акумулаторни батерии — Акумулаторни батерии ( 2 ) — Батерийни блокове — Батерийни модули — Електрохимични елементи — Активни материали на катода — Активни материали на анода — Електролити — Сепаратори — Свързващи вещества — Тоководи (включително тънко медно, алуминиево, никелово и въглеродно фолио) — Системи за управление на батерията — Системи за регулиране на температурата на батерията Технологии за електрохимично акумулиране на енергия — Ултракондензатори / суперкондензатори — Акумулиране на енергия чрез циркулираща в разтвор редокс система — Електролити — Сепаратори — Тоководи — Електродни плочи Технологии за гравитачно акумулиране на енергия — Помпено-акумулиращи технологии — Обратими водни турбини и помпени работни колела — Направляващи апарати с направляващи лопатки — Големи хидравлични дроселни вентили — Големи хидравлични сферични вентили — Големи хидравлични конусни затвори Технологии за акумулиране на топлинна енергия — Уредби за акумулиране на топлинна енергия — Акумулиращи среди за акумулиране на явна топлина и за акумулиране на скрита топлина (включително материали с фазов преход и разтопени соли) — Материали за термохимично акумулиране Технологии за акумулиране на енергия чрез сгъстен/втечнен газ — Акумулиране на енергия чрез сгъстен въздух — Акумулиране на енергия чрез втечнен въздух Други технологии за акумулиране на енергия — Акумулиране на енергия чрез маховици — Ротори-маховици Термопомпи и технологии за геотермална енергия Технологии за термопомпи — Термопомпи — Термопомпи — Четирипътни вентили — Спирални компресори / ротационни компресори за термопомпи Технологии за геотермална енергия — Геотермални електроцентрали — Геотермални системи за пряко използване на топлината — Топлообменници, устойчиви на геотермални корозионни експлоатационни условия — Потопяеми помпи, устойчиви на геотермални корозионни експлоатационни условия — Помпи за повторно нагнетяване на солов разтвор Технологии за водород Електролизьори — Електролизьори с алкален електролит — Пакети — Сепаратори (диафрагми или мембрани, специално за електролиза на вода) — Двуполюсни и крайни плочи — Електроди — Електрокатализатори, оптимизирани за електролизьори — Рамки и корпуси за сглобяване на електролизьорни пакети — Уплътнения / материали за уплътнения — Електролизьори с протонообменна мембрана — Пакети — Блокове от двойка електроди с мембрана (3-слойни) / мембрани с каталитично покритие — Порьозни транспортиращи слоеве / слоеве за газова дифузия — Двуполюсни и крайни плочи — Електрокатализатори, оптимизирани за електролизьори — Рамки и корпуси за сглобяване на електролизьорни пакети — Уплътнения / материали за уплътнения — Електролизьори с анйонообменна мембрана — Пакети — Блокове от двойка електроди с мембрана (3-слойни) / мембрани с каталитично покритие — Порьозни транспортиращи слоеве / слоеве за газова дифузия — Двуполюсни и крайни плочи — Електрокатализатори, оптимизирани за електролизьори — Уплътнения / материали за уплътнения — Рамки и корпуси, необходими за сглобяване на електролизьорни пакети — Електролизьори с електролит от твърд оксид — Пакети — Електролити и електроди — Термоустойчиви уплътнения / материали за уплътнения — Междинни връзки / мрежи и крайни плочи — Електрокатализатори, оптимизирани за електролизьори — Контактни слоеве — Рамки и корпуси, необходими за сглобяване на електролизьорни пакети Водородни горивни елементи — Горивни елементи с протонообменна мембрана — Пакети — Блокове от двойка електроди с мембрана (3-слойни) / мембрани с каталитично покритие — Порьозни транспортиращи слоеве / слоеве за газова дифузия — Двуполюсни и крайни плочи — Уплътнения / материали за уплътнения — Електрокатализатори, оптимизирани за горивни елементи — Рамки и корпуси, необходими за сглобяване на пакети от горивни елементи — Горивни елементи с електролит от твърд оксид — Пакети — Електролити и електроди — Термоустойчиви уплътнения / материали за уплътнения — Междинни връзки / мрежи и крайни плочи — Контактни слоеве — Електрокатализатори, оптимизирани за горивни елементи — Рамки и корпуси, необходими за сглобяване на пакети от горивни елементи Други технологии за водород — Мрежи за пренос и разпределение на водород — Компресори за водород — Станции за зареждане с водород — Газопроводи за пренос и разпределение на водород — Датчици за водород — Клапани за водород — Хранилища за водород — Бордови резервоари за съхранение на водород — Клапани на резервоари за водород — Стационарни резервоари за съхранение на водород — Инсталации за преобразуване и получаване на водород във и от амоняк — Апарати за крекинг на амоняк Технологии за устойчиво добиван биогаз и устойчиво добиван биометан Технологии за устойчиво добиван биогаз — Инсталации за устойчиво добиван биогаз — Анаеробни изгниватели / резервоари за ферментация — Ензими и микроорганизми за устойчиво производство на биогаз — Катализатори за устойчиво производство на биогаз Технологии за устойчиво добиван биометан — Инсталации за устойчиво добиван биометан — Анаеробни изгниватели / резервоари за ферментация — Ензими и микроорганизми за устойчиво производство на биометан — Агрегати за очистване на биогаза до биометан — Катализатори за устойчиво производство на биометан Технологии за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид Технологии за улавяне на въглероден диоксид — Улавяне чрез абсорбция — Улавяне чрез адсорбция — Улавяне чрез мембрани — Улавяне чрез цикличен процес с твърди материали — Криогенно улавяне на въглероден диоксид — Пряко улавяне от въздуха — Разтворители, оптимизирани за улавяне на въглероден диоксид — Сорбенти, оптимизирани за улавяне на въглероден диоксид — Компресори за CO 2 Технологии за съхраняване на въглероден диоксид Технологии за електроенергийната мрежа Технологии за електроенергийната мрежа — Подстанции, разположени на сушата — Подстанции, разположени в морето — Кабели и линии за пренос и разпределение на електроенергия, както и кабели, които свързват технологии за нулеви нетни емисии към електроенергийната мрежа (въздушни линии, подземни и подводни кабели, включително постоянен ток с високо напрежение и променлив ток с високо напрежение) — Комутационна апаратура — Прекъсвачи — Защитни релета — Силови трансформатори — Разединители — Изолатори — Отводители за пренапрежения — Кондензатори — Реактори — Шинни системи — Електрически шкафове — Подстанции, разположени в морето — Инвертори — Преобразуватели — Стълбове за електропреносни и електроразпределителни електропроводи — Стълбове за електропреносни и електроразпределителни електропроводи — Електрически проводници (включително модерни проводници и високотемпературни свръхпроводници) — Изолатори — Отводители за пренапрежения — Шинни системи — Кабели, линии и съответни арматури, за пренос и разпределение на електроенергия, както и кабели, които свързват технологии за нулеви нетни емисии към електроенергийната мрежа (въздушни линии, подземни и подводни кабели, включително постоянен ток с високо напрежение и променлив ток с високо напрежение) — Кабели и линии за пренос и разпределение на електроенергия, както и кабели, които свързват технологии за нулеви нетни емисии към електроенергийната мрежа (въздушни линии, подземни и подводни кабели, включително постоянен ток с високо напрежение и променлив ток с високо напрежение) — Кабелна арматура, включително кабелни муфи, кабелни глави и съединения — Електрически проводници (включително модерни проводници и високотемпературни свръхпроводници) — Изолатори — Силови трансформатори — Силови трансформатори — Магнитопроводи за трансформатори — Намотки за трансформатори — Трансформаторни янсенови регулатори Технологии за зареждане с електроенергия за транспорта — Оборудване за захранване на електрически превозни средства — Електрически пътни системи ( 3 ) — Оборудване за брегово електрозахранване — Въздушни контактни мрежи — Оборудване за захранване в електрическия въздушен транспорт — Оборудване за захранване на електрически превозни средства — Съединители за зареждане на електрически превозни средства — Оборудване за брегово електрозахранване — Оборудване за захранване в електрическия въздушен транспорт — Съединители за зареждане в електрическия въздушен транспорт Технологии за цифровизиране на електроенергийната мрежа и други технологии за електроенергийната мрежа — Оборудване и елементи на силовата електроника за високо и средно напрежение (включително технология за постоянен ток) — Технологии за гъвкави системи за пренос на електроенергия с променлив ток — Интелигентни измервателни уреди / усъвършенствани инфраструктури за измерване и регулиране — Оборудване и елементи на силовата електроника за високо и средно напрежение (включително технология за постоянен ток) — Технологии за гъвкави системи за пренос на електроенергия с променлив ток — Системи за автоматизация на подстанции — Интелигентни измервателни уреди / усъвършенствани инфраструктури за измерване и регулиране Технологии за производство на енергия от ядрено делене Технологии за производство на енергия от ядрено делене — Атомни електроцентрали с ядрено делене — Регулиращи пръти и други системи за поглъщане на неутрони — Уловител на стопилката при стопяване на активната зона — Задвижващи механизми за регулиращите пръти — Топлоотделящи елементи — Корпуси на реактори — Вътрешни елементи на реактора — Топлоносител/забавител и свързаните с него системи за пречистване — Компенсатори на обема — Главни циркулационни помпи / циркулационни газодувки — Тръбопроводи и вентили на първи контур — Парни турбини — Парогенератори — Топлообменници за ядрени реактори — Компоненти на втори контур — Системи за безопасност — Системи за следене, контролно-измервателни системи — Машини за презареждане с гориво — Системи за измерване и откриване на йонизиращи лъчения — Други компоненти, за които се прилагат правилниците и стандартите за ядрена безопасност Технологии, свързани с ядрения горивен цикъл — Ядрени горивни цикли — Центрофуги — Системи за транспортиране и съхранение на газове и за регулиране на дебита — Химическо оборудване — Оборудване за остъкляване на отпадъци — Цилиндри, контейнери и специални контейнери за транспортиране, съхранение и обезвреждане — Тежка вода — Системи за безопасност — Системи за следене, контролно-измервателни системи — Други компоненти, за които се прилагат правилниците и стандартите за ядрена безопасност Технологии за устойчиви алтернативни горива Технологии за устойчиви алтернативни горива — Инсталации за устойчиви алтернативни горива — Катализатори за производство на устойчиви алтернативни горива — Ензими и микроорганизми за производство на устойчиви алтернативни горива — Термохимични, електрохимични, химични и биохимични / биологични реактори за преобразуване на биомаса, рециклирани въглеродни горива в биомеждинни продукти и/или в синтетичен газ — Реактори и съоръжения за последваща обработка за преобразуване на биомеждинни продукти и/или синтетичен газ и рециклирани въглеродни горива в устойчиви алтернативни горива Технологии за водноелектрическа енергия Технологии за водноелектрическа енергия — Уредби с водни турбини — Работни колела на водни турбини — Направляващ апарат с направляващи лопатки — Големи хидравлични дроселни вентили — Големи хидравлични сферични вентили — Големи хидравлични конусни затвори Други технологии за енергия от възобновяеми източници Технологии за осмотична енергия Технологии за енергия от околната среда (различни от термопомпи) Технологии с използване на биомаса — Преси за палетизиране — Преси за брикетиране — Прес-форми за пелети — Брикетиращи пресови камери Технологии с използване на сметищен газ Технологии с използване на газ от пречиствателни станции за отпадъчни води Други технологии за енергия от възобновяеми източници Технологии за енергийна ефективност, свързани с енергийната система Технологии за енергийна ефективност, свързани с енергийната система — Системи за енергийно управление (EMS) — Системи за сградна автоматизация (BAS) — Автоматизирана реакция на потреблението (ADR) — Регулатори на честотата на въртене — Електроенергетични системи с цикъл на Ренкин с органично работно тяло — EMS — BAS — ADR — Регулатори на честотата на въртене — Турбини за цикъл на Ренкин с органично работно тяло Технологии за мрежи за топлоснабдяване и студоснабдяване — Тръбопроводи за разпределителни уредби за отопление и охлаждане — Фитинги и съединения за тръби Други технологии за енергийна ефективност, свързани с енергийната система Възобновяеми горива с небиологичен произход Технологии за възобновяеми горива с небиологичен произход — Инсталации за възобновяеми горива с небиологичен произход — Реактори за преобразуване на H 2 и CO 2 или N 2 в синтетичен газ или в алкохоли — Реактори за преобразуване на синтетичен газ или алкохоли във възобновяеми горива с небиологичен произход — Катализатори, ензими и микроорганизми за производство на възобновяеми горива с небиологичен произход Биотехнологични решения в областта на климата и енергетиката Биотехнологични решения в областта на климата и енергетиката — Микроорганизми и микробни щамове (включително, но не само, бактерии, дрожди, микроводорасли, гъби и архебактерии), които се използват за предварителна обработка и преобразуване на суровини в биогорива, рециклирани въглеродни горива и възобновяеми горива, химикали на биологична основа и рециклирани въглеродсъдържащи химикали, биополимери, материали на биологична основа и продукти на биологична основа — Ензими (включително, но не само, амилаза и целулаза), които се използват за предварителна обработка и преобразуване на суровините в биогорива, химикали на биологична основа, материали на биологична основа и продукти на биологична основа, или които се използват за катализиране на реакции в химични процеси — Биополимери — Микроорганизми и микробни щамове (включително, но не само, бактерии, дрожди, микроводорасли, гъби и архебактерии), които се използват за предварителна обработка и преобразуване на суровини в биогорива, рециклирани въглеродни горива и възобновяеми горива, химикали на биологична основа и рециклирани въглеродсъдържащи химикали, биополимери, материали на биологична основа и продукти на биологична основа — Ензими (включително, но не само, амилаза и целулаза), които се използват за предварителна обработка и преобразуване на суровините в биогорива, химикали на биологична основа, материали на биологична основа и продукти на биологична основа, или които се използват за катализиране на реакции в химични процеси — Биополимери Революционни промишлени технологии за декарбонизация Революционни промишлени технологии за декарбонизация — Електродъгови пещи — Готови за използване на водород реактори за пряко получаване на желязо — Електродъгови пещи със закрита дъга — Ванни пещи с открита шлака — Пещи за бързо калциниране — Промишлени електрически котли — Промишлени индукционни нагреватели / пещи ( 4 ) — Промишлени инфрачервени нагреватели / пещи — Промишлени микровълнови нагреватели / пещи — Промишлени радиовълнови нагреватели / пещи — Промишлени съпротивителни нагреватели / пещи — Графитни или въглеродни електроди за електрически пещи — Пещи за бързо калциниране — Промишлени електрически котли — Промишлени индукционни нагреватели / пещи — Промишлени индукционни намотки — Промишлени инфрачервени нагреватели / пещи — Промишлени източници на инфрачервени лъчи — Промишлени микровълнови нагреватели / пещи — Промишлени магнетрони — Промишлени радиовълнови нагреватели / пещи — Високочестотни генератори — Промишлени съпротивителни нагреватели / пещи — Молибденови електроди за електрически пещи Технологии за транспортиране и оползотворяване на CO 2 Технологии за транспортиране на CO 2 — Инфраструктура за транспортиране на CO 2 — Компресори за CO 2 Технологии за оползотворяване на CO 2 — Термохимично оползотворяване — Електрохимично оползотворяване — Катализатори, специално предназначени за процеси за преобразуване на CO 2 — Електролизьори за CO 2 Технологии за задвижване с вятърна енергия и за електрическо задвижване за транспорта Технологии за задвижване с вятърна енергия — Ротори на Флетнер (ветросилови кули) — Платна на принципа на крилото със засмукване на граничния слой — Влекални хвърчила — Твърди и полутвърди крилни платна Технологии за електрозадвижване — Системи за електрозадвижване за пътен транспорт и транспорт с повишена проходимост — Системи за електрозадвижване за железопътен транспорт — Системи за електрозадвижване за воден транспорт — Системи за електрозадвижване за въздушен транспорт — Електрически двигатели за задвижване на транспортни средства — Постоянни магнити за електрически двигатели за транспорта — Батерийни блокове за транспорта — Горивни елементи за транспорта — Инвертори за транспорта — Блокове за разпределяне на електрозахранването с високо напрежение, за целите на електрозадвижването — Бордови зарядни устройства — Щепсели за зареждане — Бордови резервоари за съхранение на водород — Токоприемници (включително пантографи) Други ядрени технологии Други ядрени технологии (като например технологии за термоядрен синтез) ( 1 ) Терминът „еквивалентни на тях“ се отнася до сходни стъпки или ключови базови технологии, които са необходими за тънкослойните, органичните, тандемните или други фотоволтаични технологии. ( 2 ) Батерии, както са определени в член 3, подточки 13, 14 и 15 от Регламент (ЕС) 2023/1542 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2023 г. за батериите и негодните за употреба батерии. ( 3 ) Терминът „електрическа пътна система“ (известна също като динамично зареждане) се отнася за оборудване по пътя, което захранва с електроенергия превозните средства, докато те са в движение. Този краен продукт включва както зареждане чрез галванична връзка, така и индукционно зареждане. ( 4 ) Терминът „нагревател“ се отнася за приложения с ниска (до 200 °C) и средна (от 200 до 500 °C) температура. Терминът „пещ“ се отнася за приложения с висока (500 до 1 000 °C) и много висока (над 1 000 °C) температура. ( ) Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (OB L 283, 31.10.2003 г., стр. 51). ( ) Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността и за изменение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО (ОВ L 216, 20.8.2009 г., стр. 76). ( ) Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30). ( ) Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 135). ( ) Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета (ОВ L, 2023/2413, 31.10.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2023/2413/oj). ( ) Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди (ОВ L 164, 30.6.1994 г., стр. 3). ( ) Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1). ( ) Регламент (ЕС) 2023/955 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за създаване на Социален фонд за климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1060 (ОВ L 130, 16.5.2023 г., стр. 1). ( ) Регламент (ЕС) 2016/589 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2016 г. относно европейска мрежа на службите по заетостта (EURES), достъп на работниците до услуги за мобилност и по-нататъшно интегриране на пазарите на труда и за изменение на регламенти (ЕС) № 492/2011 и (ЕС) № 1296/2013 (ОВ L 107, 22.4.2016 г., стр. 1). ( ) Решение 71/306/ЕИО на Съвета от 26 юли 1971 г. за създаване на Консултативен комитет за обществени поръчки за строителни работи (ОВ L 185, 16.8.1971 г., стр. 15). ( *1 ) Регламент (ЕС) 2024/1735 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. за създаване на рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1724 (ОВ L, 2024/1735, 28.6.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1735/oj).“