РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025-2600 спешни мерки за преодоляване на сериозните икономически затруднения

Регламент (ЕС) 2025/2600 относно спешни мерки за преодоляване на сериозните икономически затруднения L_202502600BG.000101.fmx.xml Официален вестник на Европейския съюз BG Серия L 2025/2600 13.12.2025 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025/2600 НА СЪВЕТА от 12 декември 2025 година за спешни мерки за преодоляване на сериозните икономически затруднения, причинени от действията на Русия в контекста на агресивната война в Украйна СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 122, параграф 1 от него, като взе предвид предложението на Европейската комисия, като има предвид, че: (1) На 24 февруари 2022 г. президентът на Руската федерация обяви „специална военна операция“ в Украйна и руските въоръжени сили нападнаха Украйна. Това нападение представлява грубо нарушение на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна. Оттогава агресивната война срещу Украйна непрекъснато ескалира, а руските дестабилизиращи дейности и хибридни кампании обхванаха и територията на държавите — членки на Съюза. (2) В допълнение към опустошителното въздействие върху украинската икономика, агресивната война на Русия срещу Украйна и действията на Русия срещу Съюза породиха и продължават да пораждат сериозни икономически предизвикателства извън Украйна. Като се има предвид близостта на Съюза до Русия и Украйна и предвид водената от Русия агресивна война срещу Украйна, както и действията на Русия срещу Съюза, икономиката на Съюза беше засегната и се очаква да продължи да бъде засегната, докато Русия продължава агресивната си война. Освен това се очаква икономиката на Съюза да бъде засегната още по-сериозно, ако положението в Украйна се влоши. (3) Необоснованата и непровокирана агресивна война срещу Украйна предизвика шок за икономиката на Съюза заради сериозни прекъсвания на доставките, по-голяма несигурност, повишени рискови премии и по-ниски инвестиции и потребителски разходи в Съюза. В резултат на това средният годишен растеж на БВП през 2022—2023 г. беше с 1,9 процентни пункта по-нисък от очаквания в прогнозата на Комисията от есента на 2021 г. за медианната държава членка. (4) По-специално пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. доведе до рязко повишаване на цените на нефта, газа и храните, при приспособяването на пазарите към загубата или потенциалната загуба на износ от двама големи доставчици на суровини. Това също така доведе пряко до прекъсване на веригите на доставки за вноса в Съюза от Украйна, особено на зърнени култури и растителни масла, както и за износа от Съюза за Украйна, което оказа особено сериозно въздействие върху секторите на селското стопанство, преработката на храни, рибарството и аквакултурите в Съюза. Поради военната агресия и ответните мерки, предприети от Русия, доставките на някои метали и суровини намаляха, с което се уввеличават разходите за промишлеността на Съюза. (5) С оглед на отрицателното въздействие върху енергийните пазари, причинено от действията на Русия, държавите членки въведоха подкрепа за домакинствата и предприятията. Размерът на фискалните мерки, приети от държавите членки в периода 2022—2024 г. за свеждане до минимум на макроикономическото и социалното въздействие на високите цени на енергията, възлиза на над 365 милиарда евро. На 17 март 2023 г. Комисията прие своето съобщение относно Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна ( 1 ) , което на 4 юли 2025 г. беше последвано от съобщение относно рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на Пакта за чиста промишленост (Рамка за държавна помощ във връзка с Пакта за чиста промишленост) ( 2 ) . (6) Агресията на Русия срещу Украйна и използването на енергийните доставки от нейна страна като оръжие, също изостри спешната необходимост Съюза да намали зависимостта си от изкопаеми горива чрез ускоряване на по-широката употреба на енергията от възобновяеми източници, декарбонизацията на промишлеността и разгръщането на капацитет в сектори от стратегическо значение за прехода към неутрална по отношение на климата икономика, като се вземат предвид и глобалните предизвикателства, създаващи заплаха инвестициите в тези сектори да бъдат отклонени в полза на трети държави извън ЕИП. На своето равнище Съюзът предприе няколко мерки в отговор на енергийната криза, включително REPowerEU, чиято цел беше да бъде ускорен преходът към зелена енергия и да бъде подобрена енергийната независимост на Съюза. По линия на REPowerEU на държавите членки бяха предоставени допълнителни 20 милиарда евро чрез Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ) за справяне с енергийната криза, произтичаща от въздействието на агресивната война на Русия. (7) Освен това Русия предизвика отрицателни ефекти върху икономиката и стопанската дейност на Съюза чрез изземването, конфискацията или принудителната продажба на икономически активи в Русия, принадлежащи на инвеститори от Съюза. Тези отрицателни ефекти се добавят към отделните плащания и данъци, налагани на образуванията и инвеститорите от Съюза, наред със значителните ограничения върху свободното движение на капитали, което от своя страна нарушава инвестициите и оказва отрицателно въздействие върху дружествата и пазарите. Предвид сегашните експозиция и неспособност иа инвеститорите от Съюза да излязат от руския пазар, рисковете от допълнително изземване на активи остават високи. В този контекст на 30 септември 2025 г. президентът на Руската федерация подписа указ за ускорена продажба на активи след изземването им. (8) Освен загубата на икономически растеж и покупателна способност действията на Русия доведоха до значителни преки фискални разходи за държавите членки. Това се случи в период, когато финансите на държавите членки все още са в процес на възстановяване от кризата с COVID-19. Наложи се също така значителна част от бюджета на Съюза да бъде пренасочена към мерки за справяне с преките и непреките последици от агресивната война на Русия срещу Украйна. (9) Тези различни елементи показват, че агресивната война на Русия срещу Украйна вече имаше и продължава да има преки и непреки последици за икономиката на Съюза и оказва значително въздействие върху фискалното положение на държавите членки. Въпреки всички мерки, предприети на равнището на Съюза и на държавите членки, последиците от смущенията, причинени от агресивната война на Русия срещу Украйна и други действия на Русия на територията на Съюза, засегнаха пряко и непряко икономическите резултати на Съюза и оказаха значително въздействие върху фискалното положение на държавите членки. (10) Тази ситуация на безпрецедентна неотложност е резултат от външни фактори, които са извън контрола на държавите членки, и оказва сериозно въздействие върху техните икономики. Вероятно е тази ситуация да ги засегне в още по-голяма степен, ако не бъдат предприети незабавни действия с цел да се ограничи капацитетът на Русия за засилване на хибридните нападения на територията на Съюза. Ето защо е необходим бърз и координиран отговор на равнището на Съюза. Следва да се предприемат такива действия в дух на солидарност между държавите членки, за да се избегнат неравномерни последици, които увеличаването на заплахата от страна на Русия би могло да има за държавите членки, и по-специално за тези, които са най-близо до границите с Русия и Украйна. Този отговор не засяга подходящите мерки, приети от Съвета в рамките на общата външна политика и политика на сигурност във връзка с ограничителните мерки срещу Русия. (11) Необходимостта от спешни действия произтича от неотдавнашното влошаване на положението със сигурността в Украйна и в държавите членки, което представлява истинска заплаха за стабилността на икономическото положение в Съюза и зависи в голяма степен от различни параметри и тяхното развитие във времето. (12) Предвид спешността на изложената по-горе ситуация е целесъобразно да се забранят временно всякакви преки или непреки трансфери на активи и резерви на Централната банка на Русия или на юридически лица, образувания или органи, дйестващи от името или по указание на Централната банка на Русия, като например Националния инвестиционен фонд на Русия (наричани по-нататък „Централната банка на Русия или свързаните образувания“), за да се гарантира, че активите и резервите на Централната банка на Русия или свързаните образувания не се прехвърлят към или в полза на Централната банка на Русия или свързаните образувания и в крайна сметка в полза на Русия. (13) Спешно следва да се предотвратят трансферите на средства към Русия, за да се ограничат вредите за икономиката на Съюза. Военните разходи до голяма степен стимулираха стабилния растеж на Русия от 2022 г. насам, но темпът на нарастване на икономическото развитие на Русия отслабна значително през 2025 г. Забавянето е отражение, наред с другото, на неблагоприятното въздействие на натрупаните дисбаланси, по-специално високата инфлация и лихвени проценти. Фискалното положение на Русия се влоши още повече през 2025 г., тъй като цените на петрола спаднаха, рублата поскъпна, а усилията на Запада за налагане на санкции отново се засилиха. Като се има предвид фискалната позиция на Русия, може да се очаква, че всички получени допълнителни ресурси ще бъдат използвани пряко за финансиране на нейната необоснована и непровокирана агресивна война срещу Украйна със сериозни позледици за Европейския съюз и неговите държави членки. (14) Това вероятно ще породи сериозни затруднения за икономиката на Съюза поради две основни причини. (15) Първо, трансферът на допълнителни ресурси към Русия вероятно ще изостри риска от ескалация на хибридните вражески дейности, насочени срещу държавите членки и на тяхна територия, което ще доведе до допълнителни икономически сътресения и фискални и икономически разходи, както и до нарастване на икономическата несигурност. В заключенията си от 26 юни 2025 г. Европейският съвет категорично осъди всички видове хибридни дейности, по-специално продължаващата хибридна кампания на Русия, включително саботажа, нарушаването на критична инфраструктура, кибератаките, манипулирането на информация и намесата, както и опитите за подкопаване на демокрацията, включително при изборния процес. В тези заключения Европейският съвет отбеляза, че Съюзът и държавите членки ще продължат да укрепват своята устойчивост, да предотвратяват, възпират и реагират на хибридните заплахи на Русия. (16) Хибридните дейности на Русия все повече се използват в опит за дестабилизиране не само на Украйна, но и на държавите членки и на Съюза (например чрез саботаж, дронове, икономически шпионаж, намеса в изборните процеси и кампании за дезинформация). В този контекст Съюзът и неговите държави членки и предприятия понасят преки разходи за справяне с хибридната кампания на Русия. (17) При липсата на забрана за трансфери на активи и резерви на Централната банка на Русия или свързаните образувания е вероятно тези ресурси да бъдат използвани в подкрепа на хибридната кампания на Русия, което ще доведе до задълбочаване на икономическите трудности в Съюза. Например през последните седмици въздушното пространство над Белгия, Нидерландия, Полша, Румъния, Дания, Естония, Германия, Литва и Латвия беше нарушено. Тези инциденти са част от организирана кампания, а не случайност, и рискът от тях може да се усили в случай на прехвърляне на активи и резерви към или в полза на Централната банка на Русия или свързаните образувания, и в крайна сметка в полза на Русия. (18) Второ, наличието на допълнителни средства за агресивната война на Русия рискува да удължи и задълбочи икономическата несигурност и изисква по-големи фискални мерки от страна на Съюза и неговите държави членки в подкрепа на Украйна и икономиката на Съюза. (19) Ето защо в заключенията си от 23 октомври 2025 г. Европейският съвет подчерта, че агресивната война на Русия срещу Украйна и последиците от нея за европейската и световната сигурност в променящата се среда представляват екзистенциално предизвикателство за Съюза. В съвместното съобщение на върховния представител и на Комисията „Запазване на мира —пътна карта за отбранителна готовност до 2030 г.“ ( 4 ) се посочва, че Украйна остава първата линия на отбрана на Европа и е неразделна част от европейската архитектура за отбрана и сигурност. (20) В този контекст ако агресивната война на Русия продължи, може да се очаква, че последиците за икономиката на Съюза ще бъдат още по-тежки в случай че Украйна не бъде в състояние да подкрепи фискалните усилия, необходими за продължаването на военните ѝ усилия. Едно поражение на Украйна ще бъде свързано и с повишен риск от агресия, включително чрез хибридни дейности, от страна на Русия срещу една от държавите членки или съседна на Украйна държава, включително страни кандидатки, което ще има незабавни преки и непреки последици от безпрецедентна степен за сигурността и икономическото положение в Съюза. Подобна ситуация би довела до допълнително увеличаване на степента на несигурност за икономическите оператори. Това въздействие вероятно би било по-сериозно в държавите членки, които са по-близо до границите с Украйна, Русия и Беларус. Неотдавнашен иконометричен анализ на Комисията показва, че поради войната растежът на БВП през 2022—2023 г. вече е с 1,4—1,8 процентни пункта по-нисък в държавите членки, граничещи с държави, в които се води война, в сравнение със средната стойност за Съюза, като загубите намаляват само леко, когато се обхване и 2024 г. (21) През октомври и ноември 2025 г. руските въздушни нападения, насочени срещу транспортните мрежи, жилищните райони и енергийната инфраструктура в Украйна, се засилиха още повече. Русия започна седем широкомащабни комбинирани ракетни нападения и нападения с дронове с далечен обсег на действие, които причиниха сериозни смущения в украинското производство на енергия и доведоха до необходимостта от допълнителен внос на газ за зимния сезон. Най-опустошителните нападения бяха извършени през нощта на 7 ноември с над 500 дрона и ракети и нощта на 24 ноември с 464 дрона и 22 ракети. Според данните, представени от мисията на ООН за наблюдение на правата на човека в Украйна на 25 ноември 2025 г., жертвите сред цивилното население в големите градове през 2025 г. (от януари до октомври) са се увеличили с 26 % в сравнение с предходната година, докато ранените сред цивилното население са се увеличили с 75 % през същия период. От началото на пълномащабното нахлуване на Русия са убити най-малко 14 534 цивилни лица, включително 745 деца, и 38 472 ранени, включително 2 349 деца. (22) Освен това военната агресия на Русия срещу Украйна вече доведе до значително разселване на украински граждани както в страната, така и в съседните държави, с безпрецедентен приток на разселени лица от Украйна в Съюза със сериозни хуманитарни и икономически последици за държавите членки. По-конкретно Съюзът и неговите държави членки положиха и продължават да полагат значителни фискални усилия за приема на разселени лица от Украйна. Руското нахлуване в Украйна принуди милиони хора да избягат от страната си, за да потърсят безопасност, най-вече в държави членки. До края на септември 2025 г. общо 4,3 милиона граждани на държави извън ЕС, избягали от Украйна, са получили временна закрила съгласно Директива 2001/55/ЕС/ЕС на Съвета ( 5 ) . От 2022 г. насам брутните фискални разходи за Съюза, свързани с приемането на разселени лица от Украйна, се оценяват на около 0,2 % от БВП годишно, а различните оценки показват, че произтичащите от това фискални разходи за държавите членки в периода между 2022 г. и 2025 г. биха могли да достигнат над 155 милиарда евро. По-нататъшната ескалация на агресивната война на Русия вероятно ще доведе до риск от внезапно и масово навлизане на разселени лица от Украйна или на лица, нуждаещи се от международна закрила . (23) В резултат на действията на Русия в Украйна, които представляват пряка заплаха за положението със сигурността в Съюза, Съюзът и неговите държави членки трябваше значително да увеличат инвестициите си в отбранителни способности. От началото на агресивната война на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г. съотношението на разходите за отбрана на Съюза към БВП се е увеличило с около 0,25 процентни пункта, достигайки 1,5 % от БВП през 2024 г. (или около 270 милиарда евро). На 28 май 2025 г. Съветът прие като спешна мярка Регламент (ЕС) 2025/1106 на Съвета ( 6 ) , чиято цел е да се предостави финансова помощ на държавите членки, за да им се даде възможност да подкрепят готовността на отбранителната си промишленост. В прогнозата на Комисията от есента на 2025 г. се предвижда допълнително увеличение на разходите за отбрана с около 0,5 процентни пункта до 2027 г., когато те ще достигнат 2,0 % от БВП (или около 405 милиарда евро). В допълнение към тези икономически последици за икономиката на Съюза, причинени от агресивната война на Русия в Украйна, самата Русия чрез своите действия оказва пряко икономическо въздействие върху икономиката на Съюза. Това ще се влоши внезапно и драстично, ако Русия има достъп до допълнителни средства поради липса на забрана за трансфери. (24) С оглед на тези различни съображения осигуряването на забрана за трансфери на активи и резерви на Централната банка на Русия или свързаните образувания към или в полза на Централната банка на Русия или свързаните образувания и в крайна сметка в полза на Русия е мярка, която е подходяща, за да се избегнат по-нататъшни последици от безпрецедентна степен за икономическото положение в Съюза, причинени от действията на Русия. Доколкото такава мярка е ограничена във времето и обратима, тя не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. (25) Целесъобразно е също така при настоящите обстоятелства финансовите институции, които държат активи и резерви на Централната банка на Русия или свързаните образувания, да управляват отделно паричните салда, които се натрупват при падежа на активите. (26) Специалните мерки, предвидени в настоящия регламент, не засягат активите на Централната банка на Русия, които се състоят от вземане спрямо финансови институции от Съюза, подлежащо на ограничения върху трансферите. Собствеността върху тези активи не е засегната от мерките, предвидени в настоящия регламент. Паричните салда, натрупващи се в балансите на финансовите институции, които държат активи и резерви на Централната банка на Русия в резултат на забраната за трансфери към или в полза на Централната банка на Русия, не принадлежат на Централната банка на Русия и не представляват държавни активи. Забраната за трансфери на активи и резерви на Централната банка на Русия или свързаните образувания, е временна, обратима и подлежи на периодичен преглед. (27) Тези допълнителни мерки създават нови задължения за финансовите институции, които държат активи и резерви на Централната банка на Русия или свързаните образувания, с цел облекчаване на икономическите последици за Съюза от агресивната война на Русия срещу Украйна. Като се има предвид контекстът, в който се предприемат тези мерки, и фактът, че тези мерки преследват цел на обществената политика за избягване на влошаването на икономиката на Съюза в ситуация на криза, свързана със сигурността, тези мерки зачитат изцяло основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, по-специално член 17 във връзка с член 52 от нея, тъй като са обосновани и пропорционални на преследваните цели. (28) Мерките, свързани със забраната за трансфери на активите и резервите на Централната банка на Русия или свързаните образувания, следва да останат временни. Те следва да бъдат в сила, докато предоставянето на значителни финансови и други ресурси на Русия за продължаване на действията ѝ в контекста на агресивната ѝ война срещу Украйна създава или заплашва да създаде сериозни икономически затруднения в рамките на Съюза и държавите членки, и докато рискът от причиняване на по-нататъшно сериозно влошаване на икономическото положение в Съюза и в държавите членки продължава. Следователно е целесъобразно мерките, предвидени в настоящия регламент, да се прекратят, когато Русия прекрати агресивната си война срещу Украйна, предостави репарации на Украйна до степента, необходима за възстановяване без икономически и финансови последици за Съюза, и когато действията на Русия в контекста на нейната агресивна война срещу Украйна обективно престанат да пораждат значителен риск от сериозни затруднения за икономиката на Съюза и неговите държави членки. За тази цел Съветът, по предложение на Комисията, което следва да вземе предвид доклада на Комисията въз основа на годишния преглед на настоящия регламент, следва да измени настоящия регламент, включително чрез определяне на подходящи, строго необходими и временни разпоредби за прекратяване с цел защита на законните интереси на операторите на Съюза и на държавите членки, включително подходящ срок за изпълнение на задълженията след прекратяването на мерките. По-специално, за да се гарантира правна сигурност и организирано прекратяване, следва да се установят правила относно реда и условията за възстановяване на паричните салда. (29) При прилагането на настоящия регламент следва да се вземе предвид необходимостта да се гарантира финансовата стабилност на Съюза и системното значение на централните депозитари на ценни книжа за функционирането на пазарите на ценни книжа. (30) Като се вземат предвид мащабът на кризата, степента на нейното социално, икономическо и финансово въздействие и необходимостта от предприемане на действия във възможно най-кратък срок, настоящият регламент следва да влезе в сила по спешност в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз . (31) Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели. ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Предмет С настоящия регламент се установяват извънредни и временни спешни мерки за преодоляване на сериозните икономически затруднения в рамките на Съюза, причинени от действията на Русия в контекста на нейната агресивна война срещу Украйна, и на риска от допълнително влошаване на икономическото положение в Съюза. Тези мерки имат за цел да се избегне сериозното влошаване на икономическата стабилност в Съюза и неговите държави членки, като се предотврати предоставянето на значителни ресурси на Русия за продължаване на действията ѝ в контекста на агресивната ѝ война срещу Украйна. Член 2 Забрана за трансфер 1. Забраняват се всякакви преки или непреки трансфери на активи или резерви на Централната банка на Русия или на всякакви юридически лица, образувания или органи, които действат от името или по указание на Централната банка на Русия, като например Националния инвестиционен фонд на Русия. 2. Паричните салда, съответстващи на активите и резервите, посочени в параграф 1 се управляват отделно. Член 3 Докладване 1. Доколкото това все още не се изисква от други разпоредби на правото на Съюза и независимо от приложимите правила относно докладването, поверителността и професионалната тайна, физическите и юридическите лица, образуванията и органите, включително Европейската централна банка, националните централни банки, предприятията от финансовия сектор съгласно определението в член 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ) , застрахователните и презастрахователните предприятия съгласно определението в член 13 от Директива № 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ) , централните депозитари на ценни книжа съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ) и централните контрагенти съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ) , предоставят на Комисията до 14 март 2026 г. информация за активите и резервите, посочени в член 2 от настоящия регламент, които те държат или контролират или по които са контрагенти. Тази информация се актуализира на всеки три месеца и включва най-малко следното: а) информация, идентифицираща физическите и юридическите лица, образуванията и органите, които притежават или контролират такива активи и резерви, включително име, адрес и регистрация по ДДС или данъчен идентификационен номер; б) размера или пазарната стойност на тези активи и резерви към датата на докладване; в) видовете активи или резерви, както и криптоактивите и други относими категории активи, включително непарични активи. За всяка от тези категории и когато са налични, се посочват съответните характеристики, като количество, местоположение, валута, падеж и договорни условия между докладващото образувание и собственика на актива. 2. Когато докладващото физическо или юридическо лице, образувание или орган е установило извънредна и непредвидена загуба или вреда на активите и резервите, посочени в член 2, тази информация се докладва незабавно на Комисията. 3. Държавите членки, както и физическите и юридическите лица, образуванията и органите, обхванати от задължението за докладване, установено в настоящия член, си сътрудничат с Комисията при всяка проверка на получената информация. Комисията може да поиска всякаква допълнителна информация, която ѝ е необходима за извършването на такава проверка. Когато такова искане е отправено до физическо или юридическо лице, образувание или орган, Комисията едновременно с това го предава на компетентния орган на съответната държава членка. Всяка информация, получена от Комисията, се предоставя на съответната държава членка. 4. Всяка информация, предоставена на Комисията и компетентните органи на държавите членки или информация, получена от тях съгласно настоящия член, се използва от Комисията и компетентните органи на държавите членки само за целите, за които тя е била предоставена или получена. 5. Всяко обработване на лични данни се извършва в съответствие с настоящия регламент и регламенти (ЕС) 2016/679 ( 11 ) и (ЕС) 2018/1725 ( 12 ) на Европейския парламент и на Съвета и само дотолкова, доколкото това е необходимо за прилагането на настоящия регламент и за да се гарантира ефективно сътрудничество между държавите членки, както и с Комисията, във връзка с прилагането на настоящия регламент. Член 4 Защитни механизми 1. Не се удовлетворяват претенции във връзка с договор или трансакция, чието изпълнение е засегнато пряко или непряко, изцяло или частично от мерките, наложени с настоящия регламент, включително претенции за обезщетение или други претенции от този вид, като претенции за компенсация или претенции по гаранция, по-специално претенции за удължаване на сроковете или за плащане по облигация, гаранция или обезщетение, по-специално финансова гаранция или финансово обезщетение, независимо от формата, ако са предявени от Руската федерация, от юридическите лица, образуванията и органите, посочени в член 2, или от лица, действащи от тяхно име или по тяхно указание. Съдебни, арбитражни или административни решения, получени от Руската федерация, от юридическите лица, органите и образуванията, посочени в член 2, или от лица, действащи от тяхно име или по тяхно указание, във връзка с мерките по член 2, не се признават, привеждат в действие или изпълняват в Съюза, докато настоящият регламент е в сила. 2. Във всяко производство за изпълнение на претенция, тежестта на доказването, че нейното удовлетворяване не е забранено съгласно параграф 1, се носи от лицето, което търси изпълнението на въпросната претенция. 3. Параграф 1 не засяга правото на юридическите лица, образуванията и органите, посочени в параграф 1, на съдебен контрол за законосъобразността на неизпълнението на договорни задължения в съответствие с настоящия регламент. Член 5 Преглед До 31 декември 2026 г. и на всеки 12 месеца след това Комисията извършва преглед на настоящия регламент и представя на Съвета доклад с основните констатации от този преглед. При този преглед също се прави оценка дали предоставянето на значителни ресурси на Русия за продължаване на действията на Русия в контекста на агресивната ѝ война срещу Украйна продължава да поражда, или заплашва да породи, сериозни икономически затруднения в Съюза и в държавите членки и дали продължава да съществува рискът от причиняване на допълнително сериозно влошаване на икономическото положение в Съюза и в държавите членки. Член 6 Временно прилагане на мерки 1. Мерките по членове 2—4 са временни. Те се запазват, докато предоставянето на значителни ресурси на Русия за продължаване на действията ѝ в контекста на агресивната ѝ война срещу Украйна създава или заплашва да създаде сериозни икономически затруднения в рамките на Съюза и държавите членки, и докато рискът от причиняване на по-нататъшно сериозно влошаване на икономическото положение в Съюза и държавите членки продължава. За тази цел мерките, предвидени в настоящия регламент, престават да се прилагат, когато са изпълнени следните условия: (а) Русия прекрати агресивната си война срещу Украйна; (б) Русия предостави репарации на Украйна до степента, необходима за възстановяване без неблагоприятни икономически или финансови последици за Съюза; и (в) действията на Русия в контекста на нейната агресивна война срещу Украйна обективно са престанали да представляват сериозен риск от сериозни затруднения за икономиката на Съюза и неговите държави членки. 2. С цел да се гарантира временният характер на мерките, посочени в членове 2—4, в съответствие с условията, посочени в параграф 1, Съветът, по предложение на Комисията, като взема предвид доклада, предвиден в член 5, изменя настоящия регламент, включително чрез приемане на подходящи, строго необходими и временни разпоредби за осигуряване на организираното прекратяване на тези мерки, като взема предвид необходимостта от защита на законните интереси на операторите от Съюза и на държавите членки. Член 7 Заключителна разпоредба Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държавите членки. Съставено в Брюксел на 12 декември 2025 година. За Съвета Председател M. BJERRE ( 1 ) (2023/C 101/03). ( 2 ) (C/2025/3602). ( 3 ) Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост ( ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17 , ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/241/oj ). ( 4 ) JOIN(2025) 27 final. ( 5 ) Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием ( ОВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 12 ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2001/55/oj ). ( 6 ) Регламент (ЕС) 2025/1106 на Съвета от 27 май 2025 г. за създаване на инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ ( ОВ L, 2025/1106, 28.5.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2025/1106/oj ). ( 7 ) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 ( ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1 , ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2013/575/oj ). ( 8 ) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II)( ОВ L 335, 17.12.2009, стр. 1 , ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2009/138/oj ). ( 9 ) Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 ( ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1 , ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2014/909/oj ). ( 10 ) Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции ( ОВ L 201, 27.7.2012 г, стр. 1 , ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2012/648/oj ). ( 11 ) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни ( ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1 , ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2016/679/oj ). ( 12 ) Регламент (EC) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО ( OB L 295, 21.11.2018 г., стр. 39 , ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/1725/oj ).