РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025-1988 изменение на приложение XVII към Регламент

Регламент (ЕС) 2025/1988 относно изменение на приложение XVII към Регламент L_202501988BG.000101.fmx.xml Официален вестник на Европейския съюз BG Серия L 2025/1988 3.10.2025 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025/1988 НА КОМИСИЯТА от 2 октомври 2025 година за изменение на приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на перфлуороалкилираните и полифлуороалкилираните съединения в пожарогасителна пяна (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО ( 1 ) на Комисията, и по-специално член 68, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) Перфлуороалкилираните и полифлуороалкилираните съединения (PFAS) са група от хиляди синтетични химични вещества, които се използват широко в Съюза, включително в пожарогасителна пяна. Според определението за PFAS, изготвено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), това са всички вещества, които съдържат най-малко една напълно флуорирана метилова (CF 3 ) или метиленова (CF 2 ) група (без никакъв атом на H/Cl/Br/I, свързан с нея) ( 2 ) . (2) Критерият за силна устойчивост е изложен в точка 1.2.1 от приложение XIII към Регламент (ЕО) № 1907/2006. Устойчивостта на PFAS е значително по-голяма от стойностите, предвидени в критерия за силна устойчивост, като при тези съединения се наблюдават и други опасни свойства. Повечето от съединенията са подвижни във вода, поради което причиняват замърсяване на подпочвените и повърхностните води и на биотата. Това е особено опасно, когато са засегнати източници на питейна вода. За някои PFAS има подозрения, че са канцерогени, че причиняват увреждания в развитието на детето, а при ниска концентрация предизвикват последици в органи като черния дроб или имунната система. Налице са признаци за възможно нарушаване на функциите на ендокринната система от PFAS. Липсват обаче достатъчно данни, за да се извърши подходяща количествена оценка на въздействието на повечето PFAS върху човешкото здраве и околната среда. (3) През 2019 г. Съветът на Европейския съюз отправи призив към Комисията да разработи план за действие за премахването на всички видове несъществена употреба на PFAS ( 3 ) . През 2020 г. Европейският парламент настоятелно призова Комисията да определи твърди срокове, за да се гарантира бързо постепенно прекратяване на всички видове несъществена употреба на PFAS ( 4 ) . В Стратегията за химичните вещества с цел устойчивост ( 5 ) Комисията спомена, че е необходимо да се обърне специално внимание на PFAS, и затова предложи всеобхватен комплект от действия за справяне с употребата на PFAS и със замърсяването, което причиняват. (4) Потенциалното въздействие на замърсяването с PFAS върху околната среда и вероятно върху човешкото здраве породи опасения в различни части на света. Австралия, Канада, Япония, Корея, Китай, Русия и Съединените щати приеха подходи за намаляване на риска от PFAS ( 6 ) . Дания вече прие специални мерки за забрана на вноса, продажбата и употребата на концентрат за пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, в тренировъчните обекти. Възможно е чрез националните ограничения да се затрудни ефективното функциониране на вътрешния пазар, поради което е необходимо правилата за ограничаване, отнасящи се за пожарогасителната пяна, съдържаща PFAS, да се хармонизират на равнището на Съюза. (5) Като взе предвид загрижеността, изразена във връзка със замяната на пожарогасителната пяна, съдържаща перфлуорооктанова киселина (PFOA), с други видове пяна на флуорна основа, както и все по-голямото предлагане на алтернативни продукти, а също и с цел да се гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве и на околната среда в Съюза, на 17 юли 2020 г., съгласно член 69, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, Комисията поиска от Европейската агенция по химикалите („Агенцията“) да изготви досие, което да отговаря на изискванията от приложение XV към посочения регламент, с оглед на евентуалното ограничаване на употребата на PFAS в пожарогасителната пяна ( 7 ) . (6) На 23 март 2022 г. Агенцията представи досието по приложение XV, което беше изменено и окончателно завършено на 13 януари 2023 г. („досието“) ( 8 ) . От досието става ясно, че в Съюза годишно около 25 дружества произвеждат приблизително 30 000 тона пожарогасителна пяна. Въпреки въведените до момента ограничения за употребата на някои PFAS в пожарогасителна пяна, 18 000 тона (60 %) от текущия тонаж на формулираната пожарогасителна пяна съдържат PFAS. Според оценката, включена в досието, общата годишна емисия на PFAS е около 470 тона, отделени в процесите на формулиране, обучение и използване при пожарни инциденти. (7) Пожарогасителната пяна, съдържаща PFAS, се използва за гасене на пожари, свързани със запалими течности („пожари от клас В“), в различни сектори (например петролен/(нефто)химически сектор, общински противопожарни служби, приложения в морския сектор, летища, отбранителни съоръжения и носими пожарогасители). До момента секторът с най-голяма употреба е петролната/(нефто)химическата промишленост, където се използват 59 % от годишния тонаж пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, в Съюза. Пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, се използва както за обучение, така и при различни действителни пожарни инциденти, вариращи от малки пожари до пожари в големи резервоари за съхраняване. Ако не бъде регулирана, продължаващата употреба на PFAS в пожарогасителна пяна ще доведе до увеличаване на замърсяването на околната среда и до непрекъснато отделяне на емисии в нея, както и до по-нататъшна експозиция на хора. (8) Агенцията стигна до заключението, че рисковете за човешкото здраве и за околната среда от употребата на PFAS в пожарогасителна пяна в Съюза не са подходящо контролирани и че въвеждането на ограничение съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 е най-подходящото средство за справяне с установените рискове. За справяне с рисковете, свързани с употребата на PFAS в пожарогасителна пяна, са необходими действия на равнището на Съюза, така че да се гарантира хармонизирано високо равнище на защита на човешкото здраве и на околната среда в целия Съюз и да се осигури свободно движение на стоки в рамките на Съюза. (9) Освен това в досието е направено заключението, че точната идентичност на конкретните PFAS, използвани понастоящем в пожарогасителна пяна, е до голяма степен неизвестна поради поверителността на информацията на производителя. Заинтересованите страни от отрасъла съобщават, че PFAS са предимно от категорията вещества с дължина на веригата 6 въглеродни атома — вещества, свързани с ундекафлуорохексановата киселина. В пожарогасителната пяна обаче се използват и вещества, чиято структура има по-къса верига, като теоретично е възможно да бъдат разработени нови, нерегулирани PFAS с цел бъдеща употреба в пожарогасителна пяна. В резултат на това в досието е направено заключението, че за справяне с рисковете, свързани с употребата на PFAS в пожарогасителната пяна, включително и с рисковете, произтичащи от така наречената „нежелана замяна“ в бъдеще, е подходящо да се въведе ограничение, обхващащо целия клас PFAS, независимо от пазарния статут на конкретните PFAS, а не ограничения, насочени към конкретни PFAS или подгрупи PFAS. (10) Агенцията е разгледала в досието пет различни варианта за ограничаване, а в заключението е предложила забрана за пускането на пазара и за употребата, включително за формулирането, на PFAS в пожарогасителната пяна, като е предвидила специфични за сектора преходни периоди. Според Агенцията пускането на пазара на носими пожарогасители, съдържащи PFAS, следва да бъде ограничено след преходен период от 6 месеца, а използването на пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, за обучение и изпитване, както и за дейността на общинските противопожарни служби, следва да бъде ограничено след преходен период от 18 месеца. Бе прието, че е необходимо да се предвиди по-дълъг преходен период от 3 години за употребата на пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, в гражданските кораби и 5 години за употребата на пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, в гражданската авиация, сектора на отбраната и в носимите пожарогасители. Агенцията реши, че е оправдано да се предвиди преходен период до 10 години за употребата на пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, в предприятия, попадащи в обхвата на Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ) , включително, по-специално, за гасене на големи пожари в резервоари за съхранение при атмосферно налягане и в производства, в които се работи с много на брой различни запалими течности в рамките на едно и също съоръжение. (11) Освен това Агенцията е предложила в досието за пределно допустима концентрация на PFAS в пожарогасителна пяна да се определи стойността 1 mg/l ( 10 ) . Според Агенцията с това ограничение ще се предотврати всякаква умишлена употреба на PFAS в концентратите за пожарогасителна пяна и ще се предотвратят по-голямата част от емисиите. Нещо повече, Агенцията е решила, че тази пределно допустима концентрация следва да се прилага и за оборудване, което е било използвано с пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, тъй като пределно допустимата стойност може да се достигне чрез сравнително лесен за изпълнение процес на почистване. (12) И накрая, Агенцията е предложила да се предвиди задължение за ползвателите на пожарогасителна пяна (с изключение на съдържащата се в носими пожарогасители) да изготвят „планове за управление на пожарогасителната пяна, съдържаща PFAS“ и да прилагат най-добрите практики за управление на риска, за да им бъде разрешено да продължат да използват пяна, съдържаща PFAS, през приложимия преходен период. (13) На 16 март 2023 г. Комитетът за оценка на риска („КОР“) на Агенцията прие становище ( 11 ) , в което се съдържа заключението, че предложеното ограничаване от Агенцията относно употребата на PFAS в пожарогасителна пяна, изменено от КОР, е най-подходящата мярка на равнището на Съюза за справяне с установените рискове по отношение на ефективността при намаляването на риска, практическата приложимост и възможността за мониторинг. (14) КОР подкрепи употребата на определението на ОИСР за PFAS при групирането на веществата. КОР прие, че вероятно има възможност да се идентифицират PFAS или подгрупи съединения, които не са подходящи за употреба в пожарогасителна пяна поради присъщите им свойства, но реши, че изключването на идентифицираните PFAS или подгрупи съединения, които няма вероятност да бъдат използвани, не е оправдано. Ако някои PFAS не са подходящи за употреба, тогава това ограничение не ги засяга, а усилията, необходими за идентифицирането на такива групи и вещества, не биха били оправдани. Освен това изключването на подгрупи съединения води до възможното неволно изключване на PFAS, за които в бъдеще може да се установи, че са подходящи за употреба, но имат сходни опасни свойства. КОР прие, че високата устойчивост на PFAS в съчетание с други опасности е основание за сериозна загриженост. КОР прие, че оценките на Агенцията за емисиите на PFAS в околната среда вследствие на употребата на пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, са надеждни, и изрази съгласие, че емисиите следва да се използват като показател за риска и че следва да бъдат сведени до минимум. (15) КОР се съгласи, че въвеждането в целия Съюз на ограничение съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 за PFAS като група е най-подходящата мярка за намаляване на рисковете от PFAS в пожарогасителна пяна. КОР също така се съгласи, че ограничението следва да се отнася за рисковете от пускането на пазара и от употребата на PFAS, включително от формулирането им, в сферата на всички приложения на пожарогасителната пяна, тъй като чрез тях се допринася за изпускането на емисии в околната среда. Тези изпускания представляват риск за хората и за околната среда, а рискът се повишава при продължителна употреба поради устойчивостта на PFAS и последващото увеличаване на натрупването им в околната среда с течение на времето. Въпреки усилията на регулаторните органи, полагани в продължение на повече от едно десетилетие, КОР е на мнение, че настоящите мерки за управление на риска и текущите условия за работа не са достатъчно ефективни за справянето с риска. (16) КОР подкрепи предложението да се изисква от операторите да изготвят планове за управление, съобразени с конкретния обект. КОР също така се съгласи с условията за адекватно обезвреждане, третиране и етикетиране на събраните отпадъци, съдържащи PFAS. Освен това КОР посочи необходимостта да се гарантира, че отпадъците от почистването на противопожарното оборудване се подлагат на адекватно третиране, като се има предвид, че биологичното третиране на отпадъчните води не се смята за адекватно третиране. КОР отбеляза, че биологичното третиране на отпадъчните води е най-разпространеният метод за обезвреждане на събраните отточни води, съдържащи пожарогасителна пяна, но че този вид третиране е с ограничена ефективност при отстраняването на PFAS, а освен това обезвреждането на отпадъчните утайки също може да бъде значителен източник на PFAS. В случай че отпадъците, съдържащи PFAS, се изгарят отделно или заедно с други отпадъци, КОР посочи, че температурата на изгаряне следва да надвишава 1 100 градуса по Целзий. КОР обаче отбеляза също, че в бъдеще може да бъдат разработени още техники за обезвреждане, поради което не предложи да се включи допълнително определение за адекватно третиране извън условията, предложени в досието. (17) На 7 юни 2023 г. Комитетът за социално-икономически анализ (КСИА) на Агенцията прие своето становище ( 12 ) . КСИА стигна до заключението, че предложеното от Агенцията ограничение за употребата на PFAS в пожарогасителна пяна е най-подходящата мярка на равнището на Съюза за справяне с установените рискове, като се вземат предвид социално-икономическите ползи и разходи, свързани с PFAS, при условие че преди края на преходния период, предложен за пускането на пазара и за употребата на пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, в предприятията, попадащи в обхвата на Директива 2012/18/ЕС, се извърши преглед за наличието на алтернативни продукти за тези предприятия. Освен това КСИА препоръча да се включи задължение за преглед на напредъка по отношение замяната на употребата на пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, в нефтени и газови инсталации в крайбрежни води преди края на преходния период за този вид употреба. (18) КСИА стигна до заключението, че независимо от някои неясноти стойността на социално-икономическите разходи за предложеното ограничение, която се оценява на около 7 милиарда евро за период от тридесет години, отразява правилния порядък. КСИА се съгласи с Агенцията, че ползите от предложеното ограничение се изразяват в предотвратяване на изпускането на емисии в околната среда, които се оценяват от Агенцията на около 13 200 тона за период от тридесет години, ако се приложат мерките за управление на риска, предложени от Агенцията. КСИА отбеляза, че централната стойност на разпределението на съотношението разходи—ефективност, която е около 500 евро на килограм предотвратени емисии, е в рамките на порядъка на стойностите, заложени в последните ограничения по отношение на устойчивите химикали. КСИА също така отбеляза, че с включването на мерки за управление на риска при провеждането на обучения и справянето с пожари е оказано ограничено въздействие върху съотношението разходи—ефективност на предложеното ограничение и поради това смята, че тези мерки са оправдани. КСИА също така смята, че ограничението би могло да има и други положителни последици, като например избягване на разходи за възстановяване на околната среда и стимулиране на по-ранно разработване на иновации в областта на алтернативни на PFAS продукти, което ще доведе до повишаване на конкурентоспособността на европейската химическа промишленост; то обаче може да доведе и до някои несигурни или потенциално отрицателни последици, като например въздействие върху емисиите на парникови газове и непълно изгасяване на пожари, ако алтернативните съединения не са толкова ефективни, колкото пяната, съдържаща PFAS. (19) КСИА стигна до заключението, че има технически и икономически достъпна алтернативна пожарогасителна пяна, която не е на флуорна основа, и че до края на преходните периоди, предложени от Агенцията, тя може да бъде въведена в повечето, но не във всички сектори или видове употреба. По-специално, КСИА прие, че все още не е напълно доказано наличието на подходящи алтернативни продукти за употреба в предприятията, попадащи в обхвата на Директива 2012/18/ЕС, и за нефтени и газови инсталации в крайбрежни води. С оглед да се гарантира цялостното завършване на процеса на разработване, изпитване и приемане на подходящи алтернативни продукти, КСИА препоръча да се предвидят по-дълги от предложените от Агенцията преходни периоди за пускането на пазара на носими пожарогасители с устойчива на алкохол пяна, предназначени за използване в морския сектор и в нефтени и газови инсталации в крайбрежни води. За използването на носими пожарогасители КСИА препоръча преходен период до 31 декември 2030 г., а не петгодишен преходен период, както беше предложено от Агенцията. (20) КСИА обърна внимание на допълнителното условие, препоръчано от КОР, според което е наложително минималната температура на изгаряне да бъде 1 100 градуса по Целзий. КСИА обаче не можа да направи заключение относно разходите, свързани с тази препоръка, което внесе допълнителен елемент на неяснота в оценката. (21) В хода на процеса на ограничаване беше проведена консултация с Форума за обмен на информация за прилагане към Агенцията, посочен в член 76, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 („Форума“), като становището му беше взето предвид. (22) На 31 август 2023 г. Агенцията представи становищата на КОР и КСИА на Комисията. (23) Като има предвид досието и становищата на КОР и КСИА, Комисията смята, че пускането на пазара и употребата на PFAS в пожарогасителната пяна поражда неприемлив риск за човешкото здраве и околната среда, за който трябва да бъдат взети мерки на равнището на Съюза. (24) Поради това Комисията смята, че въвеждането с настоящия регламент на ограничение за пускането на пазара и за употребата на PFAS в пожарогасителната пяна е най-подходящата мярка на равнището на Съюза за справяне с установения риск, като се отчитат социално-икономическото въздействие на ограничението и наличието на алтернативни продукти. (25) Комисията смята, че широкият обхват на ограничението, включващ всички PFAS съгласно определението на ОИСР, е подходящ с оглед на опасенията, изложени в досието и потвърдени от КОР и от КСИА. Устойчивостта на всички PFAS, включително на продуктите от разграждането им, е основният проблем, който води до повишаване на концентрациите им в околната среда. Голяма част от PFAS се придвижват лесно в околната среда и, според проучванията, с тези съединения са свързани редица други опасности, които в повечето случаи зависят от специфичната им структура. Комисията отбелязва, че точната идентичност на PFAS, използвани понастоящем в пожарогасителната пяна, е до голяма степен неизвестна поради поверителността на информацията на производителите и че е необходимо да се предвиди широк обхват на ограничението, за да се предотврати нежелана замяна на различни конкретни PFAS с други, като се има предвид, че всички те отговарят на критерия за силна устойчивост, изложен в точка 1.2.1 от приложение XIII към Регламент (ЕО) № 1907/2006, и следователно причиняват замърсяване на подпочвените и повърхностните води и на биотата. (26) Комисията смята, че няма яснота дали е възможно някои от подгрупите PFAS да се използват в пожарогасителна пяна и така да създадат риск за човешкото здраве и за околната среда. Независимо от това, като се има предвид споменатият по-горе ангажимент на Съюза за постепенното премахване на PFAS, когато това е възможно, Комисията смята, че широкият обхват на ограничението по отношение на химичния състав е оправдан, за да се гарантира идентифицирането на веществата, попадащи в обхвата на това ограничение, като се избегне неволното изключване на PFAS, за които в бъдеще може да се установи, че са подходящи за използване в пожарогасителна пяна, и да се гарантира практическата приложимост на ограничението. (27) Комисията е съгласна с предложената от КОР и КСИА пределно допустима концентрация, която е концентрация от 1 mg/l за сумата на всички PFAS. Комисията смята, че с цел правна сигурност и улесняване на спазването и прилагането на това ограничение, определението за пожарогасителна пяна в настоящия регламент следва да включва всяка смес за гасене на пожари с пяна, както и различните видове смеси на пожарогасителна пяна на различните етапи от веригата на стойността и употребата, включително концентрата за пожарогасителна пяна, при който е необходимо разреждане с вода, за да се образува разтвор на пожарогасителна пяна, разтвора на пожарогасителната пяна и пожарогасителната пяна, която представлява разтвор на пожарогасителна пяна, смесен с въздух по време на употреба. Въпреки че са налични ограничен брой аналитични методи за всеки отделен вид PFAS, съгласно становището на Форума за целите на доказването на съответствие с ограничението може да се използват методите за определяне на общ флуор. Комисията смята, че ограничението е приложимо, и това нейно виждане се подкрепя по-специално чрез съчетаването на наличните методи за определяне на общ флуор с изискването за етикетиране. (28) Комисията отбелязва, че при прилагането на ограничението съгласно Регламент (ЕС) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета ( 13 ) по отношение на конкретни групи PFAS в пожарогасителна пяна е наблюдавано, че дори след почистване в съответствие с най-добрите налични техники е възможно в оборудването да се задържат остатъци от PFAS, които да се открият в заредената след измиването пожарогасителна пяна без флуор. С оглед на това Комисията приема, че с определянето на пределно допустима концентрация на PFAS със стойност 1 mg/l, както препоръчва Агенцията, може да се стигне до подмяна на оборудването за пожарогасителна пяна, което преди това е било използвано с пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS. Поради това Комисията смята, че е целесъобразно да се определи пределно допустима концентрация със стойност 50 mg/l за общото количество на всички PFAS в пожарогасителна пяна, получена от такова оборудване. Тази пределно допустима концентрация следва да се прилага само за пожарогасителна пяна без флуор, заредена в оборудването след почистването му. С оглед на бъдещите разработки в областта на измерването на „ефекта на бумеранга“ и предвид развитието на методите за почистване на оборудването Комисията следва да преразгледа тази дерогация в рамките на 5 години от влизането в сила на настоящия регламент. Дерогацията не следва да се прилага за носимите пожарогасители, тъй като се очаква всички те да бъдат постепенно подменени. В случай че пожарогасителите се използват повторно, общата пределно допустима концентрация от 1 mg/l следва да се прилага за всяка пожарогасителна пяна, изпусната от пожарогасителя. (29) Някои подгрупи PFAS или някои от техните видове употреба им следва да бъдат изключени от забраната за пускане на пазара и за употреба според настоящото ограничение, тъй като те вече са обект на ограничения или забрани в Съюза. Перфлуорооктансулфоновата киселина (PFOS), нейните соли и свързаните с PFOS съединения, перфлуорооктановата киселина (PFOA), нейните соли и свързаните с PFOA съединения и перфлуорохексансулфоновата киселина (PFHxS), нейните соли и свързаните с PFHxS съединения, които са обект на забраните в приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1021, следва да бъдат изключени от забраната за пускане на пазара и за употреба. Перфлуорокарбоксилните киселини с дължина на веригата от 9 до 14 въглеродни атома (PFCA C9-C14) попадат в обхвата на съществуващото ограничение съгласно вписване 68 от приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 и следва да бъдат изключени от ограничението за пускане на пазара и за употреба. Различните видове употреба на ундекафлуорохексановата киселина (PFHxA), нейните соли и свързаните с PFHxA вещества, ограничени съгласно параграфи 4 и 5 на съществуващото ограничение по вписване 79 от приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006, също следва да бъдат изключени от ограничението за пускане на пазара и за употреба. Количеството PFAS от подгрупите PFAS, които са предмет на дерогация, следва да бъде включено при определянето на концентрацията на сумата на всички PFAS за целите на настоящото ограничение. Мерките за управление на риска съгласно параграфи 7—10, наложени като условие за използването на настоящото ограничение, следва да се прилагат за PFAS от подгрупите, чиято употреба в пожарогасителна пяна все още е разрешена. (30) Формулирането, преработката и съхранението на пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, включително всеки вид такава употреба за производството на пожарогасителна пяна в Съюза, независимо от местоназначението на пожарогасителната пяна (за Съюза или за трети държави), попадат в обхвата на определението за „употреба“, посочено в член 3, параграф 24 от Регламент (ЕО) № 1907/2006. Поради това Комисията смята, че не е необходимо да се определя ограничение за формулирането на пожарогасителна пяна с PFAS в допълнение към ограничението за употребата на PFAS в такава пожарогасителна пяна, както беше предложено от КОР и от КСИА. (31) По отношение както на пускането на пазара, така и на употребата на PFAS в пожарогасителна пяна, Комисията намира за подходящо да се предвиди общ преходен период от 5 години. Това е подкрепеният от КОР и от КСИА период на отлагане, отнасящ се за употребата на PFAS в пожарогасителна пяна в общата група на всички приложения и сектори, които не попадат в обхвата на по-специфична дерогация, ограничена във времето, чийто обхват включва редица разнородни обекти и различни процеси на замяна. КСИА подкрепя предвиждането на подобен период на отлагане и за употребата на PFAS в пожарогасителна пяна, използвана в гражданската авиация (включително и за гражданските летища), като такъв период се препоръчва и за корабите, включително танкери, фериботи, влекачи и други търговски плавателни съдове, както и за сектора на отбраната. Следователно, тъй като е необходимо пускането на пазара с цел предлагане за тези видове употреба също да бъде разрешено, е целесъобразно да се приложи един и същ преходен период както за пускането на пазара, така и за употребата на PFAS в пожарогасителна пяна. (32) Що се отнася до пускането на пазара на устойчива на алкохол пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, в носими пожарогасители, Комисията е съгласна да се предвиди преходният период от 18 месеца, препоръчан от КСИА. По отношение на пускането на пазара на други носими пожарогасители Комисията смята за уместно да се предвиди преходен период от 12 месеца, вместо от 6 месеца, както беше препоръчано от КОР и от КСИА, за да се гарантира, че заинтересованите страни разполагат с достатъчно време и капацитет да получат необходимото сертифициране във всички държави членки. (33) Освен това Комисията смята за целесъобразно да разреши пускането на пазара на PFAS в пожарогасителна пяна след изтичането на 5-годишния преходен период единствено с цел да се осигури предлагане за видовете употреба, за които все още се ползва дерогация след изтичането на този период. (34) Комисията изразява съгласието си да се предвиди преходен период от 18 месеца след влизането в сила на регламента, който да включва употребата на PFAS в пожарогасителна пяна, използвана за обучение и изпитване, както и от обществените противопожарни служби или от частни противопожарни служби, изпълняващи функциите на обществени противопожарни служби. Комисията също така е съгласна, че на обществените противопожарни служби следва да продължи да бъде разрешено да използват пяна, съдържаща PFAS, за период от 10 години, в случай че им се наложи да се намесят и да гасят промишлени пожари в предприятия, попадащи в обхвата на Директива 2012/18/ЕС. Тази пяна и съответното оборудване обаче следва да се използват само за посочената цел. (35) Освен това Комисията е съгласна с предложения от КСИА преходен период до 31 декември 2030 г. за употребата на PFAS в пожарогасителна пяна за носими пожарогасители, тъй като така ще се осигури достатъчно време, за да се гарантира, че с производствения капацитет за носими пожарогасители без PFAS може да се задоволи нарастващото търсене, възникнало поради необходимостта от замяна на съществуващите пожарогасители, съдържащи PFAS. (36) Комисията е съгласна с предложения от КСИА преходен период от 10 години за употребата на PFAS в пожарогасителна пяна, предназначени за предприятията, попадащи в обхвата на Директива 2012/18/ЕС, и за инсталациите, които спадат към нефтената и газовата промишленост в крайбрежни води, като по този начин се осигурява достатъчно време за успешното внедряване на алтернативни продукти, отговарящи на необходимите стандарти за осигуряването на пожарна безопасност в тези обекти. Следователно за съоръженията за изстрелване в космическата индустрия, които попадат в обхвата на Директива 2012/18/ЕС, ще има преходен период от 10 години. (37) Нещо повече, що се отнася до употребата на PFAS в пожарогасителна пяна, КСИА изрази подкрепа за предвиждането на 5-годишен преходен период за корабите, включително за военните кораби. Въпреки това Комисията смята, че е необходимо да се вземат предвид специфичните – в сравнение с гражданските кораби – изисквания по отношение на отбраната при всички надводни и подводни военни кораби, независимо от дължината и брутния им тонаж им, тъй като посочените изисквания оказват влияние върху техническата осъществимост на внедряването на алтернативни продукти, да се отчетат особеностите на военноморската противопожарна доктрина и да се осигури оперативна съвместимост с трети държави при съвместни военни учения, поради което за тези приложения е необходимо да се предвиди повече време. Освен това Комисията смята, че преходен период от 5 години е твърде кратък за гражданските кораби, оборудвани с пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, тъй като са необходими промени в системата за генериране на пяна, които е възможно да бъдат извършени само при ремонт в сух док. Поради това Комисията смята за целесъобразно да се определи преходен период от 10 години след влизането в сила на настоящия регламент, който да се предвиди за употребата на PFAS в пожарогасителната пяна, използвана за военни и за граждански кораби, когато те са оборудвани с такъв вид пяна (38) Комисията следва да преразгледа дерогацията за употребата на PFAS в пожарогасителна пяна за предприятията, попадащи в обхвата на Директива 2012/18/ЕС, за инсталациите, които спадат към нефтената и газовата промишленост в крайбрежни води, за военните кораби и за гражданските кораби, които вече са оборудвани с пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, преди края на 10-годишния преходен период за тези видове употреба, за да се извърши мониторинг на напредъка в замяната на PFAS при посочените видове употреба. (39) С цел да се сведе до минимум въздействието върху околната среда на емисиите, получени при видовете употреба на PFAS, разрешени съгласно ограничението, Комисията смята за целесъобразно употребата на PFAS в пожарогасителна пяна по време на 5-годишния и на 10-годишния преходен период да бъде обект на подходящи мерки за намаляване на всяко изпускане на PFAS в околната среда до възможно най-ниското равнище, което е технически и практически осъществимо. Комисията смята, че подходящият срок за прилагане на тези мерки от страна на потребителите е 12 месеца. Комисията е съгласна, че тези мерки следва да включват и събирането за адекватно третиране на запасите от неизползваните количества пожарогасителна пяна и на отпадъците, съдържащи PFAS, включително на отпадъчните води, получени в резултат на използването на пожарогасителна пяна и при почистването на оборудването, когато това е технически и практически възможно. Според КОР, с цел постигане на адекватно третиране, биологичното третиране на отпадъчните води следва да бъде изключено, а в случай на изгаряне отпадъците, съдържащи PFAS, следва да бъдат изгаряни при температура най-малко 1 100 °C. Комисията смята, че при адекватното третиране се гарантира, че съдържащото се количество PFAS се унищожава или претърпява необратимо превръщане. Комисията е съгласна с КОР, че следва да бъдат изключени всички неадекватни форми на третиране, като например биологично третиране на отпадъчните води или изгаряне на отпадъците, съдържащи PFAS, при температура под 1 100 °C. Освен това Комисията е съгласна с препоръката на КОР, че пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, следва да се използва само при пожари, включващи запалими течности (пожари от клас В). (40) Освен това с цел да се гарантира, че са приети и документирани подходящи мерки, както и за да се улесни прилагането, Комисията смята за целесъобразно като условие за употреба съгласно това ограничение потребителите на пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, да изготвят план за управление, специфичен за мястото на употреба на пяната. Планът за управление следва да включва информация, наред с останалото, за условията за употреба и за обемите, за събирането и за адекватното третиране на отпадъците, за почистването, както и за плановете при случайно изтичане/разливане на пожарогасителна пяна и за стратегията за замяна на пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, с пожарогасителна пяна без флуор. Потребителите следва да съхраняват този план за управление най-малко 15 години, за да може да бъде извършена проверка от компетентните органи. (41) С цел да се гарантира, че с пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, се борави правилно, и да се улесни прилагането, Комисията е съгласна с препоръката на Агенцията, КОР и КСИА да се етикетира пуснатата на пазара пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS в концентрации, равни или по-големи от 1 mg/l. Това изискване за етикетиране следва да се прилага също така за запасите от неизползваните количества пожарогасителна пяна и за отпадъците, съдържащи PFAS, включително за отпадъчните води, получени в резултат на използването на пожарогасителна пяна. Комисията смята, че 12-месечният срок е подходящ и че чрез него се осигурява достатъчно време за потребителите да изпълнят това задължение за етикетиране. (42) Поради това Регламент (ЕО) № 1907/2006 следва да бъде съответно изменен. (43) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 133 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Брюксел на 2 октомври 2025 година. За Комисията Председател Ursula VON DER LEYEN ( 1 ) ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1 , ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2006/1907/oj . ( 2 ) Доклад на ОИСР от 9 юли 2021 г., Reconciling Terminology of the Universe of Per- and Polyfluoroalkyl Substances: Recommendations and Practical Guidance (ENV/CBC/MONO(2021)25) . ( 3 ) Заключения на Съвета — Към стратегия на Съюза за устойчива политика в областта на химикалите, 26 юни 2019 г.; 10713/19. ( 4 ) Резолюция на Европейския парламент от 10 юли 2020 г. относно стратегията за химичните вещества с цел устойчивост (2020/2531(RSP)). ( 5 ) Стратегия за устойчивост в областта на химикалите. Към нетоксична околна среда (COM(2020) 667 final). ( 6 ) https://www.oecd.org/chemicalsafety/portal-perfluorinated-chemicals/riskreduction/ . ( 7 ) https://echa.europa.eu/documents/10162/17233/request_echa_pfas_fff_en.pdf/aa089887-bc27-e642-747e-b935809075cc?t=1601895611682 . ( 8 ) https://echa.europa.eu/documents/10162/4524f49c-ae14-b01b-71d2-ac3fa916c4e9 и https://echa.europa.eu/documents/10162/8011247f-14bb-c77e-189e-4df733dd16b2 . ( 9 ) Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, за изменение и последваща отмяна на Директива 96/82/ЕО на Съвета ( ОВ L 197, 24.7.2012 г., стр. 1 , ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2012/18/oj ). ( 10 ) Съответства на 1 ppm, 1 000 ppb или 0,0001 % масова концентрация. ( 11 ) https://echa.europa.eu/documents/10162/897b2ca5-e15b-e6c5-a2ef-c7af4f1110a1 . ( 12 ) https://echa.europa.eu/documents/10162/897b2ca5-e15b-e6c5-a2ef-c7af4f1110a1 . ( 13 ) Регламент (ЕС) 2019/1021 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно устойчивите органични замърсители ( ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 45 , ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2019/1021/oj ). ПРИЛОЖЕНИЕ В приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006 се добавя следното вписване: „82. Перфлуороалкилирани и полифлуороалкилирани вещества (PFAS), които се определят, както следва: всяко вещество, което съдържа най-малко една напълно флуорирана метилова ( 3 ) или метиленова (CF 2 ) група (без никакъв атом на H/Cl/Br/I, свързан с нея). 1. От 23 октомври 2030 г. не се пускат на пазара и не се използват в пожарогасителна пяна, в която концентрацията им е равна или по-голяма от 1 mg/l за сумата на всички PFAS. 2. Параграф 1 не се прилага за: а) перфлуорооктансулфоновата киселина (PFOS), нейните соли и свързаните с PFOS съединения C 8 H 17 SO 3 X, за перфлуорооктановата киселина (PFOA), нейните соли и свързаните с PFOA съединения и за перфлуорохексансулфоновата киселина (PFHxS), нейните соли и свързаните с PFHxS съединения, попадащи в обхвата на приложение I към Регламент (ЕС) 2019/1021; б) перфлуорокарбоксилните киселини с права или разклонена верига, отговарящи на формулата C n F 2n + 1-C(= O)OH, където n = 8, 9, 10, 11, 12 или 13 (PFCA C9-C14), в това число техните соли и всякакви комбинации от тях, за които са предвидени ограничения съгласно вписване 68; в) ундекафлуорохексановата киселина (PFHxA), нейните соли и свързаните с PFHxA вещества за употреби, ограничени съгласно вписване 79. 3. При определяне на концентрацията на сумата от всички PFAS вещества, за които се прилага дерогацията по параграф 2, се включват в определянето. 4. Чрез дерогация от параграф 1 концентрацията на PFAS в несъдържащата флуор пожарогасителна пяна, получена от оборудване, което е било почистено в съответствие с най-добрите налични техники, с изключение на носимите пожарогасители, не трябва да надвишава 50 mg/l за сумата на всички PFAS. Комисията трябва да преразгледа тази дерогация не по-късно от 23 октомври 2030 г. 5. Чрез дерогация от параграф 1 PFAS могат да бъдат пускани на пазара в продукти, в които концентрацията им е равна или по-голяма от 1 mg/l за сумата на всички PFAS: а) до 23 октомври 2026 г. в пожарогасителна пяна в носими пожарогасители; б) до 23 април 2027 г. в устойчива на алкохол пожарогасителна пяна в носими пожарогасители; в) до 23 октомври 2035 г. в пожарогасителна пяна за: i) предприятия в обхвата на Директива 2012/18/ЕС. Гражданската авиация (включително гражданските летища) не попада в обхвата на тази дерогация; ii) инсталации, които спадат към нефтената и газовата промишленост в крайбрежни води; iii) военни кораби; iv) граждански кораби, оборудвани с пожарогасителна пяна преди 23 октомври 2025 г. 6. Чрез дерогация от параграф 1 PFAS могат да бъдат използвани в пожарогасителна пяна, в която концентрацията им е равна или по-голяма от 1 mg/l за сумата на всички PFAS: а) до 23 април 2027 г. за: i) обучение и изпитване, с изключение на функционално изпитване на противопожарните системи, при условие че всички изпускания са ограничени; ii) обществените противопожарни служби и частните противопожарни служби, които изпълняват функциите на обществени противопожарни служби, с изключение на случаите, когато тези служби се намесват при промишлени пожари в предприятия, попадащи в обхвата на Директива 2012/18/ЕС, и използват пените и оборудването само за тази цел. б) до 31 декември 2030 г. в носими пожарогасители; в) до 23 октомври 2035 г. за случаите, посочени в параграф 5, буква в). Комисията трябва да преразгледа дерогациите по буква в) преди края на срока на действие на тази дерогация. 7. От 23 октомври 2026 г. употребата на PFAS в пожарогасителна пяна, в която концентрацията им е равна или по-голяма от 1 mg/l за сумата на всички PFAS, съгласно параграф 1 и параграф 6, буква в), е предмет на условията в настоящия параграф. Потребителят е длъжен: а) да гарантира, че пожарогасителната пяна се използва само за пожари, включващи запалими течности (пожари от клас В); б) да намали емисиите в компонентите на околната среда, както и пряката и непряката експозиция на хора на пожарогасителна пяна до възможно най-ниското равнище, което е технически и практически осъществимо; в) да осигури разделно събиране на запасите от неизползваните количества пожарогасителна пяна и на отпадъците, съдържащи PFAS, включително на отпадъчните води, получени в резултат на използването на пожарогасителна пяна, когато това е технически и практически възможно, и да осигури обработката им с цел адекватно третиране, така че съдържащото се в тях количество PFAS да бъде унищожено или да претърпи необратимо превръщане; г) да изготви „план за управление на пожарогасителната пяна, съдържаща PFAS“, специфичен за мястото на употреба на пожарогасителната пяна, съдържаща PFAS, който включва: i) подробна информация за условията на употреба и за обемите на пожарогасителна пяна в обекта, като се документира изпълнението на условията, посочени в буква б); ii) информация относно събирането и адекватното третиране съгласно буква в); iii) подробности за вида на оборудването и за методите за почистването и поддръжката му; iv) плановете, които трябва да бъдат изпълнени при случайно изтичане/разливане на пожарогасителна пяна, включително, когато е уместно, документиране на последващите действия; v) стратегия за замяна на пожарогасителната пяна, съдържаща PFAS, с пожарогасителна пяна без флуор. Планът за управление се преразглежда ежегодно и се съхранява най-малко 15 години, за да може да бъде проверяван при поискване от компетентните органи. 8. От 23 октомври 2026 г. пожарогасителна пяна, която се пуска на пазара и в която концентрацията на PFAS е равна или по-голяма от 1 mg/l за сумата на всички PFAS, с изключение на носимите пожарогасители, се етикетира в съответствие с параграф 10. Освен ако в съответната(ите) държава(и) членка(и) не е предвидено друго, етикетът се изписва на официалния(те) език(ци) на държавата(ите) членка(и), където пожарогасителната пяна е пусната на пазара. 9. От 23 октомври 2026 г. потребителите на пожарогасителна пяна, съдържаща PFAS, гарантират, че запасите от неизползваните количества пожарогасителна пяна и отпадъците, съдържащи PFAS, включително отпадъчните води, получени в резултат на използването на пожарогасителна пяна, се етикетират в съответствие с параграф 10, когато концентрацията на сумата на всички PFAS е равна или по-голяма от 1 mg/l. Освен ако в съответната(ите) държава(и) членка(и) не е предвидено друго, етикетът се изписва на официалния(те) език(ци) на държавата(ите) членка(и), където се генерират и ще се третират запасите от неизползваните количества пожарогасителна пяна и отпадъците, съдържащи PFAS, включително отпадъчните води, получени в резултат на използването на пожарогасителна пяна. 10. За целите на параграфи 8 и 9 етикетът трябва да съдържа следния текст: „ ВНИМАНИЕ: съдържа перфлуороалкилирани и полифлуороалкилирани вещества (PFAS) с концентрация, равна или по-голяма от 1 mg/l за сумата на всички PFAS “. Тази информация трябва да бъде обозначена видимо, четливо и незаличимо. 11. За целите на настоящото вписване се използват следните определения: а) „носим пожарогасител“ означава пожарогасител, предназначен за ръчно носене и боравене, който в готовност за работа има маса, не по-голяма от 20 kg, в съответствие с изискванията по стандарт EN3-7; возим пожарогасител с обем, ненадвишаващ 150 литра, в съответствие с изискванията по стандарт EN 1866; и пожарогасител тип „пулверизиращ контейнер“ в съответствие с изискванията по стандарт EN 16856; б) „пожарогасителна пяна“ означава всяка смес за гасене на пожари с пяна и включва, но не се ограничава до концентрати за пожарогасителна пяна и разтвори на пожарогасителна пяна за образуване на пяната; в) „запаси от неизползвани количества пожарогасителна пяна“ означава пожарогасителна пяна, която все още не е използвана за гасене на пожар.