РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 517-2011 прилагане на Регламент
Регламент (ЕС) № 517/2011 относно прилагане на Регламент
Консолидиран ТЕКСТ: 32011R0517 — BG — 10.03.2019
02011R0517 — BG — 10.03.2019 — 001.003
►B
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 517/2011 НА КОМИСИЯТА
от 25 май 2011 година
за прилагане на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на целта на Съюза за намаляване на разпространението на някои салмонелни серотипове сред кокошките носачки от вида Gallus gallus и за изменение на Регламент (ЕО) № 2160/2003 и Регламент (ЕС) № 200/2010 на Комисията
(текст от значение за ЕИП)
(ОВ L 138, 26.5.2011 г., стр. 45)
Изменен с:
Официален вестник
№
страница
дата
►M1
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/268 НА КОМИСИЯТА от 15 февруари 2019 година
L 46
11
18.2.2019
Поправен със:
►C1
Поправка, ОВ L 068, 13.3.2015, стр. 90 (517/2011)
►C2
Поправка, ОВ L 211, 3.7.2020, стр. 23 (517/2011)
▼B
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 517/2011 НА КОМИСИЯТА
от 25 май 2011 година
за прилагане на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на целта на Съюза за намаляване на разпространението на някои салмонелни серотипове сред кокошките носачки от вида Gallus gallus и за изменение на Регламент (ЕО) № 2160/2003 и Регламент (ЕС) № 200/2010 на Комисията
(текст от значение за ЕИП)
Член 1
Цел
1. Целта на Съюза, посочена в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2160/2003, за намаляване на разпространението на Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium сред възрастни кокошки носачки от Gallus gallus (Цел на Съюза) е, както следва:
а)
минимален годишен процент за намаляване на позитивни стада с възрастни кокошки носачки, равен най-малко на:
i)
10 %, когато разпространението през предходната година е било по-малко от 10 %;
ii)
20 %, когато разпространението през предходната година е било повече или равно на 10 % и по-малко от 20 %;
iii)
30 %, когато разпространението през предходната година е било повече или равно на 20 % и по-малко от 40 %;
iv)
40 %, когато разпространението през предходната година е било повече или равно на 40 %;
или,
б)
намаляване на максималния процент, равен или по-нисък от 2 %, на положителните стада с възрастни кокошки носачки; за държавите-членки с по-малко от 50 птичи стада с възрастни кокошки носачки обаче положително може да остане не повече от едно птиче стадо с възрастни птици.
Целта на Съюза се постига всяка година въз основа на мониторинга от предходната година. Относно целта, която следва да се постигне през 2011 г., като референтни стойности се използват резултатите от 2010 г., основани на мониторинга, извършен в съответствие с член 1 от Регламент (ЕО) № 1168/2006.
По отношение на монофазните щамове на Salmonella Typhimurium серотиповете с формула на антигена
►C1
1 ,4,[5],12:i:- ◄ се включват в целта на Съюза.
2. Схемата за провеждане на изследванията, която е необходима за проверка на постигането на целта на Съюза, е посочена в приложението („схема за провеждане на изследванията“).
Член 2
Преразглеждане на целта на Съюза
Целта на Съюза се преразглежда от Комисията, като се вземат под внимание данните, събрани в съответствие със схемата за провеждане на изследвания, и критериите, установени в член 4, параграф 6, буква в) от Регламент (ЕО) № 2160/2003.
Член 3
Изменение на Регламент (ЕО) № 2160/2003
В приложение II към Регламент (ЕО) № 2160/2003 в част В се добавя следната точка:
„6. Всички позовавания на „ Salmonella Typhimurium“ в този раздел включват и монофазния щам на Salmonella Typhimurium с формула на антигена
►C1
1 ,4,[5],12:i:- ◄ “.
Член 4
Изменение на Регламент (ЕС) № 200/2010
В член 1, параграф 1 първата алинея се заменя със следното:
„1. От 1 януари 2010 г. целта на Съюза, както е посочена в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2160/2003, за намаляване на Salmonella spp. в стадата с птици за разплод от вида Gallus gallus (цел на Съюза), е намаляване до 1 % или по-малко на маскималния процент на възрастни птици за разплод от вида Gallus gallus , които остават положителни по отношение на Salmonella Enteritidis, Salmonella Infantis, Salmonella Hadar, Salmonella Typhimurium, включително монофазния щам на Salmonella Typhimurium серотиповете с формула на антигена
►C1
1 ,4,[5],12:i:- ◄ и Salmonella Virchow (серотиповете на салмонела от значение).“
Член 5
Отмяна на Регламент (ЕО) № 1168/2006
Регламент (ЕО) № 1168/2006 се отменя.
Позоваванията на Регламент (ЕО) № 1168/2006 се считат за позовавания на настоящия регламент.
Член 6
Влизане в сила и прилагане
Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Схема за провеждане на изследванията, които са необходими за установяване на постигането на целта на Съюза за намаляване на Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium в птичите стада от вида Gallus gallus , посочени в член 1, параграф 2
1. ОБХВАТ НА ПРОБИТЕ
Пробите следва да обхващат всички птичи стада с възрастни кокошки носачки Gallus gallus в рамката на националните програми за контрол, предвидени в член 5 от Регламент (ЕО) № 2160/2003.
2. МОНИТОРИНГ НА СТАДАТА С КОКОШКИ НОСАЧКИ
2.1.
Честота на вземане и състояние на пробите
Проби от птичите стада следва да се вземат по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост и от компетентния орган.
Вземане на проби по инициатива на оператора от хранителната промишленост се осъществява най-малко на всеки петнадесет седмици. Първото вземане на проби се провежда, когато кокошките в стадото достигнат възраст 24 ± 2 седмици.
Вземане на проби от компетентния орган се осъществява най-малко:
а)
в едно птиче стадо за година за стопанство с най-малко 1 000 птици;
б)
на възраст 24 ± 2 седмици за птичи стада, отглеждани в сгради, където видът салмонела е бил открит при предишно птиче стадо;
в)
при всеки случай на подозрение за инфекция със салмонела при разследване на избухване на епидемия, причинена от храна, в съответствие с член 8 от Директива 2003/99/ЕО или при всички случаи, когато компетентният орган счита това за целесъобразно, като се използва протоколът за вземането на пробите, посочен в част Г, точка 4, буква б) от приложение II към Регламент (ЕО) № 2160/2003;
г)
във всички стада с кокошки носачки на стопанството в случай на откриване на Salmonella Enteritidis или Salmonella Typhimurium в едно стадо с кокошки носачки на стопанството;
д)
в случаи, когато компетентният орган счита това за подходящо.
Вземането на проби, извършвано от компетентния орган, може да замести вземането на проби по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост.
2.2.
Протокол за вземане на проби
За да се повиши до максимум чувствителността на вземането на проби и да се осигури правилно прилагане на протокола за вземане на проби, компетентният орган или стопанският субект в хранителната промишленост следва да осигурят вземането на проби от обучени лица.
▼M1
2.2.1.
Вземане на проби от стопански субекти в хранителната промишленост
а)
При клетъчно отглеждане на птиците от всички транспортни ленти или остъргващи лопати в помещението се вземат две проби по 150 g естествено събрани изпражнения, които са се натрупали по остъргващите лопати или по съоръженията за почистване на лентите след пускане на системата за отстраняване на тора; при помещения за клетъчно отглеждане без остъргващи лопати или транспортни ленти обаче трябва да бъдат събрани две проби по 150 g смесени пресни изпражнения от 60 различни места под клетките от местата за изпражненията.
При помещения за клетъчно отглеждане на домашни птици, при които по остъргващите лопати и по съоръженията за почистване в края на транспортните ленти не се натрупва достатъчно количество изпражнения, се използват четири или повече навлажнени текстилни тампона, всеки един с площ най-малко 900 cm 2 , и с тях се събира материал от възможно най-голяма повърхност в края на всички достъпни ленти за фекалии, след като са били задействани, гарантирайки, че всеки тампон е покрит от двете си страни с фекален материал от транспортните ленти, остъргващите лопати или съоръженията за почистване на лентите.
б)
При подово отглеждане на птиците или при помещения за свободно отглеждане се вземат два чифта обувни тампони или „чорапчета“.
Обувните тампони трябва да имат достатъчна способност да попиват, за да задържат влагата. Повърхността на обувните тампони се навлажнява с подходящ разтворител.
Пробите трябва да се вземат, като помещението се обхожда по маршрут, който осигурява представителни проби за всички части на помещението или съответния участък от него. Маршрутът трябва да включва зони, покрити със слама или с летви, при условие че е безопасно да се ходи по летвите, но той не може да обхваща площите извън помещението при стада с достъп до открити пространства. Вземането на проби трябва да обхваща всички отделни заградени участъци в рамките на едно помещение. Когато вземането на пробите в даден участък приключи, обувните тампони трябва да се свалят внимателно, за да не изпадне полепеният по тях материал.
При помещения с етажно разположени клетки за подово отглеждане или при тези за свободно отглеждане, в които по-голямата част от фекалния материал се извежда от помещението посредством транспортна лента, пробите се вземат с помощта на чифт обувни тампони, с които се обхождат постелите, и на най-малко още един чифт навлажнени текстилни тампони, с които се взема проба от всички достъпни ленти за фекалии, както е посочено в буква а), втора алинея.
Двете проби могат да бъдат обединени, за да образуват една проба за изследване.
▼B
2.2.2.
Вземане на проби от компетентния орган
Поне една проба трябва да се събере, като се използва протоколът за вземане на проби в допълнение към пробите, посочени в точка 2.2.1. Допълнителни проби трябва да се вземат, за да се осигурят представителни проби, ако това се изисква поради разпределението или големината на стадото.
В случай на проба, посочена в точка 2.1, букви б), в), г) и д), компетентните власти се задоволяват с провеждане, както това е подходящо, на по-нататъшни тестове, а именно чрез лабораторни тестове и/или проверки по документи, както е целесъобразно за осигуряване, че резултатите от проверките за салмонела по птиците не са повлияни от употребата на антимикробиални вещества в птичите ята.
Когато не са открити Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium, но са открити антимикробиални вещества или инхибиторен ефект на бактериален растеж, птичето стадо се счита за инфектирано с оглед на целта на Съюза.
Компетентният орган може да реши да разреши замяната на една проба от изпражнения или един чифт обувни тампони с прахова проба от 100 g, събрана от няколко места в помещението от повърхности с видимо присъствие на прах. Като алтернатива може да се използва проба, взета с помощта на един или повече навлажнени текстилни тампона с обща площ най-малко 900 cm 2 , вместо да се събира прах от няколко места в помещението, като се гарантира, че всеки тампон е добре покрит с прах от двете страни.
Компетентният орган може да реши да увеличи минималния брой на пробите, за да осигури представителни проби по оценка във всеки отделен случай на епидемиологичните параметри, а именно условията за биосигурност, разпределението или големината на стадото или други условия от значение.
3. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОБИТЕ
3.1.
Транспортиране и подготовка на пробите
За предпочитане е пробите да бъдат изпращани по експресна поща или куриер до лабораториите, посочени в членове 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 2160/2003, в рамките на 24 часа след вземането им. Ако не бъдат изпратени в рамките на 24 часа, те се съхраняват в хладилник. Пробите могат да се транспортират и при нормална температура на околната среда, стига да се избягват прекалено високите температури (над 25 °C) или излагането на слънчева светлина.
►C2
В лабораторията пробите се държат в хладилник до изследването, което трябва да започне в рамките на 48 часа след получаването им и в рамките на четири дни след вземането на пробите. ◄
Пробите от обувни тампони и праховите проби или текстилният тампон се подготвят отделно, когато се вземат от компетентния орган, а когато се вземат от стопански субекти в хранителната промишленост, отделните проби могат да бъдат съчетани в едно изследване.
3.1.1.
Проби с обувни тампони и прахови проби
а) Двата чифта обувни проби (или „чорапчета“) или прахови проби се разопаковат внимателно, за да се избегне изпадането на полепналия фекален материал, издърпват се и се поставят в 225 ml буферирана пептонна вода (BPW), предварително затоплена до стайна температура, или 225 ml разтворител се добавя директно към двата чифта обувни проби в контейнера, който е получен в лабораторията. Обувните тампони/чорапчета или текстилният тампон се потапят изцяло в BPW, за да се осигури достатъчно количество течност около пробата, така че салмонелите да се отделят от нея, и затова при необходимост може да се добави още BPW.
б) Пробата се центрофугира до пълното ѝ насищане и обработката продължава, като се прилага методът за откриване по точка 3.2.
3.1.2.
Други проби с материал от изпражнения и прах
а) Пробите от изпражнения се издърпват внимателно и напълно се смесват, а количество от 25 g субпроби се взема за посявка.
б) 25 g субпроба (или 50 ml суспензия, съдържаща 25 g от първоначалната проба) се добавя към 225 ml буферен разтвор в пептонова вода, която е била предварително затоплена до стайна температура.
в) Посявката на пробата се провежда, като се прилага методът за изследване по точка 3.2.
Ако са уточнени стандарти по ISO за подготовката на съответните проби за откриване на салмонела, то те се прилагат, като заместват разпоредбите за подготовка на пробите от точки 3.1.1 и 3.1.2.
▼M1
3.1.3.
При вземане на проби посредством събиране на текстилни тампони в съответствие с точка 2.2.1, буква а), втора алинея, събирането в сборна проба се извършва в съответствие с точка 3.1.1.
▼B
3.2.
Метод за откриване
▼M1
Откриването на Salmonella spp. се извършва съгласно стандарт EN ISO 6579-1.
▼B
След инкубирането пробите в BPW не се разклащат, разбъркват или размесват по друг начин.
3.3.
Определяне на серотипа
Серотипът на най-малко един изолат от всяка положителна проба, взета от компетентния орган, се определя по схемата на Kaufmann-White-LeMinor. При изолатите, взети от стопанските субекти в хранителната промишленост, се определя поне един серотип на Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium.
▼M1
3.4.
Алтернативни методи
Вместо методите за откриване и определяне на серотипа, предвидени в точки 3.1, 3.2 и 3.3 от настоящото приложение, могат да се използват алтернативни методи, ако те са валидирани в съответствие със стандарт EN ISO 16140-2 (за алтернативни методи за откриване).
▼B
3.5.
Тестване за антимикробна резистентност
Изолатите се изследват за антимикробна резистентност в съответствие с член 2 от Решение 2007/407/ЕО на Комисията (
1
).
3.6.
Съхраняване на щамове
Компетентният орган трябва да гарантира, че поне по един изолиран щам на значимите серотипове на Salmonella spp. от вземане на проби като част от официални проверки годишно и за всяко помещение се съхранява за бъдещо определяне на фаги или изследване за антимикробна възприемчивост, като се използват нормалните методи за събиране на посевки, които трябва да гарантират целостта на щамовете за минимален период от две години.
По преценка на компетентния орган изолираните щамове от проби, взети от стопанските субекти в хранителната промишленост, също се съхраняват за тези цели.
4. РЕЗУЛТАТИ И ДОКЛАДВАНЕ
4.1.
Дадено стадо от кокошки носачки се счита за положително за целите на доказването на постигането на целта на Съюза, когато:
а)
е установено наличието на значимите серотипове на Salmonella (различни от ваксинни щамове) в една или повече от взетите от стадото проби, дори и ако значимите серотипове на Salmonella са открити само в прахова проба или тампон; или
б)
антимикробни препарати или инхибитори на растежа на бактериите са открити в стадото.
Това правило не се прилага при изключителни случаи, описани в приложение II Г, точка 4 от Регламент (ЕО) № 2160/2003, когато първоначалният положителен резултат за салмонела не е потвърден от съответния протокол за вземането на пробите.
4.2.
Положителните птичи стада се отчитат само веднъж, независимо:
а)
колко често са били открити значимите серотипове на салмонела в стадото по време на периода на производство;
или
б)
дали вземането на проби е било извършено по инициатива на стопанския субект в хранителната промишленост, или от компетентния орган.
Ако обаче вземането на проби през периода на производство е извършено в рамките на две календарни години, резултатът за всяка година се съобщава отделно.
4.3.
Докладът съдържа:
а)
общия брой на стадата с възрастни кокошки носачки, които са били изследвани поне веднъж в годината, за която се отнася докладът;
б)
резултатите от изследванията, в това число:
i)
общия брой на стадата с кокошки носачки в държавата-членка с положителен резултат за салмонела;
ii)
броя на стадата с кокошки носачки с поне един положителен резултат за Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium;
iii)
броя на стадата с кокошки носачки с положителен резултат за всеки един от серотиповете на салмонела или за неопределен вид салмонела (изолирани щамове, чийто тип или серотип не може да бъде определен);
в)
тълкуване на резултатите, по-специално по отношение на изключителните случаи или при значителна промяна на броя на изследваните и/или положителните стада.
Резултатите и всяка допълнителна информация, която е от значение, се съобщават като част от доклада за тенденциите и източниците, предвиден в член 9, параграф 1 от Директива 2003/99/ЕО.
(
1
) ОВ L 153, 14.6.2007 г., стр. 26.