РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024-3011 трансфера на производства по наказателни дела

Регламент (ЕС) 2024/3011 относно трансфера на производства по наказателни дела Консолидиран ТЕКСТ: 32024R3011 — BG — 18.12.2024 02024R3011 — BG — 18.12.2024 — 000.001 ►B РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/3011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 ноември 2024 година относно трансфера на производства по наказателни дела (ОВ L 3011, 18.12.2024 г., стр. 1) Поправен със: ►C1 Поправка, ОВ L 90860, 31.10.2025, стр. 1 (2024/3011) ▼B РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/3011 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 ноември 2024 година относно трансфера на производства по наказателни дела ГЛАВА 1 ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Предмет 1. С настоящия регламент се определят правила относно трансфера на наказателни производства между държавите членки, за да се гарантира доброто правораздаване и да се повиши неговата ефикасност в рамките на общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие. 2. Настоящият регламент се прилага във всички случаи на трансфер на наказателни производства, провеждани в държавите членки. 3. Настоящият регламент не води до изменение на задължението за спазване на основните права и правни принципи, залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Член 2 Определения За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1) „молеща държава“ означава държава членка, в която се провежда наказателно производство и в която се отправя искане за трансфер на това производство в друга държава членка или която е отправила или получила искане за консултации относно евентуален трансфер на наказателно производство; 2) „замолена държава“ означава държава членка, на която е предадено искане за трансфер на наказателно производство с цел поемане на наказателно производство или която е получила искане за консултации или е започнала консултации относно евентуален трансфер на наказателно производство; 3) „молещ орган“ означава: а) съдия, съд, съдия-следовател или прокурор в молещата държава, компетентен по разглежданото дело; или б) всеки друг компетентен орган, определен за такъв от молещата държава, който по разглежданото дело действа в качеството си на разследващ орган в наказателното производство и е компетентен да поиска трансфера на наказателно производство в съответствие с националното право. Освен това, преди искането за трансфер на наказателно производство да бъде предадено на замоления орган, то се валидира от съдия, съд, съдия-следовател или прокурор в молещата държава след проверка на съответствието му с условията за отправяне на такова искане съгласно настоящия регламент. Когато искането за трансфер на наказателно производство е валидирано от съдия, съд, съдия-следовател или прокурор в молещата държава, този орган може също да се счита за молещ орган за целите на предаването на искането; 4) „замолен орган“ означава съдия, съд, съдия-следовател или прокурор, компетентен да взема решение за приемане или отказ на трансфера на наказателно производство в съответствие с член 11, параграф 1 и да предприема, когато правната система на замолената държавна позволява това, последващи мерки в съответствие с настоящия регламент или всяка мярка, предвидена в неговото национално право. Без да се засяга изискването решението за приемане или отказ на трансфер на наказателно производство в съответствие с член 11, параграф 1 да се взема изключително от съдия, съд, съдия-следовател или прокурор, въз основа на неговата оценка на основанията за отказ по член 12, замолената държава може, поради структурата на вътрешната си правна система, произтичаща от правна традиция на общото право, когато националната ѝ правна система не позволява на нейните съдилища или прокурори да предприемат мерки, различни от решението за приемане или отказ на трансфера на наказателно производство в съответствие с член 11, параграф 1, да предвиди, че друг орган, компетентен да предприема мерки в рамките на наказателно производство съгласно националното му право, предприема мерки единствено с цел улесняване на вземането на такива съдебни решения. Този друг компетентен орган може също да предприема последващи мерки за целите на настоящия регламент; 5) „децентрализирана информационна система“ означава информационна система, както е определена в член 2, точка 3 от Регламент (ЕС) 2023/2844; 6) „жертва“ означава жертва, както е определена в член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2012/29/ЕС, или юридическо лице, както е определено в националното право, което е претърпяло вреда или икономическа загуба като пряк резултат от престъпление — предмет на наказателно производство, за което се прилага настоящият регламент. Член 3 Компетентност 1. Доколкото компетентността вече не е предвидена от националното право на замолената държава, за целите на настоящия регламент замолената държава е компетентна по отношение на всяко престъпление, за което се прилага националното право на молещата държава, в случаите, когато: а) замолената държава отказва да предаде заподозряно лице или обвиняем, който се намира в замолената държава и е неин гражданин или пребивава в нея, на основание член 4, точка 7, буква б) от Рамково решение 2002/584/ПВР; б) замолената държава отказва да предаде заподозряно лице или обвиняем, за когото е издадена европейска заповед за арест и който се намира в замолената държава и е неин гражданин или пребивава в нея, ако установи, че, в изключителни случаи, съществуват сериозни основания да се счита, въз основа на конкретни и обективни доказателства, че при конкретните обстоятелства по случая предаването би довело до явно нарушение на съответно основно право, залегнало в член 6 от ДЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“); в) повечето от последиците на престъплението или значителна част от вредите, които са част от елементите на състава на престъплението, са настъпили на територията на замолената държава; г) в замолената държава има висящо наказателно производство срещу заподозряното лице или обвиняемия във връзка с други факти и заподозряното лице или обвиняемият е гражданин на замолената държава или пребивава в нея; или д) в замолената държава има висящо наказателно производство по отношение на същите, отчасти същите или свързани факти срещу други лица и заподозряното лице или обвиняемият в наказателното производство, което ще се прехвърля, е гражданин на замолената държава или пребивава в нея. 2. Когато компетентността е установена от замолената държава изключително въз основа на параграф 1, тази компетентност се упражнява само въз основа на искане за трансфер на наказателно производство съгласно настоящия регламент. Член 4 Отказ от компетентност, спиране или прекратяване на наказателното производство от страна на молещата държава Всяка държава членка, която съгласно националното си право е компетентна да извърши наказателно преследване на престъпление, може, за целите на прилагането на настоящия регламент, да се откаже от компетентност, да спре или да прекрати наказателно производство, за да се даде възможност за трансфера на наказателното производство във връзка с това престъпление към замолената държава. ГЛАВА 2 ТРАНСФЕР НА НАКАЗАТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА Член 5 Критерии за искане на трансфера на наказателно производство 1. Искането за трансфер на наказателно производство може да бъде отправено само когато молещият орган счита, че целта за ефикасно и добро правораздаване, включително за пропорционалност, би била по-добре постигната чрез провеждане на съответното наказателно производство в друга държава членка. 2. Когато преценява дали да поиска трансфера на наказателно производство, молещият орган взема предвид по-специално следните критерии: а) престъплението е извършено изцяло или отчасти на територията на замолената държава или повечето от последиците на престъплението или значителна част от вредите, които са част от елементите на състава на престъплението, са настъпили на територията на замолената държава; б) едно или няколко от заподозрените лица или обвиняемите са граждани на замолената държава или пребивават в нея; в) едно или няколко от заподозрените лица или обвиняемите се намират в замолената държава и тази държава отказва да предаде тези лица на молещата държава на основание: i) член 4, точка 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР; ii) член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР, когато такъв отказ не се основава на окончателно съдебно решение, постановено по отношение на това лице за същото престъпление, което възпрепятства по-нататъшно наказателно производство; или iii) член 4, точка 7 от Рамково решение 2002/584/ПВР; г) едно или няколко от заподозрените лица или обвиняемите, за които е издадена европейска заповед за арест, се намират в замолената държава и тази държава отказва да предаде тези лица, ако установи, че в изключителни случаи съществуват сериозни основания да се счита, въз основа на конкретни и обективни доказателства, че при конкретните обстоятелства по случая предаването би довело до явно нарушаване на съответно основно право, залегнало в член 6 от ДЕС и Хартата; д) повечето от доказателствата, свързани с разследването, се намират в замолената държава или повечето от съответните свидетели пребивават в замолената държава; е) в замолената държава има висящо наказателно производство във връзка със същите, отчасти същите или други факти срещу заподозряното лице или обвиняемия; ж) в замолената държава има висящо наказателно производство във връзка със същите, отчасти същите или свързани факти срещу други лица; з) едно или няколко от заподозрените лица или обвиняемите изтърпяват или предстои да изтърпят наказание лишаване от свобода в замолената държава; и) изпълнението на наказанието в замолената държава е вероятно да подобри перспективите за социална реинтеграция на осъдения или има други причини да се смята, че би било по-подходящо наказанието да бъде изпълнено в замолената държава; й) една или няколко от жертвите са граждани на замолената държава или пребивават в нея; к) компетентните органи на държавите членки са постигнали консенсус съгласно Рамково решение 2009/948/ПВР или по друг начин относно съсредоточаването на наказателните производства в една държава членка. За целите на първа алинея, буква й) молещият орган надлежно взема предвид положението на децата жертви и други уязвими лица. 3. Заподозряно лице, обвиняем или жертва могат, в съответствие с процедурите по националното право, да предложат на компетентните органи на молещата държава или на замолената държава наказателното производство да бъдат прехвърлени в съответствие с настоящия регламент. Такива предложения се разглеждат и се протоколират в съответствие с процедурата за протоколиране по националното право на съответната държава членка. Ако предложението е отправено до компетентния орган на замолената държава, замоленият орган може да се консултира с молещия орган. Предложенията, отправени съгласно настоящия параграф, не създават задължение за молещата държава да поиска трансфера или да прехвърли наказателното производство на замолената държава, нито за молещия орган и замоления орган да се консултират помежду си. Член 6 Права на заподозряното лице или обвиняемия 1. Преди да бъде отправено искане за трансфер на наказателно производство, молещият орган, в съответствие с приложимото национално право, надлежно отчита законните интереси на заподозряното лице или обвиняемия, включително аспектите, свързани с възстановителното правосъдие. 2. Правата, предвидени в параграфи 3, 4 и 6 от настоящия член и в членове 15 и 17, се прилагат за заподозрени лица или обвиняеми по наказателни производства от момента, в който те са уведомени от компетентните органи на държава членка, чрез официално уведомление или по друг начин, че са заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, и независимо дали са задържани. 3. Преди да отправи искане за трансфер на наказателно производство, молещият орган: а) информира заподозряното лице или обвиняемия, в съответствие с приложимото национално право и на език, който заподозряното лице или обвиняемият разбира, за намерението си да отправи искане за трансфер на наказателното производство; и б) предоставя на заподозряното лице или обвиняемия възможност да даде становище относно такъв трансфер, включително по аспектите, свързани с възстановителното правосъдие. Задълженията по първата алинея от настоящия параграф не се прилагат за молещия орган, когато: а) изпълнението на тези задължения би накърнило поверителността на разследването или би навредило по друг начин на разследването; б) местонахождението на заподозряното лице или обвиняемия не може да бъде установено или е невъзможно да се осъществи връзка с него въпреки положените разумни усилия от страна на молещия орган; или в) искането за трансфер на наказателно производство е в отговор на предложение на заподозряното лице или обвиняемия съгласно член 5, параграф 3. 4. Когато заподозряното лице или обвиняемият реши да даде становище, както е посочено в параграф 3, първа алинея, буква б), заподозряното лице или обвиняемият дава това становище не по-късно от десет дни, след като е бил информиран за намерението за отправяне на искане за трансфер и му е била дадена възможност да даде становище съгласно параграф 3. Това становище се протоколира и се взема предвид от молещия орган, когато решава дали да поиска трансфера на наказателното производство. Такова протоколиране се извършва в съответствие с процедурата за протоколиране по националното право на молещата държава. 5. В случаите, когато заподозряното лице или обвиняемият се намира в замолената държава, молещият орган може, за целите на параграф 3, да предаде на замоления орган попълнената версия на формуляра, установен в приложение II. В такива случаи задълженията по параграфи 3 и 4 се прилагат mutatis mutandis за замоления орган, който съответно информира молещия орган. Ако заподозряното лице или обвиняемият даде становище, замоленият орган го предава на молещия орган. 6. Когато молещият орган отправи искане за трансфер на наказателно производство и заподозряното лице или обвиняемият е бил информиран в съответствие с параграф 3, той своевременно информира заподозряното лице или обвиняемия на език, който заподозряното лице или обвиняемият разбира, че е било отправено искане. 7. Когато заподозряното лице или обвиняемият се намира в замолената държава, молещият орган може, за целите на параграф 6, да предаде на замоления орган попълнената версия на формуляра, установен в приложение III. В такива случаи задълженията по параграф 6 се прилагат mutatis mutandis за замоления орган, който съответно информира молещия орган. Член 7 Права на жертвата 1. Преди да бъде отправено искане за трансфер на наказателно производство, молещият орган, в съответствие с приложимото национално право, надлежно отчита законните интереси на жертвата, включително аспектите, свързани с възстановителното правосъдие. 2. Когато жертвата е физическо лице, което пребивава в молещата държава и получава информацията за наказателното производство в съответствие с член 6, параграф 1 от Директива 2012/29/ЕС, така както е транспонирана в националното право, или е юридическо лице, което е установено в молещата държава и получава такава информация в съответствие с националното право, преди да отправи искане за трансфер на наказателно производство, молещият орган: а) информира жертвата, в съответствие с приложимото национално право и на език, който жертвата разбира, за намерението си да отправи искане за трансфер на наказателното производство; и б) предоставя на жертвата възможност да даде становище относно такъв трансфер, включително по аспектите, свързани с възстановителното правосъдие. Задълженията по първата алинея от настоящия параграф не се прилагат за молещия орган, когато: а) изпълнението на тези задължения би накърнило поверителността на разследването или би навредило по друг начин на разследването; или б) искането за трансфер на наказателно производство е в отговор на предложение на жертвата съгласно член 5, параграф 3. 3. Когато жертвата реши да даде становище, както е посочено в параграф 2, първа алинея, буква б), жертвата дава това становище не по-късно от десет дни, след като е била информирана за намерението за отправяне на искане за трансфер и ѝ е била дадена възможност да даде становище съгласно параграф 2. Това становище се протоколира и се взема предвид от молещия орган, когато решава дали да поиска трансфера на наказателното производство. Такова протоколиране се извършва в съответствие с процедурата за протоколиране по националното право на молещата държава. 4. Когато молещият орган отправи искане за трансфер на наказателно производство и жертвата е била информирана в съответствие с параграф 2, той своевременно информира жертвата на език, който жертвата разбира, че е било отправено искане. Член 8 Процедура за отправяне на искане за трансфер на наказателно производство 1. Искането за трансфер на наказателно производство се изготвя от молещия орган чрез използване на формуляра за искане, изложен в приложение I. Молещият орган подписва формуляра за искане и заверява неговото съдържание като вярно и точно. 2. Искането за трансферна наказателно производство се обосновава надлежно и съдържа по-специално следната информация: а) информация за молещия орган; б) описание на престъплението, което е предмет на наказателното производство, и на приложимите разпоредби на наказателното право на молещата държава; в) причините, поради които трансферът на наказателното производство е необходим и целесъобразен, и по-специално кои от критериите по член 5, параграф 2 са приложими; г) необходимата информация, налична за заподозряното лице или обвиняемия и жертвата; д) оценка на въздействието на трансфера на наказателното производство върху правата на заподозряното лице или обвиняемия и жертвата, въз основа на информацията, с която разполага молещият орган, включително, когато е приложимо, становището на съответните лица, получено в съответствие с член 6, параграфи 3 и 4 или член 7, параграфи 2 и 3, или предложенията, направени съгласно член 5, параграф 3; е) информация за процесуални действия или мерки, имащи отношение към наказателното производство, които са били предприети в молещата държава, включително всички текущи временни принудителни мерки и срока за прилагане на такива мерки; ж) всички приложими специфични условия за обработването на лични данни съгласно член 9, параграф 3 от Директива (ЕС) 2016/680. 3. Когато заподозряното лице или обвиняемият е дал становище съгласно член 6, параграфи 3 и 4, или когато жертвата е дала становище съгласно член 7, параграфи 2 и 3, това становище се изпраща на замоления орган заедно с искането за трансфер на наказателното производство. Ако становището на заподозряното лице, обвиняемия или жертвата е било изразено устно, молещият орган гарантира, че замоленият орган може да получи писмения запис на това становище. 4. Когато е необходимо, искането за трансфер на наказателно производство се придружава от допълнителни относими данни и документи. 5. Попълненият формуляр за искане, посочен в параграф 1, както и основните части от всяка друга писмена информация, придружаваща искането за трансфер на наказателно производство, се превеждат на официалния език на замолената държава или на всеки друг език, приет от замолената държава в съответствие с член 32, параграф 1, буква г). 6. Молещият орган предава искането за трансфер на наказателно производство пряко на замоления орган или, когато е приложимо, с участието на централния орган, посочен в член 20. Молещият орган и замоленият орган извършват всяка друга официална комуникация пряко или, когато е приложимо, с участието на централния орган, посочен в член 20. 7. Когато замоленият орган не е известен на молещия орган, молещият орган прави всички необходими запитвания, включително чрез звената за контакт на Европейската съдебна мрежа, както е предвидено в Решение 2008/976/ПВР на Съвета33 ( 1 ), за да определи кой орган е компетентен в замолената държава да вземе решение съгласно член 11, параграф 1. 8. Своевременно и при всички случаи в срок от 7 дни от получаването на формуляра за искане, посочен в параграф 1 от настоящия член, замоленият орган изпраща на молещия орган потвърждение за получаването. Това задължение се прилага както за централния орган, посочен в член 20, когато е приложимо, така и за замоления орган, който получава искането за трансфер на наказателно производство от централния орган. 9. Когато органът в замолената държава, който е получил искането за трансфер на наказателно производство, не е компетентен да вземе решение по член 11, параграф 1, той своевременно предава искането на компетентния замолен орган в същата държава членка и информира съответно молещия орган. Член 9 Информация, която се предоставя от молещия орган след предаването на искането 1. Молещият орган своевременно информира замоления орган за всички процесуални действия или мерки, имащи отношение към наказателното производство, които са били предприети в молещата държава след предаването на искането за трансфер на наказателно производство, и предоставя всички съответни документи. 2. Информацията, посочена в параграф 1, и основните части от съответните документи, предвидени в съответствие с този параграф, се превеждат от молещия орган на официален език на замолената държава или на всеки друг език, приет от замолената държава в съответствие с член 32, параграф 1, буква г). Член 10 Оттегляне на искането 1. Молещият орган може да оттегли искането за трансфер на наказателно производство по всяко време, преди да получи решението на замоления орган да приеме или да откаже трансфера на наказателно производство в съответствие с член 11, параграф 1. В такива случаи молещият орган незабавно информира замоления орган за това. 2. Молещият орган информира заподозряното лице или обвиняемия, който е бил информиран в съответствие с член 6, параграф 3, и жертвата, която е била информирана в съответствие с член 7, параграф 2, за оттеглянето на искането за трансфер на наказателното производство и го прави на език, който те разбират. 3. Когато заподозряното лице или обвиняемият се намира в замолената държава, молещият орган може, за целите на предоставянето на информацията, посочена в параграф 2, да предаде на замоления орган попълнената версия на формуляра, установен в приложение VI. В такива случаи замоленият орган предоставя тази информация на заподозряното лице или обвиняемия и информира молещия орган за това. 4. Когато молещият орган е информирал замоления орган в съответствие с параграф 1 за оттеглянето на искането за трансфер на наказателно производство, провеждането на наказателното производство остава при молещия орган. Член 11 Решение на замоления орган 1. Замоленият орган взема решение дали да приеме или да откаже трансфера на наказателно производство изцяло или отчасти и решава в съответствие с националното си право какви мерки да бъдат предприети. Решението за приемане на трансфера на наказателното производство трябва да бъде надлежно мотивирано. 2. Замоленият орган съобщава на молещия орган решението по параграф 1 от настоящия член в съответствие със сроковете по член 13. 3. Ако замоленият орган счита, че предоставената от молещия орган информация е недостатъчна, за да може да реши дали да приеме, или да откаже трансфера на наказателно производство, той може да поиска такава допълнителна информация, каквато счита за необходима. Ако е налична, молещият орган своевременно предоставя исканата допълнителна информация заедно с превода ѝ на официален език на замолената държава или на всеки друг език, приет от замолената държава в съответствие с член 32, параграф 1, буква г). 4. Ако замоленият орган реши да откаже трансфера на наказателното производство в съответствие с член 12, той информира молещия орган за причините за такъв отказ. 5. Когато молещият орган е получил мотивираното решение за приемане на трансфера на наказателното производство съгласно параграф 1 от настоящия член, молещият орган своевременно препраща на замоления орган оригинала или заверено копие от преписката по делото или съответните части от него заедно с техния превод на официален език на замолената държава или на всеки друг език, приет от замолената държава в съответствие с член 32, параграф 1, буква г). 6. Ако наказателното производство бъде прекратено в съответствие с член 21, молещият орган предава своевременно на замоления орган всички останали относими части от преписката по делото, в оригинал или заверено копие, включително съответните физически доказателства. В случай че на замоления орган вече е предоставено заверено копие от преписката по делото, молещият орган, по искане на замоления орган, предава оригиналните документи от преписката по делото. Молещата държава може да изиска оригиналните документи от преписката по делото или физическите доказателства да ѝ бъдат върнати, след като тези документи или тези доказателства повече не са необходими в замолената държава или в края на производството в замолената държава. Когато молещата държава, посочи, ако това бъде поискано от замолената държава, че не възнамерява да си възвърне оригиналните документи от преписката по делото или физическите доказателства, когато те повече не са необходими или в края на производството, замолената държава може да реши, в съответствие с националното си право, какво да прави с останалите доказателства, включително дали да ги запази, или да ги унищожи. 7. За целите на параграфи 5 и 6 молещият орган и замоленият орган могат да се консултират помежду си, за да определят съответните части от преписката по делото, които да бъдат изпратени и преведени. Член 12 Основания за отказ 1. Замоленият орган отказва изцяло или отчасти трансфера на наказателно производство, когато съгласно националното право на замолената държава не може да бъде образувано или продължено наказателно производство във връзка с фактите, на които се основава искането за трансфер на наказателното производство, ако се прилагат едно или повече от следните основания: а) деянието, във връзка с което е отправено искането, не представлява престъпление съгласно националното право на замолената държава; б) поемането на наказателното производство би било в противоречие с принципа ne bis in idem ; в) заподозряното лице или обвиняемият не може да бъде подведен под наказателна отговорност за престъплението поради възрастта на това заподозряно лице или обвиняем; г) наказателното преследване е погасено по давност в съответствие с националното право на замолената държава; д) не са изпълнени условията за наказателно преследване на престъплението в замолената държава; е) престъплението е предмет на амнистия в съответствие с националното право на замолената държава; ж) замолената държава няма компетентност по отношение на престъплението в съответствие с националното право, нито има компетентност въз основа на член 3. 2. Замоленият орган може да откаже изцяло или отчасти трансфера на наказателно производство, ако се прилагат едно или повече от следните основания: а) привилегия или имунитет съгласно националното право на замолената държава прави невъзможно предприемането на действия; б) замоленият орган счита, че трансферът на наказателното производство не е в интерес на ефикасното и добро правораздаване; в) престъплението не е извършено изцяло или отчасти на територията на замолената държава, повечето от последиците или значителна част от вредите, които са част от елементите на състава на престъплението, не са настъпили на територията на тази държава и заподозряното лице или обвиняемият не е гражданин на тази държава или не пребивава в нея; г) формулярът за искане, посочен в член 8, параграф 1, е непълен или явно неточен и не е бил допълнен или поправен след консултацията, посочена в параграф 3 от настоящия член; д) деянието, във връзка с което е отправено искането, не е престъпление на мястото, където е извършено, и замолената държава няма първична компетентност съгласно националното си право за наказателно преследване на престъплението. 3. Когато се прилага някое от основанията, посочени в параграфи 1 и 2, преди да вземе решение за отказ на трансфера на наказателно производство, изцяло или отчасти, замоленият орган, когато е подходящо, се консултира с молещия орган и, когато е необходимо, отправя искане към молещия орган своевременно да предостави всяка необходима информация. 4. Когато се прилага основанието, посочено в параграф 2, буква а), и когато правомощието за отнемане на привилегия или имунитет принадлежи на орган на замолената държава, замоленият орган отправя искане към този орган своевременно да упражни това правомощие. Когато правомощието за отнемане на привилегия или имунитет принадлежи на орган на друга държава или международна организация, молещият орган отправя искане към този орган или международна организация да упражни това правомощие. Член 13 Срокове 1. Замоленият орган съобщава на молещия орган решението си да приеме или да откаже трансфера на наказателно производство своевременно и във всеки случай не по-късно от 60 дни след получаване на искането за трансфер на наказателното производство от компетентния замолен орган. 2. Ако в конкретен случай замоленият орган не може да спази срока по параграф 1, той своевременно информира молещия орган за това, като посочва причините за забавянето. В такива случаи посоченият в параграф 1 срок може да бъде удължен с най-много 30 дни. 3. Когато националното право на замолената държава предвижда привилегия или имунитет, срокът по параграф 1 започва да тече, считано от деня, в който замоленият орган е бил информиран за това, че привилегията или имунитетът са били снети. Член 14 Консултации между молещия орган и замоления орган 1. Когато е необходимо и без да се засягат член 11, параграфи 3, 5, 6 и 7, член 13, параграф 3 и член 19, параграф 2, молещият орган и замоленият орган своевременно се консултират помежду си, за да се гарантира ефикасното прилагане на настоящия регламент. 2. Консултации между молещия орган и замоления орган могат да се провеждат и преди да бъде отправено искането за трансфер на наказателно производство, по-специално с цел да се определи дали трансферът би бил в интерес на ефикасното и добро правораздаване, включително дали е пропорционална мярка. За да предложи трансфер на наказателно производство от молещата държава, замоленият орган може също така да се консултира с молещия орган за това дали би било възможно отправянето на искане за трансфер на наказателно производство. 3. Когато молещият орган се консултира със замоления орган, преди да отправи искане за трансфера на наказателно производство, той предоставя информация относно наказателното производство на замоления орган, освен ако това би накърнило поверителността на разследването или по друг начин би навредило на разследването. 4. Когато органите получават искания за консултации съгласно настоящия член, те им отговарят своевременно. Член 15 Информация, която се предоставя на заподозряното лице и обвиняеми за решението за приемане или отказ на трансфера 1. Когато замоленият орган е взел решение в съответствие с член 11, параграф 1 да приеме трансфера на наказателно производство, замоленият орган своевременно, на разбираем за заподозряното лице или обвиняемия език: а) информира заподозряното лице или обвиняемия за решението за приемане на трансфера на наказателното производство б) предоставя на заподозряното лице или обвиняемия копие от мотивираното решение за приемане на трансфера на наказателното производство; и в) информира заподозряното лице или обвиняемия за правото на ефективни правни средства за защита в замолената държава, включително за сроковете за упражняване на тези правни средства за защита. Когато е целесъобразно, замоленият орган може да потърси съдействието на молещия орган, за да изпълни задачите, посочени в настоящия параграф. 2. В случаите, когато заподозряното лице или обвиняемият се намира в молещата държава, замоленият орган може, за целите на параграф 1, да предаде на молещия орган попълнената версия на формуляра, установен в приложение IV. В такива случаи задълженията съгласно параграф 1 се прилагат mutatis mutandis за молещия орган, който информира съответно замоления орган. 3. Когато замоленият орган е взел решение в съответствие с член 11, параграф 1 да откаже трансфера на наказателно производство, молещият орган информира своевременно заподозряното лице или обвиняемия на разбираем за него език за решението за отказ на трансфера Когато е целесъобразно, молещият орган може да потърси съдействието на замоления орган, за да изпълни задачите, посочени в настоящия параграф. 4. В случаите, когато заподозряното лице или обвиняемият се намира в замолената държава, молещият орган може, за целите на параграф 3, да предаде на замоления орган попълнената версия на формуляра, установен в приложение IV. В такива случаи задължението съгласно параграф 3 се прилага mutatis mutandis за замоления орган, който информира съответно молещия орган. 5. Задълженията по параграф 1 не се прилагат за замоления орган, а задълженията по параграф 3 не се прилагат за молещия орган, когато: а) изпълнението на тези задължения би накърнило поверителността на разследването или по друг начин би навредило на разследването; или б) местонахождението на заподозряното лице или обвиняемия не може да бъде установено или е невъзможно да се осъществи връзка с него въпреки положените разумни усилия от страна на молещия орган или замоления орган, съответно. Член 16 Информация, която се предоставя на жертвата за решението за приемане или отказ на трансфера ▼C1 1. Когато замоленият орган е взел решение в съответствие с член 11, параграф 1 от настоящия регламент да приеме трансфера на наказателно производство и жертвата е физическо лице, което пребивава в молещата държава и което получава информацията за наказателното производство в съответствие с член 6, параграф 1 от Директива 2012/29/ЕС, така както е транспонирана в националното право, или е юридическо лице, установено в молещата държава и което получава такава информация в съответствие с националното право, замоленият орган своевременно, на разбираем за жертвата език: а) информира жертвата за решението за приемане на трансфера от страна на замоления орган; б) предоставя на жертвата копие от мотивираното решение за приемане на трансфера на наказателно производство; и в) информира жертвата за правото ѝ на ефективни правни средства за защита в замолената държава, включително за сроковете за упражняване на тези правни средства за защита. ▼B Когато е целесъобразно, замоленият орган може да потърси съдействието на молещия орган, за да изпълни задачите, посочени в настоящия параграф. 2. В случаите, когато жертвата се намира в молещата държава, замоленият орган може, за целите на параграф 1, да предаде на молещия орган попълнената версия на формуляра, установен в приложение V. В такива случаи задълженията съгласно параграф 1 се прилагат mutatis mutandis за молещия орган, който информира съответно замоления орган. 3. Когато замоленият орган е взел решение в съответствие с член 11, параграф 1 от настоящия регламент да откаже трансфера на наказателно производство и жертвата е физическо лице, което пребивава в молещата държава и което получава информацията за наказателното производство в съответствие с член 6, параграф 1 от Директива 2012/29/ЕС, така както е транспонирана в националното право, или е юридическо лице, установено в молещата държава и което получава такава информация в съответствие с националното право, молещият орган информира жертвата на разбираем за нея език за решението за отказ на трансфера. 4. Задълженията по параграф 1 не се прилагат за замоления орган, а задълженията по параграф 3 не се прилагат за молещия орган, когато: а) изпълнението на тези задължения би накърнило поверителността на разследването или по друг начин би навредило на разследването; или б) местонахождението на жертвата не може да бъде установено или е невъзможно да се осъществи връзка с нея въпреки положените разумни усилия от страна на замоления орган или молещия орган, съответно. Член 17 Право на ефективни правни средства за защита 1. Заподозрените лица, обвиняемите и жертвите имат право на ефективни правни средства за защита в замолената държава срещу решение за приемане на трансфера на наказателното производство. Това право се упражнява пред съд или правораздавателен орган в замолената държава в съответствие с нейното национално право. 2. Ако срещу решение за приемане на трансфера на наказателното производство се търси упражняване на правни средства за защита, решението се разглежда в съответствие с националното право въз основа на критериите, предвидени в член 12, параграфи 1 и 2. Доколкото е упражнено право на преценка, контролът се ограничава до преценка дали замоленият орган явно е превишил пределите на правото си на преценка. Срокът за упражняване на ефективните правни средства за защита е не по-дълъг от 15 дни от датата на получаване на мотивираното решение за приемане на трансфера на наказателното производство. Когато искането за трансфер на наказателно производство е отправено след приключването на наказателното разследване и на заподозряното лице или обвиняемия е повдигнато обвинение или му е връчен обвинителен акт, позоваването на правни средства за защита срещу решение за приемане на трансфера на наказателното производство има суспензивно действие. Това суспензивно действие не засяга възможността замолената държава да запази в сила временните мерки, необходими за предотвратяване на укриването на заподозряното лице или обвиняемия, или за запазване на доказателства, средства на престъплението или облаги от престъпна дейност. Окончателното решение относно правните средства за защита се взема своевременно и когато е възможно — в срок от 60 дни. Замоленият орган информира молещия орган за окончателния резултат от упражнените правни средства за защита. Когато окончателния резултат от упражнените правни средства за защита е отмяната на решението за приемане на трансфера на наказателното производство, наказателното производство се връща на молещия орган. Настоящият параграф не засяга други правни средства за защита, които са на разположение в съответствие с националното право. 3. Замолената държава гарантира, че заподозрените лица, обвиняемите и жертвите имат право на достъп до всички документи, свързани с трансфера на наказателното производство, въз основа на които е взето решението за приемане на трансфера на наказателното производство съгласно настоящия регламент, и които са необходими за ефективното упражняване на правото им на правни средства за защита. Правото на достъп до такива документи се упражнява в съответствие с процедурите, предвидени в националното право на замолената държава. Този достъп може да бъде ограничен, при условията, предвидени в националното право, когато това би накърнило поверителността на разследването или по друг начин би навредило на разследването или на безопасността на лицата. Член 18 Сътрудничество с Евроюст и Европейската съдебна мрежа Молещият орган и замоленият орган могат на всеки етап от процедурата за трансфер на наказателни производства да поискат съдействие от Евроюст или от Европейската съдебна мрежа съгласно съответните им правомощия. По-специално Евроюст може, когато е целесъобразно, да улесни консултациите, посочени в член 11, параграфи 3, 5, 6 и 7, член 12, параграф 3, член 14, член 19, параграф 2 и член 21, параграф 3. Член 19 Разходи по трансфера на наказателно производство 1. Всяка държава членка поема собствените си разходи по трансферите на наказателни производства, произтичащи от прилагането на настоящия регламент. 2. Когато преводът на преписката по делото и на други относими документи съгласно член 11, параграфи 3, 5, 6 и 7 би довел до високи или извънредни разходи, молещият орган може да представи на замоления орган предложение за поделяне на разходите. Подобно предложение се придружава от подробен отчет на разходите, понесени от молещия орган. След изпращането на предложението молещият орган и замоленият орган се консултират помежду си. Член 20 Определяне на централни органи Всяка държава членка може да определи един или повече централни органи, които да отговарят за административното предаване и получаване на искания за трансфера на наказателни производства, както и за друга официална кореспонденция, свързана с такива искания. ГЛАВА 3 ПОСЛЕДИЦИ ОТ ТРАНСФЕРА НА НАКАЗАТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА Член 21 Последици в молещата държава 1. При получаване на мотивираното решение за приемане на трансфера на наказателно производство в съответствие с член 11, параграф 1 или на окончателното решение по правните средства за защита съгласно член 17, наказателното производство се спира или прекратява в молещата държава в съответствие с националното право, освен ако резултатът от правните средства за защита е, че делото се връща на молещата държава, или ако молещият орган вече е спрял или прекратил това наказателно производство съгласно член 4. 2. Независимо от параграф 1, наказателното производство в молещата държава може да остане в ход, за да се даде възможност на молещия орган: а) да предприеме необходимите спешни процесуално-следствени или други процесуални мерки, включително мерки за предотвратяване на укриването на заподозряното лице или обвиняемия, или актове за обезпечаване; б) да продължи прилагането на предприетите по-рано процесуално-следствени или други процесуални мерки, включително мерките за предотвратяване на укриването на заподозряното лице или обвиняемия, които са необходими, за да изпълни решение въз основа на Рамково решение 2002/584/ПВР, друг инструмент за взаимно признаване или искане за правна взаимопомощ. 3. След решение на замоления орган да приеме трансфера на наказателно производство, молещият орган и замоленият орган си сътрудничат във възможно най-голяма степен и в съответствие с националното си право, по-специално когато националното право на замолената държава изисква спазване на определени формалности и процедури, по-специално по отношение на допустимостта на доказателствата. Молещият орган и замоленият орган си сътрудничат и по отношение на временните мерки, предприети преди трансфера и съгласно параграф 2. 4. Когато е приключило изпълнението на мерките, предприети съгласно параграф 2, или когато замоленият орган е предприел необходимите процесуално-следствени или други процесуални мерки и мерките, предприети от молещия орган съгласно параграф 2, вече не са необходими, наказателното производство в молещата държава се спира или прекратява. 5. Молещият орган може да продължи или да възобнови наказателно производство, ако замоленият орган го информира за решението си да прекрати наказателното производство, свързано с фактите, на които се основава наказателното производство, за което е приет трансфера, освен ако съгласно националното право на замолената държава това решение окончателно възпрепятства по-нататъшно наказателно преследване и е било постановено след разглеждане на делото по същество, и следователно не допуска по-нататъшно наказателно производство за същите деяния в замолената държава. 6. Параграф 5 не засяга правото на жертвите да започнат или да поискат възобновяването на наказателно производство срещу заподозряното лице или обвиняемия в молещата държава, когато това е предвидено в националното право на тази държава, освен ако решението на замоления орган да прекрати наказателното производство съгласно националното право на замолената държава окончателно възпрепятства по-нататъшното наказателно преследване и е било постановено след разглеждане на делото по същество, и следователно не допуска по-нататъшно наказателно производство за същите деяния в замолената държава. Член 22 Последици в замолената държава 1. Прехвърленото наказателно производство се урежда от националното право на замолената държава. 2. При условие че не противоречи на основните принципи на правото на замолената държава, всяко действие, извършено за целите на наказателното производство или на предварителните проверки, извършени от компетентните органи в молещата държава, има същата валидност в замолената държава, както ако е било валидно извършено от компетентни органи в замолената държава. Без да се засяга член 12, параграф 1, буква г), всяко действие, валидно извършено в молещата държава, което прекъсва или спира давностния срок, има същото действие на прекъсване или спиране на давностния срок в замолената държава, при условие че това действие би имало такова действие съгласно националното ѝ право. 3. Държавите членки могат да предвидят в националното си право, че в случаите, когато компетентността се основава на член 3 и когато те действат като замолена държава и заподозряното лице или обвиняемият се намира в тази държава, компетентен орган в замолената държава може, след като получи искането за трансфер на наказателно производство и всяка допълнителна информация в съответствие с настоящия регламент и преди да бъде взето решението за приемане на трансфера, да предприеме, след оценка, необходимите мерки, в съответствие с националното право, за да задържи заподозряното лице или обвиняемия, или да гарантира, че заподозряното лице или обвиняемият ще остане на негова територия, или да предприеме всички други временни мерки, като например актове за обезпечаване. 4. Решението за задържане на заподозряното лице или обвиняемия в съответствие с параграф 3 се взема от същия орган, който би бил компетентен да предприеме такива мерки в сходен национален случай, и спрямо него се прилагат гаранциите, приложими за такива мерки съгласно националното право, включително съдебния контрол и сроковете за предварително задържане. 5. На доказателства, предадени от молещия орган, не може да бъде отказано допускане в наказателно производство в замолената държава само на основание, че доказателствата са събрани в друга държава членка. Доказателствата, събрани в молещата държава, могат да бъдат използвани в наказателно производство в замолената държава, при условие че допустимостта на такива доказателства е в съответствие с националното право на замолената държава, включително с нейните основни принципи на правото. Настоящият регламент не засяга правото на съда, разглеждащ делото по същество, на свободна преценка на доказателствата. 6. Когато в замолената държава е издадена присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, тази държава приспада всички периоди на задържане, прекарани в молещата държава, които са били наложени в рамките на прехвърленото наказателно производство, от общата продължителност на задържането, което трябва да бъде изтърпяно. За тази цел молещият орган предава на замоления орган цялата информация относно периода на задържане, прекаран от заподозряното лице или обвиняемия в молещата държава. 7. Когато както в молещата държава, така и в замолената държава наказателно производство може да бъде образувано само вследствие на жалба, всяка жалба, подадена в молещата държава, е валидна и в замолената държава. 8. Наказанието, приложимо за престъплението, е наказанието, което се предвижда в националното право на замолената държава, освен ако в това право не е предвидено друго. Когато престъплението е било извършено на територията на молещата държава, замоленият орган може да вземе предвид, в съответствие с приложимото национално право, максималното наказание съгласно националното право на молещата държава, когато това би било в полза на обвиняемия. Когато компетентността се основава изключително на член 3, наказанието, наложено в замолената държава, не може да бъде по-тежко от максималното наказание съгласно националното право на молещата държава. Член 23 Информация, която се предоставя от замоления орган Замоленият орган или, когато е приложимо, друг компетентен орган, предоставя на молещия орган информация за прекратяването на наказателното производство или за всяко решение, постановено в края на наказателното производство, включително информация дали това решение, съгласно националното право на замолената държава, окончателно възпрепятства по-нататъшното наказателно преследване и е било постановено след разглеждане на делото по същество, и следователно не допуска по-нататъшно наказателно производство за същите деяния в тази държава. Този орган също така предоставя информация за окончателното изпълнение на наложеното наказание или друга съществена информация. Той изпраща на молещия орган копие от окончателното писмено решение, постановено в края на наказателното производство. Поне основните части от информацията и от окончателното решение, посочено в първата алинея от настоящия член, се превежда на официален език на молещата държава или на всеки друг език, приет от молещата държава в съответствие с член 32, параграф 1, буква г). ГЛАВА 4 СРЕДСТВА ЗА КОМУНИКАЦИЯ Член 24 Средства за комуникация 1. Комуникацията по настоящия регламент, включително предаването на формуляра за искането и другите формуляри, установени в приложенията към настоящия регламент, на решението, посочено в член 11, параграф 1 от настоящия регламент, и на другите документи, посочени в член 11, параграф 5 от него, между молещия орган и замоления орган и с участието на централните органи, когато държава членка е определила централен орган в съответствие с член 20 от настоящия регламент, както и с Евроюст, се извършва в съответствие с член 3 от Регламент (ЕС) 2023/2844. 2. Член 7, параграфи 1 и 2 и членове 8 и 14 от Регламент (ЕС) 2023/2844 за определяне на правила относно електронните подписи и електронните печати, правното действие на електронните документи и защитата на предаваната информация се прилагат за съобщенията, предавани чрез децентрализираната информационна система. 3. Консултациите съгласно член 11, параграф 7 и член 14 между молещия орган и замоления орган и с участието на централните органи, когато държава членка е определила централен орган в съответствие с член 20, както и с Евроюст, могат да се извършват чрез всички подходящи средства за комуникация, включително чрез децентрализираната информационна система. Член 25 Създаване на децентрализирана информационна система 1. До 8 януари 2027 г. Комисията приема актове за изпълнение за създаване на децентрализираната информационна система за целите на настоящия регламент, като определя следното: а) техническите спецификации за начините на комуникация по електронен път за целите на децентрализираната информационна система; б) техническите спецификации за протоколите за комуникация; в) целите, свързани със сигурността на информацията, и съответните технически мерки, с които се гарантират минимални стандарти за сигурност на информацията и високо ниво на киберсигурност при обработването и съобщаването на информация в рамките на децентрализираната информационна система; г) целите за минимална наличност и евентуалните свързани с тях технически изисквания за услугите, предоставяни от децентрализираната информационна система; д) цифровите процедурни стандарти, определени в член 3, точка 9 от Регламент (ЕС) 2022/850. 2. Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 2. Член 26 Образец на софтуерно приложение за свързване 1. Комисията отговаря за създаването, достъпността, поддръжката и развиването на образец на софтуерно приложение за свързване, който държавите членки могат да изберат да прилагат като поддържаща система вместо национална информационна система. Създаването, поддръжката и развиването на образеца на софтуерно приложение за свързване се финансират от общия бюджет на Съюза. 2. Евроюст може да използва образеца на софтуерно приложение за свързване, посочен в параграф 1. 3. Комисията осигурява, поддържа и оказва подкрепа по отношение на образеца на софтуерно приложение за свързване безплатно. 4. Образецът на софтуерно приложение за свързване предлага общ интерфейс за комуникация с други национални информационни системи. Член 27 Разходи за децентрализираната информационна система 1. Всяка държава членка или субект, управляващ разрешена точка за достъп до e-CODEX, както е определен в член 3, точка 4 от Регламент (ЕС) 2022/850, поема разходите за инсталацията, експлоатацията и поддръжката на точките за достъп до децентрализираната информационна система, за които отговаря. 2. Всяка държава членка или субект, управляващ разрешена точка за достъп до e-CODEX, както е определен в член 3, точка 4 от Регламент (ЕС) 2022/850, поема разходите за създаването и адаптирането на съответните си национални или, когато е приложимо, други информационни системи с цел осигуряване на оперативната им съвместимост с точките за достъп и поема разходите за управлението, експлоатацията и поддръжката на тези системи. 3. Евроюст поема разходите за инсталацията, експлоатацията и поддръжката на компонентите от децентрализираната информационна система, за които отговаря. 4. Евроюст поема разходите за създаването и адаптирането на своята система за управление на делата с цел осигуряване на оперативната ѝ съвместимост с точките за достъп и поема разходите за управлението, експлоатацията и поддръжката на тази система. Член 28 Статистика 1. Държавите членки редовно събират изчерпателни статистически данни за целите на мониторинга от Комисията на прилагането на настоящия регламент. Компетентните органи на държавите членки поддържат тези статистически данни и ги предават ежегодно на Комисията. Компетентните органи на държавите членки могат да обработват личните данни, необходими за изготвянето на тази статистика. 2. Статистическите данни, посочени в параграф 1, включват: а) броя на отправените искания за трансфера на наказателни производства, включително критериите за искане на трансфер, по молеща държава; б) броя на приетите и отказаните трансфери на наказателни производства, включително основанията за отказ, по замолена държава; в) времето, за което замолената държава, е предала информацията за решението дали приема, или отказва трансфера на наказателно производство. 3. Посочените в параграф 1 статистически данни, ако са налични на централно равнище в съответната държава членка, включват също: а) броя на разследванията и наказателните преследвания, които не са били проведени след приемането на трансфер на наказателно производство; б) броя на случаите, в които срещу решения за приемане на трансфера на наказателно производство са били упражнени правни средства за защита, като се посочва за всеки случай дали е бил по инициатива на заподозряното лице, обвиняемия или жертвата, и броя на успешно оспорените решения; в) четири години от датата на влизане в сила на актовете за изпълнение, посочени в член 25, параграф 1 — разходите, направени съгласно член 27, параграф 2. 4. Образецът на софтуерно приложение за свързване, посочен в член 26, и когато са оборудвани за тази цел — националните поддържащи системи, събират по програмиран начин данните, посочени в параграф 2 от настоящия член, и ги предават ежегодно на Комисията. 5. Статистическите данни, посочени в параграфи 2 и 3, се предават, считано от 1 февруари 2028 г. 6. Статистическите данни, посочени в параграф 2 от настоящия член, се събират чрез децентрализираната информационна система, създадена в съответствие с член 25, в срок от две години от датата на влизане в сила на актовете за изпълнение, посочени в същия член. Докато децентрализираната информационна система не функционира и поради тази причина статистическите данни, посочени в параграф 2 от настоящия член, не се събират автоматично, тези статистически данни се предават само ако са налични на централно равнище в съответната държава членка. Член 29 Изменения във формуляра за искане и другите формуляри На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 30 за изменение на приложенията като актуализира или извършва технически промени във формуляра за искане и другите формуляри. Тези изменения трябва да са в съответствие с настоящия регламент и да не го засягат. Член 30 Упражняване на делегирането 1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 29, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 1 февруари 2027 г. 3. Делегирането на правомощия, посочено в член 29, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета. 6. Делегиран акт, приет съгласно член 29, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца от нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. Член 31 Процедура на комитет 1. За целите на член 25 от настоящия регламент Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Член 32 Уведомления 1. До 1 февруари 2027 г. всяка държава членка уведомява Комисията за следното: а) органите, които в съответствие с националното си право са компетентни съгласно член 2, точка 3 да отправят или валидират искания за трансфера на наказателни производства, и органите, компетентни в съответствие с член 2, точка 4 да вземат решения относно такива искания; б) информация относно другите органи, посочени в член 2, точка 4, втора алинея, ако държавата членка се възползва от възможността, предвидена в същата алинея; в) информация относно определения централен орган или централни органи, ако държавата членка се възползва от възможността, предвидена в член 20; г) езиците, приети за исканията за трансфера на наказателни производства, за подаването на свързана с това информация и за всяка друга комуникация между органите, когато действат като молеща държава и когато действат като замолена държава. 2. Всяка държава членка уведомява Комисията за всяко актуализиране на информацията, нотифицирана съгласно параграф 1. Комисията осигурява актуализирането и публичното оповестяване на информацията, получена съгласно параграф 1, в зоната с неограничен достъп на уебсайта на Европейската съдебна мрежа. Член 33 Връзка с международни споразумения и договорености 1. Без да се засяга тяхното прилагане между държавите членки и трети държави, настоящият регламент заменя, в рамките на приложното си поле, считано от 1 февруари 2027 г., съответните разпоредби на Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела от 15 май 1972 г. и Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20 април 1959 г., приложими между държавите членки, обвързани от настоящия регламент. ▼C1 2. В допълнение към настоящия регламент държавите членки могат да сключват или да продължават да прилагат двустранни или многостранни споразумения или договорености с други държави членки след 1 февруари 2027 г. само доколкото такива споразумения или договорености дават възможност за допълнително укрепване на целите на настоящия регламент и способстват за опростяването или допълнителното улесняване на процедурите за трансфер на наказателни производства и при условие че се спазва равнището на гаранции, определено в настоящия регламент. ▼B 3. Държавите членки уведомяват Съвета и Комисията до 1 февруари 2027 г. за споразуменията и договореностите, посочени в параграф 2, които възнамеряват да продължат да прилагат. Държавите членки също така уведомяват Комисията в тримесечен срок от подписването на всякакви нови споразумения или договорености, посочени в параграф 2. Член 34 Докладване До 1 февруари 2033 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на настоящия регламент, подкрепен с информация, предоставена от държавите членки в съответствие с член 28, параграф 1 и събрана от Комисията. Член 35 Преходни разпоредби Настоящият регламент се прилага към исканията за трансфера на наказателни производства, предадени от 1 февруари 2027 г. Исканията за трансфера на наказателни производства, получени преди 1 февруари 2027 г. продължават да се уреждат от съществуващите инструменти, свързани с трансфера на наказателни производства. Докато член 24 не започне да се прилага съгласно член 36, трета алинея, комуникацията между молещите органи и замолените органи и, когато е приложимо, с участието на централните органи, както и с Евроюст, съгласно настоящия регламент, се осъществява чрез всички подходящи алтернативни средства, като се взема предвид необходимостта да се гарантира бърз, сигурен и надежден обмен на информация. Член 36 Влизане в сила и прилагане Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз . Той се прилага от 1 февруари 2027 г. Член 24 обаче се прилага от първия ден на месеца, следващ срока от две години от датата на влизане в сила на актовете за изпълнение, посочени в член 25. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите. ПРИЛОЖЕНИЕ I ФОРМУЛЯР ЗА ИСКАНЕ ЗА ТРАНСФЕР НА НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО Както е посочено в член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/3011 ПРИЛОЖЕНИЕ II Формуляр, посочен в член 6, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2024/3011 Целта на настоящия формуляр е да се поиска съдействието Ви за предоставяне на информация и да се получи становището на заподозряното лице/обвиняемия относно намерението за отправяне на искане за трансфер на наказателно производство. Моля, изпратете обратно част Б от настоящия формуляр, след като го попълните. ПРИЛОЖЕНИЕ III Формуляр, посочен в член 6, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2024/3011 Целта на настоящия формуляр е да се поиска съдействието Ви за предоставяне на информация на заподозряното лице/обвиняемия относно издаването на искането за трансфер на наказателно производство. ►( 1 ) C1 ПРИЛОЖЕНИЕ IV Формуляр, посочен в член 15, параграфи 2 и 4 от Регламент (ЕС) 2024/3011 Целта на настоящия формуляр е да се поиска съдействието Ви за предоставяне на информация на заподозряното лице/обвиняемия след вземането на решение по искането за трансфер на наказателно производство. ПРИЛОЖЕНИЕ V Формуляр, посочен в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/3011 Целта на настоящия формуляр е да се поиска съдействието Ви за предоставяне на информация на жертвата(ите) след вземането на решение по искането за трансфер на наказателно производство. ПРИЛОЖЕНИЕ VI Формуляр, посочен в член 10, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/3011 Целта на настоящия формуляр е да се поиска съдействието Ви за предоставяне на информация на заподозряното лице/обвиняемия относно оттеглянето на искането за трансфер на наказателно производство. ( ) Решение 2008/976/ПВР на Съвета от 16 декември 2008 година относно Европейската съдебна мрежа (OB L 348, 24.12.2008 г., стр. 130).