РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2026-463 изменение на Регламент

Регламент (ЕС) 2026/463 относно изменение на Регламент L_202600463BG.000101.fmx.xml Официален вестник на Европейския съюз BG Серия L 2026/463 26.2.2026 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2026/463 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 24 февруари 2026 година за изменение на Регламент (ЕС) 2024/1348 по отношение на прилагането на института на сигурна трета държава ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 78, параграф 2, буква г) от него, като взеха предвид предложението на Европейската комисия, след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти, като взеха предвид становищата на Европейския икономически и социален комитет ( 1 ) , в съответствие с обикновената законодателна процедура ( 2 ) , като имат предвид, че: (1) С Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета ( 3 ) се установява обща процедура за предоставяне и отнемане на международна закрила в Съюза. Комисията направи преглед на различните елементи на института на сигурна трета държава, включително критериите за безопасност, законосъобразна процедура, критерия за наличието на връзка и разпоредбите относно ефективните правни средства за защита. Този преглед доведе до заключението, че има възможност за подобряване на приложимостта на института на сигурна трета държава, като същевременно се запазят правните гаранции за кандидатите и се гарантира зачитането на основните права. (2) При прилагането на института на сигурна трета държава като основание за недопустимост Регламент (ЕС) 2024/1348 изисква наличието на връзка между кандидата и третата държава, въз основа на която би било разумно кандидатът да отиде в тази трета държава. Наличието на връзка между кандидата и сигурната трета държава обаче не се изисква от международното бежанско право, по-специално Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., допълнена с Протокола за статута на бежанците, подписан в Ню Йорк на 31 януари 1967 г., или от международното право в областта на правата на човека, по-специално Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Поради това държавите членки следва да имат възможност да прилагат института на сигурна трета държава, когато не може да се установи връзка между кандидата и съответната сигурна трета държава, при спазване на условията, предвидени в Регламент (ЕС) 2024/1348, изменен с настоящия регламент. (3) Държавите членки следва да запазят възможността да прилагат института на сигурна трета държава, когато има връзка между кандидата и съответната трета държава, въз основа на която би било разумно кандидатът да отиде в тази трета държава. Като се придържат изцяло към параметрите, очертани в съдебната практика на Съда на Европейския съюз, държавите членки следва да могат да прилагат института на сигурна трета държава въз основа на връзка, установена в съответствие с националното право или практика, доколкото това е изрично определено там. По-конкретно, връзката между кандидата и третата държава може да се счита за установена, когато членове на семейството на кандидата се намират в тази трета държава, когато кандидатът се е установил или е пребивавал в тази трета държава или когато кандидатът има езикови, културни или други подобни връзки с тази трета държава. (4) Държавите членки следва също така да имат възможност да прилагат института на сигурна трета държава по отношение на кандидати, които са преминали транзитно през територията на трета държава, преди да влязат в Съюза, тъй като е логично да се очаква лице, търсещо международна закрила, да е имало възможност да поиска ефективна закрила в сигурната трета държава, през която е преминало транзитно. Предишното транзитно преминаване през сигурна трета държава осигурява обективна връзка между кандидата и съответната трета държава. За целите на настоящия регламент транзитното преминаване през трета държава би могло да включва ситуация, при която даден кандидат е преминал през територията на трета държава или е пребивавал в нея по пътя към Съюза или при която кандидатът е бил на границата или в транзитна зона на трета държава, когато е имал възможност да поиска ефективна закрила от органите на съответната трета държава. (5) Поради необходимостта от засилване на сътрудничеството с трети държави за справяне с незаконната миграция към Съюза държавите членки следва също така да имат възможност да прилагат института на сигурна трета държава въз основа на споразумение или договореност, независимо от официалното им име, сключени от Съюза или от държавите членки със съответната трета държава по начин, който допринася за правната сигурност и прозрачността, при условие че съответното споразумение или съответната договореност съдържа разпоредби, изискващи разглеждане по същество на всички искания за ефективна закрила, отправени в тази трета държава от кандидати, обхванати от посоченото споразумение или посочената договореност. При разглеждането на исканията от страна на компетентните органи на третата държава, с която Съюзът или държавите членки са сключили споразумение или договореност, би могло, единствено за целите на предоставянето на ефективна закрила, да се приложат различни видове процедури за разглеждане на случаите, като например опростени процедури, групови процедури или процедури prima facie . (6) С оглед на осигуряването на по-тясна координация в рамките на Съюза и за да се подобрят възможностите за насърчаване при диалозите с трети държави и сътрудничество във връзка с това, държавите членки следва да имат възможност да прилагат института на сигурна трета държава спрямо кандидатите съгласно споразумения или договорености, страни по които са Съюзът, една или повече негови държави членки, или една или повече държави членки и трети държави, от една страна, и дадена сигурна трета държава, от друга страна. От съображения за ефективност и за да се избегне несъвместимост, тъй като предметът на споразуменията, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, може да попада в обхвата на споделената компетентност на Съюза и неговите държави членки, Комисията и държавите членки следва да си сътрудничат тясно при сключването на такива споразумения, така че да се гарантира единство при международното представителство на Съюза и неговите държави членки. По-специално, в допълнение към процедурата, предвидена в член 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и без тя да се засяга, по време на преговорите по дадено споразумение с трета държава (наричано по-нататък „споразумение на равнището на Съюза“) Комисията следва надлежно да взема предвид всички съществуващи двустранни или многостранни споразумения между държава членка и същата трета държава, както и последиците от споразумението на равнището на Съюза спрямо тези двустранни или многостранни споразумения, както и за сътрудничеството и отношенията като цяло на държавата членка с тази трета държава в областта на миграцията, включително във връзка със зависещите от това политически и икономически въпроси. (7) Съюзът може да сключва споразумения или договорености с трети държави, без да се засяга разделението на областите на компетентност между държавите членки и Съюза. Тези инструменти на равнището на Съюза могат да способстват за създаване на обща за Съюза правна и процедурна рамка за сътрудничество в областта на убежището и миграцията, за осигуряване на последователното прилагане на правото и стандартите на Съюза и за укрепване на взаимното доверие между държавите членки при прилагането на института на сигурна трета държава. (8) С оглед на уязвимото положение на непридружените ненавършили пълнолетие и необходимостта от целенасочена подкрепа, институтът на сигурна трета държава следва да се прилага за непридружените ненавършили пълнолетие само когато може да бъде установена връзка със съответната трета държава или транзитно преминаване през съответната трета държава и когато са изпълнени условията на член 59, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2024/1348. Държавите членки следва да гарантират, че висшият интерес на детето представлява съображение от първостепенно значение при всички решения, отнасящи се до ненавършилите пълнолетие. При прилагането на института на сигурна трета държава държавите членки следва също така надлежно да вземат предвид принципа на запазване на целостта на семейството. (9) Необходимо е да се повиши прозрачността по отношение на сключването от държавите членки на споразумения и договорености със сигурни трети държави с цел държавите членки и Комисията да получат подкрепа при въвеждането на всестранен подход към външното измерение на миграцията и при координирането на усилията им по отношение на трети държави за прилагането на института на сигурна трета държава. Това би позволило също така да се следи дали споразуменията или договореностите с трети държави отговарят на условията, определени в Регламент (ЕС) 2024/1348, изменен с настоящия регламент. То би следвало да осигури възможност и за по-последователно и съгласувано прилагане на института на сигурна трета държава в целия Съюз и да допринесе за правилното функциониране на общата европейска система за убежище като цяло. За тази цел, при сключване на споразумение или договореност с трета държава, от държавите членки следва да се изисква да информират Комисията и другите държави членки за това споразумение или договореност преди началото на временното прилагане или преди влизането в сила, като се вземе предвид по-ранното от двете събития. (10) В съответствие с приложимите правила на Договорите на Европейския парламент и на Съвета следва да се предоставя съответна информация относно споразуменията или договореностите между Съюза и трети държави, свързани с института на сигурна трета държава. (11) За да се осигури достатъчна защита на законните интереси, свързани с управлението на външните граници и вътрешната сигурност на съответните държави членки, в случаите, при които дадена държава членка договаря споразумение или договореност за целите Регламент (ЕС) 2024/1348, изменен с настоящия регламент, с една от съседните на Съюза трети държави, държавите членки, имащи обща граница с тази трета държава, следва в подходящ момент преди сключването на съответното споразумение или съответната договореност да бъдат информирани за тези преговори, при пълно зачитане на принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Освен това, за да се избегне нарушаване на правото на Съюза и да се подобри още повече прозрачността по отношение на споразуменията или договореностите между държави членки и трети държави, държавите членки следва също така да положат усилия да информират Комисията и другите държави членки за напредъка на преговорите с дадена трета държава във връзка със споразуменията или договореностите, разрешени съгласно настоящия регламент, преди страните да постигнат окончателно съгласие, включително с цел да се поиска оценката на Комисията относно съвместимостта на предвижданото споразумение или договореност, по които се водят преговори, с правото на Съюза. (12) Държавите членки следва да могат да предприемат всички необходими мерки, за да предотвратят риска кандидатите, спрямо които е приложен институтът на сигурна трета държава, да се укрият, включително чрез ограничаване на свободата на движение съгласно член 9 от Директива (ЕС) 2024/1346 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ) или чрез задържане на съответния кандидат в съответствие с член 10 от посочената директива, за да бъде оценена допустимостта на молбите. (13) В Регламент (ЕС) 2024/1348 се предвижда, че когато дадена молба е отхвърлена като недопустима въз основа на института на сигурна трета държава, решаващият орган следва да предостави на кандидата документ, с който информира органите на третата държава, че основателността на молбата не е била разгледана в Съюза вследствие на прилагането на института на сигурна трета държава. Съюзът и неговите държави членки биха могли да сключат споразумения или договорености, разрешени съгласно настоящия регламент, които биха могли да включват разпоредби относно процедури за информиране на органите на съответната трета държава за прехвърлянето на кандидати от територията на държавите членки в посочената трета държава, които са различни от процедурата, предвидена в Регламент (ЕС) 2024/1348. Следователно, когато институтът на сигурна трета държава се прилага спрямо трета държава, с която Съюзът или държава членка има сключено такова споразумение или договореност, следва да се приложи процедурата, предвидена в Регламент (ЕС) 2024/1348, без да се засяга процедурата за информиране на органите на третата държава, предвидена в съответните разпоредби на това споразумение или договореност. (14) За да се повиши процесуалната ефективност, кандидатът не следва да има автоматично право да остане на територията на държава членка за целите на процедурата по обжалване на решение за недопустимост, взето въз основа на института на сигурна трета държава. Освен това кандидатът не следва да има автоматично право да остане на територията на държава членка за целите на процедурата по обжалване на решение за недопустимост, взето въз основа на това, че държава членка, различна от държавата членка, в която е подадена жалбата, е предоставила на кандидата международна закрила. Въпреки това, изпълнението на съответното решение за връщане следва да бъде спряно за срока, в който засегнатият кандидат може да упражни правото си на ефективни правни средства за защита пред първоинстанционен съд, и когато е подадена такава жалба, когато съществува риск от нарушаване на принципа на забрана за връщане (non-refoulement). (15) Доколкото целта на настоящия регламент, а именно преразглеждането на условията за прилагане на института на сигурна трета държава, не може да бъде постигната от държавите членки, а може да бъде постигната само на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. (16) В съответствие с член 3 и член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Ирландия, с писмо от 22 юли 2025 г., е нотифицирала желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящия регламент. (17) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. (18) Настоящият регламент е съобразен с основните права и зачита принципите, признати в частност с Хартата на основните права на Европейския съюз. (19) Тъй като Регламент (ЕС) 2024/1348 започва да се прилага от 12 юни 2026 г. и за да се осигури възможно най-бързо правна сигурност, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня след публикуването му. (20) Поради това Регламент (ЕС) 2024/1348 следва да бъде съответно изменен, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕС) 2024/1348 се изменя, както следва: 1) Член 59 се изменя, както следва: a) параграф 5 се изменя, както следва: i) буква б) се заменя със следното: „б) е изпълнено едно от следните условия: i) между кандидата и съответната трета държава съществува връзка, въз основа на която би било разумно кандидатът да отиде в тази държава; ii) кандидатът е преминал транзитно през съответната трета държава по пътя към Съюза; или iii) съществува споразумение или договореност, сключено(а) между Съюза, една или повече държави членки или една или повече държави членки и трети държави, от една страна, и съответната трета държава, от друга страна, изискващо(а) разглеждане на основателността на всякакви искания за ефективна закрила, подадени в съответната трета държава от кандидатите, попадащи в обхвата на това споразумение или договореност.“ ; ii) добавят се следните алинеи: „Когато Комисията започне преговори по споразумение от името на Съюза с трета държава (наричано по-нататък „споразумение на равнището на Съюза“) с цел сключване на споразумение съгласно първа алинея, буква б), точка iii), в хода на преговорите тя взема предвид всички съществуващи двустранни или многостранни споразумения между държавите членки и тази трета държава, включително възможните последици на споразумението на равнището Съюза върху тези двустранни или многостранни споразумения и върху сътрудничеството на държавите членки с посочената трета държава в областта на миграцията. Споразумение, сключено от Съюза и трета държава, попадащо в обхвата на първа алинея, буква б), точка iii), има предимство пред всички двустранни или многостранни споразумения или договорености, сключени между отделни държави членки и същата трета държава, доколкото техните разпоредби са несъвместими с разпоредбите на споразумението на равнището на Съюза. Дадена държава членка информира в подходящ момент съответните държави членки за преговорите по споразумение или договореност съгласно първа алинея, буква б), точка iii) с трета държава, която има обща граница с тези държави членки. Държавите членки информират Комисията и другите държави членки за всякакви двустранни или многостранни споразумения или договорености, сключени в съответствие с първа алинея, буква б), точка iii), преди влизането им в сила или, когато е предвидено споразумението или договореността да се прилага временно, преди началото на временното прилагане. Комисията и другите държави членки биват също така информирани за всякакви последващи изменения на тези споразумения или договорености и за тяхното прекратяване.“ ; б) в параграф 6 се добавя следното изречение: „Държавите членки не прилагат параграф 5, първа алинея, буква б), точка iii), когато кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие.“ в) в параграф 8 буква б) се заменя със следното: „б) предоставя на кандидата документ, с който информира органите на третата държава, на езика на тази държава, че основателността на молбата не е била разгледана в Съюза вследствие на прилагането на института на сигурна трета държава, без да се засяга прилагането на различните процедури за информиране на органите на третата държава, предвидени в съществуващи споразумения или договорености между Съюза или тази държава членка и съответната трета държава, посочени в параграф 5, първа алинея, буква б), точка iii).“ 2) В член 68, параграф 3 буква б) се заменя със следното: „б) решение, с което молбата се отхвърля като недопустима съгласно член 38, параграф 1, буква а), б), в), г) или д) или член 38, параграф 2, освен когато кандидатът е непридружен ненавършил пълнолетие, спрямо когото се прилага процедурата на границата.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз . Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите. Съставено в Брюксел на 24 февруари 2026 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател C. KOMBOS ( 1 ) Становище от 23 октомври 2025 г. (все още непубликувано в Официален вестник). ( 2 ) Позиция на Европейския парламент от 10 февруари 2026 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 23 февруари 2026 г. ( 3 ) Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС ( ОВ L, 2024/1348, 22.5.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1348/oj ). ( 4 ) Директива (ЕС) 2024/1346 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила ( ОВ L, 2024/1346, 22.5.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1346/oj ).