РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2026-667 изменение на Регламент

Регламент (ЕС) 2026/667 относно изменение на Регламент L_202600667BG.000101.fmx.xml Официален вестник на Европейския съюз BG Серия L 2026/667 18.3.2026 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2026/667 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2026 година за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1119 по отношение на определянето на междинна цел на Съюза в областта на климата за 2040 г. ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него, като взеха предвид предложението на Европейската комисия, след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет ( 1 ) , след консултация с Комитета на регионите, в съответствие с обикновената законодателна процедура ( 2 ) , като имат предвид, че: (1) Резултатите от първия глобален преглед в рамките на Парижкото споразумение ( 3 ) , приключен на Конференцията на ООН по изменението на климата в края на 2023 г., показаха, че страните въвеждат все по-ефективни политики в областта на климата, но са необходими спешни допълнителни действия, за да може светът да поеме изцяло по пътя към постигане на целите на Парижкото споразумение. (2) С приемането на Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ) Съюзът заложи в законодателството обвързваща цел за неутралност по отношение на климата в цялата икономика до 2050 г., което да доведе до нулеви нетни емисии на парникови газове до тази дата, както и целта за постигане на отрицателни емисии след това. С посочения регламент беше установена и обвързваща междинна цел на Съюза в областта на климата за 2030 г. и беше въведено изискване за определянето на обща за целия Съюз междинна цел в областта на климата за 2040 г. (3) Като взе предвид научните становища на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата (наричан по-нататък „консултативния съвет“) и въз основа на подробна оценка на въздействието, в своето съобщение от 6 февруари 2024 г., озаглавено „Подсигуряване на нашето бъдеще: Целта на Европа в областта на климата за 2040 г. и нейният път към неутралност по отношение на климата до 2050 г. — изграждане на устойчиво, справедливо и проспериращо общество“, Комисията представи препоръчителна цел за намаляване с 90 % на нетните емисии на парникови газове за 2040 г. в сравнение с нивата от 1990 г. (4) За да предложи целта на Съюза в областта на климата за 2040 г., Комисията разгледа следните елементи: най-добрите налични и най-новите научни доказателства, включително последните доклади на Междуправителствения комитет по изменението на климата (МКИК) и консултативния съвет; социалното, икономическото и екологичното въздействие, включително цената на бездействието; необходимостта от справедлив и социално приемлив преход за всички; ефективността на разходите и икономическата ефективност; конкурентоспособността на икономиката на Съюза, по-специално на малките и средните предприятия (МСП) и на секторите, изложени в най-голяма степен на изместването на въглеродни емисии; най-добрите налични разходоефективни, безопасни и приспособими технологии; енергийната ефективност, включително принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място; финансовата достъпност на енергията и сигурността на доставките за всички държави членки; справедливост и солидарност между държавите членки и в самите държави членки; необходимостта да се осигури екологична ефективност и напредък във времето; необходимостта да се поддържат, управляват и засилят естествените поглътители в дългосрочен план и да се опазва и възстановява биологичното разнообразие, включително в морската среда; нуждите от инвестиции и инвестиционните възможности; международното развитие и предприетите усилия за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение и крайната цел на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата; както и съществуващата информация относно прогнозния индикативен бюджет на Съюза за парниковите газове за периода 2030—2050 г. (5) За да се постигне целта в областта на климата за 2040 г., е от съществено значение, inter alia , да се приложи изцяло договорената рамка на политиката за 2030 г.; да се гарантира и предостави подкрепа за повишаване и укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на европейската промишленост; да се осигурят устойчиви продоволствени системи, издръжливост на селските общности и продоволствена сигурност чрез устойчив и стабилен европейски селскостопански сектор; да се осигурят пътища за преход въз основа на най-добрите налични разходоефективни, безопасни и приспособими технологии; и да се постави по-голям акцент върху справедливия преход за засегнатите региони, сектори и уязвими домакинства, при който никой не е изоставен, например чрез подкрепа от Социалния фонд за климата ( 5 ) , при прехода към неутралност по отношение на климата. Освен това е от съществено значение да се гарантира лоялна конкуренция с международните партньори и да се използват ефективно всички икономически инструменти на Съюза за възпиране и противодействие на нелоялните търговски практики, да се декарбонизира енергийната система посредством технологично неутрален подход, който включва всички решения за енергия от източници с нулеви и ниски нива на въглеродни емисии (включително енергия от възобновяеми източници, ядрена енергия, енергийна ефективност, акумулиране, улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS), улавяне и използване на въглероден диоксид (CCU), поглъщания на въглерод, геотермална и хидроенергия, устойчива биоенергия и всички други настоящи и бъдещи технологии за нулеви нетни емисии), да се намалят зависимостите от внос и да се диверсифицират източниците на суровини от критично значение за Съюза, както и да се организира стратегически диалог относно рамката за периода след 2030 г. с всички съответни сектори, включително промишлеността и транспорта. (6) В заключенията си от 23 октомври 2025 г. Европейският съвет посочи, че повишаването на конкурентоспособността на Съюза, укрепването на неговата устойчивост и постигането на напредък в екологичния преход са взаимно подсилващи се цели, които трябва да се преследват заедно, и призова за спешно увеличаване на усилията за подсигуряване на доставките на финансово достъпна и чиста енергия и за изграждане на истински енергиен съюз преди 2030 г., включително чрез мобилизиране на новата Работна група за енергийния съюз, както и за ускоряване на работата, насочена към понижаване на цените на енергията и подкрепа за устойчивото производство на енергия на национално равнище в рамките на Съюза. С цел да се гарантира разходоефективен, честен и справедлив, прагматичен и социално балансиран преход към неутралност по отношение на климата, като се отчитат различните национални обстоятелства, инвестициите както от частния, така и от публичния сектор, включително чрез финансиране от Съюза, ще бъдат ключов фактор за прехода към чиста енергия, например чрез подпомагане и ускоряване на внедряването и пускането на пазара на иновативни технологии в държавите членки, чрез подпомагане на достъпа до обновяване и декарбонизация на промишлеността, производство на чисти технологии и модернизиране на енергийните системи, както и чрез предоставяне на финансово достъпни решения в цялата икономика и за гражданите в целия Съюз. С Пакта за чиста промишленост, стартиран със съобщението на Комисията от 26 февруари 2025 г., озаглавено „Пактът за чиста промишленост: Съвместна пътна карта за конкурентоспособност и декарбонизация“ се създават условия за успешен преход, като се поставя акцент както върху декарбонизацията и промишленото обновяване, което ще допринесе за увеличаване на търсенето на марката „произведено в Европа“, така и върху механизмите за подкрепа на европейската промишленост, включително банка за декарбонизация на промишлеността и новата опростена рамка за държавните помощи. (7) В заключенията си от 23 октомври 2025 г. Европейският съвет припомни спешната необходимост от увеличаване на колективните усилия, за да се гарантира обновяването на промишлеността, модернизацията и декарбонизацията на Европа по технологично неутрален начин. В този контекст той подчерта, че следва да се обърне специално внимание на традиционните отрасли, в частност автомобилостроенето, корабоплаването и въздухоплаването, както и на енергоемките отрасли, като стоманодобивната и металургичната промишленост, химическата промишленост, производството на цимент, стъкло и керамика, и целулозната и хартиената промишленост, така че те да останат устойчиви и конкурентоспособни на световния пазар и в трудна геополитическа среда. Във връзка с това Европейският съвет приветства предложението на Комисията за защита на европейския стоманодобивен сектор от нелоялно въздействие на световния свръхкапацитет. Той приветства и намерението на Комисията да продължи прегледа, предвиден съгласно Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ) , и призова за бързо представяне на това предложение, като се вземат предвид технологичната неутралност и европейското съдържание. В този контекст Европейският съвет приветства писмото от 20 октомври 2025 г. на председателя на Комисията относно климата и конкурентоспособността. (8) Пактът за чиста промишленост е насочен и към по-добър достъп до публично и частно финансиране, интегриран и взаимосвързан енергиен пазар на Съюза, гарантиращ енергийна сигурност, насърчаване на кръгова икономика, еднакви условия на конкуренция в световен мащаб, включително чрез ефективно прилагане и разширяване на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите ( 7 ) , така че да обхване стоките надолу по веригата, въвеждане на мерки срещу заобикалянето и действия за справяне с изместването на въглеродни емисии от износа, както и ясни благоприятстващи условия, например рационализирано издаване на разрешения и внедряване и разрастване на чисти технологии, за да се укрепят конкурентното предимство на Съюза и промишлената конкурентоспособност, и да се засилят иновациите в Съюза, като се има предвид трудната геополитическа среда. (9) С оглед на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. емисиите на парникови газове следва до 2040 г. да бъдат намалени, а поглъщанията — засилени, за да се гарантира, че нетните емисии на парникови газове, тоест емисиите след приспадане на поглъщанията, ще бъдат намалени с 90 % в цялата икономика до 2040 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. (10) Следва да се даде приоритет на намаляването на вътрешните емисии на парникови газове, като то се допълва с повишени поглъщания, включително чрез природни и технологични решения. При разработването на пакета от политики за периода след 2030 г. следва да се обърне необходимото внимание на приноса на брутните намаления на емисиите спрямо естествените и технологичните поглъщания. Естествените поглъщания имат характеристики, които следва да се вземат предвид, като възрастова структура на горите, дял на органичните почви, естествена променливост, както и несигурност, свързана с въздействията на изменението на климата, с естествените смущения и с промените в методиките. Естествените и промишлените поглъщания ще играят все по-голяма роля в икономиката на Съюза през следващите десетилетия с оглед на необходимостта от балансиране на емисиите и поглъщанията на парникови газове най-късно до 2050 г. и от отрицателни емисии след това. Ще бъдат разработени стимули в контекста на прегледа на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ) , който ще бъде извършен през 2026 г., при който Комисията предвижда да включи вътрешните постоянни поглъщания на въглерод в системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза (наричана по-нататък „СТЕ на ЕС“), за да се компенсират остатъчните емисии, които трудно могат да бъдат намалени. Секторът на земеползването, на промените в земеползването и на горското стопанство играе централна роля в устойчивата и кръгова биоикономика и има потенциала да осигури дългосрочни ползи за климата и околната среда, като допринася за чистия преход на икономиката на Съюза и намалява зависимостите чрез заместване на материалите от изкопаеми горива. (11) Въпреки че някои благоприятстващи политики вече са приложени и тяхното въздействие вече е видимо, това все още не е така за всички такива политики. Комисията следва да продължи да укрепва инициативите, отнасящи се до благоприятната рамка, и да се стреми да ускори тяхното приемане, за да гарантира, че са налице условия за подкрепа на европейската промишленост и европейските граждани по време на прехода при пълно зачитане на правото на Съюза. (12) Съюзът разполага с регулаторна рамка за постигане на целта в областта на климата за 2030 г. Законодателството за изпълнение на тази цел се състои, наред с други актове, от Директива 2003/87/ЕО, с която се установява СТЕ на ЕС, Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ) , с който бяха въведени национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., и Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ) , с който се определят нетни цели за поглъщане на въглерод за сектора на земеползването. За да се осигури плавен преход към системата за търговия с емисии за сградния сектор, сектора на автомобилния транспорт и допълнителните сектори, предвидена в глава IVa от Директива 2003/87/ЕО (СТЕ2), функционирането на търговията с емисии за тези сектори следва да бъде отложено с една година и следва да се прилагат правилата, предвидени в член 30к, параграф 2, букви а)—д) от Директива 2003/87/ЕО. Комисията следва да оцени как съответното законодателство на Съюза ще трябва да бъде изменено, за да се постигне целта за климата за 2040 г., като вземе под внимание и намаляващия капацитет за естествено поглъщане. При разработването на рамката за периода след 2030 г. Комисията следва да изготви подробни оценки на въздействието, като вземе предвид своя анализ на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, геополитическата обстановка, включително необходимостта да се гарантира капацитетът на Съюза и неговите държави членки за бързо увеличаване и укрепване на отбранителния им капацитет чрез преодоляване на евентуална тежест, като същевременно се запазят стимулите за декарбонизация на промишлеността, въздействието върху конкурентоспособността, върху МСП и енергоемките отрасли и въздействието върху енергийните разходи и нуждите от инвестиции в държавите членки, като следва да обмисли предприемането на необходимите мерки, включително законодателни предложения, доколкото е целесъобразно. (13) В посочените законодателни предложения следва да бъдат отразени по подходящ начин редица елементи, които да улеснят постигането на целта за климата за 2040 г., включително: адекватен принос за постигането на целта за климата за 2040 г. за висококачествени международни кредити съгласно член 6 от Парижкото споразумение от 2036 до 2040 г., по едновременно амбициозен и разходоефективен начин и в съответствие с правилата за отчитане, предвидени в Парижкото споразумение, включително пилотен период за иницииране на пазар за международни кредити с високо качество и висок интегритет от 2031 до 2035 г.; ролята на вътрешните постоянни поглъщания (например улавянето на биогенни емисии със съхранение на въглероден диоксид (BioCCS) и прякото улавяне на въглероден диоксид от въздуха със съхранение на въглероден диоксид (DACCS) в СТЕ на ЕС, като същевременно се гарантира екологосъобразността на СТЕ на ЕС, включително възможността за съхранение на CO 2 извън Съюза, когато е целесъобразно, при условие че съществуват международни споразумения и се предвидят условия, равностойни на определените в правото на Съюза; както и повишена и достъпна гъвкавост между секторите и инструментите и вътре в тях, за да се подкрепи разходоефективен подход, при който например постиженията на държавите членки в един сектор могат да балансират пропуските в други сектори по разходоефективен начин, като същевременно се гарантира, че всеки сектор допринася за усилията и се прави необходимото евентуалните дефицити в един сектор да не бъдат за сметка на други икономически сектори, без да се засяга възможността всяка държава членка да използва предоставената гъвкавост. При привеждането в действие на използването на международни кредити Комисията следва да вземе предвид необходимостта от осигуряване на еднакви условия на конкуренция във всички държави членки и възможността за подкрепа на стратегическите партньорства на Съюза в съответствие с неговите интереси. Настоящата траектория на СТЕ на ЕС следва да бъде преразгледана при предстоящия преглед на Директива 2003/87/ЕО, за да се вземе предвид договорената цел за 2040 г. по начин, който да позволи ограничени емисии след 2039 г.Комисията следва своевременно да обмисли по-бавен път за постепенно премахване на безплатното разпределяне на квоти от 2028 г. нататък, за да подкрепи декарбонизацията, инвестициите и заетостта в Съюза, включително чрез банка за декарбонизация на промишлеността и преглед на резерва за стабилност на пазара ( 11 ) , като същевременно се сведе до минимум рискът от изместване на въглеродни емисии. За да се оцени социалното, икономическото и екологичното въздействие, рамката за периода след 2030 г. следва да се основава на надеждни оценки на въздействието. Рамката за периода след 2030 г. следва също така да насърчава сближаването, като същевременно се отчитат справедливостта и националните обстоятелства и особености на държавите членки, включително тези на островите, островните държави членки и най-отдалечените региони. (14) Доколкото целта на настоящия регламент, а именно създаването на междинна цел на Съюза в областта на климата за 2040 г., не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, a поради своя обхват и ефект може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. (15) Поради това Регламент (ЕС) 2021/1119 следва да бъде съответно изменен, ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Изменения на Регламент (EU) 2021/1119 Регламент (ЕС) 2021/1119 се изменя, както следва: 1) В член 1, втора алинея се добавя следното изречение: „С настоящия регламент се определя и обвързваща цел на Съюза за 2040 г.“ 2) В член 4, параграфи 3, 4 и 5 се заменят със следното: „3. За да се постигне целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, обвързващата цел на Съюза в областта на климата за 2040 г. е до 2040 г. нетните емисии на парникови газове (емисиите след приспадане на поглъщанията) да се намалят с 90 % в сравнение с нивата от 1990 г. 4. Във връзка с перспективата за периода след 2030 г., Комисията извършва преглед на относимото законодателство на Съюза с оглед осигуряване на възможност за постигане на целта, определена в параграф 3 от настоящия член, и на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, и разглежда предприемането на необходимите мерки според нуждите и въз основа на подробни оценки на въздействието, в съответствие с Договорите. Комисията продължава да укрепва инициативите, отнасящи се до благоприятната рамка и се стреми да ускори тяхното приемане и прилагане, за да гарантира, че са налице условия за подкрепа на засегнатите юридически и физически лица, например европейската промишленост и европейските граждани, по време на прехода, за постигане на целите, определени в параграфи 1 и 3 от настоящия член, на целта за неутралност по отношение на климата, посочена в член 2, параграф 1, и на неутрална по отношение на климата икономика. 5. В рамките на прегледа, посочен в параграф 4, първа алинея, за да се улесни постигането на целта, определена в параграф 3, Комисията гарантира, че в законодателните предложения са отразени по подходящ начин следните елементи: а) от 2036 г., адекватен принос за постигането на целта в областта на климата 2040 г. за висококачествени международни кредити съгласно член 6 от Парижкото споразумение за не повече от 5 % от нетните емисии на Съюза през 1990 г., което съответства на вътрешно намаление на нетните емисии на парникови газове до 2040 г. с 85 % в сравнение с равнищата от 1990 г., по едновременно амбициозен и разходоефективен начин, в подкрепа на постигането от Съюза и трети държави на нетни траектории за намаляване на емисиите на парникови газове, съвместими с целта на Парижкото споразумение за задържане на покачването на средната температура в световен мащаб значително под 2 o C и продължаване на усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 o C над равнищата от прединдустриалния период, като се гарантира екологосъобразността на тези кредити и същевременно се насърчава технологичното лидерство на Съюза; може да се обмисли пилотен период от 2031 до 2035 г. за иницииране на пазар за международни кредити с високо качество и висок интегритет; произходът, критериите за качество и другите условия относно придобиването и използването на такива кредити се уреждат в правото на Съюза, за да се гарантира, че кредитите се основават на надеждни и преобразуващи дейности в партньорските държави с цел постигане на цели и политики в областта на климата, които са съвместими с дългосрочната цел по отношение на температурата, установена в Парижкото споразумение, че са предмет на солидни гаранции, включително гарантиране на почтеност, избягване на двойното отчитане, допълняемост, постоянство, прозрачно управление, стабилни методики за мониторинг, докладване и проверка, както и че осигуряват икономически, социални и екологични съпътстващи ползи и гаранции за правата на човека, и имат висока степен на амбиция за споделяне на приходите за адаптиране и споделяне на ползите от смекчаването на последиците от изменението на климата със засегнатите държави; при определянето на критериите за качество Комисията разглежда, когато е подходящо, необходимостта от допълване на критериите, установени в член 6, параграф 4 от Парижкото споразумение, за да се гарантира спазването на тези гаранции и да се осигури най-високо качество на международните кредити за намалени емисии, по-специално по отношение на постоянството и правата на човека; б) ролята на вътрешните постоянни поглъщания в рамките на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза (наричана по-нататък „СТЕ на ЕС“), установена с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( *1 ) , за компенсиране на остатъчните емисии, които трудно могат да бъдат намалени; в) по-голяма гъвкавост между секторите и инструментите и в техните рамки, за да се подпомогне постигането на целите по прост и разходоефективен начин; г) реалистичният принос на поглъщанията на въглерод към общото усилие за намаляване на емисиите, като същевременно се отчита несигурността на естествените поглъщания и се гарантира, че евентуалните дефицити няма да бъдат за сметка на други икономически сектори, без да се засяга възможността държавите членки да използват излишъка от естествените поглъщания, за да компенсират емисиите си в други сектори; д) необходимостта да се поддържат, управляват и увеличават, доколкото е подходящо, естествените поглътители в дългосрочен план, да се опазва и възстановява биологичното разнообразие и да се насърчава устойчивата и кръгова биоикономика, както и да се вземат предвид последиците от различията във възрастовата структура на горите, естествената променливост и несигурности, особено онези, които са свързани с въздействията на изменението на климата и естествените смущения върху сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство; е) целите и усилията на държавите членки след 2030 г. следва да отразяват разходната ефективност и солидарността, като се отчитат различните национални обстоятелства и особености, включително тези на островите и на най-отдалечените региони; ж) най-добрите налични и най-новите научни данни, включително последните доклади на МКИК и на консултативния съвет; з) социалното, икономическото и екологичното въздействие в държавите членки, включително във връзка с целите за декарбонизация и конкурентоспособност на европейската промишленост; и) разходите, свързани с бездействието, и ползите от действията в средносрочен и дългосрочен план; й) необходимостта да се гарантира и подкрепи честен и справедлив, прагматичен, разходоефективен и социално балансиран преход за всички, като се отчитат различните национални обстоятелства и се обръща специално внимание на въздействието върху потребителските цени, енергийната и транспортната бедност, както и на регионите и секторите, включително техния инвестиционен капацитет, малките и средните предприятия (МСП), земеделските стопани и уязвимите домакинства, засегнати от прехода към неутралност по отношение на климата; к) опростяване и намаляване на административната тежест, технологична неутралност, разходна ефективност, икономическа ефективност и икономическа сигурност; л) действията в областта на климата като двигател за инвестиции, иновации и повишена конкурентоспособност; м) необходимостта от засилване на устойчивостта и глобалната конкурентоспособност на икономиката на Съюза и намаляване на риска от изместване на въглеродни емисии, по-специално за МСП и промишлените сектори, които са изложени в най-голяма степен на изместване на въглеродни емисии, включително по отношение на износа, за да се гарантира лоялна конкуренция; н) най-добрите налични разходоефективни, безопасни и приспособими технологии; о) наличието и финансовата достъпност на енергията, сигурността на доставките, енергийната сигурност и енергийната ефективност, включително принципа „енергийната ефективност на първо място“, както и укрепването на електроенергийните мрежи и междусистемните връзки с оглед на изграждането на истински енергиен съюз и насърчаването на производството на енергия на национално равнище; п) ролята на горивата с нулеви и ниски въглеродни емисии и на възобновяемите горива за декарбонизацията на транспорта, включително автомобилния транспорт след 2030 г., и конкретни мерки за подпомагане на производителите на тежки превозни средства да постигнат своите цели, като се отчита европейското съдържание; р) справедливост и солидарност между държавите членки и в самите държави членки; с) необходимостта да се осигури екологична ефективност и напредък във времето, като същевременно се запази социалното сближаване и се гарантира продоволствена сигурност и справедлив преход; т) нуждите от инвестиции и възможностите за такива, включително достъп до публично и частно финансиране, както и подкрепа за иновациите и достъп до иновативни технологии във всички държави членки, като се отчита географският баланс; у) развитието на международната обстановка и предприетите усилия за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение и крайната цел на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК), както и подкрепата на Съюза за неговите партньори при справянето с изменението на климата и последиците от него. ( *1 ) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета ( ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32 , ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2003/87/oj ).“ " 3) В член 4 се добавя следният параграф: „8. От 6 март 2027 г. и на всеки две години след това Комисията оценява и докладва относно изпълнението на междинните цели и траекториите на декарбонизация, определени в настоящия регламент, като взема под внимание най-новите научни доказателства, технологичния напредък и променящите се предизвикателства и възможности за конкурентоспособността на Съюза в световен мащаб. Когато е подходящо, тази оценка може да бъде придружена от законодателни предложения.“ 4) В член 11, първа алинея, се добавят следните букви: „в) променящите се предизвикателства и възможности за глобалната конкурентоспособност на европейските промишлени отрасли в държавите членки, по-специално на енергоемките отрасли и на МСП; г) развитието на цените на енергията и тяхното въздействие върху европейските промишлени отрасли и домакинства; д) социално-икономическото въздействие, включително въздействието върху заетостта; е) технологичният напредък и внедряването на иновативни технологии във всички държави членки и всички сектори; ж) очакваното равнище на нетните поглъщания на равнището на Съюза във връзка с целите, определени в настоящия регламент; ако Комисията установи, че прогнозното равнище на нетните естествени поглъщания за 2040 г. значително се различава от необходимото за постигане на междинната цел за 2040 г., включително когато това се дължи на естествени смущения, Комисията предлага, когато е подходящо, мерки на равнището на Съюза, включително, ако е необходимо, корекция на междинната цел за 2040 г., която да съответства и да бъде в рамките на евентуалните дефицити, и гарантира, че евентуалните дефицити няма да бъдат за сметка на други икономически сектори; з) напредъка към постигането на междинните цели, определени в настоящия регламент; и) гъвкавостта на държавите членки да използват висококачествени международни кредити, за да изпълнят до 5 % от своите цели и усилия за периода след 2030 г.“ 5) В член 11 втора алинея се заменя със следното: „Ако е подходящо, докладът на Комисията се придружава от законодателни предложения за преработване на настоящия регламент, включително на междинната цел за 2040 г., и от допълнителни мерки за укрепване на инициативите относно благоприятната рамка за оказване на подкрепа на непрекъснатото ефективно прилагане на настоящия регламент, в съответствие с член 4, параграф 5 и за гарантиране на конкурентоспособността, просперитета и социалното сближаване на Съюза.“ Член 2 Отлагане на функционирането на търговията с емисии за сградния сектор, сектора на автомобилния транспорт и допълнителните сектори Функционирането на търговията с емисии за сградния сектор, сектора на автомобилния транспорт и допълнителните сектори, посочена в глава IVa от Директива 2003/87/ЕО, се отлага за 2028 г. Прилагат се правилата на член 30к, параграф 2, букви а)—д) от Директива 2003/87/ЕО. Разпоредбите на член 10а, параграф 8б от Директива 2003/87/ЕО се прилагат и през 2026 г. Член 3 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Съставено в Страсбург на 11 март 2026 година. За Европейския парламент Председател R. METSOLA За Съвета Председател M. RAOUNA ( 1 ) ОВ C, C/2026/37, 16.1.2026 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2026/37/oj . ( 2 ) Позиция на Европейския парламент от 10 февруари 2026 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 5 март 2026 г. ( 3 ) ОВ L 282, 19.10.2016 г., стр. 4 . ( 4 ) Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) ( ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1 , ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/1119/oj ). ( 5 ) Регламент (ЕС) 2023/955 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за създаване на Социален фонд за климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1060 ( ОВ L 130, 16.5.2023 г., стр. 1 , ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/955/oj ). ( 6 ) Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за определяне на стандарти за емисиите на CO 2 от нови леки пътнически автомобили и от нови леки търговски превозни средства и за отмяна на регламенти (ЕО) № 443/2009 и (ЕС) № 510/2011 ( ОВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 13 , ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2019/631/oj ). ( 7 ) Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите ( ОВ L 130, 16.5.2023 г., стр. 52 , ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/956/oj ). ( 8 ) Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета ( ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32 , ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2003/87/oj ). ( 9 ) Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 ( ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26 , ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/842/oj ). ( 10 ) Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС ( ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1 , ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/841/oj ). ( 11 ) Решение (ЕС) 2015/1814 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2015 г. относно създаването и функционирането на резерв за стабилност на пазара към схемата на Съюза за търговия с емисии на парникови газове и за изменение на Директива 2003/87/ЕО ( ОВ L 264, 9.10.2015 г., стр. 1 , ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2015/1814/oj ).