РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025-38 определяне на мерки за укрепване на солидарността и способностите на Съюза за откриване

Регламент (ЕС) 2025/38 относно определяне на мерки за укрепване на солидарността и способностите на Съюза за откриване Консолидиран ТЕКСТ: 32025R0038 — BG — 15.01.2025 02025R0038 — BG — 15.01.2025 — 000.001 ►B РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025/38 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 декември 2024 година за определяне на мерки за укрепване на солидарността и способностите на Съюза за откриване, подготовка и реагиране при киберзаплахи и инциденти, и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/694 (Законодателен акт в областта на киберсолидарността) (ОВ L 38, 15.1.2025 г., стр. 1) Поправен със: ►C1 Поправка, ОВ L 90063, 24.1.2025, стр. 1 (2025/38) ▼B РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025/38 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 декември 2024 година за определяне на мерки за укрепване на солидарността и способностите на Съюза за откриване, подготовка и реагиране при киберзаплахи и инциденти, и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/694 (Законодателен акт в областта на киберсолидарността) ГЛАВА I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Предмет и цели 1. С настоящия регламент се установяват мерки за укрепване на способностите на Съюза за откриване, подготовка и реагиране при киберзаплахи и инциденти, по-специално чрез създаване на: a) общоевропейска мрежа от киберхъбове (наричана по-нататък „Европейска система за предупреждение в областта на киберсигурността“) за изграждане и подобряване на координирани способности за откриване и обща ситуационна осведоменост; б) Механизъм за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността, който да подпомага държавите членки при подготовката, реагирането, смекчаването на въздействието и първоначалното възстановяване след значителни киберинциденти и мащабни киберинциденти и да подпомага други ползватели при реагиране на значителни киберинциденти и равностойни на мащабни киберинциденти; в) Европейски механизъм за преглед на киберинциденти, който да разглежда и оценява значителни киберинциденти или мащабни киберинциденти. 2. Настоящия регламент преследва общите цели за укрепване на конкурентната позиция на промишлеността и на услугите в Съюза в цялата цифрова икономика, включително микропредприятията и малките и средните предприятия, както и стартиращите предприятия, и за допринасяне за технологичния суверенитет и отворената стратегическа автономност на Съюза в областта на киберсигурността, включително чрез стимулиране на иновациите в цифровия единен пазар. Той преследва тези цели чрез укрепване на солидарността на равнището на Съюза, укрепване на екосистемата за киберсигурност, повишаване на киберустойчивостта на държавите членки и развиване на уменията, ноу-хау, способностите и компетентностите на работната сила във връзка с киберсигурността. 3. Постигането на общите цели, посочени в параграф 2, се преследва посредством следните специфични цели: a) укрепване на общите координирани способности на Съюза за откриване и обща ситуационна осведоменост за киберзаплахи и инциденти; б) повишаване на готовността на субектите, извършващи дейност в сектори с висока степен на критичност или субектите, извършващи дейност в други критични сектори в целия Съюз, и укрепване на солидарността чрез развиване на координирано изпитване на готовността и засилени способности за реагиране и възстановяване за справяне със значителни киберинциденти, мащабни киберинциденти или равностойни на мащабни киберинциденти, включително възможността за предоставяне на подкрепа от Съюза за реагиране при киберинциденти на асоциирани към програма „Цифрова Европа“ трети държави; в) повишаване на устойчивостта на Съюза и допринасяне за ефективно реагиране при инциденти чрез преглед и оценка на значителни киберинциденти или мащабни киберинциденти, включително извличане на поуки и, когато е уместно, препоръки. 4. Действията съгласно настоящия регламент се извършват при надлежно зачитане на компетенциите на държавите членки и допълват дейностите, извършвани от мрежата на ЕРИКС, EU-CyCLONe и групата за сътрудничество за МИС. 5. Настоящият регламент не засяга съществените функции на държавите членки, включително осигуряването на териториална цялост на държавата, поддържането на обществения ред и опазването на националната сигурност. По-специално, националната сигурност остава единствено в рамките на отговорността на всяка държава членка. 6. Съгласно настоящия регламент споделянето или обменът на информация, която е поверителна съгласно правилата на Съюза или националните правила, е ограничено до информацията, която има значение за целите на това споделяне или обмен и която е пропорционална на тези цели. Това споделяне и обмен на информация се извършва при зачитане на нейната поверителност и на сигурността и търговските интереси на засегнатите субекти. Това не включва предоставянето на информация, чието разкриване би противоречило на основните интереси на държавите членки по отношение на националната сигурност, обществената сигурност или отбраната. Член 2 Определения За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1) „трансграничен киберхъб“ означава многонационална платформа, създадена с писмено споразумение за консорциум, която обединява в координирана мрежова структура национални киберхъбове от най-малко три държави членки и която е предназначена да засили мониторинга, откриването и анализа на киберзаплахи, да предотвратява инциденти и да подпомага изготвянето на разузнавателна информация за киберзаплахите, по-специално чрез обмен на относими данни и информация, анонимизирани, когато е целесъобразно, както и чрез споделяне на най-съвременни инструменти и съвместното развитие на способности за откриване на киберзаплахи, анализ, превенция и защита в доверителна среда; 2) „консорциум, осигуряващ хостинг“ означава консорциум, съставен от участващи държави членки, които са се споразумели да създадат и допринесат за придобиването на инструменти, инфраструктури или услуги за трансграничен киберхъб и за неговото функциониране; 3) „ЕРИКС“ означава ЕРИКС, определен или създаден съгласно член 10 от Директива (ЕС) 2022/2555; 4) „субект“ означава субект съгласно определението в член 6, точка 38 от Директива (ЕС) 2022/2555; 5) „субекти, извършващи дейност в сектори с висока степен на критичност“ означава видовете субекти, изброени в приложение I към Директива (ЕС) 2022/2555; 6) „субекти, извършващи дейност в други критични сектори“ означава видовете субекти, изброени в приложения II към Директива (ЕС) 2022/2555; 7) „риск“ означава риск съгласно определението в член 6, точка 9 от Директива (ЕС) 2022/2555; 8) „киберзаплаха“ означава киберзаплаха съгласно определението в член 2, точка 8 от Регламент (ЕС) 2019/881; 9) „инцидент“ означава инцидент съгласно определението в член 6, точка 6 от Директива (ЕС) 2022/2555; 10) „значителен киберинцидент“ означава инцидент, който отговаря на критериите, посочени в член 23, параграф 3 от Директива (ЕС) 2022/2555; 11) „съществен инцидент“ означава съществен инцидент съгласно определението в член 3, точка 8 от Регламент (ЕС, Евратом) 2023/2841 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ); 12) „мащабен киберинцидент“ означава мащабен киберинцидент съгласно определението в член 6, точка 7 от Директива (ЕС) 2022/2555; 13) „равностоен на мащабен киберинцидент“ означава, в случай на институции, органи, служби и агенции на Съюза, сериозен инцидент, а в случай на асоциирани трети държави — инцидент, който причинява степен на смущение, надвишаваща способността на съответната асоциирана към програма „Цифрова Европа“ трета държава да реагира на него; (14) „асоциирана към програма „Цифрова Европа“ трета държава“ означава трета държава, която е страна по споразумение със Съюза, позволяващо нейното участие в програмата „Цифрова Европа“ съгласно член 10 от Регламент (ЕС) 2021/694; (15) „възлагащ орган“ означава Комисията или, доколкото функционирането и управлението на Резерва за киберсигурност на ЕС са възложени на ENISA съгласно член 14, параграф 5 — ENISA; (16) „доставчик на управлявани услуги за сигурност“ означава доставчик на управлявани услуги за сигурност съгласно определението в член 6, точка 40 от Директива (ЕС) 2022/2555; (17) „доверителни доставчици на управлявани услуги за сигурност“ означава доставчици на управлявани услуги за сигурност, избрани да бъдат включени в Резерва за киберсигурност на ЕС в съответствие с член 17. ГЛАВА II ЕВРОПЕЙСКАТА СИСТЕМА ЗА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ В ОБЛАСТТА НА КИБЕРСИГУРНОСТТА Член 3 Създаване на Европейската система за предупреждение в областта на киберсигурността 1. Създава се общоевропейска мрежа от инфраструктура, която се състои от национални киберхъбове и трансгранични киберхъбове, присъединяващи се на доброволна основа към Европейската система за предупреждение в областта на киберсигурността, за да се подпомогне развитието на усъвършенствани способности на Съюза за подобряване на способностите за откриване, анализ и обработка на данни във връзка с киберзаплахи и предотвратяването на инциденти в Съюза. 2. Европейската система за предупреждение в областта на киберсигурността a) допринася за по-добрата защита и реагиране на киберзаплахи, като подкрепя и си сътрудничи със съответните субекти, по-специално ЕРИКС, мрежата на ЕРИКС, EU-CyCLONe и компетентните органи, определени или създадени съгласно член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2022/2555, и укрепва техните способности; б) обединява съответните данни и информация за киберзаплахи и инциденти от различни източници в рамките на трансграничните киберхъбове и споделя анализирана или обобщена информация чрез трансгранични киберхъбове, когато е целесъобразно, с мрежата на ЕРИКС; в) събира и подпомага изготвянето на висококачествена, приложима информация и разузнавателни сведения за киберзаплахите чрез използване на най-съвременни инструменти и авангардни технологии и споделя тази информация и разузнавателни сведения за киберзаплахи; г) допринася за подобряване на координираното откриване на киберзаплахи и общата ситуационна осведоменост в целия Съюз, както и за подаването на сигнали, включително, когато е целесъобразно, чрез предоставяне на конкретни препоръки на субектите; д) предоставя услуги и дейности за киберобщността в Съюза, включително допринася за разработването на авангардни инструменти и технологии като изкуствен интелект и анализ на данни. 3. Действията за прилагане на Европейската система за предупреждение в областта на киберсигурността се подкрепят с финансиране от програмата „Цифрова Европа“ и се изпълняват в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/694, по-специално със специфична цел 3 от него. Член 4 Национални киберхъбове 1. Когато държава членка реши да участва в Европейската система за предупреждение за киберсигурност, тя определя или, когато е приложимо, създава национален киберхъб за целите на настоящия регламент. 2. Националният киберхъб е единен субект, действащ под ръководството на държава членка. Това може да бъде ЕРИКС или, когато е приложимо, национален орган за управление на киберкризи или друг компетентен орган, определен или създаден съгласно член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2022/2555, или друг субект. Националният киберхъб: a) има способност да действа като отправна точка и портал за други публични и частни организации на национално равнище за събиране и анализиране на информация относно киберзаплахите и инцидентите и да допринася за работата на трансграничен киберхъб съгласно посоченото в член 5; както и б) е в състояние да открива, обобщава и анализира данни и информация, свързани с киберзаплахи и инциденти, като например разузнавателни данни за киберзаплахи, чрез използване по-специално на най-съвременни технологии и с цел предотвратяване на инциденти. 3. Като част от функциите, посочени в параграф 2 от настоящия член, националните киберхъбове могат да си сътрудничат със субекти от частния сектор за обмен на съответни данни и информация за целите на откриването и предотвратяването на киберзаплахи и инциденти, включително със секторни и междусекторни общности от съществени и значими субекти, както е посочено в член 3 от Директива (ЕС) 2022/2555. Когато е целесъобразно и в съответствие с правото на Съюза и националното право, информацията, поискана или получена от националните киберхъбове, може да включва телеметрични, сензорни и регистрационни данни. 4. Държава членка, избрана съгласно член 9, параграф 1, се ангажира да подаде заявление за участие на нейния национален киберхъб в трансграничен киберхъб. Член 5 Трансгранични киберхъбове 1. Когато най-малко три държави членки са поели ангажимент да гарантират, че техните национални киберхъбове работят заедно, за да координират своите дейности по откриване и наблюдение на киберзаплахи, тези държави членки могат да създадат консорциум, осигуряващ хостинг, за целите на настоящия регламент. 2. Консорциум, осигуряващ хостинг, е съставен от поне три участващи държави, които са се споразумели да създадат и допринесат за придобиването на инструменти, инфраструктура или услуги за трансграничен киберхъб и за неговото функциониране в съответствие с параграф 4. 3. Когато се избира консорциум, осигуряващ хостинг, в съответствие с член 9, параграф 3, неговите членове сключват писмено споразумение за консорциум, в което: a) в което се посочват вътрешните договорености за изпълнение на споразумението за хостинг и използване, посочено в член 9, параграф 3; б) се създава трансграничен киберхъб на консорциума, осигуряващ хостинг; както и в) се включват специфичните клаузи, изисквани съгласно член 6, параграфи 1 и 2. 4. Трансграничният киберхъб е многонационална платформа, създадена с писмено споразумение за консорциум, както е посочено в параграф 3. Той обединява в координирана мрежова структура националните киберхъбове на държавите членки на консорциума, осигуряващ хостинг. Той е проектиран така, че да се засилват мониторингът, откриването и анализът на киберзаплахи, да се предотвратяват инциденти и да се оказва подкрепа на изготвянето на разузнавателна информация за киберзаплахи, по-специално чрез обмена на относими данни и информация, анонимизирани, когато е целесъобразно, както и чрез споделянето на най-съвременни инструменти и съвместното развитие на способности за откриване на киберзаплахи, анализ, превенция и защита в доверителна среда. 5. Трансграничният киберхъб се представлява за правни цели от член на съответния консорциум, осигуряващ хостинг, действащ като координатор, или от консорциума, осигуряващ хостинг, ако той е юридическо лице. Отговорността за съответствието на трансграничния киберхъб с настоящия регламент и споразумението за хостинг и използване се разпределя в писменото споразумение за консорциум, посочено в параграф 3. 6. Държава членка може да се присъедини към съществуващ консорциум, осигуряващ хостинг, със съгласието на членовете на консорциума, осигуряващ хостинг. Писменото споразумение за консорциум, посочено в параграф 3, и споразумението за хостинг и използване се изменят съответно. Това не засяга правата на собственост на Европейския център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността (ECCC) върху инструментите, инфраструктурите и услугите, които вече са възложени съвместно с този консорциум за хостинг. Член 6 Сътрудничество и споделяне на информация в рамките на трансграничните киберхъбове и между тях 1. Членовете на консорциума, осигуряващ хостинг, гарантират, че техните национални киберхъбове споделят, в съответствие с писменото споразумение за консорциум, посочено в член 5, параграф 3, относима информация, анонимизирана, когато е целесъобразно, като информация относно киберзаплахи, ситуации, близки до инциденти, уязвимости, техники и процедури, показатели за компрометиране на системите, злонамерени тактики, специфична за източника на заплахата информация, предупреждения във връзка с киберсигурността и препоръки за конфигуриране на инструменти за киберсигурност за откриване на кибератаки, помежду си в рамките на трансграничния киберхъб, когато това споделяне на информация: a) насърчава и подобрява откриването на киберзаплахи и укрепва способностите на мрежата на ЕРИКС за предотвратяване и реагиране на инциденти или смекчаване на тяхното въздействие; б) подобрява нивото на киберсигурност, например посредством повишаване на осведомеността във връзка с киберзаплахи, ограничаване или възпрепятстване на способността за разпространение на такива заплахи, поддържане на набор от отбранителни способности, отстраняване и оповестяване на уязвимости, техники за откриване, ограничаване и превенция на заплахи, стратегии за ограничаване, етапи за реагиране или възстановяване или насърчаване на съвместни научни изследвания относно заплахите между публични и частни субекти. 2. В писменото споразумение за консорциум, посочено в член 5, параграф 3, се установява: a) ангажимент за споделяне между членовете на консорциума, осигуряващ хостинг, на информация съгласно посоченото в параграф 1, и условията, при които ще се извършва споделянето на информация; б) рамка за управление, която изяснява и стимулира споделянето на относимата информация, анонимизирана, когато е целесъобразно, съгласно посоченото в параграф 1; в) цели за принос към разработването на авангардни инструменти и технологии като изкуствен интелект и анализ на данни. В споразумението за консорциум може да се уточни, че информацията, посочена в параграф 1, се споделя в съответствие с правото на Съюза и националното законодателство. 3. Трансграничните киберхъбове сключват споразумения за сътрудничество помежду си, в които се посочват принципите за оперативна съвместимост и споделяне на информация между трансграничните киберхъбове. Трансграничните киберхъбове информират Комисията за сключените споразумения за сътрудничество. 4. Споделянето на информация, посочено в параграф 1, между трансграничните киберхъбове се гарантира чрез високо ниво на оперативна съвместимост. За да се подпомогне такава оперативна съвместимост, ENISA, в тясно сътрудничество с Комисията, без ненужно забавяне и при всички случаи до 5 февруари 2026 г., издава насоки за оперативна съвместимост, в които се уточняват по-специално форматите и протоколите за споделяне на информация, като се вземат предвид международните стандарти и най-добри практики, както и функционирането на всички установени трансгранични киберхъбове. Изискванията за оперативна съвместимост, предвидени в споразуменията за сътрудничество в областта на трансграничните киберхъбове се основават на насоките, издадени от ENISA. Член 7 Сътрудничество и обмен на информация с мрежи на равнището на Съюза 1. Трансграничните киберхъбове и мрежата на ЕРИКС си сътрудничат тясно, по-специално за целите на споделянето на информация. За тази цел те постигат съгласие относно процедурните договорености за сътрудничество и споделяне на съответната информация и без да се засяга параграф 2, видовете информация, които трябва да се споделят. 2. Когато трансграничните киберхъбове получат информация, свързана с потенциален или текущ мащабен киберинцидент, те незабавно гарантират, за целите на общата ситуационна осведоменост, че относимата информация, както и ранните предупреждения биват предоставени на органите на държавите членки и на Комисията чрез EU-CyCLONe и мрежата на ЕРИКС. Член 8 Сигурност 1. Държавите членки, участващи в Европейската система за предупреждение в областта на киберсигурността, осигуряват високо ниво на киберсигурност, включително поверителност и сигурност на данните, както и физическа сигурност на Европейската система за предупреждение в областта на киберсигурността и гарантират, че мрежата се управлява и контролира по подходящ начин, така че да бъде защитена от заплахи и да се гарантира нейната сигурност и тази на системите, включително сигурността на данните и информацията и данните, споделяни чрез мрежата. 2. Държавите членки, участващи в Европейската система за предупреждение в областта на киберсигурността, гарантират, че споделянето на информацията, посочена в член 6, параграф 1, в рамките на Европейската система за предупреждение в областта на киберсигурността със субект, различен от публичен орган или структура на държава членка, не засяга отрицателно интересите на Съюза или на държавите членки в областта на сигурността. Член 9 Финансиране на Европейската система за предупреждение в областта на киберсигурността 1. След покана за изразяване на интерес от страна на държавите членки, които възнамеряват да участват в Европейската система за предупреждение в областта на киберсигурността, ECCC избира държави членки, които да участват, заедно с ЕССС, в съвместното възлагане на поръчки за инструменти, инфраструктури или услуги, за да се създадат или да се подобрят способностите на национални киберхъбове, определени или създадени съгласно член 4, параграф 1. ECCC може да отпуска на избраните държави членки безвъзмездни средства за финансиране на функционирането на тези инструменти, инфраструктура или услуги. Финансовото участие на Съюза покрива до 50 % от разходите за придобиване на инструментите, инфраструктурите или услугите до 50 % от оперативните разходи. Избраните държави членки поемат останалите разходи. Преди да започнат процедурата за придобиване на инструментите, инфраструктурите или услугите, ECCC и избраните държави членки сключват споразумение за хостинг и използване, което урежда използването на инструментите, инфраструктурите или услугите. 2. Ако националният киберхъб на държава членка не е участник в трансграничен киберхъб в срок от две години от датата, на която са придобити инструментите, инфраструктурите или услугите или на която е получил безвъзмездни средства, в зависимост от това кое от двете събития настъпи по-рано, държавата членка не отговаря на условията за допълнително подпомагане от Съюза по настоящата глава, докато не се присъедини към трансграничен киберхъб. 3. След покана за заявяване на интерес ECCC избира консорциум, осигуряващ хостинг, който да участва в съвместна поръчка за инструменти, инфраструктури и услуги. ECCC може да отпусне на консорциума, осигуряващ хостинг, безвъзмездни средства за финансиране на функционирането на инструментите, инфраструктурите или услугите. Финансовото участие на Съюза покрива до 75 % от разходите за придобиване на инструментите, инфраструктурите или услугите и до 50 % от оперативните разходи. Консорциумът, осигуряващ хостинг, поема останалите разходи. Преди да започнат процедурата за придобиване на инструментите, инфраструктурите или услугите, ECCC и консорциумът, осигуряващ хостинг, сключват споразумение за хостинг и използване, което урежда използването на инструментите, инфраструктурите или услугите. 4. ECCC изготвя най-малко на всеки две години картографиране на инструментите, инфраструктурите и услугите, необходими и с подходящо качество за създаване или подобряване на способностите на националните киберхъбове и трансграничните киберхъбове, и тяхната наличност, включително от правни субекти, установени или считани за установени в държави членки и контролирани от държавите членки или от граждани на държавите членки. При изготвянето на картографирането ECCC се консултира с мрежата на ЕРИКС, всички съществуващи трансгранични киберхъбове, ENISA и Комисията. ГЛАВА III МЕХАНИЗЪМ ЗА ДЕЙСТВИЕ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ В ОБЛАСТТА НА КИБЕРСИГУРНОСТТА Член 10 Създаване на Механизъм за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността 1. Създава се Механизъм за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността с цел да се окаже подкрепа за подобряването на устойчивостта на Съюза на киберзаплахи и подготвянето и смекчаването, в дух на солидарност, на краткосрочното въздействие на значителни киберинциденти, мащабни киберинциденти и равностойни на мащабни киберинциденти. 2. В случая на държавите членки действията в рамките на Механизма за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността се предоставят при поискване и допълват усилията и действията на държавите членки за подготовка, реагиране и възстановяване от инциденти. 3. Действията за прилагане на Механизма за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността се подкрепят с финансиране от програмата „Цифрова Европа“ и се изпълняват в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/694, по-специално със специфична цел 3 от него. 4. Действията в рамките на Механизма за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността се изпълняват предимно по линия на ЕССС в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/887 Действията за изпълнение на Резерва за киберсигурност на ЕС, посочени в член 11, буква б) от настоящия регламент, се изпълняват обаче от Комисията и ENISA. Член 11 Видове дейности Механизмът за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността подпомага следните видове действия: a) действия за готовност, а именно: i) координираното изпитване на готовността на субектите, извършващи дейност в сектори с висока степен на критичност в целия Съюз, както е посочено в член 12; ii) други действия за готовност за субекти, извършващи дейност в сектори с висока степен на критичност, или субекти, извършващи дейност в други сектори от критично значение, както е посочено в член 13; б) действия, подпомагащи реагирането и първоначалното възстановяване след значителни киберинциденти, мащабни киберинциденти и равностойни на мащабни киберинциденти, които да се предоставят от доверителни доставчици на управлявани услуги за сигурност, участващи в Резерва за киберсигурност на ЕС, създаден съгласно член 14; в) действия за подпомагане на взаимопомощта, както е посочено в член 18. Член 12 Координирано изпитване на готовността на субектите 1. Механизмът за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността подкрепя доброволното координирано изпитване на готовността на субектите, извършващи дейност в сектори с висока степен на критичност. 2. Координираното изпитване на готовността може да се състои от дейности за готовност, като например тестване за проникване и оценка на заплахите. 3. Подкрепата за действия за готовност съгласно настоящия член се предоставя на държавите членки предимно под формата на безвъзмездни средства и при спазване на условията, предвидени в съответните работни програми, посочени в член 24 от Регламент (ЕС) 2021/694. 4. С цел подпомагане на координираното изпитване на готовността на субектите, посочени в член 11, буква а), точка (i) от настоящия регламент в целия Съюз, Комисията, след консултация с групата за сътрудничество за МИС, EU-CyCLONe и ENISA, определя съответните сектори или подсектори от секторите с висока степен на критичност, изброени в приложение I към Директива (ЕС) 2022/2555, за които може да се публикуват покани за представяне на предложения за отпускане на безвъзмездни средства. Участието на държавите членки в тези покани за представяне на предложения е доброволно. 5. При определянето на секторите или подсекторите, посочени в параграф 4 Комисията взема предвид координираните оценки на риска и изпитването на устойчивостта на равнището на Съюза, както и резултатите от тях. 6. Групата за сътрудничество за МИС, в сътрудничество с Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (наричан по-нататък „върховният представител“) и ENISA и, в рамките на своя мандат, EU-CyCLONe, разработва общи сценарии за риска и методологии за координираното изпитване на готовността, посочено в член 11, буква а), точка i), и когато е целесъобразно, за други действия за готовност, посочени в буква а), точка ii) от посочения член. 7. Когато субект, извършващ дейност в сектор с висока степен на критичност, участва доброволно в координирано изпитване на готовността и то води до препоръки за конкретни мерки, които участващият субект може да интегрира в корективен план, органът на държавата членка, отговарящ за координираното изпитване на готовността, преразглежда, когато е целесъобразно, последващите действия във връзка с тези мерки от страна на участващите субекти с цел повишаване на готовността. Член 13 Други действия за готовност 1. Механизмът за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността подкрепя действия за готовност, които не са обхванати от член 12. Тези действия включват действия за готовност за субекти в сектори, които не са определени за координирано изпитване на готовността съгласно член 12. Тези действия могат да подпомогнат мониторинга на уязвимостта, мониторинга на риска, упражненията и обученията. 2. Подкрепата за действия за готовност съгласно настоящия член се предоставя на държавите членки при поискване и предимно под формата на безвъзмездни средства и при условията, определени в съответните работни програми, посочени в член 24 от Регламент (ЕС) 2021/694. Член 14 Създаване на Резерв за киберсигурност на ЕС 1. Създава се Резерв за киберсигурност на ЕС, за да се подпомагат, при поискване, ползвателите, посочени в параграф 3, при реагиране или осигуряване на подкрепа за реагиране на значителни киберинциденти, мащабни киберинциденти или равностойни на мащабни киберинциденти, както и за започване на възстановяване след такива инциденти. 2. Резервът за киберсигурност на ЕС се състои от услуги за реагиране, предоставяни от доверителни доставчици на управлявани услуги за сигурност, избрани в съответствие с критериите, посочени в член 17, параграф 2. Резервът за киберсигурност на ЕС може да включва предварително заявени услуги. В случаите, когато тези услуги не се използват за реагиране при инциденти през времето, за което тези услуги са предварително заявени, услугите на доверителен доставчик на управлявани услуги за сигурност могат да бъдат превърнати в услуги за готовност, свързани с предотвратяването и реагирането при инциденти. Резервът за киберсигурност на ЕС може да се използва при поискване във всички държави членки, институции, органи, служби и агенции на Съюза и в асоциираните към програма „Цифрова Европа“ трети държави, посочени в член 19, параграф 1. 3. Ползвателите на услугите, предоставени от Резерва за киберсигурност на ЕС включват следното: a) органи за управление на киберкризи на държавите членки и ЕРИКС, както е посочено съответно в член 9, параграфи 1 и 2 и член 10 от Директива (ЕС) 2022/2555; б) CERT-EU, в съответствие с член 13 от Регламент (ЕС, Евратом) 2023/2841; в) компетентни органи като екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност и органите за управление на киберкризи на асоциирани към програма „Цифрова Европа“ трети държави в съответствие с член 19, параграф 8. 4. Комисията носи цялостна отговорност за изпълнението на Резерва за киберсигурност на ЕС. Комисията определя приоритетите и развитието на Резерва за киберсигурност на ЕС в координация с групата за сътрудничество за МИС и в съответствие с изискванията на ползвателите, посочени в параграф 3, упражнява надзор върху неговото изпълнение и осигурява взаимно допълване, съгласуваност, полезни взаимодействия и връзки с други действия за подкрепа съгласно настоящия регламент, както и с други действия и програми на Съюза. Тези приоритети се преразглеждат и, ако е целесъобразно, се ревизират на всеки две години. Комисията уведомява Европейския парламент и Съвета за тези приоритети и всички техни преразглеждания. 5. Без да се засяга цялостната отговорност на Комисията за изпълнението на Резерва за киберсигурност на ЕС, посочен в параграф 4 от настоящия член, и при условие че е налице споразумение за финансов принос, както е определено в член 2, точка 19 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509, Комисията възлага функционирането и управлението на Резерва за киберсигурност на ЕС, изцяло или частично, на ENISA. Аспектите, които не са възложени на ENISA, остават под пряко управление на Комисията. 6. ENISA изготвя най-малко на всеки две години картографиране на услугите, необходими на ползвателите, посочени в параграф 3, букви а) и б) от настоящия член. Картографирането включва също така наличието на такива услуги, включително от правни субекти, установени или считани за установени в държавите членки и контролирани от държавите членки или от граждани на държавите членки. При картографирането на това наличие ENISA оценява уменията и капацитета на работната сила на Съюза в областта на киберсигурността, които имат отношение към целите на Резерва за киберсигурност на ЕС. Когато изготвя картографирането, ENISA се консултира с групата за сътрудничество за МИС, EU-CyCLONe, Комисията и когато е приложимо, Междуинституционалния съвет по киберсигурност, създаден съгласно член 10 от Регламент (ЕС, Евратом) 2023/2841 (МСК). При картографирането на наличието на услуги ENISA се консултира и със съответните заинтересовани страни от сектора на киберсигурността, включително с доставчиците на управлявани услуги за сигурност. ENISA изготвя подобно картографиране, след като информира Съвета и се консултира с EU-CyCLONe, Комисията и когато е приложимо, с върховния представител, за да определи нуждите на ползвателите, посочени в параграф 3, буква в) от настоящия член. 7. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 с цел допълване на настоящия регламент чрез определяне на видовете и броя на услугите за реагиране, необходими за Резерва за киберсигурност на ЕС. При изготвянето на тези делегирани актове Комисията взема предвид картографирането, посочено в параграф 6 от настоящия член, и може да обменя съвети и да си сътрудничи с групата за сътрудничество за МИС и ENISA. Член 15 Искания за подкрепа от Резерва за киберсигурност на ЕС 1. Ползвателите, посочени в член 14, параграф 3, могат да поискат услуги от Резерва за киберсигурност на ЕС, за да подпомогнат реагирането и да започнат възстановяване след значителни киберинциденти, мащабни киберинциденти или равностойни на мащабни киберинциденти. 2. За да получат подкрепа от Резерва за киберсигурност на ЕС, ползвателите, посочени в член 14, параграф 3, трябва да предприемат всички подходящи мерки за смекчаване на последиците от инцидента, във връзка с който е поискана подкрепата, включително, когато е целесъобразно, предоставяне на пряка техническа помощ и други ресурси за подпомагане на реагирането на инцидента и на усилията за възстановяване. 3. Исканията за подкрепа се предават на възлагащия орган както следва: a) в случай на ползватели, посочени в член 14, параграф 3, буква а) от настоящия регламент, чрез единното звено за контакт, определено или създадено съгласно член 8, параграф 3 от Директива (ЕС) 2022/2555; б) в случай на ползвателя, посочен в член 14, параграф 3, буква б), от този ползвател; в) в случай на ползвателите, посочени в член 14, параграф 3, буква в) чрез единното звено за контакт, посочено в член 19, параграф 9. 4. В случай на искания от ползвателите, посочени в член 14, параграф 3, буква а), държавите членки информират мрежата на ЕРИКС и когато е целесъобразно, EU-CyCLONe за исканията на ползвателите за подкрепа за реагиране при инциденти и първоначално възстановяване съгласно настоящия член. 5. Исканията за подкрепа за реагиране при инциденти и първоначално възстановяване включват: a) подходяща информация относно засегнатия субект и потенциалното въздействие на инцидента върху: i) засегнатите държави членки и ползватели, включително риска от разпространение в друга държава членка, в случай на ползватели, посочени в член 14, параграф 3, буква а); ii) засегнатите институции, органи, служби или агенции на Съюза, в случай на ползвател, посочен в член 14, параграф 3, буква б); iii) засегнатите държави, асоциирани към програма „Цифрова Европа“, в случай на ползватели, посочени в член 14, параграф 3, буква в); б) информация относно исканата подкрепа, заедно с планираното използване на исканата подкрепа, включително посочване на предвижданите нужди; в) подходяща информация за предприетите мерки за смекчаване на последиците от инцидента, във връзка с който е поискана подкрепата, както е посочено в параграф 2; г) когато е целесъобразно, налична информация за други форми на подкрепа, които са на разположение на засегнатия субект. 6. ENISA, в сътрудничество с Комисията и EU-CyCLONe, разработва образец за улесняване на подаването на искания за подкрепа от Резерва за киберсигурност на ЕС. 7. Чрез актове за изпълнение Комисията може допълнително да уточнява подробните процедурни условия за начина, по който трябва да се подават искания за услуги за подкрепа от Резерва за киберсигурност на ЕС и начина, по който трябва да се отговаря на тези искания съгласно настоящия член, член 16, параграф 1 и член 19, параграф 10, включително разпоредби за подаване на такива искания и предоставяне на отговорите и образци за докладите, посочени в член 16, параграф 9. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 24, параграф 2. Член 16 Изпълнение на подкрепата от Резерва за киберсигурност на ЕС 1. В случай на искания от ползватели, посочени в член 14, параграф 3, букви а) и б), исканията за подкрепа от Резерва за киберсигурност на ЕС се оценяват от възлагащия орган. На ползвателите, посочени в член 14, параграф 3, букви а) и б), се изпраща отговор незабавно и при всички случаи не по-късно от 48 часа от подаването на искането, за да се гарантира ефективност на подкрепата. Възлагащият орган уведомява Съвета и Комисията за резултатите от процеса. 2. По отношение на информацията, споделяна в хода на искането и предоставянето на услугите на Резерва за киберсигурност на ЕС, всички страни, участващи в прилагането на настоящия регламент: a) ограничават използването и споделянето на тази информация до необходимото за изпълнението на техните задължения или функции съгласно настоящия регламент; б) използват и споделят информация, която е поверителна или класифицирана съгласно правото на Съюза и националното право, само в съответствие с това право; както и в) осигуряват ефективен, ефикасен и сигурен обмен на информация, по целесъобразност чрез използване и спазване на съответните протоколи за споделяне на информация, включително протокола „светофар“ с цветен код за поверителност. 3. При оценката на индивидуалните искания по член 16, параграф 1 и член 19, параграф 10 възлагащият орган или Комисията, според случая, първо преценява дали са изпълнени критериите, посочени в член 15, параграфи 1 и 2. Ако случаят е такъв, те оценяват продължителността и естеството на подходящата подкрепа, като вземат предвид целта, посочена в член 1, параграф 3, буква б), и следните критерии, когато е приложимо: a) мащаба и сериозността на инцидента; б) вида на засегнатия субект, като по-висок приоритет се дава на инциденти, засягащи съществени субекти, както е посочено в член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2022/2555; в) потенциалното въздействие на инцидента върху засегнатите държави членки, институции, органи, служби или агенции на Съюза или асоциираните към програма „Цифрова Европа“ трети държави; г) потенциалния трансграничен характер на инцидента и риска от разпространението му към други държави членки, институции, органи, служби или агенции на Съюза или асоциирани към програма „Цифрова Европа“ трети държави; д) мерките, предприети от ползвателя за подпомагане на реагирането и усилията за първоначално възстановяване, както е посочено в член 15, параграф 2. 4. За да се даде приоритет на исканията, в случай на едновременни искания от ползватели, посочени в член 14, параграф 3, критериите, посочени в параграф 3 от настоящия член, се вземат предвид, по целесъобразност, без да се засяга принципът на лоялно сътрудничество между държавите членки и институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Когато две или повече искания се оценяват като еднакви съгласно тези критерии се дава по-висок приоритет на исканията на ползвателите от държавите членки. Когато функционирането и управлението на Резерва за киберсигурност на ЕС са поверени изцяло или частично на ENISA съгласно член 14, параграф 5, ENISA и Комисията си сътрудничат тясно за приоритизиране на исканията в съответствие с настоящия параграф. 5. Услугите в рамките на Резерва за киберсигурност на ЕС се предоставят в съответствие със специални споразумения между доверителния доставчик на управлявани услуги за сигурност и ползвателя, на когото се предоставя подкрепата в рамките на Резерва за киберсигурност на ЕС. Тези услуги могат да бъдат предоставяни в съответствие със специални споразумения между доверителния доставчик на управлявани услуги за сигурност, ползвателя и засегнатия субект. Всички споразумения, посочени в настоящия параграф, включват, наред с останалото, условия за отговорност. 6. Споразуменията, посочени в параграф 5, се основават на образци, изготвени от ENISA след консултации с държавите членки и по целесъобразност, с други ползватели на Резерва за киберсигурност на ЕС. 7. Комисията, ENISA и ползвателите на Резерва за киберсигурност на ЕС не носят договорна отговорност за вреди, причинени на трети лица от услугите, предоставяни в рамките на изпълнението на Резерва за киберсигурност на ЕС. 8. Ползвателите могат да използват услугите от Резерва за киберсигурност на ЕС, предоставяни в отговор на искане съгласно член 15, параграф 1, само за да подпомогнат реагирането и да започнат възстановяване от значителни киберинциденти, мащабни киберинциденти или равностойни на мащабни киберинциденти. Те могат да използват тези услуги само по отношение на: a) субекти, извършващи дейност в сектори с висока степен на критичност или субекти, извършващи дейност в други критични сектори, в случай на ползватели, посочени в член 14, параграф 3, буква а), и равностойни субекти в случай на ползватели, посочени в член 14, параграф 3, буква в); както и б) институции, органи, служби и агенции на Съюза, в случай на ползвател, посочен в член 14, параграф 3, буква б). 9. В срок от два месеца от края на дадена подкрепа ползвателите, които са получили подкрепа, предоставят обобщен доклад за предоставената услуга, постигнатите резултати и извлечените поуки на: a) Комисията, ENISA, мрежата на ЕРИКС и EU-CyCLONe, в случай на ползвателите, посочени в член 14, параграф 3, буква а); б) Комисията, ENISA и МСК, в случай на ползвателите, посочени в член 14, параграф 3, буква б); в) Комисията, в случай на ползвател, посочен в член 14, параграф 3, буква в). Съгласно буква в) от настоящия параграф Комисията предава всеки обобщен доклад, получен от ползвателите, посочени в член 14, параграф 3, на Съвета и върховния представител. 10. Когато функционирането и управлението на Резерва за киберсигурност на ЕС са поверени изцяло или частично на ENISA съгласно член 14, параграф 5 от настоящия регламент, ENISA докладва на Комисията и редовно се консултира с нея във връзка с това. В този контекст ENISA незабавно изпраща на Комисията всички искания, които получава от ползвателите, посочени в член 14, параграф 3, буква в) от настоящия регламент, а когато това се изисква за целите на приоритизирането съгласно настоящия член, всички искания, които е получила от ползвателите, посочени в член 14, параграф 3, буква а) или б) от настоящия регламент. Задълженията по настоящия параграф не засягат член 14 от Регламент (ЕС) 2019/881. 11. В случай на ползватели, посочени в член 14, параграф 3, букви а) и б), възлагащият орган докладва редовно и най-малко два пъти годишно на групата за сътрудничество за МИС за използването и резултатите от подкрепата. 12. В случай на ползватели, посочени в член 14, параграф 3, буква в), Комисията докладва на Съвета и информира върховния представител редовно и най-малко два пъти годишно за използването и резултатите от подкрепата. Член 17 Доверителни доставчици на управлявани услуги за сигурност 1. При процедурите за възлагане на поръчки за целите на създаването на Резерва за киберсигурност на ЕС възлагащият орган действа в съответствие с принципите, установени в Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509, и в съответствие със следните принципи: a) гарантиране, че услугите, включени в Резерва за киберсигурност на ЕС, взети като цяло, са такива, че Резервът за киберсигурност на ЕС включва услуги, които могат да се използват във всички държави членки, като се вземат предвид по-специално националните изисквания за предоставяне на такива услуги, включително за езици, сертифициране или акредитация; б) гарантиране на защитата на основните интереси на Съюза и неговите държави членки в областта на сигурността; в) гарантиране, че Резервът за киберсигурност на ЕС носи добавена стойност за Съюза, като допринася за постигането на целите, посочени в член 3 от Регламент (ЕС) 2021/694, включително за насърчаване на развитието на умения в областта на киберсигурността в Съюза. 2. При възлагане на поръчки за услуги за Резерва за киберсигурност на ЕС възлагащият орган включва в документацията за поръчката следните критерии и изисквания: a) доставчикът доказва, че неговият персонал притежава най-висока степен на професионална почтеност, независимост, отговорност и необходимата техническа компетентност за изпълнение на дейностите в конкретната област и осигурява постоянство и непрекъснатост на експертния опит, както и необходимите технически ресурси; б) доставчикът и всички съответни дъщерни дружества и подизпълнители спазват приложимите правила за защита на класифицираната информация и разполагат с подходящи мерки, включително, когато е приложимо, споразумения помежду си за защита на поверителната информация, свързана с услугата, и по-специално на доказателствата, констатациите и докладите; в) доставчикът представя достатъчно доказателства, че неговата управленска структура е прозрачна и няма вероятност тя да застраши неговата безпристрастност и качеството на услугите му или да предизвика конфликти на интереси; г) доставчикът разполага с подходящо разрешение за достъп, поне за персонала, предназначен за разгръщане на услугата, когато това се изисква от държава членка; д) ИТ системите на доставчика разполагат със съответното ниво на сигурност; е) доставчикът разполага с хардуера и софтуера, необходими за поддържане на търсената услуга, които не съдържат вече известни и използваеми уязвимости, включват последните актуализации на сигурността и при всички случаи са в съответствие с всяка приложима разпоредба на Регламент (ЕС) 2024/2847 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ); ж) доставчикът е в състояние да докаже, че има опит в предоставянето на подобни услуги на съответните национални органи, субекти, извършващи дейност в сектори с висока степен на критичност или субекти, извършващи дейност в други критични сектори; з) доставчикът е в състояние да достави услугата в кратък срок в държавите членки, в които може да я предоставя; и) доставчикът е в състояние да достави услугата на един или повече официални езици на институциите на Съюза или на държава членка, както се изисква, ако има такива, от държавите членки или ползвателите, посочени в член 14, параграф 3, букви б) и в), в които доставчикът може да я предоставя; й) след като бъде въведена европейска схема за сертифициране на киберсигурността на управлявани услуги за сигурност съгласно Регламент (ЕС) 2019/881, в срок от две години, от датата на прилагане на схемата, доставчикът се сертифицира в съответствие с тази схема; к) доставчикът включва в поканата за участие в поръчки условията за преобразуване за всяка неизползвана услуга за реагиране при инциденти, която би могла да бъде преобразувана в услуги за готовност, тясно свързани с реагирането при инциденти, като учения или обучения. 3. За целите на възлагането на поръчки за услуги за Резерва за киберсигурност на ЕС възлагащият орган може, по целесъобразност, да разработи критерии и изисквания в допълнение към посочените в параграф 2, в тясно сътрудничество с държавите членки. Член 18 Действия за подпомагане на взаимопомощ 1. Механизмът за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността следва да предоставя подкрепа за техническата помощ от една държава членка на друга държава членка, засегната от значителен киберинцидент или мащабен киберинцидент, включително в случаи, посочени в член 11, параграф 3, буква е) от Директива (ЕС) 2022/2555. 2. Подкрепата за техническата взаимопомощ по параграф 1 от настоящия член се предоставя под формата на безвъзмездни средства и при условията, определени в съответните работни програми, посочени в член 24 от Регламент (ЕС) 2021/694. Член 19 Подкрепа за асоциирани към програма „Цифрова Европа“ трети държави 1. Асоциирана към програма „Цифрова Европа“ трета държава може да поиска подкрепа от Резерва за киберсигурност на ЕС, когато в споразумението, чрез което тя е асоциирана към програмата „Цифрова Европа“, се предвижда участие в Резерва за киберсигурност на ЕС. Тези споразумения включват разпоредби, изискващи от съответната трета държава, асоциирана към програма „Цифрова Европа“, да спазва задълженията, посочени в параграфи 2 и 9 от настоящия член. За целите на участието на трета държава в Резерва за киберсигурност на ЕС частичното асоцииране на трета държава към програма „Цифрова Европа“ може да включва асоцииране, ограничено до оперативната цел, посочена в член 6, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) 2021/694. 2. В срок от три месеца от сключването на споразумението, посочено в параграф 1, и при всички случаи преди да получи каквато и да е подкрепа от Резерва за киберсигурност на ЕС, асоциираната към програма „Цифрова Европа“ трета държава предоставя на Комисията информация за способностите си за киберустойчивост и управление на риска, включително най-малко информация за предприетите национални мерки за подготовка за значителни киберинциденти, мащабни киберинциденти или равностойни на мащабни киберинциденти, както и информация за отговорните национални субекти, включително ЕРИКС или равностойни субекти, техните способности и предоставените им ресурси. Третата държава, асоциирана към програма „Цифрова Европа“, предоставя актуализации на тази информация редовно и поне веднъж годишно. Комисията предоставя тази информация на върховния представител и ENISA с цел улесняване на прилагането на параграф 11. 3. Комисията оценява редовно и поне веднъж годишно следните критерии по отношение на всяка трета държава, асоциирана към програма „Цифрова Европа“, посочена в параграф 1: a) дали тази държава спазва условията на споразумението, посочено в параграф 1, доколкото тези условия се отнасят до участие в Резерва за киберсигурност на ЕС; б) дали тази държава е предприела подходящи стъпки за подготовка за значителни киберинциденти или равностойни на мащабни киберинциденти въз основа на информацията, посочена в параграф 2; както и в) дали предоставянето на подкрепа е в съответствие с политиката на Съюза и цялостните отношения с тази държава, и дали то е в съответствие с други политики на Съюза в областта на сигурността. При извършването на оценката, посочена в първа алинея, Комисията се консултира с върховния представител по отношение на критерия, посочен в буква в) от посочената алинея. Когато Комисията стигне до заключението, че асоциирана към програма „Цифрова Европа“ трета държава отговаря на всички условия, посочени в първа алинея, Комисията представя на Съвета предложение за приемане на акт за изпълнение в съответствие с параграф 4, с който се разрешава предоставянето на подкрепа от Резерва за киберсигурност на ЕС на тази държава. 4. Съветът може да приема актовете за изпълнение, посочени в параграф 3. Тези актове за изпълнение се прилагат най-много за срок от една година. Те могат да бъдат подновявани. Те могат да включват лимит от не по-малко от 75 дни, за броя на дните, за които може да се предостави подкрепа в отговор на едно-единствено искане. За целите на настоящия член Съветът действа без забавяне и по правило приема актовете за изпълнение, посочени в настоящия параграф, в срок от осем седмици от приемането на съответното предложение на Комисията съгласно параграф 3, трета алинея. 5. По предложение на Комисията Съветът може по всяко време да изменя или отменя акт за изпълнение, приет съгласно параграф 4. Когато Съветът прецени, че е настъпила значителна промяна по отношение на критерия, посочен в параграф 3, първа алинея, буква в), Съветът може да измени или отмени акт за изпълнение, приет съгласно параграф 4, като действа по надлежно мотивирана инициатива на една или повече държави членки. 6. При упражняването на изпълнителните си правомощия съгласно настоящия член Съветът прилага критериите, посочени в параграф 3, първа алинея, и обяснява своята оценка на тези критерии. По-специално, когато действа по собствена инициатива съгласно параграф 5, втора алинея, Съветът обяснява значителната промяна, посочена в същата алинея. 7. Подкрепата от Резерва за киберсигурност на ЕС за асоциирана към програма „Цифрова Европа“ трета държава е съобразена с всички специфични условия, предвидени в споразумението, посочено в параграф 1. 8. Ползвателите от асоциирани към програма „Цифрова Европа“ трети държави, които имат право да получават услуги от Резерва за киберсигурност на ЕС, включват компетентни органи, като например екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност или равностойни субекти и органи за управление на киберкризи. 9. Всяка асоциирана към програма „Цифрова Европа“ трета държава, която отговаря на условията за получаване на подкрепа от Резерва за киберсигурност на ЕС, определя орган, който да действа като единно звено за контакт за целите на настоящия регламент. 10. Исканията за подкрепа от Резерва за киберсигурност на ЕС по настоящия член се оценяват от Комисията. Възлагащият орган може да предоставя подкрепа на трета държава само когато и докато е в сила акт за изпълнение на Съвета, с който се разрешава такава подкрепа по отношение на тази държава, приет съгласно параграф 4 от настоящия член. На ползвателите, посочени в член 14, параграф 3, буква в), се предава отговор без ненужно забавяне. 11. При получаване на искане за подкрепа по настоящия член Комисията незабавно информира Съвета. Комисията информира редовно Съвета за оценката на искането. Комисията също така си сътрудничи с върховния представител във връзка с получените искания и изпълнението на подкрепата, предоставена на асоциирани към програма „Цифрова Европа“ трети държави от Резерва за киберсигурност на ЕС. Освен това Комисията също така взема предвид всякакви становища, предоставени от ENISA по отношение на тези искания. Член 20 Координация с механизмите за управление на кризи на Съюза 1. Когато значителен киберинцидент, мащабен киберинцидент или равностоен на мащабен киберинцидент произтича от или води до бедствие, както е определено в член 4, точка 1 от Решение № 1313/2013/ЕС, подкрепата, предоставяна по настоящия регламент за реагиране на такъв инцидент допълва действията по посоченото решение и не засяга неговите разпоредби. 2. В случай на мащабен киберинцидент или равностоен на мащабен трансграничен киберинцидент, при който са задействани договореностите за интегрирана реакция на ЕС при политическа криза съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1993 (договорености за IPCR), подкрепата по настоящия регламент за реагиране на такъв инцидент се осъществява съгласно съответните протоколи и процедури по договореностите за IPCR. ГЛАВА IV ЕВРОПЕЙСКИ МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРЕГЛЕД НА КИБЕРИНЦИДЕНТИ Член 21 Европейски механизъм за преглед на киберинциденти 1. По искане на Комисията или EU-CyCLONe ENISA, с подкрепата на мрежата на ЕРИКС и с одобрението на засегнатите държави членки, извършва преглед и оценка на киберзаплахите, известните и използваеми уязвимости и действията за смекчаване на последиците по отношение на конкретен значителен киберинцидент или мащабен киберинцидент. След приключване на прегледа и оценката на даден инцидент и с цел извличане на поуки за избягване или смекчаване на бъдещи инциденти ENISA предоставя доклад за прегледа на инцидента на EU-CyCLONe, мрежата на ЕРИКС, засегнатите държави членки и Комисията, за да ги подкрепи при изпълнението на техните задачи, по-специално на посочените задачи в членове 15 и 16 от Директива (ЕС) 2022/2555. Когато даден инцидент оказва въздействие върху трета държава, асоциирана към програма „Цифрова Европа“, ENISA предоставя доклада на Съвета. В такива случаи Комисията предоставя доклада на върховния представител. 2. За изготвянето на доклада за преглед на инцидент, посочен в параграф 1 от настоящия член, ENISA си сътрудничи със и събира обратна информация от всички съответни заинтересовани страни, включително представители на държавите членки, Комисията, други съответни институции, органи, служби и агенции на Съюза, на сектора, включително доставчиците на управлявани услуги за сигурност, и ползвателите на услуги за киберсигурност. Когато е целесъобразно, ENISA, в сътрудничество с ЕРИКС и когато е приложимо, компетентните органи, определени или създадени съгласно член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2022/2555, си сътрудничи и със субекти, засегнати от значителни киберинциденти или мащабни киберинциденти. Консултираните представители оповестяват всеки потенциален конфликт на интереси. 3. Докладът за преглед на инцидент обхваща, посочен в параграф 1 от настоящия член, преглед и анализ на конкретния значителен киберинцидент или мащабен киберинцидент, включително основните причини, известните използваеми уязвимости и извлечените поуки. ENISA гарантира, че докладът е съобразен с правото на Съюза или националното законодателство относно защитата на чувствителна или класифицирана информация. Ако съответните държави членки или други ползватели, посочени в член 14, параграф 3, които са засегнати от инцидента, поискат това, данните и информацията, които докладът съдържа, се анонимизират. Той не включва подробности за активно използвани уязвимости, които остават некоригирани. 4. Когато е целесъобразно, докладът за преглед на инцидент съдържа препоръки за подобряване на състоянието на киберсигурността на Съюза и може да включва най-добри практики и поуки, извлечени от съответните заинтересовани страни. 5. ENISA може да издаде публично достъпна версия на доклада за преглед на инцидент. Тази версия на доклада включва само надеждна публична информация или друга надеждна информация със съгласието на съответните държави членки, а по отношение на информацията, свързана с ползвател, както е посочено в член 14, параграф 3, буква б) или в) – със съгласието на този ползвател. ГЛАВА V ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 22 Изменения на Регламент (ЕС) 2021/694 Регламент (ЕС) 2021/694 се изменя, както следва: 1) Член 6 се изменя, както следва: a) параграф 1 се изменя, както следва: i) вмъква се следната буква: „аа) подкрепяне на разработването на Европейска система за предупреждение в областта на киберсигурността, създадена с член 3 от Регламент (ЕС) 2025/38 на Европейския парламент и на Съвета ( *1 )(наричана по-нататък „системата за предупреждение в областта на киберсигурността“), включително разработването, разгръщането и функционирането на национални киберхъбове и трансгранични киберхъбове, които допринасят за ситуационната осведоменост в Съюза и за повишаване на способностите на Съюза за разузнаване на киберзаплахи; ii) добавя се следната буква: „ж) създаване и управление на Механизма за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността, създаден с член 10 от Регламент (ЕС) 2025/38, включително Резерва за киберсигурност на ЕС, създаден с член 14 от посочения регламент (наричан по-нататък „Резервът за киберсигурност на ЕС“) в подкрепа на държавите членки при подготовката и реагирането на значителни киберинциденти и мащабни киберинциденти, който допълва националните ресурси и способности и други форми на подкрепа, налични на равнището на Съюза, и в подкрепа на други ползватели при реагирането на значителни киберинциденти и равностойни на мащабни киберинциденти;“ ; б) параграф 2 се заменя със следното: „2. Действията по специфична цел 3 се изпълняват основно чрез Европейския център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността и Мрежата от национални координационни центрове в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/887 на Европейския парламент и на Съвета ( *2 ). Резервът за киберсигурност на ЕС се изпълнява обаче от Комисията и, в съответствие с член 14, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2025/38, от ENISA. 2) Член 9 се изменя, както следва: a) в параграф 2 букви б), в) и г) се заменят със следното: „б) 1 760 806 000 евро за специфична цел 2 – Изкуствен интелект; в) 1 372 020 000 евро за специфична цел 3 – Киберсигурност и доверие; г) 482 640 000 евро за специфична цел 4 – Задълбочени цифрови умения“ ; б) добавя се следният параграф: „8. Чрез дерогация от член 12, параграф 1 от Финансовия регламент неизползваните бюджетни кредити за поети задължения и за плащания за действия в контекста на изпълнението на Резерва за киберсигурност на ЕС и действия за подпомагане на взаимопомощта съгласно Регламент (ЕС) 2025/38, насочени към постигане на целите, посочени в член 6, параграф 1, буква ж) от настоящия регламент, се пренасят автоматично и за тях могат да се поемат задължения и да се извършват плащания до 31 декември на следващата финансова година. Европейският парламент и Съветът биват информирани за пренесените бюджетни кредити съгласно член 12, параграф 6 от Финансовия регламент.“ ; 3) Член 12 се изменя, както следва: а) вмъкват се следните параграфи: „5а. Параграф 5 не се прилага, що се отнася до правни субекти, които са установени в Съюза, но се контролират от трети държави, за всяко действие за изпълнение на Европейската система за предупреждение в областта на киберсигурността, когато по отношение на съответното действие са изпълнени следните две условия: а) налице е реален риск, като се вземат предвид резултатите от картографирането, извършено съгласно член 9, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2025/38, че правните субекти, установени или считани за установени в държави членки и контролирани от държави членки или от граждани на държави членки, няма да разполагат с необходимите и достатъчни инструменти, инфраструктури и услуги, за да може това действие да допринесе по подходящ начин за постигането на целта на Европейската система за предупреждение в областта на киберсигурността; б) рискът за сигурността, свързан с възлагането на поръчки на такива правни субекти в рамките на Европейската система за предупреждение за киберсигурност, е пропорционален на ползите и не подкопава основните интереси на Съюза и неговите държави членки в областта на сигурността. 5б. Параграф 5 не се прилага, що се отнася до правни субекти, които са установени в Съюза, но се контролират от трети държави, за всяко действие за изпълнение на Резерва за киберсигурност на ЕС, когато по отношение на съответното действие са изпълнени следните две условия: а) налице е реален риск, като се вземат предвид резултатите от картографирането, извършено съгласно член 14, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2025/38, че правните субекти, установени или считани за установени в държави членки и контролирани от държави членки или от граждани на държави членки, няма да разполагат с необходимите и достатъчни технологии, експертен опит или капацитет, за да може Резервът за киберсигурност на ЕС да изпълнява по подходящ начин функциите си; б) рискът за сигурността, свързан с включването на такива правни субекти в Резерва за киберсигурност на ЕС, е пропорционален на ползите и не подкопава основните интереси на Съюза и неговите държави членки в областта на сигурността.“ ; б) параграф 6 се заменя със следното: „6. Ако това е надлежно обосновано поради съображения за сигурност, в работната програма може също така да се предвижда правните субекти, установени в асоциирани държави, и правните субекти, установени в Съюза, но контролирани от трети държави, да могат да отговарят на изискванията за участие във всички или в някои от действията по специфични цели 1 и 2 само ако те отговарят на изискванията, които трябва да бъдат изпълнени от тези правни субекти, за да се гарантира защитата на съществените интереси на Съюза и на държавите членки, свързани със сигурността, и за да се гарантира защитата на информацията от класифицирани документи. Тези изисквания се определят в работната програма. Първа алинея се прилага също, що се отнася до правни субекти, които са установени в Съюза, но се контролират от трети държави, за действия по специфична цел 3: а) да прилагат Европейската система за предупреждение в областта на киберсигурността, когато се прилага параграф 5а; както и б) да изпълняват Резерва за киберсигурност на ЕС, когато се прилага параграф 5б.“ 4) В член 14 параграф 2 се заменя със следното: „2. Програмата може да предоставя финансиране под всяка една от формите, предвидени във Финансовия регламент, включително по-специално чрез поръчки, като основна форма, или чрез безвъзмездни средства и награди. Когато постигането на целта на действието изисква поръчки за иновативни стоки и услуги, безвъзмездни средства могат да се отпускат единствено на бенефициери, които са възлагащи органи или възложители съгласно определението в директиви 2014/24/ЕС ( *3 ) и 2014/25/ЕС ( *4 ) на Европейския парламент и на Съвета. Когато за постигането на целите на действието е необходимо предоставянето на иновативни стоки или услуги, които все още не са налични на широка търговска основа, възлагащият орган или възложителят може да разреши възлагането на множество договори в рамките на една и съща процедура за възлагане на поръчка. По надлежно обосновани причини, свързани с обществената сигурност, възлагащият орган или възложителят може да изиска мястото на изпълнение на договора да бъде на територията на Съюза. При изпълнението на процедурите за възлагане на поръчки за Резерва за киберсигурност на ЕС, Комисията и ENISA могат да действат като централен орган за покупки, за да възлагат поръчки от името или за сметка на трети държави, асоциирани към програмата, в съответствие с член 10 на настоящия регламент. Комисията и ENISA могат също така да действат като търговци на едро, като купуват, складират и препродават или даряват доставки и услуги, включително наеми, на тези трети държави. Чрез дерогация от член 168, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета ( *5 ), искането от единствена трета държава е достатъчно, за да се упълномощи Комисията или ENISA да предприемат действия. При изпълнението на процедурите за възлагане на поръчки за Резерва за киберсигурност на ЕС, Комисията и ENISA могат да действат като централен орган за покупки, за да възлагат поръчки от името или за сметка на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Комисията и ENISA могат също така да действат като търговци на едро, като купуват, складират и препродават или даряват доставки и услуги, включително наеми, на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Чрез дерогация от член 168, параграф 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 искането от единствена институция, орган, служба или агенция на Съюза е достатъчно, за да се упълномощи Комисията или ENISA да предприемат действия. Програмата може да предоставя също така финансиране под формата на финансови инструменти в рамките на операции за смесено финансиране. 5) Вмъква се следният член: „Член 16a Противоречие между правилата В случай на действия за прилагане на Европейската система за предупреждение в областта на киберсигурността, приложимите правила са изложените в членове 4, 5 и 9 от Регламент (ЕС) 2025/38. В случай на противоречие между разпоредбите на настоящия регламент и членове 4, 5 и 9 от Регламент (ЕС) 2025/38, последните имат предимство и се прилагат за тези специфични действия. По отношение на Резерва за киберсигурност на ЕС в член 19 от Регламент (ЕС) 2025/38 са определени специални правила за участието на трети държави, асоциирани към програмата. В случай на противоречие между разпоредбите на настоящия регламент и член 19 от Регламент (ЕС) 2025/38, последните имат предимство и се прилагат за тези специфични действия.“ ; 6) Член 19 се заменя със следното: „Член 19 Безвъзмездни средства Безвъзмездните средства по Програмата се отпускат и управляват в съответствие с дял VIII от Финансовия регламент и могат да покриват до 100 % от допустимите разходи, без да се засяга принципът на съфинансиране, установен в член 190 от Финансовия регламент. Такива безвъзмездни средства се отпускат и управляват, както е посочено за всяка специфична цел. Подкрепа под формата на безвъзмездни средства може да бъде отпускана пряко от ECCC без покана за представяне на предложения на държави членки, избрани съгласно член 9 от Регламент (ЕС) 2025/38, и на консорциума, осигуряващ хостинг, посочен в член 5 от Регламент (ЕС) 2025/38, в съответствие с член 195, параграф 1, буква г) от Финансовия регламент. Подкрепа под формата на безвъзмездни средства за Механизма за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността може да бъде отпускана пряко от ECCC на държавите членки без покана за представяне на предложения в съответствие с член 195, параграф 1, буква г) от Финансовия регламент. По отношение на действията за подпомагане на взаимопомощта, предвидена в член 18 от Регламент (ЕС) 2025/38, ECCC информира Комисията и ENISA за исканията на държавите членки за отпускане на преки безвъзмездни средства без покана за представяне на предложения. По отношение на действията за подпомагане на взаимопомощта, предвидена в член 18 от Регламент (ЕС) 2025/38, и в съответствие с член 193, параграф 2, втора алинея, буква а) от Финансовия регламент, разходите могат, в надлежно обосновани случаи, да се считат за допустими, дори ако са направени преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.“ 7) Приложения I и II се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент. Член 23 Упражняване на делегираните правомощия 1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 14, параграф 7, се предоставя на Комисията за срок от 5 години, считано от 5 февруари 2025 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. 3. Делегирането на правомощия, посочено в член 14, параграф 7, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета. 6. Делегиран акт, приет съгласно член 14, параграф 7, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. Член 24 Процедура на комитет 1. Комисията се подпомага от координационния комитет на програмата „Цифрова Европа“, посочен в член 31, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/694. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Член 25 Оценка и преглед 1. До 5 февруари 2027 г. и най-малко на всеки четири години след това Комисията оценява функционирането на мерките, предвидени в настоящия регламент, и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. 2. Посочената в параграф 1 оценка включва, по-специално: a) броя на създадените национални киберхъбове и трансгранични киберхъбове, обхвата на споделената информация, включително, ако е възможно, въздействието върху работата на мрежата на ЕРИКС и степента, до която те са допринесли за укрепването на общото откриване и ситуационна осведоменост на Съюза за киберзаплахи и инциденти и за разработването на най-съвременни технологии; използването на финансиране по програма „Цифрова Европа“ за съвместно възлагане на поръчки за инструменти, инфраструктури или услуги в областта на киберсигурността; а ако информацията е налична – равнището на сътрудничество между националните киберхъбове и секторните и междусекторните общности на съществените и значимите субекти, посочени в член 3 от Директива (ЕС) 2022/2555; б) използването и ефективността на действията по линия на Механизма за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността в подкрепа на готовността, включително обучения, реагиране и първоначално възстановяване от значителни киберинциденти, мащабни киберинциденти и равностойни на мащабни киберинциденти, включително използването на финансиране по програма „Цифрова Европа“ и извлечените поуки и препоръките от прилагането на Механизма за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността; в) използването и ефективността на Резерва за киберсигурност на ЕС по отношение на видовете ползватели, включително използването на финансиране по програма „Цифрова Европа“, използването на услуги, включително техния вид, средното време за отговор на исканията и за разполагане на Резерва за киберсигурност на ЕС, процента на услугите, преобразувани в услуги за готовност, свързани с предотвратяването и реагирането на инциденти, и извлечените поуки и препоръките от изпълнението на Резерва за киберсигурност на ЕС; г) приноса на настоящия регламент за укрепване на конкурентната позиция на промишлеността и услугите в Съюза в цялата цифрова икономика, включително микропредприятията и малките и средните предприятия, както и стартиращите предприятия, и приноса към цялостната цел за повишаване на уменията и капацитета на работната сила във връзка с киберсигурността. 3. Въз основа на докладите, посочени в параграф 1, Комисията, ако е целесъобразно, представя на Европейския парламент и на Съвета законодателно предложение за изменение на настоящия регламент. Член 26 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз . Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. ПРИЛОЖЕНИЕ Регламент (ЕС) 2021/694 се изменя, както следва: 1) В приложение I разделът „Специфична цел 3 — Киберсигурност и доверие“ се заменя със следното: „Специфична цел 3 — Киберсигурност и доверие Програмата стимулира укрепването, изграждането и придобиването на съществен капацитет за обезпечаване на цифровата икономика, обществото и демокрацията на Съюза чрез укрепване на промишления потенциал и конкурентоспособността на Съюза в областта на киберсигурността, както и чрез подобряване на капацитета на частния и публичния сектор за защита на гражданите и предприятията от киберзаплахи, включително подкрепа за изпълнението на Директива (ЕС) 2016/1148. Първоначалните и, когато е целесъобразно, последващите действия в рамките на тази цел включват: 1. Съвместно инвестиране с държавите членки в съвременно оборудване, инфраструктура и знания в областта на киберсигурността, които са от съществено значение за защитата на критичните инфраструктури и на цифровия единен пазар като цяло. Това съвместно инвестиране би могло да включва инвестиции в квантови съоръжения и ресурси от данни за киберсигурността, информираност за ситуацията в киберпространството, включително национални киберхъбове и трансгранични киберхъбове, формиращи Европейската система за предупреждение в областта на киберсигурността, както и други инструменти, които да бъдат предоставени на публичния и частния сектор в цяла Европа. 2. Увеличаване на съществуващия технологичен капацитет, свързване в мрежа на експертните центрове в държавите членки и гарантиране, че този капацитет отговоря на потребностите на публичния сектор и на промишлеността, включително чрез продукти и услуги, които допринасят за киберсигурността и доверието в рамките на цифровия единен пазар. 3. Широко внедряване на ефективни най-съвременни решения, свързани с киберсигурността и доверието, във всички държави членки. Това внедряване включва укрепване на сигурността и безопасността на продуктите — от проектирането до пазарната им реализация. 4. Подкрепа за преодоляване на недостига на умения в областта на киберсигурността, като се взема предвид балансът между половете, например чрез съгласуване на програмите за изграждане на умения в тази област с цел те да се адаптират към специфичните секторни нужди и да се улесни достъпът до целенасочено специализирано обучение. 5. Насърчаване на солидарността между държавите членки при подготовката и реагирането при значителни киберинциденти и мащабни киберинциденти чрез използване на трансгранични услуги в областта на киберсигурността, включително подпомагане на взаимопомощта между публичните органи и създаване на резерв от доверителни доставчици на управлявани услуги за сигурност на равнището на Съюза.“ 2) В приложение II разделът „Специфична цел 3 — Киберсигурност и доверие“ се заменя със следното: „Специфична цел 3 — Киберсигурност и доверие 3.1. Брой на съвместно придобитите инфраструктури или инструменти за киберсигурност, или и двете, включително в контекста на Европейската система за предупреждение в областта на киберсигурността 3.2. Брой на ползвателите и общностите от ползватели, получаващи достъп до европейски съоръжения за киберсигурност 3.3 Брой на действията в подкрепа на готовността и реагирането при киберинциденти в рамките на Механизма за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността“. ▼C1 Във връзка с този акт е направено изявление, което може да бъде намерено в ОВ C, C/2025/310, 15.1.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/310/oj. ( ) Регламент (ЕС, Евратом) 2023/2841 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 г. за определяне на мерки за високо общо ниво на киберсигурност в институциите, органите, службите и агенциите на Съюза (ОВ L, 2023/2841, 18.12.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/2841/oj). ( ) Регламент (ЕС) 2024/2847 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 година относно хоризонтални изисквания за киберсигурност за продукти с цифрови елементи и за изменение на регламенти (ЕС) № 168/2013 и (ЕС) 2019/1020 и Директива (ЕС) 2020/1828 (Акт за киберустойчивост) (ОВ L, 2024/2847, 20.11.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/2847/oj). ( *1 ) Регламент (ЕС) 2025/38 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2024 г. за определяне на мерки за укрепване на солидарността и способностите на Съюза за откриване, подготовка и реагиране при киберзаплахи и инциденти, и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/694 (Законодателен акт в областта на киберсолидарността) (ОВ L, 2025/38, 15.1.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2025/38/oj).“; ( *2 ) Регламент (ЕС) 2021/887 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за създаване на Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността и на мрежа от национални координационни центрове (ОВ L 202, 8.6.2021 г., стр. 1).“. ( *3 ) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65). ( *4 ) Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243). ( *5 ) Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2024 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L, 2024/2509, 26.9.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/2509/oj).“;